НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1464
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1464
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
Вие минавате за набожни.
Та най-първо вие не знаете дали сте набожни, или не.
Вие минавате за набожни.
Някои от вас не сте набожни. Туй чувство на набожност не е развито. Някои от вас мислите, че сте много деликатни. Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля.
към беседата >>
Сега вие знаете какво е ботаника.
Жената кръсти само две дървета. Всичките имена, които имаме все жената ги е турила, с ботаника се занимаваше тя. Но тя направи една погрешка. Какво има, че направи една погрешка? – Погрешката не седеше в изучаването на ботаниката.
Сега вие знаете какво е ботаника.
Туй са верни работи. Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника. Трябва да изучават растенията. Който иска да стане активен, трябва да изучава животните. Туй не е произвол.
към беседата >>
– Как ще ги наредите най-първо тези деца да седнат?
Ти му говориш, а той си навежда очите. А пък някой си отвори очите и казва: „Какво искаш да кажеш? “ – Казвам сега: Като възпитавате децата, ако сте един народен учител, как ще възпитавате децата? Представете си, че ви зададат една задача да възпитавате. Как сега най-първо ще започнете?
– Как ще ги наредите най-първо тези деца да седнат?
– Вие сутринта като сте дошли, ни най-малко не ви е дошло на ум как да седнете. Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място. Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите. После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите. Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу.
към беседата >>
Някои от вас не сте набожни.
Та най-първо вие не знаете дали сте набожни, или не. Вие минавате за набожни.
Някои от вас не сте набожни.
Туй чувство на набожност не е развито. Някои от вас мислите, че сте много деликатни. Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете.
към беседата >>
Туй са верни работи.
Всичките имена, които имаме все жената ги е турила, с ботаника се занимаваше тя. Но тя направи една погрешка. Какво има, че направи една погрешка? – Погрешката не седеше в изучаването на ботаниката. Сега вие знаете какво е ботаника.
Туй са верни работи.
Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника. Трябва да изучават растенията. Който иска да стане активен, трябва да изучава животните. Туй не е произвол. В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука.
към беседата >>
– Вие сутринта като сте дошли, ни най-малко не ви е дошло на ум как да седнете.
А пък някой си отвори очите и казва: „Какво искаш да кажеш? “ – Казвам сега: Като възпитавате децата, ако сте един народен учител, как ще възпитавате децата? Представете си, че ви зададат една задача да възпитавате. Как сега най-първо ще започнете? – Как ще ги наредите най-първо тези деца да седнат?
– Вие сутринта като сте дошли, ни най-малко не ви е дошло на ум как да седнете.
Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място. Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите. После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите. Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу. Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала.
към беседата >>
Туй чувство на набожност не е развито.
Та най-първо вие не знаете дали сте набожни, или не. Вие минавате за набожни. Някои от вас не сте набожни.
Туй чувство на набожност не е развито.
Някои от вас мислите, че сте много деликатни. Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност.
към беседата >>
Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника.
Но тя направи една погрешка. Какво има, че направи една погрешка? – Погрешката не седеше в изучаването на ботаниката. Сега вие знаете какво е ботаника. Туй са верни работи.
Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника.
Трябва да изучават растенията. Който иска да стане активен, трябва да изучава животните. Туй не е произвол. В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука. Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността.
към беседата >>
Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място.
“ – Казвам сега: Като възпитавате децата, ако сте един народен учител, как ще възпитавате децата? Представете си, че ви зададат една задача да възпитавате. Как сега най-първо ще започнете? – Как ще ги наредите най-първо тези деца да седнат? – Вие сутринта като сте дошли, ни най-малко не ви е дошло на ум как да седнете.
Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място.
Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите. После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите. Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу. Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала. В една вечер стават чудни работи.
към беседата >>
Някои от вас мислите, че сте много деликатни.
Та най-първо вие не знаете дали сте набожни, или не. Вие минавате за набожни. Някои от вас не сте набожни. Туй чувство на набожност не е развито.
Някои от вас мислите, че сте много деликатни.
Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност. Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува.
към беседата >>
Трябва да изучават растенията.
Какво има, че направи една погрешка? – Погрешката не седеше в изучаването на ботаниката. Сега вие знаете какво е ботаника. Туй са верни работи. Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника.
Трябва да изучават растенията.
Който иска да стане активен, трябва да изучава животните. Туй не е произвол. В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука. Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността. Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие.
към беседата >>
Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите.
Представете си, че ви зададат една задача да възпитавате. Как сега най-първо ще започнете? – Как ще ги наредите най-първо тези деца да седнат? – Вие сутринта като сте дошли, ни най-малко не ви е дошло на ум как да седнете. Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място.
Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите.
После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите. Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу. Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала. В една вечер стават чудни работи. Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът.
към беседата >>
Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората.
Та най-първо вие не знаете дали сте набожни, или не. Вие минавате за набожни. Някои от вас не сте набожни. Туй чувство на набожност не е развито. Някои от вас мислите, че сте много деликатни.
Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората.
Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност. Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува. Актьорът си играе ролята.
към беседата >>
Който иска да стане активен, трябва да изучава животните.
– Погрешката не седеше в изучаването на ботаниката. Сега вие знаете какво е ботаника. Туй са верни работи. Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника. Трябва да изучават растенията.
Който иска да стане активен, трябва да изучава животните.
Туй не е произвол. В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука. Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността. Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие. Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост.
към беседата >>
После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите.
Как сега най-първо ще започнете? – Как ще ги наредите най-първо тези деца да седнат? – Вие сутринта като сте дошли, ни най-малко не ви е дошло на ум как да седнете. Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място. Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите.
После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите.
Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу. Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала. В една вечер стават чудни работи. Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът. Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш.
към беседата >>
Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля.
Вие минавате за набожни. Някои от вас не сте набожни. Туй чувство на набожност не е развито. Някои от вас мислите, че сте много деликатни. Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората.
Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля.
Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност. Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува. Актьорът си играе ролята. Пък няма нищо, той е здрав.
към беседата >>
Туй не е произвол.
Сега вие знаете какво е ботаника. Туй са верни работи. Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника. Трябва да изучават растенията. Който иска да стане активен, трябва да изучава животните.
Туй не е произвол.
В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука. Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността. Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие. Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост. В растенията има нещо велико.
към беседата >>
Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу.
– Как ще ги наредите най-първо тези деца да седнат? – Вие сутринта като сте дошли, ни най-малко не ви е дошло на ум как да седнете. Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място. Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите. После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите.
Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу.
Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала. В една вечер стават чудни работи. Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът. Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш. Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени.
към беседата >>
Вие се разплаквате, че няма защо да плачете.
Някои от вас не сте набожни. Туй чувство на набожност не е развито. Някои от вас мислите, че сте много деликатни. Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля.
Вие се разплаквате, че няма защо да плачете.
Всичко туй не е реалност. Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува. Актьорът си играе ролята. Пък няма нищо, той е здрав. Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада.
към беседата >>
В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука.
Туй са верни работи. Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника. Трябва да изучават растенията. Който иска да стане активен, трябва да изучава животните. Туй не е произвол.
В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука.
Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността. Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие. Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост. В растенията има нещо велико. Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава.
към беседата >>
Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала.
– Вие сутринта като сте дошли, ни най-малко не ви е дошло на ум как да седнете. Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място. Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите. После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите. Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу.
Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала.
В една вечер стават чудни работи. Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът. Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш. Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени. Тя е една лъжлива идея.
към беседата >>
Всичко туй не е реалност.
Туй чувство на набожност не е развито. Някои от вас мислите, че сте много деликатни. Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете.
Всичко туй не е реалност.
Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува. Актьорът си играе ролята. Пък няма нищо, той е здрав. Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада. Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена.
към беседата >>
Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността.
Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника. Трябва да изучават растенията. Който иска да стане активен, трябва да изучава животните. Туй не е произвол. В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука.
Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността.
Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие. Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост. В растенията има нещо велико. Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава. Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис.
към беседата >>
В една вечер стават чудни работи.
Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място. Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите. После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите. Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу. Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала.
В една вечер стават чудни работи.
Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът. Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш. Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени. Тя е една лъжлива идея. Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани.
към беседата >>
Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува.
Някои от вас мислите, че сте много деликатни. Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност.
Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува.
Актьорът си играе ролята. Пък няма нищо, той е здрав. Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада. Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена. Казва ѝ: „Играя отлично“.
към беседата >>
Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие.
Трябва да изучават растенията. Който иска да стане активен, трябва да изучава животните. Туй не е произвол. В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука. Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността.
Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие.
Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост. В растенията има нещо велико. Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава. Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича.
към беседата >>
Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът.
Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите. После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите. Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу. Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала. В една вечер стават чудни работи.
Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът.
Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш. Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени. Тя е една лъжлива идея. Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани. Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата.
към беседата >>
Актьорът си играе ролята.
Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност. Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува.
Актьорът си играе ролята.
Пък няма нищо, той е здрав. Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада. Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена. Казва ѝ: „Играя отлично“. Това не е игра.
към беседата >>
Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост.
Който иска да стане активен, трябва да изучава животните. Туй не е произвол. В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука. Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността. Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие.
Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост.
В растенията има нещо велико. Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава. Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“.
към беседата >>
Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш.
После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите. Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу. Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала. В една вечер стават чудни работи. Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът.
Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш.
Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени. Тя е една лъжлива идея. Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани. Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата. Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време.
към беседата >>
Пък няма нищо, той е здрав.
Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност. Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува. Актьорът си играе ролята.
Пък няма нищо, той е здрав.
Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада. Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена. Казва ѝ: „Играя отлично“. Това не е игра. Една женска роля, жена да я играе.
към беседата >>
В растенията има нещо велико.
Туй не е произвол. В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука. Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността. Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие. Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост.
В растенията има нещо велико.
Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава. Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“. Те са научили неща, които трябва да ги знаете.
към беседата >>
Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени.
Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу. Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала. В една вечер стават чудни работи. Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът. Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш.
Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени.
Тя е една лъжлива идея. Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани. Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата. Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време. Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не.
към беседата >>
Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада.
Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност. Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува. Актьорът си играе ролята. Пък няма нищо, той е здрав.
Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада.
Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена. Казва ѝ: „Играя отлично“. Това не е игра. Една женска роля, жена да я играе. Една мъжка роля, мъж да я играе.
към беседата >>
Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава.
В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука. Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността. Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие. Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост. В растенията има нещо велико.
Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава.
Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“. Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате.
към беседата >>
Тя е една лъжлива идея.
Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала. В една вечер стават чудни работи. Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът. Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш. Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени.
Тя е една лъжлива идея.
Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани. Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата. Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време. Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не. Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе.
към беседата >>
Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена.
Всичко туй не е реалност. Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува. Актьорът си играе ролята. Пък няма нищо, той е здрав. Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада.
Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена.
Казва ѝ: „Играя отлично“. Това не е игра. Една женска роля, жена да я играе. Една мъжка роля, мъж да я играе. И една детска роля, дете да я играе, не голям човек.
към беседата >>
Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис.
Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността. Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие. Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост. В растенията има нещо велико. Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава.
Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис.
Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“. Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате. Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата.
към беседата >>
Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани.
В една вечер стават чудни работи. Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът. Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш. Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени. Тя е една лъжлива идея.
Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани.
Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата. Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време. Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не. Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе. Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката.
към беседата >>
Казва ѝ: „Играя отлично“.
Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува. Актьорът си играе ролята. Пък няма нищо, той е здрав. Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада. Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена.
Казва ѝ: „Играя отлично“.
Това не е игра. Една женска роля, жена да я играе. Една мъжка роля, мъж да я играе. И една детска роля, дете да я играе, не голям човек. Актьорът донякъде да съответствува на реалността.
към беседата >>
Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича.
Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие. Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост. В растенията има нещо велико. Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава. Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис.
Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича.
Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“. Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате. Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата. Щом се усилва водата, изворът ви обича.
към беседата >>
Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата.
Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът. Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш. Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени. Тя е една лъжлива идея. Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани.
Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата.
Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време. Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не. Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе. Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката. Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса?
към беседата >>
Това не е игра.
Актьорът си играе ролята. Пък няма нищо, той е здрав. Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада. Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена. Казва ѝ: „Играя отлично“.
Това не е игра.
Една женска роля, жена да я играе. Една мъжка роля, мъж да я играе. И една детска роля, дете да я играе, не голям човек. Актьорът донякъде да съответствува на реалността. Да не се заблуждава.
към беседата >>
Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“.
Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост. В растенията има нещо велико. Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава. Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича.
Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“.
Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате. Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата. Щом се усилва водата, изворът ви обича. Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи.
към беседата >>
Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време.
Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш. Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени. Тя е една лъжлива идея. Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани. Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата.
Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време.
Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не. Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе. Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката. Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса? – Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса.
към беседата >>
Една женска роля, жена да я играе.
Пък няма нищо, той е здрав. Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада. Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена. Казва ѝ: „Играя отлично“. Това не е игра.
Една женска роля, жена да я играе.
Една мъжка роля, мъж да я играе. И една детска роля, дете да я играе, не голям човек. Актьорът донякъде да съответствува на реалността. Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек.
към беседата >>
Те са научили неща, които трябва да ги знаете.
В растенията има нещо велико. Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава. Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“.
Те са научили неща, които трябва да ги знаете.
Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате. Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата. Щом се усилва водата, изворът ви обича. Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи. Аз имам научен начин да измервам тази вода.
към беседата >>
Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не.
Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени. Тя е една лъжлива идея. Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани. Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата. Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време.
Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не.
Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе. Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката. Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса? – Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса. Човек тегли, понеже обущата не ги направили много хубави.
към беседата >>
Една мъжка роля, мъж да я играе.
Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада. Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена. Казва ѝ: „Играя отлично“. Това не е игра. Една женска роля, жена да я играе.
Една мъжка роля, мъж да я играе.
И една детска роля, дете да я играе, не голям човек. Актьорът донякъде да съответствува на реалността. Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда.
към беседата >>
Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате.
Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава. Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“. Те са научили неща, които трябва да ги знаете.
Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате.
Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата. Щом се усилва водата, изворът ви обича. Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи. Аз имам научен начин да измервам тази вода. Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата.
към беседата >>
Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе.
Тя е една лъжлива идея. Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани. Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата. Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време. Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не.
Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе.
Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката. Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса? – Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса. Човек тегли, понеже обущата не ги направили много хубави. Някой път разрезът не е правилен и трябва тия връзки да ги стягам, и в туй стягане може да се скъса връзката.
към беседата >>
И една детска роля, дете да я играе, не голям човек.
Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена. Казва ѝ: „Играя отлично“. Това не е игра. Една женска роля, жена да я играе. Една мъжка роля, мъж да я играе.
И една детска роля, дете да я играе, не голям човек.
Актьорът донякъде да съответствува на реалността. Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно.
към беседата >>
Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата.
Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“. Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате.
Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата.
Щом се усилва водата, изворът ви обича. Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи. Аз имам научен начин да измервам тази вода. Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата. Намирам с колко тази сила се увеличила.
към беседата >>
Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката.
Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани. Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата. Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време. Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не. Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе.
Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката.
Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса? – Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса. Човек тегли, понеже обущата не ги направили много хубави. Някой път разрезът не е правилен и трябва тия връзки да ги стягам, и в туй стягане може да се скъса връзката.
към беседата >>
Актьорът донякъде да съответствува на реалността.
Казва ѝ: „Играя отлично“. Това не е игра. Една женска роля, жена да я играе. Една мъжка роля, мъж да я играе. И една детска роля, дете да я играе, не голям човек.
Актьорът донякъде да съответствува на реалността.
Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло.
към беседата >>
Щом се усилва водата, изворът ви обича.
Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“. Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате. Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата.
Щом се усилва водата, изворът ви обича.
Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи. Аз имам научен начин да измервам тази вода. Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата. Намирам с колко тази сила се увеличила. Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата.
към беседата >>
Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса?
Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата. Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време. Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не. Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе. Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката.
Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса?
– Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса. Човек тегли, понеже обущата не ги направили много хубави. Някой път разрезът не е правилен и трябва тия връзки да ги стягам, и в туй стягане може да се скъса връзката.
към беседата >>
Да не се заблуждава.
Това не е игра. Една женска роля, жена да я играе. Една мъжка роля, мъж да я играе. И една детска роля, дете да я играе, не голям човек. Актьорът донякъде да съответствува на реалността.
Да не се заблуждава.
Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло. Не преценявайте неговата наука.
към беседата >>
Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи.
Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“. Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате. Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата. Щом се усилва водата, изворът ви обича.
Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи.
Аз имам научен начин да измервам тази вода. Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата. Намирам с колко тази сила се увеличила. Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата. Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини.
към беседата >>
– Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса.
Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време. Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не. Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе. Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката. Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса?
– Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса.
Човек тегли, понеже обущата не ги направили много хубави. Някой път разрезът не е правилен и трябва тия връзки да ги стягам, и в туй стягане може да се скъса връзката.
към беседата >>
Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек.
Една женска роля, жена да я играе. Една мъжка роля, мъж да я играе. И една детска роля, дете да я играе, не голям човек. Актьорът донякъде да съответствува на реалността. Да не се заблуждава.
Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек.
Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло. Не преценявайте неговата наука. Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“.
към беседата >>
Аз имам научен начин да измервам тази вода.
Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате. Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата. Щом се усилва водата, изворът ви обича. Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи.
Аз имам научен начин да измервам тази вода.
Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата. Намирам с колко тази сила се увеличила. Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата. Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини. Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа.
към беседата >>
Човек тегли, понеже обущата не ги направили много хубави.
Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не. Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе. Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката. Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса? – Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса.
Човек тегли, понеже обущата не ги направили много хубави.
Някой път разрезът не е правилен и трябва тия връзки да ги стягам, и в туй стягане може да се скъса връзката.
към беседата >>
Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда.
Една мъжка роля, мъж да я играе. И една детска роля, дете да я играе, не голям човек. Актьорът донякъде да съответствува на реалността. Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек.
Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда.
Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло. Не преценявайте неговата наука. Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“.
към беседата >>
Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата.
Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате. Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата. Щом се усилва водата, изворът ви обича. Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи. Аз имам научен начин да измервам тази вода.
Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата.
Намирам с колко тази сила се увеличила. Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата. Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини. Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа. Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение.
към беседата >>
Някой път разрезът не е правилен и трябва тия връзки да ги стягам, и в туй стягане може да се скъса връзката.
Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе. Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката. Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса? – Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса. Човек тегли, понеже обущата не ги направили много хубави.
Някой път разрезът не е правилен и трябва тия връзки да ги стягам, и в туй стягане може да се скъса връзката.
към беседата >>
Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно.
И една детска роля, дете да я играе, не голям човек. Актьорът донякъде да съответствува на реалността. Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда.
Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно.
Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло. Не преценявайте неговата наука. Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа.
към беседата >>
Намирам с колко тази сила се увеличила.
Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата. Щом се усилва водата, изворът ви обича. Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи. Аз имам научен начин да измервам тази вода. Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата.
Намирам с колко тази сила се увеличила.
Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата. Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини. Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа. Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение. Някой път наблюдавам реките.
към беседата >>
Та сега навсякъде и в Америка за някои работи хората са изправни в живота си, а в някои не са оправени.
Та сега навсякъде и в Америка за някои работи хората са изправни в живота си, а в някои не са оправени.
И у българите някои неща са изправни, а някои не са. И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са. Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени. Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят. Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал.
към беседата >>
Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло.
Актьорът донякъде да съответствува на реалността. Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно.
Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло.
Не преценявайте неговата наука. Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа.
към беседата >>
Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата.
Щом се усилва водата, изворът ви обича. Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи. Аз имам научен начин да измервам тази вода. Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата. Намирам с колко тази сила се увеличила.
Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата.
Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини. Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа. Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение. Някой път наблюдавам реките. Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите.
към беседата >>
И у българите някои неща са изправни, а някои не са.
Та сега навсякъде и в Америка за някои работи хората са изправни в живота си, а в някои не са оправени.
И у българите някои неща са изправни, а някои не са.
И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са. Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени. Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят. Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал. Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога.
към беседата >>
Не преценявайте неговата наука.
Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло.
Не преценявайте неговата наука.
Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето.
към беседата >>
Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини.
Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи. Аз имам научен начин да измервам тази вода. Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата. Намирам с колко тази сила се увеличила. Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата.
Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини.
Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа. Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение. Някой път наблюдавам реките. Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите. Слушал съм от изворите песни.
към беседата >>
И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са.
Та сега навсякъде и в Америка за някои работи хората са изправни в живота си, а в някои не са оправени. И у българите някои неща са изправни, а някои не са.
И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са.
Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени. Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят. Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал. Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога. Волските рога ги намирам на човешките вежди.
към беседата >>
Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“.
Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло. Не преценявайте неговата наука.
Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“.
То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето. Султанът искал да провери какво знае.
към беседата >>
Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа.
Аз имам научен начин да измервам тази вода. Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата. Намирам с колко тази сила се увеличила. Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата. Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини.
Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа.
Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение. Някой път наблюдавам реките. Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите. Слушал съм от изворите песни. Тънки наблюдения съм правил.
към беседата >>
Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени.
Та сега навсякъде и в Америка за някои работи хората са изправни в живота си, а в някои не са оправени. И у българите някои неща са изправни, а някои не са. И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са.
Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени.
Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят. Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал. Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога. Волските рога ги намирам на човешките вежди. В животните опашката съответствува на човешкия нос.
към беседата >>
То е много казано: „Всичко знае“.
Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло. Не преценявайте неговата наука. Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“.
То е много казано: „Всичко знае“.
Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето. Султанът искал да провери какво знае. Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде.
към беседата >>
Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение.
Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата. Намирам с колко тази сила се увеличила. Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата. Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини. Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа.
Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение.
Някой път наблюдавам реките. Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите. Слушал съм от изворите песни. Тънки наблюдения съм правил. Някой казва: „Извор, какво го гледаш?
към беседата >>
Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят.
Та сега навсякъде и в Америка за някои работи хората са изправни в живота си, а в някои не са оправени. И у българите някои неща са изправни, а някои не са. И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са. Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени.
Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят.
Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал. Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога. Волските рога ги намирам на човешките вежди. В животните опашката съответствува на човешкия нос. Човекът не се нуждае от опашка.
към беседата >>
Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа.
Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло. Не преценявайте неговата наука. Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“.
Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа.
Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето. Султанът искал да провери какво знае. Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде. Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога.
към беседата >>
Някой път наблюдавам реките.
Намирам с колко тази сила се увеличила. Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата. Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини. Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа. Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение.
Някой път наблюдавам реките.
Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите. Слушал съм от изворите песни. Тънки наблюдения съм правил. Някой казва: „Извор, какво го гледаш? “ – Не им разправям.
към беседата >>
Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал.
Та сега навсякъде и в Америка за някои работи хората са изправни в живота си, а в някои не са оправени. И у българите някои неща са изправни, а някои не са. И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са. Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени. Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят.
Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал.
Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога. Волските рога ги намирам на човешките вежди. В животните опашката съответствува на човешкия нос. Човекът не се нуждае от опашка. Турили му нос и го скъсили.
към беседата >>
Един турски султан имал много учен ходжа.
Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло. Не преценявайте неговата наука. Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа.
Един турски султан имал много учен ходжа.
И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето. Султанът искал да провери какво знае. Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде. Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога. Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг.
към беседата >>
Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите.
Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата. Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини. Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа. Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение. Някой път наблюдавам реките.
Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите.
Слушал съм от изворите песни. Тънки наблюдения съм правил. Някой казва: „Извор, какво го гледаш? “ – Не им разправям. Казва: „Какво има?
към беседата >>
Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога.
И у българите някои неща са изправни, а някои не са. И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са. Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени. Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят. Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал.
Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога.
Волските рога ги намирам на човешките вежди. В животните опашката съответствува на човешкия нос. Човекът не се нуждае от опашка. Турили му нос и го скъсили. Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа?
към беседата >>
И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето.
Не преценявайте неговата наука. Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа.
И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето.
Султанът искал да провери какво знае. Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде. Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога. Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг. мляко, топло, хубаво.
към беседата >>
Слушал съм от изворите песни.
Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини. Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа. Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение. Някой път наблюдавам реките. Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите.
Слушал съм от изворите песни.
Тънки наблюдения съм правил. Някой казва: „Извор, какво го гледаш? “ – Не им разправям. Казва: „Какво има? “ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там?
към беседата >>
Волските рога ги намирам на човешките вежди.
И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са. Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени. Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят. Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал. Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога.
Волските рога ги намирам на човешките вежди.
В животните опашката съответствува на човешкия нос. Човекът не се нуждае от опашка. Турили му нос и го скъсили. Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа? – Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос.
към беседата >>
Султанът искал да провери какво знае.
Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето.
Султанът искал да провери какво знае.
Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде. Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога. Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг. мляко, топло, хубаво. Седят по турски ходжата, патриархът и султана.
към беседата >>
Тънки наблюдения съм правил.
Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа. Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение. Някой път наблюдавам реките. Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите. Слушал съм от изворите песни.
Тънки наблюдения съм правил.
Някой казва: „Извор, какво го гледаш? “ – Не им разправям. Казва: „Какво има? “ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там? “Аз зная, аз оттука определям колко е далече.
към беседата >>
В животните опашката съответствува на човешкия нос.
Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени. Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят. Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал. Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога. Волските рога ги намирам на човешките вежди.
В животните опашката съответствува на човешкия нос.
Човекът не се нуждае от опашка. Турили му нос и го скъсили. Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа? – Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос. Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос.
към беседата >>
Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде.
То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето. Султанът искал да провери какво знае.
Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде.
Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога. Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг. мляко, топло, хубаво. Седят по турски ходжата, патриархът и султана. Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“.
към беседата >>
Някой казва: „Извор, какво го гледаш?
Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение. Някой път наблюдавам реките. Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите. Слушал съм от изворите песни. Тънки наблюдения съм правил.
Някой казва: „Извор, какво го гледаш?
“ – Не им разправям. Казва: „Какво има? “ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там? “Аз зная, аз оттука определям колко е далече. Сега той не се интересува.
към беседата >>
Човекът не се нуждае от опашка.
Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят. Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал. Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога. Волските рога ги намирам на човешките вежди. В животните опашката съответствува на човешкия нос.
Човекът не се нуждае от опашка.
Турили му нос и го скъсили. Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа? – Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос. Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос. Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“.
към беседата >>
Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога.
Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето. Султанът искал да провери какво знае. Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде.
Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога.
Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг. мляко, топло, хубаво. Седят по турски ходжата, патриархът и султана. Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“. Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“.
към беседата >>
“ – Не им разправям.
Някой път наблюдавам реките. Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите. Слушал съм от изворите песни. Тънки наблюдения съм правил. Някой казва: „Извор, какво го гледаш?
“ – Не им разправям.
Казва: „Какво има? “ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там? “Аз зная, аз оттука определям колко е далече. Сега той не се интересува. Рекох: Трябва да изуча този извор.
към беседата >>
Турили му нос и го скъсили.
Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал. Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога. Волските рога ги намирам на човешките вежди. В животните опашката съответствува на човешкия нос. Човекът не се нуждае от опашка.
Турили му нос и го скъсили.
Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа? – Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос. Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос. Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“. Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат.
към беседата >>
Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг.
Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето. Султанът искал да провери какво знае. Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде. Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога.
Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг.
мляко, топло, хубаво. Седят по турски ходжата, патриархът и султана. Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“. Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“. След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“.
към беседата >>
Казва: „Какво има?
Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите. Слушал съм от изворите песни. Тънки наблюдения съм правил. Някой казва: „Извор, какво го гледаш? “ – Не им разправям.
Казва: „Какво има?
“ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там? “Аз зная, аз оттука определям колко е далече. Сега той не се интересува. Рекох: Трябва да изуча този извор. Той казва: „Гледай да го намериш.
към беседата >>
Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа?
Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога. Волските рога ги намирам на човешките вежди. В животните опашката съответствува на човешкия нос. Човекът не се нуждае от опашка. Турили му нос и го скъсили.
Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа?
– Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос. Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос. Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“. Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат.
към беседата >>
мляко, топло, хубаво.
И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето. Султанът искал да провери какво знае. Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде. Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога. Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг.
мляко, топло, хубаво.
Седят по турски ходжата, патриархът и султана. Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“. Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“. След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“. Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“.
към беседата >>
“ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там?
Слушал съм от изворите песни. Тънки наблюдения съм правил. Някой казва: „Извор, какво го гледаш? “ – Не им разправям. Казва: „Какво има?
“ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там?
“Аз зная, аз оттука определям колко е далече. Сега той не се интересува. Рекох: Трябва да изуча този извор. Той казва: „Гледай да го намериш. И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“.
към беседата >>
– Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос.
Волските рога ги намирам на човешките вежди. В животните опашката съответствува на човешкия нос. Човекът не се нуждае от опашка. Турили му нос и го скъсили. Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа?
– Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос.
Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос. Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“. Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят.
към беседата >>
Седят по турски ходжата, патриархът и султана.
Султанът искал да провери какво знае. Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде. Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога. Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг. мляко, топло, хубаво.
Седят по турски ходжата, патриархът и султана.
Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“. Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“. След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“. Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“. На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“.
към беседата >>
“Аз зная, аз оттука определям колко е далече.
Тънки наблюдения съм правил. Някой казва: „Извор, какво го гледаш? “ – Не им разправям. Казва: „Какво има? “ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там?
“Аз зная, аз оттука определям колко е далече.
Сега той не се интересува. Рекох: Трябва да изуча този извор. Той казва: „Гледай да го намериш. И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“. Казвам: Заповядай.
към беседата >>
Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос.
В животните опашката съответствува на човешкия нос. Човекът не се нуждае от опашка. Турили му нос и го скъсили. Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа? – Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос.
Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос.
Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“. Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат.
към беседата >>
Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“.
Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде. Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога. Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг. мляко, топло, хубаво. Седят по турски ходжата, патриархът и султана.
Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“.
Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“. След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“. Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“. На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“. Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха?
към беседата >>
Сега той не се интересува.
Някой казва: „Извор, какво го гледаш? “ – Не им разправям. Казва: „Какво има? “ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там? “Аз зная, аз оттука определям колко е далече.
Сега той не се интересува.
Рекох: Трябва да изуча този извор. Той казва: „Гледай да го намериш. И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“. Казвам: Заповядай. Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане?
към беседата >>
Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“.
Човекът не се нуждае от опашка. Турили му нос и го скъсили. Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа? – Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос. Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос.
Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“.
Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат. И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие.
към беседата >>
Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“.
Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога. Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг. мляко, топло, хубаво. Седят по турски ходжата, патриархът и султана. Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“.
Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“.
След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“. Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“. На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“. Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха? “ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“.
към беседата >>
Рекох: Трябва да изуча този извор.
“ – Не им разправям. Казва: „Какво има? “ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там? “Аз зная, аз оттука определям колко е далече. Сега той не се интересува.
Рекох: Трябва да изуча този извор.
Той казва: „Гледай да го намериш. И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“. Казвам: Заповядай. Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане? “ Така беше в Сливен, на Курт бунар.
към беседата >>
Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат.
Турили му нос и го скъсили. Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа? – Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос. Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос. Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“.
Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат.
Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат. И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие. Казва: Аз ще създам сега човека.
към беседата >>
След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“.
Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг. мляко, топло, хубаво. Седят по турски ходжата, патриархът и султана. Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“. Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“.
След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“.
Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“. На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“. Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха? “ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“. Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света?
към беседата >>
Той казва: „Гледай да го намериш.
Казва: „Какво има? “ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там? “Аз зная, аз оттука определям колко е далече. Сега той не се интересува. Рекох: Трябва да изуча този извор.
Той казва: „Гледай да го намериш.
И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“. Казвам: Заповядай. Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане? “ Така беше в Сливен, на Курт бунар. Един казва: „Какво гледаш?
към беседата >>
Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат.
Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа? – Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос. Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос. Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“. Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат.
Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат.
Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат. И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие. Казва: Аз ще създам сега човека. Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека.
към беседата >>
Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“.
мляко, топло, хубаво. Седят по турски ходжата, патриархът и султана. Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“. Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“. След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“.
Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“.
На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“. Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха? “ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“. Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света? – За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора.
към беседата >>
И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“.
“ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там? “Аз зная, аз оттука определям колко е далече. Сега той не се интересува. Рекох: Трябва да изуча този извор. Той казва: „Гледай да го намериш.
И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“.
Казвам: Заповядай. Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане? “ Така беше в Сливен, на Курт бунар. Един казва: „Какво гледаш? “ – Имане, но още не съм го намерил.
към беседата >>
Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят.
– Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос. Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос. Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“. Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат.
Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят.
Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат. И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие. Казва: Аз ще създам сега човека. Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека. Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик.
към беседата >>
На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“.
Седят по турски ходжата, патриархът и султана. Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“. Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“. След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“. Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“.
На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“.
Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха? “ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“. Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света? – За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора. Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога.
към беседата >>
Казвам: Заповядай.
“Аз зная, аз оттука определям колко е далече. Сега той не се интересува. Рекох: Трябва да изуча този извор. Той казва: „Гледай да го намериш. И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“.
Казвам: Заповядай.
Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане? “ Така беше в Сливен, на Курт бунар. Един казва: „Какво гледаш? “ – Имане, но още не съм го намерил. Той казва: „Аз да ти кажа накъде е.
към беседата >>
Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат.
Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос. Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“. Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят.
Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат.
И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие. Казва: Аз ще създам сега човека. Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека. Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик. Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник.
към беседата >>
Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха?
Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“. Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“. След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“. Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“. На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“.
Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха?
“ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“. Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света? – За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора. Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога. Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри.
към беседата >>
Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане?
Сега той не се интересува. Рекох: Трябва да изуча този извор. Той казва: „Гледай да го намериш. И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“. Казвам: Заповядай.
Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане?
“ Така беше в Сливен, на Курт бунар. Един казва: „Какво гледаш? “ – Имане, но още не съм го намерил. Той казва: „Аз да ти кажа накъде е. Тук не е, на друго място има заровено имане“.
към беседата >>
И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие.
Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката ѝ“. Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат.
И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие.
Казва: Аз ще създам сега човека. Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека. Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик. Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник. Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне.
към беседата >>
“ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“.
Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“. След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“. Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“. На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“. Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха?
“ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“.
Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света? – За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора. Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога. Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри. За каквото мислиш, то ще стане.
към беседата >>
“ Така беше в Сливен, на Курт бунар.
Рекох: Трябва да изуча този извор. Той казва: „Гледай да го намериш. И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“. Казвам: Заповядай. Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане?
“ Така беше в Сливен, на Курт бунар.
Един казва: „Какво гледаш? “ – Имане, но още не съм го намерил. Той казва: „Аз да ти кажа накъде е. Тук не е, на друго място има заровено имане“. Не го зная, казвам, кажете ми.
към беседата >>
Казва: Аз ще създам сега човека.
Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат. И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие.
Казва: Аз ще създам сега човека.
Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека. Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик. Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник. Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне. Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава.
към беседата >>
Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света?
След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“. Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“. На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“. Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха? “ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“.
Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света?
– За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора. Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога. Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри. За каквото мислиш, то ще стане. Което чувствуваш, то ще стане.
към беседата >>
Един казва: „Какво гледаш?
Той казва: „Гледай да го намериш. И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“. Казвам: Заповядай. Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане? “ Така беше в Сливен, на Курт бунар.
Един казва: „Какво гледаш?
“ – Имане, но още не съм го намерил. Той казва: „Аз да ти кажа накъде е. Тук не е, на друго място има заровено имане“. Не го зная, казвам, кажете ми. Голямо богатство има заровено вътре във вас.
към беседата >>
Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека.
Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат. И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие. Казва: Аз ще създам сега човека.
Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека.
Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик. Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник. Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне. Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава. Плет хората правят, кой направи този плет?
към беседата >>
– За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора.
Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“. На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“. Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха? “ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“. Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света?
– За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора.
Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога. Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри. За каквото мислиш, то ще стане. Което чувствуваш, то ще стане. И което правиш, то ще стане.
към беседата >>
“ – Имане, но още не съм го намерил.
И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“. Казвам: Заповядай. Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане? “ Така беше в Сливен, на Курт бунар. Един казва: „Какво гледаш?
“ – Имане, но още не съм го намерил.
Той казва: „Аз да ти кажа накъде е. Тук не е, на друго място има заровено имане“. Не го зная, казвам, кажете ми. Голямо богатство има заровено вътре във вас. Несметно богатство има във всеки едного.
към беседата >>
Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик.
Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат. И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие. Казва: Аз ще създам сега човека. Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека.
Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик.
Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник. Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне. Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава. Плет хората правят, кой направи този плет? “ То не е, казва, твоя работа.
към беседата >>
Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога.
На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“. Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха? “ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“. Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света? – За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора.
Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога.
Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри. За каквото мислиш, то ще стане. Което чувствуваш, то ще стане. И което правиш, то ще стане. За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете.
към беседата >>
Той казва: „Аз да ти кажа накъде е.
Казвам: Заповядай. Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане? “ Така беше в Сливен, на Курт бунар. Един казва: „Какво гледаш? “ – Имане, но още не съм го намерил.
Той казва: „Аз да ти кажа накъде е.
Тук не е, на друго място има заровено имане“. Не го зная, казвам, кажете ми. Голямо богатство има заровено вътре във вас. Несметно богатство има във всеки едного. Вие седите и казвате: „Защо ли съм дошъл на земята, какво ли да правя?
към беседата >>
Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник.
Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат. И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие. Казва: Аз ще създам сега човека. Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека. Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик.
Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник.
Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне. Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава. Плет хората правят, кой направи този плет? “ То не е, казва, твоя работа. Той турил един плет, на който човек е сушен.
към беседата >>
Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри.
Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха? “ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“. Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света? – За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора. Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога.
Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри.
За каквото мислиш, то ще стане. Което чувствуваш, то ще стане. И което правиш, то ще стане. За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете. За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода.
към беседата >>
Тук не е, на друго място има заровено имане“.
Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане? “ Така беше в Сливен, на Курт бунар. Един казва: „Какво гледаш? “ – Имане, но още не съм го намерил. Той казва: „Аз да ти кажа накъде е.
Тук не е, на друго място има заровено имане“.
Не го зная, казвам, кажете ми. Голямо богатство има заровено вътре във вас. Несметно богатство има във всеки едного. Вие седите и казвате: „Защо ли съм дошъл на земята, какво ли да правя? “ – Намери извора, гледайте извора, за да намерите туй съкровище.
към беседата >>
Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне.
И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие. Казва: Аз ще създам сега човека. Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека. Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик. Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник.
Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне.
Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава. Плет хората правят, кой направи този плет? “ То не е, казва, твоя работа. Той турил един плет, на който човек е сушен. Той казал, че човек е направен от кал.
към беседата >>
За каквото мислиш, то ще стане.
“ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“. Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света? – За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора. Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога. Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри.
За каквото мислиш, то ще стане.
Което чувствуваш, то ще стане. И което правиш, то ще стане. За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете. За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода. Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня.
към беседата >>
Не го зная, казвам, кажете ми.
“ Така беше в Сливен, на Курт бунар. Един казва: „Какво гледаш? “ – Имане, но още не съм го намерил. Той казва: „Аз да ти кажа накъде е. Тук не е, на друго място има заровено имане“.
Не го зная, казвам, кажете ми.
Голямо богатство има заровено вътре във вас. Несметно богатство има във всеки едного. Вие седите и казвате: „Защо ли съм дошъл на земята, какво ли да правя? “ – Намери извора, гледайте извора, за да намерите туй съкровище.
към беседата >>
Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава.
Казва: Аз ще създам сега човека. Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека. Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик. Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник. Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне.
Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава.
Плет хората правят, кой направи този плет? “ То не е, казва, твоя работа. Той турил един плет, на който човек е сушен. Той казал, че човек е направен от кал. Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв.
към беседата >>
Което чувствуваш, то ще стане.
Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света? – За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора. Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога. Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри. За каквото мислиш, то ще стане.
Което чувствуваш, то ще стане.
И което правиш, то ще стане. За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете. За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода. Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода.
към беседата >>
Голямо богатство има заровено вътре във вас.
Един казва: „Какво гледаш? “ – Имане, но още не съм го намерил. Той казва: „Аз да ти кажа накъде е. Тук не е, на друго място има заровено имане“. Не го зная, казвам, кажете ми.
Голямо богатство има заровено вътре във вас.
Несметно богатство има във всеки едного. Вие седите и казвате: „Защо ли съм дошъл на земята, какво ли да правя? “ – Намери извора, гледайте извора, за да намерите туй съкровище.
към беседата >>
Плет хората правят, кой направи този плет?
Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека. Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик. Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник. Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне. Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава.
Плет хората правят, кой направи този плет?
“ То не е, казва, твоя работа. Той турил един плет, на който човек е сушен. Той казал, че човек е направен от кал. Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв. От туй същество е излязъл човекът.
към беседата >>
И което правиш, то ще стане.
– За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора. Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога. Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри. За каквото мислиш, то ще стане. Което чувствуваш, то ще стане.
И което правиш, то ще стане.
За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете. За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода. Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода. Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“.
към беседата >>
Несметно богатство има във всеки едного.
“ – Имане, но още не съм го намерил. Той казва: „Аз да ти кажа накъде е. Тук не е, на друго място има заровено имане“. Не го зная, казвам, кажете ми. Голямо богатство има заровено вътре във вас.
Несметно богатство има във всеки едного.
Вие седите и казвате: „Защо ли съм дошъл на земята, какво ли да правя? “ – Намери извора, гледайте извора, за да намерите туй съкровище.
към беседата >>
“ То не е, казва, твоя работа.
Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик. Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник. Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне. Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава. Плет хората правят, кой направи този плет?
“ То не е, казва, твоя работа.
Той турил един плет, на който човек е сушен. Той казал, че човек е направен от кал. Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв. От туй същество е излязъл човекът. Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек.
към беседата >>
За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете.
Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога. Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри. За каквото мислиш, то ще стане. Което чувствуваш, то ще стане. И което правиш, то ще стане.
За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете.
За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода. Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода. Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“. Не дръжте водата да замръзне.
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Защо ли съм дошъл на земята, какво ли да правя?
Той казва: „Аз да ти кажа накъде е. Тук не е, на друго място има заровено имане“. Не го зная, казвам, кажете ми. Голямо богатство има заровено вътре във вас. Несметно богатство има във всеки едного.
Вие седите и казвате: „Защо ли съм дошъл на земята, какво ли да правя?
“ – Намери извора, гледайте извора, за да намерите туй съкровище.
към беседата >>
Той турил един плет, на който човек е сушен.
Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник. Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне. Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава. Плет хората правят, кой направи този плет? “ То не е, казва, твоя работа.
Той турил един плет, на който човек е сушен.
Той казал, че човек е направен от кал. Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв. От туй същество е излязъл човекът. Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек. Как го е направил Господ?
към беседата >>
За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода.
Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри. За каквото мислиш, то ще стане. Което чувствуваш, то ще стане. И което правиш, то ще стане. За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете.
За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода.
Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода. Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“. Не дръжте водата да замръзне. Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците.
към беседата >>
“ – Намери извора, гледайте извора, за да намерите туй съкровище.
Тук не е, на друго място има заровено имане“. Не го зная, казвам, кажете ми. Голямо богатство има заровено вътре във вас. Несметно богатство има във всеки едного. Вие седите и казвате: „Защо ли съм дошъл на земята, какво ли да правя?
“ – Намери извора, гледайте извора, за да намерите туй съкровище.
към беседата >>
Той казал, че човек е направен от кал.
Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне. Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава. Плет хората правят, кой направи този плет? “ То не е, казва, твоя работа. Той турил един плет, на който човек е сушен.
Той казал, че човек е направен от кал.
Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв. От туй същество е излязъл човекът. Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек. Как го е направил Господ? – Учените казват, че от туй малкото същество е станал.
към беседата >>
Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня.
За каквото мислиш, то ще стане. Което чувствуваш, то ще стане. И което правиш, то ще стане. За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете. За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода.
Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня.
И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода. Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“. Не дръжте водата да замръзне. Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците. Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса.
към беседата >>
10 души да знаете как да се движите.
10 души да знаете как да се движите.
Никога не си туряйте ръцете така: (Учителят показва ръцете: Напред като на граблива птица, надолу обърнати).
към беседата >>
Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв.
Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава. Плет хората правят, кой направи този плет? “ То не е, казва, твоя работа. Той турил един плет, на който човек е сушен. Той казал, че човек е направен от кал.
Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв.
От туй същество е излязъл човекът. Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек. Как го е направил Господ? – Учените казват, че от туй малкото същество е станал. Каква част от земята взел Господ?
към беседата >>
И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода.
Което чувствуваш, то ще стане. И което правиш, то ще стане. За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете. За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода. Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня.
И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода.
Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“. Не дръжте водата да замръзне. Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците. Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса. Все ще дойдат лошите условия.
към беседата >>
Никога не си туряйте ръцете така: (Учителят показва ръцете: Напред като на граблива птица, надолу обърнати).
10 души да знаете как да се движите.
Никога не си туряйте ръцете така: (Учителят показва ръцете: Напред като на граблива птица, надолу обърнати).
към беседата >>
От туй същество е излязъл човекът.
Плет хората правят, кой направи този плет? “ То не е, казва, твоя работа. Той турил един плет, на който човек е сушен. Той казал, че човек е направен от кал. Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв.
От туй същество е излязъл човекът.
Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек. Как го е направил Господ? – Учените казват, че от туй малкото същество е станал. Каква част от земята взел Господ? Колко материал е взел за да създаде човека?
към беседата >>
Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“.
И което правиш, то ще стане. За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете. За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода. Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода.
Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“.
Не дръжте водата да замръзне. Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците. Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса. Все ще дойдат лошите условия. Понякой път съжалявате, че сте сиромаси.
към беседата >>
Ха сега да направим едно упражнение.
Ха сега да направим едно упражнение.
През лявата ноздра ще поемете въздуха. Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки. Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки. Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм.
към беседата >>
Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек.
“ То не е, казва, твоя работа. Той турил един плет, на който човек е сушен. Той казал, че човек е направен от кал. Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв. От туй същество е излязъл човекът.
Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек.
Как го е направил Господ? – Учените казват, че от туй малкото същество е станал. Каква част от земята взел Господ? Колко материал е взел за да създаде човека? Вие не знаете какво е вашето отношение.
към беседата >>
Не дръжте водата да замръзне.
За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете. За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода. Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода. Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“.
Не дръжте водата да замръзне.
Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците. Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса. Все ще дойдат лошите условия. Понякой път съжалявате, че сте сиромаси. Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш.
към беседата >>
През лявата ноздра ще поемете въздуха.
Ха сега да направим едно упражнение.
През лявата ноздра ще поемете въздуха.
Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки. Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки. Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате.
към беседата >>
Как го е направил Господ?
Той турил един плет, на който човек е сушен. Той казал, че човек е направен от кал. Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв. От туй същество е излязъл човекът. Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек.
Как го е направил Господ?
– Учените казват, че от туй малкото същество е станал. Каква част от земята взел Господ? Колко материал е взел за да създаде човека? Вие не знаете какво е вашето отношение. Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя?
към беседата >>
Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците.
За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода. Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода. Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“. Не дръжте водата да замръзне.
Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците.
Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса. Все ще дойдат лошите условия. Понякой път съжалявате, че сте сиромаси. Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш. Богатството е велико благо, но при какви условия?
към беседата >>
Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки.
Ха сега да направим едно упражнение. През лявата ноздра ще поемете въздуха.
Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки.
Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки. Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра.
към беседата >>
Аз питам: Защо кашлят хората?
Аз питам: Защо кашлят хората?
– Кое е по-хубаво да кашлят или да не кашлят? – Вие се заразявате. Един като кашля и другите кашлят. Туй е хипноза. Внушава се на другите и другите се обаждат.
към беседата >>
– Учените казват, че от туй малкото същество е станал.
Той казал, че човек е направен от кал. Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв. От туй същество е излязъл човекът. Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек. Как го е направил Господ?
– Учените казват, че от туй малкото същество е станал.
Каква част от земята взел Господ? Колко материал е взел за да създаде човека? Вие не знаете какво е вашето отношение. Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя? За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията?
към беседата >>
Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса.
Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода. Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“. Не дръжте водата да замръзне. Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците.
Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса.
Все ще дойдат лошите условия. Понякой път съжалявате, че сте сиромаси. Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш. Богатството е велико благо, но при какви условия? – Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве.
към беседата >>
Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки.
Ха сега да направим едно упражнение. През лявата ноздра ще поемете въздуха. Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки.
Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки.
Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната.
към беседата >>
– Кое е по-хубаво да кашлят или да не кашлят?
Аз питам: Защо кашлят хората?
– Кое е по-хубаво да кашлят или да не кашлят?
– Вие се заразявате. Един като кашля и другите кашлят. Туй е хипноза. Внушава се на другите и другите се обаждат. В един салон може да накарате всичките да кашлят.
към беседата >>
Каква част от земята взел Господ?
Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв. От туй същество е излязъл човекът. Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек. Как го е направил Господ? – Учените казват, че от туй малкото същество е станал.
Каква част от земята взел Господ?
Колко материал е взел за да създаде човека? Вие не знаете какво е вашето отношение. Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя? За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията? – Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява.
към беседата >>
Все ще дойдат лошите условия.
И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода. Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“. Не дръжте водата да замръзне. Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците. Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса.
Все ще дойдат лошите условия.
Понякой път съжалявате, че сте сиромаси. Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш. Богатството е велико благо, но при какви условия? – Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве. Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна.
към беседата >>
Ще бъде тъй ритмично.
Ха сега да направим едно упражнение. През лявата ноздра ще поемете въздуха. Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки. Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки.
Ще бъде тъй ритмично.
Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението).
към беседата >>
– Вие се заразявате.
Аз питам: Защо кашлят хората? – Кое е по-хубаво да кашлят или да не кашлят?
– Вие се заразявате.
Един като кашля и другите кашлят. Туй е хипноза. Внушава се на другите и другите се обаждат. В един салон може да накарате всичките да кашлят. Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат.
към беседата >>
Колко материал е взел за да създаде човека?
От туй същество е излязъл човекът. Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек. Как го е направил Господ? – Учените казват, че от туй малкото същество е станал. Каква част от земята взел Господ?
Колко материал е взел за да създаде човека?
Вие не знаете какво е вашето отношение. Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя? За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията? – Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява. Не че тия неща са най-важните, но потребни са.
към беседата >>
Понякой път съжалявате, че сте сиромаси.
Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“. Не дръжте водата да замръзне. Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците. Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса. Все ще дойдат лошите условия.
Понякой път съжалявате, че сте сиромаси.
Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш. Богатството е велико благо, но при какви условия? – Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве. Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна. Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място.
към беседата >>
Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм.
Ха сега да направим едно упражнение. През лявата ноздра ще поемете въздуха. Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки. Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки. Ще бъде тъй ритмично.
Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм.
Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените.
към беседата >>
Един като кашля и другите кашлят.
Аз питам: Защо кашлят хората? – Кое е по-хубаво да кашлят или да не кашлят? – Вие се заразявате.
Един като кашля и другите кашлят.
Туй е хипноза. Внушава се на другите и другите се обаждат. В един салон може да накарате всичките да кашлят. Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат. Децата боледуват.
към беседата >>
Вие не знаете какво е вашето отношение.
Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек. Как го е направил Господ? – Учените казват, че от туй малкото същество е станал. Каква част от земята взел Господ? Колко материал е взел за да създаде човека?
Вие не знаете какво е вашето отношение.
Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя? За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията? – Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява. Не че тия неща са най-важните, но потребни са. Сега при тия условия, кое е непотребното?
към беседата >>
Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш.
Не дръжте водата да замръзне. Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците. Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса. Все ще дойдат лошите условия. Понякой път съжалявате, че сте сиромаси.
Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш.
Богатството е велико благо, но при какви условия? – Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве. Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна. Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място. Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място.
към беседата >>
Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате.
През лявата ноздра ще поемете въздуха. Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки. Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки. Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм.
Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате.
Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин.
към беседата >>
Туй е хипноза.
Аз питам: Защо кашлят хората? – Кое е по-хубаво да кашлят или да не кашлят? – Вие се заразявате. Един като кашля и другите кашлят.
Туй е хипноза.
Внушава се на другите и другите се обаждат. В един салон може да накарате всичките да кашлят. Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат. Децата боледуват. Хората боледуват.
към беседата >>
Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя?
Как го е направил Господ? – Учените казват, че от туй малкото същество е станал. Каква част от земята взел Господ? Колко материал е взел за да създаде човека? Вие не знаете какво е вашето отношение.
Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя?
За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията? – Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява. Не че тия неща са най-важните, но потребни са. Сега при тия условия, кое е непотребното? – Ние говорим за доброто.
към беседата >>
Богатството е велико благо, но при какви условия?
Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците. Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса. Все ще дойдат лошите условия. Понякой път съжалявате, че сте сиромаси. Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш.
Богатството е велико благо, но при какви условия?
– Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве. Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна. Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място. Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място. Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място.
към беседата >>
Започнете вдишките през лявата ноздра.
Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки. Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки. Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате.
Започнете вдишките през лявата ноздра.
Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин. Може да бъде, може и да не бъде.
към беседата >>
Внушава се на другите и другите се обаждат.
Аз питам: Защо кашлят хората? – Кое е по-хубаво да кашлят или да не кашлят? – Вие се заразявате. Един като кашля и другите кашлят. Туй е хипноза.
Внушава се на другите и другите се обаждат.
В един салон може да накарате всичките да кашлят. Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат. Децата боледуват. Хората боледуват. Една десета са болни, а другите девет десети са по внушение, вземат участие в работата.
към беседата >>
За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията?
– Учените казват, че от туй малкото същество е станал. Каква част от земята взел Господ? Колко материал е взел за да създаде човека? Вие не знаете какво е вашето отношение. Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя?
За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията?
– Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява. Не че тия неща са най-важните, но потребни са. Сега при тия условия, кое е непотребното? – Ние говорим за доброто. Доброто има отношение към твърдата почва.
към беседата >>
– Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве.
Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса. Все ще дойдат лошите условия. Понякой път съжалявате, че сте сиромаси. Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш. Богатството е велико благо, но при какви условия?
– Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве.
Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна. Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място. Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място. Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място. Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място.
към беседата >>
Запушете двете ноздри и издишайте през дясната.
Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки. Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра.
Запушете двете ноздри и издишайте през дясната.
(Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин. Може да бъде, може и да не бъде. Наричат го света на промените или света на илюзиите.
към беседата >>
В един салон може да накарате всичките да кашлят.
– Кое е по-хубаво да кашлят или да не кашлят? – Вие се заразявате. Един като кашля и другите кашлят. Туй е хипноза. Внушава се на другите и другите се обаждат.
В един салон може да накарате всичките да кашлят.
Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат. Децата боледуват. Хората боледуват. Една десета са болни, а другите девет десети са по внушение, вземат участие в работата.
към беседата >>
– Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява.
Каква част от земята взел Господ? Колко материал е взел за да създаде човека? Вие не знаете какво е вашето отношение. Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя? За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията?
– Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява.
Не че тия неща са най-важните, но потребни са. Сега при тия условия, кое е непотребното? – Ние говорим за доброто. Доброто има отношение към твърдата почва. За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена.
към беседата >>
Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна.
Все ще дойдат лошите условия. Понякой път съжалявате, че сте сиромаси. Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш. Богатството е велико благо, но при какви условия? – Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве.
Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна.
Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място. Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място. Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място. Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място. Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството.
към беседата >>
(Три пъти направихме упражнението).
Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната.
(Три пъти направихме упражнението).
Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин. Може да бъде, може и да не бъде. Наричат го света на промените или света на илюзиите. Сега да направим упражнението с 10.
към беседата >>
Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат.
– Вие се заразявате. Един като кашля и другите кашлят. Туй е хипноза. Внушава се на другите и другите се обаждат. В един салон може да накарате всичките да кашлят.
Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат.
Децата боледуват. Хората боледуват. Една десета са болни, а другите девет десети са по внушение, вземат участие в работата.
към беседата >>
Не че тия неща са най-важните, но потребни са.
Колко материал е взел за да създаде човека? Вие не знаете какво е вашето отношение. Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя? За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията? – Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява.
Не че тия неща са най-важните, но потребни са.
Сега при тия условия, кое е непотребното? – Ние говорим за доброто. Доброто има отношение към твърдата почва. За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена. Каква площ се сее и с какви растения.
към беседата >>
Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място.
Понякой път съжалявате, че сте сиромаси. Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш. Богатството е велико благо, но при какви условия? – Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве. Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна.
Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място.
Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място. Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място. Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място. Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството. Сиромашията е сянка.
към беседата >>
Числото 6 е число на света на промените.
Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението).
Числото 6 е число на света на промените.
Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин. Може да бъде, може и да не бъде. Наричат го света на промените или света на илюзиите. Сега да направим упражнението с 10. (Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“.
към беседата >>
Децата боледуват.
Един като кашля и другите кашлят. Туй е хипноза. Внушава се на другите и другите се обаждат. В един салон може да накарате всичките да кашлят. Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат.
Децата боледуват.
Хората боледуват. Една десета са болни, а другите девет десети са по внушение, вземат участие в работата.
към беседата >>
Сега при тия условия, кое е непотребното?
Вие не знаете какво е вашето отношение. Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя? За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията? – Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява. Не че тия неща са най-важните, но потребни са.
Сега при тия условия, кое е непотребното?
– Ние говорим за доброто. Доброто има отношение към твърдата почва. За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена. Каква площ се сее и с какви растения. Площта с какви хора е населена.
към беседата >>
Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място.
Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш. Богатството е велико благо, но при какви условия? – Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве. Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна. Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място.
Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място.
Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място. Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място. Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството. Сиромашията е сянка. Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството.
към беседата >>
Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин.
Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените.
Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин.
Може да бъде, може и да не бъде. Наричат го света на промените или света на илюзиите. Сега да направим упражнението с 10. (Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“. Такъв въздух никога не сте дишали.
към беседата >>
Хората боледуват.
Туй е хипноза. Внушава се на другите и другите се обаждат. В един салон може да накарате всичките да кашлят. Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат. Децата боледуват.
Хората боледуват.
Една десета са болни, а другите девет десети са по внушение, вземат участие в работата.
към беседата >>
– Ние говорим за доброто.
Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя? За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията? – Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява. Не че тия неща са най-важните, но потребни са. Сега при тия условия, кое е непотребното?
– Ние говорим за доброто.
Доброто има отношение към твърдата почва. За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена. Каква площ се сее и с какви растения. Площта с какви хора е населена. Доброто винаги съответствува на твърдата почва.
към беседата >>
Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място.
Богатството е велико благо, но при какви условия? – Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве. Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна. Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място. Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място.
Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място.
Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място. Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството. Сиромашията е сянка. Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството. А пък богатството има предвид сиромашията.
към беседата >>
Може да бъде, може и да не бъде.
Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин.
Може да бъде, може и да не бъде.
Наричат го света на промените или света на илюзиите. Сега да направим упражнението с 10. (Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“. Такъв въздух никога не сте дишали. Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде.
към беседата >>
Една десета са болни, а другите девет десети са по внушение, вземат участие в работата.
Внушава се на другите и другите се обаждат. В един салон може да накарате всичките да кашлят. Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат. Децата боледуват. Хората боледуват.
Една десета са болни, а другите девет десети са по внушение, вземат участие в работата.
към беседата >>
Доброто има отношение към твърдата почва.
За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията? – Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява. Не че тия неща са най-важните, но потребни са. Сега при тия условия, кое е непотребното? – Ние говорим за доброто.
Доброто има отношение към твърдата почва.
За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена. Каква площ се сее и с какви растения. Площта с какви хора е населена. Доброто винаги съответствува на твърдата почва. В природата извън нашата земя има твърди неща.
към беседата >>
Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място.
– Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве. Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна. Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място. Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място. Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място.
Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място.
Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството. Сиромашията е сянка. Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството. А пък богатството има предвид сиромашията. Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек.
към беседата >>
Наричат го света на промените или света на илюзиите.
Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин. Може да бъде, може и да не бъде.
Наричат го света на промените или света на илюзиите.
Сега да направим упражнението с 10. (Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“. Такъв въздух никога не сте дишали. Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде. Иначе ще имате едно обикновено дишане.
към беседата >>
Сега от всичко онова, което досега сте приложили, което досега е направено, каква е вашата опитност?
Сега от всичко онова, което досега сте приложили, което досега е направено, каква е вашата опитност?
– Да кажем, след като учи човек 10 години или една година, иска да знае какво е учил. Животът е опитна наука. Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате. Как е възможно? – Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете?
към беседата >>
За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена.
– Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява. Не че тия неща са най-важните, но потребни са. Сега при тия условия, кое е непотребното? – Ние говорим за доброто. Доброто има отношение към твърдата почва.
За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена.
Каква площ се сее и с какви растения. Площта с какви хора е населена. Доброто винаги съответствува на твърдата почва. В природата извън нашата земя има твърди неща. Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте.
към беседата >>
Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството.
Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна. Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място. Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място. Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място. Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място.
Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството.
Сиромашията е сянка. Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството. А пък богатството има предвид сиромашията. Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек. Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах.
към беседата >>
Сега да направим упражнението с 10.
(Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин. Може да бъде, може и да не бъде. Наричат го света на промените или света на илюзиите.
Сега да направим упражнението с 10.
(Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“. Такъв въздух никога не сте дишали. Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде. Иначе ще имате едно обикновено дишане. Има един елемент във въздуха.
към беседата >>
– Да кажем, след като учи човек 10 години или една година, иска да знае какво е учил.
Сега от всичко онова, което досега сте приложили, което досега е направено, каква е вашата опитност?
– Да кажем, след като учи човек 10 години или една година, иска да знае какво е учил.
Животът е опитна наука. Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате. Как е възможно? – Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете? – Чудите се как е възможно?
към беседата >>
Каква площ се сее и с какви растения.
Не че тия неща са най-важните, но потребни са. Сега при тия условия, кое е непотребното? – Ние говорим за доброто. Доброто има отношение към твърдата почва. За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена.
Каква площ се сее и с какви растения.
Площта с какви хора е населена. Доброто винаги съответствува на твърдата почва. В природата извън нашата земя има твърди неща. Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте. Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате.
към беседата >>
Сиромашията е сянка.
Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място. Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място. Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място. Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място. Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството.
Сиромашията е сянка.
Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството. А пък богатството има предвид сиромашията. Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек. Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах. Сиромасите постоянно мислят за богатите.
към беседата >>
(Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“.
Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин. Може да бъде, може и да не бъде. Наричат го света на промените или света на илюзиите. Сега да направим упражнението с 10.
(Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“.
Такъв въздух никога не сте дишали. Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде. Иначе ще имате едно обикновено дишане. Има един елемент във въздуха. Във въздуха има прана.
към беседата >>
Животът е опитна наука.
Сега от всичко онова, което досега сте приложили, което досега е направено, каква е вашата опитност? – Да кажем, след като учи човек 10 години или една година, иска да знае какво е учил.
Животът е опитна наука.
Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате. Как е възможно? – Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете? – Чудите се как е възможно? – При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате.
към беседата >>
Площта с какви хора е населена.
Сега при тия условия, кое е непотребното? – Ние говорим за доброто. Доброто има отношение към твърдата почва. За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена. Каква площ се сее и с какви растения.
Площта с какви хора е населена.
Доброто винаги съответствува на твърдата почва. В природата извън нашата земя има твърди неща. Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте. Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате. Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате.
към беседата >>
Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството.
Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място. Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място. Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място. Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството. Сиромашията е сянка.
Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството.
А пък богатството има предвид сиромашията. Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек. Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах. Сиромасите постоянно мислят за богатите. След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат.
към беседата >>
Такъв въздух никога не сте дишали.
Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин. Може да бъде, може и да не бъде. Наричат го света на промените или света на илюзиите. Сега да направим упражнението с 10. (Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“.
Такъв въздух никога не сте дишали.
Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде. Иначе ще имате едно обикновено дишане. Има един елемент във въздуха. Във въздуха има прана. Някой път дишате без да има прана.
към беседата >>
Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате.
Сега от всичко онова, което досега сте приложили, което досега е направено, каква е вашата опитност? – Да кажем, след като учи човек 10 години или една година, иска да знае какво е учил. Животът е опитна наука.
Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате.
Как е възможно? – Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете? – Чудите се как е възможно? – При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате. При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има.
към беседата >>
Доброто винаги съответствува на твърдата почва.
– Ние говорим за доброто. Доброто има отношение към твърдата почва. За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена. Каква площ се сее и с какви растения. Площта с какви хора е населена.
Доброто винаги съответствува на твърдата почва.
В природата извън нашата земя има твърди неща. Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте. Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате. Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате. Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се.
към беседата >>
А пък богатството има предвид сиромашията.
Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място. Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място. Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството. Сиромашията е сянка. Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството.
А пък богатството има предвид сиромашията.
Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек. Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах. Сиромасите постоянно мислят за богатите. След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат. Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе.
към беседата >>
Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде.
Може да бъде, може и да не бъде. Наричат го света на промените или света на илюзиите. Сега да направим упражнението с 10. (Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“. Такъв въздух никога не сте дишали.
Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде.
Иначе ще имате едно обикновено дишане. Има един елемент във въздуха. Във въздуха има прана. Някой път дишате без да има прана. Това е животворната енергия.
към беседата >>
Как е възможно?
Сега от всичко онова, което досега сте приложили, което досега е направено, каква е вашата опитност? – Да кажем, след като учи човек 10 години или една година, иска да знае какво е учил. Животът е опитна наука. Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате.
Как е възможно?
– Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете? – Чудите се как е възможно? – При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате. При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има. После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах.
към беседата >>
В природата извън нашата земя има твърди неща.
Доброто има отношение към твърдата почва. За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена. Каква площ се сее и с какви растения. Площта с какви хора е населена. Доброто винаги съответствува на твърдата почва.
В природата извън нашата земя има твърди неща.
Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте. Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате. Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате. Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се. А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва.
към беседата >>
Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек.
Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място. Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството. Сиромашията е сянка. Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството. А пък богатството има предвид сиромашията.
Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек.
Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах. Сиромасите постоянно мислят за богатите. След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат. Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе. Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде.
към беседата >>
Иначе ще имате едно обикновено дишане.
Наричат го света на промените или света на илюзиите. Сега да направим упражнението с 10. (Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“. Такъв въздух никога не сте дишали. Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде.
Иначе ще имате едно обикновено дишане.
Има един елемент във въздуха. Във въздуха има прана. Някой път дишате без да има прана. Това е животворната енергия. Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас.
към беседата >>
– Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете?
Сега от всичко онова, което досега сте приложили, което досега е направено, каква е вашата опитност? – Да кажем, след като учи човек 10 години или една година, иска да знае какво е учил. Животът е опитна наука. Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате. Как е възможно?
– Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете?
– Чудите се как е възможно? – При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате. При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има. После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах. Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“.
към беседата >>
Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте.
За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена. Каква площ се сее и с какви растения. Площта с какви хора е населена. Доброто винаги съответствува на твърдата почва. В природата извън нашата земя има твърди неща.
Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте.
Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате. Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате. Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се. А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва. А пък някои нямате достатъчно вода.
към беседата >>
Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах.
Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството. Сиромашията е сянка. Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството. А пък богатството има предвид сиромашията. Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек.
Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах.
Сиромасите постоянно мислят за богатите. След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат. Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе. Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде. Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата.
към беседата >>
Има един елемент във въздуха.
Сега да направим упражнението с 10. (Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“. Такъв въздух никога не сте дишали. Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде. Иначе ще имате едно обикновено дишане.
Има един елемент във въздуха.
Във въздуха има прана. Някой път дишате без да има прана. Това е животворната енергия. Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло.
към беседата >>
– Чудите се как е възможно?
– Да кажем, след като учи човек 10 години или една година, иска да знае какво е учил. Животът е опитна наука. Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате. Как е възможно? – Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете?
– Чудите се как е възможно?
– При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате. При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има. После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах. Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“. Някои неща са по навик.
към беседата >>
Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате.
Каква площ се сее и с какви растения. Площта с какви хора е населена. Доброто винаги съответствува на твърдата почва. В природата извън нашата земя има твърди неща. Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте.
Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате.
Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате. Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се. А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва. А пък някои нямате достатъчно вода. Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави.
към беседата >>
Сиромасите постоянно мислят за богатите.
Сиромашията е сянка. Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството. А пък богатството има предвид сиромашията. Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек. Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах.
Сиромасите постоянно мислят за богатите.
След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат. Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе. Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде. Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата. Но, ако се качиш горе на планината, водата отгоре надолу няма да дойде.
към беседата >>
Във въздуха има прана.
(Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“. Такъв въздух никога не сте дишали. Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде. Иначе ще имате едно обикновено дишане. Има един елемент във въздуха.
Във въздуха има прана.
Някой път дишате без да има прана. Това е животворната енергия. Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес.
към беседата >>
– При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате.
Животът е опитна наука. Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате. Как е възможно? – Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете? – Чудите се как е възможно?
– При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате.
При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има. После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах. Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“. Някои неща са по навик. Знаете ли по навик не се постигат нещата.
към беседата >>
Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате.
Площта с какви хора е населена. Доброто винаги съответствува на твърдата почва. В природата извън нашата земя има твърди неща. Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте. Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате.
Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате.
Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се. А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва. А пък някои нямате достатъчно вода. Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави. Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели.
към беседата >>
След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат.
Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството. А пък богатството има предвид сиромашията. Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек. Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах. Сиромасите постоянно мислят за богатите.
След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат.
Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе. Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде. Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата. Но, ако се качиш горе на планината, водата отгоре надолу няма да дойде. Отгоре по високите планини ще дойде като дъжд.
към беседата >>
Някой път дишате без да има прана.
Такъв въздух никога не сте дишали. Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде. Иначе ще имате едно обикновено дишане. Има един елемент във въздуха. Във въздуха има прана.
Някой път дишате без да има прана.
Това е животворната енергия. Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане.
към беседата >>
При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има.
Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате. Как е възможно? – Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете? – Чудите се как е възможно? – При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате.
При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има.
После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах. Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“. Някои неща са по навик. Знаете ли по навик не се постигат нещата. Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“.
към беседата >>
Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се.
Доброто винаги съответствува на твърдата почва. В природата извън нашата земя има твърди неща. Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте. Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате. Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате.
Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се.
А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва. А пък някои нямате достатъчно вода. Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави. Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели. От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели.
към беседата >>
Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе.
А пък богатството има предвид сиромашията. Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек. Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах. Сиромасите постоянно мислят за богатите. След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат.
Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе.
Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде. Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата. Но, ако се качиш горе на планината, водата отгоре надолу няма да дойде. Отгоре по високите планини ще дойде като дъжд.
към беседата >>
Това е животворната енергия.
Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде. Иначе ще имате едно обикновено дишане. Има един елемент във въздуха. Във въздуха има прана. Някой път дишате без да има прана.
Това е животворната енергия.
Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане. Да направим още две упражнения.
към беседата >>
После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах.
Как е възможно? – Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете? – Чудите се как е възможно? – При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате. При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има.
После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах.
Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“. Някои неща са по навик. Знаете ли по навик не се постигат нещата. Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“. Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“.
към беседата >>
А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва.
В природата извън нашата земя има твърди неща. Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте. Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате. Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате. Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се.
А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва.
А пък някои нямате достатъчно вода. Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави. Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели. От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели. В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане.
към беседата >>
Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде.
Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек. Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах. Сиромасите постоянно мислят за богатите. След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат. Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе.
Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде.
Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата. Но, ако се качиш горе на планината, водата отгоре надолу няма да дойде. Отгоре по високите планини ще дойде като дъжд.
към беседата >>
Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас.
Иначе ще имате едно обикновено дишане. Има един елемент във въздуха. Във въздуха има прана. Някой път дишате без да има прана. Това е животворната енергия.
Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас.
И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане. Да направим още две упражнения. Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото.
към беседата >>
Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“.
– Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете? – Чудите се как е възможно? – При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате. При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има. После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах.
Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“.
Някои неща са по навик. Знаете ли по навик не се постигат нещата. Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“. Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“. Единият намалява богатството, другият го увеличава.
към беседата >>
А пък някои нямате достатъчно вода.
Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте. Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате. Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате. Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се. А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва.
А пък някои нямате достатъчно вода.
Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави. Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели. От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели. В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане. Един от турските султани намерил, че вече става опасно.
към беседата >>
Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата.
Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах. Сиромасите постоянно мислят за богатите. След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат. Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе. Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде.
Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата.
Но, ако се качиш горе на планината, водата отгоре надолу няма да дойде. Отгоре по високите планини ще дойде като дъжд.
към беседата >>
И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло.
Има един елемент във въздуха. Във въздуха има прана. Някой път дишате без да има прана. Това е животворната енергия. Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас.
И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло.
В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане. Да направим още две упражнения. Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото. В туй дишане да получиш Божествения импулс.
към беседата >>
Някои неща са по навик.
– Чудите се как е възможно? – При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате. При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има. После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах. Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“.
Някои неща са по навик.
Знаете ли по навик не се постигат нещата. Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“. Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“. Единият намалява богатството, другият го увеличава. Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава.
към беседата >>
Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави.
Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате. Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате. Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се. А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва. А пък някои нямате достатъчно вода.
Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави.
Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели. От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели. В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане. Един от турските султани намерил, че вече става опасно. Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането.
към беседата >>
Но, ако се качиш горе на планината, водата отгоре надолу няма да дойде.
Сиромасите постоянно мислят за богатите. След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат. Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе. Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде. Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата.
Но, ако се качиш горе на планината, водата отгоре надолу няма да дойде.
Отгоре по високите планини ще дойде като дъжд.
към беседата >>
В дишането има един велик процес.
Във въздуха има прана. Някой път дишате без да има прана. Това е животворната енергия. Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло.
В дишането има един велик процес.
Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане. Да направим още две упражнения. Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото. В туй дишане да получиш Божествения импулс. Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс.
към беседата >>
Знаете ли по навик не се постигат нещата.
– При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате. При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има. После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах. Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“. Някои неща са по навик.
Знаете ли по навик не се постигат нещата.
Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“. Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“. Единият намалява богатството, другият го увеличава. Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава. А пък онзи увеличава, за да дава.
към беседата >>
Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели.
Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате. Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се. А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва. А пък някои нямате достатъчно вода. Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави.
Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели.
От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели. В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане. Един от турските султани намерил, че вече става опасно. Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането. Той казва: „По какво ги познавате, че не могат да работят?
към беседата >>
Отгоре по високите планини ще дойде като дъжд.
След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат. Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе. Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде. Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата. Но, ако се качиш горе на планината, водата отгоре надолу няма да дойде.
Отгоре по високите планини ще дойде като дъжд.
към беседата >>
Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане.
Някой път дишате без да има прана. Това е животворната енергия. Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес.
Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане.
Да направим още две упражнения. Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото. В туй дишане да получиш Божествения импулс. Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс. Затова запушваш ноздрата, запушваш за да остане Божествения импулс в тебе, и възвишеният човешки импулс.
към беседата >>
Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“.
При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има. После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах. Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“. Някои неща са по навик. Знаете ли по навик не се постигат нещата.
Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“.
Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“. Единият намалява богатството, другият го увеличава. Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава. А пък онзи увеличава, за да дава. Той иска да даде и сам си прави кредит.
към беседата >>
От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели.
Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се. А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва. А пък някои нямате достатъчно вода. Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави. Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели.
От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели.
В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане. Един от турските султани намерил, че вече става опасно. Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането. Той казва: „По какво ги познавате, че не могат да работят? “ Султанът бил доста умен човек и казал: „Ще запалите дембелхането и които останат в дембелхането, след като останат те са хасал дембели, а онези, които избягат да идат да работят, за тях никакъв кредит няма да се отпуща“.
към беседата >>
Казвам: Като ученици именно трябва да се освободите от ненужни болести.
Казвам: Като ученици именно трябва да се освободите от ненужни болести.
Някой път вие мислите, че сте добри. Вие знаете колко сте добри. Правили ли сте опит, колко сте търпеливи, колко е търпелив човек? Сега когото и да е от вас може да опитам. Сега, ако имам една игла и забия 1⁄20 от милиметъра, вие сте търпеливи, или ако намалявам 1⁄19, 1⁄18, 1⁄17, 1 милиметър разделен на 20 части и дойда, и забия 1 милиметър от иглата, дойде до мускулите, вие ще усетите, и тогава продължавам, от 1 мм, 2, ами че това в света става.
към беседата >>
Да направим още две упражнения.
Това е животворната енергия. Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане.
Да направим още две упражнения.
Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото. В туй дишане да получиш Божествения импулс. Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс. Затова запушваш ноздрата, запушваш за да остане Божествения импулс в тебе, и възвишеният човешки импулс. Туй хубавото да остане.
към беседата >>
Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“.
После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах. Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“. Някои неща са по навик. Знаете ли по навик не се постигат нещата. Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“.
Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“.
Единият намалява богатството, другият го увеличава. Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава. А пък онзи увеличава, за да дава. Той иска да даде и сам си прави кредит. Онзи, който казва, че е богат, той сам се кредитира.
към беседата >>
В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане.
А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва. А пък някои нямате достатъчно вода. Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави. Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели. От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели.
В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане.
Един от турските султани намерил, че вече става опасно. Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането. Той казва: „По какво ги познавате, че не могат да работят? “ Султанът бил доста умен човек и казал: „Ще запалите дембелхането и които останат в дембелхането, след като останат те са хасал дембели, а онези, които избягат да идат да работят, за тях никакъв кредит няма да се отпуща“. И наистина запалили дембелхането, вие как ги наричате тия дембели?
към беседата >>
Някой път вие мислите, че сте добри.
Казвам: Като ученици именно трябва да се освободите от ненужни болести.
Някой път вие мислите, че сте добри.
Вие знаете колко сте добри. Правили ли сте опит, колко сте търпеливи, колко е търпелив човек? Сега когото и да е от вас може да опитам. Сега, ако имам една игла и забия 1⁄20 от милиметъра, вие сте търпеливи, или ако намалявам 1⁄19, 1⁄18, 1⁄17, 1 милиметър разделен на 20 части и дойда, и забия 1 милиметър от иглата, дойде до мускулите, вие ще усетите, и тогава продължавам, от 1 мм, 2, ами че това в света става. Когато хората се бият на бойното поле, проверяват колко са търпеливи.
към беседата >>
Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото.
Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане. Да направим още две упражнения.
Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото.
В туй дишане да получиш Божествения импулс. Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс. Затова запушваш ноздрата, запушваш за да остане Божествения импулс в тебе, и възвишеният човешки импулс. Туй хубавото да остане. Туй е дишането, който знае.
към беседата >>
Единият намалява богатството, другият го увеличава.
Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“. Някои неща са по навик. Знаете ли по навик не се постигат нещата. Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“. Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“.
Единият намалява богатството, другият го увеличава.
Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава. А пък онзи увеличава, за да дава. Той иска да даде и сам си прави кредит. Онзи, който казва, че е богат, той сам се кредитира. Казва: „Богати хора сме“.
към беседата >>
Един от турските султани намерил, че вече става опасно.
А пък някои нямате достатъчно вода. Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави. Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели. От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели. В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане.
Един от турските султани намерил, че вече става опасно.
Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането. Той казва: „По какво ги познавате, че не могат да работят? “ Султанът бил доста умен човек и казал: „Ще запалите дембелхането и които останат в дембелхането, след като останат те са хасал дембели, а онези, които избягат да идат да работят, за тях никакъв кредит няма да се отпуща“. И наистина запалили дембелхането, вие как ги наричате тия дембели? Мързеливци. Не мързеливци, но приют за тия стари баби и дядовци.
към беседата >>
Вие знаете колко сте добри.
Казвам: Като ученици именно трябва да се освободите от ненужни болести. Някой път вие мислите, че сте добри.
Вие знаете колко сте добри.
Правили ли сте опит, колко сте търпеливи, колко е търпелив човек? Сега когото и да е от вас може да опитам. Сега, ако имам една игла и забия 1⁄20 от милиметъра, вие сте търпеливи, или ако намалявам 1⁄19, 1⁄18, 1⁄17, 1 милиметър разделен на 20 части и дойда, и забия 1 милиметър от иглата, дойде до мускулите, вие ще усетите, и тогава продължавам, от 1 мм, 2, ами че това в света става. Когато хората се бият на бойното поле, проверяват колко са търпеливи. Защо хората се бият?
към беседата >>
В туй дишане да получиш Божествения импулс.
И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане. Да направим още две упражнения. Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото.
В туй дишане да получиш Божествения импулс.
Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс. Затова запушваш ноздрата, запушваш за да остане Божествения импулс в тебе, и възвишеният човешки импулс. Туй хубавото да остане. Туй е дишането, който знае. Пазете се от догматизъм.
към беседата >>
Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава.
Някои неща са по навик. Знаете ли по навик не се постигат нещата. Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“. Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“. Единият намалява богатството, другият го увеличава.
Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава.
А пък онзи увеличава, за да дава. Той иска да даде и сам си прави кредит. Онзи, който казва, че е богат, той сам се кредитира. Казва: „Богати хора сме“. Другият, понеже има пари, той ги крие, да не би да му вземат парите.
към беседата >>
Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането.
Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави. Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели. От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели. В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане. Един от турските султани намерил, че вече става опасно.
Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането.
Той казва: „По какво ги познавате, че не могат да работят? “ Султанът бил доста умен човек и казал: „Ще запалите дембелхането и които останат в дембелхането, след като останат те са хасал дембели, а онези, които избягат да идат да работят, за тях никакъв кредит няма да се отпуща“. И наистина запалили дембелхането, вие как ги наричате тия дембели? Мързеливци. Не мързеливци, но приют за тия стари баби и дядовци. Не зная дали е стар дядо или стара баба.
към беседата >>
Правили ли сте опит, колко сте търпеливи, колко е търпелив човек?
Казвам: Като ученици именно трябва да се освободите от ненужни болести. Някой път вие мислите, че сте добри. Вие знаете колко сте добри.
Правили ли сте опит, колко сте търпеливи, колко е търпелив човек?
Сега когото и да е от вас може да опитам. Сега, ако имам една игла и забия 1⁄20 от милиметъра, вие сте търпеливи, или ако намалявам 1⁄19, 1⁄18, 1⁄17, 1 милиметър разделен на 20 части и дойда, и забия 1 милиметър от иглата, дойде до мускулите, вие ще усетите, и тогава продължавам, от 1 мм, 2, ами че това в света става. Когато хората се бият на бойното поле, проверяват колко са търпеливи. Защо хората се бият? – Прави се опит, кой колко е търпелив.
към беседата >>
Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс.
В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане. Да направим още две упражнения. Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото. В туй дишане да получиш Божествения импулс.
Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс.
Затова запушваш ноздрата, запушваш за да остане Божествения импулс в тебе, и възвишеният човешки импулс. Туй хубавото да остане. Туй е дишането, който знае. Пазете се от догматизъм. Туй ще го правите на свободен въздух.
към беседата >>
А пък онзи увеличава, за да дава.
Знаете ли по навик не се постигат нещата. Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“. Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“. Единият намалява богатството, другият го увеличава. Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава.
А пък онзи увеличава, за да дава.
Той иска да даде и сам си прави кредит. Онзи, който казва, че е богат, той сам се кредитира. Казва: „Богати хора сме“. Другият, понеже има пари, той ги крие, да не би да му вземат парите. Сега някой от вас минавате, че сте много добри и мислите, че сте много добри.
към беседата >>
Той казва: „По какво ги познавате, че не могат да работят?
Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели. От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели. В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане. Един от турските султани намерил, че вече става опасно. Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането.
Той казва: „По какво ги познавате, че не могат да работят?
“ Султанът бил доста умен човек и казал: „Ще запалите дембелхането и които останат в дембелхането, след като останат те са хасал дембели, а онези, които избягат да идат да работят, за тях никакъв кредит няма да се отпуща“. И наистина запалили дембелхането, вие как ги наричате тия дембели? Мързеливци. Не мързеливци, но приют за тия стари баби и дядовци. Не зная дали е стар дядо или стара баба. Трябва този старият човек да се опита.
към беседата >>
Сега когото и да е от вас може да опитам.
Казвам: Като ученици именно трябва да се освободите от ненужни болести. Някой път вие мислите, че сте добри. Вие знаете колко сте добри. Правили ли сте опит, колко сте търпеливи, колко е търпелив човек?
Сега когото и да е от вас може да опитам.
Сега, ако имам една игла и забия 1⁄20 от милиметъра, вие сте търпеливи, или ако намалявам 1⁄19, 1⁄18, 1⁄17, 1 милиметър разделен на 20 части и дойда, и забия 1 милиметър от иглата, дойде до мускулите, вие ще усетите, и тогава продължавам, от 1 мм, 2, ами че това в света става. Когато хората се бият на бойното поле, проверяват колко са търпеливи. Защо хората се бият? – Прави се опит, кой колко е търпелив. Че когато онзи мушне някого с ножа през корема и излезе от другия край, извади го и пак го мушне, този човек, който е мушкал, какво е разбрал?
към беседата >>
Затова запушваш ноздрата, запушваш за да остане Божествения импулс в тебе, и възвишеният човешки импулс.
Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане. Да направим още две упражнения. Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото. В туй дишане да получиш Божествения импулс. Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс.
Затова запушваш ноздрата, запушваш за да остане Божествения импулс в тебе, и възвишеният човешки импулс.
Туй хубавото да остане. Туй е дишането, който знае. Пазете се от догматизъм. Туй ще го правите на свободен въздух. Всяко нещо, което човек прави, трябва да знае защо го прави.
към беседата >>
Той иска да даде и сам си прави кредит.
Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“. Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“. Единият намалява богатството, другият го увеличава. Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава. А пък онзи увеличава, за да дава.
Той иска да даде и сам си прави кредит.
Онзи, който казва, че е богат, той сам се кредитира. Казва: „Богати хора сме“. Другият, понеже има пари, той ги крие, да не би да му вземат парите. Сега някой от вас минавате, че сте много добри и мислите, че сте много добри. Не че сте много добри, кредит си давате.
към беседата >>
“ Султанът бил доста умен човек и казал: „Ще запалите дембелхането и които останат в дембелхането, след като останат те са хасал дембели, а онези, които избягат да идат да работят, за тях никакъв кредит няма да се отпуща“.
От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели. В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане. Един от турските султани намерил, че вече става опасно. Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането. Той казва: „По какво ги познавате, че не могат да работят?
“ Султанът бил доста умен човек и казал: „Ще запалите дембелхането и които останат в дембелхането, след като останат те са хасал дембели, а онези, които избягат да идат да работят, за тях никакъв кредит няма да се отпуща“.
И наистина запалили дембелхането, вие как ги наричате тия дембели? Мързеливци. Не мързеливци, но приют за тия стари баби и дядовци. Не зная дали е стар дядо или стара баба. Трябва този старият човек да се опита. Като запалили дембелхането, всички избягали, повече от хиляда, и останали двама да си лежат на креватите си.
към беседата >>
Сега, ако имам една игла и забия 1⁄20 от милиметъра, вие сте търпеливи, или ако намалявам 1⁄19, 1⁄18, 1⁄17, 1 милиметър разделен на 20 части и дойда, и забия 1 милиметър от иглата, дойде до мускулите, вие ще усетите, и тогава продължавам, от 1 мм, 2, ами че това в света става.
Казвам: Като ученици именно трябва да се освободите от ненужни болести. Някой път вие мислите, че сте добри. Вие знаете колко сте добри. Правили ли сте опит, колко сте търпеливи, колко е търпелив човек? Сега когото и да е от вас може да опитам.
Сега, ако имам една игла и забия 1⁄20 от милиметъра, вие сте търпеливи, или ако намалявам 1⁄19, 1⁄18, 1⁄17, 1 милиметър разделен на 20 части и дойда, и забия 1 милиметър от иглата, дойде до мускулите, вие ще усетите, и тогава продължавам, от 1 мм, 2, ами че това в света става.
Когато хората се бият на бойното поле, проверяват колко са търпеливи. Защо хората се бият? – Прави се опит, кой колко е търпелив. Че когато онзи мушне някого с ножа през корема и излезе от другия край, извади го и пак го мушне, този човек, който е мушкал, какво е разбрал? – Защо се мушкат хората в корема?
към беседата >>
Туй хубавото да остане.
Да направим още две упражнения. Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото. В туй дишане да получиш Божествения импулс. Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс. Затова запушваш ноздрата, запушваш за да остане Божествения импулс в тебе, и възвишеният човешки импулс.
Туй хубавото да остане.
Туй е дишането, който знае. Пазете се от догматизъм. Туй ще го правите на свободен въздух. Всяко нещо, което човек прави, трябва да знае защо го прави. Туй, което не знаеш, не го прави.
към беседата >>
2.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Но магарето за да хвърка трябва да се смени.
Някой път дават възражения, може ли човек да вярва, че магарето може да хвърка. Може да хвърка.
Но магарето за да хвърка трябва да се смени.
Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може. Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат. Казват, че си едно магаре. Качиш се на аероплана, хвъркаш. В света кой е, който разбира, че има магарета?
към беседата >>
След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували.
Сега, понякой път казвате, че не ви разбират хората. Много хубаво ви разбират. Някой човек просто е пратен да ви наругае.
След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували.
След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал. Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев. Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит. Бил в Плевен да държи сказки. Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“.
към беседата >>
Кой го казва?
Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“. Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“.
Кой го казва?
– Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание. Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам. Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“. Туй, което сте опитали, него говорете. Стремете се да опитате, в психологията вътре, в сегашния живот трябва да опитате нещата.
към беседата >>
Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може.
Някой път дават възражения, може ли човек да вярва, че магарето може да хвърка. Може да хвърка. Но магарето за да хвърка трябва да се смени.
Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може.
Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат. Казват, че си едно магаре. Качиш се на аероплана, хвъркаш. В света кой е, който разбира, че има магарета? Самите магарета знаят ли, че има магарета?
към беседата >>
След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал.
Сега, понякой път казвате, че не ви разбират хората. Много хубаво ви разбират. Някой човек просто е пратен да ви наругае. След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували.
След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал.
Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев. Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит. Бил в Плевен да държи сказки. Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“. Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“.
към беседата >>
– Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание.
Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва?
– Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание.
Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам. Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“. Туй, което сте опитали, него говорете. Стремете се да опитате, в психологията вътре, в сегашния живот трябва да опитате нещата.
към беседата >>
Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат.
Някой път дават възражения, може ли човек да вярва, че магарето може да хвърка. Може да хвърка. Но магарето за да хвърка трябва да се смени. Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може.
Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат.
Казват, че си едно магаре. Качиш се на аероплана, хвъркаш. В света кой е, който разбира, че има магарета? Самите магарета знаят ли, че има магарета? Човек е, който знае, че има магарета.
към беседата >>
Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев.
Сега, понякой път казвате, че не ви разбират хората. Много хубаво ви разбират. Някой човек просто е пратен да ви наругае. След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували. След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал.
Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев.
Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит. Бил в Плевен да държи сказки. Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“. Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“. Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа.
към беседата >>
Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам.
В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва? – Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание.
Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам.
Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“. Туй, което сте опитали, него говорете. Стремете се да опитате, в психологията вътре, в сегашния живот трябва да опитате нещата.
към беседата >>
Казват, че си едно магаре.
Някой път дават възражения, може ли човек да вярва, че магарето може да хвърка. Може да хвърка. Но магарето за да хвърка трябва да се смени. Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може. Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат.
Казват, че си едно магаре.
Качиш се на аероплана, хвъркаш. В света кой е, който разбира, че има магарета? Самите магарета знаят ли, че има магарета? Човек е, който знае, че има магарета. Магаретата не знаят, че има магарета.
към беседата >>
Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит.
Много хубаво ви разбират. Някой човек просто е пратен да ви наругае. След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували. След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал. Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев.
Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит.
Бил в Плевен да държи сказки. Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“. Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“. Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа. Той ми каза това и си замина“.
към беседата >>
Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“.
Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва? – Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание. Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам.
Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“.
Туй, което сте опитали, него говорете. Стремете се да опитате, в психологията вътре, в сегашния живот трябва да опитате нещата.
към беседата >>
Качиш се на аероплана, хвъркаш.
Може да хвърка. Но магарето за да хвърка трябва да се смени. Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може. Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат. Казват, че си едно магаре.
Качиш се на аероплана, хвъркаш.
В света кой е, който разбира, че има магарета? Самите магарета знаят ли, че има магарета? Човек е, който знае, че има магарета. Магаретата не знаят, че има магарета. Конете не знаят, че има коне.
към беседата >>
Бил в Плевен да държи сказки.
Някой човек просто е пратен да ви наругае. След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували. След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал. Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев. Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит.
Бил в Плевен да държи сказки.
Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“. Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“. Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа. Той ми каза това и си замина“. Какво лошо има в думата „вагабонтин“?
към беседата >>
Туй, което сте опитали, него говорете.
Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва? – Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание. Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам. Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“.
Туй, което сте опитали, него говорете.
Стремете се да опитате, в психологията вътре, в сегашния живот трябва да опитате нещата.
към беседата >>
В света кой е, който разбира, че има магарета?
Но магарето за да хвърка трябва да се смени. Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може. Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат. Казват, че си едно магаре. Качиш се на аероплана, хвъркаш.
В света кой е, който разбира, че има магарета?
Самите магарета знаят ли, че има магарета? Човек е, който знае, че има магарета. Магаретата не знаят, че има магарета. Конете не знаят, че има коне. Човекът е, който знае, че има коне.
към беседата >>
Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“.
След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували. След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал. Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев. Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит. Бил в Плевен да държи сказки.
Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“.
Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“. Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа. Той ми каза това и си замина“. Какво лошо има в думата „вагабонтин“? Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН.
към беседата >>
Стремете се да опитате, в психологията вътре, в сегашния живот трябва да опитате нещата.
Кой го казва? – Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание. Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам. Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“. Туй, което сте опитали, него говорете.
Стремете се да опитате, в психологията вътре, в сегашния живот трябва да опитате нещата.
към беседата >>
Самите магарета знаят ли, че има магарета?
Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може. Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат. Казват, че си едно магаре. Качиш се на аероплана, хвъркаш. В света кой е, който разбира, че има магарета?
Самите магарета знаят ли, че има магарета?
Човек е, който знае, че има магарета. Магаретата не знаят, че има магарета. Конете не знаят, че има коне. Човекът е, който знае, че има коне. Човекът е, който знае, че има риби.
към беседата >>
Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“.
След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал. Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев. Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит. Бил в Плевен да държи сказки. Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“.
Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“.
Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа. Той ми каза това и си замина“. Какво лошо има в думата „вагабонтин“? Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН. Че това са най-хубавите звукове.
към беседата >>
Да допуснем някой път, вие се интересувате, вие искате да знаете причината, защо хората не ви обичат.
Да допуснем някой път, вие се интересувате, вие искате да знаете причината, защо хората не ви обичат.
– Не ви обичат, понеже имате малко магнетизъм и имате много електричество. Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество. Малкото магнетизъм става причина да се карат хората. Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате. Има някои хора, от които тече живот.
към беседата >>
Човек е, който знае, че има магарета.
Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат. Казват, че си едно магаре. Качиш се на аероплана, хвъркаш. В света кой е, който разбира, че има магарета? Самите магарета знаят ли, че има магарета?
Човек е, който знае, че има магарета.
Магаретата не знаят, че има магарета. Конете не знаят, че има коне. Човекът е, който знае, че има коне. Човекът е, който знае, че има риби. Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия.
към беседата >>
Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа.
Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев. Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит. Бил в Плевен да държи сказки. Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“. Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“.
Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа.
Той ми каза това и си замина“. Какво лошо има в думата „вагабонтин“? Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН. Че това са най-хубавите звукове. /От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия.
към беседата >>
– Не ви обичат, понеже имате малко магнетизъм и имате много електричество.
Да допуснем някой път, вие се интересувате, вие искате да знаете причината, защо хората не ви обичат.
– Не ви обичат, понеже имате малко магнетизъм и имате много електричество.
Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество. Малкото магнетизъм става причина да се карат хората. Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате. Има някои хора, от които тече живот. Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли.
към беседата >>
Магаретата не знаят, че има магарета.
Казват, че си едно магаре. Качиш се на аероплана, хвъркаш. В света кой е, който разбира, че има магарета? Самите магарета знаят ли, че има магарета? Човек е, който знае, че има магарета.
Магаретата не знаят, че има магарета.
Конете не знаят, че има коне. Човекът е, който знае, че има коне. Човекът е, който знае, че има риби. Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия. За вас съществуват магарета, коне, както вие съществувате.
към беседата >>
Той ми каза това и си замина“.
Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит. Бил в Плевен да държи сказки. Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“. Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“. Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа.
Той ми каза това и си замина“.
Какво лошо има в думата „вагабонтин“? Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН. Че това са най-хубавите звукове. /От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия. Предприемчив човек.
към беседата >>
Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество.
Да допуснем някой път, вие се интересувате, вие искате да знаете причината, защо хората не ви обичат. – Не ви обичат, понеже имате малко магнетизъм и имате много електричество.
Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество.
Малкото магнетизъм става причина да се карат хората. Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате. Има някои хора, от които тече живот. Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли. Не да бъдете страхливи като зайци.
към беседата >>
Конете не знаят, че има коне.
Качиш се на аероплана, хвъркаш. В света кой е, който разбира, че има магарета? Самите магарета знаят ли, че има магарета? Човек е, който знае, че има магарета. Магаретата не знаят, че има магарета.
Конете не знаят, че има коне.
Човекът е, който знае, че има коне. Човекът е, който знае, че има риби. Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия. За вас съществуват магарета, коне, както вие съществувате. В същност магарето ни най-малко не знае, че е магаре.
към беседата >>
Какво лошо има в думата „вагабонтин“?
Бил в Плевен да държи сказки. Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“. Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“. Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа. Той ми каза това и си замина“.
Какво лошо има в думата „вагабонтин“?
Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН. Че това са най-хубавите звукове. /От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия. Предприемчив човек. Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва.
към беседата >>
Малкото магнетизъм става причина да се карат хората.
Да допуснем някой път, вие се интересувате, вие искате да знаете причината, защо хората не ви обичат. – Не ви обичат, понеже имате малко магнетизъм и имате много електричество. Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество.
Малкото магнетизъм става причина да се карат хората.
Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате. Има някои хора, от които тече живот. Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли. Не да бъдете страхливи като зайци. Заекът и той допринася голяма полза в света.
към беседата >>
Човекът е, който знае, че има коне.
В света кой е, който разбира, че има магарета? Самите магарета знаят ли, че има магарета? Човек е, който знае, че има магарета. Магаретата не знаят, че има магарета. Конете не знаят, че има коне.
Човекът е, който знае, че има коне.
Човекът е, който знае, че има риби. Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия. За вас съществуват магарета, коне, както вие съществувате. В същност магарето ни най-малко не знае, че е магаре.
към беседата >>
Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН.
Като свършил сказката, иде един господин и казва: „Господин Гръблашев, искам да ви кажа нещо, да не го чуят другите“. Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“. Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа. Той ми каза това и си замина“. Какво лошо има в думата „вагабонтин“?
Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН.
Че това са най-хубавите звукове. /От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия. Предприемчив човек. Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва. Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите.
към беседата >>
Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате.
Да допуснем някой път, вие се интересувате, вие искате да знаете причината, защо хората не ви обичат. – Не ви обичат, понеже имате малко магнетизъм и имате много електричество. Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество. Малкото магнетизъм става причина да се карат хората.
Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате.
Има някои хора, от които тече живот. Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли. Не да бъдете страхливи като зайци. Заекът и той допринася голяма полза в света. На заека ние много дължим.
към беседата >>
Човекът е, който знае, че има риби.
Самите магарета знаят ли, че има магарета? Човек е, който знае, че има магарета. Магаретата не знаят, че има магарета. Конете не знаят, че има коне. Човекът е, който знае, че има коне.
Човекът е, който знае, че има риби.
Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия. За вас съществуват магарета, коне, както вие съществувате. В същност магарето ни най-малко не знае, че е магаре.
към беседата >>
Че това са най-хубавите звукове.
Казва: „Давам си ухото и той ми казва: Голям вагабонтин си, шмекер си, знаеш какъв лъжец си“. Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа. Той ми каза това и си замина“. Какво лошо има в думата „вагабонтин“? Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН.
Че това са най-хубавите звукове.
/От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия. Предприемчив човек. Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва. Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите. Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека.
към беседата >>
Има някои хора, от които тече живот.
Да допуснем някой път, вие се интересувате, вие искате да знаете причината, защо хората не ви обичат. – Не ви обичат, понеже имате малко магнетизъм и имате много електричество. Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество. Малкото магнетизъм става причина да се карат хората. Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате.
Има някои хора, от които тече живот.
Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли. Не да бъдете страхливи като зайци. Заекът и той допринася голяма полза в света. На заека ние много дължим. На заека му влияе луната, силно въображение има.
към беседата >>
Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия.
Човек е, който знае, че има магарета. Магаретата не знаят, че има магарета. Конете не знаят, че има коне. Човекът е, който знае, че има коне. Човекът е, който знае, че има риби.
Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия.
За вас съществуват магарета, коне, както вие съществувате. В същност магарето ни най-малко не знае, че е магаре.
към беседата >>
/От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия.
Казва братът: „Не ми остана време нищо да му кажа. Той ми каза това и си замина“. Какво лошо има в думата „вагабонтин“? Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН. Че това са най-хубавите звукове.
/От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия.
Предприемчив човек. Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва. Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите. Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека. Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил.
към беседата >>
Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли.
– Не ви обичат, понеже имате малко магнетизъм и имате много електричество. Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество. Малкото магнетизъм става причина да се карат хората. Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате. Има някои хора, от които тече живот.
Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли.
Не да бъдете страхливи като зайци. Заекът и той допринася голяма полза в света. На заека ние много дължим. На заека му влияе луната, силно въображение има. Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си.
към беседата >>
За вас съществуват магарета, коне, както вие съществувате.
Магаретата не знаят, че има магарета. Конете не знаят, че има коне. Човекът е, който знае, че има коне. Човекът е, който знае, че има риби. Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия.
За вас съществуват магарета, коне, както вие съществувате.
В същност магарето ни най-малко не знае, че е магаре.
към беседата >>
Предприемчив човек.
Той ми каза това и си замина“. Какво лошо има в думата „вагабонтин“? Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН. Че това са най-хубавите звукове. /От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия.
Предприемчив човек.
Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва. Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите. Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека. Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил. Той ми казва: „Научих нещо.
към беседата >>
Не да бъдете страхливи като зайци.
Обичат хората с вас да се карат, понеже имате малко магнетизъм, повече електричество. Малкото магнетизъм става причина да се карат хората. Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате. Има някои хора, от които тече живот. Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли.
Не да бъдете страхливи като зайци.
Заекът и той допринася голяма полза в света. На заека ние много дължим. На заека му влияе луната, силно въображение има. Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си. После в заека има една черта много чудновата.
към беседата >>
В същност магарето ни най-малко не знае, че е магаре.
Конете не знаят, че има коне. Човекът е, който знае, че има коне. Човекът е, който знае, че има риби. Туй дето казвате, че има магарета, коне, волове, то са ваши понятия. За вас съществуват магарета, коне, както вие съществувате.
В същност магарето ни най-малко не знае, че е магаре.
към беседата >>
Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва.
Какво лошо има в думата „вагабонтин“? Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН. Че това са най-хубавите звукове. /От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия. Предприемчив човек.
Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва.
Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите. Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека. Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил. Той ми казва: „Научих нещо. Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото.
към беседата >>
Заекът и той допринася голяма полза в света.
Малкото магнетизъм става причина да се карат хората. Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате. Има някои хора, от които тече живот. Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли. Не да бъдете страхливи като зайци.
Заекът и той допринася голяма полза в света.
На заека ние много дължим. На заека му влияе луната, силно въображение има. Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си. После в заека има една черта много чудновата. Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа.
към беседата >>
Аз съм привеждал онзи пример за един турски бей, който живял един порочен живот.
Аз съм привеждал онзи пример за един турски бей, който живял един порочен живот.
Като умрял, влязъл да живее в едно магаре. Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре. Магарето му дало една от стаите си под наем. Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи. Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща.
към беседата >>
Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите.
Думата „вагабонтин“ не е лоша. ВА-ГА-БОН-ТИН. Че това са най-хубавите звукове. /От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия. Предприемчив човек. Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва.
Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите.
Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека. Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил. Той ми казва: „Научих нещо. Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото. Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“.
към беседата >>
На заека ние много дължим.
Всички избягват болните хора, понеже са демагнетизирани, няма онази живата радост, която искате да почувствате. Има някои хора, от които тече живот. Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли. Не да бъдете страхливи като зайци. Заекът и той допринася голяма полза в света.
На заека ние много дължим.
На заека му влияе луната, силно въображение има. Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си. После в заека има една черта много чудновата. Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа. Той мисли, че не го виждаш.
към беседата >>
Като умрял, влязъл да живее в едно магаре.
Аз съм привеждал онзи пример за един турски бей, който живял един порочен живот.
Като умрял, влязъл да живее в едно магаре.
Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре. Магарето му дало една от стаите си под наем. Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи. Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща. Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе.
към беседата >>
Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека.
Че това са най-хубавите звукове. /От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия. Предприемчив човек. Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва. Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите.
Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека.
Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил. Той ми казва: „Научих нещо. Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото. Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“. Та първото нещо е необходимо търпение.
към беседата >>
На заека му влияе луната, силно въображение има.
Има някои хора, от които тече живот. Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли. Не да бъдете страхливи като зайци. Заекът и той допринася голяма полза в света. На заека ние много дължим.
На заека му влияе луната, силно въображение има.
Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си. После в заека има една черта много чудновата. Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа. Той мисли, че не го виждаш. Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи.
към беседата >>
Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре.
Аз съм привеждал онзи пример за един турски бей, който живял един порочен живот. Като умрял, влязъл да живее в едно магаре.
Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре.
Магарето му дало една от стаите си под наем. Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи. Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща. Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе. Теглят го, то не влиза, упорито магаре.
към беседата >>
Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил.
/От/ гласните букви „А“, „О“ вагабонтинът се научава на философия. Предприемчив човек. Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва. Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите. Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека.
Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил.
Той ми казва: „Научих нещо. Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото. Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“. Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия.
към беседата >>
Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си.
Всички гледайте да бъдете проводници на живота, да тече от вас нещо свежо, свежи чувства, свежи мисли. Не да бъдете страхливи като зайци. Заекът и той допринася голяма полза в света. На заека ние много дължим. На заека му влияе луната, силно въображение има.
Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си.
После в заека има една черта много чудновата. Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа. Той мисли, че не го виждаш. Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи. Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача.
към беседата >>
Магарето му дало една от стаите си под наем.
Аз съм привеждал онзи пример за един турски бей, който живял един порочен живот. Като умрял, влязъл да живее в едно магаре. Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре.
Магарето му дало една от стаите си под наем.
Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи. Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща. Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе. Теглят го, то не влиза, упорито магаре. Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“.
към беседата >>
Той ми казва: „Научих нещо.
Предприемчив човек. Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва. Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите. Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека. Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил.
Той ми казва: „Научих нещо.
Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото. Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“. Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия. Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай.
към беседата >>
После в заека има една черта много чудновата.
Не да бъдете страхливи като зайци. Заекът и той допринася голяма полза в света. На заека ние много дължим. На заека му влияе луната, силно въображение има. Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си.
После в заека има една черта много чудновата.
Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа. Той мисли, че не го виждаш. Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи. Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача. Питам го: Защо седиш тук?
към беседата >>
Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи.
Аз съм привеждал онзи пример за един турски бей, който живял един порочен живот. Като умрял, влязъл да живее в едно магаре. Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре. Магарето му дало една от стаите си под наем.
Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи.
Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща. Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе. Теглят го, то не влиза, упорито магаре. Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“. Отива, че му пришепва на ухото: „Тебе не те познават кой си“.
към беседата >>
Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото.
Иска да му каже, че ти си предприемчив човек, от нищо нещо изкарва. Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите. Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека. Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил. Той ми казва: „Научих нещо.
Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото.
Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“. Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия. Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай. Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие.
към беседата >>
Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа.
Заекът и той допринася голяма полза в света. На заека ние много дължим. На заека му влияе луната, силно въображение има. Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си. После в заека има една черта много чудновата.
Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа.
Той мисли, че не го виждаш. Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи. Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача. Питам го: Защо седиш тук? Рекох да не е болен нещо.
към беседата >>
Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща.
Аз съм привеждал онзи пример за един турски бей, който живял един порочен живот. Като умрял, влязъл да живее в едно магаре. Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре. Магарето му дало една от стаите си под наем. Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи.
Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща.
Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе. Теглят го, то не влиза, упорито магаре. Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“. Отива, че му пришепва на ухото: „Тебе не те познават кой си“. Като казал това, магарето влязло в двора.
към беседата >>
Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“.
Шмекер – „Ш“-то, един човек, който не лъже, истината ти казва,право куме та в очите. Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека. Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил. Той ми казва: „Научих нещо. Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото.
Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“.
Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия. Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай. Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие. Само, че противоречието ще става по-разумно.
към беседата >>
Той мисли, че не го виждаш.
На заека ние много дължим. На заека му влияе луната, силно въображение има. Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си. После в заека има една черта много чудновата. Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа.
Той мисли, че не го виждаш.
Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи. Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача. Питам го: Защо седиш тук? Рекох да не е болен нещо. Като го пуснах избяга.
към беседата >>
Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе.
Като умрял, влязъл да живее в едно магаре. Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре. Магарето му дало една от стаите си под наем. Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи. Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща.
Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе.
Теглят го, то не влиза, упорито магаре. Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“. Отива, че му пришепва на ухото: „Тебе не те познават кой си“. Като казал това, магарето влязло в двора.
към беседата >>
Та първото нещо е необходимо търпение.
Казва: „Така го видях, така го казвам.“ Но, ако ти казваш истината право в очите, знаеш, че ще огорчиш човека. Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил. Той ми казва: „Научих нещо. Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото. Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“.
Та първото нещо е необходимо търпение.
Търпението се придобива при големите противоречия. Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай. Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие. Само, че противоречието ще става по-разумно. Ние ставаме по-умни, започваме да надделяваме на скърбите, започваме да ги използуваме тия скърби, които имаме.
към беседата >>
Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи.
На заека му влияе луната, силно въображение има. Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си. После в заека има една черта много чудновата. Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа. Той мисли, че не го виждаш.
Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи.
Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача. Питам го: Защо седиш тук? Рекох да не е болен нещо. Като го пуснах избяга. Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен.
към беседата >>
Теглят го, то не влиза, упорито магаре.
Хванал стая да живее в едно магаре, наемател станал в къщата на едно магаре. Магарето му дало една от стаите си под наем. Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи. Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща. Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе.
Теглят го, то не влиза, упорито магаре.
Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“. Отива, че му пришепва на ухото: „Тебе не те познават кой си“. Като казал това, магарето влязло в двора.
към беседата >>
Търпението се придобива при големите противоречия.
Аз след това го изтълкувах, казвам: Той те похвалил. Той ми казва: „Научих нещо. Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото. Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“. Та първото нещо е необходимо търпение.
Търпението се придобива при големите противоречия.
Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай. Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие. Само, че противоречието ще става по-разумно. Ние ставаме по-умни, започваме да надделяваме на скърбите, започваме да ги използуваме тия скърби, които имаме.
към беседата >>
Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача.
Като чуе най-малкият шум, той се изправи на краката си, като свирне нещо той се изправи на краката си. После в заека има една черта много чудновата. Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа. Той мисли, че не го виждаш. Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи.
Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача.
Питам го: Защо седиш тук? Рекох да не е болен нещо. Като го пуснах избяга. Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен. Да му направя услуга, пущам го.
към беседата >>
Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“.
Магарето му дало една от стаите си под наем. Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи. Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща. Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе. Теглят го, то не влиза, упорито магаре.
Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“.
Отива, че му пришепва на ухото: „Тебе не те познават кой си“. Като казал това, магарето влязло в двора.
към беседата >>
Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай.
Той ми казва: „Научих нещо. Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото. Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“. Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия.
Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай.
Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие. Само, че противоречието ще става по-разумно. Ние ставаме по-умни, започваме да надделяваме на скърбите, започваме да ги използуваме тия скърби, които имаме.
към беседата >>
Питам го: Защо седиш тук?
После в заека има една черта много чудновата. Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа. Той мисли, че не го виждаш. Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи. Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача.
Питам го: Защо седиш тук?
Рекох да не е болен нещо. Като го пуснах избяга. Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен. Да му направя услуга, пущам го. И досега разсъждавам, защо седи?
към беседата >>
Отива, че му пришепва на ухото: „Тебе не те познават кой си“.
Той разбрал, че в другия свят, в животинския свят, цялата къща се движи. Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща. Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе. Теглят го, то не влиза, упорито магаре. Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“.
Отива, че му пришепва на ухото: „Тебе не те познават кой си“.
Като казал това, магарето влязло в двора.
към беседата >>
Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие.
Втори път никога не позволих да ми кажат близо до ухото. Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“. Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия. Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай.
Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие.
Само, че противоречието ще става по-разумно. Ние ставаме по-умни, започваме да надделяваме на скърбите, започваме да ги използуваме тия скърби, които имаме.
към беседата >>
Рекох да не е болен нещо.
Някой път ти може на равното да го видиш, ти си до него, той те гледа. Той мисли, че не го виждаш. Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи. Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача. Питам го: Защо седиш тук?
Рекох да не е болен нещо.
Като го пуснах избяга. Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен. Да му направя услуга, пущам го. И досега разсъждавам, защо седи? Сега може да кажете, защо заекът не бягаше.
към беседата >>
Като казал това, магарето влязло в двора.
Като видял, че цялата къща се движи, погледнал, че магарето натоварили с дърва и го накарали да занесе дървата в неговата къща. Той като се видял в тази магарешка форма; как така по-рано беше бей, княз, сега като магаре дърва да носи, и то не искало да влезе. Теглят го, то не влиза, упорито магаре. Най-после минава един дервишин, който казва: „Аз ще му кажа да влезе“. Отива, че му пришепва на ухото: „Тебе не те познават кой си“.
Като казал това, магарето влязло в двора.
към беседата >>
Само, че противоречието ще става по-разумно.
Първото заблуждение в мене беше, че аз мислех, че той ще ми каже: – Господин Гръблашев, много съм ти признателен, че се осветлих, особена светлина ми даде – тъй мислех, че ще ме похвали“. Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия. Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай. Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие.
Само, че противоречието ще става по-разумно.
Ние ставаме по-умни, започваме да надделяваме на скърбите, започваме да ги използуваме тия скърби, които имаме.
към беседата >>
Като го пуснах избяга.
Той мисли, че не го виждаш. Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи. Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача. Питам го: Защо седиш тук? Рекох да не е болен нещо.
Като го пуснах избяга.
Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен. Да му направя услуга, пущам го. И досега разсъждавам, защо седи? Сега може да кажете, защо заекът не бягаше. Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“.
към беседата >>
Сега запример, вие някой път констатирате, че имате една погрешка, но то е ваше заблуждение.
Сега запример, вие някой път констатирате, че имате една погрешка, но то е ваше заблуждение.
Тази погрешка е заради вас, но хората не виждат. Ти казваш: „Аз съм много лош човек“. Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека? Че много говори. Какво има, че много говори?
към беседата >>
Ние ставаме по-умни, започваме да надделяваме на скърбите, започваме да ги използуваме тия скърби, които имаме.
Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия. Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай. Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие. Само, че противоречието ще става по-разумно.
Ние ставаме по-умни, започваме да надделяваме на скърбите, започваме да ги използуваме тия скърби, които имаме.
към беседата >>
Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен.
Ти минаваш до него, гледаш го, а той седи. Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача. Питам го: Защо седиш тук? Рекох да не е болен нещо. Като го пуснах избяга.
Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен.
Да му направя услуга, пущам го. И досега разсъждавам, защо седи? Сега може да кажете, защо заекът не бягаше. Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“. Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят.
към беседата >>
Тази погрешка е заради вас, но хората не виждат.
Сега запример, вие някой път констатирате, че имате една погрешка, но то е ваше заблуждение.
Тази погрешка е заради вас, но хората не виждат.
Ти казваш: „Аз съм много лош човек“. Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека? Че много говори. Какво има, че много говори? Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно.
към беседата >>
Представете си, че една въшка, която е на вашата глава, като я хванеш може да се превърне на малко злато.
Представете си, че една въшка, която е на вашата глава, като я хванеш може да се превърне на малко злато.
Помисли си, десет въшки като ги хванеш да се превърнат на злато, ще съжаляваш ли? Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност. Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли? Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл. Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека.
към беседата >>
Да му направя услуга, пущам го.
Един път аз го помислих за умрял, но като го хванах за ушите, започна да скача. Питам го: Защо седиш тук? Рекох да не е болен нещо. Като го пуснах избяга. Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен.
Да му направя услуга, пущам го.
И досега разсъждавам, защо седи? Сега може да кажете, защо заекът не бягаше. Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“. Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят. Аз съм опасен, но онези са още по-опасни.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз съм много лош човек“.
Сега запример, вие някой път констатирате, че имате една погрешка, но то е ваше заблуждение. Тази погрешка е заради вас, но хората не виждат.
Ти казваш: „Аз съм много лош човек“.
Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека? Че много говори. Какво има, че много говори? Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно. Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това?
към беседата >>
Помисли си, десет въшки като ги хванеш да се превърнат на злато, ще съжаляваш ли?
Представете си, че една въшка, която е на вашата глава, като я хванеш може да се превърне на малко злато.
Помисли си, десет въшки като ги хванеш да се превърнат на злато, ще съжаляваш ли?
Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност. Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли? Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл. Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека.
към беседата >>
И досега разсъждавам, защо седи?
Питам го: Защо седиш тук? Рекох да не е болен нещо. Като го пуснах избяга. Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен. Да му направя услуга, пущам го.
И досега разсъждавам, защо седи?
Сега може да кажете, защо заекът не бягаше. Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“. Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят. Аз съм опасен, но онези са още по-опасни. Той предпочете аз да го хвана.
към беседата >>
Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека?
Сега запример, вие някой път констатирате, че имате една погрешка, но то е ваше заблуждение. Тази погрешка е заради вас, но хората не виждат. Ти казваш: „Аз съм много лош човек“.
Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека?
Че много говори. Какво има, че много говори? Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно. Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това? Казваш: „Много съм лаком“.
към беседата >>
Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност.
Представете си, че една въшка, която е на вашата глава, като я хванеш може да се превърне на малко злато. Помисли си, десет въшки като ги хванеш да се превърнат на злато, ще съжаляваш ли?
Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност.
Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли? Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл. Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека. С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш.
към беседата >>
Сега може да кажете, защо заекът не бягаше.
Рекох да не е болен нещо. Като го пуснах избяга. Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен. Да му направя услуга, пущам го. И досега разсъждавам, защо седи?
Сега може да кажете, защо заекът не бягаше.
Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“. Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят. Аз съм опасен, но онези са още по-опасни. Той предпочете аз да го хвана. Тези орли отлетяха.
към беседата >>
Че много говори.
Сега запример, вие някой път констатирате, че имате една погрешка, но то е ваше заблуждение. Тази погрешка е заради вас, но хората не виждат. Ти казваш: „Аз съм много лош човек“. Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека?
Че много говори.
Какво има, че много говори? Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно. Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това? Казваш: „Много съм лаком“. В какво седи лакомията?
към беседата >>
Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли?
Представете си, че една въшка, която е на вашата глава, като я хванеш може да се превърне на малко злато. Помисли си, десет въшки като ги хванеш да се превърнат на злато, ще съжаляваш ли? Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност.
Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли?
Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл. Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека. С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш. Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“.
Като го пуснах избяга. Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен. Да му направя услуга, пущам го. И досега разсъждавам, защо седи? Сега може да кажете, защо заекът не бягаше.
Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“.
Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят. Аз съм опасен, но онези са още по-опасни. Той предпочете аз да го хвана. Тези орли отлетяха. Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се.
към беседата >>
Какво има, че много говори?
Сега запример, вие някой път констатирате, че имате една погрешка, но то е ваше заблуждение. Тази погрешка е заради вас, но хората не виждат. Ти казваш: „Аз съм много лош човек“. Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека? Че много говори.
Какво има, че много говори?
Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно. Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това? Казваш: „Много съм лаком“. В какво седи лакомията? На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина.
към беседата >>
Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл.
Представете си, че една въшка, която е на вашата глава, като я хванеш може да се превърне на малко злато. Помисли си, десет въшки като ги хванеш да се превърнат на злато, ще съжаляваш ли? Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност. Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли?
Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл.
Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека. С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш. Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие. Ходил той на разходка в Чикаго.
към беседата >>
Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят.
Той е единствения заек, който хванах, помислих, че е болен. Да му направя услуга, пущам го. И досега разсъждавам, защо седи? Сега може да кажете, защо заекът не бягаше. Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“.
Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят.
Аз съм опасен, но онези са още по-опасни. Той предпочете аз да го хвана. Тези орли отлетяха. Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се. Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи.
към беседата >>
Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно.
Тази погрешка е заради вас, но хората не виждат. Ти казваш: „Аз съм много лош човек“. Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека? Че много говори. Какво има, че много говори?
Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно.
Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това? Казваш: „Много съм лаком“. В какво седи лакомията? На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина. Къде е лакомията?
към беседата >>
Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека.
Представете си, че една въшка, която е на вашата глава, като я хванеш може да се превърне на малко злато. Помисли си, десет въшки като ги хванеш да се превърнат на злато, ще съжаляваш ли? Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност. Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли? Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл.
Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека.
Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека. С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш. Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие. Ходил той на разходка в Чикаго. Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил?
към беседата >>
Аз съм опасен, но онези са още по-опасни.
Да му направя услуга, пущам го. И досега разсъждавам, защо седи? Сега може да кажете, защо заекът не бягаше. Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“. Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят.
Аз съм опасен, но онези са още по-опасни.
Той предпочете аз да го хвана. Тези орли отлетяха. Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се. Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи. Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“.
към беседата >>
Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това?
Ти казваш: „Аз съм много лош човек“. Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека? Че много говори. Какво има, че много говори? Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно.
Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това?
Казваш: „Много съм лаком“. В какво седи лакомията? На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина. Къде е лакомията? С половин кило, лакомия може ли да се роди в света?
към беседата >>
Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека.
Помисли си, десет въшки като ги хванеш да се превърнат на злато, ще съжаляваш ли? Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност. Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли? Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл. Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека.
Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека.
С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш. Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие. Ходил той на разходка в Чикаго. Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил? “ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“.
към беседата >>
Той предпочете аз да го хвана.
И досега разсъждавам, защо седи? Сега може да кажете, защо заекът не бягаше. Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“. Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят. Аз съм опасен, но онези са още по-опасни.
Той предпочете аз да го хвана.
Тези орли отлетяха. Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се. Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи. Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“. Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим.
към беседата >>
Казваш: „Много съм лаком“.
Де ти е лошото, в какво седи лошото в човека? Че много говори. Какво има, че много говори? Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно. Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това?
Казваш: „Много съм лаком“.
В какво седи лакомията? На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина. Къде е лакомията? С половин кило, лакомия може ли да се роди в света? И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“?
към беседата >>
С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш.
Но понеже не могат да се превърнат на злато, тогава причиняват неприятност. Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли? Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл. Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека.
С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш.
Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие. Ходил той на разходка в Чикаго. Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил? “ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“. – „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил?
към беседата >>
Тези орли отлетяха.
Сега може да кажете, защо заекът не бягаше. Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“. Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят. Аз съм опасен, но онези са още по-опасни. Той предпочете аз да го хвана.
Тези орли отлетяха.
Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се. Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи. Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“. Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим. Избрал място в тревата.
към беседата >>
В какво седи лакомията?
Че много говори. Какво има, че много говори? Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно. Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това? Казваш: „Много съм лаком“.
В какво седи лакомията?
На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина. Къде е лакомията? С половин кило, лакомия може ли да се роди в света? И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“? Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл?
към беседата >>
Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие.
Ако се превръщаха на малки скъпоценни камъчета, ще съжалявате ли? Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл. Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека. С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш.
Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие.
Ходил той на разходка в Чикаго. Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил? “ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“. – „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил? “ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“.
към беседата >>
Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се.
Вие ще кажете: „Може учителят да мине и заекът да не се мърда, по благоволение седи“. Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят. Аз съм опасен, но онези са още по-опасни. Той предпочете аз да го хвана. Тези орли отлетяха.
Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се.
Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи. Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“. Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим. Избрал място в тревата. Аз като минавах го видях, но този орел не може да го забележи, той се скрил в тревата да го не видят от страх.
към беседата >>
На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина.
Какво има, че много говори? Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно. Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това? Казваш: „Много съм лаком“. В какво седи лакомията?
На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина.
Къде е лакомията? С половин кило, лакомия може ли да се роди в света? И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“? Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл? Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите.
към беседата >>
Ходил той на разходка в Чикаго.
Сега вие имате една паразитна мисъл, неразбрана мисъл. Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека. С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш. Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие.
Ходил той на разходка в Чикаго.
Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил? “ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“. – „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил? “ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“. Казва: „Остави твоите шеги настрана.
към беседата >>
Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи.
Аз предполагам ето какво: В дадения случай, когато аз минавах, над мене хвъркаха орли, пък той ги вижда и се слегнал да го не видят. Аз съм опасен, но онези са още по-опасни. Той предпочете аз да го хвана. Тези орли отлетяха. Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се.
Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи.
Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“. Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим. Избрал място в тревата. Аз като минавах го видях, но този орел не може да го забележи, той се скрил в тревата да го не видят от страх.
към беседата >>
Къде е лакомията?
Воденицата, която дрънка, има ли зло, мели брашно. Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това? Казваш: „Много съм лаком“. В какво седи лакомията? На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина.
Къде е лакомията?
С половин кило, лакомия може ли да се роди в света? И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“? Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл? Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите. Но този, който яде повече, работи повече.
към беседата >>
Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил?
Защото паразити съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека. С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш. Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие. Ходил той на разходка в Чикаго.
Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил?
“ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“. – „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил? “ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“. Казва: „Остави твоите шеги настрана. Аз съм доктор по богословие, ще ми разправяш сега“.
към беседата >>
Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“.
Аз съм опасен, но онези са още по-опасни. Той предпочете аз да го хвана. Тези орли отлетяха. Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се. Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи.
Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“.
Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим. Избрал място в тревата. Аз като минавах го видях, но този орел не може да го забележи, той се скрил в тревата да го не видят от страх.
към беседата >>
С половин кило, лакомия може ли да се роди в света?
Изворът, който дига шум има ли нещо лошо в това? Казваш: „Много съм лаком“. В какво седи лакомията? На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина. Къде е лакомията?
С половин кило, лакомия може ли да се роди в света?
И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“? Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл? Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите. Но този, който яде повече, работи повече. В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това.
към беседата >>
“ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“.
Бълхи и въшки съществуват в чувствата на човека. С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш. Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие. Ходил той на разходка в Чикаго. Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил?
“ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“.
– „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил? “ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“. Казва: „Остави твоите шеги настрана. Аз съм доктор по богословие, ще ми разправяш сега“.
към беседата >>
Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим.
Той предпочете аз да го хвана. Тези орли отлетяха. Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се. Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи. Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“.
Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим.
Избрал място в тревата. Аз като минавах го видях, но този орел не може да го забележи, той се скрил в тревата да го не видят от страх.
към беседата >>
И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“?
Казваш: „Много съм лаком“. В какво седи лакомията? На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина. Къде е лакомията? С половин кило, лакомия може ли да се роди в света?
И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“?
Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл? Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите. Но този, който яде повече, работи повече. В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това. И който не работи, и на него плащат.
към беседата >>
– „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил?
С бълхите и въшките с тях доста работа може да свършиш. Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие. Ходил той на разходка в Чикаго. Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил? “ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“.
– „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил?
“ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“. Казва: „Остави твоите шеги настрана. Аз съм доктор по богословие, ще ми разправяш сега“.
към беседата >>
Избрал място в тревата.
Тези орли отлетяха. Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се. Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи. Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“. Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим.
Избрал място в тревата.
Аз като минавах го видях, но този орел не може да го забележи, той се скрил в тревата да го не видят от страх.
към беседата >>
Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл?
В какво седи лакомията? На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина. Къде е лакомията? С половин кило, лакомия може ли да се роди в света? И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“?
Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл?
Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите. Но този, който яде повече, работи повече. В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това. И който не работи, и на него плащат. Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати.
към беседата >>
“ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“.
Разправяше доктор Бъкли, ходил в Чикаго, виден доктор е той, по богословие. Ходил той на разходка в Чикаго. Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил? “ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“. – „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил?
“ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“.
Казва: „Остави твоите шеги настрана. Аз съм доктор по богословие, ще ми разправяш сега“.
към беседата >>
Аз като минавах го видях, но този орел не може да го забележи, той се скрил в тревата да го не видят от страх.
Разбирам, че той ял попарата на орлите, сляга се. Аз ни най-малко не мисля, че за друго седи. Казва: „Той е лош, но те са по-лоши“. Аз не съм му правил никаква пакост, а заради онези сгушил се, гледа да бъде невидим. Избрал място в тревата.
Аз като минавах го видях, но този орел не може да го забележи, той се скрил в тревата да го не видят от страх.
към беседата >>
Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите.
На место да изядеш едно кило хляб ти си изял кило и половина. Къде е лакомията? С половин кило, лакомия може ли да се роди в света? И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“? Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл?
Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите.
Но този, който яде повече, работи повече. В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това. И който не работи, и на него плащат. Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати. Богатството е почивка, сиромашията е работа.
към беседата >>
Казва: „Остави твоите шеги настрана.
Ходил той на разходка в Чикаго. Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил? “ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“. – „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил? “ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“.
Казва: „Остави твоите шеги настрана.
Аз съм доктор по богословие, ще ми разправяш сега“.
към беседата >>
Противоречията са едно благо в света.
Противоречията са едно благо в света.
В сегашния живот са едно благо за умните, а едно нещастие за глупавите.
към беседата >>
Но този, който яде повече, работи повече.
Къде е лакомията? С половин кило, лакомия може ли да се роди в света? И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“? Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл? Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите.
Но този, който яде повече, работи повече.
В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това. И който не работи, и на него плащат. Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати. Богатството е почивка, сиромашията е работа. Когато човек е сиромах, работи.
към беседата >>
Аз съм доктор по богословие, ще ми разправяш сега“.
Среща по едно време един приятел, казва: „Къде си ходил? “ – „Ходих да гледам как бълхите маршируват“. – „Остави се от тези шеги, кажи къде си ходил? “ – „Казвам ти, ходих да гледам, как бълхите маршируват“. Казва: „Остави твоите шеги настрана.
Аз съм доктор по богословие, ще ми разправяш сега“.
към беседата >>
В сегашния живот са едно благо за умните, а едно нещастие за глупавите.
Противоречията са едно благо в света.
В сегашния живот са едно благо за умните, а едно нещастие за глупавите.
към беседата >>
В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това.
С половин кило, лакомия може ли да се роди в света? И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“? Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл? Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите. Но този, който яде повече, работи повече.
В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това.
И който не работи, и на него плащат. Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати. Богатството е почивка, сиромашията е работа. Когато човек е сиромах, работи. Казват: „Да няма сиромаси хора в света“.
към беседата >>
Завежда го и него.
Завежда го и него.
Народ, пълно, да гледат. Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи. Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват. Онзи говори, те маршируват. Богословът се чуди.
към беседата >>
И който не работи, и на него плащат.
И какво трябва да разбираме под думата „лакомия“? Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл? Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите. Но този, който яде повече, работи повече. В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това.
И който не работи, и на него плащат.
Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати. Богатството е почивка, сиромашията е работа. Когато човек е сиромах, работи. Казват: „Да няма сиромаси хора в света“. Ами, че няма кой да работи.
към беседата >>
Народ, пълно, да гледат.
Завежда го и него.
Народ, пълно, да гледат.
Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи. Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват. Онзи говори, те маршируват. Богословът се чуди. Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача.
към беседата >>
Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати.
Тъй както разбирате лакомия, лаком човек, какво трябва да се разбира в най-простия смисъл? Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите. Но този, който яде повече, работи повече. В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това. И който не работи, и на него плащат.
Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати.
Богатството е почивка, сиромашията е работа. Когато човек е сиромах, работи. Казват: „Да няма сиромаси хора в света“. Ами, че няма кой да работи. – „Да няма богати“.
към беседата >>
Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи.
Завежда го и него. Народ, пълно, да гледат.
Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи.
Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват. Онзи говори, те маршируват. Богословът се чуди. Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача. Щом се отучи да скача, може да марширува“.
към беседата >>
Богатството е почивка, сиромашията е работа.
Ял повече, взел повече, за някой друг не оставил, изял яденето на другите. Но този, който яде повече, работи повече. В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това. И който не работи, и на него плащат. Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати.
Богатството е почивка, сиромашията е работа.
Когато човек е сиромах, работи. Казват: „Да няма сиромаси хора в света“. Ами, че няма кой да работи. – „Да няма богати“. Ами, че няма кой да почива.
към беседата >>
Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват.
Завежда го и него. Народ, пълно, да гледат. Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи.
Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват.
Онзи говори, те маршируват. Богословът се чуди. Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача. Щом се отучи да скача, може да марширува“. Мислите, че бълхите са глупави.
към беседата >>
Когато човек е сиромах, работи.
Но този, който яде повече, работи повече. В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това. И който не работи, и на него плащат. Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати. Богатството е почивка, сиромашията е работа.
Когато човек е сиромах, работи.
Казват: „Да няма сиромаси хора в света“. Ами, че няма кой да работи. – „Да няма богати“. Ами, че няма кой да почива. Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата.
към беседата >>
Онзи говори, те маршируват.
Завежда го и него. Народ, пълно, да гледат. Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи. Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват.
Онзи говори, те маршируват.
Богословът се чуди. Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача. Щом се отучи да скача, може да марширува“. Мислите, че бълхите са глупави. Как този човек им предал туй движение?
към беседата >>
Казват: „Да няма сиромаси хора в света“.
В природата нещата не са произволни: онзи, който яде повече трябва да работи повече, плащат му за това. И който не работи, и на него плащат. Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати. Богатството е почивка, сиромашията е работа. Когато човек е сиромах, работи.
Казват: „Да няма сиромаси хора в света“.
Ами, че няма кой да работи. – „Да няма богати“. Ами, че няма кой да почива. Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата. Де е злото?
към беседата >>
Богословът се чуди.
Завежда го и него. Народ, пълно, да гледат. Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи. Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват. Онзи говори, те маршируват.
Богословът се чуди.
Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача. Щом се отучи да скача, може да марширува“. Мислите, че бълхите са глупави. Как този човек им предал туй движение? – Елементарни идеи.
към беседата >>
Ами, че няма кой да работи.
И който не работи, и на него плащат. Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати. Богатството е почивка, сиромашията е работа. Когато човек е сиромах, работи. Казват: „Да няма сиромаси хора в света“.
Ами, че няма кой да работи.
– „Да няма богати“. Ами, че няма кой да почива. Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата. Де е злото? Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите.
към беседата >>
Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача.
Народ, пълно, да гледат. Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи. Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват. Онзи говори, те маршируват. Богословът се чуди.
Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача.
Щом се отучи да скача, може да марширува“. Мислите, че бълхите са глупави. Как този човек им предал туй движение? – Елементарни идеи. Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства?
към беседата >>
– „Да няма богати“.
Аз понякой път уподобявам богатите хора, на хора, които са работили повече, затова са богати. Богатството е почивка, сиромашията е работа. Когато човек е сиромах, работи. Казват: „Да няма сиромаси хора в света“. Ами, че няма кой да работи.
– „Да няма богати“.
Ами, че няма кой да почива. Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата. Де е злото? Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите.
към беседата >>
Щом се отучи да скача, може да марширува“.
Виждат на една голяма площ, между две площи едната стъклена, прозрачна и там хиляди бълхи. Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват. Онзи говори, те маршируват. Богословът се чуди. Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача.
Щом се отучи да скача, може да марширува“.
Мислите, че бълхите са глупави. Как този човек им предал туй движение? – Елементарни идеи. Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства? Тия чувства, които ги имате, не може ли да ги възпитате?
към беседата >>
Ами, че няма кой да почива.
Богатството е почивка, сиромашията е работа. Когато човек е сиромах, работи. Казват: „Да няма сиромаси хора в света“. Ами, че няма кой да работи. – „Да няма богати“.
Ами, че няма кой да почива.
Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата. Де е злото? Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости.
към беседата >>
Мислите, че бълхите са глупави.
Този човек седи и отгоре командува; разделят се на взодове, батальони, на дружини, на полкове, маршируват. Онзи говори, те маршируват. Богословът се чуди. Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача. Щом се отучи да скача, може да марширува“.
Мислите, че бълхите са глупави.
Как този човек им предал туй движение? – Елементарни идеи. Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства? Тия чувства, които ги имате, не може ли да ги възпитате? – Може.
към беседата >>
Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата.
Когато човек е сиромах, работи. Казват: „Да няма сиромаси хора в света“. Ами, че няма кой да работи. – „Да няма богати“. Ами, че няма кой да почива.
Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата.
Де е злото? Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости. На какво ще мяза този живот?
към беседата >>
Как този човек им предал туй движение?
Онзи говори, те маршируват. Богословът се чуди. Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача. Щом се отучи да скача, може да марширува“. Мислите, че бълхите са глупави.
Как този човек им предал туй движение?
– Елементарни идеи. Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства? Тия чувства, които ги имате, не може ли да ги възпитате? – Може.
към беседата >>
Де е злото?
Казват: „Да няма сиромаси хора в света“. Ами, че няма кой да работи. – „Да няма богати“. Ами, че няма кой да почива. Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата.
Де е злото?
Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости. На какво ще мяза този живот? Скръбта трябва да стане служителка на радостта.
към беседата >>
– Елементарни идеи.
Богословът се чуди. Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача. Щом се отучи да скача, може да марширува“. Мислите, че бълхите са глупави. Как този човек им предал туй движение?
– Елементарни идеи.
Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства? Тия чувства, които ги имате, не може ли да ги възпитате? – Може.
към беседата >>
Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите.
Ами, че няма кой да работи. – „Да няма богати“. Ами, че няма кой да почива. Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата. Де е злото?
Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите.
Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости. На какво ще мяза този живот? Скръбта трябва да стане служителка на радостта. Когато радостта заповядва на скръбта, по-добро нещо от скръбта няма.
към беседата >>
Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства?
Казват му: „Бълхата, най-мъчното е докато я отучиш да скача. Щом се отучи да скача, може да марширува“. Мислите, че бълхите са глупави. Как този човек им предал туй движение? – Елементарни идеи.
Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства?
Тия чувства, които ги имате, не може ли да ги възпитате? – Може.
към беседата >>
Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите.
– „Да няма богати“. Ами, че няма кой да почива. Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата. Де е злото? Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите.
Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите.
Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости. На какво ще мяза този живот? Скръбта трябва да стане служителка на радостта. Когато радостта заповядва на скръбта, по-добро нещо от скръбта няма. Но когато скръбта заповядва на радостта, по-лошо нещо от това няма.
към беседата >>
Тия чувства, които ги имате, не може ли да ги възпитате?
Щом се отучи да скача, може да марширува“. Мислите, че бълхите са глупави. Как този човек им предал туй движение? – Елементарни идеи. Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства?
Тия чувства, които ги имате, не може ли да ги възпитате?
– Може.
към беседата >>
Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости.
Ами, че няма кой да почива. Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата. Де е злото? Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите.
Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости.
На какво ще мяза този живот? Скръбта трябва да стане служителка на радостта. Когато радостта заповядва на скръбта, по-добро нещо от скръбта няма. Но когато скръбта заповядва на радостта, по-лошо нещо от това няма.
към беседата >>
– Може.
Мислите, че бълхите са глупави. Как този човек им предал туй движение? – Елементарни идеи. Казвам: Ако този човек могъл да дресира бълхите вие не можете ли да възпитате вашите чувства? Тия чувства, които ги имате, не може ли да ги възпитате?
– Може.
към беседата >>
На какво ще мяза този живот?
Ако липсват богатите хора, и ако липсват сиромасите, ще изчезне от света почивката, ще изчезне и работата. Де е злото? Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости.
На какво ще мяза този живот?
Скръбта трябва да стане служителка на радостта. Когато радостта заповядва на скръбта, по-добро нещо от скръбта няма. Но когато скръбта заповядва на радостта, по-лошо нещо от това няма.
към беседата >>
Казвам: Когато дойдете да се срещнете с лошите хора, не се дразнете от тях.
Казвам: Когато дойдете да се срещнете с лошите хора, не се дразнете от тях.
Гледайте вътре да ви стане приятно, каквото и да говорят, да виждаш добрата страна. Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят. Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго. Те ще ви кажат много горчиви думи. Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди.
към беседата >>
Скръбта трябва да стане служителка на радостта.
Де е злото? Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости. На какво ще мяза този живот?
Скръбта трябва да стане служителка на радостта.
Когато радостта заповядва на скръбта, по-добро нещо от скръбта няма. Но когато скръбта заповядва на радостта, по-лошо нещо от това няма.
към беседата >>
Гледайте вътре да ви стане приятно, каквото и да говорят, да виждаш добрата страна.
Казвам: Когато дойдете да се срещнете с лошите хора, не се дразнете от тях.
Гледайте вътре да ви стане приятно, каквото и да говорят, да виждаш добрата страна.
Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят. Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго. Те ще ви кажат много горчиви думи. Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди. Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума.
към беседата >>
Когато радостта заповядва на скръбта, по-добро нещо от скръбта няма.
Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости. На какво ще мяза този живот? Скръбта трябва да стане служителка на радостта.
Когато радостта заповядва на скръбта, по-добро нещо от скръбта няма.
Но когато скръбта заповядва на радостта, по-лошо нещо от това няма.
към беседата >>
Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят.
Казвам: Когато дойдете да се срещнете с лошите хора, не се дразнете от тях. Гледайте вътре да ви стане приятно, каквото и да говорят, да виждаш добрата страна.
Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят.
Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго. Те ще ви кажат много горчиви думи. Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди. Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума. Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“.
към беседата >>
Но когато скръбта заповядва на радостта, по-лошо нещо от това няма.
Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости. На какво ще мяза този живот? Скръбта трябва да стане служителка на радостта. Когато радостта заповядва на скръбта, по-добро нещо от скръбта няма.
Но когато скръбта заповядва на радостта, по-лошо нещо от това няма.
към беседата >>
Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго.
Казвам: Когато дойдете да се срещнете с лошите хора, не се дразнете от тях. Гледайте вътре да ви стане приятно, каквото и да говорят, да виждаш добрата страна. Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят.
Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго.
Те ще ви кажат много горчиви думи. Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди. Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума. Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“. И това не казвайте.
към беседата >>
Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия.
Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия.
Запример, трябва да ядете. Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“.
към беседата >>
Те ще ви кажат много горчиви думи.
Казвам: Когато дойдете да се срещнете с лошите хора, не се дразнете от тях. Гледайте вътре да ви стане приятно, каквото и да говорят, да виждаш добрата страна. Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят. Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго.
Те ще ви кажат много горчиви думи.
Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди. Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума. Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“. И това не казвайте. Не казвайте, че и много се радвате.
към беседата >>
Запример, трябва да ядете.
Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия.
Запример, трябва да ядете.
Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата.
към беседата >>
Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди.
Казвам: Когато дойдете да се срещнете с лошите хора, не се дразнете от тях. Гледайте вътре да ви стане приятно, каквото и да говорят, да виждаш добрата страна. Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят. Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго. Те ще ви кажат много горчиви думи.
Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди.
Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума. Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“. И това не казвайте. Не казвайте, че и много се радвате. Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“.
към беседата >>
Няма какво да се отказваш от яденето.
Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия. Запример, трябва да ядете.
Няма какво да се отказваш от яденето.
Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща.
към беседата >>
Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума.
Гледайте вътре да ви стане приятно, каквото и да говорят, да виждаш добрата страна. Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят. Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго. Те ще ви кажат много горчиви думи. Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди.
Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума.
Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“. И това не казвайте. Не казвайте, че и много се радвате. Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“. Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла.
към беседата >>
Няма какво да се отказваш от дишането.
Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия. Запример, трябва да ядете. Няма какво да се отказваш от яденето.
Няма какво да се отказваш от дишането.
Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво.
към беседата >>
Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“.
Някои хора може да ви срещнат и просто да ви наругаят. Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго. Те ще ви кажат много горчиви думи. Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди. Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума.
Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“.
И това не казвайте. Не казвайте, че и много се радвате. Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“. Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла. Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват.
към беседата >>
Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането.
Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия. Запример, трябва да ядете. Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането.
Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането.
Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко.
към беседата >>
И това не казвайте.
Те мислят, че вие може да ги засенчите или нещо друго. Те ще ви кажат много горчиви думи. Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди. Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума. Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“.
И това не казвайте.
Не казвайте, че и много се радвате. Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“. Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла. Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват. Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите.
към беседата >>
Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“.
Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия. Запример, трябва да ядете. Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането.
Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“.
Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува.
към беседата >>
Не казвайте, че и много се радвате.
Те ще ви кажат много горчиви думи. Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди. Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума. Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“. И това не казвайте.
Не казвайте, че и много се радвате.
Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“. Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла. Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват. Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите. За вашето съзнание има повече скърби, не че има повече скърби, но съзнанието ви не е будно за радостите.
към беседата >>
Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата.
Запример, трябва да ядете. Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“.
Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата.
Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“.
към беседата >>
Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“.
Като ви срещне някой път е разположен да ви обиди. Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума. Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“. И това не казвайте. Не казвайте, че и много се радвате.
Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“.
Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла. Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват. Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите. За вашето съзнание има повече скърби, не че има повече скърби, но съзнанието ви не е будно за радостите. Много радости са минали, без вие да ги съзнаете.
към беседата >>
Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща.
Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата.
Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща.
Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат?
към беседата >>
Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла.
Някой път като ви срещне е разположен да ви каже сладка дума. Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“. И това не казвайте. Не казвайте, че и много се радвате. Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“.
Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла.
Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват. Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите. За вашето съзнание има повече скърби, не че има повече скърби, но съзнанието ви не е будно за радостите. Много радости са минали, без вие да ги съзнаете.
към беседата >>
Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво.
Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща.
Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво.
Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може.
към беседата >>
Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват.
Някои от вас казвате: „Аз не скърбя“. И това не казвайте. Не казвайте, че и много се радвате. Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“. Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла.
Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват.
Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите. За вашето съзнание има повече скърби, не че има повече скърби, но съзнанието ви не е будно за радостите. Много радости са минали, без вие да ги съзнаете.
към беседата >>
Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко.
Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво.
Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко.
Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има.
към беседата >>
Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите.
И това не казвайте. Не казвайте, че и много се радвате. Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“. Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла. Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват.
Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите.
За вашето съзнание има повече скърби, не че има повече скърби, но съзнанието ви не е будно за радостите. Много радости са минали, без вие да ги съзнаете.
към беседата >>
Като пиеш, лечебно действува.
Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко.
Като пиеш, лечебно действува.
Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик.
към беседата >>
За вашето съзнание има повече скърби, не че има повече скърби, но съзнанието ви не е будно за радостите.
Не казвайте, че и много се радвате. Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“. Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла. Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват. Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите.
За вашето съзнание има повече скърби, не че има повече скърби, но съзнанието ви не е будно за радостите.
Много радости са минали, без вие да ги съзнаете.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Без вино не може“.
Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува.
Ти ще кажеш: „Без вино не може“.
Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени.
към беседата >>
Много радости са минали, без вие да ги съзнаете.
Кажете: „За нас и скръбта и радостта са добре дошли“. Когато дойде скръбта, добре дошла; когато дойде радостта, добре дошла. Ако кажете: „За нас скърби не съществуват“ – той тогава ще ти докаже, дали не съществуват. Съществуват скърби и засега скърбите съществуват много повече от радостите. За вашето съзнание има повече скърби, не че има повече скърби, но съзнанието ви не е будно за радостите.
Много радости са минали, без вие да ги съзнаете.
към беседата >>
Защо някои хора могат, други хора не могат?
Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“.
Защо някои хора могат, други хора не могат?
В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят.
към беседата >>
Разправяше ми един приятел, минава той и една слугиня пее една песен.
Разправяше ми един приятел, минава той и една слугиня пее една песен.
Хубав глас, но тя не подозира, че има хубав глас. Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява. Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ. Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате. Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас.
към беседата >>
В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може.
Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат?
В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може.
Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят. Че гневът подтиква света.
към беседата >>
Хубав глас, но тя не подозира, че има хубав глас.
Разправяше ми един приятел, минава той и една слугиня пее една песен.
Хубав глас, но тя не подозира, че има хубав глас.
Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява. Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ. Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате. Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас. Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора.
към беседата >>
Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има.
Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може.
Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има.
В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят. Че гневът подтиква света. Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.
към беседата >>
Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява.
Разправяше ми един приятел, минава той и една слугиня пее една песен. Хубав глас, но тя не подозира, че има хубав глас.
Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява.
Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ. Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате. Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас. Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора. Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас.
към беседата >>
В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик.
Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има.
В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик.
Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят. Че гневът подтиква света. Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.
към беседата >>
Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ.
Разправяше ми един приятел, минава той и една слугиня пее една песен. Хубав глас, но тя не подозира, че има хубав глас. Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява.
Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ.
Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате. Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас. Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора. Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас. Вие ще кажете: „Не съм одарен“.
към беседата >>
Пак този навик лесно може да се изкорени.
Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик.
Пак този навик лесно може да се изкорени.
Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят. Че гневът подтиква света. Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.
към беседата >>
Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате.
Разправяше ми един приятел, минава той и една слугиня пее една песен. Хубав глас, но тя не подозира, че има хубав глас. Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява. Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ.
Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате.
Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас. Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора. Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас. Вие ще кажете: „Не съм одарен“. – Имате повече дарби, отколкото ви трябват.
към беседата >>
Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят.
Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени.
Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят.
Че гневът подтиква света. Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.
към беседата >>
Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас.
Разправяше ми един приятел, минава той и една слугиня пее една песен. Хубав глас, но тя не подозира, че има хубав глас. Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява. Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ. Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате.
Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас.
Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора. Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас. Вие ще кажете: „Не съм одарен“. – Имате повече дарби, отколкото ви трябват. Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи.
към беседата >>
Че гневът подтиква света.
В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят.
Че гневът подтиква света.
Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.
към беседата >>
Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора.
Хубав глас, но тя не подозира, че има хубав глас. Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява. Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ. Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате. Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас.
Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора.
Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас. Вие ще кажете: „Не съм одарен“. – Имате повече дарби, отколкото ви трябват. Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи. Защо не сте паметливи?
към беседата >>
Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.
Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят. Че гневът подтиква света.
Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.
към беседата >>
Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас.
Той се спира и гледа какво богатство има, което не оценява. Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ. Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате. Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас. Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора.
Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас.
Вие ще кажете: „Не съм одарен“. – Имате повече дарби, отколкото ви трябват. Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи. Защо не сте паметливи? Има си причини.
към беседата >>
Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие.
Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие.
То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Не съм одарен“.
Ако я попитате защо пее, ще каже, че пее да се мине времето; „Но така хубаво, казва, пее, че се спрях да я слушам“ Има нещо хубаво в гласа ѝ. Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате. Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас. Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора. Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас.
Вие ще кажете: „Не съм одарен“.
– Имате повече дарби, отколкото ви трябват. Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи. Защо не сте паметливи? Има си причини. Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува.
към беседата >>
То е красотата.
Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие.
То е красотата.
Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос.
към беседата >>
– Имате повече дарби, отколкото ви трябват.
Природата е турила нещо хубаво, което вие не съзнавате. Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас. Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора. Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас. Вие ще кажете: „Не съм одарен“.
– Имате повече дарби, отколкото ви трябват.
Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи. Защо не сте паметливи? Има си причини. Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува. Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба.
към беседата >>
Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте.
Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие. То е красотата.
Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте.
Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени.
към беседата >>
Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи.
Вие сега търсите едно благо, което тя не е вложила във вас. Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора. Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас. Вие ще кажете: „Не съм одарен“. – Имате повече дарби, отколкото ви трябват.
Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи.
Защо не сте паметливи? Има си причини. Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува. Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба. Много забравлив е Едисон.
към беседата >>
Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците?
Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие. То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте.
Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците?
Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени?
към беседата >>
Защо не сте паметливи?
Вие искате по някакъв начин да видите някое благо в другите хора. Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас. Вие ще кажете: „Не съм одарен“. – Имате повече дарби, отколкото ви трябват. Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи.
Защо не сте паметливи?
Има си причини. Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува. Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба. Много забравлив е Едисон. Той се сгодил и трябвало да се жени.
към беседата >>
Каква ще бъде една картина без сенки?
Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие. То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците?
Каква ще бъде една картина без сенки?
Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате.
към беседата >>
Има си причини.
Използувайте само онова благо, което тя е вложила в дадения момент във вас. Вие ще кажете: „Не съм одарен“. – Имате повече дарби, отколкото ви трябват. Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи. Защо не сте паметливи?
Има си причини.
Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува. Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба. Много забравлив е Едисон. Той се сгодил и трябвало да се жени. Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам.
към беседата >>
Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята?
Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие. То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки?
Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята?
Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“.
към беседата >>
Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува.
Вие ще кажете: „Не съм одарен“. – Имате повече дарби, отколкото ви трябват. Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи. Защо не сте паметливи? Има си причини.
Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува.
Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба. Много забравлив е Едисон. Той се сгодил и трябвало да се жени. Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам. Булката седи, чакат го, отиват да го вземат, той прави своите изследвания.
към беседата >>
Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос.
То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята?
Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос.
Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа?
към беседата >>
Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба.
– Имате повече дарби, отколкото ви трябват. Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи. Защо не сте паметливи? Има си причини. Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува.
Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба.
Много забравлив е Едисон. Той се сгодил и трябвало да се жени. Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам. Булката седи, чакат го, отиват да го вземат, той прави своите изследвания. Човек може да е толкова занят с някоя идея, че най-същественото някой път може да забрави.
към беседата >>
Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени.
Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос.
Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени.
знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа? “ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа?
към беседата >>
Много забравлив е Едисон.
Сега запример, мнозина от вас мислите, че не сте паметливи. Защо не сте паметливи? Има си причини. Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува. Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба.
Много забравлив е Едисон.
Той се сгодил и трябвало да се жени. Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам. Булката седи, чакат го, отиват да го вземат, той прави своите изследвания. Човек може да е толкова занят с някоя идея, че най-същественото някой път може да забрави.
към беседата >>
знаете ли защо носовете са разхвърлени?
Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени.
знаете ли защо носовете са разхвърлени?
Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа? “ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста.
към беседата >>
Той се сгодил и трябвало да се жени.
Защо не сте паметливи? Има си причини. Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува. Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба. Много забравлив е Едисон.
Той се сгодил и трябвало да се жени.
Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам. Булката седи, чакат го, отиват да го вземат, той прави своите изследвания. Човек може да е толкова занят с някоя идея, че най-същественото някой път може да забрави.
към беседата >>
Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате.
Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени?
Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате.
Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа? “ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини.
към беседата >>
Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам.
Има си причини. Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува. Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба. Много забравлив е Едисон. Той се сгодил и трябвало да се жени.
Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам.
Булката седи, чакат го, отиват да го вземат, той прави своите изследвания. Човек може да е толкова занят с някоя идея, че най-същественото някой път може да забрави.
към беседата >>
Казвате: „Хрема имам“.
Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате.
Казвате: „Хрема имам“.
– „Не може ли човек без да си тегли носа? “ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде?
към беседата >>
Булката седи, чакат го, отиват да го вземат, той прави своите изследвания.
Когато съзнанието е разпокъсано, има много неща, които отвличат вниманието на екрана на съзнанието, тогава паметта слабо действува. Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба. Много забравлив е Едисон. Той се сгодил и трябвало да се жени. Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам.
Булката седи, чакат го, отиват да го вземат, той прави своите изследвания.
Човек може да е толкова занят с някоя идея, че най-същественото някой път може да забрави.
към беседата >>
– „Не може ли човек без да си тегли носа?
Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“.
– „Не може ли човек без да си тегли носа?
“ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство.
към беседата >>
Човек може да е толкова занят с някоя идея, че най-същественото някой път може да забрави.
Не мислете, че ако един философ, който в своята философия така е отвлечен, че в него паметта е слаба. Много забравлив е Едисон. Той се сгодил и трябвало да се жени. Забавил се в лабораторията и отиват да го вземат оттам. Булката седи, чакат го, отиват да го вземат, той прави своите изследвания.
Човек може да е толкова занят с някоя идея, че най-същественото някой път може да забрави.
към беседата >>
“ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа?
Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа?
“ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа?
Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си.
към беседата >>
Та искам да ви наведа на мисълта: Радвайте се на противоречията, които съществуват, радвайте се на радостите, които съществуват.
Та искам да ви наведа на мисълта: Радвайте се на противоречията, които съществуват, радвайте се на радостите, които съществуват.
Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота. Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост. Онези хора, които са много страдали, дълго живеят. Растенията живеят по-дълго. От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят.
към беседата >>
Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста.
знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа? “ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа?
Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста.
Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит.
към беседата >>
Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота.
Та искам да ви наведа на мисълта: Радвайте се на противоречията, които съществуват, радвайте се на радостите, които съществуват.
Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота.
Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост. Онези хора, които са много страдали, дълго живеят. Растенията живеят по-дълго. От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението.
към беседата >>
Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини.
Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа? “ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста.
Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини.
Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние.
към беседата >>
Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост.
Та искам да ви наведа на мисълта: Радвайте се на противоречията, които съществуват, радвайте се на радостите, които съществуват. Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота.
Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост.
Онези хора, които са много страдали, дълго живеят. Растенията живеят по-дълго. От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може.
към беседата >>
Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде?
Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа? “ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини.
Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде?
Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена.
към беседата >>
Онези хора, които са много страдали, дълго живеят.
Та искам да ви наведа на мисълта: Радвайте се на противоречията, които съществуват, радвайте се на радостите, които съществуват. Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота. Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост.
Онези хора, които са много страдали, дълго живеят.
Растенията живеят по-дълго. От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат.
към беседата >>
Той се запознава с носа, това е едно запознанство.
– „Не може ли човек без да си тегли носа? “ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде?
Той се запознава с носа, това е едно запознанство.
Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна.
към беседата >>
Растенията живеят по-дълго.
Та искам да ви наведа на мисълта: Радвайте се на противоречията, които съществуват, радвайте се на радостите, които съществуват. Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота. Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост. Онези хора, които са много страдали, дълго живеят.
Растенията живеят по-дълго.
От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания.
към беседата >>
Като побара човек носа, той се запознава със себе си.
“ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство.
Като побара човек носа, той се запознава със себе си.
Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна.
към беседата >>
От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят.
Та искам да ви наведа на мисълта: Радвайте се на противоречията, които съществуват, радвайте се на радостите, които съществуват. Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота. Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост. Онези хора, които са много страдали, дълго живеят. Растенията живеят по-дълго.
От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят.
Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те.
към беседата >>
Някога направете един психологически опит.
Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си.
Някога направете един психологически опит.
Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу.
към беседата >>
Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението.
Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота. Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост. Онези хора, които са много страдали, дълго живеят. Растенията живеят по-дълго. От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят.
Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението.
Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране.
към беседата >>
Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние.
Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит.
Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние.
Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени.
към беседата >>
Растението не може.
Човек, който минал през много скърби, има гъвкавост. Онези хора, които са много страдали, дълго живеят. Растенията живеят по-дълго. От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението.
Растението не може.
Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране. Радостите дават условия да използуваме живота.
към беседата >>
Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена.
Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние.
Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена.
3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек.
към беседата >>
Те имат страдания, каквито животните ги нямат.
Онези хора, които са много страдали, дълго живеят. Растенията живеят по-дълго. От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може.
Те имат страдания, каквито животните ги нямат.
Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране. Радостите дават условия да използуваме живота. Скърбите дават материал за живот.
към беседата >>
3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна.
Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена.
3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна.
Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе.
към беседата >>
Някои мислят, че растенията нямат страдания.
Растенията живеят по-дълго. От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат.
Някои мислят, че растенията нямат страдания.
Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране. Радостите дават условия да използуваме живота. Скърбите дават материал за живот. Радостите дават условие да се използува този материал.
към беседата >>
Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна.
Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна.
Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна.
И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи.
към беседата >>
Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те.
От всички живи същества най-много са страдали растенията, и затова те най-дълго живеят. Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания.
Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те.
Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране. Радостите дават условия да използуваме живота. Скърбите дават материал за живот. Радостите дават условие да се използува този материал. Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части.
към беседата >>
И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу.
Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна.
И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу.
Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата.
към беседата >>
Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране.
Едно животно, ако дойде буря, ще се скрие или в някоя пещера, или в някоя дупка, ще се промени положението. Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те.
Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране.
Радостите дават условия да използуваме живота. Скърбите дават материал за живот. Радостите дават условие да се използува този материал. Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части. В задните части са поставени членовете на нечистотата.
към беседата >>
Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени.
Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу.
Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени.
Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява.
към беседата >>
Радостите дават условия да използуваме живота.
Растението не може. Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране.
Радостите дават условия да използуваме живота.
Скърбите дават материал за живот. Радостите дават условие да се използува този материал. Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части. В задните части са поставени членовете на нечистотата. Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище.
към беседата >>
Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек.
Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени.
Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек.
Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен.
към беседата >>
Скърбите дават материал за живот.
Те имат страдания, каквито животните ги нямат. Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране. Радостите дават условия да използуваме живота.
Скърбите дават материал за живот.
Радостите дават условие да се използува този материал. Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части. В задните части са поставени членовете на нечистотата. Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище. Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето.
към беседата >>
Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе.
3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек.
Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе.
Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава.
към беседата >>
Радостите дават условие да се използува този материал.
Някои мислят, че растенията нямат страдания. Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране. Радостите дават условия да използуваме живота. Скърбите дават материал за живот.
Радостите дават условие да се използува този материал.
Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части. В задните части са поставени членовете на нечистотата. Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище. Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето. Не яжте семето на плодните растения.
към беседата >>
Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи.
Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе.
Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи.
Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен.
към беседата >>
Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части.
Най-големите страдания имат те, но и най-дълъг живот имат те. Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране. Радостите дават условия да използуваме живота. Скърбите дават материал за живот. Радостите дават условие да се използува този материал.
Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части.
В задните части са поставени членовете на нечистотата. Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище. Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето. Не яжте семето на плодните растения.
към беседата >>
Значи има един закон, който хармонира нещата.
И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи.
Значи има един закон, който хармонира нещата.
Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас.
към беседата >>
В задните части са поставени членовете на нечистотата.
Казвам: Страданията дават по-дълъг живот, по-добри условия за живеене и разбиране. Радостите дават условия да използуваме живота. Скърбите дават материал за живот. Радостите дават условие да се използува този материал. Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части.
В задните части са поставени членовете на нечистотата.
Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище. Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето. Не яжте семето на плодните растения.
към беседата >>
Казвам: Човек постоянно се нагласява.
Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата.
Казвам: Човек постоянно се нагласява.
Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити.
към беседата >>
Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище.
Радостите дават условия да използуваме живота. Скърбите дават материал за живот. Радостите дават условие да се използува този материал. Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части. В задните части са поставени членовете на нечистотата.
Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище.
Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето. Не яжте семето на плодните растения.
към беседата >>
Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен.
Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява.
Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен.
Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава.
към беседата >>
Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето.
Скърбите дават материал за живот. Радостите дават условие да се използува този материал. Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части. В задните части са поставени членовете на нечистотата. Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище.
Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето.
Не яжте семето на плодните растения.
към беседата >>
Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава.
Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен.
Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава.
Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо.
към беседата >>
Не яжте семето на плодните растения.
Радостите дават условие да се използува този материал. Сега в евреите има един закон – хигиената всякога препоръчва да се ядат предните части на едно животно, а не задните части. В задните части са поставени членовете на нечистотата. Предните части, дето са дробовете, са за ядене от чисто здравословно гледище. Тогава, когато ядете плодове не е хубаво да се яде и семето.
Не яжте семето на плодните растения.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен.
Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава.
Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен.
Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си.
към беседата >>
Научете се да мислите, че всичко, което става в живота е на място.
Научете се да мислите, че всичко, което става в живота е на място.
Не мислете, че нещо, което става, не е на място. Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща. Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“. Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо? “ – На място е.
към беседата >>
Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас.
Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен.
Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас.
Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер.
към беседата >>
Не мислете, че нещо, което става, не е на място.
Научете се да мислите, че всичко, което става в живота е на място.
Не мислете, че нещо, което става, не е на място.
Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща. Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“. Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо? “ – На място е. Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало.
към беседата >>
Трябва да правите опити.
Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас.
Трябва да правите опити.
Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя.
към беседата >>
Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща.
Научете се да мислите, че всичко, което става в живота е на място. Не мислете, че нещо, което става, не е на място.
Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща.
Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“. Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо? “ – На място е. Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало. Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна?
към беседата >>
Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава.
Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити.
Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава.
Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина.
към беседата >>
Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“.
Научете се да мислите, че всичко, което става в живота е на място. Не мислете, че нещо, което става, не е на място. Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща.
Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“.
Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо? “ – На място е. Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало. Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна? “ Защо не си отваряш очите, сляп не беше?
към беседата >>
Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо.
Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава.
Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо.
Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина.
към беседата >>
Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо?
Научете се да мислите, че всичко, което става в живота е на място. Не мислете, че нещо, което става, не е на място. Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща. Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“.
Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо?
“ – На място е. Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало. Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна? “ Защо не си отваряш очите, сляп не беше? Стомната вече е счупена.
към беседата >>
Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си.
Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо.
Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си.
Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина.
към беседата >>
“ – На място е.
Научете се да мислите, че всичко, което става в живота е на място. Не мислете, че нещо, което става, не е на място. Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща. Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“. Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо?
“ – На място е.
Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало. Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна? “ Защо не си отваряш очите, сляп не беше? Стомната вече е счупена. Аз имам три билника, които сега счупих.
към беседата >>
Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер.
Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си.
Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер.
След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина. Скръбта става причина за тъмнина.
към беседата >>
Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало.
Не мислете, че нещо, което става, не е на място. Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща. Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“. Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо? “ – На място е.
Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало.
Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна? “ Защо не си отваряш очите, сляп не беше? Стомната вече е счупена. Аз имам три билника, които сега счупих. Кому да се карам?
към беседата >>
След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя.
Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер.
След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя.
След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина. Скръбта става причина за тъмнина. Не става причина за светлина.
към беседата >>
Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна?
Кажете: „Бог всичко предвижда и допуща. Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“. Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо? “ – На място е. Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало.
Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна?
“ Защо не си отваряш очите, сляп не беше? Стомната вече е счупена. Аз имам три билника, които сега счупих. Кому да се карам? Студът ги счупи.
към беседата >>
След всяка болка се внася известна светлина.
Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя.
След всяка болка се внася известна светлина.
Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина. Скръбта става причина за тъмнина. Не става причина за светлина.
към беседата >>
“ Защо не си отваряш очите, сляп не беше?
Онова, което Бог допуща в даден случай, то е на място“. Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо? “ – На място е. Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало. Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна?
“ Защо не си отваряш очите, сляп не беше?
Стомната вече е счупена. Аз имам три билника, които сега счупих. Кому да се карам? Студът ги счупи. Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи.
към беседата >>
Всяка радост и тя внася известна малка светлина.
Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина.
Всяка радост и тя внася известна малка светлина.
Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина. Скръбта става причина за тъмнина. Не става причина за светлина.
към беседата >>
Стомната вече е счупена.
Не се спирайте да казвате: „Защо ми се случи това нещо? “ – На място е. Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало. Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна? “ Защо не си отваряш очите, сляп не беше?
Стомната вече е счупена.
Аз имам три билника, които сега счупих. Кому да се карам? Студът ги счупи. Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи. Казвам: За добро е.
към беседата >>
Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина.
Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина.
Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина.
Скръбта става причина за тъмнина. Не става причина за светлина.
към беседата >>
Аз имам три билника, които сега счупих.
“ – На място е. Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало. Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна? “ Защо не си отваряш очите, сляп не беше? Стомната вече е счупена.
Аз имам три билника, които сега счупих.
Кому да се карам? Студът ги счупи. Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи. Казвам: За добро е. Какво добро може да излезе от туй?
към беседата >>
Скръбта става причина за тъмнина.
Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина.
Скръбта става причина за тъмнина.
Не става причина за светлина.
към беседата >>
Кому да се карам?
Може да не ти е приятно, но туй което е станало, на място е, то е за твоето благо, защото е станало. Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна? “ Защо не си отваряш очите, сляп не беше? Стомната вече е счупена. Аз имам три билника, които сега счупих.
Кому да се карам?
Студът ги счупи. Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи. Казвам: За добро е. Какво добро може да излезе от туй? Сега бих ви превел, но всяка една несрета в живота, тя е за добро.
към беседата >>
Не става причина за светлина.
След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина. Скръбта става причина за тъмнина.
Не става причина за светлина.
към беседата >>
Студът ги счупи.
Някой път казвате: „Защо счупих тази стомна? “ Защо не си отваряш очите, сляп не беше? Стомната вече е счупена. Аз имам три билника, които сега счупих. Кому да се карам?
Студът ги счупи.
Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи. Казвам: За добро е. Какво добро може да излезе от туй? Сега бих ви превел, но всяка една несрета в живота, тя е за добро.
към беседата >>
Та сега вашето щастие в какво седи?
Та сега вашето щастие в какво седи?
Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде. Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо.
към беседата >>
Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи.
“ Защо не си отваряш очите, сляп не беше? Стомната вече е счупена. Аз имам три билника, които сега счупих. Кому да се карам? Студът ги счупи.
Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи.
Казвам: За добро е. Какво добро може да излезе от туй? Сега бих ви превел, но всяка една несрета в живота, тя е за добро.
към беседата >>
Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде.
Та сега вашето щастие в какво седи?
Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде.
Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите.
към беседата >>
Казвам: За добро е.
Стомната вече е счупена. Аз имам три билника, които сега счупих. Кому да се карам? Студът ги счупи. Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи.
Казвам: За добро е.
Какво добро може да излезе от туй? Сега бих ви превел, но всяка една несрета в живота, тя е за добро.
към беседата >>
Аз понякой път ви наблюдавам.
Та сега вашето щастие в какво седи? Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде.
Аз понякой път ви наблюдавам.
Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите. Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек.
към беседата >>
Какво добро може да излезе от туй?
Аз имам три билника, които сега счупих. Кому да се карам? Студът ги счупи. Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи. Казвам: За добро е.
Какво добро може да излезе от туй?
Сега бих ви превел, но всяка една несрета в живота, тя е за добро.
към беседата >>
Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията.
Та сега вашето щастие в какво седи? Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде. Аз понякой път ви наблюдавам.
Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията.
Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите. Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек. Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш.
към беседата >>
Сега бих ви превел, но всяка една несрета в живота, тя е за добро.
Кому да се карам? Студът ги счупи. Ако е дете ще се караме, но студът ги счупи. Казвам: За добро е. Какво добро може да излезе от туй?
Сега бих ви превел, но всяка една несрета в живота, тя е за добро.
към беседата >>
Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде.
Та сега вашето щастие в какво седи? Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде. Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията.
Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде.
Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите. Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек. Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш.
към беседата >>
Тръгват двама души, срещат се по пътя.
Тръгват двама души, срещат се по пътя.
Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре. Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня. Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли. Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите.
към беседата >>
Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо.
Та сега вашето щастие в какво седи? Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде. Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде.
Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо.
Той знае как да работи с боите. Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек. Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш.
към беседата >>
Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре.
Тръгват двама души, срещат се по пътя.
Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре.
Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня. Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли. Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш.
към беседата >>
Той знае как да работи с боите.
Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде. Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо.
Той знае как да работи с боите.
Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек. Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш.
към беседата >>
Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня.
Тръгват двама души, срещат се по пътя. Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре.
Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня.
Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли. Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш. Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват.
към беседата >>
Да направим едно упражнение с дишането.
Да направим едно упражнение с дишането.
Нека всеки да си брои. Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте. Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет. /Направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане.
към беседата >>
Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек.
Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите.
Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек.
Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш.
към беседата >>
Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли.
Тръгват двама души, срещат се по пътя. Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре. Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня.
Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли.
Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш. Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват. Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив.
към беседата >>
Нека всеки да си брои.
Да направим едно упражнение с дишането.
Нека всеки да си брои.
Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте. Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет. /Направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане. После направихме упражнението три пъти.
към беседата >>
Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш.
Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите. Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек.
Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш.
към беседата >>
Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота.
Тръгват двама души, срещат се по пътя. Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре. Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня. Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли.
Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота.
Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш. Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват. Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив. Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит.
към беседата >>
Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте.
Да направим едно упражнение с дишането. Нека всеки да си брои.
Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте.
Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет. /Направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане. После направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Десет поемане, десет задържане и десет издишане./
към беседата >>
Да допуснем сега, че вие имате голяма скръб, някаква скръб ви нападнала.
Да допуснем сега, че вие имате голяма скръб, някаква скръб ви нападнала.
Тъгата ви може да произтича от някой вълк, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар. Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход. Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение. Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение? Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят.
към беседата >>
Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите.
Тръгват двама души, срещат се по пътя. Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре. Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня. Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли. Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота.
Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите.
Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш. Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват. Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив. Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит. Но той пристига след няколко дена в този град, следователно, остава живота му.
към беседата >>
Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет.
Да направим едно упражнение с дишането. Нека всеки да си брои. Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте.
Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет.
/Направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане. После направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Десет поемане, десет задържане и десет издишане./
към беседата >>
Тъгата ви може да произтича от някой вълк, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар.
Да допуснем сега, че вие имате голяма скръб, някаква скръб ви нападнала.
Тъгата ви може да произтича от някой вълк, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар.
Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход. Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение. Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение? Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят. Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца.
към беседата >>
Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш.
Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре. Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня. Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли. Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите.
Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш.
Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват. Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив. Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит. Но той пристига след няколко дена в този град, следователно, остава живота му.
към беседата >>
/Направихме упражнението три пъти.
Да направим едно упражнение с дишането. Нека всеки да си брои. Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте. Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет.
/Направихме упражнението три пъти.
Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане. После направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Десет поемане, десет задържане и десет издишане./
към беседата >>
Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход.
Да допуснем сега, че вие имате голяма скръб, някаква скръб ви нападнала. Тъгата ви може да произтича от някой вълк, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар.
Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход.
Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение. Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение? Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят. Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца. Казва: „На кого ще оставя имането?
към беседата >>
Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват.
Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня. Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли. Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш.
Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват.
Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив. Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит. Но той пристига след няколко дена в този град, следователно, остава живота му.
към беседата >>
Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане.
Да направим едно упражнение с дишането. Нека всеки да си брои. Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте. Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет. /Направихме упражнението три пъти.
Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане.
После направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Десет поемане, десет задържане и десет издишане./
към беседата >>
Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение.
Да допуснем сега, че вие имате голяма скръб, някаква скръб ви нападнала. Тъгата ви може да произтича от някой вълк, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар. Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход.
Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение.
Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение? Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят. Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца. Казва: „На кого ще оставя имането? “ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб.
към беседата >>
Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив.
Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите – така мисли. Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш. Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват.
Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив.
Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит. Но той пристига след няколко дена в този град, следователно, остава живота му.
към беседата >>
После направихме упражнението три пъти.
Нека всеки да си брои. Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте. Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет. /Направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане.
После направихме упражнението три пъти.
Учителят броеше: Десет поемане, десет задържане и десет издишане./
към беседата >>
Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение?
Да допуснем сега, че вие имате голяма скръб, някаква скръб ви нападнала. Тъгата ви може да произтича от някой вълк, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар. Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход. Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение.
Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение?
Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят. Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца. Казва: „На кого ще оставя имането? “ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб. Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум.
към беседата >>
Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит.
Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш. Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват. Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив.
Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит.
Но той пристига след няколко дена в този град, следователно, остава живота му.
към беседата >>
Учителят броеше: Десет поемане, десет задържане и десет издишане./
Гледайте, както бие пулсът на сърцето ви, така бройте. Най-първо ще го направим като броим до шест, три пъти и после като броим до десет. /Направихме упражнението три пъти. Учителят броеше: Шест поемане, шест задържане и шест издишане. После направихме упражнението три пъти.
Учителят броеше: Десет поемане, десет задържане и десет издишане./
към беседата >>
Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят.
Да допуснем сега, че вие имате голяма скръб, някаква скръб ви нападнала. Тъгата ви може да произтича от някой вълк, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар. Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход. Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение. Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение?
Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят.
Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца. Казва: „На кого ще оставя имането? “ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб. Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум. Той мисли, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Но той пристига след няколко дена в този град, следователно, остава живота му.
Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш. Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват. Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив. Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит.
Но той пристига след няколко дена в този град, следователно, остава живота му.
към беседата >>
Вие се смущавате от неудобствата в света.
Вие се смущавате от неудобствата в света.
Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия. Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане? Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия. Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри.
към беседата >>
Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца.
Тъгата ви може да произтича от някой вълк, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар. Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход. Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение. Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение? Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят.
Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца.
Казва: „На кого ще оставя имането? “ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб. Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум. Той мисли, че животът няма смисъл. Тази мисъл влиза в ума ти.
към беседата >>
Разправяше един наш брат, като бил търговец, качва се на един кон, пътува.
Разправяше един наш брат, като бил търговец, качва се на един кон, пътува.
Дохожда до едно място, конят не иска да върви напред, връща се назад. Този брат се връща. Друг човек минава на това място дето конят спира. Този човек вечерта бил убит от разбойници. Конят на брата се върнал, за да го спаси.
към беседата >>
Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия.
Вие се смущавате от неудобствата в света.
Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия.
Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане? Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия. Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко.
към беседата >>
Казва: „На кого ще оставя имането?
Вие не знаете каква е вашата скръб, какъв е нейният произход. Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение. Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение? Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят. Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца.
Казва: „На кого ще оставя имането?
“ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб. Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум. Той мисли, че животът няма смисъл. Тази мисъл влиза в ума ти. Ти казваш, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Дохожда до едно място, конят не иска да върви напред, връща се назад.
Разправяше един наш брат, като бил търговец, качва се на един кон, пътува.
Дохожда до едно място, конят не иска да върви напред, връща се назад.
Този брат се връща. Друг човек минава на това място дето конят спира. Този човек вечерта бил убит от разбойници. Конят на брата се върнал, за да го спаси. Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад.
към беседата >>
Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане?
Вие се смущавате от неудобствата в света. Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия.
Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане?
Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия. Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко. А пък за да не се карате не трябва да се явяват.
към беседата >>
“ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб.
Защото има скърби от ниско произхождение, пък има скърби от високо произхождение. Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение? Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят. Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца. Казва: „На кого ще оставя имането?
“ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб.
Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум. Той мисли, че животът няма смисъл. Тази мисъл влиза в ума ти. Ти казваш, че животът няма смисъл. Той е без деца, казва, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Този брат се връща.
Разправяше един наш брат, като бил търговец, качва се на един кон, пътува. Дохожда до едно място, конят не иска да върви напред, връща се назад.
Този брат се връща.
Друг човек минава на това място дето конят спира. Този човек вечерта бил убит от разбойници. Конят на брата се върнал, за да го спаси. Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен.
към беседата >>
Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия.
Вие се смущавате от неудобствата в света. Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия. Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане?
Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия.
Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко. А пък за да не се карате не трябва да се явяват. Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги.
към беседата >>
Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум.
Сега може ли да ми кажете една скръб от високо произхождение? Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят. Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца. Казва: „На кого ще оставя имането? “ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб.
Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум.
Той мисли, че животът няма смисъл. Тази мисъл влиза в ума ти. Ти казваш, че животът няма смисъл. Той е без деца, казва, че животът няма смисъл. Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл.
към беседата >>
Друг човек минава на това място дето конят спира.
Разправяше един наш брат, като бил търговец, качва се на един кон, пътува. Дохожда до едно място, конят не иска да върви напред, връща се назад. Този брат се връща.
Друг човек минава на това място дето конят спира.
Този човек вечерта бил убит от разбойници. Конят на брата се върнал, за да го спаси. Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците.
към беседата >>
Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята?
Вие се смущавате от неудобствата в света. Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия. Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане? Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия.
Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята?
Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко. А пък за да не се карате не трябва да се явяват. Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги. Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос?
към беседата >>
Той мисли, че животът няма смисъл.
Ако вие се спрете да разисквате в себе си вашите скърби, вие ще отворите един нов свят. Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца. Казва: „На кого ще оставя имането? “ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб. Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум.
Той мисли, че животът няма смисъл.
Тази мисъл влиза в ума ти. Ти казваш, че животът няма смисъл. Той е без деца, казва, че животът няма смисъл. Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл. Че как така?
към беседата >>
Този човек вечерта бил убит от разбойници.
Разправяше един наш брат, като бил търговец, качва се на един кон, пътува. Дохожда до едно място, конят не иска да върви напред, връща се назад. Този брат се връща. Друг човек минава на това място дето конят спира.
Този човек вечерта бил убит от разбойници.
Конят на брата се върнал, за да го спаси. Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват.
към беседата >>
Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри.
Вие се смущавате от неудобствата в света. Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия. Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане? Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия. Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята?
Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри.
Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко. А пък за да не се карате не трябва да се явяват. Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги. Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос? Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини?
към беседата >>
Тази мисъл влиза в ума ти.
Ако имате скръбта на едно същество, и това същество е един богат човек, който скърби, защото няма деца. Казва: „На кого ще оставя имането? “ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб. Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум. Той мисли, че животът няма смисъл.
Тази мисъл влиза в ума ти.
Ти казваш, че животът няма смисъл. Той е без деца, казва, че животът няма смисъл. Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл. Че как така? Тогава какво трябва да стане?
към беседата >>
Конят на брата се върнал, за да го спаси.
Разправяше един наш брат, като бил търговец, качва се на един кон, пътува. Дохожда до едно място, конят не иска да върви напред, връща се назад. Този брат се връща. Друг човек минава на това място дето конят спира. Този човек вечерта бил убит от разбойници.
Конят на брата се върнал, за да го спаси.
Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме.
към беседата >>
Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко.
Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия. Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане? Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия. Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри.
Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко.
А пък за да не се карате не трябва да се явяват. Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги. Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос? Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини?
към беседата >>
Ти казваш, че животът няма смисъл.
Казва: „На кого ще оставя имането? “ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб. Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум. Той мисли, че животът няма смисъл. Тази мисъл влиза в ума ти.
Ти казваш, че животът няма смисъл.
Той е без деца, казва, че животът няма смисъл. Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл. Че как така? Тогава какво трябва да стане? Вие не разглеждате работата добре.
към беседата >>
Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад.
Дохожда до едно място, конят не иска да върви напред, връща се назад. Този брат се връща. Друг човек минава на това място дето конят спира. Този човек вечерта бил убит от разбойници. Конят на брата се върнал, за да го спаси.
Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад.
И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме. Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката.
към беседата >>
А пък за да не се карате не трябва да се явяват.
Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане? Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия. Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко.
А пък за да не се карате не трябва да се явяват.
Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги. Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос? Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини?
към беседата >>
Той е без деца, казва, че животът няма смисъл.
“ Той търси някой да влезе в положението му, да го обича, понеже не е намерил такива, на които да остави богатствата си, изпитва една вътрешна скръб. Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум. Той мисли, че животът няма смисъл. Тази мисъл влиза в ума ти. Ти казваш, че животът няма смисъл.
Той е без деца, казва, че животът няма смисъл.
Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл. Че как така? Тогава какво трябва да стане? Вие не разглеждате работата добре. Какво трябва на този, богатия, човек?
към беседата >>
И досега животът му е продължен.
Този брат се връща. Друг човек минава на това място дето конят спира. Този човек вечерта бил убит от разбойници. Конят на брата се върнал, за да го спаси. Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад.
И досега животът му е продължен.
Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме. Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката. Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува.
към беседата >>
Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги.
Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия. Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко. А пък за да не се карате не трябва да се явяват.
Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги.
Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос? Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини?
към беседата >>
Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл.
Тази скръб се предава, тя влиза в твоя ум. Той мисли, че животът няма смисъл. Тази мисъл влиза в ума ти. Ти казваш, че животът няма смисъл. Той е без деца, казва, че животът няма смисъл.
Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл.
Че как така? Тогава какво трябва да стане? Вие не разглеждате работата добре. Какво трябва на този, богатия, човек? Трябват му деца.
към беседата >>
Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците.
Друг човек минава на това място дето конят спира. Този човек вечерта бил убит от разбойници. Конят на брата се върнал, за да го спаси. Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен.
Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците.
Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме. Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката. Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува. Казва: „Не ми говори, не ме интересува“.
към беседата >>
Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос?
Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята? Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко. А пък за да не се карате не трябва да се явяват. Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги.
Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос?
Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини?
към беседата >>
Че как така?
Той мисли, че животът няма смисъл. Тази мисъл влиза в ума ти. Ти казваш, че животът няма смисъл. Той е без деца, казва, че животът няма смисъл. Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл.
Че как така?
Тогава какво трябва да стане? Вие не разглеждате работата добре. Какво трябва на този, богатия, човек? Трябват му деца. Колко деца му трябват?
към беседата >>
Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват.
Този човек вечерта бил убит от разбойници. Конят на брата се върнал, за да го спаси. Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците.
Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват.
– За да приказваме. Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката. Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува. Казва: „Не ми говори, не ме интересува“. Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва.
към беседата >>
Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини?
Представете си един живот без майка, без баща, без братя, без сестри. Защото щом имате братя и сестри сега на земята, се ще се поскарате малко. А пък за да не се карате не трябва да се явяват. Все таки, ако имате баща и майка, с които имате нещастия, умират, ако ги няма, няма да имате тъги. Но какъв ще бъде животът на земята без бащи и майки, без братя и сестри, без господари и слуги, задавали ли сте си този въпрос?
Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини?
към беседата >>
Тогава какво трябва да стане?
Тази мисъл влиза в ума ти. Ти казваш, че животът няма смисъл. Той е без деца, казва, че животът няма смисъл. Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл. Че как така?
Тогава какво трябва да стане?
Вие не разглеждате работата добре. Какво трябва на този, богатия, човек? Трябват му деца. Колко деца му трябват? Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати.
към беседата >>
– За да приказваме.
Конят на брата се върнал, за да го спаси. Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват.
– За да приказваме.
Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката. Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува. Казва: „Не ми говори, не ме интересува“. Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва.
към беседата >>
Сега съществува едно противоречие.
Сега съществува едно противоречие.
Вие не сте влезли във философията на противоречията. Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението?
към беседата >>
Вие не разглеждате работата добре.
Ти казваш, че животът няма смисъл. Той е без деца, казва, че животът няма смисъл. Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл. Че как така? Тогава какво трябва да стане?
Вие не разглеждате работата добре.
Какво трябва на този, богатия, човек? Трябват му деца. Колко деца му трябват? Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно?
към беседата >>
Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката.
Ако той насилеше коня, можеше и с него да се случи нещастие, но той се връща назад. И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме.
Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката.
Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува. Казва: „Не ми говори, не ме интересува“. Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва.
към беседата >>
Вие не сте влезли във философията на противоречията.
Сега съществува едно противоречие.
Вие не сте влезли във философията на противоречията.
Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението.
към беседата >>
Какво трябва на този, богатия, човек?
Той е без деца, казва, че животът няма смисъл. Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл. Че как така? Тогава какво трябва да стане? Вие не разглеждате работата добре.
Какво трябва на този, богатия, човек?
Трябват му деца. Колко деца му трябват? Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно? Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение.
към беседата >>
Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува.
И досега животът му е продължен. Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме. Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката.
Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува.
Казва: „Не ми говори, не ме интересува“. Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва.
към беседата >>
Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място.
Сега съществува едно противоречие. Вие не сте влезли във философията на противоречията.
Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място.
Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл.
към беседата >>
Трябват му деца.
Ти имаш деца и казваш, че животът няма смисъл. Че как така? Тогава какво трябва да стане? Вие не разглеждате работата добре. Какво трябва на този, богатия, човек?
Трябват му деца.
Колко деца му трябват? Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно? Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение. Законът в туй отношение няма никакво изключение.
към беседата >>
Казва: „Не ми говори, не ме интересува“.
Онзи, насилил коня си и го убиват разбойниците. Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме. Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката. Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува.
Казва: „Не ми говори, не ме интересува“.
Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва.
към беседата >>
Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла.
Сега съществува едно противоречие. Вие не сте влезли във философията на противоречията. Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място.
Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла.
И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл?
към беседата >>
Колко деца му трябват?
Че как така? Тогава какво трябва да стане? Вие не разглеждате работата добре. Какво трябва на този, богатия, човек? Трябват му деца.
Колко деца му трябват?
Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно? Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение. Законът в туй отношение няма никакво изключение. Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря.
към беседата >>
Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва.
Казвам: Ха сега, вие разсъждавайте, защо единия го убиват, а другия не го убиват. – За да приказваме. Запример, ако вие нямахте любопитство, какво ще ви гадая по ръката. Ако нямахте любопитство, нямаше да ви интересува. Казва: „Не ми говори, не ме интересува“.
Каквото е писано на лицето и в него не вярвате, каквото е писано на главата, и в него не вярвате, не може да ви интересува.Та понякой път човек трябва да вярва.
към беседата >>
И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат.
Сега съществува едно противоречие. Вие не сте влезли във философията на противоречията. Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла.
И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат.
Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене.
към беседата >>
Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати.
Тогава какво трябва да стане? Вие не разглеждате работата добре. Какво трябва на този, богатия, човек? Трябват му деца. Колко деца му трябват?
Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати.
Колко богатство е потребно? Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение. Законът в туй отношение няма никакво изключение. Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря. Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш.
към беседата >>
Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал.
Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал.
Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии. Иде един и ми дава една почтена сума за наем. Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“. – „Как са лоши? “ Иде друг и даже половината не дава.
към беседата >>
Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението?
Сега съществува едно противоречие. Вие не сте влезли във философията на противоречията. Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат.
Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението?
Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората.
към беседата >>
Колко богатство е потребно?
Вие не разглеждате работата добре. Какво трябва на този, богатия, човек? Трябват му деца. Колко деца му трябват? Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати.
Колко богатство е потребно?
Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение. Законът в туй отношение няма никакво изключение. Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря. Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш. Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите.
към беседата >>
Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии.
Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал.
Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии.
Иде един и ми дава една почтена сума за наем. Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“. – „Как са лоши? “ Иде друг и даже половината не дава. Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“.
към беседата >>
Не трябва да виждате мъчението.
Вие не сте влезли във философията на противоречията. Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението?
Не трябва да виждате мъчението.
И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие.
към беседата >>
Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение.
Какво трябва на този, богатия, човек? Трябват му деца. Колко деца му трябват? Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно?
Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение.
Законът в туй отношение няма никакво изключение. Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря. Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш. Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите. Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал.
към беседата >>
Иде един и ми дава една почтена сума за наем.
Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал. Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии.
Иде един и ми дава една почтена сума за наем.
Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“. – „Как са лоши? “ Иде друг и даже половината не дава. Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“. Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира.
към беседата >>
И всички вие имате един рай и един пъкъл.
Когато Христос привежда онзи пример за рая, ние го считаме идеално място. Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението.
И всички вие имате един рай и един пъкъл.
Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието.
към беседата >>
Законът в туй отношение няма никакво изключение.
Трябват му деца. Колко деца му трябват? Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно? Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение.
Законът в туй отношение няма никакво изключение.
Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря. Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш. Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите. Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб.
към беседата >>
Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“.
Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал. Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии. Иде един и ми дава една почтена сума за наем.
Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“.
– „Как са лоши? “ Иде друг и даже половината не дава. Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“. Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира. Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям.
към беседата >>
Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл?
Умря Лазар и отиде в лоното на Авраама, умря богатия и отиде в пъкъла. И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл.
Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл?
Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът?
към беседата >>
Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря.
Колко деца му трябват? Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно? Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение. Законът в туй отношение няма никакво изключение.
Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря.
Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш. Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите. Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост.
към беседата >>
– „Как са лоши?
Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал. Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии. Иде един и ми дава една почтена сума за наем. Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“.
– „Как са лоши?
“ Иде друг и даже половината не дава. Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“. Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира. Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям. Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах.
към беседата >>
Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене.
И гледат се; едните в рая блаженствуват, другите в пъкъла се мъчат. Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл?
Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене.
А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът? “ Ами той е една функция на живота.
към беседата >>
Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш.
Да допуснем сега, че вие понякой път искате да бъдете богати. Колко богатство е потребно? Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение. Законът в туй отношение няма никакво изключение. Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря.
Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш.
Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите. Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта.
към беседата >>
“ Иде друг и даже половината не дава.
Разправяше ми един господин, който не вярвал и как после повярвал. Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии. Иде един и ми дава една почтена сума за наем. Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“. – „Как са лоши?
“ Иде друг и даже половината не дава.
Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“. Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира. Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям. Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах. Сега предпочитам някой да ми даде по-малко.
към беседата >>
А пък раят е място дето говорят хората.
Питам: Какъв ще бъде този рай, дето се вижда мъчението? Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене.
А пък раят е място дето говорят хората.
Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът? “ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може.
към беседата >>
Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите.
Колко богатство е потребно? Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение. Законът в туй отношение няма никакво изключение. Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря. Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш.
Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите.
Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост.
към беседата >>
Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“.
Казва: „Направих си къща във Варна, направих си казва, много хубава къща и търся кираджии. Иде един и ми дава една почтена сума за наем. Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“. – „Как са лоши? “ Иде друг и даже половината не дава.
Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“.
Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира. Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям. Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах. Сега предпочитам някой да ми даде по-малко. Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо.
към беседата >>
Щом се говори, ще има противоречие.
Не трябва да виждате мъчението. И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората.
Щом се говори, ще има противоречие.
Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът? “ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам.
към беседата >>
Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал.
Природата е създала така: Запример, ако вие математически намерите, колко богатство ви трябва, веднага ще даде богатството, законът в туй отношение няма никакво изключение. Законът в туй отношение няма никакво изключение. Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря. Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш. Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите.
Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал.
Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб.
към беседата >>
Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира.
Иде един и ми дава една почтена сума за наем. Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“. – „Как са лоши? “ Иде друг и даже половината не дава. Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“.
Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира.
Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям. Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах. Сега предпочитам някой да ми даде по-малко. Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо. Аз не повярвах, после станах вярващ“.
към беседата >>
Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието.
И всички вие имате един рай и един пъкъл. Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие.
Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието.
Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът? “ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота.
към беседата >>
Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб.
Законът в туй отношение няма никакво изключение. Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря. Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш. Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите. Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал.
Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб.
Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб. Че радостта и скръбта вие я създавате.
към беседата >>
Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям.
Иде един и ми казва: „Много лоши хора са, не ги туряй“. – „Как са лоши? “ Иде друг и даже половината не дава. Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“. Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира.
Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям.
Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах. Сега предпочитам някой да ми даде по-малко. Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо. Аз не повярвах, после станах вярващ“. Сега ние придобиваме вяра.
към беседата >>
Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът?
Хубаво, може ли да има един рай без пъкъл? Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието.
Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът?
“ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно.
към беседата >>
Щом обичаш, скръбта се обръща на радост.
Щом природата тури числата, с които функционира, ти щом намериш тия числа, веднага отговаря. Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш. Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите. Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб.
Щом обичаш, скръбта се обръща на радост.
Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб. Че радостта и скръбта вие я създавате. В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта.
към беседата >>
Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах.
– „Как са лоши? “ Иде друг и даже половината не дава. Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“. Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира. Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям.
Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах.
Сега предпочитам някой да ми даде по-малко. Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо. Аз не повярвах, после станах вярващ“. Сега ние придобиваме вяра. Ние не вярваме в някои неща, трябва да се убедим.
към беседата >>
“ Ами той е една функция на живота.
Не трябва да има ядене, не трябва да има говорене. А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът?
“ Ами той е една функция на живота.
Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели.
към беседата >>
Скръбта съществува, докато отричаш любовта.
Щом туриш числа, които ти искаш, тя оставя ти сам да си отговаряш. Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите. Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост.
Скръбта съществува, докато отричаш любовта.
Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб. Че радостта и скръбта вие я създавате. В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта. В момента, в който любовта отсъствува, ражда се скръбта.
към беседата >>
Сега предпочитам някой да ми даде по-малко.
“ Иде друг и даже половината не дава. Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“. Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира. Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям. Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах.
Сега предпочитам някой да ми даде по-малко.
Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо. Аз не повярвах, после станах вярващ“. Сега ние придобиваме вяра. Ние не вярваме в някои неща, трябва да се убедим. Повечето от вас сте безверници, ще се учите от вашата опитност.
към беседата >>
Живот без пъкъл не може.
А пък раят е място дето говорят хората. Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът? “ Ами той е една функция на живота.
Живот без пъкъл не може.
Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими.
към беседата >>
Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост.
Трябва да знаете друго нещо: Кога идват скърбите и кога идват радостите. Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта.
Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост.
Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб. Че радостта и скръбта вие я създавате. В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта. В момента, в който любовта отсъствува, ражда се скръбта. Сега остават във вас резултатите.
към беседата >>
Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо.
Онзи човек ми каза: „Не ги туряй първите, ще съжаляваш“. Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира. Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям. Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах. Сега предпочитам някой да ми даде по-малко.
Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо.
Аз не повярвах, после станах вярващ“. Сега ние придобиваме вяра. Ние не вярваме в някои неща, трябва да се убедим. Повечето от вас сте безверници, ще се учите от вашата опитност.
към беседата >>
Аз сега не искам да ви отегчавам.
Щом се говори, ще има противоречие. Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът? “ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може.
Аз сега не искам да ви отегчавам.
Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки.
към беседата >>
Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб.
Скръбта винаги показва едно състояние на безлюбие, което ти си имал. Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост.
Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб.
Че радостта и скръбта вие я създавате. В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта. В момента, в който любовта отсъствува, ражда се скръбта. Сега остават във вас резултатите.
към беседата >>
Аз не повярвах, после станах вярващ“.
Но аз си мисля, ще ги туря, той не разбира. Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям. Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах. Сега предпочитам някой да ми даде по-малко. Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо.
Аз не повярвах, после станах вярващ“.
Сега ние придобиваме вяра. Ние не вярваме в някои неща, трябва да се убедим. Повечето от вас сте безверници, ще се учите от вашата опитност.
към беседата >>
Аз не искам тия противоречия в живота.
Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът? “ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам.
Аз не искам тия противоречия в живота.
Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими?
към беседата >>
Че радостта и скръбта вие я създавате.
Всякога когато отсъствува любовта, в един малък момент, мигновено в човека, в душата си пренебрегнеш съзнателно или несъзнателно любовта, става една междина, в която се явява една скръб. Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб.
Че радостта и скръбта вие я създавате.
В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта. В момента, в който любовта отсъствува, ражда се скръбта. Сега остават във вас резултатите.
към беседата >>
Сега ние придобиваме вяра.
Като влязоха, тогава повярвах, че не трябваше да ги турям. Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах. Сега предпочитам някой да ми даде по-малко. Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо. Аз не повярвах, после станах вярващ“.
Сега ние придобиваме вяра.
Ние не вярваме в някои неща, трябва да се убедим. Повечето от вас сте безверници, ще се учите от вашата опитност.
към беседата >>
Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно.
Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът? “ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота.
Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно.
Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите?
към беседата >>
В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта.
Щом обичаш, скръбта се обръща на радост. Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб. Че радостта и скръбта вие я създавате.
В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта.
В момента, в който любовта отсъствува, ражда се скръбта. Сега остават във вас резултатите.
към беседата >>
Ние не вярваме в някои неща, трябва да се убедим.
Седяха няколко години, нищо не платиха, повярвах. Сега предпочитам някой да ми даде по-малко. Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо. Аз не повярвах, после станах вярващ“. Сега ние придобиваме вяра.
Ние не вярваме в някои неща, трябва да се убедим.
Повечето от вас сте безверници, ще се учите от вашата опитност.
към беседата >>
Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели.
“ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно.
Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели.
Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош.
към беседата >>
В момента, в който любовта отсъствува, ражда се скръбта.
Скръбта съществува, докато отричаш любовта. Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб. Че радостта и скръбта вие я създавате. В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта.
В момента, в който любовта отсъствува, ражда се скръбта.
Сега остават във вас резултатите.
към беседата >>
Повечето от вас сте безверници, ще се учите от вашата опитност.
Сега предпочитам някой да ми даде по-малко. Първо, ако имах вяра в по-малкото пари, щях да взема нещо. Аз не повярвах, после станах вярващ“. Сега ние придобиваме вяра. Ние не вярваме в някои неща, трябва да се убедим.
Повечето от вас сте безверници, ще се учите от вашата опитност.
към беседата >>
Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими.
Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели.
Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими.
На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош.
към беседата >>
Сега остават във вас резултатите.
Щом приемеш любовта, скръбта си заминава и се обръща в радост. Щом отричаш любовта, радостта се обръща в скръб. Че радостта и скръбта вие я създавате. В момента, в който любовта присъствува, ражда се радостта. В момента, в който любовта отсъствува, ражда се скръбта.
Сега остават във вас резултатите.
към беседата >>
Вярвайте, че противоречията са за добро в света, защото, ако не вярвате ще опитате.
Вярвайте, че противоречията са за добро в света, защото, ако не вярвате ще опитате.
В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие. Ще кажете: „Защо да е така? – Тази сиромашия на мене ли се даде? “ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е.
към беседата >>
На всяка стъпка правите погрешки.
Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими.
На всяка стъпка правите погрешки.
Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно.
към беседата >>
– „Туй, което ти говориш, вярно ли е?
– „Туй, което ти говориш, вярно ли е?
“ – То е наука. Може да го проверите десет пъти. Може да го проверите навсякъде. Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта. Любовта не функционира.
към беседата >>
В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие.
Вярвайте, че противоречията са за добро в света, защото, ако не вярвате ще опитате.
В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие.
Ще кажете: „Защо да е така? – Тази сиромашия на мене ли се даде? “ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е.
към беседата >>
Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими?
Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки.
Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими?
Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно.
към беседата >>
“ – То е наука.
– „Туй, което ти говориш, вярно ли е?
“ – То е наука.
Може да го проверите десет пъти. Може да го проверите навсякъде. Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта. Любовта не функционира. Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо да е така?
Вярвайте, че противоречията са за добро в света, защото, ако не вярвате ще опитате. В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие.
Ще кажете: „Защо да е така?
– Тази сиромашия на мене ли се даде? “ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е. Та казвам: Вие сега искате да се учите.
към беседата >>
Защо така мислите?
Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими?
Защо така мислите?
Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си.
към беседата >>
Може да го проверите десет пъти.
– „Туй, което ти говориш, вярно ли е? “ – То е наука.
Може да го проверите десет пъти.
Може да го проверите навсякъде. Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта. Любовта не функционира. Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е. Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма.
към беседата >>
– Тази сиромашия на мене ли се даде?
Вярвайте, че противоречията са за добро в света, защото, ако не вярвате ще опитате. В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие. Ще кажете: „Защо да е така?
– Тази сиромашия на мене ли се даде?
“ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е. Та казвам: Вие сега искате да се учите. Ако влезете в света, какво ще учите?
към беседата >>
Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош.
Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите?
Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош.
Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите?
към беседата >>
Може да го проверите навсякъде.
– „Туй, което ти говориш, вярно ли е? “ – То е наука. Може да го проверите десет пъти.
Може да го проверите навсякъде.
Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта. Любовта не функционира. Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е. Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма. Срещам друг, който е пак дряхъл.
към беседата >>
“ За човека е, за добре е.
Вярвайте, че противоречията са за добро в света, защото, ако не вярвате ще опитате. В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие. Ще кажете: „Защо да е така? – Тази сиромашия на мене ли се даде?
“ За човека е, за добре е.
Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е. Та казвам: Вие сега искате да се учите. Ако влезете в света, какво ще учите? Сега учите окултна наука.
към беседата >>
Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош.
Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош.
Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош.
Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар.
към беседата >>
Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта.
– „Туй, което ти говориш, вярно ли е? “ – То е наука. Може да го проверите десет пъти. Може да го проверите навсякъде.
Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта.
Любовта не функционира. Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е. Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма. Срещам друг, който е пак дряхъл. Той пък приятели няма.
към беседата >>
Дойде някоя болест, за добре е.
Вярвайте, че противоречията са за добро в света, защото, ако не вярвате ще опитате. В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие. Ще кажете: „Защо да е така? – Тази сиромашия на мене ли се даде? “ За човека е, за добре е.
Дойде някоя болест, за добре е.
Дойде здраве, пак за добре е. Та казвам: Вие сега искате да се учите. Ако влезете в света, какво ще учите? Сега учите окултна наука. Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите?
към беседата >>
Да изключим от себе си злото е невъзможно.
На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош.
Да изключим от себе си злото е невъзможно.
Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим?
към беседата >>
Любовта не функционира.
– „Туй, което ти говориш, вярно ли е? “ – То е наука. Може да го проверите десет пъти. Може да го проверите навсякъде. Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта.
Любовта не функционира.
Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е. Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма. Срещам друг, който е пак дряхъл. Той пък приятели няма. Срещам друг, той пък къща нямал.
към беседата >>
Дойде здраве, пак за добре е.
В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие. Ще кажете: „Защо да е така? – Тази сиромашия на мене ли се даде? “ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е.
Дойде здраве, пак за добре е.
Та казвам: Вие сега искате да се учите. Ако влезете в света, какво ще учите? Сега учите окултна наука. Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите? Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча?
към беседата >>
Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно.
Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно.
Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно.
Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува.
към беседата >>
Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е.
“ – То е наука. Може да го проверите десет пъти. Може да го проверите навсякъде. Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта. Любовта не функционира.
Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е.
Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма. Срещам друг, който е пак дряхъл. Той пък приятели няма. Срещам друг, той пък къща нямал. Той е неразположен, разни степени има на неразположение.
към беседата >>
Та казвам: Вие сега искате да се учите.
Ще кажете: „Защо да е така? – Тази сиромашия на мене ли се даде? “ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е.
Та казвам: Вие сега искате да се учите.
Ако влезете в света, какво ще учите? Сега учите окултна наука. Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите? Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча? – Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига.
към беседата >>
Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си.
Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно.
Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си.
Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга.
към беседата >>
Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма.
Може да го проверите десет пъти. Може да го проверите навсякъде. Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта. Любовта не функционира. Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е.
Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма.
Срещам друг, който е пак дряхъл. Той пък приятели няма. Срещам друг, той пък къща нямал. Той е неразположен, разни степени има на неразположение. Разни са подбудителните причини на дряхлавостта.
към беседата >>
Ако влезете в света, какво ще учите?
– Тази сиромашия на мене ли се даде? “ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е. Та казвам: Вие сега искате да се учите.
Ако влезете в света, какво ще учите?
Сега учите окултна наука. Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите? Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча? – Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига. Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много.
към беседата >>
Как ще ги примирите?
Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си.
Как ще ги примирите?
Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга.
към беседата >>
Срещам друг, който е пак дряхъл.
Може да го проверите навсякъде. Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта. Любовта не функционира. Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е. Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма.
Срещам друг, който е пак дряхъл.
Той пък приятели няма. Срещам друг, той пък къща нямал. Той е неразположен, разни степени има на неразположение. Разни са подбудителните причини на дряхлавостта. Аз правя опити.
към беседата >>
Сега учите окултна наука.
“ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е. Та казвам: Вие сега искате да се учите. Ако влезете в света, какво ще учите?
Сега учите окултна наука.
Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите? Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча? – Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига. Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много. Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов.
към беседата >>
Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар.
Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите?
Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар.
Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга.
към беседата >>
Той пък приятели няма.
Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на любовта. Любовта не функционира. Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е. Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма. Срещам друг, който е пак дряхъл.
Той пък приятели няма.
Срещам друг, той пък къща нямал. Той е неразположен, разни степени има на неразположение. Разни са подбудителните причини на дряхлавостта. Аз правя опити. Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек.
към беседата >>
Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите?
Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е. Та казвам: Вие сега искате да се учите. Ако влезете в света, какво ще учите? Сега учите окултна наука.
Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите?
Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча? – Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига. Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много. Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов. Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре.
към беседата >>
Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим?
Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар.
Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим?
– Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга. Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде.
към беседата >>
Срещам друг, той пък къща нямал.
Любовта не функционира. Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е. Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма. Срещам друг, който е пак дряхъл. Той пък приятели няма.
Срещам друг, той пък къща нямал.
Той е неразположен, разни степени има на неразположение. Разни са подбудителните причини на дряхлавостта. Аз правя опити. Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек. Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат.
към беседата >>
Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча?
Дойде здраве, пак за добре е. Та казвам: Вие сега искате да се учите. Ако влезете в света, какво ще учите? Сега учите окултна наука. Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите?
Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча?
– Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига. Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много. Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов. Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре. Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите.
към беседата >>
– Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува.
Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим?
– Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува.
А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга. Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде. Вие ще кажете: „Защо е така?
към беседата >>
Той е неразположен, разни степени има на неразположение.
Запример, гледам някой път някой човек, който скърби, дряхъл е. Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма. Срещам друг, който е пак дряхъл. Той пък приятели няма. Срещам друг, той пък къща нямал.
Той е неразположен, разни степени има на неразположение.
Разни са подбудителните причини на дряхлавостта. Аз правя опити. Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек. Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат. Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш?
към беседата >>
– Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига.
Та казвам: Вие сега искате да се учите. Ако влезете в света, какво ще учите? Сега учите окултна наука. Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите? Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча?
– Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига.
Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много. Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов. Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре. Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите. Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло.
към беседата >>
А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга.
Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува.
А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга.
И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга. Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде. Вие ще кажете: „Защо е така? “ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга.
към беседата >>
Разни са подбудителните причини на дряхлавостта.
Щом като го видя, зная, че тази дряхлост произтича, че пари няма. Срещам друг, който е пак дряхъл. Той пък приятели няма. Срещам друг, той пък къща нямал. Той е неразположен, разни степени има на неразположение.
Разни са подбудителните причини на дряхлавостта.
Аз правя опити. Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек. Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат. Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш? “ – Скоро ще дойде някой твой чичо.
към беседата >>
Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много.
Ако влезете в света, какво ще учите? Сега учите окултна наука. Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите? Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча? – Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига.
Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много.
Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов. Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре. Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите. Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло. Кръвообращението ще бъде добро, дишането ще бъде добро и двете ще бъдат добре.
към беседата >>
И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга.
Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга.
И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга.
Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга. Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде. Вие ще кажете: „Защо е така? “ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга. Когато човек върви, кой е господар?
към беседата >>
Аз правя опити.
Срещам друг, който е пак дряхъл. Той пък приятели няма. Срещам друг, той пък къща нямал. Той е неразположен, разни степени има на неразположение. Разни са подбудителните причини на дряхлавостта.
Аз правя опити.
Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек. Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат. Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш? “ – Скоро ще дойде някой твой чичо. Казва: „Минава ми такава мисъл.
към беседата >>
Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов.
Сега учите окултна наука. Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите? Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча? – Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига. Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много.
Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов.
Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре. Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите. Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло. Кръвообращението ще бъде добро, дишането ще бъде добро и двете ще бъдат добре. Другите работи ще се оправят.
към беседата >>
Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга.
Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга.
Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга.
Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде. Вие ще кажете: „Защо е така? “ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга. Когато човек върви, кой е господар? Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга.
към беседата >>
Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек.
Той пък приятели няма. Срещам друг, той пък къща нямал. Той е неразположен, разни степени има на неразположение. Разни са подбудителните причини на дряхлавостта. Аз правя опити.
Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек.
Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат. Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш? “ – Скоро ще дойде някой твой чичо. Казва: „Минава ми такава мисъл. Да, имам един чичо, вярно ли е?
към беседата >>
Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре.
Като идете в света, какво ще учите, на какво ще ги учите? Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча? – Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига. Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много. Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов.
Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре.
Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите. Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло. Кръвообращението ще бъде добро, дишането ще бъде добро и двете ще бъдат добре. Другите работи ще се оправят.
към беседата >>
Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде.
Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга.
Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде.
Вие ще кажете: „Защо е така? “ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга. Когато човек върви, кой е господар? Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга. Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар.
към беседата >>
Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат.
Срещам друг, той пък къща нямал. Той е неразположен, разни степени има на неразположение. Разни са подбудителните причини на дряхлавостта. Аз правя опити. Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек.
Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат.
Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш? “ – Скоро ще дойде някой твой чичо. Казва: „Минава ми такава мисъл. Да, имам един чичо, вярно ли е? “. Казвам: Колко ще платиш?
към беседата >>
Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите.
Аз, ако съм на ваше място, ако ида в света, на какво ще ги уча? – Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига. Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много. Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов. Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре.
Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите.
Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло. Кръвообращението ще бъде добро, дишането ще бъде добро и двете ще бъдат добре. Другите работи ще се оправят.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Защо е така?
– Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга. Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде.
Вие ще кажете: „Защо е така?
“ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга. Когато човек върви, кой е господар? Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга. Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар. В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга.
към беседата >>
Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш?
Той е неразположен, разни степени има на неразположение. Разни са подбудителните причини на дряхлавостта. Аз правя опити. Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек. Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат.
Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш?
“ – Скоро ще дойде някой твой чичо. Казва: „Минава ми такава мисъл. Да, имам един чичо, вярно ли е? “. Казвам: Колко ще платиш? – Колкото се може повече ще платя.
към беседата >>
Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло.
– Ако видя един орач, ще кажа: Всичко имаш, само едно малко не ти достига. Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много. Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов. Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре. Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите.
Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло.
Кръвообращението ще бъде добро, дишането ще бъде добро и двете ще бъдат добре. Другите работи ще се оправят.
към беседата >>
“ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга.
А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга. Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде. Вие ще кажете: „Защо е така?
“ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга.
Когато човек върви, кой е господар? Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга. Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар. В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга. Единият отзад, другият отпред и така вие вървите.
към беседата >>
“ – Скоро ще дойде някой твой чичо.
Разни са подбудителните причини на дряхлавостта. Аз правя опити. Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек. Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат. Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш?
“ – Скоро ще дойде някой твой чичо.
Казва: „Минава ми такава мисъл. Да, имам един чичо, вярно ли е? “. Казвам: Колко ще платиш? – Колкото се може повече ще платя. И веднага той се развеселява.
към беседата >>
Кръвообращението ще бъде добро, дишането ще бъде добро и двете ще бъдат добре.
Ще го науча този орач добре да се отнася с воловете, ще го науча да говори малко, да не псува много. Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов. Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре. Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите. Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло.
Кръвообращението ще бъде добро, дишането ще бъде добро и двете ще бъдат добре.
Другите работи ще се оправят.
към беседата >>
Когато човек върви, кой е господар?
И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга. Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде. Вие ще кажете: „Защо е така? “ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга.
Когато човек върви, кой е господар?
Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга. Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар. В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга. Единият отзад, другият отпред и така вие вървите. Сега вие ще кажете: „Лесна работа, така трябва да бъде“.
към беседата >>
Казва: „Минава ми такава мисъл.
Аз правя опити. Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек. Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат. Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш? “ – Скоро ще дойде някой твой чичо.
Казва: „Минава ми такава мисъл.
Да, имам един чичо, вярно ли е? “. Казвам: Колко ще платиш? – Колкото се може повече ще платя. И веднага той се развеселява. И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче.
към беседата >>
Другите работи ще се оправят.
Ще го науча да не се кара с жена си, да ѝ говори малко любовно, да се отнася с любов. Сега и вас много малко искам да ви науча: Да се отнасяте добре. Вие сте много добри, но само малко любов ви трябва да носите. Ако бях на вашите години, ако искам да се запозная с вас, ще нося мускалче, ще кажа: Я, помириши мускалчето, пък разправете ми малко за розовото масло. Кръвообращението ще бъде добро, дишането ще бъде добро и двете ще бъдат добре.
Другите работи ще се оправят.
към беседата >>
Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга.
Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга. Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде. Вие ще кажете: „Защо е така? “ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга. Когато човек върви, кой е господар?
Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга.
Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар. В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга. Единият отзад, другият отпред и така вие вървите. Сега вие ще кажете: „Лесна работа, така трябва да бъде“.
към беседата >>
Да, имам един чичо, вярно ли е?
Като видя някого неразположен, аз му казвам: Слушай, ти си много способен човек. Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат. Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш? “ – Скоро ще дойде някой твой чичо. Казва: „Минава ми такава мисъл.
Да, имам един чичо, вярно ли е?
“. Казвам: Колко ще платиш? – Колкото се може повече ще платя. И веднага той се развеселява. И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче. Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“.
към беседата >>
Тук вземаха билет от лотарията.
Тук вземаха билет от лотарията.
Аз го изчислявам, че не се пада, но понеже те са мераклии за мене да вземат билет, аз искам да се обезверят малко. Казвам: Колко мислите да спечелите? – Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди. Питам после: Колко спечелихте? – Едва, казва, си взели стоте лева.
към беседата >>
Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар.
Та едновременно доброто и слуга, и господар не може да бъде. Вие ще кажете: „Защо е така? “ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга. Когато човек върви, кой е господар? Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга.
Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар.
В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга. Единият отзад, другият отпред и така вие вървите. Сега вие ще кажете: „Лесна работа, така трябва да бъде“.
към беседата >>
“. Казвам: Колко ще платиш?
Виждам, писано на челото ти, скоро ще имаш 20–30 хиляди лева, ще ти се паднат. Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш? “ – Скоро ще дойде някой твой чичо. Казва: „Минава ми такава мисъл. Да, имам един чичо, вярно ли е?
“. Казвам: Колко ще платиш?
– Колкото се може повече ще платя. И веднага той се развеселява. И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче. Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“. Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила.
към беседата >>
Аз го изчислявам, че не се пада, но понеже те са мераклии за мене да вземат билет, аз искам да се обезверят малко.
Тук вземаха билет от лотарията.
Аз го изчислявам, че не се пада, но понеже те са мераклии за мене да вземат билет, аз искам да се обезверят малко.
Казвам: Колко мислите да спечелите? – Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди. Питам после: Колко спечелихте? – Едва, казва, си взели стоте лева. В числата има едно съчетание.
към беседата >>
В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга.
Вие ще кажете: „Защо е така? “ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга. Когато човек върви, кой е господар? Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга. Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар.
В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга.
Единият отзад, другият отпред и така вие вървите. Сега вие ще кажете: „Лесна работа, така трябва да бъде“.
към беседата >>
– Колкото се може повече ще платя.
Веднага се изменя неговото състояние, казва: „Отде знаеш? “ – Скоро ще дойде някой твой чичо. Казва: „Минава ми такава мисъл. Да, имам един чичо, вярно ли е? “. Казвам: Колко ще платиш?
– Колкото се може повече ще платя.
И веднага той се развеселява. И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче. Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“. Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат.
към беседата >>
Казвам: Колко мислите да спечелите?
Тук вземаха билет от лотарията. Аз го изчислявам, че не се пада, но понеже те са мераклии за мене да вземат билет, аз искам да се обезверят малко.
Казвам: Колко мислите да спечелите?
– Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди. Питам после: Колко спечелихте? – Едва, казва, си взели стоте лева. В числата има едно съчетание. Има числа непроизводни.
към беседата >>
Единият отзад, другият отпред и така вие вървите.
“ Наблюдавайте сега, кой е господар и кой е слуга. Когато човек върви, кой е господар? Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга. Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар. В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга.
Единият отзад, другият отпред и така вие вървите.
Сега вие ще кажете: „Лесна работа, така трябва да бъде“.
към беседата >>
И веднага той се развеселява.
“ – Скоро ще дойде някой твой чичо. Казва: „Минава ми такава мисъл. Да, имам един чичо, вярно ли е? “. Казвам: Колко ще платиш? – Колкото се може повече ще платя.
И веднага той се развеселява.
И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче. Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“. Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“.
към беседата >>
– Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди.
Тук вземаха билет от лотарията. Аз го изчислявам, че не се пада, но понеже те са мераклии за мене да вземат билет, аз искам да се обезверят малко. Казвам: Колко мислите да спечелите?
– Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди.
Питам после: Колко спечелихте? – Едва, казва, си взели стоте лева. В числата има едно съчетание. Има числа непроизводни. как мислите 1 и 2 производни числа ли са?
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Лесна работа, така трябва да бъде“.
Когато човек върви, кой е господар? Левият крак, който е отзад, на който няма никаква тежест, само заповядва, пък десният крак е слуга. Но в следния момент, стане обратното; господарят се обърна в слуга и слугата стана господар. В следният момент пак има смяна, левият е господар, пък десният е слуга. Единият отзад, другият отпред и така вие вървите.
Сега вие ще кажете: „Лесна работа, така трябва да бъде“.
към беседата >>
И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче.
Казва: „Минава ми такава мисъл. Да, имам един чичо, вярно ли е? “. Казвам: Колко ще платиш? – Колкото се може повече ще платя. И веднага той се развеселява.
И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче.
Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“. Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“. Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките.
към беседата >>
Питам после: Колко спечелихте?
Тук вземаха билет от лотарията. Аз го изчислявам, че не се пада, но понеже те са мераклии за мене да вземат билет, аз искам да се обезверят малко. Казвам: Колко мислите да спечелите? – Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди.
Питам после: Колко спечелихте?
– Едва, казва, си взели стоте лева. В числата има едно съчетание. Има числа непроизводни. как мислите 1 и 2 производни числа ли са? 3-те е неутрално число.
към беседата >>
В природата онзи, който създал раците, отде му дошло на ума, едни от раците да вървят наляво.
В природата онзи, който създал раците, отде му дошло на ума, едни от раците да вървят наляво.
Кривият рак наляво върви. И после има други, които вървят назад, с опашката си напред. Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад? Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред? Две философии има.
към беседата >>
Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“.
Да, имам един чичо, вярно ли е? “. Казвам: Колко ще платиш? – Колкото се може повече ще платя. И веднага той се развеселява. И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче.
Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“.
Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“. Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари.
към беседата >>
– Едва, казва, си взели стоте лева.
Тук вземаха билет от лотарията. Аз го изчислявам, че не се пада, но понеже те са мераклии за мене да вземат билет, аз искам да се обезверят малко. Казвам: Колко мислите да спечелите? – Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди. Питам после: Колко спечелихте?
– Едва, казва, си взели стоте лева.
В числата има едно съчетание. Има числа непроизводни. как мислите 1 и 2 производни числа ли са? 3-те е неутрално число. Трите знаете ли какво казва?
към беседата >>
Кривият рак наляво върви.
В природата онзи, който създал раците, отде му дошло на ума, едни от раците да вървят наляво.
Кривият рак наляво върви.
И после има други, които вървят назад, с опашката си напред. Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад? Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред? Две философии има. Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“.
към беседата >>
Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила.
“. Казвам: Колко ще платиш? – Колкото се може повече ще платя. И веднага той се развеселява. И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче. Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“.
Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила.
Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“. Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет.
към беседата >>
В числата има едно съчетание.
Аз го изчислявам, че не се пада, но понеже те са мераклии за мене да вземат билет, аз искам да се обезверят малко. Казвам: Колко мислите да спечелите? – Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди. Питам после: Колко спечелихте? – Едва, казва, си взели стоте лева.
В числата има едно съчетание.
Има числа непроизводни. как мислите 1 и 2 производни числа ли са? 3-те е неутрално число. Трите знаете ли какво казва? – Светът да изгори, но чергата ми да не изгори.
към беседата >>
И после има други, които вървят назад, с опашката си напред.
В природата онзи, който създал раците, отде му дошло на ума, едни от раците да вървят наляво. Кривият рак наляво върви.
И после има други, които вървят назад, с опашката си напред.
Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад? Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред? Две философии има. Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“. И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха.
към беседата >>
Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат.
– Колкото се може повече ще платя. И веднага той се развеселява. И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче. Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“. Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила.
Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат.
Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“. Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите с пари.
към беседата >>
Има числа непроизводни.
Казвам: Колко мислите да спечелите? – Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди. Питам после: Колко спечелихте? – Едва, казва, си взели стоте лева. В числата има едно съчетание.
Има числа непроизводни.
как мислите 1 и 2 производни числа ли са? 3-те е неутрално число. Трите знаете ли какво казва? – Светът да изгори, но чергата ми да не изгори. Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие.
към беседата >>
Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад?
В природата онзи, който създал раците, отде му дошло на ума, едни от раците да вървят наляво. Кривият рак наляво върви. И после има други, които вървят назад, с опашката си напред.
Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад?
Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред? Две философии има. Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“. И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха. Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини?
към беседата >>
Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“.
И веднага той се развеселява. И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче. Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“. Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат.
Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“.
Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите с пари. Имаш много пари, много ще платиш.
към беседата >>
как мислите 1 и 2 производни числа ли са?
– Един милион, 500 хиляди, 200 хиляди. Питам после: Колко спечелихте? – Едва, казва, си взели стоте лева. В числата има едно съчетание. Има числа непроизводни.
как мислите 1 и 2 производни числа ли са?
3-те е неутрално число. Трите знаете ли какво казва? – Светът да изгори, но чергата ми да не изгори. Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие. Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци.
към беседата >>
Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред?
В природата онзи, който създал раците, отде му дошло на ума, едни от раците да вървят наляво. Кривият рак наляво върви. И после има други, които вървят назад, с опашката си напред. Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад?
Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред?
Две философии има. Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“. И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха. Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини? Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки.
към беседата >>
Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките.
И действително, той ще дойде, той ще срещне един свой чичо, няма да се минат 10, 15, 20, дена ще срещне познанство с някого и работите му ще тръгнат другояче. Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“. Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“.
Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките.
С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш?
към беседата >>
3-те е неутрално число.
Питам после: Колко спечелихте? – Едва, казва, си взели стоте лева. В числата има едно съчетание. Има числа непроизводни. как мислите 1 и 2 производни числа ли са?
3-те е неутрално число.
Трите знаете ли какво казва? – Светът да изгори, но чергата ми да не изгори. Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие. Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци. Там имало една празна църква.
към беседата >>
Две философии има.
В природата онзи, който създал раците, отде му дошло на ума, едни от раците да вървят наляво. Кривият рак наляво върви. И после има други, които вървят назад, с опашката си напред. Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад? Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред?
Две философии има.
Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“. И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха. Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини? Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки. Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече.
към беседата >>
С любовта е с късмет, без любовта е с пари.
Случва се често на онези, способните ученици, добрите професори на богатите ученици, вземат доста, трябва да им се плати богато, на някой беден студент като го погледне казва: „На тебе даром ще преподавам“. Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“. Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките.
С любовта е с късмет, без любовта е с пари.
Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай.
към беседата >>
Трите знаете ли какво казва?
– Едва, казва, си взели стоте лева. В числата има едно съчетание. Има числа непроизводни. как мислите 1 и 2 производни числа ли са? 3-те е неутрално число.
Трите знаете ли какво казва?
– Светът да изгори, но чергата ми да не изгори. Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие. Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци. Там имало една празна църква. Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“.
към беседата >>
Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“.
Кривият рак наляво върви. И после има други, които вървят назад, с опашката си напред. Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад? Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред? Две философии има.
Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“.
И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха. Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини? Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки. Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече. Поддържате теорията на кривите раци.
към беседата >>
Късметлиите хора навсякъде имат късмет.
Ще кажете: Съдбата така определила, любовта така определила. Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“. Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари.
Късметлиите хора навсякъде имат късмет.
Едните са късметлии с любовта, другите с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам.
към беседата >>
– Светът да изгори, но чергата ми да не изгори.
В числата има едно съчетание. Има числа непроизводни. как мислите 1 и 2 производни числа ли са? 3-те е неутрално число. Трите знаете ли какво казва?
– Светът да изгори, но чергата ми да не изгори.
Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие. Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци. Там имало една празна църква. Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“. Събират се всички, той проповядва.
към беседата >>
И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха.
И после има други, които вървят назад, с опашката си напред. Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад? Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред? Две философии има. Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“.
И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха.
Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини? Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки. Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече. Поддържате теорията на кривите раци. Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво.
към беседата >>
Едните са късметлии с любовта, другите с пари.
Онези, които нямат любов, с пари трябва да плащат. Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“. Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет.
Едните са късметлии с любовта, другите с пари.
Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам.
към беседата >>
Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие.
Има числа непроизводни. как мислите 1 и 2 производни числа ли са? 3-те е неутрално число. Трите знаете ли какво казва? – Светът да изгори, но чергата ми да не изгори.
Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие.
Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци. Там имало една празна църква. Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“. Събират се всички, той проповядва. Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат.
към беседата >>
Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини?
Отде им дошло на ума, защо едните да вървят криво, пък другите да вървят назад? Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред? Две философии има. Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“. И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха.
Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини?
Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки. Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече. Поддържате теорията на кривите раци. Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво. Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците.
към беседата >>
Имаш много пари, много ще платиш.
Онези, които носят любовта, като ги погледне професорът, казва: „На тебе без пари“. Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите с пари.
Имаш много пари, много ще платиш.
Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав.
към беседата >>
Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци.
как мислите 1 и 2 производни числа ли са? 3-те е неутрално число. Трите знаете ли какво казва? – Светът да изгори, но чергата ми да не изгори. Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие.
Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци.
Там имало една празна църква. Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“. Събират се всички, той проповядва. Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат. Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват.
към беседата >>
Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки.
Каква употреба има, едните с опашката назад да вървят, а другите напред? Две философии има. Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“. И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха. Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини?
Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки.
Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече. Поддържате теорията на кривите раци. Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво. Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците. Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад.
към беседата >>
Като нямаш пари, какво ще платиш?
Та сега вие искате да бъдете късметлии всичките. С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите с пари. Имаш много пари, много ще платиш.
Като нямаш пари, какво ще платиш?
Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“.
към беседата >>
Там имало една празна църква.
3-те е неутрално число. Трите знаете ли какво казва? – Светът да изгори, но чергата ми да не изгори. Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие. Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци.
Там имало една празна църква.
Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“. Събират се всички, той проповядва. Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат. Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват. Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари.
към беседата >>
Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече.
Две философии има. Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“. И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха. Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини? Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки.
Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече.
Поддържате теорията на кривите раци. Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво. Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците. Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад. Много умни са тия раци, които вървят назад.
към беседата >>
Аз имам само един такъв случай.
С любовта е с късмет, без любовта е с пари. Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш?
Аз имам само един такъв случай.
Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“. Не ми показва как да държа цигулката, лъка.
към беседата >>
Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“.
Трите знаете ли какво казва? – Светът да изгори, но чергата ми да не изгори. Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие. Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци. Там имало една празна църква.
Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“.
Събират се всички, той проповядва. Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат. Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват. Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари. Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона.
към беседата >>
Поддържате теорията на кривите раци.
Едните раци казват: „Наляво трябва да се ходи“; а пък другите раци казват: „Назад трябва да се ходи“. И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха. Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини? Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки. Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече.
Поддържате теорията на кривите раци.
Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво. Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците. Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад. Много умни са тия раци, които вървят назад. Те имат психологически съображения, за които няма да ви говоря.
към беседата >>
Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам.
Късметлиите хора навсякъде имат късмет. Едните са късметлии с любовта, другите с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай.
Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам.
Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“. Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене.
към беседата >>
Събират се всички, той проповядва.
– Светът да изгори, но чергата ми да не изгори. Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие. Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци. Там имало една празна църква. Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“.
Събират се всички, той проповядва.
Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат. Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват. Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари. Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона. Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора!
към беседата >>
Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво.
И се разделиха, едните си създадоха опашка, пък другите не си създадоха. Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини? Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки. Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече. Поддържате теорията на кривите раци.
Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво.
Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците. Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад. Много умни са тия раци, които вървят назад. Те имат психологически съображения, за които няма да ви говоря.
към беседата >>
Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам.
Едните са късметлии с любовта, другите с пари. Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам.
Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам.
Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“. Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене. Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше.
към беседата >>
Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат.
Ти очакваш от трите да те донесе някакво щастие. Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци. Там имало една празна църква. Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“. Събират се всички, той проповядва.
Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат.
Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват. Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари. Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона. Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора! “ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия?
към беседата >>
Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците.
Но според закона на еволюцията, кои са подбудителните причини? Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки. Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече. Поддържате теорията на кривите раци. Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво.
Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците.
Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад. Много умни са тия раци, които вървят назад. Те имат психологически съображения, за които няма да ви говоря.
към беседата >>
Гледам беше много сприхав.
Имаш много пари, много ще платиш. Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам.
Гледам беше много сприхав.
Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“. Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене. Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята.
към беседата >>
Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват.
Та знаете ли, отива един млад американски проповедник, знаменит, на курорт, дето отиват богатите американци. Там имало една празна църква. Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“. Събират се всички, той проповядва. Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат.
Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват.
Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари. Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона. Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора! “ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия? Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи.
към беседата >>
Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад.
Едните срещнаха мъчнотии, че криво тръгнаха, кривите раци без опашки. Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече. Поддържате теорията на кривите раци. Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво. Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците.
Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад.
Много умни са тия раци, които вървят назад. Те имат психологически съображения, за които няма да ви говоря.
към беседата >>
Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“.
Като нямаш пари, какво ще платиш? Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав.
Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“.
Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене. Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове.
към беседата >>
Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари.
Там имало една празна църква. Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“. Събират се всички, той проповядва. Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат. Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват.
Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари.
Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона. Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора! “ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия? Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи. Всеки ден всички го правят.
към беседата >>
Много умни са тия раци, които вървят назад.
Та казвам: Ако вие вървите накриво, то е кривият рак, нищо повече. Поддържате теорията на кривите раци. Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво. Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците. Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад.
Много умни са тия раци, които вървят назад.
Те имат психологически съображения, за които няма да ви говоря.
към беседата >>
Не ми показва как да държа цигулката, лъка.
Аз имам само един такъв случай. Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“.
Не ми показва как да държа цигулката, лъка.
На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене. Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка.
към беседата >>
Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона.
Казва: „Даром ще им проповядвам през сезона“. Събират се всички, той проповядва. Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат. Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват. Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари.
Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона.
Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора! “ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия? Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи. Всеки ден всички го правят. Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме.
към беседата >>
Те имат психологически съображения, за които няма да ви говоря.
Поддържате теорията на кривите раци. Един крив човек върви по теорията на раците, върви накриво. Ако оставате назад, че се оттегляте, поддържате другата теория на раците. Раците не си направиха опашка да ги подтиква напред, но да вървят назад. Много умни са тия раци, които вървят назад.
Те имат психологически съображения, за които няма да ви говоря.
към беседата >>
На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене.
Намерих един учител по музика, един добър учител, един добър музикант, роден музикант, гледам. Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“. Не ми показва как да държа цигулката, лъка.
На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене.
Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора!
Събират се всички, той проповядва. Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат. Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват. Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари. Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона.
Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора!
“ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия? Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи. Всеки ден всички го правят. Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме. Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното.
към беседата >>
Вие седите, мъчите се, казвате: „Не съм много умен“.
Вие седите, мъчите се, казвате: „Не съм много умен“.
Ами знаете ли какъв ще ви бъде хала, ако станете много умен? Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни. Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място. Но да приведем един пример. Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо.
към беседата >>
Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше.
Като отидох да вземам уроци, казвам: Ще ми кажеш правилата, как да държа цигулката, лъка, как ще постъпвам и каквото ми каже, вече ще го слушам. Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“. Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене.
Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше.
Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири.
към беседата >>
“ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия?
Сезонът се затваря и той остава, да му благодарят, гледа дано дойдат. Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват. Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари. Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона. Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора!
“ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия?
Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи. Всеки ден всички го правят. Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме. Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното. Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо.
към беседата >>
Ами знаете ли какъв ще ви бъде хала, ако станете много умен?
Вие седите, мъчите се, казвате: „Не съм много умен“.
Ами знаете ли какъв ще ви бъде хала, ако станете много умен?
Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни. Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място. Но да приведем един пример. Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо. Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза?
към беседата >>
Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята.
Гледам беше много сприхав. Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“. Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене. Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше.
Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята.
Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка.
към беседата >>
Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи.
Казват му: „Много ти благодарим за голямата услуга“ – и си отиват. Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари. Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона. Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора! “ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия?
Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи.
Всеки ден всички го правят. Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме. Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното. Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо. Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят?
към беседата >>
Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни.
Вие седите, мъчите се, казвате: „Не съм много умен“. Ами знаете ли какъв ще ви бъде хала, ако станете много умен?
Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни.
Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място. Но да приведем един пример. Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо. Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза? Ни най-малко няма омраза.
към беседата >>
Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове.
Аз като влизах, той ще се усмихне много добре, казва ми: „Аз ще свиря, ти ще ме слушаш, каквото аз правя ще правиш“. Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене. Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята.
Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове.
След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка. И мене ми даваше забавления, той ми свиреше.
към беседата >>
Всеки ден всички го правят.
Време е да си тръгва и гледа някой да дойде да благодари. Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона. Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора! “ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия? Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи.
Всеки ден всички го правят.
Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме. Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното. Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо. Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят? Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво?
към беседата >>
Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място.
Вие седите, мъчите се, казвате: „Не съм много умен“. Ами знаете ли какъв ще ви бъде хала, ако станете много умен? Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни.
Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място.
Но да приведем един пример. Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо. Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза? Ни най-малко няма омраза. Защо ги секат?
към беседата >>
След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка.
Не ми показва как да държа цигулката, лъка. На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене. Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове.
След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка.
Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка. И мене ми даваше забавления, той ми свиреше. И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка.
към беседата >>
Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме.
Иде един маха с ръка, но той му носи една сметка да плати за осветлението на салона. Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора! “ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия? Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи. Всеки ден всички го правят.
Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме.
Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното. Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо. Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят? Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво? Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане?
към беседата >>
Но да приведем един пример.
Вие седите, мъчите се, казвате: „Не съм много умен“. Ами знаете ли какъв ще ви бъде хала, ако станете много умен? Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни. Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място.
Но да приведем един пример.
Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо. Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза? Ни най-малко няма омраза. Защо ги секат? – Понеже им е потребно гориво.
към беседата >>
Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша.
На другите преподава уроци, на мене само той ми свири и аз да се уча от неговото свирене. Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка.
Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша.
Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка. И мене ми даваше забавления, той ми свиреше. И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка. Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно.
към беседата >>
Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното.
Вие ще кажете: „Какви непризнателни хора! “ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия? Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи. Всеки ден всички го правят. Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме.
Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното.
Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо. Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят? Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво? Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане? Аз бих желал килото, прясно брашно.
към беседата >>
Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо.
Вие седите, мъчите се, казвате: „Не съм много умен“. Ами знаете ли какъв ще ви бъде хала, ако станете много умен? Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни. Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място. Но да приведем един пример.
Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо.
Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза? Ни най-малко няма омраза. Защо ги секат? – Понеже им е потребно гориво. Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво.
към беседата >>
Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири.
Аз като отивах той си почиваше, не кряскаше. Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша.
Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири.
Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка. И мене ми даваше забавления, той ми свиреше. И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка. Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно. Казва: „На тебе не ти трябва повече от това“.
към беседата >>
Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо.
“ Как мислите вие, какво трябваше да направят тия? Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи. Всеки ден всички го правят. Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме. Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното.
Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо.
Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят? Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво? Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане? Аз бих желал килото, прясно брашно. Чувала с песмета бих оставил за другите.
към беседата >>
Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза?
Ами знаете ли какъв ще ви бъде хала, ако станете много умен? Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни. Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място. Но да приведем един пример. Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо.
Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза?
Ни най-малко няма омраза. Защо ги секат? – Понеже им е потребно гориво. Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво. Тогава дайте един проект.
към беседата >>
Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка.
Като дойде някой друг ученик и като вземе някой тон, той ще излезе из стаята, и пак ще се върне – по десет пъти излизаше из стаята. Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири.
Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка.
И мене ми даваше забавления, той ми свиреше. И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка. Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно. Казва: „На тебе не ти трябва повече от това“.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят?
Ето, вие може да направите тази грешка на тия богаташи. Всеки ден всички го правят. Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме. Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното. Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо.
Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят?
Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво? Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане? Аз бих желал килото, прясно брашно. Чувала с песмета бих оставил за другите. Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен.
към беседата >>
Ни най-малко няма омраза.
Благодарение, че има по-глупави от вас, та вие сте по-умни. Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място. Но да приведем един пример. Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо. Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза?
Ни най-малко няма омраза.
Защо ги секат? – Понеже им е потребно гориво. Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво. Тогава дайте един проект. Сега хората трябва да станат много умни.
към беседата >>
И мене ми даваше забавления, той ми свиреше.
Понеже някой път не искаше да се гневи, махне с ръката и излезе навън, не може да търпи неправилни тонове. След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка.
И мене ми даваше забавления, той ми свиреше.
И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка. Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно. Казва: „На тебе не ти трябва повече от това“.
към беседата >>
Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво?
Всеки ден всички го правят. Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме. Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното. Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо. Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят?
Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво?
Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане? Аз бих желал килото, прясно брашно. Чувала с песмета бих оставил за другите. Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен. С килото прясно брашно ще си направя мамалига.
към беседата >>
Защо ги секат?
Ако глупавите биха станали умни като вас, вие щяхте да бъдете на тяхното място. Но да приведем един пример. Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо. Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза? Ни най-малко няма омраза.
Защо ги секат?
– Понеже им е потребно гориво. Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво. Тогава дайте един проект. Сега хората трябва да станат много умни. Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия.
към беседата >>
И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка.
След пет минути пак влезе, пак разправя как да си държи лъка. Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка. И мене ми даваше забавления, той ми свиреше.
И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка.
Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно. Казва: „На тебе не ти трябва повече от това“.
към беседата >>
Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане?
Някой път даже колкото повече ни услужват, повече индеферентни сме. Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното. Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо. Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят? Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво?
Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане?
Аз бих желал килото, прясно брашно. Чувала с песмета бих оставил за другите. Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен. С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига?
към беседата >>
– Понеже им е потребно гориво.
Но да приведем един пример. Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо. Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза? Ни най-малко няма омраза. Защо ги секат?
– Понеже им е потребно гориво.
Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво. Тогава дайте един проект. Сега хората трябва да станат много умни. Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия. Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо.
към беседата >>
Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно.
Този човек правеше усилия, другояче трябваше да кряска, затова ще излезе навън да не слуша. Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка. И мене ми даваше забавления, той ми свиреше. И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка.
Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно.
Казва: „На тебе не ти трябва повече от това“.
към беседата >>
Аз бих желал килото, прясно брашно.
Един приятел трепери да ни услужи, ние вземаме обратното. Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо. Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят? Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво? Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане?
Аз бих желал килото, прясно брашно.
Чувала с песмета бих оставил за другите. Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен. С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш.
към беседата >>
Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво.
Вземете както в сегашния свят, милиони дървета са осъдени на смърт, да бъдат отсечени, изгорени за топливо. Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза? Ни най-малко няма омраза. Защо ги секат? – Понеже им е потребно гориво.
Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво.
Тогава дайте един проект. Сега хората трябва да станат много умни. Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия. Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо. Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира.
към беседата >>
Казва: „На тебе не ти трябва повече от това“.
Аз като отивах, никак не излизаше навън, ще вземе цигулката, свири. Аз седях и го гледах, много хубаво държи лъка. И мене ми даваше забавления, той ми свиреше. И първоначално не ми даде никакви упътвания, как да хвана лъка. Аз наблюдавах как трябва да държа лъка, как поставя цигулката, всичко туй наблюдавах внимателно.
Казва: „На тебе не ти трябва повече от това“.
към беседата >>
Чувала с песмета бих оставил за другите.
Някой, който пакости, на него гледаме да направим нещо. Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят? Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво? Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане? Аз бих желал килото, прясно брашно.
Чувала с песмета бих оставил за другите.
Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен. С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш.
към беседата >>
Тогава дайте един проект.
Не е от някаква омраза, има ли някаква омраза? Ни най-малко няма омраза. Защо ги секат? – Понеже им е потребно гориво. Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво.
Тогава дайте един проект.
Сега хората трябва да станат много умни. Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия. Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо. Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира. Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват.
към беседата >>
И на вас сега искам този метод да туря.
И на вас сега искам този метод да туря.
Ще наблюдавате как аз свиря. Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате. В природата трябва да се наблюдава. Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“.
към беседата >>
Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен.
Кое е по-хубаво, добро ли да ти правят или зло да ти правят? Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво? Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане? Аз бих желал килото, прясно брашно. Чувала с песмета бих оставил за другите.
Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен.
С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш.
към беседата >>
Сега хората трябва да станат много умни.
Ни най-малко няма омраза. Защо ги секат? – Понеже им е потребно гориво. Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво. Тогава дайте един проект.
Сега хората трябва да станат много умни.
Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия. Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо. Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира. Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват. Сега да ви докажем.
към беседата >>
Ще наблюдавате как аз свиря.
И на вас сега искам този метод да туря.
Ще наблюдавате как аз свиря.
Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате. В природата трябва да се наблюдава. Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“. Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията.
към беседата >>
С килото прясно брашно ще си направя мамалига.
Ако имате песмети от мамулено брашно от преди една година, или ако ви дадат сега смляно мамулено брашно, пресно, кое е по-хубаво? Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане? Аз бих желал килото, прясно брашно. Чувала с песмета бих оставил за другите. Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен.
С килото прясно брашно ще си направя мамалига.
Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш. Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви.
към беседата >>
Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия.
Защо ги секат? – Понеже им е потребно гориво. Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво. Тогава дайте един проект. Сега хората трябва да станат много умни.
Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия.
Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо. Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира. Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват. Сега да ви докажем. Може много лесно да докажем как прогресират дърветата.
към беседата >>
Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате.
И на вас сега искам този метод да туря. Ще наблюдавате как аз свиря.
Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате.
В природата трябва да се наблюдава. Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“. Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате.
към беседата >>
Нали знаете как се прави мамалига?
Един чувал песмети да ви дадат или едно кило прясно брашно, кое е за предпочитане? Аз бих желал килото, прясно брашно. Чувала с песмета бих оставил за другите. Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен. С килото прясно брашно ще си направя мамалига.
Нали знаете как се прави мамалига?
Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш. Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви. Има разни начини.
към беседата >>
Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо.
– Понеже им е потребно гориво. Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво. Тогава дайте един проект. Сега хората трябва да станат много умни. Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия.
Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо.
Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира. Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват. Сега да ви докажем. Може много лесно да докажем как прогресират дърветата. Прогресът седи някой път в подобрението, което става вътре в самия живот.
към беседата >>
В природата трябва да се наблюдава.
И на вас сега искам този метод да туря. Ще наблюдавате как аз свиря. Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате.
В природата трябва да се наблюдава.
Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“. Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата.
към беседата >>
Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш.
Аз бих желал килото, прясно брашно. Чувала с песмета бих оставил за другите. Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен. С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига?
Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш.
Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш. Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви. Има разни начини. Аз го харесвам в тиганя.
към беседата >>
Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира.
Ако имаше гориво нямаше да ги секат, а пък сега няма гориво и трябва да се намери от някъде това гориво. Тогава дайте един проект. Сега хората трябва да станат много умни. Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия. Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо.
Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира.
Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват. Сега да ви докажем. Може много лесно да докажем как прогресират дърветата. Прогресът седи някой път в подобрението, което става вътре в самия живот.
към беседата >>
Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече.
И на вас сега искам този метод да туря. Ще наблюдавате как аз свиря. Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате. В природата трябва да се наблюдава.
Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече.
Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“. Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде.
към беседата >>
Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш.
Чувала с песмета бих оставил за другите. Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен. С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш.
Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш.
Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш. Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви. Има разни начини. Аз го харесвам в тиганя. Туй, което става в природата с малки разноски, то е за предпочитане.
към беседата >>
Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват.
Тогава дайте един проект. Сега хората трябва да станат много умни. Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия. Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо. Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира.
Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват.
Сега да ви докажем. Може много лесно да докажем как прогресират дърветата. Прогресът седи някой път в подобрението, което става вътре в самия живот.
към беседата >>
Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“.
И на вас сега искам този метод да туря. Ще наблюдавате как аз свиря. Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате. В природата трябва да се наблюдава. Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече.
Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“.
Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни.
към беседата >>
Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш.
Не бих взел чувала с песмета, от преди една година правен. С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш.
Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш.
Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви. Има разни начини. Аз го харесвам в тиганя. Туй, което става в природата с малки разноски, то е за предпочитане.
към беседата >>
Сега да ви докажем.
Сега хората трябва да станат много умни. Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия. Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо. Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира. Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват.
Сега да ви докажем.
Може много лесно да докажем как прогресират дърветата. Прогресът седи някой път в подобрението, което става вътре в самия живот.
към беседата >>
Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията.
Ще наблюдавате как аз свиря. Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате. В природата трябва да се наблюдава. Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“.
Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията.
Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно.
към беседата >>
Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви.
С килото прясно брашно ще си направя мамалига. Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш.
Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви.
Има разни начини. Аз го харесвам в тиганя. Туй, което става в природата с малки разноски, то е за предпочитане.
към беседата >>
Може много лесно да докажем как прогресират дърветата.
Този порядък е временен, но там дето са достигнали хората, не са достигнали още да разрешават всичките противоречия. Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо. Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира. Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват. Сега да ви докажем.
Може много лесно да докажем как прогресират дърветата.
Прогресът седи някой път в подобрението, което става вътре в самия живот.
към беседата >>
Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате.
Няма нужда да ви казвам, ще наблюдавате. В природата трябва да се наблюдава. Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“. Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията.
Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате.
Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо.
към беседата >>
Има разни начини.
Нали знаете как се прави мамалига? Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш. Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви.
Има разни начини.
Аз го харесвам в тиганя. Туй, което става в природата с малки разноски, то е за предпочитане.
към беседата >>
Прогресът седи някой път в подобрението, което става вътре в самия живот.
Всеки един човек, който отсича едно дърво, той му принася едно благо. Щом ти отсечеш едно дърво, то пострадва, но същевременно тебе те глобяват, и туй дърво прогресира. Сечените дървета прогресират, които са ги секли ги глобяват. Сега да ви докажем. Може много лесно да докажем как прогресират дърветата.
Прогресът седи някой път в подобрението, което става вътре в самия живот.
към беседата >>
Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата.
В природата трябва да се наблюдава. Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“. Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате.
Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата.
Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите.
към беседата >>
Аз го харесвам в тиганя.
Аз да ви кажа: Стопля се вода, взема се една паница брашно, ще вземеш пръчица и ще туриш малко брашно, ще бъркаш. Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш. Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви. Има разни начини.
Аз го харесвам в тиганя.
Туй, което става в природата с малки разноски, то е за предпочитане.
към беседата >>
Да допуснем, вие някой път имате голямо страдание.
Да допуснем, вие някой път имате голямо страдание.
В себе си казвате. Седи един ден една ученичка тука и плаче. Питам я: Защо плачеш? – „Мъчно ми е“. Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление?
към беседата >>
Няма да остане благо в живота, което да не дойде.
Мене ми казваше: „Наблюдавай, каквото аз правя и ще научиш повече. Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“. Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата.
Няма да остане благо в живота, което да не дойде.
Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото.
към беседата >>
Туй, което става в природата с малки разноски, то е за предпочитане.
Ако искаш го направи гъсто, ще бъркаш, ще бъркаш, ще изваряваш. Другояче може да вземеш две шепи брашно, ще ги туриш в тиганя, ще направиш дупка, ще ври, ще ври и после ще го разбъркаш. Третият начин, след като го свариш, ще го сипеш в тавата, ще туриш малко сирене, ще туриш малко масло, ще го подпечеш да се зачерви. Има разни начини. Аз го харесвам в тиганя.
Туй, което става в природата с малки разноски, то е за предпочитане.
към беседата >>
В себе си казвате.
Да допуснем, вие някой път имате голямо страдание.
В себе си казвате.
Седи един ден една ученичка тука и плаче. Питам я: Защо плачеш? – „Мъчно ми е“. Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление? Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно.
към беседата >>
Нещата не са произволни.
Да се спра някой път да ти разправям, голям харч струва то“. Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде.
Нещата не са произволни.
Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко.
към беседата >>
Казвам: Не правете характера си много сложен.
Казвам: Не правете характера си много сложен.
Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга. Вие някой път искате много. Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет?
към беседата >>
Седи един ден една ученичка тука и плаче.
Да допуснем, вие някой път имате голямо страдание. В себе си казвате.
Седи един ден една ученичка тука и плаче.
Питам я: Защо плачеш? – „Мъчно ми е“. Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление? Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно. Защо, без обявление не може ли?
към беседата >>
Нищо в природата не е произволно.
Казвам: Вие се обезсърчавате за противоречията. Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни.
Нищо в природата не е произволно.
Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите.
към беседата >>
Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга.
Казвам: Не правете характера си много сложен.
Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга.
Вие някой път искате много. Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“.
към беседата >>
Питам я: Защо плачеш?
Да допуснем, вие някой път имате голямо страдание. В себе си казвате. Седи един ден една ученичка тука и плаче.
Питам я: Защо плачеш?
– „Мъчно ми е“. Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление? Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно. Защо, без обявление не може ли? Мъчно ти, носи мъчнотията си.
към беседата >>
Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо.
Най-първо, знайте, че всичките противоречия в живота, които съществуват, ще ги опитате. Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно.
Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо.
Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите.
към беседата >>
Вие някой път искате много.
Казвам: Не правете характера си много сложен. Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга.
Вие някой път искате много.
Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така.
към беседата >>
– „Мъчно ми е“.
Да допуснем, вие някой път имате голямо страдание. В себе си казвате. Седи един ден една ученичка тука и плаче. Питам я: Защо плачеш?
– „Мъчно ми е“.
Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление? Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно. Защо, без обявление не може ли? Мъчно ти, носи мъчнотията си. „Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“.
към беседата >>
Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите.
Няма да остане противоречие, което да не ви дойде до главата. Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо.
Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите.
Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде.
към беседата >>
Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо?
Казвам: Не правете характера си много сложен. Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга. Вие някой път искате много.
Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо?
Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често.
към беседата >>
Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление?
Да допуснем, вие някой път имате голямо страдание. В себе си казвате. Седи един ден една ученичка тука и плаче. Питам я: Защо плачеш? – „Мъчно ми е“.
Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление?
Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно. Защо, без обявление не може ли? Мъчно ти, носи мъчнотията си. „Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“. Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали.
към беседата >>
Една ваша добродетел е за общо благо на цялото.
Няма да остане благо в живота, което да не дойде. Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите.
Една ваша добродетел е за общо благо на цялото.
Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът.
към беседата >>
Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите?
Казвам: Не правете характера си много сложен. Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга. Вие някой път искате много. Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо?
Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите?
Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи.
към беседата >>
Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно.
В себе си казвате. Седи един ден една ученичка тука и плаче. Питам я: Защо плачеш? – „Мъчно ми е“. Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление?
Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно.
Защо, без обявление не може ли? Мъчно ти, носи мъчнотията си. „Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“. Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали. Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде.
към беседата >>
Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко.
Нещата не са произволни. Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото.
Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко.
Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате.
към беседата >>
Как бихте казали на този поет?
Казвам: Не правете характера си много сложен. Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга. Вие някой път искате много. Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите?
Как бихте казали на този поет?
Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“.
към беседата >>
Защо, без обявление не може ли?
Седи един ден една ученичка тука и плаче. Питам я: Защо плачеш? – „Мъчно ми е“. Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление? Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно.
Защо, без обявление не може ли?
Мъчно ти, носи мъчнотията си. „Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“. Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали. Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде. В туй отношение икономия има в природата.
към беседата >>
Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите.
Нищо в природата не е произволно. Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко.
Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите.
Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране.
към беседата >>
Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“.
Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга. Вие някой път искате много. Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет?
Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“.
Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“.
към беседата >>
Мъчно ти, носи мъчнотията си.
Питам я: Защо плачеш? – „Мъчно ми е“. Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление? Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно. Защо, без обявление не може ли?
Мъчно ти, носи мъчнотията си.
„Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“. Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали. Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде. В туй отношение икономия има в природата. Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно.
към беседата >>
Сега вие не може да се убедите.
Всичко в природата е закономерно, всичко, което става, е за общото благо. Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите.
Сега вие не може да се убедите.
Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват.
към беседата >>
Пък то може да се пише и така, и така.
Вие някой път искате много. Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“.
Пък то може да се пише и така, и така.
Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“.
към беседата >>
„Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“.
– „Мъчно ми е“. Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление? Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно. Защо, без обявление не може ли? Мъчно ти, носи мъчнотията си.
„Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“.
Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали. Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде. В туй отношение икономия има в природата. Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно. Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето.
към беседата >>
Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде.
Една ваша погрешка е за ваше и за благото на другите. Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите.
Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде.
На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът.
към беседата >>
Една форма много рядко се употребява, другата по-често.
Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така.
Една форма много рядко се употребява, другата по-често.
Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“.
към беседата >>
Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали.
Хубаво, като ти е мъчно, носи си мъчението, защо ще плачеш, защо даваш обявление? Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно. Защо, без обявление не може ли? Мъчно ти, носи мъчнотията си. „Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“.
Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали.
Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде. В туй отношение икономия има в природата. Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно. Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето. Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето.
към беседата >>
На земята най-добрият рай е Изгревът.
Една ваша добродетел е за общо благо на цялото. Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде.
На земята най-добрият рай е Изгревът.
Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът. Питам сега: Къде е адът?
към беседата >>
Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи.
Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често.
Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи.
Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче.
към беседата >>
Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде.
Като плачеш, значи ти си дала обявление, че ти е мъчно. Защо, без обявление не може ли? Мъчно ти, носи мъчнотията си. „Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“. Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали.
Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде.
В туй отношение икономия има в природата. Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно. Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето. Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето. Сега някой път вие мислите, че сте суеверни.
към беседата >>
Пък много райове ще намерите, колкото искате.
Някой път вашето добро може да ползува вас, после другите по-малко. Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът.
Пък много райове ще намерите, колкото искате.
Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът. Питам сега: Къде е адът? Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо.
към беседата >>
Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“.
Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи.
Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“.
Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността.
към беседата >>
В туй отношение икономия има в природата.
Защо, без обявление не може ли? Мъчно ти, носи мъчнотията си. „Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“. Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали. Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде.
В туй отношение икономия има в природата.
Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно. Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето. Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето. Сега някой път вие мислите, че сте суеверни. Каквото и да е, и суеверието е наука.
към беседата >>
Раят е вътрешно състояние, разбиране.
Вашата скръб може да уврежда вас повече отколкото другите. Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате.
Раят е вътрешно състояние, разбиране.
Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът. Питам сега: Къде е адът? Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо. Дъждът отгоре лее, разкаля се земята.
към беседата >>
Българинът казва: „Казвам ви“.
Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“.
Българинът казва: „Казвам ви“.
Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността. Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“.
към беседата >>
Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно.
Мъчно ти, носи мъчнотията си. „Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“. Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали. Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде. В туй отношение икономия има в природата.
Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно.
Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето. Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето. Сега някой път вие мислите, че сте суеверни. Каквото и да е, и суеверието е наука. В какво седи суеверието?
към беседата >>
Ами, че условия за рая съществуват.
Сега вие не може да се убедите. Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране.
Ами, че условия за рая съществуват.
Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът. Питам сега: Къде е адът? Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо. Дъждът отгоре лее, разкаля се земята. Казвам: Де е лошото в света?
към беседата >>
Може да кажете: „Аз ви казвам“.
Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“.
Може да кажете: „Аз ви казвам“.
Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността. Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“. Казвам: Природата има един език.
към беседата >>
Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето.
„Не може“, казва, „мъчно ми е нещо“. Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали. Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде. В туй отношение икономия има в природата. Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно.
Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето.
Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето. Сега някой път вие мислите, че сте суеверни. Каквото и да е, и суеверието е наука. В какво седи суеверието? Че суеверният човек вярва в нещо.
към беседата >>
Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът.
Гледам на някои сестри дотегнал Изгрева, искат да бягат оттук, мислят, че ще намерят рая някъде. На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват.
Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът.
Питам сега: Къде е адът? Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо. Дъждът отгоре лее, разкаля се земята. Казвам: Де е лошото в света?
към беседата >>
Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“.
Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“.
Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“.
Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността. Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“. Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма.
към беседата >>
Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето.
Ами, ако тази сестра не плаче, дъжд няма да вали. Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде. В туй отношение икономия има в природата. Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно. Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето.
Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето.
Сега някой път вие мислите, че сте суеверни. Каквото и да е, и суеверието е наука. В какво седи суеверието? Че суеверният човек вярва в нещо.
към беседата >>
Питам сега: Къде е адът?
На земята най-добрият рай е Изгревът. Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът.
Питам сега: Къде е адът?
Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо. Дъждът отгоре лее, разкаля се земята. Казвам: Де е лошото в света?
към беседата >>
Англичанинът не може да го каже другояче.
Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“.
Англичанинът не може да го каже другояче.
И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността. Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“. Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко.
към беседата >>
Сега някой път вие мислите, че сте суеверни.
Следователно, трима ученици като плачат през лятото, дъждът ще дойде. В туй отношение икономия има в природата. Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно. Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето. Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето.
Сега някой път вие мислите, че сте суеверни.
Каквото и да е, и суеверието е наука. В какво седи суеверието? Че суеверният човек вярва в нещо.
към беседата >>
Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо.
Пък много райове ще намерите, колкото искате. Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът. Питам сега: Къде е адът?
Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо.
Дъждът отгоре лее, разкаля се земята. Казвам: Де е лошото в света?
към беседата >>
И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността.
Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче.
И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността.
Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“. Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“.
към беседата >>
Каквото и да е, и суеверието е наука.
В туй отношение икономия има в природата. Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно. Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето. Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето. Сега някой път вие мислите, че сте суеверни.
Каквото и да е, и суеверието е наука.
В какво седи суеверието? Че суеверният човек вярва в нещо.
към беседата >>
Дъждът отгоре лее, разкаля се земята.
Раят е вътрешно състояние, разбиране. Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът. Питам сега: Къде е адът? Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо.
Дъждът отгоре лее, разкаля се земята.
Казвам: Де е лошото в света?
към беседата >>
Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“.
Българинът казва: „Казвам ви“. Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността.
Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“.
Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва?
към беседата >>
В какво седи суеверието?
Ако плаче някой, дъжд ще дойде непременно. Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето. Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето. Сега някой път вие мислите, че сте суеверни. Каквото и да е, и суеверието е наука.
В какво седи суеверието?
Че суеверният човек вярва в нещо.
към беседата >>
Казвам: Де е лошото в света?
Ами, че условия за рая съществуват. Слънцето изгрява, вятърът вее, реките текът. Питам сега: Къде е адът? Някой път реките като дойдат повече, прелеят, че завлекат нещо. Дъждът отгоре лее, разкаля се земята.
Казвам: Де е лошото в света?
към беседата >>
Казвам: Природата има един език.
Може да кажете: „Аз ви казвам“. Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността. Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“.
Казвам: Природата има един език.
В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва? – Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание.
към беседата >>
Че суеверният човек вярва в нещо.
Вие наблюдавайте сега, щом плачете, след колко време ще се развали времето. Щом сте раздразнени, след колко време ще се подобри времето. Сега някой път вие мислите, че сте суеверни. Каквото и да е, и суеверието е наука. В какво седи суеверието?
Че суеверният човек вярва в нещо.
към беседата >>
Сега, понякой път казвате, че не ви разбират хората.
Сега, понякой път казвате, че не ви разбират хората.
Много хубаво ви разбират. Някой човек просто е пратен да ви наругае. След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували. След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал. Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев.
към беседата >>
В нея двусмислени неща няма.
Англичанинът ще каже: „Аз казвам на вас“. Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността. Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“. Казвам: Природата има един език.
В нея двусмислени неща няма.
Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко. Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва? – Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание. Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам.
към беседата >>
Някой път дават възражения, може ли човек да вярва, че магарето може да хвърка.
Някой път дават възражения, може ли човек да вярва, че магарето може да хвърка.
Може да хвърка. Но магарето за да хвърка трябва да се смени. Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може. Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат. Казват, че си едно магаре.
към беседата >>
Много хубаво ви разбират.
Сега, понякой път казвате, че не ви разбират хората.
Много хубаво ви разбират.
Някой човек просто е пратен да ви наругае. След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували. След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал. Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев. Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит.
към беседата >>
Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко.
Англичанинът не може да го каже другояче. И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността. Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“. Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма.
Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко.
Определено, аз го казвам това нещо“. Кой го казва? – Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание. Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам. Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“.
към беседата >>
Може да хвърка.
Някой път дават възражения, може ли човек да вярва, че магарето може да хвърка.
Може да хвърка.
Но магарето за да хвърка трябва да се смени. Туй обикновеното магаре не може да хвърка, но необикновеното магаре може. Много хора, на които им казват, че са магарета, но хвъркат. Казват, че си едно магаре. Качиш се на аероплана, хвъркаш.
към беседата >>
Някой човек просто е пратен да ви наругае.
Сега, понякой път казвате, че не ви разбират хората. Много хубаво ви разбират.
Някой човек просто е пратен да ви наругае.
След това ще дойде контрастът, ще дойде друг да ви донесе едно благо, което никога не сте чували. След всяко ругаене, се ще се намери някой да ви говори тъй сладко, както онзи, който ви ругал. Вие ще имате опитността на нашия брат Граблашев. Той като се занимавал със спиритизма, тръгнал из България да държи лекции по спиритизма да покаже на опит. Бил в Плевен да държи сказки.
към беседата >>
Определено, аз го казвам това нещо“.
И да иска, в него е определено, аз ви казвам, личността. Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“. Казвам: Природата има един език. В нея двусмислени неща няма. Тя казва: „Аз казвам това нещо на Драгана, на Стояна, на Петко.
Определено, аз го казвам това нещо“.
Кой го казва? – Аз го казвам, който съм видял, което е проникнало в моето съзнание. Аз го казвам, което не сте опитали, не го казвам. Казват някои: „Аз го казвам, понеже съм опитал някои работи“. Туй, което сте опитали, него говорете.
към беседата >>
3.
Двете жени
,
УС
, София, 16.1.1938г.,
Днес всички говорите за новото учение.
Днес всички говорите за новото учение.
Какво представя то? – Метод за справяне с всички стари навици. Не да се откажете от тях, но да ги изправите. Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи. Кривото ще се изправи на огъня.
към беседата >>
Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си.
Благодарете за всички блага, от които се ползвате. Вие нямате представа, колко струват благата, които ви са дадени. Бог е работил милиони години, докато ги създаде. С Него заедно са работили милиони същества за тия блага, от които вие се ползвате, без да благодарите. Много хора живеят със заблуждението, че Бог не съществува, че благата идат сами по себе си, без грижата и усилията на някакви същества.
Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си.
Новият живот е вътре в човека. Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата. Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере.
към беседата >>
Какво представя то?
Днес всички говорите за новото учение.
Какво представя то?
– Метод за справяне с всички стари навици. Не да се откажете от тях, но да ги изправите. Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи. Кривото ще се изправи на огъня. Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия.
към беседата >>
Новият живот е вътре в човека.
Вие нямате представа, колко струват благата, които ви са дадени. Бог е работил милиони години, докато ги създаде. С Него заедно са работили милиони същества за тия блага, от които вие се ползвате, без да благодарите. Много хора живеят със заблуждението, че Бог не съществува, че благата идат сами по себе си, без грижата и усилията на някакви същества. Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си.
Новият живот е вътре в човека.
Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата. Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него.
към беседата >>
– Метод за справяне с всички стари навици.
Днес всички говорите за новото учение. Какво представя то?
– Метод за справяне с всички стари навици.
Не да се откажете от тях, но да ги изправите. Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи. Кривото ще се изправи на огъня. Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия. Нямаш начин как да му помогнеш.
към беседата >>
Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата.
Бог е работил милиони години, докато ги създаде. С Него заедно са работили милиони същества за тия блага, от които вие се ползвате, без да благодарите. Много хора живеят със заблуждението, че Бог не съществува, че благата идат сами по себе си, без грижата и усилията на някакви същества. Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си. Новият живот е вътре в човека.
Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата.
Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него. Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света.
към беседата >>
Не да се откажете от тях, но да ги изправите.
Днес всички говорите за новото учение. Какво представя то? – Метод за справяне с всички стари навици.
Не да се откажете от тях, но да ги изправите.
Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи. Кривото ще се изправи на огъня. Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия. Нямаш начин как да му помогнеш. Умен трябва да бъдеш.
към беседата >>
Само така ще бъдете свободни.
С Него заедно са работили милиони същества за тия блага, от които вие се ползвате, без да благодарите. Много хора живеят със заблуждението, че Бог не съществува, че благата идат сами по себе си, без грижата и усилията на някакви същества. Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си. Новият живот е вътре в човека. Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата.
Само така ще бъдете свободни.
Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него. Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни.
към беседата >>
Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи.
Днес всички говорите за новото учение. Какво представя то? – Метод за справяне с всички стари навици. Не да се откажете от тях, но да ги изправите.
Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи.
Кривото ще се изправи на огъня. Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия. Нямаш начин как да му помогнеш. Умен трябва да бъдеш. Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш.
към беседата >>
Само свободната душа може да разбере Божия свят.
Много хора живеят със заблуждението, че Бог не съществува, че благата идат сами по себе си, без грижата и усилията на някакви същества. Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си. Новият живот е вътре в човека. Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата. Само така ще бъдете свободни.
Само свободната душа може да разбере Божия свят.
Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него. Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот.
към беседата >>
Кривото ще се изправи на огъня.
Днес всички говорите за новото учение. Какво представя то? – Метод за справяне с всички стари навици. Не да се откажете от тях, но да ги изправите. Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи.
Кривото ще се изправи на огъня.
Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия. Нямаш начин как да му помогнеш. Умен трябва да бъдеш. Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш. Но ако знаеш по-малко от него?
към беседата >>
Не е ли свободна, няма да го разбере.
Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си. Новият живот е вътре в човека. Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата. Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят.
Не е ли свободна, няма да го разбере.
Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него. Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила.
към беседата >>
Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия.
Какво представя то? – Метод за справяне с всички стари навици. Не да се откажете от тях, но да ги изправите. Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи. Кривото ще се изправи на огъня.
Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия.
Нямаш начин как да му помогнеш. Умен трябва да бъдеш. Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш. Но ако знаеш по-малко от него? Искаш да напишеш една песен.
към беседата >>
Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него.
Новият живот е вътре в човека. Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата. Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере.
Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него.
Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта.
към беседата >>
Нямаш начин как да му помогнеш.
– Метод за справяне с всички стари навици. Не да се откажете от тях, но да ги изправите. Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи. Кривото ще се изправи на огъня. Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия.
Нямаш начин как да му помогнеш.
Умен трябва да бъдеш. Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш. Но ако знаеш по-малко от него? Искаш да напишеш една песен. Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи.
към беседата >>
Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света.
Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата. Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него.
Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света.
– Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта. Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка.
към беседата >>
Умен трябва да бъдеш.
Не да се откажете от тях, но да ги изправите. Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи. Кривото ще се изправи на огъня. Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия. Нямаш начин как да му помогнеш.
Умен трябва да бъдеш.
Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш. Но ако знаеш по-малко от него? Искаш да напишеш една песен. Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи. Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе.
към беседата >>
– Те са общи, колективни.
Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него. Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света.
– Те са общи, колективни.
Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта. Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка. Иначе, ще бъдеш смачкан.
към беседата >>
Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш.
Ако занесеш една изкривена ос при ковача, той няма да я изхвърли, но ще я тури на огъня, да я изправи. Кривото ще се изправи на огъня. Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия. Нямаш начин как да му помогнеш. Умен трябва да бъдеш.
Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш.
Но ако знаеш по-малко от него? Искаш да напишеш една песен. Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи. Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе. Той ще коригира твоята песен.
към беседата >>
Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот.
Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него. Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни.
Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот.
Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта. Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка. Иначе, ще бъдеш смачкан. Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо.
към беседата >>
Но ако знаеш по-малко от него?
Кривото ще се изправи на огъня. Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия. Нямаш начин как да му помогнеш. Умен трябва да бъдеш. Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш.
Но ако знаеш по-малко от него?
Искаш да напишеш една песен. Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи. Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе. Той ще коригира твоята песен. Как ще я коригира онзи, който знае по-малко от тебе?
към беседата >>
Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила.
Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него. Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот.
Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила.
Всеки недъг има свой център на тежестта. Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка. Иначе, ще бъдеш смачкан. Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо. Ако спреш в средата, при най-силното течение, то ще те завлече.
към беседата >>
Искаш да напишеш една песен.
Представи си, че при тебе дойде човек, който има голяма мъчнотия. Нямаш начин как да му помогнеш. Умен трябва да бъдеш. Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш. Но ако знаеш по-малко от него?
Искаш да напишеш една песен.
Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи. Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе. Той ще коригира твоята песен. Как ще я коригира онзи, който знае по-малко от тебе? Следователно, само онзи може да помогне на твоята мъчнотия, който знае повече от тебе.
към беседата >>
Всеки недъг има свой център на тежестта.
Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него. Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила.
Всеки недъг има свой център на тежестта.
Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка. Иначе, ще бъдеш смачкан. Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо. Ако спреш в средата, при най-силното течение, то ще те завлече.
към беседата >>
Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи.
Нямаш начин как да му помогнеш. Умен трябва да бъдеш. Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш. Но ако знаеш по-малко от него? Искаш да напишеш една песен.
Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи.
Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе. Той ще коригира твоята песен. Как ще я коригира онзи, който знае по-малко от тебе? Следователно, само онзи може да помогне на твоята мъчнотия, който знае повече от тебе.
към беседата >>
Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка.
Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта.
Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка.
Иначе, ще бъдеш смачкан. Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо. Ако спреш в средата, при най-силното течение, то ще те завлече.
към беседата >>
Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе.
Умен трябва да бъдеш. Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш. Но ако знаеш по-малко от него? Искаш да напишеш една песен. Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи.
Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе.
Той ще коригира твоята песен. Как ще я коригира онзи, който знае по-малко от тебе? Следователно, само онзи може да помогне на твоята мъчнотия, който знае повече от тебе.
към беседата >>
Иначе, ще бъдеш смачкан.
– Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта. Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка.
Иначе, ще бъдеш смачкан.
Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо. Ако спреш в средата, при най-силното течение, то ще те завлече.
към беседата >>
Той ще коригира твоята песен.
Ако си музикант и познаваш добре законите и правилата на музиката, лесно ще му помогнеш. Но ако знаеш по-малко от него? Искаш да напишеш една песен. Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи. Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе.
Той ще коригира твоята песен.
Как ще я коригира онзи, който знае по-малко от тебе? Следователно, само онзи може да помогне на твоята мъчнотия, който знае повече от тебе.
към беседата >>
Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо.
Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта. Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка. Иначе, ще бъдеш смачкан.
Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо.
Ако спреш в средата, при най-силното течение, то ще те завлече.
към беседата >>
Как ще я коригира онзи, който знае по-малко от тебе?
Но ако знаеш по-малко от него? Искаш да напишеш една песен. Не е достатъчно само да наредиш ноти, но трябва да ги разпределиш в тактове със съответните знакове и паузи. Ако не си сигурен в познанията си, ще потърсиш по-опитен музикант от тебе. Той ще коригира твоята песен.
Как ще я коригира онзи, който знае по-малко от тебе?
Следователно, само онзи може да помогне на твоята мъчнотия, който знае повече от тебе.
към беседата >>
Ако спреш в средата, при най-силното течение, то ще те завлече.
Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта. Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка. Иначе, ще бъдеш смачкан. Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо.
Ако спреш в средата, при най-силното течение, то ще те завлече.
към беседата >>
НАГОРЕ