НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1379
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1379
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Икономия в природата
,
НБ
, София, 28.3.1937г.,
За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат.
Не, този врат е изтънял от много тревоги. По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял. Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси. Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора. Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже.
За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат.
Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност. Той може да се удави някъде. Той трябва да изхвърли излишната вода от организма си. Той има толкова много вода в себе си, че трябва да се пази. Ако не я изхвърли навън, току виж някъде свършил внезапно.
към беседата >>
Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят.
Следователно в природата има и други източници, от които ние можем да се ползуваме. Не са само тези източници, които ние виждаме. Много още източници има в природата. Засега хората изучават само материалните източници. При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите.
Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят.
Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си. Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи. Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи. Този човек ще излекува болния без никакви лекарства. Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал.
към беседата >>
Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност.
По цели дни тези дами са се тревожили, вследствие на което вратът им е изтънял. Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси. Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора. Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже. За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат.
Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност.
Той може да се удави някъде. Той трябва да изхвърли излишната вода от организма си. Той има толкова много вода в себе си, че трябва да се пази. Ако не я изхвърли навън, току виж някъде свършил внезапно.
към беседата >>
Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си.
Не са само тези източници, които ние виждаме. Много още източници има в природата. Засега хората изучават само материалните източници. При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите. Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят.
Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си.
Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи. Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи. Този човек ще излекува болния без никакви лекарства. Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал. Никаква хипноза няма тук.
към беседата >>
Той може да се удави някъде.
Такива хора са се предали в разрешаване на мъчни въпроси. Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора. Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже. За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат. Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност.
Той може да се удави някъде.
Той трябва да изхвърли излишната вода от организма си. Той има толкова много вода в себе си, че трябва да се пази. Ако не я изхвърли навън, току виж някъде свършил внезапно.
към беседата >>
Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи.
Много още източници има в природата. Засега хората изучават само материалните източници. При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите. Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят. Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си.
Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи.
Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи. Този човек ще излекува болния без никакви лекарства. Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал. Никаква хипноза няма тук. Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата.
към беседата >>
Той трябва да изхвърли излишната вода от организма си.
Като казвам това, не искам да си съставите едно лошо мнение за тези хора. Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже. За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат. Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност. Той може да се удави някъде.
Той трябва да изхвърли излишната вода от организма си.
Той има толкова много вода в себе си, че трябва да се пази. Ако не я изхвърли навън, току виж някъде свършил внезапно.
към беседата >>
Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи.
Засега хората изучават само материалните източници. При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите. Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят. Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си. Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи.
Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи.
Този човек ще излекува болния без никакви лекарства. Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал. Никаква хипноза няма тук. Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата. При Христа идваха много прокажени.
към беседата >>
Той има толкова много вода в себе си, че трябва да се пази.
Вратът може да се разшири, да дойде до 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 сантиметра даже. За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат. Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност. Той може да се удави някъде. Той трябва да изхвърли излишната вода от организма си.
Той има толкова много вода в себе си, че трябва да се пази.
Ако не я изхвърли навън, току виж някъде свършил внезапно.
към беседата >>
Този човек ще излекува болния без никакви лекарства.
При заболяване на съвременните хора идат на помощ лекарите. Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят. Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си. Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи. Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи.
Този човек ще излекува болния без никакви лекарства.
Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал. Никаква хипноза няма тук. Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата. При Христа идваха много прокажени. Той им казваше една дума, и те се излекуваха.
към беседата >>
Ако не я изхвърли навън, току виж някъде свършил внезапно.
За онзи, който има врат, тънък 31 сантиметра, има опасност дробовете му да изсъхнат. Но и за онзи, който има врат, дебел 40 сантиметра, има друга опасност. Той може да се удави някъде. Той трябва да изхвърли излишната вода от организма си. Той има толкова много вода в себе си, че трябва да се пази.
Ако не я изхвърли навън, току виж някъде свършил внезапно.
към беседата >>
Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал.
Те дават едно, второ, трето лекарство, но положението на болния не се подобрява – работите му не вървят. Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си. Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи. Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи. Този човек ще излекува болния без никакви лекарства.
Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал.
Никаква хипноза няма тук. Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата. При Христа идваха много прокажени. Той им казваше една дума, и те се излекуваха. Така излекува Той няколко прокажени, но само един от тях се върна при Него.
към беседата >>
Сега аз не искам да остава човека пред един страх.
Сега аз не искам да остава човека пред един страх.
Според мене болестта е един метод на природата за разтоварване на непотребния товар, турен върху човешкия гръб. Човек е натоварен като кон, който носи 100 килограма товар на гърба си. Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си. Какво лошо има в това? Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма.
към беседата >>
Никаква хипноза няма тук.
Обаче, ако при болния дойде човек със силна вяра в Бога и каже на болния само две думи: „Слушай, ако повярваш, ти ще оздравееш“, болният може веднага да стане от леглото си. Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи. Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи. Този човек ще излекува болния без никакви лекарства. Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал.
Никаква хипноза няма тук.
Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата. При Христа идваха много прокажени. Той им казваше една дума, и те се излекуваха. Така излекува Той няколко прокажени, но само един от тях се върна при Него. Христос го запита: „Къде останаха другите?
към беседата >>
Според мене болестта е един метод на природата за разтоварване на непотребния товар, турен върху човешкия гръб.
Сега аз не искам да остава човека пред един страх.
Според мене болестта е един метод на природата за разтоварване на непотребния товар, турен върху човешкия гръб.
Човек е натоварен като кон, който носи 100 килограма товар на гърба си. Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си. Какво лошо има в това? Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма. Ако остане с този непотребен товар, може да има апоплексия.
към беседата >>
Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата.
Всеки може да каже на болния, че ако вярва, ще оздравее, но всеки не може да оздравее от тия думи. Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи. Този човек ще излекува болния без никакви лекарства. Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал. Никаква хипноза няма тук.
Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата.
При Христа идваха много прокажени. Той им казваше една дума, и те се излекуваха. Така излекува Той няколко прокажени, но само един от тях се върна при Него. Христос го запита: „Къде останаха другите? “ Христос им казва: „Идете да се измиете, и ще бъдете здрави.“ Значи, Той ги поставя във връзка с един свят, който им дава ред възможности да живеят.
към беседата >>
Човек е натоварен като кон, който носи 100 килограма товар на гърба си.
Сега аз не искам да остава човека пред един страх. Според мене болестта е един метод на природата за разтоварване на непотребния товар, турен върху човешкия гръб.
Човек е натоварен като кон, който носи 100 килограма товар на гърба си.
Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си. Какво лошо има в това? Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма. Ако остане с този непотребен товар, може да има апоплексия. Ако го хване една болест и той изгуби 40 килограма и остане 80 килограма, какво лошо има в това?
към беседата >>
При Христа идваха много прокажени.
Само онзи може да оздравее, който чува тези думи от човека на абсолютната вяра, без никакво колебание в своите думи. Този човек ще излекува болния без никакви лекарства. Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал. Никаква хипноза няма тук. Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата.
При Христа идваха много прокажени.
Той им казваше една дума, и те се излекуваха. Така излекува Той няколко прокажени, но само един от тях се върна при Него. Христос го запита: „Къде останаха другите? “ Христос им казва: „Идете да се измиете, и ще бъдете здрави.“ Значи, Той ги поставя във връзка с един свят, който им дава ред възможности да живеят.
към беседата >>
Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си.
Сега аз не искам да остава човека пред един страх. Според мене болестта е един метод на природата за разтоварване на непотребния товар, турен върху човешкия гръб. Човек е натоварен като кон, който носи 100 килограма товар на гърба си.
Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си.
Какво лошо има в това? Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма. Ако остане с този непотребен товар, може да има апоплексия. Ако го хване една болест и той изгуби 40 килограма и остане 80 килограма, какво лошо има в това? Разтоварил се е от 40 килограма.
към беседата >>
Той им казваше една дума, и те се излекуваха.
Този човек ще излекува болния без никакви лекарства. Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал. Никаква хипноза няма тук. Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата. При Христа идваха много прокажени.
Той им казваше една дума, и те се излекуваха.
Така излекува Той няколко прокажени, но само един от тях се върна при Него. Христос го запита: „Къде останаха другите? “ Христос им казва: „Идете да се измиете, и ще бъдете здрави.“ Значи, Той ги поставя във връзка с един свят, който им дава ред възможности да живеят.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Сега аз не искам да остава човека пред един страх. Според мене болестта е един метод на природата за разтоварване на непотребния товар, турен върху човешкия гръб. Човек е натоварен като кон, който носи 100 килограма товар на гърба си. Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си.
Какво лошо има в това?
Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма. Ако остане с този непотребен товар, може да има апоплексия. Ако го хване една болест и той изгуби 40 килограма и остане 80 килограма, какво лошо има в това? Разтоварил се е от 40 килограма.
към беседата >>
Така излекува Той няколко прокажени, но само един от тях се върна при Него.
Ще кажете, че този човек го е хипнотизирал. Никаква хипноза няма тук. Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата. При Христа идваха много прокажени. Той им казваше една дума, и те се излекуваха.
Така излекува Той няколко прокажени, но само един от тях се върна при Него.
Христос го запита: „Къде останаха другите? “ Христос им казва: „Идете да се измиете, и ще бъдете здрави.“ Значи, Той ги поставя във връзка с един свят, който им дава ред възможности да живеят.
към беседата >>
Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма.
Сега аз не искам да остава човека пред един страх. Според мене болестта е един метод на природата за разтоварване на непотребния товар, турен върху човешкия гръб. Човек е натоварен като кон, който носи 100 килограма товар на гърба си. Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си. Какво лошо има в това?
Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма.
Ако остане с този непотребен товар, може да има апоплексия. Ако го хване една болест и той изгуби 40 килограма и остане 80 килограма, какво лошо има в това? Разтоварил се е от 40 килограма.
към беседата >>
Христос го запита: „Къде останаха другите?
Никаква хипноза няма тук. Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата. При Христа идваха много прокажени. Той им казваше една дума, и те се излекуваха. Така излекува Той няколко прокажени, но само един от тях се върна при Него.
Христос го запита: „Къде останаха другите?
“ Христос им казва: „Идете да се измиете, и ще бъдете здрави.“ Значи, Той ги поставя във връзка с един свят, който им дава ред възможности да живеят.
към беседата >>
Ако остане с този непотребен товар, може да има апоплексия.
Според мене болестта е един метод на природата за разтоварване на непотребния товар, турен върху човешкия гръб. Човек е натоварен като кон, който носи 100 килограма товар на гърба си. Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си. Какво лошо има в това? Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма.
Ако остане с този непотребен товар, може да има апоплексия.
Ако го хване една болест и той изгуби 40 килограма и остане 80 килограма, какво лошо има в това? Разтоварил се е от 40 килограма.
към беседата >>
“ Христос им казва: „Идете да се измиете, и ще бъдете здрави.“ Значи, Той ги поставя във връзка с един свят, който им дава ред възможности да живеят.
Щом от тези думи човек може да се излекува, тук действува вече друг закон – Законът на Вярата. При Христа идваха много прокажени. Той им казваше една дума, и те се излекуваха. Така излекува Той няколко прокажени, но само един от тях се върна при Него. Христос го запита: „Къде останаха другите?
“ Христос им казва: „Идете да се измиете, и ще бъдете здрави.“ Значи, Той ги поставя във връзка с един свят, който им дава ред възможности да живеят.
към беседата >>
Ако го хване една болест и той изгуби 40 килограма и остане 80 килограма, какво лошо има в това?
Човек е натоварен като кон, който носи 100 килограма товар на гърба си. Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си. Какво лошо има в това? Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма. Ако остане с този непотребен товар, може да има апоплексия.
Ако го хване една болест и той изгуби 40 килограма и остане 80 килограма, какво лошо има в това?
Разтоварил се е от 40 килограма.
към беседата >>
Та казвам: Сега, като ви говоря за любовта, трябва да знаете, че любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи.
Та казвам: Сега, като ви говоря за любовта, трябва да знаете, че любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи.
Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Да познаете Бога, това значи да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов. Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Затова е слязъл Христос на Земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото, той ще живее, той ще бъде жив.
към беседата >>
Разтоварил се е от 40 килограма.
Ето защо болестта трябва да дойде да го разтовари и той да остане един освободен кон, без никакъв товар на гърба си. Какво лошо има в това? Той е, да кажем, човек, който тежи 120 килограма. Ако остане с този непотребен товар, може да има апоплексия. Ако го хване една болест и той изгуби 40 килограма и остане 80 килограма, какво лошо има в това?
Разтоварил се е от 40 килограма.
към беседата >>
Там е безсмъртието.
Та казвам: Сега, като ви говоря за любовта, трябва да знаете, че любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи.
Там е безсмъртието.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Да познаете Бога, това значи да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов. Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Затова е слязъл Христос на Земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото, той ще живее, той ще бъде жив.
към беседата >>
Природата обича икономията.
Природата обича икономията.
Ако някой носи 120 килограма товар на гърба си, какво ще спечели с него? Ще кажете, че той може да бъде един добър войник. Добре, но животът не е една постоянна борба. Борбата е едно изключително явление в живота. Истинският живот е постоянен строеж.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Да познаете Бога, това значи да познаете Любовта.
Та казвам: Сега, като ви говоря за любовта, трябва да знаете, че любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Да познаете Бога, това значи да познаете Любовта.
Защото казано е, че Бог е Любов. Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Затова е слязъл Христос на Земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото, той ще живее, той ще бъде жив.
към беседата >>
Ако някой носи 120 килограма товар на гърба си, какво ще спечели с него?
Природата обича икономията.
Ако някой носи 120 килограма товар на гърба си, какво ще спечели с него?
Ще кажете, че той може да бъде един добър войник. Добре, но животът не е една постоянна борба. Борбата е едно изключително явление в живота. Истинският живот е постоянен строеж. В природата има икономия.
към беседата >>
Защото казано е, че Бог е Любов.
Та казвам: Сега, като ви говоря за любовта, трябва да знаете, че любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Да познаете Бога, това значи да познаете Любовта.
Защото казано е, че Бог е Любов.
Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Затова е слязъл Христос на Земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие. И който се храни със Словото, той ще живее, той ще бъде жив.
към беседата >>
Ще кажете, че той може да бъде един добър войник.
Природата обича икономията. Ако някой носи 120 килограма товар на гърба си, какво ще спечели с него?
Ще кажете, че той може да бъде един добър войник.
Добре, но животът не е една постоянна борба. Борбата е едно изключително явление в живота. Истинският живот е постоянен строеж. В природата има икономия. Следователно не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако си ги изхарчил, няма да има после откъде да наваксаш нови сили.
към беседата >>
Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Затова е слязъл Христос на Земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие.
Та казвам: Сега, като ви говоря за любовта, трябва да знаете, че любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Да познаете Бога, това значи да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов.
Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Затова е слязъл Христос на Земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие.
И който се храни със Словото, той ще живее, той ще бъде жив.
към беседата >>
Добре, но животът не е една постоянна борба.
Природата обича икономията. Ако някой носи 120 килограма товар на гърба си, какво ще спечели с него? Ще кажете, че той може да бъде един добър войник.
Добре, но животът не е една постоянна борба.
Борбата е едно изключително явление в живота. Истинският живот е постоянен строеж. В природата има икономия. Следователно не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако си ги изхарчил, няма да има после откъде да наваксаш нови сили.
към беседата >>
И който се храни със Словото, той ще живее, той ще бъде жив.
Та казвам: Сега, като ви говоря за любовта, трябва да знаете, че любовта е един безпределен свят, от който човек може непрекъснато да черпи. Там е безсмъртието. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Да познаете Бога, това значи да познаете Любовта. Защото казано е, че Бог е Любов. Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Затова е слязъл Христос на Земята, да покаже на хората как да се хранят със Словото Божие.
И който се храни със Словото, той ще живее, той ще бъде жив.
към беседата >>
Борбата е едно изключително явление в живота.
Природата обича икономията. Ако някой носи 120 килограма товар на гърба си, какво ще спечели с него? Ще кажете, че той може да бъде един добър войник. Добре, но животът не е една постоянна борба.
Борбата е едно изключително явление в живота.
Истинският живот е постоянен строеж. В природата има икономия. Следователно не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако си ги изхарчил, няма да има после откъде да наваксаш нови сили.
към беседата >>
Ще кажете, че това трябва да се докаже.
Ще кажете, че това трябва да се докаже.
Това не може да се доказва по външен начин. Защо? Защото, ако искам да го докажа, ще ви кажа: „Изяжте ме и ще видите, че е така.“ Опасни работи има в любовта. Ако при любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите неприятности. Ако ти възприемеш любовта не по този начин, по който тя действува, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големите страдания.
към беседата >>
Истинският живот е постоянен строеж.
Природата обича икономията. Ако някой носи 120 килограма товар на гърба си, какво ще спечели с него? Ще кажете, че той може да бъде един добър войник. Добре, но животът не е една постоянна борба. Борбата е едно изключително явление в живота.
Истинският живот е постоянен строеж.
В природата има икономия. Следователно не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако си ги изхарчил, няма да има после откъде да наваксаш нови сили.
към беседата >>
Това не може да се доказва по външен начин. Защо?
Ще кажете, че това трябва да се докаже.
Това не може да се доказва по външен начин. Защо?
Защото, ако искам да го докажа, ще ви кажа: „Изяжте ме и ще видите, че е така.“ Опасни работи има в любовта. Ако при любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите неприятности. Ако ти възприемеш любовта не по този начин, по който тя действува, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големите страдания.
към беседата >>
В природата има икономия.
Ако някой носи 120 килограма товар на гърба си, какво ще спечели с него? Ще кажете, че той може да бъде един добър войник. Добре, но животът не е една постоянна борба. Борбата е едно изключително явление в живота. Истинският живот е постоянен строеж.
В природата има икономия.
Следователно не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако си ги изхарчил, няма да има после откъде да наваксаш нови сили.
към беседата >>
Защото, ако искам да го докажа, ще ви кажа: „Изяжте ме и ще видите, че е така.“ Опасни работи има в любовта.
Ще кажете, че това трябва да се докаже. Това не може да се доказва по външен начин. Защо?
Защото, ако искам да го докажа, ще ви кажа: „Изяжте ме и ще видите, че е така.“ Опасни работи има в любовта.
Ако при любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите неприятности. Ако ти възприемеш любовта не по този начин, по който тя действува, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големите страдания.
към беседата >>
Следователно не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако си ги изхарчил, няма да има после откъде да наваксаш нови сили.
Ще кажете, че той може да бъде един добър войник. Добре, но животът не е една постоянна борба. Борбата е едно изключително явление в живота. Истинският живот е постоянен строеж. В природата има икономия.
Следователно не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако си ги изхарчил, няма да има после откъде да наваксаш нови сили.
към беседата >>
Ако при любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите неприятности.
Ще кажете, че това трябва да се докаже. Това не може да се доказва по външен начин. Защо? Защото, ако искам да го докажа, ще ви кажа: „Изяжте ме и ще видите, че е така.“ Опасни работи има в любовта.
Ако при любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите неприятности.
Ако ти възприемеш любовта не по този начин, по който тя действува, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал. Тя ще ти създаде най-големите страдания.
към беседата >>
Ето защо, когато старите хора умират, това не е нищо друго, освен един търговски фалимент.
Ето защо, когато старите хора умират, това не е нищо друго, освен един търговски фалимент.
Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря. Казват после: „Еди-коя си фирма, или еди-коя си банка е фалирала.“ И сега, за пример, в Америка, в голямата криза умряха 8 000 големи американски банки. Представете си, че всяка банка е имала приблизително по 100 000 000 долара. Къде отидоха тези долари? Парите не се ядат, но въпреки това казват, че тези банки умрели, т.е. фалирали.
към беседата >>
Ако ти възприемеш любовта не по този начин, по който тя действува, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал.
Ще кажете, че това трябва да се докаже. Това не може да се доказва по външен начин. Защо? Защото, ако искам да го докажа, ще ви кажа: „Изяжте ме и ще видите, че е така.“ Опасни работи има в любовта. Ако при любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите неприятности.
Ако ти възприемеш любовта не по този начин, по който тя действува, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал.
Тя ще ти създаде най-големите страдания.
към беседата >>
Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря.
Ето защо, когато старите хора умират, това не е нищо друго, освен един търговски фалимент.
Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря.
Казват после: „Еди-коя си фирма, или еди-коя си банка е фалирала.“ И сега, за пример, в Америка, в голямата криза умряха 8 000 големи американски банки. Представете си, че всяка банка е имала приблизително по 100 000 000 долара. Къде отидоха тези долари? Парите не се ядат, но въпреки това казват, че тези банки умрели, т.е. фалирали. След известно число години започнаха в Америка да се явяват нови големи банки, с по 500–600 милиона долара.
към беседата >>
Тя ще ти създаде най-големите страдания.
Ще кажете, че това трябва да се докаже. Това не може да се доказва по външен начин. Защо? Защото, ако искам да го докажа, ще ви кажа: „Изяжте ме и ще видите, че е така.“ Опасни работи има в любовта. Ако при любовта човек не знае как да яде, той ще си създаде най-големите неприятности. Ако ти възприемеш любовта не по този начин, по който тя действува, тя ще произведе в тебе такива резултати, каквито не си сънувал.
Тя ще ти създаде най-големите страдания.
към беседата >>
Казват после: „Еди-коя си фирма, или еди-коя си банка е фалирала.“ И сега, за пример, в Америка, в голямата криза умряха 8 000 големи американски банки.
Ето защо, когато старите хора умират, това не е нищо друго, освен един търговски фалимент. Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря.
Казват после: „Еди-коя си фирма, или еди-коя си банка е фалирала.“ И сега, за пример, в Америка, в голямата криза умряха 8 000 големи американски банки.
Представете си, че всяка банка е имала приблизително по 100 000 000 долара. Къде отидоха тези долари? Парите не се ядат, но въпреки това казват, че тези банки умрели, т.е. фалирали. След известно число години започнаха в Америка да се явяват нови големи банки, с по 500–600 милиона долара.
към беседата >>
Разправят, че в реката Нил имало такива жабчета, които прояждали корема на крокодилите и излизали навън.
Разправят, че в реката Нил имало такива жабчета, които прояждали корема на крокодилите и излизали навън.
Като види тия жабчета, крокодилът се нахвърля върху тях, но те по особен начин свивали крачката си и крокодилът лесно ги гълтал. Те се престрували на умрели. Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън. В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие. Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв.
към беседата >>
Представете си, че всяка банка е имала приблизително по 100 000 000 долара.
Ето защо, когато старите хора умират, това не е нищо друго, освен един търговски фалимент. Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря. Казват после: „Еди-коя си фирма, или еди-коя си банка е фалирала.“ И сега, за пример, в Америка, в голямата криза умряха 8 000 големи американски банки.
Представете си, че всяка банка е имала приблизително по 100 000 000 долара.
Къде отидоха тези долари? Парите не се ядат, но въпреки това казват, че тези банки умрели, т.е. фалирали. След известно число години започнаха в Америка да се явяват нови големи банки, с по 500–600 милиона долара.
към беседата >>
Като види тия жабчета, крокодилът се нахвърля върху тях, но те по особен начин свивали крачката си и крокодилът лесно ги гълтал.
Разправят, че в реката Нил имало такива жабчета, които прояждали корема на крокодилите и излизали навън.
Като види тия жабчета, крокодилът се нахвърля върху тях, но те по особен начин свивали крачката си и крокодилът лесно ги гълтал.
Те се престрували на умрели. Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън. В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие. Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв. Защо става така?
към беседата >>
Къде отидоха тези долари?
Ето защо, когато старите хора умират, това не е нищо друго, освен един търговски фалимент. Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря. Казват после: „Еди-коя си фирма, или еди-коя си банка е фалирала.“ И сега, за пример, в Америка, в голямата криза умряха 8 000 големи американски банки. Представете си, че всяка банка е имала приблизително по 100 000 000 долара.
Къде отидоха тези долари?
Парите не се ядат, но въпреки това казват, че тези банки умрели, т.е. фалирали. След известно число години започнаха в Америка да се явяват нови големи банки, с по 500–600 милиона долара.
към беседата >>
Те се престрували на умрели.
Разправят, че в реката Нил имало такива жабчета, които прояждали корема на крокодилите и излизали навън. Като види тия жабчета, крокодилът се нахвърля върху тях, но те по особен начин свивали крачката си и крокодилът лесно ги гълтал.
Те се престрували на умрели.
Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън. В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие. Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв. Защо става така? Защото той не е приел жабчетата както трябва.
към беседата >>
Парите не се ядат, но въпреки това казват, че тези банки умрели, т.е. фалирали.
Ето защо, когато старите хора умират, това не е нищо друго, освен един търговски фалимент. Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря. Казват после: „Еди-коя си фирма, или еди-коя си банка е фалирала.“ И сега, за пример, в Америка, в голямата криза умряха 8 000 големи американски банки. Представете си, че всяка банка е имала приблизително по 100 000 000 долара. Къде отидоха тези долари?
Парите не се ядат, но въпреки това казват, че тези банки умрели, т.е. фалирали.
След известно число години започнаха в Америка да се явяват нови големи банки, с по 500–600 милиона долара.
към беседата >>
Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън.
Разправят, че в реката Нил имало такива жабчета, които прояждали корема на крокодилите и излизали навън. Като види тия жабчета, крокодилът се нахвърля върху тях, но те по особен начин свивали крачката си и крокодилът лесно ги гълтал. Те се престрували на умрели.
Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън.
В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие. Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв. Защо става така? Защото той не е приел жабчетата както трябва. Това жабче казва: „Който ме приеме в корема си без да ме е смлял, ще му пробия корема и пак ще изляза навън.“ Значи крокодилът не е постъпил с жабчето по любов.
към беседата >>
След известно число години започнаха в Америка да се явяват нови големи банки, с по 500–600 милиона долара.
Този човек е изгубил капитала си и след това неговата фирма се затваря. Казват после: „Еди-коя си фирма, или еди-коя си банка е фалирала.“ И сега, за пример, в Америка, в голямата криза умряха 8 000 големи американски банки. Представете си, че всяка банка е имала приблизително по 100 000 000 долара. Къде отидоха тези долари? Парите не се ядат, но въпреки това казват, че тези банки умрели, т.е. фалирали.
След известно число години започнаха в Америка да се явяват нови големи банки, с по 500–600 милиона долара.
към беседата >>
В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие.
Разправят, че в реката Нил имало такива жабчета, които прояждали корема на крокодилите и излизали навън. Като види тия жабчета, крокодилът се нахвърля върху тях, но те по особен начин свивали крачката си и крокодилът лесно ги гълтал. Те се престрували на умрели. Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън.
В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие.
Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв. Защо става така? Защото той не е приел жабчетата както трябва. Това жабче казва: „Който ме приеме в корема си без да ме е смлял, ще му пробия корема и пак ще изляза навън.“ Значи крокодилът не е постъпил с жабчето по любов.
към беседата >>
Следователно при нямане на капитали хората умират, а при имане на капитали те се раждат.
Следователно при нямане на капитали хората умират, а при имане на капитали те се раждат.
Всякога в природата има един излишък. Точна статистика няма на тия, които се раждат и тия, които умират, но приблизително умират годишно около 40 милиона хора, а се раждат 45 милиона. Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно. Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане. Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна.
към беседата >>
Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв.
Разправят, че в реката Нил имало такива жабчета, които прояждали корема на крокодилите и излизали навън. Като види тия жабчета, крокодилът се нахвърля върху тях, но те по особен начин свивали крачката си и крокодилът лесно ги гълтал. Те се престрували на умрели. Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън. В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие.
Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв.
Защо става така? Защото той не е приел жабчетата както трябва. Това жабче казва: „Който ме приеме в корема си без да ме е смлял, ще му пробия корема и пак ще изляза навън.“ Значи крокодилът не е постъпил с жабчето по любов.
към беседата >>
Всякога в природата има един излишък.
Следователно при нямане на капитали хората умират, а при имане на капитали те се раждат.
Всякога в природата има един излишък.
Точна статистика няма на тия, които се раждат и тия, които умират, но приблизително умират годишно около 40 милиона хора, а се раждат 45 милиона. Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно. Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане. Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна. Съвременната наука разполага с много данни, с много факти в тази област.
към беседата >>
Защо става така?
Като види тия жабчета, крокодилът се нахвърля върху тях, но те по особен начин свивали крачката си и крокодилът лесно ги гълтал. Те се престрували на умрели. Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън. В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие. Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв.
Защо става така?
Защото той не е приел жабчетата както трябва. Това жабче казва: „Който ме приеме в корема си без да ме е смлял, ще му пробия корема и пак ще изляза навън.“ Значи крокодилът не е постъпил с жабчето по любов.
към беседата >>
Точна статистика няма на тия, които се раждат и тия, които умират, но приблизително умират годишно около 40 милиона хора, а се раждат 45 милиона.
Следователно при нямане на капитали хората умират, а при имане на капитали те се раждат. Всякога в природата има един излишък.
Точна статистика няма на тия, които се раждат и тия, които умират, но приблизително умират годишно около 40 милиона хора, а се раждат 45 милиона.
Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно. Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане. Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна. Съвременната наука разполага с много данни, с много факти в тази област. Учените идат със свои открития в различните области.
към беседата >>
Защото той не е приел жабчетата както трябва.
Те се престрували на умрели. Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън. В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие. Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв. Защо става така?
Защото той не е приел жабчетата както трябва.
Това жабче казва: „Който ме приеме в корема си без да ме е смлял, ще му пробия корема и пак ще изляза навън.“ Значи крокодилът не е постъпил с жабчето по любов.
към беседата >>
Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно.
Следователно при нямане на капитали хората умират, а при имане на капитали те се раждат. Всякога в природата има един излишък. Точна статистика няма на тия, които се раждат и тия, които умират, но приблизително умират годишно около 40 милиона хора, а се раждат 45 милиона.
Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно.
Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане. Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна. Съвременната наука разполага с много данни, с много факти в тази област. Учените идат със свои открития в различните области. Бъдещите хора трябва да се радват на тия открития, защото има за какво да мислят.
към беседата >>
Това жабче казва: „Който ме приеме в корема си без да ме е смлял, ще му пробия корема и пак ще изляза навън.“ Значи крокодилът не е постъпил с жабчето по любов.
Обаче, като влизат в утробата, в корема на крокодила, те започват да прояждат стените му и полека-лека да си пробиват дупка да излязат навън. В това време крокодилът се мята на една, на друга страна, докато коремът му се пробие. Тогава влиза вода вътре и той се обръща мъртъв. Защо става така? Защото той не е приел жабчетата както трябва.
Това жабче казва: „Който ме приеме в корема си без да ме е смлял, ще му пробия корема и пак ще изляза навън.“ Значи крокодилът не е постъпил с жабчето по любов.
към беседата >>
Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане.
Следователно при нямане на капитали хората умират, а при имане на капитали те се раждат. Всякога в природата има един излишък. Точна статистика няма на тия, които се раждат и тия, които умират, но приблизително умират годишно около 40 милиона хора, а се раждат 45 милиона. Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно.
Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане.
Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна. Съвременната наука разполага с много данни, с много факти в тази област. Учените идат със свои открития в различните области. Бъдещите хора трябва да се радват на тия открития, защото има за какво да мислят.
към беседата >>
Какво показва това?
Какво показва това?
Че вие трябва да възприемете любовта по всичките правила. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат и което внася спорове, деления и недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н. Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени. Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог.
към беседата >>
Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна.
Следователно при нямане на капитали хората умират, а при имане на капитали те се раждат. Всякога в природата има един излишък. Точна статистика няма на тия, които се раждат и тия, които умират, но приблизително умират годишно около 40 милиона хора, а се раждат 45 милиона. Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно. Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане.
Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна.
Съвременната наука разполага с много данни, с много факти в тази област. Учените идат със свои открития в различните области. Бъдещите хора трябва да се радват на тия открития, защото има за какво да мислят.
към беседата >>
Че вие трябва да възприемете любовта по всичките правила.
Какво показва това?
Че вие трябва да възприемете любовта по всичките правила.
За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат и което внася спорове, деления и недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н. Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени. Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи.
към беседата >>
Съвременната наука разполага с много данни, с много факти в тази област.
Всякога в природата има един излишък. Точна статистика няма на тия, които се раждат и тия, които умират, но приблизително умират годишно около 40 милиона хора, а се раждат 45 милиона. Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно. Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане. Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна.
Съвременната наука разполага с много данни, с много факти в тази област.
Учените идат със свои открития в различните области. Бъдещите хора трябва да се радват на тия открития, защото има за какво да мислят.
към беседата >>
За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат и което внася спорове, деления и недоразумения между тях.
Какво показва това? Че вие трябва да възприемете любовта по всичките правила.
За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат и което внася спорове, деления и недоразумения между тях.
За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н. Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени. Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи. Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи.
към беседата >>
Учените идат със свои открития в различните области.
Точна статистика няма на тия, които се раждат и тия, които умират, но приблизително умират годишно около 40 милиона хора, а се раждат 45 милиона. Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно. Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане. Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна. Съвременната наука разполага с много данни, с много факти в тази област.
Учените идат със свои открития в различните области.
Бъдещите хора трябва да се радват на тия открития, защото има за какво да мислят.
към беседата >>
За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н.
Какво показва това? Че вие трябва да възприемете любовта по всичките правила. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат и което внася спорове, деления и недоразумения между тях.
За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н.
Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени. Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи. Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи. И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука.
към беседата >>
Бъдещите хора трябва да се радват на тия открития, защото има за какво да мислят.
Значи с 5 милиона хора повече се раждат годишно. Ако дойде ден, когато повече ще умират, а по-малко ще се раждат, тогава ще дойдем до едно израждане. Израждането не е нищо друго, освен икономия в природата, за да се навакса онази изразходвана енергия, която е потребна. Съвременната наука разполага с много данни, с много факти в тази област. Учените идат със свои открития в различните области.
Бъдещите хора трябва да се радват на тия открития, защото има за какво да мислят.
към беседата >>
Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени.
Какво показва това? Че вие трябва да възприемете любовта по всичките правила. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат и което внася спорове, деления и недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н.
Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени.
Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи. Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи. И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука. Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си.
към беседата >>
Казвам: Нужна е и икономия в природата.
Казвам: Нужна е и икономия в природата.
Трябва да се спре изтичането на нервната енергия.
към беседата >>
Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог.
Какво показва това? Че вие трябва да възприемете любовта по всичките правила. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат и което внася спорове, деления и недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н. Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени.
Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог.
Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи. Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи. И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука. Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си. Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът.
към беседата >>
Трябва да се спре изтичането на нервната енергия.
Казвам: Нужна е и икономия в природата.
Трябва да се спре изтичането на нервната енергия.
към беседата >>
Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи.
Че вие трябва да възприемете любовта по всичките правила. За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат и което внася спорове, деления и недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н. Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени. Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог.
Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи.
Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи. И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука. Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си. Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът. Всички вярват в Христа, но все пак се различават в разбиранията си.
към беседата >>
Някой седи и мисли какво ще стане, като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т.н.
Някой седи и мисли какво ще стане, като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т.н.
Много малко хора има, които са отишли в онзи свят, но много хора има, които са дошли в този свят. Този свят може да се опише. Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре. Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят. Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат.
към беседата >>
Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи.
За Бога вие не трябва да имате такова понятие, каквото съвременните хора имат и което внася спорове, деления и недоразумения между тях. За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н. Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени. Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи.
Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи.
И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука. Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си. Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът. Всички вярват в Христа, но все пак се различават в разбиранията си. Това е човешко разбиране.
към беседата >>
Много малко хора има, които са отишли в онзи свят, но много хора има, които са дошли в този свят.
Някой седи и мисли какво ще стане, като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т.н.
Много малко хора има, които са отишли в онзи свят, но много хора има, които са дошли в този свят.
Този свят може да се опише. Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре. Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят. Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат. Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен.
към беседата >>
И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука.
За Бога трябва да имате едно велико понятие, като за Същество, Което носи живот, Което носи свобода, Което създава домовете, братята, сестрите, обществата и т.н. Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени. Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи. Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи.
И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука.
Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си. Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът. Всички вярват в Христа, но все пак се различават в разбиранията си. Това е човешко разбиране. Хората не са разбрали още любовта, затова съществуват между тях много големи различия.
към беседата >>
Този свят може да се опише.
Някой седи и мисли какво ще стане, като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т.н. Много малко хора има, които са отишли в онзи свят, но много хора има, които са дошли в този свят.
Този свят може да се опише.
Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре. Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят. Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат. Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен. Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли.
към беседата >>
Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си.
Бог създава правилни отношения между господари и слуги, между учители и ученици, между мъже и жени. Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи. Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи. И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука.
Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си.
Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът. Всички вярват в Христа, но все пак се различават в разбиранията си. Това е човешко разбиране. Хората не са разбрали още любовта, затова съществуват между тях много големи различия.
към беседата >>
Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре.
Някой седи и мисли какво ще стане, като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т.н. Много малко хора има, които са отишли в онзи свят, но много хора има, които са дошли в този свят. Този свят може да се опише.
Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре.
Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят. Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат. Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен. Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли. Че, и тук имаме светлина.
към беседата >>
Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът.
Това, Което носи безсмъртието в Себе Си, това е Бог. Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи. Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи. И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука. Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си.
Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът.
Всички вярват в Христа, но все пак се различават в разбиранията си. Това е човешко разбиране. Хората не са разбрали още любовта, затова съществуват между тях много големи различия.
към беседата >>
Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят.
Някой седи и мисли какво ще стане, като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т.н. Много малко хора има, които са отишли в онзи свят, но много хора има, които са дошли в този свят. Този свят може да се опише. Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре.
Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят.
Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат. Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен. Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли. Че, и тук имаме светлина. – „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи.
към беседата >>
Всички вярват в Христа, но все пак се различават в разбиранията си.
Делението на хората на различни религии, това са все човешки системи. Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи. И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука. Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си. Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът.
Всички вярват в Христа, но все пак се различават в разбиранията си.
Това е човешко разбиране. Хората не са разбрали още любовта, затова съществуват между тях много големи различия.
към беседата >>
Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат.
Някой седи и мисли какво ще стане, като отиде в онзи свят, как ще го приемат, де ще отиде и т.н. Много малко хора има, които са отишли в онзи свят, но много хора има, които са дошли в този свят. Този свят може да се опише. Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре. Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят.
Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат.
Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен. Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли. Че, и тук имаме светлина. – „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи. Вземете за пример печката.
към беседата >>
Това е човешко разбиране.
Това, че едни хора принадлежат към една религия, а други – към друга, това са все човешки работи. И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука. Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си. Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът. Всички вярват в Христа, но все пак се различават в разбиранията си.
Това е човешко разбиране.
Хората не са разбрали още любовта, затова съществуват между тях много големи различия.
към беседата >>
Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен.
Много малко хора има, които са отишли в онзи свят, но много хора има, които са дошли в този свят. Този свят може да се опише. Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре. Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят. Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат.
Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен.
Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли. Че, и тук имаме светлина. – „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи. Вземете за пример печката. Докато не е нагрята, докато няма огън в нея, тя не е светла, но щом се нагорещи добре, тя може да се насветли, да се зачерви, да светне.
към беседата >>
Хората не са разбрали още любовта, затова съществуват между тях много големи различия.
И това е добро нещо, и това са спомагателни средства, но то не е никаква религия, никаква наука. Вземете за пример, сегашните християни се делят на православни, на католици, на протестанти и спорят по между си. Спорът се заключава в тяхното верую, откъде произтича Синът. Всички вярват в Христа, но все пак се различават в разбиранията си. Това е човешко разбиране.
Хората не са разбрали още любовта, затова съществуват между тях много големи различия.
към беседата >>
Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли.
Този свят може да се опише. Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре. Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят. Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат. Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен.
Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли.
Че, и тук имаме светлина. – „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи. Вземете за пример печката. Докато не е нагрята, докато няма огън в нея, тя не е светла, но щом се нагорещи добре, тя може да се насветли, да се зачерви, да светне. Вземете една електрическа лампа: докато не е запалена, тя е тъмна, но щом се запали, тя започва да свети.
към беседата >>
Сега някои от вас казват: „Аз не искам да нападам никого.“ Че, какво има да нападаш?
Сега някои от вас казват: „Аз не искам да нападам никого.“ Че, какво има да нападаш?
Защо трябва да нападаш хората? Да мисли някой, че може да напада хората, това значи да е заблуден. Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи. Някой ще започне да говори за своите вярвания. Няма какво да се спирате на вярванията на хората.
към беседата >>
Че, и тук имаме светлина.
Всички онези, които са описвали този свят, са го описвали много добре. Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят. Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат. Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен. Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли.
Че, и тук имаме светлина.
– „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи. Вземете за пример печката. Докато не е нагрята, докато няма огън в нея, тя не е светла, но щом се нагорещи добре, тя може да се насветли, да се зачерви, да светне. Вземете една електрическа лампа: докато не е запалена, тя е тъмна, но щом се запали, тя започва да свети.
към беседата >>
Защо трябва да нападаш хората?
Сега някои от вас казват: „Аз не искам да нападам никого.“ Че, какво има да нападаш?
Защо трябва да нападаш хората?
Да мисли някой, че може да напада хората, това значи да е заблуден. Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи. Някой ще започне да говори за своите вярвания. Няма какво да се спирате на вярванията на хората. Вярванията ограничават човека.
към беседата >>
– „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи.
Вземете за пример Данте и Милтон, които са описвали онзи свят. Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат. Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен. Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли. Че, и тук имаме светлина.
– „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи.
Вземете за пример печката. Докато не е нагрята, докато няма огън в нея, тя не е светла, но щом се нагорещи добре, тя може да се насветли, да се зачерви, да светне. Вземете една електрическа лампа: докато не е запалена, тя е тъмна, но щом се запали, тя започва да свети.
към беседата >>
Да мисли някой, че може да напада хората, това значи да е заблуден.
Сега някои от вас казват: „Аз не искам да нападам никого.“ Че, какво има да нападаш? Защо трябва да нападаш хората?
Да мисли някой, че може да напада хората, това значи да е заблуден.
Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи. Някой ще започне да говори за своите вярвания. Няма какво да се спирате на вярванията на хората. Вярванията ограничават човека. Аз говоря за вярата.
към беседата >>
Вземете за пример печката.
Те донякъде са ходили в онзи свят и добре го описват, но щом дойдат да описват възвишения свят, който е извън човешките сетива, извън човешките чувства, там много малко нещо могат да опишат. Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен. Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли. Че, и тук имаме светлина. – „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи.
Вземете за пример печката.
Докато не е нагрята, докато няма огън в нея, тя не е светла, но щом се нагорещи добре, тя може да се насветли, да се зачерви, да светне. Вземете една електрическа лампа: докато не е запалена, тя е тъмна, но щом се запали, тя започва да свети.
към беседата >>
Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи.
Сега някои от вас казват: „Аз не искам да нападам никого.“ Че, какво има да нападаш? Защо трябва да нападаш хората? Да мисли някой, че може да напада хората, това значи да е заблуден.
Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи.
Някой ще започне да говори за своите вярвания. Няма какво да се спирате на вярванията на хората. Вярванията ограничават човека. Аз говоря за вярата. Това, което не ограничава човека, е вярата.
към беседата >>
Докато не е нагрята, докато няма огън в нея, тя не е светла, но щом се нагорещи добре, тя може да се насветли, да се зачерви, да светне.
Този свят, на който живеем, не е толкова привлекателен. Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли. Че, и тук имаме светлина. – „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи. Вземете за пример печката.
Докато не е нагрята, докато няма огън в нея, тя не е светла, но щом се нагорещи добре, тя може да се насветли, да се зачерви, да светне.
Вземете една електрическа лампа: докато не е запалена, тя е тъмна, но щом се запали, тя започва да свети.
към беседата >>
Някой ще започне да говори за своите вярвания.
Сега някои от вас казват: „Аз не искам да нападам никого.“ Че, какво има да нападаш? Защо трябва да нападаш хората? Да мисли някой, че може да напада хората, това значи да е заблуден. Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи.
Някой ще започне да говори за своите вярвания.
Няма какво да се спирате на вярванията на хората. Вярванията ограничават човека. Аз говоря за вярата. Това, което не ограничава човека, е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора.
към беседата >>
Вземете една електрическа лампа: докато не е запалена, тя е тъмна, но щом се запали, тя започва да свети.
Ще кажете, че съществата на онзи свят са много светли. Че, и тук имаме светлина. – „Ама, те са облечени със светли дрехи.“ – Че, и тук има предмети, облечени със светли дрехи. Вземете за пример печката. Докато не е нагрята, докато няма огън в нея, тя не е светла, но щом се нагорещи добре, тя може да се насветли, да се зачерви, да светне.
Вземете една електрическа лампа: докато не е запалена, тя е тъмна, но щом се запали, тя започва да свети.
към беседата >>
Няма какво да се спирате на вярванията на хората.
Сега някои от вас казват: „Аз не искам да нападам никого.“ Че, какво има да нападаш? Защо трябва да нападаш хората? Да мисли някой, че може да напада хората, това значи да е заблуден. Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи. Някой ще започне да говори за своите вярвания.
Няма какво да се спирате на вярванията на хората.
Вярванията ограничават човека. Аз говоря за вярата. Това, което не ограничава човека, е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора. Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата.
към беседата >>
Хубави неща са тези, които учените пишат.
Хубави неща са тези, които учените пишат.
Те имат за цел да обяснят какво представя онзи свят. Ние и тук можем да изучаваме онзи живот. Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята. Вземете за пример новите открития. Досега хората не знаеха много за Млечния път.
към беседата >>
Вярванията ограничават човека.
Защо трябва да нападаш хората? Да мисли някой, че може да напада хората, това значи да е заблуден. Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи. Някой ще започне да говори за своите вярвания. Няма какво да се спирате на вярванията на хората.
Вярванията ограничават човека.
Аз говоря за вярата. Това, което не ограничава човека, е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора. Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата. Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят.
към беседата >>
Те имат за цел да обяснят какво представя онзи свят.
Хубави неща са тези, които учените пишат.
Те имат за цел да обяснят какво представя онзи свят.
Ние и тук можем да изучаваме онзи живот. Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята. Вземете за пример новите открития. Досега хората не знаеха много за Млечния път. Българите даже го наричаха „Кумова слама“.
към беседата >>
Аз говоря за вярата.
Да мисли някой, че може да напада хората, това значи да е заблуден. Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи. Някой ще започне да говори за своите вярвания. Няма какво да се спирате на вярванията на хората. Вярванията ограничават човека.
Аз говоря за вярата.
Това, което не ограничава човека, е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора. Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата. Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят. Това е работа на бащата и на майката.
към беседата >>
Ние и тук можем да изучаваме онзи живот.
Хубави неща са тези, които учените пишат. Те имат за цел да обяснят какво представя онзи свят.
Ние и тук можем да изучаваме онзи живот.
Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята. Вземете за пример новите открития. Досега хората не знаеха много за Млечния път. Българите даже го наричаха „Кумова слама“. Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път.
към беседата >>
Това, което не ограничава човека, е вярата.
Човек носи със себе си своите заблуждения, от които трябва да се освободи. Някой ще започне да говори за своите вярвания. Няма какво да се спирате на вярванията на хората. Вярванията ограничават човека. Аз говоря за вярата.
Това, което не ограничава човека, е вярата.
Тя поставя правилни отношения между всички хора. Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата. Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят. Това е работа на бащата и на майката. Аз няма защо да ги уча на това, на което майката и бащата не са ги научили.
към беседата >>
Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята.
Хубави неща са тези, които учените пишат. Те имат за цел да обяснят какво представя онзи свят. Ние и тук можем да изучаваме онзи живот.
Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята.
Вземете за пример новите открития. Досега хората не знаеха много за Млечния път. Българите даже го наричаха „Кумова слама“. Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път. Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама.
към беседата >>
Тя поставя правилни отношения между всички хора.
Някой ще започне да говори за своите вярвания. Няма какво да се спирате на вярванията на хората. Вярванията ограничават човека. Аз говоря за вярата. Това, което не ограничава човека, е вярата.
Тя поставя правилни отношения между всички хора.
Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата. Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят. Това е работа на бащата и на майката. Аз няма защо да ги уча на това, на което майката и бащата не са ги научили.
към беседата >>
Вземете за пример новите открития.
Хубави неща са тези, които учените пишат. Те имат за цел да обяснят какво представя онзи свят. Ние и тук можем да изучаваме онзи живот. Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята.
Вземете за пример новите открития.
Досега хората не знаеха много за Млечния път. Българите даже го наричаха „Кумова слама“. Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път. Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама. Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път.
към беседата >>
Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата.
Няма какво да се спирате на вярванията на хората. Вярванията ограничават човека. Аз говоря за вярата. Това, което не ограничава човека, е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора.
Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата.
Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят. Това е работа на бащата и на майката. Аз няма защо да ги уча на това, на което майката и бащата не са ги научили.
към беседата >>
Досега хората не знаеха много за Млечния път.
Хубави неща са тези, които учените пишат. Те имат за цел да обяснят какво представя онзи свят. Ние и тук можем да изучаваме онзи живот. Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята. Вземете за пример новите открития.
Досега хората не знаеха много за Млечния път.
Българите даже го наричаха „Кумова слама“. Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път. Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама. Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път. Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна.
към беседата >>
Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят.
Вярванията ограничават човека. Аз говоря за вярата. Това, което не ограничава човека, е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора. Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата.
Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят.
Това е работа на бащата и на майката. Аз няма защо да ги уча на това, на което майката и бащата не са ги научили.
към беседата >>
Българите даже го наричаха „Кумова слама“.
Те имат за цел да обяснят какво представя онзи свят. Ние и тук можем да изучаваме онзи живот. Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята. Вземете за пример новите открития. Досега хората не знаеха много за Млечния път.
Българите даже го наричаха „Кумова слама“.
Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път. Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама. Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път. Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна. Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца.
към беседата >>
Това е работа на бащата и на майката.
Аз говоря за вярата. Това, което не ограничава човека, е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора. Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата. Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят.
Това е работа на бащата и на майката.
Аз няма защо да ги уча на това, на което майката и бащата не са ги научили.
към беседата >>
Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път.
Ние и тук можем да изучаваме онзи живот. Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята. Вземете за пример новите открития. Досега хората не знаеха много за Млечния път. Българите даже го наричаха „Кумова слама“.
Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път.
Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама. Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път. Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна. Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца. При това те не били валчести, но кръгообразни.
към беседата >>
Аз няма защо да ги уча на това, на което майката и бащата не са ги научили.
Това, което не ограничава човека, е вярата. Тя поставя правилни отношения между всички хора. Когато вляза в един дом, аз имам уважение към всички в този дом: към майката, към бащата, към децата. Аз не започвам да уча синовете и дъщерите как трябва да живеят. Това е работа на бащата и на майката.
Аз няма защо да ги уча на това, на което майката и бащата не са ги научили.
към беседата >>
Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама.
Със своите телескопи учените хора изучават онези светове, които досега са били непознати за хората на Земята. Вземете за пример новите открития. Досега хората не знаеха много за Млечния път. Българите даже го наричаха „Кумова слама“. Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път.
Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама.
Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път. Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна. Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца. При това те не били валчести, но кръгообразни. При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия.
към беседата >>
Ще кажете, че Христос е казал: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е за Мене.“ Това е противоречие.
Ще кажете, че Христос е казал: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е за Мене.“ Това е противоречие.
Как ще си обясните това противоречие? [Същевременно] се казва, че един е вашият Отец. Многото бащи не разрешават въпросите. Многото бащи в света внасят спор. Казано е: „Един е вашият Отец.“
към беседата >>
Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път.
Вземете за пример новите открития. Досега хората не знаеха много за Млечния път. Българите даже го наричаха „Кумова слама“. Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път. Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама.
Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път.
Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна. Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца. При това те не били валчести, но кръгообразни. При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра.
към беседата >>
Как ще си обясните това противоречие?
Ще кажете, че Христос е казал: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е за Мене.“ Това е противоречие.
Как ще си обясните това противоречие?
[Същевременно] се казва, че един е вашият Отец. Многото бащи не разрешават въпросите. Многото бащи в света внасят спор. Казано е: „Един е вашият Отец.“
към беседата >>
Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна.
Досега хората не знаеха много за Млечния път. Българите даже го наричаха „Кумова слама“. Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път. Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама. Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път.
Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна.
Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца. При това те не били валчести, но кръгообразни. При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра. Това взимат учените за единица мярка, или за една светлинна година.
към беседата >>
[Същевременно] се казва, че един е вашият Отец.
Ще кажете, че Христос е казал: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е за Мене.“ Това е противоречие. Как ще си обясните това противоречие?
[Същевременно] се казва, че един е вашият Отец.
Многото бащи не разрешават въпросите. Многото бащи в света внасят спор. Казано е: „Един е вашият Отец.“
към беседата >>
Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца.
Българите даже го наричаха „Кумова слама“. Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път. Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама. Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път. Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна.
Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца.
При това те не били валчести, но кръгообразни. При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра. Това взимат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи 50 000 такива години са нужни, за да се измине само диаметърът на Млечния път.
към беседата >>
Многото бащи не разрешават въпросите.
Ще кажете, че Христос е казал: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е за Мене.“ Това е противоречие. Как ще си обясните това противоречие? [Същевременно] се казва, че един е вашият Отец.
Многото бащи не разрешават въпросите.
Многото бащи в света внасят спор. Казано е: „Един е вашият Отец.“
към беседата >>
При това те не били валчести, но кръгообразни.
Те си имат едно особено народно обяснение за образуването на Млечния път. Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама. Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път. Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна. Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца.
При това те не били валчести, но кръгообразни.
При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра. Това взимат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи 50 000 такива години са нужни, за да се измине само диаметърът на Млечния път. А Слънцето, за да обиколи само един път около главината на Млечния път, потребни му са 200 милиона години.
към беседата >>
Многото бащи в света внасят спор.
Ще кажете, че Христос е казал: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е за Мене.“ Това е противоречие. Как ще си обясните това противоречие? [Същевременно] се казва, че един е вашият Отец. Многото бащи не разрешават въпросите.
Многото бащи в света внасят спор.
Казано е: „Един е вашият Отец.“
към беседата >>
При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия.
Според тях някой си отишъл у кума си да краде слама. Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път. Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна. Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца. При това те не били валчести, но кръгообразни.
При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия.
Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра. Това взимат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи 50 000 такива години са нужни, за да се измине само диаметърът на Млечния път. А Слънцето, за да обиколи само един път около главината на Млечния път, потребни му са 200 милиона години.
към беседата >>
Казано е: „Един е вашият Отец.“
Ще кажете, че Христос е казал: „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е за Мене.“ Това е противоречие. Как ще си обясните това противоречие? [Същевременно] се казва, че един е вашият Отец. Многото бащи не разрешават въпросите. Многото бащи в света внасят спор.
Казано е: „Един е вашият Отец.“
към беседата >>
Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра.
Като я натоварил, из пътя сламата попадала и от това се образувал Млечният път. Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна. Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца. При това те не били валчести, но кръгообразни. При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия.
Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра.
Това взимат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи 50 000 такива години са нужни, за да се измине само диаметърът на Млечния път. А Слънцето, за да обиколи само един път около главината на Млечния път, потребни му са 200 милиона години.
към беседата >>
Като проследите човешката история, виждате, че човек е минал и минава през много вярвания.
Като проследите човешката история, виждате, че човек е минал и минава през много вярвания.
Какви [ли] вярвания не е имал човек за Бога? Първоначално човек е вярвал в златния идол, на него се е кланял, после – в небесните тела и т.н. Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал. И тези неща са хубави, но на времето си. Днес те не съставят никаква идея.
към беседата >>
Това взимат учените за единица мярка, или за една светлинна година.
Каква особена идея имали българите за Млечния път, но тя не е научна. Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца. При това те не били валчести, но кръгообразни. При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра.
Това взимат учените за единица мярка, или за една светлинна година.
Значи 50 000 такива години са нужни, за да се измине само диаметърът на Млечния път. А Слънцето, за да обиколи само един път около главината на Млечния път, потребни му са 200 милиона години.
към беседата >>
Какви [ли] вярвания не е имал човек за Бога?
Като проследите човешката история, виждате, че човек е минал и минава през много вярвания.
Какви [ли] вярвания не е имал човек за Бога?
Първоначално човек е вярвал в златния идол, на него се е кланял, после – в небесните тела и т.н. Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал. И тези неща са хубави, но на времето си. Днес те не съставят никаква идея. Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света.
към беседата >>
Значи 50 000 такива години са нужни, за да се измине само диаметърът на Млечния път.
Едновремешните изчисления за Млечния път били такива, че според тях в Млечния път имало 18 милиона слънца, а според новите изчисления в Млечния път имало 100 милиона слънца. При това те не били валчести, но кръгообразни. При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра. Това взимат учените за единица мярка, или за една светлинна година.
Значи 50 000 такива години са нужни, за да се измине само диаметърът на Млечния път.
А Слънцето, за да обиколи само един път около главината на Млечния път, потребни му са 200 милиона години.
към беседата >>
Първоначално човек е вярвал в златния идол, на него се е кланял, после – в небесните тела и т.н.
Като проследите човешката история, виждате, че човек е минал и минава през много вярвания. Какви [ли] вярвания не е имал човек за Бога?
Първоначално човек е вярвал в златния идол, на него се е кланял, после – в небесните тела и т.н.
Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал. И тези неща са хубави, но на времето си. Днес те не съставят никаква идея. Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света. Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени.
към беседата >>
А Слънцето, за да обиколи само един път около главината на Млечния път, потребни му са 200 милиона години.
При това те не били валчести, но кръгообразни. При това, за да се измине от единия край на Млечния път до другия, трябвало да се изминат 50 000 светлинни години, и то само от единия край на диаметъра до другия. Следователно трябва да се има предвид път, който светлината би могла да измине за една година, като се движи в секунда с 300 000 километра. Това взимат учените за единица мярка, или за една светлинна година. Значи 50 000 такива години са нужни, за да се измине само диаметърът на Млечния път.
А Слънцето, за да обиколи само един път около главината на Млечния път, потребни му са 200 милиона години.
към беседата >>
Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал.
Като проследите човешката история, виждате, че човек е минал и минава през много вярвания. Какви [ли] вярвания не е имал човек за Бога? Първоначално човек е вярвал в златния идол, на него се е кланял, после – в небесните тела и т.н.
Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал.
И тези неща са хубави, но на времето си. Днес те не съставят никаква идея. Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света. Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени. Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов.
към беседата >>
Това мяза на положението, в което се намерил един учен, като се явил при един от турските султани.
Това мяза на положението, в което се намерил един учен, като се явил при един от турските султани.
Султанът му казал: „Кажи ми точно какво е разстоянието от Слънцето до Земята или от Земята до Слънцето.“ Ученият донесъл на султана един дълъг конец от едно голямо кълбо и казал: „Колкото е дълго кълбото, т.е. конецът, толкова е голямо разстоянието от Земята до Слънцето. Ако не вярваш, вземи ти единия край и върви нагоре, а аз ще държа тук другия край.“ Това е доказателството. Следователно, ако някой не вярва, нека хване единия край на конеца и върви нагоре, а аз ще държа другия край, на Земята.
към беседата >>
И тези неща са хубави, но на времето си.
Като проследите човешката история, виждате, че човек е минал и минава през много вярвания. Какви [ли] вярвания не е имал човек за Бога? Първоначално човек е вярвал в златния идол, на него се е кланял, после – в небесните тела и т.н. Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал.
И тези неща са хубави, но на времето си.
Днес те не съставят никаква идея. Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света. Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени. Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов. Аз съм от тези, които поддържат любовта, но казвам: Вашата любов трябва да се разрасте, да се прибави към нея още едно клонче.
към беседата >>
Султанът му казал: „Кажи ми точно какво е разстоянието от Слънцето до Земята или от Земята до Слънцето.“ Ученият донесъл на султана един дълъг конец от едно голямо кълбо и казал: „Колкото е дълго кълбото, т.е.
Това мяза на положението, в което се намерил един учен, като се явил при един от турските султани.
Султанът му казал: „Кажи ми точно какво е разстоянието от Слънцето до Земята или от Земята до Слънцето.“ Ученият донесъл на султана един дълъг конец от едно голямо кълбо и казал: „Колкото е дълго кълбото, т.е.
конецът, толкова е голямо разстоянието от Земята до Слънцето. Ако не вярваш, вземи ти единия край и върви нагоре, а аз ще държа тук другия край.“ Това е доказателството. Следователно, ако някой не вярва, нека хване единия край на конеца и върви нагоре, а аз ще държа другия край, на Земята.
към беседата >>
Днес те не съставят никаква идея.
Като проследите човешката история, виждате, че човек е минал и минава през много вярвания. Какви [ли] вярвания не е имал човек за Бога? Първоначално човек е вярвал в златния идол, на него се е кланял, после – в небесните тела и т.н. Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал. И тези неща са хубави, но на времето си.
Днес те не съставят никаква идея.
Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света. Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени. Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов. Аз съм от тези, които поддържат любовта, но казвам: Вашата любов трябва да се разрасте, да се прибави към нея още едно клонче. Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови.
към беседата >>
конецът, толкова е голямо разстоянието от Земята до Слънцето.
Това мяза на положението, в което се намерил един учен, като се явил при един от турските султани. Султанът му казал: „Кажи ми точно какво е разстоянието от Слънцето до Земята или от Земята до Слънцето.“ Ученият донесъл на султана един дълъг конец от едно голямо кълбо и казал: „Колкото е дълго кълбото, т.е.
конецът, толкова е голямо разстоянието от Земята до Слънцето.
Ако не вярваш, вземи ти единия край и върви нагоре, а аз ще държа тук другия край.“ Това е доказателството. Следователно, ако някой не вярва, нека хване единия край на конеца и върви нагоре, а аз ще държа другия край, на Земята.
към беседата >>
Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света.
Какви [ли] вярвания не е имал човек за Бога? Първоначално човек е вярвал в златния идол, на него се е кланял, после – в небесните тела и т.н. Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал. И тези неща са хубави, но на времето си. Днес те не съставят никаква идея.
Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света.
Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени. Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов. Аз съм от тези, които поддържат любовта, но казвам: Вашата любов трябва да се разрасте, да се прибави към нея още едно клонче. Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови. Там, додето сме достигнали, трябва да израстат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове.
към беседата >>
Ако не вярваш, вземи ти единия край и върви нагоре, а аз ще държа тук другия край.“ Това е доказателството.
Това мяза на положението, в което се намерил един учен, като се явил при един от турските султани. Султанът му казал: „Кажи ми точно какво е разстоянието от Слънцето до Земята или от Земята до Слънцето.“ Ученият донесъл на султана един дълъг конец от едно голямо кълбо и казал: „Колкото е дълго кълбото, т.е. конецът, толкова е голямо разстоянието от Земята до Слънцето.
Ако не вярваш, вземи ти единия край и върви нагоре, а аз ще държа тук другия край.“ Това е доказателството.
Следователно, ако някой не вярва, нека хване единия край на конеца и върви нагоре, а аз ще държа другия край, на Земята.
към беседата >>
Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени.
Първоначално човек е вярвал в златния идол, на него се е кланял, после – в небесните тела и т.н. Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал. И тези неща са хубави, но на времето си. Днес те не съставят никаква идея. Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света.
Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени.
Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов. Аз съм от тези, които поддържат любовта, но казвам: Вашата любов трябва да се разрасте, да се прибави към нея още едно клонче. Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови. Там, додето сме достигнали, трябва да израстат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове.
към беседата >>
Следователно, ако някой не вярва, нека хване единия край на конеца и върви нагоре, а аз ще държа другия край, на Земята.
Това мяза на положението, в което се намерил един учен, като се явил при един от турските султани. Султанът му казал: „Кажи ми точно какво е разстоянието от Слънцето до Земята или от Земята до Слънцето.“ Ученият донесъл на султана един дълъг конец от едно голямо кълбо и казал: „Колкото е дълго кълбото, т.е. конецът, толкова е голямо разстоянието от Земята до Слънцето. Ако не вярваш, вземи ти единия край и върви нагоре, а аз ще държа тук другия край.“ Това е доказателството.
Следователно, ако някой не вярва, нека хване единия край на конеца и върви нагоре, а аз ще държа другия край, на Земята.
към беседата >>
Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов.
Не, той трябва да се отрече от всички ония идоли, на които досега е уповавал. И тези неща са хубави, но на времето си. Днес те не съставят никаква идея. Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света. Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени.
Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов.
Аз съм от тези, които поддържат любовта, но казвам: Вашата любов трябва да се разрасте, да се прибави към нея още едно клонче. Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови. Там, додето сме достигнали, трябва да израстат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове.
към беседата >>
Сега, това ни дава повод за разсъждения.
Сега, това ни дава повод за разсъждения.
Ние разискваме върху въпроса какво нещо е животът на Земята. Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представя един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа и изучава нейните закони.
към беседата >>
Аз съм от тези, които поддържат любовта, но казвам: Вашата любов трябва да се разрасте, да се прибави към нея още едно клонче.
И тези неща са хубави, но на времето си. Днес те не съставят никаква идея. Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света. Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени. Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов.
Аз съм от тези, които поддържат любовта, но казвам: Вашата любов трябва да се разрасте, да се прибави към нея още едно клонче.
Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови. Там, додето сме достигнали, трябва да израстат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове.
към беседата >>
Ние разискваме върху въпроса какво нещо е животът на Земята.
Сега, това ни дава повод за разсъждения.
Ние разискваме върху въпроса какво нещо е животът на Земята.
Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представя един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа и изучава нейните закони.
към беседата >>
Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови.
Днес те не съставят никаква идея. Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света. Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени. Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов. Аз съм от тези, които поддържат любовта, но казвам: Вашата любов трябва да се разрасте, да се прибави към нея още едно клонче.
Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови.
Там, додето сме достигнали, трябва да израстат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове.
към беседата >>
Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представя един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа и изучава нейните закони.
Сега, това ни дава повод за разсъждения. Ние разискваме върху въпроса какво нещо е животът на Земята.
Всичко онова, което учените мислят, е добро, защото то представя един колективен ум, един колективен дух, който работи във всички направления, който работи с онази велика жива природа и изучава нейните закони.
към беседата >>
Там, додето сме достигнали, трябва да израстат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове.
Това, на което човек днес може да уповава, това е реалното в света. Ако влезеш в тази реалност, твоят живот напълно ще се измени. Сега аз ни най-малко не искам да оспорвам вашата любов. Аз съм от тези, които поддържат любовта, но казвам: Вашата любов трябва да се разрасте, да се прибави към нея още едно клонче. Законът на природата е следният: върху старите клончета израстват нови, а върху новите – още по-нови.
Там, додето сме достигнали, трябва да израстат нови клончета, върху които да се раждат нови плодове.
към беседата >>
Мнозина ще кажат: „Какво ни интересува Млечният път?
Мнозина ще кажат: „Какво ни интересува Млечният път?
“ Ще кажете, че вие не се интересувате от хората. Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от вашите съседи, от вашите познати, от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, а после и от цялата природа. С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка. Сега, това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си. Без тези вътрешни и външни богатства вие не бихте могли да се развивате.
към беседата >>
Сега ние трябва да изучаваме икономията на природата.
Сега ние трябва да изучаваме икономията на природата.
Иначе човек ще изразходва много енергия. За пример омразата не е нищо друго освен изразходване на природна енергия безразборно. Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана. Казвате: „Може ли това да стане? “ – Може.
към беседата >>
“ Ще кажете, че вие не се интересувате от хората.
Мнозина ще кажат: „Какво ни интересува Млечният път?
“ Ще кажете, че вие не се интересувате от хората.
Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от вашите съседи, от вашите познати, от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, а после и от цялата природа. С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка. Сега, това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си. Без тези вътрешни и външни богатства вие не бихте могли да се развивате. Днес всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство.
към беседата >>
Иначе човек ще изразходва много енергия.
Сега ние трябва да изучаваме икономията на природата.
Иначе човек ще изразходва много енергия.
За пример омразата не е нищо друго освен изразходване на природна енергия безразборно. Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана. Казвате: „Може ли това да стане? “ – Може. Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода.
към беседата >>
Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от вашите съседи, от вашите познати, от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, а после и от цялата природа.
Мнозина ще кажат: „Какво ни интересува Млечният път? “ Ще кажете, че вие не се интересувате от хората.
Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от вашите съседи, от вашите познати, от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, а после и от цялата природа.
С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка. Сега, това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си. Без тези вътрешни и външни богатства вие не бихте могли да се развивате. Днес всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство.
към беседата >>
За пример омразата не е нищо друго освен изразходване на природна енергия безразборно.
Сега ние трябва да изучаваме икономията на природата. Иначе човек ще изразходва много енергия.
За пример омразата не е нищо друго освен изразходване на природна енергия безразборно.
Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана. Казвате: „Може ли това да стане? “ – Може. Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода. Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде.
към беседата >>
С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка.
Мнозина ще кажат: „Какво ни интересува Млечният път? “ Ще кажете, че вие не се интересувате от хората. Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от вашите съседи, от вашите познати, от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, а после и от цялата природа.
С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка.
Сега, това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си. Без тези вътрешни и външни богатства вие не бихте могли да се развивате. Днес всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство.
към беседата >>
Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана.
Сега ние трябва да изучаваме икономията на природата. Иначе човек ще изразходва много енергия. За пример омразата не е нищо друго освен изразходване на природна енергия безразборно.
Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана.
Казвате: „Може ли това да стане? “ – Може. Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода. Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде. Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете.
към беседата >>
Сега, това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си.
Мнозина ще кажат: „Какво ни интересува Млечният път? “ Ще кажете, че вие не се интересувате от хората. Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от вашите съседи, от вашите познати, от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, а после и от цялата природа. С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка.
Сега, това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си.
Без тези вътрешни и външни богатства вие не бихте могли да се развивате. Днес всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство.
към беседата >>
Казвате: „Може ли това да стане?
Сега ние трябва да изучаваме икономията на природата. Иначе човек ще изразходва много енергия. За пример омразата не е нищо друго освен изразходване на природна енергия безразборно. Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана.
Казвате: „Може ли това да стане?
“ – Може. Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода. Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде. Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете. Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите.
към беседата >>
Без тези вътрешни и външни богатства вие не бихте могли да се развивате.
Мнозина ще кажат: „Какво ни интересува Млечният път? “ Ще кажете, че вие не се интересувате от хората. Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от вашите съседи, от вашите познати, от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, а после и от цялата природа. С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка. Сега, това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си.
Без тези вътрешни и външни богатства вие не бихте могли да се развивате.
Днес всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство.
към беседата >>
“ – Може.
Сега ние трябва да изучаваме икономията на природата. Иначе човек ще изразходва много енергия. За пример омразата не е нищо друго освен изразходване на природна енергия безразборно. Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана. Казвате: „Може ли това да стане?
“ – Може.
Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода. Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде. Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете. Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите. Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа?
към беседата >>
Днес всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство.
“ Ще кажете, че вие не се интересувате от хората. Да, но вашата майка и вашият баща, вашите братя и сестри, целият ваш дом е в зависимост от вашите съседи, от вашите познати, от обществото, в което живеете, от държавата, към която се числите като неин член, от цялото човечество, а после и от цялата природа. С всичко това ние се намираме в тясна вътрешна зависимост и връзка. Сега, това не само че е необходимо за вашето развитие, но един ден ще съзнаете, че голяма е била ползата от всички ония богатства, които сте имали в себе си и около себе си. Без тези вътрешни и външни богатства вие не бихте могли да се развивате.
Днес всички сте богати, но не знаете къде се крие вашето богатство.
към беседата >>
Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода.
Иначе човек ще изразходва много енергия. За пример омразата не е нищо друго освен изразходване на природна енергия безразборно. Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана. Казвате: „Може ли това да стане? “ – Може.
Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода.
Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде. Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете. Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите. Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа? “ – Ами представете си, че аз съм Христос.
към беседата >>
Вземете, за пример, в ларинкса си вие имате една малка ципица, за направата на която са отишли най-малко 100 милиона английски лири.
Вземете, за пример, в ларинкса си вие имате една малка ципица, за направата на която са отишли най-малко 100 милиона английски лири.
Материалите, които са употребени за направата на тази ципица, са взети от Слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди. Цели експедиции са ходили по тия места, за да доставят нужните материали за създаване на ципицата на ларинкса. Магическа ципица е тя. Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стане. Някои наричат това място „Адамова ябълка“.
към беседата >>
Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде.
За пример омразата не е нищо друго освен изразходване на природна енергия безразборно. Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана. Казвате: „Може ли това да стане? “ – Може. Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода.
Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде.
Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете. Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите. Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа? “ – Ами представете си, че аз съм Христос. Не казвам, че съм, но според вашите аргументи казвам: представете си, че съм Христос.
към беседата >>
Материалите, които са употребени за направата на тази ципица, са взети от Слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди.
Вземете, за пример, в ларинкса си вие имате една малка ципица, за направата на която са отишли най-малко 100 милиона английски лири.
Материалите, които са употребени за направата на тази ципица, са взети от Слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди.
Цели експедиции са ходили по тия места, за да доставят нужните материали за създаване на ципицата на ларинкса. Магическа ципица е тя. Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стане. Някои наричат това място „Адамова ябълка“. Да, там е Адамовата ябълка, но на това място е ципицата, с която може да се пее, да се говори.
към беседата >>
Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете.
Всеки гняв, всяко съмнение, всяко подозрение, както и всички отрицателни черти в човека, всичко това трябва да се тури настрана. Казвате: „Може ли това да стане? “ – Може. Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода. Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде.
Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете.
Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите. Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа? “ – Ами представете си, че аз съм Христос. Не казвам, че съм, но според вашите аргументи казвам: представете си, че съм Христос. Срещне ме някой и ме пита: „Ти Христос ли си?
към беседата >>
Цели експедиции са ходили по тия места, за да доставят нужните материали за създаване на ципицата на ларинкса.
Вземете, за пример, в ларинкса си вие имате една малка ципица, за направата на която са отишли най-малко 100 милиона английски лири. Материалите, които са употребени за направата на тази ципица, са взети от Слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди.
Цели експедиции са ходили по тия места, за да доставят нужните материали за създаване на ципицата на ларинкса.
Магическа ципица е тя. Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стане. Някои наричат това място „Адамова ябълка“. Да, там е Адамовата ябълка, но на това място е ципицата, с която може да се пее, да се говори.
към беседата >>
Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите.
Казвате: „Може ли това да стане? “ – Може. Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода. Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде. Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете.
Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите.
Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа? “ – Ами представете си, че аз съм Христос. Не казвам, че съм, но според вашите аргументи казвам: представете си, че съм Христос. Срещне ме някой и ме пита: „Ти Христос ли си? “ Какво трябва да му кажа?
към беседата >>
Магическа ципица е тя.
Вземете, за пример, в ларинкса си вие имате една малка ципица, за направата на която са отишли най-малко 100 милиона английски лири. Материалите, които са употребени за направата на тази ципица, са взети от Слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди. Цели експедиции са ходили по тия места, за да доставят нужните материали за създаване на ципицата на ларинкса.
Магическа ципица е тя.
Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стане. Някои наричат това място „Адамова ябълка“. Да, там е Адамовата ябълка, но на това място е ципицата, с която може да се пее, да се говори.
към беседата >>
Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа?
“ – Може. Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода. Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде. Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете. Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите.
Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа?
“ – Ами представете си, че аз съм Христос. Не казвам, че съм, но според вашите аргументи казвам: представете си, че съм Христос. Срещне ме някой и ме пита: „Ти Христос ли си? “ Какво трябва да му кажа?
към беседата >>
Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стане.
Вземете, за пример, в ларинкса си вие имате една малка ципица, за направата на която са отишли най-малко 100 милиона английски лири. Материалите, които са употребени за направата на тази ципица, са взети от Слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди. Цели експедиции са ходили по тия места, за да доставят нужните материали за създаване на ципицата на ларинкса. Магическа ципица е тя.
Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стане.
Някои наричат това място „Адамова ябълка“. Да, там е Адамовата ябълка, но на това място е ципицата, с която може да се пее, да се говори.
към беседата >>
“ – Ами представете си, че аз съм Христос.
Но за да се изкъпете, вие трябва да отидете в най-чистата вода. Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде. Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете. Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите. Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа?
“ – Ами представете си, че аз съм Христос.
Не казвам, че съм, но според вашите аргументи казвам: представете си, че съм Христос. Срещне ме някой и ме пита: „Ти Христос ли си? “ Какво трябва да му кажа?
към беседата >>
Някои наричат това място „Адамова ябълка“.
Вземете, за пример, в ларинкса си вие имате една малка ципица, за направата на която са отишли най-малко 100 милиона английски лири. Материалите, които са употребени за направата на тази ципица, са взети от Слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди. Цели експедиции са ходили по тия места, за да доставят нужните материали за създаване на ципицата на ларинкса. Магическа ципица е тя. Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стане.
Някои наричат това място „Адамова ябълка“.
Да, там е Адамовата ябълка, но на това място е ципицата, с която може да се пее, да се говори.
към беседата >>
Не казвам, че съм, но според вашите аргументи казвам: представете си, че съм Христос.
Ако влезете в една мътна река и мислите там да се изчистите, тoва ни най-малко няма да ви се удаде. Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете. Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите. Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа? “ – Ами представете си, че аз съм Христос.
Не казвам, че съм, но според вашите аргументи казвам: представете си, че съм Христос.
Срещне ме някой и ме пита: „Ти Христос ли си? “ Какво трябва да му кажа?
към беседата >>
Да, там е Адамовата ябълка, но на това място е ципицата, с която може да се пее, да се говори.
Материалите, които са употребени за направата на тази ципица, са взети от Слънцето, от всички планети, както и от най-далечно стоящите звезди. Цели експедиции са ходили по тия места, за да доставят нужните материали за създаване на ципицата на ларинкса. Магическа ципица е тя. Така е създадена, че каквото кажете с нея, да стане. Някои наричат това място „Адамова ябълка“.
Да, там е Адамовата ябълка, но на това място е ципицата, с която може да се пее, да се говори.
към беседата >>
Срещне ме някой и ме пита: „Ти Христос ли си?
Следователно, ако останете в сегашните си стари разбирания, и по 20 пъти на ден да се къпете, пак няма нищо да постигнете. Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите. Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа? “ – Ами представете си, че аз съм Христос. Не казвам, че съм, но според вашите аргументи казвам: представете си, че съм Христос.
Срещне ме някой и ме пита: „Ти Христос ли си?
“ Какво трябва да му кажа?
към беседата >>
Казвате: „Защо Господ ми е дал този ларинкс?
Казвате: „Защо Господ ми е дал този ларинкс?
“ Господ ти е дал този ларинкс да пееш и да печелиш пари с него; дал ти го е да печелиш приятели с него; дал ти го е да укротяваш зверове с него; дал ти го е, като стане бездъждие, да кажеш една дума и дъждът да дойде; като кажеш на Слънцето да изгрее, да изгрее, ако е залязло; като кажеш на умрелия да стане и да оживее, да оживее; като кажеш на някой да се роди, да се роди; ако някой се колебае и не иска да се ожени, като му кажеш да се ожени, и той да те послуша. Магическа сила се крие в тази ципица. Каквото кажеш да стане, става. Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже. В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума.
към беседата >>
“ Какво трябва да му кажа?
Ако държите старите си вярвания, пак ще си останете същите. Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Христа? “ – Ами представете си, че аз съм Христос. Не казвам, че съм, но според вашите аргументи казвам: представете си, че съм Христос. Срещне ме някой и ме пита: „Ти Христос ли си?
“ Какво трябва да му кажа?
към беседата >>
“ Господ ти е дал този ларинкс да пееш и да печелиш пари с него; дал ти го е да печелиш приятели с него; дал ти го е да укротяваш зверове с него; дал ти го е, като стане бездъждие, да кажеш една дума и дъждът да дойде; като кажеш на Слънцето да изгрее, да изгрее, ако е залязло; като кажеш на умрелия да стане и да оживее, да оживее; като кажеш на някой да се роди, да се роди; ако някой се колебае и не иска да се ожени, като му кажеш да се ожени, и той да те послуша.
Казвате: „Защо Господ ми е дал този ларинкс?
“ Господ ти е дал този ларинкс да пееш и да печелиш пари с него; дал ти го е да печелиш приятели с него; дал ти го е да укротяваш зверове с него; дал ти го е, като стане бездъждие, да кажеш една дума и дъждът да дойде; като кажеш на Слънцето да изгрее, да изгрее, ако е залязло; като кажеш на умрелия да стане и да оживее, да оживее; като кажеш на някой да се роди, да се роди; ако някой се колебае и не иска да се ожени, като му кажеш да се ожени, и той да те послуша.
Магическа сила се крие в тази ципица. Каквото кажеш да стане, става. Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже. В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума. Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си.
към беседата >>
Христос запита учениците Си: „За кого Ме мислите, че съм?
Христос запита учениците Си: „За кого Ме мислите, че съм?
“ Един от тях отговори: „Едни Те мислят, за пророк, а други – че си Илия.“ Тогава се обърна Христос към Петър и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм? “ – „Ти си Христос, Син на Бога Живаго.“ – „И право казваш, защото това не ти е открила плът, но Отец Мой.“ Един е Отец. Учениците мислеха, че Христос трябва да стане цар, да управлява света. Не, Христос е цар на любовта. Като дойде на Земята, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но Той да послужи.“
към беседата >>
Магическа сила се крие в тази ципица.
Казвате: „Защо Господ ми е дал този ларинкс? “ Господ ти е дал този ларинкс да пееш и да печелиш пари с него; дал ти го е да печелиш приятели с него; дал ти го е да укротяваш зверове с него; дал ти го е, като стане бездъждие, да кажеш една дума и дъждът да дойде; като кажеш на Слънцето да изгрее, да изгрее, ако е залязло; като кажеш на умрелия да стане и да оживее, да оживее; като кажеш на някой да се роди, да се роди; ако някой се колебае и не иска да се ожени, като му кажеш да се ожени, и той да те послуша.
Магическа сила се крие в тази ципица.
Каквото кажеш да стане, става. Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже. В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума. Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си. Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците.
към беседата >>
“ Един от тях отговори: „Едни Те мислят, за пророк, а други – че си Илия.“ Тогава се обърна Христос към Петър и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм?
Христос запита учениците Си: „За кого Ме мислите, че съм?
“ Един от тях отговори: „Едни Те мислят, за пророк, а други – че си Илия.“ Тогава се обърна Христос към Петър и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм?
“ – „Ти си Христос, Син на Бога Живаго.“ – „И право казваш, защото това не ти е открила плът, но Отец Мой.“ Един е Отец. Учениците мислеха, че Христос трябва да стане цар, да управлява света. Не, Христос е цар на любовта. Като дойде на Земята, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но Той да послужи.“
към беседата >>
Каквото кажеш да стане, става.
Казвате: „Защо Господ ми е дал този ларинкс? “ Господ ти е дал този ларинкс да пееш и да печелиш пари с него; дал ти го е да печелиш приятели с него; дал ти го е да укротяваш зверове с него; дал ти го е, като стане бездъждие, да кажеш една дума и дъждът да дойде; като кажеш на Слънцето да изгрее, да изгрее, ако е залязло; като кажеш на умрелия да стане и да оживее, да оживее; като кажеш на някой да се роди, да се роди; ако някой се колебае и не иска да се ожени, като му кажеш да се ожени, и той да те послуша. Магическа сила се крие в тази ципица.
Каквото кажеш да стане, става.
Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже. В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума. Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си. Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците. Това е един стар обичай, но жената трябва да се пази, да не се приложи той към нея.
към беседата >>
“ – „Ти си Христос, Син на Бога Живаго.“ – „И право казваш, защото това не ти е открила плът, но Отец Мой.“ Един е Отец.
Христос запита учениците Си: „За кого Ме мислите, че съм? “ Един от тях отговори: „Едни Те мислят, за пророк, а други – че си Илия.“ Тогава се обърна Христос към Петър и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм?
“ – „Ти си Христос, Син на Бога Живаго.“ – „И право казваш, защото това не ти е открила плът, но Отец Мой.“ Един е Отец.
Учениците мислеха, че Христос трябва да стане цар, да управлява света. Не, Христос е цар на любовта. Като дойде на Земята, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но Той да послужи.“
към беседата >>
Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже.
Казвате: „Защо Господ ми е дал този ларинкс? “ Господ ти е дал този ларинкс да пееш и да печелиш пари с него; дал ти го е да печелиш приятели с него; дал ти го е да укротяваш зверове с него; дал ти го е, като стане бездъждие, да кажеш една дума и дъждът да дойде; като кажеш на Слънцето да изгрее, да изгрее, ако е залязло; като кажеш на умрелия да стане и да оживее, да оживее; като кажеш на някой да се роди, да се роди; ако някой се колебае и не иска да се ожени, като му кажеш да се ожени, и той да те послуша. Магическа сила се крие в тази ципица. Каквото кажеш да стане, става.
Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже.
В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума. Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си. Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците. Това е един стар обичай, но жената трябва да се пази, да не се приложи той към нея. Ето защо и вие трябва да се пазите от своя говор, от това, което можете да кажете на някого.
към беседата >>
Учениците мислеха, че Христос трябва да стане цар, да управлява света.
Христос запита учениците Си: „За кого Ме мислите, че съм? “ Един от тях отговори: „Едни Те мислят, за пророк, а други – че си Илия.“ Тогава се обърна Христос към Петър и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм? “ – „Ти си Христос, Син на Бога Живаго.“ – „И право казваш, защото това не ти е открила плът, но Отец Мой.“ Един е Отец.
Учениците мислеха, че Христос трябва да стане цар, да управлява света.
Не, Христос е цар на любовта. Като дойде на Земята, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но Той да послужи.“
към беседата >>
В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума.
Казвате: „Защо Господ ми е дал този ларинкс? “ Господ ти е дал този ларинкс да пееш и да печелиш пари с него; дал ти го е да печелиш приятели с него; дал ти го е да укротяваш зверове с него; дал ти го е, като стане бездъждие, да кажеш една дума и дъждът да дойде; като кажеш на Слънцето да изгрее, да изгрее, ако е залязло; като кажеш на умрелия да стане и да оживее, да оживее; като кажеш на някой да се роди, да се роди; ако някой се колебае и не иска да се ожени, като му кажеш да се ожени, и той да те послуша. Магическа сила се крие в тази ципица. Каквото кажеш да стане, става. Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже.
В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума.
Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си. Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците. Това е един стар обичай, но жената трябва да се пази, да не се приложи той към нея. Ето защо и вие трябва да се пазите от своя говор, от това, което можете да кажете на някого. От незнание как да говори, човек може да си създаде ред нещастия.
към беседата >>
Не, Христос е цар на любовта.
Христос запита учениците Си: „За кого Ме мислите, че съм? “ Един от тях отговори: „Едни Те мислят, за пророк, а други – че си Илия.“ Тогава се обърна Христос към Петър и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм? “ – „Ти си Христос, Син на Бога Живаго.“ – „И право казваш, защото това не ти е открила плът, но Отец Мой.“ Един е Отец. Учениците мислеха, че Христос трябва да стане цар, да управлява света.
Не, Христос е цар на любовта.
Като дойде на Земята, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но Той да послужи.“
към беседата >>
Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си.
“ Господ ти е дал този ларинкс да пееш и да печелиш пари с него; дал ти го е да печелиш приятели с него; дал ти го е да укротяваш зверове с него; дал ти го е, като стане бездъждие, да кажеш една дума и дъждът да дойде; като кажеш на Слънцето да изгрее, да изгрее, ако е залязло; като кажеш на умрелия да стане и да оживее, да оживее; като кажеш на някой да се роди, да се роди; ако някой се колебае и не иска да се ожени, като му кажеш да се ожени, и той да те послуша. Магическа сила се крие в тази ципица. Каквото кажеш да стане, става. Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже. В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума.
Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си.
Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците. Това е един стар обичай, но жената трябва да се пази, да не се приложи той към нея. Ето защо и вие трябва да се пазите от своя говор, от това, което можете да кажете на някого. От незнание как да говори, човек може да си създаде ред нещастия.
към беседата >>
Като дойде на Земята, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но Той да послужи.“
Христос запита учениците Си: „За кого Ме мислите, че съм? “ Един от тях отговори: „Едни Те мислят, за пророк, а други – че си Илия.“ Тогава се обърна Христос към Петър и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм? “ – „Ти си Христос, Син на Бога Живаго.“ – „И право казваш, защото това не ти е открила плът, но Отец Мой.“ Един е Отец. Учениците мислеха, че Христос трябва да стане цар, да управлява света. Не, Христос е цар на любовта.
Като дойде на Земята, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но Той да послужи.“
към беседата >>
Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците.
Магическа сила се крие в тази ципица. Каквото кажеш да стане, става. Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже. В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума. Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си.
Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците.
Това е един стар обичай, но жената трябва да се пази, да не се приложи той към нея. Ето защо и вие трябва да се пазите от своя говор, от това, което можете да кажете на някого. От незнание как да говори, човек може да си създаде ред нещастия.
към беседата >>
И сега очакват Христа, да дойде на Земята с корона на глава, да съди хората.
И сега очакват Христа, да дойде на Земята с корона на глава, да съди хората.
Той ще ги съди, но в Правда. На богатите ще каже: „Следвайте по Моята любов. Не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.“ И едно време искаха да направят Христа цар, но Той се отказа от това. Днес, когато искат да направят някого цар, те имат предвид да се поддържа старият ред на нещата. Не, в света трябва да се възцари любовта, знанието и свободата.
към беседата >>
Това е един стар обичай, но жената трябва да се пази, да не се приложи той към нея.
Каквото кажеш да стане, става. Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже. В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума. Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си. Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците.
Това е един стар обичай, но жената трябва да се пази, да не се приложи той към нея.
Ето защо и вие трябва да се пазите от своя говор, от това, което можете да кажете на някого. От незнание как да говори, човек може да си създаде ред нещастия.
към беседата >>
Той ще ги съди, но в Правда.
И сега очакват Христа, да дойде на Земята с корона на глава, да съди хората.
Той ще ги съди, но в Правда.
На богатите ще каже: „Следвайте по Моята любов. Не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.“ И едно време искаха да направят Христа цар, но Той се отказа от това. Днес, когато искат да направят някого цар, те имат предвид да се поддържа старият ред на нещата. Не, в света трябва да се възцари любовта, знанието и свободата. В света трябва да се възцари истината.
към беседата >>
Ето защо и вие трябва да се пазите от своя говор, от това, което можете да кажете на някого.
Като знаете това, човек трябва да се пази какво ще каже. В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума. Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си. Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците. Това е един стар обичай, но жената трябва да се пази, да не се приложи той към нея.
Ето защо и вие трябва да се пазите от своя говор, от това, което можете да кажете на някого.
От незнание как да говори, човек може да си създаде ред нещастия.
към беседата >>
На богатите ще каже: „Следвайте по Моята любов.
И сега очакват Христа, да дойде на Земята с корона на глава, да съди хората. Той ще ги съди, но в Правда.
На богатите ще каже: „Следвайте по Моята любов.
Не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.“ И едно време искаха да направят Христа цар, но Той се отказа от това. Днес, когато искат да направят някого цар, те имат предвид да се поддържа старият ред на нещата. Не, в света трябва да се възцари любовта, знанието и свободата. В света трябва да се възцари истината.
към беседата >>
От незнание как да говори, човек може да си създаде ред нещастия.
В това отношение турците имат един обичай, от който турските жени се пазят като от чума. Когато турчинът поиска от жена си вода и тя каже, че няма или че съдът е празен и няма вода, тогава турчинът има право да иска развод, да се разведе с жена си. Толкова страшно престъпление се счита това нещо между турците. Това е един стар обичай, но жената трябва да се пази, да не се приложи той към нея. Ето защо и вие трябва да се пазите от своя говор, от това, което можете да кажете на някого.
От незнание как да говори, човек може да си създаде ред нещастия.
към беседата >>
Не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.“ И едно време искаха да направят Христа цар, но Той се отказа от това.
И сега очакват Христа, да дойде на Земята с корона на глава, да съди хората. Той ще ги съди, но в Правда. На богатите ще каже: „Следвайте по Моята любов.
Не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.“ И едно време искаха да направят Христа цар, но Той се отказа от това.
Днес, когато искат да направят някого цар, те имат предвид да се поддържа старият ред на нещата. Не, в света трябва да се възцари любовта, знанието и свободата. В света трябва да се възцари истината.
към беседата >>
Знаете ли колко струва един добър глас?
Знаете ли колко струва един добър глас?
Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк в пощата да си получи една доста крупна сума, около 25 000 долара. Обаче чиновникът казал, че не я познава, не може да ѝ даде парите, освен ако намери човек, който може да удостовери нейната личност. Тогава тя се спряла в средата на пощата и изпяла няколко парчета. Като я чул директорът на пощата, казал: „Друг не може да пее така, освен Аделина Пати“. И веднага той разпоредил да ѝ се даде сумата.
към беседата >>
Днес, когато искат да направят някого цар, те имат предвид да се поддържа старият ред на нещата.
И сега очакват Христа, да дойде на Земята с корона на глава, да съди хората. Той ще ги съди, но в Правда. На богатите ще каже: „Следвайте по Моята любов. Не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.“ И едно време искаха да направят Христа цар, но Той се отказа от това.
Днес, когато искат да направят някого цар, те имат предвид да се поддържа старият ред на нещата.
Не, в света трябва да се възцари любовта, знанието и свободата. В света трябва да се възцари истината.
към беседата >>
Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк в пощата да си получи една доста крупна сума, около 25 000 долара.
Знаете ли колко струва един добър глас?
Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк в пощата да си получи една доста крупна сума, около 25 000 долара.
Обаче чиновникът казал, че не я познава, не може да ѝ даде парите, освен ако намери човек, който може да удостовери нейната личност. Тогава тя се спряла в средата на пощата и изпяла няколко парчета. Като я чул директорът на пощата, казал: „Друг не може да пее така, освен Аделина Пати“. И веднага той разпоредил да ѝ се даде сумата. Значи, Аделина Пати имала глас, с който всякога могла да разполага.
към беседата >>
Не, в света трябва да се възцари любовта, знанието и свободата.
И сега очакват Христа, да дойде на Земята с корона на глава, да съди хората. Той ще ги съди, но в Правда. На богатите ще каже: „Следвайте по Моята любов. Не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.“ И едно време искаха да направят Христа цар, но Той се отказа от това. Днес, когато искат да направят някого цар, те имат предвид да се поддържа старият ред на нещата.
Не, в света трябва да се възцари любовта, знанието и свободата.
В света трябва да се възцари истината.
към беседата >>
Обаче чиновникът казал, че не я познава, не може да ѝ даде парите, освен ако намери човек, който може да удостовери нейната личност.
Знаете ли колко струва един добър глас? Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк в пощата да си получи една доста крупна сума, около 25 000 долара.
Обаче чиновникът казал, че не я познава, не може да ѝ даде парите, освен ако намери човек, който може да удостовери нейната личност.
Тогава тя се спряла в средата на пощата и изпяла няколко парчета. Като я чул директорът на пощата, казал: „Друг не може да пее така, освен Аделина Пати“. И веднага той разпоредил да ѝ се даде сумата. Значи, Аделина Пати имала глас, с който всякога могла да разполага.
към беседата >>
В света трябва да се възцари истината.
Той ще ги съди, но в Правда. На богатите ще каже: „Следвайте по Моята любов. Не изнасилвайте братята си и споделяйте с тях това, което ви е дадено.“ И едно време искаха да направят Христа цар, но Той се отказа от това. Днес, когато искат да направят някого цар, те имат предвид да се поддържа старият ред на нещата. Не, в света трябва да се възцари любовта, знанието и свободата.
В света трябва да се възцари истината.
към беседата >>
Тогава тя се спряла в средата на пощата и изпяла няколко парчета.
Знаете ли колко струва един добър глас? Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк в пощата да си получи една доста крупна сума, около 25 000 долара. Обаче чиновникът казал, че не я познава, не може да ѝ даде парите, освен ако намери човек, който може да удостовери нейната личност.
Тогава тя се спряла в средата на пощата и изпяла няколко парчета.
Като я чул директорът на пощата, казал: „Друг не може да пее така, освен Аделина Пати“. И веднага той разпоредил да ѝ се даде сумата. Значи, Аделина Пати имала глас, с който всякога могла да разполага.
към беседата >>
Като влезете в един дом, вие трябва да имате един правилен образ за истината.
Като влезете в един дом, вие трябва да имате един правилен образ за истината.
Какво трябва да представя мъжът в един дом? Когато влезете в един дом, може да няма такива лампи, с каквито светът днес си служи, но затова главата на мъжа трябва да свети, да се ползуват от неговата светлина всички. Всички в дома трябва да четат на светлината на бащата. Ако е зимно време, тогава няма да се палят печки, защото майката, със своята топлина, ще отоплява стаята. Следователно на светлината на бащата ще се чете, а на топлината на майката ще се греят.
към беседата >>
Като я чул директорът на пощата, казал: „Друг не може да пее така, освен Аделина Пати“.
Знаете ли колко струва един добър глас? Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк в пощата да си получи една доста крупна сума, около 25 000 долара. Обаче чиновникът казал, че не я познава, не може да ѝ даде парите, освен ако намери човек, който може да удостовери нейната личност. Тогава тя се спряла в средата на пощата и изпяла няколко парчета.
Като я чул директорът на пощата, казал: „Друг не може да пее така, освен Аделина Пати“.
И веднага той разпоредил да ѝ се даде сумата. Значи, Аделина Пати имала глас, с който всякога могла да разполага.
към беседата >>
Какво трябва да представя мъжът в един дом?
Като влезете в един дом, вие трябва да имате един правилен образ за истината.
Какво трябва да представя мъжът в един дом?
Когато влезете в един дом, може да няма такива лампи, с каквито светът днес си служи, но затова главата на мъжа трябва да свети, да се ползуват от неговата светлина всички. Всички в дома трябва да четат на светлината на бащата. Ако е зимно време, тогава няма да се палят печки, защото майката, със своята топлина, ще отоплява стаята. Следователно на светлината на бащата ще се чете, а на топлината на майката ще се греят. Бащата носи светлината, а майката – топлината.
към беседата >>
И веднага той разпоредил да ѝ се даде сумата.
Знаете ли колко струва един добър глас? Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк в пощата да си получи една доста крупна сума, около 25 000 долара. Обаче чиновникът казал, че не я познава, не може да ѝ даде парите, освен ако намери човек, който може да удостовери нейната личност. Тогава тя се спряла в средата на пощата и изпяла няколко парчета. Като я чул директорът на пощата, казал: „Друг не може да пее така, освен Аделина Пати“.
И веднага той разпоредил да ѝ се даде сумата.
Значи, Аделина Пати имала глас, с който всякога могла да разполага.
към беседата >>
Когато влезете в един дом, може да няма такива лампи, с каквито светът днес си служи, но затова главата на мъжа трябва да свети, да се ползуват от неговата светлина всички.
Като влезете в един дом, вие трябва да имате един правилен образ за истината. Какво трябва да представя мъжът в един дом?
Когато влезете в един дом, може да няма такива лампи, с каквито светът днес си служи, но затова главата на мъжа трябва да свети, да се ползуват от неговата светлина всички.
Всички в дома трябва да четат на светлината на бащата. Ако е зимно време, тогава няма да се палят печки, защото майката, със своята топлина, ще отоплява стаята. Следователно на светлината на бащата ще се чете, а на топлината на майката ще се греят. Бащата носи светлината, а майката – топлината.
към беседата >>
Значи, Аделина Пати имала глас, с който всякога могла да разполага.
Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк в пощата да си получи една доста крупна сума, около 25 000 долара. Обаче чиновникът казал, че не я познава, не може да ѝ даде парите, освен ако намери човек, който може да удостовери нейната личност. Тогава тя се спряла в средата на пощата и изпяла няколко парчета. Като я чул директорът на пощата, казал: „Друг не може да пее така, освен Аделина Пати“. И веднага той разпоредил да ѝ се даде сумата.
Значи, Аделина Пати имала глас, с който всякога могла да разполага.
към беседата >>
Всички в дома трябва да четат на светлината на бащата.
Като влезете в един дом, вие трябва да имате един правилен образ за истината. Какво трябва да представя мъжът в един дом? Когато влезете в един дом, може да няма такива лампи, с каквито светът днес си служи, но затова главата на мъжа трябва да свети, да се ползуват от неговата светлина всички.
Всички в дома трябва да четат на светлината на бащата.
Ако е зимно време, тогава няма да се палят печки, защото майката, със своята топлина, ще отоплява стаята. Следователно на светлината на бащата ще се чете, а на топлината на майката ще се греят. Бащата носи светлината, а майката – топлината.
към беседата >>
Друг един пример.
Друг един пример.
В един театър, някъде из Европа, Аделина Пати била ангажирана да пее. Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили. Тогава, тя намислила да му устрои една изненада. В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало.
към беседата >>
Ако е зимно време, тогава няма да се палят печки, защото майката, със своята топлина, ще отоплява стаята.
Като влезете в един дом, вие трябва да имате един правилен образ за истината. Какво трябва да представя мъжът в един дом? Когато влезете в един дом, може да няма такива лампи, с каквито светът днес си служи, но затова главата на мъжа трябва да свети, да се ползуват от неговата светлина всички. Всички в дома трябва да четат на светлината на бащата.
Ако е зимно време, тогава няма да се палят печки, защото майката, със своята топлина, ще отоплява стаята.
Следователно на светлината на бащата ще се чете, а на топлината на майката ще се греят. Бащата носи светлината, а майката – топлината.
към беседата >>
В един театър, някъде из Европа, Аделина Пати била ангажирана да пее.
Друг един пример.
В един театър, някъде из Европа, Аделина Пати била ангажирана да пее.
Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили. Тогава, тя намислила да му устрои една изненада. В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси.
към беседата >>
Следователно на светлината на бащата ще се чете, а на топлината на майката ще се греят.
Като влезете в един дом, вие трябва да имате един правилен образ за истината. Какво трябва да представя мъжът в един дом? Когато влезете в един дом, може да няма такива лампи, с каквито светът днес си служи, но затова главата на мъжа трябва да свети, да се ползуват от неговата светлина всички. Всички в дома трябва да четат на светлината на бащата. Ако е зимно време, тогава няма да се палят печки, защото майката, със своята топлина, ще отоплява стаята.
Следователно на светлината на бащата ще се чете, а на топлината на майката ще се греят.
Бащата носи светлината, а майката – топлината.
към беседата >>
Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили.
Друг един пример. В един театър, някъде из Европа, Аделина Пати била ангажирана да пее.
Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили.
Тогава, тя намислила да му устрои една изненада. В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала.
към беседата >>
Бащата носи светлината, а майката – топлината.
Какво трябва да представя мъжът в един дом? Когато влезете в един дом, може да няма такива лампи, с каквито светът днес си служи, но затова главата на мъжа трябва да свети, да се ползуват от неговата светлина всички. Всички в дома трябва да четат на светлината на бащата. Ако е зимно време, тогава няма да се палят печки, защото майката, със своята топлина, ще отоплява стаята. Следователно на светлината на бащата ще се чете, а на топлината на майката ще се греят.
Бащата носи светлината, а майката – топлината.
към беседата >>
Тогава, тя намислила да му устрои една изненада.
Друг един пример. В един театър, някъде из Европа, Аделина Пати била ангажирана да пее. Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили.
Тогава, тя намислила да му устрои една изненада.
В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената.
към беседата >>
Сега ще дойде възражението: „Какво ще правят тогава търговците?
Сега ще дойде възражението: „Какво ще правят тогава търговците?
“ Мислите ли, че светът, в който сега живеем, е най-разумният? Мислите ли, че той не може да се устрои по друг начин? Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно. Лошо ли ще бъде това? Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил.
към беседата >>
В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила.
Друг един пример. В един театър, някъде из Европа, Аделина Пати била ангажирана да пее. Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили. Тогава, тя намислила да му устрои една изненада.
В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила.
Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува.
към беседата >>
“ Мислите ли, че светът, в който сега живеем, е най-разумният?
Сега ще дойде възражението: „Какво ще правят тогава търговците?
“ Мислите ли, че светът, в който сега живеем, е най-разумният?
Мислите ли, че той не може да се устрои по друг начин? Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно. Лошо ли ще бъде това? Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил. Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари.
към беседата >>
Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало.
Друг един пример. В един театър, някъде из Европа, Аделина Пати била ангажирана да пее. Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили. Тогава, тя намислила да му устрои една изненада. В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила.
Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало.
Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка.
към беседата >>
Мислите ли, че той не може да се устрои по друг начин?
Сега ще дойде възражението: „Какво ще правят тогава търговците? “ Мислите ли, че светът, в който сега живеем, е най-разумният?
Мислите ли, че той не може да се устрои по друг начин?
Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно. Лошо ли ще бъде това? Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил. Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари. И каквото на него се дава, пак ще благодари.
към беседата >>
Директорът на театъра се принудил да я търси.
В един театър, някъде из Европа, Аделина Пати била ангажирана да пее. Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили. Тогава, тя намислила да му устрои една изненада. В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало.
Директорът на театъра се принудил да я търси.
Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала.
към беседата >>
Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно.
Сега ще дойде възражението: „Какво ще правят тогава търговците? “ Мислите ли, че светът, в който сега живеем, е най-разумният? Мислите ли, че той не може да се устрои по друг начин?
Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно.
Лошо ли ще бъде това? Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил. Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари. И каквото на него се дава, пак ще благодари. Навсякъде ще се чуват само благодарности.
към беседата >>
Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала.
Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили. Тогава, тя намислила да му устрои една изненада. В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси.
Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала.
Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка.
към беседата >>
Лошо ли ще бъде това?
Сега ще дойде възражението: „Какво ще правят тогава търговците? “ Мислите ли, че светът, в който сега живеем, е най-разумният? Мислите ли, че той не може да се устрои по друг начин? Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно.
Лошо ли ще бъде това?
Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил. Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари. И каквото на него се дава, пак ще благодари. Навсякъде ще се чуват само благодарности. Така ще се уредят всички работи.
към беседата >>
Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената.
Тогава, тя намислила да му устрои една изненада. В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала.
Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената.
Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка. Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената.
към беседата >>
Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил.
Сега ще дойде възражението: „Какво ще правят тогава търговците? “ Мислите ли, че светът, в който сега живеем, е най-разумният? Мислите ли, че той не може да се устрои по друг начин? Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно. Лошо ли ще бъде това?
Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил.
Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари. И каквото на него се дава, пак ще благодари. Навсякъде ще се чуват само благодарности. Така ще се уредят всички работи. – Как може да стане това?
към беседата >>
Тя започнала тогава бавно да се обува.
В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената.
Тя започнала тогава бавно да се обува.
Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка. Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената. Магическа сила се крие в тази малка ципица.
към беседата >>
Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари.
“ Мислите ли, че светът, в който сега живеем, е най-разумният? Мислите ли, че той не може да се устрои по друг начин? Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно. Лошо ли ще бъде това? Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил.
Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари.
И каквото на него се дава, пак ще благодари. Навсякъде ще се чуват само благодарности. Така ще се уредят всички работи. – Как може да стане това? Направете опит и ще видите.
към беседата >>
Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка.
Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува.
Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка.
Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка. Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената. Магическа сила се крие в тази малка ципица.
към беседата >>
И каквото на него се дава, пак ще благодари.
Мислите ли, че той не може да се устрои по друг начин? Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно. Лошо ли ще бъде това? Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил. Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари.
И каквото на него се дава, пак ще благодари.
Навсякъде ще се чуват само благодарности. Така ще се уредят всички работи. – Как може да стане това? Направете опит и ще видите.
към беседата >>
Тя обула и двата крака и тръгнала.
Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка.
Тя обула и двата крака и тръгнала.
Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка. Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената. Магическа сила се крие в тази малка ципица.
към беседата >>
Навсякъде ще се чуват само благодарности.
Представете си, че навсякъде има градини, посадени с хубави овощни дървета, и търговците ходят от една градина в друга да събират плодове и да ги раздават на хората безплатно. Лошо ли ще бъде това? Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил. Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари. И каквото на него се дава, пак ще благодари.
Навсякъде ще се чуват само благодарности.
Така ще се уредят всички работи. – Как може да стане това? Направете опит и ще видите.
към беседата >>
Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка.
Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала.
Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка.
Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената. Магическа сила се крие в тази малка ципица.
към беседата >>
Така ще се уредят всички работи.
Лошо ли ще бъде това? Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил. Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари. И каквото на него се дава, пак ще благодари. Навсякъде ще се чуват само благодарности.
Така ще се уредят всички работи.
– Как може да стане това? Направете опит и ще видите.
към беседата >>
Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената.
Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка.
Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената.
Магическа сила се крие в тази малка ципица.
към беседата >>
– Как може да стане това?
Който получи плодовете, ще каже на търговеца: „Благодаря.“ И той от своя страна ще благодари, че е услужил. Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари. И каквото на него се дава, пак ще благодари. Навсякъде ще се чуват само благодарности. Така ще се уредят всички работи.
– Как може да стане това?
Направете опит и ще видите.
към беседата >>
Магическа сила се крие в тази малка ципица.
Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. Тя обула и двата крака и тръгнала. Като излязла на сцената, той ѝ обещал още 25 000 франка. Така тя изкарала тази голяма сума от 75 000 франка, за да се съгласи да излезе на сцената.
Магическа сила се крие в тази малка ципица.
към беседата >>
Направете опит и ще видите.
Ако гостилничарят дава ядене безплатно, пак ще му се благодари. И каквото на него се дава, пак ще благодари. Навсякъде ще се чуват само благодарности. Така ще се уредят всички работи. – Как може да стане това?
Направете опит и ще видите.
към беседата >>
Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил.
Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил.
Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати. Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата. Музиката не идва всякога. Ще сееш житото само когато е времето му: на пролет и на есен. То всякога не става.
към беседата >>
При сегашното положение на работите вие се намирате в положението на онзи турски дервиш, който нямал пет пари в джоба си, но отишъл в една баня да се къпе.
При сегашното положение на работите вие се намирате в положението на онзи турски дервиш, който нямал пет пари в джоба си, но отишъл в една баня да се къпе.
Като се окъпал, той излязъл от банята и казал на баняджията: „Благодаря за хубавата баня.“ – „Ами да си платиш! “ – „Че, аз служа на Бога! “ – „Не се приема тук това. Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки. – „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш?
към беседата >>
Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати.
Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил.
Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати.
Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата. Музиката не идва всякога. Ще сееш житото само когато е времето му: на пролет и на есен. То всякога не става. Всяко нещо става на своето време.
към беседата >>
Като се окъпал, той излязъл от банята и казал на баняджията: „Благодаря за хубавата баня.“ – „Ами да си платиш!
При сегашното положение на работите вие се намирате в положението на онзи турски дервиш, който нямал пет пари в джоба си, но отишъл в една баня да се къпе.
Като се окъпал, той излязъл от банята и казал на баняджията: „Благодаря за хубавата баня.“ – „Ами да си платиш!
“ – „Че, аз служа на Бога! “ – „Не се приема тук това. Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки. – „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш? Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал.
към беседата >>
Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата.
Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил. Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати.
Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата.
Музиката не идва всякога. Ще сееш житото само когато е времето му: на пролет и на есен. То всякога не става. Всяко нещо става на своето време.
към беседата >>
“ – „Че, аз служа на Бога!
При сегашното положение на работите вие се намирате в положението на онзи турски дервиш, който нямал пет пари в джоба си, но отишъл в една баня да се къпе. Като се окъпал, той излязъл от банята и казал на баняджията: „Благодаря за хубавата баня.“ – „Ами да си платиш!
“ – „Че, аз служа на Бога!
“ – „Не се приема тук това. Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки. – „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш? Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал. Баняджията отишъл да види какво става.
към беседата >>
Музиката не идва всякога.
Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил. Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати. Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата.
Музиката не идва всякога.
Ще сееш житото само когато е времето му: на пролет и на есен. То всякога не става. Всяко нещо става на своето време.
към беседата >>
“ – „Не се приема тук това.
При сегашното положение на работите вие се намирате в положението на онзи турски дервиш, който нямал пет пари в джоба си, но отишъл в една баня да се къпе. Като се окъпал, той излязъл от банята и казал на баняджията: „Благодаря за хубавата баня.“ – „Ами да си платиш! “ – „Че, аз служа на Бога!
“ – „Не се приема тук това.
Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки. – „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш? Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал. Баняджията отишъл да види какво става. В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията.
към беседата >>
Ще сееш житото само когато е времето му: на пролет и на есен.
Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил. Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати. Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата. Музиката не идва всякога.
Ще сееш житото само когато е времето му: на пролет и на есен.
То всякога не става. Всяко нещо става на своето време.
към беседата >>
Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки.
При сегашното положение на работите вие се намирате в положението на онзи турски дервиш, който нямал пет пари в джоба си, но отишъл в една баня да се къпе. Като се окъпал, той излязъл от банята и казал на баняджията: „Благодаря за хубавата баня.“ – „Ами да си платиш! “ – „Че, аз служа на Бога! “ – „Не се приема тук това.
Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки.
– „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш? Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал. Баняджията отишъл да види какво става. В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията. На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си.
към беседата >>
То всякога не става.
Казвате за някого: „Виж как Господ е надарил този човек.“ Бог всички е надарил. Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати. Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата. Музиката не идва всякога. Ще сееш житото само когато е времето му: на пролет и на есен.
То всякога не става.
Всяко нещо става на своето време.
към беседата >>
– „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш?
При сегашното положение на работите вие се намирате в положението на онзи турски дервиш, който нямал пет пари в джоба си, но отишъл в една баня да се къпе. Като се окъпал, той излязъл от банята и казал на баняджията: „Благодаря за хубавата баня.“ – „Ами да си платиш! “ – „Че, аз служа на Бога! “ – „Не се приема тук това. Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки.
– „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш?
Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал. Баняджията отишъл да види какво става. В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията. На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си. Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив.
към беседата >>
Всяко нещо става на своето време.
Всеки от вас би могъл да стане Аделина Пати. Но Аделина Пати схванала онзи важен момент, когато музиката действува в природата. Музиката не идва всякога. Ще сееш житото само когато е времето му: на пролет и на есен. То всякога не става.
Всяко нещо става на своето време.
към беседата >>
Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал.
Като се окъпал, той излязъл от банята и казал на баняджията: „Благодаря за хубавата баня.“ – „Ами да си платиш! “ – „Че, аз служа на Бога! “ – „Не се приема тук това. Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки. – „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш?
Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал.
Баняджията отишъл да види какво става. В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията. На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си. Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив. „Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство.
към беседата >>
Както виждате, една толкова малка ципица е вложена във вашето гърло и тя представя такова голямо богатство.
Както виждате, една толкова малка ципица е вложена във вашето гърло и тя представя такова голямо богатство.
Освен нея, грамадни богатства са вложени в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло. Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява.
към беседата >>
Баняджията отишъл да види какво става.
“ – „Че, аз служа на Бога! “ – „Не се приема тук това. Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки. – „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш? Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал.
Баняджията отишъл да види какво става.
В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията. На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си. Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив. „Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство. За пари не се моли на Бога, Той пари не дава.
към беседата >>
Освен нея, грамадни богатства са вложени в човешката глава.
Както виждате, една толкова малка ципица е вложена във вашето гърло и тя представя такова голямо богатство.
Освен нея, грамадни богатства са вложени в човешката глава.
Несметни богатства се крият в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло. Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява. Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощаване.
към беседата >>
В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията.
“ – „Не се приема тук това. Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки. – „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш? Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал. Баняджията отишъл да види какво става.
В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията.
На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си. Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив. „Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство. За пари не се моли на Бога, Той пари не дава. Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде.
към беседата >>
Несметни богатства се крият в човешката глава.
Както виждате, една толкова малка ципица е вложена във вашето гърло и тя представя такова голямо богатство. Освен нея, грамадни богатства са вложени в човешката глава.
Несметни богатства се крият в човешката глава.
Несметни богатства се крият в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло. Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява. Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощаване. Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен.
към беседата >>
На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си.
Ти трябва да си платиш.“ Тогава банята струвала само 10 стотинки. – „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш? Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал. Баняджията отишъл да види какво става. В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията.
На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си.
Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив. „Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство. За пари не се моли на Бога, Той пари не дава. Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде. По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота.
към беседата >>
Несметни богатства се крият в човешките дробове.
Както виждате, една толкова малка ципица е вложена във вашето гърло и тя представя такова голямо богатство. Освен нея, грамадни богатства са вложени в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешката глава.
Несметни богатства се крият в човешките дробове.
Несметни богатства се крият в човешкото тяло. Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява. Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощаване. Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен. За пример, когато човек изпадне в мрачно състояние и казва, че не му се живее, това показва, че той се е демагнетизирал.
към беседата >>
Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив.
– „Нямам пет пари в джоба си.“ – „Като нямаш никакви пари, защо си дошъл да се къпеш? Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал. Баняджията отишъл да види какво става. В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията. На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си.
Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив.
„Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство. За пари не се моли на Бога, Той пари не дава. Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде. По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота. Ако искаш нещо от Бога, искай живот, искай знание, искай свобода, но пари не искай.
към беседата >>
Несметни богатства се крият в човешкото тяло.
Както виждате, една толкова малка ципица е вложена във вашето гърло и тя представя такова голямо богатство. Освен нея, грамадни богатства са вложени в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешките дробове.
Несметни богатства се крият в човешкото тяло.
Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява. Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощаване. Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен. За пример, когато човек изпадне в мрачно състояние и казва, че не му се живее, това показва, че той се е демагнетизирал.
към беседата >>
„Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство.
Ще ти взема дрехата, да се научиш друг път да не идваш на баня без пари.“ Дервишът взел да се моли на Господа: „Господи, дай ми по някакъв начин 10 стотинки или направи нещо, да се събори банята, за да се освободя от този изедник.“ По едно време в банята се дигнал голям скандал. Баняджията отишъл да види какво става. В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията. На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си. Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив.
„Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство.
За пари не се моли на Бога, Той пари не дава. Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде. По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота. Ако искаш нещо от Бога, искай живот, искай знание, искай свобода, но пари не искай. Парите са в тебе.
към беседата >>
Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява.
Както виждате, една толкова малка ципица е вложена във вашето гърло и тя представя такова голямо богатство. Освен нея, грамадни богатства са вложени в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло.
Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява.
Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощаване. Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен. За пример, когато човек изпадне в мрачно състояние и казва, че не му се живее, това показва, че той се е демагнетизирал.
към беседата >>
За пари не се моли на Бога, Той пари не дава.
Баняджията отишъл да види какво става. В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията. На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си. Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив. „Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство.
За пари не се моли на Бога, Той пари не дава.
Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде. По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота. Ако искаш нещо от Бога, искай живот, искай знание, искай свобода, но пари не искай. Парите са в тебе. Иди да попееш някъде, и веднага ще имаш 25 000 лева.
към беседата >>
Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощаване.
Освен нея, грамадни богатства са вложени в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло. Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява.
Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощаване.
Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен. За пример, когато човек изпадне в мрачно състояние и казва, че не му се живее, това показва, че той се е демагнетизирал.
към беседата >>
Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде.
В това време дервишът си отишъл и се освободил от баняджията. На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си. Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив. „Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство. За пари не се моли на Бога, Той пари не дава.
Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде.
По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота. Ако искаш нещо от Бога, искай живот, искай знание, искай свобода, но пари не искай. Парите са в тебе. Иди да попееш някъде, и веднага ще имаш 25 000 лева.
към беседата >>
Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен.
Несметни богатства се крият в човешката глава. Несметни богатства се крият в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло. Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява. Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощаване.
Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен.
За пример, когато човек изпадне в мрачно състояние и казва, че не му се живее, това показва, че той се е демагнетизирал.
към беседата >>
По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота.
На пътя си той срещнал един турски ходжа, който се молел в себе си. Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив. „Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство. За пари не се моли на Бога, Той пари не дава. Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде.
По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота.
Ако искаш нещо от Бога, искай живот, искай знание, искай свобода, но пари не искай. Парите са в тебе. Иди да попееш някъде, и веднага ще имаш 25 000 лева.
към беседата >>
За пример, когато човек изпадне в мрачно състояние и казва, че не му се живее, това показва, че той се е демагнетизирал.
Несметни богатства се крият в човешките дробове. Несметни богатства се крият в човешкото тяло. Някои имат в себе си тази магическа сила, че достатъчно е да положат ръката си върху главата на някой болен, и той веднага оздравява. Това, че всички нямат тази сила, се дължи на голямо нервно изтощаване. Когато изгуби своята нервна енергия, човек се демагнетизира и става негативен.
За пример, когато човек изпадне в мрачно състояние и казва, че не му се живее, това показва, че той се е демагнетизирал.
към беседата >>
Ако искаш нещо от Бога, искай живот, искай знание, искай свобода, но пари не искай.
Дервишът му казал: „Аз зная за какво се молиш.“ Той знаел, че ходжата бил много користолюбив. „Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство. За пари не се моли на Бога, Той пари не дава. Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде. По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота.
Ако искаш нещо от Бога, искай живот, искай знание, искай свобода, но пари не искай.
Парите са в тебе. Иди да попееш някъде, и веднага ще имаш 25 000 лева.
към беседата >>
Вие не знаете какво нещо представя икономията в природата.
Вие не знаете какво нещо представя икономията в природата.
Един богат човек виждал, че много харчи и решил по някакъв начин да направи икономия, да съкрати някои пера в бюджета си. Всяка година правил опит да икономисва, но все не знаел кое перо да съкрати. Една година той изгубил 3/4 от капитала си. Веднага, още същата година намерил кои пера от бюджета си да съкрати.
към беседата >>
Парите са в тебе.
„Ти се молиш за пари, искаш Господ да ти даде богатство. За пари не се моли на Бога, Той пари не дава. Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде. По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота. Ако искаш нещо от Бога, искай живот, искай знание, искай свобода, но пари не искай.
Парите са в тебе.
Иди да попееш някъде, и веднага ще имаш 25 000 лева.
към беседата >>
Един богат човек виждал, че много харчи и решил по някакъв начин да направи икономия, да съкрати някои пера в бюджета си.
Вие не знаете какво нещо представя икономията в природата.
Един богат човек виждал, че много харчи и решил по някакъв начин да направи икономия, да съкрати някои пера в бюджета си.
Всяка година правил опит да икономисва, но все не знаел кое перо да съкрати. Една година той изгубил 3/4 от капитала си. Веднага, още същата година намерил кои пера от бюджета си да съкрати.
към беседата >>
Иди да попееш някъде, и веднага ще имаш 25 000 лева.
За пари не се моли на Бога, Той пари не дава. Аз се молех за 10 стотинки и не ми даде. По-скоро събори банята, отколкото да ми даде пари.“ Това показва, че се намираш в крива посока на живота. Ако искаш нещо от Бога, искай живот, искай знание, искай свобода, но пари не искай. Парите са в тебе.
Иди да попееш някъде, и веднага ще имаш 25 000 лева.
към беседата >>
Всяка година правил опит да икономисва, но все не знаел кое перо да съкрати.
Вие не знаете какво нещо представя икономията в природата. Един богат човек виждал, че много харчи и решил по някакъв начин да направи икономия, да съкрати някои пера в бюджета си.
Всяка година правил опит да икономисва, но все не знаел кое перо да съкрати.
Една година той изгубил 3/4 от капитала си. Веднага, още същата година намерил кои пера от бюджета си да съкрати.
към беседата >>
Сега казвам на всички ви: Възприемете Бога като любов в себе си, възприемете Бога като светлина и знание в себе си, възприемете Бога като свобода в себе си и всичко друго ще се уреди.
Сега казвам на всички ви: Възприемете Бога като любов в себе си, възприемете Бога като светлина и знание в себе си, възприемете Бога като свобода в себе си и всичко друго ще се уреди.
към беседата >>
Една година той изгубил 3/4 от капитала си.
Вие не знаете какво нещо представя икономията в природата. Един богат човек виждал, че много харчи и решил по някакъв начин да направи икономия, да съкрати някои пера в бюджета си. Всяка година правил опит да икономисва, но все не знаел кое перо да съкрати.
Една година той изгубил 3/4 от капитала си.
Веднага, още същата година намерил кои пера от бюджета си да съкрати.
към беседата >>
Веднага, още същата година намерил кои пера от бюджета си да съкрати.
Вие не знаете какво нещо представя икономията в природата. Един богат човек виждал, че много харчи и решил по някакъв начин да направи икономия, да съкрати някои пера в бюджета си. Всяка година правил опит да икономисва, но все не знаел кое перо да съкрати. Една година той изгубил 3/4 от капитала си.
Веднага, още същата година намерил кои пера от бюджета си да съкрати.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате един приятел, в когото се съмнявате.
Да допуснем, че вие имате един приятел, в когото се съмнявате.
Или вие можете да се съмнявате в баща си, че мисли да ви изиграе. Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането си на брата ви. Кое ви дава повод да се съмнявате? Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част. Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия.
към беседата >>
Или вие можете да се съмнявате в баща си, че мисли да ви изиграе.
Да допуснем, че вие имате един приятел, в когото се съмнявате.
Или вие можете да се съмнявате в баща си, че мисли да ви изиграе.
Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането си на брата ви. Кое ви дава повод да се съмнявате? Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част. Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща.
към беседата >>
Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането си на брата ви.
Да допуснем, че вие имате един приятел, в когото се съмнявате. Или вие можете да се съмнявате в баща си, че мисли да ви изиграе.
Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането си на брата ви.
Кое ви дава повод да се съмнявате? Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част. Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет.
към беседата >>
Кое ви дава повод да се съмнявате?
Да допуснем, че вие имате един приятел, в когото се съмнявате. Или вие можете да се съмнявате в баща си, че мисли да ви изиграе. Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането си на брата ви.
Кое ви дава повод да се съмнявате?
Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част. Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет. Той знае кой как живее.
към беседата >>
Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част.
Да допуснем, че вие имате един приятел, в когото се съмнявате. Или вие можете да се съмнявате в баща си, че мисли да ви изиграе. Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането си на брата ви. Кое ви дава повод да се съмнявате?
Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част.
Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет. Той знае кой как живее. Обаче всеки казва, че малко му е дадено.
към беседата >>
Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия.
Да допуснем, че вие имате един приятел, в когото се съмнявате. Или вие можете да се съмнявате в баща си, че мисли да ви изиграе. Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането си на брата ви. Кое ви дава повод да се съмнявате? Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част.
Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия.
Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет. Той знае кой как живее. Обаче всеки казва, че малко му е дадено.
към беседата >>
Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща.
Или вие можете да се съмнявате в баща си, че мисли да ви изиграе. Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането си на брата ви. Кое ви дава повод да се съмнявате? Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част. Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия.
Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща.
Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет. Той знае кой как живее. Обаче всеки казва, че малко му е дадено.
към беседата >>
Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет.
Виждате, че баща ви иска да остави по-голяма част от имането си на брата ви. Кое ви дава повод да се съмнявате? Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част. Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща.
Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет.
Той знае кой как живее. Обаче всеки казва, че малко му е дадено.
към беседата >>
Той знае кой как живее.
Кое ви дава повод да се съмнявате? Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част. Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет.
Той знае кой как живее.
Обаче всеки казва, че малко му е дадено.
към беседата >>
Обаче всеки казва, че малко му е дадено.
Това, че баща ви иска да даде на брата ви по-голям дял от имотите си, се дължи на това, че той намира брат ви за по-умен и не иска да се разпилява богатството, затова му оставя по-голяма част. Следователно, когато Бог обръща някъде по-голямо внимание, то е защото Той иска да направи икономия, да не се разпилява Неговата енергия. Бог наблюдава всички, кой как живее и такъв кредит му отпуща. Бог познава всички хора от хиляди години, знае какъв е техният манталитет. Той знае кой как живее.
Обаче всеки казва, че малко му е дадено.
към беседата >>
Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота.
Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота.
Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа. Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци. Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия? Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея.
към беседата >>
Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа.
Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота.
Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа.
Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци. Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия? Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение.
към беседата >>
Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци.
Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота. Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа.
Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци.
Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия? Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е?
към беседата >>
Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия?
Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота. Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа. Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци.
Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия?
Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас?
към беседата >>
Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н.
Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота. Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа. Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци. Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия?
Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н.
Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас? Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение.
към беседата >>
Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея.
Сега аз не искам да казвам къде са вашите погрешки в живота. Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа. Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци. Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия? Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н.
Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея.
Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас? Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение. Само чрез тази реалност човек може да постигне нещо в живота.
към беседата >>
Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение.
Сега можете да кажете, че целият свят е християнски, вярва в Христа. Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци. Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия? Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея.
Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение.
Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас? Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение. Само чрез тази реалност човек може да постигне нещо в живота.
към беседата >>
Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е?
Обаче според мене има едно вярване в празните каци, има едно вярване в пълните каци. Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия? Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение.
Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е?
Има ли някакво отношение към вас? Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение. Само чрез тази реалност човек може да постигне нещо в живота.
към беседата >>
Има ли някакво отношение към вас?
Ако аз вярвам в една празна каца, какво ще придобия? Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е?
Има ли някакво отношение към вас?
Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение. Само чрез тази реалност човек може да постигне нещо в живота.
към беседата >>
Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение.
Всичко може да се каже за тази каца: че има хубави обръчи, добре стегнати, от хубаво дъбово дърво е направена и т.н. Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас?
Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение.
Само чрез тази реалност човек може да постигне нещо в живота.
към беседата >>
Само чрез тази реалност човек може да постигне нещо в живота.
Обаче отивам при тази каца, но не намирам нищо в нея. Обаче, ако аз вярвам в една пълна каца с жито, или със зеле, или с пиперки и отида при нея, мойта вяра ще има вече друго отношение. Питам: Онова, в което вие вярвате, реално ли е? Има ли някакво отношение към вас? Защото нас ни интересуват само онези реалности, които имат отношение към нас и към които и ние имаме отношение.
Само чрез тази реалност човек може да постигне нещо в живота.
към беседата >>
Та, когато говорим за любовта, ние я считаме като една реална сила, която човек трябва да знае как да употреби.
Та, когато говорим за любовта, ние я считаме като една реална сила, която човек трябва да знае как да употреби.
И разумността е една реална сила, чрез която човек може да си послужи. И тогава казваме, че животът е резултат само от Закона на Любовта. Любовта е посадена като семе. Казват, че Любовта е плод на Духа. Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот.
към беседата >>
И разумността е една реална сила, чрез която човек може да си послужи.
Та, когато говорим за любовта, ние я считаме като една реална сила, която човек трябва да знае как да употреби.
И разумността е една реална сила, чрез която човек може да си послужи.
И тогава казваме, че животът е резултат само от Закона на Любовта. Любовта е посадена като семе. Казват, че Любовта е плод на Духа. Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот. Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте.
към беседата >>
И тогава казваме, че животът е резултат само от Закона на Любовта.
Та, когато говорим за любовта, ние я считаме като една реална сила, която човек трябва да знае как да употреби. И разумността е една реална сила, чрез която човек може да си послужи.
И тогава казваме, че животът е резултат само от Закона на Любовта.
Любовта е посадена като семе. Казват, че Любовта е плод на Духа. Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот. Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте. Следователно и това растение дава такъв плод, според този, от който е излязло.
към беседата >>
Любовта е посадена като семе.
Та, когато говорим за любовта, ние я считаме като една реална сила, която човек трябва да знае как да употреби. И разумността е една реална сила, чрез която човек може да си послужи. И тогава казваме, че животът е резултат само от Закона на Любовта.
Любовта е посадена като семе.
Казват, че Любовта е плод на Духа. Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот. Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте. Следователно и това растение дава такъв плод, според този, от който е излязло. След това ние взимаме знанието като плод от мъдростта.
към беседата >>
Казват, че Любовта е плод на Духа.
Та, когато говорим за любовта, ние я считаме като една реална сила, която човек трябва да знае как да употреби. И разумността е една реална сила, чрез която човек може да си послужи. И тогава казваме, че животът е резултат само от Закона на Любовта. Любовта е посадена като семе.
Казват, че Любовта е плод на Духа.
Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот. Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте. Следователно и това растение дава такъв плод, според този, от който е излязло. След това ние взимаме знанието като плод от мъдростта. Свободата пък разглеждаме като плод на истината.
към беседата >>
Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот.
Та, когато говорим за любовта, ние я считаме като една реална сила, която човек трябва да знае как да употреби. И разумността е една реална сила, чрез която човек може да си послужи. И тогава казваме, че животът е резултат само от Закона на Любовта. Любовта е посадена като семе. Казват, че Любовта е плод на Духа.
Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот.
Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте. Следователно и това растение дава такъв плод, според този, от който е излязло. След това ние взимаме знанието като плод от мъдростта. Свободата пък разглеждаме като плод на истината.
към беседата >>
Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте.
И разумността е една реална сила, чрез която човек може да си послужи. И тогава казваме, че животът е резултат само от Закона на Любовта. Любовта е посадена като семе. Казват, че Любовта е плод на Духа. Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот.
Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте.
Следователно и това растение дава такъв плод, според този, от който е излязло. След това ние взимаме знанието като плод от мъдростта. Свободата пък разглеждаме като плод на истината.
към беседата >>
Следователно и това растение дава такъв плод, според този, от който е излязло.
И тогава казваме, че животът е резултат само от Закона на Любовта. Любовта е посадена като семе. Казват, че Любовта е плод на Духа. Следователно, дето и да е посаден този плод, той винаги дава живот. Ние уподобяваме живота на растение, което започва да расте.
Следователно и това растение дава такъв плод, според този, от който е излязло.
След това ние взимаме знанието като плод от мъдростта. Свободата пък разглеждаме като плод на истината.
към беседата >>
2.
Примирителната постъпка / Мекота, примирителната постъпка. Красотата ще спаси света!)
,
УС
, София, 28.3.1937г.,
Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената?
Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи.
Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената?
Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат. Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца. После им изникнат мустаци и брада.
към беседата >>
На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора.
Осъждат един човек и го затварят. Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор.
На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора.
Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе.
към беседата >>
Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа.
Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената?
Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа.
Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат. Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца. После им изникнат мустаци и брада. Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват.
към беседата >>
Може ли такъв човек да бъде затворен?
Осъждат един човек и го затварят. Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора.
Може ли такъв човек да бъде затворен?
Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото.
към беседата >>
Природата е създала това разнообразие.
Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа.
Природата е създала това разнообразие.
Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат. Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца. После им изникнат мустаци и брада. Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват. С някои навици те се срастват толкова много, че мъчно се отказват от тях.
към беседата >>
Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме.
Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен?
Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме.
Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост.
към беседата >>
Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат.
По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие.
Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат.
Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца. После им изникнат мустаци и брада. Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват. С някои навици те се срастват толкова много, че мъчно се отказват от тях.
към беседата >>
Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя.
Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме.
Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя.
За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия.
към беседата >>
Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца.
Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат.
Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца.
После им изникнат мустаци и брада. Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват. С някои навици те се срастват толкова много, че мъчно се отказват от тях.
към беседата >>
За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи.
С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя.
За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи.
Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик.
към беседата >>
После им изникнат мустаци и брада.
Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат. Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца.
После им изникнат мустаци и брада.
Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват. С някои навици те се срастват толкова много, че мъчно се отказват от тях.
към беседата >>
Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе.
На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи.
Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе.
И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния.
към беседата >>
Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват.
Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат. Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца. После им изникнат мустаци и брада.
Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват.
С някои навици те се срастват толкова много, че мъчно се отказват от тях.
към беседата >>
И те искат от тебе същото.
Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе.
И те искат от тебе същото.
Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си.
към беседата >>
С някои навици те се срастват толкова много, че мъчно се отказват от тях.
Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат. Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца. После им изникнат мустаци и брада. Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват.
С някои навици те се срастват толкова много, че мъчно се отказват от тях.
към беседата >>
Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост.
Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото.
Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост.
За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него.
към беседата >>
Когато се говори за духовния живот на човека, имаме пред виц една велика наука, която трябва да се изучава.
Когато се говори за духовния живот на човека, имаме пред виц една велика наука, която трябва да се изучава.
Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено. Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен. За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена.
към беседата >>
За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия.
Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост.
За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия.
При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите.
към беседата >>
Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено.
Когато се говори за духовния живот на човека, имаме пред виц една велика наука, която трябва да се изучава.
Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено.
Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен. За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога.
към беседата >>
При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик.
За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия.
При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик.
Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.
към беседата >>
Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен.
Когато се говори за духовния живот на човека, имаме пред виц една велика наука, която трябва да се изучава. Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено.
Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен.
За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание.
към беседата >>
Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния.
Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик.
Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния.
Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.
към беседата >>
За тия три работи той носи отговорност.
Когато се говори за духовния живот на човека, имаме пред виц една велика наука, която трябва да се изучава. Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено. Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен.
За тия три работи той носи отговорност.
Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна.
към беседата >>
Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си.
И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния.
Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си.
Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.
към беседата >>
Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение.
Когато се говори за духовния живот на човека, имаме пред виц една велика наука, която трябва да се изучава. Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено. Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен. За тия три работи той носи отговорност.
Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение.
Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората.
към беседата >>
Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него.
Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си.
Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него.
Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.
към беседата >>
Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена.
Когато се говори за духовния живот на човека, имаме пред виц една велика наука, която трябва да се изучава. Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено. Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен. За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение.
Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена.
Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората. В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно!
към беседата >>
Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите.
За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него.
Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите.
То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.
към беседата >>
Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога.
Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено. Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен. За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена.
Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога.
Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората. В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно! ". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва.
към беседата >>
То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.
При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите.
То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.
към беседата >>
Те още не са разпределени в неговото съзнание.
Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен. За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога.
Те още не са разпределени в неговото съзнание.
Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората. В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно! ". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва. Рядко трябва да се произнася това име.
към беседата >>
Права мисъл е нужна на човека!
Права мисъл е нужна на човека!
Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно. Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки? И той не трябва да те безпокои. Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен.
към беседата >>
Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна.
За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание.
Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна.
В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората. В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно! ". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва. Рядко трябва да се произнася това име. То трябва да се държи свято в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно.
Права мисъл е нужна на човека!
Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно.
Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки? И той не трябва да те безпокои. Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате.
към беседата >>
В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората.
Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна.
В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората.
В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно! ". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва. Рядко трябва да се произнася това име. То трябва да се държи свято в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки?
Права мисъл е нужна на човека! Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно.
Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки?
И той не трябва да те безпокои. Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите.
към беседата >>
В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно!
Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората.
В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно!
". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва. Рядко трябва да се произнася това име. То трябва да се държи свято в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
И той не трябва да те безпокои.
Права мисъл е нужна на човека! Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно. Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки?
И той не трябва да те безпокои.
Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята.
към беседата >>
". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва.
Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората. В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно!
". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва.
Рядко трябва да се произнася това име. То трябва да се държи свято в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света.
Права мисъл е нужна на човека! Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно. Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки? И той не трябва да те безпокои.
Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света.
Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога.
към беседата >>
Рядко трябва да се произнася това име.
Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората. В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно! ". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва.
Рядко трябва да се произнася това име.
То трябва да се държи свято в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
Той е крайно чувствителен.
Права мисъл е нужна на човека! Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно. Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки? И той не трябва да те безпокои. Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света.
Той е крайно чувствителен.
Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш.
към беседата >>
То трябва да се държи свято в ума и в сърцето на човека.
Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората. В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно! ". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва. Рядко трябва да се произнася това име.
То трябва да се държи свято в ума и в сърцето на човека.
към беседата >>
Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате.
Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно. Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки? И той не трябва да те безпокои. Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен.
Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате.
Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува.
към беседата >>
Какво представя Бог?
Какво представя Бог?
– Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници. Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода. Той има представа за техните лица, за изражението им. Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва.
към беседата >>
Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите.
Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки? И той не трябва да те безпокои. Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате.
Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите.
Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те.
към беседата >>
– Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници.
Какво представя Бог?
– Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници.
Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода. Той има представа за техните лица, за изражението им. Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва.
към беседата >>
Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята.
И той не трябва да те безпокои. Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите.
Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята.
Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек?
към беседата >>
Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода.
Какво представя Бог? – Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници.
Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода.
Той има представа за техните лица, за изражението им. Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека.
към беседата >>
Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога.
Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята.
Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога.
Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш.
към беседата >>
Той има представа за техните лица, за изражението им.
Какво представя Бог? – Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници. Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода.
Той има представа за техните лица, за изражението им.
Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот.
към беседата >>
Обиждаш някого, и Бога обиждаш.
Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога.
Обиждаш някого, и Бога обиждаш.
Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава?
към беседата >>
Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание.
Какво представя Бог? – Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници. Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода. Той има представа за техните лица, за изражението им.
Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание.
Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот. Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им.
към беседата >>
Той е навсякъде, всичко чува.
Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш.
Той е навсякъде, всичко чува.
Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш.
към беседата >>
Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва.
Какво представя Бог? – Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници. Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода. Той има представа за техните лица, за изражението им. Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание.
Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва.
Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот. Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората.
към беседата >>
Казваш на едного: Мразя те.
Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува.
Казваш на едного: Мразя те.
Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички.
към беседата >>
Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва.
– Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници. Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода. Той има представа за техните лица, за изражението им. Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва.
Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва.
Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот. Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората. Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол.
към беседата >>
Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек?
Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те.
Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек?
Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш.
към беседата >>
Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека.
Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода. Той има представа за техните лица, за изражението им. Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва.
Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека.
Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот. Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората. Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол. Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа.
към беседата >>
Щом мразиш него, и мене мразиш.
Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек?
Щом мразиш него, и мене мразиш.
– Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си?
към беседата >>
Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот.
Той има представа за техните лица, за изражението им. Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека.
Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот.
Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората. Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол. Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа.
към беседата >>
– Какво да се прави тогава?
Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш.
– Какво да се прави тогава?
– Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш.
към беседата >>
Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им.
Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот.
Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им.
Той изправя и най-малките грешки на хората. Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол. Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа.
към беседата >>
– Да мислиш, какво говориш.
Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава?
– Да мислиш, какво говориш.
Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш.
към беседата >>
Той изправя и най-малките грешки на хората.
Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот. Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им.
Той изправя и най-малките грешки на хората.
Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол. Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа.
към беседата >>
Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички.
Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш.
Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички.
Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те.
към беседата >>
Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол.
Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот. Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората.
Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол.
Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа.
към беседата >>
Помни, че Бог слуша, какво говориш.
Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички.
Помни, че Бог слуша, какво говориш.
– Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората.
към беседата >>
Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа.
Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот. Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората. Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол.
Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа.
към беседата >>
– Как да изправя злото в себе си?
Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш.
– Как да изправя злото в себе си?
– Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората. Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него?
към беседата >>
Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно.
Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно.
Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши. Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо.
към беседата >>
– Лесно ще го изправиш.
– Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си?
– Лесно ще го изправиш.
Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората. Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път.
към беседата >>
Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши.
Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно.
Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши.
Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото.
към беседата >>
Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш.
– Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш.
Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш.
Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората. Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път. Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове.
към беседата >>
Лошите работи вие наричате престъпления.
Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно. Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши.
Лошите работи вие наричате престъпления.
Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си.
към беседата >>
Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те.
Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш.
Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те.
Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората. Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път. Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове. Щом направиш това, ще светне пред очите ти.
към беседата >>
Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне.
Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно. Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши. Лошите работи вие наричате престъпления.
Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне.
В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията.
към беседата >>
Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората.
Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те.
Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората.
Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път. Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове. Щом направиш това, ще светне пред очите ти.
към беседата >>
В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо.
Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно. Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши. Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне.
В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо.
Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото.
към беседата >>
Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него?
– Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората.
Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него?
Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път. Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове. Щом направиш това, ще светне пред очите ти.
към беседата >>
Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо.
Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно. Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши. Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо.
Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо.
Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба.
към беседата >>
Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път.
– Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората. Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него?
Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път.
Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове. Щом направиш това, ще светне пред очите ти.
към беседата >>
Апашът иска да вземе и житото, и просото.
Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши. Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо.
Апашът иска да вземе и житото, и просото.
За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя.
към беседата >>
Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове.
Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората. Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път.
Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове.
Щом направиш това, ще светне пред очите ти.
към беседата >>
За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си.
Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото.
За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си.
В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
към беседата >>
Щом направиш това, ще светне пред очите ти.
Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората. Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път. Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове.
Щом направиш това, ще светне пред очите ти.
към беседата >>
В този момент, богатият го хваща и предава на полицията.
Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си.
В този момент, богатият го хваща и предава на полицията.
Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
към беседата >>
Сега ние очаквате да дойде Христос на земята, да ви примири.
Сега ние очаквате да дойде Христос на земята, да ви примири.
Не, вие сами ще се примирите. – Как ще стане това? – Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали.
към беседата >>
Питат го, защо смесил житото с просото.
В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията.
Питат го, защо смесил житото с просото.
Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
към беседата >>
Не, вие сами ще се примирите.
Сега ние очаквате да дойде Христос на земята, да ви примири.
Не, вие сами ще се примирите.
– Как ще стане това? – Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили.
към беседата >>
Той отговорил: Исках да нося само една торба.
Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото.
Той отговорил: Исках да нося само една торба.
Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
към беседата >>
– Как ще стане това?
Сега ние очаквате да дойде Христос на земята, да ви примири. Не, вие сами ще се примирите.
– Как ще стане това?
– Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия.
към беседата >>
Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя.
Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба.
Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя.
Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
към беседата >>
– Като раздвижите въздуха по нов начин.
Сега ние очаквате да дойде Христос на земята, да ви примири. Не, вие сами ще се примирите. – Как ще стане това?
– Като раздвижите въздуха по нов начин.
Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото.
към беседата >>
Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя.
Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.
към беседата >>
Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда.
Сега ние очаквате да дойде Христос на земята, да ви примири. Не, вие сами ще се примирите. – Как ще стане това? – Като раздвижите въздуха по нов начин.
Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда.
Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото.
към беседата >>
Какво представят човешките престъпления?
Какво представят човешките престъпления?
– Смесване на житото с просото. Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
към беседата >>
Криво си казал, криво те разбрали.
Сега ние очаквате да дойде Христос на земята, да ви примири. Не, вие сами ще се примирите. – Как ще стане това? – Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда.
Криво си казал, криво те разбрали.
Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива.
към беседата >>
– Смесване на житото с просото.
Какво представят човешките престъпления?
– Смесване на житото с просото.
Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
към беседата >>
Криво те разбрали, криво те осъдили.
Не, вие сами ще се примирите. – Как ще стане това? – Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали.
Криво те разбрали, криво те осъдили.
Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито.
към беседата >>
Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия.
Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото.
Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия.
И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
към беседата >>
Ти си съдия.
– Как ще стане това? – Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили.
Ти си съдия.
Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам.
към беседата >>
И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората.
Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото. Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия.
И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората.
Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
към беседата >>
Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото.
– Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия.
Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото.
Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си.
към беседата >>
Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото. Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората.
Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.
към беседата >>
Обичам те – това е житото.
Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото.
Обичам те – това е житото.
Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов.
към беседата >>
Житото представя доброто, а просото – злото.
Житото представя доброто, а просото – злото.
Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието.
към беседата >>
Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива.
Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото.
Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива.
Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа.
към беседата >>
Не смесвайте доброто със злото.
Житото представя доброто, а просото – злото.
Не смесвайте доброто със злото.
Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо?
към беседата >>
Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито.
Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива.
Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито.
– На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни.
към беседата >>
Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото.
Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото.
Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото.
Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна.
към беседата >>
– На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам.
Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито.
– На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам.
– Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни. Мъчно е да мразиш някого.
към беседата >>
Някой отива и ги смесва в една торба.
Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото.
Някой отива и ги смесва в една торба.
Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо.
към беседата >>
– Щом не можеш, ще чуеш присъдата си.
Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам.
– Щом не можеш, ще чуеш присъдата си.
– Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни. Мъчно е да мразиш някого. Лесно е да го обичаш.
към беседата >>
Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш.
Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба.
Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш.
Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него.
към беседата >>
– Мъчно се превръща омразата в любов.
Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си.
– Мъчно се превръща омразата в любов.
– Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни. Мъчно е да мразиш някого. Лесно е да го обичаш.
към беседата >>
Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието.
Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш.
Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието.
Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него. Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.
към беседата >>
– Това е най-лесната работа.
Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов.
– Това е най-лесната работа.
Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни. Мъчно е да мразиш някого. Лесно е да го обичаш.
към беседата >>
Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо?
Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието.
Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо?
Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него. Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.
към беседата >>
Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни.
Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа.
Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни.
Мъчно е да мразиш някого. Лесно е да го обичаш.
към беседата >>
Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна.
Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо?
Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна.
Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него. Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.
към беседата >>
Мъчно е да мразиш някого.
– На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни.
Мъчно е да мразиш някого.
Лесно е да го обичаш.
към беседата >>
Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо.
Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна.
Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо.
За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него. Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.
към беседата >>
Лесно е да го обичаш.
– Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни. Мъчно е да мразиш някого.
Лесно е да го обичаш.
към беседата >>
За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него.
Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо.
За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него.
Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.
към беседата >>
Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта.
Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта.
Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш? – Да пееш. Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло. Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят.
към беседата >>
Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.
Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него.
Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.
към беседата >>
Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш?
Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта.
Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш?
– Да пееш. Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло. Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича.
към беседата >>
Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите.
Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите.
Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност.
към беседата >>
– Да пееш.
Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта. Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш?
– Да пееш.
Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло. Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш.
към беседата >>
Не мислете, че никой не вижда, какво правите.
Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите.
Не мислете, че никой не вижда, какво правите.
Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си.
към беседата >>
Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло.
Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта. Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш? – Да пееш.
Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло.
Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно.
към беседата >>
Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате.
Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите. Не мислете, че никой не вижда, какво правите.
Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате.
Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква.
към беседата >>
Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите.
Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта. Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш? – Да пееш. Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло.
Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите.
Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо?
към беседата >>
Не мислете, че можете да правите, каквото искате.
Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате.
Не мислете, че можете да правите, каквото искате.
Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца.
към беседата >>
Мома и момък се разговарят.
Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта. Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш? – Да пееш. Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло. Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите.
Мома и момък се разговарят.
Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо.
към беседата >>
Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави.
Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате.
Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави.
Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза.
към беседата >>
Момата казва на момъка, че не го обича.
Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш? – Да пееш. Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло. Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят.
Момата казва на момъка, че не го обича.
Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо. Когато се усмихва, момата не мрази.
към беседата >>
Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност.
Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави.
Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност.
Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види?
към беседата >>
Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш.
– Да пееш. Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло. Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича.
Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш.
Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо. Когато се усмихва, момата не мрази. Момъкът е научил това и не се страхува.
към беседата >>
Тя била любимка на майка си и на баща си.
Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност.
Тя била любимка на майка си и на баща си.
Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез.
към беседата >>
Той чува, какво му казва тя, и му става приятно.
Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло. Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш.
Той чува, какво му казва тя, и му става приятно.
– Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо. Когато се усмихва, момата не мрази. Момъкът е научил това и не се страхува. Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича.
към беседата >>
Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква.
Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си.
Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква.
Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си.
към беседата >>
– Защо?
Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно.
– Защо?
– Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо. Когато се усмихва, момата не мрази. Момъкът е научил това и не се страхува. Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича. Той ще се замисли и ще разбере, че в думите й се крие нещо друго – не го обича момата.
към беседата >>
Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца.
Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква.
Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца.
Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза?
към беседата >>
– Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо.
Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо?
– Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо.
Когато се усмихва, момата не мрази. Момъкът е научил това и не се страхува. Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича. Той ще се замисли и ще разбере, че в думите й се крие нещо друго – не го обича момата.
към беседата >>
Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза.
Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца.
Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза.
Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо.
към беседата >>
Когато се усмихва, момата не мрази.
Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо.
Когато се усмихва, момата не мрази.
Момъкът е научил това и не се страхува. Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича. Той ще се замисли и ще разбере, че в думите й се крие нещо друго – не го обича момата.
към беседата >>
Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види?
Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза.
Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види?
Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке?
към беседата >>
Момъкът е научил това и не се страхува.
Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо. Когато се усмихва, момата не мрази.
Момъкът е научил това и не се страхува.
Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича. Той ще се замисли и ще разбере, че в думите й се крие нещо друго – не го обича момата.
към беседата >>
Всичките тиквички били изядени, останало само петмез.
Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види?
Всичките тиквички били изядени, останало само петмез.
Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича.
Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо. Когато се усмихва, момата не мрази. Момъкът е научил това и не се страхува.
Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича.
Той ще се замисли и ще разбере, че в думите й се крие нещо друго – не го обича момата.
към беседата >>
Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си.
Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез.
Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си.
Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка.
към беседата >>
Той ще се замисли и ще разбере, че в думите й се крие нещо друго – не го обича момата.
– Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо. Когато се усмихва, момата не мрази. Момъкът е научил това и не се страхува. Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича.
Той ще се замисли и ще разбере, че в думите й се крие нещо друго – не го обича момата.
към беседата >>
Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза?
Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си.
Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза?
Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза.
към беседата >>
Следователно, който проявява любовта, трябва да има чист, ясен поглед, засмяно лице и красиви движения.
Следователно, който проявява любовта, трябва да има чист, ясен поглед, засмяно лице и красиви движения.
Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз. Така ти ще остарееш преждевременно. – Как да се отнасяме? – С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло.
към беседата >>
Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо.
Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза?
Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо.
– Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас.
към беседата >>
Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз.
Следователно, който проявява любовта, трябва да има чист, ясен поглед, засмяно лице и красиви движения.
Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз.
Така ти ще остарееш преждевременно. – Как да се отнасяме? – С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща.
към беседата >>
– Какво правиш, Марийке?
Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо.
– Какво правиш, Марийке?
– Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас. Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял.
към беседата >>
Така ти ще остарееш преждевременно.
Следователно, който проявява любовта, трябва да има чист, ясен поглед, засмяно лице и красиви движения. Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз.
Така ти ще остарееш преждевременно.
– Как да се отнасяме? – С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена.
към беседата >>
– Гледам, че в гърнето няма тиквички.
Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке?
– Гледам, че в гърнето няма тиквички.
Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас. Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял. Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите.
към беседата >>
– Как да се отнасяме?
Следователно, който проявява любовта, трябва да има чист, ясен поглед, засмяно лице и красиви движения. Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз. Така ти ще остарееш преждевременно.
– Как да се отнасяме?
– С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му.
към беседата >>
Майката казала на бащата, защо се бави Марийка.
Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички.
Майката казала на бащата, защо се бави Марийка.
Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас. Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял. Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите. Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза.
към беседата >>
– С любов.
Следователно, който проявява любовта, трябва да има чист, ясен поглед, засмяно лице и красиви движения. Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз. Така ти ще остарееш преждевременно. – Как да се отнасяме?
– С любов.
Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му. – Това не е важно.
към беседата >>
Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза.
Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка.
Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза.
Същото стана и с нас. Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял. Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите. Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза. Така ще се оправят обърканите ви работи.
към беседата >>
Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло.
Следователно, който проявява любовта, трябва да има чист, ясен поглед, засмяно лице и красиви движения. Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз. Така ти ще остарееш преждевременно. – Как да се отнасяме? – С любов.
Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло.
Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му. – Това не е важно. – Макар и дребно нещо, то е важно.
към беседата >>
Същото стана и с нас.
Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза.
Същото стана и с нас.
Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял. Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите. Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза. Така ще се оправят обърканите ви работи.
към беседата >>
Обръщай внимание на малките неща.
Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз. Така ти ще остарееш преждевременно. – Как да се отнасяме? – С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло.
Обръщай внимание на малките неща.
Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му. – Това не е важно. – Макар и дребно нещо, то е важно.
към беседата >>
Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял.
– Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас.
Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял.
Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите. Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза. Така ще се оправят обърканите ви работи.
към беседата >>
Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена.
Така ти ще остарееш преждевременно. – Как да се отнасяме? – С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща.
Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена.
Не го отминавай, оправи яката му. – Това не е важно. – Макар и дребно нещо, то е важно.
към беседата >>
Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите.
– Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас. Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял.
Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите.
Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза. Така ще се оправят обърканите ви работи.
към беседата >>
Не го отминавай, оправи яката му.
– Как да се отнасяме? – С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена.
Не го отминавай, оправи яката му.
– Това не е важно. – Макар и дребно нещо, то е важно.
към беседата >>
Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза.
Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас. Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял. Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите.
Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза.
Така ще се оправят обърканите ви работи.
към беседата >>
– Това не е важно.
– С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му.
– Това не е важно.
– Макар и дребно нещо, то е важно.
към беседата >>
Така ще се оправят обърканите ви работи.
Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас. Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял. Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите. Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза.
Така ще се оправят обърканите ви работи.
към беседата >>
– Макар и дребно нещо, то е важно.
Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му. – Това не е важно.
– Макар и дребно нещо, то е важно.
към беседата >>
Сега вие се връщате към Евангелието, искате да живеете като Христа и като светиите.
Сега вие се връщате към Евангелието, искате да живеете като Христа и като светиите.
Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите. Вие познавате отчасти техния живот. Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете. Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи.
към беседата >>
Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл.
Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл.
Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство. Носи във волята си една малка, но красива постъпка. Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка. Само така хората ще те обичат. Казвате, че красотата ще спаси света.
към беседата >>
Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите.
Сега вие се връщате към Евангелието, искате да живеете като Христа и като светиите.
Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите.
Вие познавате отчасти техния живот. Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете. Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна.
към беседата >>
Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство.
Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл.
Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство.
Носи във волята си една малка, но красива постъпка. Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка. Само така хората ще те обичат. Казвате, че красотата ще спаси света. Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството.
към беседата >>
Вие познавате отчасти техния живот.
Сега вие се връщате към Евангелието, искате да живеете като Христа и като светиите. Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите.
Вие познавате отчасти техния живот.
Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете. Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците.
към беседата >>
Носи във волята си една малка, но красива постъпка.
Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл. Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство.
Носи във волята си една малка, но красива постъпка.
Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка. Само така хората ще те обичат. Казвате, че красотата ще спаси света. Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството. – В Божията Любов е благото на човека.
към беседата >>
Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете.
Сега вие се връщате към Евангелието, искате да живеете като Христа и като светиите. Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите. Вие познавате отчасти техния живот.
Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете.
Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност.
към беседата >>
Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка.
Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл. Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство. Носи във волята си една малка, но красива постъпка.
Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка.
Само така хората ще те обичат. Казвате, че красотата ще спаси света. Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството. – В Божията Любов е благото на човека.
към беседата >>
Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън.
Сега вие се връщате към Евангелието, искате да живеете като Христа и като светиите. Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите. Вие познавате отчасти техния живот. Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете.
Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън.
Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито.
към беседата >>
Само така хората ще те обичат.
Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл. Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство. Носи във волята си една малка, но красива постъпка. Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка.
Само така хората ще те обичат.
Казвате, че красотата ще спаси света. Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството. – В Божията Любов е благото на човека.
към беседата >>
Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи.
Сега вие се връщате към Евангелието, искате да живеете като Христа и като светиите. Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите. Вие познавате отчасти техния живот. Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете. Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън.
Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи.
Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид.
към беседата >>
Казвате, че красотата ще спаси света.
Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл. Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство. Носи във волята си една малка, но красива постъпка. Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка. Само така хората ще те обичат.
Казвате, че красотата ще спаси света.
Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството. – В Божията Любов е благото на човека.
към беседата >>
Животът им има своя скрита, вътрешна страна.
Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите. Вие познавате отчасти техния живот. Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете. Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи.
Животът им има своя скрита, вътрешна страна.
Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон.
към беседата >>
Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството.
Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство. Носи във волята си една малка, но красива постъпка. Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка. Само така хората ще те обичат. Казвате, че красотата ще спаси света.
Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството.
– В Божията Любов е благото на човека.
към беседата >>
Четете Библията, да видите, как са живели пророците.
Вие познавате отчасти техния живот. Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете. Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна.
Четете Библията, да видите, как са живели пророците.
Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе.
към беседата >>
– В Божията Любов е благото на човека.
Носи във волята си една малка, но красива постъпка. Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка. Само така хората ще те обичат. Казвате, че красотата ще спаси света. Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството.
– В Божията Любов е благото на човека.
към беседата >>
Там е описано всичко, както е било в действителност.
Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете. Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците.
Там е описано всичко, както е било в действителност.
Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници.
към беседата >>
Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито.
Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност.
Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито.
Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени!
към беседата >>
Описано е и доброто, и лошото на Давид.
Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито.
Описано е и доброто, и лошото на Давид.
Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби!
към беседата >>
Вижте, как е описан животът на Соломон.
Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид.
Вижте, как е описан животът на Соломон.
Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник.
към беседата >>
Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе.
Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон.
Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе.
Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се.
към беседата >>
Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници.
Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе.
Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници.
Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка.
към беседата >>
Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени!
Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници.
Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени!
Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца.
към беседата >>
Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби!
Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени!
Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби!
И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца.
към беседата >>
И светия да си, ще станеш голям грешник.
Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби!
И светия да си, ще станеш голям грешник.
Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца?
към беседата >>
Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се.
Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник.
Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се.
Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити.
към беседата >>
Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка.
Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се.
Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка.
Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот.
към беседата >>
Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца.
Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка.
Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца.
Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе.
към беседата >>
Това е цяла казарма от деца.
Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца.
Това е цяла казарма от деца.
Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе. Преди него са живели царе, които имали още повече жени.
към беседата >>
Как ще се хранят и обличат тия деца?
И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца.
Как ще се хранят и обличат тия деца?
В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе. Преди него са живели царе, които имали още повече жени. И той се е учудвал на техния живот.
към беседата >>
В това отношение, природата е правила хиляди опити.
Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца?
В това отношение, природата е правила хиляди опити.
И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе. Преди него са живели царе, които имали още повече жени. И той се е учудвал на техния живот. В негово време е съществувало многоженството.
към беседата >>
И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот.
Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити.
И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот.
В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе. Преди него са живели царе, които имали още повече жени. И той се е учудвал на техния живот. В негово време е съществувало многоженството. След Соломон, обаче, многоженството постепенно е взимало други форми, докато дошло до сегашната форма – едноженството.
към беседата >>
В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе.
Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот.
В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе.
Преди него са живели царе, които имали още повече жени. И той се е учудвал на техния живот. В негово време е съществувало многоженството. След Соломон, обаче, многоженството постепенно е взимало други форми, докато дошло до сегашната форма – едноженството.
към беседата >>
Преди него са живели царе, които имали още повече жени.
Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе.
Преди него са живели царе, които имали още повече жени.
И той се е учудвал на техния живот. В негово време е съществувало многоженството. След Соломон, обаче, многоженството постепенно е взимало други форми, докато дошло до сегашната форма – едноженството.
към беседата >>
И той се е учудвал на техния живот.
Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе. Преди него са живели царе, които имали още повече жени.
И той се е учудвал на техния живот.
В негово време е съществувало многоженството. След Соломон, обаче, многоженството постепенно е взимало други форми, докато дошло до сегашната форма – едноженството.
към беседата >>
В негово време е съществувало многоженството.
В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе. Преди него са живели царе, които имали още повече жени. И той се е учудвал на техния живот.
В негово време е съществувало многоженството.
След Соломон, обаче, многоженството постепенно е взимало други форми, докато дошло до сегашната форма – едноженството.
към беседата >>
След Соломон, обаче, многоженството постепенно е взимало други форми, докато дошло до сегашната форма – едноженството.
И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе. Преди него са живели царе, които имали още повече жени. И той се е учудвал на техния живот. В негово време е съществувало многоженството.
След Соломон, обаче, многоженството постепенно е взимало други форми, докато дошло до сегашната форма – едноженството.
към беседата >>
Учените, като изучават размножаването на животните, спират вниманието си върху рибите, които имат силен стремеж към размножаване.
Учените, като изучават размножаването на животните, спират вниманието си върху рибите, които имат силен стремеж към размножаване.
Въпреки това, от техните яйца, наречени хайвер, се развиват незначително число риби. За един вид риба, наречена треска, се казва, че тя изхвърля около девет милиона яйца, от които малка част дохожда до своето пълно развитие. Каква грамадна енергия се изразходва, за да се осигури живота на тия същества! И тук природата търси начин да пести енергията. Обаче, тая риба хвърля яйцата си и не иска да знае, колко от тях ще се развият, и кой ще ги отхрани
към беседата >>
Въпреки това, от техните яйца, наречени хайвер, се развиват незначително число риби.
Учените, като изучават размножаването на животните, спират вниманието си върху рибите, които имат силен стремеж към размножаване.
Въпреки това, от техните яйца, наречени хайвер, се развиват незначително число риби.
За един вид риба, наречена треска, се казва, че тя изхвърля около девет милиона яйца, от които малка част дохожда до своето пълно развитие. Каква грамадна енергия се изразходва, за да се осигури живота на тия същества! И тук природата търси начин да пести енергията. Обаче, тая риба хвърля яйцата си и не иска да знае, колко от тях ще се развият, и кой ще ги отхрани
към беседата >>
За един вид риба, наречена треска, се казва, че тя изхвърля около девет милиона яйца, от които малка част дохожда до своето пълно развитие.
Учените, като изучават размножаването на животните, спират вниманието си върху рибите, които имат силен стремеж към размножаване. Въпреки това, от техните яйца, наречени хайвер, се развиват незначително число риби.
За един вид риба, наречена треска, се казва, че тя изхвърля около девет милиона яйца, от които малка част дохожда до своето пълно развитие.
Каква грамадна енергия се изразходва, за да се осигури живота на тия същества! И тук природата търси начин да пести енергията. Обаче, тая риба хвърля яйцата си и не иска да знае, колко от тях ще се развият, и кой ще ги отхрани
към беседата >>
Каква грамадна енергия се изразходва, за да се осигури живота на тия същества!
Учените, като изучават размножаването на животните, спират вниманието си върху рибите, които имат силен стремеж към размножаване. Въпреки това, от техните яйца, наречени хайвер, се развиват незначително число риби. За един вид риба, наречена треска, се казва, че тя изхвърля около девет милиона яйца, от които малка част дохожда до своето пълно развитие.
Каква грамадна енергия се изразходва, за да се осигури живота на тия същества!
И тук природата търси начин да пести енергията. Обаче, тая риба хвърля яйцата си и не иска да знае, колко от тях ще се развият, и кой ще ги отхрани
към беседата >>
И тук природата търси начин да пести енергията.
Учените, като изучават размножаването на животните, спират вниманието си върху рибите, които имат силен стремеж към размножаване. Въпреки това, от техните яйца, наречени хайвер, се развиват незначително число риби. За един вид риба, наречена треска, се казва, че тя изхвърля около девет милиона яйца, от които малка част дохожда до своето пълно развитие. Каква грамадна енергия се изразходва, за да се осигури живота на тия същества!
И тук природата търси начин да пести енергията.
Обаче, тая риба хвърля яйцата си и не иска да знае, колко от тях ще се развият, и кой ще ги отхрани
към беседата >>
Обаче, тая риба хвърля яйцата си и не иска да знае, колко от тях ще се развият, и кой ще ги отхрани
Учените, като изучават размножаването на животните, спират вниманието си върху рибите, които имат силен стремеж към размножаване. Въпреки това, от техните яйца, наречени хайвер, се развиват незначително число риби. За един вид риба, наречена треска, се казва, че тя изхвърля около девет милиона яйца, от които малка част дохожда до своето пълно развитие. Каква грамадна енергия се изразходва, за да се осигури живота на тия същества! И тук природата търси начин да пести енергията.
Обаче, тая риба хвърля яйцата си и не иска да знае, колко от тях ще се развият, и кой ще ги отхрани
към беседата >>
Трябва ли ние да приличаме на рибите, безразборно да раждаме мисли, чувства и постъпки и да ги изпращаме в пространството, без никаква отговорност за тях?
Трябва ли ние да приличаме на рибите, безразборно да раждаме мисли, чувства и постъпки и да ги изпращаме в пространството, без никаква отговорност за тях?
Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно. Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени. Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия.
към беседата >>
Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно.
Трябва ли ние да приличаме на рибите, безразборно да раждаме мисли, чувства и постъпки и да ги изпращаме в пространството, без никаква отговорност за тях?
Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно.
Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени. Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата?
към беседата >>
Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени.
Трябва ли ние да приличаме на рибите, безразборно да раждаме мисли, чувства и постъпки и да ги изпращаме в пространството, без никаква отговорност за тях? Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно.
Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени.
Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва.
към беседата >>
Те трябва да се отхранят!
Трябва ли ние да приличаме на рибите, безразборно да раждаме мисли, чувства и постъпки и да ги изпращаме в пространството, без никаква отговорност за тях? Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно. Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени.
Те трябва да се отхранят!
Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена.
към беседата >>
Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане.
Трябва ли ние да приличаме на рибите, безразборно да раждаме мисли, чувства и постъпки и да ги изпращаме в пространството, без никаква отговорност за тях? Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно. Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени. Те трябва да се отхранят!
Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане.
Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата.
към беседата >>
Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия.
Трябва ли ние да приличаме на рибите, безразборно да раждаме мисли, чувства и постъпки и да ги изпращаме в пространството, без никаква отговорност за тях? Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно. Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени. Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане.
Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия.
Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж?
към беседата >>
Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата?
Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно. Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени. Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия.
Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата?
Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората.
към беседата >>
Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва.
Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени. Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата?
Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва.
Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си.
към беседата >>
Мразиш някого – мъж, или жена.
Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва.
Мразиш някого – мъж, или жена.
Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си. – Защо?
към беседата >>
Ти вече си родил дете на омразата.
Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена.
Ти вече си родил дете на омразата.
Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си. – Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й.
към беседата >>
Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж?
Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата.
Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж?
Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си. – Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й. Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи.
към беседата >>
Причината за омразата се крие в материалния живот на хората.
Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж?
Причината за омразата се крие в материалния живот на хората.
Жената не обича мъжа си. – Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й. Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи. Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва.
към беседата >>
Жената не обича мъжа си.
Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората.
Жената не обича мъжа си.
– Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й. Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи. Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва. При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре.
към беседата >>
– Защо?
Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си.
– Защо?
– Не е доволна от него, не задоволява желанията й. Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи. Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва. При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре. За да се справят с омразата, мъжът и жената трябва да се повдигнат над материалния живот, да влязат в духовния, а оттам в умствения или Божествения живот.
към беседата >>
– Не е доволна от него, не задоволява желанията й.
Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си. – Защо?
– Не е доволна от него, не задоволява желанията й.
Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи. Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва. При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре. За да се справят с омразата, мъжът и жената трябва да се повдигнат над материалния живот, да влязат в духовния, а оттам в умствения или Божествения живот.
към беседата >>
Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи.
Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си. – Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й.
Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи.
Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва. При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре. За да се справят с омразата, мъжът и жената трябва да се повдигнат над материалния живот, да влязат в духовния, а оттам в умствения или Божествения живот.
към беседата >>
Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва.
Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си. – Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й. Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи.
Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва.
При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре. За да се справят с омразата, мъжът и жената трябва да се повдигнат над материалния живот, да влязат в духовния, а оттам в умствения или Божествения живот.
към беседата >>
При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре.
Жената не обича мъжа си. – Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й. Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи. Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва.
При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре.
За да се справят с омразата, мъжът и жената трябва да се повдигнат над материалния живот, да влязат в духовния, а оттам в умствения или Божествения живот.
към беседата >>
За да се справят с омразата, мъжът и жената трябва да се повдигнат над материалния живот, да влязат в духовния, а оттам в умствения или Божествения живот.
– Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й. Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи. Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва. При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре.
За да се справят с омразата, мъжът и жената трябва да се повдигнат над материалния живот, да влязат в духовния, а оттам в умствения или Божествения живот.
към беседата >>
Често слушам, какво си говорят хората.
Често слушам, какво си говорят хората.
Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа. – Те и сега са при Господа. Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот.
към беседата >>
Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа.
Често слушам, какво си говорят хората.
Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа.
– Те и сега са при Господа. Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки.
към беседата >>
– Те и сега са при Господа.
Често слушам, какво си говорят хората. Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа.
– Те и сега са при Господа.
Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си.
към беседата >>
Как живеят с Него?
Често слушам, какво си говорят хората. Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа. – Те и сега са при Господа.
Как живеят с Него?
Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил.
към беседата >>
Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват.
Често слушам, какво си говорят хората. Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа. – Те и сега са при Господа. Как живеят с Него?
Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват.
Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната.
към беседата >>
Ще кажете, че имам пред вид вашия живот.
Често слушам, какво си говорят хората. Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа. – Те и сега са при Господа. Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват.
Ще кажете, че имам пред вид вашия живот.
Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил.
към беседата >>
Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки.
Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа. – Те и сега са при Господа. Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот.
Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки.
Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно.
към беседата >>
Те сами знаят грешките си.
– Те и сега са при Господа. Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки.
Те сами знаят грешките си.
За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече.
към беседата >>
За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил.
Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си.
За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил.
Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната.
към беседата >>
Някой счупил стомната.
Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил.
Някой счупил стомната.
Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна.
към беседата >>
Питат го, защо я счупил.
Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната.
Питат го, защо я счупил.
Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката.
към беседата >>
Според мене, това не е важно.
Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил.
Според мене, това не е важно.
Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата.
към беседата >>
Стомната е счупена вече.
Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно.
Стомната е счупена вече.
Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата. Същата стомна не можеш да намериш.
към беседата >>
Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната.
За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече.
Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната.
– Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата. Същата стомна не можеш да намериш. Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.
към беседата >>
– Ще купя нова стомна.
Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната.
– Ще купя нова стомна.
– Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата. Същата стомна не можеш да намериш. Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.
към беседата >>
– Това не изправя грешката.
Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна.
– Това не изправя грешката.
Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата. Същата стомна не можеш да намериш. Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.
към беседата >>
Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата.
Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката.
Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата.
Същата стомна не можеш да намериш. Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.
към беседата >>
Същата стомна не можеш да намериш.
Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата.
Същата стомна не можеш да намериш.
Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.
към беседата >>
Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.
Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата. Същата стомна не можеш да намериш.
Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.
към беседата >>
И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте.
И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте.
Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си.
към беседата >>
Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка.
И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте.
Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка.
Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му.
към беседата >>
Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си.
И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка.
Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си.
– Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му.
към беседата >>
– Не трябва да грешим!
И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си.
– Не трябва да грешим!
– Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не.
към беседата >>
– Гладен е човекът.
И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим!
– Гладен е човекът.
– Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си.
към беседата >>
– Сготви му нещо, да задоволи глада си.
И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът.
– Сготви му нещо, да задоволи глада си.
Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция.
към беседата >>
Не мисли, как ще задоволиш вкуса му.
Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си.
Не мисли, как ще задоволиш вкуса му.
Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е.
към беседата >>
Мисли, как да задоволиш глада му.
Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му.
Мисли, как да задоволиш глада му.
Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага.
към беседата >>
Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не.
– Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му.
Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не.
Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните.
към беседата >>
Следователно, обърни се към интуицията си.
– Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не.
Следователно, обърни се към интуицията си.
Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните.
към беседата >>
Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция.
– Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си.
Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция.
Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо.
към беседата >>
Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е.
Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция.
Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е.
Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата.
към беседата >>
Ще кажете, че обонянието ми помага.
Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е.
Ще кажете, че обонянието ми помага.
Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива.
към беседата >>
Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните.
Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага.
Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните.
Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна.
към беседата >>
Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните.
Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните.
Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните.
Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено.
към беседата >>
Интуицията е друго нещо.
Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните.
Интуицията е друго нещо.
Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра.
към беседата >>
Тя определя качеството на мислите и чувствата.
Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо.
Тя определя качеството на мислите и чувствата.
Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива.
към беседата >>
Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива.
Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата.
Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива.
Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто.
към беседата >>
Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна.
Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива.
Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна.
Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто. Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.
към беседата >>
Чистото желание е топло, а нечистото – студено.
Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна.
Чистото желание е топло, а нечистото – студено.
Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто. Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.
към беседата >>
Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра.
Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено.
Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра.
Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто. Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.
към беседата >>
Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива.
Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра.
Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива.
Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто. Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.
към беседата >>
Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто.
Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива.
Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто.
Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.
към беседата >>
Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.
Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто.
Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.
към беседата >>
Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива.
Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива.
Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал. Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш.
към беседата >>
Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал.
Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива.
Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал.
Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце.
към беседата >>
Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто.
Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива. Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал.
Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто.
Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха.
към беседата >>
Искаш да крадеш злато.
Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива. Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал. Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто.
Искаш да крадеш злато.
Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел.
към беседата >>
Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа.
Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива. Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал. Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато.
Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа.
Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума.
към беседата >>
Грешката е в желанието да крадеш.
Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива. Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал. Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа.
Грешката е в желанието да крадеш.
Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш.
към беседата >>
Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце.
Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал. Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш.
Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце.
То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо.
към беседата >>
То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха.
Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце.
То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха.
Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея.
към беседата >>
Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел.
Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха.
Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел.
Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как?
към беседата >>
Кажеш на някого една обидна дума.
Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел.
Кажеш на някого една обидна дума.
Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш.
към беседата >>
Не трябваше да я казваш.
Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума.
Не трябваше да я казваш.
Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота.
към беседата >>
Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо.
Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш.
Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо.
Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам.
към беседата >>
Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея.
То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо.
Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея.
– Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея.
към беседата >>
– Как?
Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея.
– Как?
— Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов.
към беседата >>
— Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш.
Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как?
— Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш.
Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш.
към беседата >>
Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота.
Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш.
Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота.
Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта.
към беседата >>
Казваш на някого: Не те обичам.
Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота.
Казваш на някого: Не те обичам.
Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна.
към беседата >>
Ти нарушаваш чистотата на тая идея.
Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам.
Ти нарушаваш чистотата на тая идея.
Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо?
към беседата >>
Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов.
– Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея.
Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов.
– Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши.
към беседата >>
– Искам да ме обичаш.
— Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов.
– Искам да ме обичаш.
Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида.
към беседата >>
Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта.
Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш.
Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта.
– Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода.
към беседата >>
– Нямам вода, стомната ми е празна.
Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта.
– Нямам вода, стомната ми е празна.
– Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида.
към беседата >>
– Защо?
Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна.
– Защо?
– Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане.
към беседата >>
– Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши.
Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо?
– Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши.
Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам.
към беседата >>
Изворът е далеч, не мога веднага да отида.
– Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши.
Изворът е далеч, не мога веднага да отида.
—Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам. Бързането не разрешава въпросите.
към беседата >>
—Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода.
Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида.
—Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода.
– Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам. Бързането не разрешава въпросите. Бързането е стар метод на миналото.
към беседата >>
– Сега ще отида.
– Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода.
– Сега ще отида.
– Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам. Бързането не разрешава въпросите. Бързането е стар метод на миналото.
към беседата >>
– Бързам, нямам време за чакане.
– Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида.
– Бързам, нямам време за чакане.
– И аз бързам. Бързането не разрешава въпросите. Бързането е стар метод на миналото.
към беседата >>
– И аз бързам.
– Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане.
– И аз бързам.
Бързането не разрешава въпросите. Бързането е стар метод на миналото.
към беседата >>
Бързането не разрешава въпросите.
Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам.
Бързането не разрешава въпросите.
Бързането е стар метод на миналото.
към беседата >>
Бързането е стар метод на миналото.
—Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам. Бързането не разрешава въпросите.
Бързането е стар метод на миналото.
към беседата >>
Сегашният живот носи нови условия.
Сегашният живот носи нови условия.
Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото. Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината.
към беседата >>
Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото.
Сегашният живот носи нови условия.
Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото.
Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал.
към беседата >>
Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото.
Сегашният живот носи нови условия. Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото.
Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото.
Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода.
към беседата >>
Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото.
Сегашният живот носи нови условия. Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото. Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото.
Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото.
Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите.
към беседата >>
Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така?
Сегашният живот носи нови условия. Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото. Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото.
Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така?
В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има.
към беседата >>
В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината.
Сегашният живот носи нови условия. Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото. Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така?
В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината.
През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри.
към беседата >>
През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал.
Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото. Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината.
През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал.
Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си!
към беседата >>
Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода.
Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал.
Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода.
Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки!
към беседата >>
Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите.
Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода.
Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите.
В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи.
към беседата >>
Има неща в човешкия живот, които трябва да се спазват.
Има неща в човешкия живот, които трябва да се спазват.
Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази. Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят. Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича. Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали.
към беседата >>
В миналото имало доста кал, но и сега още има.
Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите.
В миналото имало доста кал, но и сега още има.
За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук!
към беседата >>
Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази.
Има неща в човешкия живот, които трябва да се спазват.
Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази.
Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят. Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича. Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално.
към беседата >>
За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри.
В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има.
За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри.
Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда.
към беседата >>
Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят.
Има неща в човешкия живот, които трябва да се спазват. Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази.
Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят.
Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича. Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото.
към беседата >>
Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си!
През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри.
Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си!
Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо?
към беседата >>
Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича.
Има неща в човешкия живот, които трябва да се спазват. Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази. Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят.
Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича.
Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава.
към беседата >>
Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки!
Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си!
Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки!
От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко.
към беседата >>
Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен.
Има неща в човешкия живот, които трябва да се спазват. Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази. Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят. Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича.
Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен.
Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви.
към беседата >>
От всичко това трябва той да се освободи.
Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки!
От всичко това трябва той да се освободи.
Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш?
към беседата >>
Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали.
Има неща в човешкия живот, които трябва да се спазват. Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази. Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят. Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича. Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен.
Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали.
В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви. Обаче, днес тая дреха е безпредметна.
към беседата >>
Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук!
В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи.
Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук!
Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него.
към беседата >>
В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално.
Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази. Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят. Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича. Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали.
В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално.
Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви. Обаче, днес тая дреха е безпредметна. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са.
към беседата >>
Той се обижда.
За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук!
Той се обижда.
– Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш?
към беседата >>
Старата дреха представя миналото.
Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят. Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича. Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално.
Старата дреха представя миналото.
Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви. Обаче, днес тая дреха е безпредметна. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са. Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място.
към беседата >>
– Защо?
Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда.
– Защо?
– Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно.
към беседата >>
Някога тя е била хубава.
Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича. Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото.
Някога тя е била хубава.
Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви. Обаче, днес тая дреха е безпредметна. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са. Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място. Не се ли турят на място, те създават несъответствие.
към беседата >>
– Не си му казал меко.
Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо?
– Не си му казал меко.
Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него.
към беседата >>
Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви.
Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава.
Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви.
Обаче, днес тая дреха е безпредметна. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са. Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място. Не се ли турят на място, те създават несъответствие.
към беседата >>
Защо го пъдиш?
От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко.
Защо го пъдиш?
Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба.
към беседата >>
Обаче, днес тая дреха е безпредметна.
Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви.
Обаче, днес тая дреха е безпредметна.
Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са. Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място. Не се ли турят на място, те създават несъответствие.
към беседата >>
Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него.
Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш?
Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него.
Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба. Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето.
към беседата >>
Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са.
В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви. Обаче, днес тая дреха е безпредметна.
Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са.
Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място. Не се ли турят на място, те създават несъответствие.
към беседата >>
Какво трябва да направиш?
Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него.
Какво трябва да направиш?
Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба. Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето. Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.
към беседата >>
Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място.
Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви. Обаче, днес тая дреха е безпредметна. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са.
Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място.
Не се ли турят на място, те създават несъответствие.
към беседата >>
Отстрани се малко наляво, или надясно.
– Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш?
Отстрани се малко наляво, или надясно.
Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба. Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето. Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.
към беседата >>
Не се ли турят на място, те създават несъответствие.
Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви. Обаче, днес тая дреха е безпредметна. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са. Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място.
Не се ли турят на място, те създават несъответствие.
към беседата >>
Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него.
– Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно.
Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него.
Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба. Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето. Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.
към беседата >>
Един американски проповедник, след свършване на проповедта си, съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял.
Един американски проповедник, след свършване на проповедта си, съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял.
След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат. Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това. От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. – Коя е причината за смеха? – Големият контраст.
към беседата >>
Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба.
Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него.
Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба.
Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето. Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.
към беседата >>
След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат.
Един американски проповедник, след свършване на проповедта си, съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял.
След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат.
Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това. От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. – Коя е причината за смеха? – Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това.
към беседата >>
Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето.
Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба.
Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето.
Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.
към беседата >>
Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това.
Един американски проповедник, след свършване на проповедта си, съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял. След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат.
Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това.
От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. – Коя е причината за смеха? – Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях.
към беседата >>
Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.
Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба. Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето.
Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.
към беседата >>
От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее.
Един американски проповедник, след свършване на проповедта си, съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял. След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат. Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това.
От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее.
– Коя е причината за смеха? – Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено?
към беседата >>
И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне.
И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне.
Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи.
към беседата >>
– Коя е причината за смеха?
Един американски проповедник, след свършване на проповедта си, съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял. След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат. Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това. От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее.
– Коя е причината за смеха?
– Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека?
към беседата >>
Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи.
И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне.
Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи.
Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен.
към беседата >>
– Големият контраст.
Един американски проповедник, след свършване на проповедта си, съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял. След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат. Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това. От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. – Коя е причината за смеха?
– Големият контраст.
Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш.
към беседата >>
Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне.
И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне. Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи.
Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне.
Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш.
към беседата >>
Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това.
След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат. Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това. От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. – Коя е причината за смеха? – Големият контраст.
Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това.
Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си.
към беседата >>
Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си.
И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне. Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне.
Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си.
Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш. Ангелът е свободно същество, свободен дух.
към беседата >>
Понеже контрастът е силен, той произвежда смях.
Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това. От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. – Коя е причината за смеха? – Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това.
Понеже контрастът е силен, той произвежда смях.
Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци.
към беседата >>
Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне.
И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне. Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си.
Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне.
Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш. Ангелът е свободно същество, свободен дух. Той може да отиде, дето пожелае.
към беседата >>
Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено?
От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. – Коя е причината за смеха? – Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях.
Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено?
Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат.
към беседата >>
Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи.
И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне. Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне.
Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи.
Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш. Ангелът е свободно същество, свободен дух. Той може да отиде, дето пожелае.
към беседата >>
Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека?
– Коя е причината за смеха? – Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено?
Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека?
Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада.
към беседата >>
Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен.
Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи.
Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен.
Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш. Ангелът е свободно същество, свободен дух. Той може да отиде, дето пожелае.
към беседата >>
Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш.
– Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека?
Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш.
Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство.
към беседата >>
Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш.
Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен.
Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш.
Ангелът е свободно същество, свободен дух. Той може да отиде, дето пожелае.
към беседата >>
Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си.
Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш.
Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си.
Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи.
към беседата >>
Ангелът е свободно същество, свободен дух.
Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш.
Ангелът е свободно същество, свободен дух.
Той може да отиде, дето пожелае.
към беседата >>
Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци.
Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си.
Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци.
Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената?
към беседата >>
Той може да отиде, дето пожелае.
Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш. Ангелът е свободно същество, свободен дух.
Той може да отиде, дето пожелае.
към беседата >>
Там и младите, и старите се бръснат.
Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци.
Там и младите, и старите се бръснат.
Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа.
към беседата >>
Осъждат един човек и го затварят.
Осъждат един човек и го затварят.
Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен?
към беседата >>
Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада.
Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат.
Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада.
По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие.
към беседата >>
Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора?
Осъждат един човек и го затварят.
Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора?
Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме.
към беседата >>
По това се познавало тяхното благородство.
Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада.
По това се познавало тяхното благородство.
Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат.
към беседата >>
Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора.
Осъждат един човек и го затварят. Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора?
Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора.
С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя.
към беседата >>
Това са обичаи.
Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство.
Това са обичаи.
Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат. Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца.
към беседата >>
С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор.
Осъждат един човек и го затварят. Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора.
С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор.
На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи.
към беседата >>
Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото.
(втори вариант)
И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с просото и житото. Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя!
Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото.
Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления.
към втори вариант >>
За да можем да живеем добре.
(втори вариант)
Вторият ден пак го затварят, пак го турат вътре, той пак стане малко бръмбърче, пак излезе. Питам, този човек, който може да стане бръмбър, могат ли да го държат в затвора? Сега ще преведете, ще кажете: Нашият Учител каза, човек трябва да стане бръмбър. Под думата, „бръмбър“, заради мене е една формула, математическа, и окултна формула, която показва един начин, за да се освободи човек от известна гъста материя. И така както ние говорим в духовния смисъл, трябват нови начини, за да говорим правилно сега.
За да можем да живеем добре.
Най- първо изучавайте се. Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви. Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив. И те разбират хората. И не само да бъда учтив.
към втори вариант >>
Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш.
(втори вариант)
Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото.
Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш.
Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца.
към втори вариант >>
Най- първо изучавайте се.
(втори вариант)
Питам, този човек, който може да стане бръмбър, могат ли да го държат в затвора? Сега ще преведете, ще кажете: Нашият Учител каза, човек трябва да стане бръмбър. Под думата, „бръмбър“, заради мене е една формула, математическа, и окултна формула, която показва един начин, за да се освободи човек от известна гъста материя. И така както ние говорим в духовния смисъл, трябват нови начини, за да говорим правилно сега. За да можем да живеем добре.
Най- първо изучавайте се.
Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви. Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив. И те разбират хората. И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив?
към втори вариант >>
Господ ти каже, да отделиш просото и житото.
(втори вариант)
Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш.
Господ ти каже, да отделиш просото и житото.
Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило?
към втори вариант >>
Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви.
(втори вариант)
Сега ще преведете, ще кажете: Нашият Учител каза, човек трябва да стане бръмбър. Под думата, „бръмбър“, заради мене е една формула, математическа, и окултна формула, която показва един начин, за да се освободи човек от известна гъста материя. И така както ние говорим в духовния смисъл, трябват нови начини, за да говорим правилно сега. За да можем да живеем добре. Най- първо изучавайте се.
Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви.
Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив. И те разбират хората. И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост.
към втори вариант >>
Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш.
(втори вариант)
И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото.
Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш.
Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило.
към втори вариант >>
Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив.
(втори вариант)
Под думата, „бръмбър“, заради мене е една формула, математическа, и окултна формула, която показва един начин, за да се освободи човек от известна гъста материя. И така както ние говорим в духовния смисъл, трябват нови начини, за да говорим правилно сега. За да можем да живеем добре. Най- първо изучавайте се. Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви.
Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив.
И те разбират хората. И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия.
към втори вариант >>
Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило.
(втори вариант)
Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш.
Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило.
За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило. Не ви трябва да броите цяло кило.
към втори вариант >>
И те разбират хората.
(втори вариант)
И така както ние говорим в духовния смисъл, трябват нови начини, за да говорим правилно сега. За да можем да живеем добре. Най- първо изучавайте се. Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви. Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив.
И те разбират хората.
И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре.
към втори вариант >>
За житото аз съм правил изчисления.
(втори вариант)
Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило.
За житото аз съм правил изчисления.
Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило. Не ви трябва да броите цяло кило.
към втори вариант >>
И не само да бъда учтив.
(втори вариант)
За да можем да живеем добре. Най- първо изучавайте се. Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви. Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив. И те разбират хората.
И не само да бъда учтив.
Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк.
към втори вариант >>
Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца.
(втори вариант)
Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления.
Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца.
А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило. Не ви трябва да броите цяло кило.
към втори вариант >>
Как да бъда учтив?
(втори вариант)
Най- първо изучавайте се. Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви. Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив. И те разбират хората. И не само да бъда учтив.
Как да бъда учтив?
Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре.
към втори вариант >>
А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило?
(втори вариант)
Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца.
А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило?
Да ви дам едно правило. Не ви трябва да броите цяло кило.
към втори вариант >>
Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост.
(втори вариант)
Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви. Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив. И те разбират хората. И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив?
Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост.
На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние.
към втори вариант >>
Да ви дам едно правило.
(втори вариант)
Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило?
Да ви дам едно правило.
Не ви трябва да броите цяло кило.
към втори вариант >>
На този човек трябва да предвидиш и съответни условия.
(втори вариант)
Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив. И те разбират хората. И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост.
На този човек трябва да предвидиш и съответни условия.
Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние.
към втори вариант >>
Не ви трябва да броите цяло кило.
(втори вариант)
Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило.
Не ви трябва да броите цяло кило.
към втори вариант >>
Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре.
(втори вариант)
И те разбират хората. И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия.
Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре.
Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка?
към втори вариант >>
Дълго време ще ви вземе.
(втори вариант)
Дълго време ще ви вземе.
Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама. Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило. Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим.
към втори вариант >>
Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк.
(втори вариант)
И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре.
Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк.
За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе.
към втори вариант >>
Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама.
(втори вариант)
Дълго време ще ви вземе.
Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама.
Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило. Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами.
към втори вариант >>
За да може окултно да живеете добре.
(втори вариант)
Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк.
За да може окултно да живеете добре.
И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе.
към втори вариант >>
Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило.
(втори вариант)
Дълго време ще ви вземе. Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама.
Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило.
Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами. Ти правиш нещо, и виждаш което правиш.
към втори вариант >>
И между вас трябваше да има по един метър разстояние.
(втори вариант)
Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре.
И между вас трябваше да има по един метър разстояние.
От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута.
към втори вариант >>
Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим.
(втори вариант)
Дълго време ще ви вземе. Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама. Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило.
Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим.
Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами. Ти правиш нещо, и виждаш което правиш. И като направиш нещо, ти знаеш, че туй, което правиш не е право, а при това го правиш.
към втори вариант >>
От човек до човек да има по един метър разстояние.
(втори вариант)
На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние.
От човек до човек да има по един метър разстояние.
А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка.
към втори вариант >>
Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда.
(втори вариант)
Дълго време ще ви вземе. Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама. Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило. Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим.
Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда.
И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами. Ти правиш нещо, и виждаш което правиш. И като направиш нещо, ти знаеш, че туй, което правиш не е право, а при това го правиш.
към втори вариант >>
А пък сега вашата аура като излиза навънка?
(втори вариант)
Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние.
А пък сега вашата аура като излиза навънка?
Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя!
към втори вариант >>
И че всичко можем да правим.
(втори вариант)
Дълго време ще ви вземе. Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама. Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило. Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда.
И че всичко можем да правим.
Че най-първо ние се виждаме сами. Ти правиш нещо, и виждаш което правиш. И като направиш нещо, ти знаеш, че туй, което правиш не е право, а при това го правиш.
към втори вариант >>
Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе.
(втори вариант)
Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка?
Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе.
Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна.
към втори вариант >>
Че най-първо ние се виждаме сами.
(втори вариант)
Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама. Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило. Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим.
Че най-първо ние се виждаме сами.
Ти правиш нещо, и виждаш което правиш. И като направиш нещо, ти знаеш, че туй, което правиш не е право, а при това го правиш.
към втори вариант >>
Пък то нищо не тегли от тебе.
(втори вариант)
За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе.
Пък то нищо не тегли от тебе.
Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл.
към втори вариант >>
Ти правиш нещо, и виждаш което правиш.
(втори вариант)
Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило. Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами.
Ти правиш нещо, и виждаш което правиш.
И като направиш нещо, ти знаеш, че туй, което правиш не е право, а при това го правиш.
към втори вариант >>
Но го бута.
(втори вариант)
И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе.
Но го бута.
И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно.
към втори вариант >>
И като направиш нещо, ти знаеш, че туй, което правиш не е право, а при това го правиш.
(втори вариант)
Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами. Ти правиш нещо, и виждаш което правиш.
И като направиш нещо, ти знаеш, че туй, което правиш не е право, а при това го правиш.
към втори вариант >>
И твоето духовно тяло като излиза от вънка.
(втори вариант)
От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута.
И твоето духовно тяло като излиза от вънка.
Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите.
към втори вариант >>
Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си, и майка си.
(втори вариант)
Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си, и майка си.
Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени. И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез. И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките. Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво?
към втори вариант >>
Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя!
(втори вариант)
А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка.
Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя!
Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате.
към втори вариант >>
Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени.
(втори вариант)
Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си, и майка си.
Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени.
И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез. И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките. Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички.
към втори вариант >>
Но туй е физическата страна.
(втори вариант)
Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя!
Но туй е физическата страна.
Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество.
към втори вариант >>
И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез.
(втори вариант)
Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си, и майка си. Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени.
И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез.
И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките. Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи?
към втори вариант >>
Но трябва да дойдем до една права мисъл.
(втори вариант)
Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна.
Но трябва да дойдем до една права мисъл.
Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете.
към втори вариант >>
И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките.
(втори вариант)
Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си, и майка си. Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени. И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез.
И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките.
Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва?
към втори вариант >>
Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно.
(втори вариант)
Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл.
Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно.
И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там.
към втори вариант >>
Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали.
(втори вариант)
Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си, и майка си. Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени. И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез. И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките.
Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали.
Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички.
към втори вариант >>
И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите.
(втори вариант)
И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно.
И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите.
Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша.
към втори вариант >>
Минава се половин час, отива майката да види, какво?
(втори вариант)
Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си, и майка си. Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени. И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез. И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките. Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали.
Минава се половин час, отива майката да види, какво?
Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза.
към втори вариант >>
Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате.
(втори вариант)
Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите.
Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате.
Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша. Ти си обидил и Него!
към втори вариант >>
Бащата иска тиквички.
(втори вариант)
Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени. И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез. И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките. Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво?
Бащата иска тиквички.
Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали.
към втори вариант >>
Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество.
(втори вариант)
Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате.
Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество.
И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша. Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя?
към втори вариант >>
Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи?
(втори вариант)
И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез. И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките. Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички.
Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи?
Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали. Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли.
към втори вариант >>
И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете.
(втори вариант)
Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество.
И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете.
Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша. Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него.
към втори вариант >>
Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва?
(втори вариант)
И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките. Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи?
Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва?
Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали. Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли. Изядени са тиквите.
към втори вариант >>
Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там.
(втори вариант)
Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете.
Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там.
И Той слуша. Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази!
към втори вариант >>
Тя казва: Няма никакви тиквички.
(втори вариант)
Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва?
Тя казва: Няма никакви тиквички.
Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали. Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли. Изядени са тиквите. И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости.
към втори вариант >>
И Той слуша.
(втори вариант)
И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там.
И Той слуша.
Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази!
към втори вариант >>
Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза.
(втори вариант)
Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички.
Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза.
И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали. Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли. Изядени са тиквите. И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости. Казвам, ако са изядени тиквите, някоя друга тиква има, нова; Турете новата в петмеза, и работите ще се оправят.
към втори вариант >>
Ти си обидил и Него!
(втори вариант)
Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша.
Ти си обидил и Него!
И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава?
към втори вариант >>
И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали.
(втори вариант)
Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза.
И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали.
Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли. Изядени са тиквите. И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости. Казвам, ако са изядени тиквите, някоя друга тиква има, нова; Турете новата в петмеза, и работите ще се оправят.
към втори вариант >>
И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя?
(втори вариант)
Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша. Ти си обидил и Него!
И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя?
Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш.
към втори вариант >>
Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли.
(втори вариант)
Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали.
Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли.
Изядени са тиквите. И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости. Казвам, ако са изядени тиквите, някоя друга тиква има, нова; Турете новата в петмеза, и работите ще се оправят.
към втори вариант >>
Господ казва, защото е до него.
(втори вариант)
И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша. Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя?
Господ казва, защото е до него.
Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път.
към втори вариант >>
Изядени са тиквите.
(втори вариант)
Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали. Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли.
Изядени са тиквите.
И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости. Казвам, ако са изядени тиквите, някоя друга тиква има, нова; Турете новата в петмеза, и работите ще се оправят.
към втори вариант >>
Той казва: И мене ме мрази!
(втори вариант)
Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша. Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него.
Той казва: И мене ме мрази!
Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш.
към втори вариант >>
И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости.
(втори вариант)
Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали. Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли. Изядени са тиквите.
И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости.
Казвам, ако са изядени тиквите, някоя друга тиква има, нова; Турете новата в петмеза, и работите ще се оправят.
към втори вариант >>
Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази!
(втори вариант)
И Той слуша. Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази!
Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази!
Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото?
към втори вариант >>
Казвам, ако са изядени тиквите, някоя друга тиква има, нова; Турете новата в петмеза, и работите ще се оправят.
(втори вариант)
Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали. Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли. Изядени са тиквите. И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости.
Казвам, ако са изядени тиквите, някоя друга тиква има, нова; Турете новата в петмеза, и работите ще се оправят.
към втори вариант >>
Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава?
(втори вариант)
Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази!
Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава?
Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото.
към втори вариант >>
Та ние се връщаме в Евангелието.
(втори вариант)
Та ние се връщаме в Евангелието.
Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели. Нямаме една ясна представа, как са живели светиите. Ние имаме изучен една много малка част от техния живот. Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме.
към втори вариант >>
Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш.
(втори вариант)
И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава?
Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш.
И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя!
към втори вариант >>
Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели.
(втори вариант)
Та ние се връщаме в Евангелието.
Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели.
Нямаме една ясна представа, как са живели светиите. Ние имаме изучен една много малка част от техния живот. Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени.
към втори вариант >>
И сега Господ казва: Оправи по обратния път.
(втори вариант)
Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш.
И сега Господ казва: Оправи по обратния път.
И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам!
към втори вариант >>
Нямаме една ясна представа, как са живели светиите.
(втори вариант)
Та ние се връщаме в Евангелието. Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели.
Нямаме една ясна представа, как са живели светиите.
Ние имаме изучен една много малка част от техния живот. Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите.
към втори вариант >>
И втория път пак ще те слуша като говориш.
(втори вариант)
Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път.
И втория път пак ще те слуша като говориш.
Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам!
към втори вариант >>
Ние имаме изучен една много малка част от техния живот.
(втори вариант)
Та ние се връщаме в Евангелието. Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели. Нямаме една ясна представа, как са живели светиите.
Ние имаме изучен една много малка част от техния живот.
Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават?
към втори вариант >>
Казваш: Как да поправя злото?
(втори вариант)
Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш.
Казваш: Как да поправя злото?
Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата.
към втори вариант >>
Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания!
(втори вариант)
Та ние се връщаме в Евангелието. Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели. Нямаме една ясна представа, как са живели светиите. Ние имаме изучен една много малка част от техния живот.
Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания!
Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно.
към втори вариант >>
Много лесно се поправя злото.
(втори вариант)
Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото?
Много лесно се поправя злото.
Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата. Но какво ми коствува мен?
към втори вариант >>
Животът на светиите, не е така както виждаме.
(втори вариант)
Та ние се връщаме в Евангелието. Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели. Нямаме една ясна представа, как са живели светиите. Ние имаме изучен една много малка част от техния живот. Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания!
Животът на светиите, не е така както виждаме.
Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен.
към втори вариант >>
Ти казваш: Много те мразя!
(втори вариант)
Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото.
Ти казваш: Много те мразя!
Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата. Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората.
към втори вариант >>
Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени.
(втори вариант)
Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели. Нямаме една ясна представа, как са живели светиите. Ние имаме изучен една много малка част от техния живот. Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме.
Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени.
Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е.
към втори вариант >>
Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам!
(втори вариант)
И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя!
Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам!
Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата. Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви!
към втори вариант >>
Но имат си и друга страна светиите.
(втори вариант)
Нямаме една ясна представа, как са живели светиите. Ние имаме изучен една много малка част от техния живот. Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени.
Но имат си и друга страна светиите.
И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото.
към втори вариант >>
Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам!
(втори вариант)
И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам!
Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам!
И свърши се работата. Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам!
към втори вариант >>
И някой път по какво се отличават?
(втори вариант)
Ние имаме изучен една много малка част от техния живот. Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите.
И някой път по какво се отличават?
Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва.
към втори вариант >>
И свърши се работата.
(втори вариант)
Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам!
И свърши се работата.
Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърдцето!
към втори вариант >>
Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно.
(втори вариант)
Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават?
Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно.
Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито.
към втори вариант >>
Но какво ми коствува мен?
(втори вариант)
Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата.
Но какво ми коствува мен?
Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе!
към втори вариант >>
Този народ еврейският е много конкретен.
(втори вариант)
Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно.
Този народ еврейският е много конкретен.
Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна.
към втори вариант >>
Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората.
(втори вариант)
Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата. Но какво ми коствува мен?
Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората.
Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/.
към втори вариант >>
Всяко нещо е описано тъй както е.
(втори вариант)
Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен.
Всяко нещо е описано тъй както е.
И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ.
към втори вариант >>
Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви!
(втори вариант)
Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата. Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората.
Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви!
И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/. До сега те мразих, но сега тъй те обичам!
към втори вариант >>
И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото.
(втори вариант)
Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е.
И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото.
Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници.
към втори вариант >>
И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам!
(втори вариант)
Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата. Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви!
И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам!
Знаеш ли как ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/. До сега те мразих, но сега тъй те обичам! Че какво ти коствува да кажеш това?
към втори вариант >>
Тъй е конкретно описан, по английски го описва.
(втори вариант)
И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото.
Тъй е конкретно описан, по английски го описва.
Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото.
към втори вариант >>
Знаеш ли как ми е запалено сърдцето!
(втори вариант)
И свърши се работата. Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам!
Знаеш ли как ми е запалено сърдцето!
Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/. До сега те мразих, но сега тъй те обичам! Че какво ти коствува да кажеш това? То е въздух, който трябва да излезе от тебе.
към втори вариант >>
Няма нищо да е скрито.
(втори вариант)
Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва.
Няма нищо да е скрито.
Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени.
към втори вариант >>
Всичко мога да направя за тебе!
(втори вариант)
Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърдцето!
Всичко мога да направя за тебе!
/Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/. До сега те мразих, но сега тъй те обичам! Че какво ти коствува да кажеш това? То е въздух, който трябва да излезе от тебе. Кажи така, и ще ти светне тогава!
към втори вариант >>
Не се показва само хубавата страна.
(втори вариант)
Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито.
Не се показва само хубавата страна.
Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях.
към втори вариант >>
/Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/.
(втори вариант)
Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе!
/Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/.
До сега те мразих, но сега тъй те обичам! Че какво ти коствува да кажеш това? То е въздух, който трябва да излезе от тебе. Кажи така, и ще ти светне тогава!
към втори вариант >>
Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ.
(втори вариант)
Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна.
Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ.
Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници?
към втори вариант >>
До сега те мразих, но сега тъй те обичам!
(втори вариант)
Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/.
До сега те мразих, но сега тъй те обичам!
Че какво ти коствува да кажеш това? То е въздух, който трябва да излезе от тебе. Кажи така, и ще ти светне тогава!
към втори вариант >>
Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници.
(втори вариант)
И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ.
Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници.
Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми?
към втори вариант >>
Че какво ти коствува да кажеш това?
(втори вариант)
И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/. До сега те мразих, но сега тъй те обичам!
Че какво ти коствува да кажеш това?
То е въздух, който трябва да излезе от тебе. Кажи така, и ще ти светне тогава!
към втори вариант >>
Тези хора не им помръднало окото.
(втори вариант)
Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници.
Тези хора не им помръднало окото.
Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми? То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование!
към втори вариант >>
То е въздух, който трябва да излезе от тебе.
(втори вариант)
Знаеш ли как ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/. До сега те мразих, но сега тъй те обичам! Че какво ти коствува да кажеш това?
То е въздух, който трябва да излезе от тебе.
Кажи така, и ще ти светне тогава!
към втори вариант >>
Описват един цар, който имал 300 жени.
(втори вариант)
Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото.
Описват един цар, който имал 300 жени.
Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми? То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование! Такова бушуване!
към втори вариант >>
Кажи така, и ще ти светне тогава!
(втори вариант)
Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/. До сега те мразих, но сега тъй те обичам! Че какво ти коствува да кажеш това? То е въздух, който трябва да излезе от тебе.
Кажи така, и ще ти светне тогава!
към втори вариант >>
Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях.
(втори вариант)
Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени.
Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях.
И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми? То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование! Такова бушуване! Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници.
към втори вариант >>
Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири.
(втори вариант)
Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири.
Вие се ровите дълбоко. Че как става това? Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото!
към втори вариант >>
И 900 наложници?
(втори вариант)
Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях.
И 900 наложници?
Как ще се справи, кажете ми? То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование! Такова бушуване! Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници. И казват, този
към втори вариант >>
Вие се ровите дълбоко.
(втори вариант)
Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири.
Вие се ровите дълбоко.
Че как става това? Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те!
към втори вариант >>
Как ще се справи, кажете ми?
(втори вариант)
Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници?
Как ще се справи, кажете ми?
То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование! Такова бушуване! Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници. И казват, този
към втори вариант >>
Че как става това?
(втори вариант)
Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири. Вие се ровите дълбоко.
Че как става това?
Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото.
към втори вариант >>
То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование!
(втори вариант)
Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми?
То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование!
Такова бушуване! Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници. И казват, този
към втори вариант >>
Развъртете малко въздуха.
(втори вариант)
Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири. Вие се ровите дълбоко. Че как става това?
Развъртете малко въздуха.
Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората.
към втори вариант >>
Такова бушуване!
(втори вариант)
Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми? То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование!
Такова бушуване!
Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници. И казват, този
към втори вариант >>
Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил.
(втори вариант)
Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири. Вие се ровите дълбоко. Че как става това? Развъртете малко въздуха.
Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил.
А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си.
към втори вариант >>
Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници.
(втори вариант)
Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми? То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование! Такова бушуване!
Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници.
И казват, този
към втори вариант >>
А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото!
(втори вариант)
Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири. Вие се ровите дълбоко. Че как става това? Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил.
А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото!
„Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен!
към втори вариант >>
И казват, този
(втори вариант)
И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми? То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование! Такова бушуване! Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници.
И казват, този
към втори вариант >>
„Обичам те!
(втори вариант)
Вие се ровите дълбоко. Че как става това? Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото!
„Обичам те!
", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни.
към втори вариант >>
Соломон, на който Бог даде най-голямата Мъдросте, той не можа да издържи.
(втори вариант)
Соломон, на който Бог даде най-голямата Мъдросте, той не можа да издържи.
Тия жени го смъкнаха. Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници? 300 жени по две деца? 600 деца! И 900 по две деца?
към втори вариант >>
", това е житото; „Не те обичам“, това е просото.
(втори вариант)
Че как става това? Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те!
", това е житото; „Не те обичам“, това е просото.
Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни. Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам.
към втори вариант >>
Тия жени го смъкнаха.
(втори вариант)
Соломон, на който Бог даде най-голямата Мъдросте, той не можа да издържи.
Тия жени го смъкнаха.
Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници? 300 жени по две деца? 600 деца! И 900 по две деца? 1800 деца!
към втори вариант >>
Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората.
(втори вариант)
Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото.
Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората.
И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни. Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам. Ама съдията казва: Прочети присадата.
към втори вариант >>
Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници?
(втори вариант)
Соломон, на който Бог даде най-голямата Мъдросте, той не можа да издържи. Тия жени го смъкнаха.
Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници?
300 жени по две деца? 600 деца! И 900 по две деца? 1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца!
към втори вариант >>
И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си.
(втори вариант)
Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората.
И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си.
А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни. Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам. Ама съдията казва: Прочети присадата.
към втори вариант >>
300 жени по две деца?
(втори вариант)
Соломон, на който Бог даде най-голямата Мъдросте, той не можа да издържи. Тия жени го смъкнаха. Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници?
300 жени по две деца?
600 деца! И 900 по две деца? 1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща?
към втори вариант >>
А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен!
(втори вариант)
А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си.
А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен!
Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни. Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам. Ама съдията казва: Прочети присадата.
към втори вариант >>
600 деца!
(втори вариант)
Соломон, на който Бог даде най-голямата Мъдросте, той не можа да издържи. Тия жени го смъкнаха. Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници? 300 жени по две деца?
600 деца!
И 900 по две деца? 1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича!
към втори вариант >>
Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни.
(втори вариант)
„Обичам те! ", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен!
Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни.
Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам. Ама съдията казва: Прочети присадата.
към втори вариант >>
И 900 по две деца?
(втори вариант)
Соломон, на който Бог даде най-голямата Мъдросте, той не можа да издържи. Тия жени го смъкнаха. Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници? 300 жени по две деца? 600 деца!
И 900 по две деца?
1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично.
към втори вариант >>
Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам.
(втори вариант)
", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни.
Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам.
Ама съдията казва: Прочети присадата.
към втори вариант >>
1800 деца!
(втори вариант)
Тия жени го смъкнаха. Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници? 300 жени по две деца? 600 деца! И 900 по две деца?
1800 деца!
Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити.
към втори вариант >>
Ама съдията казва: Прочети присадата.
(втори вариант)
Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни. Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам.
Ама съдията казва: Прочети присадата.
към втори вариант >>
Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца!
(втори вариант)
Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници? 300 жени по две деца? 600 деца! И 900 по две деца? 1800 деца!
Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца!
Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил.
към втори вариант >>
И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон.
(втори вариант)
И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон.
И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото". Та казвам, сега започнете с тия лесните работи! Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво? Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото.
към втори вариант >>
Да ги събереш тия деца на един баща?
(втори вариант)
300 жени по две деца? 600 деца! И 900 по две деца? 1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца!
Да ги събереш тия деца на един баща?
Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия.
към втори вариант >>
И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото".
(втори вариант)
И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон.
И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото".
Та казвам, сега започнете с тия лесните работи! Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво? Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото.
към втори вариант >>
Толкова души да има да ги облича!
(втори вариант)
600 деца! И 900 по две деца? 1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща?
Толкова души да има да ги облича!
Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени.
към втори вариант >>
Та казвам, сега започнете с тия лесните работи!
(втори вариант)
И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон. И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото".
Та казвам, сега започнете с тия лесните работи!
Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво? Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди.
към втори вариант >>
Пък никак не е практично.
(втори вариант)
И 900 по две деца? 1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича!
Пък никак не е практично.
И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво?
(втори вариант)
И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон. И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото". Та казвам, сега започнете с тия лесните работи!
Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво?
Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето.
към втори вариант >>
И за туй Природата е направила хиляди опити.
(втори вариант)
1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично.
И за туй Природата е направила хиляди опити.
Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите.
към втори вариант >>
Да пеем е по-хубаво.
(втори вариант)
И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон. И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото". Та казвам, сега започнете с тия лесните работи! Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво?
Да пеем е по-хубаво.
Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас.
към втори вариант >>
Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил.
(втори вариант)
Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити.
Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил.
Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени.
към втори вариант >>
Туй е всичкото.
(втори вариант)
И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон. И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото". Та казвам, сега започнете с тия лесните работи! Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво? Да пеем е по-хубаво.
Туй е всичкото.
Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам!
към втори вариант >>
Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия.
(втори вариант)
Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил.
Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия.
В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова?
към втори вариант >>
Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото.
(втори вариант)
И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото". Та казвам, сега започнете с тия лесните работи! Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво? Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото.
Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото.
Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш.
към втори вариант >>
В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени.
(втори вариант)
Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия.
В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени.
А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството.
към втори вариант >>
Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди.
(втори вариант)
Та казвам, сега започнете с тия лесните работи! Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво? Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото.
Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди.
Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва.
към втори вариант >>
А Соломон е съкратил до минимум.
(втори вариант)
Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени.
А Соломон е съкратил до минимум.
И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време.
към втори вариант >>
Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво? Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди.
Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето.
Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо?
към втори вариант >>
И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите.
(втори вариант)
И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум.
И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите.
А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие.
към втори вариант >>
Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас.
(втори вариант)
Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето.
Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас.
Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се.
към втори вариант >>
А преди него е имало царе, които са имали много повече жени.
(втори вариант)
Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите.
А преди него е имало царе, които са имали много повече жени.
И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие. Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца?
към втори вариант >>
Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам!
(втори вариант)
Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас.
Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам!
А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърдцето!
към втори вариант >>
И той казва: Може, може, но толкова?
(втори вариант)
Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени.
И той казва: Може, може, но толкова?
И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие. Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца? Вие даже не може да си го представите!
към втори вариант >>
А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш.
(втори вариант)
Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам!
А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш.
Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърдцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така!
към втори вариант >>
И той даде една епоха, която определяше многоженството.
(втори вариант)
В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова?
И той даде една епоха, която определяше многоженството.
И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие. Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца? Вие даже не може да си го представите! Какво изтощаване!
към втори вариант >>
Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва.
(втори вариант)
Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш.
Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва.
Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърдцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази!
към втори вариант >>
И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време.
(втори вариант)
А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството.
И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време.
И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие. Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца? Вие даже не може да си го представите! Какво изтощаване! Каква работа трябва да се върши в размножаването!
към втори вариант >>
Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо?
(втори вариант)
Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва.
Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо?
Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърдцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна.
към втори вариант >>
И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие.
(втори вариант)
И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време.
И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие.
Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца? Вие даже не може да си го представите! Какво изтощаване! Каква работа трябва да се върши в размножаването!
към втори вариант >>
Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се.
(втори вариант)
Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо?
Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се.
И нему му потрепери сърдцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не.
към втори вариант >>
Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца?
(втори вариант)
А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие.
Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца?
Вие даже не може да си го представите! Какво изтощаване! Каква работа трябва да се върши в размножаването!
към втори вариант >>
И нему му потрепери сърдцето!
(втори вариант)
Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се.
И нему му потрепери сърдцето!
И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто!
към втори вариант >>
Вие даже не може да си го представите!
(втори вариант)
И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие. Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца?
Вие даже не може да си го представите!
Какво изтощаване! Каква работа трябва да се върши в размножаването!
към втори вариант >>
И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така!
(втори вариант)
А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърдцето!
И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така!
Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото.
към втори вариант >>
Какво изтощаване!
(втори вариант)
И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие. Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца? Вие даже не може да си го представите!
Какво изтощаване!
Каква работа трябва да се върши в размножаването!
към втори вариант >>
Мома, която се смее, тя не мрази!
(втори вариант)
Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърдцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така!
Мома, която се смее, тя не мрази!
Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре.
към втори вариант >>
Каква работа трябва да се върши в размножаването!
(втори вариант)
И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие. Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца? Вие даже не може да си го представите! Какво изтощаване!
Каква работа трябва да се върши в размножаването!
към втори вариант >>
Той хубаво е научил това отдавна.
(втори вариант)
Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърдцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази!
Той хубаво е научил това отдавна.
И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме.
към втори вариант >>
Та казвам, ако ние го сравним Соломона, с тия две хиляди деца, то е нищо.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние го сравним Соломона, с тия две хиляди деца, то е нищо.
Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата. Трябва да ги гледа Господ. Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си? Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот.
към втори вариант >>
И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не.
(втори вариант)
Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърдцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна.
И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не.
Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно.
към втори вариант >>
Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние го сравним Соломона, с тия две хиляди деца, то е нищо.
Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата.
Трябва да ги гледа Господ. Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си? Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца.
към втори вариант >>
Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто!
(втори вариант)
И нему му потрепери сърдцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не.
Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто!
Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш.
към втори вариант >>
Трябва да ги гледа Господ.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние го сравним Соломона, с тия две хиляди деца, то е нищо. Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата.
Трябва да ги гледа Господ.
Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си? Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш?
към втори вариант >>
Та с всяко зло ние раждаме злото.
(втори вариант)
И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто!
Та с всяко зло ние раждаме злото.
Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице!
към втори вариант >>
Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си?
(втори вариант)
Та казвам, ако ние го сравним Соломона, с тия две хиляди деца, то е нищо. Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата. Трябва да ги гледа Господ.
Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си?
Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза.
към втори вариант >>
Е, добре.
(втори вариант)
Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото.
Е, добре.
Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире.
към втори вариант >>
Много малко мисли остават наши.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние го сравним Соломона, с тия две хиляди деца, то е нищо. Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата. Трябва да ги гледа Господ. Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си?
Много малко мисли остават наши.
Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш.
към втори вариант >>
Ние не знаем как да се отнасяме.
(втори вариант)
Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре.
Ние не знаем как да се отнасяме.
Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире.
към втори вариант >>
Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот.
(втори вариант)
Та казвам, ако ние го сравним Соломона, с тия две хиляди деца, то е нищо. Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата. Трябва да ги гледа Господ. Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си? Много малко мисли остават наши.
Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот.
Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва.
към втори вариант >>
Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно.
(втори вариант)
И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме.
Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно.
Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо.
към втори вариант >>
Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца.
(втори вариант)
Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата. Трябва да ги гледа Господ. Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си? Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот.
Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца.
Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва. Ти си намразил някого.
към втори вариант >>
Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш.
(втори вариант)
Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно.
Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш.
И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми.
към втори вариант >>
Какво ще ги правиш?
(втори вариант)
Трябва да ги гледа Господ. Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си? Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца.
Какво ще ги правиш?
Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва. Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел.
към втори вариант >>
И най-после Господ казва: Поправете туй лице!
(втори вариант)
Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш.
И най-после Господ казва: Поправете туй лице!
Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни.
към втори вариант >>
Запример родиш ти едно дете на омраза.
(втори вариант)
Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си? Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш?
Запример родиш ти едно дете на омраза.
20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва. Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена.
към втори вариант >>
Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире.
(втори вариант)
Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице!
Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире.
И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са.
към втори вариант >>
20 години ти на себе си не можеш да дойдеш.
(втори вариант)
Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза.
20 години ти на себе си не можеш да дойдеш.
Това дете те измъчва. Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза.
към втори вариант >>
И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире.
(втори вариант)
Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире.
И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире.
Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично!
към втори вариант >>
Това дете те измъчва.
(втори вариант)
Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш.
Това дете те измъчва.
Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза. Сега, единият е мъж, другият е жена.
към втори вариант >>
Казвам, не е лошо.
(втори вариант)
Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире.
Казвам, не е лошо.
Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това.
към втори вариант >>
Ти си намразил някого.
(втори вариант)
Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва.
Ти си намразил някого.
Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза. Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш.
към втори вариант >>
Човекът ми казва, че подигната е яката ми.
(втори вариант)
Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо.
Човекът ми казва, че подигната е яката ми.
Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива.
към втори вариант >>
Този, когото си намразил, ти си се развел.
(втори вариант)
Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва. Ти си намразил някого.
Този, когото си намразил, ти си се развел.
Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза. Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си?
към втори вариант >>
Ние казваме сега, че тия работи не са важни.
(втори вариант)
И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми.
Ние казваме сега, че тия работи не са важни.
Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото.
към втори вариант >>
Той е или мъж или жена.
(втори вариант)
Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва. Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел.
Той е или мъж или жена.
Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза. Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си?
към втори вариант >>
Важни са.
(втори вариант)
Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни.
Важни са.
Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата!
към втори вариант >>
Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза.
(втори вариант)
20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва. Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена.
Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза.
Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи.
към втори вариант >>
Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично!
(втори вариант)
И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са.
Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично!
Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия!
към втори вариант >>
Сега, единият е мъж, другият е жена.
(втори вариант)
Това дете те измъчва. Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза.
Сега, единият е мъж, другият е жена.
Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот.
към втори вариант >>
Не ти трябва повече от това.
(втори вариант)
Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично!
Не ти трябва повече от това.
Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен.
към втори вариант >>
Ти като го видиш, ти го мразиш.
(втори вариант)
Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза. Сега, единият е мъж, другият е жена.
Ти като го видиш, ти го мразиш.
Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре.
към втори вариант >>
Една хубава мисъл, красива.
(втори вариант)
Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това.
Една хубава мисъл, красива.
Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен. Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен!
към втори вариант >>
Защо имено мъжът намразва жена си?
(втори вариант)
Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза. Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш.
Защо имено мъжът намразва жена си?
И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре.
към втори вариант >>
Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото.
(втори вариант)
Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива.
Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото.
Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен. Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен! С най- хубавото чувство облечен!
към втори вариант >>
И защо някоя жена намрази мъжа си?
(втори вариант)
Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза. Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си?
И защо някоя жена намрази мъжа си?
Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре.
към втори вариант >>
Една красива постъпка, най- хубавата!
(втори вариант)
Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото.
Една красива постъпка, най- хубавата!
Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен. Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен! С най- хубавото чувство облечен! С една красива постъпка, която можеш да имаш!
към втори вариант >>
Това са чисто материални работи.
(втори вариант)
Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза. Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си?
Това са чисто материални работи.
Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре.
към втори вариант >>
Носи ги тия!
(втори вариант)
Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата!
Носи ги тия!
Че ще бъдеш облечен. Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен! С най- хубавото чувство облечен! С една красива постъпка, която можеш да имаш! И всички хора ще те обичат.
към втори вариант >>
Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот.
(втори вариант)
Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи.
Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот.
Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене!
към втори вариант >>
Че ще бъдеш облечен.
(втори вариант)
Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия!
Че ще бъдеш облечен.
Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен! С най- хубавото чувство облечен! С една красива постъпка, която можеш да имаш! И всички хора ще те обичат.
към втори вариант >>
Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре.
(втори вариант)
Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот.
Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре.
Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене! Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера.
към втори вариант >>
Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен!
(втори вариант)
Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен.
Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен!
С най- хубавото чувство облечен! С една красива постъпка, която можеш да имаш! И всички хора ще те обичат.
към втори вариант >>
Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре.
(втори вариант)
Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре.
Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре.
А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене! Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера. И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка.
към втори вариант >>
С най- хубавото чувство облечен!
(втори вариант)
Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен. Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен!
С най- хубавото чувство облечен!
С една красива постъпка, която можеш да имаш! И всички хора ще те обичат.
към втори вариант >>
А тя е небрежна, не меси добре.
(втори вариант)
И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре.
А тя е небрежна, не меси добре.
Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене! Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера. И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка. Казва: С тази жена не може да се живее добре.
към втори вариант >>
С една красива постъпка, която можеш да имаш!
(втори вариант)
Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен. Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен! С най- хубавото чувство облечен!
С една красива постъпка, която можеш да имаш!
И всички хора ще те обичат.
към втори вариант >>
Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре.
(втори вариант)
Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре.
Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре.
И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене! Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера. И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка. Казва: С тази жена не може да се живее добре. Ако тя можеше да готви добре, човекът щеше да живее с нея.
към втори вариант >>
И всички хора ще те обичат.
(втори вариант)
Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен. Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен! С най- хубавото чувство облечен! С една красива постъпка, която можеш да имаш!
И всички хора ще те обичат.
към втори вариант >>
И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене!
(втори вариант)
Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре.
И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене!
Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера. И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка. Казва: С тази жена не може да се живее добре. Ако тя можеше да готви добре, човекът щеше да живее с нея.
към втори вариант >>
И казват Някои, че красотата ще спаси света!
(втори вариант)
И казват Някои, че красотата ще спаси света!
И казвам: Красивите мисли, красивите чувства, красивите постъпки, всички хора ще спаси!
към втори вариант >>
Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера.
(втори вариант)
Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене!
Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера.
И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка. Казва: С тази жена не може да се живее добре. Ако тя можеше да готви добре, човекът щеше да живее с нея.
към втори вариант >>
И казвам: Красивите мисли, красивите чувства, красивите постъпки, всички хора ще спаси!
(втори вариант)
И казват Някои, че красотата ще спаси света!
И казвам: Красивите мисли, красивите чувства, красивите постъпки, всички хора ще спаси!
към втори вариант >>
И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка.
(втори вариант)
Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене! Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера.
И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка.
Казва: С тази жена не може да се живее добре. Ако тя можеше да готви добре, човекът щеше да живее с нея.
към втори вариант >>
Казва: С тази жена не може да се живее добре.
(втори вариант)
А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене! Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера. И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка.
Казва: С тази жена не може да се живее добре.
Ако тя можеше да готви добре, човекът щеше да живее с нея.
към втори вариант >>
Ако тя можеше да готви добре, човекът щеше да живее с нея.
(втори вариант)
Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене! Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера. И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка. Казва: С тази жена не може да се живее добре.
Ако тя можеше да готви добре, човекът щеше да живее с нея.
към втори вариант >>
Та по някой път аз слушам, Някои от вас искат да идат при Господа, и да живеете с Него.
(втори вариант)
Та по някой път аз слушам, Някои от вас искат да идат при Господа, и да живеете с Него.
Та вие и сега сте при Господа. Как живеете с Него сега? Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките.
към втори вариант >>
Та вие и сега сте при Господа.
(втори вариант)
Та по някой път аз слушам, Някои от вас искат да идат при Господа, и да живеете с Него.
Та вие и сега сте при Господа.
Как живеете с Него сега? Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това.
към втори вариант >>
Как живеете с Него сега?
(втори вариант)
Та по някой път аз слушам, Някои от вас искат да идат при Господа, и да живеете с Него. Та вие и сега сте при Господа.
Как живеете с Него сега?
Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят.
към втори вариант >>
Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите.
(втори вариант)
Та по някой път аз слушам, Някои от вас искат да идат при Господа, и да живеете с Него. Та вие и сега сте при Господа. Как живеете с Него сега?
Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите.
Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото.
към втори вариант >>
Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си.
(втори вариант)
Та по някой път аз слушам, Някои от вас искат да идат при Господа, и да живеете с Него. Та вие и сега сте при Господа. Как живеете с Него сега? Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите.
Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си.
Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка!
към втори вариант >>
Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките.
(втори вариант)
Та по някой път аз слушам, Някои от вас искат да идат при Господа, и да живеете с Него. Та вие и сега сте при Господа. Как живеете с Него сега? Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си.
Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките.
Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво.
към втори вариант >>
Аз не съм толкова за това.
(втори вариант)
Та вие и сега сте при Господа. Как живеете с Него сега? Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките.
Аз не съм толкова за това.
Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво. Някой счупи стомната.
към втори вариант >>
Хората това го знаят.
(втори вариант)
Как живеете с Него сега? Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това.
Хората това го знаят.
Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво. Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка?
към втори вариант >>
Една направена погрешка, тя отива в миналото.
(втори вариант)
Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят.
Една направена погрешка, тя отива в миналото.
За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво. Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната.
към втори вариант >>
За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка!
(втори вариант)
Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото.
За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка!
То е по-хубаво. Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната. Аз го зная: счупих стомната.
към втори вариант >>
То е по-хубаво.
(втори вариант)
Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка!
То е по-хубаво.
Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната. Аз го зная: счупих стомната. Ама какво станало?
към втори вариант >>
Някой счупи стомната.
(втори вариант)
Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво.
Някой счупи стомната.
Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната. Аз го зная: счупих стомната. Ама какво станало? Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена.
към втори вариант >>
Въпрос не е, защо направи тази погрешка?
(втори вариант)
Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво. Някой счупи стомната.
Въпрос не е, защо направи тази погрешка?
Аз я виждам, счупена е стомната. Аз го зная: счупих стомната. Ама какво станало? Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена. Но може би като тази същата стомна няма да намеря; ще купя някоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди някой, да не счупя стомната.
към втори вариант >>
Аз я виждам, счупена е стомната.
(втори вариант)
Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво. Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка?
Аз я виждам, счупена е стомната.
Аз го зная: счупих стомната. Ама какво станало? Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена. Но може би като тази същата стомна няма да намеря; ще купя някоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди някой, да не счупя стомната.
към втори вариант >>
Аз го зная: счупих стомната.
(втори вариант)
За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво. Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната.
Аз го зная: счупих стомната.
Ама какво станало? Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена. Но може би като тази същата стомна няма да намеря; ще купя някоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди някой, да не счупя стомната.
към втори вариант >>
Ама какво станало?
(втори вариант)
То е по-хубаво. Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната. Аз го зная: счупих стомната.
Ама какво станало?
Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена. Но може би като тази същата стомна няма да намеря; ще купя някоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди някой, да не счупя стомната.
към втори вариант >>
Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена.
(втори вариант)
Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната. Аз го зная: счупих стомната. Ама какво станало?
Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена.
Но може би като тази същата стомна няма да намеря; ще купя някоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди някой, да не счупя стомната.
към втори вариант >>
Но може би като тази същата стомна няма да намеря; ще купя някоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди някой, да не счупя стомната.
(втори вариант)
Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната. Аз го зная: счупих стомната. Ама какво станало? Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена.
Но може би като тази същата стомна няма да намеря; ще купя някоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди някой, да не счупя стомната.
към втори вариант >>
Та да се предотвратяваме от погрешките е по-хубаво!
(втори вариант)
Та да се предотвратяваме от погрешките е по-хубаво!
Е по- добре! Отколкото да се изправят. И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки. Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките.
към втори вариант >>
Три неща има, които човек трябва да спазва.
(втори вариант)
Три неща има, които човек трябва да спазва.
Всеки си има едно свободно спазване. Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази. А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни. Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня.
към втори вариант >>
Е по- добре!
(втори вариант)
Та да се предотвратяваме от погрешките е по-хубаво!
Е по- добре!
Отколкото да се изправят. И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки. Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не.
към втори вариант >>
Всеки си има едно свободно спазване.
(втори вариант)
Три неща има, които човек трябва да спазва.
Всеки си има едно свободно спазване.
Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази. А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни. Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали.
към втори вариант >>
Отколкото да се изправят.
(втори вариант)
Та да се предотвратяваме от погрешките е по-хубаво! Е по- добре!
Отколкото да се изправят.
И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки. Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим!
към втори вариант >>
Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази.
(втори вариант)
Три неща има, които човек трябва да спазва. Всеки си има едно свободно спазване.
Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази.
А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни. Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност.
към втори вариант >>
И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки.
(втори вариант)
Та да се предотвратяваме от погрешките е по-хубаво! Е по- добре! Отколкото да се изправят.
И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки.
Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен.
към втори вариант >>
А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни.
(втори вариант)
Три неща има, които човек трябва да спазва. Всеки си има едно свободно спазване. Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази.
А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни.
Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото.
към втори вариант >>
Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка!
(втори вариант)
Та да се предотвратяваме от погрешките е по-хубаво! Е по- добре! Отколкото да се изправят. И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки.
Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка!
Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо.
към втори вариант >>
Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти.
(втори вариант)
Три неща има, които човек трябва да спазва. Всеки си има едно свободно спазване. Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази. А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни.
Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти.
От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха.
към втори вариант >>
Сега ние казваме: Да поправим погрешките.
(втори вариант)
Та да се предотвратяваме от погрешките е по-хубаво! Е по- добре! Отколкото да се изправят. И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки. Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка!
Сега ние казваме: Да поправим погрешките.
Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето.
към втори вариант >>
От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня.
(втори вариант)
Три неща има, които човек трябва да спазва. Всеки си има едно свободно спазване. Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази. А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни. Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти.
От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня.
Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала.
към втори вариант >>
Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не.
(втори вариант)
Е по- добре! Отколкото да се изправят. И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки. Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките.
Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не.
Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние.
към втори вариант >>
Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали.
(втори вариант)
Всеки си има едно свободно спазване. Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази. А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни. Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня.
Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали.
Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала. И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение.
към втори вариант >>
Не трябва да грешим!
(втори вариант)
Отколкото да се изправят. И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки. Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не.
Не трябва да грешим!
Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не.
към втори вариант >>
Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност.
(втори вариант)
Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази. А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни. Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали.
Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност.
Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала. И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение. Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример.
към втори вариант >>
Да кажем, че човек е гладен.
(втори вариант)
И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки. Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим!
Да кажем, че човек е гладен.
Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал.
към втори вариант >>
Тази старата дреха представлява миналото.
(втори вариант)
А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни. Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност.
Тази старата дреха представлява миналото.
Някога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала. И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение. Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример. Запример има такива навици у хората, често някой разправя несъответствие на нещата.
към втори вариант >>
Тогава сготви му нещо.
(втори вариант)
Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен.
Тогава сготви му нещо.
И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх.
към втори вариант >>
Някога си е била една отлична дреха.
(втори вариант)
Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото.
Някога си е била една отлична дреха.
И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала. И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение. Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример. Запример има такива навици у хората, често някой разправя несъответствие на нещата.
към втори вариант >>
И не се заблуждавайте от вкуса на яденето.
(втори вариант)
Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо.
И не се заблуждавайте от вкуса на яденето.
Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете.
към втори вариант >>
И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала.
(втори вариант)
От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха.
И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала.
И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение. Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример. Запример има такива навици у хората, често някой разправя несъответствие на нещата.
към втори вариант >>
Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние.
(втори вариант)
Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето.
Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние.
У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти.
към втори вариант >>
И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение.
(втори вариант)
Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала.
И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение.
Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример. Запример има такива навици у хората, често някой разправя несъответствие на нещата.
към втори вариант >>
У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не.
(втори вариант)
Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние.
У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не.
Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не.
към втори вариант >>
Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример.
(втори вариант)
Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала. И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение.
Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример.
Запример има такива навици у хората, често някой разправя несъответствие на нещата.
към втори вариант >>
Аз никога не съм се лъгал.
(втори вариант)
Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не.
Аз никога не съм се лъгал.
Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не. Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни.
към втори вариант >>
Запример има такива навици у хората, често някой разправя несъответствие на нещата.
(втори вариант)
Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала. И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение. Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример.
Запример има такива навици у хората, често някой разправя несъответствие на нещата.
към втори вариант >>
Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх.
(втори вариант)
Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал.
Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх.
Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не. Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни. Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени.
към втори вариант >>
Един американски проповедник разправя в събранието, че един от братята, член в църквата е умрял; богат човек е бил, а умрял.
(втори вариант)
Един американски проповедник разправя в събранието, че един от братята, член в църквата е умрял; богат човек е бил, а умрял.
На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа". Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере. Да славим Господа, че се отървахме от него. А ни най-малко той няма тази мисъл. После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се.
към втори вариант >>
Това не е това обоняние, което вие знаете.
(втори вариант)
И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх.
Това не е това обоняние, което вие знаете.
Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не. Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни. Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени. Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри.
към втори вариант >>
На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа".
(втори вариант)
Един американски проповедник разправя в събранието, че един от братята, член в църквата е умрял; богат човек е бил, а умрял.
На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа".
Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере. Да славим Господа, че се отървахме от него. А ни най-малко той няма тази мисъл. После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се. Ние не се спираме, на какво се дължи смеха.
към втори вариант >>
Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти.
(втори вариант)
Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете.
Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти.
Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не. Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни. Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени. Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри. Щом е нещо остро, постъпката е лоша, не е добра.
към втори вариант >>
Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере.
(втори вариант)
Един американски проповедник разправя в събранието, че един от братята, член в църквата е умрял; богат човек е бил, а умрял. На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа".
Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере.
Да славим Господа, че се отървахме от него. А ни най-малко той няма тази мисъл. После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се. Ние не се спираме, на какво се дължи смеха. Смехът се дължи на един силен контраст.
към втори вариант >>
Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не.
(втори вариант)
У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти.
Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не.
Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни. Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени. Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри. Щом е нещо остро, постъпката е лоша, не е добра. А щом е мека постъпката, тя е добра.
към втори вариант >>
Да славим Господа, че се отървахме от него.
(втори вариант)
Един американски проповедник разправя в събранието, че един от братята, член в църквата е умрял; богат човек е бил, а умрял. На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа". Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере.
Да славим Господа, че се отървахме от него.
А ни най-малко той няма тази мисъл. После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се. Ние не се спираме, на какво се дължи смеха. Смехът се дължи на един силен контраст. Запример ако видите един човек, който е излезнал, та си е облякъл палтото наопаки, и мисли, че палтото му е право, на мястото.
към втори вариант >>
Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни.
(втори вариант)
Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не.
Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни.
Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени. Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри. Щом е нещо остро, постъпката е лоша, не е добра. А щом е мека постъпката, тя е добра. Щом едно желание е топло, аз вземам, то е добро.
към втори вариант >>
А ни най-малко той няма тази мисъл.
(втори вариант)
Един американски проповедник разправя в събранието, че един от братята, член в църквата е умрял; богат човек е бил, а умрял. На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа". Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере. Да славим Господа, че се отървахме от него.
А ни най-малко той няма тази мисъл.
После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се. Ние не се спираме, на какво се дължи смеха. Смехът се дължи на един силен контраст. Запример ако видите един човек, който е излезнал, та си е облякъл палтото наопаки, и мисли, че палтото му е право, на мястото. В тебе веднага се зароди желание да се смееш.
към втори вариант >>
Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени.
(втори вариант)
Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не. Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни.
Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени.
Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри. Щом е нещо остро, постъпката е лоша, не е добра. А щом е мека постъпката, тя е добра. Щом едно желание е топло, аз вземам, то е добро. Щом е студено, то е лошо.
към втори вариант >>
После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се.
(втори вариант)
Един американски проповедник разправя в събранието, че един от братята, член в църквата е умрял; богат човек е бил, а умрял. На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа". Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере. Да славим Господа, че се отървахме от него. А ни най-малко той няма тази мисъл.
После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се.
Ние не се спираме, на какво се дължи смеха. Смехът се дължи на един силен контраст. Запример ако видите един човек, който е излезнал, та си е облякъл палтото наопаки, и мисли, че палтото му е право, на мястото. В тебе веднага се зароди желание да се смееш. Един контраст силен е това.
към втори вариант >>
Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри.
(втори вариант)
Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не. Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни. Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени.
Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри.
Щом е нещо остро, постъпката е лоша, не е добра. А щом е мека постъпката, тя е добра. Щом едно желание е топло, аз вземам, то е добро. Щом е студено, то е лошо. Щом една мисъл е светла, тя е добра.
към втори вариант >>
Ние не се спираме, на какво се дължи смеха.
(втори вариант)
На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа". Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере. Да славим Господа, че се отървахме от него. А ни най-малко той няма тази мисъл. После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се.
Ние не се спираме, на какво се дължи смеха.
Смехът се дължи на един силен контраст. Запример ако видите един човек, който е излезнал, та си е облякъл палтото наопаки, и мисли, че палтото му е право, на мястото. В тебе веднага се зароди желание да се смееш. Един контраст силен е това. Е добре, ако ние постоянно се смеем, тогава мислите ли, че постоянният смях е едно естествено положение?
към втори вариант >>
Щом е нещо остро, постъпката е лоша, не е добра.
(втори вариант)
Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не. Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни. Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени. Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри.
Щом е нещо остро, постъпката е лоша, не е добра.
А щом е мека постъпката, тя е добра. Щом едно желание е топло, аз вземам, то е добро. Щом е студено, то е лошо. Щом една мисъл е светла, тя е добра. Щом една мисъл е тъмна, тя е лоша тази мисъл по отношение на мене.
към втори вариант >>
НАГОРЕ