НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1360
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1360
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Конкурсен изпит / Конкурсният изпит
,
УС
, София, 14.2.1937г.,
И религиозните хора спорят помежду си кой е по-добър, по-умен.
И петорката е хубава бележка. Тя представлява сърп, с който ученикът жъне своята нива. Шесторката е топуз, с който можеш да счупиш главата на някого. Шесторката създава спорове. Учениците започват да спорят кой от тях заслужава шесторка и се разделят на партии.
И религиозните хора спорят помежду си кой е по-добър, по-умен.
Ако в едно отношение имаш предимство над другите, в друго отношение оставаш последен. Един виден математик стои по-горе от много математици, но ако се сравни с един опитен обущар, той отстъпва. Като математик, той заема първо място, но като обущар – последно. Същото се отнася и до обущаря: като шие обувки, той е на първо място; като смята, той заема последно място.
към беседата >>
Ако в едно отношение имаш предимство над другите, в друго отношение оставаш последен.
Тя представлява сърп, с който ученикът жъне своята нива. Шесторката е топуз, с който можеш да счупиш главата на някого. Шесторката създава спорове. Учениците започват да спорят кой от тях заслужава шесторка и се разделят на партии. И религиозните хора спорят помежду си кой е по-добър, по-умен.
Ако в едно отношение имаш предимство над другите, в друго отношение оставаш последен.
Един виден математик стои по-горе от много математици, но ако се сравни с един опитен обущар, той отстъпва. Като математик, той заема първо място, но като обущар – последно. Същото се отнася и до обущаря: като шие обувки, той е на първо място; като смята, той заема последно място.
към беседата >>
Един виден математик стои по-горе от много математици, но ако се сравни с един опитен обущар, той отстъпва.
Шесторката е топуз, с който можеш да счупиш главата на някого. Шесторката създава спорове. Учениците започват да спорят кой от тях заслужава шесторка и се разделят на партии. И религиозните хора спорят помежду си кой е по-добър, по-умен. Ако в едно отношение имаш предимство над другите, в друго отношение оставаш последен.
Един виден математик стои по-горе от много математици, но ако се сравни с един опитен обущар, той отстъпва.
Като математик, той заема първо място, но като обущар – последно. Същото се отнася и до обущаря: като шие обувки, той е на първо място; като смята, той заема последно място.
към беседата >>
Като математик, той заема първо място, но като обущар – последно.
Шесторката създава спорове. Учениците започват да спорят кой от тях заслужава шесторка и се разделят на партии. И религиозните хора спорят помежду си кой е по-добър, по-умен. Ако в едно отношение имаш предимство над другите, в друго отношение оставаш последен. Един виден математик стои по-горе от много математици, но ако се сравни с един опитен обущар, той отстъпва.
Като математик, той заема първо място, но като обущар – последно.
Същото се отнася и до обущаря: като шие обувки, той е на първо място; като смята, той заема последно място.
към беседата >>
Същото се отнася и до обущаря: като шие обувки, той е на първо място; като смята, той заема последно място.
Учениците започват да спорят кой от тях заслужава шесторка и се разделят на партии. И религиозните хора спорят помежду си кой е по-добър, по-умен. Ако в едно отношение имаш предимство над другите, в друго отношение оставаш последен. Един виден математик стои по-горе от много математици, но ако се сравни с един опитен обущар, той отстъпва. Като математик, той заема първо място, но като обущар – последно.
Същото се отнася и до обущаря: като шие обувки, той е на първо място; като смята, той заема последно място.
към беседата >>
Човек има много центрове, но всички не са еднакво развити.
Човек има много центрове, но всички не са еднакво развити.
Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити. Същото се отнася и до чувствата. И вярата не е еднакво развита във всички хора. Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие.
към беседата >>
Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити.
Човек има много центрове, но всички не са еднакво развити.
Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити.
Същото се отнася и до чувствата. И вярата не е еднакво развита във всички хора. Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“.
към беседата >>
Същото се отнася и до чувствата.
Човек има много центрове, но всички не са еднакво развити. Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити.
Същото се отнася и до чувствата.
И вярата не е еднакво развита във всички хора. Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна.
към беседата >>
И вярата не е еднакво развита във всички хора.
Човек има много центрове, но всички не са еднакво развити. Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити. Същото се отнася и до чувствата.
И вярата не е еднакво развита във всички хора.
Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ.
към беседата >>
Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба.
Човек има много центрове, но всички не са еднакво развити. Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити. Същото се отнася и до чувствата. И вярата не е еднакво развита във всички хора.
Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба.
Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит?
към беседата >>
Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие.
Човек има много центрове, но всички не са еднакво развити. Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити. Същото се отнася и до чувствата. И вярата не е еднакво развита във всички хора. Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба.
Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие.
Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове.
към беседата >>
Казваш: „Аз имам силна вяра“.
Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити. Същото се отнася и до чувствата. И вярата не е еднакво развита във всички хора. Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие.
Казваш: „Аз имам силна вяра“.
– Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа!
към беседата >>
– Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна.
Същото се отнася и до чувствата. И вярата не е еднакво развита във всички хора. Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“.
– Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна.
Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа! “ – Как ще постигнете това?
към беседата >>
Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ.
И вярата не е еднакво развита във всички хора. Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна.
Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ.
Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа! “ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни!
към беседата >>
Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит?
Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ.
Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит?
Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа! “ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни! “ – Как ще постигнете това?
към беседата >>
Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове.
Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит?
Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове.
„Да бъдем благоугодни на Господа! “ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни! “ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика.
към беседата >>
„Да бъдем благоугодни на Господа!
Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове.
„Да бъдем благоугодни на Господа!
“ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни! “ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче.
към беседата >>
“ – Как ще постигнете това?
– Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа!
“ – Как ще постигнете това?
„Да бъдем милосърдни! “ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад.
към беседата >>
„Да бъдем милосърдни!
Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа! “ – Как ще постигнете това?
„Да бъдем милосърдни!
“ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място.
към беседата >>
“ – Как ще постигнете това?
Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа! “ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни!
“ – Как ще постигнете това?
Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита.
към беседата >>
Милосърдието е музика.
Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа! “ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни! “ – Как ще постигнете това?
Милосърдието е музика.
Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен.
към беседата >>
Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче.
„Да бъдем благоугодни на Господа! “ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни! “ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика.
Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче.
Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си.
към беседата >>
Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад.
“ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни! “ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче.
Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад.
Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима.
към беседата >>
Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място.
„Да бъдем милосърдни! “ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад.
Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място.
В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни.
към беседата >>
В децата честността е слабо развита.
“ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място.
В децата честността е слабо развита.
И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове.
към беседата >>
И възрастният не е абсолютно честен.
Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита.
И възрастният не е абсолютно честен.
Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове. Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета.
към беседата >>
Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си.
Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен.
Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си.
Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове. Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета. При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата.
към беседата >>
Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима.
Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си.
Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима.
Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове. Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета. При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата. Казвате: „Какъв е тоя морал?
към беседата >>
Децата са повече милосърдни, отколкото честни.
Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима.
Децата са повече милосърдни, отколкото честни.
Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове. Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета. При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата. Казвате: „Какъв е тоя морал? “ – Все е по-добър от морала на сегашните хора, на снахите, които прегарят лука.
към беседата >>
Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове.
В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни.
Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове.
Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета. При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата. Казвате: „Какъв е тоя морал? “ – Все е по-добър от морала на сегашните хора, на снахите, които прегарят лука.
към беседата >>
Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета.
И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове.
Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета.
При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата. Казвате: „Какъв е тоя морал? “ – Все е по-добър от морала на сегашните хора, на снахите, които прегарят лука.
към беседата >>
При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата.
Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове. Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета.
При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата.
Казвате: „Какъв е тоя морал? “ – Все е по-добър от морала на сегашните хора, на снахите, които прегарят лука.
към беседата >>
Казвате: „Какъв е тоя морал?
Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове. Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета. При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата.
Казвате: „Какъв е тоя морал?
“ – Все е по-добър от морала на сегашните хора, на снахите, които прегарят лука.
към беседата >>
“ – Все е по-добър от морала на сегашните хора, на снахите, които прегарят лука.
Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове. Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета. При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата. Казвате: „Какъв е тоя морал?
“ – Все е по-добър от морала на сегашните хора, на снахите, които прегарят лука.
към беседата >>
Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки.
Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки.
Аз слушам какво говори той, но мълча. Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи. Той е лош, защото е прегорил лука. Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки.
към беседата >>
Аз слушам какво говори той, но мълча.
Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки.
Аз слушам какво говори той, но мълча.
Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи. Той е лош, защото е прегорил лука. Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше?
към беседата >>
Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи.
Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки. Аз слушам какво говори той, но мълча.
Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи.
Той е лош, защото е прегорил лука. Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше? “ Пържех лука.
към беседата >>
Той е лош, защото е прегорил лука.
Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки. Аз слушам какво говори той, но мълча. Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи.
Той е лош, защото е прегорил лука.
Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше? “ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука.
към беседата >>
Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи.
Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки. Аз слушам какво говори той, но мълча. Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи. Той е лош, защото е прегорил лука.
Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи.
Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше? “ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи.
към беседата >>
Казвам му, че едно време и аз правех погрешки.
Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки. Аз слушам какво говори той, но мълча. Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи. Той е лош, защото е прегорил лука. Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи.
Казвам му, че едно време и аз правех погрешки.
– „Какви погрешки правеше? “ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня.
към беседата >>
– „Какви погрешки правеше?
Аз слушам какво говори той, но мълча. Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи. Той е лош, защото е прегорил лука. Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки.
– „Какви погрешки правеше?
“ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек.
към беседата >>
“ Пържех лука.
Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи. Той е лош, защото е прегорил лука. Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше?
“ Пържех лука.
Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела.
към беседата >>
Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука.
Той е лош, защото е прегорил лука. Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше? “ Пържех лука.
Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука.
Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки.
към беседата >>
Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи.
Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше? “ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука.
Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи.
Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно!
към беседата >>
Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня.
Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше? “ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи.
Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня.
Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно! За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук.
към беседата >>
Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек.
– „Какви погрешки правеше? “ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня.
Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек.
Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно! За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук. Даже и варен лук не препоръчвам.
към беседата >>
Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела.
“ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек.
Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела.
Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно! За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук. Даже и варен лук не препоръчвам. Яж суров лук.
към беседата >>
Така те искат да бъдат съвършени по човешки.
Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела.
Така те искат да бъдат съвършени по човешки.
Това е невъзможно! За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук. Даже и варен лук не препоръчвам. Яж суров лук. Той е за предпочитане и пред варения, и пред пържения.
към беседата >>
Това е невъзможно!
Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки.
Това е невъзможно!
За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук. Даже и варен лук не препоръчвам. Яж суров лук. Той е за предпочитане и пред варения, и пред пържения.
към беседата >>
За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук.
Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно!
За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук.
Даже и варен лук не препоръчвам. Яж суров лук. Той е за предпочитане и пред варения, и пред пържения.
към беседата >>
Даже и варен лук не препоръчвам.
Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно! За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук.
Даже и варен лук не препоръчвам.
Яж суров лук. Той е за предпочитане и пред варения, и пред пържения.
към беседата >>
Яж суров лук.
Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно! За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук. Даже и варен лук не препоръчвам.
Яж суров лук.
Той е за предпочитане и пред варения, и пред пържения.
към беседата >>
Той е за предпочитане и пред варения, и пред пържения.
Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно! За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук. Даже и варен лук не препоръчвам. Яж суров лук.
Той е за предпочитане и пред варения, и пред пържения.
към беседата >>
И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък.
И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък.
Искаш да бъдеш честен. – Защо? – За да имаш доброто мнение на хората. – Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък.
към беседата >>
Искаш да бъдеш честен.
И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък.
Искаш да бъдеш честен.
– Защо? – За да имаш доброто мнение на хората. – Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес.
към беседата >>
– Защо?
И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. Искаш да бъдеш честен.
– Защо?
– За да имаш доброто мнение на хората. – Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния.
към беседата >>
– За да имаш доброто мнение на хората.
И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. Искаш да бъдеш честен. – Защо?
– За да имаш доброто мнение на хората.
– Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра.
към беседата >>
– Това е човешка работа.
И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. Искаш да бъдеш честен. – Защо? – За да имаш доброто мнение на хората.
– Това е човешка работа.
Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш.
към беседата >>
Откажи се от човешкия порядък.
И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. Искаш да бъдеш честен. – Защо? – За да имаш доброто мнение на хората. – Това е човешка работа.
Откажи се от човешкия порядък.
– „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето.
към беседата >>
– „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес.
Искаш да бъдеш честен. – Защо? – За да имаш доброто мнение на хората. – Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък.
– „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес.
Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето. Тия неща не трябва да се смесват.
към беседата >>
Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния.
– Защо? – За да имаш доброто мнение на хората. – Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес.
Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния.
Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето. Тия неща не трябва да се смесват. Също така правете разлика между честност и справедливост.
към беседата >>
Който мисли, само той има вяра.
– За да имаш доброто мнение на хората. – Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния.
Който мисли, само той има вяра.
Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето. Тия неща не трябва да се смесват. Също така правете разлика между честност и справедливост. Честността е едно нещо, а справедливостта – друго.
към беседата >>
Ако не мислиш, никаква вяра нямаш.
– Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра.
Ако не мислиш, никаква вяра нямаш.
Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето. Тия неща не трябва да се смесват. Също така правете разлика между честност и справедливост. Честността е едно нещо, а справедливостта – друго.
към беседата >>
Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето.
Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш.
Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето.
Тия неща не трябва да се смесват. Също така правете разлика между честност и справедливост. Честността е едно нещо, а справедливостта – друго.
към беседата >>
Тия неща не трябва да се смесват.
– „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето.
Тия неща не трябва да се смесват.
Също така правете разлика между честност и справедливост. Честността е едно нещо, а справедливостта – друго.
към беседата >>
Също така правете разлика между честност и справедливост.
Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето. Тия неща не трябва да се смесват.
Също така правете разлика между честност и справедливост.
Честността е едно нещо, а справедливостта – друго.
към беседата >>
Честността е едно нещо, а справедливостта – друго.
Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето. Тия неща не трябва да се смесват. Също така правете разлика между честност и справедливост.
Честността е едно нещо, а справедливостта – друго.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“.
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“.
– Кога се смущава сърцето на човека? – Когато живее в човешкия порядък. Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава. Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари.
към беседата >>
– Кога се смущава сърцето на човека?
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“.
– Кога се смущава сърцето на човека?
– Когато живее в човешкия порядък. Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава. Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева.
към беседата >>
– Когато живее в човешкия порядък.
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“. – Кога се смущава сърцето на човека?
– Когато живее в човешкия порядък.
Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава. Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата.
към беседата >>
Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава.
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“. – Кога се смущава сърцето на човека? – Когато живее в човешкия порядък.
Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава.
Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо?
към беседата >>
Как ще се смущава, когато живее в изобилие?
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“. – Кога се смущава сърцето на човека? – Когато живее в човешкия порядък. Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава.
Как ще се смущава, когато живее в изобилие?
Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш.
към беседата >>
Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари.
Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“. – Кога се смущава сърцето на човека? – Когато живее в човешкия порядък. Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава. Как ще се смущава, когато живее в изобилие?
Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари.
Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата.
към беседата >>
Даваш му чек за сто хиляди лева.
– Кога се смущава сърцето на човека? – Когато живее в човешкия порядък. Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава. Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари.
Даваш му чек за сто хиляди лева.
Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава.
към беседата >>
Той веднага ти дава сумата.
– Когато живее в човешкия порядък. Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава. Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева.
Той веднага ти дава сумата.
Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота.
към беседата >>
Смущаваш ли се от нещо?
Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава. Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата.
Смущаваш ли се от нещо?
Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно.
към беседата >>
Взимаш парите, благодариш и си отиваш.
Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо?
Взимаш парите, благодариш и си отиваш.
Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек.
към беседата >>
Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата.
Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш.
Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата.
Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо.
към беседата >>
Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава.
Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата.
Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава.
И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте.
към беседата >>
И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота.
Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава.
И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота.
В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи.
към беседата >>
В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно.
Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота.
В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно.
Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога.
към беседата >>
Много естествено, нямаш чек.
Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно.
Много естествено, нямаш чек.
Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре.
към беседата >>
Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо.
Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек.
Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо.
В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш.
към беседата >>
В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте.
Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо.
В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте.
Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога.
към беседата >>
Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи.
И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте.
Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи.
Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога?
към беседата >>
Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога.
В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи.
Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога.
Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре?
към беседата >>
Без надежда не можеш да постъпваш добре.
Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога.
Без надежда не можеш да постъпваш добре.
Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога?
към беседата >>
Без любов не можеш да служиш.
Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре.
Без любов не можеш да служиш.
Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога? “ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога.
към беседата >>
Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога.
В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш.
Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога.
Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога? “ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления.
към беседата >>
Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога?
Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога.
Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога?
Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога? “ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов.
към беседата >>
Не сме ли постъпвали добре?
Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога?
Не сме ли постъпвали добре?
Не сме ли служили на Бога? “ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат.
към беседата >>
Не сме ли служили на Бога?
Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре?
Не сме ли служили на Бога?
“ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър.
към беседата >>
“ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога.
Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога?
“ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога.
Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите.
към беседата >>
Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления.
Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога? “ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога.
Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления.
Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти.
към беседата >>
Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов.
Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога? “ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления.
Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов.
Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати.
към беседата >>
Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат.
Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога? “ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов.
Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат.
Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети.
към беседата >>
Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър.
Не сме ли служили на Бога? “ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат.
Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър.
Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец.
към беседата >>
Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите.
“ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър.
Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите.
Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо.
към беседата >>
Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти.
Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите.
Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти.
Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения.
към беседата >>
Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати.
Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти.
Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати.
Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец.
към беседата >>
Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети.
Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати.
Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети.
Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш?
към беседата >>
Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец.
Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети.
Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец.
Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна!
към беседата >>
Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо.
Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец.
Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо.
Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна! “ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед.
към беседата >>
Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения.
Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо.
Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения.
Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна! “ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед. Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам.
към беседата >>
Бедният посещавал и втория мъдрец.
Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения.
Бедният посещавал и втория мъдрец.
На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна! “ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед. Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам. При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи.
към беседата >>
На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш?
Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец.
На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш?
Колко бедни хора има, на които трябва да помогна! “ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед. Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам. При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи. Той е по-голям мъдрец от тебе.
към беседата >>
Колко бедни хора има, на които трябва да помогна!
Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш?
Колко бедни хора има, на които трябва да помогна!
“ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед. Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам. При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи. Той е по-голям мъдрец от тебе. Ти не можеш да се сравняваш с него“.
към беседата >>
“ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед.
Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна!
“ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед.
Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам. При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи. Той е по-голям мъдрец от тебе. Ти не можеш да се сравняваш с него“.
към беседата >>
Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам.
Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна! “ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед.
Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам.
При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи. Той е по-голям мъдрец от тебе. Ти не можеш да се сравняваш с него“.
към беседата >>
При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи.
Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна! “ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед. Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам.
При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи.
Той е по-голям мъдрец от тебе. Ти не можеш да се сравняваш с него“.
към беседата >>
Той е по-голям мъдрец от тебе.
На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна! “ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед. Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам. При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи.
Той е по-голям мъдрец от тебе.
Ти не можеш да се сравняваш с него“.
към беседата >>
Ти не можеш да се сравняваш с него“.
Колко бедни хора има, на които трябва да помогна! “ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед. Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам. При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи. Той е по-голям мъдрец от тебе.
Ти не можеш да се сравняваш с него“.
към беседата >>
Много от сегашните хора приличат на втория мъдрец, който на 19-тия ден казва: „Прекали го вече!
Много от сегашните хора приличат на втория мъдрец, който на 19-тия ден казва: „Прекали го вече!
“ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече! “ Как постъпвате с Господа? Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва.
към беседата >>
“ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече!
Много от сегашните хора приличат на втория мъдрец, който на 19-тия ден казва: „Прекали го вече!
“ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече!
“ Как постъпвате с Господа? Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови.
към беседата >>
“ Как постъпвате с Господа?
Много от сегашните хора приличат на втория мъдрец, който на 19-тия ден казва: „Прекали го вече! “ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече!
“ Как постъпвате с Господа?
Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя?
към беседата >>
Не правите ли същото?
Много от сегашните хора приличат на втория мъдрец, който на 19-тия ден казва: „Прекали го вече! “ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече! “ Как постъпвате с Господа?
Не правите ли същото?
Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли?
към беседата >>
Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения.
Много от сегашните хора приличат на втория мъдрец, който на 19-тия ден казва: „Прекали го вече! “ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече! “ Как постъпвате с Господа? Не правите ли същото?
Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения.
Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли? “ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други.
към беседата >>
Бог ви слуша, търпи и нищо не казва.
Много от сегашните хора приличат на втория мъдрец, който на 19-тия ден казва: „Прекали го вече! “ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече! “ Как постъпвате с Господа? Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения.
Бог ви слуша, търпи и нищо не казва.
Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли? “ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен.
към беседата >>
Вие се молите на Бога да ви благослови.
“ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече! “ Как постъпвате с Господа? Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва.
Вие се молите на Бога да ви благослови.
Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли? “ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета.
към беседата >>
Той ви пита: „За какво да ви благословя?
“ Как постъпвате с Господа? Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови.
Той ви пита: „За какво да ви благословя?
За пържения лук ли? “ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели.
към беседата >>
За пържения лук ли?
Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя?
За пържения лук ли?
“ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато.
към беседата >>
“ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други.
Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли?
“ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други.
Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните.
към беседата >>
Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен.
Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли? “ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други.
Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен.
Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен пред човеците.
към беседата >>
Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета.
Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли? “ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен.
Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета.
Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен пред човеците. Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни.
към беседата >>
Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели.
Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли? “ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета.
Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели.
Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен пред човеците. Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни. Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците.
към беседата >>
Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато.
За пържения лук ли? “ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели.
Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато.
Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен пред човеците. Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни. Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците. Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове.
към беседата >>
Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните.
“ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато.
Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните.
Страданията на Йова го направили известен пред човеците. Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни. Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците. Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове.
към беседата >>
Страданията на Йова го направили известен пред човеците.
Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните.
Страданията на Йова го направили известен пред човеците.
Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни. Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците. Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове.
към беседата >>
Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни.
Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен пред човеците.
Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни.
Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците. Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове.
към беседата >>
Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците.
Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен пред човеците. Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни.
Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците.
Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове.
към беседата >>
Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове.
Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен пред човеците. Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни. Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците.
Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да се научите да превеждате нещата правилно.
Като ученици, вие трябва да се научите да превеждате нещата правилно.
Как превеждате дроби към еднакъв знаменател? Има правила за това. Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е. една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения.
към беседата >>
Как превеждате дроби към еднакъв знаменател?
Като ученици, вие трябва да се научите да превеждате нещата правилно.
Как превеждате дроби към еднакъв знаменател?
Има правила за това. Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е. една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък.
към беседата >>
Има правила за това.
Като ученици, вие трябва да се научите да превеждате нещата правилно. Как превеждате дроби към еднакъв знаменател?
Има правила за това.
Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е. една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък.
към беседата >>
Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е.
Като ученици, вие трябва да се научите да превеждате нещата правилно. Как превеждате дроби към еднакъв знаменател? Има правила за това.
Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е.
една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък.
към беседата >>
една основна мярка.
Като ученици, вие трябва да се научите да превеждате нещата правилно. Как превеждате дроби към еднакъв знаменател? Има правила за това. Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е.
една основна мярка.
Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък.
към беседата >>
Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения.
Като ученици, вие трябва да се научите да превеждате нещата правилно. Как превеждате дроби към еднакъв знаменател? Има правила за това. Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е. една основна мярка.
Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения.
Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота.
към беседата >>
Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък.
Как превеждате дроби към еднакъв знаменател? Има правила за това. Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е. една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения.
Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък.
Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека.
към беседата >>
Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък.
Има правила за това. Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е. една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък.
Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък.
Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления.
към беседата >>
Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък.
Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е. една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък.
Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък.
Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба.
към беседата >>
Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък.
една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък.
Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък.
Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство.
към беседата >>
Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота.
Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък.
Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота.
Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия.
към беседата >>
Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека.
Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота.
Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека.
Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък.
към беседата >>
Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления.
Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека.
Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления.
Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието.
към беседата >>
Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба.
Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления.
Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба.
Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“.
към беседата >>
Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство.
Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба.
Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство.
Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа.
към беседата >>
Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия.
Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство.
Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия.
Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа.
към беседата >>
Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък.
Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия.
Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък.
Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа!
към беседата >>
Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието.
Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък.
Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието.
Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли.
към беседата >>
Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“.
Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието.
Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“.
– Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене.
към беседата >>
– Това е тяхна работа.
Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“.
– Това е тяхна работа.
Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си.
към беседата >>
Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа.
Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа.
Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа.
Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене.
към беседата >>
Какво мисля аз за себе си, това е моя работа!
Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа.
Какво мисля аз за себе си, това е моя работа!
За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене. Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав.
към беседата >>
За мене е важно какво Бог мисли.
Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа!
За мене е важно какво Бог мисли.
На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене. Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав. И аз да съм на негово място, ще мисля като него.
към беседата >>
На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене.
Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли.
На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене.
На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене. Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав. И аз да съм на негово място, ще мисля като него. Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме.
към беседата >>
На второ място иде какво мисля аз за себе си.
– Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене.
На второ място иде какво мисля аз за себе си.
На трето място какво мислят хората за мене. Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав. И аз да съм на негово място, ще мисля като него. Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме. Конкурсът ще покаже какъв съм аз и какъв е той.
към беседата >>
На трето място какво мислят хората за мене.
Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си.
На трето място какво мислят хората за мене.
Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав. И аз да съм на негово място, ще мисля като него. Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме. Конкурсът ще покаже какъв съм аз и какъв е той.
към беседата >>
Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав.
Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене.
Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав.
И аз да съм на негово място, ще мисля като него. Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме. Конкурсът ще покаже какъв съм аз и какъв е той.
към беседата >>
И аз да съм на негово място, ще мисля като него.
За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене. Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав.
И аз да съм на негово място, ще мисля като него.
Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме. Конкурсът ще покаже какъв съм аз и какъв е той.
към беседата >>
Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме.
На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене. Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав. И аз да съм на негово място, ще мисля като него.
Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме.
Конкурсът ще покаже какъв съм аз и какъв е той.
към беседата >>
Конкурсът ще покаже какъв съм аз и какъв е той.
На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене. Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав. И аз да съм на негово място, ще мисля като него. Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме.
Конкурсът ще покаже какъв съм аз и какъв е той.
към беседата >>
Понякога аз изпитвам хората, да видя доколко са готови на услуги.
Понякога аз изпитвам хората, да видя доколко са готови на услуги.
Дойде някой при мене, иска пари на заем. Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода. Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода? – Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода.
към беседата >>
Дойде някой при мене, иска пари на заем.
Понякога аз изпитвам хората, да видя доколко са готови на услуги.
Дойде някой при мене, иска пари на заем.
Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода. Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода? – Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш.
към беседата >>
Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода.
Понякога аз изпитвам хората, да видя доколко са готови на услуги. Дойде някой при мене, иска пари на заем.
Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода.
Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода? – Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари.
към беседата >>
Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода?
Понякога аз изпитвам хората, да видя доколко са готови на услуги. Дойде някой при мене, иска пари на заем. Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода.
Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода?
– Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари.
към беседата >>
– Срам ме е да нося бинлик“.
Понякога аз изпитвам хората, да видя доколко са готови на услуги. Дойде някой при мене, иска пари на заем. Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода. Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода?
– Срам ме е да нося бинлик“.
– Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем.
към беседата >>
– Не е важно има ли друг, който може да донесе вода.
Понякога аз изпитвам хората, да видя доколко са готови на услуги. Дойде някой при мене, иска пари на заем. Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода. Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода? – Срам ме е да нося бинлик“.
– Не е важно има ли друг, който може да донесе вода.
Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене?
към беседата >>
Аз те моля ти да ми донесеш.
Дойде някой при мене, иска пари на заем. Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода. Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода? – Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода.
Аз те моля ти да ми донесеш.
– „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене? Ще ме нарекат банкер.
към беседата >>
– „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари.
Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода. Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода? – Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш.
– „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари.
И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене? Ще ме нарекат банкер. Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш.
към беседата >>
И мен ме е срам да давам пари.
Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода? – Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари.
И мен ме е срам да давам пари.
Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене? Ще ме нарекат банкер. Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш. Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода.
към беседата >>
Само банкерите дават пари на заем.
– Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари.
Само банкерите дават пари на заем.
Какво ще кажат хората за мене? Ще ме нарекат банкер. Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш. Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода. Няма ли да се срамуваш от поведението си?
към беседата >>
Какво ще кажат хората за мене?
– Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем.
Какво ще кажат хората за мене?
Ще ме нарекат банкер. Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш. Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода. Няма ли да се срамуваш от поведението си?
към беседата >>
Ще ме нарекат банкер.
Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене?
Ще ме нарекат банкер.
Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш. Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода. Няма ли да се срамуваш от поведението си?
към беседата >>
Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш.
– „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене? Ще ме нарекат банкер.
Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш.
Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода. Няма ли да се срамуваш от поведението си?
към беседата >>
Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода.
И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене? Ще ме нарекат банкер. Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш.
Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода.
Няма ли да се срамуваш от поведението си?
към беседата >>
Няма ли да се срамуваш от поведението си?
Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене? Ще ме нарекат банкер. Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш. Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода.
Няма ли да се срамуваш от поведението си?
към беседата >>
Има една опасна страна в живота – еднообразието.
Има една опасна страна в живота – еднообразието.
Като знае това, човек трябва да избягва еднообразието, в каквато форма и да се явява то. Една музикантка, ученичка на Шевчик, ми разправяше една своя опитност. Няколко пъти тя молила професора да ѝ предаде нещо от Бетовен. Той ѝ казал, че Бетовен не е още за нея. Трябвало да свири по-лека и весела музика.
към беседата >>
И тъй, каквото правите, поставяйте го на критика.
И тъй, каквото правите, поставяйте го на критика.
Запитвайте се: „Като правя това, какво мисли Бог за мене, какво мисля аз за себе си и какво мислят близките ми за мене“. Като си задавате тия три въпроса, вие внасяте в живота си голямо разнообразие. Казваш: „Не мога да изменя лошото мнение на хората за мене“. – Лесно можеш да го измениш. Ти си богат човек.
към беседата >>
- Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви.
(втори вариант)
Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво.
- Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви.
Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие! И чакала с трепет. Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене! И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече.
към втори вариант >>
И ви внасят нещастия в сегашния живот.
(втори вариант)
Та сега и вие всички трябва да се откажете от всички ония лъжливи възгледи на живота, които ви свързват с човешкия порядък на нещата.
И ви внасят нещастия в сегашния живот.
А да се свържете с Божествения порядък. И туй е най-лесното.
към втори вариант >>
Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука.
(втори вариант)
И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. - Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви.
Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука.
Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие! И чакала с трепет. Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене! И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече. Там е сега.
към втори вариант >>
А да се свържете с Божествения порядък.
(втори вариант)
Та сега и вие всички трябва да се откажете от всички ония лъжливи възгледи на живота, които ви свързват с човешкия порядък на нещата. И ви внасят нещастия в сегашния живот.
А да се свържете с Божествения порядък.
И туй е най-лесното.
към втори вариант >>
Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие!
(втори вариант)
Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. - Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука.
Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие!
И чакала с трепет. Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене! И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече. Там е сега.
към втори вариант >>
И туй е най-лесното.
(втори вариант)
Та сега и вие всички трябва да се откажете от всички ония лъжливи възгледи на живота, които ви свързват с човешкия порядък на нещата. И ви внасят нещастия в сегашния живот. А да се свържете с Божествения порядък.
И туй е най-лесното.
към втори вариант >>
И чакала с трепет.
(втори вариант)
И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. - Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие!
И чакала с трепет.
Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене! И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече. Там е сега.
към втори вариант >>
Сега на мене някой път някой ми каже: Ама ти не си толкова добър, колкото говорят хората за тебе.
(втори вариант)
Сега на мене някой път някой ми каже: Ама ти не си толкова добър, колкото говорят хората за тебе.
- Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе? Да излезем на конкурс, няма нищо. В какво седи, че хората за мен мислят добре? Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против.
към втори вариант >>
Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене!
(втори вариант)
Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. - Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие! И чакала с трепет.
Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене!
И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече. Там е сега.
към втори вариант >>
- Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе?
(втори вариант)
Сега на мене някой път някой ми каже: Ама ти не си толкова добър, колкото говорят хората за тебе.
- Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе?
Да излезем на конкурс, няма нищо. В какво седи, че хората за мен мислят добре? Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене?
към втори вариант >>
И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече.
(втори вариант)
- Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие! И чакала с трепет. Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене!
И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече.
Там е сега.
към втори вариант >>
Да излезем на конкурс, няма нищо.
(втори вариант)
Сега на мене някой път някой ми каже: Ама ти не си толкова добър, колкото говорят хората за тебе. - Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе?
Да излезем на конкурс, няма нищо.
В какво седи, че хората за мен мислят добре? Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа.
към втори вариант >>
Там е сега.
(втори вариант)
Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие! И чакала с трепет. Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене! И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече.
Там е сега.
към втори вариант >>
В какво седи, че хората за мен мислят добре?
(втори вариант)
Сега на мене някой път някой ми каже: Ама ти не си толкова добър, колкото говорят хората за тебе. - Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе? Да излезем на конкурс, няма нищо.
В какво седи, че хората за мен мислят добре?
Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа.
към втори вариант >>
Природата когато иска Някои неща, да ги снеме от дърветата, и тя ги прегорява.
(втори вариант)
Природата когато иска Някои неща, да ги снеме от дърветата, и тя ги прегорява.
Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене. Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят. Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране. Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме.
към втори вариант >>
Каквото хората мислят, то е тяхна работа.
(втори вариант)
Сега на мене някой път някой ми каже: Ама ти не си толкова добър, колкото говорят хората за тебе. - Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе? Да излезем на конкурс, няма нищо. В какво седи, че хората за мен мислят добре?
Каквото хората мислят, то е тяхна работа.
Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога.
към втори вариант >>
Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене.
(втори вариант)
Природата когато иска Някои неща, да ги снеме от дърветата, и тя ги прегорява.
Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене.
Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят. Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране. Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него?
към втори вариант >>
Нямам нищо против.
(втори вариант)
Сега на мене някой път някой ми каже: Ама ти не си толкова добър, колкото говорят хората за тебе. - Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе? Да излезем на конкурс, няма нищо. В какво седи, че хората за мен мислят добре? Каквото хората мислят, то е тяхна работа.
Нямам нищо против.
Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене.
към втори вариант >>
Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят.
(втори вариант)
Природата когато иска Някои неща, да ги снеме от дърветата, и тя ги прегорява. Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене.
Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят.
Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране. Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него? Че всичките хора имат установени характери.
към втори вариант >>
Аз какво може да мисля за мене?
(втори вариант)
- Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе? Да излезем на конкурс, няма нищо. В какво седи, че хората за мен мислят добре? Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против.
Аз какво може да мисля за мене?
То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене.
към втори вариант >>
Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране.
(втори вариант)
Природата когато иска Някои неща, да ги снеме от дърветата, и тя ги прегорява. Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене. Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят.
Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране.
Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него? Че всичките хора имат установени характери. Какво става с тях?
към втори вариант >>
То е моя работа.
(втори вариант)
Да излезем на конкурс, няма нищо. В какво седи, че хората за мен мислят добре? Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене?
То е моя работа.
А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене?
към втори вариант >>
Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота.
(втори вариант)
Природата когато иска Някои неща, да ги снеме от дърветата, и тя ги прегорява. Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене. Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят. Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране.
Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота.
Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него? Че всичките хора имат установени характери. Какво става с тях? Заминават за другия свят.
към втори вариант >>
А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа.
(втори вариант)
В какво седи, че хората за мен мислят добре? Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа.
А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа.
Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене? И виждам аз дали съм прав.
към втори вариант >>
Казваме: Установен възглед да имаме.
(втори вариант)
Природата когато иска Някои неща, да ги снеме от дърветата, и тя ги прегорява. Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене. Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят. Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране. Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота.
Казваме: Установен възглед да имаме.
Питам като се установи характера на човека, какво остава от него? Че всичките хора имат установени характери. Какво става с тях? Заминават за другия свят. Който замине, там за някакъв чин го готвят.
към втори вариант >>
Сега аз искам да имам мнението на Бога.
(втори вариант)
Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа.
Сега аз искам да имам мнението на Бога.
Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене? И виждам аз дали съм прав. После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене?
към втори вариант >>
Питам като се установи характера на човека, какво остава от него?
(втори вариант)
Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене. Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят. Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране. Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме.
Питам като се установи характера на човека, какво остава от него?
Че всичките хора имат установени характери. Какво става с тях? Заминават за другия свят. Който замине, там за някакъв чин го готвят.
към втори вариант >>
Най-първо какво Бог мисли за мене.
(втори вариант)
Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога.
Най-първо какво Бог мисли за мене.
После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене? И виждам аз дали съм прав. После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене? И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек.
към втори вариант >>
Че всичките хора имат установени характери.
(втори вариант)
Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят. Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране. Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него?
Че всичките хора имат установени характери.
Какво става с тях? Заминават за другия свят. Който замине, там за някакъв чин го готвят.
към втори вариант >>
После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене.
(втори вариант)
Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене.
После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене.
Но вземам какво Бог мисли за мене? И виждам аз дали съм прав. После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене? И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек. Много пъти седя и казвам: И аз да съм, така ще мисля.
към втори вариант >>
Какво става с тях?
(втори вариант)
Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране. Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него? Че всичките хора имат установени характери.
Какво става с тях?
Заминават за другия свят. Който замине, там за някакъв чин го готвят.
към втори вариант >>
Но вземам какво Бог мисли за мене?
(втори вариант)
То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене.
Но вземам какво Бог мисли за мене?
И виждам аз дали съм прав. После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене? И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек. Много пъти седя и казвам: И аз да съм, така ще мисля.
към втори вариант >>
Заминават за другия свят.
(втори вариант)
Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него? Че всичките хора имат установени характери. Какво става с тях?
Заминават за другия свят.
Който замине, там за някакъв чин го готвят.
към втори вариант >>
И виждам аз дали съм прав.
(втори вариант)
А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене?
И виждам аз дали съм прав.
После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене? И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек. Много пъти седя и казвам: И аз да съм, така ще мисля.
към втори вариант >>
Който замине, там за някакъв чин го готвят.
(втори вариант)
Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него? Че всичките хора имат установени характери. Какво става с тях? Заминават за другия свят.
Който замине, там за някакъв чин го готвят.
към втори вариант >>
После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене?
(втори вариант)
Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене? И виждам аз дали съм прав.
После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене?
И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек. Много пъти седя и казвам: И аз да съм, така ще мисля.
към втори вариант >>
Питам тогава, ако установеният характер е по-хубав, защо старите хора не са доволни от старостта си, а пък облажават младите, и искат да бъдат млади.
(втори вариант)
Питам тогава, ако установеният характер е по-хубав, защо старите хора не са доволни от старостта си, а пък облажават младите, и искат да бъдат млади.
Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно. Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите? Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш? Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета?
към втори вариант >>
И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек.
(втори вариант)
Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене? И виждам аз дали съм прав. После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене?
И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек.
Много пъти седя и казвам: И аз да съм, така ще мисля.
към втори вариант >>
Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно.
(втори вариант)
Питам тогава, ако установеният характер е по-хубав, защо старите хора не са доволни от старостта си, а пък облажават младите, и искат да бъдат млади.
Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно.
Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите? Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш? Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището?
към втори вариант >>
Много пъти седя и казвам: И аз да съм, така ще мисля.
(втори вариант)
После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене? И виждам аз дали съм прав. После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене? И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек.
Много пъти седя и казвам: И аз да съм, така ще мисля.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите?
(втори вариант)
Питам тогава, ако установеният характер е по-хубав, защо старите хора не са доволни от старостта си, а пък облажават младите, и искат да бъдат млади. Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно.
Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите?
Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш? Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното.
към втори вариант >>
Тогава и аз по някой път си правя джумбюш.
(втори вариант)
Тогава и аз по някой път си правя джумбюш.
Дойде някой при мен и иска пари назаем. Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода? Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода? Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода?
към втори вариант >>
Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш?
(втори вариант)
Питам тогава, ако установеният характер е по-хубав, защо старите хора не са доволни от старостта си, а пък облажават младите, и искат да бъдат млади. Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно. Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите?
Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш?
Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището.
към втори вариант >>
Дойде някой при мен и иска пари назаем.
(втори вариант)
Тогава и аз по някой път си правя джумбюш.
Дойде някой при мен и иска пари назаем.
Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода? Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода? Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед.
(втори вариант)
Питам тогава, ако установеният характер е по-хубав, защо старите хора не са доволни от старостта си, а пък облажават младите, и искат да бъдат млади. Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно. Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите? Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш?
Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед.
Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място - в началото си.
към втори вариант >>
Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода?
(втори вариант)
Тогава и аз по някой път си правя джумбюш. Дойде някой при мен и иска пари назаем.
Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода?
Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода? Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем.
към втори вариант >>
Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета?
(втори вариант)
Питам тогава, ако установеният характер е по-хубав, защо старите хора не са доволни от старостта си, а пък облажават младите, и искат да бъдат млади. Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно. Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите? Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш? Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед.
Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета?
Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място - в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв.
към втори вариант >>
Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода?
(втори вариант)
Тогава и аз по някой път си правя джумбюш. Дойде някой при мен и иска пари назаем. Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода?
Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода?
Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората?
към втори вариант >>
Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището?
(втори вариант)
Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно. Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите? Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш? Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета?
Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището?
Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място - в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е.
към втори вариант >>
Казва: Няма ли някой, който да донесе вода?
(втори вариант)
Тогава и аз по някой път си правя джумбюш. Дойде някой при мен и иска пари назаем. Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода? Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода?
Казва: Няма ли някой, който да донесе вода?
Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари.
към втори вариант >>
Като излезеш е последното.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите? Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш? Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището?
Като излезеш е последното.
Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място - в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място.
към втори вариант >>
Не, искам да видя, може ли да донесеш вода?
(втори вариант)
Тогава и аз по някой път си правя джумбюш. Дойде някой при мен и иска пари назаем. Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода? Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода? Казва: Няма ли някой, който да донесе вода?
Не, искам да видя, може ли да донесеш вода?
Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест.
към втори вариант >>
Първото е като влезнеш в училището.
(втори вариант)
Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш? Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното.
Първото е като влезнеш в училището.
Но си на последното място - в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право.
към втори вариант >>
Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа.
(втори вариант)
Дойде някой при мен и иска пари назаем. Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода? Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода? Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода?
Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа.
Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест. Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари.
към втори вариант >>
Но си на последното място - в началото си.
(втори вариант)
Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището.
Но си на последното място - в началото си.
А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема.
към втори вариант >>
Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем.
(втори вариант)
Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода? Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода? Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа.
Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем.
Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест. Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари. А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш.
към втори вариант >>
А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв.
(втори вариант)
Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място - в началото си.
А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв.
Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг.
към втори вариант >>
Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората?
(втори вариант)
Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода? Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем.
Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората?
Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест. Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари. А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш. Пък ти се свениш тук за вода да донесеш.
към втори вариант >>
Тогава за мен идеята ми е.
(втори вариант)
Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място - в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв.
Тогава за мен идеята ми е.
Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери.
към втори вариант >>
Той е банкерин и заема на хората пари.
(втори вариант)
Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората?
Той е банкерин и заема на хората пари.
Аз нарушавам своята чест. Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари. А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш. Пък ти се свениш тук за вода да донесеш.
към втори вариант >>
Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място.
(втори вариант)
Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място - в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е.
Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място.
Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите.
към втори вариант >>
Аз нарушавам своята чест.
(втори вариант)
Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари.
Аз нарушавам своята чест.
Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари. А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш. Пък ти се свениш тук за вода да донесеш.
към втори вариант >>
Но да бъде на последно място онзи, който има право.
(втори вариант)
Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място - в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място.
Но да бъде на последно място онзи, който има право.
Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място.
към втори вариант >>
Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари.
(втори вариант)
Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест.
Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари.
А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш. Пък ти се свениш тук за вода да донесеш.
към втори вариант >>
Защото последните и първите места аз не мога да ги взема.
(втори вариант)
Но си на последното място - в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право.
Защото последните и първите места аз не мога да ги взема.
Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските).
към втори вариант >>
А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш.
(втори вариант)
Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест. Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари.
А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш.
Пък ти се свениш тук за вода да донесеш.
към втори вариант >>
Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг.
(втори вариант)
А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема.
Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг.
Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така.
към втори вариант >>
Пък ти се свениш тук за вода да донесеш.
(втори вариант)
Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест. Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари. А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш.
Пък ти се свениш тук за вода да донесеш.
към втори вариант >>
Та, последните възгледи са установени характери.
(втори вариант)
Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг.
Та, последните възгледи са установени характери.
Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място.
към втори вариант >>
Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си Трите Правила: Какво Бог мисли за вас, и вие какво мислите за себе си, и какво мислят вашите ближни за вас?
(втори вариант)
Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си Трите Правила: Какво Бог мисли за вас, и вие какво мислите за себе си, и какво мислят вашите ближни за вас?
Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви. И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие. Аз зная човешките възгледи. Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър.
към втори вариант >>
Последното място е на старите, а първото място е на младите.
(втори вариант)
Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери.
Последното място е на старите, а първото място е на младите.
И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред.
към втори вариант >>
Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви.
(втори вариант)
Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си Трите Правила: Какво Бог мисли за вас, и вие какво мислите за себе си, и какво мислят вашите ближни за вас?
Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви.
И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие. Аз зная човешките възгледи. Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе.
към втори вариант >>
И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място.
(втори вариант)
Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите.
И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място.
И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред. Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо?
към втори вариант >>
И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие.
(втори вариант)
Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си Трите Правила: Какво Бог мисли за вас, и вие какво мислите за себе си, и какво мислят вашите ближни за вас? Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви.
И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие.
Аз зная човешките възгледи. Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе. Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение.
към втори вариант >>
И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските).
(втори вариант)
Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място.
И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските).
И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред. Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо? Той никому не турга 6-рка.
към втори вариант >>
Аз зная човешките възгледи.
(втори вариант)
Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си Трите Правила: Какво Бог мисли за вас, и вие какво мислите за себе си, и какво мислят вашите ближни за вас? Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви. И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие.
Аз зная човешките възгледи.
Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе. Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение. И прави са.
към втори вариант >>
И ги нареждат така.
(втори вариант)
Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските).
И ги нареждат така.
Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред. Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо? Той никому не турга 6-рка. Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5.
към втори вариант >>
Доброто мнение на хората всякога може да имате.
(втори вариант)
Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си Трите Правила: Какво Бог мисли за вас, и вие какво мислите за себе си, и какво мислят вашите ближни за вас? Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви. И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие. Аз зная човешките възгледи.
Доброто мнение на хората всякога може да имате.
Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе. Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение. И прави са. Направи на човека една малка услуга, този човек е доволен.
към втори вариант >>
Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място.
(втори вариант)
Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така.
Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място.
Ако много знаеш, вземаш място най-отпред. Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо? Той никому не турга 6-рка. Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5. Никой не може да знае предмета, както аз го зная.
към втори вариант >>
Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър.
(втори вариант)
Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си Трите Правила: Какво Бог мисли за вас, и вие какво мислите за себе си, и какво мислят вашите ближни за вас? Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви. И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие. Аз зная човешките възгледи. Доброто мнение на хората всякога може да имате.
Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър.
Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе. Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение. И прави са. Направи на човека една малка услуга, този човек е доволен.
към втори вариант >>
Ако много знаеш, вземаш място най-отпред.
(втори вариант)
Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място.
Ако много знаеш, вземаш място най-отпред.
Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо? Той никому не турга 6-рка. Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5. Никой не може да знае предмета, както аз го зная.
към втори вариант >>
Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе.
(втори вариант)
Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви. И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие. Аз зная човешките възгледи. Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър.
Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе.
Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение. И прави са. Направи на човека една малка услуга, този човек е доволен.
към втори вариант >>
Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо?
(втори вариант)
И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред.
Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо?
Той никому не турга 6-рка. Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5. Никой не може да знае предмета, както аз го зная.
към втори вариант >>
Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение.
(втори вариант)
И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие. Аз зная човешките възгледи. Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе.
Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение.
И прави са. Направи на човека една малка услуга, този човек е доволен.
към втори вариант >>
Той никому не турга 6-рка.
(втори вариант)
И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред. Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо?
Той никому не турга 6-рка.
Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5. Никой не може да знае предмета, както аз го зная.
към втори вариант >>
И прави са.
(втори вариант)
Аз зная човешките възгледи. Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе. Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение.
И прави са.
Направи на човека една малка услуга, този човек е доволен.
към втори вариант >>
Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5.
(втори вариант)
И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред. Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо? Той никому не турга 6-рка.
Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5.
Никой не може да знае предмета, както аз го зная.
към втори вариант >>
Направи на човека една малка услуга, този човек е доволен.
(втори вариант)
Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе. Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение. И прави са.
Направи на човека една малка услуга, този човек е доволен.
към втори вариант >>
Никой не може да знае предмета, както аз го зная.
(втори вариант)
Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред. Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо? Той никому не турга 6-рка. Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5.
Никой не може да знае предмета, както аз го зная.
към втори вариант >>
Сега най-голямата мъчнотия в живота е, човек да угоди на себе си.
(втори вариант)
Сега най-голямата мъчнотия в живота е, човек да угоди на себе си.
Няма по-мъчна работа от това. И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си? Ти си недоволен от хората. Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен.
към втори вариант >>
Следователно, как ще му турна на един урок 6?
(втори вариант)
Следователно, как ще му турна на един урок 6?
Защото не е само да се определи от един урок. И 5-рката е хубава. Петорката показва, че доста хубаво е работил. 5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш.
към втори вариант >>
Няма по-мъчна работа от това.
(втори вариант)
Сега най-голямата мъчнотия в живота е, човек да угоди на себе си.
Няма по-мъчна работа от това.
И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си? Ти си недоволен от хората. Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича?
към втори вариант >>
Защото не е само да се определи от един урок.
(втори вариант)
Следователно, как ще му турна на един урок 6?
Защото не е само да се определи от един урок.
И 5-рката е хубава. Петорката показва, че доста хубаво е работил. 5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората.
към втори вариант >>
И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си?
(втори вариант)
Сега най-голямата мъчнотия в живота е, човек да угоди на себе си. Няма по-мъчна работа от това.
И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си?
Ти си недоволен от хората. Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта?
към втори вариант >>
И 5-рката е хубава.
(втори вариант)
Следователно, как ще му турна на един урок 6? Защото не е само да се определи от един урок.
И 5-рката е хубава.
Петорката показва, че доста хубаво е работил. 5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата.
към втори вариант >>
Ти си недоволен от хората.
(втори вариант)
Сега най-голямата мъчнотия в живота е, човек да угоди на себе си. Няма по-мъчна работа от това. И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си?
Ти си недоволен от хората.
Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш.
към втори вариант >>
Петорката показва, че доста хубаво е работил.
(втори вариант)
Следователно, как ще му турна на един урок 6? Защото не е само да се определи от един урок. И 5-рката е хубава.
Петорката показва, че доста хубаво е работил.
5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка?
към втори вариант >>
Но туй недоволство е от самия тебе.
(втори вариант)
Сега най-голямата мъчнотия в живота е, човек да угоди на себе си. Няма по-мъчна работа от това. И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си? Ти си недоволен от хората.
Но туй недоволство е от самия тебе.
Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство.
към втори вариант >>
5-рката е сърп.
(втори вариант)
Следователно, как ще му турна на един урок 6? Защото не е само да се определи от един урок. И 5-рката е хубава. Петорката показва, че доста хубаво е работил.
5-рката е сърп.
Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка? И тогава ще се разделят на партии.
към втори вариант >>
Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен.
(втори вариант)
Сега най-голямата мъчнотия в живота е, човек да угоди на себе си. Няма по-мъчна работа от това. И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си? Ти си недоволен от хората. Но туй недоволство е от самия тебе.
Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен.
Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта.
към втори вариант >>
Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш.
(втори вариант)
Следователно, как ще му турна на един урок 6? Защото не е само да се определи от един урок. И 5-рката е хубава. Петорката показва, че доста хубаво е работил. 5-рката е сърп.
Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш.
А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка? И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен?
към втори вариант >>
Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича?
(втори вариант)
Няма по-мъчна работа от това. И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си? Ти си недоволен от хората. Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен.
Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича?
Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо.
към втори вариант >>
А с 6-ката ти можеш да биеш хората.
(втори вариант)
Защото не е само да се определи от един урок. И 5-рката е хубава. Петорката показва, че доста хубаво е работил. 5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш.
А с 6-ката ти можеш да биеш хората.
Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка? И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго?
към втори вариант >>
Каква е мярката на Любовта?
(втори вариант)
И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си? Ти си недоволен от хората. Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича?
Каква е мярката на Любовта?
Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън.
към втори вариант >>
Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата.
(втори вариант)
И 5-рката е хубава. Петорката показва, че доста хубаво е работил. 5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората.
Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата.
Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка? И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи.
към втори вариант >>
Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш.
(втори вариант)
Ти си недоволен от хората. Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта?
Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш.
Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята.
към втори вариант >>
Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка?
(втори вариант)
Петорката показва, че доста хубаво е работил. 5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата.
Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка?
И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място.
към втори вариант >>
Тук се изисква голямо изкуство.
(втори вариант)
Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш.
Тук се изисква голямо изкуство.
Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода.
към втори вариант >>
И тогава ще се разделят на партии.
(втори вариант)
5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка?
И тогава ще се разделят на партии.
И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място.
към втори вариант >>
Не знаем мярката на Любовта.
(втори вариант)
Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство.
Не знаем мярката на Любовта.
Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил.
към втори вариант >>
И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен?
(втори вариант)
Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка? И тогава ще се разделят на партии.
И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен?
Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш.
към втори вариант >>
Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо.
(втори вариант)
Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта.
Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо.
Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода.
към втори вариант >>
Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго?
(втори вариант)
А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка? И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен?
Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго?
Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не.
към втори вариант >>
Защото ще изкараш пръста навън.
(втори вариант)
Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо.
Защото ще изкараш пръста навън.
Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива.
към втори вариант >>
Като дойде за обущата, и той трябва да се учи.
(втори вариант)
Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка? И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго?
Като дойде за обущата, и той трябва да се учи.
И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства.
към втори вариант >>
Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята.
(втори вариант)
Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън.
Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята.
Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива.
към втори вариант >>
И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място.
(втори вариант)
Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка? И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи.
И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място.
По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата.
към втори вариант >>
Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода.
(втори вариант)
Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята.
Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода.
Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива. Аз съм ги наблюдавал.
към втори вариант >>
По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място.
(втори вариант)
И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място.
По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място.
Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата.
към втори вариант >>
Аз от Тях съм се научил.
(втори вариант)
Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода.
Аз от Тях съм се научил.
Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива. Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя.
към втори вариант >>
Ще се учиш.
(втори вариант)
И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място.
Ще се учиш.
Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата.
към втори вариант >>
Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода.
(втори вариант)
Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил.
Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода.
От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива. Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам.
към втори вариант >>
Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не.
(втори вариант)
Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш.
Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не.
Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит.
към втори вариант >>
От тук-от там полива.
(втори вариант)
Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода.
От тук-от там полива.
Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива. Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам.
към втори вариант >>
Човек има около стотина способности и чувства.
(втори вариант)
Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не.
Човек има около стотина способности и чувства.
Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата.
към втори вариант >>
Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива.
(втори вариант)
Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива.
Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива.
Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея.
към втори вариант >>
Не са всички еднакво силни в чувствата.
(втори вариант)
И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства.
Не са всички еднакво силни в чувствата.
Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба.
към втори вариант >>
Аз съм ги наблюдавал.
(втори вариант)
Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива.
Аз съм ги наблюдавал.
И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам.
към втори вариант >>
Не са всички еднакво силни във вярата.
(втори вариант)
По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата.
Не са всички еднакво силни във вярата.
Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито.
към втори вариант >>
И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя.
(втори вариант)
Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива. Аз съм ги наблюдавал.
И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя.
Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя.
към втори вариант >>
Някой път вие мислите за вярата.
(втори вариант)
Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата.
Някой път вие мислите за вярата.
Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита.
към втори вариант >>
Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам.
(втори вариант)
Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива. Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя.
Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам.
Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод.
към втори вариант >>
Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит.
(втори вариант)
Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата.
Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит.
Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра.
към втори вариант >>
Малко капвам.
(втори вариант)
От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива. Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам.
Малко капвам.
Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода.
към втори вариант >>
Някои хора имат много слабо развит органът на вярата.
(втори вариант)
Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит.
Някои хора имат много слабо развит органът на вярата.
Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра.
към втори вариант >>
Той изведнъж иска да му налея.
(втори вариант)
Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива. Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам.
Той изведнъж иска да му налея.
Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си.
към втори вариант >>
Затова вярата им е слаба.
(втори вариант)
Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата.
Затова вярата им е слаба.
Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра. Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му.
към втори вариант >>
Полея на едно място, после на друго, и пак гледам.
(втори вариант)
Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея.
Полея на едно място, после на друго, и пак гледам.
Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка.
към втори вариант >>
Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито.
(втори вариант)
Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба.
Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито.
У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра. Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му. Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица.
към втори вариант >>
Аз от тази жена съм научил така да правя.
(втори вариант)
И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам.
Аз от тази жена съм научил така да правя.
И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка. Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка.
към втори вариант >>
У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита.
(втори вариант)
Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито.
У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита.
Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра. Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му. Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица. И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури.
към втори вариант >>
И в края на краищата той е един много добър метод.
(втори вариант)
Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя.
И в края на краищата той е един много добър метод.
И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка. Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка. И 12 коша събраха.
към втори вариант >>
Казваш, че имаш вяра.
(втори вариант)
Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита.
Казваш, че имаш вяра.
Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра. Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му. Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица. И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури. Ако знае как да пее.
към втори вариант >>
И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода.
(втори вариант)
Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод.
И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода.
Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка. Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка. И 12 коша събраха. Нищо да не остане.
към втори вариант >>
Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра.
(втори вариант)
Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра.
Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра.
Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му. Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица. И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури. Ако знае как да пее.
към втори вариант >>
Аз съм доволен от себе си.
(втори вариант)
Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода.
Аз съм доволен от себе си.
Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка. Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка. И 12 коша събраха. Нищо да не остане. Така хубавите работи в света трябва да се събират.
към втори вариант >>
Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му.
(втори вариант)
Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра.
Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му.
Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица. И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури. Ако знае как да пее.
към втори вариант >>
Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка.
(втори вариант)
Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си.
Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка.
Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка. И 12 коша събраха. Нищо да не остане. Така хубавите работи в света трябва да се събират.
към втори вариант >>
Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица.
(втори вариант)
Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра. Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му.
Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица.
И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури. Ако знае как да пее.
към втори вариант >>
Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка.
(втори вариант)
Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка.
Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка.
И 12 коша събраха. Нищо да не остане. Така хубавите работи в света трябва да се събират.
към втори вариант >>
И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури.
(втори вариант)
У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра. Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му. Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица.
И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури.
Ако знае как да пее.
към втори вариант >>
И 12 коша събраха.
(втори вариант)
И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка. Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка.
И 12 коша събраха.
Нищо да не остане. Така хубавите работи в света трябва да се събират.
към втори вариант >>
Ако знае как да пее.
(втори вариант)
Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра. Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му. Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица. И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури.
Ако знае как да пее.
към втори вариант >>
Нищо да не остане.
(втори вариант)
И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка. Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка. И 12 коша събраха.
Нищо да не остане.
Така хубавите работи в света трябва да се събират.
към втори вариант >>
Та сега ние всички искаме да бъдем благоугодни на Бога.
(втори вариант)
Та сега ние всички искаме да бъдем благоугодни на Бога.
Е, как можеш да бъдеш такъв? Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд. То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш. И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата.
към втори вариант >>
Така хубавите работи в света трябва да се събират.
(втори вариант)
Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка. Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка. И 12 коша събраха. Нищо да не остане.
Така хубавите работи в света трябва да се събират.
към втори вариант >>
Е, как можеш да бъдеш такъв?
(втори вариант)
Та сега ние всички искаме да бъдем благоугодни на Бога.
Е, как можеш да бъдеш такъв?
Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд. То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш. И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен.
към втори вариант >>
Сега при мен като дойде някой, аз виждам един човек, който много обича да одумва.
(втори вариант)
Сега при мен като дойде някой, аз виждам един човек, който много обича да одумва.
Вие казвате: Лош човек е. Много добър човек е този, който одумва. Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася.
към втори вариант >>
Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд.
(втори вариант)
Та сега ние всички искаме да бъдем благоугодни на Бога. Е, как можеш да бъдеш такъв?
Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд.
То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш. И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад.
към втори вариант >>
Вие казвате: Лош човек е.
(втори вариант)
Сега при мен като дойде някой, аз виждам един човек, който много обича да одумва.
Вие казвате: Лош човек е.
Много добър човек е този, който одумва. Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този.
към втори вариант >>
То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш.
(втори вариант)
Та сега ние всички искаме да бъдем благоугодни на Бога. Е, как можеш да бъдеш такъв? Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд.
То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш.
И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен.
към втори вариант >>
Много добър човек е този, който одумва.
(втори вариант)
Сега при мен като дойде някой, аз виждам един човек, който много обича да одумва. Вие казвате: Лош човек е.
Много добър човек е този, който одумва.
Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола?
към втори вариант >>
И милосърдието, милосърдният човек е пръв.
(втори вариант)
Та сега ние всички искаме да бъдем благоугодни на Бога. Е, как можеш да бъдеш такъв? Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд. То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш.
И милосърдието, милосърдният човек е пръв.
Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен. В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си.
към втори вариант >>
Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва.
(втори вариант)
Сега при мен като дойде някой, аз виждам един човек, който много обича да одумва. Вие казвате: Лош човек е. Много добър човек е този, който одумва.
Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва.
И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи.
към втори вариант >>
Защото милосърдието е отпред на главата.
(втори вариант)
Та сега ние всички искаме да бъдем благоугодни на Бога. Е, как можеш да бъдеш такъв? Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд. То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш. И милосърдието, милосърдният човек е пръв.
Защото милосърдието е отпред на главата.
А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен. В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си. Децата са много майстори за това.
към втори вариант >>
И в единия и в другия случай той ще разправя.
(втори вариант)
Сега при мен като дойде някой, аз виждам един човек, който много обича да одумва. Вие казвате: Лош човек е. Много добър човек е този, който одумва. Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва.
И в единия и в другия случай той ще разправя.
И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света.
към втори вариант >>
А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен.
(втори вариант)
Е, как можеш да бъдеш такъв? Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд. То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш. И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата.
А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен.
Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен. В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си. Децата са много майстори за това. Понятието за честност е слабо у децата.
към втори вариант >>
И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася.
(втори вариант)
Сега при мен като дойде някой, аз виждам един човек, който много обича да одумва. Вие казвате: Лош човек е. Много добър човек е този, който одумва. Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. И в единия и в другия случай той ще разправя.
И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася.
Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него.
към втори вариант >>
Честността е отзад.
(втори вариант)
Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд. То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш. И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен.
Честността е отзад.
Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен. В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си. Децата са много майстори за това. Понятието за честност е слабо у децата. Старият човек като наближи да умира, той става честен.
към втори вариант >>
Та казвам, много добър човек е този.
(втори вариант)
Вие казвате: Лош човек е. Много добър човек е този, който одумва. Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася.
Та казвам, много добър човек е този.
Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата.
към втори вариант >>
Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен.
(втори вариант)
То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш. И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад.
Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен.
В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си. Децата са много майстори за това. Понятието за честност е слабо у децата. Старият човек като наближи да умира, той става честен.
към втори вариант >>
Ама че Господ защо търпи дявола?
(втори вариант)
Много добър човек е този, който одумва. Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този.
Ама че Господ защо търпи дявола?
От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря.
към втори вариант >>
В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си.
(втори вариант)
И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен.
В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си.
Децата са много майстори за това. Понятието за честност е слабо у децата. Старият човек като наближи да умира, той става честен.
към втори вариант >>
От вашето гледище, защо го търпи.
(втори вариант)
Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола?
От вашето гледище, защо го търпи.
Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря. Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка?
към втори вариант >>
Децата са много майстори за това.
(втори вариант)
Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен. В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си.
Децата са много майстори за това.
Понятието за честност е слабо у децата. Старият човек като наближи да умира, той става честен.
към втори вариант >>
Че без да иска дяволът разнася доброто в света.
(втори вариант)
И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи.
Че без да иска дяволът разнася доброто в света.
И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря. Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка? Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха.
към втори вариант >>
Понятието за честност е слабо у децата.
(втори вариант)
А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен. В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си. Децата са много майстори за това.
Понятието за честност е слабо у децата.
Старият човек като наближи да умира, той става честен.
към втори вариант >>
И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него.
(втори вариант)
И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света.
И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него.
Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря. Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка? Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха. Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш?
към втори вариант >>
Старият човек като наближи да умира, той става честен.
(втори вариант)
Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен. В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си. Децата са много майстори за това. Понятието за честност е слабо у децата.
Старият човек като наближи да умира, той става честен.
към втори вариант >>
Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата.
(втори вариант)
Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него.
Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата.
Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря. Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка? Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха. Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш? Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизам от вънка, да не безпокоя другите.
към втори вариант >>
Той казва: Трябва да бъдем честни хора.
(втори вариант)
Той казва: Трябва да бъдем честни хора.
А младите - виж, милосърдни са децата. Дели хапката си. Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава. - Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите?
към втори вариант >>
Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря.
(втори вариант)
Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата.
Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря.
Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка? Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха. Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш? Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизам от вънка, да не безпокоя другите.
към втори вариант >>
А младите - виж, милосърдни са децата.
(втори вариант)
Той казва: Трябва да бъдем честни хора.
А младите - виж, милосърдни са децата.
Дели хапката си. Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава. - Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади.
към втори вариант >>
Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка?
(втори вариант)
От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря.
Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка?
Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха. Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш? Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизам от вънка, да не безпокоя другите.
към втори вариант >>
Дели хапката си.
(втори вариант)
Той казва: Трябва да бъдем честни хора. А младите - виж, милосърдни са децата.
Дели хапката си.
Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава. - Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи!
към втори вариант >>
Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха.
(втори вариант)
Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря. Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка?
Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха.
Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш? Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизам от вънка, да не безпокоя другите.
към втори вариант >>
Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава.
(втори вариант)
Той казва: Трябва да бъдем честни хора. А младите - виж, милосърдни са децата. Дели хапката си.
Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава.
- Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал.
към втори вариант >>
Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш?
(втори вариант)
И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря. Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка? Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха.
Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш?
Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизам от вънка, да не безпокоя другите.
към втори вариант >>
- Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера.
(втори вариант)
Той казва: Трябва да бъдем честни хора. А младите - виж, милосърдни са децата. Дели хапката си. Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава.
- Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера.
Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е?
към втори вариант >>
Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизам от вънка, да не безпокоя другите.
(втори вариант)
Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря. Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка? Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха. Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш?
Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизам от вънка, да не безпокоя другите.
към втори вариант >>
Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите?
(втори вариант)
Той казва: Трябва да бъдем честни хора. А младите - виж, милосърдни са децата. Дели хапката си. Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава. - Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера.
Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите?
Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър?
към втори вариант >>
Казвам, прав е човекът.
(втори вариант)
Казвам, прав е човекът.
Питам го можеш ли да чуваш нещо? - Е, долавям нещо, тъй като си мърдаш устните все долавям нещо.
към втори вариант >>
Няма да ги сади.
(втори вариант)
А младите - виж, милосърдни са децата. Дели хапката си. Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава. - Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите?
Няма да ги сади.
Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали?
към втори вариант >>
Питам го можеш ли да чуваш нещо?
(втори вариант)
Казвам, прав е човекът.
Питам го можеш ли да чуваш нещо?
- Е, долавям нещо, тъй като си мърдаш устните все долавям нещо.
към втори вариант >>
Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи!
(втори вариант)
Дели хапката си. Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава. - Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади.
Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи!
Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук?
към втори вариант >>
- Е, долавям нещо, тъй като си мърдаш устните все долавям нещо.
(втори вариант)
Казвам, прав е човекът. Питам го можеш ли да чуваш нещо?
- Е, долавям нещо, тъй като си мърдаш устните все долавям нещо.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Какъв е този морал.
(втори вариант)
Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава. - Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи!
Вие ще кажете: Какъв е този морал.
Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика.
към втори вариант >>
И тъй, всякога подържайте Любовта в служението; подържайте Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога, и подържайте Надеждата си в постъпките си.
(втори вариант)
И тъй, всякога подържайте Любовта в служението; подържайте Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога, и подържайте Надеждата си в постъпките си.
Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата. А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата. Благостта усилва Вярата. Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи!
към втори вариант >>
Ама сегашния морал какъв е?
(втори вариант)
- Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал.
Ама сегашния морал какъв е?
Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява.
към втори вариант >>
Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата.
(втори вариант)
И тъй, всякога подържайте Любовта в служението; подържайте Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога, и подържайте Надеждата си в постъпките си.
Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата.
А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата. Благостта усилва Вярата. Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви.
към втори вариант >>
Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър?
(втори вариант)
Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е?
Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър?
Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек.
към втори вариант >>
А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата.
(втори вариант)
И тъй, всякога подържайте Любовта в служението; подържайте Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога, и подържайте Надеждата си в постъпките си. Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата.
А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата.
Благостта усилва Вярата. Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате.
към втори вариант >>
Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали?
(втори вариант)
Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър?
Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали?
Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам.
към втори вариант >>
Благостта усилва Вярата.
(втори вариант)
И тъй, всякога подържайте Любовта в служението; подържайте Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога, и подържайте Надеждата си в постъпките си. Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата. А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата.
Благостта усилва Вярата.
Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение.
към втори вариант >>
Ще ви пита: Защо го препържихте този лук?
(втори вариант)
Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали?
Ще ви пита: Защо го препържихте този лук?
Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам.
към втори вариант >>
Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си.
(втори вариант)
И тъй, всякога подържайте Любовта в служението; подържайте Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога, и подържайте Надеждата си в постъпките си. Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата. А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата. Благостта усилва Вярата.
Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си.
А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни.
към втори вариант >>
Във всички ви има една характеристика.
(втори вариант)
Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук?
Във всички ви има една характеристика.
Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи.
към втори вариант >>
А за да усилиш Любовта си, служи!
(втори вариант)
И тъй, всякога подържайте Любовта в служението; подържайте Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога, и подържайте Надеждата си в постъпките си. Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата. А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата. Благостта усилва Вярата. Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си.
А за да усилиш Любовта си, служи!
Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота.
към втори вариант >>
Дойде някой, ще почне да се укорява.
(втори вариант)
Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика.
Дойде някой, ще почне да се укорява.
Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи.
към втори вариант >>
Туй е сега, за да може Любовта да се прояви.
(втори вариант)
Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата. А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата. Благостта усилва Вярата. Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи!
Туй е сега, за да може Любовта да се прояви.
И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща.
към втори вариант >>
Казва: Не съм добър човек.
(втори вариант)
Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява.
Казва: Не съм добър човек.
Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука.
към втори вариант >>
И Вярата и Надеждата трябва да употребявате.
(втори вариант)
А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата. Благостта усилва Вярата. Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви.
И Вярата и Надеждата трябва да употребявате.
Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите.
към втори вариант >>
Аз го слушам.
(втори вариант)
Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек.
Аз го слушам.
Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това?
към втори вариант >>
Това е едно практическо приложение.
(втори вариант)
Благостта усилва Вярата. Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате.
Това е едно практическо приложение.
Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога.
към втори вариант >>
Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам.
(втори вариант)
Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам.
Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам.
Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане.
към втори вариант >>
Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни.
(втори вариант)
Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение.
Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни.
Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си.
към втори вариант >>
Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи.
(втори вариант)
Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам.
Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи.
Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки.
към втори вариант >>
Едно практическо приложение в живота.
(втори вариант)
А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни.
Едно практическо приложение в живота.
Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите.
към втори вариант >>
Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи.
(втори вариант)
Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи.
Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи.
Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. - Че как ги правиш?
към втори вариант >>
Това са новите неща.
(втори вариант)
Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота.
Това са новите неща.
Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили?
към втори вариант >>
Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука.
(втори вариант)
Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи.
Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука.
Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. - Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата.
към втори вариант >>
Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите.
(втори вариант)
И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща.
Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите.
И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви?
към втори вариант >>
Казвам си, че как го е научил той това?
(втори вариант)
Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука.
Казвам си, че как го е научил той това?
Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. - Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука.
към втори вариант >>
И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога.
(втори вариант)
Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите.
И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога.
И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога?
към втори вариант >>
Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане.
(втори вариант)
Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това?
Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане.
Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. - Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи.
към втори вариант >>
И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си.
(втори вариант)
Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога.
И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си.
И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра.
към втори вариант >>
Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки.
(втори вариант)
Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане.
Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки.
- Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям.
към втори вариант >>
И конкурсния изпит ще го издържите.
(втори вариант)
Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си.
И конкурсния изпит ще го издържите.
Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра?
към втори вариант >>
- Че как ги правиш?
(втори вариант)
Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки.
- Че как ги правиш?
Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек.
към втори вариант >>
Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили?
(втори вариант)
Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите.
Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили?
Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни?
към втори вариант >>
Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата.
(втори вариант)
Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. - Че как ги правиш?
Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата.
И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек. Не страдам вече.
към втори вариант >>
Значи, каква е Любовта ви?
(втори вариант)
Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили?
Значи, каква е Любовта ви?
После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях?
към втори вариант >>
И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука.
(втори вариант)
Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. - Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата.
И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука.
Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек. Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне.
към втори вариант >>
После, благоугодни ли сте на Бога?
(втори вариант)
И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви?
После, благоугодни ли сте на Бога?
Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда?
към втори вариант >>
Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи.
(втори вариант)
Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. - Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука.
Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи.
И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек. Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим?
към втори вариант >>
Това ще бъде за вашата вяра.
(втори вариант)
И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога?
Това ще бъде за вашата вяра.
Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете.
към втори вариант >>
И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям.
(втори вариант)
Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. - Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи.
И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям.
И станах добър човек. Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък.
към втори вариант >>
Каква е вашата вяра?
(втори вариант)
И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра.
Каква е вашата вяра?
И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят.
към втори вариант >>
И станах добър човек.
(втори вариант)
- Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям.
И станах добър човек.
Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела.
към втори вариант >>
И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни?
(втори вариант)
Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра?
И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни?
Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате.
към втори вариант >>
Не страдам вече.
(втори вариант)
Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек.
Не страдам вече.
А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки.
към втори вариант >>
Как сте постъпили спрямо тях?
(втори вариант)
Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни?
Как сте постъпили спрямо тях?
Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате. И да си излезнете, когато си искате.
към втори вариант >>
А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне.
(втори вариант)
И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек. Не страдам вече.
А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне.
И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно.
към втори вариант >>
Значи, каква е вашата Надежда?
(втори вариант)
После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях?
Значи, каква е вашата Надежда?
Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате. И да си излезнете, когато си искате. И да дойдете на Земята, когато си искате.
към втори вариант >>
И ние сега седим и защо грешим?
(втори вариант)
Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек. Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне.
И ние сега седим и защо грешим?
Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно. Ти напусни пържения лук.
към втори вариант >>
Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете.
(втори вариант)
Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда?
Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете.
Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате. И да си излезнете, когато си искате. И да дойдете на Земята, когато си искате. А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата.
към втори вариант >>
Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък.
(втори вариант)
И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек. Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим?
Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък.
И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно. Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук!
към втори вариант >>
Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят.
(втори вариант)
Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете.
Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят.
И да може да живеете там колкото време искате. И да си излезнете, когато си искате. И да дойдете на Земята, когато си искате. А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата. Аз вярвам сега, че всички вие тия три неща ще ги турите, и вие ги имате пред вид.
към втори вариант >>
И сме турили Божествена табела.
(втори вариант)
И станах добър човек. Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък.
И сме турили Божествена табела.
Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно. Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук! То е човешка работа.
към втори вариант >>
И да може да живеете там колкото време искате.
(втори вариант)
И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят.
И да може да живеете там колкото време искате.
И да си излезнете, когато си искате. И да дойдете на Земята, когато си искате. А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата. Аз вярвам сега, че всички вие тия три неща ще ги турите, и вие ги имате пред вид.
към втори вариант >>
Искаме да бъдем съвършени по човешки.
(втори вариант)
Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела.
Искаме да бъдем съвършени по човешки.
То е невъзможно. Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук! То е човешка работа. Даже не трябва никакво варене.
към втори вариант >>
И да си излезнете, когато си искате.
(втори вариант)
Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате.
И да си излезнете, когато си искате.
И да дойдете на Земята, когато си искате. А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата. Аз вярвам сега, че всички вие тия три неща ще ги турите, и вие ги имате пред вид.
към втори вариант >>
То е невъзможно.
(втори вариант)
А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки.
То е невъзможно.
Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук! То е човешка работа. Даже не трябва никакво варене. Суров лук яж!
към втори вариант >>
И да дойдете на Земята, когато си искате.
(втори вариант)
Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате. И да си излезнете, когато си искате.
И да дойдете на Земята, когато си искате.
А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата. Аз вярвам сега, че всички вие тия три неща ще ги турите, и вие ги имате пред вид.
към втори вариант >>
Ти напусни пържения лук.
(втори вариант)
И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно.
Ти напусни пържения лук.
Не трябва пържен лук! То е човешка работа. Даже не трябва никакво варене. Суров лук яж! Той е сто пъти по-хубав отколкото пържения.
към втори вариант >>
А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата.
(втори вариант)
Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате. И да си излезнете, когато си искате. И да дойдете на Земята, когато си искате.
А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата.
Аз вярвам сега, че всички вие тия три неща ще ги турите, и вие ги имате пред вид.
към втори вариант >>
Не трябва пържен лук!
(втори вариант)
Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно. Ти напусни пържения лук.
Не трябва пържен лук!
То е човешка работа. Даже не трябва никакво варене. Суров лук яж! Той е сто пъти по-хубав отколкото пържения.
към втори вариант >>
Аз вярвам сега, че всички вие тия три неща ще ги турите, и вие ги имате пред вид.
(втори вариант)
Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате. И да си излезнете, когато си искате. И да дойдете на Земята, когато си искате. А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата.
Аз вярвам сега, че всички вие тия три неща ще ги турите, и вие ги имате пред вид.
към втори вариант >>
То е човешка работа.
(втори вариант)
И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно. Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук!
То е човешка работа.
Даже не трябва никакво варене. Суров лук яж! Той е сто пъти по-хубав отколкото пържения.
към втори вариант >>
За усилване на Любовта си, усилвайте служението си; за усилване Вярата си, трябва да усилвате благостта си; за усилване на Надеждата си, постъпвайте добре.
(втори вариант)
За усилване на Любовта си, усилвайте служението си; за усилване Вярата си, трябва да усилвате благостта си; за усилване на Надеждата си, постъпвайте добре.
към втори вариант >>
Даже не трябва никакво варене.
(втори вариант)
Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно. Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук! То е човешка работа.
Даже не трябва никакво варене.
Суров лук яж! Той е сто пъти по-хубав отколкото пържения.
към втори вариант >>
Някои искат да им се даде един метод.
(втори вариант)
Някои искат да им се даде един метод.
Ето го: Постъпвайте добре за Надеждата си! Мисли добре за Вярата си; служи добре за Любовта си! Туй са начини за усилване тия чувства. И тогава животът става сладък и по-весел.
към втори вариант >>
Суров лук яж!
(втори вариант)
То е невъзможно. Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук! То е човешка работа. Даже не трябва никакво варене.
Суров лук яж!
Той е сто пъти по-хубав отколкото пържения.
към втори вариант >>
Ето го: Постъпвайте добре за Надеждата си!
(втори вариант)
Някои искат да им се даде един метод.
Ето го: Постъпвайте добре за Надеждата си!
Мисли добре за Вярата си; служи добре за Любовта си! Туй са начини за усилване тия чувства. И тогава животът става сладък и по-весел.
към втори вариант >>
Той е сто пъти по-хубав отколкото пържения.
(втори вариант)
Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук! То е човешка работа. Даже не трябва никакво варене. Суров лук яж!
Той е сто пъти по-хубав отколкото пържения.
към втори вариант >>
Мисли добре за Вярата си; служи добре за Любовта си!
(втори вариант)
Някои искат да им се даде един метод. Ето го: Постъпвайте добре за Надеждата си!
Мисли добре за Вярата си; служи добре за Любовта си!
Туй са начини за усилване тия чувства. И тогава животът става сладък и по-весел.
към втори вариант >>
Та казвам, всичките ни погрешки произтичат от вярата ни в човешкия порядък.
(втори вариант)
Та казвам, всичките ни погрешки произтичат от вярата ни в човешкия порядък.
От там произтичат. Ти искаш да бъдеш честен. То е човешка работа. Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш.
към втори вариант >>
Туй са начини за усилване тия чувства.
(втори вариант)
Някои искат да им се даде един метод. Ето го: Постъпвайте добре за Надеждата си! Мисли добре за Вярата си; служи добре за Любовта си!
Туй са начини за усилване тия чувства.
И тогава животът става сладък и по-весел.
към втори вариант >>
От там произтичат.
(втори вариант)
Та казвам, всичките ни погрешки произтичат от вярата ни в човешкия порядък.
От там произтичат.
Ти искаш да бъдеш честен. То е човешка работа. Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия.
към втори вариант >>
И тогава животът става сладък и по-весел.
(втори вариант)
Някои искат да им се даде един метод. Ето го: Постъпвайте добре за Надеждата си! Мисли добре за Вярата си; служи добре за Любовта си! Туй са начини за усилване тия чувства.
И тогава животът става сладък и по-весел.
към втори вариант >>
Ти искаш да бъдеш честен.
(втори вариант)
Та казвам, всичките ни погрешки произтичат от вярата ни в човешкия порядък. От там произтичат.
Ти искаш да бъдеш честен.
То е човешка работа. Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли?
към втори вариант >>
То е човешка работа.
(втори вариант)
Та казвам, всичките ни погрешки произтичат от вярата ни в човешкия порядък. От там произтичат. Ти искаш да бъдеш честен.
То е човешка работа.
Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш?
към втори вариант >>
Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде.
(втори вариант)
Та казвам, всичките ни погрешки произтичат от вярата ни в човешкия порядък. От там произтичат. Ти искаш да бъдеш честен. То е човешка работа.
Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде.
Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд.
към втори вариант >>
Казваш, тия пари ще ги платиш.
(втори вариант)
Та казвам, всичките ни погрешки произтичат от вярата ни в човешкия порядък. От там произтичат. Ти искаш да бъдеш честен. То е човешка работа. Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде.
Казваш, тия пари ще ги платиш.
Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе.
към втори вариант >>
Но честността показва сиромашия.
(втори вариант)
От там произтичат. Ти искаш да бъдеш честен. То е човешка работа. Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш.
Но честността показва сиромашия.
Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци.
към втори вариант >>
Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли?
(втори вариант)
Ти искаш да бъдеш честен. То е човешка работа. Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия.
Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли?
Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко.
към втори вариант >>
Не, с кое ще заместиш?
(втори вариант)
То е човешка работа. Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли?
Не, с кое ще заместиш?
Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай.
към втори вариант >>
Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд.
(втори вариант)
Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш?
Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд.
Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай. Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят.
към втори вариант >>
Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе.
(втори вариант)
Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд.
Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе.
Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай. Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят. Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш.
към втори вариант >>
Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци.
(втори вариант)
Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе.
Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци.
Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай. Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят. Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш. Щом не мислиш, никаква вяра не може да има.
към втори вариант >>
Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко.
(втори вариант)
Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци.
Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко.
Казва някой: Повярвай. Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят. Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш. Щом не мислиш, никаква вяра не може да има. И после казвам, сега във вас, думата „честност", вие я свързвате, в честността вмъкнаха вече един елемент, тя е едно нещо, но справедливостта е друго нещо.
към втори вариант >>
Казва някой: Повярвай.
(втори вариант)
Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко.
Казва някой: Повярвай.
Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят. Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш. Щом не мислиш, никаква вяра не може да има. И после казвам, сега във вас, думата „честност", вие я свързвате, в честността вмъкнаха вече един елемент, тя е едно нещо, но справедливостта е друго нещо.
към втори вариант >>
Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят.
(втори вариант)
Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай.
Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят.
Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш. Щом не мислиш, никаква вяра не може да има. И после казвам, сега във вас, думата „честност", вие я свързвате, в честността вмъкнаха вече един елемент, тя е едно нещо, но справедливостта е друго нещо.
към втори вариант >>
Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш.
(втори вариант)
Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай. Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят.
Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш.
Щом не мислиш, никаква вяра не може да има. И после казвам, сега във вас, думата „честност", вие я свързвате, в честността вмъкнаха вече един елемент, тя е едно нещо, но справедливостта е друго нещо.
към втори вариант >>
Щом не мислиш, никаква вяра не може да има.
(втори вариант)
Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай. Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят. Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш.
Щом не мислиш, никаква вяра не може да има.
И после казвам, сега във вас, думата „честност", вие я свързвате, в честността вмъкнаха вече един елемент, тя е едно нещо, но справедливостта е друго нещо.
към втори вариант >>
И после казвам, сега във вас, думата „честност", вие я свързвате, в честността вмъкнаха вече един елемент, тя е едно нещо, но справедливостта е друго нещо.
(втори вариант)
Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай. Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят. Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш. Щом не мислиш, никаква вяра не може да има.
И после казвам, сега във вас, думата „честност", вие я свързвате, в честността вмъкнаха вече един елемент, тя е едно нещо, но справедливостта е друго нещо.
към втори вариант >>
Трябва да се прави разграничение: Справедливостта е едно нещо, а честността друго нещо.
(втори вариант)
Трябва да се прави разграничение: Справедливостта е едно нещо, а честността друго нещо.
Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго. Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност. Нямаме една ясна представа за нещата. Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет.
към втори вариант >>
Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго.
(втори вариант)
Трябва да се прави разграничение: Справедливостта е едно нещо, а честността друго нещо.
Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго.
Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност. Нямаме една ясна представа за нещата. Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет. Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим.
към втори вариант >>
Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност.
(втори вариант)
Трябва да се прави разграничение: Справедливостта е едно нещо, а честността друго нещо. Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго.
Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност.
Нямаме една ясна представа за нещата. Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет. Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим. Е, коя е причината, че тъжим?
към втори вариант >>
Нямаме една ясна представа за нещата.
(втори вариант)
Трябва да се прави разграничение: Справедливостта е едно нещо, а честността друго нещо. Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго. Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност.
Нямаме една ясна представа за нещата.
Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет. Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим. Е, коя е причината, че тъжим? Мария /От Евангелието - тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре".
към втори вариант >>
Та и сега тези сестри, неразбиране имаме.
(втори вариант)
Трябва да се прави разграничение: Справедливостта е едно нещо, а честността друго нещо. Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго. Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност. Нямаме една ясна представа за нещата.
Та и сега тези сестри, неразбиране имаме.
И в старо време и сега все говорим за другия свет. Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим. Е, коя е причината, че тъжим? Мария /От Евангелието - тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре". Христос й казва: „Ако вярваш, не е само за последния ден, и сега може да стане възкресение".
към втори вариант >>
И в старо време и сега все говорим за другия свет.
(втори вариант)
Трябва да се прави разграничение: Справедливостта е едно нещо, а честността друго нещо. Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго. Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност. Нямаме една ясна представа за нещата. Та и сега тези сестри, неразбиране имаме.
И в старо време и сега все говорим за другия свет.
Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим. Е, коя е причината, че тъжим? Мария /От Евангелието - тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре". Христос й казва: „Ако вярваш, не е само за последния ден, и сега може да стане възкресение".
към втори вариант >>
Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим.
(втори вариант)
Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго. Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност. Нямаме една ясна представа за нещата. Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет.
Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим.
Е, коя е причината, че тъжим? Мария /От Евангелието - тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре". Христос й казва: „Ако вярваш, не е само за последния ден, и сега може да стане възкресение".
към втори вариант >>
Е, коя е причината, че тъжим?
(втори вариант)
Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност. Нямаме една ясна представа за нещата. Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет. Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим.
Е, коя е причината, че тъжим?
Мария /От Евангелието - тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре". Христос й казва: „Ако вярваш, не е само за последния ден, и сега може да стане възкресение".
към втори вариант >>
Мария /От Евангелието - тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре".
(втори вариант)
Нямаме една ясна представа за нещата. Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет. Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим. Е, коя е причината, че тъжим?
Мария /От Евангелието - тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре".
Христос й казва: „Ако вярваш, не е само за последния ден, и сега може да стане възкресение".
към втори вариант >>
Христос й казва: „Ако вярваш, не е само за последния ден, и сега може да стане възкресение".
(втори вариант)
Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет. Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим. Е, коя е причината, че тъжим? Мария /От Евангелието - тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре".
Христос й казва: „Ако вярваш, не е само за последния ден, и сега може да стане възкресение".
към втори вариант >>
Та казвам, аз ви говоря за една опитност: Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък.
(втори вариант)
Та казвам, аз ви говоря за една опитност: Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък.
Има нещо, което ви смущава. То е човешкото. Това трябва да го знаете. Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари.
към втори вариант >>
Има нещо, което ви смущава.
(втори вариант)
Та казвам, аз ви говоря за една опитност: Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък.
Има нещо, което ви смущава.
То е човешкото. Това трябва да го знаете. Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде.
към втори вариант >>
То е човешкото.
(втори вариант)
Та казвам, аз ви говоря за една опитност: Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък. Има нещо, което ви смущава.
То е човешкото.
Това трябва да го знаете. Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде.
към втори вариант >>
Това трябва да го знаете.
(втори вариант)
Та казвам, аз ви говоря за една опитност: Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък. Има нещо, което ви смущава. То е човешкото.
Това трябва да го знаете.
Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там.
към втори вариант >>
Щом си в Божествения порядък, там има изобилие.
(втори вариант)
Та казвам, аз ви говоря за една опитност: Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък. Има нещо, което ви смущава. То е човешкото. Това трябва да го знаете.
Щом си в Божествения порядък, там има изобилие.
Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там?
към втори вариант >>
Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари.
(втори вариант)
Та казвам, аз ви говоря за една опитност: Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък. Има нещо, което ви смущава. То е човешкото. Това трябва да го знаете. Щом си в Божествения порядък, там има изобилие.
Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари.
Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? - Не може. Нямаш.
към втори вариант >>
Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде.
(втори вариант)
Има нещо, което ви смущава. То е човешкото. Това трябва да го знаете. Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари.
Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде.
Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? - Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш.
към втори вариант >>
Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде.
(втори вариант)
То е човешкото. Това трябва да го знаете. Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде.
Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде.
Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? - Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават.
към втори вариант >>
Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там.
(втори вариант)
Това трябва да го знаете. Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде.
Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там.
Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? - Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи.
към втори вариант >>
Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там?
(втори вариант)
Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там.
Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там?
- Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък.
към втори вариант >>
- Не може. Нямаш.
(втори вариант)
Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там?
- Не може. Нямаш.
И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра.
към втори вариант >>
И да искаш не можеш да дадеш.
(втори вариант)
Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? - Не може. Нямаш.
И да искаш не можеш да дадеш.
В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш.
към втори вариант >>
В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават.
(втори вариант)
Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? - Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш.
В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават.
И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш.
към втори вариант >>
И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи.
(втори вариант)
Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? - Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават.
И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи.
Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов.
към втори вариант >>
Вярата е закон в Божествения порядък.
(втори вариант)
Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? - Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи.
Вярата е закон в Божествения порядък.
И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш.
към втори вариант >>
И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра.
(втори вариант)
- Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък.
И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра.
Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда.
към втори вариант >>
Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш.
(втори вариант)
И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра.
Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш.
Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме.
към втори вариант >>
Ти благоугоден можеш да бъдеш.
(втори вариант)
В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш.
Ти благоугоден можеш да бъдеш.
А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме. И не можем добре да служим, ако Любов нямаме.
към втори вариант >>
А за да служиш, трябва да имаш Любов.
(втори вариант)
И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш.
А за да служиш, трябва да имаш Любов.
А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме. И не можем добре да служим, ако Любов нямаме. Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога.
към втори вариант >>
А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш.
(втори вариант)
Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов.
А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш.
Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме. И не можем добре да служим, ако Любов нямаме. Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога. Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден.
към втори вариант >>
Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда.
(втори вариант)
И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш.
Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда.
И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме. И не можем добре да служим, ако Любов нямаме. Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога. Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден. А щом нямаш надежда, няма да знаеш как добре да постъпваш.
към втори вариант >>
И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме.
(втори вариант)
Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда.
И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме.
И не можем добре да служим, ако Любов нямаме. Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога. Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден. А щом нямаш надежда, няма да знаеш как добре да постъпваш.
към втори вариант >>
И не можем добре да служим, ако Любов нямаме.
(втори вариант)
Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме.
И не можем добре да служим, ако Любов нямаме.
Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога. Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден. А щом нямаш надежда, няма да знаеш как добре да постъпваш.
към втори вариант >>
Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога.
(втори вариант)
А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме. И не можем добре да служим, ако Любов нямаме.
Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога.
Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден. А щом нямаш надежда, няма да знаеш как добре да постъпваш.
към втори вариант >>
Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден.
(втори вариант)
А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме. И не можем добре да служим, ако Любов нямаме. Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога.
Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден.
А щом нямаш надежда, няма да знаеш как добре да постъпваш.
към втори вариант >>
А щом нямаш надежда, няма да знаеш как добре да постъпваш.
(втори вариант)
Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме. И не можем добре да служим, ако Любов нямаме. Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога. Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден.
А щом нямаш надежда, няма да знаеш как добре да постъпваш.
към втори вариант >>
Та казвам сега, на всичките съвременни хора.
(втори вариант)
Та казвам сега, на всичките съвременни хора.
Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, - да знаят как да постъпваш добре. Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът. Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия? Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял.
към втори вариант >>
Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, - да знаят как да постъпваш добре.
(втори вариант)
Та казвам сега, на всичките съвременни хора.
Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, - да знаят как да постъпваш добре.
Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът. Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия? Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат.
към втори вариант >>
Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът.
(втори вариант)
Та казвам сега, на всичките съвременни хора. Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, - да знаят как да постъпваш добре.
Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът.
Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия? Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона.
към втори вариант >>
Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия?
(втори вариант)
Та казвам сега, на всичките съвременни хора. Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, - да знаят как да постъпваш добре. Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът.
Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия?
Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат.
към втори вариант >>
Не, не сме постъпили.
(втори вариант)
Та казвам сега, на всичките съвременни хора. Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, - да знаят как да постъпваш добре. Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът. Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия?
Не, не сме постъпили.
Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка.
към втори вариант >>
Бог в своето дълготърпение ни е търпял.
(втори вариант)
Та казвам сега, на всичките съвременни хора. Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, - да знаят как да постъпваш добре. Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът. Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия? Не, не сме постъпили.
Бог в своето дълготърпение ни е търпял.
Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо?
към втори вариант >>
Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат.
(втори вариант)
Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, - да знаят как да постъпваш добре. Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът. Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия? Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял.
Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат.
От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър.
към втори вариант >>
От нерешението на закона.
(втори вариант)
Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът. Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия? Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат.
От нерешението на закона.
Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща.
към втори вариант >>
Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат.
(втори вариант)
Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия? Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона.
Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат.
Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща.
към втори вариант >>
Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка.
(втори вариант)
Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат.
Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка.
Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща. Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка.
към втори вариант >>
Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо?
(втори вариант)
Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка.
Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо?
Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща. Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка. И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати.
към втори вариант >>
Той слуша един оркестър.
(втори вариант)
Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо?
Той слуша един оркестър.
Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща. Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка. И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати. Да влезеш да свириш в един Божествен оркестър.
към втори вариант >>
Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща.
(втори вариант)
От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър.
Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща.
Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща. Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка. И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати. Да влезеш да свириш в един Божествен оркестър.
към втори вариант >>
Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща.
(втори вариант)
Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща.
Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща.
Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка. И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати. Да влезеш да свириш в един Божествен оркестър.
към втори вариант >>
Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка.
(втори вариант)
Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща.
Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка.
И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати. Да влезеш да свириш в един Божествен оркестър.
към втори вариант >>
И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати.
(втори вариант)
Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща. Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка.
И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати.
Да влезеш да свириш в един Божествен оркестър.
към втори вариант >>
Да влезеш да свириш в един Божествен оркестър.
(втори вариант)
Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща. Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка. И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати.
Да влезеш да свириш в един Божествен оркестър.
към втори вариант >>
Та двама китайски мъдреци се състезавали.
(втори вариант)
Та двама китайски мъдреци се състезавали.
Та ги изпитал един беден човек. При първия мъдрец той ходил 99 пъти, и той все му помагал като че за пръв път отивал. А при другия мъдрец като отишъл 19 пъти, той му казал: Прекали го. И Бедният му казал: Ти не си толкова мъдър, колкото другия. Аз 99 пъти ходих при него, и той не ми каза, че го прекалих, а при тебе като дойдох 19 пъти, ти казваш, че аз го прекалих.
към втори вариант >>
Та ги изпитал един беден човек.
(втори вариант)
Та двама китайски мъдреци се състезавали.
Та ги изпитал един беден човек.
При първия мъдрец той ходил 99 пъти, и той все му помагал като че за пръв път отивал. А при другия мъдрец като отишъл 19 пъти, той му казал: Прекали го. И Бедният му казал: Ти не си толкова мъдър, колкото другия. Аз 99 пъти ходих при него, и той не ми каза, че го прекалих, а при тебе като дойдох 19 пъти, ти казваш, че аз го прекалих.
към втори вариант >>
При първия мъдрец той ходил 99 пъти, и той все му помагал като че за пръв път отивал.
(втори вариант)
Та двама китайски мъдреци се състезавали. Та ги изпитал един беден човек.
При първия мъдрец той ходил 99 пъти, и той все му помагал като че за пръв път отивал.
А при другия мъдрец като отишъл 19 пъти, той му казал: Прекали го. И Бедният му казал: Ти не си толкова мъдър, колкото другия. Аз 99 пъти ходих при него, и той не ми каза, че го прекалих, а при тебе като дойдох 19 пъти, ти казваш, че аз го прекалих.
към втори вариант >>
А при другия мъдрец като отишъл 19 пъти, той му казал: Прекали го.
(втори вариант)
Та двама китайски мъдреци се състезавали. Та ги изпитал един беден човек. При първия мъдрец той ходил 99 пъти, и той все му помагал като че за пръв път отивал.
А при другия мъдрец като отишъл 19 пъти, той му казал: Прекали го.
И Бедният му казал: Ти не си толкова мъдър, колкото другия. Аз 99 пъти ходих при него, и той не ми каза, че го прекалих, а при тебе като дойдох 19 пъти, ти казваш, че аз го прекалих.
към втори вариант >>
Еднообразието е опасно в живота.
(втори вариант)
Еднообразието е опасно в живота.
По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл. Разправяше ми една музикантка една своя опитност. Тя е следвала при Шевчик. Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен.
към втори вариант >>
И Бедният му казал: Ти не си толкова мъдър, колкото другия.
(втори вариант)
Та двама китайски мъдреци се състезавали. Та ги изпитал един беден човек. При първия мъдрец той ходил 99 пъти, и той все му помагал като че за пръв път отивал. А при другия мъдрец като отишъл 19 пъти, той му казал: Прекали го.
И Бедният му казал: Ти не си толкова мъдър, колкото другия.
Аз 99 пъти ходих при него, и той не ми каза, че го прекалих, а при тебе като дойдох 19 пъти, ти казваш, че аз го прекалих.
към втори вариант >>
По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл.
(втори вариант)
Еднообразието е опасно в живота.
По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл.
Разправяше ми една музикантка една своя опитност. Тя е следвала при Шевчик. Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе.
към втори вариант >>
Аз 99 пъти ходих при него, и той не ми каза, че го прекалих, а при тебе като дойдох 19 пъти, ти казваш, че аз го прекалих.
(втори вариант)
Та двама китайски мъдреци се състезавали. Та ги изпитал един беден човек. При първия мъдрец той ходил 99 пъти, и той все му помагал като че за пръв път отивал. А при другия мъдрец като отишъл 19 пъти, той му казал: Прекали го. И Бедният му казал: Ти не си толкова мъдър, колкото другия.
Аз 99 пъти ходих при него, и той не ми каза, че го прекалих, а при тебе като дойдох 19 пъти, ти казваш, че аз го прекалих.
към втори вариант >>
Разправяше ми една музикантка една своя опитност.
(втори вариант)
Еднообразието е опасно в живота. По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл.
Разправяше ми една музикантка една своя опитност.
Тя е следвала при Шевчик. Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно.
към втори вариант >>
Та всички вие сте като китайския мъдрец при 19 път казвате: Прекали го вече!
(втори вариант)
Та всички вие сте като китайския мъдрец при 19 път казвате: Прекали го вече!
Аз не ви казвам, ние в себе си казваме. Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече. В себе си казваш това. Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество.
към втори вариант >>
Тя е следвала при Шевчик.
(втори вариант)
Еднообразието е опасно в живота. По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл. Разправяше ми една музикантка една своя опитност.
Тя е следвала при Шевчик.
Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет.
към втори вариант >>
Аз не ви казвам, ние в себе си казваме.
(втори вариант)
Та всички вие сте като китайския мъдрец при 19 път казвате: Прекали го вече!
Аз не ви казвам, ние в себе си казваме.
Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече. В себе си казваш това. Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко.
към втори вариант >>
Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо.
(втори вариант)
Еднообразието е опасно в живота. По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл. Разправяше ми една музикантка една своя опитност. Тя е следвала при Шевчик.
Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо.
Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен.
към втори вариант >>
Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече.
(втори вариант)
Та всички вие сте като китайския мъдрец при 19 път казвате: Прекали го вече! Аз не ви казвам, ние в себе си казваме.
Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече.
В себе си казваш това. Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи.
към втори вариант >>
Ти не си за Бетховен.
(втори вариант)
Еднообразието е опасно в живота. По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл. Разправяше ми една музикантка една своя опитност. Тя е следвала при Шевчик. Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо.
Ти не си за Бетховен.
Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет.
към втори вариант >>
В себе си казваш това.
(втори вариант)
Та всички вие сте като китайския мъдрец при 19 път казвате: Прекали го вече! Аз не ви казвам, ние в себе си казваме. Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече.
В себе си казваш това.
Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи!
към втори вариант >>
Той не е за тебе.
(втори вариант)
По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл. Разправяше ми една музикантка една своя опитност. Тя е следвала при Шевчик. Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен.
Той не е за тебе.
Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен.
към втори вариант >>
Аз не говоря за онова.
(втори вариант)
Та всички вие сте като китайския мъдрец при 19 път казвате: Прекали го вече! Аз не ви казвам, ние в себе си казваме. Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече. В себе си казваш това.
Аз не говоря за онова.
Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме!
към втори вариант >>
Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно.
(втори вариант)
Разправяше ми една музикантка една своя опитност. Тя е следвала при Шевчик. Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе.
Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно.
Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен.
към втори вариант >>
Това е човешкото естество.
(втори вариант)
Та всички вие сте като китайския мъдрец при 19 път казвате: Прекали го вече! Аз не ви казвам, ние в себе си казваме. Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече. В себе си казваш това. Аз не говоря за онова.
Това е човешкото естество.
Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам?
към втори вариант >>
Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет.
(втори вариант)
Тя е следвала при Шевчик. Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно.
Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет.
И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие.
към втори вариант >>
Казваш: Прекали го малко.
(втори вариант)
Аз не ви казвам, ние в себе си казваме. Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече. В себе си казваш това. Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество.
Казваш: Прекали го малко.
Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли?
към втори вариант >>
И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен.
(втори вариант)
Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет.
И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен.
Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея.
към втори вариант >>
Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи.
(втори вариант)
Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече. В себе си казваш това. Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко.
Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи.
И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата.
към втори вариант >>
Замина и майка ми за другия свет.
(втори вариант)
Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен.
Замина и майка ми за другия свет.
И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея. Престани да скърбиш за майка си.
към втори вариант >>
И хиляди години те търпи!
(втори вариант)
В себе си казваш това. Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи.
И хиляди години те търпи!
Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани.
към втори вариант >>
И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен.
(втори вариант)
Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет.
И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен.
И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея. Престани да скърбиш за майка си. Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони.
към втори вариант >>
Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме!
(втори вариант)
Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи!
Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме!
Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях.
към втори вариант >>
И предаде ми урока, как да свиря Бетховен.
(втори вариант)
Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен.
И предаде ми урока, как да свиря Бетховен.
А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея. Престани да скърбиш за майка си. Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони. Казвам: Почни да свириш Бетховен.
към втори вариант >>
Казва Господ: За какво да те помилвам?
(втори вариант)
Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме!
Казва Господ: За какво да те помилвам?
Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях. Постояно ми казват.
към втори вариант >>
А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие.
(втори вариант)
Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен.
А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие.
Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея. Престани да скърбиш за майка си. Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони. Казвам: Почни да свириш Бетховен. И тя казва: Аз започнах.
към втори вариант >>
Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли?
(втори вариант)
Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам?
Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли?
Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях. Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се.
към втори вариант >>
Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея.
(втори вариант)
И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие.
Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея.
Престани да скърбиш за майка си. Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони. Казвам: Почни да свириш Бетховен. И тя казва: Аз започнах.
към втори вариант >>
Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата.
(втори вариант)
Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли?
Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата.
Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях. Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят.
към втори вариант >>
Престани да скърбиш за майка си.
(втори вариант)
Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея.
Престани да скърбиш за майка си.
Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони. Казвам: Почни да свириш Бетховен. И тя казва: Аз започнах.
към втори вариант >>
Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани.
(втори вариант)
И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата.
Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани.
Много одумничество има у тях. Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни.
към втори вариант >>
Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони.
(втори вариант)
И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея. Престани да скърбиш за майка си.
Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони.
Казвам: Почни да свириш Бетховен. И тя казва: Аз започнах.
към втори вариант >>
Много одумничество има у тях.
(втори вариант)
Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани.
Много одумничество има у тях.
Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен.
към втори вариант >>
Казвам: Почни да свириш Бетховен.
(втори вариант)
И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея. Престани да скърбиш за майка си. Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони.
Казвам: Почни да свириш Бетховен.
И тя казва: Аз започнах.
към втори вариант >>
Постояно ми казват.
(втори вариант)
Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях.
Постояно ми казват.
Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен.
към втори вариант >>
И тя казва: Аз започнах.
(втори вариант)
А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея. Престани да скърбиш за майка си. Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони. Казвам: Почни да свириш Бетховен.
И тя казва: Аз започнах.
към втори вариант >>
Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се.
(втори вариант)
Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях. Постояно ми казват.
Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се.
Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани.
към втори вариант >>
И в християнството, някой път в ранната възраст ви предават Някои леки неща.
(втори вариант)
И в християнството, някой път в ранната възраст ви предават Някои леки неща.
Вие сте радостни и весели. Но Бетховен не може да свирите още. Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа. За страданията е предал. Ти не си опитала страданията.
към втори вариант >>
Че тъй, за кореспонденти се готвят.
(втори вариант)
Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях. Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се.
Че тъй, за кореспонденти се готвят.
И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато.
към втори вариант >>
Вие сте радостни и весели.
(втори вариант)
И в християнството, някой път в ранната възраст ви предават Някои леки неща.
Вие сте радостни и весели.
Но Бетховен не може да свирите още. Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа. За страданията е предал. Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен?
към втори вариант >>
И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни.
(втори вариант)
Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях. Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят.
И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни.
Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато. Злато ставало всичко.
към втори вариант >>
Но Бетховен не може да свирите още.
(втори вариант)
И в християнството, някой път в ранната възраст ви предават Някои леки неща. Вие сте радостни и весели.
Но Бетховен не може да свирите още.
Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа. За страданията е предал. Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата.
към втори вариант >>
Като одумваме един човек, ние го правим знатен.
(втори вариант)
Много одумничество има у тях. Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни.
Като одумваме един човек, ние го правим знатен.
Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато. Злато ставало всичко. Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов.
към втори вариант >>
Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа.
(втори вариант)
И в християнството, някой път в ранната възраст ви предават Някои леки неща. Вие сте радостни и весели. Но Бетховен не може да свирите още.
Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа.
За страданията е предал. Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл.
към втори вариант >>
Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен.
(втори вариант)
Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен.
Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен.
Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато. Злато ставало всичко. Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов. Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато.
към втори вариант >>
За страданията е предал.
(втори вариант)
И в християнството, някой път в ранната възраст ви предават Някои леки неща. Вие сте радостни и весели. Но Бетховен не може да свирите още. Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа.
За страданията е предал.
Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща.
към втори вариант >>
Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани.
(втори вариант)
Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен.
Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани.
И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато. Злато ставало всичко. Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов. Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато. Та нашите червеи, които ни безпокоят, като дойде някой просяк, дай му едно червейче.
към втори вариант >>
Ти не си опитала страданията.
(втори вариант)
И в християнството, някой път в ранната възраст ви предават Някои леки неща. Вие сте радостни и весели. Но Бетховен не може да свирите още. Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа. За страданията е предал.
Ти не си опитала страданията.
Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре.
към втори вариант >>
И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато.
(втори вариант)
Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани.
И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато.
Злато ставало всичко. Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов. Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато. Та нашите червеи, които ни безпокоят, като дойде някой просяк, дай му едно червейче.
към втори вариант >>
Как ще свириш Бетховен?
(втори вариант)
Вие сте радостни и весели. Но Бетховен не може да свирите още. Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа. За страданията е предал. Ти не си опитала страданията.
Как ще свириш Бетховен?
Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре.
към втори вариант >>
Злато ставало всичко.
(втори вариант)
И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато.
Злато ставало всичко.
Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов. Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато. Та нашите червеи, които ни безпокоят, като дойде някой просяк, дай му едно червейче.
към втори вариант >>
Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата.
(втори вариант)
Но Бетховен не може да свирите още. Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа. За страданията е предал. Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен?
Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата.
Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно.
към втори вариант >>
Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов.
(втори вариант)
Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато. Злато ставало всичко.
Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов.
Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато. Та нашите червеи, които ни безпокоят, като дойде някой просяк, дай му едно червейче.
към втори вариант >>
Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл.
(втори вариант)
Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа. За страданията е предал. Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата.
Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл.
Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш.
към втори вариант >>
Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато.
(втори вариант)
Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато. Злато ставало всичко. Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов.
Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато.
Та нашите червеи, които ни безпокоят, като дойде някой просяк, дай му едно червейче.
към втори вариант >>
Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща.
(втори вариант)
За страданията е предал. Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл.
Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща.
Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече.
към втори вариант >>
Та нашите червеи, които ни безпокоят, като дойде някой просяк, дай му едно червейче.
(втори вариант)
Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато. Злато ставало всичко. Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов. Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато.
Та нашите червеи, които ни безпокоят, като дойде някой просяк, дай му едно червейче.
към втори вариант >>
Казваме: Трябва да се живее добре.
(втори вариант)
Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща.
Казваме: Трябва да се живее добре.
Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега.
към втори вариант >>
Сега важното е, че трябва да се учим да превеждаме.
(втори вариант)
Сега важното е, че трябва да се учим да превеждаме.
Трябва ни една наука за превеждането. Нали в математиката има ред правила за превеждане на разните дроби към еднакъв знаменател. Трябва да имаме една основна мярка.
към втори вариант >>
Е, разбрах, трябва да се живее добре.
(втори вариант)
Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре.
Е, разбрах, трябва да се живее добре.
Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето?
към втори вариант >>
Трябва ни една наука за превеждането.
(втори вариант)
Сега важното е, че трябва да се учим да превеждаме.
Трябва ни една наука за превеждането.
Нали в математиката има ред правила за превеждане на разните дроби към еднакъв знаменател. Трябва да имаме една основна мярка.
към втори вариант >>
Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно.
(втори вариант)
Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре.
Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно.
Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни.
към втори вариант >>
Нали в математиката има ред правила за превеждане на разните дроби към еднакъв знаменател.
(втори вариант)
Сега важното е, че трябва да се учим да превеждаме. Трябва ни една наука за превеждането.
Нали в математиката има ред правила за превеждане на разните дроби към еднакъв знаменател.
Трябва да имаме една основна мярка.
към втори вариант >>
Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш.
(втори вариант)
Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно.
Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш.
Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят.
към втори вариант >>
Трябва да имаме една основна мярка.
(втори вариант)
Сега важното е, че трябва да се учим да превеждаме. Трябва ни една наука за превеждането. Нали в математиката има ред правила за превеждане на разните дроби към еднакъв знаменател.
Трябва да имаме една основна мярка.
към втори вариант >>
Какво ще ми разправяте повече.
(втори вариант)
Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш.
Какво ще ми разправяте повече.
Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено.
към втори вариант >>
И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък.
(втори вариант)
И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък.
Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия. Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък. Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък.
към втори вариант >>
Ще ме учите сега.
(втори вариант)
Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече.
Ще ме учите сега.
В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука.
към втори вариант >>
Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия.
(втори вариант)
И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък.
Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия.
Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък. Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване.
към втори вариант >>
В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето?
(втори вариант)
Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега.
В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето?
И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност.
към втори вариант >>
Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък.
(втори вариант)
И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък. Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия.
Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък.
Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света.
към втори вариант >>
И многото гозби ни най-малко не са хранителни.
(втори вариант)
Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето?
И многото гозби ни най-малко не са хранителни.
Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето.
към втори вариант >>
Туй са порядъци, това са полюси.
(втори вариант)
И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък. Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия. Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък.
Туй са порядъци, това са полюси.
Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така.
към втори вариант >>
Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят.
(втори вариант)
Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни.
Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят.
И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене.
към втори вариант >>
Туй трябва да го знаете.
(втори вариант)
И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък. Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия. Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък. Туй са порядъци, това са полюси.
Туй трябва да го знаете.
Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това.
към втори вариант >>
И да стане яденето вкусно, припържено.
(втори вариант)
Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят.
И да стане яденето вкусно, припържено.
И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят.
към втори вариант >>
Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък.
(втори вариант)
И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък. Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия. Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък. Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете.
Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък.
Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това. Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин.
към втори вариант >>
И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука.
(втори вариант)
Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено.
И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука.
И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха.
към втори вариант >>
Аз вземам нещата забогатяване.
(втори вариант)
Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия. Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък. Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък.
Аз вземам нещата забогатяване.
Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това. Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин. Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда.
към втори вариант >>
И тогава другата опасност.
(втори вариант)
В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука.
И тогава другата опасност.
И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука.
към втори вариант >>
Трябва да има едно истинско забогатяване в света.
(втори вариант)
Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък. Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване.
Трябва да има едно истинско забогатяване в света.
Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това. Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин. Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда. ТЕ са сиромаси.
към втори вариант >>
И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето.
(втори вариант)
И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност.
И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето.
И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво.
към втори вариант >>
Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така.
(втори вариант)
Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света.
Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така.
Казва: Аз не искам това. Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин. Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда. ТЕ са сиромаси. Казват: Ние ще спечелим сами богатство.
към втори вариант >>
И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене.
(втори вариант)
Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето.
И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене.
Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво.
към втори вариант >>
Казва: Аз не искам това.
(втори вариант)
Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така.
Казва: Аз не искам това.
Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин. Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда. ТЕ са сиромаси. Казват: Ние ще спечелим сами богатство.
към втори вариант >>
Но се случва, жена му я извикват в другия свят.
(втори вариант)
И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене.
Но се случва, жена му я извикват в другия свят.
И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. - Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви.
към втори вариант >>
Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин.
(втори вариант)
Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това.
Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин.
Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда. ТЕ са сиромаси. Казват: Ние ще спечелим сами богатство.
към втори вариант >>
И идва другата снаха.
(втори вариант)
И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят.
И идва другата снаха.
Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. - Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука.
към втори вариант >>
Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда.
(втори вариант)
Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това. Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин.
Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда.
ТЕ са сиромаси. Казват: Ние ще спечелим сами богатство.
към втори вариант >>
Сега, тя не знае, как да прегорява лука.
(втори вариант)
И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха.
Сега, тя не знае, как да прегорява лука.
И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. - Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие!
към втори вариант >>
ТЕ са сиромаси.
(втори вариант)
Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това. Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин. Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда.
ТЕ са сиромаси.
Казват: Ние ще спечелим сами богатство.
към втори вариант >>
И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво.
(втори вариант)
И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука.
И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво.
Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. - Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие! И чакала с трепет.
към втори вариант >>
Казват: Ние ще спечелим сами богатство.
(втори вариант)
Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това. Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин. Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда. ТЕ са сиромаси.
Казват: Ние ще спечелим сами богатство.
към втори вариант >>
Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво.
(втори вариант)
И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво.
Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво.
- Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие! И чакала с трепет. Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене!
към втори вариант >>
Та сега и вие всички трябва да се откажете от всички ония лъжливи възгледи на живота, които ви свързват с човешкия порядък на нещата.
(втори вариант)
Та сега и вие всички трябва да се откажете от всички ония лъжливи възгледи на живота, които ви свързват с човешкия порядък на нещата.
И ви внасят нещастия в сегашния живот. А да се свържете с Божествения порядък. И туй е най-лесното.
към втори вариант >>
2.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
Не знаеш ли какво беше с моето сърце!
Разправям се с него. Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него? Тя е глупава работа тая! “ – Че в лагера как се разправят двама? – „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали!
Не знаеш ли какво беше с моето сърце!
“ Двама си приказват. Вие знаете: „Тия глупаци! Каква глупава работа! “ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука. Операта е още далеч.
към беседата >>
Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната.
Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си. После, когато ядете, не приказвайте. Мислете за храната. Почитайте тая храна. Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях.
Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната.
Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш.
към беседата >>
Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването.
В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си. Да познава хората и да обича хората. Оттам ще почнете вие, учениците. И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете.
Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването.
И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време.
към беседата >>
Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“.
Та трябва да влезем в положението на другите. За да имаме една отлична философия. Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа. Така ще се образува един възглед. И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме.
Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“.
Учене ни трябва на всички. – Аз толкоз работи съм казвал. Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори? Миналата година на този ден каква лекция държах? Преди три среди какво се е говорило?
към беседата >>
“ Двама си приказват.
Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него? Тя е глупава работа тая! “ – Че в лагера как се разправят двама? – „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали! Не знаеш ли какво беше с моето сърце!
“ Двама си приказват.
Вие знаете: „Тия глупаци! Каква глупава работа! “ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука. Операта е още далеч. Могат двамата да пеят.
към беседата >>
Една храна трябва да се сготви много хубаво.
После, когато ядете, не приказвайте. Мислете за храната. Почитайте тая храна. Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната.
Една храна трябва да се сготви много хубаво.
Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш. Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото.
към беседата >>
И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“.
Да познава хората и да обича хората. Оттам ще почнете вие, учениците. И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването.
И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“.
– В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи.
към беседата >>
Учене ни трябва на всички.
За да имаме една отлична философия. Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа. Така ще се образува един възглед. И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме. Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“.
Учене ни трябва на всички.
– Аз толкоз работи съм казвал. Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори? Миналата година на този ден каква лекция държах? Преди три среди какво се е говорило? Аз ви оправдавам, понеже вие се занимавате с неща много по-важни, отколкото тия философии.
към беседата >>
Вие знаете: „Тия глупаци!
Тя е глупава работа тая! “ – Че в лагера как се разправят двама? – „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали! Не знаеш ли какво беше с моето сърце! “ Двама си приказват.
Вие знаете: „Тия глупаци!
Каква глупава работа! “ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука. Операта е още далеч. Могат двамата да пеят. Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа.
към беседата >>
Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво.
Мислете за храната. Почитайте тая храна. Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво.
Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво.
Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш. Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото. Маслото да бъде прясно.
към беседата >>
– В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи.
Оттам ще почнете вие, учениците. И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“.
– В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи.
Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно.
към беседата >>
– Аз толкоз работи съм казвал.
Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа. Така ще се образува един възглед. И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме. Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“. Учене ни трябва на всички.
– Аз толкоз работи съм казвал.
Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори? Миналата година на този ден каква лекция държах? Преди три среди какво се е говорило? Аз ви оправдавам, понеже вие се занимавате с неща много по-важни, отколкото тия философии. Онези неща са се наместили, а пък това е второстепенно.
към беседата >>
Каква глупава работа!
“ – Че в лагера как се разправят двама? – „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали! Не знаеш ли какво беше с моето сърце! “ Двама си приказват. Вие знаете: „Тия глупаци!
Каква глупава работа!
“ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука. Операта е още далеч. Могат двамата да пеят. Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа. Любовта може да употреби всичките методи.
към беседата >>
Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло.
Почитайте тая храна. Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво.
Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло.
Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш. Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото. Маслото да бъде прясно. И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес.
към беседата >>
Не мислете, че има лесен път.
И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи.
Не мислете, че има лесен път.
И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно. Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато.
към беседата >>
Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори?
Така ще се образува един възглед. И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме. Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“. Учене ни трябва на всички. – Аз толкоз работи съм казвал.
Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори?
Миналата година на този ден каква лекция държах? Преди три среди какво се е говорило? Аз ви оправдавам, понеже вие се занимавате с неща много по-важни, отколкото тия философии. Онези неща са се наместили, а пък това е второстепенно.
към беседата >>
“ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука.
– „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали! Не знаеш ли какво беше с моето сърце! “ Двама си приказват. Вие знаете: „Тия глупаци! Каква глупава работа!
“ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука.
Операта е още далеч. Могат двамата да пеят. Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа. Любовта може да употреби всичките методи. Работата е да познаеш.
към беседата >>
Прясно масло ще употребиш.
Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло.
Прясно масло ще употребиш.
Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш. Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото. Маслото да бъде прясно. И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес. Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен.
към беседата >>
И в света да влезете, пак ще учите.
И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път.
И в света да влезете, пак ще учите.
Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно. Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато. Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!
към беседата >>
Миналата година на този ден каква лекция държах?
И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме. Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“. Учене ни трябва на всички. – Аз толкоз работи съм казвал. Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори?
Миналата година на този ден каква лекция държах?
Преди три среди какво се е говорило? Аз ви оправдавам, понеже вие се занимавате с неща много по-важни, отколкото тия философии. Онези неща са се наместили, а пък това е второстепенно.
към беседата >>
Операта е още далеч.
Не знаеш ли какво беше с моето сърце! “ Двама си приказват. Вие знаете: „Тия глупаци! Каква глупава работа! “ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука.
Операта е още далеч.
Могат двамата да пеят. Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа. Любовта може да употреби всичките методи. Работата е да познаеш. Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам.
към беседата >>
Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш.
Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш.
Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш.
Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото. Маслото да бъде прясно. И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес. Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен.
към беседата >>
Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време.
Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите.
Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време.
Във всички школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно. Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато. Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!
към беседата >>
Преди три среди какво се е говорило?
Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“. Учене ни трябва на всички. – Аз толкоз работи съм казвал. Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори? Миналата година на този ден каква лекция държах?
Преди три среди какво се е говорило?
Аз ви оправдавам, понеже вие се занимавате с неща много по-важни, отколкото тия философии. Онези неща са се наместили, а пък това е второстепенно.
към беседата >>
Могат двамата да пеят.
“ Двама си приказват. Вие знаете: „Тия глупаци! Каква глупава работа! “ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука. Операта е още далеч.
Могат двамата да пеят.
Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа. Любовта може да употреби всичките методи. Работата е да познаеш. Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам. Аз искам да те обичам“.
към беседата >>
Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото.
Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш.
Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото.
Маслото да бъде прясно. И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес. Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен.
към беседата >>
Във всички школи крайните резултати са едни и същи.
И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време.
Във всички школи крайните резултати са едни и същи.
Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно. Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато. Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!
към беседата >>
Аз ви оправдавам, понеже вие се занимавате с неща много по-важни, отколкото тия философии.
Учене ни трябва на всички. – Аз толкоз работи съм казвал. Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори? Миналата година на този ден каква лекция държах? Преди три среди какво се е говорило?
Аз ви оправдавам, понеже вие се занимавате с неща много по-важни, отколкото тия философии.
Онези неща са се наместили, а пък това е второстепенно.
към беседата >>
Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа.
Вие знаете: „Тия глупаци! Каква глупава работа! “ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука. Операта е още далеч. Могат двамата да пеят.
Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа.
Любовта може да употреби всичките методи. Работата е да познаеш. Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам. Аз искам да те обичам“. – „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам!
към беседата >>
Маслото да бъде прясно.
Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш. Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото.
Маслото да бъде прясно.
И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес. Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен.
към беседата >>
Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно.
– В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи.
Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно.
Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато. Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!
към беседата >>
Онези неща са се наместили, а пък това е второстепенно.
– Аз толкоз работи съм казвал. Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори? Миналата година на този ден каква лекция държах? Преди три среди какво се е говорило? Аз ви оправдавам, понеже вие се занимавате с неща много по-важни, отколкото тия философии.
Онези неща са се наместили, а пък това е второстепенно.
към беседата >>
Любовта може да употреби всичките методи.
Каква глупава работа! “ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука. Операта е още далеч. Могат двамата да пеят. Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа.
Любовта може да употреби всичките методи.
Работата е да познаеш. Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам. Аз искам да те обичам“. – „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам! Аз искам да те познавам!
към беседата >>
И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес.
Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш. Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото. Маслото да бъде прясно.
И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес.
Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен.
към беседата >>
Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато.
Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно.
Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато.
Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!
към беседата >>
Имате ли някоя тема зададена?
Имате ли някоя тема зададена?
После и в темите вие много учени сте станали, не пишете много, а лаконически. Какво нещо е яденето, лаконически казано? Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано. Това са философски изречения. Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше.
към беседата >>
Работата е да познаеш.
“ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука. Операта е още далеч. Могат двамата да пеят. Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа. Любовта може да употреби всичките методи.
Работата е да познаеш.
Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам. Аз искам да те обичам“. – „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам! Аз искам да те познавам! “) Някой път не пея както трябва.
към беседата >>
Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен.
Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш. Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото. Маслото да бъде прясно. И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес.
Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен.
към беседата >>
Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!
И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно. Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато.
Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!
към беседата >>
После и в темите вие много учени сте станали, не пишете много, а лаконически.
Имате ли някоя тема зададена?
После и в темите вие много учени сте станали, не пишете много, а лаконически.
Какво нещо е яденето, лаконически казано? Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано. Това са философски изречения. Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи.
към беседата >>
Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам.
Операта е още далеч. Могат двамата да пеят. Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа. Любовта може да употреби всичките методи. Работата е да познаеш.
Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам.
Аз искам да те обичам“. – „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам! Аз искам да те познавам! “) Някой път не пея както трябва. Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа.
към беседата >>
Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“.
Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“.
Много работи знаете, които не са ви нужни. Вие знаете, че хората са лоши. Това не ви ползува. Какво ви ползува вас, че хората са лоши. Казвате: „Лош е светът“.
към беседата >>
Това, което ви говоря е трудна работа.
Това, което ви говоря е трудна работа.
Но работа, която можем да я постигнем. Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение? “ – В какво седи то? Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. Че то било лесна работа, казваш.
към беседата >>
Какво нещо е яденето, лаконически казано?
Имате ли някоя тема зададена? После и в темите вие много учени сте станали, не пишете много, а лаконически.
Какво нещо е яденето, лаконически казано?
Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано. Това са философски изречения. Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“.
към беседата >>
Аз искам да те обичам“.
Могат двамата да пеят. Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа. Любовта може да употреби всичките методи. Работата е да познаеш. Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам.
Аз искам да те обичам“.
– „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам! Аз искам да те познавам! “) Някой път не пея както трябва. Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате.
към беседата >>
Много работи знаете, които не са ви нужни.
Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“.
Много работи знаете, които не са ви нужни.
Вие знаете, че хората са лоши. Това не ви ползува. Какво ви ползува вас, че хората са лоши. Казвате: „Лош е светът“. Че защо ви е това знание, кажете ми.
към беседата >>
Но работа, която можем да я постигнем.
Това, което ви говоря е трудна работа.
Но работа, която можем да я постигнем.
Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение? “ – В какво седи то? Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. Че то било лесна работа, казваш. Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство.
към беседата >>
Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано.
Имате ли някоя тема зададена? После и в темите вие много учени сте станали, не пишете много, а лаконически. Какво нещо е яденето, лаконически казано?
Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано.
Това са философски изречения. Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл.
към беседата >>
– „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам!
Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа. Любовта може да употреби всичките методи. Работата е да познаеш. Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам. Аз искам да те обичам“.
– „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам!
Аз искам да те познавам! “) Някой път не пея както трябва. Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“.
към беседата >>
Вие знаете, че хората са лоши.
Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“. Много работи знаете, които не са ви нужни.
Вие знаете, че хората са лоши.
Това не ви ползува. Какво ви ползува вас, че хората са лоши. Казвате: „Лош е светът“. Че защо ви е това знание, кажете ми. Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам.
към беседата >>
Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение?
Това, което ви говоря е трудна работа. Но работа, която можем да я постигнем.
Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение?
“ – В какво седи то? Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. Че то било лесна работа, казваш. Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство. И как ще ядем хубаво?
към беседата >>
Това са философски изречения.
Имате ли някоя тема зададена? После и в темите вие много учени сте станали, не пишете много, а лаконически. Какво нещо е яденето, лаконически казано? Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано.
Това са философски изречения.
Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл.
към беседата >>
Аз искам да те познавам!
Любовта може да употреби всичките методи. Работата е да познаеш. Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам. Аз искам да те обичам“. – „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам!
Аз искам да те познавам!
“) Някой път не пея както трябва. Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“. Можете да ми кажете начина, как се пише една буква.
към беседата >>
Това не ви ползува.
Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“. Много работи знаете, които не са ви нужни. Вие знаете, че хората са лоши.
Това не ви ползува.
Какво ви ползува вас, че хората са лоши. Казвате: „Лош е светът“. Че защо ви е това знание, кажете ми. Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам. Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите.
към беседата >>
“ – В какво седи то?
Това, което ви говоря е трудна работа. Но работа, която можем да я постигнем. Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение?
“ – В какво седи то?
Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. Че то било лесна работа, казваш. Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство. И как ще ядем хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво?
към беседата >>
Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше.
Имате ли някоя тема зададена? После и в темите вие много учени сте станали, не пишете много, а лаконически. Какво нещо е яденето, лаконически казано? Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано. Това са философски изречения.
Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше.
Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл.
към беседата >>
“) Някой път не пея както трябва.
Работата е да познаеш. Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам. Аз искам да те обичам“. – „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам! Аз искам да те познавам!
“) Някой път не пея както трябва.
Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“. Можете да ми кажете начина, как се пише една буква. Аз го приемам.
към беседата >>
Какво ви ползува вас, че хората са лоши.
Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“. Много работи знаете, които не са ви нужни. Вие знаете, че хората са лоши. Това не ви ползува.
Какво ви ползува вас, че хората са лоши.
Казвате: „Лош е светът“. Че защо ви е това знание, кажете ми. Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам. Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите. Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух.
към беседата >>
Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.
Това, което ви говоря е трудна работа. Но работа, която можем да я постигнем. Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение? “ – В какво седи то?
Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.
Че то било лесна работа, казваш. Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство. И как ще ядем хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво? И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш?
към беседата >>
Това са все чужди работи.
После и в темите вие много учени сте станали, не пишете много, а лаконически. Какво нещо е яденето, лаконически казано? Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано. Това са философски изречения. Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше.
Това са все чужди работи.
„Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл. Кажете ми една мисъл, която е ваша.
към беседата >>
Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа.
Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам. Аз искам да те обичам“. – „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам! Аз искам да те познавам! “) Някой път не пея както трябва.
Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа.
Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“. Можете да ми кажете начина, как се пише една буква. Аз го приемам. Единият казва: „Аз искам да те обичам!
към беседата >>
Казвате: „Лош е светът“.
Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“. Много работи знаете, които не са ви нужни. Вие знаете, че хората са лоши. Това не ви ползува. Какво ви ползува вас, че хората са лоши.
Казвате: „Лош е светът“.
Че защо ви е това знание, кажете ми. Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам. Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите. Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух. Няма да стоя да опитам този нечистия въздух.
към беседата >>
Че то било лесна работа, казваш.
Това, което ви говоря е трудна работа. Но работа, която можем да я постигнем. Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение? “ – В какво седи то? Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.
Че то било лесна работа, казваш.
Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство. И как ще ядем хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво? И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш? Не ще можеш да седиш на стола.
към беседата >>
„Да бъдем добри“.
Какво нещо е яденето, лаконически казано? Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано. Това са философски изречения. Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи.
„Да бъдем добри“.
Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл. Кажете ми една мисъл, която е ваша. „Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл.
към беседата >>
Можете да ме коригирате.
Аз искам да те обичам“. – „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам! Аз искам да те познавам! “) Някой път не пея както трябва. Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа.
Можете да ме коригирате.
Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“. Можете да ми кажете начина, как се пише една буква. Аз го приемам. Единият казва: „Аз искам да те обичам! “ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“.
към беседата >>
Че защо ви е това знание, кажете ми.
Много работи знаете, които не са ви нужни. Вие знаете, че хората са лоши. Това не ви ползува. Какво ви ползува вас, че хората са лоши. Казвате: „Лош е светът“.
Че защо ви е това знание, кажете ми.
Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам. Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите. Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух. Няма да стоя да опитам този нечистия въздух. Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата.
към беседата >>
Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство.
Но работа, която можем да я постигнем. Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение? “ – В какво седи то? Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. Че то било лесна работа, казваш.
Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство.
И как ще ядем хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво? И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш? Не ще можеш да седиш на стола. Какво ще правиш тогаз?
към беседата >>
Това не е ваша мисъл.
Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано. Това са философски изречения. Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“.
Това не е ваша мисъл.
„Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл. Кажете ми една мисъл, която е ваша. „Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл. Кажете ми сега една ваша мисъл.
към беседата >>
Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“.
– „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам! Аз искам да те познавам! “) Някой път не пея както трябва. Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате.
Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“.
Можете да ми кажете начина, как се пише една буква. Аз го приемам. Единият казва: „Аз искам да те обичам! “ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“. Как е написано писмото е друг въпрос.
към беседата >>
Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам.
Вие знаете, че хората са лоши. Това не ви ползува. Какво ви ползува вас, че хората са лоши. Казвате: „Лош е светът“. Че защо ви е това знание, кажете ми.
Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам.
Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите. Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух. Няма да стоя да опитам този нечистия въздух. Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата. За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси.
към беседата >>
И как ще ядем хубаво?
Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение? “ – В какво седи то? Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. Че то било лесна работа, казваш. Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство.
И как ще ядем хубаво?
Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво? И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш? Не ще можеш да седиш на стола. Какво ще правиш тогаз? Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете.
към беседата >>
„Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл.
Това са философски изречения. Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл.
„Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл.
„Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл. Кажете ми една мисъл, която е ваша. „Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл. Кажете ми сега една ваша мисъл.
към беседата >>
Можете да ми кажете начина, как се пише една буква.
Аз искам да те познавам! “) Някой път не пея както трябва. Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“.
Можете да ми кажете начина, как се пише една буква.
Аз го приемам. Единият казва: „Аз искам да те обичам! “ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“. Как е написано писмото е друг въпрос. Но най-важното е съдържанието.
към беседата >>
Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите.
Това не ви ползува. Какво ви ползува вас, че хората са лоши. Казвате: „Лош е светът“. Че защо ви е това знание, кажете ми. Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам.
Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите.
Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух. Няма да стоя да опитам този нечистия въздух. Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата. За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси. Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там!
към беседата >>
Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво?
“ – В какво седи то? Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. Че то било лесна работа, казваш. Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство. И как ще ядем хубаво?
Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво?
И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш? Не ще можеш да седиш на стола. Какво ще правиш тогаз? Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете. Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието.
към беседата >>
„Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл.
Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл.
„Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл.
Кажете ми една мисъл, която е ваша. „Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл. Кажете ми сега една ваша мисъл.
към беседата >>
Аз го приемам.
“) Някой път не пея както трябва. Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“. Можете да ми кажете начина, как се пише една буква.
Аз го приемам.
Единият казва: „Аз искам да те обичам! “ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“. Как е написано писмото е друг въпрос. Но най-важното е съдържанието. Та ние не трябва да се срамуваме.
към беседата >>
Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух.
Какво ви ползува вас, че хората са лоши. Казвате: „Лош е светът“. Че защо ви е това знание, кажете ми. Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам. Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите.
Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух.
Няма да стоя да опитам този нечистия въздух. Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата. За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси. Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там! “ Но са учтиви.
към беседата >>
И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш?
Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. Че то било лесна работа, казваш. Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство. И как ще ядем хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво?
И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш?
Не ще можеш да седиш на стола. Какво ще правиш тогаз? Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете. Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието. В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят.
към беседата >>
Кажете ми една мисъл, която е ваша.
Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл.
Кажете ми една мисъл, която е ваша.
„Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл. Кажете ми сега една ваша мисъл.
към беседата >>
Единият казва: „Аз искам да те обичам!
Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“. Можете да ми кажете начина, как се пише една буква. Аз го приемам.
Единият казва: „Аз искам да те обичам!
“ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“. Как е написано писмото е друг въпрос. Но най-важното е съдържанието. Та ние не трябва да се срамуваме. Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто.
към беседата >>
Няма да стоя да опитам този нечистия въздух.
Казвате: „Лош е светът“. Че защо ви е това знание, кажете ми. Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам. Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите. Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух.
Няма да стоя да опитам този нечистия въздух.
Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата. За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси. Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там! “ Но са учтиви. Английските стражари са много учтиви.
към беседата >>
Не ще можеш да седиш на стола.
Че то било лесна работа, казваш. Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство. И как ще ядем хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво? И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш?
Не ще можеш да седиш на стола.
Какво ще правиш тогаз? Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете. Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието. В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят. Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета.
към беседата >>
„Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл.
„Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл. Кажете ми една мисъл, която е ваша.
„Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл.
Кажете ми сега една ваша мисъл.
към беседата >>
“ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“.
Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“. Можете да ми кажете начина, как се пише една буква. Аз го приемам. Единият казва: „Аз искам да те обичам!
“ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“.
Как е написано писмото е друг въпрос. Но най-важното е съдържанието. Та ние не трябва да се срамуваме. Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто. Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“.
към беседата >>
Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата.
Че защо ви е това знание, кажете ми. Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам. Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите. Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух. Няма да стоя да опитам този нечистия въздух.
Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата.
За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси. Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там! “ Но са учтиви. Английските стражари са много учтиви. Американските идат подир тях.
към беседата >>
Какво ще правиш тогаз?
Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство. И как ще ядем хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво? И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш? Не ще можеш да седиш на стола.
Какво ще правиш тогаз?
Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете. Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието. В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят. Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета. И като заспи някой, бутне копчето!
към беседата >>
Кажете ми сега една ваша мисъл.
Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл. Кажете ми една мисъл, която е ваша. „Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл.
Кажете ми сега една ваша мисъл.
към беседата >>
Как е написано писмото е друг въпрос.
Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“. Можете да ми кажете начина, как се пише една буква. Аз го приемам. Единият казва: „Аз искам да те обичам! “ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“.
Как е написано писмото е друг въпрос.
Но най-важното е съдържанието. Та ние не трябва да се срамуваме. Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто. Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората.
към беседата >>
За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси.
Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам. Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите. Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух. Няма да стоя да опитам този нечистия въздух. Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата.
За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси.
Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там! “ Но са учтиви. Английските стражари са много учтиви. Американските идат подир тях. Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране.
към беседата >>
Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете.
И как ще ядем хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво? И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш? Не ще можеш да седиш на стола. Какво ще правиш тогаз?
Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете.
Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието. В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят. Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета. И като заспи някой, бутне копчето! Искал да ги държи така в будно състояние, да не спят.
към беседата >>
Единствената ваша мисъл според мен е: „ДА УЧИМ!
Единствената ваша мисъл според мен е: „ДА УЧИМ!
ЖЕЛАНИЕТО ДА УЧИМ! “. А пък другото е чуждо. И дрехите са чужди. И обущата са чужди. Не съм ги правил аз.
към беседата >>
Но най-важното е съдържанието.
Можете да ми кажете начина, как се пише една буква. Аз го приемам. Единият казва: „Аз искам да те обичам! “ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“. Как е написано писмото е друг въпрос.
Но най-важното е съдържанието.
Та ние не трябва да се срамуваме. Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто. Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората.
към беседата >>
Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там!
Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите. Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух. Няма да стоя да опитам този нечистия въздух. Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата. За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси.
Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там!
“ Но са учтиви. Английските стражари са много учтиви. Американските идат подир тях. Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране. И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок.
към беседата >>
Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието.
Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво? И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш? Не ще можеш да седиш на стола. Какво ще правиш тогаз? Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете.
Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието.
В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят. Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета. И като заспи някой, бутне копчето! Искал да ги държи така в будно състояние, да не спят. Та и тук трябва сега малко електричество.
към беседата >>
ЖЕЛАНИЕТО ДА УЧИМ!
Единствената ваша мисъл според мен е: „ДА УЧИМ!
ЖЕЛАНИЕТО ДА УЧИМ!
“. А пък другото е чуждо. И дрехите са чужди. И обущата са чужди. Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз.
към беседата >>
Та ние не трябва да се срамуваме.
Аз го приемам. Единият казва: „Аз искам да те обичам! “ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“. Как е написано писмото е друг въпрос. Но най-важното е съдържанието.
Та ние не трябва да се срамуваме.
Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто. Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората. Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога.
към беседата >>
“ Но са учтиви.
Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух. Няма да стоя да опитам този нечистия въздух. Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата. За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси. Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там!
“ Но са учтиви.
Английските стражари са много учтиви. Американските идат подир тях. Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране. И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок. Той стърчи над другите.
към беседата >>
В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят.
И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш? Не ще можеш да седиш на стола. Какво ще правиш тогаз? Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете. Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието.
В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят.
Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета. И като заспи някой, бутне копчето! Искал да ги държи така в будно състояние, да не спят. Та и тук трябва сега малко електричество.
към беседата >>
“. А пък другото е чуждо.
Единствената ваша мисъл според мен е: „ДА УЧИМ! ЖЕЛАНИЕТО ДА УЧИМ!
“. А пък другото е чуждо.
И дрехите са чужди. И обущата са чужди. Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски.
към беседата >>
Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто.
Единият казва: „Аз искам да те обичам! “ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“. Как е написано писмото е друг въпрос. Но най-важното е съдържанието. Та ние не трябва да се срамуваме.
Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто.
Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората. Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога.
към беседата >>
Английските стражари са много учтиви.
Няма да стоя да опитам този нечистия въздух. Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата. За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси. Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там! “ Но са учтиви.
Английските стражари са много учтиви.
Американските идат подир тях. Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране. И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок. Той стърчи над другите. И може да дига с едната си ръка 70–80 кг.
към беседата >>
Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета.
Не ще можеш да седиш на стола. Какво ще правиш тогаз? Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете. Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието. В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят.
Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета.
И като заспи някой, бутне копчето! Искал да ги държи така в будно състояние, да не спят. Та и тук трябва сега малко електричество.
към беседата >>
И дрехите са чужди.
Единствената ваша мисъл според мен е: „ДА УЧИМ! ЖЕЛАНИЕТО ДА УЧИМ! “. А пък другото е чуждо.
И дрехите са чужди.
И обущата са чужди. Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое.
към беседата >>
Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“.
“ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“. Как е написано писмото е друг въпрос. Но най-важното е съдържанието. Та ние не трябва да се срамуваме. Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто.
Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората. Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога. Като се спреш при един плод, то не е проста работа.
към беседата >>
Американските идат подир тях.
Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата. За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси. Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там! “ Но са учтиви. Английските стражари са много учтиви.
Американските идат подир тях.
Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране. И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок. Той стърчи над другите. И може да дига с едната си ръка 70–80 кг. И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“.
към беседата >>
И като заспи някой, бутне копчето!
Какво ще правиш тогаз? Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете. Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието. В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят. Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета.
И като заспи някой, бутне копчето!
Искал да ги държи така в будно състояние, да не спят. Та и тук трябва сега малко електричество.
към беседата >>
И обущата са чужди.
Единствената ваша мисъл според мен е: „ДА УЧИМ! ЖЕЛАНИЕТО ДА УЧИМ! “. А пък другото е чуждо. И дрехите са чужди.
И обущата са чужди.
Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое. Кое е мое сега?
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората.
Как е написано писмото е друг въпрос. Но най-важното е съдържанието. Та ние не трябва да се срамуваме. Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто. Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората.
Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората. Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога. Като се спреш при един плод, то не е проста работа. Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки.
към беседата >>
Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране.
За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси. Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там! “ Но са учтиви. Английските стражари са много учтиви. Американските идат подир тях.
Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране.
И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок. Той стърчи над другите. И може да дига с едната си ръка 70–80 кг. И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“. Много учтив.
към беседата >>
Искал да ги държи така в будно състояние, да не спят.
Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете. Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието. В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят. Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета. И като заспи някой, бутне копчето!
Искал да ги държи така в будно състояние, да не спят.
Та и тук трябва сега малко електричество.
към беседата >>
Не съм ги правил аз.
Единствената ваша мисъл според мен е: „ДА УЧИМ! ЖЕЛАНИЕТО ДА УЧИМ! “. А пък другото е чуждо. И дрехите са чужди. И обущата са чужди.
Не съм ги правил аз.
Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое. Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча!
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората.
Но най-важното е съдържанието. Та ние не трябва да се срамуваме. Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто. Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората.
Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората.
Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога. Като се спреш при един плод, то не е проста работа. Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки. Каква разумност е това!
към беседата >>
И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок.
Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там! “ Но са учтиви. Английските стражари са много учтиви. Американските идат подир тях. Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране.
И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок.
Той стърчи над другите. И може да дига с едната си ръка 70–80 кг. И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“. Много учтив. Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне.
към беседата >>
Та и тук трябва сега малко електричество.
Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието. В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят. Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета. И като заспи някой, бутне копчето! Искал да ги държи така в будно състояние, да не спят.
Та и тук трябва сега малко електричество.
към беседата >>
Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз.
ЖЕЛАНИЕТО ДА УЧИМ! “. А пък другото е чуждо. И дрехите са чужди. И обущата са чужди. Не съм ги правил аз.
Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз.
Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое. Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое.
към беседата >>
Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога.
Та ние не трябва да се срамуваме. Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто. Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората.
Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога.
И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога. Като се спреш при един плод, то не е проста работа. Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки. Каква разумност е това! Тия, които са създали плодовете, тия разумни същества, които са създали плодовете са много умни.
към беседата >>
Той стърчи над другите.
“ Но са учтиви. Английските стражари са много учтиви. Американските идат подир тях. Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране. И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок.
Той стърчи над другите.
И може да дига с едната си ръка 70–80 кг. И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“. Много учтив. Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне. Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така?
към беседата >>
Сега практическата страна: Не обръщайте внимание на ония изопачените неща.
Сега практическата страна: Не обръщайте внимание на ония изопачените неща.
Защото у мнозина от вас се проявява един атавизъм. Не е нещо свойствено. Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи. Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи. Атавизъм е това.
към беседата >>
Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски.
“. А пък другото е чуждо. И дрехите са чужди. И обущата са чужди. Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз.
Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски.
И яденето не е мое. Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое.
към беседата >>
И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога.
Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто. Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората. Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога.
И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога.
Като се спреш при един плод, то не е проста работа. Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки. Каква разумност е това! Тия, които са създали плодовете, тия разумни същества, които са създали плодовете са много умни.
към беседата >>
И може да дига с едната си ръка 70–80 кг.
Английските стражари са много учтиви. Американските идат подир тях. Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране. И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок. Той стърчи над другите.
И може да дига с едната си ръка 70–80 кг.
И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“. Много учтив. Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне. Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така? “ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс!
към беседата >>
Защото у мнозина от вас се проявява един атавизъм.
Сега практическата страна: Не обръщайте внимание на ония изопачените неща.
Защото у мнозина от вас се проявява един атавизъм.
Не е нещо свойствено. Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи. Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи. Атавизъм е това. Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти.
към беседата >>
И яденето не е мое.
И дрехите са чужди. И обущата са чужди. Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски.
И яденето не е мое.
Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое.
към беседата >>
Като се спреш при един плод, то не е проста работа.
Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората. Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога.
Като се спреш при един плод, то не е проста работа.
Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки. Каква разумност е това! Тия, които са създали плодовете, тия разумни същества, които са създали плодовете са много умни.
към беседата >>
И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“.
Американските идат подир тях. Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране. И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок. Той стърчи над другите. И може да дига с едната си ръка 70–80 кг.
И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“.
Много учтив. Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне. Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така? “ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс! “ Що е една болест?
към беседата >>
Не е нещо свойствено.
Сега практическата страна: Не обръщайте внимание на ония изопачените неща. Защото у мнозина от вас се проявява един атавизъм.
Не е нещо свойствено.
Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи. Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи. Атавизъм е това. Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти. Най-първо познаване и обич към хората.
към беседата >>
Кое е мое сега?
И обущата са чужди. Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое.
Кое е мое сега?
Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи.
към беседата >>
Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората. Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога. Като се спреш при един плод, то не е проста работа.
Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки.
Каква разумност е това! Тия, които са създали плодовете, тия разумни същества, които са създали плодовете са много умни.
към беседата >>
Много учтив.
Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране. И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок. Той стърчи над другите. И може да дига с едната си ръка 70–80 кг. И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“.
Много учтив.
Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне. Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така? “ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс! “ Що е една болест? Една руска морда в лицето!
към беседата >>
Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи.
Сега практическата страна: Не обръщайте внимание на ония изопачените неща. Защото у мнозина от вас се проявява един атавизъм. Не е нещо свойствено.
Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи.
Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи. Атавизъм е това. Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти. Най-първо познаване и обич към хората. И после, всички трябва да бъдете справедливи.
към беседата >>
Единственото мое нещо е: Да уча!
Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое. Кое е мое сега?
Единственото мое нещо е: Да уча!
Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо.
към беседата >>
Каква разумност е това!
Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората. Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога. Като се спреш при един плод, то не е проста работа. Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки.
Каква разумност е това!
Тия, които са създали плодовете, тия разумни същества, които са създали плодовете са много умни.
към беседата >>
Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне.
И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок. Той стърчи над другите. И може да дига с едната си ръка 70–80 кг. И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“. Много учтив.
Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне.
Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така? “ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс! “ Що е една болест? Една руска морда в лицето! Що е ревматизъм?
към беседата >>
Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи.
Сега практическата страна: Не обръщайте внимание на ония изопачените неща. Защото у мнозина от вас се проявява един атавизъм. Не е нещо свойствено. Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи.
Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи.
Атавизъм е това. Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти. Най-първо познаване и обич към хората. И после, всички трябва да бъдете справедливи. Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе?
към беседата >>
Да познавам хората и да обичам хората – това е мое.
Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое. Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча!
Да познавам хората и да обичам хората – това е мое.
Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе.
към беседата >>
Тия, които са създали плодовете, тия разумни същества, които са създали плодовете са много умни.
Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога. Като се спреш при един плод, то не е проста работа. Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки. Каква разумност е това!
Тия, които са създали плодовете, тия разумни същества, които са създали плодовете са много умни.
към беседата >>
Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така?
Той стърчи над другите. И може да дига с едната си ръка 70–80 кг. И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“. Много учтив. Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне.
Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така?
“ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс! “ Що е една болест? Една руска морда в лицето! Що е ревматизъм? Плод на нашето непослушание.
към беседата >>
Атавизъм е това.
Сега практическата страна: Не обръщайте внимание на ония изопачените неща. Защото у мнозина от вас се проявява един атавизъм. Не е нещо свойствено. Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи. Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи.
Атавизъм е това.
Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти. Най-първо познаване и обич към хората. И после, всички трябва да бъдете справедливи. Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе? Всички вие сте свързани.
към беседата >>
Като обичам – това е мое.
Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое. Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое.
Като обичам – това е мое.
И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе. И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас.
към беседата >>
Та казвам сега: Ние седим и не учим.
Та казвам сега: Ние седим и не учим.
Ние искаме удоволствията в живота. Оставете удоволствията настрани. Удоволствието е непотребно. Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може.
към беседата >>
“ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс!
И може да дига с едната си ръка 70–80 кг. И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“. Много учтив. Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне. Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така?
“ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс!
“ Що е една болест? Една руска морда в лицето! Що е ревматизъм? Плод на нашето непослушание. Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата.
към беседата >>
Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти.
Защото у мнозина от вас се проявява един атавизъм. Не е нещо свойствено. Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи. Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи. Атавизъм е това.
Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти.
Най-първо познаване и обич към хората. И после, всички трябва да бъдете справедливи. Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе? Всички вие сте свързани. Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости.
към беседата >>
И като познавам хората – и това е мое.
И яденето не е мое. Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое.
И като познавам хората – и това е мое.
Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе. И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас. Ще ви остане само познанието и обичането на хората.
към беседата >>
Ние искаме удоволствията в живота.
Та казвам сега: Ние седим и не учим.
Ние искаме удоволствията в живота.
Оставете удоволствията настрани. Удоволствието е непотребно. Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо.
към беседата >>
“ Що е една болест?
И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“. Много учтив. Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне. Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така? “ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс!
“ Що е една болест?
Една руска морда в лицето! Що е ревматизъм? Плод на нашето непослушание. Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата. Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите.
към беседата >>
Най-първо познаване и обич към хората.
Не е нещо свойствено. Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи. Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи. Атавизъм е това. Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти.
Най-първо познаване и обич към хората.
И после, всички трябва да бъдете справедливи. Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе? Всички вие сте свързани. Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости. Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие.
към беседата >>
Те са наши работи.
Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое.
Те са наши работи.
И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе. И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас. Ще ви остане само познанието и обичането на хората. Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.
към беседата >>
Оставете удоволствията настрани.
Та казвам сега: Ние седим и не учим. Ние искаме удоволствията в живота.
Оставете удоволствията настрани.
Удоволствието е непотребно. Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш.
към беседата >>
Една руска морда в лицето!
Много учтив. Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне. Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така? “ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс! “ Що е една болест?
Една руска морда в лицето!
Що е ревматизъм? Плод на нашето непослушание. Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата. Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите. Болестите трябва да ви бъдат само като гости.
към беседата >>
И после, всички трябва да бъдете справедливи.
Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи. Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи. Атавизъм е това. Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти. Най-първо познаване и обич към хората.
И после, всички трябва да бъдете справедливи.
Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе? Всички вие сте свързани. Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости. Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие. На този екран е представено какво мислите вие.
към беседата >>
И ако нямате това, всичко друго е чуждо.
Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи.
И ако нямате това, всичко друго е чуждо.
Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе. И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас. Ще ви остане само познанието и обичането на хората. Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.
към беседата >>
Удоволствието е непотребно.
Та казвам сега: Ние седим и не учим. Ние искаме удоволствията в живота. Оставете удоволствията настрани.
Удоволствието е непотребно.
Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение.
към беседата >>
Що е ревматизъм?
Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне. Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така? “ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс! “ Що е една болест? Една руска морда в лицето!
Що е ревматизъм?
Плод на нашето непослушание. Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата. Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите. Болестите трябва да ви бъдат само като гости. Не ви казвам съвсем да се освободите от тях.
към беседата >>
Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе?
Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи. Атавизъм е това. Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти. Най-първо познаване и обич към хората. И после, всички трябва да бъдете справедливи.
Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе?
Всички вие сте свързани. Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости. Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие. На този екран е представено какво мислите вие. И това представлява интерес за тях.
към беседата >>
Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе.
Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо.
Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе.
И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас. Ще ви остане само познанието и обичането на хората. Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.
към беседата >>
Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота?
Та казвам сега: Ние седим и не учим. Ние искаме удоволствията в живота. Оставете удоволствията настрани. Удоволствието е непотребно.
Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота?
Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение. Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето.
към беседата >>
Плод на нашето непослушание.
Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така? “ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс! “ Що е една болест? Една руска морда в лицето! Що е ревматизъм?
Плод на нашето непослушание.
Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата. Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите. Болестите трябва да ви бъдат само като гости. Не ви казвам съвсем да се освободите от тях. Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин.
към беседата >>
Всички вие сте свързани.
Атавизъм е това. Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти. Най-първо познаване и обич към хората. И после, всички трябва да бъдете справедливи. Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе?
Всички вие сте свързани.
Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости. Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие. На този екран е представено какво мислите вие. И това представлява интерес за тях. Филм, интересен за разглеждане.
към беседата >>
И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас.
Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе.
И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас.
Ще ви остане само познанието и обичането на хората. Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.
към беседата >>
Съществените неща са тия, без които човек не може.
Та казвам сега: Ние седим и не учим. Ние искаме удоволствията в живота. Оставете удоволствията настрани. Удоволствието е непотребно. Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота?
Съществените неща са тия, без които човек не може.
Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение. Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии.
към беседата >>
Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата.
“ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс! “ Що е една болест? Една руска морда в лицето! Що е ревматизъм? Плод на нашето непослушание.
Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата.
Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите. Болестите трябва да ви бъдат само като гости. Не ви казвам съвсем да се освободите от тях. Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин. А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза.
към беседата >>
Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости.
Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти. Най-първо познаване и обич към хората. И после, всички трябва да бъдете справедливи. Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе? Всички вие сте свързани.
Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости.
Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие. На този екран е представено какво мислите вие. И това представлява интерес за тях. Филм, интересен за разглеждане. Те печелят, но ние не печелим с нашия филм.
към беседата >>
Ще ви остане само познанието и обичането на хората.
И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе. И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас.
Ще ви остане само познанието и обичането на хората.
Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.
към беседата >>
Храната е съществено нещо.
Ние искаме удоволствията в живота. Оставете удоволствията настрани. Удоволствието е непотребно. Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може.
Храната е съществено нещо.
Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение. Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога.
към беседата >>
Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите.
“ Що е една болест? Една руска морда в лицето! Що е ревматизъм? Плод на нашето непослушание. Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата.
Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите.
Болестите трябва да ви бъдат само като гости. Не ви казвам съвсем да се освободите от тях. Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин. А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза. Може ли да ме приемете?
към беседата >>
Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие.
Най-първо познаване и обич към хората. И после, всички трябва да бъдете справедливи. Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе? Всички вие сте свързани. Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости.
Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие.
На този екран е представено какво мислите вие. И това представлява интерес за тях. Филм, интересен за разглеждане. Те печелят, но ние не печелим с нашия филм. Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми.
към беседата >>
Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.
Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе. И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас. Ще ви остане само познанието и обичането на хората.
Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.
към беседата >>
Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш.
Оставете удоволствията настрани. Удоволствието е непотребно. Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо.
Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш.
Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение. Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна.
към беседата >>
Болестите трябва да ви бъдат само като гости.
Една руска морда в лицето! Що е ревматизъм? Плод на нашето непослушание. Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата. Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите.
Болестите трябва да ви бъдат само като гости.
Не ви казвам съвсем да се освободите от тях. Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин. А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза. Може ли да ме приемете? “ А по-рано влизаше като турски башибозук.
към беседата >>
На този екран е представено какво мислите вие.
И после, всички трябва да бъдете справедливи. Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе? Всички вие сте свързани. Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости. Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие.
На този екран е представено какво мислите вие.
И това представлява интерес за тях. Филм, интересен за разглеждане. Те печелят, но ние не печелим с нашия филм. Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми. Ще ти платят.
към беседата >>
Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение.
Удоволствието е непотребно. Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш.
Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение.
Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен.
към беседата >>
Не ви казвам съвсем да се освободите от тях.
Що е ревматизъм? Плод на нашето непослушание. Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата. Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите. Болестите трябва да ви бъдат само като гости.
Не ви казвам съвсем да се освободите от тях.
Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин. А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза. Може ли да ме приемете? “ А по-рано влизаше като турски башибозук. Как става тая промена?
към беседата >>
И това представлява интерес за тях.
Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе? Всички вие сте свързани. Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости. Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие. На този екран е представено какво мислите вие.
И това представлява интерес за тях.
Филм, интересен за разглеждане. Те печелят, но ние не печелим с нашия филм. Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми. Ще ти платят. Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля.
към беседата >>
Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето.
Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение.
Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето.
Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо.
към беседата >>
Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин.
Плод на нашето непослушание. Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата. Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите. Болестите трябва да ви бъдат само като гости. Не ви казвам съвсем да се освободите от тях.
Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин.
А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза. Може ли да ме приемете? “ А по-рано влизаше като турски башибозук. Как става тая промена? Като почнеш да живееш по новото разбиране!
към беседата >>
Филм, интересен за разглеждане.
Всички вие сте свързани. Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости. Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие. На този екран е представено какво мислите вие. И това представлява интерес за тях.
Филм, интересен за разглеждане.
Те печелят, но ние не печелим с нашия филм. Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми. Ще ти платят. Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля. Трябва да турят там онзи, който има тази склонност.
към беседата >>
Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии.
Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение. Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето.
Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии.
Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо.
към беседата >>
А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза.
Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата. Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите. Болестите трябва да ви бъдат само като гости. Не ви казвам съвсем да се освободите от тях. Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин.
А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза.
Може ли да ме приемете? “ А по-рано влизаше като турски башибозук. Как става тая промена? Като почнеш да живееш по новото разбиране! И ще каже болестта: „Мога ли да влеза?
към беседата >>
Те печелят, но ние не печелим с нашия филм.
Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости. Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие. На този екран е представено какво мислите вие. И това представлява интерес за тях. Филм, интересен за разглеждане.
Те печелят, но ние не печелим с нашия филм.
Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми. Ще ти платят. Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля. Трябва да турят там онзи, който има тази склонност. За философ, пак същото.
към беседата >>
Човек бърза всякога.
Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение. Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии.
Човек бърза всякога.
Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“.
към беседата >>
Може ли да ме приемете?
Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите. Болестите трябва да ви бъдат само като гости. Не ви казвам съвсем да се освободите от тях. Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин. А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза.
Може ли да ме приемете?
“ А по-рано влизаше като турски башибозук. Как става тая промена? Като почнеш да живееш по новото разбиране! И ще каже болестта: „Мога ли да влеза? “ Ти казваш: „Какво обичате?
към беседата >>
Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми.
Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие. На този екран е представено какво мислите вие. И това представлява интерес за тях. Филм, интересен за разглеждане. Те печелят, но ние не печелим с нашия филм.
Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми.
Ще ти платят. Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля. Трябва да турят там онзи, който има тази склонност. За философ, пак същото. Актьорите трябва да се избират по склонността.
към беседата >>
Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна.
Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение. Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога.
Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна.
Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна.
към беседата >>
“ А по-рано влизаше като турски башибозук.
Болестите трябва да ви бъдат само като гости. Не ви казвам съвсем да се освободите от тях. Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин. А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза. Може ли да ме приемете?
“ А по-рано влизаше като турски башибозук.
Как става тая промена? Като почнеш да живееш по новото разбиране! И ще каже болестта: „Мога ли да влеза? “ Ти казваш: „Какво обичате? “ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо?
към беседата >>
Ще ти платят.
На този екран е представено какво мислите вие. И това представлява интерес за тях. Филм, интересен за разглеждане. Те печелят, но ние не печелим с нашия филм. Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми.
Ще ти платят.
Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля. Трябва да турят там онзи, който има тази склонност. За философ, пак същото. Актьорите трябва да се избират по склонността. Някой няма склонност да краде, а пък го турят там.
към беседата >>
Хлябът е недопечен.
Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение. Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна.
Хлябът е недопечен.
Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна.
към беседата >>
Как става тая промена?
Не ви казвам съвсем да се освободите от тях. Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин. А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза. Може ли да ме приемете? “ А по-рано влизаше като турски башибозук.
Как става тая промена?
Като почнеш да живееш по новото разбиране! И ще каже болестта: „Мога ли да влеза? “ Ти казваш: „Какво обичате? “ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо? “ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син.
към беседата >>
Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля.
И това представлява интерес за тях. Филм, интересен за разглеждане. Те печелят, но ние не печелим с нашия филм. Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми. Ще ти платят.
Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля.
Трябва да турят там онзи, който има тази склонност. За философ, пак същото. Актьорите трябва да се избират по склонността. Някой няма склонност да краде, а пък го турят там. Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва.
към беседата >>
Брашното е старо, маслото е старо.
Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен.
Брашното е старо, маслото е старо.
Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити.
към беседата >>
Като почнеш да живееш по новото разбиране!
Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин. А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза. Може ли да ме приемете? “ А по-рано влизаше като турски башибозук. Как става тая промена?
Като почнеш да живееш по новото разбиране!
И ще каже болестта: „Мога ли да влеза? “ Ти казваш: „Какво обичате? “ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо? “ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син. Можеш да го повъзпиташ малко“.
към беседата >>
Трябва да турят там онзи, който има тази склонност.
Филм, интересен за разглеждане. Те печелят, но ние не печелим с нашия филм. Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми. Ще ти платят. Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля.
Трябва да турят там онзи, който има тази склонност.
За философ, пак същото. Актьорите трябва да се избират по склонността. Някой няма склонност да краде, а пък го турят там. Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва. Ще турят някой, който не е умирал, да умира!
към беседата >>
Всичко е старо.
Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо.
Всичко е старо.
Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя.
към беседата >>
И ще каже болестта: „Мога ли да влеза?
А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза. Може ли да ме приемете? “ А по-рано влизаше като турски башибозук. Как става тая промена? Като почнеш да живееш по новото разбиране!
И ще каже болестта: „Мога ли да влеза?
“ Ти казваш: „Какво обичате? “ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо? “ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син. Можеш да го повъзпиташ малко“. Тя ще каже: „Може“.
към беседата >>
За философ, пак същото.
Те печелят, но ние не печелим с нашия филм. Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми. Ще ти платят. Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля. Трябва да турят там онзи, който има тази склонност.
За философ, пак същото.
Актьорите трябва да се избират по склонността. Някой няма склонност да краде, а пък го турят там. Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва. Ще турят някой, който не е умирал, да умира! А пък той ще се мъчи да умира.
към беседата >>
Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“.
Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо.
Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“.
Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо.
към беседата >>
“ Ти казваш: „Какво обичате?
Може ли да ме приемете? “ А по-рано влизаше като турски башибозук. Как става тая промена? Като почнеш да живееш по новото разбиране! И ще каже болестта: „Мога ли да влеза?
“ Ти казваш: „Какво обичате?
“ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо? “ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син. Можеш да го повъзпиташ малко“. Тя ще каже: „Може“. Така се възпитават хората в света.
към беседата >>
Актьорите трябва да се избират по склонността.
Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми. Ще ти платят. Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля. Трябва да турят там онзи, който има тази склонност. За философ, пак същото.
Актьорите трябва да се избират по склонността.
Някой няма склонност да краде, а пък го турят там. Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва. Ще турят някой, който не е умирал, да умира! А пък той ще се мъчи да умира. Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива.
към беседата >>
Не туряй в стомаха една храна, която е отровна.
Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“.
Не туряй в стомаха една храна, която е отровна.
И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите.
към беседата >>
“ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо?
“ А по-рано влизаше като турски башибозук. Как става тая промена? Като почнеш да живееш по новото разбиране! И ще каже болестта: „Мога ли да влеза? “ Ти казваш: „Какво обичате?
“ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо?
“ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син. Можеш да го повъзпиташ малко“. Тя ще каже: „Може“. Така се възпитават хората в света.
към беседата >>
Някой няма склонност да краде, а пък го турят там.
Ще ти платят. Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля. Трябва да турят там онзи, който има тази склонност. За философ, пак същото. Актьорите трябва да се избират по склонността.
Някой няма склонност да краде, а пък го турят там.
Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва. Ще турят някой, който не е умирал, да умира! А пък той ще се мъчи да умира. Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива. Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“.
към беседата >>
И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна.
Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна.
И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна.
Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките.
към беседата >>
“ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син.
Как става тая промена? Като почнеш да живееш по новото разбиране! И ще каже болестта: „Мога ли да влеза? “ Ти казваш: „Какво обичате? “ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо?
“ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син.
Можеш да го повъзпиташ малко“. Тя ще каже: „Може“. Така се възпитават хората в света.
към беседата >>
Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва.
Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля. Трябва да турят там онзи, който има тази склонност. За философ, пак същото. Актьорите трябва да се избират по склонността. Някой няма склонност да краде, а пък го турят там.
Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва.
Ще турят някой, който не е умирал, да умира! А пък той ще се мъчи да умира. Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива. Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“. От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно.
към беседата >>
Аз съм гледал много пъти, правил съм опити.
Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна.
Аз съм гледал много пъти, правил съм опити.
Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна.
към беседата >>
Можеш да го повъзпиташ малко“.
Като почнеш да живееш по новото разбиране! И ще каже болестта: „Мога ли да влеза? “ Ти казваш: „Какво обичате? “ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо? “ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син.
Можеш да го повъзпиташ малко“.
Тя ще каже: „Може“. Така се възпитават хората в света.
към беседата >>
Ще турят някой, който не е умирал, да умира!
Трябва да турят там онзи, който има тази склонност. За философ, пак същото. Актьорите трябва да се избират по склонността. Някой няма склонност да краде, а пък го турят там. Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва.
Ще турят някой, който не е умирал, да умира!
А пък той ще се мъчи да умира. Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива. Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“. От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно. Един искал да се самоубие.
към беседата >>
Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя.
Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити.
Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя.
Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна. Някой път не се спираме върху храната.
към беседата >>
Тя ще каже: „Може“.
И ще каже болестта: „Мога ли да влеза? “ Ти казваш: „Какво обичате? “ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо? “ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син. Можеш да го повъзпиташ малко“.
Тя ще каже: „Може“.
Така се възпитават хората в света.
към беседата >>
А пък той ще се мъчи да умира.
За философ, пак същото. Актьорите трябва да се избират по склонността. Някой няма склонност да краде, а пък го турят там. Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва. Ще турят някой, който не е умирал, да умира!
А пък той ще се мъчи да умира.
Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива. Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“. От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно. Един искал да се самоубие. Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“.
към беседата >>
Едно угощение ми е коствувало много скъпо.
Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя.
Едно угощение ми е коствувало много скъпо.
Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна. Някой път не се спираме върху храната. Ние още не знаем какво да ядем.
към беседата >>
Така се възпитават хората в света.
“ Ти казваш: „Какво обичате? “ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо? “ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син. Можеш да го повъзпиташ малко“. Тя ще каже: „Може“.
Така се възпитават хората в света.
към беседата >>
Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива.
Актьорите трябва да се избират по склонността. Някой няма склонност да краде, а пък го турят там. Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва. Ще турят някой, който не е умирал, да умира! А пък той ще се мъчи да умира.
Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива.
Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“. От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно. Един искал да се самоубие. Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“. И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи.
към беседата >>
Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите.
Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо.
Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите.
Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна. Някой път не се спираме върху храната. Ние още не знаем какво да ядем. Някой път имаме стари навици.
към беседата >>
Сега, ражда се една мъчнотия.
Сега, ражда се една мъчнотия.
Ние казваме: „Много е труден този, новият живот“. Не смесвайте старата вода с новата вода. Не смесвайте старото брашно с новото брашно. Не правете това! Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно.
към беседата >>
Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“.
Някой няма склонност да краде, а пък го турят там. Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва. Ще турят някой, който не е умирал, да умира! А пък той ще се мъчи да умира. Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива.
Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“.
От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно. Един искал да се самоубие. Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“. И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи. Казва му: „Хайде, хвърли се!
към беседата >>
Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките.
И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите.
Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките.
Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна. Някой път не се спираме върху храната. Ние още не знаем какво да ядем. Някой път имаме стари навици. Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик.
към беседата >>
Ние казваме: „Много е труден този, новият живот“.
Сега, ражда се една мъчнотия.
Ние казваме: „Много е труден този, новият живот“.
Не смесвайте старата вода с новата вода. Не смесвайте старото брашно с новото брашно. Не правете това! Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно. И когато обичате един човек, защо го обичате?
към беседата >>
От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно.
Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва. Ще турят някой, който не е умирал, да умира! А пък той ще се мъчи да умира. Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива. Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“.
От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно.
Един искал да се самоубие. Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“. И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи. Казва му: „Хайде, хвърли се! “ Онзи се сбогува и се хвърля.
към беседата >>
Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна.
Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките.
Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна.
Някой път не се спираме върху храната. Ние още не знаем какво да ядем. Някой път имаме стари навици. Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик. Един американец никак не обича лютите работи.
към беседата >>
Не смесвайте старата вода с новата вода.
Сега, ражда се една мъчнотия. Ние казваме: „Много е труден този, новият живот“.
Не смесвайте старата вода с новата вода.
Не смесвайте старото брашно с новото брашно. Не правете това! Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно. И когато обичате един човек, защо го обичате? Че той е едно условие за вас!
към беседата >>
Един искал да се самоубие.
Ще турят някой, който не е умирал, да умира! А пък той ще се мъчи да умира. Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива. Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“. От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно.
Един искал да се самоубие.
Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“. И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи. Казва му: „Хайде, хвърли се! “ Онзи се сбогува и се хвърля. И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха.
към беседата >>
Някой път не се спираме върху храната.
Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна.
Някой път не се спираме върху храната.
Ние още не знаем какво да ядем. Някой път имаме стари навици. Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик. Един американец никак не обича лютите работи. А пък у българинът лютото събужда апетит.
към беседата >>
Не смесвайте старото брашно с новото брашно.
Сега, ражда се една мъчнотия. Ние казваме: „Много е труден този, новият живот“. Не смесвайте старата вода с новата вода.
Не смесвайте старото брашно с новото брашно.
Не правете това! Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно. И когато обичате един човек, защо го обичате? Че той е едно условие за вас! Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората!
към беседата >>
Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“.
А пък той ще се мъчи да умира. Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива. Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“. От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно. Един искал да се самоубие.
Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“.
И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи. Казва му: „Хайде, хвърли се! “ Онзи се сбогува и се хвърля. И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха. И той се учудвал как останал във въздуха.
към беседата >>
Ние още не знаем какво да ядем.
Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна. Някой път не се спираме върху храната.
Ние още не знаем какво да ядем.
Някой път имаме стари навици. Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик. Един американец никак не обича лютите работи. А пък у българинът лютото събужда апетит. На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка.
към беседата >>
Не правете това!
Сега, ражда се една мъчнотия. Ние казваме: „Много е труден този, новият живот“. Не смесвайте старата вода с новата вода. Не смесвайте старото брашно с новото брашно.
Не правете това!
Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно. И когато обичате един човек, защо го обичате? Че той е едно условие за вас! Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората! Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър.
към беседата >>
И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи.
Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива. Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“. От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно. Един искал да се самоубие. Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“.
И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи.
Казва му: „Хайде, хвърли се! “ Онзи се сбогува и се хвърля. И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха. И той се учудвал как останал във въздуха. Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното?
към беседата >>
Някой път имаме стари навици.
Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна. Някой път не се спираме върху храната. Ние още не знаем какво да ядем.
Някой път имаме стари навици.
Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик. Един американец никак не обича лютите работи. А пък у българинът лютото събужда апетит. На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка. Той се задавил и мислил, че е отрова.
към беседата >>
Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно.
Сега, ражда се една мъчнотия. Ние казваме: „Много е труден този, новият живот“. Не смесвайте старата вода с новата вода. Не смесвайте старото брашно с новото брашно. Не правете това!
Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно.
И когато обичате един човек, защо го обичате? Че той е едно условие за вас! Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората! Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър. В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък.
към беседата >>
Казва му: „Хайде, хвърли се!
Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“. От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно. Един искал да се самоубие. Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“. И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи.
Казва му: „Хайде, хвърли се!
“ Онзи се сбогува и се хвърля. И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха. И той се учудвал как останал във въздуха. Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното? “ – „Увиснах във въздуха!
към беседата >>
Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик.
Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна. Някой път не се спираме върху храната. Ние още не знаем какво да ядем. Някой път имаме стари навици.
Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик.
Един американец никак не обича лютите работи. А пък у българинът лютото събужда апетит. На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка. Той се задавил и мислил, че е отрова. В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки.
към беседата >>
И когато обичате един човек, защо го обичате?
Ние казваме: „Много е труден този, новият живот“. Не смесвайте старата вода с новата вода. Не смесвайте старото брашно с новото брашно. Не правете това! Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно.
И когато обичате един човек, защо го обичате?
Че той е едно условие за вас! Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората! Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър. В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък. Ако той печели, и вие печелите.
към беседата >>
“ Онзи се сбогува и се хвърля.
От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно. Един искал да се самоубие. Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“. И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи. Казва му: „Хайде, хвърли се!
“ Онзи се сбогува и се хвърля.
И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха. И той се учудвал как останал във въздуха. Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното? “ – „Увиснах във въздуха! “ Някой път това се случва в нас.
към беседата >>
Един американец никак не обича лютите работи.
Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна. Някой път не се спираме върху храната. Ние още не знаем какво да ядем. Някой път имаме стари навици. Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик.
Един американец никак не обича лютите работи.
А пък у българинът лютото събужда апетит. На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка. Той се задавил и мислил, че е отрова. В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки. Двама американци пътували по железницата.
към беседата >>
Че той е едно условие за вас!
Не смесвайте старата вода с новата вода. Не смесвайте старото брашно с новото брашно. Не правете това! Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно. И когато обичате един човек, защо го обичате?
Че той е едно условие за вас!
Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората! Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър. В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък. Ако той печели, и вие печелите. Ако той губи, и вие губите.
към беседата >>
И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха.
Един искал да се самоубие. Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“. И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи. Казва му: „Хайде, хвърли се! “ Онзи се сбогува и се хвърля.
И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха.
И той се учудвал как останал във въздуха. Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното? “ – „Увиснах във въздуха! “ Някой път това се случва в нас. Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали.
към беседата >>
А пък у българинът лютото събужда апетит.
Някой път не се спираме върху храната. Ние още не знаем какво да ядем. Някой път имаме стари навици. Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик. Един американец никак не обича лютите работи.
А пък у българинът лютото събужда апетит.
На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка. Той се задавил и мислил, че е отрова. В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки. Двама американци пътували по железницата. Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати.
към беседата >>
Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората!
Не смесвайте старото брашно с новото брашно. Не правете това! Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно. И когато обичате един човек, защо го обичате? Че той е едно условие за вас!
Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората!
Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър. В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък. Ако той печели, и вие печелите. Ако той губи, и вие губите. Ако познавате човека, в познаването той печели.
към беседата >>
И той се учудвал как останал във въздуха.
Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“. И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи. Казва му: „Хайде, хвърли се! “ Онзи се сбогува и се хвърля. И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха.
И той се учудвал как останал във въздуха.
Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното? “ – „Увиснах във въздуха! “ Някой път това се случва в нас. Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали. Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате.
към беседата >>
На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка.
Ние още не знаем какво да ядем. Някой път имаме стари навици. Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик. Един американец никак не обича лютите работи. А пък у българинът лютото събужда апетит.
На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка.
Той се задавил и мислил, че е отрова. В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки. Двама американци пътували по железницата. Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати. Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички.
към беседата >>
Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър.
Не правете това! Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно. И когато обичате един човек, защо го обичате? Че той е едно условие за вас! Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората!
Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър.
В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък. Ако той печели, и вие печелите. Ако той губи, и вие губите. Ако познавате човека, в познаването той печели. А пък и вие като го познавате, и вие печелите.
към беседата >>
Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното?
И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи. Казва му: „Хайде, хвърли се! “ Онзи се сбогува и се хвърля. И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха. И той се учудвал как останал във въздуха.
Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното?
“ – „Увиснах във въздуха! “ Някой път това се случва в нас. Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали. Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия.
към беседата >>
Той се задавил и мислил, че е отрова.
Някой път имаме стари навици. Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик. Един американец никак не обича лютите работи. А пък у българинът лютото събужда апетит. На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка.
Той се задавил и мислил, че е отрова.
В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки. Двама американци пътували по железницата. Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати. Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички. Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това?
към беседата >>
В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък.
Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно. И когато обичате един човек, защо го обичате? Че той е едно условие за вас! Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората! Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър.
В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък.
Ако той печели, и вие печелите. Ако той губи, и вие губите. Ако познавате човека, в познаването той печели. А пък и вие като го познавате, и вие печелите. Учен ставате.
към беседата >>
“ – „Увиснах във въздуха!
Казва му: „Хайде, хвърли се! “ Онзи се сбогува и се хвърля. И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха. И той се учудвал как останал във въздуха. Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното?
“ – „Увиснах във въздуха!
“ Някой път това се случва в нас. Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали. Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега!
към беседата >>
В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки.
Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик. Един американец никак не обича лютите работи. А пък у българинът лютото събужда апетит. На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка. Той се задавил и мислил, че е отрова.
В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки.
Двама американци пътували по железницата. Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати. Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички. Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това? “ – „Може, може!
към беседата >>
Ако той печели, и вие печелите.
И когато обичате един човек, защо го обичате? Че той е едно условие за вас! Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората! Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър. В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък.
Ако той печели, и вие печелите.
Ако той губи, и вие губите. Ако познавате човека, в познаването той печели. А пък и вие като го познавате, и вие печелите. Учен ставате. Добротата ви е потребна.
към беседата >>
“ Някой път това се случва в нас.
“ Онзи се сбогува и се хвърля. И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха. И той се учудвал как останал във въздуха. Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното? “ – „Увиснах във въздуха!
“ Някой път това се случва в нас.
Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали. Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия.
към беседата >>
Двама американци пътували по железницата.
Един американец никак не обича лютите работи. А пък у българинът лютото събужда апетит. На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка. Той се задавил и мислил, че е отрова. В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки.
Двама американци пътували по железницата.
Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати. Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички. Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това? “ – „Може, може! “ Дава му стъкленицата.
към беседата >>
Ако той губи, и вие губите.
Че той е едно условие за вас! Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората! Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър. В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък. Ако той печели, и вие печелите.
Ако той губи, и вие губите.
Ако познавате човека, в познаването той печели. А пък и вие като го познавате, и вие печелите. Учен ставате. Добротата ви е потребна. И знанието ви е потребно.
към беседата >>
Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали.
И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха. И той се учудвал как останал във въздуха. Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното? “ – „Увиснах във въздуха! “ Някой път това се случва в нас.
Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали.
Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание.
към беседата >>
Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати.
А пък у българинът лютото събужда апетит. На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка. Той се задавил и мислил, че е отрова. В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки. Двама американци пътували по железницата.
Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати.
Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички. Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това? “ – „Може, може! “ Дава му стъкленицата. Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал.
към беседата >>
Ако познавате човека, в познаването той печели.
Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората! Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър. В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък. Ако той печели, и вие печелите. Ако той губи, и вие губите.
Ако познавате човека, в познаването той печели.
А пък и вие като го познавате, и вие печелите. Учен ставате. Добротата ви е потребна. И знанието ви е потребно. Без знание човек нищо не може да постигне.
към беседата >>
Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате.
И той се учудвал как останал във въздуха. Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното? “ – „Увиснах във въздуха! “ Някой път това се случва в нас. Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали.
Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате.
На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри.
към беседата >>
Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички.
На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка. Той се задавил и мислил, че е отрова. В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки. Двама американци пътували по железницата. Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати.
Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички.
Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това? “ – „Може, може! “ Дава му стъкленицата. Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал. И запалила се устата му.
към беседата >>
А пък и вие като го познавате, и вие печелите.
Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър. В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък. Ако той печели, и вие печелите. Ако той губи, и вие губите. Ако познавате човека, в познаването той печели.
А пък и вие като го познавате, и вие печелите.
Учен ставате. Добротата ви е потребна. И знанието ви е потребно. Без знание човек нищо не може да постигне. Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете?
към беседата >>
На вас ви са дадени най-хубавите условия.
Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното? “ – „Увиснах във въздуха! “ Някой път това се случва в нас. Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали. Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате.
На вас ви са дадени най-хубавите условия.
По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри. Да кажем, че нямате къща.
към беседата >>
Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това?
Той се задавил и мислил, че е отрова. В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки. Двама американци пътували по железницата. Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати. Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички.
Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това?
“ – „Може, може! “ Дава му стъкленицата. Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал. И запалила се устата му. И казва: „Господине, каква е твоята професия?
към беседата >>
Учен ставате.
В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък. Ако той печели, и вие печелите. Ако той губи, и вие губите. Ако познавате човека, в познаването той печели. А пък и вие като го познавате, и вие печелите.
Учен ставате.
Добротата ви е потребна. И знанието ви е потребно. Без знание човек нищо не може да постигне. Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете? Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език?
към беседата >>
По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега!
“ – „Увиснах във въздуха! “ Някой път това се случва в нас. Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали. Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия.
По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега!
Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри. Да кажем, че нямате къща. Тая къща ще дойде.
към беседата >>
Попитали един китайски мъдрец: „Какво нещо е да бъдеш един учен човек?
Попитали един китайски мъдрец: „Какво нещо е да бъдеш един учен човек?
“ – „Да познаваш човека.“ – „Какво нещо е да бъдеш добър човек? “ – „Да обичаш човека! “ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека. Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека. Това, което мисли не го познаваме.
към беседата >>
“ – „Може, може!
В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки. Двама американци пътували по железницата. Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати. Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички. Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това?
“ – „Може, може!
“ Дава му стъкленицата. Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал. И запалила се устата му. И казва: „Господине, каква е твоята професия? “ – „Аз съм проповедник!
към беседата >>
Добротата ви е потребна.
Ако той печели, и вие печелите. Ако той губи, и вие губите. Ако познавате човека, в познаването той печели. А пък и вие като го познавате, и вие печелите. Учен ставате.
Добротата ви е потребна.
И знанието ви е потребно. Без знание човек нищо не може да постигне. Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете? Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език? И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием?
към беседата >>
Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия.
“ Някой път това се случва в нас. Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали. Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега!
Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия.
Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри. Да кажем, че нямате къща. Тая къща ще дойде. Пари нямате.
към беседата >>
“ – „Да познаваш човека.“ – „Какво нещо е да бъдеш добър човек?
Попитали един китайски мъдрец: „Какво нещо е да бъдеш един учен човек?
“ – „Да познаваш човека.“ – „Какво нещо е да бъдеш добър човек?
“ – „Да обичаш човека! “ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека. Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека. Това, което мисли не го познаваме. В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича.
към беседата >>
“ Дава му стъкленицата.
Двама американци пътували по железницата. Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати. Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички. Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това? “ – „Може, може!
“ Дава му стъкленицата.
Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал. И запалила се устата му. И казва: „Господине, каква е твоята професия? “ – „Аз съм проповедник! “ – „Аз съм слушал за огнените камъни на ада, но вие сте човекът, който ги носите“.
към беседата >>
И знанието ви е потребно.
Ако той губи, и вие губите. Ако познавате човека, в познаването той печели. А пък и вие като го познавате, и вие печелите. Учен ставате. Добротата ви е потребна.
И знанието ви е потребно.
Без знание човек нищо не може да постигне. Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете? Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език? И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием? Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан.
към беседата >>
Те са за вашето възпитание.
Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали. Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия.
Те са за вашето възпитание.
Най-лошите условия, те са добри. Да кажем, че нямате къща. Тая къща ще дойде. Пари нямате. Тия пари ще дойдат.
към беседата >>
“ – „Да обичаш човека!
Попитали един китайски мъдрец: „Какво нещо е да бъдеш един учен човек? “ – „Да познаваш човека.“ – „Какво нещо е да бъдеш добър човек?
“ – „Да обичаш човека!
“ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека. Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека. Това, което мисли не го познаваме. В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича. Някой ще каже: „Аз познавам баща си“.
към беседата >>
Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал.
Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати. Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички. Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това? “ – „Може, може! “ Дава му стъкленицата.
Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал.
И запалила се устата му. И казва: „Господине, каква е твоята професия? “ – „Аз съм проповедник! “ – „Аз съм слушал за огнените камъни на ада, но вие сте човекът, който ги носите“.
към беседата >>
Без знание човек нищо не може да постигне.
Ако познавате човека, в познаването той печели. А пък и вие като го познавате, и вие печелите. Учен ставате. Добротата ви е потребна. И знанието ви е потребно.
Без знание човек нищо не може да постигне.
Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете? Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език? И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием? Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан. Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа!
към беседата >>
Най-лошите условия, те са добри.
Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание.
Най-лошите условия, те са добри.
Да кажем, че нямате къща. Тая къща ще дойде. Пари нямате. Тия пари ще дойдат. Знание нямате.
към беседата >>
“ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека.
Попитали един китайски мъдрец: „Какво нещо е да бъдеш един учен човек? “ – „Да познаваш човека.“ – „Какво нещо е да бъдеш добър човек? “ – „Да обичаш човека!
“ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека.
Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека. Това, което мисли не го познаваме. В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича. Някой ще каже: „Аз познавам баща си“. Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен.
към беседата >>
И запалила се устата му.
Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички. Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това? “ – „Може, може! “ Дава му стъкленицата. Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал.
И запалила се устата му.
И казва: „Господине, каква е твоята професия? “ – „Аз съм проповедник! “ – „Аз съм слушал за огнените камъни на ада, но вие сте човекът, който ги носите“.
към беседата >>
Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете?
А пък и вие като го познавате, и вие печелите. Учен ставате. Добротата ви е потребна. И знанието ви е потребно. Без знание човек нищо не може да постигне.
Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете?
Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език? И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием? Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан. Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа! “ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа.
към беседата >>
Да кажем, че нямате къща.
На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри.
Да кажем, че нямате къща.
Тая къща ще дойде. Пари нямате. Тия пари ще дойдат. Знание нямате. Знанието ще дойде.
към беседата >>
Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека.
Попитали един китайски мъдрец: „Какво нещо е да бъдеш един учен човек? “ – „Да познаваш човека.“ – „Какво нещо е да бъдеш добър човек? “ – „Да обичаш човека! “ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека.
Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека.
Това, което мисли не го познаваме. В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича. Някой ще каже: „Аз познавам баща си“. Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен. А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър.
към беседата >>
И казва: „Господине, каква е твоята професия?
Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това? “ – „Може, може! “ Дава му стъкленицата. Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал. И запалила се устата му.
И казва: „Господине, каква е твоята професия?
“ – „Аз съм проповедник! “ – „Аз съм слушал за огнените камъни на ада, но вие сте човекът, който ги носите“.
към беседата >>
Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език?
Учен ставате. Добротата ви е потребна. И знанието ви е потребно. Без знание човек нищо не може да постигне. Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете?
Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език?
И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием? Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан. Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа! “ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа. Да ги избия три села – трябват ми три месеца.
към беседата >>
Тая къща ще дойде.
По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри. Да кажем, че нямате къща.
Тая къща ще дойде.
Пари нямате. Тия пари ще дойдат. Знание нямате. Знанието ще дойде. Другар нямате.
към беседата >>
Това, което мисли не го познаваме.
Попитали един китайски мъдрец: „Какво нещо е да бъдеш един учен човек? “ – „Да познаваш човека.“ – „Какво нещо е да бъдеш добър човек? “ – „Да обичаш човека! “ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека. Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека.
Това, което мисли не го познаваме.
В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича. Някой ще каже: „Аз познавам баща си“. Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен. А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър. Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си.
към беседата >>
“ – „Аз съм проповедник!
“ – „Може, може! “ Дава му стъкленицата. Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал. И запалила се устата му. И казва: „Господине, каква е твоята професия?
“ – „Аз съм проповедник!
“ – „Аз съм слушал за огнените камъни на ада, но вие сте човекът, който ги носите“.
към беседата >>
И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием?
Добротата ви е потребна. И знанието ви е потребно. Без знание човек нищо не може да постигне. Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете? Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език?
И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием?
Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан. Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа! “ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа. Да ги избия три села – трябват ми три месеца. Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме.
към беседата >>
Пари нямате.
Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри. Да кажем, че нямате къща. Тая къща ще дойде.
Пари нямате.
Тия пари ще дойдат. Знание нямате. Знанието ще дойде. Другар нямате. Другарят ще дойде.
към беседата >>
В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича.
“ – „Да познаваш човека.“ – „Какво нещо е да бъдеш добър човек? “ – „Да обичаш човека! “ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека. Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека. Това, което мисли не го познаваме.
В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича.
Някой ще каже: „Аз познавам баща си“. Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен. А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър. Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си. А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си.
към беседата >>
“ – „Аз съм слушал за огнените камъни на ада, но вие сте човекът, който ги носите“.
“ Дава му стъкленицата. Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал. И запалила се устата му. И казва: „Господине, каква е твоята професия? “ – „Аз съм проповедник!
“ – „Аз съм слушал за огнените камъни на ада, но вие сте човекът, който ги носите“.
към беседата >>
Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан.
И знанието ви е потребно. Без знание човек нищо не може да постигне. Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете? Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език? И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием?
Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан.
Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа! “ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа. Да ги избия три села – трябват ми три месеца. Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме. Но казвам им: Не става тая работа!
към беседата >>
Тия пари ще дойдат.
Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри. Да кажем, че нямате къща. Тая къща ще дойде. Пари нямате.
Тия пари ще дойдат.
Знание нямате. Знанието ще дойде. Другар нямате. Другарят ще дойде. Книги нямате.
към беседата >>
Някой ще каже: „Аз познавам баща си“.
“ – „Да обичаш човека! “ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека. Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека. Това, което мисли не го познаваме. В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича.
Някой ще каже: „Аз познавам баща си“.
Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен. А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър. Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си. А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си. Казваш: „Да познаваме Бога!
към беседата >>
Та казвам: Къде е приложението на казаното?
Та казвам: Къде е приложението на казаното?
Всички вие си имате такива стъкленици с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва. Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене. Това трябва да влезе в ума ви. Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората. Това е невъзможно.
към беседата >>
Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа!
Без знание човек нищо не може да постигне. Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете? Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език? И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием? Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан.
Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа!
“ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа. Да ги избия три села – трябват ми три месеца. Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме. Но казвам им: Не става тая работа! Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса.
към беседата >>
Знание нямате.
Най-лошите условия, те са добри. Да кажем, че нямате къща. Тая къща ще дойде. Пари нямате. Тия пари ще дойдат.
Знание нямате.
Знанието ще дойде. Другар нямате. Другарят ще дойде. Книги нямате. Книгите ще дойдат.
към беседата >>
Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен.
“ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека. Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека. Това, което мисли не го познаваме. В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича. Някой ще каже: „Аз познавам баща си“.
Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен.
А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър. Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си. А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си. Казваш: „Да познаваме Бога! “ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени.
към беседата >>
Всички вие си имате такива стъкленици с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва.
Та казвам: Къде е приложението на казаното?
Всички вие си имате такива стъкленици с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва.
Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене. Това трябва да влезе в ума ви. Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората. Това е невъзможно. От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората.
към беседата >>
“ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа.
Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете? Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език? И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием? Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан. Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа!
“ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа.
Да ги избия три села – трябват ми три месеца. Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме. Но казвам им: Не става тая работа! Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса. Тия хора отстъпиха от своето.
към беседата >>
Знанието ще дойде.
Да кажем, че нямате къща. Тая къща ще дойде. Пари нямате. Тия пари ще дойдат. Знание нямате.
Знанието ще дойде.
Другар нямате. Другарят ще дойде. Книги нямате. Книгите ще дойдат. Всичко това, което нямате, ще дойде.
към беседата >>
А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър.
Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека. Това, което мисли не го познаваме. В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича. Някой ще каже: „Аз познавам баща си“. Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен.
А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър.
Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си. А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си. Казваш: „Да познаваме Бога! “ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени. Има елементарни работи, които трябва да учите.
към беседата >>
Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене.
Та казвам: Къде е приложението на казаното? Всички вие си имате такива стъкленици с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва.
Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене.
Това трябва да влезе в ума ви. Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората. Това е невъзможно. От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората. Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете.
към беседата >>
Да ги избия три села – трябват ми три месеца.
Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език? И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием? Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан. Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа! “ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа.
Да ги избия три села – трябват ми три месеца.
Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме. Но казвам им: Не става тая работа! Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса. Тия хора отстъпиха от своето. Казах си: Как ще се убият тия хора!
към беседата >>
Другар нямате.
Тая къща ще дойде. Пари нямате. Тия пари ще дойдат. Знание нямате. Знанието ще дойде.
Другар нямате.
Другарят ще дойде. Книги нямате. Книгите ще дойдат. Всичко това, което нямате, ще дойде. Вие чакайте!
към беседата >>
Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си.
Това, което мисли не го познаваме. В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича. Някой ще каже: „Аз познавам баща си“. Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен. А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър.
Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си.
А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си. Казваш: „Да познаваме Бога! “ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени. Има елементарни работи, които трябва да учите. Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта.
към беседата >>
Това трябва да влезе в ума ви.
Та казвам: Къде е приложението на казаното? Всички вие си имате такива стъкленици с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва. Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене.
Това трябва да влезе в ума ви.
Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората. Това е невъзможно. От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората. Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете. Ти имаше тогаз слугини.
към беседата >>
Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме.
И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием? Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан. Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа! “ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа. Да ги избия три села – трябват ми три месеца.
Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме.
Но казвам им: Не става тая работа! Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса. Тия хора отстъпиха от своето. Казах си: Как ще се убият тия хора! “ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон.
към беседата >>
Другарят ще дойде.
Пари нямате. Тия пари ще дойдат. Знание нямате. Знанието ще дойде. Другар нямате.
Другарят ще дойде.
Книги нямате. Книгите ще дойдат. Всичко това, което нямате, ще дойде. Вие чакайте! Не бързайте!
към беседата >>
А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си.
В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича. Някой ще каже: „Аз познавам баща си“. Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен. А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър. Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си.
А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си.
Казваш: „Да познаваме Бога! “ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени. Има елементарни работи, които трябва да учите. Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта. Всеки от вас може да държи цяла лекция по това.
към беседата >>
Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората.
Та казвам: Къде е приложението на казаното? Всички вие си имате такива стъкленици с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва. Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене. Това трябва да влезе в ума ви.
Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората.
Това е невъзможно. От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората. Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете. Ти имаше тогаз слугини. Тогаз майка ти те е карала на количка.
към беседата >>
Но казвам им: Не става тая работа!
Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан. Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа! “ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа. Да ги избия три села – трябват ми три месеца. Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме.
Но казвам им: Не става тая работа!
Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса. Тия хора отстъпиха от своето. Казах си: Как ще се убият тия хора! “ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон. Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта.
към беседата >>
Книги нямате.
Тия пари ще дойдат. Знание нямате. Знанието ще дойде. Другар нямате. Другарят ще дойде.
Книги нямате.
Книгите ще дойдат. Всичко това, което нямате, ще дойде. Вие чакайте! Не бързайте! Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява.
към беседата >>
Казваш: „Да познаваме Бога!
Някой ще каже: „Аз познавам баща си“. Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен. А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър. Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си. А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си.
Казваш: „Да познаваме Бога!
“ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени. Има елементарни работи, които трябва да учите. Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта. Всеки от вас може да държи цяла лекция по това. Хубави са тия работи.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Та казвам: Къде е приложението на казаното? Всички вие си имате такива стъкленици с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва. Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене. Това трябва да влезе в ума ви. Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората.
Това е невъзможно.
От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората. Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете. Ти имаше тогаз слугини. Тогаз майка ти те е карала на количка. Сега на 21 година другояче.
към беседата >>
Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса.
Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа! “ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа. Да ги избия три села – трябват ми три месеца. Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме. Но казвам им: Не става тая работа!
Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса.
Тия хора отстъпиха от своето. Казах си: Как ще се убият тия хора! “ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон. Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта. Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни.
към беседата >>
Книгите ще дойдат.
Знание нямате. Знанието ще дойде. Другар нямате. Другарят ще дойде. Книги нямате.
Книгите ще дойдат.
Всичко това, което нямате, ще дойде. Вие чакайте! Не бързайте! Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява. Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай!
към беседата >>
“ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени.
Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен. А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър. Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си. А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си. Казваш: „Да познаваме Бога!
“ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени.
Има елементарни работи, които трябва да учите. Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта. Всеки от вас може да държи цяла лекция по това. Хубави са тия работи. Цяла наука е това.
към беседата >>
От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората.
Всички вие си имате такива стъкленици с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва. Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене. Това трябва да влезе в ума ви. Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората. Това е невъзможно.
От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората.
Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете. Ти имаше тогаз слугини. Тогаз майка ти те е карала на количка. Сега на 21 година другояче. Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам.
към беседата >>
Тия хора отстъпиха от своето.
“ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа. Да ги избия три села – трябват ми три месеца. Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме. Но казвам им: Не става тая работа! Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса.
Тия хора отстъпиха от своето.
Казах си: Как ще се убият тия хора! “ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон. Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта. Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни. И той казва: „Считаха ме за непоправим.
към беседата >>
Всичко това, което нямате, ще дойде.
Знанието ще дойде. Другар нямате. Другарят ще дойде. Книги нямате. Книгите ще дойдат.
Всичко това, което нямате, ще дойде.
Вие чакайте! Не бързайте! Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява. Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай! То ще изгрее!
към беседата >>
Има елементарни работи, които трябва да учите.
А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър. Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си. А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си. Казваш: „Да познаваме Бога! “ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени.
Има елементарни работи, които трябва да учите.
Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта. Всеки от вас може да държи цяла лекция по това. Хубави са тия работи. Цяла наука е това. Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин.
към беседата >>
Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете.
Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене. Това трябва да влезе в ума ви. Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората. Това е невъзможно. От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората.
Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете.
Ти имаше тогаз слугини. Тогаз майка ти те е карала на количка. Сега на 21 година другояче. Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам. Ние искаме да караме така, както едно време.
към беседата >>
Казах си: Как ще се убият тия хора!
Да ги избия три села – трябват ми три месеца. Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме. Но казвам им: Не става тая работа! Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса. Тия хора отстъпиха от своето.
Казах си: Как ще се убият тия хора!
“ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон. Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта. Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни. И той казва: „Считаха ме за непоправим. Казваха ми: Вие сте непоправим.
към беседата >>
Вие чакайте!
Другар нямате. Другарят ще дойде. Книги нямате. Книгите ще дойдат. Всичко това, което нямате, ще дойде.
Вие чакайте!
Не бързайте! Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява. Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай! То ще изгрее! Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината.
към беседата >>
Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта.
Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си. А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си. Казваш: „Да познаваме Бога! “ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени. Има елементарни работи, които трябва да учите.
Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта.
Всеки от вас може да държи цяла лекция по това. Хубави са тия работи. Цяла наука е това. Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин. Природата и тя диша.
към беседата >>
Ти имаше тогаз слугини.
Това трябва да влезе в ума ви. Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората. Това е невъзможно. От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората. Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете.
Ти имаше тогаз слугини.
Тогаз майка ти те е карала на количка. Сега на 21 година другояче. Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам. Ние искаме да караме така, както едно време. В този смисъл трябва да схващаме нещата.
към беседата >>
“ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон.
Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме. Но казвам им: Не става тая работа! Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса. Тия хора отстъпиха от своето. Казах си: Как ще се убият тия хора!
“ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон.
Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта. Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни. И той казва: „Считаха ме за непоправим. Казваха ми: Вие сте непоправим. Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада!
към беседата >>
Не бързайте!
Другарят ще дойде. Книги нямате. Книгите ще дойдат. Всичко това, което нямате, ще дойде. Вие чакайте!
Не бързайте!
Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява. Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай! То ще изгрее! Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината. Имайте тая вяра!
към беседата >>
Всеки от вас може да държи цяла лекция по това.
А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си. Казваш: „Да познаваме Бога! “ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени. Има елементарни работи, които трябва да учите. Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта.
Всеки от вас може да държи цяла лекция по това.
Хубави са тия работи. Цяла наука е това. Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин. Природата и тя диша. Природата и тя мисли.
към беседата >>
Тогаз майка ти те е карала на количка.
Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората. Това е невъзможно. От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората. Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете. Ти имаше тогаз слугини.
Тогаз майка ти те е карала на количка.
Сега на 21 година другояче. Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам. Ние искаме да караме така, както едно време. В този смисъл трябва да схващаме нещата. Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави.
към беседата >>
Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта.
Но казвам им: Не става тая работа! Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса. Тия хора отстъпиха от своето. Казах си: Как ще се убият тия хора! “ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон.
Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта.
Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни. И той казва: „Считаха ме за непоправим. Казваха ми: Вие сте непоправим. Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада! “ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва!
към беседата >>
Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява.
Книги нямате. Книгите ще дойдат. Всичко това, което нямате, ще дойде. Вие чакайте! Не бързайте!
Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява.
Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай! То ще изгрее! Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината. Имайте тая вяра! Казваш: „Аз вече си изгубих вярата!
към беседата >>
Хубави са тия работи.
Казваш: „Да познаваме Бога! “ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени. Има елементарни работи, които трябва да учите. Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта. Всеки от вас може да държи цяла лекция по това.
Хубави са тия работи.
Цяла наука е това. Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин. Природата и тя диша. Природата и тя мисли. Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим.
към беседата >>
Сега на 21 година другояче.
Това е невъзможно. От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората. Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете. Ти имаше тогаз слугини. Тогаз майка ти те е карала на количка.
Сега на 21 година другояче.
Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам. Ние искаме да караме така, както едно време. В този смисъл трябва да схващаме нещата. Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави. Сега вие, сестрите имате едно предназначение.
към беседата >>
Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни.
Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса. Тия хора отстъпиха от своето. Казах си: Как ще се убият тия хора! “ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон. Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта.
Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни.
И той казва: „Считаха ме за непоправим. Казваха ми: Вие сте непоправим. Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада! “ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва! “ – „Че как ще изпълня.
към беседата >>
Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай!
Книгите ще дойдат. Всичко това, което нямате, ще дойде. Вие чакайте! Не бързайте! Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява.
Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай!
То ще изгрее! Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината. Имайте тая вяра! Казваш: „Аз вече си изгубих вярата! “ Защо си изгубил вярата си?
към беседата >>
Цяла наука е това.
“ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени. Има елементарни работи, които трябва да учите. Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта. Всеки от вас може да държи цяла лекция по това. Хубави са тия работи.
Цяла наука е това.
Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин. Природата и тя диша. Природата и тя мисли. Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим. Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея.
към беседата >>
Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам.
От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората. Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете. Ти имаше тогаз слугини. Тогаз майка ти те е карала на количка. Сега на 21 година другояче.
Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам.
Ние искаме да караме така, както едно време. В този смисъл трябва да схващаме нещата. Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави. Сега вие, сестрите имате едно предназначение. Вие нали се казвате братя и сестри?
към беседата >>
И той казва: „Считаха ме за непоправим.
Тия хора отстъпиха от своето. Казах си: Как ще се убият тия хора! “ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон. Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта. Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни.
И той казва: „Считаха ме за непоправим.
Казваха ми: Вие сте непоправим. Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада! “ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва! “ – „Че как ще изпълня. Ще компрометира това работите!
към беседата >>
То ще изгрее!
Всичко това, което нямате, ще дойде. Вие чакайте! Не бързайте! Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява. Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай!
То ще изгрее!
Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината. Имайте тая вяра! Казваш: „Аз вече си изгубих вярата! “ Защо си изгубил вярата си? Изгубването на вярата е една слабост.
към беседата >>
Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин.
Има елементарни работи, които трябва да учите. Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта. Всеки от вас може да държи цяла лекция по това. Хубави са тия работи. Цяла наука е това.
Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин.
Природата и тя диша. Природата и тя мисли. Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим. Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея. Ние казваме: „Какво нещо е природата?
към беседата >>
Ние искаме да караме така, както едно време.
Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете. Ти имаше тогаз слугини. Тогаз майка ти те е карала на количка. Сега на 21 година другояче. Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам.
Ние искаме да караме така, както едно време.
В този смисъл трябва да схващаме нещата. Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави. Сега вие, сестрите имате едно предназначение. Вие нали се казвате братя и сестри? Минавате тук за братя и сестри.
към беседата >>
Казваха ми: Вие сте непоправим.
Казах си: Как ще се убият тия хора! “ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон. Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта. Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни. И той казва: „Считаха ме за непоправим.
Казваха ми: Вие сте непоправим.
Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада! “ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва! “ – „Че как ще изпълня. Ще компрометира това работите! Трябва да се мисли!
към беседата >>
Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината.
Вие чакайте! Не бързайте! Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява. Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай! То ще изгрее!
Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината.
Имайте тая вяра! Казваш: „Аз вече си изгубих вярата! “ Защо си изгубил вярата си? Изгубването на вярата е една слабост. Това е един атавизъм на вашето минало.
към беседата >>
Природата и тя диша.
Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта. Всеки от вас може да държи цяла лекция по това. Хубави са тия работи. Цяла наука е това. Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин.
Природата и тя диша.
Природата и тя мисли. Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим. Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея. Ние казваме: „Какво нещо е природата? “ Питам: „Какво нещо е баща ти?
към беседата >>
В този смисъл трябва да схващаме нещата.
Ти имаше тогаз слугини. Тогаз майка ти те е карала на количка. Сега на 21 година другояче. Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам. Ние искаме да караме така, както едно време.
В този смисъл трябва да схващаме нещата.
Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави. Сега вие, сестрите имате едно предназначение. Вие нали се казвате братя и сестри? Минавате тук за братя и сестри. Право е.
към беседата >>
Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада!
“ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон. Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта. Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни. И той казва: „Считаха ме за непоправим. Казваха ми: Вие сте непоправим.
Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада!
“ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва! “ – „Че как ще изпълня. Ще компрометира това работите! Трябва да се мисли! Има някои неща, които не са справедливи.
към беседата >>
Имайте тая вяра!
Не бързайте! Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява. Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай! То ще изгрее! Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината.
Имайте тая вяра!
Казваш: „Аз вече си изгубих вярата! “ Защо си изгубил вярата си? Изгубването на вярата е една слабост. Това е един атавизъм на вашето минало. Не губете вярата си!
към беседата >>
Природата и тя мисли.
Всеки от вас може да държи цяла лекция по това. Хубави са тия работи. Цяла наука е това. Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин. Природата и тя диша.
Природата и тя мисли.
Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим. Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея. Ние казваме: „Какво нещо е природата? “ Питам: „Какво нещо е баща ти? “ Казваш: „И той е човек като мене“. Не.
към беседата >>
Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави.
Тогаз майка ти те е карала на количка. Сега на 21 година другояче. Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам. Ние искаме да караме така, както едно време. В този смисъл трябва да схващаме нещата.
Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави.
Сега вие, сестрите имате едно предназначение. Вие нали се казвате братя и сестри? Минавате тук за братя и сестри. Право е. Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“.
към беседата >>
“ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва!
Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта. Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни. И той казва: „Считаха ме за непоправим. Казваха ми: Вие сте непоправим. Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада!
“ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва!
“ – „Че как ще изпълня. Ще компрометира това работите! Трябва да се мисли! Има някои неща, които не са справедливи. Не само държавата, е която може да ни наложи един закон.
към беседата >>
Казваш: „Аз вече си изгубих вярата!
Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява. Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай! То ще изгрее! Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината. Имайте тая вяра!
Казваш: „Аз вече си изгубих вярата!
“ Защо си изгубил вярата си? Изгубването на вярата е една слабост. Това е един атавизъм на вашето минало. Не губете вярата си! Бог е неизменен!
към беседата >>
Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим.
Хубави са тия работи. Цяла наука е това. Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин. Природата и тя диша. Природата и тя мисли.
Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим.
Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея. Ние казваме: „Какво нещо е природата? “ Питам: „Какво нещо е баща ти? “ Казваш: „И той е човек като мене“. Не. Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“.
към беседата >>
Сега вие, сестрите имате едно предназначение.
Сега на 21 година другояче. Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам. Ние искаме да караме така, както едно време. В този смисъл трябва да схващаме нещата. Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави.
Сега вие, сестрите имате едно предназначение.
Вие нали се казвате братя и сестри? Минавате тук за братя и сестри. Право е. Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“. Да оставим как са се образували тия думи.
към беседата >>
“ – „Че как ще изпълня.
Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни. И той казва: „Считаха ме за непоправим. Казваха ми: Вие сте непоправим. Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада! “ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва!
“ – „Че как ще изпълня.
Ще компрометира това работите! Трябва да се мисли! Има някои неща, които не са справедливи. Не само държавата, е която може да ни наложи един закон. Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте!
към беседата >>
“ Защо си изгубил вярата си?
Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай! То ще изгрее! Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината. Имайте тая вяра! Казваш: „Аз вече си изгубих вярата!
“ Защо си изгубил вярата си?
Изгубването на вярата е една слабост. Това е един атавизъм на вашето минало. Не губете вярата си! Бог е неизменен! Бог не може да се измени!
към беседата >>
Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея.
Цяла наука е това. Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин. Природата и тя диша. Природата и тя мисли. Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим.
Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея.
Ние казваме: „Какво нещо е природата? “ Питам: „Какво нещо е баща ти? “ Казваш: „И той е човек като мене“. Не. Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“. Обаче между дима и огъня има грамадна разлика.
към беседата >>
Вие нали се казвате братя и сестри?
Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам. Ние искаме да караме така, както едно време. В този смисъл трябва да схващаме нещата. Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави. Сега вие, сестрите имате едно предназначение.
Вие нали се казвате братя и сестри?
Минавате тук за братя и сестри. Право е. Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“. Да оставим как са се образували тия думи. Има една теория.
към беседата >>
Ще компрометира това работите!
И той казва: „Считаха ме за непоправим. Казваха ми: Вие сте непоправим. Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада! “ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва! “ – „Че как ще изпълня.
Ще компрометира това работите!
Трябва да се мисли! Има някои неща, които не са справедливи. Не само държавата, е която може да ни наложи един закон. Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте! Обичате да философствувате“.
към беседата >>
Изгубването на вярата е една слабост.
То ще изгрее! Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината. Имайте тая вяра! Казваш: „Аз вече си изгубих вярата! “ Защо си изгубил вярата си?
Изгубването на вярата е една слабост.
Това е един атавизъм на вашето минало. Не губете вярата си! Бог е неизменен! Бог не може да се измени! Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е.
към беседата >>
Ние казваме: „Какво нещо е природата?
Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин. Природата и тя диша. Природата и тя мисли. Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим. Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея.
Ние казваме: „Какво нещо е природата?
“ Питам: „Какво нещо е баща ти? “ Казваш: „И той е човек като мене“. Не. Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“. Обаче между дима и огъня има грамадна разлика. Дима и огънят не са едно и също нещо.
към беседата >>
Минавате тук за братя и сестри.
Ние искаме да караме така, както едно време. В този смисъл трябва да схващаме нещата. Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави. Сега вие, сестрите имате едно предназначение. Вие нали се казвате братя и сестри?
Минавате тук за братя и сестри.
Право е. Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“. Да оставим как са се образували тия думи. Има една теория. Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата.
към беседата >>
Трябва да се мисли!
Казваха ми: Вие сте непоправим. Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада! “ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва! “ – „Че как ще изпълня. Ще компрометира това работите!
Трябва да се мисли!
Има някои неща, които не са справедливи. Не само държавата, е която може да ни наложи един закон. Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте! Обичате да философствувате“. Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили.
към беседата >>
Това е един атавизъм на вашето минало.
Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината. Имайте тая вяра! Казваш: „Аз вече си изгубих вярата! “ Защо си изгубил вярата си? Изгубването на вярата е една слабост.
Това е един атавизъм на вашето минало.
Не губете вярата си! Бог е неизменен! Бог не може да се измени! Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е. На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“.
към беседата >>
“ Питам: „Какво нещо е баща ти?
Природата и тя диша. Природата и тя мисли. Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим. Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея. Ние казваме: „Какво нещо е природата?
“ Питам: „Какво нещо е баща ти?
“ Казваш: „И той е човек като мене“. Не. Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“. Обаче между дима и огъня има грамадна разлика. Дима и огънят не са едно и също нещо.
към беседата >>
Право е.
В този смисъл трябва да схващаме нещата. Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави. Сега вие, сестрите имате едно предназначение. Вие нали се казвате братя и сестри? Минавате тук за братя и сестри.
Право е.
Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“. Да оставим как са се образували тия думи. Има една теория. Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата. И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка.
към беседата >>
Има някои неща, които не са справедливи.
Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада! “ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва! “ – „Че как ще изпълня. Ще компрометира това работите! Трябва да се мисли!
Има някои неща, които не са справедливи.
Не само държавата, е която може да ни наложи един закон. Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте! Обичате да философствувате“. Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили. Каза ми той: „И сега не ме харесват“.
към беседата >>
Не губете вярата си!
Имайте тая вяра! Казваш: „Аз вече си изгубих вярата! “ Защо си изгубил вярата си? Изгубването на вярата е една слабост. Това е един атавизъм на вашето минало.
Не губете вярата си!
Бог е неизменен! Бог не може да се измени! Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е. На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“. И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене!
към беседата >>
“ Казваш: „И той е човек като мене“. Не.
Природата и тя мисли. Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим. Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея. Ние казваме: „Какво нещо е природата? “ Питам: „Какво нещо е баща ти?
“ Казваш: „И той е човек като мене“. Не.
Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“. Обаче между дима и огъня има грамадна разлика. Дима и огънят не са едно и също нещо.
към беседата >>
Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“.
Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави. Сега вие, сестрите имате едно предназначение. Вие нали се казвате братя и сестри? Минавате тук за братя и сестри. Право е.
Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“.
Да оставим как са се образували тия думи. Има една теория. Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата. И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка. Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца.
към беседата >>
Не само държавата, е която може да ни наложи един закон.
“ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва! “ – „Че как ще изпълня. Ще компрометира това работите! Трябва да се мисли! Има някои неща, които не са справедливи.
Не само държавата, е която може да ни наложи един закон.
Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте! Обичате да философствувате“. Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили. Каза ми той: „И сега не ме харесват“. И той дойде тук, иска да се запознае с нас.
към беседата >>
Бог е неизменен!
Казваш: „Аз вече си изгубих вярата! “ Защо си изгубил вярата си? Изгубването на вярата е една слабост. Това е един атавизъм на вашето минало. Не губете вярата си!
Бог е неизменен!
Бог не може да се измени! Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е. На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“. И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене! “ Благоутробен е Господ, милостив е!
към беседата >>
Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“.
Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим. Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея. Ние казваме: „Какво нещо е природата? “ Питам: „Какво нещо е баща ти? “ Казваш: „И той е човек като мене“. Не.
Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“.
Обаче между дима и огъня има грамадна разлика. Дима и огънят не са едно и също нещо.
към беседата >>
Да оставим как са се образували тия думи.
Сега вие, сестрите имате едно предназначение. Вие нали се казвате братя и сестри? Минавате тук за братя и сестри. Право е. Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“.
Да оставим как са се образували тия думи.
Има една теория. Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата. И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка. Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца. Хубаво, какво представлява сега сестрата?
към беседата >>
Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте!
“ – „Че как ще изпълня. Ще компрометира това работите! Трябва да се мисли! Има някои неща, които не са справедливи. Не само държавата, е която може да ни наложи един закон.
Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте!
Обичате да философствувате“. Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили. Каза ми той: „И сега не ме харесват“. И той дойде тук, иска да се запознае с нас. Казвам му: Той като дойде тук, със своя ум, от свето гледище ще види, че и тук не мислите някои както трябва.
към беседата >>
Бог не може да се измени!
“ Защо си изгубил вярата си? Изгубването на вярата е една слабост. Това е един атавизъм на вашето минало. Не губете вярата си! Бог е неизменен!
Бог не може да се измени!
Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е. На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“. И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене! “ Благоутробен е Господ, милостив е! Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“.
към беседата >>
Обаче между дима и огъня има грамадна разлика.
Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея. Ние казваме: „Какво нещо е природата? “ Питам: „Какво нещо е баща ти? “ Казваш: „И той е човек като мене“. Не. Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“.
Обаче между дима и огъня има грамадна разлика.
Дима и огънят не са едно и също нещо.
към беседата >>
Има една теория.
Вие нали се казвате братя и сестри? Минавате тук за братя и сестри. Право е. Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“. Да оставим как са се образували тия думи.
Има една теория.
Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата. И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка. Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца. Хубаво, какво представлява сега сестрата? Сестра – това е образ на Любовта.
към беседата >>
Обичате да философствувате“.
Ще компрометира това работите! Трябва да се мисли! Има някои неща, които не са справедливи. Не само държавата, е която може да ни наложи един закон. Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте!
Обичате да философствувате“.
Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили. Каза ми той: „И сега не ме харесват“. И той дойде тук, иска да се запознае с нас. Казвам му: Той като дойде тук, със своя ум, от свето гледище ще види, че и тук не мислите някои както трябва.
към беседата >>
Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е.
Изгубването на вярата е една слабост. Това е един атавизъм на вашето минало. Не губете вярата си! Бог е неизменен! Бог не може да се измени!
Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е.
На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“. И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене! “ Благоутробен е Господ, милостив е! Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“. Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате.
към беседата >>
Дима и огънят не са едно и също нещо.
Ние казваме: „Какво нещо е природата? “ Питам: „Какво нещо е баща ти? “ Казваш: „И той е човек като мене“. Не. Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“. Обаче между дима и огъня има грамадна разлика.
Дима и огънят не са едно и също нещо.
към беседата >>
Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата.
Минавате тук за братя и сестри. Право е. Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“. Да оставим как са се образували тия думи. Има една теория.
Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата.
И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка. Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца. Хубаво, какво представлява сега сестрата? Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили.
Трябва да се мисли! Има някои неща, които не са справедливи. Не само държавата, е която може да ни наложи един закон. Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте! Обичате да философствувате“.
Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили.
Каза ми той: „И сега не ме харесват“. И той дойде тук, иска да се запознае с нас. Казвам му: Той като дойде тук, със своя ум, от свето гледище ще види, че и тук не мислите някои както трябва.
към беседата >>
На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“.
Това е един атавизъм на вашето минало. Не губете вярата си! Бог е неизменен! Бог не може да се измени! Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е.
На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“.
И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене! “ Благоутробен е Господ, милостив е! Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“. Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате. Трябва да имаш широко сърце.
към беседата >>
Сега, целта ми не е да ви кажа, че вие не знаете.
Сега, целта ми не е да ви кажа, че вие не знаете.
Вие всички страдате от много знания. Вие мислите, че много знаете. И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят. И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания. Мъжът мисли, че знае повече.
към беседата >>
И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка.
Право е. Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“. Да оставим как са се образували тия думи. Има една теория. Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата.
И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка.
Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца. Хубаво, какво представлява сега сестрата? Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост. От невидимият свят братът и сестрата са се събрали.
към беседата >>
НАГОРЕ