НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
374
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
374
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота?
Всички хора са лоши, а само ти си добър. Всички хора са лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святият човек, числото 5. Че как тъй излязоха тия вагабонти от тебе? Ако 25-те са вагабонти, то и ти, 5-те, от когото излязоха всички други, също си вагабонт. За да бъде твоята репутация честна, трябва и другите да бъдат честни.
Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота?
В какво се проявява тя? Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър.
към беседата >>
Другите души вървят по криви линии, по една вътрешна спирала около правата линия.
В света има две категории души. Едните от тях които вървят по права линия, ние наричаме мъже. Те вървят по правия, по късия път, затова френологически и физиологически техните лица са продълговати, ръцете им също – у тях изобщо преобладават правите линии. Кривите линии в тях са изпочупени.
Другите души вървят по криви линии, по една вътрешна спирала около правата линия.
Тях наричаме жени. Около една права линия всякога се образува една спирала. Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата. Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена.
към беседата >>
В какво се проявява тя?
Всички хора са лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святият човек, числото 5. Че как тъй излязоха тия вагабонти от тебе? Ако 25-те са вагабонти, то и ти, 5-те, от когото излязоха всички други, също си вагабонт. За да бъде твоята репутация честна, трябва и другите да бъдат честни. Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота?
В какво се проявява тя?
Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек.
към беседата >>
Тях наричаме жени.
В света има две категории души. Едните от тях които вървят по права линия, ние наричаме мъже. Те вървят по правия, по късия път, затова френологически и физиологически техните лица са продълговати, ръцете им също – у тях изобщо преобладават правите линии. Кривите линии в тях са изпочупени. Другите души вървят по криви линии, по една вътрешна спирала около правата линия.
Тях наричаме жени.
Около една права линия всякога се образува една спирала. Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата. Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена. Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва!
към беседата >>
Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание.
Че как тъй излязоха тия вагабонти от тебе? Ако 25-те са вагабонти, то и ти, 5-те, от когото излязоха всички други, също си вагабонт. За да бъде твоята репутация честна, трябва и другите да бъдат честни. Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота? В какво се проявява тя?
Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание.
Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек.
към беседата >>
Около една права линия всякога се образува една спирала.
Едните от тях които вървят по права линия, ние наричаме мъже. Те вървят по правия, по късия път, затова френологически и физиологически техните лица са продълговати, ръцете им също – у тях изобщо преобладават правите линии. Кривите линии в тях са изпочупени. Другите души вървят по криви линии, по една вътрешна спирала около правата линия. Тях наричаме жени.
Около една права линия всякога се образува една спирала.
Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата. Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена. Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е.
към беседата >>
Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе.
Ако 25-те са вагабонти, то и ти, 5-те, от когото излязоха всички други, също си вагабонт. За да бъде твоята репутация честна, трябва и другите да бъдат честни. Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота? В какво се проявява тя? Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание.
Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе.
Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя?
към беседата >>
Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата.
Те вървят по правия, по късия път, затова френологически и физиологически техните лица са продълговати, ръцете им също – у тях изобщо преобладават правите линии. Кривите линии в тях са изпочупени. Другите души вървят по криви линии, по една вътрешна спирала около правата линия. Тях наричаме жени. Около една права линия всякога се образува една спирала.
Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата.
Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена. Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе.
към беседата >>
Тази е мярката, с която вие мерите нещата.
За да бъде твоята репутация честна, трябва и другите да бъдат честни. Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота? В какво се проявява тя? Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе.
Тази е мярката, с която вие мерите нещата.
Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим?
към беседата >>
Около една права линия всякога ще има крива линия.
Кривите линии в тях са изпочупени. Другите души вървят по криви линии, по една вътрешна спирала около правата линия. Тях наричаме жени. Около една права линия всякога се образува една спирала. Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата.
Около една права линия всякога ще има крива линия.
Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена. Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо?
към беседата >>
Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър.
Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота? В какво се проявява тя? Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата.
Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър.
Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е.
към беседата >>
Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена.
Другите души вървят по криви линии, по една вътрешна спирала около правата линия. Тях наричаме жени. Около една права линия всякога се образува една спирала. Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата. Около една права линия всякога ще има крива линия.
Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена.
Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света.
към беседата >>
Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек.
В какво се проявява тя? Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър.
Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек.
Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е. Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме?
към беседата >>
Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва!
Тях наричаме жени. Около една права линия всякога се образува една спирала. Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата. Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена.
Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва!
Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света.
към беседата >>
Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек.
Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек.
Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек.
Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е. Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме?
към беседата >>
Ти си мъж, т.е.
Около една права линия всякога се образува една спирала. Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата. Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена. Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва!
Ти си мъж, т.е.
права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта.
към беседата >>
Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя?
Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек.
Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя?
Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е. Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме?
към беседата >>
права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе.
Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата. Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена. Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е.
права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе.
Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света?
към беседата >>
Коя е същината, по която ние трябва да мислим?
Тази е мярката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя?
Коя е същината, по която ние трябва да мислим?
Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е. Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме?
към беседата >>
Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо?
Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена. Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе.
Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо?
Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто.
към беседата >>
Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е.
Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим?
Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е.
Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме?
към беседата >>
Защото кривата линия, жената, това е доброто в света.
Значи, около който и да е мъж все ще се върти някоя жена. Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо?
Защото кривата линия, жената, това е доброто в света.
Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро.
към беседата >>
Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме?
Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е.
Защо когато някое лошо действие се върши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го одобряваме?
към беседата >>
Правата линия, мъжът, това е мисълта в света.
Някой казва: Да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света.
Правата линия, мъжът, това е мисълта в света.
И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш.
към беседата >>
Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем.
Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем.
Тя изисква да живеем според Божествения живот. Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш. Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25.
към беседата >>
И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта.
Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света.
И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта.
Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш?
към беседата >>
Тя изисква да живеем според Божествения живот.
Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем.
Тя изисква да живеем според Божествения живот.
Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш. Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това?
към беседата >>
Кое се е родило по-рано в света?
права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта.
Кое се е родило по-рано в света?
– В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо?
към беседата >>
Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш.
Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем. Тя изисква да живеем според Божествения живот.
Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш.
Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това? Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност?
към беседата >>
– В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто.
Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света?
– В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто.
Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро.
към беседата >>
Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират?
Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем. Тя изисква да живеем според Божествения живот. Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш.
Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират?
Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това? Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш?
към беседата >>
Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро.
Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто.
Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро.
Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох.
към беседата >>
Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам.
Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем. Тя изисква да живеем според Божествения живот. Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш. Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират?
Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам.
Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това? Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата!
към беседата >>
Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш.
Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро.
Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш.
Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад.
към беседата >>
Казва ми 5 по 5 е равно на 25.
Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем. Тя изисква да живеем според Божествения живот. Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш. Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам.
Казва ми 5 по 5 е равно на 25.
Е, как мога да вярвам в това? Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът?
към беседата >>
Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш?
И затова казвам: Ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш.
Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш?
Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш.
към беседата >>
Е, как мога да вярвам в това?
Тя изисква да живеем според Божествения живот. Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш. Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25.
Е, как мога да вярвам в това?
Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина.
към беседата >>
Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо?
Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш?
Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо?
Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто.
към беседата >>
Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност?
Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш. Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това?
Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност?
Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина.
към беседата >>
Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро.
– В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо?
Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро.
Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш.
към беседата >>
Някой казва: Ами как така да не ми вярваш?
Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това? Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност?
Някой казва: Ами как така да не ми вярваш?
Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина. Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа!
към беседата >>
Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох.
Някой казва: Аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро.
Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох.
И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля.
към беседата >>
Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата!
Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това? Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш?
Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата!
Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина. Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа.
към беседата >>
И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад.
Казвам: Първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох.
И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад.
Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Какво нещо е Духът?
Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това? Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата!
Какво нещо е Духът?
– Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина. Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо?
към беседата >>
Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш.
Кое е по-добре: Да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад.
Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш.
Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост.
към беседата >>
– Духът дава светлина.
Е, как мога да вярвам в това? Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът?
– Духът дава светлина.
Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина. Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина?
към беседата >>
Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто.
Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш.
Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто.
Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля.
към беседата >>
Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина.
Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина.
Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина.
Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина? Значи духът, това не е философия!
към беседата >>
Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш.
Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто.
Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш.
Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро.
към беседата >>
Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа!
Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина.
Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа!
В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина? Значи духът, това не е философия! Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25.
към беседата >>
Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля.
Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: На този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш.
Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля.
Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля?
към беседата >>
В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа.
Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина. Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа!
В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа.
Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина? Значи духът, това не е философия! Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36.
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: Братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля.
Тъй седи въпросът.
Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли?
към беседата >>
Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо?
Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина. Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа.
Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо?
Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина? Значи духът, това не е философия! Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искам да разсъждавате здраво!
към беседата >>
Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост.
Вие казвате: Според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът.
Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост.
Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога?
към беседата >>
Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина?
– Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина. Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо?
Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина?
Значи духът, това не е философия! Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искам да разсъждавате здраво!
към беседата >>
Бог мисли, и аз мисля.
Ще дойде след това някой и ще каже: Не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост.
Бог мисли, и аз мисля.
Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли?
към беседата >>
Значи духът, това не е философия!
Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина. Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина?
Значи духът, това не е философия!
Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искам да разсъждавате здраво!
към беседата >>
Бог прави добро, и аз правя добро.
Аз казвам другояче: Без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля.
Бог прави добро, и аз правя добро.
Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли? Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли?
към беседата >>
Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25.
Той казва: Светлината на свещта е нищо, но да знаеш, какво нещо е светлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина? Значи духът, това не е философия!
Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25.
Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искам да разсъждавате здраво!
към беседата >>
Какво ще правя да не мисля?
Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро.
Какво ще правя да не мисля?
Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли? Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не.
към беседата >>
Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36.
В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на светлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина? Значи духът, това не е философия! Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25.
Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36.
Искам да разсъждавате здраво!
към беседата >>
Господ не мисли ли?
Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля?
Господ не мисли ли?
Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли? Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми?
към беседата >>
Искам да разсъждавате здраво!
Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава светлина? Значи духът, това не е философия! Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36.
Искам да разсъждавате здраво!
към беседата >>
Аз по-горе ли ще бъда от Бога?
Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли?
Аз по-горе ли ще бъда от Бога?
Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли? Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш?
към беседата >>
Аз днес ви държа една философска беседа, понеже виждам, че сте учени хора, както едно време апостол Павел казваше на онези културни атиняни: „понеже виждам че сте много учени хора, много културни, искам да се поразговоря, да пофилософствам малко с вас.
Аз днес ви държа една философска беседа, понеже виждам, че сте учени хора, както едно време апостол Павел казваше на онези културни атиняни: „понеже виждам че сте много учени хора, много културни, искам да се поразговоря, да пофилософствам малко с вас.
Искам да бъдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Бог“. И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания. Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си.
към беседата >>
Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли?
Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога?
Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли?
Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света.
към беседата >>
Искам да бъдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Бог“.
Аз днес ви държа една философска беседа, понеже виждам, че сте учени хора, както едно време апостол Павел казваше на онези културни атиняни: „понеже виждам че сте много учени хора, много културни, искам да се поразговоря, да пофилософствам малко с вас.
Искам да бъдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Бог“.
И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания. Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си. Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света.
към беседата >>
Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли?
Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли?
Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли?
Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: Той все за жени мисли!
към беседата >>
И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания.
Аз днес ви държа една философска беседа, понеже виждам, че сте учени хора, както едно време апостол Павел казваше на онези културни атиняни: „понеже виждам че сте много учени хора, много културни, искам да се поразговоря, да пофилософствам малко с вас. Искам да бъдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Бог“.
И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания.
Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си. Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света. Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи.
към беседата >>
Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не.
Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли? Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли?
Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не.
Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: Той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената?
към беседата >>
Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония.
Аз днес ви държа една философска беседа, понеже виждам, че сте учени хора, както едно време апостол Павел казваше на онези културни атиняни: „понеже виждам че сте много учени хора, много културни, искам да се поразговоря, да пофилософствам малко с вас. Искам да бъдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Бог“. И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания.
Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония.
Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си. Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света. Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи. Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи.
към беседата >>
Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми?
Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли? Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не.
Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми?
Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: Той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената? Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви.
към беседата >>
Не, наистина вие сте учени, много учени хора.
Аз днес ви държа една философска беседа, понеже виждам, че сте учени хора, както едно време апостол Павел казваше на онези културни атиняни: „понеже виждам че сте много учени хора, много културни, искам да се поразговоря, да пофилософствам малко с вас. Искам да бъдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Бог“. И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания. Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония.
Не, наистина вие сте учени, много учени хора.
Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си. Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света. Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи. Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи. Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо?
към беседата >>
Как, без моми можеш ли да мислиш?
Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли? Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми?
Как, без моми можеш ли да мислиш?
Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: Той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената? Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви.
към беседата >>
Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си.
Аз днес ви държа една философска беседа, понеже виждам, че сте учени хора, както едно време апостол Павел казваше на онези културни атиняни: „понеже виждам че сте много учени хора, много културни, искам да се поразговоря, да пофилософствам малко с вас. Искам да бъдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Бог“. И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания. Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора.
Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си.
Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света. Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи. Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи. Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин.
към беседата >>
Като казвам моми, аз разбирам доброто в света.
Ами като видя тези хубави светове, да не мисля ли? Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш?
Като казвам моми, аз разбирам доброто в света.
Казват за някого: Той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената? Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене.
към беседата >>
Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света.
Искам да бъдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Бог“. И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания. Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си.
Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света.
Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи. Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи. Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко.
към беседата >>
Казват за някого: Той все за жени мисли!
Ами като наизскочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света.
Казват за някого: Той все за жени мисли!
Ами какво нещо е жената? Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват.
към беседата >>
Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи.
И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания. Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си. Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света.
Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи.
Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи. Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа!
към беседата >>
Ами какво нещо е жената?
Цяла нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: Той все за жени мисли!
Ами какво нещо е жената?
Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват. Тя само пипне или с духане си служи.
към беседата >>
Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи.
Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си. Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света. Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи.
Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи.
Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво?
към беседата >>
Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви.
Ще кажат някои: Ами откъде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: Той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената?
Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви.
Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват. Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узряват.
към беседата >>
Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо?
Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си. Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света. Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи. Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи.
Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо?
Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе?
към беседата >>
Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви.
Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: Той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената? Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви.
Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви.
Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват. Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узряват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света.
към беседата >>
Аз тълкувам това по следния начин.
Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си. Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света. Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи. Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи. Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо?
Аз тълкувам това по следния начин.
Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може.
към беседата >>
Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене.
Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: Той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената? Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви.
Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене.
По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват. Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узряват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там.
към беседата >>
Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко.
Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света. Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи. Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи. Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин.
Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко.
Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове.
към беседата >>
По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват.
Казват за някого: Той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената? Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене.
По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват.
Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узряват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят.
към беседата >>
Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа!
Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи. Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи. Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко.
Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа!
Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са?
към беседата >>
Тя само пипне или с духане си служи.
Ами какво нещо е жената? Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват.
Тя само пипне или с духане си служи.
Духне върху тях, и те узряват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите!
към беседата >>
Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво?
Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи. Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа!
Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво?
Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове.
към беседата >>
Духне върху тях, и те узряват.
Някой казва: Аз зная, какво нещо е жената, тя цял ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват. Тя само пипне или с духане си служи.
Духне върху тях, и те узряват.
Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят.
към беседата >>
Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе?
Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво?
Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе?
– Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват.
към беседата >>
Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света.
Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват. Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узряват.
Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света.
В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света.
към беседата >>
– Може.
Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе?
– Може.
Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват. Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света.
към беседата >>
В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там.
Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват. Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узряват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света.
В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там.
Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб.
към беседата >>
Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове.
Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може.
Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове.
Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват. Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: Еднообразието не отегчава ли?
към беседата >>
Той работи във физическия свят.
По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узряват. Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узряват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там.
Той работи във физическия свят.
Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“.
към беседата >>
Питам: Всички тия хора поети ли са?
Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове.
Питам: Всички тия хора поети ли са?
Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват. Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: Еднообразието не отегчава ли? Казва: Чакай де, мен Духът ми говори.
към беседата >>
Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите!
Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узряват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят.
Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите!
– Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече.
към беседата >>
Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове.
Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са?
Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове.
Де кого срещнеш, все месечината възпяват. Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: Еднообразието не отегчава ли? Казва: Чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори?
към беседата >>
– Те работят в духовния, Божествения свят.
Духне върху тях, и те узряват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите!
– Те работят в духовния, Божествения свят.
Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“.
към беседата >>
Де кого срещнеш, все месечината възпяват.
Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове.
Де кого срещнеш, все месечината възпяват.
Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: Еднообразието не отегчава ли? Казва: Чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света.
Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят.
Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света.
Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите.
към беседата >>
Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света.
– Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват.
Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света.
Питам: Еднообразието не отегчава ли? Казва: Чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори.
към беседата >>
Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб.
В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света.
Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб.
Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят.
към беседата >>
Питам: Еднообразието не отегчава ли?
Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват. Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света.
Питам: Еднообразието не отегчава ли?
Казва: Чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори. Какво ти говори?
към беседата >>
Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“.
Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб.
Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“.
Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят.
към беседата >>
Казва: Чакай де, мен Духът ми говори.
Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват. Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: Еднообразието не отегчава ли?
Казва: Чакай де, мен Духът ми говори.
Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър.
към беседата >>
Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече.
Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“.
Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече.
Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате.
към беседата >>
Какво ти говори?
Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват. Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: Еднообразието не отегчава ли? Казва: Чакай де, мен Духът ми говори.
Какво ти говори?
– Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори.
към беседата >>
Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“.
– Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече.
Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“.
Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа?
към беседата >>
– Че трябва да бъда добър.
Де кого срещнеш, все месечината възпяват. Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: Еднообразието не отегчава ли? Казва: Чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори?
– Че трябва да бъда добър.
Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпява месечината.
към беседата >>
Само скърбите раждат радостите.
Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“.
Само скърбите раждат радостите.
Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете.
към беседата >>
Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори.
Казвам: Това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: Еднообразието не отегчава ли? Казва: Чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър.
Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори.
Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпява месечината. Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса?
към беседата >>
Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят.
Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите.
Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят.
Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава?
към беседата >>
Какво ти говори?
Питам: Еднообразието не отегчава ли? Казва: Чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори.
Какво ти говори?
– Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпява месечината. Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота?
към беседата >>
Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят.
Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят.
Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят.
И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете.
към беседата >>
– Че трябва да бъда добър.
Казва: Чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори. Какво ти говори?
– Че трябва да бъда добър.
Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпява месечината. Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал.
към беседата >>
И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате.
Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят.
И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате.
Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет.
към беседата >>
Срещна трети, пак същото говори.
Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър.
Срещна трети, пак същото говори.
Това е същият поет, който възпява месечината. Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения.
към беседата >>
Как ще бъде тази работа?
Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате.
Как ще бъде тази работа?
Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така.
към беседата >>
Това е същият поет, който възпява месечината.
– Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори.
Това е същият поет, който възпява месечината.
Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н.
към беседата >>
Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете.
Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа?
Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете.
Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота.
към беседата >>
Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса?
Срещна втори някой, и той казва същото: Мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпява месечината.
Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса?
Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно.
към беседата >>
Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава?
Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете.
Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава?
Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота.
към беседата >>
Разбрахте ли философията на живота?
Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпява месечината. Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса?
Разбрахте ли философията на живота?
Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“.
към беседата >>
Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете.
Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава?
Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете.
Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта.
към беседата >>
Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал.
– Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпява месечината. Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота?
Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал.
Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“.
към беседата >>
Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет.
И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете.
Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет.
Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора.
към беседата >>
Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения.
Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпява месечината. Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал.
Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения.
Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват.
към беседата >>
Не, не е така.
Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет.
Не, не е така.
Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете!
към беседата >>
Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н.
Това е същият поет, който възпява месечината. Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения.
Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н.
Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват. После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава.
към беседата >>
Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота.
Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така.
Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота.
Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто.
към беседата >>
Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно.
Питам: Като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н.
Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно.
Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват. После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища.
към беседата >>
Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота.
Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота.
Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота.
Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро.
към беседата >>
Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“.
Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно.
Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“.
Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват. После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално.
към беседата >>
Тези две форми представляват доброто и мисълта.
Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота.
Тези две форми представляват доброто и мисълта.
Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби.
към беседата >>
Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“.
Някой поет напише някои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“.
Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“.
Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват. После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая!
към беседата >>
Доброто се ражда всякога в скръбните хора.
Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта.
Доброто се ражда всякога в скръбните хора.
Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта?
към беседата >>
Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват.
Шекспир писал някои съчинения, но сам не е знаел, какво иска да изрази чрез тях, а седнат някои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“.
Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват.
После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая! Казват: Такива са условията.
към беседата >>
Туй трябва да знаете!
Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора.
Туй трябва да знаете!
Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? – За да роди доброто.
към беседата >>
После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава.
Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал някои работи, а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват.
После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава.
Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая! Казват: Такива са условията. Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода.
към беседата >>
Само скръбта ражда доброто.
Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете!
Само скръбта ражда доброто.
И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? – За да роди доброто. Защо е радостта?
към беседата >>
Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища.
Господ не създаде хората да философстват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват. После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава.
Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища.
Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая! Казват: Такива са условията. Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода. Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго.
към беседата >>
И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро.
Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто.
И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро.
Затова и светът скърби. Защо е скръбта? – За да роди доброто. Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл.
към беседата >>
Обаче, нито едното, нито другото положение е реално.
Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват. После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища.
Обаче, нито едното, нито другото положение е реално.
Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая! Казват: Такива са условията. Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода. Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават.
към беседата >>
Затова и светът скърби.
Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро.
Затова и светът скърби.
Защо е скръбта? – За да роди доброто. Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам?
към беседата >>
Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая!
Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват. После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално.
Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая!
Казват: Такива са условията. Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода. Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават. Отражението има това качество, че винаги познава реалността.
към беседата >>
Защо е скръбта?
Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби.
Защо е скръбта?
– За да роди доброто. Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе.
към беседата >>
Казват: Такива са условията.
Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки нокти, всички ще го харесват. После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая!
Казват: Такива са условията.
Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода. Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават. Отражението има това качество, че винаги познава реалността. Огледалото казва, за да бъдеш реален в моя ум, винаги трябва да седиш пред моето лице, защото само тогава може да имам истинско понятие за тебе.
към беседата >>
– За да роди доброто.
Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта?
– За да роди доброто.
Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа.
към беседата >>
Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода.
После, мечтае, че ще свърши няколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая! Казват: Такива са условията.
Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода.
Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават. Отражението има това качество, че винаги познава реалността. Огледалото казва, за да бъдеш реален в моя ум, винаги трябва да седиш пред моето лице, защото само тогава може да имам истинско понятие за тебе.
към беседата >>
Защо е радостта?
Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? – За да роди доброто.
Защо е радостта?
– Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо?
към беседата >>
Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго.
Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая! Казват: Такива са условията. Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода.
Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго.
Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават. Отражението има това качество, че винаги познава реалността. Огледалото казва, за да бъдеш реален в моя ум, винаги трябва да седиш пред моето лице, защото само тогава може да имам истинско понятие за тебе.
към беседата >>
– Радостта ражда светата Божия мисъл.
И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? – За да роди доброто. Защо е радостта?
– Радостта ражда светата Божия мисъл.
Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят.
към беседата >>
Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават.
Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая! Казват: Такива са условията. Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода. Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго.
Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават.
Отражението има това качество, че винаги познава реалността. Огледалото казва, за да бъдеш реален в моя ум, винаги трябва да седиш пред моето лице, защото само тогава може да имам истинско понятие за тебе.
към беседата >>
Защо се радвам?
Затова и светът скърби. Защо е скръбта? – За да роди доброто. Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл.
Защо се радвам?
– За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят. Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите?
към беседата >>
Отражението има това качество, че винаги познава реалността.
Никой не може да ме застави да сляза долу в рудниците да копая! Казват: Такива са условията. Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода. Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават.
Отражението има това качество, че винаги познава реалността.
Огледалото казва, за да бъдеш реален в моя ум, винаги трябва да седиш пред моето лице, защото само тогава може да имам истинско понятие за тебе.
към беседата >>
– За да се роди Божията мисъл в тебе.
Защо е скръбта? – За да роди доброто. Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам?
– За да се роди Божията мисъл в тебе.
И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят. Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите? Това е философия!
към беседата >>
Огледалото казва, за да бъдеш реален в моя ум, винаги трябва да седиш пред моето лице, защото само тогава може да имам истинско понятие за тебе.
Казват: Такива са условията. Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода. Ти ще излизаш от едно място и ще влизаш в друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават. Отражението има това качество, че винаги познава реалността.
Огледалото казва, за да бъдеш реален в моя ум, винаги трябва да седиш пред моето лице, защото само тогава може да имам истинско понятие за тебе.
към беседата >>
И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа.
– За да роди доброто. Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе.
И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа.
Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят. Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас.
към беседата >>
Ако аз философствам по този начин, мога да извадя такива изводи от живота на човека и от неговата мисъл, че съвсем да ви обезсърча.
Ако аз философствам по този начин, мога да извадя такива изводи от живота на човека и от неговата мисъл, че съвсем да ви обезсърча.
Вие казвате: Животът не струва нищо. Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо. Мярката на живота ви не струва нищо. Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мярка, с която да мерим.
към беседата >>
Някой се радва. Защо?
Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа.
Някой се радва. Защо?
– За да се роди в него доброто от Божествения свят. Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас.
към беседата >>
Вие казвате: Животът не струва нищо.
Ако аз философствам по този начин, мога да извадя такива изводи от живота на човека и от неговата мисъл, че съвсем да ви обезсърча.
Вие казвате: Животът не струва нищо.
Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо. Мярката на живота ви не струва нищо. Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мярка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен.
към беседата >>
– За да се роди в него доброто от Божествения свят.
– Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо?
– За да се роди в него доброто от Божествения свят.
Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас.
към беседата >>
Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо.
Ако аз философствам по този начин, мога да извадя такива изводи от живота на човека и от неговата мисъл, че съвсем да ви обезсърча. Вие казвате: Животът не струва нищо.
Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо.
Мярката на живота ви не струва нищо. Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мярка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен.
към беседата >>
Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите?
Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят.
Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите?
Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас.
към беседата >>
Мярката на живота ви не струва нищо.
Ако аз философствам по този начин, мога да извадя такива изводи от живота на човека и от неговата мисъл, че съвсем да ви обезсърча. Вие казвате: Животът не струва нищо. Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо.
Мярката на живота ви не струва нищо.
Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мярка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са.
към беседата >>
Това е философия!
– За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят. Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите?
Това е философия!
Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас.
към беседата >>
Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата?
Ако аз философствам по този начин, мога да извадя такива изводи от живота на човека и от неговата мисъл, че съвсем да ви обезсърча. Вие казвате: Животът не струва нищо. Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо. Мярката на живота ви не струва нищо.
Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата?
Нека имаме една единица мярка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат.
към беседата >>
Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас.
И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят. Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите? Това е философия!
Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас.
към беседата >>
Нека имаме една единица мярка, с която да мерим.
Ако аз философствам по този начин, мога да извадя такива изводи от живота на човека и от неговата мисъл, че съвсем да ви обезсърча. Вие казвате: Животът не струва нищо. Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо. Мярката на живота ви не струва нищо. Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата?
Нека имаме една единица мярка, с която да мерим.
И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота.
към беседата >>
И тъй защо трябва да скърбя?
И тъй защо трябва да скърбя?
– За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам? – За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях.
към беседата >>
И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен.
Вие казвате: Животът не струва нищо. Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо. Мярката на живота ви не струва нищо. Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мярка, с която да мерим.
И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен.
Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви!
към беседата >>
– За да се роди доброто в мене.
И тъй защо трябва да скърбя?
– За да се роди доброто в мене.
Защо трябва да се радвам? – За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра?
към беседата >>
Животът не може да бъде нито физически, нито духовен.
Значи, мярката с която вие мерите нещата, не струва нищо. Мярката на живота ви не струва нищо. Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мярка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен.
Животът не може да бъде нито физически, нито духовен.
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях.
към беседата >>
Защо трябва да се радвам?
И тъй защо трябва да скърбя? – За да се роди доброто в мене.
Защо трябва да се радвам?
– За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях.
към беседата >>
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са.
Мярката на живота ви не струва нищо. Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мярка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен.
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са.
Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността.
към беседата >>
– За да се роди Божията мисъл в мене.
И тъй защо трябва да скърбя? – За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам?
– За да се роди Божията мисъл в мене.
Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота.
към беседата >>
Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат.
Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мярка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мярка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са.
Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат.
Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго.
към беседата >>
Защо трябва да се радва този брат или тази сестра?
И тъй защо трябва да скърбя? – За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам? – За да се роди Божията мисъл в мене.
Защо трябва да се радва този брат или тази сестра?
– За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат някои: Ама това вярно ли е?
към беседата >>
Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота.
Нека имаме една единица мярка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат.
Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота.
Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината.
към беседата >>
– За да се роди мисълта в тях.
И тъй защо трябва да скърбя? – За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам? – За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра?
– За да се роди мисълта в тях.
Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%.
към беседата >>
Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви!
И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота.
Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви!
Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината. Някои питат: Защо живеем?
към беседата >>
Защо трябва да скърби този брат или тази сестра?
– За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам? – За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях.
Защо трябва да скърби този брат или тази сестра?
– За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика.
към беседата >>
Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях.
Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви!
Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях.
Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината. Някои питат: Защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго.
към беседата >>
– За да се роди Божието добро в тях.
Защо трябва да се радвам? – За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра?
– За да се роди Божието добро в тях.
Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат.
към беседата >>
Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността.
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко са. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях.
Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността.
Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината. Някои питат: Защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас.
към беседата >>
Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота.
– За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях.
Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота.
Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи.
към беседата >>
Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго.
Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на върха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността.
Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго.
Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината. Някои питат: Защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата.
към беседата >>
Ще кажат някои: Ама това вярно ли е?
Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота.
Ще кажат някои: Ама това вярно ли е?
– Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя?
към беседата >>
Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината.
Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго.
Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината.
Някои питат: Защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата. Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение.
към беседата >>
– Вярно е 101%.
– За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат някои: Ама това вярно ли е?
– Вярно е 101%.
Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам.
към беседата >>
Някои питат: Защо живеем?
Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината.
Някои питат: Защо живеем?
– За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата. Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
към беседата >>
Това е философия, която не търпи никаква критика.
Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%.
Това е философия, която не търпи никаква критика.
Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам. Господи, защо съм радостен?
към беседата >>
– За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго.
Но красотата на нещата не е в формите, а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината. Някои питат: Защо живеем?
– За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго.
Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата. Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука.
към беседата >>
Това са максими, норми, с които самите ангели си служат.
– За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика.
Това са максими, норми, с които самите ангели си служат.
Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам. Господи, защо съм радостен? – За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия.
към беседата >>
Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас.
Затова, във всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината. Някои питат: Защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго.
Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас.
Значи, реалността не е във формата на нещата. Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука. Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука.
към беседата >>
Това са максими, с които Бог си служи.
Това е обяснението на скръбта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат.
Това са максими, с които Бог си служи.
И когато аз питам: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам. Господи, защо съм радостен? – За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия.
към беседата >>
Значи, реалността не е във формата на нещата.
Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината. Някои питат: Защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас.
Значи, реалността не е във формата на нещата.
Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука. Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука. Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него.
към беседата >>
И когато аз питам: Господи, защо скърбя?
Ще кажат някои: Ама това вярно ли е? – Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи.
И когато аз питам: Господи, защо скърбя?
– За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам. Господи, защо съм радостен? – За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия.
към беседата >>
Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение.
Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на светлината. Някои питат: Защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата.
Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение.
Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука. Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука. Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него. Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи.
към беседата >>
– За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам.
– Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя?
– За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам.
Господи, защо съм радостен? – За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия.
към беседата >>
Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
Някои питат: Защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата. Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение.
Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука. Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука. Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него. Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи. Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата!
към беседата >>
Господи, защо съм радостен?
Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам.
Господи, защо съм радостен?
– За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия.
към беседата >>
и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука.
– За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата. Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука.
Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука. Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него. Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи. Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата! Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор.
към беседата >>
– За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия.
Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам. Господи, защо съм радостен?
– За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия.
към беседата >>
Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука.
Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е във формата на нещата. Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука.
Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука.
Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него. Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи. Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата! Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор. Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя.
към беседата >>
Осмисля ли се така доброто и мисълта?
Осмисля ли се така доброто и мисълта?
Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас! Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас! И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека. Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.
към беседата >>
Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него.
Значи, реалността не е във формата на нещата. Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука. Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука.
Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него.
Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи. Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата! Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор. Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя. Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим.
към беседата >>
Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас!
Осмисля ли се така доброто и мисълта?
Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас!
Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас! И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека. Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.
към беседата >>
Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи.
Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука. Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука. Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него.
Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи.
Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата! Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор. Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя. Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим. В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки.
към беседата >>
Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас!
Осмисля ли се така доброто и мисълта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас!
Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас!
И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека. Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.
към беседата >>
Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата!
Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките й, от обущата й, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука. Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука. Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него. Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи.
Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата!
Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор. Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя. Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим. В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки. Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н.
към беседата >>
И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека.
Осмисля ли се така доброто и мисълта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас! Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас!
И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека.
Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.
към беседата >>
Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор.
и казвате най-после: Аз не давам нито пет пари за човешката наука. Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука. Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него. Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи. Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата!
Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор.
Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя. Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим. В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки. Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос?
към беседата >>
Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.
Осмисля ли се така доброто и мисълта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас! Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас! И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека.
Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.
към беседата >>
Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя.
Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука. Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него. Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи. Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата! Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор.
Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя.
Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим. В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки. Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос? – Зная го.
към беседата >>
И затова казва Христос: „Тия, които се сподобят с този живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в доброто и в мисълта, и скърбят и се радват, и доброто раждат и мисълта раждат“.
И затова казва Христос: „Тия, които се сподобят с този живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в доброто и в мисълта, и скърбят и се радват, и доброто раждат и мисълта раждат“.
към беседата >>
Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим.
Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него. Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи. Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата! Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор. Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя.
Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим.
В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки. Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос? – Зная го. Ами знаеш ли какво е немос?
към беседата >>
В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки.
Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи. Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата! Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор. Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя. Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим.
В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки.
Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос? – Зная го. Ами знаеш ли какво е немос? В саркос има болка, а в немос има мисъл.
към беседата >>
Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н.
Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата! Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор. Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя. Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим. В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки.
Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н.
И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос? – Зная го. Ами знаеш ли какво е немос? В саркос има болка, а в немос има мисъл. Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям.
към беседата >>
И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос?
Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор. Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя. Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим. В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки. Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н.
И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос?
– Зная го. Ами знаеш ли какво е немос? В саркос има болка, а в немос има мисъл. Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям. Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл.
към беседата >>
– Зная го.
Когато един философ пише една теория, аз му казвам: Ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя. Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим. В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки. Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос?
– Зная го.
Ами знаеш ли какво е немос? В саркос има болка, а в немос има мисъл. Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям. Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл. Идея, която не носи живот в себе си, не е идея.
към беседата >>
Ами знаеш ли какво е немос?
Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим. В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки. Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос? – Зная го.
Ами знаеш ли какво е немос?
В саркос има болка, а в немос има мисъл. Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям. Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл. Идея, която не носи живот в себе си, не е идея. Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство.
към беседата >>
В саркос има болка, а в немос има мисъл.
В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки. Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос? – Зная го. Ами знаеш ли какво е немос?
В саркос има болка, а в немос има мисъл.
Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям. Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл. Идея, която не носи живот в себе си, не е идея. Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство. В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго.
към беседата >>
Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям.
Например, космос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос? – Зная го. Ами знаеш ли какво е немос? В саркос има болка, а в немос има мисъл.
Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям.
Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл. Идея, която не носи живот в себе си, не е идея. Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство. В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини.
към беседата >>
Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл.
И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос? – Зная го. Ами знаеш ли какво е немос? В саркос има болка, а в немос има мисъл. Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям.
Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл.
Идея, която не носи живот в себе си, не е идея. Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство. В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба.
към беседата >>
Идея, която не носи живот в себе си, не е идея.
– Зная го. Ами знаеш ли какво е немос? В саркос има болка, а в немос има мисъл. Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям. Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл.
Идея, която не носи живот в себе си, не е идея.
Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство. В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си.
към беседата >>
Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство.
Ами знаеш ли какво е немос? В саркос има болка, а в немос има мисъл. Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям. Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл. Идея, която не носи живот в себе си, не е идея.
Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство.
В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот.
към беседата >>
В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго.
В саркос има болка, а в немос има мисъл. Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям. Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл. Идея, която не носи живот в себе си, не е идея. Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство.
В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго.
Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии!
към беседата >>
Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини.
Когато дойде саркос коремът става голям, а когато дойде немос, умът става голям. Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл. Идея, която не носи живот в себе си, не е идея. Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство. В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго.
Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини.
Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот.
към беседата >>
Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба.
Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл. Идея, която не носи живот в себе си, не е идея. Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство. В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини.
Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба.
Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва.
към беседата >>
Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си.
Идея, която не носи живот в себе си, не е идея. Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство. В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба.
Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си.
Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро.
към беседата >>
Живот, на който формите се разрушават, не е живот.
Във всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; във всяка идея ти ще схванеш само едно чувство. В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си.
Живот, на който формите се разрушават, не е живот.
Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро. И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях.
към беседата >>
Не си правете илюзии!
В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот.
Не си правете илюзии!
Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро. И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях. Някой ми казва: Ти си вагабонт, ти си простак, невежа, ти си тъпак, ти трябва да се преобразиш, да се трансформираш, да се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н.
към беседата >>
Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот.
Някой казва: Да, но аз съм направил хиляди добрини. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии!
Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот.
Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро. И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях. Някой ми казва: Ти си вагабонт, ти си простак, невежа, ти си тъпак, ти трябва да се преобразиш, да се трансформираш, да се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н. Аз казвам: Братко, всичко това са философски изречения.
към беседата >>
Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва.
Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот.
Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва.
Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро. И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях. Някой ми казва: Ти си вагабонт, ти си простак, невежа, ти си тъпак, ти трябва да се преобразиш, да се трансформираш, да се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н. Аз казвам: Братко, всичко това са философски изречения.
към беседата >>
Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро.
Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва.
Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро.
И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях. Някой ми казва: Ти си вагабонт, ти си простак, невежа, ти си тъпак, ти трябва да се преобразиш, да се трансформираш, да се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н. Аз казвам: Братко, всичко това са философски изречения.
към беседата >>
И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях.
Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро.
И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях.
Някой ми казва: Ти си вагабонт, ти си простак, невежа, ти си тъпак, ти трябва да се преобразиш, да се трансформираш, да се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н. Аз казвам: Братко, всичко това са философски изречения.
към беседата >>
Някой ми казва: Ти си вагабонт, ти си простак, невежа, ти си тъпак, ти трябва да се преобразиш, да се трансформираш, да се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н.
Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро. И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях.
Някой ми казва: Ти си вагабонт, ти си простак, невежа, ти си тъпак, ти трябва да се преобразиш, да се трансформираш, да се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н.
Аз казвам: Братко, всичко това са философски изречения.
към беседата >>
Аз казвам: Братко, всичко това са философски изречения.
Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава светлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всякакво добро. И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях. Някой ми казва: Ти си вагабонт, ти си простак, невежа, ти си тъпак, ти трябва да се преобразиш, да се трансформираш, да се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н.
Аз казвам: Братко, всичко това са философски изречения.
към беседата >>
И Христос казва: „Аз им давам Живот“.
И Христос казва: „Аз им давам Живот“.
На кои? Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсим живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор.
към беседата >>
На кои?
И Христос казва: „Аз им давам Живот“.
На кои?
Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсим живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за живота ти.
към беседата >>
Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни.
И Христос казва: „Аз им давам Живот“. На кои?
Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни.
Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсим живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за живота ти. Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми.
към беседата >>
Истината именно е истинската форма, която носи живота.
И Христос казва: „Аз им давам Живот“. На кои? Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни.
Истината именно е истинската форма, която носи живота.
Защо търсим живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за живота ти. Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си.
към беседата >>
Защо търсим живота?
И Христос казва: „Аз им давам Живот“. На кои? Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота.
Защо търсим живота?
Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за живота ти. Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но в същност сложна.
към беседата >>
Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор.
И Христос казва: „Аз им давам Живот“. На кои? Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсим живота?
Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор.
Просторът е необходим за живота ти. Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но в същност сложна. Истинският живот изисква сложна форма.
към беседата >>
Просторът е необходим за живота ти.
На кои? Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсим живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор.
Просторът е необходим за живота ти.
Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но в същност сложна. Истинският живот изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества?
към беседата >>
Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми.
Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсим живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за живота ти.
Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми.
Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но в същност сложна. Истинският живот изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н.
към беседата >>
Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си.
Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсим живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за живота ти. Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми.
Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си.
Някоя форма може да е малка, но в същност сложна. Истинският живот изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот!
към беседата >>
Някоя форма може да е малка, но в същност сложна.
Защо търсим живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за живота ти. Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си.
Някоя форма може да е малка, но в същност сложна.
Истинският живот изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-други разбирания от тия на животните.
към беседата >>
Истинският живот изисква сложна форма.
Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за живота ти. Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но в същност сложна.
Истинският живот изисква сложна форма.
По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-други разбирания от тия на животните. И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния.
към беседата >>
По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества?
Просторът е необходим за живота ти. Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но в същност сложна. Истинският живот изисква сложна форма.
По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества?
Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-други разбирания от тия на животните. И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния.
към беседата >>
Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н.
Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но в същност сложна. Истинският живот изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества?
Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н.
Сложен е човешкият живот! В него има по-други разбирания от тия на животните. И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща, които ние не виждаме.
към беседата >>
Сложен е човешкият живот!
Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но в същност сложна. Истинският живот изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н.
Сложен е човешкият живот!
В него има по-други разбирания от тия на животните. И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл.
към беседата >>
В него има по-други разбирания от тия на животните.
Някоя форма може да е малка, но в същност сложна. Истинският живот изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот!
В него има по-други разбирания от тия на животните.
И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл. Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея.
към беседата >>
И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния.
Истинският живот изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-други разбирания от тия на животните.
И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния.
Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл. Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея. За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда.
към беседата >>
Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния.
По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-други разбирания от тия на животните. И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния.
Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния.
Те виждат неща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл. Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея. За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда. Но не е само това.
към беседата >>
Аз ще се спра само върху думата „живот“.
Аз ще се спра само върху думата „живот“.
Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре.
към беседата >>
Те виждат неща, които ние не виждаме.
Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млекопитаещите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-други разбирания от тия на животните. И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния.
Те виждат неща, които ние не виждаме.
Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл. Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея. За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда. Но не е само това. В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата.
към беседата >>
Животът, това е най-великото благо, което човек познава.
Аз ще се спра само върху думата „живот“.
Животът, това е най-великото благо, което човек познава.
И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя.
към беседата >>
Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл.
Сложен е човешкият живот! В него има по-други разбирания от тия на животните. И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща, които ние не виждаме.
Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл.
Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея. За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда. Но не е само това. В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата. Има и други същества като нас, които не схващат това положение.
към беседата >>
И всички други блага се познават само чрез живота.
Аз ще се спра само върху думата „живот“. Животът, това е най-великото благо, което човек познава.
И всички други блага се познават само чрез живота.
Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно.
към беседата >>
Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея.
В него има по-други разбирания от тия на животните. И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл.
Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея.
За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда. Но не е само това. В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата. Има и други същества като нас, които не схващат това положение. Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: Земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена.
към беседата >>
Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи.
Аз ще се спра само върху думата „живот“. Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота.
Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи.
Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните.
към беседата >>
За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда.
И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл. Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея.
За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда.
Но не е само това. В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата. Има и други същества като нас, които не схващат това положение. Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: Земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена. Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита от онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот, и които ни дават знанията.
към беседата >>
Думите съществено, реално са синоними.
Аз ще се спра само върху думата „живот“. Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи.
Думите съществено, реално са синоними.
Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот.
към беседата >>
Но не е само това.
Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл. Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея. За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда.
Но не е само това.
В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата. Има и други същества като нас, които не схващат това положение. Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: Земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена. Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита от онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот, и които ни дават знанията.
към беседата >>
Реалното е отвън, същественото – отвътре.
Аз ще се спра само върху думата „живот“. Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними.
Реалното е отвън, същественото – отвътре.
Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил.
към беседата >>
В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата.
Те виждат неща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл. Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея. За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда. Но не е само това.
В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата.
Има и други същества като нас, които не схващат това положение. Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: Земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена. Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита от онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот, и които ни дават знанията.
към беседата >>
Но както външното се променя, така и вътрешното се променя.
Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре.
Но както външното се променя, така и вътрешното се променя.
Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил. Как, външно или вътрешно?
към беседата >>
Има и други същества като нас, които не схващат това положение.
Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл. Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея. За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда. Но не е само това. В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата.
Има и други същества като нас, които не схващат това положение.
Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: Земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена. Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита от онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот, и които ни дават знанията.
към беседата >>
Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно.
И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя.
Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно.
Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил. Как, външно или вътрешно? Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях.
към беседата >>
Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: Земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена.
Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея. За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда. Но не е само това. В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата. Има и други същества като нас, които не схващат това положение.
Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: Земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена.
Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита от онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот, и които ни дават знанията.
към беседата >>
Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните.
Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно.
Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните.
А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил. Как, външно или вътрешно? Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях. Един камък може да измени местото си несъзнателно.
към беседата >>
Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита от онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот, и които ни дават знанията.
За тази звезда ние казваме: Трепти тази звезда. Но не е само това. В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата. Има и други същества като нас, които не схващат това положение. Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: Земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена.
Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита от онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот, и които ни дават знанията.
към беседата >>
А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот.
Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните.
А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот.
Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил. Как, външно или вътрешно? Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях. Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно.
към беседата >>
Първото важно нещо в живота ви е, да искаш да знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот.
Първото важно нещо в живота ви е, да искаш да знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот.
Ти трябва да знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото си го представляваш. В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите. От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си. В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си.
към беседата >>
Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил.
Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот.
Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил.
Как, външно или вътрешно? Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях. Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото си го представляваш.
Първото важно нещо в живота ви е, да искаш да знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот.
Ти трябва да знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото си го представляваш.
В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите. От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си. В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си. Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам?
към беседата >>
Как, външно или вътрешно?
Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил.
Как, външно или вътрешно?
Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях. Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота.
към беседата >>
В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите.
Първото важно нещо в живота ви е, да искаш да знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот. Ти трябва да знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото си го представляваш.
В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите.
От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си. В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си. Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ.
към беседата >>
Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях.
Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил. Как, външно или вътрешно?
Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях.
Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно.
към беседата >>
От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота.
Първото важно нещо в живота ви е, да искаш да знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот. Ти трябва да знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото си го представляваш. В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите.
От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота.
Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си. В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си. Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен.
към беседата >>
Един камък може да измени местото си несъзнателно.
Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил. Как, външно или вътрешно? Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях.
Един камък може да измени местото си несъзнателно.
Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека.
към беседата >>
Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си.
Първото важно нещо в живота ви е, да искаш да знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот. Ти трябва да знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото си го представляваш. В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите. От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота.
Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си.
В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си. Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен. Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо.
към беседата >>
Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно.
А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил. Как, външно или вътрешно? Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях. Един камък може да измени местото си несъзнателно.
Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно.
Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа.
към беседата >>
В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си.
Първото важно нещо в живота ви е, да искаш да знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот. Ти трябва да знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото си го представляваш. В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите. От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си.
В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си.
Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен. Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо. Така се осакатяваме ние.
към беседата >>
Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно.
Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил. Как, външно или вътрешно? Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях. Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно.
Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно.
От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него.
към беседата >>
Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам?
Ти трябва да знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото си го представляваш. В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите. От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си. В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си.
Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам?
Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен. Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо. Така се осакатяваме ние. Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо.
към беседата >>
От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота.
Как, външно или вътрешно? Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях. Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно.
От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота.
Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него.
към беседата >>
Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ.
В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите. От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си. В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си. Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам?
Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ.
Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен. Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо. Така се осакатяваме ние. Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо. И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата?
към беседата >>
Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно.
Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях. Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота.
Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно.
Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично.
към беседата >>
Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен.
От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си. В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си. Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ.
Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен.
Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо. Така се осакатяваме ние. Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо. И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата? Как ще се установи тя?
към беседата >>
Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека.
Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно.
Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека.
Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така.
към беседата >>
Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо.
Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си. В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си. Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен.
Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо.
Така се осакатяваме ние. Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо. И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата? Как ще се установи тя? Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога.
към беседата >>
Това е човешката душа.
Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека.
Това е човешката душа.
За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така. Божественото именно е същественото в живота.
към беседата >>
Така се осакатяваме ние.
В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си. Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен. Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо.
Така се осакатяваме ние.
Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо. И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата? Как ще се установи тя? Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога. Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога.
към беседата >>
За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него.
Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа.
За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него.
Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така. Божественото именно е същественото в живота. То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
към беседата >>
Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо.
Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен. Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо. Така се осакатяваме ние.
Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо.
И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата? Как ще се установи тя? Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога. Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога. Верую без живот не е верую.
към беседата >>
Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него.
От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него.
Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него.
И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така. Божественото именно е същественото в живота. То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Следователно, никоя външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе някаква дисхармония в него.
към беседата >>
И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата?
Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен. Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо. Така се осакатяваме ние. Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо.
И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата?
Как ще се установи тя? Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога. Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога. Верую без живот не е верую. Живот трябва!
към беседата >>
И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично.
Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него.
И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично.
Не е така. Божественото именно е същественото в живота. То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Следователно, никоя външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе някаква дисхармония в него.
към беседата >>
Как ще се установи тя?
Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен. Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо. Така се осакатяваме ние. Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо. И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата?
Как ще се установи тя?
Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога. Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога. Верую без живот не е верую. Живот трябва!
към беседата >>
Не е така.
Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично.
Не е така.
Божественото именно е същественото в живота. То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Следователно, никоя външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе някаква дисхармония в него.
към беседата >>
Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога.
Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо. Така се осакатяваме ние. Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо. И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата? Как ще се установи тя?
Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога.
Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога. Верую без живот не е верую. Живот трябва!
към беседата >>
Божественото именно е същественото в живота.
Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така.
Божественото именно е същественото в живота.
То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Следователно, никоя външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе някаква дисхармония в него.
към беседата >>
Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога.
Така се осакатяваме ние. Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо. И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата? Как ще се установи тя? Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога.
Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога.
Верую без живот не е верую. Живот трябва!
към беседата >>
То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така. Божественото именно е същественото в живота.
То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
Следователно, никоя външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе някаква дисхармония в него.
към беседата >>
Верую без живот не е верую.
Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо. И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата? Как ще се установи тя? Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога. Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога.
Верую без живот не е верую.
Живот трябва!
към беседата >>
Следователно, никоя външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе някаква дисхармония в него.
Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така. Божественото именно е същественото в живота. То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
Следователно, никоя външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе някаква дисхармония в него.
към беседата >>
Живот трябва!
И тогава казвам: Де е истинската философия на нещата? Как ще се установи тя? Казваш: Вярвам в Единнаго Истиннаго Бога. Вярваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога. Верую без живот не е верую.
Живот трябва!
към беседата >>
И тъй, животът трябва да се разбира!
И тъй, животът трябва да се разбира!
Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи, животът е най-малката величина в космоса. Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил. Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него?
към беседата >>
Ще ви дам един пример за уяснение на мисълта си, понеже мисълта ми е малко интензивна, естествено е, при това, че всяка интензивна мисъл, понеже предизвиква разширение в съзнанието, не може изведнъж да се схване, не може да има практическо приложение.
Ще ви дам един пример за уяснение на мисълта си, понеже мисълта ми е малко интензивна, естествено е, при това, че всяка интензивна мисъл, понеже предизвиква разширение в съзнанието, не може изведнъж да се схване, не може да има практическо приложение.
Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват. Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие. Пак пише нещо, пак го изтрие. Казвам: Не е така! Отново напише, пак го изтрие.
към беседата >>
Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота.
И тъй, животът трябва да се разбира!
Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота.
Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи, животът е най-малката величина в космоса. Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил. Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него? Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата.
към беседата >>
Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват.
Ще ви дам един пример за уяснение на мисълта си, понеже мисълта ми е малко интензивна, естествено е, при това, че всяка интензивна мисъл, понеже предизвиква разширение в съзнанието, не може изведнъж да се схване, не може да има практическо приложение.
Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват.
Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие. Пак пише нещо, пак го изтрие. Казвам: Не е така! Отново напише, пак го изтрие. Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не.
към беседата >>
Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта.
И тъй, животът трябва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота.
Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта.
Значи, животът е най-малката величина в космоса. Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил. Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него? Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата. И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота.
към беседата >>
Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие.
Ще ви дам един пример за уяснение на мисълта си, понеже мисълта ми е малко интензивна, естествено е, при това, че всяка интензивна мисъл, понеже предизвиква разширение в съзнанието, не може изведнъж да се схване, не може да има практическо приложение. Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват.
Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие.
Пак пише нещо, пак го изтрие. Казвам: Не е така! Отново напише, пак го изтрие. Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не. Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго.
към беседата >>
Значи, животът е най-малката величина в космоса.
И тъй, животът трябва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта.
Значи, животът е най-малката величина в космоса.
Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил. Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него? Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата. И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота. Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.
към беседата >>
Пак пише нещо, пак го изтрие.
Ще ви дам един пример за уяснение на мисълта си, понеже мисълта ми е малко интензивна, естествено е, при това, че всяка интензивна мисъл, понеже предизвиква разширение в съзнанието, не може изведнъж да се схване, не може да има практическо приложение. Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват. Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие.
Пак пише нещо, пак го изтрие.
Казвам: Не е така! Отново напише, пак го изтрие. Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не. Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго. Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш.
към беседата >>
Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил.
И тъй, животът трябва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи, животът е най-малката величина в космоса.
Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил.
Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него? Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата. И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота. Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.
към беседата >>
Казвам: Не е така!
Ще ви дам един пример за уяснение на мисълта си, понеже мисълта ми е малко интензивна, естествено е, при това, че всяка интензивна мисъл, понеже предизвиква разширение в съзнанието, не може изведнъж да се схване, не може да има практическо приложение. Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват. Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие. Пак пише нещо, пак го изтрие.
Казвам: Не е така!
Отново напише, пак го изтрие. Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не. Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго. Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре.
към беседата >>
Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него?
И тъй, животът трябва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи, животът е най-малката величина в космоса. Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил.
Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него?
Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата. И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота. Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.
към беседата >>
Отново напише, пак го изтрие.
Ще ви дам един пример за уяснение на мисълта си, понеже мисълта ми е малко интензивна, естествено е, при това, че всяка интензивна мисъл, понеже предизвиква разширение в съзнанието, не може изведнъж да се схване, не може да има практическо приложение. Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват. Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие. Пак пише нещо, пак го изтрие. Казвам: Не е така!
Отново напише, пак го изтрие.
Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не. Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго. Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати.
към беседата >>
Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата.
Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи, животът е най-малката величина в космоса. Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил. Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него?
Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата.
И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота. Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.
към беседата >>
Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не.
Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват. Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие. Пак пише нещо, пак го изтрие. Казвам: Не е така! Отново напише, пак го изтрие.
Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не.
Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго. Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена.
към беседата >>
И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота.
Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи, животът е най-малката величина в космоса. Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил. Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него? Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата.
И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота.
Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.
към беседата >>
Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго.
Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие. Пак пише нещо, пак го изтрие. Казвам: Не е така! Отново напише, пак го изтрие. Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не.
Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго.
Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна.
към беседата >>
Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.
Значи, животът е най-малката величина в космоса. Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил. Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него? Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата. И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота.
Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.
към беседата >>
Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш.
Пак пише нещо, пак го изтрие. Казвам: Не е така! Отново напише, пак го изтрие. Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не. Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго.
Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш.
Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя.
към беседата >>
Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“.
Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“.
Какъв живот? Обикновен живот ли? Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца?
към беседата >>
Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре.
Казвам: Не е така! Отново напише, пак го изтрие. Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не. Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго. Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш.
Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре.
Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна.
към беседата >>
Какъв живот?
Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“.
Какъв живот?
Обикновен живот ли? Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета?
към беседата >>
Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати.
Отново напише, пак го изтрие. Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не. Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго. Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре.
Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати.
Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“.
към беседата >>
Обикновен живот ли?
Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“. Какъв живот?
Обикновен живот ли?
Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота.
към беседата >>
Не, аз трябва да си платя на всяка цена.
Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е върно то или не. Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго. Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати.
Не, аз трябва да си платя на всяка цена.
Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: А, млада мома!
към беседата >>
Нима жабата не дава живот на своите жабчета?
Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“. Какъв живот? Обикновен живот ли?
Нима жабата не дава живот на своите жабчета?
Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота.
към беседата >>
Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна.
Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго. Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена.
Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна.
Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: А, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми.
към беседата >>
Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца?
Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“. Какъв живот? Обикновен живот ли? Нима жабата не дава живот на своите жабчета?
Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца?
Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота.
към беседата >>
Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя.
Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна.
Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя.
Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: А, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми. Заповядайте и втори път“.
към беседата >>
Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца?
Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“. Какъв живот? Обикновен живот ли? Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца?
Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца?
Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот.
към беседата >>
Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна.
Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя.
Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна.
Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: А, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми. Заповядайте и втори път“. Не взимайте този пример в лош смисъл.
към беседата >>
Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета?
Какъв живот? Обикновен живот ли? Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца?
Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета?
Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода?
към беседата >>
Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“.
Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна.
Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“.
Вие си казвате, като философи: А, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми. Заповядайте и втори път“. Не взимайте този пример в лош смисъл. Мога да ви представя и обратния случай.
към беседата >>
Те дават живот, но има степени в живота.
Обикновен живот ли? Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета?
Те дават живот, но има степени в живота.
Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня.
към беседата >>
Вие си казвате, като философи: А, млада мома!
Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“.
Вие си казвате, като философи: А, млада мома!
Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми. Заповядайте и втори път“. Не взимайте този пример в лош смисъл. Мога да ви представя и обратния случай. Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничаря същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: Втори път да не идваш в гостилницата ми.
към беседата >>
Истината е, че човек трябва да познава живота.
Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота.
Истината е, че човек трябва да познава живота.
Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот.
към беседата >>
Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми.
Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: А, млада мома!
Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми.
Заповядайте и втори път“. Не взимайте този пример в лош смисъл. Мога да ви представя и обратния случай. Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничаря същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: Втори път да не идваш в гостилницата ми.
към беседата >>
Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота.
Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота.
Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота.
Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се.
към беседата >>
Заповядайте и втори път“.
Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: А, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми.
Заповядайте и втори път“.
Не взимайте този пример в лош смисъл. Мога да ви представя и обратния случай. Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничаря същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: Втори път да не идваш в гостилницата ми.
към беседата >>
Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот.
Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота.
Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот.
Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание.
към беседата >>
Не взимайте този пример в лош смисъл.
Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: А, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми. Заповядайте и втори път“.
Не взимайте този пример в лош смисъл.
Мога да ви представя и обратния случай. Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничаря същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: Втори път да не идваш в гостилницата ми.
към беседата >>
Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода?
Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот.
Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода?
Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага.
към беседата >>
Мога да ви представя и обратния случай.
Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: А, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми. Заповядайте и втори път“. Не взимайте този пример в лош смисъл.
Мога да ви представя и обратния случай.
Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничаря същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: Втори път да не идваш в гостилницата ми.
към беседата >>
Там има вода, но пълна с тиня.
Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода?
Там има вода, но пълна с тиня.
Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане.
към беседата >>
Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничаря същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: Втори път да не идваш в гостилницата ми.
Вие си казвате, като философи: А, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми. Заповядайте и втори път“. Не взимайте този пример в лош смисъл. Мога да ви представя и обратния случай.
Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничаря същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: Втори път да не идваш в гостилницата ми.
към беседата >>
Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот.
Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня.
Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот.
Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага.
към беседата >>
Вие сега се смеете, но то не е за смях.
Вие сега се смеете, но то не е за смях.
Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхвърляме навън. Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат. Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот.
към беседата >>
Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се.
Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот.
Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се.
Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение.
към беседата >>
Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхвърляме навън.
Вие сега се смеете, но то не е за смях.
Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхвърляме навън.
Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат. Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми.
към беседата >>
Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание.
Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се.
Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание.
И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение.
към беседата >>
Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат.
Вие сега се смеете, но то не е за смях. Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхвърляме навън.
Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат.
Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите.
към беседата >>
И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага.
Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание.
И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага.
Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено.
към беседата >>
Последните представляват грозотията в света.
Вие сега се смеете, но то не е за смях. Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхвърляме навън. Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат.
Последните представляват грозотията в света.
Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите. Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло.
към беседата >>
Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане.
Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага.
Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане.
Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си.
към беседата >>
Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво?
Вие сега се смеете, но то не е за смях. Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхвърляме навън. Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат. Последните представляват грозотията в света.
Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво?
Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите. Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло. Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза.
към беседата >>
Животът разлага нещата, но той сам не се разлага.
Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане.
Животът разлага нещата, но той сам не се разлага.
Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар.
към беседата >>
Грозотията в живота произтича от промените на самия живот.
Вие сега се смеете, но то не е за смях. Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхвърляме навън. Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат. Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво?
Грозотията в живота произтича от промените на самия живот.
Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите. Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло. Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза. Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването.
към беседата >>
Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение.
Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага.
Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение.
Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре.
към беседата >>
Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми.
Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхвърляме навън. Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат. Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот.
Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми.
Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите. Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло. Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза. Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването. Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот.
към беседата >>
Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение.
Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение.
Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение.
Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре. Такива идеи не трябва да влизат в ума му.
към беседата >>
Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите.
Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат. Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми.
Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите.
Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло. Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза. Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването. Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот.
към беседата >>
Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено.
И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение.
Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено.
Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре. Такива идеи не трябва да влизат в ума му. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм.
към беседата >>
Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло.
Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите.
Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло.
Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза. Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването. Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот.
към беседата >>
Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си.
Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено.
Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си.
Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре. Такива идеи не трябва да влизат в ума му. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм. Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм.
към беседата >>
Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза.
Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите. Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло.
Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза.
Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването. Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот.
към беседата >>
Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар.
Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си.
Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар.
Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре. Такива идеи не трябва да влизат в ума му. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм. Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.
към беседата >>
Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването.
Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите. Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло. Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза.
Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването.
Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот.
към беседата >>
Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре.
Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар.
Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре.
Такива идеи не трябва да влизат в ума му. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм. Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.
към беседата >>
Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот.
Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите. Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло. Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза. Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването.
Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот.
към беседата >>
Такива идеи не трябва да влизат в ума му.
Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре.
Такива идеи не трябва да влизат в ума му.
Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм. Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.
към беседата >>
Ние се стремим към доброто. Защо?
Ние се стремим към доброто. Защо?
– За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот. Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта.
към беседата >>
Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм.
Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре. Такива идеи не трябва да влизат в ума му.
Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм.
Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.
към беседата >>
– За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот.
Ние се стремим към доброто. Защо?
– За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот.
Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта.
към беседата >>
Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм.
Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре. Такива идеи не трябва да влизат в ума му. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм.
Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм.
Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.
към беседата >>
Доброто е форма.
Ние се стремим към доброто. Защо? – За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот.
Доброто е форма.
Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни.
към беседата >>
Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.
Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре. Такива идеи не трябва да влизат в ума му. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм. Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм.
Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.
към беседата >>
Без доброто животът не може да се прояви.
Ние се стремим към доброто. Защо? – За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот. Доброто е форма.
Без доброто животът не може да се прояви.
Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите.
към беседата >>
И тъй, ритъмът е първото движение в живота.
И тъй, ритъмът е първото движение в живота.
Второто движение е разумността в живота. Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот. Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука.
към беседата >>
Първата форма на живота е доброто.
Ние се стремим към доброто. Защо? – За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот. Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви.
Първата форма на живота е доброто.
Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера.
към беседата >>
Второто движение е разумността в живота.
И тъй, ритъмът е първото движение в живота.
Второто движение е разумността в живота.
Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот. Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука.
към беседата >>
Втората форма на живота е мисълта.
Ние се стремим към доброто. Защо? – За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот. Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто.
Втората форма на живота е мисълта.
Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта.
към беседата >>
Животът е разумно движение на Словото.
И тъй, ритъмът е първото движение в живота. Второто движение е разумността в живота.
Животът е разумно движение на Словото.
Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот. Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше!
към беседата >>
Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта.
– За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот. Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта.
Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта.
Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся.
към беседата >>
Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово.
И тъй, ритъмът е първото движение в живота. Второто движение е разумността в живота. Животът е разумно движение на Словото.
Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово.
Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот. Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше! Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна.
към беседата >>
Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни.
Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта.
Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни.
Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас.
към беседата >>
Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот.
И тъй, ритъмът е първото движение в живота. Второто движение е разумността в живота. Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово.
Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот.
Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше! Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой?
към беседата >>
Аз не гледам как Бог разбира работите.
Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни.
Аз не гледам как Бог разбира работите.
Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор.
към беседата >>
Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука.
И тъй, ритъмът е първото движение в живота. Второто движение е разумността в живота. Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот.
Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука.
В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше! Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой? Отде го взе?
към беседата >>
Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера.
Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите.
Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера.
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот.
към беседата >>
В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука.
Второто движение е разумността в живота. Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот. Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука.
В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука.
Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше! Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой? Отде го взе? – Купих го.
към беседата >>
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта.
Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера.
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта.
Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват.
към беседата >>
Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше!
Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот. Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука.
Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше!
Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой? Отде го взе? – Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола?
към беседата >>
Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся.
Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта.
Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся.
Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот.
към беседата >>
Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна.
Всяко движение, всяко разместване, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот. Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше!
Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна.
Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой? Отде го взе? – Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина.
към беседата >>
Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас.
Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся.
Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас.
Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот. Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват.
към беседата >>
Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой?
Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот. Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше! Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна.
Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой?
Отде го взе? – Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена.
към беседата >>
Този живот е един извор.
Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас.
Този живот е един извор.
Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот. Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт.
към беседата >>
Отде го взе?
Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: Нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше! Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой?
Отде го взе?
– Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука?
към беседата >>
Щом този извор не тече, тогава нямаме живот.
Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор.
Щом този извор не тече, тогава нямаме живот.
Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот. Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт.
към беседата >>
– Купих го.
В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше! Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой? Отде го взе?
– Купих го.
Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4.
към беседата >>
Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват.
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот.
Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват.
Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот. Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт.
към беседата >>
Как, може ли да се купува живота на вола?
Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: Това злато е наше! Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой? Отде го взе? – Купих го.
Как, може ли да се купува живота на вола?
– Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2.
към беседата >>
Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот.
Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват.
Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот.
Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт.
към беседата >>
– Ти си играеш с една посредствена величина.
Колкото това злато е тяхно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой? Отде го взе? – Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола?
– Ти си играеш с една посредствена величина.
По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4.
към беседата >>
Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват.
Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот.
Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват.
Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт.
към беседата >>
По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена.
Ти завързваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: Този вол е мой. Твой? Отде го взе? – Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина.
По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена.
Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25.
към беседата >>
Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт.
Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот. Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват.
Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт.
към беседата >>
Коя е Божествената наука?
Отде го взе? – Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена.
Коя е Божествената наука?
В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25.
към беседата >>
Втората фаза на живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествената идея.
Втората фаза на живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествената идея.
Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като светлина. Затова всички трябва да бъдем добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят.
към беседата >>
В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4.
– Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука?
В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4.
В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36.
към беседата >>
Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като светлина.
Втората фаза на живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествената идея.
Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като светлина.
Затова всички трябва да бъдем добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора.
към беседата >>
В Божествената наука казват: 2-те си е 2.
Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4.
В Божествената наука казват: 2-те си е 2.
Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36.
към беседата >>
Затова всички трябва да бъдем добри.
Втората фаза на живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествената идея. Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като светлина.
Затова всички трябва да бъдем добри.
Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести?
към беседата >>
Двете никога не може да бъде равно на 4.
– Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2.
Двете никога не може да бъде равно на 4.
В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36?
към беседата >>
Ние сме добри, само че не се проявяваме.
Втората фаза на живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествената идея. Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като светлина. Затова всички трябва да бъдем добри.
Ние сме добри, само че не се проявяваме.
Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно.
към беседата >>
В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25.
По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4.
В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25.
В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога?
към беседата >>
Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години.
Втората фаза на живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествената идея. Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като светлина. Затова всички трябва да бъдем добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме.
Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години.
Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место.
към беседата >>
В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25.
Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25.
В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25.
В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения.
към беседата >>
Пари за стари години не се пазят.
Втората фаза на живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествената идея. Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като светлина. Затова всички трябва да бъдем добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години.
Пари за стари години не се пазят.
Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа?
към беседата >>
В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36.
В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25.
В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36.
В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения. Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са?
към беседата >>
Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора.
Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като светлина. Затова всички трябва да бъдем добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят.
Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора.
Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв.
към беседата >>
В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36.
В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36.
В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36.
Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения. Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са? Не, само единият е съществен.
към беседата >>
Защо парите са направени кръгли, валчести?
Затова всички трябва да бъдем добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора.
Защо парите са направени кръгли, валчести?
– Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв. Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо.
към беседата >>
Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36?
Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36.
Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36?
Може и да е равно на 36, но кога? Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения. Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са? Не, само единият е съществен. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нещата, а само числото 5 е истинският образ.
към беседата >>
– Да могат да обикалят света и да се използват разумно.
Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести?
– Да могат да обикалят света и да се използват разумно.
Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв. Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо. Следователно, хората трябва да станат живи каси.
към беседата >>
Може и да е равно на 36, но кога?
В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36?
Може и да е равно на 36, но кога?
Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения. Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са? Не, само единият е съществен. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нещата, а само числото 5 е истинският образ. Някой казва: Знаеш ли какво нещо е 25 гроша?
към беседата >>
Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место.
Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно.
Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место.
Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв. Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо. Следователно, хората трябва да станат живи каси. Кога ще стане това?
към беседата >>
Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения.
В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога?
Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения.
Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са? Не, само единият е съществен. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нещата, а само числото 5 е истинският образ. Някой казва: Знаеш ли какво нещо е 25 гроша? – Зная, едно време с 25 гроша можеше нещо да направиш, а сега с 25 гроша нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа?
Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место.
Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа?
Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв. Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо. Следователно, хората трябва да станат живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влезе вътре в нас.
към беседата >>
Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са?
В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения.
Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са?
Не, само единият е съществен. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нещата, а само числото 5 е истинският образ. Някой казва: Знаеш ли какво нещо е 25 гроша? – Зная, едно време с 25 гроша можеше нещо да направиш, а сега с 25 гроша нищо не можеш да направиш. В турско време с 25 гроша можеше да купиш нещо, а днес с 25 гроша не можеш да си направиш нито един обяд, даже и една закуска не можеш да си направиш, нито пък можеш да си купиш една паста от първокачествените.
към беседата >>
Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв.
Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа?
Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв.
Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо. Следователно, хората трябва да станат живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влезе вътре в нас. Ние минаваме вече в нова фаза на живота.
към беседата >>
Не, само единият е съществен.
В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения. Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са?
Не, само единият е съществен.
Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нещата, а само числото 5 е истинският образ. Някой казва: Знаеш ли какво нещо е 25 гроша? – Зная, едно време с 25 гроша можеше нещо да направиш, а сега с 25 гроша нищо не можеш да направиш. В турско време с 25 гроша можеше да купиш нещо, а днес с 25 гроша не можеш да си направиш нито един обяд, даже и една закуска не можеш да си направиш, нито пък можеш да си купиш една паста от първокачествените. Тогава казват: Ние трябва да разбираме Словото Божие, трябва да разбираме дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо.
Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв.
Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо.
Следователно, хората трябва да станат живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влезе вътре в нас. Ние минаваме вече в нова фаза на живота. Ние не се нуждаем вече от мъртвото злато, от физическото злато.
към беседата >>
Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нещата, а само числото 5 е истинският образ.
Сега мнозина от вас могат да ми кажат: Как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Аз мога да взема няколко огледала и да прекарам вашата сянка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения. Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли са? Не, само единият е съществен.
Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нещата, а само числото 5 е истинският образ.
Някой казва: Знаеш ли какво нещо е 25 гроша? – Зная, едно време с 25 гроша можеше нещо да направиш, а сега с 25 гроша нищо не можеш да направиш. В турско време с 25 гроша можеше да купиш нещо, а днес с 25 гроша не можеш да си направиш нито един обяд, даже и една закуска не можеш да си направиш, нито пък можеш да си купиш една паста от първокачествените. Тогава казват: Ние трябва да разбираме Словото Божие, трябва да разбираме дълбокия смисъл на живота. Кой е дълбокият смисъл на живота ти?
към беседата >>
Следователно, хората трябва да станат живи каси.
– Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: Да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртъв. Този човек ще каже: Твоят наполеон оживя, а касата никога няма да каже това нещо.
Следователно, хората трябва да станат живи каси.
Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влезе вътре в нас. Ние минаваме вече в нова фаза на живота. Ние не се нуждаем вече от мъртвото злато, от физическото злато. Ако в кръвта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания.
към беседата >>
Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата.
(втори вариант)
Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината. Нѣкои питатъ: защо живѣемъ? – За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго. Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ.
Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата.
Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука. Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука. Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него.
към втори вариант >>
И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя?
(втори вариант)
Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи.
И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя?
– За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ. Господи, защо съмъ радостенъ? – За да се роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия.
към втори вариант >>
Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение.
(втори вариант)
Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината. Нѣкои питатъ: защо живѣемъ? – За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго. Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ. Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата.
Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение.
Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука. Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука. Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него. Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи.
към втори вариант >>
– За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ.
(втори вариант)
– Вѣрно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи. И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя?
– За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ.
Господи, защо съмъ радостенъ? – За да се роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия.
към втори вариант >>
Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: защо живѣемъ? – За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго. Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ. Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата. Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение.
Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука. Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука. Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него. Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи. Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата!
към втори вариант >>
Господи, защо съмъ радостенъ?
(втори вариант)
Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи. И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ.
Господи, защо съмъ радостенъ?
– За да се роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия.
към втори вариант >>
и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука.
(втори вариант)
– За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго. Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ. Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата. Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука.
Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука. Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него. Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи. Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата! Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ.
към втори вариант >>
– За да се роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия.
(втори вариант)
Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи. И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ. Господи, защо съмъ радостенъ?
– За да се роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия.
към втори вариант >>
Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука.
(втори вариант)
Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ. Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата. Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука.
Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука.
Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него. Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи. Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата! Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ. Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя.
към втори вариант >>
Осмисля ли се така доброто и мисъльта?
(втори вариант)
Осмисля ли се така доброто и мисъльта?
Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ! Вие, мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ! И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка. Когато ние разбираме тѣзи двѣ фази и ги усвоимъ, ще бѫдемъ безсмъртни.
към втори вариант >>
Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него.
(втори вариант)
Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата. Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука. Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука.
Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него.
Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи. Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата! Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ. Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя. Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ.
към втори вариант >>
Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ!
(втори вариант)
Осмисля ли се така доброто и мисъльта?
Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ!
Вие, мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ! И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка. Когато ние разбираме тѣзи двѣ фази и ги усвоимъ, ще бѫдемъ безсмъртни.
към втори вариант >>
Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи.
(втори вариант)
Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука. Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука. Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него.
Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи.
Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата! Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ. Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя. Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ. Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки.
към втори вариант >>
Вие, мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ!
(втори вариант)
Осмисля ли се така доброто и мисъльта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ!
Вие, мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ!
И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка. Когато ние разбираме тѣзи двѣ фази и ги усвоимъ, ще бѫдемъ безсмъртни.
към втори вариант >>
Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата!
(втори вариант)
Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука. Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука. Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него. Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи.
Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата!
Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ. Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя. Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ. Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки. Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н.
към втори вариант >>
И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка.
(втори вариант)
Осмисля ли се така доброто и мисъльта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ! Вие, мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ!
И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка.
Когато ние разбираме тѣзи двѣ фази и ги усвоимъ, ще бѫдемъ безсмъртни.
към втори вариант >>
Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ.
(втори вариант)
и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука. Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука. Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него. Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи. Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата!
Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ.
Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя. Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ. Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки. Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ?
към втори вариант >>
Когато ние разбираме тѣзи двѣ фази и ги усвоимъ, ще бѫдемъ безсмъртни.
(втори вариант)
Осмисля ли се така доброто и мисъльта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро въ васъ! Вие, мѫже, радвайте се, за да се роди Божията мисъль въ васъ! И тогава, доброто и мисъльта съединени заедно, скърбьта и радостьта съединени заедно, даватъ изразъ на великия Божествен животъ, а този животъ е безсмъртието на човѣка.
Когато ние разбираме тѣзи двѣ фази и ги усвоимъ, ще бѫдемъ безсмъртни.
към втори вариант >>
Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя.
(втори вариант)
Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука. Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него. Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи. Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата! Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ.
Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя.
Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ. Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки. Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ? – Зная го.
към втори вариант >>
И затова казва Христосъ: „Тия, които се сподобятъ съ този животъ, съ това разбиране, и Духътъ ги обгърне, тѣ ще се нарекатъ Синове Божии, които живѣятъ и въ доброто и въ мисъльта, и скърбятъ и се радватъ, и доброто раждатъ и мисъльта раждатъ“.
(втори вариант)
И затова казва Христосъ: „Тия, които се сподобятъ съ този животъ, съ това разбиране, и Духътъ ги обгърне, тѣ ще се нарекатъ Синове Божии, които живѣятъ и въ доброто и въ мисъльта, и скърбятъ и се радватъ, и доброто раждатъ и мисъльта раждатъ“.
към втори вариант >>
Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ.
(втори вариант)
Когато единъ великъ философъ работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него. Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи. Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата! Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ. Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя.
Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ.
Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки. Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ? – Зная го. Ами знаешъ ли какво е немосъ?
към втори вариант >>
Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки.
(втори вариант)
Азъ съмъ само зритель, внушавамъ му, а той работи. Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата! Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ. Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя. Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ.
Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки.
Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ? – Зная го. Ами знаешъ ли какво е немосъ? Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль.
към втори вариант >>
Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н.
(втори вариант)
Ако единъ майсторъ дрехарь шие една дреха, той ли е майсторътъ, или азъ, който носи дрехата! Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ. Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя. Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ. Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки.
Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н.
И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ? – Зная го. Ами знаешъ ли какво е немосъ? Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль. Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ.
към втори вариант >>
И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ?
(втори вариант)
Ако не съмъ азъ, той нѣма да е никакъвъ майсторъ. Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя. Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ. Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки. Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н.
И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ?
– Зная го. Ами знаешъ ли какво е немосъ? Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль. Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ. Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ.
към втори вариант >>
– Зная го.
(втори вариант)
Когато единъ философъ пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя. Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ. Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки. Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ?
– Зная го.
Ами знаешъ ли какво е немосъ? Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль. Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ. Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея.
към втори вариант >>
Ами знаешъ ли какво е немосъ?
(втори вариант)
Слѣдователно, у насъ трѣбва да има онова крайно смирение да се учимъ. Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки. Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ? – Зная го.
Ами знаешъ ли какво е немосъ?
Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль. Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ. Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея. Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство.
към втори вариант >>
Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль.
(втори вариант)
Въ българитѣ, между всички ученици има единъ навикъ да употрѣбяватъ въ езика си чужди думи, повече отъ латински и гръцки. Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ? – Зная го. Ами знаешъ ли какво е немосъ?
Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль.
Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ. Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея. Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство. Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго.
към втори вариант >>
Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ.
(втори вариант)
Напримѣръ, козмосъ, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ? – Зная го. Ами знаешъ ли какво е немосъ? Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль.
Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ.
Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея. Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство. Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго. Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини.
към втори вариант >>
Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ.
(втори вариант)
И тогава нѣкой пита: Ти знаешъ ли какво нѣщо е саркосъ? – Зная го. Ами знаешъ ли какво е немосъ? Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль. Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ.
Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ.
Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея. Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство. Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго. Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини. Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба.
към втори вариант >>
Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея.
(втори вариант)
– Зная го. Ами знаешъ ли какво е немосъ? Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль. Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ. Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ.
Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея.
Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство. Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго. Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини. Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба. Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си.
към втори вариант >>
Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство.
(втори вариант)
Ами знаешъ ли какво е немосъ? Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль. Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ. Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея.
Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство.
Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго. Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини. Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба. Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си. Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ.
към втори вариант >>
Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго.
(втори вариант)
Въ саркосъ има болка, а въ немосъ има мисъль. Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ. Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея. Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство.
Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго.
Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини. Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба. Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си. Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ. Не си правете илюзии!
към втори вариант >>
Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини.
(втори вариант)
Когато дойде саркосъ коремътъ става голѣмъ, а когато дойде немосъ, умътъ става голѣмъ. Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея. Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство. Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго.
Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини.
Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба. Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си. Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ. Не си правете илюзии! Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ.
към втори вариант >>
Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба.
(втори вариант)
Всички идеи трѣбва да съдържатъ въ себе си животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея. Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство. Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго. Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини.
Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба.
Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си. Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ. Не си правете илюзии! Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ. Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва.
към втори вариант >>
Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си.
(втори вариант)
Идея, която не носи животъ въ себе си, не е идея. Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство. Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго. Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини. Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба.
Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си.
Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ. Не си правете илюзии! Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ. Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва. Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро.
към втори вариант >>
Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ.
(втори вариант)
Въ всѣка идея ти ще схванешъ само една мисъль; въ всѣка идея ти ще схванешъ само едно чувство. Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго. Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини. Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба. Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си.
Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ.
Не си правете илюзии! Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ. Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва. Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро. И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ.
към втори вариант >>
Не си правете илюзии!
(втори вариант)
Въ всеки животъ ти ще направишъ само едно добро дѣло, но това дѣло ще те прѣкара отъ едно състояние въ друго. Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини. Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба. Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си. Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ.
Не си правете илюзии!
Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ. Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва. Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро. И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ. Нѣкой ми казва: ти си вагабонтъ, ти си простакъ, невѣжа, ти си тѫпакъ, ти трѣбва да се прѣобразишъ, да се трансформирашъ, да се съобразявашъ съ наредбитѣ и законитѣ на обществото и т.н.
към втори вариант >>
Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: да, но азъ съмъ направилъ хиляди добрини. Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба. Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си. Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ. Не си правете илюзии!
Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ.
Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва. Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро. И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ. Нѣкой ми казва: ти си вагабонтъ, ти си простакъ, невѣжа, ти си тѫпакъ, ти трѣбва да се прѣобразишъ, да се трансформирашъ, да се съобразявашъ съ наредбитѣ и законитѣ на обществото и т.н. Азъ казвамъ: братко, всичко това сѫ философски изречения.
към втори вариант >>
Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва.
(втори вариант)
Хиляди добрини си направилъ, но всички тия добрини пакъ ще те вкаратъ въ ковчега, въ гроба. Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си. Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ. Не си правете илюзии! Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ.
Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва.
Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро. И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ. Нѣкой ми казва: ти си вагабонтъ, ти си простакъ, невѣжа, ти си тѫпакъ, ти трѣбва да се прѣобразишъ, да се трансформирашъ, да се съобразявашъ съ наредбитѣ и законитѣ на обществото и т.н. Азъ казвамъ: братко, всичко това сѫ философски изречения.
към втори вариант >>
Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро.
(втори вариант)
Истинското добро никога не умира, то носи животъ въ себе си. Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ. Не си правете илюзии! Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ. Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва.
Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро.
И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ. Нѣкой ми казва: ти си вагабонтъ, ти си простакъ, невѣжа, ти си тѫпакъ, ти трѣбва да се прѣобразишъ, да се трансформирашъ, да се съобразявашъ съ наредбитѣ и законитѣ на обществото и т.н. Азъ казвамъ: братко, всичко това сѫ философски изречения.
към втори вариант >>
И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ.
(втори вариант)
Животъ, на който формитѣ се разрушаватъ, не е животъ. Не си правете илюзии! Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ. Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва. Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро.
И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ.
Нѣкой ми казва: ти си вагабонтъ, ти си простакъ, невѣжа, ти си тѫпакъ, ти трѣбва да се прѣобразишъ, да се трансформирашъ, да се съобразявашъ съ наредбитѣ и законитѣ на обществото и т.н. Азъ казвамъ: братко, всичко това сѫ философски изречения.
към втори вариант >>
Нѣкой ми казва: ти си вагабонтъ, ти си простакъ, невѣжа, ти си тѫпакъ, ти трѣбва да се прѣобразишъ, да се трансформирашъ, да се съобразявашъ съ наредбитѣ и законитѣ на обществото и т.н.
(втори вариант)
Не си правете илюзии! Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ. Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва. Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро. И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ.
Нѣкой ми казва: ти си вагабонтъ, ти си простакъ, невѣжа, ти си тѫпакъ, ти трѣбва да се прѣобразишъ, да се трансформирашъ, да се съобразявашъ съ наредбитѣ и законитѣ на обществото и т.н.
Азъ казвамъ: братко, всичко това сѫ философски изречения.
към втори вариант >>
Азъ казвамъ: братко, всичко това сѫ философски изречения.
(втори вариант)
Ако днесъ имамъ една идея за Бога и утрѣ я загубя, това не е животъ. Когато азъ схвана истинската идея за Бога, въ мене ще настане такъвъ трепетъ, такава свѣтлина, че ще имамъ възможность да направя истинска жертва. Тогава въ мене нѣма да има никакви противорѣчия, и азъ ще съмъ готовъ да направя всѣкакво добро. И когато хората ми говорятъ много лоши работи, азъ ще мога да филтрирамъ всички тѣхни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие въ тѣхъ. Нѣкой ми казва: ти си вагабонтъ, ти си простакъ, невѣжа, ти си тѫпакъ, ти трѣбва да се прѣобразишъ, да се трансформирашъ, да се съобразявашъ съ наредбитѣ и законитѣ на обществото и т.н.
Азъ казвамъ: братко, всичко това сѫ философски изречения.
към втори вариант >>
И Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ Животъ“.
(втори вариант)
И Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ Животъ“.
На кои? Той дава животъ на онѣзи, които искатъ да намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсимъ живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ.
към втори вариант >>
На кои?
(втори вариант)
И Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ Животъ“.
На кои?
Той дава животъ на онѣзи, които искатъ да намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсимъ живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ. Просторътъ е необходимъ за живота ти.
към втори вариант >>
Той дава животъ на онѣзи, които искатъ да намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни.
(втори вариант)
И Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ Животъ“. На кои?
Той дава животъ на онѣзи, които искатъ да намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни.
Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсимъ живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ. Просторътъ е необходимъ за живота ти. Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми.
към втори вариант >>
Истината именно е истинската форма, която носи живота.
(втори вариант)
И Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ Животъ“. На кои? Той дава животъ на онѣзи, които искатъ да намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни.
Истината именно е истинската форма, която носи живота.
Защо търсимъ живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ. Просторътъ е необходимъ за живота ти. Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми. Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си.
към втори вариант >>
Защо търсимъ живота?
(втори вариант)
И Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ Животъ“. На кои? Той дава животъ на онѣзи, които искатъ да намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота.
Защо търсимъ живота?
Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ. Просторътъ е необходимъ за живота ти. Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми. Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си. Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна.
към втори вариант >>
Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ.
(втори вариант)
И Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ Животъ“. На кои? Той дава животъ на онѣзи, които искатъ да намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсимъ живота?
Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ.
Просторътъ е необходимъ за живота ти. Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми. Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си. Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна. Истинскиятъ животъ изисква сложна форма.
към втори вариант >>
Просторътъ е необходимъ за живота ти.
(втори вариант)
На кои? Той дава животъ на онѣзи, които искатъ да намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсимъ живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ.
Просторътъ е необходимъ за живота ти.
Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми. Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си. Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна. Истинскиятъ животъ изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества?
към втори вариант >>
Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми.
(втори вариант)
Той дава животъ на онѣзи, които искатъ да намѣрятъ пѫтя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсимъ живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ. Просторътъ е необходимъ за живота ти.
Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми.
Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си. Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна. Истинскиятъ животъ изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества? Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н.
към втори вариант >>
Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си.
(втори вариант)
Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсимъ живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ. Просторътъ е необходимъ за живота ти. Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми.
Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си.
Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна. Истинскиятъ животъ изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества? Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н. Сложенъ е човѣшкиятъ животъ!
към втори вариант >>
Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна.
(втори вариант)
Защо търсимъ живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ. Просторътъ е необходимъ за живота ти. Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми. Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си.
Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна.
Истинскиятъ животъ изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества? Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н. Сложенъ е човѣшкиятъ животъ! Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ.
към втори вариант >>
Истинскиятъ животъ изисква сложна форма.
(втори вариант)
Само истинската форма на живота може да ни даде разумность, свобода и просторъ. Просторътъ е необходимъ за живота ти. Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми. Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си. Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна.
Истинскиятъ животъ изисква сложна форма.
По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества? Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н. Сложенъ е човѣшкиятъ животъ! Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ. И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния.
към втори вариант >>
По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества?
(втори вариант)
Просторътъ е необходимъ за живота ти. Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми. Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си. Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна. Истинскиятъ животъ изисква сложна форма.
По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества?
Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н. Сложенъ е човѣшкиятъ животъ! Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ. И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния. Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния.
към втори вариант >>
Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н.
(втори вариант)
Малкиятъ животъ се простира въ малки форми, а великиятъ животъ изисква велики форми. Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си. Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна. Истинскиятъ животъ изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества?
Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н.
Сложенъ е човѣшкиятъ животъ! Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ. И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния. Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния. Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме.
към втори вариант >>
Сложенъ е човѣшкиятъ животъ!
(втори вариант)
Като казвамъ велика форма, подразбирамъ форма, която е сложна въ себе си. Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна. Истинскиятъ животъ изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества? Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н.
Сложенъ е човѣшкиятъ животъ!
Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ. И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния. Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния. Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ.
към втори вариант >>
Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ.
(втори вариант)
Нѣкоя форма може да е малка, но въ сѫщность сложна. Истинскиятъ животъ изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества? Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н. Сложенъ е човѣшкиятъ животъ!
Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ.
И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния. Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния. Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ. Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея.
към втори вариант >>
И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния.
(втори вариант)
Истинскиятъ животъ изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества? Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н. Сложенъ е човѣшкиятъ животъ! Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ.
И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния.
Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния. Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ. Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея. За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда.
към втори вариант >>
Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния.
(втори вариант)
По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества? Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н. Сложенъ е човѣшкиятъ животъ! Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ. И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния.
Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния.
Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ. Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея. За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда. Но не е само това.
към втори вариант >>
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“.
(втори вариант)
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“.
Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава. И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ.
към втори вариант >>
Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме.
(втори вариант)
Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н. Сложенъ е човѣшкиятъ животъ! Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ. И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния. Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния.
Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме.
Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ. Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея. За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда. Но не е само това. Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата.
към втори вариант >>
Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава.
(втори вариант)
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“.
Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава.
И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня.
към втори вариант >>
Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ.
(втори вариант)
Сложенъ е човѣшкиятъ животъ! Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ. И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния. Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния. Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме.
Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ.
Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея. За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда. Но не е само това. Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата. Има и други сѫщества като насъ, които не схващатъ това положение.
към втори вариант >>
И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота.
(втори вариант)
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“. Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава.
И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота.
Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно.
към втори вариант >>
Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея.
(втори вариант)
Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ. И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния. Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния. Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ.
Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея.
За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда. Но не е само това. Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата. Има и други сѫщества като насъ, които не схващатъ това положение. Има много сѫщества, които гледатъ на въпроситѣ като насъ, даже тѣ ни елиминиратъ и казватъ: земята нѣма никакъвъ смисълъ, тя нѣма никаква цѣна.
към втори вариант >>
Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи.
(втори вариант)
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“. Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава. И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота.
Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи.
Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ.
към втори вариант >>
За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда.
(втори вариант)
И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния. Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния. Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ. Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея.
За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда.
Но не е само това. Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата. Има и други сѫщества като насъ, които не схващатъ това положение. Има много сѫщества, които гледатъ на въпроситѣ като насъ, даже тѣ ни елиминиратъ и казватъ: земята нѣма никакъвъ смисълъ, тя нѣма никаква цѣна. Като не схващаме дълбокия смисълъ на живота, ние губимъ кредита отъ онѣзи истински разумни сѫщества, които носятъ истинския Божественъ животъ, и които ни даватъ знанията.
към втори вариант >>
Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними.
(втори вариант)
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“. Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава. И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи.
Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними.
Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ.
към втори вариант >>
Но не е само това.
(втори вариант)
Животътъ на хората е сложенъ, но животътъ на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния. Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ. Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея. За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда.
Но не е само това.
Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата. Има и други сѫщества като насъ, които не схващатъ това положение. Има много сѫщества, които гледатъ на въпроситѣ като насъ, даже тѣ ни елиминиратъ и казватъ: земята нѣма никакъвъ смисълъ, тя нѣма никаква цѣна. Като не схващаме дълбокия смисълъ на живота, ние губимъ кредита отъ онѣзи истински разумни сѫщества, които носятъ истинския Божественъ животъ, и които ни даватъ знанията.
към втори вариант >>
Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ.
(втори вариант)
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“. Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава. И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними.
Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ.
Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ.
към втори вариант >>
Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата.
(втори вариант)
Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ. Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея. За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда. Но не е само това.
Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата.
Има и други сѫщества като насъ, които не схващатъ това положение. Има много сѫщества, които гледатъ на въпроситѣ като насъ, даже тѣ ни елиминиратъ и казватъ: земята нѣма никакъвъ смисълъ, тя нѣма никаква цѣна. Като не схващаме дълбокия смисълъ на живота, ние губимъ кредита отъ онѣзи истински разумни сѫщества, които носятъ истинския Божественъ животъ, и които ни даватъ знанията.
към втори вариант >>
Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня.
(втори вариант)
Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава. И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ.
Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня.
Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ. Какъ, външно или вѫтрѣшно?
към втори вариант >>
Има и други сѫщества като насъ, които не схващатъ това положение.
(втори вариант)
Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ. Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея. За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда. Но не е само това. Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата.
Има и други сѫщества като насъ, които не схващатъ това положение.
Има много сѫщества, които гледатъ на въпроситѣ като насъ, даже тѣ ни елиминиратъ и казватъ: земята нѣма никакъвъ смисълъ, тя нѣма никаква цѣна. Като не схващаме дълбокия смисълъ на живота, ние губимъ кредита отъ онѣзи истински разумни сѫщества, които носятъ истинския Божественъ животъ, и които ни даватъ знанията.
към втори вариант >>
Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно.
(втори вариант)
И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня.
Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно.
Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ. Какъ, външно или вѫтрѣшно? Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ.
към втори вариант >>
Има много сѫщества, които гледатъ на въпроситѣ като насъ, даже тѣ ни елиминиратъ и казватъ: земята нѣма никакъвъ смисълъ, тя нѣма никаква цѣна.
(втори вариант)
Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея. За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда. Но не е само това. Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата. Има и други сѫщества като насъ, които не схващатъ това положение.
Има много сѫщества, които гледатъ на въпроситѣ като насъ, даже тѣ ни елиминиратъ и казватъ: земята нѣма никакъвъ смисълъ, тя нѣма никаква цѣна.
Като не схващаме дълбокия смисълъ на живота, ние губимъ кредита отъ онѣзи истински разумни сѫщества, които носятъ истинския Божественъ животъ, и които ни даватъ знанията.
към втори вариант >>
Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ.
(втори вариант)
Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно.
Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ.
А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ. Какъ, външно или вѫтрѣшно? Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ. Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно.
към втори вариант >>
Като не схващаме дълбокия смисълъ на живота, ние губимъ кредита отъ онѣзи истински разумни сѫщества, които носятъ истинския Божественъ животъ, и които ни даватъ знанията.
(втори вариант)
За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда. Но не е само това. Въ нея трептятъ милиони, милиони разумни сѫщества, отъ една по-висока култура отъ нашата. Има и други сѫщества като насъ, които не схващатъ това положение. Има много сѫщества, които гледатъ на въпроситѣ като насъ, даже тѣ ни елиминиратъ и казватъ: земята нѣма никакъвъ смисълъ, тя нѣма никаква цѣна.
Като не схващаме дълбокия смисълъ на живота, ние губимъ кредита отъ онѣзи истински разумни сѫщества, които носятъ истинския Божественъ животъ, и които ни даватъ знанията.
към втори вариант >>
А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ.
(втори вариант)
Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ.
А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ.
Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ. Какъ, външно или вѫтрѣшно? Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ. Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно.
към втори вариант >>
Първото важно нѣщо въ живота ви е, да искашъ да знаешъ живота на другитѣ хора, защото е и твой животъ.
(втори вариант)
Първото важно нѣщо въ живота ви е, да искашъ да знаешъ живота на другитѣ хора, защото е и твой животъ.
Ти трѣбва да знаешъ смисъла на живота, понеже е по-висшъ, отколкото си го прѣдставлявашъ. Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете да направите единъ несполучливъ опитъ, вие може да се осакатите. Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си. Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ.
(втори вариант)
Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ.
Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ.
Какъ, външно или вѫтрѣшно? Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ. Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно. Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно.
към втори вариант >>
Ти трѣбва да знаешъ смисъла на живота, понеже е по-висшъ, отколкото си го прѣдставлявашъ.
(втори вариант)
Първото важно нѣщо въ живота ви е, да искашъ да знаешъ живота на другитѣ хора, защото е и твой животъ.
Ти трѣбва да знаешъ смисъла на живота, понеже е по-висшъ, отколкото си го прѣдставлявашъ.
Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете да направите единъ несполучливъ опитъ, вие може да се осакатите. Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си. Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си. Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ?
към втори вариант >>
Какъ, външно или вѫтрѣшно?
(втори вариант)
Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня. Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ.
Какъ, външно или вѫтрѣшно?
Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ. Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно. Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно. Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота.
към втори вариант >>
Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете да направите единъ несполучливъ опитъ, вие може да се осакатите.
(втори вариант)
Първото важно нѣщо въ живота ви е, да искашъ да знаешъ живота на другитѣ хора, защото е и твой животъ. Ти трѣбва да знаешъ смисъла на живота, понеже е по-висшъ, отколкото си го прѣдставлявашъ.
Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете да направите единъ несполучливъ опитъ, вие може да се осакатите.
Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си. Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си. Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ? Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ.
към втори вариант >>
Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ.
(втори вариант)
Животътъ има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно. Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ. Какъ, външно или вѫтрѣшно?
Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ.
Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно. Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно. Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота. Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно.
към втори вариант >>
Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота.
(втори вариант)
Първото важно нѣщо въ живота ви е, да искашъ да знаешъ живота на другитѣ хора, защото е и твой животъ. Ти трѣбва да знаешъ смисъла на живота, понеже е по-висшъ, отколкото си го прѣдставлявашъ. Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете да направите единъ несполучливъ опитъ, вие може да се осакатите.
Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота.
Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си. Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си. Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ? Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ. Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ.
към втори вариант >>
Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно.
(втори вариант)
Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ. Какъ, външно или вѫтрѣшно? Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ.
Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно.
Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно. Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно. Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота. Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно. Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка.
към втори вариант >>
Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си.
(втори вариант)
Първото важно нѣщо въ живота ви е, да искашъ да знаешъ живота на другитѣ хора, защото е и твой животъ. Ти трѣбва да знаешъ смисъла на живота, понеже е по-висшъ, отколкото си го прѣдставлявашъ. Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете да направите единъ несполучливъ опитъ, вие може да се осакатите. Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота.
Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си.
Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си. Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ? Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ. Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ. Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо.
към втори вариант >>
Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно.
(втори вариант)
А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ. Какъ, външно или вѫтрѣшно? Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ. Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно.
Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно.
Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно. Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота. Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно. Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка. Това е човѣшката душа.
към втори вариант >>
Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си.
(втори вариант)
Първото важно нѣщо въ живота ви е, да искашъ да знаешъ живота на другитѣ хора, защото е и твой животъ. Ти трѣбва да знаешъ смисъла на живота, понеже е по-висшъ, отколкото си го прѣдставлявашъ. Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете да направите единъ несполучливъ опитъ, вие може да се осакатите. Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си.
Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си.
Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ? Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ. Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ. Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо. Така се осакатяваме ние.
към втори вариант >>
Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ. Какъ, външно или вѫтрѣшно? Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ. Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно.
Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно.
Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота. Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно. Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка. Това е човѣшката душа. За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него.
към втори вариант >>
Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ?
(втори вариант)
Ти трѣбва да знаешъ смисъла на живота, понеже е по-висшъ, отколкото си го прѣдставлявашъ. Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете да направите единъ несполучливъ опитъ, вие може да се осакатите. Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си. Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си.
Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ?
Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ. Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ. Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо. Така се осакатяваме ние. Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо.
към втори вариант >>
Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота.
(втори вариант)
Какъ, външно или вѫтрѣшно? Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ. Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно. Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно.
Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота.
Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно. Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка. Това е човѣшката душа. За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него. Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него.
към втори вариант >>
Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ.
(втори вариант)
Въ тази реалность, въ която живѣете, ако речете да направите единъ несполучливъ опитъ, вие може да се осакатите. Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си. Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си. Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ?
Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ.
Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ. Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо. Така се осакатяваме ние. Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо. И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата?
към втори вариант >>
Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно.
(втори вариант)
Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ. Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно. Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно. Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота.
Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно.
Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка. Това е човѣшката душа. За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него. Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него. И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично.
към втори вариант >>
Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ.
(втори вариант)
Отъ този опитъ ще видите, че има една опасность въ неестественитѣ илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си. Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си. Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ? Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ.
Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ.
Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо. Така се осакатяваме ние. Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо. И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата? Какъ ще се установи тя?
към втори вариант >>
Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка.
(втори вариант)
Единъ камъкъ може да измѣни мѣстото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно. Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно. Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота. Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно.
Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка.
Това е човѣшката душа. За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него. Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него. И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично. Не е така.
към втори вариант >>
Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо.
(втори вариант)
Ако вземете едно огледало да се огледате въ него и послѣ съ единъ парабелъ стрѣляте въ вашето отражение, вие ще осакатите своя образъ, ще осакатите живота си. Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си. Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ? Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ. Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ.
Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо.
Така се осакатяваме ние. Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо. И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата? Какъ ще се установи тя? Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога.
към втори вариант >>
Това е човѣшката душа.
(втори вариант)
Една дъждовна капка може да капне тукъ или тамъ несъзнателно, но една човѣшка мисъль, изпратена нѣкѫдѣ да помага, винаги идва съзнателно. Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно. Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота. Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно. Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка.
Това е човѣшката душа.
За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него. Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него. И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично. Не е така. Божественото именно е сѫщественото въ живота.
към втори вариант >>
Така се осакатяваме ние.
(втори вариант)
Въ дадения случай вие ще произведете една дисхармония въ ума си. Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ? Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ. Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ. Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо.
Така се осакатяваме ние.
Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо. И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата? Какъ ще се установи тя? Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрвашъ въ Единнаго Истиннаго Бога, а не живѣешъ споредъ Единнаго Истиннаго Бога.
към втори вариант >>
За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него.
(втори вариант)
Едно човѣшко чувство, изпратено нѣкѫдѣ да помага, сѫщо идва съзнателно. Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота. Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно. Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка. Това е човѣшката душа.
За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него.
Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него. И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично. Не е така. Божественото именно е сѫщественото въ живота. То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
към втори вариант >>
Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо.
(втори вариант)
Ето защо, когато нѣкой пѫть казвамъ, че не трѣбва да мислите, нито да говорите лошо за нѣкой човѣкъ, какво подразбирамъ? Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ. Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ. Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо. Така се осакатяваме ние.
Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо.
И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата? Какъ ще се установи тя? Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрвашъ въ Единнаго Истиннаго Бога, а не живѣешъ споредъ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрую безъ животъ не е вѣрую.
към втори вариант >>
Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него.
(втори вариант)
Отъ тукъ вадимъ заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяватъ чрѣзъ живота. Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно. Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка. Това е човѣшката душа. За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него.
Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него.
И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично. Не е така. Божественото именно е сѫщественото въ живота. То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него.
към втори вариант >>
И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата?
(втори вариант)
Когато говорите лошо за нѣкой човѣкъ, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недѣйствителенъ образъ, и по такъвъ начинъ осакатявате истинския му образъ. Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ. Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо. Така се осакатяваме ние. Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо.
И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата?
Какъ ще се установи тя? Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрвашъ въ Единнаго Истиннаго Бога, а не живѣешъ споредъ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрую безъ животъ не е вѣрую. Животъ трѣбва!
към втори вариант >>
И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично.
(втори вариант)
Всичко, което става въ пробудената душа е съзнателно. Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка. Това е човѣшката душа. За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него. Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него.
И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично.
Не е така. Божественото именно е сѫщественото въ живота. То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него.
към втори вариант >>
Какъ ще се установи тя?
(втори вариант)
Като знаете това, вие не трѣбва да говорите лошо за никого, защото образътъ на всѣки човѣкъ е свещенъ. Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо. Така се осакатяваме ние. Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо. И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата?
Какъ ще се установи тя?
Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрвашъ въ Единнаго Истиннаго Бога, а не живѣешъ споредъ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрую безъ животъ не е вѣрую. Животъ трѣбва!
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Ние взимаме тази душа като прѣдстава на неизмѣнната форма на живота, или сѫщината на човѣка. Това е човѣшката душа. За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него. Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него. И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично.
Не е така.
Божественото именно е сѫщественото въ живота. То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него.
към втори вариант >>
Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога.
(втори вариант)
Макаръ, че тия лоши думи да се отнасятъ до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нѣщо. Така се осакатяваме ние. Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо. И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата? Какъ ще се установи тя?
Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога.
Вѣрвашъ въ Единнаго Истиннаго Бога, а не живѣешъ споредъ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрую безъ животъ не е вѣрую. Животъ трѣбва!
към втори вариант >>
Божественото именно е сѫщественото въ живота.
(втори вариант)
Това е човѣшката душа. За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него. Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него. И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично. Не е така.
Божественото именно е сѫщественото въ живота.
То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него.
към втори вариант >>
Вѣрвашъ въ Единнаго Истиннаго Бога, а не живѣешъ споредъ Единнаго Истиннаго Бога.
(втори вариант)
Така се осакатяваме ние. Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо. И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата? Какъ ще се установи тя? Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога.
Вѣрвашъ въ Единнаго Истиннаго Бога, а не живѣешъ споредъ Единнаго Истиннаго Бога.
Вѣрую безъ животъ не е вѣрую. Животъ трѣбва!
към втори вариант >>
То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
(втори вариант)
За да може човѣкъ да разбира тази сѫщина, трѣбва да разбира самия животъ, който е вложенъ въ него. Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него. И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично. Не е така. Божественото именно е сѫщественото въ живота.
То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него.
към втори вариант >>
Вѣрую безъ животъ не е вѣрую.
(втори вариант)
Често азъ виждамъ нѣкой човѣкъ се хваналъ за главата, казва: Мѫчно ми е нѣщо. И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата? Какъ ще се установи тя? Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрвашъ въ Единнаго Истиннаго Бога, а не живѣешъ споредъ Единнаго Истиннаго Бога.
Вѣрую безъ животъ не е вѣрую.
Животъ трѣбва!
към втори вариант >>
Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него.
(втори вариант)
Не физическия животъ, той е външната страна на живота, но вѫтрѣшния животъ, духовниятъ животъ, великото, Божественото въ него. И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично. Не е така. Божественото именно е сѫщественото въ живота. То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони.
Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него.
към втори вариант >>
Животъ трѣбва!
(втори вариант)
И тогава казвамъ: дѣ е истинската философия на нѣщата? Какъ ще се установи тя? Казвашъ: вѣрвамъ въ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрвашъ въ Единнаго Истиннаго Бога, а не живѣешъ споредъ Единнаго Истиннаго Бога. Вѣрую безъ животъ не е вѣрую.
Животъ трѣбва!
към втори вариант >>
И тъй, животътъ трѣбва да се разбира!
(втори вариант)
И тъй, животътъ трѣбва да се разбира!
Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота. Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта. Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него?
към втори вариант >>
Ще ви дамъ единъ примѣръ за уяснение на мисъльта си, понеже мисъльта ми е малко интенсивна, естествено е, при това, че всѣка интенсивна мисъль, понеже прѣдизвиква разширение въ съзнанието, не може изведнажъ да се схване, не може да има практическо приложение.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за уяснение на мисъльта си, понеже мисъльта ми е малко интенсивна, естествено е, при това, че всѣка интенсивна мисъль, понеже прѣдизвиква разширение въ съзнанието, не може изведнажъ да се схване, не може да има практическо приложение.
Ако не слѣдите хода на мисъльта, вие ще се намѣрите въ положението на ученици, които само пишатъ и изтриватъ. Напише нѣщо на дъската, вземе гѫба послѣ и го изтрие. Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие. Казвамъ: не е така! Отново напише, пакъ го изтрие.
към втори вариант >>
Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота.
(втори вариант)
И тъй, животътъ трѣбва да се разбира!
Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота.
Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта. Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата.
към втори вариант >>
Ако не слѣдите хода на мисъльта, вие ще се намѣрите въ положението на ученици, които само пишатъ и изтриватъ.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за уяснение на мисъльта си, понеже мисъльта ми е малко интенсивна, естествено е, при това, че всѣка интенсивна мисъль, понеже прѣдизвиква разширение въ съзнанието, не може изведнажъ да се схване, не може да има практическо приложение.
Ако не слѣдите хода на мисъльта, вие ще се намѣрите въ положението на ученици, които само пишатъ и изтриватъ.
Напише нѣщо на дъската, вземе гѫба послѣ и го изтрие. Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие. Казвамъ: не е така! Отново напише, пакъ го изтрие. Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не.
към втори вариант >>
Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта.
(втори вариант)
И тъй, животътъ трѣбва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота.
Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта.
Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата. И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота.
към втори вариант >>
Напише нѣщо на дъската, вземе гѫба послѣ и го изтрие.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за уяснение на мисъльта си, понеже мисъльта ми е малко интенсивна, естествено е, при това, че всѣка интенсивна мисъль, понеже прѣдизвиква разширение въ съзнанието, не може изведнажъ да се схване, не може да има практическо приложение. Ако не слѣдите хода на мисъльта, вие ще се намѣрите въ положението на ученици, които само пишатъ и изтриватъ.
Напише нѣщо на дъската, вземе гѫба послѣ и го изтрие.
Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие. Казвамъ: не е така! Отново напише, пакъ го изтрие. Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не. Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго.
към втори вариант >>
Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса.
(втори вариант)
И тъй, животътъ трѣбва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота. Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта.
Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса.
Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата. И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота. Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ.
към втори вариант >>
Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за уяснение на мисъльта си, понеже мисъльта ми е малко интенсивна, естествено е, при това, че всѣка интенсивна мисъль, понеже прѣдизвиква разширение въ съзнанието, не може изведнажъ да се схване, не може да има практическо приложение. Ако не слѣдите хода на мисъльта, вие ще се намѣрите въ положението на ученици, които само пишатъ и изтриватъ. Напише нѣщо на дъската, вземе гѫба послѣ и го изтрие.
Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие.
Казвамъ: не е така! Отново напише, пакъ го изтрие. Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не. Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго. Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ.
към втори вариант >>
Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ.
(втори вариант)
И тъй, животътъ трѣбва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота. Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта. Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса.
Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ.
Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата. И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота. Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ.
към втори вариант >>
Казвамъ: не е така!
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за уяснение на мисъльта си, понеже мисъльта ми е малко интенсивна, естествено е, при това, че всѣка интенсивна мисъль, понеже прѣдизвиква разширение въ съзнанието, не може изведнажъ да се схване, не може да има практическо приложение. Ако не слѣдите хода на мисъльта, вие ще се намѣрите въ положението на ученици, които само пишатъ и изтриватъ. Напише нѣщо на дъската, вземе гѫба послѣ и го изтрие. Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие.
Казвамъ: не е така!
Отново напише, пакъ го изтрие. Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не. Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго. Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ. Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ.
към втори вариант >>
Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него?
(втори вариант)
И тъй, животътъ трѣбва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота. Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта. Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ.
Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него?
Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата. И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота. Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ.
към втори вариант >>
Отново напише, пакъ го изтрие.
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ примѣръ за уяснение на мисъльта си, понеже мисъльта ми е малко интенсивна, естествено е, при това, че всѣка интенсивна мисъль, понеже прѣдизвиква разширение въ съзнанието, не може изведнажъ да се схване, не може да има практическо приложение. Ако не слѣдите хода на мисъльта, вие ще се намѣрите въ положението на ученици, които само пишатъ и изтриватъ. Напише нѣщо на дъската, вземе гѫба послѣ и го изтрие. Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие. Казвамъ: не е така!
Отново напише, пакъ го изтрие.
Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не. Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго. Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ. Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ. Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати.
към втори вариант >>
Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата.
(втори вариант)
Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота. Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта. Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него?
Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата.
И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота. Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ.
към втори вариант >>
Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не.
(втори вариант)
Ако не слѣдите хода на мисъльта, вие ще се намѣрите въ положението на ученици, които само пишатъ и изтриватъ. Напише нѣщо на дъската, вземе гѫба послѣ и го изтрие. Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие. Казвамъ: не е така! Отново напише, пакъ го изтрие.
Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не.
Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго. Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ. Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ. Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати. Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна.
към втори вариант >>
И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота.
(втори вариант)
Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта. Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата.
И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота.
Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ.
към втори вариант >>
Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго.
(втори вариант)
Напише нѣщо на дъската, вземе гѫба послѣ и го изтрие. Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие. Казвамъ: не е така! Отново напише, пакъ го изтрие. Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не.
Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго.
Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ. Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ. Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати. Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна. Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна.
към втори вариант >>
Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ.
(втори вариант)
Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата. И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота.
Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ.
към втори вариант >>
Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ.
(втори вариант)
Пакъ пише нѣщо, пакъ го изтрие. Казвамъ: не е така! Отново напише, пакъ го изтрие. Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не. Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго.
Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ.
Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ. Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати. Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна. Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна. Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“.
Какъвъ животъ? Обикновенъ животъ ли? Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета? Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца? Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца?
към втори вариант >>
Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ.
(втори вариант)
Казвамъ: не е така! Отново напише, пакъ го изтрие. Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не. Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго. Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ.
Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ.
Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати. Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна. Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна. Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя. Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна.
към втори вариант >>
Какъвъ животъ?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“.
Какъвъ животъ?
Обикновенъ животъ ли? Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета? Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца? Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца? Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета?
към втори вариант >>
Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати.
(втори вариант)
Отново напише, пакъ го изтрие. Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не. Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго. Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ. Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ.
Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати.
Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна. Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна. Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя. Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна. Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“.
към втори вариант >>
Обикновенъ животъ ли?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“. Какъвъ животъ?
Обикновенъ животъ ли?
Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета? Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца? Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца? Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета? Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота.
към втори вариант >>
Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна.
(втори вариант)
Не, слѣдъ като напише нѣщо, колкото и да е глупаво, трѣбва да го остави, вие ще познаете, дали е вѣрно то или не. Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго. Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ. Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ. Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати.
Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна.
Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна. Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя. Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна. Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: а, млада мома!
към втори вариант >>
Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“. Какъвъ животъ? Обикновенъ животъ ли?
Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета?
Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца? Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца? Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета? Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота. Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота.
към втори вариант >>
Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна.
(втори вариант)
Нѣмашъ право да изтривашъ нѣщо, до като не напишешъ друго. Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ. Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ. Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати. Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна.
Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна.
Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя. Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна. Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: а, млада мома! Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми.
към втори вариант >>
Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“. Какъвъ животъ? Обикновенъ животъ ли? Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета?
Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца?
Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца? Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета? Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота. Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота.
към втори вариант >>
Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя.
(втори вариант)
Нѣмашъ право да ядешъ въ нѣкоя гостилница, докато не си платишъ. Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ. Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати. Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна. Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна.
Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя.
Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна. Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: а, млада мома! Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми. Заповѣдайте и втори пѫть“.
към втори вариант >>
Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца?
(втори вариант)
Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“. Какъвъ животъ? Обикновенъ животъ ли? Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета? Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца?
Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца?
Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета? Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота. Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ.
към втори вариант >>
Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна.
(втори вариант)
Дали имашъ пари да си платишъ, или не, то е другъ въпросъ, но тури въ ума си мисъльта, че ще платишъ на този гостилничарь и то много добрѣ. Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати. Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна. Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна. Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя.
Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна.
Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: а, млада мома! Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми. Заповѣдайте и втори пѫть“. Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ.
към втори вариант >>
Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета?
(втори вариант)
Какъвъ животъ? Обикновенъ животъ ли? Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета? Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца? Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца?
Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета?
Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота. Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ. Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода?
към втори вариант >>
Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“.
(втори вариант)
Вие казвате: а, той е гостилничарь, може и да не му се плати. Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна. Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна. Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя. Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна.
Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“.
Вие си казвате, като философи: а, млада мома! Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми. Заповѣдайте и втори пѫть“. Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ. Мога да ви прѣдставя и обратния случай.
към втори вариант >>
Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота.
(втори вариант)
Обикновенъ животъ ли? Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета? Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца? Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца? Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета?
Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота.
Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ. Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода? Тамъ има вода, но пълна съ тиня.
към втори вариант >>
Вие си казвате, като философи: а, млада мома!
(втори вариант)
Не, азъ трѣбва да си платя на всѣка цѣна. Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна. Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя. Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна. Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“.
Вие си казвате, като философи: а, млада мома!
Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми. Заповѣдайте и втори пѫть“. Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ. Мога да ви прѣдставя и обратния случай. Отива въ сѫщата гостилница една млада мома, но дебела, съ дебели устни, криви очи и казва на гостилничара сѫщото, както и първата, но той я отблъсва, изпѫжда я навънъ и казва: втори пѫть да не идвашъ въ гостилницата ми.
към втори вариант >>
Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота.
(втори вариант)
Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета? Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца? Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца? Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета? Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота.
Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота.
Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ. Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода? Тамъ има вода, но пълна съ тиня. Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ.
към втори вариант >>
Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми.
(втори вариант)
Представете си, че азъ съмъ една млада, 21 годишна мома, не опитна въ живота, която съмъ тръгнала хубаво облѣчена, съ нова шапка, нова рокля, ходила съмъ на разходка и по едно врѣме искамъ да се отбия въ нѣкоя гостилница да си хапна. Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя. Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна. Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: а, млада мома!
Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми.
Заповѣдайте и втори пѫть“. Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ. Мога да ви прѣдставя и обратния случай. Отива въ сѫщата гостилница една млада мома, но дебела, съ дебели устни, криви очи и казва на гостилничара сѫщото, както и първата, но той я отблъсва, изпѫжда я навънъ и казва: втори пѫть да не идвашъ въ гостилницата ми.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота.
(втори вариант)
Нима птицата не дава животъ на своитѣ малки птиченца? Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца? Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета? Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота. Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота.
Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота.
Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ. Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода? Тамъ има вода, но пълна съ тиня. Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се.
към втори вариант >>
Заповѣдайте и втори пѫть“.
(втори вариант)
Влѣза вѫтрѣ, нахраня се, но нѣмамъ пари да платя. Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна. Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: а, млада мома! Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми.
Заповѣдайте и втори пѫть“.
Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ. Мога да ви прѣдставя и обратния случай. Отива въ сѫщата гостилница една млада мома, но дебела, съ дебели устни, криви очи и казва на гостилничара сѫщото, както и първата, но той я отблъсва, изпѫжда я навънъ и казва: втори пѫть да не идвашъ въ гостилницата ми.
към втори вариант >>
Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ.
(втори вариант)
Нима вълкътъ не дава животъ на своитѣ малки вълченца? Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета? Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота. Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота.
Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ.
Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода? Тамъ има вода, но пълна съ тиня. Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание.
към втори вариант >>
Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ.
(втори вариант)
Искамъ да отида дома си да взема пари, и въ този моментъ ми идва една свещена идея, приближавамъ се при гостилничара и му казвамъ: „Азъ нѣмамъ сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съмъ честна, ще те цѣлуна. Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: а, млада мома! Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми. Заповѣдайте и втори пѫть“.
Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ.
Мога да ви прѣдставя и обратния случай. Отива въ сѫщата гостилница една млада мома, но дебела, съ дебели устни, криви очи и казва на гостилничара сѫщото, както и първата, но той я отблъсва, изпѫжда я навънъ и казва: втори пѫть да не идвашъ въ гостилницата ми.
към втори вариант >>
Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода?
(втори вариант)
Нима червеятъ не дава животъ на своитѣ малки червейчета? Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота. Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ.
Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода?
Тамъ има вода, но пълна съ тиня. Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание. И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага.
към втори вариант >>
Мога да ви прѣдставя и обратния случай.
(втори вариант)
Тъй, както те цѣлувамъ, тъй съмъ честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: а, млада мома! Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми. Заповѣдайте и втори пѫть“. Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ.
Мога да ви прѣдставя и обратния случай.
Отива въ сѫщата гостилница една млада мома, но дебела, съ дебели устни, криви очи и казва на гостилничара сѫщото, както и първата, но той я отблъсва, изпѫжда я навънъ и казва: втори пѫть да не идвашъ въ гостилницата ми.
към втори вариант >>
Тамъ има вода, но пълна съ тиня.
(втори вариант)
Тѣ даватъ животъ, но има степени въ живота. Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ. Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода?
Тамъ има вода, но пълна съ тиня.
Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание. И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага. Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане.
към втори вариант >>
Отива въ сѫщата гостилница една млада мома, но дебела, съ дебели устни, криви очи и казва на гостилничара сѫщото, както и първата, но той я отблъсва, изпѫжда я навънъ и казва: втори пѫть да не идвашъ въ гостилницата ми.
(втори вариант)
Вие си казвате, като философи: а, млада мома! Да, но този гостилничарь, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съмъ щастливъ, че посѣтихте гостилницата ми. Заповѣдайте и втори пѫть“. Не взимайте този примѣръ въ лошъ смисълъ. Мога да ви прѣдставя и обратния случай.
Отива въ сѫщата гостилница една млада мома, но дебела, съ дебели устни, криви очи и казва на гостилничара сѫщото, както и първата, но той я отблъсва, изпѫжда я навънъ и казва: втори пѫть да не идвашъ въ гостилницата ми.
към втори вариант >>
Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ.
(втори вариант)
Истината е, че човѣкъ трѣбва да познава живота. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ. Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода? Тамъ има вода, но пълна съ тиня.
Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ.
Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание. И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага. Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане. Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага.
към втори вариант >>
Вие сега се смѣете, но то не е за смѣхъ.
(втори вариант)
Вие сега се смѣете, но то не е за смѣхъ.
Вие разсѫждавайте философски и казвайте: умоветѣ ни трѣбва да сѫ пълни съ истински благородни мисли, а лъжливитѣ мисли трѣбва да изхвърляме навънъ. Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ. Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ.
към втори вариант >>
Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора още не сѫ се натъкнали на истинскитѣ прояви въ живота. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ. Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода? Тамъ има вода, но пълна съ тиня. Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ.
Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се.
Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание. И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага. Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане. Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага. Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение.
към втори вариант >>
Вие разсѫждавайте философски и казвайте: умоветѣ ни трѣбва да сѫ пълни съ истински благородни мисли, а лъжливитѣ мисли трѣбва да изхвърляме навънъ.
(втори вариант)
Вие сега се смѣете, но то не е за смѣхъ.
Вие разсѫждавайте философски и казвайте: умоветѣ ни трѣбва да сѫ пълни съ истински благородни мисли, а лъжливитѣ мисли трѣбва да изхвърляме навънъ.
Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ. Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми.
към втори вариант >>
Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание.
(втори вариант)
Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ, това е още прѣдисловие на истинския животъ. Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода? Тамъ има вода, но пълна съ тиня. Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се.
Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание.
И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага. Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане. Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага. Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение.
към втори вариант >>
Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ.
(втори вариант)
Вие сега се смѣете, но то не е за смѣхъ. Вие разсѫждавайте философски и казвайте: умоветѣ ни трѣбва да сѫ пълни съ истински благородни мисли, а лъжливитѣ мисли трѣбва да изхвърляме навънъ.
Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ.
Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми. Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ.
към втори вариант >>
И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага.
(втори вариант)
Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода? Тамъ има вода, но пълна съ тиня. Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание.
И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага.
Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане. Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага. Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено.
към втори вариант >>
Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта.
(втори вариант)
Вие сега се смѣете, но то не е за смѣхъ. Вие разсѫждавайте философски и казвайте: умоветѣ ни трѣбва да сѫ пълни съ истински благородни мисли, а лъжливитѣ мисли трѣбва да изхвърляме навънъ. Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ.
Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта.
Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми. Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ. Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло.
към втори вариант >>
Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане.
(втори вариант)
Тамъ има вода, но пълна съ тиня. Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание. И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага.
Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане.
Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага. Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си.
към втори вариант >>
Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво?
(втори вариант)
Вие сега се смѣете, но то не е за смѣхъ. Вие разсѫждавайте философски и казвайте: умоветѣ ни трѣбва да сѫ пълни съ истински благородни мисли, а лъжливитѣ мисли трѣбва да изхвърляме навънъ. Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ. Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта.
Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво?
Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми. Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ. Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло. Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза.
към втори вариант >>
Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага.
(втори вариант)
Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание. И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага. Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане.
Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага.
Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ.
към втори вариант >>
Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ.
(втори вариант)
Вие сега се смѣете, но то не е за смѣхъ. Вие разсѫждавайте философски и казвайте: умоветѣ ни трѣбва да сѫ пълни съ истински благородни мисли, а лъжливитѣ мисли трѣбва да изхвърляме навънъ. Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ. Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво?
Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ.
Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми. Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ. Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло. Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза. Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването.
към втори вариант >>
Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение.
(втори вариант)
Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание. И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага. Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане. Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага.
Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение.
Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре.
към втори вариант >>
Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми.
(втори вариант)
Вие разсѫждавайте философски и казвайте: умоветѣ ни трѣбва да сѫ пълни съ истински благородни мисли, а лъжливитѣ мисли трѣбва да изхвърляме навънъ. Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ. Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ.
Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми.
Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ. Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло. Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза. Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването. Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ.
към втори вариант >>
Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение.
(втори вариант)
Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание. И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага. Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане. Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага. Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение.
Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение.
Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре. Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му.
към втори вариант >>
Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ.
(втори вариант)
Красивитѣ моми, които ни цѣлуватъ, това сѫ благороднитѣ, възвишенитѣ мисли, а ония моми съ дебелитѣ устни, това сѫ лъжливитѣ мисли, които трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и втори пѫть да не се приематъ. Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми.
Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ.
Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло. Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза. Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването. Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ.
към втори вариант >>
Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено.
(втори вариант)
И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага. Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане. Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага. Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение.
Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено.
Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре. Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му. Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ.
към втори вариант >>
Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло.
(втори вариант)
Послѣднитѣ прѣдставляватъ грозотията въ свѣта. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми. Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ.
Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло.
Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза. Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването. Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ.
към втори вариант >>
Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си.
(втори вариант)
Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане. Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага. Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено.
Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си.
Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре. Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му. Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ. Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ.
към втори вариант >>
Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза.
(втори вариант)
Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми. Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ. Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло.
Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза.
Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването. Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ.
към втори вариант >>
Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ.
(втори вариант)
Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага. Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си.
Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ.
Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре. Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му. Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ. Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ. Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ.
към втори вариант >>
Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването.
(втори вариант)
Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми. Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ. Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло. Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза.
Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването.
Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ.
към втори вариант >>
Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре.
(втори вариант)
Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ.
Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре.
Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му. Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ. Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ. Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми. Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ. Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло. Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава животътъ, като минава въ една нова фаза. Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването.
Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ.
към втори вариант >>
Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му.
(втори вариант)
Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре.
Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му.
Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ. Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ. Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ.
към втори вариант >>
Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо?
(втори вариант)
Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо?
– За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ. Доброто е форма. Безъ доброто животътъ не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта.
към втори вариант >>
Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ.
(втори вариант)
Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре. Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му.
Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ.
Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ. Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ.
към втори вариант >>
– За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ.
(втори вариант)
Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо?
– За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ.
Доброто е форма. Безъ доброто животътъ не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта.
към втори вариант >>
Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ.
(втори вариант)
Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре. Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му. Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ.
Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ.
Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ.
към втори вариант >>
Доброто е форма.
(втори вариант)
Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо? – За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ.
Доброто е форма.
Безъ доброто животътъ не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни.
към втори вариант >>
Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ.
(втори вариант)
Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре. Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му. Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ. Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ.
Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ.
към втори вариант >>
Безъ доброто животътъ не може да се прояви.
(втори вариант)
Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо? – За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ. Доброто е форма.
Безъ доброто животътъ не може да се прояви.
Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ.
към втори вариант >>
И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота.
(втори вариант)
И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота.
Второто движение е разумностьта въ живота. Животътъ е разумно движение на Словото. Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ. Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука.
към втори вариант >>
Първата форма на живота е доброто.
(втори вариант)
Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо? – За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ. Доброто е форма. Безъ доброто животътъ не може да се прояви.
Първата форма на живота е доброто.
Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера.
към втори вариант >>
Второто движение е разумностьта въ живота.
(втори вариант)
И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота.
Второто движение е разумностьта въ живота.
Животътъ е разумно движение на Словото. Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ. Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука. Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука.
към втори вариант >>
Втората форма на живота е мисъльта.
(втори вариант)
Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо? – За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ. Доброто е форма. Безъ доброто животътъ не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто.
Втората форма на живота е мисъльта.
Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта.
към втори вариант >>
Животътъ е разумно движение на Словото.
(втори вариант)
И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота. Второто движение е разумностьта въ живота.
Животътъ е разумно движение на Словото.
Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ. Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука. Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше!
към втори вариант >>
Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта.
(втори вариант)
– За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ. Доброто е форма. Безъ доброто животътъ не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта.
Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта.
Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся.
към втори вариант >>
Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово.
(втори вариант)
И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота. Второто движение е разумностьта въ живота. Животътъ е разумно движение на Словото.
Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово.
Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ. Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука. Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше! Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна.
към втори вариант >>
Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни.
(втори вариант)
Доброто е форма. Безъ доброто животътъ не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта.
Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни.
Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся. Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ.
към втори вариант >>
Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ.
(втори вариант)
И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота. Второто движение е разумностьта въ живота. Животътъ е разумно движение на Словото. Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово.
Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ.
Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука. Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше! Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна. Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой?
към втори вариант >>
Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ.
(втори вариант)
Безъ доброто животътъ не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни.
Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ.
Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся. Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ. Този животъ е единъ изворъ.
към втори вариант >>
Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука.
(втори вариант)
И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота. Второто движение е разумностьта въ живота. Животътъ е разумно движение на Словото. Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ.
Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука.
Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше! Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна. Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой? Отдѣ го взе?
към втори вариант >>
Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера.
(втори вариант)
Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ.
Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера.
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся. Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ. Този животъ е единъ изворъ. Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ.
към втори вариант >>
Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука.
(втори вариант)
Второто движение е разумностьта въ живота. Животътъ е разумно движение на Словото. Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ. Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука.
Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука.
Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше! Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна. Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой? Отдѣ го взе? – Купихъ го.
към втори вариант >>
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта.
(втори вариант)
Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера.
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта.
Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся. Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ. Този животъ е единъ изворъ. Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ. Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ.
към втори вариант >>
Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше!
(втори вариант)
Животътъ е разумно движение на Словото. Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ. Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука. Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука.
Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше!
Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна. Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой? Отдѣ го взе? – Купихъ го. Какъ, може ли да се купува живота на вола?
към втори вариант >>
Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся.
(втори вариант)
Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта.
Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся.
Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ. Този животъ е единъ изворъ. Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ. Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ. Тогава знаете ли какъ ще се прѣплете нашия животъ.
към втори вариант >>
Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна.
(втори вариант)
Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ. Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука. Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше!
Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна.
Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой? Отдѣ го взе? – Купихъ го. Какъ, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина.
към втори вариант >>
Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ.
(втори вариант)
Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся.
Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ.
Този животъ е единъ изворъ. Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ. Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ. Тогава знаете ли какъ ще се прѣплете нашия животъ. Всѣки красивъ животъ ще мине прѣзъ твоя животъ, за да внесе онѣзи сокове, отъ които твоитѣ мисли и чувства ще растатъ и ще се развиватъ.
към втори вариант >>
Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой?
(втори вариант)
Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ. Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука. Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше! Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна.
Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой?
Отдѣ го взе? – Купихъ го. Какъ, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина. По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена.
към втори вариант >>
Този животъ е единъ изворъ.
(втори вариант)
Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся. Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ.
Този животъ е единъ изворъ.
Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ. Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ. Тогава знаете ли какъ ще се прѣплете нашия животъ. Всѣки красивъ животъ ще мине прѣзъ твоя животъ, за да внесе онѣзи сокове, отъ които твоитѣ мисли и чувства ще растатъ и ще се развиватъ. Ако ние не внесемъ доброто като единъ основенъ елементъ, въ който Божествениятъ животъ може да се прояви, ние сме осѫдени на страдания, разрушения и смърть.
към втори вариант >>
Отдѣ го взе?
(втори вариант)
Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука. Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше! Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна. Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой?
Отдѣ го взе?
– Купихъ го. Какъ, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина. По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена. Коя е Божествената наука?
към втори вариант >>
Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ.
(втори вариант)
Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся. Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ. Този животъ е единъ изворъ.
Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ.
Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ. Тогава знаете ли какъ ще се прѣплете нашия животъ. Всѣки красивъ животъ ще мине прѣзъ твоя животъ, за да внесе онѣзи сокове, отъ които твоитѣ мисли и чувства ще растатъ и ще се развиватъ. Ако ние не внесемъ доброто като единъ основенъ елементъ, въ който Божествениятъ животъ може да се прояви, ние сме осѫдени на страдания, разрушения и смърть.
към втори вариант >>
– Купихъ го.
(втори вариант)
Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше! Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна. Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой? Отдѣ го взе?
– Купихъ го.
Какъ, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина. По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена. Коя е Божествената наука? Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4.
към втори вариант >>
Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ.
(втори вариант)
Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся. Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ. Този животъ е единъ изворъ. Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ.
Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ.
Тогава знаете ли какъ ще се прѣплете нашия животъ. Всѣки красивъ животъ ще мине прѣзъ твоя животъ, за да внесе онѣзи сокове, отъ които твоитѣ мисли и чувства ще растатъ и ще се развиватъ. Ако ние не внесемъ доброто като единъ основенъ елементъ, въ който Божествениятъ животъ може да се прояви, ние сме осѫдени на страдания, разрушения и смърть.
към втори вариант >>
Какъ, може ли да се купува живота на вола?
(втори вариант)
Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше! Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна. Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой? Отдѣ го взе? – Купихъ го.
Какъ, може ли да се купува живота на вола?
– Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина. По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена. Коя е Божествената наука? Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4. Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2.
към втори вариант >>
Тогава знаете ли какъ ще се прѣплете нашия животъ.
(втори вариант)
Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся. Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ. Този животъ е единъ изворъ. Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ. Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ.
Тогава знаете ли какъ ще се прѣплете нашия животъ.
Всѣки красивъ животъ ще мине прѣзъ твоя животъ, за да внесе онѣзи сокове, отъ които твоитѣ мисли и чувства ще растатъ и ще се развиватъ. Ако ние не внесемъ доброто като единъ основенъ елементъ, въ който Божествениятъ животъ може да се прояви, ние сме осѫдени на страдания, разрушения и смърть.
към втори вариант >>
– Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина.
(втори вариант)
Колкото това злато е тѣхно, толкова и науката може да бѫде тѣхна. Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой? Отдѣ го взе? – Купихъ го. Какъ, може ли да се купува живота на вола?
– Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина.
По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена. Коя е Божествената наука? Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4. Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2. Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4.
към втори вариант >>
Всѣки красивъ животъ ще мине прѣзъ твоя животъ, за да внесе онѣзи сокове, отъ които твоитѣ мисли и чувства ще растатъ и ще се развиватъ.
(втори вариант)
Трѣбва да бѫдемъ добри, за да може да се изрази Божествения животъ въ насъ. Този животъ е единъ изворъ. Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ. Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ. Тогава знаете ли какъ ще се прѣплете нашия животъ.
Всѣки красивъ животъ ще мине прѣзъ твоя животъ, за да внесе онѣзи сокове, отъ които твоитѣ мисли и чувства ще растатъ и ще се развиватъ.
Ако ние не внесемъ доброто като единъ основенъ елементъ, въ който Божествениятъ животъ може да се прояви, ние сме осѫдени на страдания, разрушения и смърть.
към втори вариант >>
По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена.
(втори вариант)
Ти завързвашъ единъ волъ съ юларъ, държишъ го една година въ дома си и казвашъ: този волъ е мой. Твой? Отдѣ го взе? – Купихъ го. Какъ, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина.
По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена.
Коя е Божествената наука? Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4. Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2. Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4. Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25.
към втори вариант >>
Ако ние не внесемъ доброто като единъ основенъ елементъ, въ който Божествениятъ животъ може да се прояви, ние сме осѫдени на страдания, разрушения и смърть.
(втори вариант)
Този животъ е единъ изворъ. Щомъ този изворъ не тече, тогава нѣмаме животъ. Ако ние сме добри, Божествения животъ ще излѣзе отъ насъ, и тогава всички хора, които сѫ въ хармония съ насъ, ще се напояватъ отъ Божествения животъ, и тѣ ще се радватъ. Тогава знаете ли какъ ще се прѣплете нашия животъ. Всѣки красивъ животъ ще мине прѣзъ твоя животъ, за да внесе онѣзи сокове, отъ които твоитѣ мисли и чувства ще растатъ и ще се развиватъ.
Ако ние не внесемъ доброто като единъ основенъ елементъ, въ който Божествениятъ животъ може да се прояви, ние сме осѫдени на страдания, разрушения и смърть.
към втори вариант >>
Коя е Божествената наука?
(втори вариант)
Отдѣ го взе? – Купихъ го. Какъ, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина. По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена.
Коя е Божествената наука?
Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4. Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2. Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4. Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25. Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25.
към втори вариант >>
Втората фаза на живота е истинската мисъль, която ние наричаме Божествената идея.
(втори вариант)
Втората фаза на живота е истинската мисъль, която ние наричаме Божествената идея.
Тя е сѫщо тъй необходима за насъ, понеже трѣбва да мине прѣзъ нашия животъ като свѣтлина. Затова всички трѣбва да бѫдемъ добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазятъ.
към втори вариант >>
Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4.
(втори вариант)
– Купихъ го. Какъ, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина. По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена. Коя е Божествената наука?
Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4.
Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2. Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4. Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25. Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25. Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36.
към втори вариант >>
Тя е сѫщо тъй необходима за насъ, понеже трѣбва да мине прѣзъ нашия животъ като свѣтлина.
(втори вариант)
Втората фаза на живота е истинската мисъль, която ние наричаме Божествената идея.
Тя е сѫщо тъй необходима за насъ, понеже трѣбва да мине прѣзъ нашия животъ като свѣтлина.
Затова всички трѣбва да бѫдемъ добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазятъ. Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора.
към втори вариант >>
Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2.
(втори вариант)
Какъ, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина. По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена. Коя е Божествената наука? Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4.
Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2.
Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4. Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25. Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25. Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36. Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36.
към втори вариант >>
Затова всички трѣбва да бѫдемъ добри.
(втори вариант)
Втората фаза на живота е истинската мисъль, която ние наричаме Божествената идея. Тя е сѫщо тъй необходима за насъ, понеже трѣбва да мине прѣзъ нашия животъ като свѣтлина.
Затова всички трѣбва да бѫдемъ добри.
Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазятъ. Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести?
към втори вариант >>
Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4.
(втори вариант)
– Ти си играешъ съ една посрѣдствена величина. По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена. Коя е Божествената наука? Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4. Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2.
Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4.
Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25. Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25. Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36. Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36. Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36?
към втори вариант >>
Ние сме добри, само че не се проявяваме.
(втори вариант)
Втората фаза на живота е истинската мисъль, която ние наричаме Божествената идея. Тя е сѫщо тъй необходима за насъ, понеже трѣбва да мине прѣзъ нашия животъ като свѣтлина. Затова всички трѣбва да бѫдемъ добри.
Ние сме добри, само че не се проявяваме.
Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазятъ. Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно.
към втори вариант >>
Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25.
(втори вариант)
По сѫщия начинъ ти си играешъ и съ науката, като казвашъ, че не искашъ човѣшка наука, а искашъ Божествена. Коя е Божествената наука? Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4. Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2. Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4.
Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25.
Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25. Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36. Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36. Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога?
към втори вариант >>
Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години.
(втори вариант)
Втората фаза на живота е истинската мисъль, която ние наричаме Божествената идея. Тя е сѫщо тъй необходима за насъ, понеже трѣбва да мине прѣзъ нашия животъ като свѣтлина. Затова всички трѣбва да бѫдемъ добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме.
Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години.
Пари за стари години не се пазятъ. Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто.
към втори вариант >>
Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25.
(втори вариант)
Коя е Божествената наука? Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4. Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2. Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4. Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25.
Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25.
Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36. Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36. Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения.
към втори вариант >>
Пари за стари години не се пазятъ.
(втори вариант)
Втората фаза на живота е истинската мисъль, която ние наричаме Божествената идея. Тя е сѫщо тъй необходима за насъ, понеже трѣбва да мине прѣзъ нашия животъ като свѣтлина. Затова всички трѣбва да бѫдемъ добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години.
Пари за стари години не се пазятъ.
Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа?
към втори вариант >>
Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36.
(втори вариант)
Въ човѣшката наука казватъ: 2 и 2 равно на 4. Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2. Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4. Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25. Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25.
Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36.
Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36. Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения. Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ?
към втори вариант >>
Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора.
(втори вариант)
Тя е сѫщо тъй необходима за насъ, понеже трѣбва да мине прѣзъ нашия животъ като свѣтлина. Затова всички трѣбва да бѫдемъ добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазятъ.
Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора.
Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ.
към втори вариант >>
Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36.
(втори вариант)
Въ Божествената наука казватъ: 2-тѣ си е 2. Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4. Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25. Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25. Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36.
Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36.
Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения. Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ? Не, само единиятъ е сѫщественъ.
към втори вариант >>
Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести?
(втори вариант)
Затова всички трѣбва да бѫдемъ добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазятъ. Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора.
Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести?
– Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо.
към втори вариант >>
Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36?
(втори вариант)
Двѣтѣ никога не може да бѫде равно на 4. Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25. Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25. Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36. Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36.
Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36?
Може и да е равно на 36, но кога? Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения. Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ? Не, само единиятъ е сѫщественъ. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ.
към втори вариант >>
– Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно.
(втори вариант)
Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазятъ. Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести?
– Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно.
Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси.
към втори вариант >>
Може и да е равно на 36, но кога?
(втори вариант)
Въ човѣшката наука казватъ: 5 по 5 равно на 25. Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25. Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36. Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36. Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36?
Може и да е равно на 36, но кога?
Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения. Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ? Не, само единиятъ е сѫщественъ. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ. Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша?
към втори вариант >>
Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто.
(втори вариант)
Ние сме като нѣкой богатъ човѣкъ, който затворилъ паритѣ си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазятъ. Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно.
Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто.
Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това?
към втори вариант >>
Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения.
(втори вариант)
Въ Божествената наука 5-тѣ си е всѣкога 5, не може да бѫде равно на 25. Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36. Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36. Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога?
Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения.
Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ? Не, само единиятъ е сѫщественъ. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ. Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ.
към втори вариант >>
Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа?
(втори вариант)
Пари за стари години не се пазятъ. Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто.
Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа?
Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ.
към втори вариант >>
Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ?
(втори вариант)
Въ човѣшката наука казватъ: 6 по 6 равно на 36. Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36. Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения.
Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ?
Не, само единиятъ е сѫщественъ. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ. Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ.
към втори вариант >>
Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ.
(втори вариант)
Паритѣ трѣбва да се турятъ на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа?
Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ.
Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота.
към втори вариант >>
Не, само единиятъ е сѫщественъ.
(втори вариант)
Въ Божествената наука 6-тѣ си е всѣкога 6, не може да бѫде равно на 36. Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения. Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ?
Не, само единиятъ е сѫщественъ.
Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ. Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота.
към втори вариант >>
Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо.
(втори вариант)
Защо паритѣ сѫ направени крѫгли, валчести? – Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ.
Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо.
Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота. Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато.
към втори вариант >>
Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ.
(втори вариант)
Сега мнозина отъ васъ могатъ да ми кажатъ: какъ така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения. Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ? Не, само единиятъ е сѫщественъ.
Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ.
Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти?
към втори вариант >>
Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси.
(втори вариант)
– Да могатъ да обикалятъ свѣта и да се използватъ разумно. Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо.
Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси.
Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота. Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато. Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша?
(втори вариант)
Може и да е равно на 36, но кога? Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения. Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ? Не, само единиятъ е сѫщественъ. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ.
Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша?
– Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти? – Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ.
към втори вариант >>
Кога ще стане това?
(втори вариант)
Тѣ трѣбва да се търкалятъ, а не да седятъ затворени на едно мѣсто. Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси.
Кога ще стане това?
– Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота. Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато. Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания. Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта.
към втори вариант >>
– Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ.
(втори вариант)
Азъ мога да взема нѣколко огледала и да прѣкарамъ вашата сѣнка прѣзъ тия огледала по такъвъ начинъ, че да се получаватъ 36 отражения. Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ? Не, само единиятъ е сѫщественъ. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ. Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша?
– Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ.
Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти? – Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ.
към втори вариант >>
– Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ.
(втори вариант)
Ако имамъ единъ наполеонъ, кое ще е по-хубаво да направя съ него: да го затворя въ кесията си или да го дамъ на нѣкой да го използва за работа? Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това?
– Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ.
Ние минаваме вече въ нова фаза на живота. Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато. Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания. Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта. Нѣкои отъ васъ които ме слушатъ сега, ще кажатъ: азъ отъ кои съмъ?
към втори вариант >>
Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ.
(втори вариант)
Добрѣ, но всички тия 36 сѣнки или отражения на вашия образъ сѫществени образи ли сѫ? Не, само единиятъ е сѫщественъ. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ. Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ.
Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ.
Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти? – Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5.
към втори вариант >>
Ние минаваме вече въ нова фаза на живота.
(втори вариант)
Азъ бихъ прѣдпочелъ да дамъ този наполеонъ нѣкому, да го оживи, отколкото да седи въ касата ми мъртавъ. Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ.
Ние минаваме вече въ нова фаза на живота.
Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато. Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания. Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта. Нѣкои отъ васъ които ме слушатъ сега, ще кажатъ: азъ отъ кои съмъ?
към втори вариант >>
Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота.
(втори вариант)
Не, само единиятъ е сѫщественъ. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ. Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ.
Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота.
Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти? – Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе?
към втори вариант >>
Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато.
(втори вариант)
Този човѣкъ ще каже: твоятъ наполеонъ оживѣ, а касата никога нѣма да каже това нѣщо. Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота.
Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато.
Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания. Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта. Нѣкои отъ васъ които ме слушатъ сега, ще кажатъ: азъ отъ кои съмъ?
към втори вариант >>
Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти?
(втори вариант)
Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нѣщата, а само числото 5 е истинскиятъ образъ. Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота.
Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти?
– Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ.
към втори вариант >>
Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания.
(втори вариант)
Слѣдователно, хората трѣбва да станатъ живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота. Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато.
Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания.
Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта. Нѣкои отъ васъ които ме слушатъ сега, ще кажатъ: азъ отъ кои съмъ?
към втори вариант >>
– Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: знаешъ ли какво нѣщо е 25 гроша? – Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти?
– Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ.
Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни.
към втори вариант >>
Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта.
(втори вариант)
Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота. Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато. Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания.
Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта.
Нѣкои отъ васъ които ме слушатъ сега, ще кажатъ: азъ отъ кои съмъ?
към втори вариант >>
Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ.
(втори вариант)
– Зная, едно врѣме съ 25 гроша можеше нѣщо да направишъ, а сега съ 25 гроша нищо не можешъ да направишъ. Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти? – Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ.
Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ.
Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни. Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота?
към втори вариант >>
Нѣкои отъ васъ които ме слушатъ сега, ще кажатъ: азъ отъ кои съмъ?
(втори вариант)
– Когато всичкото богатство влѣзе вѫтрѣ въ насъ. Ние минаваме вече въ нова фаза на живота. Ние не се нуждаемъ вече отъ мъртвото злато, отъ физическото злато. Ако въ кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания. Васъ ви трѣбва сега органическо и психическо злато въ кръвьта.
Нѣкои отъ васъ които ме слушатъ сега, ще кажатъ: азъ отъ кои съмъ?
към втори вариант >>
Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5.
(втори вариант)
Въ турско врѣме съ 25 гроша можеше да купишъ нѣщо, а днесъ съ 25 гроша не можешъ да си направишъ нито единъ обедъ, даже и една закуска не можешъ да си направишъ, нито пъкъ можешъ да си купишъ една паста отъ първокачественитѣ. Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти? – Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ.
Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5.
Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни. Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота? Въ какво се проявява тя?
към втори вариант >>
Въ свѣта има двѣ категории души.
(втори вариант)
Въ свѣта има двѣ категории души.
Еднитѣ отъ тѣхъ които вървятъ по права линия, ние наричаме мѫже. Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии. Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени. Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия. Тѣхъ наричаме жени.
към втори вариант >>
Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе?
(втори вариант)
Тогава казватъ: ние трѣбва да разбираме Словото Божие, трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти? – Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5.
Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе?
Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни. Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота? Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание.
към втори вариант >>
Еднитѣ отъ тѣхъ които вървятъ по права линия, ние наричаме мѫже.
(втори вариант)
Въ свѣта има двѣ категории души.
Еднитѣ отъ тѣхъ които вървятъ по права линия, ние наричаме мѫже.
Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии. Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени. Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия. Тѣхъ наричаме жени. Около една права линия всѣкога се образува една спирала.
към втори вариант >>
Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ.
(втори вариант)
Кой е дълбокиятъ смисълъ на живота ти? – Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе?
Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ.
За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни. Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота? Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе.
към втори вариант >>
Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии.
(втори вариант)
Въ свѣта има двѣ категории души. Еднитѣ отъ тѣхъ които вървятъ по права линия, ние наричаме мѫже.
Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии.
Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени. Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия. Тѣхъ наричаме жени. Около една права линия всѣкога се образува една спирала. Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата.
към втори вариант >>
За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни.
(втори вариант)
– Да имашъ този правиленъ ритмусъ въ сърдцето си, че като станешъ сутринь да си радостенъ и да не започвашъ съ лошото въ хората: този е крадецъ, онзи е лъжецъ; този е вагабонтъ, онзи е вагабонтъ. Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ.
За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни.
Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота? Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата.
към втори вариант >>
Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени.
(втори вариант)
Въ свѣта има двѣ категории души. Еднитѣ отъ тѣхъ които вървятъ по права линия, ние наричаме мѫже. Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии.
Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени.
Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия. Тѣхъ наричаме жени. Около една права линия всѣкога се образува една спирала. Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата. Около една права линия всѣкога ще има крива линия.
към втори вариант >>
Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота?
(втори вариант)
Всички хора сѫ лоши, а само ти си добъръ. Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни.
Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота?
Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата. Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ.
към втори вариант >>
Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия.
(втори вариант)
Въ свѣта има двѣ категории души. Еднитѣ отъ тѣхъ които вървятъ по права линия, ние наричаме мѫже. Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии. Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени.
Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия.
Тѣхъ наричаме жени. Около една права линия всѣкога се образува една спирала. Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата. Около една права линия всѣкога ще има крива линия. Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена.
към втори вариант >>
Въ какво се проявява тя?
(втори вариант)
Всички хора сѫ лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святиятъ човѣкъ, числото 5. Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни. Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота?
Въ какво се проявява тя?
Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата. Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ. Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Тѣхъ наричаме жени.
(втори вариант)
Въ свѣта има двѣ категории души. Еднитѣ отъ тѣхъ които вървятъ по права линия, ние наричаме мѫже. Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии. Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени. Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия.
Тѣхъ наричаме жени.
Около една права линия всѣкога се образува една спирала. Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата. Около една права линия всѣкога ще има крива линия. Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена. Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва!
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание.
(втори вариант)
Че какъ тъй излѣзоха тия вагабонти отъ тебе? Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни. Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота? Въ какво се проявява тя?
Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание.
Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата. Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ. Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Около една права линия всѣкога се образува една спирала.
(втори вариант)
Еднитѣ отъ тѣхъ които вървятъ по права линия, ние наричаме мѫже. Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии. Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени. Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия. Тѣхъ наричаме жени.
Около една права линия всѣкога се образува една спирала.
Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата. Около една права линия всѣкога ще има крива линия. Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена. Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва! Ти си мѫжъ, т.е.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе.
(втори вариант)
Ако 25-тѣ сѫ вагабонти, то и ти, 5-тѣ, отъ когото излѣзоха всички други, сѫщо си вагабонтъ. За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни. Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота? Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание.
Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе.
Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата. Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ. Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ. Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя?
към втори вариант >>
Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата.
(втори вариант)
Тѣ вървятъ по правия, по кѫсия пѫть, затова френологически и физиологически тѣхнитѣ лица сѫ продълговати, рѫцете имъ сѫщо – у тѣхъ изобщо прѣобладаватъ правитѣ линии. Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени. Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия. Тѣхъ наричаме жени. Около една права линия всѣкога се образува една спирала.
Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата.
Около една права линия всѣкога ще има крива линия. Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена. Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва! Ти си мѫжъ, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе.
към втори вариант >>
Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата.
(втори вариант)
За да бѫде твоята репутация честна, трѣбва и другитѣ да бѫдатъ честни. Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота? Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе.
Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата.
Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ. Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ. Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя? Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ?
към втори вариант >>
Около една права линия всѣкога ще има крива линия.
(втори вариант)
Кривитѣ линии въ тѣхъ сѫ изпочупени. Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия. Тѣхъ наричаме жени. Около една права линия всѣкога се образува една спирала. Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата.
Около една права линия всѣкога ще има крива линия.
Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена. Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва! Ти си мѫжъ, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо?
към втори вариант >>
Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ.
(втори вариант)
Когато казваме, че хората сѫ лоши, въ какво седи лошевината имъ въ живота? Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата.
Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ.
Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ. Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя? Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ? Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е.
към втори вариант >>
Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена.
(втори вариант)
Другитѣ души вървятъ по криви линии, по една вѫтрѣшна спирала около правата линия. Тѣхъ наричаме жени. Около една права линия всѣкога се образува една спирала. Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата. Около една права линия всѣкога ще има крива линия.
Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена.
Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва! Ти си мѫжъ, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта.
към втори вариант >>
Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Въ какво се проявява тя? Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата. Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ.
Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ.
Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ. Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя? Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ? Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е. Защо когато нѣкое лошо дѣйствие се върши по отношение на другитѣ, ние го намираме за добро, а когато сѫщото дѣйствие се обърне по отношение насъ, ние не го удобряваме?
към втори вариант >>
Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва!
(втори вариант)
Тѣхъ наричаме жени. Около една права линия всѣкога се образува една спирала. Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата. Около една права линия всѣкога ще има крива линия. Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена.
Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва!
Ти си мѫжъ, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта. Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта.
към втори вариант >>
Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ може да стане лошъ за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата. Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ. Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ.
Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ.
Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя? Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ? Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е. Защо когато нѣкое лошо дѣйствие се върши по отношение на другитѣ, ние го намираме за добро, а когато сѫщото дѣйствие се обърне по отношение насъ, ние не го удобряваме?
към втори вариант >>
Ти си мѫжъ, т.е.
(втори вариант)
Около една права линия всѣкога се образува една спирала. Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата. Около една права линия всѣкога ще има крива линия. Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена. Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва!
Ти си мѫжъ, т.е.
права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта. Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта. И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта.
към втори вариант >>
Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя?
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ пъкъ, който изпълни едно твое желание, е добъръ човѣкъ за тебе. Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата. Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ. Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ.
Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя?
Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ? Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е. Защо когато нѣкое лошо дѣйствие се върши по отношение на другитѣ, ние го намираме за добро, а когато сѫщото дѣйствие се обърне по отношение насъ, ние не го удобряваме?
към втори вариант >>
права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе.
(втори вариант)
Слѣдователно, правата линия е перпендикуляръ на спиралата. Около една права линия всѣкога ще има крива линия. Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена. Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва! Ти си мѫжъ, т.е.
права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе.
Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта. Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта. И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта. Кое се е родило по-рано въ свѣта?
към втори вариант >>
Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ?
(втори вариант)
Тази е мѣрката, съ която вие мѣрите нѣщата. Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ. Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ. Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя?
Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ?
Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е. Защо когато нѣкое лошо дѣйствие се върши по отношение на другитѣ, ние го намираме за добро, а когато сѫщото дѣйствие се обърне по отношение насъ, ние не го удобряваме?
към втори вариант >>
Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо?
(втори вариант)
Около една права линия всѣкога ще има крива линия. Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена. Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва! Ти си мѫжъ, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе.
Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо?
Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта. Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта. И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта. Кое се е родило по-рано въ свѣта? – Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто.
към втори вариант >>
Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е.
(втори вариант)
Ако единъ войникъ не изпълни задълженията къмъ отечеството си, както трѣбва, той ще стане лошъ, но ако изпълни задълженията си както трѣбва, той ще стане добъръ. Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ. Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя? Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ?
Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е.
Защо когато нѣкое лошо дѣйствие се върши по отношение на другитѣ, ние го намираме за добро, а когато сѫщото дѣйствие се обърне по отношение насъ, ние не го удобряваме?
към втори вариант >>
Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта.
(втори вариант)
Значи, около който и да е мѫжъ все ще се върти нѣкоя жена. Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва! Ти си мѫжъ, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо?
Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта.
Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта. И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта. Кое се е родило по-рано въ свѣта? – Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто. Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро.
към втори вариант >>
Защо когато нѣкое лошо дѣйствие се върши по отношение на другитѣ, ние го намираме за добро, а когато сѫщото дѣйствие се обърне по отношение насъ, ние не го удобряваме?
(втори вариант)
Ако единъ учитель изпълни задълженията си къмъ гимназията тъй, както ги изискватъ отъ него, той е отличенъ, благороденъ човѣкъ, но ако не ги изпълни, той е лошъ човѣкъ. Ако единъ свещеникъ изпълни задълженията си къмъ църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажатъ че той е отличенъ свещеникъ, но ако не изпълни задълженията си къмъ църквата, той е лошъ човѣкъ. Тъй както мисли църквата, мѣродавна ли е тя? Коя е сѫщината, по която ние трѣбва да мислимъ? Този, който убива другитѣ, за него е добрѣ, но когато него убиватъ, лошо е.
Защо когато нѣкое лошо дѣйствие се върши по отношение на другитѣ, ние го намираме за добро, а когато сѫщото дѣйствие се обърне по отношение насъ, ние не го удобряваме?
към втори вариант >>
Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта.
(втори вариант)
Нѣкой казва: да ме пази Господь, жена не ми трѣбва! Ти си мѫжъ, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта.
Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта.
И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта. Кое се е родило по-рано въ свѣта? – Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто. Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро. Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, въ свѣта има друга една норма, по която ние трѣбва да живѣемъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ свѣта има друга една норма, по която ние трѣбва да живѣемъ.
Тя изисква да живѣемъ споредъ Божествения животъ. Запримѣръ, седятъ двама души, разговарятъ се и единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: ама ти не ме разбирашъ. Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ? Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ. Казва ми 5 по 5 е равно на 25.
към втори вариант >>
И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта.
(втори вариант)
Ти си мѫжъ, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта. Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта.
И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта.
Кое се е родило по-рано въ свѣта? – Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто. Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро. Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ. Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ?
към втори вариант >>
Тя изисква да живѣемъ споредъ Божествения животъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ свѣта има друга една норма, по която ние трѣбва да живѣемъ.
Тя изисква да живѣемъ споредъ Божествения животъ.
Запримѣръ, седятъ двама души, разговарятъ се и единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: ама ти не ме разбирашъ. Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ? Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това?
към втори вариант >>
Кое се е родило по-рано въ свѣта?
(втори вариант)
права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта. Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта. И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта.
Кое се е родило по-рано въ свѣта?
– Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто. Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро. Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ. Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ? Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо?
към втори вариант >>
Запримѣръ, седятъ двама души, разговарятъ се и единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: ама ти не ме разбирашъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ свѣта има друга една норма, по която ние трѣбва да живѣемъ. Тя изисква да живѣемъ споредъ Божествения животъ.
Запримѣръ, седятъ двама души, разговарятъ се и единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: ама ти не ме разбирашъ.
Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ? Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това? Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность?
към втори вариант >>
– Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто.
(втори вариант)
Ако кривата линия не сѫществува, ти не можешъ да се проявишъ. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта. Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта. И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта. Кое се е родило по-рано въ свѣта?
– Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто.
Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро. Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ. Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ? Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо? Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро.
към втори вариант >>
Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ?
(втори вариант)
Слѣдователно, въ свѣта има друга една норма, по която ние трѣбва да живѣемъ. Тя изисква да живѣемъ споредъ Божествения животъ. Запримѣръ, седятъ двама души, разговарятъ се и единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: ама ти не ме разбирашъ.
Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ?
Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това? Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность? Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ?
към втори вариант >>
Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро.
(втори вариант)
Защото кривата линия, жената, това е доброто въ свѣта. Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта. И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта. Кое се е родило по-рано въ свѣта? – Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто.
Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро.
Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ. Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ? Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо? Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро. Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ.
към втори вариант >>
Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ свѣта има друга една норма, по която ние трѣбва да живѣемъ. Тя изисква да живѣемъ споредъ Божествения животъ. Запримѣръ, седятъ двама души, разговарятъ се и единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: ама ти не ме разбирашъ. Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ?
Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ.
Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това? Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность? Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ? Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата!
към втори вариант >>
Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ.
(втори вариант)
Правата линия, мѫжътъ, това е мисъльта въ свѣта. И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта. Кое се е родило по-рано въ свѣта? – Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто. Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро.
Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ.
Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ? Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо? Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро. Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ. И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ.
към втори вариант >>
Казва ми 5 по 5 е равно на 25.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ свѣта има друга една норма, по която ние трѣбва да живѣемъ. Тя изисква да живѣемъ споредъ Божествения животъ. Запримѣръ, седятъ двама души, разговарятъ се и единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: ама ти не ме разбирашъ. Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ? Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ.
Казва ми 5 по 5 е равно на 25.
Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това? Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность? Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ? Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата! Какво нѣщо е Духътъ?
към втори вариант >>
Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ?
(втори вариант)
И затова казвамъ: ако доброто въ свѣта изчезне, ще изчезне и мисъльта. Кое се е родило по-рано въ свѣта? – Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто. Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро. Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ.
Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ?
Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо? Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро. Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ. И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ. Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ.
към втори вариант >>
Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това?
(втори вариант)
Тя изисква да живѣемъ споредъ Божествения животъ. Запримѣръ, седятъ двама души, разговарятъ се и единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: ама ти не ме разбирашъ. Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ? Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ. Казва ми 5 по 5 е равно на 25.
Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това?
Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность? Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ? Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата! Какво нѣщо е Духътъ? – Духътъ дава свѣтлина.
към втори вариант >>
Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо?
(втори вариант)
Кое се е родило по-рано въ свѣта? – Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто. Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро. Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ. Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ?
Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо?
Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро. Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ. И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ. Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ. Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто.
към втори вариант >>
Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность?
(втори вариант)
Запримѣръ, седятъ двама души, разговарятъ се и единиятъ отъ тѣхъ казва на другия: ама ти не ме разбирашъ. Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ? Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това?
Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность?
Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ? Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата! Какво нѣщо е Духътъ? – Духътъ дава свѣтлина. Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина.
към втори вариант >>
Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро.
(втори вариант)
– Въ Божествения свѣтъ по-рано се е родило доброто, и послѣ мисъльта, а въ човѣшкия свѣтъ по-рано се е родила мисъльта, и послѣ доброто. Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро. Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ. Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ? Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо?
Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро.
Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ. И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ. Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ. Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто. Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ?
(втори вариант)
Питамъ: могатъ ли да се разговарятъ двама души, които не се разбиратъ? Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това? Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность?
Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ?
Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата! Какво нѣщо е Духътъ? – Духътъ дава свѣтлина. Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина. Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа!
към втори вариант >>
Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: азъ трѣбва първо да мисля и послѣ да правя добро. Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ. Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ? Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо? Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро.
Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ.
И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ. Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ. Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто. Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ. Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля.
към втори вариант >>
Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата!
(втори вариант)
Нѣкой говори, иска да ме убѣди да повѣрвамъ въ нѣщо въ което не вѣрвамъ. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това? Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность? Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ?
Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата!
Какво нѣщо е Духътъ? – Духътъ дава свѣтлина. Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина. Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа! Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа.
към втори вариант >>
И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ.
(втори вариант)
Казвамъ: първо трѣбва да направишъ доброто и послѣ да мислишъ. Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ? Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо? Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро. Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ.
И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ.
Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ. Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто. Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ. Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросътъ.
към втори вариант >>
Какво нѣщо е Духътъ?
(втори вариант)
Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това? Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность? Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ? Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата!
Какво нѣщо е Духътъ?
– Духътъ дава свѣтлина. Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина. Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа! Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо?
към втори вариант >>
Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ.
(втори вариант)
Кое е по-добрѣ: да мислишъ по-рано и послѣ да направишъ доброто, или да направишъ доброто и послѣ да мислишъ? Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо? Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро. Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ. И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ.
Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ.
Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто. Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ. Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросътъ. Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость.
към втори вариант >>
– Духътъ дава свѣтлина.
(втори вариант)
Е, какъ мога да вѣрвамъ въ това? Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность? Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ? Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата! Какво нѣщо е Духътъ?
– Духътъ дава свѣтлина.
Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина. Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа! Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина?
към втори вариант >>
Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто.
(втори вариант)
Азъ мисля, че е по-добрѣ да изхарча първо паритѣ си за бѣднитѣ хора и послѣ да мисля, какъ ги изхарчихъ. Защо? Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро. Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ. И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ. Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ.
Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто.
Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ. Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросътъ. Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость. Богъ мисли, и азъ мисля.
към втори вариант >>
Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина.
(втори вариант)
Какъ мога да вѣрвамъ, че ти, който седишъ предъ нѣколко огледала и ми показвашъ едно отъ отраженията въ тия огледала, си друго нѣщо отъ това, което представлявашъ въ действителность? Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ? Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата! Какво нѣщо е Духътъ? – Духътъ дава свѣтлина.
Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина.
Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа! Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина? Значи духътъ, това не е философия!
към втори вариант >>
Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ.
(втори вариант)
Ако остане първо да мисля и послѣ да ги харча за бѣднитѣ, азъ нѣма да направя това добро. Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ. И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ. Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ. Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто.
Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ.
Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросътъ. Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость. Богъ мисли, и азъ мисля. Богъ прави добро, и азъ правя добро.
към втори вариант >>
Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа!
(втори вариант)
Нѣкой казва: ами какъ така да не ми вѣрвашъ? Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата! Какво нѣщо е Духътъ? – Духътъ дава свѣтлина. Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина.
Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа!
Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина? Значи духътъ, това не е философия! Трѣбва да знаешъ, че това, което азъ говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25.
към втори вариант >>
Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля.
(втори вариант)
Като ги раздамъ тогава ще седна да мисля кому дадохъ и ще си кажа: на този дадохъ, на онзи дадохъ. И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ. Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ. Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто. Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ.
Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля.
Тъй седи въпросътъ. Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость. Богъ мисли, и азъ мисля. Богъ прави добро, и азъ правя добро. Какво ще правя да не мисля?
към втори вариант >>
Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа.
(втори вариант)
Мене духътъ ми говори, азъ разбирамъ добрѣ нѣщата! Какво нѣщо е Духътъ? – Духътъ дава свѣтлина. Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина. Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа!
Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа.
Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина? Значи духътъ, това не е философия! Трѣбва да знаешъ, че това, което азъ говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислишъ и чувствувашъ, това е Духътъ, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36.
към втори вариант >>
Тъй седи въпросътъ.
(втори вариант)
И току вижъ, тия хора ще се изпрѣчатъ насрѣща ми, ще се усмихнатъ и ще кажатъ: братко, тѣзи пари не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ нашитѣ банки, единъ день ние можемъ да ти ги върнемъ назадъ. Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ. Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто. Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ. Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля.
Тъй седи въпросътъ.
Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость. Богъ мисли, и азъ мисля. Богъ прави добро, и азъ правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господь не мисли ли?
към втори вариант >>
Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо?
(втори вариант)
Какво нѣщо е Духътъ? – Духътъ дава свѣтлина. Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина. Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа! Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа.
Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо?
Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина? Значи духътъ, това не е философия! Трѣбва да знаешъ, че това, което азъ говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислишъ и чувствувашъ, това е Духътъ, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искамъ да разсѫждавате здраво!
към втори вариант >>
Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость.
(втори вариант)
Вие казвате: споредъ новия моралъ по-добрѣ е да направишъ доброто, че послѣ да мислишъ. Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто. Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ. Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросътъ.
Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость.
Богъ мисли, и азъ мисля. Богъ прави добро, и азъ правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господь не мисли ли? Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога?
към втори вариант >>
Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина?
(втори вариант)
– Духътъ дава свѣтлина. Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина. Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа! Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо?
Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина?
Значи духътъ, това не е философия! Трѣбва да знаешъ, че това, което азъ говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислишъ и чувствувашъ, това е Духътъ, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искамъ да разсѫждавате здраво!
към втори вариант >>
Богъ мисли, и азъ мисля.
(втори вариант)
Ще дойде слѣдъ това нѣкой и ще каже: не, по-добрѣ е първо да мислишъ и слѣдъ това да направишъ доброто. Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ. Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросътъ. Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость.
Богъ мисли, и азъ мисля.
Богъ прави добро, и азъ правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господь не мисли ли? Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога? Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли?
към втори вариант >>
Значи духътъ, това не е философия!
(втори вариант)
Хубаво щомъ, Духътъ ти говори, щомъ Духътъ дава свѣтлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетемъ безъ свѣтлина. Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа! Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина?
Значи духътъ, това не е философия!
Трѣбва да знаешъ, че това, което азъ говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислишъ и чувствувашъ, това е Духътъ, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искамъ да разсѫждавате здраво!
към втори вариант >>
Богъ прави добро, и азъ правя добро.
(втори вариант)
Азъ казвамъ другояче: безъ животъ нито можешъ да мислишъ, нито добро можешъ да правишъ. Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросътъ. Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость. Богъ мисли, и азъ мисля.
Богъ прави добро, и азъ правя добро.
Какво ще правя да не мисля? Господь не мисли ли? Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога? Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли? Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли?
към втори вариант >>
Трѣбва да знаешъ, че това, което азъ говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25.
(втори вариант)
Той казва: свѣтлината на свѣщьта е нищо, но да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината на Духа! Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина? Значи духътъ, това не е философия!
Трѣбва да знаешъ, че това, което азъ говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25.
Това, което мислишъ и чувствувашъ, това е Духътъ, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искамъ да разсѫждавате здраво!
към втори вариант >>
Какво ще правя да не мисля?
(втори вариант)
Слѣдователно, веднъжъ живѣя, азъ едноврѣменно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросътъ. Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость. Богъ мисли, и азъ мисля. Богъ прави добро, и азъ правя добро.
Какво ще правя да не мисля?
Господь не мисли ли? Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога? Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли? Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли? Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не.
към втори вариант >>
Това, което мислишъ и чувствувашъ, това е Духътъ, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36.
(втори вариант)
Въ такъвъ случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасимъ лампата и ще четемъ на свѣтлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина? Значи духътъ, това не е философия! Трѣбва да знаешъ, че това, което азъ говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25.
Това, което мислишъ и чувствувашъ, това е Духътъ, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36.
Искамъ да разсѫждавате здраво!
към втори вариант >>
Господь не мисли ли?
(втори вариант)
Тъй седи въпросътъ. Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость. Богъ мисли, и азъ мисля. Богъ прави добро, и азъ правя добро. Какво ще правя да не мисля?
Господь не мисли ли?
Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога? Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли? Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли? Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми?
към втори вариант >>
Искамъ да разсѫждавате здраво!
(втори вариант)
Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духътъ ти говори, нали той ти дава свѣтлина? Значи духътъ, това не е философия! Трѣбва да знаешъ, че това, което азъ говоря и това, което ти чувашъ, това е Духътъ, а това, което не чувашъ то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислишъ и чувствувашъ, това е Духътъ, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36.
Искамъ да разсѫждавате здраво!
към втори вариант >>
Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога?
(втори вариант)
Азъ живѣя, възприемамъ Божествения животъ, и тогава доброто съставлява за мене една необходимость; и мисъльта сѫщо съставлява за мене една необходимость. Богъ мисли, и азъ мисля. Богъ прави добро, и азъ правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господь не мисли ли?
Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога?
Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли? Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли? Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми? Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ?
към втори вариант >>
Азъ днесъ ви държа една философска беседа, понеже виждамъ, че сте учени хора, както едно врѣме апостолъ Павелъ казваше на онѣзи културни атиняни: „понеже виждамъ че сте много учени хора, много културни, искамъ да се поразговоря, да пофилософствувамъ малко съ васъ.
(втори вариант)
Азъ днесъ ви държа една философска беседа, понеже виждамъ, че сте учени хора, както едно врѣме апостолъ Павелъ казваше на онѣзи културни атиняни: „понеже виждамъ че сте много учени хора, много културни, искамъ да се поразговоря, да пофилософствувамъ малко съ васъ.
Искамъ да бѫдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Богъ“. И азъ днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания. Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си.
към втори вариант >>
Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли?
(втори вариант)
Богъ мисли, и азъ мисля. Богъ прави добро, и азъ правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господь не мисли ли? Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога?
Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли?
Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли? Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми? Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ? Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта.
към втори вариант >>
Искамъ да бѫдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Богъ“.
(втори вариант)
Азъ днесъ ви държа една философска беседа, понеже виждамъ, че сте учени хора, както едно врѣме апостолъ Павелъ казваше на онѣзи културни атиняни: „понеже виждамъ че сте много учени хора, много културни, искамъ да се поразговоря, да пофилософствувамъ малко съ васъ.
Искамъ да бѫдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Богъ“.
И азъ днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания. Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си. Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта.
към втори вариант >>
Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли?
(втори вариант)
Богъ прави добро, и азъ правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господь не мисли ли? Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога? Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли?
Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли?
Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми? Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ? Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта. Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли!
към втори вариант >>
И азъ днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания.
(втори вариант)
Азъ днесъ ви държа една философска беседа, понеже виждамъ, че сте учени хора, както едно врѣме апостолъ Павелъ казваше на онѣзи културни атиняни: „понеже виждамъ че сте много учени хора, много културни, искамъ да се поразговоря, да пофилософствувамъ малко съ васъ. Искамъ да бѫдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Богъ“.
И азъ днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания.
Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си. Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми.
към втори вариант >>
Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не.
(втори вариант)
Какво ще правя да не мисля? Господь не мисли ли? Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога? Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли? Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли?
Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не.
Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми? Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ? Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта. Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли! Ами какво нѣщо е жената?
към втори вариант >>
Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония.
(втори вариант)
Азъ днесъ ви държа една философска беседа, понеже виждамъ, че сте учени хора, както едно врѣме апостолъ Павелъ казваше на онѣзи културни атиняни: „понеже виждамъ че сте много учени хора, много културни, искамъ да се поразговоря, да пофилософствувамъ малко съ васъ. Искамъ да бѫдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Богъ“. И азъ днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания.
Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония.
Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си. Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми. Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми.
към втори вариант >>
Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми?
(втори вариант)
Господь не мисли ли? Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога? Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли? Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли? Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не.
Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми?
Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ? Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта. Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли! Ами какво нѣщо е жената? Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви.
към втори вариант >>
Не, наистина вие сте учени, много учени хора.
(втори вариант)
Азъ днесъ ви държа една философска беседа, понеже виждамъ, че сте учени хора, както едно врѣме апостолъ Павелъ казваше на онѣзи културни атиняни: „понеже виждамъ че сте много учени хора, много културни, искамъ да се поразговоря, да пофилософствувамъ малко съ васъ. Искамъ да бѫдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Богъ“. И азъ днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания. Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония.
Не, наистина вие сте учени, много учени хора.
Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си. Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми. Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми. Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо?
към втори вариант >>
Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ?
(втори вариант)
Азъ по-горѣ ли ще бѫда отъ Бога? Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли? Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли? Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми?
Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ?
Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта. Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли! Ами какво нѣщо е жената? Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви. Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви.
към втори вариант >>
Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си.
(втори вариант)
Азъ днесъ ви държа една философска беседа, понеже виждамъ, че сте учени хора, както едно врѣме апостолъ Павелъ казваше на онѣзи културни атиняни: „понеже виждамъ че сте много учени хора, много културни, искамъ да се поразговоря, да пофилософствувамъ малко съ васъ. Искамъ да бѫдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Богъ“. И азъ днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания. Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора.
Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си.
Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми. Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми. Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо? Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ.
към втори вариант >>
Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта.
(втори вариант)
Ами като видя тѣзи хубави свѣтове, да не мисля ли? Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли? Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми? Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ?
Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта.
Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли! Ами какво нѣщо е жената? Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви. Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви. Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене.
към втори вариант >>
Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта.
(втори вариант)
Искамъ да бѫдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Богъ“. И азъ днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания. Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си.
Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта.
Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми. Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми. Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо? Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ. Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко.
към втори вариант >>
Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли!
(втори вариант)
Ами като наизкочатъ прѣдъ мене онѣзи хубави моми, да не мисля ли? Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми? Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ? Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта.
Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли!
Ами какво нѣщо е жената? Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви. Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви. Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене. По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ.
към втори вариант >>
Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми.
(втори вариант)
И азъ днесъ ще ви говоря като на хора съ много знания. Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си. Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта.
Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми.
Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми. Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо? Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ. Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа!
към втори вариант >>
Ами какво нѣщо е жената?
(втори вариант)
Цѣла нощь ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми? Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ? Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта. Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли!
Ами какво нѣщо е жената?
Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви. Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви. Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене. По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ. Тя само пипне или съ духане си служи.
към втори вариант >>
Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми.
(втори вариант)
Да не ме разбирате криво, да мислитѣ, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си. Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми.
Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми.
Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо? Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ. Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво?
към втори вариант >>
Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви.
(втори вариант)
Ще кажатъ нѣкои: ами отдѣ се взеха тия моми? Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ? Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта. Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли! Ами какво нѣщо е жената?
Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви.
Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви. Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене. По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ. Тя само пипне или съ духане си служи. Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ.
към втори вариант >>
Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо?
(втори вариант)
Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си. Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми. Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми.
Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо?
Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ. Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво? Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе?
към втори вариант >>
Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви.
(втори вариант)
Какъ, безъ моми можешъ ли да мислишъ? Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта. Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли! Ами какво нѣщо е жената? Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви.
Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви.
Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене. По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ. Тя само пипне или съ духане си служи. Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ. Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта.
към втори вариант >>
Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ.
(втори вариант)
Когато единъ ученикъ почне предъ учителя си да доказва, че той знае нѣщата, разбира се, че той знае нѣщата, разбира се, че той е ученъ, знае много нѣщо, равенъ е на учителя си. Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми. Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми. Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо?
Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ.
Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво? Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе? – Може.
към втори вариант >>
Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене.
(втори вариант)
Като казвамъ моми, азъ разбирамъ доброто въ свѣта. Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли! Ами какво нѣщо е жената? Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви. Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви.
Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене.
По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ. Тя само пипне или съ духане си служи. Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ. Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ.
към втори вариант >>
Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко.
(втори вариант)
Тъй както ние разбираме нѣщата, това сѫ разни положения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми. Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми. Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо? Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ.
Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко.
Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво? Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове.
към втори вариант >>
По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ.
(втори вариант)
Казватъ за нѣкого: той все за жени мисли! Ами какво нѣщо е жената? Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви. Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви. Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене.
По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ.
Тя само пипне или съ духане си служи. Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ. Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ. Той работи въ физическия свѣтъ.
към втори вариант >>
Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа!
(втори вариант)
Отраженията въ тѣзи огледала могатъ да бѫдатъ по-малки и по-голѣми. Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми. Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо? Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ. Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко.
Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа!
Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво? Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове. Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ?
към втори вариант >>
Тя само пипне или съ духане си служи.
(втори вариант)
Ами какво нѣщо е жената? Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви. Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви. Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене. По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ.
Тя само пипне или съ духане си служи.
Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ. Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ. Той работи въ физическия свѣтъ. Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ!
към втори вариант >>
Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво?
(втори вариант)
Ако предметътъ е по-далечъ отъ огледалото, отраженията се виждатъ по-малки; ако предметътъ е по-близо, отраженията се виждатъ по-голѣми. Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо? Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ. Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа!
Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво?
Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове. Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ? Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове.
към втори вариант >>
Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: азъ зная, какво нѣщо е жената, тя цѣлъ день готви. Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви. Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене. По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ. Тя само пипне или съ духане си служи.
Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ.
Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ. Той работи въ физическия свѣтъ. Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ! – Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе?
(втори вариант)
Нѣкои хора въ живота си се виждатъ по-голѣми, а други по-малки. Защо? Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ. Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво?
Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе?
– Може. Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове. Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ? Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове. Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ.
към втори вариант >>
Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта.
(втори вариант)
Слушай, азъ познавамъ твоята жена, но тя съвсемъ не знае да готви. Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене. По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ. Тя само пипне или съ духане си служи. Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ.
Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта.
Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ. Той работи въ физическия свѣтъ. Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ! – Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ. Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта.
към втори вариант >>
– Може.
(втори вариант)
Азъ тълкувамъ това по слѣдния начинъ. Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво? Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе?
– Може.
Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове. Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ? Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове. Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ. Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта.
към втори вариант >>
Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ.
(втори вариант)
Тази, която ти знаешъ, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а сѫщинската ти жена никога не си цапа рѫцѣтѣ съ готвене. По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ. Тя само пипне или съ духане си служи. Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ. Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта.
Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ.
Той работи въ физическия свѣтъ. Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ! – Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ. Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь.
към втори вариант >>
Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове.
(втори вариант)
Когато нѣкой човѣкъ се вижда много голѣмъ, и гласътъ му се чува добрѣ, това показва, че той е прѣдъ първото огледало още, значи отражението му е голѣмо; щомъ нѣкой човѣкъ се вижда много малъкъ, и гласътъ му се чува слабо, той е прѣдъ четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво? Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе? – Може.
Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове.
Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ? Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове. Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ. Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта. Питамъ: еднообразието не отегчава ли?
към втори вариант >>
Той работи въ физическия свѣтъ.
(втори вариант)
По нѣкой пѫть само тя прави такива малки бонбонки по сливитѣ, по крушитѣ и по другитѣ плодове, слѣдъ което тѣ узрѣватъ. Тя само пипне или съ духане си служи. Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ. Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ.
Той работи въ физическия свѣтъ.
Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ! – Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ. Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“.
към втори вариант >>
Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ?
(втори вариант)
Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво? Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове.
Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ?
Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове. Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ. Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта. Питамъ: еднообразието не отегчава ли? Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори.
към втори вариант >>
Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ!
(втори вариант)
Тя само пипне или съ духане си служи. Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ. Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ. Той работи въ физическия свѣтъ.
Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ!
– Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ. Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече.
към втори вариант >>
Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове.
(втори вариант)
Добрѣ, ако ти си едно отражение отъ четвъртото или петото огледало и говоришъ, можешъ ли да кажешъ нѣщо много хубаво? Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове. Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ?
Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове.
Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ. Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта. Питамъ: еднообразието не отегчава ли? Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори?
към втори вариант >>
– Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
Духне върху тѣхъ, и тѣ узрѣватъ. Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ. Той работи въ физическия свѣтъ. Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ!
– Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ.
Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“.
към втори вариант >>
Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ.
(втори вариант)
Ако единъ поетъ напише единъ хубавъ сонетъ, или една хубава любовьна пѣсень или възпѣва душата, или мѣсечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове. Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ? Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове.
Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ.
Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта. Питамъ: еднообразието не отегчава ли? Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта.
(втори вариант)
Това, което наричатъ жена, това е Божествената Дѣва, това е Божествениятъ Духъ, Който работи въ свѣта. Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ. Той работи въ физическия свѣтъ. Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ! – Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ.
Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта.
Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ.
към втори вариант >>
Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта.
(втори вариант)
– Може. Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове. Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ? Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове. Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ.
Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта.
Питамъ: еднообразието не отегчава ли? Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори.
към втори вариант >>
Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь.
(втори вариант)
Въ Божествения свѣтъ жената работи, мѫжътъ го нѣма тамъ. Той работи въ физическия свѣтъ. Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ! – Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ. Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта.
Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь.
Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ.
към втори вариант >>
Питамъ: еднообразието не отегчава ли?
(втори вариант)
Мнозина хора започватъ да декламиратъ, да цитиратъ неговитѣ стихове. Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ? Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове. Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ. Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта.
Питамъ: еднообразието не отегчава ли?
Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори?
към втори вариант >>
Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“.
(втори вариант)
Той работи въ физическия свѣтъ. Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ! – Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ. Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь.
Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“.
Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ.
към втори вариант >>
Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори.
(втори вариант)
Питамъ: всички тия хора поети ли сѫ? Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове. Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ. Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта. Питамъ: еднообразието не отегчава ли?
Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори.
Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ.
към втори вариант >>
Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече.
(втори вариант)
Вие мѫжетѣ ще кажете: дѣ сѫ тѣзи, жени побелѣха ни главитѣ отъ нашитѣ! – Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ. Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“.
Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече.
Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате.
към втори вариант >>
Какво ти говори?
(втори вариант)
Не, тѣ не сѫ поети, но единъ и сѫщъ поетъ говори, въ една и сѫща форма, но сѫ хиляди гласове. Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ. Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта. Питамъ: еднообразието не отегчава ли? Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори.
Какво ти говори?
– Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна трети, пакъ сѫщото говори.
към втори вариант >>
Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“.
(втори вариант)
– Тѣ работятъ въ духовния, Божествения свѣтъ. Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече.
Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“.
Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа?
към втори вариант >>
– Че трѣбва да бѫда добъръ.
(втори вариант)
Дѣ кого срещнешъ, все мѣсечината възпѣватъ. Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта. Питамъ: еднообразието не отегчава ли? Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори?
– Че трѣбва да бѫда добъръ.
Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна трети, пакъ сѫщото говори. Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината.
към втори вариант >>
Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ.
(втори вариант)
Вие трѣбва да знаете, че Духътъ, това е онзи мекиятъ елементъ, доброто въ свѣта. Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“.
Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ.
Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете.
към втори вариант >>
Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори.
(втори вариант)
Казвамъ: това е повторение, това е еднообразие въ свѣта. Питамъ: еднообразието не отегчава ли? Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ.
Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори.
Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна трети, пакъ сѫщото говори. Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината. Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса?
към втори вариант >>
Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ.
(втори вариант)
Когато Духътъ дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбенъ, но ние ще прѣмахнемъ твоята скърбь. Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ.
Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ.
Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава?
към втори вариант >>
Какво ти говори?
(втори вариант)
Питамъ: еднообразието не отегчава ли? Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори.
Какво ти говори?
– Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна трети, пакъ сѫщото говори. Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината. Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота?
към втори вариант >>
Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ.
(втори вариант)
Ти ще станешъ тъй добъръ, както съмъ и азъ“. Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ.
Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ.
И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете.
към втори вариант >>
– Че трѣбва да бѫда добъръ.
(втори вариант)
Казва: чакай де, менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори?
– Че трѣбва да бѫда добъръ.
Срещна трети, пакъ сѫщото говори. Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината. Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ.
към втори вариант >>
И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате.
(втори вариант)
Когато си скърбенъ ти ще си кажешъ: „Нека да поутихна малко въ себе си че тогава ще прочета нѣщо отъ Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тозъ часъ Духътъ ще ти проговори, или ти е проговорилъ вече. Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ.
И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате.
Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ.
към втори вариант >>
Срещна трети, пакъ сѫщото говори.
(втори вариант)
Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ.
Срещна трети, пакъ сѫщото говори.
Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината. Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ. Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения.
към втори вариант >>
Какъ ще бѫде тази работа?
(втори вариант)
Той ще ти каже: „Ела съ мене азъ ще те заведа на едно мѣсто при другъ нѣкой по-скърбенъ отъ тебе и тогава, ти съ своята по-малка скърбь, и той съ своята по-голѣма скърбь ще се зарадвате и двамата“. Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате.
Какъ ще бѫде тази работа?
Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ. Не, не е така.
към втори вариант >>
Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината.
(втори вариант)
– Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна трети, пакъ сѫщото говори.
Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината.
Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ. Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения. Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н.
към втори вариант >>
Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете.
(втори вариант)
Само скърбитѣ раждатъ радоститѣ. Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа?
Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете.
Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ. Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота.
към втори вариант >>
Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса?
(втори вариант)
Срещна втори нѣкой, и той казва сѫщото: менъ Духътъ ми говори. Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна трети, пакъ сѫщото говори. Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината.
Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса?
Разбрахте ли философията на живота? Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ. Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения. Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н. Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно.
към втори вариант >>
Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава?
(втори вариант)
Такъвъ е законътъ въ духовния свѣтъ – обратенъ на този въ физическия свѣтъ. Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете.
Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава?
Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ. Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота. Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота.
към втори вариант >>
Разбрахте ли философията на живота?
(втори вариант)
Какво ти говори? – Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна трети, пакъ сѫщото говори. Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината. Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса?
Разбрахте ли философията на живота?
Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ. Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения. Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н. Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно. Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“.
към втори вариант >>
Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете.
(втори вариант)
Само скърбнитѣ хора се радватъ, и само радостнитѣ хора скърбятъ. И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава?
Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете.
Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ. Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота. Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота. Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта.
към втори вариант >>
Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ.
(втори вариант)
– Че трѣбва да бѫда добъръ. Срещна трети, пакъ сѫщото говори. Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината. Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота?
Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ.
Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения. Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н. Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно. Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“. Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“.
към втори вариант >>
Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ.
(втори вариант)
И тогава азъ казвамъ: вие, радостнитѣ, ще скърбите, а вие, скърбнитѣ, ще се радвате. Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете.
Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ.
Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота. Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота. Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора.
към втори вариант >>
Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения.
(втори вариант)
Срещна трети, пакъ сѫщото говори. Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината. Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ.
Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения.
Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н. Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно. Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“. Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“. Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ.
към втори вариант >>
Не, не е така.
(втори вариант)
Какъ ще бѫде тази работа? Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ.
Не, не е така.
Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота. Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота. Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора. Туй трѣбва да знаете!
към втори вариант >>
Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н.
(втори вариант)
Това е сѫщиятъ поетъ, който възпѣва мѣсечината. Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ. Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения.
Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н.
Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно. Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“. Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“. Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ. Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота.
(втори вариант)
Казвамъ: вие, богатитѣ, ще осиромашѣете, съ желѣзни гребени ще се рѣшите, а вие бѣднитѣ ще забогатѣете. Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ. Не, не е така.
Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота.
Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота. Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора. Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто.
към втори вариант >>
Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно.
(втори вариант)
Питамъ: като казвате, че трѣбва да бѫдете добри, съ това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ. Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения. Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н.
Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно.
Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“. Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“. Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ. Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища.
към втори вариант >>
Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота.
(втори вариант)
Вие, слабитѣ, силни ще станете, а вие, силнитѣ, слаби ще станете. Тогава? Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ. Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота.
Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота.
Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора. Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро.
към втори вариант >>
Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“.
(втори вариант)
Разбрахте ли философията на живота? Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ. Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения. Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н. Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно.
Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“.
Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“. Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ. Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално.
към втори вариант >>
Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта.
(втори вариант)
Казвамъ: вие, философитѣ, глупци ще станете, а вие, глупавитѣ, философи ще станете. Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ. Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота. Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота.
Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта.
Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора. Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби.
към втори вариант >>
Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“.
(втори вариант)
Нѣкой поетъ напише нѣкои работи, но и той не ги разбира, самъ не знае какво е писалъ. Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения. Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н. Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно. Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“.
Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“.
Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ. Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая!
към втори вариант >>
Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора.
(втори вариант)
Сега, нѣкои отъ васъ, които сте учени, не ви харесва това нѣщо, но ония отъ васъ, които сте глупави, които не сте свършили никакъвъ факултетъ, ще кажете: значи, ние свършихме вече единъ факултетъ. Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота. Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота. Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта.
Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора.
Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта?
към втори вариант >>
Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ.
(втори вариант)
Шекспиръ писалъ нѣкои сѫчинения, но самъ не е знаялъ, какво иска да изрази чрѣзъ тѣхъ, а седнатъ нѣкои коментатори, да коментиратъ, какво искалъ да каже Шекспиръ въ своитѣ съчинения. Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н. Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно. Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“. Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“.
Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ.
Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая! Казватъ: такива сѫ условията.
към втори вариант >>
Туй трѣбва да знаете!
(втори вариант)
Не, не е така. Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота. Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота. Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора.
Туй трѣбва да знаете!
Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта? – За да роди доброто.
към втори вариант >>
Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава.
(втори вариант)
Господь направилъ свѣта и само Той знае, защо го направилъ, а седнемъ ние да коментираме, защо допусналъ злото и доброто въ свѣта, защо допусналъ нѣкои работи а други не допусналъ и т.н. Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно. Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“. Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“. Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ.
Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава.
Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая! Казватъ: такива сѫ условията. Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода.
към втори вариант >>
Само скърбьта ражда доброто.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да стане много ученъ и много простъ, за да научи тѣзи двѣ противоположности въ живота. Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота. Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора. Туй трѣбва да знаете!
Само скърбьта ражда доброто.
И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта? – За да роди доброто. Защо е радостьта?
към втори вариант >>
Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища.
(втори вариант)
Господь не създаде хората да философствуватъ въ свѣта, но ги създаде при днешнитѣ условия да се учатъ и да живѣятъ разумно. Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“. Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“. Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ. Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава.
Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища.
Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая! Казватъ: такива сѫ условията. Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода. Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго.
към втори вариант >>
И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро.
(втори вариант)
Той трѣбва да бѫде много радостенъ и много скърбенъ, за да опита тѣзи двѣ форми на живота. Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора. Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто.
И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро.
Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта? – За да роди доброто. Защо е радостьта? – Радостьта ражда светата Божия мисъль.
към втори вариант >>
Обаче, нито едното, нито другото положение е реално.
(втори вариант)
Господь имъ каза: „Ще гледате на сѫщественото въ свѣта, а нѣма да гледате на отраженията въ тия огледала“. Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“. Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ. Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища.
Обаче, нито едното, нито другото положение е реално.
Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая! Казватъ: такива сѫ условията. Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода. Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ.
към втори вариант >>
Затова и свѣтътъ скърби.
(втори вариант)
Тѣзи двѣ форми представляватъ доброто и мисъльта. Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора. Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро.
Затова и свѣтътъ скърби.
Защо е скърбьта? – За да роди доброто. Защо е радостьта? – Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ?
към втори вариант >>
Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая!
(втори вариант)
Мисловниятъ свѣтъ на днешния човѣкъ ние наричаме „фантазиране“. Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ. Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално.
Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая!
Казватъ: такива сѫ условията. Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода. Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ. Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта.
към втори вариант >>
Защо е скърбьта?
(втори вариант)
Доброто се ражда всѣкога въ скърбнитѣ хора. Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби.
Защо е скърбьта?
– За да роди доброто. Защо е радостьта? – Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе.
към втори вариант >>
Казватъ: такива сѫ условията.
(втори вариант)
Напримѣръ, седналъ нѣкой младъ човѣкъ да фантазира, че ще стане ученъ, красивъ човѣкъ, и тъй както е русъ, съ сини очи, съ заострени тънки некти, всички ще го харесватъ. Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая!
Казватъ: такива сѫ условията.
Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода. Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ. Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта. Огледалото казва, за да бѫдешъ реаленъ въ моя умъ, винаги трѣбва да седишъ прѣдъ моето лице, защото само тогава може да имамъ истинско понятие за тебе.
към втори вариант >>
– За да роди доброто.
(втори вариант)
Туй трѣбва да знаете! Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта?
– За да роди доброто.
Защо е радостьта? – Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа.
към втори вариант >>
Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода.
(втори вариант)
Послѣ, мечтае, че ще свърши нѣколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добъръ музикантъ, художникъ, ще пише хубави работи, знаменитъ поетъ ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая! Казватъ: такива сѫ условията.
Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода.
Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ. Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта. Огледалото казва, за да бѫдешъ реаленъ въ моя умъ, винаги трѣбва да седишъ прѣдъ моето лице, защото само тогава може да имамъ истинско понятие за тебе.
към втори вариант >>
Защо е радостьта?
(втори вариант)
Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта? – За да роди доброто.
Защо е радостьта?
– Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо?
към втори вариант >>
Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго.
(втори вариант)
Разхожда се изъ стаята, но на другия день, гледашъ, вади си главата отъ мината, отишълъ тамъ да копае вѫглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая! Казватъ: такива сѫ условията. Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода.
Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго.
Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ. Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта. Огледалото казва, за да бѫдешъ реаленъ въ моя умъ, винаги трѣбва да седишъ прѣдъ моето лице, защото само тогава може да имамъ истинско понятие за тебе.
към втори вариант >>
– Радостьта ражда светата Божия мисъль.
(втори вариант)
И когато ние говоримъ за онази мирова скърбь, подразбираме, че въ мирова скърбь именно се ражда великото Божие добро. Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта? – За да роди доброто. Защо е радостьта?
– Радостьта ражда светата Божия мисъль.
Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо? – За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ.
(втори вариант)
Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая! Казватъ: такива сѫ условията. Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода. Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго.
Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ.
Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта. Огледалото казва, за да бѫдешъ реаленъ въ моя умъ, винаги трѣбва да седишъ прѣдъ моето лице, защото само тогава може да имамъ истинско понятие за тебе.
към втори вариант >>
Защо се радвамъ?
(втори вариант)
Затова и свѣтътъ скърби. Защо е скърбьта? – За да роди доброто. Защо е радостьта? – Радостьта ражда светата Божия мисъль.
Защо се радвамъ?
– За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо? – За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ. Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се радвате и скърбите?
към втори вариант >>
Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта.
(втори вариант)
Никой не може да ме застави да слѣза долу въ рудницата да копая! Казватъ: такива сѫ условията. Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода. Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ.
Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта.
Огледалото казва, за да бѫдешъ реаленъ въ моя умъ, винаги трѣбва да седишъ прѣдъ моето лице, защото само тогава може да имамъ истинско понятие за тебе.
към втори вариант >>
– За да се роди Божията мисъль въ тебе.
(втори вариант)
Защо е скърбьта? – За да роди доброто. Защо е радостьта? – Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ?
– За да се роди Божията мисъль въ тебе.
И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо? – За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ. Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се радвате и скърбите? Това е философия!
към втори вариант >>
Огледалото казва, за да бѫдешъ реаленъ въ моя умъ, винаги трѣбва да седишъ прѣдъ моето лице, защото само тогава може да имамъ истинско понятие за тебе.
(втори вариант)
Казватъ: такива сѫ условията. Не, ти можешъ да мечтаешъ и да не мечтаешъ, но трѣбва да знаешъ, че изборътъ е по твоя свобода. Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ. Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта.
Огледалото казва, за да бѫдешъ реаленъ въ моя умъ, винаги трѣбва да седишъ прѣдъ моето лице, защото само тогава може да имамъ истинско понятие за тебе.
към втори вариант >>
И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа.
(втори вариант)
– За да роди доброто. Защо е радостьта? – Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе.
И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа.
Нѣкой се радва. Защо? – За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ. Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъль за васъ.
към втори вариант >>
Ако азъ философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча.
(втори вариант)
Ако азъ философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча.
Вие казвате: животътъ не струва нищо. Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ.
към втори вариант >>
Нѣкой се радва. Защо?
(втори вариант)
Защо е радостьта? – Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа.
Нѣкой се радва. Защо?
– За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ. Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъль за васъ.
към втори вариант >>
Вие казвате: животътъ не струва нищо.
(втори вариант)
Ако азъ философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча.
Вие казвате: животътъ не струва нищо.
Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ.
към втори вариант >>
– За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
– Радостьта ражда светата Божия мисъль. Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо?
– За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ.
Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъль за васъ.
към втори вариант >>
Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо.
(втори вариант)
Ако азъ философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча. Вие казвате: животътъ не струва нищо.
Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо.
Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ.
към втори вариант >>
Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се радвате и скърбите?
(втори вариант)
Защо се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо? – За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ.
Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се радвате и скърбите?
Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъль за васъ.
към втори вариант >>
Мѣрката на живота ви не струва нищо.
(втори вариант)
Ако азъ философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча. Вие казвате: животътъ не струва нищо. Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо.
Мѣрката на живота ви не струва нищо.
Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ.
към втори вариант >>
Това е философия!
(втори вариант)
– За да се роди Божията мисъль въ тебе. И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо? – За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ. Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се радвате и скърбите?
Това е философия!
Ако разбирате живота така, той ще има смисъль за васъ.
към втори вариант >>
Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата?
(втори вариант)
Ако азъ философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча. Вие казвате: животътъ не струва нищо. Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо.
Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата?
Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ.
към втори вариант >>
Ако разбирате живота така, той ще има смисъль за васъ.
(втори вариант)
И като се роди тази мисъль, тя ще свѣтне въ тебе, ти ще четешъ въ твоята книга, а Духътъ ще заговори на твоята душа. Нѣкой се радва. Защо? – За да се роди въ него доброто отъ Божествения свѣтъ. Разбрахте ли сега, защо трѣбва да се радвате и скърбите? Това е философия!
Ако разбирате живота така, той ще има смисъль за васъ.
към втори вариант >>
Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ.
(втори вариант)
Ако азъ философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча. Вие казвате: животътъ не струва нищо. Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата?
Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ.
И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота.
към втори вариант >>
И тъй защо трѣбва да скърбя?
(втори вариант)
И тъй защо трѣбва да скърбя?
– За да се роди доброто въ мене. Защо трѣбва да се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ мене. Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ.
към втори вариант >>
И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ.
(втори вариант)
Вие казвате: животътъ не струва нищо. Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ.
И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ.
Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви!
към втори вариант >>
– За да се роди доброто въ мене.
(втори вариант)
И тъй защо трѣбва да скърбя?
– За да се роди доброто въ мене.
Защо трѣбва да се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ мене. Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра?
към втори вариант >>
Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ.
(втори вариант)
Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ.
Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ.
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ.
към втори вариант >>
Защо трѣбва да се радвамъ?
(втори вариант)
И тъй защо трѣбва да скърбя? – За да се роди доброто въ мене.
Защо трѣбва да се радвамъ?
– За да се роди Божията мисъль въ мене. Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се роди Божието добро въ тѣхъ.
към втори вариант >>
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ.
(втори вариант)
Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ.
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ.
Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта.
към втори вариант >>
– За да се роди Божията мисъль въ мене.
(втори вариант)
И тъй защо трѣбва да скърбя? – За да се роди доброто въ мене. Защо трѣбва да се радвамъ?
– За да се роди Божията мисъль въ мене.
Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се роди Божието добро въ тѣхъ. Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота.
към втори вариант >>
Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ.
(втори вариант)
Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ.
Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ.
Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта. Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго.
към втори вариант >>
Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра?
(втори вариант)
И тъй защо трѣбва да скърбя? – За да се роди доброто въ мене. Защо трѣбва да се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ мене.
Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра?
– За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се роди Божието добро въ тѣхъ. Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е?
към втори вариант >>
Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота.
(втори вариант)
Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ.
Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота.
Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта. Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината.
към втори вариант >>
– За да се роди мисъльта въ тѣхъ.
(втори вариант)
И тъй защо трѣбва да скърбя? – За да се роди доброто въ мене. Защо трѣбва да се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ мене. Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра?
– За да се роди мисъльта въ тѣхъ.
Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се роди Божието добро въ тѣхъ. Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%.
към втори вариант >>
Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви!
(втори вариант)
И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота.
Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви!
Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта. Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината. Нѣкои питатъ: защо живѣемъ?
към втори вариант >>
Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра?
(втори вариант)
– За да се роди доброто въ мене. Защо трѣбва да се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ мене. Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ.
Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра?
– За да се роди Божието добро въ тѣхъ. Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика.
към втори вариант >>
Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ.
(втори вариант)
Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви!
Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ.
Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта. Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината. Нѣкои питатъ: защо живѣемъ? – За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго.
към втори вариант >>
– За да се роди Божието добро въ тѣхъ.
(втори вариант)
Защо трѣбва да се радвамъ? – За да се роди Божията мисъль въ мене. Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра?
– За да се роди Божието добро въ тѣхъ.
Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ.
към втори вариант >>
Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта.
(втори вариант)
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ.
Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта.
Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината. Нѣкои питатъ: защо живѣемъ? – За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго. Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ.
към втори вариант >>
Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота.
(втори вариант)
– За да се роди Божията мисъль въ мене. Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се роди Божието добро въ тѣхъ.
Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота.
Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи.
към втори вариант >>
Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго.
(втори вариант)
Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта.
Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго.
Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината. Нѣкои питатъ: защо живѣемъ? – За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго. Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ. Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата.
към втори вариант >>
Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е?
(втори вариант)
Защо трѣбва да се радва този братъ или тази сестра? – За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се роди Божието добро въ тѣхъ. Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота.
Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е?
– Вѣрно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи. И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя?
към втори вариант >>
Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината.
(втори вариант)
Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта. Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго.
Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината.
Нѣкои питатъ: защо живѣемъ? – За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго. Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ. Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата. Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение.
към втори вариант >>
– Вѣрно е 101%.
(втори вариант)
– За да се роди мисъльта въ тѣхъ. Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се роди Божието добро въ тѣхъ. Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е?
– Вѣрно е 101%.
Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи. И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ.
към втори вариант >>
Нѣкои питатъ: защо живѣемъ?
(втори вариант)
Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта. Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината.
Нѣкои питатъ: защо живѣемъ?
– За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго. Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ. Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата. Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н.
към втори вариант >>
Това е философия, която не търпи никаква критика.
(втори вариант)
Защо трѣбва да скърби този братъ или тази сестра? – За да се роди Божието добро въ тѣхъ. Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%.
Това е философия, която не търпи никаква критика.
Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ. Това сѫ максими, съ които Богъ си служи. И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ. Господи, защо съмъ радостенъ?
към втори вариант >>
– За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго.
(втори вариант)
Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта. Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината. Нѣкои питатъ: защо живѣемъ?
– За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго.
Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ. Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата. Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука.
към втори вариант >>
Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ.
(втори вариант)
– За да се роди Божието добро въ тѣхъ. Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика.
Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ.
Това сѫ максими, съ които Богъ си служи. И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ. Господи, защо съмъ радостенъ? – За да се роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия.
към втори вариант >>
Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ.
(втори вариант)
Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта. Щомъ се схване реалностьта човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ти ще живѣешъ въ една форма до тогава, докато можешъ да схванешъ онзи реаленъ лѫчъ на живота, онзи реаленъ лѫчъ на свѣтлината. Нѣкои питатъ: защо живѣемъ? – За да схванете онзи реаленъ лѫчъ на живота и да минете отъ едно състояние въ друго.
Само така ще разберете реалностьта на онзи великъ Божествен животъ, който се таи въ васъ.
Значи, реалностьта не е въ формата на нѣщата. Азъ не съмъ противъ формитѣ на живота, азъ не съмъ и противъ човѣшката наука, но казвамъ, че онзи, който изучава човѣшката наука, трѣбва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човѣшката наука, но се ползвате отъ всички нейни изобрѣтения, ползвате се отъ шапкитѣ ѝ, отъ обущата ѝ, отъ всички пѫтни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-послѣ: азъ не давамъ нито петь пари за човѣшката наука. Не давашъ петь пари за себе си, а не за човѣшката наука.
към втори вариант >>
Това сѫ максими, съ които Богъ си служи.
(втори вариант)
Това е обяснението на скърбьта и радостьта – двѣтѣ форми на живота. Ще кажатъ нѣкои: ама това вѣрно ли е? – Вѣрно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това сѫ максими, норми, съ които самитѣ ангели си служатъ.
Това сѫ максими, съ които Богъ си служи.
И когато азъ питамъ: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро въ твоята душа и ти да ме почувствувашъ, и азъ да те почувствувамъ. Господи, защо съмъ радостенъ? – За да се роди моята мисъль въ тебе, да светне, че да се зарадвашъ и ти, и окрѫжаващитѣ тия.
към втори вариант >>
2.
Свободни движения
,
МОК
, София, 26.7.1925г.,
Силният човек не знае какво е притеснение.
При правия път времето се съкращава, а енергията се изразходва; при криволинейния път времето се изразходва, а енергията се пести. Силният човек избира правия път, по който пести време, а изразходва енергия; слабият човек избира криволинейния път, по който изразходва време, а пести енергия. Младите хора обикновено бързат. Казвам: който е силен, нека бърза; който е слаб, бавно да върви, да пести енергията си. Някой казва: „Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си.“ – Ти си избрал правия път, но щом се притесняваш, слаб си.
Силният човек не знае какво е притеснение.
Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започнете една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но че методът, който сте избрали за свършването Ă, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало е да изберете криволинейния.
към беседата >>
Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност.
Силният човек избира правия път, по който пести време, а изразходва енергия; слабият човек избира криволинейния път, по който изразходва време, а пести енергия. Младите хора обикновено бързат. Казвам: който е силен, нека бърза; който е слаб, бавно да върви, да пести енергията си. Някой казва: „Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си.“ – Ти си избрал правия път, но щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение.
Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност.
Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започнете една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но че методът, който сте избрали за свършването Ă, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало е да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: „Слабият не трябва да върви в праволинейния път, а трябва да криволичи в пътя си.“ Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си.
към беседата >>
Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си.
Младите хора обикновено бързат. Казвам: който е силен, нека бърза; който е слаб, бавно да върви, да пести енергията си. Някой казва: „Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си.“ – Ти си избрал правия път, но щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност.
Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си.
Обаче ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започнете една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но че методът, който сте избрали за свършването Ă, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало е да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: „Слабият не трябва да върви в праволинейния път, а трябва да криволичи в пътя си.“ Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си. И двете неща са еднакво важни: и енергията, и времето.
към беседата >>
Обаче ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява.
Казвам: който е силен, нека бърза; който е слаб, бавно да върви, да пести енергията си. Някой казва: „Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си.“ – Ти си избрал правия път, но щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си.
Обаче ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява.
Следователно, когато започнете една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но че методът, който сте избрали за свършването Ă, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало е да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: „Слабият не трябва да върви в праволинейния път, а трябва да криволичи в пътя си.“ Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си. И двете неща са еднакво важни: и енергията, и времето.
към беседата >>
Следователно, когато започнете една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но че методът, който сте избрали за свършването Ă, не е прав.
Някой казва: „Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си.“ – Ти си избрал правия път, но щом се притесняваш, слаб си. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява.
Следователно, когато започнете една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но че методът, който сте избрали за свършването Ă, не е прав.
Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало е да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: „Слабият не трябва да върви в праволинейния път, а трябва да криволичи в пътя си.“ Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си. И двете неща са еднакво важни: и енергията, и времето.
към беседата >>
Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало е да изберете криволинейния.
Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започнете една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но че методът, който сте избрали за свършването Ă, не е прав.
Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало е да изберете криволинейния.
С това Природата иска да ви каже: „Слабият не трябва да върви в праволинейния път, а трябва да криволичи в пътя си.“ Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си. И двете неща са еднакво важни: и енергията, и времето.
към беседата >>
С това Природата иска да ви каже: „Слабият не трябва да върви в праволинейния път, а трябва да криволичи в пътя си.“ Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си.
Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започнете една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но че методът, който сте избрали за свършването Ă, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало е да изберете криволинейния.
С това Природата иска да ви каже: „Слабият не трябва да върви в праволинейния път, а трябва да криволичи в пътя си.“ Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си.
И двете неща са еднакво важни: и енергията, и времето.
към беседата >>
И двете неща са еднакво важни: и енергията, и времето.
Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си. Обаче ако слабият се опита да вдигне този тежък товар на гърба си, веднага започва да се притеснява. Следователно, когато започнете една работа, при която духът ви се притеснява, това не показва, че не можете да свършите тази работа, но че методът, който сте избрали за свършването Ă, не е прав. Вие сте избрали праволинейния метод, а трябвало е да изберете криволинейния. С това Природата иска да ви каже: „Слабият не трябва да върви в праволинейния път, а трябва да криволичи в пътя си.“ Значи слабият човек трябва да пести енергията си, а силният човек трябва да пести времето си.
И двете неща са еднакво важни: и енергията, и времето.
към беседата >>
Въпрос: Ако човек не се е изпитал, може ли предвари¬телно да познае дали е силен, или слаб?
Въпрос: Ако човек не се е изпитал, може ли предвари¬телно да познае дали е силен, или слаб?
към беседата >>
Може. Човек има едно вътрешно чувство в себе си, чрез което за всеки даден случай може да познае какъв метод трябва да употреби.
Може. Човек има едно вътрешно чувство в себе си, чрез което за всеки даден случай може да познае какъв метод трябва да употреби.
Когато говорим за реализиране на желанията, трябва да се знае кои желания трябва да се реализират и кои не трябва. Има желания, които човек непременно трябва да реализира – това са неговите първични желания на душата, вложени от самото начало на неговия живот. След тях идват второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които последни трябва да чакат своето реализиране. Ако човек реализира на пръв план своите първични желания, и животът му ще върви в своя естествен път. Такъв човек е свободен, не се дразни, има разположение на духа и силите в неговия организъм са уравновесени.
към беседата >>
Когато говорим за реализиране на желанията, трябва да се знае кои желания трябва да се реализират и кои не трябва.
Може. Човек има едно вътрешно чувство в себе си, чрез което за всеки даден случай може да познае какъв метод трябва да употреби.
Когато говорим за реализиране на желанията, трябва да се знае кои желания трябва да се реализират и кои не трябва.
Има желания, които човек непременно трябва да реализира – това са неговите първични желания на душата, вложени от самото начало на неговия живот. След тях идват второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които последни трябва да чакат своето реализиране. Ако човек реализира на пръв план своите първични желания, и животът му ще върви в своя естествен път. Такъв човек е свободен, не се дразни, има разположение на духа и силите в неговия организъм са уравновесени. Понякога човек е недоволен, когато не може да постигне някое свое желание.
към беседата >>
Има желания, които човек непременно трябва да реализира – това са неговите първични желания на душата, вложени от самото начало на неговия живот.
Може. Човек има едно вътрешно чувство в себе си, чрез което за всеки даден случай може да познае какъв метод трябва да употреби. Когато говорим за реализиране на желанията, трябва да се знае кои желания трябва да се реализират и кои не трябва.
Има желания, които човек непременно трябва да реализира – това са неговите първични желания на душата, вложени от самото начало на неговия живот.
След тях идват второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които последни трябва да чакат своето реализиране. Ако човек реализира на пръв план своите първични желания, и животът му ще върви в своя естествен път. Такъв човек е свободен, не се дразни, има разположение на духа и силите в неговия организъм са уравновесени. Понякога човек е недоволен, когато не може да постигне някое свое желание. Не, преди всичко той трябва да знае необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо.
към беседата >>
След тях идват второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които последни трябва да чакат своето реализиране.
Може. Човек има едно вътрешно чувство в себе си, чрез което за всеки даден случай може да познае какъв метод трябва да употреби. Когато говорим за реализиране на желанията, трябва да се знае кои желания трябва да се реализират и кои не трябва. Има желания, които човек непременно трябва да реализира – това са неговите първични желания на душата, вложени от самото начало на неговия живот.
След тях идват второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които последни трябва да чакат своето реализиране.
Ако човек реализира на пръв план своите първични желания, и животът му ще върви в своя естествен път. Такъв човек е свободен, не се дразни, има разположение на духа и силите в неговия организъм са уравновесени. Понякога човек е недоволен, когато не може да постигне някое свое желание. Не, преди всичко той трябва да знае необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо.
към беседата >>
Ако човек реализира на пръв план своите първични желания, и животът му ще върви в своя естествен път.
Може. Човек има едно вътрешно чувство в себе си, чрез което за всеки даден случай може да познае какъв метод трябва да употреби. Когато говорим за реализиране на желанията, трябва да се знае кои желания трябва да се реализират и кои не трябва. Има желания, които човек непременно трябва да реализира – това са неговите първични желания на душата, вложени от самото начало на неговия живот. След тях идват второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които последни трябва да чакат своето реализиране.
Ако човек реализира на пръв план своите първични желания, и животът му ще върви в своя естествен път.
Такъв човек е свободен, не се дразни, има разположение на духа и силите в неговия организъм са уравновесени. Понякога човек е недоволен, когато не може да постигне някое свое желание. Не, преди всичко той трябва да знае необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо.
към беседата >>
Такъв човек е свободен, не се дразни, има разположение на духа и силите в неговия организъм са уравновесени.
Може. Човек има едно вътрешно чувство в себе си, чрез което за всеки даден случай може да познае какъв метод трябва да употреби. Когато говорим за реализиране на желанията, трябва да се знае кои желания трябва да се реализират и кои не трябва. Има желания, които човек непременно трябва да реализира – това са неговите първични желания на душата, вложени от самото начало на неговия живот. След тях идват второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които последни трябва да чакат своето реализиране. Ако човек реализира на пръв план своите първични желания, и животът му ще върви в своя естествен път.
Такъв човек е свободен, не се дразни, има разположение на духа и силите в неговия организъм са уравновесени.
Понякога човек е недоволен, когато не може да постигне някое свое желание. Не, преди всичко той трябва да знае необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо.
към беседата >>
Понякога човек е недоволен, когато не може да постигне някое свое желание.
Когато говорим за реализиране на желанията, трябва да се знае кои желания трябва да се реализират и кои не трябва. Има желания, които човек непременно трябва да реализира – това са неговите първични желания на душата, вложени от самото начало на неговия живот. След тях идват второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които последни трябва да чакат своето реализиране. Ако човек реализира на пръв план своите първични желания, и животът му ще върви в своя естествен път. Такъв човек е свободен, не се дразни, има разположение на духа и силите в неговия организъм са уравновесени.
Понякога човек е недоволен, когато не може да постигне някое свое желание.
Не, преди всичко той трябва да знае необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо.
към беседата >>
Не, преди всичко той трябва да знае необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо.
Има желания, които човек непременно трябва да реализира – това са неговите първични желания на душата, вложени от самото начало на неговия живот. След тях идват второстепенни, третостепенни и още редица незначителни желания, които последни трябва да чакат своето реализиране. Ако човек реализира на пръв план своите първични желания, и животът му ще върви в своя естествен път. Такъв човек е свободен, не се дразни, има разположение на духа и силите в неговия организъм са уравновесени. Понякога човек е недоволен, когато не може да постигне някое свое желание.
Не, преди всичко той трябва да знае необходимо ли е да се реализира това негово желание, или не е необходимо.
към беседата >>
Първото нещо: човек трябва да определи в себе си дали е необходимо да реализира известна мисъл, известно чувство или известна постъпка.
Първото нещо: човек трябва да определи в себе си дали е необходимо да реализира известна мисъл, известно чувство или известна постъпка.
Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек. Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си. Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ.
към беседата >>
Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек.
Първото нещо: човек трябва да определи в себе си дали е необходимо да реализира известна мисъл, известно чувство или известна постъпка.
Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек.
Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си. Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага.
към беседата >>
Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си.
Първото нещо: човек трябва да определи в себе си дали е необходимо да реализира известна мисъл, известно чувство или известна постъпка. Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек.
Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си.
Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите.
към беседата >>
Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат.
Първото нещо: човек трябва да определи в себе си дали е необходимо да реализира известна мисъл, известно чувство или известна постъпка. Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек. Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си.
Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат.
Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света.
към беседата >>
Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно.
Първото нещо: човек трябва да определи в себе си дали е необходимо да реализира известна мисъл, известно чувство или известна постъпка. Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек. Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си. Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат.
Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно.
Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага?
към беседата >>
Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ.
Първото нещо: човек трябва да определи в себе си дали е необходимо да реализира известна мисъл, известно чувство или известна постъпка. Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек. Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си. Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно.
Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ.
Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? – Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях.
към беседата >>
Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага.
Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек. Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си. Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ.
Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага.
Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? – Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си.
към беседата >>
Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите.
Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си. Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага.
Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите.
Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? – Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си. Който иска да му помагат, и той трябва да помага!
към беседата >>
Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света.
Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите.
Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света.
Защо им се помага? – Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си. Който иска да му помагат, и той трябва да помага!
към беседата >>
Защо им се помага?
Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света.
Защо им се помага?
– Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си. Който иска да му помагат, и той трябва да помага!
към беседата >>
– Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях.
Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага?
– Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях.
Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си. Който иска да му помагат, и той трябва да помага!
към беседата >>
Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си.
Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? – Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях.
Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си.
Който иска да му помагат, и той трябва да помага!
към беседата >>
Който иска да му помагат, и той трябва да помага!
Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? – Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си.
Който иска да му помагат, и той трябва да помага!
към беседата >>
Когато говорим за свободни движения, за свободни действия, ние подразбираме свобода в тяхното започване и завършване.
Когато говорим за свободни движения, за свободни действия, ние подразбираме свобода в тяхното започване и завършване.
Например човек иска да изкаже една идея. Най-първо той трябва да е решил дълбоко в себе си може ли да изкаже тази идея, или не може. Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него. Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем? “ – Да оставим този въпрос настрана.
към беседата >>
Например човек иска да изкаже една идея.
Когато говорим за свободни движения, за свободни действия, ние подразбираме свобода в тяхното започване и завършване.
Например човек иска да изкаже една идея.
Най-първо той трябва да е решил дълбоко в себе си може ли да изкаже тази идея, или не може. Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него. Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем? “ – Да оставим този въпрос настрана. Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин.
към беседата >>
Най-първо той трябва да е решил дълбоко в себе си може ли да изкаже тази идея, или не може.
Когато говорим за свободни движения, за свободни действия, ние подразбираме свобода в тяхното започване и завършване. Например човек иска да изкаже една идея.
Най-първо той трябва да е решил дълбоко в себе си може ли да изкаже тази идея, или не може.
Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него. Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем? “ – Да оставим този въпрос настрана. Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин. Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен.
към беседата >>
Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него.
Когато говорим за свободни движения, за свободни действия, ние подразбираме свобода в тяхното започване и завършване. Например човек иска да изкаже една идея. Най-първо той трябва да е решил дълбоко в себе си може ли да изкаже тази идея, или не може.
Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него.
Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем? “ – Да оставим този въпрос настрана. Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин. Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен. Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения.
към беседата >>
Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем?
Когато говорим за свободни движения, за свободни действия, ние подразбираме свобода в тяхното започване и завършване. Например човек иска да изкаже една идея. Най-първо той трябва да е решил дълбоко в себе си може ли да изкаже тази идея, или не може. Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него.
Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем?
“ – Да оставим този въпрос настрана. Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин. Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен. Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата.
към беседата >>
“ – Да оставим този въпрос настрана.
Когато говорим за свободни движения, за свободни действия, ние подразбираме свобода в тяхното започване и завършване. Например човек иска да изкаже една идея. Най-първо той трябва да е решил дълбоко в себе си може ли да изкаже тази идея, или не може. Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него. Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем?
“ – Да оставим този въпрос настрана.
Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин. Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен. Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата. По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо.
към беседата >>
Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин.
Например човек иска да изкаже една идея. Най-първо той трябва да е решил дълбоко в себе си може ли да изкаже тази идея, или не може. Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него. Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем? “ – Да оставим този въпрос настрана.
Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин.
Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен. Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата. По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви.
към беседата >>
Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен.
Най-първо той трябва да е решил дълбоко в себе си може ли да изкаже тази идея, или не може. Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него. Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем? “ – Да оставим този въпрос настрана. Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин.
Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен.
Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата. По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви. Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича.
към беседата >>
Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения.
Реши ли веднъж, че трябва да я изкаже, да не се спира, да не се подпушва – нека я изкаже свободно, естествено, тъй както тя живее в него. Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем? “ – Да оставим този въпрос настрана. Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин. Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен.
Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения.
Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата. По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви. Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича. Обич е това, няма нищо лошо в мухата.
към беседата >>
Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата.
Някой ще възрази: „Отде ще знаем как да я изкажем? “ – Да оставим този въпрос настрана. Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин. Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен. Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения.
Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата.
По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви. Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича. Обич е това, няма нищо лошо в мухата.
към беседата >>
По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо.
“ – Да оставим този въпрос настрана. Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин. Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен. Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата.
По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо.
Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви. Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича. Обич е това, няма нищо лошо в мухата.
към беседата >>
Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви.
Когато една идея живее дълбоко в душата на човека, той ще намери начин как да я изкаже – и то по най-естествен, най-правилен начин. Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен. Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата. По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо.
Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви.
Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича. Обич е това, няма нищо лошо в мухата.
към беседата >>
Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича.
Два метода има за изказване на нещата: праволинеен и криволинеен. Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата. По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви.
Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича.
Обич е това, няма нищо лошо в мухата.
към беседата >>
Обич е това, няма нищо лошо в мухата.
Като наблюдавате проявите на децата, у тях има такива свободни движения. Който не разбира закона за свободните движения, той се дразни, когато наблюдава проявленията на децата. По същия начин и мухите се проявяват свободно, независимо. Тъкмо вие се занимавате с някой сериозен въпрос, четете нещо, току изведнъж една муха кацне нейде по лицето ви. Вие се дразните, сърдите се, но тя с това иска да каже, че ви обича.
Обич е това, няма нищо лошо в мухата.
към беседата >>
И тъй, между учениците на Окултната школа се препоръчват естествени постъпки, естествена обхода.
И тъй, между учениците на Окултната школа се препоръчват естествени постъпки, естествена обхода.
Всичко изкуствено да се отбягва! На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора.
към беседата >>
Всичко изкуствено да се отбягва!
И тъй, между учениците на Окултната школа се препоръчват естествени постъпки, естествена обхода.
Всичко изкуствено да се отбягва!
На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора. Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно.
към беседата >>
На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н.
И тъй, между учениците на Окултната школа се препоръчват естествени постъпки, естествена обхода. Всичко изкуствено да се отбягва!
На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н.
Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора. Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно. Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ.
към беседата >>
Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората.
И тъй, между учениците на Окултната школа се препоръчват естествени постъпки, естествена обхода. Всичко изкуствено да се отбягва! На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н.
Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората.
Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора. Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно. Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ. Понякога естественият човек изглежда външно груб, но това е само привидно отношение.
към беседата >>
Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички.
И тъй, между учениците на Окултната школа се препоръчват естествени постъпки, естествена обхода. Всичко изкуствено да се отбягва! На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората.
Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички.
Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора. Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно. Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ. Понякога естественият човек изглежда външно груб, но това е само привидно отношение.
към беседата >>
Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора.
И тъй, между учениците на Окултната школа се препоръчват естествени постъпки, естествена обхода. Всичко изкуствено да се отбягва! На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички.
Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора.
Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно. Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ. Понякога естественият човек изглежда външно груб, но това е само привидно отношение.
към беседата >>
Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно.
Всичко изкуствено да се отбягва! На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора.
Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно.
Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ. Понякога естественият човек изглежда външно груб, но това е само привидно отношение.
към беседата >>
Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ.
На всеки език има издадена книга за добрата обхода, за добрите отношения и доброто поведение на хората едни спрямо други: как трябва човек да говори, как да се държи, какво поведение да има между близки и външни лица и т.н. Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора. Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно.
Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ.
Понякога естественият човек изглежда външно груб, но това е само привидно отношение.
към беседата >>
Понякога естественият човек изглежда външно груб, но това е само привидно отношение.
Трябва да се спазват ред правила за благоприличие, за етикеция между хората. Наблюдавайте дипломата: още като влиза в някой салон, започва да се кланя надясно-наляво, да се ръкува вежливо, да се разговаря с всички. Като го наблюдавате, мислите, че този човек храни пълно уважение към всички тия хора. Той е фин, деликатен, внимателен към другите хора, но всичко това е външно, не е вътрешно. Естественият човек обаче външно не е тъй фин, не е тъй деликатен, но затова вътрешно той е мек, учтив, благ.
Понякога естественият човек изглежда външно груб, но това е само привидно отношение.
към беседата >>
В естествения човек няма нищо пресилено.
В естествения човек няма нищо пресилено.
Той постъпва естествено, с етикеция, която отговаря на неговото естество. Всеки трябва да се стреми към тази естествена етикеция, да бъде самобитен, да не подражава на другите. Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква.
към беседата >>
Той постъпва естествено, с етикеция, която отговаря на неговото естество.
В естествения човек няма нищо пресилено.
Той постъпва естествено, с етикеция, която отговаря на неговото естество.
Всеки трябва да се стреми към тази естествена етикеция, да бъде самобитен, да не подражава на другите. Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква. Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна.
към беседата >>
Всеки трябва да се стреми към тази естествена етикеция, да бъде самобитен, да не подражава на другите.
В естествения човек няма нищо пресилено. Той постъпва естествено, с етикеция, която отговаря на неговото естество.
Всеки трябва да се стреми към тази естествена етикеция, да бъде самобитен, да не подражава на другите.
Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква. Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна. Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия.
към беседата >>
Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира.
В естествения човек няма нищо пресилено. Той постъпва естествено, с етикеция, която отговаря на неговото естество. Всеки трябва да се стреми към тази естествена етикеция, да бъде самобитен, да не подражава на другите.
Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира.
Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква. Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна. Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия. Първият музикант, роден с музика в душата си, носи това качество в самото си естество.
към беседата >>
Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена.
В естествения човек няма нищо пресилено. Той постъпва естествено, с етикеция, която отговаря на неговото естество. Всеки трябва да се стреми към тази естествена етикеция, да бъде самобитен, да не подражава на другите. Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира.
Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена.
Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква. Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна. Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия. Първият музикант, роден с музика в душата си, носи това качество в самото си естество. Ако пък човек добива музикалността в душата си чрез свирене, чрез упражнение на някой инструмент, той трябва дълго време да работи, да се упражнява, докато това качество стане плът и кръв на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага в живота си.
към беседата >>
Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква.
В естествения човек няма нищо пресилено. Той постъпва естествено, с етикеция, която отговаря на неговото естество. Всеки трябва да се стреми към тази естествена етикеция, да бъде самобитен, да не подражава на другите. Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена.
Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква.
Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна. Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия. Първият музикант, роден с музика в душата си, носи това качество в самото си естество. Ако пък човек добива музикалността в душата си чрез свирене, чрез упражнение на някой инструмент, той трябва дълго време да работи, да се упражнява, докато това качество стане плът и кръв на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага в живота си. Ето защо най-първо човек трябва да започне да работи със самобитните си качества, които са вродени в него, с малките си таланти, и по този начин да разработва по-големите си дарби, за които се изисква усилена работа, труд и постоянство.
към беседата >>
Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна.
Той постъпва естествено, с етикеция, която отговаря на неговото естество. Всеки трябва да се стреми към тази естествена етикеция, да бъде самобитен, да не подражава на другите. Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква.
Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна.
Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия. Първият музикант, роден с музика в душата си, носи това качество в самото си естество. Ако пък човек добива музикалността в душата си чрез свирене, чрез упражнение на някой инструмент, той трябва дълго време да работи, да се упражнява, докато това качество стане плът и кръв на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага в живота си. Ето защо най-първо човек трябва да започне да работи със самобитните си качества, които са вродени в него, с малките си таланти, и по този начин да разработва по-големите си дарби, за които се изисква усилена работа, труд и постоянство.
към беседата >>
Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия.
Всеки трябва да се стреми към тази естествена етикеция, да бъде самобитен, да не подражава на другите. Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква. Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна.
Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия.
Първият музикант, роден с музика в душата си, носи това качество в самото си естество. Ако пък човек добива музикалността в душата си чрез свирене, чрез упражнение на някой инструмент, той трябва дълго време да работи, да се упражнява, докато това качество стане плът и кръв на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага в живота си. Ето защо най-първо човек трябва да започне да работи със самобитните си качества, които са вродени в него, с малките си таланти, и по този начин да разработва по-големите си дарби, за които се изисква усилена работа, труд и постоянство.
към беседата >>
Първият музикант, роден с музика в душата си, носи това качество в самото си естество.
Например някой човек ви направи един поклон, но така естествено, че никой не може да го имитира. Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква. Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна. Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия.
Първият музикант, роден с музика в душата си, носи това качество в самото си естество.
Ако пък човек добива музикалността в душата си чрез свирене, чрез упражнение на някой инструмент, той трябва дълго време да работи, да се упражнява, докато това качество стане плът и кръв на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага в живота си. Ето защо най-първо човек трябва да започне да работи със самобитните си качества, които са вродени в него, с малките си таланти, и по този начин да разработва по-големите си дарби, за които се изисква усилена работа, труд и постоянство.
към беседата >>
Ако пък човек добива музикалността в душата си чрез свирене, чрез упражнение на някой инструмент, той трябва дълго време да работи, да се упражнява, докато това качество стане плът и кръв на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага в живота си.
Самобитната постъпка не може да се повтаря, нито да се имитира, защото излиза изкуствена. Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква. Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна. Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия. Първият музикант, роден с музика в душата си, носи това качество в самото си естество.
Ако пък човек добива музикалността в душата си чрез свирене, чрез упражнение на някой инструмент, той трябва дълго време да работи, да се упражнява, докато това качество стане плът и кръв на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага в живота си.
Ето защо най-първо човек трябва да започне да работи със самобитните си качества, които са вродени в него, с малките си таланти, и по този начин да разработва по-големите си дарби, за които се изисква усилена работа, труд и постоянство.
към беседата >>
Ето защо най-първо човек трябва да започне да работи със самобитните си качества, които са вродени в него, с малките си таланти, и по този начин да разработва по-големите си дарби, за които се изисква усилена работа, труд и постоянство.
Всяка изкуствена постъпка или всяко изкуствено отношение отблъсква. Когато някой човек е роден музикант, музиката у него е самобитна. Този пък, който е изучавал музиката, той не може да подражава на музиката на първия. Първият музикант, роден с музика в душата си, носи това качество в самото си естество. Ако пък човек добива музикалността в душата си чрез свирене, чрез упражнение на някой инструмент, той трябва дълго време да работи, да се упражнява, докато това качество стане плът и кръв на неговото естество, та да може естествено да го изнася и прилага в живота си.
Ето защо най-първо човек трябва да започне да работи със самобитните си качества, които са вродени в него, с малките си таланти, и по този начин да разработва по-големите си дарби, за които се изисква усилена работа, труд и постоянство.
към беседата >>
И тъй, за да изучите и приложите в живота си новата философия, която ви се преподава, трябва да бъдете свободни хора и отворени души.
И тъй, за да изучите и приложите в живота си новата философия, която ви се преподава, трябва да бъдете свободни хора и отворени души.
Може ли човек, на когото ръцете са вързани, да учи, да бъде свободен? – Не може. За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение. Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си? “ – „Мога.“ – „Как ще можеш?
към беседата >>
Може ли човек, на когото ръцете са вързани, да учи, да бъде свободен?
И тъй, за да изучите и приложите в живота си новата философия, която ви се преподава, трябва да бъдете свободни хора и отворени души.
Може ли човек, на когото ръцете са вързани, да учи, да бъде свободен?
– Не може. За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение. Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си? “ – „Мога.“ – „Как ще можеш? Ти си толкова малко дете!
към беседата >>
– Не може.
И тъй, за да изучите и приложите в живота си новата философия, която ви се преподава, трябва да бъдете свободни хора и отворени души. Може ли човек, на когото ръцете са вързани, да учи, да бъде свободен?
– Не може.
За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение. Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си? “ – „Мога.“ – „Как ще можеш? Ти си толкова малко дете! “ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми?
към беседата >>
За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение.
И тъй, за да изучите и приложите в живота си новата философия, която ви се преподава, трябва да бъдете свободни хора и отворени души. Може ли човек, на когото ръцете са вързани, да учи, да бъде свободен? – Не може.
За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение.
Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си? “ – „Мога.“ – „Как ще можеш? Ти си толкова малко дете! “ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми? – Земята.
към беседата >>
Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си?
И тъй, за да изучите и приложите в живота си новата философия, която ви се преподава, трябва да бъдете свободни хора и отворени души. Може ли човек, на когото ръцете са вързани, да учи, да бъде свободен? – Не може. За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение.
Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си?
“ – „Мога.“ – „Как ще можеш? Ти си толкова малко дете! “ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми? – Земята. Значи, както виждате, аз мога да нося Земята на гърба си.“ Ученият човек се учудва от думите на това умно дете и му казва: „Щом можеш да носиш Земята на гърба си, ти можеш да разрешаваш и други важни научни въпроси.“ Следователно, когато някой човек каже, че нещо е непостижимо за него, той трябва да постъпи като детето, което носи на гърба си Земята от картон, и ще види, че непостижимото за него става постижимо.
към беседата >>
“ – „Мога.“ – „Как ще можеш?
И тъй, за да изучите и приложите в живота си новата философия, която ви се преподава, трябва да бъдете свободни хора и отворени души. Може ли човек, на когото ръцете са вързани, да учи, да бъде свободен? – Не може. За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение. Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си?
“ – „Мога.“ – „Как ще можеш?
Ти си толкова малко дете! “ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми? – Земята. Значи, както виждате, аз мога да нося Земята на гърба си.“ Ученият човек се учудва от думите на това умно дете и му казва: „Щом можеш да носиш Земята на гърба си, ти можеш да разрешаваш и други важни научни въпроси.“ Следователно, когато някой човек каже, че нещо е непостижимо за него, той трябва да постъпи като детето, което носи на гърба си Земята от картон, и ще види, че непостижимото за него става постижимо. Обаче от този човек се изисква умение, правилен начин на постъпване.
към беседата >>
Ти си толкова малко дете!
Може ли човек, на когото ръцете са вързани, да учи, да бъде свободен? – Не може. За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение. Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си? “ – „Мога.“ – „Как ще можеш?
Ти си толкова малко дете!
“ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми? – Земята. Значи, както виждате, аз мога да нося Земята на гърба си.“ Ученият човек се учудва от думите на това умно дете и му казва: „Щом можеш да носиш Земята на гърба си, ти можеш да разрешаваш и други важни научни въпроси.“ Следователно, когато някой човек каже, че нещо е непостижимо за него, той трябва да постъпи като детето, което носи на гърба си Земята от картон, и ще види, че непостижимото за него става постижимо. Обаче от този човек се изисква умение, правилен начин на постъпване.
към беседата >>
“ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми?
– Не може. За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение. Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си? “ – „Мога.“ – „Как ще можеш? Ти си толкова малко дете!
“ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми?
– Земята. Значи, както виждате, аз мога да нося Земята на гърба си.“ Ученият човек се учудва от думите на това умно дете и му казва: „Щом можеш да носиш Земята на гърба си, ти можеш да разрешаваш и други важни научни въпроси.“ Следователно, когато някой човек каже, че нещо е непостижимо за него, той трябва да постъпи като детето, което носи на гърба си Земята от картон, и ще види, че непостижимото за него става постижимо. Обаче от този човек се изисква умение, правилен начин на постъпване.
към беседата >>
– Земята.
За да може човек да разрешава мъчнотиите на своя живот, той трябва да бъде свободен в морално отношение. Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си? “ – „Мога.“ – „Как ще можеш? Ти си толкова малко дете! “ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми?
– Земята.
Значи, както виждате, аз мога да нося Земята на гърба си.“ Ученият човек се учудва от думите на това умно дете и му казва: „Щом можеш да носиш Земята на гърба си, ти можеш да разрешаваш и други важни научни въпроси.“ Следователно, когато някой човек каже, че нещо е непостижимо за него, той трябва да постъпи като детето, което носи на гърба си Земята от картон, и ще види, че непостижимото за него става постижимо. Обаче от този човек се изисква умение, правилен начин на постъпване.
към беседата >>
Значи, както виждате, аз мога да нося Земята на гърба си.“ Ученият човек се учудва от думите на това умно дете и му казва: „Щом можеш да носиш Земята на гърба си, ти можеш да разрешаваш и други важни научни въпроси.“ Следователно, когато някой човек каже, че нещо е непостижимо за него, той трябва да постъпи като детето, което носи на гърба си Земята от картон, и ще види, че непостижимото за него става постижимо.
Когато човек пожелае да постигне нещо, веднага пред него се изпречва една мъчнотия и той казва: „Това нещо е непостижимо за мене.“ Един учен човек казва на едно малко дете: „Можеш ли да носиш Земята на гърба си? “ – „Мога.“ – „Как ще можеш? Ти си толкова малко дете! “ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми? – Земята.
Значи, както виждате, аз мога да нося Земята на гърба си.“ Ученият човек се учудва от думите на това умно дете и му казва: „Щом можеш да носиш Земята на гърба си, ти можеш да разрешаваш и други важни научни въпроси.“ Следователно, когато някой човек каже, че нещо е непостижимо за него, той трябва да постъпи като детето, което носи на гърба си Земята от картон, и ще види, че непостижимото за него става постижимо.
Обаче от този човек се изисква умение, правилен начин на постъпване.
към беседата >>
Обаче от този човек се изисква умение, правилен начин на постъпване.
“ – „Мога.“ – „Как ще можеш? Ти си толкова малко дете! “ – „Ще видиш, че мога.“ То отива в града, купува си едно кълбо от картон, което има форма на Земята, туря го на гърба си и отива при учения, като му казва: „Какво е това на гърба ми? – Земята. Значи, както виждате, аз мога да нося Земята на гърба си.“ Ученият човек се учудва от думите на това умно дете и му казва: „Щом можеш да носиш Земята на гърба си, ти можеш да разрешаваш и други важни научни въпроси.“ Следователно, когато някой човек каже, че нещо е непостижимо за него, той трябва да постъпи като детето, което носи на гърба си Земята от картон, и ще види, че непостижимото за него става постижимо.
Обаче от този човек се изисква умение, правилен начин на постъпване.
към беседата >>
Мнозина казват за някого: „Този човек е учен, знае много неща.“ Казвам: от сто години насам във Френската академия на науките са постъпили деветдесет и девет теории за създаването на света и всички първоначално са бивали приети, а отпосле са отхвърляни и замествани с по-нови, с по-верни.
Мнозина казват за някого: „Този човек е учен, знае много неща.“ Казвам: от сто години насам във Френската академия на науките са постъпили деветдесет и девет теории за създаването на света и всички първоначално са бивали приети, а отпосле са отхвърляни и замествани с по-нови, с по-верни.
Питам: щом този човек е учен, знае много неща, нека каже коя от всички тия теории е вярна, най-близка до Истината. На времето си всяка теория е била меродавна, вярна, но постепенно с напредване на науката във всяка теория се явяват факти, които тя вече не може да обясни, и постепенно се замества с нова теория, по-вярна, по-близка до Истината. Затова, когато се казва за някой човек, че е учен, той не е в пълния смисъл на думата учен човек. В този смисъл всеки човек може да бъде учен. Великите Учители и адептите знаят същността на нещата, но те не изнасят теории.
към беседата >>
Питам: щом този човек е учен, знае много неща, нека каже коя от всички тия теории е вярна, най-близка до Истината.
Мнозина казват за някого: „Този човек е учен, знае много неща.“ Казвам: от сто години насам във Френската академия на науките са постъпили деветдесет и девет теории за създаването на света и всички първоначално са бивали приети, а отпосле са отхвърляни и замествани с по-нови, с по-верни.
Питам: щом този човек е учен, знае много неща, нека каже коя от всички тия теории е вярна, най-близка до Истината.
На времето си всяка теория е била меродавна, вярна, но постепенно с напредване на науката във всяка теория се явяват факти, които тя вече не може да обясни, и постепенно се замества с нова теория, по-вярна, по-близка до Истината. Затова, когато се казва за някой човек, че е учен, той не е в пълния смисъл на думата учен човек. В този смисъл всеки човек може да бъде учен. Великите Учители и адептите знаят същността на нещата, но те не изнасят теории. Ако попитате един велик Учител какво има на Слънцето, той, макар и да знае какво има там, няма да разправя, но ще ви каже: „Аз ходих на Слънцето и проверих всичко.
към беседата >>
На времето си всяка теория е била меродавна, вярна, но постепенно с напредване на науката във всяка теория се явяват факти, които тя вече не може да обясни, и постепенно се замества с нова теория, по-вярна, по-близка до Истината.
Мнозина казват за някого: „Този човек е учен, знае много неща.“ Казвам: от сто години насам във Френската академия на науките са постъпили деветдесет и девет теории за създаването на света и всички първоначално са бивали приети, а отпосле са отхвърляни и замествани с по-нови, с по-верни. Питам: щом този човек е учен, знае много неща, нека каже коя от всички тия теории е вярна, най-близка до Истината.
На времето си всяка теория е била меродавна, вярна, но постепенно с напредване на науката във всяка теория се явяват факти, които тя вече не може да обясни, и постепенно се замества с нова теория, по-вярна, по-близка до Истината.
Затова, когато се казва за някой човек, че е учен, той не е в пълния смисъл на думата учен човек. В този смисъл всеки човек може да бъде учен. Великите Учители и адептите знаят същността на нещата, но те не изнасят теории. Ако попитате един велик Учител какво има на Слънцето, той, макар и да знае какво има там, няма да разправя, но ще ви каже: „Аз ходих на Слънцето и проверих всичко. Ако не ми вярвате, мога да ви разкажа как се отива дотам, та сами да проверите нещата.“ Наистина за такова пътешествие се изисква дълго време, но щом въпросът се отнася до науката, това нищо не значи.
към беседата >>
НАГОРЕ