НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1907
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1907
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ден на почивка и ден на радост
,
ООК
, София, 30.9.1942г.,
Скарали се двама овчари, единият взел кривака и другият взел кривака, и започнали по гърбовете да се бият, да видят кой е по-силен.
По някой път вие се разсърдите и не знаете как да използвате сръднята. Аз съм виждал, когато някой умен човек се разсърди, вземе брадвата и насече дървата. Виждал съм друг, да вземе метлата или мотиката или пък да впрегне воловете и да иде да оре. Онзи, който не е така умен, взема един кривак и тръгне да бие някого.
Скарали се двама овчари, единият взел кривака и другият взел кривака, и започнали по гърбовете да се бият, да видят кой е по-силен.
Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята. Майстори на биенето. Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне. Или пък някой бие по задницата. Като падне на земята, го налага по гърба.
към беседата >>
Да не ядат стар хляб.
Кой е пресният хляб? Каква е разликата между пресния и стария хляб? Пресният хляб е хранителен, старият хляб е изгубил вече тази хранителност. Съвременните евреи ги гонят. Къде е тяхната погрешка?
Да не ядат стар хляб.
Те като се хванали за Мойсея, че няма по-велик пророк от него. То е така, но той е само едно проявление на Бога. Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“. Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай. Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа.
към беседата >>
Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята.
По някой път вие се разсърдите и не знаете как да използвате сръднята. Аз съм виждал, когато някой умен човек се разсърди, вземе брадвата и насече дървата. Виждал съм друг, да вземе метлата или мотиката или пък да впрегне воловете и да иде да оре. Онзи, който не е така умен, взема един кривак и тръгне да бие някого. Скарали се двама овчари, единият взел кривака и другият взел кривака, и започнали по гърбовете да се бият, да видят кой е по-силен.
Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята.
Майстори на биенето. Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне. Или пък някой бие по задницата. Като падне на земята, го налага по гърба. Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират.
към беседата >>
Те като се хванали за Мойсея, че няма по-велик пророк от него.
Каква е разликата между пресния и стария хляб? Пресният хляб е хранителен, старият хляб е изгубил вече тази хранителност. Съвременните евреи ги гонят. Къде е тяхната погрешка? Да не ядат стар хляб.
Те като се хванали за Мойсея, че няма по-велик пророк от него.
То е така, но той е само едно проявление на Бога. Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“. Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай. Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа. На един евреин казвам: „Какво ще се срамувате, ще носите Алшадай!
към беседата >>
Майстори на биенето.
Аз съм виждал, когато някой умен човек се разсърди, вземе брадвата и насече дървата. Виждал съм друг, да вземе метлата или мотиката или пък да впрегне воловете и да иде да оре. Онзи, който не е така умен, взема един кривак и тръгне да бие някого. Скарали се двама овчари, единият взел кривака и другият взел кривака, и започнали по гърбовете да се бият, да видят кой е по-силен. Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята.
Майстори на биенето.
Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне. Или пък някой бие по задницата. Като падне на земята, го налага по гърба. Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират. И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват.
към беседата >>
То е така, но той е само едно проявление на Бога.
Пресният хляб е хранителен, старият хляб е изгубил вече тази хранителност. Съвременните евреи ги гонят. Къде е тяхната погрешка? Да не ядат стар хляб. Те като се хванали за Мойсея, че няма по-велик пророк от него.
То е така, но той е само едно проявление на Бога.
Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“. Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай. Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа. На един евреин казвам: „Какво ще се срамувате, ще носите Алшадай! “
към беседата >>
Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне.
Виждал съм друг, да вземе метлата или мотиката или пък да впрегне воловете и да иде да оре. Онзи, който не е така умен, взема един кривак и тръгне да бие някого. Скарали се двама овчари, единият взел кривака и другият взел кривака, и започнали по гърбовете да се бият, да видят кой е по-силен. Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята. Майстори на биенето.
Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне.
Или пък някой бие по задницата. Като падне на земята, го налага по гърба. Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират. И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват. И това е хубаво.
към беседата >>
Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“.
Съвременните евреи ги гонят. Къде е тяхната погрешка? Да не ядат стар хляб. Те като се хванали за Мойсея, че няма по-велик пророк от него. То е така, но той е само едно проявление на Бога.
Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“.
Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай. Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа. На един евреин казвам: „Какво ще се срамувате, ще носите Алшадай! “
към беседата >>
Или пък някой бие по задницата.
Онзи, който не е така умен, взема един кривак и тръгне да бие някого. Скарали се двама овчари, единият взел кривака и другият взел кривака, и започнали по гърбовете да се бият, да видят кой е по-силен. Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята. Майстори на биенето. Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне.
Или пък някой бие по задницата.
Като падне на земята, го налага по гърба. Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират. И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват. И това е хубаво. По друг начин могат да се примирят.
към беседата >>
Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай.
Къде е тяхната погрешка? Да не ядат стар хляб. Те като се хванали за Мойсея, че няма по-велик пророк от него. То е така, но той е само едно проявление на Бога. Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“.
Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай.
Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа. На един евреин казвам: „Какво ще се срамувате, ще носите Алшадай! “
към беседата >>
Като падне на земята, го налага по гърба.
Скарали се двама овчари, единият взел кривака и другият взел кривака, и започнали по гърбовете да се бият, да видят кой е по-силен. Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята. Майстори на биенето. Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне. Или пък някой бие по задницата.
Като падне на земята, го налага по гърба.
Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират. И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват. И това е хубаво. По друг начин могат да се примирят. Има работи, за които не сме разумни.
към беседата >>
Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа.
Да не ядат стар хляб. Те като се хванали за Мойсея, че няма по-велик пророк от него. То е така, но той е само едно проявление на Бога. Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“. Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай.
Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа.
На един евреин казвам: „Какво ще се срамувате, ще носите Алшадай! “
към беседата >>
Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират.
Онзи, който знае да се бие, хлопне го с тоягата и го търколи на земята. Майстори на биенето. Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне. Или пък някой бие по задницата. Като падне на земята, го налага по гърба.
Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират.
И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват. И това е хубаво. По друг начин могат да се примирят. Има работи, за които не сме разумни. Но има работи, за които ние сме виновни.
към беседата >>
На един евреин казвам: „Какво ще се срамувате, ще носите Алшадай!
Те като се хванали за Мойсея, че няма по-велик пророк от него. То е така, но той е само едно проявление на Бога. Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“. Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай. Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа.
На един евреин казвам: „Какво ще се срамувате, ще носите Алшадай!
“
към беседата >>
И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват.
Майстори на биенето. Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне. Или пък някой бие по задницата. Като падне на земята, го налага по гърба. Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират.
И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват.
И това е хубаво. По друг начин могат да се примирят. Има работи, за които не сме разумни. Но има работи, за които ние сме виновни. Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари.
към беседата >>
“
То е така, но той е само едно проявление на Бога. Сега на един евреин казвам: „Вие 48 пророци не ги послушахте, но като дойде Белев, както ви каза, го послушахте“. Както Господ казва, не го правим, но като дойде някой Белев, турим тоя знак, турим Алшадай. Алшадай е слизане на Духа и възлизане на Духа. На един евреин казвам: „Какво ще се срамувате, ще носите Алшадай!
“
към беседата >>
И това е хубаво.
Или пък, като го удари долу в краката, и онзи клекне. Или пък някой бие по задницата. Като падне на земята, го налага по гърба. Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират. И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват.
И това е хубаво.
По друг начин могат да се примирят. Има работи, за които не сме разумни. Но има работи, за които ние сме виновни. Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно.
към беседата >>
Вие сега седите и се образува един духовен аристократизъм.
Вие сега седите и се образува един духовен аристократизъм.
Нямам нищо против аристократизма, но какво се крие зад аристократизма? Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза. Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена. Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил. Туй е в разумния живот.
към беседата >>
По друг начин могат да се примирят.
Или пък някой бие по задницата. Като падне на земята, го налага по гърба. Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират. И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват. И това е хубаво.
По друг начин могат да се примирят.
Има работи, за които не сме разумни. Но има работи, за които ние сме виновни. Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите.
към беседата >>
Нямам нищо против аристократизма, но какво се крие зад аристократизма?
Вие сега седите и се образува един духовен аристократизъм.
Нямам нищо против аристократизма, но какво се крие зад аристократизма?
Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза. Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена. Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил. Туй е в разумния живот. Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо.
към беседата >>
Има работи, за които не сме разумни.
Като падне на земята, го налага по гърба. Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират. И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват. И това е хубаво. По друг начин могат да се примирят.
Има работи, за които не сме разумни.
Но има работи, за които ние сме виновни. Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай.
към беседата >>
Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза.
Вие сега седите и се образува един духовен аристократизъм. Нямам нищо против аристократизма, но какво се крие зад аристократизма?
Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза.
Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена. Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил. Туй е в разумния живот. Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо. Сега ако говориш много, какво означава?
към беседата >>
Но има работи, за които ние сме виновни.
Казвам: майстори има в биенето, англичаните и американците не носят криваци, но глупавият американец и глупавият англичанин като се срещнат, започват да се боксират. И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват. И това е хубаво. По друг начин могат да се примирят. Има работи, за които не сме разумни.
Но има работи, за които ние сме виновни.
Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото.
към беседата >>
Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена.
Вие сега седите и се образува един духовен аристократизъм. Нямам нищо против аристократизма, но какво се крие зад аристократизма? Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза.
Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена.
Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил. Туй е в разумния живот. Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо. Сега ако говориш много, какво означава? Хаби се врата.
към беседата >>
Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари.
И като се набият хубаво, хванат се за ръка, поздравяват се и си отиват. И това е хубаво. По друг начин могат да се примирят. Има работи, за които не сме разумни. Но има работи, за които ние сме виновни.
Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари.
Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*.
към беседата >>
Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил.
Вие сега седите и се образува един духовен аристократизъм. Нямам нищо против аристократизма, но какво се крие зад аристократизма? Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза. Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена.
Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил.
Туй е в разумния живот. Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо. Сега ако говориш много, какво означава? Хаби се врата. Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата.
към беседата >>
Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно.
И това е хубаво. По друг начин могат да се примирят. Има работи, за които не сме разумни. Но има работи, за които ние сме виновни. Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари.
Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно.
Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото.
към беседата >>
Туй е в разумния живот.
Вие сега седите и се образува един духовен аристократизъм. Нямам нищо против аристократизма, но какво се крие зад аристократизма? Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза. Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена. Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил.
Туй е в разумния живот.
Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо. Сега ако говориш много, какво означава? Хаби се врата. Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата. Тази долна челюст е като врата.
към беседата >>
Много цигулари са пострадали в очите.
По друг начин могат да се примирят. Има работи, за които не сме разумни. Но има работи, за които ние сме виновни. Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно.
Много цигулари са пострадали в очите.
Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце.
към беседата >>
Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо.
Нямам нищо против аристократизма, но какво се крие зад аристократизма? Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза. Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена. Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил. Туй е в разумния живот.
Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо.
Сега ако говориш много, какво означава? Хаби се врата. Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата. Тази долна челюст е като врата. Колко пъти отваряш устата си?
към беседата >>
Аз имах такъв един случай.
Има работи, за които не сме разумни. Но има работи, за които ние сме виновни. Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите.
Аз имах такъв един случай.
Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце. От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си.
към беседата >>
Сега ако говориш много, какво означава?
Или взЎмете една поза на смирение, или някаква аристократична поза. Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена. Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил. Туй е в разумния живот. Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо.
Сега ако говориш много, какво означава?
Хаби се врата. Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата. Тази долна челюст е като врата. Колко пъти отваряш устата си? Ти три пъти на ден отваряш вратата си.
към беседата >>
Скъсала се жицата и го ударила в окото.
Но има работи, за които ние сме виновни. Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай.
Скъсала се жицата и го ударила в окото.
То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце. От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си. От там се явяват и много дисхармонични състояния.
към беседата >>
Хаби се врата.
Всяка поза която взЎмете, не е безсмислена. Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил. Туй е в разумния живот. Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо. Сега ако говориш много, какво означава?
Хаби се врата.
Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата. Тази долна челюст е като врата. Колко пъти отваряш устата си? Ти три пъти на ден отваряш вратата си. В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори.
към беседата >>
То беше в 66*.
Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото.
То беше в 66*.
Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце. От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си. От там се явяват и много дисхармонични състояния. Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа.
към беседата >>
Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата.
Ние не можем да си играем с Божествените енергии и всяко помръдване на крака или на ръката, или каквото и движение да направиш, ти харчиш известна енергия, за която ще даваш отчет защо си я похарчил. Туй е в разумния живот. Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо. Сега ако говориш много, какво означава? Хаби се врата.
Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата.
Тази долна челюст е като врата. Колко пъти отваряш устата си? Ти три пъти на ден отваряш вратата си. В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори. Влиза един гост, втори, трети, четвърти.
към беседата >>
Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото.
Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*.
Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото.
Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце. От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си. От там се явяват и много дисхармонични състояния. Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа. Някои от вас виждам, че сте много добри.
към беседата >>
Тази долна челюст е като врата.
Туй е в разумния живот. Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо. Сега ако говориш много, какво означава? Хаби се врата. Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата.
Тази долна челюст е като врата.
Колко пъти отваряш устата си? Ти три пъти на ден отваряш вратата си. В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори. Влиза един гост, втори, трети, четвърти. С влизането на тия гости, уяква твоята воля.
към беседата >>
Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце.
Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото.
Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце.
От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си. От там се явяват и много дисхармонични състояния. Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа. Някои от вас виждам, че сте много добри. Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната.
към беседата >>
Колко пъти отваряш устата си?
Вие си махате ръцете, говорите разни неща и не знаете защо. Сега ако говориш много, какво означава? Хаби се врата. Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата. Тази долна челюст е като врата.
Колко пъти отваряш устата си?
Ти три пъти на ден отваряш вратата си. В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори. Влиза един гост, втори, трети, четвърти. С влизането на тия гости, уяква твоята воля. По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата.
към беседата >>
От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си.
Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце.
От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си.
От там се явяват и много дисхармонични състояния. Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа. Някои от вас виждам, че сте много добри. Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната. Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове.
към беседата >>
Ти три пъти на ден отваряш вратата си.
Сега ако говориш много, какво означава? Хаби се врата. Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата. Тази долна челюст е като врата. Колко пъти отваряш устата си?
Ти три пъти на ден отваряш вратата си.
В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори. Влиза един гост, втори, трети, четвърти. С влизането на тия гости, уяква твоята воля. По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата. Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата.
към беседата >>
От там се явяват и много дисхармонични състояния.
Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце. От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си.
От там се явяват и много дисхармонични състояния.
Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа. Някои от вас виждам, че сте много добри. Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната. Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове. Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете.
към беседата >>
В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори.
Хаби се врата. Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата. Тази долна челюст е като врата. Колко пъти отваряш устата си? Ти три пъти на ден отваряш вратата си.
В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори.
Влиза един гост, втори, трети, четвърти. С влизането на тия гости, уяква твоята воля. По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата. Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата. Трябва да знаеш как да отваряш врата.
към беседата >>
Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа.
То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце. От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си. От там се явяват и много дисхармонични състояния.
Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа.
Някои от вас виждам, че сте много добри. Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната. Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове. Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете. Или пък вземете метлата и изметете.
към беседата >>
Влиза един гост, втори, трети, четвърти.
Ако една врата много я отваряте, хаби се, защото при говоренето отваря се долната челюст на главата. Тази долна челюст е като врата. Колко пъти отваряш устата си? Ти три пъти на ден отваряш вратата си. В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори.
Влиза един гост, втори, трети, четвърти.
С влизането на тия гости, уяква твоята воля. По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата. Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата. Трябва да знаеш как да отваряш врата. След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя?
към беседата >>
Някои от вас виждам, че сте много добри.
Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце. От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си. От там се явяват и много дисхармонични състояния. Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа.
Някои от вас виждам, че сте много добри.
Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната. Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове. Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете. Или пък вземете метлата и изметете. Или седнете, напишете някоя книга.
към беседата >>
С влизането на тия гости, уяква твоята воля.
Тази долна челюст е като врата. Колко пъти отваряш устата си? Ти три пъти на ден отваряш вратата си. В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори. Влиза един гост, втори, трети, четвърти.
С влизането на тия гости, уяква твоята воля.
По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата. Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата. Трябва да знаеш как да отваряш врата. След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя? “ Какво ще правиш.
към беседата >>
Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната.
Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце. От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си. От там се явяват и много дисхармонични състояния. Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа. Някои от вас виждам, че сте много добри.
Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната.
Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове. Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете. Или пък вземете метлата и изметете. Или седнете, напишете някоя книга. Разни начини има, за да се използва енергията.
към беседата >>
По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата.
Колко пъти отваряш устата си? Ти три пъти на ден отваряш вратата си. В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори. Влиза един гост, втори, трети, четвърти. С влизането на тия гости, уяква твоята воля.
По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата.
Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата. Трябва да знаеш как да отваряш врата. След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя? “ Какво ще правиш. Големите погрешки мъчно се изправят.
към беседата >>
Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове.
От незнание по някой път претоварваме ума си, претоварваме сърцето си и тялото си. От там се явяват и много дисхармонични състояния. Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа. Някои от вас виждам, че сте много добри. Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната.
Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове.
Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете. Или пък вземете метлата и изметете. Или седнете, напишете някоя книга. Разни начини има, за да се използва енергията. Аз казвам сега само за разгневяването.
към беседата >>
Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата.
Ти три пъти на ден отваряш вратата си. В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори. Влиза един гост, втори, трети, четвърти. С влизането на тия гости, уяква твоята воля. По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата.
Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата.
Трябва да знаеш как да отваряш врата. След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя? “ Какво ще правиш. Големите погрешки мъчно се изправят. Малките погрешки лесно се изправят.
към беседата >>
Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете.
От там се явяват и много дисхармонични състояния. Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа. Някои от вас виждам, че сте много добри. Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната. Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове.
Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете.
Или пък вземете метлата и изметете. Или седнете, напишете някоя книга. Разни начини има, за да се използва енергията. Аз казвам сега само за разгневяването. Не искайте да се не гневите.
към беседата >>
Трябва да знаеш как да отваряш врата.
В едно ядене колко пъти я отваряш, може 20-30 пъти тази врата да се отвори. Влиза един гост, втори, трети, четвърти. С влизането на тия гости, уяква твоята воля. По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата. Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата.
Трябва да знаеш как да отваряш врата.
След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя? “ Какво ще правиш. Големите погрешки мъчно се изправят. Малките погрешки лесно се изправят. Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим.
към беседата >>
Или пък вземете метлата и изметете.
Сега знанието, което имате, трябва да го турите на работа. Някои от вас виждам, че сте много добри. Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната. Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове. Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете.
Или пък вземете метлата и изметете.
Или седнете, напишете някоя книга. Разни начини има, за да се използва енергията. Аз казвам сега само за разгневяването. Не искайте да се не гневите. В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“.
към беседата >>
След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя?
Влиза един гост, втори, трети, четвърти. С влизането на тия гости, уяква твоята воля. По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата. Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата. Трябва да знаеш как да отваряш врата.
След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя?
“ Какво ще правиш. Големите погрешки мъчно се изправят. Малките погрешки лесно се изправят. Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим. Човек да благодари, че може да говори.
към беседата >>
Или седнете, напишете някоя книга.
Някои от вас виждам, че сте много добри. Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната. Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове. Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете. Или пък вземете метлата и изметете.
Или седнете, напишете някоя книга.
Разни начини има, за да се използва енергията. Аз казвам сега само за разгневяването. Не искайте да се не гневите. В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“. Ако човек не се гневи, не може да работи.
към беседата >>
“ Какво ще правиш.
С влизането на тия гости, уяква твоята воля. По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата. Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата. Трябва да знаеш как да отваряш врата. След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя?
“ Какво ще правиш.
Големите погрешки мъчно се изправят. Малките погрешки лесно се изправят. Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим. Човек да благодари, че може да говори. Някой казва: „Не ми се говори“.
към беседата >>
Разни начини има, за да се използва енергията.
Щом някой се разгневи, да вземе хурката и да преде или да иде на дарака и да извлачи вълната. Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове. Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете. Или пък вземете метлата и изметете. Или седнете, напишете някоя книга.
Разни начини има, за да се използва енергията.
Аз казвам сега само за разгневяването. Не искайте да се не гневите. В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“. Ако човек не се гневи, не може да работи. Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км.
към беседата >>
Големите погрешки мъчно се изправят.
По някой път като започнеш да говориш, хиляди пъти отваряш тази врата. Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата. Трябва да знаеш как да отваряш врата. След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя? “ Какво ще правиш.
Големите погрешки мъчно се изправят.
Малките погрешки лесно се изправят. Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим. Човек да благодари, че може да говори. Някой казва: „Не ми се говори“. Кога говорят децата?
към беседата >>
Аз казвам сега само за разгневяването.
Нали сте виждали, има такива дараци с двойни шишове. Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете. Или пък вземете метлата и изметете. Или седнете, напишете някоя книга. Разни начини има, за да се използва енергията.
Аз казвам сега само за разгневяването.
Не искайте да се не гневите. В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“. Ако човек не се гневи, не може да работи. Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км. Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават.
към беседата >>
Малките погрешки лесно се изправят.
Досега никому не му е дошло на ума как да отваря вратата. Трябва да знаеш как да отваряш врата. След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя? “ Какво ще правиш. Големите погрешки мъчно се изправят.
Малките погрешки лесно се изправят.
Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим. Човек да благодари, че може да говори. Някой казва: „Не ми се говори“. Кога говорят децата? Щом има живот, говорят.
към беседата >>
Не искайте да се не гневите.
Или по някой път като се разгневите, вземете коритото и топла вода, турете ризите и започнете да ги перете. Или пък вземете метлата и изметете. Или седнете, напишете някоя книга. Разни начини има, за да се използва енергията. Аз казвам сега само за разгневяването.
Не искайте да се не гневите.
В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“. Ако човек не се гневи, не може да работи. Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км. Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават. Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща.
към беседата >>
Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим.
Трябва да знаеш как да отваряш врата. След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя? “ Какво ще правиш. Големите погрешки мъчно се изправят. Малките погрешки лесно се изправят.
Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим.
Човек да благодари, че може да говори. Някой казва: „Не ми се говори“. Кога говорят децата? Щом има живот, говорят. Щом се роди живо дете, то проговаря.
към беседата >>
В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“.
Или пък вземете метлата и изметете. Или седнете, напишете някоя книга. Разни начини има, за да се използва енергията. Аз казвам сега само за разгневяването. Не искайте да се не гневите.
В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“.
Ако човек не се гневи, не може да работи. Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км. Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават. Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща. Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме.
към беседата >>
Човек да благодари, че може да говори.
След като направим големи погрешки казваме: „Какво да правя? “ Какво ще правиш. Големите погрешки мъчно се изправят. Малките погрешки лесно се изправят. Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим.
Човек да благодари, че може да говори.
Някой казва: „Не ми се говори“. Кога говорят децата? Щом има живот, говорят. Щом се роди живо дете, то проговаря. Щом душата се влюбила в живота, тя говори.
към беседата >>
Ако човек не се гневи, не може да работи.
Или седнете, напишете някоя книга. Разни начини има, за да се използва енергията. Аз казвам сега само за разгневяването. Не искайте да се не гневите. В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“.
Ако човек не се гневи, не може да работи.
Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км. Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават. Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща. Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме. Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата.
към беседата >>
Някой казва: „Не ми се говори“.
“ Какво ще правиш. Големите погрешки мъчно се изправят. Малките погрешки лесно се изправят. Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим. Човек да благодари, че може да говори.
Някой казва: „Не ми се говори“.
Кога говорят децата? Щом има живот, говорят. Щом се роди живо дете, то проговаря. Щом душата се влюбила в живота, тя говори. Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство.
към беседата >>
Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км.
Разни начини има, за да се използва енергията. Аз казвам сега само за разгневяването. Не искайте да се не гневите. В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“. Ако човек не се гневи, не може да работи.
Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км.
Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават. Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща. Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме. Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата. Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим?
към беседата >>
Кога говорят децата?
Големите погрешки мъчно се изправят. Малките погрешки лесно се изправят. Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим. Човек да благодари, че може да говори. Някой казва: „Не ми се говори“.
Кога говорят децата?
Щом има живот, говорят. Щом се роди живо дете, то проговаря. Щом душата се влюбила в живота, тя говори. Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство. Животът образува запознанство между майката и детето.
към беседата >>
Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават.
Аз казвам сега само за разгневяването. Не искайте да се не гневите. В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“. Ако човек не се гневи, не може да работи. Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км.
Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават.
Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща. Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме. Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата. Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим? Казвате: „Да идем в другия свят“.
към беседата >>
Щом има живот, говорят.
Малките погрешки лесно се изправят. Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим. Човек да благодари, че може да говори. Някой казва: „Не ми се говори“. Кога говорят децата?
Щом има живот, говорят.
Щом се роди живо дете, то проговаря. Щом душата се влюбила в живота, тя говори. Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство. Животът образува запознанство между майката и детето. Вие без живот не можете да направите никакво запознанство.
към беседата >>
Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща.
Не искайте да се не гневите. В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“. Ако човек не се гневи, не може да работи. Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км. Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават.
Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща.
Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме. Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата. Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим? Казвате: „Да идем в другия свят“. Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи.
към беседата >>
Щом се роди живо дете, то проговаря.
Казвам: ще започнем постоянно да благодарим на Бога, но трябва да има нещо, заради което да благодарим. Човек да благодари, че може да говори. Някой казва: „Не ми се говори“. Кога говорят децата? Щом има живот, говорят.
Щом се роди живо дете, то проговаря.
Щом душата се влюбила в живота, тя говори. Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство. Животът образува запознанство между майката и детето. Вие без живот не можете да направите никакво запознанство. Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство.
към беседата >>
Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме.
В Писанието се казва: „Разгневи се Господ и започна работа“. Ако човек не се гневи, не може да работи. Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км. Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават. Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща.
Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме.
Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата. Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим? Казвате: „Да идем в другия свят“. Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи. Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват.
към беседата >>
Щом душата се влюбила в живота, тя говори.
Човек да благодари, че може да говори. Някой казва: „Не ми се говори“. Кога говорят децата? Щом има живот, говорят. Щом се роди живо дете, то проговаря.
Щом душата се влюбила в живота, тя говори.
Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство. Животът образува запознанство между майката и детето. Вие без живот не можете да направите никакво запознанство. Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство. Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство.
към беседата >>
Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата.
Ако човек не се гневи, не може да работи. Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км. Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават. Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща. Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме.
Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата.
Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим? Казвате: „Да идем в другия свят“. Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи. Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват. Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил.
към беседата >>
Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство.
Някой казва: „Не ми се говори“. Кога говорят децата? Щом има живот, говорят. Щом се роди живо дете, то проговаря. Щом душата се влюбила в живота, тя говори.
Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство.
Животът образува запознанство между майката и детето. Вие без живот не можете да направите никакво запознанство. Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство. Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство.
към беседата >>
Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим?
Тези хора на бойното поле се гневят, впрегнали ума си на работа, и при това не се гневят наблизо, а от 40-50 км. Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават. Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща. Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме. Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата.
Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим?
Казвате: „Да идем в другия свят“. Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи. Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват. Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил. И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването.
към беседата >>
Животът образува запознанство между майката и детето.
Кога говорят децата? Щом има живот, говорят. Щом се роди живо дете, то проговаря. Щом душата се влюбила в живота, тя говори. Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство.
Животът образува запознанство между майката и детето.
Вие без живот не можете да направите никакво запознанство. Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство. Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство.
към беседата >>
Казвате: „Да идем в другия свят“.
Някои отгоре се гневят, пущат яйца – подаръци дават. Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща. Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме. Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата. Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим?
Казвате: „Да идем в другия свят“.
Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи. Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват. Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил. И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването. По някой път искате да знаете какво мислят.
към беседата >>
Вие без живот не можете да направите никакво запознанство.
Щом има живот, говорят. Щом се роди живо дете, то проговаря. Щом душата се влюбила в живота, тя говори. Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство. Животът образува запознанство между майката и детето.
Вие без живот не можете да направите никакво запознанство.
Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство. Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство. Често пъти казвате: „Аз го обичам“.
към беседата >>
Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи.
Ние живеем в един свят и трябва да имаме една ясна представа за Божиите благословения, които Бог ни изпраща. Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме. Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата. Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим? Казвате: „Да идем в другия свят“.
Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи.
Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват. Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил. И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването. По някой път искате да знаете какво мислят. И туй не съобщават.
към беседата >>
Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство.
Щом се роди живо дете, то проговаря. Щом душата се влюбила в живота, тя говори. Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство. Животът образува запознанство между майката и детето. Вие без живот не можете да направите никакво запознанство.
Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство.
Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство. Често пъти казвате: „Аз го обичам“. То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите.
към беседата >>
Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват.
Да знаем как да се ползваме от изгряването на Слънцето и от залязването на Слънцето; да знаем да се ползваме от изгряването на Луната и от залязването на Луната; да знаем да се ползваме от звездите, от изникването на растенията, от теченията на водите и от всичко друго да се ползваме. Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата. Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим? Казвате: „Да идем в другия свят“. Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи.
Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват.
Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил. И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването. По някой път искате да знаете какво мислят. И туй не съобщават. Тук може да се учите.
към беседата >>
Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство.
Щом душата се влюбила в живота, тя говори. Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство. Животът образува запознанство между майката и детето. Вие без живот не можете да направите никакво запознанство. Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство.
Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство.
Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство. Често пъти казвате: „Аз го обичам“. То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората.
към беседата >>
Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил.
Това е Новото Учение – да може да се ползваме от всички блага, които съществуват в Природата. Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим? Казвате: „Да идем в другия свят“. Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи. Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват.
Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил.
И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването. По някой път искате да знаете какво мислят. И туй не съобщават. Тук може да се учите. В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли.
към беседата >>
Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство.
Щом не се е влюбила в живота, остава тялото и тогава не може да има запознанство. Животът образува запознанство между майката и детето. Вие без живот не можете да направите никакво запознанство. Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство. Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство.
Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство.
Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство. Често пъти казвате: „Аз го обичам“. То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората. Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята.
към беседата >>
И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването.
Ако не можем да научим закона за подмладяването, какво ще научим? Казвате: „Да идем в другия свят“. Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи. Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват. Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил.
И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването.
По някой път искате да знаете какво мислят. И туй не съобщават. Тук може да се учите. В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли. Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето.
към беседата >>
Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство.
Животът образува запознанство между майката и детето. Вие без живот не можете да направите никакво запознанство. Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство. Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство.
Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство.
Често пъти казвате: „Аз го обичам“. То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората. Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави?
към беседата >>
По някой път искате да знаете какво мислят.
Казвате: „Да идем в другия свят“. Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи. Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват. Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил. И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването.
По някой път искате да знаете какво мислят.
И туй не съобщават. Тук може да се учите. В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли. Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето. Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат.
към беседата >>
Често пъти казвате: „Аз го обичам“.
Вие без живот не можете да направите никакво запознанство. Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство. Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство.
Често пъти казвате: „Аз го обичам“.
То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората. Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави? “ Какво ще се прави?
към беседата >>
И туй не съобщават.
Като идем в другия свят, ще ни подмладят, но ние ще останем невежи. Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват. Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил. И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването. По някой път искате да знаете какво мислят.
И туй не съобщават.
Тук може да се учите. В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли. Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето. Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат. Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята?
към беседата >>
То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите.
Ако на това дете вие не дадете най-добрия живот, вие не може да имате добро запознанство. Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство. Често пъти казвате: „Аз го обичам“.
То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите.
Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората. Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави? “ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа.
към беседата >>
Тук може да се учите.
Ако идеш в другия свят, те всекиго подмладяват. Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил. И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването. По някой път искате да знаете какво мислят. И туй не съобщават.
Тук може да се учите.
В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли. Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето. Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат. Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята? “ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището?
към беседата >>
Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората.
Ако дадете най-добрия живот, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство. Често пъти казвате: „Аз го обичам“. То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите.
Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората.
Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави? “ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете.
към беседата >>
В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли.
Ще те приспят и ти няма да знаеш кога си се подмладил. И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването. По някой път искате да знаете какво мислят. И туй не съобщават. Тук може да се учите.
В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли.
Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето. Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат. Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята? “ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището? “ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено.
към беседата >>
Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята.
Ако дадете най-добрите мисли, ще имате най-доброто запознанство. Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство. Често пъти казвате: „Аз го обичам“. То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората.
Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята.
Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави? “ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго.
към беседата >>
Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето.
И тук, и в Небето не знаеш как става подмладяването. По някой път искате да знаете какво мислят. И туй не съобщават. Тук може да се учите. В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли.
Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето.
Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат. Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята? “ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището? “ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено. За какво ще питаш?
към беседата >>
Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави?
Ако дадете най-добрите чувства, ще имате най-доброто запознанство. Често пъти казвате: „Аз го обичам“. То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората. Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята.
Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави?
“ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш.
към беседата >>
Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат.
По някой път искате да знаете какво мислят. И туй не съобщават. Тук може да се учите. В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли. Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето.
Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат.
Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята? “ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището? “ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено. За какво ще питаш? Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива.
към беседата >>
“ Какво ще се прави?
Често пъти казвате: „Аз го обичам“. То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората. Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави?
“ Какво ще се прави?
Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва.
към беседата >>
Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята?
И туй не съобщават. Тук може да се учите. В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли. Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето. Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат.
Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята?
“ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището? “ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено. За какво ще питаш? Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива. Той ще тръгне по пътя.
към беседата >>
Да умира човек не е лесна работа.
То е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората. Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави? “ Какво ще се прави?
Да умира човек не е лесна работа.
Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш.
към беседата >>
“ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището?
Тук може да се учите. В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли. Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето. Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат. Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята?
“ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището?
“ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено. За какво ще питаш? Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива. Той ще тръгне по пътя. Туй на Земята става.
към беседата >>
Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете.
Но трябва не само да се образува връзка, но да се поддържа тази връзка, която преди векове съществува между хората. Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави? “ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа.
Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете.
Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш.
към беседата >>
“ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено.
В Небето не можеш да кажеш някому: „Я ми разправи туй нещо.“ В Небето няма отрицателни мисли. Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето. Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат. Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята? “ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището?
“ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено.
За какво ще питаш? Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива. Той ще тръгне по пътя. Туй на Земята става. В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел.
към беседата >>
Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго.
Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави? “ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете.
Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго.
Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците.
към беседата >>
За какво ще питаш?
Ти не можеш да питаш един ангел какво нещо е злото, какво нещо е бръщолевенето. Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат. Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята? “ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището? “ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено.
За какво ще питаш?
Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива. Той ще тръгне по пътя. Туй на Земята става. В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел. Вие мислите, че другият свят е като този свят.
към беседата >>
Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш.
Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави? “ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго.
Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш.
После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии.
към беседата >>
Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива.
Ти не може да питаш един ангел какво нещо е плюенето, какво нещо е секненето, какво нещо е да ви нарежат. Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята? “ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището? “ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено. За какво ще питаш?
Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива.
Той ще тръгне по пътя. Туй на Земята става. В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел. Вие мислите, че другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки.
към беседата >>
После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва.
“ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш.
После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва.
Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия.
към беседата >>
Той ще тръгне по пътя.
Не можеш да питаш там: „Къде ви е кухнята? “ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището? “ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено. За какво ще питаш? Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива.
Той ще тръгне по пътя.
Туй на Земята става. В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел. Вие мислите, че другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки. В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу.
към беседата >>
Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш.
Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва.
Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш.
Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър.
към беседата >>
Туй на Земята става.
“ Не можеш да питаш: „Къде ви е църквата, къде ви е училището? “ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено. За какво ще питаш? Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива. Той ще тръгне по пътя.
Туй на Земята става.
В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел. Вие мислите, че другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки. В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу. Този свят е, който раздава.
към беседата >>
Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш.
Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш.
Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш.
Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“.
към беседата >>
В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел.
“ Там не се занимават с такива работи, там всичко е определено. За какво ще питаш? Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива. Той ще тръгне по пътя. Туй на Земята става.
В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел.
Вие мислите, че другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки. В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу. Този свят е, който раздава. Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята.
към беседата >>
Пък и трици има, ще останат триците.
Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш.
Пък и трици има, ще останат триците.
Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“. Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“.
към беседата >>
Вие мислите, че другият свят е като този свят.
За какво ще питаш? Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива. Той ще тръгне по пътя. Туй на Земята става. В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел.
Вие мислите, че другият свят е като този свят.
И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки. В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу. Този свят е, който раздава. Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята. Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс.
към беседата >>
Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии.
Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците.
Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии.
В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“. Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“. Тя знае, че при св.
към беседата >>
И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки.
Младият момък преди да се е запознал с някой ангел, ще пита майка си къде е хлебецът, като се срещне с младия ангел, престава да пита за ядене и пиене, а пита отгде ще мине тя и накъде отива. Той ще тръгне по пътя. Туй на Земята става. В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел. Вие мислите, че другият свят е като този свят.
И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки.
В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу. Този свят е, който раздава. Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята. Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн.
към беседата >>
В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия.
После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии.
В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия.
Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“. Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“. Тя знае, че при св. Петър ще го търси.
към беседата >>
В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу.
Той ще тръгне по пътя. Туй на Земята става. В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел. Вие мислите, че другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки.
В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу.
Този свят е, който раздава. Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята. Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн. Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер.
към беседата >>
Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър.
Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия.
Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър.
Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“. Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“. Тя знае, че при св. Петър ще го търси. Умира той след няколко години, умира и тя подир него.
към беседата >>
Този свят е, който раздава.
Туй на Земята става. В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел. Вие мислите, че другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки. В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу.
Този свят е, който раздава.
Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята. Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн. Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер. Там, като иде, учи се.
към беседата >>
Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“.
Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър.
Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“.
Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“. Тя знае, че при св. Петър ще го търси. Умира той след няколко години, умира и тя подир него. Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери.
към беседата >>
Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята.
В Небето не можеш да питаш един ангел къде отива друг ангел. Вие мислите, че другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки. В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу. Този свят е, който раздава.
Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята.
Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн. Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер. Там, като иде, учи се. Те са предметно учение.
към беседата >>
Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“.
Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“.
Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“.
Тя знае, че при св. Петър ще го търси. Умира той след няколко години, умира и тя подир него. Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери. Пита св.
към беседата >>
Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс.
Вие мислите, че другият свят е като този свят. И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки. В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу. Този свят е, който раздава. Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята.
Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс.
Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн. Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер. Там, като иде, учи се. Те са предметно учение. Когато изучавате овцата и вълка, те са емблема на нещо.
към беседата >>
Тя знае, че при св.
Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“. Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“.
Тя знае, че при св.
Петър ще го търси. Умира той след няколко години, умира и тя подир него. Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери. Пита св. Петър: „Моят свещеник не е ли тука?
към беседата >>
Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн.
И той е като този свят, но нашият свят [се отличава] с черните дупки. В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу. Този свят е, който раздава. Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята. Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс.
Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн.
Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер. Там, като иде, учи се. Те са предметно учение. Когато изучавате овцата и вълка, те са емблема на нещо.
към беседата >>
Петър ще го търси.
В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“. Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“. Тя знае, че при св.
Петър ще го търси.
Умира той след няколко години, умира и тя подир него. Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери. Пита св. Петър: „Моят свещеник не е ли тука? “ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите.
към беседата >>
Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер.
В духовния свят [като искат да изпитат нещо, слизат] долу. Този свят е, който раздава. Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята. Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн.
Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер.
Там, като иде, учи се. Те са предметно учение. Когато изучавате овцата и вълка, те са емблема на нещо.
към беседата >>
Умира той след няколко години, умира и тя подир него.
Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“. Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“. Тя знае, че при св. Петър ще го търси.
Умира той след няколко години, умира и тя подир него.
Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери. Пита св. Петър: „Моят свещеник не е ли тука? “ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите. Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая?
към беседата >>
Там, като иде, учи се.
Този свят е, който раздава. Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята. Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн. Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер.
Там, като иде, учи се.
Те са предметно учение. Когато изучавате овцата и вълка, те са емблема на нещо.
към беседата >>
Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери.
Казвате: „Като идем в оня свят, вече е лесна работа“. Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“. Тя знае, че при св. Петър ще го търси. Умира той след няколко години, умира и тя подир него.
Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери.
Пита св. Петър: „Моят свещеник не е ли тука? “ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите. Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая? “ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“.
към беседата >>
Те са предметно учение.
Когато един ангел иска да знае какво нещо е зло, той идва тук на Земята. Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн. Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер. Там, като иде, учи се.
Те са предметно учение.
Когато изучавате овцата и вълка, те са емблема на нещо.
към беседата >>
Пита св.
Аз съм превеждал пример, дето един свещеник казва на жена си: „Аз ще умра преди тебе и ти като дойдеш, ще ме търсиш в Рая на първо място“. Тя знае, че при св. Петър ще го търси. Умира той след няколко години, умира и тя подир него. Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери.
Пита св.
Петър: „Моят свещеник не е ли тука? “ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите. Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая? “ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“. И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката.
към беседата >>
Когато изучавате овцата и вълка, те са емблема на нещо.
Когато един ангел иска да знае какво нещо е война, минава през Марс. Когато иска да знае какво нещо е страх, минава през Сатурн. Когато иска да знае какво нещо е човешко достойнство – през Юпитер. Там, като иде, учи се. Те са предметно учение.
Когато изучавате овцата и вълка, те са емблема на нещо.
към беседата >>
Петър: „Моят свещеник не е ли тука?
Тя знае, че при св. Петър ще го търси. Умира той след няколко години, умира и тя подир него. Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери. Пита св.
Петър: „Моят свещеник не е ли тука?
“ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите. Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая? “ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“. И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката. Скоро дойде един и ми разправя погрешките си.
към беседата >>
Сега правя разграничение.
Сега правя разграничение.
Вие искате да напуснете земния живот. Няма какво да напускате земния живот. Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята. С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме.
към беседата >>
“ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите.
Петър ще го търси. Умира той след няколко години, умира и тя подир него. Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери. Пита св. Петър: „Моят свещеник не е ли тука?
“ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите.
Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая? “ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“. И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката. Скоро дойде един и ми разправя погрешките си. Че аз му направих забележка.
към беседата >>
Вие искате да напуснете земния живот.
Сега правя разграничение.
Вие искате да напуснете земния живот.
Няма какво да напускате земния живот. Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята. С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние.
към беседата >>
Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая?
Умира той след няколко години, умира и тя подир него. Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери. Пита св. Петър: „Моят свещеник не е ли тука? “ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите.
Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая?
“ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“. И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката. Скоро дойде един и ми разправя погрешките си. Че аз му направих забележка. Тщеславните хора по два начина се хвалят.
към беседата >>
Няма какво да напускате земния живот.
Сега правя разграничение. Вие искате да напуснете земния живот.
Няма какво да напускате земния живот.
Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята. С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж.
към беседата >>
“ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“.
Отива в Рая и го търси навсякъде, но никъде не може да го намери. Пита св. Петър: „Моят свещеник не е ли тука? “ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите. Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая?
“ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“.
И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката. Скоро дойде един и ми разправя погрешките си. Че аз му направих забележка. Тщеславните хора по два начина се хвалят. Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал.
към беседата >>
Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята.
Сега правя разграничение. Вие искате да напуснете земния живот. Няма какво да напускате земния живот.
Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята.
С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе.
към беседата >>
И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката.
Пита св. Петър: „Моят свещеник не е ли тука? “ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите. Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая? “ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“.
И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката.
Скоро дойде един и ми разправя погрешките си. Че аз му направих забележка. Тщеславните хора по два начина се хвалят. Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал. Хубави неща са това.
към беседата >>
С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите.
Сега правя разграничение. Вие искате да напуснете земния живот. Няма какво да напускате земния живот. Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята.
С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите.
Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите.
към беседата >>
Скоро дойде един и ми разправя погрешките си.
Петър: „Моят свещеник не е ли тука? “ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите. Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая? “ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“. И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката.
Скоро дойде един и ми разправя погрешките си.
Че аз му направих забележка. Тщеславните хора по два начина се хвалят. Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал. Хубави неща са това. Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се.
към беседата >>
Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме.
Сега правя разграничение. Вие искате да напуснете земния живот. Няма какво да напускате земния живот. Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята. С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите.
Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме.
Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу.
към беседата >>
Че аз му направих забележка.
“ Но той казва, че никъде го няма записан в книгите. Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая? “ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“. И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката. Скоро дойде един и ми разправя погрешките си.
Че аз му направих забележка.
Тщеславните хора по два начина се хвалят. Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал. Хубави неща са това. Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се. Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления.
към беседата >>
Той е ангелско състояние.
Вие искате да напуснете земния живот. Няма какво да напускате земния живот. Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята. С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме.
Той е ангелско състояние.
Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас.
към беседата >>
Тщеславните хора по два начина се хвалят.
Отива да го търси в ада, вика го там и като го видяла, заплакала: „Че как не си за в Рая? “ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“. И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката. Скоро дойде един и ми разправя погрешките си. Че аз му направих забележка.
Тщеславните хора по два начина се хвалят.
Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал. Хубави неща са това. Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се. Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления. Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример.
към беседата >>
Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж.
Няма какво да напускате земния живот. Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята. С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние.
Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж.
Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта.
към беседата >>
Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал.
“ Той ѝ казал: „Не плачи, аз съм тук на чин, аз съм на рамената на дядо владика“. И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката. Скоро дойде един и ми разправя погрешките си. Че аз му направих забележка. Тщеславните хора по два начина се хвалят.
Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал.
Хубави неща са това. Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се. Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления. Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример. То е тщеславие.
към беседата >>
Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе.
Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята. С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж.
Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе.
Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава.
към беседата >>
Хубави неща са това.
И в ада като е, се хвали, че е на рамената на владиката. Скоро дойде един и ми разправя погрешките си. Че аз му направих забележка. Тщеславните хора по два начина се хвалят. Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал.
Хубави неща са това.
Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се. Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления. Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример. То е тщеславие. Утре пък тебе ще насолят.
към беседата >>
Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите.
С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе.
Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите.
Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава. Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре.
към беседата >>
Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се.
Скоро дойде един и ми разправя погрешките си. Че аз му направих забележка. Тщеславните хора по два начина се хвалят. Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал. Хубави неща са това.
Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се.
Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления. Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример. То е тщеславие. Утре пък тебе ще насолят. Че кой не може да соли.
към беседата >>
Онези мрачните неща, идат отдолу.
Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите.
Онези мрачните неща, идат отдолу.
Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава. Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре. Сега на Земята и скърби ще имате.
към беседата >>
Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления.
Че аз му направих забележка. Тщеславните хора по два начина се хвалят. Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал. Хубави неща са това. Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се.
Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления.
Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример. То е тщеславие. Утре пък тебе ще насолят. Че кой не може да соли. Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде.
към беседата >>
Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас.
Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу.
Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас.
Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава. Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре. Сега на Земята и скърби ще имате. Много работи има, които още не ги знаем.
към беседата >>
Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример.
Тщеславните хора по два начина се хвалят. Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал. Хубави неща са това. Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се. Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления.
Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример.
То е тщеславие. Утре пък тебе ще насолят. Че кой не може да соли. Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде. Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората.
към беседата >>
Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта.
Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас.
Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта.
Когато човек не учи, скръбта се увеличава. Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре. Сега на Земята и скърби ще имате. Много работи има, които още не ги знаем. И докато ги научим, ще скърбим.
към беседата >>
То е тщеславие.
Едни се хвалят със своите добродетели – че дал пари на бедните, че сирачетата отхранвал. Хубави неща са това. Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се. Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления. Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример.
То е тщеславие.
Утре пък тебе ще насолят. Че кой не може да соли. Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде. Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората. Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене?
към беседата >>
Когато човек не учи, скръбта се увеличава.
Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта.
Когато човек не учи, скръбта се увеличава.
Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре. Сега на Земята и скърби ще имате. Много работи има, които още не ги знаем. И докато ги научим, ще скърбим. Щом научим работите, не скърбим вече.
към беседата >>
Утре пък тебе ще насолят.
Хубави неща са това. Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се. Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления. Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример. То е тщеславие.
Утре пък тебе ще насолят.
Че кой не може да соли. Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде. Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората. Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене? “ Че какво да му кажа.
към беседата >>
Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре.
Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава.
Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре.
Сега на Земята и скърби ще имате. Много работи има, които още не ги знаем. И докато ги научим, ще скърбим. Щом научим работите, не скърбим вече. Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек.
към беседата >>
Че кой не може да соли.
Някой пък се хвали със своите престъпления: че изпил 5-6 кг вино, или че пил много ракия, или че крал, или че убил много хора, хвали се. Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления. Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример. То е тщеславие. Утре пък тебе ще насолят.
Че кой не може да соли.
Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде. Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората. Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене? “ Че какво да му кажа. Черно лице има.
към беседата >>
Сега на Земята и скърби ще имате.
Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава. Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре.
Сега на Земята и скърби ще имате.
Много работи има, които още не ги знаем. И докато ги научим, ще скърбим. Щом научим работите, не скърбим вече. Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек. Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата.
към беседата >>
Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде.
Един се хвали с добродетели, друг се хвали с престъпления. Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример. То е тщеславие. Утре пък тебе ще насолят. Че кой не може да соли.
Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде.
Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората. Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене? “ Че какво да му кажа. Черно лице има. Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял.
към беседата >>
Много работи има, които още не ги знаем.
Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава. Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре. Сега на Земята и скърби ще имате.
Много работи има, които още не ги знаем.
И докато ги научим, ще скърбим. Щом научим работите, не скърбим вече. Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек. Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата. Седнал си някъде.
към беседата >>
Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората.
Често вие казвате: „Аз го насолих хубаво“ – запример. То е тщеславие. Утре пък тебе ще насолят. Че кой не може да соли. Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде.
Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората.
Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене? “ Че какво да му кажа. Черно лице има. Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял. Пита ме: „Как ме намираш?
към беседата >>
И докато ги научим, ще скърбим.
Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава. Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре. Сега на Земята и скърби ще имате. Много работи има, които още не ги знаем.
И докато ги научим, ще скърбим.
Щом научим работите, не скърбим вече. Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек. Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата. Седнал си някъде. Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“.
към беседата >>
Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене?
То е тщеславие. Утре пък тебе ще насолят. Че кой не може да соли. Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде. Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората.
Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене?
“ Че какво да му кажа. Черно лице има. Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял. Пита ме: „Как ме намираш? Бял ли съм?
към беседата >>
Щом научим работите, не скърбим вече.
Когато човек не учи, скръбта се увеличава. Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре. Сега на Земята и скърби ще имате. Много работи има, които още не ги знаем. И докато ги научим, ще скърбим.
Щом научим работите, не скърбим вече.
Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек. Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата. Седнал си някъде. Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“. Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне.
към беседата >>
“ Че какво да му кажа.
Утре пък тебе ще насолят. Че кой не може да соли. Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде. Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората. Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене?
“ Че какво да му кажа.
Черно лице има. Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял. Пита ме: „Как ме намираш? Бял ли съм? “ Какво да му кажа.
към беседата >>
Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек.
Скръбта показва, че не се учим, радостта показва, че се учим по-добре. Сега на Земята и скърби ще имате. Много работи има, които още не ги знаем. И докато ги научим, ще скърбим. Щом научим работите, не скърбим вече.
Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек.
Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата. Седнал си някъде. Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“. Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне. Той ще ти занесе раницата на мястото.
към беседата >>
Черно лице има.
Че кой не може да соли. Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде. Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората. Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене? “ Че какво да му кажа.
Черно лице има.
Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял. Пита ме: „Как ме намираш? Бял ли съм? “ Какво да му кажа. Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото.
към беседата >>
Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата.
Сега на Земята и скърби ще имате. Много работи има, които още не ги знаем. И докато ги научим, ще скърбим. Щом научим работите, не скърбим вече. Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек.
Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата.
Седнал си някъде. Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“. Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне. Той ще ти занесе раницата на мястото. Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб.
към беседата >>
Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял.
Щом ще месиш хляб, сол трябва да има, щом има месо, солта ще дойде. Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората. Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене? “ Че какво да му кажа. Черно лице има.
Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял.
Пита ме: „Как ме намираш? Бял ли съм? “ Какво да му кажа. Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото. Казва: „Да не ме заблуждаваш.
към беседата >>
Седнал си някъде.
Много работи има, които още не ги знаем. И докато ги научим, ще скърбим. Щом научим работите, не скърбим вече. Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек. Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата.
Седнал си някъде.
Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“. Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне. Той ще ти занесе раницата на мястото. Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб. Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа.
към беседата >>
Пита ме: „Как ме намираш?
Та казвам: на Невидимия свят е неприятно да има разправии с хората. Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене? “ Че какво да му кажа. Черно лице има. Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял.
Пита ме: „Как ме намираш?
Бял ли съм? “ Какво да му кажа. Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото. Казва: „Да не ме заблуждаваш. Туй огледало да не гледа хората черни.
към беседата >>
Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“.
И докато ги научим, ще скърбим. Щом научим работите, не скърбим вече. Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек. Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата. Седнал си някъде.
Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“.
Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне. Той ще ти занесе раницата на мястото. Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб. Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа. Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали.
към беседата >>
Бял ли съм?
Някой дойде и ми каже: „Какво мнение имаш за мене? “ Че какво да му кажа. Черно лице има. Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял. Пита ме: „Как ме намираш?
Бял ли съм?
“ Какво да му кажа. Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото. Казва: „Да не ме заблуждаваш. Туй огледало да не гледа хората черни. Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек?
към беседата >>
Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне.
Щом научим работите, не скърбим вече. Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек. Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата. Седнал си някъде. Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“.
Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне.
Той ще ти занесе раницата на мястото. Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб. Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа. Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали. После ще видите, че куфарите пак са се намерили.
към беседата >>
“ Какво да му кажа.
“ Че какво да му кажа. Черно лице има. Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял. Пита ме: „Как ме намираш? Бял ли съм?
“ Какво да му кажа.
Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото. Казва: „Да не ме заблуждаваш. Туй огледало да не гледа хората черни. Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек? Що е белота и що е чернота?
към беседата >>
Той ще ти занесе раницата на мястото.
Представете си, че един ангел, когато искате да ви помогне, той няма да ви помогне като човек. Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата. Седнал си някъде. Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“. Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне.
Той ще ти занесе раницата на мястото.
Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб. Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа. Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали. После ще видите, че куфарите пак са се намерили. Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил.
към беседата >>
Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото.
Черно лице има. Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял. Пита ме: „Как ме намираш? Бял ли съм? “ Какво да му кажа.
Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото.
Казва: „Да не ме заблуждаваш. Туй огледало да не гледа хората черни. Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек? Що е белота и що е чернота? Толкова прости работи – нямате една ясна представа.
към беседата >>
Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб.
Ти си пътник, носиш всичкото състояние в раницата. Седнал си някъде. Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“. Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне. Той ще ти занесе раницата на мястото.
Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб.
Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа. Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали. После ще видите, че куфарите пак са се намерили. Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил. Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне.
към беседата >>
Казва: „Да не ме заблуждаваш.
Той досега не се е оглеждал и мисли, че е бял. Пита ме: „Как ме намираш? Бял ли съм? “ Какво да му кажа. Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото.
Казва: „Да не ме заблуждаваш.
Туй огледало да не гледа хората черни. Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек? Що е белота и що е чернота? Толкова прости работи – нямате една ясна представа. Туй не е упрек, но не сте се спирали да мислите.
към беседата >>
Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа.
Седнал си някъде. Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“. Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне. Той ще ти занесе раницата на мястото. Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб.
Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа.
Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали. После ще видите, че куфарите пак са се намерили. Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил. Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне. Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот.
към беседата >>
Туй огледало да не гледа хората черни.
Пита ме: „Как ме намираш? Бял ли съм? “ Какво да му кажа. Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото. Казва: „Да не ме заблуждаваш.
Туй огледало да не гледа хората черни.
Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек? Що е белота и що е чернота? Толкова прости работи – нямате една ясна представа. Туй не е упрек, но не сте се спирали да мислите. Направете един опит.
към беседата >>
Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали.
Минава този ангел, иска да ти услужи, взема ти раницата, без да ти каже нещо, ти ставаш и казваш: „Обраха ме“. Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне. Той ще ти занесе раницата на мястото. Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб. Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа.
Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали.
После ще видите, че куфарите пак са се намерили. Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил. Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне. Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот. Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне.
към беседата >>
Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек?
Бял ли съм? “ Какво да му кажа. Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото. Казва: „Да не ме заблуждаваш. Туй огледало да не гледа хората черни.
Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек?
Що е белота и що е чернота? Толкова прости работи – нямате една ясна представа. Туй не е упрек, но не сте се спирали да мислите. Направете един опит.
към беседата >>
После ще видите, че куфарите пак са се намерили.
Трябва да знаеш, че някой ангел иска да ти помогне. Той ще ти занесе раницата на мястото. Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб. Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа. Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали.
После ще видите, че куфарите пак са се намерили.
Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил. Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне. Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот. Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне. Явяват се 10 души кандидати.
към беседата >>
Що е белота и що е чернота?
“ Какво да му кажа. Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото. Казва: „Да не ме заблуждаваш. Туй огледало да не гледа хората черни. Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек?
Що е белота и що е чернота?
Толкова прости работи – нямате една ясна представа. Туй не е упрек, но не сте се спирали да мислите. Направете един опит.
към беседата >>
Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил.
Той ще ти занесе раницата на мястото. Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб. Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа. Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали. После ще видите, че куфарите пак са се намерили.
Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил.
Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне. Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот. Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне. Явяват се 10 души кандидати. Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи.
към беседата >>
Толкова прости работи – нямате една ясна представа.
Казвам: „Чер си.“ – „Аз зная, че съм бял.“ Покажа му огледалото. Казва: „Да не ме заблуждаваш. Туй огледало да не гледа хората черни. Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек? Що е белота и що е чернота?
Толкова прости работи – нямате една ясна представа.
Туй не е упрек, но не сте се спирали да мислите. Направете един опит.
към беседата >>
Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне.
Който знае, ще се зарадва, че раницата се е качила на друг гръб. Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа. Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали. После ще видите, че куфарите пак са се намерили. Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил.
Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне.
Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот. Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне. Явяват се 10 души кандидати. Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи. Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят.
към беседата >>
Туй не е упрек, но не сте се спирали да мислите.
Казва: „Да не ме заблуждаваш. Туй огледало да не гледа хората черни. Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек? Що е белота и що е чернота? Толкова прости работи – нямате една ясна представа.
Туй не е упрек, но не сте се спирали да мислите.
Направете един опит.
към беседата >>
Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот.
Нали вие като предадете багажа на трена и като отидете на мястото, показвате само бележката и получавате багажа. Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали. После ще видите, че куфарите пак са се намерили. Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил. Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне.
Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот.
Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне. Явяват се 10 души кандидати. Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи. Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят. Когато се заплитат вашите работи, долните работят.
към беседата >>
Направете един опит.
Туй огледало да не гледа хората черни. Аз досега мислех, че съм бял.“ По какво се познава белият човек? Що е белота и що е чернота? Толкова прости работи – нямате една ясна представа. Туй не е упрек, но не сте се спирали да мислите.
Направете един опит.
към беседата >>
Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне.
Ако не разбирате, можете да кажете, че са ви обрали. После ще видите, че куфарите пак са се намерили. Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил. Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне. Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот.
Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне.
Явяват се 10 души кандидати. Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи. Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят. Когато се заплитат вашите работи, долните работят. Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата.
към беседата >>
Тази дупка 2 ще се покаже черна, а този връх 1 ще се покаже бял, огрят от Слънцето.
Тази дупка 2 ще се покаже черна, а този връх 1 ще се покаже бял, огрят от Слънцето.
Бяло е това, което отражава нещата от себе си. Черно е туй, което ги поглъща. Някой път някое лице почернее. Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече. Хубаво е да почернее лицето на човека.
към беседата >>
Явяват се 10 души кандидати.
После ще видите, че куфарите пак са се намерили. Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил. Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне. Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот. Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне.
Явяват се 10 души кандидати.
Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи. Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят. Когато се заплитат вашите работи, долните работят. Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата. Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе.
към беседата >>
Бяло е това, което отражава нещата от себе си.
Тази дупка 2 ще се покаже черна, а този връх 1 ще се покаже бял, огрят от Слънцето.
Бяло е това, което отражава нещата от себе си.
Черно е туй, което ги поглъща. Някой път някое лице почернее. Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече. Хубаво е да почернее лицето на човека. Казвате: „Този човек е почернял“.
към беседата >>
Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи.
Когато намерите куфарите, значи някой ангел ги е намерил. Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне. Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот. Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне. Явяват се 10 души кандидати.
Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи.
Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят. Когато се заплитат вашите работи, долните работят. Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата. Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе. Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има.
към беседата >>
Черно е туй, което ги поглъща.
Тази дупка 2 ще се покаже черна, а този връх 1 ще се покаже бял, огрят от Слънцето. Бяло е това, което отражава нещата от себе си.
Черно е туй, което ги поглъща.
Някой път някое лице почернее. Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече. Хубаво е да почернее лицето на човека. Казвате: „Този човек е почернял“. Някой път да почернее човек, е добре.
към беседата >>
Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят.
Някой път такова е лошо състоянието, че никой не може да ви помогне. Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот. Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне. Явяват се 10 души кандидати. Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи.
Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят.
Когато се заплитат вашите работи, долните работят. Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата. Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе. Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има. И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре.
към беседата >>
Някой път някое лице почернее.
Тази дупка 2 ще се покаже черна, а този връх 1 ще се покаже бял, огрят от Слънцето. Бяло е това, което отражава нещата от себе си. Черно е туй, което ги поглъща.
Някой път някое лице почернее.
Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече. Хубаво е да почернее лицето на човека. Казвате: „Този човек е почернял“. Някой път да почернее човек, е добре. Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав.
към беседата >>
Когато се заплитат вашите работи, долните работят.
Но не се минават 2-3 дена и всичката тежест, която ви е измъчвала, изчезне и се заражда един нов живот. Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне. Явяват се 10 души кандидати. Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи. Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят.
Когато се заплитат вашите работи, долните работят.
Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата. Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе. Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има. И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре. Като ти помагат отгоре, в знанието ще има и една придобивка.
към беседата >>
Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече.
Тази дупка 2 ще се покаже черна, а този връх 1 ще се покаже бял, огрят от Слънцето. Бяло е това, което отражава нещата от себе си. Черно е туй, което ги поглъща. Някой път някое лице почернее.
Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече.
Хубаво е да почернее лицето на човека. Казвате: „Този човек е почернял“. Някой път да почернее човек, е добре. Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав. Ако почернее – лекува се, здрав е този човек.
към беседата >>
Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата.
Най-първо мислите, че няма кой да ви помогне. Явяват се 10 души кандидати. Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи. Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят. Когато се заплитат вашите работи, долните работят.
Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата.
Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе. Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има. И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре. Като ти помагат отгоре, в знанието ще има и една придобивка. Като ти помагат отдолу, няма да ти кажат Истината, но ще имаш едно заблуждение.
към беседата >>
Хубаво е да почернее лицето на човека.
Тази дупка 2 ще се покаже черна, а този връх 1 ще се покаже бял, огрят от Слънцето. Бяло е това, което отражава нещата от себе си. Черно е туй, което ги поглъща. Някой път някое лице почернее. Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече.
Хубаво е да почернее лицето на човека.
Казвате: „Този човек е почернял“. Някой път да почернее човек, е добре. Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав. Ако почернее – лекува се, здрав е този човек. На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна.
към беседата >>
Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе.
Явяват се 10 души кандидати. Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи. Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят. Когато се заплитат вашите работи, долните работят. Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата.
Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе.
Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има. И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре. Като ти помагат отгоре, в знанието ще има и една придобивка. Като ти помагат отдолу, няма да ти кажат Истината, но ще имаш едно заблуждение.
към беседата >>
Казвате: „Този човек е почернял“.
Бяло е това, което отражава нещата от себе си. Черно е туй, което ги поглъща. Някой път някое лице почернее. Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече. Хубаво е да почернее лицето на човека.
Казвате: „Този човек е почернял“.
Някой път да почернее човек, е добре. Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав. Ако почернее – лекува се, здрав е този човек. На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна. Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш.
към беседата >>
Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има.
Този ангел, като видял, че имате раница, той уредил вашите работи. Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят. Когато се заплитат вашите работи, долните работят. Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата. Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе.
Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има.
И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре. Като ти помагат отгоре, в знанието ще има и една придобивка. Като ти помагат отдолу, няма да ти кажат Истината, но ще имаш едно заблуждение.
към беседата >>
Някой път да почернее човек, е добре.
Черно е туй, което ги поглъща. Някой път някое лице почернее. Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече. Хубаво е да почернее лицето на човека. Казвате: „Този човек е почернял“.
Някой път да почернее човек, е добре.
Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав. Ако почернее – лекува се, здрав е този човек. На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна. Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш. Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш.
към беседата >>
И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре.
Когато се уреждат вашите работи, ангелите работят. Когато се заплитат вашите работи, долните работят. Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата. Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе. Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има.
И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре.
Като ти помагат отгоре, в знанието ще има и една придобивка. Като ти помагат отдолу, няма да ти кажат Истината, но ще имаш едно заблуждение.
към беседата >>
Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав.
Някой път някое лице почернее. Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече. Хубаво е да почернее лицето на човека. Казвате: „Този човек е почернял“. Някой път да почернее човек, е добре.
Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав.
Ако почернее – лекува се, здрав е този човек. На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна. Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш. Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш. Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея.
към беседата >>
Като ти помагат отгоре, в знанието ще има и една придобивка.
Когато се заплитат вашите работи, долните работят. Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата. Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе. Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има. И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре.
Като ти помагат отгоре, в знанието ще има и една придобивка.
Като ти помагат отдолу, няма да ти кажат Истината, но ще имаш едно заблуждение.
към беседата >>
Ако почернее – лекува се, здрав е този човек.
Щом почернее лицето, този човек е погълнал повече. Хубаво е да почернее лицето на човека. Казвате: „Този човек е почернял“. Някой път да почернее човек, е добре. Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав.
Ако почернее – лекува се, здрав е този човек.
На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна. Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш. Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш. Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея. Най-после тази лодка ще потъне.
към беседата >>
Като ти помагат отдолу, няма да ти кажат Истината, но ще имаш едно заблуждение.
Щом един ангел ви помогне, той и лихви си туря на работата. Щом един от долните ти помага, той половината ще ти вземе. Ангелът като ти помогне, една придобивка ще има. И това е разликата между помагането отдолу и помагането отгоре. Като ти помагат отгоре, в знанието ще има и една придобивка.
Като ти помагат отдолу, няма да ти кажат Истината, но ще имаш едно заблуждение.
към беседата >>
На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна.
Хубаво е да почернее лицето на човека. Казвате: „Този човек е почернял“. Някой път да почернее човек, е добре. Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав. Ако почернее – лекува се, здрав е този човек.
На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна.
Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш. Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш. Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея. Най-после тази лодка ще потъне. Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне.
към беседата >>
Нали имате онзи анекдот.
Нали имате онзи анекдот.
Гдето една лисица паднала в един голям трап. Седи и мисли какво да прави. Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш? “ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“. – „Може ли да сляза и аз?
към беседата >>
Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш.
Казвате: „Този човек е почернял“. Някой път да почернее човек, е добре. Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав. Ако почернее – лекува се, здрав е този човек. На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна.
Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш.
Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш. Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея. Най-после тази лодка ще потъне. Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне. Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване.
към беседата >>
Гдето една лисица паднала в един голям трап.
Нали имате онзи анекдот.
Гдето една лисица паднала в един голям трап.
Седи и мисли какво да прави. Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш? “ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“. – „Може ли да сляза и аз? “ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре.
към беседата >>
Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш.
Някой път да почернее човек, е добре. Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав. Ако почернее – лекува се, здрав е този човек. На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна. Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш.
Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш.
Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея. Най-после тази лодка ще потъне. Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне. Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване. Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота.
към беседата >>
Седи и мисли какво да прави.
Нали имате онзи анекдот. Гдето една лисица паднала в един голям трап.
Седи и мисли какво да прави.
Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш? “ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“. – „Може ли да сляза и аз? “ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре. Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата.
към беседата >>
Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея.
Ако човек при греене на Слънцето не почернява, този човек не е здрав. Ако почернее – лекува се, здрав е този човек. На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна. Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш. Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш.
Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея.
Най-после тази лодка ще потъне. Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне. Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване. Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота. Тежко е в ума ти и ти си натоварен.
към беседата >>
Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш?
Нали имате онзи анекдот. Гдето една лисица паднала в един голям трап. Седи и мисли какво да прави.
Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш?
“ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“. – „Може ли да сляза и аз? “ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре. Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата. Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел.
към беседата >>
Най-после тази лодка ще потъне.
Ако почернее – лекува се, здрав е този човек. На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна. Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш. Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш. Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея.
Най-после тази лодка ще потъне.
Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне. Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване. Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота. Тежко е в ума ти и ти си натоварен. Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил.
към беседата >>
“ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“.
Нали имате онзи анекдот. Гдето една лисица паднала в един голям трап. Седи и мисли какво да прави. Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш?
“ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“.
– „Може ли да сляза и аз? “ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре. Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата. Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел. Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща.
към беседата >>
Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне.
На черното и бялото трябва да става една правилна обмяна. Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш. Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш. Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея. Най-после тази лодка ще потъне.
Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне.
Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване. Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота. Тежко е в ума ти и ти си натоварен. Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил. Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш.
към беседата >>
– „Може ли да сляза и аз?
Нали имате онзи анекдот. Гдето една лисица паднала в един голям трап. Седи и мисли какво да прави. Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш? “ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“.
– „Може ли да сляза и аз?
“ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре. Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата. Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел. Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща. Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем.
към беседата >>
Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване.
Когато даваш повече и взимаш по-малко, ще фалираш. Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш. Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея. Най-после тази лодка ще потъне. Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне.
Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване.
Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота. Тежко е в ума ти и ти си натоварен. Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил. Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш. Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния.
към беседата >>
“ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре.
Гдето една лисица паднала в един голям трап. Седи и мисли какво да прави. Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш? “ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“. – „Може ли да сляза и аз?
“ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре.
Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата. Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел. Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща. Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем. Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак.
към беседата >>
Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота.
Когато взимаш повече и даваш по-малко, ще потънеш. Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея. Най-после тази лодка ще потъне. Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне. Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване.
Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота.
Тежко е в ума ти и ти си натоварен. Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил. Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш. Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния. Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света.
към беседата >>
Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата.
Седи и мисли какво да прави. Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш? “ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“. – „Може ли да сляза и аз? “ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре.
Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата.
Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел. Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща. Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем. Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак. Туй е от желанието да си направиш къща.
към беседата >>
Тежко е в ума ти и ти си натоварен.
Представете си, че сега вие имате една лодка в морето и постоянно туряте в нея. Най-после тази лодка ще потъне. Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне. Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване. Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота.
Тежко е в ума ти и ти си натоварен.
Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил. Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш. Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния. Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света. Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите.
към беседата >>
Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел.
Казва си: „Закъсах, ще се мре.“ Минава един голям козел и ѝ казва: „Кума Лисо, какво правиш? “ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“. – „Може ли да сляза и аз? “ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре. Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата.
Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел.
Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща. Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем. Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак. Туй е от желанието да си направиш къща. Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея.
към беседата >>
Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил.
Най-после тази лодка ще потъне. Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне. Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване. Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота. Тежко е в ума ти и ти си натоварен.
Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил.
Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш. Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния. Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света. Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите. Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите.
към беседата >>
Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща.
“ – „Много горещо ми беше горе, та слязох да се разхладя“. – „Може ли да сляза и аз? “ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре. Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата. Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел.
Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща.
Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем. Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак. Туй е от желанието да си направиш къща. Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея. Иди при този, който я е направил, питай колко му струва.
към беседата >>
Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш.
Или пък ако от тази лодка постоянно изваждате, като дойде някакво вълнение в морето, тя ще се обърне. Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване. Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота. Тежко е в ума ти и ти си натоварен. Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил.
Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш.
Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния. Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света. Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите. Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите. Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят.
към беседата >>
Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем.
– „Може ли да сляза и аз? “ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре. Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата. Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел. Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща.
Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем.
Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак. Туй е от желанието да си направиш къща. Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея. Иди при този, който я е направил, питай колко му струва. И ако имаш готови пари, направи си.
към беседата >>
Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния.
Черно и бяло, това е един процес и трябва да става редуване. Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота. Тежко е в ума ти и ти си натоварен. Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил. Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш.
Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния.
Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света. Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите. Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите. Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят. Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония.
към беседата >>
Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак.
“ – „Ще ми бъде приятно да ми станеш гостенин.“ Той влиза вътре. Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата. Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел. Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща. Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем.
Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак.
Туй е от желанието да си направиш къща. Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея. Иди при този, който я е направил, питай колко му струва. И ако имаш готови пари, направи си. А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“.
към беседата >>
Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света.
Чернотата е натоварване, а белотата е разтоварване в живота. Тежко е в ума ти и ти си натоварен. Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил. Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш. Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния.
Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света.
Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите. Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите. Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят. Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония. Някой казва: „Аз искам да имам мир“.
към беседата >>
Туй е от желанието да си направиш къща.
Като влязъл в ямата, лисицата се качва на гърба му и излиза из ямата. Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел. Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща. Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем. Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак.
Туй е от желанието да си направиш къща.
Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея. Иди при този, който я е направил, питай колко му струва. И ако имаш готови пари, направи си. А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“. Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“.
към беседата >>
Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите.
Тежко е в ума ти и ти си натоварен. Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил. Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш. Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния. Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света.
Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите.
Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите. Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят. Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония. Някой казва: „Аз искам да имам мир“. Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“.
към беседата >>
Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея.
Казва му: „Довиждане, аз пак ще дойда, да те видя.“ Та казвам: не играйте ролята на глупавия козел. Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща. Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем. Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак. Туй е от желанието да си направиш къща.
Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея.
Иди при този, който я е направил, питай колко му струва. И ако имаш готови пари, направи си. А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“. Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“. Като видиш учения човек, запознай се с него.
към беседата >>
Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите.
Леко е на сърцето ти, ти си се разтоварил. Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш. Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния. Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света. Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите.
Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите.
Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят. Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония. Някой казва: „Аз искам да имам мир“. Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“. Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш.
към беседата >>
Иди при този, който я е направил, питай колко му струва.
Ти минаваш някой път, погледнеш някоя красива къща и се зароди желание да направиш и ти такава къща. Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем. Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак. Туй е от желанието да си направиш къща. Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея.
Иди при този, който я е направил, питай колко му струва.
И ако имаш готови пари, направи си. А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“. Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“. Като видиш учения човек, запознай се с него. Като видиш добрия човек, запознай се с него.
към беседата >>
Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят.
Трябва да знаеш да се разтоварваш и да се товариш. Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния. Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света. Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите. Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите.
Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят.
Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония. Някой казва: „Аз искам да имам мир“. Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“. Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш. Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко.
към беседата >>
И ако имаш готови пари, направи си.
Нямаш пари, вземеш оттук-оттам на заем и казваш ще направя къща на два етажа, та ще я дам под наем. Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак. Туй е от желанието да си направиш къща. Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея. Иди при този, който я е направил, питай колко му струва.
И ако имаш готови пари, направи си.
А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“. Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“. Като видиш учения човек, запознай се с него. Като видиш добрия човек, запознай се с него. Не е лесна работа да бъдеш добър човек.
към беседата >>
Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония.
Ако искаш да се товариш, няма да употребиш белия цвят, но черния. Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света. Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите. Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите. Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят.
Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония.
Някой казва: „Аз искам да имам мир“. Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“. Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш. Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко. Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично.
към беседата >>
А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“.
Като направиш къщата, заборчлееш така, така ти се забъркат работите, трябва да продадеш къщата и останеш голтак. Туй е от желанието да си направиш къща. Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея. Иди при този, който я е направил, питай колко му струва. И ако имаш готови пари, направи си.
А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“.
Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“. Като видиш учения човек, запознай се с него. Като видиш добрия човек, запознай се с него. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. То е наука.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да имам мир“.
Ако се разтоварваш, ще изгубиш равновесие в света. Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите. Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите. Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят. Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония.
Някой казва: „Аз искам да имам мир“.
Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“. Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш. Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко. Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично. Ще кажете нямам условия.
към беседата >>
Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“.
Туй е от желанието да си направиш къща. Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея. Иди при този, който я е направил, питай колко му струва. И ако имаш готови пари, направи си. А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“.
Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“.
Като видиш учения човек, запознай се с него. Като видиш добрия човек, запознай се с него. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. То е наука. Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той.
към беседата >>
Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“.
Тъй щото трябва да знаете как да употребявате черния цвят и белия цвят, за да се разтоварите и да се натоварите. Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите. Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят. Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония. Някой казва: „Аз искам да имам мир“.
Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“.
Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш. Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко. Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично. Ще кажете нямам условия. На Земята навсякъде има хубави условия.
към беседата >>
Като видиш учения човек, запознай се с него.
Като видиш някоя хубава къща, ти се зарадвай на нея. Иди при този, който я е направил, питай колко му струва. И ако имаш готови пари, направи си. А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“. Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“.
Като видиш учения човек, запознай се с него.
Като видиш добрия човек, запознай се с него. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. То е наука. Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той. Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици.
към беседата >>
Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш.
Белият цвят е да се разтоварите, черният цвят е да се натоварите. Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят. Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония. Някой казва: „Аз искам да имам мир“. Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“.
Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш.
Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко. Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично. Ще кажете нямам условия. На Земята навсякъде има хубави условия. Бог така е направил света.
към беседата >>
Като видиш добрия човек, запознай се с него.
Иди при този, който я е направил, питай колко му струва. И ако имаш готови пари, направи си. А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“. Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“. Като видиш учения човек, запознай се с него.
Като видиш добрия човек, запознай се с него.
Не е лесна работа да бъдеш добър човек. То е наука. Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той. Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици. Не стройте воденица на малък извор.
към беседата >>
Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко.
Единият и другият са потребни, но трябва на място да се турят. Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония. Някой казва: „Аз искам да имам мир“. Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“. Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш.
Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко.
Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично. Ще кажете нямам условия. На Земята навсякъде има хубави условия. Бог така е направил света. Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия.
към беседата >>
Не е лесна работа да бъдеш добър човек.
И ако имаш готови пари, направи си. А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“. Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“. Като видиш учения човек, запознай се с него. Като видиш добрия човек, запознай се с него.
Не е лесна работа да бъдеш добър човек.
То е наука. Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той. Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици. Не стройте воденица на малък извор. Там не можете да направите воденица, но на някоя река може да направите.
към беседата >>
Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично.
Ако употребите изключително само единия, тогава ще се образува дисхармония. Някой казва: „Аз искам да имам мир“. Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“. Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш. Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко.
Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично.
Ще кажете нямам условия. На Земята навсякъде има хубави условия. Бог така е направил света. Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия. Често те са невежи.
към беседата >>
То е наука.
А ти като видиш хубавата къща и казваш: „Че той като я направил и аз ще я направя“. Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“. Като видиш учения човек, запознай се с него. Като видиш добрия човек, запознай се с него. Не е лесна работа да бъдеш добър човек.
То е наука.
Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той. Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици. Не стройте воденица на малък извор. Там не можете да направите воденица, но на някоя река може да направите. С част от тази вода можете да поливате и вашата градина.
към беседата >>
Ще кажете нямам условия.
Някой казва: „Аз искам да имам мир“. Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“. Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш. Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко. Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично.
Ще кажете нямам условия.
На Земята навсякъде има хубави условия. Бог така е направил света. Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия. Често те са невежи. Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват.
към беседата >>
Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той.
Видиш някой учен човек и казваш: „И аз искам да бъда като него“. Като видиш учения човек, запознай се с него. Като видиш добрия човек, запознай се с него. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. То е наука.
Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той.
Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици. Не стройте воденица на малък извор. Там не можете да направите воденица, но на някоя река може да направите. С част от тази вода можете да поливате и вашата градина.
към беседата >>
На Земята навсякъде има хубави условия.
Или казва някой: „Аз искам да бъда здрав“. Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш. Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко. Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично. Ще кажете нямам условия.
На Земята навсякъде има хубави условия.
Бог така е направил света. Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия. Често те са невежи. Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват. По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли.
към беседата >>
Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици.
Като видиш учения човек, запознай се с него. Като видиш добрия човек, запознай се с него. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. То е наука. Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той.
Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици.
Не стройте воденица на малък извор. Там не можете да направите воденица, но на някоя река може да направите. С част от тази вода можете да поливате и вашата градина.
към беседата >>
Бог така е направил света.
Хубаво е, за да бъде здрав някой, трябва да се товариш. Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко. Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично. Ще кажете нямам условия. На Земята навсякъде има хубави условия.
Бог така е направил света.
Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия. Често те са невежи. Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват. По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли. А при това ние се скрием в някоя дупка и гледаме през прозорците.
към беседата >>
Не стройте воденица на малък извор.
Като видиш добрия човек, запознай се с него. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. То е наука. Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той. Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици.
Не стройте воденица на малък извор.
Там не можете да направите воденица, но на някоя река може да направите. С част от тази вода можете да поливате и вашата градина.
към беседата >>
Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия.
Ако си болен, трябва да дишаш дълбоко. Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично. Ще кажете нямам условия. На Земята навсякъде има хубави условия. Бог така е направил света.
Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия.
Често те са невежи. Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват. По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли. А при това ние се скрием в някоя дупка и гледаме през прозорците. Не искаш да влезеш в Божествената къща, но като щурец стоиш в своята дупка, покажеш се и пак се оттеглиш в дупката.
към беседата >>
Там не можете да направите воденица, но на някоя река може да направите.
Не е лесна работа да бъдеш добър човек. То е наука. Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той. Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици. Не стройте воденица на малък извор.
Там не можете да направите воденица, но на някоя река може да направите.
С част от тази вода можете да поливате и вашата градина.
към беседата >>
Често те са невежи.
Трябва да ядеш хубава храна, трябва да пиеш хубава вода и жилището ти трябва да бъде отлично. Ще кажете нямам условия. На Земята навсякъде има хубави условия. Бог така е направил света. Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия.
Често те са невежи.
Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват. По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли. А при това ние се скрием в някоя дупка и гледаме през прозорците. Не искаш да влезеш в Божествената къща, но като щурец стоиш в своята дупка, покажеш се и пак се оттеглиш в дупката.
към беседата >>
С част от тази вода можете да поливате и вашата градина.
То е наука. Някой цигулар свири хубаво, попитай го как е започнал той. Трябва да проучвате, трябва да бъдете добри ученици. Не стройте воденица на малък извор. Там не можете да направите воденица, но на някоя река може да направите.
С част от тази вода можете да поливате и вашата градина.
към беседата >>
Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват.
Ще кажете нямам условия. На Земята навсякъде има хубави условия. Бог така е направил света. Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия. Често те са невежи.
Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват.
По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли. А при това ние се скрием в някоя дупка и гледаме през прозорците. Не искаш да влезеш в Божествената къща, но като щурец стоиш в своята дупка, покажеш се и пак се оттеглиш в дупката.
към беседата >>
Използвайте белия цвят да развивате вашите добродетели. Раздавайте.
Използвайте белия цвят да развивате вашите добродетели. Раздавайте.
Човек, който събира, той си почива. Черният цвят е потребен. Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи. Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш. Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа.
към беседата >>
По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли.
На Земята навсякъде има хубави условия. Бог така е направил света. Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия. Често те са невежи. Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват.
По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли.
А при това ние се скрием в някоя дупка и гледаме през прозорците. Не искаш да влезеш в Божествената къща, но като щурец стоиш в своята дупка, покажеш се и пак се оттеглиш в дупката.
към беседата >>
Човек, който събира, той си почива.
Използвайте белия цвят да развивате вашите добродетели. Раздавайте.
Човек, който събира, той си почива.
Черният цвят е потребен. Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи. Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш. Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа. Белият цвят употребете за работа.
към беседата >>
А при това ние се скрием в някоя дупка и гледаме през прозорците.
Бог така е направил света. Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия. Често те са невежи. Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват. По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли.
А при това ние се скрием в някоя дупка и гледаме през прозорците.
Не искаш да влезеш в Божествената къща, но като щурец стоиш в своята дупка, покажеш се и пак се оттеглиш в дупката.
към беседата >>
Черният цвят е потребен.
Използвайте белия цвят да развивате вашите добродетели. Раздавайте. Човек, който събира, той си почива.
Черният цвят е потребен.
Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи. Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш. Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа. Белият цвят употребете за работа. Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте.
към беседата >>
Не искаш да влезеш в Божествената къща, но като щурец стоиш в своята дупка, покажеш се и пак се оттеглиш в дупката.
Не мислете, че богатите хора живеят при най-добрите условия. Често те са невежи. Като гледам как са направени прозорците на къщите им, те всички имат добри условия, но не могат да се ползват. По-хубава къща от тази, в която живеем, има ли. А при това ние се скрием в някоя дупка и гледаме през прозорците.
Не искаш да влезеш в Божествената къща, но като щурец стоиш в своята дупка, покажеш се и пак се оттеглиш в дупката.
към беседата >>
Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи.
Използвайте белия цвят да развивате вашите добродетели. Раздавайте. Човек, който събира, той си почива. Черният цвят е потребен.
Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи.
Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш. Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа. Белият цвят употребете за работа. Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте. Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“.
към беседата >>
Що е добрият човек?
Що е добрият човек?
Човек, който знае как да употреби черния и белия цвят. Що е умният човек? Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят. Някой иска да си почине. Трябва да употребява черния цвят.
към беседата >>
Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш.
Използвайте белия цвят да развивате вашите добродетели. Раздавайте. Човек, който събира, той си почива. Черният цвят е потребен. Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи.
Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш.
Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа. Белият цвят употребете за работа. Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте. Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Ще почиваме вкъщи.
към беседата >>
Човек, който знае как да употреби черния и белия цвят.
Що е добрият човек?
Човек, който знае как да употреби черния и белия цвят.
Що е умният човек? Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят. Някой иска да си почине. Трябва да употребява черния цвят. Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи.
към беседата >>
Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа.
Използвайте белия цвят да развивате вашите добродетели. Раздавайте. Човек, който събира, той си почива. Черният цвят е потребен. Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи. Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш.
Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа.
Белият цвят употребете за работа. Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте. Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Ще почиваме вкъщи. Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа.
към беседата >>
Що е умният човек?
Що е добрият човек? Човек, който знае как да употреби черния и белия цвят.
Що е умният човек?
Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят. Някой иска да си почине. Трябва да употребява черния цвят. Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи. Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически.
към беседата >>
Белият цвят употребете за работа.
Човек, който събира, той си почива. Черният цвят е потребен. Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи. Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш. Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа.
Белият цвят употребете за работа.
Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте. Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Ще почиваме вкъщи. Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа. Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място.
към беседата >>
Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят.
Що е добрият човек? Човек, който знае как да употреби черния и белия цвят. Що е умният човек?
Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят.
Някой иска да си почине. Трябва да употребява черния цвят. Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи. Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически. Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено.
към беседата >>
Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте.
Черният цвят е потребен. Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи. Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш. Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа. Белият цвят употребете за работа.
Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте.
Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Ще почиваме вкъщи. Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа. Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място. Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост.
към беседата >>
Някой иска да си почине.
Що е добрият човек? Човек, който знае как да употреби черния и белия цвят. Що е умният човек? Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят.
Някой иска да си почине.
Трябва да употребява черния цвят. Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи. Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически. Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено. Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден.
към беседата >>
Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“.
Някой път казвате: „Тъмно ми е.“ Щом ти е тъмно, легни и си поспи. Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш. Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа. Белият цвят употребете за работа. Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте.
Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“.
Ще почиваме вкъщи. Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа. Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място. Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост. Когато дойде скръбта, влезте и се уединете.
към беседата >>
Трябва да употребява черния цвят.
Що е добрият човек? Човек, който знае как да употреби черния и белия цвят. Що е умният човек? Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят. Някой иска да си почине.
Трябва да употребява черния цвят.
Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи. Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически. Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено. Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден. Явил се белият цвят и черният.
към беседата >>
Ще почиваме вкъщи.
Щом станеш и усетиш, че има светлина, иди да работиш. Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа. Белият цвят употребете за работа. Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте. Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“.
Ще почиваме вкъщи.
Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа. Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място. Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост. Когато дойде скръбта, влезте и се уединете. Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“.
към беседата >>
Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи.
Човек, който знае как да употреби черния и белия цвят. Що е умният човек? Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят. Някой иска да си почине. Трябва да употребява черния цвят.
Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи.
Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически. Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено. Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден. Явил се белият цвят и черният. Работата и почивката дошли.
към беседата >>
Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа.
Тогава не ги размествайте, не употребявайте белия цвят за почивка и черния цвят за работа. Белият цвят употребете за работа. Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте. Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Ще почиваме вкъщи.
Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа.
Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място. Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост. Когато дойде скръбта, влезте и се уединете. Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“. Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение.
към беседата >>
Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически.
Що е умният човек? Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят. Някой иска да си почине. Трябва да употребява черния цвят. Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи.
Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически.
Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено. Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден. Явил се белият цвят и черният. Работата и почивката дошли. Работата е едно благословение.
към беседата >>
Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място.
Белият цвят употребете за работа. Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте. Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Ще почиваме вкъщи. Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа.
Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място.
Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост. Когато дойде скръбта, влезте и се уединете. Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“. Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение. Евреите сега са в скришната стаица.
към беседата >>
Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено.
Знае как да си почива и как да работи в белия и черния цвят. Някой иска да си почине. Трябва да употребява черния цвят. Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи. Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически.
Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено.
Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден. Явил се белият цвят и черният. Работата и почивката дошли. Работата е едно благословение. Почивката е една привилегия.
към беседата >>
Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост.
Когато е ден, работете, когато дойде нощта, почивайте. Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Ще почиваме вкъщи. Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа. Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място.
Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост.
Когато дойде скръбта, влезте и се уединете. Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“. Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение. Евреите сега са в скришната стаица. Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги.
към беседата >>
Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден.
Някой иска да си почине. Трябва да употребява черния цвят. Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи. Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически. Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено.
Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден.
Явил се белият цвят и черният. Работата и почивката дошли. Работата е едно благословение. Почивката е една привилегия.
към беседата >>
Когато дойде скръбта, влезте и се уединете.
Христос казва: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Ще почиваме вкъщи. Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа. Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място. Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост.
Когато дойде скръбта, влезте и се уединете.
Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“. Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение. Евреите сега са в скришната стаица. Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги. Те са в скришната стаица.
към беседата >>
Явил се белият цвят и черният.
Трябва да употребява черния цвят. Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи. Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически. Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено. Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден.
Явил се белият цвят и черният.
Работата и почивката дошли. Работата е едно благословение. Почивката е една привилегия.
към беседата >>
Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“.
Ще почиваме вкъщи. Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа. Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място. Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост. Когато дойде скръбта, влезте и се уединете.
Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“.
Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение. Евреите сега са в скришната стаица. Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги. Те са в скришната стаица. Зло ли е това?
към беседата >>
Работата и почивката дошли.
Когато искаш да работиш, повикай белия цвят и целия ден работи. Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически. Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено. Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден. Явил се белият цвят и черният.
Работата и почивката дошли.
Работата е едно благословение. Почивката е една привилегия.
към беседата >>
Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение.
Скръбта е ден на почивка, радостта е ден на работа. Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място. Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост. Когато дойде скръбта, влезте и се уединете. Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“.
Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение.
Евреите сега са в скришната стаица. Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги. Те са в скришната стаица. Зло ли е това? Ще си починат.
към беседата >>
Работата е едно благословение.
Ако не знаеш как да повикаш белия цвят, не можеш да работиш нито духовно, нито физически. Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено. Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден. Явил се белият цвят и черният. Работата и почивката дошли.
Работата е едно благословение.
Почивката е една привилегия.
към беседата >>
Евреите сега са в скришната стаица.
Когато си радостен, трябва да работиш, когато си скърбен – ще се молиш, ще съзерцаваш, ще се уединиш на някое място. Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост. Когато дойде скръбта, влезте и се уединете. Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“. Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение.
Евреите сега са в скришната стаица.
Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги. Те са в скришната стаица. Зло ли е това? Ще си починат. Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят.
към беседата >>
Почивката е една привилегия.
Ако не знаеш как да повикаш черния цвят, не можеш да си почиваш нито духовно нито, физически, нито умствено. Писанието казва, че като направил Бог първия ден, станало утро, станало вечер – първия ден. Явил се белият цвят и черният. Работата и почивката дошли. Работата е едно благословение.
Почивката е една привилегия.
към беседата >>
Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги.
Когато сте радостни, не се уединявайте, излезте навън, ра[з]д[а]вайте своята радост. Когато дойде скръбта, влезте и се уединете. Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“. Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение. Евреите сега са в скришната стаица.
Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги.
Те са в скришната стаица. Зло ли е това? Ще си починат. Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят. Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим.
към беседата >>
Вие всички вървите по закона на остаряването.
Вие всички вървите по закона на остаряването.
Казвате: „Остаряхме.“ Ако в младини не започнете с черния цвят и ако в старини не започнете с белия цвят, ще остареете. В детинство и в старост все започвате с белия цвят. Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята. Обичат някой път да ядат пръст. Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят.
към беседата >>
Те са в скришната стаица.
Когато дойде скръбта, влезте и се уединете. Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“. Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение. Евреите сега са в скришната стаица. Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги.
Те са в скришната стаица.
Зло ли е това? Ще си починат. Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят. Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим. Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа.
към беседата >>
Казвате: „Остаряхме.“ Ако в младини не започнете с черния цвят и ако в старини не започнете с белия цвят, ще остареете.
Вие всички вървите по закона на остаряването.
Казвате: „Остаряхме.“ Ако в младини не започнете с черния цвят и ако в старини не започнете с белия цвят, ще остареете.
В детинство и в старост все започвате с белия цвят. Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята. Обичат някой път да ядат пръст. Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят. Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят.
към беседата >>
Зло ли е това?
Имаме онази притча на Христа, където Той казва: „Ти влез в скришната си стаица“. Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение. Евреите сега са в скришната стаица. Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги. Те са в скришната стаица.
Зло ли е това?
Ще си починат. Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят. Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим. Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа. Ние сме дошли да работим.
към беседата >>
В детинство и в старост все започвате с белия цвят.
Вие всички вървите по закона на остаряването. Казвате: „Остаряхме.“ Ако в младини не започнете с черния цвят и ако в старини не започнете с белия цвят, ще остареете.
В детинство и в старост все започвате с белия цвят.
Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята. Обичат някой път да ядат пръст. Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят. Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят. Главата ти побеляла, лицето пожълтяло.
към беседата >>
Ще си починат.
Като влезеш в скришната стаица, то е ден на учение. Евреите сега са в скришната стаица. Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги. Те са в скришната стаица. Зло ли е това?
Ще си починат.
Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят. Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим. Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа. Ние сме дошли да работим. Най-първото задължение е да работиш за Господа.
към беседата >>
Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята.
Вие всички вървите по закона на остаряването. Казвате: „Остаряхме.“ Ако в младини не започнете с черния цвят и ако в старини не започнете с белия цвят, ще остареете. В детинство и в старост все започвате с белия цвят.
Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята.
Обичат някой път да ядат пръст. Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят. Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят. Главата ти побеляла, лицето пожълтяло. На стария човек защо пожълтява лицето?
към беседата >>
Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят.
Евреите сега са в скришната стаица. Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги. Те са в скришната стаица. Зло ли е това? Ще си починат.
Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят.
Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим. Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа. Ние сме дошли да работим. Най-първото задължение е да работиш за Господа. Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова.
към беседата >>
Обичат някой път да ядат пръст.
Вие всички вървите по закона на остаряването. Казвате: „Остаряхме.“ Ако в младини не започнете с черния цвят и ако в старини не започнете с белия цвят, ще остареете. В детинство и в старост все започвате с белия цвят. Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята.
Обичат някой път да ядат пръст.
Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят. Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят. Главата ти побеляла, лицето пожълтяло. На стария човек защо пожълтява лицето? От неразбиране.
към беседата >>
Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим.
Парите им вземат, всичко им вземат, ограничават ги. Те са в скришната стаица. Зло ли е това? Ще си починат. Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят.
Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим.
Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа. Ние сме дошли да работим. Най-първото задължение е да работиш за Господа. Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова. Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи.
към беседата >>
Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят.
Вие всички вървите по закона на остаряването. Казвате: „Остаряхме.“ Ако в младини не започнете с черния цвят и ако в старини не започнете с белия цвят, ще остареете. В детинство и в старост все започвате с белия цвят. Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята. Обичат някой път да ядат пръст.
Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят.
Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят. Главата ти побеляла, лицето пожълтяло. На стария човек защо пожълтява лицето? От неразбиране. Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място.
към беседата >>
Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа.
Те са в скришната стаица. Зло ли е това? Ще си починат. Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят. Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим.
Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа.
Ние сме дошли да работим. Най-първото задължение е да работиш за Господа. Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова. Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи. Ще ти даде съвет.
към беседата >>
Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят.
Казвате: „Остаряхме.“ Ако в младини не започнете с черния цвят и ако в старини не започнете с белия цвят, ще остареете. В детинство и в старост все започвате с белия цвят. Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята. Обичат някой път да ядат пръст. Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят.
Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят.
Главата ти побеляла, лицето пожълтяло. На стария човек защо пожълтява лицето? От неразбиране. Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място. Тогава иде разстройството на черния дроб.
към беседата >>
Ние сме дошли да работим.
Зло ли е това? Ще си починат. Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят. Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим. Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа.
Ние сме дошли да работим.
Най-първото задължение е да работиш за Господа. Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова. Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи. Ще ти даде съвет. Изпълни този съвет.
към беседата >>
Главата ти побеляла, лицето пожълтяло.
В детинство и в старост все започвате с белия цвят. Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята. Обичат някой път да ядат пръст. Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят. Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят.
Главата ти побеляла, лицето пожълтяло.
На стария човек защо пожълтява лицето? От неразбиране. Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място. Тогава иде разстройството на черния дроб. Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва.
към беседата >>
Най-първото задължение е да работиш за Господа.
Ще си починат. Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят. Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим. Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа. Ние сме дошли да работим.
Най-първото задължение е да работиш за Господа.
Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова. Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи. Ще ти даде съвет. Изпълни този съвет. Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа.
към беседата >>
На стария човек защо пожълтява лицето?
Децата изобщо ги виждаме – много обичат да ровят земята. Обичат някой път да ядат пръст. Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят. Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят. Главата ти побеляла, лицето пожълтяло.
На стария човек защо пожълтява лицето?
От неразбиране. Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място. Тогава иде разстройството на черния дроб. Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва. Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси.
към беседата >>
Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова.
Като дойде освобождението, като излязат навън, ще работят. Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим. Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа. Ние сме дошли да работим. Най-първото задължение е да работиш за Господа.
Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова.
Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи. Ще ти даде съвет. Изпълни този съвет. Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа. Светът може така да мисли.
към беседата >>
От неразбиране.
Обичат някой път да ядат пръст. Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят. Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят. Главата ти побеляла, лицето пожълтяло. На стария човек защо пожълтява лицето?
От неразбиране.
Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място. Тогава иде разстройството на черния дроб. Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва. Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси. Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство.
към беседата >>
Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи.
Понеже ние сме свободни, трябва да идем да работим. Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа. Ние сме дошли да работим. Най-първото задължение е да работиш за Господа. Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова.
Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи.
Ще ти даде съвет. Изпълни този съвет. Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа. Светът може така да мисли.
към беседата >>
Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място.
Или някое дете турило пръста в устата си и смуче, това е черния цвят. Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят. Главата ти побеляла, лицето пожълтяло. На стария човек защо пожълтява лицето? От неразбиране.
Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място.
Тогава иде разстройството на черния дроб. Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва. Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси. Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство. Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход.
към беседата >>
Ще ти даде съвет.
Всеки от нас трябва да иде да работи за Господа. Ние сме дошли да работим. Най-първото задължение е да работиш за Господа. Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова. Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи.
Ще ти даде съвет.
Изпълни този съвет. Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа. Светът може така да мисли.
към беседата >>
Тогава иде разстройството на черния дроб.
Казва: „Остаряхме.“ Не си остарял, но трябва да разбираш закона, да знаеш как да употребяваш белия цвят. Главата ти побеляла, лицето пожълтяло. На стария човек защо пожълтява лицето? От неразбиране. Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място.
Тогава иде разстройството на черния дроб.
Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва. Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси. Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство. Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход. Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива.
към беседата >>
Изпълни този съвет.
Ние сме дошли да работим. Най-първото задължение е да работиш за Господа. Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова. Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи. Ще ти даде съвет.
Изпълни този съвет.
Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа. Светът може така да мисли.
към беседата >>
Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва.
Главата ти побеляла, лицето пожълтяло. На стария човек защо пожълтява лицето? От неразбиране. Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място. Тогава иде разстройството на черния дроб.
Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва.
Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси. Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство. Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход. Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива. На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива.
към беседата >>
Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа.
Най-първото задължение е да работиш за Господа. Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова. Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи. Ще ти даде съвет. Изпълни този съвет.
Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа.
Светът може така да мисли.
към беседата >>
Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси.
На стария човек защо пожълтява лицето? От неразбиране. Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място. Тогава иде разстройството на черния дроб. Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва.
Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси.
Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство. Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход. Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива. На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива. Аз не се интересувам от воденици.
към беседата >>
Светът може така да мисли.
Той ни е осигурил през вековете, няма да мислиш за ядене, за това, за онова. Ти като свършиш работата си добре за Господа, Той ще уреди твоите работи. Ще ти даде съвет. Изпълни този съвет. Вие по някой път мислите да уредите вашите работи, че тогава да отидете, да служите на Господа.
Светът може така да мисли.
към беседата >>
Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство.
От неразбиране. Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място. Тогава иде разстройството на черния дроб. Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва. Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси.
Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство.
Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход. Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива. На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива. Аз не се интересувам от воденици. Човек има воденица в себе си.
към беседата >>
Та казвам: какво сте сели във вашата нива тази година – боб, леща, жито, ечемик, ябълки, круши, череши, лозе или тютюн, или кърлеж сте сели.
Та казвам: какво сте сели във вашата нива тази година – боб, леща, жито, ечемик, ябълки, круши, череши, лозе или тютюн, или кърлеж сте сели.
Тук имаме ний един кърлеж, аз я наричам г-ца Кърлежкова, студент по медицина. Някой път като нямате рициново масло, едно семенце може да вземете. Малко отровно.
към беседата >>
Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход.
Когато човек пожълтява, показва, че той не употребява своята мисъл на място, своите чувства на място. Тогава иде разстройството на черния дроб. Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва. Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси. Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство.
Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход.
Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива. На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива. Аз не се интересувам от воденици. Човек има воденица в себе си. Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле.
към беседата >>
Тук имаме ний един кърлеж, аз я наричам г-ца Кърлежкова, студент по медицина.
Та казвам: какво сте сели във вашата нива тази година – боб, леща, жито, ечемик, ябълки, круши, череши, лозе или тютюн, или кърлеж сте сели.
Тук имаме ний един кърлеж, аз я наричам г-ца Кърлежкова, студент по медицина.
Някой път като нямате рициново масло, едно семенце може да вземете. Малко отровно.
към беседата >>
Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива.
Тогава иде разстройството на черния дроб. Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва. Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси. Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство. Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход.
Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива.
На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива. Аз не се интересувам от воденици. Човек има воденица в себе си. Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле. Воденица е това, което мели.
към беседата >>
Някой път като нямате рициново масло, едно семенце може да вземете.
Та казвам: какво сте сели във вашата нива тази година – боб, леща, жито, ечемик, ябълки, круши, череши, лозе или тютюн, или кърлеж сте сели. Тук имаме ний един кърлеж, аз я наричам г-ца Кърлежкова, студент по медицина.
Някой път като нямате рициново масло, едно семенце може да вземете.
Малко отровно.
към беседата >>
На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива.
Когато ти не знаеш как да употребиш своите низши чувства, черният дроб се разстройва. Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси. Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство. Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход. Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива.
На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива.
Аз не се интересувам от воденици. Човек има воденица в себе си. Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле. Воденица е това, което мели. После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата.
към беседата >>
Малко отровно.
Та казвам: какво сте сели във вашата нива тази година – боб, леща, жито, ечемик, ябълки, круши, череши, лозе или тютюн, или кърлеж сте сели. Тук имаме ний един кърлеж, аз я наричам г-ца Кърлежкова, студент по медицина. Някой път като нямате рициново масло, едно семенце може да вземете.
Малко отровно.
към беседата >>
Аз не се интересувам от воденици.
Черният дроб е място на низшите чувства – за ядене, пиене и такива импулси. Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство. Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход. Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива. На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива.
Аз не се интересувам от воденици.
Човек има воденица в себе си. Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле. Воденица е това, което мели. После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата. Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече.
към беседата >>
Заучете песента „Изгрей, изгрей, ти мое Слънце“, една от братските песни.
Заучете песента „Изгрей, изгрей, ти мое Слънце“, една от братските песни.
(Изпяхме песента.)
към беседата >>
Човек има воденица в себе си.
Щом спираш тия импулси, тогава става разстройство. Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход. Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива. На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива. Аз не се интересувам от воденици.
Човек има воденица в себе си.
Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле. Воденица е това, което мели. После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата. Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече. Джигерът е мек, а воденицата е твърда.
към беседата >>
(Изпяхме песента.)
Заучете песента „Изгрей, изгрей, ти мое Слънце“, една от братските песни.
(Изпяхме песента.)
към беседата >>
Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле.
Човек никога не трябва да противодейства на Божествените импулси в света, на всичко, което Природата е създала, трябва да дадем ход. Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива. На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива. Аз не се интересувам от воденици. Човек има воденица в себе си.
Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле.
Воденица е това, което мели. После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата. Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече. Джигерът е мек, а воденицата е твърда. Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата.
към беседата >>
Някои от вас за следния път напишете нещо поетическо върху тази песен.
Някои от вас за следния път напишете нещо поетическо върху тази песен.
Някои, които не могат да пишат, нека изберат и донесат по един плод, една ябълка, една круша или нещо друго. Който може да пише, нека напише, който не може да пише, нека донесе един плод.
към беседата >>
Воденица е това, което мели.
Допуснете, че вие имате един малък извор, на този малкия извор вие не можете да направите воденица, но този малкия извор вие можете да го накарате да минава през вашата градина и да я полива. На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива. Аз не се интересувам от воденици. Човек има воденица в себе си. Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле.
Воденица е това, което мели.
После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата. Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече. Джигерът е мек, а воденицата е твърда. Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата. Вие казвате отгде зная тия работи.
към беседата >>
Някои, които не могат да пишат, нека изберат и донесат по един плод, една ябълка, една круша или нещо друго.
Някои от вас за следния път напишете нещо поетическо върху тази песен.
Някои, които не могат да пишат, нека изберат и донесат по един плод, една ябълка, една круша или нещо друго.
Който може да пише, нека напише, който не може да пише, нека донесе един плод.
към беседата >>
После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата.
На реката вие можете да направите воденица и да си изкарвате прехраната, а може и градината ви да полива. Аз не се интересувам от воденици. Човек има воденица в себе си. Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле. Воденица е това, което мели.
После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата.
Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече. Джигерът е мек, а воденицата е твърда. Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата. Вие казвате отгде зная тия работи. Чудни сте.
към беседата >>
Който може да пише, нека напише, който не може да пише, нека донесе един плод.
Някои от вас за следния път напишете нещо поетическо върху тази песен. Някои, които не могат да пишат, нека изберат и донесат по един плод, една ябълка, една круша или нещо друго.
Който може да пише, нека напише, който не може да пише, нека донесе един плод.
към беседата >>
Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече.
Аз не се интересувам от воденици. Човек има воденица в себе си. Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле. Воденица е това, което мели. После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата.
Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече.
Джигерът е мек, а воденицата е твърда. Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата. Вие казвате отгде зная тия работи. Чудни сте. Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота.
към беседата >>
Джигерът е мек, а воденицата е твърда.
Човек има воденица в себе си. Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле. Воденица е това, което мели. После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата. Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече.
Джигерът е мек, а воденицата е твърда.
Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата. Вие казвате отгде зная тия работи. Чудни сте. Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота. Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците.
към беседата >>
Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата.
Нали като сте били деца, сте яли воденица на кокошка, или воденица на някое пиле. Воденица е това, което мели. После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата. Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече. Джигерът е мек, а воденицата е твърда.
Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата.
Вие казвате отгде зная тия работи. Чудни сте. Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота. Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците. Милиони години съм учил.
към беседата >>
Вие казвате отгде зная тия работи.
Воденица е това, което мели. После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата. Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече. Джигерът е мек, а воденицата е твърда. Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата.
Вие казвате отгде зная тия работи.
Чудни сте. Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота. Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците. Милиони години съм учил. Трябва да имате една ясна представа.
към беседата >>
Чудни сте.
После като сте били малки, чакали сте, като заколят кокошката, за джигера и за воденицата. Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече. Джигерът е мек, а воденицата е твърда. Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата. Вие казвате отгде зная тия работи.
Чудни сте.
Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота. Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците. Милиони години съм учил. Трябва да имате една ясна представа. Някой път вие се тревожите.
към беседата >>
Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота.
Гледал съм малки деца как чакат джигера, когато заколи майката кокошката, да им го опече. Джигерът е мек, а воденицата е твърда. Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата. Вие казвате отгде зная тия работи. Чудни сте.
Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота.
Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците. Милиони години съм учил. Трябва да имате една ясна представа. Някой път вие се тревожите. От какво произтича тревогата.
към беседата >>
Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците.
Джигерът е мек, а воденицата е твърда. Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата. Вие казвате отгде зная тия работи. Чудни сте. Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота.
Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците.
Милиони години съм учил. Трябва да имате една ясна представа. Някой път вие се тревожите. От какво произтича тревогата. Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш.
към беседата >>
Милиони години съм учил.
Често майката не им дава воденицата, а я туря в чорбата. Вие казвате отгде зная тия работи. Чудни сте. Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота. Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците.
Милиони години съм учил.
Трябва да имате една ясна представа. Някой път вие се тревожите. От какво произтича тревогата. Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш. Ако станеш войнствен, в Марс живееш.
към беседата >>
Трябва да имате една ясна представа.
Вие казвате отгде зная тия работи. Чудни сте. Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота. Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците. Милиони години съм учил.
Трябва да имате една ясна представа.
Някой път вие се тревожите. От какво произтича тревогата. Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш. Ако станеш войнствен, в Марс живееш. Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш.
към беседата >>
Някой път вие се тревожите.
Чудни сте. Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота. Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците. Милиони години съм учил. Трябва да имате една ясна представа.
Някой път вие се тревожите.
От какво произтича тревогата. Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш. Ако станеш войнствен, в Марс живееш. Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш. Ако обичаш богатството, на Земята живееш.
към беседата >>
От какво произтича тревогата.
Водениците аз ги изучавам във всичките форми на живота. Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците. Милиони години съм учил. Трябва да имате една ясна представа. Някой път вие се тревожите.
От какво произтича тревогата.
Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш. Ако станеш войнствен, в Марс живееш. Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш. Ако обичаш богатството, на Земята живееш. Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш.
към беседата >>
Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш.
Когато дружах с птиците, изучавах живота на птиците. Милиони години съм учил. Трябва да имате една ясна представа. Някой път вие се тревожите. От какво произтича тревогата.
Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш.
Ако станеш войнствен, в Марс живееш. Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш. Ако обичаш богатството, на Земята живееш. Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш. Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш.
към беседата >>
Ако станеш войнствен, в Марс живееш.
Милиони години съм учил. Трябва да имате една ясна представа. Някой път вие се тревожите. От какво произтича тревогата. Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш.
Ако станеш войнствен, в Марс живееш.
Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш. Ако обичаш богатството, на Земята живееш. Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш. Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш. Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш.
към беседата >>
Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш.
Трябва да имате една ясна представа. Някой път вие се тревожите. От какво произтича тревогата. Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш. Ако станеш войнствен, в Марс живееш.
Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш.
Ако обичаш богатството, на Земята живееш. Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш. Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш. Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш. Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш.
към беседата >>
Ако обичаш богатството, на Земята живееш.
Някой път вие се тревожите. От какво произтича тревогата. Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш. Ако станеш войнствен, в Марс живееш. Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш.
Ако обичаш богатството, на Земята живееш.
Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш. Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш. Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш. Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи.
към беседата >>
Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш.
От какво произтича тревогата. Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш. Ако станеш войнствен, в Марс живееш. Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш. Ако обичаш богатството, на Земята живееш.
Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш.
Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш. Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш. Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи. Умни са, но някой път от страх са умни.
към беседата >>
Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш.
Ако станеш страхлив, преселил си се на Сатурн, там живееш. Ако станеш войнствен, в Марс живееш. Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш. Ако обичаш богатството, на Земята живееш. Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш.
Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш.
Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш. Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи. Умни са, но някой път от страх са умни. Някой има достойнство, той е юпитерианец.
към беседата >>
Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш.
Ако станеш войнствен, в Марс живееш. Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш. Ако обичаш богатството, на Земята живееш. Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш. Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш.
Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш.
Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи. Умни са, но някой път от страх са умни. Някой има достойнство, той е юпитерианец. Някой е войнствен, той е марсианец.
към беседата >>
Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш.
Ако станеш горделив, имаш достойнство, в Юпитер живееш. Ако обичаш богатството, на Земята живееш. Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш. Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш. Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш.
Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш.
Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи. Умни са, но някой път от страх са умни. Някой има достойнство, той е юпитерианец. Някой е войнствен, той е марсианец. Някой е богаташ, земен тип е.
към беседата >>
Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи.
Ако обичаш богатството, на Земята живееш. Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш. Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш. Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш. Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш.
Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи.
Умни са, но някой път от страх са умни. Някой има достойнство, той е юпитерианец. Някой е войнствен, той е марсианец. Някой е богаташ, земен тип е. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е.
към беседата >>
Умни са, но някой път от страх са умни.
Ако обикнеш въображението, на Месечината живееш. Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш. Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш. Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи.
Умни са, но някой път от страх са умни.
Някой има достойнство, той е юпитерианец. Някой е войнствен, той е марсианец. Някой е богаташ, земен тип е. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. После цели университети има за меркурианците.
към беседата >>
Някой има достойнство, той е юпитерианец.
Ако обикнеш Любовта, на Венера живееш. Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш. Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи. Умни са, но някой път от страх са умни.
Някой има достойнство, той е юпитерианец.
Някой е войнствен, той е марсианец. Някой е богаташ, земен тип е. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. После цели университети има за меркурианците. Училище за Слънцето нямаме.
към беседата >>
Някой е войнствен, той е марсианец.
Ако обикнеш знанието, на Меркурий живееш. Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи. Умни са, но някой път от страх са умни. Някой има достойнство, той е юпитерианец.
Някой е войнствен, той е марсианец.
Някой е богаташ, земен тип е. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. После цели университети има за меркурианците. Училище за Слънцето нямаме. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище.
към беседата >>
Някой е богаташ, земен тип е.
Ако искаш да се запознаеш с Любовта и обичта, на Слънцето живееш. Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи. Умни са, но някой път от страх са умни. Някой има достойнство, той е юпитерианец. Някой е войнствен, той е марсианец.
Някой е богаташ, земен тип е.
Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. После цели университети има за меркурианците. Училище за Слънцето нямаме. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили.
към беседата >>
Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е.
Казвам, вие сте изучавали за Сатурн, но сатурновите типове са страхливи. Умни са, но някой път от страх са умни. Някой има достойнство, той е юпитерианец. Някой е войнствен, той е марсианец. Някой е богаташ, земен тип е.
Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е.
После цели университети има за меркурианците. Училище за Слънцето нямаме. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили. Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете.
към беседата >>
После цели университети има за меркурианците.
Умни са, но някой път от страх са умни. Някой има достойнство, той е юпитерианец. Някой е войнствен, той е марсианец. Някой е богаташ, земен тип е. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е.
После цели университети има за меркурианците.
Училище за Слънцето нямаме. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили. Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете. Кой не знае страха?
към беседата >>
Училище за Слънцето нямаме.
Някой има достойнство, той е юпитерианец. Някой е войнствен, той е марсианец. Някой е богаташ, земен тип е. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. После цели университети има за меркурианците.
Училище за Слънцето нямаме.
За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили. Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете. Кой не знае страха? Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство.
към беседата >>
За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище.
Някой е войнствен, той е марсианец. Някой е богаташ, земен тип е. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. После цели университети има за меркурианците. Училище за Слънцето нямаме.
За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище.
Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили. Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете. Кой не знае страха? Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство. Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете.
към беседата >>
Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили.
Някой е богаташ, земен тип е. Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. После цели университети има за меркурианците. Училище за Слънцето нямаме. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище.
Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили.
Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете. Кой не знае страха? Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство. Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете. Всичките работи до Меркурий вече имате понятие.
към беседата >>
Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете.
Някой венерин тип за Любовта само, за обичта мисли, за една усмивка, за едно хубаво писъмце, да се каже туй, което не е. После цели университети има за меркурианците. Училище за Слънцето нямаме. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили.
Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете.
Кой не знае страха? Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство. Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете. Всичките работи до Меркурий вече имате понятие. Но сега новото, слънчевото училище не познавате.
към беседата >>
Кой не знае страха?
После цели университети има за меркурианците. Училище за Слънцето нямаме. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили. Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете.
Кой не знае страха?
Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство. Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете. Всичките работи до Меркурий вече имате понятие. Но сега новото, слънчевото училище не познавате. От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл.
към беседата >>
Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство.
Училище за Слънцето нямаме. За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили. Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете. Кой не знае страха?
Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство.
Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете. Всичките работи до Меркурий вече имате понятие. Но сега новото, слънчевото училище не познавате. От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл. В какво седи силата на човека?
към беседата >>
Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете.
За Любовта и обичта, тепърва, аз правя едно училище, слънчево училище. Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили. Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете. Кой не знае страха? Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство.
Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете.
Всичките работи до Меркурий вече имате понятие. Но сега новото, слънчевото училище не познавате. От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл. В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват.
към беседата >>
Всичките работи до Меркурий вече имате понятие.
Сега някои от вас ще ми кажат: „Кажете ми нещо за Земята.“ Че вие сте специалисти, вие сте учили. Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете. Кой не знае страха? Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство. Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете.
Всичките работи до Меркурий вече имате понятие.
Но сега новото, слънчевото училище не познавате. От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл. В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта.
към беседата >>
Но сега новото, слънчевото училище не познавате.
Казвате: „Ние научихме за страха.“ И него знаете. Кой не знае страха? Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство. Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете. Всичките работи до Меркурий вече имате понятие.
Но сега новото, слънчевото училище не познавате.
От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл. В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения.
към беседата >>
От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл.
Кой не знае страха? Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство. Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете. Всичките работи до Меркурий вече имате понятие. Но сега новото, слънчевото училище не познавате.
От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл.
В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения. В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства.
към беседата >>
В какво седи силата на човека?
Знаете нещо за човешкото достойнство, кой от вас не знае за човешкото достойнство. Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете. Всичките работи до Меркурий вече имате понятие. Но сега новото, слънчевото училище не познавате. От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл.
В какво седи силата на човека?
Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения. В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства. Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло.
към беседата >>
(Направихме следното упражнение: ръцете успоредни надясно, лявата ръка пред дясната, после се движи по дясната пред гърдите и настрани.
(Направихме следното упражнение: ръцете успоредни надясно, лявата ръка пред дясната, после се движи по дясната пред гърдите и настрани.
Дясната пред лявата, успоредна на нея, движи се по лявата пред гърдите и настрани.)
към беседата >>
Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват.
Или казвате: „Кажете ми нещо за Марс.“ И него знаете. Всичките работи до Меркурий вече имате понятие. Но сега новото, слънчевото училище не познавате. От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл. В какво седи силата на човека?
Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват.
Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения. В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства. Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло. Знаете запример положението на вашия ум.
към беседата >>
Дясната пред лявата, успоредна на нея, движи се по лявата пред гърдите и настрани.)
(Направихме следното упражнение: ръцете успоредни надясно, лявата ръка пред дясната, после се движи по дясната пред гърдите и настрани.
Дясната пред лявата, успоредна на нея, движи се по лявата пред гърдите и настрани.)
към беседата >>
Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта.
Всичките работи до Меркурий вече имате понятие. Но сега новото, слънчевото училище не познавате. От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл. В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват.
Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта.
Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения. В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства. Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло. Знаете запример положението на вашия ум. Вие гледате, миришете, ядете, умът ви учи.
към беседата >>
Ако има време ще изпеем „Изгрей, изгрей ти, мое Слънце“.
Ако има време ще изпеем „Изгрей, изгрей ти, мое Слънце“.
Трябва да я заучите.
към беседата >>
Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения.
Но сега новото, слънчевото училище не познавате. От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл. В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта.
Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения.
В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства. Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло. Знаете запример положението на вашия ум. Вие гледате, миришете, ядете, умът ви учи. Когато искате да направите някаква работа, сърцето ви помага.
към беседата >>
Трябва да я заучите.
Ако има време ще изпеем „Изгрей, изгрей ти, мое Слънце“.
Трябва да я заучите.
към беседата >>
В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства.
От знанието придобито от всички други планети, което имате, ще изучавате вътрешния смисъл. В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения.
В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства.
Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло. Знаете запример положението на вашия ум. Вие гледате, миришете, ядете, умът ви учи. Когато искате да направите някаква работа, сърцето ви помага. Постоянно туй сърце препраща кръвта.
към беседата >>
Вас младите, ви забавлява играта; възрастните, децата ви забавляват, а старите, много знания ви забавляват.
Вас младите, ви забавлява играта; възрастните, децата ви забавляват, а старите, много знания ви забавляват.
Хубави работи са. Нямате една ясна представа за живота. Всички живеете, но каква е вашата представа за живота. Казвате: „Богат да съм, умен да съм“. Това са все думи.
към беседата >>
Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло.
В какво седи силата на човека? Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения. В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства.
Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло.
Знаете запример положението на вашия ум. Вие гледате, миришете, ядете, умът ви учи. Когато искате да направите някаква работа, сърцето ви помага. Постоянно туй сърце препраща кръвта. То е банкер, който кредитира.
към беседата >>
Хубави работи са.
Вас младите, ви забавлява играта; възрастните, децата ви забавляват, а старите, много знания ви забавляват.
Хубави работи са.
Нямате една ясна представа за живота. Всички живеете, но каква е вашата представа за живота. Казвате: „Богат да съм, умен да съм“. Това са все думи. Какво означава умен?
към беседата >>
Знаете запример положението на вашия ум.
Една дума без Любов пресъхва, една мисъл без Любов пресъхва, енергиите на обичта пресъхват. Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения. В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства. Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло.
Знаете запример положението на вашия ум.
Вие гледате, миришете, ядете, умът ви учи. Когато искате да направите някаква работа, сърцето ви помага. Постоянно туй сърце препраща кръвта. То е банкер, който кредитира. Сърцето кредитира целия организъм и изпраща кръвта на най-малките клетки и постоянно приема нечистата кръв.
към беседата >>
Нямате една ясна представа за живота.
Вас младите, ви забавлява играта; възрастните, децата ви забавляват, а старите, много знания ви забавляват. Хубави работи са.
Нямате една ясна представа за живота.
Всички живеете, но каква е вашата представа за живота. Казвате: „Богат да съм, умен да съм“. Това са все думи. Какво означава умен? Една неразбрана работа.
към беседата >>
Вие гледате, миришете, ядете, умът ви учи.
Всичките тия неща, за които разправят астролозите, това са проявления на Любовта. Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения. В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства. Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло. Знаете запример положението на вашия ум.
Вие гледате, миришете, ядете, умът ви учи.
Когато искате да направите някаква работа, сърцето ви помага. Постоянно туй сърце препраща кръвта. То е банкер, който кредитира. Сърцето кредитира целия организъм и изпраща кръвта на най-малките клетки и постоянно приема нечистата кръв. Нечистата кръв постоянно я препраща в белите дробове и белите дробове като пречистят кръвта, я препращат пак в сърцето, и сърцето изпраща чистата кръв в цялото тяло.
към беседата >>
Всички живеете, но каква е вашата представа за живота.
Вас младите, ви забавлява играта; възрастните, децата ви забавляват, а старите, много знания ви забавляват. Хубави работи са. Нямате една ясна представа за живота.
Всички живеете, но каква е вашата представа за живота.
Казвате: „Богат да съм, умен да съм“. Това са все думи. Какво означава умен? Една неразбрана работа. Казвате: „Здрав да съм“.
към беседата >>
Когато искате да направите някаква работа, сърцето ви помага.
Любовта и обичта са същественият закон, от който излизат разклонения. В дадения случай трябва да знаем как да употребим своите лични чувства. Та сега искам да се занимавате с вашия ум – умът е светъл; да се занимавате с вашето сърце – сърцето е топло. Знаете запример положението на вашия ум. Вие гледате, миришете, ядете, умът ви учи.
Когато искате да направите някаква работа, сърцето ви помага.
Постоянно туй сърце препраща кръвта. То е банкер, който кредитира. Сърцето кредитира целия организъм и изпраща кръвта на най-малките клетки и постоянно приема нечистата кръв. Нечистата кръв постоянно я препраща в белите дробове и белите дробове като пречистят кръвта, я препращат пак в сърцето, и сърцето изпраща чистата кръв в цялото тяло. Има едно кръвообращение в човешкото тяло.
към беседата >>
2.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 2.10.1942г.,
Оттам отива в белия дроб да се пречисти.
Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето.
Оттам отива в белия дроб да се пречисти.
След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло. Де е лошото в това? Той е като една физармоника, като я натиснеш – свири.
към беседата >>
Ние това наричаме насилие.
Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините.
Ние това наричаме насилие.
Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние.
към беседата >>
След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло.
Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето. Оттам отива в белия дроб да се пречисти.
След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло.
Де е лошото в това? Той е като една физармоника, като я натиснеш – свири.
към беседата >>
Насилието го употребяваме при несвободните хора.
Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие.
Насилието го употребяваме при несвободните хора.
Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение.
към беседата >>
Де е лошото в това?
Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето. Оттам отива в белия дроб да се пречисти. След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло.
Де е лошото в това?
Той е като една физармоника, като я натиснеш – свири.
към беседата >>
Там е потребен процесът на насилието.
Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора.
Там е потребен процесът на насилието.
Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода.
към беседата >>
Той е като една физармоника, като я натиснеш – свири.
В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето. Оттам отива в белия дроб да се пречисти. След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло. Де е лошото в това?
Той е като една физармоника, като я натиснеш – свири.
към беседата >>
Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие.
То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието.
Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие.
Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо.
към беседата >>
Казвам: Трябва да освободите ума си от заблуждение.
Казвам: Трябва да освободите ума си от заблуждение.
Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение. То е радостта. То е ваше заблуждение. Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива.
към беседата >>
Насилието, там е благото.
Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие.
Насилието, там е благото.
За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон.
към беседата >>
Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение.
Казвам: Трябва да освободите ума си от заблуждение.
Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение.
То е радостта. То е ваше заблуждение. Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде.
към беседата >>
За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние.
Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото.
За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние.
Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш.
към беседата >>
То е радостта.
Казвам: Трябва да освободите ума си от заблуждение. Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение.
То е радостта.
То е ваше заблуждение. Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде.
към беседата >>
Та първо разберете какво значи подчинение.
Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние.
Та първо разберете какво значи подчинение.
Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се.
към беседата >>
То е ваше заблуждение.
Казвам: Трябва да освободите ума си от заблуждение. Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение. То е радостта.
То е ваше заблуждение.
Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде.
към беседата >>
Не считай, че да се подчиниш, не е свобода.
Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение.
Не считай, че да се подчиниш, не е свобода.
Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен.
към беседата >>
Радостта с искане не идва.
Казвам: Трябва да освободите ума си от заблуждение. Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение. То е радостта. То е ваше заблуждение.
Радостта с искане не идва.
И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва.
към беседата >>
Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо.
Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода.
Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо.
Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си.
към беседата >>
И скръбта с отричане не си отива.
Казвам: Трябва да освободите ума си от заблуждение. Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение. То е радостта. То е ваше заблуждение. Радостта с искане не идва.
И скръбта с отричане не си отива.
Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва.
към беседата >>
Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон.
Насилието, там е благото. За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо.
Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон.
Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук.
към беседата >>
Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде.
Най-първо вие не искате да страдате, то е едно заблуждение. То е радостта. То е ваше заблуждение. Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива.
Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде.
Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома.
към беседата >>
Хиляди хора има, на които искаш да услужиш.
За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон.
Хиляди хора има, на които искаш да услужиш.
Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си.
към беседата >>
Не, тя ще дойде.
То е радостта. То е ваше заблуждение. Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде.
Не, тя ще дойде.
Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед.
към беседата >>
Казваш: Ограничаваш се.
Та първо разберете какво значи подчинение. Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш.
Казваш: Ограничаваш се.
Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си. Някого го боли главата.
към беседата >>
Понеже искаш радостта, тя няма да дойде.
То е ваше заблуждение. Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде.
Понеже искаш радостта, тя няма да дойде.
Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него.
към беседата >>
Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен.
Не считай, че да се подчиниш, не е свобода. Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се.
Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен.
Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си. Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен.
към беседата >>
Скръбта, когато не я искаш идва.
Радостта с искане не идва. И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде.
Скръбта, когато не я искаш идва.
Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга.
към беседата >>
Използувай свободата си.
Ти сам да се подчиниш, то е свобода, ти се задължаваш само да направиш нещо. Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен.
Използувай свободата си.
Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си. Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен.
към беседата >>
Ако я искаш, не идва.
И скръбта с отричане не си отива. Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва.
Ако я искаш, не идва.
Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат.
към беседата >>
Някой казва: Не искам да се мръдна оттук.
Искаш да направиш някаква услуга, то е все същият закон. Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си.
Някой казва: Не искам да се мръдна оттук.
Мръдни ръката си. Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен.
към беседата >>
Тя, скръбта, се държи като една млада мома.
Ти като не искаш скръбта, мислиш, че тя няма да дойде. Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва.
Тя, скръбта, се държи като една млада мома.
Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга.
към беседата >>
Мръдни ръката си.
Хиляди хора има, на които искаш да услужиш. Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук.
Мръдни ръката си.
Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш?
към беседата >>
Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед.
Не, тя ще дойде. Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома.
Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед.
Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга.
към беседата >>
Някого го боли главата.
Казваш: Ограничаваш се. Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си.
Някого го боли главата.
Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го.
към беседата >>
Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него.
Понеже искаш радостта, тя няма да дойде. Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед.
Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него.
И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга.
към беседата >>
Щом те боли главата, ти си свободен.
Когато се ограничаваш, показваш, че не си свободен. Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си. Някого го боли главата.
Щом те боли главата, ти си свободен.
Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали.
към беседата >>
И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга.
Скръбта, когато не я искаш идва. Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него.
И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга.
Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали.
към беседата >>
Щом те боли пръстът, ти си свободен.
Използувай свободата си. Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си. Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен.
Щом те боли пръстът, ти си свободен.
Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето.
към беседата >>
Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат.
Ако я искаш, не идва. Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга.
Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат.
Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне.
към беседата >>
Щом те болят краката, ти си свободен.
Някой казва: Не искам да се мръдна оттук. Мръдни ръката си. Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен.
Щом те болят краката, ти си свободен.
Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш.
към беседата >>
Щом усети, че го обичат, бяга.
Тя, скръбта, се държи като една млада мома. Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат.
Щом усети, че го обичат, бяга.
Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта.
към беседата >>
Щом нещо те боли какво трябва да правиш?
Мръдни ръката си. Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен.
Щом нещо те боли какво трябва да правиш?
Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини.
към беседата >>
Преди да са го обикнали, не бяга.
Младата мома като види момък, иска да му обърне вниманието и му хвърля един мил поглед. Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга.
Преди да са го обикнали, не бяга.
Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга.
към беседата >>
Тури ръката си, поглади го.
Някого го боли главата. Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш?
Тури ръката си, поглади го.
Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне.
към беседата >>
Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга.
Щом усети вече, че той я обича, тя бяга от него. И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга.
Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга.
Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна.
към беседата >>
Вие казвате, че никога досега не сте го милвали.
Щом те боли главата, ти си свободен. Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го.
Вие казвате, че никога досега не сте го милвали.
Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне.
към беседата >>
Вече да не се откажат онези, които (са) му дали.
И момъкът щом усети, че го обичат, и той бяга. Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга.
Вече да не се откажат онези, които (са) му дали.
Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила.
към беседата >>
Казва някой: Аз не искам да си губя времето.
Щом те боли пръстът, ти си свободен. Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали.
Казва някой: Аз не искам да си губя времето.
Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи.
към беседата >>
Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне.
Докато усеща, че не го обичат, иска да го обичат. Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали.
Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне.
Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място.
към беседата >>
Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш.
Щом те болят краката, ти си свободен. Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето.
Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш.
Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го.
към беседата >>
Вие сега не искате скръбта.
Щом усети, че го обичат, бяга. Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне.
Вие сега не искате скръбта.
Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте.
към беседата >>
Сега вие виждате далечните причини.
Щом нещо те боли какво трябва да правиш? Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш.
Сега вие виждате далечните причини.
Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже.
към беседата >>
Обикнете я и тя ще избяга.
Преди да са го обикнали, не бяга. Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта.
Обикнете я и тя ще избяга.
Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб.
към беседата >>
Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне.
Тури ръката си, поглади го. Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини.
Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне.
После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан.
към беседата >>
Тя е много бедна.
Няма нищо, като са го обикнали, дали му нещо и той бяга. Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга.
Тя е много бедна.
Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес.
към беседата >>
После пак хвръкне, после пак падне.
Вие казвате, че никога досега не сте го милвали. Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне.
После пак хвръкне, после пак падне.
Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава.
към беседата >>
Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила.
Вече да не се откажат онези, които (са) му дали. Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна.
Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила.
Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах.
към беседата >>
Някой път се скъса конецът и той се освободи.
Казва някой: Аз не искам да си губя времето. Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне.
Някой път се скъса конецът и той се освободи.
Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава?
към беседата >>
Щом осиромашее, тя е на първо място.
Понеже тя му е дала любов, бяга да го не зърне. Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила.
Щом осиромашее, тя е на първо място.
Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах.
към беседата >>
Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го.
Щом не искаш да се губиш времето, ще чакаш. Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи.
Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го.
Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата.
към беседата >>
Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте.
Вие сега не искате скръбта. Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място.
Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте.
Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията.
към беседата >>
Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже.
Сега вие виждате далечните причини. Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го.
Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже.
Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата.
към беседата >>
Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб.
Обикнете я и тя ще избяга. Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте.
Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб.
Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече.
към беседата >>
Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан.
Щом те боли кракът, някое същество от по-висшия свят ви е свързало, нали сте виждали децата, когато хванат някой бръмбар, свържат го с конец, той хвръкне, дойде до края на конеца и падне. После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже.
Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан.
Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене.
към беседата >>
Аз считам самата радост един процес.
Тя е много бедна. Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб.
Аз считам самата радост един процес.
Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта.
към беседата >>
Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава.
После пак хвръкне, после пак падне. Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан.
Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава.
Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата.
към беседата >>
Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах.
Щом я обикнете, щом като вземе нещо, тя веднага ще избяга, и да я търсиш, няма да я намериш никъде, може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила. Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес.
Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах.
В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния.
към беседата >>
Какво разсъждава?
Някой път се скъса конецът и той се освободи. Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава.
Какво разсъждава?
Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата.
към беседата >>
В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах.
Щом осиромашее, тя е на първо място. Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах.
В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах.
Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи.
към беседата >>
Разсъждава кой е създал крушата.
Вие помилвайте крака и кажете на това дете, което е вързало крака ви: Отвържи го. Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава?
Разсъждава кой е създал крушата.
Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен.
към беседата >>
Тогава не отхвърляйте сиромашията.
Щом скърбите, това показва, че сте осиромашели, сиромаси сте. Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах.
Тогава не отхвърляйте сиромашията.
Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна.
към беседата >>
Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата.
Два, три пъти като му кажеш, детето ще го отвърже. Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата.
Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата.
Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото.
към беседата >>
Напълни я, нищо повече.
Щом се радвате, тогава сте богати и тогава радостта се превръща в скръб. Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията.
Напълни я, нищо повече.
Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят.
към беседата >>
Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене.
Вие наблюдавате някое дете, кракът е вързан. Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата.
Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене.
Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе.
към беседата >>
Вие отделяте скръбта и радостта.
Аз считам самата радост един процес. Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече.
Вие отделяте скръбта и радостта.
Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб?
към беседата >>
Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата.
Някое дете минава покрай някоя градина, вижда круша на дървото, спре се да гледа и разсъждава. Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене.
Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата.
Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата.
към беседата >>
Скръб и радост, това са две състояния.
Щом покажеш всичко, което имаш, ти вече си сиромах. В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта.
Скръб и радост, това са две състояния.
Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб? – Чер цвят.
към беседата >>
Туй дете отива в училище и е вързано за крушата.
Какво разсъждава? Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата.
Туй дете отива в училище и е вързано за крушата.
Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си.
към беседата >>
Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи.
В радостта ти имаш, богат си, в скръбта си сиромах. Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния.
Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи.
Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб? – Чер цвят. Що е радост?
към беседата >>
Конецът е вътрешен.
Разсъждава кой е създал крушата. Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата.
Конецът е вътрешен.
Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли.
към беседата >>
Едната дреха е нощна, другата – дневна.
Тогава не отхвърляйте сиромашията. Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи.
Едната дреха е нощна, другата – дневна.
Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб? – Чер цвят. Що е радост? – Бял цвят.
към беседата >>
Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото.
Детето като фантазира, мисли, то мисли как да вземе крушата. Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен.
Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото.
Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя.
към беседата >>
Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят.
Напълни я, нищо повече. Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна.
Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят.
Що е скръб? – Чер цвят. Що е радост? – Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш.
към беседата >>
Мисли кой е най-краткият път да я вземе.
Французинът не мисли като българина, той като произнесе думата "биен", мисли за ядене. Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото.
Мисли кой е най-краткият път да я вземе.
Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи.
към беседата >>
Що е скръб?
Вие отделяте скръбта и радостта. Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят.
Що е скръб?
– Чер цвят. Що е радост? – Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш.
към беседата >>
Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата.
Българинът като каже "добре", мисли да посади нещо на нивата. Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе.
Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата.
Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес.
към беседата >>
– Чер цвят.
Скръб и радост, това са две състояния. Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб?
– Чер цвят.
Що е радост? – Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен.
към беседата >>
Ако не може да я снеме, заминава си.
Туй дете отива в училище и е вързано за крушата. Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата.
Ако не може да я снеме, заминава си.
Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило.
към беседата >>
Що е радост?
Това са две форми, в които човек може да се облече: това са две дрехи. Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб? – Чер цвят.
Що е радост?
– Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш.
към беседата >>
Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли.
Конецът е вътрешен. Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си.
Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли.
Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес.
към беседата >>
– Бял цвят.
Едната дреха е нощна, другата – дневна. Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб? – Чер цвят. Що е радост?
– Бял цвят.
Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания.
към беседата >>
Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя.
Мисли по кой начин да снеме крушата от дървото. Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли.
Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя.
Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено.
към беседата >>
Но всякога бял не можеш да бъдеш.
Скръбта носи черен цвят; радостта – бял цвят. Що е скръб? – Чер цвят. Що е радост? – Бял цвят.
Но всякога бял не можеш да бъдеш.
Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина.
към беседата >>
Ще кажете: Това са детински работи.
Мисли кой е най-краткият път да я вземе. Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя.
Ще кажете: Това са детински работи.
Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено. Това са празни работи.
към беседата >>
Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш.
Що е скръб? – Чер цвят. Що е радост? – Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш.
Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш.
Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири.
към беседата >>
Но това е цял един процес.
Мисли, мисли, наведе се, вземе камък и хвърли да удари крушата. Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи.
Но това е цял един процес.
Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено. Това са празни работи. То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си.
към беседата >>
Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен.
– Чер цвят. Що е радост? – Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш.
Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен.
Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате?
към беседата >>
Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило.
Ако не може да я снеме, заминава си. Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес.
Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило.
То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено. Това са празни работи. То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си. След време ще израсте една круша в градината на баща ви.
към беседата >>
Не е потребно и да бъдеш.
Що е радост? – Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен.
Не е потребно и да бъдеш.
Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа.
към беседата >>
То е един отличен процес.
Втори път пак мине и вземе една тояжка и хвърли. Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило.
То е един отличен процес.
Някой ще каже, че това дете е безнравствено. Това са празни работи. То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си. След време ще израсте една круша в градината на баща ви. След време ще израсте една круша.
към беседата >>
Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания.
– Бял цвят. Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш.
Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания.
След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие.
към беседата >>
Някой ще каже, че това дете е безнравствено.
Падне ли крушата, той я вземе в джоба си и тръгне по пътя. Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес.
Някой ще каже, че това дете е безнравствено.
Това са празни работи. То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си. След време ще израсте една круша в градината на баща ви. След време ще израсте една круша.
към беседата >>
След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина.
Но всякога бял не можеш да бъдеш. Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания.
След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина.
След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност.
към беседата >>
Това са празни работи.
Ще кажете: Това са детински работи. Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено.
Това са празни работи.
То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си. След време ще израсте една круша в градината на баща ви. След време ще израсте една круша.
към беседата >>
След като си почине, той пак може да свири.
Във физическия свят бял не можеш да бъдеш, радостен всякога не можеш да бъдеш. Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина.
След като си почине, той пак може да свири.
Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува.
към беседата >>
То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си.
Но това е цял един процес. Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено. Това са празни работи.
То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си.
След време ще израсте една круша в градината на баща ви. След време ще израсте една круша.
към беседата >>
Вие туряте една философия защо трябва да страдате?
Във физическия свят е невъзможно да бъдеш всякога радостен. Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири.
Вие туряте една философия защо трябва да страдате?
Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо.
към беседата >>
След време ще израсте една круша в градината на баща ви.
Като наблюдаваш туй дете, виждаш как е работило. То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено. Това са празни работи. То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си.
След време ще израсте една круша в градината на баща ви.
След време ще израсте една круша.
към беседата >>
Скръбта е работа.
Не е потребно и да бъдеш. Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате?
Скръбта е работа.
Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е.
към беседата >>
След време ще израсте една круша.
То е един отличен процес. Някой ще каже, че това дете е безнравствено. Това са празни работи. То хвърлило, камъкът не ударил, като хвърли пръчката, пада крушата, това е "биен", изяде крушата и посади крушата в градината на баща си. След време ще израсте една круша в градината на баща ви.
След време ще израсте една круша.
към беседата >>
Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие.
Цигуларят през целия си живот не може да свири без прекъсвания. След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа.
Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие.
Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува.
към беседата >>
Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от онова инертно състояние и да разберем онова разнообразие, което съществува да намерим изходно положение.
Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от онова инертно състояние и да разберем онова разнообразие, което съществува да намерим изходно положение.
Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов. Излизаш от къщи, това е обич. Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства. Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш.
към беседата >>
Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност.
След като свири 2-3-4 часа, казва трябва да си почина. След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие.
Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност.
Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние.
към беседата >>
Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов.
Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от онова инертно състояние и да разберем онова разнообразие, което съществува да намерим изходно положение.
Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов.
Излизаш от къщи, това е обич. Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства. Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш.
към беседата >>
Нищо не те интересува.
След като си почине, той пак може да свири. Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност.
Нищо не те интересува.
В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува.
към беседата >>
Излизаш от къщи, това е обич.
Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от онова инертно състояние и да разберем онова разнообразие, което съществува да намерим изходно положение. Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов.
Излизаш от къщи, това е обич.
Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства. Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът.
към беседата >>
В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо.
Вие туряте една философия защо трябва да страдате? Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува.
В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо.
Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува?
към беседата >>
Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства.
Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от онова инертно състояние и да разберем онова разнообразие, което съществува да намерим изходно положение. Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов. Излизаш от къщи, това е обич.
Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства.
Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха.
към беседата >>
Другото състояние казва: Безразлично ми е.
Скръбта е работа. Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо.
Другото състояние казва: Безразлично ми е.
Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство.
към беседата >>
Всяко нещо в даден случай може да ти послужи.
Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от онова инертно състояние и да разберем онова разнообразие, което съществува да намерим изходно положение. Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов. Излизаш от къщи, това е обич. Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства.
Всяко нещо в даден случай може да ти послужи.
Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли?
към беседата >>
Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува.
Ако не работиш, ще дойдеш в друго противоречие. Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е.
Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува.
Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне.
към беседата >>
Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш.
Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от онова инертно състояние и да разберем онова разнообразие, което съществува да намерим изходно положение. Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов. Излизаш от къщи, това е обич. Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства. Всяко нещо в даден случай може да ти послужи.
Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш.
Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин.
към беседата >>
Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние.
Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта, то е индиферентност. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува.
Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние.
Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо.
към беседата >>
Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш.
Любовта, която слиза и обичта, която излиза, влиза вкъщи, това е любов. Излизаш от къщи, това е обич. Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства. Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш.
Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш.
Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа.
към беседата >>
Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува.
Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние.
Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува.
И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен.
към беседата >>
Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът.
Излизаш от къщи, това е обич. Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства. Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш.
Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът.
Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане?
към беседата >>
И знаете ли как той ще почне да се интересува?
В скръбта поне чувствуваш, искаш нещо. Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува.
И знаете ли как той ще почне да се интересува?
Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува.
към беседата >>
Затвориш устата, приел си въздуха.
Досега всичките окултни науки са разглеждали тъй както анатомията изучава костите, всичките неща в природата служат за пособие, те са удобства. Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът.
Затвориш устата, приел си въздуха.
Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго.
към беседата >>
Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство.
Другото състояние казва: Безразлично ми е. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува?
Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство.
Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува.
към беседата >>
Казваш: По друг начин не може ли?
Всяко нещо в даден случай може да ти послужи. Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха.
Казваш: По друг начин не може ли?
Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат.
към беседата >>
Той като стъпи там, се търкули и падне.
Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство.
Той като стъпи там, се търкули и падне.
Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта.
към беседата >>
Може и по друг начин.
Минаваш покрай един извор, жаден си, ще се спреш, ще пиеш. Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли?
Може и по друг начин.
Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане.
към беседата >>
Почне да го боли нещо.
Та сега скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне.
Почне да го боли нещо.
Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне.
към беседата >>
Може да не отваряш устата си да си запушиш носа.
Минаваш покрай някое дърво, гладен си, има плодове, ще се наядеш. Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин.
Може да не отваряш устата си да си запушиш носа.
Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата.
към беседата >>
Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен.
Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо.
Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен.
Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо.
към беседата >>
Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане?
Отвориш устата, тогава влиза вътре в тебе въздухът. Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа.
Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане?
Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира.
към беседата >>
Защото индиферентният от нищо не се интересува.
И знаете ли как той ще почне да се интересува? Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен.
Защото индиферентният от нищо не се интересува.
А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо. Не се дава малко.
към беседата >>
Ще минеш от едно състояние в друго.
Затвориш устата, приел си въздуха. Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане?
Ще минеш от едно състояние в друго.
Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира.
към беседата >>
А щом го заболи, той започва да се интересува.
Той седи на един камък, вън от камъка има празно пространство и тя му казва, тури си крака на празното пространство. Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува.
А щом го заболи, той започва да се интересува.
Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо. Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма.
към беседата >>
Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат.
Казваш: По друг начин не може ли? Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго.
Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат.
Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите.
към беседата >>
Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта.
Той като стъпи там, се търкули и падне. Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува.
Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта.
Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо. Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа.
към беседата >>
Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане.
Може и по друг начин. Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат.
Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане.
Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират.
към беседата >>
Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне.
Почне да го боли нещо. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта.
Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне.
Дай й нещо. Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда.
към беседата >>
Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата.
Може да не отваряш устата си да си запушиш носа. Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане.
Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата.
Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират. Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл.
към беседата >>
Дай й нещо.
Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне.
Дай й нещо.
Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка.
към беседата >>
Ако престане да диша през порите, умира.
Ако запушиш носа и устата си, какво ще стане? Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата.
Ако престане да диша през порите, умира.
Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират. Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл. Човешката мисъл е създала дробовете.
към беседата >>
Не се дава малко.
Защото индиферентният от нищо не се интересува. А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо.
Не се дава малко.
Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога.
към беседата >>
Ако престане да диша през дробовете, умира.
Ще минеш от едно състояние в друго. Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира.
Ако престане да диша през дробовете, умира.
У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират. Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл. Човешката мисъл е създала дробовете. Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му.
към беседата >>
Напълни торбата й, и нея вече я няма.
А щом го заболи, той започва да се интересува. Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо. Не се дава малко.
Напълни торбата й, и нея вече я няма.
Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо?
към беседата >>
У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите.
Първоначално има същества, които дишат с цялото тяло, чрез всичките пори дишат. Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира.
У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите.
А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират. Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл. Човешката мисъл е създала дробовете. Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му. Той, за да говори е трябвало да диша, да има въздух, да излязат думите навън.
към беседата >>
Сега вие по някой път се опълчвате против Господа.
Сега толкоз години вие страдате и не знаете какво нещо е скръбта. Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо. Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма.
Сега вие по някой път се опълчвате против Господа.
Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо?
към беседата >>
А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират.
Микроскопичните същества дишат с тялото, нямат специфично дишане. Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите.
А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират.
Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл. Човешката мисъл е създала дробовете. Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му. Той, за да говори е трябвало да диша, да има въздух, да излязат думите навън.
към беседата >>
Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда.
Само казвате, да се махне, да се махне, а то какво ще се махне. Дай й нещо. Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа.
Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда.
Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи?
към беседата >>
Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл.
Други същества дишат по два начина, дишат чрез цялото си тяло и специфично чрез устата. Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират.
Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл.
Човешката мисъл е създала дробовете. Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му. Той, за да говори е трябвало да диша, да има въздух, да излязат думите навън.
към беседата >>
Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка.
Дай й нещо. Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда.
Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка.
Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна.
към беседата >>
Човешката мисъл е създала дробовете.
Ако престане да диша през порите, умира. Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират. Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл.
Човешката мисъл е създала дробовете.
Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му. Той, за да говори е трябвало да диша, да има въздух, да излязат думите навън.
към беседата >>
Шапката не влиза в плана на Бога.
Не се дава малко. Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка.
Шапката не влиза в плана на Бога.
За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса?
към беседата >>
Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му.
Ако престане да диша през дробовете, умира. У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират. Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл. Човешката мисъл е създала дробовете.
Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му.
Той, за да говори е трябвало да диша, да има въздух, да излязат думите навън.
към беседата >>
За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо?
Напълни торбата й, и нея вече я няма. Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога.
За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо?
Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта.
към беседата >>
Той, за да говори е трябвало да диша, да има въздух, да излязат думите навън.
У човека смъртта иде по два начина: престава да диша през дробовете, престава да диша чрез порите. А в другите същества, които дишат само през порите, ако престанат да дишат през тялото, те умират. Специфичното дишане е създадено в човешката мисъл. Човешката мисъл е създала дробовете. Човек като е мислил, искал е да излезе мисълта му.
Той, за да говори е трябвало да диша, да има въздух, да излязат думите навън.
към беседата >>
Някои искат да бъдат сини. Защо?
Сега вие по някой път се опълчвате против Господа. Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо?
Някои искат да бъдат сини. Защо?
Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб.
към беседата >>
Коя е сега основната мисъл?
Коя е сега основната мисъл?
Туй, което ще ви бъде полезно? Скръбта и радостта определят свободата на човека. Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост. Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието.
към беседата >>
Каква разлика има между черните очи и сините очи?
Той ви е дал всичко, дал ви светлина, храна и всичко, от което имате нужда. Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо?
Каква разлика има между черните очи и сините очи?
Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб?
към беседата >>
Туй, което ще ви бъде полезно?
Коя е сега основната мисъл?
Туй, което ще ви бъде полезно?
Скръбта и радостта определят свободата на човека. Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост. Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш.
към беседата >>
Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна.
Нямате някоя шапка и казвате: Как тъй Господ да не помисли за шапка. Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи?
Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна.
Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка.
към беседата >>
Скръбта и радостта определят свободата на човека.
Коя е сега основната мисъл? Туй, което ще ви бъде полезно?
Скръбта и радостта определят свободата на човека.
Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост. Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост?
към беседата >>
Защо искате черна коса?
Шапката не влиза в плана на Бога. За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна.
Защо искате черна коса?
Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса?
към беседата >>
Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост.
Коя е сега основната мисъл? Туй, което ще ви бъде полезно? Скръбта и радостта определят свободата на човека.
Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост.
Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост? – Излизане.
към беседата >>
Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта.
За пример някои хора искат да бъдат очите им черни. Защо? Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса?
Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта.
Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои.
към беседата >>
Те показват посоката на движението.
Коя е сега основната мисъл? Туй, което ще ви бъде полезно? Скръбта и радостта определят свободата на човека. Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост.
Те показват посоката на движението.
Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост? – Излизане. Що е любов?
към беседата >>
Всъщност черната коса носи скръб.
Някои искат да бъдат сини. Защо? Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта.
Всъщност черната коса носи скръб.
Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я.
към беседата >>
Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието.
Коя е сега основната мисъл? Туй, което ще ви бъде полезно? Скръбта и радостта определят свободата на човека. Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост. Те показват посоката на движението.
Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието.
При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост? – Излизане. Що е любов? – Влизане.
към беседата >>
Ще кажете как тъй носи скръб?
Каква разлика има между черните очи и сините очи? Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб.
Ще кажете как тъй носи скръб?
Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува.
към беседата >>
При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш.
Туй, което ще ви бъде полезно? Скръбта и радостта определят свободата на човека. Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост. Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието.
При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш.
Що е мъдрост? – Излизане. Що е любов? – Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов.
към беседата >>
Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка.
Да кажем, вие не искате косата ви да бъде бяла или искате да бъде черна. Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб?
Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка.
Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам.
към беседата >>
Що е мъдрост?
Скръбта и радостта определят свободата на човека. Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост. Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш.
Що е мъдрост?
– Излизане. Що е любов? – Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание.
към беседата >>
Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса?
Защо искате черна коса? Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка.
Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса?
Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е.
към беседата >>
– Излизане.
Тогава в Божествения свят се изявяват любов и мъдрост. Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост?
– Излизане.
Що е любов? – Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта?
към беседата >>
Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои.
Черната коса е скръб, бялата коса е радост, а в живота бялата коса произвежда скръб – а черната – радостта. Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса?
Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои.
Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува.
към беседата >>
Що е любов?
Те показват посоката на движението. Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост? – Излизане.
Що е любов?
– Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам.
към беседата >>
Оставя я.
Всъщност черната коса носи скръб. Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои.
Оставя я.
В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва.
към беседата >>
– Влизане.
Любовта ще покаже живота, мъдростта ще покаже знанието. При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост? – Излизане. Що е любов?
– Влизане.
Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам. Що е мъдростта?
към беседата >>
В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува.
Ще кажете как тъй носи скръб? Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я.
В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува.
вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание.
към беседата >>
Щом влезеш някъде, то е любов.
При Любовта трябва да слезеш, при Мъдростта трябва да възлезеш. Що е мъдрост? – Излизане. Що е любов? – Влизане.
Щом влезеш някъде, то е любов.
Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам. Що е мъдростта? – Излизам.
към беседата >>
вие казвате: От нищо не се интересувам.
Черната коса показва една мазна кокошка, угоена, бялата коса показва хилава кокошка. Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува.
вие казвате: От нищо не се интересувам.
Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата.
към беседата >>
Щом излезеш от някъде, това е знание.
Що е мъдрост? – Излизане. Що е любов? – Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов.
Щом излезеш от някъде, това е знание.
Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам. Що е мъдростта? – Излизам. Само посоката на движението се различава.
към беседата >>
Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е.
Като дойде човекът или лисицата, коя кокошка хваща, с черната коса или с бялата коса? Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам.
Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е.
Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува.
към беседата >>
Какво нещо е любовта?
– Излизане. Що е любов? – Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание.
Какво нещо е любовта?
– Влизам да помагам. Що е мъдростта? – Излизам. Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието.
към беседата >>
Онзи вижда, че има нещо, което го интересува.
Като види тази, хилавата, ще каже: Нека стои. Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е.
Онзи вижда, че има нещо, което го интересува.
Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се.
към беседата >>
– Влизам да помагам.
Що е любов? – Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта?
– Влизам да помагам.
Що е мъдростта? – Излизам. Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се.
към беседата >>
Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва.
Оставя я. В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува.
Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва.
Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува.
към беседата >>
Що е мъдростта?
– Влизане. Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам.
Що е мъдростта?
– Излизам. Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта?
към беседата >>
Забелязва, че другият обръща внимание.
В живота, вътрешният живот трябва да се схване, когато дойде едно състояние, от което не може да се освободите, неразположен сте, мрачен сте, нищо не ви интересува. вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва.
Забелязва, че другият обръща внимание.
Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата.
към беседата >>
– Излизам.
Щом влезеш някъде, то е любов. Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам. Що е мъдростта?
– Излизам.
Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш.
към беседата >>
Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата.
вие казвате: От нищо не се интересувам. Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание.
Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата.
Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие.
към беседата >>
Само посоката на движението се различава.
Щом излезеш от някъде, това е знание. Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам. Що е мъдростта? – Излизам.
Само посоката на движението се различава.
Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш. Що е радостта?
към беседата >>
Вече нещо го интересува.
Седят двама души и единият казва: Нищо не ме интересува мене, дотегнало ми е. Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата.
Вече нещо го интересува.
Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие. Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува.
към беседата >>
Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието.
Какво нещо е любовта? – Влизам да помагам. Що е мъдростта? – Излизам. Само посоката на движението се различава.
Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието.
Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш. Що е радостта? – Излизаш навън.
към беседата >>
Щом види златната монета, заинтересува се.
Онзи вижда, че има нещо, което го интересува. Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува.
Щом види златната монета, заинтересува се.
Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие. Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува. Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата.
към беседата >>
Щом дойде скръбта, радвайте се.
– Влизам да помагам. Що е мъдростта? – Излизам. Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието.
Щом дойде скръбта, радвайте се.
Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш. Що е радостта? – Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен.
към беседата >>
Щом той иска да я види, значи вече се интересува.
Изважда той една златна монета, доста голяма и му я показва. Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се.
Щом той иска да я види, значи вече се интересува.
Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие. Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува. Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата. Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества.
към беседата >>
Какво е тогава скръбта?
Що е мъдростта? – Излизам. Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се.
Какво е тогава скръбта?
В скръбта се ограничаваш. Що е радостта? – Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата.
към беседата >>
Златото аз го уподобявам на красотата.
Забелязва, че другият обръща внимание. Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува.
Златото аз го уподобявам на красотата.
Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие. Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува. Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата. Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества. Та като дойде скръбта в живота, вие се радвайте на нея.
към беседата >>
В скръбта се ограничаваш.
– Излизам. Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта?
В скръбта се ограничаваш.
Що е радостта? – Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва.
към беседата >>
Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие.
Нищо не го интересува, нито да пише, нито да чете, не иска да ходи на разходка, а казва: Дай да видя монетата. Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата.
Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие.
Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува. Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата. Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества. Та като дойде скръбта в живота, вие се радвайте на нея.
към беседата >>
Що е радостта?
Само посоката на движението се различава. Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш.
Що е радостта?
– Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има.
към беседата >>
Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува.
Вече нещо го интересува. Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие.
Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува.
Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата. Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества. Та като дойде скръбта в живота, вие се радвайте на нея.
към беседата >>
– Излизаш навън.
Едното движение е към центъра на битието, другото движение е към периферията на битието. Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш. Що е радостта?
– Излизаш навън.
Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате.
към беседата >>
Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата.
Щом види златната монета, заинтересува се. Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие. Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува.
Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата.
Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества. Та като дойде скръбта в живота, вие се радвайте на нея.
към беседата >>
Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен.
Щом дойде скръбта, радвайте се. Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш. Що е радостта? – Излизаш навън.
Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен.
Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш?
към беседата >>
Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества.
Щом той иска да я види, значи вече се интересува. Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие. Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува. Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата.
Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества.
Та като дойде скръбта в живота, вие се радвайте на нея.
към беседата >>
Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата.
Какво е тогава скръбта? В скръбта се ограничаваш. Що е радостта? – Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен.
Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата.
Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не.
към беседата >>
Та като дойде скръбта в живота, вие се радвайте на нея.
Златото аз го уподобявам на красотата. Красотата в света е един метод за изваждане хората от едно състояние на бездействие. Някой човек, който от нищо не се интересува, като му покажеш красотата, той се интересува. Красотата показва, че има светлина, светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни към работата. Тя събужда малките семенца, събужда тревите, събужда мъртвите същества.
Та като дойде скръбта в живота, вие се радвайте на нея.
към беседата >>
Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва.
В скръбта се ограничаваш. Що е радостта? – Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата.
Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва.
Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не. Вие сте чудни.
към беседата >>
В този, отворения кръг имате изходен пункт, а в затворения нямате.
В този, отворения кръг имате изходен пункт, а в затворения нямате.
Вие мислите, че природата има затворени кръгове. В природата няма затворен кръг. Той е един процес, фиктивно виждане е това. Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има.
към беседата >>
Естествена скръб и естествена радост има.
Що е радостта? – Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва.
Естествена скръб и естествена радост има.
Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не. Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед.
към беседата >>
Вие мислите, че природата има затворени кръгове.
В този, отворения кръг имате изходен пункт, а в затворения нямате.
Вие мислите, че природата има затворени кръгове.
В природата няма затворен кръг. Той е един процес, фиктивно виждане е това. Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има.
към беседата >>
Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате.
– Излизаш навън. Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има.
Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате.
Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не. Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода.
към беседата >>
В природата няма затворен кръг.
В този, отворения кръг имате изходен пункт, а в затворения нямате. Вие мислите, че природата има затворени кръгове.
В природата няма затворен кръг.
Той е един процес, фиктивно виждане е това. Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има.
към беседата >>
Може ли при скръбта да се радваш?
Скръбен е човекът, който се е върнал от нивата уморен. Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате.
Може ли при скръбта да се радваш?
Може, как не. Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода.
към беседата >>
Той е един процес, фиктивно виждане е това.
В този, отворения кръг имате изходен пункт, а в затворения нямате. Вие мислите, че природата има затворени кръгове. В природата няма затворен кръг.
Той е един процес, фиктивно виждане е това.
Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза.
към беседата >>
Може, как не.
Радостен е човек, който си е починал, излиза на нивата.Сега да оставя мисълта: Скръбта и радостта са признаци на свободата. Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш?
Може, как не.
Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост.
към беседата >>
Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно.
В този, отворения кръг имате изходен пункт, а в затворения нямате. Вие мислите, че природата има затворени кръгове. В природата няма затворен кръг. Той е един процес, фиктивно виждане е това.
Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно.
Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено.
към беседата >>
Вие сте чудни.
Свободен човек е само тогава, когато скърби и се радва. Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не.
Вие сте чудни.
Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви.
към беседата >>
Природата няма затворена скръб, отворена скръб има.
В този, отворения кръг имате изходен пункт, а в затворения нямате. Вие мислите, че природата има затворени кръгове. В природата няма затворен кръг. Той е един процес, фиктивно виждане е това. Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно.
Природата няма затворена скръб, отворена скръб има.
В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите.
към беседата >>
Представете си, че вие имате една тояга от лед.
Естествена скръб и естествена радост има. Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не. Вие сте чудни.
Представете си, че вие имате една тояга от лед.
Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно.
към беседата >>
В природата няма затворена радост, отворена радост има.
Вие мислите, че природата има затворени кръгове. В природата няма затворен кръг. Той е един процес, фиктивно виждане е това. Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има.
В природата няма затворена радост, отворена радост има.
В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг.
към беседата >>
Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода.
Аз говоря за онова, което е естествено, затова да ви е приятно, че скърбите, да ви е приятно, че се радвате. Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не. Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед.
Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода.
Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост.
към беседата >>
В природата няма затворена любов, отворена любов има.
В природата няма затворен кръг. Той е един процес, фиктивно виждане е това. Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има.
В природата няма затворена любов, отворена любов има.
В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата.
към беседата >>
Давам ви топла вода.
Може ли при скръбта да се радваш? Може, как не. Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода.
Давам ви топла вода.
Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне.
към беседата >>
В природата няма затворена омраза, има отворена омраза.
Той е един процес, фиктивно виждане е това. Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има.
В природата няма затворена омраза, има отворена омраза.
Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви.
към беседата >>
Тази скръб превръщам на радост.
Може, как не. Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода.
Тази скръб превръщам на радост.
Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно.
към беседата >>
Всичко в природата е отворено.
Когато казвате, че сте нещастен или страдащ, то е привидно. Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза.
Всичко в природата е отворено.
Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед.
към беседата >>
Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви.
Вие сте чудни. Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост.
Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви.
Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб.
към беседата >>
Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите.
Природата няма затворена скръб, отворена скръб има. В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено.
Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите.
Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете.
към беседата >>
Вие мислите много повърхностно.
Представете си, че вие имате една тояга от лед. Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви.
Вие мислите много повърхностно.
Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост.
към беседата >>
Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг.
В природата няма затворена радост, отворена радост има. В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите.
Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг.
Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане.
към беседата >>
Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост.
Тя ви изстудила ръцете, това е скръб, аз взема тази тояжка лед, стопявам леда и образувам вода. Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно.
Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост.
Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката.
към беседата >>
Няма затворени кръгове в природата.
В природата няма затворена любов, отворена любов има. В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг.
Няма затворени кръгове в природата.
То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя.
към беседата >>
Топлата вода може да я оставите да замръзне.
Давам ви топла вода. Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост.
Топлата вода може да я оставите да замръзне.
Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите.
към беседата >>
То е една временна илюзия в ума ви.
В природата няма затворена омраза, има отворена омраза. Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата.
То е една временна илюзия в ума ви.
Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи.
към беседата >>
Скръб и радост са едно.
Тази скръб превръщам на радост. Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне.
Скръб и радост са едно.
Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите. Човек трябва да изучава организма си.
към беседата >>
Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед.
Всичко в природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви.
Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед.
Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи.
към беседата >>
Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб.
Преди малко тя ви причини страдание от топлината ви. Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно.
Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб.
Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите. Човек трябва да изучава организма си. Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм.
към беседата >>
Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете.
Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: От мене нищо няма да стане, тогава вие не разбирате какво говорите. Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед.
Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете.
Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите.
към беседата >>
Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост.
Вие мислите много повърхностно. Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб.
Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост.
Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите. Човек трябва да изучава организма си. Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм. Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми.
към беседата >>
Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане.
Като кажете от мене нищо няма да стане, това е затворен кръг. Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете.
Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане.
Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни.
към беседата >>
Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката.
Скръбта в един момент може да ви причини страдание, но в следващия момент може да се превърне в радост. Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост.
Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката.
Трябва да изучавате отношението на костите. Човек трябва да изучава организма си. Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм. Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми. Всичко това е написана книга, в която трябва да четете, за да знаете как да живеете на земята.
към беседата >>
Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя.
Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане.
Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя.
Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама.
към беседата >>
Трябва да изучавате отношението на костите.
Топлата вода може да я оставите да замръзне. Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката.
Трябва да изучавате отношението на костите.
Човек трябва да изучава организма си. Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм. Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми. Всичко това е написана книга, в която трябва да четете, за да знаете как да живеете на земята.
към беседата >>
Вързан е не може да работи.
То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя.
Вързан е не може да работи.
Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама.
към беседата >>
Човек трябва да изучава организма си.
Скръб и радост са едно. Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите.
Човек трябва да изучава организма си.
Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм. Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми. Всичко това е написана книга, в която трябва да четете, за да знаете как да живеете на земята.
към беседата >>
Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи.
Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи.
Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи.
Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината.
към беседата >>
Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм.
Не я изстудявайте повече, за да не се превърне радостта в скръб. Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите. Човек трябва да изучава организма си.
Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм.
Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми. Всичко това е написана книга, в която трябва да четете, за да знаете как да живеете на земята.
към беседата >>
Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите.
Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи.
Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите.
Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода.
към беседата >>
Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми.
Стоплете се повече, за да превърнете скръбта в радост. Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите. Човек трябва да изучава организма си. Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм.
Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми.
Всичко това е написана книга, в която трябва да четете, за да знаете как да живеете на земята.
към беседата >>
Вие пак ще бъдете доволни.
Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите.
Вие пак ще бъдете доволни.
Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат.
към беседата >>
Всичко това е написана книга, в която трябва да четете, за да знаете как да живеете на земята.
Вие трябва да изучавате геометрия и математика, трябва да изучавате и приложението на математиката. Трябва да изучавате отношението на костите. Човек трябва да изучава организма си. Всичките правила на едно правилно разбиране са поставени в човешкия организъм. Ръце, крака, очи, уши, пръсти, косми.
Всичко това е написана книга, в която трябва да четете, за да знаете как да живеете на земята.
към беседата >>
Радвате се, че сте излезли от дама.
Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни.
Радвате се, че сте излезли от дама.
И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора.
към беседата >>
И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама.
Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама.
И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама.
Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда.
към беседата >>
Има една обмяна на светлината.
Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама.
Има една обмяна на светлината.
Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда.
към беседата >>
Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода.
Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината.
Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода.
Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда.
към беседата >>
Хората, които не са свободни, не страдат.
Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода.
Хората, които не са свободни, не страдат.
Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш.
към беседата >>
Страдат само свободните хора.
Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат.
Страдат само свободните хора.
Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи.
към беседата >>
Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда.
И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора.
Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда.
Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание.
към беседата >>
Който има свобода, той страда.
Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда.
Който има свобода, той страда.
Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният?
към беседата >>
Който няма свобода, той не страда.
Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда.
Който няма свобода, той не страда.
Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък.
към беседата >>
Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш.
Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда.
Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш.
Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи.
към беседата >>
Камъкът не е свободен да се подвижи.
Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш.
Камъкът не е свободен да се подвижи.
Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка.
към беседата >>
Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание.
Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи.
Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание.
Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда.
към беседата >>
Кой произведе страданието, свободният или несвободният?
Който има свобода, той страда. Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание.
Кой произведе страданието, свободният или несвободният?
Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш.
към беседата >>
Ти можеш да вземеш този камък.
Който няма свобода, той не страда. Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният?
Ти можеш да вземеш този камък.
Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш.
към беседата >>
Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи.
Имаш един предмет, който не е свободен, ти от него страдаш. Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък.
Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи.
И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи.
към беседата >>
И той ритне камъка.
Камъкът не е свободен да се подвижи. Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи.
И той ритне камъка.
Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания.
към беседата >>
Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда.
Ти, свободният човек, вървиш, блъснеш се в него, удариш се, това ще ти произведе страдание. Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка.
Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда.
Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте.
към беседата >>
Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш.
Кой произведе страданието, свободният или несвободният? Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда.
Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш.
С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас.
към беседата >>
С несвободния може да се блъснеш.
Ти можеш да вземеш този камък. Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш.
С несвободния може да се блъснеш.
Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни.
към беседата >>
Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи.
Казваш: Ти ще се махнеш оттам, аз съм човек, който се движи. И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш.
Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи.
Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои.
към беседата >>
Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания.
И той ритне камъка. Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи.
Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания.
Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска.
към беседата >>
Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте.
Но ритането не е по свобода, той го рита, понеже му е причинил вреда. Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания.
Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте.
Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това.
към беседата >>
Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас.
Един свободен човек, ти не можеш да го ритнеш. С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте.
Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас.
Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи.
към беседата >>
Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни.
С несвободния може да се блъснеш. Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас.
Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни.
Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно.
към беседата >>
Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои.
Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни.
Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои.
Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре.
към беседата >>
Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска.
Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои.
Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска.
Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен.
към беседата >>
Радвайте се на това.
Следователно една ваша несвободна идея заобиколете я, но не я ритайте. Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска.
Радвайте се на това.
Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни.
към беседата >>
Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи.
Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат заради вас. Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това.
Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи.
Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи.
към беседата >>
Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно.
Вие сами трябва да се грижите за себе си, понеже сте свободни. Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи.
Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно.
Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние.
към беседата >>
Ще се движи до едно място и пак ще спре.
Свободният човек трябва да се грижи, но не да се безпокои. Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно.
Ще се движи до едно място и пак ще спре.
Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува.
към беседата >>
Свободният човек е всякога свободен.
Но да съзнава в себе си възможността, че му са дадени всичките възможности той да прави каквото иска. Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре.
Свободният човек е всякога свободен.
Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни.
към беседата >>
Има и неща, които временно стават свободни.
Радвайте се на това. Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен.
Има и неща, които временно стават свободни.
Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите.
към беседата >>
Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи.
Сега, ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни.
Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи.
Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни.
към беседата >>
Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние.
Същевременно, тя ще придобие своето състояние на движение, но туй движение е временно. Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи.
Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние.
Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни.
към беседата >>
Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува.
Ще се движи до едно място и пак ще спре. Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние.
Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува.
Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете.
към беседата >>
Казвам: вие сте свободни.
Свободният човек е всякога свободен. Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува.
Казвам: вие сте свободни.
Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен.
към беседата >>
Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите.
Има и неща, които временно стават свободни. Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни.
Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите.
Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен.
към беседата >>
Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни.
Временната свобода показва, че няма свобода, човек се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите.
Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни.
Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен.
към беседата >>
Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни.
Когато се блъскат свободни и несвободни се ражда едно преходно състояние. Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни.
Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни.
То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна.
към беседата >>
То е новото определение, което трябва да го знаете.
Някой човек се заинтересува, после пак не се интересува. Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни.
То е новото определение, което трябва да го знаете.
Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус.
към беседата >>
Щом страдаш и се радваш, ти си свободен.
Казвам: вие сте свободни. Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете.
Щом страдаш и се радваш, ти си свободен.
Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта.
към беседата >>
Щом само се радваш, ти си наполовина свободен.
Човек чувствува своята свобода само при скърбите и радостите. Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен.
Щом само се радваш, ти си наполовина свободен.
Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс?
към беседата >>
Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен.
Радостта и скръбта това са два полюса, които показват, че са свободни. Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен.
Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен.
Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете?
към беседата >>
Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна.
Щом скърбиш, свободен си, щом страдаш, свободен си, щом престане радостта и скръбта вие не сте свободни. То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен.
Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна.
Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея.
към беседата >>
Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус.
То е новото определение, което трябва да го знаете. Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна.
Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус.
Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен.
към беседата >>
Кое е скръбта и кое е радостта.
Щом страдаш и се радваш, ти си свободен. Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус.
Кое е скръбта и кое е радостта.
Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение.
към беседата >>
Радостта ли е плюс или скръбта е плюс?
Щом само се радваш, ти си наполовина свободен. Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта.
Радостта ли е плюс или скръбта е плюс?
Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи?
към беседата >>
Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете?
Щом само скърбиш, ти си наполовина свободен. Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс?
Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете?
Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение.
към беседата >>
Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея.
Скръбта е полусвободна и радостта е полусвободна. Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете?
Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея.
Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай.
към беседата >>
Той е бил перпендикулярен.
Двете заедно дават свобода: едното е плюс, другото е минус. Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея.
Той е бил перпендикулярен.
Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден.
към беседата >>
Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение.
Кое е скръбта и кое е радостта. Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен.
Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение.
Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия?
към беседата >>
Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи?
Радостта ли е плюс или скръбта е плюс? Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение.
Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи?
Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас.
към беседата >>
Вие разглеждате и живота в едно статично положение.
Казвате, че радостта е плюс, как ще го докажете? Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи?
Вие разглеждате и живота в едно статично положение.
Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи.
към беседата >>
Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай.
Единият минус е изгубил своето първоначално положение и е дошъл в стълкновение, минусът винаги ще дойде в стълкновение с някаква идея. Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение.
Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай.
Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи.
към беседата >>
Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден.
Той е бил перпендикулярен. Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай.
Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден.
При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси.
към беседата >>
При какви условия?
Две същества, които са в стълкновение, те образуват плюса, минусът е сам, той не може да дойде в стълкновение. Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден.
При какви условия?
Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне?
към беседата >>
Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас.
Така разглеждан въпроса как трябва да се приложи? Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия?
Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас.
Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха?
към беседата >>
Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи.
Вие разглеждате и живота в едно статично положение. Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас.
Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи.
Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения.
към беседата >>
Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи.
Един беден човек може да ви помогне повече, отколкото един богат, в даден случай. Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи.
Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи.
Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него.
към беседата >>
Беднотията и богатството, считани като процеси.
Един богат човек в даден случай може да ви помогне повече, отколкото един беден. При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи.
Беднотията и богатството, считани като процеси.
В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота.
към беседата >>
В какъв случай бедният може да ви помогне?
При какви условия? Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси.
В какъв случай бедният може да ви помогне?
Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока.
към беседата >>
Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха?
Бедният иска да работи, богатият няма да дойде да работи заради вас. Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне?
Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха?
Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители.
към беседата >>
Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения.
Той може да ви даде жито, може да ви даде пари на заем, може да ви даде книги, може да направи много неща, но при тази, грубата работа, която бедният може да я направи, богатият не може да я направи. Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха?
Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения.
Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга.
към беседата >>
Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него.
Но пък и бедният човек не може да направи това, което богатият може да направи. Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения.
Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него.
Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш.
към беседата >>
Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота.
Беднотията и богатството, считани като процеси. В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него.
Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота.
Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него.
към беседата >>
Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока.
В какъв случай бедният може да ви помогне? Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота.
Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока.
Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас.
към беседата >>
Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители.
Аз като разглеждам богатия човек какви трябва да бъдат моите отношения и какви при сиромаха? Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока.
Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители.
Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение.
към беседата >>
Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга.
Ако спазите отношенията си тъй, както са турени в природата, аз имам добри отношения. Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители.
Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга.
Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас.
към беседата >>
Ти се заблуждаваш.
Ако спазя доброто отношение към бедния в дадения случай, както природата го е турила, може да бъда в едно приятелско отношение към него. Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга.
Ти се заблуждаваш.
Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене.
към беседата >>
Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него.
Когато разбера живота на богатия и живота на сиромаха, тогава, аз съм разбрал живота. Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш.
Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него.
Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна.
към беседата >>
Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас.
Когато не разбирам живота на богатия и живота на сиромаха, аз не съм в правата посока. Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него.
Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас.
То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе.
към беседата >>
То е заблуждение.
Сиромахът и богатият показват пътя на вас, считайте че сиромасите, са ви учители. Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас.
То е заблуждение.
Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе. Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде.
към беседата >>
Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас.
Един учител с тебе работи целия ден, ти мислиш, че той ти е слуга. Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение.
Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас.
И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе. Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде. Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията?
към беседата >>
И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене.
Ти се заблуждаваш. Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас.
И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене.
Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе. Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде. Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията? Вие отделяте сиромашията вън от себе си.
към беседата >>
Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна.
Той ти преподава първия урок, който не разбираш, гледаш го отгоре, ти се усмихнеш, мислиш, че си по-горе от него. Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене.
Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна.
Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе. Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде. Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията? Вие отделяте сиромашията вън от себе си. Той е един вътрешен процес, който ви подтиква към деятелност.
към беседата >>
Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе.
Ние мислим богатите по-горе от нас, а сиромасите по-долу от нас. То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна.
Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе.
Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде. Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията? Вие отделяте сиромашията вън от себе си. Той е един вътрешен процес, който ви подтиква към деятелност.
към беседата >>
Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде.
То е заблуждение. Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе.
Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде.
Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията? Вие отделяте сиромашията вън от себе си. Той е един вътрешен процес, който ви подтиква към деятелност.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията?
Сиромашията и богатството са винаги по-горе от нас. И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе. Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде.
Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията?
Вие отделяте сиромашията вън от себе си. Той е един вътрешен процес, който ви подтиква към деятелност.
към беседата >>
Вие отделяте сиромашията вън от себе си.
И сиромашията седи по-горе от мене, и богатството седи по-горе от мене. Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе. Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде. Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията?
Вие отделяте сиромашията вън от себе си.
Той е един вътрешен процес, който ви подтиква към деятелност.
към беседата >>
Той е един вътрешен процес, който ви подтиква към деятелност.
Понеже богатството иде отгоре, а сиромашията иде отдолу, само посоката на движението им е различна. Понеже едното слиза отгоре, а другото иде отдолу, ние не ги разбираме и считаме, че едното е долу, а другото е горе. Ако обърнеш сиромашията нагоре, ако обърнеш това колело, веднага сиромашията ще стане горе, а богатството долу ще дойде. Сега вие ще кажете: Какво нещо е сиромашията? Вие отделяте сиромашията вън от себе си.
Той е един вътрешен процес, който ви подтиква към деятелност.
към беседата >>
Каква българска дума ще турите на "индиферентен"?
Каква българска дума ще турите на "индиферентен"?
– "Безразличен". Имате на български "добро" и на френски "биен". Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто. Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик.
към беседата >>
– "Безразличен".
Каква българска дума ще турите на "индиферентен"?
– "Безразличен".
Имате на български "добро" и на френски "биен". Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто. Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене".
към беседата >>
Кой беше предметът на миналата лекция?
Кой беше предметът на миналата лекция?
– (Каза се).
към беседата >>
Имате на български "добро" и на френски "биен".
Каква българска дума ще турите на "индиферентен"? – "Безразличен".
Имате на български "добро" и на френски "биен".
Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто. Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината.
към беседата >>
– (Каза се).
Кой беше предметът на миналата лекция?
– (Каза се).
към беседата >>
Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто.
Каква българска дума ще турите на "индиферентен"? – "Безразличен". Имате на български "добро" и на френски "биен".
Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто.
Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене?
към беседата >>
Значи вие по някой път обличате скритността с дрехата на лъжата или с преструвката.
Значи вие по някой път обличате скритността с дрехата на лъжата или с преструвката.
И нея считате за лъжа. Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не? Да бъде очебийно, не предположение. Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни.
към беседата >>
Двамата го разглеждат в две различни положения.
Каква българска дума ще турите на "индиферентен"? – "Безразличен". Имате на български "добро" и на френски "биен". Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто.
Двамата го разглеждат в две различни положения.
Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината?
към беседата >>
И нея считате за лъжа.
Значи вие по някой път обличате скритността с дрехата на лъжата или с преструвката.
И нея считате за лъжа.
Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не? Да бъде очебийно, не предположение. Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това.
към беседата >>
Българинът е геометрик.
Каква българска дума ще турите на "индиферентен"? – "Безразличен". Имате на български "добро" и на френски "биен". Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто. Двамата го разглеждат в две различни положения.
Българинът е геометрик.
За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така?
към беседата >>
Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не?
Значи вие по някой път обличате скритността с дрехата на лъжата или с преструвката. И нея считате за лъжа.
Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не?
Да бъде очебийно, не предположение. Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек.
към беседата >>
За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене".
– "Безразличен". Имате на български "добро" и на френски "биен". Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто. Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик.
За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене".
Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата.
към беседата >>
Да бъде очебийно, не предположение.
Значи вие по някой път обличате скритността с дрехата на лъжата или с преструвката. И нея считате за лъжа. Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не?
Да бъде очебийно, не предположение.
Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно.
към беседата >>
Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината.
Имате на български "добро" и на френски "биен". Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто. Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене".
Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината.
Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене.
към беседата >>
Предполагаш, че някой може да те излъже.
Значи вие по някой път обличате скритността с дрехата на лъжата или с преструвката. И нея считате за лъжа. Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не? Да бъде очебийно, не предположение.
Предполагаш, че някой може да те излъже.
Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека.
към беседата >>
Французинът казва: Има ли нещо за ядене?
Има едно различие, виждаме как французинът разбира доброто и как българинът разбира доброто. Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината.
Французинът казва: Има ли нещо за ядене?
А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене.
към беседата >>
Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни.
Значи вие по някой път обличате скритността с дрехата на лъжата или с преструвката. И нея считате за лъжа. Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не? Да бъде очебийно, не предположение. Предполагаш, че някой може да те излъже.
Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни.
Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни.
към беседата >>
А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината?
Двамата го разглеждат в две различни положения. Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене?
А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината?
Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене.
към беседата >>
Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това.
И нея считате за лъжа. Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не? Да бъде очебийно, не предположение. Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни.
Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това.
Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде.
към беседата >>
Онзи, който не разбира, ще каже: Как така?
Българинът е геометрик. За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината?
Онзи, който не разбира, ще каже: Как така?
"В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята.
към беседата >>
Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек.
Каква диагноза бихте дали, дали едно нещо е лъжливо или не? Да бъде очебийно, не предположение. Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това.
Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек.
Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе.
към беседата >>
"В" -това е устата.
За французина "биен" означава "има ли нещо за ядене". Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така?
"В" -това е устата.
Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Да бъде очебийно, не предположение. Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек.
Това е невъзможно.
Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни.
към беседата >>
Българската буква "В" не е за ядене.
Ако има нещо за ядене, тогава е добре, "биен"; за българина доброто е, ако има нещо да се посее в градината. Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата.
Българската буква "В" не е за ядене.
За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси.
към беседата >>
Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека.
Предполагаш, че някой може да те излъже. Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно.
Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека.
Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало.
към беседата >>
За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене.
Французинът казва: Има ли нещо за ядене? А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене.
За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене.
То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат.
към беседата >>
Има неща, които са абсолютно невъзможни.
Не да предполагащ, а да знаеш, че е невъзможно нещо, защото лъжата е туй да поддържаш неща, които са абсолютно невъзможни. Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека.
Има неща, които са абсолютно невъзможни.
Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен.
към беседата >>
То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене.
А българинът казва: Родило ли се е нещо в градината? Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене.
То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене.
Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб.
към беседата >>
Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде.
Човек не може да бъде по-голям от цялото, а лъжата поддържа това. Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни.
Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде.
Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже.
към беседата >>
Българинът казва: Трябва да се посее в земята.
Онзи, който не разбира, ще каже: Как така? "В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене.
Българинът казва: Трябва да се посее в земята.
Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде.
към беседата >>
Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе.
Лъжата поддържа, че палецът на крака на човека е по-голям от самия човек. Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде.
Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе.
Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва.
към беседата >>
Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто.
"В" -това е устата. Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята.
Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто.
Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва.
към беседата >>
Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни.
Това е невъзможно. Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе.
Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни.
Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва.
към беседата >>
Сега, това са отвлечени геометрически въпроси.
Българската буква "В" не е за ядене. За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто.
Сега, това са отвлечени геометрически въпроси.
Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва.
към беседата >>
Това Нему и на ум не е идвало.
Целият човек да се превърне на палец е по-възможно, отколкото палецът да е по-голям от човека. Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни.
Това Нему и на ум не е идвало.
Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието?
към беседата >>
Процесите в природата трябва да се превръщат.
За французина "В" е ядене, за българина "В" е никнене. То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси.
Процесите в природата трябва да се превръщат.
Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва.
към беседата >>
Той да иска да направи някого нещастен.
Има неща, които са абсолютно невъзможни. Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало.
Той да иска да направи някого нещастен.
След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича?
към беседата >>
Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб.
То е посятото семе, което е поникнало да даде нещо за ядене. Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат.
Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб.
Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде.
към беседата >>
След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже.
Лъжата поддържа, че овцата вълка може да изяде. Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен.
След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже.
На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се.
към беседата >>
Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде.
Българинът казва: Трябва да се посее в земята. Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб.
Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде.
Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва.
към беседата >>
На Господ на ум не му идва да ви наказва.
Лъжата поддържа също, че вълкът може нивата да опасе. Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже.
На Господ на ум не му идва да ви наказва.
Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието.
към беседата >>
Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва.
Българинът е геометрик, показва по кой начин става доброто. Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде.
Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва.
Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва.
към беседата >>
Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва.
Всичките хора поддържат, че Господ ги е направил нещастни. Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва.
Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва.
Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират.
към беседата >>
Когато пълниш хамбара, той се радва.
Сега, това са отвлечени геометрически въпроси. Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва.
Когато пълниш хамбара, той се радва.
Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва.
към беседата >>
Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието?
Това Нему и на ум не е идвало. Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва.
Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието?
То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо.
към беседата >>
Когато сееш на нивата, тя се радва.
Процесите в природата трябва да се превръщат. Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва.
Когато сееш на нивата, тя се радва.
Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва.
към беседата >>
То от какво произтича?
Той да иска да направи някого нещастен. След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието?
То от какво произтича?
Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели?
към беседата >>
Изпразниш хамбара, скръбта дойде.
Има превръщане на един процес на радостта в един процес на скръб. Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва.
Изпразниш хамбара, скръбта дойде.
Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може.
към беседата >>
Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се.
След като направите някоя погрешка, казвате, че Господ ще ви накаже. На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича?
Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се.
Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа.
към беседата >>
Тогава нивата се радва.
Изпразниш хамбара, скръбта ще дойде. Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде.
Тогава нивата се радва.
Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо.
към беседата >>
Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието.
На Господ на ум не му идва да ви наказва. Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се.
Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието.
Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате?
към беседата >>
Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва.
Посееш нивата, ожънеш я, на нивата нищо няма да остане, хамбарът се напълва. Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва.
Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва.
Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава.
към беседата >>
Най-първо те правят цар, после те детронират.
Преди да сте направили погрешката, да иска да ви накаже и на ум не Му е идвало, че какво ще се ползува Той да ви наказва. Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието.
Най-първо те правят цар, после те детронират.
То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла.
към беседата >>
Когато нивата скърби, хамбарът се радва.
Когато пълниш хамбара, той се радва. Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва.
Когато нивата скърби, хамбарът се радва.
Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал.
към беседата >>
То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо.
Че един човек е нещастен, какво допринася нещастието? То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират.
То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо.
Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай".
към беседата >>
Когато хамбарът скърби, нивата се радва.
Когато сееш на нивата, тя се радва. Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва.
Когато хамбарът скърби, нивата се радва.
Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата.
към беседата >>
Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели?
То от какво произтича? Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо.
Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели?
На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот.
към беседата >>
Двамата да се радват едновременно не може.
Изпразниш хамбара, скръбта дойде. Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва.
Двамата да се радват едновременно не може.
То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея.
към беседата >>
На български имате думата лъжа.
Нещастието произтича от факта, че ти е взето нещо, ограничил си се. Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели?
На български имате думата лъжа.
В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени.
към беседата >>
То е несъвместимо.
Тогава нивата се радва. Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може.
То е несъвместимо.
Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон.
към беседата >>
В "ж" колко ъгъла имате?
Тия блага, които са ти дадени, взели са ги, и отнемането е произвело нещастието. Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа.
В "ж" колко ъгъла имате?
– 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има.
към беседата >>
Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава.
Едновременно не може да направи нивата и хамбарът да се радва. Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо.
Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава.
От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява.
към беседата >>
– 6 ъгъла.
Най-първо те правят цар, после те детронират. То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате?
– 6 ъгъла.
Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности.
към беседата >>
От единия си взел, на другия си дал.
Когато нивата скърби, хамбарът се радва. Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава.
От единия си взел, на другия си дал.
Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен.
към беседата >>
Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай".
То е нещастие – ако те поставят на царския престол, гдето мислиш, че си станал нещо. Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла.
Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай".
Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш.
към беседата >>
Вие искате в себе си да измените процесите на природата.
Когато хамбарът скърби, нивата се радва. Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал.
Вие искате в себе си да измените процесите на природата.
Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини.
към беседата >>
Знакът на затворения живот.
Каква разлика има, че те турили на стола и после те снели? На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай".
Знакът на затворения живот.
В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът.
към беседата >>
Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея.
Двамата да се радват едновременно не може. То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата.
Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея.
Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава?
към беседата >>
В "ж"-то всичките ъгли са отворени.
На български имате думата лъжа. В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот.
В "ж"-то всичките ъгли са отворени.
Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея.
към беседата >>
Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон.
То е несъвместимо. Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея.
Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон.
Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня.
към беседата >>
Геометрически съвсем друго значение има.
В "ж" колко ъгъла имате? – 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени.
Геометрически съвсем друго значение има.
В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието.
към беседата >>
Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява.
Плюс и минус са два процеса, единият събира, другият дава. От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон.
Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява.
Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш.
към беседата >>
В живота вече се дават условия, там има две възможности.
– 6 ъгъла. Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има.
В живота вече се дават условия, там има две възможности.
Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието.
към беседата >>
Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен.
От единия си взел, на другия си дал. Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява.
Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен.
Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен.
към беседата >>
Трябва да работиш и да страдаш.
Имате този знак, това е знакът "Ел-Шадай". Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности.
Трябва да работиш и да страдаш.
Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса.
към беседата >>
Човек, който е свободен, само той може да се подчини.
Вие искате в себе си да измените процесите на природата. Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен.
Човек, който е свободен, само той може да се подчини.
Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен.
към беседата >>
Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът.
Знакът на затворения живот. В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш.
Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът.
Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра.
към беседата >>
Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава?
Природата след като работила милиони години, намерила най-разумното в дадения случай, вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини.
Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава?
Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес.
към беседата >>
Казваш: Аз не искам да живея.
В "ж"-то всичките ъгли са отворени. Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът.
Казваш: Аз не искам да живея.
Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото.
към беседата >>
Казвате: Аз не искам да се подчиня.
Туй, което е определено за всички същества, подчинете се и вие на този закон. Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава?
Казвате: Аз не искам да се подчиня.
Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние.
към беседата >>
Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието.
Геометрически съвсем друго значение има. В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея.
Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието.
Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето.
към беседата >>
Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш.
Само свободният човек може да се подчини, който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня.
Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш.
Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините.
към беседата >>
Вие не разбирате що е радост и що е страданието.
В живота вече се дават условия, там има две възможности. Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието.
Вие не разбирате що е радост и що е страданието.
Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето. Оттам отива в белия дроб да се пречисти.
към беседата >>
Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен.
Ти казваш: Аз не искам да се подчинявам, ти не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш.
Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен.
Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие.
към беседата >>
Те са два процеса.
Трябва да работиш и да страдаш. Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието.
Те са два процеса.
Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето. Оттам отива в белия дроб да се пречисти. След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло.
към беседата >>
Всъщност, който се подчинява, не е свободен.
Човек, който е свободен, само той може да се подчини. Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен.
Всъщност, който се подчинява, не е свободен.
Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора.
към беседата >>
Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра.
Туй, което едновременно те кара да се радваш и да страдаш, това е животът. Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса.
Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра.
В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото. Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето. Оттам отива в белия дроб да се пречисти. След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло. Де е лошото в това?
към беседата >>
Подчинението на другите е друг процес.
Когато се навеждате надолу и вдигате един товар, какво означава? Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен.
Подчинението на другите е друг процес.
То е едно извратено състояние. Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието.
към беседата >>
В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото.
Казваш: Аз не искам да живея. Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра.
В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото.
Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето. Оттам отива в белия дроб да се пречисти. След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло. Де е лошото в това? Той е като една физармоника, като я натиснеш – свири.
към беседата >>
То е едно извратено състояние.
Казвате: Аз не искам да се подчиня. Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес.
То е едно извратено състояние.
Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие.
към беседата >>
Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето.
Щом човек иска да живее, трябва да приеме радостта и страданието. Вие не разбирате що е радост и що е страданието. Те са два процеса. Единият процес е от центъра към периферията, а другият процес – от периферията към центъра. В единия процес имаме артериалната кръв, която излиза от сърцето и отива към повърхността на тялото.
Другият процес е венозната кръв, която се връща от всички части на тялото към сърцето.
Оттам отива в белия дроб да се пречисти. След като отиде в сърцето, пак се праща по цялото тяло. Де е лошото в това? Той е като една физармоника, като я натиснеш – свири.
към беседата >>
Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините.
Ще се наведеш, свободен си да вдигнеш товара, и после ще се изправиш. Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, който се подчинява, не е свободен. Подчинението на другите е друг процес. То е едно извратено състояние.
Вие сами да се подчинявате, не да се подчинявате когато ви заставят да се подчините.
Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. Там е потребен процесът на насилието. Вземеш един камък, търколиш го, то е насилие. Насилието, там е благото.
към беседата >>
3.
Важни и належащи неща
,
УС
, София, 4.10.1942г.,
Но това е външната страна.
“ Казвам, в миналото беше едно дърво, което имаше сто метра височина, имаше 60 метра диаметър вътре, голямо дърво с големи корени. Казва: „После какъв бях? “ После беше един сом в морето, имаше 40–50 метра дължина. „След това какъв бях? “ Казвам, беше един от големите мамонти, имаше 18 метра дължина.
Но това е външната страна.
Направил си една голяма къща, казва: „Аз съм съградил.“ Че какво си съградил? Нищо не си съградил. Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време? Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил? Това са външни условия.
към беседата >>
Всички трябва да живеем.
Някои от вас сте такива градинари, не поливате всички цветя. Гледам, някоя сестра дойде до някое цвете, полее го повече, а друго полее го по-малко и си замине. Поливайте всички цветя еднакво, обичайте всички хора еднакво. Всички трябва да живеят. Не е въпрос на външната красота.
Всички трябва да живеем.
Красотата отпосле се добива – тя е друго изкуство. Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква. Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов. Майката обича едното дете повече, другото по-малко. Всички нещастия от какво произтичат?
към беседата >>
Направил си една голяма къща, казва: „Аз съм съградил.“ Че какво си съградил?
Казва: „После какъв бях? “ После беше един сом в морето, имаше 40–50 метра дължина. „След това какъв бях? “ Казвам, беше един от големите мамонти, имаше 18 метра дължина. Но това е външната страна.
Направил си една голяма къща, казва: „Аз съм съградил.“ Че какво си съградил?
Нищо не си съградил. Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време? Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил? Това са външни условия. Казвам, животът започва, когато баща му представя любов и майка му обич.
към беседата >>
Красотата отпосле се добива – тя е друго изкуство.
Гледам, някоя сестра дойде до някое цвете, полее го повече, а друго полее го по-малко и си замине. Поливайте всички цветя еднакво, обичайте всички хора еднакво. Всички трябва да живеят. Не е въпрос на външната красота. Всички трябва да живеем.
Красотата отпосле се добива – тя е друго изкуство.
Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква. Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов. Майката обича едното дете повече, другото по-малко. Всички нещастия от какво произтичат? Всички нещастия на Якова от какво произлязоха?
към беседата >>
Нищо не си съградил.
“ После беше един сом в морето, имаше 40–50 метра дължина. „След това какъв бях? “ Казвам, беше един от големите мамонти, имаше 18 метра дължина. Но това е външната страна. Направил си една голяма къща, казва: „Аз съм съградил.“ Че какво си съградил?
Нищо не си съградил.
Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време? Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил? Това са външни условия. Казвам, животът започва, когато баща му представя любов и майка му обич. (На една сестра ѝ стана лошо.)
към беседата >>
Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква.
Поливайте всички цветя еднакво, обичайте всички хора еднакво. Всички трябва да живеят. Не е въпрос на външната красота. Всички трябва да живеем. Красотата отпосле се добива – тя е друго изкуство.
Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква.
Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов. Майката обича едното дете повече, другото по-малко. Всички нещастия от какво произтичат? Всички нещастия на Якова от какво произлязоха? Той обичаше Йосифа повече.
към беседата >>
Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време?
„След това какъв бях? “ Казвам, беше един от големите мамонти, имаше 18 метра дължина. Но това е външната страна. Направил си една голяма къща, казва: „Аз съм съградил.“ Че какво си съградил? Нищо не си съградил.
Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време?
Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил? Това са външни условия. Казвам, животът започва, когато баща му представя любов и майка му обич. (На една сестра ѝ стана лошо.)
към беседата >>
Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов.
Всички трябва да живеят. Не е въпрос на външната красота. Всички трябва да живеем. Красотата отпосле се добива – тя е друго изкуство. Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква.
Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов.
Майката обича едното дете повече, другото по-малко. Всички нещастия от какво произтичат? Всички нещастия на Якова от какво произлязоха? Той обичаше Йосифа повече. На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни.
към беседата >>
Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил?
“ Казвам, беше един от големите мамонти, имаше 18 метра дължина. Но това е външната страна. Направил си една голяма къща, казва: „Аз съм съградил.“ Че какво си съградил? Нищо не си съградил. Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време?
Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил?
Това са външни условия. Казвам, животът започва, когато баща му представя любов и майка му обич. (На една сестра ѝ стана лошо.)
към беседата >>
Майката обича едното дете повече, другото по-малко.
Не е въпрос на външната красота. Всички трябва да живеем. Красотата отпосле се добива – тя е друго изкуство. Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква. Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов.
Майката обича едното дете повече, другото по-малко.
Всички нещастия от какво произтичат? Всички нещастия на Якова от какво произлязоха? Той обичаше Йосифа повече. На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни. Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа.
към беседата >>
Това са външни условия.
Но това е външната страна. Направил си една голяма къща, казва: „Аз съм съградил.“ Че какво си съградил? Нищо не си съградил. Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време? Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил?
Това са външни условия.
Казвам, животът започва, когато баща му представя любов и майка му обич. (На една сестра ѝ стана лошо.)
към беседата >>
Всички нещастия от какво произтичат?
Всички трябва да живеем. Красотата отпосле се добива – тя е друго изкуство. Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква. Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов. Майката обича едното дете повече, другото по-малко.
Всички нещастия от какво произтичат?
Всички нещастия на Якова от какво произлязоха? Той обичаше Йосифа повече. На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни. Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа. Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече.
към беседата >>
Казвам, животът започва, когато баща му представя любов и майка му обич.
Направил си една голяма къща, казва: „Аз съм съградил.“ Че какво си съградил? Нищо не си съградил. Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време? Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил? Това са външни условия.
Казвам, животът започва, когато баща му представя любов и майка му обич.
(На една сестра ѝ стана лошо.)
към беседата >>
Всички нещастия на Якова от какво произлязоха?
Красотата отпосле се добива – тя е друго изкуство. Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква. Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов. Майката обича едното дете повече, другото по-малко. Всички нещастия от какво произтичат?
Всички нещастия на Якова от какво произлязоха?
Той обичаше Йосифа повече. На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни. Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа. Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече. Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение.
към беседата >>
(На една сестра ѝ стана лошо.)
Нищо не си съградил. Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време? Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил? Това са външни условия. Казвам, животът започва, когато баща му представя любов и майка му обич.
(На една сестра ѝ стана лошо.)
към беседата >>
Той обичаше Йосифа повече.
Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква. Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов. Майката обича едното дете повече, другото по-малко. Всички нещастия от какво произтичат? Всички нещастия на Якова от какво произлязоха?
Той обичаше Йосифа повече.
На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни. Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа. Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече. Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение. Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате.
към беседата >>
Имате ли ясна представа на какво се дължи туй, някой път човек припада, някой път човек от страх припада и изгубва съзнание.
Имате ли ясна представа на какво се дължи туй, някой път човек припада, някой път човек от страх припада и изгубва съзнание.
Когато турите восък при огъня, какво става? Започва да се топи. Защо се топи и изгубва своята форма, омеква? Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес. Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада.
към беседата >>
На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни.
Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов. Майката обича едното дете повече, другото по-малко. Всички нещастия от какво произтичат? Всички нещастия на Якова от какво произлязоха? Той обичаше Йосифа повече.
На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни.
Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа. Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече. Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение. Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате. Когото не трябва да обичате, него обичате.
към беседата >>
Когато турите восък при огъня, какво става?
Имате ли ясна представа на какво се дължи туй, някой път човек припада, някой път човек от страх припада и изгубва съзнание.
Когато турите восък при огъня, какво става?
Започва да се топи. Защо се топи и изгубва своята форма, омеква? Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес. Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада. Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота.
към беседата >>
Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа.
Майката обича едното дете повече, другото по-малко. Всички нещастия от какво произтичат? Всички нещастия на Якова от какво произлязоха? Той обичаше Йосифа повече. На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни.
Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа.
Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече. Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение. Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате. Когото не трябва да обичате, него обичате. Хората обичат дявола повече.
към беседата >>
Започва да се топи.
Имате ли ясна представа на какво се дължи туй, някой път човек припада, някой път човек от страх припада и изгубва съзнание. Когато турите восък при огъня, какво става?
Започва да се топи.
Защо се топи и изгубва своята форма, омеква? Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес. Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада. Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота. Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата.
към беседата >>
Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече.
Всички нещастия от какво произтичат? Всички нещастия на Якова от какво произлязоха? Той обичаше Йосифа повече. На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни. Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа.
Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече.
Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение. Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате. Когото не трябва да обичате, него обичате. Хората обичат дявола повече. Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува?
към беседата >>
Защо се топи и изгубва своята форма, омеква?
Имате ли ясна представа на какво се дължи туй, някой път човек припада, някой път човек от страх припада и изгубва съзнание. Когато турите восък при огъня, какво става? Започва да се топи.
Защо се топи и изгубва своята форма, омеква?
Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес. Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада. Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота. Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата. Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно.
към беседата >>
Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение.
Всички нещастия на Якова от какво произлязоха? Той обичаше Йосифа повече. На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни. Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа. Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече.
Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение.
Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате. Когото не трябва да обичате, него обичате. Хората обичат дявола повече. Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува? “ Като дойде дяволът, всички вярват.
към беседата >>
Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес.
Имате ли ясна представа на какво се дължи туй, някой път човек припада, някой път човек от страх припада и изгубва съзнание. Когато турите восък при огъня, какво става? Започва да се топи. Защо се топи и изгубва своята форма, омеква?
Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес.
Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада. Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота. Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата. Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно. Важно е да има нещо, което да ни интересува.
към беседата >>
Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате.
Той обичаше Йосифа повече. На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни. Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа. Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече. Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение.
Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате.
Когото не трябва да обичате, него обичате. Хората обичат дявола повече. Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува? “ Като дойде дяволът, всички вярват. Тогаз виждам понятията ви.
към беседата >>
Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада.
Имате ли ясна представа на какво се дължи туй, някой път човек припада, някой път човек от страх припада и изгубва съзнание. Когато турите восък при огъня, какво става? Започва да се топи. Защо се топи и изгубва своята форма, омеква? Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес.
Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада.
Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота. Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата. Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно. Важно е да има нещо, което да ни интересува. Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо?
към беседата >>
Когото не трябва да обичате, него обичате.
На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни. Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа. Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече. Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение. Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате.
Когото не трябва да обичате, него обичате.
Хората обичат дявола повече. Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува? “ Като дойде дяволът, всички вярват. Тогаз виждам понятията ви.
към беседата >>
Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота.
Когато турите восък при огъня, какво става? Започва да се топи. Защо се топи и изгубва своята форма, омеква? Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес. Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада.
Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота.
Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата. Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно. Важно е да има нещо, което да ни интересува. Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо? Защото е глух.
към беседата >>
Хората обичат дявола повече.
Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа. Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече. Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение. Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате. Когото не трябва да обичате, него обичате.
Хората обичат дявола повече.
Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува? “ Като дойде дяволът, всички вярват. Тогаз виждам понятията ви.
към беседата >>
Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата.
Започва да се топи. Защо се топи и изгубва своята форма, омеква? Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес. Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада. Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота.
Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата.
Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно. Важно е да има нещо, което да ни интересува. Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо? Защото е глух. Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп.
към беседата >>
Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува?
Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече. Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение. Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате. Когото не трябва да обичате, него обичате. Хората обичат дявола повече.
Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува?
“ Като дойде дяволът, всички вярват. Тогаз виждам понятията ви.
към беседата >>
Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно.
Защо се топи и изгубва своята форма, омеква? Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес. Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада. Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота. Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата.
Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно.
Важно е да има нещо, което да ни интересува. Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо? Защото е глух. Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп. Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито.
към беседата >>
“ Като дойде дяволът, всички вярват.
Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение. Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате. Когото не трябва да обичате, него обичате. Хората обичат дявола повече. Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува?
“ Като дойде дяволът, всички вярват.
Тогаз виждам понятията ви.
към беседата >>
Важно е да има нещо, което да ни интересува.
Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес. Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада. Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота. Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата. Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно.
Важно е да има нещо, което да ни интересува.
Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо? Защото е глух. Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп. Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито. Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит.
към беседата >>
Тогаз виждам понятията ви.
Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате. Когото не трябва да обичате, него обичате. Хората обичат дявола повече. Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува? “ Като дойде дяволът, всички вярват.
Тогаз виждам понятията ви.
към беседата >>
Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо?
Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада. Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота. Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата. Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно. Важно е да има нещо, което да ни интересува.
Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо?
Защото е глух. Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп. Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито. Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит. Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити.
към беседата >>
В нашите ръце седи ключът на нашето здраве, на нашето умствено и духовно развитие.
В нашите ръце седи ключът на нашето здраве, на нашето умствено и духовно развитие.
Бог в нас е вложил ключа и ако тия ключове, които Той ги е дал, ако не ги употребим, казва: „Взехте ключовете на Царството Божие, че нито вие влизате, нито другите пущате.“ Ние имаме ключове, и не ги употребяваме. От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата. Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш. Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш. Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш.
към беседата >>
Защото е глух.
Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота. Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата. Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно. Важно е да има нещо, което да ни интересува. Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо?
Защото е глух.
Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп. Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито. Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит. Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити. Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо.
към беседата >>
Бог в нас е вложил ключа и ако тия ключове, които Той ги е дал, ако не ги употребим, казва: „Взехте ключовете на Царството Божие, че нито вие влизате, нито другите пущате.“ Ние имаме ключове, и не ги употребяваме.
В нашите ръце седи ключът на нашето здраве, на нашето умствено и духовно развитие.
Бог в нас е вложил ключа и ако тия ключове, които Той ги е дал, ако не ги употребим, казва: „Взехте ключовете на Царството Божие, че нито вие влизате, нито другите пущате.“ Ние имаме ключове, и не ги употребяваме.
От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата. Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш. Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш. Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш. Толкоз проста работа е.
към беседата >>
Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп.
Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата. Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно. Важно е да има нещо, което да ни интересува. Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо? Защото е глух.
Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп.
Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито. Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит. Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити. Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо. Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам.
към беседата >>
От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата.
В нашите ръце седи ключът на нашето здраве, на нашето умствено и духовно развитие. Бог в нас е вложил ключа и ако тия ключове, които Той ги е дал, ако не ги употребим, казва: „Взехте ключовете на Царството Божие, че нито вие влизате, нито другите пущате.“ Ние имаме ключове, и не ги употребяваме.
От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата.
Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш. Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш. Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш. Толкоз проста работа е. Обичайте не хилавите хора.
към беседата >>
Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито.
Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно. Важно е да има нещо, което да ни интересува. Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо? Защото е глух. Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп.
Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито.
Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит. Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити. Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо. Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам. Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите.
към беседата >>
Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш.
В нашите ръце седи ключът на нашето здраве, на нашето умствено и духовно развитие. Бог в нас е вложил ключа и ако тия ключове, които Той ги е дал, ако не ги употребим, казва: „Взехте ключовете на Царството Божие, че нито вие влизате, нито другите пущате.“ Ние имаме ключове, и не ги употребяваме. От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата.
Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш.
Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш. Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш. Толкоз проста работа е. Обичайте не хилавите хора. Болният болен да не обича.
към беседата >>
Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит.
Важно е да има нещо, което да ни интересува. Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо? Защото е глух. Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп. Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито.
Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит.
Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити. Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо. Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам. Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите. Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години?
към беседата >>
Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш.
В нашите ръце седи ключът на нашето здраве, на нашето умствено и духовно развитие. Бог в нас е вложил ключа и ако тия ключове, които Той ги е дал, ако не ги употребим, казва: „Взехте ключовете на Царството Божие, че нито вие влизате, нито другите пущате.“ Ние имаме ключове, и не ги употребяваме. От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата. Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш.
Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш.
Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш. Толкоз проста работа е. Обичайте не хилавите хора. Болният болен да не обича. Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича.
към беседата >>
Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити.
Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо? Защото е глух. Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп. Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито. Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит.
Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити.
Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо. Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам. Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите. Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години? Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете.
към беседата >>
Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш.
В нашите ръце седи ключът на нашето здраве, на нашето умствено и духовно развитие. Бог в нас е вложил ключа и ако тия ключове, които Той ги е дал, ако не ги употребим, казва: „Взехте ключовете на Царството Божие, че нито вие влизате, нито другите пущате.“ Ние имаме ключове, и не ги употребяваме. От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата. Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш. Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш.
Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш.
Толкоз проста работа е. Обичайте не хилавите хора. Болният болен да не обича. Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича. Здравият да обича болния, че да стане здрав.
към беседата >>
Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо.
Защото е глух. Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп. Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито. Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит. Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити.
Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо.
Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам. Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите. Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години? Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете. Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени.
към беседата >>
Толкоз проста работа е.
Бог в нас е вложил ключа и ако тия ключове, които Той ги е дал, ако не ги употребим, казва: „Взехте ключовете на Царството Божие, че нито вие влизате, нито другите пущате.“ Ние имаме ключове, и не ги употребяваме. От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата. Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш. Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш. Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш.
Толкоз проста работа е.
Обичайте не хилавите хора. Болният болен да не обича. Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича. Здравият да обича болния, че да стане здрав. Не болният да обича здравия, че той да стане болен.
към беседата >>
Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам.
Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп. Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито. Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит. Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити. Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо.
Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам.
Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите. Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години? Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете. Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени. Казвам: аз зная как да станете богати.
към беседата >>
Обичайте не хилавите хора.
От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата. Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш. Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш. Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш. Толкоз проста работа е.
Обичайте не хилавите хора.
Болният болен да не обича. Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича. Здравият да обича болния, че да стане здрав. Не болният да обича здравия, че той да стане болен. Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича.
към беседата >>
Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите.
Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито. Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит. Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити. Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо. Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам.
Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите.
Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години? Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете. Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени. Казвам: аз зная как да станете богати. Веднага всички се интересувате.
към беседата >>
Болният болен да не обича.
Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш. Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш. Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш. Толкоз проста работа е. Обичайте не хилавите хора.
Болният болен да не обича.
Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича. Здравият да обича болния, че да стане здрав. Не болният да обича здравия, че той да стане болен. Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича. Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича?
към беседата >>
Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години?
Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит. Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити. Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо. Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам. Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите.
Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години?
Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете. Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени. Казвам: аз зная как да станете богати. Веднага всички се интересувате. Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук.
към беседата >>
Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича.
Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш. Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш. Толкоз проста работа е. Обичайте не хилавите хора. Болният болен да не обича.
Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича.
Здравият да обича болния, че да стане здрав. Не болният да обича здравия, че той да стане болен. Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича. Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича? “ Ами как е казано да възлюбиш Господа?
към беседата >>
Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете.
Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити. Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо. Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам. Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите. Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години?
Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете.
Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени. Казвам: аз зная как да станете богати. Веднага всички се интересувате. Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук. Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже.
към беседата >>
Здравият да обича болния, че да стане здрав.
Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш. Толкоз проста работа е. Обичайте не хилавите хора. Болният болен да не обича. Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича.
Здравият да обича болния, че да стане здрав.
Не болният да обича здравия, че той да стане болен. Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича. Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича? “ Ами как е казано да възлюбиш Господа? Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме.
към беседата >>
Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени.
Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо. Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам. Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите. Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години? Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете.
Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени.
Казвам: аз зная как да станете богати. Веднага всички се интересувате. Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук. Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже. Всеки ще вземе една торба и ще тръгне.
към беседата >>
Не болният да обича здравия, че той да стане болен.
Толкоз проста работа е. Обичайте не хилавите хора. Болният болен да не обича. Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича. Здравият да обича болния, че да стане здрав.
Не болният да обича здравия, че той да стане болен.
Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича. Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича? “ Ами как е казано да възлюбиш Господа? Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме. Ние сме здрави.
към беседата >>
Казвам: аз зная как да станете богати.
Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам. Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите. Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години? Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете. Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени.
Казвам: аз зная как да станете богати.
Веднага всички се интересувате. Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук. Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже. Всеки ще вземе една торба и ще тръгне. Не е лошо, хубаво е това.
към беседата >>
Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича.
Обичайте не хилавите хора. Болният болен да не обича. Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича. Здравият да обича болния, че да стане здрав. Не болният да обича здравия, че той да стане болен.
Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича.
Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича? “ Ами как е казано да възлюбиш Господа? Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме. Ние сме здрави. За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите.
към беседата >>
Веднага всички се интересувате.
Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите. Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години? Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете. Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени. Казвам: аз зная как да станете богати.
Веднага всички се интересувате.
Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук. Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже. Всеки ще вземе една торба и ще тръгне. Не е лошо, хубаво е това. Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде?
към беседата >>
Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича?
Болният болен да не обича. Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича. Здравият да обича болния, че да стане здрав. Не болният да обича здравия, че той да стане болен. Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича.
Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича?
“ Ами как е казано да възлюбиш Господа? Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме. Ние сме здрави. За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето.
към беседата >>
Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук.
Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години? Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете. Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени. Казвам: аз зная как да станете богати. Веднага всички се интересувате.
Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук.
Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже. Всеки ще вземе една торба и ще тръгне. Не е лошо, хубаво е това. Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде? На онзи край на София да е, ще идете.
към беседата >>
“ Ами как е казано да възлюбиш Господа?
Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича. Здравият да обича болния, че да стане здрав. Не болният да обича здравия, че той да стане болен. Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича. Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича?
“ Ами как е казано да възлюбиш Господа?
Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме. Ние сме здрави. За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум.
към беседата >>
Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже.
Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете. Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени. Казвам: аз зная как да станете богати. Веднага всички се интересувате. Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук.
Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже.
Всеки ще вземе една торба и ще тръгне. Не е лошо, хубаво е това. Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде? На онзи край на София да е, ще идете. Даже и недъг да има, хляба пак ще го вземете.
към беседата >>
Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме.
Здравият да обича болния, че да стане здрав. Не болният да обича здравия, че той да стане болен. Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича. Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича? “ Ами как е казано да възлюбиш Господа?
Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме.
Ние сме здрави. За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум. Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце.
към беседата >>
Всеки ще вземе една торба и ще тръгне.
Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени. Казвам: аз зная как да станете богати. Веднага всички се интересувате. Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук. Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже.
Всеки ще вземе една торба и ще тръгне.
Не е лошо, хубаво е това. Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде? На онзи край на София да е, ще идете. Даже и недъг да има, хляба пак ще го вземете.
към беседата >>
Ние сме здрави.
Не болният да обича здравия, че той да стане болен. Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича. Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича? “ Ами как е казано да възлюбиш Господа? Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме.
Ние сме здрави.
За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум. Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце. Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа.
към беседата >>
Не е лошо, хубаво е това.
Казвам: аз зная как да станете богати. Веднага всички се интересувате. Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук. Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже. Всеки ще вземе една торба и ще тръгне.
Не е лошо, хубаво е това.
Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде? На онзи край на София да е, ще идете. Даже и недъг да има, хляба пак ще го вземете.
към беседата >>
За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите.
Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича. Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича? “ Ами как е казано да възлюбиш Господа? Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме. Ние сме здрави.
За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите.
Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум. Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце. Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа. Така седят тия елементарни работи.
към беседата >>
Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде?
Веднага всички се интересувате. Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук. Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже. Всеки ще вземе една торба и ще тръгне. Не е лошо, хубаво е това.
Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде?
На онзи край на София да е, ще идете. Даже и недъг да има, хляба пак ще го вземете.
към беседата >>
Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето.
Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича? “ Ами как е казано да възлюбиш Господа? Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме. Ние сме здрави. За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите.
Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето.
Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум. Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце. Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа. Така седят тия елементарни работи. Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света.
към беседата >>
На онзи край на София да е, ще идете.
Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук. Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже. Всеки ще вземе една торба и ще тръгне. Не е лошо, хубаво е това. Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде?
На онзи край на София да е, ще идете.
Даже и недъг да има, хляба пак ще го вземете.
към беседата >>
Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум.
“ Ами как е казано да възлюбиш Господа? Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме. Ние сме здрави. За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето.
Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум.
Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце. Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа. Така седят тия елементарни работи. Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света. Какво ще се колебаем има ли Господ, или не?
към беседата >>
Даже и недъг да има, хляба пак ще го вземете.
Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже. Всеки ще вземе една торба и ще тръгне. Не е лошо, хубаво е това. Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде? На онзи край на София да е, ще идете.
Даже и недъг да има, хляба пак ще го вземете.
към беседата >>
Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце.
Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме. Ние сме здрави. За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум.
Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце.
Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа. Така седят тия елементарни работи. Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света. Какво ще се колебаем има ли Господ, или не? Господ движи хората.
към беседата >>
Казвам, туй, което е необходимо за човека, е съществено.
Казвам, туй, което е необходимо за човека, е съществено.
Няма нищо по-красиво в света да носи човек живот в себе си – този, щастливия, живот, който носи всичките блага. Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо. Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща. Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири. Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири.
към беседата >>
Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа.
Ние сме здрави. За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум. Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце.
Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа.
Така седят тия елементарни работи. Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света. Какво ще се колебаем има ли Господ, или не? Господ движи хората. Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е?
към беседата >>
Няма нищо по-красиво в света да носи човек живот в себе си – този, щастливия, живот, който носи всичките блага.
Казвам, туй, което е необходимо за човека, е съществено.
Няма нищо по-красиво в света да носи човек живот в себе си – този, щастливия, живот, който носи всичките блага.
Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо. Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща. Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири. Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири. Ако човек има едно ухо развито, той е музикант.
към беседата >>
Така седят тия елементарни работи.
За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум. Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце. Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа.
Така седят тия елементарни работи.
Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света. Какво ще се колебаем има ли Господ, или не? Господ движи хората. Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е? “ Един ден един ми казва: „Къде е Господ?
към беседата >>
Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо.
Казвам, туй, което е необходимо за човека, е съществено. Няма нищо по-красиво в света да носи човек живот в себе си – този, щастливия, живот, който носи всичките блага.
Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо.
Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща. Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири. Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири. Ако човек има едно ухо развито, той е музикант. Ако има развито око, той е художник.
към беседата >>
Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света.
Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум. Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце. Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа. Така седят тия елементарни работи.
Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света.
Какво ще се колебаем има ли Господ, или не? Господ движи хората. Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е? “ Един ден един ми казва: „Къде е Господ? “ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата.
към беседата >>
Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща.
Казвам, туй, което е необходимо за човека, е съществено. Няма нищо по-красиво в света да носи човек живот в себе си – този, щастливия, живот, който носи всичките блага. Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо.
Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща.
Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири. Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири. Ако човек има едно ухо развито, той е музикант. Ако има развито око, той е художник. Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек.
към беседата >>
Какво ще се колебаем има ли Господ, или не?
Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум. Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце. Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа. Така седят тия елементарни работи. Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света.
Какво ще се колебаем има ли Господ, или не?
Господ движи хората. Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е? “ Един ден един ми казва: „Къде е Господ? “ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата. Казвам: „Яж без никакви теории.
към беседата >>
Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири.
Казвам, туй, което е необходимо за човека, е съществено. Няма нищо по-красиво в света да носи човек живот в себе си – този, щастливия, живот, който носи всичките блага. Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо. Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща.
Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири.
Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири. Ако човек има едно ухо развито, той е музикант. Ако има развито око, той е художник. Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек. Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност.
към беседата >>
Господ движи хората.
Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце. Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа. Така седят тия елементарни работи. Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света. Какво ще се колебаем има ли Господ, или не?
Господ движи хората.
Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е? “ Един ден един ми казва: „Къде е Господ? “ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата. Казвам: „Яж без никакви теории. Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение.
към беседата >>
Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири.
Казвам, туй, което е необходимо за човека, е съществено. Няма нищо по-красиво в света да носи човек живот в себе си – този, щастливия, живот, който носи всичките блага. Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо. Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща. Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири.
Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири.
Ако човек има едно ухо развито, той е музикант. Ако има развито око, той е художник. Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек. Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност. Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето.
към беседата >>
Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е?
Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа. Така седят тия елементарни работи. Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света. Какво ще се колебаем има ли Господ, или не? Господ движи хората.
Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е?
“ Един ден един ми казва: „Къде е Господ? “ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата. Казвам: „Яж без никакви теории. Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение. Казвам: „Много хубаво разположение имаш.
към беседата >>
Ако човек има едно ухо развито, той е музикант.
Няма нищо по-красиво в света да носи човек живот в себе си – този, щастливия, живот, който носи всичките блага. Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо. Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща. Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири. Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири.
Ако човек има едно ухо развито, той е музикант.
Ако има развито око, той е художник. Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек. Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност. Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето. Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му.
към беседата >>
“ Един ден един ми казва: „Къде е Господ?
Така седят тия елементарни работи. Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света. Какво ще се колебаем има ли Господ, или не? Господ движи хората. Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е?
“ Един ден един ми казва: „Къде е Господ?
“ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата. Казвам: „Яж без никакви теории. Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение. Казвам: „Много хубаво разположение имаш. То е Господ.“ Като няма череши, няма Господ.
към беседата >>
Ако има развито око, той е художник.
Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо. Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща. Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири. Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири. Ако човек има едно ухо развито, той е музикант.
Ако има развито око, той е художник.
Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек. Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност. Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето. Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му. Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава.
към беседата >>
“ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата.
Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света. Какво ще се колебаем има ли Господ, или не? Господ движи хората. Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е? “ Един ден един ми казва: „Къде е Господ?
“ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата.
Казвам: „Яж без никакви теории. Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение. Казвам: „Много хубаво разположение имаш. То е Господ.“ Като няма череши, няма Господ. Като има череши, има Господ.
към беседата >>
Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек.
Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща. Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири. Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири. Ако човек има едно ухо развито, той е музикант. Ако има развито око, той е художник.
Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек.
Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност. Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето. Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му. Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава. Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава.
към беседата >>
Казвам: „Яж без никакви теории.
Какво ще се колебаем има ли Господ, или не? Господ движи хората. Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е? “ Един ден един ми казва: „Къде е Господ? “ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата.
Казвам: „Яж без никакви теории.
Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение. Казвам: „Много хубаво разположение имаш. То е Господ.“ Като няма череши, няма Господ. Като има череши, има Господ.
към беседата >>
Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност.
Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири. Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири. Ако човек има едно ухо развито, той е музикант. Ако има развито око, той е художник. Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек.
Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност.
Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето. Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му. Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава. Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава. Ако бързо яде, всичкото му е бързо.
към беседата >>
Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение.
Господ движи хората. Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е? “ Един ден един ми казва: „Къде е Господ? “ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата. Казвам: „Яж без никакви теории.
Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение.
Казвам: „Много хубаво разположение имаш. То е Господ.“ Като няма череши, няма Господ. Като има череши, има Господ.
към беседата >>
Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето.
Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири. Ако човек има едно ухо развито, той е музикант. Ако има развито око, той е художник. Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек. Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност.
Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето.
Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му. Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава. Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава. Ако бързо яде, всичкото му е бързо. Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза.
към беседата >>
Казвам: „Много хубаво разположение имаш.
Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е? “ Един ден един ми казва: „Къде е Господ? “ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата. Казвам: „Яж без никакви теории. Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение.
Казвам: „Много хубаво разположение имаш.
То е Господ.“ Като няма череши, няма Господ. Като има череши, има Господ.
към беседата >>
Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му.
Ако човек има едно ухо развито, той е музикант. Ако има развито око, той е художник. Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек. Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност. Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето.
Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му.
Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава. Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава. Ако бързо яде, всичкото му е бързо. Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза. Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето.
към беседата >>
То е Господ.“ Като няма череши, няма Господ.
“ Един ден един ми казва: „Къде е Господ? “ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата. Казвам: „Яж без никакви теории. Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение. Казвам: „Много хубаво разположение имаш.
То е Господ.“ Като няма череши, няма Господ.
Като има череши, има Господ.
към беседата >>
Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава.
Ако има развито око, той е художник. Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек. Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност. Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето. Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му.
Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава.
Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава. Ако бързо яде, всичкото му е бързо. Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза. Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето. След като яде, той ще има отношение с хората.
към беседата >>
Като има череши, има Господ.
“ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата. Казвам: „Яж без никакви теории. Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение. Казвам: „Много хубаво разположение имаш. То е Господ.“ Като няма череши, няма Господ.
Като има череши, има Господ.
към беседата >>
Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава.
Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек. Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност. Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето. Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му. Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава.
Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава.
Ако бързо яде, всичкото му е бързо. Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза. Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето. След като яде, той ще има отношение с хората. Както е ял, така и ще се отнася с хората.
към беседата >>
Идеш при някой извор, извира хубаво.
Идеш при някой извор, извира хубаво.
Пий от извора, там е Господ. Пресъхне изворът, няма Господ. Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ. Като мислим, Господ е в нас. Като чувстваме, Господ е в нас.
към беседата >>
Ако бързо яде, всичкото му е бързо.
Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност. Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето. Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му. Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава. Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава.
Ако бързо яде, всичкото му е бързо.
Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза. Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето. След като яде, той ще има отношение с хората. Както е ял, така и ще се отнася с хората. Защо трябва да ядем?
към беседата >>
Пий от извора, там е Господ.
Идеш при някой извор, извира хубаво.
Пий от извора, там е Господ.
Пресъхне изворът, няма Господ. Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ. Като мислим, Господ е в нас. Като чувстваме, Господ е в нас. Като сме здрави, Господ е в нас.
към беседата >>
Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза.
Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето. Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му. Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава. Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава. Ако бързо яде, всичкото му е бързо.
Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза.
Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето. След като яде, той ще има отношение с хората. Както е ял, така и ще се отнася с хората. Защо трябва да ядем? За да се научим как да се обхождаме с хората.
към беседата >>
Пресъхне изворът, няма Господ.
Идеш при някой извор, извира хубаво. Пий от извора, там е Господ.
Пресъхне изворът, няма Господ.
Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ. Като мислим, Господ е в нас. Като чувстваме, Господ е в нас. Като сме здрави, Господ е в нас. Та казвам, така трябва да гледате.
към беседата >>
Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето.
Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му. Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава. Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава. Ако бързо яде, всичкото му е бързо. Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза.
Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето.
След като яде, той ще има отношение с хората. Както е ял, така и ще се отнася с хората. Защо трябва да ядем? За да се научим как да се обхождаме с хората. Защо трябва да разбираме уханието си?
към беседата >>
Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ.
Идеш при някой извор, извира хубаво. Пий от извора, там е Господ. Пресъхне изворът, няма Господ.
Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ.
Като мислим, Господ е в нас. Като чувстваме, Господ е в нас. Като сме здрави, Господ е в нас. Та казвам, така трябва да гледате. Сега ставаме болни.
към беседата >>
След като яде, той ще има отношение с хората.
Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава. Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава. Ако бързо яде, всичкото му е бързо. Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза. Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето.
След като яде, той ще има отношение с хората.
Както е ял, така и ще се отнася с хората. Защо трябва да ядем? За да се научим как да се обхождаме с хората. Защо трябва да разбираме уханието си? За да се научим да оценяваме хората.
към беседата >>
Като мислим, Господ е в нас.
Идеш при някой извор, извира хубаво. Пий от извора, там е Господ. Пресъхне изворът, няма Господ. Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ.
Като мислим, Господ е в нас.
Като чувстваме, Господ е в нас. Като сме здрави, Господ е в нас. Та казвам, така трябва да гледате. Сега ставаме болни. В болните хора Господ няма.
към беседата >>
Както е ял, така и ще се отнася с хората.
Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава. Ако бързо яде, всичкото му е бързо. Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза. Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето. След като яде, той ще има отношение с хората.
Както е ял, така и ще се отнася с хората.
Защо трябва да ядем? За да се научим как да се обхождаме с хората. Защо трябва да разбираме уханието си? За да се научим да оценяваме хората. Защо трябва да бъде развит слухът ни?
към беседата >>
Като чувстваме, Господ е в нас.
Идеш при някой извор, извира хубаво. Пий от извора, там е Господ. Пресъхне изворът, няма Господ. Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ. Като мислим, Господ е в нас.
Като чувстваме, Господ е в нас.
Като сме здрави, Господ е в нас. Та казвам, така трябва да гледате. Сега ставаме болни. В болните хора Господ няма. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират.
към беседата >>
Защо трябва да ядем?
Ако бързо яде, всичкото му е бързо. Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза. Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето. След като яде, той ще има отношение с хората. Както е ял, така и ще се отнася с хората.
Защо трябва да ядем?
За да се научим как да се обхождаме с хората. Защо трябва да разбираме уханието си? За да се научим да оценяваме хората. Защо трябва да бъде развит слухът ни? Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него.
към беседата >>
Като сме здрави, Господ е в нас.
Пий от извора, там е Господ. Пресъхне изворът, няма Господ. Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ. Като мислим, Господ е в нас. Като чувстваме, Господ е в нас.
Като сме здрави, Господ е в нас.
Та казвам, така трябва да гледате. Сега ставаме болни. В болните хора Господ няма. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят.
към беседата >>
За да се научим как да се обхождаме с хората.
Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза. Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето. След като яде, той ще има отношение с хората. Както е ял, така и ще се отнася с хората. Защо трябва да ядем?
За да се научим как да се обхождаме с хората.
Защо трябва да разбираме уханието си? За да се научим да оценяваме хората. Защо трябва да бъде развит слухът ни? Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него. После защо обичаме хората?
към беседата >>
Та казвам, така трябва да гледате.
Пресъхне изворът, няма Господ. Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ. Като мислим, Господ е в нас. Като чувстваме, Господ е в нас. Като сме здрави, Господ е в нас.
Та казвам, така трябва да гледате.
Сега ставаме болни. В болните хора Господ няма. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят.
към беседата >>
Защо трябва да разбираме уханието си?
Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето. След като яде, той ще има отношение с хората. Както е ял, така и ще се отнася с хората. Защо трябва да ядем? За да се научим как да се обхождаме с хората.
Защо трябва да разбираме уханието си?
За да се научим да оценяваме хората. Защо трябва да бъде развит слухът ни? Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него. После защо обичаме хората? Човек като те погледне, знаеш какъв е.
към беседата >>
Сега ставаме болни.
Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ. Като мислим, Господ е в нас. Като чувстваме, Господ е в нас. Като сме здрави, Господ е в нас. Та казвам, така трябва да гледате.
Сега ставаме болни.
В болните хора Господ няма. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети.
към беседата >>
За да се научим да оценяваме хората.
След като яде, той ще има отношение с хората. Както е ял, така и ще се отнася с хората. Защо трябва да ядем? За да се научим как да се обхождаме с хората. Защо трябва да разбираме уханието си?
За да се научим да оценяваме хората.
Защо трябва да бъде развит слухът ни? Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него. После защо обичаме хората? Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не.
към беседата >>
В болните хора Господ няма.
Като мислим, Господ е в нас. Като чувстваме, Господ е в нас. Като сме здрави, Господ е в нас. Та казвам, така трябва да гледате. Сега ставаме болни.
В болните хора Господ няма.
Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети. Защо умират хората?
към беседата >>
Защо трябва да бъде развит слухът ни?
Както е ял, така и ще се отнася с хората. Защо трябва да ядем? За да се научим как да се обхождаме с хората. Защо трябва да разбираме уханието си? За да се научим да оценяваме хората.
Защо трябва да бъде развит слухът ни?
Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него. После защо обичаме хората? Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо.
към беседата >>
Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират.
Като чувстваме, Господ е в нас. Като сме здрави, Господ е в нас. Та казвам, така трябва да гледате. Сега ставаме болни. В болните хора Господ няма.
Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират.
Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети. Защо умират хората? Защото не обичат Господа.
към беседата >>
Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него.
Защо трябва да ядем? За да се научим как да се обхождаме с хората. Защо трябва да разбираме уханието си? За да се научим да оценяваме хората. Защо трябва да бъде развит слухът ни?
Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него.
После защо обичаме хората? Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората.
към беседата >>
Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят.
Като сме здрави, Господ е в нас. Та казвам, така трябва да гледате. Сега ставаме болни. В болните хора Господ няма. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират.
Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят.
Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети. Защо умират хората? Защото не обичат Господа. Всеки един човек, който не люби, ще умре.
към беседата >>
После защо обичаме хората?
За да се научим как да се обхождаме с хората. Защо трябва да разбираме уханието си? За да се научим да оценяваме хората. Защо трябва да бъде развит слухът ни? Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него.
После защо обичаме хората?
Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората. Най-първо, всеки се интересува от своето развитие.
към беседата >>
Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят.
Та казвам, така трябва да гледате. Сега ставаме болни. В болните хора Господ няма. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят.
Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят.
Умрелите един ден Господ ще ги посети. Защо умират хората? Защото не обичат Господа. Всеки един човек, който не люби, ще умре. Всеки един, който не обича, ще умре.
към беседата >>
Човек като те погледне, знаеш какъв е.
Защо трябва да разбираме уханието си? За да се научим да оценяваме хората. Защо трябва да бъде развит слухът ни? Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него. После защо обичаме хората?
Човек като те погледне, знаеш какъв е.
Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората. Най-първо, всеки се интересува от своето развитие. Всеки един от вас трябва да знае какъв е.
към беседата >>
Умрелите един ден Господ ще ги посети.
Сега ставаме болни. В болните хора Господ няма. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят.
Умрелите един ден Господ ще ги посети.
Защо умират хората? Защото не обичат Господа. Всеки един човек, който не люби, ще умре. Всеки един, който не обича, ще умре. Категорично е това.
към беседата >>
Знаеш дали обича истината, или не.
За да се научим да оценяваме хората. Защо трябва да бъде развит слухът ни? Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него. После защо обичаме хората? Човек като те погледне, знаеш какъв е.
Знаеш дали обича истината, или не.
Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората. Най-първо, всеки се интересува от своето развитие. Всеки един от вас трябва да знае какъв е. Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай.
към беседата >>
Защо умират хората?
В болните хора Господ няма. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети.
Защо умират хората?
Защото не обичат Господа. Всеки един човек, който не люби, ще умре. Всеки един, който не обича, ще умре. Категорично е това. Всеки човек, който люби, ще оживее.
към беседата >>
Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо.
Защо трябва да бъде развит слухът ни? Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него. После защо обичаме хората? Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не.
Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо.
Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората. Най-първо, всеки се интересува от своето развитие. Всеки един от вас трябва да знае какъв е. Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай. Да ни интересува онзи, който пее.
към беседата >>
Защото не обичат Господа.
Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети. Защо умират хората?
Защото не обичат Господа.
Всеки един човек, който не люби, ще умре. Всеки един, който не обича, ще умре. Категорично е това. Всеки човек, който люби, ще оживее. Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете.
към беседата >>
Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората.
Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него. После защо обичаме хората? Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо.
Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората.
Най-първо, всеки се интересува от своето развитие. Всеки един от вас трябва да знае какъв е. Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай. Да ни интересува онзи, който пее. Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем.
към беседата >>
Всеки един човек, който не люби, ще умре.
Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети. Защо умират хората? Защото не обичат Господа.
Всеки един човек, който не люби, ще умре.
Всеки един, който не обича, ще умре. Категорично е това. Всеки човек, който люби, ще оживее. Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него.
към беседата >>
Най-първо, всеки се интересува от своето развитие.
После защо обичаме хората? Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората.
Най-първо, всеки се интересува от своето развитие.
Всеки един от вас трябва да знае какъв е. Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай. Да ни интересува онзи, който пее. Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем. Важно е как мислят хората.
към беседата >>
Всеки един, който не обича, ще умре.
Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети. Защо умират хората? Защото не обичат Господа. Всеки един човек, който не люби, ще умре.
Всеки един, който не обича, ще умре.
Категорично е това. Всеки човек, който люби, ще оживее. Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да знае какъв е.
Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората. Най-първо, всеки се интересува от своето развитие.
Всеки един от вас трябва да знае какъв е.
Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай. Да ни интересува онзи, който пее. Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем. Важно е как мислят хората. Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим.
към беседата >>
Категорично е това.
Умрелите един ден Господ ще ги посети. Защо умират хората? Защото не обичат Господа. Всеки един човек, който не люби, ще умре. Всеки един, който не обича, ще умре.
Категорично е това.
Всеки човек, който люби, ще оживее. Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички. Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед.
към беседата >>
Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай.
Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората. Най-първо, всеки се интересува от своето развитие. Всеки един от вас трябва да знае какъв е.
Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай.
Да ни интересува онзи, който пее. Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем. Важно е как мислят хората. Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим. Туй, което ти мислиш, туй, което ти чувстваш, както ти постъпваш, така ще се реализират нещата.
към беседата >>
Всеки човек, който люби, ще оживее.
Защо умират хората? Защото не обичат Господа. Всеки един човек, който не люби, ще умре. Всеки един, който не обича, ще умре. Категорично е това.
Всеки човек, който люби, ще оживее.
Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички. Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: „Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе.“ Туй, което излиза от мене, е всички да обичам.
към беседата >>
Да ни интересува онзи, който пее.
Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората. Най-първо, всеки се интересува от своето развитие. Всеки един от вас трябва да знае какъв е. Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай.
Да ни интересува онзи, който пее.
Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем. Важно е как мислят хората. Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим. Туй, което ти мислиш, туй, което ти чувстваш, както ти постъпваш, така ще се реализират нещата. Ти с мисълта си в себе си ще дадеш условия и в своите чувствания.
към беседата >>
Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете.
Защото не обичат Господа. Всеки един човек, който не люби, ще умре. Всеки един, който не обича, ще умре. Категорично е това. Всеки човек, който люби, ще оживее.
Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете.
Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички. Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: „Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе.“ Туй, което излиза от мене, е всички да обичам. Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам?
към беседата >>
Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем.
Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората. Най-първо, всеки се интересува от своето развитие. Всеки един от вас трябва да знае какъв е. Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай. Да ни интересува онзи, който пее.
Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем.
Важно е как мислят хората. Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим. Туй, което ти мислиш, туй, което ти чувстваш, както ти постъпваш, така ще се реализират нещата. Ти с мисълта си в себе си ще дадеш условия и в своите чувствания. Както чувстваш, създаваш себе си и както постъпваш, всичко това влиза в градежа.
към беседата >>
Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него.
Всеки един човек, който не люби, ще умре. Всеки един, който не обича, ще умре. Категорично е това. Всеки човек, който люби, ще оживее. Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете.
Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него.
Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички. Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: „Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе.“ Туй, което излиза от мене, е всички да обичам. Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам? Щом слънцето може да обича всички, и аз мога да обичам всички.
към беседата >>
Важно е как мислят хората.
Най-първо, всеки се интересува от своето развитие. Всеки един от вас трябва да знае какъв е. Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай. Да ни интересува онзи, който пее. Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем.
Важно е как мислят хората.
Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим. Туй, което ти мислиш, туй, което ти чувстваш, както ти постъпваш, така ще се реализират нещата. Ти с мисълта си в себе си ще дадеш условия и в своите чувствания. Както чувстваш, създаваш себе си и както постъпваш, всичко това влиза в градежа. Сега се отклонява вашето внимание.
към беседата >>
Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички.
Всеки един, който не обича, ще умре. Категорично е това. Всеки човек, който люби, ще оживее. Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него.
Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички.
Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: „Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе.“ Туй, което излиза от мене, е всички да обичам. Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам? Щом слънцето може да обича всички, и аз мога да обичам всички. Щом Бог обича всички, и аз може да обичам всички.
към беседата >>
Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим.
Всеки един от вас трябва да знае какъв е. Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай. Да ни интересува онзи, който пее. Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем. Важно е как мислят хората.
Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим.
Туй, което ти мислиш, туй, което ти чувстваш, както ти постъпваш, така ще се реализират нещата. Ти с мисълта си в себе си ще дадеш условия и в своите чувствания. Както чувстваш, създаваш себе си и както постъпваш, всичко това влиза в градежа. Сега се отклонява вашето внимание. Казвате: „Как да разбираме тази работа?
към беседата >>
Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед.
Категорично е това. Всеки човек, който люби, ще оживее. Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички.
Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед.
Казвам: „Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе.“ Туй, което излиза от мене, е всички да обичам. Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам? Щом слънцето може да обича всички, и аз мога да обичам всички. Щом Бог обича всички, и аз може да обичам всички. Туй, което слънцето всеки ден прави, и ние да го правим.
към беседата >>
Туй, което ти мислиш, туй, което ти чувстваш, както ти постъпваш, така ще се реализират нещата.
Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай. Да ни интересува онзи, който пее. Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем. Важно е как мислят хората. Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим.
Туй, което ти мислиш, туй, което ти чувстваш, както ти постъпваш, така ще се реализират нещата.
Ти с мисълта си в себе си ще дадеш условия и в своите чувствания. Както чувстваш, създаваш себе си и както постъпваш, всичко това влиза в градежа. Сега се отклонява вашето внимание. Казвате: „Как да разбираме тази работа? “ Аз ви казвам как да разбирате тази работа.
към беседата >>
Казвам: „Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе.“ Туй, което излиза от мене, е всички да обичам.
Всеки човек, който люби, ще оживее. Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички. Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед.
Казвам: „Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе.“ Туй, което излиза от мене, е всички да обичам.
Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам? Щом слънцето може да обича всички, и аз мога да обичам всички. Щом Бог обича всички, и аз може да обичам всички. Туй, което слънцето всеки ден прави, и ние да го правим. В туй седи здравето, разумността, добротата и основата на човешкия живот.
към беседата >>
Ти с мисълта си в себе си ще дадеш условия и в своите чувствания.
Да ни интересува онзи, който пее. Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем. Важно е как мислят хората. Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим. Туй, което ти мислиш, туй, което ти чувстваш, както ти постъпваш, така ще се реализират нещата.
Ти с мисълта си в себе си ще дадеш условия и в своите чувствания.
Както чувстваш, създаваш себе си и както постъпваш, всичко това влиза в градежа. Сега се отклонява вашето внимание. Казвате: „Как да разбираме тази работа? “ Аз ви казвам как да разбирате тази работа. Аз ви давам на всинца по десет сливи от най-хубавите, за да позная характера ви.
към беседата >>
Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам?
Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички. Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: „Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе.“ Туй, което излиза от мене, е всички да обичам.
Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам?
Щом слънцето може да обича всички, и аз мога да обичам всички. Щом Бог обича всички, и аз може да обичам всички. Туй, което слънцето всеки ден прави, и ние да го правим. В туй седи здравето, разумността, добротата и основата на човешкия живот.
към беседата >>
НАГОРЕ