НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
149
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
149
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия?
Хайде половин кило вино и на този гъдулар“, дали му и хлебец, месце, наял се хубаво. Онези, правоверните, като се разчуло за това, казали: „Ба, в църквата тъй да пее, пък тука в кръчмата... как да се освободим от този даскал, той ще ни опозори“. Викат го и го питат: „Защо правиш това? “ Той им казал: „Аз ви пях в църквата, всички ми стискахте ръката, но никой не ме покани в дома си да ме нагости, а тия хора разбраха ми цигулката и ме нагостиха“. Та светските хора разбират по-добре цигулката на гъдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие.
Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия?
“ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват. Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора. Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек. Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар? “ Този учител много хубаво е направил.
към беседата >>
Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор.
Но ако ти почнеш да живееш за Господа, той ще каже: „Аз зная защо идваш“, и ще ти помогне. Ще се отворят сърцата на хората. А сега вратите са заключени, защото ние живеем за себе си. И казвам: Днешният век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието Царство. И време е за всинца ни да минем от свещения егоизъм в Божието Царство, което внася хармония във всички ни.
Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор.
Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак? Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му. Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят. А ние започваме от външното.
към беседата >>
“ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват.
Онези, правоверните, като се разчуло за това, казали: „Ба, в църквата тъй да пее, пък тука в кръчмата... как да се освободим от този даскал, той ще ни опозори“. Викат го и го питат: „Защо правиш това? “ Той им казал: „Аз ви пях в църквата, всички ми стискахте ръката, но никой не ме покани в дома си да ме нагости, а тия хора разбраха ми цигулката и ме нагостиха“. Та светските хора разбират по-добре цигулката на гъдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие. Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия?
“ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват.
Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора. Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек. Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар? “ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката.
към беседата >>
Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак?
Ще се отворят сърцата на хората. А сега вратите са заключени, защото ние живеем за себе си. И казвам: Днешният век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието Царство. И време е за всинца ни да минем от свещения егоизъм в Божието Царство, което внася хармония във всички ни. Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор.
Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак?
Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му. Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят. А ние започваме от външното.
към беседата >>
Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора.
Викат го и го питат: „Защо правиш това? “ Той им казал: „Аз ви пях в църквата, всички ми стискахте ръката, но никой не ме покани в дома си да ме нагости, а тия хора разбраха ми цигулката и ме нагостиха“. Та светските хора разбират по-добре цигулката на гъдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие. Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия? “ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват.
Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора.
Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек. Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар? “ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се.
към беседата >>
Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му.
А сега вратите са заключени, защото ние живеем за себе си. И казвам: Днешният век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието Царство. И време е за всинца ни да минем от свещения егоизъм в Божието Царство, което внася хармония във всички ни. Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор. Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак?
Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му.
Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят. А ние започваме от външното.
към беседата >>
Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек.
“ Той им казал: „Аз ви пях в църквата, всички ми стискахте ръката, но никой не ме покани в дома си да ме нагости, а тия хора разбраха ми цигулката и ме нагостиха“. Та светските хора разбират по-добре цигулката на гъдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие. Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия? “ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват. Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора.
Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек.
Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар? “ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“.
към беседата >>
Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят.
И казвам: Днешният век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието Царство. И време е за всинца ни да минем от свещения егоизъм в Божието Царство, което внася хармония във всички ни. Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор. Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак? Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му.
Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят.
А ние започваме от външното.
към беседата >>
Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар?
Та светските хора разбират по-добре цигулката на гъдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие. Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия? “ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват. Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора. Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек.
Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар?
“ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали?
към беседата >>
А ние започваме от външното.
И време е за всинца ни да минем от свещения егоизъм в Божието Царство, което внася хармония във всички ни. Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор. Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак? Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му. Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят.
А ние започваме от външното.
към беседата >>
“ Този учител много хубаво е направил.
Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия? “ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват. Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора. Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек. Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар?
“ Този учител много хубаво е направил.
Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали? – Иди в кръчмата.
към беседата >>
И тъй, когато ме питат някои, аз казвам: Ще ядете, къщи ще имате, ще се жените, деца ще имате, обществен живот ще имате.
И тъй, когато ме питат някои, аз казвам: Ще ядете, къщи ще имате, ще се жените, деца ще имате, обществен живот ще имате.
Но разумно ще се жените, мъже и жени по Любов ще живеят, приятели по Любов ще живеят, по Мъдрост, Истина. А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“. Той я пита: „Къде ходи? “ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке? “ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“.
към беседата >>
Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката.
“ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват. Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора. Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек. Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар? “ Този учител много хубаво е направил.
Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката.
Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали? – Иди в кръчмата. Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят.
към беседата >>
Но разумно ще се жените, мъже и жени по Любов ще живеят, приятели по Любов ще живеят, по Мъдрост, Истина.
И тъй, когато ме питат някои, аз казвам: Ще ядете, къщи ще имате, ще се жените, деца ще имате, обществен живот ще имате.
Но разумно ще се жените, мъже и жени по Любов ще живеят, приятели по Любов ще живеят, по Мъдрост, Истина.
А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“. Той я пита: „Къде ходи? “ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке? “ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“. Пък тя не била там.
към беседата >>
Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се.
Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора. Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек. Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар? “ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката.
Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се.
Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали? – Иди в кръчмата. Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят. Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“.
към беседата >>
А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“.
И тъй, когато ме питат някои, аз казвам: Ще ядете, къщи ще имате, ще се жените, деца ще имате, обществен живот ще имате. Но разумно ще се жените, мъже и жени по Любов ще живеят, приятели по Любов ще живеят, по Мъдрост, Истина.
А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“.
Той я пита: „Къде ходи? “ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке? “ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“. Пък тя не била там. Никъде ние не говорим истината.
към беседата >>
Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“.
Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек. Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар? “ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се.
Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“.
Гладен си, нали? – Иди в кръчмата. Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят. Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“. Сега под думата „свирене“ разбирам всякога разумното, проявено в каквото и да е направление, стига резултатите на проявеното да бъдат целесъобразни.
към беседата >>
Той я пита: „Къде ходи?
И тъй, когато ме питат някои, аз казвам: Ще ядете, къщи ще имате, ще се жените, деца ще имате, обществен живот ще имате. Но разумно ще се жените, мъже и жени по Любов ще живеят, приятели по Любов ще живеят, по Мъдрост, Истина. А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“.
Той я пита: „Къде ходи?
“ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке? “ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“. Пък тя не била там. Никъде ние не говорим истината. Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш?
към беседата >>
Гладен си, нали?
Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар? “ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“.
Гладен си, нали?
– Иди в кръчмата. Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят. Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“. Сега под думата „свирене“ разбирам всякога разумното, проявено в каквото и да е направление, стига резултатите на проявеното да бъдат целесъобразни.
към беседата >>
“ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке?
И тъй, когато ме питат някои, аз казвам: Ще ядете, къщи ще имате, ще се жените, деца ще имате, обществен живот ще имате. Но разумно ще се жените, мъже и жени по Любов ще живеят, приятели по Любов ще живеят, по Мъдрост, Истина. А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“. Той я пита: „Къде ходи?
“ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке?
“ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“. Пък тя не била там. Никъде ние не говорим истината. Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш? “ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“.
към беседата >>
– Иди в кръчмата.
“ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали?
– Иди в кръчмата.
Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят. Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“. Сега под думата „свирене“ разбирам всякога разумното, проявено в каквото и да е направление, стига резултатите на проявеното да бъдат целесъобразни.
към беседата >>
“ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“.
И тъй, когато ме питат някои, аз казвам: Ще ядете, къщи ще имате, ще се жените, деца ще имате, обществен живот ще имате. Но разумно ще се жените, мъже и жени по Любов ще живеят, приятели по Любов ще живеят, по Мъдрост, Истина. А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“. Той я пита: „Къде ходи? “ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке?
“ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“.
Пък тя не била там. Никъде ние не говорим истината. Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш? “ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“.
към беседата >>
Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят.
Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали? – Иди в кръчмата.
Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят.
Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“. Сега под думата „свирене“ разбирам всякога разумното, проявено в каквото и да е направление, стига резултатите на проявеното да бъдат целесъобразни.
към беседата >>
Пък тя не била там.
Но разумно ще се жените, мъже и жени по Любов ще живеят, приятели по Любов ще живеят, по Мъдрост, Истина. А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“. Той я пита: „Къде ходи? “ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке? “ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“.
Пък тя не била там.
Никъде ние не говорим истината. Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш? “ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл?
към беседата >>
Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“.
Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали? – Иди в кръчмата. Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят.
Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“.
Сега под думата „свирене“ разбирам всякога разумното, проявено в каквото и да е направление, стига резултатите на проявеното да бъдат целесъобразни.
към беседата >>
Никъде ние не говорим истината.
А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“. Той я пита: „Къде ходи? “ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке? “ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“. Пък тя не била там.
Никъде ние не говорим истината.
Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш? “ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл? – Има.
към беседата >>
Сега под думата „свирене“ разбирам всякога разумното, проявено в каквото и да е направление, стига резултатите на проявеното да бъдат целесъобразни.
Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали? – Иди в кръчмата. Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят. Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“.
Сега под думата „свирене“ разбирам всякога разумното, проявено в каквото и да е направление, стига резултатите на проявеното да бъдат целесъобразни.
към беседата >>
Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш?
Той я пита: „Къде ходи? “ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке? “ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“. Пък тя не била там. Никъде ние не говорим истината.
Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш?
“ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл? – Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“.
към беседата >>
И тъй, Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи“.
И тъй, Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи“.
Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот. Сега се проповядват две противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“.
към беседата >>
“ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“.
“ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке? “ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“. Пък тя не била там. Никъде ние не говорим истината. Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш?
“ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“.
Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл? – Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие.
към беседата >>
Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот.
И тъй, Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи“.
Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот.
Сега се проповядват две противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“. Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият.
към беседата >>
Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“.
“ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“. Пък тя не била там. Никъде ние не говорим истината. Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш? “ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“.
Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“.
Има ли смисъл? – Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове.
към беседата >>
Сега се проповядват две противоположни учения.
И тъй, Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи“. Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот.
Сега се проповядват две противоположни учения.
Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“. Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат.
към беседата >>
Има ли смисъл?
Пък тя не била там. Никъде ние не говорим истината. Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш? “ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“.
Има ли смисъл?
– Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска.
към беседата >>
Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин.
И тъй, Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи“. Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот. Сега се проповядват две противоположни учения.
Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин.
Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“. Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват.
към беседата >>
– Има.
Никъде ние не говорим истината. Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш? “ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл?
– Има.
Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща.
към беседата >>
Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече!
И тъй, Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи“. Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот. Сега се проповядват две противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин.
Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече!
Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“. Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора?
към беседата >>
Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“.
Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш? “ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл? – Има.
Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“.
От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя.
към беседата >>
Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“.
И тъй, Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи“. Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот. Сега се проповядват две противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече!
Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“.
Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
към беседата >>
От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие.
“ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл? – Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“.
От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие.
И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“.
към беседата >>
Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият.
Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот. Сега се проповядват две противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“.
Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият.
Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана.
към беседата >>
И сега има същите спорове.
Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл? – Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие.
И сега има същите спорове.
По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“. Туй е то новото учение!
към беседата >>
Младите да се въздържат.
Сега се проповядват две противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“. Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият.
Младите да се въздържат.
Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана. Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима.
към беседата >>
По-голяма смелост се иска.
Има ли смисъл? – Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове.
По-голяма смелост се иска.
Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“. Туй е то новото учение! Може ли да го кажете, ще дойде избавление.
към беседата >>
Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват.
Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“. Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат.
Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват.
Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана. Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима. Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи.
към беседата >>
Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща.
– Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска.
Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща.
Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“. Туй е то новото учение! Може ли да го кажете, ще дойде избавление. И тогава няма да се скриете в гората.
към беседата >>
Но кои са стари хора?
Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“. Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват.
Но кои са стари хора?
Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана. Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима. Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването ѝ?
към беседата >>
Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя.
Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща.
Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя.
Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“. Туй е то новото учение! Може ли да го кажете, ще дойде избавление. И тогава няма да се скриете в гората. Пролет ще има, ще ядат и пият хората, но ще ядат и пият по Любов.
към беседата >>
Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“. Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора?
Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана. Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима. Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването ѝ? Туй земетресение е внесло един нов подтик.
към беседата >>
Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“.
От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя.
Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“.
Туй е то новото учение! Може ли да го кажете, ще дойде избавление. И тогава няма да се скриете в гората. Пролет ще има, ще ядат и пият хората, но ще ядат и пият по Любов. И тогава всинца може да се разбираме, на този език разбрано може да си говорим.
към беседата >>
Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана.
Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана.
Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима. Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването ѝ? Туй земетресение е внесло един нов подтик. Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия?
към беседата >>
Туй е то новото учение!
И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“.
Туй е то новото учение!
Може ли да го кажете, ще дойде избавление. И тогава няма да се скриете в гората. Пролет ще има, ще ядат и пият хората, но ще ядат и пият по Любов. И тогава всинца може да се разбираме, на този език разбрано може да си говорим.
към беседата >>
Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима.
Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана.
Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима.
Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването ѝ? Туй земетресение е внесло един нов подтик. Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия? “ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока.
към беседата >>
Може ли да го кажете, ще дойде избавление.
По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“. Туй е то новото учение!
Може ли да го кажете, ще дойде избавление.
И тогава няма да се скриете в гората. Пролет ще има, ще ядат и пият хората, но ще ядат и пият по Любов. И тогава всинца може да се разбираме, на този език разбрано може да си говорим.
към беседата >>
Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи.
Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана. Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима.
Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи.
Как е станало излекуването ѝ? Туй земетресение е внесло един нов подтик. Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия? “ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви.
към беседата >>
И тогава няма да се скриете в гората.
Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“. Туй е то новото учение! Може ли да го кажете, ще дойде избавление.
И тогава няма да се скриете в гората.
Пролет ще има, ще ядат и пият хората, но ще ядат и пият по Любов. И тогава всинца може да се разбираме, на този език разбрано може да си говорим.
към беседата >>
Как е станало излекуването ѝ?
Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана. Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима. Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи.
Как е станало излекуването ѝ?
Туй земетресение е внесло един нов подтик. Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия? “ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено.
към беседата >>
Пролет ще има, ще ядат и пият хората, но ще ядат и пият по Любов.
Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“. Туй е то новото учение! Може ли да го кажете, ще дойде избавление. И тогава няма да се скриете в гората.
Пролет ще има, ще ядат и пият хората, но ще ядат и пият по Любов.
И тогава всинца може да се разбираме, на този език разбрано може да си говорим.
към беседата >>
Туй земетресение е внесло един нов подтик.
Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана. Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима. Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването ѝ?
Туй земетресение е внесло един нов подтик.
Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия? “ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни.
към беседата >>
И тогава всинца може да се разбираме, на този език разбрано може да си говорим.
Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“. Туй е то новото учение! Може ли да го кажете, ще дойде избавление. И тогава няма да се скриете в гората. Пролет ще има, ще ядат и пият хората, но ще ядат и пият по Любов.
И тогава всинца може да се разбираме, на този език разбрано може да си говорим.
към беседата >>
Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия?
Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана. Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима. Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването ѝ? Туй земетресение е внесло един нов подтик.
Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия?
“ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете?
към беседата >>
И тъй, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“.
И тъй, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“.
Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние, в тази забавачница, трябва да минем курса си, и добре да го минем. И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано. Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам. И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот.
към беседата >>
“ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока.
Мъжът ѝ, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима. Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването ѝ? Туй земетресение е внесло един нов подтик. Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия?
“ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока.
И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете? Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то.
към беседата >>
Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия.
И тъй, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“.
Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия.
Но ние, в тази забавачница, трябва да минем курса си, и добре да го минем. И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано. Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам. И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот.
към беседата >>
И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви.
Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването ѝ? Туй земетресение е внесло един нов подтик. Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия? “ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока.
И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви.
И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете? Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то. И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“.
към беседата >>
Но ние, в тази забавачница, трябва да минем курса си, и добре да го минем.
И тъй, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия.
Но ние, в тази забавачница, трябва да минем курса си, и добре да го минем.
И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано. Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам. И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот.
към беседата >>
И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено.
Как е станало излекуването ѝ? Туй земетресение е внесло един нов подтик. Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия? “ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви.
И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено.
Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете? Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то. И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“. Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие.
към беседата >>
И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано.
И тъй, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние, в тази забавачница, трябва да минем курса си, и добре да го минем.
И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано.
Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам. И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот.
към беседата >>
Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни.
Туй земетресение е внесло един нов подтик. Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия? “ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено.
Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни.
Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете? Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то. И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“. Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие. Следователно в живота всички ония, които помагат в нашето развитие в каквото и да е направление, те са приятели.
към беседата >>
Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам.
И тъй, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние, в тази забавачница, трябва да минем курса си, и добре да го минем. И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано.
Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам.
И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот.
към беседата >>
Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете?
Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия? “ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни.
Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете?
Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то. И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“. Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие. Следователно в живота всички ония, които помагат в нашето развитие в каквото и да е направление, те са приятели.
към беседата >>
И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот.
И тъй, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние, в тази забавачница, трябва да минем курса си, и добре да го минем. И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано. Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам.
И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот.
към беседата >>
Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то.
“ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете?
Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то.
И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“. Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие. Следователно в живота всички ония, които помагат в нашето развитие в каквото и да е направление, те са приятели.
към беседата >>
Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро.
Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро.
Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти. И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме.
към беседата >>
И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“.
И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете? Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то.
И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“.
Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие. Следователно в живота всички ония, които помагат в нашето развитие в каквото и да е направление, те са приятели.
към беседата >>
Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти.
Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро.
Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти.
И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени.
към беседата >>
Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие.
И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете? Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то. И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“.
Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие.
Следователно в живота всички ония, които помагат в нашето развитие в каквото и да е направление, те са приятели.
към беседата >>
И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание.
Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро. Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти.
И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание.
Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем.
към беседата >>
Следователно в живота всички ония, които помагат в нашето развитие в каквото и да е направление, те са приятели.
Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете? Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то. И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“. Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие.
Следователно в живота всички ония, които помагат в нашето развитие в каквото и да е направление, те са приятели.
към беседата >>
Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята.
Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро. Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти. И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание.
Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята.
И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова“.
Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова“.
Ние почнем да правим разграничение: „Ако търсим Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бъде в съгласие с нашите възгледи? “ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата! Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот. И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас. Как ние трябва да го разберем?
към беседата >>
И той плаче, страда, и той има същите слабости.
Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро. Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти. И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята.
И той плаче, страда, и той има същите слабости.
Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Ние почнем да правим разграничение: „Ако търсим Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бъде в съгласие с нашите възгледи?
Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова“.
Ние почнем да правим разграничение: „Ако търсим Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бъде в съгласие с нашите възгледи?
“ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата! Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот. И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас. Как ние трябва да го разберем? И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл?
към беседата >>
Всинца ги имаме.
Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро. Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти. И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости.
Всинца ги имаме.
Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.
към беседата >>
“ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата!
Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Ние почнем да правим разграничение: „Ако търсим Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бъде в съгласие с нашите възгледи?
“ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата!
Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот. И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас. Как ние трябва да го разберем? И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл? – Има.
към беседата >>
Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени.
Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти. И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме.
Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени.
Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот.
Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Ние почнем да правим разграничение: „Ако търсим Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бъде в съгласие с нашите възгледи? “ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата!
Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот.
И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас. Как ние трябва да го разберем? И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл? – Има. Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи.
към беседата >>
Туй трябва да съзнаем.
И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени.
Туй трябва да съзнаем.
Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.
към беседата >>
И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас.
Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Ние почнем да правим разграничение: „Ако търсим Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бъде в съгласие с нашите възгледи? “ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата! Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот.
И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас.
Как ние трябва да го разберем? И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл? – Има. Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли?
към беседата >>
Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.
Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем.
Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Как ние трябва да го разберем?
Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Ние почнем да правим разграничение: „Ако търсим Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бъде в съгласие с нашите възгледи? “ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата! Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот. И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас.
Как ние трябва да го разберем?
И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл? – Има. Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика.
към беседата >>
И сега всинца, казвам, да любим. Как?
И сега всинца, казвам, да любим. Как?
Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им!
към беседата >>
И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл?
Ние почнем да правим разграничение: „Ако търсим Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бъде в съгласие с нашите възгледи? “ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата! Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот. И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас. Как ние трябва да го разберем?
И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл?
– Има. Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика. Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения.
към беседата >>
Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава.
И сега всинца, казвам, да любим. Как?
Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава.
Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си.
към беседата >>
– Има.
“ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата! Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот. И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас. Как ние трябва да го разберем? И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл?
– Има.
Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика. Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения. Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде.
към беседата >>
Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства.
И сега всинца, казвам, да любим. Как? Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава.
Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства.
Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни.
към беседата >>
Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи.
Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот. И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас. Как ние трябва да го разберем? И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл? – Има.
Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи.
Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика. Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения. Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде. То е криво схващане.
към беседата >>
Има затруднения, които ни очакват отсега нататък.
И сега всинца, казвам, да любим. Как? Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства.
Има затруднения, които ни очакват отсега нататък.
И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти!
към беседата >>
Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли?
И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас. Как ние трябва да го разберем? И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл? – Има. Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи.
Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли?
Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика. Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения. Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде. То е криво схващане. Не, трябва да се яде, но какво?
към беседата >>
И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено.
И сега всинца, казвам, да любим. Как? Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък.
И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено.
И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти! Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ.
към беседата >>
Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика.
Как ние трябва да го разберем? И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл? – Има. Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли?
Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика.
Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения. Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде. То е криво схващане. Не, трябва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото.
към беседата >>
И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им!
И сега всинца, казвам, да любим. Как? Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено.
И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им!
Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти! Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ. Но и когато започнем вътре, така трябва да правим.
към беседата >>
Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения.
И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл? – Има. Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика.
Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения.
Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде. То е криво схващане. Не, трябва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни.
към беседата >>
Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си.
Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им!
Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си.
Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти! Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ. Но и когато започнем вътре, така трябва да правим. И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“.
към беседата >>
Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде.
– Има. Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика. Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения.
Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде.
То е криво схващане. Не, трябва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме.
към беседата >>
Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни.
Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си.
Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни.
Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти! Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ. Но и когато започнем вътре, така трябва да правим. И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“. А този човек само чрез Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел може да го създадем.
към беседата >>
То е криво схващане.
Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика. Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения. Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде.
То е криво схващане.
Не, трябва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда.
към беседата >>
Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти!
Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни.
Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти!
Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ. Но и когато започнем вътре, така трябва да правим. И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“. А този човек само чрез Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел може да го създадем.
към беседата >>
Не, трябва да се яде, но какво?
Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика. Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения. Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде. То е криво схващане.
Не, трябва да се яде, но какво?
Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата.
към беседата >>
Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ.
И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти!
Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ.
Но и когато започнем вътре, така трябва да правим. И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“. А този човек само чрез Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел може да го създадем.
към беседата >>
Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото.
Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика. Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения. Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде. То е криво схващане. Не, трябва да се яде, но какво?
Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото.
Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата. И туй може на опит да се провери.
към беседата >>
Но и когато започнем вътре, така трябва да правим.
И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти! Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ.
Но и когато започнем вътре, така трябва да правим.
И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“. А този човек само чрез Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел може да го създадем.
към беседата >>
Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни.
Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения. Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде. То е криво схващане. Не, трябва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото.
Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни.
Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата. И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин.
към беседата >>
И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“.
Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти! Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ. Но и когато започнем вътре, така трябва да правим.
И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“.
А този човек само чрез Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел може да го създадем.
към беседата >>
Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме.
Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде. То е криво схващане. Не, трябва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни.
Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме.
И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата. И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот.
към беседата >>
А този човек само чрез Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел може да го създадем.
Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти! Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ. Но и когато започнем вътре, така трябва да правим. И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“.
А този човек само чрез Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел може да го създадем.
към беседата >>
И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда.
То е криво схващане. Не, трябва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме.
И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда.
А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата. И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце?
към беседата >>
И тъй, основната мисъл: Търсете Царството Божие!
И тъй, основната мисъл: Търсете Царството Божие!
Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога. Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“. Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат.
към беседата >>
А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата.
Не, трябва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда.
А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата.
И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота.
към беседата >>
Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога.
И тъй, основната мисъл: Търсете Царството Божие!
Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога.
Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“. Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш.
към беседата >>
И туй може на опит да се провери.
Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата.
И туй може на опит да се провери.
Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите.
към беседата >>
Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“.
И тъй, основната мисъл: Търсете Царството Божие! Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога.
Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“.
Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“.
към беседата >>
Днес животът е пак евтин.
Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата. И туй може на опит да се провери.
Днес животът е пак евтин.
Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може.
към беседата >>
Но не да знае целият свят!
И тъй, основната мисъл: Търсете Царството Божие! Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога. Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“.
Но не да знае целият свят!
Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме.
към беседата >>
Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот.
Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата. И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин.
Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот.
Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща.
към беседата >>
Вие в душата си да знаете.
И тъй, основната мисъл: Търсете Царството Божие! Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога. Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“. Но не да знае целият свят!
Вие в душата си да знаете.
Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си.
към беседата >>
Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце?
И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата. И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот.
Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце?
“ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“.
към беседата >>
Вътре в душата ви да стане един преврат.
И тъй, основната мисъл: Търсете Царството Божие! Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога. Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“. Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете.
Вътре в душата ви да стане един преврат.
Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите.
към беседата >>
“ Това са излишества в живота.
А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата. И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце?
“ Това са излишества в живота.
Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот?
към беседата >>
Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш.
Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога. Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“. Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат.
Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш.
Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите.
към беседата >>
Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите.
И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота.
Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите.
Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“.
Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“. Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш.
Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“.
Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите. Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени.
към беседата >>
Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може.
Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите.
Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може.
Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ!
към беседата >>
Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме.
Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“.
Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме.
Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите. Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени. Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.
към беседата >>
Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща.
Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може.
Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща.
А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ! “ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца.
към беседата >>
Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си.
Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме.
Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си.
Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите. Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени. Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.
към беседата >>
А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“.
Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща.
А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“.
А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ! “ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват.
към беседата >>
Сега не говоря само за младите.
Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си.
Сега не говоря само за младите.
Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите. Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени. Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.
към беседата >>
А как уреждаме този живот?
“ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“.
А как уреждаме този живот?
– Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ! “ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си?
към беседата >>
Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите.
Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите.
Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите.
Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени. Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.
към беседата >>
– Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“.
Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот?
– Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“.
И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ! “ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си? – Дъщерята.
към беседата >>
Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени.
Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите.
Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени.
Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.
към беседата >>
И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ!
Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“.
И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ!
“ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си? – Дъщерята. Кой уморява бащата?
към беседата >>
Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.
Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите. Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени.
Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.
към беседата >>
“ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца.
Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ!
“ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца.
И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си? – Дъщерята. Кой уморява бащата? – Синът.
към беседата >>
„Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“.
„Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“.
Това е то разумното!
към беседата >>
И сега нашите деца ни измъчват.
А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ! “ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца.
И сега нашите деца ни измъчват.
Ами кой уморява майка си? – Дъщерята. Кой уморява бащата? – Синът. Учителят, кой го уморява?
към беседата >>
Това е то разумното!
„Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“.
Това е то разумното!
към беседата >>
Ами кой уморява майка си?
А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ! “ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват.
Ами кой уморява майка си?
– Дъщерята. Кой уморява бащата? – Синът. Учителят, кой го уморява? – Учениците.
към беседата >>
– Дъщерята.
– Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ! “ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си?
– Дъщерята.
Кой уморява бащата? – Синът. Учителят, кой го уморява? – Учениците. Свещеникът, кой го уморява?
към беседата >>
Кой уморява бащата?
И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ! “ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си? – Дъщерята.
Кой уморява бащата?
– Синът. Учителят, кой го уморява? – Учениците. Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците.
към беседата >>
– Синът.
“ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си? – Дъщерята. Кой уморява бащата?
– Синът.
Учителят, кой го уморява? – Учениците. Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре?
към беседата >>
Учителят, кой го уморява?
И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си? – Дъщерята. Кой уморява бащата? – Синът.
Учителят, кой го уморява?
– Учениците. Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците.
към беседата >>
– Учениците.
Ами кой уморява майка си? – Дъщерята. Кой уморява бащата? – Синът. Учителят, кой го уморява?
– Учениците.
Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците. Началниците кой ги снема?
към беседата >>
Свещеникът, кой го уморява?
– Дъщерята. Кой уморява бащата? – Синът. Учителят, кой го уморява? – Учениците.
Свещеникът, кой го уморява?
– Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците. Началниците кой ги снема? – Техните подчинени.
към беседата >>
– Богомолците.
Кой уморява бащата? – Синът. Учителят, кой го уморява? – Учениците. Свещеникът, кой го уморява?
– Богомолците.
Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците. Началниците кой ги снема? – Техните подчинени. Защо страдат все тия хора?
към беседата >>
Държавният мъж, кой го снема отгоре?
– Синът. Учителят, кой го уморява? – Учениците. Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците.
Държавният мъж, кой го снема отгоре?
– Поданиците. Началниците кой ги снема? – Техните подчинени. Защо страдат все тия хора? Защо става тъй?
към беседата >>
– Поданиците.
Учителят, кой го уморява? – Учениците. Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре?
– Поданиците.
Началниците кой ги снема? – Техните подчинени. Защо страдат все тия хора? Защо става тъй? То е много естествено.
към беседата >>
Началниците кой ги снема?
– Учениците. Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците.
Началниците кой ги снема?
– Техните подчинени. Защо страдат все тия хора? Защо става тъй? То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва.
към беседата >>
– Техните подчинени.
Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците. Началниците кой ги снема?
– Техните подчинени.
Защо страдат все тия хора? Защо става тъй? То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва. Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат.
към беседата >>
Защо страдат все тия хора?
– Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците. Началниците кой ги снема? – Техните подчинени.
Защо страдат все тия хора?
Защо става тъй? То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва. Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат. И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат.
към беседата >>
Защо става тъй?
Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците. Началниците кой ги снема? – Техните подчинени. Защо страдат все тия хора?
Защо става тъй?
То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва. Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат. И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат. Сега може да се опита стиха.
към беседата >>
То е много естествено.
– Поданиците. Началниците кой ги снема? – Техните подчинени. Защо страдат все тия хора? Защо става тъй?
То е много естествено.
Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва. Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат. И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат. Сега може да се опита стиха. Казва Христос: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи“.
към беседата >>
Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва.
Началниците кой ги снема? – Техните подчинени. Защо страдат все тия хора? Защо става тъй? То е много естествено.
Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва.
Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат. И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат. Сега може да се опита стиха. Казва Христос: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи“.
към беседата >>
Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат.
– Техните подчинени. Защо страдат все тия хора? Защо става тъй? То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва.
Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат.
И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат. Сега може да се опита стиха. Казва Христос: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи“.
към беседата >>
И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат.
Защо страдат все тия хора? Защо става тъй? То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва. Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат.
И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат.
Сега може да се опита стиха. Казва Христос: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи“.
към беседата >>
Сега може да се опита стиха.
Защо става тъй? То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва. Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат. И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат.
Сега може да се опита стиха.
Казва Христос: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи“.
към беседата >>
Казва Христос: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи“.
То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва. Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат. И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат. Сега може да се опита стиха.
Казва Христос: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи“.
към беседата >>
Сега ще ви приведа друг пример: при един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малък грях“.
Сега ще ви приведа друг пример: при един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малък грях“.
Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят. Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“.
към беседата >>
Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят.
Сега ще ви приведа друг пример: при един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малък грях“.
Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят.
Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това.
към беседата >>
Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание.
Сега ще ви приведа друг пример: при един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малък грях“. Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят.
Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание.
След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ.
към беседата >>
След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото.
Сега ще ви приведа друг пример: при един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малък грях“. Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят. Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание.
След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото.
Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“.
към беседата >>
Венчава се тя за другия рицар.
Сега ще ви приведа друг пример: при един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малък грях“. Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят. Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото.
Венчава се тя за другия рицар.
В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“.
към беседата >>
В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“.
Сега ще ви приведа друг пример: при един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малък грях“. Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят. Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар.
В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“.
Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“.
към беседата >>
Още вечерта му казва тя това.
Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят. Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“.
Още вечерта му казва тя това.
Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен.
към беседата >>
Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ.
Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това.
Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ.
Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“.
към беседата >>
Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“.
След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ.
Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“.
Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“.
към беседата >>
Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“.
Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“.
Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“.
Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път.
към беседата >>
Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“.
В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“.
Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“.
Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде.
към беседата >>
Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен.
Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“.
Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен.
Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък.
към беседата >>
Тя му казва: „Не го бий“.
Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен.
Тя му казва: „Не го бий“.
– „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история.
към беседата >>
– „Заради тебе ще му простя“.
Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“.
– „Заради тебе ще му простя“.
И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история. А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“.
към беседата >>
И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път.
Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“.
И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път.
Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история. А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“. Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ.
към беседата >>
Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде.
Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път.
Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде.
Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история. А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“. Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ.
към беседата >>
Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък.
Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде.
Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък.
Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история. А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“. Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ.
към беседата >>
Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история.
Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък.
Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история.
А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“. Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ.
към беседата >>
А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“.
– „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история.
А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“.
Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ.
към беседата >>
Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ.
И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история. А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“.
Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ.
към беседата >>
Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н.
Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н.
Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва? Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“. Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът. А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си.
към беседата >>
Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва?
Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н.
Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва?
Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“. Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът. А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар.
към беседата >>
Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“.
Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н. Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва?
Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“.
Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът. А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост.
към беседата >>
Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът.
Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н. Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва? Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“.
Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът.
А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви.
към беседата >>
А то във всички тия отказвания се крие по един грях.
Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н. Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва? Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“. Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът.
А то във всички тия отказвания се крие по един грях.
За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко.
към беседата >>
За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си.
Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н. Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва? Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“. Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът. А то във всички тия отказвания се крие по един грях.
За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си.
Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност.
към беседата >>
Иска да ожени дъщеря си за един рицар.
Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва? Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“. Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът. А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си.
Иска да ожени дъщеря си за един рицар.
Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност. В този разказ отшелникът, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви.
към беседата >>
2.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
“ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не?
Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад?
“ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не?
“ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека.
към беседата >>
“ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота.
Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад? “ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не?
“ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота.
Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека.
към беседата >>
Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“.
Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад? “ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не? “ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота.
Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“.
И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека. Жабата, например, е по-страхлива от заека.
към беседата >>
И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник.
Ами ако падна някъде? Ако се върна назад? “ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не? “ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“.
И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник.
Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека. Жабата, например, е по-страхлива от заека. Тя се взима като емблема на краен материализъм.
към беседата >>
Изобщо, страхливият в нищо не може да успее.
Ако се върна назад? “ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не? “ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник.
Изобщо, страхливият в нищо не може да успее.
Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека. Жабата, например, е по-страхлива от заека. Тя се взима като емблема на краен материализъм.
към беседата >>
Той ще бъде като заека.
“ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не? “ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее.
Той ще бъде като заека.
Но има по-страхливо животно и от заека. Жабата, например, е по-страхлива от заека. Тя се взима като емблема на краен материализъм.
към беседата >>
Но има по-страхливо животно и от заека.
“ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека.
Но има по-страхливо животно и от заека.
Жабата, например, е по-страхлива от заека. Тя се взима като емблема на краен материализъм.
към беседата >>
Жабата, например, е по-страхлива от заека.
Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека.
Жабата, например, е по-страхлива от заека.
Тя се взима като емблема на краен материализъм.
към беседата >>
Тя се взима като емблема на краен материализъм.
И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека. Жабата, например, е по-страхлива от заека.
Тя се взима като емблема на краен материализъм.
към беседата >>
В това отношение материалистите са страхливи хора.
В това отношение материалистите са страхливи хора.
Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си. Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство. Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.
към беседата >>
Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си.
В това отношение материалистите са страхливи хора.
Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си.
Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство. Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.
към беседата >>
Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата.
В това отношение материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си.
Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата.
Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство. Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.
към беседата >>
Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство.
В това отношение материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си. Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата.
Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство.
Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.
към беседата >>
Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.
В това отношение материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си. Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство.
Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.
към беседата >>
Сега ще представя три животни, които символизират страха.
Сега ще представя три животни, които символизират страха.
Те са: заекът, жабата и птицата. Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга в водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина! “ Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него.
към беседата >>
Те са: заекът, жабата и птицата.
Сега ще представя три животни, които символизират страха.
Те са: заекът, жабата и птицата.
Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга в водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина! “ Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него.
към беседата >>
Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга в водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха.
Сега ще представя три животни, които символизират страха. Те са: заекът, жабата и птицата.
Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга в водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха.
И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина! “ Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него.
към беседата >>
И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!
Сега ще представя три животни, които символизират страха. Те са: заекът, жабата и птицата. Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга в водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха.
И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!
“ Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него.
към беседата >>
“ Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него.
Сега ще представя три животни, които символизират страха. Те са: заекът, жабата и птицата. Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга в водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!
“ Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него.
към беседата >>
Питам: Когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид?
Питам: Когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид?
Да стигнете някой висок планински връх. Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите.
към беседата >>
Да стигнете някой висок планински връх.
Питам: Когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид?
Да стигнете някой висок планински връх.
Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен.
към беседата >>
Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха.
Питам: Когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид? Да стигнете някой висок планински връх.
Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха.
Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не.
към беседата >>
Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си.
Питам: Когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид? Да стигнете някой висок планински връх. Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха.
Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си.
Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас?
към беседата >>
Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука.
Питам: Когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид? Да стигнете някой висок планински връх. Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си.
Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука.
Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината.
към беседата >>
Опасна е окултната наука, но за страхливите.
Питам: Когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид? Да стигнете някой висок планински връх. Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука.
Опасна е окултната наука, но за страхливите.
За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва.
към беседата >>
За безстрашливите хора окултизмът е безопасен.
Да стигнете някой висок планински връх. Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите.
За безстрашливите хора окултизмът е безопасен.
Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната.
към беседата >>
Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не.
Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен.
Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не.
Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина.
към беседата >>
Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас?
Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не.
Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас?
“ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.
към беседата >>
“ Това показва, че те се боят и от светлината.
Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас?
“ Това показва, че те се боят и от светлината.
Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.
към беседата >>
Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва.
Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината.
Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва.
Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.
към беседата >>
Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната.
За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва.
Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната.
Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.
към беседата >>
Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина.
Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната.
Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина.
3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.
към беседата >>
3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.
Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина.
3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.
към беседата >>
Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят.
Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят.
Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия.
към беседата >>
Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н.
Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят.
Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н.
И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение.
към беседата >>
И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив.
Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н.
И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив.
Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад.
към беседата >>
Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите.
Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив.
Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите.
Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват.
към беседата >>
Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н.
Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите.
Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н.
Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех.
към беседата >>
Малцина свършват гимназия.
Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н.
Малцина свършват гимназия.
По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва.
към беседата >>
По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение.
Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия.
По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение.
Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви.
към беседата >>
Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад.
И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение.
Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад.
Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици.
към беседата >>
Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват.
Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад.
Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват.
Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.
към беседата >>
Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех.
Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват.
Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех.
Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива.
към беседата >>
Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва.
Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех.
Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва.
Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
към беседата >>
Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви.
По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва.
Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви.
Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
към беседата >>
Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици.
Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви.
Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици.
Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
към беседата >>
Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.
Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици.
Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.
Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
към беседата >>
Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива.
Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.
Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива.
Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
към беседата >>
Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива.
Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
към беседата >>
Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен.
Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен.
Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе?
към беседата >>
Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо?
Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен.
Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо?
Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе? “ Не обръщайте внимание на тия думи.
към беседата >>
Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие.
Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо?
Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие.
Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе? “ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“.
към беседата >>
Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас.
Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие.
Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас.
За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе? “ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание.
към беседата >>
За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа?
Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас.
За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа?
Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе? “ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си.
към беседата >>
Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе?
Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа?
Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе?
“ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде.
към беседата >>
“ Не обръщайте внимание на тия думи.
Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе?
“ Не обръщайте внимание на тия думи.
Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх.
към беседата >>
Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“.
Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе? “ Не обръщайте внимание на тия думи.
Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“.
И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха.
към беседата >>
И на това не обръщайте внимание.
Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе? “ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“.
И на това не обръщайте внимание.
Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост.
към беседата >>
Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си.
За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе? “ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание.
Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си.
И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх.
към беседата >>
И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде.
Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе? “ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си.
И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде.
Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си.
към беседата >>
Приложете този метод, но не от страх.
“ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде.
Приложете този метод, но не от страх.
Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота.
към беседата >>
Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха.
Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх.
Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха.
Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
към беседата >>
Това не е смелост.
И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха.
Това не е смелост.
Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре.
към беседата >>
Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх.
Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост.
Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх.
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието.
към беседата >>
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си.
И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх.
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си.
Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел.
към беседата >>
Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота.
Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си.
Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота.
Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
към беседата >>
Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота.
Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов.
към беседата >>
На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре.
Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре.
Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва.
към беседата >>
Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието.
Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре.
Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието.
Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява.
към беседата >>
Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел.
Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието.
Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел.
На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява.
към беседата >>
На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел.
На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се.
към беседата >>
Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов.
Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов.
Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо.
към беседата >>
Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва.
На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов.
Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва.
Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление.
към беседата >>
Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява.
Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва.
Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява.
Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението.
към беседата >>
Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява.
Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява.
Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява.
И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението. По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.
към беседата >>
И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се.
На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява.
И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се.
За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението. По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.
към беседата >>
За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо.
Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се.
За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо.
Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението. По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.
към беседата >>
Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление.
Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо.
Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление.
За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението. По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.
към беседата >>
За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението.
Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление.
За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението.
По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.
към беседата >>
По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.
Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението.
По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.
към беседата >>
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения.
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения.
Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба?
към беседата >>
Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения.
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения.
Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения.
В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът?
към беседата >>
В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо.
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения.
В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо.
С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата.
към беседата >>
С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи.
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо.
С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи.
За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали.
към беседата >>
За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“?
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи.
За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“?
Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл.
към беседата >>
Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба?
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“?
Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба?
Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа.
към беседата >>
Какво символизира мухата, комарът?
Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба?
Какво символизира мухата, комарът?
Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
към беседата >>
Всички тия неща са символи, които представят език на природата.
В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът?
Всички тия неща са символи, които представят език на природата.
Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
към беседата >>
Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали.
С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата.
Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали.
Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
към беседата >>
Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл.
За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали.
Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл.
Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
към беседата >>
Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа.
Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл.
Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа.
Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
към беседата >>
Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа.
Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.
към беседата >>
Едно е необходимо да се знае от всички: човек требва да започва всека работа с най-малките спънки.
Едно е необходимо да се знае от всички: човек требва да започва всека работа с най-малките спънки.
Ще напиша следните няколко числа, които ще съберете, и от общата им сума ще извадите някакво заключение.
към беседата >>
Ще напиша следните няколко числа, които ще съберете, и от общата им сума ще извадите някакво заключение.
Едно е необходимо да се знае от всички: човек требва да започва всека работа с най-малките спънки.
Ще напиша следните няколко числа, които ще съберете, и от общата им сума ще извадите някакво заключение.
към беседата >>
1-20 7-12 13-8
1-20 7-12 13-8
към беседата >>
2-15 8-13 14-2
2-15 8-13 14-2
към беседата >>
3-5 9-14 15-21
3-5 9-14 15-21
към беседата >>
4-7 10-1 16-16
4-7 10-1 16-16
към беседата >>
5-9 11-19 17-17
5-9 11-19 17-17
към беседата >>
6-10 12-18 18-11
6-10 12-18 18-11
към беседата >>
-----------------
-----------------
към беседата >>
227
227
към беседата >>
Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа.
Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа.
Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“. Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път.
към беседата >>
Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“.
Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа.
Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“.
Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си.
към беседата >>
Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“.
Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа. Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“.
Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“.
Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина!
към беседата >>
Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо?
Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа. Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“. Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“.
Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо?
Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина! “ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина.
към беседата >>
Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение.
Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа. Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“. Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо?
Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение.
Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина! “ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с предпазливостта.
към беседата >>
Който много се страхува, той не може да следва този път.
Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа. Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“. Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение.
Който много се страхува, той не може да следва този път.
Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина! “ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с предпазливостта. Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.
към беседата >>
Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си.
Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“. Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път.
Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си.
Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина! “ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с предпазливостта. Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.
към беседата >>
Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина!
Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си.
Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина!
“ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с предпазливостта. Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.
към беседата >>
“ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина.
Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина!
“ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина.
Обаче не смесвайте страха с предпазливостта. Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.
към беседата >>
Обаче не смесвайте страха с предпазливостта.
Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина! “ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина.
Обаче не смесвайте страха с предпазливостта.
Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.
към беседата >>
Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.
Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина! “ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с предпазливостта.
Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.
към беседата >>
И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина.
И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина.
Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина.
към беседата >>
Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината.
И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина.
Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината.
И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея?
към беседата >>
И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва.
И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината.
И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва.
Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата?
към беседата >>
Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират.
И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва.
Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират.
С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности?
към беседата >>
С какво?
И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират.
С какво?
С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде?
към беседата >>
С безстрашие и със светлина.
И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво?
С безстрашие и със светлина.
Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад?
към беседата >>
Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея?
Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина.
Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея?
Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад? “ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не?
към беседата >>
Време ли е да следвам Школата?
И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея?
Време ли е да следвам Школата?
Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад? “ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не? “ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота.
към беседата >>
Разполагам ли с нужните способности?
Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата?
Разполагам ли с нужните способности?
Ами ако падна някъде? Ако се върна назад? “ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не? “ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“.
към беседата >>
Ами ако падна някъде?
С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности?
Ами ако падна някъде?
Ако се върна назад? “ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не? “ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник.
към беседата >>
Ако се върна назад?
С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде?
Ако се върна назад?
“ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не? “ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее.
към беседата >>
“
(втори вариант)
И тъй, като мислите за заека, ще кажете материалист човек е той, е недообран; той бяга да му не вземат останалото богатство. А жабата е съвършено обрана, тя е вън и трябва да влезе във водата. Тя казва: „Тук е спасението!
“
към втори вариант >>
И тъй, аз ще ви дам три емблеми: жабата бяга във водата, заекът – в гората, а ако подплашите някоя птичка, тя хвръква във въздуха.
(втори вариант)
И тъй, аз ще ви дам три емблеми: жабата бяга във водата, заекът – в гората, а ако подплашите някоя птичка, тя хвръква във въздуха.
Но две неща ви трябват: без страх и без тъмнина! Ще го турите като мото. Туй ще си го напишете и никакви коментарии! (за тия числа аз ще ви дам някои обяснения – общото число е 227).
към втори вариант >>
Но две неща ви трябват: без страх и без тъмнина!
(втори вариант)
И тъй, аз ще ви дам три емблеми: жабата бяга във водата, заекът – в гората, а ако подплашите някоя птичка, тя хвръква във въздуха.
Но две неща ви трябват: без страх и без тъмнина!
Ще го турите като мото. Туй ще си го напишете и никакви коментарии! (за тия числа аз ще ви дам някои обяснения – общото число е 227).
към втори вариант >>
Ще го турите като мото.
(втори вариант)
И тъй, аз ще ви дам три емблеми: жабата бяга във водата, заекът – в гората, а ако подплашите някоя птичка, тя хвръква във въздуха. Но две неща ви трябват: без страх и без тъмнина!
Ще го турите като мото.
Туй ще си го напишете и никакви коментарии! (за тия числа аз ще ви дам някои обяснения – общото число е 227).
към втори вариант >>
Туй ще си го напишете и никакви коментарии!
(втори вариант)
И тъй, аз ще ви дам три емблеми: жабата бяга във водата, заекът – в гората, а ако подплашите някоя птичка, тя хвръква във въздуха. Но две неща ви трябват: без страх и без тъмнина! Ще го турите като мото.
Туй ще си го напишете и никакви коментарии!
(за тия числа аз ще ви дам някои обяснения – общото число е 227).
към втори вариант >>
(за тия числа аз ще ви дам някои обяснения – общото число е 227).
(втори вариант)
И тъй, аз ще ви дам три емблеми: жабата бяга във водата, заекът – в гората, а ако подплашите някоя птичка, тя хвръква във въздуха. Но две неща ви трябват: без страх и без тъмнина! Ще го турите като мото. Туй ще си го напишете и никакви коментарии!
(за тия числа аз ще ви дам някои обяснения – общото число е 227).
към втори вариант >>
Когато се предприеме някоя екскурзия, какъв е методът?
(втори вариант)
Когато се предприеме някоя екскурзия, какъв е методът?
– Избира се някой висок планински връх, после туристите почват да се изкачват към него и докато го достигнат, на много места ще почиват. Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си. Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна. Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите.
към втори вариант >>
– Избира се някой висок планински връх, после туристите почват да се изкачват към него и докато го достигнат, на много места ще почиват.
(втори вариант)
Когато се предприеме някоя екскурзия, какъв е методът?
– Избира се някой висок планински връх, после туристите почват да се изкачват към него и докато го достигнат, на много места ще почиват.
Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си. Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна. Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите. Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях.
към втори вариант >>
Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си.
(втори вариант)
Когато се предприеме някоя екскурзия, какъв е методът? – Избира се някой висок планински връх, после туристите почват да се изкачват към него и докато го достигнат, на много места ще почиват.
Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си.
Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна. Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите. Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях. И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“.
към втори вариант >>
Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна.
(втори вариант)
Когато се предприеме някоя екскурзия, какъв е методът? – Избира се някой висок планински връх, после туристите почват да се изкачват към него и докато го достигнат, на много места ще почиват. Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си.
Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна.
Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите. Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях. И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“. Страхливият и от светлината го е страх.
към втори вариант >>
Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна.
(втори вариант)
Когато се предприеме някоя екскурзия, какъв е методът? – Избира се някой висок планински връх, после туристите почват да се изкачват към него и докато го достигнат, на много места ще почиват. Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си. Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна.
Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна.
И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите. Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях. И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“. Страхливият и от светлината го е страх. Вземете, и разбойника; като обира някого, в тъмнина работи; като му светнат, веднага му трепва сърцето.
към втори вариант >>
И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите.
(втори вариант)
Когато се предприеме някоя екскурзия, какъв е методът? – Избира се някой висок планински връх, после туристите почват да се изкачват към него и докато го достигнат, на много места ще почиват. Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си. Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна. Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна.
И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите.
Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях. И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“. Страхливият и от светлината го е страх. Вземете, и разбойника; като обира някого, в тъмнина работи; като му светнат, веднага му трепва сърцето.
към втори вариант >>
Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях.
(втори вариант)
– Избира се някой висок планински връх, после туристите почват да се изкачват към него и докато го достигнат, на много места ще почиват. Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си. Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна. Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите.
Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях.
И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“. Страхливият и от светлината го е страх. Вземете, и разбойника; като обира някого, в тъмнина работи; като му светнат, веднага му трепва сърцето.
към втори вариант >>
И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“.
(втори вариант)
Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си. Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна. Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите. Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях.
И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“.
Страхливият и от светлината го е страх. Вземете, и разбойника; като обира някого, в тъмнина работи; като му светнат, веднага му трепва сърцето.
към втори вариант >>
Страхливият и от светлината го е страх.
(втори вариант)
Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна. Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите. Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях. И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“.
Страхливият и от светлината го е страх.
Вземете, и разбойника; като обира някого, в тъмнина работи; като му светнат, веднага му трепва сърцето.
към втори вариант >>
Вземете, и разбойника; като обира някого, в тъмнина работи; като му светнат, веднага му трепва сърцето.
(втори вариант)
Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите. Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях. И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“. Страхливият и от светлината го е страх.
Вземете, и разбойника; като обира някого, в тъмнина работи; като му светнат, веднага му трепва сърцето.
към втори вариант >>
Това са двата метода, с които се изпитват учениците на двете школи.
(втори вариант)
Това са двата метода, с които се изпитват учениците на двете школи.
Всякога ще ходите без страх и без тъмнина. Който ходи със страх и тъмнина, той е пак ученик, но на черното братство. Без страх и без тъмнина – ученик на бялото братство.
към втори вариант >>
Всякога ще ходите без страх и без тъмнина.
(втори вариант)
Това са двата метода, с които се изпитват учениците на двете школи.
Всякога ще ходите без страх и без тъмнина.
Който ходи със страх и тъмнина, той е пак ученик, но на черното братство. Без страх и без тъмнина – ученик на бялото братство.
към втори вариант >>
Който ходи със страх и тъмнина, той е пак ученик, но на черното братство.
(втори вариант)
Това са двата метода, с които се изпитват учениците на двете школи. Всякога ще ходите без страх и без тъмнина.
Който ходи със страх и тъмнина, той е пак ученик, но на черното братство.
Без страх и без тъмнина – ученик на бялото братство.
към втори вариант >>
Без страх и без тъмнина – ученик на бялото братство.
(втори вариант)
Това са двата метода, с които се изпитват учениците на двете школи. Всякога ще ходите без страх и без тъмнина. Който ходи със страх и тъмнина, той е пак ученик, но на черното братство.
Без страх и без тъмнина – ученик на бялото братство.
към втори вариант >>
Може във второто и третото събрание да ви говоря върху човека.
(втори вариант)
Може във второто и третото събрание да ви говоря върху човека.
Утре вечерта ще има беседа там в салона. Ще бъдете слушатели. Там всички. Трябва да се уреждат работите. Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи.
към втори вариант >>
Утре вечерта ще има беседа там в салона.
(втори вариант)
Може във второто и третото събрание да ви говоря върху човека.
Утре вечерта ще има беседа там в салона.
Ще бъдете слушатели. Там всички. Трябва да се уреждат работите. Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад.
към втори вариант >>
Ще бъдете слушатели.
(втори вариант)
Може във второто и третото събрание да ви говоря върху човека. Утре вечерта ще има беседа там в салона.
Ще бъдете слушатели.
Там всички. Трябва да се уреждат работите. Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи!
към втори вариант >>
Там всички.
(втори вариант)
Може във второто и третото събрание да ви говоря върху човека. Утре вечерта ще има беседа там в салона. Ще бъдете слушатели.
Там всички.
Трябва да се уреждат работите. Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо.
към втори вариант >>
Трябва да се уреждат работите.
(втори вариант)
Може във второто и третото събрание да ви говоря върху човека. Утре вечерта ще има беседа там в салона. Ще бъдете слушатели. Там всички.
Трябва да се уреждат работите.
Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад.
към втори вариант >>
Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи.
(втори вариант)
Може във второто и третото събрание да ви говоря върху човека. Утре вечерта ще има беседа там в салона. Ще бъдете слушатели. Там всички. Трябва да се уреждат работите.
Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи.
Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък.
към втори вариант >>
Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад.
(втори вариант)
Утре вечерта ще има беседа там в салона. Ще бъдете слушатели. Там всички. Трябва да се уреждат работите. Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи.
Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад.
Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота.
към втори вариант >>
Тъй, ще бъдете безстрашливи!
(втори вариант)
Ще бъдете слушатели. Там всички. Трябва да се уреждат работите. Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад.
Тъй, ще бъдете безстрашливи!
Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен.
към втори вариант >>
Първото нещо.
(втори вариант)
Там всички. Трябва да се уреждат работите. Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи!
Първото нещо.
Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват.
към втори вариант >>
Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад.
(втори вариант)
Трябва да се уреждат работите. Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо.
Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад.
Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре.
към втори вариант >>
Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък.
(втори вариант)
Вие, младите, трябва да бъдете предвидливи. Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад.
Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък.
Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко.
към втори вариант >>
Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота.
(втори вариант)
Когато човек тръгне по някой път, трябва да прати човек да види пътя разчистен ли е, „може ли да се мине“, мостовете направени ли са, как се минава: пеш, с кон, да не се връща, иначе някой назад. Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък.
Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота.
Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум.
към втори вариант >>
Законът е верен.
(втори вариант)
Тъй, ще бъдете безстрашливи! Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота.
Законът е верен.
Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене.
към втори вариант >>
Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват.
(втори вариант)
Първото нещо. Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен.
Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват.
И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене. Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива.
към втори вариант >>
И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре.
(втори вариант)
Вие много пъти сте ходили и сте се връщали назад. Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват.
И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре.
И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене. Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
към втори вариант >>
И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко.
(втори вариант)
Много пъти учениците започват, влизат в гимназията, някои изкарват първи клас и остават; други изкарват II, III, IV, пък най-силните остават напоследък. Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре.
И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко.
Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене. Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени.
към втори вариант >>
Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум.
(втори вариант)
Като свършат гимназията, като излизат в живота, пък може да се случи най-способните в гимназията да останат назад в живота. Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко.
Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум.
За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене. Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни?
към втори вариант >>
За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене.
(втори вариант)
Законът е верен. Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум.
За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене.
Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“.
към втори вариант >>
Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива.
(втори вариант)
Някои ученици, които са били първи до трети клас, от четвърти нагоре почват да отслабват. И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене.
Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива.
И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени.
към втори вариант >>
И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
(втори вариант)
И обратно, като че се събужда нова енергия, и от четвърти клас нагоре изкарват много добре. И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене. Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива.
И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа.
към втори вариант >>
Те стават спасени.
(втори вариант)
И аз отдавам това на една психическа причина: и тя е следната: тия деца, като ги хвалят чрезмерно, у тях се развива тщеславието, на задната част на мозъка се привлича всичката кръв, а предната част на мозъка се храни по-малко. Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене. Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
Те стават спасени.
Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло.
към втори вариант >>
Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни?
(втори вариант)
Тъй че, когато много ви хвалят хората, без да искат, те ще спрат развитието на вашия ум. За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене. Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени.
Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни?
– ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло. А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко.
към втори вариант >>
– ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“.
(втори вариант)
За туй учениците трябва да се въздържат, да се възпират от хвалене. Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни?
– ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“.
Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло. А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко. За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа?
към втори вариант >>
Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени.
(втори вариант)
Тщеславието е отзад, понеже умът е се отпред разбойник, е то и всичката храница, която иде я взема; и умът не може да се развива. И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“.
Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени.
По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло. А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко. За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа? и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа.
към втори вариант >>
По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа.
(втори вариант)
И затова в Писанието се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени.
По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа.
Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло. А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко. За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа? и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа. И ти се умърлушиш.
към втори вариант >>
Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло.
(втори вариант)
Те стават спасени. Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа.
Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло.
А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко. За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа? и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа. И ти се умърлушиш. Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш.
към втори вариант >>
А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко.
(втори вариант)
Ако някой те пита: Защо да не бъдем тщеславни? – ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло.
А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко.
За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа? и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа. И ти се умърлушиш. Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш. Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите.
към втори вариант >>
За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа?
(втори вариант)
– ще възразиш: „За да не престане умът ми да е ум“. Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло. А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко.
За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа?
и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа. И ти се умърлушиш. Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш. Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не?
към втори вариант >>
и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа.
(втори вариант)
Действително, онези хора, които са осмивани в света, са станали поети, велики хора; а които са обещавали много, останали са посредствени. По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло. А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко. За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа?
и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа.
И ти се умърлушиш. Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш. Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели.
към втори вариант >>
И ти се умърлушиш.
(втори вариант)
По тази причина умът им не е имал достатъчно храна да изкара своята работа. Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло. А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко. За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа? и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа.
И ти се умърлушиш.
Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш. Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел!
към втори вариант >>
Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш.
(втори вариант)
Та за туй ще чакате да ви хвалят хората след като умрете, на гробищата, тогава ще слушате хората кой какво ще каже за вас – и добро, и зло. А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко. За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа? и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа. И ти се умърлушиш.
Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш.
Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха.
към втори вариант >>
Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите.
(втори вариант)
А живи, докато сте трябва да бъдете глухи за всичко. За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа? и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа. И ти се умърлушиш. Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш.
Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите.
Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи.
към втори вариант >>
Имат ли практическо влияние, или не?
(втори вариант)
За пример, може да ви попитам: Ти ученик ли си на окултната школа? и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа. И ти се умърлушиш. Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш. Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите.
Имат ли практическо влияние, или не?
Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти.
към втори вариант >>
Защото има смели хора, от страх са смели.
(втори вариант)
и после да кажа: От тебе няма да излезе нищо, то е трудна работа. И ти се умърлушиш. Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш. Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не?
Защото има смели хора, от страх са смели.
Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие.
към втори вариант >>
Някои казват: „Да бъдеш много смел!
(втори вариант)
И ти се умърлушиш. Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш. Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели.
Някои казват: „Да бъдеш много смел!
“ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си.
към втори вариант >>
“ Но някой път смелостта се дължи на страха.
(втори вариант)
Не, спри се, никакво внимание няма да обръщаш. Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел!
“ Но някой път смелостта се дължи на страха.
Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре.
към втори вариант >>
Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи.
(втори вариант)
Сега ще приложите този метод и ще видите какви са резултатите. Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха.
Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи.
В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре.
към втори вариант >>
В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти.
(втори вариант)
Имат ли практическо влияние, или не? Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи.
В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти.
Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре. Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци.
към втори вариант >>
Туй не е безстрашие.
(втори вариант)
Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти.
Туй не е безстрашие.
Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре. Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци.
към втори вариант >>
Това е смелост от страх да запазиш живота си.
(втори вариант)
Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие.
Това е смелост от страх да запазиш живота си.
Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре. Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци.
към втори вариант >>
Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре.
(втори вариант)
“ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си.
Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре.
Колебание отвънка без разколебаване отвътре. Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци.
към втори вариант >>
Колебание отвънка без разколебаване отвътре.
(втори вариант)
Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре.
Колебание отвънка без разколебаване отвътре.
Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци.
към втори вариант >>
Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци.
(втори вариант)
В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре.
Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци.
към втори вариант >>
Сега е достатъчно, нали?
(втори вариант)
Сега е достатъчно, нали?
към втори вариант >>
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието.
(втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието.
Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение.
към втори вариант >>
Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга.
(втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието.
Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга.
На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш.
към втори вариант >>
На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
(втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга.
На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си.
към втори вариант >>
Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане.
(втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане.
Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш.
към втори вариант >>
Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът.
(втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане.
Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът.
И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил.
към втори вариант >>
И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение.
(втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът.
И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение.
Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш.
към втори вариант >>
Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш.
(втори вариант)
Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение.
Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш.
Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата.
към втори вариант >>
Сега, представете си.
(втори вариант)
На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш.
Сега, представете си.
Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава.
към втори вариант >>
Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш.
(втори вариант)
Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си.
Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш.
Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. Туй е за учениците на окултизма.
към втори вариант >>
Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил.
(втори вариант)
Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш.
Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил.
Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. Туй е за учениците на окултизма. Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.
към втори вариант >>
Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш.
(втори вариант)
И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил.
Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш.
Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. Туй е за учениците на окултизма. Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.
към втори вариант >>
Ще дойде лъжата.
(втори вариант)
Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш.
Ще дойде лъжата.
А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. Туй е за учениците на окултизма. Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.
към втори вариант >>
А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава.
(втори вариант)
Сега, представете си. Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата.
А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава.
Туй е за учениците на окултизма. Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.
към втори вариант >>
Туй е за учениците на окултизма.
(втори вариант)
Яви се, да кажем, един адепт от черната ложа, и той, чрез своята наука, изкушава те, измами те, излъгва те, ти се опозоряваш. Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава.
Туй е за учениците на окултизма.
Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.
към втори вариант >>
Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.
(втори вариант)
Тогава, след като те опозори,той ще ти даде един метод да скриеш туй, което си направил. Най-първо ще те измами, а след като направиш греха, той ще дойде в друга фаза, като твой благодетел, ще ти покаже начина, как да се избавиш. Ще дойде лъжата. А сега, безстрашният човек никога на изкушение не се подава. Туй е за учениците на окултизма.
Щом влезете в тази школа има много възможности за изкушение.
към втори вариант >>
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи.
(втори вариант)
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи.
Туй е езикът на природата. Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците. А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност? Един ред от такива букви дава известен смисъл. Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово.
към втори вариант >>
Туй е езикът на природата.
(втори вариант)
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи.
Туй е езикът на природата.
Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците. А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност? Един ред от такива букви дава известен смисъл. Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово. Ще започнете най-първо с по-малки преводи: ръка, извор.
към втори вариант >>
Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците.
(втори вариант)
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи. Туй е езикът на природата.
Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците.
А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност? Един ред от такива букви дава известен смисъл. Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово. Ще започнете най-първо с по-малки преводи: ръка, извор.
към втори вариант >>
А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност?
(втори вариант)
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи. Туй е езикът на природата. Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците.
А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност?
Един ред от такива букви дава известен смисъл. Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово. Ще започнете най-първо с по-малки преводи: ръка, извор.
към втори вариант >>
Един ред от такива букви дава известен смисъл.
(втори вариант)
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи. Туй е езикът на природата. Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците. А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност?
Един ред от такива букви дава известен смисъл.
Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово. Ще започнете най-първо с по-малки преводи: ръка, извор.
към втори вариант >>
Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово.
(втори вариант)
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи. Туй е езикът на природата. Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците. А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност? Един ред от такива букви дава известен смисъл.
Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово.
Ще започнете най-първо с по-малки преводи: ръка, извор.
към втори вариант >>
Ще започнете най-първо с по-малки преводи: ръка, извор.
(втори вариант)
Туй е езикът на природата. Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците. А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност? Един ред от такива букви дава известен смисъл. Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово.
Ще започнете най-първо с по-малки преводи: ръка, извор.
към втори вариант >>
Прочетоха се темите.
(втори вариант)
Прочетоха се темите.
(Човек трябва да започва всяка своя работа с най-малките спънки.) Знаете ли на какво мяза туй, сега, упражнението „Fir-furfen-tao bi-aumen“? От всички тия прочетени работи извадете есенцията. Ще направите едно извлечение. Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо.
към втори вариант >>
(Човек трябва да започва всяка своя работа с най-малките спънки.) Знаете ли на какво мяза туй, сега, упражнението „Fir-furfen-tao bi-aumen“?
(втори вариант)
Прочетоха се темите.
(Човек трябва да започва всяка своя работа с най-малките спънки.) Знаете ли на какво мяза туй, сега, упражнението „Fir-furfen-tao bi-aumen“?
От всички тия прочетени работи извадете есенцията. Ще направите едно извлечение. Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen.
към втори вариант >>
От всички тия прочетени работи извадете есенцията.
(втори вариант)
Прочетоха се темите. (Човек трябва да започва всяка своя работа с най-малките спънки.) Знаете ли на какво мяза туй, сега, упражнението „Fir-furfen-tao bi-aumen“?
От всички тия прочетени работи извадете есенцията.
Ще направите едно извлечение. Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen. То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина!
към втори вариант >>
Ще направите едно извлечение.
(втори вариант)
Прочетоха се темите. (Човек трябва да започва всяка своя работа с най-малките спънки.) Знаете ли на какво мяза туй, сега, упражнението „Fir-furfen-tao bi-aumen“? От всички тия прочетени работи извадете есенцията.
Ще направите едно извлечение.
Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen. То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина! “ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина.
към втори вариант >>
Един да го направи.
(втори вариант)
Прочетоха се темите. (Човек трябва да започва всяка своя работа с най-малките спънки.) Знаете ли на какво мяза туй, сега, упражнението „Fir-furfen-tao bi-aumen“? От всички тия прочетени работи извадете есенцията. Ще направите едно извлечение.
Един да го направи.
Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen. То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина! “ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина. С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение.
към втори вариант >>
Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо.
(втори вариант)
Прочетоха се темите. (Човек трябва да започва всяка своя работа с най-малките спънки.) Знаете ли на какво мяза туй, сега, упражнението „Fir-furfen-tao bi-aumen“? От всички тия прочетени работи извадете есенцията. Ще направите едно извлечение. Един да го направи.
Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо.
Fir-furfen-tao bi-aumen. То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина! “ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина. С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение. Който се страхува много, не е за тука.
към втори вариант >>
Fir-furfen-tao bi-aumen.
(втори вариант)
(Човек трябва да започва всяка своя работа с най-малките спънки.) Знаете ли на какво мяза туй, сега, упражнението „Fir-furfen-tao bi-aumen“? От всички тия прочетени работи извадете есенцията. Ще направите едно извлечение. Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо.
Fir-furfen-tao bi-aumen.
То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина! “ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина. С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение. Който се страхува много, не е за тука. Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина.
към втори вариант >>
То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина!
(втори вариант)
От всички тия прочетени работи извадете есенцията. Ще направите едно извлечение. Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen.
То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина!
“ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина. С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение. Който се страхува много, не е за тука. Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина.
към втори вариант >>
“ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина.
(втори вариант)
Ще направите едно извлечение. Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen. То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина!
“ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина.
С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение. Който се страхува много, не е за тука. Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина.
към втори вариант >>
С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение.
(втори вариант)
Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen. То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина! “ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина.
С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение.
Който се страхува много, не е за тука. Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина.
към втори вариант >>
Който се страхува много, не е за тука.
(втори вариант)
Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen. То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина! “ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина. С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение.
Който се страхува много, не е за тука.
Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина.
към втори вариант >>
Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина.
(втори вариант)
Fir-furfen-tao bi-aumen. То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина! “ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина. С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение. Който се страхува много, не е за тука.
Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина.
към втори вариант >>
Аз ще ви държа една беседа, може би следующия път (като се уреди, тогава ще ви говоря), какви трябва да бъдат отношенията на човека към живата природа.
(втори вариант)
Аз ще ви държа една беседа, може би следующия път (като се уреди, тогава ще ви говоря), какви трябва да бъдат отношенията на човека към живата природа.
към втори вариант >>
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина!
(втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина!
“ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина.
към втори вариант >>
“ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света?
(втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина!
“ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света?
А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде.
към втори вариант >>
А страхът е роден от греха.
(втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина! “ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света?
А страхът е роден от греха.
Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там.
към втори вариант >>
Тъй седи въпросът.
(втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина! “ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха.
Тъй седи въпросът.
Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли?
към втори вариант >>
Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина.
(втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина! “ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът.
Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина.
Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем?
към втори вариант >>
Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина.
(втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина! “ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина.
Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина.
Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време!
към втори вариант >>
Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде.
(втори вариант)
“ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина.
Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде.
И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности?
към втори вариант >>
И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там.
(втори вариант)
А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде.
И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там.
Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности? “ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“.
към втори вариант >>
Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли?
(втори вариант)
Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там.
Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли?
“, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности? “ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш?
към втори вариант >>
“, „Дали ще успеем?
(втори вариант)
Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли?
“, „Дали ще успеем?
“, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности? “ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш? – нищо повече!
към втори вариант >>
“, „Може да не е време!
(втори вариант)
Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем?
“, „Може да не е време!
“, „Какви са нашите способности? “ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш? – нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?!
към втори вариант >>
“, „Какви са нашите способности?
(втори вариант)
Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време!
“, „Какви са нашите способности?
“ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш? – нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът – рязко!
към втори вариант >>
“ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“.
(втори вариант)
И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности?
“ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“.
Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш? – нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът – рязко! Тъй е то.
към втори вариант >>
Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш?
(втори вариант)
Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности? “ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“.
Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш?
– нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът – рязко! Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си.
към втори вариант >>
– нищо повече!
(втори вариант)
“, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности? “ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш?
– нищо повече!
Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът – рязко! Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си. Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане.
към втори вариант >>
Искаш ли да се учиш или не искаш?!
(втори вариант)
“, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности? “ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш? – нищо повече!
Искаш ли да се учиш или не искаш?!
Тъй е въпросът – рязко! Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си. Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане. Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата.
към втори вариант >>
Тъй е въпросът – рязко!
(втори вариант)
“, „Какви са нашите способности? “ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш? – нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?!
Тъй е въпросът – рязко!
Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си. Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане. Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата. А жабата е емблема на крайния материализъм.
към втори вариант >>
Тъй е то.
(втори вариант)
“ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш? – нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът – рязко!
Тъй е то.
Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си. Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане. Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата. А жабата е емблема на крайния материализъм. Това е един факт.
към втори вариант >>
Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си.
(втори вариант)
Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш? – нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът – рязко! Тъй е то.
Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си.
Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане. Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата. А жабата е емблема на крайния материализъм. Това е един факт.
към втори вариант >>
Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане.
(втори вариант)
– нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът – рязко! Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си.
Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане.
Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата. А жабата е емблема на крайния материализъм. Това е един факт.
към втори вариант >>
Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата.
(втори вариант)
Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът – рязко! Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си. Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане.
Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата.
А жабата е емблема на крайния материализъм. Това е един факт.
към втори вариант >>
А жабата е емблема на крайния материализъм.
(втори вариант)
Тъй е въпросът – рязко! Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си. Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане. Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата.
А жабата е емблема на крайния материализъм.
Това е един факт.
към втори вариант >>
Това е един факт.
(втори вариант)
Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си. Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане. Страхливият човек ще има живота на заека, а от заека по-страхлива е жабата. А жабата е емблема на крайния материализъм.
Това е един факт.
към втори вариант >>
Следователно, всички хора материалисти са страхливи – вземете на един най-смел човек, материалист парите и ще видите, че той ще изгуби и ума и дума.
(втори вариант)
Следователно, всички хора материалисти са страхливи – вземете на един най-смел човек, материалист парите и ще видите, че той ще изгуби и ума и дума.
Като работи 20 години, и вие му вземете всички средства, той е в положението на жабата, а заекът е богатият, още недообран.
към втори вариант >>
Като работи 20 години, и вие му вземете всички средства, той е в положението на жабата, а заекът е богатият, още недообран.
(втори вариант)
Следователно, всички хора материалисти са страхливи – вземете на един най-смел човек, материалист парите и ще видите, че той ще изгуби и ума и дума.
Като работи 20 години, и вие му вземете всички средства, той е в положението на жабата, а заекът е богатият, още недообран.
към втори вариант >>
И тъй, като мислите за заека, ще кажете материалист човек е той, е недообран; той бяга да му не вземат останалото богатство.
(втори вариант)
И тъй, като мислите за заека, ще кажете материалист човек е той, е недообран; той бяга да му не вземат останалото богатство.
А жабата е съвършено обрана, тя е вън и трябва да влезе във водата. Тя казва: „Тук е спасението! “
към втори вариант >>
А жабата е съвършено обрана, тя е вън и трябва да влезе във водата.
(втори вариант)
И тъй, като мислите за заека, ще кажете материалист човек е той, е недообран; той бяга да му не вземат останалото богатство.
А жабата е съвършено обрана, тя е вън и трябва да влезе във водата.
Тя казва: „Тук е спасението! “
към втори вариант >>
Тя казва: „Тук е спасението!
(втори вариант)
И тъй, като мислите за заека, ще кажете материалист човек е той, е недообран; той бяга да му не вземат останалото богатство. А жабата е съвършено обрана, тя е вън и трябва да влезе във водата.
Тя казва: „Тук е спасението!
“
към втори вариант >>
3.
Трите методи на природата / Методи на природата
,
ООК
, София, 2.3.1922г.,
Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има?
След като е учил ученикът в едно окултно училище, учителите го пращат навънка в света. Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите.
Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има?
“ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл.
към беседата >>
“ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях.
След като е учил ученикът в едно окултно училище, учителите го пращат навънка в света. Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите. Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има?
“ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях.
Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал“.
към беседата >>
Защо ни са мъчнотии?
След като е учил ученикът в едно окултно училище, учителите го пращат навънка в света. Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите. Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има? “ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях.
Защо ни са мъчнотии?
Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал“. Страдал, но безидейно.
към беседата >>
Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине?
След като е учил ученикът в едно окултно училище, учителите го пращат навънка в света. Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите. Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има? “ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии?
Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине?
Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал“. Страдал, но безидейно. Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл.
към беседата >>
Като ученик каква полза да го шарят?
Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите. Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има? “ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине?
Като ученик каква полза да го шарят?
Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал“. Страдал, но безидейно. Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл. Та, всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.
към беседата >>
Няма смисъл.
Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има? “ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят?
Няма смисъл.
Ще каже някой: „Той е страдал“. Страдал, но безидейно. Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл. Та, всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.
към беседата >>
Ще каже някой: „Той е страдал“.
“ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл.
Ще каже някой: „Той е страдал“.
Страдал, но безидейно. Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл. Та, всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.
към беседата >>
Страдал, но безидейно.
Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал“.
Страдал, но безидейно.
Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл. Та, всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.
към беседата >>
Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл.
Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал“. Страдал, но безидейно.
Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл.
Та, всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.
към беседата >>
Та, всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.
Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал“. Страдал, но безидейно. Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл.
Та, всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.
към беседата >>
При какви обстоятелства е говорил Христос?
При какви обстоятелства е говорил Христос?
Вземете Неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци.
към беседата >>
Вземете Неговата притча за сеятеля.
При какви обстоятелства е говорил Христос?
Вземете Неговата притча за сеятеля.
При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи.
към беседата >>
При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци.
При какви обстоятелства е говорил Христос? Вземете Неговата притча за сеятеля.
При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци.
Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“.
към беседата >>
Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията.
При какви обстоятелства е говорил Христос? Вземете Неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци.
Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията.
Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо.
към беседата >>
Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100.
При какви обстоятелства е говорил Христос? Вземете Неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията.
Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100.
Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение!
към беседата >>
Обясненията са за тия земледелци.
При какви обстоятелства е говорил Христос? Вземете Неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100.
Обясненията са за тия земледелци.
После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод какво означава?
към беседата >>
После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи.
Вземете Неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци.
После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи.
А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението.
към беседата >>
А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“.
При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи.
А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“.
Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците.
към беседата >>
Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо.
Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“.
Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо.
Това не е обяснение! Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил.
към беседата >>
Това не е обяснение!
Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо.
Това не е обяснение!
Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил.
към беседата >>
Този невод какво означава?
Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение!
Този невод какво означава?
После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора.
към беседата >>
После, Христос казвал притчата за угощението.
После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод какво означава?
После, Христос казвал притчата за угощението.
Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота.
към беседата >>
Някъде Той засягал и търговците.
А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението.
Някъде Той засягал и търговците.
Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът?
към беседата >>
Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил.
Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците.
Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил.
Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло.
към беседата >>
Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил.
Това не е обяснение! Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил.
Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил.
Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали!
към беседата >>
Всяка притча е за особена категория хора.
Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил.
Всяка притча е за особена категория хора.
Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той?
към беседата >>
Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота.
После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора.
Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота.
Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той? Как пише там?
към беседата >>
Какво означава животът?
Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота.
Какво означава животът?
Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той? Как пише там? Пет чифта, нали?
към беседата >>
Нивата означава човешкото тяло.
Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът?
Нивата означава човешкото тяло.
Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той? Как пише там? Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил.
към беседата >>
Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали!
Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло.
Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали!
Колко чифта волове е купил той? Как пише там? Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му?
към беседата >>
Колко чифта волове е купил той?
Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали!
Колко чифта волове е купил той?
Как пише там? Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата.
към беседата >>
Как пише там?
Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той?
Как пише там?
Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли?
към беседата >>
Пет чифта, нали?
Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той? Как пише там?
Пет чифта, нали?
И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално.
към беседата >>
И после, другият, който се оженил.
Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той? Как пише там? Пет чифта, нали?
И после, другият, който се оженил.
Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна.
към беседата >>
Значи, какво е състоянието му?
Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той? Как пише там? Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил.
Значи, какво е състоянието му?
Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята.
към беседата >>
Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата.
Колко чифта волове е купил той? Как пише там? Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му?
Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата.
Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос.
към беседата >>
Разбирате ли?
Как пише там? Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата.
Разбирате ли?
Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин.
към беседата >>
Тъй седи тази притча, да се обясни принципално.
Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли?
Тъй седи тази притча, да се обясни принципално.
Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос.
към беседата >>
Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна.
И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално.
Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна.
Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор.
към беседата >>
Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята.
Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна.
Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята.
Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи.
към беседата >>
Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос.
Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята.
Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос.
Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването.
към беседата >>
Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин.
Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос.
Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин.
Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов.
към беседата >>
Аз се отклонявам от главния въпрос.
Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин.
Аз се отклонявам от главния въпрос.
Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика.
към беседата >>
Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор.
Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос.
Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор.
Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата.
към беседата >>
Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи.
Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор.
Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи.
Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят.
към беседата >>
Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването.
Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи.
Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването.
Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат.
към беседата >>
Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов.
Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването.
Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов.
Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“.
към беседата >>
Това е едно вътрешно упражнение за ученика.
Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов.
Това е едно вътрешно упражнение за ученика.
И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“.
към беседата >>
И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата.
Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика.
И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата.
И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат.
към беседата >>
И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят.
Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата.
И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят.
Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне.
към беседата >>
Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат.
Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят.
Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат.
И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки.
към беседата >>
И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“.
Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат.
И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“.
А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли?
към беседата >>
А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“.
Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“.
А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“.
Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“.
към беседата >>
Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат.
И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“.
Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат.
Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“.
към беседата >>
Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне.
И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат.
Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне.
Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение.
към беседата >>
Ще имате резултати обикновени, малки.
Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне.
Ще имате резултати обикновени, малки.
Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин.
към беседата >>
Ти онова правило знаеш ли?
И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки.
Ти онова правило знаеш ли?
Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние.
към беседата >>
Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“.
А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли?
Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“.
Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“.
към беседата >>
Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“.
Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“.
Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“.
За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи!
към беседата >>
За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение.
Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“.
За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение.
Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови.
към беседата >>
Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин.
Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение.
Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин.
Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания.
към беседата >>
Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние.
Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин.
Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние.
„Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките?
към беседата >>
„Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“.
Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние.
„Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“.
И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием.
към беседата >>
И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи!
Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“.
И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи!
Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“.
към беседата >>
Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови.
За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи!
Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови.
Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко.
към беседата >>
Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания.
Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови.
Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания.
Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват.
към беседата >>
Знаете ли какво правят майките?
Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания.
Знаете ли какво правят майките?
Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо?
към беседата >>
Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием.
„Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките?
Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием.
Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш?
към беседата >>
Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“.
И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием.
Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“.
Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш? “ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз?
към беседата >>
Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко.
Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“.
Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко.
Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш? “ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз? “ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“.
към беседата >>
Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват.
Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко.
Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват.
Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш? “ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз? “ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“. Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз?
към беседата >>
Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо?
Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват.
Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо?
Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш? “ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз? “ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“. Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз? “ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в природата, на първо място е то.
към беседата >>
Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш?
Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо?
Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш?
“ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз? “ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“. Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз? “ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в природата, на първо място е то.
към беседата >>
“ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз?
Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш?
“ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз?
“ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“. Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз? “ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в природата, на първо място е то.
към беседата >>
“ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“.
Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш? “ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз?
“ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“.
Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз? “ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в природата, на първо място е то.
към беседата >>
Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз?
Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш? “ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз? “ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“.
Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз?
“ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в природата, на първо място е то.
към беседата >>
“ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в природата, на първо място е то.
Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш? “ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз? “ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“. Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз?
“ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в природата, на първо място е то.
към беседата >>
За всинца има едно правило: никакви критики, никакви такива: „аз съм на особено мнение“.
За всинца има едно правило: никакви критики, никакви такива: „аз съм на особено мнение“.
И за мен, и за вас, няма две мнения. Само по един начин може да се изпълни Волята Божия! И то разумен начин. (II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как?
към беседата >>
И за мен, и за вас, няма две мнения.
За всинца има едно правило: никакви критики, никакви такива: „аз съм на особено мнение“.
И за мен, и за вас, няма две мнения.
Само по един начин може да се изпълни Волята Божия! И то разумен начин. (II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш.
към беседата >>
Само по един начин може да се изпълни Волята Божия!
За всинца има едно правило: никакви критики, никакви такива: „аз съм на особено мнение“. И за мен, и за вас, няма две мнения.
Само по един начин може да се изпълни Волята Божия!
И то разумен начин. (II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане.
към беседата >>
И то разумен начин.
За всинца има едно правило: никакви критики, никакви такива: „аз съм на особено мнение“. И за мен, и за вас, няма две мнения. Само по един начин може да се изпълни Волята Божия!
И то разумен начин.
(II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш.
към беседата >>
(II правило за съня).
За всинца има едно правило: никакви критики, никакви такива: „аз съм на особено мнение“. И за мен, и за вас, няма две мнения. Само по един начин може да се изпълни Волята Божия! И то разумен начин.
(II правило за съня).
Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено.
към беседата >>
Спането може да става само по един начин. Как?
За всинца има едно правило: никакви критики, никакви такива: „аз съм на особено мнение“. И за мен, и за вас, няма две мнения. Само по един начин може да се изпълни Волята Божия! И то разумен начин. (II правило за съня).
Спането може да става само по един начин. Как?
Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“.
към беседата >>
Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш.
И за мен, и за вас, няма две мнения. Само по един начин може да се изпълни Волята Божия! И то разумен начин. (II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как?
Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш.
Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си.
към беседата >>
Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане.
Само по един начин може да се изпълни Волята Божия! И то разумен начин. (II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш.
Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане.
Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво.
към беседата >>
Тихо и мирно ще спиш.
И то разумен начин. (II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане.
Тихо и мирно ще спиш.
То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре.
към беседата >>
То е Божествено.
(II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш.
То е Божествено.
Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля.
към беседата >>
Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“.
Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено.
Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“.
Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете.
към беседата >>
Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си.
Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“.
Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си.
И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите.
към беседата >>
И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво.
Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си.
И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво.
Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е.
към беседата >>
Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре.
Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво.
Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре.
Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“.
към беседата >>
Туй е дресиране или възпитание на човешката воля.
То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре.
Туй е дресиране или възпитание на човешката воля.
От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят.
към беседата >>
Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа.
Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа.
Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи. Нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават. Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма.
към беседата >>
От там трябва да започнете.
Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля.
От там трябва да започнете.
За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят.
към беседата >>
Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява.
Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа.
Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява.
И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи. Нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават. Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете.
към беседата >>
За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите.
Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете.
За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите.
Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна.
към беседата >>
И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи.
Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа. Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява.
И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи.
Нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават. Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете. Всеки си има специална програма.
към беседата >>
Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е.
И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите.
Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е.
По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем.
към беседата >>
Нищо не може да ги извини.
Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа. Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи.
Нищо не може да ги извини.
Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават. Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете. Всеки си има специална програма.
към беседата >>
По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“.
Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е.
По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“.
Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият.
към беседата >>
Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават.
Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа. Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи. Нищо не може да ги извини.
Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават.
Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете. Всеки си има специална програма.
към беседата >>
Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят.
Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“.
Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят.
Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия.
към беседата >>
Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма.
Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа. Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи. Нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават.
Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма.
Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете. Всеки си има специална програма.
към беседата >>
Спане, почивка има и в другия свят.
От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят.
Спане, почивка има и в другия свят.
Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане?
към беседата >>
Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете.
Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи. Нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават. Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма.
Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете.
Всеки си има специална програма.
към беседата >>
Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна.
За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят.
Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна.
Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане? “. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка.
към беседата >>
Всеки си има специална програма.
И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи. Нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават. Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете.
Всеки си има специална програма.
към беседата >>
Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем.
Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна.
Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем.
Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане? “. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа.
към беседата >>
Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа.
Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа.
Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята.
към беседата >>
Законът е все същият.
По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем.
Законът е все същият.
Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане? “. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни!
към беседата >>
Те са три естествени положения.
Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа.
Те са три естествени положения.
Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека.
към беседата >>
Тези неща са само по аналогия.
Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият.
Тези неща са само по аналогия.
Ще кажете: „Спане? “. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат.
към беседата >>
Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня.
Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения.
Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня.
В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии.
към беседата >>
Ще кажете: „Спане?
Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия.
Ще кажете: „Спане?
“. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни.
към беседата >>
В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили.
Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня.
В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили.
И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии.
към беседата >>
“. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка.
Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане?
“. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка.
И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват.
към беседата >>
И в работата е същото.
Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили.
И в работата е същото.
Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии.
към беседата >>
И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа.
Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане? “. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка.
И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа.
Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня.
към беседата >>
Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята.
Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото.
Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята.
Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня.
към беседата >>
Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни!
Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане? “. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа.
Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни!
Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган.
към беседата >>
Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека.
Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята.
Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека.
Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие.
към беседата >>
Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат.
Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане? “. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни!
Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат.
За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело?
към беседата >>
Спането е необходимо за тониране на човешките енергии.
Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека.
Спането е необходимо за тониране на човешките енергии.
Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии.
към беседата >>
За някои неделните беседи са достатъчни.
Ще кажете: „Спане? “. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат.
За някои неделните беседи са достатъчни.
И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“.
към беседата >>
Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии.
В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии.
Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии.
В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят.
към беседата >>
И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват.
“. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни.
И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват.
Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи.
към беседата >>
В сън добиваме енергии.
И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии.
В сън добиваме енергии.
Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго.
към беседата >>
Аз да ви обясня.
И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват.
Аз да ви обясня.
Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“.
към беседата >>
Пречистване на тялото става в съня.
Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии.
Пречистване на тялото става в съня.
Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки.
към беседата >>
Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган.
Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня.
Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган.
Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре.
към беседата >>
Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие.
Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня.
Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие.
Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи.
към беседата >>
Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело?
Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган.
Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело?
Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии.
към беседата >>
Работата е използване на придобитите вече енергии.
Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие.
Работата е използване на придобитите вече енергии.
И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи.
към беседата >>
Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“.
За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело?
Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“.
Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“.
към беседата >>
И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят.
Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии.
И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят.
Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи.
към беседата >>
Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи.
И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“.
Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи.
Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай.
към беседата >>
Съзнанието минава от едно състояние в друго.
В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят.
Съзнанието минава от едно състояние в друго.
И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там.
към беседата >>
Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“.
Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи.
Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“.
Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш.
към беседата >>
И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки.
Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго.
И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки.
Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха.
към беседата >>
Може да ги слушате, но няма да влизате вътре.
Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“.
Може да ги слушате, но няма да влизате вътре.
За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви.
към беседата >>
Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи.
Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки.
Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи.
На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“.
към беседата >>
За туй всякога се раждат известни дисхармонии.
Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре.
За туй всякога се раждат известни дисхармонии.
Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите.
към беседата >>
На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи.
Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи.
На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи.
И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи.
към беседата >>
Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“.
Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии.
Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“.
Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“.
към беседата >>
И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи.
И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи.
И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи.
Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни.
към беседата >>
Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай.
Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“.
Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай.
Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа?
към беседата >>
Не, не, причината не е там.
Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи.
Не, не, причината не е там.
Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето.
към беседата >>
Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш.
Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай.
Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш.
Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище.
към беседата >>
Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха.
И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там.
Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха.
Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така.
към беседата >>
Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви.
Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш.
Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви.
Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух.
към беседата >>
Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“.
Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха.
Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“.
Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря.
към беседата >>
Само тогава може да се изменят и законите.
За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви.
Само тогава може да се изменят и законите.
Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“.
към беседата >>
Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи.
На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“.
Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи.
Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот.
към беседата >>
Ще кажете: „Духът ще ни измени“.
Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите.
Ще кажете: „Духът ще ни измени“.
Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота.
към беседата >>
Именно, защото те са маловажни, те са най-важни.
И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи.
Именно, защото те са маловажни, те са най-важни.
И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето.
към беседата >>
Ама знаете ли вие методите на Духа?
Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“.
Ама знаете ли вие методите на Духа?
Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“.
към беседата >>
И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето.
Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни.
И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето.
Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват.
към беседата >>
Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище.
Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа?
Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище.
Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим.
към беседата >>
Правилото е така.
Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето.
Правилото е така.
Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето.
към беседата >>
Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух.
Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище.
Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух.
Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището.
към беседата >>
Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря.
Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така.
Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря.
Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш.
към беседата >>
Или ще кажете: „Там са дяволите“.
Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух.
Или ще кажете: „Там са дяволите“.
Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш.
към беседата >>
Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот.
Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря.
Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот.
А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата.
към беседата >>
Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота.
Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“.
Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота.
И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер!
към беседата >>
А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето.
Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот.
А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето.
Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици.
към беседата >>
И сега някой казва: „То е светско учение“.
Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота.
И сега някой казва: „То е светско учение“.
Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го.
към беседата >>
Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват.
И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето.
Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват.
Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал.
към беседата >>
Не, ние трябва да го свършим.
Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“.
Не, ние трябва да го свършим.
Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го.
към беседата >>
Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето.
Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват.
Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето.
Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа!
към беседата >>
Някои ученици влязат, напущат училището.
Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим.
Някои ученици влязат, напущат училището.
Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия.
към беседата >>
Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш.
Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето.
Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш.
Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли?
към беседата >>
Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш.
Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището.
Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш.
После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко.
към беседата >>
Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата.
Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш.
Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата.
Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли? “ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним?
към беседата >>
После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер!
Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш.
После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер!
Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите.
към беседата >>
Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици.
А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата.
Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици.
Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли? “ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето.
към беседата >>
Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го.
И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер!
Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го.
После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания.
към беседата >>
Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал.
Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици.
Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал.
Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли? “ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден?
към беседата >>
После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го.
Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го.
После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го.
Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос.
към беседата >>
Аз казвам: Авторът е великата природа!
Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал.
Аз казвам: Авторът е великата природа!
Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли? “ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната.
към беседата >>
Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия.
Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го.
Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия.
Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката.
към беседата >>
Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли?
Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа!
Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли?
“ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти.
към беседата >>
Не обещавай изведнъж всичко, но по малко.
Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия.
Не обещавай изведнъж всичко, но по малко.
И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите.
към беседата >>
“ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним?
Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли?
“ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним?
Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер.
към беседата >>
И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите.
После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко.
И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите.
Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма.
към беседата >>
Сега ще мина към храненето.
Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли? “ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним?
Сега ще мина към храненето.
Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение.
към беседата >>
Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания.
Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите.
Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания.
Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери.
към беседата >>
Колко пъти трябва да се храни човек на ден?
Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли? “ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето.
Колко пъти трябва да се храни човек на ден?
Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж.
към беседата >>
Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос.
После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания.
Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос.
Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан.
към беседата >>
Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната.
Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли? “ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден?
Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната.
Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също.
към беседата >>
Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката.
Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос.
Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката.
Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали.
към беседата >>
Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти.
Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли? “ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната.
Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти.
Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето.
към беседата >>
Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите.
Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката.
Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите.
Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре.
към беседата >>
Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер.
“ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти.
Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер.
Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап.
към беседата >>
Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма.
И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите.
Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма.
А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа.
към беседата >>
Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение.
Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер.
Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение.
Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“.
към беседата >>
А кой каквото прави, това и ще намери.
Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма.
А кой каквото прави, това и ще намери.
Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени.
към беседата >>
Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж.
Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение.
Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж.
На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява.
към беседата >>
Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан.
Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери.
Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан.
Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза.
към беседата >>
На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също.
Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж.
На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също.
Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията.
към беседата >>
Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали.
Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан.
Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали.
Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“?
към беседата >>
Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето.
Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също.
Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето.
И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене).
към беседата >>
Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре.
Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали.
Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре.
И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви.
към беседата >>
И ап.
Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето.
И ап.
Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата.
към беседата >>
И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа.
Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре.
И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа.
В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши!
към беседата >>
Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“.
Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап.
Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“.
А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим.
към беседата >>
В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени.
А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа.
В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени.
Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли!
към беседата >>
А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява.
Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“.
А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява.
Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи.
към беседата >>
Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза.
Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени.
Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза.
Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит.
към беседата >>
Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията.
На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява.
Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията.
(II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете!
към беседата >>
Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“?
Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза.
Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“?
Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш?
към беседата >>
(II правило за хранене).
Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията.
(II правило за хранене).
Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат.
към беседата >>
Тия класове са еднакви.
Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“?
Тия класове са еднакви.
Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас.
към беседата >>
Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата.
И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене).
Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата.
Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено.
към беседата >>
Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши!
И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви.
Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши!
Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите.
към беседата >>
Забранено е в природата при ядене да се гневим.
Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата.
Забранено е в природата при ядене да се гневим.
На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено?
към беседата >>
Разбирате ли!
В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши!
Разбирате ли!
Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е.
към беседата >>
На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи.
А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим.
На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи.
Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо.
към беседата >>
Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит.
Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли!
Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит.
Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици.
към беседата >>
Туй го запишете!
Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи.
Туй го запишете!
За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“.
към беседата >>
Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш?
Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит.
Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш?
Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат.
(II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете!
За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат.
Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш?
към беседата >>
Ще си помислите дали да влезете във втория клас.
Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш?
Ще си помислите дали да влезете във втория клас.
Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити.
към беседата >>
Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено.
Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат.
Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено.
Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право!
към беседата >>
Но като го приемете, пак ще го свършите.
Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас.
Но като го приемете, пак ще го свършите.
И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби.
към беседата >>
Защо не е позволено?
Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено.
Защо не е позволено?
Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа.
към беседата >>
И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е.
Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите.
И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е.
Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“.
към беседата >>
Аз ще ви кажа защо.
На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено?
Аз ще ви кажа защо.
Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез!
към беседата >>
Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици.
Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е.
Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици.
Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката.
към беседата >>
Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“.
Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо.
Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“.
Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез! “ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка.
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици.
Тъй седи въпросът.
Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето.
към беседата >>
Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш?
За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“.
Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш?
Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез! “ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат.
към беседата >>
Във всяка една окултна школа има и практически опити.
Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът.
Във всяка една окултна школа има и практически опити.
Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири.
към беседата >>
Абсолютно никакво право!
Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш?
Абсолютно никакво право!
И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез! “ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно.
към беседата >>
Там не е работа на хвалби.
Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити.
Там не е работа на хвалби.
Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички.
към беседата >>
И аз турям туй, като правило за в окултната школа.
Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право!
И аз турям туй, като правило за в окултната школа.
Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез! “ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище.
към беседата >>
Тук казват: „А, аз зная да свиря“.
И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби.
Тук казват: „А, аз зная да свиря“.
Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е.
към беседата >>
Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез!
Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа.
Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез!
“ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране!
към беседата >>
Хубаво, я му дайте цигулката.
Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“.
Хубаво, я му дайте цигулката.
Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство!
към беседата >>
“ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка.
Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез!
“ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка.
Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите.
към беседата >>
Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето.
Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката.
Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето.
Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече!
към беседата >>
Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат.
Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез! “ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка.
Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат.
Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си.
към беседата >>
Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири.
Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето.
Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири.
Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа.
към беседата >>
Не само някой да седне привидно.
Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез! “ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат.
Не само някой да седне привидно.
Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено!
към беседата >>
Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички.
Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири.
Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички.
После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън.
към беседата >>
Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище.
И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез! “ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно.
Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище.
То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила.
към беседата >>
После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е.
Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички.
После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е.
Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие.
към беседата >>
То е разбиране!
Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез! “ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище.
То е разбиране!
И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина!
към беседата >>
Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство!
Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е.
Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство!
Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие. Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи.
към беседата >>
И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите.
“ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране!
И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите.
Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина! На две – на три, не!
към беседата >>
Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече!
Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство!
Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече!
Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие. Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи. Тогава Бог на прилежните помага.
към беседата >>
Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си.
Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите.
Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си.
(III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина! На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата.
към беседата >>
Сега, не е необходимо да влезете в класа.
Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече!
Сега, не е необходимо да влезете в класа.
Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие. Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи. Тогава Бог на прилежните помага.
към беседата >>
(III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено!
Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си.
(III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено!
Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина! На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш?
към беседата >>
Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън.
Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа.
Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън.
И вън може да се придобие. Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи. Тогава Бог на прилежните помага.
към беседата >>
Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила.
Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено!
Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила.
Никаква бързина! На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? 15–20 мин.
към беседата >>
И вън може да се придобие.
После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън.
И вън може да се придобие.
Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи. Тогава Бог на прилежните помага.
към беседата >>
Никаква бързина!
То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила.
Никаква бързина!
На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? 15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш.
към беседата >>
Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи.
Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие.
Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи.
Тогава Бог на прилежните помага.
към беседата >>
На две – на три, не!
И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина!
На две – на три, не!
Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? 15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа.
към беседата >>
Тогава Бог на прилежните помага.
Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие. Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи.
Тогава Бог на прилежните помага.
към беседата >>
Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата.
Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина! На две – на три, не!
Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата.
Колко минути ще ядеш? 15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа. И туй правило турете.
към беседата >>
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите.
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите.
И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен.
към беседата >>
Колко минути ще ядеш?
(III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина! На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата.
Колко минути ще ядеш?
15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка.
към беседата >>
И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина.
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите.
И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина.
Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй.
към беседата >>
15–20 мин.
Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина! На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш?
15–20 мин.
ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството.
към беседата >>
Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става.
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина.
Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става.
В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“.
към беседата >>
ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш.
Никаква бързина! На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? 15–20 мин.
ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш.
Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената.
към беседата >>
В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика.
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става.
В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика.
И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив.
към беседата >>
Тя е сериозна работа.
На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? 15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш.
Тя е сериозна работа.
И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене).
към беседата >>
И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят.
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика.
И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят.
Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля.
към беседата >>
И туй правило турете.
Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? 15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа.
И туй правило турете.
Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда.
към беседата >>
Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен.
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят.
Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен.
Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх.
към беседата >>
Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка.
Колко минути ще ядеш? 15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа. И туй правило турете.
Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка.
И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка.
към беседата >>
Аз ще обясня туй.
И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен.
Аз ще обясня туй.
Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх.
към беседата >>
И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството.
15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка.
И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството.
Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш.
към беседата >>
Младите казват: „Човек да бъде смел“.
Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй.
Младите казват: „Човек да бъде смел“.
Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх.
към беседата >>
Тази е една от причините, но не и единствената.
ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството.
Тази е една от причините, но не и единствената.
(Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече.
към беседата >>
Не, и смелият човек е страхлив.
В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“.
Не, и смелият човек е страхлив.
Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да.
към беседата >>
(Четвърто правило при хранене).
Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената.
(Четвърто правило при хранене).
Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
към беседата >>
Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля.
И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив.
Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля.
Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен.
към беседата >>
Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда.
И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене).
Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда.
Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре.
към беседата >>
Тя е станала смела от страх.
Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля.
Тя е станала смела от страх.
И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш.
към беседата >>
Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка.
Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда.
Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка.
Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре. То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка.
към беседата >>
И сегашните хора всички са смели, само от страх.
Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх.
И сегашните хора всички са смели, само от страх.
Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти.
към беседата >>
Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш.
И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка.
Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш.
Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре. То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“.
към беседата >>
Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх.
Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх.
Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх.
Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището.
към беседата >>
Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече.
Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш.
Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече.
Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре. То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“. Тази енергия гради във вас, твори, и тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.
към беседата >>
Туй не е „без страх“. Да.
Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх.
Туй не е „без страх“. Да.
Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“.
към беседата >>
Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
(Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече.
Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
По-нагоре да не отива, там да се спре. То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“. Тази енергия гради във вас, твори, и тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.
към беседата >>
Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен.
Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да.
Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен.
Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“.
към беседата >>
По-нагоре да не отива, там да се спре.
Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
По-нагоре да не отива, там да се спре.
То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“. Тази енергия гради във вас, твори, и тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.
към беседата >>
Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш.
Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен.
Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш.
В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“. И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“.
към беседата >>
То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка.
Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре.
То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка.
Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“. Тази енергия гради във вас, твори, и тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.
към беседата >>
В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти.
И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш.
В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти.
Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“. И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“. Туй е едно изречение на окултната школа.
към беседата >>
Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“.
Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре. То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка.
Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“.
Тази енергия гради във вас, твори, и тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.
към беседата >>
Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището.
Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти.
Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището.
У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“. И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“. Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука.
към беседата >>
Тази енергия гради във вас, твори, и тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.
Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре. То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“.
Тази енергия гради във вас, твори, и тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.
към беседата >>
У нас няма „ако“.
Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището.
У нас няма „ако“.
И Писанието казва: „Опитай и виж“. И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“. Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука.
към беседата >>
Сега, третата категория.
Сега, третата категория.
При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена. Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа. I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни.
към беседата >>
И Писанието казва: „Опитай и виж“.
Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“.
И Писанието казва: „Опитай и виж“.
И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“. Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука.
към беседата >>
При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена.
Сега, третата категория.
При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена.
Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа. I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка.
към беседата >>
И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“.
Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“.
И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“.
Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука.
към беседата >>
Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа.
Сега, третата категория. При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена.
Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа.
I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени.
към беседата >>
Туй е едно изречение на окултната школа.
В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“. И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“.
Туй е едно изречение на окултната школа.
Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука.
към беседата >>
I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа.
Сега, третата категория. При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена. Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа.
I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа.
Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята.
към беседата >>
Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука.
Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“. И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“. Туй е едно изречение на окултната школа.
Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука.
към беседата >>
Да каже: „Тази работа не струва“.
Сега, третата категория. При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена. Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа. I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа.
Да каже: „Тази работа не струва“.
За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята.
към беседата >>
Сега, достатъчно е.
Сега, достатъчно е.
към беседата >>
За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни.
Сега, третата категория. При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена. Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа. I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“.
За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни.
Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията.
към беседата >>
Нека имаме пак една тайна молитва.
Нека имаме пак една тайна молитва.
към беседата >>
Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка.
При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена. Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа. I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни.
Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка.
За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото.
към беседата >>
Събота ще има зимна екскурзия.
Събота ще има зимна екскурзия.
Всички да не идват. Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте.
към беседата >>
За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени.
Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа. I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка.
За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени.
Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
към беседата >>
Всички да не идват.
Събота ще има зимна екскурзия.
Всички да не идват.
Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли.
към беседата >>
Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята.
I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени.
Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята.
Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
към беседата >>
Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат.
Събота ще има зимна екскурзия. Всички да не идват.
Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат.
Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам.
към беседата >>
Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята.
Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята.
Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята.
Следователно, чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
към беседата >>
Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е.
Събота ще има зимна екскурзия. Всички да не идват. Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат.
Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е.
Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли.
към беседата >>
Следователно, чрез краката си възприемаме енергията.
За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята.
Следователно, чрез краката си възприемаме енергията.
И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
към беседата >>
Има и прана, има и студеничко.
Събота ще има зимна екскурзия. Всички да не идват. Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е.
Има и прана, има и студеничко.
Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа!
към беседата >>
И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото.
Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията.
И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото.
Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
към беседата >>
Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте.
Събота ще има зимна екскурзия. Всички да не идват. Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко.
Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте.
Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа! 6.30 ч.с.
към беседата >>
Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото.
Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.
към беседата >>
Ако дойдете без страх – добре дошли.
Всички да не идват. Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте.
Ако дойдете без страх – добре дошли.
Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа! 6.30 ч.с. при кладенчето.
към беседата >>
А при умствената работа, там умът трябва да е отворен, т.е.
А при умствената работа, там умът трябва да е отворен, т.е.
мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема.
към беседата >>
Ако сте много смели, не ви искам.
Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли.
Ако сте много смели, не ви искам.
Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа! 6.30 ч.с. при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки.
към беседата >>
мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема.
А при умствената работа, там умът трябва да е отворен, т.е.
мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема.
към беседата >>
Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли.
Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам.
Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли.
Сега, определете часа! 6.30 ч.с. при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит.
към беседата >>
Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание.
Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание.
Законът е такъв. Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си.
към беседата >>
Сега, определете часа!
Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли.
Сега, определете часа!
6.30 ч.с. при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит. Кашлиците да оставим горе.
към беседата >>
Законът е такъв.
Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание.
Законът е такъв.
Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го!
към беседата >>
6.30 ч.с.
Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа!
6.30 ч.с.
при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит. Кашлиците да оставим горе. До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м.
към беседата >>
Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй.
Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание. Законът е такъв.
Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй.
Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го!
към беседата >>
при кладенчето.
Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа! 6.30 ч.с.
при кладенчето.
С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит. Кашлиците да оставим горе. До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м. Там сега има сняг, най-малко до 1 м дълбочина.
към беседата >>
Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го!
Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание. Законът е такъв. Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй.
Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го!
Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане.
към беседата >>
С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки.
Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа! 6.30 ч.с. при кладенчето.
С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки.
Да направим един опит. Кашлиците да оставим горе. До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м. Там сега има сняг, най-малко до 1 м дълбочина.
към беседата >>
Бъди верен на себе си!
Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание. Законът е такъв. Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го!
Бъди верен на себе си!
Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи.
към беседата >>
Да направим един опит.
Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа! 6.30 ч.с. при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки.
Да направим един опит.
Кашлиците да оставим горе. До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м. Там сега има сняг, най-малко до 1 м дълбочина.
към беседата >>
Човек няма право да лъже себе си.
Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание. Законът е такъв. Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си!
Човек няма право да лъже себе си.
Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка.
към беседата >>
Кашлиците да оставим горе.
Сега, определете часа! 6.30 ч.с. при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит.
Кашлиците да оставим горе.
До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м. Там сега има сняг, най-малко до 1 м дълбочина.
към беседата >>
Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го!
Законът е такъв. Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си.
Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го!
Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение.
към беседата >>
До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м.
6.30 ч.с. при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит. Кашлиците да оставим горе.
До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м.
Там сега има сняг, най-малко до 1 м дълбочина.
към беседата >>
Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го!
Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го!
Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го!
Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва.
към беседата >>
Там сега има сняг, най-малко до 1 м дълбочина.
при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит. Кашлиците да оставим горе. До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м.
Там сега има сняг, най-малко до 1 м дълбочина.
към беседата >>
Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане.
Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го!
Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане.
Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим.
към беседата >>
Сега, втория път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете.
Сега, втория път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете.
Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как.
към беседата >>
Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи.
Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане.
Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи.
Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика.
към беседата >>
Тази работа е сериозна, ще си обмислите.
Сега, втория път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете.
Тази работа е сериозна, ще си обмислите.
Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
към беседата >>
Да кажем, че вие ядете някоя кокошка.
Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи.
Да кажем, че вие ядете някоя кокошка.
Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така.
към беседата >>
Ще следим изпълнението, да видим резултатите.
Сега, втория път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете. Тази работа е сериозна, ще си обмислите.
Ще следим изпълнението, да видим резултатите.
Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
към беседата >>
Аз да ви приведа следующето изяснение.
Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка.
Аз да ви приведа следующето изяснение.
Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна.
към беседата >>
Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи.
Сега, втория път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете. Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите.
Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи.
Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
към беседата >>
Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва.
Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение.
Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва.
Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили.
към беседата >>
Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат.
Сега, втория път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете. Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи.
Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат.
Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
към беседата >>
Няма да позволим.
Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва.
Няма да позволим.
Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй.
към беседата >>
Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как.
Сега, втория път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете. Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат.
Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как.
Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
към беседата >>
Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика.
Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим.
Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика.
В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога?
към беседата >>
Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как.
Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
към беседата >>
В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така.
Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика.
В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така.
В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде.
към беседата >>
И още едно правило: да бъдем откровени, чисти, да знаем, че като започнем една работа, за Бога я започваме, и като я започнем, да я свършим.
И още едно правило: да бъдем откровени, чисти, да знаем, че като започнем една работа, за Бога я започваме, и като я започнем, да я свършим.
Сега, тази работа за Бога я започваме и ще я свършим. Тази работа много малка ще бъде, с много няма да започнем.
към беседата >>
В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна.
Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така.
В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна.
И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв.
към беседата >>
Сега, тази работа за Бога я започваме и ще я свършим.
И още едно правило: да бъдем откровени, чисти, да знаем, че като започнем една работа, за Бога я започваме, и като я започнем, да я свършим.
Сега, тази работа за Бога я започваме и ще я свършим.
Тази работа много малка ще бъде, с много няма да започнем.
към беседата >>
И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили.
Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна.
И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили.
Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв. Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате.
към беседата >>
Тази работа много малка ще бъде, с много няма да започнем.
И още едно правило: да бъдем откровени, чисти, да знаем, че като започнем една работа, за Бога я започваме, и като я започнем, да я свършим. Сега, тази работа за Бога я започваме и ще я свършим.
Тази работа много малка ще бъде, с много няма да започнем.
към беседата >>
Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй.
Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили.
Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй.
Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв. Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате. Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага.
към беседата >>
Сега, ще спазвате свободата си.
Сега, ще спазвате свободата си.
Първото правило на Любовта е свободата: искам всички да бъдете свободни. Всичко да решите по закона на свободата и каквото решите, да го изпълните.
към беседата >>
Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога?
Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй.
Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога?
Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв. Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате. Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага. Това наричам аз Любов.
към беседата >>
Първото правило на Любовта е свободата: искам всички да бъдете свободни.
Сега, ще спазвате свободата си.
Първото правило на Любовта е свободата: искам всички да бъдете свободни.
Всичко да решите по закона на свободата и каквото решите, да го изпълните.
към беседата >>
Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде.
В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога?
Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде.
Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв. Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате. Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага. Това наричам аз Любов. То не е заради мен, то е заради вас; ако го приложите, вие ще се ползувате и за в бъдеще вие ще имате нужда от него.
към беседата >>
Всичко да решите по закона на свободата и каквото решите, да го изпълните.
Сега, ще спазвате свободата си. Първото правило на Любовта е свободата: искам всички да бъдете свободни.
Всичко да решите по закона на свободата и каквото решите, да го изпълните.
към беседата >>
Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв.
В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде.
Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв.
Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате. Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага. Това наричам аз Любов. То не е заради мен, то е заради вас; ако го приложите, вие ще се ползувате и за в бъдеще вие ще имате нужда от него.
към беседата >>
Мене ми се харесвате в едно отношение, мога да ви похваля; аз не обичам да хваля, но констатирвам факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка.
Мене ми се харесвате в едно отношение, мога да ви похваля; аз не обичам да хваля, но констатирвам факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка.
Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: Отлична чърта е; които са отвънка и които са вътре, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, може навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите. Добра чърта е, отлична чърта е. Друго не мога да кажа.
към беседата >>
Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате.
И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв.
Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате.
Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага. Това наричам аз Любов. То не е заради мен, то е заради вас; ако го приложите, вие ще се ползувате и за в бъдеще вие ще имате нужда от него.
към беседата >>
Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: Отлична чърта е; които са отвънка и които са вътре, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате.
Мене ми се харесвате в едно отношение, мога да ви похваля; аз не обичам да хваля, но констатирвам факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка.
Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: Отлична чърта е; които са отвънка и които са вътре, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате.
За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, може навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите. Добра чърта е, отлична чърта е. Друго не мога да кажа.
към беседата >>
Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага.
Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв. Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате.
Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага.
Това наричам аз Любов. То не е заради мен, то е заради вас; ако го приложите, вие ще се ползувате и за в бъдеще вие ще имате нужда от него.
към беседата >>
За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, може навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите.
Мене ми се харесвате в едно отношение, мога да ви похваля; аз не обичам да хваля, но констатирвам факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка. Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: Отлична чърта е; които са отвънка и които са вътре, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате.
За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, може навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите.
Добра чърта е, отлична чърта е. Друго не мога да кажа.
към беседата >>
Това наричам аз Любов.
Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв. Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате. Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага.
Това наричам аз Любов.
То не е заради мен, то е заради вас; ако го приложите, вие ще се ползувате и за в бъдеще вие ще имате нужда от него.
към беседата >>
Добра чърта е, отлична чърта е.
Мене ми се харесвате в едно отношение, мога да ви похваля; аз не обичам да хваля, но констатирвам факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка. Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: Отлична чърта е; които са отвънка и които са вътре, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, може навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите.
Добра чърта е, отлична чърта е.
Друго не мога да кажа.
към беседата >>
То не е заради мен, то е заради вас; ако го приложите, вие ще се ползувате и за в бъдеще вие ще имате нужда от него.
Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв. Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате. Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага. Това наричам аз Любов.
То не е заради мен, то е заради вас; ако го приложите, вие ще се ползувате и за в бъдеще вие ще имате нужда от него.
към беседата >>
Друго не мога да кажа.
Мене ми се харесвате в едно отношение, мога да ви похваля; аз не обичам да хваля, но констатирвам факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка. Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: Отлична чърта е; които са отвънка и които са вътре, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, може навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите. Добра чърта е, отлична чърта е.
Друго не мога да кажа.
към беседата >>
Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре, но тази кокошка е престояла малко и почнала да мирише.
Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре, но тази кокошка е престояла малко и почнала да мирише.
Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам: Туй ядене на място ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“.
към беседата >>
Сега, ще използуваме магнетическите сили на Витоша.
Сега, ще използуваме магнетическите сили на Витоша.
Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво. Витоша е един богат магнит. И трябва да използуваме тия условия. Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици. Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят.
към беседата >>
Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън.
Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре, но тази кокошка е престояла малко и почнала да мирише.
Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън.
Питам: Туй ядене на място ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“!
към беседата >>
Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво.
Сега, ще използуваме магнетическите сили на Витоша.
Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво.
Витоша е един богат магнит. И трябва да използуваме тия условия. Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици. Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят. Искам да направим тази екскурзия по всичките правила, да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.
към беседата >>
Питам: Туй ядене на място ли е?
Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре, но тази кокошка е престояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън.
Питам: Туй ядене на място ли е?
Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е?
към беседата >>
Витоша е един богат магнит.
Сега, ще използуваме магнетическите сили на Витоша. Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво.
Витоша е един богат магнит.
И трябва да използуваме тия условия. Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици. Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят. Искам да направим тази екскурзия по всичките правила, да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.
към беседата >>
Хубаво ли е?
Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре, но тази кокошка е престояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам: Туй ядене на място ли е?
Хубаво ли е?
Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща.
към беседата >>
И трябва да използуваме тия условия.
Сега, ще използуваме магнетическите сили на Витоша. Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво. Витоша е един богат магнит.
И трябва да използуваме тия условия.
Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици. Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят. Искам да направим тази екскурзия по всичките правила, да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.
към беседата >>
Сега, приведете по аналогия това към духовната работа.
Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре, но тази кокошка е престояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам: Туй ядене на място ли е? Хубаво ли е?
Сега, приведете по аналогия това към духовната работа.
Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са?
към беседата >>
Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици.
Сега, ще използуваме магнетическите сили на Витоша. Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво. Витоша е един богат магнит. И трябва да използуваме тия условия.
Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици.
Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят. Искам да направим тази екскурзия по всичките правила, да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.
към беседата >>
Някой път казваме: „Да се обичаме“.
Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре, но тази кокошка е престояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам: Туй ядене на място ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа.
Някой път казваме: „Да се обичаме“.
Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са? Не са.
към беседата >>
Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят.
Сега, ще използуваме магнетическите сили на Витоша. Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво. Витоша е един богат магнит. И трябва да използуваме тия условия. Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици.
Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят.
Искам да направим тази екскурзия по всичките правила, да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.
към беседата >>
Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“!
Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам: Туй ядене на място ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“.
Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“!
Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са? Не са. Това е хабене на енергията.
към беседата >>
Искам да направим тази екскурзия по всичките правила, да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.
Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво. Витоша е един богат магнит. И трябва да използуваме тия условия. Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици. Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят.
Искам да направим тази екскурзия по всичките правила, да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.
към беседата >>
Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е?
Питам: Туй ядене на място ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“!
Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е?
Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са? Не са. Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си.
към беседата >>
Сега събранието е свършено.
Сега събранието е свършено.
към беседата >>
Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща.
Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е?
Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща.
Тия яденета на място ли са? Не са. Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно.
към беседата >>
Тия яденета на място ли са?
Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща.
Тия яденета на място ли са?
Не са. Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум.
към беседата >>
Не са.
Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са?
Не са.
Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението.
към беседата >>
Това е хабене на енергията.
Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са? Не са.
Това е хабене на енергията.
Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението. То е вънка от училището.
към беседата >>
Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си.
Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са? Не са. Това е хабене на енергията.
Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си.
След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението. То е вънка от училището. Човек трябва да се бори, а страданието то е вън.
към беседата >>
След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно.
Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са? Не са. Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си.
След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно.
Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението. То е вънка от училището. Човек трябва да се бори, а страданието то е вън.
към беседата >>
Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум.
Тия яденета на място ли са? Не са. Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно.
Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум.
Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението. То е вънка от училището. Човек трябва да се бори, а страданието то е вън.
към беседата >>
Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението.
Не са. Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум.
Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението.
То е вънка от училището. Човек трябва да се бори, а страданието то е вън.
към беседата >>
То е вънка от училището.
Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението.
То е вънка от училището.
Човек трябва да се бори, а страданието то е вън.
към беседата >>
Човек трябва да се бори, а страданието то е вън.
Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението. То е вънка от училището.
Човек трябва да се бори, а страданието то е вън.
към беседата >>
След като е учил ученикът в едно окултно училище, учителите го пращат навънка в света.
След като е учил ученикът в едно окултно училище, учителите го пращат навънка в света.
Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите. Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има? “ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине?
към беседата >>
Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите.
След като е учил ученикът в едно окултно училище, учителите го пращат навънка в света.
Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите.
Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има? “ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят?
към беседата >>
Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си.
(втори вариант)
Като ученици, спазвайте следните правила за живота: Сутрин да се храните след изгрев слънце, а вечер – преди залязване на слънцето. Вземете пример от птичките, а не от нощните птици и животни, които излизат след залез на слънцето и си търсят храна.
Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си.
Който иска да живее естествен живот, съобразно законите на природата, той трябва да следва тези правила. Това са правила и за ученика. По въпроса за храненето са се изказвали разни автори, но меродавно е мнението на главния автор – великата природа.
към втори вариант >>
Който иска да живее естествен живот, съобразно законите на природата, той трябва да следва тези правила.
(втори вариант)
Като ученици, спазвайте следните правила за живота: Сутрин да се храните след изгрев слънце, а вечер – преди залязване на слънцето. Вземете пример от птичките, а не от нощните птици и животни, които излизат след залез на слънцето и си търсят храна. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си.
Който иска да живее естествен живот, съобразно законите на природата, той трябва да следва тези правила.
Това са правила и за ученика. По въпроса за храненето са се изказвали разни автори, но меродавно е мнението на главния автор – великата природа.
към втори вариант >>
Това са правила и за ученика.
(втори вариант)
Като ученици, спазвайте следните правила за живота: Сутрин да се храните след изгрев слънце, а вечер – преди залязване на слънцето. Вземете пример от птичките, а не от нощните птици и животни, които излизат след залез на слънцето и си търсят храна. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си. Който иска да живее естествен живот, съобразно законите на природата, той трябва да следва тези правила.
Това са правила и за ученика.
По въпроса за храненето са се изказвали разни автори, но меродавно е мнението на главния автор – великата природа.
към втори вариант >>
По въпроса за храненето са се изказвали разни автори, но меродавно е мнението на главния автор – великата природа.
(втори вариант)
Като ученици, спазвайте следните правила за живота: Сутрин да се храните след изгрев слънце, а вечер – преди залязване на слънцето. Вземете пример от птичките, а не от нощните птици и животни, които излизат след залез на слънцето и си търсят храна. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си. Който иска да живее естествен живот, съобразно законите на природата, той трябва да следва тези правила. Това са правила и за ученика.
По въпроса за храненето са се изказвали разни автори, но меродавно е мнението на главния автор – великата природа.
към втори вариант >>
Сега се явява друг въпрос при храненето.
(втори вариант)
Сега се явява друг въпрос при храненето.
Колко пъти на ден трябва да се храни човек? Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден. Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е.
към втори вариант >>
Колко пъти на ден трябва да се храни човек?
(втори вариант)
Сега се явява друг въпрос при храненето.
Колко пъти на ден трябва да се храни човек?
Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден. Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето.
към втори вариант >>
Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден.
(втори вариант)
Сега се явява друг въпрос при храненето. Колко пъти на ден трябва да се храни човек?
Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден.
Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“.
към втори вариант >>
Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение.
(втори вариант)
Сега се явява друг въпрос при храненето. Колко пъти на ден трябва да се храни човек? Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден.
Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение.
При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ.
към втори вариант >>
При това ще ядеш само ако си гладен.
(втори вариант)
Сега се явява друг въпрос при храненето. Колко пъти на ден трябва да се храни човек? Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден. Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение.
При това ще ядеш само ако си гладен.
Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма.
към втори вариант >>
Здравословно е да се яде с разположение, т.е.
(втори вариант)
Сега се явява друг въпрос при храненето. Колко пъти на ден трябва да се храни човек? Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден. Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен.
Здравословно е да се яде с разположение, т.е.
да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма. Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.
към втори вариант >>
да чувстваш удоволствие при яденето.
(втори вариант)
Колко пъти на ден трябва да се храни човек? Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден. Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е.
да чувстваш удоволствие при яденето.
Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма. Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.
към втори вариант >>
Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“.
(втори вариант)
Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден. Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето.
Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“.
А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма. Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.
към втори вариант >>
А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ.
(втори вариант)
Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“.
А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ.
Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма. Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.
към втори вариант >>
Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма.
(втори вариант)
При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ.
Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма.
Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.
към втори вариант >>
Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.
(втори вариант)
Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма.
Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.
към втори вариант >>
Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене.
(втори вариант)
Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене.
Това е закон в природата. Разумният спазва това правило. Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата.
към втори вариант >>
Това е закон в природата.
(втори вариант)
Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене.
Това е закон в природата.
Разумният спазва това правило. Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот.
към втори вариант >>
Разумният спазва това правило.
(втори вариант)
Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в природата.
Разумният спазва това правило.
Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. Това е разбиране!
към втори вариант >>
Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“.
(втори вариант)
Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в природата. Разумният спазва това правило.
Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“.
Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите.
към втори вариант >>
Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш?
(втори вариант)
Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в природата. Разумният спазва това правило. Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“.
Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш?
Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите. Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.
към втори вариант >>
Който престъпва това правило, изключват го от школата.
(втори вариант)
Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в природата. Разумният спазва това правило. Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш?
Който престъпва това правило, изключват го от школата.
Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите. Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.
към втори вариант >>
Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот.
(втори вариант)
Това е закон в природата. Разумният спазва това правило. Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата.
Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот.
Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите. Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.
към втори вариант >>
Това е разбиране!
(втори вариант)
Разумният спазва това правило. Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот.
Това е разбиране!
Само по този начин може да се облагородите. Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.
към втори вариант >>
Само по този начин може да се облагородите.
(втори вариант)
Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. Това е разбиране!
Само по този начин може да се облагородите.
Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.
към втори вариант >>
Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.
(втори вариант)
Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите.
Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.
към втори вариант >>
Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила.
(втори вариант)
Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила.
Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек.
към втори вариант >>
Никакво бързане при яденето!
(втори вариант)
Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила.
Никакво бързане при яденето!
Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко.
към втори вариант >>
Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш.
(втори вариант)
Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила. Никакво бързане при яденето!
Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш.
Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда.
към втори вариант >>
Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене.
(втори вариант)
Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила. Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш.
Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене.
Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
към втори вариант >>
Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек?
(втори вариант)
Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила. Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене.
Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек?
Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
към втори вариант >>
Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек.
(втори вариант)
Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила. Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек?
Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек.
Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви.
към втори вариант >>
Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко.
(втори вариант)
Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек.
Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко.
Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата.
към втори вариант >>
Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда.
(втори вариант)
Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко.
Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда.
Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика.
към втори вариант >>
Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
(втори вариант)
Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда.
Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата.
към втори вариант >>
Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
(втори вариант)
Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там.
Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени.
към втори вариант >>
Каквото започне, всичко му върви.
(втори вариант)
Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека.
Каквото започне, всичко му върви.
Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята.
към втори вариант >>
Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата.
(втори вариант)
Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви.
Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата.
Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята.
към втори вариант >>
Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика.
(втори вариант)
Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата.
Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика.
Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката.
към втори вариант >>
Ученикът не може да прави разлика в работата.
(втори вариант)
Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика.
Ученикът не може да прави разлика в работата.
За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото.
към втори вариант >>
За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени.
(втори вариант)
Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата.
За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени.
Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят.
към втори вариант >>
Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята.
(втори вариант)
Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени.
Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята.
При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е.
към втори вариант >>
При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята.
(втори вариант)
Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята.
При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята.
Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема.
към втори вариант >>
Тези енергии се възприемат чрез краката.
(втори вариант)
Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята.
Тези енергии се възприемат чрез краката.
Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема.
към втори вариант >>
Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото.
(втори вариант)
Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката.
Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото.
При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема.
към втори вариант >>
При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят.
(втори вариант)
За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото.
При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят.
При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема.
към втори вариант >>
При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е.
(втори вариант)
Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят.
При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е.
мозъкът да е в състояние да възприема.
към втори вариант >>
мозъкът да е в състояние да възприема.
(втори вариант)
При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е.
мозъкът да е в състояние да възприема.
към втори вариант >>
От всички ученици се изисква правилно отношение към работата.
(втори вариант)
От всички ученици се изисква правилно отношение към работата.
Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят. Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите.
към втори вариант >>
Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят.
(втори вариант)
От всички ученици се изисква правилно отношение към работата.
Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят.
Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение.
към втори вариант >>
Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа.
(втори вариант)
От всички ученици се изисква правилно отношение към работата. Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят.
Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа.
Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила.
към втори вариант >>
Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я.
(втори вариант)
От всички ученици се изисква правилно отношение към работата. Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят. Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа.
Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я.
Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде.
към втори вариант >>
Бъди верен на обещанието си!
(втори вариант)
От всички ученици се изисква правилно отношение към работата. Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят. Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я.
Бъди верен на обещанието си!
Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде. Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел.
към втори вариант >>
Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите.
(втори вариант)
От всички ученици се изисква правилно отношение към работата. Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят. Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си!
Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите.
Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде. Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел. В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“.
към втори вариант >>
Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение.
(втори вариант)
Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят. Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите.
Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение.
Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде. Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел. В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“. Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.
към втори вариант >>
Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила.
(втори вариант)
Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение.
Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила.
Който наруши тези правила, ученик не може да бъде. Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел. В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“. Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.
към втори вариант >>
Който наруши тези правила, ученик не може да бъде.
(втори вариант)
Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила.
Който наруши тези правила, ученик не може да бъде.
Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел. В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“. Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.
към втори вариант >>
Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел.
(втори вариант)
Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде.
Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел.
В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“. Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.
към втори вариант >>
В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“.
(втори вариант)
Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде. Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел.
В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“.
Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.
към втори вариант >>
Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.
(втори вариант)
Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде. Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел. В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“.
Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.
към втори вариант >>
Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение.
(втори вариант)
Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение.
Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате. Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко. Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда.
към втори вариант >>
Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате.
(втори вариант)
Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение.
Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате.
Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко. Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига.
към втори вариант >>
Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко.
(втори вариант)
Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение. Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате.
Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко.
Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна.
към втори вариант >>
Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов.
(втори вариант)
Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение. Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате. Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко.
Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов.
Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва?
към втори вариант >>
Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене.
(втори вариант)
Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение. Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате. Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко. Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов.
Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене.
Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха.
към втори вариант >>
Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда.
(втори вариант)
Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение. Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате. Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко. Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене.
Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда.
Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е?
към втори вариант >>
Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига.
(втори вариант)
Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате. Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко. Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда.
Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига.
Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли.
към втори вариант >>
Трябва да се освободите от тази храна.
(втори вариант)
Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко. Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига.
Трябва да се освободите от тази храна.
Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент.
към втори вариант >>
Какво се оказва?
(втори вариант)
Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна.
Какво се оказва?
– Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е?
към втори вариант >>
– Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха.
(втори вариант)
Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва?
– Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха.
Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията.
към втори вариант >>
Това ядене на място ли е?
(втори вариант)
Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха.
Това ядене на място ли е?
Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си.
към втори вариант >>
Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли.
(втори вариант)
Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е?
Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли.
Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите.
към втори вариант >>
Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент.
(втори вариант)
Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли.
Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент.
Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях.
към втори вариант >>
Такава храна на място ли е?
(втори вариант)
Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент.
Такава храна на място ли е?
– Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии?
към втори вариант >>
– Не е, това е хабене на енергията.
(втори вариант)
– Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е?
– Не е, това е хабене на енергията.
Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии? “ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи?
към втори вариант >>
Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си.
(втори вариант)
Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията.
Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си.
След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии? “ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“.
към втори вариант >>
След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите.
(втори вариант)
Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си.
След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите.
Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии? “ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея.
към втори вариант >>
Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях.
(втори вариант)
Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите.
Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях.
Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии? “ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл.
към втори вариант >>
Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии?
(втори вариант)
Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях.
Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии?
“ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл. Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.
към втори вариант >>
“ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи?
(втори вариант)
– Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии?
“ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи?
Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл. Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Той е страдал“.
(втори вариант)
Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии? “ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи?
Ще кажете: „Той е страдал“.
– Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл. Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.
към втори вариант >>
– Страдал е, но без идея.
(втори вариант)
След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии? “ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“.
– Страдал е, но без идея.
Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл. Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.
към втори вариант >>
Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл.
(втори вариант)
Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии? “ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея.
Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл.
Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.
към втори вариант >>
Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.
(втори вариант)
Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии? “ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл.
Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.
към втори вариант >>
Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл.
(втори вариант)
Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл.
Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота.
към втори вариант >>
Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи.
(втори вариант)
Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл.
Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи.
За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
към втори вариант >>
За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци.
(втори вариант)
Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи.
За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци.
В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива.
към втори вариант >>
В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито.
(втори вариант)
Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци.
В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито.
На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш.
към втори вариант >>
На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности.
(втори вариант)
Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито.
На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности.
В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата.
към втори вариант >>
В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота.
(втори вариант)
Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности.
В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота.
В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език.
към втори вариант >>
В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
(втори вариант)
Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота.
В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота.
към втори вариант >>
Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива.
(втори вариант)
За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата.
Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива.
Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите.
към втори вариант >>
Воловете са работниците, които трябва да нахраниш.
(втори вариант)
В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива.
Воловете са работниците, които трябва да нахраниш.
Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.
към втори вариант >>
Женитбата означава вътрешната страна на работата.
(втори вариант)
На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш.
Женитбата означава вътрешната страна на работата.
Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.
към втори вариант >>
Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език.
(втори вариант)
В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата.
Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език.
Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.
към втори вариант >>
Той внесе ново гледище в разбирането на живота.
(втори вариант)
В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език.
Той внесе ново гледище в разбирането на живота.
Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.
към втори вариант >>
Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите.
(втори вариант)
Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота.
Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите.
Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.
към втори вариант >>
Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.
(втори вариант)
Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите.
Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.
към втори вариант >>
Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“.
(втори вариант)
Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“.
Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“.
към втори вариант >>
Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете.
(втори вариант)
Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“.
Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете.
И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта?
към втори вариант >>
И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението.
(втори вариант)
Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“. Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете.
И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението.
Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“.
към втори вариант >>
Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате.
(втори вариант)
Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“. Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението.
Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате.
Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът!
към втори вариант >>
Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“.
(втори вариант)
Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“. Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате.
Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“.
Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва.
към втори вариант >>
Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“.
(втори вариант)
Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“. Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“.
Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“.
Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката?
към втори вариант >>
Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта?
(втори вариант)
Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“.
Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта?
Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка.
към втори вариант >>
Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“.
(втори вариант)
И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта?
Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“.
Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва.
към втори вариант >>
Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът!
(втори вариант)
Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“.
Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът!
Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания.
към втори вариант >>
Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва.
(втори вариант)
Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът!
Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва.
Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания. Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват.
към втори вариант >>
Не прави ли същото и майката?
(втори вариант)
Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва.
Не прави ли същото и майката?
Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания. Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват. Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони.
към втори вариант >>
Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка.
(втори вариант)
Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката?
Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка.
За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания. Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват. Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони. Но над всичко, на първо място е Бог.
към втори вариант >>
За непослушанието му майката го наказва.
(втори вариант)
Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка.
За непослушанието му майката го наказва.
А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания. Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват. Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони. Но над всичко, на първо място е Бог.
към втори вариант >>
А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания.
(втори вариант)
Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва.
А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания.
Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват. Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони. Но над всичко, на първо място е Бог.
към втори вариант >>
Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват.
(втори вариант)
Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания.
Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват.
Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони. Но над всичко, на първо място е Бог.
към втори вариант >>
Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони.
(втори вариант)
Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания. Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват.
Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони.
Но над всичко, на първо място е Бог.
към втори вариант >>
Но над всичко, на първо място е Бог.
(втори вариант)
Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания. Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват. Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони.
Но над всичко, на първо място е Бог.
към втори вариант >>
И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика.
(втори вариант)
И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика.
Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно.
към втори вариант >>
Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение.
(втори вариант)
И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика.
Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение.
Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре.
към втори вариант >>
Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля.
(втори вариант)
И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика. Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение.
Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля.
Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си.
към втори вариант >>
Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно.
(втори вариант)
И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика. Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля.
Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно.
Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади.
към втори вариант >>
Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта.
(втори вариант)
И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика. Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно.
Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта.
За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят.
към втори вариант >>
За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно.
(втори вариант)
И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика. Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта.
За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно.
Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно.
към втори вариант >>
Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре.
(втори вариант)
Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно.
Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре.
Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива.
към втори вариант >>
Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си.
(втори вариант)
Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре.
Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си.
С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват.
към втори вариант >>
С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади.
(втори вариант)
Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си.
С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади.
Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват.
към втори вариант >>
Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят.
(втори вариант)
Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади.
Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят.
Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм.
към втори вариант >>
Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно.
(втори вариант)
За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят.
Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно.
Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват.
към втори вариант >>
Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива.
(втори вариант)
Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно.
Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива.
Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън.
към втори вариант >>
Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват.
(втори вариант)
Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива.
Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват.
Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват.
към втори вариант >>
Които не са готови още, по-добре да не присъстват.
(втори вариант)
С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват.
Които не са готови още, по-добре да не присъстват.
Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни.
към втори вариант >>
Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм.
(втори вариант)
Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват.
Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм.
Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други.
към втори вариант >>
Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват.
(втори вариант)
Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм.
Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват.
По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен.
към втори вариант >>
По-добре е за тях да останат вън.
(втори вариант)
Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват.
По-добре е за тях да останат вън.
Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер.
към втори вариант >>
Други пък обещават, а нищо не изпълняват.
(втори вариант)
Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън.
Други пък обещават, а нищо не изпълняват.
Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“.
към втори вариант >>
Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни.
(втори вариант)
Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват.
Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни.
Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа?
към втори вариант >>
Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други.
(втори вариант)
Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни.
Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други.
Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище.
към втори вариант >>
Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен.
(втори вариант)
Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други.
Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен.
Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища.
към втори вариант >>
Само така се създава характер.
(втори вариант)
По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен.
Само така се създава характер.
Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота.
към втори вариант >>
Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“.
(втори вариант)
Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер.
Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“.
Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет.
към втори вариант >>
Знаете ли методите на Духа?
(втори вариант)
Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“.
Знаете ли методите на Духа?
Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса.
към втори вариант >>
Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище.
(втори вариант)
Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа?
Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище.
Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре.
към втори вариант >>
Божият Дух ръководи всички училища.
(втори вариант)
Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище.
Божият Дух ръководи всички училища.
Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш.
към втори вариант >>
Той ръководи и живота.
(втори вариант)
Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища.
Той ръководи и живота.
Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер.
към втори вариант >>
Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет.
(втори вариант)
Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота.
Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет.
Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания.
към втори вариант >>
Не решавай предварително въпроса.
(втори вариант)
Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет.
Не решавай предварително въпроса.
Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Те са остри камъни, които ще бодат краката ви.
към втори вариант >>
Започни с малкото и постепенно отивай нагоре.
(втори вариант)
Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса.
Започни с малкото и постепенно отивай нагоре.
Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Те са остри камъни, които ще бодат краката ви. Величието на човека е в изпълнение на обещанията си.
към втори вариант >>
Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш.
(втори вариант)
Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре.
Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш.
Това не е характер. Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Те са остри камъни, които ще бодат краката ви. Величието на човека е в изпълнение на обещанията си. Такъв човек ще намери пътя си постлан с рози.
към втори вариант >>
Това не е характер.
(втори вариант)
Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш.
Това не е характер.
Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Те са остри камъни, които ще бодат краката ви. Величието на човека е в изпълнение на обещанията си. Такъв човек ще намери пътя си постлан с рози. Като работите съзнателно и постоянно в известна област и придобиете нужната опитност и знания, ще минете в друго поле на дейност, докато завършите учението си.
към втори вариант >>
НАГОРЕ