НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1069
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1069
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мене слушайте
,
НБ
, София, 11.2.1934г.,
Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде оттам, отдето никога няма да дойде.
Сега да се върнем към онова, което става в природата, което може нас да ни ползува.
Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде оттам, отдето никога няма да дойде.
Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така? Права е, но в какво отношение? Знаете ли какво нещо е жената? Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа. Досега туй определение не е дадено.
към беседата >>
Казвам: Този човек е кандидат за затвора.
Аз гледам някой път хората като ходят.
Казвам: Този човек е кандидат за затвора.
Той като се кълчи, той разваля всичко. Той още не знае да ходи. Хора, свършили училище, но не знаят да ходят. Той не стъпва както трябва. Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно.
към беседата >>
Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така?
Сега да се върнем към онова, което става в природата, което може нас да ни ползува. Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде оттам, отдето никога няма да дойде.
Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така?
Права е, но в какво отношение? Знаете ли какво нещо е жената? Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа. Досега туй определение не е дадено. Аз съм загатвал за него.
към беседата >>
Той като се кълчи, той разваля всичко.
Аз гледам някой път хората като ходят. Казвам: Този човек е кандидат за затвора.
Той като се кълчи, той разваля всичко.
Той още не знае да ходи. Хора, свършили училище, но не знаят да ходят. Той не стъпва както трябва. Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно. Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са.
към беседата >>
Права е, но в какво отношение?
Сега да се върнем към онова, което става в природата, което може нас да ни ползува. Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде оттам, отдето никога няма да дойде. Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така?
Права е, но в какво отношение?
Знаете ли какво нещо е жената? Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа. Досега туй определение не е дадено. Аз съм загатвал за него.
към беседата >>
Той още не знае да ходи.
Аз гледам някой път хората като ходят. Казвам: Този човек е кандидат за затвора. Той като се кълчи, той разваля всичко.
Той още не знае да ходи.
Хора, свършили училище, но не знаят да ходят. Той не стъпва както трябва. Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно. Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са. Животните с хиляди години учеха движенията.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е жената?
Сега да се върнем към онова, което става в природата, което може нас да ни ползува. Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде оттам, отдето никога няма да дойде. Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така? Права е, но в какво отношение?
Знаете ли какво нещо е жената?
Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа. Досега туй определение не е дадено. Аз съм загатвал за него.
към беседата >>
Хора, свършили училище, но не знаят да ходят.
Аз гледам някой път хората като ходят. Казвам: Този човек е кандидат за затвора. Той като се кълчи, той разваля всичко. Той още не знае да ходи.
Хора, свършили училище, но не знаят да ходят.
Той не стъпва както трябва. Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно. Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са. Животните с хиляди години учеха движенията. Птиците ходят натук-натам, търсят храна.
към беседата >>
Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа.
Сега да се върнем към онова, което става в природата, което може нас да ни ползува. Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде оттам, отдето никога няма да дойде. Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така? Права е, но в какво отношение? Знаете ли какво нещо е жената?
Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа.
Досега туй определение не е дадено. Аз съм загатвал за него.
към беседата >>
Той не стъпва както трябва.
Аз гледам някой път хората като ходят. Казвам: Този човек е кандидат за затвора. Той като се кълчи, той разваля всичко. Той още не знае да ходи. Хора, свършили училище, но не знаят да ходят.
Той не стъпва както трябва.
Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно. Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са. Животните с хиляди години учеха движенията. Птиците ходят натук-натам, търсят храна. Сега, забележете, има една линия на движение.
към беседата >>
Досега туй определение не е дадено.
Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде оттам, отдето никога няма да дойде. Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така? Права е, но в какво отношение? Знаете ли какво нещо е жената? Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа.
Досега туй определение не е дадено.
Аз съм загатвал за него.
към беседата >>
Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно.
Казвам: Този човек е кандидат за затвора. Той като се кълчи, той разваля всичко. Той още не знае да ходи. Хора, свършили училище, но не знаят да ходят. Той не стъпва както трябва.
Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно.
Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са. Животните с хиляди години учеха движенията. Птиците ходят натук-натам, търсят храна. Сега, забележете, има една линия на движение. Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене.
към беседата >>
Аз съм загатвал за него.
Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така? Права е, но в какво отношение? Знаете ли какво нещо е жената? Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа. Досега туй определение не е дадено.
Аз съм загатвал за него.
към беседата >>
Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са.
Той като се кълчи, той разваля всичко. Той още не знае да ходи. Хора, свършили училище, но не знаят да ходят. Той не стъпва както трябва. Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно.
Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са.
Животните с хиляди години учеха движенията. Птиците ходят натук-натам, търсят храна. Сега, забележете, има една линия на движение. Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене. Аз гледам някоя домакиня безразборно готви.
към беседата >>
Мъжът е мъж само при жената и жената е жена само при мъжа.
Мъжът е мъж само при жената и жената е жена само при мъжа.
Туй още не е ясно. Мъжът без жена нищо не е. Той е като една картина без сенки. Има ли картина без сенки? Сенките като се турят, тогава има картина.
към беседата >>
Животните с хиляди години учеха движенията.
Той още не знае да ходи. Хора, свършили училище, но не знаят да ходят. Той не стъпва както трябва. Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно. Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са.
Животните с хиляди години учеха движенията.
Птиците ходят натук-натам, търсят храна. Сега, забележете, има една линия на движение. Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене. Аз гледам някоя домакиня безразборно готви. Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач.
към беседата >>
Туй още не е ясно.
Мъжът е мъж само при жената и жената е жена само при мъжа.
Туй още не е ясно.
Мъжът без жена нищо не е. Той е като една картина без сенки. Има ли картина без сенки? Сенките като се турят, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа.
към беседата >>
Птиците ходят натук-натам, търсят храна.
Хора, свършили училище, но не знаят да ходят. Той не стъпва както трябва. Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно. Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са. Животните с хиляди години учеха движенията.
Птиците ходят натук-натам, търсят храна.
Сега, забележете, има една линия на движение. Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене. Аз гледам някоя домакиня безразборно готви. Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач. Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач.
към беседата >>
Мъжът без жена нищо не е.
Мъжът е мъж само при жената и жената е жена само при мъжа. Туй още не е ясно.
Мъжът без жена нищо не е.
Той е като една картина без сенки. Има ли картина без сенки? Сенките като се турят, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа. Следователно жената не живее за себе си.
към беседата >>
Сега, забележете, има една линия на движение.
Той не стъпва както трябва. Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно. Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са. Животните с хиляди години учеха движенията. Птиците ходят натук-натам, търсят храна.
Сега, забележете, има една линия на движение.
Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене. Аз гледам някоя домакиня безразборно готви. Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач. Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач. Авторът казва: докато се научи на тези потънкости, той ще иде в онзи свят.
към беседата >>
Той е като една картина без сенки.
Мъжът е мъж само при жената и жената е жена само при мъжа. Туй още не е ясно. Мъжът без жена нищо не е.
Той е като една картина без сенки.
Има ли картина без сенки? Сенките като се турят, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа. Следователно жената не живее за себе си. В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне.
към беседата >>
Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене.
Сега някои ходят тъй (чепато), това било модерно. Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са. Животните с хиляди години учеха движенията. Птиците ходят натук-натам, търсят храна. Сега, забележете, има една линия на движение.
Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене.
Аз гледам някоя домакиня безразборно готви. Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач. Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач. Авторът казва: докато се научи на тези потънкости, той ще иде в онзи свят. Там не знаем на кого ще готви.
към беседата >>
Има ли картина без сенки?
Мъжът е мъж само при жената и жената е жена само при мъжа. Туй още не е ясно. Мъжът без жена нищо не е. Той е като една картина без сенки.
Има ли картина без сенки?
Сенките като се турят, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа. Следователно жената не живее за себе си. В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне. Туй трябва да бъде идеал на жената.
към беседата >>
Аз гледам някоя домакиня безразборно готви.
Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са. Животните с хиляди години учеха движенията. Птиците ходят натук-натам, търсят храна. Сега, забележете, има една линия на движение. Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене.
Аз гледам някоя домакиня безразборно готви.
Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач. Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач. Авторът казва: докато се научи на тези потънкости, той ще иде в онзи свят. Там не знаем на кого ще готви.
към беседата >>
Сенките като се турят, тогава има картина.
Мъжът е мъж само при жената и жената е жена само при мъжа. Туй още не е ясно. Мъжът без жена нищо не е. Той е като една картина без сенки. Има ли картина без сенки?
Сенките като се турят, тогава има картина.
Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа. Следователно жената не живее за себе си. В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне. Туй трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж.
към беседата >>
Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач.
Животните с хиляди години учеха движенията. Птиците ходят натук-натам, търсят храна. Сега, забележете, има една линия на движение. Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене. Аз гледам някоя домакиня безразборно готви.
Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач.
Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач. Авторът казва: докато се научи на тези потънкости, той ще иде в онзи свят. Там не знаем на кого ще готви.
към беседата >>
Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа.
Туй още не е ясно. Мъжът без жена нищо не е. Той е като една картина без сенки. Има ли картина без сенки? Сенките като се турят, тогава има картина.
Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа.
Следователно жената не живее за себе си. В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне. Туй трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж. Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената.
към беседата >>
Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач.
Птиците ходят натук-натам, търсят храна. Сега, забележете, има една линия на движение. Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене. Аз гледам някоя домакиня безразборно готви. Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач.
Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач.
Авторът казва: докато се научи на тези потънкости, той ще иде в онзи свят. Там не знаем на кого ще готви.
към беседата >>
Следователно жената не живее за себе си.
Мъжът без жена нищо не е. Той е като една картина без сенки. Има ли картина без сенки? Сенките като се турят, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа.
Следователно жената не живее за себе си.
В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне. Туй трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж. Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената. По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне.
към беседата >>
Авторът казва: докато се научи на тези потънкости, той ще иде в онзи свят.
Сега, забележете, има една линия на движение. Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене. Аз гледам някоя домакиня безразборно готви. Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач. Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач.
Авторът казва: докато се научи на тези потънкости, той ще иде в онзи свят.
Там не знаем на кого ще готви.
към беседата >>
В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне.
Той е като една картина без сенки. Има ли картина без сенки? Сенките като се турят, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа. Следователно жената не живее за себе си.
В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне.
Туй трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж. Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената. По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне. Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли.
към беседата >>
Там не знаем на кого ще готви.
Трябва да знаеш като ходиш, как ходиш, да ползуваш своето ходене. Аз гледам някоя домакиня безразборно готви. Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало да бъде един модерен готвач. Първо трябвало да изучи френска кухня, немска кухня, да изучи руска кухня, да изучи източна кухня, най-после да отиде в Америка, да се научи да прави тези [...] и след това да стане най-виден, гениален готвач. Авторът казва: докато се научи на тези потънкости, той ще иде в онзи свят.
Там не знаем на кого ще готви.
към беседата >>
Туй трябва да бъде идеал на жената.
Има ли картина без сенки? Сенките като се турят, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа. Следователно жената не живее за себе си. В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне.
Туй трябва да бъде идеал на жената.
Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж. Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената. По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне. Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли. Той трябва да мисли за подигането на жената.
към беседата >>
Ние сега искаме да знаем еди-кой си философ какво е казал.
Ние сега искаме да знаем еди-кой си философ какво е казал.
Какво е казал Платон мога да ви кажа. Какво е казал Сократ? „Познай себе си! “ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил.
към беседата >>
Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж.
Сенките като се турят, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа. Следователно жената не живее за себе си. В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне. Туй трябва да бъде идеал на жената.
Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж.
Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената. По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне. Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли. Той трябва да мисли за подигането на жената. Когато тя се подигне, това е неговото предназначение.
към беседата >>
Какво е казал Платон мога да ви кажа.
Ние сега искаме да знаем еди-кой си философ какво е казал.
Какво е казал Платон мога да ви кажа.
Какво е казал Сократ? „Познай себе си! “ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил. Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата.
към беседата >>
Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената.
Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да подигнат мъжа. Следователно жената не живее за себе си. В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне. Туй трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж.
Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената.
По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне. Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли. Той трябва да мисли за подигането на жената. Когато тя се подигне, това е неговото предназначение. Ако жената се подигне, има мъж, ако тя не се подигне, няма мъж.
към беседата >>
Какво е казал Сократ?
Ние сега искаме да знаем еди-кой си философ какво е казал. Какво е казал Платон мога да ви кажа.
Какво е казал Сократ?
„Познай себе си! “ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил. Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата. Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае.
към беседата >>
По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне.
Следователно жената не живее за себе си. В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне. Туй трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж. Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената.
По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне.
Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли. Той трябва да мисли за подигането на жената. Когато тя се подигне, това е неговото предназначение. Ако жената се подигне, има мъж, ако тя не се подигне, няма мъж.
към беседата >>
„Познай себе си!
Ние сега искаме да знаем еди-кой си философ какво е казал. Какво е казал Платон мога да ви кажа. Какво е казал Сократ?
„Познай себе си!
“ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил. Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата. Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае. „Кой си ти?
към беседата >>
Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли.
В този смисъл жената живее за мъжа, той да се подигне. Туй трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж. Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената. По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне.
Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли.
Той трябва да мисли за подигането на жената. Когато тя се подигне, това е неговото предназначение. Ако жената се подигне, има мъж, ако тя не се подигне, няма мъж.
към беседата >>
“ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си.
Ние сега искаме да знаем еди-кой си философ какво е казал. Какво е казал Платон мога да ви кажа. Какво е казал Сократ? „Познай себе си!
“ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си.
Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил. Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата. Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае. „Кой си ти? “ И трябвало той отново да се препоръчва на професора си.
към беседата >>
Той трябва да мисли за подигането на жената.
Туй трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж. Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената. По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне. Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли.
Той трябва да мисли за подигането на жената.
Когато тя се подигне, това е неговото предназначение. Ако жената се подигне, има мъж, ако тя не се подигне, няма мъж.
към беседата >>
Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил.
Ние сега искаме да знаем еди-кой си философ какво е казал. Какво е казал Платон мога да ви кажа. Какво е казал Сократ? „Познай себе си! “ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си.
Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил.
Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата. Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае. „Кой си ти? “ И трябвало той отново да се препоръчва на професора си. Значи, като си обръсна тази брада, не зная дали и женският свят, които искаха това, ще го познаят, че е същият момък.
към беседата >>
Когато тя се подигне, това е неговото предназначение.
Не тя да се подигне – туй е кривият стремеж. Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената. По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне. Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли. Той трябва да мисли за подигането на жената.
Когато тя се подигне, това е неговото предназначение.
Ако жената се подигне, има мъж, ако тя не се подигне, няма мъж.
към беседата >>
Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата.
Какво е казал Платон мога да ви кажа. Какво е казал Сократ? „Познай себе си! “ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил.
Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата.
Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае. „Кой си ти? “ И трябвало той отново да се препоръчва на професора си. Значи, като си обръсна тази брада, не зная дали и женският свят, които искаха това, ще го познаят, че е същият момък.
към беседата >>
Ако жената се подигне, има мъж, ако тя не се подигне, няма мъж.
Мъжът да се подигне, туй е предназначението на жената. По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя да се подигне. Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли. Той трябва да мисли за подигането на жената. Когато тя се подигне, това е неговото предназначение.
Ако жената се подигне, има мъж, ако тя не се подигне, няма мъж.
към беседата >>
Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае.
Какво е казал Сократ? „Познай себе си! “ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил. Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата.
Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае.
„Кой си ти? “ И трябвало той отново да се препоръчва на професора си. Значи, като си обръсна тази брада, не зная дали и женският свят, които искаха това, ще го познаят, че е същият момък.
към беседата >>
В този смисъл животът има смисъл.
В този смисъл животът има смисъл.
Ако тъй не се разбира, няма смисъл. Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже? Да бъдем последователни. Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря. Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената.
към беседата >>
„Кой си ти?
„Познай себе си! “ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил. Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата. Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае.
„Кой си ти?
“ И трябвало той отново да се препоръчва на професора си. Значи, като си обръсна тази брада, не зная дали и женският свят, които искаха това, ще го познаят, че е същият момък.
към беседата >>
Ако тъй не се разбира, няма смисъл.
В този смисъл животът има смисъл.
Ако тъй не се разбира, няма смисъл.
Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже? Да бъдем последователни. Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря. Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената. Ние говорим за неща, които са безсмислени.
към беседата >>
“ И трябвало той отново да се препоръчва на професора си.
“ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил. Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата. Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае. „Кой си ти?
“ И трябвало той отново да се препоръчва на професора си.
Значи, като си обръсна тази брада, не зная дали и женският свят, които искаха това, ще го познаят, че е същият момък.
към беседата >>
Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже?
В този смисъл животът има смисъл. Ако тъй не се разбира, няма смисъл.
Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже?
Да бъдем последователни. Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря. Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената. Ние говорим за неща, които са безсмислени. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него.
към беседата >>
Значи, като си обръсна тази брада, не зная дали и женският свят, които искаха това, ще го познаят, че е същият момък.
Един американски студент си оставил брада, угледен момък бил. Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата. Като си обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл да го познае. „Кой си ти? “ И трябвало той отново да се препоръчва на професора си.
Значи, като си обръсна тази брада, не зная дали и женският свят, които искаха това, ще го познаят, че е същият момък.
към беседата >>
Да бъдем последователни.
В този смисъл животът има смисъл. Ако тъй не се разбира, няма смисъл. Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже?
Да бъдем последователни.
Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря. Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената. Ние говорим за неща, които са безсмислени. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе.
към беседата >>
Ако човек е с брада или без брада, де седи доброто?
Ако човек е с брада или без брада, де седи доброто?
Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош. Че, една жена, която няма брада, не е ли добра? Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той? Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата. То е като гора, там расте.
към беседата >>
Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря.
В този смисъл животът има смисъл. Ако тъй не се разбира, няма смисъл. Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже? Да бъдем последователни.
Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря.
Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената. Ние говорим за неща, които са безсмислени. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж?
към беседата >>
Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош.
Ако човек е с брада или без брада, де седи доброто?
Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош.
Че, една жена, която няма брада, не е ли добра? Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той? Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата. То е като гора, там расте. А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада.
към беседата >>
Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената.
В този смисъл животът има смисъл. Ако тъй не се разбира, няма смисъл. Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже? Да бъдем последователни. Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря.
Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената.
Ние говорим за неща, които са безсмислени. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж? “ Гледа те, да се подигнеш.
към беседата >>
Че, една жена, която няма брада, не е ли добра?
Ако човек е с брада или без брада, де седи доброто? Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош.
Че, една жена, която няма брада, не е ли добра?
Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той? Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата. То е като гора, там расте. А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада. Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите.
към беседата >>
Ние говорим за неща, които са безсмислени.
Ако тъй не се разбира, няма смисъл. Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже? Да бъдем последователни. Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря. Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената.
Ние говорим за неща, които са безсмислени.
Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж? “ Гледа те, да се подигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея.
към беседата >>
Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той?
Ако човек е с брада или без брада, де седи доброто? Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош. Че, една жена, която няма брада, не е ли добра?
Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той?
Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата. То е като гора, там расте. А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада. Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите. Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си.
към беседата >>
Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него.
Мъжът казва: „Аз мога сам да се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама да се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже? Да бъдем последователни. Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря. Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената. Ние говорим за неща, които са безсмислени.
Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него.
Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж? “ Гледа те, да се подигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея. Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал.
към беседата >>
Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата.
Ако човек е с брада или без брада, де седи доброто? Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош. Че, една жена, която няма брада, не е ли добра? Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той?
Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата.
То е като гора, там расте. А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада. Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите. Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си. Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените.
към беседата >>
Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе.
Да бъдем последователни. Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря. Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената. Ние говорим за неща, които са безсмислени. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него.
Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе.
Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж? “ Гледа те, да се подигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея. Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Че това е Божественото в нас.
към беседата >>
То е като гора, там расте.
Ако човек е с брада или без брада, де седи доброто? Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош. Че, една жена, която няма брада, не е ли добра? Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той? Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата.
То е като гора, там расте.
А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада. Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите. Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си. Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените. Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради.
към беседата >>
Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж?
Казват за някого: „Той много задиря жените.“ Не е лошо, че ги задиря. Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената. Ние говорим за неща, които са безсмислени. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе.
Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж?
“ Гледа те, да се подигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея. Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Че това е Божественото в нас. Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение.
към беседата >>
А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада.
Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош. Че, една жена, която няма брада, не е ли добра? Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той? Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата. То е като гора, там расте.
А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада.
Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите. Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си. Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените. Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради. Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради.
към беседата >>
“ Гледа те, да се подигнеш.
Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената. Ние говорим за неща, които са безсмислени. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж?
“ Гледа те, да се подигнеш.
– „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея. Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Че това е Божественото в нас. Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение. Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа.
към беседата >>
Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите.
Че, една жена, която няма брада, не е ли добра? Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той? Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата. То е като гора, там расте. А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада.
Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите.
Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си. Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените. Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради. Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради. В добрия смисъл взимам това.
към беседата >>
– „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея.
Ние говорим за неща, които са безсмислени. Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж? “ Гледа те, да се подигнеш.
– „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея.
Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Че това е Божественото в нас. Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение. Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа. Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва да имаме към Него.
към беседата >>
Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си.
Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той? Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата. То е като гора, там расте. А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада. Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите.
Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си.
Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените. Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради. Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради. В добрия смисъл взимам това. За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна.
към беседата >>
Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал.
Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж? “ Гледа те, да се подигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея.
Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал.
Че това е Божественото в нас. Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение. Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа. Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва да имаме към Него. Сега да не смесваме едното и другото, да ви е ясно.
към беседата >>
Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените.
Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата. То е като гора, там расте. А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада. Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите. Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си.
Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените.
Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради. Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради. В добрия смисъл взимам това. За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна. Аз да ви дам идеал за брадата.
към беседата >>
Че това е Божественото в нас.
Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се подигнеш, аз съм готов да се жертвувам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж? “ Гледа те, да се подигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея. Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал.
Че това е Божественото в нас.
Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение. Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа. Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва да имаме към Него. Сега да не смесваме едното и другото, да ви е ясно.
към беседата >>
Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради.
То е като гора, там расте. А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада. Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите. Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си. Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените.
Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради.
Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради. В добрия смисъл взимам това. За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна. Аз да ви дам идеал за брадата. Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки.
към беседата >>
Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение.
Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж? “ Гледа те, да се подигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея. Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Че това е Божественото в нас.
Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение.
Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа. Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва да имаме към Него. Сега да не смесваме едното и другото, да ви е ясно.
към беседата >>
Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради.
А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада. Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите. Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си. Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените. Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради.
Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради.
В добрия смисъл взимам това. За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна. Аз да ви дам идеал за брадата. Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки. Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки да нямат нужда да се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко да са наболи мустачките.
към беседата >>
Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа.
“ Гледа те, да се подигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея. Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Че това е Божественото в нас. Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение.
Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа.
Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва да имаме към Него. Сега да не смесваме едното и другото, да ви е ясно.
към беседата >>
В добрия смисъл взимам това.
Затова жените развиват отрицателната страна на добродетелите. Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си. Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените. Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради. Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради.
В добрия смисъл взимам това.
За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна. Аз да ви дам идеал за брадата. Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки. Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки да нямат нужда да се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко да са наболи мустачките. Рядко се срещат такива идеални.
към беседата >>
Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва да имаме към Него.
– „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея. Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Че това е Божественото в нас. Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение. Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа.
Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва да имаме към Него.
Сега да не смесваме едното и другото, да ви е ясно.
към беседата >>
За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна.
Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите си. Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените. Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради. Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради. В добрия смисъл взимам това.
За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна.
Аз да ви дам идеал за брадата. Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки. Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки да нямат нужда да се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко да са наболи мустачките. Рядко се срещат такива идеални.
към беседата >>
Сега да не смесваме едното и другото, да ви е ясно.
Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Че това е Божественото в нас. Ние ще кажем: „Няма Господ в света.“ За Бога аз имам особено определение. Сега няма да го дам, аз говоря за жената и за мъжа. Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва да имаме към Него.
Сега да не смесваме едното и другото, да ви е ясно.
към беседата >>
Аз да ви дам идеал за брадата.
Ако мъжът си бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените. Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради. Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради. В добрия смисъл взимам това. За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна.
Аз да ви дам идеал за брадата.
Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки. Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки да нямат нужда да се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко да са наболи мустачките. Рядко се срещат такива идеални.
към беседата >>
Ако искате новата култура, новото човечество, ще имате тези възгледи.
Ако искате новата култура, новото човечество, ще имате тези възгледи.
Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи. Туй трябва да знаете. Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени. Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото. Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения.
към беседата >>
Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки.
Сега не искам които си бръснат брадите, да си ги оставят, ни най-малко нямам предвид да ви видя с бради. Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради. В добрия смисъл взимам това. За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна. Аз да ви дам идеал за брадата.
Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки.
Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки да нямат нужда да се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко да са наболи мустачките. Рядко се срещат такива идеални.
към беседата >>
Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи.
Ако искате новата култура, новото човечество, ще имате тези възгледи.
Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи.
Туй трябва да знаете. Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени. Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото. Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения. Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва.
към беседата >>
Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки да нямат нужда да се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко да са наболи мустачките.
Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало да са жени – да им израснат бради. В добрия смисъл взимам това. За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна. Аз да ви дам идеал за брадата. Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки.
Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки да нямат нужда да се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко да са наболи мустачките.
Рядко се срещат такива идеални.
към беседата >>
Туй трябва да знаете.
Ако искате новата култура, новото човечество, ще имате тези възгледи. Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи.
Туй трябва да знаете.
Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени. Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото. Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения. Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва. От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте.
към беседата >>
Рядко се срещат такива идеални.
В добрия смисъл взимам това. За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада да не расте много голяма, нежна. Аз да ви дам идеал за брадата. Тъй, малки косъмчета да израснат, че да се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки. Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки да нямат нужда да се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко да са наболи мустачките.
Рядко се срещат такива идеални.
към беседата >>
Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени.
Ако искате новата култура, новото човечество, ще имате тези възгледи. Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи. Туй трябва да знаете.
Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени.
Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото. Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения. Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва. От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте. Защото вечерно време, нощта не е само за почивка.
към беседата >>
Да се върнем към нашия предмет.
Да се върнем към нашия предмет.
Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение. Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно.
към беседата >>
Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото.
Ако искате новата култура, новото човечество, ще имате тези възгледи. Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи. Туй трябва да знаете. Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени.
Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото.
Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения. Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва. От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте. Защото вечерно време, нощта не е само за почивка. Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим.
към беседата >>
Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение.
Да се върнем към нашия предмет.
Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение.
Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота.
към беседата >>
Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения.
Ако искате новата култура, новото човечество, ще имате тези възгледи. Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи. Туй трябва да знаете. Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени. Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото.
Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения.
Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва. От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте. Защото вечерно време, нощта не е само за почивка. Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим. Следователно, вечерно време, туй, което си събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш.
към беседата >>
Ние трябва да изучаваме нейните порядки.
Да се върнем към нашия предмет. Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение.
Ние трябва да изучаваме нейните порядки.
Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен!
към беседата >>
Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва.
Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи. Туй трябва да знаете. Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени. Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото. Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения.
Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва.
От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте. Защото вечерно време, нощта не е само за почивка. Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим. Следователно, вечерно време, туй, което си събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш. Тази светлина, която природата ти е дала, ти ще използуваш.
към беседата >>
Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим.
Да се върнем към нашия предмет. Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение. Ние трябва да изучаваме нейните порядки.
Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим.
Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни.
към беседата >>
От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте.
Туй трябва да знаете. Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени. Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото. Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения. Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва.
От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте.
Защото вечерно време, нощта не е само за почивка. Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим. Следователно, вечерно време, туй, което си събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш. Тази светлина, която природата ти е дала, ти ще използуваш.
към беседата >>
Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага.
Да се върнем към нашия предмет. Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение. Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим.
Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага.
При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш.
към беседата >>
Защото вечерно време, нощта не е само за почивка.
Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени. Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото. Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения. Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва. От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте.
Защото вечерно време, нощта не е само за почивка.
Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим. Следователно, вечерно време, туй, което си събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш. Тази светлина, която природата ти е дала, ти ще използуваш.
към беседата >>
При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно.
Да се върнем към нашия предмет. Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение. Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага.
При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно.
Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата.
към беседата >>
Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим.
Казвам: В тази наука, ако вие разбирате Божественото. Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения. Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва. От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте. Защото вечерно време, нощта не е само за почивка.
Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим.
Следователно, вечерно време, туй, което си събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш. Тази светлина, която природата ти е дала, ти ще използуваш.
към беседата >>
Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота.
Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение. Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно.
Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота.
Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни.
към беседата >>
Следователно, вечерно време, туй, което си събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш.
Човек, който иска да разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва да изясня, трябва да има 3 наблюдения. Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва. От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте. Защото вечерно време, нощта не е само за почивка. Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим.
Следователно, вечерно време, туй, което си събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш.
Тази светлина, която природата ти е дала, ти ще използуваш.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да бъда свободен!
Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота.
Някой казва: „Аз искам да бъда свободен!
“ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма.
към беседата >>
Тази светлина, която природата ти е дала, ти ще използуваш.
Един художник, който рисува, трябва да има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва. От тези 3 точки трябва да остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може да възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм да расте. Защото вечерно време, нощта не е само за почивка. Денем ние само събираме материала, а вечерно време работим. Следователно, вечерно време, туй, което си събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш.
Тази светлина, която природата ти е дала, ти ще използуваш.
към беседата >>
“ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни.
Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен!
“ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни.
Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни.
към беседата >>
Разправяше една сестра, учителка, която се намира в голямо противоречие.
Разправяше една сестра, учителка, която се намира в голямо противоречие.
Тя се намира всред големи деца, 15-годишни, в гимназия, такива упорити, че тя казва: „Изгубих и ума, и дума! Всички методи възпитателни приложих – без резултат. И пръчката употребих, и остри думи – всичко туй не върви.“ Той е като един кон с такъв кеф.
към беседата >>
Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш.
Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни.
Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш.
Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни.
към беседата >>
Тя се намира всред големи деца, 15-годишни, в гимназия, такива упорити, че тя казва: „Изгубих и ума, и дума!
Разправяше една сестра, учителка, която се намира в голямо противоречие.
Тя се намира всред големи деца, 15-годишни, в гимназия, такива упорити, че тя казва: „Изгубих и ума, и дума!
Всички методи възпитателни приложих – без резултат. И пръчката употребих, и остри думи – всичко туй не върви.“ Той е като един кон с такъв кеф.
към беседата >>
Последната придобивка е свободата.
При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш.
Последната придобивка е свободата.
Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни.
към беседата >>
Всички методи възпитателни приложих – без резултат.
Разправяше една сестра, учителка, която се намира в голямо противоречие. Тя се намира всред големи деца, 15-годишни, в гимназия, такива упорити, че тя казва: „Изгубих и ума, и дума!
Всички методи възпитателни приложих – без резултат.
И пръчката употребих, и остри думи – всичко туй не върви.“ Той е като един кон с такъв кеф.
към беседата >>
Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни.
Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата.
Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни.
По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.
към беседата >>
И пръчката употребих, и остри думи – всичко туй не върви.“ Той е като един кон с такъв кеф.
Разправяше една сестра, учителка, която се намира в голямо противоречие. Тя се намира всред големи деца, 15-годишни, в гимназия, такива упорити, че тя казва: „Изгубих и ума, и дума! Всички методи възпитателни приложих – без резултат.
И пръчката употребих, и остри думи – всичко туй не върви.“ Той е като един кон с такъв кеф.
към беседата >>
По-голямо благо от свободата няма.
Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни.
По-голямо благо от свободата няма.
Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.
към беседата >>
Новото възпитание в какво стои?
Новото възпитание в какво стои?
Ти на упорития човек няма да му говориш за упорство, няма да му казваш, че е упорит. Защото, щом му говориш за упоритост, той става по-упорит. Какво трябва да правиш сега?
към беседата >>
Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни.
“ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма.
Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни.
И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.
към беседата >>
Ти на упорития човек няма да му говориш за упорство, няма да му казваш, че е упорит.
Новото възпитание в какво стои?
Ти на упорития човек няма да му говориш за упорство, няма да му казваш, че е упорит.
Защото, щом му говориш за упоритост, той става по-упорит. Какво трябва да правиш сега?
към беседата >>
И мъже, и жени трябва да станем свободни.
Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни.
И мъже, и жени трябва да станем свободни.
И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.
към беседата >>
Защото, щом му говориш за упоритост, той става по-упорит.
Новото възпитание в какво стои? Ти на упорития човек няма да му говориш за упорство, няма да му казваш, че е упорит.
Защото, щом му говориш за упоритост, той става по-упорит.
Какво трябва да правиш сега?
към беседата >>
И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни.
Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни.
И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни.
След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.
към беседата >>
Какво трябва да правиш сега?
Новото възпитание в какво стои? Ти на упорития човек няма да му говориш за упорство, няма да му казваш, че е упорит. Защото, щом му говориш за упоритост, той става по-упорит.
Какво трябва да правиш сега?
към беседата >>
След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.
Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни.
След като станем свободни, ние трябва да приложим в света туй знание.
към беседата >>
Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам!
Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам!
“ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда. Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал. Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко. След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа? “ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам.
към беседата >>
Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот.
Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот.
Три неща трябват: работа, учене и живеене. Учене трябва, работа трябва и живот трябва. Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света.
към беседата >>
“ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда.
Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам!
“ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда.
Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал. Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко. След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа? “ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам. Кой надбяга?
към беседата >>
Три неща трябват: работа, учене и живеене.
Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот.
Три неща трябват: работа, учене и живеене.
Учене трябва, работа трябва и живот трябва. Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Представете си, окото голямо ли е като диня?
към беседата >>
Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал.
Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам! “ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда.
Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал.
Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко. След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа? “ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам. Кой надбяга? “ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.
към беседата >>
Учене трябва, работа трябва и живот трябва.
Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот. Три неща трябват: работа, учене и живеене.
Учене трябва, работа трябва и живот трябва.
Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Представете си, окото голямо ли е като диня? По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света.
към беседата >>
Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко.
Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам! “ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда. Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал.
Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко.
След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа? “ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам. Кой надбяга? “ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.
към беседата >>
Другите неща са условия.
Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот. Три неща трябват: работа, учене и живеене. Учене трябва, работа трябва и живот трябва.
Другите неща са условия.
Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Представете си, окото голямо ли е като диня? По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света. Колко малко е окото!
към беседата >>
Ще взема първия стих [от тази глава] , понеже в същата най-главното начало на Земята е [Правдата].
Ще взема първия стих [от тази глава] , понеже в същата най-главното начало на Земята е [Правдата].
И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното. Той отблизо засяга материалния живот. За нас материалният живот е най-силното. То е видимото, осезаемото. Духовния живот сега почваме да го проучаваме.
към беседата >>
След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа?
Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам! “ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда. Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал. Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко.
След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа?
“ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам. Кой надбяга? “ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.
към беседата >>
Богатството и сиромашията, това са външни условия.
Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот. Три неща трябват: работа, учене и живеене. Учене трябва, работа трябва и живот трябва. Другите неща са условия.
Богатството и сиромашията, това са външни условия.
Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Представете си, окото голямо ли е като диня? По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света. Колко малко е окото! Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота?
към беседата >>
И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното.
Ще взема първия стих [от тази глава] , понеже в същата най-главното начало на Земята е [Правдата].
И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното.
Той отблизо засяга материалния живот. За нас материалният живот е най-силното. То е видимото, осезаемото. Духовния живот сега почваме да го проучаваме. Когато говорим, смътно е положението на духовния живот.
към беседата >>
“ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам.
Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам! “ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда. Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал. Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко. След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа?
“ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам.
Кой надбяга? “ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.
към беседата >>
Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света.
Светът ще се подигне с работа, с учение и с живот. Три неща трябват: работа, учене и живеене. Учене трябва, работа трябва и живот трябва. Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия.
Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света.
Представете си, окото голямо ли е като диня? По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света. Колко малко е окото! Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота? В какво седи красотата на окото?
към беседата >>
Той отблизо засяга материалния живот.
Ще взема първия стих [от тази глава] , понеже в същата най-главното начало на Земята е [Правдата]. И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното.
Той отблизо засяга материалния живот.
За нас материалният живот е най-силното. То е видимото, осезаемото. Духовния живот сега почваме да го проучаваме. Когато говорим, смътно е положението на духовния живот. Посветените знаят какво нещо е духовният живот.
към беседата >>
Кой надбяга?
“ Учителят му казал да напусне това място, той казва, че не се мърда. Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал. Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко. След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа? “ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам.
Кой надбяга?
“ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.
към беседата >>
Представете си, окото голямо ли е като диня?
Три неща трябват: работа, учене и живеене. Учене трябва, работа трябва и живот трябва. Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света.
Представете си, окото голямо ли е като диня?
По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света. Колко малко е окото! Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота? В какво седи красотата на окото? Тъй, както е сега, окото е приятно.
към беседата >>
За нас материалният живот е най-силното.
Ще взема първия стих [от тази глава] , понеже в същата най-главното начало на Земята е [Правдата]. И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното. Той отблизо засяга материалния живот.
За нас материалният живот е най-силното.
То е видимото, осезаемото. Духовния живот сега почваме да го проучаваме. Когато говорим, смътно е положението на духовния живот. Посветените знаят какво нещо е духовният живот. Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот.
към беседата >>
“ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.
Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката – да го няма, избягал. Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко. След туй учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа? “ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам. Кой надбяга?
“ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.
към беседата >>
По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света.
Учене трябва, работа трябва и живот трябва. Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Представете си, окото голямо ли е като диня?
По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света.
Колко малко е окото! Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота? В какво седи красотата на окото? Тъй, както е сега, окото е приятно. Някой път ние не сме доволни от нашия нос.
към беседата >>
То е видимото, осезаемото.
Ще взема първия стих [от тази глава] , понеже в същата най-главното начало на Земята е [Правдата]. И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното. Той отблизо засяга материалния живот. За нас материалният живот е най-силното.
То е видимото, осезаемото.
Духовния живот сега почваме да го проучаваме. Когато говорим, смътно е положението на духовния живот. Посветените знаят какво нещо е духовният живот. Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот. Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура.
към беседата >>
Та, нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса.
Та, нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса.
Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира. Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля. Тъй че, ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея. Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот. Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.
към беседата >>
Колко малко е окото!
Другите неща са условия. Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Представете си, окото голямо ли е като диня? По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света.
Колко малко е окото!
Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота? В какво седи красотата на окото? Тъй, както е сега, окото е приятно. Някой път ние не сме доволни от нашия нос. Носът, който имате, е точно за вас.
към беседата >>
Духовния живот сега почваме да го проучаваме.
Ще взема първия стих [от тази глава] , понеже в същата най-главното начало на Земята е [Правдата]. И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното. Той отблизо засяга материалния живот. За нас материалният живот е най-силното. То е видимото, осезаемото.
Духовния живот сега почваме да го проучаваме.
Когато говорим, смътно е положението на духовния живот. Посветените знаят какво нещо е духовният живот. Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот. Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура. Много хора живеят един стар живот.
към беседата >>
Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира.
Та, нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса.
Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира.
Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля. Тъй че, ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея. Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот. Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.
към беседата >>
Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота?
Богатството и сиромашията, това са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Представете си, окото голямо ли е като диня? По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света. Колко малко е окото!
Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота?
В какво седи красотата на окото? Тъй, както е сега, окото е приятно. Някой път ние не сме доволни от нашия нос. Носът, който имате, е точно за вас. Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените.
към беседата >>
Когато говорим, смътно е положението на духовния живот.
И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното. Той отблизо засяга материалния живот. За нас материалният живот е най-силното. То е видимото, осезаемото. Духовния живот сега почваме да го проучаваме.
Когато говорим, смътно е положението на духовния живот.
Посветените знаят какво нещо е духовният живот. Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот. Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура. Много хора живеят един стар живот. Туй не е новото, [а] старият живот в нови дрехи, туй, което наричаме вълк в овча кожа, в кожата на една овца.
към беседата >>
Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля.
Та, нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса. Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира.
Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля.
Тъй че, ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея. Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот. Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.
към беседата >>
В какво седи красотата на окото?
Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света. Представете си, окото голямо ли е като диня? По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света. Колко малко е окото! Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота?
В какво седи красотата на окото?
Тъй, както е сега, окото е приятно. Някой път ние не сме доволни от нашия нос. Носът, който имате, е точно за вас. Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените. Но сега вие не знаете каква роля играе.
към беседата >>
Посветените знаят какво нещо е духовният живот.
Той отблизо засяга материалния живот. За нас материалният живот е най-силното. То е видимото, осезаемото. Духовния живот сега почваме да го проучаваме. Когато говорим, смътно е положението на духовния живот.
Посветените знаят какво нещо е духовният живот.
Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот. Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура. Много хора живеят един стар живот. Туй не е новото, [а] старият живот в нови дрехи, туй, което наричаме вълк в овча кожа, в кожата на една овца. Ние подразбираме: онова, което е отвътре, и отвън има едно изражение.
към беседата >>
Тъй че, ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея.
Та, нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса. Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира. Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля.
Тъй че, ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея.
Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот. Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.
към беседата >>
Тъй, както е сега, окото е приятно.
Представете си, окото голямо ли е като диня? По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света. Колко малко е окото! Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота? В какво седи красотата на окото?
Тъй, както е сега, окото е приятно.
Някой път ние не сме доволни от нашия нос. Носът, който имате, е точно за вас. Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените. Но сега вие не знаете каква роля играе. Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи.
към беседата >>
Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот.
За нас материалният живот е най-силното. То е видимото, осезаемото. Духовния живот сега почваме да го проучаваме. Когато говорим, смътно е положението на духовния живот. Посветените знаят какво нещо е духовният живот.
Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот.
Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура. Много хора живеят един стар живот. Туй не е новото, [а] старият живот в нови дрехи, туй, което наричаме вълк в овча кожа, в кожата на една овца. Ние подразбираме: онова, което е отвътре, и отвън има едно изражение.
към беседата >>
Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот.
Та, нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса. Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира. Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля. Тъй че, ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея.
Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот.
Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.
към беседата >>
Някой път ние не сме доволни от нашия нос.
По някой път искате да дойде нещо грандиозно в света. Колко малко е окото! Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота? В какво седи красотата на окото? Тъй, както е сега, окото е приятно.
Някой път ние не сме доволни от нашия нос.
Носът, който имате, е точно за вас. Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените. Но сега вие не знаете каква роля играе. Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи. Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция.
към беседата >>
Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура.
То е видимото, осезаемото. Духовния живот сега почваме да го проучаваме. Когато говорим, смътно е положението на духовния живот. Посветените знаят какво нещо е духовният живот. Животът не е нито материален, нито духовен, но животът си е живот.
Съвременните хора мислят, че живеят в една нова култура.
Много хора живеят един стар живот. Туй не е новото, [а] старият живот в нови дрехи, туй, което наричаме вълк в овча кожа, в кожата на една овца. Ние подразбираме: онова, което е отвътре, и отвън има едно изражение.
към беседата >>
Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.
Та, нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса. Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира. Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля. Тъй че, ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея. Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот.
Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш.
към беседата >>
Носът, който имате, е точно за вас.
Колко малко е окото! Сега, ако туй око не е доволно от формата си, ако иска да стане голямо, нали ще наруши красотата в живота? В какво седи красотата на окото? Тъй, както е сега, окото е приятно. Някой път ние не сме доволни от нашия нос.
Носът, който имате, е точно за вас.
Сега какъвто нос имате, един ден може да го промените. Но сега вие не знаете каква роля играе. Сега аз не искам да ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз си бутна носа само и мъчнотията се разтопи. Но не искам да ви кажа как се бутам, не искам да стане една традиция. Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си.
към беседата >>
2.
Младият, възрастният и старият
,
УС
, София, 11.2.1934г.,
Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага.
Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър.
Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага.
И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби. В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл? Човек трябва да бъде силен. Не самоуверен, но като дойде опитът, да покаже, че е силен. Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.
към беседата >>
И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби.
Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага.
И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби.
В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл? Човек трябва да бъде силен. Не самоуверен, но като дойде опитът, да покаже, че е силен. Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.
към беседата >>
В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл?
Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби.
В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл?
Човек трябва да бъде силен. Не самоуверен, но като дойде опитът, да покаже, че е силен. Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.
към беседата >>
Човек трябва да бъде силен.
Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби. В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл?
Човек трябва да бъде силен.
Не самоуверен, но като дойде опитът, да покаже, че е силен. Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.
към беседата >>
Не самоуверен, но като дойде опитът, да покаже, че е силен.
Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби. В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл? Човек трябва да бъде силен.
Не самоуверен, но като дойде опитът, да покаже, че е силен.
Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.
към беседата >>
Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.
Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби. В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл? Човек трябва да бъде силен. Не самоуверен, но като дойде опитът, да покаже, че е силен.
Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.
към беседата >>
Понеже се намирате сега на Земята, в живота има едно противоречие.
Понеже се намирате сега на Земята, в живота има едно противоречие.
Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси. И богатите, и сиромасите се намират под един закон. Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници.
към беседата >>
Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси.
Понеже се намирате сега на Земята, в живота има едно противоречие.
Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси.
И богатите, и сиромасите се намират под един закон. Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги.
към беседата >>
И богатите, и сиромасите се намират под един закон.
Понеже се намирате сега на Земята, в живота има едно противоречие. Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси.
И богатите, и сиромасите се намират под един закон.
Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги. Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни.
към беседата >>
Кой е богат?
Понеже се намирате сега на Земята, в живота има едно противоречие. Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси. И богатите, и сиромасите се намират под един закон.
Кой е богат?
Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги. Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат.
към беседата >>
Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение.
Понеже се намирате сега на Земята, в живота има едно противоречие. Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси. И богатите, и сиромасите се намират под един закон. Кой е богат?
Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение.
Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги. Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат.
към беседата >>
Аз считам хората за затворници.
Понеже се намирате сега на Земята, в живота има едно противоречие. Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси. И богатите, и сиромасите се намират под един закон. Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение.
Аз считам хората за затворници.
Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги. Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение.
към беседата >>
Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги.
Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси. И богатите, и сиромасите се намират под един закон. Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници.
Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги.
Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен.
към беседата >>
Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни.
И богатите, и сиромасите се намират под един закон. Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги.
Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни.
Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен. Важна е свободата.
към беседата >>
Ограничението си е ограничение – дрънкат.
Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги. Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни.
Ограничението си е ограничение – дрънкат.
Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен. Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот.
към беседата >>
Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат.
Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги. Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат.
Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат.
Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен. Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни.
към беседата >>
Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение.
Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги. Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат.
Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение.
Трябва един ден да се почувствуваш свободен. Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма.
към беседата >>
Трябва един ден да се почувствуваш свободен.
Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги. Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение.
Трябва един ден да се почувствуваш свободен.
Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно.
към беседата >>
Важна е свободата.
Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен.
Важна е свободата.
И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил.
към беседата >>
И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот.
Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен. Важна е свободата.
И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот.
Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил. Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен.
към беседата >>
Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни.
Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен. Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот.
Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни.
Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил. Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен. Но след това пак ще му ги турят.
към беседата >>
Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма.
Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен. Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни.
Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма.
Но по някой път сте свободни тъй временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил. Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен. Но след това пак ще му ги турят.
към беседата >>
Но по някой път сте свободни тъй временно.
Трябва един ден да се почувствуваш свободен. Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма.
Но по някой път сте свободни тъй временно.
В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил. Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен. Но след това пак ще му ги турят.
към беседата >>
В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил.
Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно.
В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил.
Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен. Но след това пак ще му ги турят.
към беседата >>
Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен.
И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил.
Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен.
Но след това пак ще му ги турят.
към беседата >>
Но след това пак ще му ги турят.
Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил. Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен.
Но след това пак ще му ги турят.
към беседата >>
Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите.
Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите.
Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите букаите. Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш.
към беседата >>
Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите букаите.
Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите.
Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите букаите.
Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай.
към беседата >>
Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане?
Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите. Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите букаите.
Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане?
Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при своите братя.
към беседата >>
Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите.
Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите. Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите букаите. Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане?
Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите.
И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при своите братя. Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде.
към беседата >>
И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли!
Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите. Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите букаите. Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите.
И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли!
Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при своите братя. Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде.
към беседата >>
Не мисли пак да се връщаш.
Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите. Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите букаите. Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли!
Не мисли пак да се връщаш.
Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при своите братя. Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде.
към беседата >>
Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай.
Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите букаите. Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш.
Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай.
Като излезнеш от затвора, иди при своите братя. Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде.
към беседата >>
Като излезнеш от затвора, иди при своите братя.
Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай.
Като излезнеш от затвора, иди при своите братя.
Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде.
към беседата >>
Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде.
Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при своите братя.
Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде.
към беседата >>
Истински е вътрешният път.
Истински е вътрешният път.
Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има. Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл.
към беседата >>
Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има.
Истински е вътрешният път.
Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има.
Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата.
към беседата >>
Чадата Божии трябва да бъдат свободни.
Истински е вътрешният път. Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има.
Чадата Божии трябва да бъдат свободни.
Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата. И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора.
към беседата >>
Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие.
Истински е вътрешният път. Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има. Чадата Божии трябва да бъдат свободни.
Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие.
Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата. И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора. Ще се събудите и ще започнете да работите.
към беседата >>
Всеки, който има вериги, той е затворник.
Истински е вътрешният път. Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има. Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие.
Всеки, който има вериги, той е затворник.
Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата. И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора. Ще се събудите и ще започнете да работите.
към беседата >>
Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл.
Истински е вътрешният път. Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има. Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник.
Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл.
Тъй седят нещата. И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора. Ще се събудите и ще започнете да работите.
към беседата >>
Тъй седят нещата.
Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има. Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл.
Тъй седят нещата.
И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора. Ще се събудите и ще започнете да работите.
към беседата >>
И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора.
Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата.
И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора.
Ще се събудите и ще започнете да работите.
към беседата >>
Ще се събудите и ще започнете да работите.
Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата. И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора.
Ще се събудите и ще започнете да работите.
към беседата >>
Тука, на Земята, трябва да се свърши една работа.
Тука, на Земята, трябва да се свърши една работа.
Всички се смущавате. Има една работа, която трябва да свършите. А знаете ли тази работа коя е? Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло. Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем!
към беседата >>
Всички се смущавате.
Тука, на Земята, трябва да се свърши една работа.
Всички се смущавате.
Има една работа, която трябва да свършите. А знаете ли тази работа коя е? Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло. Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем! “ Майката чака за масло, а децата си играят.
към беседата >>
Има една работа, която трябва да свършите.
Тука, на Земята, трябва да се свърши една работа. Всички се смущавате.
Има една работа, която трябва да свършите.
А знаете ли тази работа коя е? Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло. Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем! “ Майката чака за масло, а децата си играят. То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал.
към беседата >>
А знаете ли тази работа коя е?
Тука, на Земята, трябва да се свърши една работа. Всички се смущавате. Има една работа, която трябва да свършите.
А знаете ли тази работа коя е?
Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло. Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем! “ Майката чака за масло, а децата си играят. То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал. Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го.
към беседата >>
Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло.
Тука, на Земята, трябва да се свърши една работа. Всички се смущавате. Има една работа, която трябва да свършите. А знаете ли тази работа коя е?
Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло.
Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем! “ Майката чака за масло, а децата си играят. То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал. Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го. Сяда на пътя и почва да плаче.
към беседата >>
Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем!
Тука, на Земята, трябва да се свърши една работа. Всички се смущавате. Има една работа, която трябва да свършите. А знаете ли тази работа коя е? Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло.
Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем!
“ Майката чака за масло, а децата си играят. То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал. Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го. Сяда на пътя и почва да плаче. Хубаво си поиграло момиченцето, но шишето го няма.
към беседата >>
“ Майката чака за масло, а децата си играят.
Всички се смущавате. Има една работа, която трябва да свършите. А знаете ли тази работа коя е? Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло. Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем!
“ Майката чака за масло, а децата си играят.
То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал. Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го. Сяда на пътя и почва да плаче. Хубаво си поиграло момиченцето, но шишето го няма. Какво трябва да направи?
към беседата >>
То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал.
Има една работа, която трябва да свършите. А знаете ли тази работа коя е? Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло. Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем! “ Майката чака за масло, а децата си играят.
То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал.
Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го. Сяда на пътя и почва да плаче. Хубаво си поиграло момиченцето, но шишето го няма. Какво трябва да направи? Едно нещо – да върне шишето, туй, за което я е пратила майка ѝ.
към беседата >>
Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го.
А знаете ли тази работа коя е? Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло. Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем! “ Майката чака за масло, а децата си играят. То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал.
Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го.
Сяда на пътя и почва да плаче. Хубаво си поиграло момиченцето, но шишето го няма. Какво трябва да направи? Едно нещо – да върне шишето, туй, за което я е пратила майка ѝ.
към беседата >>
Сяда на пътя и почва да плаче.
Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло. Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем! “ Майката чака за масло, а децата си играят. То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал. Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го.
Сяда на пътя и почва да плаче.
Хубаво си поиграло момиченцето, но шишето го няма. Какво трябва да направи? Едно нещо – да върне шишето, туй, за което я е пратила майка ѝ.
към беседата >>
Хубаво си поиграло момиченцето, но шишето го няма.
Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай да си поиграем! “ Майката чака за масло, а децата си играят. То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал. Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го. Сяда на пътя и почва да плаче.
Хубаво си поиграло момиченцето, но шишето го няма.
Какво трябва да направи? Едно нещо – да върне шишето, туй, за което я е пратила майка ѝ.
към беседата >>
Какво трябва да направи?
“ Майката чака за масло, а децата си играят. То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал. Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го. Сяда на пътя и почва да плаче. Хубаво си поиграло момиченцето, но шишето го няма.
Какво трябва да направи?
Едно нещо – да върне шишето, туй, за което я е пратила майка ѝ.
към беседата >>
Едно нещо – да върне шишето, туй, за което я е пратила майка ѝ.
То си оставило някъде шишето и някой му го задигнал. Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го. Сяда на пътя и почва да плаче. Хубаво си поиграло момиченцето, но шишето го няма. Какво трябва да направи?
Едно нещо – да върне шишето, туй, за което я е пратила майка ѝ.
към беседата >>
Мнозина от вас сте оставили вашите шишета някъде и сега се събуждате и казвате: „Трябва да правим нещо, но какво?
Мнозина от вас сте оставили вашите шишета някъде и сега се събуждате и казвате: „Трябва да правим нещо, но какво?
“ Шишето да го занесете на майка си. Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си. Последното, което може да направите. Сега това момиче какво да прави? Пари има за масло, но шишето го няма.
към беседата >>
“ Шишето да го занесете на майка си.
Мнозина от вас сте оставили вашите шишета някъде и сега се събуждате и казвате: „Трябва да правим нещо, но какво?
“ Шишето да го занесете на майка си.
Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си. Последното, което може да направите. Сега това момиче какво да прави? Пари има за масло, но шишето го няма. Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно.
към беседата >>
Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си.
Мнозина от вас сте оставили вашите шишета някъде и сега се събуждате и казвате: „Трябва да правим нещо, но какво? “ Шишето да го занесете на майка си.
Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си.
Последното, което може да направите. Сега това момиче какво да прави? Пари има за масло, но шишето го няма. Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно. Аз не я осъждам, но то можеше да занесе шишето и тогава да поиска от майка си да иде да играе.
към беседата >>
Последното, което може да направите.
Мнозина от вас сте оставили вашите шишета някъде и сега се събуждате и казвате: „Трябва да правим нещо, но какво? “ Шишето да го занесете на майка си. Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си.
Последното, което може да направите.
Сега това момиче какво да прави? Пари има за масло, но шишето го няма. Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно. Аз не я осъждам, но то можеше да занесе шишето и тогава да поиска от майка си да иде да играе. По-напред трябва да изпълниш своя дълг – да върнеш шишето, и тогава да идеш да играеш.
към беседата >>
Сега това момиче какво да прави?
Мнозина от вас сте оставили вашите шишета някъде и сега се събуждате и казвате: „Трябва да правим нещо, но какво? “ Шишето да го занесете на майка си. Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си. Последното, което може да направите.
Сега това момиче какво да прави?
Пари има за масло, но шишето го няма. Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно. Аз не я осъждам, но то можеше да занесе шишето и тогава да поиска от майка си да иде да играе. По-напред трябва да изпълниш своя дълг – да върнеш шишето, и тогава да идеш да играеш.
към беседата >>
Пари има за масло, но шишето го няма.
Мнозина от вас сте оставили вашите шишета някъде и сега се събуждате и казвате: „Трябва да правим нещо, но какво? “ Шишето да го занесете на майка си. Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си. Последното, което може да направите. Сега това момиче какво да прави?
Пари има за масло, но шишето го няма.
Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно. Аз не я осъждам, но то можеше да занесе шишето и тогава да поиска от майка си да иде да играе. По-напред трябва да изпълниш своя дълг – да върнеш шишето, и тогава да идеш да играеш.
към беседата >>
Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно.
“ Шишето да го занесете на майка си. Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си. Последното, което може да направите. Сега това момиче какво да прави? Пари има за масло, но шишето го няма.
Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно.
Аз не я осъждам, но то можеше да занесе шишето и тогава да поиска от майка си да иде да играе. По-напред трябва да изпълниш своя дълг – да върнеш шишето, и тогава да идеш да играеш.
към беседата >>
Аз не я осъждам, но то можеше да занесе шишето и тогава да поиска от майка си да иде да играе.
Всеки един от вас си има по едно шише, да го занесе на майка си. Последното, което може да направите. Сега това момиче какво да прави? Пари има за масло, но шишето го няма. Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно.
Аз не я осъждам, но то можеше да занесе шишето и тогава да поиска от майка си да иде да играе.
По-напред трябва да изпълниш своя дълг – да върнеш шишето, и тогава да идеш да играеш.
към беседата >>
По-напред трябва да изпълниш своя дълг – да върнеш шишето, и тогава да идеш да играеш.
Последното, което може да направите. Сега това момиче какво да прави? Пари има за масло, но шишето го няма. Погрешката беше в това, че отиде да играе преждевременно. Аз не я осъждам, но то можеше да занесе шишето и тогава да поиска от майка си да иде да играе.
По-напред трябва да изпълниш своя дълг – да върнеш шишето, и тогава да идеш да играеш.
към беседата >>
И вие сега занесете шишето по-напред на майка си пълно с масло, пък тогава излезнете от къщи, че поиграйте с вашите другарки.
И вие сега занесете шишето по-напред на майка си пълно с масло, пък тогава излезнете от къщи, че поиграйте с вашите другарки.
А на ония от вас, които са изгубили шишето, не зная какъв съвет да дам. Аз само едно ще ви препоръчам, на тези, които са изгубили шишетата: има един бакалин, който дава шишета, ще ви дам адреса, да идете да си вземете. Един бакалин зная, който е толкова щедър, че като купят от него масло, дава и шишета. Този бакалин ще уреди работите ви.
към беседата >>
А на ония от вас, които са изгубили шишето, не зная какъв съвет да дам.
И вие сега занесете шишето по-напред на майка си пълно с масло, пък тогава излезнете от къщи, че поиграйте с вашите другарки.
А на ония от вас, които са изгубили шишето, не зная какъв съвет да дам.
Аз само едно ще ви препоръчам, на тези, които са изгубили шишетата: има един бакалин, който дава шишета, ще ви дам адреса, да идете да си вземете. Един бакалин зная, който е толкова щедър, че като купят от него масло, дава и шишета. Този бакалин ще уреди работите ви.
към беседата >>
Аз само едно ще ви препоръчам, на тези, които са изгубили шишетата: има един бакалин, който дава шишета, ще ви дам адреса, да идете да си вземете.
И вие сега занесете шишето по-напред на майка си пълно с масло, пък тогава излезнете от къщи, че поиграйте с вашите другарки. А на ония от вас, които са изгубили шишето, не зная какъв съвет да дам.
Аз само едно ще ви препоръчам, на тези, които са изгубили шишетата: има един бакалин, който дава шишета, ще ви дам адреса, да идете да си вземете.
Един бакалин зная, който е толкова щедър, че като купят от него масло, дава и шишета. Този бакалин ще уреди работите ви.
към беседата >>
Един бакалин зная, който е толкова щедър, че като купят от него масло, дава и шишета.
И вие сега занесете шишето по-напред на майка си пълно с масло, пък тогава излезнете от къщи, че поиграйте с вашите другарки. А на ония от вас, които са изгубили шишето, не зная какъв съвет да дам. Аз само едно ще ви препоръчам, на тези, които са изгубили шишетата: има един бакалин, който дава шишета, ще ви дам адреса, да идете да си вземете.
Един бакалин зная, който е толкова щедър, че като купят от него масло, дава и шишета.
Този бакалин ще уреди работите ви.
към беседата >>
Този бакалин ще уреди работите ви.
И вие сега занесете шишето по-напред на майка си пълно с масло, пък тогава излезнете от къщи, че поиграйте с вашите другарки. А на ония от вас, които са изгубили шишето, не зная какъв съвет да дам. Аз само едно ще ви препоръчам, на тези, които са изгубили шишетата: има един бакалин, който дава шишета, ще ви дам адреса, да идете да си вземете. Един бакалин зная, който е толкова щедър, че като купят от него масло, дава и шишета.
Този бакалин ще уреди работите ви.
към беседата >>
Препятствията между старото и новото седят в меховете – старото може да се вмести в един стар мях.
Препятствията между старото и новото седят в меховете – старото може да се вмести в един стар мях.
Новото, като го турите в един стар мех, мехът не може да издържи. Следователно за новото вино се изисква нов мех, според тогавашния обичай, за да може да издържи новото вино, когато то ферментира.
към беседата >>
Новото, като го турите в един стар мех, мехът не може да издържи.
Препятствията между старото и новото седят в меховете – старото може да се вмести в един стар мях.
Новото, като го турите в един стар мех, мехът не може да издържи.
Следователно за новото вино се изисква нов мех, според тогавашния обичай, за да може да издържи новото вино, когато то ферментира.
към беседата >>
Следователно за новото вино се изисква нов мех, според тогавашния обичай, за да може да издържи новото вино, когато то ферментира.
Препятствията между старото и новото седят в меховете – старото може да се вмести в един стар мях. Новото, като го турите в един стар мех, мехът не може да издържи.
Следователно за новото вино се изисква нов мех, според тогавашния обичай, за да може да издържи новото вино, когато то ферментира.
към беседата >>
И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може да се побере в старите форми.
И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може да се побере в старите форми.
Затова и малките деца, когато растат, правят им нови дрехи. Детето не може вече да се събере в старите си дрехи. Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година. Нови трябва да му ушиете. Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място.
към беседата >>
Затова и малките деца, когато растат, правят им нови дрехи.
И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може да се побере в старите форми.
Затова и малките деца, когато растат, правят им нови дрехи.
Детето не може вече да се събере в старите си дрехи. Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година. Нови трябва да му ушиете. Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място. Новото, като дойде, то дава друг тон.
към беседата >>
Детето не може вече да се събере в старите си дрехи.
И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може да се побере в старите форми. Затова и малките деца, когато растат, правят им нови дрехи.
Детето не може вече да се събере в старите си дрехи.
Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година. Нови трябва да му ушиете. Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място. Новото, като дойде, то дава друг тон. Защо има свада между свекървите и снахите?
към беседата >>
Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година.
И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може да се побере в старите форми. Затова и малките деца, когато растат, правят им нови дрехи. Детето не може вече да се събере в старите си дрехи.
Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година.
Нови трябва да му ушиете. Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място. Новото, като дойде, то дава друг тон. Защо има свада между свекървите и снахите? Първата е старото, а снахата е новото.
към беседата >>
Нови трябва да му ушиете.
И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може да се побере в старите форми. Затова и малките деца, когато растат, правят им нови дрехи. Детето не може вече да се събере в старите си дрехи. Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година.
Нови трябва да му ушиете.
Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място. Новото, като дойде, то дава друг тон. Защо има свада между свекървите и снахите? Първата е старото, а снахата е новото. Винаги свекървата не е доволна от снахата.
към беседата >>
Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място.
И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може да се побере в старите форми. Затова и малките деца, когато растат, правят им нови дрехи. Детето не може вече да се събере в старите си дрехи. Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година. Нови трябва да му ушиете.
Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място.
Новото, като дойде, то дава друг тон. Защо има свада между свекървите и снахите? Първата е старото, а снахата е новото. Винаги свекървата не е доволна от снахата. Тя казва: „Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома.“ Естествено, трябва да се разбърка този дом.
към беседата >>
Новото, като дойде, то дава друг тон.
Затова и малките деца, когато растат, правят им нови дрехи. Детето не може вече да се събере в старите си дрехи. Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година. Нови трябва да му ушиете. Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място.
Новото, като дойде, то дава друг тон.
Защо има свада между свекървите и снахите? Първата е старото, а снахата е новото. Винаги свекървата не е доволна от снахата. Тя казва: „Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома.“ Естествено, трябва да се разбърка този дом.
към беседата >>
Защо има свада между свекървите и снахите?
Детето не може вече да се събере в старите си дрехи. Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година. Нови трябва да му ушиете. Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място. Новото, като дойде, то дава друг тон.
Защо има свада между свекървите и снахите?
Първата е старото, а снахата е новото. Винаги свекървата не е доволна от снахата. Тя казва: „Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома.“ Естествено, трябва да се разбърка този дом.
към беседата >>
Първата е старото, а снахата е новото.
Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите му дрехи от петата му година. Нови трябва да му ушиете. Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място. Новото, като дойде, то дава друг тон. Защо има свада между свекървите и снахите?
Първата е старото, а снахата е новото.
Винаги свекървата не е доволна от снахата. Тя казва: „Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома.“ Естествено, трябва да се разбърка този дом.
към беседата >>
Винаги свекървата не е доволна от снахата.
Нови трябва да му ушиете. Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място. Новото, като дойде, то дава друг тон. Защо има свада между свекървите и снахите? Първата е старото, а снахата е новото.
Винаги свекървата не е доволна от снахата.
Тя казва: „Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома.“ Естествено, трябва да се разбърка този дом.
към беседата >>
Тя казва: „Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома.“ Естествено, трябва да се разбърка този дом.
Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място. Новото, като дойде, то дава друг тон. Защо има свада между свекървите и снахите? Първата е старото, а снахата е новото. Винаги свекървата не е доволна от снахата.
Тя казва: „Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома.“ Естествено, трябва да се разбърка този дом.
към беседата >>
Ще вземете духовната страна.
Ще вземете духовната страна.
Силата на човека седи в онова разположение да учи. То е едно здравословно състояние. Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли. Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна.
към беседата >>
Силата на човека седи в онова разположение да учи.
Ще вземете духовната страна.
Силата на човека седи в онова разположение да учи.
То е едно здравословно състояние. Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли. Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна. Какво ще ядеш?
към беседата >>
То е едно здравословно състояние.
Ще вземете духовната страна. Силата на човека седи в онова разположение да учи.
То е едно здравословно състояние.
Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли. Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна. Какво ще ядеш? Или прясна пита, или точено, или мекици.
към беседата >>
Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли.
Ще вземете духовната страна. Силата на човека седи в онова разположение да учи. То е едно здравословно състояние.
Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли.
Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна. Какво ще ядеш? Или прясна пита, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш.
към беседата >>
Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл.
Ще вземете духовната страна. Силата на човека седи в онова разположение да учи. То е едно здравословно състояние. Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли.
Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл.
Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна. Какво ще ядеш? Или прясна пита, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш. Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш.
към беседата >>
Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна.
Ще вземете духовната страна. Силата на човека седи в онова разположение да учи. То е едно здравословно състояние. Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли. Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл.
Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна.
Какво ще ядеш? Или прясна пита, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш. Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш. Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст.
към беседата >>
Какво ще ядеш?
Силата на човека седи в онова разположение да учи. То е едно здравословно състояние. Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли. Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна.
Какво ще ядеш?
Или прясна пита, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш. Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш. Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст. За учениците е добре, но за учителя не е добре.
към беседата >>
Или прясна пита, или точено, или мекици.
То е едно здравословно състояние. Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли. Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна. Какво ще ядеш?
Или прясна пита, или точено, или мекици.
Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш. Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш. Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст. За учениците е добре, но за учителя не е добре. Щом почне материалът да се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.
към беседата >>
Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш.
Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли. Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна. Какво ще ядеш? Или прясна пита, или точено, или мекици.
Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш.
Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш. Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст. За учениците е добре, но за учителя не е добре. Щом почне материалът да се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.
към беседата >>
Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш.
Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна. Какво ще ядеш? Или прясна пита, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш.
Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш.
Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст. За учениците е добре, но за учителя не е добре. Щом почне материалът да се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.
към беседата >>
Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст.
Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна. Какво ще ядеш? Или прясна пита, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш. Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш.
Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст.
За учениците е добре, но за учителя не е добре. Щом почне материалът да се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.
към беседата >>
За учениците е добре, но за учителя не е добре.
Какво ще ядеш? Или прясна пита, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш. Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш. Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст.
За учениците е добре, но за учителя не е добре.
Щом почне материалът да се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.
към беседата >>
Щом почне материалът да се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.
Или прясна пита, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш. Тази е еднообразна работа, тъй че след 20 години вече ще се специализираш. Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст. За учениците е добре, но за учителя не е добре.
Щом почне материалът да се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.
към беседата >>
Старите християни сега губят, понеже почнаха да преповтарят с новите.
Старите християни сега губят, понеже почнаха да преповтарят с новите.
Новите има защо да вървят в пътя на старите. Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи. После – различни са разбиранията на хората за Бога. Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност.
към беседата >>
Новите има защо да вървят в пътя на старите.
Старите християни сега губят, понеже почнаха да преповтарят с новите.
Новите има защо да вървят в пътя на старите.
Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи. После – различни са разбиранията на хората за Бога. Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност.
към беседата >>
Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи.
Старите християни сега губят, понеже почнаха да преповтарят с новите. Новите има защо да вървят в пътя на старите.
Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи.
После – различни са разбиранията на хората за Бога. Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг.
към беседата >>
После – различни са разбиранията на хората за Бога.
Старите християни сега губят, понеже почнаха да преповтарят с новите. Новите има защо да вървят в пътя на старите. Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи.
После – различни са разбиранията на хората за Бога.
Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг. Той може да я използува донякъде само.
към беседата >>
Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има.
Старите християни сега губят, понеже почнаха да преповтарят с новите. Новите има защо да вървят в пътя на старите. Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи. После – различни са разбиранията на хората за Бога.
Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има.
Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг. Той може да я използува донякъде само. Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас.
към беседата >>
Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност.
Старите християни сега губят, понеже почнаха да преповтарят с новите. Новите има защо да вървят в пътя на старите. Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи. После – различни са разбиранията на хората за Бога. Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има.
Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност.
Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг. Той може да я използува донякъде само. Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас. Аз говоря за опитността като един непреривен процес.
към беседата >>
Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност.
Новите има защо да вървят в пътя на старите. Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи. После – различни са разбиранията на хората за Бога. Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност.
Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност.
Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг. Той може да я използува донякъде само. Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас. Аз говоря за опитността като един непреривен процес. Да имаш една опитност, втора, трета, четвърта.
към беседата >>
Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг.
Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи. После – различни са разбиранията на хората за Бога. Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност.
Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг.
Той може да я използува донякъде само. Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас. Аз говоря за опитността като един непреривен процес. Да имаш една опитност, втора, трета, четвърта. Но всички те ще съставляват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя.
към беседата >>
Той може да я използува донякъде само.
После – различни са разбиранията на хората за Бога. Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг.
Той може да я използува донякъде само.
Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас. Аз говоря за опитността като един непреривен процес. Да имаш една опитност, втора, трета, четвърта. Но всички те ще съставляват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя.
към беседата >>
Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас.
Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети, – ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг. Той може да я използува донякъде само.
Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас.
Аз говоря за опитността като един непреривен процес. Да имаш една опитност, втора, трета, четвърта. Но всички те ще съставляват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя.
към беседата >>
Аз говоря за опитността като един непреривен процес.
Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг. Той може да я използува донякъде само. Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас.
Аз говоря за опитността като един непреривен процес.
Да имаш една опитност, втора, трета, четвърта. Но всички те ще съставляват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя.
към беседата >>
Да имаш една опитност, втора, трета, четвърта.
Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг. Той може да я използува донякъде само. Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас. Аз говоря за опитността като един непреривен процес.
Да имаш една опитност, втора, трета, четвърта.
Но всички те ще съставляват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя.
към беседата >>
Но всички те ще съставляват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя.
Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг. Той може да я използува донякъде само. Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас. Аз говоря за опитността като един непреривен процес. Да имаш една опитност, втора, трета, четвърта.
Но всички те ще съставляват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя.
към беседата >>
С живота е същото.
С живота е същото.
Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите. Това разпределение може да сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите. Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно.
към беседата >>
Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите.
С живота е същото.
Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите.
Това разпределение може да сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите. Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка.
към беседата >>
Това разпределение може да сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите.
С живота е същото. Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите.
Това разпределение може да сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите.
Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот.
към беседата >>
Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове.
С живота е същото. Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите. Това разпределение може да сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите.
Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове.
Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко.
към беседата >>
Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога.
С живота е същото. Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите. Това разпределение може да сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите. Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове.
Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога.
Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко. Божественият живот, това е смисълът.
към беседата >>
Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно.
С живота е същото. Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите. Това разпределение може да сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите. Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога.
Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно.
И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко. Божественият живот, това е смисълът.
към беседата >>
И ще се върнем пак с една придобивка.
Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите. Това разпределение може да сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите. Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно.
И ще се върнем пак с една придобивка.
То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко. Божественият живот, това е смисълът.
към беседата >>
То е Божественият живот.
Това разпределение може да сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите. Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка.
То е Божественият живот.
Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко. Божественият живот, това е смисълът.
към беседата >>
Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко.
Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот.
Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко.
Божественият живот, това е смисълът.
към беседата >>
Божественият живот, това е смисълът.
Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко.
Божественият живот, това е смисълът.
към беседата >>
Някой ще каже: „Какво е Божественият живот?
Някой ще каже: „Какво е Божественият живот?
“ Като идеш, ще го видиш. На детето никога не можеш да разправяш какъв ще бъде животът на възрастния. Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита.
към беседата >>
“ Като идеш, ще го видиш.
Някой ще каже: „Какво е Божественият живот?
“ Като идеш, ще го видиш.
На детето никога не можеш да разправяш какъв ще бъде животът на възрастния. Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния.
към беседата >>
На детето никога не можеш да разправяш какъв ще бъде животът на възрастния.
Някой ще каже: „Какво е Божественият живот? “ Като идеш, ще го видиш.
На детето никога не можеш да разправяш какъв ще бъде животът на възрастния.
Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния. Като млад казва: „така мисля“, като възрастен – „така“, като стар – „така“.
към беседата >>
Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере.
Някой ще каже: „Какво е Божественият живот? “ Като идеш, ще го видиш. На детето никога не можеш да разправяш какъв ще бъде животът на възрастния.
Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере.
И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния. Като млад казва: „така мисля“, като възрастен – „така“, като стар – „така“. Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези на възрастния и на стария седят пред него като едно бъдеще.
към беседата >>
И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария.
Някой ще каже: „Какво е Божественият живот? “ Като идеш, ще го видиш. На детето никога не можеш да разправяш какъв ще бъде животът на възрастния. Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере.
И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария.
Като дойде до този живот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния. Като млад казва: „така мисля“, като възрастен – „така“, като стар – „така“. Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези на възрастния и на стария седят пред него като едно бъдеще. Старият ги е реализирал.
към беседата >>
Като дойде до този живот, ще го опита.
Някой ще каже: „Какво е Божественият живот? “ Като идеш, ще го видиш. На детето никога не можеш да разправяш какъв ще бъде животът на възрастния. Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария.
Като дойде до този живот, ще го опита.
Само старият познава живота на детето и на възрастния. Като млад казва: „така мисля“, като възрастен – „така“, като стар – „така“. Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези на възрастния и на стария седят пред него като едно бъдеще. Старият ги е реализирал.
към беседата >>
Само старият познава живота на детето и на възрастния.
“ Като идеш, ще го видиш. На детето никога не можеш да разправяш какъв ще бъде животът на възрастния. Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита.
Само старият познава живота на детето и на възрастния.
Като млад казва: „така мисля“, като възрастен – „така“, като стар – „така“. Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези на възрастния и на стария седят пред него като едно бъдеще. Старият ги е реализирал.
към беседата >>
Като млад казва: „така мисля“, като възрастен – „така“, като стар – „така“.
На детето никога не можеш да разправяш какъв ще бъде животът на възрастния. Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния.
Като млад казва: „така мисля“, като възрастен – „така“, като стар – „така“.
Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези на възрастния и на стария седят пред него като едно бъдеще. Старият ги е реализирал.
към беседата >>
Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези на възрастния и на стария седят пред него като едно бъдеще.
Детето като дойде в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния. Като млад казва: „така мисля“, като възрастен – „така“, като стар – „така“.
Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези на възрастния и на стария седят пред него като едно бъдеще.
Старият ги е реализирал.
към беседата >>
Старият ги е реализирал.
И на един възрастен не можеш да разправяш какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния. Като млад казва: „така мисля“, като възрастен – „така“, като стар – „така“. Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези на възрастния и на стария седят пред него като едно бъдеще.
Старият ги е реализирал.
към беседата >>
Но и старият има нещо, което не знае.
Но и старият има нещо, което не знае.
Той не знае как ще умре и това го плаши. Как ще дадеш душата си на Бога? Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това? Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога? Може би хората имат съвсем материални понятия.
към беседата >>
Той не знае как ще умре и това го плаши.
Но и старият има нещо, което не знае.
Той не знае как ще умре и това го плаши.
Как ще дадеш душата си на Бога? Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това? Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога? Може би хората имат съвсем материални понятия. Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне.
към беседата >>
Как ще дадеш душата си на Бога?
Но и старият има нещо, което не знае. Той не знае как ще умре и това го плаши.
Как ще дадеш душата си на Бога?
Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това? Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога? Може би хората имат съвсем материални понятия. Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне. Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш?
към беседата >>
Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това?
Но и старият има нещо, което не знае. Той не знае как ще умре и това го плаши. Как ще дадеш душата си на Бога?
Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това?
Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога? Може би хората имат съвсем материални понятия. Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне. Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш? Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде.
към беседата >>
Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога?
Но и старият има нещо, което не знае. Той не знае как ще умре и това го плаши. Как ще дадеш душата си на Бога? Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това?
Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога?
Може би хората имат съвсем материални понятия. Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне. Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш? Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде. Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог?
към беседата >>
Може би хората имат съвсем материални понятия.
Но и старият има нещо, което не знае. Той не знае как ще умре и това го плаши. Как ще дадеш душата си на Бога? Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това? Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога?
Може би хората имат съвсем материални понятия.
Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне. Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш? Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде. Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог? Преди нас живее Господ и след нас – пак Той.
към беседата >>
Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне.
Той не знае как ще умре и това го плаши. Как ще дадеш душата си на Бога? Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това? Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога? Може би хората имат съвсем материални понятия.
Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне.
Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш? Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде. Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог? Преди нас живее Господ и след нас – пак Той. А ние?
към беседата >>
Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш?
Как ще дадеш душата си на Бога? Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това? Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога? Може би хората имат съвсем материални понятия. Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне.
Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш?
Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде. Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог? Преди нас живее Господ и след нас – пак Той. А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното.
към беседата >>
Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде.
Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това? Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога? Може би хората имат съвсем материални понятия. Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне. Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш?
Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде.
Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог? Преди нас живее Господ и след нас – пак Той. А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма.
към беседата >>
Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог?
Защо човек трябва да се плаши, когато трябва да даде душата си на Бога? Може би хората имат съвсем материални понятия. Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне. Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш? Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде.
Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог?
Преди нас живее Господ и след нас – пак Той. А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си.
към беседата >>
Преди нас живее Господ и след нас – пак Той.
Може би хората имат съвсем материални понятия. Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне. Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш? Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде. Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог?
Преди нас живее Господ и след нас – пак Той.
А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене?
към беседата >>
А ние?
Ти даваш коня си на приятеля си и се страхуваш да не би приятелят ти да не го върне. Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш? Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде. Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог? Преди нас живее Господ и след нас – пак Той.
А ние?
Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене? “ Нищо няма да стане с тебе.
към беседата >>
Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното.
Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има да се плашиш? Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде. Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог? Преди нас живее Господ и след нас – пак Той. А ние?
Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното.
Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене? “ Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите?
към беседата >>
Ние сме една преходна форма.
Някой път старият се плаши и вие се плашите, да не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот, да се изгуби, да изчезне някъде. Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог? Преди нас живее Господ и след нас – пак Той. А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното.
Ние сме една преходна форма.
Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене? “ Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак.
към беседата >>
Не се спирайте със себе си.
Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога – кой трябва да живее: ние, или Бог? Преди нас живее Господ и след нас – пак Той. А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма.
Не се спирайте със себе си.
Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене? “ Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите.
към беседата >>
Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене?
Преди нас живее Господ и след нас – пак Той. А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си.
Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене?
“ Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни.
към беседата >>
“ Нищо няма да стане с тебе.
А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене?
“ Нищо няма да стане с тебе.
Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни. Право е.
към беседата >>
Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите?
Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене? “ Нищо няма да стане с тебе.
Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите?
Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни. Право е. Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби.
към беседата >>
Не сте доволни пак.
Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене? “ Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите?
Не сте доволни пак.
Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни. Право е. Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели.
към беседата >>
Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите.
Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене? “ Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак.
Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите.
Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни. Право е. Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени.
към беседата >>
Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни.
Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене? “ Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите.
Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни.
Право е. Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния.
към беседата >>
Право е.
“ Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни.
Право е.
Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария.
към беседата >>
Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби.
Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни. Право е.
Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби.
Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма.
към беседата >>
Не само няма да изгуби, но ще спечели.
Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни. Право е. Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби.
Не само няма да изгуби, но ще спечели.
И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот.
към беседата >>
И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени.
Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни. Право е. Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели.
И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени.
Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други.
към беседата >>
Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния.
Ама казва: „Аз не искам така.“ Значи при това положение не сте доволни. Право е. Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени.
Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния.
И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх.
към беседата >>
И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария.
Право е. Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния.
И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария.
И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх. Страхът от какво произтича?
към беседата >>
И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма.
Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария.
И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма.
А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх. Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш някое ядене.
към беседата >>
А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот.
Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма.
А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот.
И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх. Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш някое ядене. Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон.
към беседата >>
И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други.
И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот.
И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други.
Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх. Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш някое ядене. Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон. Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга.
към беседата >>
Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх.
Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други.
Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх.
Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш някое ядене. Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон. Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга. Вземаш пари назаем – страхуваш се, не знаеш последствията.
към беседата >>
Страхът от какво произтича?
И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх.
Страхът от какво произтича?
Страх те е да изядеш някое ядене. Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон. Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга. Вземаш пари назаем – страхуваш се, не знаеш последствията. Такава голяма е липсата, че няма да можеш да ги платиш.
към беседата >>
Страх те е да изядеш някое ядене.
И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх. Страхът от какво произтича?
Страх те е да изядеш някое ядене.
Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон. Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга. Вземаш пари назаем – страхуваш се, не знаеш последствията. Такава голяма е липсата, че няма да можеш да ги платиш.
към беседата >>
Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон.
А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх. Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш някое ядене.
Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон.
Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга. Вземаш пари назаем – страхуваш се, не знаеш последствията. Такава голяма е липсата, че няма да можеш да ги платиш.
към беседата >>
Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга.
И тогава ще разбереш какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх. Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш някое ядене. Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон.
Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга.
Вземаш пари назаем – страхуваш се, не знаеш последствията. Такава голяма е липсата, че няма да можеш да ги платиш.
към беседата >>
Вземаш пари назаем – страхуваш се, не знаеш последствията.
Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх. Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш някое ядене. Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон. Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга.
Вземаш пари назаем – страхуваш се, не знаеш последствията.
Такава голяма е липсата, че няма да можеш да ги платиш.
към беседата >>
Такава голяма е липсата, че няма да можеш да ги платиш.
Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш някое ядене. Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е да се качиш на някой кон. Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга. Вземаш пари назаем – страхуваш се, не знаеш последствията.
Такава голяма е липсата, че няма да можеш да ги платиш.
към беседата >>
Всякога нас ни е страх от известни условия и често си задаваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота?
Всякога нас ни е страх от известни условия и често си задаваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота?
Ако си млад, две неща има: Ще остарееш. Старият ще умре. Младият ще остарее и старият ще умре. Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога. Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога?
към беседата >>
Ако си млад, две неща има: Ще остарееш.
Всякога нас ни е страх от известни условия и често си задаваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота?
Ако си млад, две неща има: Ще остарееш.
Старият ще умре. Младият ще остарее и старият ще умре. Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога. Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога? Той ще се върне у дома си.
към беседата >>
Старият ще умре.
Всякога нас ни е страх от известни условия и често си задаваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота? Ако си млад, две неща има: Ще остарееш.
Старият ще умре.
Младият ще остарее и старият ще умре. Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога. Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога? Той ще се върне у дома си.
към беседата >>
Младият ще остарее и старият ще умре.
Всякога нас ни е страх от известни условия и често си задаваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота? Ако си млад, две неща има: Ще остарееш. Старият ще умре.
Младият ще остарее и старият ще умре.
Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога. Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога? Той ще се върне у дома си.
към беседата >>
Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога.
Всякога нас ни е страх от известни условия и често си задаваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота? Ако си млад, две неща има: Ще остарееш. Старият ще умре. Младият ще остарее и старият ще умре.
Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога.
Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога? Той ще се върне у дома си.
към беседата >>
Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога?
Всякога нас ни е страх от известни условия и често си задаваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота? Ако си млад, две неща има: Ще остарееш. Старият ще умре. Младият ще остарее и старият ще умре. Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога.
Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога?
Той ще се върне у дома си.
към беседата >>
Той ще се върне у дома си.
Ако си млад, две неща има: Ще остарееш. Старият ще умре. Младият ще остарее и старият ще умре. Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога. Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога?
Той ще се върне у дома си.
към беседата >>
В смъртта нас ни е страх от митническата станция.
В смъртта нас ни е страх от митническата станция.
Туй, което носим, ще мине през митницата. Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат. Това ни безпокои. Онези митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме.
към беседата >>
Туй, което носим, ще мине през митницата.
В смъртта нас ни е страх от митническата станция.
Туй, което носим, ще мине през митницата.
Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат. Това ни безпокои. Онези митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме. Не ни е страх от смъртта, а от митничарите.
към беседата >>
Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат.
В смъртта нас ни е страх от митническата станция. Туй, което носим, ще мине през митницата.
Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат.
Това ни безпокои. Онези митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме. Не ни е страх от смъртта, а от митничарите. Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и да му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството си.
към беседата >>
Това ни безпокои.
В смъртта нас ни е страх от митническата станция. Туй, което носим, ще мине през митницата. Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат.
Това ни безпокои.
Онези митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме. Не ни е страх от смъртта, а от митничарите. Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и да му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството си. Не го носи със себе си.
към беседата >>
Онези митничари са строги, всичко вземат.
В смъртта нас ни е страх от митническата станция. Туй, което носим, ще мине през митницата. Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат. Това ни безпокои.
Онези митничари са строги, всичко вземат.
Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме. Не ни е страх от смъртта, а от митничарите. Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и да му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството си. Не го носи със себе си.
към беседата >>
Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме.
В смъртта нас ни е страх от митническата станция. Туй, което носим, ще мине през митницата. Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат. Това ни безпокои. Онези митничари са строги, всичко вземат.
Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме.
Не ни е страх от смъртта, а от митничарите. Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и да му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството си. Не го носи със себе си.
към беседата >>
Не ни е страх от смъртта, а от митничарите.
Туй, което носим, ще мине през митницата. Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат. Това ни безпокои. Онези митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме.
Не ни е страх от смъртта, а от митничарите.
Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и да му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството си. Не го носи със себе си.
към беседата >>
Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и да му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството си.
Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат. Това ни безпокои. Онези митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме. Не ни е страх от смъртта, а от митничарите.
Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и да му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството си.
Не го носи със себе си.
към беседата >>
Не го носи със себе си.
Това ни безпокои. Онези митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме. Не ни е страх от смъртта, а от митничарите. Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и да му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството си.
Не го носи със себе си.
към беседата >>
Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте.
Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте.
Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога. Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога. То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав.
към беседата >>
Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога.
Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте.
Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога.
Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога. То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш.
към беседата >>
Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес.
Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте. Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога.
Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес.
Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога. То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели, страдаш.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога.
Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте. Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога. Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес.
Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога.
То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели, страдаш. Справедлив трябва да си.
към беседата >>
То е най-красивият свят!
Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте. Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога. Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога.
То е най-красивият свят!
Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели, страдаш. Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш.
към беседата >>
Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав.
Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте. Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога. Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога. То е най-красивият свят!
Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав.
На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели, страдаш. Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш.
към беседата >>
На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш.
Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога. Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога. То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав.
На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш.
Щом нямаш добродетели, страдаш. Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво.
към беседата >>
Щом нямаш добродетели, страдаш.
Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога. То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш.
Щом нямаш добродетели, страдаш.
Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш.
към беседата >>
Справедлив трябва да си.
Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек какво значи да идеш при Бога. То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели, страдаш.
Справедлив трябва да си.
Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш.
към беседата >>
Ако не си справедлив, пак ще страдаш.
То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели, страдаш. Справедлив трябва да си.
Ако не си справедлив, пак ще страдаш.
Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър.
към беседата >>
Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш.
Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели, страдаш. Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш.
Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш.
Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага.
към беседата >>
Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво.
На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели, страдаш. Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш.
Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво.
Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби.
към беседата >>
Ако не мислиш правилно, ще страдаш.
Щом нямаш добродетели, страдаш. Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво.
Ако не мислиш правилно, ще страдаш.
Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби. В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл?
към беседата >>
Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш.
Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш.
Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш.
Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби. В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл? Човек трябва да бъде силен.
към беседата >>
Човек трябва да бъде добър.
Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш.
Човек трябва да бъде добър.
Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете в кое именно сте слаби. В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл? Човек трябва да бъде силен. Не самоуверен, но като дойде опитът, да покаже, че е силен.
към беседата >>
3.
Не я ограничавай!
,
ООК
, София, 14.2.1934г.,
Защото нашата земя представлява само едно семейство.
Аз питам тогаз, защо се създава един дом? За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите. Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом. Така ще бъде в бъдеще. Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом.
Защото нашата земя представлява само едно семейство.
На месечината има друго семейство, на Венера също и пр. И един ден, като се запознаете с тях, ще им отивате на гости.
към беседата >>
Нека да схващаме нещата реално.
Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става. Тогаз, какво подобие има между Бога и човека?
Нека да схващаме нещата реално.
Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то. Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога.
към беседата >>
На месечината има друго семейство, на Венера също и пр.
За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите. Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом. Така ще бъде в бъдеще. Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом. Защото нашата земя представлява само едно семейство.
На месечината има друго семейство, на Венера също и пр.
И един ден, като се запознаете с тях, ще им отивате на гости.
към беседата >>
Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то.
Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става. Тогаз, какво подобие има между Бога и човека? Нека да схващаме нещата реално.
Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то.
Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието?
към беседата >>
И един ден, като се запознаете с тях, ще им отивате на гости.
Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом. Така ще бъде в бъдеще. Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом. Защото нашата земя представлява само едно семейство. На месечината има друго семейство, на Венера също и пр.
И един ден, като се запознаете с тях, ще им отивате на гости.
към беседата >>
Както говори бащата, така говори и синът.
Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става. Тогаз, какво подобие има между Бога и човека? Нека да схващаме нещата реално. Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то.
Както говори бащата, така говори и синът.
Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Може ли да бъде това нещо?
Вие ще кажете: „Може ли да бъде това нещо?
“ – Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как? Когато израстнете. Някой казва: „Това е невъзможно! “ Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка.
към беседата >>
Както мисли бащата, така мисли и синът.
А каквото каже човек, не става. Тогаз, какво подобие има между Бога и човека? Нека да схващаме нещата реално. Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то. Както говори бащата, така говори и синът.
Както мисли бащата, така мисли и синът.
Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава. Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш?
към беседата >>
“ – Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как?
Вие ще кажете: „Може ли да бъде това нещо?
“ – Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как?
Когато израстнете. Някой казва: „Това е невъзможно! “ Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност.
към беседата >>
Приличат си.
Тогаз, какво подобие има между Бога и човека? Нека да схващаме нещата реално. Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то. Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът.
Приличат си.
Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава. Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш? “ Онзи му казва: „Не ти се карам.
към беседата >>
Когато израстнете.
Вие ще кажете: „Може ли да бъде това нещо? “ – Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как?
Когато израстнете.
Някой казва: „Това е невъзможно! “ Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави едно възражение.
към беседата >>
Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога.
Нека да схващаме нещата реално. Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то. Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си.
Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога.
Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава. Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш? “ Онзи му казва: „Не ти се карам. Начинът на говоренето ми, начинът на изразяването ми е такъв!
към беседата >>
Някой казва: „Това е невъзможно!
Вие ще кажете: „Може ли да бъде това нещо? “ – Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как? Когато израстнете.
Някой казва: „Това е невъзможно!
“ Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави едно възражение. Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка!
към беседата >>
Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието?
Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то. Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога.
Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието?
Това да не ви смущава. Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш? “ Онзи му казва: „Не ти се карам. Начинът на говоренето ми, начинът на изразяването ми е такъв! “
към беседата >>
“ Съгласен съм.
Вие ще кажете: „Може ли да бъде това нещо? “ – Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как? Когато израстнете. Някой казва: „Това е невъзможно!
“ Съгласен съм.
Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави едно възражение. Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка! “ Казвам, едно време магарето хвъркаше.
към беседата >>
Това да не ви смущава.
Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието?
Това да не ви смущава.
Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш? “ Онзи му казва: „Не ти се карам. Начинът на говоренето ми, начинът на изразяването ми е такъв! “
към беседата >>
Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка.
Вие ще кажете: „Може ли да бъде това нещо? “ – Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как? Когато израстнете. Някой казва: „Това е невъзможно! “ Съгласен съм.
Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка.
На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави едно възражение. Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка! “ Казвам, едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията.
към беседата >>
Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш?
Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава.
Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш?
“ Онзи му казва: „Не ти се карам. Начинът на говоренето ми, начинът на изразяването ми е такъв! “
към беседата >>
На всекиго природата е дала една възможност.
“ – Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как? Когато израстнете. Някой казва: „Това е невъзможно! “ Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка.
На всекиго природата е дала една възможност.
Един английски философ прави едно възражение. Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка! “ Казвам, едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата.
към беседата >>
“ Онзи му казва: „Не ти се карам.
Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава. Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш?
“ Онзи му казва: „Не ти се карам.
Начинът на говоренето ми, начинът на изразяването ми е такъв! “
към беседата >>
Един английски философ прави едно възражение.
Когато израстнете. Някой казва: „Това е невъзможно! “ Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност.
Един английски философ прави едно възражение.
Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка! “ Казвам, едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата. От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи.
към беседата >>
Начинът на говоренето ми, начинът на изразяването ми е такъв!
Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава. Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш? “ Онзи му казва: „Не ти се карам.
Начинът на говоренето ми, начинът на изразяването ми е такъв!
“
към беседата >>
Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка!
Някой казва: „Това е невъзможно! “ Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави едно възражение.
Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка!
“ Казвам, едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата. От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи. Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало.
към беседата >>
“
Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако ние не мислим, както Бог мисли, ако ние не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава. Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш? “ Онзи му казва: „Не ти се карам. Начинът на говоренето ми, начинът на изразяването ми е такъв!
“
към беседата >>
“ Казвам, едно време магарето хвъркаше.
“ Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави едно възражение. Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка!
“ Казвам, едно време магарето хвъркаше.
Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата. От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи. Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално.
към беседата >>
Аз искам сега да ви извадя от един стар възглед.
Аз искам сега да ви извадя от един стар възглед.
Те не са ваши възгледи. Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови да пожертвувате живота си. Не са лоши работи. Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш?
към беседата >>
Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията.
Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави едно възражение. Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка! “ Казвам, едно време магарето хвъркаше.
Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията.
Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата. От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи. Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално. Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза.
към беседата >>
Те не са ваши възгледи.
Аз искам сега да ви извадя от един стар възглед.
Те не са ваши възгледи.
Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови да пожертвувате живота си. Не са лоши работи. Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години.
към беседата >>
Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата.
На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави едно възражение. Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка! “ Казвам, едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията.
Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата.
От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи. Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално. Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но кое хвърка при него?
към беседата >>
Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови да пожертвувате живота си.
Аз искам сега да ви извадя от един стар възглед. Те не са ваши възгледи.
Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови да пожертвувате живота си.
Не са лоши работи. Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш?
към беседата >>
От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи.
Един английски философ прави едно възражение. Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка! “ Казвам, едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата.
От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи.
Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално. Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но кое хвърка при него? Неговият автомобил!
към беседата >>
Не са лоши работи.
Аз искам сега да ви извадя от един стар възглед. Те не са ваши възгледи. Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови да пожертвувате живота си.
Не са лоши работи.
Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш? Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога.
към беседата >>
Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало.
Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето да хвърка! “ Казвам, едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата. От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи.
Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало.
И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално. Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но кое хвърка при него? Неговият автомобил! Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка.
към беседата >>
Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш?
Аз искам сега да ви извадя от един стар възглед. Те не са ваши възгледи. Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови да пожертвувате живота си. Не са лоши работи.
Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш?
Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш? Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога. Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота.
към беседата >>
И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално.
“ Казвам, едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата. От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи. Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало.
И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално.
Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но кое хвърка при него? Неговият автомобил! Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка. Човек се качва на колата и хвърка.
към беседата >>
Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш?
Аз искам сега да ви извадя от един стар възглед. Те не са ваши възгледи. Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови да пожертвувате живота си. Не са лоши работи. Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш?
Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш?
Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш? Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога. Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота. Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието.
към беседата >>
Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза.
Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата. От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи. Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално.
Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза.
Сега той не хвърка, но кое хвърка при него? Неговият автомобил! Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка. Човек се качва на колата и хвърка. Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея.
към беседата >>
Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години.
Те не са ваши възгледи. Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови да пожертвувате живота си. Не са лоши работи. Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш?
Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години.
Какво ще придобиеш? Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога. Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота. Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието. Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата.
към беседата >>
Сега той не хвърка, но кое хвърка при него?
Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма да стане работата. От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи. Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално. Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза.
Сега той не хвърка, но кое хвърка при него?
Неговият автомобил! Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка. Човек се качва на колата и хвърка. Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея. Това е една привилегия.
към беседата >>
Какво ще придобиеш?
Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови да пожертвувате живота си. Не са лоши работи. Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години.
Какво ще придобиеш?
Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога. Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота. Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието. Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата. Това е троеличието на Бога.
към беседата >>
Неговият автомобил!
От риби станаха на птици и птиците, по закона на еволюцията, станаха на млекопитаещи. Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално. Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но кое хвърка при него?
Неговият автомобил!
Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка. Човек се качва на колата и хвърка. Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея. Това е една привилегия. Едно време, като птици, хвъркаха, имаха постижения, но имаха и ограничения.
към беседата >>
Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога.
Не са лоши работи. Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш?
Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога.
Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота. Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието. Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата. Това е троеличието на Бога.
към беседата >>
Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка.
Сега магарето не хвърка, а едно време е хвъркало. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално. Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но кое хвърка при него? Неговият автомобил!
Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка.
Човек се качва на колата и хвърка. Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея. Това е една привилегия. Едно време, като птици, хвъркаха, имаха постижения, но имаха и ограничения. Така не можеш да придобиеш големи постижения.
към беседата >>
Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота.
Добре, ако троеличието на Бога е толкоз важно, ако ти вярваш, че Бог е троеличен, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш? Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога.
Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота.
Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието. Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата. Това е троеличието на Бога.
към беседата >>
Човек се качва на колата и хвърка.
И човек се учи сега да хвърка, но само че не както първоначално. Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но кое хвърка при него? Неговият автомобил! Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка.
Човек се качва на колата и хвърка.
Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея. Това е една привилегия. Едно време, като птици, хвъркаха, имаха постижения, но имаха и ограничения. Така не можеш да придобиеш големи постижения.
към беседата >>
Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието.
Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш? Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога. Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота.
Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието.
Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата. Това е троеличието на Бога.
към беседата >>
Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея.
Човек е хвъркал едно време, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но кое хвърка при него? Неговият автомобил! Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка. Човек се качва на колата и хвърка.
Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея.
Това е една привилегия. Едно време, като птици, хвъркаха, имаха постижения, но имаха и ограничения. Така не можеш да придобиеш големи постижения.
към беседата >>
Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата.
Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш? Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога. Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота. Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието.
Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата.
Това е троеличието на Бога.
към беседата >>
Това е една привилегия.
Сега той не хвърка, но кое хвърка при него? Неговият автомобил! Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка. Човек се качва на колата и хвърка. Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея.
Това е една привилегия.
Едно време, като птици, хвъркаха, имаха постижения, но имаха и ограничения. Така не можеш да придобиеш големи постижения.
към беседата >>
Това е троеличието на Бога.
Какво ще придобиеш? Не седи в това вяра[та], в троеличието на Бога. Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като любов, чийто резултат е живота. Бог се изявява в света като мъдрост, чийто резултати са светлината и знанието. Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата.
Това е троеличието на Бога.
към беседата >>
Едно време, като птици, хвъркаха, имаха постижения, но имаха и ограничения.
Неговият автомобил! Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка. Човек се качва на колата и хвърка. Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея. Това е една привилегия.
Едно време, като птици, хвъркаха, имаха постижения, но имаха и ограничения.
Така не можеш да придобиеш големи постижения.
към беседата >>
За мен свободата е нещо реално.
За мен свободата е нещо реално.
Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога, така виждам. Ако така разбираме, има смисъл.
към беседата >>
Така не можеш да придобиеш големи постижения.
Той сега направи така, че автомобилът му, файтонът му хвърка. Човек се качва на колата и хвърка. Спомнил си той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи си той в колата и хвърка с нея. Това е една привилегия. Едно време, като птици, хвъркаха, имаха постижения, но имаха и ограничения.
Така не можеш да придобиеш големи постижения.
към беседата >>
Аз я опитвам в себе си.
За мен свободата е нещо реално.
Аз я опитвам в себе си.
За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога, така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някой разбират външното троеличие, в три лица.
към беседата >>
Сега мисълта, на която искам да ви наведа е следната: едно ново вярване все таки трябва да допринесе нещо на човека.
Сега мисълта, на която искам да ви наведа е следната: едно ново вярване все таки трябва да допринесе нещо на човека.
Вие казвате: „Новото учение, новото вярване, новото схващане за Бога какво именно трябва да ни допринесе? “ Новото вярване най-първо трябва да ни допринесе продължение на живота, после подобрение на живота, подобрение на нашите мисли, подобрение на вътрешните отношения.
към беседата >>
За мен светлината е нещо реално.
За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си.
За мен светлината е нещо реално.
Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога, така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някой разбират външното троеличие, в три лица. Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник.
към беседата >>
Вие казвате: „Новото учение, новото вярване, новото схващане за Бога какво именно трябва да ни допринесе?
Сега мисълта, на която искам да ви наведа е следната: едно ново вярване все таки трябва да допринесе нещо на човека.
Вие казвате: „Новото учение, новото вярване, новото схващане за Бога какво именно трябва да ни допринесе?
“ Новото вярване най-първо трябва да ни допринесе продължение на живота, после подобрение на живота, подобрение на нашите мисли, подобрение на вътрешните отношения.
към беседата >>
Всеки ден сме обгърнати в нея.
За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално.
Всеки ден сме обгърнати в нея.
Троеличието на Бога, така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някой разбират външното троеличие, в три лица. Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник. Виждали ли сте такава картина?
към беседата >>
“ Новото вярване най-първо трябва да ни допринесе продължение на живота, после подобрение на живота, подобрение на нашите мисли, подобрение на вътрешните отношения.
Сега мисълта, на която искам да ви наведа е следната: едно ново вярване все таки трябва да допринесе нещо на човека. Вие казвате: „Новото учение, новото вярване, новото схващане за Бога какво именно трябва да ни допринесе?
“ Новото вярване най-първо трябва да ни допринесе продължение на живота, после подобрение на живота, подобрение на нашите мисли, подобрение на вътрешните отношения.
към беседата >>
Троеличието на Бога, така виждам.
За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея.
Троеличието на Бога, така виждам.
Ако така разбираме, има смисъл. Някой разбират външното троеличие, в три лица. Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник. Виждали ли сте такава картина? (– Не) Художникът е искал да изрази нещо.
към беседата >>
И ако този живот, новият живот не допринася, тогаз какво значение би имал той?
И ако този живот, новият живот не допринася, тогаз какво значение би имал той?
Всяко добро нещо в света трябва да допринесе нещо. Казвам, трябва да подложите вашата вяра на един опит. Нито един от вас не се е заел до сега с това. Много пъти младите са се оглеждали на огледалото. Като млади по-често сте се оглеждали.
към беседата >>
Ако така разбираме, има смисъл.
За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога, така виждам.
Ако така разбираме, има смисъл.
Някой разбират външното троеличие, в три лица. Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник. Виждали ли сте такава картина? (– Не) Художникът е искал да изрази нещо.
към беседата >>
Всяко добро нещо в света трябва да допринесе нещо.
И ако този живот, новият живот не допринася, тогаз какво значение би имал той?
Всяко добро нещо в света трябва да допринесе нещо.
Казвам, трябва да подложите вашата вяра на един опит. Нито един от вас не се е заел до сега с това. Много пъти младите са се оглеждали на огледалото. Като млади по-често сте се оглеждали. И като стари се оглеждате, но не толкоз.
към беседата >>
Някой разбират външното троеличие, в три лица.
Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога, така виждам. Ако така разбираме, има смисъл.
Някой разбират външното троеличие, в три лица.
Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник. Виждали ли сте такава картина? (– Не) Художникът е искал да изрази нещо.
към беседата >>
Казвам, трябва да подложите вашата вяра на един опит.
И ако този живот, новият живот не допринася, тогаз какво значение би имал той? Всяко добро нещо в света трябва да допринесе нещо.
Казвам, трябва да подложите вашата вяра на един опит.
Нито един от вас не се е заел до сега с това. Много пъти младите са се оглеждали на огледалото. Като млади по-често сте се оглеждали. И като стари се оглеждате, но не толкоз. Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите.
към беседата >>
Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник.
За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога, така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някой разбират външното троеличие, в три лица.
Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник.
Виждали ли сте такава картина? (– Не) Художникът е искал да изрази нещо.
към беседата >>
Нито един от вас не се е заел до сега с това.
И ако този живот, новият живот не допринася, тогаз какво значение би имал той? Всяко добро нещо в света трябва да допринесе нещо. Казвам, трябва да подложите вашата вяра на един опит.
Нито един от вас не се е заел до сега с това.
Много пъти младите са се оглеждали на огледалото. Като млади по-често сте се оглеждали. И като стари се оглеждате, но не толкоз. Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите. Защо вие се оглеждате?
към беседата >>
Виждали ли сте такава картина?
Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога, така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някой разбират външното троеличие, в три лица. Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник.
Виждали ли сте такава картина?
(– Не) Художникът е искал да изрази нещо.
към беседата >>
Много пъти младите са се оглеждали на огледалото.
И ако този живот, новият живот не допринася, тогаз какво значение би имал той? Всяко добро нещо в света трябва да допринесе нещо. Казвам, трябва да подложите вашата вяра на един опит. Нито един от вас не се е заел до сега с това.
Много пъти младите са се оглеждали на огледалото.
Като млади по-често сте се оглеждали. И като стари се оглеждате, но не толкоз. Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите. Защо вие се оглеждате? Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно.
към беседата >>
(– Не) Художникът е искал да изрази нещо.
Троеличието на Бога, така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някой разбират външното троеличие, в три лица. Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник. Виждали ли сте такава картина?
(– Не) Художникът е искал да изрази нещо.
към беседата >>
Като млади по-често сте се оглеждали.
И ако този живот, новият живот не допринася, тогаз какво значение би имал той? Всяко добро нещо в света трябва да допринесе нещо. Казвам, трябва да подложите вашата вяра на един опит. Нито един от вас не се е заел до сега с това. Много пъти младите са се оглеждали на огледалото.
Като млади по-често сте се оглеждали.
И като стари се оглеждате, но не толкоз. Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите. Защо вие се оглеждате? Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си.
към беседата >>
Първото лице на Бога – това е Любовта.
Първото лице на Бога – това е Любовта.
Второто лице на Бога – това е Мъдростта. Третото лице на Бога – това е Истината.
към беседата >>
И като стари се оглеждате, но не толкоз.
Всяко добро нещо в света трябва да допринесе нещо. Казвам, трябва да подложите вашата вяра на един опит. Нито един от вас не се е заел до сега с това. Много пъти младите са се оглеждали на огледалото. Като млади по-често сте се оглеждали.
И като стари се оглеждате, но не толкоз.
Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите. Защо вие се оглеждате? Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“.
към беседата >>
Второто лице на Бога – това е Мъдростта.
Първото лице на Бога – това е Любовта.
Второто лице на Бога – това е Мъдростта.
Третото лице на Бога – това е Истината.
към беседата >>
Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите.
Казвам, трябва да подложите вашата вяра на един опит. Нито един от вас не се е заел до сега с това. Много пъти младите са се оглеждали на огледалото. Като млади по-често сте се оглеждали. И като стари се оглеждате, но не толкоз.
Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите.
Защо вие се оглеждате? Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят.
към беседата >>
Третото лице на Бога – това е Истината.
Първото лице на Бога – това е Любовта. Второто лице на Бога – това е Мъдростта.
Третото лице на Бога – това е Истината.
към беседата >>
Защо вие се оглеждате?
Нито един от вас не се е заел до сега с това. Много пъти младите са се оглеждали на огледалото. Като млади по-често сте се оглеждали. И като стари се оглеждате, но не толкоз. Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите.
Защо вие се оглеждате?
Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят. Ако го попитат какво представлява, той не знае.
към беседата >>
Отражението на първото лице на Бога – това е животът.
Отражението на първото лице на Бога – това е животът.
Отражението на второто лице на Бога – това е Светлината, Знанието. Отражението на третото лице на Бога – това е Свободата, широкият простор.
към беседата >>
Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно.
Много пъти младите са се оглеждали на огледалото. Като млади по-често сте се оглеждали. И като стари се оглеждате, но не толкоз. Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите. Защо вие се оглеждате?
Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно.
Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят. Ако го попитат какво представлява, той не знае. Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае.
към беседата >>
Отражението на второто лице на Бога – това е Светлината, Знанието.
Отражението на първото лице на Бога – това е животът.
Отражението на второто лице на Бога – това е Светлината, Знанието.
Отражението на третото лице на Бога – това е Свободата, широкият простор.
към беседата >>
Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си.
Като млади по-често сте се оглеждали. И като стари се оглеждате, но не толкоз. Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите. Защо вие се оглеждате? Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно.
Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си.
Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят. Ако го попитат какво представлява, той не знае. Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка.
към беседата >>
Отражението на третото лице на Бога – това е Свободата, широкият простор.
Отражението на първото лице на Бога – това е животът. Отражението на второто лице на Бога – това е Светлината, Знанието.
Отражението на третото лице на Бога – това е Свободата, широкият простор.
към беседата >>
Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“.
И като стари се оглеждате, но не толкоз. Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите. Защо вие се оглеждате? Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си.
Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“.
Хората и сега още забравят. Ако го попитат какво представлява, той не знае. Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка.
към беседата >>
Троеличието на Бога има тогаз смисъл.
Троеличието на Бога има тогаз смисъл.
По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мене, аз имам самата реалност. Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си. Щом има[м] живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога.
към беседата >>
Хората и сега още забравят.
Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте да направите. Защо вие се оглеждате? Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“.
Хората и сега още забравят.
Ако го попитат какво представлява, той не знае. Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат.
към беседата >>
По отражение схващаме Бога.
Троеличието на Бога има тогаз смисъл.
По отражение схващаме Бога.
А пък щом дойде Истината при мене, аз имам самата реалност. Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си. Щом има[м] живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен.
към беседата >>
Ако го попитат какво представлява, той не знае.
Защо вие се оглеждате? Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят.
Ако го попитат какво представлява, той не знае.
Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка.
към беседата >>
А пък щом дойде Истината при мене, аз имам самата реалност.
Троеличието на Бога има тогаз смисъл. По отражение схващаме Бога.
А пък щом дойде Истината при мене, аз имам самата реалност.
Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си. Щом има[м] живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен.
към беседата >>
Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае.
Само за да няма някое петно, да се почисти лицето ви, да няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят. Ако го попитат какво представлява, той не знае.
Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае.
Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка.
към беседата >>
Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си.
Троеличието на Бога има тогаз смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мене, аз имам самата реалност.
Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си.
Щом има[м] живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен.
към беседата >>
Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка.
Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви – да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят. Ако го попитат какво представлява, той не знае. Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае.
Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка.
Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство?
към беседата >>
Щом има[м] живота в себе си, аз имам отражението на Бога.
Троеличието на Бога има тогаз смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мене, аз имам самата реалност. Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си.
Щом има[м] живота в себе си, аз имам отражението на Бога.
Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен.
към беседата >>
Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка.
Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят. Ако го попитат какво представлява, той не знае. Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка.
Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка.
И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това което ще остане.
към беседата >>
Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога.
Троеличието на Бога има тогаз смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мене, аз имам самата реалност. Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си. Щом има[м] живота в себе си, аз имам отражението на Бога.
Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога.
В това отношение Бог живее в мен.
към беседата >>
И в духовния свят хората се оглеждат.
Хората и сега още забравят. Ако го попитат какво представлява, той не знае. Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка.
И в духовния свят хората се оглеждат.
Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това което ще остане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят?
към беседата >>
В това отношение Бог живее в мен.
По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мене, аз имам самата реалност. Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си. Щом има[м] живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога.
В това отношение Бог живее в мен.
към беседата >>
Но и там трябва да има една опорна точка.
Ако го попитат какво представлява, той не знае. Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат.
Но и там трябва да има една опорна точка.
Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това което ще остане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем.
към беседата >>
Това е прелюдия, встъпление.
Това е прелюдия, встъпление.
Единствената мисъл, която ще остане от всичко това, което казах, е следната: Не ограничавай любовта в себе си, за да не създадеш всички възможности за злото и да си създадеш своето нещастие в света. Това е всичкото, което исках да кажа.
към беседата >>
Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка.
Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка.
Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка.
Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това което ще остане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят?
към беседата >>
Единствената мисъл, която ще остане от всичко това, което казах, е следната: Не ограничавай любовта в себе си, за да не създадеш всички възможности за злото и да си създадеш своето нещастие в света.
Това е прелюдия, встъпление.
Единствената мисъл, която ще остане от всичко това, което казах, е следната: Не ограничавай любовта в себе си, за да не създадеш всички възможности за злото и да си създадеш своето нещастие в света.
Това е всичкото, което исках да кажа.
към беседата >>
Де седи неговото добро и неговото благородство?
Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка.
Де седи неговото добро и неговото благородство?
Ние говорим за реалното, за това което ще остане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли!
към беседата >>
Това е всичкото, което исках да кажа.
Това е прелюдия, встъпление. Единствената мисъл, която ще остане от всичко това, което казах, е следната: Не ограничавай любовта в себе си, за да не създадеш всички възможности за злото и да си създадеш своето нещастие в света.
Това е всичкото, което исках да кажа.
към беседата >>
Ние говорим за реалното, за това което ще остане.
Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство?
Ние говорим за реалното, за това което ще остане.
Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли! “ Но вие се готвите за онзи свят.
към беседата >>
Не ограничавай любовта в себе си по никой начин, за да не създадеш злото в себе си и да създадеш своето нещастие в бъдеще.
Не ограничавай любовта в себе си по никой начин, за да не създадеш злото в себе си и да създадеш своето нещастие в бъдеще.
Това е една философия, която можете да опитате веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти и всякога ще намерите, че това е верно.
към беседата >>
Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят?
И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това което ще остане.
Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят?
Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли! “ Но вие се готвите за онзи свят. Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр.
към беседата >>
Това е една философия, която можете да опитате веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти и всякога ще намерите, че това е верно.
Не ограничавай любовта в себе си по никой начин, за да не създадеш злото в себе си и да създадеш своето нещастие в бъдеще.
Това е една философия, която можете да опитате веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти и всякога ще намерите, че това е верно.
към беседата >>
Казваш: „Там пак ще се съберем.
Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това което ще остане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят?
Казваш: „Там пак ще се съберем.
Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли! “ Но вие се готвите за онзи свят. Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр. Но, за онзи свят като отивате, също трябва да знаете, какви трябва да отидете.
към беседата >>
Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем от де трябва да започнем.
Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем от де трябва да започнем.
Свободата трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен. След това не трябва да се ограничава знанието. Някой казва: „Много знание не трябва! “ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си.
към беседата >>
Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят?
Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек.“ Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това което ще остане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем.
Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят?
Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли! “ Но вие се готвите за онзи свят. Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр. Но, за онзи свят като отивате, също трябва да знаете, какви трябва да отидете. Ако отидете на онзи свят без фрак, няма да ви приемат.
към беседата >>
Свободата трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен.
Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем от де трябва да започнем.
Свободата трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен.
След това не трябва да се ограничава знанието. Някой казва: „Много знание не трябва! “ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради.
към беседата >>
Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли!
Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това което ще остане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят?
Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли!
“ Но вие се готвите за онзи свят. Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр. Но, за онзи свят като отивате, също трябва да знаете, какви трябва да отидете. Ако отидете на онзи свят без фрак, няма да ви приемат.
към беседата >>
След това не трябва да се ограничава знанието.
Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем от де трябва да започнем. Свободата трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен.
След това не трябва да се ограничава знанието.
Някой казва: „Много знание не трябва! “ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта.
към беседата >>
“ Но вие се готвите за онзи свят.
Ние говорим за реалното, за това което ще остане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли!
“ Но вие се готвите за онзи свят.
Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр. Но, за онзи свят като отивате, също трябва да знаете, какви трябва да отидете. Ако отидете на онзи свят без фрак, няма да ви приемат.
към беседата >>
Някой казва: „Много знание не трябва!
Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем от де трябва да започнем. Свободата трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен. След това не трябва да се ограничава знанието.
Някой казва: „Много знание не трябва!
“ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото.
към беседата >>
Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр.
Вие казвате: „Като отидем на онзи свят.“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли! “ Но вие се готвите за онзи свят.
Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр.
Но, за онзи свят като отивате, също трябва да знаете, какви трябва да отидете. Ако отидете на онзи свят без фрак, няма да ви приемат.
към беседата >>
“ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува.
Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем от де трябва да започнем. Свободата трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен. След това не трябва да се ограничава знанието. Някой казва: „Много знание не трябва!
“ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува.
Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара.
към беседата >>
Но, за онзи свят като отивате, също трябва да знаете, какви трябва да отидете.
Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли! “ Но вие се готвите за онзи свят. Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр.
Но, за онзи свят като отивате, също трябва да знаете, какви трябва да отидете.
Ако отидете на онзи свят без фрак, няма да ви приемат.
към беседата >>
Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си.
Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем от де трябва да започнем. Свободата трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен. След това не трябва да се ограничава знанието. Някой казва: „Много знание не трябва! “ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува.
Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си.
Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара. Те създадоха злото.
към беседата >>
Ако отидете на онзи свят без фрак, няма да ви приемат.
Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли! “ Но вие се готвите за онзи свят. Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр. Но, за онзи свят като отивате, също трябва да знаете, какви трябва да отидете.
Ако отидете на онзи свят без фрак, няма да ви приемат.
към беседата >>
Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради.
Свободата трябва да започнем от любовта, да не се ограничаваме, за да може да бъде живота свободен. След това не трябва да се ограничава знанието. Някой казва: „Много знание не трябва! “ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си.
Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради.
И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара. Те създадоха злото. Те искаха да ограничат хората.
към беседата >>
Най-първо си представете, че ще носите дрехи като на дякон – класическа копринена дреха, бяла дреха с пояс, ако сте от бялото братство, а ако сте от черното братство, ще имате като попът, джубе с един черен пояс, една ризница.
Най-първо си представете, че ще носите дрехи като на дякон – класическа копринена дреха, бяла дреха с пояс, ако сте от бялото братство, а ако сте от черното братство, ще имате като попът, джубе с един черен пояс, една ризница.
към беседата >>
И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта.
След това не трябва да се ограничава знанието. Някой казва: „Много знание не трябва! “ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради.
И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта.
Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара. Те създадоха злото. Те искаха да ограничат хората. Те възлюбиха хората и искаха да ги окошарят.
към беседата >>
Как си представяте вие сега жителите на онзи свят, с какви дрехи са облечени?
Как си представяте вие сега жителите на онзи свят, с какви дрехи са облечени?
На онзи свят доста е установен редът. Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи. Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават.
към беседата >>
Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото.
Някой казва: „Много знание не трябва! “ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта.
Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото.
Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара. Те създадоха злото. Те искаха да ограничат хората. Те възлюбиха хората и искаха да ги окошарят. Та мнозина от вас вървите по пътя на тези напреднали същества.
към беседата >>
На онзи свят доста е установен редът.
Как си представяте вие сега жителите на онзи свят, с какви дрехи са облечени?
На онзи свят доста е установен редът.
Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи. Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен.
към беседата >>
Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара.
“ То си има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото.
Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара.
Те създадоха злото. Те искаха да ограничат хората. Те възлюбиха хората и искаха да ги окошарят. Та мнозина от вас вървите по пътя на тези напреднали същества. Искате да окошарите всекиго.
към беседата >>
Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи.
Как си представяте вие сега жителите на онзи свят, с какви дрехи са облечени? На онзи свят доста е установен редът.
Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи.
Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите.
към беседата >>
Те създадоха злото.
Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара.
Те създадоха злото.
Те искаха да ограничат хората. Те възлюбиха хората и искаха да ги окошарят. Та мнозина от вас вървите по пътя на тези напреднали същества. Искате да окошарите всекиго.
към беседата >>
Има много голямо разнообразие.
Как си представяте вие сега жителите на онзи свят, с какви дрехи са облечени? На онзи свят доста е установен редът. Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи.
Има много голямо разнообразие.
Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш.
към беседата >>
Те искаха да ограничат хората.
Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара. Те създадоха злото.
Те искаха да ограничат хората.
Те възлюбиха хората и искаха да ги окошарят. Та мнозина от вас вървите по пътя на тези напреднали същества. Искате да окошарите всекиго.
към беседата >>
Много красиви форми има там.
Как си представяте вие сега жителите на онзи свят, с какви дрехи са облечени? На онзи свят доста е установен редът. Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи. Има много голямо разнообразие.
Много красиви форми има там.
Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви.
към беседата >>
Те възлюбиха хората и искаха да ги окошарят.
И тогаз, за злото имаме едно определение: злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара. Те създадоха злото. Те искаха да ограничат хората.
Те възлюбиха хората и искаха да ги окошарят.
Та мнозина от вас вървите по пътя на тези напреднали същества. Искате да окошарите всекиго.
към беседата >>
Мъжете и жените там по външна форма не се различават.
Как си представяте вие сега жителите на онзи свят, с какви дрехи са облечени? На онзи свят доста е установен редът. Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи. Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там.
Мъжете и жените там по външна форма не се различават.
Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш?
към беседата >>
Та мнозина от вас вървите по пътя на тези напреднали същества.
Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара. Те създадоха злото. Те искаха да ограничат хората. Те възлюбиха хората и искаха да ги окошарят.
Та мнозина от вас вървите по пътя на тези напреднали същества.
Искате да окошарите всекиго.
към беседата >>
Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен.
На онзи свят доста е установен редът. Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи. Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават.
Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен.
Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На земята е друго.
към беседата >>
Искате да окошарите всекиго.
Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание да окошарят другите същества в тяхната кошара. Те създадоха злото. Те искаха да ограничат хората. Те възлюбиха хората и искаха да ги окошарят. Та мнозина от вас вървите по пътя на тези напреднали същества.
Искате да окошарите всекиго.
към беседата >>
Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите.
Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи. Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен.
Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите.
Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На земята е друго. На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие.
към беседата >>
Всеки, който окошарва другите, той окошарва и себе си.
Всеки, който окошарва другите, той окошарва и себе си.
Сега няма да се спра много върху това. Някой друг път ще се спра да покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години. Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде. Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца.
към беседата >>
Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш.
Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите.
Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш.
На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На земята е друго. На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие. В духовния свят разнообразието е от вътре – противоположно на нашия свят.
към беседата >>
Сега няма да се спра много върху това.
Всеки, който окошарва другите, той окошарва и себе си.
Сега няма да се спра много върху това.
Някой друг път ще се спра да покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години. Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде. Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца. Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо.
към беседата >>
На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви.
Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш.
На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви.
Как ще го познаеш? На земята е друго. На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие. В духовния свят разнообразието е от вътре – противоположно на нашия свят.
към беседата >>
Някой друг път ще се спра да покажа последствията.
Всеки, който окошарва другите, той окошарва и себе си. Сега няма да се спра много върху това.
Някой друг път ще се спра да покажа последствията.
Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години. Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде. Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца. Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо. И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие.
към беседата >>
(Учителят написа на дъската няколко срички
(Учителят написа на дъската няколко срички
към беседата >>
Как ще го познаеш?
Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви.
Как ще го познаеш?
На земята е друго. На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие. В духовния свят разнообразието е от вътре – противоположно на нашия свят.
към беседата >>
Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години.
Всеки, който окошарва другите, той окошарва и себе си. Сега няма да се спра много върху това. Някой друг път ще се спра да покажа последствията.
Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години.
Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде. Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца. Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо. И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие. Този възглед трябва да имате, за да можете да растете.
към беседата >>
ТИ, РА, РА, СИ
ТИ, РА, РА, СИ
към беседата >>
На земята е друго.
Външно ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш?
На земята е друго.
На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие. В духовния свят разнообразието е от вътре – противоположно на нашия свят.
към беседата >>
Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде.
Всеки, който окошарва другите, той окошарва и себе си. Сега няма да се спра много върху това. Някой друг път ще се спра да покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години.
Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде.
Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца. Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо. И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие. Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще.
към беседата >>
ТИ, ТО, ТИ
ТИ, ТО, ТИ
към беседата >>
На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие.
Като погледнеш един човек от вън, ще видиш, че прилича на другите. Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На земята е друго.
На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие.
В духовния свят разнообразието е от вътре – противоположно на нашия свят.
към беседата >>
Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца.
Всеки, който окошарва другите, той окошарва и себе си. Сега няма да се спра много върху това. Някой друг път ще се спра да покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години. Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде.
Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца.
Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо. И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие. Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще. Мнозина ставате инвалиди.
към беседата >>
Какво ще разберете от това?
Какво ще разберете от това?
Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“. Онзи умния човек, като чуе „Ра“, разбира нещо. Вие не знаете, какво значи „Ра“ на български. На български „Ра“ не значи нищо. Има един език, на който „Ра“, тъй както се произнася, значи нещо.
към беседата >>
В духовния свят разнообразието е от вътре – противоположно на нашия свят.
Ако потърсиш своя приятел, никак няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На земята е друго. На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие.
В духовния свят разнообразието е от вътре – противоположно на нашия свят.
към беседата >>
Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо.
Сега няма да се спра много върху това. Някой друг път ще се спра да покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години. Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде. Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца.
Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо.
И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие. Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще. Мнозина ставате инвалиди. Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича!
към беседата >>
Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“.
Какво ще разберете от това?
Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“.
Онзи умния човек, като чуе „Ра“, разбира нещо. Вие не знаете, какво значи „Ра“ на български. На български „Ра“ не значи нищо. Има един език, на който „Ра“, тъй както се произнася, значи нещо. „Ра“ е слънцето.
към беседата >>
Като влезете в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се?
Като влезете в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се?
“ – „Не съм се срещал. Не мога да го позная.“ И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш. И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам! “ Как ще ги познаеш, мустаци нямат, брада нямат! Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят.
към беседата >>
И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие.
Някой друг път ще се спра да покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години. Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде. Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца. Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо.
И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие.
Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще. Мнозина ставате инвалиди. Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича! “ По стария път този е резултата.
към беседата >>
Онзи умния човек, като чуе „Ра“, разбира нещо.
Какво ще разберете от това? Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“.
Онзи умния човек, като чуе „Ра“, разбира нещо.
Вие не знаете, какво значи „Ра“ на български. На български „Ра“ не значи нищо. Има един език, на който „Ра“, тъй както се произнася, значи нещо. „Ра“ е слънцето. Тогаз думите: „Ти, ра, ра, си“ се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце си“.
към беседата >>
“ – „Не съм се срещал.
Като влезете в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се?
“ – „Не съм се срещал.
Не мога да го позная.“ И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш. И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам! “ Как ще ги познаеш, мустаци нямат, брада нямат! Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят. Но това са отживели работи на земята, това е живот на земята, това не е новия живот.
към беседата >>
Този възглед трябва да имате, за да можете да растете.
Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години. Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде. Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца. Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо. И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие.
Този възглед трябва да имате, за да можете да растете.
Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще. Мнозина ставате инвалиди. Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича! “ По стария път този е резултата. Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам, по този път, по който вървите, до това ще дойдете!
към беседата >>
Вие не знаете, какво значи „Ра“ на български.
Какво ще разберете от това? Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“. Онзи умния човек, като чуе „Ра“, разбира нещо.
Вие не знаете, какво значи „Ра“ на български.
На български „Ра“ не значи нищо. Има един език, на който „Ра“, тъй както се произнася, значи нещо. „Ра“ е слънцето. Тогаз думите: „Ти, ра, ра, си“ се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце си“.
към беседата >>
Не мога да го позная.“ И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш.
Като влезете в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се? “ – „Не съм се срещал.
Не мога да го позная.“ И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш.
И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам! “ Как ще ги познаеш, мустаци нямат, брада нямат! Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят. Но това са отживели работи на земята, това е живот на земята, това не е новия живот.
към беседата >>
Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще.
Всяка една мисъл ще има едно външно изявление, ще се въплоти някъде. Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца. Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо. И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие. Този възглед трябва да имате, за да можете да растете.
Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще.
Мнозина ставате инвалиди. Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича! “ По стария път този е резултата. Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам, по този път, по който вървите, до това ще дойдете! Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, ще го хване законът.
към беседата >>
На български „Ра“ не значи нищо.
Какво ще разберете от това? Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“. Онзи умния човек, като чуе „Ра“, разбира нещо. Вие не знаете, какво значи „Ра“ на български.
На български „Ра“ не значи нищо.
Има един език, на който „Ра“, тъй както се произнася, значи нещо. „Ра“ е слънцето. Тогаз думите: „Ти, ра, ра, си“ се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце си“.
към беседата >>
И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам!
Като влезете в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се? “ – „Не съм се срещал. Не мога да го позная.“ И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш.
И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам!
“ Как ще ги познаеш, мустаци нямат, брада нямат! Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят. Но това са отживели работи на земята, това е живот на земята, това не е новия живот.
към беседата >>
Мнозина ставате инвалиди.
Това, което бащата и майката са мислили, то непременно ще се изяви в тяхните деца. Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо. И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие. Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще.
Мнозина ставате инвалиди.
Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича! “ По стария път този е резултата. Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам, по този път, по който вървите, до това ще дойдете! Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, ще го хване законът. Който прави добро, пак е определено, че никога няма да намери затвора.
към беседата >>
Има един език, на който „Ра“, тъй както се произнася, значи нещо.
Какво ще разберете от това? Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“. Онзи умния човек, като чуе „Ра“, разбира нещо. Вие не знаете, какво значи „Ра“ на български. На български „Ра“ не значи нищо.
Има един език, на който „Ра“, тъй както се произнася, значи нещо.
„Ра“ е слънцето. Тогаз думите: „Ти, ра, ра, си“ се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце си“.
към беседата >>
“ Как ще ги познаеш, мустаци нямат, брада нямат!
Като влезете в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се? “ – „Не съм се срещал. Не мога да го позная.“ И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш. И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам!
“ Как ще ги познаеш, мустаци нямат, брада нямат!
Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят. Но това са отживели работи на земята, това е живот на земята, това не е новия живот.
към беседата >>
Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича!
Това, което писателят пише, то ще се яви в неговото писмо. И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие. Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще. Мнозина ставате инвалиди.
Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича!
“ По стария път този е резултата. Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам, по този път, по който вървите, до това ще дойдете! Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, ще го хване законът. Който прави добро, пак е определено, че никога няма да намери затвора.
към беседата >>
„Ра“ е слънцето.
Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“. Онзи умния човек, като чуе „Ра“, разбира нещо. Вие не знаете, какво значи „Ра“ на български. На български „Ра“ не значи нищо. Има един език, на който „Ра“, тъй както се произнася, значи нещо.
„Ра“ е слънцето.
Тогаз думите: „Ти, ра, ра, си“ се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце си“.
към беседата >>
Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят.
Като влезете в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се? “ – „Не съм се срещал. Не мога да го позная.“ И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш. И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам! “ Как ще ги познаеш, мустаци нямат, брада нямат!
Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят.
Но това са отживели работи на земята, това е живот на земята, това не е новия живот.
към беседата >>
“ По стария път този е резултата.
И като четат хората това писмо, ще се яви в тях едно противоречие. Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще. Мнозина ставате инвалиди. Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича!
“ По стария път този е резултата.
Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам, по този път, по който вървите, до това ще дойдете! Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, ще го хване законът. Който прави добро, пак е определено, че никога няма да намери затвора.
към беседата >>
Тогаз думите: „Ти, ра, ра, си“ се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце си“.
Онзи умния човек, като чуе „Ра“, разбира нещо. Вие не знаете, какво значи „Ра“ на български. На български „Ра“ не значи нищо. Има един език, на който „Ра“, тъй както се произнася, значи нещо. „Ра“ е слънцето.
Тогаз думите: „Ти, ра, ра, си“ се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце си“.
към беседата >>
Но това са отживели работи на земята, това е живот на земята, това не е новия живот.
“ – „Не съм се срещал. Не мога да го позная.“ И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш. И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам! “ Как ще ги познаеш, мустаци нямат, брада нямат! Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят.
Но това са отживели работи на земята, това е живот на земята, това не е новия живот.
към беседата >>
Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам, по този път, по който вървите, до това ще дойдете!
Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще. Мнозина ставате инвалиди. Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича! “ По стария път този е резултата.
Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам, по този път, по който вървите, до това ще дойдете!
Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, ще го хване законът. Който прави добро, пак е определено, че никога няма да намери затвора.
към беседата >>
Във втория ред „То“ какво означава?
Във втория ред „То“ какво означава?
На вас не е известно. На български, в случая, не означава нищо. А пък на друг език значи: „Ти който се плъзгаш, вървиш по небето! “ Тогаз двата реда могат да се преведат така: „Ти, Слънце, Слънце си, Ти, който вървиш и носиш своето светило! “
към беседата >>
Та даже и вашите вярвания, които имате сега, са много стари още.
Та даже и вашите вярвания, които имате сега, са много стари още.
Толкоз години ви преподавам и гледам, толкоз стари възгледи имате! Не съм могъл да ви извлеча от вашите стари вярвания. И все мислите, че имате нещо ново! Аз седя и мисля, кога ще хвърлите тези старите работи. Много стари работи са те!
към беседата >>
Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, ще го хване законът.
Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще. Мнозина ставате инвалиди. Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича! “ По стария път този е резултата. Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам, по този път, по който вървите, до това ще дойдете!
Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, ще го хване законът.
Който прави добро, пак е определено, че никога няма да намери затвора.
към беседата >>
На вас не е известно.
Във втория ред „То“ какво означава?
На вас не е известно.
На български, в случая, не означава нищо. А пък на друг език значи: „Ти който се плъзгаш, вървиш по небето! “ Тогаз двата реда могат да се преведат така: „Ти, Слънце, Слънце си, Ти, който вървиш и носиш своето светило! “
към беседата >>
Толкоз години ви преподавам и гледам, толкоз стари възгледи имате!
Та даже и вашите вярвания, които имате сега, са много стари още.
Толкоз години ви преподавам и гледам, толкоз стари възгледи имате!
Не съм могъл да ви извлеча от вашите стари вярвания. И все мислите, че имате нещо ново! Аз седя и мисля, кога ще хвърлите тези старите работи. Много стари работи са те! Яко се държите за тях.
към беседата >>
Който прави добро, пак е определено, че никога няма да намери затвора.
Мнозина ставате инвалиди. Ще дойде идеята във вас: „Господ не ме обича, този и този не ме обича! “ По стария път този е резултата. Че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам, по този път, по който вървите, до това ще дойдете! Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, ще го хване законът.
Който прави добро, пак е определено, че никога няма да намери затвора.
към беседата >>
На български, в случая, не означава нищо.
Във втория ред „То“ какво означава? На вас не е известно.
На български, в случая, не означава нищо.
А пък на друг език значи: „Ти който се плъзгаш, вървиш по небето! “ Тогаз двата реда могат да се преведат така: „Ти, Слънце, Слънце си, Ти, който вървиш и носиш своето светило! “
към беседата >>
Не съм могъл да ви извлеча от вашите стари вярвания.
Та даже и вашите вярвания, които имате сега, са много стари още. Толкоз години ви преподавам и гледам, толкоз стари възгледи имате!
Не съм могъл да ви извлеча от вашите стари вярвания.
И все мислите, че имате нещо ново! Аз седя и мисля, кога ще хвърлите тези старите работи. Много стари работи са те! Яко се държите за тях. С девет чифта биволи не може да ги изтегли човек.
към беседата >>
Какво значи да прави човек добро?
Какво значи да прави човек добро?
Доброто е това, което не ограничава любовта! А пък злото е това, което ограничава любовта. Всяко ограничение на закона на любовта е зло. Това, което не ограничава, е добро.
към беседата >>
А пък на друг език значи: „Ти който се плъзгаш, вървиш по небето!
Във втория ред „То“ какво означава? На вас не е известно. На български, в случая, не означава нищо.
А пък на друг език значи: „Ти който се плъзгаш, вървиш по небето!
“ Тогаз двата реда могат да се преведат така: „Ти, Слънце, Слънце си, Ти, който вървиш и носиш своето светило! “
към беседата >>
И все мислите, че имате нещо ново!
Та даже и вашите вярвания, които имате сега, са много стари още. Толкоз години ви преподавам и гледам, толкоз стари възгледи имате! Не съм могъл да ви извлеча от вашите стари вярвания.
И все мислите, че имате нещо ново!
Аз седя и мисля, кога ще хвърлите тези старите работи. Много стари работи са те! Яко се държите за тях. С девет чифта биволи не може да ги изтегли човек.
към беседата >>
Доброто е това, което не ограничава любовта!
Какво значи да прави човек добро?
Доброто е това, което не ограничава любовта!
А пък злото е това, което ограничава любовта. Всяко ограничение на закона на любовта е зло. Това, което не ограничава, е добро.
към беседата >>
“ Тогаз двата реда могат да се преведат така: „Ти, Слънце, Слънце си, Ти, който вървиш и носиш своето светило!
Във втория ред „То“ какво означава? На вас не е известно. На български, в случая, не означава нищо. А пък на друг език значи: „Ти който се плъзгаш, вървиш по небето!
“ Тогаз двата реда могат да се преведат така: „Ти, Слънце, Слънце си, Ти, който вървиш и носиш своето светило!
“
към беседата >>
Аз седя и мисля, кога ще хвърлите тези старите работи.
Та даже и вашите вярвания, които имате сега, са много стари още. Толкоз години ви преподавам и гледам, толкоз стари възгледи имате! Не съм могъл да ви извлеча от вашите стари вярвания. И все мислите, че имате нещо ново!
Аз седя и мисля, кога ще хвърлите тези старите работи.
Много стари работи са те! Яко се държите за тях. С девет чифта биволи не може да ги изтегли човек.
към беседата >>
А пък злото е това, което ограничава любовта.
Какво значи да прави човек добро? Доброто е това, което не ограничава любовта!
А пък злото е това, което ограничава любовта.
Всяко ограничение на закона на любовта е зло. Това, което не ограничава, е добро.
към беседата >>
“
Във втория ред „То“ какво означава? На вас не е известно. На български, в случая, не означава нищо. А пък на друг език значи: „Ти който се плъзгаш, вървиш по небето! “ Тогаз двата реда могат да се преведат така: „Ти, Слънце, Слънце си, Ти, който вървиш и носиш своето светило!
“
към беседата >>
Много стари работи са те!
Та даже и вашите вярвания, които имате сега, са много стари още. Толкоз години ви преподавам и гледам, толкоз стари възгледи имате! Не съм могъл да ви извлеча от вашите стари вярвания. И все мислите, че имате нещо ново! Аз седя и мисля, кога ще хвърлите тези старите работи.
Много стари работи са те!
Яко се държите за тях. С девет чифта биволи не може да ги изтегли човек.
към беседата >>
Всяко ограничение на закона на любовта е зло.
Какво значи да прави човек добро? Доброто е това, което не ограничава любовта! А пък злото е това, което ограничава любовта.
Всяко ограничение на закона на любовта е зло.
Това, което не ограничава, е добро.
към беседата >>
Всеки човек трябва да има едно Слънце в себе си.
Всеки човек трябва да има едно Слънце в себе си.
Кое е Слънцето на човека? Някой път хората не вярват. Слънцето прави хората да виждат нещата. Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее. Като не грее Слънцето, не ги виждаме.
към беседата >>
Яко се държите за тях.
Толкоз години ви преподавам и гледам, толкоз стари възгледи имате! Не съм могъл да ви извлеча от вашите стари вярвания. И все мислите, че имате нещо ново! Аз седя и мисля, кога ще хвърлите тези старите работи. Много стари работи са те!
Яко се държите за тях.
С девет чифта биволи не може да ги изтегли човек.
към беседата >>
Това, което не ограничава, е добро.
Какво значи да прави човек добро? Доброто е това, което не ограничава любовта! А пък злото е това, което ограничава любовта. Всяко ограничение на закона на любовта е зло.
Това, което не ограничава, е добро.
към беседата >>
Кое е Слънцето на човека?
Всеки човек трябва да има едно Слънце в себе си.
Кое е Слънцето на човека?
Някой път хората не вярват. Слънцето прави хората да виждат нещата. Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее. Като не грее Слънцето, не ги виждаме. Когато Слънцето го няма, не могат да се виждат нещата.
към беседата >>
С девет чифта биволи не може да ги изтегли човек.
Не съм могъл да ви извлеча от вашите стари вярвания. И все мислите, че имате нещо ново! Аз седя и мисля, кога ще хвърлите тези старите работи. Много стари работи са те! Яко се държите за тях.
С девет чифта биволи не може да ги изтегли човек.
към беседата >>
Та сега стремете се в себе си към това.
Та сега стремете се в себе си към това.
Това трябва да бъде първото ви постижение. Това ще ви ползува не само сега, но и в бъдеще и след векове. Това ще ви бъде полезно и в този живот и в бъдеще.
към беседата >>
Някой път хората не вярват.
Всеки човек трябва да има едно Слънце в себе си. Кое е Слънцето на човека?
Някой път хората не вярват.
Слънцето прави хората да виждат нещата. Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее. Като не грее Слънцето, не ги виждаме. Когато Слънцето го няма, не могат да се виждат нещата. Значи, онова начало в нас, което ни прави да виждаме нещата, да разбираме, което прави да се явява в нас интерес да се учим, то има разни имена.
към беседата >>
Не трябва да ги отхвърлите.
Не трябва да ги отхвърлите.
Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво. Не да се хвърли съвсем старото. Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде края?
към беседата >>
Това трябва да бъде първото ви постижение.
Та сега стремете се в себе си към това.
Това трябва да бъде първото ви постижение.
Това ще ви ползува не само сега, но и в бъдеще и след векове. Това ще ви бъде полезно и в този живот и в бъдеще.
към беседата >>
Слънцето прави хората да виждат нещата.
Всеки човек трябва да има едно Слънце в себе си. Кое е Слънцето на човека? Някой път хората не вярват.
Слънцето прави хората да виждат нещата.
Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее. Като не грее Слънцето, не ги виждаме. Когато Слънцето го няма, не могат да се виждат нещата. Значи, онова начало в нас, което ни прави да виждаме нещата, да разбираме, което прави да се явява в нас интерес да се учим, то има разни имена. То е онова Слънце.
към беседата >>
Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво.
Не трябва да ги отхвърлите.
Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво.
Не да се хвърли съвсем старото. Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде края? “ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта.
към беседата >>
Това ще ви ползува не само сега, но и в бъдеще и след векове.
Та сега стремете се в себе си към това. Това трябва да бъде първото ви постижение.
Това ще ви ползува не само сега, но и в бъдеще и след векове.
Това ще ви бъде полезно и в този живот и в бъдеще.
към беседата >>
Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее.
Всеки човек трябва да има едно Слънце в себе си. Кое е Слънцето на човека? Някой път хората не вярват. Слънцето прави хората да виждат нещата.
Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее.
Като не грее Слънцето, не ги виждаме. Когато Слънцето го няма, не могат да се виждат нещата. Значи, онова начало в нас, което ни прави да виждаме нещата, да разбираме, което прави да се явява в нас интерес да се учим, то има разни имена. То е онова Слънце.
към беседата >>
Не да се хвърли съвсем старото.
Не трябва да ги отхвърлите. Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво.
Не да се хвърли съвсем старото.
Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде края? “ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта. Много добре започват!
към беседата >>
Това ще ви бъде полезно и в този живот и в бъдеще.
Та сега стремете се в себе си към това. Това трябва да бъде първото ви постижение. Това ще ви ползува не само сега, но и в бъдеще и след векове.
Това ще ви бъде полезно и в този живот и в бъдеще.
към беседата >>
Като не грее Слънцето, не ги виждаме.
Всеки човек трябва да има едно Слънце в себе си. Кое е Слънцето на човека? Някой път хората не вярват. Слънцето прави хората да виждат нещата. Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее.
Като не грее Слънцето, не ги виждаме.
Когато Слънцето го няма, не могат да се виждат нещата. Значи, онова начало в нас, което ни прави да виждаме нещата, да разбираме, което прави да се явява в нас интерес да се учим, то има разни имена. То е онова Слънце.
към беседата >>
Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба.
Не трябва да ги отхвърлите. Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво. Не да се хвърли съвсем старото.
Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба.
Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде края? “ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам да го ограничавам!
Някой казва: „Аз не искам да го ограничавам!
“ Но, като не го ограничаваш, ти да се чувстваш свободен. Но някой път ти, като не го ограничаваш, не се чувствуваш свободен в себе си. Не, не ограничавай и себе си в любовта!
към беседата >>
Когато Слънцето го няма, не могат да се виждат нещата.
Кое е Слънцето на човека? Някой път хората не вярват. Слънцето прави хората да виждат нещата. Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее. Като не грее Слънцето, не ги виждаме.
Когато Слънцето го няма, не могат да се виждат нещата.
Значи, онова начало в нас, което ни прави да виждаме нещата, да разбираме, което прави да се явява в нас интерес да се учим, то има разни имена. То е онова Слънце.
към беседата >>
Вас ви е страх.
Не трябва да ги отхвърлите. Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво. Не да се хвърли съвсем старото. Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба.
Вас ви е страх.
Казвате: „Какъв ще ни бъде края? “ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват.
към беседата >>
“ Но, като не го ограничаваш, ти да се чувстваш свободен.
Някой казва: „Аз не искам да го ограничавам!
“ Но, като не го ограничаваш, ти да се чувстваш свободен.
Но някой път ти, като не го ограничаваш, не се чувствуваш свободен в себе си. Не, не ограничавай и себе си в любовта!
към беседата >>
Значи, онова начало в нас, което ни прави да виждаме нещата, да разбираме, което прави да се явява в нас интерес да се учим, то има разни имена.
Някой път хората не вярват. Слънцето прави хората да виждат нещата. Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее. Като не грее Слънцето, не ги виждаме. Когато Слънцето го няма, не могат да се виждат нещата.
Значи, онова начало в нас, което ни прави да виждаме нещата, да разбираме, което прави да се явява в нас интерес да се учим, то има разни имена.
То е онова Слънце.
към беседата >>
Казвате: „Какъв ще ни бъде края?
Не трябва да ги отхвърлите. Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво. Не да се хвърли съвсем старото. Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба. Вас ви е страх.
Казвате: „Какъв ще ни бъде края?
“ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват. Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, не минат се 1–2–3–4–5 години и те изстиват, изстиват.
към беседата >>
Но някой път ти, като не го ограничаваш, не се чувствуваш свободен в себе си.
Някой казва: „Аз не искам да го ограничавам! “ Но, като не го ограничаваш, ти да се чувстваш свободен.
Но някой път ти, като не го ограничаваш, не се чувствуваш свободен в себе си.
Не, не ограничавай и себе си в любовта!
към беседата >>
То е онова Слънце.
Слънцето прави хората да виждат нещата. Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее. Като не грее Слънцето, не ги виждаме. Когато Слънцето го няма, не могат да се виждат нещата. Значи, онова начало в нас, което ни прави да виждаме нещата, да разбираме, което прави да се явява в нас интерес да се учим, то има разни имена.
То е онова Слънце.
към беседата >>
“ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта.
Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво. Не да се хвърли съвсем старото. Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде края?
“ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта.
Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват. Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, не минат се 1–2–3–4–5 години и те изстиват, изстиват. И най-после всичко става обикновено.
към беседата >>
Не, не ограничавай и себе си в любовта!
Някой казва: „Аз не искам да го ограничавам! “ Но, като не го ограничаваш, ти да се чувстваш свободен. Но някой път ти, като не го ограничаваш, не се чувствуваш свободен в себе си.
Не, не ограничавай и себе си в любовта!
към беседата >>
Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество, спрямо живота са прави, то човек се развива правилно.
Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество, спрямо живота са прави, то човек се развива правилно.
Животът е връзка с онова начало,от което човек изтича. Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява. Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее. Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека.
към беседата >>
Много добре започват!
Не да се хвърли съвсем старото. Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде края? “ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта.
Много добре започват!
Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват. Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, не минат се 1–2–3–4–5 години и те изстиват, изстиват. И най-после всичко става обикновено.
към беседата >>
Вие се ограничавате в себе си.
Вие се ограничавате в себе си.
Казвате: „Кого да любя и кого да не любя? “ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята любов! Това е Божественото в тебе. Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход.
към беседата >>
Животът е връзка с онова начало,от което човек изтича.
Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество, спрямо живота са прави, то човек се развива правилно.
Животът е връзка с онова начало,от което човек изтича.
Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява. Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее. Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека. Животът е един резултат.
към беседата >>
Аз правя своите наблюдения конкретно.
Но има стари работи, които трябва да ги турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде края? “ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта. Много добре започват!
Аз правя своите наблюдения конкретно.
И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват. Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, не минат се 1–2–3–4–5 години и те изстиват, изстиват. И най-после всичко става обикновено.
към беседата >>
Казвате: „Кого да любя и кого да не любя?
Вие се ограничавате в себе си.
Казвате: „Кого да любя и кого да не любя?
“ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята любов! Това е Божественото в тебе. Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход. Но то е ограничението на миналото.
към беседата >>
Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява.
Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество, спрямо живота са прави, то човек се развива правилно. Животът е връзка с онова начало,от което човек изтича.
Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява.
Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее. Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека. Животът е един резултат. Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът.
към беседата >>
И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват.
Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде края? “ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно.
И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват.
Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, не минат се 1–2–3–4–5 години и те изстиват, изстиват. И най-после всичко става обикновено.
към беседата >>
“ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си.
Вие се ограничавате в себе си. Казвате: „Кого да любя и кого да не любя?
“ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си.
Не туряй никаква преграда на своята любов! Това е Божественото в тебе. Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход. Но то е ограничението на миналото. А пък в тебе ще има един Божествения компас.
към беседата >>
Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота.
Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество, спрямо живота са прави, то човек се развива правилно. Животът е връзка с онова начало,от което човек изтича. Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява.
Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота.
Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее. Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека. Животът е един резултат. Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си.
към беседата >>
Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, не минат се 1–2–3–4–5 години и те изстиват, изстиват.
Казвате: „Какъв ще ни бъде края? “ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват.
Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, не минат се 1–2–3–4–5 години и те изстиват, изстиват.
И най-после всичко става обикновено.
към беседата >>
Не туряй никаква преграда на своята любов!
Вие се ограничавате в себе си. Казвате: „Кого да любя и кого да не любя? “ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си.
Не туряй никаква преграда на своята любов!
Това е Божественото в тебе. Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход. Но то е ограничението на миналото. А пък в тебе ще има един Божествения компас. Да обичаш един човек, макар и да има погрешки.
към беседата >>
Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее.
Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество, спрямо живота са прави, то човек се развива правилно. Животът е връзка с онова начало,от което човек изтича. Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява. Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота.
Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее.
Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека. Животът е един резултат. Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете.
към беседата >>
И най-после всичко става обикновено.
“ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват. Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, не минат се 1–2–3–4–5 години и те изстиват, изстиват.
И най-после всичко става обикновено.
към беседата >>
Това е Божественото в тебе.
Вие се ограничавате в себе си. Казвате: „Кого да любя и кого да не любя? “ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята любов!
Това е Божественото в тебе.
Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход. Но то е ограничението на миналото. А пък в тебе ще има един Божествения компас. Да обичаш един човек, макар и да има погрешки. Това е Божествен компас.
към беседата >>
Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека.
Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество, спрямо живота са прави, то човек се развива правилно. Животът е връзка с онова начало,от което човек изтича. Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява. Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее.
Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека.
Животът е един резултат. Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога!
към беседата >>
В светската любов младите започват с един крадлив поглед.
В светската любов младите започват с един крадлив поглед.
Младата мома хвърли такъв поглед на онзи момък. И онзи момък хвърли на нея такъв поглед. После ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са.
към беседата >>
Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход.
Вие се ограничавате в себе си. Казвате: „Кого да любя и кого да не любя? “ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята любов! Това е Божественото в тебе.
Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход.
Но то е ограничението на миналото. А пък в тебе ще има един Божествения компас. Да обичаш един човек, макар и да има погрешки. Това е Божествен компас. Да кажем, че в тебе има едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека да си носи той съдбата!
към беседата >>
Животът е един резултат.
Животът е връзка с онова начало,от което човек изтича. Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява. Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее. Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека.
Животът е един резултат.
Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се види, какво означава тази връзка.
към беседата >>
Младата мома хвърли такъв поглед на онзи момък.
В светската любов младите започват с един крадлив поглед.
Младата мома хвърли такъв поглед на онзи момък.
И онзи момък хвърли на нея такъв поглед. После ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено.
към беседата >>
Но то е ограничението на миналото.
Казвате: „Кого да любя и кого да не любя? “ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята любов! Това е Божественото в тебе. Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход.
Но то е ограничението на миналото.
А пък в тебе ще има един Божествения компас. Да обичаш един човек, макар и да има погрешки. Това е Божествен компас. Да кажем, че в тебе има едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека да си носи той съдбата! “
към беседата >>
Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът.
Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява. Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее. Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека. Животът е един резултат.
Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът.
Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се види, какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни.
към беседата >>
И онзи момък хвърли на нея такъв поглед.
В светската любов младите започват с един крадлив поглед. Младата мома хвърли такъв поглед на онзи момък.
И онзи момък хвърли на нея такъв поглед.
После ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо.
към беседата >>
А пък в тебе ще има един Божествения компас.
“ Щом казваш така, ти си създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята любов! Това е Божественото в тебе. Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход. Но то е ограничението на миналото.
А пък в тебе ще има един Божествения компас.
Да обичаш един човек, макар и да има погрешки. Това е Божествен компас. Да кажем, че в тебе има едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека да си носи той съдбата! “
към беседата >>
Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си.
Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее. Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека. Животът е един резултат. Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът.
Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си.
Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се види, какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни. Не че може да се обясни напълно.
към беседата >>
После ще мине, ще се поклони.
В светската любов младите започват с един крадлив поглед. Младата мома хвърли такъв поглед на онзи момък. И онзи момък хвърли на нея такъв поглед.
После ще мине, ще се поклони.
Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път.
към беседата >>
Да обичаш един човек, макар и да има погрешки.
Не туряй никаква преграда на своята любов! Това е Божественото в тебе. Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход. Но то е ограничението на миналото. А пък в тебе ще има един Божествения компас.
Да обичаш един човек, макар и да има погрешки.
Това е Божествен компас. Да кажем, че в тебе има едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека да си носи той съдбата! “
към беседата >>
Някой път вие казвате, че искате да живеете.
Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее. Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека. Животът е един резултат. Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си.
Някой път вие казвате, че искате да живеете.
За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се види, какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни. Не че може да се обясни напълно. За да се направи един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в телото въздух.
към беседата >>
Покланят се.
В светската любов младите започват с един крадлив поглед. Младата мома хвърли такъв поглед на онзи момък. И онзи момък хвърли на нея такъв поглед. После ще мине, ще се поклони.
Покланят се.
Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път. След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне.
към беседата >>
Това е Божествен компас.
Това е Божественото в тебе. Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход. Но то е ограничението на миналото. А пък в тебе ще има един Божествения компас. Да обичаш един човек, макар и да има погрешки.
Това е Божествен компас.
Да кажем, че в тебе има едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека да си носи той съдбата! “
към беседата >>
За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога!
Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека. Животът е един резултат. Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете.
За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога!
Сега трябва да се види, какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни. Не че може да се обясни напълно. За да се направи един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в телото въздух. И като влезе този въздух в белите дробове, човек почва да живее.
към беседата >>
Хубави работи, отлични са.
В светската любов младите започват с един крадлив поглед. Младата мома хвърли такъв поглед на онзи момък. И онзи момък хвърли на нея такъв поглед. После ще мине, ще се поклони. Покланят се.
Хубави работи, отлични са.
В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път. След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине.
към беседата >>
Да кажем, че в тебе има едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека да си носи той съдбата!
Ще се яви едно ограничение в тебе, то е от друг произход. Но то е ограничението на миналото. А пък в тебе ще има един Божествения компас. Да обичаш един човек, макар и да има погрешки. Това е Божествен компас.
Да кажем, че в тебе има едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека да си носи той съдбата!
“
към беседата >>
Сега трябва да се види, какво означава тази връзка.
Животът е един резултат. Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога!
Сега трябва да се види, какво означава тази връзка.
Донякъде може да се обясни. Не че може да се обясни напълно. За да се направи един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в телото въздух. И като влезе този въздух в белите дробове, човек почва да живее. Дишането се подкрепя и от други процеси, за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.
към беседата >>
В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено.
Младата мома хвърли такъв поглед на онзи момък. И онзи момък хвърли на нея такъв поглед. После ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са.
В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено.
После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път. След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени.
към беседата >>
“
Но то е ограничението на миналото. А пък в тебе ще има един Божествения компас. Да обичаш един човек, макар и да има погрешки. Това е Божествен компас. Да кажем, че в тебе има едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека да си носи той съдбата!
“
към беседата >>
Донякъде може да се обясни.
Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се види, какво означава тази връзка.
Донякъде може да се обясни.
Не че може да се обясни напълно. За да се направи един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в телото въздух. И като влезе този въздух в белите дробове, човек почва да живее. Дишането се подкрепя и от други процеси, за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.
към беседата >>
После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо.
И онзи момък хвърли на нея такъв поглед. После ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено.
После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо.
И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път. След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека.
към беседата >>
Основната мисъл разбрахте, нали?
Основната мисъл разбрахте, нали?
към беседата >>
Не че може да се обясни напълно.
Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се види, какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни.
Не че може да се обясни напълно.
За да се направи един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в телото въздух. И като влезе този въздух в белите дробове, човек почва да живее. Дишането се подкрепя и от други процеси, за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.
към беседата >>
И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път.
После ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо.
И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път.
След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека. Ние имаме сега странно разбиране.
към беседата >>
Сега по някой път, вие се държите, както бабата, която казала: „Не искам моя дедо да го вземат.
Сега по някой път, вие се държите, както бабата, която казала: „Не искам моя дедо да го вземат.
Не си давам моя дедо! Да не го вземат, моя дедо. Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата.
към беседата >>
За да се направи един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в телото въздух.
Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се види, какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни. Не че може да се обясни напълно.
За да се направи един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в телото въздух.
И като влезе този въздух в белите дробове, човек почва да живее. Дишането се подкрепя и от други процеси, за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.
към беседата >>
След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне.
Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път.
След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне.
Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека. Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е.
към беседата >>
Не си давам моя дедо!
Сега по някой път, вие се държите, както бабата, която казала: „Не искам моя дедо да го вземат.
Не си давам моя дедо!
Да не го вземат, моя дедо. Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него.
към беседата >>
И като влезе този въздух в белите дробове, човек почва да живее.
За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се види, какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни. Не че може да се обясни напълно. За да се направи един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в телото въздух.
И като влезе този въздух в белите дробове, човек почва да живее.
Дишането се подкрепя и от други процеси, за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.
към беседата >>
Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине.
Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път. След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне.
Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине.
Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека. Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов.
към беседата >>
Да не го вземат, моя дедо.
Сега по някой път, вие се държите, както бабата, която казала: „Не искам моя дедо да го вземат. Не си давам моя дедо!
Да не го вземат, моя дедо.
Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога.
към беседата >>
Дишането се подкрепя и от други процеси, за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.
Сега трябва да се види, какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни. Не че може да се обясни напълно. За да се направи един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в телото въздух. И като влезе този въздух в белите дробове, човек почва да живее.
Дишането се подкрепя и от други процеси, за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.
към беседата >>
Но това е с тела, които са неодушевени.
В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път. След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине.
Но това е с тела, които са неодушевени.
Как трябва да бъде с човека. Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов. Любовта така не се проявява.
към беседата >>
Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога.
Сега по някой път, вие се държите, както бабата, която казала: „Не искам моя дедо да го вземат. Не си давам моя дедо! Да не го вземат, моя дедо.
Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога.
Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога. Тая стара баба е права в известно отношение.
към беседата >>
Но онзи непреривен процес на живота, това е дишането.
Но онзи непреривен процес на живота, това е дишането.
Щом спрем дишането, животът не може да се прояви. Външният живот е резултат на дишането. Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат. При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област. Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот.
към беседата >>
Как трябва да бъде с човека.
После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път. След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени.
Как трябва да бъде с човека.
Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов.
към беседата >>
Съгласен съм с нея.
Сега по някой път, вие се държите, както бабата, която казала: „Не искам моя дедо да го вземат. Не си давам моя дедо! Да не го вземат, моя дедо. Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога.
Съгласен съм с нея.
Влизам много добре в положението на бабата. Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога. Тая стара баба е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи.
към беседата >>
Щом спрем дишането, животът не може да се прояви.
Но онзи непреривен процес на живота, това е дишането.
Щом спрем дишането, животът не може да се прояви.
Външният живот е резултат на дишането. Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат. При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област. Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот. Когато човек почне да мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него.
към беседата >>
Ние имаме сега странно разбиране.
И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път. След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека.
Ние имаме сега странно разбиране.
Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов. И тогаз се обезсмисля, обезсмисля.
към беседата >>
Влизам много добре в положението на бабата.
Сега по някой път, вие се държите, както бабата, която казала: „Не искам моя дедо да го вземат. Не си давам моя дедо! Да не го вземат, моя дедо. Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога. Съгласен съм с нея.
Влизам много добре в положението на бабата.
Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога. Тая стара баба е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи. Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него.
към беседата >>
Външният живот е резултат на дишането.
Но онзи непреривен процес на живота, това е дишането. Щом спрем дишането, животът не може да се прояви.
Външният живот е резултат на дишането.
Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат. При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област. Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот. Когато човек почне да мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него. Пресилване може да има и в дишането.
към беседата >>
Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е.
След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека. Ние имаме сега странно разбиране.
Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е.
Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов. И тогаз се обезсмисля, обезсмисля. Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро.
към беседата >>
Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него.
Не си давам моя дедо! Да не го вземат, моя дедо. Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата.
Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него.
Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога. Тая стара баба е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи. Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него. Щом почне да плаче за дядото, плачът показва едно неразбиране.
към беседата >>
Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат.
Но онзи непреривен процес на живота, това е дишането. Щом спрем дишането, животът не може да се прояви. Външният живот е резултат на дишането.
Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат.
При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област. Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот. Когато човек почне да мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него. Пресилване може да има и в дишането. Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, образува се друг резултат.
към беседата >>
Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов.
Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека. Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е.
Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов.
Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов. И тогаз се обезсмисля, обезсмисля. Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас.
към беседата >>
Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога.
Да не го вземат, моя дедо. Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него.
Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога.
Тая стара баба е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи. Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него. Щом почне да плаче за дядото, плачът показва едно неразбиране.
към беседата >>
При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област.
Но онзи непреривен процес на живота, това е дишането. Щом спрем дишането, животът не може да се прояви. Външният живот е резултат на дишането. Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат.
При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област.
Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот. Когато човек почне да мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него. Пресилване може да има и в дишането. Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, образува се друг резултат.
към беседата >>
Любовта така не се проявява.
Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека. Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов.
Любовта така не се проявява.
Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов. И тогаз се обезсмисля, обезсмисля. Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват.
към беседата >>
Тая стара баба е права в известно отношение.
Синко, не си струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога.
Тая стара баба е права в известно отношение.
Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи. Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него. Щом почне да плаче за дядото, плачът показва едно неразбиране.
към беседата >>
Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот.
Но онзи непреривен процес на живота, това е дишането. Щом спрем дишането, животът не може да се прояви. Външният живот е резултат на дишането. Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат. При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област.
Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот.
Когато човек почне да мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него. Пресилване може да има и в дишането. Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, образува се друг резултат.
към беседата >>
Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов.
Как трябва да бъде с човека. Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов. Любовта така не се проявява.
Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов.
И тогаз се обезсмисля, обезсмисля. Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не си виждате доброто един в други.
към беседата >>
Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи.
Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога. Тая стара баба е права в известно отношение.
Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи.
Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него. Щом почне да плаче за дядото, плачът показва едно неразбиране.
към беседата >>
Когато човек почне да мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него.
Щом спрем дишането, животът не може да се прояви. Външният живот е резултат на дишането. Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат. При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област. Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот.
Когато човек почне да мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него.
Пресилване може да има и в дишането. Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, образува се друг резултат.
към беседата >>
И тогаз се обезсмисля, обезсмисля.
Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов.
И тогаз се обезсмисля, обезсмисля.
Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не си виждате доброто един в други. Защо е станало така и в двете страни?
към беседата >>
Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него.
Влизам много добре в положението на бабата. Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога. Тая стара баба е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи.
Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него.
Щом почне да плаче за дядото, плачът показва едно неразбиране.
към беседата >>
Пресилване може да има и в дишането.
Външният живот е резултат на дишането. Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат. При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област. Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот. Когато човек почне да мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него.
Пресилване може да има и в дишането.
Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, образува се друг резултат.
към беседата >>
Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро.
Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов. И тогаз се обезсмисля, обезсмисля.
Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро.
И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не си виждате доброто един в други. Защо е станало така и в двете страни? Понеже и двете страни са изгубили.
към беседата >>
Щом почне да плаче за дядото, плачът показва едно неразбиране.
Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога. Тая стара баба е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи. Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него.
Щом почне да плаче за дядото, плачът показва едно неразбиране.
към беседата >>
Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, образува се друг резултат.
Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат. При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област. Както въздухът влиза в човешкото тело и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и внася живот. Когато човек почне да мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него. Пресилване може да има и в дишането.
Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, образува се друг резултат.
към беседата >>
И той вижда нещо добро във вас.
Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, вие не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов. И тогаз се обезсмисля, обезсмисля. Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро.
И той вижда нещо добро във вас.
После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не си виждате доброто един в други. Защо е станало така и в двете страни? Понеже и двете страни са изгубили. И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили.
към беседата >>
Това, което ние обичаме не може да умре!
Това, което ние обичаме не може да умре!
към беседата >>
Та сега има две крайности, от които трябва да се пазите.
Та сега има две крайности, от които трябва да се пазите.
Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си. Вие казвате: „Мен нищо не ме интересува! “ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз? Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува. Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай.
към беседата >>
После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват.
Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов. И тогаз се обезсмисля, обезсмисля. Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас.
После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват.
Вие вече не си виждате доброто един в други. Защо е станало така и в двете страни? Понеже и двете страни са изгубили. И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили. Обезсоляват хората и затова любовта не може да се прояви.
към беседата >>
И това, което ни обича и то не може да умре.
И това, което ни обича и то не може да умре.
Никога не умира това, което обичаш. Щом то умре, ти не го обичаш. Как се нарича философски тая мисъл? Но нека да остане тая мисъл сега, тя е много аналитична. Не мислете, че трябва да разберете още сега.
към беседата >>
Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си.
Та сега има две крайности, от които трябва да се пазите.
Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си.
Вие казвате: „Мен нищо не ме интересува! “ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз? Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува. Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай. От нищо друго не се интересува, освен от нищото!
към беседата >>
Вие вече не си виждате доброто един в други.
Има нещо във вашите разбирания, което размътва вашата любов. И тогаз се обезсмисля, обезсмисля. Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват.
Вие вече не си виждате доброто един в други.
Защо е станало така и в двете страни? Понеже и двете страни са изгубили. И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили. Обезсоляват хората и затова любовта не може да се прояви.
към беседата >>
Никога не умира това, което обичаш.
И това, което ни обича и то не може да умре.
Никога не умира това, което обичаш.
Щом то умре, ти не го обичаш. Как се нарича философски тая мисъл? Но нека да остане тая мисъл сега, тя е много аналитична. Не мислете, че трябва да разберете още сега. Още не сте разбрали.
към беседата >>
Вие казвате: „Мен нищо не ме интересува!
Та сега има две крайности, от които трябва да се пазите. Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си.
Вие казвате: „Мен нищо не ме интересува!
“ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз? Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува. Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай. От нищо друго не се интересува, освен от нищото! Тогаз е желателно да се види, какво го интересува.
към беседата >>
Защо е станало така и в двете страни?
И тогаз се обезсмисля, обезсмисля. Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не си виждате доброто един в други.
Защо е станало така и в двете страни?
Понеже и двете страни са изгубили. И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили. Обезсоляват хората и затова любовта не може да се прояви.
към беседата >>
Щом то умре, ти не го обичаш.
И това, което ни обича и то не може да умре. Никога не умира това, което обичаш.
Щом то умре, ти не го обичаш.
Как се нарича философски тая мисъл? Но нека да остане тая мисъл сега, тя е много аналитична. Не мислете, че трябва да разберете още сега. Още не сте разбрали. Ще го разберете.
към беседата >>
“ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз?
Та сега има две крайности, от които трябва да се пазите. Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си. Вие казвате: „Мен нищо не ме интересува!
“ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз?
Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува. Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай. От нищо друго не се интересува, освен от нищото! Тогаз е желателно да се види, какво го интересува. Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее!
към беседата >>
Понеже и двете страни са изгубили.
Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не си виждате доброто един в други. Защо е станало така и в двете страни?
Понеже и двете страни са изгубили.
И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили. Обезсоляват хората и затова любовта не може да се прояви.
към беседата >>
Как се нарича философски тая мисъл?
И това, което ни обича и то не може да умре. Никога не умира това, което обичаш. Щом то умре, ти не го обичаш.
Как се нарича философски тая мисъл?
Но нека да остане тая мисъл сега, тя е много аналитична. Не мислете, че трябва да разберете още сега. Още не сте разбрали. Ще го разберете.
към беседата >>
Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува.
Та сега има две крайности, от които трябва да се пазите. Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си. Вие казвате: „Мен нищо не ме интересува! “ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз?
Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува.
Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай. От нищо друго не се интересува, освен от нищото! Тогаз е желателно да се види, какво го интересува. Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее! Той казва: „Аз не искам да бъда богат.
към беседата >>
И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили.
И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не си виждате доброто един в други. Защо е станало така и в двете страни? Понеже и двете страни са изгубили.
И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили.
Обезсоляват хората и затова любовта не може да се прояви.
към беседата >>
Но нека да остане тая мисъл сега, тя е много аналитична.
И това, което ни обича и то не може да умре. Никога не умира това, което обичаш. Щом то умре, ти не го обичаш. Как се нарича философски тая мисъл?
Но нека да остане тая мисъл сега, тя е много аналитична.
Не мислете, че трябва да разберете още сега. Още не сте разбрали. Ще го разберете.
към беседата >>
Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай.
Та сега има две крайности, от които трябва да се пазите. Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си. Вие казвате: „Мен нищо не ме интересува! “ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз? Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува.
Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай.
От нищо друго не се интересува, освен от нищото! Тогаз е желателно да се види, какво го интересува. Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее! Той казва: „Аз не искам да бъда богат. Аз искам да имам колкото да преживявам!
към беседата >>
Обезсоляват хората и затова любовта не може да се прояви.
После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не си виждате доброто един в други. Защо е станало така и в двете страни? Понеже и двете страни са изгубили. И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили.
Обезсоляват хората и затова любовта не може да се прояви.
към беседата >>
Не мислете, че трябва да разберете още сега.
И това, което ни обича и то не може да умре. Никога не умира това, което обичаш. Щом то умре, ти не го обичаш. Как се нарича философски тая мисъл? Но нека да остане тая мисъл сега, тя е много аналитична.
Не мислете, че трябва да разберете още сега.
Още не сте разбрали. Ще го разберете.
към беседата >>
От нищо друго не се интересува, освен от нищото!
Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си. Вие казвате: „Мен нищо не ме интересува! “ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз? Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува. Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай.
От нищо друго не се интересува, освен от нищото!
Тогаз е желателно да се види, какво го интересува. Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее! Той казва: „Аз не искам да бъда богат. Аз искам да имам колкото да преживявам! “ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява.
към беседата >>
Аз ще си послужа с един реален пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на чер фон, какъв метод трябва да употребите в двата случая?
Аз ще си послужа с един реален пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на чер фон, какъв метод трябва да употребите в двата случая?
Ако на бяла хартия рисувате, какво ще употребите? (– Тъмното) Ако на черното рисувате какво ще употребите? (– Бялото) Питам сега, каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана с бялото на чер фон, а другата – с черното на бял фон. (Учителят се обърна към една сестра.) Тогаз направете две скици. Ще ви бъде ли затруднение?
към беседата >>
Още не сте разбрали.
Никога не умира това, което обичаш. Щом то умре, ти не го обичаш. Как се нарича философски тая мисъл? Но нека да остане тая мисъл сега, тя е много аналитична. Не мислете, че трябва да разберете още сега.
Още не сте разбрали.
Ще го разберете.
към беседата >>
Тогаз е желателно да се види, какво го интересува.
Вие казвате: „Мен нищо не ме интересува! “ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз? Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува. Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай. От нищо друго не се интересува, освен от нищото!
Тогаз е желателно да се види, какво го интересува.
Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее! Той казва: „Аз не искам да бъда богат. Аз искам да имам колкото да преживявам! “ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява. Какво значи да преживява?
към беседата >>
Ако на бяла хартия рисувате, какво ще употребите?
Аз ще си послужа с един реален пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на чер фон, какъв метод трябва да употребите в двата случая?
Ако на бяла хартия рисувате, какво ще употребите?
(– Тъмното) Ако на черното рисувате какво ще употребите? (– Бялото) Питам сега, каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана с бялото на чер фон, а другата – с черното на бял фон. (Учителят се обърна към една сестра.) Тогаз направете две скици. Ще ви бъде ли затруднение? (– Не) Направете малки скици, за да имате едно предметно учение.
към беседата >>
Ще го разберете.
Щом то умре, ти не го обичаш. Как се нарича философски тая мисъл? Но нека да остане тая мисъл сега, тя е много аналитична. Не мислете, че трябва да разберете още сега. Още не сте разбрали.
Ще го разберете.
към беседата >>
Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее!
“ Този, който казва, че нищо не го интересува, какво го интересува тогаз? Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува. Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай. От нищо друго не се интересува, освен от нищото! Тогаз е желателно да се види, какво го интересува.
Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее!
Той казва: „Аз не искам да бъда богат. Аз искам да имам колкото да преживявам! “ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява. Какво значи да преживява? Не е богатството, което дава на човека живот.
към беседата >>
(– Тъмното) Ако на черното рисувате какво ще употребите?
Аз ще си послужа с един реален пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на чер фон, какъв метод трябва да употребите в двата случая? Ако на бяла хартия рисувате, какво ще употребите?
(– Тъмното) Ако на черното рисувате какво ще употребите?
(– Бялото) Питам сега, каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана с бялото на чер фон, а другата – с черното на бял фон. (Учителят се обърна към една сестра.) Тогаз направете две скици. Ще ви бъде ли затруднение? (– Не) Направете малки скици, за да имате едно предметно учение. Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството.“ Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално, ако рисуваме на чер фон, ще имаме едно понятие за изкуството и ако рисуваме на бял фон, ще имаме друго понятие.
към беседата >>
Не ограничавайте Божията любов в себе си!
Не ограничавайте Божията любов в себе си!
Дайте свободен ход на любовта! За Любовта, като дойде, имайте винаги едно свещено правило: да нямате никакво ограничение в Любовта. Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата свобода, не туряйте ограничение.
към беседата >>
Той казва: „Аз не искам да бъда богат.
Той съзнава едно нещо, че нищо не го интересува. Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай. От нищо друго не се интересува, освен от нищото! Тогаз е желателно да се види, какво го интересува. Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее!
Той казва: „Аз не искам да бъда богат.
Аз искам да имам колкото да преживявам! “ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява. Какво значи да преживява? Не е богатството, което дава на човека живот. Богатството е едно условиe на живота.
към беседата >>
(– Бялото) Питам сега, каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана с бялото на чер фон, а другата – с черното на бял фон.
Аз ще си послужа с един реален пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на чер фон, какъв метод трябва да употребите в двата случая? Ако на бяла хартия рисувате, какво ще употребите? (– Тъмното) Ако на черното рисувате какво ще употребите?
(– Бялото) Питам сега, каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана с бялото на чер фон, а другата – с черното на бял фон.
(Учителят се обърна към една сестра.) Тогаз направете две скици. Ще ви бъде ли затруднение? (– Не) Направете малки скици, за да имате едно предметно учение. Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството.“ Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално, ако рисуваме на чер фон, ще имаме едно понятие за изкуството и ако рисуваме на бял фон, ще имаме друго понятие.
към беседата >>
Дайте свободен ход на любовта!
Не ограничавайте Божията любов в себе си!
Дайте свободен ход на любовта!
За Любовта, като дойде, имайте винаги едно свещено правило: да нямате никакво ограничение в Любовта. Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата свобода, не туряйте ограничение.
към беседата >>
Аз искам да имам колкото да преживявам!
Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай. От нищо друго не се интересува, освен от нищото! Тогаз е желателно да се види, какво го интересува. Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее! Той казва: „Аз не искам да бъда богат.
Аз искам да имам колкото да преживявам!
“ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява. Какво значи да преживява? Не е богатството, което дава на човека живот. Богатството е едно условиe на живота. Животът е независим от богатството.
към беседата >>
(Учителят се обърна към една сестра.) Тогаз направете две скици.
Аз ще си послужа с един реален пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на чер фон, какъв метод трябва да употребите в двата случая? Ако на бяла хартия рисувате, какво ще употребите? (– Тъмното) Ако на черното рисувате какво ще употребите? (– Бялото) Питам сега, каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана с бялото на чер фон, а другата – с черното на бял фон.
(Учителят се обърна към една сестра.) Тогаз направете две скици.
Ще ви бъде ли затруднение? (– Не) Направете малки скици, за да имате едно предметно учение. Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството.“ Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално, ако рисуваме на чер фон, ще имаме едно понятие за изкуството и ако рисуваме на бял фон, ще имаме друго понятие.
към беседата >>
За Любовта, като дойде, имайте винаги едно свещено правило: да нямате никакво ограничение в Любовта.
Не ограничавайте Божията любов в себе си! Дайте свободен ход на любовта!
За Любовта, като дойде, имайте винаги едно свещено правило: да нямате никакво ограничение в Любовта.
Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата свобода, не туряйте ограничение.
към беседата >>
“ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява.
От нищо друго не се интересува, освен от нищото! Тогаз е желателно да се види, какво го интересува. Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее! Той казва: „Аз не искам да бъда богат. Аз искам да имам колкото да преживявам!
“ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява.
Какво значи да преживява? Не е богатството, което дава на човека живот. Богатството е едно условиe на живота. Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек!
към беседата >>
Ще ви бъде ли затруднение?
Аз ще си послужа с един реален пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на чер фон, какъв метод трябва да употребите в двата случая? Ако на бяла хартия рисувате, какво ще употребите? (– Тъмното) Ако на черното рисувате какво ще употребите? (– Бялото) Питам сега, каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана с бялото на чер фон, а другата – с черното на бял фон. (Учителят се обърна към една сестра.) Тогаз направете две скици.
Ще ви бъде ли затруднение?
(– Не) Направете малки скици, за да имате едно предметно учение. Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството.“ Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално, ако рисуваме на чер фон, ще имаме едно понятие за изкуството и ако рисуваме на бял фон, ще имаме друго понятие.
към беседата >>
Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата свобода, не туряйте ограничение.
Не ограничавайте Божията любов в себе си! Дайте свободен ход на любовта! За Любовта, като дойде, имайте винаги едно свещено правило: да нямате никакво ограничение в Любовта.
Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата свобода, не туряйте ограничение.
към беседата >>
Какво значи да преживява?
Тогаз е желателно да се види, какво го интересува. Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее! Той казва: „Аз не искам да бъда богат. Аз искам да имам колкото да преживявам! “ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява.
Какво значи да преживява?
Не е богатството, което дава на човека живот. Богатството е едно условиe на живота. Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек! “ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате.
към беседата >>
(– Не) Направете малки скици, за да имате едно предметно учение.
Ако на бяла хартия рисувате, какво ще употребите? (– Тъмното) Ако на черното рисувате какво ще употребите? (– Бялото) Питам сега, каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана с бялото на чер фон, а другата – с черното на бял фон. (Учителят се обърна към една сестра.) Тогаз направете две скици. Ще ви бъде ли затруднение?
(– Не) Направете малки скици, за да имате едно предметно учение.
Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството.“ Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално, ако рисуваме на чер фон, ще имаме едно понятие за изкуството и ако рисуваме на бял фон, ще имаме друго понятие.
към беседата >>
На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което дава подтик постоянно на вашата свобода, не туряйте ограничения.
На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което дава подтик постоянно на вашата свобода, не туряйте ограничения.
Това е Божествената любов!
към беседата >>
Не е богатството, което дава на човека живот.
Казва, че нищо не го интересува, а иска да живее! Той казва: „Аз не искам да бъда богат. Аз искам да имам колкото да преживявам! “ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява. Какво значи да преживява?
Не е богатството, което дава на човека живот.
Богатството е едно условиe на живота. Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек! “ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате. Стига да искате.
към беседата >>
Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството.“ Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално, ако рисуваме на чер фон, ще имаме едно понятие за изкуството и ако рисуваме на бял фон, ще имаме друго понятие.
(– Тъмното) Ако на черното рисувате какво ще употребите? (– Бялото) Питам сега, каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана с бялото на чер фон, а другата – с черното на бял фон. (Учителят се обърна към една сестра.) Тогаз направете две скици. Ще ви бъде ли затруднение? (– Не) Направете малки скици, за да имате едно предметно учение.
Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството.“ Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално, ако рисуваме на чер фон, ще имаме едно понятие за изкуството и ако рисуваме на бял фон, ще имаме друго понятие.
към беседата >>
Това е Божествената любов!
На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което дава подтик постоянно на вашата свобода, не туряйте ограничения.
Това е Божествената любов!
към беседата >>
Богатството е едно условиe на живота.
Той казва: „Аз не искам да бъда богат. Аз искам да имам колкото да преживявам! “ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява. Какво значи да преживява? Не е богатството, което дава на човека живот.
Богатството е едно условиe на живота.
Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек! “ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате. Стига да искате. Но какво значи искането?
към беседата >>
Вие започвате да рисувате любовта с бял фон и свършвате с чер фон.
Вие започвате да рисувате любовта с бял фон и свършвате с чер фон.
И се обезсърдчите. И на бял фон започвате много хубаво, но не довършвате своята картина и минавате на черния фон. И се чудите, чудите! Вие сами се чудите на себе си. На белия фон сенките и изражението са от вън.
към беседата >>
Да не туряте ограничения.
Да не туряте ограничения.
Като турите ограничение, ще дойде едно състояние много тъжно. Ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи.
към беседата >>
Животът е независим от богатството.
Аз искам да имам колкото да преживявам! “ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява. Какво значи да преживява? Не е богатството, което дава на човека живот. Богатството е едно условиe на живота.
Животът е независим от богатството.
Някой казва: „Богат да е човек! “ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате. Стига да искате. Но какво значи искането? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте!
към беседата >>
И се обезсърдчите.
Вие започвате да рисувате любовта с бял фон и свършвате с чер фон.
И се обезсърдчите.
И на бял фон започвате много хубаво, но не довършвате своята картина и минавате на черния фон. И се чудите, чудите! Вие сами се чудите на себе си. На белия фон сенките и изражението са от вън. А пък на черния фон изражението е от вътре.
към беседата >>
Като турите ограничение, ще дойде едно състояние много тъжно.
Да не туряте ограничения.
Като турите ограничение, ще дойде едно състояние много тъжно.
Ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи.
към беседата >>
Някой казва: „Богат да е човек!
“ Не иска[л] да бъде богат, а искал да преживява. Какво значи да преживява? Не е богатството, което дава на човека живот. Богатството е едно условиe на живота. Животът е независим от богатството.
Някой казва: „Богат да е човек!
“ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате. Стига да искате. Но какво значи искането? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте! “ Три неща.
към беседата >>
И на бял фон започвате много хубаво, но не довършвате своята картина и минавате на черния фон.
Вие започвате да рисувате любовта с бял фон и свършвате с чер фон. И се обезсърдчите.
И на бял фон започвате много хубаво, но не довършвате своята картина и минавате на черния фон.
И се чудите, чудите! Вие сами се чудите на себе си. На белия фон сенките и изражението са от вън. А пък на черния фон изражението е от вътре. При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това.
към беседата >>
Ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи.
Да не туряте ограничения. Като турите ограничение, ще дойде едно състояние много тъжно.
Ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи.
към беседата >>
“ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате.
Какво значи да преживява? Не е богатството, което дава на човека живот. Богатството е едно условиe на живота. Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек!
“ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате.
Стига да искате. Но какво значи искането? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте! “ Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска?
към беседата >>
И се чудите, чудите!
Вие започвате да рисувате любовта с бял фон и свършвате с чер фон. И се обезсърдчите. И на бял фон започвате много хубаво, но не довършвате своята картина и минавате на черния фон.
И се чудите, чудите!
Вие сами се чудите на себе си. На белия фон сенките и изражението са от вън. А пък на черния фон изражението е от вътре. При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това. При черния фон има събиране на човека.
към беседата >>
Стига да искате.
Не е богатството, което дава на човека живот. Богатството е едно условиe на живота. Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек! “ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате.
Стига да искате.
Но какво значи искането? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте! “ Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави?
към беседата >>
Вие сами се чудите на себе си.
Вие започвате да рисувате любовта с бял фон и свършвате с чер фон. И се обезсърдчите. И на бял фон започвате много хубаво, но не довършвате своята картина и минавате на черния фон. И се чудите, чудите!
Вие сами се чудите на себе си.
На белия фон сенките и изражението са от вън. А пък на черния фон изражението е от вътре. При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това. При черния фон има събиране на човека.
към беседата >>
Но какво значи искането?
Богатството е едно условиe на живота. Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек! “ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате. Стига да искате.
Но какво значи искането?
Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте! “ Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде.
към беседата >>
На белия фон сенките и изражението са от вън.
Вие започвате да рисувате любовта с бял фон и свършвате с чер фон. И се обезсърдчите. И на бял фон започвате много хубаво, но не довършвате своята картина и минавате на черния фон. И се чудите, чудите! Вие сами се чудите на себе си.
На белия фон сенките и изражението са от вън.
А пък на черния фон изражението е от вътре. При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това. При черния фон има събиране на човека.
към беседата >>
Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте!
Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек! “ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате. Стига да искате. Но какво значи искането?
Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте!
“ Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде. По някой път хората не са като децата.
към беседата >>
А пък на черния фон изражението е от вътре.
И се обезсърдчите. И на бял фон започвате много хубаво, но не довършвате своята картина и минавате на черния фон. И се чудите, чудите! Вие сами се чудите на себе си. На белия фон сенките и изражението са от вън.
А пък на черния фон изражението е от вътре.
При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това. При черния фон има събиране на човека.
към беседата >>
“ Три неща.
Някой казва: „Богат да е човек! “ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате. Стига да искате. Но какво значи искането? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте!
“ Три неща.
Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде. По някой път хората не са като децата. Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува.
към беседата >>
При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това.
И на бял фон започвате много хубаво, но не довършвате своята картина и минавате на черния фон. И се чудите, чудите! Вие сами се чудите на себе си. На белия фон сенките и изражението са от вън. А пък на черния фон изражението е от вътре.
При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това.
При черния фон има събиране на човека.
към беседата >>
Какви качества трябва да има онзи, който иска?
“ Вие всякога можете да бъдете богат, когато искате. Стига да искате. Но какво значи искането? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте! “ Три неща.
Какви качества трябва да има онзи, който иска?
Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде. По някой път хората не са като децата. Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува. И какво значи един да ходи подир майка си?
към беседата >>
При черния фон има събиране на човека.
И се чудите, чудите! Вие сами се чудите на себе си. На белия фон сенките и изражението са от вън. А пък на черния фон изражението е от вътре. При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това.
При черния фон има събиране на човека.
към беседата >>
Детето, което иска от майка си хляб, какво прави?
Стига да искате. Но какво значи искането? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте! “ Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска?
Детето, което иска от майка си хляб, какво прави?
Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде. По някой път хората не са като децата. Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува. И какво значи един да ходи подир майка си? Детето е много разумно.
към беседата >>
Не казвам да не рисувате, вие рисувайте на черния и белия фон.
Не казвам да не рисувате, вие рисувайте на черния и белия фон.
Нищо нямам против това. Но искам да кажа, че като рисувате на бял фон, ще имате един резултат, а когато рисувате на чер фон, ще имате друг резултат.
към беседата >>
Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде.
Но какво значи искането? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте! “ Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави?
Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде.
По някой път хората не са като децата. Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува. И какво значи един да ходи подир майка си? Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му.
към беседата >>
Нищо нямам против това.
Не казвам да не рисувате, вие рисувайте на черния и белия фон.
Нищо нямам против това.
Но искам да кажа, че като рисувате на бял фон, ще имате един резултат, а когато рисувате на чер фон, ще имате друг резултат.
към беседата >>
По някой път хората не са като децата.
Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте! “ Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде.
По някой път хората не са като децата.
Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува. И какво значи един да ходи подир майка си? Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му. По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание?
към беседата >>
Но искам да кажа, че като рисувате на бял фон, ще имате един резултат, а когато рисувате на чер фон, ще имате друг резултат.
Не казвам да не рисувате, вие рисувайте на черния и белия фон. Нищо нямам против това.
Но искам да кажа, че като рисувате на бял фон, ще имате един резултат, а когато рисувате на чер фон, ще имате друг резултат.
към беседата >>
Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува.
“ Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде. По някой път хората не са като децата.
Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува.
И какво значи един да ходи подир майка си? Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му. По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някой път хората са философи.
към беседата >>
И не мислете, че когато рисувате на черен фон, ще имате постижения.
И не мислете, че когато рисувате на черен фон, ще имате постижения.
Най-първо човек трябва да се учи да рисува на бял фон. Пък на черен фон само боговете могат да рисуват или най-гениалните хора, най-напредналите хора. Най-първо научете изкуството да рисувате на белия фон.
към беседата >>
И какво значи един да ходи подир майка си?
Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде. По някой път хората не са като децата. Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува.
И какво значи един да ходи подир майка си?
Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му. По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някой път хората са философи. Казва някой: „Господ всичко чува!
към беседата >>
Най-първо човек трябва да се учи да рисува на бял фон.
И не мислете, че когато рисувате на черен фон, ще имате постижения.
Най-първо човек трябва да се учи да рисува на бял фон.
Пък на черен фон само боговете могат да рисуват или най-гениалните хора, най-напредналите хора. Най-първо научете изкуството да рисувате на белия фон.
към беседата >>
Детето е много разумно.
Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде. По някой път хората не са като децата. Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува. И какво значи един да ходи подир майка си?
Детето е много разумно.
То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му. По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някой път хората са философи. Казва някой: „Господ всичко чува! “ Добре, на това съм съгласен.
към беседата >>
Пък на черен фон само боговете могат да рисуват или най-гениалните хора, най-напредналите хора.
И не мислете, че когато рисувате на черен фон, ще имате постижения. Най-първо човек трябва да се учи да рисува на бял фон.
Пък на черен фон само боговете могат да рисуват или най-гениалните хора, най-напредналите хора.
Най-първо научете изкуството да рисувате на белия фон.
към беседата >>
То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му.
Където ходи майка му, то върви подир нея, а не седи някъде. По някой път хората не са като децата. Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува. И какво значи един да ходи подир майка си? Детето е много разумно.
То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му.
По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някой път хората са философи. Казва някой: „Господ всичко чува! “ Добре, на това съм съгласен. Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз?
към беседата >>
Най-първо научете изкуството да рисувате на белия фон.
И не мислете, че когато рисувате на черен фон, ще имате постижения. Най-първо човек трябва да се учи да рисува на бял фон. Пък на черен фон само боговете могат да рисуват или най-гениалните хора, най-напредналите хора.
Най-първо научете изкуството да рисувате на белия фон.
към беседата >>
По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание?
По някой път хората не са като децата. Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува. И какво значи един да ходи подир майка си? Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му.
По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание?
Някой път хората са философи. Казва някой: „Господ всичко чува! “ Добре, на това съм съгласен. Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува?
към беседата >>
Вие сега имате в любовта си едно схващане, искате това същество, което вие обичате, да бъде ваше.
Вие сега имате в любовта си едно схващане, искате това същество, което вие обичате, да бъде ваше.
Обикнете един кон. Купувате го, купите му един юлар и го връзвате. Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя! “ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Но противоречието отде произтича.
към беседата >>
Някой път хората са философи.
Те си седят на едно место и искат от там и никой не ги чува. И какво значи един да ходи подир майка си? Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му. По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание?
Някой път хората са философи.
Казва някой: „Господ всичко чува! “ Добре, на това съм съгласен. Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува?
към беседата >>
Обикнете един кон.
Вие сега имате в любовта си едно схващане, искате това същество, което вие обичате, да бъде ваше.
Обикнете един кон.
Купувате го, купите му един юлар и го връзвате. Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя! “ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Но противоречието отде произтича. Вие не схващате, отде ще дойде противоречието.
към беседата >>
Казва някой: „Господ всичко чува!
И какво значи един да ходи подир майка си? Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му. По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някой път хората са философи.
Казва някой: „Господ всичко чува!
“ Добре, на това съм съгласен. Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни.
към беседата >>
Купувате го, купите му един юлар и го връзвате.
Вие сега имате в любовта си едно схващане, искате това същество, което вие обичате, да бъде ваше. Обикнете един кон.
Купувате го, купите му един юлар и го връзвате.
Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя! “ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Но противоречието отде произтича. Вие не схващате, отде ще дойде противоречието. Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите.
към беседата >>
“ Добре, на това съм съгласен.
Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му. По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някой път хората са философи. Казва някой: „Господ всичко чува!
“ Добре, на това съм съгласен.
Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл.
към беседата >>
Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя!
Вие сега имате в любовта си едно схващане, искате това същество, което вие обичате, да бъде ваше. Обикнете един кон. Купувате го, купите му един юлар и го връзвате.
Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя!
“ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Но противоречието отде произтича. Вие не схващате, отде ще дойде противоречието. Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря.
към беседата >>
Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз?
То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да влезе в желанието му, а като е близо до майка си, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му. По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някой път хората са философи. Казва някой: „Господ всичко чува! “ Добре, на това съм съгласен.
Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз?
И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл. Господ всичко чува, което е за чуване.
към беседата >>
“ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите.
Вие сега имате в любовта си едно схващане, искате това същество, което вие обичате, да бъде ваше. Обикнете един кон. Купувате го, купите му един юлар и го връзвате. Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя!
“ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите.
Но противоречието отде произтича. Вие не схващате, отде ще дойде противоречието. Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря. Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари.
към беседата >>
И дали Господ всичко чува?
По същия закон, ако ти се молиш и Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някой път хората са философи. Казва някой: „Господ всичко чува! “ Добре, на това съм съгласен. Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз?
И дали Господ всичко чува?
Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл. Господ всичко чува, което е за чуване. Всичко онова, което е за чуване, чува го.
към беседата >>
Но противоречието отде произтича.
Вие сега имате в любовта си едно схващане, искате това същество, което вие обичате, да бъде ваше. Обикнете един кон. Купувате го, купите му един юлар и го връзвате. Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя! “ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите.
Но противоречието отде произтича.
Вие не схващате, отде ще дойде противоречието. Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря. Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари. Тогаз какво се постига?
към беседата >>
Необходимо ли е Господ всичко да чува?
Някой път хората са философи. Казва някой: „Господ всичко чува! “ Добре, на това съм съгласен. Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува?
Необходимо ли е Господ всичко да чува?
Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл. Господ всичко чува, което е за чуване. Всичко онова, което е за чуване, чува го. Има неща, които не трябва да се чуват.
към беседата >>
Вие не схващате, отде ще дойде противоречието.
Обикнете един кон. Купувате го, купите му един юлар и го връзвате. Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя! “ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Но противоречието отде произтича.
Вие не схващате, отде ще дойде противоречието.
Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря. Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари. Тогаз какво се постига? Тогаз се започва една борба.
към беседата >>
Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни.
Казва някой: „Господ всичко чува! “ Добре, на това съм съгласен. Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува?
Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни.
Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл. Господ всичко чува, което е за чуване. Всичко онова, което е за чуване, чува го. Има неща, които не трябва да се чуват. Такива схващания трябва да се образуват във вас.
към беседата >>
Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите.
Купувате го, купите му един юлар и го връзвате. Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя! “ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Но противоречието отде произтича. Вие не схващате, отде ще дойде противоречието.
Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите.
Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря. Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари. Тогаз какво се постига? Тогаз се започва една борба. Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш.
към беседата >>
Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл.
“ Добре, на това съм съгласен. Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни.
Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл.
Господ всичко чува, което е за чуване. Всичко онова, което е за чуване, чува го. Има неща, които не трябва да се чуват. Такива схващания трябва да се образуват във вас.
към беседата >>
Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря.
Потупате го, погладите го и казвате: „Този кон е мой.“ Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя! “ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Но противоречието отде произтича. Вие не схващате, отде ще дойде противоречието. Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите.
Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря.
Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари. Тогаз какво се постига? Тогаз се започва една борба. Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш. Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари.
към беседата >>
Господ всичко чува, което е за чуване.
Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл.
Господ всичко чува, което е за чуване.
Всичко онова, което е за чуване, чува го. Има неща, които не трябва да се чуват. Такива схващания трябва да се образуват във вас.
към беседата >>
Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари.
“ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Но противоречието отде произтича. Вие не схващате, отде ще дойде противоречието. Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря.
Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари.
Тогаз какво се постига? Тогаз се започва една борба. Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш. Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари. А, някой друг иска пък, него да окошари.
към беседата >>
Всичко онова, което е за чуване, чува го.
И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл. Господ всичко чува, което е за чуване.
Всичко онова, което е за чуване, чува го.
Има неща, които не трябва да се чуват. Такива схващания трябва да се образуват във вас.
към беседата >>
Тогаз какво се постига?
Но противоречието отде произтича. Вие не схващате, отде ще дойде противоречието. Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря. Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари.
Тогаз какво се постига?
Тогаз се започва една борба. Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш. Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари. А, някой друг иска пък, него да окошари. И нареди се цяла верига, така се явяват противоречия.
към беседата >>
Има неща, които не трябва да се чуват.
Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл. Господ всичко чува, което е за чуване. Всичко онова, което е за чуване, чува го.
Има неща, които не трябва да се чуват.
Такива схващания трябва да се образуват във вас.
към беседата >>
Тогаз се започва една борба.
Вие не схващате, отде ще дойде противоречието. Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря. Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари. Тогаз какво се постига?
Тогаз се започва една борба.
Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш. Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари. А, някой друг иска пък, него да окошари. И нареди се цяла верига, така се явяват противоречия.
към беседата >>
Такива схващания трябва да се образуват във вас.
Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-[добрия] смисъл. Господ всичко чува, което е за чуване. Всичко онова, което е за чуване, чува го. Има неща, които не трябва да се чуват.
Такива схващания трябва да се образуват във вас.
към беседата >>
Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш.
Вие обикнете някой човек и искате да го окошарите. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря. Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари. Тогаз какво се постига? Тогаз се започва една борба.
Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш.
Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари. А, някой друг иска пък, него да окошари. И нареди се цяла верига, така се явяват противоречия.
към беседата >>
Ние казваме: „Обаче, понеже .“ Тогаз човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишел в съдилището да го съдят.
Ние казваме: „Обаче, понеже .“ Тогаз човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишел в съдилището да го съдят.
Там съдиите говорили нещо, но той не разбрал, понеже не знаел български. Запомнил само думите: „понеже, обаче“. Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана? “ Той казал: „Какво стана! Отидох в съдилището.
към беседата >>
Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари.
Да кажем, че аз обикна някого и искам да го окошаря. Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари. Тогаз какво се постига? Тогаз се започва една борба. Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш.
Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари.
А, някой друг иска пък, него да окошари. И нареди се цяла верига, така се явяват противоречия.
към беседата >>
Там съдиите говорили нещо, но той не разбрал, понеже не знаел български.
Ние казваме: „Обаче, понеже .“ Тогаз човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишел в съдилището да го съдят.
Там съдиите говорили нещо, но той не разбрал, понеже не знаел български.
Запомнил само думите: „понеже, обаче“. Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана? “ Той казал: „Какво стана! Отидох в съдилището. Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе!
към беседата >>
А, някой друг иска пък, него да окошари.
Но и мен обикне някой и той иска да ме окошари. Тогаз какво се постига? Тогаз се започва една борба. Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш. Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари.
А, някой друг иска пък, него да окошари.
И нареди се цяла верига, така се явяват противоречия.
към беседата >>
Запомнил само думите: „понеже, обаче“.
Ние казваме: „Обаче, понеже .“ Тогаз човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишел в съдилището да го съдят. Там съдиите говорили нещо, но той не разбрал, понеже не знаел български.
Запомнил само думите: „понеже, обаче“.
Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана? “ Той казал: „Какво стана! Отидох в съдилището. Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе! “ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле.
към беседата >>
И нареди се цяла верига, така се явяват противоречия.
Тогаз какво се постига? Тогаз се започва една борба. Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш да го окошариш. Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска да те окошари. А, някой друг иска пък, него да окошари.
И нареди се цяла верига, така се явяват противоречия.
към беседата >>
Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана?
Ние казваме: „Обаче, понеже .“ Тогаз човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишел в съдилището да го съдят. Там съдиите говорили нещо, но той не разбрал, понеже не знаел български. Запомнил само думите: „понеже, обаче“.
Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана?
“ Той казал: „Какво стана! Отидох в съдилището. Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе! “ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле. Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави?
към беседата >>
След като обикнеш някой човек, остави го свободен, за да избегнете от противоречия.
След като обикнеш някой човек, остави го свободен, за да избегнете от противоречия.
Този, когото обичаш, дай му свобода! Това е естествения ход на нещата. И другото е право, но любовта трябва да се изрази, както казвам, за да изчезнат противоречията.
към беседата >>
“ Той казал: „Какво стана!
Ние казваме: „Обаче, понеже .“ Тогаз човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишел в съдилището да го съдят. Там съдиите говорили нещо, но той не разбрал, понеже не знаел български. Запомнил само думите: „понеже, обаче“. Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана?
“ Той казал: „Какво стана!
Отидох в съдилището. Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе! “ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле. Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави? Вие казвате: „Понеже така и така .“ И вие мислите, че ще се разяснят нещата.
към беседата >>
Този, когото обичаш, дай му свобода!
След като обикнеш някой човек, остави го свободен, за да избегнете от противоречия.
Този, когото обичаш, дай му свобода!
Това е естествения ход на нещата. И другото е право, но любовта трябва да се изрази, както казвам, за да изчезнат противоречията.
към беседата >>
Отидох в съдилището.
Ние казваме: „Обаче, понеже .“ Тогаз човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишел в съдилището да го съдят. Там съдиите говорили нещо, но той не разбрал, понеже не знаел български. Запомнил само думите: „понеже, обаче“. Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана? “ Той казал: „Какво стана!
Отидох в съдилището.
Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе! “ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле. Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави? Вие казвате: „Понеже така и така .“ И вие мислите, че ще се разяснят нещата. Ще отиде даначето!
към беседата >>
Това е естествения ход на нещата.
След като обикнеш някой човек, остави го свободен, за да избегнете от противоречия. Този, когото обичаш, дай му свобода!
Това е естествения ход на нещата.
И другото е право, но любовта трябва да се изрази, както казвам, за да изчезнат противоречията.
към беседата >>
Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе!
Там съдиите говорили нещо, но той не разбрал, понеже не знаел български. Запомнил само думите: „понеже, обаче“. Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана? “ Той казал: „Какво стана! Отидох в съдилището.
Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе!
“ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле. Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави? Вие казвате: „Понеже така и така .“ И вие мислите, че ще се разяснят нещата. Ще отиде даначето! Като кажа „понеже“ и „обаче“, ще отиде даначето.
към беседата >>
И другото е право, но любовта трябва да се изрази, както казвам, за да изчезнат противоречията.
След като обикнеш някой човек, остави го свободен, за да избегнете от противоречия. Този, когото обичаш, дай му свобода! Това е естествения ход на нещата.
И другото е право, но любовта трябва да се изрази, както казвам, за да изчезнат противоречията.
към беседата >>
“ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле.
Запомнил само думите: „понеже, обаче“. Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана? “ Той казал: „Какво стана! Отидох в съдилището. Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе!
“ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле.
Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави? Вие казвате: „Понеже така и така .“ И вие мислите, че ще се разяснят нещата. Ще отиде даначето! Като кажа „понеже“ и „обаче“, ще отиде даначето.
към беседата >>
Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса.
Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса.
Този процес е правилен. На земята така трябва да бъде. Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш. Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви. Другояче любовта ще бъде любов на ограничение.
към беседата >>
Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави?
Като се завърнал в село, попитали го: „Османе, какво стана? “ Той казал: „Какво стана! Отидох в съдилището. Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе! “ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле.
Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави?
Вие казвате: „Понеже така и така .“ И вие мислите, че ще се разяснят нещата. Ще отиде даначето! Като кажа „понеже“ и „обаче“, ще отиде даначето.
към беседата >>
Този процес е правилен.
Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса.
Този процес е правилен.
На земята така трябва да бъде. Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш. Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви. Другояче любовта ще бъде любов на ограничение.
към беседата >>
Вие казвате: „Понеже така и така .“ И вие мислите, че ще се разяснят нещата.
“ Той казал: „Какво стана! Отидох в съдилището. Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе! “ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле. Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави?
Вие казвате: „Понеже така и така .“ И вие мислите, че ще се разяснят нещата.
Ще отиде даначето! Като кажа „понеже“ и „обаче“, ще отиде даначето.
към беседата >>
На земята така трябва да бъде.
Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса. Този процес е правилен.
На земята така трябва да бъде.
Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш. Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви. Другояче любовта ще бъде любов на ограничение.
към беседата >>
Ще отиде даначето!
Отидох в съдилището. Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе! “ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле. Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави? Вие казвате: „Понеже така и така .“ И вие мислите, че ще се разяснят нещата.
Ще отиде даначето!
Като кажа „понеже“ и „обаче“, ще отиде даначето.
към беседата >>
Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш.
Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса. Този процес е правилен. На земята така трябва да бъде.
Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш.
Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви. Другояче любовта ще бъде любов на ограничение.
към беседата >>
Като кажа „понеже“ и „обаче“, ще отиде даначето.
Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе! “ Значи, съдията решил да се вземе неговото теле. Хубаво сега, за да не отиде даначето, какво трябва да се прави? Вие казвате: „Понеже така и така .“ И вие мислите, че ще се разяснят нещата. Ще отиде даначето!
Като кажа „понеже“ и „обаче“, ще отиде даначето.
към беседата >>
Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви.
Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса. Този процес е правилен. На земята така трябва да бъде. Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш.
Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви.
Другояче любовта ще бъде любов на ограничение.
към беседата >>
Та всеки един от вас трябва да се стреми да има един правилен възглед върху живота.
Та всеки един от вас трябва да се стреми да има един правилен възглед върху живота.
Не сега да го образувате, но да поддържате онзи възглед, който имате върху нещата. Няма човек, който да не разбира нещата. Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата. Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли?
към беседата >>
Другояче любовта ще бъде любов на ограничение.
Не могат да изчезнат противоречията, ако не разберем процеса. Този процес е правилен. На земята така трябва да бъде. Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш. Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви.
Другояче любовта ще бъде любов на ограничение.
към беседата >>
Не сега да го образувате, но да поддържате онзи възглед, който имате върху нещата.
Та всеки един от вас трябва да се стреми да има един правилен възглед върху живота.
Не сега да го образувате, но да поддържате онзи възглед, който имате върху нещата.
Няма човек, който да не разбира нещата. Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата. Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли? Когато са жадни, не разбират ли?
към беседата >>
Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще образува за тебе противоположни възгледи.
Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще образува за тебе противоположни възгледи.
Ще се яви у него един антагонизъм, ще иска да те избягва. Например ти можеш да имаш такива възгледи за един свой приятел, който иска да те окошари, а пък твоя приятел може да си състави такива възгледи за друг приятел и т.н.
към беседата >>
Няма човек, който да не разбира нещата.
Та всеки един от вас трябва да се стреми да има един правилен възглед върху живота. Не сега да го образувате, но да поддържате онзи възглед, който имате върху нещата.
Няма човек, който да не разбира нещата.
Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата. Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли? Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли.
към беседата >>
Ще се яви у него един антагонизъм, ще иска да те избягва.
Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще образува за тебе противоположни възгледи.
Ще се яви у него един антагонизъм, ще иска да те избягва.
Например ти можеш да имаш такива възгледи за един свой приятел, който иска да те окошари, а пък твоя приятел може да си състави такива възгледи за друг приятел и т.н.
към беседата >>
Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата.
Та всеки един от вас трябва да се стреми да има един правилен възглед върху живота. Не сега да го образувате, но да поддържате онзи възглед, който имате върху нещата. Няма човек, който да не разбира нещата.
Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата.
Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли? Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли. Когато иде отвън светлината, не разбират ли?
към беседата >>
Например ти можеш да имаш такива възгледи за един свой приятел, който иска да те окошари, а пък твоя приятел може да си състави такива възгледи за друг приятел и т.н.
Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще образува за тебе противоположни възгледи. Ще се яви у него един антагонизъм, ще иска да те избягва.
Например ти можеш да имаш такива възгледи за един свой приятел, който иска да те окошари, а пък твоя приятел може да си състави такива възгледи за друг приятел и т.н.
към беседата >>
Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли?
Та всеки един от вас трябва да се стреми да има един правилен възглед върху живота. Не сега да го образувате, но да поддържате онзи възглед, който имате върху нещата. Няма човек, който да не разбира нещата. Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата.
Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли?
Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли? Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли. Когато иде отвън светлината, не разбират ли? Всичкото това, важното, те отлично разбират!
към беседата >>
Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен.
Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен.
Някой [път], майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина. Това е един общ процес. Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите! Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите. Така ще дойдете до безизходно положение!
към беседата >>
Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли?
Та всеки един от вас трябва да се стреми да има един правилен възглед върху живота. Не сега да го образувате, но да поддържате онзи възглед, който имате върху нещата. Няма човек, който да не разбира нещата. Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата. Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли?
Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли?
Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли. Когато иде отвън светлината, не разбират ли? Всичкото това, важното, те отлично разбират! Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират.
към беседата >>
Някой [път], майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина.
Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен.
Някой [път], майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина.
Това е един общ процес. Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите! Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите. Така ще дойдете до безизходно положение!
към беседата >>
Когато са жадни, не разбират ли?
Не сега да го образувате, но да поддържате онзи възглед, който имате върху нещата. Няма човек, който да не разбира нещата. Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата. Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли?
Когато са жадни, не разбират ли?
Когато им дойде време за спане, не разбират ли. Когато иде отвън светлината, не разбират ли? Всичкото това, важното, те отлично разбират! Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират. Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра!
към беседата >>
Това е един общ процес.
Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен. Някой [път], майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина.
Това е един общ процес.
Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите! Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите. Така ще дойдете до безизходно положение!
към беседата >>
Когато им дойде време за спане, не разбират ли.
Няма човек, който да не разбира нещата. Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата. Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли? Когато са жадни, не разбират ли?
Когато им дойде време за спане, не разбират ли.
Когато иде отвън светлината, не разбират ли? Всичкото това, важното, те отлично разбират! Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират. Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра! “, т.е.
към беседата >>
Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите!
Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен. Някой [път], майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина. Това е един общ процес.
Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите!
Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите. Така ще дойдете до безизходно положение!
към беседата >>
Когато иде отвън светлината, не разбират ли?
Всеки един човек си има един правилен възглед върху нещата. Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли? Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли.
Когато иде отвън светлината, не разбират ли?
Всичкото това, важното, те отлично разбират! Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират. Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра! “, т.е. нещата стават лесно!
към беседата >>
Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите.
Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен. Някой [път], майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина. Това е един общ процес. Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите!
Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите.
Така ще дойдете до безизходно положение!
към беседата >>
Всичкото това, важното, те отлично разбират!
Някой каза: „Не разбирам.“ Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли? Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли. Когато иде отвън светлината, не разбират ли?
Всичкото това, важното, те отлично разбират!
Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират. Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра! “, т.е. нещата стават лесно! Българинът, по някой път, казва: „За, ти, ра, ра“, животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра.“
към беседата >>
Така ще дойдете до безизходно положение!
Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен. Някой [път], майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина. Това е един общ процес. Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите! Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите.
Така ще дойдете до безизходно положение!
към беседата >>
Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират.
Та и най-малките същества, когато са гладни, не разбират ли? Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли. Когато иде отвън светлината, не разбират ли? Всичкото това, важното, те отлично разбират!
Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират.
Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра! “, т.е. нещата стават лесно! Българинът, по някой път, казва: „За, ти, ра, ра“, животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра.“
към беседата >>
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, както на себе си!
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, както на себе си!
Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен. Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава. Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение.
към беседата >>
Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра!
Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли. Когато иде отвън светлината, не разбират ли? Всичкото това, важното, те отлично разбират! Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират.
Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра!
“, т.е. нещата стават лесно! Българинът, по някой път, казва: „За, ти, ра, ра“, животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра.“
към беседата >>
Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен.
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, както на себе си!
Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен.
Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава. Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат.
към беседата >>
“, т.е.
Когато им дойде време за спане, не разбират ли. Когато иде отвън светлината, не разбират ли? Всичкото това, важното, те отлично разбират! Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират. Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра!
“, т.е.
нещата стават лесно! Българинът, по някой път, казва: „За, ти, ра, ра“, животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра.“
към беседата >>
Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава.
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, както на себе си! Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен.
Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава.
Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си.
към беседата >>
нещата стават лесно!
Когато иде отвън светлината, не разбират ли? Всичкото това, важното, те отлично разбират! Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират. Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра! “, т.е.
нещата стават лесно!
Българинът, по някой път, казва: „За, ти, ра, ра“, животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра.“
към беседата >>
Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни!
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, както на себе си! Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен. Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава.
Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни!
Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва?
към беседата >>
Българинът, по някой път, казва: „За, ти, ра, ра“, животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра.“
Всичкото това, важното, те отлично разбират! Има неща, които не разбират, но няма защо да ги разбират. Някой българин ще каже: „Ти, Ра, Ра! “, т.е. нещата стават лесно!
Българинът, по някой път, казва: „За, ти, ра, ра“, животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра.“
към беседата >>
Но ако те не са свободни и ние не сме свободни.
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, както на себе си! Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен. Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава. Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни!
Но ако те не са свободни и ние не сме свободни.
На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива.
към беседата >>
Сега у вас са се събрали известни вярвания.
Сега у вас са се събрали известни вярвания.
Но трябва да се изработи един метод, а не само вярвания. Трябва да се работи нещо. Вярата си има свое приложение. Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра?
към беседата >>
На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение.
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, както на себе си! Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен. Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава. Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни.
На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение.
Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта.
към беседата >>
Но трябва да се изработи един метод, а не само вярвания.
Сега у вас са се събрали известни вярвания.
Но трябва да се изработи един метод, а не само вярвания.
Трябва да се работи нещо. Вярата си има свое приложение. Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра? Вярвам, че слънцето ще изгрее.
към беседата >>
Представете си, че има две другарки, които се обичат.
Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен и вие ще бъдете свободен. Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава. Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение.
Представете си, че има две другарки, които се обичат.
Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта.
към беседата >>
Трябва да се работи нещо.
Сега у вас са се събрали известни вярвания. Но трябва да се изработи един метод, а не само вярвания.
Трябва да се работи нещо.
Вярата си има свое приложение. Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра? Вярвам, че слънцето ще изгрее. Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра.
към беседата >>
Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си.
Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава. Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат.
Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си.
Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията.
към беседата >>
Вярата си има свое приложение.
Сега у вас са се събрали известни вярвания. Но трябва да се изработи един метод, а не само вярвания. Трябва да се работи нещо.
Вярата си има свое приложение.
Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра? Вярвам, че слънцето ще изгрее. Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра. Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра?
към беседата >>
Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва?
Ако онези, които ние обичаме, са свободни и ние сме свободни! Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си.
Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва?
Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората.
към беседата >>
Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе.
Сега у вас са се събрали известни вярвания. Но трябва да се изработи един метод, а не само вярвания. Трябва да се работи нещо. Вярата си има свое приложение.
Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе.
Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра? Вярвам, че слънцето ще изгрее. Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра. Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра? Като малко дете вярвам, че ще израстна и израстна.
към беседата >>
Не може да се развива.
Но ако те не са свободни и ние не сме свободни. На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва?
Не може да се развива.
Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората. Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе.
към беседата >>
Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра?
Сега у вас са се събрали известни вярвания. Но трябва да се изработи един метод, а не само вярвания. Трябва да се работи нещо. Вярата си има свое приложение. Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе.
Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра?
Вярвам, че слънцето ще изгрее. Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра. Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра? Като малко дете вярвам, че ще израстна и израстна. Но вярвам, че ще израстна, а не мога да израстна, тогаз защо ми е тази вяра?
към беседата >>
Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта.
На вас може да ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение. Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива.
Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта.
Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората. Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе. И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
към беседата >>
Вярвам, че слънцето ще изгрее.
Но трябва да се изработи един метод, а не само вярвания. Трябва да се работи нещо. Вярата си има свое приложение. Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра?
Вярвам, че слънцето ще изгрее.
Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра. Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра? Като малко дете вярвам, че ще израстна и израстна. Но вярвам, че ще израстна, а не мога да израстна, тогаз защо ми е тази вяра?
към беседата >>
Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта.
Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта.
Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта.
Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората. Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе. И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
към беседата >>
Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра.
Трябва да се работи нещо. Вярата си има свое приложение. Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра? Вярвам, че слънцето ще изгрее.
Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра.
Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра? Като малко дете вярвам, че ще израстна и израстна. Но вярвам, че ще израстна, а не мога да израстна, тогаз защо ми е тази вяра?
към беседата >>
Оттам водят своя произход страданията.
Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта.
Оттам водят своя произход страданията.
И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората. Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе. И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
към беседата >>
Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра?
Вярата си има свое приложение. Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра? Вярвам, че слънцето ще изгрее. Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра.
Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра?
Като малко дете вярвам, че ще израстна и израстна. Но вярвам, че ще израстна, а не мога да израстна, тогаз защо ми е тази вяра?
към беседата >>
И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората.
Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли да се развива любовта им както трябва? Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията.
И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората.
Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе. И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
към беседата >>
Като малко дете вярвам, че ще израстна и израстна.
Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра? Вярвам, че слънцето ще изгрее. Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра. Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра?
Като малко дете вярвам, че ще израстна и израстна.
Но вярвам, че ще израстна, а не мога да израстна, тогаз защо ми е тази вяра?
към беседата >>
Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе.
Не може да се развива. Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората.
Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе.
И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
към беседата >>
Но вярвам, че ще израстна, а не мога да израстна, тогаз защо ми е тази вяра?
Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, тогаз защо ти е тази вяра? Вярвам, че слънцето ще изгрее. Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра. Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра? Като малко дете вярвам, че ще израстна и израстна.
Но вярвам, че ще израстна, а не мога да израстна, тогаз защо ми е тази вяра?
към беседата >>
И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта. Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта. Оттам водят своя произход страданията. И за да се премахнат страданията, трябва да се премахне ограничението вътре или да се тури онази свобода, която Бог е дал на хората. Както ти искаш да бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе.
И той да има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
към беседата >>
Ти вярваш в Бога!
Ти вярваш в Бога!
Ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра? Но казваш: „Трябва да се вярва в Бога! “ Съгласен съм, но във вярата постоянно трябва да има едно приложение. Всеки ден трябва да има едно приложение!
към беседата >>
Аз говоря сега за вътрешната свобода.
Аз говоря сега за вътрешната свобода.
Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен! Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава.
към беседата >>
Ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра?
Ти вярваш в Бога!
Ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра?
Но казваш: „Трябва да се вярва в Бога! “ Съгласен съм, но във вярата постоянно трябва да има едно приложение. Всеки ден трябва да има едно приложение!
към беседата >>
Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си.
Аз говоря сега за вътрешната свобода.
Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си.
И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен! Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава.
към беседата >>
Но казваш: „Трябва да се вярва в Бога!
Ти вярваш в Бога! Ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра?
Но казваш: „Трябва да се вярва в Бога!
“ Съгласен съм, но във вярата постоянно трябва да има едно приложение. Всеки ден трябва да има едно приложение!
към беседата >>
И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен!
Аз говоря сега за вътрешната свобода. Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си.
И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен!
Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава.
към беседата >>
“ Съгласен съм, но във вярата постоянно трябва да има едно приложение.
Ти вярваш в Бога! Ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра? Но казваш: „Трябва да се вярва в Бога!
“ Съгласен съм, но във вярата постоянно трябва да има едно приложение.
Всеки ден трябва да има едно приложение!
към беседата >>
Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава.
Аз говоря сега за вътрешната свобода. Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно схващане, че той е свободен!
Според моето гледище, щастието на човека седи само в това, като съзнае, че той е свободен и че в любовта му никой не го ограничава.
към беседата >>
Всеки ден трябва да има едно приложение!
Ти вярваш в Бога! Ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра? Но казваш: „Трябва да се вярва в Бога! “ Съгласен съм, но във вярата постоянно трябва да има едно приложение.
Всеки ден трябва да има едно приложение!
към беседата >>
Че аз съм свободен като гледам Слънцето.
Че аз съм свободен като гледам Слънцето.
Възхищавам се. Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори. Ти на слънце не стой! “ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той. Майка ми ще ми каже: „Не може!
към беседата >>
Могат да се явят след време у вас някои противоречия.
Могат да се явят след време у вас някои противоречия.
Ти можеш да кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече! “ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш? В природата има известни изключения. Не! В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата.
към беседата >>
Възхищавам се.
Че аз съм свободен като гледам Слънцето.
Възхищавам се.
Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори. Ти на слънце не стой! “ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той. Майка ми ще ми каже: „Не може! Ще изстинеш!
към беседата >>
Ти можеш да кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече!
Могат да се явят след време у вас някои противоречия.
Ти можеш да кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече!
“ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш? В природата има известни изключения. Не! В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата. Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден.
към беседата >>
Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори.
Че аз съм свободен като гледам Слънцето. Възхищавам се.
Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори.
Ти на слънце не стой! “ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той. Майка ми ще ми каже: „Не може! Ще изстинеш! Хайде вътре!
към беседата >>
“ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш?
Могат да се явят след време у вас някои противоречия. Ти можеш да кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече!
“ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш?
Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш? В природата има известни изключения. Не! В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата. Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават.
към беседата >>
Ти на слънце не стой!
Че аз съм свободен като гледам Слънцето. Възхищавам се. Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори.
Ти на слънце не стой!
“ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той. Майка ми ще ми каже: „Не може! Ще изстинеш! Хайде вътре! “ Ще ме окошари.
към беседата >>
Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш?
Могат да се явят след време у вас някои противоречия. Ти можеш да кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече! “ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш?
Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш?
В природата има известни изключения. Не! В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата. Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават. През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават.
към беседата >>
“ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той.
Че аз съм свободен като гледам Слънцето. Възхищавам се. Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори. Ти на слънце не стой!
“ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той.
Майка ми ще ми каже: „Не може! Ще изстинеш! Хайде вътре! “ Ще ме окошари. Искам да си измия краката с водица.
към беседата >>
В природата има известни изключения. Не!
Могат да се явят след време у вас някои противоречия. Ти можеш да кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече! “ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш?
В природата има известни изключения. Не!
В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата. Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават. През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление.
към беседата >>
Майка ми ще ми каже: „Не може!
Че аз съм свободен като гледам Слънцето. Възхищавам се. Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори. Ти на слънце не стой! “ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той.
Майка ми ще ми каже: „Не може!
Ще изстинеш! Хайде вътре! “ Ще ме окошари. Искам да си измия краката с водица. Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш!
към беседата >>
В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата.
Могат да се явят след време у вас някои противоречия. Ти можеш да кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече! “ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш? В природата има известни изключения. Не!
В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата.
Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават. През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление. Там нощите и дните са много големи.
към беседата >>
Ще изстинеш!
Възхищавам се. Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори. Ти на слънце не стой! “ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той. Майка ми ще ми каже: „Не може!
Ще изстинеш!
Хайде вътре! “ Ще ме окошари. Искам да си измия краката с водица. Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш! “ Любов има на окошаряване!
към беседата >>
Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден.
Ти можеш да кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече! “ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш? В природата има известни изключения. Не! В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата.
Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден.
Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават. През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление. Там нощите и дните са много големи. Там в годината има едни изгрев и един залез.
към беседата >>
Хайде вътре!
Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може да те изгори. Ти на слънце не стой! “ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той. Майка ми ще ми каже: „Не може! Ще изстинеш!
Хайде вътре!
“ Ще ме окошари. Искам да си измия краката с водица. Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш! “ Любов има на окошаряване! Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш!
към беседата >>
Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават.
“ Добре, щом оставяш тази вяра, как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш? В природата има известни изключения. Не! В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата. Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден.
Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават.
През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление. Там нощите и дните са много големи. Там в годината има едни изгрев и един залез. Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре.
към беседата >>
“ Ще ме окошари.
Ти на слънце не стой! “ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той. Майка ми ще ми каже: „Не може! Ще изстинеш! Хайде вътре!
“ Ще ме окошари.
Искам да си измия краката с водица. Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш! “ Любов има на окошаряване! Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш! “ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук.
към беседата >>
През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават.
Ако се обезвериш в едно, в какво трябва да вярваш? В природата има известни изключения. Не! В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата. Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават.
През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават.
А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление. Там нощите и дните са много големи. Там в годината има едни изгрев и един залез. Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре.
към беседата >>
Искам да си измия краката с водица.
“ Ще изляза на вятъра, ще ме лъхне той. Майка ми ще ми каже: „Не може! Ще изстинеш! Хайде вътре! “ Ще ме окошари.
Искам да си измия краката с водица.
Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш! “ Любов има на окошаряване! Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш! “ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук. Тогаз у детето се явява една лъжа!
към беседата >>
А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление.
В природата има известни изключения. Не! В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата. Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават. През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават.
А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление.
Там нощите и дните са много големи. Там в годината има едни изгрев и един залез. Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре. После пак почва да слиза.
към беседата >>
Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш!
Майка ми ще ми каже: „Не може! Ще изстинеш! Хайде вътре! “ Ще ме окошари. Искам да си измия краката с водица.
Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш!
“ Любов има на окошаряване! Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш! “ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук. Тогаз у детето се явява една лъжа! Когато майка му заспи, тогаз то отива.
към беседата >>
Там нощите и дните са много големи.
В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата. Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават. През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление.
Там нощите и дните са много големи.
Там в годината има едни изгрев и един залез. Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре. После пак почва да слиза. После изчезва.
към беседата >>
“ Любов има на окошаряване!
Ще изстинеш! Хайде вътре! “ Ще ме окошари. Искам да си измия краката с водица. Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш!
“ Любов има на окошаряване!
Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш! “ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук. Тогаз у детето се явява една лъжа! Когато майка му заспи, тогаз то отива.
към беседата >>
Там в годината има едни изгрев и един залез.
Ако вий сте на екватора, тогаз дните са равни, 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават. През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление. Там нощите и дните са много големи.
Там в годината има едни изгрев и един залез.
Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре. После пак почва да слиза. После изчезва. И ще питате: „Какво стана?
към беседата >>
Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш!
Хайде вътре! “ Ще ме окошари. Искам да си измия краката с водица. Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш! “ Любов има на окошаряване!
Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш!
“ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук. Тогаз у детето се явява една лъжа! Когато майка му заспи, тогаз то отива.
към беседата >>
Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре.
Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават. През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление. Там нощите и дните са много големи. Там в годината има едни изгрев и един залез.
Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре.
Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре. После пак почва да слиза. После изчезва. И ще питате: „Какво стана? Слънцето вече не изгрява!
към беседата >>
“ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук.
“ Ще ме окошари. Искам да си измия краката с водица. Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш! “ Любов има на окошаряване! Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш!
“ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук.
Тогаз у детето се явява една лъжа! Когато майка му заспи, тогаз то отива.
към беседата >>
Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре.
През половината година, нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление. Там нощите и дните са много големи. Там в годината има едни изгрев и един залез. Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре.
Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре.
После пак почва да слиза. После изчезва. И ще питате: „Какво стана? Слънцето вече не изгрява! “ Аз не съм срещал нито един астроном да обяснява, но така да обясни, че да се разбере.
към беседата >>
Тогаз у детето се явява една лъжа!
Искам да си измия краката с водица. Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш! “ Любов има на окошаряване! Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш! “ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук.
Тогаз у детето се явява една лъжа!
Когато майка му заспи, тогаз то отива.
към беседата >>
После пак почва да слиза.
А пък, ако отидете на северния полюс, там ще срещнете едно друго явление. Там нощите и дните са много големи. Там в годината има едни изгрев и един залез. Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре.
После пак почва да слиза.
После изчезва. И ще питате: „Какво стана? Слънцето вече не изгрява! “ Аз не съм срещал нито един астроном да обяснява, но така да обясни, че да се разбере.
към беседата >>
Когато майка му заспи, тогаз то отива.
Майка ми казва: „Не може, не може, ще изстинеш! “ Любов има на окошаряване! Тъкмо детето иска да се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш! “ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук. Тогаз у детето се явява една лъжа!
Когато майка му заспи, тогаз то отива.
към беседата >>
После изчезва.
Там нощите и дните са много големи. Там в годината има едни изгрев и един залез. Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре. После пак почва да слиза.
После изчезва.
И ще питате: „Какво стана? Слънцето вече не изгрява! “ Аз не съм срещал нито един астроном да обяснява, но така да обясни, че да се разбере.
към беседата >>
Та първото нещо: майката да остави детето си свободно.
Та първото нещо: майката да остави детето си свободно.
Нека да слънчаса детето. Да е свободно. Нека го повее вятъра, да е свободно. Нека да си поизмие краката.
към беседата >>
И ще питате: „Какво стана?
Там в годината има едни изгрев и един залез. Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре. После пак почва да слиза. После изчезва.
И ще питате: „Какво стана?
Слънцето вече не изгрява! “ Аз не съм срещал нито един астроном да обяснява, но така да обясни, че да се разбере.
към беседата >>
Нека да слънчаса детето.
Та първото нещо: майката да остави детето си свободно.
Нека да слънчаса детето.
Да е свободно. Нека го повее вятъра, да е свободно. Нека да си поизмие краката.
към беседата >>
Слънцето вече не изгрява!
Слънцето, като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре. После пак почва да слиза. После изчезва. И ще питате: „Какво стана?
Слънцето вече не изгрява!
“ Аз не съм срещал нито един астроном да обяснява, но така да обясни, че да се разбере.
към беседата >>
Да е свободно.
Та първото нещо: майката да остави детето си свободно. Нека да слънчаса детето.
Да е свободно.
Нека го повее вятъра, да е свободно. Нека да си поизмие краката.
към беседата >>
“ Аз не съм срещал нито един астроном да обяснява, но така да обясни, че да се разбере.
Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре. После пак почва да слиза. После изчезва. И ще питате: „Какво стана? Слънцето вече не изгрява!
“ Аз не съм срещал нито един астроном да обяснява, но така да обясни, че да се разбере.
към беседата >>
Нека го повее вятъра, да е свободно.
Та първото нещо: майката да остави детето си свободно. Нека да слънчаса детето. Да е свободно.
Нека го повее вятъра, да е свободно.
Нека да си поизмие краката.
към беседата >>
Ако можехте да се покачите на четири–пет хиляди километра над земята, щяхте да имате ясна представа за движенията на земята и за движението на слънцето.
Ако можехте да се покачите на четири–пет хиляди километра над земята, щяхте да имате ясна представа за движенията на земята и за движението на слънцето.
Идеята щеше да ви стане ясна. Защо именно на северния полюс се показва така? Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг? “ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се. И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец.
към беседата >>
Нека да си поизмие краката.
Та първото нещо: майката да остави детето си свободно. Нека да слънчаса детето. Да е свободно. Нека го повее вятъра, да е свободно.
Нека да си поизмие краката.
към беседата >>
Идеята щеше да ви стане ясна.
Ако можехте да се покачите на четири–пет хиляди километра над земята, щяхте да имате ясна представа за движенията на земята и за движението на слънцето.
Идеята щеше да ви стане ясна.
Защо именно на северния полюс се показва така? Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг? “ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се. И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец. Ще кажеш: „Не е логично това.
към беседата >>
Та от това, външното трябва да видим какво нещо е свободата.
Та от това, външното трябва да видим какво нещо е свободата.
Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш! “ Остави го! Нека си мисли криво! Има една крива мисъл, нека си носи тази крива мисъл, какво ще го оправиш! Твоите работи не са оправени!
към беседата >>
Защо именно на северния полюс се показва така?
Ако можехте да се покачите на четири–пет хиляди километра над земята, щяхте да имате ясна представа за движенията на земята и за движението на слънцето. Идеята щеше да ви стане ясна.
Защо именно на северния полюс се показва така?
Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг? “ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се. И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец. Ще кажеш: „Не е логично това. Как така северен прозорец да стане южен!
към беседата >>
Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш!
Та от това, външното трябва да видим какво нещо е свободата.
Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш!
“ Остави го! Нека си мисли криво! Има една крива мисъл, нека си носи тази крива мисъл, какво ще го оправиш! Твоите работи не са оправени!
към беседата >>
Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг?
Ако можехте да се покачите на четири–пет хиляди километра над земята, щяхте да имате ясна представа за движенията на земята и за движението на слънцето. Идеята щеше да ви стане ясна. Защо именно на северния полюс се показва така?
Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг?
“ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се. И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец. Ще кажеш: „Не е логично това. Как така северен прозорец да стане южен! “ Става, но тук не става.
към беседата >>
“ Остави го!
Та от това, външното трябва да видим какво нещо е свободата. Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш!
“ Остави го!
Нека си мисли криво! Има една крива мисъл, нека си носи тази крива мисъл, какво ще го оправиш! Твоите работи не са оправени!
към беседата >>
“ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се.
Ако можехте да се покачите на четири–пет хиляди километра над земята, щяхте да имате ясна представа за движенията на земята и за движението на слънцето. Идеята щеше да ви стане ясна. Защо именно на северния полюс се показва така? Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг?
“ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се.
И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец. Ще кажеш: „Не е логично това. Как така северен прозорец да стане южен! “ Става, но тук не става.
към беседата >>
Нека си мисли криво!
Та от това, външното трябва да видим какво нещо е свободата. Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш! “ Остави го!
Нека си мисли криво!
Има една крива мисъл, нека си носи тази крива мисъл, какво ще го оправиш! Твоите работи не са оправени!
към беседата >>
И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец.
Ако можехте да се покачите на четири–пет хиляди километра над земята, щяхте да имате ясна представа за движенията на земята и за движението на слънцето. Идеята щеше да ви стане ясна. Защо именно на северния полюс се показва така? Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг? “ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се.
И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец.
Ще кажеш: „Не е логично това. Как така северен прозорец да стане южен! “ Става, но тук не става.
към беседата >>
Има една крива мисъл, нека си носи тази крива мисъл, какво ще го оправиш!
Та от това, външното трябва да видим какво нещо е свободата. Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш! “ Остави го! Нека си мисли криво!
Има една крива мисъл, нека си носи тази крива мисъл, какво ще го оправиш!
Твоите работи не са оправени!
към беседата >>
Ще кажеш: „Не е логично това.
Идеята щеше да ви стане ясна. Защо именно на северния полюс се показва така? Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг? “ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се. И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец.
Ще кажеш: „Не е логично това.
Как така северен прозорец да стане южен! “ Става, но тук не става.
към беседата >>
Твоите работи не са оправени!
Та от това, външното трябва да видим какво нещо е свободата. Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш! “ Остави го! Нека си мисли криво! Има една крива мисъл, нека си носи тази крива мисъл, какво ще го оправиш!
Твоите работи не са оправени!
към беседата >>
Как така северен прозорец да стане южен!
Защо именно на северния полюс се показва така? Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг? “ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се. И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец. Ще кажеш: „Не е логично това.
Как така северен прозорец да стане южен!
“ Става, но тук не става.
към беседата >>
Някой ми казва: „Чакай, аз ще ти кажа как се мисли!
Някой ми казва: „Чакай, аз ще ти кажа как се мисли!
“ Какво ще ми кажеш? Един ме пита: „В колко лица е Господ? “ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли? “ – „Отде го намери, че е троеличен? “ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там?
към беседата >>
“ Става, но тук не става.
Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец и той да показва и север и юг? “ Ако намериш една къща на северния полюс и ако туриш един северен прозорец, там този прозорец ще стане южен, понеже слънцето обикаля, върти се. И така, с един прозорец ще имаш и северен и южен прозорец. Ще кажеш: „Не е логично това. Как така северен прозорец да стане южен!
“ Става, но тук не става.
към беседата >>
“ Какво ще ми кажеш?
Някой ми казва: „Чакай, аз ще ти кажа как се мисли!
“ Какво ще ми кажеш?
Един ме пита: „В колко лица е Господ? “ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли? “ – „Отде го намери, че е троеличен? “ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там? “ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай.
към беседата >>
Такива противоречия има и в умствения свят и в духовния свят.
Такива противоречия има и в умствения свят и в духовния свят.
Там има още по-големи противоречия. И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не верно! “ Верно е, как не! Но трябва да отидеш на местото да го видиш. Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен.
към беседата >>
Един ме пита: „В колко лица е Господ?
Някой ми казва: „Чакай, аз ще ти кажа как се мисли! “ Какво ще ми кажеш?
Един ме пита: „В колко лица е Господ?
“ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли? “ – „Отде го намери, че е троеличен? “ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там? “ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай. И аз ще пиша сега!
към беседата >>
Там има още по-големи противоречия.
Такива противоречия има и в умствения свят и в духовния свят.
Там има още по-големи противоречия.
И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не верно! “ Верно е, как не! Но трябва да отидеш на местото да го видиш. Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен. Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг.
към беседата >>
“ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли?
Някой ми казва: „Чакай, аз ще ти кажа как се мисли! “ Какво ще ми кажеш? Един ме пита: „В колко лица е Господ?
“ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли?
“ – „Отде го намери, че е троеличен? “ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там? “ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай. И аз ще пиша сега! “ – „Но Мойсей писал!
към беседата >>
И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не верно!
Такива противоречия има и в умствения свят и в духовния свят. Там има още по-големи противоречия.
И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не верно!
“ Верно е, как не! Но трябва да отидеш на местото да го видиш. Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен. Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг. И слънцето върви и обикаля горе, няма запад.
към беседата >>
“ – „Отде го намери, че е троеличен?
Някой ми казва: „Чакай, аз ще ти кажа как се мисли! “ Какво ще ми кажеш? Един ме пита: „В колко лица е Господ? “ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли?
“ – „Отде го намери, че е троеличен?
“ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там? “ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай. И аз ще пиша сега! “ – „Но Мойсей писал! “ – „Но и аз сядам и ще пиша!
към беседата >>
“ Верно е, как не!
Такива противоречия има и в умствения свят и в духовния свят. Там има още по-големи противоречия. И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не верно!
“ Верно е, как не!
Но трябва да отидеш на местото да го видиш. Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен. Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг. И слънцето върви и обикаля горе, няма запад. От едно место изгрява и после върви нагоре и се върти.
към беседата >>
“ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там?
Някой ми казва: „Чакай, аз ще ти кажа как се мисли! “ Какво ще ми кажеш? Един ме пита: „В колко лица е Господ? “ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли? “ – „Отде го намери, че е троеличен?
“ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там?
“ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай. И аз ще пиша сега! “ – „Но Мойсей писал! “ – „Но и аз сядам и ще пиша! И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не.
към беседата >>
Но трябва да отидеш на местото да го видиш.
Такива противоречия има и в умствения свят и в духовния свят. Там има още по-големи противоречия. И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не верно! “ Верно е, как не!
Но трябва да отидеш на местото да го видиш.
Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен. Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг. И слънцето върви и обикаля горе, няма запад. От едно место изгрява и после върви нагоре и се върти.
към беседата >>
“ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай.
“ Какво ще ми кажеш? Един ме пита: „В колко лица е Господ? “ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли? “ – „Отде го намери, че е троеличен? “ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там?
“ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай.
И аз ще пиша сега! “ – „Но Мойсей писал! “ – „Но и аз сядам и ще пиша! И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не. – В едно лице ли е Господ или в три?
към беседата >>
Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен.
Такива противоречия има и в умствения свят и в духовния свят. Там има още по-големи противоречия. И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не верно! “ Верно е, как не! Но трябва да отидеш на местото да го видиш.
Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен.
Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг. И слънцето върви и обикаля горе, няма запад. От едно место изгрява и после върви нагоре и се върти.
към беседата >>
И аз ще пиша сега!
Един ме пита: „В колко лица е Господ? “ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли? “ – „Отде го намери, че е троеличен? “ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там? “ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай.
И аз ще пиша сега!
“ – „Но Мойсей писал! “ – „Но и аз сядам и ще пиша! И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не. – В едно лице ли е Господ или в три? В едно лице е.
към беседата >>
Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг.
Там има още по-големи противоречия. И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не верно! “ Верно е, как не! Но трябва да отидеш на местото да го видиш. Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен.
Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг.
И слънцето върви и обикаля горе, няма запад. От едно место изгрява и после върви нагоре и се върти.
към беседата >>
“ – „Но Мойсей писал!
“ Казвам: „В едно.“ Той казва: „Троеличен е, знаеш ли? “ – „Отде го намери, че е троеличен? “ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там? “ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай. И аз ще пиша сега!
“ – „Но Мойсей писал!
“ – „Но и аз сядам и ще пиша! И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не. – В едно лице ли е Господ или в три? В едно лице е. Но Господ има хиляди отражения.
към беседата >>
И слънцето върви и обикаля горе, няма запад.
И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не верно! “ Верно е, как не! Но трябва да отидеш на местото да го видиш. Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен. Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг.
И слънцето върви и обикаля горе, няма запад.
От едно место изгрява и после върви нагоре и се върти.
към беседата >>
“ – „Но и аз сядам и ще пиша!
“ – „Отде го намери, че е троеличен? “ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там? “ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай. И аз ще пиша сега! “ – „Но Мойсей писал!
“ – „Но и аз сядам и ще пиша!
И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не. – В едно лице ли е Господ или в три? В едно лице е. Но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога.
към беседата >>
От едно место изгрява и после върви нагоре и се върти.
“ Верно е, как не! Но трябва да отидеш на местото да го видиш. Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане северен. Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг. И слънцето върви и обикаля горе, няма запад.
От едно место изгрява и после върви нагоре и се върти.
към беседата >>
И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не.
“ – „Еди кой си философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може да ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там? “ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай. И аз ще пиша сега! “ – „Но Мойсей писал! “ – „Но и аз сядам и ще пиша!
И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не.
– В едно лице ли е Господ или в три? В едно лице е. Но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога.
към беседата >>
Децата мислят, че като залезе слънцето, отива отдолу и питат: „Как така слънцето отиде долу?
Децата мислят, че като залезе слънцето, отива отдолу и питат: „Как така слънцето отиде долу?
“ Детето си представя, че слънцето минава отдолу и после от другия край се явява.
към беседата >>
– В едно лице ли е Господ или в три?
“ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай. И аз ще пиша сега! “ – „Но Мойсей писал! “ – „Но и аз сядам и ще пиша! И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не.
– В едно лице ли е Господ или в три?
В едно лице е. Но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него.
към беседата >>
“ Детето си представя, че слънцето минава отдолу и после от другия край се явява.
Децата мислят, че като залезе слънцето, отива отдолу и питат: „Как така слънцето отиде долу?
“ Детето си представя, че слънцето минава отдолу и после от другия край се явява.
към беседата >>
В едно лице е.
И аз ще пиша сега! “ – „Но Мойсей писал! “ – „Но и аз сядам и ще пиша! И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не. – В едно лице ли е Господ или в три?
В едно лице е.
Но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога.
към беседата >>
Това е сега едно сравнение.
Това е сега едно сравнение.
Това, което става във физическия свят, то е само едно сравнение на един свят, още по-обширен. Вие искате да знаете, защо е създадена земята, нали? Аз питам тогаз, защо се създава един дом? За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите. Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом.
към беседата >>
Но Господ има хиляди отражения.
“ – „Но Мойсей писал! “ – „Но и аз сядам и ще пиша! И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не. – В едно лице ли е Господ или в три? В едно лице е.
Но Господ има хиляди отражения.
Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става.
към беседата >>
Това, което става във физическия свят, то е само едно сравнение на един свят, още по-обширен.
Това е сега едно сравнение.
Това, което става във физическия свят, то е само едно сравнение на един свят, още по-обширен.
Вие искате да знаете, защо е създадена земята, нали? Аз питам тогаз, защо се създава един дом? За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите. Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом. Така ще бъде в бъдеще.
към беседата >>
Че ние приличаме на Бога.
“ – „Но и аз сядам и ще пиша! И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не. – В едно лице ли е Господ или в три? В едно лице е. Но Господ има хиляди отражения.
Че ние приличаме на Бога.
Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става.
към беседата >>
Вие искате да знаете, защо е създадена земята, нали?
Това е сега едно сравнение. Това, което става във физическия свят, то е само едно сравнение на един свят, още по-обширен.
Вие искате да знаете, защо е създадена земята, нали?
Аз питам тогаз, защо се създава един дом? За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите. Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом. Така ще бъде в бъдеще. Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом.
към беседата >>
Това са отражения на Бога.
И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не. – В едно лице ли е Господ или в три? В едно лице е. Но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога.
Това са отражения на Бога.
Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става. Тогаз, какво подобие има между Бога и човека?
към беседата >>
Аз питам тогаз, защо се създава един дом?
Това е сега едно сравнение. Това, което става във физическия свят, то е само едно сравнение на един свят, още по-обширен. Вие искате да знаете, защо е създадена земята, нали?
Аз питам тогаз, защо се създава един дом?
За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите. Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом. Така ще бъде в бъдеще. Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом. Защото нашата земя представлява само едно семейство.
към беседата >>
Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него.
– В едно лице ли е Господ или в три? В едно лице е. Но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога.
Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него.
Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става. Тогаз, какво подобие има между Бога и човека? Нека да схващаме нещата реално.
към беседата >>
За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите.
Това е сега едно сравнение. Това, което става във физическия свят, то е само едно сравнение на един свят, още по-обширен. Вие искате да знаете, защо е създадена земята, нали? Аз питам тогаз, защо се създава един дом?
За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите.
Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом. Така ще бъде в бъдеще. Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом. Защото нашата земя представлява само едно семейство. На месечината има друго семейство, на Венера също и пр.
към беседата >>
Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога.
В едно лице е. Но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него.
Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога.
Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става. Тогаз, какво подобие има между Бога и човека? Нека да схващаме нещата реално. Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то.
към беседата >>
Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом.
Това е сега едно сравнение. Това, което става във физическия свят, то е само едно сравнение на един свят, още по-обширен. Вие искате да знаете, защо е създадена земята, нали? Аз питам тогаз, защо се създава един дом? За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите.
Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом.
Така ще бъде в бъдеще. Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом. Защото нашата земя представлява само едно семейство. На месечината има друго семейство, на Венера също и пр. И един ден, като се запознаете с тях, ще им отивате на гости.
към беседата >>
Каквото каже Бог, става.
Но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога.
Каквото каже Бог, става.
А каквото каже човек, не става. Тогаз, какво подобие има между Бога и човека? Нека да схващаме нещата реално. Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то. Както говори бащата, така говори и синът.
към беседата >>
Така ще бъде в бъдеще.
Това, което става във физическия свят, то е само едно сравнение на един свят, още по-обширен. Вие искате да знаете, защо е създадена земята, нали? Аз питам тогаз, защо се създава един дом? За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите. Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом.
Така ще бъде в бъдеще.
Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом. Защото нашата земя представлява само едно семейство. На месечината има друго семейство, на Венера също и пр. И един ден, като се запознаете с тях, ще им отивате на гости.
към беседата >>
А каквото каже човек, не става.
Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става.
А каквото каже човек, не става.
Тогаз, какво подобие има между Бога и човека? Нека да схващаме нещата реално. Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то. Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът.
към беседата >>
Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом.
Вие искате да знаете, защо е създадена земята, нали? Аз питам тогаз, защо се създава един дом? За сега вие считате земята като ваше постоянно место, но един ден, като напреднете, земята ще ви бъде само като един малък остров, от който ще минете в други острови, в други хиляди земи ще ходите. Ще бъде тъй естествено да отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом. Така ще бъде в бъдеще.
Като отидете на някоя друга земя, ще ви бъде ка[к]то отивате на гости в някой друг дом.
Защото нашата земя представлява само едно семейство. На месечината има друго семейство, на Венера също и пр. И един ден, като се запознаете с тях, ще им отивате на гости.
към беседата >>
Тогаз, какво подобие има между Бога и човека?
Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става.
Тогаз, какво подобие има между Бога и човека?
Нека да схващаме нещата реално. Едно дете, родено от известни родители, каквото прави бащата, така прави и то. Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си.
към беседата >>
4.
Не пресушавай живота
,
УС
, София, 18.2.1934г.,
Не, не ни върви тук, на Изгрева.
Може да посееш, не си поливал градината, не е влажно, сухо е, пак няма да поникне. Трябва да разбираш закона за обработване градината. Тогава причината не е вътре в самата природа, като причината може да седи в семето или може ти да не разбираш работата, както се казва. По някой път казвате: „Защо на другите хора върви, а на нас не върви? “ На Изгрева мнозина казват: „Ние по три пъти се молим, постоянно се молим, а пари нямаме, гладни сме.
Не, не ни върви тук, на Изгрева.
Не ни слуша Господ.“
към беседата >>
“ – „Нося торба с брашно.
Идва един и носи един тъпан. Бие ли, бие с него. Друг носи една торба брашно. „Тъпан съм научил да бия.“ – „Много има да ти пати главата, понеже дрънкаш в чуждата кожа. Да си вървиш.“ – „Ти какво носиш?
“ – „Нося торба с брашно.
Не само го нося, но аз зная какво да меся.“ Имате ли нощви? Пресява брашното, меси хляба, опича го. Тогава казвам: Може да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви. След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана. Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него.
към беседата >>
Не ни слуша Господ.“
Трябва да разбираш закона за обработване градината. Тогава причината не е вътре в самата природа, като причината може да седи в семето или може ти да не разбираш работата, както се казва. По някой път казвате: „Защо на другите хора върви, а на нас не върви? “ На Изгрева мнозина казват: „Ние по три пъти се молим, постоянно се молим, а пари нямаме, гладни сме. Не, не ни върви тук, на Изгрева.
Не ни слуша Господ.“
към беседата >>
Не само го нося, но аз зная какво да меся.“ Имате ли нощви?
Бие ли, бие с него. Друг носи една торба брашно. „Тъпан съм научил да бия.“ – „Много има да ти пати главата, понеже дрънкаш в чуждата кожа. Да си вървиш.“ – „Ти какво носиш? “ – „Нося торба с брашно.
Не само го нося, но аз зная какво да меся.“ Имате ли нощви?
Пресява брашното, меси хляба, опича го. Тогава казвам: Може да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви. След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана. Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него. То е същественото.
към беседата >>
Не че Господ не слуша, но съдът, който носиш, не е както трябва.
Не че Господ не слуша, но съдът, който носиш, не е както трябва.
Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото.
към беседата >>
Пресява брашното, меси хляба, опича го.
Друг носи една торба брашно. „Тъпан съм научил да бия.“ – „Много има да ти пати главата, понеже дрънкаш в чуждата кожа. Да си вървиш.“ – „Ти какво носиш? “ – „Нося торба с брашно. Не само го нося, но аз зная какво да меся.“ Имате ли нощви?
Пресява брашното, меси хляба, опича го.
Тогава казвам: Може да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви. След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана. Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него. То е същественото.
към беседата >>
Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде.
Не че Господ не слуша, но съдът, който носиш, не е както трябва.
Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде.
Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш.
към беседата >>
Тогава казвам: Може да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви.
„Тъпан съм научил да бия.“ – „Много има да ти пати главата, понеже дрънкаш в чуждата кожа. Да си вървиш.“ – „Ти какво носиш? “ – „Нося торба с брашно. Не само го нося, но аз зная какво да меся.“ Имате ли нощви? Пресява брашното, меси хляба, опича го.
Тогава казвам: Може да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви.
След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана. Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него. То е същественото.
към беседата >>
Ако не носиш нищо, Господ не дава.
Не че Господ не слуша, но съдът, който носиш, не е както трябва. Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде.
Ако не носиш нищо, Господ не дава.
Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас.
към беседата >>
След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана.
Да си вървиш.“ – „Ти какво носиш? “ – „Нося торба с брашно. Не само го нося, но аз зная какво да меся.“ Имате ли нощви? Пресява брашното, меси хляба, опича го. Тогава казвам: Може да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви.
След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана.
Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него. То е същественото.
към беседата >>
Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума.
Не че Господ не слуша, но съдът, който носиш, не е както трябва. Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш нищо, Господ не дава.
Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума.
Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост.
към беседата >>
Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него.
“ – „Нося торба с брашно. Не само го нося, но аз зная какво да меся.“ Имате ли нощви? Пресява брашното, меси хляба, опича го. Тогава казвам: Може да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви. След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана.
Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него.
То е същественото.
към беседата >>
Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето.
Не че Господ не слуша, но съдът, който носиш, не е както трябва. Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума.
Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето.
Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост. Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества.
към беседата >>
То е същественото.
Не само го нося, но аз зная какво да меся.“ Имате ли нощви? Пресява брашното, меси хляба, опича го. Тогава казвам: Може да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви. След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана. Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него.
То е същественото.
към беседата >>
Като идеш при Бога, ще носиш и тялото.
Не че Господ не слуша, но съдът, който носиш, не е както трябва. Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето.
Като идеш при Бога, ще носиш и тялото.
Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост. Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества. И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил?
към беседата >>
Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно.
Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно.
Науката, например, е второстепенна. Вие, като живеете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други. Отношенията на Бога са най-прави в света.
към беседата >>
Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш.
Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото.
Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш.
Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост. Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества. И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил? Трябва да търсиш причината у себе си.
към беседата >>
Науката, например, е второстепенна.
Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно.
Науката, например, е второстепенна.
Вие, като живеете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други. Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим.
към беседата >>
Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас.
Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш.
Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас.
В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост. Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества. И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил? Трябва да търсиш причината у себе си. Има нещо, което ти липсва, което като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута.
към беседата >>
Вие, като живеете, ще придобиете тази наука.
Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно. Науката, например, е второстепенна.
Вие, като живеете, ще придобиете тази наука.
С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други. Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим.
към беседата >>
В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост.
Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си – ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас.
В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост.
Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества. И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил? Трябва да търсиш причината у себе си. Има нещо, което ти липсва, което като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута.
към беседата >>
С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания.
Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно. Науката, например, е второстепенна. Вие, като живеете, ще придобиете тази наука.
С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания.
Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други. Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим. Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме.
към беседата >>
Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества.
Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си – ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост.
Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества.
И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил? Трябва да търсиш причината у себе си. Има нещо, което ти липсва, което като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута.
към беседата >>
Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други.
Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно. Науката, например, е второстепенна. Вие, като живеете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания.
Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други.
Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим. Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме. Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме.
към беседата >>
И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил?
Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост. Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества.
И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил?
Трябва да търсиш причината у себе си. Има нещо, което ти липсва, което като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута.
към беседата >>
Отношенията на Бога са най-прави в света.
Онова, което отпосле може да придобиете, то е второстепенно. Науката, например, е второстепенна. Вие, като живеете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други.
Отношенията на Бога са най-прави в света.
Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим. Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме. Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме. Това е най-простата философия.
към беседата >>
Трябва да търсиш причината у себе си.
Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост. Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества. И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил?
Трябва да търсиш причината у себе си.
Има нещо, което ти липсва, което като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута.
към беседата >>
Бог иска да ни застави да работим.
Науката, например, е второстепенна. Вие, като живеете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други. Отношенията на Бога са най-прави в света.
Бог иска да ни застави да работим.
Бог иска да ни застави да мислим. Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме. Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме. Това е най-простата философия.
към беседата >>
Има нещо, което ти липсва, което като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута.
Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е благост. Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества. И чудно е защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил? Трябва да търсиш причината у себе си.
Има нещо, което ти липсва, което като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута.
към беседата >>
Бог иска да ни застави да мислим.
Вие, като живеете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други. Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим.
Бог иска да ни застави да мислим.
Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме. Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме. Това е най-простата философия.
към беседата >>
После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро.
После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро.
Някой казва: „Трябва да правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин. Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури.
към беседата >>
Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме.
С нашите възгледи ние си създаваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други. Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим.
Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме.
Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме. Това е най-простата философия.
към беседата >>
Някой казва: „Трябва да правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света.
После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро.
Някой казва: „Трябва да правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света.
Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин. Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да вземе.
към беседата >>
Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме.
Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други. Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим. Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме.
Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме.
Това е най-простата философия.
към беседата >>
Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин.
После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро. Някой казва: „Трябва да правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света.
Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин.
Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи седи съвременното зло в света.
към беседата >>
Това е най-простата философия.
Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим. Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувствуваме. Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да постъпваме.
Това е най-простата философия.
към беседата >>
Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница.
После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро. Някой казва: „Трябва да правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин.
Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница.
Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи седи съвременното зло в света.
към беседата >>
Аз всичката философия свеждам към това: Да мисля, както Господ мисли.
Аз всичката философия свеждам към това: Да мисля, както Господ мисли.
Зная как мисли Господ. Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува. Да постъпвам, както Бог постъпва. Това е истинската философия. Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат.
към беседата >>
Само ще носи кошницата, която Господ му е дал.
После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро. Някой казва: „Трябва да правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин. Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница.
Само ще носи кошницата, която Господ му е дал.
Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи седи съвременното зло в света.
към беседата >>
Зная как мисли Господ.
Аз всичката философия свеждам към това: Да мисля, както Господ мисли.
Зная как мисли Господ.
Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува. Да постъпвам, както Бог постъпва. Това е истинската философия. Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат. Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си.
към беседата >>
Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури.
После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро. Някой казва: „Трябва да правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин. Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал.
Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури.
Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи седи съвременното зло в света.
към беседата >>
Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува.
Аз всичката философия свеждам към това: Да мисля, както Господ мисли. Зная как мисли Господ.
Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува.
Да постъпвам, както Бог постъпва. Това е истинската философия. Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат. Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си. Това са нейните кандидати.
към беседата >>
Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да вземе.
Някой казва: „Трябва да правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин. Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури.
Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да вземе.
Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи седи съвременното зло в света.
към беседата >>
Да постъпвам, както Бог постъпва.
Аз всичката философия свеждам към това: Да мисля, както Господ мисли. Зная как мисли Господ. Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува.
Да постъпвам, както Бог постъпва.
Това е истинската философия. Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат. Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си. Това са нейните кандидати. Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със себе си.
към беседата >>
Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи седи съвременното зло в света.
Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин. Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка да вземе.
Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи седи съвременното зло в света.
към беседата >>
Това е истинската философия.
Аз всичката философия свеждам към това: Да мисля, както Господ мисли. Зная как мисли Господ. Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува. Да постъпвам, както Бог постъпва.
Това е истинската философия.
Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат. Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си. Това са нейните кандидати. Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със себе си.
към беседата >>
Има два вида проводници – на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват.
Има два вида проводници – на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват.
Като дойдат, започват своята реч, казват: „Слушай, ти си способен човек. Трябва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш. Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш. Остави този път. Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората.
към беседата >>
Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат.
Аз всичката философия свеждам към това: Да мисля, както Господ мисли. Зная как мисли Господ. Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува. Да постъпвам, както Бог постъпва. Това е истинската философия.
Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат.
Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си. Това са нейните кандидати. Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със себе си.
към беседата >>
Като дойдат, започват своята реч, казват: „Слушай, ти си способен човек.
Има два вида проводници – на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват.
Като дойдат, започват своята реч, казват: „Слушай, ти си способен човек.
Трябва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш. Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш. Остави този път. Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората. Бедния като видиш, натисни го за главата, сиромаси не трябва да бъдем.
към беседата >>
Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си.
Зная как мисли Господ. Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува. Да постъпвам, както Бог постъпва. Това е истинската философия. Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат.
Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си.
Това са нейните кандидати. Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със себе си.
към беседата >>
Трябва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш.
Има два вида проводници – на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват. Като дойдат, започват своята реч, казват: „Слушай, ти си способен човек.
Трябва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш.
Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш. Остави този път. Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората. Бедния като видиш, натисни го за главата, сиромаси не трябва да бъдем. Силен трябва да бъдеш.
към беседата >>
Това са нейните кандидати.
Да чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува. Да постъпвам, както Бог постъпва. Това е истинската философия. Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат. Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си.
Това са нейните кандидати.
Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със себе си.
към беседата >>
Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш.
Има два вида проводници – на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват. Като дойдат, започват своята реч, казват: „Слушай, ти си способен човек. Трябва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш.
Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш.
Остави този път. Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората. Бедния като видиш, натисни го за главата, сиромаси не трябва да бъдем. Силен трябва да бъдеш. Който те удари, удари го и ти, да покажеш силата си.
към беседата >>
Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със себе си.
Да постъпвам, както Бог постъпва. Това е истинската философия. Туй като науча, другите неща сами по себе си ще дойдат. Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си. Това са нейните кандидати.
Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със себе си.
към беседата >>
Остави този път.
Има два вида проводници – на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват. Като дойдат, започват своята реч, казват: „Слушай, ти си способен човек. Трябва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш. Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш.
Остави този път.
Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората. Бедния като видиш, натисни го за главата, сиромаси не трябва да бъдем. Силен трябва да бъдеш. Който те удари, удари го и ти, да покажеш силата си. Онези, другите проповедници, не ги слушай, те нищо не знаят.
към беседата >>
Туй не е за комисията, което ви казвам.
Туй не е за комисията, което ви казвам.
Това е за учениците, на които трябва да го разправите. Глупава мома коя е? Онази, която не е добра, не е красива. Тя носи своето нещастие в себе си, няма никакъв кандидат. И ако има кандидати, са грозотии.
към беседата >>
Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората.
Има два вида проводници – на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват. Като дойдат, започват своята реч, казват: „Слушай, ти си способен човек. Трябва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш. Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш. Остави този път.
Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората.
Бедния като видиш, натисни го за главата, сиромаси не трябва да бъдем. Силен трябва да бъдеш. Който те удари, удари го и ти, да покажеш силата си. Онези, другите проповедници, не ги слушай, те нищо не знаят. Света Господ само за тебе го е създал.
към беседата >>
Това е за учениците, на които трябва да го разправите.
Туй не е за комисията, което ви казвам.
Това е за учениците, на които трябва да го разправите.
Глупава мома коя е? Онази, която не е добра, не е красива. Тя носи своето нещастие в себе си, няма никакъв кандидат. И ако има кандидати, са грозотии. Тя се оплаква от своята съдба.
към беседата >>
НАГОРЕ