НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1562
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1562
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Правилни схващания и правилен живот
,
ООК
, София, 15.2.1939г.,
Човек не може да бъде в света силен, ако неговите чувства не са в хармония.
Като дишаш да не се чува дишането ти. Трябва да се учиш пластично да дишаш. Трябва да има хармония между чувствата. Щом няма хармония между чувствата на човека, то и дишането става неправилно. Сега дишането е външна страна; чрез него могат да се поправят известни чувства.
Човек не може да бъде в света силен, ако неговите чувства не са в хармония.
Ако най-малките работи те обезпокояват, не може да пазиш равновесие. Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани. Човек трябва да бъде брониран. Кое може да бронира човека? Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека.
към беседата >>
Щом в тебе умре жената, умира животът.
А туй, което мисли, е горе в главата. Сега вие ще турите на жената едно понятие, че жената е извеяно същество. Жена е туй, което носи живот в себе си. Щом има в тебе жена, тогава живот имате. Щом има мъж, мисъл има.
Щом в тебе умре жената, умира животът.
Като умре в тебе мъжът, умира мисълта. Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие. Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие. Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде. Ти не трябва да губиш женския елемент.
към беседата >>
Туй е максима.
Ако е вярно, и мислите ни трябва да бъдат здрави. Едновременно туй е вярно, което едновременно се потвърждава от ума, от сърцето, потвърждава се и от човешкото тяло. Там е Божествената Истина. Христос казва: „Туй, което Любовта потвърждава, туй, което Мъдростта потвърждава и туй, което Истината потвърждава, то е вярно.“ „Туй, което животът потвърждава, туй, което знанието, светлината потвърждава, туй, което свободата потвърждава, то е вярно.“ Това са максими. Така трябва да бъде, който иска да се възпитава.
Туй е максима.
Не да казваме: „Туй е морално, онова е морално.“ Животът подкрепя троякия живот на човека. Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото. Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло. Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото. Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума.
към беседата >>
Ако най-малките работи те обезпокояват, не може да пазиш равновесие.
Трябва да се учиш пластично да дишаш. Трябва да има хармония между чувствата. Щом няма хармония между чувствата на човека, то и дишането става неправилно. Сега дишането е външна страна; чрез него могат да се поправят известни чувства. Човек не може да бъде в света силен, ако неговите чувства не са в хармония.
Ако най-малките работи те обезпокояват, не може да пазиш равновесие.
Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани. Човек трябва да бъде брониран. Кое може да бронира човека? Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека. Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш.
към беседата >>
Като умре в тебе мъжът, умира мисълта.
Сега вие ще турите на жената едно понятие, че жената е извеяно същество. Жена е туй, което носи живот в себе си. Щом има в тебе жена, тогава живот имате. Щом има мъж, мисъл има. Щом в тебе умре жената, умира животът.
Като умре в тебе мъжът, умира мисълта.
Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие. Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие. Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде. Ти не трябва да губиш женския елемент. Жената, това е Живот Вечен.
към беседата >>
Не да казваме: „Туй е морално, онова е морално.“ Животът подкрепя троякия живот на човека.
Едновременно туй е вярно, което едновременно се потвърждава от ума, от сърцето, потвърждава се и от човешкото тяло. Там е Божествената Истина. Христос казва: „Туй, което Любовта потвърждава, туй, което Мъдростта потвърждава и туй, което Истината потвърждава, то е вярно.“ „Туй, което животът потвърждава, туй, което знанието, светлината потвърждава, туй, което свободата потвърждава, то е вярно.“ Това са максими. Така трябва да бъде, който иска да се възпитава. Туй е максима.
Не да казваме: „Туй е морално, онова е морално.“ Животът подкрепя троякия живот на човека.
Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото. Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло. Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото. Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума. Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие.
към беседата >>
Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани.
Трябва да има хармония между чувствата. Щом няма хармония между чувствата на човека, то и дишането става неправилно. Сега дишането е външна страна; чрез него могат да се поправят известни чувства. Човек не може да бъде в света силен, ако неговите чувства не са в хармония. Ако най-малките работи те обезпокояват, не може да пазиш равновесие.
Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани.
Човек трябва да бъде брониран. Кое може да бронира човека? Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека. Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш. Какво лошо има в думата „маниак“.
към беседата >>
Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие.
Жена е туй, което носи живот в себе си. Щом има в тебе жена, тогава живот имате. Щом има мъж, мисъл има. Щом в тебе умре жената, умира животът. Като умре в тебе мъжът, умира мисълта.
Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие.
Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие. Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде. Ти не трябва да губиш женския елемент. Жената, това е Живот Вечен. Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви.
към беседата >>
Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото.
Там е Божествената Истина. Христос казва: „Туй, което Любовта потвърждава, туй, което Мъдростта потвърждава и туй, което Истината потвърждава, то е вярно.“ „Туй, което животът потвърждава, туй, което знанието, светлината потвърждава, туй, което свободата потвърждава, то е вярно.“ Това са максими. Така трябва да бъде, който иска да се възпитава. Туй е максима. Не да казваме: „Туй е морално, онова е морално.“ Животът подкрепя троякия живот на човека.
Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото.
Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло. Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото. Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума. Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие. Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля.
към беседата >>
Човек трябва да бъде брониран.
Щом няма хармония между чувствата на човека, то и дишането става неправилно. Сега дишането е външна страна; чрез него могат да се поправят известни чувства. Човек не може да бъде в света силен, ако неговите чувства не са в хармония. Ако най-малките работи те обезпокояват, не може да пазиш равновесие. Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани.
Човек трябва да бъде брониран.
Кое може да бронира човека? Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека. Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш. Какво лошо има в думата „маниак“. „Ман“ значи човек.
към беседата >>
Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие.
Щом има в тебе жена, тогава живот имате. Щом има мъж, мисъл има. Щом в тебе умре жената, умира животът. Като умре в тебе мъжът, умира мисълта. Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие.
Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие.
Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде. Ти не трябва да губиш женския елемент. Жената, това е Живот Вечен. Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви. Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света.
към беседата >>
Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло.
Христос казва: „Туй, което Любовта потвърждава, туй, което Мъдростта потвърждава и туй, което Истината потвърждава, то е вярно.“ „Туй, което животът потвърждава, туй, което знанието, светлината потвърждава, туй, което свободата потвърждава, то е вярно.“ Това са максими. Така трябва да бъде, който иска да се възпитава. Туй е максима. Не да казваме: „Туй е морално, онова е морално.“ Животът подкрепя троякия живот на човека. Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото.
Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло.
Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото. Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума. Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие. Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля. Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора.
към беседата >>
Кое може да бронира човека?
Сега дишането е външна страна; чрез него могат да се поправят известни чувства. Човек не може да бъде в света силен, ако неговите чувства не са в хармония. Ако най-малките работи те обезпокояват, не може да пазиш равновесие. Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани. Човек трябва да бъде брониран.
Кое може да бронира човека?
Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека. Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш. Какво лошо има в думата „маниак“. „Ман“ значи човек. „Як“ значи як човек, който разбира интересите си.
към беседата >>
Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде.
Щом има мъж, мисъл има. Щом в тебе умре жената, умира животът. Като умре в тебе мъжът, умира мисълта. Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие. Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие.
Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде.
Ти не трябва да губиш женския елемент. Жената, това е Живот Вечен. Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви. Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света. Този живот как да го използуваме?
към беседата >>
Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото.
Така трябва да бъде, който иска да се възпитава. Туй е максима. Не да казваме: „Туй е морално, онова е морално.“ Животът подкрепя троякия живот на човека. Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото. Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло.
Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото.
Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума. Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие. Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля. Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора. Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си.
към беседата >>
Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека.
Човек не може да бъде в света силен, ако неговите чувства не са в хармония. Ако най-малките работи те обезпокояват, не може да пазиш равновесие. Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани. Човек трябва да бъде брониран. Кое може да бронира човека?
Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека.
Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш. Какво лошо има в думата „маниак“. „Ман“ значи човек. „Як“ значи як човек, който разбира интересите си. Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“.
към беседата >>
Ти не трябва да губиш женския елемент.
Щом в тебе умре жената, умира животът. Като умре в тебе мъжът, умира мисълта. Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие. Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие. Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде.
Ти не трябва да губиш женския елемент.
Жената, това е Живот Вечен. Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви. Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света. Този живот как да го използуваме? Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас.
към беседата >>
Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума.
Туй е максима. Не да казваме: „Туй е морално, онова е морално.“ Животът подкрепя троякия живот на човека. Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото. Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло. Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото.
Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума.
Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие. Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля. Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора. Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си. И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата.
към беседата >>
Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш.
Ако най-малките работи те обезпокояват, не може да пазиш равновесие. Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани. Човек трябва да бъде брониран. Кое може да бронира човека? Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека.
Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш.
Какво лошо има в думата „маниак“. „Ман“ значи човек. „Як“ значи як човек, който разбира интересите си. Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“. Че де е лошото в това човек да разбира интересите си?
към беседата >>
Жената, това е Живот Вечен.
Като умре в тебе мъжът, умира мисълта. Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие. Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие. Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде. Ти не трябва да губиш женския елемент.
Жената, това е Живот Вечен.
Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви. Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света. Този живот как да го използуваме? Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас. Това е „жена“.
към беседата >>
Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие.
Не да казваме: „Туй е морално, онова е морално.“ Животът подкрепя троякия живот на човека. Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото. Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло. Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото. Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума.
Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие.
Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля. Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора. Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си. И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата. Хората виждаш като дървета.
към беседата >>
Какво лошо има в думата „маниак“.
Както на физическото поле падаш и се нараняваш, така и вашето сърце може да падне и да се нарани. Човек трябва да бъде брониран. Кое може да бронира човека? Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека. Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш.
Какво лошо има в думата „маниак“.
„Ман“ значи човек. „Як“ значи як човек, който разбира интересите си. Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“. Че де е лошото в това човек да разбира интересите си? Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото?
към беседата >>
Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви.
Ако мъжът у тебе умре, преставаш ти да мислиш най-голямото нещастие. Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие. Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде. Ти не трябва да губиш женския елемент. Жената, това е Живот Вечен.
Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви.
Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света. Този живот как да го използуваме? Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас. Това е „жена“. Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде.
към беседата >>
Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля.
Живот, който е в ума, живот, който е в душата, живот, който е в тялото. Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло. Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото. Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума. Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие.
Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля.
Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора. Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си. И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата. Хората виждаш като дървета. Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека.
към беседата >>
„Ман“ значи човек.
Човек трябва да бъде брониран. Кое може да бронира човека? Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека. Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш. Какво лошо има в думата „маниак“.
„Ман“ значи човек.
„Як“ значи як човек, който разбира интересите си. Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“. Че де е лошото в това човек да разбира интересите си? Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото? Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма.
към беседата >>
Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света.
Щом умре в тебе мисълта, ще дойде най-голямото нещастие. Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде. Ти не трябва да губиш женския елемент. Жената, това е Живот Вечен. Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви.
Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света.
Този живот как да го използуваме? Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас. Това е „жена“. Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде. Мисълта и животът са тясно свързани.
към беседата >>
Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора.
Мисъл, която е горе в мозъка, мисъл, която е долу в човешките дробове и мисъл, която е в човешкото тяло. Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото. Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума. Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие. Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля.
Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора.
Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си. И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата. Хората виждаш като дървета. Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека.
към беседата >>
„Як“ значи як човек, който разбира интересите си.
Кое може да бронира човека? Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека. Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш. Какво лошо има в думата „маниак“. „Ман“ значи човек.
„Як“ значи як човек, който разбира интересите си.
Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“. Че де е лошото в това човек да разбира интересите си? Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото? Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма. Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш.
към беседата >>
Този живот как да го използуваме?
Щом умре животът, най-голямо нещастие ще дойде. Ти не трябва да губиш женския елемент. Жената, това е Живот Вечен. Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви. Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света.
Този живот как да го използуваме?
Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас. Това е „жена“. Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде. Мисълта и животът са тясно свързани. Живот без мисъл не може да има.
към беседата >>
Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си.
Движение, което е в мозъка, движение, което е в дробовете и движение, което е в тялото. Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума. Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие. Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля. Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора.
Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си.
И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата. Хората виждаш като дървета. Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща.
към беседата >>
Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“.
Знанието, мъдростта е, което може да бронира човека. Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш. Какво лошо има в думата „маниак“. „Ман“ значи човек. „Як“ значи як човек, който разбира интересите си.
Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“.
Че де е лошото в това човек да разбира интересите си? Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото? Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма. Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш. Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия?
към беседата >>
Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас.
Ти не трябва да губиш женския елемент. Жената, това е Живот Вечен. Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви. Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света. Този живот как да го използуваме?
Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас.
Това е „жена“. Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде. Мисълта и животът са тясно свързани. Живот без мисъл не може да има. И мисъл без живот и той не може да се прояви.
към беседата >>
И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата.
Всякога трябва да има движение в ума ни, трябва да има чувствувание в ума и трябва да има мисъл в ума. Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие. Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля. Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора. Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си.
И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата.
Хората виждаш като дървета. Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто.
към беседата >>
Че де е лошото в това човек да разбира интересите си?
Някой казва: „Ти си един маниак.“ – Ти ще се докачиш. Какво лошо има в думата „маниак“. „Ман“ значи човек. „Як“ значи як човек, който разбира интересите си. Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“.
Че де е лошото в това човек да разбира интересите си?
Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото? Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма. Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш. Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия? Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле.
към беседата >>
Това е „жена“.
Жената, това е Живот Вечен. Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви. Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света. Този живот как да го използуваме? Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас.
Това е „жена“.
Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде. Мисълта и животът са тясно свързани. Живот без мисъл не може да има. И мисъл без живот и той не може да се прояви. Тогава идваме на физическия свят – реализирането.
към беседата >>
Хората виждаш като дървета.
Това са максими, които трябва да ги имате в себе си, за да бъдете в хармония с Божествения свят, защото Божественото не търпи никакво противоречие. Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля. Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора. Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си. И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата.
Хората виждаш като дървета.
Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът.
към беседата >>
Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото?
Какво лошо има в думата „маниак“. „Ман“ значи човек. „Як“ значи як човек, който разбира интересите си. Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“. Че де е лошото в това човек да разбира интересите си?
Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото?
Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма. Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш. Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия? Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле. И всичко е възможно.
към беседата >>
Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде.
Освен обикновената жена, който се занимава, ти трябва да намериш това същество, което носи Вечния Живот, което е тъй осведомено със законите, по които животът върви. Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света. Този живот как да го използуваме? Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас. Това е „жена“.
Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде.
Мисълта и животът са тясно свързани. Живот без мисъл не може да има. И мисъл без живот и той не може да се прояви. Тогава идваме на физическия свят – реализирането. Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот.
към беседата >>
Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека.
Ако речеш да противоречиш, Бог се оттегля. Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора. Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си. И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата. Хората виждаш като дървета.
Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека.
Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните.
към беседата >>
Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма.
„Ман“ значи човек. „Як“ значи як човек, който разбира интересите си. Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“. Че де е лошото в това човек да разбира интересите си? Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото?
Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма.
Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш. Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия? Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле. И всичко е възможно. В умствения свят всичко е възможно.
към беседата >>
Мисълта и животът са тясно свързани.
Следователно, в тази форма, когато Бог създаде жената, той е един свят, да изучим законите, по които животът иде в света. Този живот как да го използуваме? Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас. Това е „жена“. Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде.
Мисълта и животът са тясно свързани.
Живот без мисъл не може да има. И мисъл без живот и той не може да се прояви. Тогава идваме на физическия свят – реализирането. Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот. Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота.
към беседата >>
Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека.
Щом се оттегли Бог от тебе, ти ставаш чужд за [всичките] хора. Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си. И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата. Хората виждаш като дървета. Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека.
Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека.
Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните. Но един чук потребен ли е за водата?
към беседата >>
Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш.
„Як“ значи як човек, който разбира интересите си. Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“. Че де е лошото в това човек да разбира интересите си? Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото? Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма.
Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш.
Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия? Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле. И всичко е възможно. В умствения свят всичко е възможно. Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно.
към беседата >>
Живот без мисъл не може да има.
Този живот как да го използуваме? Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас. Това е „жена“. Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде. Мисълта и животът са тясно свързани.
Живот без мисъл не може да има.
И мисъл без живот и той не може да се прояви. Тогава идваме на физическия свят – реализирането. Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот. Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота. В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот.
към беседата >>
Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща.
Не само ставаш чужд за всичките хора, но и за себе си. И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата. Хората виждаш като дървета. Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека.
Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща.
Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните. Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата?
към беседата >>
Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия?
Значи на човека, който разбира добре интересите си, казват „маниак“. Че де е лошото в това човек да разбира интересите си? Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото? Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма. Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш.
Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия?
Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле. И всичко е възможно. В умствения свят всичко е възможно. Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно. Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища.
към беседата >>
И мисъл без живот и той не може да се прояви.
Под думата „жена“трябва да разбираме законите, по които животът се вселява в нас. Това е „жена“. Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде. Мисълта и животът са тясно свързани. Живот без мисъл не може да има.
И мисъл без живот и той не може да се прояви.
Тогава идваме на физическия свят – реализирането. Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот. Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота. В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот. Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл.
към беседата >>
Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто.
И тогава ти виждаш, че няма никаква отворена врата. Хората виждаш като дървета. Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща.
Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто.
Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните. Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи.
към беседата >>
Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле.
Че де е лошото в това човек да разбира интересите си? Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото? Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма. Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш. Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия?
Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле.
И всичко е възможно. В умствения свят всичко е възможно. Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно. Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища. Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища.
към беседата >>
Тогава идваме на физическия свят – реализирането.
Това е „жена“. Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде. Мисълта и животът са тясно свързани. Живот без мисъл не може да има. И мисъл без живот и той не може да се прояви.
Тогава идваме на физическия свят – реализирането.
Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот. Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота. В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот. Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл. Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си.
към беседата >>
Да ви изясня в какво седи въпросът.
Хората виждаш като дървета. Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто.
Да ви изясня в какво седи въпросът.
Един чук е потребен за камъните. Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши.
към беседата >>
И всичко е възможно.
Казват: „Ти си як човек.“ Где му е лошото? Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма. Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш. Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия? Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле.
И всичко е възможно.
В умствения свят всичко е възможно. Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно. Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища. Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища. Вие, някой път, смесвате двата свята.
към беседата >>
Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот.
Под думата „мъж“ трябва да разбираме онзи живот, по който мисълта иде. Мисълта и животът са тясно свързани. Живот без мисъл не може да има. И мисъл без живот и той не може да се прояви. Тогава идваме на физическия свят – реализирането.
Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот.
Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота. В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот. Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл. Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си. Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл.
към беседата >>
Един чук е потребен за камъните.
Щом дойде Божественото в тебе, започваш да виждаш хубавото, красивото в човека. Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът.
Един чук е потребен за камъните.
Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света.
към беседата >>
В умствения свят всичко е възможно.
Ти влагаш в една дума съдържание, което тя, според устройството си, го няма. Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш. Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия? Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле. И всичко е възможно.
В умствения свят всичко е възможно.
Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно. Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища. Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища. Вие, някой път, смесвате двата свята. Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени.
към беседата >>
Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота.
Мисълта и животът са тясно свързани. Живот без мисъл не може да има. И мисъл без живот и той не може да се прояви. Тогава идваме на физическия свят – реализирането. Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот.
Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота.
В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот. Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл. Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си. Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум.
към беседата >>
Но един чук потребен ли е за водата?
Щом изчезне Божественото, ти виждаш звяра в човека. Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните.
Но един чук потребен ли е за водата?
Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата.
към беседата >>
Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно.
Според елементите, които думата съдържа, тази дума не съдържа това, лошото, което мислиш. Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия? Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле. И всичко е възможно. В умствения свят всичко е възможно.
Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно.
Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища. Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища. Вие, някой път, смесвате двата свята. Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени. Но вие сами трябва да оправите своя път.
към беседата >>
В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот.
Живот без мисъл не може да има. И мисъл без живот и той не може да се прояви. Тогава идваме на физическия свят – реализирането. Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот. Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота.
В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот.
Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл. Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си. Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства.
към беседата >>
Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата?
Под думата „звяр“ разбирам неорганизираните неща. Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните. Но един чук потребен ли е за водата?
Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата?
Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата. Първият принцип, който създаде света, той е силен.
към беседата >>
Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища.
Вие казвате: „Това е фантазия.“ Какво значи фантазия? Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле. И всичко е възможно. В умствения свят всичко е възможно. Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно.
Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища.
Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища. Вие, някой път, смесвате двата свята. Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени. Но вие сами трябва да оправите своя път. Щом сте на физическото поле, законът е друг.
към беседата >>
Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл.
И мисъл без живот и той не може да се прояви. Тогава идваме на физическия свят – реализирането. Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот. Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота. В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот.
Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл.
Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си. Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства. Под думата „душа“ аз разбирам жената.
към беседата >>
Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи.
Та от това гледище Бог е турил лошите хора в света като контраст на доброто. Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните. Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата?
Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи.
А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата. Първият принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши.
към беседата >>
Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища.
Фантазия значи, дето един човек се движи в широко поле. И всичко е възможно. В умствения свят всичко е възможно. Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно. Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища.
Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища.
Вие, някой път, смесвате двата свята. Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени. Но вие сами трябва да оправите своя път. Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това.
към беседата >>
Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си.
Тогава идваме на физическия свят – реализирането. Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот. Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота. В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот. Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл.
Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си.
Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства. Под думата „душа“ аз разбирам жената. Той е вечният елемент.
към беседата >>
А силните работи са винаги лоши.
Да ви изясня в какво седи въпросът. Един чук е потребен за камъните. Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи.
А силните работи са винаги лоши.
Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата. Първият принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо.
към беседата >>
Вие, някой път, смесвате двата свята.
И всичко е възможно. В умствения свят всичко е възможно. Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно. Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища. Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища.
Вие, някой път, смесвате двата свята.
Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени. Но вие сами трябва да оправите своя път. Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде.
към беседата >>
Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл.
Когато съществува едно реализиране между живота и мисълта, те се хармонизират, тогава се явява резултатът на физическия живот. Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота. В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот. Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл. Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си.
Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл.
Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства. Под думата „душа“ аз разбирам жената. Той е вечният елемент. Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят.
към беседата >>
Силата е, която ражда лошавината в света.
Един чук е потребен за камъните. Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши.
Силата е, която ражда лошавината в света.
Всякога всичката грубост произтича от силата. Първият принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо. Трябва да има сила.
към беседата >>
Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени.
В умствения свят всичко е възможно. Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно. Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища. Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища. Вие, някой път, смесвате двата свята.
Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени.
Но вие сами трябва да оправите своя път. Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ!
към беседата >>
Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум.
Физическият живот означава една хармония, която съществува между мисълта и чувствата на човека, между мисловния свят на разумното начало и живота. В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот. Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл. Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си. Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл.
Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум.
Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства. Под думата „душа“ аз разбирам жената. Той е вечният елемент. Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят. Това са две начала.
към беседата >>
Всякога всичката грубост произтича от силата.
Но един чук потребен ли е за водата? Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света.
Всякога всичката грубост произтича от силата.
Първият принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо. Трябва да има сила. Създаването без сила не може да стане.
към беседата >>
Но вие сами трябва да оправите своя път.
Но, като напуснеш умствения свят и дойдеш на физическото поле, всичко не е възможно. Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища. Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища. Вие, някой път, смесвате двата свята. Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени.
Но вие сами трябва да оправите своя път.
Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо.
към беседата >>
Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства.
В проявлението на тази мисъл, тогава се явява физическият живот. Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл. Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си. Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум.
Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства.
Под думата „душа“ аз разбирам жената. Той е вечният елемент. Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят. Това са две начала. Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон.
към беседата >>
Първият принцип, който създаде света, той е силен.
Една лопата е потребна за водата, но една лопата потребна ли е за канарата? Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата.
Първият принцип, който създаде света, той е силен.
Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо. Трябва да има сила. Създаването без сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип.
към беседата >>
Щом сте на физическото поле, законът е друг.
Във въздуха можеш да плаваш, да се движиш без да градиш пътища, но на физическото поле трябва да градиш пътища. Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища. Вие, някой път, смесвате двата свята. Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени. Но вие сами трябва да оправите своя път.
Щом сте на физическото поле, законът е друг.
Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот?
към беседата >>
Под думата „душа“ аз разбирам жената.
Следователно, здравото физическо тяло не е нищо друго, освен един израз на човешката мисъл. Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си. Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства.
Под думата „душа“ аз разбирам жената.
Той е вечният елемент. Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят. Това са две начала. Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон. Мисълта, то е Божественото Начало.
към беседата >>
Той е киселина, която всичко руши.
Под думата „лош човек“ разбирам: лошите работи са силните работи. А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата. Първият принцип, който създаде света, той е силен.
Той е киселина, която всичко руши.
Трябва да се създаде нещо. Трябва да има сила. Създаването без сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип. Мисълта е силен принцип.
към беседата >>
Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това.
Във въздуха пътищата са направени, а пък на физическото поле ти трябва да правиш пътища. Вие, някой път, смесвате двата свята. Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени. Но вие сами трябва да оправите своя път. Щом сте на физическото поле, законът е друг.
Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това.
Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме.
към беседата >>
Той е вечният елемент.
Аз вземам човека в онази, първична форма, дето казва: „Бог създаде човека по образ и Подобие свое.“ Аз считам, по мисъл и по живот, Бог създаде човека подобен на Себе си. Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства. Под думата „душа“ аз разбирам жената.
Той е вечният елемент.
Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят. Това са две начала. Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон. Мисълта, то е Божественото Начало. Сърцето, то е Божественото Начало на живота.
към беседата >>
Трябва да се създаде нещо.
А силните работи са винаги лоши. Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата. Първият принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши.
Трябва да се създаде нещо.
Трябва да има сила. Създаването без сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип. Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип.
към беседата >>
Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде.
Вие, някой път, смесвате двата свята. Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени. Но вие сами трябва да оправите своя път. Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това.
Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде.
И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам.
към беседата >>
Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят.
Човек притежава Божествения живот в себе си и Божествената мисъл. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства. Под думата „душа“ аз разбирам жената. Той е вечният елемент.
Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят.
Това са две начала. Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон. Мисълта, то е Божественото Начало. Сърцето, то е Божественото Начало на живота. Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце.
към беседата >>
Трябва да има сила.
Силата е, която ражда лошавината в света. Всякога всичката грубост произтича от силата. Първият принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо.
Трябва да има сила.
Създаването без сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип. Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип. Мек принцип е животът.
към беседата >>
И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ!
Вие, като дойдете на земята, смятате, че пътищата са отворени. Но вие сами трябва да оправите своя път. Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде.
И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ!
“ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост.
към беседата >>
Това са две начала.
Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашия ум. Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства. Под думата „душа“ аз разбирам жената. Той е вечният елемент. Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят.
Това са две начала.
Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон. Мисълта, то е Божественото Начало. Сърцето, то е Божественото Начало на живота. Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце. Вие седите и не сте доволни от себе си.
към беседата >>
Създаването без сила не може да стане.
Всякога всичката грубост произтича от силата. Първият принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо. Трябва да има сила.
Създаването без сила не може да стане.
Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип. Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип. Мек принцип е животът. Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина.
към беседата >>
“ – И в замяна ще ти даде нещо.
Но вие сами трябва да оправите своя път. Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ!
“ – И в замяна ще ти даде нещо.
Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете.
към беседата >>
Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон.
Стремете се да поддържате Божественото Начало във вашите чувства. Под думата „душа“ аз разбирам жената. Той е вечният елемент. Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят. Това са две начала.
Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон.
Мисълта, то е Божественото Начало. Сърцето, то е Божественото Начало на живота. Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце. Вие седите и не сте доволни от себе си. Защо сте недоволни?
към беседата >>
Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип.
Първият принцип, който създаде света, той е силен. Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо. Трябва да има сила. Създаването без сила не може да стане.
Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип.
Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип. Мек принцип е животът. Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина. Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер.
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот?
Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо.
Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот?
Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето.
към беседата >>
Мисълта, то е Божественото Начало.
Под думата „душа“ аз разбирам жената. Той е вечният елемент. Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят. Това са две начала. Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон.
Мисълта, то е Божественото Начало.
Сърцето, то е Божественото Начало на живота. Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце. Вие седите и не сте доволни от себе си. Защо сте недоволни? От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва.
към беседата >>
Мисълта е силен принцип.
Той е киселина, която всичко руши. Трябва да се създаде нещо. Трябва да има сила. Създаването без сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип.
Мисълта е силен принцип.
Чувството вече е мек принцип. Мек принцип е животът. Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина. Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер. Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане.
към беседата >>
Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме.
Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот?
Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме.
Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка.
към беседата >>
Сърцето, то е Божественото Начало на живота.
Той е вечният елемент. Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят. Това са две начала. Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон. Мисълта, то е Божественото Начало.
Сърцето, то е Божественото Начало на живота.
Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце. Вие седите и не сте доволни от себе си. Защо сте недоволни? От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва. Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате.
към беседата >>
Чувството вече е мек принцип.
Трябва да се създаде нещо. Трябва да има сила. Създаването без сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип. Мисълта е силен принцип.
Чувството вече е мек принцип.
Мек принцип е животът. Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина. Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер. Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане. Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл.
към беседата >>
Глупави работи не искам да слушам.
Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме.
Глупави работи не искам да слушам.
Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка. А пък тук вие търсите права.
към беседата >>
Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце.
Под думата „дух“ аз разбирам мъжа, мисловния свят. Това са две начала. Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон. Мисълта, то е Божественото Начало. Сърцето, то е Божественото Начало на живота.
Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце.
Вие седите и не сте доволни от себе си. Защо сте недоволни? От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва. Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате. Каква трябва да бъде средата?
към беседата >>
Мек принцип е животът.
Трябва да има сила. Създаването без сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип. Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип.
Мек принцип е животът.
Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина. Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер. Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане. Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл. Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден.
към беседата >>
Така, както живеете, е първокласна глупост.
И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам.
Така, както живеете, е първокласна глупост.
И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка. А пък тук вие търсите права. Какви права търсите?
към беседата >>
Вие седите и не сте доволни от себе си.
Това са две начала. Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон. Мисълта, то е Божественото Начало. Сърцето, то е Божественото Начало на живота. Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце.
Вие седите и не сте доволни от себе си.
Защо сте недоволни? От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва. Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате. Каква трябва да бъде средата? При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни.
към беседата >>
Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина.
Създаването без сила не може да стане. Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип. Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип. Мек принцип е животът.
Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина.
Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер. Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане. Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл. Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден. Тази Мъдрост е, която да дойде в нас.
към беседата >>
И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете.
“ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост.
И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете.
С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка. А пък тук вие търсите права. Какви права търсите? Правата ви са дадени.
към беседата >>
Защо сте недоволни?
Като дойдем до ума и до сърцето, то е пак същият закон. Мисълта, то е Божественото Начало. Сърцето, то е Божественото Начало на живота. Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце. Вие седите и не сте доволни от себе си.
Защо сте недоволни?
От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва. Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате. Каква трябва да бъде средата? При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни. Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите.
към беседата >>
Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер.
Когато светът започнал да се пресъздава, да се урежда вътрешно, тогава се явил по-мекият принцип, защото животът е мек принцип. Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип. Мек принцип е животът. Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина.
Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер.
Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане. Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл. Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден. Тази Мъдрост е, която да дойде в нас. Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава.
към беседата >>
С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето.
Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете.
С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето.
В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка. А пък тук вие търсите права. Какви права търсите? Правата ви са дадени. Трябва да изпълните Волята Божия!
към беседата >>
От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва.
Мисълта, то е Божественото Начало. Сърцето, то е Божественото Начало на живота. Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце. Вие седите и не сте доволни от себе си. Защо сте недоволни?
От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва.
Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате. Каква трябва да бъде средата? При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни. Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите. Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат.
към беседата >>
Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане.
Мисълта е силен принцип. Чувството вече е мек принцип. Мек принцип е животът. Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина. Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер.
Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане.
Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл. Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден. Тази Мъдрост е, която да дойде в нас. Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава. Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо.
към беседата >>
В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка.
Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето.
В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка.
А пък тук вие търсите права. Какви права търсите? Правата ви са дадени. Трябва да изпълните Волята Божия! Вие сте пратени да учите.
към беседата >>
Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате.
Сърцето, то е Божественото Начало на живота. Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце. Вие седите и не сте доволни от себе си. Защо сте недоволни? От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва.
Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате.
Каква трябва да бъде средата? При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни. Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите. Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат. Тогава, какви трябва да бъдете?
към беседата >>
Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл.
Чувството вече е мек принцип. Мек принцип е животът. Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина. Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер. Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане.
Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл.
Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден. Тази Мъдрост е, която да дойде в нас. Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава. Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо. Празно е в тебе.
към беседата >>
А пък тук вие търсите права.
Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка.
А пък тук вие търсите права.
Какви права търсите? Правата ви са дадени. Трябва да изпълните Волята Божия! Вие сте пратени да учите. Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате.
към беседата >>
Каква трябва да бъде средата?
Следователно, понеже има някои елементи, които са влязли в сърцето, което трябва да пречистим, да филтрираме, сега ние сме ангажирани с пречистването на нашето сърце. Вие седите и не сте доволни от себе си. Защо сте недоволни? От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва. Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате.
Каква трябва да бъде средата?
При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни. Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите. Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат. Тогава, какви трябва да бъдете? И едните са прави и другите са прави.
към беседата >>
Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден.
Мек принцип е животът. Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина. Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер. Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане. Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл.
Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден.
Тази Мъдрост е, която да дойде в нас. Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава. Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо. Празно е в тебе. Вие не разбирате какво отношение има човек.
към беседата >>
Какви права търсите?
Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка. А пък тук вие търсите права.
Какви права търсите?
Правата ви са дадени. Трябва да изпълните Волята Божия! Вие сте пратени да учите. Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате. Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате.
към беседата >>
При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни.
Вие седите и не сте доволни от себе си. Защо сте недоволни? От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва. Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате. Каква трябва да бъде средата?
При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни.
Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите. Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат. Тогава, какви трябва да бъдете? И едните са прави и другите са прави. За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли.
към беседата >>
Тази Мъдрост е, която да дойде в нас.
Един човек от своята студена мисъл трябва да мине в живота, за да придобие топлина. Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер. Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане. Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл. Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден.
Тази Мъдрост е, която да дойде в нас.
Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава. Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо. Празно е в тебе. Вие не разбирате какво отношение има човек. Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи.
към беседата >>
Правата ви са дадени.
И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка. А пък тук вие търсите права. Какви права търсите?
Правата ви са дадени.
Трябва да изпълните Волята Божия! Вие сте пратени да учите. Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате. Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате. Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат.
към беседата >>
Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите.
Защо сте недоволни? От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва. Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате. Каква трябва да бъде средата? При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни.
Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите.
Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат. Тогава, какви трябва да бъдете? И едните са прави и другите са прави. За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли. Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център.
към беседата >>
Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава.
Когато се съедини човешката мисъл и животът, тогава се образува туй, което ние наричаме характер. Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане. Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл. Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден. Тази Мъдрост е, която да дойде в нас.
Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава.
Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо. Празно е в тебе. Вие не разбирате какво отношение има човек. Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи. Трябва да дишаш.
към беседата >>
Трябва да изпълните Волята Божия!
С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка. А пък тук вие търсите права. Какви права търсите? Правата ви са дадени.
Трябва да изпълните Волята Божия!
Вие сте пратени да учите. Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате. Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате. Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат. Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша.
към беседата >>
Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат.
От себе си сте недоволни, че не сте такива, каквито трябва. Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате. Каква трябва да бъде средата? При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни. Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите.
Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат.
Тогава, какви трябва да бъдете? И едните са прави и другите са прави. За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли. Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център. И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани.
към беседата >>
Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо.
Казваме: „Той е благороден човек.“ Благородството е сливането на живота и хубавата мисъл в едно – хармонично сливане. Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл. Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден. Тази Мъдрост е, която да дойде в нас. Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава.
Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо.
Празно е в тебе. Вие не разбирате какво отношение има човек. Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи. Трябва да дишаш. Постоянно трябва да дишаш и да се молиш.
към беседата >>
Вие сте пратени да учите.
В небето, когато накажат някого, приятно им е, защото се радват, че ще изправят една погрешка. А пък тук вие търсите права. Какви права търсите? Правата ви са дадени. Трябва да изпълните Волята Божия!
Вие сте пратени да учите.
Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате. Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате. Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат. Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас.
към беседата >>
Тогава, какви трябва да бъдете?
Недоволни сте от себе си, че не сте такива, каквито вие искате. Каква трябва да бъде средата? При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни. Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите. Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат.
Тогава, какви трябва да бъдете?
И едните са прави и другите са прави. За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли. Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център. И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани. Всяко движение, което правиш, да е приятно.
към беседата >>
Празно е в тебе.
Казваме: „Този човек е благороден.“ Ние трябва да възприемем Божествената Мисъл. Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден. Тази Мъдрост е, която да дойде в нас. Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава. Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо.
Празно е в тебе.
Вие не разбирате какво отношение има човек. Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи. Трябва да дишаш. Постоянно трябва да дишаш и да се молиш. В молитвата трябва да има една чиста мисъл.
към беседата >>
Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате.
А пък тук вие търсите права. Какви права търсите? Правата ви са дадени. Трябва да изпълните Волята Божия! Вие сте пратени да учите.
Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате.
Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате. Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат. Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас. Та мислете добре.
към беседата >>
И едните са прави и другите са прави.
Каква трябва да бъде средата? При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни. Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите. Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат. Тогава, какви трябва да бъдете?
И едните са прави и другите са прави.
За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли. Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център. И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани. Всяко движение, което правиш, да е приятно. Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка.
към беседата >>
Вие не разбирате какво отношение има човек.
Когато казваме, че трябва да повярваш в Бога, разбираме да повярваш в онази Божествена Мъдрост, с която светът е създаден. Тази Мъдрост е, която да дойде в нас. Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава. Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо. Празно е в тебе.
Вие не разбирате какво отношение има човек.
Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи. Трябва да дишаш. Постоянно трябва да дишаш и да се молиш. В молитвата трябва да има една чиста мисъл. В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство.
към беседата >>
Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате.
Какви права търсите? Правата ви са дадени. Трябва да изпълните Волята Божия! Вие сте пратени да учите. Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате.
Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате.
Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат. Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас. Та мислете добре. Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош?
към беседата >>
За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли.
При тази среда, при тия хора, вие сте недоволни. Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите. Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат. Тогава, какви трябва да бъдете? И едните са прави и другите са прави.
За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли.
Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център. И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани. Всяко движение, което правиш, да е приятно. Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка. Но, като направиш известно движение, да ти е приятно.
към беседата >>
Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи.
Тази Мъдрост е, която да дойде в нас. Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава. Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо. Празно е в тебе. Вие не разбирате какво отношение има човек.
Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи.
Трябва да дишаш. Постоянно трябва да дишаш и да се молиш. В молитвата трябва да има една чиста мисъл. В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство. В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка.
към беседата >>
Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат.
Правата ви са дадени. Трябва да изпълните Волята Божия! Вие сте пратени да учите. Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате. Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате.
Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат.
Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас. Та мислете добре. Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош? Вие казвате, че е лош. Добре.
към беседата >>
Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център.
Вие мислите, че хората не са такива, каквито вие мислите. Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат. Тогава, какви трябва да бъдете? И едните са прави и другите са прави. За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли.
Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център.
И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани. Всяко движение, което правиш, да е приятно. Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка. Но, като направиш известно движение, да ти е приятно. Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото.
към беседата >>
Трябва да дишаш.
Ние чувствуваме, че има нещо, което ни ограничава. Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо. Празно е в тебе. Вие не разбирате какво отношение има човек. Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи.
Трябва да дишаш.
Постоянно трябва да дишаш и да се молиш. В молитвата трябва да има една чиста мисъл. В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство. В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка. Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш.
към беседата >>
Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша.
Трябва да изпълните Волята Божия! Вие сте пратени да учите. Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате. Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате. Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат.
Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша.
Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас. Та мислете добре. Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош? Вие казвате, че е лош. Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението?
към беседата >>
И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани.
Но и те мислят, че вие не сте такъв, какъвто те искат. Тогава, какви трябва да бъдете? И едните са прави и другите са прави. За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли. Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център.
И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани.
Всяко движение, което правиш, да е приятно. Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка. Но, като направиш известно движение, да ти е приятно. Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото. Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония.
към беседата >>
Постоянно трябва да дишаш и да се молиш.
Да допуснем, че някой обича да се моли, разгневи се на Господа и казва: „Няма да се моля, дотегна ми да се моля.“ Щом не се молиш, почва да те мъчи нещо. Празно е в тебе. Вие не разбирате какво отношение има човек. Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи. Трябва да дишаш.
Постоянно трябва да дишаш и да се молиш.
В молитвата трябва да има една чиста мисъл. В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство. В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка. Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш. Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос.
към беседата >>
Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас.
Вие сте пратени да учите. Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате. Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате. Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат. Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша.
Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас.
Та мислете добре. Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош? Вие казвате, че е лош. Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате.
към беседата >>
Всяко движение, което правиш, да е приятно.
Тогава, какви трябва да бъдете? И едните са прави и другите са прави. За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли. Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център. И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани.
Всяко движение, което правиш, да е приятно.
Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка. Но, като направиш известно движение, да ти е приятно. Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото. Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония. В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие.
към беседата >>
В молитвата трябва да има една чиста мисъл.
Празно е в тебе. Вие не разбирате какво отношение има човек. Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи. Трябва да дишаш. Постоянно трябва да дишаш и да се молиш.
В молитвата трябва да има една чиста мисъл.
В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство. В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка. Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш. Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос. Ти не трябва да бъдеш запушен.
към беседата >>
Та мислете добре.
Дали ще се научите за мене е все едно, понеже аз няма да страдам, вие ще страдате. Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате. Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат. Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас.
Та мислете добре.
Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош? Вие казвате, че е лош. Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това.
към беседата >>
Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка.
И едните са прави и другите са прави. За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли. Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център. И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани. Всяко движение, което правиш, да е приятно.
Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка.
Но, като направиш известно движение, да ти е приятно. Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото. Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония. В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие. Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания.
към беседата >>
В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство.
Вие не разбирате какво отношение има човек. Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи. Трябва да дишаш. Постоянно трябва да дишаш и да се молиш. В молитвата трябва да има една чиста мисъл.
В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство.
В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка. Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш. Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос. Ти не трябва да бъдеш запушен. Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната.
към беседата >>
Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош?
Ако не се учите, вие ще страдате, а пък ако се учите добре, вие ще благувате. Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат. Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас. Та мислете добре.
Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош?
Вие казвате, че е лош. Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право.“ – Че другото право ли е?
към беседата >>
Но, като направиш известно движение, да ти е приятно.
За да бъдем такива, Божественото Начало в нашата мисъл трябва да бъде център на всички наши мисли. Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център. И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани. Всяко движение, което правиш, да е приятно. Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка.
Но, като направиш известно движение, да ти е приятно.
Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото. Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония. В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие. Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания. Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият.
към беседата >>
В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка.
Някой човек казва: „Няма да дишам 5–10 секунди, 20, една минута, две, три.“ Но започва нещо да те мъчи. Трябва да дишаш. Постоянно трябва да дишаш и да се молиш. В молитвата трябва да има една чиста мисъл. В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство.
В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка.
Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш. Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос. Ти не трябва да бъдеш запушен. Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната. Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух.
към беседата >>
Вие казвате, че е лош. Добре.
Ако аз преподавам добре, то е приятно, то страданията ще се върнат. Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас. Та мислете добре. Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош?
Вие казвате, че е лош. Добре.
Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право.“ – Че другото право ли е? Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго.
към беседата >>
Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото.
Божесвеното Начало в нашата душа трябва да бъде център и всички наши чувства, трябва да се движат около този Божествен център. И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани. Всяко движение, което правиш, да е приятно. Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка. Но, като направиш известно движение, да ти е приятно.
Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото.
Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония. В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие. Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания. Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият. Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло.
към беседата >>
Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш.
Трябва да дишаш. Постоянно трябва да дишаш и да се молиш. В молитвата трябва да има една чиста мисъл. В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство. В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка.
Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш.
Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос. Ти не трябва да бъдеш запушен. Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната. Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух. Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде.
към беседата >>
Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението?
Всяка дума, която кажете, тя ще се върне при вас, добра или лоша. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас. Та мислете добре. Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош? Вие казвате, че е лош. Добре.
Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението?
Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право.“ – Че другото право ли е? Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго. В какво седи това?
към беседата >>
Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония.
И в тялото ни, ние трябва да имаме всичките удове, пак да са централизирани. Всяко движение, което правиш, да е приятно. Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка. Но, като направиш известно движение, да ти е приятно. Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото.
Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония.
В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие. Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания. Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият. Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло. И вие оставяте, понякой път, Бог да работи у вас, но вие да Му диктувате, както вие разбирате.
към беседата >>
Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос.
Постоянно трябва да дишаш и да се молиш. В молитвата трябва да има една чиста мисъл. В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство. В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка. Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш.
Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос.
Ти не трябва да бъдеш запушен. Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната. Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух. Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде. В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост.
към беседата >>
Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате.
Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза из вашия ум, ще се върне при вас. Та мислете добре. Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош? Вие казвате, че е лош. Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението?
Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате.
Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право.“ – Че другото право ли е? Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго. В какво седи това? Той имал да дава на двама души.
към беседата >>
В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие.
Всяко движение, което правиш, да е приятно. Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка. Но, като направиш известно движение, да ти е приятно. Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото. Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония.
В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие.
Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания. Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият. Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло. И вие оставяте, понякой път, Бог да работи у вас, но вие да Му диктувате, както вие разбирате. Не Го оставяте Той по своето разбиране, както е създал света, тъй да започне да работи.
към беседата >>
Ти не трябва да бъдеш запушен.
В молитвата трябва да има една чиста мисъл. В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство. В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка. Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш. Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос.
Ти не трябва да бъдеш запушен.
Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната. Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух. Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде. В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост. Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз не искам да кажа това.
Та мислете добре. Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош? Вие казвате, че е лош. Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате.
Вие казвате: „Аз не искам да кажа това.
То не е право.“ – Че другото право ли е? Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго. В какво седи това? Той имал да дава на двама души. На единия си изплатил дълга, а на другия не.
към беседата >>
Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания.
Като подвижиш ръката си, някой път чувствуваш болка. Но, като направиш известно движение, да ти е приятно. Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото. Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония. В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие.
Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания.
Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият. Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло. И вие оставяте, понякой път, Бог да работи у вас, но вие да Му диктувате, както вие разбирате. Не Го оставяте Той по своето разбиране, както е създал света, тъй да започне да работи.
към беседата >>
Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната.
В молитвата трябва да имаш едно чисто чувство. В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка. Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш. Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос. Ти не трябва да бъдеш запушен.
Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната.
Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух. Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде. В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост. Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш. Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде.
към беседата >>
То не е право.“ – Че другото право ли е?
Вие казвате: „Еди-кой си човек е лош.“ Че отгде го знаете, че е лош? Вие казвате, че е лош. Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това.
То не е право.“ – Че другото право ли е?
Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго. В какво седи това? Той имал да дава на двама души. На единия си изплатил дълга, а на другия не. Тогаз първият казва за него, че е честен човек.
към беседата >>
Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият.
Но, като направиш известно движение, да ти е приятно. Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото. Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония. В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие. Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания.
Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият.
Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло. И вие оставяте, понякой път, Бог да работи у вас, но вие да Му диктувате, както вие разбирате. Не Го оставяте Той по своето разбиране, както е създал света, тъй да започне да работи.
към беседата >>
Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух.
В молитвата трябва да имаш една чиста постъпка. Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш. Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос. Ти не трябва да бъдеш запушен. Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната.
Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух.
Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде. В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост. Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш. Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде. Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно.
към беседата >>
Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго.
Вие казвате, че е лош. Добре. Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право.“ – Че другото право ли е?
Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго.
В какво седи това? Той имал да дава на двама души. На единия си изплатил дълга, а на другия не. Тогаз първият казва за него, че е честен човек. А пък другият казва, че не е честен.
към беседата >>
Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло.
Значи, всичките неща са концентрирани около Божественото. Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония. В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие. Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания. Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият.
Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло.
И вие оставяте, понякой път, Бог да работи у вас, но вие да Му диктувате, както вие разбирате. Не Го оставяте Той по своето разбиране, както е създал света, тъй да започне да работи.
към беседата >>
Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде.
Да знаеш, като се постави, каква поза да вземеш, като се молиш и какво чувство трябва да имаш. Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос. Ти не трябва да бъдеш запушен. Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната. Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух.
Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде.
В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост. Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш. Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде. Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно. Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл.
към беседата >>
В какво седи това?
Но как ще примирите това с казаното в Писанието: „Всичко в Бога живее.“ – Ако той е лош, тогава какво е заключението? Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право.“ – Че другото право ли е? Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго.
В какво седи това?
Той имал да дава на двама души. На единия си изплатил дълга, а на другия не. Тогаз първият казва за него, че е честен човек. А пък другият казва, че не е честен. Де е кривото?
към беседата >>
И вие оставяте, понякой път, Бог да работи у вас, но вие да Му диктувате, както вие разбирате.
Защото във всичките светове на Божественото движение има хармония. В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие. Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания. Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият. Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло.
И вие оставяте, понякой път, Бог да работи у вас, но вие да Му диктувате, както вие разбирате.
Не Го оставяте Той по своето разбиране, както е създал света, тъй да започне да работи.
към беседата >>
В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост.
Като идеш при Бога да се молиш не трябва да имаш хремав нос. Ти не трябва да бъдеш запушен. Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната. Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух. Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде.
В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост.
Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш. Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде. Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно. Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл. Тя се изразява чрез дробовете.
към беседата >>
Той имал да дава на двама души.
Макар и да е лош, вие кажете: „Добър е човекът“, за да се върне тази дума на вас, та поне вие да не страдате. Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право.“ – Че другото право ли е? Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго. В какво седи това?
Той имал да дава на двама души.
На единия си изплатил дълга, а на другия не. Тогаз първият казва за него, че е честен човек. А пък другият казва, че не е честен. Де е кривото? Как трябва да се постъпи в дадения случай?
към беседата >>
Не Го оставяте Той по своето разбиране, както е създал света, тъй да започне да работи.
В Божествения свят абсолютно няма никакво разногласие. Разногласие съществува в нашия свят, в нашите разбирания. Та, най-първо ще съзнавате себе си, ще се примирите, ще искате вашият свят на земята да бъде такъв, какъвто е Божественият. Ако вие вярвате така, туй Божественото Начало [е] във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло. И вие оставяте, понякой път, Бог да работи у вас, но вие да Му диктувате, както вие разбирате.
Не Го оставяте Той по своето разбиране, както е създал света, тъй да започне да работи.
към беседата >>
Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш.
Ти не трябва да бъдеш запушен. Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната. Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух. Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде. В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост.
Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш.
Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде. Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно. Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл. Тя се изразява чрез дробовете. Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото.
към беседата >>
На единия си изплатил дълга, а на другия не.
Вие казвате: „Аз не искам да кажа това. То не е право.“ – Че другото право ли е? Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго. В какво седи това? Той имал да дава на двама души.
На единия си изплатил дълга, а на другия не.
Тогаз първият казва за него, че е честен човек. А пък другият казва, че не е честен. Де е кривото? Как трябва да се постъпи в дадения случай? Сега практически.
към беседата >>
Тази работа е малко трудна.
Тази работа е малко трудна.
Гледал съм жените тъкат лито, тъкат димитно Тъкат с 5 нищелки. С 5 нищелки донякъде е мисълта. С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят. Сега разбира се, с два крака лесно се тъче. Лито е това.
към беседата >>
Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде.
Като идеш при Бога устата ти не трябва да бъде стисната. Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух. Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде. В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост. Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш.
Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде.
Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно. Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл. Тя се изразява чрез дробовете. Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото. Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва.
към беседата >>
Тогаз първият казва за него, че е честен човек.
То не е право.“ – Че другото право ли е? Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго. В какво седи това? Той имал да дава на двама души. На единия си изплатил дълга, а на другия не.
Тогаз първият казва за него, че е честен човек.
А пък другият казва, че не е честен. Де е кривото? Как трябва да се постъпи в дадения случай? Сега практически. Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате.
към беседата >>
Гледал съм жените тъкат лито, тъкат димитно Тъкат с 5 нищелки.
Тази работа е малко трудна.
Гледал съм жените тъкат лито, тъкат димитно Тъкат с 5 нищелки.
С 5 нищелки донякъде е мисълта. С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят. Сега разбира се, с два крака лесно се тъче. Лито е това. Динамичното е двойно, 4 стъпала имате.
към беседата >>
Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно.
Като идеш при Бога очите ти не трябва да бъдат затворени, като идеш при Бога не трябва да бъдеш и глух. Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде. В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост. Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш. Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде.
Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно.
Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл. Тя се изразява чрез дробовете. Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото. Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва. Горната част на ръката това е умът.
към беседата >>
А пък другият казва, че не е честен.
Вземете друго: Един човек е добър за едного, а пък не е за другиго. В какво седи това? Той имал да дава на двама души. На единия си изплатил дълга, а на другия не. Тогаз първият казва за него, че е честен човек.
А пък другият казва, че не е честен.
Де е кривото? Как трябва да се постъпи в дадения случай? Сега практически. Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате. Това е на физическото поле.
към беседата >>
С 5 нищелки донякъде е мисълта.
Тази работа е малко трудна. Гледал съм жените тъкат лито, тъкат димитно Тъкат с 5 нищелки.
С 5 нищелки донякъде е мисълта.
С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят. Сега разбира се, с два крака лесно се тъче. Лито е това. Динамичното е двойно, 4 стъпала имате. Там има известни закони.
към беседата >>
Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл.
Всичките ви чувства трябва да бъдат извънредно чувствителни, да възприемеш всичко онова, което Той ще ти даде. В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост. Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш. Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде. Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно.
Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл.
Тя се изразява чрез дробовете. Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото. Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва. Горната част на ръката това е умът. Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето.
към беседата >>
Де е кривото?
В какво седи това? Той имал да дава на двама души. На единия си изплатил дълга, а на другия не. Тогаз първият казва за него, че е честен човек. А пък другият казва, че не е честен.
Де е кривото?
Как трябва да се постъпи в дадения случай? Сега практически. Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате. Това е на физическото поле. Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства.
към беседата >>
С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят.
Тази работа е малко трудна. Гледал съм жените тъкат лито, тъкат димитно Тъкат с 5 нищелки. С 5 нищелки донякъде е мисълта.
С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят.
Сега разбира се, с два крака лесно се тъче. Лито е това. Динамичното е двойно, 4 стъпала имате. Там има известни закони. На 4 тона да свирите.
към беседата >>
Тя се изразява чрез дробовете.
В дадения случай, като те полъхне вятърът, да почувствуваш Божествената благост. Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш. Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде. Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно. Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл.
Тя се изразява чрез дробовете.
Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото. Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва. Горната част на ръката това е умът. Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници.
към беседата >>
Как трябва да се постъпи в дадения случай?
Той имал да дава на двама души. На единия си изплатил дълга, а на другия не. Тогаз първият казва за него, че е честен човек. А пък другият казва, че не е честен. Де е кривото?
Как трябва да се постъпи в дадения случай?
Сега практически. Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате. Това е на физическото поле. Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства. Мнозина пък не обичат да разправят.
към беседата >>
Сега разбира се, с два крака лесно се тъче.
Тази работа е малко трудна. Гледал съм жените тъкат лито, тъкат димитно Тъкат с 5 нищелки. С 5 нищелки донякъде е мисълта. С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят.
Сега разбира се, с два крака лесно се тъче.
Лито е това. Динамичното е двойно, 4 стъпала имате. Там има известни закони. На 4 тона да свирите. А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена.
към беседата >>
Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото.
Ако малко те полъхне и ти кажеш: „Ще се простудя“; лъхне те, ти започваш да се боиш да не се простудиш. Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде. Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно. Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл. Тя се изразява чрез дробовете.
Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото.
Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва. Горната част на ръката това е умът. Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог.
към беседата >>
Сега практически.
На единия си изплатил дълга, а на другия не. Тогаз първият казва за него, че е честен човек. А пък другият казва, че не е честен. Де е кривото? Как трябва да се постъпи в дадения случай?
Сега практически.
Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате. Това е на физическото поле. Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства. Мнозина пък не обичат да разправят. Кое е по-хубаво?
към беседата >>
Лито е това.
Тази работа е малко трудна. Гледал съм жените тъкат лито, тъкат димитно Тъкат с 5 нищелки. С 5 нищелки донякъде е мисълта. С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят. Сега разбира се, с два крака лесно се тъче.
Лито е това.
Динамичното е двойно, 4 стъпала имате. Там има известни закони. На 4 тона да свирите. А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена. Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят.
към беседата >>
Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва.
Приемам аз простудяването само при голяма буря, когато се измени температурата навсякъде. Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно. Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл. Тя се изразява чрез дробовете. Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото.
Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва.
Горната част на ръката това е умът. Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна.
към беседата >>
Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате.
Тогаз първият казва за него, че е честен човек. А пък другият казва, че не е честен. Де е кривото? Как трябва да се постъпи в дадения случай? Сега практически.
Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате.
Това е на физическото поле. Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства. Мнозина пък не обичат да разправят. Кое е по-хубаво? Да разправяш ли или да не разправяш?
към беседата >>
Динамичното е двойно, 4 стъпала имате.
Гледал съм жените тъкат лито, тъкат димитно Тъкат с 5 нищелки. С 5 нищелки донякъде е мисълта. С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят. Сега разбира се, с два крака лесно се тъче. Лито е това.
Динамичното е двойно, 4 стъпала имате.
Там има известни закони. На 4 тона да свирите. А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена. Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят. Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват.
към беседата >>
Горната част на ръката това е умът.
Когато, понякой път, човек се моли, чувствува едно малко полъхване, то е приятно. Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл. Тя се изразява чрез дробовете. Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото. Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва.
Горната част на ръката това е умът.
Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна. Не мислете, че Господ е осиромашал.
към беседата >>
Това е на физическото поле.
А пък другият казва, че не е честен. Де е кривото? Как трябва да се постъпи в дадения случай? Сега практически. Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате.
Това е на физическото поле.
Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства. Мнозина пък не обичат да разправят. Кое е по-хубаво? Да разправяш ли или да не разправяш? Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш?
към беседата >>
Там има известни закони.
С 5 нищелки донякъде е мисълта. С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят. Сега разбира се, с два крака лесно се тъче. Лито е това. Динамичното е двойно, 4 стъпала имате.
Там има известни закони.
На 4 тона да свирите. А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена. Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят. Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват. Искаме да имаме приятно чувство, като ядем.
към беседата >>
Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето.
Божественият лъх, Божествените дихания аз ги наричам дихания на човешката мисъл. Тя се изразява чрез дробовете. Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото. Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва. Горната част на ръката това е умът.
Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето.
Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна. Не мислете, че Господ е осиромашал. Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете.
към беседата >>
Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства.
Де е кривото? Как трябва да се постъпи в дадения случай? Сега практически. Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате. Това е на физическото поле.
Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства.
Мнозина пък не обичат да разправят. Кое е по-хубаво? Да разправяш ли или да не разправяш? Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш? Кое е правото?
към беседата >>
На 4 тона да свирите.
С 4 нищелки е сърцето, с две нищелки е физическият свят. Сега разбира се, с два крака лесно се тъче. Лито е това. Динамичното е двойно, 4 стъпала имате. Там има известни закони.
На 4 тона да свирите.
А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена. Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят. Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват. Искаме да имаме приятно чувство, като ядем. Но този процес за яденето не е само външен.
към беседата >>
Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници.
Тя се изразява чрез дробовете. Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото. Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва. Горната част на ръката това е умът. Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето.
Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници.
Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна. Не мислете, че Господ е осиромашал. Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете. Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви.
към беседата >>
Мнозина пък не обичат да разправят.
Как трябва да се постъпи в дадения случай? Сега практически. Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате. Това е на физическото поле. Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства.
Мнозина пък не обичат да разправят.
Кое е по-хубаво? Да разправяш ли или да не разправяш? Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш? Кое е правото? При яденето, ако много ядеш, е лошо.
към беседата >>
А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена.
Сега разбира се, с два крака лесно се тъче. Лито е това. Динамичното е двойно, 4 стъпала имате. Там има известни закони. На 4 тона да свирите.
А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена.
Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят. Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват. Искаме да имаме приятно чувство, като ядем. Но този процес за яденето не е само външен. Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът.
към беседата >>
Във всички вас има едно желание да се проявява Бог.
Та казвам, отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки и така да се образува едно тяло, че да си доволен ти от тялото. Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва. Горната част на ръката това е умът. Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници.
Във всички вас има едно желание да се проявява Бог.
Да стане една обмяна. Не мислете, че Господ е осиромашал. Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете. Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви. Мюлер се казва, той е англосаксонец.
към беседата >>
Кое е по-хубаво?
Сега практически. Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате. Това е на физическото поле. Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства. Мнозина пък не обичат да разправят.
Кое е по-хубаво?
Да разправяш ли или да не разправяш? Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш? Кое е правото? При яденето, ако много ядеш, е лошо. И ако много малко ядеш, пак е лошо.
към беседата >>
Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят.
Лито е това. Динамичното е двойно, 4 стъпала имате. Там има известни закони. На 4 тона да свирите. А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена.
Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят.
Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват. Искаме да имаме приятно чувство, като ядем. Но този процес за яденето не е само външен. Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът. Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не.
към беседата >>
Да стане една обмяна.
Един човек, когато е хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ти ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе този мекият елемент, Божественото Начало, на мекотата се радва. Горната част на ръката това е умът. Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог.
Да стане една обмяна.
Не мислете, че Господ е осиромашал. Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете. Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви. Мюлер се казва, той е англосаксонец. Казват, че книгата му е интересна.
към беседата >>
Да разправяш ли или да не разправяш?
Вие отидете някъде и се оплаквате, че страдате. Това е на физическото поле. Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства. Мнозина пък не обичат да разправят. Кое е по-хубаво?
Да разправяш ли или да не разправяш?
Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш? Кое е правото? При яденето, ако много ядеш, е лошо. И ако много малко ядеш, пак е лошо. Трябва да ядеш умерено.
към беседата >>
Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват.
Динамичното е двойно, 4 стъпала имате. Там има известни закони. На 4 тона да свирите. А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена. Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят.
Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват.
Искаме да имаме приятно чувство, като ядем. Но този процес за яденето не е само външен. Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът. Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не. Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава.
към беседата >>
Не мислете, че Господ е осиромашал.
Горната част на ръката това е умът. Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна.
Не мислете, че Господ е осиромашал.
Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете. Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви. Мюлер се казва, той е англосаксонец. Казват, че книгата му е интересна. Само данни, данни.
към беседата >>
Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш?
Това е на физическото поле. Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства. Мнозина пък не обичат да разправят. Кое е по-хубаво? Да разправяш ли или да не разправяш?
Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш?
Кое е правото? При яденето, ако много ядеш, е лошо. И ако много малко ядеш, пак е лошо. Трябва да ядеш умерено. А пък, кое е умереното ядене?
към беседата >>
Искаме да имаме приятно чувство, като ядем.
Там има известни закони. На 4 тона да свирите. А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена. Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят. Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват.
Искаме да имаме приятно чувство, като ядем.
Но този процес за яденето не е само външен. Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът. Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не. Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава. Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте.
към беседата >>
Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете.
Ако туриш лявата ръка върху дясната, умът се радва, не сърцето. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна. Не мислете, че Господ е осиромашал.
Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете.
Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви. Мюлер се казва, той е англосаксонец. Казват, че книгата му е интересна. Само данни, данни. Може да дойдат много големи съмнения.
към беседата >>
Кое е правото?
Вие се оплаквате, че майка ви е умряла, че баща ви умрял и вие ще апелирате на човешките чувства. Мнозина пък не обичат да разправят. Кое е по-хубаво? Да разправяш ли или да не разправяш? Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш?
Кое е правото?
При яденето, ако много ядеш, е лошо. И ако много малко ядеш, пак е лошо. Трябва да ядеш умерено. А пък, кое е умереното ядене? Да обичаш една храна, то е умереното ядене.
към беседата >>
Но този процес за яденето не е само външен.
На 4 тона да свирите. А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена. Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят. Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват. Искаме да имаме приятно чувство, като ядем.
Но този процес за яденето не е само външен.
Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът. Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не. Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава. Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте. Да коригираш.
към беседата >>
Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви.
Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна. Не мислете, че Господ е осиромашал. Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете.
Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви.
Мюлер се казва, той е англосаксонец. Казват, че книгата му е интересна. Само данни, данни. Може да дойдат много големи съмнения. Той трябва да е сега на 90 години.
към беседата >>
При яденето, ако много ядеш, е лошо.
Мнозина пък не обичат да разправят. Кое е по-хубаво? Да разправяш ли или да не разправяш? Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш? Кое е правото?
При яденето, ако много ядеш, е лошо.
И ако много малко ядеш, пак е лошо. Трябва да ядеш умерено. А пък, кое е умереното ядене? Да обичаш една храна, то е умереното ядене. Щом преяждаш, ти не си оценил храната.
към беседата >>
Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът.
А с 5 нищелки е с 5 кросна, работата е усложнена. Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят. Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват. Искаме да имаме приятно чувство, като ядем. Но този процес за яденето не е само външен.
Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът.
Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не. Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава. Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте. Да коригираш. Да допуснем, че вие сте богати.
към беседата >>
Мюлер се казва, той е англосаксонец.
Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна. Не мислете, че Господ е осиромашал. Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете. Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви.
Мюлер се казва, той е англосаксонец.
Казват, че книгата му е интересна. Само данни, данни. Може да дойдат много големи съмнения. Той трябва да е сега на 90 години. Той се е молил и той е констатирал този закон.
към беседата >>
И ако много малко ядеш, пак е лошо.
Кое е по-хубаво? Да разправяш ли или да не разправяш? Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш? Кое е правото? При яденето, ако много ядеш, е лошо.
И ако много малко ядеш, пак е лошо.
Трябва да ядеш умерено. А пък, кое е умереното ядене? Да обичаш една храна, то е умереното ядене. Щом преяждаш, ти не си оценил храната. Щом не ядеш, пак не си я оценил.
към беседата >>
Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не.
Работите, дето стават сложни, те са в Божествения свят. Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват. Искаме да имаме приятно чувство, като ядем. Но този процес за яденето не е само външен. Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът.
Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не.
Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава. Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте. Да коригираш. Да допуснем, че вие сте богати. Аз взема[м] един човек, който е богат.
към беседата >>
Казват, че книгата му е интересна.
Да стане една обмяна. Не мислете, че Господ е осиромашал. Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете. Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви. Мюлер се казва, той е англосаксонец.
Казват, че книгата му е интересна.
Само данни, данни. Може да дойдат много големи съмнения. Той трябва да е сега на 90 години. Той се е молил и той е констатирал този закон. Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро.
към беседата >>
Трябва да ядеш умерено.
Да разправяш ли или да не разправяш? Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш? Кое е правото? При яденето, ако много ядеш, е лошо. И ако много малко ядеш, пак е лошо.
Трябва да ядеш умерено.
А пък, кое е умереното ядене? Да обичаш една храна, то е умереното ядене. Щом преяждаш, ти не си оценил храната. Щом не ядеш, пак не си я оценил. Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната.
към беседата >>
Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава.
Когато слизаме във физическия свят, те се опростяват. Искаме да имаме приятно чувство, като ядем. Но този процес за яденето не е само външен. Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът. Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не.
Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава.
Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте. Да коригираш. Да допуснем, че вие сте богати. Аз взема[м] един човек, който е богат. Вие искате добре да се храните.
към беседата >>
Само данни, данни.
Не мислете, че Господ е осиромашал. Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете. Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви. Мюлер се казва, той е англосаксонец. Казват, че книгата му е интересна.
Само данни, данни.
Може да дойдат много големи съмнения. Той трябва да е сега на 90 години. Той се е молил и той е констатирал този закон. Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро. Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж.
към беседата >>
А пък, кое е умереното ядене?
Да ядеш или да не ядеш, да мислиш или да не мислиш? Кое е правото? При яденето, ако много ядеш, е лошо. И ако много малко ядеш, пак е лошо. Трябва да ядеш умерено.
А пък, кое е умереното ядене?
Да обичаш една храна, то е умереното ядене. Щом преяждаш, ти не си оценил храната. Щом не ядеш, пак не си я оценил. Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната. Защото в природата малките неща се благославят.
към беседата >>
Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте.
Искаме да имаме приятно чувство, като ядем. Но този процес за яденето не е само външен. Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът. Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не. Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава.
Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте.
Да коригираш. Да допуснем, че вие сте богати. Аз взема[м] един човек, който е богат. Вие искате добре да се храните. Имате един невежа слуга.
към беседата >>
Може да дойдат много големи съмнения.
Вие, понякой път, се плашите да проявите Божественото, да не би да осиромашеете. Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви. Мюлер се казва, той е англосаксонец. Казват, че книгата му е интересна. Само данни, данни.
Може да дойдат много големи съмнения.
Той трябва да е сега на 90 години. Той се е молил и той е констатирал този закон. Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро. Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж. Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог.
към беседата >>
Да обичаш една храна, то е умереното ядене.
Кое е правото? При яденето, ако много ядеш, е лошо. И ако много малко ядеш, пак е лошо. Трябва да ядеш умерено. А пък, кое е умереното ядене?
Да обичаш една храна, то е умереното ядене.
Щом преяждаш, ти не си оценил храната. Щом не ядеш, пак не си я оценил. Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната. Защото в природата малките неща се благославят. Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета.
към беседата >>
Да коригираш.
Но този процес за яденето не е само външен. Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът. Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не. Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава. Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте.
Да коригираш.
Да допуснем, че вие сте богати. Аз взема[м] един човек, който е богат. Вие искате добре да се храните. Имате един невежа слуга. Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете.
към беседата >>
Той трябва да е сега на 90 години.
Аз онзи ден ви говорих за онзи англичанин, който [е] на един и половина милиона молитви. Мюлер се казва, той е англосаксонец. Казват, че книгата му е интересна. Само данни, данни. Може да дойдат много големи съмнения.
Той трябва да е сега на 90 години.
Той се е молил и той е констатирал този закон. Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро. Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж. Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог. Няма друго същество, което да пази престижа ни.
към беседата >>
Щом преяждаш, ти не си оценил храната.
При яденето, ако много ядеш, е лошо. И ако много малко ядеш, пак е лошо. Трябва да ядеш умерено. А пък, кое е умереното ядене? Да обичаш една храна, то е умереното ядене.
Щом преяждаш, ти не си оценил храната.
Щом не ядеш, пак не си я оценил. Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната. Защото в природата малките неща се благославят. Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета. И всеки един клон дава по един клас.
към беседата >>
Да допуснем, че вие сте богати.
Гледам яденето, как е сготвено, но авторитет е стомахът. Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не. Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава. Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте. Да коригираш.
Да допуснем, че вие сте богати.
Аз взема[м] един човек, който е богат. Вие искате добре да се храните. Имате един невежа слуга. Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете. Идете на пазаря.
към беседата >>
Той се е молил и той е констатирал този закон.
Мюлер се казва, той е англосаксонец. Казват, че книгата му е интересна. Само данни, данни. Може да дойдат много големи съмнения. Той трябва да е сега на 90 години.
Той се е молил и той е констатирал този закон.
Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро. Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж. Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог. Няма друго същество, което да пази престижа ни. Бог пази своя престиж.
към беседата >>
Щом не ядеш, пак не си я оценил.
И ако много малко ядеш, пак е лошо. Трябва да ядеш умерено. А пък, кое е умереното ядене? Да обичаш една храна, то е умереното ядене. Щом преяждаш, ти не си оценил храната.
Щом не ядеш, пак не си я оценил.
Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната. Защото в природата малките неща се благославят. Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета. И всеки един клон дава по един клас. Значи едно житно зърно може да даде [10] класа и всеки клас по 40 зърна.
към беседата >>
Аз взема[м] един човек, който е богат.
Стомахът, като приеме храната, в края на краищата, той се произнася дали храната е приятна или не. Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава. Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте. Да коригираш. Да допуснем, че вие сте богати.
Аз взема[м] един човек, който е богат.
Вие искате добре да се храните. Имате един невежа слуга. Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете. Идете на пазаря. Само някои продукти може да вземете.
към беседата >>
Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро.
Казват, че книгата му е интересна. Само данни, данни. Може да дойдат много големи съмнения. Той трябва да е сега на 90 години. Той се е молил и той е констатирал този закон.
Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро.
Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж. Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог. Няма друго същество, което да пази престижа ни. Бог пази своя престиж. Бог е, Който пази в нас престижа си.
към беседата >>
Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната.
Трябва да ядеш умерено. А пък, кое е умереното ядене? Да обичаш една храна, то е умереното ядене. Щом преяждаш, ти не си оценил храната. Щом не ядеш, пак не си я оценил.
Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната.
Защото в природата малките неща се благославят. Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета. И всеки един клон дава по един клас. Значи едно житно зърно може да даде [10] класа и всеки клас по 40 зърна. Ако едно житно зърно братяса може да даде 400–800 и даже и хиляда зрънца. Зависи.
към беседата >>
Вие искате добре да се храните.
Ако дойдеш до езика, казва: „Вкусно е.“ Но щом дойде до стомаха, казва, че храната не е хубава. Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте. Да коригираш. Да допуснем, че вие сте богати. Аз взема[м] един човек, който е богат.
Вие искате добре да се храните.
Имате един невежа слуга. Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете. Идете на пазаря. Само някои продукти може да вземете. Давате наставления на вашия слуга, той да разбира.
към беседата >>
Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж.
Само данни, данни. Може да дойдат много големи съмнения. Той трябва да е сега на 90 години. Той се е молил и той е констатирал този закон. Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро.
Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж.
Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог. Няма друго същество, което да пази престижа ни. Бог пази своя престиж. Бог е, Който пази в нас престижа си. Понеже Той не може да се измени.
към беседата >>
Защото в природата малките неща се благославят.
А пък, кое е умереното ядене? Да обичаш една храна, то е умереното ядене. Щом преяждаш, ти не си оценил храната. Щом не ядеш, пак не си я оценил. Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната.
Защото в природата малките неща се благославят.
Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета. И всеки един клон дава по един клас. Значи едно житно зърно може да даде [10] класа и всеки клас по 40 зърна. Ако едно житно зърно братяса може да даде 400–800 и даже и хиляда зрънца. Зависи.
към беседата >>
Имате един невежа слуга.
Каквото и да е казал езикът, каквото са казали очите, стомахът казва: „Тази храна не е здравословна.“ Затуй всяко нещо, което произвежда дисхармония в живота, дали е във физическото поле, дали е във вашите чувства, дали е във вашия умствен свят, вие го коригирайте. Да коригираш. Да допуснем, че вие сте богати. Аз взема[м] един човек, който е богат. Вие искате добре да се храните.
Имате един невежа слуга.
Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете. Идете на пазаря. Само някои продукти може да вземете. Давате наставления на вашия слуга, той да разбира. Не изпращайте вашия слуга да избира храната.
към беседата >>
Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог.
Може да дойдат много големи съмнения. Той трябва да е сега на 90 години. Той се е молил и той е констатирал този закон. Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро. Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж.
Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог.
Няма друго същество, което да пази престижа ни. Бог пази своя престиж. Бог е, Който пази в нас престижа си. Понеже Той не може да се измени. Щом ти поддържаш нещо, туй, Божесвеното в себе си, Бог ще се застъпи за тебе.
към беседата >>
Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета.
Да обичаш една храна, то е умереното ядене. Щом преяждаш, ти не си оценил храната. Щом не ядеш, пак не си я оценил. Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната. Защото в природата малките неща се благославят.
Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета.
И всеки един клон дава по един клас. Значи едно житно зърно може да даде [10] класа и всеки клас по 40 зърна. Ако едно житно зърно братяса може да даде 400–800 и даже и хиляда зрънца. Зависи.
към беседата >>
Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете.
Да коригираш. Да допуснем, че вие сте богати. Аз взема[м] един човек, който е богат. Вие искате добре да се храните. Имате един невежа слуга.
Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете.
Идете на пазаря. Само някои продукти може да вземете. Давате наставления на вашия слуга, той да разбира. Не изпращайте вашия слуга да избира храната. Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят.
към беседата >>
Няма друго същество, което да пази престижа ни.
Той трябва да е сега на 90 години. Той се е молил и той е констатирал този закон. Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро. Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж. Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог.
Няма друго същество, което да пази престижа ни.
Бог пази своя престиж. Бог е, Който пази в нас престижа си. Понеже Той не може да се измени. Щом ти поддържаш нещо, туй, Божесвеното в себе си, Бог ще се застъпи за тебе. Аз желая сега, всички да имате едно правилно отношение към Божественото Начало във вашата мисъл, във вашето сърце и в самото ваше тяло.
към беседата >>
И всеки един клон дава по един клас.
Щом преяждаш, ти не си оценил храната. Щом не ядеш, пак не си я оценил. Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната. Защото в природата малките неща се благославят. Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета.
И всеки един клон дава по един клас.
Значи едно житно зърно може да даде [10] класа и всеки клас по 40 зърна. Ако едно житно зърно братяса може да даде 400–800 и даже и хиляда зрънца. Зависи.
към беседата >>
Идете на пазаря.
Да допуснем, че вие сте богати. Аз взема[м] един човек, който е богат. Вие искате добре да се храните. Имате един невежа слуга. Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете.
Идете на пазаря.
Само някои продукти може да вземете. Давате наставления на вашия слуга, той да разбира. Не изпращайте вашия слуга да избира храната. Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят. Казвам, умните хора сами трябва да си готвят.
към беседата >>
Бог пази своя престиж.
Той се е молил и той е констатирал този закон. Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро. Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж. Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог. Няма друго същество, което да пази престижа ни.
Бог пази своя престиж.
Бог е, Който пази в нас престижа си. Понеже Той не може да се измени. Щом ти поддържаш нещо, туй, Божесвеното в себе си, Бог ще се застъпи за тебе. Аз желая сега, всички да имате едно правилно отношение към Божественото Начало във вашата мисъл, във вашето сърце и в самото ваше тяло.
към беседата >>
Значи едно житно зърно може да даде [10] класа и всеки клас по 40 зърна.
Щом не ядеш, пак не си я оценил. Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната. Защото в природата малките неща се благославят. Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета. И всеки един клон дава по един клас.
Значи едно житно зърно може да даде [10] класа и всеки клас по 40 зърна.
Ако едно житно зърно братяса може да даде 400–800 и даже и хиляда зрънца. Зависи.
към беседата >>
Само някои продукти може да вземете.
Аз взема[м] един човек, който е богат. Вие искате добре да се храните. Имате един невежа слуга. Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете. Идете на пазаря.
Само някои продукти може да вземете.
Давате наставления на вашия слуга, той да разбира. Не изпращайте вашия слуга да избира храната. Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят. Казвам, умните хора сами трябва да си готвят. Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят.
към беседата >>
Бог е, Който пази в нас престижа си.
Казва: „Доколкото аз бях като дете в своята молитва, отговорът идваше по-скоро. Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж. Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог. Няма друго същество, което да пази престижа ни. Бог пази своя престиж.
Бог е, Който пази в нас престижа си.
Понеже Той не може да се измени. Щом ти поддържаш нещо, туй, Божесвеното в себе си, Бог ще се застъпи за тебе. Аз желая сега, всички да имате едно правилно отношение към Божественото Начало във вашата мисъл, във вашето сърце и в самото ваше тяло.
към беседата >>
Ако едно житно зърно братяса може да даде 400–800 и даже и хиляда зрънца. Зависи.
Ако вземеш колкото ти е потребно, то е обич към храната. Защото в природата малките неща се благославят. Защото от едно жито, някой път, израстват 10, 15 клончета. И всеки един клон дава по един клас. Значи едно житно зърно може да даде [10] класа и всеки клас по 40 зърна.
Ако едно житно зърно братяса може да даде 400–800 и даже и хиляда зрънца. Зависи.
към беседата >>
Давате наставления на вашия слуга, той да разбира.
Вие искате добре да се храните. Имате един невежа слуга. Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете. Идете на пазаря. Само някои продукти може да вземете.
Давате наставления на вашия слуга, той да разбира.
Не изпращайте вашия слуга да избира храната. Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят. Казвам, умните хора сами трябва да си готвят. Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят. Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш.
към беседата >>
Понеже Той не може да се измени.
Колкото гледах критически, закъсняваше.“ Ние искаме да ставаме по-умни от Господа, като отидем с достойнство, да не да се урони нашият престиж. Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог. Няма друго същество, което да пази престижа ни. Бог пази своя престиж. Бог е, Който пази в нас престижа си.
Понеже Той не може да се измени.
Щом ти поддържаш нещо, туй, Божесвеното в себе си, Бог ще се застъпи за тебе. Аз желая сега, всички да имате едно правилно отношение към Божественото Начало във вашата мисъл, във вашето сърце и в самото ваше тяло.
към беседата >>
Та казвам: Малкото в човека може да се благослови, ако човек постъпи съобразно с това, което Бог е вложил в него.
Та казвам: Малкото в човека може да се благослови, ако човек постъпи съобразно с това, което Бог е вложил в него.
към беседата >>
Не изпращайте вашия слуга да избира храната.
Имате един невежа слуга. Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете. Идете на пазаря. Само някои продукти може да вземете. Давате наставления на вашия слуга, той да разбира.
Не изпращайте вашия слуга да избира храната.
Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят. Казвам, умните хора сами трябва да си готвят. Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят. Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш. След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите.
към беседата >>
Щом ти поддържаш нещо, туй, Божесвеното в себе си, Бог ще се застъпи за тебе.
Единсвеният, Който пази нашия престиж, то е Бог. Няма друго същество, което да пази престижа ни. Бог пази своя престиж. Бог е, Който пази в нас престижа си. Понеже Той не може да се измени.
Щом ти поддържаш нещо, туй, Божесвеното в себе си, Бог ще се застъпи за тебе.
Аз желая сега, всички да имате едно правилно отношение към Божественото Начало във вашата мисъл, във вашето сърце и в самото ваше тяло.
към беседата >>
Сега Божественото, как ще го познаем в себе си.
Сега Божественото, как ще го познаем в себе си.
Единственото, което се цени в човека, то е Божественото, което е в него. Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога. То се проявява и в мислите и в чувствата. То е центърът, около който се групират те. В умствения свят мислите се групират около Божественото.
към беседата >>
Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят.
Вие ще изпратите или сам ще идете да вземете. Идете на пазаря. Само някои продукти може да вземете. Давате наставления на вашия слуга, той да разбира. Не изпращайте вашия слуга да избира храната.
Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят.
Казвам, умните хора сами трябва да си готвят. Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят. Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш. След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите. След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си?
към беседата >>
Аз желая сега, всички да имате едно правилно отношение към Божественото Начало във вашата мисъл, във вашето сърце и в самото ваше тяло.
Няма друго същество, което да пази престижа ни. Бог пази своя престиж. Бог е, Който пази в нас престижа си. Понеже Той не може да се измени. Щом ти поддържаш нещо, туй, Божесвеното в себе си, Бог ще се застъпи за тебе.
Аз желая сега, всички да имате едно правилно отношение към Божественото Начало във вашата мисъл, във вашето сърце и в самото ваше тяло.
към беседата >>
Единственото, което се цени в човека, то е Божественото, което е в него.
Сега Божественото, как ще го познаем в себе си.
Единственото, което се цени в човека, то е Божественото, което е в него.
Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога. То се проявява и в мислите и в чувствата. То е центърът, около който се групират те. В умствения свят мислите се групират около Божественото. В духовния свят чувствата се групират около Божественото.
към беседата >>
Казвам, умните хора сами трябва да си готвят.
Идете на пазаря. Само някои продукти може да вземете. Давате наставления на вашия слуга, той да разбира. Не изпращайте вашия слуга да избира храната. Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят.
Казвам, умните хора сами трябва да си готвят.
Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят. Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш. След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите. След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си? Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си.
към беседата >>
Аз говорих върху този предмет, понеже сега е необходим.
Аз говорих върху този предмет, понеже сега е необходим.
Практическо приложение, необходимо за вашето тяло, необходимо за вашите чувства, за силата, за разположението. Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила. Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат. Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат. Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела.
към беседата >>
Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога.
Сега Божественото, как ще го познаем в себе си. Единственото, което се цени в човека, то е Божественото, което е в него.
Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога.
То се проявява и в мислите и в чувствата. То е центърът, около който се групират те. В умствения свят мислите се групират около Божественото. В духовния свят чувствата се групират около Божественото. И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото.
към беседата >>
Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят.
Само някои продукти може да вземете. Давате наставления на вашия слуга, той да разбира. Не изпращайте вашия слуга да избира храната. Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят. Казвам, умните хора сами трябва да си готвят.
Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят.
Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш. След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите. След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си? Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си.
към беседата >>
Практическо приложение, необходимо за вашето тяло, необходимо за вашите чувства, за силата, за разположението.
Аз говорих върху този предмет, понеже сега е необходим.
Практическо приложение, необходимо за вашето тяло, необходимо за вашите чувства, за силата, за разположението.
Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила. Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат. Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат. Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Това са хората на новата култура.
към беседата >>
То се проявява и в мислите и в чувствата.
Сега Божественото, как ще го познаем в себе си. Единственото, което се цени в човека, то е Божественото, което е в него. Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога.
То се проявява и в мислите и в чувствата.
То е центърът, около който се групират те. В умствения свят мислите се групират около Божественото. В духовния свят чувствата се групират около Божественото. И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото. Това, което гради в тялото ни, то е Божественото.
към беседата >>
Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш.
Давате наставления на вашия слуга, той да разбира. Не изпращайте вашия слуга да избира храната. Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят. Казвам, умните хора сами трябва да си готвят. Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят.
Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш.
След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите. След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си? Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого.
към беседата >>
Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила.
Аз говорих върху този предмет, понеже сега е необходим. Практическо приложение, необходимо за вашето тяло, необходимо за вашите чувства, за силата, за разположението.
Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила.
Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат. Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат. Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Това са хората на новата култура. „Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите.
към беседата >>
То е центърът, около който се групират те.
Сега Божественото, как ще го познаем в себе си. Единственото, което се цени в човека, то е Божественото, което е в него. Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога. То се проявява и в мислите и в чувствата.
То е центърът, около който се групират те.
В умствения свят мислите се групират около Божественото. В духовния свят чувствата се групират около Божественото. И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото. Това, което гради в тялото ни, то е Божественото. Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото.
към беседата >>
След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите.
Не изпращайте вашия слуга да избира храната. Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят. Казвам, умните хора сами трябва да си готвят. Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят. Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш.
След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите.
След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си? Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш.
към беседата >>
Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат.
Аз говорих върху този предмет, понеже сега е необходим. Практическо приложение, необходимо за вашето тяло, необходимо за вашите чувства, за силата, за разположението. Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила.
Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат.
Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат. Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Това са хората на новата култура. „Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите. Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот.
към беседата >>
В умствения свят мислите се групират около Божественото.
Сега Божественото, как ще го познаем в себе си. Единственото, което се цени в човека, то е Божественото, което е в него. Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога. То се проявява и в мислите и в чувствата. То е центърът, около който се групират те.
В умствения свят мислите се групират около Божественото.
В духовния свят чувствата се групират около Божественото. И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото. Това, което гради в тялото ни, то е Божественото. Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото. Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение.
към беседата >>
След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си?
Ние страдаме от хлебари, които не знаят как да правят хляба, от гостилничари, които не знаят как да готвят. Казвам, умните хора сами трябва да си готвят. Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят. Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш. След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите.
След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си?
Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш. Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък.
към беседата >>
Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат.
Аз говорих върху този предмет, понеже сега е необходим. Практическо приложение, необходимо за вашето тяло, необходимо за вашите чувства, за силата, за разположението. Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила. Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат.
Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат.
Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Това са хората на новата култура. „Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите. Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот. Сега трябва да се родите.
към беседата >>
В духовния свят чувствата се групират около Божественото.
Единственото, което се цени в човека, то е Божественото, което е в него. Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога. То се проявява и в мислите и в чувствата. То е центърът, около който се групират те. В умствения свят мислите се групират около Божественото.
В духовния свят чувствата се групират около Божественото.
И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото. Това, което гради в тялото ни, то е Божественото. Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото. Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение. Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази.
към беседата >>
Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си.
Казвам, умните хора сами трябва да си готвят. Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят. Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш. След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите. След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си?
Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си.
Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш. Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък. Вие сте влезли в стълкновение.
към беседата >>
Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела.
Аз говорих върху този предмет, понеже сега е необходим. Практическо приложение, необходимо за вашето тяло, необходимо за вашите чувства, за силата, за разположението. Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила. Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат. Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат.
Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела.
Това са хората на новата култура. „Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите. Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот. Сега трябва да се родите. Този начин на възгледи трябва да имате.
към беседата >>
И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото.
Божественото съществува и се проявява във физическия свят не всякога. То се проявява и в мислите и в чувствата. То е центърът, около който се групират те. В умствения свят мислите се групират около Божественото. В духовния свят чувствата се групират около Божественото.
И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото.
Това, което гради в тялото ни, то е Божественото. Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото. Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение. Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази. И думата „смразяване“ има два смисъла.
към беседата >>
Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си.
Умните хора сами трябва да ядат, умните хора сами трябва да мислят. Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш. След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите. След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си? Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си.
Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си.
Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш. Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък. Вие сте влезли в стълкновение. Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен.
към беседата >>
Това са хората на новата култура.
Практическо приложение, необходимо за вашето тяло, необходимо за вашите чувства, за силата, за разположението. Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила. Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат. Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат. Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела.
Това са хората на новата култура.
„Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите. Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот. Сега трябва да се родите. Този начин на възгледи трябва да имате. Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл.
към беседата >>
Това, което гради в тялото ни, то е Божественото.
То се проявява и в мислите и в чувствата. То е центърът, около който се групират те. В умствения свят мислите се групират около Божественото. В духовния свят чувствата се групират около Божественото. И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото.
Това, което гради в тялото ни, то е Божественото.
Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото. Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение. Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази. И думата „смразяване“ има два смисъла. Казвате: „Той смразил двама души“, т.е.
към беседата >>
Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого.
Сам трябва да мислиш, сам трябва да чувствуваш и сам трябва да ядеш. След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите. След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си? Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си.
Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого.
За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш. Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък. Вие сте влезли в стълкновение. Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен. Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка.
към беседата >>
„Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите.
Необходимо е за вашата мисъл, понеже ще ви даде социална сила. Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат. Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат. Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Това са хората на новата култура.
„Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите.
Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот. Сега трябва да се родите. Този начин на възгледи трябва да имате. Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл. Не че нямате хубавите чувства.
към беседата >>
Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото.
То е центърът, около който се групират те. В умствения свят мислите се групират около Божественото. В духовния свят чувствата се групират около Божественото. И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото. Това, което гради в тялото ни, то е Божественото.
Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото.
Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение. Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази. И думата „смразяване“ има два смисъла. Казвате: „Той смразил двама души“, т.е. направил двама души да се карат.
към беседата >>
За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш.
След като си мислил добре, след като си чувствувал добре, след като си ял добре, ти вече може да бъдеш полезен на своите ближни, в тебе има нещо, което може да дадеш на другите. След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си? Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого.
За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш.
Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък. Вие сте влезли в стълкновение. Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен. Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка. На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме.
към беседата >>
Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот.
Понеже, ако имате една хубава мисъл, вие ще разбирате, ако имате благородни чувства, хората ще ви обичат. Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат. Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Това са хората на новата култура. „Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите.
Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот.
Сега трябва да се родите. Този начин на възгледи трябва да имате. Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл. Не че нямате хубавите чувства. Житеното зърно трябва да го турите в земята.
към беседата >>
Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение.
В умствения свят мислите се групират около Божественото. В духовния свят чувствата се групират около Божественото. И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото. Това, което гради в тялото ни, то е Божественото. Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото.
Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение.
Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази. И думата „смразяване“ има два смисъла. Казвате: „Той смразил двама души“, т.е. направил двама души да се карат. Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате?
към беседата >>
Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък.
След като си мислил, че нищо не си спечелил, след като си чувствувал и нищо не си спечелил, след като си ял и нищо не си спечелил, какво ще дадеш от себе си? Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш.
Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък.
Вие сте влезли в стълкновение. Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен. Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка. На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме. Навреме давайте.
към беседата >>
Сега трябва да се родите.
Ако имате здраво тяло, хората ще ви обичат. Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Това са хората на новата култура. „Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите. Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот.
Сега трябва да се родите.
Този начин на възгледи трябва да имате. Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл. Не че нямате хубавите чувства. Житеното зърно трябва да го турите в земята. Човекът не може да го посееш в земята.
към беседата >>
Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази.
В духовния свят чувствата се групират около Божественото. И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото. Това, което гради в тялото ни, то е Божественото. Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото. Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение.
Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази.
И думата „смразяване“ има два смисъла. Казвате: „Той смразил двама души“, т.е. направил двама души да се карат. Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате? Какво значи „смразяване“?
към беседата >>
Вие сте влезли в стълкновение.
Защото, за да бъдеш добър към другите хора, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш. Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък.
Вие сте влезли в стълкновение.
Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен. Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка. На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме. Навреме давайте. Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш.
към беседата >>
Този начин на възгледи трябва да имате.
Следователно три неща са необходими: здрава мисъл, здрави чувства и здрави постъпки; здрави умове, здрави сърца, здрави тела. Това са хората на новата култура. „Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите. Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот. Сега трябва да се родите.
Този начин на възгледи трябва да имате.
Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл. Не че нямате хубавите чувства. Житеното зърно трябва да го турите в земята. Човекът не може да го посееш в земята. За житеното зърно това е право, но за човека не е.
към беседата >>
И думата „смразяване“ има два смисъла.
И във физическия свят нещата пак се групират около Божественото. Това, което гради в тялото ни, то е Божественото. Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото. Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение. Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази.
И думата „смразяване“ има два смисъла.
Казвате: „Той смразил двама души“, т.е. направил двама души да се карат. Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате? Какво значи „смразяване“? – Съединение на думите „с“ и „мраз“.
към беседата >>
Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен.
Ти никога не може да бъдеш добър, ако никога не дадеш нещо от себе си. Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш. Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък. Вие сте влезли в стълкновение.
Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен.
Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка. На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме. Навреме давайте. Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш. Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш?
към беседата >>
Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл.
Това са хората на новата култура. „Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите. Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот. Сега трябва да се родите. Този начин на възгледи трябва да имате.
Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл.
Не че нямате хубавите чувства. Житеното зърно трябва да го турите в земята. Човекът не може да го посееш в земята. За житеното зърно това е право, но за човека не е. Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин.
към беседата >>
Казвате: „Той смразил двама души“, т.е.
Това, което гради в тялото ни, то е Божественото. Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото. Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение. Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази. И думата „смразяване“ има два смисъла.
Казвате: „Той смразил двама души“, т.е.
направил двама души да се карат. Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате? Какво значи „смразяване“? – Съединение на думите „с“ и „мраз“. И става „смразяване“.
към беседата >>
Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка.
Ти никога не може да бъдеш добър, ако не вземеш нищо от никого. За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш. Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък. Вие сте влезли в стълкновение. Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен.
Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка.
На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме. Навреме давайте. Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш. Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш? Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство.
към беседата >>
Не че нямате хубавите чувства.
„Засега сме хилави, но за в бъдеще, като се преродим…“ – Аз искам сега да се преродите. Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот. Сега трябва да се родите. Този начин на възгледи трябва да имате. Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл.
Не че нямате хубавите чувства.
Житеното зърно трябва да го турите в земята. Човекът не може да го посееш в земята. За житеното зърно това е право, но за човека не е. Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин. Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин.
към беседата >>
направил двама души да се карат.
Това, което групира чувствата ни и съставлява радост и веселие, то е Божественото. Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение. Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази. И думата „смразяване“ има два смисъла. Казвате: „Той смразил двама души“, т.е.
направил двама души да се карат.
Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате? Какво значи „смразяване“? – Съединение на думите „с“ и „мраз“. И става „смразяване“. Какъв метод е употребил, за да скара двама души?
към беседата >>
На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме.
За да бъдеш добър, трябва да знаеш как да даваш и как да вземаш. Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък. Вие сте влезли в стълкновение. Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен. Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка.
На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме.
Навреме давайте. Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш. Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш? Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство. Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него.
към беседата >>
Житеното зърно трябва да го турите в земята.
Ако по този начин се раждате, както досега сте се раждали, пак по същия начин, при тия условия, при които сте се раждали, ще имате като сегашния живот. Сега трябва да се родите. Този начин на възгледи трябва да имате. Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл. Не че нямате хубавите чувства.
Житеното зърно трябва да го турите в земята.
Човекът не може да го посееш в земята. За житеното зърно това е право, но за човека не е. Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин. Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин. Нов човек не може да бъде.
към беседата >>
Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате?
Докато работим за Божественото, ние сме радостни, а пък щом започнем да работим за себе си, почваме да се нервираме, идва нашето неразположение. Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази. И думата „смразяване“ има два смисъла. Казвате: „Той смразил двама души“, т.е. направил двама души да се карат.
Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате?
Какво значи „смразяване“? – Съединение на думите „с“ и „мраз“. И става „смразяване“. Какъв метод е употребил, за да скара двама души? Я ми кажете, как смразявате вие?
към беседата >>
Навреме давайте.
Да допуснем, че имате един приятел, който иска да ви даде подарък. Вие сте влезли в стълкновение. Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен. Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка. На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме.
Навреме давайте.
Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш. Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш? Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство. Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него. Туй са крайности за изяснение.
към беседата >>
Човекът не може да го посееш в земята.
Сега трябва да се родите. Този начин на възгледи трябва да имате. Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл. Не че нямате хубавите чувства. Житеното зърно трябва да го турите в земята.
Човекът не може да го посееш в земята.
За житеното зърно това е право, но за човека не е. Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин. Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин. Нов човек не може да бъде. Сегашният човек е човек на плътта.
към беседата >>
Какво значи „смразяване“?
Ние се отдалечаваме от центъра на топлината, и ако се отдалечим много, то човек може да се смрази. И думата „смразяване“ има два смисъла. Казвате: „Той смразил двама души“, т.е. направил двама души да се карат. Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате?
Какво значи „смразяване“?
– Съединение на думите „с“ и „мраз“. И става „смразяване“. Какъв метод е употребил, за да скара двама души? Я ми кажете, как смразявате вие? Например някой ви пратил да смразите двама души.
към беседата >>
Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш.
Вие сте влезли в стълкновение. Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен. Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка. На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме. Навреме давайте.
Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш.
Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш? Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство. Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него. Туй са крайности за изяснение. Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има.
към беседата >>
За житеното зърно това е право, но за човека не е.
Този начин на възгледи трябва да имате. Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл. Не че нямате хубавите чувства. Житеното зърно трябва да го турите в земята. Човекът не може да го посееш в земята.
За житеното зърно това е право, но за човека не е.
Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин. Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин. Нов човек не може да бъде. Сегашният човек е човек на плътта. Бъдещият човек е човек на Духа.
към беседата >>
– Съединение на думите „с“ и „мраз“.
И думата „смразяване“ има два смисъла. Казвате: „Той смразил двама души“, т.е. направил двама души да се карат. Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате? Какво значи „смразяване“?
– Съединение на думите „с“ и „мраз“.
И става „смразяване“. Какъв метод е употребил, за да скара двама души? Я ми кажете, как смразявате вие? Например някой ви пратил да смразите двама души. Как ще ги смразите?
към беседата >>
Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш?
Може да ти даде нещо много малко, но го вземеш и твоят приятел е доволен, и ти си доволен. Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка. На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме. Навреме давайте. Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш.
Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш?
Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство. Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него. Туй са крайности за изяснение. Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има. Да ви приведа един пример.
към беседата >>
Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин.
Вие може да се възродите, като имате една хубава мисъл. Не че нямате хубавите чувства. Житеното зърно трябва да го турите в земята. Човекът не може да го посееш в земята. За житеното зърно това е право, но за човека не е.
Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин.
Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин. Нов човек не може да бъде. Сегашният човек е човек на плътта. Бъдещият човек е човек на Духа. Вече други условия има.
към беседата >>
И става „смразяване“.
Казвате: „Той смразил двама души“, т.е. направил двама души да се карат. Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате? Какво значи „смразяване“? – Съединение на думите „с“ и „мраз“.
И става „смразяване“.
Какъв метод е употребил, за да скара двама души? Я ми кажете, как смразявате вие? Например някой ви пратил да смразите двама души. Как ще ги смразите? В това сте майстори.
към беседата >>
Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство.
Ако ти искаш да дадеш някому нещо от тебе, а той не го иска, тогава не може да се образува връзка. На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме. Навреме давайте. Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш. Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш?
Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство.
Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него. Туй са крайности за изяснение. Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има. Да ви приведа един пример. Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви.
към беседата >>
Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин.
Не че нямате хубавите чувства. Житеното зърно трябва да го турите в земята. Човекът не може да го посееш в земята. За житеното зърно това е право, но за човека не е. Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин.
Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин.
Нов човек не може да бъде. Сегашният човек е човек на плътта. Бъдещият човек е човек на Духа. Вече други условия има. Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек.
към беседата >>
Какъв метод е употребил, за да скара двама души?
направил двама души да се карат. Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате? Какво значи „смразяване“? – Съединение на думите „с“ и „мраз“. И става „смразяване“.
Какъв метод е употребил, за да скара двама души?
Я ми кажете, как смразявате вие? Например някой ви пратил да смразите двама души. Как ще ги смразите? В това сте майстори. Сега да кажем, че трябва да примирите двама.
към беседата >>
Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него.
На един човек може да му дадеш една хубава мисъл, но да я дадеш навреме. Навреме давайте. Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш. Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш? Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство.
Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него.
Туй са крайности за изяснение. Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има. Да ви приведа един пример. Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви. Той мисли, че тия момичета са много красиви.
към беседата >>
Нов човек не може да бъде.
Житеното зърно трябва да го турите в земята. Човекът не може да го посееш в земята. За житеното зърно това е право, но за човека не е. Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин. Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин.
Нов човек не може да бъде.
Сегашният човек е човек на плътта. Бъдещият човек е човек на Духа. Вече други условия има. Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек. Без Любов човек не може да се създаде.
към беседата >>
Я ми кажете, как смразявате вие?
Или казват: „Замръзнал е някой човек, смразил се е.“ Ако вие смразявате нещата в себе си, какво добивате? Какво значи „смразяване“? – Съединение на думите „с“ и „мраз“. И става „смразяване“. Какъв метод е употребил, за да скара двама души?
Я ми кажете, как смразявате вие?
Например някой ви пратил да смразите двама души. Как ще ги смразите? В това сте майстори. Сега да кажем, че трябва да примирите двама. Как ще ги примирите?
към беседата >>
Туй са крайности за изяснение.
Навреме давайте. Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш. Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш? Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство. Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него.
Туй са крайности за изяснение.
Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има. Да ви приведа един пример. Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви. Той мисли, че тия момичета са много красиви. Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво.
към беседата >>
Сегашният човек е човек на плътта.
Човекът не може да го посееш в земята. За житеното зърно това е право, но за човека не е. Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин. Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин. Нов човек не може да бъде.
Сегашният човек е човек на плътта.
Бъдещият човек е човек на Духа. Вече други условия има. Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек. Без Любов човек не може да се създаде. Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате.
към беседата >>
Например някой ви пратил да смразите двама души.
Какво значи „смразяване“? – Съединение на думите „с“ и „мраз“. И става „смразяване“. Какъв метод е употребил, за да скара двама души? Я ми кажете, как смразявате вие?
Например някой ви пратил да смразите двама души.
Как ще ги смразите? В това сте майстори. Сега да кажем, че трябва да примирите двама. Как ще ги примирите? Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме.
към беседата >>
Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има.
Искаш в духовния свят едно чувство да дадеш, навреме ще дадеш. Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш? Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство. Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него. Туй са крайности за изяснение.
Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има.
Да ви приведа един пример. Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви. Той мисли, че тия момичета са много красиви. Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво. Питам се къде видял красотата.
към беседата >>
Бъдещият човек е човек на Духа.
За житеното зърно това е право, но за човека не е. Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин. Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин. Нов човек не може да бъде. Сегашният човек е човек на плътта.
Бъдещият човек е човек на Духа.
Вече други условия има. Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек. Без Любов човек не може да се създаде. Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате. „Не ми трябва друг живот!
към беседата >>
Как ще ги смразите?
– Съединение на думите „с“ и „мраз“. И става „смразяване“. Какъв метод е употребил, за да скара двама души? Я ми кажете, как смразявате вие? Например някой ви пратил да смразите двама души.
Как ще ги смразите?
В това сте майстори. Сега да кажем, че трябва да примирите двама. Как ще ги примирите? Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме. Ние трябва да изучаваме греха.
към беседата >>
Да ви приведа един пример.
Когато той няма нужда от твоето чувство, какво ще му даваш? Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство. Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него. Туй са крайности за изяснение. Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има.
Да ви приведа един пример.
Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви. Той мисли, че тия момичета са много красиви. Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво. Питам се къде видял красотата. Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва.
към беседата >>
Вече други условия има.
Ти, за да отгледаш едно животно, се изисква друг начин. Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин. Нов човек не може да бъде. Сегашният човек е човек на плътта. Бъдещият човек е човек на Духа.
Вече други условия има.
Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек. Без Любов човек не може да се създаде. Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате. „Не ми трябва друг живот! “ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта.
към беседата >>
В това сте майстори.
И става „смразяване“. Какъв метод е употребил, за да скара двама души? Я ми кажете, как смразявате вие? Например някой ви пратил да смразите двама души. Как ще ги смразите?
В това сте майстори.
Сега да кажем, че трябва да примирите двама. Как ще ги примирите? Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме. Ние трябва да изучаваме греха. Грехът е един неорганизиран живот.
към беседата >>
Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви.
Този човек паднал някъде на пътя, изкълчил си крака, ти тогава ще идеш да покажеш, че имаш чувство. Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него. Туй са крайности за изяснение. Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има. Да ви приведа един пример.
Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви.
Той мисли, че тия момичета са много красиви. Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво. Питам се къде видял красотата. Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва. Красиво, но не ми се харесва.
към беседата >>
Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек.
Да отгледаш едно растение се изисква друг начин, а за да отгледаш един човек, се изисква друг начин. Нов човек не може да бъде. Сегашният човек е човек на плътта. Бъдещият човек е човек на Духа. Вече други условия има.
Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек.
Без Любов човек не може да се създаде. Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате. „Не ми трябва друг живот! “ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта. Туй е разбиране.
към беседата >>
Сега да кажем, че трябва да примирите двама.
Какъв метод е употребил, за да скара двама души? Я ми кажете, как смразявате вие? Например някой ви пратил да смразите двама души. Как ще ги смразите? В това сте майстори.
Сега да кажем, че трябва да примирите двама.
Как ще ги примирите? Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме. Ние трябва да изучаваме греха. Грехът е един неорганизиран живот. Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува.
към беседата >>
Той мисли, че тия момичета са много красиви.
Когато този човек е здрав, няма какво да показваш твоите чувства към него. Туй са крайности за изяснение. Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има. Да ви приведа един пример. Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви.
Той мисли, че тия момичета са много красиви.
Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво. Питам се къде видял красотата. Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва. Красиво, но не ми се харесва. Казвам, къде е красотата!
към беседата >>
Без Любов човек не може да се създаде.
Нов човек не може да бъде. Сегашният човек е човек на плътта. Бъдещият човек е човек на Духа. Вече други условия има. Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек.
Без Любов човек не може да се създаде.
Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате. „Не ми трябва друг живот! “ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта. Туй е разбиране. Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот.
към беседата >>
Как ще ги примирите?
Я ми кажете, как смразявате вие? Например някой ви пратил да смразите двама души. Как ще ги смразите? В това сте майстори. Сега да кажем, че трябва да примирите двама.
Как ще ги примирите?
Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме. Ние трябва да изучаваме греха. Грехът е един неорганизиран живот. Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува. Грехът е един особен живот в човека.
към беседата >>
Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво.
Туй са крайности за изяснение. Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има. Да ви приведа един пример. Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви. Той мисли, че тия момичета са много красиви.
Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво.
Питам се къде видял красотата. Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва. Красиво, но не ми се харесва. Казвам, къде е красотата! Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи.
към беседата >>
Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате.
Сегашният човек е човек на плътта. Бъдещият човек е човек на Духа. Вече други условия има. Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек. Без Любов човек не може да се създаде.
Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате.
„Не ми трябва друг живот! “ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта. Туй е разбиране. Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот. Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа.
към беседата >>
Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме.
Например някой ви пратил да смразите двама души. Как ще ги смразите? В това сте майстори. Сега да кажем, че трябва да примирите двама. Как ще ги примирите?
Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме.
Ние трябва да изучаваме греха. Грехът е един неорганизиран живот. Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува. Грехът е един особен живот в човека. Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи.
към беседата >>
Питам се къде видял красотата.
Но, някой път, трябва да оценяваш на един човек това, което той има. Да ви приведа един пример. Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви. Той мисли, че тия момичета са много красиви. Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво.
Питам се къде видял красотата.
Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва. Красиво, но не ми се харесва. Казвам, къде е красотата! Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи. Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено.
към беседата >>
„Не ми трябва друг живот!
Бъдещият човек е човек на Духа. Вече други условия има. Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек. Без Любов човек не може да се създаде. Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате.
„Не ми трябва друг живот!
“ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта. Туй е разбиране. Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот. Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа. Защото ще се борят духът и плътта в самия човек.
към беседата >>
Ние трябва да изучаваме греха.
Как ще ги смразите? В това сте майстори. Сега да кажем, че трябва да примирите двама. Как ще ги примирите? Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме.
Ние трябва да изучаваме греха.
Грехът е един неорганизиран живот. Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува. Грехът е един особен живот в човека. Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи. Например някой отива да купува нещо при един търговец.
към беседата >>
Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва.
Да ви приведа един пример. Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви. Той мисли, че тия момичета са много красиви. Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво. Питам се къде видял красотата.
Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва.
Красиво, но не ми се харесва. Казвам, къде е красотата! Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи. Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено. Красотата на туй момиче седи в погледа.
към беседата >>
“ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта.
Вече други условия има. Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек. Без Любов човек не може да се създаде. Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате. „Не ми трябва друг живот!
“ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта.
Туй е разбиране. Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот. Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа. Защото ще се борят духът и плътта в самия човек. Тази борба е за хармонизиране.
към беседата >>
Грехът е един неорганизиран живот.
В това сте майстори. Сега да кажем, че трябва да примирите двама. Как ще ги примирите? Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме. Ние трябва да изучаваме греха.
Грехът е един неорганизиран живот.
Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува. Грехът е един особен живот в човека. Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи. Например някой отива да купува нещо при един търговец. Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа.
към беседата >>
Красиво, но не ми се харесва.
Идват при мене, казват, че един господин ме препоръчал, изпратил две млади момичета при мене, много интелигентни и много красиви. Той мисли, че тия момичета са много красиви. Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво. Питам се къде видял красотата. Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва.
Красиво, но не ми се харесва.
Казвам, къде е красотата! Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи. Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено. Красотата на туй момиче седи в погледа. [На] другото красотата къде седи?
към беседата >>
Туй е разбиране.
Когато говоря за Любовта, подразбирам човек, в когото ще се създаде бъдещият човек. Без Любов човек не може да се създаде. Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате. „Не ми трябва друг живот! “ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта.
Туй е разбиране.
Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот. Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа. Защото ще се борят духът и плътта в самия човек. Тази борба е за хармонизиране. Духът работи, за да подигне плътта.
към беседата >>
Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува.
Сега да кажем, че трябва да примирите двама. Как ще ги примирите? Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме. Ние трябва да изучаваме греха. Грехът е един неорганизиран живот.
Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува.
Грехът е един особен живот в човека. Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи. Например някой отива да купува нещо при един търговец. Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа. И ще развалят работата за 1 милион.
към беседата >>
Казвам, къде е красотата!
Той мисли, че тия момичета са много красиви. Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво. Питам се къде видял красотата. Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва. Красиво, но не ми се харесва.
Казвам, къде е красотата!
Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи. Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено. Красотата на туй момиче седи в погледа. [На] другото красотата къде седи? Другото, като върви, погледне на земята.
към беседата >>
Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот.
Без Любов човек не може да се създаде. Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате. „Не ми трябва друг живот! “ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта. Туй е разбиране.
Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот.
Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа. Защото ще се борят духът и плътта в самия човек. Тази борба е за хармонизиране. Духът работи, за да подигне плътта. Един ден човешкият живот трябва да се подигне.
към беседата >>
Грехът е един особен живот в човека.
Как ще ги примирите? Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме. Ние трябва да изучаваме греха. Грехът е един неорганизиран живот. Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува.
Грехът е един особен живот в човека.
Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи. Например някой отива да купува нещо при един търговец. Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа. И ще развалят работата за 1 милион. По български е така.
към беседата >>
Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи.
Първото впечатление като ги погледнах, едното момиче около 20 години, не ми се видя много красиво. Питам се къде видял красотата. Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва. Красиво, но не ми се харесва. Казвам, къде е красотата!
Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи.
Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено. Красотата на туй момиче седи в погледа. [На] другото красотата къде седи? Другото, като върви, погледне на земята. Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво.
към беседата >>
Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа.
Туй, което сега имате, е хубаво, ако няма по-възвишен живот, от този, който имате. „Не ми трябва друг живот! “ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта. Туй е разбиране. Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот.
Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа.
Защото ще се борят духът и плътта в самия човек. Тази борба е за хармонизиране. Духът работи, за да подигне плътта. Един ден човешкият живот трябва да се подигне. Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда.
към беседата >>
Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи.
Дошло е време, когато ние трябва да се занимаваме с греха, като с нещо обективно, да знаем как да го пипаме. Ние трябва да изучаваме греха. Грехът е един неорганизиран живот. Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува. Грехът е един особен живот в човека.
Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи.
Например някой отива да купува нещо при един търговец. Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа. И ще развалят работата за 1 милион. По български е така. А пък в странство са турени цени определени – префикс.
към беседата >>
Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено.
Питам се къде видял красотата. Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва. Красиво, но не ми се харесва. Казвам, къде е красотата! Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи.
Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено.
Красотата на туй момиче седи в погледа. [На] другото красотата къде седи? Другото, като върви, погледне на земята. Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво. Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед.
към беседата >>
Защото ще се борят духът и плътта в самия човек.
„Не ми трябва друг живот! “ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта. Туй е разбиране. Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот. Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа.
Защото ще се борят духът и плътта в самия човек.
Тази борба е за хармонизиране. Духът работи, за да подигне плътта. Един ден човешкият живот трябва да се подигне. Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда. Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония.
към беседата >>
Например някой отива да купува нещо при един търговец.
Ние трябва да изучаваме греха. Грехът е един неорганизиран живот. Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува. Грехът е един особен живот в човека. Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи.
Например някой отива да купува нещо при един търговец.
Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа. И ще развалят работата за 1 милион. По български е така. А пък в странство са турени цени определени – префикс. Ти казваш: „По-долу не може ли?
към беседата >>
Красотата на туй момиче седи в погледа.
Другото малко красиво отвън, но нещо не ми се харесва. Красиво, но не ми се харесва. Казвам, къде е красотата! Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи. Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено.
Красотата на туй момиче седи в погледа.
[На] другото красотата къде седи? Другото, като върви, погледне на земята. Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво. Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед. Има хубав ум, мисли здраво.
към беседата >>
Тази борба е за хармонизиране.
“ Но понеже животът е минал в нова форма, казвам: В новата форма – потребна ви е Любовта. Туй е разбиране. Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот. Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа. Защото ще се борят духът и плътта в самия човек.
Тази борба е за хармонизиране.
Духът работи, за да подигне плътта. Един ден човешкият живот трябва да се подигне. Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда. Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония. Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек.
към беседата >>
Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа.
Грехът е един неорганизиран живот. Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува. Грехът е един особен живот в човека. Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи. Например някой отива да купува нещо при един търговец.
Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа.
И ще развалят работата за 1 милион. По български е така. А пък в странство са турени цени определени – префикс. Ти казваш: „По-долу не може ли? “ – Не може.
към беседата >>
[На] другото красотата къде седи?
Красиво, но не ми се харесва. Казвам, къде е красотата! Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи. Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено. Красотата на туй момиче седи в погледа.
[На] другото красотата къде седи?
Другото, като върви, погледне на земята. Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво. Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед. Има хубав ум, мисли здраво. Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично.
към беседата >>
Духът работи, за да подигне плътта.
Туй е разбиране. Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот. Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа. Защото ще се борят духът и плътта в самия човек. Тази борба е за хармонизиране.
Духът работи, за да подигне плътта.
Един ден човешкият живот трябва да се подигне. Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда. Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония. Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек. Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота.
към беседата >>
И ще развалят работата за 1 милион.
Ще имаме особени щипци, с които ще го хващаме, ще го наблюдаваме и ще изучаваме живота му, начинът, по който той действува. Грехът е един особен живот в човека. Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи. Например някой отива да купува нещо при един търговец. Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа.
И ще развалят работата за 1 милион.
По български е така. А пък в странство са турени цени определени – префикс. Ти казваш: „По-долу не може ли? “ – Не може. В един английски магазин е префикс.
към беседата >>
Другото, като върви, погледне на земята.
Казвам, къде е красотата! Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи. Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено. Красотата на туй момиче седи в погледа. [На] другото красотата къде седи?
Другото, като върви, погледне на земята.
Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво. Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед. Има хубав ум, мисли здраво. Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично. Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре.
към беседата >>
Един ден човешкият живот трябва да се подигне.
Няма какво да отказвате този живот, който имате, понеже той е предисловие на Божествения живот. Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа. Защото ще се борят духът и плътта в самия човек. Тази борба е за хармонизиране. Духът работи, за да подигне плътта.
Един ден човешкият живот трябва да се подигне.
Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда. Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония. Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек. Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота. Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот.
към беседата >>
По български е така.
Грехът е един особен живот в човека. Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи. Например някой отива да купува нещо при един търговец. Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа. И ще развалят работата за 1 милион.
По български е така.
А пък в странство са турени цени определени – префикс. Ти казваш: „По-долу не може ли? “ – Не може. В един английски магазин е префикс. А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена.
към беседата >>
Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво.
Като излизам навън, гледам красотата на едното момиче седи в неговите очи. Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено. Красотата на туй момиче седи в погледа. [На] другото красотата къде седи? Другото, като върви, погледне на земята.
Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво.
Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед. Има хубав ум, мисли здраво. Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично. Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре. Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка.
към беседата >>
Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда.
Борба има там, дето е животът на плътта и животът на духа. Защото ще се борят духът и плътта в самия човек. Тази борба е за хармонизиране. Духът работи, за да подигне плътта. Един ден човешкият живот трябва да се подигне.
Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда.
Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония. Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек. Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота. Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот. Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този?
към беседата >>
А пък в странство са турени цени определени – префикс.
Ти ставаш крайно користолюбив и за малките работи. Например някой отива да купува нещо при един търговец. Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа. И ще развалят работата за 1 милион. По български е така.
А пък в странство са турени цени определени – префикс.
Ти казваш: „По-долу не може ли? “ – Не може. В един английски магазин е префикс. А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена. Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена.
към беседата >>
Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед.
Като гледа, не е погледът раздвоен: „Тебе гледа, мене вижда.“ Един поглед в очите има нагоре, нещо хубаво, възвишено. Красотата на туй момиче седи в погледа. [На] другото красотата къде седи? Другото, като върви, погледне на земята. Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво.
Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед.
Има хубав ум, мисли здраво. Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично. Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре. Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка. Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си.
към беседата >>
Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония.
Защото ще се борят духът и плътта в самия човек. Тази борба е за хармонизиране. Духът работи, за да подигне плътта. Един ден човешкият живот трябва да се подигне. Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда.
Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония.
Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек. Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота. Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот. Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този? “ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим?
към беседата >>
Ти казваш: „По-долу не може ли?
Например някой отива да купува нещо при един търговец. Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа. И ще развалят работата за 1 милион. По български е така. А пък в странство са турени цени определени – префикс.
Ти казваш: „По-долу не може ли?
“ – Не може. В един английски магазин е префикс. А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена. Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена. Ти мислиш, че си го надхитрил.
към беседата >>
Има хубав ум, мисли здраво.
Красотата на туй момиче седи в погледа. [На] другото красотата къде седи? Другото, като върви, погледне на земята. Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво. Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед.
Има хубав ум, мисли здраво.
Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично. Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре. Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка. Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си. Да кажем имаме религиозни хора.
към беседата >>
Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек.
Тази борба е за хармонизиране. Духът работи, за да подигне плътта. Един ден човешкият живот трябва да се подигне. Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда. Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония.
Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек.
Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота. Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот. Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този? “ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим? “ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът?
към беседата >>
“ – Не може.
Някой път, всичкия спор е за 50 стотинки или за един лев работа. И ще развалят работата за 1 милион. По български е така. А пък в странство са турени цени определени – префикс. Ти казваш: „По-долу не може ли?
“ – Не може.
В един английски магазин е префикс. А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена. Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена. Ти мислиш, че си го надхитрил. Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева.
към беседата >>
Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично.
[На] другото красотата къде седи? Другото, като върви, погледне на земята. Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво. Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед. Има хубав ум, мисли здраво.
Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично.
Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре. Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка. Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си. Да кажем имаме религиозни хора. За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз?
към беседата >>
Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота.
Духът работи, за да подигне плътта. Един ден човешкият живот трябва да се подигне. Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда. Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония. Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек.
Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота.
Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот. Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този? “ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим? “ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът? Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко.
към беседата >>
В един английски магазин е префикс.
И ще развалят работата за 1 милион. По български е така. А пък в странство са турени цени определени – префикс. Ти казваш: „По-долу не може ли? “ – Не може.
В един английски магазин е префикс.
А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена. Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена. Ти мислиш, че си го надхитрил. Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева. И купувачът пита: „По-долу не може ли?
към беседата >>
Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре.
Другото, като върви, погледне на земята. Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво. Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед. Има хубав ум, мисли здраво. Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично.
Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре.
Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка. Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си. Да кажем имаме религиозни хора. За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз? Аз съм приемал въздуха.
към беседата >>
Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот.
Един ден човешкият живот трябва да се подигне. Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда. Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония. Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек. Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота.
Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот.
Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този? “ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим? “ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът? Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко. Или се е грял малко, или се е изгорил.
към беседата >>
А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена.
По български е така. А пък в странство са турени цени определени – префикс. Ти казваш: „По-долу не може ли? “ – Не може. В един английски магазин е префикс.
А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена.
Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена. Ти мислиш, че си го надхитрил. Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева. И купувачът пита: „По-долу не може ли? “ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева.
към беседата >>
Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка.
Едната мома, всичката красота ѝ седи в погледа, а другата мома, която не е красива, красотата е в нейният поглед, в ума ѝ има нещо хубаво. Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед. Има хубав ум, мисли здраво. Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично. Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре.
Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка.
Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си. Да кажем имаме религиозни хора. За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз? Аз съм приемал въздуха. Чрез този въздух съм направил някакви трептения.
към беседата >>
Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този?
Писанието казва: „Ще минем от смъртта към живота.“ Смъртта е онзи човешки живот, в който се ражда. Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония. Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек. Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота. Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот.
Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този?
“ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим? “ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът? Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко. Или се е грял малко, или се е изгорил. Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола.
към беседата >>
Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена.
А пък в странство са турени цени определени – префикс. Ти казваш: „По-долу не може ли? “ – Не може. В един английски магазин е префикс. А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена.
Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена.
Ти мислиш, че си го надхитрил. Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева. И купувачът пита: „По-долу не може ли? “ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева. Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума.
към беседата >>
Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си.
Гледам челото, както е организирано, съответствува с нейния поглед. Има хубав ум, мисли здраво. Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично. Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре. Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка.
Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си.
Да кажем имаме религиозни хора. За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз? Аз съм приемал въздуха. Чрез този въздух съм направил някакви трептения. Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих.
към беседата >>
“ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим?
Смъртта е онзи човешки живот, дето има дисхармония. Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек. Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота. Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот. Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този?
“ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим?
“ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът? Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко. Или се е грял малко, или се е изгорил. Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола. Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога.
към беседата >>
Ти мислиш, че си го надхитрил.
Ти казваш: „По-долу не може ли? “ – Не може. В един английски магазин е префикс. А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена. Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена.
Ти мислиш, че си го надхитрил.
Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева. И купувачът пита: „По-долу не може ли? “ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева. Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва.
към беседата >>
Да кажем имаме религиозни хора.
Има хубав ум, мисли здраво. Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично. Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре. Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка. Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си.
Да кажем имаме религиозни хора.
За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз? Аз съм приемал въздуха. Чрез този въздух съм направил някакви трептения. Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих. Как се говори за Бога?
към беседата >>
“ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът?
Да мине животът от смъртта в живота, значи дисхармоничният живот, който имаме сега, ще мине в Живота на Божествената хармония и тогава ще стане онзи, духовният човек. Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота. Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот. Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този? “ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим?
“ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът?
Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко. Или се е грял малко, или се е изгорил. Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола. Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога. Не като Бога, но повече.
към беседата >>
Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева.
“ – Не може. В един английски магазин е префикс. А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена. Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена. Ти мислиш, че си го надхитрил.
Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева.
И купувачът пита: „По-долу не може ли? “ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева. Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон.
към беседата >>
За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз?
Всяко нещо, което ще направи, ще го направи добре, няма да има нещо дисхармонично. Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре. Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка. Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си. Да кажем имаме религиозни хора.
За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз?
Аз съм приемал въздуха. Чрез този въздух съм направил някакви трептения. Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих. Как се говори за Бога? Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор.
към беседата >>
Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко.
Та казвам, практически, тия условия, при които живеете, за да имате влияния в обществото, трябва да имате мисъл и то здрава мисъл, да разбирате живота в пълнота. Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот. Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този? “ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим? “ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът?
Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко.
Или се е грял малко, или се е изгорил. Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола. Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога. Не като Бога, но повече. Той помислил да стане по-горе от Него.
към беседата >>
И купувачът пита: „По-долу не може ли?
В един английски магазин е префикс. А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена. Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена. Ти мислиш, че си го надхитрил. Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева.
И купувачът пита: „По-долу не може ли?
“ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева. Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр.
към беседата >>
Аз съм приемал въздуха.
Другото, което гледаше надолу, забелязвам скулите ѝ, дисхармонията е в чувствата, вътре. Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка. Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си. Да кажем имаме религиозни хора. За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз?
Аз съм приемал въздуха.
Чрез този въздух съм направил някакви трептения. Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих. Как се говори за Бога? Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор. Този, Духът, който е Божественото Начало.
към беседата >>
Или се е грял малко, или се е изгорил.
Трябва да имате едно отлично сърце и трябва да имате едно отлично тяло, че който ви види, да каже: „Каква поза, линия има.“ Като ви погледне лицето, в очите ви, като вървите да показва, че от вас излиза живот. Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този? “ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим? “ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът? Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко.
Или се е грял малко, или се е изгорил.
Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола. Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога. Не като Бога, но повече. Той помислил да стане по-горе от Него. Всеки един човек, който така мисли.
към беседата >>
“ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева.
А в България казват: „Префикс е турено“, но ти си турил висока цена. Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена. Ти мислиш, че си го надхитрил. Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева. И купувачът пита: „По-долу не може ли?
“ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева.
Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават.
към беседата >>
Чрез този въздух съм направил някакви трептения.
Туй е мъжът, и като дойде до края, все ще направи някаква погрешка. Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си. Да кажем имаме религиозни хора. За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз? Аз съм приемал въздуха.
Чрез този въздух съм направил някакви трептения.
Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих. Как се говори за Бога? Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор. Този, Духът, който е Божественото Начало. Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа.
към беседата >>
Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола.
Вие вървите и казвате: „Закъсах, какъв живот е този? “ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим? “ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът? Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко. Или се е грял малко, или се е изгорил.
Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола.
Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога. Не като Бога, но повече. Той помислил да стане по-горе от Него. Всеки един човек, който така мисли. Да станете това, което Бог е вложил във вас!
към беседата >>
Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума.
Някой път онзи е турил 3 пъти по-висока цена. Ти мислиш, че си го надхитрил. Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева. И купувачът пита: „По-долу не може ли? “ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева.
Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума.
Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп.
към беседата >>
Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих.
Погрешката седи, че всичкото, каквото направи, ще го направи за себе си. Да кажем имаме религиозни хора. За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз? Аз съм приемал въздуха. Чрез този въздух съм направил някакви трептения.
Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих.
Как се говори за Бога? Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор. Този, Духът, който е Божественото Начало. Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа. Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших?
към беседата >>
Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога.
“ Ако ние седим и казваме: „Закъсахме, грешници сме, какво ще правим? “ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът? Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко. Или се е грял малко, или се е изгорил. Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола.
Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога.
Не като Бога, но повече. Той помислил да стане по-горе от Него. Всеки един човек, който така мисли. Да станете това, което Бог е вложил във вас! Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло.
към беседата >>
Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва.
Ти мислиш, че си го надхитрил. Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева. И купувачът пита: „По-долу не може ли? “ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева. Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума.
Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва.
Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата.
към беседата >>
Как се говори за Бога?
Да кажем имаме религиозни хора. За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз? Аз съм приемал въздуха. Чрез този въздух съм направил някакви трептения. Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих.
Как се говори за Бога?
Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор. Този, Духът, който е Божественото Начало. Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа. Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших? “ Казва: „Направих го светия.
към беседата >>
Не като Бога, но повече.
“ Че ако един грешник не може да стане здрав човек, тогава де му е умът? Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко. Или се е грял малко, или се е изгорил. Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола. Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога.
Не като Бога, но повече.
Той помислил да стане по-горе от Него. Всеки един човек, който така мисли. Да станете това, което Бог е вложил във вас! Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло. Трябва сега да работите.
към беседата >>
Търговците си имат особен закон.
Онзи турил цена хиляда лева за нещо, което струва 500 лева. И купувачът пита: „По-долу не може ли? “ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева. Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва.
Търговците си имат особен закон.
Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена.
към беседата >>
Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор.
За Господа работят, но казват: „Нали ние много работим.“ Да кажем, какво съм работил аз? Аз съм приемал въздуха. Чрез този въздух съм направил някакви трептения. Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих. Как се говори за Бога?
Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор.
Този, Духът, който е Божественото Начало. Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа. Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших? “ Казва: „Направих го светия. Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама.
към беседата >>
Той помислил да стане по-горе от Него.
Грешник е всеки, който се е грял повече или по-малко. Или се е грял малко, или се е изгорил. Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола. Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога. Не като Бога, но повече.
Той помислил да стане по-горе от Него.
Всеки един човек, който така мисли. Да станете това, което Бог е вложил във вас! Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло. Трябва сега да работите. Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта?
към беседата >>
Те казват, че плащат данъци, наем и пр.
И купувачът пита: „По-долу не може ли? “ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева. Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон.
Те казват, че плащат данъци, наем и пр.
и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия.
към беседата >>
Този, Духът, който е Божественото Начало.
Аз съм приемал въздуха. Чрез този въздух съм направил някакви трептения. Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих. Как се говори за Бога? Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор.
Този, Духът, който е Божественото Начало.
Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа. Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших? “ Казва: „Направих го светия. Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама. Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога.
към беседата >>
Всеки един човек, който така мисли.
Или се е грял малко, или се е изгорил. Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола. Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога. Не като Бога, но повече. Той помислил да стане по-горе от Него.
Всеки един човек, който така мисли.
Да станете това, което Бог е вложил във вас! Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло. Трябва сега да работите. Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта? Старостта се налага.
към беседата >>
и така се оправдават.
“ – „Може, хайде ще отстъпя 100 лева.“ Ако купувачът купи предмет за 1000 лева, то продавачът го е излъгал за 500 лева. Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр.
и така се оправдават.
Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия. Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп.
към беседата >>
Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа.
Чрез този въздух съм направил някакви трептения. Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих. Как се говори за Бога? Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор. Този, Духът, който е Божественото Начало.
Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа.
Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших? “ Казва: „Направих го светия. Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама. Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога. И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил.
към беседата >>
Да станете това, което Бог е вложил във вас!
Не е въпрос сега за греха, не е въпрос и за дявола. Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога. Не като Бога, но повече. Той помислил да стане по-горе от Него. Всеки един човек, който така мисли.
Да станете това, което Бог е вложил във вас!
Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло. Трябва сега да работите. Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта? Старостта се налага. Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода.
към беседата >>
Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп.
Разбирам да печели, но на 500 лева да печели една малка сума. Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават.
Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп.
Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия. Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп. А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава.
към беседата >>
Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших?
Говорил съм на хората за Истината, размърдал съм въздуха и този въздух дошъл до тяхните тъпанчета, те са приели някакви впечатления и казват, [че] аз за Бога им говорих. Как се говори за Бога? Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор. Този, Духът, който е Божественото Начало. Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа.
Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших?
“ Казва: „Направих го светия. Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама. Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога. И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил. Друг е, който работи.
към беседата >>
Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло.
Дяволът е едно същество, което иска да стане повече от Бога. Не като Бога, но повече. Той помислил да стане по-горе от Него. Всеки един човек, който така мисли. Да станете това, което Бог е вложил във вас!
Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло.
Трябва сега да работите. Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта? Старостта се налага. Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък.
към беседата >>
Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата.
Но да печели на 500 лева още 500, тогава той вече има двойна лихва. Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп.
Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата.
Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия. Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп. А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава.
към беседата >>
“ Казва: „Направих го светия.
Как се говори за Бога? Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор. Този, Духът, който е Божественото Начало. Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа. Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших?
“ Казва: „Направих го светия.
Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама. Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога. И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил. Друг е, който работи. Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог.
към беседата >>
Трябва сега да работите.
Не като Бога, но повече. Той помислил да стане по-горе от Него. Всеки един човек, който така мисли. Да станете това, което Бог е вложил във вас! Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло.
Трябва сега да работите.
Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта? Старостта се налага. Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък. Не може да видиш тревица.
към беседата >>
Пак е на същата цена.
Търговците си имат особен закон. Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата.
Пак е на същата цена.
Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия. Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп. А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава.
към беседата >>
Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама.
Онзи, който работи, този Дух, който похлопа, да има трансформатор. Този, Духът, който е Божественото Начало. Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа. Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших? “ Казва: „Направих го светия.
Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама.
Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога. И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил. Друг е, който работи. Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог. Вие питате къде е Господ.
към беседата >>
Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта?
Той помислил да стане по-горе от Него. Всеки един човек, който така мисли. Да станете това, което Бог е вложил във вас! Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло. Трябва сега да работите.
Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта?
Старостта се налага. Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък. Не може да видиш тревица. Това е старостта.
към беседата >>
Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия.
Те казват, че плащат данъци, наем и пр. и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена.
Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия.
Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп. А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава.
към беседата >>
Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога.
Този, Духът, който е Божественото Начало. Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа. Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших? “ Казва: „Направих го светия. Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама.
Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога.
И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил. Друг е, който работи. Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог. Вие питате къде е Господ. Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог.
към беседата >>
Старостта се налага.
Всеки един човек, който така мисли. Да станете това, което Бог е вложил във вас! Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло. Трябва сега да работите. Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта?
Старостта се налага.
Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък. Не може да видиш тревица. Това е старостта. Какво трябва да правиш тогава?
към беседата >>
Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп.
и така се оправдават. Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия.
Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп.
А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава.
към беседата >>
И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил.
Взел тия работи и започва да ги обработва в човешкото сърце, в човешкия ум на много сложна работа. Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших? “ Казва: „Направих го светия. Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама. Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога.
И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил.
Друг е, който работи. Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог. Вие питате къде е Господ. Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог. Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш.
към беседата >>
Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода.
Да станете това, което Бог е вложил във вас! Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло. Трябва сега да работите. Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта? Старостта се налага.
Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода.
Това е старостта – само прах и пясък. Не може да видиш тревица. Това е старостта. Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад.
към беседата >>
А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава.
Някой път гледам файтонджиите се оправдават така, скъпо вземат, понеже ечемикът е скъп. Преди години ечемикът е бил скъп и таксата за файтона е била скъпа, а пък сега ечемикът е бил евтин и пак е скъпа таксата. Пак е на същата цена. Той казва: „Ечемикът е скъп.“ Казват му: „Това беше преди 4–5 години, а сега е двойно по-евтин ечемикът.“ Та и вие имате сега подобни понятия. Вие сте казвали по-рано, че ечемикът е скъп.
А сега, когато той не е скъп, пак казвате: „Скъп е ечемикът.“ Така не се разсъждава.
към беседата >>
Друг е, който работи.
Този човек, който е работил за Господа, казва: „Виждаш ли каква работа извърших? “ Казва: „Направих го светия. Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама. Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога. И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил.
Друг е, който работи.
Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог. Вие питате къде е Господ. Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог. Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш. (Един паяк се спуща).
към беседата >>
Това е старостта – само прах и пясък.
Да имате един прекрасен ум, да имате едно прекрасно сърце, да имате и едно прекрасно тяло. Трябва сега да работите. Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта? Старостта се налага. Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода.
Това е старостта – само прах и пясък.
Не може да видиш тревица. Това е старостта. Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад. Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци.
към беседата >>
Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили.
Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили.
Ти си длъжен. Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално. И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш. Това е нормата: минималното и максималното дишане. Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог.
“ Казва: „Направих го светия. Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама. Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога. И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил. Друг е, който работи.
Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог.
Вие питате къде е Господ. Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог. Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш. (Един паяк се спуща). Сега той се чуди защо не може да иде надолу.
към беседата >>
Не може да видиш тревица.
Трябва сега да работите. Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта? Старостта се налага. Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък.
Не може да видиш тревица.
Това е старостта. Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад. Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци. Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец.
към беседата >>
Ти си длъжен.
Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили.
Ти си длъжен.
Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално. И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш. Това е нормата: минималното и максималното дишане. Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав. Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш!
към беседата >>
Вие питате къде е Господ.
Ако аз не бях да говоря, той никакъв човек не щеше да стане.“ То е самоизмама. Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога. И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил. Друг е, който работи. Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог.
Вие питате къде е Господ.
Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог. Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш. (Един паяк се спуща). Сега той се чуди защо не може да иде надолу. Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон.
към беседата >>
Това е старостта.
Някои от вас остарявате, казвате: „[На] 45 години съм, 50–60, 80 години.“ Какво нещо е старостта? Старостта се налага. Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък. Не може да видиш тревица.
Това е старостта.
Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад. Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци. Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец. Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята.
към беседата >>
Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално.
Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили. Ти си длъжен.
Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално.
И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш. Това е нормата: минималното и максималното дишане. Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав. Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш! По средата има една норма, нормата ще дишаш.
към беседата >>
Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог.
Действително, аз съм взел едно семе, посадил съм го в земята, но светлината, влагата, които дойдоха, всичко туй, дойде от Бога. И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил. Друг е, който работи. Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог. Вие питате къде е Господ.
Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог.
Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш. (Един паяк се спуща). Сега той се чуди защо не може да иде надолу. Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон. Качил се да ни изследва.
към беседата >>
Какво трябва да правиш тогава?
Старостта се налага. Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък. Не може да видиш тревица. Това е старостта.
Какво трябва да правиш тогава?
Върни се назад. Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци. Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец. Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята. Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят.
към беседата >>
И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш.
Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили. Ти си длъжен. Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално.
И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш.
Това е нормата: минималното и максималното дишане. Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав. Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш! По средата има една норма, нормата ще дишаш. И когато ти дишаш, трябва да имаш обич.
към беседата >>
Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш.
И туй семе възрастна, и роди плод не от мене, а [от] онзи, който е работил. Друг е, който работи. Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог. Вие питате къде е Господ. Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог.
Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш.
(Един паяк се спуща). Сега той се чуди защо не може да иде надолу. Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон. Качил се да ни изследва. Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк.
към беседата >>
Върни се назад.
Аз представям старостта така: Ти излизаш от един прекрасен свят на плодни дървета и после влизаш в една пустиня, песъчлива пустиня, дето няма никаква вода. Това е старостта – само прах и пясък. Не може да видиш тревица. Това е старостта. Какво трябва да правиш тогава?
Върни се назад.
Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци. Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец. Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята. Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят. И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая.
към беседата >>
Това е нормата: минималното и максималното дишане.
Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили. Ти си длъжен. Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално. И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш.
Това е нормата: минималното и максималното дишане.
Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав. Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш! По средата има една норма, нормата ще дишаш. И когато ти дишаш, трябва да имаш обич. Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш.
към беседата >>
(Един паяк се спуща).
Друг е, който работи. Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог. Вие питате къде е Господ. Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог. Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш.
(Един паяк се спуща).
Сега той се чуди защо не може да иде надолу. Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон. Качил се да ни изследва. Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк. Вие таман направите една нишка, Той хване нишката.
към беседата >>
Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци.
Това е старостта – само прах и пясък. Не може да видиш тревица. Това е старостта. Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад.
Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци.
Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец. Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята. Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят. И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая. Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая.
към беседата >>
Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав.
Всички сте отговорни, как изразходвате Божествените сили. Ти си длъжен. Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално. И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш. Това е нормата: минималното и максималното дишане.
Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав.
Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш! По средата има една норма, нормата ще дишаш. И когато ти дишаш, трябва да имаш обич. Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш. И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума.
към беседата >>
Сега той се чуди защо не може да иде надолу.
Казвам: Онзи в нас, Който работи, Който въздига, Той е Бог. Вие питате къде е Господ. Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог. Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш. (Един паяк се спуща).
Сега той се чуди защо не може да иде надолу.
Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон. Качил се да ни изследва. Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк. Вие таман направите една нишка, Той хване нишката. Така се хванете, после пак започнете надолу.
към беседата >>
Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец.
Не може да видиш тревица. Това е старостта. Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад. Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци.
Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец.
Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята. Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят. И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая. Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая. „Не знаем по кой път да влезем?
към беседата >>
Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш!
Ти си длъжен. Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално. И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш. Това е нормата: минималното и максималното дишане. Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав.
Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш!
По средата има една норма, нормата ще дишаш. И когато ти дишаш, трябва да имаш обич. Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш. И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума. Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума.
към беседата >>
Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон.
Вие питате къде е Господ. Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог. Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш. (Един паяк се спуща). Сега той се чуди защо не може да иде надолу.
Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон.
Качил се да ни изследва. Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк. Вие таман направите една нишка, Той хване нишката. Така се хванете, после пак започнете надолу. Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение.
към беседата >>
Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята.
Това е старостта. Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад. Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци. Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец.
Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята.
Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят. И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая. Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая. „Не знаем по кой път да влезем? “ в рая се влиза по три пътища: Чрез своята Божествена мисъл, чрез своите Божествени чувства и чрез своите Божествени постъпки.
към беседата >>
По средата има една норма, нормата ще дишаш.
Като дишаш, ти имаш от невидимия свят определено количество въздух, който можеш да го приемеш максимално. И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш. Това е нормата: минималното и максималното дишане. Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав. Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш!
По средата има една норма, нормата ще дишаш.
И когато ти дишаш, трябва да имаш обич. Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш. И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума. Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума. И от казването на тази дума ще зависи резултатът.
към беседата >>
Качил се да ни изследва.
Туй във вас, което образува вашите хубави мисли, туй във вас, което образува вашите хубави чувства, туй във вас, което образува вашите хубави постъпки – то е Бог. Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш. (Един паяк се спуща). Сега той се чуди защо не може да иде надолу. Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон.
Качил се да ни изследва.
Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк. Вие таман направите една нишка, Той хване нишката. Така се хванете, после пак започнете надолу. Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение. Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа.
към беседата >>
Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят.
Какво трябва да правиш тогава? Върни се назад. Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци. Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец. Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята.
Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят.
И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая. Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая. „Не знаем по кой път да влезем? “ в рая се влиза по три пътища: Чрез своята Божествена мисъл, чрез своите Божествени чувства и чрез своите Божествени постъпки. От физическия свят към Божественото.
към беседата >>
И когато ти дишаш, трябва да имаш обич.
И минимално, пак е определено най-малкото, което можеш да възприемеш. Това е нормата: минималното и максималното дишане. Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав. Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш! По средата има една норма, нормата ще дишаш.
И когато ти дишаш, трябва да имаш обич.
Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш. И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума. Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума. И от казването на тази дума ще зависи резултатът. Ще видиш в какво седи различието.
към беседата >>
Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк.
Навсякъде Той ще ви каже: „Това не е право.“ Вие нарушавате, направите една лоша постъпка и Той казва: „Туй не е хубаво.“ Проявиш едно лошо чувство, казваш: „Това не е хубаво, това не е съгласно с онова, което Аз правя.“ Помислиш криво, казва: „Това не е право, според мисълта, която Аз вложих в тебе.“ Постоянно Бог говори в нашия ум: „Тази мисъл не е права.“ Постоянно Бог говори в нашите сърца: „Това чувство не е право, не постъпваш добре.“ Като те болят краката, казвам: Не постъпваш право, не се храниш както аз съм определил да се храниш. (Един паяк се спуща). Сега той се чуди защо не може да иде надолу. Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон. Качил се да ни изследва.
Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк.
Вие таман направите една нишка, Той хване нишката. Така се хванете, после пак започнете надолу. Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение. Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа. Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото.
към беседата >>
И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая.
Върни се назад. Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци. Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец. Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята. Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят.
И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая.
Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая. „Не знаем по кой път да влезем? “ в рая се влиза по три пътища: Чрез своята Божествена мисъл, чрез своите Божествени чувства и чрез своите Божествени постъпки. От физическия свят към Божественото.
към беседата >>
Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш.
Това е нормата: минималното и максималното дишане. Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав. Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш! По средата има една норма, нормата ще дишаш. И когато ти дишаш, трябва да имаш обич.
Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш.
И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума. Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума. И от казването на тази дума ще зависи резултатът. Ще видиш в какво седи различието. Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот.
към беседата >>
Вие таман направите една нишка, Той хване нишката.
(Един паяк се спуща). Сега той се чуди защо не може да иде надолу. Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон. Качил се да ни изследва. Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк.
Вие таман направите една нишка, Той хване нишката.
Така се хванете, после пак започнете надолу. Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение. Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа. Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото. Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие.
към беседата >>
Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая.
Или както сега учените хора копаят артезиански кладенци. Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец. Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята. Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят. И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая.
Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая.
„Не знаем по кой път да влезем? “ в рая се влиза по три пътища: Чрез своята Божествена мисъл, чрез своите Божествени чувства и чрез своите Божествени постъпки. От физическия свят към Божественото.
към беседата >>
И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума.
Ако дишаш в границите на максималното и минималното дишане, ще бъдеш здрав. Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш! По средата има една норма, нормата ще дишаш. И когато ти дишаш, трябва да имаш обич. Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш.
И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума.
Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума. И от казването на тази дума ще зависи резултатът. Ще видиш в какво седи различието. Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот. Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане.
към беседата >>
Така се хванете, после пак започнете надолу.
Сега той се чуди защо не може да иде надолу. Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон. Качил се да ни изследва. Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк. Вие таман направите една нишка, Той хване нишката.
Така се хванете, после пак започнете надолу.
Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение. Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа. Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото. Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие. Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш?
към беседата >>
„Не знаем по кой път да влезем?
Като излезе един артезиански кладенец, в пустинята може да се образува един кладенец. Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята. Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят. И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая. Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая.
„Не знаем по кой път да влезем?
“ в рая се влиза по три пътища: Чрез своята Божествена мисъл, чрез своите Божествени чувства и чрез своите Божествени постъпки. От физическия свят към Божественото.
към беседата >>
Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума.
Но ако слезеш под нормата или се качиш над нормата, ще се повредиш! По средата има една норма, нормата ще дишаш. И когато ти дишаш, трябва да имаш обич. Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш. И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума.
Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума.
И от казването на тази дума ще зависи резултатът. Ще видиш в какво седи различието. Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот. Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане. Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш?
към беседата >>
Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение.
Той се чуди, какво е това разумно начало, което изменило неговия закон. Качил се да ни изследва. Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк. Вие таман направите една нишка, Той хване нишката. Така се хванете, после пак започнете надолу.
Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение.
Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа. Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото. Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие. Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш? “ Бог в света постъпва разумно.
към беседата >>
“ в рая се влиза по три пътища: Чрез своята Божествена мисъл, чрез своите Божествени чувства и чрез своите Божествени постъпки.
Казвам, почти всички вие сте нагазили в пустинята, като евреите, които 40 години ходиха в пустинята. Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят. И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая. Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая. „Не знаем по кой път да влезем?
“ в рая се влиза по три пътища: Чрез своята Божествена мисъл, чрез своите Божествени чувства и чрез своите Божествени постъпки.
От физическия свят към Божественото.
към беседата >>
И от казването на тази дума ще зависи резултатът.
По средата има една норма, нормата ще дишаш. И когато ти дишаш, трябва да имаш обич. Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш. И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума. Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума.
И от казването на тази дума ще зависи резултатът.
Ще видиш в какво седи различието. Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот. Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане. Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш? Някой не взел „фа“ както трябва.
към беседата >>
Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа.
Качил се да ни изследва. Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк. Вие таман направите една нишка, Той хване нишката. Така се хванете, после пак започнете надолу. Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение.
Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа.
Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото. Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие. Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш? “ Бог в света постъпва разумно. Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи.
към беседата >>
От физическия свят към Божественото.
Туй място, което за 9 месеца можеха да го изходят. И ние като евреите 8 хиляди години се въртим и все търсим рая. Като сме излязли из рая, трябва да се върнем пак в рая. „Не знаем по кой път да влезем? “ в рая се влиза по три пътища: Чрез своята Божествена мисъл, чрез своите Божествени чувства и чрез своите Божествени постъпки.
От физическия свят към Божественото.
към беседата >>
Ще видиш в какво седи различието.
И когато ти дишаш, трябва да имаш обич. Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш. И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума. Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума. И от казването на тази дума ще зависи резултатът.
Ще видиш в какво седи различието.
Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот. Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане. Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш? Някой не взел „фа“ както трябва. Това ти го казва един твой познат.
към беседата >>
Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото.
Така Господ, някой път, ви хване, като този паяк. Вие таман направите една нишка, Той хване нишката. Така се хванете, после пак започнете надолу. Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение. Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа.
Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото.
Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие. Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш? “ Бог в света постъпва разумно. Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи. Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим.
към беседата >>
Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот.
Да благодариш на Бога, че можеш да дишаш. И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума. Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума. И от казването на тази дума ще зависи резултатът. Ще видиш в какво седи различието.
Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот.
Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане. Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш? Някой не взел „фа“ както трябва. Това ти го казва един твой познат. Ти го питаш: „Как го взе?
към беседата >>
Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие.
Вие таман направите една нишка, Той хване нишката. Така се хванете, после пак започнете надолу. Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение. Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа. Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото.
Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие.
Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш? “ Бог в света постъпва разумно. Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи. Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим. Всичките погрешки може да се изправят много лесно.
към беседата >>
Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане.
И всякога с издишването навън, всяка една минута, а ако не можеш всяка една минута, то поне всеки един час, да ти дойде на ума да кажеш някоя хубава дума. Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума. И от казването на тази дума ще зависи резултатът. Ще видиш в какво седи различието. Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот.
Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане.
Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш? Някой не взел „фа“ както трябва. Това ти го казва един твой познат. Ти го питаш: „Как го взе? “ И онзи почне да го подражава.
към беседата >>
Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш?
Така се хванете, после пак започнете надолу. Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение. Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа. Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото. Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие.
Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш?
“ Бог в света постъпва разумно. Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи. Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим. Всичките погрешки може да се изправят много лесно. Казвате: „Да прости!
към беседата >>
Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш?
Като изпратиш този въздух навън, ти трябва да кажеш една добра дума. И от казването на тази дума ще зависи резултатът. Ще видиш в какво седи различието. Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот. Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане.
Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш?
Някой не взел „фа“ както трябва. Това ти го казва един твой познат. Ти го питаш: „Как го взе? “ И онзи почне да го подражава. Как се взема погрешно „фа“?
към беседата >>
“ Бог в света постъпва разумно.
Казвам: Слиза[ш] да работиш надолу, то е предметно учение. Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа. Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото. Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие. Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш?
“ Бог в света постъпва разумно.
Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи. Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим. Всичките погрешки може да се изправят много лесно. Казвате: „Да прости! “ Как ще простиш?
към беседата >>
Някой не взел „фа“ както трябва.
И от казването на тази дума ще зависи резултатът. Ще видиш в какво седи различието. Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот. Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане. Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш?
Някой не взел „фа“ както трябва.
Това ти го казва един твой познат. Ти го питаш: „Как го взе? “ И онзи почне да го подражава. Как се взема погрешно „фа“? По какво се отличава „фа“?
към беседата >>
Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи.
Всичките противоречиви мисли, турете ги на работа. Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото. Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие. Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш? “ Бог в света постъпва разумно.
Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи.
Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим. Всичките погрешки може да се изправят много лесно. Казвате: „Да прости! “ Как ще простиш? Ти не може да простиш, ако не обичаш.
към беседата >>
Това ти го казва един твой познат.
Ще видиш в какво седи различието. Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот. Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане. Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш? Някой не взел „фа“ както трябва.
Това ти го казва един твой познат.
Ти го питаш: „Как го взе? “ И онзи почне да го подражава. Как се взема погрешно „фа“? По какво се отличава „фа“? Коя е основната черта на „фа“?
към беседата >>
Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим.
Не се стремете да се освободите, на всяка една мисъл намерете мястото. Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие. Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш? “ Бог в света постъпва разумно. Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи.
Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим.
Всичките погрешки може да се изправят много лесно. Казвате: „Да прости! “ Как ще простиш? Ти не може да простиш, ако не обичаш. Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари.
към беседата >>
Ще се спра върху правилните схващания, правилния живот.
Ще се спра върху правилните схващания, правилния живот.
Човек може да знае много работи и да не знае как да ги съпостави. Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа. Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа. Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата. Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината.
към беседата >>
Ти го питаш: „Как го взе?
Ти седиш, дишаш и казваш: „Не си струва този живот. Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане. Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш? Някой не взел „фа“ както трябва. Това ти го казва един твой познат.
Ти го питаш: „Как го взе?
“ И онзи почне да го подражава. Как се взема погрешно „фа“? По какво се отличава „фа“? Коя е основната черта на „фа“? „Фа“ може ли да го понижите?
към беседата >>
Всичките погрешки може да се изправят много лесно.
Всяка погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие. Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш? “ Бог в света постъпва разумно. Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи. Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим.
Всичките погрешки може да се изправят много лесно.
Казвате: „Да прости! “ Как ще простиш? Ти не може да простиш, ако не обичаш. Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари. Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете.
към беседата >>
Човек може да знае много работи и да не знае как да ги съпостави.
Ще се спра върху правилните схващания, правилния живот.
Човек може да знае много работи и да не знае как да ги съпостави.
Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа. Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа. Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата. Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината. Неразположени сте.
към беседата >>
“ И онзи почне да го подражава.
Хората не живеят добре.“ Ти, като кажеш: „Това не струва, онова не струва“, после, като повтаряш, че този ти казал нещо, онзи ти казал, ти разваляш своето дишане. Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш? Някой не взел „фа“ както трябва. Това ти го казва един твой познат. Ти го питаш: „Как го взе?
“ И онзи почне да го подражава.
Как се взема погрешно „фа“? По какво се отличава „фа“? Коя е основната черта на „фа“? „Фа“ може ли да го понижите? Може да се повиши, но не може да се понижи.
към беседата >>
Казвате: „Да прости!
Ако видите погрешка, кажете на себе си: „Ти, ако си там, какво ще направиш? “ Бог в света постъпва разумно. Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи. Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим. Всичките погрешки може да се изправят много лесно.
Казвате: „Да прости!
“ Как ще простиш? Ти не може да простиш, ако не обичаш. Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари. Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете. За да платиш, трябва да имаш обич.
към беседата >>
Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа.
Ще се спра върху правилните схващания, правилния живот. Човек може да знае много работи и да не знае как да ги съпостави.
Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа.
Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа. Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата. Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината. Неразположени сте. Каква е разликата между разположението и неразположението?
към беседата >>
Как се взема погрешно „фа“?
Че някой пял криво, ако ти го подражаваш как е направил погрешката, какво се ползуваш? Някой не взел „фа“ както трябва. Това ти го казва един твой познат. Ти го питаш: „Как го взе? “ И онзи почне да го подражава.
Как се взема погрешно „фа“?
По какво се отличава „фа“? Коя е основната черта на „фа“? „Фа“ може ли да го понижите? Може да се повиши, но не може да се понижи. Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога.
към беседата >>
“ Как ще простиш?
“ Бог в света постъпва разумно. Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи. Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим. Всичките погрешки може да се изправят много лесно. Казвате: „Да прости!
“ Как ще простиш?
Ти не може да простиш, ако не обичаш. Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари. Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете. За да платиш, трябва да имаш обич. Трябва да имаш сам какво да платиш.
към беседата >>
Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа.
Ще се спра върху правилните схващания, правилния живот. Човек може да знае много работи и да не знае как да ги съпостави. Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа.
Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа.
Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата. Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината. Неразположени сте. Каква е разликата между разположението и неразположението? Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява.
към беседата >>
По какво се отличава „фа“?
Някой не взел „фа“ както трябва. Това ти го казва един твой познат. Ти го питаш: „Как го взе? “ И онзи почне да го подражава. Как се взема погрешно „фа“?
По какво се отличава „фа“?
Коя е основната черта на „фа“? „Фа“ може ли да го понижите? Може да се повиши, но не може да се понижи. Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога. Това, даденото, никой не може да ти го вземе.
към беседата >>
Ти не може да простиш, ако не обичаш.
Бог, като гледа нашите погрешки, Той слиза в нашето положение, да се осведоми, как трябва да се постъпи. Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим. Всичките погрешки може да се изправят много лесно. Казвате: „Да прости! “ Как ще простиш?
Ти не може да простиш, ако не обичаш.
Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари. Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете. За да платиш, трябва да имаш обич. Трябва да имаш сам какво да платиш. Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си.
към беседата >>
Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата.
Ще се спра върху правилните схващания, правилния живот. Човек може да знае много работи и да не знае как да ги съпостави. Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа. Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа.
Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата.
Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината. Неразположени сте. Каква е разликата между разположението и неразположението? Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява. Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита.
към беседата >>
Коя е основната черта на „фа“?
Това ти го казва един твой познат. Ти го питаш: „Как го взе? “ И онзи почне да го подражава. Как се взема погрешно „фа“? По какво се отличава „фа“?
Коя е основната черта на „фа“?
„Фа“ може ли да го понижите? Може да се повиши, но не може да се понижи. Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога. Това, даденото, никой не може да ти го вземе. Божественото, което ти е дадено, в дадения случай, никой не може да ти го вземе.
към беседата >>
Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари.
Ние, които не можем да направим, да повикаме Божественото Начало и тази работа много лесно може да я изправим. Всичките погрешки може да се изправят много лесно. Казвате: „Да прости! “ Как ще простиш? Ти не може да простиш, ако не обичаш.
Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари.
Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете. За да платиш, трябва да имаш обич. Трябва да имаш сам какво да платиш. Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си. Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си.
към беседата >>
Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината.
Ще се спра върху правилните схващания, правилния живот. Човек може да знае много работи и да не знае как да ги съпостави. Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа. Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа. Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата.
Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината.
Неразположени сте. Каква е разликата между разположението и неразположението? Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява. Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита. Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени.
към беседата >>
„Фа“ може ли да го понижите?
Ти го питаш: „Как го взе? “ И онзи почне да го подражава. Как се взема погрешно „фа“? По какво се отличава „фа“? Коя е основната черта на „фа“?
„Фа“ може ли да го понижите?
Може да се повиши, но не може да се понижи. Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога. Това, даденото, никой не може да ти го вземе. Божественото, което ти е дадено, в дадения случай, никой не може да ти го вземе.
към беседата >>
Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете.
Всичките погрешки може да се изправят много лесно. Казвате: „Да прости! “ Как ще простиш? Ти не може да простиш, ако не обичаш. Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари.
Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете.
За да платиш, трябва да имаш обич. Трябва да имаш сам какво да платиш. Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си. Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си. Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си.
към беседата >>
Неразположени сте.
Човек може да знае много работи и да не знае как да ги съпостави. Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа. Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа. Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата. Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината.
Неразположени сте.
Каква е разликата между разположението и неразположението? Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява. Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита. Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени. Какво ще разберете?
към беседата >>
Може да се повиши, но не може да се понижи.
“ И онзи почне да го подражава. Как се взема погрешно „фа“? По какво се отличава „фа“? Коя е основната черта на „фа“? „Фа“ може ли да го понижите?
Може да се повиши, но не може да се понижи.
Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога. Това, даденото, никой не може да ти го вземе. Божественото, което ти е дадено, в дадения случай, никой не може да ти го вземе.
към беседата >>
За да платиш, трябва да имаш обич.
Казвате: „Да прости! “ Как ще простиш? Ти не може да простиш, ако не обичаш. Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари. Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете.
За да платиш, трябва да имаш обич.
Трябва да имаш сам какво да платиш. Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си. Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си. Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си. Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава?
към беседата >>
Каква е разликата между разположението и неразположението?
Теоретически вие може да разбирате много, но ако в дадения случай ви кажа вземете „сол“, то за да вземете „сол“, трябва да имате една основа. Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа. Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата. Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината. Неразположени сте.
Каква е разликата между разположението и неразположението?
Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява. Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита. Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени. Какво ще разберете? Те са тънки работи.
към беседата >>
Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога.
Как се взема погрешно „фа“? По какво се отличава „фа“? Коя е основната черта на „фа“? „Фа“ може ли да го понижите? Може да се повиши, но не може да се понижи.
Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога.
Това, даденото, никой не може да ти го вземе. Божественото, което ти е дадено, в дадения случай, никой не може да ти го вземе.
към беседата >>
Трябва да имаш сам какво да платиш.
“ Как ще простиш? Ти не може да простиш, ако не обичаш. Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари. Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете. За да платиш, трябва да имаш обич.
Трябва да имаш сам какво да платиш.
Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си. Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си. Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си. Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава? В разумното има известен ред на нещата.
към беседата >>
Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява.
Може да е изкуствена основата, може да я взема из самата природа. Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата. Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината. Неразположени сте. Каква е разликата между разположението и неразположението?
Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява.
Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита. Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени. Какво ще разберете? Те са тънки работи. Неразположението у човека произтича от три неща.
към беседата >>
Това, даденото, никой не може да ти го вземе.
По какво се отличава „фа“? Коя е основната черта на „фа“? „Фа“ може ли да го понижите? Може да се повиши, но не може да се понижи. Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога.
Това, даденото, никой не може да ти го вземе.
Божественото, което ти е дадено, в дадения случай, никой не може да ти го вземе.
към беседата >>
Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си.
Ти не може да простиш, ако не обичаш. Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари. Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете. За да платиш, трябва да имаш обич. Трябва да имаш сам какво да платиш.
Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си.
Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си. Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си. Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава? В разумното има известен ред на нещата. Този ред може да е както в писаното.
към беседата >>
Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита.
Ние трябва да вземем една основа, която произтича из природата, както съществува в природата. Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината. Неразположени сте. Каква е разликата между разположението и неразположението? Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява.
Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита.
Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени. Какво ще разберете? Те са тънки работи. Неразположението у човека произтича от три неща. Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства.
към беседата >>
Божественото, което ти е дадено, в дадения случай, никой не може да ти го вземе.
Коя е основната черта на „фа“? „Фа“ може ли да го понижите? Може да се повиши, но не може да се понижи. Ако вземеш придобитото, в дадения случай „фа“ е придобито, то е дадено от Бога. Това, даденото, никой не може да ти го вземе.
Божественото, което ти е дадено, в дадения случай, никой не може да ти го вземе.
към беседата >>
Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си.
Не може да плащаш дълговете, ако нямаш пари. Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете. За да платиш, трябва да имаш обич. Трябва да имаш сам какво да платиш. Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си.
Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си.
Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си. Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава? В разумното има известен ред на нещата. Този ред може да е както в писаното. Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво.
към беседата >>
Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени.
Някой [път], вие имате неразположение и не знаете причината. Неразположени сте. Каква е разликата между разположението и неразположението? Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява. Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита.
Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени.
Какво ще разберете? Те са тънки работи. Неразположението у човека произтича от три неща. Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства. При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива.
към беседата >>
Христос казва така: „Отец ми е най-голям.“ И това, което Бог ти го е дал, никой не може да ти го вземе.
Христос казва така: „Отец ми е най-голям.“ И това, което Бог ти го е дал, никой не може да ти го вземе.
Щом Бог е най-силен, най-голям, то това, което Той ти е дал, никой не може да ти го вземе. И следователно, ако нещо ти се вземе, то не е Божествено. Значи, има някой по-силен, който ти го е взел. Онзи, който взема, не е по-силен от Онзи, Който ти го е дал! Това, което не може да се вземе е дадено от Онзи, Който е по-силен от всичко друго.
към беседата >>
Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си.
Нямаш пет пари, казвам: Плати си дълговете. За да платиш, трябва да имаш обич. Трябва да имаш сам какво да платиш. Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си. Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си.
Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си.
Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава? В разумното има известен ред на нещата. Този ред може да е както в писаното. Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво. Вземете думата „обич“.
към беседата >>
Какво ще разберете?
Неразположени сте. Каква е разликата между разположението и неразположението? Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява. Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита. Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени.
Какво ще разберете?
Те са тънки работи. Неразположението у човека произтича от три неща. Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства. При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива. Сетивата – това е физическият свят.
към беседата >>
Щом Бог е най-силен, най-голям, то това, което Той ти е дал, никой не може да ти го вземе.
Христос казва така: „Отец ми е най-голям.“ И това, което Бог ти го е дал, никой не може да ти го вземе.
Щом Бог е най-силен, най-голям, то това, което Той ти е дал, никой не може да ти го вземе.
И следователно, ако нещо ти се вземе, то не е Божествено. Значи, има някой по-силен, който ти го е взел. Онзи, който взема, не е по-силен от Онзи, Който ти го е дал! Това, което не може да се вземе е дадено от Онзи, Който е по-силен от всичко друго. Следователно, ако нещо ти се взема, то или ти си слаб, или онзи, който ти го е дал е, слаб.
към беседата >>
Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава?
За да платиш, трябва да имаш обич. Трябва да имаш сам какво да платиш. Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си. Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си. Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си.
Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава?
В разумното има известен ред на нещата. Този ред може да е както в писаното. Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво. Вземете думата „обич“. Колко букви имате в [думата] „обич“?
към беседата >>
Те са тънки работи.
Каква е разликата между разположението и неразположението? Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява. Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита. Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени. Какво ще разберете?
Те са тънки работи.
Неразположението у човека произтича от три неща. Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства. При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива. Сетивата – това е физическият свят. Неразположението може да произтича и от физическата причина.
към беседата >>
И следователно, ако нещо ти се вземе, то не е Божествено.
Христос казва така: „Отец ми е най-голям.“ И това, което Бог ти го е дал, никой не може да ти го вземе. Щом Бог е най-силен, най-голям, то това, което Той ти е дал, никой не може да ти го вземе.
И следователно, ако нещо ти се вземе, то не е Божествено.
Значи, има някой по-силен, който ти го е взел. Онзи, който взема, не е по-силен от Онзи, Който ти го е дал! Това, което не може да се вземе е дадено от Онзи, Който е по-силен от всичко друго. Следователно, ако нещо ти се взема, то или ти си слаб, или онзи, който ти го е дал е, слаб.
към беседата >>
В разумното има известен ред на нещата.
Трябва да имаш сам какво да платиш. Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си. Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си. Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си. Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава?
В разумното има известен ред на нещата.
Този ред може да е както в писаното. Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво. Вземете думата „обич“. Колко букви имате в [думата] „обич“? Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“.
към беседата >>
Неразположението у човека произтича от три неща.
Когато си неразположен, лицето се стеснява, а пък когато си разположен, лицето се разширява. Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита. Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени. Какво ще разберете? Те са тънки работи.
Неразположението у човека произтича от три неща.
Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства. При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива. Сетивата – това е физическият свят. Неразположението може да произтича и от физическата причина. Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл.
към беседата >>
Значи, има някой по-силен, който ти го е взел.
Христос казва така: „Отец ми е най-голям.“ И това, което Бог ти го е дал, никой не може да ти го вземе. Щом Бог е най-силен, най-голям, то това, което Той ти е дал, никой не може да ти го вземе. И следователно, ако нещо ти се вземе, то не е Божествено.
Значи, има някой по-силен, който ти го е взел.
Онзи, който взема, не е по-силен от Онзи, Който ти го е дал! Това, което не може да се вземе е дадено от Онзи, Който е по-силен от всичко друго. Следователно, ако нещо ти се взема, то или ти си слаб, или онзи, който ти го е дал е, слаб.
към беседата >>
Този ред може да е както в писаното.
Ти не може да живееш, ако нямаш любов в себе си. Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си. Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си. Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава? В разумното има известен ред на нещата.
Този ред може да е както в писаното.
Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво. Вземете думата „обич“. Колко букви имате в [думата] „обич“? Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“. Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата.
към беседата >>
Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства.
Когато си разположен, устата ти е отворена, когато си неразположен, устата ти е свита. Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени. Какво ще разберете? Те са тънки работи. Неразположението у човека произтича от три неща.
Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства.
При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива. Сетивата – това е физическият свят. Неразположението може да произтича и от физическата причина. Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл. Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение.
към беседата >>
Онзи, който взема, не е по-силен от Онзи, Който ти го е дал!
Христос казва така: „Отец ми е най-голям.“ И това, което Бог ти го е дал, никой не може да ти го вземе. Щом Бог е най-силен, най-голям, то това, което Той ти е дал, никой не може да ти го вземе. И следователно, ако нещо ти се вземе, то не е Божествено. Значи, има някой по-силен, който ти го е взел.
Онзи, който взема, не е по-силен от Онзи, Който ти го е дал!
Това, което не може да се вземе е дадено от Онзи, Който е по-силен от всичко друго. Следователно, ако нещо ти се взема, то или ти си слаб, или онзи, който ти го е дал е, слаб.
към беседата >>
Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво.
Ти не може да мислиш, ако нямаш любов в себе си. Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си. Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава? В разумното има известен ред на нещата. Този ред може да е както в писаното.
Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво.
Вземете думата „обич“. Колко букви имате в [думата] „обич“? Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“. Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата. Ако махнете „о“-то, какво ще стане?
към беседата >>
При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива.
Когато си разположен, очите ти са отворени, а пък когато си неразположен, очите ти са затворени. Какво ще разберете? Те са тънки работи. Неразположението у човека произтича от три неща. Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства.
При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива.
Сетивата – това е физическият свят. Неразположението може да произтича и от физическата причина. Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл. Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение. Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие.
към беседата >>
Това, което не може да се вземе е дадено от Онзи, Който е по-силен от всичко друго.
Христос казва така: „Отец ми е най-голям.“ И това, което Бог ти го е дал, никой не може да ти го вземе. Щом Бог е най-силен, най-голям, то това, което Той ти е дал, никой не може да ти го вземе. И следователно, ако нещо ти се вземе, то не е Божествено. Значи, има някой по-силен, който ти го е взел. Онзи, който взема, не е по-силен от Онзи, Който ти го е дал!
Това, което не може да се вземе е дадено от Онзи, Който е по-силен от всичко друго.
Следователно, ако нещо ти се взема, то или ти си слаб, или онзи, който ти го е дал е, слаб.
към беседата >>
Вземете думата „обич“.
Не може да мислиш, ако нямаш сила в себе си. Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава? В разумното има известен ред на нещата. Този ред може да е както в писаното. Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво.
Вземете думата „обич“.
Колко букви имате в [думата] „обич“? Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“. Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата. Ако махнете „о“-то, какво ще стане? От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“.
към беседата >>
Сетивата – това е физическият свят.
Какво ще разберете? Те са тънки работи. Неразположението у човека произтича от три неща. Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства. При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива.
Сетивата – това е физическият свят.
Неразположението може да произтича и от физическата причина. Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл. Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение. Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие. Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали.
към беседата >>
Следователно, ако нещо ти се взема, то или ти си слаб, или онзи, който ти го е дал е, слаб.
Щом Бог е най-силен, най-голям, то това, което Той ти е дал, никой не може да ти го вземе. И следователно, ако нещо ти се вземе, то не е Божествено. Значи, има някой по-силен, който ти го е взел. Онзи, който взема, не е по-силен от Онзи, Който ти го е дал! Това, което не може да се вземе е дадено от Онзи, Който е по-силен от всичко друго.
Следователно, ако нещо ти се взема, то или ти си слаб, или онзи, който ти го е дал е, слаб.
към беседата >>
Колко букви имате в [думата] „обич“?
Та казва: Туй, Разумното Начало, по какво се отличава? В разумното има известен ред на нещата. Този ред може да е както в писаното. Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво. Вземете думата „обич“.
Колко букви имате в [думата] „обич“?
Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“. Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата. Ако махнете „о“-то, какво ще стане? От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“. Като турите „о“-то, става „обич“.
към беседата >>
Неразположението може да произтича и от физическата причина.
Те са тънки работи. Неразположението у човека произтича от три неща. Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства. При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива. Сетивата – това е физическият свят.
Неразположението може да произтича и от физическата причина.
Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл. Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение. Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие. Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали. А пък ти не искаш това.
към беседата >>
Ти казваш: „Защо Господ позволил тези работи?
Ти казваш: „Защо Господ позволил тези работи?
“ Заблуждението седи в друго място. Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога? Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи. Той никога не се застъпва за заблуждения. Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал!
към беседата >>
Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“.
В разумното има известен ред на нещата. Този ред може да е както в писаното. Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво. Вземете думата „обич“. Колко букви имате в [думата] „обич“?
Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“.
Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата. Ако махнете „о“-то, какво ще стане? От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“. Като турите „о“-то, става „обич“. Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи.
към беседата >>
Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл.
Неразположението у човека произтича от три неща. Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства. При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива. Сетивата – това е физическият свят. Неразположението може да произтича и от физическата причина.
Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл.
Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение. Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие. Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали. А пък ти не искаш това. А авторът ги накарал да пострадат.
към беседата >>
“ Заблуждението седи в друго място.
Ти казваш: „Защо Господ позволил тези работи?
“ Заблуждението седи в друго място.
Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога? Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи. Той никога не се застъпва за заблуждения. Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал! За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога!
към беседата >>
Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата.
Този ред може да е както в писаното. Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво. Вземете думата „обич“. Колко букви имате в [думата] „обич“? Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“.
Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата.
Ако махнете „о“-то, какво ще стане? От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“. Като турите „о“-то, става „обич“. Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи. Азбуката съдържа известни сили.
към беседата >>
Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение.
Може причината да е умствена, да се дължи на човешката мисъл, а пък може да се дължи на човешкото сърце, на човешките чувства. При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива. Сетивата – това е физическият свят. Неразположението може да произтича и от физическата причина. Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл.
Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение.
Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие. Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали. А пък ти не искаш това. А авторът ги накарал да пострадат. Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират.
към беседата >>
Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога?
Ти казваш: „Защо Господ позволил тези работи? “ Заблуждението седи в друго място.
Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога?
Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи. Той никога не се застъпва за заблуждения. Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал! За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога! Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи!
към беседата >>
Ако махнете „о“-то, какво ще стане?
Едни пишат отляво надясно, други пишат отдясно наляво. Вземете думата „обич“. Колко букви имате в [думата] „обич“? Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“. Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата.
Ако махнете „о“-то, какво ще стане?
От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“. Като турите „о“-то, става „обич“. Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи. Азбуката съдържа известни сили. Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е.
към беседата >>
Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие.
При старата терминология, на сетивата казваха: „Човек има 5 чувства“, а пък сега казват 5 сетива. Сетивата – това е физическият свят. Неразположението може да произтича и от физическата причина. Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл. Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение.
Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие.
Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали. А пък ти не искаш това. А авторът ги накарал да пострадат. Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират. И в живота вие имате това.
към беседата >>
Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи.
Ти казваш: „Защо Господ позволил тези работи? “ Заблуждението седи в друго място. Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога?
Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи.
Той никога не се застъпва за заблуждения. Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал! За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога! Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи! Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората.
към беседата >>
От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“.
Вземете думата „обич“. Колко букви имате в [думата] „обич“? Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“. Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата. Ако махнете „о“-то, какво ще стане?
От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“.
Като турите „о“-то, става „обич“. Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи. Азбуката съдържа известни сили. Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е. А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е.
към беседата >>
Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали.
Сетивата – това е физическият свят. Неразположението може да произтича и от физическата причина. Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл. Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение. Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие.
Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали.
А пък ти не искаш това. А авторът ги накарал да пострадат. Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират. И в живота вие имате това. Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате.
към беседата >>
Той никога не се застъпва за заблуждения.
Ти казваш: „Защо Господ позволил тези работи? “ Заблуждението седи в друго място. Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога? Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи.
Той никога не се застъпва за заблуждения.
Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал! За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога! Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи! Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората. Това не интересува Господа.
към беседата >>
Като турите „о“-то, става „обич“.
Колко букви имате в [думата] „обич“? Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“. Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата. Ако махнете „о“-то, какво ще стане? От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“.
Като турите „о“-то, става „обич“.
Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи. Азбуката съдържа известни сили. Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е. А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е. Това не е обич.
към беседата >>
А пък ти не искаш това.
Неразположението може да произтича и от физическата причина. Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл. Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение. Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие. Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали.
А пък ти не искаш това.
А авторът ги накарал да пострадат. Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират. И в живота вие имате това. Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате. Представете си, че животът е един такъв роман.
към беседата >>
Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал!
Ти казваш: „Защо Господ позволил тези работи? “ Заблуждението седи в друго място. Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога? Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи. Той никога не се застъпва за заблуждения.
Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал!
За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога! Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи! Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората. Това не интересува Господа. Вие търсите своята слава.
към беседата >>
Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи.
Имате „о“, имате „б“, имате „и“, имате „ч“, имате и „ь“. Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата. Ако махнете „о“-то, какво ще стане? От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“. Като турите „о“-то, става „обич“.
Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи.
Азбуката съдържа известни сили. Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е. А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е. Това не е обич. Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е.
към беседата >>
А авторът ги накарал да пострадат.
Едно неразположение може да се дължи на храната, може да се дължи на въздуха, който си дишал и може да се дължи на човешката мисъл. Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение. Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие. Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали. А пък ти не искаш това.
А авторът ги накарал да пострадат.
Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират. И в живота вие имате това. Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате. Представете си, че животът е един такъв роман. Роман написан.
към беседата >>
За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога!
“ Заблуждението седи в друго място. Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога? Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи. Той никога не се застъпва за заблуждения. Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал!
За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога!
Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи! Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората. Това не интересува Господа. Вие търсите своята слава. Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо.
към беседата >>
Азбуката съдържа известни сили.
Може да отмахнете „ь“ малък, няма да се измени думата. Ако махнете „о“-то, какво ще стане? От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“. Като турите „о“-то, става „обич“. Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи.
Азбуката съдържа известни сили.
Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е. А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е. Това не е обич. Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е. Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме.
към беседата >>
Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират.
Чел си някоя книга и веднага имаш неразположение. Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие. Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали. А пък ти не искаш това. А авторът ги накарал да пострадат.
Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират.
И в живота вие имате това. Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате. Представете си, че животът е един такъв роман. Роман написан. Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент.
към беседата >>
Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи!
Защо вие приехте едно заблуждение в Името на Бога? Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи. Той никога не се застъпва за заблуждения. Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал! За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога!
Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи!
Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората. Това не интересува Господа. Вие търсите своята слава. Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо. Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него.
към беседата >>
Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е.
Ако махнете „о“-то, какво ще стане? От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“. Като турите „о“-то, става „обич“. Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи. Азбуката съдържа известни сили.
Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е.
А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е. Това не е обич. Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е. Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме. Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме.
към беседата >>
И в живота вие имате това.
Чел си някой роман, там авторът така съпоставя героя и героинята, че си разтъжен, взел си участие. Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали. А пък ти не искаш това. А авторът ги накарал да пострадат. Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират.
И в живота вие имате това.
Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате. Представете си, че животът е един такъв роман. Роман написан. Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент. Може ли да има трагедия без смърт?
към беседата >>
Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората.
Вие сте приели едно заблуждение, за което искате Господ да се застъпи. Той никога не се застъпва за заблуждения. Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал! За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога! Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи!
Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората.
Това не интересува Господа. Вие търсите своята слава. Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо. Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него. И писанието казва: „Бог поругаем не бива!
към беседата >>
А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е.
От думата „обич“ като махнете „о“, става „бич“. Като турите „о“-то, става „обич“. Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи. Азбуката съдържа известни сили. Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е.
А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е.
Това не е обич. Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е. Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме. Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме. Допуснете сега, че вие искате да станете художници.
към беседата >>
Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате.
Умира героят, притрепват го, и разправяш за романа, защо героинята и героят пострадали. А пък ти не искаш това. А авторът ги накарал да пострадат. Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират. И в живота вие имате това.
Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате.
Представете си, че животът е един такъв роман. Роман написан. Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент. Може ли да има трагедия без смърт? Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой.
към беседата >>
Това не интересува Господа.
Той никога не се застъпва за заблуждения. Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал! За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога! Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи! Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората.
Това не интересува Господа.
Вие търсите своята слава. Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо. Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него. И писанието казва: „Бог поругаем не бива! “ Сега не искам да схванете частично.
към беседата >>
Това не е обич.
Като турите „о“-то, става „обич“. Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи. Азбуката съдържа известни сили. Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е. А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е.
Това не е обич.
Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е. Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме. Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме. Допуснете сега, че вие искате да станете художници. Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“?
към беседата >>
Представете си, че животът е един такъв роман.
А пък ти не искаш това. А авторът ги накарал да пострадат. Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират. И в живота вие имате това. Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате.
Представете си, че животът е един такъв роман.
Роман написан. Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент. Може ли да има трагедия без смърт? Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой. А пък за да има драма, трябва да има голям скандал.
към беседата >>
Вие търсите своята слава.
Той всякога ще се застъпи за нещо, което Той ви е дал! За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога! Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи! Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората. Това не интересува Господа.
Вие търсите своята слава.
Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо. Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него. И писанието казва: „Бог поругаем не бива! “ Сега не искам да схванете частично. Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора?
към беседата >>
Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е.
Следователно, всяка една дума съдържа известни елементи. Азбуката съдържа известни сили. Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е. А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е. Това не е обич.
Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е.
Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме. Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме. Допуснете сега, че вие искате да станете художници. Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“? Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед.
към беседата >>
Роман написан.
А авторът ги накарал да пострадат. Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират. И в живота вие имате това. Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате. Представете си, че животът е един такъв роман.
Роман написан.
Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент. Може ли да има трагедия без смърт? Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой. А пък за да има драма, трябва да има голям скандал. А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно.
към беседата >>
Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо.
За живота, който ви е дал, ще се застъпи всякога! Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи! Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората. Това не интересува Господа. Вие търсите своята слава.
Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо.
Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него. И писанието казва: „Бог поругаем не бива! “ Сега не искам да схванете частично. Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора? “ – Така не се разсъждава.
към беседата >>
Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме.
Азбуката съдържа известни сили. Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е. А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е. Това не е обич. Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е.
Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме.
Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме. Допуснете сега, че вие искате да станете художници. Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“? Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед. Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед.
към беседата >>
Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент.
Чудно, кои са причините, че героят и героинята умират. И в живота вие имате това. Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате. Представете си, че животът е един такъв роман. Роман написан.
Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент.
Може ли да има трагедия без смърт? Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой. А пък за да има драма, трябва да има голям скандал. А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно. Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека.
към беседата >>
Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него.
Но за онова, което сте взели уж в Негово Име, Той никога няма да се застъпи! Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората. Това не интересува Господа. Вие търсите своята слава. Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо.
Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него.
И писанието казва: „Бог поругаем не бива! “ Сега не искам да схванете частично. Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора? “ – Така не се разсъждава. Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле.
към беседата >>
Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме.
Обич е туй, когато на един човек му даваш възможност да се прояви такъв какъвто е. А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е. Това не е обич. Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е. Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме.
Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме.
Допуснете сега, че вие искате да станете художници. Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“? Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед. Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед. Има ли нещо лошо в това.
към беседата >>
Може ли да има трагедия без смърт?
И в живота вие имате това. Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате. Представете си, че животът е един такъв роман. Роман написан. Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент.
Може ли да има трагедия без смърт?
Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой. А пък за да има драма, трябва да има голям скандал. А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно. Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека. Трагедията е нещо неразбрано.
към беседата >>
И писанието казва: „Бог поругаем не бива!
Например вие отивате в света да се прославите и да ви почитат хората. Това не интересува Господа. Вие търсите своята слава. Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо. Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него.
И писанието казва: „Бог поругаем не бива!
“ Сега не искам да схванете частично. Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора? “ – Така не се разсъждава. Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле. И добрият човек може да постъпва зле.
към беседата >>
Допуснете сега, че вие искате да станете художници.
А необичта показва, когато на човека отнемеш възможностите да се прояви такъв, какъвто е. Това не е обич. Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е. Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме. Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме.
Допуснете сега, че вие искате да станете художници.
Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“? Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед. Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед. Има ли нещо лошо в това. Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува.
към беседата >>
Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой.
Някой път, вие страдате и се чудите защо именно страдате. Представете си, че животът е един такъв роман. Роман написан. Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент. Може ли да има трагедия без смърт?
Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой.
А пък за да има драма, трябва да има голям скандал. А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно. Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека. Трагедията е нещо неразбрано. И драмата е неразбрана.
към беседата >>
“ Сега не искам да схванете частично.
Това не интересува Господа. Вие търсите своята слава. Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо. Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него. И писанието казва: „Бог поругаем не бива!
“ Сега не искам да схванете частично.
Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора? “ – Така не се разсъждава. Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле. И добрият човек може да постъпва зле. Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле.
към беседата >>
Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“?
Това не е обич. Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е. Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме. Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме. Допуснете сега, че вие искате да станете художници.
Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“?
Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед. Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед. Има ли нещо лошо в това. Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува. След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва.
към беседата >>
А пък за да има драма, трябва да има голям скандал.
Представете си, че животът е един такъв роман. Роман написан. Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент. Може ли да има трагедия без смърт? Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой.
А пък за да има драма, трябва да има голям скандал.
А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно. Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека. Трагедията е нещо неразбрано. И драмата е неразбрана. И комедията е неразбрана.
към беседата >>
Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора?
Вие търсите своята слава. Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо. Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него. И писанието казва: „Бог поругаем не бива! “ Сега не искам да схванете частично.
Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора?
“ – Така не се разсъждава. Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле. И добрият човек може да постъпва зле. Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле. Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната.
към беседата >>
Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед.
Да обичаш някого значи да се прояви такъв, какъвто е. Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме. Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме. Допуснете сега, че вие искате да станете художници. Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“?
Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед.
Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед. Има ли нещо лошо в това. Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува. След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва. Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш.
към беседата >>
А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно.
Роман написан. Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент. Може ли да има трагедия без смърт? Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой. А пък за да има драма, трябва да има голям скандал.
А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно.
Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека. Трагедията е нещо неразбрано. И драмата е неразбрана. И комедията е неразбрана. Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко.
към беседата >>
“ – Така не се разсъждава.
Но ако отидете да работите за Неговото Име, тогаз Той ще се застъпи за вас, и онзи, който би искал да ви направи нещо, няма да направи нищо. Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него. И писанието казва: „Бог поругаем не бива! “ Сега не искам да схванете частично. Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора?
“ – Така не се разсъждава.
Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле. И добрият човек може да постъпва зле. Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле. Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната. Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема.
към беседата >>
Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед.
Бог ни обича, да се проявим такива каквито сме. Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме. Допуснете сега, че вие искате да станете художници. Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“? Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед.
Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед.
Има ли нещо лошо в това. Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува. След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва. Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш. Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват.
към беседата >>
Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека.
Или такава драма написана, че за да бъде нещо драматично или трагично, трябва да има един такъв елемент. Може ли да има трагедия без смърт? Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой. А пък за да има драма, трябва да има голям скандал. А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно.
Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека.
Трагедията е нещо неразбрано. И драмата е неразбрана. И комедията е неразбрана. Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко. Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите.
към беседата >>
Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле.
Значи, ако Бог се застъпва за вас, вие работите за Него. И писанието казва: „Бог поругаем не бива! “ Сега не искам да схванете частично. Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора? “ – Така не се разсъждава.
Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле.
И добрият човек може да постъпва зле. Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле. Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната. Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема. Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли.
към беседата >>
Има ли нещо лошо в това.
Ние отнемаме тази възможност и се проявяваме такива, каквито не сме. Допуснете сега, че вие искате да станете художници. Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“? Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед. Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед.
Има ли нещо лошо в това.
Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува. След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва. Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш. Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват. Така трябва да разсъждаваш.
към беседата >>
Трагедията е нещо неразбрано.
Може ли да има трагедия без смърт? Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой. А пък за да има драма, трябва да има голям скандал. А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно. Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека.
Трагедията е нещо неразбрано.
И драмата е неразбрана. И комедията е неразбрана. Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко. Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите. То не знае още как да плаче.
към беседата >>
И добрият човек може да постъпва зле.
И писанието казва: „Бог поругаем не бива! “ Сега не искам да схванете частично. Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора? “ – Така не се разсъждава. Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле.
И добрият човек може да постъпва зле.
Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле. Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната. Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема. Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли. Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата.
към беседата >>
Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува.
Допуснете сега, че вие искате да станете художници. Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“? Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед. Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед. Има ли нещо лошо в това.
Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува.
След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва. Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш. Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват. Така трябва да разсъждаваш. Сега противоречието къде се ражда?
към беседата >>
И драмата е неразбрана.
Непременно, за да направиш нещо трагично, трябва да умре някой. А пък за да има драма, трябва да има голям скандал. А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно. Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека. Трагедията е нещо неразбрано.
И драмата е неразбрана.
И комедията е неразбрана. Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко. Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите. То не знае още как да плаче. Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия.
към беседата >>
Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле.
“ Сега не искам да схванете частично. Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора? “ – Така не се разсъждава. Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле. И добрият човек може да постъпва зле.
Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле.
Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната. Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема. Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли. Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата. Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка.
към беседата >>
След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва.
Казвате: „Аз не искам някой да ми заповядва.“ Какво разбирате под думата „заповед“? Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед. Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед. Има ли нещо лошо в това. Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува.
След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва.
Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш. Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват. Така трябва да разсъждаваш. Сега противоречието къде се ражда? Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има.
към беседата >>
И комедията е неразбрана.
А пък за да има драма, трябва да има голям скандал. А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно. Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека. Трагедията е нещо неразбрано. И драмата е неразбрана.
И комедията е неразбрана.
Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко. Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите. То не знае още как да плаче. Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия. И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда.
към беседата >>
Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната.
Аз, като говоря, вие можете да кажете: „Ние ли сме най-лошите хора? “ – Така не се разсъждава. Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле. И добрият човек може да постъпва зле. Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле.
Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната.
Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема. Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли. Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата. Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка. Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“?
към беседата >>
Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш.
Ти си художник, дойда аз и ти дам една заповед. Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед. Има ли нещо лошо в това. Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува. След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва.
Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш.
Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват. Така трябва да разсъждаваш. Сега противоречието къде се ражда? Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има. Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед.
към беседата >>
Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко.
А пък, за да има комедия, трябва да има нещо смешно. Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека. Трагедията е нещо неразбрано. И драмата е неразбрана. И комедията е неразбрана.
Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко.
Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите. То не знае още как да плаче. Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия. И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда. А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка.
към беседата >>
Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема.
“ – Така не се разсъждава. Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле. И добрият човек може да постъпва зле. Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле. Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната.
Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема.
Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли. Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата. Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка. Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“? – Не.
към беседата >>
Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват.
Казва[м]: „Моля, нарисувайте ме.“ То е заповед. Има ли нещо лошо в това. Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува. След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва. Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш.
Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват.
Така трябва да разсъждаваш. Сега противоречието къде се ражда? Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има. Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед. Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя.
към беседата >>
Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите.
Та казвам, комедията е физическият живот, драмата е духовният живот, а пък трагедията е Божественият живот на човека. Трагедията е нещо неразбрано. И драмата е неразбрана. И комедията е неразбрана. Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко.
Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите.
То не знае още как да плаче. Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия. И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда. А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка. Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре.
към беседата >>
Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли.
Не че сте лоши хора, но не трябва да постъпвате зле. И добрият човек може да постъпва зле. Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле. Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната. Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема.
Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли.
Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата. Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка. Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“? – Не. Кога се взема „фа“?
към беседата >>
Така трябва да разсъждаваш.
Има ли нещо лошо в това. Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува. След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва. Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш. Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват.
Така трябва да разсъждаваш.
Сега противоречието къде се ражда? Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има. Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед. Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя. Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия.
към беседата >>
То не знае още как да плаче.
Трагедията е нещо неразбрано. И драмата е неразбрана. И комедията е неразбрана. Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко. Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите.
То не знае още как да плаче.
Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия. И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда. А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка. Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре. Ти можеш веднъж да направиш така.
към беседата >>
Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата.
И добрият човек може да постъпва зле. Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле. Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната. Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема. Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли.
Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата.
Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка. Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“? – Не. Кога се взема „фа“? Ти мислиш, за да придобиеш Истината.
към беседата >>
Сега противоречието къде се ражда?
Най-първо художникът, който разбира, види, че съм един отличен обект за рисуване, започва да ме рисува. След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва. Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш. Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват. Така трябва да разсъждаваш.
Сега противоречието къде се ражда?
Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има. Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед. Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя. Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия. Сега вие разбирате живота само да заповядвате.
към беседата >>
Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия.
И драмата е неразбрана. И комедията е неразбрана. Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко. Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите. То не знае още как да плаче.
Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия.
И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда. А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка. Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре. Ти можеш веднъж да направиш така. Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа.
към беседата >>
Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка.
Певецът, щом не вземе правилно тона, той постъпва зле. Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната. Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема. Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли. Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата.
Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка.
Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“? – Не. Кога се взема „фа“? Ти мислиш, за да придобиеш Истината. Как се придобива Истината?
към беседата >>
Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има.
След като ме нарисува, той казва: „Тази картина струва толкоз хиляди“ той ми заповядва. Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш. Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват. Така трябва да разсъждаваш. Сега противоречието къде се ражда?
Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има.
Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед. Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя. Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия. Сега вие разбирате живота само да заповядвате. Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“?
към беседата >>
И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда.
И комедията е неразбрана. Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко. Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите. То не знае още как да плаче. Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия.
И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда.
А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка. Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре. Ти можеш веднъж да направиш така. Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа. Трябва да дойдете до реалните работи.
към беседата >>
Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“?
Може това да е съзнателно или несъзнателно, причината може да е в храната. Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема. Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли. Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата. Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка.
Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“?
– Не. Кога се взема „фа“? Ти мислиш, за да придобиеш Истината. Как се придобива Истината? – Чрез „фа“.
към беседата >>
Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед.
Ти му заповяда да те нарисува, [той] ти заповядва да платиш. Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват. Така трябва да разсъждаваш. Сега противоречието къде се ражда? Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има.
Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед.
Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя. Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия. Сега вие разбирате живота само да заповядвате. Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“? На френски как е тази дума?
към беседата >>
А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка.
Например някой човек е толкова чистосърдечен, че вярва във всичко. Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите. То не знае още как да плаче. Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия. И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда.
А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка.
Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре. Ти можеш веднъж да направиш така. Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа. Трябва да дойдете до реалните работи. Има нещо реално в света.
към беседата >>
– Не.
Ял е нечиста храна, която е мъчно смилаема. Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли. Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата. Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка. Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“?
– Не.
Кога се взема „фа“? Ти мислиш, за да придобиеш Истината. Как се придобива Истината? – Чрез „фа“. „Фа“винаги взема и никога не дава!
към беседата >>
Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя.
Трябва да знаеш, че в началото ако ти заповядваш, в края други ще ти заповядват. Така трябва да разсъждаваш. Сега противоречието къде се ражда? Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има. Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед.
Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя.
Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия. Сега вие разбирате живота само да заповядвате. Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“? На френски как е тази дума? – „Оrdre“.
към беседата >>
Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре.
Дойде някое дете и си намаже със слюнка детето очите и този човек вярва на детето и изважда и му дава пари и мисли, че това дете страда, а пък то си наплюнчило очите. То не знае още как да плаче. Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия. И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда. А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка.
Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре.
Ти можеш веднъж да направиш така. Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа. Трябва да дойдете до реалните работи. Има нещо реално в света. Реалното е разумно в пълния смисъл.
към беседата >>
Кога се взема „фа“?
Може да произтича от неправилни чувства или от неправилни мисли. Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата. Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка. Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“? – Не.
Кога се взема „фа“?
Ти мислиш, за да придобиеш Истината. Как се придобива Истината? – Чрез „фа“. „Фа“винаги взема и никога не дава! За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш.
към беседата >>
Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия.
Така трябва да разсъждаваш. Сега противоречието къде се ражда? Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има. Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед. Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя.
Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия.
Сега вие разбирате живота само да заповядвате. Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“? На френски как е тази дума? – „Оrdre“. На немски как е?
към беседата >>
Ти можеш веднъж да направиш така.
То не знае още как да плаче. Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия. И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда. А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка. Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре.
Ти можеш веднъж да направиш така.
Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа. Трябва да дойдете до реалните работи. Има нещо реално в света. Реалното е разумно в пълния смисъл.
към беседата >>
Ти мислиш, за да придобиеш Истината.
Един тон някой не може да го вземе правилно, когато има стълкновение в мисълта, когато има стълкновение в чувствата. Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка. Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“? – Не. Кога се взема „фа“?
Ти мислиш, за да придобиеш Истината.
Как се придобива Истината? – Чрез „фа“. „Фа“винаги взема и никога не дава! За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш. Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен.
към беседата >>
Сега вие разбирате живота само да заповядвате.
Сега противоречието къде се ражда? Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има. Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед. Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя. Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия.
Сега вие разбирате живота само да заповядвате.
Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“? На френски как е тази дума? – „Оrdre“. На немски как е? – „Befehl“.
към беседата >>
Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа.
Това дете плаче на физическото поле и е направило една комедия. И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда. А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка. Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре. Ти можеш веднъж да направиш така.
Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа.
Трябва да дойдете до реалните работи. Има нещо реално в света. Реалното е разумно в пълния смисъл.
към беседата >>
Как се придобива Истината?
Когато има някоя дисхармония между дробовете и стомаха, имаш болка. Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“? – Не. Кога се взема „фа“? Ти мислиш, за да придобиеш Истината.
Как се придобива Истината?
– Чрез „фа“. „Фа“винаги взема и никога не дава! За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш. Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен. „Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават.
към беседата >>
Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“?
Ако аз заповядвам, че той не иска да слуша моята заповед, противоречие има. Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед. Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя. Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия. Сега вие разбирате живота само да заповядвате.
Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“?
На френски как е тази дума? – „Оrdre“. На немски как е? – „Befehl“. На турски е „буюр“.
към беседата >>
Трябва да дойдете до реалните работи.
И онзи, умният човек след това се увлича и разправя: „Много страда това дете.“ Той си мисли, че страда. А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка. Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре. Ти можеш веднъж да направиш така. Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа.
Трябва да дойдете до реалните работи.
Има нещо реално в света. Реалното е разумно в пълния смисъл.
към беседата >>
– Чрез „фа“.
Когато имаш болка в корема си, ще можеш ли да вземеш „фа“? – Не. Кога се взема „фа“? Ти мислиш, за да придобиеш Истината. Как се придобива Истината?
– Чрез „фа“.
„Фа“винаги взема и никога не дава! За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш. Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен. „Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават. За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега?
към беседата >>
На френски как е тази дума?
Казва: „Искам да те рисувам.“ – „Не представя[м] нещо важно за рисуване.“ – „Не, искам да те рисувам.“ След като той ме нарисува, казва: „Ти трябва да плащаш.“ И аз не искам да изпълня неговата заповед. Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя. Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия. Сега вие разбирате живота само да заповядвате. Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“?
На френски как е тази дума?
– „Оrdre“. На немски как е? – „Befehl“. На турски е „буюр“. Ти не може да заповядваш, ако не знаеш.
към беседата >>
Има нещо реално в света.
А пък детето, като отиде между другите другарчета, казва: „Аз го поизлъгах малко, намазах си очите с плюнка. Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре. Ти можеш веднъж да направиш така. Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа. Трябва да дойдете до реалните работи.
Има нещо реално в света.
Реалното е разумно в пълния смисъл.
към беседата >>
„Фа“винаги взема и никога не дава!
– Не. Кога се взема „фа“? Ти мислиш, за да придобиеш Истината. Как се придобива Истината? – Чрез „фа“.
„Фа“винаги взема и никога не дава!
За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш. Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен. „Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават. За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите?
към беседата >>
– „Оrdre“.
Ако не иска да ме нарисува, аз се обидя. Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия. Сега вие разбирате живота само да заповядвате. Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“? На френски как е тази дума?
– „Оrdre“.
На немски как е? – „Befehl“. На турски е „буюр“. Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае.
към беседата >>
Реалното е разумно в пълния смисъл.
Той е доста добър човек, та и на плюнките да вярва.“ Добре. Ти можеш веднъж да направиш така. Има добри хора, на които очите са отворени и ако намажеш очите си с плюнка 2–3 пъти, ще може да мине, но ако намажеш 10 пъти, няма да върви тази работа. Трябва да дойдете до реалните работи. Има нещо реално в света.
Реалното е разумно в пълния смисъл.
към беседата >>
За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш.
Кога се взема „фа“? Ти мислиш, за да придобиеш Истината. Как се придобива Истината? – Чрез „фа“. „Фа“винаги взема и никога не дава!
За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш.
Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен. „Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават. За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането?
към беседата >>
На немски как е?
Ако той ме нарисува и аз не искам да плащам, ще дойде друга мъчнотия. Сега вие разбирате живота само да заповядвате. Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“? На френски как е тази дума? – „Оrdre“.
На немски как е?
– „Befehl“. На турски е „буюр“. Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае. Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят.
към беседата >>
Представете си, че имате 4 успоредни линии, отвесни, а пък тук имаме 3 успоредни линии, хоризонтални.
Представете си, че имате 4 успоредни линии, отвесни, а пък тук имаме 3 успоредни линии, хоризонтални.
Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Това са три линии.“ В тези три линии имаме граници. Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там. Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават. По какво се отличават? Има известни черти, по които се отличават.
към беседата >>
Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен.
Ти мислиш, за да придобиеш Истината. Как се придобива Истината? – Чрез „фа“. „Фа“винаги взема и никога не дава! За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш.
Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен.
„Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават. За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“.
към беседата >>
– „Befehl“.
Сега вие разбирате живота само да заповядвате. Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“? На френски как е тази дума? – „Оrdre“. На немски как е?
– „Befehl“.
На турски е „буюр“. Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае. Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят. Който знае, той е турил.
към беседата >>
Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Това са три линии.“ В тези три линии имаме граници.
Представете си, че имате 4 успоредни линии, отвесни, а пък тук имаме 3 успоредни линии, хоризонтални.
Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Това са три линии.“ В тези три линии имаме граници.
Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там. Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават. По какво се отличават? Има известни черти, по които се отличават. Ако влезете между животните и те се отличават.
към беседата >>
„Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават.
Как се придобива Истината? – Чрез „фа“. „Фа“винаги взема и никога не дава! За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш. Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен.
„Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават.
За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“. Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо.
към беседата >>
На турски е „буюр“.
Аз искам да зная какво разбирате под думата „заповед“? На френски как е тази дума? – „Оrdre“. На немски как е? – „Befehl“.
На турски е „буюр“.
Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае. Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят. Който знае, той е турил. Каквото каже, ще стане.
към беседата >>
Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там.
Представете си, че имате 4 успоредни линии, отвесни, а пък тук имаме 3 успоредни линии, хоризонтални. Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Това са три линии.“ В тези три линии имаме граници.
Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там.
Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават. По какво се отличават? Има известни черти, по които се отличават. Ако влезете между животните и те се отличават. И хората се отличават.
към беседата >>
За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега?
– Чрез „фа“. „Фа“винаги взема и никога не дава! За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш. Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен. „Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават.
За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега?
Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“. Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо. А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо.
към беседата >>
Ти не може да заповядваш, ако не знаеш.
На френски как е тази дума? – „Оrdre“. На немски как е? – „Befehl“. На турски е „буюр“.
Ти не може да заповядваш, ако не знаеш.
Заповядва само онзи, който знае. Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят. Който знае, той е турил. Каквото каже, ще стане. Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета.
към беседата >>
Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават.
Представете си, че имате 4 успоредни линии, отвесни, а пък тук имаме 3 успоредни линии, хоризонтални. Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Това са три линии.“ В тези три линии имаме граници. Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там.
Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават.
По какво се отличават? Има известни черти, по които се отличават. Ако влезете между животните и те се отличават. И хората се отличават. Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен.
към беседата >>
Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите?
„Фа“винаги взема и никога не дава! За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш. Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен. „Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават. За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега?
Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите?
Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“. Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо. А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо. Два полутона трябва да се съберат на едно място.
към беседата >>
Заповядва само онзи, който знае.
– „Оrdre“. На немски как е? – „Befehl“. На турски е „буюр“. Ти не може да заповядваш, ако не знаеш.
Заповядва само онзи, който знае.
Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят. Който знае, той е турил. Каквото каже, ще стане. Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета. Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш.
към беседата >>
По какво се отличават?
Представете си, че имате 4 успоредни линии, отвесни, а пък тук имаме 3 успоредни линии, хоризонтални. Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Това са три линии.“ В тези три линии имаме граници. Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там. Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават.
По какво се отличават?
Има известни черти, по които се отличават. Ако влезете между животните и те се отличават. И хората се отличават. Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен. Животните вървят хоризонтално.
към беседата >>
Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането?
За да му бъдеш приятел, трябва да му дадеш. Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен. „Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават. За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите?
Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането?
Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“. Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо. А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо. Два полутона трябва да се съберат на едно място. Единият е положителен, а пък другият отрицателен.
към беседата >>
Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят.
На немски как е? – „Befehl“. На турски е „буюр“. Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае.
Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят.
Който знае, той е турил. Каквото каже, ще стане. Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета. Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне.
към беседата >>
Има известни черти, по които се отличават.
Представете си, че имате 4 успоредни линии, отвесни, а пък тук имаме 3 успоредни линии, хоризонтални. Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Това са три линии.“ В тези три линии имаме граници. Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там. Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават. По какво се отличават?
Има известни черти, по които се отличават.
Ако влезете между животните и те се отличават. И хората се отличават. Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен. Животните вървят хоризонтално. Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално?
към беседата >>
Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“.
Щом вземеш от него, „фа“ не е разположен. „Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават. За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането?
Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“.
Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо. А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо. Два полутона трябва да се съберат на едно място. Единият е положителен, а пък другият отрицателен. Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема.
към беседата >>
Който знае, той е турил.
– „Befehl“. На турски е „буюр“. Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае. Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят.
Който знае, той е турил.
Каквото каже, ще стане. Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета. Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. Този закон е верен.
към беседата >>
Ако влезете между животните и те се отличават.
Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Това са три линии.“ В тези три линии имаме граници. Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там. Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават. По какво се отличават? Има известни черти, по които се отличават.
Ако влезете между животните и те се отличават.
И хората се отличават. Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен. Животните вървят хоризонтално. Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално? – Натоварени са много.
към беседата >>
Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо.
„Фа“ е всякога разположен към всички онези, които му дават. За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“.
Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо.
А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо. Два полутона трябва да се съберат на едно място. Единият е положителен, а пък другият отрицателен. Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема. Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно.
към беседата >>
Каквото каже, ще стане.
На турски е „буюр“. Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае. Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят. Който знае, той е турил.
Каквото каже, ще стане.
Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета. Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. Този закон е верен. Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай.
към беседата >>
И хората се отличават.
Имаме представление на три свята, които се отличават с веществото си и със съществата, които живеят там. Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават. По какво се отличават? Има известни черти, по които се отличават. Ако влезете между животните и те се отличават.
И хората се отличават.
Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен. Животните вървят хоризонтално. Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално? – Натоварени са много. Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу.
към беседата >>
А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо.
За онзи, който взема от него, той казва: „Той обича да взема, а не обича да дава.“ Как ще разберете сега? Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“. Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо.
А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо.
Два полутона трябва да се съберат на едно място. Единият е положителен, а пък другият отрицателен. Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема. Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно. „Фа“ е женски елемент.
към беседата >>
Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета.
Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае. Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят. Който знае, той е турил. Каквото каже, ще стане.
Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета.
Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. Този закон е верен. Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай. Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство.
към беседата >>
Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен.
Ако вие влезете в един свят на растенията, те се отличават. По какво се отличават? Има известни черти, по които се отличават. Ако влезете между животните и те се отличават. И хората се отличават.
Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен.
Животните вървят хоризонтално. Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално? – Натоварени са много. Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу. Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие.
към беседата >>
Два полутона трябва да се съберат на едно място.
Питам сега: Когато ученикът слуша и учителят преподава, какъв тон ще турите? Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“. Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо. А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо.
Два полутона трябва да се съберат на едно място.
Единият е положителен, а пък другият отрицателен. Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема. Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно. „Фа“ е женски елемент. Най-добре знаят да вземат жените.
към беседата >>
Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш.
Заповядва само онзи, който знае. Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят. Който знае, той е турил. Каквото каже, ще стане. Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета.
Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш.
Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. Този закон е верен. Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай. Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство. Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното.
към беседата >>
Животните вървят хоризонтално.
По какво се отличават? Има известни черти, по които се отличават. Ако влезете между животните и те се отличават. И хората се отличават. Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен.
Животните вървят хоризонтално.
Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално? – Натоварени са много. Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу. Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие. Рибите плават хоризонтално.
към беседата >>
Единият е положителен, а пък другият отрицателен.
Когато ученикът слуша, какъв е тонът на слушането? Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“. Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо. А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо. Два полутона трябва да се съберат на едно място.
Единият е положителен, а пък другият отрицателен.
Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема. Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно. „Фа“ е женски елемент. Най-добре знаят да вземат жените. То е един женски елемент.
към беседата >>
Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне.
Всякога, в цялото животинско царство, навсякъде, онези заповядват, които знаят. Който знае, той е турил. Каквото каже, ще стане. Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета. Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш.
Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне.
Този закон е верен. Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай. Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство. Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното. И постъпка, която знае как да постъпи, е силна.
към беседата >>
Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално?
Има известни черти, по които се отличават. Ако влезете между животните и те се отличават. И хората се отличават. Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен. Животните вървят хоризонтално.
Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално?
– Натоварени са много. Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу. Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие. Рибите плават хоризонтално. Млекопитающите ходят хоризонтално.
към беседата >>
Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема.
Може да слушате по два начина: или с тона „фа“, или с тона „си“. Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо. А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо. Два полутона трябва да се съберат на едно място. Единият е положителен, а пък другият отрицателен.
Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема.
Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно. „Фа“ е женски елемент. Най-добре знаят да вземат жените. То е един женски елемент. Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере.
към беседата >>
Този закон е верен.
Който знае, той е турил. Каквото каже, ще стане. Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета. Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне.
Този закон е верен.
Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай. Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство. Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното. И постъпка, която знае как да постъпи, е силна. Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай.
към беседата >>
– Натоварени са много.
Ако влезете между животните и те се отличават. И хората се отличават. Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен. Животните вървят хоризонтално. Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално?
– Натоварени са много.
Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу. Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие. Рибите плават хоризонтално. Млекопитающите ходят хоризонтално. Тогаз ходенето е по-устойчиво.
към беседата >>
Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно.
Когато слушаш с тона „фа“, ти ще придобиеш нещо. А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо. Два полутона трябва да се съберат на едно място. Единият е положителен, а пък другият отрицателен. Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема.
Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно.
„Фа“ е женски елемент. Най-добре знаят да вземат жените. То е един женски елемент. Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере. След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща.
към беседата >>
Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай.
Каквото каже, ще стане. Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета. Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. Този закон е верен.
Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай.
Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство. Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното. И постъпка, която знае как да постъпи, е силна. Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай. Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата.
към беседата >>
Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу.
И хората се отличават. Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен. Животните вървят хоризонтално. Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално? – Натоварени са много.
Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу.
Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие. Рибите плават хоризонтално. Млекопитающите ходят хоризонтално. Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята.
към беседата >>
„Фа“ е женски елемент.
А пък когато слушаш с тонът „си“, ти ще дадеш нещо. Два полутона трябва да се съберат на едно място. Единият е положителен, а пък другият отрицателен. Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема. Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно.
„Фа“ е женски елемент.
Най-добре знаят да вземат жените. То е един женски елемент. Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере. След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща. И ще се чудиш как са придобити тези работи.
към беседата >>
Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство.
Каквото кажеш, да стане, да разбираш предмета. Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. Този закон е верен. Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай.
Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство.
Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното. И постъпка, която знае как да постъпи, е силна. Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай. Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата. Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре.
към беседата >>
Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие.
Млекопитающите ходят на четири крака, а човек на два крака – изправен. Животните вървят хоризонтално. Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално? – Натоварени са много. Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу.
Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие.
Рибите плават хоризонтално. Млекопитающите ходят хоризонтално. Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята.
към беседата >>
Най-добре знаят да вземат жените.
Два полутона трябва да се съберат на едно място. Единият е положителен, а пък другият отрицателен. Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема. Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно. „Фа“ е женски елемент.
Най-добре знаят да вземат жените.
То е един женски елемент. Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере. След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща. И ще се чудиш как са придобити тези работи. Тя постоянно събира, събира.
към беседата >>
Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното.
Дотогава, докогато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. Този закон е верен. Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай. Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство.
Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното.
И постъпка, която знае как да постъпи, е силна. Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай. Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата. Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре. Този закон е верен и в друго отношение.
към беседата >>
Рибите плават хоризонтално.
Животните вървят хоризонтално. Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално? – Натоварени са много. Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу. Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие.
Рибите плават хоризонтално.
Млекопитающите ходят хоризонтално. Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания.
към беседата >>
То е един женски елемент.
Единият е положителен, а пък другият отрицателен. Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема. Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно. „Фа“ е женски елемент. Най-добре знаят да вземат жените.
То е един женски елемент.
Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере. След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща. И ще се чудиш как са придобити тези работи. Тя постоянно събира, събира. Не е лошо това.
към беседата >>
И постъпка, която знае как да постъпи, е силна.
Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. Този закон е верен. Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай. Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство. Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното.
И постъпка, която знае как да постъпи, е силна.
Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай. Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата. Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре. Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат.
към беседата >>
Млекопитающите ходят хоризонтално.
Кои са причините, те [да] ходят хоризонтално? – Натоварени са много. Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу. Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие. Рибите плават хоризонтално.
Млекопитающите ходят хоризонтално.
Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания. Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания.
към беседата >>
Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере.
Положителният полутон дава, а пък отрицателният полутон взема. Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно. „Фа“ е женски елемент. Най-добре знаят да вземат жените. То е един женски елемент.
Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере.
След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща. И ще се чудиш как са придобити тези работи. Тя постоянно събира, събира. Не е лошо това. Казват така: „Мъжът колкото и да внася и жената с игла да изнася, домът пропада.“ Значи мъжът е, който внася, а пък жената прибира.
към беседата >>
Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай.
Този закон е верен. Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай. Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство. Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното. И постъпка, която знае как да постъпи, е силна.
Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай.
Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата. Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре. Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат. Аз ще ида в гората и ще пея на себе си.
към беседата >>
Тогаз ходенето е по-устойчиво.
– Натоварени са много. Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу. Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие. Рибите плават хоризонтално. Млекопитающите ходят хоризонтално.
Тогаз ходенето е по-устойчиво.
Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания. Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания. Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част.
към беседата >>
След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща.
Всякога, щом искате, да вземате „фа“, това, което взема, е отрицателно. „Фа“ е женски елемент. Най-добре знаят да вземат жените. То е един женски елемент. Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере.
След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща.
И ще се чудиш как са придобити тези работи. Тя постоянно събира, събира. Не е лошо това. Казват така: „Мъжът колкото и да внася и жената с игла да изнася, домът пропада.“ Значи мъжът е, който внася, а пък жената прибира. Но тъй, като внася, изнася, изнася навън от себе си, затова мъжът е „си“, а жената е „фа“.
към беседата >>
Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата.
Всяка една мисъл в тебе, която разбира работата както трябва, тя заповядва, в дадения случай. Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство. Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното. И постъпка, която знае как да постъпи, е силна. Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай.
Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата.
Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре. Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат. Аз ще ида в гората и ще пея на себе си. След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно.
към беседата >>
Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята.
Всякога, когато човек е натоварен с много голям товар, той винаги се навежда надолу. Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие. Рибите плават хоризонтално. Млекопитающите ходят хоризонтално. Тогаз ходенето е по-устойчиво.
Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята.
Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания. Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания. Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част. Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре.
към беседата >>
И ще се чудиш как са придобити тези работи.
„Фа“ е женски елемент. Най-добре знаят да вземат жените. То е един женски елемент. Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере. След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща.
И ще се чудиш как са придобити тези работи.
Тя постоянно събира, събира. Не е лошо това. Казват така: „Мъжът колкото и да внася и жената с игла да изнася, домът пропада.“ Значи мъжът е, който внася, а пък жената прибира. Но тъй, като внася, изнася, изнася навън от себе си, затова мъжът е „си“, а жената е „фа“.
към беседата >>
Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре.
Всяко едно чувство, което знае, е силно чувство. Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното. И постъпка, която знае как да постъпи, е силна. Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай. Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата.
Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре.
Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат. Аз ще ида в гората и ще пея на себе си. След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно. Аз зная, че онези, другите ще ме слушат.
към беседата >>
Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята.
Тези, които са в хоризонтално положение, те са натоварени много, те така пазят равновесие. Рибите плават хоризонтално. Млекопитающите ходят хоризонтално. Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята.
Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята.
Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания. Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания. Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част. Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре. Но имате такива страдания, които произтичат от друго – от яденето.
към беседата >>
Тя постоянно събира, събира.
Най-добре знаят да вземат жените. То е един женски елемент. Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере. След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща. И ще се чудиш как са придобити тези работи.
Тя постоянно събира, събира.
Не е лошо това. Казват така: „Мъжът колкото и да внася и жената с игла да изнася, домът пропада.“ Значи мъжът е, който внася, а пък жената прибира. Но тъй, като внася, изнася, изнася навън от себе си, затова мъжът е „си“, а жената е „фа“.
към беседата >>
Този закон е верен и в друго отношение.
Чувството, което знае как да постъпи, то е най-силното. И постъпка, която знае как да постъпи, е силна. Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай. Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата. Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре.
Този закон е верен и в друго отношение.
Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат. Аз ще ида в гората и ще пея на себе си. След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно. Аз зная, че онези, другите ще ме слушат. След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път.
към беседата >>
Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания.
Рибите плават хоризонтално. Млекопитающите ходят хоризонтално. Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята.
Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания.
Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания. Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част. Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре. Но имате такива страдания, които произтичат от друго – от яденето. Ял си и долу в стомаха е причината.
към беседата >>
Не е лошо това.
То е един женски елемент. Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере. След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща. И ще се чудиш как са придобити тези работи. Тя постоянно събира, събира.
Не е лошо това.
Казват така: „Мъжът колкото и да внася и жената с игла да изнася, домът пропада.“ Значи мъжът е, който внася, а пък жената прибира. Но тъй, като внася, изнася, изнася навън от себе си, затова мъжът е „си“, а жената е „фа“.
към беседата >>
Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат.
И постъпка, която знае как да постъпи, е силна. Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай. Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата. Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре. Този закон е верен и в друго отношение.
Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат.
Аз ще ида в гората и ще пея на себе си. След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно. Аз зная, че онези, другите ще ме слушат. След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път. Туй, което вие в себе си не харесвате и хората не може да харесват.
към беседата >>
Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания.
Млекопитающите ходят хоризонтално. Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания.
Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания.
Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част. Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре. Но имате такива страдания, които произтичат от друго – от яденето. Ял си и долу в стомаха е причината. Ако е физическо страданието, трябва да премахнеш физическите причини.
към беседата >>
Казват така: „Мъжът колкото и да внася и жената с игла да изнася, домът пропада.“ Значи мъжът е, който внася, а пък жената прибира.
Една жена я тури в една къща и ще видиш, че всичко ще събере. След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща. И ще се чудиш как са придобити тези работи. Тя постоянно събира, събира. Не е лошо това.
Казват така: „Мъжът колкото и да внася и жената с игла да изнася, домът пропада.“ Значи мъжът е, който внася, а пък жената прибира.
Но тъй, като внася, изнася, изнася навън от себе си, затова мъжът е „си“, а жената е „фа“.
към беседата >>
Аз ще ида в гората и ще пея на себе си.
Аз взимам постъпка като нещо съзнателно, в дадения случай. Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата. Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре. Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат.
Аз ще ида в гората и ще пея на себе си.
След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно. Аз зная, че онези, другите ще ме слушат. След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път. Туй, което вие в себе си не харесвате и хората не може да харесват. Туй, което в себе си харесвате, вас си е приятно, не може да не бъде приятно и на другите.
към беседата >>
Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част.
Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания. Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания.
Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част.
Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре. Но имате такива страдания, които произтичат от друго – от яденето. Ял си и долу в стомаха е причината. Ако е физическо страданието, трябва да премахнеш физическите причини. Храната, която употребяваш, трябва да бъде чиста.
към беседата >>
Но тъй, като внася, изнася, изнася навън от себе си, затова мъжът е „си“, а жената е „фа“.
След няколко години ще има там и столове, и кревати, и паници, и тенджери, и котли, и юргани, и обуща – напълнена къща. И ще се чудиш как са придобити тези работи. Тя постоянно събира, събира. Не е лошо това. Казват така: „Мъжът колкото и да внася и жената с игла да изнася, домът пропада.“ Значи мъжът е, който внася, а пък жената прибира.
Но тъй, като внася, изнася, изнася навън от себе си, затова мъжът е „си“, а жената е „фа“.
към беседата >>
След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно.
Една постъпка, когато искаш да направиш, съзнаваш, че тази постъпка е най-хубавата. Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре. Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат. Аз ще ида в гората и ще пея на себе си.
След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно.
Аз зная, че онези, другите ще ме слушат. След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път. Туй, което вие в себе си не харесвате и хората не може да харесват. Туй, което в себе си харесвате, вас си е приятно, не може да не бъде приятно и на другите. Обичта за истината във всичките хора, в една или в друга степен почти е еднаква.
към беседата >>
Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре.
Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания. Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания. Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част.
Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре.
Но имате такива страдания, които произтичат от друго – от яденето. Ял си и долу в стомаха е причината. Ако е физическо страданието, трябва да премахнеш физическите причини. Храната, която употребяваш, трябва да бъде чиста. И от тази чиста храна зависи, какво ще бъде състоянието ти.
към беседата >>
В тая, обикновената гама от „ми“ се отива във „фа“.
В тая, обикновената гама от „ми“ се отива във „фа“.
От „фа“ се отива към „сол“. И животът се разцъфтява. Мъжът отива към „си“ и се връща. „Си“-то ще даде нещо. Казвам, ще вземете този човек, за когото аз говоря.
към беседата >>
Аз зная, че онези, другите ще ме слушат.
Което направиш, съзнаваш, че е най-добро и окръжаващите хора ще знаят, че е най-добре. Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат. Аз ще ида в гората и ще пея на себе си. След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно.
Аз зная, че онези, другите ще ме слушат.
След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път. Туй, което вие в себе си не харесвате и хората не може да харесват. Туй, което в себе си харесвате, вас си е приятно, не може да не бъде приятно и на другите. Обичта за истината във всичките хора, в една или в друга степен почти е еднаква. Всичките хора оценяват.
към беседата >>
Но имате такива страдания, които произтичат от друго – от яденето.
Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания. Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания. Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си удариш главата или краката, или каквато и да е друга част. Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре.
Но имате такива страдания, които произтичат от друго – от яденето.
Ял си и долу в стомаха е причината. Ако е физическо страданието, трябва да премахнеш физическите причини. Храната, която употребяваш, трябва да бъде чиста. И от тази чиста храна зависи, какво ще бъде състоянието ти. Ако се храниш с хубава храна, тялото ти ще бъде построено от здрав материал.
към беседата >>
От „фа“ се отива към „сол“.
В тая, обикновената гама от „ми“ се отива във „фа“.
От „фа“ се отива към „сол“.
И животът се разцъфтява. Мъжът отива към „си“ и се връща. „Си“-то ще даде нещо. Казвам, ще вземете този човек, за когото аз говоря. Човек едновременно е мъж и жена.
към беседата >>
След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път.
Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат. Аз ще ида в гората и ще пея на себе си. След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно. Аз зная, че онези, другите ще ме слушат.
След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път.
Туй, което вие в себе си не харесвате и хората не може да харесват. Туй, което в себе си харесвате, вас си е приятно, не може да не бъде приятно и на другите. Обичта за истината във всичките хора, в една или в друга степен почти е еднаква. Всичките хора оценяват. Някой човек, като види хубавите черти на някого, въздъхне.
към беседата >>
2.
Недоволството
,
МОК
, София, 17.2.1939г.,
Чрез очите, нали?
Той има това специално чувство. За вкусните храни езикът е авторитет. Ако искаш да знаеш специално, дали един звук е приятен, дали има съдържание, ухото е авторитет. Ако нещата не възприемаш чрез слуха си, какво понятие ще имаш за един звук? Най-първо с какво се познава красотата?
Чрез очите, нали?
Тази красота, за да я обичате, кое ще ни застави да обичате красотата? Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича? Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“? Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“? Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива?
към беседата >>
Имаш една мисъл, едно желание, някъде не се изпълнява.
Във вас има едно положение, има едно място в човека, което наричат „човешко сърце“, туй нещо, което чувствувате дълбоко под лъжичката. Туй човешко сърце, туй нещо, което почувствувате дълбоко под лъжичката, тия неща се изпълняват.
Имаш една мисъл, едно желание, някъде не се изпълнява.
Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, то не може да се постигне. Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света. Физическият свят е опит. Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита. Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават.
към беседата >>
Тази красота, за да я обичате, кое ще ни застави да обичате красотата?
За вкусните храни езикът е авторитет. Ако искаш да знаеш специално, дали един звук е приятен, дали има съдържание, ухото е авторитет. Ако нещата не възприемаш чрез слуха си, какво понятие ще имаш за един звук? Най-първо с какво се познава красотата? Чрез очите, нали?
Тази красота, за да я обичате, кое ще ни застави да обичате красотата?
Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича? Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“? Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“? Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива? Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате.
към беседата >>
Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, то не може да се постигне.
Във вас има едно положение, има едно място в човека, което наричат „човешко сърце“, туй нещо, което чувствувате дълбоко под лъжичката. Туй човешко сърце, туй нещо, което почувствувате дълбоко под лъжичката, тия неща се изпълняват. Имаш една мисъл, едно желание, някъде не се изпълнява.
Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, то не може да се постигне.
Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света. Физическият свят е опит. Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита. Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават. Може да станат, направете един опит, втори, трети, четвърти.
към беседата >>
Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича?
Ако искаш да знаеш специално, дали един звук е приятен, дали има съдържание, ухото е авторитет. Ако нещата не възприемаш чрез слуха си, какво понятие ще имаш за един звук? Най-първо с какво се познава красотата? Чрез очите, нали? Тази красота, за да я обичате, кое ще ни застави да обичате красотата?
Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича?
Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“? Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“? Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива? Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате. Сега имате общо понятие за красотата.
към беседата >>
Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света.
Във вас има едно положение, има едно място в човека, което наричат „човешко сърце“, туй нещо, което чувствувате дълбоко под лъжичката. Туй човешко сърце, туй нещо, което почувствувате дълбоко под лъжичката, тия неща се изпълняват. Имаш една мисъл, едно желание, някъде не се изпълнява. Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, то не може да се постигне.
Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света.
Физическият свят е опит. Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита. Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават. Може да станат, направете един опит, втори, трети, четвърти. Щом се намерите при един човек гениален, не ставайте вие гениален.
към беседата >>
Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“?
Ако нещата не възприемаш чрез слуха си, какво понятие ще имаш за един звук? Най-първо с какво се познава красотата? Чрез очите, нали? Тази красота, за да я обичате, кое ще ни застави да обичате красотата? Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича?
Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“?
Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“? Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива? Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате. Сега имате общо понятие за красотата. Най-първо, красотата какво понятие е?
към беседата >>
Физическият свят е опит.
Във вас има едно положение, има едно място в човека, което наричат „човешко сърце“, туй нещо, което чувствувате дълбоко под лъжичката. Туй човешко сърце, туй нещо, което почувствувате дълбоко под лъжичката, тия неща се изпълняват. Имаш една мисъл, едно желание, някъде не се изпълнява. Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, то не може да се постигне. Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света.
Физическият свят е опит.
Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита. Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават. Може да станат, направете един опит, втори, трети, четвърти. Щом се намерите при един човек гениален, не ставайте вие гениален.
към беседата >>
Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“?
Най-първо с какво се познава красотата? Чрез очите, нали? Тази красота, за да я обичате, кое ще ни застави да обичате красотата? Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича? Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“?
Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“?
Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива? Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате. Сега имате общо понятие за красотата. Най-първо, красотата какво понятие е? Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи.
към беседата >>
Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита.
Туй човешко сърце, туй нещо, което почувствувате дълбоко под лъжичката, тия неща се изпълняват. Имаш една мисъл, едно желание, някъде не се изпълнява. Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, то не може да се постигне. Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света. Физическият свят е опит.
Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита.
Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават. Може да станат, направете един опит, втори, трети, четвърти. Щом се намерите при един човек гениален, не ставайте вие гениален.
към беседата >>
Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива?
Чрез очите, нали? Тази красота, за да я обичате, кое ще ни застави да обичате красотата? Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича? Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“? Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“?
Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива?
Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате. Сега имате общо понятие за красотата. Най-първо, красотата какво понятие е? Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи. Красотата е едно явление не от физическия свят.
към беседата >>
Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават.
Имаш една мисъл, едно желание, някъде не се изпълнява. Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, то не може да се постигне. Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света. Физическият свят е опит. Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита.
Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават.
Може да станат, направете един опит, втори, трети, четвърти. Щом се намерите при един човек гениален, не ставайте вие гениален.
към беседата >>
Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате.
Тази красота, за да я обичате, кое ще ни застави да обичате красотата? Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича? Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“? Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“? Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива?
Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате.
Сега имате общо понятие за красотата. Най-първо, красотата какво понятие е? Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи. Красотата е едно явление не от физическия свят. Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш.
към беседата >>
Може да станат, направете един опит, втори, трети, четвърти.
Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, то не може да се постигне. Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света. Физическият свят е опит. Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита. Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават.
Може да станат, направете един опит, втори, трети, четвърти.
Щом се намерите при един човек гениален, не ставайте вие гениален.
към беседата >>
Сега имате общо понятие за красотата.
Кое е онова в красотата, което заставя човек да я обича? Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“? Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“? Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива? Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате.
Сега имате общо понятие за красотата.
Най-първо, красотата какво понятие е? Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи. Красотата е едно явление не от физическия свят. Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш. Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи?
към беседата >>
Щом се намерите при един човек гениален, не ставайте вие гениален.
Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват в света. Физическият свят е опит. Туй, което се е родило, туй, което се отгледало, ще дойде на земята да се опита. Понякой път вие се възмущавате, че нещата не стават. Може да станат, направете един опит, втори, трети, четвърти.
Щом се намерите при един човек гениален, не ставайте вие гениален.
към беседата >>
Най-първо, красотата какво понятие е?
Като кажете: „Един красив човек“, какво се разбира под „красив човек“? Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“? Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива? Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате. Сега имате общо понятие за красотата.
Най-първо, красотата какво понятие е?
Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи. Красотата е едно явление не от физическия свят. Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш. Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата?
към беседата >>
Вземете отрицателно положение.
Вземете отрицателно положение.
Какво аз разбирам под „положително“? A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4). То всякога възприема. Другото всякога дава. Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение.
към беседата >>
Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи.
Списателите изобщо, какво подразбират под думата „красота“? Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива? Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате. Сега имате общо понятие за красотата. Най-първо, красотата какво понятие е?
Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи.
Красотата е едно явление не от физическия свят. Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш. Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата? Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание.
към беседата >>
Какво аз разбирам под „положително“?
Вземете отрицателно положение.
Какво аз разбирам под „положително“?
A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4). То всякога възприема. Другото всякога дава. Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение. Единият трябва да дава, другият трябва да възприема.
към беседата >>
Красотата е едно явление не от физическия свят.
Умът ли е красив, сърцето ли е красиво, душата ли е красива? Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате. Сега имате общо понятие за красотата. Най-първо, красотата какво понятие е? Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи.
Красотата е едно явление не от физическия свят.
Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш. Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата? Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание. Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга.
към беседата >>
A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4).
Вземете отрицателно положение. Какво аз разбирам под „положително“?
A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4).
То всякога възприема. Другото всякога дава. Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение. Единият трябва да дава, другият трябва да възприема. Но за да дадете, каква черта трябва да имате?
към беседата >>
Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш.
Сега, в даден случай, красотата не ви интересува, но ако зависеше вашето бъдеще само от красотата, щяхте да се заинтересувате. Сега имате общо понятие за красотата. Най-първо, красотата какво понятие е? Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи. Красотата е едно явление не от физическия свят.
Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш.
Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата? Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание. Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга. Какво показва челото?
към беседата >>
То всякога възприема.
Вземете отрицателно положение. Какво аз разбирам под „положително“? A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4).
То всякога възприема.
Другото всякога дава. Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение. Единият трябва да дава, другият трябва да възприема. Но за да дадете, каква черта трябва да имате? Кой трябва да ви застави, за да дадете?
към беседата >>
Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи?
Сега имате общо понятие за красотата. Най-първо, красотата какво понятие е? Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи. Красотата е едно явление не от физическия свят. Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш.
Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи?
Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата? Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание. Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга. Какво показва челото? Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена.
към беседата >>
Другото всякога дава.
Вземете отрицателно положение. Какво аз разбирам под „положително“? A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4). То всякога възприема.
Другото всякога дава.
Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение. Единият трябва да дава, другият трябва да възприема. Но за да дадете, каква черта трябва да имате? Кой трябва да ви застави, за да дадете? Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха.
към беседата >>
Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата?
Най-първо, красотата какво понятие е? Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи. Красотата е едно явление не от физическия свят. Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш. Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи?
Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата?
Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание. Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга. Какво показва челото? Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена. Във втората долната – долната устна е издадена.
към беседата >>
Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение.
Вземете отрицателно положение. Какво аз разбирам под „положително“? A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4). То всякога възприема. Другото всякога дава.
Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение.
Единият трябва да дава, другият трябва да възприема. Но за да дадете, каква черта трябва да имате? Кой трябва да ви застави, за да дадете? Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха. Да се роди едно желание.
към беседата >>
Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание.
Красотата не принадлежи на физическия свят, проявява се на физическия свят, но не принадлежи. Красотата е едно явление не от физическия свят. Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш. Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата?
Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание.
Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга. Какво показва челото? Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена. Във втората долната – долната устна е издадена. Онзи, който разбира, има специфично значение.
към беседата >>
Единият трябва да дава, другият трябва да възприема.
Какво аз разбирам под „положително“? A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4). То всякога възприема. Другото всякога дава. Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение.
Единият трябва да дава, другият трябва да възприема.
Но за да дадете, каква черта трябва да имате? Кой трябва да ви застави, за да дадете? Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха. Да се роди едно желание. В какво седи говорът?
към беседата >>
Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга.
Красотата е едно явление не от физическия свят. Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш. Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата? Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание.
Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга.
Какво показва челото? Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена. Във втората долната – долната устна е издадена. Онзи, който разбира, има специфично значение. Долната устна показва състоянието на човека какво е.
към беседата >>
Но за да дадете, каква черта трябва да имате?
A е положително, противното на A е идеята за отрицателното състояние в човека (Фиг. 4). То всякога възприема. Другото всякога дава. Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение. Единият трябва да дава, другият трябва да възприема.
Но за да дадете, каква черта трябва да имате?
Кой трябва да ви застави, за да дадете? Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха. Да се роди едно желание. В какво седи говорът? След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо.
към беседата >>
Какво показва челото?
Казваш: „Красиво“, но тази красота можеш обективно да я изразиш. Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата? Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание. Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга.
Какво показва челото?
Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена. Във втората долната – долната устна е издадена. Онзи, който разбира, има специфично значение. Долната устна показва състоянието на човека какво е. Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна?
към беседата >>
Кой трябва да ви застави, за да дадете?
То всякога възприема. Другото всякога дава. Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение. Единият трябва да дава, другият трябва да възприема. Но за да дадете, каква черта трябва да имате?
Кой трябва да ви застави, за да дадете?
Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха. Да се роди едно желание. В какво седи говорът? След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо. И без да говориш, въздухът пак ще излезе.
към беседата >>
Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена.
Казвате: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата? Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание. Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга. Какво показва челото?
Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена.
Във втората долната – долната устна е издадена. Онзи, който разбира, има специфично значение. Долната устна показва състоянието на човека какво е. Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна? Красотата в този седи в устата.
към беседата >>
Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха.
Другото всякога дава. Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение. Единият трябва да дава, другият трябва да възприема. Но за да дадете, каква черта трябва да имате? Кой трябва да ви застави, за да дадете?
Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха.
Да се роди едно желание. В какво седи говорът? След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо. И без да говориш, въздухът пак ще излезе. Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи?
към беседата >>
Във втората долната – долната устна е издадена.
Казвате: „В погледа има нещо красиво.“ В какво седи красотата? Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание. Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга. Какво показва челото? Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена.
Във втората долната – долната устна е издадена.
Онзи, който разбира, има специфично значение. Долната устна показва състоянието на човека какво е. Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна? Красотата в този седи в устата. Горната устна е издадена интересно.
към беседата >>
Да се роди едно желание.
Следователно, ако двама души само дават, те нямат съотношение. Единият трябва да дава, другият трябва да възприема. Но за да дадете, каква черта трябва да имате? Кой трябва да ви застави, за да дадете? Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха.
Да се роди едно желание.
В какво седи говорът? След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо. И без да говориш, въздухът пак ще излезе. Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи? Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца.
към беседата >>
Онзи, който разбира, има специфично значение.
Значи, красотата съдържа известна симетрия, едно хармонично съчетание. Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга. Какво показва челото? Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена. Във втората долната – долната устна е издадена.
Онзи, който разбира, има специфично значение.
Долната устна показва състоянието на човека какво е. Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна? Красотата в този седи в устата. Горната устна е издадена интересно. Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата.
към беседата >>
В какво седи говорът?
Единият трябва да дава, другият трябва да възприема. Но за да дадете, каква черта трябва да имате? Кой трябва да ви застави, за да дадете? Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха. Да се роди едно желание.
В какво седи говорът?
След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо. И без да говориш, въздухът пак ще излезе. Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи? Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца. Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха.
към беседата >>
Долната устна показва състоянието на човека какво е.
Така бихте нарисували красотата стенографски, тази част на челото е по-дълга. Какво показва челото? Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена. Във втората долната – долната устна е издадена. Онзи, който разбира, има специфично значение.
Долната устна показва състоянието на човека какво е.
Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна? Красотата в този седи в устата. Горната устна е издадена интересно. Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата. Горната устна показва активност.
към беседата >>
След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо.
Но за да дадете, каква черта трябва да имате? Кой трябва да ви застави, за да дадете? Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха. Да се роди едно желание. В какво седи говорът?
След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо.
И без да говориш, въздухът пак ще излезе. Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи? Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца. Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха. Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“.
към беседата >>
Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна?
Какво показва челото? Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена. Във втората долната – долната устна е издадена. Онзи, който разбира, има специфично значение. Долната устна показва състоянието на човека какво е.
Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна?
Красотата в този седи в устата. Горната устна е издадена интересно. Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата. Горната устна показва активност. Този индивид иска да даде нещо от себе си.
към беседата >>
И без да говориш, въздухът пак ще излезе.
Кой трябва да ви застави, за да дадете? Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха. Да се роди едно желание. В какво седи говорът? След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо.
И без да говориш, въздухът пак ще излезе.
Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи? Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца. Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха. Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“.
към беседата >>
Красотата в този седи в устата.
Във вторите две фигури в първата, горната устна е издадена, във втората долната устна е издадена. Във втората долната – долната устна е издадена. Онзи, който разбира, има специфично значение. Долната устна показва състоянието на човека какво е. Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна?
Красотата в този седи в устата.
Горната устна е издадена интересно. Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата. Горната устна показва активност. Този индивид иска да даде нещо от себе си. Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо.
към беседата >>
Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи?
Най-първо, за да говориш, трябва да възприемеш въздуха. Да се роди едно желание. В какво седи говорът? След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо. И без да говориш, въздухът пак ще излезе.
Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи?
Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца. Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха. Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“.
към беседата >>
Горната устна е издадена интересно.
Във втората долната – долната устна е издадена. Онзи, който разбира, има специфично значение. Долната устна показва състоянието на човека какво е. Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна? Красотата в този седи в устата.
Горната устна е издадена интересно.
Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата. Горната устна показва активност. Този индивид иска да даде нещо от себе си. Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо. Долната устна е в пасивно състояние.
към беседата >>
Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца.
Да се роди едно желание. В какво седи говорът? След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо. И без да говориш, въздухът пак ще излезе. Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи?
Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца.
Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха. Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо.
към беседата >>
Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата.
Онзи, който разбира, има специфично значение. Долната устна показва състоянието на човека какво е. Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна? Красотата в този седи в устата. Горната устна е издадена интересно.
Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата.
Горната устна показва активност. Този индивид иска да даде нещо от себе си. Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо. Долната устна е в пасивно състояние. Какво ще бъде положението?
към беседата >>
Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха.
В какво седи говорът? След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо. И без да говориш, въздухът пак ще излезе. Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи? Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца.
Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха.
Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда.
към беседата >>
Горната устна показва активност.
Долната устна показва състоянието на човека какво е. Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна? Красотата в този седи в устата. Горната устна е издадена интересно. Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата.
Горната устна показва активност.
Този индивид иска да даде нещо от себе си. Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо. Долната устна е в пасивно състояние. Какво ще бъде положението? Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни.
към беседата >>
Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“.
След като си приел въздуха, ти трябва да дадеш навън, в този въздух трябва да туриш нещо. И без да говориш, въздухът пак ще излезе. Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи? Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца. Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха.
Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“.
„Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях.
към беседата >>
Този индивид иска да даде нещо от себе си.
Вторият образ е по-красив от третия, но къде е красивата страна? Красотата в този седи в устата. Горната устна е издадена интересно. Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата. Горната устна показва активност.
Този индивид иска да даде нещо от себе си.
Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо. Долната устна е в пасивно състояние. Какво ще бъде положението? Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни. Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед.
към беседата >>
„Вам“ значи „на вас“.
И без да говориш, въздухът пак ще излезе. Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи? Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца. Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха. Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“.
„Вам“ значи „на вас“.
Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат.
към беседата >>
Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо.
Красотата в този седи в устата. Горната устна е издадена интересно. Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата. Горната устна показва активност. Този индивид иска да даде нещо от себе си.
Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо.
Долната устна е в пасивно състояние. Какво ще бъде положението? Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни. Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед. Това са състояния, които ги имате.
към беседата >>
Значи „патка за вас“.
Какво ти костува сега в този въздух да туриш няколко красиви думи? Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца. Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха. Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“.
Значи „патка за вас“.
„Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас.
към беседата >>
Долната устна е в пасивно състояние.
Горната устна е издадена интересно. Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата. Горната устна показва активност. Този индивид иска да даде нещо от себе си. Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо.
Долната устна е в пасивно състояние.
Какво ще бъде положението? Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни. Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед. Това са състояния, които ги имате. Намирате се в едно очаквателно положение.
към беседата >>
„Казвам“, значи давам някому нещо.
Само с езика си да поработиш, като изпращаш въздуха, да направиш някои такива по-особени начини, не да духнеш въздуха, но да изпратиш въздуха с особена, специална каруца. Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха. Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“.
„Казвам“, значи давам някому нещо.
В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета.
към беседата >>
Какво ще бъде положението?
Физиономистът оттук ще извади своите заключения, от тази кривина на брадата. Горната устна показва активност. Този индивид иска да даде нещо от себе си. Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо. Долната устна е в пасивно състояние.
Какво ще бъде положението?
Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни. Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед. Това са състояния, които ги имате. Намирате се в едно очаквателно положение. Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде.
към беседата >>
В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда.
Този език ще го туриш нагоре, надолу, ще го приближиш при устата, ще направиш известно пресичане на въздуха. Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо.
В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда.
Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н.
към беседата >>
Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни.
Горната устна показва активност. Този индивид иска да даде нещо от себе си. Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо. Долната устна е в пасивно състояние. Какво ще бъде положението?
Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни.
Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед. Това са състояния, които ги имате. Намирате се в едно очаквателно положение. Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде. Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек.
към беседата >>
Следователно, ти ще станеш обичен на тях.
Ти казваш: К А З В А М /Отсечено, всяка буква отчетливо произнесе Учителят./ „Каз“ на турски значи „патка“. „Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда.
Следователно, ти ще станеш обичен на тях.
Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите.
към беседата >>
Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед.
Този индивид иска да даде нещо от себе си. Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо. Долната устна е в пасивно състояние. Какво ще бъде положението? Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни.
Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед.
Това са състояния, които ги имате. Намирате се в едно очаквателно положение. Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде. Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек. Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението.
към беседата >>
Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат.
„Вам“ значи „на вас“. Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях.
Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат.
Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите. Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате.
към беседата >>
Това са състояния, които ги имате.
Долната устна е пасивна в това отношение, опитва онзи, който дава нещо. Долната устна е в пасивно състояние. Какво ще бъде положението? Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни. Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед.
Това са състояния, които ги имате.
Намирате се в едно очаквателно положение. Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде. Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек. Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението. Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори.
към беседата >>
Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас.
Значи „патка за вас“. „Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат.
Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас.
Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите. Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате. Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате.
към беседата >>
Намирате се в едно очаквателно положение.
Долната устна е в пасивно състояние. Какво ще бъде положението? Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни. Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед. Това са състояния, които ги имате.
Намирате се в едно очаквателно положение.
Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде. Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек. Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението. Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори. Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс.
към беседата >>
Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета.
„Казвам“, значи давам някому нещо. В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас.
Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета.
Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите. Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате. Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате. Следователно, умът е една градина, волята е трета градина.
към беседата >>
Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде.
Какво ще бъде положението? Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни. Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед. Това са състояния, които ги имате. Намирате се в едно очаквателно положение.
Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде.
Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек. Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението. Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори. Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс. Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате.
към беседата >>
Десет реда ябълки, круши, череши и т.н.
В казването ти ще дадеш нещо, от което хората имат нужда. Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета.
Десет реда ябълки, круши, череши и т.н.
Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите. Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате. Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате. Следователно, умът е една градина, волята е трета градина. Три градини има, с които може да се препоръчате в света.
към беседата >>
Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек.
Седи и наблюдава дали онези, на които той прави нещо, са доволни. Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед. Това са състояния, които ги имате. Намирате се в едно очаквателно положение. Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде.
Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек.
Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението. Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори. Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс. Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате. Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата.
към беседата >>
Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите.
Следователно, ти ще станеш обичен на тях. Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н.
Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите.
Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате. Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате. Следователно, умът е една градина, волята е трета градина. Три градини има, с които може да се препоръчате в света. Богато място за работа.
към беседата >>
Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението.
Някой човек, когато седи и наблюдава, че не е добре осведомен, оттегля се малко навътре, дава един особен поглед. Това са състояния, които ги имате. Намирате се в едно очаквателно положение. Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде. Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек.
Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението.
Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори. Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс. Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате. Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата. Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад.
към беседата >>
Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате.
Или пък вие искате да имате уважението на хората, някои не ви зачитат. Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите.
Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате.
Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате. Следователно, умът е една градина, волята е трета градина. Три градини има, с които може да се препоръчате в света. Богато място за работа. Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа.
към беседата >>
Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори.
Това са състояния, които ги имате. Намирате се в едно очаквателно положение. Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде. Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек. Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението.
Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори.
Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс. Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате. Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата. Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад. Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата?
към беседата >>
Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате.
Вие в десет години може да накарате хората да мислят за вас. Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите. Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате.
Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате.
Следователно, умът е една градина, волята е трета градина. Три градини има, с които може да се препоръчате в света. Богато място за работа. Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа. Така трябва да мислите.
към беседата >>
Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс.
Намирате се в едно очаквателно положение. Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде. Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек. Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението. Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори.
Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс.
Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате. Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата. Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад. Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата? Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата.
към беседата >>
Следователно, умът е една градина, волята е трета градина.
Вземете четири, пет декара земя, посадете я с плодни дървета. Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите. Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате. Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате.
Следователно, умът е една градина, волята е трета градина.
Три градини има, с които може да се препоръчате в света. Богато място за работа. Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа. Така трябва да мислите. Да работите разумно в трите свята.
към беседата >>
Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате.
Едно хубаво разположение не е лесно да се предаде. Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек. Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението. Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори. Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс.
Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате.
Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата. Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад. Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата? Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата. Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа.
към беседата >>
Три градини има, с които може да се препоръчате в света.
Десет реда ябълки, круши, череши и т.н. Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите. Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате. Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате. Следователно, умът е една градина, волята е трета градина.
Три градини има, с които може да се препоръчате в света.
Богато място за работа. Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа. Така трябва да мислите. Да работите разумно в трите свята. Има различни методи.
към беседата >>
Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата.
Много художници има, но не е лесна работа да нарисуваш един човек, много мъчно е да предадеш едно състояние на един човек. Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението. Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори. Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс. Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате.
Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата.
Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад. Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата? Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата. Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа. Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва.
към беседата >>
Богато място за работа.
Който мине, ще вземе да обръща внимание на плодовете, ще иска вие да му служите. Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате. Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате. Следователно, умът е една градина, волята е трета градина. Три градини има, с които може да се препоръчате в света.
Богато място за работа.
Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа. Така трябва да мислите. Да работите разумно в трите свята. Има различни методи. Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло.
към беседата >>
Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад.
Малко като измениш някоя линия, изменя се изражението. Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори. Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс. Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате. Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата.
Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад.
Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата? Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата. Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа. Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва. По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие.
към беседата >>
Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа.
Значи, ако нямате градина, вие не може да се препоръчате. Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате. Следователно, умът е една градина, волята е трета градина. Три градини има, с които може да се препоръчате в света. Богато място за работа.
Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа.
Така трябва да мислите. Да работите разумно в трите свята. Има различни методи. Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло. Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система.
към беседата >>
Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата?
Сега, като заличих първия чертеж, не може почти да се повтори. Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс. Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате. Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата. Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад.
Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата?
Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата. Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа. Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва. По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие. Някой път хората само говорят, но не знаят.
към беседата >>
Така трябва да мислите.
Трябва да има нещо, с което вие да се препоръчате. Следователно, умът е една градина, волята е трета градина. Три градини има, с които може да се препоръчате в света. Богато място за работа. Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа.
Така трябва да мислите.
Да работите разумно в трите свята. Има различни методи. Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло. Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система. Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света.
към беседата >>
Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата.
Тук, на брадата, има една линия, която дава един нюанс. Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате. Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата. Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад. Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата?
Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата.
Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа. Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва. По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие. Някой път хората само говорят, но не знаят. Тук вече идва до едно разрешаване, иска да вземе участие вътре в разговора – как ще го нарисувате, че е взел участие?
към беседата >>
Да работите разумно в трите свята.
Следователно, умът е една градина, волята е трета градина. Три градини има, с които може да се препоръчате в света. Богато място за работа. Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа. Така трябва да мислите.
Да работите разумно в трите свята.
Има различни методи. Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло. Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система. Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни.
към беседата >>
Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа.
Казвам: Често трябва да седите и да се наблюдавате. Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата. Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад. Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата? Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата.
Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа.
Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва. По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие. Някой път хората само говорят, но не знаят. Тук вече идва до едно разрешаване, иска да вземе участие вътре в разговора – как ще го нарисувате, че е взел участие?
към беседата >>
Има различни методи.
Три градини има, с които може да се препоръчате в света. Богато място за работа. Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа. Така трябва да мислите. Да работите разумно в трите свята.
Има различни методи.
Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло. Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система. Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни.
към беседата >>
Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва.
Да се наблюдавате при всички положения, как са поставени устата. Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад. Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата? Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата. Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа.
Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва.
По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие. Някой път хората само говорят, но не знаят. Тук вече идва до едно разрешаване, иска да вземе участие вътре в разговора – как ще го нарисувате, че е взел участие?
към беседата >>
Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло.
Богато място за работа. Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа. Така трябва да мислите. Да работите разумно в трите свята. Има различни методи.
Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло.
Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система. Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло.
към беседата >>
По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие.
Някой от вас седи и си навежда главата наляво или надясно, или напред, или назад. Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата? Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата. Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа. Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва.
По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие.
Някой път хората само говорят, но не знаят. Тук вече идва до едно разрешаване, иска да вземе участие вътре в разговора – как ще го нарисувате, че е взел участие?
към беседата >>
Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система.
Умът е място за работа, волята е място за работа, сърцето е място за работа, волята е място за работа. Така трябва да мислите. Да работите разумно в трите свята. Има различни методи. Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло.
Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система.
Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви.
към беседата >>
Някой път хората само говорят, но не знаят.
Кои са подбудителните причини, защо така си държите главата? Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата. Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа. Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва. По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие.
Някой път хората само говорят, но не знаят.
Тук вече идва до едно разрешаване, иска да вземе участие вътре в разговора – как ще го нарисувате, че е взел участие?
към беседата >>
Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света.
Така трябва да мислите. Да работите разумно в трите свята. Има различни методи. Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло. Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система.
Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света.
При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви. Не изведнъж може да ги постигнете.
към беседата >>
Тук вече идва до едно разрешаване, иска да вземе участие вътре в разговора – как ще го нарисувате, че е взел участие?
Има известни правила, които човек трябва да знае, как да си държи главата. Първото положение /на чертежа/ беше, когато човек седи и опитва света, който не е сигурен още, само гледа. Сега, както го направихме, сформирова се едно гледище, в себе си взема едно решение, че иска да се постави както трябва. По-напред седи наблюдателно, сега показва, че е готов да вземе участие. Някой път хората само говорят, но не знаят.
Тук вече идва до едно разрешаване, иска да вземе участие вътре в разговора – как ще го нарисувате, че е взел участие?
към беседата >>
При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни.
Да работите разумно в трите свята. Има различни методи. Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло. Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система. Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света.
При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни.
При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви. Не изведнъж може да ги постигнете. Много години има да работите.
към беседата >>
Гледам, някои карикатуристи, като правят някоя карикатура, не е на свят.
Гледам, някои карикатуристи, като правят някоя карикатура, не е на свят.
Карикатурата трябва да има идея. Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури. То е един контраст, една своеобразност. В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е? В какво седи специалността на карикатуриста?
към беседата >>
При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни.
Има различни методи. Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло. Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система. Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни.
При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни.
Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви. Не изведнъж може да ги постигнете. Много години има да работите. Сега вие важното е да работите.
към беседата >>
Карикатурата трябва да има идея.
Гледам, някои карикатуристи, като правят някоя карикатура, не е на свят.
Карикатурата трябва да има идея.
Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури. То е един контраст, една своеобразност. В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е? В какво седи специалността на карикатуриста? Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са.
към беседата >>
Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло.
Ако работите в умствения свят, ще имате едно отлично тяло. Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система. Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни.
Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло.
Туй трябва да бъде идеалът ви. Не изведнъж може да ги постигнете. Много години има да работите. Сега вие важното е да работите. Никой не трябва да се обезсърчава.
към беседата >>
Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури.
Гледам, някои карикатуристи, като правят някоя карикатура, не е на свят. Карикатурата трябва да има идея.
Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури.
То е един контраст, една своеобразност. В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е? В какво седи специалността на карикатуриста? Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са. Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са.
към беседата >>
Туй трябва да бъде идеалът ви.
Ако работите в духовния свят, ще имате едно отлично сърце, ще имате една отлична дихателна система. Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло.
Туй трябва да бъде идеалът ви.
Не изведнъж може да ги постигнете. Много години има да работите. Сега вие важното е да работите. Никой не трябва да се обезсърчава. Вие понякой път мислите, че вече сте остарели.
към беседата >>
То е един контраст, една своеобразност.
Гледам, някои карикатуристи, като правят някоя карикатура, не е на свят. Карикатурата трябва да има идея. Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури.
То е един контраст, една своеобразност.
В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е? В какво седи специалността на карикатуриста? Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са. Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са. Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист.
към беседата >>
Не изведнъж може да ги постигнете.
Ако работите в умствения свят, ще имате отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо невъзможно в света. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви.
Не изведнъж може да ги постигнете.
Много години има да работите. Сега вие важното е да работите. Никой не трябва да се обезсърчава. Вие понякой път мислите, че вече сте остарели.
към беседата >>
В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е?
Гледам, някои карикатуристи, като правят някоя карикатура, не е на свят. Карикатурата трябва да има идея. Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури. То е един контраст, една своеобразност.
В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е?
В какво седи специалността на карикатуриста? Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са. Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са. Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист. Той ще ти представи нещата, както не са.
към беседата >>
Много години има да работите.
При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви. Не изведнъж може да ги постигнете.
Много години има да работите.
Сега вие важното е да работите. Никой не трябва да се обезсърчава. Вие понякой път мислите, че вече сте остарели.
към беседата >>
В какво седи специалността на карикатуриста?
Гледам, някои карикатуристи, като правят някоя карикатура, не е на свят. Карикатурата трябва да има идея. Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури. То е един контраст, една своеобразност. В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е?
В какво седи специалността на карикатуриста?
Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са. Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са. Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист. Той ще ти представи нещата, както не са. За следния път намерете историята на думата „карикатура“.
към беседата >>
Сега вие важното е да работите.
При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всичките неща са възможни. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви. Не изведнъж може да ги постигнете. Много години има да работите.
Сега вие важното е да работите.
Никой не трябва да се обезсърчава. Вие понякой път мислите, че вече сте остарели.
към беседата >>
Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са.
Карикатурата трябва да има идея. Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури. То е един контраст, една своеобразност. В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е? В какво седи специалността на карикатуриста?
Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са.
Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са. Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист. Той ще ти представи нещата, както не са. За следния път намерете историята на думата „карикатура“. Изучавайте онзи човек, който наблюдава.
към беседата >>
Никой не трябва да се обезсърчава.
Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви. Не изведнъж може да ги постигнете. Много години има да работите. Сега вие важното е да работите.
Никой не трябва да се обезсърчава.
Вие понякой път мислите, че вече сте остарели.
към беседата >>
Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са.
Много карикатури нямат идеи, те са безидейни карикатури. То е един контраст, една своеобразност. В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е? В какво седи специалността на карикатуриста? Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са.
Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са.
Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист. Той ще ти представи нещата, както не са. За следния път намерете историята на думата „карикатура“. Изучавайте онзи човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението?
към беседата >>
Вие понякой път мислите, че вече сте остарели.
Туй трябва да бъде идеалът ви. Не изведнъж може да ги постигнете. Много години има да работите. Сега вие важното е да работите. Никой не трябва да се обезсърчава.
Вие понякой път мислите, че вече сте остарели.
към беседата >>
Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист.
То е един контраст, една своеобразност. В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е? В какво седи специалността на карикатуриста? Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са. Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са.
Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист.
Той ще ти представи нещата, както не са. За следния път намерете историята на думата „карикатура“. Изучавайте онзи човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението? Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо.
към беседата >>
Сега, втория път като ви попитам, коя е основната мисъл, какво ще кажете?
Сега, втория път като ви попитам, коя е основната мисъл, какво ще кажете?
Всяко нещо е на своето място. Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум. Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят. Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш. Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата?
към беседата >>
Той ще ти представи нещата, както не са.
В какво седи да представиш един човек такъв, какъвто не е? В какво седи специалността на карикатуриста? Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са. Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са. Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист.
Той ще ти представи нещата, както не са.
За следния път намерете историята на думата „карикатура“. Изучавайте онзи човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението? Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато.
към беседата >>
Всяко нещо е на своето място.
Сега, втория път като ви попитам, коя е основната мисъл, какво ще кажете?
Всяко нещо е на своето място.
Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум. Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят. Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш. Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата? Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате?
към беседата >>
За следния път намерете историята на думата „карикатура“.
В какво седи специалността на карикатуриста? Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са. Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са. Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист. Той ще ти представи нещата, както не са.
За следния път намерете историята на думата „карикатура“.
Изучавайте онзи човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението? Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато. Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1).
към беседата >>
Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум.
Сега, втория път като ви попитам, коя е основната мисъл, какво ще кажете? Всяко нещо е на своето място.
Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум.
Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят. Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш. Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата? Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате? Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки?
към беседата >>
Изучавайте онзи човек, който наблюдава.
Да ги изобличи, да ги представи нещата както не са. Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са. Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист. Той ще ти представи нещата, както не са. За следния път намерете историята на думата „карикатура“.
Изучавайте онзи човек, който наблюдава.
На какво се дължи наблюдението? Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато. Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1). Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече.
към беседата >>
Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят.
Сега, втория път като ви попитам, коя е основната мисъл, какво ще кажете? Всяко нещо е на своето място. Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум.
Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят.
Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш. Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата? Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате? Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки? Хиляда минути колко часа правят?
към беседата >>
На какво се дължи наблюдението?
Карикатуристите всякога ще те заблудят – представят нещата както не са. Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист. Той ще ти представи нещата, както не са. За следния път намерете историята на думата „карикатура“. Изучавайте онзи човек, който наблюдава.
На какво се дължи наблюдението?
Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато. Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1). Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече. Те са основни линии.
към беседата >>
Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш.
Сега, втория път като ви попитам, коя е основната мисъл, какво ще кажете? Всяко нещо е на своето място. Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум. Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят.
Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш.
Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата? Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате? Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки? Хиляда минути колко часа правят? Направете едно пресмятане.
към беседата >>
Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо.
Ако искаш да ти представи нещата неверни, намери един карикатурист. Той ще ти представи нещата, както не са. За следния път намерете историята на думата „карикатура“. Изучавайте онзи човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението?
Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо.
Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато. Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1). Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече. Те са основни линии. Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра.
към беседата >>
Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата?
Сега, втория път като ви попитам, коя е основната мисъл, какво ще кажете? Всяко нещо е на своето място. Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум. Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят. Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш.
Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата?
Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате? Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки? Хиляда минути колко часа правят? Направете едно пресмятане. Една задача имате.
към беседата >>
Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато.
Той ще ти представи нещата, както не са. За следния път намерете историята на думата „карикатура“. Изучавайте онзи човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението? Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо.
Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато.
Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1). Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече. Те са основни линии. Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра. Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност.
към беседата >>
Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате?
Всяко нещо е на своето място. Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум. Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят. Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш. Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата?
Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате?
Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки? Хиляда минути колко часа правят? Направете едно пресмятане. Една задача имате. /16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже?
към беседата >>
Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1).
За следния път намерете историята на думата „карикатура“. Изучавайте онзи човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението? Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато.
Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1).
Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече. Те са основни линии. Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра. Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност. Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения.
към беседата >>
Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки?
Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум. Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят. Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш. Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата? Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате?
Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки?
Хиляда минути колко часа правят? Направете едно пресмятане. Една задача имате. /16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже? Не са много.
към беседата >>
Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече.
Изучавайте онзи човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението? Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато. Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1).
Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече.
Те са основни линии. Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра. Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност. Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения. Ако искаш да напишеш една права линия, докато се колебаеш.
към беседата >>
Хиляда минути колко часа правят?
Недоволството в умствения свят можеш да го разрешиш във физическия свят и в духовния свят. Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш. Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата? Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате? Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки?
Хиляда минути колко часа правят?
Направете едно пресмятане. Една задача имате. /16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже? Не са много. Другояче вие щяхте да изгубите живота.
към беседата >>
Те са основни линии.
На какво се дължи наблюдението? Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато. Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1). Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече.
Те са основни линии.
Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра. Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност. Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения. Ако искаш да напишеш една права линия, докато се колебаеш. Трябва да имаш самоувереност.
към беседата >>
Направете едно пресмятане.
Недоволството трябва да знаеш къде да го разрешиш. Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата? Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате? Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки? Хиляда минути колко часа правят?
Направете едно пресмятане.
Една задача имате. /16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже? Не са много. Другояче вие щяхте да изгубите живота. Не считайте, че е празна работа.
към беседата >>
Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра.
Човекът наблюдава с очите си, гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато. Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1). Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече. Те са основни линии.
Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра.
Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност. Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения. Ако искаш да напишеш една права линия, докато се колебаеш. Трябва да имаш самоувереност.
към беседата >>
Една задача имате.
Та вие, ако не можете да смените едно ваше състояние, де ви е силата? Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате? Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки? Хиляда минути колко часа правят? Направете едно пресмятане.
Една задача имате.
/16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже? Не са много. Другояче вие щяхте да изгубите живота. Не считайте, че е празна работа. Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода.
към беседата >>
Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност.
Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота, че не се вглъбявал в себе си, ако той е наблюдавал, без обаче да се вглъбявал в себе си, тогава долната част на челото, областта над веждите е изпъкнала навън и челото става полегато. Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1). Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече. Те са основни линии. Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра.
Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност.
Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения. Ако искаш да напишеш една права линия, докато се колебаеш. Трябва да имаш самоувереност.
към беседата >>
/16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже?
Ако ви дам едно въже, в което са съединени хиляда нишки от обикновена макара, може ли да го скъсате? Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки? Хиляда минути колко часа правят? Направете едно пресмятане. Една задача имате.
/16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже?
Не са много. Другояче вие щяхте да изгубите живота. Не считайте, че е празна работа. Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода. Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате.
към беседата >>
Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения.
Когато наблюдението е силно развито, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до областта над веждите (Фиг. 1). Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече. Те са основни линии. Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра. Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност.
Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения.
Ако искаш да напишеш една права линия, докато се колебаеш. Трябва да имаш самоувереност.
към беседата >>
Не са много.
Представете си, че вие всяка нишка късате в една минута, колко нишки ще ви вземе да скъсате хиляда нишки? Хиляда минути колко часа правят? Направете едно пресмятане. Една задача имате. /16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже?
Не са много.
Другояче вие щяхте да изгубите живота. Не считайте, че е празна работа. Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода. Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате. Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили.
към беседата >>
Ако искаш да напишеш една права линия, докато се колебаеш.
Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити Когато се развиват способностите, линията на челото започва да се издига, докато дойде до перпендикуляра вече. Те са основни линии. Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра. Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност. Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения.
Ако искаш да напишеш една права линия, докато се колебаеш.
Трябва да имаш самоувереност.
към беседата >>
Другояче вие щяхте да изгубите живота.
Хиляда минути колко часа правят? Направете едно пресмятане. Една задача имате. /16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже? Не са много.
Другояче вие щяхте да изгубите живота.
Не считайте, че е празна работа. Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода. Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате. Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили. Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода.
към беседата >>
Трябва да имаш самоувереност.
Те са основни линии. Когато умствените способности са добре развити – който разбира закона – челото се приближава до перпендикуляра, устните се отдалечават от перпендикуляра. Защото ако устните се приближават, а челото се отдалечава, имаме една несъразмерност. Ако се изучава изкуството, ако се изучава геометрически, има известни математически отношения. Ако искаш да напишеш една права линия, докато се колебаеш.
Трябва да имаш самоувереност.
към беседата >>
Не считайте, че е празна работа.
Направете едно пресмятане. Една задача имате. /16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже? Не са много. Другояче вие щяхте да изгубите живота.
Не считайте, че е празна работа.
Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода. Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате. Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили. Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода. Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил.
към беседата >>
Ако спуснеш един перпендикуляр, ще има едно малко изкривяване (Фиг. 2).
Ако спуснеш един перпендикуляр, ще има едно малко изкривяване (Фиг. 2).
Значи, трябва да имате два центъра, имате цял един свят. Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята. Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля. Така се определя. Умът, това е горната част на лицето – челото.
към беседата >>
Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода.
Една задача имате. /16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже? Не са много. Другояче вие щяхте да изгубите живота. Не считайте, че е празна работа.
Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода.
Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате. Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили. Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода. Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил. Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100.
към беседата >>
Значи, трябва да имате два центъра, имате цял един свят.
Ако спуснеш един перпендикуляр, ще има едно малко изкривяване (Фиг. 2).
Значи, трябва да имате два центъра, имате цял един свят.
Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята. Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля. Така се определя. Умът, това е горната част на лицето – челото. Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата.
към беседата >>
Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате.
/16 часа./ Представете си, че вие сте свързани с едно въже от хиляда нишки, много ли са 16 часа, за да се освободите от това въже? Не са много. Другояче вие щяхте да изгубите живота. Не считайте, че е празна работа. Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода.
Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате.
Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили. Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода. Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил. Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100. Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни.
към беседата >>
Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята.
Ако спуснеш един перпендикуляр, ще има едно малко изкривяване (Фиг. 2). Значи, трябва да имате два центъра, имате цял един свят.
Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята.
Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля. Така се определя. Умът, това е горната част на лицето – челото. Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата. От вглъбнатината на носа до края на брадата показва вашата воля как е действувала или областта на вашето тяло, областта на физическото тяло.
към беседата >>
Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили.
Не са много. Другояче вие щяхте да изгубите живота. Не считайте, че е празна работа. Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода. Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате.
Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили.
Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода. Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил. Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100. Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни. Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен.
към беседата >>
Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля.
Ако спуснеш един перпендикуляр, ще има едно малко изкривяване (Фиг. 2). Значи, трябва да имате два центъра, имате цял един свят. Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята.
Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля.
Така се определя. Умът, това е горната част на лицето – челото. Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата. От вглъбнатината на носа до края на брадата показва вашата воля как е действувала или областта на вашето тяло, областта на физическото тяло. Та казвам: Всяка една деятелност се отразява.
към беседата >>
Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода.
Другояче вие щяхте да изгубите живота. Не считайте, че е празна работа. Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода. Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате. Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили.
Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода.
Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил. Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100. Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни. Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен. Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил.
към беседата >>
Така се определя.
Ако спуснеш един перпендикуляр, ще има едно малко изкривяване (Фиг. 2). Значи, трябва да имате два центъра, имате цял един свят. Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята. Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля.
Така се определя.
Умът, това е горната част на лицето – челото. Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата. От вглъбнатината на носа до края на брадата показва вашата воля как е действувала или областта на вашето тяло, областта на физическото тяло. Та казвам: Всяка една деятелност се отразява.
към беседата >>
Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил.
Не считайте, че е празна работа. Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода. Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате. Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили. Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода.
Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил.
Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100. Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни. Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен. Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил. Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите.
към беседата >>
Умът, това е горната част на лицето – челото.
Ако спуснеш един перпендикуляр, ще има едно малко изкривяване (Фиг. 2). Значи, трябва да имате два центъра, имате цял един свят. Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята. Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля. Така се определя.
Умът, това е горната част на лицето – челото.
Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата. От вглъбнатината на носа до края на брадата показва вашата воля как е действувала или областта на вашето тяло, областта на физическото тяло. Та казвам: Всяка една деятелност се отразява.
към беседата >>
Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100.
Всяка една мъчнотия разрешена показва свобода. Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате. Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили. Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода. Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил.
Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100.
Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни. Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен. Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил. Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите. Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят.
към беседата >>
Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата.
Значи, трябва да имате два центъра, имате цял един свят. Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята. Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля. Така се определя. Умът, това е горната част на лицето – челото.
Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата.
От вглъбнатината на носа до края на брадата показва вашата воля как е действувала или областта на вашето тяло, областта на физическото тяло. Та казвам: Всяка една деятелност се отразява.
към беседата >>
Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни.
Като разрешавате правилно мъчнотиите, вие се освобождавате. Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили. Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода. Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил. Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100.
Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни.
Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен. Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил. Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите. Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят. Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви.
към беседата >>
От вглъбнатината на носа до края на брадата показва вашата воля как е действувала или областта на вашето тяло, областта на физическото тяло.
Зависи какво е отношението на едно лице към тия два свята. Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля. Така се определя. Умът, това е горната част на лицето – челото. Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата.
От вглъбнатината на носа до края на брадата показва вашата воля как е действувала или областта на вашето тяло, областта на физическото тяло.
Та казвам: Всяка една деятелност се отразява.
към беседата >>
Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен.
Та всяка мъчнотия, която е правилно разрешена, вие сте се освободили. Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода. Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил. Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100. Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни.
Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен.
Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил. Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите. Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят. Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите.
към беседата >>
Та казвам: Всяка една деятелност се отразява.
Какво отношение има вашият ум, какво отношение има вашето сърце и какво отношение има вашата воля. Така се определя. Умът, това е горната част на лицето – челото. Две, това е сърцето, областта на ума и три е волята на човека – брадата. От вглъбнатината на носа до края на брадата показва вашата воля как е действувала или областта на вашето тяло, областта на физическото тяло.
Та казвам: Всяка една деятелност се отразява.
към беседата >>
Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил.
Та всички мъчнотии, които сте разрешили, показват, че вие сте добили свобода. Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил. Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100. Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни. Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен.
Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил.
Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите. Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят. Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата.
към беседата >>
Функциите на волята се отразяват, от носа надолу строят.
Функциите на волята се отразяват, от носа надолу строят.
Сърцето строи средната част на лицето. Умът строи горната част. Има известни течения. Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото. Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3).
към беседата >>
Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите.
Но човек зависи кои мъчнотии е разрешил. Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100. Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни. Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен. Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил.
Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите.
Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят. Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек.
към беседата >>
Сърцето строи средната част на лицето.
Функциите на волята се отразяват, от носа надолу строят.
Сърцето строи средната част на лицето.
Умът строи горната част. Има известни течения. Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото. Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3). Този е заинтересуван само от ядене и пиене.
към беседата >>
Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят.
Някои от вас може да са разрешили десет мъчнотии, някои 15, 20, 30, 40, 50, 100. Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни. Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен. Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил. Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите.
Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят.
Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек.
към беседата >>
Умът строи горната част.
Функциите на волята се отразяват, от носа надолу строят. Сърцето строи средната част на лицето.
Умът строи горната част.
Има известни течения. Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото. Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3). Този е заинтересуван само от ядене и пиене. То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума.
към беседата >>
Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви.
Значи, колкото повече мъчнотии разрешавате, толкова сте по-свободни. Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен. Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил. Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите. Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят.
Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви.
Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек.
към беседата >>
Има известни течения.
Функциите на волята се отразяват, от носа надолу строят. Сърцето строи средната част на лицето. Умът строи горната част.
Има известни течения.
Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото. Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3). Този е заинтересуван само от ядене и пиене. То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума. Тъй, както животните имат такива желания.
към беседата >>
Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите.
Който е разрешил повече мъчнотии, е по-силен. Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил. Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите. Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят. Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви.
Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите.
Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е.
към беседата >>
Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото.
Функциите на волята се отразяват, от носа надолу строят. Сърцето строи средната част на лицето. Умът строи горната част. Има известни течения.
Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото.
Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3). Този е заинтересуван само от ядене и пиене. То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума. Тъй, както животните имат такива желания. Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение?
към беседата >>
Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата.
Тогава ние сме дошли до това заключение: По формата на главата може да се съди колко мъчнотии човек е разрешил. Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите. Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят. Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите.
Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата.
Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае.
към беседата >>
Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3).
Функциите на волята се отразяват, от носа надолу строят. Сърцето строи средната част на лицето. Умът строи горната част. Има известни течения. Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото.
Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3).
Този е заинтересуван само от ядене и пиене. То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума. Тъй, както животните имат такива желания. Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение? Веднага котката ще измечи.
към беседата >>
Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек.
Правилната форма на главата съответствува на правилното разрешение на мъчнотиите. Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят. Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата.
Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек.
По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае. Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата.
към беседата >>
Този е заинтересуван само от ядене и пиене.
Сърцето строи средната част на лицето. Умът строи горната част. Има известни течения. Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото. Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3).
Този е заинтересуван само от ядене и пиене.
То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума. Тъй, както животните имат такива желания. Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение? Веднага котката ще измечи. Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала.
към беседата >>
По ухото можеш да познаеш един човек.
Челото се е образувало от разрешаване на мъчнотии в умствения свят. Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек.
По ухото можеш да познаеш един човек.
По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае. Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата. То е хубаво ние да живеем разумно.
към беседата >>
То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума.
Умът строи горната част. Има известни течения. Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото. Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3). Този е заинтересуван само от ядене и пиене.
То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума.
Тъй, както животните имат такива желания. Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение? Веднага котката ще измечи. Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала. Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга.
към беседата >>
По носа можеш да познаеш един човек.
Та казвам: Всяка една деятелност, която вие проявявате в който и да е свят, ще се отрази във вашето лице или върху челото, или върху носа, или върху устата ви. Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек.
По носа можеш да познаеш един човек.
По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае. Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата. То е хубаво ние да живеем разумно. Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето.
към беседата >>
Тъй, както животните имат такива желания.
Има известни течения. Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото. Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3). Този е заинтересуван само от ядене и пиене. То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума.
Тъй, както животните имат такива желания.
Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение? Веднага котката ще измечи. Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала. Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга. Но представете си, че свържете рибата за опашката, тя я хване и не може да улови рибата и тя се намира в едно противоречие.
към беседата >>
По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е.
Всяка една деятелност ще се отрази или върху очите, във формата на очите, или в строежа на очите. Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек.
По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е.
Който разбира, може да познае. Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата. То е хубаво ние да живеем разумно. Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето. Тъй щото остават дефекти.
към беседата >>
Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение?
Когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото. Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3). Този е заинтересуван само от ядене и пиене. То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума. Тъй, както животните имат такива желания.
Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение?
Веднага котката ще измечи. Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала. Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга. Но представете си, че свържете рибата за опашката, тя я хване и не може да улови рибата и тя се намира в едно противоречие. Чуди се как да не може да я вземе, не може да разбере, ще се държи някъде.
към беседата >>
Който разбира, може да познае.
Всяка една деятелност ще се отрази или върху ухото отгоре, или отдолу, или по средата. Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е.
Който разбира, може да познае.
Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата. То е хубаво ние да живеем разумно. Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето. Тъй щото остават дефекти. Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено.
към беседата >>
Веднага котката ще измечи.
Във втория чертеж перпендикулярът се приближава към устата, отдалечава се от челото (Фиг. 3). Този е заинтересуван само от ядене и пиене. То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума. Тъй, както животните имат такива желания. Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение?
Веднага котката ще измечи.
Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала. Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга. Но представете си, че свържете рибата за опашката, тя я хване и не може да улови рибата и тя се намира в едно противоречие. Чуди се как да не може да я вземе, не може да разбере, ще се държи някъде.
към беседата >>
Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата.
Затуй казвам, че има едно съответствие между тялото и самия човек. По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае.
Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата.
То е хубаво ние да живеем разумно. Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето. Тъй щото остават дефекти. Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено. Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен.
към беседата >>
Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала.
Този е заинтересуван само от ядене и пиене. То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума. Тъй, както животните имат такива желания. Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение? Веднага котката ще измечи.
Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала.
Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга. Но представете си, че свържете рибата за опашката, тя я хване и не може да улови рибата и тя се намира в едно противоречие. Чуди се как да не може да я вземе, не може да разбере, ще се държи някъде.
към беседата >>
То е хубаво ние да живеем разумно.
По ухото можеш да познаеш един човек. По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае. Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата.
То е хубаво ние да живеем разумно.
Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето. Тъй щото остават дефекти. Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено. Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен. Защо трябва да живеем добре?
към беседата >>
Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга.
То е карикатура, която развива известни желания, които не са под контрола на волята, под контрола на ума. Тъй, както животните имат такива желания. Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение? Веднага котката ще измечи. Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала.
Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга.
Но представете си, че свържете рибата за опашката, тя я хване и не може да улови рибата и тя се намира в едно противоречие. Чуди се как да не може да я вземе, не може да разбере, ще се държи някъде.
към беседата >>
Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето.
По носа можеш да познаеш един човек. По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае. Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата. То е хубаво ние да живеем разумно.
Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето.
Тъй щото остават дефекти. Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено. Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен. Защо трябва да живеем добре? – За да имаш добре построено тяло, за да имаш добре построено сърце и за да имаш добре построена глава.
към беседата >>
Но представете си, че свържете рибата за опашката, тя я хване и не може да улови рибата и тя се намира в едно противоречие.
Тъй, както животните имат такива желания. Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение? Веднага котката ще измечи. Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала. Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга.
Но представете си, че свържете рибата за опашката, тя я хване и не може да улови рибата и тя се намира в едно противоречие.
Чуди се как да не може да я вземе, не може да разбере, ще се държи някъде.
към беседата >>
Тъй щото остават дефекти.
По челото, по устата можеш да познаеш един (човек) какъв е. Който разбира, може да познае. Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата. То е хубаво ние да живеем разумно. Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето.
Тъй щото остават дефекти.
Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено. Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен. Защо трябва да живеем добре? – За да имаш добре построено тяло, за да имаш добре построено сърце и за да имаш добре построена глава. Щом имаш тия трите неща, другото е лесно, всичко в света се постига.
към беседата >>
Чуди се как да не може да я вземе, не може да разбере, ще се държи някъде.
Вие турете риба и оставете една котка, ще видите, ще бъде ли тя господарка на своето положение? Веднага котката ще измечи. Оставете една риба, котката веднага ще изгуби равновесие, в нея ще се зароди едно желание, което от хиляди години го е упражнявала. Тя ловила риби по водата и като (види) тази риба, казва: „Време е да я хвана.“ Като я хване, ще иска да бяга. Но представете си, че свържете рибата за опашката, тя я хване и не може да улови рибата и тя се намира в едно противоречие.
Чуди се как да не може да я вземе, не може да разбере, ще се държи някъде.
към беседата >>
Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено.
Който разбира, може да познае. Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата. То е хубаво ние да живеем разумно. Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето. Тъй щото остават дефекти.
Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено.
Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен. Защо трябва да живеем добре? – За да имаш добре построено тяло, за да имаш добре построено сърце и за да имаш добре построена глава. Щом имаш тия трите неща, другото е лесно, всичко в света се постига.
към беседата >>
Казвам: Всяко едно действие може да се отрази или в челото ви, или в носа ви, или във веждите ви.
Казвам: Всяко едно действие може да се отрази или в челото ви, или в носа ви, или във веждите ви.
Веждите са граница. Носът, и той е граница. Устата, и тя е граница. Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене. Между очите и яденето има известно правилно отношение.
към беседата >>
Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен.
Туй показва доколко човек живее съобразно със законите на природата. То е хубаво ние да живеем разумно. Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето. Тъй щото остават дефекти. Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено.
Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен.
Защо трябва да живеем добре? – За да имаш добре построено тяло, за да имаш добре построено сърце и за да имаш добре построена глава. Щом имаш тия трите неща, другото е лесно, всичко в света се постига.
към беседата >>
Веждите са граница.
Казвам: Всяко едно действие може да се отрази или в челото ви, или в носа ви, или във веждите ви.
Веждите са граница.
Носът, и той е граница. Устата, и тя е граница. Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене. Между очите и яденето има известно правилно отношение. Значи, хармонират си.
към беседата >>
Защо трябва да живеем добре?
То е хубаво ние да живеем разумно. Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето. Тъй щото остават дефекти. Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено. Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен.
Защо трябва да живеем добре?
– За да имаш добре построено тяло, за да имаш добре построено сърце и за да имаш добре построена глава. Щом имаш тия трите неща, другото е лесно, всичко в света се постига.
към беседата >>
Носът, и той е граница.
Казвам: Всяко едно действие може да се отрази или в челото ви, или в носа ви, или във веждите ви. Веждите са граница.
Носът, и той е граница.
Устата, и тя е граница. Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене. Между очите и яденето има известно правилно отношение. Значи, хармонират си. Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува.
към беседата >>
– За да имаш добре построено тяло, за да имаш добре построено сърце и за да имаш добре построена глава.
Всяко неразрешаване (на) какъв да е природен закон, се остава един дефект някъде в лицето. Тъй щото остават дефекти. Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено. Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен. Защо трябва да живеем добре?
– За да имаш добре построено тяло, за да имаш добре построено сърце и за да имаш добре построена глава.
Щом имаш тия трите неща, другото е лесно, всичко в света се постига.
към беседата >>
Устата, и тя е граница.
Казвам: Всяко едно действие може да се отрази или в челото ви, или в носа ви, или във веждите ви. Веждите са граница. Носът, и той е граница.
Устата, и тя е граница.
Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене. Между очите и яденето има известно правилно отношение. Значи, хармонират си. Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува. Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш.
към беседата >>
Щом имаш тия трите неща, другото е лесно, всичко в света се постига.
Тъй щото остават дефекти. Затуй трябва да живеем добре, за да имаме едно сърце добре построено. Трябва да живеем добре, за да имаме един мозък, добре построен. Защо трябва да живеем добре? – За да имаш добре построено тяло, за да имаш добре построено сърце и за да имаш добре построена глава.
Щом имаш тия трите неща, другото е лесно, всичко в света се постига.
към беседата >>
Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене.
Казвам: Всяко едно действие може да се отрази или в челото ви, или в носа ви, или във веждите ви. Веждите са граница. Носът, и той е граница. Устата, и тя е граница.
Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене.
Между очите и яденето има известно правилно отношение. Значи, хармонират си. Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува. Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш. Значи, паралелни са, хармонични са.
към беседата >>
Между очите и яденето има известно правилно отношение.
Казвам: Всяко едно действие може да се отрази или в челото ви, или в носа ви, или във веждите ви. Веждите са граница. Носът, и той е граница. Устата, и тя е граница. Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене.
Между очите и яденето има известно правилно отношение.
Значи, хармонират си. Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува. Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш. Значи, паралелни са, хармонични са. Очите по същия начин възприемат светлината.
към беседата >>
Значи, хармонират си.
Веждите са граница. Носът, и той е граница. Устата, и тя е граница. Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене. Между очите и яденето има известно правилно отношение.
Значи, хармонират си.
Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува. Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш. Значи, паралелни са, хармонични са. Очите по същия начин възприемат светлината. Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата.
към беседата >>
Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува.
Носът, и той е граница. Устата, и тя е граница. Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене. Между очите и яденето има известно правилно отношение. Значи, хармонират си.
Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува.
Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш. Значи, паралелни са, хармонични са. Очите по същия начин възприемат светлината. Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата. И веждите, и устата хоризонтално са положени.
към беседата >>
Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш.
Устата, и тя е граница. Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене. Между очите и яденето има известно правилно отношение. Значи, хармонират си. Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува.
Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш.
Значи, паралелни са, хармонични са. Очите по същия начин възприемат светлината. Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата. И веждите, и устата хоризонтално са положени. Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата?
към беседата >>
Значи, паралелни са, хармонични са.
Човек винаги наблюдава неща, които са за ядене. Между очите и яденето има известно правилно отношение. Значи, хармонират си. Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува. Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш.
Значи, паралелни са, хармонични са.
Очите по същия начин възприемат светлината. Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата. И веждите, и устата хоризонтално са положени. Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е поставен отвесен?
към беседата >>
Очите по същия начин възприемат светлината.
Между очите и яденето има известно правилно отношение. Значи, хармонират си. Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува. Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш. Значи, паралелни са, хармонични са.
Очите по същия начин възприемат светлината.
Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата. И веждите, и устата хоризонтално са положени. Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е поставен отвесен? Имате вече два свята, които са отделни.
към беседата >>
Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата.
Значи, хармонират си. Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува. Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш. Значи, паралелни са, хармонични са. Очите по същия начин възприемат светлината.
Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата.
И веждите, и устата хоризонтално са положени. Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е поставен отвесен? Имате вече два свята, които са отделни. Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен.
към беседата >>
И веждите, и устата хоризонтално са положени.
Човек всякога наблюдава нещо с оглед, че той трябва да се ползува. Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш. Значи, паралелни са, хармонични са. Очите по същия начин възприемат светлината. Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата.
И веждите, и устата хоризонтално са положени.
Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е поставен отвесен? Имате вече два свята, които са отделни. Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен. Имат само прилика.
към беседата >>
Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата?
Наблюдаваш известна храна, имаш предвид да я опиташ, искаш да я вкусиш. Значи, паралелни са, хармонични са. Очите по същия начин възприемат светлината. Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата. И веждите, и устата хоризонтално са положени.
Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата?
И защо е поставен отвесен? Имате вече два свята, които са отделни. Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен. Имат само прилика. Носът е вече, който съединява тия противоречия.
към беседата >>
И защо е поставен отвесен?
Значи, паралелни са, хармонични са. Очите по същия начин възприемат светлината. Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата. И веждите, и устата хоризонтално са положени. Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата?
И защо е поставен отвесен?
Имате вече два свята, които са отделни. Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен. Имат само прилика. Носът е вече, който съединява тия противоречия. Той е мост.
към беседата >>
Имате вече два свята, които са отделни.
Очите по същия начин възприемат светлината. Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата. И веждите, и устата хоризонтално са положени. Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е поставен отвесен?
Имате вече два свята, които са отделни.
Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен. Имат само прилика. Носът е вече, който съединява тия противоречия. Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения.
към беседата >>
Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен.
Но (има) известен паралелизъм между веждите и устата. И веждите, и устата хоризонтално са положени. Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е поставен отвесен? Имате вече два свята, които са отделни.
Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен.
Имат само прилика. Носът е вече, който съединява тия противоречия. Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е мост.
към беседата >>
Имат само прилика.
И веждите, и устата хоризонтално са положени. Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е поставен отвесен? Имате вече два свята, които са отделни. Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен.
Имат само прилика.
Носът е вече, който съединява тия противоречия. Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е мост. Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка.
към беседата >>
Носът е вече, който съединява тия противоречия.
Сега, защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е поставен отвесен? Имате вече два свята, които са отделни. Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен. Имат само прилика.
Носът е вече, който съединява тия противоречия.
Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е мост. Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка. Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят.
към беседата >>
Той е мост.
И защо е поставен отвесен? Имате вече два свята, които са отделни. Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен. Имат само прилика. Носът е вече, който съединява тия противоречия.
Той е мост.
Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е мост. Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка. Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят. Ако го няма умът, няма да има връзка.
към беседата >>
Носът съединява физическия свят с Божествения.
Имате вече два свята, които са отделни. Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен. Имат само прилика. Носът е вече, който съединява тия противоречия. Той е мост.
Носът съединява физическия свят с Божествения.
Той е мост. Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка. Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят. Ако го няма умът, няма да има връзка. Тия два свята ще бъдат отделни.
към беседата >>
Той е мост.
Светът на зрението е един свят и светът на храненето е друг свят отделен. Имат само прилика. Носът е вече, който съединява тия противоречия. Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения.
Той е мост.
Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка. Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят. Ако го няма умът, няма да има връзка. Тия два свята ще бъдат отделни. Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят.
към беседата >>
Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка.
Имат само прилика. Носът е вече, който съединява тия противоречия. Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е мост.
Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка.
Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят. Ако го няма умът, няма да има връзка. Тия два свята ще бъдат отделни. Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят. Духовният свят трансформира.
към беседата >>
Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят.
Носът е вече, който съединява тия противоречия. Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е мост. Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка.
Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят.
Ако го няма умът, няма да има връзка. Тия два свята ще бъдат отделни. Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят. Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът?
към беседата >>
Ако го няма умът, няма да има връзка.
Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е мост. Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка. Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят.
Ако го няма умът, няма да има връзка.
Тия два свята ще бъдат отделни. Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят. Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът? “ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят.
към беседата >>
Тия два свята ще бъдат отделни.
Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е мост. Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка. Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят. Ако го няма умът, няма да има връзка.
Тия два свята ще бъдат отделни.
Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят. Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът? “ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото.
към беседата >>
Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят.
Той е мост. Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка. Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят. Ако го няма умът, няма да има връзка. Тия два свята ще бъдат отделни.
Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят.
Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът? “ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото. Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота.
към беседата >>
Духовният свят трансформира.
Без носа, между физическия свят и Божествения няма връзка. Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят. Ако го няма умът, няма да има връзка. Тия два свята ще бъдат отделни. Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят.
Духовният свят трансформира.
Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът? “ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото. Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота. Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята.
към беседата >>
Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът?
Значи, умът е, който съединява, свързва Божествения свят и физическия свят. Ако го няма умът, няма да има връзка. Тия два свята ще бъдат отделни. Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят. Духовният свят трансформира.
Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът?
“ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото. Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота. Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята. Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка.
към беседата >>
“ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят.
Ако го няма умът, няма да има връзка. Тия два свята ще бъдат отделни. Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят. Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът?
“ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят.
Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото. Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота. Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята. Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка. Щом дойде вече умът, той показва връзката.
към беседата >>
Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото.
Тия два свята ще бъдат отделни. Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят. Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът? “ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят.
Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото.
Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота. Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята. Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка. Щом дойде вече умът, той показва връзката. Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно.
към беседата >>
Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота.
Но всичко онова, което става във физическия свят, се отразява в Божествения и от Божествения се отразяват върху физическия свят. Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът? “ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото.
Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота.
Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята. Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка. Щом дойде вече умът, той показва връзката. Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно. Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни.
към беседата >>
Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята.
Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът? “ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото. Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота.
Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята.
Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка. Щом дойде вече умът, той показва връзката. Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно. Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения.
към беседата >>
Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка.
Като погледнеш носа, ще кажеш: „Какво нещо е носът? “ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото. Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота. Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята.
Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка.
Щом дойде вече умът, той показва връзката. Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно. Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва?
към беседата >>
Щом дойде вече умът, той показва връзката.
“ – Носът е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото. Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота. Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята. Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка.
Щом дойде вече умът, той показва връзката.
Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно. Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва? В нас е причината.
към беседата >>
Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно.
Земният живот само чрез ума може да дойде в пълен контакт в Божественото. Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота. Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята. Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка. Щом дойде вече умът, той показва връзката.
Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно.
Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва? В нас е причината. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко.
към беседата >>
Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни.
Само като мислим, можем да разберем донякъде смисъла на живота. Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята. Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка. Щом дойде вече умът, той показва връзката. Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно.
Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни.
Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва? В нас е причината. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко. Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа.
към беседата >>
Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения.
Щом го няма умът, животът ни се вижда разпокъсан на земята. Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка. Щом дойде вече умът, той показва връзката. Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно. Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни.
Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения.
Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва? В нас е причината. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко. Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа. После наблюдавай какво ще стане в тебе.
към беседата >>
Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва?
Всичко онова, което вършим, ни се вижда, че няма смисъл, разпокъсано, няма връзка. Щом дойде вече умът, той показва връзката. Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно. Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения.
Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва?
В нас е причината. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко. Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа. После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън.
към беседата >>
В нас е причината.
Щом дойде вече умът, той показва връзката. Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно. Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва?
В нас е причината.
Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко. Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа. После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън. Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа.
към беседата >>
Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко.
Колкото носът е по-правилно развит, толкова разбирането е по-правилно. Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва? В нас е причината.
Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко.
Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа. После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън. Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа. Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата.
към беседата >>
Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа.
Колкото носът е по-правилно развит, тогава разбиранията са правилни. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва? В нас е причината. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко.
Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа.
После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън. Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа. Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа.
към беседата >>
После наблюдавай какво ще стане в тебе.
Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да тури един мост, е на връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва? В нас е причината. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко. Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа.
После наблюдавай какво ще стане в тебе.
Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън. Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа. Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нещата не са безсмислени.
към беседата >>
Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън.
Тогава, щом вие сте недоволен от живота, какво показва? В нас е причината. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко. Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа. После наблюдавай какво ще стане в тебе.
Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън.
Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа. Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нещата не са безсмислени. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си.
към беседата >>
Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа.
В нас е причината. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко. Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа. После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън.
Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа.
Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нещата не са безсмислени. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. Човек трябва да влиза в контакт.
към беседата >>
Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата.
Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, потупай си носа с показалеца, побутни го малко. Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа. После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън. Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа.
Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата.
Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нещата не са безсмислени. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. Човек трябва да влиза в контакт. Тогава трябва да знае как да хваща носа.
към беседата >>
Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа.
Кажи: „Дай ми сведения.“ Наблюдавайте, бутни си носа веднъж или дваж, или три пъти, или четири пъти, до десет пъти побутни си носа. После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън. Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа. Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата.
Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа.
В природата нещата не са безсмислени. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. Човек трябва да влиза в контакт. Тогава трябва да знае как да хваща носа. Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста.
към беседата >>
В природата нещата не са безсмислени.
После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън. Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа. Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа.
В природата нещата не са безсмислени.
То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. Човек трябва да влиза в контакт. Тогава трябва да знае как да хваща носа. Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста. Зависи как пипате вашия нос.
към беседата >>
То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си.
Не само това, но природата понякой път по изкуствен начин ще ви застави да бутате носа, постоянно хващате носа, има нещо да извадите от носа навън. Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа. Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нещата не са безсмислени.
То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си.
Човек трябва да влиза в контакт. Тогава трябва да знае как да хваща носа. Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста. Зависи как пипате вашия нос. Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни.
към беседата >>
Човек трябва да влиза в контакт.
Някой отвътре ще те застави да извадиш кърпата, да извадиш нещо от носа. Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нещата не са безсмислени. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си.
Човек трябва да влиза в контакт.
Тогава трябва да знае как да хваща носа. Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста. Зависи как пипате вашия нос. Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни. Долната част на носа е израз на човешката чувствителност.
към беседата >>
Тогава трябва да знае как да хваща носа.
Благодарете на това, понеже по този начин вие уравновесявате работата. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нещата не са безсмислени. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. Човек трябва да влиза в контакт.
Тогава трябва да знае как да хваща носа.
Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста. Зависи как пипате вашия нос. Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни. Долната част на носа е израз на човешката чувствителност. Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита.
към беседата >>
Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста.
Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нещата не са безсмислени. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. Човек трябва да влиза в контакт. Тогава трябва да знае как да хваща носа.
Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста.
Зависи как пипате вашия нос. Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни. Долната част на носа е израз на човешката чувствителност. Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита. Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност.
към беседата >>
Зависи как пипате вашия нос.
В природата нещата не са безсмислени. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. Човек трябва да влиза в контакт. Тогава трябва да знае как да хваща носа. Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста.
Зависи как пипате вашия нос.
Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни. Долната част на носа е израз на човешката чувствителност. Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита. Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност. Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете.
към беседата >>
Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни.
То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. Човек трябва да влиза в контакт. Тогава трябва да знае как да хваща носа. Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста. Зависи как пипате вашия нос.
Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни.
Долната част на носа е израз на човешката чувствителност. Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита. Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност. Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита.
към беседата >>
Долната част на носа е израз на човешката чувствителност.
Човек трябва да влиза в контакт. Тогава трябва да знае как да хваща носа. Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста. Зависи как пипате вашия нос. Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни.
Долната част на носа е израз на човешката чувствителност.
Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита. Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност. Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа.
към беседата >>
Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита.
Тогава трябва да знае как да хваща носа. Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста. Зависи как пипате вашия нос. Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни. Долната част на носа е израз на човешката чувствителност.
Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита.
Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност. Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете.
към беседата >>
Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност.
Понякой път хваща с двата пръста, после с трите пръста. Зависи как пипате вашия нос. Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни. Долната част на носа е израз на човешката чувствителност. Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита.
Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност.
Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно.
към беседата >>
Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете.
Зависи как пипате вашия нос. Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни. Долната част на носа е израз на човешката чувствителност. Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита. Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност.
Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете.
Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта.
към беседата >>
Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита.
Като ви говоря така, не искам да дойдете до суеверие, но казвам: Всичките неща в природата са съобразни. Долната част на носа е израз на човешката чувствителност. Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита. Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност. Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете.
Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита.
Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл.
към беседата >>
Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа.
Долната част на носа е израз на човешката чувствителност. Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита. Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност. Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита.
Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа.
Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли.
към беседата >>
Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете.
Колкото са развити тия вглъбнатини на носа, ноздрите, толкоз и чувствителността е по-развита. Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност. Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа.
Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете.
Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта.
към беседата >>
Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно.
Тези малки гънки, когато се развиват, показват развитието на човешката чувствителност. Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете.
Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно.
Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл.
към беседата >>
Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта.
Когато носът е сплеснат, тия части имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно.
Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта.
Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота.
към беседата >>
Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл.
Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта.
Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл.
Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии.
към беседата >>
Трябва да се даде материал, какво да мисли.
Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл.
Трябва да се даде материал, какво да мисли.
Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата.
към беседата >>
Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта.
Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли.
Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта.
Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата. Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата.
към беседата >>
Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл.
Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта.
Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл.
Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата. Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата. Той разбърка всичките частици.
към беседата >>
Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота.
Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл.
Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота.
Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата. Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата. Той разбърка всичките частици. Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща.
към беседата >>
Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии.
Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота.
Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии.
Представете си един учител, който има предметно учение с децата. Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата. Той разбърка всичките частици. Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща. Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни.
към беседата >>
Представете си един учител, който има предметно учение с децата.
Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии.
Представете си един учител, който има предметно учение с децата.
Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата. Той разбърка всичките частици. Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща. Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни. Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата.
към беседата >>
Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата.
Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата.
Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата.
Той разбърка всичките частици. Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща. Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни. Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата. Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща.
към беседата >>
Той разбърка всичките частици.
Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата. Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата.
Той разбърка всичките частици.
Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща. Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни. Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата. Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща. Или някое животно, направено от частици, пак знаят как да го наредят.
към беседата >>
Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща.
Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата. Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата. Той разбърка всичките частици.
Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща.
Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни. Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата. Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща. Или някое животно, направено от частици, пак знаят как да го наредят. Казвам: Противоречията в живота са разхвърляни числа, които трябва да ги съедините.
към беседата >>
Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни.
Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата. Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата. Той разбърка всичките частици. Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща.
Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни.
Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата. Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща. Или някое животно, направено от частици, пак знаят как да го наредят. Казвам: Противоречията в живота са разхвърляни числа, които трябва да ги съедините.
към беседата >>
Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата.
Представете си един учител, който има предметно учение с децата. Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата. Той разбърка всичките частици. Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща. Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни.
Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата.
Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща. Или някое животно, направено от частици, пак знаят как да го наредят. Казвам: Противоречията в живота са разхвърляни числа, които трябва да ги съедините.
към беседата >>
Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща.
Една къщица, която е направена от малки частици, той вземе, че я разхвърли на части и казва: „Я наредете къщата.“ Показва правилата, как трябва да се построи къщата. Той разбърка всичките частици. Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща. Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни. Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата.
Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща.
Или някое животно, направено от частици, пак знаят как да го наредят. Казвам: Противоречията в живота са разхвърляни числа, които трябва да ги съедините.
към беседата >>
Или някое животно, направено от частици, пак знаят как да го наредят.
Той разбърка всичките частици. Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща. Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни. Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата. Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща.
Или някое животно, направено от частици, пак знаят как да го наредят.
Казвам: Противоречията в живота са разхвърляни числа, които трябва да ги съедините.
към беседата >>
Казвам: Противоречията в живота са разхвърляни числа, които трябва да ги съедините.
Тогава децата започват да търсят частиците, да съградят цялата къща. Вие се намирате в един свят, дето частиците са разхвърляни. Учителят казва: „Я съградете къщата.“ Време се изисква, докато съградят къщата. Децата нареждат изкусно, нареждат, съграждат, знаят кое къде да турят, съграждат цялата къща. Или някое животно, направено от частици, пак знаят как да го наредят.
Казвам: Противоречията в живота са разхвърляни числа, които трябва да ги съедините.
към беседата >>
Нямате разположение, на какво се дължи неразположението?
Нямате разположение, на какво се дължи неразположението?
Неразположението може да се дължи на това, че нямате хляб. Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода. Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл. Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас. Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят.
към беседата >>
Неразположението може да се дължи на това, че нямате хляб.
Нямате разположение, на какво се дължи неразположението?
Неразположението може да се дължи на това, че нямате хляб.
Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода. Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл. Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас. Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят. В какво седи вашето недоволство?
към беседата >>
Какви бяха положенията на миналата лекция?
Какви бяха положенията на миналата лекция?
към беседата >>
Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода.
Нямате разположение, на какво се дължи неразположението? Неразположението може да се дължи на това, че нямате хляб.
Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода.
Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл. Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас. Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят. В какво седи вашето недоволство? Имате известно неразположение, то е на място.
към беседата >>
Ако имате една фотография, кои предмети се отпечатват по ясно в картината?
Ако имате една фотография, кои предмети се отпечатват по ясно в картината?
Защо някой път казвате: „Той иска да се покаже.“ Някой път сте недоволни, казвате: „Той иска да се покаже.“ Каква е разликата между онзи, който иска да се покаже и онзи, който не иска да се покаже? Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави? Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо. Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор? Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека?
към беседата >>
Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл.
Нямате разположение, на какво се дължи неразположението? Неразположението може да се дължи на това, че нямате хляб. Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода.
Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл.
Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас. Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят. В какво седи вашето недоволство? Имате известно неразположение, то е на място. Туй неразположение може да го разрешите.
към беседата >>
Защо някой път казвате: „Той иска да се покаже.“ Някой път сте недоволни, казвате: „Той иска да се покаже.“ Каква е разликата между онзи, който иска да се покаже и онзи, който не иска да се покаже?
Ако имате една фотография, кои предмети се отпечатват по ясно в картината?
Защо някой път казвате: „Той иска да се покаже.“ Някой път сте недоволни, казвате: „Той иска да се покаже.“ Каква е разликата между онзи, който иска да се покаже и онзи, който не иска да се покаже?
Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави? Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо. Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор? Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека? Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката.
към беседата >>
Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас.
Нямате разположение, на какво се дължи неразположението? Неразположението може да се дължи на това, че нямате хляб. Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода. Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл.
Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас.
Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят. В какво седи вашето недоволство? Имате известно неразположение, то е на място. Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е сега нещастието.
към беседата >>
Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави?
Ако имате една фотография, кои предмети се отпечатват по ясно в картината? Защо някой път казвате: „Той иска да се покаже.“ Някой път сте недоволни, казвате: „Той иска да се покаже.“ Каква е разликата между онзи, който иска да се покаже и онзи, който не иска да се покаже?
Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави?
Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо. Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор? Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека? Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже?
към беседата >>
Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят.
Нямате разположение, на какво се дължи неразположението? Неразположението може да се дължи на това, че нямате хляб. Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода. Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл. Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас.
Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят.
В какво седи вашето недоволство? Имате известно неразположение, то е на място. Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е сега нещастието. То е едно благо, една привилегия.
към беседата >>
Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо.
Ако имате една фотография, кои предмети се отпечатват по ясно в картината? Защо някой път казвате: „Той иска да се покаже.“ Някой път сте недоволни, казвате: „Той иска да се покаже.“ Каква е разликата между онзи, който иска да се покаже и онзи, който не иска да се покаже? Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави?
Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо.
Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор? Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека? Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже? Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка.
към беседата >>
В какво седи вашето недоволство?
Неразположението може да се дължи на това, че нямате хляб. Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода. Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл. Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас. Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят.
В какво седи вашето недоволство?
Имате известно неразположение, то е на място. Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е сега нещастието. То е едно благо, една привилегия. Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е?
към беседата >>
Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор?
Ако имате една фотография, кои предмети се отпечатват по ясно в картината? Защо някой път казвате: „Той иска да се покаже.“ Някой път сте недоволни, казвате: „Той иска да се покаже.“ Каква е разликата между онзи, който иска да се покаже и онзи, който не иска да се покаже? Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави? Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо.
Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор?
Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека? Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже? Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка. Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон.
към беседата >>
Имате известно неразположение, то е на място.
Неразположението може да се дължи на това, че нямате вода. Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл. Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас. Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят. В какво седи вашето недоволство?
Имате известно неразположение, то е на място.
Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е сега нещастието. То е едно благо, една привилегия. Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е? Вие казвате: „Бос съм.“ Птичките имат ли обуща?
към беседата >>
Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека?
Ако имате една фотография, кои предмети се отпечатват по ясно в картината? Защо някой път казвате: „Той иска да се покаже.“ Някой път сте недоволни, казвате: „Той иска да се покаже.“ Каква е разликата между онзи, който иска да се покаже и онзи, който не иска да се покаже? Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави? Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо. Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор?
Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека?
Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже? Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка. Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон. Това нещо те правят ли го съзнателно?
към беседата >>
Туй неразположение може да го разрешите.
Неразположението може да се дължи на това, че нямате обуща, че нямате дреха или че нямате хубав креват, може да нямате юрган или нямате риза, или неразположението може да се дължи на това, че нямате книга, която търсите или че нямате пари, или че приятелят не дошъл. Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас. Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят. В какво седи вашето недоволство? Имате известно неразположение, то е на място.
Туй неразположение може да го разрешите.
Че сте недоволни, не е сега нещастието. То е едно благо, една привилегия. Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е? Вие казвате: „Бос съм.“ Птичките имат ли обуща? Те нямат такива обуща като вашите.
към беседата >>
Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката.
Защо някой път казвате: „Той иска да се покаже.“ Някой път сте недоволни, казвате: „Той иска да се покаже.“ Каква е разликата между онзи, който иска да се покаже и онзи, който не иска да се покаже? Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави? Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо. Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор? Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека?
Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката.
Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже? Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка. Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон. Това нещо те правят ли го съзнателно? Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика.
към беседата >>
Че сте недоволни, не е сега нещастието.
Хиляди неща може да има, които можат да произведат едно недоволство във вас. Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят. В какво седи вашето недоволство? Имате известно неразположение, то е на място. Туй неразположение може да го разрешите.
Че сте недоволни, не е сега нещастието.
То е едно благо, една привилегия. Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е? Вие казвате: „Бос съм.“ Птичките имат ли обуща? Те нямат такива обуща като вашите. Ако те трябваше да носят обуща като нас, какво щеше да бъде положението им?
към беседата >>
Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже?
Казвате: „Той иска да се покаже, пък другият не иска да се покаже.“ Когато един планински ручей слиза от планината, какво прави? Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо. Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор? Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека? Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката.
Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже?
Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка. Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон. Това нещо те правят ли го съзнателно? Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика. Хората ще имат добро мнение заради него, че той е един добър цигулар, не по препоръката на цигулката.
към беседата >>
То е едно благо, една привилегия.
Вие трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство, от Божествения свят или от духовния, или от физическия свят. В какво седи вашето недоволство? Имате известно неразположение, то е на място. Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е сега нещастието.
То е едно благо, една привилегия.
Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е? Вие казвате: „Бос съм.“ Птичките имат ли обуща? Те нямат такива обуща като вашите. Ако те трябваше да носят обуща като нас, какво щеше да бъде положението им? Конят има ли обуща?
към беседата >>
Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка.
Защо, като слиза от планината, не е мълчалив, ами отдето мине, все разправя по нещо. Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор? Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека? Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже?
Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка.
Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон. Това нещо те правят ли го съзнателно? Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика. Хората ще имат добро мнение заради него, че той е един добър цигулар, не по препоръката на цигулката. Тогава можем да теглим една аналогия: Така и човешкото тяло е един инструмент, ако знаеш като цигуларя да свириш, ако знаеш да постъпваш с тялото, онова, което направи с тялото, ще го препоръча.
към беседата >>
Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е?
В какво седи вашето недоволство? Имате известно неразположение, то е на място. Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е сега нещастието. То е едно благо, една привилегия.
Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е?
Вие казвате: „Бос съм.“ Птичките имат ли обуща? Те нямат такива обуща като вашите. Ако те трябваше да носят обуща като нас, какво щеше да бъде положението им? Конят има ли обуща? Котката има ли обуща?
към беседата >>
Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон.
Казвам: В туй разправяне има ли нещо съзнателно, в този извор? Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека? Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже? Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка.
Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон.
Това нещо те правят ли го съзнателно? Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика. Хората ще имат добро мнение заради него, че той е един добър цигулар, не по препоръката на цигулката. Тогава можем да теглим една аналогия: Така и човешкото тяло е един инструмент, ако знаеш като цигуларя да свириш, ако знаеш да постъпваш с тялото, онова, което направи с тялото, ще го препоръча. Допуснете сега, че публиката не го оценява, той трябва ли да се разсърди на цигулката си?
към беседата >>
Вие казвате: „Бос съм.“ Птичките имат ли обуща?
Имате известно неразположение, то е на място. Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е сега нещастието. То е едно благо, една привилегия. Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е?
Вие казвате: „Бос съм.“ Птичките имат ли обуща?
Те нямат такива обуща като вашите. Ако те трябваше да носят обуща като нас, какво щеше да бъде положението им? Конят има ли обуща? Котката има ли обуща? Ако вие турите на котката обуща, вие ще спасите птичките.
към беседата >>
Това нещо те правят ли го съзнателно?
Изворът съзнава ли нещата тъй, както човек ги съзнава, както гледаш шумящия ручей, той съзнава ли като човека? Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже? Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка. Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон.
Това нещо те правят ли го съзнателно?
Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика. Хората ще имат добро мнение заради него, че той е един добър цигулар, не по препоръката на цигулката. Тогава можем да теглим една аналогия: Така и човешкото тяло е един инструмент, ако знаеш като цигуларя да свириш, ако знаеш да постъпваш с тялото, онова, което направи с тялото, ще го препоръча. Допуснете сега, че публиката не го оценява, той трябва ли да се разсърди на цигулката си? Работата е, че всичките цигулки не са еднакво направени, малко цигулки има хубави.
към беседата >>
Те нямат такива обуща като вашите.
Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е сега нещастието. То е едно благо, една привилегия. Вие казвате: „Обосях, бос съм.“ Питам: Кокошката обута ли е? Вие казвате: „Бос съм.“ Птичките имат ли обуща?
Те нямат такива обуща като вашите.
Ако те трябваше да носят обуща като нас, какво щеше да бъде положението им? Конят има ли обуща? Котката има ли обуща? Ако вие турите на котката обуща, вие ще спасите птичките. Ако на една котка бихме направили обуща да я обуем, тя с тия обуща няма да може да хваща птичките.
към беседата >>
Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика.
Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже? Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка. Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон. Това нещо те правят ли го съзнателно?
Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика.
Хората ще имат добро мнение заради него, че той е един добър цигулар, не по препоръката на цигулката. Тогава можем да теглим една аналогия: Така и човешкото тяло е един инструмент, ако знаеш като цигуларя да свириш, ако знаеш да постъпваш с тялото, онова, което направи с тялото, ще го препоръча. Допуснете сега, че публиката не го оценява, той трябва ли да се разсърди на цигулката си? Работата е, че всичките цигулки не са еднакво направени, малко цигулки има хубави. Малко цигулки има способни да свирят на свят.
към беседата >>
НАГОРЕ