НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
358
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
358
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
– Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване.
Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове. Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици. Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ? Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна. Той се прѣвърна на какво?
– Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване.
Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа. Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ? – Нагорѣ. Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива. Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ.
към беседата >>
Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива.
Ако те ударятъ отъ едната страна, дай си и другата страна! Любете враговетѣ си! Да възлюбишъ ближния си, както себе си! Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце! “ Всичко това изпълнено ли е?
Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива.
Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива. Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко. Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели. Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно? Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки.
към беседата >>
Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ.
Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети.
Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ.
Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ? – Можешъ, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ. Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично. Поетътъ не е една нишка.
към беседата >>
Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа.
Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици. Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ? Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна. Той се прѣвърна на какво? – Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване.
Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа.
Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ? – Нагорѣ. Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива. Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ. Знаете ли каква атака?
към беседата >>
Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива.
Любете враговетѣ си! Да възлюбишъ ближния си, както себе си! Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце! “ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива.
Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива.
Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко. Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели. Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно? Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки. Между едно дърво и тебе има една връзка.
към беседата >>
Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ?
Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ.
Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ?
– Можешъ, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ. Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично. Поетътъ не е една нишка. Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила?
към беседата >>
Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ?
Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ? Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна. Той се прѣвърна на какво? – Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа.
Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ?
– Нагорѣ. Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива. Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ. Знаете ли каква атака? Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ.
към беседата >>
Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко.
Да възлюбишъ ближния си, както себе си! Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце! “ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива.
Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко.
Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели. Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно? Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно.
към беседата >>
– Можешъ, защо не!
– Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ?
– Можешъ, защо не!
Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ. Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично. Поетътъ не е една нишка. Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила? Въ какво седи тя?
към беседата >>
– Нагорѣ.
Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна. Той се прѣвърна на какво? – Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа. Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ?
– Нагорѣ.
Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива. Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ. Знаете ли каква атака? Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ. Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове.
към беседата >>
Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели.
Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце! “ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива. Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко.
Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели.
Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно? Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно. Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата.
към беседата >>
Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ.
Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ? – Можешъ, защо не!
Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ.
Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично. Поетътъ не е една нишка. Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила? Въ какво седи тя? Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва.
към беседата >>
Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива.
Той се прѣвърна на какво? – Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа. Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ? – Нагорѣ.
Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива.
Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ. Знаете ли каква атака? Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ. Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове. И всички вие, които ще минете прѣзъ този Божественъ огънь, ще освободите душитѣ си и ще бѫдете свободни отъ робство.
към беседата >>
Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно?
“ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива. Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко. Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели.
Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно?
Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно. Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това сѫ само външни отношения.
към беседата >>
Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично.
Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ? – Можешъ, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ.
Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично.
Поетътъ не е една нишка. Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила? Въ какво седи тя? Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче.
към беседата >>
Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ.
– Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа. Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ? – Нагорѣ. Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива.
Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ.
Знаете ли каква атака? Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ. Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове. И всички вие, които ще минете прѣзъ този Божественъ огънь, ще освободите душитѣ си и ще бѫдете свободни отъ робство. Ние казваме: всички хора ще трѣбва да прѣминатъ прѣзъ този огънь.
към беседата >>
Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки.
Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива. Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко. Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели. Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно?
Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки.
Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно. Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това сѫ само външни отношения. Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ.
към беседата >>
Поетътъ не е една нишка.
Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ? – Можешъ, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ. Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично.
Поетътъ не е една нишка.
Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила? Въ какво седи тя? Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче. Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ.
към беседата >>
Знаете ли каква атака?
Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа. Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ? – Нагорѣ. Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива. Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ.
Знаете ли каква атака?
Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ. Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове. И всички вие, които ще минете прѣзъ този Божественъ огънь, ще освободите душитѣ си и ще бѫдете свободни отъ робство. Ние казваме: всички хора ще трѣбва да прѣминатъ прѣзъ този огънь.
към беседата >>
Между едно дърво и тебе има една връзка.
Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива. Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко. Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели. Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно? Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки.
Между едно дърво и тебе има една връзка.
Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно. Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това сѫ само външни отношения. Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ. Важното е вѫтрѣшната връзка.
към беседата >>
Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила?
Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ? – Можешъ, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ. Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично. Поетътъ не е една нишка.
Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила?
Въ какво седи тя? Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче. Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца.
към беседата >>
Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ.
Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ? – Нагорѣ. Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива. Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ. Знаете ли каква атака?
Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ.
Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове. И всички вие, които ще минете прѣзъ този Божественъ огънь, ще освободите душитѣ си и ще бѫдете свободни отъ робство. Ние казваме: всички хора ще трѣбва да прѣминатъ прѣзъ този огънь.
към беседата >>
Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно.
Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко. Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели. Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно? Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки. Между едно дърво и тебе има една връзка.
Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно.
Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това сѫ само външни отношения. Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ. Важното е вѫтрѣшната връзка. Казвате: има една православна църква.
към беседата >>
Въ какво седи тя?
– Можешъ, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ. Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично. Поетътъ не е една нишка. Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила?
Въ какво седи тя?
Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче. Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца. Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате.
към беседата >>
Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове.
– Нагорѣ. Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива. Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ. Знаете ли каква атака? Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ.
Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове.
И всички вие, които ще минете прѣзъ този Божественъ огънь, ще освободите душитѣ си и ще бѫдете свободни отъ робство. Ние казваме: всички хора ще трѣбва да прѣминатъ прѣзъ този огънь.
към беседата >>
Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата.
Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели. Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно? Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно.
Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата.
Това сѫ само външни отношения. Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ. Важното е вѫтрѣшната връзка. Казвате: има една православна църква. Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни.
към беседата >>
Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва.
Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ. Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично. Поетътъ не е една нишка. Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила? Въ какво седи тя?
Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва.
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче. Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца. Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате. Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци.
към беседата >>
И всички вие, които ще минете прѣзъ този Божественъ огънь, ще освободите душитѣ си и ще бѫдете свободни отъ робство.
Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива. Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ. Знаете ли каква атака? Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ. Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове.
И всички вие, които ще минете прѣзъ този Божественъ огънь, ще освободите душитѣ си и ще бѫдете свободни отъ робство.
Ние казваме: всички хора ще трѣбва да прѣминатъ прѣзъ този огънь.
към беседата >>
Това сѫ само външни отношения.
Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно? Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно. Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата.
Това сѫ само външни отношения.
Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ. Важното е вѫтрѣшната връзка. Казвате: има една православна църква. Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни. Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста.
към беседата >>
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче.
Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично. Поетътъ не е една нишка. Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила? Въ какво седи тя? Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва.
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче.
Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца. Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате. Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци. Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате.
към беседата >>
Ние казваме: всички хора ще трѣбва да прѣминатъ прѣзъ този огънь.
Сега поданицитѣ на Ормуздъ-Дея приготовляватъ една атака на този свѣтъ. Знаете ли каква атака? Тѣ вече сѫ приготвили своитѣ батареи и ще ги пратятъ къмъ този свѣтъ. Тѣ ще прѣвърнатъ всички въ параобразно състояние и изведнъжъ ще освободятъ свѣта отъ неговитѣ грѣхове. И всички вие, които ще минете прѣзъ този Божественъ огънь, ще освободите душитѣ си и ще бѫдете свободни отъ робство.
Ние казваме: всички хора ще трѣбва да прѣминатъ прѣзъ този огънь.
към беседата >>
Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ.
Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно. Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това сѫ само външни отношения.
Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ.
Важното е вѫтрѣшната връзка. Казвате: има една православна църква. Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни. Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста. Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи да не ослѣпяватъ.
към беседата >>
Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ.
Поетътъ не е една нишка. Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила? Въ какво седи тя? Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче.
Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ.
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца. Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате. Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци. Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате. Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ.
към беседата >>
„Наближило е Царството Божие!
„Наближило е Царството Божие!
“ Царството Божие е едно параобразно състояние, което трѣбва да прѣмине прѣзъ нашитѣ сърдца, прѣзъ нашитѣ умове, прѣзъ нашитѣ души. Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ да казватъ: „Наближило е Царството Божие! “ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този? Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ. Нима днешниятъ день е най-важен?
към беседата >>
Важното е вѫтрѣшната връзка.
Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно. Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това сѫ само външни отношения. Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ.
Важното е вѫтрѣшната връзка.
Казвате: има една православна църква. Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни. Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста. Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи да не ослѣпяватъ. Човѣкъ може да ослѣпѣе даже и при слънчева свѣтлина, ако гледа дълго врѣме на слънцето.
към беседата >>
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца.
Запримѣръ, какъ опрѣдѣляме ние човѣшката сила? Въ какво седи тя? Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче. Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ.
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца.
Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате. Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци. Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате. Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ. Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви.
към беседата >>
“ Царството Божие е едно параобразно състояние, което трѣбва да прѣмине прѣзъ нашитѣ сърдца, прѣзъ нашитѣ умове, прѣзъ нашитѣ души.
„Наближило е Царството Божие!
“ Царството Божие е едно параобразно състояние, което трѣбва да прѣмине прѣзъ нашитѣ сърдца, прѣзъ нашитѣ умове, прѣзъ нашитѣ души.
Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ да казватъ: „Наближило е Царството Божие! “ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този? Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ. Нима днешниятъ день е най-важен? Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ.
към беседата >>
Казвате: има една православна църква.
Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно. Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това сѫ само външни отношения. Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ. Важното е вѫтрѣшната връзка.
Казвате: има една православна църква.
Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни. Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста. Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи да не ослѣпяватъ. Човѣкъ може да ослѣпѣе даже и при слънчева свѣтлина, ако гледа дълго врѣме на слънцето. Има една свѣтлина, при която ние не можемъ да ослѣпѣемъ.
към беседата >>
Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате.
Въ какво седи тя? Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче. Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца.
Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате.
Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци. Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате. Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ. Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви. Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра.
към беседата >>
Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ да казватъ: „Наближило е Царството Божие!
„Наближило е Царството Божие! “ Царството Божие е едно параобразно състояние, което трѣбва да прѣмине прѣзъ нашитѣ сърдца, прѣзъ нашитѣ умове, прѣзъ нашитѣ души.
Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ да казватъ: „Наближило е Царството Божие!
“ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този? Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ. Нима днешниятъ день е най-важен? Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ. Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день.
към беседата >>
Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни.
Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това сѫ само външни отношения. Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ. Важното е вѫтрѣшната връзка. Казвате: има една православна църква.
Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни.
Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста. Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи да не ослѣпяватъ. Човѣкъ може да ослѣпѣе даже и при слънчева свѣтлина, ако гледа дълго врѣме на слънцето. Има една свѣтлина, при която ние не можемъ да ослѣпѣемъ.
към беседата >>
Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци.
Допуснете, че азъ ви вързвамъ съ една нишка, съ едно конче, но това конче се скѫсва. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче. Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца. Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате.
Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци.
Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате. Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ. Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви. Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра?
към беседата >>
“ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този?
„Наближило е Царството Божие! “ Царството Божие е едно параобразно състояние, което трѣбва да прѣмине прѣзъ нашитѣ сърдца, прѣзъ нашитѣ умове, прѣзъ нашитѣ души. Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ да казватъ: „Наближило е Царството Божие!
“ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този?
Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ. Нима днешниятъ день е най-важен? Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ. Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день. Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ.
към беседата >>
Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста.
Това сѫ само външни отношения. Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ. Важното е вѫтрѣшната връзка. Казвате: има една православна църква. Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни.
Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста.
Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи да не ослѣпяватъ. Човѣкъ може да ослѣпѣе даже и при слънчева свѣтлина, ако гледа дълго врѣме на слънцето. Има една свѣтлина, при която ние не можемъ да ослѣпѣемъ.
към беседата >>
Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате.
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ едно конче. Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца. Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате. Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци.
Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате.
Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ. Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви. Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра? Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци?
към беседата >>
Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ.
„Наближило е Царството Божие! “ Царството Божие е едно параобразно състояние, което трѣбва да прѣмине прѣзъ нашитѣ сърдца, прѣзъ нашитѣ умове, прѣзъ нашитѣ души. Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ да казватъ: „Наближило е Царството Божие! “ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този?
Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ.
Нима днешниятъ день е най-важен? Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ. Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день. Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ. Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь.
към беседата >>
Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи да не ослѣпяватъ.
Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ. Важното е вѫтрѣшната връзка. Казвате: има една православна църква. Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни. Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста.
Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи да не ослѣпяватъ.
Човѣкъ може да ослѣпѣе даже и при слънчева свѣтлина, ако гледа дълго врѣме на слънцето. Има една свѣтлина, при която ние не можемъ да ослѣпѣемъ.
към беседата >>
Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ.
Слѣдъ туй ви завързвамъ съ двѣ кончета, но и тѣ се скѫсватъ. Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца. Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате. Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци. Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате.
Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ.
Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви. Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра? Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува.
към беседата >>
Нима днешниятъ день е най-важен?
„Наближило е Царството Божие! “ Царството Божие е едно параобразно състояние, което трѣбва да прѣмине прѣзъ нашитѣ сърдца, прѣзъ нашитѣ умове, прѣзъ нашитѣ души. Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ да казватъ: „Наближило е Царството Божие! “ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този? Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ.
Нима днешниятъ день е най-важен?
Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ. Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день. Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ. Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь. Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години?
към беседата >>
Човѣкъ може да ослѣпѣе даже и при слънчева свѣтлина, ако гледа дълго врѣме на слънцето.
Важното е вѫтрѣшната връзка. Казвате: има една православна църква. Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни. Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста. Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи да не ослѣпяватъ.
Човѣкъ може да ослѣпѣе даже и при слънчева свѣтлина, ако гледа дълго врѣме на слънцето.
Има една свѣтлина, при която ние не можемъ да ослѣпѣемъ.
към беседата >>
Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви.
Казвамъ: силата ви е по-голѣма отъ два конеца. Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате. Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци. Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате. Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ.
Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви.
Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра? Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Казвате: не може.
към беседата >>
Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ.
“ Царството Божие е едно параобразно състояние, което трѣбва да прѣмине прѣзъ нашитѣ сърдца, прѣзъ нашитѣ умове, прѣзъ нашитѣ души. Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ да казватъ: „Наближило е Царството Божие! “ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този? Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ. Нима днешниятъ день е най-важен?
Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ.
Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день. Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ. Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь. Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години? Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце!
към беседата >>
Има една свѣтлина, при която ние не можемъ да ослѣпѣемъ.
Казвате: има една православна църква. Радвамъ се, нека има една православна църква, но нейнитѣ богомолци трѣбва да иматъ сърдца чисти, като най-бистритѣ извори, а не мѫтни. Азъ зная, че бистритѣ извори идатъ отъ дълбоко, а мѫтнитѣ извори идатъ отъ плиткитѣ мѣста. Слѣдователно ако има свѣтлина, нека бѫде най-хубавата свѣтлина, отъ която човѣшкитѣ очи да не ослѣпяватъ. Човѣкъ може да ослѣпѣе даже и при слънчева свѣтлина, ако гледа дълго врѣме на слънцето.
Има една свѣтлина, при която ние не можемъ да ослѣпѣемъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра.
Следъ туй ви вързвамъ съ три, четири, петь и повече кончета, но всички ги скѫсвате. Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци. Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате. Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ. Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви.
Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра.
Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра? Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Казвате: не може. Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь.
към беседата >>
Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день.
Великъ е само онзи народъ, който има такива хора, такива поети, които могатъ да казватъ: „Наближило е Царството Божие! “ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този? Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ. Нима днешниятъ день е най-важен? Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ.
Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день.
Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ. Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь. Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години? Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце! Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава?
към беседата >>
Казва Писанието: „Наближило е Царството Божие“.
Казва Писанието: „Наближило е Царството Божие“.
И тогава у всинца ни трѣбва да се събуди само една велика идея. Гдѣ сѫ нашитѣ братя? Гдѣ сѫ нашитѣ сестри? Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие? Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща.
към беседата >>
Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра?
Казвамъ; силата ви е по-голѣма отъ тия конци. Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате. Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ. Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви. Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра.
Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра?
Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Казвате: не може. Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“.
към беседата >>
Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ.
“ Запитайте който и да е писатель, който и да е поетъ, дали има другъ, по-широкъ животъ отъ този? Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ. Нима днешниятъ день е най-важен? Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ. Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день.
Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ.
Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь. Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години? Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце! Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава? Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
към беседата >>
И тогава у всинца ни трѣбва да се събуди само една велика идея.
Казва Писанието: „Наближило е Царството Божие“.
И тогава у всинца ни трѣбва да се събуди само една велика идея.
Гдѣ сѫ нашитѣ братя? Гдѣ сѫ нашитѣ сестри? Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие? Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща. Сѫщия човѣкъ ли е той?
към беседата >>
Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци?
Най-послѣ азъ ви вързвамъ съ 1,000 конци, но тѣхъ вече не скѣсвате. Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ. Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви. Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра?
Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци?
Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Казвате: не може. Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“. Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ.
към беседата >>
Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь.
Тѣ ще ви кажатъ: не, нѣма другъ животъ, освѣнъ сегашниятъ. Нима днешниятъ день е най-важен? Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ. Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день. Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ.
Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь.
Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години? Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце! Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава? Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Нѣма да има никаква караница.
към беседата >>
Гдѣ сѫ нашитѣ братя?
Казва Писанието: „Наближило е Царството Божие“. И тогава у всинца ни трѣбва да се събуди само една велика идея.
Гдѣ сѫ нашитѣ братя?
Гдѣ сѫ нашитѣ сестри? Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие? Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща. Сѫщия човѣкъ ли е той? Не е сѫщиятъ човѣкъ.
към беседата >>
Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува.
Казвамъ: хилядата конци сѫ по-силни отъ васъ. Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви. Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра? Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци?
Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува.
Казвате: не може. Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“. Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ. Отива при Фараона.
към беседата >>
Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години?
Нима днешниятъ день е най-важен? Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ. Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день. Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ. Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь.
Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години?
Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце! Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава? Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Нѣма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: „Веселѣхъ се на тази обитаема земя“.
към беседата >>
Гдѣ сѫ нашитѣ сестри?
Казва Писанието: „Наближило е Царството Божие“. И тогава у всинца ни трѣбва да се събуди само една велика идея. Гдѣ сѫ нашитѣ братя?
Гдѣ сѫ нашитѣ сестри?
Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие? Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща. Сѫщия човѣкъ ли е той? Не е сѫщиятъ човѣкъ. Има множество на съзнанието.
към беседата >>
Казвате: не може.
Ние можемъ да увеличимъ тия конци на 10,000 и повече, за да опитаме силата ви. Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра? Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува.
Казвате: не може.
Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“. Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ. Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ?
към беседата >>
Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце!
Не, днешниятъ день не е най-важенъ, не е и най-голѣмъ. Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день. Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ. Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь. Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години?
Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце!
Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава? Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Нѣма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: „Веселѣхъ се на тази обитаема земя“. Има въ свѣта една обитаема земя, въ която поданицитѣ на царь Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могатъ да живѣятъ.
към беседата >>
Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие?
Казва Писанието: „Наближило е Царството Божие“. И тогава у всинца ни трѣбва да се събуди само една велика идея. Гдѣ сѫ нашитѣ братя? Гдѣ сѫ нашитѣ сестри?
Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие?
Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща. Сѫщия човѣкъ ли е той? Не е сѫщиятъ човѣкъ. Има множество на съзнанието. Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази.
към беседата >>
Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь.
Нѣкой казва: азъ имамъ вѣра. Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра? Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Казвате: не може.
Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь.
Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“. Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ. Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова.
към беседата >>
Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава?
Слѣдователно, колкото повече отиваме къмъ сѣверъ, днитѣ все повече и повече се увеличаватъ и като дойдемъ на сѣверния полюсъ, имаме най-голѣмиятъ день. Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ. Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь. Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години? Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце!
Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава?
Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Нѣма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: „Веселѣхъ се на тази обитаема земя“. Има въ свѣта една обитаема земя, въ която поданицитѣ на царь Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могатъ да живѣятъ.
към беседата >>
Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща.
Казва Писанието: „Наближило е Царството Божие“. И тогава у всинца ни трѣбва да се събуди само една велика идея. Гдѣ сѫ нашитѣ братя? Гдѣ сѫ нашитѣ сестри? Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие?
Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща.
Сѫщия човѣкъ ли е той? Не е сѫщиятъ човѣкъ. Има множество на съзнанието. Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази. Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада.
към беседата >>
Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“.
Питамъ: на колко конеца се равнява твоята вѣра? Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Казвате: не може. Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь.
Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“.
Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ. Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ?
към беседата >>
Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
Азъ зная, че имаме дни много по-голѣми, отколкото тия на сѣверния полюсъ. Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь. Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години? Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце! Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава?
Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
– Нѣма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: „Веселѣхъ се на тази обитаема земя“. Има въ свѣта една обитаема земя, въ която поданицитѣ на царь Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могатъ да живѣятъ.
към беседата >>
Сѫщия човѣкъ ли е той?
И тогава у всинца ни трѣбва да се събуди само една велика идея. Гдѣ сѫ нашитѣ братя? Гдѣ сѫ нашитѣ сестри? Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие? Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща.
Сѫщия човѣкъ ли е той?
Не е сѫщиятъ човѣкъ. Има множество на съзнанието. Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази. Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада. Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували.
към беседата >>
Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ.
Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Казвате: не може. Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“.
Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ.
Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова.
към беседата >>
– Нѣма да има никаква караница.
Има мѣста въ козмоса, дѣто слънцето грѣе съ милиарди години наредъ, има мѣста пъкъ, дѣто слънцето като залѣзе веднъжъ, съ милиарди години е все нощь. Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години? Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце! Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава? Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
– Нѣма да има никаква караница.
Писанието казва за тази земя: „Веселѣхъ се на тази обитаема земя“. Има въ свѣта една обитаема земя, въ която поданицитѣ на царь Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могатъ да живѣятъ.
към беседата >>
Не е сѫщиятъ човѣкъ.
Гдѣ сѫ нашитѣ братя? Гдѣ сѫ нашитѣ сестри? Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие? Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща. Сѫщия човѣкъ ли е той?
Не е сѫщиятъ човѣкъ.
Има множество на съзнанието. Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази. Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада. Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували. Азъ зная много такива случаи.
към беседата >>
Отива при Фараона.
Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Казвате: не може. Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“. Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ.
Отива при Фараона.
Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова. – Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля.
към беседата >>
Писанието казва за тази земя: „Веселѣхъ се на тази обитаема земя“.
Какъ бихте си обяснили всичко това, ако се намѣрихте въ единъ такъвъ свѣтъ, дѣто деньтъ е дълъгъ милиарди години? Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце! Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава? Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Нѣма да има никаква караница.
Писанието казва за тази земя: „Веселѣхъ се на тази обитаема земя“.
Има въ свѣта една обитаема земя, въ която поданицитѣ на царь Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могатъ да живѣятъ.
към беседата >>
Има множество на съзнанието.
Гдѣ сѫ нашитѣ сестри? Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие? Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща. Сѫщия човѣкъ ли е той? Не е сѫщиятъ човѣкъ.
Има множество на съзнанието.
Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази. Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада. Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували. Азъ зная много такива случаи. Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка.
към беседата >>
Пита го той: въ чие име идешъ?
Казвате: не може. Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“. Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ. Отива при Фараона.
Пита го той: въ чие име идешъ?
– В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова. – Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля. Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо!
към беседата >>
Има въ свѣта една обитаема земя, въ която поданицитѣ на царь Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могатъ да живѣятъ.
Прѣдставете си само едно слънце, което е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето, а нашето слънце е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата земя, и тази земя се огрѣва отъ това голѣмо слънце! Каква прѣдстава бихте имали вие за всичкитѣ нѣща тогава? Прѣдставете си, че тия разумни сѫщества отъ това слънце дойдатъ на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Нѣма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: „Веселѣхъ се на тази обитаема земя“.
Има въ свѣта една обитаема земя, въ която поданицитѣ на царь Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могатъ да живѣятъ.
към беседата >>
Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази.
Питамъ: какъ ще си обясните слѣдния фактъ, слѣдното противорѣчие? Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща. Сѫщия човѣкъ ли е той? Не е сѫщиятъ човѣкъ. Има множество на съзнанието.
Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази.
Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада. Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували. Азъ зная много такива случаи. Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка. Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ.
към беседата >>
– В името на Иехова.
Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“. Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ. Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ?
– В името на Иехова.
Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова. – Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля. Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо! Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия.
към беседата >>
И тъй, сегашнитѣ вѣрующи хора трѣбва да изработятъ своитѣ възгледи за живота.
И тъй, сегашнитѣ вѣрующи хора трѣбва да изработятъ своитѣ възгледи за живота.
Кои възгледи? Не е въпросътъ до нашитѣ външни вѣрвания. Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую. Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота. Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е.
към беседата >>
Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада.
Единъ човѣкъ до вчера ви е величаялъ, до вчера ви е любилъ, а утрѣ се обръща противъ васъ и говори най-грознитѣ, най-сквернитѣ нѣща. Сѫщия човѣкъ ли е той? Не е сѫщиятъ човѣкъ. Има множество на съзнанието. Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази.
Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада.
Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували. Азъ зная много такива случаи. Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка. Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ. Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
към беседата >>
Е, на колко хора Той е Богъ?
Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“. Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ. Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова.
Е, на колко хора Той е Богъ?
– Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова. – Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля. Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо! Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия. Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“.
към беседата >>
Кои възгледи?
И тъй, сегашнитѣ вѣрующи хора трѣбва да изработятъ своитѣ възгледи за живота.
Кои възгледи?
Не е въпросътъ до нашитѣ външни вѣрвания. Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую. Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота. Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса.
към беседата >>
Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували.
Сѫщия човѣкъ ли е той? Не е сѫщиятъ човѣкъ. Има множество на съзнанието. Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази. Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада.
Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували.
Азъ зная много такива случаи. Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка. Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ. Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние?
към беседата >>
– Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова.
Мойсей си мислилъ, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ. Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ?
– Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова.
– Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля. Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо! Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия. Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“. Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии.
към беседата >>
Не е въпросътъ до нашитѣ външни вѣрвания.
И тъй, сегашнитѣ вѣрующи хора трѣбва да изработятъ своитѣ възгледи за живота. Кои възгледи?
Не е въпросътъ до нашитѣ външни вѣрвания.
Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую. Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота. Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота.
към беседата >>
Азъ зная много такива случаи.
Не е сѫщиятъ човѣкъ. Има множество на съзнанието. Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази. Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада. Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували.
Азъ зная много такива случаи.
Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка. Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ. Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние? Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви?
към беседата >>
– Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля.
Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова.
– Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля.
Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо! Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия. Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“. Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии. Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци.
към беседата >>
Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую.
И тъй, сегашнитѣ вѣрующи хора трѣбва да изработятъ своитѣ възгледи за живота. Кои възгледи? Не е въпросътъ до нашитѣ външни вѣрвания.
Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую.
Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота. Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота. Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка.
Има множество на съзнанието. Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази. Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада. Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували. Азъ зная много такива случаи.
Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка.
Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ. Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние? Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви? Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ!
към беседата >>
Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо!
Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова. – Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля.
Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо!
Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия. Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“. Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии. Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци. Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ.
към беседата >>
Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота.
И тъй, сегашнитѣ вѣрующи хора трѣбва да изработятъ своитѣ възгледи за живота. Кои възгледи? Не е въпросътъ до нашитѣ външни вѣрвания. Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую.
Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота.
Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота. Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ. Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи.
към беседата >>
Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ.
Онзи вашъ приятель, който ви обичаше, и който живѣеше въ това тѣло, изчезва и сега въ сѫщото тѣло дохожда да живѣе другъ, който ви мрази. Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада. Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували. Азъ зная много такива случаи. Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка.
Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ.
Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние? Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви? Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ! Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината.
към беседата >>
Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия.
– В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова. – Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля. Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо!
Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия.
Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“. Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии. Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци. Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ. Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания.
към беседата >>
Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е.
И тъй, сегашнитѣ вѣрующи хора трѣбва да изработятъ своитѣ възгледи за живота. Кои възгледи? Не е въпросътъ до нашитѣ външни вѣрвания. Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую. Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота.
Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е.
Това е външната страна на въпроса. Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота. Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ. Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи. Когато дойде Христосъ?
към беседата >>
Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
Този послѣдния е отъ царството на Ариманъ-Таада. Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували. Азъ зная много такива случаи. Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка. Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ.
Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние? Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви? Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ! Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината. Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея.
към беседата >>
Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“.
Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова. – Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля. Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо! Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия.
Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“.
Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии. Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци. Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ. Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания. Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа.
към беседата >>
Това е външната страна на въпроса.
Кои възгледи? Не е въпросътъ до нашитѣ външни вѣрвания. Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую. Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота. Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е.
Това е външната страна на въпроса.
Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота. Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ. Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи. Когато дойде Христосъ? Че какво е това разбиране?
към беседата >>
Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние?
Той може да ви припише такива прѣстѫпления, каквито и не сте сънували. Азъ зная много такива случаи. Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка. Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ. Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние?
Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви? Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ! Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината. Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея. Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ.
към беседата >>
Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии.
– Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова. – Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля. Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо! Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия. Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“.
Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии.
Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци. Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ. Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания. Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не.
към беседата >>
Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота.
Не е въпросътъ до нашитѣ външни вѣрвания. Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую. Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота. Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса.
Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота.
Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ. Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи. Когато дойде Христосъ? Че какво е това разбиране? Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ?
към беседата >>
Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви?
Азъ зная много такива случаи. Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка. Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ. Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние?
Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви?
Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ! Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината. Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея. Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ. Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така.
към беседата >>
Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци.
– Такъвъ Богъ между насъ не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израиля. Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо! Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия. Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“. Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии.
Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци.
Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ. Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания. Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не. Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“.
към беседата >>
Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ.
Не е въпросътъ за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на какво и да е друго вѣрую. Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота. Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота.
Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ.
Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи. Когато дойде Христосъ? Че какво е това разбиране? Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ? Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето.
към беседата >>
Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ!
Нѣкой пѫть, нѣкой каже на нѣкой мѫжъ: знаешъ ли, азъ видѣхъ жена ти съ еди-кой си на разходка. Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ. Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние? Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви?
Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ!
Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината. Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея. Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ. Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така. Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята.
към беседата >>
Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ.
Мойсей се почуди, какъ е възможно това нѣщо! Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия. Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“. Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии. Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци.
Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ.
Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания. Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не. Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“. Упоритъ човѣкъ бѣше Мойсей.
към беседата >>
Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи.
Въпросътъ се отнася до вѫтрѣшната страна на живота. Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота. Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ.
Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи.
Когато дойде Христосъ? Че какво е това разбиране? Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ? Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето. Кой е тук тогава?
към беседата >>
Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината.
Изведнъжъ космитѣ на този човѣкъ настръхватъ. Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние? Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви? Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ!
Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината.
Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея. Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ. Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така. Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята. Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е?
към беседата >>
Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания.
Тогава той хвърли своята тояга прѣдъ лицето на Фараона, и тя се обърна на змия. Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“. Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии. Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци. Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ.
Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания.
Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не. Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“. Упоритъ човѣкъ бѣше Мойсей. И слѣдъ като направи послѣдното чудо, Фараонъ каза: „Пуснете този човѣкъ, защото, ако седи още въ Египетъ, той ще направи цѣлата земя пуста“.
към беседата >>
Когато дойде Христосъ?
Не е въпросътъ да бѫдемъ българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота. Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ. Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи.
Когато дойде Христосъ?
Че какво е това разбиране? Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ? Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето. Кой е тук тогава? Само грѣшнитѣ хора ли?
към беседата >>
Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея.
Жена му нѣкѫдѣ въ университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние? Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви? Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ! Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината.
Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея.
Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ. Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така. Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята. Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е? Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва.
към беседата >>
Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа.
Веднага Фараонъ извика своитѣ мѫдреци по лицето на царството си и каза: „Ще видишъ, че и моитѣ мѫдреци не по-малко знание иматъ отъ тебе“. Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии. Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци. Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ. Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания.
Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа.
Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не. Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“. Упоритъ човѣкъ бѣше Мойсей. И слѣдъ като направи послѣдното чудо, Фараонъ каза: „Пуснете този човѣкъ, защото, ако седи още въ Египетъ, той ще направи цѣлата земя пуста“.
към беседата >>
Че какво е това разбиране?
Това е външната страна на въпроса. Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота. Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ. Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи. Когато дойде Христосъ?
Че какво е това разбиране?
Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ? Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето. Кой е тук тогава? Само грѣшнитѣ хора ли? Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи?
към беседата >>
Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ.
Питамъ, какъ е възможно такова съмнѣние? Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви? Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ! Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината. Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея.
Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ.
Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така. Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята. Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е? Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение?
към беседата >>
Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не.
Дойдоха тѣ, и наистина прѣвърнаха тоягитѣ си въ змии. Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци. Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ. Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания. Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа.
Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не.
Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“. Упоритъ човѣкъ бѣше Мойсей. И слѣдъ като направи послѣдното чудо, Фараонъ каза: „Пуснете този човѣкъ, защото, ако седи още въ Египетъ, той ще направи цѣлата земя пуста“.
към беседата >>
Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ?
Има единъ вѫтрѣшенъ въпросъ, който трѣбва да рѣши всѣка една душа, понеже слѣдъ 20 или 30 години вие ще се измѣните и ще влѣзете въ новитѣ условия на живота. Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ. Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи. Когато дойде Христосъ? Че какво е това разбиране?
Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ?
Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето. Кой е тук тогава? Само грѣшнитѣ хора ли? Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи? – Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята.
към беседата >>
Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така.
Това човѣшката душа ли е, която може така да се прояви? Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ! Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината. Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея. Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ.
Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така.
Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята. Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е? Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена.
към беседата >>
Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“.
Но змията на Мойсея се обърна и нагълта змиитѣ на всички мѫдреци. Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ. Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания. Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не.
Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“.
Упоритъ човѣкъ бѣше Мойсей. И слѣдъ като направи послѣдното чудо, Фараонъ каза: „Пуснете този човѣкъ, защото, ако седи още въ Египетъ, той ще направи цѣлата земя пуста“.
към беседата >>
Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето.
Вие отъ сега трѣбва да изучавате небесния езикъ. Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи. Когато дойде Христосъ? Че какво е това разбиране? Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ?
Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето.
Кой е тук тогава? Само грѣшнитѣ хора ли? Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи? – Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята. Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва?
към беседата >>
Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята.
Азъ се чудя, какъ може човекъ така да изопачи фактитѣ! Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината. Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея. Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ. Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така.
Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята.
Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е? Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена. Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви!
към беседата >>
Упоритъ човѣкъ бѣше Мойсей.
Фараонъ каза: ти можешъ да си вървишъ, съ такива фокуси азъ не пущамъ израилския народъ. Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания. Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не. Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“.
Упоритъ човѣкъ бѣше Мойсей.
И слѣдъ като направи послѣдното чудо, Фараонъ каза: „Пуснете този човѣкъ, защото, ако седи още въ Египетъ, той ще направи цѣлата земя пуста“.
към беседата >>
Кой е тук тогава?
Нѣкои ще кажатъ: когато дойде Христосъ, ще ни научи. Когато дойде Христосъ? Че какво е това разбиране? Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ? Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето.
Кой е тук тогава?
Само грѣшнитѣ хора ли? Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи? – Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята. Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва? И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ.
към беседата >>
Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е?
Азъ зная много свещеници, които съзнателно изопачаватъ Истината. Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея. Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ. Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така. Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята.
Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е?
Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена. Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви! Това наричамъ множественостъ.
към беседата >>
И слѣдъ като направи послѣдното чудо, Фараонъ каза: „Пуснете този човѣкъ, защото, ако седи още въ Египетъ, той ще направи цѣлата земя пуста“.
Мойсей пристѫпи до четиритѣ чудеса, които и мѫдрецитѣ правиха, но най-послѣ Фараонъ призна, че Мойсей има повече знания. Фараонъ се постара по единъ или по другъ начинъ да подкупи Мойсея, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше съ сребро, съ какво ли не. Прѣдлагаше му да остане въ Египетъ, но Мойсей каза: „Не, азъ съмъ пратенъ отъ Иехова да изведа израилския народъ“. Упоритъ човѣкъ бѣше Мойсей.
И слѣдъ като направи послѣдното чудо, Фараонъ каза: „Пуснете този човѣкъ, защото, ако седи още въ Египетъ, той ще направи цѣлата земя пуста“.
към беседата >>
Само грѣшнитѣ хора ли?
Когато дойде Христосъ? Че какво е това разбиране? Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ? Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето. Кой е тук тогава?
Само грѣшнитѣ хора ли?
Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи? – Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята. Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва? И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ. Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора.
към беседата >>
Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва.
Това не са свещеници, това не сѫ свѣтли духове, това не сѫ поданици отъ царството на Ормуздъ-Дея. Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ. Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така. Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята. Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е?
Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва.
Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена. Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви! Това наричамъ множественостъ. Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание.
към беседата >>
Та, като дойде Божественото, човѣкъ трѣбва да му се подчини.
Та, като дойде Божественото, човѣкъ трѣбва да му се подчини.
Нѣкой пѫтъ ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ. Казва Фараонъ: Нѣма да пусна израилския народъ! Не, ще се подчинишъ! Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания.
към беседата >>
Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи?
Че какво е това разбиране? Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ? Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето. Кой е тук тогава? Само грѣшнитѣ хора ли?
Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи?
– Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята. Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва? И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ. Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора. И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ.
към беседата >>
Тази жена заслужава ли спасение?
Един човѣкъ, който може да ми снеме главата; единъ човѣкъ, който може да ми извади сърдцето; единъ човекъ, който може да се подиграе съ мене, азъ не го считамъ за свой братъ. Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така. Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята. Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е? Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва.
Тази жена заслужава ли спасение?
Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена. Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви! Това наричамъ множественостъ. Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание. Това не е Божественото.
към беседата >>
Нѣкой пѫтъ ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ.
Та, като дойде Божественото, човѣкъ трѣбва да му се подчини.
Нѣкой пѫтъ ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ.
Казва Фараонъ: Нѣма да пусна израилския народъ! Не, ще се подчинишъ! Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей.
към беседата >>
– Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята.
Христосъ казва на своитѣ ученици: „Идете и проповѣдвайте Евангелието на всичкия свѣтъ, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на века.“ Тогава защо Го очаквате отгорѣ? Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето. Кой е тук тогава? Само грѣшнитѣ хора ли? Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи?
– Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята.
Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва? И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ. Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора. И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ. Въ какво седи правовѣрието?
към беседата >>
Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена.
Нито мене може да считате за вашъ братъ, ако и азъ постѫпвамъ така. Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята. Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е? Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение?
Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена.
Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви! Това наричамъ множественостъ. Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание. Това не е Божественото. Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено.
към беседата >>
Казва Фараонъ: Нѣма да пусна израилския народъ!
Та, като дойде Божественото, човѣкъ трѣбва да му се подчини. Нѣкой пѫтъ ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ.
Казва Фараонъ: Нѣма да пусна израилския народъ!
Не, ще се подчинишъ! Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей. Той е страшенъ човѣкъ.
към беседата >>
Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва?
Значи, споредъ сегашнитѣ схващания на религиознитѣ хора, Христосъ и светиитѣ сѫ горѣ на небето. Кой е тук тогава? Само грѣшнитѣ хора ли? Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи? – Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята.
Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва?
И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ. Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора. И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ. Въ какво седи правовѣрието? Нека имаме една норма за правовѣрието.
към беседата >>
Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви!
Азъ считамъ за братъ този, който може да ме извади отъ тинята. Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е? Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена.
Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви!
Това наричамъ множественостъ. Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание. Това не е Божественото. Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль.
към беседата >>
Не, ще се подчинишъ!
Та, като дойде Божественото, човѣкъ трѣбва да му се подчини. Нѣкой пѫтъ ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ. Казва Фараонъ: Нѣма да пусна израилския народъ!
Не, ще се подчинишъ!
Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей. Той е страшенъ човѣкъ. Като направи своитѣ чудеса, цѣлата земя опустоши.
към беседата >>
И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ.
Кой е тук тогава? Само грѣшнитѣ хора ли? Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи? – Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята. Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва?
И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ.
Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора. И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ. Въ какво седи правовѣрието? Нека имаме една норма за правовѣрието. Кой човекъ е правовѣренъ?
към беседата >>
Това наричамъ множественостъ.
Ако азъ извадя една жена отъ тинята и за да я извлѣка отъ тамъ я пригърна, а тя послѣ говори лошо за мене, казва, че съмъ я пригръщалъ, питамъ: тази жена спасена ли е? Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена. Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви!
Това наричамъ множественостъ.
Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание. Това не е Божественото. Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль. Това значи да познаваме себе си.
към беседата >>
Така е и съ всички хора.
Та, като дойде Божественото, човѣкъ трѣбва да му се подчини. Нѣкой пѫтъ ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ. Казва Фараонъ: Нѣма да пусна израилския народъ! Не, ще се подчинишъ!
Така е и съ всички хора.
У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей. Той е страшенъ човѣкъ. Като направи своитѣ чудеса, цѣлата земя опустоши. Най-послѣ ти се рѣшавашъ да дадешъ ходъ на Божественото, на благородното въ себе си.
към беседата >>
Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора.
Само грѣшнитѣ хора ли? Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи? – Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята. Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва? И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ.
Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора.
И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ. Въ какво седи правовѣрието? Нека имаме една норма за правовѣрието. Кой човекъ е правовѣренъ? Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си.
към беседата >>
Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание.
Щомъ тази жена допуща, че съ нея се върши прѣстѫпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена. Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви! Това наричамъ множественостъ.
Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание.
Това не е Божественото. Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль. Това значи да познаваме себе си. По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя.
към беседата >>
У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания.
Та, като дойде Божественото, човѣкъ трѣбва да му се подчини. Нѣкой пѫтъ ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ. Казва Фараонъ: Нѣма да пусна израилския народъ! Не, ще се подчинишъ! Така е и съ всички хора.
У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания.
Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей. Той е страшенъ човѣкъ. Като направи своитѣ чудеса, цѣлата земя опустоши. Най-послѣ ти се рѣшавашъ да дадешъ ходъ на Божественото, на благородното въ себе си. Тогава дохожда спасението на твоята душа.
към беседата >>
И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ.
Като казва Христосъ на ученицитѣ си да отидатъ и да проповѣдватъ Евангелието какво значи? – Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята. Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва? И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ. Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора.
И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ.
Въ какво седи правовѣрието? Нека имаме една норма за правовѣрието. Кой човекъ е правовѣренъ? Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си.
към беседата >>
Това не е Божественото.
Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена. Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви! Това наричамъ множественостъ. Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание.
Това не е Божественото.
Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль. Това значи да познаваме себе си. По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя. Не ти ще отхвърлишъ този интересъ.
към беседата >>
Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей.
Нѣкой пѫтъ ние се ожесточаваме на Божественото въ насъ. Казва Фараонъ: Нѣма да пусна израилския народъ! Не, ще се подчинишъ! Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания.
Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей.
Той е страшенъ човѣкъ. Като направи своитѣ чудеса, цѣлата земя опустоши. Най-послѣ ти се рѣшавашъ да дадешъ ходъ на Божественото, на благородното въ себе си. Тогава дохожда спасението на твоята душа.
към беседата >>
Въ какво седи правовѣрието?
– Да отидатъ да проповѣдватъ само на грѣшнитѣ хора, които сѫ тука на земята. Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва? И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ. Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора. И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ.
Въ какво седи правовѣрието?
Нека имаме една норма за правовѣрието. Кой човекъ е правовѣренъ? Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си.
към беседата >>
Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено.
Не, тя пакъ отива въ тинята, тя не е спасена. Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви! Това наричамъ множественостъ. Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание. Това не е Божественото.
Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено.
Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль. Това значи да познаваме себе си. По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя. Не ти ще отхвърлишъ този интересъ. Това не си ти, нищо повече.
към беседата >>
Той е страшенъ човѣкъ.
Казва Фараонъ: Нѣма да пусна израилския народъ! Не, ще се подчинишъ! Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей.
Той е страшенъ човѣкъ.
Като направи своитѣ чудеса, цѣлата земя опустоши. Най-послѣ ти се рѣшавашъ да дадешъ ходъ на Божественото, на благородното въ себе си. Тогава дохожда спасението на твоята душа.
към беседата >>
Нека имаме една норма за правовѣрието.
Тогава, на кого ще проповѣдвамѣ, и кой ще проповѣдва? И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ. Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора. И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ. Въ какво седи правовѣрието?
Нека имаме една норма за правовѣрието.
Кой човекъ е правовѣренъ? Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си. Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание.
към беседата >>
Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль.
Азъ се чудя съ хората при тия имъ прояви! Това наричамъ множественостъ. Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание. Това не е Божественото. Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено.
Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль.
Това значи да познаваме себе си. По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя. Не ти ще отхвърлишъ този интересъ. Това не си ти, нищо повече. Този твой интересъ ще те погуби.
към беседата >>
Като направи своитѣ чудеса, цѣлата земя опустоши.
Не, ще се подчинишъ! Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей. Той е страшенъ човѣкъ.
Като направи своитѣ чудеса, цѣлата земя опустоши.
Най-послѣ ти се рѣшавашъ да дадешъ ходъ на Божественото, на благородното въ себе си. Тогава дохожда спасението на твоята душа.
към беседата >>
Кой човекъ е правовѣренъ?
И дѣйствително, споредъ туй разбиране ако останатъ глупавитѣ хора да проповѣдватъ, само глупави работи ще се проповѣдватъ. Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора. И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ. Въ какво седи правовѣрието? Нека имаме една норма за правовѣрието.
Кой човекъ е правовѣренъ?
Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си. Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание. Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание.
към беседата >>
Това значи да познаваме себе си.
Това наричамъ множественостъ. Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание. Това не е Божественото. Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль.
Това значи да познаваме себе си.
По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя. Не ти ще отхвърлишъ този интересъ. Това не си ти, нищо повече. Този твой интересъ ще те погуби. Знай, че Любовьта иде само отъ Бога.
към беседата >>
Най-послѣ ти се рѣшавашъ да дадешъ ходъ на Божественото, на благородното въ себе си.
Така е и съ всички хора. У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей. Той е страшенъ човѣкъ. Като направи своитѣ чудеса, цѣлата земя опустоши.
Най-послѣ ти се рѣшавашъ да дадешъ ходъ на Божественото, на благородното въ себе си.
Тогава дохожда спасението на твоята душа.
към беседата >>
Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си.
Значи Христосъ е въ този великъ свѣтъ, който засѣга душитѣ на всички хора. И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ. Въ какво седи правовѣрието? Нека имаме една норма за правовѣрието. Кой човекъ е правовѣренъ?
Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си.
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си. Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание. Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание. Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си.
към беседата >>
По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя.
Азъ имамъ другъ терминъ за това нѣщо: сродна двойственостъ на човѣшкото съзнание. Това не е Божественото. Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль. Това значи да познаваме себе си.
По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя.
Не ти ще отхвърлишъ този интересъ. Това не си ти, нищо повече. Този твой интересъ ще те погуби. Знай, че Любовьта иде само отъ Бога. Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь?
към беседата >>
Тогава дохожда спасението на твоята душа.
У тебе има единъ благороденъ импулсъ да схванешъ нѣщата, да се подчинишъ, но си казвашъ: не азъ имамъ извѣстни възгледи, извѣстни схващания. Идва, обаче, Божественото въ васъ, идва Мойсей. Той е страшенъ човѣкъ. Като направи своитѣ чудеса, цѣлата земя опустоши. Най-послѣ ти се рѣшавашъ да дадешъ ходъ на Божественото, на благородното въ себе си.
Тогава дохожда спасението на твоята душа.
към беседата >>
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си.
И така, за всѣки единъ отъ васъ, който иска да се посвети на това учение, казватъ: той не е правовѣренъ. Въ какво седи правовѣрието? Нека имаме една норма за правовѣрието. Кой човекъ е правовѣренъ? Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си.
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си.
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си. Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание. Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание. Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си. Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ.
към беседата >>
Не ти ще отхвърлишъ този интересъ.
Това не е Божественото. Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль. Това значи да познаваме себе си. По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя.
Не ти ще отхвърлишъ този интересъ.
Това не си ти, нищо повече. Този твой интересъ ще те погуби. Знай, че Любовьта иде само отъ Бога. Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь? Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава?
към беседата >>
Казва се въ прочетения стихъ: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило Царството Божие“!
Казва се въ прочетения стихъ: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило Царството Божие“!
Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа. Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия.
към беседата >>
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си.
Въ какво седи правовѣрието? Нека имаме една норма за правовѣрието. Кой човекъ е правовѣренъ? Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си.
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си.
Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание. Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание. Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си. Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ. Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“.
към беседата >>
Това не си ти, нищо повече.
Щомъ въ съзнанието на единъ човѣкъ има раздвояване, щомъ той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль. Това значи да познаваме себе си. По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя. Не ти ще отхвърлишъ този интересъ.
Това не си ти, нищо повече.
Този твой интересъ ще те погуби. Знай, че Любовьта иде само отъ Бога. Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь? Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава? Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта.
към беседата >>
Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа.
Казва се въ прочетения стихъ: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило Царството Божие“!
Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа.
Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ.
към беседата >>
Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание.
Нека имаме една норма за правовѣрието. Кой човекъ е правовѣренъ? Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си.
Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание.
Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание. Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си. Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ. Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“. По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души.
към беседата >>
Този твой интересъ ще те погуби.
Когато дойде Царството Божие въ васъ, ще има само една мисъль. Това значи да познаваме себе си. По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя. Не ти ще отхвърлишъ този интересъ. Това не си ти, нищо повече.
Този твой интересъ ще те погуби.
Знай, че Любовьта иде само отъ Бога. Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь? Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава? Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта. Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие!
към беседата >>
Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения.
Казва се въ прочетения стихъ: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило Царството Божие“! Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа.
Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения.
Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно.
към беседата >>
Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание.
Кой човекъ е правовѣренъ? Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си. Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание.
Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание.
Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си. Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ. Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“. По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души. За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто.
към беседата >>
Знай, че Любовьта иде само отъ Бога.
Това значи да познаваме себе си. По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя. Не ти ще отхвърлишъ този интересъ. Това не си ти, нищо повече. Този твой интересъ ще те погуби.
Знай, че Любовьта иде само отъ Бога.
Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь? Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава? Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта. Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие! “ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ!
към беседата >>
Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие.
Казва се въ прочетения стихъ: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило Царството Божие“! Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа. Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения.
Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие.
Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др.
към беседата >>
Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си.
Правовѣренъ човѣкъ, споредъ мене, е този, който не отнима живота на другитѣ хора, на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си. Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание. Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание.
Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си.
Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ. Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“. По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души. За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто.
към беседата >>
Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь?
По нѣкой пѫть ти чувствувашъ, че въ тебе се яви нѣщо странно, ти излъжешъ себе си и при това казвашъ: интересътъ ми диктува така да постѫпя. Не ти ще отхвърлишъ този интересъ. Това не си ти, нищо повече. Този твой интересъ ще те погуби. Знай, че Любовьта иде само отъ Бога.
Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь?
Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава? Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта. Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие! “ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ! Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога.
към беседата >>
Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети.
Казва се въ прочетения стихъ: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило Царството Божие“! Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа. Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие.
Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети.
Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ.
към беседата >>
Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ.
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свѣтлина на подобнитѣ си. Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си. Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание. Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание. Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си.
Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ.
Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“. По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души. За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него.
към беседата >>
Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава?
Не ти ще отхвърлишъ този интересъ. Това не си ти, нищо повече. Този твой интересъ ще те погуби. Знай, че Любовьта иде само отъ Бога. Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь?
Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава?
Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта. Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие! “ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ! Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога. Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове.
към беседата >>
Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия.
Казва се въ прочетения стихъ: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило Царството Божие“! Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа. Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети.
Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия.
Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя?
към беседата >>
Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“.
Споредъ мене, правовѣренъ човѣкъ е този, който носи свобода на подобнитѣ си. Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание. Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание. Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си. Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ.
Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“.
По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души. За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него. За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него.
към беседата >>
Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта.
Това не си ти, нищо повече. Този твой интересъ ще те погуби. Знай, че Любовьта иде само отъ Бога. Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь? Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава?
Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта.
Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие! “ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ! Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога. Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове. Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета?
към беседата >>
Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ.
Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа. Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия.
Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ.
Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува.
към беседата >>
По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души.
Под „подобни“ разбирамъ всички онѣзи сѫщества, въ които има съзнание. Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание. Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си. Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ. Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“.
По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души.
За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него. За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него. Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не.
към беседата >>
Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие!
Този твой интересъ ще те погуби. Знай, че Любовьта иде само отъ Бога. Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь? Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава? Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта.
Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие!
“ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ! Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога. Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове. Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета? Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“.
към беседата >>
Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно.
Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ.
Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно.
Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика.
към беседата >>
За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто.
Има нѣкой нѣща, дѣйствително, въ които нѣма съзнание. Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си. Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ. Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“. По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души.
За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто.
За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него. За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него. Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не. Христосъ е съвокупность на всички разумни души.
към беседата >>
“ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ!
Знай, че Любовьта иде само отъ Бога. Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь? Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава? Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта. Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие!
“ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ!
Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога. Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове. Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета? Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“. Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него.
към беседата >>
Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др.
Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно.
Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др.
Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ?
към беседата >>
За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто.
Единъ изсъхналъ клонъ, запримѣръ, нѣма съзнание въ себе си. Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ. Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“. По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души. За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто.
За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто.
За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него. За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него. Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не. Христосъ е съвокупность на всички разумни души. И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира?
към беседата >>
Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога.
Ти увѣренъ ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любовь? Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава? Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта. Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие! “ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ!
Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога.
Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове. Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета? Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“. Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него. Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ.
към беседата >>
Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ.
Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др.
Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ.
Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно.
към беседата >>
За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него.
Ако отрѣжешъ единъ клонъ отъ нѣкоя лоза и видишъ, че отъ него текатъ сълзи, значи въ него има животъ. Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“. По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души. За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто.
За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него.
За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него. Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не. Христосъ е съвокупность на всички разумни души. И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира? Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ.
към беседата >>
Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове.
Ами ако азъ те любя като единъ вълкъ, тогава? Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта. Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие! “ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ! Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога.
Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове.
Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета? Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“. Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него. Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ. Говоря ви за Христа, понеже Него познавате.
към беседата >>
Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя?
Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ.
Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя?
Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори.
към беседата >>
За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него.
Разумниятъ лозаръ казва на тази пръчка: „Ти ще повърнешъ своитѣ сокове надолу къмъ коренитѣ и тогава ще проектирашъ своя животъ въ останалитѣ три пръчки, които азъ оставихъ на лозата“. По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души. За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него.
За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него.
Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не. Христосъ е съвокупность на всички разумни души. И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира? Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ. Кои сѫ ангелитѣ?
към беседата >>
Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета?
Ако е въпросъ за любовь, нека бѫде истинска любовь, нека ти говори съ езика на любовьта. Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие! “ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ! Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога. Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове.
Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета?
Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“. Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него. Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ. Говоря ви за Христа, понеже Него познавате. Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие.
към беседата >>
Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува.
Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя?
Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува.
Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори. Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци.
към беседата >>
Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не.
По този начинъ азъ съмъ дошелъ до слѣдното заключение: всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ е сборъ отъ велики души. За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него. За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него.
Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не.
Христосъ е съвокупность на всички разумни души. И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира? Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ. Кои сѫ ангелитѣ? – Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа.
към беседата >>
Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“.
Всинца вие трѣбва да проповѣдвате: „Наближило е Царството Божие! “ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ! Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога. Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове. Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета?
Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“.
Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него. Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ. Говоря ви за Христа, понеже Него познавате. Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие. Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече.
към беседата >>
Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика.
Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува.
Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика.
Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори. Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия.
към беседата >>
Христосъ е съвокупность на всички разумни души.
За да се прояви единъ великъ поетъ, трѣбва хиляди гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него. За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него. Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не.
Христосъ е съвокупность на всички разумни души.
И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира? Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ. Кои сѫ ангелитѣ? – Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа. Голѣма радость настава между всички души, когато нѣкой грѣшникъ възприеме учението на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него.
“ Нека тази любовь бѫде между братята, нека бѫде между приятелитѣ, нека бѫде между вѣрующитѣ, нека бѫде между всички и навсѣкѫдѣ! Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога. Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове. Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета? Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“.
Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него.
Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ. Говоря ви за Христа, понеже Него познавате. Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие. Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече. Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ да бѫдешъ християнинъ, ти може само да носиш името християнинъ.
към беседата >>
Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ?
Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика.
Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ?
Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори. Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия. Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ.
към беседата >>
И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира?
За да се прояви единъ великъ художникъ, трѣбва хиляди разумни, гениални души да се събератъ на едно мѣсто. За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него. За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него. Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не. Христосъ е съвокупность на всички разумни души.
И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира?
Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ. Кои сѫ ангелитѣ? – Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа. Голѣма радость настава между всички души, когато нѣкой грѣшникъ възприеме учението на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
към беседата >>
Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ.
Нѣкой казва, че билъ роденъ отъ Бога. Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове. Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета? Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“. Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него.
Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ.
Говоря ви за Христа, понеже Него познавате. Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие. Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече. Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ да бѫдешъ християнинъ, ти може само да носиш името християнинъ. Абсолютно безкористие и пълна любовь!
към беседата >>
Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно.
Нѣкои отъ тѣхъ, когато учительтъ имъ прѣподава урокъ по аритметика, тѣ се занимаватъ съ други работи, рисуватъ неговия образъ. Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ?
Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно.
Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори. Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия. Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ?
към беседата >>
Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ.
За да се прояви единъ великъ музикантъ, трѣбва хиляди разумни души да се събератъ на едно мѣсто и да се изразятъ чрезъ него. За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него. Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не. Христосъ е съвокупность на всички разумни души. И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира?
Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ.
Кои сѫ ангелитѣ? – Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа. Голѣма радость настава между всички души, когато нѣкой грѣшникъ възприеме учението на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
към беседата >>
Говоря ви за Христа, понеже Него познавате.
Чудни сѫ тия хора, които казватъ, че били родени отъ Бога, а при това нѣматъ никакви плодове. Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета? Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“. Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него. Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ.
Говоря ви за Христа, понеже Него познавате.
Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие. Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече. Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ да бѫдешъ християнинъ, ти може само да носиш името християнинъ. Абсолютно безкористие и пълна любовь! Да любишъ Бога съ всичкото си сърдце, да любишъ ближния си като себе си и да любишъ враговетѣ си, това е християнското учение.
към беседата >>
Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори.
Нѣкой нарисува образа на учителя си и послѣ го прѣдава на съкласника си, пита го: какъ, мяза ли на учителя? Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно.
Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори.
Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия. Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? – Да протече.
към беседата >>
Кои сѫ ангелитѣ?
За да се прояви единъ великъ Учитель, трѣбва всички разумни души да се събератъ въ него. Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не. Христосъ е съвокупность на всички разумни души. И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира? Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ.
Кои сѫ ангелитѣ?
– Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа. Голѣма радость настава между всички души, когато нѣкой грѣшникъ възприеме учението на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
към беседата >>
Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие.
Какво ще бѫде, ако нѣкой казва, че е роденъ отъ Бога, а роденитѣ отъ него сѫ вълчета? Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“. Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него. Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ. Говоря ви за Христа, понеже Него познавате.
Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие.
Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече. Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ да бѫдешъ християнинъ, ти може само да носиш името християнинъ. Абсолютно безкористие и пълна любовь! Да любишъ Бога съ всичкото си сърдце, да любишъ ближния си като себе си и да любишъ враговетѣ си, това е християнското учение.
към беседата >>
Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци.
Учительтъ прѣподава урокъ, рѣшава задача, а той си рисува. Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори.
Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци.
Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия. Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? – Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ?
към беседата >>
– Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа.
Нѣкой отдѣлятъ Христа, разглеждатъ Го като нѣщо отдѣлно. Не. Христосъ е съвокупность на всички разумни души. И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира? Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ. Кои сѫ ангелитѣ?
– Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа.
Голѣма радость настава между всички души, когато нѣкой грѣшникъ възприеме учението на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
към беседата >>
Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече.
Не, Христосъ е казалъ прѣди вѣковетѣ: „Дървото се познава само по плодоветѣ си“. Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него. Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ. Говоря ви за Христа, понеже Него познавате. Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие.
Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече.
Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ да бѫдешъ християнинъ, ти може само да носиш името християнинъ. Абсолютно безкористие и пълна любовь! Да любишъ Бога съ всичкото си сърдце, да любишъ ближния си като себе си и да любишъ враговетѣ си, това е християнското учение.
към беседата >>
Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия.
Другъ пѫтъ учительтъ прѣподава другъ урокъ, а нѣкой ученикъ си пѣе, съчинява си нѣщо по музика. Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори. Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци.
Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия.
Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? – Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? – Да расте.
към беседата >>
Голѣма радость настава между всички души, когато нѣкой грѣшникъ възприеме учението на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Христосъ е съвокупность на всички разумни души. И когато се казва въ Писанието, че за обръщането на една грѣшна душа къмъ Бога, настава голѣма радость между ангелитѣ, какво се подразбира? Това подразбира, че Христосъ прави тѣсна връзка между душитѣ. Кои сѫ ангелитѣ? – Всички онѣзи разумни души, които живѣятъ заедно съ Христа.
Голѣма радость настава между всички души, когато нѣкой грѣшникъ възприеме учението на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
към беседата >>
Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ да бѫдешъ християнинъ, ти може само да носиш името християнинъ.
Всѣки човѣкъ се познава по своитѣ дѣла; всѣки човѣкъ се познава отъ своитѣ чувства, отъ онова възвишеното и благородното въ него. Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ. Говоря ви за Христа, понеже Него познавате. Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие. Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече.
Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ да бѫдешъ християнинъ, ти може само да носиш името християнинъ.
Абсолютно безкористие и пълна любовь! Да любишъ Бога съ всичкото си сърдце, да любишъ ближния си като себе си и да любишъ враговетѣ си, това е християнското учение.
към беседата >>
Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ.
Пита го учительтъ: защо дигашъ шумъ? Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори. Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия.
Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ.
Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? – Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? – Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота?
към беседата >>
Сега мнозина отъ насъ много се запитватъ: обича ли ме Христосъ?
Сега мнозина отъ насъ много се запитватъ: обича ли ме Христосъ?
Този въпросъ ми се вижда много чуденъ. Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича? – Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се. Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето? – Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се.
към беседата >>
Абсолютно безкористие и пълна любовь!
Ние не живѣемъ за хората, ние живѣемъ въ единъ Божественъ свѣтъ, прѣдъ лицето на онѣзи наши братя, между които единъ отъ първороденитѣ е Христосъ. Говоря ви за Христа, понеже Него познавате. Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие. Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече. Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ да бѫдешъ християнинъ, ти може само да носиш името християнинъ.
Абсолютно безкористие и пълна любовь!
Да любишъ Бога съ всичкото си сърдце, да любишъ ближния си като себе си и да любишъ враговетѣ си, това е християнското учение.
към беседата >>
Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ?
Ученикътъ пъкъ си мисли, че съчинява нѣщо много важно. Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори. Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия. Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ.
Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ?
– Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? – Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота? Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ.
към беседата >>
Този въпросъ ми се вижда много чуденъ.
Сега мнозина отъ насъ много се запитватъ: обича ли ме Христосъ?
Този въпросъ ми се вижда много чуденъ.
Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича? – Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се. Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето? – Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква.
към беседата >>
Да любишъ Бога съ всичкото си сърдце, да любишъ ближния си като себе си и да любишъ враговетѣ си, това е християнското учение.
Говоря ви за Христа, понеже Него познавате. Христосъ е изразъ на Любовьта, на абсолютното безкористие. Да бѫдешъ християнинъ, значи да бѫдешъ абсолютно безкористенъ – нищо повече. Нѣмашъ ли туй съвършено безкористие, ти не можешъ да бѫдешъ християнинъ, ти може само да носиш името християнинъ. Абсолютно безкористие и пълна любовь!
Да любишъ Бога съ всичкото си сърдце, да любишъ ближния си като себе си и да любишъ враговетѣ си, това е християнското учение.
към беседата >>
– Да протече.
Така постѫпватъ ученицитѣ съ своитѣ учители и професори. Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия. Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ?
– Да протече.
Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? – Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота? Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ. Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това?
към беседата >>
Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича?
Сега мнозина отъ насъ много се запитватъ: обича ли ме Христосъ? Този въпросъ ми се вижда много чуденъ.
Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича?
– Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се. Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето? – Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ.
към беседата >>
Чудни сѫ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора.
Чудни сѫ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора.
Менъ ми разправиха случаи отъ църковнитѣ събори. Какъ може да се обясни това противоречие? Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата! Това сѫ гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура.
към беседата >>
Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ?
Единъ си пише поезия, другъ си рисува, трети си съчинява нѣщо по музика, а професорътъ прѣподава своитѣ уроци. Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия. Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? – Да протече.
Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ?
– Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота? Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ. Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това? Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ.
към беседата >>
– Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се.
Сега мнозина отъ насъ много се запитватъ: обича ли ме Христосъ? Този въпросъ ми се вижда много чуденъ. Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича?
– Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се.
Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето? – Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти.
към беседата >>
Менъ ми разправиха случаи отъ църковнитѣ събори.
Чудни сѫ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора.
Менъ ми разправиха случаи отъ църковнитѣ събори.
Какъ може да се обясни това противоречие? Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата! Това сѫ гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура. Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура.
към беседата >>
– Да расте.
Нѣкой пѫтъ става това нѣщо, но трѣбва да има смисълъ въ тия дѣйствия. Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? – Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ?
– Да расте.
Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота? Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ. Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това? Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ. Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува.
към беседата >>
Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето?
Сега мнозина отъ насъ много се запитватъ: обича ли ме Христосъ? Този въпросъ ми се вижда много чуденъ. Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича? – Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се.
Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето?
– Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта.
към беседата >>
Какъ може да се обясни това противоречие?
Чудни сѫ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора. Менъ ми разправиха случаи отъ църковнитѣ събори.
Какъ може да се обясни това противоречие?
Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата! Това сѫ гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура. Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура. Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта.
към беседата >>
Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота?
Не е лошо, че всѣки човѣкъ иска да се прояви, но въ това проявяване трѣбва да има смисълъ. Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? – Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? – Да расте.
Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота?
Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ. Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това? Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ. Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува. Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе.
към беседата >>
– Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се.
Сега мнозина отъ насъ много се запитватъ: обича ли ме Христосъ? Този въпросъ ми се вижда много чуденъ. Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича? – Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се. Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето?
– Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се.
Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
към беседата >>
Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата!
Чудни сѫ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора. Менъ ми разправиха случаи отъ църковнитѣ събори. Какъ може да се обясни това противоречие?
Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата!
Това сѫ гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура. Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура. Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта. Единствениятъ народъ, който носи сила, това е саксонската раса.
към беседата >>
Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ.
Питамъ: ако водата извира, какъвъ е нейниятъ стремежъ? – Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? – Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота?
Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ.
Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това? Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ. Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува. Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе. Човѣкъ който служи на Бога въ душата си, той и отвънъ ще служи.
към беседата >>
Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква.
Този въпросъ ми се вижда много чуденъ. Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича? – Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се. Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето? – Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се.
Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква.
Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата.
към беседата >>
Това сѫ гръцки разбирания.
Чудни сѫ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора. Менъ ми разправиха случаи отъ църковнитѣ събори. Какъ може да се обясни това противоречие? Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата!
Това сѫ гръцки разбирания.
Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура. Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура. Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта. Единствениятъ народъ, който носи сила, това е саксонската раса. Въ тѣхъ моралнитѣ чувства сѫ силно развити, но за въ бѫдеще ние желаемъ да имаме единъ народъ, въ който моралнитѣ чувства да бѫдатъ още по-силно развити.
към беседата >>
Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това?
– Да протече. Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? – Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота? Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ.
Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това?
Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ. Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува. Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе. Човѣкъ който служи на Бога въ душата си, той и отвънъ ще служи. Такива сѫ великитѣ закони.
към беседата >>
Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ.
Когато слънцето изгрѣе, и азъ туря гърба си къмъ него да ме грѣе, на мѣсто ли е въпросътъ дали слънцето ме обича? – Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се. Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето? – Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква.
Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ.
Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога.
към беседата >>
Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура.
Чудни сѫ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора. Менъ ми разправиха случаи отъ църковнитѣ събори. Какъ може да се обясни това противоречие? Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата! Това сѫ гръцки разбирания.
Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура.
Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура. Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта. Единствениятъ народъ, който носи сила, това е саксонската раса. Въ тѣхъ моралнитѣ чувства сѫ силно развити, но за въ бѫдеще ние желаемъ да имаме единъ народъ, въ който моралнитѣ чувства да бѫдатъ още по-силно развити.
към беседата >>
Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ.
Ако дървото пониква, какъвъ е неговиятъ стремежъ? – Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота? Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ. Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това?
Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ.
Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува. Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе. Човѣкъ който служи на Бога въ душата си, той и отвънъ ще служи. Такива сѫ великитѣ закони. Значи, наближило е Царството Божие!
към беседата >>
Това не си ти.
– Щомъ слънцето грѣе, обича те, разбира се. Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето? – Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ.
Това не си ти.
Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение.
към беседата >>
Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура.
Менъ ми разправиха случаи отъ църковнитѣ събори. Какъ може да се обясни това противоречие? Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата! Това сѫ гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура.
Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура.
Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта. Единствениятъ народъ, който носи сила, това е саксонската раса. Въ тѣхъ моралнитѣ чувства сѫ силно развити, но за въ бѫдеще ние желаемъ да имаме единъ народъ, въ който моралнитѣ чувства да бѫдатъ още по-силно развити.
към беседата >>
Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува.
– Да расте. Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота? Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ. Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това? Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ.
Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува.
Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе. Човѣкъ който служи на Бога въ душата си, той и отвънъ ще служи. Такива сѫ великитѣ закони. Значи, наближило е Царството Божие!
към беседата >>
Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта.
Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето? – Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти.
Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта.
Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението!
към беседата >>
Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта.
Какъ може да се обясни това противоречие? Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата! Това сѫ гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура. Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура.
Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта.
Единствениятъ народъ, който носи сила, това е саксонската раса. Въ тѣхъ моралнитѣ чувства сѫ силно развити, но за въ бѫдеще ние желаемъ да имаме единъ народъ, въ който моралнитѣ чувства да бѫдатъ още по-силно развити.
към беседата >>
Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе.
Ако човѣкъ се ражда на земята, какъвъ е неговиятъ смисълъ въ живота? Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ. Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това? Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ. Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува.
Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе.
Човѣкъ който служи на Бога въ душата си, той и отвънъ ще служи. Такива сѫ великитѣ закони. Значи, наближило е Царството Божие!
към беседата >>
Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
– Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта.
Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ.
към беседата >>
Единствениятъ народъ, който носи сила, това е саксонската раса.
Тамъ нѣкои сѫ казвали: човѣкъ, който се гнуси отъ вино и отъ месо, да се изхвърли отъ църквата! Това сѫ гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура. Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура. Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта.
Единствениятъ народъ, който носи сила, това е саксонската раса.
Въ тѣхъ моралнитѣ чувства сѫ силно развити, но за въ бѫдеще ние желаемъ да имаме единъ народъ, въ който моралнитѣ чувства да бѫдатъ още по-силно развити.
към беседата >>
Човѣкъ който служи на Бога въ душата си, той и отвънъ ще служи.
Все трѣбва да има единъ конкретенъ смисълъ. Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това? Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ. Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува. Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе.
Човѣкъ който служи на Бога въ душата си, той и отвънъ ще служи.
Такива сѫ великитѣ закони. Значи, наближило е Царството Божие!
към беседата >>
Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата.
Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата.
Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ?
към беседата >>
Въ тѣхъ моралнитѣ чувства сѫ силно развити, но за въ бѫдеще ние желаемъ да имаме единъ народъ, въ който моралнитѣ чувства да бѫдатъ още по-силно развити.
Това сѫ гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на свѣта една по-висока култура. Римлянитѣ не донесоха нѣкаква висока култура. Тѣ оставиха само едно римско право, което внесе насилието въ свѣта. Единствениятъ народъ, който носи сила, това е саксонската раса.
Въ тѣхъ моралнитѣ чувства сѫ силно развити, но за въ бѫдеще ние желаемъ да имаме единъ народъ, въ който моралнитѣ чувства да бѫдатъ още по-силно развити.
към беседата >>
Такива сѫ великитѣ закони.
Казвамъ: изворъ, който извира безъ да тече; дърво, което никне безъ да расте; човѣкъ, който се ражда безъ да мисли и човѣкъ, който умира безъ да издъхне; свещеникъ безъ да служи на Бога, поетъ безъ да пише, художникъ безъ да рисува, има ли смисълъ въ всичко това? Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ. Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува. Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе. Човѣкъ който служи на Бога въ душата си, той и отвънъ ще служи.
Такива сѫ великитѣ закони.
Значи, наближило е Царството Божие!
към беседата >>
Не мога.
Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата.
Не мога.
Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ.
към беседата >>
Христосъ казва: „Проповѣдвайте, че е наближило Царството Божие“.
Христосъ казва: „Проповѣдвайте, че е наближило Царството Божие“.
към беседата >>
Значи, наближило е Царството Божие!
Нѣкой казва: е, азъ въ ума си рисувамъ. Човекъ който рисува въ ума си той отвънъ ще рисува. Човекъ, който пѣе въ душата си, той и отвънъ ще пѣе. Човѣкъ който служи на Бога въ душата си, той и отвънъ ще служи. Такива сѫ великитѣ закони.
Значи, наближило е Царството Божие!
към беседата >>
Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение.
Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога.
Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение.
Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ.
към беседата >>
Сега, въ цѣлия свѣтъ се образува едно ядро отъ хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всѣкакви, които образуватъ една нова раса въ свѣта, единъ народъ съ по-други схващания отъ сегашнитѣ, съ другъ моралъ.
Сега, въ цѣлия свѣтъ се образува едно ядро отъ хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всѣкакви, които образуватъ една нова раса въ свѣта, единъ народъ съ по-други схващания отъ сегашнитѣ, съ другъ моралъ.
Кой групирва всички тия хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора? – Могатъ.
към беседата >>
За кого е Царството Божие?
За кого е Царството Божие?
– За разумнитѣ души. Тази идея трѣбва да се схване добрѣ. Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия? Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ. Всички казватъ, че този животъ е лошъ.
към беседата >>
Това е учението!
Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение.
Това е учението!
Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ. Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ.
към беседата >>
Кой групирва всички тия хора?
Сега, въ цѣлия свѣтъ се образува едно ядро отъ хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всѣкакви, които образуватъ една нова раса въ свѣта, единъ народъ съ по-други схващания отъ сегашнитѣ, съ другъ моралъ.
Кой групирва всички тия хора?
– Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора? – Могатъ. Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената!
към беседата >>
– За разумнитѣ души.
За кого е Царството Божие?
– За разумнитѣ души.
Тази идея трѣбва да се схване добрѣ. Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия? Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ. Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ?
към беседата >>
Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ.
Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението!
Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ.
А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ. Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ. Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ.
към беседата >>
– Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно.
Сега, въ цѣлия свѣтъ се образува едно ядро отъ хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всѣкакви, които образуватъ една нова раса въ свѣта, единъ народъ съ по-други схващания отъ сегашнитѣ, съ другъ моралъ. Кой групирва всички тия хора?
– Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно.
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора? – Могатъ. Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената! Не е въпросътъ за този за онзи.
към беседата >>
Тази идея трѣбва да се схване добрѣ.
За кого е Царството Божие? – За разумнитѣ души.
Тази идея трѣбва да се схване добрѣ.
Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия? Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ. Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ?
към беседата >>
А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ?
Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ.
А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ?
– Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ. Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ. Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ. Не съмъ ли свободенъ?
към беседата >>
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно.
Сега, въ цѣлия свѣтъ се образува едно ядро отъ хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всѣкакви, които образуватъ една нова раса въ свѣта, единъ народъ съ по-други схващания отъ сегашнитѣ, съ другъ моралъ. Кой групирва всички тия хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно.
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно.
Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора? – Могатъ. Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената! Не е въпросътъ за този за онзи. Нека всички излѣзатъ.
към беседата >>
Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия?
За кого е Царството Божие? – За разумнитѣ души. Тази идея трѣбва да се схване добрѣ.
Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия?
Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ. Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания.
към беседата >>
– Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ.
Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ?
– Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ.
Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ. Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ. Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ. Не съмъ ли свободенъ? Да, братко, ти трѣбва да знаешъ, че си само единъ конецъ отъ цѣлото вѫже.
към беседата >>
Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора?
Сега, въ цѣлия свѣтъ се образува едно ядро отъ хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всѣкакви, които образуватъ една нова раса въ свѣта, единъ народъ съ по-други схващания отъ сегашнитѣ, съ другъ моралъ. Кой групирва всички тия хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно.
Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора?
– Могатъ. Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената! Не е въпросътъ за този за онзи. Нека всички излѣзатъ. Нали всички сѫ християни?
към беседата >>
Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ.
За кого е Царството Божие? – За разумнитѣ души. Тази идея трѣбва да се схване добрѣ. Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия?
Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ.
Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ.
към беседата >>
Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ.
Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ.
Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ.
Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ. Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ. Не съмъ ли свободенъ? Да, братко, ти трѣбва да знаешъ, че си само единъ конецъ отъ цѣлото вѫже. Ти дължишъ твоя умъ, твоитѣ мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагатъ.
към беседата >>
– Могатъ.
Сега, въ цѣлия свѣтъ се образува едно ядро отъ хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всѣкакви, които образуватъ една нова раса въ свѣта, единъ народъ съ по-други схващания отъ сегашнитѣ, съ другъ моралъ. Кой групирва всички тия хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора?
– Могатъ.
Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената! Не е въпросътъ за този за онзи. Нека всички излѣзатъ. Нали всички сѫ християни? Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта.
към беседата >>
Всички казватъ, че този животъ е лошъ.
За кого е Царството Божие? – За разумнитѣ души. Тази идея трѣбва да се схване добрѣ. Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия? Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ.
Всички казватъ, че този животъ е лошъ.
Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ.
към беседата >>
Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ.
Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ.
Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ.
Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ. Не съмъ ли свободенъ? Да, братко, ти трѣбва да знаешъ, че си само единъ конецъ отъ цѣлото вѫже. Ти дължишъ твоя умъ, твоитѣ мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагатъ.
към беседата >>
Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената!
Кой групирва всички тия хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора? – Могатъ.
Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената!
Не е въпросътъ за този за онзи. Нека всички излѣзатъ. Нали всички сѫ християни? Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта. Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ.
към беседата >>
Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ?
– За разумнитѣ души. Тази идея трѣбва да се схване добрѣ. Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия? Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ. Всички казватъ, че този животъ е лошъ.
Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ?
Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си?
към беседата >>
Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ.
Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ. Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ.
Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ.
Не съмъ ли свободенъ? Да, братко, ти трѣбва да знаешъ, че си само единъ конецъ отъ цѣлото вѫже. Ти дължишъ твоя умъ, твоитѣ мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагатъ.
към беседата >>
Не е въпросътъ за този за онзи.
– Ормуздъ-Дей, или ще кажемъ, че Христосъ ги групирва, или закона на Любовьта, или великиятъ Божественъ законъ ги привлича, за да се опознаятъ и работятъ заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора? – Могатъ. Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената!
Не е въпросътъ за този за онзи.
Нека всички излѣзатъ. Нали всички сѫ християни? Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта. Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ. И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят.
към беседата >>
Или въ какво седи доброто на този животъ?
Тази идея трѣбва да се схване добрѣ. Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия? Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ. Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ?
Или въ какво седи доброто на този животъ?
– Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ?
към беседата >>
Не съмъ ли свободенъ?
А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ. Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ. Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ.
Не съмъ ли свободенъ?
Да, братко, ти трѣбва да знаешъ, че си само единъ конецъ отъ цѣлото вѫже. Ти дължишъ твоя умъ, твоитѣ мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагатъ.
към беседата >>
Нека всички излѣзатъ.
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора? – Могатъ. Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената! Не е въпросътъ за този за онзи.
Нека всички излѣзатъ.
Нали всички сѫ християни? Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта. Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ. И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят. Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане.
към беседата >>
– Лошото и доброто, това сѫ наши схващания.
Мнозина очакватъ единъ по-добъръ животъ извънъ земята, но какъвъ смисълъ ще има този животъ, ако нѣма никакви отношения къмъ настоящия? Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ. Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ?
– Лошото и доброто, това сѫ наши схващания.
Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество?
към беседата >>
Да, братко, ти трѣбва да знаешъ, че си само единъ конецъ отъ цѣлото вѫже.
– Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ. Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ. Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ. Не съмъ ли свободенъ?
Да, братко, ти трѣбва да знаешъ, че си само единъ конецъ отъ цѣлото вѫже.
Ти дължишъ твоя умъ, твоитѣ мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагатъ.
към беседата >>
Нали всички сѫ християни?
Най-после азъ казвамъ: българитѣ могатъ ли да дадатъ единъ контингентъ отъ такива хора? – Могатъ. Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената! Не е въпросътъ за този за онзи. Нека всички излѣзатъ.
Нали всички сѫ християни?
Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта. Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ. И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят. Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане. Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“.
към беседата >>
Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ.
Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ. Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания.
Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ.
Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“.
към беседата >>
Ти дължишъ твоя умъ, твоитѣ мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагатъ.
Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ. Не, ние дължимъ своятъ животъ на другитѣ. Нѣкой казва; азъ имамъ право да мисля, както искамъ. Не съмъ ли свободенъ? Да, братко, ти трѣбва да знаешъ, че си само единъ конецъ отъ цѣлото вѫже.
Ти дължишъ твоя умъ, твоитѣ мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагатъ.
към беседата >>
Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта.
– Могатъ. Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената! Не е въпросътъ за този за онзи. Нека всички излѣзатъ. Нали всички сѫ християни?
Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта.
Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ. И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят. Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане. Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“. Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ.
към беседата >>
Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ.
Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ.
Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ.
Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница?
към беседата >>
Не мислете, че въ великото Бѣло Братство има нѣкакви амбиции, като нашитѣ.
Не мислете, че въ великото Бѣло Братство има нѣкакви амбиции, като нашитѣ.
Не, когато нѣкой замисли да напише нѣщо, веднага много Бѣли Братя се събиратъ около него и казватъ: чакай да му помогнемъ! Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална. Не, не е така.
към беседата >>
Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ.
Нека всички благородни хора отъ православната, или отъ евангелиската, или отъ католическата църкви, нека всички свещеници и владици да излѣзатъ на сцената! Не е въпросътъ за този за онзи. Нека всички излѣзатъ. Нали всички сѫ християни? Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта.
Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ.
И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят. Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане. Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“. Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ. Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ!
към беседата >>
Но какъвъ е животътъ самъ по себе си?
Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ.
Но какъвъ е животътъ самъ по себе си?
Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость?
към беседата >>
Не, когато нѣкой замисли да напише нѣщо, веднага много Бѣли Братя се събиратъ около него и казватъ: чакай да му помогнемъ!
Не мислете, че въ великото Бѣло Братство има нѣкакви амбиции, като нашитѣ.
Не, когато нѣкой замисли да напише нѣщо, веднага много Бѣли Братя се събиратъ около него и казватъ: чакай да му помогнемъ!
Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща.
към беседата >>
И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят.
Не е въпросътъ за този за онзи. Нека всички излѣзатъ. Нали всички сѫ християни? Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта. Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ.
И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят.
Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане. Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“. Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ. Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ! Кое е най-видното въ човѣка?
към беседата >>
Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ?
Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си?
Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ?
Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце.
към беседата >>
Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и да е.
Не мислете, че въ великото Бѣло Братство има нѣкакви амбиции, като нашитѣ. Не, когато нѣкой замисли да напише нѣщо, веднага много Бѣли Братя се събиратъ около него и казватъ: чакай да му помогнемъ!
Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и да е.
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
към беседата >>
Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане.
Нека всички излѣзатъ. Нали всички сѫ християни? Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта. Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ. И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят.
Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане.
Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“. Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ. Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ! Кое е най-видното въ човѣка? – Главата.
към беседата >>
Какъ ще го посрещне това вълче общество?
– Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ?
Какъ ще го посрещне това вълче общество?
Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце. Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце.
към беседата >>
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното.
Не мислете, че въ великото Бѣло Братство има нѣкакви амбиции, като нашитѣ. Не, когато нѣкой замисли да напише нѣщо, веднага много Бѣли Братя се събиратъ около него и казватъ: чакай да му помогнемъ! Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и да е.
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното.
Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия.
към беседата >>
Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“.
Нали всички сѫ християни? Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта. Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ. И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят. Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане.
Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“.
Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ. Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ! Кое е най-видното въ човѣка? – Главата. Кое е най-красивото?
към беседата >>
Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“.
Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество?
Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“.
Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце. Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце. Добрѣ дошло ли ще бѫде то?
към беседата >>
Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална.
Не мислете, че въ великото Бѣло Братство има нѣкакви амбиции, като нашитѣ. Не, когато нѣкой замисли да напише нѣщо, веднага много Бѣли Братя се събиратъ около него и казватъ: чакай да му помогнемъ! Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното.
Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална.
Не, не е така. Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски.
към беседата >>
Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ.
Това е Христовото учение, да се проповѣдва Любовьта. Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ. И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят. Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане. Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“.
Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ.
Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ! Кое е най-видното въ човѣка? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето.
към беседата >>
Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница?
Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“.
Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница?
– Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце. Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце. Добрѣ дошло ли ще бѫде то? Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него.
към беседата >>
Не, не е така.
Не мислете, че въ великото Бѣло Братство има нѣкакви амбиции, като нашитѣ. Не, когато нѣкой замисли да напише нѣщо, веднага много Бѣли Братя се събиратъ около него и казватъ: чакай да му помогнемъ! Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална.
Не, не е така.
Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски. Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате.
към беседата >>
Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ!
Туй учение е обзело цѣлия свѣтъ. И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят. Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане. Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“. Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ.
Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ!
Кое е най-видното въ човѣка? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното?
към беседата >>
– Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость?
Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница?
– Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость?
Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце. Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце. Добрѣ дошло ли ще бѫде то? Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него. Това приемане ли е сега?
към беседата >>
Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща.
Не, когато нѣкой замисли да напише нѣщо, веднага много Бѣли Братя се събиратъ около него и казватъ: чакай да му помогнемъ! Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална. Не, не е така.
Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща.
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски. Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате. Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души.
към беседата >>
Кое е най-видното въ човѣка?
И ако българитѣ не изпратятъ тамъ свои поданици, тѣ ще изгубят. Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане. Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“. Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ. Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ!
Кое е най-видното въ човѣка?
– Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очитѣ.
към беседата >>
Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце.
Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость?
Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце.
Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце. Добрѣ дошло ли ще бѫде то? Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него. Това приемане ли е сега? Добрѣ, да вземемъ обратния случай.
към беседата >>
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
Тѣ се радватъ на всѣко нещо, което излезе отъ перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща.
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски. Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате. Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души. Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда?
към беседата >>
– Главата.
Онѣзи народи, които изпратятъ тамъ свои поданици, името имъ ще се запише въ това велико царство, а онѣзи които не изпратятъ свои поданици, името имъ ще се зачеркне, и отъ тѣхъ поменъ нѣма да остане. Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“. Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ. Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ! Кое е най-видното въ човѣка?
– Главата.
Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очитѣ. Кое е най-подвижното?
към беседата >>
Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце.
Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце.
Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце.
Добрѣ дошло ли ще бѫде то? Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него. Това приемане ли е сега? Добрѣ, да вземемъ обратния случай. Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости.
към беседата >>
На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия.
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия.
На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски. Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате. Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души. Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда? Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ.
към беседата >>
Кое е най-красивото?
Казва Писанието отъ прѣди хиляда години: „Онѣзи народи, които не служатъ на Бога, нѣматъ никакво бѫдеще“. Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ. Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ! Кое е най-видното въ човѣка? – Главата.
Кое е най-красивото?
– Лицето. Кое е най-изразителното? – Очитѣ. Кое е най-подвижното? – Рѫцетѣ и краката.
към беседата >>
Добрѣ дошло ли ще бѫде то?
Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце. Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце.
Добрѣ дошло ли ще бѫде то?
Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него. Това приемане ли е сега? Добрѣ, да вземемъ обратния случай. Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости. Тия овци ще го приематъ ли?
към беседата >>
На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски.
Нѣкой пѫть нарисувате нѣкой картина и мислитѣ, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия.
На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски.
Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате. Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души. Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда? Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ. Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети?
към беседата >>
– Лицето.
Слѣдователно, трѣбва да има единъ вѫтрѣшенъ моралъ, единъ вѫтрѣшенъ животъ, който може да сплоти този народъ. Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ! Кое е най-видното въ човѣка? – Главата. Кое е най-красивото?
– Лицето.
Кое е най-изразителното? – Очитѣ. Кое е най-подвижното? – Рѫцетѣ и краката. На първо мѣсто значи е човѣшката глава.
към беседата >>
Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него.
Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце. Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце. Добрѣ дошло ли ще бѫде то?
Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него.
Това приемане ли е сега? Добрѣ, да вземемъ обратния случай. Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости. Тия овци ще го приематъ ли? – Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ.
към беседата >>
Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате.
Не, не е така. Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски.
Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате.
Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души. Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда? Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ. Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгорѣ?
към беседата >>
Кое е най-изразителното?
Ами че всѣки единъ народъ е като единъ организъмъ! Кое е най-видното въ човѣка? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето.
Кое е най-изразителното?
– Очитѣ. Кое е най-подвижното? – Рѫцетѣ и краката. На първо мѣсто значи е човѣшката глава. Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни!
към беседата >>
Това приемане ли е сега?
– Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце. Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце. Добрѣ дошло ли ще бѫде то? Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него.
Това приемане ли е сега?
Добрѣ, да вземемъ обратния случай. Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости. Тия овци ще го приематъ ли? – Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ. Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ?
към беседата >>
Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души.
Вие за въ бѫдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави нѣща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски. Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате.
Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души.
Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда? Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ. Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгорѣ? Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята.
към беседата >>
– Очитѣ.
Кое е най-видното въ човѣка? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното?
– Очитѣ.
Кое е най-подвижното? – Рѫцетѣ и краката. На първо мѣсто значи е човѣшката глава. Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни! Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква.
към беседата >>
Добрѣ, да вземемъ обратния случай.
Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце. Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце. Добрѣ дошло ли ще бѫде то? Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него. Това приемане ли е сега?
Добрѣ, да вземемъ обратния случай.
Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости. Тия овци ще го приематъ ли? – Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ. Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ? Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо?
към беседата >>
Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда?
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човѣци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски. Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате. Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души.
Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда?
Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ. Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгорѣ? Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята. А при това, тѣ заематъ такова скромно положение!
към беседата >>
Кое е най-подвижното?
– Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очитѣ.
Кое е най-подвижното?
– Рѫцетѣ и краката. На първо мѣсто значи е човѣшката глава. Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни! Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква. Значи отъ главата иде всичко!
към беседата >>
Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости.
Всѣки вълкъ ще иска по една малка частица отъ това агънце. Добрѣ дошло ли ще бѫде то? Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него. Това приемане ли е сега? Добрѣ, да вземемъ обратния случай.
Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости.
Тия овци ще го приематъ ли? – Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ. Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ? Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо? Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ.
към беседата >>
Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ.
На земята ще пишете човѣшка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски. Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате. Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души. Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда?
Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ.
Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгорѣ? Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята. А при това, тѣ заематъ такова скромно положение! Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви.
към беседата >>
– Рѫцетѣ и краката.
Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очитѣ. Кое е най-подвижното?
– Рѫцетѣ и краката.
На първо мѣсто значи е човѣшката глава. Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни! Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква. Значи отъ главата иде всичко! Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ.
към беседата >>
Ще взема за пример водата.
(втори вариант)
Това са отвлечени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината.
Ще взема за пример водата.
Водата има три състояния. Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура.
към втори вариант >>
Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола.
(втори вариант)
Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа".
Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола.
Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него.
към втори вариант >>
Водата има три състояния.
(втори вариант)
Това са отвлечени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината. Ще взема за пример водата.
Водата има три състояния.
Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура.
към втори вариант >>
Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко?
(втори вариант)
Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола.
Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко?
Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село.
към втори вариант >>
Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние.
(втори вариант)
Това са отвлечени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината. Ще взема за пример водата. Водата има три състояния.
Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние.
От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура. Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя?
към втори вариант >>
Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам.
(втори вариант)
"А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко?
Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам.
Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село.
към втори вариант >>
От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е.
(втори вариант)
Това са отвлечени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината. Ще взема за пример водата. Водата има три състояния. Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние.
От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е.
замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура. Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя? Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва.
към втори вариант >>
Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него.
(втори вариант)
– Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам.
Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него.
– Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща.
към втори вариант >>
замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата.
(втори вариант)
Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината. Ще взема за пример водата. Водата има три състояния. Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е.
замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата.
Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура. Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя? Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва. Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата.
към втори вариант >>
– Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът.
(втори вариант)
Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него.
– Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът.
Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете?
към втори вариант >>
Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура.
(втори вариант)
Ще взема за пример водата. Водата има три състояния. Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата.
Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура.
Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура. Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя? Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва. Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата. Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода?
към втори вариант >>
Тръгва старецът с него.
(втори вариант)
Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът.
Тръгва старецът с него.
Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме.
към втори вариант >>
Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура.
(втори вариант)
Водата има три състояния. Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура.
Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура.
Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя? Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва. Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата. Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате живот в себе си.
към втори вариант >>
Наближават едно село.
(втори вариант)
Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него.
Наближават едно село.
Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето.
към втори вариант >>
Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя?
(втори вариант)
Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура.
Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя?
Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва. Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата. Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате живот в себе си. От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече.
към втори вариант >>
Казва му старецът: Остани с мене в това село.
(втори вариант)
Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село.
Казва му старецът: Остани с мене в това село.
Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург.
към втори вариант >>
Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва.
(втори вариант)
От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура. Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя?
Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва.
Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата. Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате живот в себе си. От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече. Такава е аналогията.
към втори вариант >>
Отиват в една къща.
(втори вариант)
Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село.
Отиват в една къща.
Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място.
към втори вариант >>
Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата.
(втори вариант)
замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура. Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя? Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва.
Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата.
Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате живот в себе си. От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота.
към втори вариант >>
Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете?
(втори вариант)
– Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща.
Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете?
– Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло.
към втори вариант >>
Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода?
(втори вариант)
Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура. Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя? Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва. Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата.
Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода?
Допуснете сега, че имате живот в себе си. От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота.
към втори вариант >>
– Имаме.
(втори вариант)
Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете?
– Имаме.
Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака.
към втори вариант >>
Допуснете сега, че имате живот в себе си.
(втори вариант)
Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура. Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя? Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва. Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата. Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода?
Допуснете сега, че имате живот в себе си.
От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата.
към втори вариант >>
Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето.
(втори вариант)
Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме.
Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето.
Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя.
към втори вариант >>
От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече.
(втори вариант)
Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя? Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва. Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата. Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате живот в себе си.
От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече.
Такава е аналогията. Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата. Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя.
към втори вариант >>
Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург.
(втори вариант)
Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето.
Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург.
След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак.
към втори вариант >>
Такава е аналогията.
(втори вариант)
Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва. Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата. Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате живот в себе си. От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече.
Такава е аналогията.
Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата. Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя. Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца.
към втори вариант >>
След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място.
(втори вариант)
Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург.
След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място.
Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда.
към втори вариант >>
Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота.
(втори вариант)
Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата. Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате живот в себе си. От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече. Такава е аналогията.
Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота.
Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата. Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя. Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца. Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива.
към втори вариант >>
Детето изведнъж възкръснало, оживяло.
(втори вариант)
Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място.
Детето изведнъж възкръснало, оживяло.
Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село.
към втори вариант >>
Любовта е естественото състояние на водата в живота.
(втори вариант)
Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате живот в себе си. От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота.
Любовта е естественото състояние на водата в живота.
Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата. Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя. Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца. Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива. В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени.
към втори вариант >>
Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака.
(втори вариант)
– Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло.
Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака.
На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете?
към втори вариант >>
Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата.
(втори вариант)
Допуснете сега, че имате живот в себе си. От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота.
Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата.
Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя. Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца. Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива. В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени. Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода.
към втори вариант >>
На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя.
(втори вариант)
Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака.
На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя.
Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме.
към втори вариант >>
Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя.
(втори вариант)
От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата.
Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя.
Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца. Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива. В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени. Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода. Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах.
към втори вариант >>
Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак.
(втори вариант)
Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя.
Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак.
Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца.
към втори вариант >>
Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца.
(втори вариант)
Такава е аналогията. Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата. Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя.
Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца.
Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива. В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени. Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода. Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах. Но всичката вода не може да се превърне в пара; и всичката вода не може да се превърне в лед.
към втори вариант >>
Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда.
(втори вариант)
След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак.
Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда.
Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето.
към втори вариант >>
Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива.
(втори вариант)
Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата. Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя. Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца.
Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива.
В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени. Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода. Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах. Но всичката вода не може да се превърне в пара; и всичката вода не може да се превърне в лед. Закон има за това.
към втори вариант >>
Разделят се и свещеникът отива в съседното село.
(втори вариант)
Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда.
Разделят се и свещеникът отива в съседното село.
Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява.
към втори вариант >>
В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени.
(втори вариант)
Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата. Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя. Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца. Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива.
В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени.
Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода. Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах. Но всичката вода не може да се превърне в пара; и всичката вода не може да се превърне в лед. Закон има за това.
към втори вариант >>
Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете?
(втори вариант)
Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село.
Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете?
– Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола.
към втори вариант >>
Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода.
(втори вариант)
Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата. Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя. Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца. Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива. В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени.
Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода.
Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах. Но всичката вода не може да се превърне в пара; и всичката вода не може да се превърне в лед. Закон има за това.
към втори вариант >>
– Имаме.
(втори вариант)
На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете?
– Имаме.
Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак!
към втори вариант >>
Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах.
(втори вариант)
Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя. Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца. Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива. В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени. Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода.
Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах.
Но всичката вода не може да се превърне в пара; и всичката вода не може да се превърне в лед. Закон има за това.
към втори вариант >>
Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца.
(втори вариант)
Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме.
Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца.
Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак! "
към втори вариант >>
Но всичката вода не може да се превърне в пара; и всичката вода не може да се превърне в лед.
(втори вариант)
Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца. Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива. В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени. Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода. Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах.
Но всичката вода не може да се превърне в пара; и всичката вода не може да се превърне в лед.
Закон има за това.
към втори вариант >>
Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето.
(втори вариант)
Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца.
Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето.
Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак! "
към втори вариант >>
Закон има за това.
(втори вариант)
Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива. В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени. Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода. Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах. Но всичката вода не може да се превърне в пара; и всичката вода не може да се превърне в лед.
Закон има за това.
към втори вариант >>
Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява.
(втори вариант)
Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето.
Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява.
Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак! "
към втори вариант >>
Сега вие като срещнете някой мъдър човек, казвате: Този човек е голям мъдрец и като такъв, на него любов не трябва.
(втори вариант)
Сега вие като срещнете някой мъдър човек, казвате: Този човек е голям мъдрец и като такъв, на него любов не трябва.
- Не, Мъдростта излиза от Любовта. Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече. Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовта – пара. Мъдростта е в ляво, Истината е в дясно.
към втори вариант >>
Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола.
(втори вариант)
Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява.
Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола.
Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак! "
към втори вариант >>
- Не, Мъдростта излиза от Любовта.
(втори вариант)
Сега вие като срещнете някой мъдър човек, казвате: Този човек е голям мъдрец и като такъв, на него любов не трябва.
- Не, Мъдростта излиза от Любовта.
Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече. Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовта – пара. Мъдростта е в ляво, Истината е в дясно.
към втори вариант >>
Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак!
(втори вариант)
– Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола.
Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак!
"
към втори вариант >>
Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече.
(втори вариант)
Сега вие като срещнете някой мъдър човек, казвате: Този човек е голям мъдрец и като такъв, на него любов не трябва. - Не, Мъдростта излиза от Любовта.
Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече.
Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовта – пара. Мъдростта е в ляво, Истината е в дясно.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак!
"
към втори вариант >>
Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ.
(втори вариант)
Сега вие като срещнете някой мъдър човек, казвате: Този човек е голям мъдрец и като такъв, на него любов не трябва. - Не, Мъдростта излиза от Любовта. Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече.
Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ.
Значи, Истината е едно състояние на Любовта – пара. Мъдростта е в ляво, Истината е в дясно.
към втори вариант >>
И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа.
(втори вариант)
И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа.
- Не, това е заблуждение. - Кое е вярно тогава? - Има нещо вярно в този свят. Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие!
към втори вариант >>
Значи, Истината е едно състояние на Любовта – пара.
(втори вариант)
Сега вие като срещнете някой мъдър човек, казвате: Този човек е голям мъдрец и като такъв, на него любов не трябва. - Не, Мъдростта излиза от Любовта. Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече. Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ.
Значи, Истината е едно състояние на Любовта – пара.
Мъдростта е в ляво, Истината е в дясно.
към втори вариант >>
- Не, това е заблуждение.
(втори вариант)
И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа.
- Не, това е заблуждение.
- Кое е вярно тогава? - Има нещо вярно в този свят. Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие! " И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие.
към втори вариант >>
Мъдростта е в ляво, Истината е в дясно.
(втори вариант)
Сега вие като срещнете някой мъдър човек, казвате: Този човек е голям мъдрец и като такъв, на него любов не трябва. - Не, Мъдростта излиза от Любовта. Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече. Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовта – пара.
Мъдростта е в ляво, Истината е в дясно.
към втори вариант >>
- Кое е вярно тогава?
(втори вариант)
И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа. - Не, това е заблуждение.
- Кое е вярно тогава?
- Има нещо вярно в този свят. Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие! " И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века".
към втори вариант >>
Това вътрешно разбиране е необходимо за вашия ум, за да можете да си съставите една ясна представа за вътрешните наредби на вашия живот и да го направите такъв, какъвто трябва.
(втори вариант)
Това вътрешно разбиране е необходимо за вашия ум, за да можете да си съставите една ясна представа за вътрешните наредби на вашия живот и да го направите такъв, какъвто трябва.
Крайната цел на вашия живот е да принесе онези плодове, които са необходими за вашето повдигане. Аз не искам да считате, че ако отидете при някоя каца с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот. Да ви кажат, че това е мед и после да ви лишат от това благо, това не считам за живот. Не е въпросът само да близнете от този мед, но вие имате право да го употребите.
към втори вариант >>
- Има нещо вярно в този свят.
(втори вариант)
И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа. - Не, това е заблуждение. - Кое е вярно тогава?
- Има нещо вярно в този свят.
Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие! " И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас.
към втори вариант >>
Крайната цел на вашия живот е да принесе онези плодове, които са необходими за вашето повдигане.
(втори вариант)
Това вътрешно разбиране е необходимо за вашия ум, за да можете да си съставите една ясна представа за вътрешните наредби на вашия живот и да го направите такъв, какъвто трябва.
Крайната цел на вашия живот е да принесе онези плодове, които са необходими за вашето повдигане.
Аз не искам да считате, че ако отидете при някоя каца с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот. Да ви кажат, че това е мед и после да ви лишат от това благо, това не считам за живот. Не е въпросът само да близнете от този мед, но вие имате право да го употребите.
към втори вариант >>
Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие.
(втори вариант)
И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа. - Не, това е заблуждение. - Кое е вярно тогава? - Има нещо вярно в този свят.
Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие.
Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие! " И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас.
към втори вариант >>
Аз не искам да считате, че ако отидете при някоя каца с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот.
(втори вариант)
Това вътрешно разбиране е необходимо за вашия ум, за да можете да си съставите една ясна представа за вътрешните наредби на вашия живот и да го направите такъв, какъвто трябва. Крайната цел на вашия живот е да принесе онези плодове, които са необходими за вашето повдигане.
Аз не искам да считате, че ако отидете при някоя каца с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот.
Да ви кажат, че това е мед и после да ви лишат от това благо, това не считам за живот. Не е въпросът само да близнете от този мед, но вие имате право да го употребите.
към втори вариант >>
Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие!
(втори вариант)
И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа. - Не, това е заблуждение. - Кое е вярно тогава? - Има нещо вярно в този свят. Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие.
Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие!
" И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде.
към втори вариант >>
Да ви кажат, че това е мед и после да ви лишат от това благо, това не считам за живот.
(втори вариант)
Това вътрешно разбиране е необходимо за вашия ум, за да можете да си съставите една ясна представа за вътрешните наредби на вашия живот и да го направите такъв, какъвто трябва. Крайната цел на вашия живот е да принесе онези плодове, които са необходими за вашето повдигане. Аз не искам да считате, че ако отидете при някоя каца с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот.
Да ви кажат, че това е мед и после да ви лишат от това благо, това не считам за живот.
Не е въпросът само да близнете от този мед, но вие имате право да го употребите.
към втори вариант >>
" И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие.
(втори вариант)
- Не, това е заблуждение. - Кое е вярно тогава? - Има нещо вярно в този свят. Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие!
" И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие.
Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас".
към втори вариант >>
Не е въпросът само да близнете от този мед, но вие имате право да го употребите.
(втори вариант)
Това вътрешно разбиране е необходимо за вашия ум, за да можете да си съставите една ясна представа за вътрешните наредби на вашия живот и да го направите такъв, какъвто трябва. Крайната цел на вашия живот е да принесе онези плодове, които са необходими за вашето повдигане. Аз не искам да считате, че ако отидете при някоя каца с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот. Да ви кажат, че това е мед и после да ви лишат от това благо, това не считам за живот.
Не е въпросът само да близнете от този мед, но вие имате право да го употребите.
към втори вариант >>
Аз ще бъда с вас до скончание века".
(втори вариант)
- Кое е вярно тогава? - Има нещо вярно в този свят. Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие! " И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие.
Аз ще бъда с вас до скончание века".
И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани.
към втори вариант >>
Казано е в стиха: "В който град влезете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие".
(втори вариант)
Казано е в стиха: "В който град влезете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие".
Сега всички седите и чакате. Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие! Вие казвате: Ще дойде ли Христос? Аз ви казвам: Мъдростта е за вас. – Ще има ли някой да ни учи?
към втори вариант >>
И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас.
(втори вариант)
- Има нещо вярно в този свят. Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие! " И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века".
И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас.
Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици.
към втори вариант >>
Сега всички седите и чакате.
(втори вариант)
Казано е в стиха: "В който град влезете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие".
Сега всички седите и чакате.
Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие! Вие казвате: Ще дойде ли Христос? Аз ви казвам: Мъдростта е за вас. – Ще има ли някой да ни учи? Казвам: Истината е за вас.
към втори вариант >>
Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас.
(втори вариант)
Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие! " И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас.
Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас.
И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици.
към втори вариант >>
Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие!
(втори вариант)
Казано е в стиха: "В който град влезете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие". Сега всички седите и чакате.
Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие!
Вие казвате: Ще дойде ли Христос? Аз ви казвам: Мъдростта е за вас. – Ще има ли някой да ни учи? Казвам: Истината е за вас. – Има ли някой да ни даде тази свобода?
към втори вариант >>
И каквото попросите в мое име, ще ви се даде.
(втори вариант)
Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие! " И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас.
И каквото попросите в мое име, ще ви се даде.
Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява.
към втори вариант >>
Вие казвате: Ще дойде ли Христос?
(втори вариант)
Казано е в стиха: "В който град влезете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие". Сега всички седите и чакате. Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие!
Вие казвате: Ще дойде ли Христос?
Аз ви казвам: Мъдростта е за вас. – Ще има ли някой да ни учи? Казвам: Истината е за вас. – Има ли някой да ни даде тази свобода? - Това е неразбиране на нещата.
към втори вариант >>
Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас".
(втори вариант)
" И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде.
Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас".
Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог.
към втори вариант >>
Аз ви казвам: Мъдростта е за вас.
(втори вариант)
Казано е в стиха: "В който град влезете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие". Сега всички седите и чакате. Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие! Вие казвате: Ще дойде ли Христос?
Аз ви казвам: Мъдростта е за вас.
– Ще има ли някой да ни учи? Казвам: Истината е за вас. – Има ли някой да ни даде тази свобода? - Това е неразбиране на нещата. Истината, сама по себе си, носи свобода.
към втори вариант >>
Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани.
(втори вариант)
Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас".
Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани.
Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа.
към втори вариант >>
– Ще има ли някой да ни учи?
(втори вариант)
Казано е в стиха: "В който град влезете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие". Сега всички седите и чакате. Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие! Вие казвате: Ще дойде ли Христос? Аз ви казвам: Мъдростта е за вас.
– Ще има ли някой да ни учи?
Казвам: Истината е за вас. – Има ли някой да ни даде тази свобода? - Това е неразбиране на нещата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека.
към втори вариант >>
Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици.
(втори вариант)
И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани.
Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици.
Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог?
към втори вариант >>
Казвам: Истината е за вас.
(втори вариант)
Сега всички седите и чакате. Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие! Вие казвате: Ще дойде ли Христос? Аз ви казвам: Мъдростта е за вас. – Ще има ли някой да ни учи?
Казвам: Истината е за вас.
– Има ли някой да ни даде тази свобода? - Това е неразбиране на нещата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи.
към втори вариант >>
Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици.
(втори вариант)
Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици.
Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици.
На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света?
към втори вариант >>
– Има ли някой да ни даде тази свобода?
(втори вариант)
Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие! Вие казвате: Ще дойде ли Христос? Аз ви казвам: Мъдростта е за вас. – Ще има ли някой да ни учи? Казвам: Истината е за вас.
– Има ли някой да ни даде тази свобода?
- Това е неразбиране на нещата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. - Кога ще дойде Той?
към втори вариант >>
На обикновените си ученици той не се изявява.
(втори вариант)
И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици.
На обикновените си ученици той не се изявява.
Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами?
към втори вариант >>
- Това е неразбиране на нещата.
(втори вариант)
Вие казвате: Ще дойде ли Христос? Аз ви казвам: Мъдростта е за вас. – Ще има ли някой да ни учи? Казвам: Истината е за вас. – Има ли някой да ни даде тази свобода?
- Това е неразбиране на нещата.
Истината, сама по себе си, носи свобода. Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. - Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемем Царството Божие в себе си.
към втори вариант >>
Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог.
(втори вариант)
Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява.
Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог.
В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания?
към втори вариант >>
Истината, сама по себе си, носи свобода.
(втори вариант)
Аз ви казвам: Мъдростта е за вас. – Ще има ли някой да ни учи? Казвам: Истината е за вас. – Има ли някой да ни даде тази свобода? - Това е неразбиране на нещата.
Истината, сама по себе си, носи свобода.
Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. - Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемем Царството Божие в себе си. Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство.
към втори вариант >>
В нас има една възвишена и благородна душа.
(втори вариант)
Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог.
В нас има една възвишена и благородна душа.
Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи.
към втори вариант >>
Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека.
(втори вариант)
– Ще има ли някой да ни учи? Казвам: Истината е за вас. – Има ли някой да ни даде тази свобода? - Това е неразбиране на нещата. Истината, сама по себе си, носи свобода.
Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека.
А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. - Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемем Царството Божие в себе си. Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света.
към втори вариант >>
Защо да се съмняваме в Бог?
(втори вариант)
Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа.
Защо да се съмняваме в Бог?
Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът?
към втори вариант >>
А когато дойде Онзи, Той ще ни научи.
(втори вариант)
Казвам: Истината е за вас. – Има ли някой да ни даде тази свобода? - Това е неразбиране на нещата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека.
А когато дойде Онзи, Той ще ни научи.
- Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемем Царството Божие в себе си. Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни.
към втори вариант >>
Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света?
(втори вариант)
Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог?
Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света?
Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи.
към втори вариант >>
- Кога ще дойде Той?
(втори вариант)
– Има ли някой да ни даде тази свобода? - Това е неразбиране на нещата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи.
- Кога ще дойде Той?
– Когато ние възприемем Царството Божие в себе си. Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни. Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент.
към втори вариант >>
Бог ли е причина, или ние сами?
(втори вариант)
На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света?
Бог ли е причина, или ние сами?
Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи?
към втори вариант >>
– Когато ние възприемем Царството Божие в себе си.
(втори вариант)
- Това е неразбиране на нещата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. - Кога ще дойде Той?
– Когато ние възприемем Царството Божие в себе си.
Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни. Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви.
към втори вариант >>
Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания?
(втори вариант)
Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами?
Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания?
Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче?
към втори вариант >>
Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство.
(втори вариант)
Истината, сама по себе си, носи свобода. Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. - Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемем Царството Божие в себе си.
Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство.
Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни. Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви. И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.
към втори вариант >>
Ние казваме, че дяволът ни мъчи.
(втори вариант)
В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания?
Ние казваме, че дяволът ни мъчи.
Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено.
към втори вариант >>
Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света.
(втори вариант)
Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. - Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемем Царството Божие в себе си. Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство.
Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света.
Това е един от най-великите моменти в живота ни. Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви. И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.
към втори вариант >>
Как може да ни мъчи дяволът?
(втори вариант)
Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи.
Как може да ни мъчи дяволът?
Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов?
към втори вариант >>
Това е един от най-великите моменти в живота ни.
(втори вариант)
А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. - Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемем Царството Божие в себе си. Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света.
Това е един от най-великите моменти в живота ни.
Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви. И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.
към втори вариант >>
Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи.
(втори вариант)
Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът?
Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи.
Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е?
към втори вариант >>
Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент.
(втори вариант)
- Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемем Царството Божие в себе си. Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни.
Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент.
Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви. И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.
към втори вариант >>
Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи?
(втори вариант)
Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи.
Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи?
Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето?
към втори вариант >>
Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви.
(втори вариант)
– Когато ние възприемем Царството Божие в себе си. Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни. Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент.
Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви.
И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.
към втори вариант >>
Дяволът ли го мъчи, та плаче?
(втори вариант)
Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи?
Дяволът ли го мъчи, та плаче?
Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее.
към втори вариант >>
И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.
(втори вариант)
Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни. Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви.
И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.
към втори вариант >>
Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено.
(втори вариант)
Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче?
Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено.
Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли.
Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад.
към втори вариант >>
Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов?
(втори вариант)
Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено.
Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов?
Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо?
към втори вариант >>
Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли.
Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света.
Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение.
към втори вариант >>
Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е?
(втори вариант)
Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов?
Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е?
Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо? Защото се влюбило в него.
към втори вариант >>
Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли. Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света.
Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината.
И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове.
към втори вариант >>
Какво ще стане със сестричето?
(втори вариант)
Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е?
Какво ще стане със сестричето?
– Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо? Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората.
към втори вариант >>
И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли. Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината.
И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри.
Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките.
към втори вариант >>
– Ще ослепее.
(втори вариант)
Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето?
– Ще ослепее.
После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо? Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света.
към втори вариант >>
Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли. Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри.
Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей.
Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета!
към втори вариант >>
После, пак дойде братчето, иска ухото му.
(втори вариант)
Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее.
После, пак дойде братчето, иска ухото му.
След това другото. Защо? Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали.
към втори вариант >>
Царят на черните се наричал Ариман-Таад.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли. Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей.
Царят на черните се наричал Ариман-Таад.
Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли!
към втори вариант >>
След това другото. Защо?
(втори вариант)
Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му.
След това другото. Защо?
Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие.
към втори вариант >>
Това е митология, останала в персийското учение.
(втори вариант)
Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад.
Това е митология, останала в персийското учение.
В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода.
към втори вариант >>
Защото се влюбило в него.
(втори вариант)
Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо?
Защото се влюбило в него.
Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота.
към втори вариант >>
В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове.
(втори вариант)
Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение.
В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове.
Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят.
към втори вариант >>
Оставете се от тази любов, която заробва хората.
(втори вариант)
Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо? Защото се влюбило в него.
Оставете се от тази любов, която заробва хората.
Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни.
към втори вариант >>
Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките.
(втори вариант)
И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове.
Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките.
Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара.
към втори вариант >>
Тази любов съществува в света.
(втори вариант)
– Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо? Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората.
Тази любов съществува в света.
Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви.
към втори вариант >>
Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета!
(втори вариант)
Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките.
Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета!
Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара.
към втори вариант >>
Вие сте я опитвали.
(втори вариант)
После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо? Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света.
Вие сте я опитвали.
Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си!
към втори вариант >>
Той да му мисли!
(втори вариант)
Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета!
Той да му мисли!
Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат.
към втори вариант >>
Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие.
(втори вариант)
След това другото. Защо? Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали.
Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие.
Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал.
към втори вариант >>
Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода.
(втори вариант)
Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли!
Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода.
Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните.
към втори вариант >>
Тя не създава противоречия в живота.
(втори вариант)
Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие.
Тя не създава противоречия в живота.
За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали!
към втори вариант >>
Какво трябва да казва човек, когато го питат?
(втори вариант)
Какво трябва да казва човек, когато го питат?
– Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение. Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето. Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен.
към втори вариант >>
Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят.
(втори вариант)
В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода.
Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят.
Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните. Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия.
към втори вариант >>
За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни.
(втори вариант)
Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота.
За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни.
Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз!
към втори вариант >>
– Наближило е царството Божие.
(втори вариант)
Какво трябва да казва човек, когато го питат?
– Наближило е царството Божие.
Това е поетическо изражение. Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето. Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека?
към втори вариант >>
Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара.
(втори вариант)
Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят.
Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара.
Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните. Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава!
към втори вариант >>
Тя ще направи вашите мисли устойчиви.
(втори вариант)
Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни.
Тя ще направи вашите мисли устойчиви.
Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я.
към втори вариант >>
Това е поетическо изражение.
(втори вариант)
Какво трябва да казва човек, когато го питат? – Наближило е царството Божие.
Това е поетическо изражение.
Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето. Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение.
към втори вариант >>
Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара.
(втори вариант)
Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара.
Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара.
Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните. Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето.
към втори вариант >>
Непременно трябва да имате тази любов в душата си!
(втори вариант)
Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви.
Непременно трябва да имате тази любов в душата си!
Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз?
към втори вариант >>
Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето.
(втори вариант)
Какво трябва да казва човек, когато го питат? – Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение.
Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето.
Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват.
към втори вариант >>
Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат.
(втори вариант)
Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара.
Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат.
Сегашните са играчка на тогавашните. Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето. Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.
към втори вариант >>
Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал.
(втори вариант)
Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си!
Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал.
Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз? " Някой придобил някакво наследство.
към втори вариант >>
Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече.
(втори вариант)
Какво трябва да казва човек, когато го питат? – Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение. Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето.
Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече.
В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална.
към втори вариант >>
Сегашните са играчка на тогавашните.
(втори вариант)
Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат.
Сегашните са играчка на тогавашните.
Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето. Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.
към втори вариант >>
Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали!
(втори вариант)
Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал.
Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали!
Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз? " Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него!
към втори вариант >>
В това отношение човек трябва да бъде силен.
(втори вариант)
Какво трябва да казва човек, когато го питат? – Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение. Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето. Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече.
В това отношение човек трябва да бъде силен.
В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо?
към втори вариант >>
Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия.
(втори вариант)
Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните.
Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия.
Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето. Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.
към втори вариант >>
Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз!
(втори вариант)
За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали!
Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз!
Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз? " Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво.
към втори вариант >>
В какво трябва да седи силата на човека?
(втори вариант)
– Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение. Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето. Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен.
В какво трябва да седи силата на човека?
– Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо.
към втори вариант >>
Какви страшни картечници е имало тогава!
(втори вариант)
Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните. Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия.
Какви страшни картечници е имало тогава!
Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето. Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.
към втори вариант >>
Някой направил една рисунка, покаже ви я.
(втори вариант)
Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз!
Някой направил една рисунка, покаже ви я.
Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз? " Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него!
към втори вариант >>
– Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение.
(втори вариант)
Това е поетическо изражение. Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето. Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека?
– Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение.
Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане.
към втори вариант >>
Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето.
(втори вариант)
Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните. Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава!
Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето.
Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.
към втори вариант >>
Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз?
(втори вариант)
Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я.
Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз?
" Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите.
към втори вариант >>
Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват.
(втори вариант)
Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето. Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение.
Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват.
Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане.
към втори вариант >>
Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.
(втори вариант)
Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните. Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето.
Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.
към втори вариант >>
" Някой придобил някакво наследство.
(втори вариант)
Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз?
" Някой придобил някакво наследство.
Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си.
към втори вариант >>
Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална.
(втори вариант)
Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват.
Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална.
- Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец.
към втори вариант >>
Някои от вас казват: Какво трябва да правим?
(втори вариант)
Някои от вас казват: Какво трябва да правим?
– Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея. Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си! " - Защо?
към втори вариант >>
Зарадвайте се за него!
(втори вариант)
Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз? " Някой придобил някакво наследство.
Зарадвайте се за него!
Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите.
към втори вариант >>
- Защо?
(втори вариант)
В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална.
- Защо?
- Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето.
към втори вариант >>
– Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея.
(втори вариант)
Някои от вас казват: Какво трябва да правим?
– Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея.
Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си! " - Защо? - Защото ще ви оберат.
към втори вариант >>
Някой се облякал хубаво.
(втори вариант)
Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз? " Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него!
Някой се облякал хубаво.
Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега?
към втори вариант >>
- Защото песен и музикална песен е едно и също нещо.
(втори вариант)
В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо?
- Защото песен и музикална песен е едно и също нещо.
Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение.
към втори вариант >>
Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече!
(втори вариант)
Някои от вас казват: Какво трябва да правим? – Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея.
Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече!
Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си! " - Защо? - Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират.
към втори вариант >>
Зарадвайте се за него!
(втори вариант)
Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз? " Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво.
Зарадвайте се за него!
Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист.
към втори вариант >>
Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане.
(втори вариант)
– Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо.
Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане.
Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим.
към втори вариант >>
Това е силата на праведния.
(втори вариант)
Някои от вас казват: Какво трябва да правим? – Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея. Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече!
Това е силата на праведния.
И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си! " - Защо? - Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща.
към втори вариант >>
Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите.
(втори вариант)
Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз? " Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него!
Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите.
Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо?
към втори вариант >>
Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане.
(втори вариант)
Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане.
Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане.
Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим. Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи.
към втори вариант >>
И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си!
(втори вариант)
Някои от вас казват: Какво трябва да правим? – Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея. Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния.
И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си!
" - Защо? - Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви!
към втори вариант >>
Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си.
(втори вариант)
" Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите.
Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си.
Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо? - Защото не е в православната църква.
към втори вариант >>
Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец.
(втори вариант)
Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане.
Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец.
Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим. Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи. Нашият език не е достатъчно развит.
към втори вариант >>
" - Защо?
(втори вариант)
Някои от вас казват: Какво трябва да правим? – Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея. Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си!
" - Защо?
- Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него!
към втори вариант >>
Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите.
(втори вариант)
Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си.
Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите.
А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо? - Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква!
към втори вариант >>
Същото нещо е и в закона на говоренето.
(втори вариант)
- Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец.
Същото нещо е и в закона на говоренето.
Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим. Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи. Нашият език не е достатъчно развит. Впрочем, не само нашият език, но който и да е език сега на земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи.
към втори вариант >>
- Защото ще ви оберат.
(втори вариант)
– Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея. Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си! " - Защо?
- Защото ще ви оберат.
А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си?
към втори вариант >>
А сега?
(втори вариант)
Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите.
А сега?
Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо? - Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците!
към втори вариант >>
Между всички думи трябва да има известно съотношение.
(втори вариант)
- Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето.
Между всички думи трябва да има известно съотношение.
Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим. Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи. Нашият език не е достатъчно развит. Впрочем, не само нашият език, но който и да е език сега на земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи. За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние.
към втори вариант >>
А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират.
(втори вариант)
Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си! " - Защо? - Защото ще ви оберат.
А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират.
Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш.
към втори вариант >>
Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист.
(втори вариант)
Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега?
Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист.
- Защо? - Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари?
към втори вариант >>
Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим.
(втори вариант)
Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение.
Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим.
Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи. Нашият език не е достатъчно развит. Впрочем, не само нашият език, но който и да е език сега на земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи. За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние.
към втори вариант >>
Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща.
(втори вариант)
Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си! " - Защо? - Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират.
Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща.
Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад.
към втори вариант >>
- Защо?
(втори вариант)
Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист.
- Защо?
- Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни!
към втори вариант >>
Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи.
(втори вариант)
Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим.
Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи.
Нашият език не е достатъчно развит. Впрочем, не само нашият език, но който и да е език сега на земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи. За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние.
към втори вариант >>
Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви!
(втори вариант)
И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си! " - Защо? - Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща.
Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви!
Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство.
към втори вариант >>
- Защото не е в православната църква.
(втори вариант)
Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо?
- Защото не е в православната църква.
Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение!
към втори вариант >>
Нашият език не е достатъчно развит.
(втори вариант)
Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим. Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи.
Нашият език не е достатъчно развит.
Впрочем, не само нашият език, но който и да е език сега на земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи. За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние.
към втори вариант >>
Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него!
(втори вариант)
" - Защо? - Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви!
Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него!
Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко.
към втори вариант >>
Като че Христос е влязъл в православната църква!
(втори вариант)
Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо? - Защото не е в православната църква.
Като че Христос е влязъл в православната църква!
Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител!
към втори вариант >>
Впрочем, не само нашият език, но който и да е език сега на земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи.
(втори вариант)
Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим. Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи. Нашият език не е достатъчно развит.
Впрочем, не само нашият език, но който и да е език сега на земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи.
За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние.
към втори вариант >>
Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си?
(втори вариант)
- Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него!
Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си?
- Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво?
към втори вариант >>
Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците!
(втори вариант)
А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо? - Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква!
Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците!
Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света!
към втори вариант >>
За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние.
(втори вариант)
Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим. Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи. Нашият език не е достатъчно развит. Впрочем, не само нашият език, но който и да е език сега на земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи.
За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние.
към втори вариант >>
- Ще се отречеш, и оттатък ще минеш.
(втори вариант)
А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си?
- Ще се отречеш, и оттатък ще минеш.
Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество.
към втори вариант >>
Че кой свещеник служи на Бог без пари?
(втори вариант)
Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо? - Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците!
Че кой свещеник служи на Бог без пари?
Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос!
към втори вариант >>
"В който град влезете".
(втори вариант)
"В който град влезете".
Град може да се образува само от разумни хора. Другояче, ако няма разумност, ще се образува един конгломерат, така както измежду скалите има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тези частици може да образуват такива цели градове. Не, под думата "град" разбирам съвкупност от разумни същества, събрани на едно място.
към втори вариант >>
Смъртта, това е царството на Ариман-Таад.
(втори вариант)
Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш.
Смъртта, това е царството на Ариман-Таад.
Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос.
към втори вариант >>
Ще кажете: Напада ни!
(втори вариант)
- Защо? - Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари?
Ще кажете: Напада ни!
- Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име.
към втори вариант >>
Град може да се образува само от разумни хора.
(втори вариант)
"В който град влезете".
Град може да се образува само от разумни хора.
Другояче, ако няма разумност, ще се образува един конгломерат, така както измежду скалите има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тези частици може да образуват такива цели градове. Не, под думата "град" разбирам съвкупност от разумни същества, събрани на едно място.
към втори вариант >>
Когато умирате, вие сте в тяхното царство.
(втори вариант)
Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад.
Когато умирате, вие сте в тяхното царство.
Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста.
към втори вариант >>
- Не, покажете вие вашето учение!
(втори вариант)
- Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни!
- Не, покажете вие вашето учение!
Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей.
към втори вариант >>
Другояче, ако няма разумност, ще се образува един конгломерат, така както измежду скалите има множество набутани частици, безразборно разхвърляни.
(втори вариант)
"В който град влезете". Град може да се образува само от разумни хора.
Другояче, ако няма разумност, ще се образува един конгломерат, така както измежду скалите има множество набутани частици, безразборно разхвърляни.
Тези частици може да образуват такива цели градове. Не, под думата "град" разбирам съвкупност от разумни същества, събрани на едно място.
към втори вариант >>
Те ще вземат всичко.
(втори вариант)
Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство.
Те ще вземат всичко.
И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха.
към втори вариант >>
Покажете вашия Учител!
(втори вариант)
Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение!
Покажете вашия Учител!
Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей. А вие с каква почит ще се похвалите днес?
към втори вариант >>
Тези частици може да образуват такива цели градове.
(втори вариант)
"В който град влезете". Град може да се образува само от разумни хора. Другояче, ако няма разумност, ще се образува един конгломерат, така както измежду скалите има множество набутани частици, безразборно разхвърляни.
Тези частици може да образуват такива цели градове.
Не, под думата "град" разбирам съвкупност от разумни същества, събрани на едно място.
към втори вариант >>
И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво?
(втори вариант)
Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко.
И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво?
– Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове.
към втори вариант >>
Покажете вашия идеал пред света!
(втори вариант)
Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител!
Покажете вашия идеал пред света!
Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей. А вие с каква почит ще се похвалите днес? С какво се почита днес Христос между Християнските народи?
към втори вариант >>
Не, под думата "град" разбирам съвкупност от разумни същества, събрани на едно място.
(втори вариант)
"В който град влезете". Град може да се образува само от разумни хора. Другояче, ако няма разумност, ще се образува един конгломерат, така както измежду скалите има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тези частици може да образуват такива цели градове.
Не, под думата "град" разбирам съвкупност от разумни същества, събрани на едно място.
към втори вариант >>
– Превърнете се в едно въздухообразно вещество.
(втори вариант)
- Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво?
– Превърнете се в едно въздухообразно вещество.
Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици.
към втори вариант >>
Нека не се позори Христос!
(втори вариант)
Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света!
Нека не се позори Христос!
Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей. А вие с каква почит ще се похвалите днес? С какво се почита днес Христос между Християнските народи?
към втори вариант >>
Казвайте: "Наближило е Царството Божие!
(втори вариант)
Казвайте: "Наближило е Царството Божие!
" Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си. Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик.
към втори вариант >>
Така беше и с Христос.
(втори вариант)
Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество.
Така беше и с Христос.
Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после?
към втори вариант >>
Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име.
(втори вариант)
Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос!
Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име.
Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей. А вие с каква почит ще се похвалите днес? С какво се почита днес Христос между Християнските народи?
към втори вариант >>
" Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си.
(втори вариант)
Казвайте: "Наближило е Царството Божие!
" Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си.
Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти.
към втори вариант >>
Хванаха Го и Го заковаха на кръста.
(втори вариант)
Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос.
Хванаха Го и Го заковаха на кръста.
Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна.
към втори вариант >>
Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей.
(втори вариант)
- Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име.
Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей.
А вие с каква почит ще се похвалите днес? С какво се почита днес Христос между Християнските народи?
към втори вариант >>
Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина.
(втори вариант)
Казвайте: "Наближило е Царството Божие! " Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си.
Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина.
Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети.
към втори вариант >>
Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха.
(втори вариант)
Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста.
Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха.
Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво?
към втори вариант >>
А вие с каква почит ще се похвалите днес?
(втори вариант)
Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей.
А вие с каква почит ще се похвалите днес?
С какво се почита днес Христос между Християнските народи?
към втори вариант >>
Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли.
(втори вариант)
Казвайте: "Наближило е Царството Божие! " Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си. Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина.
Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли.
Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек.
към втори вариант >>
Пилат беше един от техните членове.
(втори вариант)
И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха.
Пилат беше един от техните членове.
Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване.
към втори вариант >>
С какво се почита днес Христос между Християнските народи?
(втори вариант)
Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей. А вие с каква почит ще се похвалите днес?
С какво се почита днес Христос между Християнските народи?
към втори вариант >>
Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна?
(втори вариант)
Казвайте: "Наближило е Царството Божие! " Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си. Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли.
Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна?
– Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет?
към втори вариант >>
Еврейските свещеници също бяха негови поданици.
(втори вариант)
– Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове.
Еврейските свещеници също бяха негови поданици.
Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос.
към втори вариант >>
Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото!
(втори вариант)
Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото!
Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна! Любете враговете си! Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце! " Всичко това изпълнено ли е?
към втори вариант >>
– Те ще ѝ дадат велик подтик.
(втори вариант)
Казвайте: "Наближило е Царството Божие! " Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си. Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна?
– Те ще ѝ дадат велик подтик.
Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не!
към втори вариант >>
Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после?
(втори вариант)
Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици.
Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после?
Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос?
към втори вариант >>
Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна!
(втори вариант)
Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото!
Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна!
Любете враговете си! Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце! " Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива.
към втори вариант >>
Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти.
(втори вариант)
" Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си. Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик.
Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти.
Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет.
към втори вариант >>
Христос им даде тялото си, но възкръсна.
(втори вариант)
Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после?
Христос им даде тялото си, но възкръсна.
Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре.
към втори вариант >>
Любете враговете си!
(втори вариант)
Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото! Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна!
Любете враговете си!
Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце! " Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива.
към втори вариант >>
Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети.
(втори вариант)
Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти.
Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети.
Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично.
към втори вариант >>
Той се превърна на какво?
(втори вариант)
Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна.
Той се превърна на какво?
– Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива.
към втори вариант >>
Да възлюбиш ближния си, както себе си!
(втори вариант)
Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото! Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна! Любете враговете си!
Да възлюбиш ближния си, както себе си!
Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце! " Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко.
към втори вариант >>
Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек.
(втори вариант)
Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети.
Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек.
Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка.
към втори вариант >>
– Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване.
(втори вариант)
Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво?
– Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване.
Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят.
към втори вариант >>
Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце!
(втори вариант)
Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото! Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна! Любете враговете си! Да възлюбиш ближния си, както себе си!
Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце!
" Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели.
към втори вариант >>
Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет?
(втори вариант)
Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек.
Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет?
– Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила?
към втори вариант >>
Римските закони не можеха никъде да хванат Христос.
(втори вариант)
Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване.
Римските закони не можеха никъде да хванат Христос.
Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака?
към втори вариант >>
" Всичко това изпълнено ли е?
(втори вариант)
Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото! Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна! Любете враговете си! Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце!
" Всичко това изпълнено ли е?
Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно?
към втори вариант >>
– Можеш, защо не!
(втори вариант)
– Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет?
– Можеш, защо не!
Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя?
към втори вариант >>
Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос?
(втори вариант)
Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос.
Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос?
– Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят.
към втори вариант >>
Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива.
(втори вариант)
Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна! Любете враговете си! Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце! " Всичко това изпълнено ли е?
Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива.
- Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки.
към втори вариант >>
Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет.
(втори вариант)
Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не!
Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет.
Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва.
към втори вариант >>
– Нагоре.
(втори вариант)
Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос?
– Нагоре.
Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове.
към втори вариант >>
- Не, аз не казвам, че Истината е горчива.
(втори вариант)
Любете враговете си! Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце! " Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива.
- Не, аз не казвам, че Истината е горчива.
Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка.
към втори вариант >>
Великият поет не представлява нещо единично.
(втори вариант)
Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет.
Великият поет не представлява нещо единично.
Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче.
към втори вариант >>
Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива.
(втори вариант)
Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре.
Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива.
Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове. И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство.
към втори вариант >>
Според мене, Истината е нещо сладко.
(втори вариант)
Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце! " Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива.
Според мене, Истината е нещо сладко.
Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно.
към втори вариант >>
Поетът не е една нишка.
(втори вариант)
Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично.
Поетът не е една нишка.
Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват.
към втори вариант >>
Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят.
(втори вариант)
– Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива.
Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят.
Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове. И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън.
към втори вариант >>
Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели.
(втори вариант)
Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце! " Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко.
Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели.
Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата.
към втори вариант >>
Например, как определяме ние човешката сила?
(втори вариант)
Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка.
Например, как определяме ние човешката сила?
В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца.
към втори вариант >>
Знаете ли каква атака?
(втори вариант)
Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят.
Знаете ли каква атака?
Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове. И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън.
към втори вариант >>
Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно?
(втори вариант)
" Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели.
Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно?
Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения.
към втори вариант >>
В какво седи тя?
(втори вариант)
– Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила?
В какво седи тя?
Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате.
към втори вариант >>
Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят.
(втори вариант)
Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака?
Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят.
Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове. И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън.
към втори вариант >>
Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки.
(втори вариант)
Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно?
Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки.
Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват.
към втори вариант >>
Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва.
(втори вариант)
Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя?
Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва.
Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци.
към втори вариант >>
Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове.
(втори вариант)
– Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят.
Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове.
И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън.
към втори вариант >>
Между едно дърво и тебе има една връзка.
(втори вариант)
- Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки.
Между едно дърво и тебе има една връзка.
Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват. Важното е вътрешната връзка.
към втори вариант >>
Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче.
(втори вариант)
Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва.
Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче.
След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате.
към втори вариант >>
И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство.
(втори вариант)
Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове.
И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство.
Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън.
към втори вариант >>
Това дърво някога може да ти бъде полезно.
(втори вариант)
Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка.
Това дърво някога може да ти бъде полезно.
Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват. Важното е вътрешната връзка. Казвате: Има една православна църква.
към втори вариант >>
След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват.
(втори вариант)
Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче.
След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват.
Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас.
към втори вариант >>
Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън.
(втори вариант)
Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове. И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство.
Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън.
към втори вариант >>
Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата.
(втори вариант)
Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно.
Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата.
Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват. Важното е вътрешната връзка. Казвате: Има една православна църква. Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни.
към втори вариант >>
Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца.
(втори вариант)
Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват.
Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца.
След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви.
към втори вариант >>
"Наближило е Царството Божие!
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие!
" Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души. Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие! " Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този? Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен?
към втори вариант >>
Това са само външни отношения.
(втори вариант)
Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата.
Това са само външни отношения.
Външните отношения, формите трябва да се изключват. Важното е вътрешната връзка. Казвате: Има една православна църква. Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни. Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места.
към втори вариант >>
След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате.
(втори вариант)
В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца.
След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате.
Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра.
към втори вариант >>
" Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души.
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие!
" Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души.
Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие! " Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този? Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям.
към втори вариант >>
Външните отношения, формите трябва да се изключват.
(втори вариант)
Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения.
Външните отношения, формите трябва да се изключват.
Важното е вътрешната връзка. Казвате: Има една православна църква. Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни. Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места. Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват.
към втори вариант >>
Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци.
(втори вариант)
Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате.
Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци.
Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра?
към втори вариант >>
Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие!
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие! " Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души.
Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие!
" Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този? Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден.
към втори вариант >>
Важното е вътрешната връзка.
(втори вариант)
Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват.
Важното е вътрешната връзка.
Казвате: Има една православна църква. Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни. Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места. Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват. Човек може да ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето.
към втори вариант >>
Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате.
(втори вариант)
Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци.
Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате.
Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци?
към втори вариант >>
" Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този?
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие! " Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души. Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие!
" Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този?
Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс.
към втори вариант >>
Казвате: Има една православна църква.
(втори вариант)
Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват. Важното е вътрешната връзка.
Казвате: Има една православна църква.
Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни. Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места. Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват. Човек може да ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето. Има една светлина, при която ние не можем да ослепеем.
към втори вариант >>
Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас.
(втори вариант)
След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате.
Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас.
Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува.
към втори вариант >>
Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният.
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие! " Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души. Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие! " Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този?
Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният.
- Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ.
към втори вариант >>
Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни.
(втори вариант)
Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват. Важното е вътрешната връзка. Казвате: Има една православна църква.
Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни.
Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места. Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват. Човек може да ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето. Има една светлина, при която ние не можем да ослепеем.
към втори вариант >>
Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви.
(втори вариант)
Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас.
Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви.
Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може.
към втори вариант >>
- Нима днешният ден е най-важен?
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие! " Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души. Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие! " Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този? Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният.
- Нима днешният ден е най-важен?
- Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години?
към втори вариант >>
Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места.
(втори вариант)
Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват. Важното е вътрешната връзка. Казвате: Има една православна църква. Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни.
Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места.
Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват. Човек може да ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето. Има една светлина, при която ние не можем да ослепеем.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз имам вяра.
(втори вариант)
След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви.
Някой казва: Аз имам вяра.
Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар.
към втори вариант >>
- Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям.
(втори вариант)
" Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души. Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие! " Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този? Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен?
- Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям.
Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце!
към втори вариант >>
Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват.
(втори вариант)
Външните отношения, формите трябва да се изключват. Важното е вътрешната връзка. Казвате: Има една православна църква. Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни. Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места.
Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват.
Човек може да ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето. Има една светлина, при която ние не можем да ослепеем.
към втори вариант >>
Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра?
(втори вариант)
Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра.
Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра?
Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите".
към втори вариант >>
Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден.
(втори вариант)
Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие! " Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този? Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям.
Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден.
Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава?
към втори вариант >>
Човек може да ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето.
(втори вариант)
Важното е вътрешната връзка. Казвате: Има една православна църква. Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни. Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места. Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват.
Човек може да ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето.
Има една светлина, при която ние не можем да ослепеем.
към втори вариант >>
Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци?
(втори вариант)
Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра?
Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци?
Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите.
към втори вариант >>
Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс.
(втори вариант)
" Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този? Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден.
Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс.
Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава? Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
към втори вариант >>
Има една светлина, при която ние не можем да ослепеем.
(втори вариант)
Казвате: Има една православна църква. Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни. Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места. Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват. Човек може да ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето.
Има една светлина, при която ние не можем да ослепеем.
към втори вариант >>
Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува.
(втори вариант)
Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци?
Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува.
Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона.
към втори вариант >>
Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ.
(втори вариант)
Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс.
Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ.
Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава? Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Няма да има никаква караница.
към втори вариант >>
Казва Писанието: "Наближило е Царството Божие".
(втори вариант)
Казва Писанието: "Наближило е Царството Божие".
И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея. Къде са нашите братя? Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие? Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща.
към втори вариант >>
Казвате: Не може.
(втори вариант)
Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува.
Казвате: Не може.
Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш?
към втори вариант >>
Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години?
(втори вариант)
- Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ.
Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години?
Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава? Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Няма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя".
към втори вариант >>
И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея.
(втори вариант)
Казва Писанието: "Наближило е Царството Божие".
И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея.
Къде са нашите братя? Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие? Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той?
към втори вариант >>
Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар.
(втори вариант)
Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може.
Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар.
Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова.
към втори вариант >>
Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце!
(втори вариант)
- Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години?
Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце!
Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава? Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Няма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя". Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат да живеят.
към втори вариант >>
Къде са нашите братя?
(втори вариант)
Казва Писанието: "Наближило е Царството Божие". И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея.
Къде са нашите братя?
Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие? Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той? Не е същият човек.
към втори вариант >>
Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите".
(втори вариант)
Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар.
Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите".
Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог?
към втори вариант >>
Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава?
(втори вариант)
Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце!
Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава?
Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Няма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя". Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат да живеят.
към втори вариант >>
Къде са нашите сестри?
(втори вариант)
Казва Писанието: "Наближило е Царството Божие". И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея. Къде са нашите братя?
Къде са нашите сестри?
Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие? Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той? Не е същият човек. Има множество на съзнанието.
към втори вариант >>
Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите.
(втори вариант)
Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите".
Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите.
Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков.
към втори вариант >>
Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
(втори вариант)
Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава?
Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
– Няма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя". Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат да живеят.
към втори вариант >>
Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие?
(втори вариант)
Казва Писанието: "Наближило е Царството Божие". И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея. Къде са нашите братя? Къде са нашите сестри?
Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие?
Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той? Не е същият човек. Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази.
към втори вариант >>
Отива при Фараона.
(втори вариант)
Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите.
Отива при Фараона.
Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил.
към втори вариант >>
– Няма да има никаква караница.
(втори вариант)
Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава? Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората?
– Няма да има никаква караница.
Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя". Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат да живеят.
към втори вариант >>
Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща.
(втори вариант)
Казва Писанието: "Наближило е Царството Божие". И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея. Къде са нашите братя? Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие?
Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща.
Същият човек ли е той? Не е същият човек. Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад.
към втори вариант >>
Пита го той: В чие име идваш?
(втори вариант)
Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона.
Пита го той: В чие име идваш?
– В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо!
към втори вариант >>
Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя".
(втори вариант)
Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава? Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Няма да има никаква караница.
Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя".
Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат да живеят.
към втори вариант >>
Същият човек ли е той?
(втори вариант)
И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея. Къде са нашите братя? Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие? Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща.
Същият човек ли е той?
Не е същият човек. Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували.
към втори вариант >>
– В името на Йехова.
(втори вариант)
Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш?
– В името на Йехова.
- Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия.
към втори вариант >>
Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат да живеят.
(втори вариант)
Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава? Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Няма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя".
Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат да живеят.
към втори вариант >>
Не е същият човек.
(втори вариант)
Къде са нашите братя? Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие? Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той?
Не е същият човек.
Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи.
към втори вариант >>
- Е, на колко хора Той е Бог?
(втори вариант)
Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова.
- Е, на колко хора Той е Бог?
– Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе".
към втори вариант >>
И така, сегашните вярващи хора трябва да изработят своите възгледи за живота.
(втори вариант)
И така, сегашните вярващи хора трябва да изработят своите възгледи за живота.
Кои възгледи? Не е въпросът до нашите външни вярвания. Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую. Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота. Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е.
към втори вариант >>
Има множество на съзнанието.
(втори вариант)
Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие? Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той? Не е същият човек.
Има множество на съзнанието.
Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка.
към втори вариант >>
– Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков.
(втори вариант)
Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог?
– Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков.
– Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии.
към втори вариант >>
Кои възгледи?
(втори вариант)
И така, сегашните вярващи хора трябва да изработят своите възгледи за живота.
Кои възгледи?
Не е въпросът до нашите външни вярвания. Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую. Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота. Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса.
към втори вариант >>
Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази.
(втори вариант)
Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие? Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той? Не е същият човек. Има множество на съзнанието.
Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази.
Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват.
към втори вариант >>
– Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил.
(втори вариант)
Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков.
– Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил.
Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци.
към втори вариант >>
Не е въпросът до нашите външни вярвания.
(втори вариант)
И така, сегашните вярващи хора трябва да изработят своите възгледи за живота. Кои възгледи?
Не е въпросът до нашите външни вярвания.
Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую. Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота. Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота.
към втори вариант >>
Този последния е от царството на Ариман-Таад.
(втори вариант)
Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той? Не е същият човек. Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази.
Този последния е от царството на Ариман-Таад.
Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
към втори вариант >>
Мойсей се почуди, как е възможно това нещо!
(втори вариант)
Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил.
Мойсей се почуди, как е възможно това нещо!
Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ.
към втори вариант >>
Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую.
(втори вариант)
И така, сегашните вярващи хора трябва да изработят своите възгледи за живота. Кои възгледи? Не е въпросът до нашите външни вярвания.
Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую.
Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота. Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота. Вие от сега трябва да изучавате небесния език.
към втори вариант >>
Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували.
(втори вариант)
Същият човек ли е той? Не е същият човек. Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад.
Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували.
Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение?
към втори вариант >>
Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия.
(втори вариант)
– В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо!
Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия.
Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания.
към втори вариант >>
Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота.
(втори вариант)
И така, сегашните вярващи хора трябва да изработят своите възгледи за живота. Кои възгледи? Не е въпросът до нашите външни вярвания. Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую.
Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота.
Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота. Вие от сега трябва да изучавате небесния език. Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи.
към втори вариант >>
Аз зная много такива случаи.
(втори вариант)
Не е същият човек. Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували.
Аз зная много такива случаи.
Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви?
към втори вариант >>
Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе".
(втори вариант)
- Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия.
Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе".
Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа.
към втори вариант >>
Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е.
(втори вариант)
И така, сегашните вярващи хора трябва да изработят своите възгледи за живота. Кои възгледи? Не е въпросът до нашите външни вярвания. Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую. Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота.
Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е.
Това е външната страна на въпроса. Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота. Вие от сега трябва да изучавате небесния език. Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи. - Когато дойде Христос?
към втори вариант >>
Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка.
(втори вариант)
Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи.
Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка.
Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите!
към втори вариант >>
Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии.
(втори вариант)
– Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе".
Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии.
Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не.
към втори вариант >>
Това е външната страна на въпроса.
(втори вариант)
Кои възгледи? Не е въпросът до нашите външни вярвания. Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую. Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота. Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е.
Това е външната страна на въпроса.
Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота. Вие от сега трябва да изучавате небесния език. Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи. - Когато дойде Христос? Че какво е това разбиране?
към втори вариант >>
Изведнъж космите на този човек настръхват.
(втори вариант)
Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка.
Изведнъж космите на този човек настръхват.
Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината.
към втори вариант >>
Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци.
(втори вариант)
– Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии.
Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци.
Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не. Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ".
към втори вариант >>
Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота.
(втори вариант)
Не е въпросът до нашите външни вярвания. Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую. Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота. Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса.
Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота.
Вие от сега трябва да изучавате небесния език. Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи. - Когато дойде Христос? Че какво е това разбиране? Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре?
към втори вариант >>
Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
(втори вариант)
Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват.
Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея.
към втори вариант >>
Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ.
(втори вариант)
Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци.
Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ.
Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не. Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ". Упорит човек беше Мойсей.
към втори вариант >>
Вие от сега трябва да изучавате небесния език.
(втори вариант)
Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую. Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота. Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота.
Вие от сега трябва да изучавате небесния език.
Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи. - Когато дойде Христос? Че какво е това разбиране? Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре? Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето.
към втори вариант >>
Питам, как е възможно такова съмнение?
(втори вариант)
Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.
Питам, как е възможно такова съмнение?
Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат.
към втори вариант >>
Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания.
(втори вариант)
Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ.
Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания.
Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не. Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ". Упорит човек беше Мойсей. И след като направи последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста".
към втори вариант >>
Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи.
(втори вариант)
Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота. Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота. Вие от сега трябва да изучавате небесния език.
Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи.
- Когато дойде Христос? Че какво е това разбиране? Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре? Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето. Кой е тук тогава?
към втори вариант >>
Това човешката душа ли е, която може така да се прояви?
(втори вариант)
Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение?
Това човешката душа ли е, която може така да се прояви?
Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така.
към втори вариант >>
Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа.
(втори вариант)
Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания.
Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа.
Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не. Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ". Упорит човек беше Мойсей. И след като направи последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста".
към втори вариант >>
- Когато дойде Христос?
(втори вариант)
Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота. Вие от сега трябва да изучавате небесния език. Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи.
- Когато дойде Христос?
Че какво е това разбиране? Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре? Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето. Кой е тук тогава? Само грешните хора ли?
към втори вариант >>
Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите!
(втори вариант)
Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви?
Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите!
Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така. Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята.
към втори вариант >>
Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не.
(втори вариант)
Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа.
Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не.
Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ". Упорит човек беше Мойсей. И след като направи последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста".
към втори вариант >>
Че какво е това разбиране?
(втори вариант)
Това е външната страна на въпроса. Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота. Вие от сега трябва да изучавате небесния език. Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи. - Когато дойде Христос?
Че какво е това разбиране?
Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре? Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето. Кой е тук тогава? Само грешните хора ли? Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава?
към втори вариант >>
Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината.
(втори вариант)
Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите!
Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината.
Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така. Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е?
към втори вариант >>
Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ".
(втори вариант)
Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не.
Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ".
Упорит човек беше Мойсей. И след като направи последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста".
към втори вариант >>
Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре?
(втори вариант)
Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота. Вие от сега трябва да изучавате небесния език. Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи. - Когато дойде Христос? Че какво е това разбиране?
Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре?
Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето. Кой е тук тогава? Само грешните хора ли? Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава? – Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята.
към втори вариант >>
Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея.
(втори вариант)
Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината.
Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея.
Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така. Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва.
към втори вариант >>
Упорит човек беше Мойсей.
(втори вариант)
Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не. Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ".
Упорит човек беше Мойсей.
И след като направи последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста".
към втори вариант >>
Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето.
(втори вариант)
Вие от сега трябва да изучавате небесния език. Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи. - Когато дойде Христос? Че какво е това разбиране? Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре?
Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето.
Кой е тук тогава? Само грешните хора ли? Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава? – Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята. Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва?
към втори вариант >>
Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат.
(втори вариант)
Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея.
Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат.
Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така. Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение?
към втори вариант >>
И след като направи последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста".
(втори вариант)
Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не. Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ". Упорит човек беше Мойсей.
И след като направи последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста".
към втори вариант >>
Кой е тук тогава?
(втори вариант)
Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи. - Когато дойде Христос? Че какво е това разбиране? Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре? Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето.
Кой е тук тогава?
Само грешните хора ли? Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава? – Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята. Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва? И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват.
към втори вариант >>
Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така.
(втори вариант)
Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат.
Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така.
Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена.
към втори вариант >>
Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини.
(втори вариант)
Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини.
Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас. Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ! - Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания.
към втори вариант >>
Само грешните хора ли?
(втори вариант)
- Когато дойде Христос? Че какво е това разбиране? Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре? Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето. Кой е тук тогава?
Само грешните хора ли?
Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава? – Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята. Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва? И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват. Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора.
към втори вариант >>
Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята.
(втори вариант)
Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така.
Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята.
Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена. Аз се чудя на хората при тези им прояви!
към втори вариант >>
Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас.
(втори вариант)
Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини.
Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас.
Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ! - Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей.
към втори вариант >>
Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава?
(втори вариант)
Че какво е това разбиране? Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре? Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето. Кой е тук тогава? Само грешните хора ли?
Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава?
– Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята. Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва? И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват. Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора. И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен.
към втори вариант >>
Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е?
(втори вариант)
Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така. Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята.
Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е?
Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена. Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост.
към втори вариант >>
Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ!
(втори вариант)
Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини. Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас.
Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ!
- Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек.
към втори вариант >>
– Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята.
(втори вариант)
Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре? Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето. Кой е тук тогава? Само грешните хора ли? Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава?
– Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята.
Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва? И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват. Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора. И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен. В какво седи правоверието?
към втори вариант >>
Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва.
(втори вариант)
Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така. Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е?
Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва.
Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена. Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание.
към втори вариант >>
- Не, ще се подчиниш!
(втори вариант)
Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини. Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас. Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ!
- Не, ще се подчиниш!
Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек. Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши.
към втори вариант >>
Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва?
(втори вариант)
Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето. Кой е тук тогава? Само грешните хора ли? Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава? – Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята.
Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва?
И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват. Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора. И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен. В какво седи правоверието? Нека имаме една норма за правоверието.
към втори вариант >>
Тази жена заслужава ли спасение?
(втори вариант)
Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така. Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва.
Тази жена заслужава ли спасение?
Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена. Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото.
към втори вариант >>
Така е и с всички хора.
(втори вариант)
Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини. Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас. Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ! - Не, ще се подчиниш!
Така е и с всички хора.
У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек. Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши. Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си.
към втори вариант >>
И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват.
(втори вариант)
Кой е тук тогава? Само грешните хора ли? Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава? – Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята. Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва?
И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват.
Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора. И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен. В какво седи правоверието? Нека имаме една норма за правоверието. Кой човек е правоверен?
към втори вариант >>
Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена.
(втори вариант)
Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така. Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение?
Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена.
Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено.
към втори вариант >>
У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания.
(втори вариант)
Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини. Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас. Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ! - Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора.
У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания.
Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек. Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши. Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си. Тогава идва спасението на твоята душа.
към втори вариант >>
Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора.
(втори вариант)
Само грешните хора ли? Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава? – Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята. Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва? И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват.
Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора.
И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен. В какво седи правоверието? Нека имаме една норма за правоверието. Кой човек е правоверен? Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си.
към втори вариант >>
Аз се чудя на хората при тези им прояви!
(втори вариант)
Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена.
Аз се чудя на хората при тези им прояви!
Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл.
към втори вариант >>
Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей.
(втори вариант)
Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас. Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ! - Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания.
Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей.
Той е страшен човек. Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши. Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си. Тогава идва спасението на твоята душа.
към втори вариант >>
И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен.
(втори вариант)
Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава? – Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята. Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва? И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват. Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора.
И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен.
В какво седи правоверието? Нека имаме една норма за правоверието. Кой човек е правоверен? Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си.
към втори вариант >>
Това наричам множественост.
(втори вариант)
Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена. Аз се чудя на хората при тези им прояви!
Това наричам множественост.
Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си.
към втори вариант >>
Той е страшен човек.
(втори вариант)
Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ! - Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей.
Той е страшен човек.
Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши. Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си. Тогава идва спасението на твоята душа.
към втори вариант >>
В какво седи правоверието?
(втори вариант)
– Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята. Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва? И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват. Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора. И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен.
В какво седи правоверието?
Нека имаме една норма за правоверието. Кой човек е правоверен? Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си.
към втори вариант >>
Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание.
(втори вариант)
Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена. Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост.
Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание.
Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си. Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя.
към втори вариант >>
Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши.
(втори вариант)
- Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек.
Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши.
Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си. Тогава идва спасението на твоята душа.
към втори вариант >>
Нека имаме една норма за правоверието.
(втори вариант)
Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва? И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват. Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора. И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен. В какво седи правоверието?
Нека имаме една норма за правоверието.
Кой човек е правоверен? Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание.
към втори вариант >>
Това не е Божественото.
(втори вариант)
Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена. Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание.
Това не е Божественото.
Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си. Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес.
към втори вариант >>
Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си.
(втори вариант)
Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек. Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши.
Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си.
Тогава идва спасението на твоята душа.
към втори вариант >>
Кой човек е правоверен?
(втори вариант)
И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват. Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора. И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен. В какво седи правоверието? Нека имаме една норма за правоверието.
Кой човек е правоверен?
Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание.
към втори вариант >>
Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено.
(втори вариант)
Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена. Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото.
Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено.
Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си. Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече.
към втори вариант >>
Тогава идва спасението на твоята душа.
(втори вариант)
У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек. Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши. Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си.
Тогава идва спасението на твоята душа.
към втори вариант >>
Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си.
(втори вариант)
Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора. И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен. В какво седи правоверието? Нека имаме една норма за правоверието. Кой човек е правоверен?
Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си.
Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си.
към втори вариант >>
Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл.
(втори вариант)
Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено.
Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл.
Това значи да познаваме себе си. Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби.
към втори вариант >>
Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие!
(втори вариант)
Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие!
" Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия.
към втори вариант >>
Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си.
(втори вариант)
И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен. В какво седи правоверието? Нека имаме една норма за правоверието. Кой човек е правоверен? Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си.
Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си.
Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот.
към втори вариант >>
Това значи да познаваме себе си.
(втори вариант)
Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл.
Това значи да познаваме себе си.
Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог.
към втори вариант >>
" Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа.
(втори вариант)
Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие!
" Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа.
Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат.
към втори вариант >>
Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си.
(втори вариант)
В какво седи правоверието? Нека имаме една норма за правоверието. Кой човек е правоверен? Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си.
Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си.
Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот. Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата".
към втори вариант >>
Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя.
(втори вариант)
Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си.
Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя.
Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов?
към втори вариант >>
Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения.
(втори вариант)
Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие! " Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа.
Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения.
Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно.
към втори вариант >>
Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание.
(втори вариант)
Нека имаме една норма за правоверието. Кой човек е правоверен? Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си.
Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание.
Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот. Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата". По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души.
към втори вариант >>
Не, ти ще отхвърлиш този интерес.
(втори вариант)
Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си. Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя.
Не, ти ще отхвърлиш този интерес.
Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава?
към втори вариант >>
Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие.
(втори вариант)
Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие! " Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения.
Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие.
Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др.
към втори вариант >>
Има някои неща действително, в които няма съзнание.
(втори вариант)
Кой човек е правоверен? Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание.
Има някои неща действително, в които няма съзнание.
Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот. Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата". По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
към втори вариант >>
Това не си ти, нищо повече.
(втори вариант)
Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си. Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес.
Това не си ти, нищо повече.
Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта.
към втори вариант >>
Например, някои искат да бъдат поети.
(втори вариант)
Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие! " Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие.
Например, някои искат да бъдат поети.
Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ.
към втори вариант >>
Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си.
(втори вариант)
Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание.
Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си.
Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот. Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата". По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място.
към втори вариант >>
Този твой интерес ще те погуби.
(втори вариант)
Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си. Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече.
Този твой интерес ще те погуби.
Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта. Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие!
към втори вариант >>
Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия.
(втори вариант)
Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие! " Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети.
Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия.
Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя?
към втори вариант >>
Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот.
(втори вариант)
Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си.
Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот.
Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата". По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него.
към втори вариант >>
Знай, че Любовта идва само от Бог.
(втори вариант)
Това значи да познаваме себе си. Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби.
Знай, че Любовта идва само от Бог.
Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта. Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие! " Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде!
към втори вариант >>
Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат.
(втори вариант)
" Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия.
Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат.
Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува.
към втори вариант >>
Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата".
(втори вариант)
Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот.
Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата".
По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него.
към втори вариант >>
Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов?
(втори вариант)
Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог.
Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов?
Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта. Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие! " Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде! Някой казва, че бил роден от Бог.
към втори вариант >>
Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно.
(втори вариант)
Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат.
Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно.
После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика.
към втори вариант >>
По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души.
(втори вариант)
Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот. Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата".
По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души.
За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не.
към втори вариант >>
Ами ако аз те любя като един вълк, тогава?
(втори вариант)
Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов?
Ами ако аз те любя като един вълк, тогава?
Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта. Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие! " Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде! Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове.
към втори вариант >>
После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др.
(втори вариант)
Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно.
После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др.
Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум?
към втори вариант >>
За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
(втори вариант)
Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот. Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата". По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души.
За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност на всички разумни души.
към втори вариант >>
Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта.
(втори вариант)
Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава?
Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта.
Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие! " Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде! Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета?
към втори вариант >>
Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ.
(втори вариант)
Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др.
Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ.
Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно.
към втори вариант >>
За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място.
(втори вариант)
Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот. Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата". По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място.
За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност на всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира?
към втори вариант >>
Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие!
(втори вариант)
Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта.
Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие!
" Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде! Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си".
към втори вариант >>
Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя?
(втори вариант)
Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ.
Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя?
Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори.
към втори вариант >>
За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него.
(втори вариант)
Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот. Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата". По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място.
За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него.
За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност на всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите.
към втори вариант >>
" Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде!
(втори вариант)
Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта. Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие!
" Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде!
Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него.
към втори вариант >>
Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува.
(втори вариант)
Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя?
Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува.
Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци.
към втори вариант >>
За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него.
(втори вариант)
Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата". По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него.
За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него.
Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност на всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите?
към втори вариант >>
Някой казва, че бил роден от Бог.
(втори вариант)
Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта. Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие! " Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде!
Някой казва, че бил роден от Бог.
Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос.
към втори вариант >>
Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика.
(втори вариант)
Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува.
Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика.
Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия.
към втори вариант >>
Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не.
(втори вариант)
По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него.
Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не.
Христос е съвкупност на всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите? – Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос.
към втори вариант >>
Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове.
(втори вариант)
Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта. Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие! " Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде! Някой казва, че бил роден от Бог.
Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове.
Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате.
към втори вариант >>
Пита го учителят: Защо вдигаш шум?
(втори вариант)
После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика.
Пита го учителят: Защо вдигаш шум?
Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл.
към втори вариант >>
Христос е съвкупност на всички разумни души.
(втори вариант)
За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не.
Христос е съвкупност на всички разумни души.
И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите? – Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос. Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета?
(втори вариант)
Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта. Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие! " Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде! Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове.
Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета?
Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие.
към втори вариант >>
Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно.
(втори вариант)
Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум?
Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно.
Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж?
към втори вариант >>
И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира?
(втори вариант)
За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност на всички разумни души.
И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира?
Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите? – Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос. Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си".
(втори вариант)
Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие! " Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде! Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета?
Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си".
Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече.
към втори вариант >>
Така постъпват учениците със своите учители и професори.
(втори вариант)
Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно.
Така постъпват учениците със своите учители и професори.
Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече.
към втори вариант >>
Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите.
(втори вариант)
За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност на всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира?
Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите.
Кои са ангелите? – Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос. Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него.
(втори вариант)
" Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде! Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си".
Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него.
Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин.
към втори вариант >>
Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци.
(втори вариант)
Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори.
Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци.
Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж?
към втори вариант >>
Кои са ангелите?
(втори вариант)
За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност на всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите.
Кои са ангелите?
– Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос. Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос.
(втори вариант)
Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него.
Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос.
Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна любов!
към втори вариант >>
Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия.
(втори вариант)
Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци.
Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия.
Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте.
към втори вариант >>
– Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос.
(втори вариант)
Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност на всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите?
– Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос.
Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
Говоря ви за Христос, понеже Него познавате.
(втори вариант)
Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос.
Говоря ви за Христос, понеже Него познавате.
Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.
към втори вариант >>
Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл.
(втори вариант)
Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия.
Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл.
Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота?
към втори вариант >>
Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
Христос е съвкупност на всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите? – Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос.
Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.
към втори вариант >>
Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие.
(втори вариант)
Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате.
Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие.
Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.
към втори вариант >>
Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж?
(втори вариант)
Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл.
Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж?
– Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл.
към втори вариант >>
Сега мнозина от нас много се запитват: Обича ли ме Христос?
(втори вариант)
Сега мнозина от нас много се запитват: Обича ли ме Христос?
Този въпрос ми се вижда много чуден. Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича? – Щом слънцето грее, обича те, разбира се. Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се.
към втори вариант >>
Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече.
(втори вариант)
Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие.
Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече.
Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.
към втори вариант >>
– Да протече.
(втори вариант)
Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж?
– Да протече.
Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това?
към втори вариант >>
Този въпрос ми се вижда много чуден.
(втори вариант)
Сега мнозина от нас много се запитват: Обича ли ме Христос?
Този въпрос ми се вижда много чуден.
Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича? – Щом слънцето грее, обича те, разбира се. Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква.
към втори вариант >>
Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин.
(втори вариант)
Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече.
Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин.
Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.
към втори вариант >>
Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж?
(втори вариант)
Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече.
Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж?
– Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам.
към втори вариант >>
Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича?
(втори вариант)
Сега мнозина от нас много се запитват: Обича ли ме Христос? Този въпрос ми се вижда много чуден.
Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича?
– Щом слънцето грее, обича те, разбира се. Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс.
към втори вариант >>
Абсолютно безкористие и пълна любов!
(втори вариант)
Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин.
Абсолютно безкористие и пълна любов!
Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.
към втори вариант >>
– Да расте.
(втори вариант)
Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж?
– Да расте.
Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува.
към втори вариант >>
– Щом слънцето грее, обича те, разбира се.
(втори вариант)
Сега мнозина от нас много се запитват: Обича ли ме Христос? Този въпрос ми се вижда много чуден. Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича?
– Щом слънцето грее, обича те, разбира се.
Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти.
към втори вариант >>
Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.
(втори вариант)
Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна любов!
Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.
към втори вариант >>
Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота?
(втори вариант)
Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте.
Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота?
Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее.
към втори вариант >>
Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето?
(втори вариант)
Сега мнозина от нас много се запитват: Обича ли ме Христос? Този въпрос ми се вижда много чуден. Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича? – Щом слънцето грее, обича те, разбира се.
Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето?
– Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света.
към втори вариант >>
Чудни са постъпките на съвременните хора.
(втори вариант)
Чудни са постъпките на съвременните хора.
На мен ми разправиха случаи от църковните събори. Как може да се обясни това противоречие? Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата! Това са гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура.
към втори вариант >>
Все трябва да има един конкретен смисъл.
(втори вариант)
Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота?
Все трябва да има един конкретен смисъл.
Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее. Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи.
към втори вариант >>
– Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се.
(втори вариант)
Сега мнозина от нас много се запитват: Обича ли ме Христос? Този въпрос ми се вижда много чуден. Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича? – Щом слънцето грее, обича те, разбира се. Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето?
– Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се.
Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
към втори вариант >>
На мен ми разправиха случаи от църковните събори.
(втори вариант)
Чудни са постъпките на съвременните хора.
На мен ми разправиха случаи от църковните събори.
Как може да се обясни това противоречие? Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата! Това са гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура. Римляните не донесоха някаква висока култура.
към втори вариант >>
Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това?
(втори вариант)
– Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл.
Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това?
Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее. Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи. Такива са великите закони.
към втори вариант >>
Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква.
(втори вариант)
Този въпрос ми се вижда много чуден. Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича? – Щом слънцето грее, обича те, разбира се. Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се.
Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква.
Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата.
към втори вариант >>
Как може да се обясни това противоречие?
(втори вариант)
Чудни са постъпките на съвременните хора. На мен ми разправиха случаи от църковните събори.
Как може да се обясни това противоречие?
Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата! Това са гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура. Римляните не донесоха някаква висока култура. Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света.
към втори вариант >>
Някой казва: Е, аз в ума си рисувам.
(втори вариант)
Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това?
Някой казва: Е, аз в ума си рисувам.
Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее. Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи. Такива са великите закони. Значи, наближило е Царството Божие!
към втори вариант >>
Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс.
(втори вариант)
Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича? – Щом слънцето грее, обича те, разбира се. Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква.
Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс.
Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога.
към втори вариант >>
Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата!
(втори вариант)
Чудни са постъпките на съвременните хора. На мен ми разправиха случаи от църковните събори. Как може да се обясни това противоречие?
Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата!
Това са гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура. Римляните не донесоха някаква висока култура. Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света. Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса.
към втори вариант >>
Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува.
(втори вариант)
– Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам.
Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува.
Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее. Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи. Такива са великите закони. Значи, наближило е Царството Божие!
към втори вариант >>
Това не си ти.
(втори вариант)
– Щом слънцето грее, обича те, разбира се. Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс.
Това не си ти.
Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение.
към втори вариант >>
Това са гръцки разбирания.
(втори вариант)
Чудни са постъпките на съвременните хора. На мен ми разправиха случаи от църковните събори. Как може да се обясни това противоречие? Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата!
Това са гръцки разбирания.
Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура. Римляните не донесоха някаква висока култура. Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света. Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса. В тях моралните чувства са силно развити, но за в бъдеще ние желаем да имаме един народ, в който моралните чувства да бъдат още по-силно развити.
към втори вариант >>
Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее.
(втори вариант)
Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува.
Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее.
Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи. Такива са великите закони. Значи, наближило е Царството Божие!
към втори вариант >>
Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света.
(втори вариант)
Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти.
Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света.
Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението!
към втори вариант >>
Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура.
(втори вариант)
Чудни са постъпките на съвременните хора. На мен ми разправиха случаи от църковните събори. Как може да се обясни това противоречие? Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата! Това са гръцки разбирания.
Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура.
Римляните не донесоха някаква висока култура. Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света. Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса. В тях моралните чувства са силно развити, но за в бъдеще ние желаем да имаме един народ, в който моралните чувства да бъдат още по-силно развити.
към втори вариант >>
Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи.
(втори вариант)
Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее.
Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи.
Такива са великите закони. Значи, наближило е Царството Божие!
към втори вариант >>
Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
(втори вариант)
– Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света.
Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите.
към втори вариант >>
Римляните не донесоха някаква висока култура.
(втори вариант)
На мен ми разправиха случаи от църковните събори. Как може да се обясни това противоречие? Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата! Това са гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура.
Римляните не донесоха някаква висока култура.
Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света. Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса. В тях моралните чувства са силно развити, но за в бъдеще ние желаем да имаме един народ, в който моралните чувства да бъдат още по-силно развити.
към втори вариант >>
Такива са великите закони.
(втори вариант)
Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее. Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи.
Такива са великите закони.
Значи, наближило е Царството Божие!
към втори вариант >>
Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата.
(втори вариант)
Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата.
- Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен?
към втори вариант >>
Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света.
(втори вариант)
Как може да се обясни това противоречие? Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата! Това са гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура. Римляните не донесоха някаква висока култура.
Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света.
Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса. В тях моралните чувства са силно развити, но за в бъдеще ние желаем да имаме един народ, в който моралните чувства да бъдат още по-силно развити.
към втори вариант >>
Значи, наближило е Царството Божие!
(втори вариант)
Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее. Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи. Такива са великите закони.
Значи, наближило е Царството Божие!
към втори вариант >>
- Не мога.
(втори вариант)
Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата.
- Не мога.
- Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите.
към втори вариант >>
Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса.
(втори вариант)
Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата! Това са гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура. Римляните не донесоха някаква висока култура. Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света.
Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса.
В тях моралните чувства са силно развити, но за в бъдеще ние желаем да имаме един народ, в който моралните чувства да бъдат още по-силно развити.
към втори вариант >>
За кого е Царството Божие?
(втори вариант)
За кого е Царството Божие?
– За разумните души. Тази идея трябва да се схване добре. Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия? Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош.
към втори вариант >>
- Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение.
(втори вариант)
Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога.
- Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение.
Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш.
към втори вариант >>
В тях моралните чувства са силно развити, но за в бъдеще ние желаем да имаме един народ, в който моралните чувства да бъдат още по-силно развити.
(втори вариант)
Това са гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура. Римляните не донесоха някаква висока култура. Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света. Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса.
В тях моралните чувства са силно развити, но за в бъдеще ние желаем да имаме един народ, в който моралните чувства да бъдат още по-силно развити.
към втори вариант >>
– За разумните души.
(втори вариант)
За кого е Царството Божие?
– За разумните души.
Тази идея трябва да се схване добре. Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия? Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот?
към втори вариант >>
Това е учението!
(втори вариант)
Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение.
Това е учението!
Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите.
към втори вариант >>
Христос казва: "Проповядвайте, че е наближило Царството Божие".
(втори вариант)
Христос казва: "Проповядвайте, че е наближило Царството Божие".
към втори вариант >>
Тази идея трябва да се схване добре.
(втори вариант)
За кого е Царството Божие? – За разумните души.
Тази идея трябва да се схване добре.
Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия? Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот?
към втори вариант >>
Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите.
(втори вариант)
Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението!
Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите.
А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите. Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам.
към втори вариант >>
Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал.
(втори вариант)
Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал.
Кой групира всички тези хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат.
към втори вариант >>
Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия?
(втори вариант)
За кого е Царството Божие? – За разумните души. Тази идея трябва да се схване добре.
Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия?
Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания.
към втори вариант >>
А сега хората се спират и казват: Кой е праведен?
(втори вариант)
Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите.
А сега хората се спират и казват: Кой е праведен?
– Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите. Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам. Не съм ли свободен?
към втори вариант >>
Кой групира всички тези хора?
(втори вариант)
Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал.
Кой групира всички тези хора?
– Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената!
към втори вариант >>
Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот.
(втори вариант)
За кого е Царството Божие? – За разумните души. Тази идея трябва да се схване добре. Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия?
Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот.
Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър.
към втори вариант >>
– Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите.
(втори вариант)
- Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен?
– Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите.
Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите. Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам. Не съм ли свободен? - Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже.
към втори вариант >>
– Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно.
(втори вариант)
Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал. Кой групира всички тези хора?
– Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно.
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи.
към втори вариант >>
Всички казват, че този живот е лош.
(втори вариант)
За кого е Царството Божие? – За разумните души. Тази идея трябва да се схване добре. Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия? Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот.
Всички казват, че този живот е лош.
Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош.
към втори вариант >>
Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш.
(втори вариант)
- Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите.
Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш.
Не, ние дължим своят живот на другите. Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам. Не съм ли свободен? - Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже. Ти дължиш твоя ум, твоите мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагат.
към втори вариант >>
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно.
(втори вариант)
Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал. Кой групира всички тези хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно.
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно.
Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат.
към втори вариант >>
Питам: В какво седи лошото на този живот?
(втори вариант)
– За разумните души. Тази идея трябва да се схване добре. Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия? Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош.
Питам: В какво седи лошото на този живот?
Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си?
към втори вариант >>
Не, ние дължим своят живот на другите.
(втори вариант)
Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш.
Не, ние дължим своят живот на другите.
Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам. Не съм ли свободен? - Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже. Ти дължиш твоя ум, твоите мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагат.
към втори вариант >>
Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора?
(втори вариант)
Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал. Кой групира всички тези хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно.
Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора?
– Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат. Нали всички са християни?
към втори вариант >>
Или в какво седи доброто на този живот?
(втори вариант)
Тази идея трябва да се схване добре. Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия? Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот?
Или в какво седи доброто на този живот?
– Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците?
към втори вариант >>
Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите.
Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам.
Не съм ли свободен? - Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже. Ти дължиш твоя ум, твоите мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагат.
към втори вариант >>
– Могат.
(втори вариант)
Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал. Кой групира всички тези хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора?
– Могат.
Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат. Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта.
към втори вариант >>
– Лошото и доброто, това са наши схващания.
(втори вариант)
Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия? Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот?
– Лошото и доброто, това са наши схващания.
Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество?
към втори вариант >>
Не съм ли свободен?
(втори вариант)
А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите. Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам.
Не съм ли свободен?
- Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже. Ти дължиш твоя ум, твоите мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагат.
към втори вариант >>
Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената!
(втори вариант)
Кой групира всички тези хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат.
Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената!
Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат. Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят.
към втори вариант >>
Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър.
(втори вариант)
Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания.
Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър.
Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло".
към втори вариант >>
- Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже.
(втори вариант)
– Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите. Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам. Не съм ли свободен?
- Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже.
Ти дължиш твоя ум, твоите мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагат.
към втори вариант >>
Не е въпросът за този, за онзи.
(втори вариант)
– Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената!
Не е въпросът за този, за онзи.
Нека всички излязат. Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят.
към втори вариант >>
Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош.
(втори вариант)
Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър.
Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош.
Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница?
към втори вариант >>
Ти дължиш твоя ум, твоите мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагат.
(втори вариант)
Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите. Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам. Не съм ли свободен? - Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже.
Ти дължиш твоя ум, твоите мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагат.
към втори вариант >>
Нека всички излязат.
(втори вариант)
Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи.
Нека всички излязат.
Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят. Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане.
към втори вариант >>
Но какъв е животът сам по себе си?
(втори вариант)
Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош.
Но какъв е животът сам по себе си?
Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост?
към втори вариант >>
Не мислете, че в великото Бяло Братство има някакви амбиции, като нашите.
(втори вариант)
Не мислете, че в великото Бяло Братство има някакви амбиции, като нашите.
Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем! Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така.
към втори вариант >>
Нали всички са християни?
(втори вариант)
Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат.
Нали всички са християни?
Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят. Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще".
към втори вариант >>
Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците?
(втори вариант)
Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си?
Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците?
Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце.
към втори вариант >>
Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем!
(втори вариант)
Не мислете, че в великото Бяло Братство има някакви амбиции, като нашите.
Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем!
Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща.
към втори вариант >>
Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта.
(втори вариант)
– Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат. Нали всички са християни?
Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта.
Това учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят. Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще". Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ.
към втори вариант >>
Как ще го посрещне това вълче общество?
(втори вариант)
– Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците?
Как ще го посрещне това вълче общество?
Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце.
към втори вариант >>
Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е.
(втори вариант)
Не мислете, че в великото Бяло Братство има някакви амбиции, като нашите. Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем!
Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е.
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
към втори вариант >>
Това учение е обзело целия свят.
(втори вариант)
Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат. Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта.
Това учение е обзело целия свят.
И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят. Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще". Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм!
към втори вариант >>
Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло".
(втори вариант)
Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество?
Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло".
Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то?
към втори вариант >>
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното.
(втори вариант)
Не мислете, че в великото Бяло Братство има някакви амбиции, като нашите. Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем! Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е.
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното.
Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия.
към втори вариант >>
И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят.
(втори вариант)
Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат. Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят.
И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят.
Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще". Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека?
към втори вариант >>
Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница?
(втори вариант)
Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло".
Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница?
– Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него.
към втори вариант >>
Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална.
(втори вариант)
Не мислете, че в великото Бяло Братство има някакви амбиции, като нашите. Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем! Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното.
Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална.
Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски.
към втори вариант >>
Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане.
(втори вариант)
Нека всички излязат. Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят.
Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане.
Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще". Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека? – Главата.
към втори вариант >>
– Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост?
(втори вариант)
Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница?
– Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост?
Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега?
към втори вариант >>
Не, не е така.
(втори вариант)
Не мислете, че в великото Бяло Братство има някакви амбиции, като нашите. Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем! Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална.
Не, не е така.
Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате.
към втори вариант >>
Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще".
(втори вариант)
Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят. Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане.
Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще".
Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека? – Главата. Кое е най-красивото?
към втори вариант >>
Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце.
(втори вариант)
Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост?
Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце.
Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай.
към втори вариант >>
Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща.
(втори вариант)
Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем! Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така.
Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща.
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души.
към втори вариант >>
Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ.
(втори вариант)
Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят. Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще".
Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ.
Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето.
към втори вариант >>
Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце.
(втори вариант)
Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце.
Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце.
Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости.
към втори вариант >>
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
(втори вариант)
Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща.
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души. Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда?
към втори вариант >>
Ами че всеки един народ е като един организъм!
(втори вариант)
Това учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят. Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще". Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ.
Ами че всеки един народ е като един организъм!
Кое е най-видното в човека? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното?
към втори вариант >>
Добре дошло ли ще бъде то?
(втори вариант)
Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце.
Добре дошло ли ще бъде то?
Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли?
към втори вариант >>
На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия.
(втори вариант)
Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели.
На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия.
На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души. Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда? Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник.
към втори вариант >>
Кое е най-видното в човека?
(втори вариант)
И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят. Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще". Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм!
Кое е най-видното в човека?
– Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очите.
към втори вариант >>
Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него.
(втори вариант)
Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то?
Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него.
Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят.
към втори вариант >>
На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски.
(втори вариант)
Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия.
На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски.
Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души. Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда? Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети?
към втори вариант >>
– Главата.
(втори вариант)
Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще". Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека?
– Главата.
Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очите. Кое е най-подвижното?
към втори вариант >>
Това приемане ли е сега?
(втори вариант)
– Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него.
Това приемане ли е сега?
Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл?
към втори вариант >>
Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате.
(втори вариант)
Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски.
Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате.
Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души. Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда? Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре?
към втори вариант >>
Кое е най-красивото?
(втори вариант)
Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще". Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека? – Главата.
Кое е най-красивото?
– Лицето. Кое е най-изразителното? – Очите. Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката.
към втори вариант >>
Добре, да вземем обратния случай.
(втори вариант)
Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега?
Добре, да вземем обратния случай.
Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме.
към втори вариант >>
Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души.
(втори вариант)
Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате.
Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души.
Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда? Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята.
към втори вариант >>
– Лицето.
(втори вариант)
Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека? – Главата. Кое е най-красивото?
– Лицето.
Кое е най-изразителното? – Очите. Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката. На първо място значи е човешката глава.
към втори вариант >>
Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости.
(втори вариант)
Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай.
Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости.
Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо?
към втори вариант >>
Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда?
(втори вариант)
На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души.
Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда?
Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение!
към втори вариант >>
Кое е най-изразителното?
(втори вариант)
Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето.
Кое е най-изразителното?
– Очите. Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката. На първо място значи е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни!
към втори вариант >>
Тези овце ще го приемат ли?
(втори вариант)
Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости.
Тези овце ще го приемат ли?
– Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо? - Защото овцете са изгубили вяра във вълците.
към втори вариант >>
Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник.
(втори вариант)
На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души. Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда?
Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник.
Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви.
към втори вариант >>
– Очите.
(втори вариант)
Кое е най-видното в човека? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното?
– Очите.
Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката. На първо място значи е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква.
към втори вариант >>
– Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят.
(втори вариант)
Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли?
– Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят.
Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо? - Защото овцете са изгубили вяра във вълците. Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка.
към втори вариант >>
Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети?
(втори вариант)
На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души. Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда? Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник.
Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети?
Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш.
към втори вариант >>
Кое е най-подвижното?
(втори вариант)
– Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очите.
Кое е най-подвижното?
– Ръцете и краката. На първо място значи е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата идва всичко!
към втори вариант >>
Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл?
(втори вариант)
Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят.
Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл?
Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо? - Защото овцете са изгубили вяра във вълците. Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка. Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.
към втори вариант >>
Какво ще кажете на това отгоре?
(втори вариант)
Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души. Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда? Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети?
Какво ще кажете на това отгоре?
Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви.
към втори вариант >>
– Ръцете и краката.
(втори вариант)
Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очите. Кое е най-подвижното?
– Ръцете и краката.
На първо място значи е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата идва всичко! Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските.
към втори вариант >>
Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме.
(втори вариант)
Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл?
Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме.
- Защо? - Защото овцете са изгубили вяра във вълците. Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка. Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.
към втори вариант >>
Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята.
(втори вариант)
Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души. Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда? Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре?
Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята.
А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години.
към втори вариант >>
На първо място значи е човешката глава.
(втори вариант)
– Лицето. Кое е най-изразителното? – Очите. Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката.
На първо място значи е човешката глава.
Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата идва всичко! Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските. Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си.
към втори вариант >>
- Защо?
(втори вариант)
Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме.
- Защо?
- Защото овцете са изгубили вяра във вълците. Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка. Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.
към втори вариант >>
А при това, те заемат такова скромно положение!
(втори вариант)
Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда? Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята.
А при това, те заемат такова скромно положение!
Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш!
към втори вариант >>
Глави трябва да имат съвременните християни!
(втори вариант)
Кое е най-изразителното? – Очите. Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката. На първо място значи е човешката глава.
Глави трябва да имат съвременните християни!
Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата идва всичко! Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските. Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете.
към втори вариант >>
- Защото овцете са изгубили вяра във вълците.
(втори вариант)
Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо?
- Защото овцете са изгубили вяра във вълците.
Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка. Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.
към втори вариант >>
Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви.
(втори вариант)
Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение!
Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви.
Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе.
към втори вариант >>
Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква.
(втори вариант)
– Очите. Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката. На първо място значи е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни!
Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква.
Значи от главата идва всичко! Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските. Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече.
към втори вариант >>
Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка.
(втори вариант)
– Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо? - Защото овцете са изгубили вяра във вълците.
Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка.
Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.
към втори вариант >>
Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш.
(втори вариант)
Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви.
Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш.
За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент?
към втори вариант >>
Значи от главата идва всичко!
(втори вариант)
Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката. На първо място значи е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква.
Значи от главата идва всичко!
Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските. Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: Аз съм работил.
към втори вариант >>
Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.
(втори вариант)
Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо? - Защото овцете са изгубили вяра във вълците. Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка.
Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.
към втори вариант >>
За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви.
(втори вариант)
Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш.
За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви.
За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената!
към втори вариант >>
Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските.
(втори вариант)
– Ръцете и краката. На първо място значи е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата идва всичко!
Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските.
Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: Аз съм работил. Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш.
към втори вариант >>
Сега, всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача.
(втори вариант)
Сега, всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача.
Казвате: Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма например? И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството? Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма? И всички ще спорят помежду си.
към втори вариант >>
За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години.
(втори вариант)
Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви.
За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години.
Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе.
към втори вариант >>
Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си.
(втори вариант)
На първо място значи е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата идва всичко! Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските.
Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си.
Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: Аз съм работил. Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. Аз съм писал.
към втори вариант >>
Казвате: Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма например?
(втори вариант)
Сега, всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача.
Казвате: Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма например?
И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството? Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма? И всички ще спорят помежду си. Кой е правият?
към втори вариант >>
Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш!
(втори вариант)
А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години.
Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш!
И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент.
към втори вариант >>
Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете.
(втори вариант)
Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата идва всичко! Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските. Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си.
Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете.
Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: Аз съм работил. Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. Аз съм писал. – Още повече ще пишеш.
към втори вариант >>
И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството?
(втори вариант)
Сега, всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача. Казвате: Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма например?
И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството?
Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма? И всички ще спорят помежду си. Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори.
към втори вариант >>
И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе.
(втори вариант)
Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш!
И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе.
Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент. Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него.
към втори вариант >>
Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече.
(втори вариант)
Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата идва всичко! Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските. Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете.
Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече.
Някой казва: Аз съм работил. Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. Аз съм писал. – Още повече ще пишеш. Аз съм рисувал.
към втори вариант >>
Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос.
(втори вариант)
Сега, всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача. Казвате: Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма например? И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството?
Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос.
Каква е целта на будизма? И всички ще спорят помежду си. Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея?
към втори вариант >>
Готов ли си за този момент?
(втори вариант)
Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе.
Готов ли си за този момент?
А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент. Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него. Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз съм работил.
(втори вариант)
Значи от главата идва всичко! Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските. Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече.
Някой казва: Аз съм работил.
Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. Аз съм писал. – Още повече ще пишеш. Аз съм рисувал. – Още повече ще рисуваш.
към втори вариант >>
Каква е целта на будизма?
(втори вариант)
Сега, всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача. Казвате: Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма например? И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството? Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос.
Каква е целта на будизма?
И всички ще спорят помежду си. Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже?
към втори вариант >>
А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената!
(втори вариант)
За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент?
А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената!
Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент. Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него. Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите. Тогава ще дойде вашият ден.
към втори вариант >>
Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш.
(втори вариант)
Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските. Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: Аз съм работил.
Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш.
Аз съм писал. – Още повече ще пишеш. Аз съм рисувал. – Още повече ще рисуваш. Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще.
към втори вариант >>
И всички ще спорят помежду си.
(втори вариант)
Сега, всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача. Казвате: Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма например? И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството? Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма?
И всички ще спорят помежду си.
Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог.
към втори вариант >>
Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе.
(втори вариант)
За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената!
Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе.
Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент. Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него. Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите. Тогава ще дойде вашият ден.
към втори вариант >>
Аз съм писал.
(втори вариант)
Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: Аз съм работил. Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш.
Аз съм писал.
– Още повече ще пишеш. Аз съм рисувал. – Още повече ще рисуваш. Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте.
към втори вариант >>
Кой е правият?
(втори вариант)
Казвате: Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма например? И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството? Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма? И всички ще спорят помежду си.
Кой е правият?
Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин.
към втори вариант >>
Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент.
(втори вариант)
Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе.
Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент.
Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него. Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите. Тогава ще дойде вашият ден.
към втори вариант >>
– Още повече ще пишеш.
(втори вариант)
Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: Аз съм работил. Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. Аз съм писал.
– Още повече ще пишеш.
Аз съм рисувал. – Още повече ще рисуваш. Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте. Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака!
към втори вариант >>
Не, конкретно трябва да се отговори.
(втори вариант)
И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството? Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма? И всички ще спорят помежду си. Кой е правият?
Не, конкретно трябва да се отговори.
Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика.
към втори вариант >>
Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него.
(втори вариант)
И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент.
Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него.
Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите. Тогава ще дойде вашият ден.
към втори вариант >>
Аз съм рисувал.
(втори вариант)
Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: Аз съм работил. Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. Аз съм писал. – Още повече ще пишеш.
Аз съм рисувал.
– Още повече ще рисуваш. Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте. Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост!
към втори вариант >>
Какво е основното учение, каква е основната идея?
(втори вариант)
Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма? И всички ще спорят помежду си. Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори.
Какво е основното учение, каква е основната идея?
Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин.
към втори вариант >>
Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите.
(втори вариант)
Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент. Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него.
Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите.
Тогава ще дойде вашият ден.
към втори вариант >>
– Още повече ще рисуваш.
(втори вариант)
Някой казва: Аз съм работил. Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. Аз съм писал. – Още повече ще пишеш. Аз съм рисувал.
– Още повече ще рисуваш.
Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте. Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост! Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост.
към втори вариант >>
Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже?
(втори вариант)
Каква е целта на будизма? И всички ще спорят помежду си. Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея?
Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже?
Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос.
към втори вариант >>
Тогава ще дойде вашият ден.
(втори вариант)
А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент. Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него. Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите.
Тогава ще дойде вашият ден.
към втори вариант >>
Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще.
(втори вариант)
Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. Аз съм писал. – Още повече ще пишеш. Аз съм рисувал. – Още повече ще рисуваш.
Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще.
Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте. Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост! Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост.
към втори вариант >>
Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог.
(втори вариант)
И всички ще спорят помежду си. Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже?
Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог.
Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията.
към втори вариант >>
Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи.
(втори вариант)
Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи.
Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха. Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената.
към втори вариант >>
Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте.
(втори вариант)
Аз съм писал. – Още повече ще пишеш. Аз съм рисувал. – Още повече ще рисуваш. Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще.
Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте.
Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост! Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост.
към втори вариант >>
Всеки будист е християнин.
(втори вариант)
Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог.
Всеки будист е християнин.
Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин?
към втори вариант >>
Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха.
(втори вариант)
Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи.
Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха.
Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим!
към втори вариант >>
Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака!
(втори вариант)
– Още повече ще пишеш. Аз съм рисувал. – Още повече ще рисуваш. Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте.
Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака!
Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост! Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост.
към втори вариант >>
Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика.
(втори вариант)
Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин.
Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика.
Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бог.
към втори вариант >>
Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава.
(втори вариант)
Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха.
Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава.
Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот.
към втори вариант >>
Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост!
(втори вариант)
Аз съм рисувал. – Още повече ще рисуваш. Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте. Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака!
Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост!
Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост.
към втори вариант >>
Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин.
(втори вариант)
Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика.
Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин.
Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана.
към втори вариант >>
Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи.
(втори вариант)
Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха. Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава.
Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи.
Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс.
към втори вариант >>
Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост.
(втори вариант)
– Още повече ще рисуваш. Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте. Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост!
Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост.
към втори вариант >>
Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос.
(втори вариант)
Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин.
Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос.
И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. Някои казват: Как човек да живее в Нирвана!
към втори вариант >>
Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа.
(втори вариант)
Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха. Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи.
Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа.
Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие!
към втори вариант >>
Казва Писанието: "Молете се един за друг, да ви се изцелят всички недъзи!
(втори вариант)
Казва Писанието: "Молете се един за друг, да ви се изцелят всички недъзи!
" Единство трябва сега на хората! Единство в Любовта, а това единство е множество. Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество. Единство в Истината, но тази Истина е множество. Единство в Правдата, но тази Правда е множество.
към втори вариант >>
И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията.
(втори вариант)
Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос.
И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията.
По кой начин? – Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. Някои казват: Как човек да живее в Нирвана! - Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот.
към втори вариант >>
Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената.
(втори вариант)
Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха. Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа.
Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената.
Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие! " Между хората трябва да има мир!
към втори вариант >>
" Единство трябва сега на хората!
(втори вариант)
Казва Писанието: "Молете се един за друг, да ви се изцелят всички недъзи!
" Единство трябва сега на хората!
Единство в Любовта, а това единство е множество. Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество. Единство в Истината, но тази Истина е множество. Единство в Правдата, но тази Правда е множество. Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество.
към втори вариант >>
По кой начин?
(втори вариант)
Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията.
По кой начин?
– Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. Някои казват: Как човек да живее в Нирвана! - Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот.
към втори вариант >>
Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим!
(втори вариант)
Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха. Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената.
Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим!
Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие! " Между хората трябва да има мир! И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие.
към втори вариант >>
Единство в Любовта, а това единство е множество.
(втори вариант)
Казва Писанието: "Молете се един за друг, да ви се изцелят всички недъзи! " Единство трябва сега на хората!
Единство в Любовта, а това единство е множество.
Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество. Единство в Истината, но тази Истина е множество. Единство в Правдата, но тази Правда е множество. Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество. Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите.
към втори вариант >>
– Да се слеят с Бог.
(втори вариант)
Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин?
– Да се слеят с Бог.
Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. Някои казват: Как човек да живее в Нирвана! - Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот?
към втори вариант >>
Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот.
(втори вариант)
Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим!
Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот.
Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие! " Между хората трябва да има мир! И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие. Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго.
към втори вариант >>
Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество.
(втори вариант)
Казва Писанието: "Молете се един за друг, да ви се изцелят всички недъзи! " Единство трябва сега на хората! Единство в Любовта, а това единство е множество.
Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество.
Единство в Истината, но тази Истина е множество. Единство в Правдата, но тази Правда е множество. Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество. Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите. Това е което Христос е донесъл в света; това е, което се проповядва и сега.
към втори вариант >>
Това е, което те наричат да влезем в Нирвана.
(втори вариант)
Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бог.
Това е, което те наричат да влезем в Нирвана.
Някои казват: Как човек да живее в Нирвана! - Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? – Да, изгубват го.
към втори вариант >>
Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс.
(втори вариант)
Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот.
Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс.
Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие! " Между хората трябва да има мир! И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие. Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго. Какво оръжие ще употребим?
към втори вариант >>
Единство в Истината, но тази Истина е множество.
(втори вариант)
Казва Писанието: "Молете се един за друг, да ви се изцелят всички недъзи! " Единство трябва сега на хората! Единство в Любовта, а това единство е множество. Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество.
Единство в Истината, но тази Истина е множество.
Единство в Правдата, но тази Правда е множество. Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество. Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите. Това е което Христос е донесъл в света; това е, което се проповядва и сега.
към втори вариант >>
Някои казват: Как човек да живее в Нирвана!
(втори вариант)
Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана.
Някои казват: Как човек да живее в Нирвана!
- Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? – Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват.
към втори вариант >>
Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие!
(втори вариант)
Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс.
Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие!
" Между хората трябва да има мир! И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие. Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго. Какво оръжие ще употребим? – Нашето оръжие е такова, че когато срещнем един убит човек, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към втори вариант >>
Единство в Правдата, но тази Правда е множество.
(втори вариант)
Казва Писанието: "Молете се един за друг, да ви се изцелят всички недъзи! " Единство трябва сега на хората! Единство в Любовта, а това единство е множество. Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество. Единство в Истината, но тази Истина е множество.
Единство в Правдата, но тази Правда е множество.
Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество. Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите. Това е което Христос е донесъл в света; това е, което се проповядва и сега.
към втори вариант >>
- Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот.
(втори вариант)
И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. Някои казват: Как човек да живее в Нирвана!
- Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот.
Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? – Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли?
към втори вариант >>
" Между хората трябва да има мир!
(втори вариант)
Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие!
" Между хората трябва да има мир!
И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие. Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго. Какво оръжие ще употребим? – Нашето оръжие е такова, че когато срещнем един убит човек, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към втори вариант >>
Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество.
(втори вариант)
" Единство трябва сега на хората! Единство в Любовта, а това единство е множество. Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество. Единство в Истината, но тази Истина е множество. Единство в Правдата, но тази Правда е множество.
Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество.
Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите. Това е което Христос е донесъл в света; това е, което се проповядва и сега.
към втори вариант >>
Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот.
(втори вариант)
По кой начин? – Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. Някои казват: Как човек да живее в Нирвана! - Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот.
Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот.
Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? – Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува.
към втори вариант >>
И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие.
(втори вариант)
Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие! " Между хората трябва да има мир!
И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие.
Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго. Какво оръжие ще употребим? – Нашето оръжие е такова, че когато срещнем един убит човек, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към втори вариант >>
Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите.
(втори вариант)
Единство в Любовта, а това единство е множество. Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество. Единство в Истината, но тази Истина е множество. Единство в Правдата, но тази Правда е множество. Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество.
Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите.
Това е което Христос е донесъл в света; това е, което се проповядва и сега.
към втори вариант >>
Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот?
(втори вариант)
– Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. Някои казват: Как човек да живее в Нирвана! - Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот.
Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот?
– Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли?
към втори вариант >>
Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго.
(втори вариант)
Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие! " Между хората трябва да има мир! И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие.
Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго.
Какво оръжие ще употребим? – Нашето оръжие е такова, че когато срещнем един убит човек, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към втори вариант >>
Това е което Христос е донесъл в света; това е, което се проповядва и сега.
(втори вариант)
Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество. Единство в Истината, но тази Истина е множество. Единство в Правдата, но тази Правда е множество. Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество. Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите.
Това е което Христос е донесъл в света; това е, което се проповядва и сега.
към втори вариант >>
– Да, изгубват го.
(втори вариант)
Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. Някои казват: Как човек да живее в Нирвана! - Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот?
– Да, изгубват го.
Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува.
към втори вариант >>
Какво оръжие ще употребим?
(втори вариант)
Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие! " Между хората трябва да има мир! И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие. Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго.
Какво оръжие ще употребим?
– Нашето оръжие е такова, че когато срещнем един убит човек, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към втори вариант >>
"Наближило е Царството Божие!
(втори вариант)
"Наближило е Царството Божие!
" Това Царство Божие сега е пред вашия праг. И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, един ден тази врата ще стане парообразна, къщата ви ще стане парообразна и вие ще останете без стаи, без врати и без прозорци. И тогава Истината може да дойде за вас, но тази Истина няма да ви ползва. Доброволно трябва да пожертвате всичко за Царството Божие!
към втори вариант >>
Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват.
(втори вариант)
Някои казват: Как човек да живее в Нирвана! - Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? – Да, изгубват го.
Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват.
После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува. Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност.
към втори вариант >>
НАГОРЕ