НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1631
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1631
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божествената топлина
,
ООК
, София, 29.11.1939г.,
Защото една дума не може да бъде лоша.
Нямат еднакво разположение всякога. Който и да е от вас, може да види колко самообладание имаш. Да накараме 10 души да му кажат по една обидна дума. Но да не му трепне окото. Но за да не ви трепне окото, още като говори той, ти трябва да трансформираш неговите думи.
Защото една дума не може да бъде лоша.
Една дума става лоша само когато турим лош смисъл. Например вземете думата „любов“. В български език тази дума има два смисъла. Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо. Много материално разбира любовта.
към беседата >>
Дръжте в ума си добрите хора в света.
Мислете върху Божествената топлина; мислете върху Божествения ум; мислете върху този ум, който се проявява чрез ангелите, чрез светиите, чрез хората в света.
Дръжте в ума си добрите хора в света.
Не мислете, че всички хора са лоши, че няма добри хора. Не съжалявайте, че не сте ги намерили още. Да ги намерите. И да ги обичате. Те ви познават, но вие не ги познавате още.
към беседата >>
Една дума става лоша само когато турим лош смисъл.
Който и да е от вас, може да види колко самообладание имаш. Да накараме 10 души да му кажат по една обидна дума. Но да не му трепне окото. Но за да не ви трепне окото, още като говори той, ти трябва да трансформираш неговите думи. Защото една дума не може да бъде лоша.
Една дума става лоша само когато турим лош смисъл.
Например вземете думата „любов“. В български език тази дума има два смисъла. Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо. Много материално разбира любовта. Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност.
към беседата >>
Не мислете, че всички хора са лоши, че няма добри хора.
Мислете върху Божествената топлина; мислете върху Божествения ум; мислете върху този ум, който се проявява чрез ангелите, чрез светиите, чрез хората в света. Дръжте в ума си добрите хора в света.
Не мислете, че всички хора са лоши, че няма добри хора.
Не съжалявайте, че не сте ги намерили още. Да ги намерите. И да ги обичате. Те ви познават, но вие не ги познавате още.
към беседата >>
Например вземете думата „любов“.
Да накараме 10 души да му кажат по една обидна дума. Но да не му трепне окото. Но за да не ви трепне окото, още като говори той, ти трябва да трансформираш неговите думи. Защото една дума не може да бъде лоша. Една дума става лоша само когато турим лош смисъл.
Например вземете думата „любов“.
В български език тази дума има два смисъла. Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо. Много материално разбира любовта. Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност. То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче.
към беседата >>
Не съжалявайте, че не сте ги намерили още.
Мислете върху Божествената топлина; мислете върху Божествения ум; мислете върху този ум, който се проявява чрез ангелите, чрез светиите, чрез хората в света. Дръжте в ума си добрите хора в света. Не мислете, че всички хора са лоши, че няма добри хора.
Не съжалявайте, че не сте ги намерили още.
Да ги намерите. И да ги обичате. Те ви познават, но вие не ги познавате още.
към беседата >>
В български език тази дума има два смисъла.
Но да не му трепне окото. Но за да не ви трепне окото, още като говори той, ти трябва да трансформираш неговите думи. Защото една дума не може да бъде лоша. Една дума става лоша само когато турим лош смисъл. Например вземете думата „любов“.
В български език тази дума има два смисъла.
Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо. Много материално разбира любовта. Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност. То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче. И двамата си играехме.
към беседата >>
Да ги намерите.
Мислете върху Божествената топлина; мислете върху Божествения ум; мислете върху този ум, който се проявява чрез ангелите, чрез светиите, чрез хората в света. Дръжте в ума си добрите хора в света. Не мислете, че всички хора са лоши, че няма добри хора. Не съжалявайте, че не сте ги намерили още.
Да ги намерите.
И да ги обичате. Те ви познават, но вие не ги познавате още.
към беседата >>
Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо.
Но за да не ви трепне окото, още като говори той, ти трябва да трансформираш неговите думи. Защото една дума не може да бъде лоша. Една дума става лоша само когато турим лош смисъл. Например вземете думата „любов“. В български език тази дума има два смисъла.
Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо.
Много материално разбира любовта. Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност. То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче. И двамата си играехме. Обичах го като брат.
към беседата >>
И да ги обичате.
Мислете върху Божествената топлина; мислете върху Божествения ум; мислете върху този ум, който се проявява чрез ангелите, чрез светиите, чрез хората в света. Дръжте в ума си добрите хора в света. Не мислете, че всички хора са лоши, че няма добри хора. Не съжалявайте, че не сте ги намерили още. Да ги намерите.
И да ги обичате.
Те ви познават, но вие не ги познавате още.
към беседата >>
Много материално разбира любовта.
Защото една дума не може да бъде лоша. Една дума става лоша само когато турим лош смисъл. Например вземете думата „любов“. В български език тази дума има два смисъла. Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо.
Много материално разбира любовта.
Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност. То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче. И двамата си играехме. Обичах го като брат. Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства.
към беседата >>
Те ви познават, но вие не ги познавате още.
Дръжте в ума си добрите хора в света. Не мислете, че всички хора са лоши, че няма добри хора. Не съжалявайте, че не сте ги намерили още. Да ги намерите. И да ги обичате.
Те ви познават, но вие не ги познавате още.
към беседата >>
Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност.
Една дума става лоша само когато турим лош смисъл. Например вземете думата „любов“. В български език тази дума има два смисъла. Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо. Много материално разбира любовта.
Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност.
То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче. И двамата си играехме. Обичах го като брат. Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства. По-напред сърцето ми беше отворено.
към беседата >>
Да попеем сега малко.
Да попеем сега малко.
(„Сила жива“.) Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири. Аз ви проповядвам едно на вас: Постоянно пейте. Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можешне можеш, пей. (Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика.
към беседата >>
То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче.
Например вземете думата „любов“. В български език тази дума има два смисъла. Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо. Много материално разбира любовта. Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност.
То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче.
И двамата си играехме. Обичах го като брат. Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства. По-напред сърцето ми беше отворено. А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно.
към беседата >>
(„Сила жива“.) Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири.
Да попеем сега малко.
(„Сила жива“.) Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири.
Аз ви проповядвам едно на вас: Постоянно пейте. Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можешне можеш, пей. (Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее.
към беседата >>
И двамата си играехме.
В български език тази дума има два смисъла. Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо. Много материално разбира любовта. Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност. То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче.
И двамата си играехме.
Обичах го като брат. Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства. По-напред сърцето ми беше отворено. А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно. Не беше погледът му естествен.
към беседата >>
Аз ви проповядвам едно на вас: Постоянно пейте.
Да попеем сега малко. („Сила жива“.) Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири.
Аз ви проповядвам едно на вас: Постоянно пейте.
Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можешне можеш, пей. (Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш.
към беседата >>
Обичах го като брат.
Българинът изобщо под думата „любов“ разбира приятно нещо. Много материално разбира любовта. Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност. То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче. И двамата си играехме.
Обичах го като брат.
Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства. По-напред сърцето ми беше отворено. А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно. Не беше погледът му естествен. И почнах да се стеснявам и не можах да си обясня това.
към беседата >>
Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан.
Да попеем сега малко. („Сила жива“.) Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири. Аз ви проповядвам едно на вас: Постоянно пейте.
Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан.
Можешне можеш, пей. (Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика.
към беседата >>
Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства.
Много материално разбира любовта. Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност. То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче. И двамата си играехме. Обичах го като брат.
Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства.
По-напред сърцето ми беше отворено. А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно. Не беше погледът му естествен. И почнах да се стеснявам и не можах да си обясня това. Любовта му не беше както в детинството.
към беседата >>
Можешне можеш, пей.
Да попеем сега малко. („Сила жива“.) Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири. Аз ви проповядвам едно на вас: Постоянно пейте. Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан.
Можешне можеш, пей.
(Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее.
към беседата >>
По-напред сърцето ми беше отворено.
Преди няколко време едно младо момиче ми разправи своята опитност. То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче. И двамата си играехме. Обичах го като брат. Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства.
По-напред сърцето ми беше отворено.
А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно. Не беше погледът му естествен. И почнах да се стеснявам и не можах да си обясня това. Любовта му не беше както в детинството. Неговата любов по-рано беше чиста, а пък после, като порасна, имаше нещо друго в любовта му.“ Всеки един от вас има това, което това младо момиче имаше.
към беседата >>
(Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика.
Да попеем сега малко. („Сила жива“.) Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири. Аз ви проповядвам едно на вас: Постоянно пейте. Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можешне можеш, пей.
(Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика.
Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр.
към беседата >>
А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно.
То ми каза: „Когато бях малко дете на 5 години, имах си едно приятелче. И двамата си играехме. Обичах го като брат. Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства. По-напред сърцето ми беше отворено.
А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно.
Не беше погледът му естествен. И почнах да се стеснявам и не можах да си обясня това. Любовта му не беше както в детинството. Неговата любов по-рано беше чиста, а пък после, като порасна, имаше нещо друго в любовта му.“ Всеки един от вас има това, което това младо момиче имаше.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да пее.
(„Сила жива“.) Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири. Аз ви проповядвам едно на вас: Постоянно пейте. Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можешне можеш, пей. (Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика.
Всеки един от вас трябва да пее.
Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре.
към беседата >>
Не беше погледът му естествен.
И двамата си играехме. Обичах го като брат. Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства. По-напред сърцето ми беше отворено. А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно.
Не беше погледът му естествен.
И почнах да се стеснявам и не можах да си обясня това. Любовта му не беше както в детинството. Неговата любов по-рано беше чиста, а пък после, като порасна, имаше нещо друго в любовта му.“ Всеки един от вас има това, което това младо момиче имаше.
към беседата >>
Защото като пееш, ще мислиш.
Аз ви проповядвам едно на вас: Постоянно пейте. Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можешне можеш, пей. (Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее.
Защото като пееш, ще мислиш.
Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре. Да кажем, ако ви дам тези думи за пеене:
към беседата >>
И почнах да се стеснявам и не можах да си обясня това.
Обичах го като брат. Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства. По-напред сърцето ми беше отворено. А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно. Не беше погледът му естествен.
И почнах да се стеснявам и не можах да си обясня това.
Любовта му не беше както в детинството. Неговата любов по-рано беше чиста, а пък после, като порасна, имаше нещо друго в любовта му.“ Всеки един от вас има това, което това младо момиче имаше.
към беседата >>
Човешкото сърце не може да се поправи без музика.
Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можешне можеш, пей. (Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш.
Човешкото сърце не може да се поправи без музика.
Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре. Да кажем, ако ви дам тези думи за пеене:
към беседата >>
Любовта му не беше както в детинството.
Като стана по-голям, виждам го, че постъпките му бяха от друг характер и аз изгубих малко тези чувства. По-напред сърцето ми беше отворено. А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно. Не беше погледът му естествен. И почнах да се стеснявам и не можах да си обясня това.
Любовта му не беше както в детинството.
Неговата любов по-рано беше чиста, а пък после, като порасна, имаше нещо друго в любовта му.“ Всеки един от вас има това, което това младо момиче имаше.
към беседата >>
Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее.
Можешне можеш, пей. (Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика.
Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее.
После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре. Да кажем, ако ви дам тези думи за пеене:
към беседата >>
Неговата любов по-рано беше чиста, а пък после, като порасна, имаше нещо друго в любовта му.“ Всеки един от вас има това, което това младо момиче имаше.
По-напред сърцето ми беше отворено. А пък като го видях мустакат, в погледа му имаше нещо страшно. Не беше погледът му естествен. И почнах да се стеснявам и не можах да си обясня това. Любовта му не беше както в детинството.
Неговата любов по-рано беше чиста, а пък после, като порасна, имаше нещо друго в любовта му.“ Всеки един от вас има това, което това младо момиче имаше.
към беседата >>
После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр.
(Всички изпяхме „Сила жива, кажи ми“.) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее.
После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр.
После, да разбира какво е съдържанието вътре. Да кажем, ако ви дам тези думи за пеене:
към беседата >>
Тук, в София, седя и съм се замислил.
Тук, в София, седя и съм се замислил.
Някой се притиска до мене о дясната ми ръка. Слизам да видя, но не искам да се обърна, но само си извивам погледа, за да видя кой е. Гледам – една млада мома. Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката. Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли?
към беседата >>
После, да разбира какво е съдържанието вътре.
Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр.
После, да разбира какво е съдържанието вътре.
Да кажем, ако ви дам тези думи за пеене:
към беседата >>
Някой се притиска до мене о дясната ми ръка.
Тук, в София, седя и съм се замислил.
Някой се притиска до мене о дясната ми ръка.
Слизам да видя, но не искам да се обърна, но само си извивам погледа, за да видя кой е. Гледам – една млада мома. Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката. Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли? Какво тълкувание бихте дали?
към беседата >>
Да кажем, ако ви дам тези думи за пеене:
Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си.“ Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във всичката интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре.
Да кажем, ако ви дам тези думи за пеене:
към беседата >>
Слизам да видя, но не искам да се обърна, но само си извивам погледа, за да видя кой е.
Тук, в София, седя и съм се замислил. Някой се притиска до мене о дясната ми ръка.
Слизам да видя, но не искам да се обърна, но само си извивам погледа, за да видя кой е.
Гледам – една млада мома. Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката. Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли? Какво тълкувание бихте дали? Има две тълкувания.
към беседата >>
Смели бяха мислите на душата.
Смели бяха мислите на душата.
към беседата >>
Гледам – една млада мома.
Тук, в София, седя и съм се замислил. Някой се притиска до мене о дясната ми ръка. Слизам да видя, но не искам да се обърна, но само си извивам погледа, за да видя кой е.
Гледам – една млада мома.
Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката. Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли? Какво тълкувание бихте дали? Има две тълкувания. „Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши.
към беседата >>
Смели бяха нейните стремежи.
Смели бяха нейните стремежи.
към беседата >>
Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката.
Тук, в София, седя и съм се замислил. Някой се притиска до мене о дясната ми ръка. Слизам да видя, но не искам да се обърна, но само си извивам погледа, за да видя кой е. Гледам – една млада мома.
Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката.
Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли? Какво тълкувание бихте дали? Има две тълкувания. „Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши. Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах.
към беседата >>
Смели бяха нейните постъпки.
Смели бяха нейните постъпки.
към беседата >>
Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли?
Тук, в София, седя и съм се замислил. Някой се притиска до мене о дясната ми ръка. Слизам да видя, но не искам да се обърна, но само си извивам погледа, за да видя кой е. Гледам – една млада мома. Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката.
Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли?
Какво тълкувание бихте дали? Има две тълкувания. „Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши. Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах. Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах.
към беседата >>
Каква песен бихте направили от тези думи?
Каква песен бихте направили от тези думи?
И ако вие не може да направите, има музиканти в Невидимия свят, които ще направят. Съвременният свят се нуждае от музика.
към беседата >>
Какво тълкувание бихте дали?
Някой се притиска до мене о дясната ми ръка. Слизам да видя, но не искам да се обърна, но само си извивам погледа, за да видя кой е. Гледам – една млада мома. Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката. Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли?
Какво тълкувание бихте дали?
Има две тълкувания. „Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши. Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах. Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах. Тя иска да каже: „Не се отвличайте.
към беседата >>
И ако вие не може да направите, има музиканти в Невидимия свят, които ще направят.
Каква песен бихте направили от тези думи?
И ако вие не може да направите, има музиканти в Невидимия свят, които ще направят.
Съвременният свят се нуждае от музика.
към беседата >>
Има две тълкувания.
Слизам да видя, но не искам да се обърна, но само си извивам погледа, за да видя кой е. Гледам – една млада мома. Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката. Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли? Какво тълкувание бихте дали?
Има две тълкувания.
„Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши. Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах. Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах. Тя иска да каже: „Не се отвличайте. Хорските мисли, сърца и воли не са толкоз чисти.
към беседата >>
Съвременният свят се нуждае от музика.
Каква песен бихте направили от тези думи? И ако вие не може да направите, има музиканти в Невидимия свят, които ще направят.
Съвременният свят се нуждае от музика.
към беседата >>
„Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши.
Гледам – една млада мома. Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката. Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли? Какво тълкувание бихте дали? Има две тълкувания.
„Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши.
Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах. Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах. Тя иска да каже: „Не се отвличайте. Хорските мисли, сърца и воли не са толкоз чисти. И могат да ви окалят.“
към беседата >>
В бъдеще няма да критикуваш.
В бъдеще няма да критикуваш.
В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен. Изпейте „Махар Бену“ с интонация, с ритъм. Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете. Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“.
към беседата >>
Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах.
Щом си обърнах очите, тя веднага си оттегли ръката. Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли? Какво тълкувание бихте дали? Има две тълкувания. „Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши.
Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах.
Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах. Тя иска да каже: „Не се отвличайте. Хорските мисли, сърца и воли не са толкоз чисти. И могат да ви окалят.“
към беседата >>
В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен.
В бъдеще няма да критикуваш.
В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен.
Изпейте „Махар Бену“ с интонация, с ритъм. Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете. Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“. Учителят свири и всички изпяха „Тъги, скърби, вдигай, слагай“.
към беседата >>
Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах.
Защо като бях отдалечен горе, тя се притискаше, а пък щом дойде мисълта ми, тя се оттегли? Какво тълкувание бихте дали? Има две тълкувания. „Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши. Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах.
Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах.
Тя иска да каже: „Не се отвличайте. Хорските мисли, сърца и воли не са толкоз чисти. И могат да ви окалят.“
към беседата >>
Изпейте „Махар Бену“ с интонация, с ритъм.
В бъдеще няма да критикуваш. В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен.
Изпейте „Махар Бену“ с интонация, с ритъм.
Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете. Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“. Учителят свири и всички изпяха „Тъги, скърби, вдигай, слагай“. Учителят изсвири „Идилията“.
към беседата >>
Тя иска да каже: „Не се отвличайте.
Какво тълкувание бихте дали? Има две тълкувания. „Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши. Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах. Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах.
Тя иска да каже: „Не се отвличайте.
Хорските мисли, сърца и воли не са толкоз чисти. И могат да ви окалят.“
към беседата >>
Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете.
В бъдеще няма да критикуваш. В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен. Изпейте „Махар Бену“ с интонация, с ритъм.
Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете.
Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“. Учителят свири и всички изпяха „Тъги, скърби, вдигай, слагай“. Учителят изсвири „Идилията“. След това една нова мелодия със следующия текст: […])
към беседата >>
Хорските мисли, сърца и воли не са толкоз чисти.
Има две тълкувания. „Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши. Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах. Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах. Тя иска да каже: „Не се отвличайте.
Хорските мисли, сърца и воли не са толкоз чисти.
И могат да ви окалят.“
към беседата >>
Няма отзвук.
В бъдеще няма да критикуваш. В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен. Изпейте „Махар Бену“ с интонация, с ритъм. Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете.
Няма отзвук.
(Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“. Учителят свири и всички изпяха „Тъги, скърби, вдигай, слагай“. Учителят изсвири „Идилията“. След това една нова мелодия със следующия текст: […])
към беседата >>
И могат да ви окалят.“
„Господине, аз те виждах много отвлечен, бяхте се захласнали в пространството, а има и доста апаши. Исках да Ви потисна ръката, не отивайте нагоре, могат да Ви изчезнат парите.“ Аз се обръщах към нея и се усмихвах. Казах ѝ в себе си: „Благодаря Ви.“ Аз разбрах. Тя иска да каже: „Не се отвличайте. Хорските мисли, сърца и воли не са толкоз чисти.
И могат да ви окалят.“
към беседата >>
(Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“.
В бъдеще няма да критикуваш. В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен. Изпейте „Махар Бену“ с интонация, с ритъм. Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете. Няма отзвук.
(Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“.
Учителят свири и всички изпяха „Тъги, скърби, вдигай, слагай“. Учителят изсвири „Идилията“. След това една нова мелодия със следующия текст: […])
към беседата >>
Това е едното тълкувание.
Това е едното тълкувание.
Какво тълкувание бихте му дали вие сега? Аз не изказах мое тълкувание. Предполагам, че е така. И после тя се усмихна, но едвам. Това за една десета от секундата.
към беседата >>
Учителят свири и всички изпяха „Тъги, скърби, вдигай, слагай“.
В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен. Изпейте „Махар Бену“ с интонация, с ритъм. Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете. Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“.
Учителят свири и всички изпяха „Тъги, скърби, вдигай, слагай“.
Учителят изсвири „Идилията“. След това една нова мелодия със следующия текст: […])
към беседата >>
Какво тълкувание бихте му дали вие сега?
Това е едното тълкувание.
Какво тълкувание бихте му дали вие сега?
Аз не изказах мое тълкувание. Предполагам, че е така. И после тя се усмихна, но едвам. Това за една десета от секундата. Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна.
към беседата >>
Учителят изсвири „Идилията“.
Изпейте „Махар Бену“ с интонация, с ритъм. Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете. Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“. Учителят свири и всички изпяха „Тъги, скърби, вдигай, слагай“.
Учителят изсвири „Идилията“.
След това една нова мелодия със следующия текст: […])
към беседата >>
Аз не изказах мое тълкувание.
Това е едното тълкувание. Какво тълкувание бихте му дали вие сега?
Аз не изказах мое тълкувание.
Предполагам, че е така. И после тя се усмихна, но едвам. Това за една десета от секундата. Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна. Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица.
към беседата >>
След това една нова мелодия със следующия текст: […])
Сега, като се пееше песента, съществува една малка дисхармония, която е в обертоновете. Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи „Махар Бену“. Учителят свири и всички изпяха „Тъги, скърби, вдигай, слагай“. Учителят изсвири „Идилията“.
След това една нова мелодия със следующия текст: […])
към беседата >>
Предполагам, че е така.
Това е едното тълкувание. Какво тълкувание бихте му дали вие сега? Аз не изказах мое тълкувание.
Предполагам, че е така.
И после тя се усмихна, но едвам. Това за една десета от секундата. Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна. Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица. Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица.
към беседата >>
Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас.
Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас.
Не се обезсърчавайте, но всеки да пее. Ние седим и казваме: „Това е невъзможно.“ Певците нека бъдат вдъхновени. Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете.
към беседата >>
И после тя се усмихна, но едвам.
Това е едното тълкувание. Какво тълкувание бихте му дали вие сега? Аз не изказах мое тълкувание. Предполагам, че е така.
И после тя се усмихна, но едвам.
Това за една десета от секундата. Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна. Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица. Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица. Тя каза: „Не исках да Ви натискам.
към беседата >>
Не се обезсърчавайте, но всеки да пее.
Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас.
Не се обезсърчавайте, но всеки да пее.
Ние седим и казваме: „Това е невъзможно.“ Певците нека бъдат вдъхновени. Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си.
към беседата >>
Това за една десета от секундата.
Това е едното тълкувание. Какво тълкувание бихте му дали вие сега? Аз не изказах мое тълкувание. Предполагам, че е така. И после тя се усмихна, но едвам.
Това за една десета от секундата.
Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна. Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица. Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица. Тя каза: „Не исках да Ви натискам. Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание.
към беседата >>
Ние седим и казваме: „Това е невъзможно.“ Певците нека бъдат вдъхновени.
Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас. Не се обезсърчавайте, но всеки да пее.
Ние седим и казваме: „Това е невъзможно.“ Певците нека бъдат вдъхновени.
Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си. Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях.
към беседата >>
Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна.
Какво тълкувание бихте му дали вие сега? Аз не изказах мое тълкувание. Предполагам, че е така. И после тя се усмихна, но едвам. Това за една десета от секундата.
Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна.
Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица. Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица. Тя каза: „Не исках да Ви натискам. Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание. Има и трето тълкувание.
към беседата >>
Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби.
Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас. Не се обезсърчавайте, но всеки да пее. Ние седим и казваме: „Това е невъзможно.“ Певците нека бъдат вдъхновени.
Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби.
Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си. Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях. Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре.
към беседата >>
Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица.
Аз не изказах мое тълкувание. Предполагам, че е така. И после тя се усмихна, но едвам. Това за една десета от секундата. Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна.
Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица.
Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица. Тя каза: „Не исках да Ви натискам. Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание. Има и трето тълкувание. Аз мисля, че второто тълкувание е по-близо.
към беседата >>
Всеки певец е едно благо.
Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас. Не се обезсърчавайте, но всеки да пее. Ние седим и казваме: „Това е невъзможно.“ Певците нека бъдат вдъхновени. Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби.
Всеки певец е едно благо.
И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си. Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях. Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре. Ние трябва да заповядваме на водата.
към беседата >>
Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица.
Предполагам, че е така. И после тя се усмихна, но едвам. Това за една десета от секундата. Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна. Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица.
Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица.
Тя каза: „Не исках да Ви натискам. Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание. Има и трето тълкувание. Аз мисля, че второто тълкувание е по-близо. Казах ѝ: „Бъдете спокойни, аз не се докачам, понеже в света всички сме натясно.
към беседата >>
И всички един ден трябва да пеете.
Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас. Не се обезсърчавайте, но всеки да пее. Ние седим и казваме: „Това е невъзможно.“ Певците нека бъдат вдъхновени. Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо.
И всички един ден трябва да пеете.
(Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си. Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях. Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре. Ние трябва да заповядваме на водата. Ние искаме това море да не се вълнува.
към беседата >>
Тя каза: „Не исках да Ви натискам.
И после тя се усмихна, но едвам. Това за една десета от секундата. Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна. Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица. Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица.
Тя каза: „Не исках да Ви натискам.
Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание. Има и трето тълкувание. Аз мисля, че второто тълкувание е по-близо. Казах ѝ: „Бъдете спокойни, аз не се докачам, понеже в света всички сме натясно. Дошли са тези хора тук, всеки си гледа своя интерес.“
към беседата >>
(Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си.
Не се обезсърчавайте, но всеки да пее. Ние седим и казваме: „Това е невъзможно.“ Певците нека бъдат вдъхновени. Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете.
(Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си.
Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях. Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре. Ние трябва да заповядваме на водата. Ние искаме това море да не се вълнува. Но тогава няма да има и вода.
към беседата >>
Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание.
Това за една десета от секундата. Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна. Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица. Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица. Тя каза: „Не исках да Ви натискам.
Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание.
Има и трето тълкувание. Аз мисля, че второто тълкувание е по-близо. Казах ѝ: „Бъдете спокойни, аз не се докачам, понеже в света всички сме натясно. Дошли са тези хора тук, всеки си гледа своя интерес.“
към беседата >>
Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях.
Ние седим и казваме: „Това е невъзможно.“ Певците нека бъдат вдъхновени. Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си.
Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях.
Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре. Ние трябва да заповядваме на водата. Ние искаме това море да не се вълнува. Но тогава няма да има и вода. А пък по-добре е да има вода и да се вълнува.
към беседата >>
Има и трето тълкувание.
Аз ѝ благодарих за услугата, че е много внимателна. Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица. Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица. Тя каза: „Не исках да Ви натискам. Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание.
Има и трето тълкувание.
Аз мисля, че второто тълкувание е по-близо. Казах ѝ: „Бъдете спокойни, аз не се докачам, понеже в света всички сме натясно. Дошли са тези хора тук, всеки си гледа своя интерес.“
към беседата >>
Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре.
Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си. Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях.
Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре.
Ние трябва да заповядваме на водата. Ние искаме това море да не се вълнува. Но тогава няма да има и вода. А пък по-добре е да има вода и да се вълнува. Ние казваме някой път: „Да не се вълнува въздухът.“ Но тогаз няма да има и въздух.
към беседата >>
Аз мисля, че второто тълкувание е по-близо.
Тя каза: „Извинете, тук имаше много голяма навалица. Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица. Тя каза: „Не исках да Ви натискам. Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание. Има и трето тълкувание.
Аз мисля, че второто тълкувание е по-близо.
Казах ѝ: „Бъдете спокойни, аз не се докачам, понеже в света всички сме натясно. Дошли са тези хора тук, всеки си гледа своя интерес.“
към беседата >>
Ние трябва да заповядваме на водата.
Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си. Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях. Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре.
Ние трябва да заповядваме на водата.
Ние искаме това море да не се вълнува. Но тогава няма да има и вода. А пък по-добре е да има вода и да се вълнува. Ние казваме някой път: „Да не се вълнува въздухът.“ Но тогаз няма да има и въздух. А по-добре е да има въздух и да се вълнува.
към беседата >>
Казах ѝ: „Бъдете спокойни, аз не се докачам, понеже в света всички сме натясно.
Много ме натискаха и като ме натискаха, аз натиснах Вас.“ Понеже имаше доста души, повече от 10–15 души на тази редица. Тя каза: „Не исках да Ви натискам. Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание. Има и трето тълкувание. Аз мисля, че второто тълкувание е по-близо.
Казах ѝ: „Бъдете спокойни, аз не се докачам, понеже в света всички сме натясно.
Дошли са тези хора тук, всеки си гледа своя интерес.“
към беседата >>
Ние искаме това море да не се вълнува.
И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си. Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях. Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре. Ние трябва да заповядваме на водата.
Ние искаме това море да не се вълнува.
Но тогава няма да има и вода. А пък по-добре е да има вода и да се вълнува. Ние казваме някой път: „Да не се вълнува въздухът.“ Но тогаз няма да има и въздух. А по-добре е да има въздух и да се вълнува.
към беседата >>
Дошли са тези хора тук, всеки си гледа своя интерес.“
Тя каза: „Не исках да Ви натискам. Но като ме притискаха, Ви натиснах.“ Това е второ тълкувание. Има и трето тълкувание. Аз мисля, че второто тълкувание е по-близо. Казах ѝ: „Бъдете спокойни, аз не се докачам, понеже в света всички сме натясно.
Дошли са тези хора тук, всеки си гледа своя интерес.“
към беседата >>
Но тогава няма да има и вода.
(Учителят изпя: „Смел беше пътят, който душата беше подела.“) Всеки един от вас смел трябва да бъде в пътя си. Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях. Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре. Ние трябва да заповядваме на водата. Ние искаме това море да не се вълнува.
Но тогава няма да има и вода.
А пък по-добре е да има вода и да се вълнува. Ние казваме някой път: „Да не се вълнува въздухът.“ Но тогаз няма да има и въздух. А по-добре е да има въздух и да се вълнува.
към беседата >>
И във всяко отношение в живота ние се притискаме много, искаме повече, отколкото можем да вземем.
И във всяко отношение в живота ние се притискаме много, искаме повече, отколкото можем да вземем.
Аз се чудя за странния характер на хората. Всеки човек иска от другите хора това, което сам не може да направи.
към беседата >>
А пък по-добре е да има вода и да се вълнува.
Не трябва да се обезсърчава Нека да дойдат мъчнотии, но ние трябва да се вдигаме над тях. Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре. Ние трябва да заповядваме на водата. Ние искаме това море да не се вълнува. Но тогава няма да има и вода.
А пък по-добре е да има вода и да се вълнува.
Ние казваме някой път: „Да не се вълнува въздухът.“ Но тогаз няма да има и въздух. А по-добре е да има въздух и да се вълнува.
към беседата >>
Аз се чудя за странния характер на хората.
И във всяко отношение в живота ние се притискаме много, искаме повече, отколкото можем да вземем.
Аз се чудя за странния характер на хората.
Всеки човек иска от другите хора това, което сам не може да направи.
към беседата >>
Ние казваме някой път: „Да не се вълнува въздухът.“ Но тогаз няма да има и въздух.
Щом сме в морето, това море може да се развълнува, но ние трябва да бъдем над водата отгоре. Ние трябва да заповядваме на водата. Ние искаме това море да не се вълнува. Но тогава няма да има и вода. А пък по-добре е да има вода и да се вълнува.
Ние казваме някой път: „Да не се вълнува въздухът.“ Но тогаз няма да има и въздух.
А по-добре е да има въздух и да се вълнува.
към беседата >>
Всеки човек иска от другите хора това, което сам не може да направи.
И във всяко отношение в живота ние се притискаме много, искаме повече, отколкото можем да вземем. Аз се чудя за странния характер на хората.
Всеки човек иска от другите хора това, което сам не може да направи.
към беседата >>
А по-добре е да има въздух и да се вълнува.
Ние трябва да заповядваме на водата. Ние искаме това море да не се вълнува. Но тогава няма да има и вода. А пък по-добре е да има вода и да се вълнува. Ние казваме някой път: „Да не се вълнува въздухът.“ Но тогаз няма да има и въздух.
А по-добре е да има въздух и да се вълнува.
към беседата >>
Някой път пък някой пее и изведнъж друг кипне, и казва: „Не пее хубаво.“ Че, толкоз знае човекът.
Някой път пък някой пее и изведнъж друг кипне, и казва: „Не пее хубаво.“ Че, толкоз знае човекът.
Той не е гениален певец. Сега се учи. Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: „Докога ще ни смущават?
към беседата >>
Та, радвайте се на мъчнотиите, които ви се изпращат.
Та, радвайте се на мъчнотиите, които ви се изпращат.
Мислите ли, че Господ няма мъчнотии с вас? Той има такива мъчнотии, които не можем да си представим. Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи. Сега трябва да носим това търпение и в нас. Някой път ние не можем да търпим.
към беседата >>
Той не е гениален певец.
Някой път пък някой пее и изведнъж друг кипне, и казва: „Не пее хубаво.“ Че, толкоз знае човекът.
Той не е гениален певец.
Сега се учи. Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: „Докога ще ни смущават? “ Че, тези хора ще станат един ден артисти.
към беседата >>
Мислите ли, че Господ няма мъчнотии с вас?
Та, радвайте се на мъчнотиите, които ви се изпращат.
Мислите ли, че Господ няма мъчнотии с вас?
Той има такива мъчнотии, които не можем да си представим. Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи. Сега трябва да носим това търпение и в нас. Някой път ние не можем да търпим. Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си.
към беседата >>
Сега се учи.
Някой път пък някой пее и изведнъж друг кипне, и казва: „Не пее хубаво.“ Че, толкоз знае човекът. Той не е гениален певец.
Сега се учи.
Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: „Докога ще ни смущават? “ Че, тези хора ще станат един ден артисти. Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева.
към беседата >>
Той има такива мъчнотии, които не можем да си представим.
Та, радвайте се на мъчнотиите, които ви се изпращат. Мислите ли, че Господ няма мъчнотии с вас?
Той има такива мъчнотии, които не можем да си представим.
Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи. Сега трябва да носим това търпение и в нас. Някой път ние не можем да търпим. Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява.
към беседата >>
Или някой свири на пиано и не могат да го търпят.
Някой път пък някой пее и изведнъж друг кипне, и казва: „Не пее хубаво.“ Че, толкоз знае човекът. Той не е гениален певец. Сега се учи.
Или някой свири на пиано и не могат да го търпят.
Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: „Докога ще ни смущават? “ Че, тези хора ще станат един ден артисти. Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат.
към беседата >>
Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи.
Та, радвайте се на мъчнотиите, които ви се изпращат. Мислите ли, че Господ няма мъчнотии с вас? Той има такива мъчнотии, които не можем да си представим.
Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи.
Сега трябва да носим това търпение и в нас. Някой път ние не можем да търпим. Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява. Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение?
към беседата >>
Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено.
Някой път пък някой пее и изведнъж друг кипне, и казва: „Не пее хубаво.“ Че, толкоз знае човекът. Той не е гениален певец. Сега се учи. Или някой свири на пиано и не могат да го търпят.
Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено.
И казват някои: „Докога ще ни смущават? “ Че, тези хора ще станат един ден артисти. Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат. Защо се безпокоиш?
към беседата >>
Сега трябва да носим това търпение и в нас.
Та, радвайте се на мъчнотиите, които ви се изпращат. Мислите ли, че Господ няма мъчнотии с вас? Той има такива мъчнотии, които не можем да си представим. Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи.
Сега трябва да носим това търпение и в нас.
Някой път ние не можем да търпим. Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява. Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение? “ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе?
към беседата >>
И казват някои: „Докога ще ни смущават?
Някой път пък някой пее и изведнъж друг кипне, и казва: „Не пее хубаво.“ Че, толкоз знае човекът. Той не е гениален певец. Сега се учи. Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено.
И казват някои: „Докога ще ни смущават?
“ Че, тези хора ще станат един ден артисти. Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат. Защо се безпокоиш? Аз имам едно правило.
към беседата >>
Някой път ние не можем да търпим.
Та, радвайте се на мъчнотиите, които ви се изпращат. Мислите ли, че Господ няма мъчнотии с вас? Той има такива мъчнотии, които не можем да си представим. Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи. Сега трябва да носим това търпение и в нас.
Някой път ние не можем да търпим.
Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява. Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение? “ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе? Какво трябва да правиш?
към беседата >>
“ Че, тези хора ще станат един ден артисти.
Той не е гениален певец. Сега се учи. Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: „Докога ще ни смущават?
“ Че, тези хора ще станат един ден артисти.
Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат. Защо се безпокоиш? Аз имам едно правило. Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет.
към беседата >>
Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си.
Мислите ли, че Господ няма мъчнотии с вас? Той има такива мъчнотии, които не можем да си представим. Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи. Сега трябва да носим това търпение и в нас. Някой път ние не можем да търпим.
Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си.
Нервен е, че не може да се проявява. Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение? “ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе? Какво трябва да правиш? Купи си една пищялка.
към беседата >>
Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева.
Сега се учи. Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: „Докога ще ни смущават? “ Че, тези хора ще станат един ден артисти.
Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева.
Такива гениални ще бъдат. Защо се безпокоиш? Аз имам едно правило. Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет.
към беседата >>
Нервен е, че не може да се проявява.
Той има такива мъчнотии, които не можем да си представим. Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи. Сега трябва да носим това търпение и в нас. Някой път ние не можем да търпим. Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си.
Нервен е, че не може да се проявява.
Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение? “ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе? Какво трябва да правиш? Купи си една пищялка. И ти пищи с тях.
към беседата >>
Такива гениални ще бъдат.
Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: „Докога ще ни смущават? “ Че, тези хора ще станат един ден артисти. Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева.
Такива гениални ще бъдат.
Защо се безпокоиш? Аз имам едно правило. Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет.
към беседата >>
Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение?
Той има работа със същества така упорити, своенравни, че Той трябва да ги търпи. Сега трябва да носим това търпение и в нас. Някой път ние не можем да търпим. Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява.
Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение?
“ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе? Какво трябва да правиш? Купи си една пищялка. И ти пищи с тях. Като престанат да пищят, тогаз говори.
към беседата >>
Защо се безпокоиш?
Някой казва: „Гръмна ми главата.“ Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: „Докога ще ни смущават? “ Че, тези хора ще станат един ден артисти. Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат.
Защо се безпокоиш?
Аз имам едно правило. Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет.
към беседата >>
“ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе?
Сега трябва да носим това търпение и в нас. Някой път ние не можем да търпим. Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява. Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение?
“ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе?
Какво трябва да правиш? Купи си една пищялка. И ти пищи с тях. Като престанат да пищят, тогаз говори. А пък щом пищят, не говори.
към беседата >>
Аз имам едно правило.
И казват някои: „Докога ще ни смущават? “ Че, тези хора ще станат един ден артисти. Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат. Защо се безпокоиш?
Аз имам едно правило.
Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет.
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
Някой път ние не можем да търпим. Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява. Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение? “ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе?
Какво трябва да правиш?
Купи си една пищялка. И ти пищи с тях. Като престанат да пищят, тогаз говори. А пък щом пищят, не говори.
към беседата >>
Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет.
“ Че, тези хора ще станат един ден артисти. Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат. Защо се безпокоиш? Аз имам едно правило.
Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет.
към беседата >>
Купи си една пищялка.
Някой човек става нервен и сам не може да търпи и себе си. Нервен е, че не може да се проявява. Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение? “ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе? Какво трябва да правиш?
Купи си една пищялка.
И ти пищи с тях. Като престанат да пищят, тогаз говори. А пък щом пищят, не говори.
към беседата >>
Аз събирам тази вълна.
Аз събирам тази вълна.
И той, като пее, аз го записвам. Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша. Имам си един начин, като микрофон е той. Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям.
към беседата >>
И ти пищи с тях.
Нервен е, че не може да се проявява. Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение? “ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе? Какво трябва да правиш? Купи си една пищялка.
И ти пищи с тях.
Като престанат да пищят, тогаз говори. А пък щом пищят, не говори.
към беседата >>
И той, като пее, аз го записвам.
Аз събирам тази вълна.
И той, като пее, аз го записвам.
Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша. Имам си един начин, като микрофон е той. Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво.
към беседата >>
Като престанат да пищят, тогаз говори.
Някой, когато заболее, казва на другите: „Вие били ли сте в моето положение? “ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе? Какво трябва да правиш? Купи си една пищялка. И ти пищи с тях.
Като престанат да пищят, тогаз говори.
А пък щом пищят, не говори.
към беседата >>
Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша.
Аз събирам тази вълна. И той, като пее, аз го записвам.
Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша.
Имам си един начин, като микрофон е той. Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи.
към беседата >>
А пък щом пищят, не говори.
“ Ако хиляди пищялки пищят, а ти говориш, какво ще се чуе? Какво трябва да правиш? Купи си една пищялка. И ти пищи с тях. Като престанат да пищят, тогаз говори.
А пък щом пищят, не говори.
към беседата >>
Имам си един начин, като микрофон е той.
Аз събирам тази вълна. И той, като пее, аз го записвам. Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша.
Имам си един начин, като микрофон е той.
Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му.
към беседата >>
Всички чакате силата да дойде отгоре.
Всички чакате силата да дойде отгоре.
Но силата отгоре е от ума, тя е отвътре. Тя ще дойде от ума, ще влезе в сърцето и в тялото И тогава ще се прояви навън. Не спъвайте Божественото. Божественото всеки ден ви подбужда. Вие, дето сте дошли тук, то е Божественото във вас, което ви е довело.
към беседата >>
Лошите песни ги пиша.
Аз събирам тази вълна. И той, като пее, аз го записвам. Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша. Имам си един начин, като микрофон е той.
Лошите песни ги пиша.
И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му. Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я.
към беседата >>
Но силата отгоре е от ума, тя е отвътре.
Всички чакате силата да дойде отгоре.
Но силата отгоре е от ума, тя е отвътре.
Тя ще дойде от ума, ще влезе в сърцето и в тялото И тогава ще се прояви навън. Не спъвайте Божественото. Божественото всеки ден ви подбужда. Вие, дето сте дошли тук, то е Божественото във вас, което ви е довело.
към беседата >>
И като се върна, ги поправям.
Аз събирам тази вълна. И той, като пее, аз го записвам. Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша. Имам си един начин, като микрофон е той. Лошите песни ги пиша.
И като се върна, ги поправям.
И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му. Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я. Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум.
към беседата >>
Тя ще дойде от ума, ще влезе в сърцето и в тялото И тогава ще се прояви навън.
Всички чакате силата да дойде отгоре. Но силата отгоре е от ума, тя е отвътре.
Тя ще дойде от ума, ще влезе в сърцето и в тялото И тогава ще се прояви навън.
Не спъвайте Божественото. Божественото всеки ден ви подбужда. Вие, дето сте дошли тук, то е Божественото във вас, което ви е довело.
към беседата >>
И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво.
И той, като пее, аз го записвам. Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша. Имам си един начин, като микрофон е той. Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям.
И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво.
Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му. Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я. Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум. Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели.
към беседата >>
Не спъвайте Божественото.
Всички чакате силата да дойде отгоре. Но силата отгоре е от ума, тя е отвътре. Тя ще дойде от ума, ще влезе в сърцето и в тялото И тогава ще се прояви навън.
Не спъвайте Божественото.
Божественото всеки ден ви подбужда. Вие, дето сте дошли тук, то е Божественото във вас, което ви е довело.
към беседата >>
Виждам, че законът работи.
Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша. Имам си един начин, като микрофон е той. Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво.
Виждам, че законът работи.
Като го слушам втори път, изменил се е гласът му. Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я. Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум. Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Божественото всеки ден ви подбужда.
Всички чакате силата да дойде отгоре. Но силата отгоре е от ума, тя е отвътре. Тя ще дойде от ума, ще влезе в сърцето и в тялото И тогава ще се прояви навън. Не спъвайте Божественото.
Божественото всеки ден ви подбужда.
Вие, дето сте дошли тук, то е Божественото във вас, което ви е довело.
към беседата >>
Като го слушам втори път, изменил се е гласът му.
Имам си един начин, като микрофон е той. Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи.
Като го слушам втори път, изменил се е гласът му.
Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я. Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум. Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели. Какво трябва да правите? Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят.
към беседата >>
Вие, дето сте дошли тук, то е Божественото във вас, което ви е довело.
Всички чакате силата да дойде отгоре. Но силата отгоре е от ума, тя е отвътре. Тя ще дойде от ума, ще влезе в сърцето и в тялото И тогава ще се прояви навън. Не спъвайте Божественото. Божественото всеки ден ви подбужда.
Вие, дето сте дошли тук, то е Божественото във вас, което ви е довело.
към беседата >>
Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я.
Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му.
Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я.
Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум. Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели. Какво трябва да правите? Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали.
към беседата >>
Сега сте дошли тук.
Сега сте дошли тук.
Всеки един от вас има известни идеи. Някои неща могат да се съвпадат с Неговата идея, а пък някои неща ни най-малко не се съвпадат. В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено. Така гледат горе. От моето гледище е така.
към беседата >>
Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум.
И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му. Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я.
Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум.
Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели. Какво трябва да правите? Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат.
към беседата >>
Всеки един от вас има известни идеи.
Сега сте дошли тук.
Всеки един от вас има известни идеи.
Някои неща могат да се съвпадат с Неговата идея, а пък някои неща ни най-малко не се съвпадат. В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено. Така гледат горе. От моето гледище е така. Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява.
към беседата >>
Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели.
И като поправя песента, виждам, че следующия път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му. Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я. Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум.
Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели.
Какво трябва да правите? Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него.
към беседата >>
Някои неща могат да се съвпадат с Неговата идея, а пък някои неща ни най-малко не се съвпадат.
Сега сте дошли тук. Всеки един от вас има известни идеи.
Някои неща могат да се съвпадат с Неговата идея, а пък някои неща ни най-малко не се съвпадат.
В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено. Така гледат горе. От моето гледище е така. Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява. Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му. Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я. Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум. Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели.
Какво трябва да правите?
Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него. Това е адът.
към беседата >>
В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено.
Сега сте дошли тук. Всеки един от вас има известни идеи. Някои неща могат да се съвпадат с Неговата идея, а пък някои неща ни най-малко не се съвпадат.
В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено.
Така гледат горе. От моето гледище е така. Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява. Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди. Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си.
към беседата >>
Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят.
Като го слушам втори път, изменил се е гласът му. Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я. Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум. Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели. Какво трябва да правите?
Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят.
Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него. Това е адът. Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт.
към беседата >>
Така гледат горе.
Сега сте дошли тук. Всеки един от вас има известни идеи. Някои неща могат да се съвпадат с Неговата идея, а пък някои неща ни най-малко не се съвпадат. В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено.
Така гледат горе.
От моето гледище е така. Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява. Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди. Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си. Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни.
към беседата >>
Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали.
Не да поправите добрите хора, но като чуете погрешка, поправете я. Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум. Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели. Какво трябва да правите? Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят.
Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали.
Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него. Това е адът. Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят.
към беседата >>
От моето гледище е така.
Сега сте дошли тук. Всеки един от вас има известни идеи. Някои неща могат да се съвпадат с Неговата идея, а пък някои неща ни най-малко не се съвпадат. В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено. Така гледат горе.
От моето гледище е така.
Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява. Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди. Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си. Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни. Та, оставете си тялото свободно.
към беседата >>
Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат.
Като видите погрешката, поправете я, която се е отпечатала във вашия ум. Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели. Какво трябва да правите? Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали.
Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат.
Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него. Това е адът. Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат.
към беседата >>
Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява.
Всеки един от вас има известни идеи. Някои неща могат да се съвпадат с Неговата идея, а пък някои неща ни най-малко не се съвпадат. В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено. Така гледат горе. От моето гледище е така.
Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява.
Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди. Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си. Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни. Та, оставете си тялото свободно. Не съжалявайте за нищо.
към беседата >>
Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него.
Има погрешки не само в тонове, но погрешката е някой път в образа, впечатлението, което сте приели. Какво трябва да правите? Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат.
Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него.
Това е адът. Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат. И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето.
към беседата >>
Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди.
Някои неща могат да се съвпадат с Неговата идея, а пък някои неща ни най-малко не се съвпадат. В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено. Така гледат горе. От моето гледище е така. Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява.
Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди.
Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си. Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни. Та, оставете си тялото свободно. Не съжалявайте за нищо. Не гледайте на сегашното положение като на постоянно.
към беседата >>
Това е адът.
Какво трябва да правите? Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него.
Това е адът.
Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат. И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето. Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре?
към беседата >>
Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си.
В Божествения свят всичко, каквото става, е Божествено. Така гледат горе. От моето гледище е така. Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява. Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди.
Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си.
Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни. Та, оставете си тялото свободно. Не съжалявайте за нищо. Не гледайте на сегашното положение като на постоянно. Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят.
към беседата >>
Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт.
Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него. Това е адът.
Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт.
Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат. И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето. Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре? “ Чудни сте вие.
към беседата >>
Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни.
Така гледат горе. От моето гледище е така. Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява. Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди. Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си.
Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни.
Та, оставете си тялото свободно. Не съжалявайте за нищо. Не гледайте на сегашното положение като на постоянно. Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят. Вземете онова малкото дете – 10–15 годишно.
към беседата >>
Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят.
Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него. Това е адът. Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт.
Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят.
Нищо няма да ти кажат. И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето. Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре? “ Чудни сте вие. Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим?
към беседата >>
Та, оставете си тялото свободно.
От моето гледище е така. Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява. Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди. Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си. Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни.
Та, оставете си тялото свободно.
Не съжалявайте за нищо. Не гледайте на сегашното положение като на постоянно. Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят. Вземете онова малкото дете – 10–15 годишно. То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фило[соф], архитект и какво ли не.
към беседата >>
Нищо няма да ти кажат.
Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него. Това е адът. Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят.
Нищо няма да ти кажат.
И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето. Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре? “ Чудни сте вие. Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим? Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре?
към беседата >>
Не съжалявайте за нищо.
Божественото, като минава през моя ум, последният се подобрява. Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди. Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си. Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни. Та, оставете си тялото свободно.
Не съжалявайте за нищо.
Не гледайте на сегашното положение като на постоянно. Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят. Вземете онова малкото дете – 10–15 годишно. То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фило[соф], архитект и какво ли не. Та, тези възможности, които са скрити във вашата душа, молете се да се разкрият, давайте им ход.
към беседата >>
И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето.
Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре, тук, на Земята, да живееш вътре в него. Това е адът. Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат.
И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето.
Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре? “ Чудни сте вие. Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим? Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре? Защото магарето е много искрено.
към беседата >>
Не гледайте на сегашното положение като на постоянно.
Божественият живот, като мине през ума ви, ще го уреди; като мине през сърцето ви, ще го уреди и като мине през тялото ви, също ще го уреди. Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си. Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни. Та, оставете си тялото свободно. Не съжалявайте за нищо.
Не гледайте на сегашното положение като на постоянно.
Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят. Вземете онова малкото дете – 10–15 годишно. То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фило[соф], архитект и какво ли не. Та, тези възможности, които са скрити във вашата душа, молете се да се разкрият, давайте им ход.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре?
Това е адът. Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат. И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето.
Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре?
“ Чудни сте вие. Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим? Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре? Защото магарето е много искрено. Дето отиде, не се отрича от своите убеждения.
към беседата >>
Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят.
Та, трябва да дадем свобода на ума си, сърцето си и тялото си. Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни. Та, оставете си тялото свободно. Не съжалявайте за нищо. Не гледайте на сегашното положение като на постоянно.
Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят.
Вземете онова малкото дете – 10–15 годишно. То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фило[соф], архитект и какво ли не. Та, тези възможности, които са скрити във вашата душа, молете се да се разкрият, давайте им ход.
към беседата >>
“ Чудни сте вие.
Или пък ще те турят в някоя глиста или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат. И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето. Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре?
“ Чудни сте вие.
Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим? Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре? Защото магарето е много искрено. Дето отиде, не се отрича от своите убеждения. То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията.
към беседата >>
Вземете онова малкото дете – 10–15 годишно.
Казано е: „Вие сте храм на Бога.“ Но за да бъдем храм на Бога, тялото, умът и сърцето трябва да бъдат свободни. Та, оставете си тялото свободно. Не съжалявайте за нищо. Не гледайте на сегашното положение като на постоянно. Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят.
Вземете онова малкото дете – 10–15 годишно.
То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фило[соф], архитект и какво ли не. Та, тези възможности, които са скрити във вашата душа, молете се да се разкрият, давайте им ход.
към беседата >>
Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим?
Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат. И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето. Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре? “ Чудни сте вие.
Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим?
Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре? Защото магарето е много искрено. Дето отиде, не се отрича от своите убеждения. То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията. Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе.
към беседата >>
То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фило[соф], архитект и какво ли не.
Та, оставете си тялото свободно. Не съжалявайте за нищо. Не гледайте на сегашното положение като на постоянно. Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят. Вземете онова малкото дете – 10–15 годишно.
То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фило[соф], архитект и какво ли не.
Та, тези възможности, които са скрити във вашата душа, молете се да се разкрият, давайте им ход.
към беседата >>
Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре?
Нищо няма да ти кажат. И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето. Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре? “ Чудни сте вие. Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим?
Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре?
Защото магарето е много искрено. Дето отиде, не се отрича от своите убеждения. То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията. Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе. И дето пие магарето, пийте и вие.
към беседата >>
Та, тези възможности, които са скрити във вашата душа, молете се да се разкрият, давайте им ход.
Не съжалявайте за нищо. Не гледайте на сегашното положение като на постоянно. Ония заложби, които имате, един ден ще се проявят. Вземете онова малкото дете – 10–15 годишно. То може да стане отличен цигулар, отличен поет, фило[соф], архитект и какво ли не.
Та, тези възможности, които са скрити във вашата душа, молете се да се разкрият, давайте им ход.
към беседата >>
Защото магарето е много искрено.
И тази глиста ще ти бъде апартаментът, или магарето. Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре? “ Чудни сте вие. Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим? Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре?
Защото магарето е много искрено.
Дето отиде, не се отрича от своите убеждения. То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията. Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе. И дето пие магарето, пийте и вие. Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна.
към беседата >>
Светът е предметно учение.
Светът е предметно учение.
Трябва да го разбирате това предметно учение. Много мъчно е защо се случват някои работи.
към беседата >>
Дето отиде, не се отрича от своите убеждения.
Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре? “ Чудни сте вие. Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим? Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре? Защото магарето е много искрено.
Дето отиде, не се отрича от своите убеждения.
То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията. Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе. И дето пие магарето, пийте и вие. Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна. Яде и магарешки тръне, и каквото му дадат.
към беседата >>
Трябва да го разбирате това предметно учение.
Светът е предметно учение.
Трябва да го разбирате това предметно учение.
Много мъчно е защо се случват някои работи.
към беседата >>
То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията.
“ Чудни сте вие. Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим? Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре? Защото магарето е много искрено. Дето отиде, не се отрича от своите убеждения.
То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията.
Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе. И дето пие магарето, пийте и вие. Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна. Яде и магарешки тръне, и каквото му дадат. И след като го били дълго време, от бой му се проточили ушите.
към беседата >>
Много мъчно е защо се случват някои работи.
Светът е предметно учение. Трябва да го разбирате това предметно учение.
Много мъчно е защо се случват някои работи.
към беседата >>
Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе.
Когато дойде Христос, човек ли възседна или магаре, за да влезе в Ерусалим? Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре? Защото магарето е много искрено. Дето отиде, не се отрича от своите убеждения. То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията.
Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе.
И дето пие магарето, пийте и вие. Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна. Яде и магарешки тръне, и каквото му дадат. И след като го били дълго време, от бой му се проточили ушите. И досега магарето разсъждава защо го бият.
към беседата >>
Пейте сега.
Пейте сега.
Простудил се някой – нека да пее! Всеки ден пейте по три часа. Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила. Не да слушат другите, но ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят.
към беседата >>
И дето пие магарето, пийте и вие.
Ако магарето е много нисше същество, защо Христос възседна на магаре? Защото магарето е много искрено. Дето отиде, не се отрича от своите убеждения. То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията. Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе.
И дето пие магарето, пийте и вие.
Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна. Яде и магарешки тръне, и каквото му дадат. И след като го били дълго време, от бой му се проточили ушите. И досега магарето разсъждава защо го бият.
към беседата >>
Простудил се някой – нека да пее!
Пейте сега.
Простудил се някой – нека да пее!
Всеки ден пейте по три часа. Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила. Не да слушат другите, но ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве.
към беседата >>
Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна.
Защото магарето е много искрено. Дето отиде, не се отрича от своите убеждения. То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията. Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе. И дето пие магарето, пийте и вие.
Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна.
Яде и магарешки тръне, и каквото му дадат. И след като го били дълго време, от бой му се проточили ушите. И досега магарето разсъждава защо го бият.
към беседата >>
Всеки ден пейте по три часа.
Пейте сега. Простудил се някой – нека да пее!
Всеки ден пейте по три часа.
Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила. Не да слушат другите, но ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве. Там, дето има музика, има здраве.
към беседата >>
Яде и магарешки тръне, и каквото му дадат.
Дето отиде, не се отрича от своите убеждения. То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията. Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе. И дето пие магарето, пийте и вие. Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна.
Яде и магарешки тръне, и каквото му дадат.
И след като го били дълго време, от бой му се проточили ушите. И досега магарето разсъждава защо го бият.
към беседата >>
Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила.
Пейте сега. Простудил се някой – нека да пее! Всеки ден пейте по три часа.
Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила.
Не да слушат другите, но ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве. Там, дето има музика, има здраве. Там, дето няма музика, няма здраве.
към беседата >>
И след като го били дълго време, от бой му се проточили ушите.
То казва: „Аз си нося магарищината със себе си.“ Магарето е специалист по водата, върху хидрологията. Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе. И дето пие магарето, пийте и вие. Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна. Яде и магарешки тръне, и каквото му дадат.
И след като го били дълго време, от бой му се проточили ушите.
И досега магарето разсъждава защо го бият.
към беседата >>
Не да слушат другите, но ти да се слушаш.
Пейте сега. Простудил се някой – нека да пее! Всеки ден пейте по три часа. Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила.
Не да слушат другите, но ти да се слушаш.
Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве. Там, дето има музика, има здраве. Там, дето няма музика, няма здраве.
към беседата >>
И досега магарето разсъждава защо го бият.
Ако искате хубава вода, качете се на магарето и то ще ви заведе. И дето пие магарето, пийте и вие. Най-после, магарето е много скромно в яденето – не изисква пищна храна. Яде и магарешки тръне, и каквото му дадат. И след като го били дълго време, от бой му се проточили ушите.
И досега магарето разсъждава защо го бият.
към беседата >>
Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят.
Пейте сега. Простудил се някой – нека да пее! Всеки ден пейте по три часа. Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила. Не да слушат другите, но ти да се слушаш.
Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят.
Тогава ще има здраве. Там, дето има музика, има здраве. Там, дето няма музика, няма здраве.
към беседата >>
Аз ще ви приведа следния анекдот.
Аз ще ви приведа следния анекдот.
То казва: „Един ден аз направих една погрешка. Дадох си мнението за първата жена.“ И вследствие на това то реве и казва: „Не си давайте мнението за никого.“ За онова, каквото Господ е направил, не си давай мнението. Изучавайте, но не си давайте мнението. Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане. Защо така направих?
към беседата >>
Тогава ще има здраве.
Простудил се някой – нека да пее! Всеки ден пейте по три часа. Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила. Не да слушат другите, но ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят.
Тогава ще има здраве.
Там, дето има музика, има здраве. Там, дето няма музика, няма здраве.
към беседата >>
То казва: „Един ден аз направих една погрешка.
Аз ще ви приведа следния анекдот.
То казва: „Един ден аз направих една погрешка.
Дадох си мнението за първата жена.“ И вследствие на това то реве и казва: „Не си давайте мнението за никого.“ За онова, каквото Господ е направил, не си давай мнението. Изучавайте, но не си давайте мнението. Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане. Защо така направих? “ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане.
към беседата >>
Там, дето има музика, има здраве.
Всеки ден пейте по три часа. Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила. Не да слушат другите, но ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве.
Там, дето има музика, има здраве.
Там, дето няма музика, няма здраве.
към беседата >>
Дадох си мнението за първата жена.“ И вследствие на това то реве и казва: „Не си давайте мнението за никого.“ За онова, каквото Господ е направил, не си давай мнението.
Аз ще ви приведа следния анекдот. То казва: „Един ден аз направих една погрешка.
Дадох си мнението за първата жена.“ И вследствие на това то реве и казва: „Не си давайте мнението за никого.“ За онова, каквото Господ е направил, не си давай мнението.
Изучавайте, но не си давайте мнението. Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане. Защо така направих? “ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане. Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш.
към беседата >>
Там, дето няма музика, няма здраве.
Боли те кракът, стомахът и прочее – употреби музиката като сила. Не да слушат другите, но ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве. Там, дето има музика, има здраве.
Там, дето няма музика, няма здраве.
към беседата >>
Изучавайте, но не си давайте мнението.
Аз ще ви приведа следния анекдот. То казва: „Един ден аз направих една погрешка. Дадох си мнението за първата жена.“ И вследствие на това то реве и казва: „Не си давайте мнението за никого.“ За онова, каквото Господ е направил, не си давай мнението.
Изучавайте, но не си давайте мнението.
Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане. Защо така направих? “ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане. Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш. Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри.
към беседата >>
Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане.
Аз ще ви приведа следния анекдот. То казва: „Един ден аз направих една погрешка. Дадох си мнението за първата жена.“ И вследствие на това то реве и казва: „Не си давайте мнението за никого.“ За онова, каквото Господ е направил, не си давай мнението. Изучавайте, но не си давайте мнението.
Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане.
Защо така направих? “ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане. Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш. Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри. Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош.
към беседата >>
Защо така направих?
Аз ще ви приведа следния анекдот. То казва: „Един ден аз направих една погрешка. Дадох си мнението за първата жена.“ И вследствие на това то реве и казва: „Не си давайте мнението за никого.“ За онова, каквото Господ е направил, не си давай мнението. Изучавайте, но не си давайте мнението. Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане.
Защо така направих?
“ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане. Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш. Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри. Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош. Наполовина вярно е това.
към беседата >>
“ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане.
То казва: „Един ден аз направих една погрешка. Дадох си мнението за първата жена.“ И вследствие на това то реве и казва: „Не си давайте мнението за никого.“ За онова, каквото Господ е направил, не си давай мнението. Изучавайте, но не си давайте мнението. Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане. Защо така направих?
“ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане.
Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш. Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри. Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош. Наполовина вярно е това. Житото дава живот на нас.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш.
Дадох си мнението за първата жена.“ И вследствие на това то реве и казва: „Не си давайте мнението за никого.“ За онова, каквото Господ е направил, не си давай мнението. Изучавайте, но не си давайте мнението. Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане. Защо така направих? “ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане.
Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш.
Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри. Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош. Наполовина вярно е това. Житото дава живот на нас. От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не.
към беседата >>
Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри.
Изучавайте, но не си давайте мнението. Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане. Защо така направих? “ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане. Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш.
Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри.
Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош. Наполовина вярно е това. Житото дава живот на нас. От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не. Тази постъпка е добра.
към беседата >>
Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош.
Вие си давате мнението сега и казвате: „От мене човек няма да стане. Защо така направих? “ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане. Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш. Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри.
Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош.
Наполовина вярно е това. Житото дава живот на нас. От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не. Тази постъпка е добра. Това жито трябва да се жертвува, за да се повдигне.
към беседата >>
Наполовина вярно е това.
Защо така направих? “ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане. Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш. Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри. Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош.
Наполовина вярно е това.
Житото дава живот на нас. От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не. Тази постъпка е добра. Това жито трябва да се жертвува, за да се повдигне. И заради жертвата, която житото прави за нас, ние обичаме житото повече, отколкото другите растения.
към беседата >>
Житото дава живот на нас.
“ Ти си даваш мнението, ти казваш: „От мене човек няма да стане“, а пък Господ казва, че от тебе човек ще стане. Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш. Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри. Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош. Наполовина вярно е това.
Житото дава живот на нас.
От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не. Тази постъпка е добра. Това жито трябва да се жертвува, за да се повдигне. И заради жертвата, която житото прави за нас, ние обичаме житото повече, отколкото другите растения. Ако правим жертва в света, това си има свой смисъл, не е напразно.
към беседата >>
От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не.
Ти казваш: „Аз съм много лош.“ Не си лош, само че не знаеш как да мислиш. Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри. Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош. Наполовина вярно е това. Житото дава живот на нас.
От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не.
Тази постъпка е добра. Това жито трябва да се жертвува, за да се повдигне. И заради жертвата, която житото прави за нас, ние обичаме житото повече, отколкото другите растения. Ако правим жертва в света, това си има свой смисъл, не е напразно.
към беседата >>
Тази постъпка е добра.
Ти не знаеш кои са лоши работи и кои – добри. Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош. Наполовина вярно е това. Житото дава живот на нас. От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не.
Тази постъпка е добра.
Това жито трябва да се жертвува, за да се повдигне. И заради жертвата, която житото прави за нас, ние обичаме житото повече, отколкото другите растения. Ако правим жертва в света, това си има свой смисъл, не е напразно.
към беседата >>
Това жито трябва да се жертвува, за да се повдигне.
Ти мислиш, че един човек, който ти дава пари, е добър, а пък който взема пари, е лош. Наполовина вярно е това. Житото дава живот на нас. От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не. Тази постъпка е добра.
Това жито трябва да се жертвува, за да се повдигне.
И заради жертвата, която житото прави за нас, ние обичаме житото повече, отколкото другите растения. Ако правим жертва в света, това си има свой смисъл, не е напразно.
към беседата >>
И заради жертвата, която житото прави за нас, ние обичаме житото повече, отколкото другите растения.
Наполовина вярно е това. Житото дава живот на нас. От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не. Тази постъпка е добра. Това жито трябва да се жертвува, за да се повдигне.
И заради жертвата, която житото прави за нас, ние обичаме житото повече, отколкото другите растения.
Ако правим жертва в света, това си има свой смисъл, не е напразно.
към беседата >>
Ако правим жертва в света, това си има свой смисъл, не е напразно.
Житото дава живот на нас. От гледището на житото тогава би могло да се каже, че нашата постъпка е лоша. Не. Тази постъпка е добра. Това жито трябва да се жертвува, за да се повдигне. И заради жертвата, която житото прави за нас, ние обичаме житото повече, отколкото другите растения.
Ако правим жертва в света, това си има свой смисъл, не е напразно.
към беседата >>
Всяка една добра мисъл, всяко добро чувство, всяка добра постъпка, колкото и да е малка, макар и никой да не я е видял, тази постъпка е за добро.
Всяка една добра мисъл, всяко добро чувство, всяка добра постъпка, колкото и да е малка, макар и никой да не я е видял, тази постъпка е за добро.
Не съжалявайте, че това нещо се е случило с вас. Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро. Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена. Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас. Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас.
към беседата >>
Не съжалявайте, че това нещо се е случило с вас.
Всяка една добра мисъл, всяко добро чувство, всяка добра постъпка, колкото и да е малка, макар и никой да не я е видял, тази постъпка е за добро.
Не съжалявайте, че това нещо се е случило с вас.
Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро. Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена. Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас. Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас. Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана.
към беседата >>
Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро.
Всяка една добра мисъл, всяко добро чувство, всяка добра постъпка, колкото и да е малка, макар и никой да не я е видял, тази постъпка е за добро. Не съжалявайте, че това нещо се е случило с вас.
Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро.
Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена. Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас. Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас. Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана. В Откровението има разказ за книгата, запечатана със 7 печати.
към беседата >>
Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена.
Всяка една добра мисъл, всяко добро чувство, всяка добра постъпка, колкото и да е малка, макар и никой да не я е видял, тази постъпка е за добро. Не съжалявайте, че това нещо се е случило с вас. Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро.
Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена.
Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас. Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас. Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана. В Откровението има разказ за книгата, запечатана със 7 печати. Иоан плакал, като видял, че няма кой да отвори книгата.
към беседата >>
Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас.
Всяка една добра мисъл, всяко добро чувство, всяка добра постъпка, колкото и да е малка, макар и никой да не я е видял, тази постъпка е за добро. Не съжалявайте, че това нещо се е случило с вас. Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро. Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена.
Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас.
Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас. Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана. В Откровението има разказ за книгата, запечатана със 7 печати. Иоан плакал, като видял, че няма кой да отвори книгата. И Агнето отворило книгата.
към беседата >>
Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас.
Всяка една добра мисъл, всяко добро чувство, всяка добра постъпка, колкото и да е малка, макар и никой да не я е видял, тази постъпка е за добро. Не съжалявайте, че това нещо се е случило с вас. Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро. Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена. Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас.
Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас.
Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана. В Откровението има разказ за книгата, запечатана със 7 печати. Иоан плакал, като видял, че няма кой да отвори книгата. И Агнето отворило книгата.
към беседата >>
Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана.
Не съжалявайте, че това нещо се е случило с вас. Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро. Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена. Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас. Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас.
Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана.
В Откровението има разказ за книгата, запечатана със 7 печати. Иоан плакал, като видял, че няма кой да отвори книгата. И Агнето отворило книгата.
към беседата >>
Пишете на тема: „Моята любима дума“.
Пишете на тема: „Моята любима дума“.
Всеки си има своя любима дума. Нека да пише върху нея. В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва. Вие искате да знаете. Всяка една дума има своята тежест.
към беседата >>
В Откровението има разказ за книгата, запечатана със 7 печати.
Каквото и да се е случило, в края на краищата то ще бъде за добро. Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена. Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас. Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас. Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана.
В Откровението има разказ за книгата, запечатана със 7 печати.
Иоан плакал, като видял, че няма кой да отвори книгата. И Агнето отворило книгата.
към беседата >>
Всеки си има своя любима дума.
Пишете на тема: „Моята любима дума“.
Всеки си има своя любима дума.
Нека да пише върху нея. В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва. Вие искате да знаете. Всяка една дума има своята тежест. Някои думи са много леки, а някои – много тежки.
към беседата >>
Иоан плакал, като видял, че няма кой да отвори книгата.
Ние съжаляваме сега за падането на първия човек, за първата жена. Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас. Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас. Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана. В Откровението има разказ за книгата, запечатана със 7 печати.
Иоан плакал, като видял, че няма кой да отвори книгата.
И Агнето отворило книгата.
към беседата >>
Нека да пише върху нея.
Пишете на тема: „Моята любима дума“. Всеки си има своя любима дума.
Нека да пише върху нея.
В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва. Вие искате да знаете. Всяка една дума има своята тежест. Някои думи са много леки, а някои – много тежки. Макар и материално да не може да се тегли, думата си има тежест.
към беседата >>
И Агнето отворило книгата.
Че, ако те не бяха паднали, Христос не щеше да дойде и ние не щяхме да знаем за тази Любов, която Бог показва към нас. Този живот щеше да бъде запечатана книга за нас. Тогава щяхме да се намерим в положението на Иоана. В Откровението има разказ за книгата, запечатана със 7 печати. Иоан плакал, като видял, че няма кой да отвори книгата.
И Агнето отворило книгата.
към беседата >>
В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва.
Пишете на тема: „Моята любима дума“. Всеки си има своя любима дума. Нека да пише върху нея.
В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва.
Вие искате да знаете. Всяка една дума има своята тежест. Някои думи са много леки, а някои – много тежки. Макар и материално да не може да се тегли, думата си има тежест.
към беседата >>
Следователно страданието става подтик, за да се разкрие онова, което Бог е предназначил за нас.
Следователно страданието става подтик, за да се разкрие онова, което Бог е предназначил за нас.
Сега сте дошли и в бъдеще ще дойдете при по-добри условия. Тези условия ще се подобряват. Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда? “ Вие, като дойдохте, не помните своето минало. Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете.
към беседата >>
Вие искате да знаете.
Пишете на тема: „Моята любима дума“. Всеки си има своя любима дума. Нека да пише върху нея. В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва.
Вие искате да знаете.
Всяка една дума има своята тежест. Някои думи са много леки, а някои – много тежки. Макар и материално да не може да се тегли, думата си има тежест.
към беседата >>
Сега сте дошли и в бъдеще ще дойдете при по-добри условия.
Следователно страданието става подтик, за да се разкрие онова, което Бог е предназначил за нас.
Сега сте дошли и в бъдеще ще дойдете при по-добри условия.
Тези условия ще се подобряват. Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда? “ Вие, като дойдохте, не помните своето минало. Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете. Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал.
към беседата >>
Всяка една дума има своята тежест.
Пишете на тема: „Моята любима дума“. Всеки си има своя любима дума. Нека да пише върху нея. В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва. Вие искате да знаете.
Всяка една дума има своята тежест.
Някои думи са много леки, а някои – много тежки. Макар и материално да не може да се тегли, думата си има тежест.
към беседата >>
Тези условия ще се подобряват.
Следователно страданието става подтик, за да се разкрие онова, което Бог е предназначил за нас. Сега сте дошли и в бъдеще ще дойдете при по-добри условия.
Тези условия ще се подобряват.
Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда? “ Вие, като дойдохте, не помните своето минало. Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете. Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал. Жертвата, която прави за другите хора, да я прави на радо сърце.
към беседата >>
Някои думи са много леки, а някои – много тежки.
Всеки си има своя любима дума. Нека да пише върху нея. В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва. Вие искате да знаете. Всяка една дума има своята тежест.
Някои думи са много леки, а някои – много тежки.
Макар и материално да не може да се тегли, думата си има тежест.
към беседата >>
Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда?
Следователно страданието става подтик, за да се разкрие онова, което Бог е предназначил за нас. Сега сте дошли и в бъдеще ще дойдете при по-добри условия. Тези условия ще се подобряват.
Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда?
“ Вие, като дойдохте, не помните своето минало. Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете. Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал. Жертвата, която прави за другите хора, да я прави на радо сърце. Като правиш едно добро, не чакай едно възнаграждение.
към беседата >>
Макар и материално да не може да се тегли, думата си има тежест.
Нека да пише върху нея. В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва. Вие искате да знаете. Всяка една дума има своята тежест. Някои думи са много леки, а някои – много тежки.
Макар и материално да не може да се тегли, думата си има тежест.
към беседата >>
“ Вие, като дойдохте, не помните своето минало.
Следователно страданието става подтик, за да се разкрие онова, което Бог е предназначил за нас. Сега сте дошли и в бъдеще ще дойдете при по-добри условия. Тези условия ще се подобряват. Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда?
“ Вие, като дойдохте, не помните своето минало.
Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете. Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал. Жертвата, която прави за другите хора, да я прави на радо сърце. Като правиш едно добро, не чакай едно възнаграждение. Възнаграждението ще бъде в любовта, която ще бъде за тебе, ще се прояви към тебе.
към беседата >>
Някой може да каже по един въпрос: „Аз това го зная.“ Направи го.
Някой може да каже по един въпрос: „Аз това го зная.“ Направи го.
Кои бяха условията, при които българинът създаде думата „истина“? Българинът, като дойде на Земята, тури на истината особено име. Англичанинът като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее. Защо туриха все различни имена? Защото разбиранията им за истината не са едни и същи.
към беседата >>
Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете.
Следователно страданието става подтик, за да се разкрие онова, което Бог е предназначил за нас. Сега сте дошли и в бъдеще ще дойдете при по-добри условия. Тези условия ще се подобряват. Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда? “ Вие, като дойдохте, не помните своето минало.
Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете.
Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал. Жертвата, която прави за другите хора, да я прави на радо сърце. Като правиш едно добро, не чакай едно възнаграждение. Възнаграждението ще бъде в любовта, която ще бъде за тебе, ще се прояви към тебе.
към беседата >>
Кои бяха условията, при които българинът създаде думата „истина“?
Някой може да каже по един въпрос: „Аз това го зная.“ Направи го.
Кои бяха условията, при които българинът създаде думата „истина“?
Българинът, като дойде на Земята, тури на истината особено име. Англичанинът като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее. Защо туриха все различни имена? Защото разбиранията им за истината не са едни и същи. Като дойде до любовта, пак се различават.
към беседата >>
Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал.
Сега сте дошли и в бъдеще ще дойдете при по-добри условия. Тези условия ще се подобряват. Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда? “ Вие, като дойдохте, не помните своето минало. Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете.
Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал.
Жертвата, която прави за другите хора, да я прави на радо сърце. Като правиш едно добро, не чакай едно възнаграждение. Възнаграждението ще бъде в любовта, която ще бъде за тебе, ще се прояви към тебе.
към беседата >>
Българинът, като дойде на Земята, тури на истината особено име.
Някой може да каже по един въпрос: „Аз това го зная.“ Направи го. Кои бяха условията, при които българинът създаде думата „истина“?
Българинът, като дойде на Земята, тури на истината особено име.
Англичанинът като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее. Защо туриха все различни имена? Защото разбиранията им за истината не са едни и същи. Като дойде до любовта, пак се различават.
към беседата >>
Жертвата, която прави за другите хора, да я прави на радо сърце.
Тези условия ще се подобряват. Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда? “ Вие, като дойдохте, не помните своето минало. Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете. Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал.
Жертвата, която прави за другите хора, да я прави на радо сърце.
Като правиш едно добро, не чакай едно възнаграждение. Възнаграждението ще бъде в любовта, която ще бъде за тебе, ще се прояви към тебе.
към беседата >>
Англичанинът като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее.
Някой може да каже по един въпрос: „Аз това го зная.“ Направи го. Кои бяха условията, при които българинът създаде думата „истина“? Българинът, като дойде на Земята, тури на истината особено име.
Англичанинът като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее.
Защо туриха все различни имена? Защото разбиранията им за истината не са едни и същи. Като дойде до любовта, пак се различават.
към беседата >>
Като правиш едно добро, не чакай едно възнаграждение.
Вие ще се спънете, като кажете: „Следующият път като дойде, аз какъв ще бъда? “ Вие, като дойдохте, не помните своето минало. Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете. Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал. Жертвата, която прави за другите хора, да я прави на радо сърце.
Като правиш едно добро, не чакай едно възнаграждение.
Възнаграждението ще бъде в любовта, която ще бъде за тебе, ще се прояви към тебе.
към беседата >>
Защо туриха все различни имена?
Някой може да каже по един въпрос: „Аз това го зная.“ Направи го. Кои бяха условията, при които българинът създаде думата „истина“? Българинът, като дойде на Земята, тури на истината особено име. Англичанинът като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее.
Защо туриха все различни имена?
Защото разбиранията им за истината не са едни и същи. Като дойде до любовта, пак се различават.
към беседата >>
Възнаграждението ще бъде в любовта, която ще бъде за тебе, ще се прояви към тебе.
“ Вие, като дойдохте, не помните своето минало. Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете. Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал. Жертвата, която прави за другите хора, да я прави на радо сърце. Като правиш едно добро, не чакай едно възнаграждение.
Възнаграждението ще бъде в любовта, която ще бъде за тебе, ще се прояви към тебе.
към беседата >>
Защото разбиранията им за истината не са едни и същи.
Някой може да каже по един въпрос: „Аз това го зная.“ Направи го. Кои бяха условията, при които българинът създаде думата „истина“? Българинът, като дойде на Земята, тури на истината особено име. Англичанинът като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее. Защо туриха все различни имена?
Защото разбиранията им за истината не са едни и същи.
Като дойде до любовта, пак се различават.
към беседата >>
Ако ти вършиш Волята Божия както трябва, то всички хора ще те обичат.
Ако ти вършиш Волята Божия както трябва, то всички хора ще те обичат.
Ако сега не те обичат и не можеш да ги обичаш, ти, ако жертвуваш всичко за Господа, то онова, което искаш, ще стане. Ако най-първо стане Волята Божия, ако най-първо направиш Волята Божия, то ще стане и това, което и ти искаш. Вие искате най-първо вие да бъдете щастливи. Най-първо ще станете нещастни и после щастливи. А ако станете щастливи първо, после иде нещастието.
към беседата >>
Като дойде до любовта, пак се различават.
Кои бяха условията, при които българинът създаде думата „истина“? Българинът, като дойде на Земята, тури на истината особено име. Англичанинът като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее. Защо туриха все различни имена? Защото разбиранията им за истината не са едни и същи.
Като дойде до любовта, пак се различават.
към беседата >>
Ако сега не те обичат и не можеш да ги обичаш, ти, ако жертвуваш всичко за Господа, то онова, което искаш, ще стане.
Ако ти вършиш Волята Божия както трябва, то всички хора ще те обичат.
Ако сега не те обичат и не можеш да ги обичаш, ти, ако жертвуваш всичко за Господа, то онова, което искаш, ще стане.
Ако най-първо стане Волята Божия, ако най-първо направиш Волята Божия, то ще стане и това, което и ти искаш. Вие искате най-първо вие да бъдете щастливи. Най-първо ще станете нещастни и после щастливи. А ако станете щастливи първо, после иде нещастието. И Господ те пита: „Кое искаш по-напред: щастието или нещастието?
към беседата >>
Българинът, англичанинът в любовта си приличат в известна степен.
Българинът, англичанинът в любовта си приличат в известна степен.
В произношението се различават до известна степен. Кои са прави: българите или англичаните? Българинът се учудва като произнася думата „любов“: „Люю! “ Българинът, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love]. Той е много практичен.
към беседата >>
Ако най-първо стане Волята Божия, ако най-първо направиш Волята Божия, то ще стане и това, което и ти искаш.
Ако ти вършиш Волята Божия както трябва, то всички хора ще те обичат. Ако сега не те обичат и не можеш да ги обичаш, ти, ако жертвуваш всичко за Господа, то онова, което искаш, ще стане.
Ако най-първо стане Волята Божия, ако най-първо направиш Волята Божия, то ще стане и това, което и ти искаш.
Вие искате най-първо вие да бъдете щастливи. Най-първо ще станете нещастни и после щастливи. А ако станете щастливи първо, после иде нещастието. И Господ те пита: „Кое искаш по-напред: щастието или нещастието? “
към беседата >>
В произношението се различават до известна степен.
Българинът, англичанинът в любовта си приличат в известна степен.
В произношението се различават до известна степен.
Кои са прави: българите или англичаните? Българинът се учудва като произнася думата „любов“: „Люю! “ Българинът, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love]. Той е много практичен. Той казва: „Лъв дъ мъни“ (Love the money) („Обичай парите“), понеже като имаш пари, всичко ти върви, а като нямаш, не ти върви.
към беседата >>
Вие искате най-първо вие да бъдете щастливи.
Ако ти вършиш Волята Божия както трябва, то всички хора ще те обичат. Ако сега не те обичат и не можеш да ги обичаш, ти, ако жертвуваш всичко за Господа, то онова, което искаш, ще стане. Ако най-първо стане Волята Божия, ако най-първо направиш Волята Божия, то ще стане и това, което и ти искаш.
Вие искате най-първо вие да бъдете щастливи.
Най-първо ще станете нещастни и после щастливи. А ако станете щастливи първо, после иде нещастието. И Господ те пита: „Кое искаш по-напред: щастието или нещастието? “
към беседата >>
Кои са прави: българите или англичаните?
Българинът, англичанинът в любовта си приличат в известна степен. В произношението се различават до известна степен.
Кои са прави: българите или англичаните?
Българинът се учудва като произнася думата „любов“: „Люю! “ Българинът, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love]. Той е много практичен. Той казва: „Лъв дъ мъни“ (Love the money) („Обичай парите“), понеже като имаш пари, всичко ти върви, а като нямаш, не ти върви.
към беседата >>
Най-първо ще станете нещастни и после щастливи.
Ако ти вършиш Волята Божия както трябва, то всички хора ще те обичат. Ако сега не те обичат и не можеш да ги обичаш, ти, ако жертвуваш всичко за Господа, то онова, което искаш, ще стане. Ако най-първо стане Волята Божия, ако най-първо направиш Волята Божия, то ще стане и това, което и ти искаш. Вие искате най-първо вие да бъдете щастливи.
Най-първо ще станете нещастни и после щастливи.
А ако станете щастливи първо, после иде нещастието. И Господ те пита: „Кое искаш по-напред: щастието или нещастието? “
към беседата >>
Българинът се учудва като произнася думата „любов“: „Люю!
Българинът, англичанинът в любовта си приличат в известна степен. В произношението се различават до известна степен. Кои са прави: българите или англичаните?
Българинът се учудва като произнася думата „любов“: „Люю!
“ Българинът, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love]. Той е много практичен. Той казва: „Лъв дъ мъни“ (Love the money) („Обичай парите“), понеже като имаш пари, всичко ти върви, а като нямаш, не ти върви.
към беседата >>
А ако станете щастливи първо, после иде нещастието.
Ако ти вършиш Волята Божия както трябва, то всички хора ще те обичат. Ако сега не те обичат и не можеш да ги обичаш, ти, ако жертвуваш всичко за Господа, то онова, което искаш, ще стане. Ако най-първо стане Волята Божия, ако най-първо направиш Волята Божия, то ще стане и това, което и ти искаш. Вие искате най-първо вие да бъдете щастливи. Най-първо ще станете нещастни и после щастливи.
А ако станете щастливи първо, после иде нещастието.
И Господ те пита: „Кое искаш по-напред: щастието или нещастието? “
към беседата >>
“ Българинът, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love].
Българинът, англичанинът в любовта си приличат в известна степен. В произношението се различават до известна степен. Кои са прави: българите или англичаните? Българинът се учудва като произнася думата „любов“: „Люю!
“ Българинът, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love].
Той е много практичен. Той казва: „Лъв дъ мъни“ (Love the money) („Обичай парите“), понеже като имаш пари, всичко ти върви, а като нямаш, не ти върви.
към беседата >>
И Господ те пита: „Кое искаш по-напред: щастието или нещастието?
Ако сега не те обичат и не можеш да ги обичаш, ти, ако жертвуваш всичко за Господа, то онова, което искаш, ще стане. Ако най-първо стане Волята Божия, ако най-първо направиш Волята Божия, то ще стане и това, което и ти искаш. Вие искате най-първо вие да бъдете щастливи. Най-първо ще станете нещастни и после щастливи. А ако станете щастливи първо, после иде нещастието.
И Господ те пита: „Кое искаш по-напред: щастието или нещастието?
“
към беседата >>
Той е много практичен.
Българинът, англичанинът в любовта си приличат в известна степен. В произношението се различават до известна степен. Кои са прави: българите или англичаните? Българинът се учудва като произнася думата „любов“: „Люю! “ Българинът, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love].
Той е много практичен.
Той казва: „Лъв дъ мъни“ (Love the money) („Обичай парите“), понеже като имаш пари, всичко ти върви, а като нямаш, не ти върви.
към беседата >>
“
Ако най-първо стане Волята Божия, ако най-първо направиш Волята Божия, то ще стане и това, което и ти искаш. Вие искате най-първо вие да бъдете щастливи. Най-първо ще станете нещастни и после щастливи. А ако станете щастливи първо, после иде нещастието. И Господ те пита: „Кое искаш по-напред: щастието или нещастието?
“
към беседата >>
Той казва: „Лъв дъ мъни“ (Love the money) („Обичай парите“), понеже като имаш пари, всичко ти върви, а като нямаш, не ти върви.
В произношението се различават до известна степен. Кои са прави: българите или англичаните? Българинът се учудва като произнася думата „любов“: „Люю! “ Българинът, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love]. Той е много практичен.
Той казва: „Лъв дъ мъни“ (Love the money) („Обичай парите“), понеже като имаш пари, всичко ти върви, а като нямаш, не ти върви.
към беседата >>
Щастието е свързано с богатството на Земята, а нещастието е турено със сиромашия.
Щастието е свързано с богатството на Земята, а нещастието е турено със сиромашия.
Обаче земното богатство е свързано с духовното нещастие. А земното нещастие е свързано с духовното богатство. Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето. Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма. Трябва да преминете и двата свята.
към беседата >>
Даже англичанинът казва: „Тайм из мъни“ (Time is money) („Времето е пари“).
Даже англичанинът казва: „Тайм из мъни“ (Time is money) („Времето е пари“).
Има много работи у тях. Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер. Но на онзи човек времето му е пари. Всяка минута му коства 5 лири. Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири.
към беседата >>
Обаче земното богатство е свързано с духовното нещастие.
Щастието е свързано с богатството на Земята, а нещастието е турено със сиромашия.
Обаче земното богатство е свързано с духовното нещастие.
А земното нещастие е свързано с духовното богатство. Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето. Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма. Трябва да преминете и двата свята. Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле.
към беседата >>
Има много работи у тях.
Даже англичанинът казва: „Тайм из мъни“ (Time is money) („Времето е пари“).
Има много работи у тях.
Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер. Но на онзи човек времето му е пари. Всяка минута му коства 5 лири. Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири. Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само.
към беседата >>
А земното нещастие е свързано с духовното богатство.
Щастието е свързано с богатството на Земята, а нещастието е турено със сиромашия. Обаче земното богатство е свързано с духовното нещастие.
А земното нещастие е свързано с духовното богатство.
Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето. Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма. Трябва да преминете и двата свята. Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле. Трябва да преминете през ангелския свят, който започва зле и свършва добре.
към беседата >>
Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер.
Даже англичанинът казва: „Тайм из мъни“ (Time is money) („Времето е пари“). Има много работи у тях.
Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер.
Но на онзи човек времето му е пари. Всяка минута му коства 5 лири. Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири. Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само. И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата.
към беседата >>
Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето.
Щастието е свързано с богатството на Земята, а нещастието е турено със сиромашия. Обаче земното богатство е свързано с духовното нещастие. А земното нещастие е свързано с духовното богатство.
Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето.
Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма. Трябва да преминете и двата свята. Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле. Трябва да преминете през ангелския свят, който започва зле и свършва добре. Трябва да преминете и през Божествения свят, който започва добре и свършва добре.
към беседата >>
Но на онзи човек времето му е пари.
Даже англичанинът казва: „Тайм из мъни“ (Time is money) („Времето е пари“). Има много работи у тях. Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер.
Но на онзи човек времето му е пари.
Всяка минута му коства 5 лири. Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири. Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само. И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата. Милионерът го попитал: „Какво искате?
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма.
Щастието е свързано с богатството на Земята, а нещастието е турено със сиромашия. Обаче земното богатство е свързано с духовното нещастие. А земното нещастие е свързано с духовното богатство. Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето.
Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма.
Трябва да преминете и двата свята. Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле. Трябва да преминете през ангелския свят, който започва зле и свършва добре. Трябва да преминете и през Божествения свят, който започва добре и свършва добре.
към беседата >>
Всяка минута му коства 5 лири.
Даже англичанинът казва: „Тайм из мъни“ (Time is money) („Времето е пари“). Има много работи у тях. Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер. Но на онзи човек времето му е пари.
Всяка минута му коства 5 лири.
Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири. Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само. И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата. Милионерът го попитал: „Какво искате? “ Онзи мълчал.
към беседата >>
Трябва да преминете и двата свята.
Щастието е свързано с богатството на Земята, а нещастието е турено със сиромашия. Обаче земното богатство е свързано с духовното нещастие. А земното нещастие е свързано с духовното богатство. Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето. Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма.
Трябва да преминете и двата свята.
Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле. Трябва да преминете през ангелския свят, който започва зле и свършва добре. Трябва да преминете и през Божествения свят, който започва добре и свършва добре.
към беседата >>
Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири.
Даже англичанинът казва: „Тайм из мъни“ (Time is money) („Времето е пари“). Има много работи у тях. Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер. Но на онзи човек времето му е пари. Всяка минута му коства 5 лири.
Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири.
Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само. И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата. Милионерът го попитал: „Какво искате? “ Онзи мълчал. Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири.
към беседата >>
Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле.
Обаче земното богатство е свързано с духовното нещастие. А земното нещастие е свързано с духовното богатство. Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето. Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма. Трябва да преминете и двата свята.
Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле.
Трябва да преминете през ангелския свят, който започва зле и свършва добре. Трябва да преминете и през Божествения свят, който започва добре и свършва добре.
към беседата >>
Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само.
Има много работи у тях. Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер. Но на онзи човек времето му е пари. Всяка минута му коства 5 лири. Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири.
Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само.
И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата. Милионерът го попитал: „Какво искате? “ Онзи мълчал. Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири. При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири.
към беседата >>
Трябва да преминете през ангелския свят, който започва зле и свършва добре.
А земното нещастие е свързано с духовното богатство. Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето. Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма. Трябва да преминете и двата свята. Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле.
Трябва да преминете през ангелския свят, който започва зле и свършва добре.
Трябва да преминете и през Божествения свят, който започва добре и свършва добре.
към беседата >>
И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата.
Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер. Но на онзи човек времето му е пари. Всяка минута му коства 5 лири. Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири. Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само.
И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата.
Милионерът го попитал: „Какво искате? “ Онзи мълчал. Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири. При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири. Давам Ви ги и останалите са за мене.
към беседата >>
Трябва да преминете и през Божествения свят, който започва добре и свършва добре.
Ако сте богат на Земята, ще бъдете сиромах на небето; и ако сте сиромах на Земята, ще бъдеш богат на небето. Ако искаш да бъдеш богат и тук, и горе, това го няма. Трябва да преминете и двата свята. Трябва да преминете през човешкия свят, който започва добре и свършва зле. Трябва да преминете през ангелския свят, който започва зле и свършва добре.
Трябва да преминете и през Божествения свят, който започва добре и свършва добре.
към беседата >>
Милионерът го попитал: „Какво искате?
Но на онзи човек времето му е пари. Всяка минута му коства 5 лири. Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири. Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само. И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата.
Милионерът го попитал: „Какво искате?
“ Онзи мълчал. Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири. При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири. Давам Ви ги и останалите са за мене. И моето време е скъпо.
към беседата >>
Като говорим за Божествената Любов, аз разбирам Божествения свят.
Като говорим за Божествената Любов, аз разбирам Божествения свят.
В Божествения свят ще започнем добре и ще свършим добре. Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности. Не критикувам – тогава ще дойде по-рано щастието и после нещастието – човешкия свят. Така завършват хората, ако живеят човешкия живот. И там хората дето завършват, там ангелите започват.
към беседата >>
“ Онзи мълчал.
Всяка минута му коства 5 лири. Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири. Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само. И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата. Милионерът го попитал: „Какво искате?
“ Онзи мълчал.
Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири. При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири. Давам Ви ги и останалите са за мене. И моето време е скъпо. Аз не мога да остана за по-дълго време.“
към беседата >>
В Божествения свят ще започнем добре и ще свършим добре.
Като говорим за Божествената Любов, аз разбирам Божествения свят.
В Божествения свят ще започнем добре и ще свършим добре.
Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности. Не критикувам – тогава ще дойде по-рано щастието и после нещастието – човешкия свят. Така завършват хората, ако живеят човешкия живот. И там хората дето завършват, там ангелите започват. Там, дето сърцето започва добре и свършва зле, оттам умът започва работата и свършва добре.
към беседата >>
Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири.
Англичанинът се хванал на бас с американеца за 500 английски лири. Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само. И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата. Милионерът го попитал: „Какво искате? “ Онзи мълчал.
Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири.
При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири. Давам Ви ги и останалите са за мене. И моето време е скъпо. Аз не мога да остана за по-дълго време.“
към беседата >>
Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности.
Като говорим за Божествената Любов, аз разбирам Божествения свят. В Божествения свят ще започнем добре и ще свършим добре.
Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности.
Не критикувам – тогава ще дойде по-рано щастието и после нещастието – човешкия свят. Така завършват хората, ако живеят човешкия живот. И там хората дето завършват, там ангелите започват. Там, дето сърцето започва добре и свършва зле, оттам умът започва работата и свършва добре. Умът трябва да дойде на помощ на сърцето И най-после ще дойде разумният живот във вас, когато ще започнете добре и ще свършите добре.
към беседата >>
При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири.
Англичанинът поискал от милионера среща, като му писал: „Аз искам 5 минути само. И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата. Милионерът го попитал: „Какво искате? “ Онзи мълчал. Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири.
При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири.
Давам Ви ги и останалите са за мене. И моето време е скъпо. Аз не мога да остана за по-дълго време.“
към беседата >>
Не критикувам – тогава ще дойде по-рано щастието и после нещастието – човешкия свят.
Като говорим за Божествената Любов, аз разбирам Божествения свят. В Божествения свят ще започнем добре и ще свършим добре. Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности.
Не критикувам – тогава ще дойде по-рано щастието и после нещастието – човешкия свят.
Така завършват хората, ако живеят човешкия живот. И там хората дето завършват, там ангелите започват. Там, дето сърцето започва добре и свършва зле, оттам умът започва работата и свършва добре. Умът трябва да дойде на помощ на сърцето И най-после ще дойде разумният живот във вас, когато ще започнете добре и ще свършите добре.
към беседата >>
Давам Ви ги и останалите са за мене.
И колкото струва, ще платя.“ Отишъл на срещата. Милионерът го попитал: „Какво искате? “ Онзи мълчал. Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири. При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири.
Давам Ви ги и останалите са за мене.
И моето време е скъпо. Аз не мога да остана за по-дълго време.“
към беседата >>
Така завършват хората, ако живеят човешкия живот.
Като говорим за Божествената Любов, аз разбирам Божествения свят. В Божествения свят ще започнем добре и ще свършим добре. Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности. Не критикувам – тогава ще дойде по-рано щастието и после нещастието – човешкия свят.
Така завършват хората, ако живеят човешкия живот.
И там хората дето завършват, там ангелите започват. Там, дето сърцето започва добре и свършва зле, оттам умът започва работата и свършва добре. Умът трябва да дойде на помощ на сърцето И най-после ще дойде разумният живот във вас, когато ще започнете добре и ще свършите добре.
към беседата >>
И моето време е скъпо.
Милионерът го попитал: „Какво искате? “ Онзи мълчал. Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири. При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири. Давам Ви ги и останалите са за мене.
И моето време е скъпо.
Аз не мога да остана за по-дълго време.“
към беседата >>
И там хората дето завършват, там ангелите започват.
Като говорим за Божествената Любов, аз разбирам Божествения свят. В Божествения свят ще започнем добре и ще свършим добре. Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности. Не критикувам – тогава ще дойде по-рано щастието и после нещастието – човешкия свят. Така завършват хората, ако живеят човешкия живот.
И там хората дето завършват, там ангелите започват.
Там, дето сърцето започва добре и свършва зле, оттам умът започва работата и свършва добре. Умът трябва да дойде на помощ на сърцето И най-после ще дойде разумният живот във вас, когато ще започнете добре и ще свършите добре.
към беседата >>
Аз не мога да остана за по-дълго време.“
“ Онзи мълчал. Но после казал: „Аз дойдох само да Ви видя за 5 минути.“ Като изтекли петтях минути, казал му: „Аз се хванах на бас за 500 английски лири. При Вас стоях 5 минути – по 5 лири, правят всичко 25 лири. Давам Ви ги и останалите са за мене. И моето време е скъпо.
Аз не мога да остана за по-дълго време.“
към беседата >>
Там, дето сърцето започва добре и свършва зле, оттам умът започва работата и свършва добре.
В Божествения свят ще започнем добре и ще свършим добре. Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности. Не критикувам – тогава ще дойде по-рано щастието и после нещастието – човешкия свят. Така завършват хората, ако живеят човешкия живот. И там хората дето завършват, там ангелите започват.
Там, дето сърцето започва добре и свършва зле, оттам умът започва работата и свършва добре.
Умът трябва да дойде на помощ на сърцето И най-после ще дойде разумният живот във вас, когато ще започнете добре и ще свършите добре.
към беседата >>
И българинът много бърза.
И българинът много бърза.
Когато има да взема пари, много бърза. Обаче, когато има да дава, закъснява всякога. Ще му се случи нещо и все ще закъснее. От какво зависи закъснението? У него чувството на страх е развито.
към беседата >>
Умът трябва да дойде на помощ на сърцето И най-после ще дойде разумният живот във вас, когато ще започнете добре и ще свършите добре.
Но ако не носиш Любовта, тогава има две възможности. Не критикувам – тогава ще дойде по-рано щастието и после нещастието – човешкия свят. Така завършват хората, ако живеят човешкия живот. И там хората дето завършват, там ангелите започват. Там, дето сърцето започва добре и свършва зле, оттам умът започва работата и свършва добре.
Умът трябва да дойде на помощ на сърцето И най-после ще дойде разумният живот във вас, когато ще започнете добре и ще свършите добре.
към беседата >>
Когато има да взема пари, много бърза.
И българинът много бърза.
Когато има да взема пари, много бърза.
Обаче, когато има да дава, закъснява всякога. Ще му се случи нещо и все ще закъснее. От какво зависи закъснението? У него чувството на страх е развито. И личните му чувства са развити.
към беседата >>
Ти казваш: „Защо е така?
Ти казваш: „Защо е така?
“ Как трябва да бъде? Твоето щастие е нещастие за другите. И твоето нещастие е щастие за другите. Следователно ти трябва да станеш нещастен, за да станат другите щастливи. И ти трябва да станеш щастлив, за да станат другите нещастни.
към беседата >>
Обаче, когато има да дава, закъснява всякога.
И българинът много бърза. Когато има да взема пари, много бърза.
Обаче, когато има да дава, закъснява всякога.
Ще му се случи нещо и все ще закъснее. От какво зависи закъснението? У него чувството на страх е развито. И личните му чувства са развити. Страхът и личните му чувства са в борба.
към беседата >>
“ Как трябва да бъде?
Ти казваш: „Защо е така?
“ Как трябва да бъде?
Твоето щастие е нещастие за другите. И твоето нещастие е щастие за другите. Следователно ти трябва да станеш нещастен, за да станат другите щастливи. И ти трябва да станеш щастлив, за да станат другите нещастни. Сменяват се нещата.
към беседата >>
Ще му се случи нещо и все ще закъснее.
И българинът много бърза. Когато има да взема пари, много бърза. Обаче, когато има да дава, закъснява всякога.
Ще му се случи нещо и все ще закъснее.
От какво зависи закъснението? У него чувството на страх е развито. И личните му чувства са развити. Страхът и личните му чувства са в борба. И той се бори в себе си.
към беседата >>
Твоето щастие е нещастие за другите.
Ти казваш: „Защо е така? “ Как трябва да бъде?
Твоето щастие е нещастие за другите.
И твоето нещастие е щастие за другите. Следователно ти трябва да станеш нещастен, за да станат другите щастливи. И ти трябва да станеш щастлив, за да станат другите нещастни. Сменяват се нещата.
към беседата >>
От какво зависи закъснението?
И българинът много бърза. Когато има да взема пари, много бърза. Обаче, когато има да дава, закъснява всякога. Ще му се случи нещо и все ще закъснее.
От какво зависи закъснението?
У него чувството на страх е развито. И личните му чувства са развити. Страхът и личните му чувства са в борба. И той се бори в себе си. Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх.
към беседата >>
И твоето нещастие е щастие за другите.
Ти казваш: „Защо е така? “ Как трябва да бъде? Твоето щастие е нещастие за другите.
И твоето нещастие е щастие за другите.
Следователно ти трябва да станеш нещастен, за да станат другите щастливи. И ти трябва да станеш щастлив, за да станат другите нещастни. Сменяват се нещата.
към беседата >>
У него чувството на страх е развито.
И българинът много бърза. Когато има да взема пари, много бърза. Обаче, когато има да дава, закъснява всякога. Ще му се случи нещо и все ще закъснее. От какво зависи закъснението?
У него чувството на страх е развито.
И личните му чувства са развити. Страхът и личните му чувства са в борба. И той се бори в себе си. Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх. Страхувате се, че може да не е така.
към беседата >>
Следователно ти трябва да станеш нещастен, за да станат другите щастливи.
Ти казваш: „Защо е така? “ Как трябва да бъде? Твоето щастие е нещастие за другите. И твоето нещастие е щастие за другите.
Следователно ти трябва да станеш нещастен, за да станат другите щастливи.
И ти трябва да станеш щастлив, за да станат другите нещастни. Сменяват се нещата.
към беседата >>
И личните му чувства са развити.
Когато има да взема пари, много бърза. Обаче, когато има да дава, закъснява всякога. Ще му се случи нещо и все ще закъснее. От какво зависи закъснението? У него чувството на страх е развито.
И личните му чувства са развити.
Страхът и личните му чувства са в борба. И той се бори в себе си. Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх. Страхувате се, че може да не е така. Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно?
към беседата >>
И ти трябва да станеш щастлив, за да станат другите нещастни.
Ти казваш: „Защо е така? “ Как трябва да бъде? Твоето щастие е нещастие за другите. И твоето нещастие е щастие за другите. Следователно ти трябва да станеш нещастен, за да станат другите щастливи.
И ти трябва да станеш щастлив, за да станат другите нещастни.
Сменяват се нещата.
към беседата >>
Страхът и личните му чувства са в борба.
Обаче, когато има да дава, закъснява всякога. Ще му се случи нещо и все ще закъснее. От какво зависи закъснението? У него чувството на страх е развито. И личните му чувства са развити.
Страхът и личните му чувства са в борба.
И той се бори в себе си. Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх. Страхувате се, че може да не е така. Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно? Мислите ли, че то е абсолютно вярно?
към беседата >>
Сменяват се нещата.
“ Как трябва да бъде? Твоето щастие е нещастие за другите. И твоето нещастие е щастие за другите. Следователно ти трябва да станеш нещастен, за да станат другите щастливи. И ти трябва да станеш щастлив, за да станат другите нещастни.
Сменяват се нещата.
към беседата >>
И той се бори в себе си.
Ще му се случи нещо и все ще закъснее. От какво зависи закъснението? У него чувството на страх е развито. И личните му чувства са развити. Страхът и личните му чувства са в борба.
И той се бори в себе си.
Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх. Страхувате се, че може да не е така. Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно? Мислите ли, че то е абсолютно вярно? Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е?
към беседата >>
Или да ви представя другояче въпроса.
Или да ви представя другояче въпроса.
Вие разбирате нещастието като нещо много лошо. Допуснете, че имате едно шише. Пътували сте 24 часа и се приближавате при един извор и носите известно количество вода във вашето шише. Дойде един господин и излива водата от шишето ви и казва: „Тази вода не я пийте.“ Това е нещастие. „Като дойдете до този извор, ще налеете най-хубавата вода“ – казва той.
към беседата >>
Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх.
От какво зависи закъснението? У него чувството на страх е развито. И личните му чувства са развити. Страхът и личните му чувства са в борба. И той се бори в себе си.
Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх.
Страхувате се, че може да не е така. Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно? Мислите ли, че то е абсолютно вярно? Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е? Това е относително вярно.
към беседата >>
Вие разбирате нещастието като нещо много лошо.
Или да ви представя другояче въпроса.
Вие разбирате нещастието като нещо много лошо.
Допуснете, че имате едно шише. Пътували сте 24 часа и се приближавате при един извор и носите известно количество вода във вашето шише. Дойде един господин и излива водата от шишето ви и казва: „Тази вода не я пийте.“ Това е нещастие. „Като дойдете до този извор, ще налеете най-хубавата вода“ – казва той.
към беседата >>
Страхувате се, че може да не е така.
У него чувството на страх е развито. И личните му чувства са развити. Страхът и личните му чувства са в борба. И той се бори в себе си. Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх.
Страхувате се, че може да не е така.
Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно? Мислите ли, че то е абсолютно вярно? Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е? Това е относително вярно. Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае.
към беседата >>
Допуснете, че имате едно шише.
Или да ви представя другояче въпроса. Вие разбирате нещастието като нещо много лошо.
Допуснете, че имате едно шише.
Пътували сте 24 часа и се приближавате при един извор и носите известно количество вода във вашето шише. Дойде един господин и излива водата от шишето ви и казва: „Тази вода не я пийте.“ Това е нещастие. „Като дойдете до този извор, ще налеете най-хубавата вода“ – казва той.
към беседата >>
Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно?
И личните му чувства са развити. Страхът и личните му чувства са в борба. И той се бори в себе си. Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх. Страхувате се, че може да не е така.
Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно?
Мислите ли, че то е абсолютно вярно? Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е? Това е относително вярно. Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае. А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели.
към беседата >>
Пътували сте 24 часа и се приближавате при един извор и носите известно количество вода във вашето шише.
Или да ви представя другояче въпроса. Вие разбирате нещастието като нещо много лошо. Допуснете, че имате едно шише.
Пътували сте 24 часа и се приближавате при един извор и носите известно количество вода във вашето шише.
Дойде един господин и излива водата от шишето ви и казва: „Тази вода не я пийте.“ Това е нещастие. „Като дойдете до този извор, ще налеете най-хубавата вода“ – казва той.
към беседата >>
Мислите ли, че то е абсолютно вярно?
Страхът и личните му чувства са в борба. И той се бори в себе си. Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх. Страхувате се, че може да не е така. Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно?
Мислите ли, че то е абсолютно вярно?
Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е? Това е относително вярно. Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае. А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели. Добродетелите на физическото поле са отвън.
към беседата >>
Дойде един господин и излива водата от шишето ви и казва: „Тази вода не я пийте.“ Това е нещастие.
Или да ви представя другояче въпроса. Вие разбирате нещастието като нещо много лошо. Допуснете, че имате едно шише. Пътували сте 24 часа и се приближавате при един извор и носите известно количество вода във вашето шише.
Дойде един господин и излива водата от шишето ви и казва: „Тази вода не я пийте.“ Това е нещастие.
„Като дойдете до този извор, ще налеете най-хубавата вода“ – казва той.
към беседата >>
Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е?
И той се бори в себе си. Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх. Страхувате се, че може да не е така. Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно? Мислите ли, че то е абсолютно вярно?
Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е?
Това е относително вярно. Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае. А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели. Добродетелите на физическото поле са отвън. Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели.
към беседата >>
„Като дойдете до този извор, ще налеете най-хубавата вода“ – казва той.
Или да ви представя другояче въпроса. Вие разбирате нещастието като нещо много лошо. Допуснете, че имате едно шише. Пътували сте 24 часа и се приближавате при един извор и носите известно количество вода във вашето шише. Дойде един господин и излива водата от шишето ви и казва: „Тази вода не я пийте.“ Това е нещастие.
„Като дойдете до този извор, ще налеете най-хубавата вода“ – казва той.
към беседата >>
Това е относително вярно.
Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх. Страхувате се, че може да не е така. Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно? Мислите ли, че то е абсолютно вярно? Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е?
Това е относително вярно.
Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае. А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели. Добродетелите на физическото поле са отвън. Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели. Че, какво добро е направил?
към беседата >>
Та казвам: Всяко нещастие в света подразбира едно благо.
Та казвам: Всяко нещастие в света подразбира едно благо.
Когато дойдат тези нещастни минути в живота, те са признак на едно благо, което Бог разкрива в света. Онова нещастие, което Христос имаше в света, беше едно предзнаменование в света, че Бог разкрива пътя, по който може да се изправи човек – пътя на спасението.
към беседата >>
Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае.
Страхувате се, че може да не е така. Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно? Мислите ли, че то е абсолютно вярно? Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е? Това е относително вярно.
Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае.
А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели. Добродетелите на физическото поле са отвън. Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели. Че, какво добро е направил? Тези пари не са негови.
към беседата >>
Когато дойдат тези нещастни минути в живота, те са признак на едно благо, което Бог разкрива в света.
Та казвам: Всяко нещастие в света подразбира едно благо.
Когато дойдат тези нещастни минути в живота, те са признак на едно благо, което Бог разкрива в света.
Онова нещастие, което Христос имаше в света, беше едно предзнаменование в света, че Бог разкрива пътя, по който може да се изправи човек – пътя на спасението.
към беседата >>
А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели.
Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно? Мислите ли, че то е абсолютно вярно? Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е? Това е относително вярно. Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае.
А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели.
Добродетелите на физическото поле са отвън. Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели. Че, какво добро е направил? Тези пари не са негови. Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал.
към беседата >>
Онова нещастие, което Христос имаше в света, беше едно предзнаменование в света, че Бог разкрива пътя, по който може да се изправи човек – пътя на спасението.
Та казвам: Всяко нещастие в света подразбира едно благо. Когато дойдат тези нещастни минути в живота, те са признак на едно благо, което Бог разкрива в света.
Онова нещастие, което Христос имаше в света, беше едно предзнаменование в света, че Бог разкрива пътя, по който може да се изправи човек – пътя на спасението.
към беседата >>
Добродетелите на физическото поле са отвън.
Мислите ли, че то е абсолютно вярно? Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е? Това е относително вярно. Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае. А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели.
Добродетелите на физическото поле са отвън.
Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели. Че, какво добро е направил? Тези пари не са негови. Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал. Но те не са негови.
към беседата >>
Бог, Невидимият свят, работи за голямото постижение, което всеки един от вас иска.
Бог, Невидимият свят, работи за голямото постижение, което всеки един от вас иска.
Със сърцето си вие сте свързани с хората; с ума си сте свързани с ангелите; а пък с вашата душа сте свързани с Бога. Душата е излязла от Бога. Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа. Направил го е по образ и подобие Свое. И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича.
към беседата >>
Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели.
Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е? Това е относително вярно. Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае. А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели. Добродетелите на физическото поле са отвън.
Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели.
Че, какво добро е направил? Тези пари не са негови. Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал. Но те не са негови. Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово.
към беседата >>
Със сърцето си вие сте свързани с хората; с ума си сте свързани с ангелите; а пък с вашата душа сте свързани с Бога.
Бог, Невидимият свят, работи за голямото постижение, което всеки един от вас иска.
Със сърцето си вие сте свързани с хората; с ума си сте свързани с ангелите; а пък с вашата душа сте свързани с Бога.
Душата е излязла от Бога. Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа. Направил го е по образ и подобие Свое. И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича. Той обича тази Истина, която е вложил във вас.
към беседата >>
Че, какво добро е направил?
Това е относително вярно. Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае. А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели. Добродетелите на физическото поле са отвън. Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели.
Че, какво добро е направил?
Тези пари не са негови. Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал. Но те не са негови. Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово. Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито.
към беседата >>
Душата е излязла от Бога.
Бог, Невидимият свят, работи за голямото постижение, което всеки един от вас иска. Със сърцето си вие сте свързани с хората; с ума си сте свързани с ангелите; а пък с вашата душа сте свързани с Бога.
Душата е излязла от Бога.
Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа. Направил го е по образ и подобие Свое. И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича. Той обича тази Истина, която е вложил във вас. Тази Истина седи във вас.
към беседата >>
Тези пари не са негови.
Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае. А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели. Добродетелите на физическото поле са отвън. Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели. Че, какво добро е направил?
Тези пари не са негови.
Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал. Но те не са негови. Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово. Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито. А той казва, че е негово житото.
към беседата >>
Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа.
Бог, Невидимият свят, работи за голямото постижение, което всеки един от вас иска. Със сърцето си вие сте свързани с хората; с ума си сте свързани с ангелите; а пък с вашата душа сте свързани с Бога. Душата е излязла от Бога.
Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа.
Направил го е по образ и подобие Свое. И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича. Той обича тази Истина, която е вложил във вас. Тази Истина седи във вас. Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа.
към беседата >>
Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал.
А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели. Добродетелите на физическото поле са отвън. Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели. Че, какво добро е направил? Тези пари не са негови.
Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал.
Но те не са негови. Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово. Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито. А той казва, че е негово житото. Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили.
към беседата >>
Направил го е по образ и подобие Свое.
Бог, Невидимият свят, работи за голямото постижение, което всеки един от вас иска. Със сърцето си вие сте свързани с хората; с ума си сте свързани с ангелите; а пък с вашата душа сте свързани с Бога. Душата е излязла от Бога. Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа.
Направил го е по образ и подобие Свое.
И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича. Той обича тази Истина, която е вложил във вас. Тази Истина седи във вас. Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа. Умът и сърцето са дрехи на душата – външното, а пък същественото е душата – диханието, което е излязло от Бога.
към беседата >>
Но те не са негови.
Добродетелите на физическото поле са отвън. Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели. Че, какво добро е направил? Тези пари не са негови. Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал.
Но те не са негови.
Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово. Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито. А той казва, че е негово житото. Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили. Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал.
към беседата >>
И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича.
Бог, Невидимият свят, работи за голямото постижение, което всеки един от вас иска. Със сърцето си вие сте свързани с хората; с ума си сте свързани с ангелите; а пък с вашата душа сте свързани с Бога. Душата е излязла от Бога. Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа. Направил го е по образ и подобие Свое.
И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича.
Той обича тази Истина, която е вложил във вас. Тази Истина седи във вас. Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа. Умът и сърцето са дрехи на душата – външното, а пък същественото е душата – диханието, което е излязло от Бога. Трябва да имате вие отличен ум и сърце, за да помагат те на душата ви.
към беседата >>
Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово.
Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели. Че, какво добро е направил? Тези пари не са негови. Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал. Но те не са негови.
Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово.
Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито. А той казва, че е негово житото. Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили. Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал. И казваш: „Еди-кой си пророк така е казал.“ Какво са казали пророците?
към беседата >>
Той обича тази Истина, която е вложил във вас.
Със сърцето си вие сте свързани с хората; с ума си сте свързани с ангелите; а пък с вашата душа сте свързани с Бога. Душата е излязла от Бога. Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа. Направил го е по образ и подобие Свое. И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича.
Той обича тази Истина, която е вложил във вас.
Тази Истина седи във вас. Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа. Умът и сърцето са дрехи на душата – външното, а пък същественото е душата – диханието, което е излязло от Бога. Трябва да имате вие отличен ум и сърце, за да помагат те на душата ви. А пък онова, което умът и сърцето придобиват, това благо в бъдеще ще носи вашето благословение.
към беседата >>
Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито.
Че, какво добро е направил? Тези пари не са негови. Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал. Но те не са негови. Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово.
Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито.
А той казва, че е негово житото. Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили. Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал. И казваш: „Еди-кой си пророк така е казал.“ Какво са казали пророците? Пророците са предрекли някои работи за техните времена.
към беседата >>
Тази Истина седи във вас.
Душата е излязла от Бога. Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа. Направил го е по образ и подобие Свое. И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича. Той обича тази Истина, която е вложил във вас.
Тази Истина седи във вас.
Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа. Умът и сърцето са дрехи на душата – външното, а пък същественото е душата – диханието, което е излязло от Бога. Трябва да имате вие отличен ум и сърце, за да помагат те на душата ви. А пък онова, което умът и сърцето придобиват, това благо в бъдеще ще носи вашето благословение.
към беседата >>
А той казва, че е негово житото.
Тези пари не са негови. Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал. Но те не са негови. Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово. Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито.
А той казва, че е негово житото.
Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили. Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал. И казваш: „Еди-кой си пророк така е казал.“ Какво са казали пророците? Пророците са предрекли някои работи за техните времена. И отчасти за сегашните времена.
към беседата >>
Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа.
Бог е вдъхнал в човека и той станал жива душа. Направил го е по образ и подобие Свое. И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича. Той обича тази Истина, която е вложил във вас. Тази Истина седи във вас.
Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа.
Умът и сърцето са дрехи на душата – външното, а пък същественото е душата – диханието, което е излязло от Бога. Трябва да имате вие отличен ум и сърце, за да помагат те на душата ви. А пък онова, което умът и сърцето придобиват, това благо в бъдеще ще носи вашето благословение.
към беседата >>
Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили.
Единственото нещо, което е направил, е, че ги е дал. Но те не са негови. Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово. Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито. А той казва, че е негово житото.
Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили.
Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал. И казваш: „Еди-кой си пророк така е казал.“ Какво са казали пророците? Пророците са предрекли някои работи за техните времена. И отчасти за сегашните времена.
към беседата >>
Умът и сърцето са дрехи на душата – външното, а пък същественото е душата – диханието, което е излязло от Бога.
Направил го е по образ и подобие Свое. И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича. Той обича тази Истина, която е вложил във вас. Тази Истина седи във вас. Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа.
Умът и сърцето са дрехи на душата – външното, а пък същественото е душата – диханието, което е излязло от Бога.
Трябва да имате вие отличен ум и сърце, за да помагат те на душата ви. А пък онова, което умът и сърцето придобиват, това благо в бъдеще ще носи вашето благословение.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал.
Но те не са негови. Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово. Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито. А той казва, че е негово житото. Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили.
Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал.
И казваш: „Еди-кой си пророк така е казал.“ Какво са казали пророците? Пророците са предрекли някои работи за техните времена. И отчасти за сегашните времена.
към беседата >>
Трябва да имате вие отличен ум и сърце, за да помагат те на душата ви.
И това, което Бог е вложил в човека, Бог го обича. Той обича тази Истина, която е вложил във вас. Тази Истина седи във вас. Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа. Умът и сърцето са дрехи на душата – външното, а пък същественото е душата – диханието, което е излязло от Бога.
Трябва да имате вие отличен ум и сърце, за да помагат те на душата ви.
А пък онова, което умът и сърцето придобиват, това благо в бъдеще ще носи вашето благословение.
към беседата >>
И казваш: „Еди-кой си пророк така е казал.“ Какво са казали пророците?
Или дал един килограм жито някому, но това жито не е негово. Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито. А той казва, че е негово житото. Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили. Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал.
И казваш: „Еди-кой си пророк така е казал.“ Какво са казали пророците?
Пророците са предрекли някои работи за техните времена. И отчасти за сегашните времена.
към беседата >>
А пък онова, което умът и сърцето придобиват, това благо в бъдеще ще носи вашето благословение.
Той обича тази Истина, която е вложил във вас. Тази Истина седи във вас. Бог ви е дал един отличен ум, отлично сърце и отлична душа. Умът и сърцето са дрехи на душата – външното, а пък същественото е душата – диханието, което е излязло от Бога. Трябва да имате вие отличен ум и сърце, за да помагат те на душата ви.
А пък онова, което умът и сърцето придобиват, това благо в бъдеще ще носи вашето благословение.
към беседата >>
Пророците са предрекли някои работи за техните времена.
Светлината, слънцето, влагата и прочее са работили, за да стане това жито. А той казва, че е негово житото. Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили. Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал. И казваш: „Еди-кой си пророк така е казал.“ Какво са казали пророците?
Пророците са предрекли някои работи за техните времена.
И отчасти за сегашните времена.
към беседата >>
В живота сега не се обезсърчавайте.
В живота сега не се обезсърчавайте.
Вие настоявайте върху онова, което желаете, докато се реализират вашите молитви. Ще учиш един език, докато го научиш хубаво. Като започнеш един предмет, ще го заучваш добре, докато го завършиш добре.
към беседата >>
И отчасти за сегашните времена.
А той казва, че е негово житото. Или ти казваш: „Аз това го зная.“ Но ти го знаеш, понеже други хора са работили. Ти казваш: „Аз зная Библията.“ Знаеш, но тази Библия ти не си я писал. И казваш: „Еди-кой си пророк така е казал.“ Какво са казали пророците? Пророците са предрекли някои работи за техните времена.
И отчасти за сегашните времена.
към беседата >>
Вие настоявайте върху онова, което желаете, докато се реализират вашите молитви.
В живота сега не се обезсърчавайте.
Вие настоявайте върху онова, което желаете, докато се реализират вашите молитви.
Ще учиш един език, докато го научиш хубаво. Като започнеш един предмет, ще го заучваш добре, докато го завършиш добре.
към беседата >>
Скоро дойде една госпожа при мене и се оплаква.
Скоро дойде една госпожа при мене и се оплаква.
Доста благородна госпожа. Оплаква се от външния живот, че много лоши са станали хората. Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време. Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило. В това е разликата.
към беседата >>
Ще учиш един език, докато го научиш хубаво.
В живота сега не се обезсърчавайте. Вие настоявайте върху онова, което желаете, докато се реализират вашите молитви.
Ще учиш един език, докато го научиш хубаво.
Като започнеш един предмет, ще го заучваш добре, докато го завършиш добре.
към беседата >>
Доста благородна госпожа.
Скоро дойде една госпожа при мене и се оплаква.
Доста благородна госпожа.
Оплаква се от външния живот, че много лоши са станали хората. Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време. Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило. В това е разликата. Онова змийско яйце ни най-малко не показва, че е светия.
към беседата >>
Като започнеш един предмет, ще го заучваш добре, докато го завършиш добре.
В живота сега не се обезсърчавайте. Вие настоявайте върху онова, което желаете, докато се реализират вашите молитви. Ще учиш един език, докато го научиш хубаво.
Като започнеш един предмет, ще го заучваш добре, докато го завършиш добре.
към беседата >>
Оплаква се от външния живот, че много лоши са станали хората.
Скоро дойде една госпожа при мене и се оплаква. Доста благородна госпожа.
Оплаква се от външния живот, че много лоши са станали хората.
Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време. Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило. В това е разликата. Онова змийско яйце ни най-малко не показва, че е светия. То е скрит грешник вътре в яйцето.
към беседата >>
Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората?
Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората?
Религиозността на хората седи в тяхната вяра. Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш. И вярата има сила в себе си. В каквото вярваш, става. Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш.
към беседата >>
Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време.
Скоро дойде една госпожа при мене и се оплаква. Доста благородна госпожа. Оплаква се от външния живот, че много лоши са станали хората.
Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време.
Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило. В това е разликата. Онова змийско яйце ни най-малко не показва, че е светия. То е скрит грешник вътре в яйцето. Само го излюпи и ще видиш какво се крие.
към беседата >>
Религиозността на хората седи в тяхната вяра.
Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората?
Религиозността на хората седи в тяхната вяра.
Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш. И вярата има сила в себе си. В каквото вярваш, става. Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш. Ако вярваш, че ще оздравееш, ще оздравееш.
към беседата >>
Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило.
Скоро дойде една госпожа при мене и се оплаква. Доста благородна госпожа. Оплаква се от външния живот, че много лоши са станали хората. Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време.
Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило.
В това е разликата. Онова змийско яйце ни най-малко не показва, че е светия. То е скрит грешник вътре в яйцето. Само го излюпи и ще видиш какво се крие. Заложбите на човека трябва да се разбират – заложбите, които са вложени от Бога.
към беседата >>
Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш.
Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората? Религиозността на хората седи в тяхната вяра.
Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш.
И вярата има сила в себе си. В каквото вярваш, става. Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш. Ако вярваш, че ще оздравееш, ще оздравееш. Ако вярваш, че сиромах ще станеш, такъв ще станеш.
към беседата >>
В това е разликата.
Скоро дойде една госпожа при мене и се оплаква. Доста благородна госпожа. Оплаква се от външния живот, че много лоши са станали хората. Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време. Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило.
В това е разликата.
Онова змийско яйце ни най-малко не показва, че е светия. То е скрит грешник вътре в яйцето. Само го излюпи и ще видиш какво се крие. Заложбите на човека трябва да се разбират – заложбите, които са вложени от Бога. И ние не трябва да падаме в онази погрешка: често българските патици и кокошки мътят и чужди яйца.
към беседата >>
И вярата има сила в себе си.
Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората? Религиозността на хората седи в тяхната вяра. Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш.
И вярата има сила в себе си.
В каквото вярваш, става. Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш. Ако вярваш, че ще оздравееш, ще оздравееш. Ако вярваш, че сиромах ще станеш, такъв ще станеш. Ако вярваш, че богат ще станеш, такъв ще станеш.
към беседата >>
Онова змийско яйце ни най-малко не показва, че е светия.
Доста благородна госпожа. Оплаква се от външния живот, че много лоши са станали хората. Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време. Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило. В това е разликата.
Онова змийско яйце ни най-малко не показва, че е светия.
То е скрит грешник вътре в яйцето. Само го излюпи и ще видиш какво се крие. Заложбите на човека трябва да се разбират – заложбите, които са вложени от Бога. И ние не трябва да падаме в онази погрешка: често българските патици и кокошки мътят и чужди яйца. Често турят под кокошката да мъти яйца на патки, пуйки и кокоши, смесени.
към беседата >>
В каквото вярваш, става.
Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората? Религиозността на хората седи в тяхната вяра. Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш. И вярата има сила в себе си.
В каквото вярваш, става.
Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш. Ако вярваш, че ще оздравееш, ще оздравееш. Ако вярваш, че сиромах ще станеш, такъв ще станеш. Ако вярваш, че богат ще станеш, такъв ще станеш. В каквото вярваш, ще стане.
към беседата >>
То е скрит грешник вътре в яйцето.
Оплаква се от външния живот, че много лоши са станали хората. Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време. Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило. В това е разликата. Онова змийско яйце ни най-малко не показва, че е светия.
То е скрит грешник вътре в яйцето.
Само го излюпи и ще видиш какво се крие. Заложбите на човека трябва да се разбират – заложбите, които са вложени от Бога. И ние не трябва да падаме в онази погрешка: често българските патици и кокошки мътят и чужди яйца. Често турят под кокошката да мъти яйца на патки, пуйки и кокоши, смесени. И като се излюпят пилетата, кокошката ще води този народ.
към беседата >>
Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш.
Казват за някого: „Той е религиозен.“ В какво седи религиозността на хората? Религиозността на хората седи в тяхната вяра. Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш. И вярата има сила в себе си. В каквото вярваш, става.
Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш.
Ако вярваш, че ще оздравееш, ще оздравееш. Ако вярваш, че сиромах ще станеш, такъв ще станеш. Ако вярваш, че богат ще станеш, такъв ще станеш. В каквото вярваш, ще стане. Изучавайте това.
към беседата >>
Само го излюпи и ще видиш какво се крие.
Всъщност хората днес не са по-лоши, отколкото едно време. Но едно време злото беше скрито вътре, а пък сега се е проявило. В това е разликата. Онова змийско яйце ни най-малко не показва, че е светия. То е скрит грешник вътре в яйцето.
Само го излюпи и ще видиш какво се крие.
Заложбите на човека трябва да се разбират – заложбите, които са вложени от Бога. И ние не трябва да падаме в онази погрешка: често българските патици и кокошки мътят и чужди яйца. Често турят под кокошката да мъти яйца на патки, пуйки и кокоши, смесени. И като се излюпят пилетата, кокошката ще води този народ. Като дойде до реката, всичките малки патици и гъски отиват във водата, а пък кокошката се чуди с тези свои деца: отде се взе в тях този характер да тичат към водата?
към беседата >>
Ако вярваш, че ще оздравееш, ще оздравееш.
Религиозността на хората седи в тяхната вяра. Като имаш един приятел, ти трябва да му вярваш. И вярата има сила в себе си. В каквото вярваш, става. Ако вярваш, че ще заболееш, ще заболееш.
Ако вярваш, че ще оздравееш, ще оздравееш.
Ако вярваш, че сиромах ще станеш, такъв ще станеш. Ако вярваш, че богат ще станеш, такъв ще станеш. В каквото вярваш, ще стане. Изучавайте това. Вашата вяра ви носи нещастие: вие казвате, че ще станете болен и ставате.
към беседата >>
2.
Внушение
,
МОК
, София, 1.12.1939г.,
Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват.
Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма. Пари има, но лекар няма. Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва. Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе. Изреждат се тия препятствия сега.
Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват.
Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе. „Цяр няма“, но церът е вътре в тебе. „Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе. Ти сега ще се намериш в едно чудо. Търсиш лекар отвън, търсиш церове отвън, търсиш онзи, който да донесе церовете отвън.
към беседата >>
Искайте само едно нещо, то е най-малкото.
Помнете едно правило: човек се ражда с възможности за мислене, с възможности за чувстване и с възможности за постъпки. Всякога се изисква да бъдеш взискателен, да искаш в даден случай само едно нещо. Не искай две неща, не искай три неща. Щом искате две–три неща – нямат място.
Искайте само едно нещо, то е най-малкото.
То като ви се даде, другото ще дойде. Никога умът не трябва да се раздвоява. Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи. Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той. Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите?
към беседата >>
Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе.
Пари има, но лекар няма. Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва. Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе. Изреждат се тия препятствия сега. Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват.
Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе.
„Цяр няма“, но церът е вътре в тебе. „Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе. Ти сега ще се намериш в едно чудо. Търсиш лекар отвън, търсиш церове отвън, търсиш онзи, който да донесе церовете отвън.
към беседата >>
То като ви се даде, другото ще дойде.
Помнете едно правило: човек се ражда с възможности за мислене, с възможности за чувстване и с възможности за постъпки. Всякога се изисква да бъдеш взискателен, да искаш в даден случай само едно нещо. Не искай две неща, не искай три неща. Щом искате две–три неща – нямат място. Искайте само едно нещо, то е най-малкото.
То като ви се даде, другото ще дойде.
Никога умът не трябва да се раздвоява. Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи. Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той. Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите? Той никога не се колебае.
към беседата >>
„Цяр няма“, но церът е вътре в тебе.
Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва. Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе. Изреждат се тия препятствия сега. Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват. Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе.
„Цяр няма“, но церът е вътре в тебе.
„Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе. Ти сега ще се намериш в едно чудо. Търсиш лекар отвън, търсиш церове отвън, търсиш онзи, който да донесе церовете отвън.
към беседата >>
Никога умът не трябва да се раздвоява.
Всякога се изисква да бъдеш взискателен, да искаш в даден случай само едно нещо. Не искай две неща, не искай три неща. Щом искате две–три неща – нямат място. Искайте само едно нещо, то е най-малкото. То като ви се даде, другото ще дойде.
Никога умът не трябва да се раздвоява.
Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи. Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той. Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите? Той никога не се колебае.
към беседата >>
„Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе.
Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе. Изреждат се тия препятствия сега. Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват. Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе. „Цяр няма“, но церът е вътре в тебе.
„Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе.
Ти сега ще се намериш в едно чудо. Търсиш лекар отвън, търсиш церове отвън, търсиш онзи, който да донесе церовете отвън.
към беседата >>
Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи.
Не искай две неща, не искай три неща. Щом искате две–три неща – нямат място. Искайте само едно нещо, то е най-малкото. То като ви се даде, другото ще дойде. Никога умът не трябва да се раздвоява.
Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи.
Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той. Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите? Той никога не се колебае.
към беседата >>
Ти сега ще се намериш в едно чудо.
Изреждат се тия препятствия сега. Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват. Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе. „Цяр няма“, но церът е вътре в тебе. „Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе.
Ти сега ще се намериш в едно чудо.
Търсиш лекар отвън, търсиш церове отвън, търсиш онзи, който да донесе церовете отвън.
към беседата >>
Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той.
Щом искате две–три неща – нямат място. Искайте само едно нещо, то е най-малкото. То като ви се даде, другото ще дойде. Никога умът не трябва да се раздвоява. Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи.
Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той.
Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите? Той никога не се колебае.
към беседата >>
Търсиш лекар отвън, търсиш церове отвън, търсиш онзи, който да донесе церовете отвън.
Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват. Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе. „Цяр няма“, но церът е вътре в тебе. „Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе. Ти сега ще се намериш в едно чудо.
Търсиш лекар отвън, търсиш церове отвън, търсиш онзи, който да донесе церовете отвън.
към беседата >>
Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите?
Искайте само едно нещо, то е най-малкото. То като ви се даде, другото ще дойде. Никога умът не трябва да се раздвоява. Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи. Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той.
Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите?
Той никога не се колебае.
към беседата >>
Тази работа не става тъй.
Тази работа не става тъй.
„Ще умра“ – ти търсиш смъртта отвън. Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си? Тури я вън от себе си. Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш. Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата.
към беседата >>
Той никога не се колебае.
То като ви се даде, другото ще дойде. Никога умът не трябва да се раздвоява. Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи. Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той. Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите?
Той никога не се колебае.
към беседата >>
„Ще умра“ – ти търсиш смъртта отвън.
Тази работа не става тъй.
„Ще умра“ – ти търсиш смъртта отвън.
Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си? Тури я вън от себе си. Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш. Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата. Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш.
към беседата >>
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината?
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината?
Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът.
към беседата >>
Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си?
Тази работа не става тъй. „Ще умра“ – ти търсиш смъртта отвън.
Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си?
Тури я вън от себе си. Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш. Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата. Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш. Кога човек иска да умре?
към беседата >>
Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала.
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината?
Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала.
Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава.
към беседата >>
Тури я вън от себе си.
Тази работа не става тъй. „Ще умра“ – ти търсиш смъртта отвън. Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си?
Тури я вън от себе си.
Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш. Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата. Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш. Кога човек иска да умре? Когато има да дава пари.
към беседата >>
Туй желание я вкарва в капана.
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината? Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала.
Туй желание я вкарва в капана.
Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива.
към беседата >>
Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш.
Тази работа не става тъй. „Ще умра“ – ти търсиш смъртта отвън. Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си? Тури я вън от себе си.
Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш.
Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата. Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш. Кога човек иска да умре? Когато има да дава пари. Но когато има да взема, никак не иска да умира.
към беседата >>
Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел.
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината? Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана.
Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел.
Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е.
към беседата >>
Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата.
Тази работа не става тъй. „Ще умра“ – ти търсиш смъртта отвън. Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си? Тури я вън от себе си. Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш.
Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата.
Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш. Кога човек иска да умре? Когато има да дава пари. Но когато има да взема, никак не иска да умира. Певецът, който не иска да пее, иска да умира.
към беседата >>
Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът.
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината? Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел.
Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът.
Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е. Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е.
към беседата >>
Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш.
„Ще умра“ – ти търсиш смъртта отвън. Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си? Тури я вън от себе си. Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш. Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата.
Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш.
Кога човек иска да умре? Когато има да дава пари. Но когато има да взема, никак не иска да умира. Певецът, който не иска да пее, иска да умира. Като пее, хич не иска да умира.
към беседата >>
Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът.
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината? Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът.
Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът.
Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е. Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е. После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя.
към беседата >>
Кога човек иска да умре?
Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си? Тури я вън от себе си. Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш. Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата. Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш.
Кога човек иска да умре?
Когато има да дава пари. Но когато има да взема, никак не иска да умира. Певецът, който не иска да пее, иска да умира. Като пее, хич не иска да умира. Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира.
към беседата >>
Мишката, тя не е глупава.
Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът.
Мишката, тя не е глупава.
Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е. Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е. После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя.
към беседата >>
Когато има да дава пари.
Тури я вън от себе си. Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш. Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата. Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш. Кога човек иска да умре?
Когато има да дава пари.
Но когато има да взема, никак не иска да умира. Певецът, който не иска да пее, иска да умира. Като пее, хич не иска да умира. Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира. Ученият, като изгуби всичко, иска да умира.
към беседата >>
Тя е много умна, тя е много разсъдлива.
Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава.
Тя е много умна, тя е много разсъдлива.
Като влезе в някой сандък, голям критик е. Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е. После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя.
към беседата >>
Но когато има да взема, никак не иска да умира.
Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш. Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата. Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш. Кога човек иска да умре? Когато има да дава пари.
Но когато има да взема, никак не иска да умира.
Певецът, който не иска да пее, иска да умира. Като пее, хич не иска да умира. Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира. Ученият, като изгуби всичко, иска да умира. Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира.
към беседата >>
Като влезе в някой сандък, голям критик е.
Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива.
Като влезе в някой сандък, голям критик е.
Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е. После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя.
към беседата >>
Певецът, който не иска да пее, иска да умира.
Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата. Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш. Кога човек иска да умре? Когато има да дава пари. Но когато има да взема, никак не иска да умира.
Певецът, който не иска да пее, иска да умира.
Като пее, хич не иска да умира. Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира. Ученият, като изгуби всичко, иска да умира. Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира. Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте.
към беседата >>
Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е.
Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е.
Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е.
После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя.
към беседата >>
Като пее, хич не иска да умира.
Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш. Кога човек иска да умре? Когато има да дава пари. Но когато има да взема, никак не иска да умира. Певецът, който не иска да пее, иска да умира.
Като пее, хич не иска да умира.
Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира. Ученият, като изгуби всичко, иска да умира. Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира. Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте. Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе.
към беседата >>
После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя.
Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е. Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е.
После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя.
към беседата >>
Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира.
Кога човек иска да умре? Когато има да дава пари. Но когато има да взема, никак не иска да умира. Певецът, който не иска да пее, иска да умира. Като пее, хич не иска да умира.
Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира.
Ученият, като изгуби всичко, иска да умира. Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира. Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте. Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе. Вярно ли е, че няма лекар.
към беседата >>
Казвам, има такива критици.
Казвам, има такива критици.
Като критикуваш, изядаш хубавите дрехи. Една мишка, като влиза в сандъка, като наяла дрехите, влиза в капана, и нея наказват със смъртно наказание.
към беседата >>
Ученият, като изгуби всичко, иска да умира.
Когато има да дава пари. Но когато има да взема, никак не иска да умира. Певецът, който не иска да пее, иска да умира. Като пее, хич не иска да умира. Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира.
Ученият, като изгуби всичко, иска да умира.
Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира. Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте. Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе. Вярно ли е, че няма лекар. Кой е първият лекар на човека?
към беседата >>
Като критикуваш, изядаш хубавите дрехи.
Казвам, има такива критици.
Като критикуваш, изядаш хубавите дрехи.
Една мишка, като влиза в сандъка, като наяла дрехите, влиза в капана, и нея наказват със смъртно наказание.
към беседата >>
Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира.
Но когато има да взема, никак не иска да умира. Певецът, който не иска да пее, иска да умира. Като пее, хич не иска да умира. Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира. Ученият, като изгуби всичко, иска да умира.
Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира.
Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте. Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе. Вярно ли е, че няма лекар. Кой е първият лекар на човека? На слепотата кой е лекарят?
към беседата >>
Една мишка, като влиза в сандъка, като наяла дрехите, влиза в капана, и нея наказват със смъртно наказание.
Казвам, има такива критици. Като критикуваш, изядаш хубавите дрехи.
Една мишка, като влиза в сандъка, като наяла дрехите, влиза в капана, и нея наказват със смъртно наказание.
към беседата >>
Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте.
Певецът, който не иска да пее, иска да умира. Като пее, хич не иска да умира. Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира. Ученият, като изгуби всичко, иска да умира. Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира.
Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте.
Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе. Вярно ли е, че няма лекар. Кой е първият лекар на човека? На слепотата кой е лекарят? Светлината. На глухотата кой е лекарят?
към беседата >>
Казвам, не бутайте булските дрехи, в булския сандък не влизайте.
Казвам, не бутайте булските дрехи, в булския сандък не влизайте.
Или другояче казано: не разрешавайте въпроси, които не съответстват на вашия ум, не разрешавайте желания, които не съответстват на вашето сърце, и не искайте да постигнете постъпки, които не съответстват на волята.
към беседата >>
Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе.
Като пее, хич не иска да умира. Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира. Ученият, като изгуби всичко, иска да умира. Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира. Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте.
Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе.
Вярно ли е, че няма лекар. Кой е първият лекар на човека? На слепотата кой е лекарят? Светлината. На глухотата кой е лекарят? Звукът.
към беседата >>
Или другояче казано: не разрешавайте въпроси, които не съответстват на вашия ум, не разрешавайте желания, които не съответстват на вашето сърце, и не искайте да постигнете постъпки, които не съответстват на волята.
Казвам, не бутайте булските дрехи, в булския сандък не влизайте.
Или другояче казано: не разрешавайте въпроси, които не съответстват на вашия ум, не разрешавайте желания, които не съответстват на вашето сърце, и не искайте да постигнете постъпки, които не съответстват на волята.
към беседата >>
Вярно ли е, че няма лекар.
Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира. Ученият, като изгуби всичко, иска да умира. Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира. Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте. Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе.
Вярно ли е, че няма лекар.
Кой е първият лекар на човека? На слепотата кой е лекарят? Светлината. На глухотата кой е лекарят? Звукът.
към беседата >>
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за ума.
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за ума.
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за сърцето в даден случай. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за волята. То е един закон психически.
към беседата >>
Кой е първият лекар на човека?
Ученият, като изгуби всичко, иска да умира. Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира. Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте. Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе. Вярно ли е, че няма лекар.
Кой е първият лекар на човека?
На слепотата кой е лекарят? Светлината. На глухотата кой е лекарят? Звукът.
към беседата >>
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за сърцето в даден случай.
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за ума.
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за сърцето в даден случай.
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за волята. То е един закон психически.
към беседата >>
На слепотата кой е лекарят?
Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира. Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте. Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе. Вярно ли е, че няма лекар. Кой е първият лекар на човека?
На слепотата кой е лекарят?
Светлината. На глухотата кой е лекарят? Звукът.
към беседата >>
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за волята.
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за ума. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за сърцето в даден случай.
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за волята.
То е един закон психически.
към беседата >>
Светлината. На глухотата кой е лекарят?
Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте. Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе. Вярно ли е, че няма лекар. Кой е първият лекар на човека? На слепотата кой е лекарят?
Светлината. На глухотата кой е лекарят?
Звукът.
към беседата >>
То е един закон психически.
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за ума. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за сърцето в даден случай. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за волята.
То е един закон психически.
към беседата >>
Звукът.
Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе. Вярно ли е, че няма лекар. Кой е първият лекар на човека? На слепотата кой е лекарят? Светлината. На глухотата кой е лекарят?
Звукът.
към беседата >>
Всяко нещо има своето време.
Всяко нещо има своето време.
Пазете времето, което мислите изискват. Пазете времето, което желанията изискват. Пазете времето, което волята, което постъпките изискват.
към беседата >>
Ще ви приведа този пример, аз съм го привеждал и друг път.
Ще ви приведа този пример, аз съм го привеждал и друг път.
Пращат едно глухонямо в гората. То насякло дървета. Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва? “ То, като не чува, гледа си работата. Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш.
към беседата >>
Пазете времето, което мислите изискват.
Всяко нещо има своето време.
Пазете времето, което мислите изискват.
Пазете времето, което желанията изискват. Пазете времето, което волята, което постъпките изискват.
към беседата >>
Пращат едно глухонямо в гората.
Ще ви приведа този пример, аз съм го привеждал и друг път.
Пращат едно глухонямо в гората.
То насякло дървета. Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва? “ То, като не чува, гледа си работата. Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш. Какъв си такъв чорбаджия?
към беседата >>
Пазете времето, което желанията изискват.
Всяко нещо има своето време. Пазете времето, което мислите изискват.
Пазете времето, което желанията изискват.
Пазете времето, което волята, което постъпките изискват.
към беседата >>
То насякло дървета.
Ще ви приведа този пример, аз съм го привеждал и друг път. Пращат едно глухонямо в гората.
То насякло дървета.
Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва? “ То, като не чува, гледа си работата. Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш. Какъв си такъв чорбаджия? “ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата.
към беседата >>
Пазете времето, което волята, което постъпките изискват.
Всяко нещо има своето време. Пазете времето, което мислите изискват. Пазете времето, което желанията изискват.
Пазете времето, което волята, което постъпките изискват.
към беседата >>
Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва?
Ще ви приведа този пример, аз съм го привеждал и друг път. Пращат едно глухонямо в гората. То насякло дървета.
Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва?
“ То, като не чува, гледа си работата. Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш. Какъв си такъв чорбаджия? “ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата. Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага.
към беседата >>
“ То, като не чува, гледа си работата.
Ще ви приведа този пример, аз съм го привеждал и друг път. Пращат едно глухонямо в гората. То насякло дървета. Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва?
“ То, като не чува, гледа си работата.
Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш. Какъв си такъв чорбаджия? “ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата. Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага. Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати?
към беседата >>
Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш.
Ще ви приведа този пример, аз съм го привеждал и друг път. Пращат едно глухонямо в гората. То насякло дървета. Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва? “ То, като не чува, гледа си работата.
Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш.
Какъв си такъв чорбаджия? “ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата. Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага. Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати? “ „Аз – казва – съм ти много благодарен, че ме би, защото аз бях глух, не можех да говоря.
към беседата >>
Какъв си такъв чорбаджия?
Пращат едно глухонямо в гората. То насякло дървета. Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва? “ То, като не чува, гледа си работата. Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш.
Какъв си такъв чорбаджия?
“ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата. Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага. Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати? “ „Аз – казва – съм ти много благодарен, че ме би, защото аз бях глух, не можех да говоря. Ти като започна да ме биеш, аз прочух и проговорих.“
към беседата >>
“ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата.
То насякло дървета. Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва? “ То, като не чува, гледа си работата. Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш. Какъв си такъв чорбаджия?
“ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата.
Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага. Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати? “ „Аз – казва – съм ти много благодарен, че ме би, защото аз бях глух, не можех да говоря. Ти като започна да ме биеш, аз прочух и проговорих.“
към беседата >>
Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага.
Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва? “ То, като не чува, гледа си работата. Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш. Какъв си такъв чорбаджия? “ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата.
Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага.
Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати? “ „Аз – казва – съм ти много благодарен, че ме би, защото аз бях глух, не можех да говоря. Ти като започна да ме биеш, аз прочух и проговорих.“
към беседата >>
Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати?
“ То, като не чува, гледа си работата. Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш. Какъв си такъв чорбаджия? “ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата. Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага.
Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати?
“ „Аз – казва – съм ти много благодарен, че ме би, защото аз бях глух, не можех да говоря. Ти като започна да ме биеш, аз прочух и проговорих.“
към беседата >>
“ „Аз – казва – съм ти много благодарен, че ме би, защото аз бях глух, не можех да говоря.
Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш. Какъв си такъв чорбаджия? “ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата. Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага. Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати?
“ „Аз – казва – съм ти много благодарен, че ме би, защото аз бях глух, не можех да говоря.
Ти като започна да ме биеш, аз прочух и проговорих.“
към беседата >>
Ти като започна да ме биеш, аз прочух и проговорих.“
Какъв си такъв чорбаджия? “ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата. Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага. Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати? “ „Аз – казва – съм ти много благодарен, че ме би, защото аз бях глух, не можех да говоря.
Ти като започна да ме биеш, аз прочух и проговорих.“
към беседата >>
Сега по някой път и вие питате: „Защо ме бият?
Сега по някой път и вие питате: „Защо ме бият?
“ Да прочуете и да проговорите. Едно неразбиране има в живота. Всякога ние искаме другите хора да ни разбират, но нямат възможност тия хора, нямат тази опитност. Един човек, който няма опитността, която ти имаш, той спрямо тебе е глух, той говори на един особен език. Да кажем, един французин ще ти говори ли на български?
към беседата >>
“ Да прочуете и да проговорите.
Сега по някой път и вие питате: „Защо ме бият?
“ Да прочуете и да проговорите.
Едно неразбиране има в живота. Всякога ние искаме другите хора да ни разбират, но нямат възможност тия хора, нямат тази опитност. Един човек, който няма опитността, която ти имаш, той спрямо тебе е глух, той говори на един особен език. Да кажем, един французин ще ти говори ли на български? Той ще ти говори на френски и ти няма да разбираш.
към беседата >>
Едно неразбиране има в живота.
Сега по някой път и вие питате: „Защо ме бият? “ Да прочуете и да проговорите.
Едно неразбиране има в живота.
Всякога ние искаме другите хора да ни разбират, но нямат възможност тия хора, нямат тази опитност. Един човек, който няма опитността, която ти имаш, той спрямо тебе е глух, той говори на един особен език. Да кажем, един французин ще ти говори ли на български? Той ще ти говори на френски и ти няма да разбираш.
към беседата >>
Всякога ние искаме другите хора да ни разбират, но нямат възможност тия хора, нямат тази опитност.
Сега по някой път и вие питате: „Защо ме бият? “ Да прочуете и да проговорите. Едно неразбиране има в живота.
Всякога ние искаме другите хора да ни разбират, но нямат възможност тия хора, нямат тази опитност.
Един човек, който няма опитността, която ти имаш, той спрямо тебе е глух, той говори на един особен език. Да кажем, един французин ще ти говори ли на български? Той ще ти говори на френски и ти няма да разбираш.
към беседата >>
Един човек, който няма опитността, която ти имаш, той спрямо тебе е глух, той говори на един особен език.
Сега по някой път и вие питате: „Защо ме бият? “ Да прочуете и да проговорите. Едно неразбиране има в живота. Всякога ние искаме другите хора да ни разбират, но нямат възможност тия хора, нямат тази опитност.
Един човек, който няма опитността, която ти имаш, той спрямо тебе е глух, той говори на един особен език.
Да кажем, един французин ще ти говори ли на български? Той ще ти говори на френски и ти няма да разбираш.
към беседата >>
Да кажем, един французин ще ти говори ли на български?
Сега по някой път и вие питате: „Защо ме бият? “ Да прочуете и да проговорите. Едно неразбиране има в живота. Всякога ние искаме другите хора да ни разбират, но нямат възможност тия хора, нямат тази опитност. Един човек, който няма опитността, която ти имаш, той спрямо тебе е глух, той говори на един особен език.
Да кажем, един французин ще ти говори ли на български?
Той ще ти говори на френски и ти няма да разбираш.
към беседата >>
Той ще ти говори на френски и ти няма да разбираш.
“ Да прочуете и да проговорите. Едно неразбиране има в живота. Всякога ние искаме другите хора да ни разбират, но нямат възможност тия хора, нямат тази опитност. Един човек, който няма опитността, която ти имаш, той спрямо тебе е глух, той говори на един особен език. Да кажем, един французин ще ти говори ли на български?
Той ще ти говори на френски и ти няма да разбираш.
към беседата >>
Казвам, болен сте.
Казвам, болен сте.
Казваш: „Ще оздравея.“ Ти да забравиш, че си казал, че ще оздравея. Следната минута пак кажеш: „Ще оздравея, ще оздравея.“ Да кажем, че не може да станете от леглото, кажи: „Ще оздравея.“ Нека мине една минута, и пак кажи: „Ще оздравея. Ще стана.“ Ако постепенно спазваш този закон, десет пъти като кажеш ще стана, и действително ще станеш. Но в съзнанието трябва да има една междина между всяко казване. Като кажеш: „Ще оздравея“, трябва да го забравиш, че си казал, да забравиш болестта си.
към беседата >>
Казваш: „Ще оздравея.“ Ти да забравиш, че си казал, че ще оздравея.
Казвам, болен сте.
Казваш: „Ще оздравея.“ Ти да забравиш, че си казал, че ще оздравея.
Следната минута пак кажеш: „Ще оздравея, ще оздравея.“ Да кажем, че не може да станете от леглото, кажи: „Ще оздравея.“ Нека мине една минута, и пак кажи: „Ще оздравея. Ще стана.“ Ако постепенно спазваш този закон, десет пъти като кажеш ще стана, и действително ще станеш. Но в съзнанието трябва да има една междина между всяко казване. Като кажеш: „Ще оздравея“, трябва да го забравиш, че си казал, да забравиш болестта си.
към беседата >>
Следната минута пак кажеш: „Ще оздравея, ще оздравея.“ Да кажем, че не може да станете от леглото, кажи: „Ще оздравея.“ Нека мине една минута, и пак кажи: „Ще оздравея.
Казвам, болен сте. Казваш: „Ще оздравея.“ Ти да забравиш, че си казал, че ще оздравея.
Следната минута пак кажеш: „Ще оздравея, ще оздравея.“ Да кажем, че не може да станете от леглото, кажи: „Ще оздравея.“ Нека мине една минута, и пак кажи: „Ще оздравея.
Ще стана.“ Ако постепенно спазваш този закон, десет пъти като кажеш ще стана, и действително ще станеш. Но в съзнанието трябва да има една междина между всяко казване. Като кажеш: „Ще оздравея“, трябва да го забравиш, че си казал, да забравиш болестта си.
към беседата >>
Ще стана.“ Ако постепенно спазваш този закон, десет пъти като кажеш ще стана, и действително ще станеш.
Казвам, болен сте. Казваш: „Ще оздравея.“ Ти да забравиш, че си казал, че ще оздравея. Следната минута пак кажеш: „Ще оздравея, ще оздравея.“ Да кажем, че не може да станете от леглото, кажи: „Ще оздравея.“ Нека мине една минута, и пак кажи: „Ще оздравея.
Ще стана.“ Ако постепенно спазваш този закон, десет пъти като кажеш ще стана, и действително ще станеш.
Но в съзнанието трябва да има една междина между всяко казване. Като кажеш: „Ще оздравея“, трябва да го забравиш, че си казал, да забравиш болестта си.
към беседата >>
Но в съзнанието трябва да има една междина между всяко казване.
Казвам, болен сте. Казваш: „Ще оздравея.“ Ти да забравиш, че си казал, че ще оздравея. Следната минута пак кажеш: „Ще оздравея, ще оздравея.“ Да кажем, че не може да станете от леглото, кажи: „Ще оздравея.“ Нека мине една минута, и пак кажи: „Ще оздравея. Ще стана.“ Ако постепенно спазваш този закон, десет пъти като кажеш ще стана, и действително ще станеш.
Но в съзнанието трябва да има една междина между всяко казване.
Като кажеш: „Ще оздравея“, трябва да го забравиш, че си казал, да забравиш болестта си.
към беседата >>
Като кажеш: „Ще оздравея“, трябва да го забравиш, че си казал, да забравиш болестта си.
Казвам, болен сте. Казваш: „Ще оздравея.“ Ти да забравиш, че си казал, че ще оздравея. Следната минута пак кажеш: „Ще оздравея, ще оздравея.“ Да кажем, че не може да станете от леглото, кажи: „Ще оздравея.“ Нека мине една минута, и пак кажи: „Ще оздравея. Ще стана.“ Ако постепенно спазваш този закон, десет пъти като кажеш ще стана, и действително ще станеш. Но в съзнанието трябва да има една междина между всяко казване.
Като кажеш: „Ще оздравея“, трябва да го забравиш, че си казал, да забравиш болестта си.
към беседата >>
Сега лекарите лекуват паралитиците.
Сега лекарите лекуват паралитиците.
Лекарите, които са материалисти, намерили един начин да ги лекуват много евтино. Съберат двайсет–трийсет души паралитици. Всички мислят, че не могат да станат. Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа. Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън.
към беседата >>
Лекарите, които са материалисти, намерили един начин да ги лекуват много евтино.
Сега лекарите лекуват паралитиците.
Лекарите, които са материалисти, намерили един начин да ги лекуват много евтино.
Съберат двайсет–трийсет души паралитици. Всички мислят, че не могат да станат. Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа. Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън. Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън.
към беседата >>
Съберат двайсет–трийсет души паралитици.
Сега лекарите лекуват паралитиците. Лекарите, които са материалисти, намерили един начин да ги лекуват много евтино.
Съберат двайсет–трийсет души паралитици.
Всички мислят, че не могат да станат. Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа. Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън. Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън. Като влезе змията, всичките накара да излизат вън.
към беседата >>
Всички мислят, че не могат да станат.
Сега лекарите лекуват паралитиците. Лекарите, които са материалисти, намерили един начин да ги лекуват много евтино. Съберат двайсет–трийсет души паралитици.
Всички мислят, че не могат да станат.
Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа. Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън. Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън. Като влезе змията, всичките накара да излизат вън. Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън.
към беседата >>
Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа.
Сега лекарите лекуват паралитиците. Лекарите, които са материалисти, намерили един начин да ги лекуват много евтино. Съберат двайсет–трийсет души паралитици. Всички мислят, че не могат да станат.
Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа.
Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън. Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън. Като влезе змията, всичките накара да излизат вън. Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън. Като влезе змията, те забравят, че са паралитици, те вече мислят, че може да излязат навън.
към беседата >>
Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън.
Сега лекарите лекуват паралитиците. Лекарите, които са материалисти, намерили един начин да ги лекуват много евтино. Съберат двайсет–трийсет души паралитици. Всички мислят, че не могат да станат. Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа.
Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън.
Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън. Като влезе змията, всичките накара да излизат вън. Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън. Като влезе змията, те забравят, че са паралитици, те вече мислят, че може да излязат навън. Те, като се уплашат, забравят болестта си.
към беседата >>
Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън.
Лекарите, които са материалисти, намерили един начин да ги лекуват много евтино. Съберат двайсет–трийсет души паралитици. Всички мислят, че не могат да станат. Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа. Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън.
Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън.
Като влезе змията, всичките накара да излизат вън. Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън. Като влезе змията, те забравят, че са паралитици, те вече мислят, че може да излязат навън. Те, като се уплашат, забравят болестта си.
към беседата >>
Като влезе змията, всичките накара да излизат вън.
Съберат двайсет–трийсет души паралитици. Всички мислят, че не могат да станат. Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа. Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън. Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън.
Като влезе змията, всичките накара да излизат вън.
Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън. Като влезе змията, те забравят, че са паралитици, те вече мислят, че може да излязат навън. Те, като се уплашат, забравят болестта си.
към беседата >>
Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън.
Всички мислят, че не могат да станат. Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа. Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън. Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън. Като влезе змията, всичките накара да излизат вън.
Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън.
Като влезе змията, те забравят, че са паралитици, те вече мислят, че може да излязат навън. Те, като се уплашат, забравят болестта си.
към беседата >>
Като влезе змията, те забравят, че са паралитици, те вече мислят, че може да излязат навън.
Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа. Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън. Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън. Като влезе змията, всичките накара да излизат вън. Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън.
Като влезе змията, те забравят, че са паралитици, те вече мислят, че може да излязат навън.
Те, като се уплашат, забравят болестта си.
към беседата >>
Те, като се уплашат, забравят болестта си.
Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън. Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън. Като влезе змията, всичките накара да излизат вън. Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън. Като влезе змията, те забравят, че са паралитици, те вече мислят, че може да излязат навън.
Те, като се уплашат, забравят болестта си.
към беседата >>
По някой път е хубаво човек да се уплаши, да забрави като тия паралитици болестта си.
По някой път е хубаво човек да се уплаши, да забрави като тия паралитици болестта си.
Казвам, когато си внушавате, трябва да забравите онова противоречие. Или да допуснем, че ти нямаш хляб. Казваш: „Ще дойде хлябът.“ Десет пъти като кажеш, ще ти дойде една права мисъл в ума, която ще те заведе към целта.
към беседата >>
Казвам, когато си внушавате, трябва да забравите онова противоречие.
По някой път е хубаво човек да се уплаши, да забрави като тия паралитици болестта си.
Казвам, когато си внушавате, трябва да забравите онова противоречие.
Или да допуснем, че ти нямаш хляб. Казваш: „Ще дойде хлябът.“ Десет пъти като кажеш, ще ти дойде една права мисъл в ума, която ще те заведе към целта.
към беседата >>
Или да допуснем, че ти нямаш хляб.
По някой път е хубаво човек да се уплаши, да забрави като тия паралитици болестта си. Казвам, когато си внушавате, трябва да забравите онова противоречие.
Или да допуснем, че ти нямаш хляб.
Казваш: „Ще дойде хлябът.“ Десет пъти като кажеш, ще ти дойде една права мисъл в ума, която ще те заведе към целта.
към беседата >>
Казваш: „Ще дойде хлябът.“ Десет пъти като кажеш, ще ти дойде една права мисъл в ума, която ще те заведе към целта.
По някой път е хубаво човек да се уплаши, да забрави като тия паралитици болестта си. Казвам, когато си внушавате, трябва да забравите онова противоречие. Или да допуснем, че ти нямаш хляб.
Казваш: „Ще дойде хлябът.“ Десет пъти като кажеш, ще ти дойде една права мисъл в ума, която ще те заведе към целта.
към беседата >>
Аз съм привеждал и друг един пример, който се е случил в Америка с едного.
Аз съм привеждал и друг един пример, който се е случил в Америка с едного.
Един казвал, че Бог ще промисли за всичко. Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия. Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови. Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет? Има си психологически причини.
към беседата >>
Един казвал, че Бог ще промисли за всичко.
Аз съм привеждал и друг един пример, който се е случил в Америка с едного.
Един казвал, че Бог ще промисли за всичко.
Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия. Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови. Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет? Има си психологически причини. Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови.
към беседата >>
Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия.
Аз съм привеждал и друг един пример, който се е случил в Америка с едного. Един казвал, че Бог ще промисли за всичко.
Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия.
Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови. Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет? Има си психологически причини. Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови. На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря.
към беседата >>
Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови.
Аз съм привеждал и друг един пример, който се е случил в Америка с едного. Един казвал, че Бог ще промисли за всичко. Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия.
Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови.
Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет? Има си психологически причини. Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови. На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря. Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш?
към беседата >>
Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет?
Аз съм привеждал и друг един пример, който се е случил в Америка с едного. Един казвал, че Бог ще промисли за всичко. Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия. Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови.
Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет?
Има си психологически причини. Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови. На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря. Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш? “ – отговаря му.
към беседата >>
Има си психологически причини.
Аз съм привеждал и друг един пример, който се е случил в Америка с едного. Един казвал, че Бог ще промисли за всичко. Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия. Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови. Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет?
Има си психологически причини.
Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови. На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря. Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш? “ – отговаря му. Гледа един момък разчорлен.
към беседата >>
Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови.
Един казвал, че Бог ще промисли за всичко. Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия. Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови. Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет? Има си психологически причини.
Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови.
На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря. Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш? “ – отговаря му. Гледа един момък разчорлен. „Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва.
към беседата >>
На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря.
Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия. Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови. Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет? Има си психологически причини. Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови.
На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря.
Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш? “ – отговаря му. Гледа един момък разчорлен. „Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва. „Аз съм пратен да те избавя.“ В дванайсет часа той искал да се отрови.
към беседата >>
Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш?
Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови. Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет? Има си психологически причини. Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови. На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря.
Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш?
“ – отговаря му. Гледа един момък разчорлен. „Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва. „Аз съм пратен да те избавя.“ В дванайсет часа той искал да се отрови. Дванайсет часа, то е вече последният срок.
към беседата >>
“ – отговаря му.
Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет? Има си психологически причини. Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови. На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря. Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш?
“ – отговаря му.
Гледа един момък разчорлен. „Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва. „Аз съм пратен да те избавя.“ В дванайсет часа той искал да се отрови. Дванайсет часа, то е вече последният срок.
към беседата >>
Гледа един момък разчорлен.
Има си психологически причини. Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови. На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря. Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш? “ – отговаря му.
Гледа един момък разчорлен.
„Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва. „Аз съм пратен да те избавя.“ В дванайсет часа той искал да се отрови. Дванайсет часа, то е вече последният срок.
към беседата >>
„Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва.
Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови. На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря. Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш? “ – отговаря му. Гледа един момък разчорлен.
„Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва.
„Аз съм пратен да те избавя.“ В дванайсет часа той искал да се отрови. Дванайсет часа, то е вече последният срок.
към беседата >>
„Аз съм пратен да те избавя.“ В дванайсет часа той искал да се отрови.
На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря. Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш? “ – отговаря му. Гледа един момък разчорлен. „Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва.
„Аз съм пратен да те избавя.“ В дванайсет часа той искал да се отрови.
Дванайсет часа, то е вече последният срок.
към беседата >>
Дванайсет часа, то е вече последният срок.
Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш? “ – отговаря му. Гледа един момък разчорлен. „Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва. „Аз съм пратен да те избавя.“ В дванайсет часа той искал да се отрови.
Дванайсет часа, то е вече последният срок.
към беседата >>
Когато човек иска да се отрови в дванайсет часа, той не умира, не може да умре.
Когато човек иска да се отрови в дванайсет часа, той не умира, не може да умре.
Човек, за да умре, изисква се известно време. Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат. Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене. Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я. Щом е болна, не я яде.
към беседата >>
Човек, за да умре, изисква се известно време.
Когато човек иска да се отрови в дванайсет часа, той не умира, не може да умре.
Човек, за да умре, изисква се известно време.
Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат. Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене. Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я. Щом е болна, не я яде. Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце?
към беседата >>
Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат.
Когато човек иска да се отрови в дванайсет часа, той не умира, не може да умре. Човек, за да умре, изисква се известно време.
Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат.
Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене. Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я. Щом е болна, не я яде. Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце? Ще хвръкне кожата ви, нищо повече.
към беседата >>
Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене.
Когато човек иска да се отрови в дванайсет часа, той не умира, не може да умре. Човек, за да умре, изисква се известно време. Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат.
Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене.
Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я. Щом е болна, не я яде. Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце? Ще хвръкне кожата ви, нищо повече. Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери.
към беседата >>
Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я.
Когато човек иска да се отрови в дванайсет часа, той не умира, не може да умре. Човек, за да умре, изисква се известно време. Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат. Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене.
Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я.
Щом е болна, не я яде. Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце? Ще хвръкне кожата ви, нищо повече. Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери. Те искат някой път по десет–двайсет хиляди долара за откуп.
към беседата >>
Щом е болна, не я яде.
Когато човек иска да се отрови в дванайсет часа, той не умира, не може да умре. Човек, за да умре, изисква се известно време. Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат. Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене. Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я.
Щом е болна, не я яде.
Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце? Ще хвръкне кожата ви, нищо повече. Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери. Те искат някой път по десет–двайсет хиляди долара за откуп. Ако не дадеш откупа, ще платиш с живота си.
към беседата >>
Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце?
Човек, за да умре, изисква се известно време. Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат. Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене. Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я. Щом е болна, не я яде.
Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце?
Ще хвръкне кожата ви, нищо повече. Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери. Те искат някой път по десет–двайсет хиляди долара за откуп. Ако не дадеш откупа, ще платиш с живота си.
към беседата >>
Ще хвръкне кожата ви, нищо повече.
Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат. Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене. Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я. Щом е болна, не я яде. Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце?
Ще хвръкне кожата ви, нищо повече.
Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери. Те искат някой път по десет–двайсет хиляди долара за откуп. Ако не дадеш откупа, ще платиш с живота си.
към беседата >>
Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери.
Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене. Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я. Щом е болна, не я яде. Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце? Ще хвръкне кожата ви, нищо повече.
Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери.
Те искат някой път по десет–двайсет хиляди долара за откуп. Ако не дадеш откупа, ще платиш с живота си.
към беседата >>
Те искат някой път по десет–двайсет хиляди долара за откуп.
Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я. Щом е болна, не я яде. Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце? Ще хвръкне кожата ви, нищо повече. Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери.
Те искат някой път по десет–двайсет хиляди долара за откуп.
Ако не дадеш откупа, ще платиш с живота си.
към беседата >>
Ако не дадеш откупа, ще платиш с живота си.
Щом е болна, не я яде. Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце? Ще хвръкне кожата ви, нищо повече. Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери. Те искат някой път по десет–двайсет хиляди долара за откуп.
Ако не дадеш откупа, ще платиш с живота си.
към беседата >>
Вие по някой път разглеждате живота и сте много взискателни: как така именно с вас да се случи едно нещастие.
Вие по някой път разглеждате живота и сте много взискателни: как така именно с вас да се случи едно нещастие.
Сиромашията считате едно голямо нещастие. Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление. Има много причини. Дето отидеш на представление, може да стане един пожар. Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква.
към беседата >>
Сиромашията считате едно голямо нещастие.
Вие по някой път разглеждате живота и сте много взискателни: как така именно с вас да се случи едно нещастие.
Сиромашията считате едно голямо нещастие.
Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление. Има много причини. Дето отидеш на представление, може да стане един пожар. Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква. Казва някой: „Пожар!
към беседата >>
Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление.
Вие по някой път разглеждате живота и сте много взискателни: как така именно с вас да се случи едно нещастие. Сиромашията считате едно голямо нещастие.
Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление.
Има много причини. Дето отидеш на представление, може да стане един пожар. Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква. Казва някой: „Пожар! “ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането.
към беседата >>
Има много причини.
Вие по някой път разглеждате живота и сте много взискателни: как така именно с вас да се случи едно нещастие. Сиромашията считате едно голямо нещастие. Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление.
Има много причини.
Дето отидеш на представление, може да стане един пожар. Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква. Казва някой: „Пожар! “ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането. После погребаха деветнайсет души.
към беседата >>
Дето отидеш на представление, може да стане един пожар.
Вие по някой път разглеждате живота и сте много взискателни: как така именно с вас да се случи едно нещастие. Сиромашията считате едно голямо нещастие. Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление. Има много причини.
Дето отидеш на представление, може да стане един пожар.
Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква. Казва някой: „Пожар! “ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането. После погребаха деветнайсет души. Отиват в църква да се молят на Господа.
към беседата >>
Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква.
Вие по някой път разглеждате живота и сте много взискателни: как така именно с вас да се случи едно нещастие. Сиромашията считате едно голямо нещастие. Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление. Има много причини. Дето отидеш на представление, може да стане един пожар.
Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква.
Казва някой: „Пожар! “ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането. После погребаха деветнайсет души. Отиват в църква да се молят на Господа. Като казва: „Пожар!
към беседата >>
Казва някой: „Пожар!
Сиромашията считате едно голямо нещастие. Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление. Има много причини. Дето отидеш на представление, може да стане един пожар. Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква.
Казва някой: „Пожар!
“ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането. После погребаха деветнайсет души. Отиват в църква да се молят на Господа. Като казва: „Пожар! “, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата.
към беседата >>
“ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането.
Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление. Има много причини. Дето отидеш на представление, може да стане един пожар. Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква. Казва някой: „Пожар!
“ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането.
После погребаха деветнайсет души. Отиват в църква да се молят на Господа. Като казва: „Пожар! “, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата. Църква, където можеш да бягаш, не е църква – място, дето може да се молиш.
към беседата >>
После погребаха деветнайсет души.
Има много причини. Дето отидеш на представление, може да стане един пожар. Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква. Казва някой: „Пожар! “ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането.
После погребаха деветнайсет души.
Отиват в църква да се молят на Господа. Като казва: „Пожар! “, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата. Църква, където можеш да бягаш, не е църква – място, дето може да се молиш. Тогава да избереш онова хубавото място, дето може да се молиш.
към беседата >>
Отиват в църква да се молят на Господа.
Дето отидеш на представление, може да стане един пожар. Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква. Казва някой: „Пожар! “ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането. После погребаха деветнайсет души.
Отиват в църква да се молят на Господа.
Като казва: „Пожар! “, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата. Църква, където можеш да бягаш, не е църква – място, дето може да се молиш. Тогава да избереш онова хубавото място, дето може да се молиш.
към беседата >>
Като казва: „Пожар!
Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква. Казва някой: „Пожар! “ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането. После погребаха деветнайсет души. Отиват в църква да се молят на Господа.
Като казва: „Пожар!
“, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата. Църква, където можеш да бягаш, не е църква – място, дето може да се молиш. Тогава да избереш онова хубавото място, дето може да се молиш.
към беседата >>
“, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата.
Казва някой: „Пожар! “ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането. После погребаха деветнайсет души. Отиват в църква да се молят на Господа. Като казва: „Пожар!
“, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата.
Църква, където можеш да бягаш, не е църква – място, дето може да се молиш. Тогава да избереш онова хубавото място, дето може да се молиш.
към беседата >>
Църква, където можеш да бягаш, не е църква – място, дето може да се молиш.
“ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането. После погребаха деветнайсет души. Отиват в църква да се молят на Господа. Като казва: „Пожар! “, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата.
Църква, където можеш да бягаш, не е църква – място, дето може да се молиш.
Тогава да избереш онова хубавото място, дето може да се молиш.
към беседата >>
Тогава да избереш онова хубавото място, дето може да се молиш.
После погребаха деветнайсет души. Отиват в църква да се молят на Господа. Като казва: „Пожар! “, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата. Църква, където можеш да бягаш, не е църква – място, дето може да се молиш.
Тогава да избереш онова хубавото място, дето може да се молиш.
към беседата >>
Мястото, от което бягаш, не е място, дето Бог живее.
Мястото, от което бягаш, не е място, дето Бог живее.
Като кажат: „Пожар! “, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх. Мислите ли, че може да ви изгори пожарът? Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори. Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто.
към беседата >>
Като кажат: „Пожар!
Мястото, от което бягаш, не е място, дето Бог живее.
Като кажат: „Пожар!
“, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх. Мислите ли, че може да ви изгори пожарът? Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори. Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто. Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон.
към беседата >>
“, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх.
Мястото, от което бягаш, не е място, дето Бог живее. Като кажат: „Пожар!
“, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх.
Мислите ли, че може да ви изгори пожарът? Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори. Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто. Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон. Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той.
към беседата >>
Мислите ли, че може да ви изгори пожарът?
Мястото, от което бягаш, не е място, дето Бог живее. Като кажат: „Пожар! “, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх.
Мислите ли, че може да ви изгори пожарът?
Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори. Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто. Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон. Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той. Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне.
към беседата >>
Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори.
Мястото, от което бягаш, не е място, дето Бог живее. Като кажат: „Пожар! “, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх. Мислите ли, че може да ви изгори пожарът?
Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори.
Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто. Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон. Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той. Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне. Молитвата ти не е вярна.
към беседата >>
Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто.
Мястото, от което бягаш, не е място, дето Бог живее. Като кажат: „Пожар! “, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх. Мислите ли, че може да ви изгори пожарът? Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори.
Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто.
Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон. Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той. Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне. Молитвата ти не е вярна. Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си.
към беседата >>
Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон.
Като кажат: „Пожар! “, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх. Мислите ли, че може да ви изгори пожарът? Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори. Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто.
Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон.
Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той. Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне. Молитвата ти не е вярна. Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си. Останеш, закъснял си половин час.
към беседата >>
Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той.
“, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх. Мислите ли, че може да ви изгори пожарът? Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори. Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто. Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон.
Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той.
Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне. Молитвата ти не е вярна. Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си. Останеш, закъснял си половин час. Пет–десет минути може да закъснееш.
към беседата >>
Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне.
Мислите ли, че може да ви изгори пожарът? Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори. Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто. Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон. Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той.
Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне.
Молитвата ти не е вярна. Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си. Останеш, закъснял си половин час. Пет–десет минути може да закъснееш. Тогава си имал две внушения.
към беседата >>
Молитвата ти не е вярна.
Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори. Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто. Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон. Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той. Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне.
Молитвата ти не е вярна.
Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си. Останеш, закъснял си половин час. Пет–десет минути може да закъснееш. Тогава си имал две внушения. Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става.
към беседата >>
Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си.
Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто. Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон. Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той. Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне. Молитвата ти не е вярна.
Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си.
Останеш, закъснял си половин час. Пет–десет минути може да закъснееш. Тогава си имал две внушения. Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става. Ще кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Не да заповядваш, но да кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Или имате хрема, кажеш: „Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала.
към беседата >>
Останеш, закъснял си половин час.
Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон. Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той. Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне. Молитвата ти не е вярна. Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си.
Останеш, закъснял си половин час.
Пет–десет минути може да закъснееш. Тогава си имал две внушения. Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става. Ще кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Не да заповядваш, но да кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Или имате хрема, кажеш: „Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала. Ако туриш мисълта, че „хремата ми утре ще си замине“, тя ще си замине, но ако туриш мисълта: „Тя я ще си замине, я не“, хремата ти няма да си замине.
към беседата >>
Пет–десет минути може да закъснееш.
Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той. Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне. Молитвата ти не е вярна. Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си. Останеш, закъснял си половин час.
Пет–десет минути може да закъснееш.
Тогава си имал две внушения. Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става. Ще кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Не да заповядваш, но да кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Или имате хрема, кажеш: „Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала. Ако туриш мисълта, че „хремата ми утре ще си замине“, тя ще си замине, но ако туриш мисълта: „Тя я ще си замине, я не“, хремата ти няма да си замине.
към беседата >>
Тогава си имал две внушения.
Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне. Молитвата ти не е вярна. Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си. Останеш, закъснял си половин час. Пет–десет минути може да закъснееш.
Тогава си имал две внушения.
Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става. Ще кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Не да заповядваш, но да кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Или имате хрема, кажеш: „Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала. Ако туриш мисълта, че „хремата ми утре ще си замине“, тя ще си замине, но ако туриш мисълта: „Тя я ще си замине, я не“, хремата ти няма да си замине.
към беседата >>
Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става.
Молитвата ти не е вярна. Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си. Останеш, закъснял си половин час. Пет–десет минути може да закъснееш. Тогава си имал две внушения.
Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става.
Ще кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Не да заповядваш, но да кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Или имате хрема, кажеш: „Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала. Ако туриш мисълта, че „хремата ми утре ще си замине“, тя ще си замине, но ако туриш мисълта: „Тя я ще си замине, я не“, хремата ти няма да си замине.
към беседата >>
Ще кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Не да заповядваш, но да кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Или имате хрема, кажеш: „Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала.
Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си. Останеш, закъснял си половин час. Пет–десет минути може да закъснееш. Тогава си имал две внушения. Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става.
Ще кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Не да заповядваш, но да кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Или имате хрема, кажеш: „Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала.
Ако туриш мисълта, че „хремата ми утре ще си замине“, тя ще си замине, но ако туриш мисълта: „Тя я ще си замине, я не“, хремата ти няма да си замине.
към беседата >>
Ако туриш мисълта, че „хремата ми утре ще си замине“, тя ще си замине, но ако туриш мисълта: „Тя я ще си замине, я не“, хремата ти няма да си замине.
Останеш, закъснял си половин час. Пет–десет минути може да закъснееш. Тогава си имал две внушения. Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става. Ще кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Не да заповядваш, но да кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Или имате хрема, кажеш: „Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала.
Ако туриш мисълта, че „хремата ми утре ще си замине“, тя ще си замине, но ако туриш мисълта: „Тя я ще си замине, я не“, хремата ти няма да си замине.
към беседата >>
Най-първо, като имате някоя хрема, лекувайте я чрез внушение.
Най-първо, като имате някоя хрема, лекувайте я чрез внушение.
Хремата е едно хубаво състояние. Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне. Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш.
към беседата >>
Хремата е едно хубаво състояние.
Най-първо, като имате някоя хрема, лекувайте я чрез внушение.
Хремата е едно хубаво състояние.
Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне. Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава.
към беседата >>
Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне.
Най-първо, като имате някоя хрема, лекувайте я чрез внушение. Хремата е едно хубаво състояние.
Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне.
Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете.
към беседата >>
Тя хваща човека за носа, да събуди ума му.
Най-първо, като имате някоя хрема, лекувайте я чрез внушение. Хремата е едно хубаво състояние. Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне.
Тя хваща човека за носа, да събуди ума му.
Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти.
към беседата >>
Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш.
Най-първо, като имате някоя хрема, лекувайте я чрез внушение. Хремата е едно хубаво състояние. Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне. Тя хваща човека за носа, да събуди ума му.
Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш.
Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли?
към беседата >>
Като дойде хремата, започваш да се секнеш.
Най-първо, като имате някоя хрема, лекувайте я чрез внушение. Хремата е едно хубаво състояние. Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне. Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш.
Като дойде хремата, започваш да се секнеш.
Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли? Какво допринася ударът?
към беседата >>
Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава.
Хремата е едно хубаво състояние. Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне. Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш.
Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава.
Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли? Какво допринася ударът? Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка.
към беседата >>
Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете.
Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне. Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава.
Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете.
Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли? Какво допринася ударът? Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка. Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави?
към беседата >>
Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти.
Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете.
Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти.
Питам, без да удари, не може ли? Какво допринася ударът? Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка. Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави?
към беседата >>
Питам, без да удари, не може ли?
Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти.
Питам, без да удари, не може ли?
Какво допринася ударът? Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка. Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави?
към беседата >>
Какво допринася ударът?
Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли?
Какво допринася ударът?
Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка. Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави?
към беседата >>
Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка.
Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли? Какво допринася ударът?
Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка.
Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави?
към беседата >>
Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави?
Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли? Какво допринася ударът? Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка.
Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави?
към беседата >>
Мен ми разправяше един господин.
Мен ми разправяше един господин.
Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите. Щом се качих, конят започна да рита. Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй. Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу. Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга.
към беседата >>
Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите.
Мен ми разправяше един господин.
Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите.
Щом се качих, конят започна да рита. Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй. Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу. Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга. Казва: „Нагоре ще те хвърля.
към беседата >>
Щом се качих, конят започна да рита.
Мен ми разправяше един господин. Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите.
Щом се качих, конят започна да рита.
Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй. Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу. Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга. Казва: „Нагоре ще те хвърля. Слез от гърба ми, защото не си от тия, които мога да нося.“
към беседата >>
Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй.
Мен ми разправяше един господин. Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите. Щом се качих, конят започна да рита.
Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй.
Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу. Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга. Казва: „Нагоре ще те хвърля. Слез от гърба ми, защото не си от тия, които мога да нося.“
към беседата >>
Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу.
Мен ми разправяше един господин. Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите. Щом се качих, конят започна да рита. Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй.
Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу.
Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга. Казва: „Нагоре ще те хвърля. Слез от гърба ми, защото не си от тия, които мога да нося.“
към беседата >>
Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга.
Мен ми разправяше един господин. Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите. Щом се качих, конят започна да рита. Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй. Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу.
Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга.
Казва: „Нагоре ще те хвърля. Слез от гърба ми, защото не си от тия, които мога да нося.“
към беседата >>
Казва: „Нагоре ще те хвърля.
Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите. Щом се качих, конят започна да рита. Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй. Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу. Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга.
Казва: „Нагоре ще те хвърля.
Слез от гърба ми, защото не си от тия, които мога да нося.“
към беседата >>
Слез от гърба ми, защото не си от тия, които мога да нося.“
Щом се качих, конят започна да рита. Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй. Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу. Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга. Казва: „Нагоре ще те хвърля.
Слез от гърба ми, защото не си от тия, които мога да нося.“
към беседата >>
Когато дойде някоя мъчнотия и рита, отпуснете крака, да ви хвърли нагоре, защото, ако рече да бяга, работата е опасна.
Когато дойде някоя мъчнотия и рита, отпуснете крака, да ви хвърли нагоре, защото, ако рече да бяга, работата е опасна.
Какво ще кажете? „Мене ме хвърли един кон.“ Щом конят рита, някой казва: „Дръж го.“
към беседата >>
Какво ще кажете?
Когато дойде някоя мъчнотия и рита, отпуснете крака, да ви хвърли нагоре, защото, ако рече да бяга, работата е опасна.
Какво ще кажете?
„Мене ме хвърли един кон.“ Щом конят рита, някой казва: „Дръж го.“
към беседата >>
„Мене ме хвърли един кон.“ Щом конят рита, някой казва: „Дръж го.“
Когато дойде някоя мъчнотия и рита, отпуснете крака, да ви хвърли нагоре, защото, ако рече да бяга, работата е опасна. Какво ще кажете?
„Мене ме хвърли един кон.“ Щом конят рита, някой казва: „Дръж го.“
към беседата >>
Казвам, психологически човек трябва да се бори със себе си.
Казвам, психологически човек трябва да се бори със себе си.
Психологически той не трябва да критикува себе си. Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува. Една погрешка може да стане. Да кажем, вие пишете. Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно.
към беседата >>
Психологически той не трябва да критикува себе си.
Казвам, психологически човек трябва да се бори със себе си.
Психологически той не трябва да критикува себе си.
Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува. Една погрешка може да стане. Да кажем, вие пишете. Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно. На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е?
към беседата >>
Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува.
Казвам, психологически човек трябва да се бори със себе си. Психологически той не трябва да критикува себе си.
Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува.
Една погрешка може да стане. Да кажем, вие пишете. Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно. На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е? Каква е разликата между е просто и е двойно?
към беседата >>
Една погрешка може да стане.
Казвам, психологически човек трябва да се бори със себе си. Психологически той не трябва да критикува себе си. Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува.
Една погрешка може да стане.
Да кажем, вие пишете. Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно. На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е? Каква е разликата между е просто и е двойно? Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат?
към беседата >>
Да кажем, вие пишете.
Казвам, психологически човек трябва да се бори със себе си. Психологически той не трябва да критикува себе си. Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува. Една погрешка може да стане.
Да кажем, вие пишете.
Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно. На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е? Каква е разликата между е просто и е двойно? Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат? С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен.
към беседата >>
Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно.
Казвам, психологически човек трябва да се бори със себе си. Психологически той не трябва да критикува себе си. Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува. Една погрешка може да стане. Да кажем, вие пишете.
Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно.
На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е? Каква е разликата между е просто и е двойно? Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат? С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен. Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии.
към беседата >>
На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е?
Психологически той не трябва да критикува себе си. Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува. Една погрешка може да стане. Да кажем, вие пишете. Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно.
На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е?
Каква е разликата между е просто и е двойно? Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат? С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен. Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии. Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър.
към беседата >>
Каква е разликата между е просто и е двойно?
Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува. Една погрешка може да стане. Да кажем, вие пишете. Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно. На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е?
Каква е разликата между е просто и е двойно?
Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат? С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен. Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии. Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър. При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела.
към беседата >>
Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат?
Една погрешка може да стане. Да кажем, вие пишете. Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно. На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е? Каква е разликата между е просто и е двойно?
Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат?
С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен. Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии. Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър. При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела. Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага.
към беседата >>
С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен.
Да кажем, вие пишете. Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно. На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е? Каква е разликата между е просто и е двойно? Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат?
С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен.
Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии. Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър. При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела. Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага. Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие.
към беседата >>
Как бихте превели думата синтез?
Как бихте превели думата синтез?
Онези, които са запознати със синтеза на нещата, търпеливи ли са, или не; умни ли са, или глупави; силни ли са, или слаби? От какво произтича слабостта на хората? Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост. Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта? Допуснете, че вие сте се обезсърчили.
към беседата >>
Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии.
Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно. На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е? Каква е разликата между е просто и е двойно? Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат? С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен.
Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии.
Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър. При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела. Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага. Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие. Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава.
към беседата >>
Онези, които са запознати със синтеза на нещата, търпеливи ли са, или не; умни ли са, или глупави; силни ли са, или слаби?
Как бихте превели думата синтез?
Онези, които са запознати със синтеза на нещата, търпеливи ли са, или не; умни ли са, или глупави; силни ли са, или слаби?
От какво произтича слабостта на хората? Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост. Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта? Допуснете, че вие сте се обезсърчили. В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението?
към беседата >>
Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър.
На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е? Каква е разликата между е просто и е двойно? Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат? С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен. Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии.
Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър.
При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела. Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага. Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие. Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава. Обаче вие пишете е двойно кога?
към беседата >>
От какво произтича слабостта на хората?
Как бихте превели думата синтез? Онези, които са запознати със синтеза на нещата, търпеливи ли са, или не; умни ли са, или глупави; силни ли са, или слаби?
От какво произтича слабостта на хората?
Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост. Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта? Допуснете, че вие сте се обезсърчили. В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението? Как трябва да се изправи слабостта?
към беседата >>
При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела.
Каква е разликата между е просто и е двойно? Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат? С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен. Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии. Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър.
При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела.
Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага. Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие. Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава. Обаче вие пишете е двойно кога? Когато ядете.
към беседата >>
Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост.
Как бихте превели думата синтез? Онези, които са запознати със синтеза на нещата, търпеливи ли са, или не; умни ли са, или глупави; силни ли са, или слаби? От какво произтича слабостта на хората?
Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост.
Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта? Допуснете, че вие сте се обезсърчили. В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението? Как трябва да се изправи слабостта? Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето.
към беседата >>
Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага.
Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат? С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен. Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии. Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър. При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела.
Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага.
Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие. Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава. Обаче вие пишете е двойно кога? Когато ядете. Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто.
към беседата >>
Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта?
Как бихте превели думата синтез? Онези, които са запознати със синтеза на нещата, търпеливи ли са, или не; умни ли са, или глупави; силни ли са, или слаби? От какво произтича слабостта на хората? Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост.
Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта?
Допуснете, че вие сте се обезсърчили. В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението? Как трябва да се изправи слабостта? Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето. Слабият в здравето как трябва да се лекува?
към беседата >>
Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие.
С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен. Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии. Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър. При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела. Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага.
Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие.
Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава. Обаче вие пишете е двойно кога? Когато ядете. Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто. На бойното поле с ядене става ли?
към беседата >>
Допуснете, че вие сте се обезсърчили.
Как бихте превели думата синтез? Онези, които са запознати със синтеза на нещата, търпеливи ли са, или не; умни ли са, или глупави; силни ли са, или слаби? От какво произтича слабостта на хората? Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост. Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта?
Допуснете, че вие сте се обезсърчили.
В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението? Как трябва да се изправи слабостта? Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето. Слабият в здравето как трябва да се лекува? Слабите се хранят със специална храна.
към беседата >>
Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава.
Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии. Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър. При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела. Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага. Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие.
Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава.
Обаче вие пишете е двойно кога? Когато ядете. Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто. На бойното поле с ядене става ли? Там има куршуми, ще ядеш ли?
към беседата >>
В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението?
Онези, които са запознати със синтеза на нещата, търпеливи ли са, или не; умни ли са, или глупави; силни ли са, или слаби? От какво произтича слабостта на хората? Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост. Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта? Допуснете, че вие сте се обезсърчили.
В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението?
Как трябва да се изправи слабостта? Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето. Слабият в здравето как трябва да се лекува? Слабите се хранят със специална храна. После им препоръчват да дишат.
към беседата >>
Обаче вие пишете е двойно кога?
Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър. При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела. Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага. Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие. Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава.
Обаче вие пишете е двойно кога?
Когато ядете. Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто. На бойното поле с ядене става ли? Там има куршуми, ще ядеш ли? На бойното поле ще пишеш е двойно.
към беседата >>
Как трябва да се изправи слабостта?
От какво произтича слабостта на хората? Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост. Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта? Допуснете, че вие сте се обезсърчили. В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението?
Как трябва да се изправи слабостта?
Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето. Слабият в здравето как трябва да се лекува? Слабите се хранят със специална храна. После им препоръчват да дишат. Това са скачени съдове.
към беседата >>
Когато ядете.
При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела. Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага. Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие. Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава. Обаче вие пишете е двойно кога?
Когато ядете.
Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто. На бойното поле с ядене става ли? Там има куршуми, ще ядеш ли? На бойното поле ще пишеш е двойно. Когато си на угощение, ще пишеш е просто.
към беседата >>
Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето.
Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост. Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта? Допуснете, че вие сте се обезсърчили. В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението? Как трябва да се изправи слабостта?
Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето.
Слабият в здравето как трябва да се лекува? Слабите се хранят със специална храна. После им препоръчват да дишат. Това са скачени съдове.
към беседата >>
Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто.
Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага. Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие. Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава. Обаче вие пишете е двойно кога? Когато ядете.
Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто.
На бойното поле с ядене става ли? Там има куршуми, ще ядеш ли? На бойното поле ще пишеш е двойно. Когато си на угощение, ще пишеш е просто. Как се пише е двойно?
към беседата >>
Слабият в здравето как трябва да се лекува?
Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта? Допуснете, че вие сте се обезсърчили. В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението? Как трябва да се изправи слабостта? Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето.
Слабият в здравето как трябва да се лекува?
Слабите се хранят със специална храна. После им препоръчват да дишат. Това са скачени съдове.
към беседата >>
На бойното поле с ядене става ли?
Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие. Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава. Обаче вие пишете е двойно кога? Когато ядете. Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто.
На бойното поле с ядене става ли?
Там има куршуми, ще ядеш ли? На бойното поле ще пишеш е двойно. Когато си на угощение, ще пишеш е просто. Как се пише е двойно? Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия.
към беседата >>
Слабите се хранят със специална храна.
Допуснете, че вие сте се обезсърчили. В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението? Как трябва да се изправи слабостта? Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето. Слабият в здравето как трябва да се лекува?
Слабите се хранят със специална храна.
После им препоръчват да дишат. Това са скачени съдове.
към беседата >>
Там има куршуми, ще ядеш ли?
Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава. Обаче вие пишете е двойно кога? Когато ядете. Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто. На бойното поле с ядене става ли?
Там има куршуми, ще ядеш ли?
На бойното поле ще пишеш е двойно. Когато си на угощение, ще пишеш е просто. Как се пише е двойно? Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия. Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат.
към беседата >>
После им препоръчват да дишат.
В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението? Как трябва да се изправи слабостта? Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето. Слабият в здравето как трябва да се лекува? Слабите се хранят със специална храна.
После им препоръчват да дишат.
Това са скачени съдове.
към беседата >>
На бойното поле ще пишеш е двойно.
Обаче вие пишете е двойно кога? Когато ядете. Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто. На бойното поле с ядене става ли? Там има куршуми, ще ядеш ли?
На бойното поле ще пишеш е двойно.
Когато си на угощение, ще пишеш е просто. Как се пише е двойно? Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия. Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат. На бойното поле сте, като ви дадат хубаво ядене, ще ядеш ли?
към беседата >>
Това са скачени съдове.
Как трябва да се изправи слабостта? Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето. Слабият в здравето как трябва да се лекува? Слабите се хранят със специална храна. После им препоръчват да дишат.
Това са скачени съдове.
към беседата >>
Когато си на угощение, ще пишеш е просто.
Когато ядете. Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто. На бойното поле с ядене става ли? Там има куршуми, ще ядеш ли? На бойното поле ще пишеш е двойно.
Когато си на угощение, ще пишеш е просто.
Как се пише е двойно? Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия. Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат. На бойното поле сте, като ви дадат хубаво ядене, ще ядеш ли? Сипят се гранати.
към беседата >>
Допуснете, че имате един навик да отлагате.
Допуснете, че имате един навик да отлагате.
Отлагането има разни причини. Някой път отлагаш някои работи. Някой път се намесват чувствата. Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота.
към беседата >>
Как се пише е двойно?
Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто. На бойното поле с ядене става ли? Там има куршуми, ще ядеш ли? На бойното поле ще пишеш е двойно. Когато си на угощение, ще пишеш е просто.
Как се пише е двойно?
Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия. Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат. На бойното поле сте, като ви дадат хубаво ядене, ще ядеш ли? Сипят се гранати.
към беседата >>
Отлагането има разни причини.
Допуснете, че имате един навик да отлагате.
Отлагането има разни причини.
Някой път отлагаш някои работи. Някой път се намесват чувствата. Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш.
към беседата >>
Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия.
На бойното поле с ядене става ли? Там има куршуми, ще ядеш ли? На бойното поле ще пишеш е двойно. Когато си на угощение, ще пишеш е просто. Как се пише е двойно?
Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия.
Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат. На бойното поле сте, като ви дадат хубаво ядене, ще ядеш ли? Сипят се гранати.
към беседата >>
Някой път отлагаш някои работи.
Допуснете, че имате един навик да отлагате. Отлагането има разни причини.
Някой път отлагаш някои работи.
Някой път се намесват чувствата. Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш.
към беседата >>
Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат.
Там има куршуми, ще ядеш ли? На бойното поле ще пишеш е двойно. Когато си на угощение, ще пишеш е просто. Как се пише е двойно? Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия.
Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат.
На бойното поле сте, като ви дадат хубаво ядене, ще ядеш ли? Сипят се гранати.
към беседата >>
Някой път се намесват чувствата.
Допуснете, че имате един навик да отлагате. Отлагането има разни причини. Някой път отлагаш някои работи.
Някой път се намесват чувствата.
Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш. Във физическия свят имаш един конец.
към беседата >>
На бойното поле сте, като ви дадат хубаво ядене, ще ядеш ли?
На бойното поле ще пишеш е двойно. Когато си на угощение, ще пишеш е просто. Как се пише е двойно? Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия. Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат.
На бойното поле сте, като ви дадат хубаво ядене, ще ядеш ли?
Сипят се гранати.
към беседата >>
Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна.
Допуснете, че имате един навик да отлагате. Отлагането има разни причини. Някой път отлагаш някои работи. Някой път се намесват чувствата.
Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна.
Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш. Във физическия свят имаш един конец. Туриш го на работа, скъсва се.
към беседата >>
Сипят се гранати.
Когато си на угощение, ще пишеш е просто. Как се пише е двойно? Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия. Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат. На бойното поле сте, като ви дадат хубаво ядене, ще ядеш ли?
Сипят се гранати.
към беседата >>
Да кажем, имате навик да отлагате в живота.
Допуснете, че имате един навик да отлагате. Отлагането има разни причини. Някой път отлагаш някои работи. Някой път се намесват чувствата. Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна.
Да кажем, имате навик да отлагате в живота.
Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш. Във физическия свят имаш един конец. Туриш го на работа, скъсва се. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Сега психологически казвам, нещата са постижими.
Сега психологически казвам, нещата са постижими.
Когато си в тази област, да създадеш едно състояние, което е необходимо. Запример търпението къде ще го създадеш? Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има. По някой път вие питате защо са тия мъчения. Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи.
към беседата >>
Има важна работа, която я отлагаш.
Отлагането има разни причини. Някой път отлагаш някои работи. Някой път се намесват чувствата. Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота.
Има важна работа, която я отлагаш.
Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш. Във физическия свят имаш един конец. Туриш го на работа, скъсва се. Какво трябва да правиш? Туриш два конеца, и те се скъсват.
към беседата >>
Когато си в тази област, да създадеш едно състояние, което е необходимо.
Сега психологически казвам, нещата са постижими.
Когато си в тази област, да създадеш едно състояние, което е необходимо.
Запример търпението къде ще го създадеш? Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има. По някой път вие питате защо са тия мъчения. Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи. Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи.
към беседата >>
Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш.
Някой път отлагаш някои работи. Някой път се намесват чувствата. Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш.
Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш.
Във физическия свят имаш един конец. Туриш го на работа, скъсва се. Какво трябва да правиш? Туриш два конеца, и те се скъсват. Туриш пет конеца, и те се скъсват, докато дойдеш до едно място, дето тия конци устояват.
към беседата >>
Запример търпението къде ще го създадеш?
Сега психологически казвам, нещата са постижими. Когато си в тази област, да създадеш едно състояние, което е необходимо.
Запример търпението къде ще го създадеш?
Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има. По някой път вие питате защо са тия мъчения. Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи. Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи. Тогава човек става търпелив.
към беседата >>
Във физическия свят имаш един конец.
Някой път се намесват чувствата. Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш.
Във физическия свят имаш един конец.
Туриш го на работа, скъсва се. Какво трябва да правиш? Туриш два конеца, и те се скъсват. Туриш пет конеца, и те се скъсват, докато дойдеш до едно място, дето тия конци устояват.
към беседата >>
Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има.
Сега психологически казвам, нещата са постижими. Когато си в тази област, да създадеш едно състояние, което е необходимо. Запример търпението къде ще го създадеш?
Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има.
По някой път вие питате защо са тия мъчения. Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи. Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи. Тогава човек става търпелив. Има голямо разнообразие.
към беседата >>
Туриш го на работа, скъсва се.
Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш. Във физическия свят имаш един конец.
Туриш го на работа, скъсва се.
Какво трябва да правиш? Туриш два конеца, и те се скъсват. Туриш пет конеца, и те се скъсват, докато дойдеш до едно място, дето тия конци устояват.
към беседата >>
По някой път вие питате защо са тия мъчения.
Сега психологически казвам, нещата са постижими. Когато си в тази област, да създадеш едно състояние, което е необходимо. Запример търпението къде ще го създадеш? Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има.
По някой път вие питате защо са тия мъчения.
Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи. Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи. Тогава човек става търпелив. Има голямо разнообразие. Ще се учиш на търпение.
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш. Във физическия свят имаш един конец. Туриш го на работа, скъсва се.
Какво трябва да правиш?
Туриш два конеца, и те се скъсват. Туриш пет конеца, и те се скъсват, докато дойдеш до едно място, дето тия конци устояват.
към беседата >>
Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи.
Сега психологически казвам, нещата са постижими. Когато си в тази област, да създадеш едно състояние, което е необходимо. Запример търпението къде ще го създадеш? Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има. По някой път вие питате защо са тия мъчения.
Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи.
Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи. Тогава човек става търпелив. Има голямо разнообразие. Ще се учиш на търпение.
към беседата >>
Туриш два конеца, и те се скъсват.
Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш. Във физическия свят имаш един конец. Туриш го на работа, скъсва се. Какво трябва да правиш?
Туриш два конеца, и те се скъсват.
Туриш пет конеца, и те се скъсват, докато дойдеш до едно място, дето тия конци устояват.
към беседата >>
Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи.
Когато си в тази област, да създадеш едно състояние, което е необходимо. Запример търпението къде ще го създадеш? Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има. По някой път вие питате защо са тия мъчения. Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи.
Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи.
Тогава човек става търпелив. Има голямо разнообразие. Ще се учиш на търпение.
към беседата >>
Туриш пет конеца, и те се скъсват, докато дойдеш до едно място, дето тия конци устояват.
Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш. Във физическия свят имаш един конец. Туриш го на работа, скъсва се. Какво трябва да правиш? Туриш два конеца, и те се скъсват.
Туриш пет конеца, и те се скъсват, докато дойдеш до едно място, дето тия конци устояват.
към беседата >>
Тогава човек става търпелив.
Запример търпението къде ще го създадеш? Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има. По някой път вие питате защо са тия мъчения. Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи. Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи.
Тогава човек става търпелив.
Има голямо разнообразие. Ще се учиш на търпение.
към беседата >>
Сега трябва да имате един опит.
Сега трябва да имате един опит.
Кажеш веднъж: „Ще направя тази работа“ – скъса се, не я направиш. Кажеш два пъти, три пъти, но като повториш десет пъти, че ще направиш тази работа, ще я направиш. Ти кажеш: „Ще направя това“, не го направиш. Кажеш два пъти: „Ще направя това нещо, ще направя това…“ Като дойдеш до пет–десет пъти, започнеш да правиш това.
към беседата >>
Има голямо разнообразие.
Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има. По някой път вие питате защо са тия мъчения. Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи. Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи. Тогава човек става търпелив.
Има голямо разнообразие.
Ще се учиш на търпение.
към беседата >>
Кажеш веднъж: „Ще направя тази работа“ – скъса се, не я направиш.
Сега трябва да имате един опит.
Кажеш веднъж: „Ще направя тази работа“ – скъса се, не я направиш.
Кажеш два пъти, три пъти, но като повториш десет пъти, че ще направиш тази работа, ще я направиш. Ти кажеш: „Ще направя това“, не го направиш. Кажеш два пъти: „Ще направя това нещо, ще направя това…“ Като дойдеш до пет–десет пъти, започнеш да правиш това.
към беседата >>
Ще се учиш на търпение.
По някой път вие питате защо са тия мъчения. Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи. Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи. Тогава човек става търпелив. Има голямо разнообразие.
Ще се учиш на търпение.
към беседата >>
Кажеш два пъти, три пъти, но като повториш десет пъти, че ще направиш тази работа, ще я направиш.
Сега трябва да имате един опит. Кажеш веднъж: „Ще направя тази работа“ – скъса се, не я направиш.
Кажеш два пъти, три пъти, но като повториш десет пъти, че ще направиш тази работа, ще я направиш.
Ти кажеш: „Ще направя това“, не го направиш. Кажеш два пъти: „Ще направя това нещо, ще направя това…“ Като дойдеш до пет–десет пъти, започнеш да правиш това.
към беседата >>
Учили една млада мома, че като се ожени, ако някой от роднините на момъка я обиди, тя да си преглъща.
Учили една млада мома, че като се ожени, ако някой от роднините на момъка я обиди, тя да си преглъща.
Казвали: „За да нямаш мъчнотии вкъщи, зълвите или деверите като те обидят нещо, ти само ще си преглътнеш, ще мълчиш, нищо няма да казваш. После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш? То е метод на възпитание да не говориш. Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш. Най-после казват: ще се научиш.
към беседата >>
Ти кажеш: „Ще направя това“, не го направиш.
Сега трябва да имате един опит. Кажеш веднъж: „Ще направя тази работа“ – скъса се, не я направиш. Кажеш два пъти, три пъти, но като повториш десет пъти, че ще направиш тази работа, ще я направиш.
Ти кажеш: „Ще направя това“, не го направиш.
Кажеш два пъти: „Ще направя това нещо, ще направя това…“ Като дойдеш до пет–десет пъти, започнеш да правиш това.
към беседата >>
Казвали: „За да нямаш мъчнотии вкъщи, зълвите или деверите като те обидят нещо, ти само ще си преглътнеш, ще мълчиш, нищо няма да казваш.
Учили една млада мома, че като се ожени, ако някой от роднините на момъка я обиди, тя да си преглъща.
Казвали: „За да нямаш мъчнотии вкъщи, зълвите или деверите като те обидят нещо, ти само ще си преглътнеш, ще мълчиш, нищо няма да казваш.
После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш? То е метод на възпитание да не говориш. Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш. Най-после казват: ще се научиш. Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща.
към беседата >>
Кажеш два пъти: „Ще направя това нещо, ще направя това…“ Като дойдеш до пет–десет пъти, започнеш да правиш това.
Сега трябва да имате един опит. Кажеш веднъж: „Ще направя тази работа“ – скъса се, не я направиш. Кажеш два пъти, три пъти, но като повториш десет пъти, че ще направиш тази работа, ще я направиш. Ти кажеш: „Ще направя това“, не го направиш.
Кажеш два пъти: „Ще направя това нещо, ще направя това…“ Като дойдеш до пет–десет пъти, започнеш да правиш това.
към беседата >>
После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш?
Учили една млада мома, че като се ожени, ако някой от роднините на момъка я обиди, тя да си преглъща. Казвали: „За да нямаш мъчнотии вкъщи, зълвите или деверите като те обидят нещо, ти само ще си преглътнеш, ще мълчиш, нищо няма да казваш.
После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш?
То е метод на възпитание да не говориш. Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш. Най-после казват: ще се научиш. Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща. Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш.
към беседата >>
Има едно изключение.
Има едно изключение.
Допуснете, че вие закъснявате. Има хора, които закъсняват всякога. Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето. Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява. Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал.
към беседата >>
То е метод на възпитание да не говориш.
Учили една млада мома, че като се ожени, ако някой от роднините на момъка я обиди, тя да си преглъща. Казвали: „За да нямаш мъчнотии вкъщи, зълвите или деверите като те обидят нещо, ти само ще си преглътнеш, ще мълчиш, нищо няма да казваш. После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш?
То е метод на възпитание да не говориш.
Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш. Най-после казват: ще се научиш. Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща. Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш. Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля?
към беседата >>
Допуснете, че вие закъснявате.
Има едно изключение.
Допуснете, че вие закъснявате.
Има хора, които закъсняват всякога. Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето. Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява. Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал. Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко.
към беседата >>
Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш.
Учили една млада мома, че като се ожени, ако някой от роднините на момъка я обиди, тя да си преглъща. Казвали: „За да нямаш мъчнотии вкъщи, зълвите или деверите като те обидят нещо, ти само ще си преглътнеш, ще мълчиш, нищо няма да казваш. После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш? То е метод на възпитание да не говориш.
Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш.
Най-после казват: ще се научиш. Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща. Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш. Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля? “ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба.
към беседата >>
Има хора, които закъсняват всякога.
Има едно изключение. Допуснете, че вие закъснявате.
Има хора, които закъсняват всякога.
Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето. Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява. Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал. Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко. По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения.
към беседата >>
Най-после казват: ще се научиш.
Учили една млада мома, че като се ожени, ако някой от роднините на момъка я обиди, тя да си преглъща. Казвали: „За да нямаш мъчнотии вкъщи, зълвите или деверите като те обидят нещо, ти само ще си преглътнеш, ще мълчиш, нищо няма да казваш. После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш? То е метод на възпитание да не говориш. Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш.
Най-после казват: ще се научиш.
Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща. Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш. Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля? “ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба. Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш.
към беседата >>
Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето.
Има едно изключение. Допуснете, че вие закъснявате. Има хора, които закъсняват всякога.
Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето.
Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява. Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал. Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко. По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения. Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход.
към беседата >>
Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща.
Казвали: „За да нямаш мъчнотии вкъщи, зълвите или деверите като те обидят нещо, ти само ще си преглътнеш, ще мълчиш, нищо няма да казваш. После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш? То е метод на възпитание да не говориш. Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш. Най-после казват: ще се научиш.
Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща.
Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш. Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля? “ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба. Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш. Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева.
към беседата >>
Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява.
Има едно изключение. Допуснете, че вие закъснявате. Има хора, които закъсняват всякога. Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето.
Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява.
Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал. Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко. По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения. Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде.
към беседата >>
Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш.
После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш? То е метод на възпитание да не говориш. Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш. Най-после казват: ще се научиш. Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща.
Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш.
Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля? “ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба. Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш. Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева. Три пъти като възразиш – три хиляди лева.
към беседата >>
Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал.
Има едно изключение. Допуснете, че вие закъснявате. Има хора, които закъсняват всякога. Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето. Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява.
Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал.
Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко. По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения. Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде. Какво ще правиш?
към беседата >>
Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля?
То е метод на възпитание да не говориш. Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш. Най-после казват: ще се научиш. Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща. Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш.
Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля?
“ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба. Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш. Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева. Три пъти като възразиш – три хиляди лева. На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш?
към беседата >>
Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко.
Допуснете, че вие закъснявате. Има хора, които закъсняват всякога. Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето. Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява. Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал.
Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко.
По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения. Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде. Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснее.
към беседата >>
“ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба.
Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш. Най-после казват: ще се научиш. Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща. Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш. Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля?
“ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба.
Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш. Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева. Три пъти като възразиш – три хиляди лева. На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш? Казваш: „Вие нямате право.“
към беседата >>
По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения.
Има хора, които закъсняват всякога. Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето. Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява. Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал. Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко.
По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения.
Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде. Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснее. Тогава човек трябва да бъде предвидлив.
към беседата >>
Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш.
Най-после казват: ще се научиш. Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща. Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш. Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля? “ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба.
Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш.
Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева. Три пъти като възразиш – три хиляди лева. На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш? Казваш: „Вие нямате право.“
към беседата >>
Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход.
Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето. Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява. Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал. Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко. По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения.
Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход.
Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде. Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснее. Тогава човек трябва да бъде предвидлив. Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш.
към беседата >>
Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева.
Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща. Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш. Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля? “ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба. Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш.
Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева.
Три пъти като възразиш – три хиляди лева. На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш? Казваш: „Вие нямате право.“
към беседата >>
Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде.
Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява. Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал. Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко. По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения. Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход.
Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде.
Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснее. Тогава човек трябва да бъде предвидлив. Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш. Точност се изисква.
към беседата >>
Три пъти като възразиш – три хиляди лева.
Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш. Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля? “ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба. Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш. Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева.
Три пъти като възразиш – три хиляди лева.
На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш? Казваш: „Вие нямате право.“
към беседата >>
Какво ще правиш?
Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал. Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко. По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения. Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде.
Какво ще правиш?
Има случаи, когато човек не трябва да закъснее. Тогава човек трябва да бъде предвидлив. Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш. Точност се изисква. Човек трябва да предвижда нещата, той трябва да бъде точен.
към беседата >>
На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш?
Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля? “ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба. Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш. Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева. Три пъти като възразиш – три хиляди лева.
На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш?
Казваш: „Вие нямате право.“
към беседата >>
Има случаи, когато човек не трябва да закъснее.
Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко. По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения. Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде. Какво ще правиш?
Има случаи, когато човек не трябва да закъснее.
Тогава човек трябва да бъде предвидлив. Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш. Точност се изисква. Човек трябва да предвижда нещата, той трябва да бъде точен.
към беседата >>
Казваш: „Вие нямате право.“
“ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба. Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш. Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева. Три пъти като възразиш – три хиляди лева. На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш?
Казваш: „Вие нямате право.“
към беседата >>
Тогава човек трябва да бъде предвидлив.
По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения. Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде. Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснее.
Тогава човек трябва да бъде предвидлив.
Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш. Точност се изисква. Човек трябва да предвижда нещата, той трябва да бъде точен.
към беседата >>
В Америка стражарите казват по някой път на европейците, че не трябва да ходят по дадено място.
В Америка стражарите казват по някой път на европейците, че не трябва да ходят по дадено място.
Ако се противи, веднага ще му удари три удара по носа. Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него. Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш? „Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича.
към беседата >>
Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш.
Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде. Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснее. Тогава човек трябва да бъде предвидлив.
Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш.
Точност се изисква. Човек трябва да предвижда нещата, той трябва да бъде точен.
към беседата >>
Ако се противи, веднага ще му удари три удара по носа.
В Америка стражарите казват по някой път на европейците, че не трябва да ходят по дадено място.
Ако се противи, веднага ще му удари три удара по носа.
Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него. Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш? „Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси.
към беседата >>
Точност се изисква.
Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде. Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснее. Тогава човек трябва да бъде предвидлив. Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш.
Точност се изисква.
Човек трябва да предвижда нещата, той трябва да бъде точен.
към беседата >>
Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него.
В Америка стражарите казват по някой път на европейците, че не трябва да ходят по дадено място. Ако се противи, веднага ще му удари три удара по носа.
Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него.
Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш? „Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси. Кажат ти: „Върви“ – върви.
към беседата >>
Човек трябва да предвижда нещата, той трябва да бъде точен.
Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснее. Тогава човек трябва да бъде предвидлив. Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш. Точност се изисква.
Човек трябва да предвижда нещата, той трябва да бъде точен.
към беседата >>
Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш?
В Америка стражарите казват по някой път на европейците, че не трябва да ходят по дадено място. Ако се противи, веднага ще му удари три удара по носа. Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него.
Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш?
„Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси. Кажат ти: „Върви“ – върви. Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос.
към беседата >>
Да кажем, някой обича да се успива.
Да кажем, някой обича да се успива.
Ляга си вечер, заспива дълбоко, часовник будилник има, но той дрънка, ти не го чуваш. Ставаш, закъснял си. Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван. После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана? “ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа.
към беседата >>
„Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш?
В Америка стражарите казват по някой път на европейците, че не трябва да ходят по дадено място. Ако се противи, веднага ще му удари три удара по носа. Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него. Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш?
„Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш?
Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси. Кажат ти: „Върви“ – върви. Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос. Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има.
към беседата >>
Ляга си вечер, заспива дълбоко, часовник будилник има, но той дрънка, ти не го чуваш.
Да кажем, някой обича да се успива.
Ляга си вечер, заспива дълбоко, часовник будилник има, но той дрънка, ти не го чуваш.
Ставаш, закъснял си. Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван. После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана? “ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа. Легнеш си, и няма да станеш.
към беседата >>
Право може да търсиш само от онзи, който те обича.
В Америка стражарите казват по някой път на европейците, че не трябва да ходят по дадено място. Ако се противи, веднага ще му удари три удара по носа. Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него. Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш? „Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш?
Право може да търсиш само от онзи, който те обича.
Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси. Кажат ти: „Върви“ – върви. Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос. Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има. Не човек да стане страхлив, но закон има.
към беседата >>
Ставаш, закъснял си.
Да кажем, някой обича да се успива. Ляга си вечер, заспива дълбоко, часовник будилник има, но той дрънка, ти не го чуваш.
Ставаш, закъснял си.
Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван. После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана? “ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа. Легнеш си, и няма да станеш. Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече.
към беседата >>
Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси.
Ако се противи, веднага ще му удари три удара по носа. Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него. Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш? „Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича.
Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси.
Кажат ти: „Върви“ – върви. Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос. Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има. Не човек да стане страхлив, но закон има. Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници.
към беседата >>
Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван.
Да кажем, някой обича да се успива. Ляга си вечер, заспива дълбоко, часовник будилник има, но той дрънка, ти не го чуваш. Ставаш, закъснял си.
Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван.
После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана? “ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа. Легнеш си, и няма да станеш. Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече. Няма да философстваш.
към беседата >>
Кажат ти: „Върви“ – върви.
Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него. Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш? „Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси.
Кажат ти: „Върви“ – върви.
Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос. Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има. Не човек да стане страхлив, но закон има. Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници. Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли.
към беседата >>
После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана?
Да кажем, някой обича да се успива. Ляга си вечер, заспива дълбоко, часовник будилник има, но той дрънка, ти не го чуваш. Ставаш, закъснял си. Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван.
После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана?
“ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа. Легнеш си, и няма да станеш. Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече. Няма да философстваш. Никакво философско разискване не трябва.
към беседата >>
Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос.
Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш? „Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси. Кажат ти: „Върви“ – върви.
Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос.
Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има. Не човек да стане страхлив, но закон има. Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници. Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли. С мелници не трябва да се борите.
към беседата >>
“ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа.
Да кажем, някой обича да се успива. Ляга си вечер, заспива дълбоко, часовник будилник има, но той дрънка, ти не го чуваш. Ставаш, закъснял си. Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван. После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана?
“ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа.
Легнеш си, и няма да станеш. Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече. Няма да философстваш. Никакво философско разискване не трябва. Тогава ще станеш точно в четири часа.
към беседата >>
Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има.
„Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси. Кажат ти: „Върви“ – върви. Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос.
Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има.
Не човек да стане страхлив, но закон има. Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници. Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли. С мелници не трябва да се борите.
към беседата >>
Легнеш си, и няма да станеш.
Ляга си вечер, заспива дълбоко, часовник будилник има, но той дрънка, ти не го чуваш. Ставаш, закъснял си. Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван. После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана? “ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа.
Легнеш си, и няма да станеш.
Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече. Няма да философстваш. Никакво философско разискване не трябва. Тогава ще станеш точно в четири часа. Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме.
към беседата >>
Не човек да стане страхлив, но закон има.
Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси. Кажат ти: „Върви“ – върви. Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос. Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има.
Не човек да стане страхлив, но закон има.
Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници. Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли. С мелници не трябва да се борите.
към беседата >>
Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече.
Ставаш, закъснял си. Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван. После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана? “ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа. Легнеш си, и няма да станеш.
Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече.
Няма да философстваш. Никакво философско разискване не трябва. Тогава ще станеш точно в четири часа. Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме. Може да има една разлика от една, пет, десет или осем минути.
към беседата >>
Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници.
Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси. Кажат ти: „Върви“ – върви. Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос. Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има. Не човек да стане страхлив, но закон има.
Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници.
Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли. С мелници не трябва да се борите.
към беседата >>
Няма да философстваш.
Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван. После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана? “ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа. Легнеш си, и няма да станеш. Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече.
Няма да философстваш.
Никакво философско разискване не трябва. Тогава ще станеш точно в четири часа. Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме. Може да има една разлика от една, пет, десет или осем минути. Виждаш, че часовникът е закъснял, но ти, като си внушиш, ще станеш точно навреме.
към беседата >>
Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли.
Кажат ти: „Върви“ – върви. Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос. Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има. Не човек да стане страхлив, но закон има. Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници.
Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли.
С мелници не трябва да се борите.
към беседата >>
Никакво философско разискване не трябва.
После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана? “ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа. Легнеш си, и няма да станеш. Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече. Няма да философстваш.
Никакво философско разискване не трябва.
Тогава ще станеш точно в четири часа. Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме. Може да има една разлика от една, пет, десет или осем минути. Виждаш, че часовникът е закъснял, но ти, като си внушиш, ще станеш точно навреме.
към беседата >>
С мелници не трябва да се борите.
Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос. Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има. Не човек да стане страхлив, но закон има. Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници. Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли.
С мелници не трябва да се борите.
към беседата >>
Тогава ще станеш точно в четири часа.
“ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа. Легнеш си, и няма да станеш. Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече. Няма да философстваш. Никакво философско разискване не трябва.
Тогава ще станеш точно в четири часа.
Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме. Може да има една разлика от една, пет, десет или осем минути. Виждаш, че часовникът е закъснял, но ти, като си внушиш, ще станеш точно навреме.
към беседата >>
Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа.
Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа.
Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила. Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място. На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи.
към беседата >>
Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме.
Легнеш си, и няма да станеш. Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече. Няма да философстваш. Никакво философско разискване не трябва. Тогава ще станеш точно в четири часа.
Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме.
Може да има една разлика от една, пет, десет или осем минути. Виждаш, че часовникът е закъснял, но ти, като си внушиш, ще станеш точно навреме.
към беседата >>
Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила.
Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа.
Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила.
Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място. На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи. Неволно става, мисли, че камъкът е жив.
към беседата >>
Може да има една разлика от една, пет, десет или осем минути.
Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече. Няма да философстваш. Никакво философско разискване не трябва. Тогава ще станеш точно в четири часа. Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме.
Може да има една разлика от една, пет, десет или осем минути.
Виждаш, че часовникът е закъснял, но ти, като си внушиш, ще станеш точно навреме.
към беседата >>
Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място.
Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа. Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила.
Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място.
На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи. Неволно става, мисли, че камъкът е жив. Пък камъкът казва: „Аз съм благороден.
към беседата >>
Виждаш, че часовникът е закъснял, но ти, като си внушиш, ще станеш точно навреме.
Няма да философстваш. Никакво философско разискване не трябва. Тогава ще станеш точно в четири часа. Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме. Може да има една разлика от една, пет, десет или осем минути.
Виждаш, че часовникът е закъснял, но ти, като си внушиш, ще станеш точно навреме.
към беседата >>
На друг камък се удариш, и него тури другаде.
Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа. Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила. Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място.
На друг камък се удариш, и него тури другаде.
Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи. Неволно става, мисли, че камъкът е жив. Пък камъкът казва: „Аз съм благороден. Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“
към беседата >>
Та ако човек вярва, нещата стават точно навреме.
Та ако човек вярва, нещата стават точно навреме.
Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа. Взел той един руски преводчик, но той се противил. Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът. – Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място. Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч.
към беседата >>
Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака.
Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа. Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила. Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място. На друг камък се удариш, и него тури другаде.
Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака.
Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи. Неволно става, мисли, че камъкът е жив. Пък камъкът казва: „Аз съм благороден. Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“
към беседата >>
Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа.
Та ако човек вярва, нещата стават точно навреме.
Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа.
Взел той един руски преводчик, но той се противил. Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът. – Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място. Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч. Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме.
към беседата >>
Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи.
Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа. Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила. Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място. На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака.
Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи.
Неволно става, мисли, че камъкът е жив. Пък камъкът казва: „Аз съм благороден. Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“
към беседата >>
Взел той един руски преводчик, но той се противил.
Та ако човек вярва, нещата стават точно навреме. Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа.
Взел той един руски преводчик, но той се противил.
Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът. – Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място. Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч. Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме. Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея.
към беседата >>
Неволно става, мисли, че камъкът е жив.
Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила. Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място. На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи.
Неволно става, мисли, че камъкът е жив.
Пък камъкът казва: „Аз съм благороден. Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“
към беседата >>
Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът.
Та ако човек вярва, нещата стават точно навреме. Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа. Взел той един руски преводчик, но той се противил.
Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът.
– Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място. Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч. Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме. Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея. Когато се намирал в трудни положения, казвал: „Ничево.“
към беседата >>
Пък камъкът казва: „Аз съм благороден.
Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място. На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи. Неволно става, мисли, че камъкът е жив.
Пък камъкът казва: „Аз съм благороден.
Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“
към беседата >>
– Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място.
Та ако човек вярва, нещата стават точно навреме. Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа. Взел той един руски преводчик, но той се противил. Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът.
– Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място.
Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч. Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме. Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея. Когато се намирал в трудни положения, казвал: „Ничево.“
към беседата >>
Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“
На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи. Неволно става, мисли, че камъкът е жив. Пък камъкът казва: „Аз съм благороден.
Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“
към беседата >>
Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч.
Та ако човек вярва, нещата стават точно навреме. Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа. Взел той един руски преводчик, но той се противил. Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът. – Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място.
Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч.
Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме. Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея. Когато се намирал в трудни положения, казвал: „Ничево.“
към беседата >>
Казвам, всяко едно препятствие като срещате в живота, разрешавайте го.
Казвам, всяко едно препятствие като срещате в живота, разрешавайте го.
Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана. Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя. Знаете ли причината защо хората забравят? Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат? Каква е вашата опитност?
към беседата >>
Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме.
Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа. Взел той един руски преводчик, но той се противил. Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът. – Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място. Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч.
Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме.
Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея. Когато се намирал в трудни положения, казвал: „Ничево.“
към беседата >>
Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана.
Казвам, всяко едно препятствие като срещате в живота, разрешавайте го.
Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана.
Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя. Знаете ли причината защо хората забравят? Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат? Каква е вашата опитност? Които имат да вземат или които имат да дават?
към беседата >>
Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея.
Взел той един руски преводчик, но той се противил. Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът. – Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място. Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч. Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме.
Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея.
Когато се намирал в трудни положения, казвал: „Ничево.“
към беседата >>
Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя.
Казвам, всяко едно препятствие като срещате в живота, разрешавайте го. Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана.
Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя.
Знаете ли причината защо хората забравят? Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат? Каква е вашата опитност? Които имат да вземат или които имат да дават? Кой повече забравя – който е гладен или който е сит?
към беседата >>
Когато се намирал в трудни положения, казвал: „Ничево.“
Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът. – Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място. Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч. Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме. Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея.
Когато се намирал в трудни положения, казвал: „Ничево.“
към беседата >>
Знаете ли причината защо хората забравят?
Казвам, всяко едно препятствие като срещате в живота, разрешавайте го. Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана. Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя.
Знаете ли причината защо хората забравят?
Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат? Каква е вашата опитност? Които имат да вземат или които имат да дават? Кой повече забравя – който е гладен или който е сит? Каква идея трябва да се тури в ума?
към беседата >>
Оплетеш се някой път, казваш: „Няма да я бъде тази работа.“ Кажи: „Ничево.“ Когато дойдеш до крайния предел, че никой не може да ти помогне, не знаеш как ще стане тази работа или онази, който вярва по човешки, казва, че няма да стане тази работа.
Оплетеш се някой път, казваш: „Няма да я бъде тази работа.“ Кажи: „Ничево.“ Когато дойдеш до крайния предел, че никой не може да ти помогне, не знаеш как ще стане тази работа или онази, който вярва по човешки, казва, че няма да стане тази работа.
Аз не виждам никакъв изход, но ще стане тази работа. Да имаш тази работа в ума си и да нямаш никакъв страх и никакво колебание. Ничево подразбира да няма никакъв страх. Бисмарк казва: „Ако тия посланици са толкова важни, нека почакат малко. Времето е на тяхно разположение.“ Те не разполагат с времето, времето разполага с тях.
към беседата >>
Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат?
Казвам, всяко едно препятствие като срещате в живота, разрешавайте го. Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана. Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя. Знаете ли причината защо хората забравят?
Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат?
Каква е вашата опитност? Които имат да вземат или които имат да дават? Кой повече забравя – който е гладен или който е сит? Каква идея трябва да се тури в ума? Кой повече забравя – ситият или гладният?
към беседата >>
Аз не виждам никакъв изход, но ще стане тази работа.
Оплетеш се някой път, казваш: „Няма да я бъде тази работа.“ Кажи: „Ничево.“ Когато дойдеш до крайния предел, че никой не може да ти помогне, не знаеш как ще стане тази работа или онази, който вярва по човешки, казва, че няма да стане тази работа.
Аз не виждам никакъв изход, но ще стане тази работа.
Да имаш тази работа в ума си и да нямаш никакъв страх и никакво колебание. Ничево подразбира да няма никакъв страх. Бисмарк казва: „Ако тия посланици са толкова важни, нека почакат малко. Времето е на тяхно разположение.“ Те не разполагат с времето, времето разполага с тях.
към беседата >>
Каква е вашата опитност?
Казвам, всяко едно препятствие като срещате в живота, разрешавайте го. Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана. Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя. Знаете ли причината защо хората забравят? Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат?
Каква е вашата опитност?
Които имат да вземат или които имат да дават? Кой повече забравя – който е гладен или който е сит? Каква идея трябва да се тури в ума? Кой повече забравя – ситият или гладният? Гладният рядко забравя.
към беседата >>
Да имаш тази работа в ума си и да нямаш никакъв страх и никакво колебание.
Оплетеш се някой път, казваш: „Няма да я бъде тази работа.“ Кажи: „Ничево.“ Когато дойдеш до крайния предел, че никой не може да ти помогне, не знаеш как ще стане тази работа или онази, който вярва по човешки, казва, че няма да стане тази работа. Аз не виждам никакъв изход, но ще стане тази работа.
Да имаш тази работа в ума си и да нямаш никакъв страх и никакво колебание.
Ничево подразбира да няма никакъв страх. Бисмарк казва: „Ако тия посланици са толкова важни, нека почакат малко. Времето е на тяхно разположение.“ Те не разполагат с времето, времето разполага с тях.
към беседата >>
Които имат да вземат или които имат да дават?
Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана. Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя. Знаете ли причината защо хората забравят? Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат? Каква е вашата опитност?
Които имат да вземат или които имат да дават?
Кой повече забравя – който е гладен или който е сит? Каква идея трябва да се тури в ума? Кой повече забравя – ситият или гладният? Гладният рядко забравя. Който има да дава, забравя по-често.
към беседата >>
Ничево подразбира да няма никакъв страх.
Оплетеш се някой път, казваш: „Няма да я бъде тази работа.“ Кажи: „Ничево.“ Когато дойдеш до крайния предел, че никой не може да ти помогне, не знаеш как ще стане тази работа или онази, който вярва по човешки, казва, че няма да стане тази работа. Аз не виждам никакъв изход, но ще стане тази работа. Да имаш тази работа в ума си и да нямаш никакъв страх и никакво колебание.
Ничево подразбира да няма никакъв страх.
Бисмарк казва: „Ако тия посланици са толкова важни, нека почакат малко. Времето е на тяхно разположение.“ Те не разполагат с времето, времето разполага с тях.
към беседата >>
Кой повече забравя – който е гладен или който е сит?
Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя. Знаете ли причината защо хората забравят? Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат? Каква е вашата опитност? Които имат да вземат или които имат да дават?
Кой повече забравя – който е гладен или който е сит?
Каква идея трябва да се тури в ума? Кой повече забравя – ситият или гладният? Гладният рядко забравя. Който има да дава, забравя по-често. Който има да взема, забравя рядко.
към беседата >>
Бисмарк казва: „Ако тия посланици са толкова важни, нека почакат малко.
Оплетеш се някой път, казваш: „Няма да я бъде тази работа.“ Кажи: „Ничево.“ Когато дойдеш до крайния предел, че никой не може да ти помогне, не знаеш как ще стане тази работа или онази, който вярва по човешки, казва, че няма да стане тази работа. Аз не виждам никакъв изход, но ще стане тази работа. Да имаш тази работа в ума си и да нямаш никакъв страх и никакво колебание. Ничево подразбира да няма никакъв страх.
Бисмарк казва: „Ако тия посланици са толкова важни, нека почакат малко.
Времето е на тяхно разположение.“ Те не разполагат с времето, времето разполага с тях.
към беседата >>
Каква идея трябва да се тури в ума?
Знаете ли причината защо хората забравят? Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат? Каква е вашата опитност? Които имат да вземат или които имат да дават? Кой повече забравя – който е гладен или който е сит?
Каква идея трябва да се тури в ума?
Кой повече забравя – ситият или гладният? Гладният рядко забравя. Който има да дава, забравя по-често. Който има да взема, забравя рядко. В онези, които имат да вземат, напрежението е силно.
към беседата >>
Времето е на тяхно разположение.“ Те не разполагат с времето, времето разполага с тях.
Оплетеш се някой път, казваш: „Няма да я бъде тази работа.“ Кажи: „Ничево.“ Когато дойдеш до крайния предел, че никой не може да ти помогне, не знаеш как ще стане тази работа или онази, който вярва по човешки, казва, че няма да стане тази работа. Аз не виждам никакъв изход, но ще стане тази работа. Да имаш тази работа в ума си и да нямаш никакъв страх и никакво колебание. Ничево подразбира да няма никакъв страх. Бисмарк казва: „Ако тия посланици са толкова важни, нека почакат малко.
Времето е на тяхно разположение.“ Те не разполагат с времето, времето разполага с тях.
към беседата >>
Кой повече забравя – ситият или гладният?
Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат? Каква е вашата опитност? Които имат да вземат или които имат да дават? Кой повече забравя – който е гладен или който е сит? Каква идея трябва да се тури в ума?
Кой повече забравя – ситият или гладният?
Гладният рядко забравя. Който има да дава, забравя по-често. Който има да взема, забравя рядко. В онези, които имат да вземат, напрежението е силно. В онзи, който има да дава, напрежението е слабо.
към беседата >>
Казва някой: „Нямам време.“ Ти си турил едно свое време.
Казва някой: „Нямам време.“ Ти си турил едно свое време.
Времето да разчита на тебе, а не ти да разчиташ на времето.
към беседата >>
Гладният рядко забравя.
Каква е вашата опитност? Които имат да вземат или които имат да дават? Кой повече забравя – който е гладен или който е сит? Каква идея трябва да се тури в ума? Кой повече забравя – ситият или гладният?
Гладният рядко забравя.
Който има да дава, забравя по-често. Който има да взема, забравя рядко. В онези, които имат да вземат, напрежението е силно. В онзи, който има да дава, напрежението е слабо. Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен.
към беседата >>
Времето да разчита на тебе, а не ти да разчиташ на времето.
Казва някой: „Нямам време.“ Ти си турил едно свое време.
Времето да разчита на тебе, а не ти да разчиташ на времето.
към беседата >>
Който има да дава, забравя по-често.
Които имат да вземат или които имат да дават? Кой повече забравя – който е гладен или който е сит? Каква идея трябва да се тури в ума? Кой повече забравя – ситият или гладният? Гладният рядко забравя.
Който има да дава, забравя по-често.
Който има да взема, забравя рядко. В онези, които имат да вземат, напрежението е силно. В онзи, който има да дава, напрежението е слабо. Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен. Но ако мислиш от този човек и друг път да вземеш, много си внимателен.
към беседата >>
Сега, когато вие сте гладували, бързате, нали?
Сега, когато вие сте гладували, бързате, нали?
Вие не сте господар. Значи гладът ви подтиква. Когато сте сити, не бързате. Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква. Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш.
към беседата >>
Който има да взема, забравя рядко.
Кой повече забравя – който е гладен или който е сит? Каква идея трябва да се тури в ума? Кой повече забравя – ситият или гладният? Гладният рядко забравя. Който има да дава, забравя по-често.
Който има да взема, забравя рядко.
В онези, които имат да вземат, напрежението е силно. В онзи, който има да дава, напрежението е слабо. Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен. Но ако мислиш от този човек и друг път да вземеш, много си внимателен. Ако мислиш да вземеш много пъти, не забравяш.
към беседата >>
Вие не сте господар.
Сега, когато вие сте гладували, бързате, нали?
Вие не сте господар.
Значи гладът ви подтиква. Когато сте сити, не бързате. Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква. Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш. Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш?
към беседата >>
В онези, които имат да вземат, напрежението е силно.
Каква идея трябва да се тури в ума? Кой повече забравя – ситият или гладният? Гладният рядко забравя. Който има да дава, забравя по-често. Който има да взема, забравя рядко.
В онези, които имат да вземат, напрежението е силно.
В онзи, който има да дава, напрежението е слабо. Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен. Но ако мислиш от този човек и друг път да вземеш, много си внимателен. Ако мислиш да вземеш много пъти, не забравяш.
към беседата >>
Значи гладът ви подтиква.
Сега, когато вие сте гладували, бързате, нали? Вие не сте господар.
Значи гладът ви подтиква.
Когато сте сити, не бързате. Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква. Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш. Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш? Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има.
към беседата >>
В онзи, който има да дава, напрежението е слабо.
Кой повече забравя – ситият или гладният? Гладният рядко забравя. Който има да дава, забравя по-често. Който има да взема, забравя рядко. В онези, които имат да вземат, напрежението е силно.
В онзи, който има да дава, напрежението е слабо.
Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен. Но ако мислиш от този човек и друг път да вземеш, много си внимателен. Ако мислиш да вземеш много пъти, не забравяш.
към беседата >>
Когато сте сити, не бързате.
Сега, когато вие сте гладували, бързате, нали? Вие не сте господар. Значи гладът ви подтиква.
Когато сте сити, не бързате.
Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква. Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш. Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш? Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има. Гладен си, затова си неразположен.
към беседата >>
Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен.
Гладният рядко забравя. Който има да дава, забравя по-често. Който има да взема, забравя рядко. В онези, които имат да вземат, напрежението е силно. В онзи, който има да дава, напрежението е слабо.
Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен.
Но ако мислиш от този човек и друг път да вземеш, много си внимателен. Ако мислиш да вземеш много пъти, не забравяш.
към беседата >>
Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква.
Сега, когато вие сте гладували, бързате, нали? Вие не сте господар. Значи гладът ви подтиква. Когато сте сити, не бързате.
Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква.
Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш. Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш? Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има. Гладен си, затова си неразположен. Между тия две межди на разположение и неразположение има разлика, както едно към десет.
към беседата >>
Но ако мислиш от този човек и друг път да вземеш, много си внимателен.
Който има да дава, забравя по-често. Който има да взема, забравя рядко. В онези, които имат да вземат, напрежението е силно. В онзи, който има да дава, напрежението е слабо. Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен.
Но ако мислиш от този човек и друг път да вземеш, много си внимателен.
Ако мислиш да вземеш много пъти, не забравяш.
към беседата >>
Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш.
Сега, когато вие сте гладували, бързате, нали? Вие не сте господар. Значи гладът ви подтиква. Когато сте сити, не бързате. Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква.
Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш.
Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш? Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има. Гладен си, затова си неразположен. Между тия две межди на разположение и неразположение има разлика, както едно към десет. Едно към десет, те са методи, с които трябва да се справиш.
към беседата >>
Ако мислиш да вземеш много пъти, не забравяш.
Който има да взема, забравя рядко. В онези, които имат да вземат, напрежението е силно. В онзи, който има да дава, напрежението е слабо. Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен. Но ако мислиш от този човек и друг път да вземеш, много си внимателен.
Ако мислиш да вземеш много пъти, не забравяш.
към беседата >>
Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш?
Вие не сте господар. Значи гладът ви подтиква. Когато сте сити, не бързате. Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква. Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш.
Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш?
Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има. Гладен си, затова си неразположен. Между тия две межди на разположение и неразположение има разлика, както едно към десет. Едно към десет, те са методи, с които трябва да се справиш.
към беседата >>
Казвам, ако искате да вземете добра памет, вие трябва да знаете, че тази памет е за всичко.
Казвам, ако искате да вземете добра памет, вие трябва да знаете, че тази памет е за всичко.
Вие искате памет специфично, само за някои работи. Паметта така не може да се усили. Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има.
Значи гладът ви подтиква. Когато сте сити, не бързате. Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква. Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш. Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш?
Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има.
Гладен си, затова си неразположен. Между тия две межди на разположение и неразположение има разлика, както едно към десет. Едно към десет, те са методи, с които трябва да се справиш.
към беседата >>
Вие искате памет специфично, само за някои работи.
Казвам, ако искате да вземете добра памет, вие трябва да знаете, че тази памет е за всичко.
Вие искате памет специфично, само за някои работи.
Паметта така не може да се усили. Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела. Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума.
към беседата >>
Гладен си, затова си неразположен.
Когато сте сити, не бързате. Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква. Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш. Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш? Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има.
Гладен си, затова си неразположен.
Между тия две межди на разположение и неразположение има разлика, както едно към десет. Едно към десет, те са методи, с които трябва да се справиш.
към беседата >>
Паметта така не може да се усили.
Казвам, ако искате да вземете добра памет, вие трябва да знаете, че тази памет е за всичко. Вие искате памет специфично, само за някои работи.
Паметта така не може да се усили.
Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела. Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума. А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни.
към беседата >>
Между тия две межди на разположение и неразположение има разлика, както едно към десет.
Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква. Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш. Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш? Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има. Гладен си, затова си неразположен.
Между тия две межди на разположение и неразположение има разлика, както едно към десет.
Едно към десет, те са методи, с които трябва да се справиш.
към беседата >>
Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали.
Казвам, ако искате да вземете добра памет, вие трябва да знаете, че тази памет е за всичко. Вие искате памет специфично, само за някои работи. Паметта така не може да се усили.
Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали.
Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела. Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума. А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни. Разправят за един философ, който искал да си свари в едно джезве яйце и вместо яйце турил часовника си вътре.
към беседата >>
Едно към десет, те са методи, с които трябва да се справиш.
Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш. Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш? Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има. Гладен си, затова си неразположен. Между тия две межди на разположение и неразположение има разлика, както едно към десет.
Едно към десет, те са методи, с които трябва да се справиш.
към беседата >>
Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита.
Казвам, ако искате да вземете добра памет, вие трябва да знаете, че тази памет е за всичко. Вие искате памет специфично, само за някои работи. Паметта така не може да се усили. Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали.
Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита.
Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела. Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума. А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни. Разправят за един философ, който искал да си свари в едно джезве яйце и вместо яйце турил часовника си вътре. Изважда го и казва: „Не е увряло.“
към беседата >>
Има десет начина, по които можеш да се справиш с глада.
Има десет начина, по които можеш да се справиш с глада.
Има десет начина, по които може да се справиш с невъзможността. Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението. Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието. Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма. Пари има, но лекар няма.
към беседата >>
Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела.
Казвам, ако искате да вземете добра памет, вие трябва да знаете, че тази памет е за всичко. Вие искате памет специфично, само за някои работи. Паметта така не може да се усили. Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита.
Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела.
Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума. А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни. Разправят за един философ, който искал да си свари в едно джезве яйце и вместо яйце турил часовника си вътре. Изважда го и казва: „Не е увряло.“
към беседата >>
Има десет начина, по които може да се справиш с невъзможността.
Има десет начина, по които можеш да се справиш с глада.
Има десет начина, по които може да се справиш с невъзможността.
Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението. Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието. Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма. Пари има, но лекар няма. Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва.
към беседата >>
Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума.
Вие искате памет специфично, само за някои работи. Паметта така не може да се усили. Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела.
Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума.
А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни. Разправят за един философ, който искал да си свари в едно джезве яйце и вместо яйце турил часовника си вътре. Изважда го и казва: „Не е увряло.“
към беседата >>
Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението.
Има десет начина, по които можеш да се справиш с глада. Има десет начина, по които може да се справиш с невъзможността.
Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението.
Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието. Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма. Пари има, но лекар няма. Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва. Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе.
към беседата >>
А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни.
Паметта така не може да се усили. Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела. Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума.
А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни.
Разправят за един философ, който искал да си свари в едно джезве яйце и вместо яйце турил часовника си вътре. Изважда го и казва: „Не е увряло.“
към беседата >>
Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието.
Има десет начина, по които можеш да се справиш с глада. Има десет начина, по които може да се справиш с невъзможността. Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението.
Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието.
Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма. Пари има, но лекар няма. Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва. Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе. Изреждат се тия препятствия сега.
към беседата >>
Разправят за един философ, който искал да си свари в едно джезве яйце и вместо яйце турил часовника си вътре.
Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела. Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума. А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни.
Разправят за един философ, който искал да си свари в едно джезве яйце и вместо яйце турил часовника си вътре.
Изважда го и казва: „Не е увряло.“
към беседата >>
Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма.
Има десет начина, по които можеш да се справиш с глада. Има десет начина, по които може да се справиш с невъзможността. Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението. Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието.
Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма.
Пари има, но лекар няма. Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва. Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе. Изреждат се тия препятствия сега. Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват.
към беседата >>
Изважда го и казва: „Не е увряло.“
Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела. Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума. А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни. Разправят за един философ, който искал да си свари в едно джезве яйце и вместо яйце турил часовника си вътре.
Изважда го и казва: „Не е увряло.“
към беседата >>
Пари има, но лекар няма.
Има десет начина, по които можеш да се справиш с глада. Има десет начина, по които може да се справиш с невъзможността. Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението. Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието. Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма.
Пари има, но лекар няма.
Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва. Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе. Изреждат се тия препятствия сега. Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват. Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе.
към беседата >>
Помнете едно правило: човек се ражда с възможности за мислене, с възможности за чувстване и с възможности за постъпки.
Помнете едно правило: човек се ражда с възможности за мислене, с възможности за чувстване и с възможности за постъпки.
Всякога се изисква да бъдеш взискателен, да искаш в даден случай само едно нещо. Не искай две неща, не искай три неща. Щом искате две–три неща – нямат място. Искайте само едно нещо, то е най-малкото. То като ви се даде, другото ще дойде.
към беседата >>
Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва.
Има десет начина, по които може да се справиш с невъзможността. Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението. Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието. Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма. Пари има, но лекар няма.
Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва.
Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе. Изреждат се тия препятствия сега. Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват. Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе. „Цяр няма“, но церът е вътре в тебе.
към беседата >>
Всякога се изисква да бъдеш взискателен, да искаш в даден случай само едно нещо.
Помнете едно правило: човек се ражда с възможности за мислене, с възможности за чувстване и с възможности за постъпки.
Всякога се изисква да бъдеш взискателен, да искаш в даден случай само едно нещо.
Не искай две неща, не искай три неща. Щом искате две–три неща – нямат място. Искайте само едно нещо, то е най-малкото. То като ви се даде, другото ще дойде. Никога умът не трябва да се раздвоява.
към беседата >>
Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе.
Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението. Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието. Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма. Пари има, но лекар няма. Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва.
Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе.
Изреждат се тия препятствия сега. Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват. Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе. „Цяр няма“, но церът е вътре в тебе. „Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе.
към беседата >>
Не искай две неща, не искай три неща.
Помнете едно правило: човек се ражда с възможности за мислене, с възможности за чувстване и с възможности за постъпки. Всякога се изисква да бъдеш взискателен, да искаш в даден случай само едно нещо.
Не искай две неща, не искай три неща.
Щом искате две–три неща – нямат място. Искайте само едно нещо, то е най-малкото. То като ви се даде, другото ще дойде. Никога умът не трябва да се раздвоява. Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи.
към беседата >>
Изреждат се тия препятствия сега.
Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието. Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма. Пари има, но лекар няма. Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва. Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе.
Изреждат се тия препятствия сега.
Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват. Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе. „Цяр няма“, но церът е вътре в тебе. „Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе. Ти сега ще се намериш в едно чудо.
към беседата >>
Щом искате две–три неща – нямат място.
Помнете едно правило: човек се ражда с възможности за мислене, с възможности за чувстване и с възможности за постъпки. Всякога се изисква да бъдеш взискателен, да искаш в даден случай само едно нещо. Не искай две неща, не искай три неща.
Щом искате две–три неща – нямат място.
Искайте само едно нещо, то е най-малкото. То като ви се даде, другото ще дойде. Никога умът не трябва да се раздвоява. Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи. Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той.
към беседата >>
3.
Което знаем
,
НБ
, София, 3.12.1939г.,
“ – „Аз зная, че не трябва да ям свинско месо.
Един свещеник ми разправяше своята опитност. „Не зная – казва той, – от време на време ме хваща един дявол.“ – „Какъв е този дявол?
“ – „Аз зная, че не трябва да ям свинско месо.
Един път като ям, три–четири седмици боледувам. Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа. Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо. Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап. Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж.
към беседата >>
Ние се кланяме на онази велика Истина, която носи свободата в живота.
Христос казва: „Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Ние прилагаме Божията Любов. Ние се кланяме на онова, което знаем. Ние прилагаме Божията Мъдрост във всички области на живота. Ние се кланяме на онова, което знаем.
Ние се кланяме на онази велика Истина, която носи свободата в живота.
към беседата >>
Един път като ям, три–четири седмици боледувам.
Един свещеник ми разправяше своята опитност. „Не зная – казва той, – от време на време ме хваща един дявол.“ – „Какъв е този дявол? “ – „Аз зная, че не трябва да ям свинско месо.
Един път като ям, три–четири седмици боледувам.
Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа. Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо. Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап. Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж. – „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик.
към беседата >>
Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж.
Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж.
Пожелавам ви да чуете гласа на Духа, Който говори във вас, и душата ви да оживее и да възкръсне.
към беседата >>
Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа.
Един свещеник ми разправяше своята опитност. „Не зная – казва той, – от време на време ме хваща един дявол.“ – „Какъв е този дявол? “ – „Аз зная, че не трябва да ям свинско месо. Един път като ям, три–четири седмици боледувам.
Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа.
Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо. Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап. Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж. – „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик. Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат.
към беседата >>
Пожелавам ви да чуете гласа на Духа, Който говори във вас, и душата ви да оживее и да възкръсне.
Та казвам: Когато всички почнем да се кланяме на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, тогава свободата ще дойде за всички в света и войната ще се спре изведнъж.
Пожелавам ви да чуете гласа на Духа, Който говори във вас, и душата ви да оживее и да възкръсне.
към беседата >>
Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо.
Един свещеник ми разправяше своята опитност. „Не зная – казва той, – от време на време ме хваща един дявол.“ – „Какъв е този дявол? “ – „Аз зная, че не трябва да ям свинско месо. Един път като ям, три–четири седмици боледувам. Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа.
Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо.
Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап. Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж. – „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик. Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат. Като ядат и видят, че храната не е толкова вкусна, те турят малко черен пипер и други някакви приправки.
към беседата >>
Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап.
„Не зная – казва той, – от време на време ме хваща един дявол.“ – „Какъв е този дявол? “ – „Аз зная, че не трябва да ям свинско месо. Един път като ям, три–четири седмици боледувам. Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа. Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо.
Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап.
Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж. – „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик. Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат. Като ядат и видят, че храната не е толкова вкусна, те турят малко черен пипер и други някакви приправки. Но след като се наядат добре, виждат, че целта не е постигната.
към беседата >>
Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж.
“ – „Аз зная, че не трябва да ям свинско месо. Един път като ям, три–четири седмици боледувам. Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа. Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо. Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап.
Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж.
– „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик. Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат. Като ядат и видят, че храната не е толкова вкусна, те турят малко черен пипер и други някакви приправки. Но след като се наядат добре, виждат, че целта не е постигната.
към беседата >>
– „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик.
Един път като ям, три–четири седмици боледувам. Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа. Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо. Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап. Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж.
– „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик.
Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат. Като ядат и видят, че храната не е толкова вкусна, те турят малко черен пипер и други някакви приправки. Но след като се наядат добре, виждат, че целта не е постигната.
към беседата >>
Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат.
Но като дойде този дявол и ме изкуси, не мога да издържа. Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо. Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап. Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж. – „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик.
Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат.
Като ядат и видят, че храната не е толкова вкусна, те турят малко черен пипер и други някакви приправки. Но след като се наядат добре, виждат, че целта не е постигната.
към беседата >>
Като ядат и видят, че храната не е толкова вкусна, те турят малко черен пипер и други някакви приправки.
Като наближи Коледа и чуя, че свинчетата квичат и мене ми се дояжда свинско месо. Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап. Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж. – „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик. Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат.
Като ядат и видят, че храната не е толкова вкусна, те турят малко черен пипер и други някакви приправки.
Но след като се наядат добре, виждат, че целта не е постигната.
към беседата >>
Но след като се наядат добре, виждат, че целта не е постигната.
Казвам на жена си: „Жена, хайде, опечи ми един свински кебап. Тури му малко черен пипер, да стане по-вкусен.“ Докато го ям, вкусно ми е, но после ми става тежко и три–четири седмици боледувам.“ – Тогава не яж. – „Още не мога да се откажа.“ Както виждате, това е един навик. Всички хора имат един навик, от който не могат да се откажат. Като ядат и видят, че храната не е толкова вкусна, те турят малко черен пипер и други някакви приправки.
Но след като се наядат добре, виждат, че целта не е постигната.
към беседата >>
Като стане въпрос за Христа, мнозина се питат: „Какво е проповядвал Христос?
Като стане въпрос за Христа, мнозина се питат: „Какво е проповядвал Христос?
“ Христос е проповядвал, че трябва да мислим както Бог мисли, трябва да обичаме и да постъпваме както Бог обича и постъпва. Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така и Аз говоря. Както е Отец Ми постъпвал, така и Аз постъпвам. Любовта, с която Той Ме възлюби, и Аз ви възлюбих. Животът, който Отец Ми даде и Ми донесе свобода, тази свобода и Аз искам да дам на ония, с които съм в съприкосновение.“ Така разбирам аз думите Христови.
към беседата >>
“ Христос е проповядвал, че трябва да мислим както Бог мисли, трябва да обичаме и да постъпваме както Бог обича и постъпва.
Като стане въпрос за Христа, мнозина се питат: „Какво е проповядвал Христос?
“ Христос е проповядвал, че трябва да мислим както Бог мисли, трябва да обичаме и да постъпваме както Бог обича и постъпва.
Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така и Аз говоря. Както е Отец Ми постъпвал, така и Аз постъпвам. Любовта, с която Той Ме възлюби, и Аз ви възлюбих. Животът, който Отец Ми даде и Ми донесе свобода, тази свобода и Аз искам да дам на ония, с които съм в съприкосновение.“ Така разбирам аз думите Христови.
към беседата >>
Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така и Аз говоря.
Като стане въпрос за Христа, мнозина се питат: „Какво е проповядвал Христос? “ Христос е проповядвал, че трябва да мислим както Бог мисли, трябва да обичаме и да постъпваме както Бог обича и постъпва.
Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така и Аз говоря.
Както е Отец Ми постъпвал, така и Аз постъпвам. Любовта, с която Той Ме възлюби, и Аз ви възлюбих. Животът, който Отец Ми даде и Ми донесе свобода, тази свобода и Аз искам да дам на ония, с които съм в съприкосновение.“ Така разбирам аз думите Христови.
към беседата >>
Както е Отец Ми постъпвал, така и Аз постъпвам.
Като стане въпрос за Христа, мнозина се питат: „Какво е проповядвал Христос? “ Христос е проповядвал, че трябва да мислим както Бог мисли, трябва да обичаме и да постъпваме както Бог обича и постъпва. Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така и Аз говоря.
Както е Отец Ми постъпвал, така и Аз постъпвам.
Любовта, с която Той Ме възлюби, и Аз ви възлюбих. Животът, който Отец Ми даде и Ми донесе свобода, тази свобода и Аз искам да дам на ония, с които съм в съприкосновение.“ Така разбирам аз думите Христови.
към беседата >>
Любовта, с която Той Ме възлюби, и Аз ви възлюбих.
Като стане въпрос за Христа, мнозина се питат: „Какво е проповядвал Христос? “ Христос е проповядвал, че трябва да мислим както Бог мисли, трябва да обичаме и да постъпваме както Бог обича и постъпва. Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така и Аз говоря. Както е Отец Ми постъпвал, така и Аз постъпвам.
Любовта, с която Той Ме възлюби, и Аз ви възлюбих.
Животът, който Отец Ми даде и Ми донесе свобода, тази свобода и Аз искам да дам на ония, с които съм в съприкосновение.“ Така разбирам аз думите Христови.
към беседата >>
Животът, който Отец Ми даде и Ми донесе свобода, тази свобода и Аз искам да дам на ония, с които съм в съприкосновение.“ Така разбирам аз думите Христови.
Като стане въпрос за Христа, мнозина се питат: „Какво е проповядвал Христос? “ Христос е проповядвал, че трябва да мислим както Бог мисли, трябва да обичаме и да постъпваме както Бог обича и постъпва. Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така и Аз говоря. Както е Отец Ми постъпвал, така и Аз постъпвам. Любовта, с която Той Ме възлюби, и Аз ви възлюбих.
Животът, който Отец Ми даде и Ми донесе свобода, тази свобода и Аз искам да дам на ония, с които съм в съприкосновение.“ Така разбирам аз думите Христови.
към беседата >>
Казано е още в Писанието, че и мъртвите, като чуят гласа Му, ще оживеят.
Казано е още в Писанието, че и мъртвите, като чуят гласа Му, ще оживеят.
Ти си болен, запример, на умиране. Какво представя една болест? Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа. Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича.
към беседата >>
Ти си болен, запример, на умиране.
Казано е още в Писанието, че и мъртвите, като чуят гласа Му, ще оживеят.
Ти си болен, запример, на умиране.
Какво представя една болест? Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа. Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка.
към беседата >>
Какво представя една болест?
Казано е още в Писанието, че и мъртвите, като чуят гласа Му, ще оживеят. Ти си болен, запример, на умиране.
Какво представя една болест?
Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа. Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка. „Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши.
към беседата >>
Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа.
Казано е още в Писанието, че и мъртвите, като чуят гласа Му, ще оживеят. Ти си болен, запример, на умиране. Какво представя една болест?
Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа.
Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка. „Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши. Думите „едно време“, днес не помагат.
към беседата >>
Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя.
Казано е още в Писанието, че и мъртвите, като чуят гласа Му, ще оживеят. Ти си болен, запример, на умиране. Какво представя една болест? Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа.
Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя.
Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка. „Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши. Думите „едно време“, днес не помагат. Че едно време си бил светия и че в бъдеще пак можеш да бъдеш светия, това не помага.
към беседата >>
Някой се озлоби, не иска да обича.
Казано е още в Писанието, че и мъртвите, като чуят гласа Му, ще оживеят. Ти си болен, запример, на умиране. Какво представя една болест? Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа. Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя.
Някой се озлоби, не иска да обича.
Да, но камбаната ще задрънка. „Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши. Думите „едно време“, днес не помагат. Че едно време си бил светия и че в бъдеще пак можеш да бъдеш светия, това не помага. Важно е в дадения случай какво е твоето положение.
към беседата >>
Да, но камбаната ще задрънка.
Ти си болен, запример, на умиране. Какво представя една болест? Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа. Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича.
Да, но камбаната ще задрънка.
„Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши. Думите „едно време“, днес не помагат. Че едно време си бил светия и че в бъдеще пак можеш да бъдеш светия, това не помага. Важно е в дадения случай какво е твоето положение.
към беседата >>
„Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши.
Какво представя една болест? Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа. Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка.
„Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши.
Думите „едно време“, днес не помагат. Че едно време си бил светия и че в бъдеще пак можеш да бъдеш светия, това не помага. Важно е в дадения случай какво е твоето положение.
към беседата >>
Думите „едно време“, днес не помагат.
Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа. Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка. „Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши.
Думите „едно време“, днес не помагат.
Че едно време си бил светия и че в бъдеще пак можеш да бъдеш светия, това не помага. Важно е в дадения случай какво е твоето положение.
към беседата >>
Че едно време си бил светия и че в бъдеще пак можеш да бъдеш светия, това не помага.
Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка. „Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши. Думите „едно време“, днес не помагат.
Че едно време си бил светия и че в бъдеще пак можеш да бъдеш светия, това не помага.
Важно е в дадения случай какво е твоето положение.
към беседата >>
Важно е в дадения случай какво е твоето положение.
Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка. „Аз едно време обичах, но сега не обичам.“ Не, с тази философия на „едно време“ нищо не се върши. Думите „едно време“, днес не помагат. Че едно време си бил светия и че в бъдеще пак можеш да бъдеш светия, това не помага.
Важно е в дадения случай какво е твоето положение.
към беседата >>
Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес?
Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес?
Ето какво е разрешението на този въпрос. Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето. Ти страдаш – трябва да си зададеш въпроса какво иска в дадения случай Божественото от тебе. Ти не си дошъл на Земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш, но си дошъл на Земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш.
към беседата >>
Ето какво е разрешението на този въпрос.
Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес?
Ето какво е разрешението на този въпрос.
Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето. Ти страдаш – трябва да си зададеш въпроса какво иска в дадения случай Божественото от тебе. Ти не си дошъл на Земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш, но си дошъл на Земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш.
към беседата >>
Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето.
Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес? Ето какво е разрешението на този въпрос.
Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето.
Ти страдаш – трябва да си зададеш въпроса какво иска в дадения случай Божественото от тебе. Ти не си дошъл на Земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш, но си дошъл на Земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш.
към беседата >>
Ти страдаш – трябва да си зададеш въпроса какво иска в дадения случай Божественото от тебе.
Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес? Ето какво е разрешението на този въпрос. Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето.
Ти страдаш – трябва да си зададеш въпроса какво иска в дадения случай Божественото от тебе.
Ти не си дошъл на Земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш, но си дошъл на Земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш.
към беседата >>
Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил.
Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил.
Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата.
към беседата >>
Ти не си дошъл на Земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш, но си дошъл на Земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш.
Защо ни идат всички тия неприятности в живота днес? Ето какво е разрешението на този въпрос. Всички неща, които сега ни сполетяват, имат предвид да ни научат да ценим настоящето. Ти страдаш – трябва да си зададеш въпроса какво иска в дадения случай Божественото от тебе.
Ти не си дошъл на Земята да живееш щастливо, нито да живееш както искаш, но си дошъл на Земята да намериш онзи план и онази програма, която си обещал още в невидимия свят да я изпълниш.
към беседата >>
Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята.
Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил.
Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята.
Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата.
към беседата >>
Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили.
Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили.
Сега аз чета: „Това ще направя, онова ще направя“ – все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон. В този град имало една голяма река.
към беседата >>
Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно.
Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята.
Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно.
Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо.
към беседата >>
Сега аз чета: „Това ще направя, онова ще направя“ – все идеални работи.
Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили.
Сега аз чета: „Това ще направя, онова ще направя“ – все идеални работи.
Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време.
към беседата >>
Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата.
Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно.
Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата.
Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли.
към беседата >>
Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има.
Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: „Това ще направя, онова ще направя“ – все идеални работи.
Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има.
Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време. Направили както намислили.
към беседата >>
Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата.
Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата.
Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата.
Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик.
към беседата >>
Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план.
Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: „Това ще направя, онова ще направя“ – все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има.
Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план.
Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време. Направили както намислили. Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града.
към беседата >>
Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата.
Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата.
Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата.
Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват.
към беседата >>
Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон.
Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: „Това ще направя, онова ще направя“ – все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план.
Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон.
В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време. Направили както намислили. Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града.
към беседата >>
Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата.
Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата.
Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата.
Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик.
към беседата >>
В този град имало една голяма река.
Виждам, че мнозина от вас са турили своите обещания в сандъка и са ги забравили. Сега аз чета: „Това ще направя, онова ще направя“ – все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон.
В този град имало една голяма река.
Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време. Направили както намислили. Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града. Повече от две хиляди души се удавили.
към беседата >>
Всички хора на Земята все са изгубили нещо.
Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата.
Всички хора на Земята все са изгубили нещо.
Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората.
към беседата >>
Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време.
Сега аз чета: „Това ще направя, онова ще направя“ – все идеални работи. Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон. В този град имало една голяма река.
Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време.
Направили както намислили. Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града. Повече от две хиляди души се удавили. Водата стигнала до третия етаж на къщите, които били край нея и много хора се удавили.
към беседата >>
Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли.
Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо.
Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли.
Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха.
към беседата >>
Направили както намислили.
Ако всички извадите от сандъците си това, което сте обещали да направите, и го изпълните, по-големи светии от вас няма да има. Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време.
Направили както намислили.
Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града. Повече от две хиляди души се удавили. Водата стигнала до третия етаж на къщите, които били край нея и много хора се удавили.
към беседата >>
Запример, често хората извършват някои неща по навик.
Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли.
Запример, често хората извършват някои неща по навик.
Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха?
към беседата >>
Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града.
Обаче вие сте турили обещанията си в сандъка, забравили сте ги и сега си правите нов план. Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време. Направили както намислили.
Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града.
Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града. Повече от две хиляди души се удавили. Водата стигнала до третия етаж на къщите, които били край нея и много хора се удавили.
към беседата >>
Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват.
Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил е думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик.
Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват.
Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят!
към беседата >>
Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града.
Казвате: „Това ще направя, онова ще направя.“ В края на краищата с вас ще се случи това, което се случило в един американски град, Джонстон. В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време. Направили както намислили. Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града.
Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града.
Повече от две хиляди души се удавили. Водата стигнала до третия етаж на къщите, които били край нея и много хора се удавили.
към беседата >>
Те вършат това по навик.
Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си – казвам: Изгубил е думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват.
Те вършат това по навик.
Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха.
към беседата >>
Повече от две хиляди души се удавили.
В този град имало една голяма река. Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време. Направили както намислили. Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града.
Повече от две хиляди души се удавили.
Водата стигнала до третия етаж на къщите, които били край нея и много хора се удавили.
към беседата >>
Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората.
Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик.
Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората.
Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха. Човек търси сега своето място.
към беседата >>
Водата стигнала до третия етаж на къщите, които били край нея и много хора се удавили.
Американците решили да направят бент на тази река, за да използуват едно място за пързалка зимно време. Направили както намислили. Направили един голям бент, не им дошло на ум, че един ден този бент може да се събори и водата да залее града. Като дошло едно голямо наводнение, бентът се съборил и реката заляла града. Повече от две хиляди души се удавили.
Водата стигнала до третия етаж на къщите, които били край нея и много хора се удавили.
към беседата >>
Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха.
Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората.
Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха.
Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха. Човек търси сега своето място. Той избира своя метод.
към беседата >>
Така и хората подпушват своите енергии.
Така и хората подпушват своите енергии.
Те допущат в себе си лоши мисли и лоши чувства, дават място на лоши постъпки, докато един ден подпушат енергиите си и се намират в същото положение, в което се намерили жителите на града Джонстон.
към беседата >>
Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха?
Запример, често хората извършват някои неща по навик. Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха.
Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха?
Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха. Човек търси сега своето място. Той избира своя метод. И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха.
към беседата >>
Те допущат в себе си лоши мисли и лоши чувства, дават място на лоши постъпки, докато един ден подпушат енергиите си и се намират в същото положение, в което се намерили жителите на града Джонстон.
Така и хората подпушват своите енергии.
Те допущат в себе си лоши мисли и лоши чувства, дават място на лоши постъпки, докато един ден подпушат енергиите си и се намират в същото положение, в което се намерили жителите на града Джонстон.
към беседата >>
Особен свят!
Запример, ако човек се приближи към жабите, те веднага се хвърлят във водата и там се спасяват. Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха?
Особен свят!
Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха. Човек търси сега своето място. Той избира своя метод. И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха. Това е една малко предисловие на беседата.
към беседата >>
Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло.
Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло.
Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро. Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото. Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее. Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва.
към беседата >>
Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха.
Те вършат това по навик. Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят!
Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха.
Човек търси сега своето място. Той избира своя метод. И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха. Това е една малко предисловие на беседата.
към беседата >>
Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро.
Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло.
Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро.
Това значи да урегулирате злото с добро. Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото. Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее. Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва. При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони.
към беседата >>
Човек търси сега своето място.
Когато се приближаваш към някой заек, той бяга в гората. Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха.
Човек търси сега своето място.
Той избира своя метод. И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха. Това е една малко предисловие на беседата.
към беседата >>
Това значи да урегулирате злото с добро.
Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро.
Това значи да урегулирате злото с добро.
Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото. Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее. Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва. При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони. Какво трябва да направи, за да не се подпушва?
към беседата >>
Той избира своя метод.
Когато се приближаваш към някоя птица, тя бяга във въздуха. Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха. Човек търси сега своето място.
Той избира своя метод.
И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха. Това е една малко предисловие на беседата.
към беседата >>
Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото.
Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро.
Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото.
Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее. Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва. При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони. Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка.
към беседата >>
И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха.
Защо жабите бягат във водата, зайците – в гората, а птиците – във въздуха? Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха. Човек търси сега своето място. Той избира своя метод.
И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха.
Това е една малко предисловие на беседата.
към беседата >>
Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее.
Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро. Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото.
Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее.
Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва. При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони. Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка. Така правят и американците.
към беседата >>
Това е една малко предисловие на беседата.
Особен свят! Жабата отива надолу във водата, заекът – хоризонтално в гората, а птицата – нагоре във въздуха. Човек търси сега своето място. Той избира своя метод. И той сега се двоуми кой метод да избере: като жабата ли да бяга надолу във водата, като заека ли – хоризонтално в гората, или като птицата – нагоре във въздуха.
Това е една малко предисловие на беседата.
към беседата >>
Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва.
Ако човек подпуши в себе си и най-добрата енергия, в края на краищата тя ще се превърне на зло. Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро. Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото. Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее.
Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва.
При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони. Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка. Така правят и американците. Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара.
към беседата >>
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота.
Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен.
към беседата >>
При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони.
Ето защо, за да се регулира злото, което минава през вас, побеждавайте го с добро. Това значи да урегулирате злото с добро. Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото. Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее. Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва.
При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони.
Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка. Така правят и американците. Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара. След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара.
към беседата >>
Това ново ти трябва да го научиш.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота.
Това ново ти трябва да го научиш.
Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака.
към беседата >>
Какво трябва да направи, за да не се подпушва?
Това значи да урегулирате злото с добро. Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото. Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее. Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва. При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони.
Какво трябва да направи, за да не се подпушва?
Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка. Така правят и американците. Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара. След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара. После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара.
към беседата >>
Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш.
Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става.
То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея.
към беседата >>
Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка.
Някой от вас може да се безпокои как може да се регулира злото. Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее. Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва. При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони. Какво трябва да направи, за да не се подпушва?
Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка.
Така правят и американците. Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара. След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара. После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара. Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок.
към беседата >>
То иска да намери един нов метод.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става.
То иска да намери един нов метод.
Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне.
към беседата >>
Така правят и американците.
Представете си, че някой човек има силно желание да стане богат и търси начин да забогатее. Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва. При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони. Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка.
Така правят и американците.
Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара. След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара. После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара. Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок. Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш.
към беседата >>
Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод.
Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите.
Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре.
към беседата >>
Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара.
Чувството или центърът за придобиване на богатство в него е силно развит, но той не може да придобие това богатство, вследствие на което се подпушва. При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони. Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка. Така правят и американците.
Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара.
След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара. После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара. Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок. Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш. Това е едно американско забавление.
към беседата >>
Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, ние се кланяме на онова, което знаем.“ Думата „да се кланяш“, това значи да лансираш нещо ново, което влиза в живота. Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите.
Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен.
Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони.
към беседата >>
След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара.
При това, той не се задоволява с някакви си хиляда или две хиляди лева, но иска стотици хиляди лева или милиони. Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка. Така правят и американците. Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара.
След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара.
После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара. Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок. Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш. Това е едно американско забавление. Българите не могат да направят това.
към беседата >>
Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака.
Това ново ти трябва да го научиш. Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен.
Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака.
Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете.
към беседата >>
После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара.
Какво трябва да направи, за да не се подпушва? Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка. Така правят и американците. Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара. След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара.
После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара.
Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок. Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш. Това е едно американско забавление. Българите не могат да направят това.
към беседата >>
Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея.
Запример, докато детето се научи да ходи, колко пъти се кланя, колко пъти пада и става. То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака.
Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея.
То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете. Детето е цял философ.То казва: „Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право.“ То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало на краката си и казва: „Аз искам нов начин на ходене.“ То се изправя на краката си и държи равновесие.
към беседата >>
Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок.
Нека си представи, че има тия пари, че е голям милионер или милиардер и започне да брои мислено тия пари, а после ги записва в книгите си и ги туря в една банка. Така правят и американците. Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара. След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара. После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара.
Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок.
Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш. Това е едно американско забавление. Българите не могат да направят това.
към беседата >>
То се подигне нагоре, пак падне.
То иска да намери един нов метод. Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея.
То се подигне нагоре, пак падне.
Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете. Детето е цял философ.То казва: „Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право.“ То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало на краката си и казва: „Аз искам нов начин на ходене.“ То се изправя на краката си и държи равновесие.
към беседата >>
Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш.
Така правят и американците. Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара. След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара. После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара. Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок.
Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш.
Това е едно американско забавление. Българите не могат да направят това.
към беседата >>
Кланя се, но постоянно се подига нагоре.
Първоначално детето пълзи на четири крака, както млекопитаещите. Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне.
Кланя се, но постоянно се подига нагоре.
Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете. Детето е цял философ.То казва: „Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право.“ То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало на краката си и казва: „Аз искам нов начин на ходене.“ То се изправя на краката си и държи равновесие.
към беседата >>
Това е едно американско забавление.
Ако си в Америка, можеш да получиш едно писмо, в което има един чек от двадесет и пет хиляди долара. След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара. После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара. Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок. Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш.
Това е едно американско забавление.
Българите не могат да направят това.
към беседата >>
Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони.
Като пълзи, то се мъчи да се изправи, казва: „Не ми се харесва този начин, считам го недостоен. Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре.
Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони.
Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете. Детето е цял философ.То казва: „Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право.“ То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало на краката си и казва: „Аз искам нов начин на ходене.“ То се изправя на краката си и държи равновесие.
към беседата >>
Българите не могат да направят това.
След време получаваш друго писмо – с чек от сто хиляди долара. После получаваш трето писмо – с чек от петстотин хиляди долара. Чекът е в тебе, но тия пари са дадени с безсрочен срок. Тъй щото, когато искаш да ги изтеглиш, не можеш. Това е едно американско забавление.
Българите не могат да направят това.
към беседата >>
Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете.
Аз съм от княжеска фамилия, не е достойно за мене да пълзя по земята.“ То казва: „Има и друг начин на ходене, не само на четири крака.“ Животното в детето му казва: „Ти си голям будала.“ Нашите деди и прадеди, нашите философи, казват, че трябва да се ходи на четири крака. Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони.
Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете.
Детето е цял философ.То казва: „Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право.“ То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало на краката си и казва: „Аз искам нов начин на ходене.“ То се изправя на краката си и държи равновесие.
към беседата >>
Такова едно забавление е за предпочитане пред всякакво безпокойство.
Такова едно забавление е за предпочитане пред всякакво безпокойство.
Виждали ли сте човек, който се безпокои? Той ходи из стаята, разхожда се, после се спре на едно място и казва: „Аз ще му дам да ме разбере.“ После пак казва: „Аз ще му дам да разбере.“ Така казва три–четири пъти, но не му дава да разбере, а себе си само измъчва. Той се сърди на някого си, а всъщност на себе си прави пакост. Това е едно негодувание, на което не можеш да дадеш ход. По този начин ти се подпушваш.
към беседата >>
Детето е цял философ.То казва: „Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право.“ То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало на краката си и казва: „Аз искам нов начин на ходене.“ То се изправя на краката си и държи равновесие.
Така го учат животните, но детето им отговаря: „Вие можете да ходите на четири крака, но човек не може да ходи така.“ Детето не е съгласно с тази идея. То се подигне нагоре, пак падне. Кланя се, но постоянно се подига нагоре. Като се изправи на краката си, детето подигне главата си нагоре и казва: „Видиш ли, има и друга посока.“ Една се закрепи на краката си, и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по двадесет–тридесет пъти на ден, но смелост има това дете.
Детето е цял философ.То казва: „Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право.“ То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало на краката си и казва: „Аз искам нов начин на ходене.“ То се изправя на краката си и държи равновесие.
към беседата >>
Виждали ли сте човек, който се безпокои?
Такова едно забавление е за предпочитане пред всякакво безпокойство.
Виждали ли сте човек, който се безпокои?
Той ходи из стаята, разхожда се, после се спре на едно място и казва: „Аз ще му дам да ме разбере.“ После пак казва: „Аз ще му дам да разбере.“ Така казва три–четири пъти, но не му дава да разбере, а себе си само измъчва. Той се сърди на някого си, а всъщност на себе си прави пакост. Това е едно негодувание, на което не можеш да дадеш ход. По този начин ти се подпушваш.
към беседата >>
Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем.
Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем.
Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“
към беседата >>
Той ходи из стаята, разхожда се, после се спре на едно място и казва: „Аз ще му дам да ме разбере.“ После пак казва: „Аз ще му дам да разбере.“ Така казва три–четири пъти, но не му дава да разбере, а себе си само измъчва.
Такова едно забавление е за предпочитане пред всякакво безпокойство. Виждали ли сте човек, който се безпокои?
Той ходи из стаята, разхожда се, после се спре на едно място и казва: „Аз ще му дам да ме разбере.“ После пак казва: „Аз ще му дам да разбере.“ Така казва три–четири пъти, но не му дава да разбере, а себе си само измъчва.
Той се сърди на някого си, а всъщност на себе си прави пакост. Това е едно негодувание, на което не можеш да дадеш ход. По този начин ти се подпушваш.
към беседата >>
Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш.
Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем.
Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш.
Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“
към беседата >>
Той се сърди на някого си, а всъщност на себе си прави пакост.
Такова едно забавление е за предпочитане пред всякакво безпокойство. Виждали ли сте човек, който се безпокои? Той ходи из стаята, разхожда се, после се спре на едно място и казва: „Аз ще му дам да ме разбере.“ После пак казва: „Аз ще му дам да разбере.“ Така казва три–четири пъти, но не му дава да разбере, а себе си само измъчва.
Той се сърди на някого си, а всъщност на себе си прави пакост.
Това е едно негодувание, на което не можеш да дадеш ход. По този начин ти се подпушваш.
към беседата >>
Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си.
Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш.
Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си.
Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“
към беседата >>
Това е едно негодувание, на което не можеш да дадеш ход.
Такова едно забавление е за предпочитане пред всякакво безпокойство. Виждали ли сте човек, който се безпокои? Той ходи из стаята, разхожда се, после се спре на едно място и казва: „Аз ще му дам да ме разбере.“ После пак казва: „Аз ще му дам да разбере.“ Така казва три–четири пъти, но не му дава да разбере, а себе си само измъчва. Той се сърди на някого си, а всъщност на себе си прави пакост.
Това е едно негодувание, на което не можеш да дадеш ход.
По този начин ти се подпушваш.
към беседата >>
Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака.
Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си.
Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака.
Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“
към беседата >>
По този начин ти се подпушваш.
Такова едно забавление е за предпочитане пред всякакво безпокойство. Виждали ли сте човек, който се безпокои? Той ходи из стаята, разхожда се, после се спре на едно място и казва: „Аз ще му дам да ме разбере.“ После пак казва: „Аз ще му дам да разбере.“ Така казва три–четири пъти, но не му дава да разбере, а себе си само измъчва. Той се сърди на някого си, а всъщност на себе си прави пакост. Това е едно негодувание, на което не можеш да дадеш ход.
По този начин ти се подпушваш.
към беседата >>
Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака.
Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака.
Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака.
Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“
към беседата >>
Закон в природата е: Ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, в мислите си и в постъпките си, ще те сполети най-голямото нещастие в света.
Закон в природата е: Ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, в мислите си и в постъпките си, ще те сполети най-голямото нещастие в света.
Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората. Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и чувствата, които ни е дал. Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки, те да работят за нашето благо в света.
към беседата >>
Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“
Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака.
Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“
към беседата >>
Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората.
Закон в природата е: Ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, в мислите си и в постъпките си, ще те сполети най-голямото нещастие в света.
Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората.
Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и чувствата, които ни е дал. Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки, те да работят за нашето благо в света.
към беседата >>
Казвам: Вие не сте разрешили въпроса.
Казвам: Вие не сте разрешили въпроса.
Какво разбирате под думата „обич“? Вие искате да направите един човек съвършено щастлив. Това значи според вас обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив.
към беседата >>
Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и чувствата, които ни е дал.
Закон в природата е: Ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, в мислите си и в постъпките си, ще те сполети най-голямото нещастие в света. Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората.
Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и чувствата, които ни е дал.
Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки, те да работят за нашето благо в света.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „обич“?
Казвам: Вие не сте разрешили въпроса.
Какво разбирате под думата „обич“?
Вие искате да направите един човек съвършено щастлив. Това значи според вас обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека.
към беседата >>
Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки, те да работят за нашето благо в света.
Закон в природата е: Ако ти не дадеш ход на Божествената любов в сърцето си, в мислите си и в постъпките си, ще те сполети най-голямото нещастие в света. Това е нещастие, което се случва и с ангелите, и с хората. Бог не иска от нас да злоупотребяваме с благото, което ни е дал, нито с богатството, което ни е дал, нито със силата, с мислите и чувствата, които ни е дал.
Той иска от нас да приложим своите мисли, своите чувства и своите постъпки, те да работят за нашето благо в света.
към беседата >>
Вие искате да направите един човек съвършено щастлив.
Казвам: Вие не сте разрешили въпроса. Какво разбирате под думата „обич“?
Вие искате да направите един човек съвършено щастлив.
Това значи според вас обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж.
към беседата >>
Ако сте болни, причината за това, е че сте се изолирали от здравите хора.
Ако сте болни, причината за това, е че сте се изолирали от здравите хора.
Щом заболеете, вие започвате да мислите само за болни хора. Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора. Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек! Ето още един здрав човек!
към беседата >>
Това значи според вас обич.
Казвам: Вие не сте разрешили въпроса. Какво разбирате под думата „обич“? Вие искате да направите един човек съвършено щастлив.
Това значи според вас обич.
Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите.
към беседата >>
Щом заболеете, вие започвате да мислите само за болни хора.
Ако сте болни, причината за това, е че сте се изолирали от здравите хора.
Щом заболеете, вие започвате да мислите само за болни хора.
Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора. Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек! Ето още един здрав човек! “ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре.
към беседата >>
Вие искате нещо съвършено невъзможно.
Казвам: Вие не сте разрешили въпроса. Какво разбирате под думата „обич“? Вие искате да направите един човек съвършено щастлив. Това значи според вас обич.
Вие искате нещо съвършено невъзможно.
Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето.
към беседата >>
Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора.
Ако сте болни, причината за това, е че сте се изолирали от здравите хора. Щом заболеете, вие започвате да мислите само за болни хора.
Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора.
Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора. Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек! Ето още един здрав човек! “ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре. Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил.
към беседата >>
Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив.
Казвам: Вие не сте разрешили въпроса. Какво разбирате под думата „обич“? Вие искате да направите един човек съвършено щастлив. Това значи според вас обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно.
Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив.
Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора.
Ако сте болни, причината за това, е че сте се изолирали от здравите хора. Щом заболеете, вие започвате да мислите само за болни хора. Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора.
Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора.
Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек! Ето още един здрав човек! “ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре. Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил. Ако искаш да бъдеш добър, срещни се с около двадесет добри хора на ден и казвай: „Ето един добър човек.
към беседата >>
Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека.
Какво разбирате под думата „обич“? Вие искате да направите един човек съвършено щастлив. Това значи според вас обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив.
Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека.
Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят.
към беседата >>
Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек!
Ако сте болни, причината за това, е че сте се изолирали от здравите хора. Щом заболеете, вие започвате да мислите само за болни хора. Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора.
Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек!
Ето още един здрав човек! “ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре. Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил. Ако искаш да бъдеш добър, срещни се с около двадесет добри хора на ден и казвай: „Ето един добър човек. Ето още един добър човек.“ И така и ти ще станеш добър.
към беседата >>
Щастието е един вътрешен стремеж.
Вие искате да направите един човек съвършено щастлив. Това значи според вас обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека.
Щастието е един вътрешен стремеж.
Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят. Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш.
към беседата >>
Ето още един здрав човек!
Ако сте болни, причината за това, е че сте се изолирали от здравите хора. Щом заболеете, вие започвате да мислите само за болни хора. Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора. Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек!
Ето още един здрав човек!
“ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре. Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил. Ако искаш да бъдеш добър, срещни се с около двадесет добри хора на ден и казвай: „Ето един добър човек. Ето още един добър човек.“ И така и ти ще станеш добър.
към беседата >>
Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите.
Това значи според вас обич. Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж.
Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите.
Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят. Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш. Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че не можеш да се изправиш на краката си, като детето, [не] можеш да държиш равновесие, ще бъдеш в положението на животно.
към беседата >>
“ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре.
Щом заболеете, вие започвате да мислите само за болни хора. Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора. Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек! Ето още един здрав човек!
“ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре.
Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил. Ако искаш да бъдеш добър, срещни се с около двадесет добри хора на ден и казвай: „Ето един добър човек. Ето още един добър човек.“ И така и ти ще станеш добър.
към беседата >>
Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето.
Вие искате нещо съвършено невъзможно. Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите.
Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето.
Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят. Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш. Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че не можеш да се изправиш на краката си, като детето, [не] можеш да държиш равновесие, ще бъдеш в положението на животно.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил.
Вас ви прави впечатление, че този е болен, онзи е болен и по такъв начин сте заобиколени само с болни хора. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора. Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек! Ето още един здрав човек! “ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре.
Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил.
Ако искаш да бъдеш добър, срещни се с около двадесет добри хора на ден и казвай: „Ето един добър човек. Ето още един добър човек.“ И така и ти ще станеш добър.
към беседата >>
Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил.
Да обичате някого, това ни най-малко не значи да го направите щастлив. Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето.
Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил.
От всички тия неща се сглобява един идеен свят. Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш. Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че не можеш да се изправиш на краката си, като детето, [не] можеш да държиш равновесие, ще бъдеш в положението на животно.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш добър, срещни се с около двадесет добри хора на ден и казвай: „Ето един добър човек.
Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш, свързвай се само със здрави хора. Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек! Ето още един здрав човек! “ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре. Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил.
Ако искаш да бъдеш добър, срещни се с около двадесет добри хора на ден и казвай: „Ето един добър човек.
Ето още един добър човек.“ И така и ти ще станеш добър.
към беседата >>
От всички тия неща се сглобява един идеен свят.
Щастието е един вечен процес, който зависи от самите мисли, чувства и постъпки на човека. Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил.
От всички тия неща се сглобява един идеен свят.
Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш. Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че не можеш да се изправиш на краката си, като детето, [не] можеш да държиш равновесие, ще бъдеш в положението на животно.
към беседата >>
Ето още един добър човек.“ И така и ти ще станеш добър.
Онези от вас, които сте болни, срещайте се само със здрави хора и казвайте: „Ето един здрав човек! Ето още един здрав човек! “ Като се срещнете с двадесет души здрави, вие ще бъдете по-добре. Ако искаш да бъдеш умен, срещни се с около двадесет умни хора и ти ще станеш по-учен, отколкото си бил. Ако искаш да бъдеш добър, срещни се с около двадесет добри хора на ден и казвай: „Ето един добър човек.
Ето още един добър човек.“ И така и ти ще станеш добър.
към беседата >>
Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш.
Щастието е един вътрешен стремеж. Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят.
Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш.
Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че не можеш да се изправиш на краката си, като детето, [не] можеш да държиш равновесие, ще бъдеш в положението на животно.
към беседата >>
Какво правите вие?
Какво правите вие?
Вие слизате в града и като се върнете, казвате: „Страшна е аурата там. То е цял ад. Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София. Тя е моето отечество. „София“ означава „място на мъдростта“.
към беседата >>
Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че не можеш да се изправиш на краката си, като детето, [не] можеш да държиш равновесие, ще бъдеш в положението на животно.
Ти си щастлив, защото съзнаваш, че това, което вършиш, е приятно, първо за тебе, а после за другите. Когато ядеш, ти не чакаш хората да ти кажат дали това, което ядеш, е сладко, но сам се наслаждаваш на яденето. Като мислиш, ти се радваш на това, което мислиш; като чувствуваш, ти се радваш на това, което чувствуваш; и като постъпваш, ти пак се радваш на това, което си направил. От всички тия неща се сглобява един идеен свят. Ако не можеш да направиш това, ти щастлив не можеш да бъдеш.
Като казвам, че не можеш да бъдеш щастлив, разбирам, че не можеш да се изправиш на краката си, като детето, [не] можеш да държиш равновесие, ще бъдеш в положението на животно.
към беседата >>
Вие слизате в града и като се върнете, казвате: „Страшна е аурата там.
Какво правите вие?
Вие слизате в града и като се върнете, казвате: „Страшна е аурата там.
То е цял ад. Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София. Тя е моето отечество. „София“ означава „място на мъдростта“. Най-хубавото място е София.
към беседата >>
Не е лошо човек да се изправи на два крака.
Не е лошо човек да се изправи на два крака.
Не е практично да ходи на четири крака като животно. За животните е практично да ходят на четири крака. Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си. Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото. Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо.
към беседата >>
То е цял ад.
Какво правите вие? Вие слизате в града и като се върнете, казвате: „Страшна е аурата там.
То е цял ад.
Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София. Тя е моето отечество. „София“ означава „място на мъдростта“. Най-хубавото място е София. „София“ означава „свят на мъдростта“.
към беседата >>
Не е практично да ходи на четири крака като животно.
Не е лошо човек да се изправи на два крака.
Не е практично да ходи на четири крака като животно.
За животните е практично да ходят на четири крака. Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си. Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото. Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо. Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята.
към беседата >>
Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София.
Какво правите вие? Вие слизате в града и като се върнете, казвате: „Страшна е аурата там. То е цял ад.
Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София.
Тя е моето отечество. „София“ означава „място на мъдростта“. Най-хубавото място е София. „София“ означава „свят на мъдростта“. Най-добрите хора са в София.
към беседата >>
За животните е практично да ходят на четири крака.
Не е лошо човек да се изправи на два крака. Не е практично да ходи на четири крака като животно.
За животните е практично да ходят на четири крака.
Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си. Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото. Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо. Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята. Току някоя круша падне пред свинята.
към беседата >>
Тя е моето отечество.
Какво правите вие? Вие слизате в града и като се върнете, казвате: „Страшна е аурата там. То е цял ад. Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София.
Тя е моето отечество.
„София“ означава „място на мъдростта“. Най-хубавото място е София. „София“ означава „свят на мъдростта“. Най-добрите хора са в София. Софиянци са най-добрите хора.
към беседата >>
Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си.
Не е лошо човек да се изправи на два крака. Не е практично да ходи на четири крака като животно. За животните е практично да ходят на четири крака.
Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си.
Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото. Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо. Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята. Току някоя круша падне пред свинята. Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата.
към беседата >>
„София“ означава „място на мъдростта“.
Какво правите вие? Вие слизате в града и като се върнете, казвате: „Страшна е аурата там. То е цял ад. Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София. Тя е моето отечество.
„София“ означава „място на мъдростта“.
Най-хубавото място е София. „София“ означава „свят на мъдростта“. Най-добрите хора са в София. Софиянци са най-добрите хора. От София идат най-добрите неща.
към беседата >>
Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото.
Не е лошо човек да се изправи на два крака. Не е практично да ходи на четири крака като животно. За животните е практично да ходят на четири крака. Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си.
Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото.
Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо. Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята. Току някоя круша падне пред свинята. Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата. После пак рови.
към беседата >>
Най-хубавото място е София.
Вие слизате в града и като се върнете, казвате: „Страшна е аурата там. То е цял ад. Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София. Тя е моето отечество. „София“ означава „място на мъдростта“.
Най-хубавото място е София.
„София“ означава „свят на мъдростта“. Най-добрите хора са в София. Софиянци са най-добрите хора. От София идат най-добрите неща. Вие не разбирате какво означава София.
към беседата >>
Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо.
Не е лошо човек да се изправи на два крака. Не е практично да ходи на четири крака като животно. За животните е практично да ходят на четири крака. Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си. Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото.
Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо.
Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята. Току някоя круша падне пред свинята. Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата. После пак рови. Пак вятърът събори една круша, която пада пред свинята.
към беседата >>
„София“ означава „свят на мъдростта“.
То е цял ад. Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София. Тя е моето отечество. „София“ означава „място на мъдростта“. Най-хубавото място е София.
„София“ означава „свят на мъдростта“.
Най-добрите хора са в София. Софиянци са най-добрите хора. От София идат най-добрите неща. Вие не разбирате какво означава София. Най-добрите хора са в София.
към беседата >>
Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята.
Не е практично да ходи на четири крака като животно. За животните е практично да ходят на четири крака. Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си. Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото. Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо.
Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята.
Току някоя круша падне пред свинята. Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата. После пак рови. Пак вятърът събори една круша, която пада пред свинята. И така тя рови постоянно и без да дига главата си нагоре, събира круши от дървото, като мисли, че сама ги е изровила.
към беседата >>
Най-добрите хора са в София.
Не е за понасяне тамошната атмосфера.“ Казвам: Не обвинявайте София. Тя е моето отечество. „София“ означава „място на мъдростта“. Най-хубавото място е София. „София“ означава „свят на мъдростта“.
Най-добрите хора са в София.
Софиянци са най-добрите хора. От София идат най-добрите неща. Вие не разбирате какво означава София. Най-добрите хора са в София. А софиянци са толкова и добри и скромни хора.
към беседата >>
Току някоя круша падне пред свинята.
За животните е практично да ходят на четири крака. Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си. Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото. Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо. Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята.
Току някоя круша падне пред свинята.
Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата. После пак рови. Пак вятърът събори една круша, която пада пред свинята. И така тя рови постоянно и без да дига главата си нагоре, събира круши от дървото, като мисли, че сама ги е изровила.
към беседата >>
Софиянци са най-добрите хора.
Тя е моето отечество. „София“ означава „място на мъдростта“. Най-хубавото място е София. „София“ означава „свят на мъдростта“. Най-добрите хора са в София.
Софиянци са най-добрите хора.
От София идат най-добрите неща. Вие не разбирате какво означава София. Най-добрите хора са в София. А софиянци са толкова и добри и скромни хора. Те са турили лампите, фенерите на Изгрева.
към беседата >>
Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата.
Природата сваля плодовете от дърветата на земята и те ги намират, без да се изправят на краката си. Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото. Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо. Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята. Току някоя круша падне пред свинята.
Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата.
После пак рови. Пак вятърът събори една круша, която пада пред свинята. И така тя рови постоянно и без да дига главата си нагоре, събира круши от дървото, като мисли, че сама ги е изровила.
към беседата >>
От София идат най-добрите неща.
„София“ означава „място на мъдростта“. Най-хубавото място е София. „София“ означава „свят на мъдростта“. Най-добрите хора са в София. Софиянци са най-добрите хора.
От София идат най-добрите неща.
Вие не разбирате какво означава София. Най-добрите хора са в София. А софиянци са толкова и добри и скромни хора. Те са турили лампите, фенерите на Изгрева. Енергията иде от София, а тук се проектира.
към беседата >>
После пак рови.
Едно време природата е сваляла плодовете лесно, но днес човек трябва да се изправи на краката си, да ги свали от дървото. Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо. Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята. Току някоя круша падне пред свинята. Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата.
После пак рови.
Пак вятърът събори една круша, която пада пред свинята. И така тя рови постоянно и без да дига главата си нагоре, събира круши от дървото, като мисли, че сама ги е изровила.
към беседата >>
Вие не разбирате какво означава София.
Най-хубавото място е София. „София“ означава „свят на мъдростта“. Най-добрите хора са в София. Софиянци са най-добрите хора. От София идат най-добрите неща.
Вие не разбирате какво означава София.
Най-добрите хора са в София. А софиянци са толкова и добри и скромни хора. Те са турили лампите, фенерите на Изгрева. Енергията иде от София, а тук се проектира. От София иде всичко.
към беседата >>
Пак вятърът събори една круша, която пада пред свинята.
Когато свинята дойде под някоя круша, тя започва да рови, да изрови нещо. Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята. Току някоя круша падне пред свинята. Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата. После пак рови.
Пак вятърът събори една круша, която пада пред свинята.
И така тя рови постоянно и без да дига главата си нагоре, събира круши от дървото, като мисли, че сама ги е изровила.
към беседата >>
Най-добрите хора са в София.
„София“ означава „свят на мъдростта“. Най-добрите хора са в София. Софиянци са най-добрите хора. От София идат най-добрите неща. Вие не разбирате какво означава София.
Най-добрите хора са в София.
А софиянци са толкова и добри и скромни хора. Те са турили лампите, фенерите на Изгрева. Енергията иде от София, а тук се проектира. От София иде всичко.
към беседата >>
И така тя рови постоянно и без да дига главата си нагоре, събира круши от дървото, като мисли, че сама ги е изровила.
Като дойде вятърът, той сваля плодовете на крушата на земята. Току някоя круша падне пред свинята. Без да дига главата си, тя взима крушата и казва: „Изрових нещо.“ Тя мисли, че сама е изровила крушата. После пак рови. Пак вятърът събори една круша, която пада пред свинята.
И така тя рови постоянно и без да дига главата си нагоре, събира круши от дървото, като мисли, че сама ги е изровила.
към беседата >>
А софиянци са толкова и добри и скромни хора.
Най-добрите хора са в София. Софиянци са най-добрите хора. От София идат най-добрите неща. Вие не разбирате какво означава София. Най-добрите хора са в София.
А софиянци са толкова и добри и скромни хора.
Те са турили лампите, фенерите на Изгрева. Енергията иде от София, а тук се проектира. От София иде всичко.
към беседата >>
Хората мислят, че причината за падането на крушата от дървото е тяхното ровене.
Хората мислят, че причината за падането на крушата от дървото е тяхното ровене.
Някой рови и казва: „Защо този човек не ме обича? “ Аз ще ти кажа защо не те обича. Ти обичаш едного. Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата. Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни.
към беседата >>
Те са турили лампите, фенерите на Изгрева.
Софиянци са най-добрите хора. От София идат най-добрите неща. Вие не разбирате какво означава София. Най-добрите хора са в София. А софиянци са толкова и добри и скромни хора.
Те са турили лампите, фенерите на Изгрева.
Енергията иде от София, а тук се проектира. От София иде всичко.
към беседата >>
Някой рови и казва: „Защо този човек не ме обича?
Хората мислят, че причината за падането на крушата от дървото е тяхното ровене.
Някой рови и казва: „Защо този човек не ме обича?
“ Аз ще ти кажа защо не те обича. Ти обичаш едного. Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата. Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни. Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне.
към беседата >>
Енергията иде от София, а тук се проектира.
От София идат най-добрите неща. Вие не разбирате какво означава София. Най-добрите хора са в София. А софиянци са толкова и добри и скромни хора. Те са турили лампите, фенерите на Изгрева.
Енергията иде от София, а тук се проектира.
От София иде всичко.
към беседата >>
“ Аз ще ти кажа защо не те обича.
Хората мислят, че причината за падането на крушата от дървото е тяхното ровене. Някой рови и казва: „Защо този човек не ме обича?
“ Аз ще ти кажа защо не те обича.
Ти обичаш едного. Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата. Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни. Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне. Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича.
към беседата >>
От София иде всичко.
Вие не разбирате какво означава София. Най-добрите хора са в София. А софиянци са толкова и добри и скромни хора. Те са турили лампите, фенерите на Изгрева. Енергията иде от София, а тук се проектира.
От София иде всичко.
към беседата >>
Ти обичаш едного.
Хората мислят, че причината за падането на крушата от дървото е тяхното ровене. Някой рови и казва: „Защо този човек не ме обича? “ Аз ще ти кажа защо не те обича.
Ти обичаш едного.
Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата. Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни. Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне. Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича. Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко.
към беседата >>
Всичкото добро в света иде все от лошите хора.
Всичкото добро в света иде все от лошите хора.
Знаете ли вие това? А добрите хора изнасят това, което лошите носят. От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават. Такива са моите схващания. Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя.
към беседата >>
Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата.
Хората мислят, че причината за падането на крушата от дървото е тяхното ровене. Някой рови и казва: „Защо този човек не ме обича? “ Аз ще ти кажа защо не те обича. Ти обичаш едного.
Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата.
Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни. Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне. Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича. Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко. Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда.
към беседата >>
Знаете ли вие това?
Всичкото добро в света иде все от лошите хора.
Знаете ли вие това?
А добрите хора изнасят това, което лошите носят. От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават. Такива са моите схващания. Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията.
към беседата >>
Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни.
Хората мислят, че причината за падането на крушата от дървото е тяхното ровене. Някой рови и казва: „Защо този човек не ме обича? “ Аз ще ти кажа защо не те обича. Ти обичаш едного. Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата.
Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни.
Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне. Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича. Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко. Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда. Като не знаеш отде е дошла водата, ти казваш: „Изрових малко водица.“ Тъй щото, когато нямаш вода, причината за това е, че ти не обичаш човека.
към беседата >>
А добрите хора изнасят това, което лошите носят.
Всичкото добро в света иде все от лошите хора. Знаете ли вие това?
А добрите хора изнасят това, което лошите носят.
От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават. Такива са моите схващания. Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове.
към беседата >>
Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне.
Някой рови и казва: „Защо този човек не ме обича? “ Аз ще ти кажа защо не те обича. Ти обичаш едного. Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата. Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни.
Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне.
Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича. Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко. Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда. Като не знаеш отде е дошла водата, ти казваш: „Изрових малко водица.“ Тъй щото, когато нямаш вода, причината за това е, че ти не обичаш човека. Щом го обикнеш, ще има вода колкото искаш.
към беседата >>
От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават.
Всичкото добро в света иде все от лошите хора. Знаете ли вие това? А добрите хора изнасят това, което лошите носят.
От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават.
Такива са моите схващания. Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има.
към беседата >>
Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича.
“ Аз ще ти кажа защо не те обича. Ти обичаш едного. Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата. Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни. Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне.
Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича.
Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко. Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда. Като не знаеш отде е дошла водата, ти казваш: „Изрових малко водица.“ Тъй щото, когато нямаш вода, причината за това е, че ти не обичаш човека. Щом го обикнеш, ще има вода колкото искаш.
към беседата >>
Такива са моите схващания.
Всичкото добро в света иде все от лошите хора. Знаете ли вие това? А добрите хора изнасят това, което лошите носят. От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават.
Такива са моите схващания.
Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има. Това вършат лошите хора.
към беседата >>
Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко.
Ти обичаш едного. Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата. Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни. Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне. Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича.
Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко.
Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда. Като не знаеш отде е дошла водата, ти казваш: „Изрових малко водица.“ Тъй щото, когато нямаш вода, причината за това е, че ти не обичаш човека. Щом го обикнеш, ще има вода колкото искаш.
към беседата >>
Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя.
Всичкото добро в света иде все от лошите хора. Знаете ли вие това? А добрите хора изнасят това, което лошите носят. От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават. Такива са моите схващания.
Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя.
Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има. Това вършат лошите хора. Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете.
към беседата >>
Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда.
Това показва, че живеете в една къща и взаимно се ползувате от инсталацията на водата. Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни. Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне. Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича. Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко.
Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда.
Като не знаеш отде е дошла водата, ти казваш: „Изрових малко водица.“ Тъй щото, когато нямаш вода, причината за това е, че ти не обичаш човека. Щом го обикнеш, ще има вода колкото искаш.
към беседата >>
Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията.
Знаете ли вие това? А добрите хора изнасят това, което лошите носят. От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават. Такива са моите схващания. Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя.
Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията.
Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има. Това вършат лошите хора. Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете. Благодарете, че понякога и вие сте лоши.
към беседата >>
Като не знаеш отде е дошла водата, ти казваш: „Изрових малко водица.“ Тъй щото, когато нямаш вода, причината за това е, че ти не обичаш човека.
Докато се обичате, водата тече свободно, и двамата сте доволни. Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне. Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича. Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко. Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда.
Като не знаеш отде е дошла водата, ти казваш: „Изрових малко водица.“ Тъй щото, когато нямаш вода, причината за това е, че ти не обичаш човека.
Щом го обикнеш, ще има вода колкото искаш.
към беседата >>
Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове.
А добрите хора изнасят това, което лошите носят. От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават. Такива са моите схващания. Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията.
Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове.
Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има. Това вършат лошите хора. Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете. Благодарете, че понякога и вие сте лоши. Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света?
към беседата >>
Щом го обикнеш, ще има вода колкото искаш.
Щом се скарате, единият от вас затвори канализацията, спре водата и любовта пресъхне. Ти се чудиш какво е станало, че този човек не те обича. Понеже имаш нужда от вода, ти взимаш едно шише и отиваш с него да си налееш малко. Този, който е прекарал инсталацията, пусне малко, колкото да напълниш шишето, да не умреш от жажда. Като не знаеш отде е дошла водата, ти казваш: „Изрових малко водица.“ Тъй щото, когато нямаш вода, причината за това е, че ти не обичаш човека.
Щом го обикнеш, ще има вода колкото искаш.
към беседата >>
Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има.
От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават. Такива са моите схващания. Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове.
Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има.
Това вършат лошите хора. Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете. Благодарете, че понякога и вие сте лоши. Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света? “ Благодарете, че съществуват лоши хора в света, защото те ще ви научат да работите.
към беседата >>
Обаче, като обичате някого, вие се заблуждавате, мислите, че вие го обичате.
Обаче, като обичате някого, вие се заблуждавате, мислите, че вие го обичате.
Че обичате някого или че той ви обича, аз не споря за това, но въпросът е, че вие мислите, че любовта иде от вас. Че обичате някого, това е факт. Но въпросът е дали тази любов излиза от човека. Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище. Ще кажете, че огънят иде от огнището.
към беседата >>
Това вършат лошите хора.
Такива са моите схващания. Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има.
Това вършат лошите хора.
Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете. Благодарете, че понякога и вие сте лоши. Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света? “ Благодарете, че съществуват лоши хора в света, защото те ще ви научат да работите. Лошите хора работят.
към беседата >>
Че обичате някого или че той ви обича, аз не споря за това, но въпросът е, че вие мислите, че любовта иде от вас.
Обаче, като обичате някого, вие се заблуждавате, мислите, че вие го обичате.
Че обичате някого или че той ви обича, аз не споря за това, но въпросът е, че вие мислите, че любовта иде от вас.
Че обичате някого, това е факт. Но въпросът е дали тази любов излиза от човека. Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище. Ще кажете, че огънят иде от огнището. Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят?
към беседата >>
Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете.
Лошите хора, това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има. Това вършат лошите хора.
Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете.
Благодарете, че понякога и вие сте лоши. Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света? “ Благодарете, че съществуват лоши хора в света, защото те ще ви научат да работите. Лошите хора работят.
към беседата >>
Че обичате някого, това е факт.
Обаче, като обичате някого, вие се заблуждавате, мислите, че вие го обичате. Че обичате някого или че той ви обича, аз не споря за това, но въпросът е, че вие мислите, че любовта иде от вас.
Че обичате някого, това е факт.
Но въпросът е дали тази любов излиза от човека. Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище. Ще кажете, че огънят иде от огнището. Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят? Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място.
към беседата >>
Благодарете, че понякога и вие сте лоши.
Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има. Това вършат лошите хора. Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете.
Благодарете, че понякога и вие сте лоши.
Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света? “ Благодарете, че съществуват лоши хора в света, защото те ще ви научат да работите. Лошите хора работят.
към беседата >>
Но въпросът е дали тази любов излиза от човека.
Обаче, като обичате някого, вие се заблуждавате, мислите, че вие го обичате. Че обичате някого или че той ви обича, аз не споря за това, но въпросът е, че вие мислите, че любовта иде от вас. Че обичате някого, това е факт.
Но въпросът е дали тази любов излиза от човека.
Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище. Ще кажете, че огънят иде от огнището. Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят? Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място. Следователно, когато обича, човек представя огнище, върху което любовта се проявява.
към беседата >>
Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света?
Растението подема тия сокове нагоре и после създава от тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има. Това вършат лошите хора. Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете. Благодарете, че понякога и вие сте лоши.
Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света?
“ Благодарете, че съществуват лоши хора в света, защото те ще ви научат да работите. Лошите хора работят.
към беседата >>
Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище.
Обаче, като обичате някого, вие се заблуждавате, мислите, че вие го обичате. Че обичате някого или че той ви обича, аз не споря за това, но въпросът е, че вие мислите, че любовта иде от вас. Че обичате някого, това е факт. Но въпросът е дали тази любов излиза от човека.
Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище.
Ще кажете, че огънят иде от огнището. Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят? Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място. Следователно, когато обича, човек представя огнище, върху което любовта се проявява. Не разбират ли така нещата, хората се натъкват на ред погрешки и противоречия.
към беседата >>
“ Благодарете, че съществуват лоши хора в света, защото те ще ви научат да работите.
Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има. Това вършат лошите хора. Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете. Благодарете, че понякога и вие сте лоши. Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света?
“ Благодарете, че съществуват лоши хора в света, защото те ще ви научат да работите.
Лошите хора работят.
към беседата >>
Ще кажете, че огънят иде от огнището.
Обаче, като обичате някого, вие се заблуждавате, мислите, че вие го обичате. Че обичате някого или че той ви обича, аз не споря за това, но въпросът е, че вие мислите, че любовта иде от вас. Че обичате някого, това е факт. Но въпросът е дали тази любов излиза от човека. Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище.
Ще кажете, че огънят иде от огнището.
Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят? Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място. Следователно, когато обича, човек представя огнище, върху което любовта се проявява. Не разбират ли така нещата, хората се натъкват на ред погрешки и противоречия.
към беседата >>
Лошите хора работят.
Това вършат лошите хора. Благодарете, че сте свързани с лошите хора, за да можете да приемате от тях соковете. Благодарете, че понякога и вие сте лоши. Като съзнавате това, кажете: „Господи, благодаря Ти, че съм лош човек.“ Вие роптаете и казвате: „Защо са лошите хора в света? “ Благодарете, че съществуват лоши хора в света, защото те ще ви научат да работите.
Лошите хора работят.
към беседата >>
Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят?
Че обичате някого или че той ви обича, аз не споря за това, но въпросът е, че вие мислите, че любовта иде от вас. Че обичате някого, това е факт. Но въпросът е дали тази любов излиза от човека. Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище. Ще кажете, че огънят иде от огнището.
Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят?
Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място. Следователно, когато обича, човек представя огнище, върху което любовта се проявява. Не разбират ли така нещата, хората се натъкват на ред погрешки и противоречия.
към беседата >>
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Лошите хора са носители на злото.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Лошите хора са носители на злото.
Това е, което аз зная. А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат. И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят. Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят. Тогава хората ще живеят братски помежду си.
към беседата >>
Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място.
Че обичате някого, това е факт. Но въпросът е дали тази любов излиза от човека. Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище. Ще кажете, че огънят иде от огнището. Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят?
Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място.
Следователно, когато обича, човек представя огнище, върху което любовта се проявява. Не разбират ли така нещата, хората се натъкват на ред погрешки и противоречия.
към беседата >>
Това е, което аз зная.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Лошите хора са носители на злото.
Това е, което аз зная.
А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат. И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят. Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят. Тогава хората ще живеят братски помежду си. Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си.
към беседата >>
Следователно, когато обича, човек представя огнище, върху което любовта се проявява.
Но въпросът е дали тази любов излиза от човека. Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище. Ще кажете, че огънят иде от огнището. Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят? Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място.
Следователно, когато обича, човек представя огнище, върху което любовта се проявява.
Не разбират ли така нещата, хората се натъкват на ред погрешки и противоречия.
към беседата >>
А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Лошите хора са носители на злото. Това е, което аз зная.
А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат.
И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят. Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят. Тогава хората ще живеят братски помежду си. Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си. И си казвате: „Какъв глупак съм аз!
към беседата >>
Не разбират ли така нещата, хората се натъкват на ред погрешки и противоречия.
Че огънят гори на огнището, това е факт, но въпрос е дали този огън излиза от самото огнище. Ще кажете, че огънят иде от огнището. Какво ще кажете, когато след четири–пет часа дървата на огнището изгорят? Значи, да гори огънят на огнището, огънят иде от друго място. Следователно, когато обича, човек представя огнище, върху което любовта се проявява.
Не разбират ли така нещата, хората се натъкват на ред погрешки и противоречия.
към беседата >>
И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Лошите хора са носители на злото. Това е, което аз зная. А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат.
И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят.
Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят. Тогава хората ще живеят братски помежду си. Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си. И си казвате: „Какъв глупак съм аз! “
към беседата >>
Някой казва, че не може да обича еди-кого си.
Някой казва, че не може да обича еди-кого си.
Има право – щом на огнището няма нищо, той не може да обича. Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи? Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът.
към беседата >>
Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Лошите хора са носители на злото. Това е, което аз зная. А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат. И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят.
Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят.
Тогава хората ще живеят братски помежду си. Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си. И си казвате: „Какъв глупак съм аз! “
към беседата >>
Има право – щом на огнището няма нищо, той не може да обича.
Някой казва, че не може да обича еди-кого си.
Има право – щом на огнището няма нищо, той не може да обича.
Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи? Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш.
към беседата >>
Тогава хората ще живеят братски помежду си.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Лошите хора са носители на злото. Това е, което аз зная. А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат. И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят. Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят.
Тогава хората ще живеят братски помежду си.
Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си. И си казвате: „Какъв глупак съм аз! “
към беседата >>
Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи?
Някой казва, че не може да обича еди-кого си. Има право – щом на огнището няма нищо, той не може да обича.
Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи?
Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш.
към беседата >>
Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си.
Това е, което аз зная. А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат. И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят. Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят. Тогава хората ще живеят братски помежду си.
Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си.
И си казвате: „Какъв глупак съм аз! “
към беседата >>
Какво представя законът?
Някой казва, че не може да обича еди-кого си. Има право – щом на огнището няма нищо, той не може да обича. Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи?
Какво представя законът?
Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш.
към беседата >>
И си казвате: „Какъв глупак съм аз!
А онези, които не знаят това, в бъдеще ще го научат. И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят. Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят. Тогава хората ще живеят братски помежду си. Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си.
И си казвате: „Какъв глупак съм аз!
“
към беседата >>
Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш.
Някой казва, че не може да обича еди-кого си. Има право – щом на огнището няма нищо, той не може да обича. Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи? Какво представя законът?
Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш.
Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш. Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш.
към беседата >>
“
И в бъдеще, когато хората се кланят на Бога в дух и истина, те ще разберат това, което днес не знаят. Тогава и добрите, и лошите хора ще се подигнат и ще се помирят. Тогава хората ще живеят братски помежду си. Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си. И си казвате: „Какъв глупак съм аз!
“
към беседата >>
Така седи въпросът.
Някой казва, че не може да обича еди-кого си. Има право – щом на огнището няма нищо, той не може да обича. Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи? Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш.
Така седи въпросът.
Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш. Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие.
към беседата >>
Един стар, осемдесетгодишен дядо ми разправяше една своя опитност.
Един стар, осемдесетгодишен дядо ми разправяше една своя опитност.
Като младо момче, той живял при един богат човек. Много пъти му се отдавал случай да открадне нещо, но си казвал: „Никога няма да крада. Не искам да взимам от чуждото.“ „Обаче сега като стар, осемдесетгодишен човек, с единия крак вече в гроба, аз си казвам: колко бях будала едно време. Защо не пооткраднах нещо от богатия човек, но излязох толкова честен? “ И после сам се чуди, как може на такава възраст, когато се готви за онзи свят, да мисли за едно време.
към беседата >>
Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш.
Има право – щом на огнището няма нищо, той не може да обича. Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи? Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът.
Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш.
Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш. Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш.
към беседата >>
Като младо момче, той живял при един богат човек.
Един стар, осемдесетгодишен дядо ми разправяше една своя опитност.
Като младо момче, той живял при един богат човек.
Много пъти му се отдавал случай да открадне нещо, но си казвал: „Никога няма да крада. Не искам да взимам от чуждото.“ „Обаче сега като стар, осемдесетгодишен човек, с единия крак вече в гроба, аз си казвам: колко бях будала едно време. Защо не пооткраднах нещо от богатия човек, но излязох толкова честен? “ И после сам се чуди, как може на такава възраст, когато се готви за онзи свят, да мисли за едно време.
към беседата >>
Престанеш ли да обичаш, ти умираш.
Има ли закон, който да налага на човека да обича този или онзи? Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш.
Престанеш ли да обичаш, ти умираш.
Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш. Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувствуваш, за да живееш.
към беседата >>
Много пъти му се отдавал случай да открадне нещо, но си казвал: „Никога няма да крада.
Един стар, осемдесетгодишен дядо ми разправяше една своя опитност. Като младо момче, той живял при един богат човек.
Много пъти му се отдавал случай да открадне нещо, но си казвал: „Никога няма да крада.
Не искам да взимам от чуждото.“ „Обаче сега като стар, осемдесетгодишен човек, с единия крак вече в гроба, аз си казвам: колко бях будала едно време. Защо не пооткраднах нещо от богатия човек, но излязох толкова честен? “ И после сам се чуди, как може на такава възраст, когато се готви за онзи свят, да мисли за едно време.
към беседата >>
Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш.
Какво представя законът? Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш.
Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш.
Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувствуваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш.
към беседата >>
Не искам да взимам от чуждото.“ „Обаче сега като стар, осемдесетгодишен човек, с единия крак вече в гроба, аз си казвам: колко бях будала едно време.
Един стар, осемдесетгодишен дядо ми разправяше една своя опитност. Като младо момче, той живял при един богат човек. Много пъти му се отдавал случай да открадне нещо, но си казвал: „Никога няма да крада.
Не искам да взимам от чуждото.“ „Обаче сега като стар, осемдесетгодишен човек, с единия крак вече в гроба, аз си казвам: колко бях будала едно време.
Защо не пооткраднах нещо от богатия човек, но излязох толкова честен? “ И после сам се чуди, как може на такава възраст, когато се готви за онзи свят, да мисли за едно време.
към беседата >>
Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш.
Ти трябва да обичаш хората, защото ако не обичаш, не можеш да живееш. Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш.
Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш.
Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувствуваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш. От твоите добри постъпки зависи твоят живот.
към беседата >>
Защо не пооткраднах нещо от богатия човек, но излязох толкова честен?
Един стар, осемдесетгодишен дядо ми разправяше една своя опитност. Като младо момче, той живял при един богат човек. Много пъти му се отдавал случай да открадне нещо, но си казвал: „Никога няма да крада. Не искам да взимам от чуждото.“ „Обаче сега като стар, осемдесетгодишен човек, с единия крак вече в гроба, аз си казвам: колко бях будала едно време.
Защо не пооткраднах нещо от богатия човек, но излязох толкова честен?
“ И после сам се чуди, как може на такава възраст, когато се готви за онзи свят, да мисли за едно време.
към беседата >>
Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие.
Така седи въпросът. Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш. Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш.
Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие.
Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувствуваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш. От твоите добри постъпки зависи твоят живот. Ако постъпваш добре, ще живееш.
към беседата >>
“ И после сам се чуди, как може на такава възраст, когато се готви за онзи свят, да мисли за едно време.
Един стар, осемдесетгодишен дядо ми разправяше една своя опитност. Като младо момче, той живял при един богат човек. Много пъти му се отдавал случай да открадне нещо, но си казвал: „Никога няма да крада. Не искам да взимам от чуждото.“ „Обаче сега като стар, осемдесетгодишен човек, с единия крак вече в гроба, аз си казвам: колко бях будала едно време. Защо не пооткраднах нещо от богатия човек, но излязох толкова честен?
“ И после сам се чуди, как може на такава възраст, когато се готви за онзи свят, да мисли за едно време.
към беседата >>
Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш.
Като обичаш другите хора, ти можеш да живееш. Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш. Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие.
Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш.
Ти трябва да чувствуваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш. От твоите добри постъпки зависи твоят живот. Ако постъпваш добре, ще живееш. Ако не постъпваш добре, няма да живееш.
към беседата >>
Казвам: Всички ние живеем на Земята, която е дадена на наше разположение.
Казвам: Всички ние живеем на Земята, която е дадена на наше разположение.
Въздухът, водата, светлината, всички блага са дадени на наше разположение и на нас не ни остава нищо друго освен да живеем разумно.
към беседата >>
Ти трябва да чувствуваш, за да живееш.
Престанеш ли да обичаш, ти умираш. Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш. Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш.
Ти трябва да чувствуваш, за да живееш.
Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш. От твоите добри постъпки зависи твоят живот. Ако постъпваш добре, ще живееш. Ако не постъпваш добре, няма да живееш.
към беседата >>
Въздухът, водата, светлината, всички блага са дадени на наше разположение и на нас не ни остава нищо друго освен да живеем разумно.
Казвам: Всички ние живеем на Земята, която е дадена на наше разположение.
Въздухът, водата, светлината, всички блага са дадени на наше разположение и на нас не ни остава нищо друго освен да живеем разумно.
към беседата >>
Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш.
Следователно хората са объркали нещата и като не знаят последствията на това или на онова, те казват: „Ние сме свободни, можем и да не обичаме.“ Щом не обичаш, ти не можеш да живееш. Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувствуваш, за да живееш.
Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш.
От твоите добри постъпки зависи твоят живот. Ако постъпваш добре, ще живееш. Ако не постъпваш добре, няма да живееш.
към беседата >>
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Докато човек се кланя на онова, което знае, той ще бъде здрав.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Докато човек се кланя на онова, което знае, той ще бъде здрав.
Мислите му ще бъдат светли, чувствата – благородни. Щом се кланя на онова, което не знае, веднага в живота му ще влязат най-големите противоречия и препятствия. Тъй щото, новото разбиране, което трябва да дойде в света, е човек да се примири със себе си, но не да стане индиферентен. Каквито промени да стават в природата и в живота, той трябва да знае, че има един пръст, който направлява всичко това. Има една Велика Разумност в света, Която определя пътя и на умрелите, и на живите.
към беседата >>
От твоите добри постъпки зависи твоят живот.
Ти мислиш, че си господар и от тебе зависи дали ще обичаш някого или няма да го обичаш. Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувствуваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш.
От твоите добри постъпки зависи твоят живот.
Ако постъпваш добре, ще живееш. Ако не постъпваш добре, няма да живееш.
към беседата >>
Мислите му ще бъдат светли, чувствата – благородни.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Докато човек се кланя на онова, което знае, той ще бъде здрав.
Мислите му ще бъдат светли, чувствата – благородни.
Щом се кланя на онова, което не знае, веднага в живота му ще влязат най-големите противоречия и препятствия. Тъй щото, новото разбиране, което трябва да дойде в света, е човек да се примири със себе си, но не да стане индиферентен. Каквито промени да стават в природата и в живота, той трябва да знае, че има един пръст, който направлява всичко това. Има една Велика Разумност в света, Която определя пътя и на умрелите, и на живите. Тя определя пътя и на щастливите, и на нещастните, и на силните, и на слабите.
към беседата >>
Ако постъпваш добре, ще живееш.
Не, от обичта ти към хората зависи твоето дългоденствие. Същевременно ти трябва да мислиш, защото ако не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да чувствуваш, за да живееш. Ти трябва да постъпваш добре, за да живееш. От твоите добри постъпки зависи твоят живот.
Ако постъпваш добре, ще живееш.
Ако не постъпваш добре, няма да живееш.
към беседата >>
Щом се кланя на онова, което не знае, веднага в живота му ще влязат най-големите противоречия и препятствия.
Христос казва: „Вие се кланяте на онова, което не знаете, а ние се кланяме на онова, което знаем.“ Докато човек се кланя на онова, което знае, той ще бъде здрав. Мислите му ще бъдат светли, чувствата – благородни.
Щом се кланя на онова, което не знае, веднага в живота му ще влязат най-големите противоречия и препятствия.
Тъй щото, новото разбиране, което трябва да дойде в света, е човек да се примири със себе си, но не да стане индиферентен. Каквито промени да стават в природата и в живота, той трябва да знае, че има един пръст, който направлява всичко това. Има една Велика Разумност в света, Която определя пътя и на умрелите, и на живите. Тя определя пътя и на щастливите, и на нещастните, и на силните, и на слабите. Значи, има нещо велико в света, което направлява целия живот.
към беседата >>
НАГОРЕ