НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
958
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
958
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новата песен
,
ООК
, София, 25.1.1933г.,
Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете.
– „От критиката.“ – Остави критиката настрана. Ще кажеш, може би, че музиката е достигнала своето крайно развитие. Не, още много има да се учи. Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно.
Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете.
Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите.
към беседата >>
Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват.
В света съществува един голям битпазар, където се купуват заложените вещи. Какво сте заложили, не е моя работа да ви разправям. Ваша работа е да си ги откупите. Аз нямам време да отварям архивите, да ви показвам какво сте заложили. Вие сами ще си спомните това.
Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват.
Имаш дарба, която не расте. – Защо? – Заложил си я. Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват. – Защо?
към беседата >>
Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо.
Ще кажеш, може би, че музиката е достигнала своето крайно развитие. Не, още много има да се учи. Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете.
Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо.
Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни.
към беседата >>
Имаш дарба, която не расте.
Какво сте заложили, не е моя работа да ви разправям. Ваша работа е да си ги откупите. Аз нямам време да отварям архивите, да ви показвам какво сте заложили. Вие сами ще си спомните това. Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват.
Имаш дарба, която не расте.
– Защо? – Заложил си я. Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват. – Защо? – Заложил си ги.
към беседата >>
Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“.
Не, още много има да се учи. Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо.
Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“.
Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много.
към беседата >>
– Защо?
Ваша работа е да си ги откупите. Аз нямам време да отварям архивите, да ви показвам какво сте заложили. Вие сами ще си спомните това. Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват. Имаш дарба, която не расте.
– Защо?
– Заложил си я. Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват. – Защо? – Заложил си ги.
към беседата >>
Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише.
Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“.
Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише.
Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата.
към беседата >>
– Заложил си я.
Аз нямам време да отварям архивите, да ви показвам какво сте заложили. Вие сами ще си спомните това. Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват. Имаш дарба, която не расте. – Защо?
– Заложил си я.
Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват. – Защо? – Заложил си ги.
към беседата >>
Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща.
Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише.
Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща.
Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има.
към беседата >>
Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват.
Вие сами ще си спомните това. Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват. Имаш дарба, която не расте. – Защо? – Заложил си я.
Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват.
– Защо? – Заложил си ги.
към беседата >>
Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите.
Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща.
Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите.
Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва.
към беседата >>
– Защо?
Заложени неща са тези, които не растат и не се развиват. Имаш дарба, която не расте. – Защо? – Заложил си я. Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват.
– Защо?
– Заложил си ги.
към беседата >>
Затова казваха, че цигулар къща не храни.
Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите.
Затова казваха, че цигулар къща не храни.
Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва. Гъдулката е мъжът, който свири.
към беседата >>
– Заложил си ги.
Имаш дарба, която не расте. – Защо? – Заложил си я. Имаш мисли, чувства и постъпки, които не се проявяват. – Защо?
– Заложил си ги.
към беседата >>
Днес не е така; цигуларите печелят много.
Но ти казваш: „Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно“. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни.
Днес не е така; цигуларите печелят много.
Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва. Гъдулката е мъжът, който свири. Мъжът е една гъдулка, жената – втора.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Ние сме удове“.
Казано е в Писанието: „Ние сме удове“.
Под „уд“ хората разбират орган, в ограничен смисъл на думата. Обаче в широк смисъл, под „уд“ се разбира орган на Божественото тяло. Няма по-добри условия за човека от тези, да бъде уд на Божествения организъм. Ти влизаш в един организъм да помагаш. Ти ще помагаш, ще бъдеш носител на Божественото, но и на тебе ще помагат.
към беседата >>
Те хранят къщата.
Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много.
Те хранят къщата.
Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва. Гъдулката е мъжът, който свири. Мъжът е една гъдулка, жената – втора. Те настройват гъдулките си и заедно свирят.
към беседата >>
Под „уд“ хората разбират орган, в ограничен смисъл на думата.
Казано е в Писанието: „Ние сме удове“.
Под „уд“ хората разбират орган, в ограничен смисъл на думата.
Обаче в широк смисъл, под „уд“ се разбира орган на Божественото тяло. Няма по-добри условия за човека от тези, да бъде уд на Божествения организъм. Ти влизаш в един организъм да помагаш. Ти ще помагаш, ще бъдеш носител на Божественото, но и на тебе ще помагат.
към беседата >>
Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има.
Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата.
Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има.
Къща без гъдулка, нищо не струва. Гъдулката е мъжът, който свири. Мъжът е една гъдулка, жената – втора. Те настройват гъдулките си и заедно свирят.
към беседата >>
Обаче в широк смисъл, под „уд“ се разбира орган на Божественото тяло.
Казано е в Писанието: „Ние сме удове“. Под „уд“ хората разбират орган, в ограничен смисъл на думата.
Обаче в широк смисъл, под „уд“ се разбира орган на Божественото тяло.
Няма по-добри условия за човека от тези, да бъде уд на Божествения организъм. Ти влизаш в един организъм да помагаш. Ти ще помагаш, ще бъдеш носител на Божественото, но и на тебе ще помагат.
към беседата >>
Къща без гъдулка, нищо не струва.
Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има.
Къща без гъдулка, нищо не струва.
Гъдулката е мъжът, който свири. Мъжът е една гъдулка, жената – втора. Те настройват гъдулките си и заедно свирят.
към беседата >>
Няма по-добри условия за човека от тези, да бъде уд на Божествения организъм.
Казано е в Писанието: „Ние сме удове“. Под „уд“ хората разбират орган, в ограничен смисъл на думата. Обаче в широк смисъл, под „уд“ се разбира орган на Божественото тяло.
Няма по-добри условия за човека от тези, да бъде уд на Божествения организъм.
Ти влизаш в един организъм да помагаш. Ти ще помагаш, ще бъдеш носител на Божественото, но и на тебе ще помагат.
към беседата >>
Гъдулката е мъжът, който свири.
Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва.
Гъдулката е мъжът, който свири.
Мъжът е една гъдулка, жената – втора. Те настройват гъдулките си и заедно свирят.
към беседата >>
2.
Времето на доброто
,
МОК
, София, 27.1.1933г.,
Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава.
Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва. Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? Кога се обезсърчава човек? – Когато му липсва нещо.
Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава.
Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни. Какъв е законът за усилване на паметта? Ще кажете, че това не ви интересува. Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа. Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва.
към беседата >>
Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне.
Велика наука е да знае човек, как да прехвърля тежестите си от едно място на друго. За това е нужна школа. Днес хората непрекъснато се оплакват. Ученикът казва, че пропаднал на изпита.
Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне.
– Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти. Онзи, който ще ти помогне, не е в София. – Къде е? – Може да е в Пловдив. Ще отидеш там да го търсиш.
към беседата >>
Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни.
Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? Кога се обезсърчава човек? – Когато му липсва нещо. Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава.
Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни.
Какъв е законът за усилване на паметта? Ще кажете, че това не ви интересува. Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа. Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва. В този случай, мозъкът трябва да се лекува.
към беседата >>
– Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти.
Велика наука е да знае човек, как да прехвърля тежестите си от едно място на друго. За това е нужна школа. Днес хората непрекъснато се оплакват. Ученикът казва, че пропаднал на изпита. Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне.
– Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти.
Онзи, който ще ти помогне, не е в София. – Къде е? – Може да е в Пловдив. Ще отидеш там да го търсиш. – Кой ще ходи да го търси!
към беседата >>
Какъв е законът за усилване на паметта?
Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? Кога се обезсърчава човек? – Когато му липсва нещо. Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава. Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни.
Какъв е законът за усилване на паметта?
Ще кажете, че това не ви интересува. Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа. Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва. В този случай, мозъкът трябва да се лекува. Пазете се от такова наслояване.
към беседата >>
Онзи, който ще ти помогне, не е в София.
За това е нужна школа. Днес хората непрекъснато се оплакват. Ученикът казва, че пропаднал на изпита. Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне. – Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти.
Онзи, който ще ти помогне, не е в София.
– Къде е? – Може да е в Пловдив. Ще отидеш там да го търсиш. – Кой ще ходи да го търси! – Тогава не се оплаквай.
към беседата >>
Ще кажете, че това не ви интересува.
Кога се обезсърчава човек? – Когато му липсва нещо. Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава. Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни. Какъв е законът за усилване на паметта?
Ще кажете, че това не ви интересува.
Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа. Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва. В този случай, мозъкът трябва да се лекува. Пазете се от такова наслояване. Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта.
към беседата >>
– Къде е?
Днес хората непрекъснато се оплакват. Ученикът казва, че пропаднал на изпита. Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне. – Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти. Онзи, който ще ти помогне, не е в София.
– Къде е?
– Може да е в Пловдив. Ще отидеш там да го търсиш. – Кой ще ходи да го търси! – Тогава не се оплаквай. Ако разбираш закона, ще отидеш да го намериш.
към беседата >>
Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа.
– Когато му липсва нещо. Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава. Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни. Какъв е законът за усилване на паметта? Ще кажете, че това не ви интересува.
Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа.
Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва. В този случай, мозъкът трябва да се лекува. Пазете се от такова наслояване. Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта. Човек страда от ненужни мисли и чувства.
към беседата >>
– Може да е в Пловдив.
Ученикът казва, че пропаднал на изпита. Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне. – Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти. Онзи, който ще ти помогне, не е в София. – Къде е?
– Може да е в Пловдив.
Ще отидеш там да го търсиш. – Кой ще ходи да го търси! – Тогава не се оплаквай. Ако разбираш закона, ще отидеш да го намериш. Иначе, цели месеци ще обикаляш града и никой няма да ти помогне.
към беседата >>
Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва.
Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава. Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни. Какъв е законът за усилване на паметта? Ще кажете, че това не ви интересува. Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа.
Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва.
В този случай, мозъкът трябва да се лекува. Пазете се от такова наслояване. Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта. Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли.
към беседата >>
Ще отидеш там да го търсиш.
Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне. – Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти. Онзи, който ще ти помогне, не е в София. – Къде е? – Може да е в Пловдив.
Ще отидеш там да го търсиш.
– Кой ще ходи да го търси! – Тогава не се оплаквай. Ако разбираш закона, ще отидеш да го намериш. Иначе, цели месеци ще обикаляш града и никой няма да ти помогне.
към беседата >>
В този случай, мозъкът трябва да се лекува.
Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни. Какъв е законът за усилване на паметта? Ще кажете, че това не ви интересува. Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа. Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва.
В този случай, мозъкът трябва да се лекува.
Пазете се от такова наслояване. Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта. Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася.
към беседата >>
– Кой ще ходи да го търси!
– Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти. Онзи, който ще ти помогне, не е в София. – Къде е? – Може да е в Пловдив. Ще отидеш там да го търсиш.
– Кой ще ходи да го търси!
– Тогава не се оплаквай. Ако разбираш закона, ще отидеш да го намериш. Иначе, цели месеци ще обикаляш града и никой няма да ти помогне.
към беседата >>
Пазете се от такова наслояване.
Какъв е законът за усилване на паметта? Ще кажете, че това не ви интересува. Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа. Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва. В този случай, мозъкът трябва да се лекува.
Пазете се от такова наслояване.
Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта. Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася. Дайте един пример на ненужното чувство или желание.
към беседата >>
– Тогава не се оплаквай.
Онзи, който ще ти помогне, не е в София. – Къде е? – Може да е в Пловдив. Ще отидеш там да го търсиш. – Кой ще ходи да го търси!
– Тогава не се оплаквай.
Ако разбираш закона, ще отидеш да го намериш. Иначе, цели месеци ще обикаляш града и никой няма да ти помогне.
към беседата >>
Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта.
Ще кажете, че това не ви интересува. Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа. Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва. В този случай, мозъкът трябва да се лекува. Пазете се от такова наслояване.
Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта.
Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася. Дайте един пример на ненужното чувство или желание. Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае.
към беседата >>
Ако разбираш закона, ще отидеш да го намериш.
– Къде е? – Може да е в Пловдив. Ще отидеш там да го търсиш. – Кой ще ходи да го търси! – Тогава не се оплаквай.
Ако разбираш закона, ще отидеш да го намериш.
Иначе, цели месеци ще обикаляш града и никой няма да ти помогне.
към беседата >>
Човек страда от ненужни мисли и чувства.
Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа. Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва. В този случай, мозъкът трябва да се лекува. Пазете се от такова наслояване. Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта.
Човек страда от ненужни мисли и чувства.
Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася. Дайте един пример на ненужното чувство или желание. Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае. Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок.
към беседата >>
Иначе, цели месеци ще обикаляш града и никой няма да ти помогне.
– Може да е в Пловдив. Ще отидеш там да го търсиш. – Кой ще ходи да го търси! – Тогава не се оплаквай. Ако разбираш закона, ще отидеш да го намериш.
Иначе, цели месеци ще обикаляш града и никой няма да ти помогне.
към беседата >>
Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли.
Някога се наслояват киселини на повърхността на мозъка и паметта отслабва. В този случай, мозъкът трябва да се лекува. Пазете се от такова наслояване. Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта. Човек страда от ненужни мисли и чувства.
Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли.
Те са товар, който нищо не допринася. Дайте един пример на ненужното чувство или желание. Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае. Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок. Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил.
към беседата >>
Питате: Кой е щастливият час?
Питате: Кой е щастливият час?
Как ще постигнем щастието? – Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието. Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив? – Няма нито един щастлив. – Значи, вие сте в школата на нещастието.
към беседата >>
Те са товар, който нищо не допринася.
В този случай, мозъкът трябва да се лекува. Пазете се от такова наслояване. Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта. Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли.
Те са товар, който нищо не допринася.
Дайте един пример на ненужното чувство или желание. Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае. Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок. Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил. Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см?
към беседата >>
Как ще постигнем щастието?
Питате: Кой е щастливият час?
Как ще постигнем щастието?
– Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието. Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив? – Няма нито един щастлив. – Значи, вие сте в школата на нещастието. Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“.
към беседата >>
Дайте един пример на ненужното чувство или желание.
Пазете се от такова наслояване. Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта. Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася.
Дайте един пример на ненужното чувство или желание.
Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае. Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок. Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил. Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см? Коя височина предпочитате?
към беседата >>
– Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието.
Питате: Кой е щастливият час? Как ще постигнем щастието?
– Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието.
Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив? – Няма нито един щастлив. – Значи, вие сте в школата на нещастието. Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“. Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли.
към беседата >>
Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае.
Някога става натрупване и в чувствата на човека, а също и в мисълта. Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася. Дайте един пример на ненужното чувство или желание.
Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае.
Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок. Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил. Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см? Коя височина предпочитате? Да бъдеш висок 195 см не е желателно.
към беседата >>
Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив?
Питате: Кой е щастливият час? Как ще постигнем щастието? – Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието.
Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив?
– Няма нито един щастлив. – Значи, вие сте в школата на нещастието. Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“. Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли. Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна.
към беседата >>
Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок.
Човек страда от ненужни мисли и чувства. Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася. Дайте един пример на ненужното чувство или желание. Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае.
Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок.
Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил. Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см? Коя височина предпочитате? Да бъдеш висок 195 см не е желателно.
към беседата >>
– Няма нито един щастлив.
Питате: Кой е щастливият час? Как ще постигнем щастието? – Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието. Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив?
– Няма нито един щастлив.
– Значи, вие сте в школата на нещастието. Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“. Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли. Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна. След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел.
към беседата >>
Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил.
Освободете сърцето си от ненужните чувства и ума от ненужните мисли. Те са товар, който нищо не допринася. Дайте един пример на ненужното чувство или желание. Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае. Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок.
Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил.
Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см? Коя височина предпочитате? Да бъдеш висок 195 см не е желателно.
към беседата >>
– Значи, вие сте в школата на нещастието.
Питате: Кой е щастливият час? Как ще постигнем щастието? – Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието. Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив? – Няма нито един щастлив.
– Значи, вие сте в школата на нещастието.
Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“. Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли. Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна. След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел. Къде отидоха те?
към беседата >>
Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см?
Те са товар, който нищо не допринася. Дайте един пример на ненужното чувство или желание. Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае. Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок. Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил.
Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см?
Коя височина предпочитате? Да бъдеш висок 195 см не е желателно.
към беседата >>
Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“.
Как ще постигнем щастието? – Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието. Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив? – Няма нито един щастлив. – Значи, вие сте в школата на нещастието.
Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“.
Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли. Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна. След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел. Къде отидоха те? – На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат.
към беседата >>
Коя височина предпочитате?
Дайте един пример на ненужното чувство или желание. Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае. Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок. Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил. Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см?
Коя височина предпочитате?
Да бъдеш висок 195 см не е желателно.
към беседата >>
Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли.
– Аз пък ще ви запитам, как се постига нещастието. Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив? – Няма нито един щастлив. – Значи, вие сте в школата на нещастието. Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“.
Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли.
Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна. След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел. Къде отидоха те? – На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат. Оскубали перата им и ги изяли.
към беседата >>
Да бъдеш висок 195 см не е желателно.
Например, някой иска да бъде много висок, но колко да бъде и той не знае. Недоволен е от своя ръст, иска да бъде по-висок. Той има някакъв образ, иска да бъде висок като него, но не го е мерил. Какво ще ви допринесе височина от 175 или 185 – 190 см? Коя височина предпочитате?
Да бъдеш висок 195 см не е желателно.
към беседата >>
Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна.
Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив? – Няма нито един щастлив. – Значи, вие сте в школата на нещастието. Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“. Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли.
Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна.
След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел. Къде отидоха те? – На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат. Оскубали перата им и ги изяли. Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието.
към беседата >>
Като дойдем до човешката мисъл, ние се натъкваме на вътрешната математика.
Като дойдем до човешката мисъл, ние се натъкваме на вътрешната математика.
Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва да бъде висок, колко да са дълги ръцете и краката му. Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма. Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае. Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал. – Коя ръка е красива?
към беседата >>
След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел.
– Няма нито един щастлив. – Значи, вие сте в школата на нещастието. Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“. Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли. Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна.
След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел.
Къде отидоха те? – На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат. Оскубали перата им и ги изяли. Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието. Където перата отново поникват, там е школата на щастието.
към беседата >>
Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва да бъде висок, колко да са дълги ръцете и краката му.
Като дойдем до човешката мисъл, ние се натъкваме на вътрешната математика.
Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва да бъде висок, колко да са дълги ръцете и краката му.
Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма. Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае. Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал. – Коя ръка е красива? – Каква трябва да бъде кожата на ръката?
към беседата >>
Къде отидоха те?
– Значи, вие сте в школата на нещастието. Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“. Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли. Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна. След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел.
Къде отидоха те?
– На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат. Оскубали перата им и ги изяли. Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието. Където перата отново поникват, там е школата на щастието. Щастието и нещастието са двете школи на живота.
към беседата >>
Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма.
Като дойдем до човешката мисъл, ние се натъкваме на вътрешната математика. Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва да бъде висок, колко да са дълги ръцете и краката му.
Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма.
Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае. Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал. – Коя ръка е красива? – Каква трябва да бъде кожата на ръката? – Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу.
към беседата >>
– На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат.
Ще ви обясня, какво разбирам под „нещастие“. Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли. Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна. След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел. Къде отидоха те?
– На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат.
Оскубали перата им и ги изяли. Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието. Където перата отново поникват, там е школата на щастието. Щастието и нещастието са двете школи на живота. Сега вие минавате през школата на нещастието.
към беседата >>
Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае.
Като дойдем до човешката мисъл, ние се натъкваме на вътрешната математика. Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва да бъде висок, колко да са дълги ръцете и краката му. Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма.
Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае.
Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал. – Коя ръка е красива? – Каква трябва да бъде кожата на ръката? – Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу. Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива.
към беседата >>
Оскубали перата им и ги изяли.
Представете си, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли. Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна. След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел. Къде отидоха те? – На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат.
Оскубали перата им и ги изяли.
Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието. Където перата отново поникват, там е школата на щастието. Щастието и нещастието са двете школи на живота. Сега вие минавате през школата на нещастието. Кога ще излезем от тази школа?
към беседата >>
Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал.
Като дойдем до човешката мисъл, ние се натъкваме на вътрешната математика. Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва да бъде висок, колко да са дълги ръцете и краката му. Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма. Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае.
Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал.
– Коя ръка е красива? – Каква трябва да бъде кожата на ръката? – Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу. Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива. Тя не обича никакви противоречия.
към беседата >>
Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието.
Те излизат всяка сутрин да се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна. След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел. Къде отидоха те? – На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат. Оскубали перата им и ги изяли.
Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието.
Където перата отново поникват, там е школата на щастието. Щастието и нещастието са двете школи на живота. Сега вие минавате през школата на нещастието. Кога ще излезем от тази школа? – От вас зависи.
към беседата >>
– Коя ръка е красива?
Като дойдем до човешката мисъл, ние се натъкваме на вътрешната математика. Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва да бъде висок, колко да са дълги ръцете и краката му. Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма. Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае. Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал.
– Коя ръка е красива?
– Каква трябва да бъде кожата на ръката? – Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу. Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива. Тя не обича никакви противоречия. Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба.
към беседата >>
Където перата отново поникват, там е школата на щастието.
След няколко дни, в курника липсват една кокошка и един петел. Къде отидоха те? – На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат. Оскубали перата им и ги изяли. Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието.
Където перата отново поникват, там е школата на щастието.
Щастието и нещастието са двете школи на живота. Сега вие минавате през школата на нещастието. Кога ще излезем от тази школа? – От вас зависи. Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието.
към беседата >>
– Каква трябва да бъде кожата на ръката?
Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва да бъде висок, колко да са дълги ръцете и краката му. Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма. Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае. Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал. – Коя ръка е красива?
– Каква трябва да бъде кожата на ръката?
– Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу. Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива. Тя не обича никакви противоречия. Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба. Той може да работи до десет часа дневно, без да се умори.
към беседата >>
Щастието и нещастието са двете школи на живота.
Къде отидоха те? – На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат. Оскубали перата им и ги изяли. Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието. Където перата отново поникват, там е школата на щастието.
Щастието и нещастието са двете школи на живота.
Сега вие минавате през школата на нещастието. Кога ще излезем от тази школа? – От вас зависи. Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка.
към беседата >>
– Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу.
Той иска ръцете му да бъдат хубави, да имат красива форма. Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае. Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал. – Коя ръка е красива? – Каква трябва да бъде кожата на ръката?
– Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу.
Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива. Тя не обича никакви противоречия. Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба. Той може да работи до десет часа дневно, без да се умори. Ако намериш работник, на когото кожата на ръцете е гладка, той ще работи най-много един – два часа и ще се умори.
към беседата >>
Сега вие минавате през школата на нещастието.
– На служба, но на такава, откъдето няма да се върнат. Оскубали перата им и ги изяли. Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието. Където перата отново поникват, там е школата на щастието. Щастието и нещастието са двете школи на живота.
Сега вие минавате през школата на нещастието.
Кога ще излезем от тази школа? – От вас зависи. Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея.
към беседата >>
Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива.
Ако го питат, колко дълги да бъдат ръцете му, каква форма да имат, той не знае. Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал. – Коя ръка е красива? – Каква трябва да бъде кожата на ръката? – Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу.
Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива.
Тя не обича никакви противоречия. Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба. Той може да работи до десет часа дневно, без да се умори. Ако намериш работник, на когото кожата на ръцете е гладка, той ще работи най-много един – два часа и ще се умори.
към беседата >>
Кога ще излезем от тази школа?
Оскубали перата им и ги изяли. Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието. Където перата отново поникват, там е школата на щастието. Щастието и нещастието са двете школи на живота. Сега вие минавате през школата на нещастието.
Кога ще излезем от тази школа?
– От вас зависи. Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. – Какво да правя?
към беседата >>
Тя не обича никакви противоречия.
Обаче, той се стреми към своя вътрешен идеал. – Коя ръка е красива? – Каква трябва да бъде кожата на ръката? – Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу. Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива.
Тя не обича никакви противоречия.
Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба. Той може да работи до десет часа дневно, без да се умори. Ако намериш работник, на когото кожата на ръцете е гладка, той ще работи най-много един – два часа и ще се умори.
към беседата >>
– От вас зависи.
Следователно, дето оскубват перата, там е школата на нещастието. Където перата отново поникват, там е школата на щастието. Щастието и нещастието са двете школи на живота. Сега вие минавате през школата на нещастието. Кога ще излезем от тази школа?
– От вас зависи.
Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. – Какво да правя? – Спри се на едно място, не се блъскай.
към беседата >>
Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба.
– Коя ръка е красива? – Каква трябва да бъде кожата на ръката? – Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу. Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива. Тя не обича никакви противоречия.
Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба.
Той може да работи до десет часа дневно, без да се умори. Ако намериш работник, на когото кожата на ръцете е гладка, той ще работи най-много един – два часа и ще се умори.
към беседата >>
Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието.
Където перата отново поникват, там е школата на щастието. Щастието и нещастието са двете школи на живота. Сега вие минавате през школата на нещастието. Кога ще излезем от тази школа? – От вас зависи.
Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието.
Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. – Какво да правя? – Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка.
към беседата >>
Той може да работи до десет часа дневно, без да се умори.
– Каква трябва да бъде кожата на ръката? – Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу. Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива. Тя не обича никакви противоречия. Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба.
Той може да работи до десет часа дневно, без да се умори.
Ако намериш работник, на когото кожата на ръцете е гладка, той ще работи най-много един – два часа и ще се умори.
към беседата >>
Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка.
Щастието и нещастието са двете школи на живота. Сега вие минавате през школата на нещастието. Кога ще излезем от тази школа? – От вас зависи. Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието.
Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка.
Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. – Какво да правя? – Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота.
към беседата >>
Ако намериш работник, на когото кожата на ръцете е гладка, той ще работи най-много един – два часа и ще се умори.
– Мека, нежна, без никакви грапавини отгоре или отдолу. Колкото по-гладка е кожата, толкова е по-възприемчива. Тя не обича никакви противоречия. Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му да е груба. Той може да работи до десет часа дневно, без да се умори.
Ако намериш работник, на когото кожата на ръцете е гладка, той ще работи най-много един – два часа и ще се умори.
към беседата >>
Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея.
Сега вие минавате през школата на нещастието. Кога ще излезем от тази школа? – От вас зависи. Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка.
Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея.
– Какво да правя? – Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно.
към беседата >>
Казваш: Аз работих много.
Казваш: Аз работих много.
– Какво си придобил от многото работа? – Мислих много. – Какво си придобил от много мислене? Който мисли много, той има много приходи. Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват.
към беседата >>
– Какво да правя?
Кога ще излезем от тази школа? – От вас зависи. Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея.
– Какво да правя?
– Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно. Откажи се от непотребното.
към беседата >>
– Какво си придобил от многото работа?
Казваш: Аз работих много.
– Какво си придобил от многото работа?
– Мислих много. – Какво си придобил от много мислене? Който мисли много, той има много приходи. Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват. Значи, не мислиш много.
към беседата >>
– Спри се на едно място, не се блъскай.
– От вас зависи. Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. – Какво да правя?
– Спри се на едно място, не се блъскай.
Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно. Откажи се от непотребното. Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние.
към беседата >>
– Мислих много.
Казваш: Аз работих много. – Какво си придобил от многото работа?
– Мислих много.
– Какво си придобил от много мислене? Който мисли много, той има много приходи. Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват. Значи, не мислиш много. Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония.
към беседата >>
Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка.
Ще ви дам един пример, как може да излезете от школата на нещастието. Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. – Какво да правя? – Спри се на едно място, не се блъскай.
Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка.
Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно. Откажи се от непотребното. Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние. Те препятстват на твоята мисъл.
към беседата >>
– Какво си придобил от много мислене?
Казваш: Аз работих много. – Какво си придобил от многото работа? – Мислих много.
– Какво си придобил от много мислене?
Който мисли много, той има много приходи. Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват. Значи, не мислиш много. Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония. Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания.
към беседата >>
Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота.
Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна да си прави път, да мине през една тясна дупка. Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. – Какво да правя? – Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка.
Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота.
Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно. Откажи се от непотребното. Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние. Те препятстват на твоята мисъл. Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ.
към беседата >>
Който мисли много, той има много приходи.
Казваш: Аз работих много. – Какво си придобил от многото работа? – Мислих много. – Какво си придобил от много мислене?
Който мисли много, той има много приходи.
Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват. Значи, не мислиш много. Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония. Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате.
към беседата >>
Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно.
Казвам му: Дупката е малка, не можеш да минеш през нея. – Какво да правя? – Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота.
Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно.
Откажи се от непотребното. Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние. Те препятстват на твоята мисъл. Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ. Отиваш в гората – какво ти е нужно?
към беседата >>
Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват.
Казваш: Аз работих много. – Какво си придобил от многото работа? – Мислих много. – Какво си придобил от много мислене? Който мисли много, той има много приходи.
Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват.
Значи, не мислиш много. Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония. Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината.
към беседата >>
Откажи се от непотребното.
– Какво да правя? – Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно.
Откажи се от непотребното.
Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние. Те препятстват на твоята мисъл. Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ. Отиваш в гората – какво ти е нужно? – Брадва, кибрит и парче хляб.
към беседата >>
Значи, не мислиш много.
– Какво си придобил от многото работа? – Мислих много. – Какво си придобил от много мислене? Който мисли много, той има много приходи. Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват.
Значи, не мислиш много.
Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония. Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят.
към беседата >>
Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние.
– Спри се на едно място, не се блъскай. Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно. Откажи се от непотребното.
Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние.
Те препятстват на твоята мисъл. Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ. Отиваш в гората – какво ти е нужно? – Брадва, кибрит и парче хляб. Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш?
към беседата >>
Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония.
– Мислих много. – Какво си придобил от много мислене? Който мисли много, той има много приходи. Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват. Значи, не мислиш много.
Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония.
Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много.
към беседата >>
Те препятстват на твоята мисъл.
Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш да минеш и през най-тясната дупка. Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно. Откажи се от непотребното. Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние.
Те препятстват на твоята мисъл.
Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ. Отиваш в гората – какво ти е нужно? – Брадва, кибрит и парче хляб. Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш? Кибрит ли ще носиш?
към беседата >>
Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания.
– Какво си придобил от много мислене? Който мисли много, той има много приходи. Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват. Значи, не мислиш много. Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония.
Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания.
Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни.
към беседата >>
Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ.
Да се стопиш, това значи, да се самоотречеш от всичко непотребно в живота. Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно. Откажи се от непотребното. Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние. Те препятстват на твоята мисъл.
Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ.
Отиваш в гората – какво ти е нужно? – Брадва, кибрит и парче хляб. Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш? Кибрит ли ще носиш? Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището.
към беседата >>
Сега вие седите и се критикувате.
Който мисли много, той има много приходи. Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват. Значи, не мислиш много. Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония. Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания.
Сега вие седите и се критикувате.
Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка.
към беседата >>
Отиваш в гората – какво ти е нужно?
Колко пъти казвате, че това или онова е непотребно. Откажи се от непотребното. Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние. Те препятстват на твоята мисъл. Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ.
Отиваш в гората – какво ти е нужно?
– Брадва, кибрит и парче хляб. Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш? Кибрит ли ще носиш? Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището. За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща.
към беседата >>
Критиката не може да доведе до истината.
Казваш, че мислиш много, а приходите се намаляват. Значи, не мислиш много. Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония. Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате.
Критиката не може да доведе до истината.
Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен.
към беседата >>
– Брадва, кибрит и парче хляб.
Откажи се от непотребното. Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние. Те препятстват на твоята мисъл. Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ. Отиваш в гората – какво ти е нужно?
– Брадва, кибрит и парче хляб.
Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш? Кибрит ли ще носиш? Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището. За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща. Кое е съществено за вас при дадените условия?
към беседата >>
Казвате, че нещата трябва да се осмислят.
Значи, не мислиш много. Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония. Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината.
Казвате, че нещата трябва да се осмислят.
Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката.
към беседата >>
Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш?
Откажи се от ненужните желания, които те държат в твърдо състояние. Те препятстват на твоята мисъл. Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ. Отиваш в гората – какво ти е нужно? – Брадва, кибрит и парче хляб.
Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш?
Кибрит ли ще носиш? Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището. За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща. Кое е съществено за вас при дадените условия? Коя е основната мисъл на днешната лекция?
към беседата >>
Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много.
Между мислите, чувствата и постъпките трябва да има хармония. Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят.
Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много.
Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре.
към беседата >>
Кибрит ли ще носиш?
Те препятстват на твоята мисъл. Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ. Отиваш в гората – какво ти е нужно? – Брадва, кибрит и парче хляб. Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш?
Кибрит ли ще носиш?
Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището. За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща. Кое е съществено за вас при дадените условия? Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат.
към беседата >>
Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни.
Като ви наблюдавам, намирам, че трябва да се създаде един специален клас, със специални разбирания. Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много.
Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни.
Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите.
към беседата >>
Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището.
Задръж в себе си само същественото, на което всякога можеш да разчиташ. Отиваш в гората – какво ти е нужно? – Брадва, кибрит и парче хляб. Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш? Кибрит ли ще носиш?
Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището.
За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща. Кое е съществено за вас при дадените условия? Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат. Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора.
към беседата >>
Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка.
Сега вие седите и се критикувате. Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни.
Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка.
Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен.
към беседата >>
За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща.
Отиваш в гората – какво ти е нужно? – Брадва, кибрит и парче хляб. Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш? Кибрит ли ще носиш? Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището.
За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща.
Кое е съществено за вас при дадените условия? Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат. Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора. Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества.
към беседата >>
Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен.
Критиката не може да доведе до истината. Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка.
Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен.
Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар.
към беседата >>
Кое е съществено за вас при дадените условия?
– Брадва, кибрит и парче хляб. Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш? Кибрит ли ще носиш? Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището. За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща.
Кое е съществено за вас при дадените условия?
Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат. Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора. Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества.
към беседата >>
Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката.
Казвате, че нещата трябва да се осмислят. Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен.
Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката.
Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза.
към беседата >>
Коя е основната мисъл на днешната лекция?
Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш? Кибрит ли ще носиш? Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището. За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща. Кое е съществено за вас при дадените условия?
Коя е основната мисъл на днешната лекция?
– Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат. Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора. Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества.
към беседата >>
Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре.
Ако свиря добре на цигулка, какво ще му мисля много. Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката.
Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре.
И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е.
към беседата >>
– Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат.
Кибрит ли ще носиш? Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището. За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща. Кое е съществено за вас при дадените условия? Коя е основната мисъл на днешната лекция?
– Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат.
Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора. Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества.
към беседата >>
И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите.
Достатъчно е да дръпна с лъка по струните, за да разбера, че тоновете са правилни. Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре.
И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите.
Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец!
към беседата >>
Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора.
Това, което е нужно за гората, не е нужно за училището. За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща. Кое е съществено за вас при дадените условия? Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат.
Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора.
Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества.
към беседата >>
Например, един диез е натоварен.
Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка. Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите.
Например, един диез е натоварен.
Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват.
към беседата >>
Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества.
За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща. Кое е съществено за вас при дадените условия? Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат да се постигнат. Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора.
Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества.
към беседата >>
Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар.
Не съм изчислявал това, но чувам, че всеки тон е правилен. Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен.
Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар.
В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява.
към беседата >>
Как да се справим днес с нещастието си?
Как да се справим днес с нещастието си?
– Тръгни след добрите, умните и съвършените същества. Те носят в джобовете си пари. Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях. Техните джобове имат много дупки. Дето минават, сипят се пари.
към беседата >>
В случая бемолът помага на диеза.
Някой свири чисто, добре, без да е изучавал теорията на музиката. Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар.
В случая бемолът помага на диеза.
Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове.
към беседата >>
– Тръгни след добрите, умните и съвършените същества.
Как да се справим днес с нещастието си?
– Тръгни след добрите, умните и съвършените същества.
Те носят в джобовете си пари. Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях. Техните джобове имат много дупки. Дето минават, сипят се пари. Те никога не се навеждат да ги събират.
към беседата >>
Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е.
Друг свири, познава теоретически гамите, познава знаците, говори за ефекти в музиката, но не свири добре. И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза.
Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е.
Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин.
към беседата >>
Те носят в джобовете си пари.
Как да се справим днес с нещастието си? – Тръгни след добрите, умните и съвършените същества.
Те носят в джобовете си пари.
Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях. Техните джобове имат много дупки. Дето минават, сипят се пари. Те никога не се навеждат да ги събират. Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение.
към беседата >>
Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец!
И теорията е важна, но тя трябва да се приложи, да има правилно съотношение между диезите и бемолите. Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е.
Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец!
Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“?
към беседата >>
Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях.
Как да се справим днес с нещастието си? – Тръгни след добрите, умните и съвършените същества. Те носят в джобовете си пари.
Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях.
Техните джобове имат много дупки. Дето минават, сипят се пари. Те никога не се навеждат да ги събират. Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение. – Имам ли право да събирам чуждите пари?
към беседата >>
Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват.
Например, един диез е натоварен. Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец!
Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват.
Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа.
към беседата >>
Техните джобове имат много дупки.
Как да се справим днес с нещастието си? – Тръгни след добрите, умните и съвършените същества. Те носят в джобовете си пари. Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях.
Техните джобове имат много дупки.
Дето минават, сипят се пари. Те никога не се навеждат да ги събират. Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение. – Имам ли право да събирам чуждите пари? – Имаш право.
към беседата >>
Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява.
Бемолът като го срещне, трябва да у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар. В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват.
Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява.
В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото.
към беседата >>
Дето минават, сипят се пари.
Как да се справим днес с нещастието си? – Тръгни след добрите, умните и съвършените същества. Те носят в джобовете си пари. Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях. Техните джобове имат много дупки.
Дето минават, сипят се пари.
Те никога не се навеждат да ги събират. Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение. – Имам ли право да събирам чуждите пари? – Имаш право. Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора.
към беседата >>
В това виждам съотношение между музикалните знакове.
В случая бемолът помага на диеза. Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява.
В това виждам съотношение между музикалните знакове.
Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото. Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа.
към беседата >>
Те никога не се навеждат да ги събират.
– Тръгни след добрите, умните и съвършените същества. Те носят в джобовете си пари. Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях. Техните джобове имат много дупки. Дето минават, сипят се пари.
Те никога не се навеждат да ги събират.
Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение. – Имам ли право да събирам чуждите пари? – Имаш право. Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив.
към беседата >>
Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин.
Някога бемолът е в мъчнотия, гладен е. Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове.
Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин.
Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото. Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа. Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат.
към беседата >>
Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение.
Те носят в джобовете си пари. Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях. Техните джобове имат много дупки. Дето минават, сипят се пари. Те никога не се навеждат да ги събират.
Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение.
– Имам ли право да събирам чуждите пари? – Имаш право. Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив. Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза.
към беседата >>
Какво подразбирам под „важна работа“?
Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец! Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин.
Какво подразбирам под „важна работа“?
За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото. Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа. Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат. Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха.
към беседата >>
– Имам ли право да събирам чуждите пари?
Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо да не пада от тях. Техните джобове имат много дупки. Дето минават, сипят се пари. Те никога не се навеждат да ги събират. Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение.
– Имам ли право да събирам чуждите пари?
– Имаш право. Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив. Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза. Ако излезеш преди него, няма да успееш.
към беседата >>
За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа.
Щом си хапне, силите на бемола се възстановяват. Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“?
За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа.
Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото. Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа. Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат. Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха. Всяка форма трябва да се постави на мястото си.
към беседата >>
– Имаш право.
Техните джобове имат много дупки. Дето минават, сипят се пари. Те никога не се навеждат да ги събират. Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение. – Имам ли право да събирам чуждите пари?
– Имаш право.
Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив. Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза. Ако излезеш преди него, няма да успееш. Дето ходи той, върви и ти след него.
към беседата >>
Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото.
Ако диезът и бемолът не са в добри отношения, бекарът ги примирява. В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа.
Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото.
Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа. Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат. Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха. Всяка форма трябва да се постави на мястото си. Значи, между формите на съзнанието има известно отношение.
към беседата >>
Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора.
Дето минават, сипят се пари. Те никога не се навеждат да ги събират. Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение. – Имам ли право да събирам чуждите пари? – Имаш право.
Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора.
Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив. Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза. Ако излезеш преди него, няма да успееш. Дето ходи той, върви и ти след него.
към беседата >>
Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа.
В това виждам съотношение между музикалните знакове. Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото.
Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа.
Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат. Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха. Всяка форма трябва да се постави на мястото си. Значи, между формите на съзнанието има известно отношение.
към беседата >>
Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив.
Те никога не се навеждат да ги събират. Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение. – Имам ли право да събирам чуждите пари? – Имаш право. Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора.
Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив.
Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза. Ако излезеш преди него, няма да успееш. Дето ходи той, върви и ти след него.
към беседата >>
Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат.
Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време да мислят за музиката по нов начин. Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото. Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа.
Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат.
Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха. Всяка форма трябва да се постави на мястото си. Значи, между формите на съзнанието има известно отношение.
към беседата >>
Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза.
Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение. – Имам ли право да събирам чуждите пари? – Имаш право. Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив.
Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза.
Ако излезеш преди него, няма да успееш. Дето ходи той, върви и ти след него.
към беседата >>
Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха.
Какво подразбирам под „важна работа“? За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото. Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа. Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат.
Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха.
Всяка форма трябва да се постави на мястото си. Значи, между формите на съзнанието има известно отношение.
към беседата >>
Ако излезеш преди него, няма да успееш.
– Имам ли право да събирам чуждите пари? – Имаш право. Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив. Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза.
Ако излезеш преди него, няма да успееш.
Дето ходи той, върви и ти след него.
към беседата >>
Всяка форма трябва да се постави на мястото си.
За момата, която е поканена на царски обяд, това е важна работа. Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото. Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа. Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат. Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха.
Всяка форма трябва да се постави на мястото си.
Значи, между формите на съзнанието има известно отношение.
към беседата >>
Дето ходи той, върви и ти след него.
– Имаш право. Обаче, трябва да знаеш времето, когато благословението се раздава и да познаваш добрите и съвършените хора. Като туриш парите в здравите си джобове, ти се чувствуваш щастлив. Това наричам благоприятно съчетание на условията: да познаваш характера на добрия човек и да знаеш времето, когато той излиза. Ако излезеш преди него, няма да успееш.
Дето ходи той, върви и ти след него.
към беседата >>
Значи, между формите на съзнанието има известно отношение.
Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото. Когато ученикът държи последните си изпити и той има важна работа. Току обръща лист след лист, гледа да не забрави нещо, да не го скъсат. Ако го скъсат, връща се недоволен и казва: Аз знаех материала, но ме заблудиха. Всяка форма трябва да се постави на мястото си.
Значи, между формите на съзнанието има известно отношение.
към беседата >>
Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота си.
Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота си.
Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите. Красивите форми носят щастието. Те излизат на своето време. – Има ли щастливо време? – Има.
към беседата >>
Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите.
Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота си.
Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите.
Красивите форми носят щастието. Те излизат на своето време. – Има ли щастливо време? – Има. То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието.
към беседата >>
Красивите форми носят щастието.
Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота си. Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите.
Красивите форми носят щастието.
Те излизат на своето време. – Има ли щастливо време? – Има. То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието. Например, нощем излизат хищни, грабливи животни.
към беседата >>
Те излизат на своето време.
Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота си. Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите. Красивите форми носят щастието.
Те излизат на своето време.
– Има ли щастливо време? – Има. То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието. Например, нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер.
към беседата >>
– Има ли щастливо време?
Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота си. Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите. Красивите форми носят щастието. Те излизат на своето време.
– Има ли щастливо време?
– Има. То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието. Например, нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си.
към беседата >>
– Има.
Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота си. Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите. Красивите форми носят щастието. Те излизат на своето време. – Има ли щастливо време?
– Има.
То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието. Например, нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си. Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието.
към беседата >>
То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието.
Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите. Красивите форми носят щастието. Те излизат на своето време. – Има ли щастливо време? – Има.
То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието.
Например, нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си. Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието. Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.
към беседата >>
Например, нощем излизат хищни, грабливи животни.
Красивите форми носят щастието. Те излизат на своето време. – Има ли щастливо време? – Има. То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието.
Например, нощем излизат хищни, грабливи животни.
След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си. Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието. Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.
към беседата >>
След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер.
Те излизат на своето време. – Има ли щастливо време? – Има. То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието. Например, нощем излизат хищни, грабливи животни.
След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер.
Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си. Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието. Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.
към беседата >>
Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си.
– Има ли щастливо време? – Има. То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието. Например, нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер.
Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си.
Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието. Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.
към беседата >>
Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието.
– Има. То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието. Например, нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си.
Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието.
Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.
към беседата >>
Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.
То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието. Например, нощем излизат хищни, грабливи животни. След изгряването на слънцето, излизат по-добри животни, с мек, благороден характер. Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната си. Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието.
Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат да разрешите мъчнотиите си.
към беседата >>
Питате: Защо човек трябва да мисли, да се моли?
Питате: Защо човек трябва да мисли, да се моли?
– Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието. Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите. Излизаш вън в това време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото е цяло накичено с череши. Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен.
към беседата >>
– Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието.
Питате: Защо човек трябва да мисли, да се моли?
– Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието.
Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите. Излизаш вън в това време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото е цяло накичено с череши. Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен. Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен.
към беседата >>
Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите.
Питате: Защо човек трябва да мисли, да се моли? – Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието.
Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите.
Излизаш вън в това време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото е цяло накичено с череши. Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен. Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен. – Защо няма череши?
към беседата >>
Излизаш вън в това време, когато черешите зреят.
Питате: Защо човек трябва да мисли, да се моли? – Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието. Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите.
Излизаш вън в това време, когато черешите зреят.
Гледаш, дървото е цяло накичено с череши. Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен. Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен. – Защо няма череши? Не си излязъл навреме.
към беседата >>
Гледаш, дървото е цяло накичено с череши.
Питате: Защо човек трябва да мисли, да се моли? – Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието. Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите. Излизаш вън в това време, когато черешите зреят.
Гледаш, дървото е цяло накичено с череши.
Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен. Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен. – Защо няма череши? Не си излязъл навреме. Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят.
към беседата >>
Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен.
Питате: Защо човек трябва да мисли, да се моли? – Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието. Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите. Излизаш вън в това време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото е цяло накичено с череши.
Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен.
Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен. – Защо няма череши? Не си излязъл навреме. Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят. Животът е непреривен.
към беседата >>
Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен.
– Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието. Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите. Излизаш вън в това време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото е цяло накичено с череши. Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен.
Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен.
– Защо няма череши? Не си излязъл навреме. Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят. Животът е непреривен. Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто.
към беседата >>
– Защо няма череши?
Важно е да спазвате времето, когато се изявяват формите. Излизаш вън в това време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото е цяло накичено с череши. Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен. Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен.
– Защо няма череши?
Не си излязъл навреме. Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят. Животът е непреривен. Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто. За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно.
към беседата >>
Не си излязъл навреме.
Излизаш вън в това време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото е цяло накичено с череши. Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен. Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен. – Защо няма череши?
Не си излязъл навреме.
Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят. Животът е непреривен. Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто. За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно. Искаш да станеш владика.
към беседата >>
Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят.
Гледаш, дървото е цяло накичено с череши. Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен. Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен. – Защо няма череши? Не си излязъл навреме.
Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят.
Животът е непреривен. Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто. За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно. Искаш да станеш владика. Това е непотребно желание.
към беседата >>
Животът е непреривен.
Откъсваш си две – три череши и се връщаш у дома си доволен. Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен. – Защо няма череши? Не си излязъл навреме. Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят.
Животът е непреривен.
Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто. За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно. Искаш да станеш владика. Това е непотребно желание. Не дръж тази форма в ума си.
към беседата >>
Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто.
Ако излезеш вън, когато черешите още не зреят, ще се върнеш вкъщи недоволен. – Защо няма череши? Не си излязъл навреме. Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят. Животът е непреривен.
Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто.
За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно. Искаш да станеш владика. Това е непотребно желание. Не дръж тази форма в ума си. Какво ще спечелиш, ако станеш владика?
към беседата >>
За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно.
– Защо няма череши? Не си излязъл навреме. Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят. Животът е непреривен. Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто.
За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно.
Искаш да станеш владика. Това е непотребно желание. Не дръж тази форма в ума си. Какво ще спечелиш, ако станеш владика? Искаш да станеш пророк.
към беседата >>
Искаш да станеш владика.
Не си излязъл навреме. Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят. Животът е непреривен. Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто. За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно.
Искаш да станеш владика.
Това е непотребно желание. Не дръж тази форма в ума си. Какво ще спечелиш, ако станеш владика? Искаш да станеш пророк. Какво ще придобиеш от това?
към беседата >>
Това е непотребно желание.
Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят. Животът е непреривен. Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто. За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно. Искаш да станеш владика.
Това е непотребно желание.
Не дръж тази форма в ума си. Какво ще спечелиш, ако станеш владика? Искаш да станеш пророк. Какво ще придобиеш от това? И това желание е ненужно за тебе.
към беседата >>
Не дръж тази форма в ума си.
Животът е непреривен. Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто. За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно. Искаш да станеш владика. Това е непотребно желание.
Не дръж тази форма в ума си.
Какво ще спечелиш, ако станеш владика? Искаш да станеш пророк. Какво ще придобиеш от това? И това желание е ненужно за тебе. Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш?
към беседата >>
Какво ще спечелиш, ако станеш владика?
Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто. За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно. Искаш да станеш владика. Това е непотребно желание. Не дръж тази форма в ума си.
Какво ще спечелиш, ако станеш владика?
Искаш да станеш пророк. Какво ще придобиеш от това? И това желание е ненужно за тебе. Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш? Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си.
към беседата >>
Искаш да станеш пророк.
За да намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно. Искаш да станеш владика. Това е непотребно желание. Не дръж тази форма в ума си. Какво ще спечелиш, ако станеш владика?
Искаш да станеш пророк.
Какво ще придобиеш от това? И това желание е ненужно за тебе. Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш? Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На пророка не се позволява да носи и книги.
към беседата >>
Какво ще придобиеш от това?
Искаш да станеш владика. Това е непотребно желание. Не дръж тази форма в ума си. Какво ще спечелиш, ако станеш владика? Искаш да станеш пророк.
Какво ще придобиеш от това?
И това желание е ненужно за тебе. Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш? Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си.
към беседата >>
И това желание е ненужно за тебе.
Това е непотребно желание. Не дръж тази форма в ума си. Какво ще спечелиш, ако станеш владика? Искаш да станеш пророк. Какво ще придобиеш от това?
И това желание е ненужно за тебе.
Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш? Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува.
към беседата >>
Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш?
Не дръж тази форма в ума си. Какво ще спечелиш, ако станеш владика? Искаш да станеш пророк. Какво ще придобиеш от това? И това желание е ненужно за тебе.
Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш?
Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат и това не го интересува.
към беседата >>
Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си.
Какво ще спечелиш, ако станеш владика? Искаш да станеш пророк. Какво ще придобиеш от това? И това желание е ненужно за тебе. Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш?
Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си.
На пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат и това не го интересува. Той нищо не вижда.
към беседата >>
На пророка не се позволява да носи и книги.
Искаш да станеш пророк. Какво ще придобиеш от това? И това желание е ненужно за тебе. Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш? Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си.
На пророка не се позволява да носи и книги.
Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат и това не го интересува. Той нищо не вижда. На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк.
към беседата >>
Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си.
Какво ще придобиеш от това? И това желание е ненужно за тебе. Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш? Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На пророка не се позволява да носи и книги.
Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си.
Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат и това не го интересува. Той нищо не вижда. На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк. Ако издържи това положение, той е щастлив човек.
към беседата >>
Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува.
И това желание е ненужно за тебе. Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш? Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си.
Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува.
Че хората се карат и това не го интересува. Той нищо не вижда. На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк. Ако издържи това положение, той е щастлив човек. Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк.
към беседата >>
Че хората се карат и това не го интересува.
Мислиш ли, че като пророк, ще забогатееш? Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува.
Че хората се карат и това не го интересува.
Той нищо не вижда. На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк. Ако издържи това положение, той е щастлив човек. Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк. Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк.
към беседата >>
Той нищо не вижда.
Пророкът няма право да носи пари в джоба си, нито хляб в торбата си. На пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат и това не го интересува.
Той нищо не вижда.
На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк. Ако издържи това положение, той е щастлив човек. Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк. Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк. Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк.
към беседата >>
На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк.
На пророка не се позволява да носи и книги. Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат и това не го интересува. Той нищо не вижда.
На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк.
Ако издържи това положение, той е щастлив човек. Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк. Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк. Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк. Той освобождава човека от всички ограничения.
към беседата >>
Ако издържи това положение, той е щастлив човек.
Пророкът не обръща внимание на дрехите си, на обувките си. Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат и това не го интересува. Той нищо не вижда. На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк.
Ако издържи това положение, той е щастлив човек.
Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк. Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк. Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк. Той освобождава човека от всички ограничения. След това пак ще влезеш в красивия живот.
към беседата >>
Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк.
Че дрехите му са скъсани, обувките стари, това не го интересува. Че хората се карат и това не го интересува. Той нищо не вижда. На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк. Ако издържи това положение, той е щастлив човек.
Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк.
Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк. Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк. Той освобождава човека от всички ограничения. След това пак ще влезеш в красивия живот. Животът на пророка е тежък, непоносим.
към беседата >>
Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк.
Че хората се карат и това не го интересува. Той нищо не вижда. На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк. Ако издържи това положение, той е щастлив човек. Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк.
Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк.
Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк. Той освобождава човека от всички ограничения. След това пак ще влезеш в красивия живот. Животът на пророка е тежък, непоносим. Благословение е да бъдеш пророк.
към беседата >>
Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк.
Той нищо не вижда. На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк. Ако издържи това положение, той е щастлив човек. Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк. Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк.
Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк.
Той освобождава човека от всички ограничения. След това пак ще влезеш в красивия живот. Животът на пророка е тежък, непоносим. Благословение е да бъдеш пророк. Това не е за всички.
към беседата >>
Той освобождава човека от всички ограничения.
На всеки човек се позволява поне един час в годината да бъде пророк. Ако издържи това положение, той е щастлив човек. Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк. Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк. Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк.
Той освобождава човека от всички ограничения.
След това пак ще влезеш в красивия живот. Животът на пророка е тежък, непоносим. Благословение е да бъдеш пророк. Това не е за всички. Достатъчно е за човека да бъде пророк само един час в годината.
към беседата >>
След това пак ще влезеш в красивия живот.
Ако издържи това положение, той е щастлив човек. Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк. Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк. Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк. Той освобождава човека от всички ограничения.
След това пак ще влезеш в красивия живот.
Животът на пророка е тежък, непоносим. Благословение е да бъдеш пророк. Това не е за всички. Достатъчно е за човека да бъде пророк само един час в годината.
към беседата >>
Животът на пророка е тежък, непоносим.
Следователно, когато си крайно нещастен, стани пророк. Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк. Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк. Той освобождава човека от всички ограничения. След това пак ще влезеш в красивия живот.
Животът на пророка е тежък, непоносим.
Благословение е да бъдеш пророк. Това не е за всички. Достатъчно е за човека да бъде пророк само един час в годината.
към беседата >>
Благословение е да бъдеш пророк.
Когато животът ти се обезсмисли, стани пророк. Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк. Той освобождава човека от всички ограничения. След това пак ще влезеш в красивия живот. Животът на пророка е тежък, непоносим.
Благословение е да бъдеш пророк.
Това не е за всички. Достатъчно е за човека да бъде пророк само един час в годината.
към беседата >>
Това не е за всички.
Ако можеш само един час през годината да се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти си пророк. Той освобождава човека от всички ограничения. След това пак ще влезеш в красивия живот. Животът на пророка е тежък, непоносим. Благословение е да бъдеш пророк.
Това не е за всички.
Достатъчно е за човека да бъде пророк само един час в годината.
към беседата >>
Достатъчно е за човека да бъде пророк само един час в годината.
Той освобождава човека от всички ограничения. След това пак ще влезеш в красивия живот. Животът на пророка е тежък, непоносим. Благословение е да бъдеш пророк. Това не е за всички.
Достатъчно е за човека да бъде пророк само един час в годината.
към беседата >>
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас да намери онзи час през годината, когато може да стане пророк.
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас да намери онзи час през годината, когато може да стане пророк.
За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие. Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време. Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа. Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш.
към беседата >>
За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие.
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас да намери онзи час през годината, когато може да стане пророк.
За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие.
Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време. Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа. Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие.
към беседата >>
Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време.
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас да намери онзи час през годината, когато може да стане пророк. За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие.
Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време.
Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа. Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие. Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба.
към беседата >>
Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа.
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас да намери онзи час през годината, когато може да стане пророк. За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие. Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време.
Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа.
Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие. Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба. С бързане човек си създава големи неприятности.
към беседата >>
Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена.
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас да намери онзи час през годината, когато може да стане пророк. За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие. Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време. Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа.
Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена.
Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие. Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба. С бързане човек си създава големи неприятности. Студент си.
към беседата >>
Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш.
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас да намери онзи час през годината, когато може да стане пророк. За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие. Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време. Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа. Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена.
Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш.
Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие. Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба. С бързане човек си създава големи неприятности. Студент си. Професорът те обиди нещо.
към беседата >>
Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие.
За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие. Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време. Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа. Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш.
Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие.
Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба. С бързане човек си създава големи неприятности. Студент си. Професорът те обиди нещо. Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере!
към беседата >>
Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба.
Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време. Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа. Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие.
Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба.
С бързане човек си създава големи неприятности. Студент си. Професорът те обиди нещо. Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере! Ще ме помни!
към беседата >>
С бързане човек си създава големи неприятности.
Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа. Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие. Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба.
С бързане човек си създава големи неприятности.
Студент си. Професорът те обиди нещо. Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере! Ще ме помни! Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори.
към беседата >>
Студент си.
Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие. Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба. С бързане човек си създава големи неприятности.
Студент си.
Професорът те обиди нещо. Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере! Ще ме помни! Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори. Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк.
към беседата >>
Професорът те обиди нещо.
Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие. Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба. С бързане човек си създава големи неприятности. Студент си.
Професорът те обиди нещо.
Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере! Ще ме помни! Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори. Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк. Ако не може да стане такъв, ти губиш.
към беседата >>
Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере!
Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие. Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба. С бързане човек си създава големи неприятности. Студент си. Професорът те обиди нещо.
Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере!
Ще ме помни! Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори. Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк. Ако не може да стане такъв, ти губиш. Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика.
към беседата >>
Ще ме помни!
Ако се върнеш и предотвратиш нещастието и то е печалба. С бързане човек си създава големи неприятности. Студент си. Професорът те обиди нещо. Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере!
Ще ме помни!
Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори. Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк. Ако не може да стане такъв, ти губиш. Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика. Кога човек става владика?
към беседата >>
Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори.
С бързане човек си създава големи неприятности. Студент си. Професорът те обиди нещо. Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере! Ще ме помни!
Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори.
Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк. Ако не може да стане такъв, ти губиш. Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика. Кога човек става владика? – Когато иска да се чува неговата дума.
към беседата >>
Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк.
Студент си. Професорът те обиди нещо. Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере! Ще ме помни! Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори.
Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк.
Ако не може да стане такъв, ти губиш. Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика. Кога човек става владика? – Когато иска да се чува неговата дума. Той казва: Как, аз да отстъпя?
към беседата >>
Ако не може да стане такъв, ти губиш.
Професорът те обиди нещо. Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере! Ще ме помни! Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори. Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк.
Ако не може да стане такъв, ти губиш.
Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика. Кога човек става владика? – Когато иска да се чува неговата дума. Той казва: Как, аз да отстъпя? Това е невъзможно.
към беседата >>
Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика.
Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам да разбере! Ще ме помни! Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори. Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк. Ако не може да стане такъв, ти губиш.
Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика.
Кога човек става владика? – Когато иска да се чува неговата дума. Той казва: Как, аз да отстъпя? Това е невъзможно. Владиката всякога заповядва.
към беседата >>
Кога човек става владика?
Ще ме помни! Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори. Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк. Ако не може да стане такъв, ти губиш. Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика.
Кога човек става владика?
– Когато иска да се чува неговата дума. Той казва: Как, аз да отстъпя? Това е невъзможно. Владиката всякога заповядва. Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши.
към беседата >>
– Когато иска да се чува неговата дума.
Не бързай, обмисли хубаво и тогава говори. Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк. Ако не може да стане такъв, ти губиш. Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика. Кога човек става владика?
– Когато иска да се чува неговата дума.
Той казва: Как, аз да отстъпя? Това е невъзможно. Владиката всякога заповядва. Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши. Той държи главата си вдигната нагоре.
към беседата >>
Той казва: Как, аз да отстъпя?
Има смисъл да се заканваш, ако професорът може да стане владика или пророк. Ако не може да стане такъв, ти губиш. Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика. Кога човек става владика? – Когато иска да се чува неговата дума.
Той казва: Как, аз да отстъпя?
Това е невъзможно. Владиката всякога заповядва. Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши. Той държи главата си вдигната нагоре. Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Ако не може да стане такъв, ти губиш. Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика. Кога човек става владика? – Когато иска да се чува неговата дума. Той казва: Как, аз да отстъпя?
Това е невъзможно.
Владиката всякога заповядва. Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши. Той държи главата си вдигната нагоре. Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар. Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят.
към беседата >>
Владиката всякога заповядва.
Аз, поне, не бих желал професорът да стане владика. Кога човек става владика? – Когато иска да се чува неговата дума. Той казва: Как, аз да отстъпя? Това е невъзможно.
Владиката всякога заповядва.
Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши. Той държи главата си вдигната нагоре. Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар. Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят. Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек.
към беседата >>
Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши.
Кога човек става владика? – Когато иска да се чува неговата дума. Той казва: Как, аз да отстъпя? Това е невъзможно. Владиката всякога заповядва.
Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши.
Той държи главата си вдигната нагоре. Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар. Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят. Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек. Ако искаш, можеш да ме скъсаш.
към беседата >>
Той държи главата си вдигната нагоре.
– Когато иска да се чува неговата дума. Той казва: Как, аз да отстъпя? Това е невъзможно. Владиката всякога заповядва. Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши.
Той държи главата си вдигната нагоре.
Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар. Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят. Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек. Ако искаш, можеш да ме скъсаш. Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная.
към беседата >>
Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар.
Той казва: Как, аз да отстъпя? Това е невъзможно. Владиката всякога заповядва. Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши. Той държи главата си вдигната нагоре.
Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар.
Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят. Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек. Ако искаш, можеш да ме скъсаш. Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная. Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе.
към беседата >>
Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят.
Това е невъзможно. Владиката всякога заповядва. Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши. Той държи главата си вдигната нагоре. Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар.
Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят.
Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек. Ако искаш, можеш да ме скъсаш. Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная. Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе. Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа.
към беседата >>
Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек.
Владиката всякога заповядва. Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши. Той държи главата си вдигната нагоре. Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар. Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят.
Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек.
Ако искаш, можеш да ме скъсаш. Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная. Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе. Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа. Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос.
към беседата >>
Ако искаш, можеш да ме скъсаш.
Той има мнение за себе си, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши. Той държи главата си вдигната нагоре. Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар. Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят. Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек.
Ако искаш, можеш да ме скъсаш.
Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная. Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе. Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа. Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос. Понеже студентът призна професора за учен, последният му показва своето благородство.
към беседата >>
Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная.
Той държи главата си вдигната нагоре. Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар. Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят. Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек. Ако искаш, можеш да ме скъсаш.
Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная.
Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе. Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа. Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос. Понеже студентът призна професора за учен, последният му показва своето благородство. Професорът къса студента, докато последният го признае за по-горен от себе си.
към беседата >>
Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе.
Изобщо, владиката се мисли по-горен от цар. Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят. Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек. Ако искаш, можеш да ме скъсаш. Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная.
Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе.
Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа. Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос. Понеже студентът призна професора за учен, последният му показва своето благородство. Професорът къса студента, докато последният го признае за по-горен от себе си.
към беседата >>
Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа.
Съветвам ви да свалите владишкото расо от себе си и да станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят. Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек. Ако искаш, можеш да ме скъсаш. Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная. Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе.
Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа.
Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос. Понеже студентът призна професора за учен, последният му показва своето благородство. Професорът къса студента, докато последният го признае за по-горен от себе си.
към беседата >>
Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос.
Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти си учен човек. Ако искаш, можеш да ме скъсаш. Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная. Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе. Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа.
Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос.
Понеже студентът призна професора за учен, последният му показва своето благородство. Професорът къса студента, докато последният го признае за по-горен от себе си.
към беседата >>
Понеже студентът призна професора за учен, последният му показва своето благородство.
Ако искаш, можеш да ме скъсаш. Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная. Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе. Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа. Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос.
Понеже студентът призна професора за учен, последният му показва своето благородство.
Професорът къса студента, докато последният го признае за по-горен от себе си.
към беседата >>
Професорът къса студента, докато последният го признае за по-горен от себе си.
Колкото и да съм учил, все ще намериш някой малък въпрос да не зная. Ако искаш, можеш да не ме скъсаш – това зависи от тебе. Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа. Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос. Понеже студентът призна професора за учен, последният му показва своето благородство.
Професорът къса студента, докато последният го признае за по-горен от себе си.
към беседата >>
И съдбата постъпва като професора – къса студентите.
И съдбата постъпва като професора – къса студентите.
– Защо ни къса съдбата? – Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. – Искаме да я победим. Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил.
към беседата >>
– Защо ни къса съдбата?
И съдбата постъпва като професора – къса студентите.
– Защо ни къса съдбата?
– Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. – Искаме да я победим. Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш.
към беседата >>
– Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи.
И съдбата постъпва като професора – къса студентите. – Защо ни къса съдбата?
– Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи.
– Искаме да я победим. Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш. Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш.
към беседата >>
– Искаме да я победим.
И съдбата постъпва като професора – къса студентите. – Защо ни къса съдбата? – Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи.
– Искаме да я победим.
Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш. Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш. Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре!
към беседата >>
Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата.
И съдбата постъпва като професора – къса студентите. – Защо ни къса съдбата? – Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. – Искаме да я победим.
Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата.
Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш. Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш. Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре! Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш.
към беседата >>
Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил.
И съдбата постъпва като професора – къса студентите. – Защо ни къса съдбата? – Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. – Искаме да я победим. Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата.
Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил.
С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш. Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш. Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре! Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание.
към беседата >>
С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш.
– Защо ни къса съдбата? – Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. – Искаме да я победим. Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил.
С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш.
Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш. Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре! Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика.
към беседата >>
Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш.
– Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. – Искаме да я победим. Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш.
Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш.
Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре! Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата.
към беседата >>
Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре!
– Искаме да я победим. Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш. Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш.
Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре!
Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата. И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже.
към беседата >>
Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш.
Има философи, които също казват: Можем да победим съдбата. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш. Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш. Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре!
Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш.
Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата. И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи?
към беседата >>
Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание.
Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш. Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш. Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре! Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш.
Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание.
Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата. И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш.
към беседата >>
Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика.
С него можеш да се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш да победиш. Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш. Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре! Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание.
Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика.
Справедлива е съдбата. И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш. Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава.
към беседата >>
Справедлива е съдбата.
Главата си ще разбиеш, но нея няма да победиш. Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре! Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика.
Справедлива е съдбата.
И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш. Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава. И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права.
към беседата >>
И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже.
Като дойдеш до нея, кажи й: Много знаеш, господине професоре! Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата.
И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже.
Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш. Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава. И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права. Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива.
към беседата >>
Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи?
Когато пожелаеш, можеш да ме скъсаш. Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата. И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже.
Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи?
Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш. Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава. И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права. Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива. Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън.
към беседата >>
Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш.
Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата. И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи?
Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш.
Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава. И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права. Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива. Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън. Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им.
към беседата >>
Днес всички знаят, че земята е валчеста.
Днес всички знаят, че земята е валчеста.
Някога се мислело, че е плоска. Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска. На какво се дължи това? Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла. Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска.
към беседата >>
Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава.
Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива е съдбата. И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш.
Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава.
И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права. Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива. Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън. Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им. Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им.
към беседата >>
Някога се мислело, че е плоска.
Днес всички знаят, че земята е валчеста.
Някога се мислело, че е плоска.
Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска. На какво се дължи това? Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла. Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска. Много естествено.
към беседата >>
И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права.
Справедлива е съдбата. И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш. Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава.
И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права.
Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива. Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън. Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им. Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им. Ако не направите това, участта ви е лоша.
към беседата >>
Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска.
Днес всички знаят, че земята е валчеста. Някога се мислело, че е плоска.
Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска.
На какво се дължи това? Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла. Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска. Много естествено. Може ли слонът да тури крака си на топката и тя да запази формата си?
към беседата >>
Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива.
И царският син да направи грешка, професорът ще го накаже. Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш. Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава. И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права.
Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива.
Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън. Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им. Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им. Ако не направите това, участта ви е лоша. Това е кармата на човека.
към беседата >>
На какво се дължи това?
Днес всички знаят, че земята е валчеста. Някога се мислело, че е плоска. Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска.
На какво се дължи това?
Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла. Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска. Много естествено. Може ли слонът да тури крака си на топката и тя да запази формата си?
към беседата >>
Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън.
Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата да го изобличи? Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш. Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава. И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права. Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива.
Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън.
Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им. Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им. Ако не направите това, участта ви е лоша. Това е кармата на човека.
към беседата >>
Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла.
Днес всички знаят, че земята е валчеста. Някога се мислело, че е плоска. Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска. На какво се дължи това?
Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла.
Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска. Много естествено. Може ли слонът да тури крака си на топката и тя да запази формата си?
към беседата >>
Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им.
Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син да си, ти трябва да ги изпълниш. Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава. И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права. Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива. Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън.
Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им.
Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им. Ако не направите това, участта ви е лоша. Това е кармата на човека.
към беседата >>
Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска.
Днес всички знаят, че земята е валчеста. Някога се мислело, че е плоска. Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска. На какво се дължи това? Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла.
Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска.
Много естествено. Може ли слонът да тури крака си на топката и тя да запази формата си?
към беседата >>
Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им.
Правата мисъл, в която глава да влезе, пак права мисъл си остава. И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права. Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива. Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън. Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им.
Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им.
Ако не направите това, участта ви е лоша. Това е кармата на човека.
към беседата >>
Много естествено.
Някога се мислело, че е плоска. Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска. На какво се дължи това? Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла. Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска.
Много естествено.
Може ли слонът да тури крака си на топката и тя да запази формата си?
към беседата >>
Ако не направите това, участта ви е лоша.
И във волската и в човешката глава е права и в ангелската е пак права. Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива. Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън. Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им. Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им.
Ако не направите това, участта ви е лоша.
Това е кармата на човека.
към беседата >>
Може ли слонът да тури крака си на топката и тя да запази формата си?
Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска. На какво се дължи това? Ако една муха се качи на гумена топка, тя ще каже, че топката е кръгла. Ако слонът постави крака си на тази топка, ще каже, че тя е плоска. Много естествено.
Може ли слонът да тури крака си на топката и тя да запази формата си?
към беседата >>
Това е кармата на човека.
Кривата мисъл и във волската и в човешката и в ангелската глава е пак крива. Ето защо, щом влезе в главата ти една лоша мисъл, изхвърли я навън. Изхвърлете лошите мисли от главата си и ги оставете на мястото им. Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва да се поставят на мястото им. Ако не направите това, участта ви е лоша.
Това е кармата на човека.
към беседата >>
Сега вие седите и мислите за щастието.
Сега вие седите и мислите за щастието.
Какво нещо е щастието? Можете ли да го опишете? Кой е срещал щастието? Кой се е разговарял с него? Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят.
към беседата >>
Ще ви обясня, как може човек да си създаде лоша карма.
Ще ви обясня, как може човек да си създаде лоша карма.
Ти си студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор. Той е внимателен към тебе. Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува. Ти искаш да се ръкуваш. Защо се явява в тебе такова желание?
към беседата >>
Какво нещо е щастието?
Сега вие седите и мислите за щастието.
Какво нещо е щастието?
Можете ли да го опишете? Кой е срещал щастието? Кой се е разговарял с него? Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят. Всеки човек има някакъв образ на щастието.
към беседата >>
Ти си студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор.
Ще ви обясня, как може човек да си създаде лоша карма.
Ти си студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор.
Той е внимателен към тебе. Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува. Ти искаш да се ръкуваш. Защо се явява в тебе такова желание? – По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува.
към беседата >>
Можете ли да го опишете?
Сега вие седите и мислите за щастието. Какво нещо е щастието?
Можете ли да го опишете?
Кой е срещал щастието? Кой се е разговарял с него? Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят. Всеки човек има някакъв образ на щастието. Какво значи да бъдеш щастлив?
към беседата >>
Той е внимателен към тебе.
Ще ви обясня, как може човек да си създаде лоша карма. Ти си студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор.
Той е внимателен към тебе.
Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува. Ти искаш да се ръкуваш. Защо се явява в тебе такова желание? – По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува. Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам.
към беседата >>
Кой е срещал щастието?
Сега вие седите и мислите за щастието. Какво нещо е щастието? Можете ли да го опишете?
Кой е срещал щастието?
Кой се е разговарял с него? Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят. Всеки човек има някакъв образ на щастието. Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен.
към беседата >>
Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува.
Ще ви обясня, как може човек да си създаде лоша карма. Ти си студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор. Той е внимателен към тебе.
Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува.
Ти искаш да се ръкуваш. Защо се явява в тебе такова желание? – По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува. Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам. Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора.
към беседата >>
Кой се е разговарял с него?
Сега вие седите и мислите за щастието. Какво нещо е щастието? Можете ли да го опишете? Кой е срещал щастието?
Кой се е разговарял с него?
Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят. Всеки човек има някакъв образ на щастието. Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача.
към беседата >>
Ти искаш да се ръкуваш.
Ще ви обясня, как може човек да си създаде лоша карма. Ти си студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор. Той е внимателен към тебе. Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува.
Ти искаш да се ръкуваш.
Защо се явява в тебе такова желание? – По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува. Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам. Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора. И при друг случай може да си създадеш карма.
към беседата >>
Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят.
Сега вие седите и мислите за щастието. Какво нещо е щастието? Можете ли да го опишете? Кой е срещал щастието? Кой се е разговарял с него?
Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят.
Всеки човек има някакъв образ на щастието. Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача. Много задачи има да решава човек.
към беседата >>
Защо се явява в тебе такова желание?
Ще ви обясня, как може човек да си създаде лоша карма. Ти си студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор. Той е внимателен към тебе. Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува. Ти искаш да се ръкуваш.
Защо се явява в тебе такова желание?
– По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува. Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам. Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора. И при друг случай може да си създадеш карма. Представи си, че пътуваш с един твой благодетел.
към беседата >>
Всеки човек има някакъв образ на щастието.
Какво нещо е щастието? Можете ли да го опишете? Кой е срещал щастието? Кой се е разговарял с него? Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят.
Всеки човек има някакъв образ на щастието.
Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача. Много задачи има да решава човек. Не е мъчно да решиш една задача.
към беседата >>
– По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува.
Ти си студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор. Той е внимателен към тебе. Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува. Ти искаш да се ръкуваш. Защо се явява в тебе такова желание?
– По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува.
Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам. Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора. И при друг случай може да си създадеш карма. Представи си, че пътуваш с един твой благодетел. Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб.
към беседата >>
Какво значи да бъдеш щастлив?
Можете ли да го опишете? Кой е срещал щастието? Кой се е разговарял с него? Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят. Всеки човек има някакъв образ на щастието.
Какво значи да бъдеш щастлив?
Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача. Много задачи има да решава човек. Не е мъчно да решиш една задача. Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9?
към беседата >>
Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам.
Той е внимателен към тебе. Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува. Ти искаш да се ръкуваш. Защо се явява в тебе такова желание? – По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува.
Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам.
Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора. И при друг случай може да си създадеш карма. Представи си, че пътуваш с един твой благодетел. Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб. Ти си гладен, три дни не си ял.
към беседата >>
Този въпрос не е разрешен.
Кой е срещал щастието? Кой се е разговарял с него? Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят. Всеки човек има някакъв образ на щастието. Какво значи да бъдеш щастлив?
Този въпрос не е разрешен.
Той е една неразрешена задача. Много задачи има да решава човек. Не е мъчно да решиш една задача. Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9? Кой е квадратният корен на числото 9000 и на 9 000 000?
към беседата >>
Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора.
Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича да се ръкува. Ти искаш да се ръкуваш. Защо се явява в тебе такова желание? – По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува. Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам.
Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора.
И при друг случай може да си създадеш карма. Представи си, че пътуваш с един твой благодетел. Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб. Ти си гладен, три дни не си ял. Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб.
към беседата >>
Той е една неразрешена задача.
Кой се е разговарял с него? Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят. Всеки човек има някакъв образ на щастието. Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен.
Той е една неразрешена задача.
Много задачи има да решава човек. Не е мъчно да решиш една задача. Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9? Кой е квадратният корен на числото 9000 и на 9 000 000?
към беседата >>
И при друг случай може да си създадеш карма.
Ти искаш да се ръкуваш. Защо се явява в тебе такова желание? – По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува. Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам. Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора.
И при друг случай може да си създадеш карма.
Представи си, че пътуваш с един твой благодетел. Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб. Ти си гладен, три дни не си ял. Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш.
към беседата >>
Много задачи има да решава човек.
Въпреки това, от хиляди години хората все за щастие говорят. Всеки човек има някакъв образ на щастието. Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача.
Много задачи има да решава човек.
Не е мъчно да решиш една задача. Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9? Кой е квадратният корен на числото 9000 и на 9 000 000?
към беседата >>
Представи си, че пътуваш с един твой благодетел.
Защо се явява в тебе такова желание? – По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува. Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам. Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора. И при друг случай може да си създадеш карма.
Представи си, че пътуваш с един твой благодетел.
Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб. Ти си гладен, три дни не си ял. Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти?
към беседата >>
Не е мъчно да решиш една задача.
Всеки човек има някакъв образ на щастието. Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача. Много задачи има да решава човек.
Не е мъчно да решиш една задача.
Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9? Кой е квадратният корен на числото 9000 и на 9 000 000?
към беседата >>
Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб.
– По две причини: от една страна, приятно ти е да се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба си той има един скъпоценен камък, който те интересува. Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам. Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора. И при друг случай може да си създадеш карма. Представи си, че пътуваш с един твой благодетел.
Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб.
Ти си гладен, три дни не си ял. Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен.
към беседата >>
Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9?
Какво значи да бъдеш щастлив? Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача. Много задачи има да решава човек. Не е мъчно да решиш една задача.
Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9?
Кой е квадратният корен на числото 9000 и на 9 000 000?
към беседата >>
Ти си гладен, три дни не си ял.
Мислиш си: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам. Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора. И при друг случай може да си създадеш карма. Представи си, че пътуваш с един твой благодетел. Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб.
Ти си гладен, три дни не си ял.
Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата?
към беседата >>
Кой е квадратният корен на числото 9000 и на 9 000 000?
Този въпрос не е разрешен. Той е една неразрешена задача. Много задачи има да решава човек. Не е мъчно да решиш една задача. Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9?
Кой е квадратният корен на числото 9000 и на 9 000 000?
към беседата >>
Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб.
Ако успееш да постигнеш желанието си, ти си създаваш карма с професора. И при друг случай може да си създадеш карма. Представи си, че пътуваш с един твой благодетел. Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб. Ти си гладен, три дни не си ял.
Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб.
Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш?
към беседата >>
Казваш: Не съм доволен.
Казваш: Не съм доволен.
Друг път казваш, че си доволен. Важно е да знаеш, защо си доволен и защо – недоволен. Причината за недоволството може да бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма. Учителят пише на един ученик тройка, а на друг – петорка. Първият е доволен от тройката и казва: И с три се минава.
към беседата >>
Сграбчваш торбата и бягаш.
И при друг случай може да си създадеш карма. Представи си, че пътуваш с един твой благодетел. Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб. Ти си гладен, три дни не си ял. Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб.
Сграбчваш торбата и бягаш.
Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш.
към беседата >>
Друг път казваш, че си доволен.
Казваш: Не съм доволен.
Друг път казваш, че си доволен.
Важно е да знаеш, защо си доволен и защо – недоволен. Причината за недоволството може да бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма. Учителят пише на един ученик тройка, а на друг – петорка. Първият е доволен от тройката и казва: И с три се минава. Вторият е недоволен от петорката, иска шесторка.
към беседата >>
Как ще погледне на тебе благодетелят ти?
Представи си, че пътуваш с един твой благодетел. Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб. Ти си гладен, три дни не си ял. Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш.
Как ще погледне на тебе благодетелят ти?
Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата.
към беседата >>
Важно е да знаеш, защо си доволен и защо – недоволен.
Казваш: Не съм доволен. Друг път казваш, че си доволен.
Важно е да знаеш, защо си доволен и защо – недоволен.
Причината за недоволството може да бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма. Учителят пише на един ученик тройка, а на друг – петорка. Първият е доволен от тройката и казва: И с три се минава. Вторият е недоволен от петорката, иска шесторка.
към беседата >>
Разбира се, няма да бъде доволен.
Той носи на гърба си торба с пресен, хубав хляб. Ти си гладен, три дни не си ял. Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти?
Разбира се, няма да бъде доволен.
Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва?
към беседата >>
Причината за недоволството може да бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма.
Казваш: Не съм доволен. Друг път казваш, че си доволен. Важно е да знаеш, защо си доволен и защо – недоволен.
Причината за недоволството може да бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма.
Учителят пише на един ученик тройка, а на друг – петорка. Първият е доволен от тройката и казва: И с три се минава. Вторият е недоволен от петорката, иска шесторка.
към беседата >>
Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата?
Ти си гладен, три дни не си ял. Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен.
Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата?
Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива.
към беседата >>
Учителят пише на един ученик тройка, а на друг – петорка.
Казваш: Не съм доволен. Друг път казваш, че си доволен. Важно е да знаеш, защо си доволен и защо – недоволен. Причината за недоволството може да бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма.
Учителят пише на един ученик тройка, а на друг – петорка.
Първият е доволен от тройката и казва: И с три се минава. Вторият е недоволен от петорката, иска шесторка.
към беседата >>
Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш?
Поглеждаш към торбата и си казваш: Аз имам право да ям от този хляб. Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата?
Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш?
От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива. Няма мъртва храна в природата.
към беседата >>
Първият е доволен от тройката и казва: И с три се минава.
Казваш: Не съм доволен. Друг път казваш, че си доволен. Важно е да знаеш, защо си доволен и защо – недоволен. Причината за недоволството може да бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма. Учителят пише на един ученик тройка, а на друг – петорка.
Първият е доволен от тройката и казва: И с три се минава.
Вторият е недоволен от петорката, иска шесторка.
към беседата >>
От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш.
Сграбчваш торбата и бягаш. Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш?
От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш.
Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива. Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа.
към беседата >>
Вторият е недоволен от петорката, иска шесторка.
Друг път казваш, че си доволен. Важно е да знаеш, защо си доволен и защо – недоволен. Причината за недоволството може да бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма. Учителят пише на един ученик тройка, а на друг – петорка. Първият е доволен от тройката и казва: И с три се минава.
Вторият е недоволен от петорката, иска шесторка.
към беседата >>
Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата.
Как ще погледне на тебе благодетелят ти? Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш.
Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата.
Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива. Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека.
към беседата >>
От какво произтича недоволството?
От какво произтича недоволството?
На какво се дължи то? Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече? Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра. При недоволството има една малка разлика. Когато човек е радостен, има едно разширяване.
към беседата >>
Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва?
Разбира се, няма да бъде доволен. Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата.
Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва?
– Храната е жива. Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека. Като постои у него два – три месеца, тя си отива.
към беседата >>
На какво се дължи то?
От какво произтича недоволството?
На какво се дължи то?
Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече? Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра. При недоволството има една малка разлика. Когато човек е радостен, има едно разширяване. При недоволството има смаляване.
към беседата >>
– Храната е жива.
Ще си каже: Не можа ли да поиска хляб, а трябваше да открадне торбата? Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва?
– Храната е жива.
Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека. Като постои у него два – три месеца, тя си отива. Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм.
към беседата >>
Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече?
От какво произтича недоволството? На какво се дължи то?
Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече?
Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра. При недоволството има една малка разлика. Когато човек е радостен, има едно разширяване. При недоволството има смаляване. Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен.
към беседата >>
Няма мъртва храна в природата.
Питам: Хапката ли трябва да отвори устата ти, или ти сам да я отвориш? От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива.
Няма мъртва храна в природата.
Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека. Като постои у него два – три месеца, тя си отива. Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм. Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува.
към беседата >>
Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра.
От какво произтича недоволството? На какво се дължи то? Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече?
Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра.
При недоволството има една малка разлика. Когато човек е радостен, има едно разширяване. При недоволството има смаляване. Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен. Според степента на недоволството е и степента на смаляването.
към беседата >>
Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа.
От тебе се иска сам да отвориш устата си, да се помолиш. Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива. Няма мъртва храна в природата.
Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа.
Всяка жива клетка е гост на човека. Като постои у него два – три месеца, тя си отива. Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм. Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува. Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна.
към беседата >>
При недоволството има една малка разлика.
От какво произтича недоволството? На какво се дължи то? Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече? Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра.
При недоволството има една малка разлика.
Когато човек е радостен, има едно разширяване. При недоволството има смаляване. Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен. Според степента на недоволството е и степента на смаляването. Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост.
към беседата >>
Всяка жива клетка е гост на човека.
Хапката, сама по себе си, ще влезе в устата. Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива. Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа.
Всяка жива клетка е гост на човека.
Като постои у него два – три месеца, тя си отива. Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм. Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува. Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна. Някога сам човек е недоволен от себе си.
към беседата >>
Когато човек е радостен, има едно разширяване.
От какво произтича недоволството? На какво се дължи то? Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече? Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра. При недоволството има една малка разлика.
Когато човек е радостен, има едно разширяване.
При недоволството има смаляване. Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен. Според степента на недоволството е и степента на смаляването. Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост. Например, носиш един пълен чувал с жито.
към беседата >>
Като постои у него два – три месеца, тя си отива.
Какво ще кажете за храната: жива ли е, или мъртва? – Храната е жива. Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека.
Като постои у него два – три месеца, тя си отива.
Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм. Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува. Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна. Някога сам човек е недоволен от себе си. – Защо?
към беседата >>
При недоволството има смаляване.
На какво се дължи то? Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече? Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра. При недоволството има една малка разлика. Когато човек е радостен, има едно разширяване.
При недоволството има смаляване.
Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен. Според степента на недоволството е и степента на смаляването. Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост. Например, носиш един пълен чувал с жито. Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта.
към беседата >>
Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм.
– Храната е жива. Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека. Като постои у него два – три месеца, тя си отива.
Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм.
Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува. Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна. Някога сам човек е недоволен от себе си. – Защо? – Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа.
към беседата >>
Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен.
Ако му пишат 6 и го претеглят, ще тежи ли повече? Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра. При недоволството има една малка разлика. Когато човек е радостен, има едно разширяване. При недоволството има смаляване.
Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен.
Според степента на недоволството е и степента на смаляването. Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост. Например, носиш един пълен чувал с жито. Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта. Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито.
към беседата >>
Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува.
Няма мъртва храна в природата. Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека. Като постои у него два – три месеца, тя си отива. Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм.
Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува.
Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна. Някога сам човек е недоволен от себе си. – Защо? – Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа. Ако задоволиш Бога и ти ще бъдеш доволен от себе си.
към беседата >>
Според степента на недоволството е и степента на смаляването.
Ако премерите с копринен конец врата на този недоволник, след като му пишат 6, ще видите, че вратът му има едно малко разширяване, с една стотна от милиметъра. При недоволството има една малка разлика. Когато човек е радостен, има едно разширяване. При недоволството има смаляване. Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен.
Според степента на недоволството е и степента на смаляването.
Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост. Например, носиш един пълен чувал с жито. Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта. Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито. Ако ти напълни торбата, ти си благодарен.
към беседата >>
Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна.
Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от себе си, тя заема такова място, дето може да свърши известна работа. Всяка жива клетка е гост на човека. Като постои у него два – три месеца, тя си отива. Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм. Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува.
Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна.
Някога сам човек е недоволен от себе си. – Защо? – Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа. Ако задоволиш Бога и ти ще бъдеш доволен от себе си.
към беседата >>
Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост.
При недоволството има една малка разлика. Когато човек е радостен, има едно разширяване. При недоволството има смаляване. Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен. Според степента на недоволството е и степента на смаляването.
Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост.
Например, носиш един пълен чувал с жито. Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта. Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито. Ако ти напълни торбата, ти си благодарен. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба.
към беседата >>
Някога сам човек е недоволен от себе си.
Всяка жива клетка е гост на човека. Като постои у него два – три месеца, тя си отива. Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм. Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува. Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна.
Някога сам човек е недоволен от себе си.
– Защо? – Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа. Ако задоволиш Бога и ти ще бъдеш доволен от себе си.
към беседата >>
Например, носиш един пълен чувал с жито.
Когато човек е радостен, има едно разширяване. При недоволството има смаляване. Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен. Според степента на недоволството е и степента на смаляването. Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост.
Например, носиш един пълен чувал с жито.
Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта. Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито. Ако ти напълни торбата, ти си благодарен. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба. Казваш си: Направих голяма грешка.
към беседата >>
– Защо?
Като постои у него два – три месеца, тя си отива. Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм. Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува. Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна. Някога сам човек е недоволен от себе си.
– Защо?
– Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа. Ако задоволиш Бога и ти ще бъдеш доволен от себе си.
към беседата >>
Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта.
При недоволството има смаляване. Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен. Според степента на недоволството е и степента на смаляването. Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост. Например, носиш един пълен чувал с жито.
Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта.
Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито. Ако ти напълни торбата, ти си благодарен. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба. Казваш си: Направих голяма грешка. Трябваше да донеса по-голяма торба.
към беседата >>
– Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа.
Това наричаме обмяна на клетките в човешкия организъм. Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува. Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна. Някога сам човек е недоволен от себе си. – Защо?
– Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа.
Ако задоволиш Бога и ти ще бъдеш доволен от себе си.
към беседата >>
Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито.
Смаляването е една форма, достъпна на съзнанието, понеже човек е всякога недоволен. Според степента на недоволството е и степента на смаляването. Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост. Например, носиш един пълен чувал с жито. Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта.
Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито.
Ако ти напълни торбата, ти си благодарен. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба. Казваш си: Направих голяма грешка. Трябваше да донеса по-голяма торба. Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба?
към беседата >>
Ако задоволиш Бога и ти ще бъдеш доволен от себе си.
Живата клетка знае, какъв е бил животът на човека, у когото гостува. Знае, каква обхода е имал към нея и си отива или доволна, или недоволна. Някога сам човек е недоволен от себе си. – Защо? – Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа.
Ако задоволиш Бога и ти ще бъдеш доволен от себе си.
към беседата >>
Ако ти напълни торбата, ти си благодарен.
Според степента на недоволството е и степента на смаляването. Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост. Например, носиш един пълен чувал с жито. Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта. Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито.
Ако ти напълни торбата, ти си благодарен.
Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба. Казваш си: Направих голяма грешка. Трябваше да донеса по-голяма торба. Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба? Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите.
към беседата >>
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят.
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят.
Те се самоизлъгват. Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото.
към беседата >>
Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба.
Увеличаване обема на една форма се дължи на приятност, радост. Например, носиш един пълен чувал с жито. Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта. Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито. Ако ти напълни торбата, ти си благодарен.
Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба.
Казваш си: Направих голяма грешка. Трябваше да донеса по-голяма торба. Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба? Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите. Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре.
към беседата >>
Те се самоизлъгват.
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят.
Те се самоизлъгват.
Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира.
към беседата >>
Казваш си: Направих голяма грешка.
Например, носиш един пълен чувал с жито. Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта. Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито. Ако ти напълни торбата, ти си благодарен. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба.
Казваш си: Направих голяма грешка.
Трябваше да донеса по-голяма торба. Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба? Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите. Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре. Дойде друг, не си разположен.
към беседата >>
Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли.
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят. Те се самоизлъгват.
Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли.
Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира. Не мисли, че щастието иде изведнъж.
към беседата >>
Трябваше да донеса по-голяма торба.
Той е много тежък и ти си мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта. Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито. Ако ти напълни торбата, ти си благодарен. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба. Казваш си: Направих голяма грешка.
Трябваше да донеса по-голяма торба.
Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба? Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите. Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре. Дойде друг, не си разположен. Защо си разположен или неразположен, не знаеш.
към беседата >>
Само съвършеният има права, положителна мисъл.
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят. Те се самоизлъгват. Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли.
Само съвършеният има права, положителна мисъл.
Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира. Не мисли, че щастието иде изведнъж. Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен.
към беседата >>
Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба?
Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш да вземеш от него жито. Ако ти напълни торбата, ти си благодарен. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба. Казваш си: Направих голяма грешка. Трябваше да донеса по-голяма торба.
Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба?
Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите. Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре. Дойде друг, не си разположен. Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това?
към беседата >>
Само съвършеният разбира нещата правилно.
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят. Те се самоизлъгват. Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл.
Само съвършеният разбира нещата правилно.
Само той учи и прилага наученото. Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира. Не мисли, че щастието иде изведнъж. Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен. За студента щастието е в изпитите.
към беседата >>
Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите.
Ако ти напълни торбата, ти си благодарен. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба. Казваш си: Направих голяма грешка. Трябваше да донеса по-голяма торба. Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба?
Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите.
Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре. Дойде друг, не си разположен. Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си.
към беседата >>
Само той учи и прилага наученото.
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво да се занимават, няма за какво да мислят. Те се самоизлъгват. Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно.
Само той учи и прилага наученото.
Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира. Не мисли, че щастието иде изведнъж. Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен. За студента щастието е в изпитите. Като ги издържи добре, той е щастлив.
към беседата >>
Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре.
Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си донесъл по-голяма торба. Казваш си: Направих голяма грешка. Трябваше да донеса по-голяма торба. Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба? Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите.
Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре.
Дойде друг, не си разположен. Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. Ето, днес не е топло в салона.
към беседата >>
Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира.
Те се самоизлъгват. Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото.
Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира.
Не мисли, че щастието иде изведнъж. Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен. За студента щастието е в изпитите. Като ги издържи добре, той е щастлив. Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва.
към беседата >>
Дойде друг, не си разположен.
Казваш си: Направих голяма грешка. Трябваше да донеса по-голяма торба. Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба? Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите. Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре.
Дойде друг, не си разположен.
Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. Ето, днес не е топло в салона. – Защо?
към беседата >>
Не мисли, че щастието иде изведнъж.
Докато е невежа, несъвършен, човек още не мисли. Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира.
Не мисли, че щастието иде изведнъж.
Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен. За студента щастието е в изпитите. Като ги издържи добре, той е щастлив. Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва. Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва.
към беседата >>
Защо си разположен или неразположен, не знаеш.
Трябваше да донеса по-голяма торба. Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба? Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите. Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре. Дойде друг, не си разположен.
Защо си разположен или неразположен, не знаеш.
Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. Ето, днес не е топло в салона. – Защо? – Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме.
към беседата >>
Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен.
Само съвършеният има права, положителна мисъл. Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира. Не мисли, че щастието иде изведнъж.
Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен.
За студента щастието е в изпитите. Като ги издържи добре, той е щастлив. Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва. Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва. Ето, щастието се усмихва на студента.
към беседата >>
Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това?
Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти си доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не си взел по-голяма торба? Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите. Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре. Дойде друг, не си разположен. Защо си разположен или неразположен, не знаеш.
Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това?
Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. Ето, днес не е топло в салона. – Защо? – Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме. Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас.
към беседата >>
За студента щастието е в изпитите.
Само съвършеният разбира нещата правилно. Само той учи и прилага наученото. Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира. Не мисли, че щастието иде изведнъж. Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен.
За студента щастието е в изпитите.
Като ги издържи добре, той е щастлив. Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва. Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва. Ето, щастието се усмихва на студента. С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай.
към беседата >>
Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си.
Ти имаш възможност, всеки ден да проверяваш законите. Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре. Дойде друг, не си разположен. Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това?
Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си.
Ето, днес не е топло в салона. – Защо? – Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме. Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре.
към беседата >>
Като ги издържи добре, той е щастлив.
Само той учи и прилага наученото. Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира. Не мисли, че щастието иде изведнъж. Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен. За студента щастието е в изпитите.
Като ги издържи добре, той е щастлив.
Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва. Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва. Ето, щастието се усмихва на студента. С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай. Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре.
към беседата >>
Ето, днес не е топло в салона.
Например, дойде някой при тебе, ти си разположен, приемаш го добре. Дойде друг, не си разположен. Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си.
Ето, днес не е топло в салона.
– Защо? – Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме. Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно.
към беседата >>
Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва.
Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира. Не мисли, че щастието иде изведнъж. Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен. За студента щастието е в изпитите. Като ги издържи добре, той е щастлив.
Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва.
Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва. Ето, щастието се усмихва на студента. С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай. Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре. Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът?
към беседата >>
– Защо?
Дойде друг, не си разположен. Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. Ето, днес не е топло в салона.
– Защо?
– Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме. Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха.
към беседата >>
Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва.
Не мисли, че щастието иде изведнъж. Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен. За студента щастието е в изпитите. Като ги издържи добре, той е щастлив. Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва.
Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва.
Ето, щастието се усмихва на студента. С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай. Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре. Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът? Това не е ли достатъчно за него?
към беседата >>
– Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме.
Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. Ето, днес не е топло в салона. – Защо?
– Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме.
Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха. В паленето на печката трябва всички да взимате участие.
към беседата >>
Ето, щастието се усмихва на студента.
Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен. За студента щастието е в изпитите. Като ги издържи добре, той е щастлив. Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва. Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва.
Ето, щастието се усмихва на студента.
С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай. Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре. Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът? Това не е ли достатъчно за него? Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината.
към беседата >>
Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас.
Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. Ето, днес не е топло в салона. – Защо? – Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме.
Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас.
Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха. В паленето на печката трябва всички да взимате участие. Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие.
към беседата >>
С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай.
За студента щастието е в изпитите. Като ги издържи добре, той е щастлив. Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва. Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва. Ето, щастието се усмихва на студента.
С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай.
Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре. Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът? Това не е ли достатъчно за него? Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината. Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия.
към беседата >>
Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре.
Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. Ето, днес не е топло в салона. – Защо? – Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме. Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас.
Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре.
Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха. В паленето на печката трябва всички да взимате участие. Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие. Когато хората не са топли и печката не гори добре.
към беседата >>
Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре.
Като ги издържи добре, той е щастлив. Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва. Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва. Ето, щастието се усмихва на студента. С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай.
Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре.
Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът? Това не е ли достатъчно за него? Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината. Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия. Илюзии са онези неща, които не стават навреме.
към беседата >>
Не, един час не е достатъчно.
Ето, днес не е топло в салона. – Защо? – Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме. Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре.
Не, един час не е достатъчно.
За тези въглища е нужно силно течение на въздуха. В паленето на печката трябва всички да взимате участие. Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие. Когато хората не са топли и печката не гори добре. Това са общи заключения.
към беседата >>
Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът?
Един ден той среща на пътя си най-строгия професор и се стресва. Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва. Ето, щастието се усмихва на студента. С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай. Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре.
Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът?
Това не е ли достатъчно за него? Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината. Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия. Илюзии са онези неща, които не стават навреме. Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални.
към беседата >>
За тези въглища е нужно силно течение на въздуха.
– Защо? – Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме. Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно.
За тези въглища е нужно силно течение на въздуха.
В паленето на печката трябва всички да взимате участие. Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие. Когато хората не са топли и печката не гори добре. Това са общи заключения.
към беседата >>
Това не е ли достатъчно за него?
Професорът забелязва, че студентът се страхува от него и му се усмихва. Ето, щастието се усмихва на студента. С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай. Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре. Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът?
Това не е ли достатъчно за него?
Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината. Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия. Илюзии са онези неща, които не стават навреме. Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални. За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща.
към беседата >>
В паленето на печката трябва всички да взимате участие.
– Или вън е много студено, или въглищата са лоши, или печката не е запалена навреме. Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха.
В паленето на печката трябва всички да взимате участие.
Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие. Когато хората не са топли и печката не гори добре. Това са общи заключения.
към беседата >>
Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината.
Ето, щастието се усмихва на студента. С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай. Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре. Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът? Това не е ли достатъчно за него?
Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината.
Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия. Илюзии са онези неща, които не стават навреме. Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални. За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството.
към беседата >>
Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие.
Който е палил печката не съобразил, че трябва да се запали два – три часа преди влизане в клас. Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха. В паленето на печката трябва всички да взимате участие.
Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие.
Когато хората не са топли и печката не гори добре. Това са общи заключения.
към беседата >>
Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия.
С усмивката си, професорът му казва: Ти си добър момък, не се страхувай. Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре. Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът? Това не е ли достатъчно за него? Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината.
Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия.
Илюзии са онези неща, които не стават навреме. Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални. За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм.
към беседата >>
Когато хората не са топли и печката не гори добре.
Той я запалил преди един час, като мислел, че салонът ще се отопли добре. Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха. В паленето на печката трябва всички да взимате участие. Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие.
Когато хората не са топли и печката не гори добре.
Това са общи заключения.
към беседата >>
Илюзии са онези неща, които не стават навреме.
Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре. Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът? Това не е ли достатъчно за него? Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината. Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия.
Илюзии са онези неща, които не стават навреме.
Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални. За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм. – Това е празна работа.
към беседата >>
Това са общи заключения.
Не, един час не е достатъчно. За тези въглища е нужно силно течение на въздуха. В паленето на печката трябва всички да взимате участие. Ако не си помагате, това показва, че между вас няма единомислие. Когато хората не са топли и печката не гори добре.
Това са общи заключения.
към беседата >>
Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални.
Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът? Това не е ли достатъчно за него? Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината. Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия. Илюзии са онези неща, които не стават навреме.
Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални.
За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм. – Това е празна работа. Очисти съзнанието си.
към беседата >>
Да се върнем към въпроса за увеличаването и намаляването на формите.
Да се върнем към въпроса за увеличаването и намаляването на формите.
Когато формите в съзнанието се увеличат, човек е доволен. Това доволство води към щастие. Когато формите се намаляват, човек става недоволен. Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва. Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка.
към беседата >>
За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща.
Това не е ли достатъчно за него? Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината. Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия. Илюзии са онези неща, които не стават навреме. Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални.
За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща.
Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм. – Това е празна работа. Очисти съзнанието си. – Не съм даровит.
към беседата >>
Когато формите в съзнанието се увеличат, човек е доволен.
Да се върнем към въпроса за увеличаването и намаляването на формите.
Когато формите в съзнанието се увеличат, човек е доволен.
Това доволство води към щастие. Когато формите се намаляват, човек става недоволен. Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва. Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка. Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш.
към беседата >>
Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството.
Обаче, това се случва един път в живота или един път в годината. Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия. Илюзии са онези неща, които не стават навреме. Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални. За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща.
Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството.
Казваш: Нещастен съм. – Това е празна работа. Очисти съзнанието си. – Не съм даровит. – Очисти съзнанието си.
към беседата >>
Това доволство води към щастие.
Да се върнем към въпроса за увеличаването и намаляването на формите. Когато формите в съзнанието се увеличат, човек е доволен.
Това доволство води към щастие.
Когато формите се намаляват, човек става недоволен. Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва. Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка. Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш. Защо се радваш?
към беседата >>
Казваш: Нещастен съм.
Аз го наричам „Щастливият час в човешкия живот.“Ще кажете, че няма щастие в живота, че щастието е илюзия. Илюзии са онези неща, които не стават навреме. Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални. За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството.
Казваш: Нещастен съм.
– Това е празна работа. Очисти съзнанието си. – Не съм даровит. – Очисти съзнанието си. Щом имаш глава, ти си даровит.
към беседата >>
Когато формите се намаляват, човек става недоволен.
Да се върнем към въпроса за увеличаването и намаляването на формите. Когато формите в съзнанието се увеличат, човек е доволен. Това доволство води към щастие.
Когато формите се намаляват, човек става недоволен.
Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва. Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка. Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш. Защо се радваш? – Защото мечката се отдалечава от тебе.
към беседата >>
– Това е празна работа.
Илюзии са онези неща, които не стават навреме. Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални. За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм.
– Това е празна работа.
Очисти съзнанието си. – Не съм даровит. – Очисти съзнанието си. Щом имаш глава, ти си даровит. Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит.
към беседата >>
Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва.
Да се върнем към въпроса за увеличаването и намаляването на формите. Когато формите в съзнанието се увеличат, човек е доволен. Това доволство води към щастие. Когато формите се намаляват, човек става недоволен.
Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва.
Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка. Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш. Защо се радваш? – Защото мечката се отдалечава от тебе. Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство.
към беседата >>
Очисти съзнанието си.
Някога нереалните неща са реални, а реалните – нереални. За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм. – Това е празна работа.
Очисти съзнанието си.
– Не съм даровит. – Очисти съзнанието си. Щом имаш глава, ти си даровит. Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит. Казват за някого, че има голяма глава.
към беседата >>
Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка.
Да се върнем към въпроса за увеличаването и намаляването на формите. Когато формите в съзнанието се увеличат, човек е доволен. Това доволство води към щастие. Когато формите се намаляват, човек става недоволен. Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва.
Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка.
Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш. Защо се радваш? – Защото мечката се отдалечава от тебе. Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство. Приближаването към извора произвежда радост.
към беседата >>
– Не съм даровит.
За да дойде до абсолютната реалност, човек трябва да изчисти съзнанието си от всички временни, преходни неща. Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм. – Това е празна работа. Очисти съзнанието си.
– Не съм даровит.
– Очисти съзнанието си. Щом имаш глава, ти си даровит. Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит. Казват за някого, че има голяма глава. Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи.
към беседата >>
Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш.
Когато формите в съзнанието се увеличат, човек е доволен. Това доволство води към щастие. Когато формите се намаляват, човек става недоволен. Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва. Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка.
Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш.
Защо се радваш? – Защото мечката се отдалечава от тебе. Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство. Приближаването към извора произвежда радост. Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
към беседата >>
– Очисти съзнанието си.
Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството. Казваш: Нещастен съм. – Това е празна работа. Очисти съзнанието си. – Не съм даровит.
– Очисти съзнанието си.
Щом имаш глава, ти си даровит. Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит. Казват за някого, че има голяма глава. Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи. Колко голяма трябва да бъде главата на човека?
към беседата >>
Защо се радваш?
Това доволство води към щастие. Когато формите се намаляват, човек става недоволен. Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва. Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка. Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш.
Защо се радваш?
– Защото мечката се отдалечава от тебе. Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство. Приближаването към извора произвежда радост. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш.
към беседата >>
Щом имаш глава, ти си даровит.
Казваш: Нещастен съм. – Това е празна работа. Очисти съзнанието си. – Не съм даровит. – Очисти съзнанието си.
Щом имаш глава, ти си даровит.
Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит. Казват за някого, че има голяма глава. Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи. Колко голяма трябва да бъде главата на човека? Колко тежи мозъкът на човека?
към беседата >>
– Защото мечката се отдалечава от тебе.
Когато формите се намаляват, човек става недоволен. Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва. Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка. Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш. Защо се радваш?
– Защото мечката се отдалечава от тебе.
Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство. Приближаването към извора произвежда радост. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш. Изобщо, когато правилните форми се увеличават, човек изпитва подем на духа; когато се смаляват, духът му се понижава.
към беседата >>
Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит.
– Това е празна работа. Очисти съзнанието си. – Не съм даровит. – Очисти съзнанието си. Щом имаш глава, ти си даровит.
Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит.
Казват за някого, че има голяма глава. Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи. Колко голяма трябва да бъде главата на човека? Колко тежи мозъкът на човека? На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг.
към беседата >>
Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство.
Има случаи, когато някои форми се намаляват и въпреки това, човек се радва. Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка. Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш. Защо се радваш? – Защото мечката се отдалечава от тебе.
Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство.
Приближаването към извора произвежда радост. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш. Изобщо, когато правилните форми се увеличават, човек изпитва подем на духа; когато се смаляват, духът му се понижава. Това твърдение може да се подложи на критика, да се убедите, дали е вярно, или не; дали е научно, или не.
към беседата >>
Казват за някого, че има голяма глава.
Очисти съзнанието си. – Не съм даровит. – Очисти съзнанието си. Щом имаш глава, ти си даровит. Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит.
Казват за някого, че има голяма глава.
Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи. Колко голяма трябва да бъде главата на човека? Колко тежи мозъкът на човека? На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг. Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота.
към беседата >>
Приближаването към извора произвежда радост.
Например, пътуваш през една гъста гора и пред тебе върви мечка. Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш. Защо се радваш? – Защото мечката се отдалечава от тебе. Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство.
Приближаването към извора произвежда радост.
Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш. Изобщо, когато правилните форми се увеличават, човек изпитва подем на духа; когато се смаляват, духът му се понижава. Това твърдение може да се подложи на критика, да се убедите, дали е вярно, или не; дали е научно, или не.
към беседата >>
Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи.
– Не съм даровит. – Очисти съзнанието си. Щом имаш глава, ти си даровит. Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит. Казват за някого, че има голяма глава.
Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи.
Колко голяма трябва да бъде главата на човека? Колко тежи мозъкът на човека? На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг. Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота. Нишките на мозъка му са крайно огъваеми.
към беседата >>
Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
Колкото повече се смалява формата й, толкова по-голяма радост изпитваш. Защо се радваш? – Защото мечката се отдалечава от тебе. Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство. Приближаването към извора произвежда радост.
Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш. Изобщо, когато правилните форми се увеличават, човек изпитва подем на духа; когато се смаляват, духът му се понижава. Това твърдение може да се подложи на критика, да се убедите, дали е вярно, или не; дали е научно, или не.
към беседата >>
Колко голяма трябва да бъде главата на човека?
– Очисти съзнанието си. Щом имаш глава, ти си даровит. Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит. Казват за някого, че има голяма глава. Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи.
Колко голяма трябва да бъде главата на човека?
Колко тежи мозъкът на човека? На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг. Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота. Нишките на мозъка му са крайно огъваеми. Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си.
към беседата >>
Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш.
Защо се радваш? – Защото мечката се отдалечава от тебе. Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство. Приближаването към извора произвежда радост. Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш.
Изобщо, когато правилните форми се увеличават, човек изпитва подем на духа; когато се смаляват, духът му се понижава. Това твърдение може да се подложи на критика, да се убедите, дали е вярно, или не; дали е научно, или не.
към беседата >>
Колко тежи мозъкът на човека?
Щом имаш глава, ти си даровит. Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит. Казват за някого, че има голяма глава. Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи. Колко голяма трябва да бъде главата на човека?
Колко тежи мозъкът на човека?
На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг. Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота. Нишките на мозъка му са крайно огъваеми. Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си. Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго.
към беседата >>
Изобщо, когато правилните форми се увеличават, човек изпитва подем на духа; когато се смаляват, духът му се понижава.
– Защото мечката се отдалечава от тебе. Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство. Приближаването към извора произвежда радост. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш.
Изобщо, когато правилните форми се увеличават, човек изпитва подем на духа; когато се смаляват, духът му се понижава.
Това твърдение може да се подложи на критика, да се убедите, дали е вярно, или не; дали е научно, или не.
към беседата >>
На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг.
Ако нямаше глава, тогава можеше да кажеш, че не си даровит. Казват за някого, че има голяма глава. Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи. Колко голяма трябва да бъде главата на човека? Колко тежи мозъкът на човека?
На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг.
Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота. Нишките на мозъка му са крайно огъваеми. Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си. Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго. Той сам си помага.
към беседата >>
Това твърдение може да се подложи на критика, да се убедите, дали е вярно, или не; дали е научно, или не.
Ако се приближава, формата се увеличава и ти изпитваш страх, неприятност, недоволство. Приближаването към извора произвежда радост. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш. Изобщо, когато правилните форми се увеличават, човек изпитва подем на духа; когато се смаляват, духът му се понижава.
Това твърдение може да се подложи на критика, да се убедите, дали е вярно, или не; дали е научно, или не.
към беседата >>
Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота.
Казват за някого, че има голяма глава. Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи. Колко голяма трябва да бъде главата на човека? Колко тежи мозъкът на човека? На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг.
Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота.
Нишките на мозъка му са крайно огъваеми. Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си. Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго. Той сам си помага. Той си служи добре със „закона за превръщане на енергиите“.
към беседата >>
Какво представя науката?
Какво представя науката?
– Сбор от съзнания или души, които мислят. Малките деца още не разбират това, което бащите мислят. В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа. Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва. Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага.
към беседата >>
Нишките на мозъка му са крайно огъваеми.
Главата на всеки човек е толкова голяма, да може той свободно да я носи. Колко голяма трябва да бъде главата на човека? Колко тежи мозъкът на човека? На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг. Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота.
Нишките на мозъка му са крайно огъваеми.
Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си. Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго. Той сам си помага. Той си служи добре със „закона за превръщане на енергиите“.
към беседата >>
– Сбор от съзнания или души, които мислят.
Какво представя науката?
– Сбор от съзнания или души, които мислят.
Малките деца още не разбират това, което бащите мислят. В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа. Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва. Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава?
към беседата >>
Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си.
Колко голяма трябва да бъде главата на човека? Колко тежи мозъкът на човека? На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг. Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота. Нишките на мозъка му са крайно огъваеми.
Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си.
Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго. Той сам си помага. Той си служи добре със „закона за превръщане на енергиите“.
към беседата >>
Малките деца още не разбират това, което бащите мислят.
Какво представя науката? – Сбор от съзнания или души, които мислят.
Малките деца още не разбират това, което бащите мислят.
В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа. Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва. Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? Кога се обезсърчава човек?
към беседата >>
Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго.
Колко тежи мозъкът на човека? На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг. Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота. Нишките на мозъка му са крайно огъваеми. Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си.
Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго.
Той сам си помага. Той си служи добре със „закона за превръщане на енергиите“.
към беседата >>
В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа.
Какво представя науката? – Сбор от съзнания или души, които мислят. Малките деца още не разбират това, което бащите мислят.
В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа.
Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва. Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? Кога се обезсърчава човек? – Когато му липсва нещо.
към беседата >>
Той сам си помага.
На гениалния човек мозъкът тежи около 1,700 кг. Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота. Нишките на мозъка му са крайно огъваеми. Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си. Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго.
Той сам си помага.
Той си служи добре със „закона за превръщане на енергиите“.
към беседата >>
Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва.
Какво представя науката? – Сбор от съзнания или души, които мислят. Малките деца още не разбират това, което бащите мислят. В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа.
Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва.
Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? Кога се обезсърчава човек? – Когато му липсва нещо. Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава.
към беседата >>
Той си служи добре със „закона за превръщане на енергиите“.
Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота. Нишките на мозъка му са крайно огъваеми. Гениалният външно може да е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в себе си. Той може да пренася тежестите в живота си от едно място на друго. Той сам си помага.
Той си служи добре със „закона за превръщане на енергиите“.
към беседата >>
Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага.
Какво представя науката? – Сбор от съзнания или души, които мислят. Малките деца още не разбират това, което бащите мислят. В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа. Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва.
Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага.
Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? Кога се обезсърчава човек? – Когато му липсва нещо. Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава. Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни.
към беседата >>
Велика наука е да знае човек, как да прехвърля тежестите си от едно място на друго.
Велика наука е да знае човек, как да прехвърля тежестите си от едно място на друго.
За това е нужна школа. Днес хората непрекъснато се оплакват. Ученикът казва, че пропаднал на изпита. Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне. – Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти.
към беседата >>
Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава?
– Сбор от съзнания или души, които мислят. Малките деца още не разбират това, което бащите мислят. В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа. Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва. Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага.
Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава?
Кога се обезсърчава човек? – Когато му липсва нещо. Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава. Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни. Какъв е законът за усилване на паметта?
към беседата >>
За това е нужна школа.
Велика наука е да знае човек, как да прехвърля тежестите си от едно място на друго.
За това е нужна школа.
Днес хората непрекъснато се оплакват. Ученикът казва, че пропаднал на изпита. Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне. – Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти. Онзи, който ще ти помогне, не е в София.
към беседата >>
Кога се обезсърчава човек?
Малките деца още не разбират това, което бащите мислят. В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа. Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва. Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава?
Кога се обезсърчава човек?
– Когато му липсва нещо. Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава. Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни. Какъв е законът за усилване на паметта? Ще кажете, че това не ви интересува.
към беседата >>
Днес хората непрекъснато се оплакват.
Велика наука е да знае човек, как да прехвърля тежестите си от едно място на друго. За това е нужна школа.
Днес хората непрекъснато се оплакват.
Ученикът казва, че пропаднал на изпита. Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне. – Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти. Онзи, който ще ти помогне, не е в София. – Къде е?
към беседата >>
– Когато му липсва нещо.
В случая, бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце, които не разбират мисълта на духа. Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и да му помага учителят, не напредва. Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко да му подскажеш, за да се ориентира веднага. Трябва ли слабият ученик да се обезсърчава? Кога се обезсърчава човек?
– Когато му липсва нещо.
Когато паметта на ученика е слаба, той се обезсърчава. Чете урока си един, два, три пъти и нищо не може да запомни. Какъв е законът за усилване на паметта? Ще кажете, че това не ви интересува. Трябва да ви интересува, защото и вашата памет може да се усили и да отслабне.Причината за отслабване на паметта може да бъде органическа, а може да бъде и механическа.
към беседата >>
Ученикът казва, че пропаднал на изпита.
Велика наука е да знае човек, как да прехвърля тежестите си от едно място на друго. За това е нужна школа. Днес хората непрекъснато се оплакват.
Ученикът казва, че пропаднал на изпита.
Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой да му помогне. – Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта да дойде пред краката ти. Онзи, който ще ти помогне, не е в София. – Къде е? – Може да е в Пловдив.
към беседата >>
Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие.
(втори вариант)
Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга.
Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие.
Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят. Много мека е кожата им. Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка. Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече - и десет часа.
към втори вариант >>
Тия неща може ли да се случат?
(втори вариант)
Виждам, че ти се боиш. Няма да те скъсам. - Казва. - Върху еди-кой си въпрос ще те питам. Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6.
Тия неща може ли да се случат?
Може. То е щастието. Този професор, който така може да те срещне, то е щастието. Той ти се усмихне и казва: „Не бой се. Вземи еди-коя си тема, изучи я хубаво и ще те изпитвам.“ Тури ти 6.
към втори вариант >>
Като срещнете такива хора, те са много деликатни.
(втори вариант)
Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие.
Като срещнете такива хора, те са много деликатни.
Не могат да работят. Много мека е кожата им. Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка. Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече - и десет часа.
към втори вариант >>
Може. То е щастието.
(втори вариант)
Няма да те скъсам. - Казва. - Върху еди-кой си въпрос ще те питам. Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6. Тия неща може ли да се случат?
Може. То е щастието.
Този професор, който така може да те срещне, то е щастието. Той ти се усмихне и казва: „Не бой се. Вземи еди-коя си тема, изучи я хубаво и ще те изпитвам.“ Тури ти 6.
към втори вариант >>
Не могат да работят.
(втори вариант)
Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни.
Не могат да работят.
Много мека е кожата им. Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка. Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече - и десет часа.
към втори вариант >>
Този професор, който така може да те срещне, то е щастието.
(втори вариант)
- Казва. - Върху еди-кой си въпрос ще те питам. Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6. Тия неща може ли да се случат? Може. То е щастието.
Този професор, който така може да те срещне, то е щастието.
Той ти се усмихне и казва: „Не бой се. Вземи еди-коя си тема, изучи я хубаво и ще те изпитвам.“ Тури ти 6.
към втори вариант >>
Много мека е кожата им.
(втори вариант)
Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят.
Много мека е кожата им.
Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка. Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече - и десет часа.
към втори вариант >>
Той ти се усмихне и казва: „Не бой се.
(втори вариант)
- Върху еди-кой си въпрос ще те питам. Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6. Тия неща може ли да се случат? Може. То е щастието. Този професор, който така може да те срещне, то е щастието.
Той ти се усмихне и казва: „Не бой се.
Вземи еди-коя си тема, изучи я хубаво и ще те изпитвам.“ Тури ти 6.
към втори вариант >>
Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка.
(втори вариант)
Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят. Много мека е кожата им.
Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка.
Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече - и десет часа.
към втори вариант >>
Вземи еди-коя си тема, изучи я хубаво и ще те изпитвам.“ Тури ти 6.
(втори вариант)
Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6. Тия неща може ли да се случат? Може. То е щастието. Този професор, който така може да те срещне, то е щастието. Той ти се усмихне и казва: „Не бой се.
Вземи еди-коя си тема, изучи я хубаво и ще те изпитвам.“ Тури ти 6.
към втори вариант >>
Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече - и десет часа.
(втори вариант)
Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят. Много мека е кожата им. Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка.
Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може да работи повече - и десет часа.
към втори вариант >>
Но всички тия състояния на професора веднъж в годината стават.
(втори вариант)
Но всички тия състояния на професора веднъж в годината стават.
Един час щастлив го наричам аз. Ще кажете, че това е илюзия. Илюзия е, когато нещата не са навреме. Едно нереално нещо някога е реално. А пък най-реалните неща някога стават нереални.
към втори вариант >>
Питам, ако един човек работи повече или работи по-малко, какви ще бъдат резултатите?
(втори вариант)
Питам, ако един човек работи повече или работи по-малко, какви ще бъдат резултатите?
Казва някой: „Аз много работих.“ Какво от това? Или казва: „Аз мислих много.“ Хубаво, но в какво седи многото мислене? Щом мислиш много, трябва да имаш много приходи. Щом мислиш много и приходът ти се намалява, в какво седи туй многото мислене? Между формата на съзнанието има закон на хармония.
към втори вариант >>
Един час щастлив го наричам аз.
(втори вариант)
Но всички тия състояния на професора веднъж в годината стават.
Един час щастлив го наричам аз.
Ще кажете, че това е илюзия. Илюзия е, когато нещата не са навреме. Едно нереално нещо някога е реално. А пък най-реалните неща някога стават нереални. Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието.
към втори вариант >>
Казва някой: „Аз много работих.“ Какво от това?
(втори вариант)
Питам, ако един човек работи повече или работи по-малко, какви ще бъдат резултатите?
Казва някой: „Аз много работих.“ Какво от това?
Или казва: „Аз мислих много.“ Хубаво, но в какво седи многото мислене? Щом мислиш много, трябва да имаш много приходи. Щом мислиш много и приходът ти се намалява, в какво седи туй многото мислене? Между формата на съзнанието има закон на хармония. Трябва един специален клас, едно специално разбиране.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това е илюзия.
(втори вариант)
Но всички тия състояния на професора веднъж в годината стават. Един час щастлив го наричам аз.
Ще кажете, че това е илюзия.
Илюзия е, когато нещата не са навреме. Едно нереално нещо някога е реално. А пък най-реалните неща някога стават нереални. Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието. Да чистиш съзнанието.
към втори вариант >>
Или казва: „Аз мислих много.“ Хубаво, но в какво седи многото мислене?
(втори вариант)
Питам, ако един човек работи повече или работи по-малко, какви ще бъдат резултатите? Казва някой: „Аз много работих.“ Какво от това?
Или казва: „Аз мислих много.“ Хубаво, но в какво седи многото мислене?
Щом мислиш много, трябва да имаш много приходи. Щом мислиш много и приходът ти се намалява, в какво седи туй многото мислене? Между формата на съзнанието има закон на хармония. Трябва един специален клас, едно специално разбиране.
към втори вариант >>
Илюзия е, когато нещата не са навреме.
(втори вариант)
Но всички тия състояния на професора веднъж в годината стават. Един час щастлив го наричам аз. Ще кажете, че това е илюзия.
Илюзия е, когато нещата не са навреме.
Едно нереално нещо някога е реално. А пък най-реалните неща някога стават нереални. Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието. Да чистиш съзнанието. Не само да се безпокоиш, да казваш: „Аз съм нещастен, аз не съм даровит.“ Това са празни работи.
към втори вариант >>
Щом мислиш много, трябва да имаш много приходи.
(втори вариант)
Питам, ако един човек работи повече или работи по-малко, какви ще бъдат резултатите? Казва някой: „Аз много работих.“ Какво от това? Или казва: „Аз мислих много.“ Хубаво, но в какво седи многото мислене?
Щом мислиш много, трябва да имаш много приходи.
Щом мислиш много и приходът ти се намалява, в какво седи туй многото мислене? Между формата на съзнанието има закон на хармония. Трябва един специален клас, едно специално разбиране.
към втори вариант >>
Едно нереално нещо някога е реално.
(втори вариант)
Но всички тия състояния на професора веднъж в годината стават. Един час щастлив го наричам аз. Ще кажете, че това е илюзия. Илюзия е, когато нещата не са навреме.
Едно нереално нещо някога е реално.
А пък най-реалните неща някога стават нереални. Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието. Да чистиш съзнанието. Не само да се безпокоиш, да казваш: „Аз съм нещастен, аз не съм даровит.“ Това са празни работи.
към втори вариант >>
Щом мислиш много и приходът ти се намалява, в какво седи туй многото мислене?
(втори вариант)
Питам, ако един човек работи повече или работи по-малко, какви ще бъдат резултатите? Казва някой: „Аз много работих.“ Какво от това? Или казва: „Аз мислих много.“ Хубаво, но в какво седи многото мислене? Щом мислиш много, трябва да имаш много приходи.
Щом мислиш много и приходът ти се намалява, в какво седи туй многото мислене?
Между формата на съзнанието има закон на хармония. Трябва един специален клас, едно специално разбиране.
към втори вариант >>
А пък най-реалните неща някога стават нереални.
(втори вариант)
Но всички тия състояния на професора веднъж в годината стават. Един час щастлив го наричам аз. Ще кажете, че това е илюзия. Илюзия е, когато нещата не са навреме. Едно нереално нещо някога е реално.
А пък най-реалните неща някога стават нереални.
Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието. Да чистиш съзнанието. Не само да се безпокоиш, да казваш: „Аз съм нещастен, аз не съм даровит.“ Това са празни работи.
към втори вариант >>
Между формата на съзнанието има закон на хармония.
(втори вариант)
Питам, ако един човек работи повече или работи по-малко, какви ще бъдат резултатите? Казва някой: „Аз много работих.“ Какво от това? Или казва: „Аз мислих много.“ Хубаво, но в какво седи многото мислене? Щом мислиш много, трябва да имаш много приходи. Щом мислиш много и приходът ти се намалява, в какво седи туй многото мислене?
Между формата на съзнанието има закон на хармония.
Трябва един специален клас, едно специално разбиране.
към втори вариант >>
Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието.
(втори вариант)
Един час щастлив го наричам аз. Ще кажете, че това е илюзия. Илюзия е, когато нещата не са навреме. Едно нереално нещо някога е реално. А пък най-реалните неща някога стават нереални.
Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието.
Да чистиш съзнанието. Не само да се безпокоиш, да казваш: „Аз съм нещастен, аз не съм даровит.“ Това са празни работи.
към втори вариант >>
Трябва един специален клас, едно специално разбиране.
(втори вариант)
Казва някой: „Аз много работих.“ Какво от това? Или казва: „Аз мислих много.“ Хубаво, но в какво седи многото мислене? Щом мислиш много, трябва да имаш много приходи. Щом мислиш много и приходът ти се намалява, в какво седи туй многото мислене? Между формата на съзнанието има закон на хармония.
Трябва един специален клас, едно специално разбиране.
към втори вариант >>
Да чистиш съзнанието.
(втори вариант)
Ще кажете, че това е илюзия. Илюзия е, когато нещата не са навреме. Едно нереално нещо някога е реално. А пък най-реалните неща някога стават нереални. Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието.
Да чистиш съзнанието.
Не само да се безпокоиш, да казваш: „Аз съм нещастен, аз не съм даровит.“ Това са празни работи.
към втори вариант >>
За пример сега вие седите и се намирате в едно критическо положение.
(втори вариант)
За пример сега вие седите и се намирате в едно критическо положение.
Защо е туй? Човек чрез критиката не може да намери истината. Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете. Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни.
към втори вариант >>
Не само да се безпокоиш, да казваш: „Аз съм нещастен, аз не съм даровит.“ Това са празни работи.
(втори вариант)
Илюзия е, когато нещата не са навреме. Едно нереално нещо някога е реално. А пък най-реалните неща някога стават нереални. Принципно това сега е временен начин на формите на съзнанието. Да чистиш съзнанието.
Не само да се безпокоиш, да казваш: „Аз съм нещастен, аз не съм даровит.“ Това са празни работи.
към втори вариант >>
Защо е туй?
(втори вариант)
За пример сега вие седите и се намирате в едно критическо положение.
Защо е туй?
Човек чрез критиката не може да намери истината. Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете. Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен.
към втори вариант >>
По какво съдите за дарбите на човека?
(втори вариант)
По какво съдите за дарбите на човека?
Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит. Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш. Например според колко трябваше да бъде голяма главата. Колко мозък трябва да има човек? Колко е мозъкът на най-гениалните хора?
към втори вариант >>
Човек чрез критиката не може да намери истината.
(втори вариант)
За пример сега вие седите и се намирате в едно критическо положение. Защо е туй?
Човек чрез критиката не може да намери истината.
Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете. Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек.
към втори вариант >>
Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит.
(втори вариант)
По какво съдите за дарбите на човека?
Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит.
Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш. Например според колко трябваше да бъде голяма главата. Колко мозък трябва да има човек? Колко е мозъкът на най-гениалните хора? Каква тежест има мозъкът?
към втори вариант >>
Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете.
(втори вариант)
За пример сега вие седите и се намирате в едно критическо положение. Защо е туй? Човек чрез критиката не може да намери истината.
Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете.
Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли.
към втори вариант >>
Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш.
(втори вариант)
По какво съдите за дарбите на човека? Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит.
Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш.
Например според колко трябваше да бъде голяма главата. Колко мозък трябва да има човек? Колко е мозъкът на най-гениалните хора? Каква тежест има мозъкът? На някои гениални хора тежи 1700 грама.
към втори вариант >>
Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво?
(втори вариант)
За пример сега вие седите и се намирате в едно критическо положение. Защо е туй? Човек чрез критиката не може да намери истината. Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете.
Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво?
Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва.
към втори вариант >>
Например според колко трябваше да бъде голяма главата.
(втори вариант)
По какво съдите за дарбите на човека? Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит. Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш.
Например според колко трябваше да бъде голяма главата.
Колко мозък трябва да има човек? Колко е мозъкът на най-гениалните хора? Каква тежест има мозъкът? На някои гениални хора тежи 1700 грама.
към втори вариант >>
Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни.
(втори вариант)
За пример сега вие седите и се намирате в едно критическо положение. Защо е туй? Човек чрез критиката не може да намери истината. Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете. Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво?
Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни.
Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни.
към втори вариант >>
Колко мозък трябва да има човек?
(втори вариант)
По какво съдите за дарбите на човека? Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит. Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш. Например според колко трябваше да бъде голяма главата.
Колко мозък трябва да има човек?
Колко е мозъкът на най-гениалните хора? Каква тежест има мозъкът? На някои гениални хора тежи 1700 грама.
към втори вариант >>
Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен.
(втори вариант)
Защо е туй? Човек чрез критиката не може да намери истината. Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете. Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни.
Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен.
Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение.
към втори вариант >>
Колко е мозъкът на най-гениалните хора?
(втори вариант)
По какво съдите за дарбите на човека? Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит. Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш. Например според колко трябваше да бъде голяма главата. Колко мозък трябва да има човек?
Колко е мозъкът на най-гениалните хора?
Каква тежест има мозъкът? На някои гениални хора тежи 1700 грама.
към втори вариант >>
Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек.
(втори вариант)
Човек чрез критиката не може да намери истината. Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете. Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен.
Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек.
Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол?
към втори вариант >>
Каква тежест има мозъкът?
(втори вариант)
Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит. Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш. Например според колко трябваше да бъде голяма главата. Колко мозък трябва да има човек? Колко е мозъкът на най-гениалните хора?
Каква тежест има мозъкът?
На някои гениални хора тежи 1700 грама.
към втори вариант >>
Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли.
(втори вариант)
Той казва: „Трябва да се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете. Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек.
Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли.
Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза.
към втори вариант >>
На някои гениални хора тежи 1700 грама.
(втори вариант)
Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може да я носиш. Например според колко трябваше да бъде голяма главата. Колко мозък трябва да има човек? Колко е мозъкът на най-гениалните хора? Каква тежест има мозъкът?
На някои гениални хора тежи 1700 грама.
към втори вариант >>
Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва.
(втори вариант)
Какво ще му мисля аз, когато свиря на една цигулка хубаво? Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли.
Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва.
Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова.
към втори вариант >>
Това е почти гениална форма на въображението (Фиг. 1).
(втори вариант)
Това е почти гениална форма на въображението (Фиг. 1).
Това е, ако гледате анфас. Каквато е главата отпред, такава е и отзад. Правилна трябва да бъде линията. Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия. В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен.
към втори вариант >>
Не че тези неща не са важни.
(втори вариант)
Като дръпна тия струни, веднага чувствате, че тия тонове са правилни. Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва.
Не че тези неща не са важни.
Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето.
към втори вариант >>
Това е, ако гледате анфас.
(втори вариант)
Това е почти гениална форма на въображението (Фиг. 1).
Това е, ако гледате анфас.
Каквато е главата отпред, такава е и отзад. Правилна трябва да бъде линията. Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия. В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен. Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични.
към втори вариант >>
Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение.
(втори вариант)
Нито мога да обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен. Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни.
Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение.
Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява.
към втори вариант >>
Каквато е главата отпред, такава е и отзад.
(втори вариант)
Това е почти гениална форма на въображението (Фиг. 1). Това е, ако гледате анфас.
Каквато е главата отпред, такава е и отзад.
Правилна трябва да бъде линията. Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия. В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен. Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични. Огъват се така.
към втори вариант >>
Какво показва един бемол?
(втори вариант)
Някой път свири някой и виждам, че макар нищо да не разбира от музика, но свири този човек. Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение.
Какво показва един бемол?
Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява. Той е такъв, който примирява нещата.
към втори вариант >>
Правилна трябва да бъде линията.
(втори вариант)
Това е почти гениална форма на въображението (Фиг. 1). Това е, ако гледате анфас. Каквато е главата отпред, такава е и отзад.
Правилна трябва да бъде линията.
Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия. В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен. Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични. Огъват се така. Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични.
към втори вариант >>
Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза.
(втори вариант)
Някой е учил музика, доказва, някаква гама има минорна, хроматична, че какви ефекти имало, диези, бемоли. Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол?
Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза.
Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява. Той е такъв, който примирява нещата. Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
към втори вариант >>
Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия.
(втори вариант)
Това е почти гениална форма на въображението (Фиг. 1). Това е, ако гледате анфас. Каквато е главата отпред, такава е и отзад. Правилна трябва да бъде линията.
Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия.
В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен. Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични. Огъват се така. Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични. Пластичност има в мозъка.
към втори вариант >>
Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова.
(втори вариант)
Казвам - не зная диези и бемоли, но не ми харесва. Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза.
Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова.
И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява. Той е такъв, който примирява нещата. Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
към втори вариант >>
В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен.
(втори вариант)
Това е почти гениална форма на въображението (Фиг. 1). Това е, ако гледате анфас. Каквато е главата отпред, такава е и отзад. Правилна трябва да бъде линията. Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия.
В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен.
Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични. Огъват се така. Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични. Пластичност има в мозъка. Силният човек е много пластичен, той се приспособява.
към втори вариант >>
И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето.
(втори вариант)
Не че тези неща не са важни. Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова.
И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето.
Някой път дойде бекарът, и той примирява. Той е такъв, който примирява нещата. Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
към втори вариант >>
Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични.
(втори вариант)
Това е, ако гледате анфас. Каквато е главата отпред, такава е и отзад. Правилна трябва да бъде линията. Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия. В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен.
Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични.
Огъват се така. Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични. Пластичност има в мозъка. Силният човек е много пластичен, той се приспособява. Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност.
към втори вариант >>
Някой път дойде бекарът, и той примирява.
(втори вариант)
Но между диезите и бемолите трябва да има съотношение. Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето.
Някой път дойде бекарът, и той примирява.
Той е такъв, който примирява нещата. Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
към втори вариант >>
Огъват се така.
(втори вариант)
Каквато е главата отпред, такава е и отзад. Правилна трябва да бъде линията. Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия. В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен. Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични.
Огъват се така.
Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични. Пластичност има в мозъка. Силният човек е много пластичен, той се приспособява. Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност. Може да направи мускула като желязо твърд.
към втори вариант >>
Той е такъв, който примирява нещата.
(втори вариант)
Какво показва един бемол? Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява.
Той е такъв, който примирява нещата.
Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
към втори вариант >>
Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични.
(втори вариант)
Правилна трябва да бъде линията. Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия. В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен. Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични. Огъват се така.
Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични.
Пластичност има в мозъка. Силният човек е много пластичен, той се приспособява. Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност. Може да направи мускула като желязо твърд. После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки.
към втори вариант >>
Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
(втори вариант)
Когато диезът е натоварен, че като го посрещне бемолът, казва: „Братко, вземи малко, това е бемол.“ Бемолът значи помага на диеза. Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова. И бемолът като приеме малко от храницата, дойде нещо на сърцето. Някой път дойде бекарът, и той примирява. Той е такъв, който примирява нещата.
Казва на диеза: „Направи едно добро, не бъди толкова скържав.“ Някой път казва бекарът на бемола, помоли се малко: „Не стой така. Поискай.“
към втори вариант >>
Пластичност има в мозъка.
(втори вариант)
Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която да се приспособява при всичките условия. В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен. Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични. Огъват се така. Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични.
Пластичност има в мозъка.
Силният човек е много пластичен, той се приспособява. Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност. Може да направи мускула като желязо твърд. После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки. Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите.
към втори вариант >>
Вие така не сте мислили.
(втори вариант)
Вие така не сте мислили.
Вие сте заети с най- важната работа. И знаете ли коя е? Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура. Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат. Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре.
към втори вариант >>
Силният човек е много пластичен, той се приспособява.
(втори вариант)
В когото умът е пластичен, и мозъкът е пластичен. Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични. Огъват се така. Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични. Пластичност има в мозъка.
Силният човек е много пластичен, той се приспособява.
Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност. Може да направи мускула като желязо твърд. После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки. Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите. Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго.
към втори вариант >>
Вие сте заети с най- важната работа.
(втори вариант)
Вие така не сте мислили.
Вие сте заети с най- важната работа.
И знаете ли коя е? Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура. Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат. Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре. Знаех, ами ме заблудиха.
към втори вариант >>
Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност.
(втори вариант)
Гениалните хора се отличават по това, че мозъчните нишки са много пластични. Огъват се така. Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични. Пластичност има в мозъка. Силният човек е много пластичен, той се приспособява.
Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност.
Може да направи мускула като желязо твърд. После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки. Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите. Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго. Той може да си помага.
към втори вариант >>
И знаете ли коя е?
(втори вариант)
Вие така не сте мислили. Вие сте заети с най- важната работа.
И знаете ли коя е?
Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура. Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат. Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре. Знаех, ами ме заблудиха. Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето.
към втори вариант >>
Може да направи мускула като желязо твърд.
(втори вариант)
Огъват се така. Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични. Пластичност има в мозъка. Силният човек е много пластичен, той се приспособява. Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност.
Може да направи мускула като желязо твърд.
После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки. Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите. Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго. Той може да си помага. Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва.
към втори вариант >>
Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура.
(втори вариант)
Вие така не сте мислили. Вие сте заети с най- важната работа. И знаете ли коя е?
Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура.
Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат. Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре. Знаех, ами ме заблудиха. Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето. Когато срещне хората, казва - забравила гребенчето.
към втори вариант >>
После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки.
(втори вариант)
Онези, които не са гениални, нишките на мозъка не са така пластични. Пластичност има в мозъка. Силният човек е много пластичен, той се приспособява. Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност. Може да направи мускула като желязо твърд.
После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки.
Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите. Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго. Той може да си помага. Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва. Неприятните работи в живота ние трябва да ги прехвърлим.
към втори вариант >>
Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат.
(втори вариант)
Вие така не сте мислили. Вие сте заети с най- важната работа. И знаете ли коя е? Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура.
Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат.
Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре. Знаех, ами ме заблудиха. Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето. Когато срещне хората, казва - забравила гребенчето. Казвам, турете гребенчето, не го забравяйте.
към втори вариант >>
Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите.
(втори вариант)
Пластичност има в мозъка. Силният човек е много пластичен, той се приспособява. Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност. Може да направи мускула като желязо твърд. После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки.
Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите.
Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго. Той може да си помага. Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва. Неприятните работи в живота ние трябва да ги прехвърлим. Цяла една школа има.
към втори вариант >>
Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре.
(втори вариант)
Вие така не сте мислили. Вие сте заети с най- важната работа. И знаете ли коя е? Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура. Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат.
Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре.
Знаех, ами ме заблудиха. Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето. Когато срещне хората, казва - забравила гребенчето. Казвам, турете гребенчето, не го забравяйте. Трябва да се тури гребенчето на място.
към втори вариант >>
Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго.
(втори вариант)
Силният човек е много пластичен, той се приспособява. Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност. Може да направи мускула като желязо твърд. После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки. Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите.
Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго.
Той може да си помага. Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва. Неприятните работи в живота ние трябва да ги прехвърлим. Цяла една школа има.
към втори вариант >>
Знаех, ами ме заблудиха.
(втори вариант)
Вие сте заети с най- важната работа. И знаете ли коя е? Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура. Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат. Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре.
Знаех, ами ме заблудиха.
Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето. Когато срещне хората, казва - забравила гребенчето. Казвам, турете гребенчето, не го забравяйте. Трябва да се тури гребенчето на място.
към втори вариант >>
Той може да си помага.
(втори вариант)
Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност. Може да направи мускула като желязо твърд. После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки. Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите. Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго.
Той може да си помага.
Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва. Неприятните работи в живота ние трябва да ги прехвърлим. Цяла една школа има.
към втори вариант >>
Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето.
(втори вариант)
И знаете ли коя е? Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура. Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат. Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре. Знаех, ами ме заблудиха.
Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето.
Когато срещне хората, казва - забравила гребенчето. Казвам, турете гребенчето, не го забравяйте. Трябва да се тури гребенчето на място.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва.
(втори вариант)
Може да направи мускула като желязо твърд. После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки. Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите. Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго. Той може да си помага.
Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва.
Неприятните работи в живота ние трябва да ги прехвърлим. Цяла една школа има.
към втори вариант >>
Когато срещне хората, казва - забравила гребенчето.
(втори вариант)
Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще си държи последната матура. Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат. Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре. Знаех, ами ме заблудиха. Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето.
Когато срещне хората, казва - забравила гребенчето.
Казвам, турете гребенчето, не го забравяйте. Трябва да се тури гребенчето на място.
към втори вариант >>
Неприятните работи в живота ние трябва да ги прехвърлим.
(втори вариант)
После може да ги охлабите и едновременно да бъдат меки. Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите. Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго. Той може да си помага. Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва.
Неприятните работи в живота ние трябва да ги прехвърлим.
Цяла една школа има.
към втори вариант >>
Казвам, турете гребенчето, не го забравяйте.
(втори вариант)
Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който си държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа да не забатачи, да не го скъсат. Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре. Знаех, ами ме заблудиха. Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето. Когато срещне хората, казва - забравила гребенчето.
Казвам, турете гребенчето, не го забравяйте.
Трябва да се тури гребенчето на място.
към втори вариант >>
Цяла една школа има.
(втори вариант)
Човек, който разполага с условията в даден момент, да знае как да превръща тежестите. Умният човек знае как да прехвърли тежест от едно място на друго. Той може да си помага. Онзи, който не разбира този физически закон, той може да се измъчва. Неприятните работи в живота ние трябва да ги прехвърлим.
Цяла една школа има.
към втори вариант >>
Трябва да се тури гребенчето на място.
(втори вариант)
Като отиде, скъсат го и казва: „Аз знаях много добре. Знаех, ами ме заблудиха. Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може да забрави гребенчето. Когато срещне хората, казва - забравила гребенчето. Казвам, турете гребенчето, не го забравяйте.
Трябва да се тури гребенчето на място.
към втори вариант >>
Трябва да знаете как да учите.
(втори вариант)
Трябва да знаете как да учите.
Вие сега казвате: „Скъсаха ме.“ Срещне някой, казвате. Казваш: „Изгубих. Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи. Да има някой да ми даде. Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш.
към втори вариант >>
Казвам, има едно съотношение между формите на съзнанието.
(втори вариант)
Казвам, има едно съотношение между формите на съзнанието.
То е цяла наука. И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила. Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота. Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието. Тя е важното.
към втори вариант >>
Вие сега казвате: „Скъсаха ме.“ Срещне някой, казвате.
(втори вариант)
Трябва да знаете как да учите.
Вие сега казвате: „Скъсаха ме.“ Срещне някой, казвате.
Казваш: „Изгубих. Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи. Да има някой да ми даде. Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш. Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София.
към втори вариант >>
То е цяла наука.
(втори вариант)
Казвам, има едно съотношение между формите на съзнанието.
То е цяла наука.
И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила. Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота. Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието. Тя е важното. Казва: „Кое е важното?
към втори вариант >>
Казваш: „Изгубих.
(втори вариант)
Трябва да знаете как да учите. Вие сега казвате: „Скъсаха ме.“ Срещне някой, казвате.
Казваш: „Изгубих.
Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи. Да има някой да ми даде. Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш. Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София. Трябва да идеш в Пловдив.
към втори вариант >>
И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила.
(втори вариант)
Казвам, има едно съотношение между формите на съзнанието. То е цяла наука.
И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила.
Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота. Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието. Тя е важното. Казва: „Кое е важното? “ Туй е важното.
към втори вариант >>
Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи.
(втори вариант)
Трябва да знаете как да учите. Вие сега казвате: „Скъсаха ме.“ Срещне някой, казвате. Казваш: „Изгубих.
Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи.
Да има някой да ми даде. Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш. Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София. Трябва да идеш в Пловдив. Определено е.
към втори вариант >>
Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота.
(втори вариант)
Казвам, има едно съотношение между формите на съзнанието. То е цяла наука. И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила.
Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота.
Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието. Тя е важното. Казва: „Кое е важното? “ Туй е важното. Казвате: „Щастливо време има ли?
към втори вариант >>
Да има някой да ми даде.
(втори вариант)
Трябва да знаете как да учите. Вие сега казвате: „Скъсаха ме.“ Срещне някой, казвате. Казваш: „Изгубих. Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи.
Да има някой да ми даде.
Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш. Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София. Трябва да идеш в Пловдив. Определено е. Казваш: „Кой ще иде?
към втори вариант >>
Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието.
(втори вариант)
Казвам, има едно съотношение между формите на съзнанието. То е цяла наука. И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила. Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота.
Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието.
Тя е важното. Казва: „Кое е важното? “ Туй е важното. Казвате: „Щастливо време има ли? “ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора.
към втори вариант >>
Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш.
(втори вариант)
Трябва да знаете как да учите. Вие сега казвате: „Скъсаха ме.“ Срещне някой, казвате. Казваш: „Изгубих. Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи. Да има някой да ми даде.
Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш.
Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София. Трябва да идеш в Пловдив. Определено е. Казваш: „Кой ще иде? “ Ако разбираш, ще идеш.
към втори вариант >>
Тя е важното.
(втори вариант)
Казвам, има едно съотношение между формите на съзнанието. То е цяла наука. И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила. Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота. Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието.
Тя е важното.
Казва: „Кое е важното? “ Туй е важното. Казвате: „Щастливо време има ли? “ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора. За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици.
към втори вариант >>
Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София.
(втори вариант)
Вие сега казвате: „Скъсаха ме.“ Срещне някой, казвате. Казваш: „Изгубих. Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи. Да има някой да ми даде. Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш.
Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София.
Трябва да идеш в Пловдив. Определено е. Казваш: „Кой ще иде? “ Ако разбираш, ще идеш. Тук целия ден ти ще седиш, ден, два, три, пет, десет деня нямаш работа.
към втори вариант >>
Казва: „Кое е важното?
(втори вариант)
То е цяла наука. И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила. Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота. Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието. Тя е важното.
Казва: „Кое е важното?
“ Туй е важното. Казвате: „Щастливо време има ли? “ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора. За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици. Като изгрее слънцето, те всички си отиват.
към втори вариант >>
Трябва да идеш в Пловдив.
(втори вариант)
Казваш: „Изгубих. Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи. Да има някой да ми даде. Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш. Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София.
Трябва да идеш в Пловдив.
Определено е. Казваш: „Кой ще иде? “ Ако разбираш, ще идеш. Тук целия ден ти ще седиш, ден, два, три, пет, десет деня нямаш работа.
към втори вариант >>
“ Туй е важното.
(втори вариант)
И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила. Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота. Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието. Тя е важното. Казва: „Кое е важното?
“ Туй е важното.
Казвате: „Щастливо време има ли? “ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора. За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици. Като изгрее слънцето, те всички си отиват. По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето.
към втори вариант >>
Определено е.
(втори вариант)
Паднах, че си счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи. Да има някой да ми даде. Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш. Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София. Трябва да идеш в Пловдив.
Определено е.
Казваш: „Кой ще иде? “ Ако разбираш, ще идеш. Тук целия ден ти ще седиш, ден, два, три, пет, десет деня нямаш работа.
към втори вариант >>
Казвате: „Щастливо време има ли?
(втори вариант)
Ако ти разбираш тия форми, ще избегнеш нещастието в живота. Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието. Тя е важното. Казва: „Кое е важното? “ Туй е важното.
Казвате: „Щастливо време има ли?
“ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора. За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици. Като изгрее слънцето, те всички си отиват. По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето. Особено птиците.
към втори вариант >>
Казваш: „Кой ще иде?
(втори вариант)
Да има някой да ми даде. Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш. Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София. Трябва да идеш в Пловдив. Определено е.
Казваш: „Кой ще иде?
“ Ако разбираш, ще идеш. Тук целия ден ти ще седиш, ден, два, три, пет, десет деня нямаш работа.
към втори вариант >>
“ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора.
(втори вариант)
Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието. Тя е важното. Казва: „Кое е важното? “ Туй е важното. Казвате: „Щастливо време има ли?
“ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора.
За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици. Като изгрее слънцето, те всички си отиват. По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето. Особено птиците. Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат.
към втори вариант >>
“ Ако разбираш, ще идеш.
(втори вариант)
Как няма кой да ми даде.“ Но не знаеш къде да идеш. Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София. Трябва да идеш в Пловдив. Определено е. Казваш: „Кой ще иде?
“ Ако разбираш, ще идеш.
Тук целия ден ти ще седиш, ден, два, три, пет, десет деня нямаш работа.
към втори вариант >>
За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици.
(втори вариант)
Тя е важното. Казва: „Кое е важното? “ Туй е важното. Казвате: „Щастливо време има ли? “ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора.
За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици.
Като изгрее слънцето, те всички си отиват. По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето. Особено птиците. Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат. Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат.
към втори вариант >>
Тук целия ден ти ще седиш, ден, два, три, пет, десет деня нямаш работа.
(втори вариант)
Запример някой човек, онзи, който ще ти помогне, той не се намира в София. Трябва да идеш в Пловдив. Определено е. Казваш: „Кой ще иде? “ Ако разбираш, ще идеш.
Тук целия ден ти ще седиш, ден, два, три, пет, десет деня нямаш работа.
към втори вариант >>
Като изгрее слънцето, те всички си отиват.
(втори вариант)
Казва: „Кое е важното? “ Туй е важното. Казвате: „Щастливо време има ли? “ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора. За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици.
Като изгрее слънцето, те всички си отиват.
По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето. Особено птиците. Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат. Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат. И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества.
към втори вариант >>
Сега във вас остава идеята.
(втори вариант)
Сега във вас остава идеята.
Вие казвате: „Кой ще бъде щастливият? “ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив. Аз ще ви запитам тогава другия въпрос. Кой може да бъде нещастен? Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието.
към втори вариант >>
По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето.
(втори вариант)
“ Туй е важното. Казвате: „Щастливо време има ли? “ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора. За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици. Като изгрее слънцето, те всички си отиват.
По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето.
Особено птиците. Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат. Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат. И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества. И тогава неразположението, нуждите, туй, което вие търсите, веднага ще се задоволят вашите нужди.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Кой ще бъде щастливият?
(втори вариант)
Сега във вас остава идеята.
Вие казвате: „Кой ще бъде щастливият?
“ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив. Аз ще ви запитам тогава другия въпрос. Кой може да бъде нещастен? Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието. Има ли някой от вас щастлив?
към втори вариант >>
Особено птиците.
(втори вариант)
Казвате: „Щастливо време има ли? “ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора. За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици. Като изгрее слънцето, те всички си отиват. По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето.
Особено птиците.
Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат. Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат. И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества. И тогава неразположението, нуждите, туй, което вие търсите, веднага ще се задоволят вашите нужди.
към втори вариант >>
“ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив.
(втори вариант)
Сега във вас остава идеята. Вие казвате: „Кой ще бъде щастливият?
“ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив.
Аз ще ви запитам тогава другия въпрос. Кой може да бъде нещастен? Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието. Има ли някой от вас щастлив? Няма. Няма нито един.
към втори вариант >>
Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат.
(втори вариант)
“ Времето, в което щастливите форми излизат, както почтените хора. За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици. Като изгрее слънцето, те всички си отиват. По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето. Особено птиците.
Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат.
Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат. И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества. И тогава неразположението, нуждите, туй, което вие търсите, веднага ще се задоволят вашите нужди.
към втори вариант >>
Аз ще ви запитам тогава другия въпрос.
(втори вариант)
Сега във вас остава идеята. Вие казвате: „Кой ще бъде щастливият? “ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив.
Аз ще ви запитам тогава другия въпрос.
Кой може да бъде нещастен? Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието. Има ли някой от вас щастлив? Няма. Няма нито един. Значи всички сте в училището на нещастието.
към втори вариант >>
Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат.
(втори вариант)
За пример, преди да изгрее слънцето, има вълци, лисици. Като изгрее слънцето, те всички си отиват. По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето. Особено птиците. Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат.
Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат.
И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества. И тогава неразположението, нуждите, туй, което вие търсите, веднага ще се задоволят вашите нужди.
към втори вариант >>
Кой може да бъде нещастен?
(втори вариант)
Сега във вас остава идеята. Вие казвате: „Кой ще бъде щастливият? “ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив. Аз ще ви запитам тогава другия въпрос.
Кой може да бъде нещастен?
Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието. Има ли някой от вас щастлив? Няма. Няма нито един. Значи всички сте в училището на нещастието. Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз да определя какво разбирам под думата „нещастие“, да ви дам една фигура, една форма.
към втори вариант >>
И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества.
(втори вариант)
Като изгрее слънцето, те всички си отиват. По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето. Особено птиците. Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат. Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат.
И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества.
И тогава неразположението, нуждите, туй, което вие търсите, веднага ще се задоволят вашите нужди.
към втори вариант >>
Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието.
(втори вариант)
Сега във вас остава идеята. Вие казвате: „Кой ще бъде щастливият? “ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив. Аз ще ви запитам тогава другия въпрос. Кой може да бъде нещастен?
Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието.
Има ли някой от вас щастлив? Няма. Няма нито един. Значи всички сте в училището на нещастието. Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз да определя какво разбирам под думата „нещастие“, да ви дам една фигура, една форма. Не искам да остане в ума ви, но само за контраст.
към втори вариант >>
И тогава неразположението, нуждите, туй, което вие търсите, веднага ще се задоволят вашите нужди.
(втори вариант)
По-благородни животни излизат, като изгрее слънцето. Особено птиците. Дотогава започват да ходят и да си търсят своята храна, започват да ходят и да се разхождат. Ако вие разбирате във вашето съзнание този закон, вие ще излезете в един момент, когато тия форми излизат. И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества.
И тогава неразположението, нуждите, туй, което вие търсите, веднага ще се задоволят вашите нужди.
към втори вариант >>
Има ли някой от вас щастлив?
(втори вариант)
Вие казвате: „Кой ще бъде щастливият? “ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив. Аз ще ви запитам тогава другия въпрос. Кой може да бъде нещастен? Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието.
Има ли някой от вас щастлив?
Няма. Няма нито един. Значи всички сте в училището на нещастието. Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз да определя какво разбирам под думата „нещастие“, да ви дам една фигура, една форма. Не искам да остане в ума ви, но само за контраст.
към втори вариант >>
По някой път вие питате защо човек трябва да мисли, защо трябва да се моли.
(втори вариант)
По някой път вие питате защо човек трябва да мисли, защо трябва да се моли.
Законът на молитвата е закон на красивите форми. Сега да изясня времето. Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши. Откъснеш от черешите, връщаш се доволен.
към втори вариант >>
Няма. Няма нито един.
(втори вариант)
“ Ако такъв е законът, всеки може да бъде щастлив. Аз ще ви запитам тогава другия въпрос. Кой може да бъде нещастен? Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието. Има ли някой от вас щастлив?
Няма. Няма нито един.
Значи всички сте в училището на нещастието. Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз да определя какво разбирам под думата „нещастие“, да ви дам една фигура, една форма. Не искам да остане в ума ви, но само за контраст.
към втори вариант >>
Законът на молитвата е закон на красивите форми.
(втори вариант)
По някой път вие питате защо човек трябва да мисли, защо трябва да се моли.
Законът на молитвата е закон на красивите форми.
Сега да изясня времето. Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши. Откъснеш от черешите, връщаш се доволен. Не излизаш във времето, когато няма ни една череша.
към втори вариант >>
Значи всички сте в училището на нещастието.
(втори вариант)
Аз ще ви запитам тогава другия въпрос. Кой може да бъде нещастен? Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието. Има ли някой от вас щастлив? Няма. Няма нито един.
Значи всички сте в училището на нещастието.
Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз да определя какво разбирам под думата „нещастие“, да ви дам една фигура, една форма. Не искам да остане в ума ви, но само за контраст.
към втори вариант >>
Сега да изясня времето.
(втори вариант)
По някой път вие питате защо човек трябва да мисли, защо трябва да се моли. Законът на молитвата е закон на красивите форми.
Сега да изясня времето.
Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши. Откъснеш от черешите, връщаш се доволен. Не излизаш във времето, когато няма ни една череша. Гледаш на дървото - празно.
към втори вариант >>
Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз да определя какво разбирам под думата „нещастие“, да ви дам една фигура, една форма.
(втори вариант)
Кой може да бъде нещастен? Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието. Има ли някой от вас щастлив? Няма. Няма нито един. Значи всички сте в училището на нещастието.
Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз да определя какво разбирам под думата „нещастие“, да ви дам една фигура, една форма.
Не искам да остане в ума ви, но само за контраст.
към втори вариант >>
Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят.
(втори вариант)
По някой път вие питате защо човек трябва да мисли, защо трябва да се моли. Законът на молитвата е закон на красивите форми. Сега да изясня времето.
Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят.
Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши. Откъснеш от черешите, връщаш се доволен. Не излизаш във времето, когато няма ни една череша. Гледаш на дървото - празно. Кой е причината на това?
към втори вариант >>
Не искам да остане в ума ви, но само за контраст.
(втори вариант)
Понеже сте изучавали науката на щастието, сега вече вие държите матура по закона на щастието. Има ли някой от вас щастлив? Няма. Няма нито един. Значи всички сте в училището на нещастието. Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз да определя какво разбирам под думата „нещастие“, да ви дам една фигура, една форма.
Не искам да остане в ума ви, но само за контраст.
към втори вариант >>
Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши.
(втори вариант)
По някой път вие питате защо човек трябва да мисли, защо трябва да се моли. Законът на молитвата е закон на красивите форми. Сега да изясня времето. Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят.
Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши.
Откъснеш от черешите, връщаш се доволен. Не излизаш във времето, когато няма ни една череша. Гледаш на дървото - празно. Кой е причината на това? Ти казваш: „Защо няма череши?
към втори вариант >>
Представете си един клас от кокошки и петли.
(втори вариант)
Представете си един клас от кокошки и петли.
Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят. Разглеждате всички тия, които са били в класа. Няма един. Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието. Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба.
към втори вариант >>
Откъснеш от черешите, връщаш се доволен.
(втори вариант)
По някой път вие питате защо човек трябва да мисли, защо трябва да се моли. Законът на молитвата е закон на красивите форми. Сега да изясня времето. Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши.
Откъснеш от черешите, връщаш се доволен.
Не излизаш във времето, когато няма ни една череша. Гледаш на дървото - празно. Кой е причината на това? Ти казваш: „Защо няма череши? “ Не си навреме излязъл.
към втори вариант >>
Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят.
(втори вариант)
Представете си един клас от кокошки и петли.
Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят.
Разглеждате всички тия, които са били в класа. Няма един. Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието. Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога.
към втори вариант >>
Не излизаш във времето, когато няма ни една череша.
(втори вариант)
Законът на молитвата е закон на красивите форми. Сега да изясня времето. Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши. Откъснеш от черешите, връщаш се доволен.
Не излизаш във времето, когато няма ни една череша.
Гледаш на дървото - празно. Кой е причината на това? Ти казваш: „Защо няма череши? “ Не си навреме излязъл. Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове.
към втори вариант >>
Разглеждате всички тия, които са били в класа.
(втори вариант)
Представете си един клас от кокошки и петли. Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят.
Разглеждате всички тия, които са били в класа.
Няма един. Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието. Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието.
към втори вариант >>
Гледаш на дървото - празно.
(втори вариант)
Сега да изясня времето. Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши. Откъснеш от черешите, връщаш се доволен. Не излизаш във времето, когато няма ни една череша.
Гледаш на дървото - празно.
Кой е причината на това? Ти казваш: „Защо няма череши? “ Не си навреме излязъл. Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове. Непреривен е животът.
към втори вариант >>
Няма един.
(втори вариант)
Представете си един клас от кокошки и петли. Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят. Разглеждате всички тия, които са били в класа.
Няма един.
Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието. Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там.
към втори вариант >>
Кой е причината на това?
(втори вариант)
Ти излизаш в едно време, когато черешите зреят. Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши. Откъснеш от черешите, връщаш се доволен. Не излизаш във времето, когато няма ни една череша. Гледаш на дървото - празно.
Кой е причината на това?
Ти казваш: „Защо няма череши? “ Не си навреме излязъл. Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове. Непреривен е животът. Затуй най-първо ще изучавате времето на красивите форми, или казано другояче, времето на доброто.
към втори вариант >>
Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието.
(втори вариант)
Представете си един клас от кокошки и петли. Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят. Разглеждате всички тия, които са били в класа. Няма един.
Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието.
Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там. Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Защо няма череши?
(втори вариант)
Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши. Откъснеш от черешите, връщаш се доволен. Не излизаш във времето, когато няма ни една череша. Гледаш на дървото - празно. Кой е причината на това?
Ти казваш: „Защо няма череши?
“ Не си навреме излязъл. Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове. Непреривен е животът. Затуй най-първо ще изучавате времето на красивите форми, или казано другояче, времето на доброто.
към втори вариант >>
Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба.
(втори вариант)
Представете си един клас от кокошки и петли. Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят. Разглеждате всички тия, които са били в класа. Няма един. Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието.
Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба.
Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там. Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат. Ходят, връщат се, нито едно перце не пада.
към втори вариант >>
“ Не си навреме излязъл.
(втори вариант)
Откъснеш от черешите, връщаш се доволен. Не излизаш във времето, когато няма ни една череша. Гледаш на дървото - празно. Кой е причината на това? Ти казваш: „Защо няма череши?
“ Не си навреме излязъл.
Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове. Непреривен е животът. Затуй най-първо ще изучавате времето на красивите форми, или казано другояче, времето на доброто.
към втори вариант >>
Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога.
(втори вариант)
Представете си, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят. Разглеждате всички тия, които са били в класа. Няма един. Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието. Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба.
Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога.
Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там. Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат. Ходят, връщат се, нито едно перце не пада. Щастието на кокошките и на петлите е, че нито едно перо не е паднало.
към втори вариант >>
Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове.
(втори вариант)
Не излизаш във времето, когато няма ни една череша. Гледаш на дървото - празно. Кой е причината на това? Ти казваш: „Защо няма череши? “ Не си навреме излязъл.
Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове.
Непреривен е животът. Затуй най-първо ще изучавате времето на красивите форми, или казано другояче, времето на доброто.
към втори вариант >>
Този е законът на нещастието.
(втори вариант)
Разглеждате всички тия, които са били в класа. Няма един. Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието. Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога.
Този е законът на нещастието.
А в закона на щастието кокошката е там. Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат. Ходят, връщат се, нито едно перце не пада. Щастието на кокошките и на петлите е, че нито едно перо не е паднало. А пък на нещастните всички пера са паднали.
към втори вариант >>
Непреривен е животът.
(втори вариант)
Гледаш на дървото - празно. Кой е причината на това? Ти казваш: „Защо няма череши? “ Не си навреме излязъл. Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове.
Непреривен е животът.
Затуй най-първо ще изучавате времето на красивите форми, или казано другояче, времето на доброто.
към втори вариант >>
А в закона на щастието кокошката е там.
(втори вариант)
Няма един. Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието. Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието.
А в закона на щастието кокошката е там.
Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат. Ходят, връщат се, нито едно перце не пада. Щастието на кокошките и на петлите е, че нито едно перо не е паднало. А пък на нещастните всички пера са паднали.
към втори вариант >>
Затуй най-първо ще изучавате времето на красивите форми, или казано другояче, времето на доброто.
(втори вариант)
Кой е причината на това? Ти казваш: „Защо няма череши? “ Не си навреме излязъл. Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове. Непреривен е животът.
Затуй най-първо ще изучавате времето на красивите форми, или казано другояче, времето на доброто.
към втори вариант >>
Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат.
(втори вариант)
Онези казват: „Свършил науките си опапани са, изядени са.“ Това е нещастието. Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там.
Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат.
Ходят, връщат се, нито едно перце не пада. Щастието на кокошките и на петлите е, че нито едно перо не е паднало. А пък на нещастните всички пера са паднали.
към втори вариант >>
Следователно, за да намериш красивата форма, никога не желай непотребни работи.
(втори вариант)
Следователно, за да намериш красивата форма, никога не желай непотребни работи.
За пример има в главата си една идея. Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека. Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи. Не може да станеш владика. Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят.
към втори вариант >>
Ходят, връщат се, нито едно перце не пада.
(втори вариант)
Нещастието е ти, като учиш, очакваш някой ще дойде, ще те изяде, ще те тури на служба. Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там. Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат.
Ходят, връщат се, нито едно перце не пада.
Щастието на кокошките и на петлите е, че нито едно перо не е паднало. А пък на нещастните всички пера са паднали.
към втори вариант >>
За пример има в главата си една идея.
(втори вариант)
Следователно, за да намериш красивата форма, никога не желай непотребни работи.
За пример има в главата си една идея.
Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека. Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи. Не може да станеш владика. Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят. Не туряй тази форма в ума си да държиш владика.
към втори вариант >>
Щастието на кокошките и на петлите е, че нито едно перо не е паднало.
(втори вариант)
Като те тури на служба, хич няма да се върнеш там, ще останеш за всякога. Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там. Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат. Ходят, връщат се, нито едно перце не пада.
Щастието на кокошките и на петлите е, че нито едно перо не е паднало.
А пък на нещастните всички пера са паднали.
към втори вариант >>
Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека.
(втори вариант)
Следователно, за да намериш красивата форма, никога не желай непотребни работи. За пример има в главата си една идея.
Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека.
Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи. Не може да станеш владика. Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят. Не туряй тази форма в ума си да държиш владика. Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика?
към втори вариант >>
А пък на нещастните всички пера са паднали.
(втори вариант)
Този е законът на нещастието. А в закона на щастието кокошката е там. Кокошарникът е отворен и кокошките и петлите свободно влизат и излизат. Ходят, връщат се, нито едно перце не пада. Щастието на кокошките и на петлите е, че нито едно перо не е паднало.
А пък на нещастните всички пера са паднали.
към втори вариант >>
Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи.
(втори вариант)
Следователно, за да намериш красивата форма, никога не желай непотребни работи. За пример има в главата си една идея. Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека.
Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи.
Не може да станеш владика. Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят. Не туряй тази форма в ума си да държиш владика. Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика? Кажете ми какво ще ви допринесе.
към втори вариант >>
Следователно туй е нещастието.
(втори вариант)
Следователно туй е нещастието.
Когато всички пера, които има, опадат, ние сме в училището на нещастието. Когато всички пера започнат да поникват, ние сме в училището на щастието.
към втори вариант >>
Не може да станеш владика.
(втори вариант)
Следователно, за да намериш красивата форма, никога не желай непотребни работи. За пример има в главата си една идея. Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека. Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи.
Не може да станеш владика.
Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят. Не туряй тази форма в ума си да държиш владика. Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика? Кажете ми какво ще ви допринесе. Искаш да станеш пророк.
към втори вариант >>
Когато всички пера, които има, опадат, ние сме в училището на нещастието.
(втори вариант)
Следователно туй е нещастието.
Когато всички пера, които има, опадат, ние сме в училището на нещастието.
Когато всички пера започнат да поникват, ние сме в училището на щастието.
към втори вариант >>
Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят.
(втори вариант)
Следователно, за да намериш красивата форма, никога не желай непотребни работи. За пример има в главата си една идея. Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека. Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи. Не може да станеш владика.
Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят.
Не туряй тази форма в ума си да държиш владика. Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика? Кажете ми какво ще ви допринесе. Искаш да станеш пророк. Това е непотребна идея за тебе.
към втори вариант >>
Когато всички пера започнат да поникват, ние сме в училището на щастието.
(втори вариант)
Следователно туй е нещастието. Когато всички пера, които има, опадат, ние сме в училището на нещастието.
Когато всички пера започнат да поникват, ние сме в училището на щастието.
към втори вариант >>
Не туряй тази форма в ума си да държиш владика.
(втори вариант)
За пример има в главата си една идея. Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека. Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи. Не може да станеш владика. Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят.
Не туряй тази форма в ума си да държиш владика.
Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика? Кажете ми какво ще ви допринесе. Искаш да станеш пророк. Това е непотребна идея за тебе. Те са такива форми на владиката, форми на пророка.
към втори вариант >>
Казвам, това са две школи.
(втори вариант)
Казвам, това са две школи.
Вие минавате сега първата школа на нещастието. Казвам, ще излезете от тази школа. От вас зависи. Вие ще ме попитате: „Как? “ Ще ви дам друга една форма.
към втори вариант >>
Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика?
(втори вариант)
Кажете ми една непотребна идея, която занимава човека. Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи. Не може да станеш владика. Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят. Не туряй тази форма в ума си да държиш владика.
Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика?
Кажете ми какво ще ви допринесе. Искаш да станеш пророк. Това е непотребна идея за тебе. Те са такива форми на владиката, форми на пророка. Не вървят по една и съща гама.
към втори вариант >>
Вие минавате сега първата школа на нещастието.
(втори вариант)
Казвам, това са две школи.
Вие минавате сега първата школа на нещастието.
Казвам, ще излезете от тази школа. От вас зависи. Вие ще ме попитате: „Как? “ Ще ви дам друга една форма. Вие сте едно малко парче лед.
към втори вариант >>
Кажете ми какво ще ви допринесе.
(втори вариант)
Искаш ти да станеш владика и казваш човек да не работи, да не седи. Не може да станеш владика. Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят. Не туряй тази форма в ума си да държиш владика. Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика?
Кажете ми какво ще ви допринесе.
Искаш да станеш пророк. Това е непотребна идея за тебе. Те са такива форми на владиката, форми на пророка. Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека.
към втори вариант >>
Казвам, ще излезете от тази школа.
(втори вариант)
Казвам, това са две школи. Вие минавате сега първата школа на нещастието.
Казвам, ще излезете от тази школа.
От вас зависи. Вие ще ме попитате: „Как? “ Ще ви дам друга една форма. Вие сте едно малко парче лед. Твърд сте.
към втори вариант >>
Искаш да станеш пророк.
(втори вариант)
Не може да станеш владика. Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят. Не туряй тази форма в ума си да държиш владика. Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика? Кажете ми какво ще ви допринесе.
Искаш да станеш пророк.
Това е непотребна идея за тебе. Те са такива форми на владиката, форми на пророка. Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш?
към втори вариант >>
От вас зависи.
(втори вариант)
Казвам, това са две школи. Вие минавате сега първата школа на нещастието. Казвам, ще излезете от тази школа.
От вас зависи.
Вие ще ме попитате: „Как? “ Ще ви дам друга една форма. Вие сте едно малко парче лед. Твърд сте. Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка.
към втори вариант >>
Това е непотребна идея за тебе.
(втори вариант)
Днес мислиш за владика, утре мислиш за владика, работите не вървят. Не туряй тази форма в ума си да държиш владика. Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика? Кажете ми какво ще ви допринесе. Искаш да станеш пророк.
Това е непотребна идея за тебе.
Те са такива форми на владиката, форми на пророка. Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер?
към втори вариант >>
Вие ще ме попитате: „Как?
(втори вариант)
Казвам, това са две школи. Вие минавате сега първата школа на нещастието. Казвам, ще излезете от тази школа. От вас зависи.
Вие ще ме попитате: „Как?
“ Ще ви дам друга една форма. Вие сте едно малко парче лед. Твърд сте. Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка. Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки.
към втори вариант >>
Те са такива форми на владиката, форми на пророка.
(втори вариант)
Не туряй тази форма в ума си да държиш владика. Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика? Кажете ми какво ще ви допринесе. Искаш да станеш пророк. Това е непотребна идея за тебе.
Те са такива форми на владиката, форми на пророка.
Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти.
към втори вариант >>
“ Ще ви дам друга една форма.
(втори вариант)
Казвам, това са две школи. Вие минавате сега първата школа на нещастието. Казвам, ще излезете от тази школа. От вас зависи. Вие ще ме попитате: „Как?
“ Ще ви дам друга една форма.
Вие сте едно малко парче лед. Твърд сте. Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка. Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки. Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец.
към втори вариант >>
Не вървят по една и съща гама.
(втори вариант)
Какво ще ви допринесе формата, че можеш да станеш владика? Кажете ми какво ще ви допринесе. Искаш да станеш пророк. Това е непотребна идея за тебе. Те са такива форми на владиката, форми на пророка.
Не вървят по една и съща гама.
Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти. Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш.
към втори вариант >>
Вие сте едно малко парче лед.
(втори вариант)
Вие минавате сега първата школа на нещастието. Казвам, ще излезете от тази школа. От вас зависи. Вие ще ме попитате: „Как? “ Ще ви дам друга една форма.
Вие сте едно малко парче лед.
Твърд сте. Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка. Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки. Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец. Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем да минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите.
към втори вариант >>
Те не носят щастието на човека.
(втори вариант)
Кажете ми какво ще ви допринесе. Искаш да станеш пророк. Това е непотребна идея за тебе. Те са такива форми на владиката, форми на пророка. Не вървят по една и съща гама.
Те не носят щастието на човека.
Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти. Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш. Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко.
към втори вариант >>
Твърд сте.
(втори вариант)
Казвам, ще излезете от тази школа. От вас зависи. Вие ще ме попитате: „Как? “ Ще ви дам друга една форма. Вие сте едно малко парче лед.
Твърд сте.
Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка. Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки. Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец. Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем да минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите. И като се стопите, ще минете през най-малките дупки.“
към втори вариант >>
Ако си пророк, какво ще спечелиш?
(втори вариант)
Искаш да станеш пророк. Това е непотребна идея за тебе. Те са такива форми на владиката, форми на пророка. Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека.
Ако си пророк, какво ще спечелиш?
Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти. Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш. Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш.
към втори вариант >>
Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка.
(втори вариант)
От вас зависи. Вие ще ме попитате: „Как? “ Ще ви дам друга една форма. Вие сте едно малко парче лед. Твърд сте.
Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка.
Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки. Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец. Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем да минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите. И като се стопите, ще минете през най-малките дупки.“
към втори вариант >>
Нима мислиш, че ще бъдеш милионер?
(втори вариант)
Това е непотребна идея за тебе. Те са такива форми на владиката, форми на пророка. Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш?
Нима мислиш, че ще бъдеш милионер?
Нищо няма да има в джоба ти. Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш. Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари.
към втори вариант >>
Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки.
(втори вариант)
Вие ще ме попитате: „Как? “ Ще ви дам друга една форма. Вие сте едно малко парче лед. Твърд сте. Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка.
Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки.
Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец. Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем да минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите. И като се стопите, ще минете през най-малките дупки.“
към втори вариант >>
Нищо няма да има в джоба ти.
(втори вариант)
Те са такива форми на владиката, форми на пророка. Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер?
Нищо няма да има в джоба ти.
Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш. Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари. Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш.
към втори вариант >>
Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец.
(втори вариант)
“ Ще ви дам друга една форма. Вие сте едно малко парче лед. Твърд сте. Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка. Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки.
Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец.
Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем да минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите. И като се стопите, ще минете през най-малките дупки.“
към втори вариант >>
Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш.
(втори вариант)
Не вървят по една и съща гама. Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти.
Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш.
Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари. Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш. Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш.
към втори вариант >>
Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем да минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите.
(втори вариант)
Вие сте едно малко парче лед. Твърд сте. Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка. Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки. Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец.
Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем да минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите.
И като се стопите, ще минете през най-малките дупки.“
към втори вариант >>
Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко.
(втори вариант)
Те не носят щастието на човека. Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти. Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш.
Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко.
Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари. Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш. Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш. Пророкът, като тръгне, за нищо няма да мисли - че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи.
към втори вариант >>
И като се стопите, ще минете през най-малките дупки.“
(втори вариант)
Твърд сте. Дупката, през която трябва да излезе, е твърде малка. Казвам ви: „Излезте, казвам ви.“ „Не може, дупките са малки. Не, можем да се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец. Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем да минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите.
И като се стопите, ще минете през най-малките дупки.“
към втори вариант >>
Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш.
(втори вариант)
Ако си пророк, какво ще спечелиш? Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти. Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш. Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко.
Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш.
Ще тръгнеш така, никакви пари. Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш. Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш. Пророкът, като тръгне, за нищо няма да мисли - че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи. Пророк е той.
към втори вариант >>
Да се стопиш, значи да се самоотречеш от всичко онова, което ти е непотребно в живота.
(втори вариант)
Да се стопиш, значи да се самоотречеш от всичко онова, което ти е непотребно в живота.
Някой път имаш идеята - туй е непотребно, онова е непотребно. Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние. Те те спъват да мислиш правилно. Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ. Отиваш ти в гората.
към втори вариант >>
Ще тръгнеш така, никакви пари.
(втори вариант)
Нима мислиш, че ще бъдеш милионер? Нищо няма да има в джоба ти. Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш. Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш.
Ще тръгнеш така, никакви пари.
Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш. Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш. Пророкът, като тръгне, за нищо няма да мисли - че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи. Пророк е той.
към втори вариант >>
Някой път имаш идеята - туй е непотребно, онова е непотребно.
(втори вариант)
Да се стопиш, значи да се самоотречеш от всичко онова, което ти е непотребно в живота.
Някой път имаш идеята - туй е непотребно, онова е непотребно.
Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние. Те те спъват да мислиш правилно. Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ. Отиваш ти в гората. Какво ти е потребно съществено?
към втори вариант >>
Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш.
(втори вариант)
Нищо няма да има в джоба ти. Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш. Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари.
Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш.
Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш. Пророкът, като тръгне, за нищо няма да мисли - че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи. Пророк е той.
към втори вариант >>
Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние.
(втори вариант)
Да се стопиш, значи да се самоотречеш от всичко онова, което ти е непотребно в живота. Някой път имаш идеята - туй е непотребно, онова е непотребно.
Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние.
Те те спъват да мислиш правилно. Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ. Отиваш ти в гората. Какво ти е потребно съществено? Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия.
към втори вариант >>
Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш.
(втори вариант)
Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма да носиш. Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари. Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш.
Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш.
Пророкът, като тръгне, за нищо няма да мисли - че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи. Пророк е той.
към втори вариант >>
Те те спъват да мислиш правилно.
(втори вариант)
Да се стопиш, значи да се самоотречеш от всичко онова, което ти е непотребно в живота. Някой път имаш идеята - туй е непотребно, онова е непотребно. Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние.
Те те спъват да мислиш правилно.
Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ. Отиваш ти в гората. Какво ти е потребно съществено? Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия. Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно.
към втори вариант >>
Пророкът, като тръгне, за нищо няма да мисли - че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи.
(втори вариант)
Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко. Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари. Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш. Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш.
Пророкът, като тръгне, за нищо няма да мисли - че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи.
Пророк е той.
към втори вариант >>
Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ.
(втори вариант)
Да се стопиш, значи да се самоотречеш от всичко онова, което ти е непотребно в живота. Някой път имаш идеята - туй е непотребно, онова е непотребно. Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние. Те те спъват да мислиш правилно.
Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ.
Отиваш ти в гората. Какво ти е потребно съществено? Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия. Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно. Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш?
към втори вариант >>
Пророк е той.
(втори вариант)
Ако носиш много книги със себе си, пак пророк не можеш да бъдеш. Ще тръгнеш така, никакви пари. Никакви пари, никакви книги, нищо няма да носиш. Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ да станеш. Пророкът, като тръгне, за нищо няма да мисли - че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи.
Пророк е той.
към втори вариант >>
Отиваш ти в гората.
(втори вариант)
Да се стопиш, значи да се самоотречеш от всичко онова, което ти е непотребно в живота. Някой път имаш идеята - туй е непотребно, онова е непотребно. Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние. Те те спъват да мислиш правилно. Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ.
Отиваш ти в гората.
Какво ти е потребно съществено? Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия. Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно. Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш? Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека.
към втори вариант >>
Аз бих желал - в годината за вас има само един час определен, когато може да мислите, че сте пророк.
(втори вариант)
Аз бих желал - в годината за вас има само един час определен, когато може да мислите, че сте пророк.
Ако може да го използвате, ще бъдете щастливи. Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци. Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк. Сега разбирате ли каква е идеята? Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен.
към втори вариант >>
Какво ти е потребно съществено?
(втори вариант)
Някой път имаш идеята - туй е непотребно, онова е непотребно. Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние. Те те спъват да мислиш правилно. Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ. Отиваш ти в гората.
Какво ти е потребно съществено?
Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия. Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно. Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш? Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека. Сега при тия условия, при които се намирате, най-същественото кое е?
към втори вариант >>
Да допуснем, че земята е валчеста.
(втори вариант)
Да допуснем, че земята е валчеста.
Ако земята е валчеста, какво сме добили? Или ако земята е плоска? Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима. Теоретически се доказва, че земята е валчеста. Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска.
към втори вариант >>
Ако може да го използвате, ще бъдете щастливи.
(втори вариант)
Аз бих желал - в годината за вас има само един час определен, когато може да мислите, че сте пророк.
Ако може да го използвате, ще бъдете щастливи.
Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци. Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк. Сега разбирате ли каква е идеята? Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен. Пророкът ще те освободи.
към втори вариант >>
Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия.
(втори вариант)
Отречеш непотребните желания, които те държат в твърдо състояние. Те те спъват да мислиш правилно. Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ. Отиваш ти в гората. Какво ти е потребно съществено?
Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия.
Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно. Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш? Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека. Сега при тия условия, при които се намирате, най-същественото кое е? Или ако не може да го намериш, може да се каже - много общи работи има казани.
към втори вариант >>
Ако земята е валчеста, какво сме добили?
(втори вариант)
Да допуснем, че земята е валчеста.
Ако земята е валчеста, какво сме добили?
Или ако земята е плоска? Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима. Теоретически се доказва, че земята е валчеста. Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска. На какво се дължи туй?
към втори вариант >>
Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци.
(втори вариант)
Аз бих желал - в годината за вас има само един час определен, когато може да мислите, че сте пророк. Ако може да го използвате, ще бъдете щастливи.
Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци.
Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк. Сега разбирате ли каква е идеята? Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен. Пророкът ще те освободи. После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот.
към втори вариант >>
Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно.
(втори вариант)
Те те спъват да мислиш правилно. Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ. Отиваш ти в гората. Какво ти е потребно съществено? Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия.
Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно.
Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш? Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека. Сега при тия условия, при които се намирате, най-същественото кое е? Или ако не може да го намериш, може да се каже - много общи работи има казани.
към втори вариант >>
Или ако земята е плоска?
(втори вариант)
Да допуснем, че земята е валчеста. Ако земята е валчеста, какво сме добили?
Или ако земята е плоска?
Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима. Теоретически се доказва, че земята е валчеста. Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска. На какво се дължи туй? Представете си, че имате една гумена топка валчеста, качва се една муха и казва: „Топката е валчеста.“ Качва се слонът и казва: „Топката е плоска.“ Може ли слонът да се качи на топката, и тя да остане валчеста?
към втори вариант >>
Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк.
(втори вариант)
Аз бих желал - в годината за вас има само един час определен, когато може да мислите, че сте пророк. Ако може да го използвате, ще бъдете щастливи. Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци.
Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк.
Сега разбирате ли каква е идеята? Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен. Пророкът ще те освободи. После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот. Онзи живот на пророка той е непоносим.
към втори вариант >>
Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш?
(втори вариант)
Ще оставиш онова същественото, на което можеш да разчиташ. Отиваш ти в гората. Какво ти е потребно съществено? Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия. Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно.
Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш?
Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека. Сега при тия условия, при които се намирате, най-същественото кое е? Или ако не може да го намериш, може да се каже - много общи работи има казани.
към втори вариант >>
Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима.
(втори вариант)
Да допуснем, че земята е валчеста. Ако земята е валчеста, какво сме добили? Или ако земята е плоска?
Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима.
Теоретически се доказва, че земята е валчеста. Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска. На какво се дължи туй? Представете си, че имате една гумена топка валчеста, качва се една муха и казва: „Топката е валчеста.“ Качва се слонът и казва: „Топката е плоска.“ Може ли слонът да се качи на топката, и тя да остане валчеста?
към втори вариант >>
Сега разбирате ли каква е идеята?
(втори вариант)
Аз бих желал - в годината за вас има само един час определен, когато може да мислите, че сте пророк. Ако може да го използвате, ще бъдете щастливи. Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци. Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк.
Сега разбирате ли каква е идеята?
Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен. Пророкът ще те освободи. После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот. Онзи живот на пророка той е непоносим. Кой може да бъде пророк?
към втори вариант >>
Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека.
(втори вариант)
Отиваш ти в гората. Какво ти е потребно съществено? Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия. Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно. Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш?
Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека.
Сега при тия условия, при които се намирате, най-същественото кое е? Или ако не може да го намериш, може да се каже - много общи работи има казани.
към втори вариант >>
Теоретически се доказва, че земята е валчеста.
(втори вариант)
Да допуснем, че земята е валчеста. Ако земята е валчеста, какво сме добили? Или ако земята е плоска? Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима.
Теоретически се доказва, че земята е валчеста.
Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска. На какво се дължи туй? Представете си, че имате една гумена топка валчеста, качва се една муха и казва: „Топката е валчеста.“ Качва се слонът и казва: „Топката е плоска.“ Може ли слонът да се качи на топката, и тя да остане валчеста?
към втори вариант >>
Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен.
(втори вариант)
Аз бих желал - в годината за вас има само един час определен, когато може да мислите, че сте пророк. Ако може да го използвате, ще бъдете щастливи. Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци. Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк. Сега разбирате ли каква е идеята?
Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен.
Пророкът ще те освободи. После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот. Онзи живот на пророка той е непоносим. Кой може да бъде пророк? Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека.
към втори вариант >>
Сега при тия условия, при които се намирате, най-същественото кое е?
(втори вариант)
Какво ти е потребно съществено? Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия. Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно. Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш? Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека.
Сега при тия условия, при които се намирате, най-същественото кое е?
Или ако не може да го намериш, може да се каже - много общи работи има казани.
към втори вариант >>
Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска.
(втори вариант)
Да допуснем, че земята е валчеста. Ако земята е валчеста, какво сме добили? Или ако земята е плоска? Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима. Теоретически се доказва, че земята е валчеста.
Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска.
На какво се дължи туй? Представете си, че имате една гумена топка валчеста, качва се една муха и казва: „Топката е валчеста.“ Качва се слонът и казва: „Топката е плоска.“ Може ли слонът да се качи на топката, и тя да остане валчеста?
към втори вариант >>
Пророкът ще те освободи.
(втори вариант)
Ако може да го използвате, ще бъдете щастливи. Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци. Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк. Сега разбирате ли каква е идеята? Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен.
Пророкът ще те освободи.
После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот. Онзи живот на пророка той е непоносим. Кой може да бъде пророк? Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека. Но това не е за вас.
към втори вариант >>
Или ако не може да го намериш, може да се каже - много общи работи има казани.
(втори вариант)
Трябват ти огън, трябва една брадва и една кибритена кутия. Едно малко парче хляб, като идеш в гората, това ти е потребно. Но питам, ако идеш на училище ти, с брадва и с кибрит, и с хляб ли ще идеш? Значи, ако искаш да идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека. Сега при тия условия, при които се намирате, най-същественото кое е?
Или ако не може да го намериш, може да се каже - много общи работи има казани.
към втори вариант >>
На какво се дължи туй?
(втори вариант)
Ако земята е валчеста, какво сме добили? Или ако земята е плоска? Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима. Теоретически се доказва, че земята е валчеста. Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска.
На какво се дължи туй?
Представете си, че имате една гумена топка валчеста, качва се една муха и казва: „Топката е валчеста.“ Качва се слонът и казва: „Топката е плоска.“ Може ли слонът да се качи на топката, и тя да остане валчеста?
към втори вариант >>
После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот.
(втори вариант)
Когато един ден станете крайно нещастен в живота си, станете пророци. Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк. Сега разбирате ли каква е идеята? Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен. Пророкът ще те освободи.
После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот.
Онзи живот на пророка той е непоносим. Кой може да бъде пророк? Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека. Но това не е за вас. Не е нужно.
към втори вариант >>
Но най-първото, което трябва да остане, кое е?
(втори вариант)
Но най-първото, което трябва да остане, кое е?
Задръжте в ума си красивите форми и да знаете времето на тяхното постижение. Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора. Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества. Сега да ви приведа още един пример. Аз считам - добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат.
към втори вариант >>
Представете си, че имате една гумена топка валчеста, качва се една муха и казва: „Топката е валчеста.“ Качва се слонът и казва: „Топката е плоска.“ Може ли слонът да се качи на топката, и тя да остане валчеста?
(втори вариант)
Или ако земята е плоска? Ние предполагаме, че земята е валчеста и ние се движим по една плоскост видима. Теоретически се доказва, че земята е валчеста. Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска. На какво се дължи туй?
Представете си, че имате една гумена топка валчеста, качва се една муха и казва: „Топката е валчеста.“ Качва се слонът и казва: „Топката е плоска.“ Може ли слонът да се качи на топката, и тя да остане валчеста?
към втори вариант >>
Онзи живот на пророка той е непоносим.
(втори вариант)
Обезсмислил се е животът ти, ще се пръснеш - стани пророк. Сега разбирате ли каква е идеята? Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен. Пророкът ще те освободи. После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот.
Онзи живот на пророка той е непоносим.
Кой може да бъде пророк? Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека. Но това не е за вас. Не е нужно. Един час в годината е достатъчно да бъдете пророк.
към втори вариант >>
Задръжте в ума си красивите форми и да знаете времето на тяхното постижение.
(втори вариант)
Но най-първото, което трябва да остане, кое е?
Задръжте в ума си красивите форми и да знаете времето на тяхното постижение.
Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора. Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества. Сега да ви приведа още един пример. Аз считам - добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат. И той никога не се връща да ги вземе.
към втори вариант >>
Сега вие седите и имате идеята за щастието.
(втори вариант)
Сега вие седите и имате идеята за щастието.
Но какво нещо е щастието? Може ли да го опишете? Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него? При това вие всички говорите от хиляди години за щастието. Как бихте го описали?
към втори вариант >>
Кой може да бъде пророк?
(втори вариант)
Сега разбирате ли каква е идеята? Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен. Пророкът ще те освободи. После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот. Онзи живот на пророка той е непоносим.
Кой може да бъде пророк?
Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека. Но това не е за вас. Не е нужно. Един час в годината е достатъчно да бъдете пророк.
към втори вариант >>
Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора.
(втори вариант)
Но най-първото, което трябва да остане, кое е? Задръжте в ума си красивите форми и да знаете времето на тяхното постижение.
Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора.
Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества. Сега да ви приведа още един пример. Аз считам - добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат. И той никога не се връща да ги вземе.
към втори вариант >>
Но какво нещо е щастието?
(втори вариант)
Сега вие седите и имате идеята за щастието.
Но какво нещо е щастието?
Може ли да го опишете? Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него? При това вие всички говорите от хиляди години за щастието. Как бихте го описали? Какво нещо е щастието?
към втори вариант >>
Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека.
(втори вариант)
Един час в годината има, когато можеш да станеш пророк, да съблечеш всичко туй, което те безпокои, да се освободиш, веднага да станеш свободен. Пророкът ще те освободи. После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот. Онзи живот на пророка той е непоносим. Кой може да бъде пророк?
Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека.
Но това не е за вас. Не е нужно. Един час в годината е достатъчно да бъдете пророк.
към втори вариант >>
Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества.
(втори вариант)
Но най-първото, което трябва да остане, кое е? Задръжте в ума си красивите форми и да знаете времето на тяхното постижение. Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора.
Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества.
Сега да ви приведа още един пример. Аз считам - добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат. И той никога не се връща да ги вземе.
към втори вариант >>
Може ли да го опишете?
(втори вариант)
Сега вие седите и имате идеята за щастието. Но какво нещо е щастието?
Може ли да го опишете?
Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него? При това вие всички говорите от хиляди години за щастието. Как бихте го описали? Какво нещо е щастието? Какво нещо е да бъдеш щастлив?
към втори вариант >>
Но това не е за вас.
(втори вариант)
Пророкът ще те освободи. После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот. Онзи живот на пророка той е непоносим. Кой може да бъде пророк? Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека.
Но това не е за вас.
Не е нужно. Един час в годината е достатъчно да бъдете пророк.
към втори вариант >>
Сега да ви приведа още един пример.
(втори вариант)
Но най-първото, което трябва да остане, кое е? Задръжте в ума си красивите форми и да знаете времето на тяхното постижение. Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора. Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества.
Сега да ви приведа още един пример.
Аз считам - добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат. И той никога не се връща да ги вземе.
към втори вариант >>
Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него?
(втори вариант)
Сега вие седите и имате идеята за щастието. Но какво нещо е щастието? Може ли да го опишете?
Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него?
При това вие всички говорите от хиляди години за щастието. Как бихте го описали? Какво нещо е щастието? Какво нещо е да бъдеш щастлив? Въпросът не е разрешен.
към втори вариант >>
Не е нужно.
(втори вариант)
После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот. Онзи живот на пророка той е непоносим. Кой може да бъде пророк? Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека. Но това не е за вас.
Не е нужно.
Един час в годината е достатъчно да бъдете пророк.
към втори вариант >>
Аз считам - добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат.
(втори вариант)
Но най-първото, което трябва да остане, кое е? Задръжте в ума си красивите форми и да знаете времето на тяхното постижение. Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора. Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества. Сега да ви приведа още един пример.
Аз считам - добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат.
И той никога не се връща да ги вземе.
към втори вариант >>
При това вие всички говорите от хиляди години за щастието.
(втори вариант)
Сега вие седите и имате идеята за щастието. Но какво нещо е щастието? Може ли да го опишете? Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него?
При това вие всички говорите от хиляди години за щастието.
Как бихте го описали? Какво нещо е щастието? Какво нещо е да бъдеш щастлив? Въпросът не е разрешен. Една задача е.
към втори вариант >>
Един час в годината е достатъчно да бъдете пророк.
(втори вариант)
Онзи живот на пророка той е непоносим. Кой може да бъде пророк? Един човек може да бъде пророк, да има пророчески живот, то е благословение за човека. Но това не е за вас. Не е нужно.
Един час в годината е достатъчно да бъдете пророк.
към втори вариант >>
И той никога не се връща да ги вземе.
(втори вариант)
Задръжте в ума си красивите форми и да знаете времето на тяхното постижение. Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора. Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества. Сега да ви приведа още един пример. Аз считам - добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат.
И той никога не се връща да ги вземе.
към втори вариант >>
Как бихте го описали?
(втори вариант)
Сега вие седите и имате идеята за щастието. Но какво нещо е щастието? Може ли да го опишете? Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него? При това вие всички говорите от хиляди години за щастието.
Как бихте го описали?
Какво нещо е щастието? Какво нещо е да бъдеш щастлив? Въпросът не е разрешен. Една задача е. Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това.
към втори вариант >>
Сега за пример през тази година да ви дам една задача, да видим кой от вас може да намери този пророчески час.
(втори вариант)
Сега за пример през тази година да ви дам една задача, да видим кой от вас може да намери този пророчески час.
Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се да утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа. Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик. Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време. Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие. Или тръгнеш, колебаеш се.
към втори вариант >>
Ти, който си нещастен, казваш: „Ще изляза и на този, на когото джобовете са съдрани и падат пари, да ги събера.“ Ти имаш право да ги събираш.
(втори вариант)
Ти, който си нещастен, казваш: „Ще изляза и на този, на когото джобовете са съдрани и падат пари, да ги събера.“ Ти имаш право да ги събираш.
Туй значи да избереш времето, да знаеш характера на този добрия човек. Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек. Туй наричам съчетание. Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви. Ако излезеш преди него, работата не върви.
към втори вариант >>
Какво нещо е щастието?
(втори вариант)
Но какво нещо е щастието? Може ли да го опишете? Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него? При това вие всички говорите от хиляди години за щастието. Как бихте го описали?
Какво нещо е щастието?
Какво нещо е да бъдеш щастлив? Въпросът не е разрешен. Една задача е. Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това. Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона.
към втори вариант >>
Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се да утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа.
(втори вариант)
Сега за пример през тази година да ви дам една задача, да видим кой от вас може да намери този пророчески час.
Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се да утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа.
Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик. Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време. Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие. Или тръгнеш, колебаеш се. Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти.
към втори вариант >>
Туй значи да избереш времето, да знаеш характера на този добрия човек.
(втори вариант)
Ти, който си нещастен, казваш: „Ще изляза и на този, на когото джобовете са съдрани и падат пари, да ги събера.“ Ти имаш право да ги събираш.
Туй значи да избереш времето, да знаеш характера на този добрия човек.
Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек. Туй наричам съчетание. Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви. Ако излезеш преди него, работата не върви. А пък, когато той мине - ти подир него ще минеш.
към втори вариант >>
Какво нещо е да бъдеш щастлив?
(втори вариант)
Може ли да го опишете? Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него? При това вие всички говорите от хиляди години за щастието. Как бихте го описали? Какво нещо е щастието?
Какво нещо е да бъдеш щастлив?
Въпросът не е разрешен. Една задача е. Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това. Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона. Какъв е коренът на 9 милиона?
към втори вариант >>
Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик.
(втори вариант)
Сега за пример през тази година да ви дам една задача, да видим кой от вас може да намери този пророчески час. Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се да утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа.
Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик.
Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време. Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие. Или тръгнеш, колебаеш се. Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти. Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате.
към втори вариант >>
Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек.
(втори вариант)
Ти, който си нещастен, казваш: „Ще изляза и на този, на когото джобовете са съдрани и падат пари, да ги събера.“ Ти имаш право да ги събираш. Туй значи да избереш времето, да знаеш характера на този добрия човек.
Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек.
Туй наричам съчетание. Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви. Ако излезеш преди него, работата не върви. А пък, когато той мине - ти подир него ще минеш. Той дето ходи, ти ходи.
към втори вариант >>
Въпросът не е разрешен.
(втори вариант)
Да сте го срещали, да сте се разговаряли с него? При това вие всички говорите от хиляди години за щастието. Как бихте го описали? Какво нещо е щастието? Какво нещо е да бъдеш щастлив?
Въпросът не е разрешен.
Една задача е. Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това. Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона. Какъв е коренът на 9 милиона? Ами какъв е коренът на 3 милиона?
към втори вариант >>
Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време.
(втори вариант)
Сега за пример през тази година да ви дам една задача, да видим кой от вас може да намери този пророчески час. Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се да утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа. Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик.
Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време.
Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие. Или тръгнеш, колебаеш се. Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти. Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате. Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие.
към втори вариант >>
Туй наричам съчетание.
(втори вариант)
Ти, който си нещастен, казваш: „Ще изляза и на този, на когото джобовете са съдрани и падат пари, да ги събера.“ Ти имаш право да ги събираш. Туй значи да избереш времето, да знаеш характера на този добрия човек. Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек.
Туй наричам съчетание.
Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви. Ако излезеш преди него, работата не върви. А пък, когато той мине - ти подир него ще минеш. Той дето ходи, ти ходи.
към втори вариант >>
Една задача е.
(втори вариант)
При това вие всички говорите от хиляди години за щастието. Как бихте го описали? Какво нещо е щастието? Какво нещо е да бъдеш щастлив? Въпросът не е разрешен.
Една задача е.
Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това. Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона. Какъв е коренът на 9 милиона? Ами какъв е коренът на 3 милиона?
към втори вариант >>
Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие.
(втори вариант)
Сега за пример през тази година да ви дам една задача, да видим кой от вас може да намери този пророчески час. Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се да утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа. Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик. Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време.
Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие.
Или тръгнеш, колебаеш се. Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти. Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате. Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие. То е пак печалба.
към втори вариант >>
Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви.
(втори вариант)
Ти, който си нещастен, казваш: „Ще изляза и на този, на когото джобовете са съдрани и падат пари, да ги събера.“ Ти имаш право да ги събираш. Туй значи да избереш времето, да знаеш характера на този добрия човек. Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек. Туй наричам съчетание.
Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви.
Ако излезеш преди него, работата не върви. А пък, когато той мине - ти подир него ще минеш. Той дето ходи, ти ходи.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това.
(втори вариант)
Как бихте го описали? Какво нещо е щастието? Какво нещо е да бъдеш щастлив? Въпросът не е разрешен. Една задача е.
Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това.
Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона. Какъв е коренът на 9 милиона? Ами какъв е коренът на 3 милиона?
към втори вариант >>
Или тръгнеш, колебаеш се.
(втори вариант)
Сега за пример през тази година да ви дам една задача, да видим кой от вас може да намери този пророчески час. Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се да утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа. Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик. Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време. Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие.
Или тръгнеш, колебаеш се.
Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти. Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате. Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие. То е пак печалба. Някой път в бързането човек си създава много неприятности.
към втори вариант >>
Ако излезеш преди него, работата не върви.
(втори вариант)
Ти, който си нещастен, казваш: „Ще изляза и на този, на когото джобовете са съдрани и падат пари, да ги събера.“ Ти имаш право да ги събираш. Туй значи да избереш времето, да знаеш характера на този добрия човек. Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек. Туй наричам съчетание. Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви.
Ако излезеш преди него, работата не върви.
А пък, когато той мине - ти подир него ще минеш. Той дето ходи, ти ходи.
към втори вариант >>
Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона.
(втори вариант)
Какво нещо е щастието? Какво нещо е да бъдеш щастлив? Въпросът не е разрешен. Една задача е. Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това.
Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона.
Какъв е коренът на 9 милиона? Ами какъв е коренът на 3 милиона?
към втори вариант >>
Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти.
(втори вариант)
Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се да утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа. Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик. Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време. Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие. Или тръгнеш, колебаеш се.
Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти.
Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате. Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие. То е пак печалба. Някой път в бързането човек си създава много неприятности.
към втори вариант >>
А пък, когато той мине - ти подир него ще минеш.
(втори вариант)
Туй значи да избереш времето, да знаеш характера на този добрия човек. Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек. Туй наричам съчетание. Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви. Ако излезеш преди него, работата не върви.
А пък, когато той мине - ти подир него ще минеш.
Той дето ходи, ти ходи.
към втори вариант >>
Какъв е коренът на 9 милиона?
(втори вариант)
Какво нещо е да бъдеш щастлив? Въпросът не е разрешен. Една задача е. Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това. Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона.
Какъв е коренът на 9 милиона?
Ами какъв е коренът на 3 милиона?
към втори вариант >>
Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате.
(втори вариант)
Ще се спреш в себе си, не да създадеш един ненужен навик. Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време. Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие. Или тръгнеш, колебаеш се. Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти.
Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате.
Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие. То е пак печалба. Някой път в бързането човек си създава много неприятности.
към втори вариант >>
Той дето ходи, ти ходи.
(втори вариант)
Ти ще вземеш и ще ги туриш в джобовете, които не са съдрани, и ти ще бъдеш щастлив човек. Туй наричам съчетание. Да знаеш характера на този човек, да вървиш подир него и работата върви. Ако излезеш преди него, работата не върви. А пък, когато той мине - ти подир него ще минеш.
Той дето ходи, ти ходи.
към втори вариант >>
Ами какъв е коренът на 3 милиона?
(втори вариант)
Въпросът не е разрешен. Една задача е. Ти казваш: „Да разреша една задача.“ Да разрешиш една задача, нищо не е това. Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона. Какъв е коренът на 9 милиона?
Ами какъв е коренът на 3 милиона?
към втори вариант >>
Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие.
(втори вариант)
Поспри се и когато отиваш да работиш, гледай да избереш най-доброто време. Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие. Или тръгнеш, колебаеш се. Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти. Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате.
Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие.
То е пак печалба. Някой път в бързането човек си създава много неприятности.
към втори вариант >>
Сега разбрахте, нали.
(втори вариант)
Сега разбрахте, нали.
към втори вариант >>
Често човек седи и е недоволен.
(втори вариант)
Често човек седи и е недоволен.
Друг път сте доволен. Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен. Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт. Защо не сте разположен? Причината може да бъде вътрешна.
към втори вариант >>
То е пак печалба.
(втори вариант)
Щом тръгнеш и се върнеш, не ходи, зад тебе има препятствие. Или тръгнеш, колебаеш се. Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти. Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате. Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие.
То е пак печалба.
Някой път в бързането човек си създава много неприятности.
към втори вариант >>
Друг път сте доволен.
(втори вариант)
Често човек седи и е недоволен.
Друг път сте доволен.
Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен. Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт. Защо не сте разположен? Причината може да бъде вътрешна. Може да бъде съвсем неважна.
към втори вариант >>
Някой път в бързането човек си създава много неприятности.
(втори вариант)
Или тръгнеш, колебаеш се. Когато тръгнеш, тогава трябва да бъде идеята определена в ума ти. Може да излезеш, но ако излезеш и нищо няма да сполучиш, поне някое нещастие няма да имате. Ще се върнете назад, без да ви се случи някакво препятствие. То е пак печалба.
Някой път в бързането човек си създава много неприятности.
към втори вариант >>
Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен.
(втори вариант)
Често човек седи и е недоволен. Друг път сте доволен.
Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен.
Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт. Защо не сте разположен? Причината може да бъде вътрешна. Може да бъде съвсем неважна. Може да бъде някой път много малка.
към втори вариант >>
Да допуснем.
(втори вариант)
Да допуснем.
Вие сте възбуден, студен сте. Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата.
към втори вариант >>
Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт.
(втори вариант)
Често човек седи и е недоволен. Друг път сте доволен. Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен.
Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт.
Защо не сте разположен? Причината може да бъде вътрешна. Може да бъде съвсем неважна. Може да бъде някой път много малка. Някой път може да бъде много голяма.
към втори вариант >>
Вие сте възбуден, студен сте.
(втори вариант)
Да допуснем.
Вие сте възбуден, студен сте.
Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика.
към втори вариант >>
Защо не сте разположен?
(втори вариант)
Често човек седи и е недоволен. Друг път сте доволен. Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен. Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт.
Защо не сте разположен?
Причината може да бъде вътрешна. Може да бъде съвсем неважна. Може да бъде някой път много малка. Някой път може да бъде много голяма. Вземете в училището един от обикновените ученици.
към втори вариант >>
Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво.
(втори вариант)
Да допуснем. Вие сте възбуден, студен сте.
Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво.
Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика.
към втори вариант >>
Причината може да бъде вътрешна.
(втори вариант)
Често човек седи и е недоволен. Друг път сте доволен. Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен. Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт. Защо не сте разположен?
Причината може да бъде вътрешна.
Може да бъде съвсем неважна. Може да бъде някой път много малка. Някой път може да бъде много голяма. Вземете в училището един от обикновените ученици. Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6.
към втори вариант >>
Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата.
(втори вариант)
Да допуснем. Вие сте възбуден, студен сте. Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво.
Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата.
По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика.
към втори вариант >>
Може да бъде съвсем неважна.
(втори вариант)
Друг път сте доволен. Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен. Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт. Защо не сте разположен? Причината може да бъде вътрешна.
Може да бъде съвсем неважна.
Може да бъде някой път много малка. Някой път може да бъде много голяма. Вземете в училището един от обикновените ученици. Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6. Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6.
към втори вариант >>
По-добре не му чети.
(втори вариант)
Да допуснем. Вие сте възбуден, студен сте. Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата.
По-добре не му чети.
Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил.
към втори вариант >>
Може да бъде някой път много малка.
(втори вариант)
Доволен или недоволен, да си дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен. Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт. Защо не сте разположен? Причината може да бъде вътрешна. Може да бъде съвсем неважна.
Може да бъде някой път много малка.
Някой път може да бъде много голяма. Вземете в училището един от обикновените ученици. Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6. Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6. От какво произтича това недоволство?
към втори вариант >>
Щом стане владика, много е лоша работата.
(втори вариант)
Да допуснем. Вие сте възбуден, студен сте. Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети.
Щом стане владика, много е лоша работата.
Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя?
към втори вариант >>
Някой път може да бъде много голяма.
(втори вариант)
Казвате: „Нямам разположение.“ Че не сте разположен, това е факт. Защо не сте разположен? Причината може да бъде вътрешна. Може да бъде съвсем неважна. Може да бъде някой път много малка.
Някой път може да бъде много голяма.
Вземете в училището един от обикновените ученици. Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6. Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6. От какво произтича това недоволство? Неговото недоволство на какво се дължи?
към втори вариант >>
Аз не бих желал един професор, който е владика.
(втори вариант)
Вие сте възбуден, студен сте. Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата.
Аз не бих желал един професор, който е владика.
Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може.
към втори вариант >>
Вземете в училището един от обикновените ученици.
(втори вариант)
Защо не сте разположен? Причината може да бъде вътрешна. Може да бъде съвсем неважна. Може да бъде някой път много малка. Някой път може да бъде много голяма.
Вземете в училището един от обикновените ученици.
Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6. Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6. От какво произтича това недоволство? Неговото недоволство на какво се дължи? Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече?
към втори вариант >>
Знаете кога човек е владика.
(втори вариант)
Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика.
Знаете кога човек е владика.
Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва.
към втори вариант >>
Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6.
(втори вариант)
Причината може да бъде вътрешна. Може да бъде съвсем неважна. Може да бъде някой път много малка. Някой път може да бъде много голяма. Вземете в училището един от обикновените ученици.
Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6.
Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6. От какво произтича това недоволство? Неговото недоволство на какво се дължи? Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече? Ще има едно малко разширение.
към втори вариант >>
Когато иска да стане неговото, той е владика.
(втори вариант)
Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика.
Когато иска да стане неговото, той е владика.
Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва. За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен.
към втори вариант >>
Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6.
(втори вариант)
Може да бъде съвсем неважна. Може да бъде някой път много малка. Някой път може да бъде много голяма. Вземете в училището един от обикновените ученици. Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6.
Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6.
От какво произтича това недоволство? Неговото недоволство на какво се дължи? Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече? Ще има едно малко разширение. Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра.
към втори вариант >>
Той се е овладичил.
(втори вариант)
По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика.
Той се е овладичил.
Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва. За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен. Глава - дигната гордо.
към втори вариант >>
От какво произтича това недоволство?
(втори вариант)
Може да бъде някой път много малка. Някой път може да бъде много голяма. Вземете в училището един от обикновените ученици. Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6. Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6.
От какво произтича това недоволство?
Неговото недоволство на какво се дължи? Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече? Ще има едно малко разширение. Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра. Има едно малко разширение.
към втори вариант >>
Казва: „Как аз да отстъпя?
(втори вариант)
Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил.
Казва: „Как аз да отстъпя?
“ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва. За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен. Глава - дигната гордо. Мисли, че е по-горен от другите, по-горен от царете.
към втори вариант >>
Неговото недоволство на какво се дължи?
(втори вариант)
Някой път може да бъде много голяма. Вземете в училището един от обикновените ученици. Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6. Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6. От какво произтича това недоволство?
Неговото недоволство на какво се дължи?
Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече? Ще има едно малко разширение. Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра. Има едно малко разширение. Пък като е недоволен, пак ще има едно различие.
към втори вариант >>
“ Не може.
(втори вариант)
Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя?
“ Не може.
Той е владика, защото владиката всякога заповядва. За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен. Глава - дигната гордо. Мисли, че е по-горен от другите, по-горен от царете.
към втори вариант >>
Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече?
(втори вариант)
Вземете в училището един от обикновените ученици. Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6. Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6. От какво произтича това недоволство? Неговото недоволство на какво се дължи?
Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече?
Ще има едно малко разширение. Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра. Има едно малко разширение. Пък като е недоволен, пак ще има едно различие. Когато човек е радостен, има разширение.
към втори вариант >>
Той е владика, защото владиката всякога заповядва.
(втори вариант)
Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може.
Той е владика, защото владиката всякога заповядва.
За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен. Глава - дигната гордо. Мисли, че е по-горен от другите, по-горен от царете.
към втори вариант >>
Ще има едно малко разширение.
(втори вариант)
Кат му тури учителят тройка, той казва: „Слава Богу, минава се.“ На друг му турил 5, и той е недоволен, иска 6. Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6. От какво произтича това недоволство? Неговото недоволство на какво се дължи? Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече?
Ще има едно малко разширение.
Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра. Има едно малко разширение. Пък като е недоволен, пак ще има едно различие. Когато човек е радостен, има разширение. Всякога при недоволството има едно смаляване.
към втори вариант >>
За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен.
(втори вариант)
Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва.
За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен.
Глава - дигната гордо. Мисли, че е по-горен от другите, по-горен от царете.
към втори вариант >>
Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра.
(втори вариант)
Един е доволен на 3 и на 4, а друг и от 5 е недоволен, иска 6. От какво произтича това недоволство? Неговото недоволство на какво се дължи? Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече? Ще има едно малко разширение.
Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра.
Има едно малко разширение. Пък като е недоволен, пак ще има едно различие. Когато човек е радостен, има разширение. Всякога при недоволството има едно смаляване. Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем.
към втори вариант >>
Глава - дигната гордо.
(втори вариант)
Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва. За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен.
Глава - дигната гордо.
Мисли, че е по-горен от другите, по-горен от царете.
към втори вариант >>
Има едно малко разширение.
(втори вариант)
От какво произтича това недоволство? Неговото недоволство на какво се дължи? Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече? Ще има едно малко разширение. Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра.
Има едно малко разширение.
Пък като е недоволен, пак ще има едно различие. Когато човек е радостен, има разширение. Всякога при недоволството има едно смаляване. Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем. Следствие на това той като да е по-малък.
към втори вариант >>
Мисли, че е по-горен от другите, по-горен от царете.
(втори вариант)
Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва. За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен. Глава - дигната гордо.
Мисли, че е по-горен от другите, по-горен от царете.
към втори вариант >>
Пък като е недоволен, пак ще има едно различие.
(втори вариант)
Неговото недоволство на какво се дължи? Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече? Ще има едно малко разширение. Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра. Има едно малко разширение.
Пък като е недоволен, пак ще има едно различие.
Когато човек е радостен, има разширение. Всякога при недоволството има едно смаляване. Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем. Следствие на това той като да е по-малък. Всякога смаляването на една форма, която е достъп- на на съзнанието, която човек има в съзнанието една форма, която го смалява, той всякога е недоволен.
към втори вариант >>
Казвам, царете се скрили под формата на тези владици.
(втори вариант)
Казвам, царете се скрили под формата на тези владици.
Две правила ви давам. Съблечете черното расо на владиката. Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци. Работите ви ще тръгнат. Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек.
към втори вариант >>
Когато човек е радостен, има разширение.
(втори вариант)
Ако му турят 6 и го претеглят на теглилката, ще тежи ли повече? Ще има едно малко разширение. Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра. Има едно малко разширение. Пък като е недоволен, пак ще има едно различие.
Когато човек е радостен, има разширение.
Всякога при недоволството има едно смаляване. Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем. Следствие на това той като да е по-малък. Всякога смаляването на една форма, която е достъп- на на съзнанието, която човек има в съзнанието една форма, която го смалява, той всякога е недоволен. Според степента на смаляването или степента на неговото недоволство - когато се увеличава една форма, тогава му е приятно.
към втори вариант >>
Две правила ви давам.
(втори вариант)
Казвам, царете се скрили под формата на тези владици.
Две правила ви давам.
Съблечете черното расо на владиката. Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци. Работите ви ще тръгнат. Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек. Може да ме скъсаш, когато ти искаш.
към втори вариант >>
Всякога при недоволството има едно смаляване.
(втори вариант)
Ще има едно малко разширение. Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра. Има едно малко разширение. Пък като е недоволен, пак ще има едно различие. Когато човек е радостен, има разширение.
Всякога при недоволството има едно смаляване.
Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем. Следствие на това той като да е по-малък. Всякога смаляването на една форма, която е достъп- на на съзнанието, която човек има в съзнанието една форма, която го смалява, той всякога е недоволен. Според степента на смаляването или степента на неговото недоволство - когато се увеличава една форма, тогава му е приятно.
към втори вариант >>
Съблечете черното расо на владиката.
(втори вариант)
Казвам, царете се скрили под формата на тези владици. Две правила ви давам.
Съблечете черното расо на владиката.
Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци. Работите ви ще тръгнат. Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек. Може да ме скъсаш, когато ти искаш. Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш.
към втори вариант >>
Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем.
(втори вариант)
Ако го мерите, на този недоволния с един копринен конец като му турите 6, ще видите, че вратът ще бъде малко по-широк с една стотна от милиметъра. Има едно малко разширение. Пък като е недоволен, пак ще има едно различие. Когато човек е радостен, има разширение. Всякога при недоволството има едно смаляване.
Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем.
Следствие на това той като да е по-малък. Всякога смаляването на една форма, която е достъп- на на съзнанието, която човек има в съзнанието една форма, която го смалява, той всякога е недоволен. Според степента на смаляването или степента на неговото недоволство - когато се увеличава една форма, тогава му е приятно.
към втори вариант >>
Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци.
(втори вариант)
Казвам, царете се скрили под формата на тези владици. Две правила ви давам. Съблечете черното расо на владиката.
Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци.
Работите ви ще тръгнат. Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек. Може да ме скъсаш, когато ти искаш. Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш. По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш.
към втори вариант >>
Следствие на това той като да е по-малък.
(втори вариант)
Има едно малко разширение. Пък като е недоволен, пак ще има едно различие. Когато човек е радостен, има разширение. Всякога при недоволството има едно смаляване. Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем.
Следствие на това той като да е по-малък.
Всякога смаляването на една форма, която е достъп- на на съзнанието, която човек има в съзнанието една форма, която го смалява, той всякога е недоволен. Според степента на смаляването или степента на неговото недоволство - когато се увеличава една форма, тогава му е приятно.
към втори вариант >>
Работите ви ще тръгнат.
(втори вариант)
Казвам, царете се скрили под формата на тези владици. Две правила ви давам. Съблечете черното расо на владиката. Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци.
Работите ви ще тръгнат.
Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек. Може да ме скъсаш, когато ти искаш. Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш. По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш. Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса.
към втори вариант >>
Всякога смаляването на една форма, която е достъп- на на съзнанието, която човек има в съзнанието една форма, която го смалява, той всякога е недоволен.
(втори вариант)
Пък като е недоволен, пак ще има едно различие. Когато човек е радостен, има разширение. Всякога при недоволството има едно смаляване. Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем. Следствие на това той като да е по-малък.
Всякога смаляването на една форма, която е достъп- на на съзнанието, която човек има в съзнанието една форма, която го смалява, той всякога е недоволен.
Според степента на смаляването или степента на неговото недоволство - когато се увеличава една форма, тогава му е приятно.
към втори вариант >>
Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек.
(втори вариант)
Казвам, царете се скрили под формата на тези владици. Две правила ви давам. Съблечете черното расо на владиката. Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци. Работите ви ще тръгнат.
Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек.
Може да ме скъсаш, когато ти искаш. Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш. По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш. Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса. Той се поусмихне.
към втори вариант >>
Според степента на смаляването или степента на неговото недоволство - когато се увеличава една форма, тогава му е приятно.
(втори вариант)
Когато човек е радостен, има разширение. Всякога при недоволството има едно смаляване. Когато човек е недоволен, той е по-малък в обем. Следствие на това той като да е по-малък. Всякога смаляването на една форма, която е достъп- на на съзнанието, която човек има в съзнанието една форма, която го смалява, той всякога е недоволен.
Според степента на смаляването или степента на неговото недоволство - когато се увеличава една форма, тогава му е приятно.
към втори вариант >>
Може да ме скъсаш, когато ти искаш.
(втори вариант)
Две правила ви давам. Съблечете черното расо на владиката. Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци. Работите ви ще тръгнат. Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек.
Може да ме скъсаш, когато ти искаш.
Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш. По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш. Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса. Той се поусмихне. „Но когато искаш, може и да не ме скъсаш.
към втори вариант >>
За пример ти носиш един чувал с жито и мислиш ако тази торба се изпразни, ти си благодарен.
(втори вариант)
За пример ти носиш един чувал с жито и мислиш ако тази торба се изпразни, ти си благодарен.
Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито да вземеш. Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти си благодарен. Ако ти даде, доволен си. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба. Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба да нося.
към втори вариант >>
Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш.
(втори вариант)
Съблечете черното расо на владиката. Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци. Работите ви ще тръгнат. Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек. Може да ме скъсаш, когато ти искаш.
Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш.
По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш. Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса. Той се поусмихне. „Но когато искаш, може и да не ме скъсаш. Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно.
към втори вариант >>
Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито да вземеш.
(втори вариант)
За пример ти носиш един чувал с жито и мислиш ако тази торба се изпразни, ти си благодарен.
Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито да вземеш.
Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти си благодарен. Ако ти даде, доволен си. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба. Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба да нося. Защо във втория случай съжаляваш?
към втори вариант >>
По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш.
(втори вариант)
Съблечете съвършено владишкото расо от себе си и един ден през годината бъдете пророци. Работите ви ще тръгнат. Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек. Може да ме скъсаш, когато ти искаш. Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш.
По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш.
Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса. Той се поусмихне. „Но когато искаш, може и да не ме скъсаш. Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно. „Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно.
към втори вариант >>
Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти си благодарен.
(втори вариант)
За пример ти носиш един чувал с жито и мислиш ако тази торба се изпразни, ти си благодарен. Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито да вземеш.
Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти си благодарен.
Ако ти даде, доволен си. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба. Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба да нося. Защо във втория случай съжаляваш? В първия случай, като знаеш, че е скържав, ти си доволен, а във втория случай, като видиш, че е щедър, съжаляваш, че не си взел по-голяма торба и ши си недоволен, че торбата не е била два пъти по-голяма.
към втори вариант >>
Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса.
(втори вариант)
Работите ви ще тръгнат. Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек. Може да ме скъсаш, когато ти искаш. Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш. По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш.
Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса.
Той се поусмихне. „Но когато искаш, може и да не ме скъсаш. Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно. „Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно. - Той казва.
към втори вариант >>
Ако ти даде, доволен си.
(втори вариант)
За пример ти носиш един чувал с жито и мислиш ако тази торба се изпразни, ти си благодарен. Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито да вземеш. Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти си благодарен.
Ако ти даде, доволен си.
Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба. Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба да нося. Защо във втория случай съжаляваш? В първия случай, като знаеш, че е скържав, ти си доволен, а във втория случай, като видиш, че е щедър, съжаляваш, че не си взел по-голяма торба и ши си недоволен, че торбата не е била два пъти по-голяма.
към втори вариант >>
Той се поусмихне.
(втори вариант)
Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти си много учен човек. Може да ме скъсаш, когато ти искаш. Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш. По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш. Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса.
Той се поусмихне.
„Но когато искаш, може и да не ме скъсаш. Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно. „Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно. - Той казва. - Ти си познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма да те скъсам.
към втори вариант >>
Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба.
(втори вариант)
За пример ти носиш един чувал с жито и мислиш ако тази торба се изпразни, ти си благодарен. Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито да вземеш. Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти си благодарен. Ако ти даде, доволен си.
Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба.
Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба да нося. Защо във втория случай съжаляваш? В първия случай, като знаеш, че е скържав, ти си доволен, а във втория случай, като видиш, че е щедър, съжаляваш, че не си взел по-голяма торба и ши си недоволен, че торбата не е била два пъти по-голяма.
към втори вариант >>
„Но когато искаш, може и да не ме скъсаш.
(втори вариант)
Може да ме скъсаш, когато ти искаш. Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш. По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш. Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса. Той се поусмихне.
„Но когато искаш, може и да не ме скъсаш.
Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно. „Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно. - Той казва. - Ти си познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма да те скъсам. Аз те късам, защото не познаваш, че аз съм учен човек.“
към втори вариант >>
Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба да нося.
(втори вариант)
За пример ти носиш един чувал с жито и мислиш ако тази торба се изпразни, ти си благодарен. Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито да вземеш. Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти си благодарен. Ако ти даде, доволен си. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба.
Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба да нося.
Защо във втория случай съжаляваш? В първия случай, като знаеш, че е скържав, ти си доволен, а във втория случай, като видиш, че е щедър, съжаляваш, че не си взел по-голяма торба и ши си недоволен, че торбата не е била два пъти по-голяма.
към втори вариант >>
Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно.
(втори вариант)
Аз много се радвам, че можеш да ме скъсаш. По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш. Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса. Той се поусмихне. „Но когато искаш, може и да не ме скъсаш.
Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно.
„Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно. - Той казва. - Ти си познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма да те скъсам. Аз те късам, защото не познаваш, че аз съм учен човек.“
към втори вариант >>
Защо във втория случай съжаляваш?
(втори вариант)
Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито да вземеш. Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти си благодарен. Ако ти даде, доволен си. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба. Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба да нося.
Защо във втория случай съжаляваш?
В първия случай, като знаеш, че е скържав, ти си доволен, а във втория случай, като видиш, че е щедър, съжаляваш, че не си взел по-голяма торба и ши си недоволен, че торбата не е била два пъти по-голяма.
към втори вариант >>
„Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно.
(втори вариант)
По който и да е предмет, колкото и да съм учил, може да ме скъсаш. Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса. Той се поусмихне. „Но когато искаш, може и да не ме скъсаш. Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно.
„Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно.
- Той казва. - Ти си познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма да те скъсам. Аз те късам, защото не познаваш, че аз съм учен човек.“
към втори вариант >>
В първия случай, като знаеш, че е скържав, ти си доволен, а във втория случай, като видиш, че е щедър, съжаляваш, че не си взел по-голяма торба и ши си недоволен, че торбата не е била два пъти по-голяма.
(втори вариант)
Мислиш да вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти си благодарен. Ако ти даде, доволен си. Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото си предполагал, съжаляваш, че не си носил по-голяма торба. Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба да нося. Защо във втория случай съжаляваш?
В първия случай, като знаеш, че е скържав, ти си доволен, а във втория случай, като видиш, че е щедър, съжаляваш, че не си взел по-голяма торба и ши си недоволен, че торбата не е била два пъти по-голяма.
към втори вариант >>
- Той казва.
(втори вариант)
Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може да ме скъса. Той се поусмихне. „Но когато искаш, може и да не ме скъсаш. Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно. „Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно.
- Той казва.
- Ти си познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма да те скъсам. Аз те късам, защото не познаваш, че аз съм учен човек.“
към втори вариант >>
Всеки ден имате един закон.
(втори вариант)
Всеки ден имате един закон.
Дали е закон, или не, с който се разправяте? Дойде някой - разположен сте. Защо сте разположен? Някой път сте неразположен. Защо сте неразположен?
към втори вариант >>
- Ти си познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма да те скъсам.
(втори вариант)
Той се поусмихне. „Но когато искаш, може и да не ме скъсаш. Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно. „Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно. - Той казва.
- Ти си познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма да те скъсам.
Аз те късам, защото не познаваш, че аз съм учен човек.“
към втори вариант >>
Дали е закон, или не, с който се разправяте?
(втори вариант)
Всеки ден имате един закон.
Дали е закон, или не, с който се разправяте?
Дойде някой - разположен сте. Защо сте разположен? Някой път сте неразположен. Защо сте неразположен? Може ли човек да е неразположен и да не знае причината?
към втори вариант >>
Аз те късам, защото не познаваш, че аз съм учен човек.“
(втори вариант)
„Но когато искаш, може и да не ме скъсаш. Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега да те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно. „Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога да го скъсам, аз ще му покажа благородната си страна, че не искам да го късам, понеже той си признава своята слаба страна, то трябва да го попитам нещо лесно. - Той казва. - Ти си познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма да те скъсам.
Аз те късам, защото не познаваш, че аз съм учен човек.“
към втори вариант >>
Дойде някой - разположен сте.
(втори вариант)
Всеки ден имате един закон. Дали е закон, или не, с който се разправяте?
Дойде някой - разположен сте.
Защо сте разположен? Някой път сте неразположен. Защо сте неразположен? Може ли човек да е неразположен и да не знае причината? Например малко топлина има тук.
към втори вариант >>
Защо ни къса съдбата?
(втори вариант)
Защо ни къса съдбата?
Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи. Искаме да я победим. Има течения в науката, които казват да победим съдбата. Вярно е туй твърдение. Победи онова, което ти си направил.
към втори вариант >>
Защо сте разположен?
(втори вариант)
Всеки ден имате един закон. Дали е закон, или не, с който се разправяте? Дойде някой - разположен сте.
Защо сте разположен?
Някой път сте неразположен. Защо сте неразположен? Може ли човек да е неразположен и да не знае причината? Например малко топлина има тук. Коя е причината?
към втори вариант >>
Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи.
(втори вариант)
Защо ни къса съдбата?
Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи.
Искаме да я победим. Има течения в науката, които казват да победим съдбата. Вярно е туй твърдение. Победи онова, което ти си направил. С него се справи.
към втори вариант >>
Някой път сте неразположен.
(втори вариант)
Всеки ден имате един закон. Дали е закон, или не, с който се разправяте? Дойде някой - разположен сте. Защо сте разположен?
Някой път сте неразположен.
Защо сте неразположен? Може ли човек да е неразположен и да не знае причината? Например малко топлина има тук. Коя е причината? Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил.
към втори вариант >>
Искаме да я победим.
(втори вариант)
Защо ни къса съдбата? Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи.
Искаме да я победим.
Има течения в науката, които казват да победим съдбата. Вярно е туй твърдение. Победи онова, което ти си направил. С него се справи. Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш.
към втори вариант >>
Защо сте неразположен?
(втори вариант)
Всеки ден имате един закон. Дали е закон, или не, с който се разправяте? Дойде някой - разположен сте. Защо сте разположен? Някой път сте неразположен.
Защо сте неразположен?
Може ли човек да е неразположен и да не знае причината? Например малко топлина има тук. Коя е причината? Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил. Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано.
към втори вариант >>
Има течения в науката, които казват да победим съдбата.
(втори вариант)
Защо ни къса съдбата? Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи. Искаме да я победим.
Има течения в науката, които казват да победим съдбата.
Вярно е туй твърдение. Победи онова, което ти си направил. С него се справи. Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш. Ти ще си разбиеш главата.
към втори вариант >>
Може ли човек да е неразположен и да не знае причината?
(втори вариант)
Дали е закон, или не, с който се разправяте? Дойде някой - разположен сте. Защо сте разположен? Някой път сте неразположен. Защо сте неразположен?
Може ли човек да е неразположен и да не знае причината?
Например малко топлина има тук. Коя е причината? Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил. Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона.
към втори вариант >>
Вярно е туй твърдение.
(втори вариант)
Защо ни къса съдбата? Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи. Искаме да я победим. Има течения в науката, които казват да победим съдбата.
Вярно е туй твърдение.
Победи онова, което ти си направил. С него се справи. Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш. Ти ще си разбиеш главата. Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно.
към втори вариант >>
Например малко топлина има тук.
(втори вариант)
Дойде някой - разположен сте. Защо сте разположен? Някой път сте неразположен. Защо сте неразположен? Може ли човек да е неразположен и да не знае причината?
Например малко топлина има тук.
Коя е причината? Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил. Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона?
към втори вариант >>
Победи онова, което ти си направил.
(втори вариант)
Защо ни къса съдбата? Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи. Искаме да я победим. Има течения в науката, които казват да победим съдбата. Вярно е туй твърдение.
Победи онова, което ти си направил.
С него се справи. Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш. Ти ще си разбиеш главата. Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно. Има съдба в света, която е справедлива.
към втори вариант >>
Коя е причината?
(втори вариант)
Защо сте разположен? Някой път сте неразположен. Защо сте неразположен? Може ли човек да е неразположен и да не знае причината? Например малко топлина има тук.
Коя е причината?
Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил. Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха.
към втори вариант >>
С него се справи.
(втори вариант)
Защото ние мислим, че тя нищо не може да направи. Искаме да я победим. Има течения в науката, които казват да победим съдбата. Вярно е туй твърдение. Победи онова, което ти си направил.
С него се справи.
Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш. Ти ще си разбиеш главата. Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно. Има съдба в света, която е справедлива. Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка.
към втори вариант >>
Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил.
(втори вариант)
Някой път сте неразположен. Защо сте неразположен? Може ли човек да е неразположен и да не знае причината? Например малко топлина има тук. Коя е причината?
Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил.
Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие.
към втори вариант >>
Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш.
(втори вариант)
Искаме да я победим. Има течения в науката, които казват да победим съдбата. Вярно е туй твърдение. Победи онова, което ти си направил. С него се справи.
Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш.
Ти ще си разбиеш главата. Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно. Има съдба в света, която е справедлива. Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка. Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва да му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете?
към втори вариант >>
Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано.
(втори вариант)
Защо сте неразположен? Може ли човек да е неразположен и да не знае причината? Например малко топлина има тук. Коя е причината? Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил.
Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано.
Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие. Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени.
към втори вариант >>
Ти ще си разбиеш главата.
(втори вариант)
Има течения в науката, които казват да победим съдбата. Вярно е туй твърдение. Победи онова, което ти си направил. С него се справи. Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш.
Ти ще си разбиеш главата.
Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно. Има съдба в света, която е справедлива. Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка. Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва да му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете? “
към втори вариант >>
Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона.
(втори вариант)
Може ли човек да е неразположен и да не знае причината? Например малко топлина има тук. Коя е причината? Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил. Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано.
Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона.
Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие. Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени. Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина.
към втори вариант >>
Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно.
(втори вариант)
Вярно е туй твърдение. Победи онова, което ти си направил. С него се справи. Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш. Ти ще си разбиеш главата.
Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно.
Има съдба в света, която е справедлива. Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка. Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва да му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете? “
към втори вариант >>
Ако гори един час, ще може ли да стопли салона?
(втори вариант)
Например малко топлина има тук. Коя е причината? Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил. Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона.
Ако гори един час, ще може ли да стопли салона?
За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие. Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени. Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина. Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
към втори вариант >>
Има съдба в света, която е справедлива.
(втори вариант)
Победи онова, което ти си направил. С него се справи. Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш. Ти ще си разбиеш главата. Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно.
Има съдба в света, която е справедлива.
Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка. Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва да му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете? “
към втори вариант >>
За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха.
(втори вариант)
Коя е причината? Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил. Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона?
За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха.
В паленето на собата всички трябва да вземете участие. Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени. Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина. Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
към втори вариант >>
Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка.
(втори вариант)
С него се справи. Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш. Ти ще си разбиеш главата. Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно. Има съдба в света, която е справедлива.
Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка.
Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва да му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете? “
към втори вариант >>
В паленето на собата всички трябва да вземете участие.
(втори вариант)
Казвате, че въглищата не горят както трябва, че собата не гори както трябва или че онзи, който палил, навреме не е запалил. Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха.
В паленето на собата всички трябва да вземете участие.
Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени. Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина. Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
към втори вариант >>
Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва да му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете?
(втори вариант)
Но има една съдба в света, която никога не се старай да я победиш. Ти ще си разбиеш главата. Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно. Има съдба в света, която е справедлива. Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка.
Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва да му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете?
“
към втори вариант >>
Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени.
(втори вариант)
Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше да запали два-три часа по-рано. Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие.
Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени.
Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина. Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Ти ще си разбиеш главата. Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може да ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно. Има съдба в света, която е справедлива. Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма да му каже, че е направил погрешка. Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва да му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете?
“
към втори вариант >>
Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина.
(втори вариант)
Той е правил сметка, като я запали един час, за един час ще отопли салона. Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие. Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени.
Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина.
Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
към втори вариант >>
Има неща в света, които са еднакво задължителни за всички и царският син трябва да ги изпълня.
(втори вариант)
Има неща в света, които са еднакво задължителни за всички и царският син трябва да ги изпълня.
Една права мисъл, в която и главата да е права мисъл. И във волската глава пак е права. И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права. Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива. Щом дойде лоша мисъл, хвърли я.
към втори вариант >>
Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
(втори вариант)
Ако гори един час, ще може ли да стопли салона? За тези каменни въглища трябва да има повече течение на въздуха. В паленето на собата всички трябва да вземете участие. Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени. Че не сте единомислени, и собата показва - във вас няма еднаква топлина.
Щом хората не са еднакво доволни, и собата не гори еднакво.
към втори вариант >>
Една права мисъл, в която и главата да е права мисъл.
(втори вариант)
Има неща в света, които са еднакво задължителни за всички и царският син трябва да ги изпълня.
Една права мисъл, в която и главата да е права мисъл.
И във волската глава пак е права. И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права. Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива. Щом дойде лоша мисъл, хвърли я. Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място.
към втори вариант >>
Сега това са общи заключения.
(втори вариант)
Сега това са общи заключения.
Но какъв беше въпросът? Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство. Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение. Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“. Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство.
към втори вариант >>
И във волската глава пак е права.
(втори вариант)
Има неща в света, които са еднакво задължителни за всички и царският син трябва да ги изпълня. Една права мисъл, в която и главата да е права мисъл.
И във волската глава пак е права.
И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права. Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива. Щом дойде лоша мисъл, хвърли я. Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го.
към втори вариант >>
Но какъв беше въпросът?
(втори вариант)
Сега това са общи заключения.
Но какъв беше въпросът?
Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство. Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение. Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“. Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство. Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост.
към втори вариант >>
И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права.
(втори вариант)
Има неща в света, които са еднакво задължителни за всички и царският син трябва да ги изпълня. Една права мисъл, в която и главата да е права мисъл. И във волската глава пак е права.
И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права.
Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива. Щом дойде лоша мисъл, хвърли я. Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го. Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място.
към втори вариант >>
Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство.
(втори вариант)
Сега това са общи заключения. Но какъв беше въпросът?
Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство.
Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение. Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“. Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство. Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост. Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе.
към втори вариант >>
Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива.
(втори вариант)
Има неща в света, които са еднакво задължителни за всички и царският син трябва да ги изпълня. Една права мисъл, в която и главата да е права мисъл. И във волската глава пак е права. И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права.
Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива.
Щом дойде лоша мисъл, хвърли я. Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го. Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми.
към втори вариант >>
Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение.
(втори вариант)
Сега това са общи заключения. Но какъв беше въпросът? Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство.
Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение.
Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“. Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство. Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост. Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе. Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава.
към втори вариант >>
Щом дойде лоша мисъл, хвърли я.
(втори вариант)
Има неща в света, които са еднакво задължителни за всички и царският син трябва да ги изпълня. Една права мисъл, в която и главата да е права мисъл. И във волската глава пак е права. И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права. Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива.
Щом дойде лоша мисъл, хвърли я.
Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го. Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми. Турете всяка една форма на подобаващо място.
към втори вариант >>
Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“.
(втори вариант)
Сега това са общи заключения. Но какъв беше въпросът? Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство. Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение.
Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“.
Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство. Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост. Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе. Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава. Ти се радваш.
към втори вариант >>
Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място.
(втори вариант)
Една права мисъл, в която и главата да е права мисъл. И във волската глава пак е права. И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права. Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива. Щом дойде лоша мисъл, хвърли я.
Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място.
Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го. Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми. Турете всяка една форма на подобаващо място. Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ.
към втори вариант >>
Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство.
(втори вариант)
Сега това са общи заключения. Но какъв беше въпросът? Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство. Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение. Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“.
Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство.
Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост. Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе. Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава. Ти се радваш. Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен.
към втори вариант >>
Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го.
(втори вариант)
И във волската глава пак е права. И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права. Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива. Щом дойде лоша мисъл, хвърли я. Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място.
Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го.
Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми. Турете всяка една форма на подобаващо място. Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ. Това е кармата.
към втори вариант >>
Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост.
(втори вариант)
Но какъв беше въпросът? Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство. Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение. Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“. Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство.
Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост.
Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе. Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава. Ти се радваш. Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен. Или приближаваш се при някой извор.
към втори вариант >>
Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място.
(втори вариант)
И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската да е, е права. Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива. Щом дойде лоша мисъл, хвърли я. Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го.
Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място.
Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми. Турете всяка една форма на подобаващо място. Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ. Това е кармата. Ще създадеш за себе си една лоша мисъл.
към втори вариант >>
Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе.
(втори вариант)
Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство. Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение. Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“. Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство. Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост.
Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе.
Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава. Ти се радваш. Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен. Или приближаваш се при някой извор. Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш.
към втори вариант >>
Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми.
(втори вариант)
Една крива мисъл и във волската глава да е, и в човешката глава да е, и в ангелската глава да е, пак е крива. Щом дойде лоша мисъл, хвърли я. Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го. Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място.
Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми.
Турете всяка една форма на подобаващо място. Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ. Това е кармата. Ще създадеш за себе си една лоша мисъл.
към втори вариант >>
Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава.
(втори вариант)
Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение. Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“. Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство. Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост. Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе.
Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава.
Ти се радваш. Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен. Или приближаваш се при някой извор. Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш. Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
към втори вариант >>
Турете всяка една форма на подобаващо място.
(втори вариант)
Щом дойде лоша мисъл, хвърли я. Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го. Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми.
Турете всяка една форма на подобаващо място.
Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ. Това е кармата. Ще създадеш за себе си една лоша мисъл.
към втори вариант >>
Ти се радваш.
(втори вариант)
Когато правилните форми в съзнанието се увеличават, ние придобиваме едно настроение, което наричаме „път към щастието“. Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство. Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост. Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе. Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава.
Ти се радваш.
Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен. Или приближаваш се при някой извор. Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш.
към втори вариант >>
Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ.
(втори вариант)
Изхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го. Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми. Турете всяка една форма на подобаващо място.
Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ.
Това е кармата. Ще създадеш за себе си една лоша мисъл.
към втори вариант >>
Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен.
(втори вариант)
Когато формите се смаляват, тогава придобиваме недоволство. Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост. Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе. Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава. Ти се радваш.
Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен.
Или приближаваш се при някой извор. Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш. Приятно впечатление произвежда.
към втори вариант >>
Това е кармата.
(втори вариант)
Щом дойде една лоша мисъл, едно лошо желание, хвърли го. Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми. Турете всяка една форма на подобаващо място. Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ.
Това е кармата.
Ще създадеш за себе си една лоша мисъл.
към втори вариант >>
Или приближаваш се при някой извор.
(втори вариант)
Има известни форми, които се смаляват, и някои причиняват радост. Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе. Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава. Ти се радваш. Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен.
Или приближаваш се при някой извор.
Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш. Приятно впечатление произвежда. Но ако се отдалечава, тебе ти става неприятно.
към втори вариант >>
Ще създадеш за себе си една лоша мисъл.
(втори вариант)
Отхвърлете лошите мисли или ги турете на място. Щом дойде една лоша мисъл и едно желание, те са форми. Турете всяка една форма на подобаващо място. Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ. Това е кармата.
Ще създадеш за себе си една лоша мисъл.
към втори вариант >>
Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш.
(втори вариант)
Допуснете, че една мечка се смалява пред тебе. Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава. Ти се радваш. Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен. Или приближаваш се при някой извор.
Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш.
Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш. Приятно впечатление произвежда. Но ако се отдалечава, тебе ти става неприятно.
към втори вариант >>
Да ви обясня как можете да създадете една лоша участ.
(втори вариант)
Да ви обясня как можете да създадете една лоша участ.
Че как да ви обясня? Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува. Вие искате да се ръкувате с него. Ще си създадете една неприятност. Защо искате да се ръкувате с професора?
към втори вариант >>
Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
(втори вариант)
Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава. Ти се радваш. Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен. Или приближаваш се при някой извор. Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш.
Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш. Приятно впечатление произвежда. Но ако се отдалечава, тебе ти става неприятно.
към втори вариант >>
Че как да ви обясня?
(втори вариант)
Да ви обясня как можете да създадете една лоша участ.
Че как да ви обясня?
Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува. Вие искате да се ръкувате с него. Ще си създадете една неприятност. Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате.
към втори вариант >>
Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш.
(втори вариант)
Ти се радваш. Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен. Или приближаваш се при някой извор. Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш. Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш.
Приятно впечатление произвежда. Но ако се отдалечава, тебе ти става неприятно.
към втори вариант >>
Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува.
(втори вариант)
Да ви обясня как можете да създадете една лоша участ. Че как да ви обясня?
Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува.
Вие искате да се ръкувате с него. Ще си създадете една неприятност. Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване?
към втори вариант >>
Приятно впечатление произвежда.
(втори вариант)
Но ако се увеличава тази форма, ти си недоволен. Или приближаваш се при някой извор. Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш.
Приятно впечатление произвежда.
Но ако се отдалечава, тебе ти става неприятно.
към втори вариант >>
Вие искате да се ръкувате с него.
(втори вариант)
Да ви обясня как можете да създадете една лоша участ. Че как да ви обясня? Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува.
Вие искате да се ръкувате с него.
Ще си създадете една неприятност. Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание?
към втори вариант >>
Но ако се отдалечава, тебе ти става неприятно.
(втори вариант)
Или приближаваш се при някой извор. Като се приближаваш до извора, известна приятност изпитваш. Отдалечаването от извора произвежда неприятност. Ако изворът беше едно живо същество и се приближаваше много, ако иде към тебе, веднага ти се радваш. Приятно впечатление произвежда.
Но ако се отдалечава, тебе ти става неприятно.
към втори вариант >>
Ще си създадете една неприятност.
(втори вариант)
Да ви обясня как можете да създадете една лоша участ. Че как да ви обясня? Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува. Вие искате да се ръкувате с него.
Ще си създадете една неприятност.
Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието.
към втори вариант >>
Когато образите или формите в съзнанието се увеличават, правилните форми се увеличават, имаме подем на духа.
(втори вариант)
Когато образите или формите в съзнанието се увеличават, правилните форми се увеличават, имаме подем на духа.
Сега туй твърдение може да го подложите на критика - дали е право, или не. Дали е научно. Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят. Бащите ви са добри. Малките деца не разбират туй, което бащата мислил.
към втори вариант >>
Защо искате да се ръкувате с професора?
(втори вариант)
Да ви обясня как можете да създадете една лоша участ. Че как да ви обясня? Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува. Вие искате да се ръкувате с него. Ще си създадете една неприятност.
Защо искате да се ръкувате с професора?
Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието. Може да е любопитство във вас.
към втори вариант >>
Сега туй твърдение може да го подложите на критика - дали е право, или не.
(втори вариант)
Когато образите или формите в съзнанието се увеличават, правилните форми се увеличават, имаме подем на духа.
Сега туй твърдение може да го подложите на критика - дали е право, или не.
Дали е научно. Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят. Бащите ви са добри. Малките деца не разбират туй, което бащата мислил. Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви.
към втори вариант >>
Имате желание да се ръкувате.
(втори вариант)
Че как да ви обясня? Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува. Вие искате да се ръкувате с него. Ще си създадете една неприятност. Защо искате да се ръкувате с професора?
Имате желание да се ръкувате.
Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието. Може да е любопитство във вас. Друго положение.
към втори вариант >>
Дали е научно.
(втори вариант)
Когато образите или формите в съзнанието се увеличават, правилните форми се увеличават, имаме подем на духа. Сега туй твърдение може да го подложите на критика - дали е право, или не.
Дали е научно.
Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят. Бащите ви са добри. Малките деца не разбират туй, което бащата мислил. Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви. Силният ученик от едно малко загатване разбира.
към втори вариант >>
Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване?
(втори вариант)
Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича да се ръкува. Вие искате да се ръкувате с него. Ще си създадете една неприятност. Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате.
Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване?
Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието. Може да е любопитство във вас. Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли.
към втори вариант >>
Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят.
(втори вариант)
Когато образите или формите в съзнанието се увеличават, правилните форми се увеличават, имаме подем на духа. Сега туй твърдение може да го подложите на критика - дали е право, или не. Дали е научно.
Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят.
Бащите ви са добри. Малките деца не разбират туй, което бащата мислил. Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви. Силният ученик от едно малко загатване разбира. Онзи, който не знае оттук каже учителят, оттам - не се сеща.
към втори вариант >>
Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание?
(втори вариант)
Вие искате да се ръкувате с него. Ще си създадете една неприятност. Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване?
Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание?
Разбирам сега желанието. Може да е любопитство във вас. Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли. Аз нося една торба с хубав хляб.
към втори вариант >>
Бащите ви са добри.
(втори вариант)
Когато образите или формите в съзнанието се увеличават, правилните форми се увеличават, имаме подем на духа. Сега туй твърдение може да го подложите на критика - дали е право, или не. Дали е научно. Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят.
Бащите ви са добри.
Малките деца не разбират туй, което бащата мислил. Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви. Силният ученик от едно малко загатване разбира. Онзи, който не знае оттук каже учителят, оттам - не се сеща. А онзи силният, способният веднага се сеща.
към втори вариант >>
Разбирам сега желанието.
(втори вариант)
Ще си създадете една неприятност. Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание?
Разбирам сега желанието.
Може да е любопитство във вас. Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли. Аз нося една торба с хубав хляб. Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба.
към втори вариант >>
Малките деца не разбират туй, което бащата мислил.
(втори вариант)
Когато образите или формите в съзнанието се увеличават, правилните форми се увеличават, имаме подем на духа. Сега туй твърдение може да го подложите на критика - дали е право, или не. Дали е научно. Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят. Бащите ви са добри.
Малките деца не разбират туй, което бащата мислил.
Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви. Силният ученик от едно малко загатване разбира. Онзи, който не знае оттук каже учителят, оттам - не се сеща. А онзи силният, способният веднага се сеща.
към втори вариант >>
Може да е любопитство във вас.
(втори вариант)
Защо искате да се ръкувате с професора? Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието.
Може да е любопитство във вас.
Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли. Аз нося една торба с хубав хляб. Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба. Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата.
към втори вариант >>
Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви.
(втори вариант)
Сега туй твърдение може да го подложите на критика - дали е право, или не. Дали е научно. Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят. Бащите ви са добри. Малките деца не разбират туй, което бащата мислил.
Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви.
Силният ученик от едно малко загатване разбира. Онзи, който не знае оттук каже учителят, оттам - не се сеща. А онзи силният, способният веднага се сеща.
към втори вариант >>
Друго положение.
(втори вариант)
Имате желание да се ръкувате. Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието. Може да е любопитство във вас.
Друго положение.
Вие сте гладен, три деня не сте яли. Аз нося една торба с хубав хляб. Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба. Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата. Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре?
към втори вариант >>
Силният ученик от едно малко загатване разбира.
(втори вариант)
Дали е научно. Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят. Бащите ви са добри. Малките деца не разбират туй, което бащата мислил. Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви.
Силният ученик от едно малко загатване разбира.
Онзи, който не знае оттук каже учителят, оттам - не се сеща. А онзи силният, способният веднага се сеща.
към втори вариант >>
Вие сте гладен, три деня не сте яли.
(втори вариант)
Каква е потайната мисъл за неговото ръкуване? Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието. Може да е любопитство във вас. Друго положение.
Вие сте гладен, три деня не сте яли.
Аз нося една торба с хубав хляб. Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба. Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата. Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре?
към втори вариант >>
Онзи, който не знае оттук каже учителят, оттам - не се сеща.
(втори вариант)
Науката - това са съзнания или души, или духовете на хората, които мислят. Бащите ви са добри. Малките деца не разбират туй, което бащата мислил. Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви. Силният ученик от едно малко загатване разбира.
Онзи, който не знае оттук каже учителят, оттам - не се сеща.
А онзи силният, способният веднага се сеща.
към втори вариант >>
Аз нося една торба с хубав хляб.
(втори вариант)
Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате да бръкнете в джоба и да извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание? Разбирам сега желанието. Може да е любопитство във вас. Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли.
Аз нося една торба с хубав хляб.
Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба. Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата. Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре?
към втори вариант >>
А онзи силният, способният веднага се сеща.
(втори вариант)
Бащите ви са добри. Малките деца не разбират туй, което бащата мислил. Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и да го подпомага учителят, не върви. Силният ученик от едно малко загатване разбира. Онзи, който не знае оттук каже учителят, оттам - не се сеща.
А онзи силният, способният веднага се сеща.
към втори вариант >>
Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба.
(втори вариант)
Разбирам сега желанието. Може да е любопитство във вас. Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли. Аз нося една торба с хубав хляб.
Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба.
Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата. Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре?
към втори вариант >>
Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение.
(втори вариант)
Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение.
Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо. Вземете един ученик, който има слаба памет. Той се обезсърчава. Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава.
към втори вариант >>
Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата.
(втори вариант)
Може да е любопитство във вас. Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли. Аз нося една торба с хубав хляб. Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба.
Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата.
Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре?
към втори вариант >>
Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо.
(втори вариант)
Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение.
Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо.
Вземете един ученик, който има слаба памет. Той се обезсърчава. Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава. Има мъчен предмет да държи изпит.
към втори вариант >>
Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре?
(втори вариант)
Друго положение. Вие сте гладен, три деня не сте яли. Аз нося една торба с хубав хляб. Във вас се заражда желание да отворите торбата, да извадите нещо, да вземете хляба. Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми, да отворите торбата.
Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам да отвориш торбата на гърба ми или аз да отворя, как е по добре?
към втори вариант >>
Вземете един ученик, който има слаба памет.
(втори вариант)
Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение. Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо.
Вземете един ученик, който има слаба памет.
Той се обезсърчава. Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава. Има мъчен предмет да държи изпит. Прочете веднъж, не може да започне.
към втори вариант >>
Да дойдем по-тънко до мисленето.
(втори вариант)
Да дойдем по-тънко до мисленето.
Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори? Хапката това е пътник. Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят.
към втори вариант >>
Той се обезсърчава.
(втори вариант)
Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение. Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо. Вземете един ученик, който има слаба памет.
Той се обезсърчава.
Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава. Има мъчен предмет да държи изпит. Прочете веднъж, не може да започне. Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока.
към втори вариант >>
Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори?
(втори вариант)
Да дойдем по-тънко до мисленето.
Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори?
Хапката това е пътник. Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете?
към втори вариант >>
Когато паметта е силна, той не се обезсърчава.
(втори вариант)
Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение. Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо. Вземете един ученик, който има слаба памет. Той се обезсърчава.
Когато паметта е силна, той не се обезсърчава.
Но когато паметта е слаба, се обезсърчава. Има мъчен предмет да държи изпит. Прочете веднъж, не може да започне. Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока. Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо?
към втори вариант >>
Хапката това е пътник.
(втори вариант)
Да дойдем по-тънко до мисленето. Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори?
Хапката това е пътник.
Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете? Смешно е.
към втори вариант >>
Но когато паметта е слаба, се обезсърчава.
(втори вариант)
Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение. Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо. Вземете един ученик, който има слаба памет. Той се обезсърчава. Когато паметта е силна, той не се обезсърчава.
Но когато паметта е слаба, се обезсърчава.
Има мъчен предмет да държи изпит. Прочете веднъж, не може да започне. Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока. Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо? Паметта е слаба.
към втори вариант >>
Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника.
(втори вариант)
Да дойдем по-тънко до мисленето. Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори? Хапката това е пътник.
Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника.
Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете? Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене.
към втори вариант >>
Има мъчен предмет да държи изпит.
(втори вариант)
Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо. Вземете един ученик, който има слаба памет. Той се обезсърчава. Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава.
Има мъчен предмет да държи изпит.
Прочете веднъж, не може да започне. Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока. Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо? Паметта е слаба. Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва?
към втори вариант >>
Аз като ям хапките, аз ги храня.
(втори вариант)
Да дойдем по-тънко до мисленето. Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори? Хапката това е пътник. Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника.
Аз като ям хапките, аз ги храня.
Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете? Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене. Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня.
към втори вариант >>
Прочете веднъж, не може да започне.
(втори вариант)
Вземете един ученик, който има слаба памет. Той се обезсърчава. Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава. Има мъчен предмет да държи изпит.
Прочете веднъж, не може да започне.
Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока. Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо? Паметта е слаба. Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва? Ще кажете - вас не ви интересува това.
към втори вариант >>
Не те мене хранят.
(втори вариант)
Да дойдем по-тънко до мисленето. Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори? Хапката това е пътник. Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня.
Не те мене хранят.
Тогава какво ще кажете? Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене. Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня. Вие имате храна, която ние вземаме.
към втори вариант >>
Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока.
(втори вариант)
Той се обезсърчава. Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава. Има мъчен предмет да държи изпит. Прочете веднъж, не може да започне.
Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока.
Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо? Паметта е слаба. Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва? Ще кажете - вас не ви интересува това. Но трябва да ви интересува.
към втори вариант >>
Тогава какво ще кажете?
(втори вариант)
Хапката ли трябва да отвори устата, или устата да се отвори? Хапката това е пътник. Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят.
Тогава какво ще кажете?
Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене. Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня. Вие имате храна, която ние вземаме. Тя е жива храна, тя не е мъртва.
към втори вариант >>
Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо?
(втори вариант)
Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава. Има мъчен предмет да държи изпит. Прочете веднъж, не може да започне. Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока.
Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо?
Паметта е слаба. Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва? Ще кажете - вас не ви интересува това. Но трябва да ви интересува. Паметта може да се усили, може и да отслабне.
към втори вариант >>
Смешно е.
(втори вариант)
Хапката това е пътник. Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете?
Смешно е.
Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене. Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня. Вие имате храна, която ние вземаме. Тя е жива храна, тя не е мъртва. Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна.
към втори вариант >>
Паметта е слаба.
(втори вариант)
Но когато паметта е слаба, се обезсърчава. Има мъчен предмет да държи изпит. Прочете веднъж, не може да започне. Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока. Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо?
Паметта е слаба.
Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва? Ще кажете - вас не ви интересува това. Но трябва да ви интересува. Паметта може да се усили, може и да отслабне. Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини.
към втори вариант >>
Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене.
(втори вариант)
Хапката влиза не тя да отвори устата, но тя да нахрани пътника. Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете? Смешно е.
Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене.
Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня. Вие имате храна, която ние вземаме. Тя е жива храна, тя не е мъртва. Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна. Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи.
към втори вариант >>
Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва?
(втори вариант)
Има мъчен предмет да държи изпит. Прочете веднъж, не може да започне. Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока. Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо? Паметта е слаба.
Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва?
Ще кажете - вас не ви интересува това. Но трябва да ви интересува. Паметта може да се усили, може и да отслабне. Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини. Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка.
към втори вариант >>
Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня.
(втори вариант)
Аз като ям хапките, аз ги храня. Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете? Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене.
Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня.
Вие имате храна, която ние вземаме. Тя е жива храна, тя не е мъртва. Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна. Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи. Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе.
към втори вариант >>
Ще кажете - вас не ви интересува това.
(втори вариант)
Прочете веднъж, не може да започне. Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока. Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо? Паметта е слаба. Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва?
Ще кажете - вас не ви интересува това.
Но трябва да ви интересува. Паметта може да се усили, може и да отслабне. Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини. Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка. И тогава значи трябва да се лекува дълго време.
към втори вариант >>
Вие имате храна, която ние вземаме.
(втори вариант)
Не те мене хранят. Тогава какво ще кажете? Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене. Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня.
Вие имате храна, която ние вземаме.
Тя е жива храна, тя не е мъртва. Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна. Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи. Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе. Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе.
към втори вариант >>
Но трябва да ви интересува.
(втори вариант)
Започне да чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока. Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо? Паметта е слаба. Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва? Ще кажете - вас не ви интересува това.
Но трябва да ви интересува.
Паметта може да се усили, може и да отслабне. Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини. Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка. И тогава значи трябва да се лекува дълго време. Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам.
към втори вариант >>
Тя е жива храна, тя не е мъртва.
(втори вариант)
Тогава какво ще кажете? Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене. Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня. Вие имате храна, която ние вземаме.
Тя е жива храна, тя не е мъртва.
Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна. Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи. Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе. Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе. Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш.
към втори вариант >>
Паметта може да се усили, може и да отслабне.
(втори вариант)
Взема му дълго време този урок, и той се обезсърчава. Защо? Паметта е слаба. Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва? Ще кажете - вас не ви интересува това. Но трябва да ви интересува.
Паметта може да се усили, може и да отслабне.
Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини. Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка. И тогава значи трябва да се лекува дълго време. Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам. Натрупването става по повърхността на мозъка.
към втори вариант >>
Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна.
(втори вариант)
Смешно е. Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене. Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня. Вие имате храна, която ние вземаме. Тя е жива храна, тя не е мъртва.
Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна.
Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи. Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе. Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе. Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш. Само че тия живите клетки дават нещо от себе си.
към втори вариант >>
Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини.
(втори вариант)
Паметта е слаба. Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва? Ще кажете - вас не ви интересува това. Но трябва да ви интересува. Паметта може да се усили, може и да отслабне.
Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини.
Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка. И тогава значи трябва да се лекува дълго време. Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам. Натрупването става по повърхността на мозъка. И той не може правилно да функционира.
към втори вариант >>
Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи.
(втори вариант)
Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене. Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня. Вие имате храна, която ние вземаме. Тя е жива храна, тя не е мъртва. Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна.
Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи.
Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе. Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе. Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш. Само че тия живите клетки дават нещо от себе си. След време ще напуснат тялото.
към втори вариант >>
Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка.
(втори вариант)
Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва? Ще кажете - вас не ви интересува това. Но трябва да ви интересува. Паметта може да се усили, може и да отслабне. Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини.
Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка.
И тогава значи трябва да се лекува дълго време. Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам. Натрупването става по повърхността на мозъка. И той не може правилно да функционира. Някой път напластяване става и на чувствата.
към втори вариант >>
Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе.
(втори вариант)
Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но да обясня. Вие имате храна, която ние вземаме. Тя е жива храна, тя не е мъртва. Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна. Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи.
Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе.
Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе. Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш. Само че тия живите клетки дават нещо от себе си. След време ще напуснат тялото. Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват.
към втори вариант >>
И тогава значи трябва да се лекува дълго време.
(втори вариант)
Ще кажете - вас не ви интересува това. Но трябва да ви интересува. Паметта може да се усили, може и да отслабне. Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини. Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка.
И тогава значи трябва да се лекува дълго време.
Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам. Натрупването става по повърхността на мозъка. И той не може правилно да функционира. Някой път напластяване става и на чувствата. Някой път напластяване става и на ненужни мисли.
към втори вариант >>
Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе.
(втори вариант)
Вие имате храна, която ние вземаме. Тя е жива храна, тя не е мъртва. Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна. Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи. Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе.
Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе.
Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш. Само че тия живите клетки дават нещо от себе си. След време ще напуснат тялото. Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват. Постоянно става вътрешно обръщение.
към втори вариант >>
Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам.
(втори вариант)
Но трябва да ви интересува. Паметта може да се усили, може и да отслабне. Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини. Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка. И тогава значи трябва да се лекува дълго време.
Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам.
Натрупването става по повърхността на мозъка. И той не може правилно да функционира. Някой път напластяване става и на чувствата. Някой път напластяване става и на ненужни мисли. Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли.
към втори вариант >>
Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш.
(втори вариант)
Тя е жива храна, тя не е мъртва. Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна. Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи. Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе. Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе.
Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш.
Само че тия живите клетки дават нещо от себе си. След време ще напуснат тялото. Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват. Постоянно става вътрешно обръщение. В този смисъл приемаме всяка една жива клетка.
към втори вариант >>
Натрупването става по повърхността на мозъка.
(втори вариант)
Паметта може да се усили, може и да отслабне. Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини. Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка. И тогава значи трябва да се лекува дълго време. Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам.
Натрупването става по повърхността на мозъка.
И той не може правилно да функционира. Някой път напластяване става и на чувствата. Някой път напластяване става и на ненужни мисли. Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли. Един ненужен товар са те.
към втори вариант >>
Само че тия живите клетки дават нещо от себе си.
(втори вариант)
Ти никога не можеш да ядеш мъртва храна. Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи. Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе. Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе. Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш.
Само че тия живите клетки дават нещо от себе си.
След време ще напуснат тялото. Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват. Постоянно става вътрешно обръщение. В този смисъл приемаме всяка една жива клетка. Те идат на гости и са на мястото си.
към втори вариант >>
И той не може правилно да функционира.
(втори вариант)
Отслабването може да бъде органическо, но може да произхожда от чисто механически причини. Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка. И тогава значи трябва да се лекува дълго време. Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам. Натрупването става по повърхността на мозъка.
И той не може правилно да функционира.
Някой път напластяване става и на чувствата. Някой път напластяване става и на ненужни мисли. Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли. Един ненужен товар са те. Или ненужни чувства, които нищо не ви допринасят.
към втори вариант >>
След време ще напуснат тялото.
(втори вариант)
Следователно, ако ядете ябълка или хляб, тия клетки са живи. Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе. Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе. Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш. Само че тия живите клетки дават нещо от себе си.
След време ще напуснат тялото.
Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват. Постоянно става вътрешно обръщение. В този смисъл приемаме всяка една жива клетка. Те идат на гости и са на мястото си. Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, ме са били В една държава и ще знаят какъв е бил моят живот.
към втори вариант >>
Някой път напластяване става и на чувствата.
(втори вариант)
Отслабването на паметта може да се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка. И тогава значи трябва да се лекува дълго време. Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам. Натрупването става по повърхността на мозъка. И той не може правилно да функционира.
Някой път напластяване става и на чувствата.
Някой път напластяване става и на ненужни мисли. Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли. Един ненужен товар са те. Или ненужни чувства, които нищо не ви допринасят.
към втори вариант >>
Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват.
(втори вариант)
Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе. Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе. Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш. Само че тия живите клетки дават нещо от себе си. След време ще напуснат тялото.
Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват.
Постоянно става вътрешно обръщение. В този смисъл приемаме всяка една жива клетка. Те идат на гости и са на мястото си. Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, ме са били В една държава и ще знаят какъв е бил моят живот. Ще знаят какви са били моите обноски.
към втори вариант >>
Някой път напластяване става и на ненужни мисли.
(втори вариант)
И тогава значи трябва да се лекува дълго време. Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам. Натрупването става по повърхността на мозъка. И той не може правилно да функционира. Някой път напластяване става и на чувствата.
Някой път напластяване става и на ненужни мисли.
Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли. Един ненужен товар са те. Или ненужни чувства, които нищо не ви допринасят.
към втори вариант >>
Постоянно става вътрешно обръщение.
(втори вариант)
Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може да вземе. Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш. Само че тия живите клетки дават нещо от себе си. След време ще напуснат тялото. Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват.
Постоянно става вътрешно обръщение.
В този смисъл приемаме всяка една жива клетка. Те идат на гости и са на мястото си. Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, ме са били В една държава и ще знаят какъв е бил моят живот. Ще знаят какви са били моите обноски. И те ги носят - или лоши, или добри.
към втори вариант >>
Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли.
(втори вариант)
Лекуването значи тия киселини не трябва да се натрупвам. Натрупването става по повърхността на мозъка. И той не може правилно да функционира. Някой път напластяване става и на чувствата. Някой път напластяване става и на ненужни мисли.
Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли.
Един ненужен товар са те. Или ненужни чувства, които нищо не ви допринасят.
към втори вариант >>
В този смисъл приемаме всяка една жива клетка.
(втори вариант)
Следователно тия живите клетки влизат да живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш да извадиш. Само че тия живите клетки дават нещо от себе си. След време ще напуснат тялото. Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват. Постоянно става вътрешно обръщение.
В този смисъл приемаме всяка една жива клетка.
Те идат на гости и са на мястото си. Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, ме са били В една държава и ще знаят какъв е бил моят живот. Ще знаят какви са били моите обноски. И те ги носят - или лоши, или добри.
към втори вариант >>
Един ненужен товар са те.
(втори вариант)
Натрупването става по повърхността на мозъка. И той не може правилно да функционира. Някой път напластяване става и на чувствата. Някой път напластяване става и на ненужни мисли. Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли.
Един ненужен товар са те.
Или ненужни чувства, които нищо не ви допринасят.
към втори вариант >>
Те идат на гости и са на мястото си.
(втори вариант)
Само че тия живите клетки дават нещо от себе си. След време ще напуснат тялото. Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват. Постоянно става вътрешно обръщение. В този смисъл приемаме всяка една жива клетка.
Те идат на гости и са на мястото си.
Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, ме са били В една държава и ще знаят какъв е бил моят живот. Ще знаят какви са били моите обноски. И те ги носят - или лоши, или добри.
към втори вариант >>
Или ненужни чувства, които нищо не ви допринасят.
(втори вариант)
И той не може правилно да функционира. Някой път напластяване става и на чувствата. Някой път напластяване става и на ненужни мисли. Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли. Един ненужен товар са те.
Или ненужни чувства, които нищо не ви допринасят.
към втори вариант >>
Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, ме са били В една държава и ще знаят какъв е бил моят живот.
(втори вариант)
След време ще напуснат тялото. Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват. Постоянно става вътрешно обръщение. В този смисъл приемаме всяка една жива клетка. Те идат на гости и са на мястото си.
Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, ме са били В една държава и ще знаят какъв е бил моят живот.
Ще знаят какви са били моите обноски. И те ги носят - или лоши, или добри.
към втори вариант >>
Кажете ми сега, дайте ми един пример, един образ на едно неполезно желание.
(втори вариант)
Кажете ми сега, дайте ми един пример, един образ на едно неполезно желание.
Дайте ми един пример на едно непотребно желание. Например някой иска да бъде висок, но не знае колко. Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае. Недоволен е. Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае.
към втори вариант >>
Ще знаят какви са били моите обноски.
(втори вариант)
Може да седят 3-4 месеца или един месец и си отиват. Постоянно става вътрешно обръщение. В този смисъл приемаме всяка една жива клетка. Те идат на гости и са на мястото си. Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, ме са били В една държава и ще знаят какъв е бил моят живот.
Ще знаят какви са били моите обноски.
И те ги носят - или лоши, или добри.
към втори вариант >>
Дайте ми един пример на едно непотребно желание.
(втори вариант)
Кажете ми сега, дайте ми един пример, един образ на едно неполезно желание.
Дайте ми един пример на едно непотребно желание.
Например някой иска да бъде висок, но не знае колко. Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае. Недоволен е. Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае. Недоволен е, че не е висок.
към втори вариант >>
И те ги носят - или лоши, или добри.
(втори вариант)
Постоянно става вътрешно обръщение. В този смисъл приемаме всяка една жива клетка. Те идат на гости и са на мястото си. Те като седят в мене 3-4 месеца, ще знаят, ме са били В една държава и ще знаят какъв е бил моят живот. Ще знаят какви са били моите обноски.
И те ги носят - или лоши, или добри.
към втори вариант >>
Например някой иска да бъде висок, но не знае колко.
(втори вариант)
Кажете ми сега, дайте ми един пример, един образ на едно неполезно желание. Дайте ми един пример на едно непотребно желание.
Например някой иска да бъде висок, но не знае колко.
Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае. Недоволен е. Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае. Недоволен е, че не е висок. Казвам сега: „Колко искаш?
към втори вариант >>
Някой път вие сами сте недоволни от себе си. Защо?
(втори вариант)
Някой път вие сами сте недоволни от себе си. Защо?
Не постъпвате както иска живата природа. Не постъпвате тъй, както го иска Бог. Ние нямаме ясно съзнание. Или нямаме добрата мисъл на Бога. Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре.
към втори вариант >>
Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае.
(втори вариант)
Кажете ми сега, дайте ми един пример, един образ на едно неполезно желание. Дайте ми един пример на едно непотребно желание. Например някой иска да бъде висок, но не знае колко.
Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае.
Недоволен е. Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае. Недоволен е, че не е висок. Казвам сега: „Колко искаш? “ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ.
към втори вариант >>
Не постъпвате както иска живата природа.
(втори вариант)
Някой път вие сами сте недоволни от себе си. Защо?
Не постъпвате както иска живата природа.
Не постъпвате тъй, както го иска Бог. Ние нямаме ясно съзнание. Или нямаме добрата мисъл на Бога. Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре. Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят.
към втори вариант >>
Недоволен е.
(втори вариант)
Кажете ми сега, дайте ми един пример, един образ на едно неполезно желание. Дайте ми един пример на едно непотребно желание. Например някой иска да бъде висок, но не знае колко. Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае.
Недоволен е.
Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае. Недоволен е, че не е висок. Казвам сега: „Колко искаш? “ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ. Той иска да бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок.
към втори вариант >>
Не постъпвате тъй, както го иска Бог.
(втори вариант)
Някой път вие сами сте недоволни от себе си. Защо? Не постъпвате както иска живата природа.
Не постъпвате тъй, както го иска Бог.
Ние нямаме ясно съзнание. Или нямаме добрата мисъл на Бога. Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре. Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят. Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят.
към втори вариант >>
Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае.
(втори вариант)
Кажете ми сега, дайте ми един пример, един образ на едно неполезно желание. Дайте ми един пример на едно непотребно желание. Например някой иска да бъде висок, но не знае колко. Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае. Недоволен е.
Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае.
Недоволен е, че не е висок. Казвам сега: „Колко искаш? “ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ. Той иска да бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок. Той иска да бъде висок.
към втори вариант >>
Ние нямаме ясно съзнание.
(втори вариант)
Някой път вие сами сте недоволни от себе си. Защо? Не постъпвате както иска живата природа. Не постъпвате тъй, както го иска Бог.
Ние нямаме ясно съзнание.
Или нямаме добрата мисъл на Бога. Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре. Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят. Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят. Ти, като си невежа, нищо не разбираш.
към втори вариант >>
Недоволен е, че не е висок.
(втори вариант)
Дайте ми един пример на едно непотребно желание. Например някой иска да бъде висок, но не знае колко. Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае. Недоволен е. Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае.
Недоволен е, че не е висок.
Казвам сега: „Колко искаш? “ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ. Той иска да бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок. Той иска да бъде висок.
към втори вариант >>
Или нямаме добрата мисъл на Бога.
(втори вариант)
Някой път вие сами сте недоволни от себе си. Защо? Не постъпвате както иска живата природа. Не постъпвате тъй, както го иска Бог. Ние нямаме ясно съзнание.
Или нямаме добрата мисъл на Бога.
Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре. Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят. Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят. Ти, като си невежа, нищо не разбираш. Сега хората не разбират, но като дойде законът на съвършенството, ще разберат неща, които човек сега не може да учи.
към втори вариант >>
Казвам сега: „Колко искаш?
(втори вариант)
Например някой иска да бъде висок, но не знае колко. Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае. Недоволен е. Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае. Недоволен е, че не е висок.
Казвам сега: „Колко искаш?
“ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ. Той иска да бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок. Той иска да бъде висок.
към втори вариант >>
Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре.
(втори вариант)
Някой път вие сами сте недоволни от себе си. Защо? Не постъпвате както иска живата природа. Не постъпвате тъй, както го иска Бог. Ние нямаме ясно съзнание. Или нямаме добрата мисъл на Бога.
Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре.
Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят. Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят. Ти, като си невежа, нищо не разбираш. Сега хората не разбират, но като дойде законът на съвършенството, ще разберат неща, които човек сега не може да учи.
към втори вариант >>
“ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ.
(втори вариант)
Като се гледа, иска да бъде висок, но колко иска да бъде, не знае. Недоволен е. Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае. Недоволен е, че не е висок. Казвам сега: „Колко искаш?
“ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ.
Той иска да бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок. Той иска да бъде висок.
към втори вариант >>
Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят.
(втори вариант)
Не постъпвате както иска живата природа. Не постъпвате тъй, както го иска Бог. Ние нямаме ясно съзнание. Или нямаме добрата мисъл на Бога. Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре.
Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят.
Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят. Ти, като си невежа, нищо не разбираш. Сега хората не разбират, но като дойде законът на съвършенството, ще разберат неща, които човек сега не може да учи.
към втори вариант >>
Той иска да бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок.
(втори вариант)
Недоволен е. Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае. Недоволен е, че не е висок. Казвам сега: „Колко искаш? “ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ.
Той иска да бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок.
Той иска да бъде висок.
към втори вариант >>
Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят.
(втори вариант)
Не постъпвате тъй, както го иска Бог. Ние нямаме ясно съзнание. Или нямаме добрата мисъл на Бога. Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре. Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят.
Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят.
Ти, като си невежа, нищо не разбираш. Сега хората не разбират, но като дойде законът на съвършенството, ще разберат неща, които човек сега не може да учи.
към втори вариант >>
Той иска да бъде висок.
(втори вариант)
Иска да бъде висок, но колко трябва да бъде висок, не знае. Недоволен е, че не е висок. Казвам сега: „Колко искаш? “ Казва: „Като еди-кого си.“ Той има образ. Той иска да бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок.
Той иска да бъде висок.
към втори вариант >>
Ти, като си невежа, нищо не разбираш.
(втори вариант)
Ние нямаме ясно съзнание. Или нямаме добрата мисъл на Бога. Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре. Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят. Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят.
Ти, като си невежа, нищо не разбираш.
Сега хората не разбират, но като дойде законът на съвършенството, ще разберат неща, които човек сега не може да учи.
към втори вариант >>
Питам, какво ще ти допринесе тази височина, ако си висок 165 или 175, или 185, или 195?
(втори вариант)
Питам, какво ще ти допринесе тази височина, ако си висок 165 или 175, или 185, или 195?
Коя височина ще избереш? Харесвате ли тези форми? 175 не е за желание. Ами 185? Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика.
към втори вариант >>
Сега хората не разбират, но като дойде законът на съвършенството, ще разберат неща, които човек сега не може да учи.
(втори вариант)
Или нямаме добрата мисъл на Бога. Когато си представяме съзнанието на Бога, Бог да е доволен от нас, че го разбираме добре. Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво да мислят. Не, те, като се усъвършенстват, започват да мислят. Ти, като си невежа, нищо не разбираш.
Сега хората не разбират, но като дойде законът на съвършенството, ще разберат неща, които човек сега не може да учи.
към втори вариант >>
Коя височина ще избереш?
(втори вариант)
Питам, какво ще ти допринесе тази височина, ако си висок 165 или 175, или 185, или 195?
Коя височина ще избереш?
Харесвате ли тези форми? 175 не е за желание. Ами 185? Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика. Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма.
към втори вариант >>
За пример вие не сте опитвали какво нещо е щастливият живот.
(втори вариант)
За пример вие не сте опитвали какво нещо е щастливият живот.
Вие живеете в един свят нещастен. Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде. Постоянно идват неприятни работи. Това са крайните форми. Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж.
към втори вариант >>
Харесвате ли тези форми?
(втори вариант)
Питам, какво ще ти допринесе тази височина, ако си висок 165 или 175, или 185, или 195? Коя височина ще избереш?
Харесвате ли тези форми?
175 не е за желание. Ами 185? Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика. Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма. Човек чувства колко висок трябва да бъде.
към втори вариант >>
Вие живеете в един свят нещастен.
(втори вариант)
За пример вие не сте опитвали какво нещо е щастливият живот.
Вие живеете в един свят нещастен.
Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде. Постоянно идват неприятни работи. Това са крайните форми. Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж. Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни.
към втори вариант >>
175 не е за желание.
(втори вариант)
Питам, какво ще ти допринесе тази височина, ако си висок 165 или 175, или 185, или 195? Коя височина ще избереш? Харесвате ли тези форми?
175 не е за желание.
Ами 185? Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика. Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма. Човек чувства колко висок трябва да бъде. Каква трябва да бъде неговата широчина?
към втори вариант >>
Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде.
(втори вариант)
За пример вие не сте опитвали какво нещо е щастливият живот. Вие живеете в един свят нещастен.
Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде.
Постоянно идват неприятни работи. Това са крайните форми. Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж. Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни. Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя.
към втори вариант >>
Ами 185?
(втори вариант)
Питам, какво ще ти допринесе тази височина, ако си висок 165 или 175, или 185, или 195? Коя височина ще избереш? Харесвате ли тези форми? 175 не е за желание.
Ами 185?
Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика. Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма. Човек чувства колко висок трябва да бъде. Каква трябва да бъде неговата широчина? Колко трябва да бъдат ръцете му?
към втори вариант >>
Постоянно идват неприятни работи.
(втори вариант)
За пример вие не сте опитвали какво нещо е щастливият живот. Вие живеете в един свят нещастен. Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде.
Постоянно идват неприятни работи.
Това са крайните форми. Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж. Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни. Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя. Че той е, който може да ме скъса.
към втори вариант >>
Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика.
(втори вариант)
Питам, какво ще ти допринесе тази височина, ако си висок 165 или 175, или 185, или 195? Коя височина ще избереш? Харесвате ли тези форми? 175 не е за желание. Ами 185?
Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика.
Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма. Човек чувства колко висок трябва да бъде. Каква трябва да бъде неговата широчина? Колко трябва да бъдат ръцете му? Човек е недоволен.
към втори вариант >>
Това са крайните форми.
(втори вариант)
За пример вие не сте опитвали какво нещо е щастливият живот. Вие живеете в един свят нещастен. Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде. Постоянно идват неприятни работи.
Това са крайните форми.
Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж. Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни. Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя. Че той е, който може да ме скъса. На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек.
към втори вариант >>
Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма.
(втори вариант)
Коя височина ще избереш? Харесвате ли тези форми? 175 не е за желание. Ами 185? Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика.
Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма.
Човек чувства колко висок трябва да бъде. Каква трябва да бъде неговата широчина? Колко трябва да бъдат ръцете му? Човек е недоволен. Иска ръцете да бъдат хубави, красиви.
към втори вариант >>
Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж.
(втори вариант)
За пример вие не сте опитвали какво нещо е щастливият живот. Вие живеете в един свят нещастен. Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде. Постоянно идват неприятни работи. Това са крайните форми.
Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж.
Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни. Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя. Че той е, който може да ме скъса. На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек. Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам.
към втори вариант >>
Човек чувства колко висок трябва да бъде.
(втори вариант)
Харесвате ли тези форми? 175 не е за желание. Ами 185? Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика. Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма.
Човек чувства колко висок трябва да бъде.
Каква трябва да бъде неговата широчина? Колко трябва да бъдат ръцете му? Човек е недоволен. Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея.
към втори вариант >>
Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни.
(втори вариант)
Вие живеете в един свят нещастен. Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде. Постоянно идват неприятни работи. Това са крайните форми. Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж.
Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни.
Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя. Че той е, който може да ме скъса. На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек. Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам. Ще ти дам един лесен въпрос.
към втори вариант >>
Каква трябва да бъде неговата широчина?
(втори вариант)
175 не е за желание. Ами 185? Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика. Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма. Човек чувства колко висок трябва да бъде.
Каква трябва да бъде неговата широчина?
Колко трябва да бъдат ръцете му? Човек е недоволен. Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи.
към втори вариант >>
Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя.
(втори вариант)
Всеки ден от сутрин до вечер щастието много малко иде. Постоянно идват неприятни работи. Това са крайните форми. Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж. Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни.
Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя.
Че той е, който може да ме скъса. На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек. Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам. Ще ти дам един лесен въпрос. Виждам, че ти се боиш.
към втори вариант >>
Колко трябва да бъдат ръцете му?
(втори вариант)
Ами 185? Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика. Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма. Човек чувства колко висок трябва да бъде. Каква трябва да бъде неговата широчина?
Колко трябва да бъдат ръцете му?
Човек е недоволен. Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете?
към втори вариант >>
Че той е, който може да ме скъса.
(втори вариант)
Постоянно идват неприятни работи. Това са крайните форми. Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж. Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни. Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя.
Че той е, който може да ме скъса.
На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек. Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам. Ще ти дам един лесен въпрос. Виждам, че ти се боиш. Няма да те скъсам.
към втори вариант >>
Човек е недоволен.
(втори вариант)
Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества си имат една вътрешна математика. Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма. Човек чувства колко висок трябва да бъде. Каква трябва да бъде неговата широчина? Колко трябва да бъдат ръцете му?
Човек е недоволен.
Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце?
към втори вариант >>
На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек.
(втори вариант)
Това са крайните форми. Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж. Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни. Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя. Че той е, който може да ме скъса.
На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек.
Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам. Ще ти дам един лесен въпрос. Виждам, че ти се боиш. Няма да те скъсам. - Казва.
към втори вариант >>
Иска ръцете да бъдат хубави, красиви.
(втори вариант)
Ти искаш да бъдеш висок, в духа си имащ известна форма. Човек чувства колко висок трябва да бъде. Каква трябва да бъде неговата широчина? Колко трябва да бъдат ръцете му? Човек е недоволен.
Иска ръцете да бъдат хубави, красиви.
Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре.
към втори вариант >>
Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам.
(втори вариант)
Сега не желайте да бъдете щастливи изведнъж. Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни. Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя. Че той е, който може да ме скъса. На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек.
Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам.
Ще ти дам един лесен въпрос. Виждам, че ти се боиш. Няма да те скъсам. - Казва. - Върху еди-кой си въпрос ще те питам.
към втори вариант >>
Той не го знае, но има една идея.
(втори вариант)
Човек чувства колко висок трябва да бъде. Каква трябва да бъде неговата широчина? Колко трябва да бъдат ръцете му? Човек е недоволен. Иска ръцете да бъдат хубави, красиви.
Той не го знае, но има една идея.
Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга.
към втори вариант >>
Ще ти дам един лесен въпрос.
(втори вариант)
Сега само пожелайте, малко отдалече само да пожелаете щастието, и после да бъдете доволни. Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя. Че той е, който може да ме скъса. На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек. Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам.
Ще ти дам един лесен въпрос.
Виждам, че ти се боиш. Няма да те скъсам. - Казва. - Върху еди-кой си въпрос ще те питам. Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6.
към втори вариант >>
Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи.
(втори вариант)
Каква трябва да бъде неговата широчина? Колко трябва да бъдат ръцете му? Човек е недоволен. Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея.
Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи.
Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие.
към втори вариант >>
Виждам, че ти се боиш.
(втори вариант)
Поне да кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя. Че той е, който може да ме скъса. На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек. Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам. Ще ти дам един лесен въпрос.
Виждам, че ти се боиш.
Няма да те скъсам. - Казва. - Върху еди-кой си въпрос ще те питам. Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6. Тия неща може ли да се случат?
към втори вариант >>
Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете?
(втори вариант)
Колко трябва да бъдат ръцете му? Човек е недоволен. Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи.
Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете?
Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни.
към втори вариант >>
Няма да те скъсам.
(втори вариант)
Че той е, който може да ме скъса. На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек. Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам. Ще ти дам един лесен въпрос. Виждам, че ти се боиш.
Няма да те скъсам.
- Казва. - Върху еди-кой си въпрос ще те питам. Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6. Тия неща може ли да се случат? Може. То е щастието.
към втори вариант >>
Кои са красивите ръце?
(втори вариант)
Човек е недоволен. Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете?
Кои са красивите ръце?
Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре. Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят.
към втори вариант >>
- Казва.
(втори вариант)
На пътя като ме срещне, като една мечка може да ме направи нещастен човек. Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам. Ще ти дам един лесен въпрос. Виждам, че ти се боиш. Няма да те скъсам.
- Казва.
- Върху еди-кой си въпрос ще те питам. Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6. Тия неща може ли да се случат? Може. То е щастието. Този професор, който така може да те срещне, то е щастието.
към втори вариант >>
Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре.
(втори вариант)
Иска ръцете да бъдат хубави, красиви. Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце?
Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре.
Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга. Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят. Много мека е кожата им.
към втори вариант >>
- Върху еди-кой си въпрос ще те питам.
(втори вариант)
Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти си добър, няма да те скъсам. Ще ти дам един лесен въпрос. Виждам, че ти се боиш. Няма да те скъсам. - Казва.
- Върху еди-кой си въпрос ще те питам.
Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6. Тия неща може ли да се случат? Може. То е щастието. Този професор, който така може да те срещне, то е щастието. Той ти се усмихне и казва: „Не бой се.
към втори вариант >>
Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга.
(втори вариант)
Той не го знае, но има една идея. Вижда нещо - иска да бъде такова, но никой не може да определи. Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва да бъдат ръцете? Кои са красивите ръце? Кожата трябва да бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна, да няма грапавини ни отдолу, ни отгоре.
Почти така гладка, както на рибата - като хване, да се хлъзга.
Гладката кожа е възприемчива, а пък тази деликатната кожа не обича голямо противодействие. Като срещнете такива хора, те са много деликатни. Не могат да работят. Много мека е кожата им. Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата да е груба, да не е гладка.
към втори вариант >>
Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6.
(втори вариант)
Ще ти дам един лесен въпрос. Виждам, че ти се боиш. Няма да те скъсам. - Казва. - Върху еди-кой си въпрос ще те питам.
Научи го добре.“ Ти идеш, научиш въпроса, излезеш и веднага той ти тури 6.
Тия неща може ли да се случат? Може. То е щастието. Този професор, който така може да те срещне, то е щастието. Той ти се усмихне и казва: „Не бой се. Вземи еди-коя си тема, изучи я хубаво и ще те изпитвам.“ Тури ти 6.
към втори вариант >>
3.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
Христос казва: „Втори път не може.
В този случай аз не може да го повикам, най-първо. На изложение ли? Пък Христос само веднъж се е показал на изложение. Знаете ли кое беше изложението на Христа. Когато го покачиха на кръста, то беше първото изложение на Христа.
Христос казва: „Втори път не може.
Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той да се качи. Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт. Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа. Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори. Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит.
към беседата >>
Растенията, които посаждаш, те ще превърнат торта в хранителни вещества.
Аз не искам да ви отвличам от живота. Аз искам да ви извадя от тинята на живота. Тази тиня е потребна. Този живот е потребен, но той е само тор за онзи великия живот, който тепърва иде сега и в който вие влизате. Торта като носиш на нивата, тази тор се осмисля.
Растенията, които посаждаш, те ще превърнат торта в хранителни вещества.
към беседата >>
Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той да се качи.
На изложение ли? Пък Христос само веднъж се е показал на изложение. Знаете ли кое беше изложението на Христа. Когато го покачиха на кръста, то беше първото изложение на Христа. Христос казва: „Втори път не може.
Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той да се качи.
Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт. Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа. Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори. Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит. Туй са го опитали хиляди души.
към беседата >>
Сега да ви прочета една статистика.
Сега да ви прочета една статистика.
Някой път ние сме насилени да разберем един принцип. Те са неприятности на американските загуби. Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е. Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят. Американските съединени щати показват – не е този пътят.
към беседата >>
Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт.
Пък Христос само веднъж се е показал на изложение. Знаете ли кое беше изложението на Христа. Когато го покачиха на кръста, то беше първото изложение на Христа. Христос казва: „Втори път не може. Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той да се качи.
Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт.
Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа. Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори. Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит. Туй са го опитали хиляди души. Опит може да го направите.
към беседата >>
Някой път ние сме насилени да разберем един принцип.
Сега да ви прочета една статистика.
Някой път ние сме насилени да разберем един принцип.
Те са неприятности на американските загуби. Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е. Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят. Американските съединени щати показват – не е този пътят. Насилието насилие ражда в света.
към беседата >>
Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа.
Знаете ли кое беше изложението на Христа. Когато го покачиха на кръста, то беше първото изложение на Христа. Христос казва: „Втори път не може. Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той да се качи. Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт.
Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа.
Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори. Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит. Туй са го опитали хиляди души. Опит може да го направите. То е един опит, не е насилствен.
към беседата >>
Те са неприятности на американските загуби.
Сега да ви прочета една статистика. Някой път ние сме насилени да разберем един принцип.
Те са неприятности на американските загуби.
Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е. Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят. Американските съединени щати показват – не е този пътят. Насилието насилие ражда в света. Трябва в света свобода.
към беседата >>
Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори.
Когато го покачиха на кръста, то беше първото изложение на Христа. Христос казва: „Втори път не може. Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той да се качи. Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт. Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа.
Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори.
Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит. Туй са го опитали хиляди души. Опит може да го направите. То е един опит, не е насилствен. То е опит на вашето съзнание.
към беседата >>
Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е.
Сега да ви прочета една статистика. Някой път ние сме насилени да разберем един принцип. Те са неприятности на американските загуби.
Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е.
Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят. Американските съединени щати показват – не е този пътят. Насилието насилие ражда в света. Трябва в света свобода. Хората трябва да се освободят.
към беседата >>
Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит.
Христос казва: „Втори път не може. Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той да се качи. Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт. Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа. Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори.
Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит.
Туй са го опитали хиляди души. Опит може да го направите. То е един опит, не е насилствен. То е опит на вашето съзнание. Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не.
към беседата >>
Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят.
Сега да ви прочета една статистика. Някой път ние сме насилени да разберем един принцип. Те са неприятности на американските загуби. Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е.
Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят.
Американските съединени щати показват – не е този пътят. Насилието насилие ражда в света. Трябва в света свобода. Хората трябва да се освободят. Ако нещо е свободно, то действа на техния ум.
към беседата >>
Туй са го опитали хиляди души.
Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той да се качи. Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт. Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа. Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори. Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит.
Туй са го опитали хиляди души.
Опит може да го направите. То е един опит, не е насилствен. То е опит на вашето съзнание. Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не. Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал.
към беседата >>
Американските съединени щати показват – не е този пътят.
Сега да ви прочета една статистика. Някой път ние сме насилени да разберем един принцип. Те са неприятности на американските загуби. Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е. Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят.
Американските съединени щати показват – не е този пътят.
Насилието насилие ражда в света. Трябва в света свобода. Хората трябва да се освободят. Ако нещо е свободно, то действа на техния ум. Трябва да се даде свобода.
към беседата >>
Опит може да го направите.
Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може да провери този факт. Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа. Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори. Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит. Туй са го опитали хиляди души.
Опит може да го направите.
То е един опит, не е насилствен. То е опит на вашето съзнание. Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не. Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал. Това е важното.
към беседата >>
Насилието насилие ражда в света.
Някой път ние сме насилени да разберем един принцип. Те са неприятности на американските загуби. Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е. Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят. Американските съединени щати показват – не е този пътят.
Насилието насилие ражда в света.
Трябва в света свобода. Хората трябва да се освободят. Ако нещо е свободно, то действа на техния ум. Трябва да се даде свобода. Всеки свободен да бъде.
към беседата >>
То е един опит, не е насилствен.
Но аз да го викам, ще бъде светотатство и лъжа. Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори. Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит. Туй са го опитали хиляди души. Опит може да го направите.
То е един опит, не е насилствен.
То е опит на вашето съзнание. Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не. Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал. Това е важното. Христос е възкръснал, не може да се съмняваме, че е възкръснал Христос и ще ви кажа как аз разсъждавам.
към беседата >>
Трябва в света свобода.
Те са неприятности на американските загуби. Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е. Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят. Американските съединени щати показват – не е този пътят. Насилието насилие ражда в света.
Трябва в света свобода.
Хората трябва да се освободят. Ако нещо е свободно, то действа на техния ум. Трябва да се даде свобода. Всеки свободен да бъде. По-правият път – свободен.
към беседата >>
То е опит на вашето съзнание.
Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може да види, да говори. Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит. Туй са го опитали хиляди души. Опит може да го направите. То е един опит, не е насилствен.
То е опит на вашето съзнание.
Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не. Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал. Това е важното. Христос е възкръснал, не може да се съмняваме, че е възкръснал Христос и ще ви кажа как аз разсъждавам.
към беседата >>
Хората трябва да се освободят.
Всяко задължение, което американците искаха да въведат, публикувано е. Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят. Американските съединени щати показват – не е този пътят. Насилието насилие ражда в света. Трябва в света свобода.
Хората трябва да се освободят.
Ако нещо е свободно, то действа на техния ум. Трябва да се даде свобода. Всеки свободен да бъде. По-правият път – свободен. Че някои искат да ни наложат религиозно вярване насила.
към беседата >>
Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не.
Сега да му кажа възкръснал ли е, или не, може да няма опит. Туй са го опитали хиляди души. Опит може да го направите. То е един опит, не е насилствен. То е опит на вашето съзнание.
Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не.
Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал. Това е важното. Христос е възкръснал, не може да се съмняваме, че е възкръснал Христос и ще ви кажа как аз разсъждавам.
към беседата >>
Ако нещо е свободно, то действа на техния ум.
Ако ние искаме в света да въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят. Американските съединени щати показват – не е този пътят. Насилието насилие ражда в света. Трябва в света свобода. Хората трябва да се освободят.
Ако нещо е свободно, то действа на техния ум.
Трябва да се даде свобода. Всеки свободен да бъде. По-правият път – свободен. Че някои искат да ни наложат религиозно вярване насила. Вярата искат да ни наложат, една вяра насила.
към беседата >>
Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал.
Туй са го опитали хиляди души. Опит може да го направите. То е един опит, не е насилствен. То е опит на вашето съзнание. Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не.
Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал.
Това е важното. Христос е възкръснал, не може да се съмняваме, че е възкръснал Христос и ще ви кажа как аз разсъждавам.
към беседата >>
Трябва да се даде свобода.
Американските съединени щати показват – не е този пътят. Насилието насилие ражда в света. Трябва в света свобода. Хората трябва да се освободят. Ако нещо е свободно, то действа на техния ум.
Трябва да се даде свобода.
Всеки свободен да бъде. По-правият път – свободен. Че някои искат да ни наложат религиозно вярване насила. Вярата искат да ни наложат, една вяра насила. Понеже православната църква е държавна, знаете колко ще коства.
към беседата >>
Това е важното.
Опит може да го направите. То е един опит, не е насилствен. То е опит на вашето съзнание. Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не. Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал.
Това е важното.
Христос е възкръснал, не може да се съмняваме, че е възкръснал Христос и ще ви кажа как аз разсъждавам.
към беседата >>
Всеки свободен да бъде.
Насилието насилие ражда в света. Трябва в света свобода. Хората трябва да се освободят. Ако нещо е свободно, то действа на техния ум. Трябва да се даде свобода.
Всеки свободен да бъде.
По-правият път – свободен. Че някои искат да ни наложат религиозно вярване насила. Вярата искат да ни наложат, една вяра насила. Понеже православната църква е държавна, знаете колко ще коства. Всичките убеждения, всички религиозни вярвания, моралът, какъвто и да е, човек трябва да бъде съвършено свободен.
към беседата >>
Христос е възкръснал, не може да се съмняваме, че е възкръснал Христос и ще ви кажа как аз разсъждавам.
То е един опит, не е насилствен. То е опит на вашето съзнание. Защото отвън, макар да се яви Христос на учениците, може да започнеш да се съмняваш дали е възкръснал, или не. Сега да дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал. Това е важното.
Христос е възкръснал, не може да се съмняваме, че е възкръснал Христос и ще ви кажа как аз разсъждавам.
към беседата >>
По-правият път – свободен.
Трябва в света свобода. Хората трябва да се освободят. Ако нещо е свободно, то действа на техния ум. Трябва да се даде свобода. Всеки свободен да бъде.
По-правият път – свободен.
Че някои искат да ни наложат религиозно вярване насила. Вярата искат да ни наложат, една вяра насила. Понеже православната църква е държавна, знаете колко ще коства. Всичките убеждения, всички религиозни вярвания, моралът, какъвто и да е, човек трябва да бъде съвършено свободен. Туй е учението, което трябва да се проповядва.
към беседата >>
Аз не може да се съмнявам в това, в което Христос не се е съмнявал.
Аз не може да се съмнявам в това, в което Христос не се е съмнявал.
Христос е възкръснал, той знае. Какво ще се съмнявам аз, когато слънцето изгрява. Може ли да се съмнявам в него? Не може. Ако слънцето не е изгряло, то е друг въпрос, но при изгрялото слънце мога ли да се съмнявам.
към беседата >>
Че някои искат да ни наложат религиозно вярване насила.
Хората трябва да се освободят. Ако нещо е свободно, то действа на техния ум. Трябва да се даде свобода. Всеки свободен да бъде. По-правият път – свободен.
Че някои искат да ни наложат религиозно вярване насила.
Вярата искат да ни наложат, една вяра насила. Понеже православната църква е държавна, знаете колко ще коства. Всичките убеждения, всички религиозни вярвания, моралът, какъвто и да е, човек трябва да бъде съвършено свободен. Туй е учението, което трябва да се проповядва.
към беседата >>
Христос е възкръснал, той знае.
Аз не може да се съмнявам в това, в което Христос не се е съмнявал.
Христос е възкръснал, той знае.
Какво ще се съмнявам аз, когато слънцето изгрява. Може ли да се съмнявам в него? Не може. Ако слънцето не е изгряло, то е друг въпрос, но при изгрялото слънце мога ли да се съмнявам. Някой може да каже: „Аз може да се съмнявам.“ Може да се съмнявате, ако не сте видели, но има неща, в които ние не може да се съмняваме, а има неща, в които ние може да се съмняваме.
към беседата >>
Вярата искат да ни наложат, една вяра насила.
Ако нещо е свободно, то действа на техния ум. Трябва да се даде свобода. Всеки свободен да бъде. По-правият път – свободен. Че някои искат да ни наложат религиозно вярване насила.
Вярата искат да ни наложат, една вяра насила.
Понеже православната църква е държавна, знаете колко ще коства. Всичките убеждения, всички религиозни вярвания, моралът, какъвто и да е, човек трябва да бъде съвършено свободен. Туй е учението, което трябва да се проповядва.
към беседата >>
НАГОРЕ