НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1645
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1645
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Служене на Бога
,
УС
, София, 14.1.1940г.,
Пък води един болен със себе си, констатирали, че има рак.
Вие от плода на дървото на познанието, на доброто и злото постоянно се храните. Тогава погледнеш, този има ревматизъм, този има коремоболие, това има, онова има. Вчера дошъл един, иска да се запознае с мене. Аз съм излязъл, пък в събота не приемам никого. Някой от десет години се запознал с учението, иска да ме види.
Пък води един болен със себе си, констатирали, че има рак.
Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница. Питат ме да иде, или да не иде. И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват. Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата.
към беседата >>
Забелязвам, че той сам се изправя.
Аз имам един часовник доста скъп, купува го някой и ми го дава подарък. Златен е, при това швейцарски, пък е тънък и дама може да го носи, но е ексцентричен. Като върви правилно, изведнъж отскочи 30 секунди или закъснее 30 секунди. Поправиш го, пак закъснее 30 секунди. Най-после му казвам: „Прави каквото искаш.“ Аз го курдисвам, пък той да прави каквото иска.
Забелязвам, че той сам се изправя.
Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира. Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам. Той ме учи на много работи. Аз забелязвам при какви условия закъснява. Като има буря, закъснява две минути.
към беседата >>
Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница.
Тогава погледнеш, този има ревматизъм, този има коремоболие, това има, онова има. Вчера дошъл един, иска да се запознае с мене. Аз съм излязъл, пък в събота не приемам никого. Някой от десет години се запознал с учението, иска да ме види. Пък води един болен със себе си, констатирали, че има рак.
Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница.
Питат ме да иде, или да не иде. И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват. Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата. Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее.
към беседата >>
Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира.
Златен е, при това швейцарски, пък е тънък и дама може да го носи, но е ексцентричен. Като върви правилно, изведнъж отскочи 30 секунди или закъснее 30 секунди. Поправиш го, пак закъснее 30 секунди. Най-после му казвам: „Прави каквото искаш.“ Аз го курдисвам, пък той да прави каквото иска. Забелязвам, че той сам се изправя.
Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира.
Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам. Той ме учи на много работи. Аз забелязвам при какви условия закъснява. Като има буря, закъснява две минути. Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял.
към беседата >>
Питат ме да иде, или да не иде.
Вчера дошъл един, иска да се запознае с мене. Аз съм излязъл, пък в събота не приемам никого. Някой от десет години се запознал с учението, иска да ме види. Пък води един болен със себе си, констатирали, че има рак. Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница.
Питат ме да иде, или да не иде.
И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват. Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата. Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб.
към беседата >>
Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам.
Като върви правилно, изведнъж отскочи 30 секунди или закъснее 30 секунди. Поправиш го, пак закъснее 30 секунди. Най-после му казвам: „Прави каквото искаш.“ Аз го курдисвам, пък той да прави каквото иска. Забелязвам, че той сам се изправя. Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира.
Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам.
Той ме учи на много работи. Аз забелязвам при какви условия закъснява. Като има буря, закъснява две минути. Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял. После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час.
към беседата >>
И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват.
Аз съм излязъл, пък в събота не приемам никого. Някой от десет години се запознал с учението, иска да ме види. Пък води един болен със себе си, констатирали, че има рак. Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница. Питат ме да иде, или да не иде.
И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват.
Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата. Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място.
към беседата >>
Той ме учи на много работи.
Поправиш го, пак закъснее 30 секунди. Най-после му казвам: „Прави каквото искаш.“ Аз го курдисвам, пък той да прави каквото иска. Забелязвам, че той сам се изправя. Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира. Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам.
Той ме учи на много работи.
Аз забелязвам при какви условия закъснява. Като има буря, закъснява две минути. Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял. После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час. Извинявам го.
към беседата >>
Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода.
Някой от десет години се запознал с учението, иска да ме види. Пък води един болен със себе си, констатирали, че има рак. Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница. Питат ме да иде, или да не иде. И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват.
Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода.
Ще се свърши работата. Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят.
към беседата >>
Аз забелязвам при какви условия закъснява.
Най-после му казвам: „Прави каквото искаш.“ Аз го курдисвам, пък той да прави каквото иска. Забелязвам, че той сам се изправя. Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира. Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам. Той ме учи на много работи.
Аз забелязвам при какви условия закъснява.
Като има буря, закъснява две минути. Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял. После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час. Извинявам го. Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява.
към беседата >>
Ще се свърши работата.
Пък води един болен със себе си, констатирали, че има рак. Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница. Питат ме да иде, или да не иде. И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват. Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода.
Ще се свърши работата.
Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края.
към беседата >>
Като има буря, закъснява две минути.
Забелязвам, че той сам се изправя. Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира. Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам. Той ме учи на много работи. Аз забелязвам при какви условия закъснява.
Като има буря, закъснява две минути.
Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял. После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час. Извинявам го. Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява. Щом се стопли, тик-так, върви напред.
към беседата >>
Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее.
Разстроил се черният дроб, иска да иде в болница. Питат ме да иде, или да не иде. И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват. Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата.
Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее.
Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края. При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората.
към беседата >>
Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял.
Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира. Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам. Той ме учи на много работи. Аз забелязвам при какви условия закъснява. Като има буря, закъснява две минути.
Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял.
После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час. Извинявам го. Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява. Щом се стопли, тик-так, върви напред. Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна.
към беседата >>
Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб.
Питат ме да иде, или да не иде. И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват. Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата. Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее.
Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб.
Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края. При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят.
към беседата >>
После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час.
Иска да ми каже: Остави ме, аз сам ще се коригирам. Той ме учи на много работи. Аз забелязвам при какви условия закъснява. Като има буря, закъснява две минути. Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял.
После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час.
Извинявам го. Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява. Щом се стопли, тик-так, върви напред. Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна. Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време.
към беседата >>
Иска да свърже двата края на едно място.
И да иде в болница, лекарите като не могат да го лекуват. Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата. Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб.
Иска да свърже двата края на едно място.
Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края. При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае.
към беседата >>
Извинявам го.
Той ме учи на много работи. Аз забелязвам при какви условия закъснява. Като има буря, закъснява две минути. Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял. После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час.
Извинявам го.
Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява. Щом се стопли, тик-так, върви напред. Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна. Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време. Колкото струва ще платим.
към беседата >>
Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят.
Казвам: Моето наставление е да ядеш лимони и да пиеш топла вода. Ще се свърши работата. Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място.
Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят.
Никога не свързвайте двата края. При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае. Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите.
към беседата >>
Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява.
Аз забелязвам при какви условия закъснява. Като има буря, закъснява две минути. Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял. После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час. Извинявам го.
Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява.
Щом се стопли, тик-так, върви напред. Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна. Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време. Колкото струва ще платим. Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева.
към беседата >>
Никога не свързвайте двата края.
Ще се свърши работата. Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят.
Никога не свързвайте двата края.
При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае. Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите. По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят.
към беседата >>
Щом се стопли, тик-так, върви напред.
Като има буря, закъснява две минути. Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял. После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час. Извинявам го. Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява.
Щом се стопли, тик-так, върви напред.
Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна. Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време. Колкото струва ще платим. Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева. Хронометъра може да го направят, ще го проверяват в астрономични обсерватории, но трябва да се тери на място, дето няма никакво сътресение, атмосферата да е топла, да има определена температура, да няма никакви сътресения.
към беседата >>
При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората.
Той има деца, станал сприхав човек, инженер, иска всичко да нагласи, че да живее. Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края.
При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората.
Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае. Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите. По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят. Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо.
към беседата >>
Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна.
Значи, ходил е, разговарял се, слушал новини от въздуха, две минути закъснял. После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час. Извинявам го. Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява. Щом се стопли, тик-так, върви напред.
Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна.
Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време. Колкото струва ще платим. Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева. Хронометъра може да го направят, ще го проверяват в астрономични обсерватории, но трябва да се тери на място, дето няма никакво сътресение, атмосферата да е топла, да има определена температура, да няма никакви сътресения. Аз го нося в джоба си, като се тръска, този хронометър не може да показва точното време.
към беседата >>
Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят.
Пък докато уреди живота си, разстроил черния дроб. Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края. При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората.
Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят.
Като правите добро, никой да не знае. Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите. По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят. Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо. Пък ние губим.
към беседата >>
Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време.
После, когато иде голям студ, погледнеш, закъснее половин час. Извинявам го. Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява. Щом се стопли, тик-так, върви напред. Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна.
Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време.
Колкото струва ще платим. Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева. Хронометъра може да го направят, ще го проверяват в астрономични обсерватории, но трябва да се тери на място, дето няма никакво сътресение, атмосферата да е топла, да има определена температура, да няма никакви сътресения. Аз го нося в джоба си, като се тръска, този хронометър не може да показва точното време.
към беседата >>
Като правите добро, никой да не знае.
Иска да свърже двата края на едно място. Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края. При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят.
Като правите добро, никой да не знае.
Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите. По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят. Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо. Пък ние губим. Правенето на добро е само един прерогатив на Бога.
към беседата >>
Колкото струва ще платим.
Извинявам го. Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява. Щом се стопли, тик-так, върви напред. Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна. Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време.
Колкото струва ще платим.
Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева. Хронометъра може да го направят, ще го проверяват в астрономични обсерватории, но трябва да се тери на място, дето няма никакво сътресение, атмосферата да е топла, да има определена температура, да няма никакви сътресения. Аз го нося в джоба си, като се тръска, този хронометър не може да показва точното време.
към беседата >>
Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите.
Човек, който свързва двата края на едно място, той заминава на онзи свят. Никога не свързвайте двата края. При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае.
Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите.
По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят. Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо. Пък ние губим. Правенето на добро е само един прерогатив на Бога. Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие.
към беседата >>
Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева.
Докато облече кожуха, дебели обуща, дълги ботуши, закъснява. Щом се стопли, тик-так, върви напред. Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна. Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време. Колкото струва ще платим.
Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева.
Хронометъра може да го направят, ще го проверяват в астрономични обсерватории, но трябва да се тери на място, дето няма никакво сътресение, атмосферата да е топла, да има определена температура, да няма никакви сътресения. Аз го нося в джоба си, като се тръска, този хронометър не може да показва точното време.
към беседата >>
По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят.
Никога не свързвайте двата края. При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае. Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите.
По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят.
Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо. Пък ние губим. Правенето на добро е само един прерогатив на Бога. Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие. Аз зная, че в света има само един, Който обича.
към беседата >>
Хронометъра може да го направят, ще го проверяват в астрономични обсерватории, но трябва да се тери на място, дето няма никакво сътресение, атмосферата да е топла, да има определена температура, да няма никакви сътресения.
Щом се стопли, тик-так, върви напред. Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна. Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време. Колкото струва ще платим. Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева.
Хронометъра може да го направят, ще го проверяват в астрономични обсерватории, но трябва да се тери на място, дето няма никакво сътресение, атмосферата да е топла, да има определена температура, да няма никакви сътресения.
Аз го нося в джоба си, като се тръска, този хронометър не може да показва точното време.
към беседата >>
Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо.
При сегашния живот, ако искате дълъг живот, не давайте пари назаем на хората. Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае. Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите. По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят.
Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо.
Пък ние губим. Правенето на добро е само един прерогатив на Бога. Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие. Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители.
към беседата >>
Аз го нося в джоба си, като се тръска, този хронометър не може да показва точното време.
Казвам: Напред върви, понеже времето е топло, няма нужда да облича кожух, една тънка дреха е достатъчна. Отива един приятел в Швейцария, казвам: Заръчайте един часовник, хронометър да показва точното време. Колкото струва ще платим. Най-малко ще трябват 40–50 хиляди лева. Хронометъра може да го направят, ще го проверяват в астрономични обсерватории, но трябва да се тери на място, дето няма никакво сътресение, атмосферата да е топла, да има определена температура, да няма никакви сътресения.
Аз го нося в джоба си, като се тръска, този хронометър не може да показва точното време.
към беседата >>
Пък ние губим.
Понеже хората на които си дал пари назаем, ще искат по-скоро да заминеш за другия свят. Като правите добро, никой да не знае. Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите. По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят. Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо.
Пък ние губим.
Правенето на добро е само един прерогатив на Бога. Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие. Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители. Всички говорим за любовта.
към беседата >>
По някой път вие осъждате вашия мозък.
По някой път вие осъждате вашия мозък.
Ти го тръскаш насам-натам, все ще има известно различие в схващанията. Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате. Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега? Добрият живот е организираният живот. В организираният живот се харчи най-малко енергия.
към беседата >>
Правенето на добро е само един прерогатив на Бога.
Като правите добро, никой да не знае. Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите. По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят. Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо. Пък ние губим.
Правенето на добро е само един прерогатив на Бога.
Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие. Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители. Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога.
към беседата >>
Ти го тръскаш насам-натам, все ще има известно различие в схващанията.
По някой път вие осъждате вашия мозък.
Ти го тръскаш насам-натам, все ще има известно различие в схващанията.
Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате. Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега? Добрият живот е организираният живот. В организираният живот се харчи най-малко енергия. Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове.
към беседата >>
Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие.
Щом дадеш пари назаем, хората ще кажат: „Няма да пукне този, че да се освободим.“ Ти си дал на десет души по десет хиляди лева и всеки казва: „Да пукне, да пукне.“ По-добре вземи 20 хиляди лева назаем, че да кажат: „Господ да му даде живот и здраве, да не умира.“ Те искат да живееш, да им върнеш парите. По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят. Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо. Пък ние губим. Правенето на добро е само един прерогатив на Бога.
Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие.
Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители. Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога. И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога.
към беседата >>
Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате.
По някой път вие осъждате вашия мозък. Ти го тръскаш насам-натам, все ще има известно различие в схващанията.
Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате.
Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега? Добрият живот е организираният живот. В организираният живот се харчи най-малко енергия. Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове. Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш.
към беседата >>
Аз зная, че в света има само един, Който обича.
По-добре да вземеш пари назаем и да се молят Господ да ти даде здраве, отколкото ти дадеш и да искат да умреш, че да се освободят. Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо. Пък ние губим. Правенето на добро е само един прерогатив на Бога. Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие.
Аз зная, че в света има само един, Който обича.
Всички други са представители. Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога. И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога. Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки.
към беседата >>
Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега?
По някой път вие осъждате вашия мозък. Ти го тръскаш насам-натам, все ще има известно различие в схващанията. Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате.
Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега?
Добрият живот е организираният живот. В организираният живот се харчи най-малко енергия. Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове. Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш. Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен.
към беседата >>
Всички други са представители.
Смешното седи, че ние правим добро и мислим, че в туй добро, което правим, ще добием нещо. Пък ние губим. Правенето на добро е само един прерогатив на Бога. Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие. Аз зная, че в света има само един, Който обича.
Всички други са представители.
Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога. И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога. Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки. Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание.
към беседата >>
Добрият живот е организираният живот.
По някой път вие осъждате вашия мозък. Ти го тръскаш насам-натам, все ще има известно различие в схващанията. Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате. Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега?
Добрият живот е организираният живот.
В организираният живот се харчи най-малко енергия. Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове. Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш. Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен. Казвате: „Може ли туй?
към беседата >>
Всички говорим за любовта.
Пък ние губим. Правенето на добро е само един прерогатив на Бога. Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие. Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители.
Всички говорим за любовта.
Любовта е един прерогатив на Бога. И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога. Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки. Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание. В момента, в който обърнеш внимание да видиш една погрешка, изгубваш мира.
към беседата >>
В организираният живот се харчи най-малко енергия.
По някой път вие осъждате вашия мозък. Ти го тръскаш насам-натам, все ще има известно различие в схващанията. Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате. Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега? Добрият живот е организираният живот.
В организираният живот се харчи най-малко енергия.
Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове. Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш. Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен. Казвате: „Може ли туй? “ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени.
към беседата >>
Любовта е един прерогатив на Бога.
Правенето на добро е само един прерогатив на Бога. Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие. Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители. Всички говорим за любовта.
Любовта е един прерогатив на Бога.
И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога. Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки. Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание. В момента, в който обърнеш внимание да видиш една погрешка, изгубваш мира.
към беседата >>
Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове.
Ти го тръскаш насам-натам, все ще има известно различие в схващанията. Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате. Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега? Добрият живот е организираният живот. В организираният живот се харчи най-малко енергия.
Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове.
Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш. Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен. Казвате: „Може ли туй? “ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени. Трябва да бъдем добри.
към беседата >>
И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога.
Някой път ми казвате: „Учителю, ти много ни обичаш.“ Казвам: Това е едно понятие. Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители. Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога.
И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога.
Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки. Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание. В момента, в който обърнеш внимание да видиш една погрешка, изгубваш мира.
към беседата >>
Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш.
Най-първо трябва да се освободите от самокритиката, която имате. Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега? Добрият живот е организираният живот. В организираният живот се харчи най-малко енергия. Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове.
Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш.
Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен. Казвате: „Може ли туй? “ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени. Трябва да бъдем добри. Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва.
към беседата >>
Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки.
Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители. Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога. И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога.
Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки.
Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание. В момента, в който обърнеш внимание да видиш една погрешка, изгубваш мира.
към беседата >>
Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен.
Казвате: „Не живеем добре.“ Но кой е добрият живот сега? Добрият живот е организираният живот. В организираният живот се харчи най-малко енергия. Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове. Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш.
Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен.
Казвате: „Може ли туй? “ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени. Трябва да бъдем добри. Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва. Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти.
към беседата >>
Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание.
Всички други са представители. Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога. И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога. Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки.
Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание.
В момента, в който обърнеш внимание да видиш една погрешка, изгубваш мира.
към беседата >>
Казвате: „Може ли туй?
Добрият живот е организираният живот. В организираният живот се харчи най-малко енергия. Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове. Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш. Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен.
Казвате: „Може ли туй?
“ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени. Трябва да бъдем добри. Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва. Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти. Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно.
към беседата >>
В момента, в който обърнеш внимание да видиш една погрешка, изгубваш мира.
Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога. И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога. Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки. Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание.
В момента, в който обърнеш внимание да видиш една погрешка, изгубваш мира.
към беседата >>
“ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени.
В организираният живот се харчи най-малко енергия. Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове. Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш. Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен. Казвате: „Може ли туй?
“ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени.
Трябва да бъдем добри. Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва. Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти. Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно. Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде.
към беседата >>
Аз като проповядвам туй в сегашния порядък, не оставяйте да дължите някому.
Аз като проповядвам туй в сегашния порядък, не оставяйте да дължите някому.
В ума си не дръж, че дължиш. Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава. Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек. Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек.
към беседата >>
Трябва да бъдем добри.
Всичките добри хора се отличават по това, че нямат абсолютно никакви борчове. Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш. Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен. Казвате: „Може ли туй? “ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени.
Трябва да бъдем добри.
Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва. Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти. Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно. Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде. Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко.
към беседата >>
В ума си не дръж, че дължиш.
Аз като проповядвам туй в сегашния порядък, не оставяйте да дължите някому.
В ума си не дръж, че дължиш.
Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава. Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек. Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав.
към беседата >>
Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва.
Щом имаш борч, щом имаш недъг, щом имаш недостатък, ти си борчлия, имаш да даваш. Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен. Казвате: „Може ли туй? “ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени. Трябва да бъдем добри.
Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва.
Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти. Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно. Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде. Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко. Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо.
към беседата >>
Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава.
Аз като проповядвам туй в сегашния порядък, не оставяйте да дължите някому. В ума си не дръж, че дължиш.
Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава.
Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек. Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш.
към беседата >>
Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти.
Следователно, за да бъдеш добър, идеален, трябва да бъдеш или както казва Писанието, трябва да бъдеш съвършен. Казвате: „Може ли туй? “ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени. Трябва да бъдем добри. Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва.
Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти.
Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно. Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде. Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко. Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо. Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат.
към беседата >>
Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек.
Аз като проповядвам туй в сегашния порядък, не оставяйте да дължите някому. В ума си не дръж, че дължиш. Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава.
Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек.
Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него.
към беседата >>
Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно.
Казвате: „Може ли туй? “ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени. Трябва да бъдем добри. Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва. Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти.
Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно.
Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде. Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко. Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо. Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат. Като дойде това глизандо, разваля всичко.
към беседата >>
Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек.
Аз като проповядвам туй в сегашния порядък, не оставяйте да дължите някому. В ума си не дръж, че дължиш. Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава. Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек.
Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек.
Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно.
към беседата >>
Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде.
“ При сегашните условия не може, но трябва да бъдем съвършени. Трябва да бъдем добри. Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва. Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти. Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно.
Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде.
Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко. Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо. Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат. Като дойде това глизандо, разваля всичко. Тя се маже да покаже, че лицето не е толкова грозно, да стане по-красива.
към беседата >>
Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек.
Аз като проповядвам туй в сегашния порядък, не оставяйте да дължите някому. В ума си не дръж, че дължиш. Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава. Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек. Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек.
Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек.
Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие.
към беседата >>
Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко.
Трябва да бъдем добри. Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва. Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти. Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно. Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде.
Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко.
Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо. Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат. Като дойде това глизандо, разваля всичко. Тя се маже да покаже, че лицето не е толкова грозно, да стане по-красива.
към беседата >>
Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав.
В ума си не дръж, че дължиш. Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава. Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек. Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек.
Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав.
Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим.
към беседата >>
Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо.
Понеже, ако не си добър, ако не си съвършен, не може да служиш на Бога, тъй както трябва. Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти. Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно. Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде. Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко.
Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо.
Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат. Като дойде това глизандо, разваля всичко. Тя се маже да покаже, че лицето не е толкова грозно, да стане по-красива.
към беседата >>
Трябва спонтанно да го направиш.
Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава. Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек. Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав.
Трябва спонтанно да го направиш.
Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее.
към беседата >>
Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат.
Виж един съвременен симфоничен оркестър, всичките музиканти са все академици, свършили са музикална академия, първостепенни музиканти. Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно. Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде. Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко. Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо.
Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат.
Като дойде това глизандо, разваля всичко. Тя се маже да покаже, че лицето не е толкова грозно, да стане по-красива.
към беседата >>
Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него.
Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек. Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш.
Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него.
В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва.
към беседата >>
Като дойде това глизандо, разваля всичко.
Една погрешка, като направи, капелмайсторът, като го погледне, всички се коригира, безупречно. Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде. Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко. Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо. Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат.
Като дойде това глизандо, разваля всичко.
Тя се маже да покаже, че лицето не е толкова грозно, да стане по-красива.
към беседата >>
В Него всичко е спонтанно.
Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него.
В Него всичко е спонтанно.
Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее.
към беседата >>
Тя се маже да покаже, че лицето не е толкова грозно, да стане по-красива.
Вие сте влезли в Божествения оркестър и вие свирите, както ви дойде. Но не може така да го караш, както искаш, отмерено ще бъде всичко. Някои цигулари, като не могат да свирят правят глизандо. Глизандото е като онези жени, които не са красиви, че се намажат. Като дойде това глизандо, разваля всичко.
Тя се маже да покаже, че лицето не е толкова грозно, да стане по-красива.
към беседата >>
Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие.
Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно.
Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие.
Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение.
към беседата >>
Щом употребяваш козметика на лицето, твоята работа е свършена.
Щом употребяваш козметика на лицето, твоята работа е свършена.
Човек започне ли да прави заеми от хората, неговата работа е свършена. Ти имаш вече една щерна. Божественото изключва назаем. Аз не говоря за сегашния порядък на нещата. Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема.
към беседата >>
Той не прави такова различие, каквото ние правим.
Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие.
Той не прави такова различие, каквото ние правим.
Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно.
към беседата >>
Човек започне ли да прави заеми от хората, неговата работа е свършена.
Щом употребяваш козметика на лицето, твоята работа е свършена.
Човек започне ли да прави заеми от хората, неговата работа е свършена.
Ти имаш вече една щерна. Божественото изключва назаем. Аз не говоря за сегашния порядък на нещата. Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема. Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях.
към беседата >>
Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее.
Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим.
Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее.
Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво.
към беседата >>
Ти имаш вече една щерна.
Щом употребяваш козметика на лицето, твоята работа е свършена. Човек започне ли да прави заеми от хората, неговата работа е свършена.
Ти имаш вече една щерна.
Божественото изключва назаем. Аз не говоря за сегашния порядък на нещата. Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема. Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях. Отивам при тях, защото имам да вземам.
към беседата >>
Като прави погрешки, Господ нищо не казва.
Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее.
Като прави погрешки, Господ нищо не казва.
После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности.
към беседата >>
Божественото изключва назаем.
Щом употребяваш козметика на лицето, твоята работа е свършена. Човек започне ли да прави заеми от хората, неговата работа е свършена. Ти имаш вече една щерна.
Божественото изключва назаем.
Аз не говоря за сегашния порядък на нещата. Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема. Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях. Отивам при тях, защото имам да вземам. Идват при мене, защото имат от мене да вземат.
към беседата >>
После, каквото направи остави да го преживее.
В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва.
После, каквото направи остави да го преживее.
Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности. Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро.
към беседата >>
Аз не говоря за сегашния порядък на нещата.
Щом употребяваш козметика на лицето, твоята работа е свършена. Човек започне ли да прави заеми от хората, неговата работа е свършена. Ти имаш вече една щерна. Божественото изключва назаем.
Аз не говоря за сегашния порядък на нещата.
Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема. Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях. Отивам при тях, защото имам да вземам. Идват при мене, защото имат от мене да вземат. Ние считаме, че ако хората отиват при едного, че той е най-голям, че е почтен, понеже при него отиват.
към беседата >>
Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение.
Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее.
Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение.
Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности. Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро. И в греха има известна приятност.
към беседата >>
Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема.
Щом употребяваш козметика на лицето, твоята работа е свършена. Човек започне ли да прави заеми от хората, неговата работа е свършена. Ти имаш вече една щерна. Божественото изключва назаем. Аз не говоря за сегашния порядък на нещата.
Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема.
Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях. Отивам при тях, защото имам да вземам. Идват при мене, защото имат от мене да вземат. Ние считаме, че ако хората отиват при едного, че той е най-голям, че е почтен, понеже при него отиват. Ако идват при мене, само да искат, аз зная, колко е почтено.
към беседата >>
Ако ти е неприятно, постъпи обратно.
Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение.
Ако ти е неприятно, постъпи обратно.
Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности. Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро. И в греха има известна приятност. Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст?
към беседата >>
Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях.
Човек започне ли да прави заеми от хората, неговата работа е свършена. Ти имаш вече една щерна. Божественото изключва назаем. Аз не говоря за сегашния порядък на нещата. Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема.
Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях.
Отивам при тях, защото имам да вземам. Идват при мене, защото имат от мене да вземат. Ние считаме, че ако хората отиват при едного, че той е най-голям, че е почтен, понеже при него отиват. Ако идват при мене, само да искат, аз зная, колко е почтено. Казвам: „Моля онова, което имате да ми давате.“ И аз отивам, и аз съм деликатен, казвам: „Туй, което имам да давам.“ Посещаваме се, не гости.
към беседата >>
Казва, и туй е хубаво.
Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно.
Казва, и туй е хубаво.
Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности. Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро. И в греха има известна приятност. Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст? Значи в греха може да се радва.
към беседата >>
Отивам при тях, защото имам да вземам.
Ти имаш вече една щерна. Божественото изключва назаем. Аз не говоря за сегашния порядък на нещата. Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема. Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях.
Отивам при тях, защото имам да вземам.
Идват при мене, защото имат от мене да вземат. Ние считаме, че ако хората отиват при едного, че той е най-голям, че е почтен, понеже при него отиват. Ако идват при мене, само да искат, аз зная, колко е почтено. Казвам: „Моля онова, което имате да ми давате.“ И аз отивам, и аз съм деликатен, казвам: „Туй, което имам да давам.“ Посещаваме се, не гости. Туй е хубаво.
към беседата >>
Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности.
Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво.
Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности.
Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро. И в греха има известна приятност. Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст? Значи в греха може да се радва. Нима е хубаво да убиеш десет души, твои братя, които баща ти ги е родил?
към беседата >>
Идват при мене, защото имат от мене да вземат.
Божественото изключва назаем. Аз не говоря за сегашния порядък на нещата. Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема. Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях. Отивам при тях, защото имам да вземам.
Идват при мене, защото имат от мене да вземат.
Ние считаме, че ако хората отиват при едного, че той е най-голям, че е почтен, понеже при него отиват. Ако идват при мене, само да искат, аз зная, колко е почтено. Казвам: „Моля онова, което имате да ми давате.“ И аз отивам, и аз съм деликатен, казвам: „Туй, което имам да давам.“ Посещаваме се, не гости. Туй е хубаво. Когато посещаваш един човек, не го посещавай само да вземеш нещо от него.
към беседата >>
Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро.
После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности.
Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро.
И в греха има известна приятност. Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст? Значи в греха може да се радва. Нима е хубаво да убиеш десет души, твои братя, които баща ти ги е родил? За какво може да ги убиеш?
към беседата >>
Ние считаме, че ако хората отиват при едного, че той е най-голям, че е почтен, понеже при него отиват.
Аз не говоря за сегашния порядък на нещата. Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема. Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях. Отивам при тях, защото имам да вземам. Идват при мене, защото имат от мене да вземат.
Ние считаме, че ако хората отиват при едного, че той е най-голям, че е почтен, понеже при него отиват.
Ако идват при мене, само да искат, аз зная, колко е почтено. Казвам: „Моля онова, което имате да ми давате.“ И аз отивам, и аз съм деликатен, казвам: „Туй, което имам да давам.“ Посещаваме се, не гости. Туй е хубаво. Когато посещаваш един човек, не го посещавай само да вземеш нещо от него. Други да бъдат съображенията ти.
към беседата >>
И в греха има известна приятност.
Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности. Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро.
И в греха има известна приятност.
Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст? Значи в греха може да се радва. Нима е хубаво да убиеш десет души, твои братя, които баща ти ги е родил? За какво може да ги убиеш? За наследство.
към беседата >>
Ако идват при мене, само да искат, аз зная, колко е почтено.
Онзи на когото ти имаш да даваш, той идва да взема. Има два начина, хората идват при мене и аз отивам при тях. Отивам при тях, защото имам да вземам. Идват при мене, защото имат от мене да вземат. Ние считаме, че ако хората отиват при едного, че той е най-голям, че е почтен, понеже при него отиват.
Ако идват при мене, само да искат, аз зная, колко е почтено.
Казвам: „Моля онова, което имате да ми давате.“ И аз отивам, и аз съм деликатен, казвам: „Туй, което имам да давам.“ Посещаваме се, не гости. Туй е хубаво. Когато посещаваш един човек, не го посещавай само да вземеш нещо от него. Други да бъдат съображенията ти. И в Божествения свят трябва да става една правилна обмяна между хората.
към беседата >>
Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст?
Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности. Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро. И в греха има известна приятност.
Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст?
Значи в греха може да се радва. Нима е хубаво да убиеш десет души, твои братя, които баща ти ги е родил? За какво може да ги убиеш? За наследство. Като ги убиеш, искаш това наследство да остане на тебе.
към беседата >>
2.
Налягане, напрежение, разумност
,
ООК
, София, 17.1.1940г.,
Как ще я минеш?
Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре. Обща стрелба. И ти трябва да минеш тази зона.
Как ще я минеш?
Ти ще кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“
към беседата >>
Минава един господин, който носи една чанта на ръката си.
И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин.
Минава един господин, който носи една чанта на ръката си.
Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“
Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре. Обща стрелба. И ти трябва да минеш тази зона. Как ще я минеш?
Ти ще кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“
към беседата >>
Той мислил, че тя е здрава.
И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин. Минава един господин, който носи една чанта на ръката си.
Той мислил, че тя е здрава.
Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде.
към беседата >>
Под думата „Бог“ в дадения случай се разбира разумното, което направлява налягането и напрежението, или онова разумното, което обуславя физическите закони.
Под думата „Бог“ в дадения случай се разбира разумното, което направлява налягането и напрежението, или онова разумното, което обуславя физическите закони.
Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането. А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува. Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици.
към беседата >>
Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката.
И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин. Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава.
Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката.
А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша?
към беседата >>
Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането.
Под думата „Бог“ в дадения случай се разбира разумното, което направлява налягането и напрежението, или онова разумното, което обуславя физическите закони.
Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането.
А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува. Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена?
към беседата >>
А пък богатство има в чантата.
И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин. Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката.
А пък богатство има в чантата.
И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски.
към беседата >>
А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува.
Под думата „Бог“ в дадения случай се разбира разумното, което направлява налягането и напрежението, или онова разумното, което обуславя физическите закони. Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането.
А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува.
Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението.
към беседата >>
И този човек си върви, има важна работа.
Има само един начин. Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата.
И този човек си върви, има важна работа.
Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие.
към беседата >>
Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат.
Под думата „Бог“ в дадения случай се разбира разумното, което направлява налягането и напрежението, или онова разумното, което обуславя физическите закони. Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането. А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува.
Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат.
Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението. При нея напрежението е по-силно от налягането.
към беседата >>
Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене.
Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа.
Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене.
Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата?
към беседата >>
Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина.
Под думата „Бог“ в дадения случай се разбира разумното, което направлява налягането и напрежението, или онова разумното, което обуславя физическите закони. Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането. А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува. Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат.
Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина.
Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението. При нея напрежението е по-силно от налягането. И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.
към беседата >>
Ако ли не, няма да дойде.
Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене.
Ако ли не, няма да дойде.
Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата?
към беседата >>
Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици.
Под думата „Бог“ в дадения случай се разбира разумното, което направлява налягането и напрежението, или онова разумното, което обуславя физическите закони. Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането. А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува. Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина.
Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици.
Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението. При нея напрежението е по-силно от налягането. И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.
към беседата >>
Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша?
Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде.
Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша?
“ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли?
към беседата >>
Бомбата по кой закон е направена?
Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането. А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува. Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици.
Бомбата по кой закон е направена?
По закона на напрежението. При нея напрежението е по-силно от налягането. И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.
към беседата >>
“ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски.
А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша?
“ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски.
Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността.
към беседата >>
По закона на напрежението.
А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува. Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена?
По закона на напрежението.
При нея напрежението е по-силно от налягането. И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.
към беседата >>
Той е изключително условие.
И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски.
Той е изключително условие.
Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят.
към беседата >>
При нея напрежението е по-силно от налягането.
Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението.
При нея напрежението е по-силно от налягането.
И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.
към беседата >>
Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата?
Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие.
Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата?
От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него.
към беседата >>
И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.
Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението. При нея напрежението е по-силно от налягането.
И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.
към беседата >>
От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата?
Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата?
От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата?
На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери?
към беседата >>
Сега, някой път вие обичате много да говорите.
Сега, някой път вие обичате много да говорите.
Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби. И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души. Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума?
към беседата >>
На 100 000 души колко души биха ви я донесли?
Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша? “ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата?
На 100 000 души колко души биха ви я донесли?
Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението?
към беседата >>
Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби.
Сега, някой път вие обичате много да говорите.
Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби.
И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души. Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума? “ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си.
към беседата >>
Много малка е вероятността.
“ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли?
Много малка е вероятността.
В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението.
към беседата >>
И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби.
Сега, някой път вие обичате много да говорите. Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби.
И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби.
Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души. Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума? “ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си. Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб.
към беседата >>
В тази чанта всички ще се влюбят.
Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността.
В тази чанта всички ще се влюбят.
Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане.
към беседата >>
Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение.
Сега, някой път вие обичате много да говорите. Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби. И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби.
Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение.
Една дума може да порази няколко души. Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума? “ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си. Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб. Онзи не е знаел как да го каже това.
към беседата >>
Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него.
Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят.
Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него.
Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта?
към беседата >>
Една дума може да порази няколко души.
Сега, някой път вие обичате много да говорите. Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби. И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение.
Една дума може да порази няколко души.
Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума? “ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си. Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб. Онзи не е знаел как да го каже това.
към беседата >>
Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери?
От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него.
Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери?
Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта? “ Невъзможно е да окрадеш някого.
към беседата >>
Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума?
Сега, някой път вие обичате много да говорите. Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби. И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души.
Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума?
“ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си. Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб. Онзи не е знаел как да го каже това.
към беседата >>
Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението?
На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери?
Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението?
Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта? “ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат.
към беседата >>
“ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си.
Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби. И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души. Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума?
“ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си.
Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб. Онзи не е знаел как да го каже това.
към беседата >>
Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението.
Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението?
Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението.
И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта? “ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат.
към беседата >>
Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб.
И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души. Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума? “ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си.
Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб.
Онзи не е знаел как да го каже това.
към беседата >>
И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане.
В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението.
И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане.
Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта? “ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат.
към беседата >>
Онзи не е знаел как да го каже това.
Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души. Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума? “ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си. Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб.
Онзи не е знаел как да го каже това.
към беседата >>
Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта?
Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане.
Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта?
“ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат.
към беседата >>
Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение – поражение в десния крак и в езика и мислите му били разбъркани.
Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение – поражение в десния крак и в езика и мислите му били разбъркани.
Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи. Кои са причините? Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане. Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие.
към беседата >>
“ Невъзможно е да окрадеш някого.
Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта?
“ Невъзможно е да окрадеш някого.
Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат.
към беседата >>
Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи.
Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение – поражение в десния крак и в езика и мислите му били разбъркани.
Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи.
Кои са причините? Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане. Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа.
към беседата >>
Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат.
Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта? “ Невъзможно е да окрадеш някого.
Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат.
към беседата >>
Кои са причините?
Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение – поражение в десния крак и в езика и мислите му били разбъркани. Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи.
Кои са причините?
Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане. Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация.
към беседата >>
Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ.
Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ.
Вие не знаете произхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла. Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е.
към беседата >>
Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане.
Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение – поражение в десния крак и в езика и мислите му били разбъркани. Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи. Кои са причините?
Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане.
Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация. Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш.
към беседата >>
Вие не знаете произхода на мислите си.
Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ.
Вие не знаете произхода на мислите си.
Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла. Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е. И този човек ще ви благодари.
към беседата >>
Лекарите констатират, че това е била причината.
Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение – поражение в десния крак и в езика и мислите му били разбъркани. Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи. Кои са причините? Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане.
Лекарите констатират, че това е била причината.
Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация. Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш. Защо не разбираш?
към беседата >>
Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша.
Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ. Вие не знаете произхода на мислите си.
Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша.
Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла. Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е. И този човек ще ви благодари. Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор.
към беседата >>
Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие.
Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение – поражение в десния крак и в езика и мислите му били разбъркани. Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи. Кои са причините? Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане. Лекарите констатират, че това е била причината.
Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие.
На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация. Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш. Защо не разбираш? В тебе налягането и напрежението не са уравновесени или пък са дошли в застой и не можеш да се движиш.
към беседата >>
Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого.
Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ. Вие не знаете произхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша.
Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого.
Не е лошо, че е дошла. Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е. И този човек ще ви благодари. Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор.
към беседата >>
На всеки един от вас може да се яви една парализа.
Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи. Кои са причините? Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане. Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие.
На всеки един от вас може да се яви една парализа.
Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация. Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш. Защо не разбираш? В тебе налягането и напрежението не са уравновесени или пък са дошли в застой и не можеш да се движиш.
към беседата >>
Не е лошо, че е дошла.
Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ. Вие не знаете произхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого.
Не е лошо, че е дошла.
Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е. И този човек ще ви благодари. Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор.
към беседата >>
Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация.
Кои са причините? Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане. Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа.
Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация.
Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш. Защо не разбираш? В тебе налягането и напрежението не са уравновесени или пък са дошли в застой и не можеш да се движиш.
към беседата >>
Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е.
Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ. Вие не знаете произхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла.
Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е.
И този човек ще ви благодари. Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор.
към беседата >>
Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш.
Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане. Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация.
Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш.
Защо не разбираш? В тебе налягането и напрежението не са уравновесени или пък са дошли в застой и не можеш да се движиш.
към беседата >>
И този човек ще ви благодари.
Вие не знаете произхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла. Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е.
И този човек ще ви благодари.
Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор.
към беседата >>
Защо не разбираш?
Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация. Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш.
Защо не разбираш?
В тебе налягането и напрежението не са уравновесени или пък са дошли в застой и не можеш да се движиш.
към беседата >>
Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор.
Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла. Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е. И този човек ще ви благодари.
Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор.
към беседата >>
В тебе налягането и напрежението не са уравновесени или пък са дошли в застой и не можеш да се движиш.
Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация. Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш. Защо не разбираш?
В тебе налягането и напрежението не са уравновесени или пък са дошли в застой и не можеш да се движиш.
към беседата >>
Някой път вземат едно изречение от някой учен човек.
Някой път вземат едно изречение от някой учен човек.
Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал.
към беседата >>
Пита някой: „Кое е добро и кое е зло?
Пита някой: „Кое е добро и кое е зло?
“ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език. Кое от двете е налягане и кое – напрежение? Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата.
към беседата >>
Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания.
Някой път вземат едно изречение от някой учен човек.
Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания.
Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее?
към беседата >>
“ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език.
Пита някой: „Кое е добро и кое е зло?
“ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език.
Кое от двете е налягане и кое – напрежение? Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане.
към беседата >>
Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име.
Някой път вземат едно изречение от някой учен човек. Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания.
Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име.
Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъпил добре.
към беседата >>
Кое от двете е налягане и кое – напрежение?
Пита някой: „Кое е добро и кое е зло? “ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език.
Кое от двете е налягане и кое – напрежение?
Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение.
към беседата >>
Това е действителна случка.
Някой път вземат едно изречение от някой учен човек. Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име.
Това е действителна случка.
Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъпил добре. И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре.
към беседата >>
Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане.
Пита някой: „Кое е добро и кое е зло? “ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език. Кое от двете е налягане и кое – напрежение?
Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане.
Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение?
към беседата >>
Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг.
Някой път вземат едно изречение от някой учен човек. Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действителна случка.
Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг.
Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъпил добре. И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре. Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят.
към беседата >>
Сега богословците могат да дадат обяснение.
Пита някой: „Кое е добро и кое е зло? “ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език. Кое от двете е налягане и кое – напрежение? Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане.
Сега богословците могат да дадат обяснение.
Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане?
към беседата >>
Виден станал ученикът, а професорът пострадал.
Някой път вземат едно изречение от някой учен човек. Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг.
Виден станал ученикът, а професорът пострадал.
Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъпил добре. И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре. Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят.
към беседата >>
Аз обяснявам научно нещата.
Пита някой: „Кое е добро и кое е зло? “ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език. Кое от двете е налягане и кое – напрежение? Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение.
Аз обяснявам научно нещата.
Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно.
към беседата >>
Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее?
Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал.
Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее?
Той не е постъпил добре. И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре. Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят.
към беседата >>
Доброто и злото са напрежение и налягане.
“ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език. Кое от двете е налягане и кое – напрежение? Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата.
Доброто и злото са напрежение и налягане.
Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото.
към беседата >>
Той не е постъпил добре.
Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее?
Той не е постъпил добре.
И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре. Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят.
към беседата >>
Кое от тях е налягане и кое напрежение.
Кое от двете е налягане и кое – напрежение? Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане.
Кое от тях е налягане и кое напрежение.
Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото?
към беседата >>
И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре.
Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъпил добре.
И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре.
Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят.
към беседата >>
Доброто ли или злото е напрежение?
Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение.
Доброто ли или злото е напрежение?
Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът?
към беседата >>
Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят.
Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъпил добре. И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре.
Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят.
към беседата >>
Или доброто и злото е налягане?
Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение?
Или доброто и злото е налягане?
Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти.
към беседата >>
Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане.
Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане.
Всички вие се оплаквате от кръвно налягане. Потребно е да се уравновесят нещата в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание.
към беседата >>
Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно.
Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане?
Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно.
Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло?
към беседата >>
Всички вие се оплаквате от кръвно налягане.
Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане.
Всички вие се оплаквате от кръвно налягане.
Потребно е да се уравновесят нещата в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде?
към беседата >>
Вие знаете какво нещо е доброто и злото.
Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно.
Вие знаете какво нещо е доброто и злото.
Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е.
към беседата >>
Потребно е да се уравновесят нещата в човека.
Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане. Всички вие се оплаквате от кръвно налягане.
Потребно е да се уравновесят нещата в човека.
Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде? За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него.
към беседата >>
Какви са постъпките на злото?
Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото.
Какви са постъпките на злото?
След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане.
към беседата >>
Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум.
Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане. Всички вие се оплаквате от кръвно налягане. Потребно е да се уравновесят нещата в човека.
Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум.
Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде? За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него. Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае.
към беседата >>
След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът?
Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото?
След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът?
Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре.
към беседата >>
Равновесие трябва.
Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане. Всички вие се оплаквате от кръвно налягане. Потребно е да се уравновесят нещата в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум.
Равновесие трябва.
Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде? За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него. Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае. И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца.
към беседата >>
Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти.
Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът?
Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти.
Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън.
към беседата >>
Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание.
Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане. Всички вие се оплаквате от кръвно налягане. Потребно е да се уравновесят нещата в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва.
Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание.
Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде? За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него. Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае. И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца.
към беседата >>
Добро ли е това или зло?
Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти.
Добро ли е това или зло?
Зло е. Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън. Защо е злото?
към беседата >>
Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде?
Всички вие се оплаквате от кръвно налягане. Потребно е да се уравновесят нещата в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание.
Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде?
За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него. Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае. И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца.
към беседата >>
Зло е.
Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло?
Зло е.
Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън. Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета.
към беседата >>
За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него.
Потребно е да се уравновесят нещата в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде?
За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него.
Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае. И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца.
към беседата >>
Това е налягане.
Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е.
Това е налягане.
Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън. Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува?
към беседата >>
Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае.
Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде? За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него.
Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае.
И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца.
към беседата >>
Сега, доброто иде като напрежение отвътре.
След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане.
Сега, доброто иде като напрежение отвътре.
Злото е налягане отвън. Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува? “ Говоря научно.
към беседата >>
И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца.
Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде? За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него. Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае.
И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца.
към беседата >>
Злото е налягане отвън.
Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре.
Злото е налягане отвън.
Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува? “ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории.
към беседата >>
В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото.
В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото.
В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе? Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате. Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво означава „ку“? Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“.
към беседата >>
Защо е злото?
Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън.
Защо е злото?
Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува? “ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави.
към беседата >>
В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе?
В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото.
В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе?
Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате. Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво означава „ку“? Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“. Второто „ку“ е отражение.
към беседата >>
Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета.
Зло е. Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън. Защо е злото?
Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета.
Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува? “ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло?
към беседата >>
Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате.
В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото. В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе?
Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате.
Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво означава „ку“? Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“. Второто „ку“ е отражение. Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко.
към беседата >>
Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува?
Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън. Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета.
Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува?
“ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло? “ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета.
към беседата >>
Вие толкова години сте слушали петела да кукурига.
В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото. В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе? Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате.
Вие толкова години сте слушали петела да кукурига.
Какво означава „ку“? Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“. Второто „ку“ е отражение. Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко. Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.“
към беседата >>
“ Говоря научно.
Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън. Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува?
“ Говоря научно.
Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло? “ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може.
към беседата >>
Какво означава „ку“?
В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото. В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе? Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате. Вие толкова години сте слушали петела да кукурига.
Какво означава „ку“?
Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“. Второто „ку“ е отражение. Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко. Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.“
към беседата >>
Ние нямаме предвид теории.
Злото е налягане отвън. Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува? “ Говоря научно.
Ние нямаме предвид теории.
Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло? “ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение.
към беседата >>
Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“.
В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото. В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе? Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате. Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво означава „ку“?
Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“.
Второто „ку“ е отражение. Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко. Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.“
към беседата >>
Хипотезите и теориите са хубави.
Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува? “ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории.
Хипотезите и теориите са хубави.
Някой казва: „Не може ли без зло? “ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук.
към беседата >>
Второто „ку“ е отражение.
В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе? Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате. Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво означава „ку“? Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“.
Второто „ку“ е отражение.
Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко. Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.“
към беседата >>
Някой казва: „Не може ли без зло?
Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува? “ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави.
Някой казва: „Не може ли без зло?
“ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук. Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде.
към беседата >>
Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко.
Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате. Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво означава „ку“? Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“. Второто „ку“ е отражение.
Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко.
Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.“
към беседата >>
“ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета.
Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува? “ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло?
“ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета.
Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук. Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде. Къде ще отидете, няма да ви кажа.
към беседата >>
Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.“
Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво означава „ку“? Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“. Второто „ку“ е отражение. Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко.
Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.“
към беседата >>
Нито без зло може, нито без добро може.
“ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло? “ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета.
Нито без зло може, нито без добро може.
Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук. Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде. Къде ще отидете, няма да ви кажа. Ще отидете някъде.
към беседата >>
Кои си гугуцат?
Кои си гугуцат?
Гугутките. Кога си гугуцат хората? Кога си гугуцат две гугутки? Те са обмислили работата и си гугуцат. Отлично е гугуцането. Аз бих желал всички да си гугуцат.
към беседата >>
Едното е налягане, а другото е напрежение.
Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло? “ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може.
Едното е налягане, а другото е напрежение.
И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук. Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде. Къде ще отидете, няма да ви кажа. Ще отидете някъде.
към беседата >>
Гугутките. Кога си гугуцат хората?
Кои си гугуцат?
Гугутките. Кога си гугуцат хората?
Кога си гугуцат две гугутки? Те са обмислили работата и си гугуцат. Отлично е гугуцането. Аз бих желал всички да си гугуцат.
към беседата >>
И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук.
Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло? “ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение.
И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук.
Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде. Къде ще отидете, няма да ви кажа. Ще отидете някъде.
към беседата >>
Кога си гугуцат две гугутки?
Кои си гугуцат? Гугутките. Кога си гугуцат хората?
Кога си гугуцат две гугутки?
Те са обмислили работата и си гугуцат. Отлично е гугуцането. Аз бих желал всички да си гугуцат.
към беседата >>
Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде.
Някой казва: „Не може ли без зло? “ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук.
Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде.
Къде ще отидете, няма да ви кажа. Ще отидете някъде.
към беседата >>
Те са обмислили работата и си гугуцат.
Кои си гугуцат? Гугутките. Кога си гугуцат хората? Кога си гугуцат две гугутки?
Те са обмислили работата и си гугуцат.
Отлично е гугуцането. Аз бих желал всички да си гугуцат.
към беседата >>
Къде ще отидете, няма да ви кажа.
“ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук. Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде.
Къде ще отидете, няма да ви кажа.
Ще отидете някъде.
към беседата >>
Отлично е гугуцането.
Кои си гугуцат? Гугутките. Кога си гугуцат хората? Кога си гугуцат две гугутки? Те са обмислили работата и си гугуцат.
Отлично е гугуцането.
Аз бих желал всички да си гугуцат.
към беседата >>
Ще отидете някъде.
Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук. Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде. Къде ще отидете, няма да ви кажа.
Ще отидете някъде.
към беседата >>
Аз бих желал всички да си гугуцат.
Кои си гугуцат? Гугутките. Кога си гугуцат хората? Кога си гугуцат две гугутки? Те са обмислили работата и си гугуцат. Отлично е гугуцането.
Аз бих желал всички да си гугуцат.
към беседата >>
Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи.
Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи.
Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване. Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия. Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум.
към беседата >>
Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи.
Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи.
А пък който роптае, трябва да работи. Не е лошо човек да роптае. Работи, защото събраната енергия е едно напрежение. Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство.
към беседата >>
Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване.
Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи.
Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване.
Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия. Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така.
към беседата >>
А пък който роптае, трябва да работи.
Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи.
А пък който роптае, трябва да работи.
Не е лошо човек да роптае. Работи, защото събраната енергия е едно напрежение. Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш.
към беседата >>
Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия.
Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи. Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване.
Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия.
Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така. Но в действителност може ли да яде качамак?
към беседата >>
Не е лошо човек да роптае.
Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи. А пък който роптае, трябва да работи.
Не е лошо човек да роптае.
Работи, защото събраната енергия е едно напрежение. Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства?
към беседата >>
Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак.
Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи. Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване. Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия.
Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак.
Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така. Но в действителност може ли да яде качамак? По никой начин не може.
към беседата >>
Работи, защото събраната енергия е едно напрежение.
Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи. А пък който роптае, трябва да работи. Не е лошо човек да роптае.
Работи, защото събраната енергия е едно напрежение.
Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение.
към беседата >>
Възможно ли е?
Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи. Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване. Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия. Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак.
Възможно ли е?
Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така. Но в действителност може ли да яде качамак? По никой начин не може. Той не знае какво говори.
към беседата >>
Ропотът от какво произтича?
Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи. А пък който роптае, трябва да работи. Не е лошо човек да роптае. Работи, защото събраната енергия е едно напрежение.
Ропотът от какво произтича?
Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение. Търговецът, който роптае, му трябват пари.
към беседата >>
Това е възможно за неговия ум.
Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи. Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване. Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия. Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Възможно ли е?
Това е възможно за неговия ум.
Той си мисли така. Но в действителност може ли да яде качамак? По никой начин не може. Той не знае какво говори.
към беседата >>
Ропотът е едно недоволство.
Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи. А пък който роптае, трябва да работи. Не е лошо човек да роптае. Работи, защото събраната енергия е едно напрежение. Ропотът от какво произтича?
Ропотът е едно недоволство.
Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение. Търговецът, който роптае, му трябват пари. На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух.
към беседата >>
Той си мисли така.
Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване. Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия. Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум.
Той си мисли така.
Но в действителност може ли да яде качамак? По никой начин не може. Той не знае какво говори.
към беседата >>
Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш.
А пък който роптае, трябва да работи. Не е лошо човек да роптае. Работи, защото събраната енергия е едно напрежение. Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство.
Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш.
По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение. Търговецът, който роптае, му трябват пари. На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух. На търговеца му трябват пари, средства.
към беседата >>
Но в действителност може ли да яде качамак?
Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия. Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така.
Но в действителност може ли да яде качамак?
По никой начин не може. Той не знае какво говори.
към беседата >>
По какъв начин може да задоволиш своите чувства?
Не е лошо човек да роптае. Работи, защото събраната енергия е едно напрежение. Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш.
По какъв начин може да задоволиш своите чувства?
Онзи ученият човек търси някое съчинение. Търговецът, който роптае, му трябват пари. На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух. На търговеца му трябват пари, средства. На учения човек му трябват известни книги да чете, понеже трябва да има обмяна.
към беседата >>
По никой начин не може.
Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така. Но в действителност може ли да яде качамак?
По никой начин не може.
Той не знае какво говори.
към беседата >>
Онзи ученият човек търси някое съчинение.
Работи, защото събраната енергия е едно напрежение. Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства?
Онзи ученият човек търси някое съчинение.
Търговецът, който роптае, му трябват пари. На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух. На търговеца му трябват пари, средства. На учения човек му трябват известни книги да чете, понеже трябва да има обмяна.
към беседата >>
Той не знае какво говори.
Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така. Но в действителност може ли да яде качамак? По никой начин не може.
Той не знае какво говори.
към беседата >>
Търговецът, който роптае, му трябват пари.
Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение.
Търговецът, който роптае, му трябват пари.
На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух. На търговеца му трябват пари, средства. На учения човек му трябват известни книги да чете, понеже трябва да има обмяна.
към беседата >>
Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш.
Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш.
Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара?
към беседата >>
На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух.
Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение. Търговецът, който роптае, му трябват пари.
На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух.
На търговеца му трябват пари, средства. На учения човек му трябват известни книги да чете, понеже трябва да има обмяна.
към беседата >>
Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането.
Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш.
Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането.
Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара.
към беседата >>
На търговеца му трябват пари, средства.
Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение. Търговецът, който роптае, му трябват пари. На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух.
На търговеца му трябват пари, средства.
На учения човек му трябват известни книги да чете, понеже трябва да има обмяна.
към беседата >>
Един резултат не може да се махне.
Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш. Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането.
Един резултат не може да се махне.
Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее.
към беседата >>
На учения човек му трябват известни книги да чете, понеже трябва да има обмяна.
По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение. Търговецът, който роптае, му трябват пари. На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух. На търговеца му трябват пари, средства.
На учения човек му трябват известни книги да чете, понеже трябва да има обмяна.
към беседата >>
Ударил те е някой по главата.
Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш. Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне.
Ударил те е някой по главата.
Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки.
към беседата >>
Та казвам: В дадения случай използувайте времето, което Бог ви е дал.
Та казвам: В дадения случай използувайте времето, което Бог ви е дал.
Какво показва времето в живота? Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш. Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време.
към беседата >>
Кръвта е изтекла.
Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш. Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата.
Кръвта е изтекла.
Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки. Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти.
към беседата >>
Какво показва времето в живота?
Та казвам: В дадения случай използувайте времето, което Бог ви е дал.
Какво показва времето в живота?
Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш. Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва.
към беседата >>
Как ще махнеш удара?
Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш. Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла.
Как ще махнеш удара?
Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки. Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти.
към беседата >>
Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш.
Та казвам: В дадения случай използувайте времето, което Бог ви е дал. Какво показва времето в живота?
Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш.
Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват.
към беседата >>
Няма какво да махаш удара.
Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара?
Няма какво да махаш удара.
Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки. Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти.
към беседата >>
Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час.
Та казвам: В дадения случай използувайте времето, което Бог ви е дал. Какво показва времето в живота? Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш.
Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час.
Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели.
към беседата >>
Главата трябва да заздравее.
Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара.
Главата трябва да заздравее.
Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки. Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти.
към беседата >>
Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време.
Та казвам: В дадения случай използувайте времето, което Бог ви е дал. Какво показва времето в живота? Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш. Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час.
Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време.
Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели. Рядко има, които отиват по-рано.
към беседата >>
Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки.
Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее.
Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки.
Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти.
към беседата >>
Всичко е на определено време.
Та казвам: В дадения случай използувайте времето, което Бог ви е дал. Какво показва времето в живота? Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш. Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време.
Всичко е на определено време.
И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели. Рядко има, които отиват по-рано. Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва.
към беседата >>
Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти.
Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки.
Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти.
към беседата >>
И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва.
Какво показва времето в живота? Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш. Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време.
И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва.
Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели. Рядко има, които отиват по-рано. Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва. Някой казва: „Много разочарования имам в живота си.“ Не си отишъл навреме.
към беседата >>
Ще кажеш, че светът е много неразумен.
Ще кажеш, че светът е много неразумен.
Това не е наука. Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва. Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката?
към беседата >>
Сега всички хора все закъсняват.
Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш. Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва.
Сега всички хора все закъсняват.
Все сте закъснели. Рядко има, които отиват по-рано. Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва. Някой казва: „Много разочарования имам в живота си.“ Не си отишъл навреме.
към беседата >>
Това не е наука.
Ще кажеш, че светът е много неразумен.
Това не е наука.
Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва. Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили.
към беседата >>
Все сте закъснели.
Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват.
Все сте закъснели.
Рядко има, които отиват по-рано. Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва. Някой казва: „Много разочарования имам в живота си.“ Не си отишъл навреме.
към беседата >>
Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва.
Ще кажеш, че светът е много неразумен. Това не е наука.
Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва.
Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш.
към беседата >>
Рядко има, които отиват по-рано.
Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели.
Рядко има, които отиват по-рано.
Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва. Някой казва: „Много разочарования имам в живота си.“ Не си отишъл навреме.
към беседата >>
Човек трябва да бъде много учен.
Ще кажеш, че светът е много неразумен. Това не е наука. Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва.
Човек трябва да бъде много учен.
Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение?
към беседата >>
Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва.
Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели. Рядко има, които отиват по-рано.
Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва.
Някой казва: „Много разочарования имам в живота си.“ Не си отишъл навреме.
към беседата >>
Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите.
Ще кажеш, че светът е много неразумен. Това не е наука. Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва. Човек трябва да бъде много учен.
Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите.
Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане.
към беседата >>
Някой казва: „Много разочарования имам в живота си.“ Не си отишъл навреме.
И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели. Рядко има, които отиват по-рано. Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва.
Някой казва: „Много разочарования имам в живота си.“ Не си отишъл навреме.
към беседата >>
Защо си отмахвате ръката?
Ще кажеш, че светът е много неразумен. Това не е наука. Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва. Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите.
Защо си отмахвате ръката?
Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет.
към беседата >>
Иосиф беше най-щастливият син на Иаков.
Иосиф беше най-щастливият син на Иаков.
Защо беше щастлив? Знаете ли защо? Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син.
към беседата >>
Защото сте се опарили.
Това не е наука. Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва. Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката?
Защото сте се опарили.
Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо.
към беседата >>
Защо беше щастлив?
Иосиф беше най-щастливият син на Иаков.
Защо беше щастлив?
Знаете ли защо? Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени.
към беседата >>
Ти се опарваш, понеже мислиш.
Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва. Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили.
Ти се опарваш, понеже мислиш.
Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш?
към беседата >>
Знаете ли защо?
Иосиф беше най-щастливият син на Иаков. Защо беше щастлив?
Знаете ли защо?
Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия.
към беседата >>
Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение?
Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш.
Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение?
То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече.
към беседата >>
Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му.
Иосиф беше най-щастливият син на Иаков. Защо беше щастлив? Знаете ли защо?
Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му.
Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени?
към беседата >>
То е налягане.
Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение?
То е налягане.
Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето.
към беседата >>
Той изля всичката любов на Иосиф.
Иосиф беше най-щастливият син на Иаков. Защо беше щастлив? Знаете ли защо? Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му.
Той изля всичката любов на Иосиф.
Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени? Баща му му даде много хубава дрешка.
към беседата >>
Ти си докоснал ръката си до един предмет.
Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане.
Ти си докоснал ръката си до един предмет.
Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става?
към беседата >>
Той беше любимият му син.
Иосиф беше най-щастливият син на Иаков. Защо беше щастлив? Знаете ли защо? Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф.
Той беше любимият му син.
И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени? Баща му му даде много хубава дрешка. Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар.
към беседата >>
Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо.
Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет.
Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо.
При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат.
към беседата >>
И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени.
Защо беше щастлив? Знаете ли защо? Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син.
И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени.
Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени? Баща му му даде много хубава дрешка. Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар. И мислеха, че това беше произвол.
към беседата >>
При изгарянето какво получаваш?
Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо.
При изгарянето какво получаваш?
Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече.
към беседата >>
Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия.
Знаете ли защо? Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени.
Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия.
Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени? Баща му му даде много хубава дрешка. Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар. И мислеха, че това беше произвол.
към беседата >>
Получаваш нещо, но и даваш повече.
Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш?
Получаваш нещо, но и даваш повече.
Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко.
към беседата >>
Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени?
Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия.
Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени?
Баща му му даде много хубава дрешка. Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар. И мислеха, че това беше произвол.
към беседата >>
Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето.
То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече.
Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето.
Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия.
към беседата >>
Баща му му даде много хубава дрешка.
Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени?
Баща му му даде много хубава дрешка.
Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар. И мислеха, че това беше произвол.
към беседата >>
Ако дадеш повече, знаете ли какво става?
Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето.
Ако дадеш повече, знаете ли какво става?
Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия. Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко.
към беседата >>
Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар.
Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени? Баща му му даде много хубава дрешка.
Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар.
И мислеха, че това беше произвол.
към беседата >>
Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат.
Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става?
Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат.
Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия. Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко. Това е несъвместимо с живота.
към беседата >>
И мислеха, че това беше произвол.
И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени? Баща му му даде много хубава дрешка. Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар.
И мислеха, че това беше произвол.
към беседата >>
Вземаш повече – и ще даваш повече.
При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат.
Вземаш повече – и ще даваш повече.
Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия. Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко. Това е несъвместимо с живота. Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота.
към беседата >>
Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и налягането.
Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и налягането.
И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного. Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение? Напрежение отвътре. Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път.
към беседата >>
Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко.
Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече.
Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко.
Вие в света имате друга философия. Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко. Това е несъвместимо с живота. Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота. Обмяната трябва да бъде правилна.
към беседата >>
И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного.
Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и налягането.
И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного.
Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение? Напрежение отвътре. Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга.
към беседата >>
Вие в света имате друга философия.
Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко.
Вие в света имате друга философия.
Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко. Това е несъвместимо с живота. Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота. Обмяната трябва да бъде правилна.
към беседата >>
Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение?
Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и налягането. И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного.
Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение?
Напрежение отвътре. Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт.
към беседата >>
Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко.
Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия.
Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко.
Това е несъвместимо с живота. Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота. Обмяната трябва да бъде правилна.
към беседата >>
Напрежение отвътре.
Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и налягането. И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного. Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение?
Напрежение отвътре.
Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание.
към беседата >>
Това е несъвместимо с живота.
Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия. Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко.
Това е несъвместимо с живота.
Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота. Обмяната трябва да бъде правилна.
към беседата >>
Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена.
Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и налягането. И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного. Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение? Напрежение отвътре.
Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена.
„Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха.
към беседата >>
Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота.
Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия. Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко. Това е несъвместимо с живота.
Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота.
Обмяната трябва да бъде правилна.
към беседата >>
„Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път.
Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и налягането. И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного. Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение? Напрежение отвътре. Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена.
„Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път.
Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане.
към беседата >>
Обмяната трябва да бъде правилна.
Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия. Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко. Това е несъвместимо с живота. Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота.
Обмяната трябва да бъде правилна.
към беседата >>
Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга.
И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного. Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение? Напрежение отвътре. Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път.
Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга.
Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора.
към беседата >>
Когато обмяната в живота е неправилна, тогава се явяват всички дисонанси в организма, в органическия свят, във физическия свят.
Когато обмяната в живота е неправилна, тогава се явяват всички дисонанси в организма, в органическия свят, във физическия свят.
И когато в духовния свят не се действува правилно, тогаз пък се раждат вътрешни дисонанси.
към беседата >>
Господарят ми дал власт.
Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение? Напрежение отвътре. Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга.
Господарят ми дал власт.
Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател.
към беседата >>
И когато в духовния свят не се действува правилно, тогаз пък се раждат вътрешни дисонанси.
Когато обмяната в живота е неправилна, тогава се явяват всички дисонанси в организма, в органическия свят, във физическия свят.
И когато в духовния свят не се действува правилно, тогаз пък се раждат вътрешни дисонанси.
към беседата >>
Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание.
Напрежение отвътре. Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт.
Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание.
Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада.
към беседата >>
Как бихте превели думата „дисонанс“?
Как бихте превели думата „дисонанс“?
Онзи, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на български.“ Французинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на френски.“ Англичанинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на английски.“ Една дума, без разлика е дали е на български, френски, английски, китайски, японски, на какъвто и да е език, стига мисълта или идеята да е разбрана и да е принесла онова благо, което ти се дава. Един французин ми носи нещо.
към беседата >>
Най-първо братята му не го разбраха.
Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание.
Най-първо братята му не го разбраха.
Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора.
към беседата >>
Онзи, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на български.“ Французинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на френски.“ Англичанинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на английски.“ Една дума, без разлика е дали е на български, френски, английски, китайски, японски, на какъвто и да е език, стига мисълта или идеята да е разбрана и да е принесла онова благо, което ти се дава.
Как бихте превели думата „дисонанс“?
Онзи, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на български.“ Французинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на френски.“ Англичанинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на английски.“ Една дума, без разлика е дали е на български, френски, английски, китайски, японски, на какъвто и да е език, стига мисълта или идеята да е разбрана и да е принесла онова благо, което ти се дава.
Един французин ми носи нещо.
към беседата >>
Това беше налягане.
„Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха.
Това беше налягане.
Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави.
към беседата >>
Един французин ми носи нещо.
Как бихте превели думата „дисонанс“? Онзи, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на български.“ Французинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на френски.“ Англичанинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на английски.“ Една дума, без разлика е дали е на български, френски, английски, китайски, японски, на какъвто и да е език, стига мисълта или идеята да е разбрана и да е принесла онова благо, което ти се дава.
Един французин ми носи нещо.
към беседата >>
Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора.
Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане.
Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора.
В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона.
към беседата >>
Вие казвате: „Защо да не е българин?
Вие казвате: „Защо да не е българин?
“ И онзи е под налягане, и този е под налягане. Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане. Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане. Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея.
към беседата >>
В затвора той стана гадател.
Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора.
В затвора той стана гадател.
Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън.
към беседата >>
“ И онзи е под налягане, и този е под налягане.
Вие казвате: „Защо да не е българин?
“ И онзи е под налягане, и този е под налягане.
Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане. Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане. Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане.
към беседата >>
Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада.
Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател.
Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада.
Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън. Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона.
към беседата >>
Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане.
Вие казвате: „Защо да не е българин? “ И онзи е под налягане, и този е под налягане.
Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане.
Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане. Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение.
към беседата >>
Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора.
Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада.
Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора.
Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън. Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона. Той разгада съня на фараона.
към беседата >>
Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане.
Вие казвате: „Защо да не е българин? “ И онзи е под налягане, и този е под налягане. Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане.
Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане.
Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си.
към беседата >>
Онзи, комуто разгада съня, го забрави.
Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора.
Онзи, комуто разгада съня, го забрави.
Той беше виночерпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън. Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона. Той разгада съня на фараона. И взе първото място.
към беседата >>
Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият.
Вие казвате: „Защо да не е българин? “ И онзи е под налягане, и този е под налягане. Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане. Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане.
Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият.
Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато.
към беседата >>
Той беше виночерпец на царя, на фараона.
Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави.
Той беше виночерпец на царя, на фараона.
Последният сънува един сън. Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона. Той разгада съня на фараона. И взе първото място.
към беседата >>
Това е неразбрана идея.
Вие казвате: „Защо да не е българин? “ И онзи е под налягане, и този е под налягане. Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане. Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане. Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият.
Това е неразбрана идея.
Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато. Ценното е в златото, което е в джобовете.
към беседата >>
Последният сънува един сън.
В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона.
Последният сънува един сън.
Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона. Той разгада съня на фараона. И взе първото място.
към беседата >>
Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане.
“ И онзи е под налягане, и този е под налягане. Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане. Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане. Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея.
Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане.
Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато. Ценното е в златото, което е в джобовете. Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си.
към беседата >>
Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона.
Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън.
Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона.
Той разгада съня на фараона. И взе първото място.
към беседата >>
Въпросът седи в друго отношение.
Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане. Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане. Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане.
Въпросът седи в друго отношение.
Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато. Ценното е в златото, което е в джобовете. Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си. Някой казва: „Да беше някой англичанин.“
към беседата >>
Той разгада съня на фараона.
Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън. Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона.
Той разгада съня на фараона.
И взе първото място.
към беседата >>
Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си.
Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане. Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение.
Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си.
И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато. Ценното е в златото, което е в джобовете. Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си. Някой казва: „Да беше някой англичанин.“
към беседата >>
И взе първото място.
Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън. Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона. Той разгада съня на фараона.
И взе първото място.
към беседата >>
И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато.
Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си.
И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато.
Ценното е в златото, което е в джобовете. Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си. Някой казва: „Да беше някой англичанин.“
към беседата >>
Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света.
Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света.
Вие всички в света сте на мястото на Иосифа. И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо.
към беседата >>
Ценното е в златото, което е в джобовете.
Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато.
Ценното е в златото, което е в джобовете.
Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си. Някой казва: „Да беше някой англичанин.“
към беседата >>
Вие всички в света сте на мястото на Иосифа.
Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света.
Вие всички в света сте на мястото на Иосифа.
И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото.
към беседата >>
Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си.
Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато. Ценното е в златото, което е в джобовете.
Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си.
Някой казва: „Да беше някой англичанин.“
към беседата >>
И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението.
Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света. Вие всички в света сте на мястото на Иосифа.
И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението.
Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото. Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш.
към беседата >>
Някой казва: „Да беше някой англичанин.“
Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато. Ценното е в златото, което е в джобовете. Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си.
Някой казва: „Да беше някой англичанин.“
към беседата >>
Сега вие сте при тази дама.
Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света. Вие всички в света сте на мястото на Иосифа. И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението.
Сега вие сте при тази дама.
Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото. Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш. Вие всички имате какво да постигате.
към беседата >>
Ние ценим хората по богатството, по знанието.
Ние ценим хората по богатството, по знанието.
Българинът може в дадения случай да е по-богат. Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин. Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика.
към беседата >>
Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена.
Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света. Вие всички в света сте на мястото на Иосифа. И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама.
Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена.
Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото. Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш. Вие всички имате какво да постигате.
към беседата >>
Българинът може в дадения случай да е по-богат.
Ние ценим хората по богатството, по знанието.
Българинът може в дадения случай да е по-богат.
Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин. Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика. Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика.
към беседата >>
Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо.
Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света. Вие всички в света сте на мястото на Иосифа. И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена.
Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо.
И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото. Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш. Вие всички имате какво да постигате.
към беседата >>
Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин.
Ние ценим хората по богатството, по знанието. Българинът може в дадения случай да е по-богат.
Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин.
Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика. Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика. В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските.
към беседата >>
И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото.
Вие всички в света сте на мястото на Иосифа. И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо.
И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото.
Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш. Вие всички имате какво да постигате.
към беседата >>
Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е?
Ние ценим хората по богатството, по знанието. Българинът може в дадения случай да е по-богат. Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин.
Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е?
Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика. Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика. В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските. Сега не трябва да се спираме върху това.
към беседата >>
Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш.
И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото.
Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш.
Вие всички имате какво да постигате.
към беседата >>
Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери?
Ние ценим хората по богатството, по знанието. Българинът може в дадения случай да е по-богат. Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин. Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е?
Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери?
Грамадна разлика. Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика. В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските. Сега не трябва да се спираме върху това. Това е външна страна на богатството в живота.
към беседата >>
Вие всички имате какво да постигате.
Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото. Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш.
Вие всички имате какво да постигате.
към беседата >>
Грамадна разлика.
Ние ценим хората по богатството, по знанието. Българинът може в дадения случай да е по-богат. Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин. Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери?
Грамадна разлика.
Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика. В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските. Сега не трябва да се спираме върху това. Това е външна страна на богатството в живота.
към беседата >>
Толкоз години съм говорил: Първото постижение е любовта.
Толкоз години съм говорил: Първото постижение е любовта.
Свободата на човека започва с любовта. То е разумният живот на човека. Те считат, че любовта е сляпата събота. Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота.
към беседата >>
Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика.
Българинът може в дадения случай да е по-богат. Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин. Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика.
Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика.
В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските. Сега не трябва да се спираме върху това. Това е външна страна на богатството в живота.
към беседата >>
Свободата на човека започва с любовта.
Толкоз години съм говорил: Първото постижение е любовта.
Свободата на човека започва с любовта.
То е разумният живот на човека. Те считат, че любовта е сляпата събота. Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада.
към беседата >>
В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските.
Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин. Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика. Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика.
В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските.
Сега не трябва да се спираме върху това. Това е външна страна на богатството в живота.
към беседата >>
То е разумният живот на човека.
Толкоз години съм говорил: Първото постижение е любовта. Свободата на човека започва с любовта.
То е разумният живот на човека.
Те считат, че любовта е сляпата събота. Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада.
към беседата >>
Сега не трябва да се спираме върху това.
Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика. Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика. В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските.
Сега не трябва да се спираме върху това.
Това е външна страна на богатството в живота.
към беседата >>
Те считат, че любовта е сляпата събота.
Толкоз години съм говорил: Първото постижение е любовта. Свободата на човека започва с любовта. То е разумният живот на човека.
Те считат, че любовта е сляпата събота.
Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада. В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал.
към беседата >>
Това е външна страна на богатството в живота.
Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика. Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика. В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските. Сега не трябва да се спираме върху това.
Това е външна страна на богатството в живота.
към беседата >>
Сляпата събота е безлюбието в света.
Толкоз години съм говорил: Първото постижение е любовта. Свободата на човека започва с любовта. То е разумният живот на човека. Те считат, че любовта е сляпата събота.
Сляпата събота е безлюбието в света.
И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада. В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал. Казват, че законът на любовта не издържа.
към беседата >>
Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Царството Божие, това е една идея, която хората не са разбирали още.
Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Царството Божие, това е една идея, която хората не са разбирали още.
Богатството, това е налягане. Сиромашията какво е? Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е? Той е напрежение.
към беседата >>
И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота.
Толкоз години съм говорил: Първото постижение е любовта. Свободата на човека започва с любовта. То е разумният живот на човека. Те считат, че любовта е сляпата събота. Сляпата събота е безлюбието в света.
И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота.
Онази Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада. В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал. Казват, че законът на любовта не издържа. Не, любовта всякога издържа, но ние не издържаме.
към беседата >>
Богатството, това е налягане.
Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Царството Божие, това е една идея, която хората не са разбирали още.
Богатството, това е налягане.
Сиромашията какво е? Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е? Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори.
към беседата >>
Онази Божествената любов никога не отпада.
Свободата на човека започва с любовта. То е разумният живот на човека. Те считат, че любовта е сляпата събота. Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота.
Онази Божествената любов никога не отпада.
В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада. В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал. Казват, че законът на любовта не издържа. Не, любовта всякога издържа, но ние не издържаме.
към беседата >>
Сиромашията какво е?
Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Царството Божие, това е една идея, която хората не са разбирали още. Богатството, това е налягане.
Сиромашията какво е?
Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е? Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо.
към беседата >>
В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада.
То е разумният живот на човека. Те считат, че любовта е сляпата събота. Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада.
В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада.
В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал. Казват, че законът на любовта не издържа. Не, любовта всякога издържа, но ние не издържаме.
към беседата >>
Физическият живот е налягане.
Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Царството Божие, това е една идея, която хората не са разбирали още. Богатството, това е налягане. Сиромашията какво е?
Физическият живот е налягане.
Духовният живот какво е? Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот.
към беседата >>
В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал.
Те считат, че любовта е сляпата събота. Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада.
В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал.
Казват, че законът на любовта не издържа. Не, любовта всякога издържа, но ние не издържаме.
към беседата >>
Духовният живот какво е?
Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Царството Божие, това е една идея, която хората не са разбирали още. Богатството, това е налягане. Сиромашията какво е? Физическият живот е налягане.
Духовният живот какво е?
Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот. От духовния живот иде сила.
към беседата >>
Казват, че законът на любовта не издържа.
Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада. В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал.
Казват, че законът на любовта не издържа.
Не, любовта всякога издържа, но ние не издържаме.
към беседата >>
Той е напрежение.
Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Царството Божие, това е една идея, която хората не са разбирали още. Богатството, това е налягане. Сиромашията какво е? Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е?
Той е напрежение.
Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот. От духовния живот иде сила. Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото.
към беседата >>
Не, любовта всякога издържа, но ние не издържаме.
И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада. В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал. Казват, че законът на любовта не издържа.
Не, любовта всякога издържа, но ние не издържаме.
към беседата >>
Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори.
Богатството, това е налягане. Сиромашията какво е? Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е? Той е напрежение.
Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори.
Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот. От духовния живот иде сила. Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото. Да си поживеем както всички хора.“ Това не е наука вече.
към беседата >>
Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири желанието да служиш на Бога.
Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири желанието да служиш на Бога.
Щом служиш на Бога, ти си на правия път. Защото на кого другиго ще служиш в света? На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание?
към беседата >>
Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо.
Сиромашията какво е? Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е? Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори.
Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо.
Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот. От духовния живот иде сила. Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото. Да си поживеем както всички хора.“ Това не е наука вече.
към беседата >>
Щом служиш на Бога, ти си на правия път.
Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири желанието да служиш на Бога.
Щом служиш на Бога, ти си на правия път.
Защото на кого другиго ще служиш в света? На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета?
към беседата >>
Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот.
Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е? Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо.
Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот.
От духовния живот иде сила. Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото. Да си поживеем както всички хора.“ Това не е наука вече.
към беседата >>
Защото на кого другиго ще служиш в света?
Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири желанието да служиш на Бога. Щом служиш на Бога, ти си на правия път.
Защото на кого другиго ще служиш в света?
На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета.
към беседата >>
От духовния живот иде сила.
Духовният живот какво е? Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот.
От духовния живот иде сила.
Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото. Да си поживеем както всички хора.“ Това не е наука вече.
към беседата >>
На себе си или на ближния си?
Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири желанието да служиш на Бога. Щом служиш на Бога, ти си на правия път. Защото на кого другиго ще служиш в света?
На себе си или на ближния си?
В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят.
към беседата >>
Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото.
Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот. От духовния живот иде сила.
Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото.
Да си поживеем както всички хора.“ Това не е наука вече.
към беседата >>
В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят?
Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири желанието да служиш на Бога. Щом служиш на Бога, ти си на правия път. Защото на кого другиго ще служиш в света? На себе си или на ближния си?
В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят?
Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят. От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот.
към беседата >>
Да си поживеем както всички хора.“ Това не е наука вече.
Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот. От духовния живот иде сила. Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото.
Да си поживеем както всички хора.“ Това не е наука вече.
към беседата >>
Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание?
Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири желанието да служиш на Бога. Щом служиш на Бога, ти си на правия път. Защото на кого другиго ще служиш в света? На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят?
Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание?
Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят. От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот. Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре.
към беседата >>
Вие всички сега ме гледате.
Вие всички сега ме гледате.
Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате. От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата. А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта.
към беседата >>
Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета?
Щом служиш на Бога, ти си на правия път. Защото на кого другиго ще служиш в света? На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание?
Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета?
Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят. От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот. Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре. То е най-добрият признак.
към беседата >>
Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете.
Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете.
Някои хора очакват наготово да им дадат нещо. Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене. Някои искат да си довършат работите. Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане.
към беседата >>
Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате.
Вие всички сега ме гледате.
Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате.
От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата. А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта. Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря.
към беседата >>
Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета.
Защото на кого другиго ще служиш в света? На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета?
Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета.
От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят. От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот. Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре. То е най-добрият признак. Ако имаш налягане отвън и напрежение отвътре, то е добър повод за тебе – Божественото не е далеч от тебе.
към беседата >>
Някои хора очакват наготово да им дадат нещо.
Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете.
Някои хора очакват наготово да им дадат нещо.
Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене. Някои искат да си довършат работите. Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане.
към беседата >>
От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата.
Вие всички сега ме гледате. Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате.
От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата.
А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта. Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря. Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара?
към беседата >>
От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят.
На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета.
От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят.
От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот. Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре. То е най-добрият признак. Ако имаш налягане отвън и напрежение отвътре, то е добър повод за тебе – Божественото не е далеч от тебе.
към беседата >>
Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене.
Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете. Някои хора очакват наготово да им дадат нещо.
Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене.
Някои искат да си довършат работите. Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън.
към беседата >>
А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси.
Вие всички сега ме гледате. Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате. От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата.
А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси.
В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта. Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря. Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара? 10 000 долара струват един наш милион.
към беседата >>
От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот.
В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят.
От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот.
Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре. То е най-добрият признак. Ако имаш налягане отвън и напрежение отвътре, то е добър повод за тебе – Божественото не е далеч от тебе.
към беседата >>
Някои искат да си довършат работите.
Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете. Някои хора очакват наготово да им дадат нещо. Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене.
Някои искат да си довършат работите.
Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън. То е материалната страна.
към беседата >>
В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ.
Вие всички сега ме гледате. Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате. От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата. А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси.
В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ.
Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта. Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря. Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара? 10 000 долара струват един наш милион.
към беседата >>
Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре.
Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят. От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот.
Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре.
То е най-добрият признак. Ако имаш налягане отвън и напрежение отвътре, то е добър повод за тебе – Божественото не е далеч от тебе.
към беседата >>
Стремеж има човек да се справи с физическото налягане.
Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете. Някои хора очакват наготово да им дадат нещо. Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене. Някои искат да си довършат работите.
Стремеж има човек да се справи с физическото налягане.
Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън. То е материалната страна. При това налягане телата стават твърди.
към беседата >>
Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта.
Вие всички сега ме гледате. Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате. От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата. А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ.
Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта.
Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря. Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара? 10 000 долара струват един наш милион.
към беседата >>
То е най-добрият признак.
Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят. От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот. Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре.
То е най-добрият признак.
Ако имаш налягане отвън и напрежение отвътре, то е добър повод за тебе – Божественото не е далеч от тебе.
към беседата >>
Съществува налягане.
Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете. Някои хора очакват наготово да им дадат нещо. Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене. Някои искат да си довършат работите. Стремеж има човек да се справи с физическото налягане.
Съществува налягане.
Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън. То е материалната страна. При това налягане телата стават твърди. Човек трябва да се справи и с напрежението.
към беседата >>
Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря.
Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате. От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата. А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта.
Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря.
Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара? 10 000 долара струват един наш милион.
към беседата >>
Ако имаш налягане отвън и напрежение отвътре, то е добър повод за тебе – Божественото не е далеч от тебе.
Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят. От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот. Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре. То е най-добрият признак.
Ако имаш налягане отвън и напрежение отвътре, то е добър повод за тебе – Божественото не е далеч от тебе.
към беседата >>
Има налягане и в кръвта – кръвно налягане.
Някои хора очакват наготово да им дадат нещо. Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене. Някои искат да си довършат работите. Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане.
Има налягане и в кръвта – кръвно налягане.
Налягането иде отвън. То е материалната страна. При това налягане телата стават твърди. Човек трябва да се справи и с напрежението. То не иде отвън, а отвътре.
към беседата >>
Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара?
От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата. А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта. Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря.
Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара?
10 000 долара струват един наш милион.
към беседата >>
Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение – до разумното в света.
Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение – до разумното в света.
Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов. И ще се освободиш. И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение. Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане. Оживяването, това е напрежение.
към беседата >>
Налягането иде отвън.
Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене. Някои искат да си довършат работите. Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане.
Налягането иде отвън.
То е материалната страна. При това налягане телата стават твърди. Човек трябва да се справи и с напрежението. То не иде отвън, а отвътре. Има една сила, която действува към периферията.
към беседата >>
10 000 долара струват един наш милион.
А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта. Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря. Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара?
10 000 долара струват един наш милион.
към беседата >>
Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов.
Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение – до разумното в света.
Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов.
И ще се освободиш. И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение. Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане. Оживяването, това е напрежение. А пък възкресяването, това е Разумното, Божественото в човека.
към беседата >>
То е материалната страна.
Някои искат да си довършат работите. Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън.
То е материалната страна.
При това налягане телата стават твърди. Човек трябва да се справи и с напрежението. То не иде отвън, а отвътре. Има една сила, която действува към периферията.
към беседата >>
Мисленето спада към Божествения свят.
Мисленето спада към Божествения свят.
При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си. Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условията – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания.
към беседата >>
И ще се освободиш.
Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение – до разумното в света. Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов.
И ще се освободиш.
И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение. Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане. Оживяването, това е напрежение. А пък възкресяването, това е Разумното, Божественото в човека.
към беседата >>
При това налягане телата стават твърди.
Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън. То е материалната страна.
При това налягане телата стават твърди.
Човек трябва да се справи и с напрежението. То не иде отвън, а отвътре. Има една сила, която действува към периферията.
към беседата >>
При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си.
Мисленето спада към Божествения свят.
При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си.
Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условията – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно.
към беседата >>
И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение.
Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение – до разумното в света. Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов. И ще се освободиш.
И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение.
Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане. Оживяването, това е напрежение. А пък възкресяването, това е Разумното, Божественото в човека.
към беседата >>
Човек трябва да се справи и с напрежението.
Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън. То е материалната страна. При това налягане телата стават твърди.
Човек трябва да се справи и с напрежението.
То не иде отвън, а отвътре. Има една сила, която действува към периферията.
към беседата >>
Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности.
Мисленето спада към Божествения свят. При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си.
Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности.
Защото има едно робство на условията – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна.
към беседата >>
Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане.
Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение – до разумното в света. Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов. И ще се освободиш. И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение.
Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане.
Оживяването, това е напрежение. А пък възкресяването, това е Разумното, Божественото в човека.
към беседата >>
То не иде отвън, а отвътре.
Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън. То е материалната страна. При това налягане телата стават твърди. Човек трябва да се справи и с напрежението.
То не иде отвън, а отвътре.
Има една сила, която действува към периферията.
към беседата >>
Защото има едно робство на условията – то е физическото.
Мисленето спада към Божествения свят. При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си. Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности.
Защото има едно робство на условията – то е физическото.
А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна. И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
Оживяването, това е напрежение.
Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение – до разумното в света. Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов. И ще се освободиш. И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение. Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане.
Оживяването, това е напрежение.
А пък възкресяването, това е Разумното, Божественото в човека.
към беседата >>
Има една сила, която действува към периферията.
Налягането иде отвън. То е материалната страна. При това налягане телата стават твърди. Човек трябва да се справи и с напрежението. То не иде отвън, а отвътре.
Има една сила, която действува към периферията.
към беседата >>
А пък има едно робство на възможностите вътре.
Мисленето спада към Божествения свят. При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си. Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условията – то е физическото.
А пък има едно робство на възможностите вътре.
Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна. И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
А пък възкресяването, това е Разумното, Божественото в човека.
Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов. И ще се освободиш. И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение. Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане. Оживяването, това е напрежение.
А пък възкресяването, това е Разумното, Божественото в човека.
към беседата >>
A1 : A2 : A3 = B1 : B2 : B3
A1 : A2 : A3 = B1 : B2 : B3
към беседата >>
Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания.
Мисленето спада към Божествения свят. При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си. Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условията – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре.
Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания.
Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна. И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
Уравновеси ли човек външните условия и вътрешните възможности, ще възприеме Божественото, Което го ръководи в живота.
Уравновеси ли човек външните условия и вътрешните възможности, ще възприеме Божественото, Което го ръководи в живота.
Тогава животът има смисъл вече; ти работиш с Божественото в света.
към беседата >>
Тези три кръга представляват трите свята (1).
Тези три кръга представляват трите свята (1).
Налягането иде отвън, а пък напрежението иде отвътре. Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват. Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви никаква инициатива. Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението. Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението.
към беседата >>
Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно.
При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си. Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условията – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания.
Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно.
И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна. И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
Тогава животът има смисъл вече; ти работиш с Божественото в света.
Уравновеси ли човек външните условия и вътрешните възможности, ще възприеме Божественото, Което го ръководи в живота.
Тогава животът има смисъл вече; ти работиш с Божественото в света.
към беседата >>
Налягането иде отвън, а пък напрежението иде отвътре.
Тези три кръга представляват трите свята (1).
Налягането иде отвън, а пък напрежението иде отвътре.
Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват. Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви никаква инициатива. Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението. Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението.
към беседата >>
И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна.
Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условията – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно.
И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна.
И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
Сега да не отиваме по-далеч.
Сега да не отиваме по-далеч.
Мнозина страдате. Какво нещо е страданието? Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм.
към беседата >>
Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват.
Тези три кръга представляват трите свята (1). Налягането иде отвън, а пък напрежението иде отвътре.
Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват.
Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви никаква инициатива. Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението. Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението.
към беседата >>
И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни.
Защото има едно робство на условията – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна.
И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни.
към беседата >>
Мнозина страдате.
Сега да не отиваме по-далеч.
Мнозина страдате.
Какво нещо е страданието? Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си.
към беседата >>
Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви никаква инициатива.
Тези три кръга представляват трите свята (1). Налягането иде отвън, а пък напрежението иде отвътре. Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват.
Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви никаква инициатива.
Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението. Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението.
към беседата >>
Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане?
Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане?
Постъпката е вече налягане. Ти действуваш отвън. А пък чувството е напрежение отвътре. Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен.
към беседата >>
Какво нещо е страданието?
Сега да не отиваме по-далеч. Мнозина страдате.
Какво нещо е страданието?
Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си. Болестта прилича на много дребни частици.
към беседата >>
Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението.
Тези три кръга представляват трите свята (1). Налягането иде отвън, а пък напрежението иде отвътре. Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват. Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви никаква инициатива.
Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението.
Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението.
към беседата >>
Постъпката е вече налягане.
Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане?
Постъпката е вече налягане.
Ти действуваш отвън. А пък чувството е напрежение отвътре. Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо.
към беседата >>
Налягане ли е или напрежение?
Сега да не отиваме по-далеч. Мнозина страдате. Какво нещо е страданието?
Налягане ли е или напрежение?
Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си. Болестта прилича на много дребни частици. Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака.
към беседата >>
Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението.
Тези три кръга представляват трите свята (1). Налягането иде отвън, а пък напрежението иде отвътре. Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват. Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви никаква инициатива. Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението.
Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението.
към беседата >>
Ти действуваш отвън.
Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане? Постъпката е вече налягане.
Ти действуваш отвън.
А пък чувството е напрежение отвътре. Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо. Трябва да дойде в тебе разумното, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности.
към беседата >>
Някои имат кръвно налягане.
Сега да не отиваме по-далеч. Мнозина страдате. Какво нещо е страданието? Налягане ли е или напрежение?
Някои имат кръвно налягане.
Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си. Болестта прилича на много дребни частици. Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака. Но един умен човек ще събере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише.
към беседата >>
Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете.
Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете.
Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж? “ Ще разберете. Един инженер или архитект има един план. Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал. Този чертеж е само един план, приблизително е една скица, много проста скица за разбиране.
към беседата >>
А пък чувството е напрежение отвътре.
Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане? Постъпката е вече налягане. Ти действуваш отвън.
А пък чувството е напрежение отвътре.
Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо. Трябва да дойде в тебе разумното, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности.
към беседата >>
Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм.
Сега да не отиваме по-далеч. Мнозина страдате. Какво нещо е страданието? Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане.
Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм.
Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си. Болестта прилича на много дребни частици. Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака. Но един умен човек ще събере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж?
Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете.
Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж?
“ Ще разберете. Един инженер или архитект има един план. Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал. Този чертеж е само един план, приблизително е една скица, много проста скица за разбиране.
към беседата >>
Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата.
Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане? Постъпката е вече налягане. Ти действуваш отвън. А пък чувството е напрежение отвътре.
Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата.
Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо. Трябва да дойде в тебе разумното, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности.
към беседата >>
Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си.
Мнозина страдате. Какво нещо е страданието? Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм.
Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си.
Болестта прилича на много дребни частици. Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака. Но един умен човек ще събере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише.
към беседата >>
“ Ще разберете.
Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете. Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж?
“ Ще разберете.
Един инженер или архитект има един план. Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал. Този чертеж е само един план, приблизително е една скица, много проста скица за разбиране.
към беседата >>
Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен.
Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане? Постъпката е вече налягане. Ти действуваш отвън. А пък чувството е напрежение отвътре. Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата.
Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен.
Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо. Трябва да дойде в тебе разумното, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности.
към беседата >>
Болестта прилича на много дребни частици.
Какво нещо е страданието? Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си.
Болестта прилича на много дребни частици.
Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака. Но един умен човек ще събере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише.
към беседата >>
Един инженер или архитект има един план.
Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете. Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж? “ Ще разберете.
Един инженер или архитект има един план.
Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал. Този чертеж е само един план, приблизително е една скица, много проста скица за разбиране.
към беседата >>
Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо.
Постъпката е вече налягане. Ти действуваш отвън. А пък чувството е напрежение отвътре. Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен.
Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо.
Трябва да дойде в тебе разумното, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности.
към беседата >>
Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака.
Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си. Болестта прилича на много дребни частици.
Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака.
Но един умен човек ще събере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише.
към беседата >>
Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал.
Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете. Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж? “ Ще разберете. Един инженер или архитект има един план.
Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал.
Този чертеж е само един план, приблизително е една скица, много проста скица за разбиране.
към беседата >>
Трябва да дойде в тебе разумното, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности.
Ти действуваш отвън. А пък чувството е напрежение отвътре. Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо.
Трябва да дойде в тебе разумното, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности.
към беседата >>
Но един умен човек ще събере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише.
Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си. Болестта прилича на много дребни частици. Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака.
Но един умен човек ще събере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише.
към беседата >>
Този чертеж е само един план, приблизително е една скица, много проста скица за разбиране.
Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете. Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж? “ Ще разберете. Един инженер или архитект има един план. Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал.
Този чертеж е само един план, приблизително е една скица, много проста скица за разбиране.
към беседата >>
Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете живота си.
Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете живота си.
Не, вие сте вече в онзи свят. Вие сега не сте във физическия свят, вие се лъжете. Като ви говоря, не сте във физическия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във физическия свят. Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят. Вие се лъжете.
към беседата >>
Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от налягането и напрежението, ще ги съберете и ще направите разрушените форми.
Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от налягането и напрежението, ще ги съберете и ще направите разрушените форми.
Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание. Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета. Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета. Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година. Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи.
Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи.
Господ направил така света.“ Хубаво. Едно училище е направено. За кого е направено? За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете.
към беседата >>
Не, вие сте вече в онзи свят.
Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете живота си.
Не, вие сте вече в онзи свят.
Вие сега не сте във физическия свят, вие се лъжете. Като ви говоря, не сте във физическия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във физическия свят. Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят. Вие се лъжете.
към беседата >>
Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание.
Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от налягането и напрежението, ще ги съберете и ще направите разрушените форми.
Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание.
Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета. Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета. Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година. Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета? “ Не се възмущавайте от счупените шишета, които имате, но ги съберете на едно място и ги претопете.
към беседата >>
Господ направил така света.“ Хубаво.
Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи.
Господ направил така света.“ Хубаво.
Едно училище е направено. За кого е направено? За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Знанието в направянето на училището ли е?
към беседата >>
Вие сега не сте във физическия свят, вие се лъжете.
Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете живота си. Не, вие сте вече в онзи свят.
Вие сега не сте във физическия свят, вие се лъжете.
Като ви говоря, не сте във физическия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във физическия свят. Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят. Вие се лъжете.
към беседата >>
Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета.
Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от налягането и напрежението, ще ги съберете и ще направите разрушените форми. Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание.
Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета.
Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета. Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година. Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета? “ Не се възмущавайте от счупените шишета, които имате, но ги съберете на едно място и ги претопете.
към беседата >>
Едно училище е направено.
Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи. Господ направил така света.“ Хубаво.
Едно училище е направено.
За кого е направено? За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Знанието в направянето на училището ли е? Това са само условия.
към беседата >>
Като ви говоря, не сте във физическия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във физическия свят.
Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете живота си. Не, вие сте вече в онзи свят. Вие сега не сте във физическия свят, вие се лъжете.
Като ви говоря, не сте във физическия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във физическия свят.
Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят. Вие се лъжете.
към беседата >>
Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета.
Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от налягането и напрежението, ще ги съберете и ще направите разрушените форми. Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание. Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета.
Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета.
Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година. Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета? “ Не се възмущавайте от счупените шишета, които имате, но ги съберете на едно място и ги претопете.
към беседата >>
За кого е направено?
Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи. Господ направил така света.“ Хубаво. Едно училище е направено.
За кого е направено?
За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Знанието в направянето на училището ли е? Това са само условия. В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет.
към беседата >>
Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят.
Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете живота си. Не, вие сте вече в онзи свят. Вие сега не сте във физическия свят, вие се лъжете. Като ви говоря, не сте във физическия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във физическия свят.
Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят.
Вие се лъжете.
към беседата >>
Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година.
Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от налягането и напрежението, ще ги съберете и ще направите разрушените форми. Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание. Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета. Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета.
Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година.
Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета? “ Не се възмущавайте от счупените шишета, които имате, но ги съберете на едно място и ги претопете.
към беседата >>
За някои деца.
Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи. Господ направил така света.“ Хубаво. Едно училище е направено. За кого е направено?
За някои деца.
Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Знанието в направянето на училището ли е? Това са само условия. В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет. Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения.
към беседата >>
Вие се лъжете.
Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете живота си. Не, вие сте вече в онзи свят. Вие сега не сте във физическия свят, вие се лъжете. Като ви говоря, не сте във физическия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във физическия свят. Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят.
Вие се лъжете.
към беседата >>
Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета?
Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от налягането и напрежението, ще ги съберете и ще направите разрушените форми. Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание. Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета. Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета. Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година.
Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета?
“ Не се възмущавайте от счупените шишета, които имате, но ги съберете на едно място и ги претопете.
към беседата >>
Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете.
Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи. Господ направил така света.“ Хубаво. Едно училище е направено. За кого е направено? За някои деца.
Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете.
Знанието в направянето на училището ли е? Това са само условия. В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет. Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения.
към беседата >>
Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят.
Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят.
Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят. Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят. Това са максими. И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот. Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят.
към беседата >>
“ Не се възмущавайте от счупените шишета, които имате, но ги съберете на едно място и ги претопете.
Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание. Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета. Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета. Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година. Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета?
“ Не се възмущавайте от счупените шишета, които имате, но ги съберете на едно място и ги претопете.
към беседата >>
Знанието в направянето на училището ли е?
Господ направил така света.“ Хубаво. Едно училище е направено. За кого е направено? За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете.
Знанието в направянето на училището ли е?
Това са само условия. В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет. Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения.
към беседата >>
Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят.
Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят.
Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят.
Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят. Това са максими. И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот. Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят. Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят.
към беседата >>
Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил.
Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил.
Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих. Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите. И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи.
към беседата >>
Това са само условия.
Едно училище е направено. За кого е направено? За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Знанието в направянето на училището ли е?
Това са само условия.
В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет. Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения.
към беседата >>
Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят.
Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят. Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят.
Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят.
Това са максими. И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот. Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят. Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят. Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят.
към беседата >>
Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих.
Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил.
Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих.
Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите. И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива.
към беседата >>
В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет.
За кого е направено? За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Знанието в направянето на училището ли е? Това са само условия.
В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет.
Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения.
към беседата >>
Това са максими.
Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят. Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят. Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят.
Това са максими.
И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот. Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят. Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят. Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят.
към беседата >>
Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите.
Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил. Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих.
Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите.
И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива. Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо.
към беседата >>
Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения.
За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Знанието в направянето на училището ли е? Това са само условия. В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет.
Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения.
към беседата >>
И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот.
Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят. Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят. Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят. Това са максими.
И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот.
Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят. Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят. Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят.
към беседата >>
И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома.
Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил. Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих. Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите.
И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома.
И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива. Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо. Тя не е изгубила.
към беседата >>
Вие имате едно тяло.
Вие имате едно тяло.
Това е един университет. Вие сте влезли в този университет. Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори.
към беседата >>
Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят.
Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят. Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят. Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят. Това са максими. И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот.
Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят.
Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят. Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят.
към беседата >>
И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна.
Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил. Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих. Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите. И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома.
И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна.
А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива. Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо. Тя не е изгубила. Дните си минават, но пак ще се върнат.
към беседата >>
Това е един университет.
Вие имате едно тяло.
Това е един университет.
Вие сте влезли в този университет. Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет?
към беседата >>
Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят.
Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят. Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят. Това са максими. И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот. Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят.
Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят.
Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят.
към беседата >>
А пък сега и ти, и те са щастливи.
Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил. Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих. Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите. И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна.
А пък сега и ти, и те са щастливи.
Ти си щастлива. Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо. Тя не е изгубила. Дните си минават, но пак ще се върнат.
към беседата >>
Вие сте влезли в този университет.
Вие имате едно тяло. Това е един университет.
Вие сте влезли в този университет.
Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет? “, „Колко ти плащат?
към беседата >>
Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят.
Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят. Това са максими. И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот. Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят. Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят.
Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят.
към беседата >>
Ти си щастлива.
Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих. Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите. И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи.
Ти си щастлива.
Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо. Тя не е изгубила. Дните си минават, но пак ще се върнат.
към беседата >>
Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели.
Вие имате едно тяло. Това е един университет. Вие сте влезли в този университет.
Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели.
Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет? “, „Колко ти плащат? “, „Колко деца имаш?
към беседата >>
Аз обяснявам сега научно нещата.
Аз обяснявам сега научно нещата.
Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът. Това е криво разбиране. Това „така е направено“, това ще го оставите настрана. Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми.
към беседата >>
Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо.
Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите. И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива.
Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо.
Тя не е изгубила. Дните си минават, но пак ще се върнат.
към беседата >>
Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2).
Вие имате едно тяло. Това е един университет. Вие сте влезли в този университет. Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели.
Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2).
Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет? “, „Колко ти плащат? “, „Колко деца имаш? “ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси.
към беседата >>
Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът.
Аз обяснявам сега научно нещата.
Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът.
Това е криво разбиране. Това „така е направено“, това ще го оставите настрана. Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил?
към беседата >>
Тя не е изгубила.
И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива. Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо.
Тя не е изгубила.
Дните си минават, но пак ще се върнат.
към беседата >>
Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори.
Вие имате едно тяло. Това е един университет. Вие сте влезли в този университет. Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2).
Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори.
Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет? “, „Колко ти плащат? “, „Колко деца имаш? “ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света?
към беседата >>
Това е криво разбиране.
Аз обяснявам сега научно нещата. Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът.
Това е криво разбиране.
Това „така е направено“, това ще го оставите настрана. Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това?
към беседата >>
Дните си минават, но пак ще се върнат.
И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива. Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо. Тя не е изгубила.
Дните си минават, но пак ще се върнат.
към беседата >>
Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет?
Това е един университет. Вие сте влезли в този университет. Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори.
Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет?
“, „Колко ти плащат? “, „Колко деца имаш? “ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света? “ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета?
към беседата >>
Това „така е направено“, това ще го оставите настрана.
Аз обяснявам сега научно нещата. Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът. Това е криво разбиране.
Това „така е направено“, това ще го оставите настрана.
Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш.
към беседата >>
Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандидати, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандидатите и че и вие не сте си причинили страдания.
Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандидати, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандидатите и че и вие не сте си причинили страдания.
Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи. Отлични писма се пишат. При женитбата после се пишат други писма. Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно.
към беседата >>
“, „Колко ти плащат?
Вие сте влезли в този университет. Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет?
“, „Колко ти плащат?
“, „Колко деца имаш? “ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света? “ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета? “ Този въпрос „Кой направи света?
към беседата >>
Какво ще направите сега?
Аз обяснявам сега научно нещата. Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът. Това е криво разбиране. Това „така е направено“, това ще го оставите настрана.
Какво ще направите сега?
Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“.
към беседата >>
Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи.
Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандидати, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандидатите и че и вие не сте си причинили страдания.
Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи.
Отлични писма се пишат. При женитбата после се пишат други писма. Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно.
към беседата >>
“, „Колко деца имаш?
Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет? “, „Колко ти плащат?
“, „Колко деца имаш?
“ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света? “ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета? “ Този въпрос „Кой направи света? “ не е толкоз умен въпрос.
към беседата >>
Какво сте правили досега, кажете ми.
Аз обяснявам сега научно нещата. Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът. Това е криво разбиране. Това „така е направено“, това ще го оставите настрана. Какво ще направите сега?
Какво сте правили досега, кажете ми.
Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане.
към беседата >>
Отлични писма се пишат.
Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандидати, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандидатите и че и вие не сте си причинили страдания. Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи.
Отлични писма се пишат.
При женитбата после се пишат други писма. Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша.
към беседата >>
“ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси.
Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет? “, „Колко ти плащат? “, „Колко деца имаш?
“ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси.
Например пита някой: „Кой направи света? “ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета? “ Този въпрос „Кой направи света? “ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание?
към беседата >>
Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил?
Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът. Това е криво разбиране. Това „така е направено“, това ще го оставите настрана. Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми.
Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил?
Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“.
към беседата >>
При женитбата после се пишат други писма.
Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандидати, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандидатите и че и вие не сте си причинили страдания. Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи. Отлични писма се пишат.
При женитбата после се пишат други писма.
Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката.
към беседата >>
Например пита някой: „Кой направи света?
Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет? “, „Колко ти плащат? “, „Колко деца имаш? “ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси.
Например пита някой: „Кой направи света?
“ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета? “ Този въпрос „Кой направи света? “ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание? Кой ангажира тия професори тук?
към беседата >>
Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това?
Това е криво разбиране. Това „така е направено“, това ще го оставите настрана. Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил?
Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това?
Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш?
към беседата >>
Най-първо се пишат червени писма.
Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандидати, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандидатите и че и вие не сте си причинили страдания. Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи. Отлични писма се пишат. При женитбата после се пишат други писма.
Най-първо се пишат червени писма.
Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си.
към беседата >>
“ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета?
Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет? “, „Колко ти плащат? “, „Колко деца имаш? “ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света?
“ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета?
“ Този въпрос „Кой направи света? “ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание? Кой ангажира тия професори тук? “ И това не е важно.
към беседата >>
Няма какво да я блъскаш.
Това „така е направено“, това ще го оставите настрана. Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това?
Няма какво да я блъскаш.
Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне?
към беседата >>
Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно.
Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандидати, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандидатите и че и вие не сте си причинили страдания. Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи. Отлични писма се пишат. При женитбата после се пишат други писма. Най-първо се пишат червени писма.
Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно.
Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си. И ценно ще бъде това писмо.
към беседата >>
“ Този въпрос „Кой направи света?
“, „Колко ти плащат? “, „Колко деца имаш? “ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света? “ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета?
“ Този въпрос „Кой направи света?
“ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание? Кой ангажира тия професори тук? “ И това не е важно. Важно е онова, което се учи и се прилага.
към беседата >>
Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“.
Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш.
Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“.
Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си?
към беседата >>
Сега всички писма са с черно.
Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи. Отлични писма се пишат. При женитбата после се пишат други писма. Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно.
Сега всички писма са с черно.
Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си. И ценно ще бъде това писмо. В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете.
към беседата >>
“ не е толкоз умен въпрос.
“, „Колко деца имаш? “ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света? “ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета? “ Този въпрос „Кой направи света?
“ не е толкоз умен въпрос.
Някой пита: „Кой направи това здание? Кой ангажира тия професори тук? “ И това не е важно. Важно е онова, което се учи и се прилага. Важен е в сегашния момент животът, който ние учим, който ние изучаваме в този университет – в себе си.
към беседата >>
Светлината има блясък, блъскане.
Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“.
Светлината има блясък, блъскане.
„Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“.
към беседата >>
Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша.
Отлични писма се пишат. При женитбата после се пишат други писма. Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно.
Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша.
Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си. И ценно ще бъде това писмо. В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете. Всичко това има смисъл.
към беседата >>
Някой пита: „Кой направи това здание?
“ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света? “ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета? “ Този въпрос „Кой направи света? “ не е толкоз умен въпрос.
Някой пита: „Кой направи това здание?
Кой ангажира тия професори тук? “ И това не е важно. Важно е онова, което се учи и се прилага. Важен е в сегашния момент животът, който ние учим, който ние изучаваме в този университет – в себе си.
към беседата >>
„Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“.
Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане.
„Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“.
Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“. Това не е наука.
към беседата >>
Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката.
При женитбата после се пишат други писма. Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша.
Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката.
Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си. И ценно ще бъде това писмо. В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете. Всичко това има смисъл.
към беседата >>
Кой ангажира тия професори тук?
Например пита някой: „Кой направи света? “ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета? “ Този въпрос „Кой направи света? “ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание?
Кой ангажира тия професори тук?
“ И това не е важно. Важно е онова, което се учи и се прилага. Важен е в сегашния момент животът, който ние учим, който ние изучаваме в този университет – в себе си.
към беседата >>
Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш?
Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“.
Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш?
Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“. Това не е наука. Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане.
към беседата >>
Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си.
Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката.
Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си.
И ценно ще бъде това писмо. В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете. Всичко това има смисъл.
към беседата >>
“ И това не е важно.
“ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета? “ Този въпрос „Кой направи света? “ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание? Кой ангажира тия професори тук?
“ И това не е важно.
Важно е онова, което се учи и се прилага. Важен е в сегашния момент животът, който ние учим, който ние изучаваме в този университет – в себе си.
към беседата >>
Какво ще израсне?
Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш?
Какво ще израсне?
Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“. Това не е наука. Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане. Ще разбереш какво нещо е напрежение вътре и какво нещо е мисълта.
към беседата >>
И ценно ще бъде това писмо.
Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си.
И ценно ще бъде това писмо.
В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете. Всичко това има смисъл.
към беседата >>
Важно е онова, което се учи и се прилага.
“ Този въпрос „Кой направи света? “ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание? Кой ангажира тия професори тук? “ И това не е важно.
Важно е онова, което се учи и се прилага.
Важен е в сегашния момент животът, който ние учим, който ние изучаваме в този университет – в себе си.
към беседата >>
Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си?
Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне?
Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си?
Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“. Това не е наука. Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане. Ще разбереш какво нещо е напрежение вътре и какво нещо е мисълта.
към беседата >>
В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете.
Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си. И ценно ще бъде това писмо.
В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете.
Всичко това има смисъл.
към беседата >>
Важен е в сегашния момент животът, който ние учим, който ние изучаваме в този университет – в себе си.
“ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание? Кой ангажира тия професори тук? “ И това не е важно. Важно е онова, което се учи и се прилага.
Важен е в сегашния момент животът, който ние учим, който ние изучаваме в този университет – в себе си.
към беседата >>
Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“.
Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си?
Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“.
Това не е наука. Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане. Ще разбереш какво нещо е напрежение вътре и какво нещо е мисълта.
към беседата >>
Всичко това има смисъл.
Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си. И ценно ще бъде това писмо. В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете.
Всичко това има смисъл.
към беседата >>
Професорите идат и преподават.
Професорите идат и преподават.
На някои професори не разбираш езика. Някои професори преподават по френски. Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език.
към беседата >>
Това не е наука.
„Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“.
Това не е наука.
Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане. Ще разбереш какво нещо е напрежение вътре и какво нещо е мисълта.
към беседата >>
Вие казвате: „С какви работи ще се занимаваме!
Вие казвате: „С какви работи ще се занимаваме!
“ Че се е влюбил някой, това за мене е наука. Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика. Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът. И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко.
към беседата >>
На някои професори не разбираш езика.
Професорите идат и преподават.
На някои професори не разбираш езика.
Някои професори преподават по френски. Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле.
към беседата >>
Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане.
Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“. Това не е наука.
Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане.
Ще разбереш какво нещо е напрежение вътре и какво нещо е мисълта.
към беседата >>
“ Че се е влюбил някой, това за мене е наука.
Вие казвате: „С какви работи ще се занимаваме!
“ Че се е влюбил някой, това за мене е наука.
Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика. Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът. И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко. И трябва да черпим от Слънцето топлина.
към беседата >>
Някои професори преподават по френски.
Професорите идат и преподават. На някои професори не разбираш езика.
Някои професори преподават по френски.
Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле. Колко езици има, колко наречия на Земята?
към беседата >>
Ще разбереш какво нещо е напрежение вътре и какво нещо е мисълта.
Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“. Това не е наука. Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане.
Ще разбереш какво нещо е напрежение вътре и какво нещо е мисълта.
към беседата >>
Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика.
Вие казвате: „С какви работи ще се занимаваме! “ Че се е влюбил някой, това за мене е наука.
Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика.
Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът. И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко. И трябва да черпим от Слънцето топлина. Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога.
към беседата >>
Някой ти преподава на духовен език.
Професорите идат и преподават. На някои професори не разбираш езика. Някои професори преподават по френски.
Някой ти преподава на духовен език.
Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле. Колко езици има, колко наречия на Земята? Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи.
към беседата >>
Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре.
Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре.
Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си. Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее. Това не влиза в програмата на университета. Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне.
към беседата >>
Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света.
Вие казвате: „С какви работи ще се занимаваме! “ Че се е влюбил някой, това за мене е наука. Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика.
Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света.
Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът. И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко. И трябва да черпим от Слънцето топлина. Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език.
Професорите идат и преподават. На някои професори не разбираш езика. Някои професори преподават по френски. Някой ти преподава на духовен език.
Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език.
Материалният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле. Колко езици има, колко наречия на Земята? Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи. Вие сте дошли тук да учите.
към беседата >>
Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си.
Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре.
Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си.
Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее. Това не влиза в програмата на университета. Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи!
към беседата >>
Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът.
Вие казвате: „С какви работи ще се занимаваме! “ Че се е влюбил някой, това за мене е наука. Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика. Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света.
Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът.
И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко. И трябва да черпим от Слънцето топлина. Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога.
към беседата >>
Материалният живот си има материален език.
Професорите идат и преподават. На някои професори не разбираш езика. Някои професори преподават по френски. Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език.
Материалният живот си има материален език.
Материалните езици са на физическото поле. Колко езици има, колко наречия на Земята? Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи. Вие сте дошли тук да учите.
към беседата >>
Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее.
Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре. Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си.
Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее.
Това не влиза в програмата на университета. Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи! “ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства.
към беседата >>
И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко.
Вие казвате: „С какви работи ще се занимаваме! “ Че се е влюбил някой, това за мене е наука. Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика. Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът.
И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко.
И трябва да черпим от Слънцето топлина. Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога.
към беседата >>
Материалните езици са на физическото поле.
На някои професори не разбираш езика. Някои професори преподават по френски. Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език.
Материалните езици са на физическото поле.
Колко езици има, колко наречия на Земята? Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи. Вие сте дошли тук да учите.
към беседата >>
Това не влиза в програмата на университета.
Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре. Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си. Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее.
Това не влиза в програмата на университета.
Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи! “ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства. Всички вие се учите, да имате удобства.
към беседата >>
И трябва да черпим от Слънцето топлина.
“ Че се е влюбил някой, това за мене е наука. Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика. Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът. И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко.
И трябва да черпим от Слънцето топлина.
Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога.
към беседата >>
Колко езици има, колко наречия на Земята?
Някои професори преподават по френски. Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле.
Колко езици има, колко наречия на Земята?
Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи. Вие сте дошли тук да учите.
към беседата >>
Вие ще оставите това знание настрани.
Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре. Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си. Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее. Това не влиза в програмата на университета.
Вие ще оставите това знание настрани.
Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи! “ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства. Всички вие се учите, да имате удобства. Изхвърлете вашите удобства.
към беседата >>
Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога.
Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика. Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът. И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко. И трябва да черпим от Слънцето топлина.
Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога.
към беседата >>
Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи.
Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле. Колко езици има, колко наречия на Земята?
Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи.
Вие сте дошли тук да учите.
към беседата >>
Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне.
Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре. Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си. Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее. Това не влиза в програмата на университета. Вие ще оставите това знание настрани.
Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне.
Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи! “ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства. Всички вие се учите, да имате удобства. Изхвърлете вашите удобства.
към беседата >>
Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите.
Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите.
По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен. И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава. За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание. Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането.
към беседата >>
Вие сте дошли тук да учите.
Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле. Колко езици има, колко наречия на Земята? Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи.
Вие сте дошли тук да учите.
към беседата >>
Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи!
Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си. Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее. Това не влиза в програмата на университета. Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне.
Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи!
“ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства. Всички вие се учите, да имате удобства. Изхвърлете вашите удобства.
към беседата >>
По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен.
Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите.
По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен.
И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава. За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание. Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение.
към беседата >>
На чертежа има означено A1, A2, A3.
На чертежа има означено A1, A2, A3.
Какво означава A3? Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът. Ще обясниш материалния свят. Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата. Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре.
към беседата >>
“ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства.
Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее. Това не влиза в програмата на университета. Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи!
“ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства.
Всички вие се учите, да имате удобства. Изхвърлете вашите удобства.
към беседата >>
И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава.
Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен.
И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава.
За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание. Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът.
към беседата >>
Какво означава A3?
На чертежа има означено A1, A2, A3.
Какво означава A3?
Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът. Ще обясниш материалния свят. Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата. Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре. А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението.
към беседата >>
Всички вие се учите, да имате удобства.
Това не влиза в програмата на университета. Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи! “ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства.
Всички вие се учите, да имате удобства.
Изхвърлете вашите удобства.
към беседата >>
За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание.
Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен. И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава.
За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание.
Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът. С разумното трябва да разберем смисъла.
към беседата >>
Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът.
На чертежа има означено A1, A2, A3. Какво означава A3?
Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът.
Ще обясниш материалния свят. Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата. Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре. А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението.
към беседата >>
Изхвърлете вашите удобства.
Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи! “ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства. Всички вие се учите, да имате удобства.
Изхвърлете вашите удобства.
към беседата >>
Може би един ден ще разберете закона на налягането.
Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен. И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава. За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание.
Може би един ден ще разберете закона на налягането.
Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът. С разумното трябва да разберем смисъла. И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“.
към беседата >>
Ще обясниш материалния свят.
На чертежа има означено A1, A2, A3. Какво означава A3? Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът.
Ще обясниш материалния свят.
Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата. Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре. А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението.
към беседата >>
Вие никога няма да имате удобства в света, ако не привлечете разумното в активност.
Вие никога няма да имате удобства в света, ако не привлечете разумното в активност.
Удобството в света произтича от налягането, напрежението и от разумността в света, които действуват едновременно. Ако напрежението, налягането и разумността, която ги обуславя, действуват едновременно, ще създадат удобствата. Ако налягането се подчини на напрежението и напрежението се уравновеси с налягането, тогава разумността е вътре, която ще причини удобствата, ще ви ги създаде. Това е Божественото в нас.
към беседата >>
Защото изстудяването е закон на налягането.
Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен. И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава. За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание. Може би един ден ще разберете закона на налягането.
Защото изстудяването е закон на налягането.
Стоплюването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът. С разумното трябва да разберем смисъла. И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“. Три неща трябва да разберете: налягането, напрежението и разумното живеене.
към беседата >>
Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата.
На чертежа има означено A1, A2, A3. Какво означава A3? Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът. Ще обясниш материалния свят.
Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата.
Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре. А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението.
към беседата >>
Удобството в света произтича от налягането, напрежението и от разумността в света, които действуват едновременно.
Вие никога няма да имате удобства в света, ако не привлечете разумното в активност.
Удобството в света произтича от налягането, напрежението и от разумността в света, които действуват едновременно.
Ако напрежението, налягането и разумността, която ги обуславя, действуват едновременно, ще създадат удобствата. Ако налягането се подчини на напрежението и напрежението се уравновеси с налягането, тогава разумността е вътре, която ще причини удобствата, ще ви ги създаде. Това е Божественото в нас.
към беседата >>
Стоплюването отвътре е напрежение.
По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен. И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава. За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание. Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането.
Стоплюването отвътре е напрежение.
Но в това не е смисълът. С разумното трябва да разберем смисъла. И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“. Три неща трябва да разберете: налягането, напрежението и разумното живеене.
към беседата >>
Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре.
На чертежа има означено A1, A2, A3. Какво означава A3? Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът. Ще обясниш материалния свят. Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата.
Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре.
А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението.
към беседата >>
Ако напрежението, налягането и разумността, която ги обуславя, действуват едновременно, ще създадат удобствата.
Вие никога няма да имате удобства в света, ако не привлечете разумното в активност. Удобството в света произтича от налягането, напрежението и от разумността в света, които действуват едновременно.
Ако напрежението, налягането и разумността, която ги обуславя, действуват едновременно, ще създадат удобствата.
Ако налягането се подчини на напрежението и напрежението се уравновеси с налягането, тогава разумността е вътре, която ще причини удобствата, ще ви ги създаде. Това е Божественото в нас.
към беседата >>
Но в това не е смисълът.
И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава. За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание. Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение.
Но в това не е смисълът.
С разумното трябва да разберем смисъла. И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“. Три неща трябва да разберете: налягането, напрежението и разумното живеене.
към беседата >>
А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението.
Какво означава A3? Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът. Ще обясниш материалния свят. Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата. Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре.
А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението.
към беседата >>
Ако налягането се подчини на напрежението и напрежението се уравновеси с налягането, тогава разумността е вътре, която ще причини удобствата, ще ви ги създаде.
Вие никога няма да имате удобства в света, ако не привлечете разумното в активност. Удобството в света произтича от налягането, напрежението и от разумността в света, които действуват едновременно. Ако напрежението, налягането и разумността, която ги обуславя, действуват едновременно, ще създадат удобствата.
Ако налягането се подчини на напрежението и напрежението се уравновеси с налягането, тогава разумността е вътре, която ще причини удобствата, ще ви ги създаде.
Това е Божественото в нас.
към беседата >>
С разумното трябва да разберем смисъла.
За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание. Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът.
С разумното трябва да разберем смисъла.
И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“. Три неща трябва да разберете: налягането, напрежението и разумното живеене.
към беседата >>
Сега вие сте неразположени духом.
Сега вие сте неразположени духом.
На какво се дължи вашето неразположение? Научно говоря сега. Някой казва: някой си дух казал така. Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор?
към беседата >>
Това е Божественото в нас.
Вие никога няма да имате удобства в света, ако не привлечете разумното в активност. Удобството в света произтича от налягането, напрежението и от разумността в света, които действуват едновременно. Ако напрежението, налягането и разумността, която ги обуславя, действуват едновременно, ще създадат удобствата. Ако налягането се подчини на напрежението и напрежението се уравновеси с налягането, тогава разумността е вътре, която ще причини удобствата, ще ви ги създаде.
Това е Божественото в нас.
към беседата >>
И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“.
Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът. С разумното трябва да разберем смисъла.
И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“.
Три неща трябва да разберете: налягането, напрежението и разумното живеене.
към беседата >>
На какво се дължи вашето неразположение?
Сега вие сте неразположени духом.
На какво се дължи вашето неразположение?
Научно говоря сега. Някой казва: някой си дух казал така. Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил.
към беседата >>
Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му.
Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му.
Що е изпълнение на Волята Божия? Най-първо, вие сте длъжни да учите. Да учите, знаете ли как? Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до?
към беседата >>
Три неща трябва да разберете: налягането, напрежението и разумното живеене.
Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът. С разумното трябва да разберем смисъла. И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“.
Три неща трябва да разберете: налягането, напрежението и разумното живеене.
към беседата >>
Научно говоря сега.
Сега вие сте неразположени духом. На какво се дължи вашето неразположение?
Научно говоря сега.
Някой казва: някой си дух казал така. Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори.
към беседата >>
Що е изпълнение на Волята Божия?
Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му.
Що е изпълнение на Волята Божия?
Най-първо, вие сте длъжни да учите. Да учите, знаете ли как? Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право.
към беседата >>
Да изпеем тогаз: „Налягане, напрежение, постижение“.
Да изпеем тогаз: „Налягане, напрежение, постижение“.
Напрежението е до, движението е ре, постижението е ми, добиването е фа, цъфтенето е сол, развитието е ла, добруването е си. И така, имаме: напрежение, движение, постижение, добиване, цъфтене, развиване и добруване.
към беседата >>
Някой казва: някой си дух казал така.
Сега вие сте неразположени духом. На какво се дължи вашето неразположение? Научно говоря сега.
Някой казва: някой си дух казал така.
Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи?
към беседата >>
Най-първо, вие сте длъжни да учите.
Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му. Що е изпълнение на Волята Божия?
Най-първо, вие сте длъжни да учите.
Да учите, знаете ли как? Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право. Защо е право?
към беседата >>
Напрежението е до, движението е ре, постижението е ми, добиването е фа, цъфтенето е сол, развитието е ла, добруването е си.
Да изпеем тогаз: „Налягане, напрежение, постижение“.
Напрежението е до, движението е ре, постижението е ми, добиването е фа, цъфтенето е сол, развитието е ла, добруването е си.
И така, имаме: напрежение, движение, постижение, добиване, цъфтене, развиване и добруване.
към беседата >>
Или някой професор казал нещо.
Сега вие сте неразположени духом. На какво се дължи вашето неразположение? Научно говоря сега. Някой казва: някой си дух казал така.
Или някой професор казал нещо.
В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви.
към беседата >>
Да учите, знаете ли как?
Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му. Що е изпълнение на Волята Божия? Най-първо, вие сте длъжни да учите.
Да учите, знаете ли как?
Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право. Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение.
към беседата >>
И така, имаме: напрежение, движение, постижение, добиване, цъфтене, развиване и добруване.
Да изпеем тогаз: „Налягане, напрежение, постижение“. Напрежението е до, движението е ре, постижението е ми, добиването е фа, цъфтенето е сол, развитието е ла, добруването е си.
И така, имаме: напрежение, движение, постижение, добиване, цъфтене, развиване и добруване.
към беседата >>
В какво седи авторитетът на някой професор?
Сега вие сте неразположени духом. На какво се дължи вашето неразположение? Научно говоря сега. Някой казва: някой си дух казал така. Или някой професор казал нещо.
В какво седи авторитетът на някой професор?
Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А.
към беседата >>
Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш?
Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му. Що е изпълнение на Волята Божия? Най-първо, вие сте длъжни да учите. Да учите, знаете ли как?
Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш?
(Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право. Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън.
към беседата >>
Човек трябва да се освободи от много робски мисли, които има.
Човек трябва да се освободи от много робски мисли, които има.
Сега страдате от налягането и напрежението – безпокойствие отвън и безпокойствие отвътре.
към беседата >>
Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил.
На какво се дължи вашето неразположение? Научно говоря сега. Някой казва: някой си дух казал така. Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор?
Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил.
Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О.
към беседата >>
(Учителят изпя „до“.) Право ли е това до?
Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му. Що е изпълнение на Волята Божия? Най-първо, вие сте длъжни да учите. Да учите, знаете ли как? Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш?
(Учителят изпя „до“.) Право ли е това до?
За мене е право. Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането?
към беседата >>
Сега страдате от налягането и напрежението – безпокойствие отвън и безпокойствие отвътре.
Човек трябва да се освободи от много робски мисли, които има.
Сега страдате от налягането и напрежението – безпокойствие отвън и безпокойствие отвътре.
към беседата >>
Щом е свършил, сега професорът ще говори.
Научно говоря сега. Някой казва: някой си дух казал така. Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил.
Щом е свършил, сега професорът ще говори.
Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката.
към беседата >>
За мене е право.
Що е изпълнение на Волята Божия? Най-първо, вие сте длъжни да учите. Да учите, знаете ли как? Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до?
За мене е право.
Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането? Коя нота иде в налягането?
към беседата >>
Изпейте „Мога да кажа“.
Изпейте „Мога да кажа“.
(Изпяхме.) В тази песен и трите са прокарани: налягането, напрежението и разумността. Тя е създадена според тая реакция, която имахме сега. Тя е създадена по закона на налягането, напрежението и разумността. Още веднъж я изпейте.
към беседата >>
Какво трябва да ви разправи?
Някой казва: някой си дух казал така. Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори.
Какво трябва да ви разправи?
Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат.
към беседата >>
Защо е право?
Най-първо, вие сте длъжни да учите. Да учите, знаете ли как? Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право.
Защо е право?
Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането? Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно.
към беседата >>
(Изпяхме.) В тази песен и трите са прокарани: налягането, напрежението и разумността.
Изпейте „Мога да кажа“.
(Изпяхме.) В тази песен и трите са прокарани: налягането, напрежението и разумността.
Тя е създадена според тая реакция, която имахме сега. Тя е създадена по закона на налягането, напрежението и разумността. Още веднъж я изпейте.
към беседата >>
Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви.
Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи?
Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви.
В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил.
към беседата >>
Понеже основният тон на музиката е напрежение.
Да учите, знаете ли как? Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право. Защо е право?
Понеже основният тон на музиката е напрежение.
Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането? Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно. Казвате една дума.
към беседата >>
Тя е създадена според тая реакция, която имахме сега.
Изпейте „Мога да кажа“. (Изпяхме.) В тази песен и трите са прокарани: налягането, напрежението и разумността.
Тя е създадена според тая реакция, която имахме сега.
Тя е създадена по закона на налягането, напрежението и разумността. Още веднъж я изпейте.
към беседата >>
В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А.
В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви.
В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А.
А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О.
към беседата >>
Сега ми трябва едно налягане отвън.
Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право. Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение.
Сега ми трябва едно налягане отвън.
Кое е налягането? Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно. Казвате една дума. Една дума – това е нота.
към беседата >>
Тя е създадена по закона на налягането, напрежението и разумността.
Изпейте „Мога да кажа“. (Изпяхме.) В тази песен и трите са прокарани: налягането, напрежението и разумността. Тя е създадена според тая реакция, която имахме сега.
Тя е създадена по закона на налягането, напрежението и разумността.
Още веднъж я изпейте.
към беседата >>
А някои започват с откриването на О.
Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А.
А някои започват с откриването на О.
Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато.
към беседата >>
Кое е налягането?
(Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право. Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън.
Кое е налягането?
Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно. Казвате една дума. Една дума – това е нота. Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво.
към беседата >>
Още веднъж я изпейте.
Изпейте „Мога да кажа“. (Изпяхме.) В тази песен и трите са прокарани: налягането, напрежението и разумността. Тя е създадена според тая реакция, която имахме сега. Тя е създадена по закона на налягането, напрежението и разумността.
Още веднъж я изпейте.
към беседата >>
Сега да оставим азбуката.
Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О.
Сега да оставим азбуката.
Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение.
към беседата >>
Коя нота иде в налягането?
За мене е право. Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането?
Коя нота иде в налягането?
Да допуснем сега, че вие сте взели невярно. Казвате една дума. Една дума – това е нота. Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво.
към беседата >>
Сега: учение, Божествено учение.
Сега: учение, Божествено учение.
Трябва да учим. Старите трябва да се подмладят, младите да не остаряват, глупавите да поумнеят, а пък умните да не се обезсърчават и да не престават да работят, да помагат.
към беседата >>
Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат.
Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката.
Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат.
Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо.
към беседата >>
Да допуснем сега, че вие сте взели невярно.
Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането? Коя нота иде в налягането?
Да допуснем сега, че вие сте взели невярно.
Казвате една дума. Една дума – това е нота. Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво.
към беседата >>
Трябва да учим.
Сега: учение, Божествено учение.
Трябва да учим.
Старите трябва да се подмладят, младите да не остаряват, глупавите да поумнеят, а пък умните да не се обезсърчават и да не престават да работят, да помагат.
към беседата >>
Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил.
Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат.
Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил.
Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо. После иде И – посоката, по която става движението.
към беседата >>
Казвате една дума.
Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането? Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно.
Казвате една дума.
Една дума – това е нота. Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво.
към беседата >>
Старите трябва да се подмладят, младите да не остаряват, глупавите да поумнеят, а пък умните да не се обезсърчават и да не престават да работят, да помагат.
Сега: учение, Божествено учение. Трябва да учим.
Старите трябва да се подмладят, младите да не остаряват, глупавите да поумнеят, а пък умните да не се обезсърчават и да не престават да работят, да помагат.
към беседата >>
Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О.
В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил.
Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О.
После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо. После иде И – посоката, по която става движението. После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство.
към беседата >>
Една дума – това е нота.
Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането? Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно. Казвате една дума.
Една дума – това е нота.
Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво.
към беседата >>
После иде А, което е напрегнато.
А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О.
После иде А, което е напрегнато.
А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо. После иде И – посоката, по която става движението. После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство. Това е разширение.
към беседата >>
Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво.
Кое е налягането? Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно. Казвате една дума. Една дума – това е нота.
Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво.
към беседата >>
А търси посоката на движение.
Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато.
А търси посоката на движение.
То иска да сложи някъде нещо. После иде И – посоката, по която става движението. После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство. Това е разширение. И после, трябва да се освободиш от тази тежест.
към беседата >>
Да кажем, че вие казвате някому: „Вие не сте много сведующ върху този научен въпрос.“ Право ли сте казали?
Да кажем, че вие казвате някому: „Вие не сте много сведующ върху този научен въпрос.“ Право ли сте казали?
Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука. Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ. Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо? Запалваме една лоена свещ. Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние.
към беседата >>
То иска да сложи някъде нещо.
Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение.
То иска да сложи някъде нещо.
После иде И – посоката, по която става движението. После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство. Това е разширение. И после, трябва да се освободиш от тази тежест.
към беседата >>
Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука.
Да кажем, че вие казвате някому: „Вие не сте много сведующ върху този научен въпрос.“ Право ли сте казали?
Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука.
Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ. Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо? Запалваме една лоена свещ. Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние. Цялата свещ в течно състояние ли е?
към беседата >>
После иде И – посоката, по която става движението.
Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо.
После иде И – посоката, по която става движението.
После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство. Това е разширение. И после, трябва да се освободиш от тази тежест.
към беседата >>
Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ.
Да кажем, че вие казвате някому: „Вие не сте много сведующ върху този научен въпрос.“ Право ли сте казали? Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука.
Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ.
Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо? Запалваме една лоена свещ. Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние. Цялата свещ в течно състояние ли е?
към беседата >>
После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство.
Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо. После иде И – посоката, по която става движението.
После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство.
Това е разширение. И после, трябва да се освободиш от тази тежест.
към беседата >>
Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо?
Да кажем, че вие казвате някому: „Вие не сте много сведующ върху този научен въпрос.“ Право ли сте казали? Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука. Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ.
Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо?
Запалваме една лоена свещ. Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние. Цялата свещ в течно състояние ли е?
към беседата >>
Това е разширение.
После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо. После иде И – посоката, по която става движението. После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство.
Това е разширение.
И после, трябва да се освободиш от тази тежест.
към беседата >>
Запалваме една лоена свещ.
Да кажем, че вие казвате някому: „Вие не сте много сведующ върху този научен въпрос.“ Право ли сте казали? Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука. Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ. Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо?
Запалваме една лоена свещ.
Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние. Цялата свещ в течно състояние ли е?
към беседата >>
И после, трябва да се освободиш от тази тежест.
А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо. После иде И – посоката, по която става движението. После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство. Това е разширение.
И после, трябва да се освободиш от тази тежест.
към беседата >>
Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние.
Да кажем, че вие казвате някому: „Вие не сте много сведующ върху този научен въпрос.“ Право ли сте казали? Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука. Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ. Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо? Запалваме една лоена свещ.
Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние.
Цялата свещ в течно състояние ли е?
към беседата >>
Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света.
Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света.
Голяма мъчнотия е това. Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии. При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата.
към беседата >>
Цялата свещ в течно състояние ли е?
Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука. Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ. Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо? Запалваме една лоена свещ. Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние.
Цялата свещ в течно състояние ли е?
към беседата >>
Голяма мъчнотия е това.
Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света.
Голяма мъчнотия е това.
Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии. При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение.
към беседата >>
Те са малки разсъждения, само за изяснение.
Те са малки разсъждения, само за изяснение.
Аз не искам да опровергая някоя теория. Аз искам мисленето да е правилно. За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука. Ние искаме свобода в живота. Как ще я добием?
към беседата >>
Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии.
Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света. Голяма мъчнотия е това.
Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии.
При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре.
към беседата >>
Аз не искам да опровергая някоя теория.
Те са малки разсъждения, само за изяснение.
Аз не искам да опровергая някоя теория.
Аз искам мисленето да е правилно. За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука. Ние искаме свобода в живота. Как ще я добием? За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.
към беседата >>
При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите.
Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света. Голяма мъчнотия е това. Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии.
При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите.
Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре. Обща стрелба.
към беседата >>
Аз искам мисленето да е правилно.
Те са малки разсъждения, само за изяснение. Аз не искам да опровергая някоя теория.
Аз искам мисленето да е правилно.
За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука. Ние искаме свобода в живота. Как ще я добием? За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.
към беседата >>
Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата.
Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света. Голяма мъчнотия е това. Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии. При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите.
Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата.
Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре. Обща стрелба. И ти трябва да минеш тази зона.
към беседата >>
За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука.
Те са малки разсъждения, само за изяснение. Аз не искам да опровергая някоя теория. Аз искам мисленето да е правилно.
За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука.
Ние искаме свобода в живота. Как ще я добием? За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.
към беседата >>
Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата.
Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света. Голяма мъчнотия е това. Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии. При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата.
Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата.
Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре. Обща стрелба. И ти трябва да минеш тази зона. Как ще я минеш?
към беседата >>
Ние искаме свобода в живота.
Те са малки разсъждения, само за изяснение. Аз не искам да опровергая някоя теория. Аз искам мисленето да е правилно. За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука.
Ние искаме свобода в живота.
Как ще я добием? За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.
към беседата >>
Имаш налягане и напрежение.
Голяма мъчнотия е това. Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии. При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата.
Имаш налягане и напрежение.
Две налягания имаш: отвън и отвътре. Обща стрелба. И ти трябва да минеш тази зона. Как ще я минеш? Ти ще кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“
към беседата >>
Как ще я добием?
Те са малки разсъждения, само за изяснение. Аз не искам да опровергая някоя теория. Аз искам мисленето да е правилно. За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука. Ние искаме свобода в живота.
Как ще я добием?
За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.
към беседата >>
Две налягания имаш: отвън и отвътре.
Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии. При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение.
Две налягания имаш: отвън и отвътре.
Обща стрелба. И ти трябва да минеш тази зона. Как ще я минеш? Ти ще кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“
към беседата >>
За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.
Аз не искам да опровергая някоя теория. Аз искам мисленето да е правилно. За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука. Ние искаме свобода в живота. Как ще я добием?
За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света.
към беседата >>
Обща стрелба.
При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре.
Обща стрелба.
И ти трябва да минеш тази зона. Как ще я минеш? Ти ще кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“
към беседата >>
И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи?
И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи?
Има само един начин. Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата.
към беседата >>
И ти трябва да минеш тази зона.
Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре. Обща стрелба.
И ти трябва да минеш тази зона.
Как ще я минеш? Ти ще кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“
към беседата >>
Има само един начин.
И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи?
Има само един начин.
Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа.
към беседата >>
3.
Реалността
,
МОК
, София, 19.1.1940г.,
Има неща, които ги обяснявате, пък не ги знаете.
Има неща, които ги обяснявате, пък не ги знаете.
Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността. Той нищо не разбира, а го обяснява. Казвате какво нещо е скръбта. Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се?
към беседата >>
Навсякъде всичките спорове произтичат от това, че вие нямате отношения, не знаете как да се обхождате.
Казвам, човек трябва да стане деликатен, да влиза в положението на всички същества. Постепенно трябва да се учат хората. Тук между вас забелязвам, че вие нямате отношения.
Навсякъде всичките спорове произтичат от това, че вие нямате отношения, не знаете как да се обхождате.
Казвате: „Ти си невежа, ти си простак.“ Той и ти не сте ли произлезли от едно място? Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял. Той е прост, окалял се, но е свършил работа. Окалянето е свършване работа. Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил.
към беседата >>
Следователно човек според степента на своето битие, на своя живот, може да увеличава и намалява нещата.
Туй, което нито се увеличава, нито се намалява, то е реалното. Туй, което се увеличава и намалява, то е относително реално. Действителната реалност няма какво да се увеличава, няма какво да се намалява. Абсолютната реалност в света е една. Туй относителното, то търпи увеличение и намаление.
Следователно човек според степента на своето битие, на своя живот, може да увеличава и намалява нещата.
Той е господар да увеличава и да намалява нещата. Той е господар и да намалява. Те се отнасят само до нашия живот. (Учителят пее тона „до“, после пее: „Добро.“ Всички пеем: „Добро“.)
към беседата >>
Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността.
Има неща, които ги обяснявате, пък не ги знаете.
Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността.
Той нищо не разбира, а го обяснява. Казвате какво нещо е скръбта. Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се? Или хубостта какво е?
към беседата >>
Казвате: „Ти си невежа, ти си простак.“ Той и ти не сте ли произлезли от едно място?
Казвам, човек трябва да стане деликатен, да влиза в положението на всички същества. Постепенно трябва да се учат хората. Тук между вас забелязвам, че вие нямате отношения. Навсякъде всичките спорове произтичат от това, че вие нямате отношения, не знаете как да се обхождате.
Казвате: „Ти си невежа, ти си простак.“ Той и ти не сте ли произлезли от едно място?
Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял. Той е прост, окалял се, но е свършил работа. Окалянето е свършване работа. Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил. Той мисли, че е учен.
към беседата >>
Той е господар да увеличава и да намалява нещата.
Туй, което се увеличава и намалява, то е относително реално. Действителната реалност няма какво да се увеличава, няма какво да се намалява. Абсолютната реалност в света е една. Туй относителното, то търпи увеличение и намаление. Следователно човек според степента на своето битие, на своя живот, може да увеличава и намалява нещата.
Той е господар да увеличава и да намалява нещата.
Той е господар и да намалява. Те се отнасят само до нашия живот. (Учителят пее тона „до“, после пее: „Добро.“ Всички пеем: „Добро“.)
към беседата >>
Той нищо не разбира, а го обяснява.
Има неща, които ги обяснявате, пък не ги знаете. Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността.
Той нищо не разбира, а го обяснява.
Казвате какво нещо е скръбта. Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се? Или хубостта какво е? Казвате: грозен човек.
към беседата >>
Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял.
Казвам, човек трябва да стане деликатен, да влиза в положението на всички същества. Постепенно трябва да се учат хората. Тук между вас забелязвам, че вие нямате отношения. Навсякъде всичките спорове произтичат от това, че вие нямате отношения, не знаете как да се обхождате. Казвате: „Ти си невежа, ти си простак.“ Той и ти не сте ли произлезли от едно място?
Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял.
Той е прост, окалял се, но е свършил работа. Окалянето е свършване работа. Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил. Той мисли, че е учен. Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението.
към беседата >>
Той е господар и да намалява.
Действителната реалност няма какво да се увеличава, няма какво да се намалява. Абсолютната реалност в света е една. Туй относителното, то търпи увеличение и намаление. Следователно човек според степента на своето битие, на своя живот, може да увеличава и намалява нещата. Той е господар да увеличава и да намалява нещата.
Той е господар и да намалява.
Те се отнасят само до нашия живот. (Учителят пее тона „до“, после пее: „Добро.“ Всички пеем: „Добро“.)
към беседата >>
Казвате какво нещо е скръбта.
Има неща, които ги обяснявате, пък не ги знаете. Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността. Той нищо не разбира, а го обяснява.
Казвате какво нещо е скръбта.
Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се? Или хубостта какво е? Казвате: грозен човек. Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене.
към беседата >>
Той е прост, окалял се, но е свършил работа.
Постепенно трябва да се учат хората. Тук между вас забелязвам, че вие нямате отношения. Навсякъде всичките спорове произтичат от това, че вие нямате отношения, не знаете как да се обхождате. Казвате: „Ти си невежа, ти си простак.“ Той и ти не сте ли произлезли от едно място? Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял.
Той е прост, окалял се, но е свършил работа.
Окалянето е свършване работа. Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил. Той мисли, че е учен. Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението. Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето.
към беседата >>
Те се отнасят само до нашия живот.
Абсолютната реалност в света е една. Туй относителното, то търпи увеличение и намаление. Следователно човек според степента на своето битие, на своя живот, може да увеличава и намалява нещата. Той е господар да увеличава и да намалява нещата. Той е господар и да намалява.
Те се отнасят само до нашия живот.
(Учителят пее тона „до“, после пее: „Добро.“ Всички пеем: „Добро“.)
към беседата >>
Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват.
Има неща, които ги обяснявате, пък не ги знаете. Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността. Той нищо не разбира, а го обяснява. Казвате какво нещо е скръбта.
Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват.
Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се? Или хубостта какво е? Казвате: грозен човек. Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене. Грозният човек и грозното ядене по какво се различават?
към беседата >>
Окалянето е свършване работа.
Тук между вас забелязвам, че вие нямате отношения. Навсякъде всичките спорове произтичат от това, че вие нямате отношения, не знаете как да се обхождате. Казвате: „Ти си невежа, ти си простак.“ Той и ти не сте ли произлезли от едно място? Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял. Той е прост, окалял се, но е свършил работа.
Окалянето е свършване работа.
Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил. Той мисли, че е учен. Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението. Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето. След като влезе в живота и се окаля, разбира.
към беседата >>
(Учителят пее тона „до“, после пее: „Добро.“ Всички пеем: „Добро“.)
Туй относителното, то търпи увеличение и намаление. Следователно човек според степента на своето битие, на своя живот, може да увеличава и намалява нещата. Той е господар да увеличава и да намалява нещата. Той е господар и да намалява. Те се отнасят само до нашия живот.
(Учителят пее тона „до“, после пее: „Добро.“ Всички пеем: „Добро“.)
към беседата >>
Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се?
Има неща, които ги обяснявате, пък не ги знаете. Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността. Той нищо не разбира, а го обяснява. Казвате какво нещо е скръбта. Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват.
Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се?
Или хубостта какво е? Казвате: грозен човек. Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене. Грозният човек и грозното ядене по какво се различават?
към беседата >>
Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил.
Навсякъде всичките спорове произтичат от това, че вие нямате отношения, не знаете как да се обхождате. Казвате: „Ти си невежа, ти си простак.“ Той и ти не сте ли произлезли от едно място? Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял. Той е прост, окалял се, но е свършил работа. Окалянето е свършване работа.
Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил.
Той мисли, че е учен. Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението. Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето. След като влезе в живота и се окаля, разбира. Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа.
към беседата >>
Някой път вие се заблуждавате, мислите, че някои неща са реални.
Някой път вие се заблуждавате, мислите, че някои неща са реални.
То е ваша преценка. Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб. Следователно радвайте се на реалното. Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността.
към беседата >>
Или хубостта какво е?
Запример някой математик обяснява какво нещо е вечността. Той нищо не разбира, а го обяснява. Казвате какво нещо е скръбта. Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се?
Или хубостта какво е?
Казвате: грозен човек. Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене. Грозният човек и грозното ядене по какво се различават?
към беседата >>
Той мисли, че е учен.
Казвате: „Ти си невежа, ти си простак.“ Той и ти не сте ли произлезли от едно място? Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял. Той е прост, окалял се, но е свършил работа. Окалянето е свършване работа. Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил.
Той мисли, че е учен.
Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението. Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето. След като влезе в живота и се окаля, разбира. Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа. Окалваш се.
към беседата >>
То е ваша преценка.
Някой път вие се заблуждавате, мислите, че някои неща са реални.
То е ваша преценка.
Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб. Следователно радвайте се на реалното. Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално.
към беседата >>
Казвате: грозен човек.
Той нищо не разбира, а го обяснява. Казвате какво нещо е скръбта. Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се? Или хубостта какво е?
Казвате: грозен човек.
Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене. Грозният човек и грозното ядене по какво се различават?
към беседата >>
Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението.
Единият е горе, при чистия извор, пречиства онзи, който е излязъл преди него и се е окалял. Той е прост, окалял се, но е свършил работа. Окалянето е свършване работа. Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил. Той мисли, че е учен.
Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението.
Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето. След като влезе в живота и се окаля, разбира. Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа. Окалваш се. Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите.
към беседата >>
Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб.
Някой път вие се заблуждавате, мислите, че някои неща са реални. То е ваша преценка.
Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб.
Следователно радвайте се на реалното. Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално. Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни.
към беседата >>
Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене.
Казвате какво нещо е скръбта. Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се? Или хубостта какво е? Казвате: грозен човек.
Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене.
Грозният човек и грозното ядене по какво се различават?
към беседата >>
Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето.
Той е прост, окалял се, но е свършил работа. Окалянето е свършване работа. Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил. Той мисли, че е учен. Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението.
Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето.
След като влезе в живота и се окаля, разбира. Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа. Окалваш се. Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите. Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение.
към беседата >>
Следователно радвайте се на реалното.
Някой път вие се заблуждавате, мислите, че някои неща са реални. То е ваша преценка. Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб.
Следователно радвайте се на реалното.
Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално. Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни. Има скръб – има радост.
към беседата >>
Грозният човек и грозното ядене по какво се различават?
Погрешката на хората седи в това, че те обясняват неща, които не може да се обясняват, а не обясняват неща, които може да се обясняват. Запример какво нещо е грозотата, яде ли се, пие ли се? Или хубостта какво е? Казвате: грозен човек. Казвате грозен човек, но казвате и грозно ядене.
Грозният човек и грозното ядене по какво се различават?
към беседата >>
След като влезе в живота и се окаля, разбира.
Окалянето е свършване работа. Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил. Той мисли, че е учен. Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението. Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето.
След като влезе в живота и се окаля, разбира.
Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа. Окалваш се. Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите. Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение. Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта.
към беседата >>
Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално.
Някой път вие се заблуждавате, мислите, че някои неща са реални. То е ваша преценка. Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб. Следователно радвайте се на реалното.
Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално.
Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално. Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни. Има скръб – има радост. Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта.
към беседата >>
Как се пише нулата, като кръг ли се пише, или е малко удължена?
Как се пише нулата, като кръг ли се пише, или е малко удължена?
Понеже нулата вече излязла от небитието, тя няма само един център. Щом нулата се пише удължена като елипса, тя вече има два центъра. Нулата е първата форма, в която човек се е явил на земята. То е нищо. Той седял хиляди години в туй нищо и само назъртал, не му позволявали да каже нищо.
към беседата >>
Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа.
Онзи, чистият, той е учен, защото работа не е свършил. Той мисли, че е учен. Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението. Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето. След като влезе в живота и се окаля, разбира.
Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа.
Окалваш се. Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите. Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение. Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта. Не е лошо, че си се окалял.
към беседата >>
Радвайте се на реалността.
Някой път вие се заблуждавате, мислите, че някои неща са реални. То е ваша преценка. Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб. Следователно радвайте се на реалното. Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално.
Радвайте се на реалността.
Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално. Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни. Има скръб – има радост. Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта. Тия двете неща се сменят.
към беседата >>
Понеже нулата вече излязла от небитието, тя няма само един център.
Как се пише нулата, като кръг ли се пише, или е малко удължена?
Понеже нулата вече излязла от небитието, тя няма само един център.
Щом нулата се пише удължена като елипса, тя вече има два центъра. Нулата е първата форма, в която човек се е явил на земята. То е нищо. Той седял хиляди години в туй нищо и само назъртал, не му позволявали да каже нищо.
към беседата >>
Окалваш се.
Той мисли, че е учен. Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението. Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето. След като влезе в живота и се окаля, разбира. Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа.
Окалваш се.
Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите. Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение. Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта. Не е лошо, че си се окалял.
към беседата >>
Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално.
То е ваша преценка. Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб. Следователно радвайте се на реалното. Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността.
Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално.
Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни. Има скръб – има радост. Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта. Тия двете неща се сменят. Едната скръб трябва да мине.
към беседата >>
Щом нулата се пише удължена като елипса, тя вече има два центъра.
Как се пише нулата, като кръг ли се пише, или е малко удължена? Понеже нулата вече излязла от небитието, тя няма само един център.
Щом нулата се пише удължена като елипса, тя вече има два центъра.
Нулата е първата форма, в която човек се е явил на земята. То е нищо. Той седял хиляди години в туй нищо и само назъртал, не му позволявали да каже нищо.
към беседата >>
Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите.
Когато влезе в живота и се окаля, тогава е приложението на учението. Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето. След като влезе в живота и се окаля, разбира. Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа. Окалваш се.
Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите.
Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение. Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта. Не е лошо, че си се окалял.
към беседата >>
Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни.
Реални в света са само нещата, които произвеждат радост и които произвеждат скръб. Следователно радвайте се на реалното. Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално.
Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни.
Има скръб – има радост. Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта. Тия двете неща се сменят. Едната скръб трябва да мине. Знайте, че след всяка скръб иде радостта.
към беседата >>
Нулата е първата форма, в която човек се е явил на земята.
Как се пише нулата, като кръг ли се пише, или е малко удължена? Понеже нулата вече излязла от небитието, тя няма само един център. Щом нулата се пише удължена като елипса, тя вече има два центъра.
Нулата е първата форма, в която човек се е явил на земята.
То е нищо. Той седял хиляди години в туй нищо и само назъртал, не му позволявали да каже нищо.
към беседата >>
Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение.
Най-първо, хората са чисти, теоретически знаят какво нещо е окалянето. След като влезе в живота и се окаля, разбира. Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа. Окалваш се. Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите.
Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение.
Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта. Не е лошо, че си се окалял.
към беседата >>
Има скръб – има радост.
Следователно радвайте се на реалното. Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално. Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни.
Има скръб – има радост.
Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта. Тия двете неща се сменят. Едната скръб трябва да мине. Знайте, че след всяка скръб иде радостта. Те се редуват.
към беседата >>
То е нищо.
Как се пише нулата, като кръг ли се пише, или е малко удължена? Понеже нулата вече излязла от небитието, тя няма само един център. Щом нулата се пише удължена като елипса, тя вече има два центъра. Нулата е първата форма, в която човек се е явил на земята.
То е нищо.
Той седял хиляди години в туй нищо и само назъртал, не му позволявали да каже нищо.
към беседата >>
Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта.
След като влезе в живота и се окаля, разбира. Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа. Окалваш се. Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите. Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение.
Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта.
Не е лошо, че си се окалял.
към беседата >>
Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта.
Всяко нещо, което във вас произвежда радост, то е реално. Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално. Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни. Има скръб – има радост.
Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта.
Тия двете неща се сменят. Едната скръб трябва да мине. Знайте, че след всяка скръб иде радостта. Те се редуват.
към беседата >>
Той седял хиляди години в туй нищо и само назъртал, не му позволявали да каже нищо.
Как се пише нулата, като кръг ли се пише, или е малко удължена? Понеже нулата вече излязла от небитието, тя няма само един център. Щом нулата се пише удължена като елипса, тя вече има два центъра. Нулата е първата форма, в която човек се е явил на земята. То е нищо.
Той седял хиляди години в туй нищо и само назъртал, не му позволявали да каже нищо.
към беседата >>
Не е лошо, че си се окалял.
Прегрешенията в живота не са нищо друго, освен свършване известна работа. Окалваш се. Сега искат да знаят от невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите. Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение. Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта.
Не е лошо, че си се окалял.
към беседата >>
Тия двете неща се сменят.
Радвайте се на реалността. Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално. Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни. Има скръб – има радост. Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта.
Тия двете неща се сменят.
Едната скръб трябва да мине. Знайте, че след всяка скръб иде радостта. Те се редуват.
към беседата >>
Добре, ако турите едно число след нулата, какво означава?
Добре, ако турите едно число след нулата, какво означава?
В сегашното разбиране нулата пред числото или след числото има съвсем друго значение. Да кажем, имате 12 или 21. Двете подир едното какво означава? Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него? Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава?
към беседата >>
Да кажем, имате една бяла дреха.
Да кажем, имате една бяла дреха.
Един ваш приятел по невнимание полее, капне с кафе на вашата бяла дреха. Вие казвате, че направил едно престъпление. В какво седи престъплението? Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно? Не е ли това престъпление?
към беседата >>
Едната скръб трябва да мине.
Вие се лъжете, като мислите, че като се породи скръбта, не е реално. Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни. Има скръб – има радост. Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта. Тия двете неща се сменят.
Едната скръб трябва да мине.
Знайте, че след всяка скръб иде радостта. Те се редуват.
към беседата >>
В сегашното разбиране нулата пред числото или след числото има съвсем друго значение.
Добре, ако турите едно число след нулата, какво означава?
В сегашното разбиране нулата пред числото или след числото има съвсем друго значение.
Да кажем, имате 12 или 21. Двете подир едното какво означава? Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него? Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава? Нулата увеличава всичките числа, а сама тя не се увеличава.
към беседата >>
Един ваш приятел по невнимание полее, капне с кафе на вашата бяла дреха.
Да кажем, имате една бяла дреха.
Един ваш приятел по невнимание полее, капне с кафе на вашата бяла дреха.
Вие казвате, че направил едно престъпление. В какво седи престъплението? Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно? Не е ли това престъпление? Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление?
към беседата >>
Знайте, че след всяка скръб иде радостта.
Реална е скръбта, но знайте, че винаги скръбта, тя си има отражения противоположни. Има скръб – има радост. Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта. Тия двете неща се сменят. Едната скръб трябва да мине.
Знайте, че след всяка скръб иде радостта.
Те се редуват.
към беседата >>
Да кажем, имате 12 или 21.
Добре, ако турите едно число след нулата, какво означава? В сегашното разбиране нулата пред числото или след числото има съвсем друго значение.
Да кажем, имате 12 или 21.
Двете подир едното какво означава? Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него? Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава? Нулата увеличава всичките числа, а сама тя не се увеличава. Нулата отзад и отпред, където и да я туриш, увеличава или намалява, но тя сама не се увеличава и не се намалява.
към беседата >>
Вие казвате, че направил едно престъпление.
Да кажем, имате една бяла дреха. Един ваш приятел по невнимание полее, капне с кафе на вашата бяла дреха.
Вие казвате, че направил едно престъпление.
В какво седи престъплението? Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно? Не е ли това престъпление? Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление? Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта.
към беседата >>
Те се редуват.
Има скръб – има радост. Значи реалността на скръбта винаги ще произведе реалността на радостта и реалността на радостта винаги ще произведе реалността на скръбта. Тия двете неща се сменят. Едната скръб трябва да мине. Знайте, че след всяка скръб иде радостта.
Те се редуват.
към беседата >>
Двете подир едното какво означава?
Добре, ако турите едно число след нулата, какво означава? В сегашното разбиране нулата пред числото или след числото има съвсем друго значение. Да кажем, имате 12 или 21.
Двете подир едното какво означава?
Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него? Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава? Нулата увеличава всичките числа, а сама тя не се увеличава. Нулата отзад и отпред, където и да я туриш, увеличава или намалява, но тя сама не се увеличава и не се намалява.
към беседата >>
В какво седи престъплението?
Да кажем, имате една бяла дреха. Един ваш приятел по невнимание полее, капне с кафе на вашата бяла дреха. Вие казвате, че направил едно престъпление.
В какво седи престъплението?
Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно? Не е ли това престъпление? Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление? Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта. Ако си съвсем загазил, болен си, искаш топло да ти е, носи черна дреха, защото тя събира повече топлина и светлина.
към беседата >>
Има една линия, така вървят.
Има една линия, така вървят.
Ако започнете със скръбта и тя е долу на вълната, радостта ще е горе. Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините. Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота. Една музика без мекота каква е? В хубавата музика има оттенък на малка скръб.
към беседата >>
Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него?
Добре, ако турите едно число след нулата, какво означава? В сегашното разбиране нулата пред числото или след числото има съвсем друго значение. Да кажем, имате 12 или 21. Двете подир едното какво означава?
Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него?
Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава? Нулата увеличава всичките числа, а сама тя не се увеличава. Нулата отзад и отпред, където и да я туриш, увеличава или намалява, но тя сама не се увеличава и не се намалява.
към беседата >>
Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно?
Да кажем, имате една бяла дреха. Един ваш приятел по невнимание полее, капне с кафе на вашата бяла дреха. Вие казвате, че направил едно престъпление. В какво седи престъплението?
Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно?
Не е ли това престъпление? Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление? Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта. Ако си съвсем загазил, болен си, искаш топло да ти е, носи черна дреха, защото тя събира повече топлина и светлина. Ако си много здрав, носи бяло, но ако си болен, бяло не носи.
към беседата >>
Ако започнете със скръбта и тя е долу на вълната, радостта ще е горе.
Има една линия, така вървят.
Ако започнете със скръбта и тя е долу на вълната, радостта ще е горе.
Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините. Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота. Една музика без мекота каква е? В хубавата музика има оттенък на малка скръб. И голямата скръб не е лоша.
към беседата >>
Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава?
Добре, ако турите едно число след нулата, какво означава? В сегашното разбиране нулата пред числото или след числото има съвсем друго значение. Да кажем, имате 12 или 21. Двете подир едното какво означава? Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него?
Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава?
Нулата увеличава всичките числа, а сама тя не се увеличава. Нулата отзад и отпред, където и да я туриш, увеличава или намалява, но тя сама не се увеличава и не се намалява.
към беседата >>
Не е ли това престъпление?
Да кажем, имате една бяла дреха. Един ваш приятел по невнимание полее, капне с кафе на вашата бяла дреха. Вие казвате, че направил едно престъпление. В какво седи престъплението? Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно?
Не е ли това престъпление?
Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление? Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта. Ако си съвсем загазил, болен си, искаш топло да ти е, носи черна дреха, защото тя събира повече топлина и светлина. Ако си много здрав, носи бяло, но ако си болен, бяло не носи.
към беседата >>
Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините.
Има една линия, така вървят. Ако започнете със скръбта и тя е долу на вълната, радостта ще е горе.
Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините.
Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота. Една музика без мекота каква е? В хубавата музика има оттенък на малка скръб. И голямата скръб не е лоша. Тя е лоша, когато липсва радостта.
към беседата >>
Нулата увеличава всичките числа, а сама тя не се увеличава.
В сегашното разбиране нулата пред числото или след числото има съвсем друго значение. Да кажем, имате 12 или 21. Двете подир едното какво означава? Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него? Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава?
Нулата увеличава всичките числа, а сама тя не се увеличава.
Нулата отзад и отпред, където и да я туриш, увеличава или намалява, но тя сама не се увеличава и не се намалява.
към беседата >>
Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление?
Един ваш приятел по невнимание полее, капне с кафе на вашата бяла дреха. Вие казвате, че направил едно престъпление. В какво седи престъплението? Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно? Не е ли това престъпление?
Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление?
Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта. Ако си съвсем загазил, болен си, искаш топло да ти е, носи черна дреха, защото тя събира повече топлина и светлина. Ако си много здрав, носи бяло, но ако си болен, бяло не носи.
към беседата >>
Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота.
Има една линия, така вървят. Ако започнете със скръбта и тя е долу на вълната, радостта ще е горе. Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините.
Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота.
Една музика без мекота каква е? В хубавата музика има оттенък на малка скръб. И голямата скръб не е лоша. Тя е лоша, когато липсва радостта.
към беседата >>
Нулата отзад и отпред, където и да я туриш, увеличава или намалява, но тя сама не се увеличава и не се намалява.
Да кажем, имате 12 или 21. Двете подир едното какво означава? Двете колко пъти увеличава едното, което е пред него? Кое е числото, което увеличава другите, а само не се увеличава? Нулата увеличава всичките числа, а сама тя не се увеличава.
Нулата отзад и отпред, където и да я туриш, увеличава или намалява, но тя сама не се увеличава и не се намалява.
към беседата >>
Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта.
Вие казвате, че направил едно престъпление. В какво седи престъплението? Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно? Не е ли това престъпление? Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление?
Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта.
Ако си съвсем загазил, болен си, искаш топло да ти е, носи черна дреха, защото тя събира повече топлина и светлина. Ако си много здрав, носи бяло, но ако си болен, бяло не носи.
към беседата >>
Една музика без мекота каква е?
Има една линия, така вървят. Ако започнете със скръбта и тя е долу на вълната, радостта ще е горе. Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините. Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота.
Една музика без мекота каква е?
В хубавата музика има оттенък на малка скръб. И голямата скръб не е лоша. Тя е лоша, когато липсва радостта.
към беседата >>
Реалното в света е, което нито се увеличава, нито се намалява.
Реалното в света е, което нито се увеличава, нито се намалява.
Тя е единствената реалност, от която изтичат всички други реалности. Сега аз не искам туй да го вярвате. То е така, но не може да се обясни. Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека. Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат.
към беседата >>
Ако си съвсем загазил, болен си, искаш топло да ти е, носи черна дреха, защото тя събира повече топлина и светлина.
В какво седи престъплението? Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно? Не е ли това престъпление? Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление? Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта.
Ако си съвсем загазил, болен си, искаш топло да ти е, носи черна дреха, защото тя събира повече топлина и светлина.
Ако си много здрав, носи бяло, но ако си болен, бяло не носи.
към беседата >>
В хубавата музика има оттенък на малка скръб.
Има една линия, така вървят. Ако започнете със скръбта и тя е долу на вълната, радостта ще е горе. Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините. Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота. Една музика без мекота каква е?
В хубавата музика има оттенък на малка скръб.
И голямата скръб не е лоша. Тя е лоша, когато липсва радостта.
към беседата >>
Тя е единствената реалност, от която изтичат всички други реалности.
Реалното в света е, което нито се увеличава, нито се намалява.
Тя е единствената реалност, от която изтичат всички други реалности.
Сега аз не искам туй да го вярвате. То е така, но не може да се обясни. Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека. Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат. Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално.
към беседата >>
Ако си много здрав, носи бяло, но ако си болен, бяло не носи.
Питам, защо боядисвате бялата дреха с черно? Не е ли това престъпление? Че вие носите черни дрехи, не е ли това престъпление? Щом си радостен, чрезмерно радостен, започни да носиш черни дрехи, за да спестиш радостта. Ако си съвсем загазил, болен си, искаш топло да ти е, носи черна дреха, защото тя събира повече топлина и светлина.
Ако си много здрав, носи бяло, но ако си болен, бяло не носи.
към беседата >>
И голямата скръб не е лоша.
Ако започнете със скръбта и тя е долу на вълната, радостта ще е горе. Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините. Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота. Една музика без мекота каква е? В хубавата музика има оттенък на малка скръб.
И голямата скръб не е лоша.
Тя е лоша, когато липсва радостта.
към беседата >>
Сега аз не искам туй да го вярвате.
Реалното в света е, което нито се увеличава, нито се намалява. Тя е единствената реалност, от която изтичат всички други реалности.
Сега аз не искам туй да го вярвате.
То е така, но не може да се обясни. Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека. Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат. Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално. Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално.
към беседата >>
Казвам, то са крайности.
Казвам, то са крайности.
Бялото и черното, това са полюси. Непременно е необходима къща, за да си почиваш. В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка. Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината. Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината.
към беседата >>
Тя е лоша, когато липсва радостта.
Ако радостта е горе, във високите тонове, скръбта ще бъде в низините. Следователно, ако ти си музикант, в скръбта ще дадеш мекота, скръбта дава онази хубава мекота. Една музика без мекота каква е? В хубавата музика има оттенък на малка скръб. И голямата скръб не е лоша.
Тя е лоша, когато липсва радостта.
към беседата >>
То е така, но не може да се обясни.
Реалното в света е, което нито се увеличава, нито се намалява. Тя е единствената реалност, от която изтичат всички други реалности. Сега аз не искам туй да го вярвате.
То е така, но не може да се обясни.
Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека. Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат. Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално. Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално. Следователно търсете неща, които не са преходни.
към беседата >>
Бялото и черното, това са полюси.
Казвам, то са крайности.
Бялото и черното, това са полюси.
Непременно е необходима къща, за да си почиваш. В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка. Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината. Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината. Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно.
към беседата >>
Вземете един човек, който страдал.
Вземете един човек, който страдал.
Този, който е страдал, без да има радост, огрубява. Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата. Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата. Радостта е динамическа, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви.
към беседата >>
Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека.
Реалното в света е, което нито се увеличава, нито се намалява. Тя е единствената реалност, от която изтичат всички други реалности. Сега аз не искам туй да го вярвате. То е така, но не може да се обясни.
Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека.
Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат. Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално. Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално. Следователно търсете неща, които не са преходни. Не че преходните неща са лоши, но те са спомагателни средства.
към беседата >>
Непременно е необходима къща, за да си почиваш.
Казвам, то са крайности. Бялото и черното, това са полюси.
Непременно е необходима къща, за да си почиваш.
В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка. Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината. Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината. Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно. До реалния живот ще намериш правдоподобност.
към беседата >>
Този, който е страдал, без да има радост, огрубява.
Вземете един човек, който страдал.
Този, който е страдал, без да има радост, огрубява.
Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата. Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата. Радостта е динамическа, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви. Скръб без динамичност не може да се прояви.
към беседата >>
Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат.
Реалното в света е, което нито се увеличава, нито се намалява. Тя е единствената реалност, от която изтичат всички други реалности. Сега аз не искам туй да го вярвате. То е така, но не може да се обясни. Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека.
Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат.
Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално. Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално. Следователно търсете неща, които не са преходни. Не че преходните неща са лоши, но те са спомагателни средства.
към беседата >>
В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка.
Казвам, то са крайности. Бялото и черното, това са полюси. Непременно е необходима къща, за да си почиваш.
В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка.
Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината. Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината. Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно. До реалния живот ще намериш правдоподобност. Тъмнината е правдоподобна.
към беседата >>
Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата.
Вземете един човек, който страдал. Този, който е страдал, без да има радост, огрубява.
Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата.
Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата. Радостта е динамическа, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви. Скръб без динамичност не може да се прояви. Това са закони.
към беседата >>
Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално.
Тя е единствената реалност, от която изтичат всички други реалности. Сега аз не искам туй да го вярвате. То е така, но не може да се обясни. Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека. Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат.
Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално.
Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално. Следователно търсете неща, които не са преходни. Не че преходните неща са лоши, но те са спомагателни средства.
към беседата >>
Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината.
Казвам, то са крайности. Бялото и черното, това са полюси. Непременно е необходима къща, за да си почиваш. В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка.
Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината.
Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината. Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно. До реалния живот ще намериш правдоподобност. Тъмнината е правдоподобна. Светлината е на своето място, и тя е правдоподобна.
към беседата >>
Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата.
Вземете един човек, който страдал. Този, който е страдал, без да има радост, огрубява. Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата.
Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата.
Радостта е динамическа, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви. Скръб без динамичност не може да се прояви. Това са закони.
към беседата >>
Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално.
Сега аз не искам туй да го вярвате. То е така, но не може да се обясни. Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека. Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат. Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално.
Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално.
Следователно търсете неща, които не са преходни. Не че преходните неща са лоши, но те са спомагателни средства.
към беседата >>
Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината.
Казвам, то са крайности. Бялото и черното, това са полюси. Непременно е необходима къща, за да си почиваш. В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка. Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината.
Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината.
Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно. До реалния живот ще намериш правдоподобност. Тъмнината е правдоподобна. Светлината е на своето място, и тя е правдоподобна.
към беседата >>
Радостта е динамическа, скръбта е потенциална.
Вземете един човек, който страдал. Този, който е страдал, без да има радост, огрубява. Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата. Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата.
Радостта е динамическа, скръбта е потенциална.
Следователно радост без потенциал не може да се прояви. Скръб без динамичност не може да се прояви. Това са закони.
към беседата >>
Следователно търсете неща, които не са преходни.
То е така, но не може да се обясни. Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека. Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат. Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално. Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално.
Следователно търсете неща, които не са преходни.
Не че преходните неща са лоши, но те са спомагателни средства.
към беседата >>
Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно.
Бялото и черното, това са полюси. Непременно е необходима къща, за да си почиваш. В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка. Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината. Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината.
Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно.
До реалния живот ще намериш правдоподобност. Тъмнината е правдоподобна. Светлината е на своето място, и тя е правдоподобна.
към беседата >>
Следователно радост без потенциал не може да се прояви.
Вземете един човек, който страдал. Този, който е страдал, без да има радост, огрубява. Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата. Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата. Радостта е динамическа, скръбта е потенциална.
Следователно радост без потенциал не може да се прояви.
Скръб без динамичност не може да се прояви. Това са закони.
към беседата >>
Не че преходните неща са лоши, но те са спомагателни средства.
Реално е туй, което нито можеш да го увеличиш, нито да го намалиш, нито можеш да го дадеш, нито можеш да го вземеш от човека. Ако искате вие една реалност, тя трябва да бъде постоянна както нулата, да не могат нито да ви вземат, нито да ви дадат. Туй, което може да ви дадат и да ви вземат, то не е реално. Туй, което не може да ви дадат и да ви вземат, то е реално. Следователно търсете неща, които не са преходни.
Не че преходните неща са лоши, но те са спомагателни средства.
към беседата >>
До реалния живот ще намериш правдоподобност.
Непременно е необходима къща, за да си почиваш. В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка. Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината. Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината. Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно.
До реалния живот ще намериш правдоподобност.
Тъмнината е правдоподобна. Светлината е на своето място, и тя е правдоподобна.
към беседата >>
Скръб без динамичност не може да се прояви.
Този, който е страдал, без да има радост, огрубява. Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата. Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата. Радостта е динамическа, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви.
Скръб без динамичност не може да се прояви.
Това са закони.
към беседата >>
Сега какво лошо има, ако ви вземат едно добро?
Сега какво лошо има, ако ви вземат едно добро?
Да кажем, имате пет лева в джоба и ви ги вземат. Да направим друго разсъждение. Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман. Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман. Този талисман вземе, че го скрива в земята.
към беседата >>
Тъмнината е правдоподобна.
В една къща се спи по-хубаво, понеже светлината стимулира мозъка. Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината. Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината. Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно. До реалния живот ще намериш правдоподобност.
Тъмнината е правдоподобна.
Светлината е на своето място, и тя е правдоподобна.
към беседата >>
Това са закони.
Когато радостта и скръбта са се редували, има нещо благородно, меко в лицето: скръбта е предала мекота, радостта оформява нещата, радостта моделира нещата. Скръбта дава материал, от който да се изработят нещата. Радостта е динамическа, скръбта е потенциална. Следователно радост без потенциал не може да се прояви. Скръб без динамичност не може да се прояви.
Това са закони.
към беседата >>
Да кажем, имате пет лева в джоба и ви ги вземат.
Сега какво лошо има, ако ви вземат едно добро?
Да кажем, имате пет лева в джоба и ви ги вземат.
Да направим друго разсъждение. Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман. Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман. Този талисман вземе, че го скрива в земята. Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка.
към беседата >>
Светлината е на своето място, и тя е правдоподобна.
Дето има голяма светлина, стимулира се мозъкът, ти не може да си почиваш – трябва да се намали светлината. Природата е предвидила тия работи: земята, като се върти, за да ни даде почивка, намалява се светлината. Ние, като ходим в тая светлина, считаме, че тъмнината не е нещо приятно. До реалния живот ще намериш правдоподобност. Тъмнината е правдоподобна.
Светлината е на своето място, и тя е правдоподобна.
към беседата >>
Гледайте във вашата мисъл да не влизате в противоречие със законите на природата.
Гледайте във вашата мисъл да не влизате в противоречие със законите на природата.
Природата е много взискателна. Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого. Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено. И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ. Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея.
към беседата >>
Да направим друго разсъждение.
Сега какво лошо има, ако ви вземат едно добро? Да кажем, имате пет лева в джоба и ви ги вземат.
Да направим друго разсъждение.
Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман. Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман. Този талисман вземе, че го скрива в земята. Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка. Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна.
към беседата >>
Един ден, когато човек излезе из този съвременен живот, тогава ще влезе в една светлина, която ще бъде една светлина без сенки, за която не може да се говори.
Един ден, когато човек излезе из този съвременен живот, тогава ще влезе в една светлина, която ще бъде една светлина без сенки, за която не може да се говори.
Каква е тази светлина без сенки? Щом влезеш в тази светлина без сенки, ти не може да видиш погрешките на никой човек. Дотогава, докогато виждаш погрешките на хората, ти си в света, дето има сенки. В светлината, дето има сенки, има погрешки. В тази светлина, дето е без сенки, погрешките изчезват.
към беседата >>
Природата е много взискателна.
Гледайте във вашата мисъл да не влизате в противоречие със законите на природата.
Природата е много взискателна.
Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого. Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено. И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ. Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея. Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила.
към беседата >>
Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман.
Сега какво лошо има, ако ви вземат едно добро? Да кажем, имате пет лева в джоба и ви ги вземат. Да направим друго разсъждение.
Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман.
Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман. Този талисман вземе, че го скрива в земята. Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка. Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна. Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин.
към беседата >>
Каква е тази светлина без сенки?
Един ден, когато човек излезе из този съвременен живот, тогава ще влезе в една светлина, която ще бъде една светлина без сенки, за която не може да се говори.
Каква е тази светлина без сенки?
Щом влезеш в тази светлина без сенки, ти не може да видиш погрешките на никой човек. Дотогава, докогато виждаш погрешките на хората, ти си в света, дето има сенки. В светлината, дето има сенки, има погрешки. В тази светлина, дето е без сенки, погрешките изчезват. Следователно погрешките просто се дължат на тази светлина, която дава сенки на нещата.
към беседата >>
Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого.
Гледайте във вашата мисъл да не влизате в противоречие със законите на природата. Природата е много взискателна.
Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого.
Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено. И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ. Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея. Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила. Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение.
към беседата >>
Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман.
Сега какво лошо има, ако ви вземат едно добро? Да кажем, имате пет лева в джоба и ви ги вземат. Да направим друго разсъждение. Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман.
Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман.
Този талисман вземе, че го скрива в земята. Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка. Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна. Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин. Вие се тревожите сега, че вашият талисман изчезнал, че някое голямо нещастие ви сполетяло, че не ви върви.
към беседата >>
Щом влезеш в тази светлина без сенки, ти не може да видиш погрешките на никой човек.
Един ден, когато човек излезе из този съвременен живот, тогава ще влезе в една светлина, която ще бъде една светлина без сенки, за която не може да се говори. Каква е тази светлина без сенки?
Щом влезеш в тази светлина без сенки, ти не може да видиш погрешките на никой човек.
Дотогава, докогато виждаш погрешките на хората, ти си в света, дето има сенки. В светлината, дето има сенки, има погрешки. В тази светлина, дето е без сенки, погрешките изчезват. Следователно погрешките просто се дължат на тази светлина, която дава сенки на нещата.
към беседата >>
Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено.
Гледайте във вашата мисъл да не влизате в противоречие със законите на природата. Природата е много взискателна. Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого.
Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено.
И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ. Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея. Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила. Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение. В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно.
към беседата >>
Този талисман вземе, че го скрива в земята.
Сега какво лошо има, ако ви вземат едно добро? Да кажем, имате пет лева в джоба и ви ги вземат. Да направим друго разсъждение. Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман. Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман.
Този талисман вземе, че го скрива в земята.
Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка. Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна. Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин. Вие се тревожите сега, че вашият талисман изчезнал, че някое голямо нещастие ви сполетяло, че не ви върви. Вашият талисман влязъл в нивата и се увеличил с 598.
към беседата >>
Дотогава, докогато виждаш погрешките на хората, ти си в света, дето има сенки.
Един ден, когато човек излезе из този съвременен живот, тогава ще влезе в една светлина, която ще бъде една светлина без сенки, за която не може да се говори. Каква е тази светлина без сенки? Щом влезеш в тази светлина без сенки, ти не може да видиш погрешките на никой човек.
Дотогава, докогато виждаш погрешките на хората, ти си в света, дето има сенки.
В светлината, дето има сенки, има погрешки. В тази светлина, дето е без сенки, погрешките изчезват. Следователно погрешките просто се дължат на тази светлина, която дава сенки на нещата.
към беседата >>
И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ.
Гледайте във вашата мисъл да не влизате в противоречие със законите на природата. Природата е много взискателна. Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого. Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено.
И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ.
Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея. Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила. Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение. В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно. Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено.
към беседата >>
Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка.
Да кажем, имате пет лева в джоба и ви ги вземат. Да направим друго разсъждение. Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман. Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман. Този талисман вземе, че го скрива в земята.
Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка.
Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна. Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин. Вие се тревожите сега, че вашият талисман изчезнал, че някое голямо нещастие ви сполетяло, че не ви върви. Вашият талисман влязъл в нивата и се увеличил с 598.
към беседата >>
В светлината, дето има сенки, има погрешки.
Един ден, когато човек излезе из този съвременен живот, тогава ще влезе в една светлина, която ще бъде една светлина без сенки, за която не може да се говори. Каква е тази светлина без сенки? Щом влезеш в тази светлина без сенки, ти не може да видиш погрешките на никой човек. Дотогава, докогато виждаш погрешките на хората, ти си в света, дето има сенки.
В светлината, дето има сенки, има погрешки.
В тази светлина, дето е без сенки, погрешките изчезват. Следователно погрешките просто се дължат на тази светлина, която дава сенки на нещата.
към беседата >>
Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея.
Гледайте във вашата мисъл да не влизате в противоречие със законите на природата. Природата е много взискателна. Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого. Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено. И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ.
Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея.
Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила. Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение. В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно. Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено. Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато.
към беседата >>
Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна.
Да направим друго разсъждение. Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман. Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман. Този талисман вземе, че го скрива в земята. Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка.
Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна.
Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин. Вие се тревожите сега, че вашият талисман изчезнал, че някое голямо нещастие ви сполетяло, че не ви върви. Вашият талисман влязъл в нивата и се увеличил с 598.
към беседата >>
В тази светлина, дето е без сенки, погрешките изчезват.
Един ден, когато човек излезе из този съвременен живот, тогава ще влезе в една светлина, която ще бъде една светлина без сенки, за която не може да се говори. Каква е тази светлина без сенки? Щом влезеш в тази светлина без сенки, ти не може да видиш погрешките на никой човек. Дотогава, докогато виждаш погрешките на хората, ти си в света, дето има сенки. В светлината, дето има сенки, има погрешки.
В тази светлина, дето е без сенки, погрешките изчезват.
Следователно погрешките просто се дължат на тази светлина, която дава сенки на нещата.
към беседата >>
Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила.
Природата е много взискателна. Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого. Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено. И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ. Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея.
Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила.
Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение. В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно. Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено. Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато. Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала.
към беседата >>
Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин.
Вие имате две житени зърна в джоба си, може би с години ги носите в джоба си за талисман. Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман. Този талисман вземе, че го скрива в земята. Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка. Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна.
Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин.
Вие се тревожите сега, че вашият талисман изчезнал, че някое голямо нещастие ви сполетяло, че не ви върви. Вашият талисман влязъл в нивата и се увеличил с 598.
към беседата >>
Следователно погрешките просто се дължат на тази светлина, която дава сенки на нещата.
Каква е тази светлина без сенки? Щом влезеш в тази светлина без сенки, ти не може да видиш погрешките на никой човек. Дотогава, докогато виждаш погрешките на хората, ти си в света, дето има сенки. В светлината, дето има сенки, има погрешки. В тази светлина, дето е без сенки, погрешките изчезват.
Следователно погрешките просто се дължат на тази светлина, която дава сенки на нещата.
към беседата >>
Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение.
Щом сте в противоречие, тя изхвърля всичките, не приема никого. Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено. И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ. Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея. Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила.
Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение.
В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно. Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено. Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато. Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала. Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко.
към беседата >>
Вие се тревожите сега, че вашият талисман изчезнал, че някое голямо нещастие ви сполетяло, че не ви върви.
Един ден дойде един човек при вас и като си тръгне, взема вашия талисман. Този талисман вземе, че го скрива в земята. Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка. Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна. Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин.
Вие се тревожите сега, че вашият талисман изчезнал, че някое голямо нещастие ви сполетяло, че не ви върви.
Вашият талисман влязъл в нивата и се увеличил с 598.
към беседата >>
Вземете в дадения случай музиката.
Вземете в дадения случай музиката.
Казвате за някого, че пее фалшиво. Ти се заблуждаваш. Никой човек не може да пее фалшиво. Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните.
към беседата >>
В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно.
Тя е правила хиляди и милиони опити и туй, което знае, е съвършено. И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ. Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея. Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила. Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение.
В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно.
Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено. Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато. Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала. Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко. Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни.
към беседата >>
Вашият талисман влязъл в нивата и се увеличил с 598.
Този талисман вземе, че го скрива в земята. Щом ги скрие в земята, тия зрънца изкарват, израстват, братясват и най-малко всяко зърно дава десет стръка. Всеки стрък дава най-малко по трийсет зърна. Значи едното зърно ще даде близо триста зърна, двете ще дадат шестстотин. Вие се тревожите сега, че вашият талисман изчезнал, че някое голямо нещастие ви сполетяло, че не ви върви.
Вашият талисман влязъл в нивата и се увеличил с 598.
към беседата >>
Казвате за някого, че пее фалшиво.
Вземете в дадения случай музиката.
Казвате за някого, че пее фалшиво.
Ти се заблуждаваш. Никой човек не може да пее фалшиво. Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява.
към беседата >>
Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено.
И не се противопоставяй, но имай желание да проучаваш законите ѝ. Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея. Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила. Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение. В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно.
Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено.
Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато. Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала. Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко. Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни.
към беседата >>
Питам, де е сега нещастието, че ви взели талисмана от джоба?
Питам, де е сега нещастието, че ви взели талисмана от джоба?
То е ваше разбиране. Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат. Една идея, която се краде, каква е тя? Имаш някоя идея, откраднат ти я. Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас.
към беседата >>
Ти се заблуждаваш.
Вземете в дадения случай музиката. Казвате за някого, че пее фалшиво.
Ти се заблуждаваш.
Никой човек не може да пее фалшиво. Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон?
към беседата >>
Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато.
Ако ти я считаш за един неприятел, който иска да те измъчва, ти влизаш в стълкновение с нея. Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила. Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение. В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно. Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено.
Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато.
Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала. Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко. Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни.
към беседата >>
То е ваше разбиране.
Питам, де е сега нещастието, че ви взели талисмана от джоба?
То е ваше разбиране.
Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат. Една идея, която се краде, каква е тя? Имаш някоя идея, откраднат ти я. Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас. Много работи има в света, които могат да се вземат.
към беседата >>
Никой човек не може да пее фалшиво.
Вземете в дадения случай музиката. Казвате за някого, че пее фалшиво. Ти се заблуждаваш.
Никой човек не може да пее фалшиво.
Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения.
към беседата >>
Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала.
Ти започваш музика и мислиш, че тебе не е дарила. Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение. В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно. Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено. Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато.
Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала.
Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко. Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни.
към беседата >>
Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат.
Питам, де е сега нещастието, че ви взели талисмана от джоба? То е ваше разбиране.
Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат.
Една идея, която се краде, каква е тя? Имаш някоя идея, откраднат ти я. Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас. Много работи има в света, които могат да се вземат. Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите?
към беседата >>
Само при дадена система човек пее фалшиво.
Вземете в дадения случай музиката. Казвате за някого, че пее фалшиво. Ти се заблуждаваш. Никой човек не може да пее фалшиво.
Само при дадена система човек пее фалшиво.
Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения. Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота.
към беседата >>
Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко.
Ти учиш наука, казваш: „Не съм аз надарен.“ То е заблуждение. В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно. Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено. Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато. Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала.
Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко.
Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни.
към беседата >>
Една идея, която се краде, каква е тя?
Питам, де е сега нещастието, че ви взели талисмана от джоба? То е ваше разбиране. Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат.
Една идея, която се краде, каква е тя?
Имаш някоя идея, откраднат ти я. Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас. Много работи има в света, които могат да се вземат. Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите? Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква.
към беседата >>
Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните.
Вземете в дадения случай музиката. Казвате за някого, че пее фалшиво. Ти се заблуждаваш. Никой човек не може да пее фалшиво. Само при дадена система човек пее фалшиво.
Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните.
Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения. Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота. Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия.
към беседата >>
Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни.
В този живот ти е дадено толкоз, колкото можеш да постигнеш, и туй, което можеш да постигнеш, е достатъчно. Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено. Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато. Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала. Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко.
Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни.
към беседата >>
Имаш някоя идея, откраднат ти я.
Питам, де е сега нещастието, че ви взели талисмана от джоба? То е ваше разбиране. Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат. Една идея, която се краде, каква е тя?
Имаш някоя идея, откраднат ти я.
Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас. Много работи има в света, които могат да се вземат. Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите? Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква. Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика.
към беседата >>
Ако вземете диези, всякога струната се скъсява.
Казвате за някого, че пее фалшиво. Ти се заблуждаваш. Никой човек не може да пее фалшиво. Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните.
Ако вземете диези, всякога струната се скъсява.
В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения. Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота. Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия. Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение.
към беседата >>
Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка.
Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка.
Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка.
към беседата >>
Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас.
Питам, де е сега нещастието, че ви взели талисмана от джоба? То е ваше разбиране. Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат. Една идея, която се краде, каква е тя? Имаш някоя идея, откраднат ти я.
Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас.
Много работи има в света, които могат да се вземат. Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите? Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква. Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика. Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка.
към беседата >>
В какво седи пониженият тон?
Ти се заблуждаваш. Никой човек не може да пее фалшиво. Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява.
В какво седи пониженият тон?
Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения. Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота. Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия. Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение. Меланхолията е едно приятно разположение.
към беседата >>
Накъде трябва да се измени ударението?
Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка.
Накъде трябва да се измени ударението?
В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги?
към беседата >>
Много работи има в света, които могат да се вземат.
То е ваше разбиране. Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат. Една идея, която се краде, каква е тя? Имаш някоя идея, откраднат ти я. Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас.
Много работи има в света, които могат да се вземат.
Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите? Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква. Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика. Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка. Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма.
към беседата >>
Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения.
Никой човек не може да пее фалшиво. Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон?
Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения.
Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота. Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия. Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение. Меланхолията е едно приятно разположение.
към беседата >>
В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват.
Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка. Накъде трябва да се измени ударението?
В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват.
Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка.
към беседата >>
Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите?
Или някой път казвате: „Имах една идея, но вие ми я откраднахте.“ Нали и идеите крадат. Една идея, която се краде, каква е тя? Имаш някоя идея, откраднат ти я. Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас. Много работи има в света, които могат да се вземат.
Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите?
Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква. Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика. Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка. Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма. След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете.
към беседата >>
Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота.
Само при дадена система човек пее фалшиво. Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения.
Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота.
Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия. Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение. Меланхолията е едно приятно разположение.
към беседата >>
Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани.
Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка. Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват.
Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани.
Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка. В думата благо къде е ударението?
към беседата >>
Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква.
Една идея, която се краде, каква е тя? Имаш някоя идея, откраднат ти я. Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас. Много работи има в света, които могат да се вземат. Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите?
Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква.
Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика. Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка. Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма. След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете. Но при сегашните условия, както се пренася златото, вие ще мязате на един кон.
към беседата >>
Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия.
Ако вземете цигулката, с бемолите се удължават струните. Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения. Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота.
Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия.
Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение. Меланхолията е едно приятно разположение.
към беседата >>
Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о.
Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка. Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани.
Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о.
Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка.
към беседата >>
Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика.
Имаш някоя идея, откраднат ти я. Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас. Много работи има в света, които могат да се вземат. Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите? Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква.
Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика.
Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка. Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма. След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете. Но при сегашните условия, както се пренася златото, вие ще мязате на един кон. Като го носите, само ще се охлузи гърбът ви, ще усещате отслабване на вашите мускули.
към беседата >>
Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение.
Ако вземете диези, всякога струната се скъсява. В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения. Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота. Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия.
Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение.
Меланхолията е едно приятно разположение.
към беседата >>
Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка.
Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка. Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о.
Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка.
Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка?
към беседата >>
Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка.
Имаш някой сюжет за рисуване, може да ви го откраднат, нарисуват го пред вас. Много работи има в света, които могат да се вземат. Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите? Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква. Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика.
Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка.
Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма. След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете. Но при сегашните условия, както се пренася златото, вие ще мязате на един кон. Като го носите, само ще се охлузи гърбът ви, ще усещате отслабване на вашите мускули.
към беседата >>
Меланхолията е едно приятно разположение.
В какво седи пониженият тон? Повишените тонове имат скъсени трептения, понижените тонове имат удължени трептения. Следователно те се виждат: тези удължени тонове са по-груби, понеже се движат по-бързо, ухото не може да схваща тяхната мекота. Техните движения ни се виждат малко груби, събуждат повече енергия. Другите, които ние разбираме, те ни дават малко меланхолия, разположение.
Меланхолията е едно приятно разположение.
към беседата >>
Къде е ударението в думата добро винаги?
Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка.
Къде е ударението в думата добро винаги?
На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог.
към беседата >>
Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма.
Много работи има в света, които могат да се вземат. Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите? Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква. Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика. Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка.
Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма.
След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете. Но при сегашните условия, както се пренася златото, вие ще мязате на един кон. Като го носите, само ще се охлузи гърбът ви, ще усещате отслабване на вашите мускули.
към беседата >>
Между меланхолия и песимизъм каква е разликата?
Между меланхолия и песимизъм каква е разликата?
Да кажем, че те боли палецът или те боли стомахът, все едно ли е? Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш. Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли. Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят. Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта.
към беседата >>
На втората сричка.
В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги?
На втората сричка.
В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията.
към беседата >>
След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете.
Питам ви, ако вие пренасяте десет хиляди килограма злато на гърба си, какво ще спечелите? Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква. Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика. Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка. Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма.
След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете.
Но при сегашните условия, както се пренася златото, вие ще мязате на един кон. Като го носите, само ще се охлузи гърбът ви, ще усещате отслабване на вашите мускули.
към беседата >>
Да кажем, че те боли палецът или те боли стомахът, все едно ли е?
Между меланхолия и песимизъм каква е разликата?
Да кажем, че те боли палецът или те боли стомахът, все едно ли е?
Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш. Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли. Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят. Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта. Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат.
към беседата >>
В думата благо къде е ударението?
Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка.
В думата благо къде е ударението?
На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове.
към беседата >>
Но при сегашните условия, както се пренася златото, вие ще мязате на един кон.
Ако пренесете десет хиляди килограма злато, гърбът ви ще се оплаква. Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика. Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка. Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма. След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете.
Но при сегашните условия, както се пренася златото, вие ще мязате на един кон.
Като го носите, само ще се охлузи гърбът ви, ще усещате отслабване на вашите мускули.
към беседата >>
Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш.
Между меланхолия и песимизъм каква е разликата? Да кажем, че те боли палецът или те боли стомахът, все едно ли е?
Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш.
Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли. Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят. Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта. Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат. Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул.
към беседата >>
На първата сричка.
Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка. В думата благо къде е ударението?
На първата сричка.
Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове. Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите.
към беседата >>
Като го носите, само ще се охлузи гърбът ви, ще усещате отслабване на вашите мускули.
Ако е на близко разстояние или ако е на далечно разстояние, има разлика. Ако е на близко разстояние, мъчнотията ще бъде по-малка. Ако е на далечно разстояние, мъчнотията ще бъде по-голяма. След като пренесете десет хиляди килограма злато – как да го пренесете – учен може да станете. Но при сегашните условия, както се пренася златото, вие ще мязате на един кон.
Като го носите, само ще се охлузи гърбът ви, ще усещате отслабване на вашите мускули.
към беседата >>
Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли.
Между меланхолия и песимизъм каква е разликата? Да кажем, че те боли палецът или те боли стомахът, все едно ли е? Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш.
Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли.
Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят. Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта. Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат. Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул. Знанието е стимул, невежеството е стимул.
към беседата >>
Защо е на първата сричка?
Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка.
Защо е на първата сричка?
Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове. Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече.
към беседата >>
Казвам, в дадения случай необходимо ли е да пренесете десет хиляди килограма злато?
Казвам, в дадения случай необходимо ли е да пренесете десет хиляди килограма злато?
Определено ли е от Провидението да го пренесеш? Десет хиляди килограма злато каква стойност има? Всеки килограм има по двеста наполеона, десет хиляди по двеста прави два милиона, една почетна сума. Ако бихте имали два милиона наполеона, не бихте седели тук, да слушате тия работи. Щяхте да бъдете или на железница, или на някой автомобил, или на някое увеселително място, или щяхте да имате най-хубавото пухено легло с пружина, щяхте да имате три–четирима слуги; после, кухнята ви щеше да бъде модерна, с най-хубавите порцеланови чинии, всичко щеше да бъде изрядно.
към беседата >>
Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят.
Между меланхолия и песимизъм каква е разликата? Да кажем, че те боли палецът или те боли стомахът, все едно ли е? Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш. Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли.
Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят.
Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта. Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат. Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул. Знанието е стимул, невежеството е стимул. Всичко е стимул за добиване на знание.
към беседата >>
Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог.
Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка?
Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог.
В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове. Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление.
към беседата >>
Определено ли е от Провидението да го пренесеш?
Казвам, в дадения случай необходимо ли е да пренесете десет хиляди килограма злато?
Определено ли е от Провидението да го пренесеш?
Десет хиляди килограма злато каква стойност има? Всеки килограм има по двеста наполеона, десет хиляди по двеста прави два милиона, една почетна сума. Ако бихте имали два милиона наполеона, не бихте седели тук, да слушате тия работи. Щяхте да бъдете или на железница, или на някой автомобил, или на някое увеселително място, или щяхте да имате най-хубавото пухено легло с пружина, щяхте да имате три–четирима слуги; после, кухнята ви щеше да бъде модерна, с най-хубавите порцеланови чинии, всичко щеше да бъде изрядно. Но дали щяхте да бъдете учен човек, то е въпрос.
към беседата >>
Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта.
Между меланхолия и песимизъм каква е разликата? Да кажем, че те боли палецът или те боли стомахът, все едно ли е? Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш. Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли. Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят.
Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта.
Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат. Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул. Знанието е стимул, невежеството е стимул. Всичко е стимул за добиване на знание.
към беседата >>
В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията.
На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог.
В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията.
Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове. Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление.
към беседата >>
Десет хиляди килограма злато каква стойност има?
Казвам, в дадения случай необходимо ли е да пренесете десет хиляди килограма злато? Определено ли е от Провидението да го пренесеш?
Десет хиляди килограма злато каква стойност има?
Всеки килограм има по двеста наполеона, десет хиляди по двеста прави два милиона, една почетна сума. Ако бихте имали два милиона наполеона, не бихте седели тук, да слушате тия работи. Щяхте да бъдете или на железница, или на някой автомобил, или на някое увеселително място, или щяхте да имате най-хубавото пухено легло с пружина, щяхте да имате три–четирима слуги; после, кухнята ви щеше да бъде модерна, с най-хубавите порцеланови чинии, всичко щеше да бъде изрядно. Но дали щяхте да бъдете учен човек, то е въпрос.
към беседата >>
Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат.
Да кажем, че те боли палецът или те боли стомахът, все едно ли е? Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш. Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли. Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят. Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта.
Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат.
Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул. Знанието е стимул, невежеството е стимул. Всичко е стимул за добиване на знание.
към беседата >>
Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове.
В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията.
Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове.
Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление.
към беседата >>
Всеки килограм има по двеста наполеона, десет хиляди по двеста прави два милиона, една почетна сума.
Казвам, в дадения случай необходимо ли е да пренесете десет хиляди килограма злато? Определено ли е от Провидението да го пренесеш? Десет хиляди килограма злато каква стойност има?
Всеки килограм има по двеста наполеона, десет хиляди по двеста прави два милиона, една почетна сума.
Ако бихте имали два милиона наполеона, не бихте седели тук, да слушате тия работи. Щяхте да бъдете или на железница, или на някой автомобил, или на някое увеселително място, или щяхте да имате най-хубавото пухено легло с пружина, щяхте да имате три–четирима слуги; после, кухнята ви щеше да бъде модерна, с най-хубавите порцеланови чинии, всичко щеше да бъде изрядно. Но дали щяхте да бъдете учен човек, то е въпрос.
към беседата >>
Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул.
Помнете, че всички болести не са нищо друго освен стимул, за да те накарат да мислиш. Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли. Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят. Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта. Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат.
Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул.
Знанието е стимул, невежеството е стимул. Всичко е стимул за добиване на знание.
към беседата >>
Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите.
На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове.
Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите.
Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление.
към беседата >>
Ако бихте имали два милиона наполеона, не бихте седели тук, да слушате тия работи.
Казвам, в дадения случай необходимо ли е да пренесете десет хиляди килограма злато? Определено ли е от Провидението да го пренесеш? Десет хиляди килограма злато каква стойност има? Всеки килограм има по двеста наполеона, десет хиляди по двеста прави два милиона, една почетна сума.
Ако бихте имали два милиона наполеона, не бихте седели тук, да слушате тия работи.
Щяхте да бъдете или на железница, или на някой автомобил, или на някое увеселително място, или щяхте да имате най-хубавото пухено легло с пружина, щяхте да имате три–четирима слуги; после, кухнята ви щеше да бъде модерна, с най-хубавите порцеланови чинии, всичко щеше да бъде изрядно. Но дали щяхте да бъдете учен човек, то е въпрос.
към беседата >>
Знанието е стимул, невежеството е стимул.
Всичките нещастия идат да заставят човек да мисли. Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят. Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта. Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат. Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул.
Знанието е стимул, невежеството е стимул.
Всичко е стимул за добиване на знание.
към беседата >>
Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече.
Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове. Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите.
Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече.
Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление.
към беседата >>
Щяхте да бъдете или на железница, или на някой автомобил, или на някое увеселително място, или щяхте да имате най-хубавото пухено легло с пружина, щяхте да имате три–четирима слуги; после, кухнята ви щеше да бъде модерна, с най-хубавите порцеланови чинии, всичко щеше да бъде изрядно.
Казвам, в дадения случай необходимо ли е да пренесете десет хиляди килограма злато? Определено ли е от Провидението да го пренесеш? Десет хиляди килограма злато каква стойност има? Всеки килограм има по двеста наполеона, десет хиляди по двеста прави два милиона, една почетна сума. Ако бихте имали два милиона наполеона, не бихте седели тук, да слушате тия работи.
Щяхте да бъдете или на железница, или на някой автомобил, или на някое увеселително място, или щяхте да имате най-хубавото пухено легло с пружина, щяхте да имате три–четирима слуги; после, кухнята ви щеше да бъде модерна, с най-хубавите порцеланови чинии, всичко щеше да бъде изрядно.
Но дали щяхте да бъдете учен човек, то е въпрос.
към беседата >>
Всичко е стимул за добиване на знание.
Всичко в природата, което ви кара да страдате, вие се радвайте на това, защото то са стимули да накарат всички същества да мислят. Който не може да мисли чрез радостта, заставят го да мисли чрез скръбта. Радостта и скръбта, това са стимули, които едновременно действат. Безпаричието е един стимул, богатството е друг стимул. Знанието е стимул, невежеството е стимул.
Всичко е стимул за добиване на знание.
към беседата >>
Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление.
Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове. Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече.
Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление.
към беседата >>
Но дали щяхте да бъдете учен човек, то е въпрос.
Определено ли е от Провидението да го пренесеш? Десет хиляди килограма злато каква стойност има? Всеки килограм има по двеста наполеона, десет хиляди по двеста прави два милиона, една почетна сума. Ако бихте имали два милиона наполеона, не бихте седели тук, да слушате тия работи. Щяхте да бъдете или на железница, или на някой автомобил, или на някое увеселително място, или щяхте да имате най-хубавото пухено легло с пружина, щяхте да имате три–четирима слуги; после, кухнята ви щеше да бъде модерна, с най-хубавите порцеланови чинии, всичко щеше да бъде изрядно.
Но дали щяхте да бъдете учен човек, то е въпрос.
към беседата >>
Тези, които не разбират този порядък, казват: „Защо светът е създаден така?
Тези, които не разбират този порядък, казват: „Защо светът е създаден така?
“ Той е създаден довреме. Има неща в живота, които са постоянни, които постоянно ще останат тук. Едно дете първоначално нищо не разбира от буквите, но след като учителят му разкрие всичките букви, от детинството до старата възраст може ли то да се освободи от тях? Колко букви има българската азбука? Трийсет и две.
към беседата >>
Сега някои се спират върху думите, как се пишат.
Сега някои се спират върху думите, как се пишат.
Тази дума има закони, които определят ударението. Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата. Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро.
към беседата >>
Следователно туй злато един човек може да го обработи.
Следователно туй злато един човек може да го обработи.
И то търпи обработване.
към беседата >>
“ Той е създаден довреме.
Тези, които не разбират този порядък, казват: „Защо светът е създаден така?
“ Той е създаден довреме.
Има неща в живота, които са постоянни, които постоянно ще останат тук. Едно дете първоначално нищо не разбира от буквите, но след като учителят му разкрие всичките букви, от детинството до старата възраст може ли то да се освободи от тях? Колко букви има българската азбука? Трийсет и две. От тия трийсет и две букви той може ли да се освободи?
към беседата >>
Тази дума има закони, които определят ударението.
Сега някои се спират върху думите, как се пишат.
Тази дума има закони, които определят ударението.
Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата. Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести.
към беседата >>
И то търпи обработване.
Следователно туй злато един човек може да го обработи.
И то търпи обработване.
към беседата >>
Има неща в живота, които са постоянни, които постоянно ще останат тук.
Тези, които не разбират този порядък, казват: „Защо светът е създаден така? “ Той е създаден довреме.
Има неща в живота, които са постоянни, които постоянно ще останат тук.
Едно дете първоначално нищо не разбира от буквите, но след като учителят му разкрие всичките букви, от детинството до старата възраст може ли то да се освободи от тях? Колко букви има българската азбука? Трийсет и две. От тия трийсет и две букви той може ли да се освободи?
към беседата >>
Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата.
Сега някои се спират върху думите, как се пишат. Тази дума има закони, които определят ударението.
Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата.
Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести.
към беседата >>
Сега вие имате числата 12 и 21.
Сега вие имате числата 12 и 21.
Каква е разликата между дванайсет и двайсет и едно? Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни. По какво се различават? Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят. Дванайсет е число на хармонията.
към беседата >>
Едно дете първоначално нищо не разбира от буквите, но след като учителят му разкрие всичките букви, от детинството до старата възраст може ли то да се освободи от тях?
Тези, които не разбират този порядък, казват: „Защо светът е създаден така? “ Той е създаден довреме. Има неща в живота, които са постоянни, които постоянно ще останат тук.
Едно дете първоначално нищо не разбира от буквите, но след като учителят му разкрие всичките букви, от детинството до старата възраст може ли то да се освободи от тях?
Колко букви има българската азбука? Трийсет и две. От тия трийсет и две букви той може ли да се освободи?
към беседата >>
Колко значения има думата пола?
Сега някои се спират върху думите, как се пишат. Тази дума има закони, които определят ударението. Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата.
Колко значения има думата пола?
После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести.
към беседата >>
Каква е разликата между дванайсет и двайсет и едно?
Сега вие имате числата 12 и 21.
Каква е разликата между дванайсет и двайсет и едно?
Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни. По какво се различават? Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят. Дванайсет е число на хармонията. Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш.
към беседата >>
Колко букви има българската азбука?
Тези, които не разбират този порядък, казват: „Защо светът е създаден така? “ Той е създаден довреме. Има неща в живота, които са постоянни, които постоянно ще останат тук. Едно дете първоначално нищо не разбира от буквите, но след като учителят му разкрие всичките букви, от детинството до старата възраст може ли то да се освободи от тях?
Колко букви има българската азбука?
Трийсет и две. От тия трийсет и две букви той може ли да се освободи?
към беседата >>
После па̀ри и парѝ.
Сега някои се спират върху думите, как се пишат. Тази дума има закони, които определят ударението. Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата. Колко значения има думата пола?
После па̀ри и парѝ.
Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести.
към беседата >>
Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни.
Сега вие имате числата 12 и 21. Каква е разликата между дванайсет и двайсет и едно?
Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни.
По какво се различават? Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят. Дванайсет е число на хармонията. Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш. В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома.
към беседата >>
Трийсет и две.
Тези, които не разбират този порядък, казват: „Защо светът е създаден така? “ Той е създаден довреме. Има неща в живота, които са постоянни, които постоянно ще останат тук. Едно дете първоначално нищо не разбира от буквите, но след като учителят му разкрие всичките букви, от детинството до старата възраст може ли то да се освободи от тях? Колко букви има българската азбука?
Трийсет и две.
От тия трийсет и две букви той може ли да се освободи?
към беседата >>
Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро.
Сега някои се спират върху думите, как се пишат. Тази дума има закони, които определят ударението. Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата. Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ.
Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро.
(Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести.
към беседата >>
По какво се различават?
Сега вие имате числата 12 и 21. Каква е разликата между дванайсет и двайсет и едно? Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни.
По какво се различават?
Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят. Дванайсет е число на хармонията. Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш. В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома. От тях колко дома са на едното и колко на двете?
към беседата >>
От тия трийсет и две букви той може ли да се освободи?
“ Той е създаден довреме. Има неща в живота, които са постоянни, които постоянно ще останат тук. Едно дете първоначално нищо не разбира от буквите, но след като учителят му разкрие всичките букви, от детинството до старата възраст може ли то да се освободи от тях? Колко букви има българската азбука? Трийсет и две.
От тия трийсет и две букви той може ли да се освободи?
към беседата >>
(Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести.
Тази дума има закони, които определят ударението. Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата. Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро.
(Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести.
към беседата >>
Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят.
Сега вие имате числата 12 и 21. Каква е разликата между дванайсет и двайсет и едно? Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни. По какво се различават?
Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят.
Дванайсет е число на хармонията. Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш. В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома. От тях колко дома са на едното и колко на двете? Шест дома са на едното и шест дома са на двете.
към беседата >>
Имате буквите А и Б.
Имате буквите А и Б.
А е гласната буква, Б е съгласната буква. В какво седи разликата между А и Б? Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат. Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре. Б-то произнасяме с е.
към беседата >>
Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират.
Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират.
Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението. Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението. Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията.
към беседата >>
Дванайсет е число на хармонията.
Сега вие имате числата 12 и 21. Каква е разликата между дванайсет и двайсет и едно? Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни. По какво се различават? Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят.
Дванайсет е число на хармонията.
Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш. В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома. От тях колко дома са на едното и колко на двете? Шест дома са на едното и шест дома са на двете. Ние влизаме в динамиката на числата.
към беседата >>
А е гласната буква, Б е съгласната буква.
Имате буквите А и Б.
А е гласната буква, Б е съгласната буква.
В какво седи разликата между А и Б? Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат. Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре. Б-то произнасяме с е. Без е може ли да го произнесете?
към беседата >>
Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението.
Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират.
Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението.
Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението. Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.
към беседата >>
Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш.
Каква е разликата между дванайсет и двайсет и едно? Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни. По какво се различават? Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят. Дванайсет е число на хармонията.
Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш.
В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома. От тях колко дома са на едното и колко на двете? Шест дома са на едното и шест дома са на двете. Ние влизаме в динамиката на числата. Едно число е динамично, когато то влиза в самия живот.
към беседата >>
В какво седи разликата между А и Б?
Имате буквите А и Б. А е гласната буква, Б е съгласната буква.
В какво седи разликата между А и Б?
Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат. Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре. Б-то произнасяме с е. Без е може ли да го произнесете? Б е няма буква, ще я накараме да проговори.
към беседата >>
Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението.
Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират. Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението.
Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението.
Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.
към беседата >>
В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома.
Цифрите са същи, числата са различни, количествено са различни. По какво се различават? Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят. Дванайсет е число на хармонията. Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш.
В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома.
От тях колко дома са на едното и колко на двете? Шест дома са на едното и шест дома са на двете. Ние влизаме в динамиката на числата. Едно число е динамично, когато то влиза в самия живот.
към беседата >>
Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат.
Имате буквите А и Б. А е гласната буква, Б е съгласната буква. В какво седи разликата между А и Б?
Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат.
Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре. Б-то произнасяме с е. Без е може ли да го произнесете? Б е няма буква, ще я накараме да проговори. Като турим е, става бе, като турим а, става абе.
към беседата >>
Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението.
Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират. Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението. Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението.
Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението.
Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.
към беседата >>
От тях колко дома са на едното и колко на двете?
По какво се различават? Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят. Дванайсет е число на хармонията. Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш. В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома.
От тях колко дома са на едното и колко на двете?
Шест дома са на едното и шест дома са на двете. Ние влизаме в динамиката на числата. Едно число е динамично, когато то влиза в самия живот.
към беседата >>
Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре.
Имате буквите А и Б. А е гласната буква, Б е съгласната буква. В какво седи разликата между А и Б? Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат.
Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре.
Б-то произнасяме с е. Без е може ли да го произнесете? Б е няма буква, ще я накараме да проговори. Като турим е, става бе, като турим а, става абе. А и Б какво означават?
към беседата >>
Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави?
Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират. Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението. Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението. Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението.
Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави?
Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.
към беседата >>
Шест дома са на едното и шест дома са на двете.
Отличието е, че в дванайсет вие имате предимство на мощните сили в природата, а в двайсет и едно имате меките сили, които работят. Дванайсет е число на хармонията. Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш. В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома. От тях колко дома са на едното и колко на двете?
Шест дома са на едното и шест дома са на двете.
Ние влизаме в динамиката на числата. Едно число е динамично, когато то влиза в самия живот.
към беседата >>
Б-то произнасяме с е.
Имате буквите А и Б. А е гласната буква, Б е съгласната буква. В какво седи разликата между А и Б? Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат. Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре.
Б-то произнасяме с е.
Без е може ли да го произнесете? Б е няма буква, ще я накараме да проговори. Като турим е, става бе, като турим а, става абе. А и Б какво означават? В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях.
към беседата >>
Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията.
Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират. Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението. Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението. Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави?
Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията.
Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.
към беседата >>
Ние влизаме в динамиката на числата.
Дванайсет е число на хармонията. Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш. В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома. От тях колко дома са на едното и колко на двете? Шест дома са на едното и шест дома са на двете.
Ние влизаме в динамиката на числата.
Едно число е динамично, когато то влиза в самия живот.
към беседата >>
Без е може ли да го произнесете?
А е гласната буква, Б е съгласната буква. В какво седи разликата между А и Б? Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат. Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре. Б-то произнасяме с е.
Без е може ли да го произнесете?
Б е няма буква, ще я накараме да проговори. Като турим е, става бе, като турим а, става абе. А и Б какво означават? В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях. Обаче във всички букви имало по една погрешка.
към беседата >>
Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.
Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението. Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението. Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията.
Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.
към беседата >>
Едно число е динамично, когато то влиза в самия живот.
Като влезеш при двайсет и едно, трябва да се подчиняваш. В астрологията има дванайсет зодии и дванайсет дома. От тях колко дома са на едното и колко на двете? Шест дома са на едното и шест дома са на двете. Ние влизаме в динамиката на числата.
Едно число е динамично, когато то влиза в самия живот.
към беседата >>
Б е няма буква, ще я накараме да проговори.
В какво седи разликата между А и Б? Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат. Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре. Б-то произнасяме с е. Без е може ли да го произнесете?
Б е няма буква, ще я накараме да проговори.
Като турим е, става бе, като турим а, става абе. А и Б какво означават? В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях. Обаче във всички букви имало по една погрешка. Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света.
към беседата >>
Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще.
Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще.
Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи.
към беседата >>
Аз различавам числа, които дават нещо от себе си, и числа, които възприемат.
Аз различавам числа, които дават нещо от себе си, и числа, които възприемат.
Всичките хора правят погрешката, когато карат едно число, което се е научило само да взема, карат го да дава. Вие влизате в противоречие със себе си. Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие. Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо? “ По-напред не питате: „Защо?
към беседата >>
Като турим е, става бе, като турим а, става абе.
Гласните букви щедро дават, съгласните са скържави, стягат. Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре. Б-то произнасяме с е. Без е може ли да го произнесете? Б е няма буква, ще я накараме да проговори.
Като турим е, става бе, като турим а, става абе.
А и Б какво означават? В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях. Обаче във всички букви имало по една погрешка. Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света. Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл.
към беседата >>
Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика.
Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще.
Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика.
Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи. Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове.
към беседата >>
Всичките хора правят погрешката, когато карат едно число, което се е научило само да взема, карат го да дава.
Аз различавам числа, които дават нещо от себе си, и числа, които възприемат.
Всичките хора правят погрешката, когато карат едно число, което се е научило само да взема, карат го да дава.
Вие влизате в противоречие със себе си. Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие. Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо? “ По-напред не питате: „Защо? “ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета.
към беседата >>
А и Б какво означават?
Б-то ще ти каже: „Чакай, чакай, ти по особен начин ще ме произнесеш, не може да кажеш, както искаш.“ Ще те спре. Б-то произнасяме с е. Без е може ли да го произнесете? Б е няма буква, ще я накараме да проговори. Като турим е, става бе, като турим а, става абе.
А и Б какво означават?
В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях. Обаче във всички букви имало по една погрешка. Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света. Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл. Буквите стават разумни.
към беседата >>
Значи думите остаряват.
Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще. Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика.
Значи думите остаряват.
В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи. Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове. Сега това са второстепенни работи.
към беседата >>
Вие влизате в противоречие със себе си.
Аз различавам числа, които дават нещо от себе си, и числа, които възприемат. Всичките хора правят погрешката, когато карат едно число, което се е научило само да взема, карат го да дава.
Вие влизате в противоречие със себе си.
Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие. Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо? “ По-напред не питате: „Защо? “ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета. Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам?
към беседата >>
В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях.
Б-то произнасяме с е. Без е може ли да го произнесете? Б е няма буква, ще я накараме да проговори. Като турим е, става бе, като турим а, става абе. А и Б какво означават?
В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях.
Обаче във всички букви имало по една погрешка. Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света. Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл. Буквите стават разумни. Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл.
към беседата >>
В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне.
Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще. Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват.
В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне.
Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи. Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове. Сега това са второстепенни работи.
към беседата >>
Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие.
Аз различавам числа, които дават нещо от себе си, и числа, които възприемат. Всичките хора правят погрешката, когато карат едно число, което се е научило само да взема, карат го да дава. Вие влизате в противоречие със себе си.
Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие.
Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо? “ По-напред не питате: „Защо? “ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета. Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам? “ Какъв отговор ще дадете?
към беседата >>
Обаче във всички букви имало по една погрешка.
Без е може ли да го произнесете? Б е няма буква, ще я накараме да проговори. Като турим е, става бе, като турим а, става абе. А и Б какво означават? В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях.
Обаче във всички букви имало по една погрешка.
Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света. Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл. Буквите стават разумни. Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл. Буквата А първоначално така се е писала: .
към беседата >>
Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията.
Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще. Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне.
Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията.
Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи. Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове. Сега това са второстепенни работи.
към беседата >>
Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо?
Аз различавам числа, които дават нещо от себе си, и числа, които възприемат. Всичките хора правят погрешката, когато карат едно число, което се е научило само да взема, карат го да дава. Вие влизате в противоречие със себе си. Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие.
Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо?
“ По-напред не питате: „Защо? “ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета. Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам? “ Какъв отговор ще дадете? Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви.
към беседата >>
Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света.
Б е няма буква, ще я накараме да проговори. Като турим е, става бе, като турим а, става абе. А и Б какво означават? В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях. Обаче във всички букви имало по една погрешка.
Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света.
Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл. Буквите стават разумни. Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл. Буквата А първоначално така се е писала: . Значи тя е бременна с една идея.
към беседата >>
Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи.
Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще. Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията.
Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи.
Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове. Сега това са второстепенни работи.
към беседата >>
“ По-напред не питате: „Защо?
Аз различавам числа, които дават нещо от себе си, и числа, които възприемат. Всичките хора правят погрешката, когато карат едно число, което се е научило само да взема, карат го да дава. Вие влизате в противоречие със себе си. Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие. Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо?
“ По-напред не питате: „Защо?
“ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета. Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам? “ Какъв отговор ще дадете? Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви. Господарката е полковник, слугинята е редови.
към беседата >>
Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл.
Като турим е, става бе, като турим а, става абе. А и Б какво означават? В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях. Обаче във всички букви имало по една погрешка. Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света.
Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл.
Буквите стават разумни. Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл. Буквата А първоначално така се е писала: . Значи тя е бременна с една идея. Каквато и да е идея, щом я разбереш, тя се превръща на А.
към беседата >>
Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове.
Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи.
Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове.
Сега това са второстепенни работи.
към беседата >>
“ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета.
Всичките хора правят погрешката, когато карат едно число, което се е научило само да взема, карат го да дава. Вие влизате в противоречие със себе си. Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие. Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо? “ По-напред не питате: „Защо?
“ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета.
Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам? “ Какъв отговор ще дадете? Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви. Господарката е полковник, слугинята е редови. Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник.
към беседата >>
Буквите стават разумни.
А и Б какво означават? В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях. Обаче във всички букви имало по една погрешка. Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света. Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл.
Буквите стават разумни.
Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл. Буквата А първоначално така се е писала: . Значи тя е бременна с една идея. Каквато и да е идея, щом я разбереш, тя се превръща на А.
към беседата >>
Сега това са второстепенни работи.
Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи. Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове.
Сега това са второстепенни работи.
към беседата >>
Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам?
Вие влизате в противоречие със себе си. Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие. Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо? “ По-напред не питате: „Защо? “ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета.
Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам?
“ Какъв отговор ще дадете? Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви. Господарката е полковник, слугинята е редови. Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник. Вие казвате: защо е тази работа така?
към беседата >>
Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл.
В еврейския език онзи, който философствал, казва, че когато Бог създал света, всичките букви се явили при Бога, да предлагат да създаде света с тях. Обаче във всички букви имало по една погрешка. Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света. Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл. Буквите стават разумни.
Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл.
Буквата А първоначално така се е писала: . Значи тя е бременна с една идея. Каквато и да е идея, щом я разбереш, тя се превръща на А.
към беседата >>
Кое беше основното в лекцията?
Кое беше основното в лекцията?
Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни. Туй, което в тебе не се изменя и остава постоянно при всичките условия, то е реално. Онова, което се мени, е относителна реалност. Тя е потребна за разбиране на абсолютната реалност.
към беседата >>
“ Какъв отговор ще дадете?
Запример, ако вие сте научени само да ви шетат, когато ви накарат вие да шетате, ще влезете в едно противоречие. Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо? “ По-напред не питате: „Защо? “ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета. Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам?
“ Какъв отговор ще дадете?
Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви. Господарката е полковник, слугинята е редови. Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник. Вие казвате: защо е тази работа така? Де е несъвместимостта на този порядък?
към беседата >>
Буквата А първоначално така се е писала: .
Обаче във всички букви имало по една погрешка. Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света. Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл. Буквите стават разумни. Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл.
Буквата А първоначално така се е писала: .
Значи тя е бременна с една идея. Каквато и да е идея, щом я разбереш, тя се превръща на А.
към беседата >>
Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни.
Кое беше основното в лекцията?
Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни.
Туй, което в тебе не се изменя и остава постоянно при всичките условия, то е реално. Онова, което се мени, е относителна реалност. Тя е потребна за разбиране на абсолютната реалност.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви.
Щом на вас шетат, вие го считате в реда на нещата; щом ви кажат вие да шетате, казвате: „Защо? “ По-напред не питате: „Защо? “ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета. Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам? “ Какъв отговор ще дадете?
Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви.
Господарката е полковник, слугинята е редови. Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник. Вие казвате: защо е тази работа така? Де е несъвместимостта на този порядък? Ако на полковника не му стига умът как да води сражението, а войникът разбира тази работа как може да стане, знае как трябва да се нападне неприятелят, войникът не е ли на мястото на полковник?
към беседата >>
Значи тя е бременна с една идея.
Само Б-то било без погрешка и с него започнало създаването на света. Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл. Буквите стават разумни. Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл. Буквата А първоначално така се е писала: .
Значи тя е бременна с една идея.
Каквато и да е идея, щом я разбереш, тя се превръща на А.
към беседата >>
Туй, което в тебе не се изменя и остава постоянно при всичките условия, то е реално.
Кое беше основното в лекцията? Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни.
Туй, което в тебе не се изменя и остава постоянно при всичките условия, то е реално.
Онова, което се мени, е относителна реалност. Тя е потребна за разбиране на абсолютната реалност.
към беседата >>
Господарката е полковник, слугинята е редови.
“ По-напред не питате: „Защо? “ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета. Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам? “ Какъв отговор ще дадете? Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви.
Господарката е полковник, слугинята е редови.
Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник. Вие казвате: защо е тази работа така? Де е несъвместимостта на този порядък? Ако на полковника не му стига умът как да води сражението, а войникът разбира тази работа как може да стане, знае как трябва да се нападне неприятелят, войникът не е ли на мястото на полковник? Или ако слугата може да направи една работа по-добре от господаря, слугата в даден случай е на мястото на господаря.
към беседата >>
Каквато и да е идея, щом я разбереш, тя се превръща на А.
Но в тия букви имате вече съвсем друг смисъл. Буквите стават разумни. Там всяка една буква си има свой вътрешен смисъл. Буквата А първоначално така се е писала: . Значи тя е бременна с една идея.
Каквато и да е идея, щом я разбереш, тя се превръща на А.
към беседата >>
Онова, което се мени, е относителна реалност.
Кое беше основното в лекцията? Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни. Туй, което в тебе не се изменя и остава постоянно при всичките условия, то е реално.
Онова, което се мени, е относителна реалност.
Тя е потребна за разбиране на абсолютната реалност.
към беседата >>
Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник.
“ Казвате, че е в реда на нещата слугинята да шета. Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам? “ Какъв отговор ще дадете? Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви. Господарката е полковник, слугинята е редови.
Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник.
Вие казвате: защо е тази работа така? Де е несъвместимостта на този порядък? Ако на полковника не му стига умът как да води сражението, а войникът разбира тази работа как може да стане, знае как трябва да се нападне неприятелят, войникът не е ли на мястото на полковник? Или ако слугата може да направи една работа по-добре от господаря, слугата в даден случай е на мястото на господаря.
към беседата >>
Тогава ти казваш така: аз се радвам, аз страдам.
Тогава ти казваш така: аз се радвам, аз страдам.
В дадения случай, когато кажеш аз се радвам, значи придобил си нещо; когато кажеш аз страдам, изгубил си нещо. Защото страданието, то не е статическо положение. Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта. Кои са причините за изгубване на радостта? Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен.
към беседата >>
Тя е потребна за разбиране на абсолютната реалност.
Кое беше основното в лекцията? Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни. Туй, което в тебе не се изменя и остава постоянно при всичките условия, то е реално. Онова, което се мени, е относителна реалност.
Тя е потребна за разбиране на абсолютната реалност.
към беседата >>
Вие казвате: защо е тази работа така?
Щом вие трябва да шетате, казвате: „Защо аз трябва да шетам? “ Какъв отговор ще дадете? Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви. Господарката е полковник, слугинята е редови. Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник.
Вие казвате: защо е тази работа така?
Де е несъвместимостта на този порядък? Ако на полковника не му стига умът как да води сражението, а войникът разбира тази работа как може да стане, знае как трябва да се нападне неприятелят, войникът не е ли на мястото на полковник? Или ако слугата може да направи една работа по-добре от господаря, слугата в даден случай е на мястото на господаря.
към беседата >>
В дадения случай, когато кажеш аз се радвам, значи придобил си нещо; когато кажеш аз страдам, изгубил си нещо.
Тогава ти казваш така: аз се радвам, аз страдам.
В дадения случай, когато кажеш аз се радвам, значи придобил си нещо; когато кажеш аз страдам, изгубил си нещо.
Защото страданието, то не е статическо положение. Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта. Кои са причините за изгубване на радостта? Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен. Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят.
към беседата >>
И скърбите, и радостите в живота са необходими за човешката душа.
И скърбите, и радостите в живота са необходими за човешката душа.
Ако те не бяха били необходими, те не биха съществували. Те са допуснати в живота и всеки, който не ги разбира, той се намира в едно противоречие.
към беседата >>
Де е несъвместимостта на този порядък?
“ Какъв отговор ще дадете? Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви. Господарката е полковник, слугинята е редови. Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник. Вие казвате: защо е тази работа така?
Де е несъвместимостта на този порядък?
Ако на полковника не му стига умът как да води сражението, а войникът разбира тази работа как може да стане, знае как трябва да се нападне неприятелят, войникът не е ли на мястото на полковник? Или ако слугата може да направи една работа по-добре от господаря, слугата в даден случай е на мястото на господаря.
към беседата >>
Защото страданието, то не е статическо положение.
Тогава ти казваш така: аз се радвам, аз страдам. В дадения случай, когато кажеш аз се радвам, значи придобил си нещо; когато кажеш аз страдам, изгубил си нещо.
Защото страданието, то не е статическо положение.
Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта. Кои са причините за изгубване на радостта? Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен. Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят. Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото.
към беседата >>
Ако те не бяха били необходими, те не биха съществували.
И скърбите, и радостите в живота са необходими за човешката душа.
Ако те не бяха били необходими, те не биха съществували.
Те са допуснати в живота и всеки, който не ги разбира, той се намира в едно противоречие.
към беседата >>
Ако на полковника не му стига умът как да води сражението, а войникът разбира тази работа как може да стане, знае как трябва да се нападне неприятелят, войникът не е ли на мястото на полковник?
Допуснете, че вие сте господарката, слугинята ви шета, слуша ви. Господарката е полковник, слугинята е редови. Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник. Вие казвате: защо е тази работа така? Де е несъвместимостта на този порядък?
Ако на полковника не му стига умът как да води сражението, а войникът разбира тази работа как може да стане, знае как трябва да се нападне неприятелят, войникът не е ли на мястото на полковник?
Или ако слугата може да направи една работа по-добре от господаря, слугата в даден случай е на мястото на господаря.
към беседата >>
Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта.
Тогава ти казваш така: аз се радвам, аз страдам. В дадения случай, когато кажеш аз се радвам, значи придобил си нещо; когато кажеш аз страдам, изгубил си нещо. Защото страданието, то не е статическо положение.
Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта.
Кои са причините за изгубване на радостта? Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен. Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят. Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото. Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни.
към беседата >>
Те са допуснати в живота и всеки, който не ги разбира, той се намира в едно противоречие.
И скърбите, и радостите в живота са необходими за човешката душа. Ако те не бяха били необходими, те не биха съществували.
Те са допуснати в живота и всеки, който не ги разбира, той се намира в едно противоречие.
към беседата >>
Или ако слугата може да направи една работа по-добре от господаря, слугата в даден случай е на мястото на господаря.
Господарката е полковник, слугинята е редови. Изведнъж слугата произвеждат полковник, господаря – редови, турят го на мястото на прост войник. Вие казвате: защо е тази работа така? Де е несъвместимостта на този порядък? Ако на полковника не му стига умът как да води сражението, а войникът разбира тази работа как може да стане, знае как трябва да се нападне неприятелят, войникът не е ли на мястото на полковник?
Или ако слугата може да направи една работа по-добре от господаря, слугата в даден случай е на мястото на господаря.
към беседата >>
Кои са причините за изгубване на радостта?
Тогава ти казваш така: аз се радвам, аз страдам. В дадения случай, когато кажеш аз се радвам, значи придобил си нещо; когато кажеш аз страдам, изгубил си нещо. Защото страданието, то не е статическо положение. Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта.
Кои са причините за изгубване на радостта?
Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен. Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят. Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото. Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни. Следователно, ако угодиш на доброто, злото ще се нахвърли отгоре ти.
към беседата >>
Следователно сега имате един порядък, дето хората не са произведени по достойнство.
Следователно сега имате един порядък, дето хората не са произведени по достойнство.
Аз мога да повиша всеки от вас, всекиго мога да го туря на какъвто чин иска. Слугата мога да го направя генерал, полковника – редови. Тия числа можеш да ги произведеш както искаш.
към беседата >>
Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен.
Тогава ти казваш така: аз се радвам, аз страдам. В дадения случай, когато кажеш аз се радвам, значи придобил си нещо; когато кажеш аз страдам, изгубил си нещо. Защото страданието, то не е статическо положение. Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта. Кои са причините за изгубване на радостта?
Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен.
Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят. Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото. Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни. Следователно, ако угодиш на доброто, злото ще се нахвърли отгоре ти. Ти ще страдаш между двамата господари.
към беседата >>
Аз мога да повиша всеки от вас, всекиго мога да го туря на какъвто чин иска.
Следователно сега имате един порядък, дето хората не са произведени по достойнство.
Аз мога да повиша всеки от вас, всекиго мога да го туря на какъвто чин иска.
Слугата мога да го направя генерал, полковника – редови. Тия числа можеш да ги произведеш както искаш.
към беседата >>
Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят.
В дадения случай, когато кажеш аз се радвам, значи придобил си нещо; когато кажеш аз страдам, изгубил си нещо. Защото страданието, то не е статическо положение. Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта. Кои са причините за изгубване на радостта? Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен.
Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят.
Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото. Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни. Следователно, ако угодиш на доброто, злото ще се нахвърли отгоре ти. Ти ще страдаш между двамата господари. Българите имат тази поговорка: „Когато атовете се ритат, магаретата страдали.“ Какво търсят магаретата между атовете?
към беседата >>
Слугата мога да го направя генерал, полковника – редови.
Следователно сега имате един порядък, дето хората не са произведени по достойнство. Аз мога да повиша всеки от вас, всекиго мога да го туря на какъвто чин иска.
Слугата мога да го направя генерал, полковника – редови.
Тия числа можеш да ги произведеш както искаш.
към беседата >>
Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото.
Защото страданието, то не е статическо положение. Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта. Кои са причините за изгубване на радостта? Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен. Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят.
Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото.
Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни. Следователно, ако угодиш на доброто, злото ще се нахвърли отгоре ти. Ти ще страдаш между двамата господари. Българите имат тази поговорка: „Когато атовете се ритат, магаретата страдали.“ Какво търсят магаретата между атовете? Когато атовете се ритат, магаретата да стоят настрана и да гледат.
към беседата >>
Тия числа можеш да ги произведеш както искаш.
Следователно сега имате един порядък, дето хората не са произведени по достойнство. Аз мога да повиша всеки от вас, всекиго мога да го туря на какъвто чин иска. Слугата мога да го направя генерал, полковника – редови.
Тия числа можеш да ги произведеш както искаш.
към беседата >>
Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни.
Страдаме, постоянно губим нещо от себе си, постоянно губим радостта. Кои са причините за изгубване на радостта? Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен. Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят. Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото.
Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни.
Следователно, ако угодиш на доброто, злото ще се нахвърли отгоре ти. Ти ще страдаш между двамата господари. Българите имат тази поговорка: „Когато атовете се ритат, магаретата страдали.“ Какво търсят магаретата между атовете? Когато атовете се ритат, магаретата да стоят настрана и да гледат. Щом ги ритат, то се опитват да ги примиряват.
към беседата >>
По някой път вие сте бедни, нямате пари в джоба си.
По някой път вие сте бедни, нямате пари в джоба си.
Седнйте, че пишйте: „Имам да вземам хиляда лева след пет месеца, на двайсето число.“ После пиши: „Имам да вземам десет хиляди лева.“ Казвам, вие сиромах човек ли сте? Казвате: туй не е реално. Хубаво, в какво седи реалността на нещата? В дадения случай вие предполагате, че имате да вземате. Това число по отношение на вас не е ли реално?
към беседата >>
Следователно, ако угодиш на доброто, злото ще се нахвърли отгоре ти.
Кои са причините за изгубване на радостта? Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен. Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят. Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото. Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни.
Следователно, ако угодиш на доброто, злото ще се нахвърли отгоре ти.
Ти ще страдаш между двамата господари. Българите имат тази поговорка: „Когато атовете се ритат, магаретата страдали.“ Какво търсят магаретата между атовете? Когато атовете се ритат, магаретата да стоят настрана и да гледат. Щом ги ритат, то се опитват да ги примиряват. То е доста честолюбиво – най-горделивото млекопитаещо е магарето.
към беседата >>
Седнйте, че пишйте: „Имам да вземам хиляда лева след пет месеца, на двайсето число.“ После пиши: „Имам да вземам десет хиляди лева.“ Казвам, вие сиромах човек ли сте?
По някой път вие сте бедни, нямате пари в джоба си.
Седнйте, че пишйте: „Имам да вземам хиляда лева след пет месеца, на двайсето число.“ После пиши: „Имам да вземам десет хиляди лева.“ Казвам, вие сиромах човек ли сте?
Казвате: туй не е реално. Хубаво, в какво седи реалността на нещата? В дадения случай вие предполагате, че имате да вземате. Това число по отношение на вас не е ли реално? Една мисъл имаш: „Аз искам да стана генерал.“ То е вярно за всичките хора, защото в дадения случай някой става вече генерал.
към беседата >>
Ти ще страдаш между двамата господари.
Щом искаш да угодиш на двамата господари, ти ще станеш нещастен. Страданието произтича, че искаш едновременно да угодиш на двама господари, на които интересите не могат да се примирят. Страданието произтича, че ние едновременно искаме да служим и на доброто, и на злото. Злото и доброто са двама господари, на които интересите са диаметрално различни. Следователно, ако угодиш на доброто, злото ще се нахвърли отгоре ти.
Ти ще страдаш между двамата господари.
Българите имат тази поговорка: „Когато атовете се ритат, магаретата страдали.“ Какво търсят магаретата между атовете? Когато атовете се ритат, магаретата да стоят настрана и да гледат. Щом ги ритат, то се опитват да ги примиряват. То е доста честолюбиво – най-горделивото млекопитаещо е магарето. И човек не може да се сравнява с него.
към беседата >>
НАГОРЕ