НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1837
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1837
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва.
Това са философски разсъждения, които са верни. Аз вземам музиката, тя съществува в природата като един от най-добрите начини за постижение. Тя не е изкуство. Тя е като въздуха – както въздухът е необходим за живеенето, така и музиката е необходима, човек да постигне нещо.
Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва.
Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения. Ти вече имаш импулс. Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна. За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината. Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни.
към беседата >>
Ще кажете: „Върни ни!
Та, казвам: В музиката е основа истинското движение. Човек не може да се движи, ако не пее. Животът не може да има смисъл, ако ти не пееш в себе си. Значи отговорил си на ония подбудителни причини, които са разумни, и те веднага ще създадат безпределен свят, да тръгнеш да го посещаваш. Ако дойде един ангел и ви носи през Вселената, вие ще се уморите.
Ще кажете: „Върни ни!
“ Има един такъв разказ: Един астроном се молил да му покаже Господ чудесата на Вселената. Молбата му се чува. Дошъл един ангел при него и той чул гласа: „Извадете му душата, но му оставете неговата чувствителност.“ Взел го ангелът и започнал да го води от вселена във вселена, от слънце на слънце. Пита той: „Има ли край? “ – „Няма край.“ – „Върни ме тогава назад.
към беседата >>
Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон.
Сега вие трябва да пеете в България, понеже се намирате при най-добрите условия. Сега ако не пеете, не зная кога ще пеете. Едно детинско състояние да имате. Всякога да ви интересува музиката.
Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон.
Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво. Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението. Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване. Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания. Нали това го наричат моделиране?
към беседата >>
Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения.
Това са философски разсъждения, които са верни. Аз вземам музиката, тя съществува в природата като един от най-добрите начини за постижение. Тя не е изкуство. Тя е като въздуха – както въздухът е необходим за живеенето, така и музиката е необходима, човек да постигне нещо. Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва.
Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения.
Ти вече имаш импулс. Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна. За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината. Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни. Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство.
към беседата >>
“ Има един такъв разказ: Един астроном се молил да му покаже Господ чудесата на Вселената.
Човек не може да се движи, ако не пее. Животът не може да има смисъл, ако ти не пееш в себе си. Значи отговорил си на ония подбудителни причини, които са разумни, и те веднага ще създадат безпределен свят, да тръгнеш да го посещаваш. Ако дойде един ангел и ви носи през Вселената, вие ще се уморите. Ще кажете: „Върни ни!
“ Има един такъв разказ: Един астроном се молил да му покаже Господ чудесата на Вселената.
Молбата му се чува. Дошъл един ангел при него и той чул гласа: „Извадете му душата, но му оставете неговата чувствителност.“ Взел го ангелът и започнал да го води от вселена във вселена, от слънце на слънце. Пита той: „Има ли край? “ – „Няма край.“ – „Върни ме тогава назад. Мислех, че ще стигнем края.“ Помислил си, че може да се отдалечат някъде, гледа тия слънца, но тия слънца нямат връзка.
към беседата >>
Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво.
Сега вие трябва да пеете в България, понеже се намирате при най-добрите условия. Сега ако не пеете, не зная кога ще пеете. Едно детинско състояние да имате. Всякога да ви интересува музиката. Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон.
Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво.
Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението. Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване. Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания. Нали това го наричат моделиране? За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми.
към беседата >>
Ти вече имаш импулс.
Аз вземам музиката, тя съществува в природата като един от най-добрите начини за постижение. Тя не е изкуство. Тя е като въздуха – както въздухът е необходим за живеенето, така и музиката е необходима, човек да постигне нещо. Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва. Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения.
Ти вече имаш импулс.
Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна. За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината. Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни. Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение.
към беседата >>
Молбата му се чува.
Животът не може да има смисъл, ако ти не пееш в себе си. Значи отговорил си на ония подбудителни причини, които са разумни, и те веднага ще създадат безпределен свят, да тръгнеш да го посещаваш. Ако дойде един ангел и ви носи през Вселената, вие ще се уморите. Ще кажете: „Върни ни! “ Има един такъв разказ: Един астроном се молил да му покаже Господ чудесата на Вселената.
Молбата му се чува.
Дошъл един ангел при него и той чул гласа: „Извадете му душата, но му оставете неговата чувствителност.“ Взел го ангелът и започнал да го води от вселена във вселена, от слънце на слънце. Пита той: „Има ли край? “ – „Няма край.“ – „Върни ме тогава назад. Мислех, че ще стигнем края.“ Помислил си, че може да се отдалечат някъде, гледа тия слънца, но тия слънца нямат връзка.
към беседата >>
Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението.
Сега ако не пеете, не зная кога ще пеете. Едно детинско състояние да имате. Всякога да ви интересува музиката. Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон. Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво.
Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението.
Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване. Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания. Нали това го наричат моделиране? За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми. За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.
към беседата >>
Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна.
Тя не е изкуство. Тя е като въздуха – както въздухът е необходим за живеенето, така и музиката е необходима, човек да постигне нещо. Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва. Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения. Ти вече имаш импулс.
Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна.
За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината. Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни. Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение.
към беседата >>
Дошъл един ангел при него и той чул гласа: „Извадете му душата, но му оставете неговата чувствителност.“ Взел го ангелът и започнал да го води от вселена във вселена, от слънце на слънце.
Значи отговорил си на ония подбудителни причини, които са разумни, и те веднага ще създадат безпределен свят, да тръгнеш да го посещаваш. Ако дойде един ангел и ви носи през Вселената, вие ще се уморите. Ще кажете: „Върни ни! “ Има един такъв разказ: Един астроном се молил да му покаже Господ чудесата на Вселената. Молбата му се чува.
Дошъл един ангел при него и той чул гласа: „Извадете му душата, но му оставете неговата чувствителност.“ Взел го ангелът и започнал да го води от вселена във вселена, от слънце на слънце.
Пита той: „Има ли край? “ – „Няма край.“ – „Върни ме тогава назад. Мислех, че ще стигнем края.“ Помислил си, че може да се отдалечат някъде, гледа тия слънца, но тия слънца нямат връзка.
към беседата >>
Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване.
Едно детинско състояние да имате. Всякога да ви интересува музиката. Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон. Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво. Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението.
Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване.
Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания. Нали това го наричат моделиране? За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми. За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.
към беседата >>
За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината.
Тя е като въздуха – както въздухът е необходим за живеенето, така и музиката е необходима, човек да постигне нещо. Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва. Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения. Ти вече имаш импулс. Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна.
За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината.
Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни. Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи.
към беседата >>
Пита той: „Има ли край?
Ако дойде един ангел и ви носи през Вселената, вие ще се уморите. Ще кажете: „Върни ни! “ Има един такъв разказ: Един астроном се молил да му покаже Господ чудесата на Вселената. Молбата му се чува. Дошъл един ангел при него и той чул гласа: „Извадете му душата, но му оставете неговата чувствителност.“ Взел го ангелът и започнал да го води от вселена във вселена, от слънце на слънце.
Пита той: „Има ли край?
“ – „Няма край.“ – „Върни ме тогава назад. Мислех, че ще стигнем края.“ Помислил си, че може да се отдалечат някъде, гледа тия слънца, но тия слънца нямат връзка.
към беседата >>
Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания.
Всякога да ви интересува музиката. Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон. Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво. Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението. Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване.
Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания.
Нали това го наричат моделиране? За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми. За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.
към беседата >>
Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни.
Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва. Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения. Ти вече имаш импулс. Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна. За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината.
Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни.
Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи. Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба.
към беседата >>
“ – „Няма край.“ – „Върни ме тогава назад.
Ще кажете: „Върни ни! “ Има един такъв разказ: Един астроном се молил да му покаже Господ чудесата на Вселената. Молбата му се чува. Дошъл един ангел при него и той чул гласа: „Извадете му душата, но му оставете неговата чувствителност.“ Взел го ангелът и започнал да го води от вселена във вселена, от слънце на слънце. Пита той: „Има ли край?
“ – „Няма край.“ – „Върни ме тогава назад.
Мислех, че ще стигнем края.“ Помислил си, че може да се отдалечат някъде, гледа тия слънца, но тия слънца нямат връзка.
към беседата >>
Нали това го наричат моделиране?
Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон. Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво. Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението. Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване. Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания.
Нали това го наричат моделиране?
За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми. За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.
към беседата >>
Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство.
Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения. Ти вече имаш импулс. Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна. За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината. Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни.
Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство.
Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи. Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба. Децата играят на сляпа баба.
към беседата >>
Мислех, че ще стигнем края.“ Помислил си, че може да се отдалечат някъде, гледа тия слънца, но тия слънца нямат връзка.
“ Има един такъв разказ: Един астроном се молил да му покаже Господ чудесата на Вселената. Молбата му се чува. Дошъл един ангел при него и той чул гласа: „Извадете му душата, но му оставете неговата чувствителност.“ Взел го ангелът и започнал да го води от вселена във вселена, от слънце на слънце. Пита той: „Има ли край? “ – „Няма край.“ – „Върни ме тогава назад.
Мислех, че ще стигнем края.“ Помислил си, че може да се отдалечат някъде, гледа тия слънца, но тия слънца нямат връзка.
към беседата >>
За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми.
Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво. Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението. Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване. Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания. Нали това го наричат моделиране?
За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми.
За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.
към беседата >>
Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение.
Ти вече имаш импулс. Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна. За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината. Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни. Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство.
Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение.
Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи. Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба. Децата играят на сляпа баба. Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам.
към беседата >>
Нас ни интересува един тон, който може да вземем.
Нас ни интересува един тон, който може да вземем.
До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват. Дойдем до втората октава. Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете.
към беседата >>
За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.
Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението. Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване. Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания. Нали това го наричат моделиране? За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми.
За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.
към беседата >>
Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение.
Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна. За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината. Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни. Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение.
Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение.
Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи. Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба. Децата играят на сляпа баба. Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам. Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете.
към беседата >>
До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват.
Нас ни интересува един тон, който може да вземем.
До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват.
Дойдем до втората октава. Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се.
към беседата >>
Българинът е загазил във фа.
Българинът е загазил във фа.
Той плътност има, но не може да моделира фа. Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа. Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл.
към беседата >>
Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи.
За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината. Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни. Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение.
Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи.
Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба. Децата играят на сляпа баба. Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам. Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете. Аз вземам сляпа баба като пояснение.
към беседата >>
Дойдем до втората октава.
Нас ни интересува един тон, който може да вземем. До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват.
Дойдем до втората октава.
Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави.
към беседата >>
Той плътност има, но не може да моделира фа.
Българинът е загазил във фа.
Той плътност има, но не може да моделира фа.
Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа. Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх.
към беседата >>
Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба.
Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни. Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи.
Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба.
Децата играят на сляпа баба. Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам. Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете. Аз вземам сляпа баба като пояснение. Вечерно време да се играе на сляпа баба е безпредметно.
към беседата >>
Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина.
Нас ни интересува един тон, който може да вземем. До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват. Дойдем до втората октава.
Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина.
Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо.
към беседата >>
Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа.
Българинът е загазил във фа. Той плътност има, но не може да моделира фа.
Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа.
Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх. Някои хора ги е страх от любовта.
към беседата >>
Децата играят на сляпа баба.
Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи. Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба.
Децата играят на сляпа баба.
Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам. Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете. Аз вземам сляпа баба като пояснение. Вечерно време да се играе на сляпа баба е безпредметно.
към беседата >>
Две октави е доста.
Нас ни интересува един тон, който може да вземем. До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват. Дойдем до втората октава. Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина.
Две октави е доста.
Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е.
към беседата >>
Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа.
Българинът е загазил във фа. Той плътност има, но не може да моделира фа. Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа.
Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа.
Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх. Някои хора ги е страх от любовта. Любовта е огън.
към беседата >>
Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам.
Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи. Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба. Децата играят на сляпа баба.
Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам.
Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете. Аз вземам сляпа баба като пояснение. Вечерно време да се играе на сляпа баба е безпредметно.
към беседата >>
Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете.
Нас ни интересува един тон, който може да вземем. До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват. Дойдем до втората октава. Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста.
Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете.
Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката.
към беседата >>
Има и динамично фа.
Българинът е загазил във фа. Той плътност има, но не може да моделира фа. Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа. Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа.
Има и динамично фа.
Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх. Някои хора ги е страх от любовта. Любовта е огън. И да мълчиш, излиза.
към беседата >>
Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете.
Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи. Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба. Децата играят на сляпа баба. Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам.
Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете.
Аз вземам сляпа баба като пояснение. Вечерно време да се играе на сляпа баба е безпредметно.
към беседата >>
Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се.
До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват. Дойдем до втората октава. Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете.
Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се.
Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката. „Хей, хей!
към беседата >>
Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл.
Българинът е загазил във фа. Той плътност има, но не може да моделира фа. Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа. Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа.
Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл.
Да не го е страх. Някои хора ги е страх от любовта. Любовта е огън. И да мълчиш, излиза. Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея.
към беседата >>
Аз вземам сляпа баба като пояснение.
Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи. Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба. Децата играят на сляпа баба. Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам. Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете.
Аз вземам сляпа баба като пояснение.
Вечерно време да се играе на сляпа баба е безпредметно.
към беседата >>
Имате пет октави.
Дойдем до втората октава. Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се.
Имате пет октави.
Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката. „Хей, хей! “ Буквата х много мъчно се пее.
към беседата >>
Да не го е страх.
Той плътност има, но не може да моделира фа. Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа. Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл.
Да не го е страх.
Някои хора ги е страх от любовта. Любовта е огън. И да мълчиш, излиза. Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея. Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина.
към беседата >>
Вечерно време да се играе на сляпа баба е безпредметно.
Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба. Децата играят на сляпа баба. Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам. Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете. Аз вземам сляпа баба като пояснение.
Вечерно време да се играе на сляпа баба е безпредметно.
към беседата >>
Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо.
Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави.
Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо.
Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката. „Хей, хей! “ Буквата х много мъчно се пее. Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.
към беседата >>
Някои хора ги е страх от любовта.
Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа. Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх.
Някои хора ги е страх от любовта.
Любовта е огън. И да мълчиш, излиза. Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея. Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина. Хората знаят.
към беседата >>
Сега, да изясня факта, защо децата играят на сляпа баба.
Сега, да изясня факта, защо децата играят на сляпа баба.
Някой път, като те е страх, превържи си очите, да не те е страх. Този, който си превързва очите, го е страх. Следователно той не иска светлина. Да му покажат светлината, ще се уплаши. Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е.
към беседата >>
Като се съедините, хубаво е.
Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо.
Като се съедините, хубаво е.
Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката. „Хей, хей! “ Буквата х много мъчно се пее. Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.
към беседата >>
Любовта е огън.
Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх. Някои хора ги е страх от любовта.
Любовта е огън.
И да мълчиш, излиза. Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея. Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина. Хората знаят. Всеки, който мисли, светлина излиза от него.
към беседата >>
Някой път, като те е страх, превържи си очите, да не те е страх.
Сега, да изясня факта, защо децата играят на сляпа баба.
Някой път, като те е страх, превържи си очите, да не те е страх.
Този, който си превързва очите, го е страх. Следователно той не иска светлина. Да му покажат светлината, ще се уплаши. Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е. Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи.
към беседата >>
Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката.
Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е.
Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката.
„Хей, хей! “ Буквата х много мъчно се пее. Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.
към беседата >>
И да мълчиш, излиза.
Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх. Някои хора ги е страх от любовта. Любовта е огън.
И да мълчиш, излиза.
Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея. Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина. Хората знаят. Всеки, който мисли, светлина излиза от него. Няма нужда да казва, че „аз мисля“.
към беседата >>
Този, който си превързва очите, го е страх.
Сега, да изясня факта, защо децата играят на сляпа баба. Някой път, като те е страх, превържи си очите, да не те е страх.
Този, който си превързва очите, го е страх.
Следователно той не иска светлина. Да му покажат светлината, ще се уплаши. Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е. Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат.
към беседата >>
„Хей, хей!
Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката.
„Хей, хей!
“ Буквата х много мъчно се пее. Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.
към беседата >>
Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея.
Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх. Някои хора ги е страх от любовта. Любовта е огън. И да мълчиш, излиза.
Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея.
Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина. Хората знаят. Всеки, който мисли, светлина излиза от него. Няма нужда да казва, че „аз мисля“. Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго.
към беседата >>
Следователно той не иска светлина.
Сега, да изясня факта, защо децата играят на сляпа баба. Някой път, като те е страх, превържи си очите, да не те е страх. Този, който си превързва очите, го е страх.
Следователно той не иска светлина.
Да му покажат светлината, ще се уплаши. Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е. Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е.
към беседата >>
“ Буквата х много мъчно се пее.
Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката. „Хей, хей!
“ Буквата х много мъчно се пее.
Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.
към беседата >>
Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина.
Да не го е страх. Някои хора ги е страх от любовта. Любовта е огън. И да мълчиш, излиза. Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея.
Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина.
Хората знаят. Всеки, който мисли, светлина излиза от него. Няма нужда да казва, че „аз мисля“. Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго. Сърцето на онзи, който мисли, е друго.
към беседата >>
Да му покажат светлината, ще се уплаши.
Сега, да изясня факта, защо децата играят на сляпа баба. Някой път, като те е страх, превържи си очите, да не те е страх. Този, който си превързва очите, го е страх. Следователно той не иска светлина.
Да му покажат светлината, ще се уплаши.
Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е. Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете.
към беседата >>
Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.
Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката. „Хей, хей! “ Буквата х много мъчно се пее.
Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.
към беседата >>
Хората знаят.
Някои хора ги е страх от любовта. Любовта е огън. И да мълчиш, излиза. Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея. Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина.
Хората знаят.
Всеки, който мисли, светлина излиза от него. Няма нужда да казва, че „аз мисля“. Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго. Сърцето на онзи, който мисли, е друго. Друг е пулсът, който бие.
към беседата >>
Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е.
Сега, да изясня факта, защо децата играят на сляпа баба. Някой път, като те е страх, превържи си очите, да не те е страх. Този, който си превързва очите, го е страх. Следователно той не иска светлина. Да му покажат светлината, ще се уплаши.
Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е.
Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства.
към беседата >>
Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея?
Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея?
“ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо. Пей, нищо повече! Другите как пеят? Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш.
към беседата >>
Всеки, който мисли, светлина излиза от него.
Любовта е огън. И да мълчиш, излиза. Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея. Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина. Хората знаят.
Всеки, който мисли, светлина излиза от него.
Няма нужда да казва, че „аз мисля“. Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго. Сърцето на онзи, който мисли, е друго. Друг е пулсът, който бие.
към беседата >>
Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи.
Някой път, като те е страх, превържи си очите, да не те е страх. Този, който си превързва очите, го е страх. Следователно той не иска светлина. Да му покажат светлината, ще се уплаши. Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е.
Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи.
Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални.
към беседата >>
“ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо.
Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея?
“ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо.
Пей, нищо повече! Другите как пеят? Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе.
към беседата >>
Няма нужда да казва, че „аз мисля“.
И да мълчиш, излиза. Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея. Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина. Хората знаят. Всеки, който мисли, светлина излиза от него.
Няма нужда да казва, че „аз мисля“.
Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго. Сърцето на онзи, който мисли, е друго. Друг е пулсът, който бие.
към беседата >>
Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат.
Този, който си превързва очите, го е страх. Следователно той не иска светлина. Да му покажат светлината, ще се уплаши. Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е. Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи.
Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат.
Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд.
към беседата >>
Пей, нищо повече!
Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея? “ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо.
Пей, нищо повече!
Другите как пеят? Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре.
към беседата >>
Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго.
Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея. Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина. Хората знаят. Всеки, който мисли, светлина излиза от него. Няма нужда да казва, че „аз мисля“.
Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго.
Сърцето на онзи, който мисли, е друго. Друг е пулсът, който бие.
към беседата >>
Когато някой не иска да знае нещо, страх го е.
Следователно той не иска светлина. Да му покажат светлината, ще се уплаши. Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е. Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат.
Когато някой не иска да знае нещо, страх го е.
Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му.
към беседата >>
Другите как пеят?
Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея? “ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо. Пей, нищо повече!
Другите как пеят?
Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе.
към беседата >>
Сърцето на онзи, който мисли, е друго.
Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина. Хората знаят. Всеки, който мисли, светлина излиза от него. Няма нужда да казва, че „аз мисля“. Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго.
Сърцето на онзи, който мисли, е друго.
Друг е пулсът, който бие.
към беседата >>
Някой път вас ви е страх от музика, да пеете.
Да му покажат светлината, ще се уплаши. Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е. Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е.
Някой път вас ви е страх от музика, да пеете.
Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка.
към беседата >>
Остави другите, ти пей!
Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея? “ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо. Пей, нищо повече! Другите как пеят?
Остави другите, ти пей!
Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе. Сега идвате до философията.
към беседата >>
Друг е пулсът, който бие.
Хората знаят. Всеки, който мисли, светлина излиза от него. Няма нужда да казва, че „аз мисля“. Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго. Сърцето на онзи, който мисли, е друго.
Друг е пулсът, който бие.
към беседата >>
Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства.
Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е. Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете.
Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства.
Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях.
към беседата >>
Ти като пееш, искаш да угаждаш.
Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея? “ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо. Пей, нищо повече! Другите как пеят? Остави другите, ти пей!
Ти като пееш, искаш да угаждаш.
Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе. Сега идвате до философията. Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите?
към беседата >>
Има музикален пулс на сърцето.
Има музикален пулс на сърцето.
Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето. Като пипнеш пулса, приятно ти е. Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма?
към беседата >>
Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални.
Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства.
Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални.
Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи.
към беседата >>
Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе.
“ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо. Пей, нищо повече! Другите как пеят? Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш.
Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе.
Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе. Сега идвате до философията. Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите? Хвърлете превръзката!
към беседата >>
Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето.
Има музикален пулс на сърцето.
Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето.
Като пипнеш пулса, приятно ти е. Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им!
към беседата >>
Може да е някой лорд.
Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални.
Може да е някой лорд.
Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи. Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне.
към беседата >>
Пей, той ще те коригира много добре.
Пей, нищо повече! Другите как пеят? Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе.
Пей, той ще те коригира много добре.
После ще остави едно много добро настроение в тебе. Сега идвате до философията. Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите? Хвърлете превръзката! На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката!
към беседата >>
Като пипнеш пулса, приятно ти е.
Има музикален пулс на сърцето. Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето.
Като пипнеш пулса, приятно ти е.
Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец.
към беседата >>
Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му.
Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд.
Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му.
Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи. Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне. И пак седи.
към беседата >>
После ще остави едно много добро настроение в тебе.
Другите как пеят? Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре.
После ще остави едно много добро настроение в тебе.
Сега идвате до философията. Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите? Хвърлете превръзката! На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката! Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става.
към беседата >>
Някой път чуеш, сърцето ти прескача.
Има музикален пулс на сърцето. Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето. Като пипнеш пулса, приятно ти е.
Някой път чуеш, сърцето ти прескача.
Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си.
към беседата >>
Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка.
Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му.
Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка.
И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи. Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне. И пак седи. Значи стига ѝ умът да хване мухата.
към беседата >>
Сега идвате до философията.
Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе.
Сега идвате до философията.
Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите? Хвърлете превръзката! На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката! Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става. Видим е духовният свят.
към беседата >>
Що не искате да бъдете певци на себе си?
Има музикален пулс на сърцето. Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето. Като пипнеш пулса, приятно ти е. Някой път чуеш, сърцето ти прескача.
Що не искате да бъдете певци на себе си?
Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите.
към беседата >>
И те не са толкова глупави, доста философия има в тях.
Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка.
И те не са толкова глупави, доста философия има в тях.
Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи. Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне. И пак седи. Значи стига ѝ умът да хване мухата. За други работи, челото ѝ е много ниско.
към беседата >>
Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите?
Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе. Сега идвате до философията.
Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите?
Хвърлете превръзката! На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката! Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става. Видим е духовният свят. Духовният свят е отпред, физическият е отзад.
към беседата >>
Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма?
Има музикален пулс на сърцето. Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето. Като пипнеш пулса, приятно ти е. Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си?
Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма?
Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните.
към беседата >>
Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи.
Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях.
Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи.
Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне. И пак седи. Значи стига ѝ умът да хване мухата. За други работи, челото ѝ е много ниско.
към беседата >>
Хвърлете превръзката!
Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе. Сега идвате до философията. Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите?
Хвърлете превръзката!
На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката! Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става. Видим е духовният свят. Духовният свят е отпред, физическият е отзад. Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад.
към беседата >>
Три милиарда поданици имаш, пейте им!
Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето. Като пипнеш пулса, приятно ти е. Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма?
Три милиарда поданици имаш, пейте им!
Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея?
към беседата >>
Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне.
Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи.
Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне.
И пак седи. Значи стига ѝ умът да хване мухата. За други работи, челото ѝ е много ниско.
към беседата >>
На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката!
Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе. Сега идвате до философията. Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите? Хвърлете превръзката!
На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката!
Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става. Видим е духовният свят. Духовният свят е отпред, физическият е отзад. Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад. Обърни се напред, погледни напред и ще го видиш.
към беседата >>
Те те знаят, че си певец.
Като пипнеш пулса, приятно ти е. Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им!
Те те знаят, че си певец.
Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите.
към беседата >>
И пак седи.
Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи. Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне.
И пак седи.
Значи стига ѝ умът да хване мухата. За други работи, челото ѝ е много ниско.
към беседата >>
Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става.
После ще остави едно много добро настроение в тебе. Сега идвате до философията. Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите? Хвърлете превръзката! На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката!
Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става.
Видим е духовният свят. Духовният свят е отпред, физическият е отзад. Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад. Обърни се напред, погледни напред и ще го видиш. Или подигни съзнанието си.
към беседата >>
Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си.
Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец.
Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си.
Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието.
към беседата >>
Значи стига ѝ умът да хване мухата.
Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи. Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне. И пак седи.
Значи стига ѝ умът да хване мухата.
За други работи, челото ѝ е много ниско.
към беседата >>
Видим е духовният свят.
Сега идвате до философията. Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите? Хвърлете превръзката! На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката! Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става.
Видим е духовният свят.
Духовният свят е отпред, физическият е отзад. Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад. Обърни се напред, погледни напред и ще го видиш. Или подигни съзнанието си.
към беседата >>
Пейте на ангелите.
Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си.
Пейте на ангелите.
Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете!
към беседата >>
За други работи, челото ѝ е много ниско.
И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи. Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне. И пак седи. Значи стига ѝ умът да хване мухата.
За други работи, челото ѝ е много ниско.
към беседата >>
Духовният свят е отпред, физическият е отзад.
Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите? Хвърлете превръзката! На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката! Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става. Видим е духовният свят.
Духовният свят е отпред, физическият е отзад.
Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад. Обърни се напред, погледни напред и ще го видиш. Или подигни съзнанието си.
към беседата >>
Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните.
Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите.
Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните.
Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица.
към беседата >>
Сега, отдалечаваме се.
Сега, отдалечаваме се.
В света трябва да има хубави подбуждения. Първо музиката е била права линия. (фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил.
към беседата >>
Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад.
Хвърлете превръзката! На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката! Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става. Видим е духовният свят. Духовният свят е отпред, физическият е отзад.
Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад.
Обърни се напред, погледни напред и ще го видиш. Или подигни съзнанието си.
към беседата >>
Казваш: „За кого да пея?
Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните.
Казваш: „За кого да пея?
“ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание.
към беседата >>
В света трябва да има хубави подбуждения.
Сега, отдалечаваме се.
В света трябва да има хубави подбуждения.
Първо музиката е била права линия. (фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение.
към беседата >>
Обърни се напред, погледни напред и ще го видиш.
На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката! Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става. Видим е духовният свят. Духовният свят е отпред, физическият е отзад. Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад.
Обърни се напред, погледни напред и ще го видиш.
Или подигни съзнанието си.
към беседата >>
“ Пей за ангелите.
Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея?
“ Пей за ангелите.
„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери.
към беседата >>
Първо музиката е била права линия.
Сега, отдалечаваме се. В света трябва да има хубави подбуждения.
Първо музиката е била права линия.
(фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните.
към беседата >>
Или подигни съзнанието си.
Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става. Видим е духовният свят. Духовният свят е отпред, физическият е отзад. Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад. Обърни се напред, погледни напред и ще го видиш.
Или подигни съзнанието си.
към беседата >>
„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието.
Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите.
„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието.
Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо.
към беседата >>
(фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения.
Сега, отдалечаваме се. В света трябва да има хубави подбуждения. Първо музиката е била права линия.
(фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения.
Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове.
към беседата >>
Аз да ви кажа как може да прогледате.
Аз да ви кажа как може да прогледате.
Понеже, ако си богат, умът ти е концентриран в парите – където ходиш, все за банката мислиш. Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“. На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш? Умът ти е превързан. Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари.
към беседата >>
Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете!
Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието.
Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете!
Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо. Всеки от вас носи нещо музикално.
към беседата >>
Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон.
Сега, отдалечаваме се. В света трябва да има хубави подбуждения. Първо музиката е била права линия. (фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения.
Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон.
Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика.
към беседата >>
Понеже, ако си богат, умът ти е концентриран в парите – където ходиш, все за банката мислиш.
Аз да ви кажа как може да прогледате.
Понеже, ако си богат, умът ти е концентриран в парите – където ходиш, все за банката мислиш.
Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“. На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш? Умът ти е превързан. Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари. Идете при житните класове.
към беседата >>
Всички да имате свободни лица.
Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете!
Всички да имате свободни лица.
Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо. Всеки от вас носи нещо музикално. От туй музикалното трябва да отделяте.
към беседата >>
Някой се провикнал, друг му отговорил.
Сега, отдалечаваме се. В света трябва да има хубави подбуждения. Първо музиката е била права линия. (фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон.
Някой се провикнал, друг му отговорил.
То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук.
към беседата >>
Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“.
Аз да ви кажа как може да прогледате. Понеже, ако си богат, умът ти е концентриран в парите – където ходиш, все за банката мислиш.
Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“.
На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш? Умът ти е превързан. Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари. Идете при житните класове. Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат.
към беседата >>
Изисква се свободно възпитание.
Казваш: „За кого да пея? “ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица.
Изисква се свободно възпитание.
Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо. Всеки от вас носи нещо музикално. От туй музикалното трябва да отделяте.
към беседата >>
То е музика на съобщение.
В света трябва да има хубави подбуждения. Първо музиката е била права линия. (фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил.
То е музика на съобщение.
Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието.
към беседата >>
На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш?
Аз да ви кажа как може да прогледате. Понеже, ако си богат, умът ти е концентриран в парите – където ходиш, все за банката мислиш. Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“.
На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш?
Умът ти е превързан. Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари. Идете при житните класове. Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат. Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват.
към беседата >>
Трябват ни примери.
“ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание.
Трябват ни примери.
Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо. Всеки от вас носи нещо музикално. От туй музикалното трябва да отделяте.
към беседата >>
Тази музика съществува и в животните.
Първо музиката е била права линия. (фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение.
Тази музика съществува и в животните.
Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече.
към беседата >>
Умът ти е превързан.
Аз да ви кажа как може да прогледате. Понеже, ако си богат, умът ти е концентриран в парите – където ходиш, все за банката мислиш. Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“. На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш?
Умът ти е превързан.
Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари. Идете при житните класове. Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат. Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват. Класовете първоначално гледаха нагоре.
към беседата >>
Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо.
„Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери.
Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо.
Всеки от вас носи нещо музикално. От туй музикалното трябва да отделяте.
към беседата >>
Животните издават музикални звукове.
(фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните.
Животните издават музикални звукове.
Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека.
към беседата >>
Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари.
Аз да ви кажа как може да прогледате. Понеже, ако си богат, умът ти е концентриран в парите – където ходиш, все за банката мислиш. Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“. На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш? Умът ти е превързан.
Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари.
Идете при житните класове. Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат. Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват. Класовете първоначално гледаха нагоре. Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу.
към беседата >>
Всеки от вас носи нещо музикално.
Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо.
Всеки от вас носи нещо музикално.
От туй музикалното трябва да отделяте.
към беседата >>
Това е праволинейна музика.
Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове.
Това е праволинейна музика.
После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика.
към беседата >>
Идете при житните класове.
Понеже, ако си богат, умът ти е концентриран в парите – където ходиш, все за банката мислиш. Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“. На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш? Умът ти е превързан. Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари.
Идете при житните класове.
Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат. Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват. Класовете първоначално гледаха нагоре. Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу. Като изпразниш едно шише, лесно може да налееш вода.
към беседата >>
От туй музикалното трябва да отделяте.
Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо. Всеки от вас носи нещо музикално.
От туй музикалното трябва да отделяте.
към беседата >>
После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук.
Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика.
После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук.
То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието.
към беседата >>
Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат.
Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“. На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш? Умът ти е превързан. Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари. Идете при житните класове.
Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат.
Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват. Класовете първоначално гледаха нагоре. Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу. Като изпразниш едно шише, лесно може да налееш вода. В пълното същество нищо не може да налееш.
към беседата >>
Някой път вие критикувате някого, който пее.
Някой път вие критикувате някого, който пее.
В музиката никога не критикувайте, изслушайте го. Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави.
към беседата >>
То е подсъзнанието.
То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук.
То е подсъзнанието.
Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието. Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика.
към беседата >>
Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват.
На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш? Умът ти е превързан. Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари. Идете при житните класове. Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат.
Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват.
Класовете първоначално гледаха нагоре. Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу. Като изпразниш едно шише, лесно може да налееш вода. В пълното същество нищо не може да налееш.
към беседата >>
В музиката никога не критикувайте, изслушайте го.
Някой път вие критикувате някого, който пее.
В музиката никога не критикувайте, изслушайте го.
Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи.
към беседата >>
Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече.
Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието.
Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече.
Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието. Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика. Сега имате тъжна музика, няма го бащата.
към беседата >>
Класовете първоначално гледаха нагоре.
Умът ти е превързан. Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари. Идете при житните класове. Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат. Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват.
Класовете първоначално гледаха нагоре.
Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу. Като изпразниш едно шише, лесно може да налееш вода. В пълното същество нищо не може да налееш.
към беседата >>
Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги.
Някой път вие критикувате някого, който пее. В музиката никога не критикувайте, изслушайте го.
Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги.
Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи. Слушайте някой път щурците.
към беседата >>
Музиката се явява в самосъзнанието на човека.
Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече.
Музиката се явява в самосъзнанието на човека.
Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието. Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика. Сега имате тъжна музика, няма го бащата. Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.
към беседата >>
Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу.
Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари. Идете при житните класове. Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат. Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват. Класовете първоначално гледаха нагоре.
Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу.
Като изпразниш едно шише, лесно може да налееш вода. В пълното същество нищо не може да налееш.
към беседата >>
Между тях има басове, има тенори, има сопрани.
Някой път вие критикувате някого, който пее. В музиката никога не критикувайте, изслушайте го. Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги.
Между тях има басове, има тенори, има сопрани.
Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи. Слушайте някой път щурците. Има и една музика на цветята.
към беседата >>
Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика.
Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека.
Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика.
Бащата ще бъде свръхсъзнанието. Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика. Сега имате тъжна музика, няма го бащата. Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.
към беседата >>
Като изпразниш едно шише, лесно може да налееш вода.
Идете при житните класове. Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат. Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват. Класовете първоначално гледаха нагоре. Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу.
Като изпразниш едно шише, лесно може да налееш вода.
В пълното същество нищо не може да налееш.
към беседата >>
Като запеят, оперно пеят.
Някой път вие критикувате някого, който пее. В музиката никога не критикувайте, изслушайте го. Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани.
Като запеят, оперно пеят.
Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи. Слушайте някой път щурците. Има и една музика на цветята. Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят – има там един музикален пукот, нещо много хубаво.
към беседата >>
Бащата ще бъде свръхсъзнанието.
После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика.
Бащата ще бъде свръхсъзнанието.
Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика. Сега имате тъжна музика, няма го бащата. Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.
към беседата >>
В пълното същество нищо не може да налееш.
Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат. Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват. Класовете първоначално гледаха нагоре. Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу. Като изпразниш едно шише, лесно може да налееш вода.
В пълното същество нищо не може да налееш.
към беседата >>
Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави.
Някой път вие критикувате някого, който пее. В музиката никога не критикувайте, изслушайте го. Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят.
Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави.
Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи. Слушайте някой път щурците. Има и една музика на цветята. Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят – има там един музикален пукот, нещо много хубаво. Като слушам, има нещо много приятно.
към беседата >>
Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика.
То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието.
Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика.
Сега имате тъжна музика, няма го бащата. Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.
към беседата >>
Тия неща са само за изяснение.
Тия неща са само за изяснение.
Не че трябва да бъдете сиромаси. Най-първо, човек не трябва да бъде сиромах. Че е сиромах, то е едно заблуждение. Вие се движите в един свят, имате свободата да дишате – сиромах ли сте? Кредитират ви, вие сте в един свят и от светлината може да вземете колкото искате; движите се в един свят, дето вода може да вземете колкото искате; имате свобода да ходите по Земята – защо се наричате сиромах?
към беседата >>
Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи.
В музиката никога не критикувайте, изслушайте го. Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави.
Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи.
Слушайте някой път щурците. Има и една музика на цветята. Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят – има там един музикален пукот, нещо много хубаво. Като слушам, има нещо много приятно. За бъдеще тази музика ще слушаме – цветята как пеят.
към беседата >>
Сега имате тъжна музика, няма го бащата.
Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието. Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика.
Сега имате тъжна музика, няма го бащата.
Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.
към беседата >>
Не че трябва да бъдете сиромаси.
Тия неща са само за изяснение.
Не че трябва да бъдете сиромаси.
Най-първо, човек не трябва да бъде сиромах. Че е сиромах, то е едно заблуждение. Вие се движите в един свят, имате свободата да дишате – сиромах ли сте? Кредитират ви, вие сте в един свят и от светлината може да вземете колкото искате; движите се в един свят, дето вода може да вземете колкото искате; имате свобода да ходите по Земята – защо се наричате сиромах? Сиромах е, който не може да диша, който не може да приема светлината или който не може да се ползува от водата – тогава сиромашия може да има.
към беседата >>
Слушайте някой път щурците.
Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи.
Слушайте някой път щурците.
Има и една музика на цветята. Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят – има там един музикален пукот, нещо много хубаво. Като слушам, има нещо много приятно. За бъдеще тази музика ще слушаме – цветята как пеят. Водите, които текат, и те пеят.
към беседата >>
Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.
Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието. Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика. Сега имате тъжна музика, няма го бащата.
Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.
към беседата >>
Най-първо, човек не трябва да бъде сиромах.
Тия неща са само за изяснение. Не че трябва да бъдете сиромаси.
Най-първо, човек не трябва да бъде сиромах.
Че е сиромах, то е едно заблуждение. Вие се движите в един свят, имате свободата да дишате – сиромах ли сте? Кредитират ви, вие сте в един свят и от светлината може да вземете колкото искате; движите се в един свят, дето вода може да вземете колкото искате; имате свобода да ходите по Земята – защо се наричате сиромах? Сиромах е, който не може да диша, който не може да приема светлината или който не може да се ползува от водата – тогава сиромашия може да има. Ти, който може да ходиш, благодари, че може да ходиш.
към беседата >>
Има и една музика на цветята.
Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи. Слушайте някой път щурците.
Има и една музика на цветята.
Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят – има там един музикален пукот, нещо много хубаво. Като слушам, има нещо много приятно. За бъдеще тази музика ще слушаме – цветята как пеят. Водите, които текат, и те пеят. Едно съчетание има на музиката.
към беседата >>
2.
Център и периферия
,
МОК
, София, 14.11.1941г.,
Какво е придобил, то е философски въпрос.
Ми, че как трябва да бъде? То е философ без философия. Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча? “ То е философски въпрос. Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе.
Какво е придобил, то е философски въпрос.
Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш. То е философски въпрос. Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището? – Да види учителят си. „Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“.
към беседата >>
В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах.
Онова знание, което не е истинско всякога не помага. Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят. Особено кучетата обичат да хапят деца. Имам едно наблюдение. То беше отдавна.
В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах.
Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години. Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места. Казвам: На кое място те ухапа? – На еди кое. Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето.
към беседата >>
“ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш.
Като почиваш да ти е приятно. Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно. Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен. Дишането не е правилно. Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята?
“ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш.
Дошъл си на земята да се научиш да гледаш. Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи. Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш. Казва: „Защо дойдох на земята? “ Най-първо да се научиш да ядеш.
към беседата >>
Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш.
То е философ без философия. Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча? “ То е философски въпрос. Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе. Какво е придобил, то е философски въпрос.
Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш.
То е философски въпрос. Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището? – Да види учителят си. „Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“. В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука.
към беседата >>
Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години.
Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят. Особено кучетата обичат да хапят деца. Имам едно наблюдение. То беше отдавна. В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах.
Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години.
Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места. Казвам: На кое място те ухапа? – На еди кое. Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето. Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти.
към беседата >>
Дошъл си на земята да се научиш да гледаш.
Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно. Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен. Дишането не е правилно. Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята? “ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш.
Дошъл си на земята да се научиш да гледаш.
Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи. Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш. Казва: „Защо дойдох на земята? “ Най-първо да се научиш да ядеш. Като се научиш да ядеш кой е вторият процес?
към беседата >>
То е философски въпрос.
Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча? “ То е философски въпрос. Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе. Какво е придобил, то е философски въпрос. Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш.
То е философски въпрос.
Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището? – Да види учителят си. „Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“. В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука. Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори.
към беседата >>
Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места.
Особено кучетата обичат да хапят деца. Имам едно наблюдение. То беше отдавна. В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах. Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години.
Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места.
Казвам: На кое място те ухапа? – На еди кое. Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето. Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти. Защо го хапе на много места?
към беседата >>
Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи.
Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен. Дишането не е правилно. Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята? “ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш. Дошъл си на земята да се научиш да гледаш.
Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи.
Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш. Казва: „Защо дойдох на земята? “ Най-първо да се научиш да ядеш. Като се научиш да ядеш кой е вторият процес? След като се наядеш трябва да платиш.
към беседата >>
Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището?
“ То е философски въпрос. Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе. Какво е придобил, то е философски въпрос. Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш. То е философски въпрос.
Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището?
– Да види учителят си. „Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“. В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука. Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори. После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума.
към беседата >>
Казвам: На кое място те ухапа?
Имам едно наблюдение. То беше отдавна. В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах. Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години. Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места.
Казвам: На кое място те ухапа?
– На еди кое. Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето. Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти. Защо го хапе на много места? Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче.
към беседата >>
Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш.
Дишането не е правилно. Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята? “ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш. Дошъл си на земята да се научиш да гледаш. Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи.
Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш.
Казва: „Защо дойдох на земята? “ Най-първо да се научиш да ядеш. Като се научиш да ядеш кой е вторият процес? След като се наядеш трябва да платиш. Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари.
към беседата >>
– Да види учителят си.
Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе. Какво е придобил, то е философски въпрос. Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш. То е философски въпрос. Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището?
– Да види учителят си.
„Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“. В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука. Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори. После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума. Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат.
към беседата >>
– На еди кое.
То беше отдавна. В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах. Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години. Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места. Казвам: На кое място те ухапа?
– На еди кое.
Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето. Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти. Защо го хапе на много места? Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче. Не можах да го намеря да му дам урок.
към беседата >>
Казва: „Защо дойдох на земята?
Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята? “ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш. Дошъл си на земята да се научиш да гледаш. Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи. Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш.
Казва: „Защо дойдох на земята?
“ Най-първо да се научиш да ядеш. Като се научиш да ядеш кой е вторият процес? След като се наядеш трябва да платиш. Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари. Нахранят ме хората.
към беседата >>
„Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“.
Какво е придобил, то е философски въпрос. Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш. То е философски въпрос. Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището? – Да види учителят си.
„Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“.
В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука. Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори. После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума. Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат. Развъртат се ушите на всички ученици.
към беседата >>
Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето.
В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах. Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години. Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места. Казвам: На кое място те ухапа? – На еди кое.
Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето.
Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти. Защо го хапе на много места? Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче. Не можах да го намеря да му дам урок. Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят.
към беседата >>
“ Най-първо да се научиш да ядеш.
“ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш. Дошъл си на земята да се научиш да гледаш. Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи. Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш. Казва: „Защо дойдох на земята?
“ Най-първо да се научиш да ядеш.
Като се научиш да ядеш кой е вторият процес? След като се наядеш трябва да платиш. Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари. Нахранят ме хората. Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко.
към беседата >>
В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука.
Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш. То е философски въпрос. Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището? – Да види учителят си. „Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“.
В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука.
Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори. После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума. Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат. Развъртат се ушите на всички ученици. Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени.
към беседата >>
Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти.
Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години. Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места. Казвам: На кое място те ухапа? – На еди кое. Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето.
Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти.
Защо го хапе на много места? Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче. Не можах да го намеря да му дам урок. Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят. Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне.
към беседата >>
Като се научиш да ядеш кой е вторият процес?
Дошъл си на земята да се научиш да гледаш. Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи. Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш. Казва: „Защо дойдох на земята? “ Най-първо да се научиш да ядеш.
Като се научиш да ядеш кой е вторият процес?
След като се наядеш трябва да платиш. Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари. Нахранят ме хората. Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко. Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето.
към беседата >>
Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори.
То е философски въпрос. Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището? – Да види учителят си. „Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“. В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука.
Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори.
После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума. Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат. Развъртат се ушите на всички ученици. Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени. То е като дърводелец.
към беседата >>
Защо го хапе на много места?
Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места. Казвам: На кое място те ухапа? – На еди кое. Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето. Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти.
Защо го хапе на много места?
Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче. Не можах да го намеря да му дам урок. Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят. Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне. Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите.
към беседата >>
След като се наядеш трябва да платиш.
Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи. Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш. Казва: „Защо дойдох на земята? “ Най-първо да се научиш да ядеш. Като се научиш да ядеш кой е вторият процес?
След като се наядеш трябва да платиш.
Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари. Нахранят ме хората. Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко. Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето. Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“.
към беседата >>
После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума.
Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището? – Да види учителят си. „Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“. В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука. Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори.
После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума.
Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат. Развъртат се ушите на всички ученици. Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени. То е като дърводелец. Има материал, взема дъски, мери.
към беседата >>
Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче.
Казвам: На кое място те ухапа? – На еди кое. Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето. Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти. Защо го хапе на много места?
Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче.
Не можах да го намеря да му дам урок. Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят. Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне. Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите. Кучето ще ги хапе.
към беседата >>
Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари.
Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш. Казва: „Защо дойдох на земята? “ Най-първо да се научиш да ядеш. Като се научиш да ядеш кой е вторият процес? След като се наядеш трябва да платиш.
Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари.
Нахранят ме хората. Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко. Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето. Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“. Наям се и веднага си замина, това е неразбиране.
към беседата >>
Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат.
– Да види учителят си. „Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“. В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука. Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори. После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума.
Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат.
Развъртат се ушите на всички ученици. Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени. То е като дърводелец. Има материал, взема дъски, мери. Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав.
към беседата >>
Не можах да го намеря да му дам урок.
– На еди кое. Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето. Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти. Защо го хапе на много места? Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче.
Не можах да го намеря да му дам урок.
Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят. Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне. Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите. Кучето ще ги хапе. Казва: „Защо не пееш?
към беседата >>
Нахранят ме хората.
Казва: „Защо дойдох на земята? “ Най-първо да се научиш да ядеш. Като се научиш да ядеш кой е вторият процес? След като се наядеш трябва да платиш. Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари.
Нахранят ме хората.
Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко. Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето. Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“. Наям се и веднага си замина, това е неразбиране. Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба.
към беседата >>
Развъртат се ушите на всички ученици.
„Чух, че имало един учител, дойдох да го видя“. В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука. Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори. После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума. Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат.
Развъртат се ушите на всички ученици.
Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени. То е като дърводелец. Има материал, взема дъски, мери. Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав. Всичките столове не се родиха, той ги направи.
към беседата >>
Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят.
Първият път в мен се зароди едно желание да дам едно възпитание на кучето. Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти. Защо го хапе на много места? Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче. Не можах да го намеря да му дам урок.
Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят.
Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне. Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите. Кучето ще ги хапе. Казва: „Защо не пееш? “ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи.
към беседата >>
Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко.
“ Най-първо да се научиш да ядеш. Като се научиш да ядеш кой е вторият процес? След като се наядеш трябва да платиш. Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари. Нахранят ме хората.
Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко.
Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето. Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“. Наям се и веднага си замина, това е неразбиране. Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба. Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“.
към беседата >>
Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени.
В училището може да е дошъл да види зданието, може да е дошъл да види учителя, то е пак една наука. Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори. После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума. Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат. Развъртат се ушите на всички ученици.
Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени.
То е като дърводелец. Има материал, взема дъски, мери. Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав. Всичките столове не се родиха, той ги направи. Питаш: „Защо аз отивам в училището“.
към беседата >>
Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне.
Казвам: Да го ухапе веднаж разбирам, но да го ухапе много пъти. Защо го хапе на много места? Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче. Не можах да го намеря да му дам урок. Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят.
Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне.
Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите. Кучето ще ги хапе. Казва: „Защо не пееш? “ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи. Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни.
към беседата >>
Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето.
Като се научиш да ядеш кой е вторият процес? След като се наядеш трябва да платиш. Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари. Нахранят ме хората. Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко.
Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето.
Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“. Наям се и веднага си замина, това е неразбиране. Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба. Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“. Вие сега искате да минете контрабанда, такива неща в природата няма.
към беседата >>
То е като дърводелец.
Той ще разбере едно нещо, че учителят не мълчи, но говори. После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума. Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат. Развъртат се ушите на всички ученици. Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени.
То е като дърводелец.
Има материал, взема дъски, мери. Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав. Всичките столове не се родиха, той ги направи. Питаш: „Защо аз отивам в училището“. – Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене.
към беседата >>
Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите.
Защо го хапе на много места? Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче. Не можах да го намеря да му дам урок. Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят. Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне.
Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите.
Кучето ще ги хапе. Казва: „Защо не пееш? “ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи. Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни. Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе.
към беседата >>
Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“.
След като се наядеш трябва да платиш. Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари. Нахранят ме хората. Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко. Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето.
Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“.
Наям се и веднага си замина, това е неразбиране. Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба. Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“. Вие сега искате да минете контрабанда, такива неща в природата няма. Контрабанда, това е престъпление.
към беседата >>
Има материал, взема дъски, мери.
После той ще научи, че учителят измерва от въздуха всяка дума. Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат. Развъртат се ушите на всички ученици. Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени. То е като дърводелец.
Има материал, взема дъски, мери.
Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав. Всичките столове не се родиха, той ги направи. Питаш: „Защо аз отивам в училището“. – Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене. Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес.
към беседата >>
Кучето ще ги хапе.
Аз всеки ден ходех нататък, но след това аз не видях повече кучето, като че изчезна туй куче. Не можах да го намеря да му дам урок. Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят. Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне. Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите.
Кучето ще ги хапе.
Казва: „Защо не пееш? “ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи. Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни. Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе. Защото не пееше.
към беседата >>
Наям се и веднага си замина, това е неразбиране.
Ето, аз какво разбирам: Отивам като един пътник и нямам пари. Нахранят ме хората. Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко. Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето. Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“.
Наям се и веднага си замина, това е неразбиране.
Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба. Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“. Вие сега искате да минете контрабанда, такива неща в природата няма. Контрабанда, това е престъпление. За всяко нещо в природата има хармоничен закон.
към беседата >>
Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав.
Тия думи по известен начин ги праща през въздуха, че като влязат в ушите на учениците, някаква магия прави, че учат. Развъртат се ушите на всички ученици. Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени. То е като дърводелец. Има материал, взема дъски, мери.
Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав.
Всичките столове не се родиха, той ги направи. Питаш: „Защо аз отивам в училището“. – Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене. Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес. Щом влезеш в училището какво става?
към беседата >>
Казва: „Защо не пееш?
Не можах да го намеря да му дам урок. Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят. Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне. Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите. Кучето ще ги хапе.
Казва: „Защо не пееш?
“ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи. Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни. Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе. Защото не пееше. Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе.
към беседата >>
Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба.
Нахранят ме хората. Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко. Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето. Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“. Наям се и веднага си замина, това е неразбиране.
Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба.
Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“. Вие сега искате да минете контрабанда, такива неща в природата няма. Контрабанда, това е престъпление. За всяко нещо в природата има хармоничен закон.
към беседата >>
Всичките столове не се родиха, той ги направи.
Развъртат се ушите на всички ученици. Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени. То е като дърводелец. Има материал, взема дъски, мери. Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав.
Всичките столове не се родиха, той ги направи.
Питаш: „Защо аз отивам в училището“. – Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене. Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес. Щом влезеш в училището какво става? – Учен ставаш.
към беседата >>
“ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи.
Казвам: Има деца, които кучета не ги хапят. Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне. Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите. Кучето ще ги хапе. Казва: „Защо не пееш?
“ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи.
Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни. Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе. Защото не пееше. Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе. Но като порасна научи се, в хор влезе да пее.
към беседата >>
Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“.
Те отиват да жънат и аз ще отида с тях да пожъна малко. Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето. Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“. Наям се и веднага си замина, това е неразбиране. Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба.
Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“.
Вие сега искате да минете контрабанда, такива неща в природата няма. Контрабанда, това е престъпление. За всяко нещо в природата има хармоничен закон.
към беседата >>
Питаш: „Защо аз отивам в училището“.
Тия малките деца, които бяха невежи, станаха учени. То е като дърводелец. Има материал, взема дъски, мери. Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав. Всичките столове не се родиха, той ги направи.
Питаш: „Защо аз отивам в училището“.
– Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене. Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес. Щом влезеш в училището какво става? – Учен ставаш. Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището.
към беседата >>
Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни.
Има един плач, като излезе кучето, като викне детето, като запее, тогава кучето се спре и се върне. Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите. Кучето ще ги хапе. Казва: „Защо не пееш? “ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи.
Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни.
Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе. Защото не пееше. Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе. Но като порасна научи се, в хор влезе да пее. Дотогава два тона не можеше да вземе.
към беседата >>
Вие сега искате да минете контрабанда, такива неща в природата няма.
Като пожъна ще кажа: Много съм ви благодарен за яденето. Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“. Наям се и веднага си замина, това е неразбиране. Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба. Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“.
Вие сега искате да минете контрабанда, такива неща в природата няма.
Контрабанда, това е престъпление. За всяко нещо в природата има хармоничен закон.
към беседата >>
– Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене.
То е като дърводелец. Има материал, взема дъски, мери. Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав. Всичките столове не се родиха, той ги направи. Питаш: „Защо аз отивам в училището“.
– Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене.
Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес. Щом влезеш в училището какво става? – Учен ставаш. Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището. В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне.
към беседата >>
Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе.
Онези деца, които не пеят така, кучето ги хване, забие си зъбите. Кучето ще ги хапе. Казва: „Защо не пееш? “ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи. Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни.
Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе.
Защото не пееше. Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе. Но като порасна научи се, в хор влезе да пее. Дотогава два тона не можеше да вземе. Та аз разреших въпроса.
към беседата >>
Контрабанда, това е престъпление.
Те ще кажат: „И ние сме много благодарни“. Наям се и веднага си замина, това е неразбиране. Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба. Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“. Вие сега искате да минете контрабанда, такива неща в природата няма.
Контрабанда, това е престъпление.
За всяко нещо в природата има хармоничен закон.
към беседата >>
Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес.
Има материал, взема дъски, мери. Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав. Всичките столове не се родиха, той ги направи. Питаш: „Защо аз отивам в училището“. – Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене.
Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес.
Щом влезеш в училището какво става? – Учен ставаш. Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището. В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне. Докато си вън от училището, свободен си.
към беседата >>
Защото не пееше.
Кучето ще ги хапе. Казва: „Защо не пееш? “ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи. Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни. Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе.
Защото не пееше.
Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе. Но като порасна научи се, в хор влезе да пее. Дотогава два тона не можеше да вземе. Та аз разреших въпроса. Исках да зная защо кучето я хапе.
към беседата >>
За всяко нещо в природата има хармоничен закон.
Наям се и веднага си замина, това е неразбиране. Като се наядеш ще идеш да пожънеш, те ще те заведат на мястото дето излиза хляба. Ще се наядеш и ще идеш при източника и ще кажеш: „Искам да се отплатя“. Вие сега искате да минете контрабанда, такива неща в природата няма. Контрабанда, това е престъпление.
За всяко нещо в природата има хармоничен закон.
към беседата >>
Щом влезеш в училището какво става?
Крои, току погледнеш изкара едно бюро, или една маса, или един стол хубав. Всичките столове не се родиха, той ги направи. Питаш: „Защо аз отивам в училището“. – Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене. Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес.
Щом влезеш в училището какво става?
– Учен ставаш. Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището. В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне. Докато си вън от училището, свободен си. Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те.
към беседата >>
Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе.
Казва: „Защо не пееш? “ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи. Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни. Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе. Защото не пееше.
Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе.
Но като порасна научи се, в хор влезе да пее. Дотогава два тона не можеше да вземе. Та аз разреших въпроса. Исках да зная защо кучето я хапе. Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после.
към беседата >>
Та казвам: Ще се повърнем към първата мисъл – Плачът е музика.
Та казвам: Ще се повърнем към първата мисъл – Плачът е музика.
Детето, което плаче казва: „Аз може да живея на земята“. Детето, което не заплаква казва: „Земята не е заради мене“, и то си заминава. Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат. Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място. По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна.
към беседата >>
– Учен ставаш.
Всичките столове не се родиха, той ги направи. Питаш: „Защо аз отивам в училището“. – Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене. Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес. Щом влезеш в училището какво става?
– Учен ставаш.
Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището. В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне. Докато си вън от училището, свободен си. Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те. Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си.
към беседата >>
Но като порасна научи се, в хор влезе да пее.
“ И действително туй момиче, което го хапа, то не можеше да пее, отпосле се научи. Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни. Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе. Защото не пееше. Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе.
Но като порасна научи се, в хор влезе да пее.
Дотогава два тона не можеше да вземе. Та аз разреших въпроса. Исках да зная защо кучето я хапе. Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после. Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре.
към беседата >>
Детето, което плаче казва: „Аз може да живея на земята“.
Та казвам: Ще се повърнем към първата мисъл – Плачът е музика.
Детето, което плаче казва: „Аз може да живея на земята“.
Детето, което не заплаква казва: „Земята не е заради мене“, и то си заминава. Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат. Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място. По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна. Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него.
към беседата >>
Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището.
Питаш: „Защо аз отивам в училището“. – Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене. Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес. Щом влезеш в училището какво става? – Учен ставаш.
Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището.
В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне. Докато си вън от училището, свободен си. Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те. Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си. Направете опит с осили.
към беседата >>
Дотогава два тона не можеше да вземе.
Аз имах случай след това да видя, тя живееше въвъ Варна и не можеше да вземе два тона верни. Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе. Защото не пееше. Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе. Но като порасна научи се, в хор влезе да пее.
Дотогава два тона не можеше да вземе.
Та аз разреших въпроса. Исках да зная защо кучето я хапе. Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после. Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре. Който не пее, хапе го.
към беседата >>
Детето, което не заплаква казва: „Земята не е заради мене“, и то си заминава.
Та казвам: Ще се повърнем към първата мисъл – Плачът е музика. Детето, което плаче казва: „Аз може да живея на земята“.
Детето, което не заплаква казва: „Земята не е заради мене“, и то си заминава.
Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат. Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място. По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна. Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него. Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен.
към беседата >>
В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне.
– Понеже аз съм неорганизиран материал, отивам при учителя да направи нещо от мене. Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес. Щом влезеш в училището какво става? – Учен ставаш. Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището.
В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне.
Докато си вън от училището, свободен си. Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те. Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си. Направете опит с осили. Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза.
към беседата >>
Та аз разреших въпроса.
Наместо да дам урок на кучето, защо я хапало, разреших въпроса защо я хапе. Защото не пееше. Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе. Но като порасна научи се, в хор влезе да пее. Дотогава два тона не можеше да вземе.
Та аз разреших въпроса.
Исках да зная защо кучето я хапе. Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после. Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре. Който не пее, хапе го. Аз вадя друго едно заключение в живота.
към беседата >>
Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат.
Та казвам: Ще се повърнем към първата мисъл – Плачът е музика. Детето, което плаче казва: „Аз може да живея на земята“. Детето, което не заплаква казва: „Земята не е заради мене“, и то си заминава.
Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат.
Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място. По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна. Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него. Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен. Мислиш, че като се овлажни крака, има опасност.
към беседата >>
Докато си вън от училището, свободен си.
Значи всички вие, които сте родени на земята сте минали в този процес. Щом влезеш в училището какво става? – Учен ставаш. Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището. В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне.
Докато си вън от училището, свободен си.
Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те. Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си. Направете опит с осили. Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза. За някои неща вие се питате защо е така?
към беседата >>
Исках да зная защо кучето я хапе.
Защото не пееше. Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе. Но като порасна научи се, в хор влезе да пее. Дотогава два тона не можеше да вземе. Та аз разреших въпроса.
Исках да зная защо кучето я хапе.
Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после. Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре. Който не пее, хапе го. Аз вадя друго едно заключение в живота. Сполетява те някое нещастие в живота.
към беседата >>
Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място.
Та казвам: Ще се повърнем към първата мисъл – Плачът е музика. Детето, което плаче казва: „Аз може да живея на земята“. Детето, което не заплаква казва: „Земята не е заради мене“, и то си заминава. Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат.
Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място.
По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна. Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него. Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен. Мислиш, че като се овлажни крака, има опасност. Като е овлажнен, той не се простудява.
към беседата >>
Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те.
Щом влезеш в училището какво става? – Учен ставаш. Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището. В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне. Докато си вън от училището, свободен си.
Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те.
Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си. Направете опит с осили. Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза. За някои неща вие се питате защо е така? Това е философски въпрос.
към беседата >>
Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после.
Ако туй момиче пееше нямаше да го ухапе. Но като порасна научи се, в хор влезе да пее. Дотогава два тона не можеше да вземе. Та аз разреших въпроса. Исках да зная защо кучето я хапе.
Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после.
Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре. Който не пее, хапе го. Аз вадя друго едно заключение в живота. Сполетява те някое нещастие в живота. Ти не мислиш правилно.
към беседата >>
По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна.
Та казвам: Ще се повърнем към първата мисъл – Плачът е музика. Детето, което плаче казва: „Аз може да живея на земята“. Детето, което не заплаква казва: „Земята не е заради мене“, и то си заминава. Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат. Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място.
По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна.
Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него. Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен. Мислиш, че като се овлажни крака, има опасност. Като е овлажнен, той не се простудява. Стига да не стане промяна в атмосферата, да се измени топлината.
към беседата >>
Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си.
– Учен ставаш. Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището. В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне. Докато си вън от училището, свободен си. Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те.
Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си.
Направете опит с осили. Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза. За някои неща вие се питате защо е така? Това е философски въпрос. Питате: „Защо страдам?
към беседата >>
Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре.
Но като порасна научи се, в хор влезе да пее. Дотогава два тона не можеше да вземе. Та аз разреших въпроса. Исках да зная защо кучето я хапе. Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после.
Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре.
Който не пее, хапе го. Аз вадя друго едно заключение в живота. Сполетява те някое нещастие в живота. Ти не мислиш правилно. Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш?
към беседата >>
Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него.
Детето, което плаче казва: „Аз може да живея на земята“. Детето, което не заплаква казва: „Земята не е заради мене“, и то си заминава. Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат. Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място. По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна.
Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него.
Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен. Мислиш, че като се овлажни крака, има опасност. Като е овлажнен, той не се простудява. Стига да не стане промяна в атмосферата, да се измени топлината.
към беседата >>
Направете опит с осили.
Щом човек е дошъл на земята, вече влиза в училището. В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне. Докато си вън от училището, свободен си. Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те. Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си.
Направете опит с осили.
Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза. За някои неща вие се питате защо е така? Това е философски въпрос. Питате: „Защо страдам? “ Този е философски въпрос.
към беседата >>
Който не пее, хапе го.
Дотогава два тона не можеше да вземе. Та аз разреших въпроса. Исках да зная защо кучето я хапе. Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после. Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре.
Който не пее, хапе го.
Аз вадя друго едно заключение в живота. Сполетява те някое нещастие в живота. Ти не мислиш правилно. Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш? “ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш.
към беседата >>
Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен.
Детето, което не заплаква казва: „Земята не е заради мене“, и то си заминава. Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат. Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място. По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна. Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него.
Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен.
Мислиш, че като се овлажни крака, има опасност. Като е овлажнен, той не се простудява. Стига да не стане промяна в атмосферата, да се измени топлината.
към беседата >>
Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза.
В природата законът е такъв: Щом стъпи кракът на човека в училището, назад не може да се върне. Докато си вън от училището, свободен си. Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те. Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си. Направете опит с осили.
Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза.
За някои неща вие се питате защо е така? Това е философски въпрос. Питате: „Защо страдам? “ Този е философски въпрос. Няма разрешение, той не е за сега.
към беседата >>
Аз вадя друго едно заключение в живота.
Та аз разреших въпроса. Исках да зная защо кучето я хапе. Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после. Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре. Който не пее, хапе го.
Аз вадя друго едно заключение в живота.
Сполетява те някое нещастие в живота. Ти не мислиш правилно. Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш? “ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш. Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка.
към беседата >>
Мислиш, че като се овлажни крака, има опасност.
Затуй бащата и майката се радват на децата, които плачат. Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място. По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна. Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него. Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен.
Мислиш, че като се овлажни крака, има опасност.
Като е овлажнен, той не се простудява. Стига да не стане промяна в атмосферата, да се измени топлината.
към беседата >>
За някои неща вие се питате защо е така?
Докато си вън от училището, свободен си. Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те. Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си. Направете опит с осили. Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза.
За някои неща вие се питате защо е така?
Това е философски въпрос. Питате: „Защо страдам? “ Този е философски въпрос. Няма разрешение, той не е за сега. Не се питайте така.
към беседата >>
Сполетява те някое нещастие в живота.
Исках да зная защо кучето я хапе. Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после. Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре. Който не пее, хапе го. Аз вадя друго едно заключение в живота.
Сполетява те някое нещастие в живота.
Ти не мислиш правилно. Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш? “ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш. Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка. Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката.
към беседата >>
Като е овлажнен, той не се простудява.
Като плачат те се раджат, но и много като плачат не е на място. По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна. Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него. Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен. Мислиш, че като се овлажни крака, има опасност.
Като е овлажнен, той не се простудява.
Стига да не стане промяна в атмосферата, да се измени топлината.
към беседата >>
Това е философски въпрос.
Щом влезеш в училището, щом си туриш крака, една примка хване ти крака, изтегли те. Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си. Направете опит с осили. Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза. За някои неща вие се питате защо е така?
Това е философски въпрос.
Питате: „Защо страдам? “ Този е философски въпрос. Няма разрешение, той не е за сега. Не се питайте така. Като свършите училището ще го разрешите.
към беседата >>
Ти не мислиш правилно.
Този професор не се яви да ми каже защо я хапе, аз разбрах после. Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре. Който не пее, хапе го. Аз вадя друго едно заключение в живота. Сполетява те някое нещастие в живота.
Ти не мислиш правилно.
Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш? “ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш. Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка. Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката. Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш.
към беседата >>
Стига да не стане промяна в атмосферата, да се измени топлината.
По същия начин, когато говорим за страданието, ние разбираме една смяна. Под страдание не разбираме всякога болка, едно нещо не може да го обясниш, страдаш заради него. Страдаш, че нямаш обуща или страдаш, че кракът ти е влажен. Мислиш, че като се овлажни крака, има опасност. Като е овлажнен, той не се простудява.
Стига да не стане промяна в атмосферата, да се измени топлината.
към беседата >>
Питате: „Защо страдам?
Речеш навън да излезеш, не можеш, вързан си. Направете опит с осили. Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза. За някои неща вие се питате защо е така? Това е философски въпрос.
Питате: „Защо страдам?
“ Този е философски въпрос. Няма разрешение, той не е за сега. Не се питайте така. Като свършите училището ще го разрешите. Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане?
към беседата >>
Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш?
Наблюдавал съм деца, като кресне, като запее, кучето се спре. Който не пее, хапе го. Аз вадя друго едно заключение в живота. Сполетява те някое нещастие в живота. Ти не мислиш правилно.
Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш?
“ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш. Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка. Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката. Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш. Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, може да урегулираме живота си.
Ние, съвременните хора, може да урегулираме живота си.
Когато остане само една мисъл в човека, силите на Любовта регулират мислите на човека. Силите на Любовта регулират чувствата и постъпките на човека, това е правилен живот. Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта. Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл. Без Любов умът не може да мисли.
към беседата >>
“ Този е философски въпрос.
Направете опит с осили. Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза. За някои неща вие се питате защо е така? Това е философски въпрос. Питате: „Защо страдам?
“ Този е философски въпрос.
Няма разрешение, той не е за сега. Не се питайте така. Като свършите училището ще го разрешите. Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане? Казваш: „Защо страдам?
към беседата >>
“ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш.
Който не пее, хапе го. Аз вадя друго едно заключение в живота. Сполетява те някое нещастие в живота. Ти не мислиш правилно. Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш?
“ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш.
Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка. Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката. Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш. Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш. Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави.
към беседата >>
Когато остане само една мисъл в човека, силите на Любовта регулират мислите на човека.
Ние, съвременните хора, може да урегулираме живота си.
Когато остане само една мисъл в човека, силите на Любовта регулират мислите на човека.
Силите на Любовта регулират чувствата и постъпките на човека, това е правилен живот. Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта. Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл. Без Любов умът не може да мисли. Не че умът предизвиква Любовта.
към беседата >>
Няма разрешение, той не е за сега.
Турете един осил в гърлото, че да видите като се върне назад не излиза. За някои неща вие се питате защо е така? Това е философски въпрос. Питате: „Защо страдам? “ Този е философски въпрос.
Няма разрешение, той не е за сега.
Не се питайте така. Като свършите училището ще го разрешите. Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане? Казваш: „Защо страдам? “ – От врялата вода.
към беседата >>
Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка.
Аз вадя друго едно заключение в живота. Сполетява те някое нещастие в живота. Ти не мислиш правилно. Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш? “ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш.
Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка.
Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката. Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш. Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш. Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави. Всеки, който поправи една погрешка може да я направи.
към беседата >>
Силите на Любовта регулират чувствата и постъпките на човека, това е правилен живот.
Ние, съвременните хора, може да урегулираме живота си. Когато остане само една мисъл в човека, силите на Любовта регулират мислите на човека.
Силите на Любовта регулират чувствата и постъпките на човека, това е правилен живот.
Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта. Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл. Без Любов умът не може да мисли. Не че умът предизвиква Любовта. Любовта предизвиква мисълта.
към беседата >>
Не се питайте така.
За някои неща вие се питате защо е така? Това е философски въпрос. Питате: „Защо страдам? “ Този е философски въпрос. Няма разрешение, той не е за сега.
Не се питайте така.
Като свършите училището ще го разрешите. Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане? Казваш: „Защо страдам? “ – От врялата вода. Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така.
към беседата >>
Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката.
Сполетява те някое нещастие в живота. Ти не мислиш правилно. Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш? “ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш. Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка.
Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката.
Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш. Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш. Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави. Всеки, който поправи една погрешка може да я направи. Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката.
към беседата >>
Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта.
Ние, съвременните хора, може да урегулираме живота си. Когато остане само една мисъл в човека, силите на Любовта регулират мислите на човека. Силите на Любовта регулират чувствата и постъпките на човека, това е правилен живот.
Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта.
Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл. Без Любов умът не може да мисли. Не че умът предизвиква Любовта. Любовта предизвиква мисълта. Във всички неща мисълта е основна.
към беседата >>
Като свършите училището ще го разрешите.
Това е философски въпрос. Питате: „Защо страдам? “ Този е философски въпрос. Няма разрешение, той не е за сега. Не се питайте така.
Като свършите училището ще го разрешите.
Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане? Казваш: „Защо страдам? “ – От врялата вода. Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така. „Защо се радвам?
към беседата >>
Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш.
Ти не мислиш правилно. Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш? “ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш. Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка. Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката.
Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш.
Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш. Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави. Всеки, който поправи една погрешка може да я направи. Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката. Сега къде е погрешката в едно дете?
към беседата >>
Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл.
Ние, съвременните хора, може да урегулираме живота си. Когато остане само една мисъл в човека, силите на Любовта регулират мислите на човека. Силите на Любовта регулират чувствата и постъпките на човека, това е правилен живот. Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта.
Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл.
Без Любов умът не може да мисли. Не че умът предизвиква Любовта. Любовта предизвиква мисълта. Във всички неща мисълта е основна. Ние мислим, че като мислим, Любовта иде.
към беседата >>
Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане?
Питате: „Защо страдам? “ Този е философски въпрос. Няма разрешение, той не е за сега. Не се питайте така. Като свършите училището ще го разрешите.
Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане?
Казваш: „Защо страдам? “ – От врялата вода. Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така. „Защо се радвам? “ – Защото си тури крака на време, затова се радваш.
към беседата >>
Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш.
Нещастието е едно куче, което казва: „Ти защо не мислиш? “ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш. Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка. Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката. Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш.
Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш.
Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави. Всеки, който поправи една погрешка може да я направи. Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката. Сега къде е погрешката в едно дете? Морално в какво седи погрешката?
към беседата >>
Без Любов умът не може да мисли.
Ние, съвременните хора, може да урегулираме живота си. Когато остане само една мисъл в човека, силите на Любовта регулират мислите на човека. Силите на Любовта регулират чувствата и постъпките на човека, това е правилен живот. Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта. Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл.
Без Любов умът не може да мисли.
Не че умът предизвиква Любовта. Любовта предизвиква мисълта. Във всички неща мисълта е основна. Ние мислим, че като мислим, Любовта иде. Това е крива мисъл.
към беседата >>
Казваш: „Защо страдам?
“ Този е философски въпрос. Няма разрешение, той не е за сега. Не се питайте така. Като свършите училището ще го разрешите. Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане?
Казваш: „Защо страдам?
“ – От врялата вода. Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така. „Защо се радвам? “ – Защото си тури крака на време, затова се радваш. Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме.
към беседата >>
Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави.
“ – Ако мислиш другояче погрешка може да направиш. Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка. Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката. Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш. Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш.
Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави.
Всеки, който поправи една погрешка може да я направи. Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката. Сега къде е погрешката в едно дете? Морално в какво седи погрешката? Що е морал?
към беседата >>
Не че умът предизвиква Любовта.
Когато остане само една мисъл в човека, силите на Любовта регулират мислите на човека. Силите на Любовта регулират чувствата и постъпките на човека, това е правилен живот. Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта. Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл. Без Любов умът не може да мисли.
Не че умът предизвиква Любовта.
Любовта предизвиква мисълта. Във всички неща мисълта е основна. Ние мислим, че като мислим, Любовта иде. Това е крива мисъл. Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения.
към беседата >>
“ – От врялата вода.
Няма разрешение, той не е за сега. Не се питайте така. Като свършите училището ще го разрешите. Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане? Казваш: „Защо страдам?
“ – От врялата вода.
Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така. „Защо се радвам? “ – Защото си тури крака на време, затова се радваш. Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме. Що е радостта?
към беседата >>
Всеки, който поправи една погрешка може да я направи.
Кучето, което се затича към тебе, то е вече погрешка. Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката. Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш. Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш. Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави.
Всеки, който поправи една погрешка може да я направи.
Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката. Сега къде е погрешката в едно дете? Морално в какво седи погрешката? Що е морал? – Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление.
към беседата >>
Любовта предизвиква мисълта.
Силите на Любовта регулират чувствата и постъпките на човека, това е правилен живот. Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта. Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл. Без Любов умът не може да мисли. Не че умът предизвиква Любовта.
Любовта предизвиква мисълта.
Във всички неща мисълта е основна. Ние мислим, че като мислим, Любовта иде. Това е крива мисъл. Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения. Всичките процеси ги произвежда Любовта.
към беседата >>
Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така.
Не се питайте така. Като свършите училището ще го разрешите. Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане? Казваш: „Защо страдам? “ – От врялата вода.
Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така.
„Защо се радвам? “ – Защото си тури крака на време, затова се радваш. Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме. Що е радостта? Турил крака си навреме в училището.
към беседата >>
Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката.
Ако му запееш, то ще спре и ти знаеш как да поправиш погрешката. Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш. Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш. Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави. Всеки, който поправи една погрешка може да я направи.
Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката.
Сега къде е погрешката в едно дете? Морално в какво седи погрешката? Що е морал? – Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление. Аз наричам всичките морални правила – стражари.
към беседата >>
Във всички неща мисълта е основна.
Всяка мисъл трябва да се регулира от Любовта. Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл. Без Любов умът не може да мисли. Не че умът предизвиква Любовта. Любовта предизвиква мисълта.
Във всички неща мисълта е основна.
Ние мислим, че като мислим, Любовта иде. Това е крива мисъл. Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения. Всичките процеси ги произвежда Любовта. Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат.
към беседата >>
„Защо се радвам?
Като свършите училището ще го разрешите. Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане? Казваш: „Защо страдам? “ – От врялата вода. Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така.
„Защо се радвам?
“ – Защото си тури крака на време, затова се радваш. Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме. Що е радостта? Турил крака си навреме в училището. То е радост.
към беседата >>
Сега къде е погрешката в едно дете?
Щом знаеш да поправиш погрешката, ти знаеш да пееш. Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш. Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави. Всеки, който поправи една погрешка може да я направи. Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката.
Сега къде е погрешката в едно дете?
Морално в какво седи погрешката? Що е морал? – Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление. Аз наричам всичките морални правила – стражари. Ти да не правиш онова, да не правиш това.
към беседата >>
Ние мислим, че като мислим, Любовта иде.
Не казвам сега разумна Любов, защото Любовта е, която подбужда ума към мисъл. Без Любов умът не може да мисли. Не че умът предизвиква Любовта. Любовта предизвиква мисълта. Във всички неща мисълта е основна.
Ние мислим, че като мислим, Любовта иде.
Това е крива мисъл. Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения. Всичките процеси ги произвежда Любовта. Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат. Първият резултат на Любовта е животът.
към беседата >>
“ – Защото си тури крака на време, затова се радваш.
Щом си туриш крака във вряла вода какво ще стане? Казваш: „Защо страдам? “ – От врялата вода. Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така. „Защо се радвам?
“ – Защото си тури крака на време, затова се радваш.
Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме. Що е радостта? Турил крака си навреме в училището. То е радост. Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб.
към беседата >>
Морално в какво седи погрешката?
Щом не (знаеш) да поправяш погрешката, не знаеш да пееш. Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави. Всеки, който поправи една погрешка може да я направи. Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката. Сега къде е погрешката в едно дете?
Морално в какво седи погрешката?
Що е морал? – Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление. Аз наричам всичките морални правила – стражари. Ти да не правиш онова, да не правиш това. Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне.
към беседата >>
Това е крива мисъл.
Без Любов умът не може да мисли. Не че умът предизвиква Любовта. Любовта предизвиква мисълта. Във всички неща мисълта е основна. Ние мислим, че като мислим, Любовта иде.
Това е крива мисъл.
Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения. Всичките процеси ги произвежда Любовта. Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат. Първият резултат на Любовта е животът. Живот без Любов остава непонятен.
към беседата >>
Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме.
Казваш: „Защо страдам? “ – От врялата вода. Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така. „Защо се радвам? “ – Защото си тури крака на време, затова се радваш.
Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме.
Що е радостта? Турил крака си навреме в училището. То е радост. Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб. Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света?
към беседата >>
Що е морал?
Всеки човек, който не знае да поправи една погрешка, той не трябва да я прави. Всеки, който поправи една погрешка може да я направи. Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката. Сега къде е погрешката в едно дете? Морално в какво седи погрешката?
Що е морал?
– Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление. Аз наричам всичките морални правила – стражари. Ти да не правиш онова, да не правиш това. Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне. Туй дете откъсне плода.
към беседата >>
Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения.
Не че умът предизвиква Любовта. Любовта предизвиква мисълта. Във всички неща мисълта е основна. Ние мислим, че като мислим, Любовта иде. Това е крива мисъл.
Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения.
Всичките процеси ги произвежда Любовта. Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат. Първият резултат на Любовта е животът. Живот без Любов остава непонятен. Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно.
към беседата >>
Що е радостта?
“ – От врялата вода. Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така. „Защо се радвам? “ – Защото си тури крака на време, затова се радваш. Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме.
Що е радостта?
Турил крака си навреме в училището. То е радост. Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб. Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света? “ Казвам така: Да ядеш.
към беседата >>
– Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление.
Всеки, който поправи една погрешка може да я направи. Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката. Сега къде е погрешката в едно дете? Морално в какво седи погрешката? Що е морал?
– Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление.
Аз наричам всичките морални правила – стражари. Ти да не правиш онова, да не правиш това. Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне. Туй дете откъсне плода. В какво седи престъплението?
към беседата >>
Всичките процеси ги произвежда Любовта.
Любовта предизвиква мисълта. Във всички неща мисълта е основна. Ние мислим, че като мислим, Любовта иде. Това е крива мисъл. Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения.
Всичките процеси ги произвежда Любовта.
Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат. Първият резултат на Любовта е животът. Живот без Любов остава непонятен. Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно. Не е лошото в пеенето.
към беседата >>
Турил крака си навреме в училището.
Защо си тури крака преждевременно във врялата вода, питаш. Така. „Защо се радвам? “ – Защото си тури крака на време, затова се радваш. Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме. Що е радостта?
Турил крака си навреме в училището.
То е радост. Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб. Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света? “ Казвам така: Да ядеш. – „Защо дойдох в света?
към беседата >>
Аз наричам всичките морални правила – стражари.
Защото, като направиш една погрешка показва, че си силен да направиш погрешката. Сега къде е погрешката в едно дете? Морално в какво седи погрешката? Що е морал? – Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление.
Аз наричам всичките морални правила – стражари.
Ти да не правиш онова, да не правиш това. Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне. Туй дете откъсне плода. В какво седи престъплението? Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил.
към беседата >>
Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат.
Във всички неща мисълта е основна. Ние мислим, че като мислим, Любовта иде. Това е крива мисъл. Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения. Всичките процеси ги произвежда Любовта.
Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат.
Първият резултат на Любовта е животът. Живот без Любов остава непонятен. Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно. Не е лошото в пеенето. Когато човек не знае да пее, то е лошото.
към беседата >>
То е радост.
„Защо се радвам? “ – Защото си тури крака на време, затова се радваш. Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме. Що е радостта? Турил крака си навреме в училището.
То е радост.
Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб. Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света? “ Казвам така: Да ядеш. – „Защо дойдох в света? “ – Да помирисваш работите.
към беседата >>
Ти да не правиш онова, да не правиш това.
Сега къде е погрешката в едно дете? Морално в какво седи погрешката? Що е морал? – Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление. Аз наричам всичките морални правила – стражари.
Ти да не правиш онова, да не правиш това.
Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне. Туй дете откъсне плода. В какво седи престъплението? Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил. Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска.
към беседата >>
Първият резултат на Любовта е животът.
Ние мислим, че като мислим, Любовта иде. Това е крива мисъл. Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения. Всичките процеси ги произвежда Любовта. Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат.
Първият резултат на Любовта е животът.
Живот без Любов остава непонятен. Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно. Не е лошото в пеенето. Когато човек не знае да пее, то е лошото. Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее.
към беседата >>
Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб.
“ – Защото си тури крака на време, затова се радваш. Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме. Що е радостта? Турил крака си навреме в училището. То е радост.
Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб.
Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света? “ Казвам така: Да ядеш. – „Защо дойдох в света? “ – Да помирисваш работите. – „Защо дойдох в света?
към беседата >>
Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне.
Морално в какво седи погрешката? Що е морал? – Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление. Аз наричам всичките морални правила – стражари. Ти да не правиш онова, да не правиш това.
Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне.
Туй дете откъсне плода. В какво седи престъплението? Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил. Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска. То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода.
към беседата >>
Живот без Любов остава непонятен.
Това е крива мисъл. Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения. Всичките процеси ги произвежда Любовта. Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат. Първият резултат на Любовта е животът.
Живот без Любов остава непонятен.
Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно. Не е лошото в пеенето. Когато човек не знае да пее, то е лошото. Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее. Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот.
към беседата >>
Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света?
Страданието произтича, че си турил крака си в топлата вода преждевременно, а се радваш, понеже го тури навреме. Що е радостта? Турил крака си навреме в училището. То е радост. Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб.
Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света?
“ Казвам така: Да ядеш. – „Защо дойдох в света? “ – Да помирисваш работите. – „Защо дойдох в света? “ – Да слушаш.
към беседата >>
Туй дете откъсне плода.
Що е морал? – Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление. Аз наричам всичките морални правила – стражари. Ти да не правиш онова, да не правиш това. Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне.
Туй дете откъсне плода.
В какво седи престъплението? Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил. Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска. То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода. В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право.
към беседата >>
Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно.
Любовта произвежда човешката мисъл, произвежда човешките чувства и движения. Всичките процеси ги произвежда Любовта. Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат. Първият резултат на Любовта е животът. Живот без Любов остава непонятен.
Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно.
Не е лошото в пеенето. Когато човек не знае да пее, то е лошото. Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее. Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот. Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките.
към беседата >>
“ Казвам така: Да ядеш.
Що е радостта? Турил крака си навреме в училището. То е радост. Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб. Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света?
“ Казвам така: Да ядеш.
– „Защо дойдох в света? “ – Да помирисваш работите. – „Защо дойдох в света? “ – Да слушаш. – „Защо дойдох в света?
към беседата >>
В какво седи престъплението?
– Моралът е един стражар, който те учи да не правиш престъпление. Аз наричам всичките морални правила – стражари. Ти да не правиш онова, да не правиш това. Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне. Туй дете откъсне плода.
В какво седи престъплението?
Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил. Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска. То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода. В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право. Какво означава нямаш право?
към беседата >>
Не е лошото в пеенето.
Всичките процеси ги произвежда Любовта. Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат. Първият резултат на Любовта е животът. Живот без Любов остава непонятен. Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно.
Не е лошото в пеенето.
Когато човек не знае да пее, то е лошото. Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее. Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот. Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките. Един музикант често коригира погрешките.
към беседата >>
– „Защо дойдох в света?
Турил крака си навреме в училището. То е радост. Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб. Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света? “ Казвам така: Да ядеш.
– „Защо дойдох в света?
“ – Да помирисваш работите. – „Защо дойдох в света? “ – Да слушаш. – „Защо дойдох в света? “ – Да гледаш.
към беседата >>
Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил.
Аз наричам всичките морални правила – стражари. Ти да не правиш онова, да не правиш това. Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне. Туй дете откъсне плода. В какво седи престъплението?
Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил.
Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска. То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода. В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право. Какво означава нямаш право? – То е много естествено.
към беседата >>
Когато човек не знае да пее, то е лошото.
Като изучаваме законите на Любовта, ще дойдем до живота, понеже животът е един резултат. Първият резултат на Любовта е животът. Живот без Любов остава непонятен. Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно. Не е лошото в пеенето.
Когато човек не знае да пее, то е лошото.
Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее. Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот. Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките. Един музикант често коригира погрешките. Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша.
към беседата >>
“ – Да помирисваш работите.
То е радост. Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб. Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света? “ Казвам така: Да ядеш. – „Защо дойдох в света?
“ – Да помирисваш работите.
– „Защо дойдох в света? “ – Да слушаш. – „Защо дойдох в света? “ – Да гледаш. Най-елементарното е да пипаме.
към беседата >>
Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска.
Ти да не правиш онова, да не правиш това. Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне. Туй дете откъсне плода. В какво седи престъплението? Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил.
Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска.
То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода. В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право. Какво означава нямаш право? – То е много естествено. Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята.
към беседата >>
Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее.
Първият резултат на Любовта е животът. Живот без Любов остава непонятен. Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно. Не е лошото в пеенето. Когато човек не знае да пее, то е лошото.
Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее.
Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот. Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките. Един музикант често коригира погрешките. Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша. Поставете, всичко да поправим.
към беседата >>
– „Защо дойдох в света?
Отишъл си в училището преждевременно, то е скръб. Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света? “ Казвам така: Да ядеш. – „Защо дойдох в света? “ – Да помирисваш работите.
– „Защо дойдох в света?
“ – Да слушаш. – „Защо дойдох в света? “ – Да гледаш. Най-елементарното е да пипаме. – „Защо дойдох в света?
към беседата >>
То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода.
Минава едно дете, вижда зрял плод, иска да си откъсне. Туй дете откъсне плода. В какво седи престъплението? Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил. Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска.
То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода.
В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право. Какво означава нямаш право? – То е много естествено. Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята. Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята.
към беседата >>
Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот.
Живот без Любов остава непонятен. Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно. Не е лошото в пеенето. Когато човек не знае да пее, то е лошото. Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее.
Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот.
Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките. Един музикант често коригира погрешките. Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша. Поставете, всичко да поправим. Много лесно е да вземеш „ре“.
към беседата >>
“ – Да слушаш.
Всичките хора са ученици в света, дошли са да се учат и всеки задава въпрос: „Защо съм дошъл в света? “ Казвам така: Да ядеш. – „Защо дойдох в света? “ – Да помирисваш работите. – „Защо дойдох в света?
“ – Да слушаш.
– „Защо дойдох в света? “ – Да гледаш. Най-елементарното е да пипаме. – „Защо дойдох в света? “ – Да го пипаме с ръката си.
към беседата >>
В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право.
Туй дете откъсне плода. В какво седи престъплението? Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил. Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска. То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода.
В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право.
Какво означава нямаш право? – То е много естествено. Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята. Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята. За него е невъзможно да слезе, няма тази наука.
към беседата >>
Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките.
Там ще имаме ред страдания, ще ни бъде приятно и неприятно. Не е лошото в пеенето. Когато човек не знае да пее, то е лошото. Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее. Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот.
Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките.
Един музикант често коригира погрешките. Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша. Поставете, всичко да поправим. Много лесно е да вземеш „ре“. Ако го вземеш неверно, много лесно е да го поправиш, няколко трептения ще измениш.
към беседата >>
– „Защо дойдох в света?
“ Казвам така: Да ядеш. – „Защо дойдох в света? “ – Да помирисваш работите. – „Защо дойдох в света? “ – Да слушаш.
– „Защо дойдох в света?
“ – Да гледаш. Най-елементарното е да пипаме. – „Защо дойдох в света? “ – Да го пипаме с ръката си. – „Защо дойдох в света?
към беседата >>
Какво означава нямаш право?
В какво седи престъплението? Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил. Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска. То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода. В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право.
Какво означава нямаш право?
– То е много естествено. Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята. Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята. За него е невъзможно да слезе, няма тази наука. Този плод не е заради него.
към беседата >>
Един музикант често коригира погрешките.
Не е лошото в пеенето. Когато човек не знае да пее, то е лошото. Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее. Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот. Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките.
Един музикант често коригира погрешките.
Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша. Поставете, всичко да поправим. Много лесно е да вземеш „ре“. Ако го вземеш неверно, много лесно е да го поправиш, няколко трептения ще измениш.
към беседата >>
“ – Да гледаш.
– „Защо дойдох в света? “ – Да помирисваш работите. – „Защо дойдох в света? “ – Да слушаш. – „Защо дойдох в света?
“ – Да гледаш.
Най-елементарното е да пипаме. – „Защо дойдох в света? “ – Да го пипаме с ръката си. – „Защо дойдох в света? “ – Да ядеш, но няма да се спреш там.
към беседата >>
– То е много естествено.
Ако тази една градина, в която човек посадил туй дърво и то за пръв път дава плод, на този плод пише, този, който го садил. Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска. То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода. В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право. Какво означава нямаш право?
– То е много естествено.
Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята. Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята. За него е невъзможно да слезе, няма тази наука. Този плод не е заради него. Ако го яде прави прегрешение.
към беседата >>
Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша.
Когато човек не знае да пее, то е лошото. Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее. Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот. Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките. Един музикант често коригира погрешките.
Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша.
Поставете, всичко да поправим. Много лесно е да вземеш „ре“. Ако го вземеш неверно, много лесно е да го поправиш, няколко трептения ще измениш.
към беседата >>
Най-елементарното е да пипаме.
“ – Да помирисваш работите. – „Защо дойдох в света? “ – Да слушаш. – „Защо дойдох в света? “ – Да гледаш.
Най-елементарното е да пипаме.
– „Защо дойдох в света? “ – Да го пипаме с ръката си. – „Защо дойдох в света? “ – Да ядеш, но няма да се спреш там. Думата ядене няма да вземете.
към беседата >>
Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята.
Това дете трябваше да намери стопанина на градината и от него да поиска. То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода. В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право. Какво означава нямаш право? – То е много естествено.
Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята.
Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята. За него е невъзможно да слезе, няма тази наука. Този плод не е заради него. Ако го яде прави прегрешение. Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран.
към беседата >>
Поставете, всичко да поправим.
Не е виноват човек, че пее, не е виноват човек, че живее. Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот. Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките. Един музикант често коригира погрешките. Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша.
Поставете, всичко да поправим.
Много лесно е да вземеш „ре“. Ако го вземеш неверно, много лесно е да го поправиш, няколко трептения ще измениш.
към беседата >>
– „Защо дойдох в света?
– „Защо дойдох в света? “ – Да слушаш. – „Защо дойдох в света? “ – Да гледаш. Най-елементарното е да пипаме.
– „Защо дойдох в света?
“ – Да го пипаме с ръката си. – „Защо дойдох в света? “ – Да ядеш, но няма да се спреш там. Думата ядене няма да вземете. С едно ядене няма да се свърши.
към беседата >>
Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята.
То без да тури никакво усилие да работи иска да участвува в плода. В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право. Какво означава нямаш право? – То е много естествено. Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята.
Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята.
За него е невъзможно да слезе, няма тази наука. Този плод не е заради него. Ако го яде прави прегрешение. Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран. Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата.
към беседата >>
Много лесно е да вземеш „ре“.
Виноват е, че не знае да живее добре, не разбира добрия живот. Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките. Един музикант често коригира погрешките. Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша. Поставете, всичко да поправим.
Много лесно е да вземеш „ре“.
Ако го вземеш неверно, много лесно е да го поправиш, няколко трептения ще измениш.
към беседата >>
“ – Да го пипаме с ръката си.
“ – Да слушаш. – „Защо дойдох в света? “ – Да гледаш. Най-елементарното е да пипаме. – „Защо дойдох в света?
“ – Да го пипаме с ръката си.
– „Защо дойдох в света? “ – Да ядеш, но няма да се спреш там. Думата ядене няма да вземете. С едно ядене няма да се свърши. В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш.
към беседата >>
За него е невъзможно да слезе, няма тази наука.
В природата, там гдето не си участвувал, нямаш право. Какво означава нямаш право? – То е много естествено. Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята. Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята.
За него е невъзможно да слезе, няма тази наука.
Този плод не е заради него. Ако го яде прави прегрешение. Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран. Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата. Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина.
към беседата >>
Ако го вземеш неверно, много лесно е да го поправиш, няколко трептения ще измениш.
Да знаеш да пееш, значи да коригираш постоянно погрешките. Един музикант често коригира погрешките. Не трябва да туряме такова определение, че погрешката е вредна, че е лоша. Поставете, всичко да поправим. Много лесно е да вземеш „ре“.
Ако го вземеш неверно, много лесно е да го поправиш, няколко трептения ще измениш.
към беседата >>
– „Защо дойдох в света?
– „Защо дойдох в света? “ – Да гледаш. Най-елементарното е да пипаме. – „Защо дойдох в света? “ – Да го пипаме с ръката си.
– „Защо дойдох в света?
“ – Да ядеш, но няма да се спреш там. Думата ядене няма да вземете. С едно ядене няма да се свърши. В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш. Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш.
към беседата >>
Този плод не е заради него.
Какво означава нямаш право? – То е много естествено. Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята. Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята. За него е невъзможно да слезе, няма тази наука.
Този плод не е заради него.
Ако го яде прави прегрешение. Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран. Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата. Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина. Мислим, че е играчка.
към беседата >>
Казвам: Радиусът това е движението от повърхността към центъра.
Казвам: Радиусът това е движението от повърхността към центъра.
Щом влезеш в центъра на мъчнотията, и ако от тази мъчнотия не може да излезеш към повърхността, ние нямаме знание. Ако влезеш в мъчнотията, силни сме. Ако не влезем, слаби сме. Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек. Тогава ще направите опит.
към беседата >>
“ – Да ядеш, но няма да се спреш там.
“ – Да гледаш. Най-елементарното е да пипаме. – „Защо дойдох в света? “ – Да го пипаме с ръката си. – „Защо дойдох в света?
“ – Да ядеш, но няма да се спреш там.
Думата ядене няма да вземете. С едно ядене няма да се свърши. В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш. Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш. Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш.
към беседата >>
Ако го яде прави прегрешение.
– То е много естествено. Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята. Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята. За него е невъзможно да слезе, няма тази наука. Този плод не е заради него.
Ако го яде прави прегрешение.
Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран. Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата. Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина. Мислим, че е играчка. То е много сериозна работа.
към беседата >>
Щом влезеш в центъра на мъчнотията, и ако от тази мъчнотия не може да излезеш към повърхността, ние нямаме знание.
Казвам: Радиусът това е движението от повърхността към центъра.
Щом влезеш в центъра на мъчнотията, и ако от тази мъчнотия не може да излезеш към повърхността, ние нямаме знание.
Ако влезеш в мъчнотията, силни сме. Ако не влезем, слаби сме. Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек. Тогава ще направите опит. Като дойде една мъчнотия тя е в центъра.
към беседата >>
Думата ядене няма да вземете.
Най-елементарното е да пипаме. – „Защо дойдох в света? “ – Да го пипаме с ръката си. – „Защо дойдох в света? “ – Да ядеш, но няма да се спреш там.
Думата ядене няма да вземете.
С едно ядене няма да се свърши. В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш. Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш. Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш. 30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш.
към беседата >>
Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран.
Този радиус слиза в земята, поиска ти се на тебе и ти да влезеш в центъра на земята. Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята. За него е невъзможно да слезе, няма тази наука. Този плод не е заради него. Ако го яде прави прегрешение.
Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран.
Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата. Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина. Мислим, че е играчка. То е много сериозна работа. Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности.
към беседата >>
Ако влезеш в мъчнотията, силни сме.
Казвам: Радиусът това е движението от повърхността към центъра. Щом влезеш в центъра на мъчнотията, и ако от тази мъчнотия не може да излезеш към повърхността, ние нямаме знание.
Ако влезеш в мъчнотията, силни сме.
Ако не влезем, слаби сме. Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек. Тогава ще направите опит. Като дойде една мъчнотия тя е в центъра. Мъчнотията аз считам една окръжност.
към беседата >>
Като кажете органически и неорганически свят какво разбирате?
Като кажете органически и неорганически свят какво разбирате?
В органическия има органи, неорганическия е без органи. Ще кажете: „В какво седи отличителната черта на органите? “ Вземете гръбначните същества, които имат костна система. Други нямат костна система. Мекотелите са без кости.
към беседата >>
С едно ядене няма да се свърши.
– „Защо дойдох в света? “ – Да го пипаме с ръката си. – „Защо дойдох в света? “ – Да ядеш, но няма да се спреш там. Думата ядене няма да вземете.
С едно ядене няма да се свърши.
В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш. Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш. Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш. 30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш. Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек.
към беседата >>
Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата.
Може ли, туй дете, което иска да изяде плода, то се намира в центъра на земята. За него е невъзможно да слезе, няма тази наука. Този плод не е заради него. Ако го яде прави прегрешение. Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран.
Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата.
Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина. Мислим, че е играчка. То е много сериозна работа. Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности. Що е едно страдание в света?
към беседата >>
Ако не влезем, слаби сме.
Казвам: Радиусът това е движението от повърхността към центъра. Щом влезеш в центъра на мъчнотията, и ако от тази мъчнотия не може да излезеш към повърхността, ние нямаме знание. Ако влезеш в мъчнотията, силни сме.
Ако не влезем, слаби сме.
Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек. Тогава ще направите опит. Като дойде една мъчнотия тя е в центъра. Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център.
към беседата >>
В органическия има органи, неорганическия е без органи.
Като кажете органически и неорганически свят какво разбирате?
В органическия има органи, неорганическия е без органи.
Ще кажете: „В какво седи отличителната черта на органите? “ Вземете гръбначните същества, които имат костна система. Други нямат костна система. Мекотелите са без кости. Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система.
към беседата >>
В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш.
“ – Да го пипаме с ръката си. – „Защо дойдох в света? “ – Да ядеш, но няма да се спреш там. Думата ядене няма да вземете. С едно ядене няма да се свърши.
В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш.
Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш. Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш. 30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш. Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек. Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние.
към беседата >>
Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина.
За него е невъзможно да слезе, няма тази наука. Този плод не е заради него. Ако го яде прави прегрешение. Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран. Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата.
Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина.
Мислим, че е играчка. То е много сериозна работа. Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности. Що е едно страдание в света? Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж.
към беседата >>
Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек.
Казвам: Радиусът това е движението от повърхността към центъра. Щом влезеш в центъра на мъчнотията, и ако от тази мъчнотия не може да излезеш към повърхността, ние нямаме знание. Ако влезеш в мъчнотията, силни сме. Ако не влезем, слаби сме.
Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек.
Тогава ще направите опит. Като дойде една мъчнотия тя е в центъра. Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек.
към беседата >>
Ще кажете: „В какво седи отличителната черта на органите?
Като кажете органически и неорганически свят какво разбирате? В органическия има органи, неорганическия е без органи.
Ще кажете: „В какво седи отличителната черта на органите?
“ Вземете гръбначните същества, които имат костна система. Други нямат костна система. Мекотелите са без кости. Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система. Да имате ясна представа.
към беседата >>
Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш.
– „Защо дойдох в света? “ – Да ядеш, но няма да се спреш там. Думата ядене няма да вземете. С едно ядене няма да се свърши. В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш.
Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш.
Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш. 30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш. Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек. Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние. Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено.
към беседата >>
Мислим, че е играчка.
Този плод не е заради него. Ако го яде прави прегрешение. Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран. Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата. Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина.
Мислим, че е играчка.
То е много сериозна работа. Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности. Що е едно страдание в света? Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж. Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение.
към беседата >>
Тогава ще направите опит.
Казвам: Радиусът това е движението от повърхността към центъра. Щом влезеш в центъра на мъчнотията, и ако от тази мъчнотия не може да излезеш към повърхността, ние нямаме знание. Ако влезеш в мъчнотията, силни сме. Ако не влезем, слаби сме. Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек.
Тогава ще направите опит.
Като дойде една мъчнотия тя е в центъра. Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо.
към беседата >>
“ Вземете гръбначните същества, които имат костна система.
Като кажете органически и неорганически свят какво разбирате? В органическия има органи, неорганическия е без органи. Ще кажете: „В какво седи отличителната черта на органите?
“ Вземете гръбначните същества, които имат костна система.
Други нямат костна система. Мекотелите са без кости. Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система. Да имате ясна представа. Ако пишете добър и лош човек, каква е разликата?
към беседата >>
Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш.
“ – Да ядеш, но няма да се спреш там. Думата ядене няма да вземете. С едно ядене няма да се свърши. В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш. Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш.
Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш.
30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш. Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек. Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние. Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено. Само на болните деца дават специална храна.
към беседата >>
То е много сериозна работа.
Ако го яде прави прегрешение. Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран. Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата. Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина. Мислим, че е играчка.
То е много сериозна работа.
Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности. Що е едно страдание в света? Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж. Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение. Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение.
към беседата >>
Като дойде една мъчнотия тя е в центъра.
Щом влезеш в центъра на мъчнотията, и ако от тази мъчнотия не може да излезеш към повърхността, ние нямаме знание. Ако влезеш в мъчнотията, силни сме. Ако не влезем, слаби сме. Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек. Тогава ще направите опит.
Като дойде една мъчнотия тя е в центъра.
Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо. И в радостта е същият закон.
към беседата >>
Други нямат костна система.
Като кажете органически и неорганически свят какво разбирате? В органическия има органи, неорганическия е без органи. Ще кажете: „В какво седи отличителната черта на органите? “ Вземете гръбначните същества, които имат костна система.
Други нямат костна система.
Мекотелите са без кости. Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система. Да имате ясна представа. Ако пишете добър и лош човек, каква е разликата? Пишете и друга тема: „Разликата или отличителните черти на добрия и лошия човек“.
към беседата >>
30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш.
Думата ядене няма да вземете. С едно ядене няма да се свърши. В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш. Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш. Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш.
30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш.
Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек. Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние. Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено. Само на болните деца дават специална храна. На здравите хора храната се отличава.
към беседата >>
Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности.
Ако човек преждевременно слиза в центъра на земята, не е готов, не е брониран. Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата. Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина. Мислим, че е играчка. То е много сериозна работа.
Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности.
Що е едно страдание в света? Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж. Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение. Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение. Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш?
към беседата >>
Мъчнотията аз считам една окръжност.
Ако влезеш в мъчнотията, силни сме. Ако не влезем, слаби сме. Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек. Тогава ще направите опит. Като дойде една мъчнотия тя е в центъра.
Мъчнотията аз считам една окръжност.
Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо. И в радостта е същият закон. Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна.
към беседата >>
Мекотелите са без кости.
Като кажете органически и неорганически свят какво разбирате? В органическия има органи, неорганическия е без органи. Ще кажете: „В какво седи отличителната черта на органите? “ Вземете гръбначните същества, които имат костна система. Други нямат костна система.
Мекотелите са без кости.
Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система. Да имате ясна представа. Ако пишете добър и лош човек, каква е разликата? Пишете и друга тема: „Разликата или отличителните черти на добрия и лошия човек“.
към беседата >>
Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек.
С едно ядене няма да се свърши. В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш. Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш. Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш. 30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш.
Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек.
Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние. Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено. Само на болните деца дават специална храна. На здравите хора храната се отличава. Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде.
към беседата >>
Що е едно страдание в света?
Онези, които искат да влезат в океана на хиляда–три хиляди метра, правят цели кълба, приготовляват ги по особен начин, за да може туй кълбо да издържи на налягането на водата. Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина. Мислим, че е играчка. То е много сериозна работа. Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности.
Що е едно страдание в света?
Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж. Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение. Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение. Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш? В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад.
към беседата >>
Има свой център.
Ако не влезем, слаби сме. Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек. Тогава ще направите опит. Като дойде една мъчнотия тя е в центъра. Мъчнотията аз считам една окръжност.
Има свой център.
Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо. И в радостта е същият закон. Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна. Трябва да разбираме радостта и скръбта и тогава ще имаме блаженство, което не е опитано.
към беседата >>
Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система.
В органическия има органи, неорганическия е без органи. Ще кажете: „В какво седи отличителната черта на органите? “ Вземете гръбначните същества, които имат костна система. Други нямат костна система. Мекотелите са без кости.
Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система.
Да имате ясна представа. Ако пишете добър и лош човек, каква е разликата? Пишете и друга тема: „Разликата или отличителните черти на добрия и лошия човек“.
към беседата >>
Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние.
В природата като те турят да ядеш, ти не може да се освободиш. Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш. Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш. 30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш. Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек.
Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние.
Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено. Само на болните деца дават специална храна. На здравите хора храната се отличава. Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде. В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял.
към беседата >>
Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж.
Не е така лесно да влезеш в океана на 1000–2000 метра дълбочина. Мислим, че е играчка. То е много сериозна работа. Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности. Що е едно страдание в света?
Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж.
Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение. Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение. Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш? В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад. Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята.
към беседата >>
Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек.
Който може да влезе в центъра на земята и да излезе на повърхността на земята, той е силен човек. Тогава ще направите опит. Като дойде една мъчнотия тя е в центъра. Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център.
Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек.
Ще придобиеш нещо. И в радостта е същият закон. Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна. Трябва да разбираме радостта и скръбта и тогава ще имаме блаженство, което не е опитано.
към беседата >>
Да имате ясна представа.
Ще кажете: „В какво седи отличителната черта на органите? “ Вземете гръбначните същества, които имат костна система. Други нямат костна система. Мекотелите са без кости. Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система.
Да имате ясна представа.
Ако пишете добър и лош човек, каква е разликата? Пишете и друга тема: „Разликата или отличителните черти на добрия и лошия човек“.
към беседата >>
Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено.
Промеждутък има, но като влезеш не може да се освободиш. Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш. 30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш. Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек. Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние.
Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено.
Само на болните деца дават специална храна. На здравите хора храната се отличава. Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде. В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял. Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал.
към беседата >>
Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение.
Мислим, че е играчка. То е много сериозна работа. Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности. Що е едно страдание в света? Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж.
Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение.
Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение. Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш? В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад. Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята. Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад.
към беседата >>
Ще придобиеш нещо.
Тогава ще направите опит. Като дойде една мъчнотия тя е в центъра. Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек.
Ще придобиеш нещо.
И в радостта е същият закон. Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна. Трябва да разбираме радостта и скръбта и тогава ще имаме блаженство, което не е опитано.
към беседата >>
Ако пишете добър и лош човек, каква е разликата?
“ Вземете гръбначните същества, които имат костна система. Други нямат костна система. Мекотелите са без кости. Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система. Да имате ясна представа.
Ако пишете добър и лош човек, каква е разликата?
Пишете и друга тема: „Разликата или отличителните черти на добрия и лошия човек“.
към беседата >>
Само на болните деца дават специална храна.
Всичките менюта, които са написани, от всичките трябва да си вкусиш. 30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш. Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек. Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние. Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено.
Само на болните деца дават специална храна.
На здравите хора храната се отличава. Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде. В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял. Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал. Виждали ли сте лимони да капят?
към беседата >>
Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение.
То е много сериозна работа. Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности. Що е едно страдание в света? Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж. Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение.
Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение.
Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш? В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад. Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята. Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад. Каква е бързината на туй течение?
към беседата >>
И в радостта е същият закон.
Като дойде една мъчнотия тя е в центъра. Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо.
И в радостта е същият закон.
Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна. Трябва да разбираме радостта и скръбта и тогава ще имаме блаженство, което не е опитано.
към беседата >>
Пишете и друга тема: „Разликата или отличителните черти на добрия и лошия човек“.
Други нямат костна система. Мекотелите са без кости. Разликата между органическия и неорганическия свят е както между мекотелите и съществата с костна система. Да имате ясна представа. Ако пишете добър и лош човек, каква е разликата?
Пишете и друга тема: „Разликата или отличителните черти на добрия и лошия човек“.
към беседата >>
На здравите хора храната се отличава.
30–40 години като живееш, от всичките ще вкусиш. Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек. Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние. Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено. Само на болните деца дават специална храна.
На здравите хора храната се отличава.
Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде. В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял. Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал. Виждали ли сте лимони да капят? Узрелите плодове остават, не капят.
към беседата >>
Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш?
Че казвам: При сегашните условия ние се намираме при някои трудности. Що е едно страдание в света? Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж. Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение. Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение.
Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш?
В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад. Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята. Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад. Каква е бързината на туй течение? Понякой път може да обърне и вагоните.
към беседата >>
Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна.
Мъчнотията аз считам една окръжност. Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо. И в радостта е същият закон.
Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна.
Трябва да разбираме радостта и скръбта и тогава ще имаме блаженство, което не е опитано.
към беседата >>
Да кажем има хора, които не са нито добри, нито лоши.
Да кажем има хора, които не са нито добри, нито лоши.
Какви са? Има хора, които са неродени. Какви са те? Сега вие не може да си представите мисълта, че като се роди, тогава започва да съществува, мислите преди да се е родил не е съществувал. Той не е съществувал в тази форма, в която е сега, но той е съществувал в някаква друга форма.
към беседата >>
Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде.
Затуй, онзи, който с радост яде е здрав човек. Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние. Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено. Само на болните деца дават специална храна. На здравите хора храната се отличава.
Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде.
В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял. Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал. Виждали ли сте лимони да капят? Узрелите плодове остават, не капят. Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“.
към беседата >>
В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад.
Що е едно страдание в света? Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж. Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение. Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение. Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш?
В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад.
Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята. Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад. Каква е бързината на туй течение? Понякой път може да обърне и вагоните. И в океана се срещат такива бури.
към беседата >>
Трябва да разбираме радостта и скръбта и тогава ще имаме блаженство, което не е опитано.
Има свой център. Ако можеш да влезеш в центъра на тази мъчнотия и да излезеш из центъра навън, ти си силен човек. Ще придобиеш нещо. И в радостта е същият закон. Докато ти не влезеш в центъра на една радост и не излезеш навън от радостта, тя ще остане непонятна.
Трябва да разбираме радостта и скръбта и тогава ще имаме блаженство, което не е опитано.
към беседата >>
Какви са?
Да кажем има хора, които не са нито добри, нито лоши.
Какви са?
Има хора, които са неродени. Какви са те? Сега вие не може да си представите мисълта, че като се роди, тогава започва да съществува, мислите преди да се е родил не е съществувал. Той не е съществувал в тази форма, в която е сега, но той е съществувал в някаква друга форма.
към беседата >>
В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял.
Радостта е едно здравословно състояние, пък болестта е едно нездравословно състояние. Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено. Само на болните деца дават специална храна. На здравите хора храната се отличава. Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде.
В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял.
Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал. Виждали ли сте лимони да капят? Узрелите плодове остават, не капят. Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“. Плод, който капе не е естествен.
към беседата >>
Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята.
Целият свят е проникнат с известни сили, течения, които се отличават по техният ампераж и волтаж. Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение. Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение. Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш? В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад.
Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята.
Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад. Каква е бързината на туй течение? Понякой път може да обърне и вагоните. И в океана се срещат такива бури. В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи.
към беседата >>
Има хора, които са неродени.
Да кажем има хора, които не са нито добри, нито лоши. Какви са?
Има хора, които са неродени.
Какви са те? Сега вие не може да си представите мисълта, че като се роди, тогава започва да съществува, мислите преди да се е родил не е съществувал. Той не е съществувал в тази форма, в която е сега, но той е съществувал в някаква друга форма.
към беседата >>
Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал.
Като ядеш с радост здрав си, като ядеш не с радост, свиваш веждите си, не си здрав, яденето не е добре сготвено. Само на болните деца дават специална храна. На здравите хора храната се отличава. Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде. В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял.
Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал.
Виждали ли сте лимони да капят? Узрелите плодове остават, не капят. Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“. Плод, който капе не е естествен. Плод, който не капе, той е за ядене.
към беседата >>
Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад.
Може да е 100, 200, 300, 400, 500, 1000, даже може да е милиони волта напрежение. Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение. Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш? В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад. Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята.
Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад.
Каква е бързината на туй течение? Понякой път може да обърне и вагоните. И в океана се срещат такива бури. В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи. В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах.
към беседата >>
Какви са те?
Да кажем има хора, които не са нито добри, нито лоши. Какви са? Има хора, които са неродени.
Какви са те?
Сега вие не може да си представите мисълта, че като се роди, тогава започва да съществува, мислите преди да се е родил не е съществувал. Той не е съществувал в тази форма, в която е сега, но той е съществувал в някаква друга форма.
към беседата >>
Виждали ли сте лимони да капят?
Само на болните деца дават специална храна. На здравите хора храната се отличава. Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде. В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял. Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал.
Виждали ли сте лимони да капят?
Узрелите плодове остават, не капят. Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“. Плод, който капе не е естествен. Плод, който не капе, той е за ядене. Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък.
към беседата >>
Каква е бързината на туй течение?
Да кажем, ако ти попаднеш под едно силно течение. Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш? В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад. Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята. Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад.
Каква е бързината на туй течение?
Понякой път може да обърне и вагоните. И в океана се срещат такива бури. В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи. В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах. Не мислете, че е безопасно в живота.
към беседата >>
Сега вие не може да си представите мисълта, че като се роди, тогава започва да съществува, мислите преди да се е родил не е съществувал.
Да кажем има хора, които не са нито добри, нито лоши. Какви са? Има хора, които са неродени. Какви са те?
Сега вие не може да си представите мисълта, че като се роди, тогава започва да съществува, мислите преди да се е родил не е съществувал.
Той не е съществувал в тази форма, в която е сега, но той е съществувал в някаква друга форма.
към беседата >>
Узрелите плодове остават, не капят.
На здравите хора храната се отличава. Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде. В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял. Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал. Виждали ли сте лимони да капят?
Узрелите плодове остават, не капят.
Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“. Плод, който капе не е естествен. Плод, който не капе, той е за ядене. Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък. Аз наричам този плод пометнат.
към беседата >>
Понякой път може да обърне и вагоните.
Въздухът се движи със 150 километра, ако попаднеш в такова движение, можеш ли да устоиш? В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад. Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята. Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад. Каква е бързината на туй течение?
Понякой път може да обърне и вагоните.
И в океана се срещат такива бури. В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи. В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах. Не мислете, че е безопасно в живота. Англичаните са по-внимателни.
към беседата >>
Той не е съществувал в тази форма, в която е сега, но той е съществувал в някаква друга форма.
Да кажем има хора, които не са нито добри, нито лоши. Какви са? Има хора, които са неродени. Какви са те? Сега вие не може да си представите мисълта, че като се роди, тогава започва да съществува, мислите преди да се е родил не е съществувал.
Той не е съществувал в тази форма, в която е сега, но той е съществувал в някаква друга форма.
към беседата >>
Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“.
Запример, някой плод, който е паднал от дървото на земята, като мине някое дете го взема и го яде. В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял. Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал. Виждали ли сте лимони да капят? Узрелите плодове остават, не капят.
Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“.
Плод, който капе не е естествен. Плод, който не капе, той е за ядене. Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък. Аз наричам този плод пометнат. Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове.
към беседата >>
И в океана се срещат такива бури.
В Америка често стават такива силни течения, че ако трен срещне такова течение, се връща назад. Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята. Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад. Каква е бързината на туй течение? Понякой път може да обърне и вагоните.
И в океана се срещат такива бури.
В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи. В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах. Не мислете, че е безопасно в живота. Англичаните са по-внимателни. Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение.
към беседата >>
Пишете друга тема: „Отличителните черти на ума и сърцето“.
Пишете друга тема: „Отличителните черти на ума и сърцето“.
Може да намерите някоя книга да прочетете какво е писал някой. За захарта може да пише онзи, който я е опитал, поне една бучка захар да е опитал. Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива. Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото. Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“.
към беседата >>
Плод, който капе не е естествен.
В живота плодът, който пада от дървото, той не е добре узрял. Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал. Виждали ли сте лимони да капят? Узрелите плодове остават, не капят. Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“.
Плод, който капе не е естествен.
Плод, който не капе, той е за ядене. Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък. Аз наричам този плод пометнат. Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове. Плодовете, които не капят са здравословни.
към беседата >>
В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи.
Близо с 80, 90, 100 километра го връща бурята. Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад. Каква е бързината на туй течение? Понякой път може да обърне и вагоните. И в океана се срещат такива бури.
В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи.
В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах. Не мислете, че е безопасно в живота. Англичаните са по-внимателни. Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение. Най-мощните параходи може да пострадат.
към беседата >>
Може да намерите някоя книга да прочетете какво е писал някой.
Пишете друга тема: „Отличителните черти на ума и сърцето“.
Може да намерите някоя книга да прочетете какво е писал някой.
За захарта може да пише онзи, който я е опитал, поне една бучка захар да е опитал. Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива. Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото. Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“. Може ли мисълта да бъде сладка?
към беседата >>
Плод, който не капе, той е за ядене.
Всякога, когато в един плод има дефект, преждевременно е паднал. Виждали ли сте лимони да капят? Узрелите плодове остават, не капят. Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“. Плод, който капе не е естествен.
Плод, който не капе, той е за ядене.
Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък. Аз наричам този плод пометнат. Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове. Плодовете, които не капят са здравословни. Ами една жена, която е слаба тя помята.
към беседата >>
В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах.
Самият трен се движи със 100 километра бързина, и като срещне въздушното течение, то го бута назад. Каква е бързината на туй течение? Понякой път може да обърне и вагоните. И в океана се срещат такива бури. В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи.
В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах.
Не мислете, че е безопасно в живота. Англичаните са по-внимателни. Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение. Най-мощните параходи може да пострадат. Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят.
към беседата >>
За захарта може да пише онзи, който я е опитал, поне една бучка захар да е опитал.
Пишете друга тема: „Отличителните черти на ума и сърцето“. Може да намерите някоя книга да прочетете какво е писал някой.
За захарта може да пише онзи, който я е опитал, поне една бучка захар да е опитал.
Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива. Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото. Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“. Може ли мисълта да бъде сладка? Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките?
към беседата >>
Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък.
Виждали ли сте лимони да капят? Узрелите плодове остават, не капят. Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“. Плод, който капе не е естествен. Плод, който не капе, той е за ядене.
Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък.
Аз наричам този плод пометнат. Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове. Плодовете, които не капят са здравословни. Ами една жена, която е слаба тя помята. Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него.
към беседата >>
Не мислете, че е безопасно в живота.
Каква е бързината на туй течение? Понякой път може да обърне и вагоните. И в океана се срещат такива бури. В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи. В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах.
Не мислете, че е безопасно в живота.
Англичаните са по-внимателни. Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение. Най-мощните параходи може да пострадат. Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят. Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение.
към беседата >>
Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива.
Пишете друга тема: „Отличителните черти на ума и сърцето“. Може да намерите някоя книга да прочетете какво е писал някой. За захарта може да пише онзи, който я е опитал, поне една бучка захар да е опитал.
Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива.
Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото. Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“. Може ли мисълта да бъде сладка? Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките? Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате.
към беседата >>
Аз наричам този плод пометнат.
Узрелите плодове остават, не капят. Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“. Плод, който капе не е естествен. Плод, който не капе, той е за ядене. Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък.
Аз наричам този плод пометнат.
Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове. Плодовете, които не капят са здравословни. Ами една жена, която е слаба тя помята. Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние.
към беседата >>
Англичаните са по-внимателни.
Понякой път може да обърне и вагоните. И в океана се срещат такива бури. В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи. В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах. Не мислете, че е безопасно в живота.
Англичаните са по-внимателни.
Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение. Най-мощните параходи може да пострадат. Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят. Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение. Трябва да заобиколим.
към беседата >>
Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото.
Пишете друга тема: „Отличителните черти на ума и сърцето“. Може да намерите някоя книга да прочетете какво е писал някой. За захарта може да пише онзи, който я е опитал, поне една бучка захар да е опитал. Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива.
Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото.
Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“. Може ли мисълта да бъде сладка? Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките? Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате. Ами сладката мисъл?
към беседата >>
Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове.
Ние сме свикнали и казваме: „Плодът трябва да капне“. Плод, който капе не е естествен. Плод, който не капе, той е за ядене. Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък. Аз наричам този плод пометнат.
Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове.
Плодовете, които не капят са здравословни. Ами една жена, която е слаба тя помята. Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние. В здравословното състояние всяка мисъл е приятна.
към беседата >>
Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение.
И в океана се срещат такива бури. В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи. В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах. Не мислете, че е безопасно в живота. Англичаните са по-внимателни.
Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение.
Най-мощните параходи може да пострадат. Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят. Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение. Трябва да заобиколим. Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш.
към беседата >>
Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“.
Пишете друга тема: „Отличителните черти на ума и сърцето“. Може да намерите някоя книга да прочетете какво е писал някой. За захарта може да пише онзи, който я е опитал, поне една бучка захар да е опитал. Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива. Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото.
Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“.
Може ли мисълта да бъде сладка? Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките? Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате. Ами сладката мисъл? Употребявали ли сте сладка мисъл?
към беседата >>
Плодовете, които не капят са здравословни.
Плод, който капе не е естествен. Плод, който не капе, той е за ядене. Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък. Аз наричам този плод пометнат. Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове.
Плодовете, които не капят са здравословни.
Ами една жена, която е слаба тя помята. Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние. В здравословното състояние всяка мисъл е приятна. Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно.
към беседата >>
Най-мощните параходи може да пострадат.
В Индийският океан, цяла една английска флота изчезна в такава една буря и досега не са я намерили, къде отишли тия параходи. В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах. Не мислете, че е безопасно в живота. Англичаните са по-внимателни. Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение.
Най-мощните параходи може да пострадат.
Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят. Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение. Трябва да заобиколим. Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш. Земята е валчеста.
към беседата >>
Може ли мисълта да бъде сладка?
Може да намерите някоя книга да прочетете какво е писал някой. За захарта може да пише онзи, който я е опитал, поне една бучка захар да е опитал. Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива. Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото. Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“.
Може ли мисълта да бъде сладка?
Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките? Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате. Ами сладката мисъл? Употребявали ли сте сладка мисъл? Някой път казвате: „Чиста мисъл“.
към беседата >>
Ами една жена, която е слаба тя помята.
Плод, който не капе, той е за ядене. Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък. Аз наричам този плод пометнат. Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове. Плодовете, които не капят са здравословни.
Ами една жена, която е слаба тя помята.
Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние. В здравословното състояние всяка мисъл е приятна. Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно. Някой казва: „Да се освободим от злото“.
към беседата >>
Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят.
В природата има такива силни течения, гдето всичко онова, което човек е създал, може да се превърне на прах. Не мислете, че е безопасно в живота. Англичаните са по-внимателни. Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение. Най-мощните параходи може да пострадат.
Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят.
Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение. Трябва да заобиколим. Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш. Земята е валчеста. Защо е валчеста?
към беседата >>
Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките?
За захарта може да пише онзи, който я е опитал, поне една бучка захар да е опитал. Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива. Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото. Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“. Може ли мисълта да бъде сладка?
Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките?
Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате. Ами сладката мисъл? Употребявали ли сте сладка мисъл? Някой път казвате: „Чиста мисъл“. Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста?
към беседата >>
Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него.
Онези плодове, които капят, в самото дърво има недостатък. Аз наричам този плод пометнат. Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове. Плодовете, които не капят са здравословни. Ами една жена, която е слаба тя помята.
Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него.
Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние. В здравословното състояние всяка мисъл е приятна. Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно. Някой казва: „Да се освободим от злото“. Как ще се освободите от злото?
към беседата >>
Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение.
Не мислете, че е безопасно в живота. Англичаните са по-внимателни. Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение. Най-мощните параходи може да пострадат. Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят.
Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение.
Трябва да заобиколим. Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш. Земята е валчеста. Защо е валчеста? – Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия.
към беседата >>
Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате.
Или някой сладък плод да е изял, ябълка или слива. Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото. Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“. Може ли мисълта да бъде сладка? Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките?
Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате.
Ами сладката мисъл? Употребявали ли сте сладка мисъл? Някой път казвате: „Чиста мисъл“. Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста? По какво се отличава учения и неучения човек?
към беседата >>
Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние.
Аз наричам този плод пометнат. Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове. Плодовете, които не капят са здравословни. Ами една жена, която е слаба тя помята. Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него.
Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние.
В здравословното състояние всяка мисъл е приятна. Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно. Някой казва: „Да се освободим от злото“. Как ще се освободите от злото? Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек.
към беседата >>
Трябва да заобиколим.
Англичаните са по-внимателни. Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение. Най-мощните параходи може да пострадат. Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят. Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение.
Трябва да заобиколим.
Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш. Земята е валчеста. Защо е валчеста? – Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия. Всичко в света не може да разреши по права линия.
към беседата >>
Ами сладката мисъл?
Другояче без да е опитал няма да знае какво нещо е сладкото. Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“. Може ли мисълта да бъде сладка? Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките? Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате.
Ами сладката мисъл?
Употребявали ли сте сладка мисъл? Някой път казвате: „Чиста мисъл“. Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста? По какво се отличава учения и неучения човек? Ученият и неученият човек се отличават.
към беседата >>
В здравословното състояние всяка мисъл е приятна.
Плодовете, които капят от дървото, са пометнати плодове. Плодовете, които не капят са здравословни. Ами една жена, която е слаба тя помята. Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние.
В здравословното състояние всяка мисъл е приятна.
Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно. Някой казва: „Да се освободим от злото“. Как ще се освободите от злото? Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек. Ти добър човек ли си?
към беседата >>
Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш.
Изучават бурите в океана, да не попадне човек в някое течение. Най-мощните параходи може да пострадат. Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят. Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение. Трябва да заобиколим.
Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш.
Земята е валчеста. Защо е валчеста? – Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия. Всичко в света не може да разреши по права линия. Казвате: „Праволинейно“.
към беседата >>
Употребявали ли сте сладка мисъл?
Ако аз ви кажа на вас „сладка мисъл“. Може ли мисълта да бъде сладка? Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките? Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате. Ами сладката мисъл?
Употребявали ли сте сладка мисъл?
Някой път казвате: „Чиста мисъл“. Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста? По какво се отличава учения и неучения човек? Ученият и неученият човек се отличават. Има хора родени учени.
към беседата >>
Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно.
Плодовете, които не капят са здравословни. Ами една жена, която е слаба тя помята. Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние. В здравословното състояние всяка мисъл е приятна.
Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно.
Някой казва: „Да се освободим от злото“. Как ще се освободите от злото? Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек. Ти добър човек ли си? Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек.
към беседата >>
Земята е валчеста.
Най-мощните параходи може да пострадат. Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят. Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение. Трябва да заобиколим. Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш.
Земята е валчеста.
Защо е валчеста? – Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия. Всичко в света не може да разреши по права линия. Казвате: „Праволинейно“. Опасно е.
към беседата >>
Някой път казвате: „Чиста мисъл“.
Може ли мисълта да бъде сладка? Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките? Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате. Ами сладката мисъл? Употребявали ли сте сладка мисъл?
Някой път казвате: „Чиста мисъл“.
Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста? По какво се отличава учения и неучения човек? Ученият и неученият човек се отличават. Има хора родени учени. Има родени неучени.
към беседата >>
Някой казва: „Да се освободим от злото“.
Ами една жена, която е слаба тя помята. Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние. В здравословното състояние всяка мисъл е приятна. Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно.
Някой казва: „Да се освободим от злото“.
Как ще се освободите от злото? Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек. Ти добър човек ли си? Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек. Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите.
към беседата >>
Защо е валчеста?
Където бурята не е в голям мащаб могат да се отклонят. Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение. Трябва да заобиколим. Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш. Земята е валчеста.
Защо е валчеста?
– Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия. Всичко в света не може да разреши по права линия. Казвате: „Праволинейно“. Опасно е. Мислиш ли, правата линия е много дълга?
към беседата >>
Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста?
Или ако ви кажа „сладка постъпка“, може ли да бъдат сладки постъпките? Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате. Ами сладката мисъл? Употребявали ли сте сладка мисъл? Някой път казвате: „Чиста мисъл“.
Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста?
По какво се отличава учения и неучения човек? Ученият и неученият човек се отличават. Има хора родени учени. Има родени неучени. Родените учени имат отличителни черти.
към беседата >>
Как ще се освободите от злото?
Едно дърво, което не може да издържат плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние. В здравословното състояние всяка мисъл е приятна. Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно. Някой казва: „Да се освободим от злото“.
Как ще се освободите от злото?
Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек. Ти добър човек ли си? Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек. Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите. В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите.
към беседата >>
– Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия.
Та казвам: Често в живота пострадваме от такива течения, понеже незнаем, че в тази посока върви туй течение. Трябва да заобиколим. Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш. Земята е валчеста. Защо е валчеста?
– Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия.
Всичко в света не може да разреши по права линия. Казвате: „Праволинейно“. Опасно е. Мислиш ли, правата линия е много дълга? Правата линия е най-късата линия.
към беседата >>
По какво се отличава учения и неучения човек?
Сладка ябълка разбирате, знаете, че може да я опитате. Ами сладката мисъл? Употребявали ли сте сладка мисъл? Някой път казвате: „Чиста мисъл“. Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста?
По какво се отличава учения и неучения човек?
Ученият и неученият човек се отличават. Има хора родени учени. Има родени неучени. Родените учени имат отличителни черти. Главата им се отличава от неучения човек.
към беседата >>
Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек.
Когато вие не може да издържите една мисъл, едно чувство, то е болезнено състояние. В здравословното състояние всяка мисъл е приятна. Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно. Някой казва: „Да се освободим от злото“. Как ще се освободите от злото?
Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек.
Ти добър човек ли си? Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек. Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите. В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите. Ще те съдят, че си си забил зъбите повече.
към беседата >>
Всичко в света не може да разреши по права линия.
Трябва да заобиколим. Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш. Земята е валчеста. Защо е валчеста? – Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия.
Всичко в света не може да разреши по права линия.
Казвате: „Праволинейно“. Опасно е. Мислиш ли, правата линия е много дълга? Правата линия е най-късата линия. Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение.
към беседата >>
Ученият и неученият човек се отличават.
Ами сладката мисъл? Употребявали ли сте сладка мисъл? Някой път казвате: „Чиста мисъл“. Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста? По какво се отличава учения и неучения човек?
Ученият и неученият човек се отличават.
Има хора родени учени. Има родени неучени. Родените учени имат отличителни черти. Главата им се отличава от неучения човек. Ако е философ, отличава се, че е философ.
към беседата >>
Ти добър човек ли си?
В здравословното състояние всяка мисъл е приятна. Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно. Някой казва: „Да се освободим от злото“. Как ще се освободите от злото? Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек.
Ти добър човек ли си?
Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек. Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите. В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите. Ще те съдят, че си си забил зъбите повече. По какво съдят един ученик в музиката?
към беседата >>
Казвате: „Праволинейно“.
Щом имаш голяма мъчнотия трябва да я заобиколиш. Земята е валчеста. Защо е валчеста? – Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия. Всичко в света не може да разреши по права линия.
Казвате: „Праволинейно“.
Опасно е. Мислиш ли, правата линия е много дълга? Правата линия е най-късата линия. Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение. Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия.
към беседата >>
Има хора родени учени.
Употребявали ли сте сладка мисъл? Някой път казвате: „Чиста мисъл“. Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста? По какво се отличава учения и неучения човек? Ученият и неученият човек се отличават.
Има хора родени учени.
Има родени неучени. Родените учени имат отличителни черти. Главата им се отличава от неучения човек. Ако е философ, отличава се, че е философ. Ако е поет отличава се, че е поет.
към беседата >>
Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек.
Щом искате да се освободите от нея, има нещо нездравословно. Някой казва: „Да се освободим от злото“. Как ще се освободите от злото? Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек. Ти добър човек ли си?
Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек.
Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите. В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите. Ще те съдят, че си си забил зъбите повече. По какво съдят един ученик в музиката? Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно.
към беседата >>
Опасно е.
Земята е валчеста. Защо е валчеста? – Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия. Всичко в света не може да разреши по права линия. Казвате: „Праволинейно“.
Опасно е.
Мислиш ли, правата линия е много дълга? Правата линия е най-късата линия. Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение. Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия. Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия.
към беседата >>
Има родени неучени.
Някой път казвате: „Чиста мисъл“. Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста? По какво се отличава учения и неучения човек? Ученият и неученият човек се отличават. Има хора родени учени.
Има родени неучени.
Родените учени имат отличителни черти. Главата им се отличава от неучения човек. Ако е философ, отличава се, че е философ. Ако е поет отличава се, че е поет. Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант.
към беседата >>
Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите.
Някой казва: „Да се освободим от злото“. Как ще се освободите от злото? Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек. Ти добър човек ли си? Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек.
Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите.
В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите. Ще те съдят, че си си забил зъбите повече. По какво съдят един ученик в музиката? Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно. Хората са виновати, че не ядат правилно.
към беседата >>
Мислиш ли, правата линия е много дълга?
Защо е валчеста? – Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия. Всичко в света не може да разреши по права линия. Казвате: „Праволинейно“. Опасно е.
Мислиш ли, правата линия е много дълга?
Правата линия е най-късата линия. Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение. Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия. Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия. Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия.
към беседата >>
Родените учени имат отличителни черти.
Чистата дреха я виждате, но чистата мисъл как я виждате, че е чиста? По какво се отличава учения и неучения човек? Ученият и неученият човек се отличават. Има хора родени учени. Има родени неучени.
Родените учени имат отличителни черти.
Главата им се отличава от неучения човек. Ако е философ, отличава се, че е философ. Ако е поет отличава се, че е поет. Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант. Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен.
към беседата >>
В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите.
Как ще се освободите от злото? Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек. Ти добър човек ли си? Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек. Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите.
В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите.
Ще те съдят, че си си забил зъбите повече. По какво съдят един ученик в музиката? Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно. Хората са виновати, че не ядат правилно. Всеки човек, който не яде правилно има закон.
към беседата >>
Правата линия е най-късата линия.
– Валчеста е по единствената причина, че големите мъчнотии може да ги избегнем по пътя на кривата линия. Всичко в света не може да разреши по права линия. Казвате: „Праволинейно“. Опасно е. Мислиш ли, правата линия е много дълга?
Правата линия е най-късата линия.
Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение. Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия. Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия. Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия. Никога не се върви в права линия.
към беседата >>
Главата им се отличава от неучения човек.
По какво се отличава учения и неучения човек? Ученият и неученият човек се отличават. Има хора родени учени. Има родени неучени. Родените учени имат отличителни черти.
Главата им се отличава от неучения човек.
Ако е философ, отличава се, че е философ. Ако е поет отличава се, че е поет. Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант. Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен. Житото не носи ли чертите си преди да е посято?
към беседата >>
Ще те съдят, че си си забил зъбите повече.
Като влезе плодът в устата ти, забиеш си зъбите, откъснеш от плода и казваш, че си добър човек. Ти добър човек ли си? Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек. Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите. В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите.
Ще те съдят, че си си забил зъбите повече.
По какво съдят един ученик в музиката? Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно. Хората са виновати, че не ядат правилно. Всеки човек, който не яде правилно има закон. Ти казваш: „Да се наям“.
към беседата >>
Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение.
Всичко в света не може да разреши по права линия. Казвате: „Праволинейно“. Опасно е. Мислиш ли, правата линия е много дълга? Правата линия е най-късата линия.
Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение.
Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия. Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия. Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия. Никога не се върви в права линия. Ще видиш, че вървиш зиг заг.
към беседата >>
Ако е философ, отличава се, че е философ.
Ученият и неученият човек се отличават. Има хора родени учени. Има родени неучени. Родените учени имат отличителни черти. Главата им се отличава от неучения човек.
Ако е философ, отличава се, че е философ.
Ако е поет отличава се, че е поет. Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант. Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен. Житото не носи ли чертите си преди да е посято? Носи. Като се посее то проявява своите черти.
към беседата >>
По какво съдят един ученик в музиката?
Ти добър човек ли си? Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек. Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите. В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите. Ще те съдят, че си си забил зъбите повече.
По какво съдят един ученик в музиката?
Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно. Хората са виновати, че не ядат правилно. Всеки човек, който не яде правилно има закон. Ти казваш: „Да се наям“. Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш.
към беседата >>
Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия.
Казвате: „Праволинейно“. Опасно е. Мислиш ли, правата линия е много дълга? Правата линия е най-късата линия. Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение.
Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия.
Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия. Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия. Никога не се върви в права линия. Ще видиш, че вървиш зиг заг. Много мъчно е да се върви по права линия.
към беседата >>
Ако е поет отличава се, че е поет.
Има хора родени учени. Има родени неучени. Родените учени имат отличителни черти. Главата им се отличава от неучения човек. Ако е философ, отличава се, че е философ.
Ако е поет отличава се, че е поет.
Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант. Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен. Житото не носи ли чертите си преди да е посято? Носи. Като се посее то проявява своите черти. Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е.
към беседата >>
Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно.
Хванеш хляба, откъснеш от него, казваш, че си добър човек. Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите. В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите. Ще те съдят, че си си забил зъбите повече. По какво съдят един ученик в музиката?
Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно.
Хората са виновати, че не ядат правилно. Всеки човек, който не яде правилно има закон. Ти казваш: „Да се наям“. Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш. Казваш: „Трябва да ям“.
към беседата >>
Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия.
Опасно е. Мислиш ли, правата линия е много дълга? Правата линия е най-късата линия. Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение. Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия.
Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия.
Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия. Никога не се върви в права линия. Ще видиш, че вървиш зиг заг. Много мъчно е да се върви по права линия. Защото голямо сгъстяване има вътре.
към беседата >>
Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант.
Има родени неучени. Родените учени имат отличителни черти. Главата им се отличава от неучения човек. Ако е философ, отличава се, че е философ. Ако е поет отличава се, че е поет.
Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант.
Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен. Житото не носи ли чертите си преди да е посято? Носи. Като се посее то проявява своите черти. Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е. Ами ако се проявява такъв какъвто не е?
към беседата >>
Хората са виновати, че не ядат правилно.
Трябва да знаеш колко сантиметра да си забиеш зъбите. В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите. Ще те съдят, че си си забил зъбите повече. По какво съдят един ученик в музиката? Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно.
Хората са виновати, че не ядат правилно.
Всеки човек, който не яде правилно има закон. Ти казваш: „Да се наям“. Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш. Казваш: „Трябва да ям“. То е цяла наука.
към беседата >>
Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия.
Мислиш ли, правата линия е много дълга? Правата линия е най-късата линия. Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение. Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия. Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия.
Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия.
Никога не се върви в права линия. Ще видиш, че вървиш зиг заг. Много мъчно е да се върви по права линия. Защото голямо сгъстяване има вътре. Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии.
към беседата >>
Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен.
Родените учени имат отличителни черти. Главата им се отличава от неучения човек. Ако е философ, отличава се, че е философ. Ако е поет отличава се, че е поет. Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант.
Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен.
Житото не носи ли чертите си преди да е посято? Носи. Като се посее то проявява своите черти. Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е. Ами ако се проявява такъв какъвто не е? Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са?
към беседата >>
Всеки човек, който не яде правилно има закон.
В яденето математически е определено колко трябва да си забиваш зъбите. Ще те съдят, че си си забил зъбите повече. По какво съдят един ученик в музиката? Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно. Хората са виновати, че не ядат правилно.
Всеки човек, който не яде правилно има закон.
Ти казваш: „Да се наям“. Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш. Казваш: „Трябва да ям“. То е цяла наука. И в музиката казвате: „Да пеем“.
към беседата >>
Никога не се върви в права линия.
Правата линия е най-късата линия. Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение. Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия. Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия. Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия.
Никога не се върви в права линия.
Ще видиш, че вървиш зиг заг. Много мъчно е да се върви по права линия. Защото голямо сгъстяване има вътре. Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии. Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива.
към беседата >>
Житото не носи ли чертите си преди да е посято?
Главата им се отличава от неучения човек. Ако е философ, отличава се, че е философ. Ако е поет отличава се, че е поет. Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант. Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен.
Житото не носи ли чертите си преди да е посято?
Носи. Като се посее то проявява своите черти. Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е. Ами ако се проявява такъв какъвто не е? Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са? Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр.
към беседата >>
Ти казваш: „Да се наям“.
Ще те съдят, че си си забил зъбите повече. По какво съдят един ученик в музиката? Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно. Хората са виновати, че не ядат правилно. Всеки човек, който не яде правилно има закон.
Ти казваш: „Да се наям“.
Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш. Казваш: „Трябва да ям“. То е цяла наука. И в музиката казвате: „Да пеем“. Но пели ли сте вие?
към беседата >>
Ще видиш, че вървиш зиг заг.
Ти предполагаш, че правата линия е много дълга, то е заблуждение. Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия. Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия. Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия. Никога не се върви в права линия.
Ще видиш, че вървиш зиг заг.
Много мъчно е да се върви по права линия. Защото голямо сгъстяване има вътре. Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии. Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива. Не говоря за кривите мисли.
към беседата >>
Носи. Като се посее то проявява своите черти.
Ако е философ, отличава се, че е философ. Ако е поет отличава се, че е поет. Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант. Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен. Житото не носи ли чертите си преди да е посято?
Носи. Като се посее то проявява своите черти.
Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е. Ами ако се проявява такъв какъвто не е? Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са? Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр. Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се?
към беседата >>
Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш.
По какво съдят един ученик в музиката? Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно. Хората са виновати, че не ядат правилно. Всеки човек, който не яде правилно има закон. Ти казваш: „Да се наям“.
Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш.
Казваш: „Трябва да ям“. То е цяла наука. И в музиката казвате: „Да пеем“. Но пели ли сте вие? Слушах ви първата песен, която запяхте.
към беседата >>
Много мъчно е да се върви по права линия.
Ако е късо разстоянието ти можеш да минеш от едната точка в друга и от другата точка пак да образуваш права линия. Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия. Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия. Никога не се върви в права линия. Ще видиш, че вървиш зиг заг.
Много мъчно е да се върви по права линия.
Защото голямо сгъстяване има вътре. Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии. Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива. Не говоря за кривите мисли. Мислите, които са пластични, вървят по крива линия.
към беседата >>
Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е.
Ако е поет отличава се, че е поет. Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант. Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен. Житото не носи ли чертите си преди да е посято? Носи. Като се посее то проявява своите черти.
Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е.
Ами ако се проявява такъв какъвто не е? Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са? Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр. Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се? Оцетът отпосле става оцет.
към беседата >>
Казваш: „Трябва да ям“.
Не е виноват, че пее, не е виноват, че яде, но е виноват, че не взема вярно тоновете, че забил зъбите повече или по-малко, затова е виноват, не яде правилно. Хората са виновати, че не ядат правилно. Всеки човек, който не яде правилно има закон. Ти казваш: „Да се наям“. Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш.
Казваш: „Трябва да ям“.
То е цяла наука. И в музиката казвате: „Да пеем“. Но пели ли сте вие? Слушах ви първата песен, която запяхте. Тя беше „Фир-фюр-фен“.
към беседата >>
Защото голямо сгъстяване има вътре.
Няма да мислиш, че туй разстояние ще го минеш в права линия. Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия. Никога не се върви в права линия. Ще видиш, че вървиш зиг заг. Много мъчно е да се върви по права линия.
Защото голямо сгъстяване има вътре.
Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии. Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива. Не говоря за кривите мисли. Мислите, които са пластични, вървят по крива линия. Определени мисли има, които вървят по права линия.
към беседата >>
Ами ако се проявява такъв какъвто не е?
Ако е музикант, отличава се, че е музикант, още преди да е станал той музикант. Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен. Житото не носи ли чертите си преди да е посято? Носи. Като се посее то проявява своите черти. Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е.
Ами ако се проявява такъв какъвто не е?
Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са? Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр. Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се? Оцетът отпосле става оцет. Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии.
към беседата >>
То е цяла наука.
Хората са виновати, че не ядат правилно. Всеки човек, който не яде правилно има закон. Ти казваш: „Да се наям“. Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш. Казваш: „Трябва да ям“.
То е цяла наука.
И в музиката казвате: „Да пеем“. Но пели ли сте вие? Слушах ви първата песен, която запяхте. Тя беше „Фир-фюр-фен“. Пяхте: „Мисли, право мисли“.
към беседата >>
Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии.
Някой път правете опит да видите дали вървите в права линия. Никога не се върви в права линия. Ще видиш, че вървиш зиг заг. Много мъчно е да се върви по права линия. Защото голямо сгъстяване има вътре.
Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии.
Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива. Не говоря за кривите мисли. Мислите, които са пластични, вървят по крива линия. Определени мисли има, които вървят по права линия. Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ.
към беседата >>
Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са?
Ако е религиозен, преди да е станал религиозен има черти, които показват, че е религиозен. Житото не носи ли чертите си преди да е посято? Носи. Като се посее то проявява своите черти. Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е. Ами ако се проявява такъв какъвто не е?
Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са?
Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр. Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се? Оцетът отпосле става оцет. Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии. Всички опивателни вещества приспиват хората.
към беседата >>
И в музиката казвате: „Да пеем“.
Всеки човек, който не яде правилно има закон. Ти казваш: „Да се наям“. Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш. Казваш: „Трябва да ям“. То е цяла наука.
И в музиката казвате: „Да пеем“.
Но пели ли сте вие? Слушах ви първата песен, която запяхте. Тя беше „Фир-фюр-фен“. Пяхте: „Мисли, право мисли“. Какво значи правото мислене?
към беседата >>
Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива.
Никога не се върви в права линия. Ще видиш, че вървиш зиг заг. Много мъчно е да се върви по права линия. Защото голямо сгъстяване има вътре. Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии.
Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива.
Не говоря за кривите мисли. Мислите, които са пластични, вървят по крива линия. Определени мисли има, които вървят по права линия. Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ. Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия.
към беседата >>
Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр.
Житото не носи ли чертите си преди да е посято? Носи. Като се посее то проявява своите черти. Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е. Ами ако се проявява такъв какъвто не е? Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са?
Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр.
Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се? Оцетът отпосле става оцет. Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии. Всички опивателни вещества приспиват хората. Те имат едно свойство, че приспиват човека.
към беседата >>
Но пели ли сте вие?
Ти казваш: „Да се наям“. Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш. Казваш: „Трябва да ям“. То е цяла наука. И в музиката казвате: „Да пеем“.
Но пели ли сте вие?
Слушах ви първата песен, която запяхте. Тя беше „Фир-фюр-фен“. Пяхте: „Мисли, право мисли“. Какво значи правото мислене?
към беседата >>
Не говоря за кривите мисли.
Ще видиш, че вървиш зиг заг. Много мъчно е да се върви по права линия. Защото голямо сгъстяване има вътре. Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии. Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива.
Не говоря за кривите мисли.
Мислите, които са пластични, вървят по крива линия. Определени мисли има, които вървят по права линия. Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ. Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия. Защо тогава ви е страх?
към беседата >>
Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се?
Носи. Като се посее то проявява своите черти. Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е. Ами ако се проявява такъв какъвто не е? Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са? Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр.
Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се?
Оцетът отпосле става оцет. Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии. Всички опивателни вещества приспиват хората. Те имат едно свойство, че приспиват човека. Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор.
към беседата >>
Слушах ви първата песен, която запяхте.
Ти не знаеш още да ядеш, пък с философия се занимаваш. Казваш: „Трябва да ям“. То е цяла наука. И в музиката казвате: „Да пеем“. Но пели ли сте вие?
Слушах ви първата песен, която запяхте.
Тя беше „Фир-фюр-фен“. Пяхте: „Мисли, право мисли“. Какво значи правото мислене?
към беседата >>
Мислите, които са пластични, вървят по крива линия.
Много мъчно е да се върви по права линия. Защото голямо сгъстяване има вътре. Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии. Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива. Не говоря за кривите мисли.
Мислите, които са пластични, вървят по крива линия.
Определени мисли има, които вървят по права линия. Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ. Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия. Защо тогава ви е страх? Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх?
към беседата >>
Оцетът отпосле става оцет.
Всеки човек сега трябва да се проявява такъв какъвто е. Ами ако се проявява такъв какъвто не е? Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са? Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр. Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се?
Оцетът отпосле става оцет.
Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии. Всички опивателни вещества приспиват хората. Те имат едно свойство, че приспиват човека. Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор. Лампичките в ума ще започне да ги затваря.
към беседата >>
Тя беше „Фир-фюр-фен“.
Казваш: „Трябва да ям“. То е цяла наука. И в музиката казвате: „Да пеем“. Но пели ли сте вие? Слушах ви първата песен, която запяхте.
Тя беше „Фир-фюр-фен“.
Пяхте: „Мисли, право мисли“. Какво значи правото мислене?
към беседата >>
Определени мисли има, които вървят по права линия.
Защото голямо сгъстяване има вътре. Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии. Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива. Не говоря за кривите мисли. Мислите, които са пластични, вървят по крива линия.
Определени мисли има, които вървят по права линия.
Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ. Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия. Защо тогава ви е страх? Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх? – Ти се смущаваш да вървиш по правата линия.
към беседата >>
Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии.
Ами ако се проявява такъв какъвто не е? Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са? Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр. Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се? Оцетът отпосле става оцет.
Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии.
Всички опивателни вещества приспиват хората. Те имат едно свойство, че приспиват човека. Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор. Лампичките в ума ще започне да ги затваря. Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват.
към беседата >>
Пяхте: „Мисли, право мисли“.
То е цяла наука. И в музиката казвате: „Да пеем“. Но пели ли сте вие? Слушах ви първата песен, която запяхте. Тя беше „Фир-фюр-фен“.
Пяхте: „Мисли, право мисли“.
Какво значи правото мислене?
към беседата >>
Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ.
Да се научи човек да ходи правилно трябва да изучава правите и кривите линии, отношенията между правите и кривите линии. Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива. Не говоря за кривите мисли. Мислите, които са пластични, вървят по крива линия. Определени мисли има, които вървят по права линия.
Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ.
Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия. Защо тогава ви е страх? Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх? – Ти се смущаваш да вървиш по правата линия. Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх.
към беседата >>
Всички опивателни вещества приспиват хората.
Има ли хора, които се проявяват такива, каквито не са? Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр. Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се? Оцетът отпосле става оцет. Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии.
Всички опивателни вещества приспиват хората.
Те имат едно свойство, че приспиват човека. Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор. Лампичките в ума ще започне да ги затваря. Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват. В някои отношения са будни, в някои не са будни.
към беседата >>
Какво значи правото мислене?
И в музиката казвате: „Да пеем“. Но пели ли сте вие? Слушах ви първата песен, която запяхте. Тя беше „Фир-фюр-фен“. Пяхте: „Мисли, право мисли“.
Какво значи правото мислене?
към беседата >>
Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия.
Тогава трябва да знаете, коя мисъл е права и (коя) мисъл крива. Не говоря за кривите мисли. Мислите, които са пластични, вървят по крива линия. Определени мисли има, които вървят по права линия. Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ.
Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия.
Защо тогава ви е страх? Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх? – Ти се смущаваш да вървиш по правата линия. Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх. А ти се смущаваш.
към беседата >>
Те имат едно свойство, че приспиват човека.
Тогава бих желал да ми покажете един такъв екземпляр. Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се? Оцетът отпосле става оцет. Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии. Всички опивателни вещества приспиват хората.
Те имат едно свойство, че приспиват човека.
Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор. Лампичките в ума ще започне да ги затваря. Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват. В някои отношения са будни, в някои не са будни. Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е.
към беседата >>
Ако ви питам в една окръжност каква е разликата между диаметъра на окръжността и радиуса на окръжността?
Ако ви питам в една окръжност каква е разликата между диаметъра на окръжността и радиуса на окръжността?
Какво разбирате вие под радиус на окръжността? Радиус на окръжността показва, че от центъра излиза и отива в периферията. Да кажем, че имаме един център O (Фиг. 1) и от O отива до A, или от O отива да B. Да допуснем, че това е едно движение.
към беседата >>
Защо тогава ви е страх?
Не говоря за кривите мисли. Мислите, които са пластични, вървят по крива линия. Определени мисли има, които вървят по права линия. Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ. Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия.
Защо тогава ви е страх?
Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх? – Ти се смущаваш да вървиш по правата линия. Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх. А ти се смущаваш. А тебе те е страх.
към беседата >>
Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор.
Когато оцета се проявява такъв какъвто е, ражда ли се? Оцетът отпосле става оцет. Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии. Всички опивателни вещества приспиват хората. Те имат едно свойство, че приспиват човека.
Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор.
Лампичките в ума ще започне да ги затваря. Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват. В някои отношения са будни, в някои не са будни. Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е. Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е?
към беседата >>
Какво разбирате вие под радиус на окръжността?
Ако ви питам в една окръжност каква е разликата между диаметъра на окръжността и радиуса на окръжността?
Какво разбирате вие под радиус на окръжността?
Радиус на окръжността показва, че от центъра излиза и отива в периферията. Да кажем, че имаме един център O (Фиг. 1) и от O отива до A, или от O отива да B. Да допуснем, че това е едно движение. Имате два радиуса, имате две противоположни движения.
към беседата >>
Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх?
Мислите, които са пластични, вървят по крива линия. Определени мисли има, които вървят по права линия. Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ. Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия. Защо тогава ви е страх?
Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх?
– Ти се смущаваш да вървиш по правата линия. Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх. А ти се смущаваш. А тебе те е страх. Тя е господар на положението.
към беседата >>
Лампичките в ума ще започне да ги затваря.
Оцетът отпосле става оцет. Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии. Всички опивателни вещества приспиват хората. Те имат едно свойство, че приспиват човека. Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор.
Лампичките в ума ще започне да ги затваря.
Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват. В някои отношения са будни, в някои не са будни. Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е. Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е? Кое трябва да проявим сега?
към беседата >>
Радиус на окръжността показва, че от центъра излиза и отива в периферията.
Ако ви питам в една окръжност каква е разликата между диаметъра на окръжността и радиуса на окръжността? Какво разбирате вие под радиус на окръжността?
Радиус на окръжността показва, че от центъра излиза и отива в периферията.
Да кажем, че имаме един център O (Фиг. 1) и от O отива до A, или от O отива да B. Да допуснем, че това е едно движение. Имате два радиуса, имате две противоположни движения. По какво се отличават тия радиуси?
към беседата >>
– Ти се смущаваш да вървиш по правата линия.
Определени мисли има, които вървят по права линия. Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ. Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия. Защо тогава ви е страх? Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх?
– Ти се смущаваш да вървиш по правата линия.
Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх. А ти се смущаваш. А тебе те е страх. Тя е господар на положението. Всякога, когато човек не е господар, плаши се.
към беседата >>
Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват.
Оцетът изкуствено го образуват едни малки бактерии. Всички опивателни вещества приспиват хората. Те имат едно свойство, че приспиват човека. Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор. Лампичките в ума ще започне да ги затваря.
Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват.
В някои отношения са будни, в някои не са будни. Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е. Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е? Кое трябва да проявим сега? Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане.
към беседата >>
Да кажем, че имаме един център O (Фиг.
Ако ви питам в една окръжност каква е разликата между диаметъра на окръжността и радиуса на окръжността? Какво разбирате вие под радиус на окръжността? Радиус на окръжността показва, че от центъра излиза и отива в периферията.
Да кажем, че имаме един център O (Фиг.
1) и от O отива до A, или от O отива да B. Да допуснем, че това е едно движение. Имате два радиуса, имате две противоположни движения. По какво се отличават тия радиуси? В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра.
към беседата >>
Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх.
Да върви човек по права линия трябва да има голяма мощ. Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия. Защо тогава ви е страх? Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх? – Ти се смущаваш да вървиш по правата линия.
Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх.
А ти се смущаваш. А тебе те е страх. Тя е господар на положението. Всякога, когато човек не е господар, плаши се. Особено, ако са перпендикулярни линиите.
към беседата >>
В някои отношения са будни, в някои не са будни.
Всички опивателни вещества приспиват хората. Те имат едно свойство, че приспиват човека. Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор. Лампичките в ума ще започне да ги затваря. Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват.
В някои отношения са будни, в някои не са будни.
Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е. Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е? Кое трябва да проявим сега? Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане. Като че ли цялото тяло диша.
към беседата >>
1) и от O отива до A, или от O отива да B.
Ако ви питам в една окръжност каква е разликата между диаметъра на окръжността и радиуса на окръжността? Какво разбирате вие под радиус на окръжността? Радиус на окръжността показва, че от центъра излиза и отива в периферията. Да кажем, че имаме един център O (Фиг.
1) и от O отива до A, или от O отива да B.
Да допуснем, че това е едно движение. Имате два радиуса, имате две противоположни движения. По какво се отличават тия радиуси? В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра. Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра.
към беседата >>
А ти се смущаваш.
Много силен трябва да бъде човек, който върви по права линия. Защо тогава ви е страх? Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх? – Ти се смущаваш да вървиш по правата линия. Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх.
А ти се смущаваш.
А тебе те е страх. Тя е господар на положението. Всякога, когато човек не е господар, плаши се. Особено, ако са перпендикулярни линиите. Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии.
към беседата >>
Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е.
Те имат едно свойство, че приспиват човека. Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор. Лампичките в ума ще започне да ги затваря. Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват. В някои отношения са будни, в някои не са будни.
Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е.
Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е? Кое трябва да проявим сега? Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане. Като че ли цялото тяло диша. Специалните органи за дишането не са турени в действие.
към беседата >>
Да допуснем, че това е едно движение.
Ако ви питам в една окръжност каква е разликата между диаметъра на окръжността и радиуса на окръжността? Какво разбирате вие под радиус на окръжността? Радиус на окръжността показва, че от центъра излиза и отива в периферията. Да кажем, че имаме един център O (Фиг. 1) и от O отива до A, или от O отива да B.
Да допуснем, че това е едно движение.
Имате два радиуса, имате две противоположни движения. По какво се отличават тия радиуси? В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра. Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра. Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш?
към беседата >>
А тебе те е страх.
Защо тогава ви е страх? Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх? – Ти се смущаваш да вървиш по правата линия. Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх. А ти се смущаваш.
А тебе те е страх.
Тя е господар на положението. Всякога, когато човек не е господар, плаши се. Особено, ако са перпендикулярни линиите. Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии. Плоскостта казва по права линия ходи.
към беседата >>
Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е?
Като влезе едно същество, което е опивателно, той е най-малкият затвор. Лампичките в ума ще започне да ги затваря. Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват. В някои отношения са будни, в някои не са будни. Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е.
Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е?
Кое трябва да проявим сега? Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане. Като че ли цялото тяло диша. Специалните органи за дишането не са турени в действие. Щом се роди, веднага се проявява дишането.
към беседата >>
Имате два радиуса, имате две противоположни движения.
Какво разбирате вие под радиус на окръжността? Радиус на окръжността показва, че от центъра излиза и отива в периферията. Да кажем, че имаме един център O (Фиг. 1) и от O отива до A, или от O отива да B. Да допуснем, че това е едно движение.
Имате два радиуса, имате две противоположни движения.
По какво се отличават тия радиуси? В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра. Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра. Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш? Диаметърът на земята е 12700 километра.
към беседата >>
Тя е господар на положението.
Ако те изведат на едно високо място, което е хиляда метра височина, ако те поискат да те пуснат, защо в тебе се заражда страх? – Ти се смущаваш да вървиш по правата линия. Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх. А ти се смущаваш. А тебе те е страх.
Тя е господар на положението.
Всякога, когато човек не е господар, плаши се. Особено, ако са перпендикулярни линиите. Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии. Плоскостта казва по права линия ходи. По права линия в колко посоки?
към беседата >>
Кое трябва да проявим сега?
Лампичките в ума ще започне да ги затваря. Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват. В някои отношения са будни, в някои не са будни. Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е. Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е?
Кое трябва да проявим сега?
Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане. Като че ли цялото тяло диша. Специалните органи за дишането не са турени в действие. Щом се роди, веднага се проявява дишането. Проплакването е първото дишане.
към беседата >>
По какво се отличават тия радиуси?
Радиус на окръжността показва, че от центъра излиза и отива в периферията. Да кажем, че имаме един център O (Фиг. 1) и от O отива до A, или от O отива да B. Да допуснем, че това е едно движение. Имате два радиуса, имате две противоположни движения.
По какво се отличават тия радиуси?
В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра. Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра. Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш? Диаметърът на земята е 12700 километра. Какво показва диаметърът?
към беседата >>
Всякога, когато човек не е господар, плаши се.
– Ти се смущаваш да вървиш по правата линия. Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх. А ти се смущаваш. А тебе те е страх. Тя е господар на положението.
Всякога, когато човек не е господар, плаши се.
Особено, ако са перпендикулярни линиите. Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии. Плоскостта казва по права линия ходи. По права линия в колко посоки? По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш?
към беседата >>
Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане.
Хората, които се опиват от тях, умът не е така събуден и чувствата престават да действуват. В някои отношения са будни, в някои не са будни. Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е. Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е? Кое трябва да проявим сега?
Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане.
Като че ли цялото тяло диша. Специалните органи за дишането не са турени в действие. Щом се роди, веднага се проявява дишането. Проплакването е първото дишане. Като се роди детето, всички очакват да запее.
към беседата >>
В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра.
Да кажем, че имаме един център O (Фиг. 1) и от O отива до A, или от O отива да B. Да допуснем, че това е едно движение. Имате два радиуса, имате две противоположни движения. По какво се отличават тия радиуси?
В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра.
Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра. Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш? Диаметърът на земята е 12700 километра. Какво показва диаметърът? Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи?
към беседата >>
Особено, ако са перпендикулярни линиите.
Една птица, която има криви крила, ни най-малко не я е страх. А ти се смущаваш. А тебе те е страх. Тя е господар на положението. Всякога, когато човек не е господар, плаши се.
Особено, ако са перпендикулярни линиите.
Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии. Плоскостта казва по права линия ходи. По права линия в колко посоки? По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш? Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш.
към беседата >>
Като че ли цялото тяло диша.
В някои отношения са будни, в някои не са будни. Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е. Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е? Кое трябва да проявим сега? Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане.
Като че ли цялото тяло диша.
Специалните органи за дишането не са турени в действие. Щом се роди, веднага се проявява дишането. Проплакването е първото дишане. Като се роди детето, всички очакват да запее. Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец.
към беседата >>
Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра.
1) и от O отива до A, или от O отива да B. Да допуснем, че това е едно движение. Имате два радиуса, имате две противоположни движения. По какво се отличават тия радиуси? В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра.
Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра.
Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш? Диаметърът на земята е 12700 километра. Какво показва диаметърът? Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи? Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията.
към беседата >>
Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии.
А ти се смущаваш. А тебе те е страх. Тя е господар на положението. Всякога, когато човек не е господар, плаши се. Особено, ако са перпендикулярни линиите.
Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии.
Плоскостта казва по права линия ходи. По права линия в колко посоки? По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш? Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш. Човек може да слезе с парашут.
към беседата >>
Специалните органи за дишането не са турени в действие.
Тогава казват, че човек се проявява такъв, какъвто е. Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е? Кое трябва да проявим сега? Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане. Като че ли цялото тяло диша.
Специалните органи за дишането не са турени в действие.
Щом се роди, веднага се проявява дишането. Проплакването е първото дишане. Като се роди детето, всички очакват да запее. Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец. Щом не е певец изпъждат го из света навън.
към беседата >>
Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш?
Да допуснем, че това е едно движение. Имате два радиуса, имате две противоположни движения. По какво се отличават тия радиуси? В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра. Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра.
Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш?
Диаметърът на земята е 12700 километра. Какво показва диаметърът? Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи? Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията. Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш.
към беседата >>
Плоскостта казва по права линия ходи.
А тебе те е страх. Тя е господар на положението. Всякога, когато човек не е господар, плаши се. Особено, ако са перпендикулярни линиите. Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии.
Плоскостта казва по права линия ходи.
По права линия в колко посоки? По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш? Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш. Човек може да слезе с парашут. Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението.
към беседата >>
Щом се роди, веднага се проявява дишането.
Коя е първата основна черта, човек да се прояви такъв, какъвто е? Кое трябва да проявим сега? Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане. Като че ли цялото тяло диша. Специалните органи за дишането не са турени в действие.
Щом се роди, веднага се проявява дишането.
Проплакването е първото дишане. Като се роди детето, всички очакват да запее. Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец. Щом не е певец изпъждат го из света навън. Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее.
към беседата >>
Диаметърът на земята е 12700 километра.
Имате два радиуса, имате две противоположни движения. По какво се отличават тия радиуси? В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра. Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра. Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш?
Диаметърът на земята е 12700 километра.
Какво показва диаметърът? Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи? Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията. Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш. Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията.
към беседата >>
По права линия в колко посоки?
Тя е господар на положението. Всякога, когато човек не е господар, плаши се. Особено, ако са перпендикулярни линиите. Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии. Плоскостта казва по права линия ходи.
По права линия в колко посоки?
По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш? Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш. Човек може да слезе с парашут. Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението. Ако падаш отгоре не си свободен от този закон.
към беседата >>
Проплакването е първото дишане.
Кое трябва да проявим сега? Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане. Като че ли цялото тяло диша. Специалните органи за дишането не са турени в действие. Щом се роди, веднага се проявява дишането.
Проплакването е първото дишане.
Като се роди детето, всички очакват да запее. Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец. Щом не е певец изпъждат го из света навън. Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее. Щом престане да пее, заминава си.
към беседата >>
Какво показва диаметърът?
По какво се отличават тия радиуси? В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра. Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра. Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш? Диаметърът на земята е 12700 километра.
Какво показва диаметърът?
Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи? Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията. Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш. Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията. Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър.
към беседата >>
По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш?
Всякога, когато човек не е господар, плаши се. Особено, ако са перпендикулярни линиите. Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии. Плоскостта казва по права линия ходи. По права линия в колко посоки?
По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш?
Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш. Човек може да слезе с парашут. Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението. Ако падаш отгоре не си свободен от този закон. Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка.
към беседата >>
Като се роди детето, всички очакват да запее.
Детето, което е образувано в утробата на майката, то не диша, майката диша, то живее без дишане. Като че ли цялото тяло диша. Специалните органи за дишането не са турени в действие. Щом се роди, веднага се проявява дишането. Проплакването е първото дишане.
Като се роди детето, всички очакват да запее.
Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец. Щом не е певец изпъждат го из света навън. Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее. Щом престане да пее, заминава си. Защо плаче?
към беседата >>
Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи?
В единия радиус енергията излиза от центъра, а от другия от периферията отива към центъра. Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра. Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш? Диаметърът на земята е 12700 километра. Какво показва диаметърът?
Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи?
Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията. Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш. Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията. Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър. Диаметърът се състои от два радиуса.
към беседата >>
Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш.
Особено, ако са перпендикулярни линиите. Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии. Плоскостта казва по права линия ходи. По права линия в колко посоки? По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш?
Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш.
Човек може да слезе с парашут. Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението. Ако падаш отгоре не си свободен от този закон. Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка. Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята.
към беседата >>
Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец.
Като че ли цялото тяло диша. Специалните органи за дишането не са турени в действие. Щом се роди, веднага се проявява дишането. Проплакването е първото дишане. Като се роди детето, всички очакват да запее.
Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец.
Щом не е певец изпъждат го из света навън. Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее. Щом престане да пее, заминава си. Защо плаче? Поддържа първия подтик.
към беседата >>
Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията.
Хората на земята искат да знаят какво е диаметъра. Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш? Диаметърът на земята е 12700 километра. Какво показва диаметърът? Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи?
Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията.
Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш. Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията. Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър. Диаметърът се състои от два радиуса. От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус.
към беседата >>
Човек може да слезе с парашут.
Затуй сега се занимаваме с хоризонталните прави линии. Плоскостта казва по права линия ходи. По права линия в колко посоки? По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш? Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш.
Човек може да слезе с парашут.
Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението. Ако падаш отгоре не си свободен от този закон. Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка. Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята. Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл.
към беседата >>
Щом не е певец изпъждат го из света навън.
Специалните органи за дишането не са турени в действие. Щом се роди, веднага се проявява дишането. Проплакването е първото дишане. Като се роди детето, всички очакват да запее. Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец.
Щом не е певец изпъждат го из света навън.
Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее. Щом престане да пее, заминава си. Защо плаче? Поддържа първия подтик. Изплаква детето и започва дишането.
към беседата >>
Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш.
Като знаеш какво е диаметърът на земята, какво ще добиеш? Диаметърът на земята е 12700 километра. Какво показва диаметърът? Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи? Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията.
Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш.
Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията. Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър. Диаметърът се състои от два радиуса. От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус. Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане.
към беседата >>
Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението.
Плоскостта казва по права линия ходи. По права линия в колко посоки? По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш? Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш. Човек може да слезе с парашут.
Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението.
Ако падаш отгоре не си свободен от този закон. Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка. Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята. Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл. Не само това може да направите, но може да направите и друг опит.
към беседата >>
Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее.
Щом се роди, веднага се проявява дишането. Проплакването е първото дишане. Като се роди детето, всички очакват да запее. Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец. Щом не е певец изпъждат го из света навън.
Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее.
Щом престане да пее, заминава си. Защо плаче? Поддържа първия подтик. Изплаква детето и започва дишането. После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика.
към беседата >>
Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията.
Диаметърът на земята е 12700 километра. Какво показва диаметърът? Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи? Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията. Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш.
Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията.
Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър. Диаметърът се състои от два радиуса. От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус. Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане. Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш.
към беседата >>
Ако падаш отгоре не си свободен от този закон.
По права линия в колко посоки? По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш? Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш. Човек може да слезе с парашут. Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението.
Ако падаш отгоре не си свободен от този закон.
Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка. Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята. Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл. Не само това може да направите, но може да направите и друг опит. Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста.
към беседата >>
Щом престане да пее, заминава си.
Проплакването е първото дишане. Като се роди детето, всички очакват да запее. Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец. Щом не е певец изпъждат го из света навън. Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее.
Щом престане да пее, заминава си.
Защо плаче? Поддържа първия подтик. Изплаква детето и започва дишането. После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика. Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете.
към беседата >>
Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър.
Какво показва диаметърът? Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи? Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията. Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш. Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията.
Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър.
Диаметърът се състои от два радиуса. От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус. Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане. Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш. Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър.
към беседата >>
Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка.
По перпендикуляра на правата линия може ли да ходиш? Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш. Човек може да слезе с парашут. Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението. Ако падаш отгоре не си свободен от този закон.
Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка.
Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята. Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл. Не само това може да направите, но може да направите и друг опит. Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста. Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята.
към беседата >>
Защо плаче?
Като се роди детето, всички очакват да запее. Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец. Щом не е певец изпъждат го из света навън. Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее. Щом престане да пее, заминава си.
Защо плаче?
Поддържа първия подтик. Изплаква детето и започва дишането. После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика. Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете. Че плачът ви е дело.
към беседата >>
Диаметърът се състои от два радиуса.
Най-първо да знаеш диаметъра на една мъчнотия, какво значи? Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията. Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш. Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията. Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър.
Диаметърът се състои от два радиуса.
От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус. Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане. Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш. Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър. Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра.
към беседата >>
Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята.
Ако те пуснат като парашутист да слезнеш, веднага ще се научиш. Човек може да слезе с парашут. Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението. Ако падаш отгоре не си свободен от този закон. Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка.
Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята.
Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл. Не само това може да направите, но може да направите и друг опит. Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста. Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята. Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята.
към беседата >>
Поддържа първия подтик.
Ако детето запее като се роди, като види света да издаде първият звук, майката се радва, че то е певец. Щом не е певец изпъждат го из света навън. Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее. Щом престане да пее, заминава си. Защо плаче?
Поддържа първия подтик.
Изплаква детето и започва дишането. После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика. Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете. Че плачът ви е дело. Детето като заплаче, от радост заплаква.
към беседата >>
От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус.
Да знаеш откъде се произвежда мъчнотията. Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш. Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията. Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър. Диаметърът се състои от два радиуса.
От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус.
Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане. Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш. Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър. Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра. То е диаметрално противоположно движение.
към беседата >>
Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл.
Човек може да слезе с парашут. Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението. Ако падаш отгоре не си свободен от този закон. Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка. Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята.
Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл.
Не само това може да направите, но може да направите и друг опит. Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста. Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята. Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята. Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен.
към беседата >>
Изплаква детето и започва дишането.
Щом не е певец изпъждат го из света навън. Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее. Щом престане да пее, заминава си. Защо плаче? Поддържа първия подтик.
Изплаква детето и започва дишането.
После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика. Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете. Че плачът ви е дело. Детето като заплаче, от радост заплаква. Вие заплаквате от скръб, не от радост.
към беседата >>
Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане.
Да знаеш диаметъра значи да знаеш как да преодолееш. Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията. Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър. Диаметърът се състои от два радиуса. От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус.
Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане.
Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш. Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър. Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра. То е диаметрално противоположно движение. Радиусът показва пътя на движението към центъра и пътя на излизането.
към беседата >>
Не само това може да направите, но може да направите и друг опит.
Но да имаш такава силна мисъл, че като те пуснат отгоре, като помислиш само, да се освободиш от закона на теготението. Ако падаш отгоре не си свободен от този закон. Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка. Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята. Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл.
Не само това може да направите, но може да направите и друг опит.
Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста. Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята. Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята. Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен. Вие сега искате да бъдете силни хора.
към беседата >>
После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика.
Дотогава, докато човек пее на земята е певец, може да живее. Щом престане да пее, заминава си. Защо плаче? Поддържа първия подтик. Изплаква детето и започва дишането.
После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика.
Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете. Че плачът ви е дело. Детето като заплаче, от радост заплаква. Вие заплаквате от скръб, не от радост. Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“.
към беседата >>
Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш.
Радиус значи да знаеш откъде произлиза мъчнотията. Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър. Диаметърът се състои от два радиуса. От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус. Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане.
Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш.
Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър. Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра. То е диаметрално противоположно движение. Радиусът показва пътя на движението към центъра и пътя на излизането. Същевременно диаметърът показва, че си усвоил закона да знаеш как да излезеш.
към беседата >>
Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста.
Ако падаш отгоре не си свободен от този закон. Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка. Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята. Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл. Не само това може да направите, но може да направите и друг опит.
Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста.
Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята. Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята. Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен. Вие сега искате да бъдете силни хора. Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш?
към беседата >>
Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете.
Щом престане да пее, заминава си. Защо плаче? Поддържа първия подтик. Изплаква детето и започва дишането. После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика.
Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете.
Че плачът ви е дело. Детето като заплаче, от радост заплаква. Вие заплаквате от скръб, не от радост. Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“. Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни.
към беседата >>
Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър.
Диаметър, значи да можеш да се справиш с тази мъчнотия, за това ти е потребен този диаметър. Диаметърът се състои от два радиуса. От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус. Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане. Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш.
Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър.
Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра. То е диаметрално противоположно движение. Радиусът показва пътя на движението към центъра и пътя на излизането. Същевременно диаметърът показва, че си усвоил закона да знаеш как да излезеш. Две противоположни движения образува диаметъра.
към беседата >>
Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята.
Да се освободиш от всяко желание на земята и ако остане само една мисъл на земята ти ще слезеш полекичка. Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята. Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл. Не само това може да направите, но може да направите и друг опит. Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста.
Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята.
Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята. Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен. Вие сега искате да бъдете силни хора. Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш? – Ти си силен човек.
към беседата >>
Че плачът ви е дело.
Защо плаче? Поддържа първия подтик. Изплаква детето и започва дишането. После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика. Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете.
Че плачът ви е дело.
Детето като заплаче, от радост заплаква. Вие заплаквате от скръб, не от радост. Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“. Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни. Не си знаете музикалния репертоар.
към беседата >>
Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра.
Диаметърът се състои от два радиуса. От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус. Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане. Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш. Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър.
Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра.
То е диаметрално противоположно движение. Радиусът показва пътя на движението към центъра и пътя на излизането. Същевременно диаметърът показва, че си усвоил закона да знаеш как да излезеш. Две противоположни движения образува диаметъра.
към беседата >>
Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята.
Ако вие имате много желания, вие ще паднете на земята. Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл. Не само това може да направите, но може да направите и друг опит. Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста. Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята.
Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята.
Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен. Вие сега искате да бъдете силни хора. Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш? – Ти си силен човек. Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете?
към беседата >>
Детето като заплаче, от радост заплаква.
Поддържа първия подтик. Изплаква детето и започва дишането. После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика. Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете. Че плачът ви е дело.
Детето като заплаче, от радост заплаква.
Вие заплаквате от скръб, не от радост. Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“. Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни. Не си знаете музикалния репертоар. Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар.
към беседата >>
То е диаметрално противоположно движение.
От периферията отиваш до центъра и после отиваш по другия радиус. Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане. Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш. Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър. Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра.
То е диаметрално противоположно движение.
Радиусът показва пътя на движението към центъра и пътя на излизането. Същевременно диаметърът показва, че си усвоил закона да знаеш как да излезеш. Две противоположни движения образува диаметъра.
към беседата >>
Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен.
Като падате да няма никакво ваше желание, да остане само една мисъл. Не само това може да направите, но може да направите и друг опит. Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста. Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята. Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята.
Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен.
Вие сега искате да бъдете силни хора. Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш? – Ти си силен човек. Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете? Не може и един милиметър да се дигнете.
към беседата >>
Вие заплаквате от скръб, не от радост.
Изплаква детето и започва дишането. После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика. Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете. Че плачът ви е дело. Детето като заплаче, от радост заплаква.
Вие заплаквате от скръб, не от радост.
Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“. Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни. Не си знаете музикалния репертоар. Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар. Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох!
към беседата >>
Радиусът показва пътя на движението към центъра и пътя на излизането.
Единият радиус показва влизане в центъра, другият – излизане. Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш. Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър. Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра. То е диаметрално противоположно движение.
Радиусът показва пътя на движението към центъра и пътя на излизането.
Същевременно диаметърът показва, че си усвоил закона да знаеш как да излезеш. Две противоположни движения образува диаметъра.
към беседата >>
Вие сега искате да бъдете силни хора.
Не само това може да направите, но може да направите и друг опит. Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста. Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята. Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята. Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен.
Вие сега искате да бъдете силни хора.
Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш? – Ти си силен човек. Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете? Не може и един милиметър да се дигнете. Ако се дигнете няма да можете да ходите.
към беседата >>
Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“.
После вече иде пеенето, музиката, сегашната музика. Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете. Че плачът ви е дело. Детето като заплаче, от радост заплаква. Вие заплаквате от скръб, не от радост.
Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“.
Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни. Не си знаете музикалния репертоар. Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар. Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох! “ Какво означава в дадения случай „ох“?
към беседата >>
Същевременно диаметърът показва, че си усвоил закона да знаеш как да излезеш.
Диаметърът в една окръжност показва пътя, по който ще влезеш в центъра и пътя, по който ще излезеш. Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър. Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра. То е диаметрално противоположно движение. Радиусът показва пътя на движението към центъра и пътя на излизането.
Същевременно диаметърът показва, че си усвоил закона да знаеш как да излезеш.
Две противоположни движения образува диаметъра.
към беседата >>
Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш?
Ако концентрирате вашата мисъл в стаята може да се дигнете 4 пръста. Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята. Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята. Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен. Вие сега искате да бъдете силни хора.
Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш?
– Ти си силен човек. Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете? Не може и един милиметър да се дигнете. Ако се дигнете няма да можете да ходите. Понеже няма противно движение.
към беседата >>
Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни.
Тъй като гледате живота някои от вас искате да живеете без да плачете. Че плачът ви е дело. Детето като заплаче, от радост заплаква. Вие заплаквате от скръб, не от радост. Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“.
Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни.
Не си знаете музикалния репертоар. Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар. Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох! “ Какво означава в дадения случай „ох“? „Ох“ означава, че си ударил крака си, срещнал си едно съпротивление.
към беседата >>
Две противоположни движения образува диаметъра.
Ако ти не знаеш да влизаш в центъра и да излизаш, ти не знаеш какво нещо е диаметър. Диаметър – то е влизане към центъра и излизане от центъра. То е диаметрално противоположно движение. Радиусът показва пътя на движението към центъра и пътя на излизането. Същевременно диаметърът показва, че си усвоил закона да знаеш как да излезеш.
Две противоположни движения образува диаметъра.
към беседата >>
– Ти си силен човек.
Като се освободите от всичките желания на земята и остане само едно желание на Любовта, 4 пръста ще се отдалечиш от земята. Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята. Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен. Вие сега искате да бъдете силни хора. Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш?
– Ти си силен човек.
Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете? Не може и един милиметър да се дигнете. Ако се дигнете няма да можете да ходите. Понеже няма противно движение. Ще започнете да мислите за оня свят и ще залитнете.
към беседата >>
Не си знаете музикалния репертоар.
Че плачът ви е дело. Детето като заплаче, от радост заплаква. Вие заплаквате от скръб, не от радост. Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“. Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни.
Не си знаете музикалния репертоар.
Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар. Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох! “ Какво означава в дадения случай „ох“? „Ох“ означава, че си ударил крака си, срещнал си едно съпротивление. И това съпротивление в тебе е усилило чувствителността ти повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Казвате: „Що е любов?
Казвате: „Що е любов?
“ Определяте думата „любов“. За какво ни служи? Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота. То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става. В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно.
към беседата >>
Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете?
Това е голямо постижение да може да се дигнеш на 4 пръста от земята. Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен. Вие сега искате да бъдете силни хора. Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш? – Ти си силен човек.
Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете?
Не може и един милиметър да се дигнете. Ако се дигнете няма да можете да ходите. Понеже няма противно движение. Ще започнете да мислите за оня свят и ще залитнете. Старите хора залитат понеже не искат да се отделят от земята.
към беседата >>
Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар.
Детето като заплаче, от радост заплаква. Вие заплаквате от скръб, не от радост. Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“. Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни. Не си знаете музикалния репертоар.
Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар.
Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох! “ Какво означава в дадения случай „ох“? „Ох“ означава, че си ударил крака си, срещнал си едно съпротивление. И това съпротивление в тебе е усилило чувствителността ти повече, отколкото трябва.
към беседата >>
“ Определяте думата „любов“.
Казвате: „Що е любов?
“ Определяте думата „любов“.
За какво ни служи? Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота. То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става. В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно. Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане.
към беседата >>
Не може и един милиметър да се дигнете.
Ако с един пръст може да се отделиш от земята показва, че твоят ум е много силен. Вие сега искате да бъдете силни хора. Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш? – Ти си силен човек. Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете?
Не може и един милиметър да се дигнете.
Ако се дигнете няма да можете да ходите. Понеже няма противно движение. Ще започнете да мислите за оня свят и ще залитнете. Старите хора залитат понеже не искат да се отделят от земята.
към беседата >>
Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох!
Вие заплаквате от скръб, не от радост. Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“. Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни. Не си знаете музикалния репертоар. Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар.
Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох!
“ Какво означава в дадения случай „ох“? „Ох“ означава, че си ударил крака си, срещнал си едно съпротивление. И това съпротивление в тебе е усилило чувствителността ти повече, отколкото трябва.
към беседата >>
За какво ни служи?
Казвате: „Що е любов? “ Определяте думата „любов“.
За какво ни служи?
Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота. То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става. В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно. Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане. Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват.
към беседата >>
Ако се дигнете няма да можете да ходите.
Вие сега искате да бъдете силни хора. Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш? – Ти си силен човек. Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете? Не може и един милиметър да се дигнете.
Ако се дигнете няма да можете да ходите.
Понеже няма противно движение. Ще започнете да мислите за оня свят и ще залитнете. Старите хора залитат понеже не искат да се отделят от земята.
към беседата >>
“ Какво означава в дадения случай „ох“?
Вие казвате: „Нажалил се е той, тъжен е“. Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни. Не си знаете музикалния репертоар. Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар. Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох!
“ Какво означава в дадения случай „ох“?
„Ох“ означава, че си ударил крака си, срещнал си едно съпротивление. И това съпротивление в тебе е усилило чувствителността ти повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота.
Казвате: „Що е любов? “ Определяте думата „любов“. За какво ни служи?
Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота.
То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става. В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно. Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане. Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват. Сега трябва да направите един опит.
към беседата >>
Понеже няма противно движение.
Казвам: Можеш ли един сантиметър от земята да се дигнеш? – Ти си силен човек. Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете? Не може и един милиметър да се дигнете. Ако се дигнете няма да можете да ходите.
Понеже няма противно движение.
Ще започнете да мислите за оня свят и ще залитнете. Старите хора залитат понеже не искат да се отделят от земята.
към беседата >>
„Ох“ означава, че си ударил крака си, срещнал си едно съпротивление.
Често вие сте неразположен и сте тъжен, но не знаете защо сте тъжни. Не си знаете музикалния репертоар. Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар. Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох! “ Какво означава в дадения случай „ох“?
„Ох“ означава, че си ударил крака си, срещнал си едно съпротивление.
И това съпротивление в тебе е усилило чувствителността ти повече, отколкото трябва.
към беседата >>
То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става.
Казвате: „Що е любов? “ Определяте думата „любов“. За какво ни служи? Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота.
То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става.
В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно. Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане. Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват. Сега трябва да направите един опит. Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята?
към беседата >>
Ще започнете да мислите за оня свят и ще залитнете.
– Ти си силен човек. Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете? Не може и един милиметър да се дигнете. Ако се дигнете няма да можете да ходите. Понеже няма противно движение.
Ще започнете да мислите за оня свят и ще залитнете.
Старите хора залитат понеже не искат да се отделят от земята.
към беседата >>
И това съпротивление в тебе е усилило чувствителността ти повече, отколкото трябва.
Не си знаете музикалния репертоар. Всеки ден като станете да имате един музикален репертоар. Например, вие вървите по пътя и ако не си дигате хармонично крака, ударите си крака в някой камък, казвате: „Ох! “ Какво означава в дадения случай „ох“? „Ох“ означава, че си ударил крака си, срещнал си едно съпротивление.
И това съпротивление в тебе е усилило чувствителността ти повече, отколкото трябва.
към беседата >>
В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно.
Казвате: „Що е любов? “ Определяте думата „любов“. За какво ни служи? Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота. То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става.
В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно.
Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане. Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват. Сега трябва да направите един опит. Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята? Где е дефекта на кръга?
към беседата >>
Старите хора залитат понеже не искат да се отделят от земята.
Вие поне един милиметър може ли да се вдигнете? Не може и един милиметър да се дигнете. Ако се дигнете няма да можете да ходите. Понеже няма противно движение. Ще започнете да мислите за оня свят и ще залитнете.
Старите хора залитат понеже не искат да се отделят от земята.
към беседата >>
Сега вие може да мислите, че тия работи не са важни.
Сега вие може да мислите, че тия работи не са важни.
Вие имате предвид кога предметите могат да станат важни. Имате една система –
към беседата >>
Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане.
“ Определяте думата „любов“. За какво ни служи? Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота. То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става. В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно.
Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане.
Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват. Сега трябва да направите един опит. Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята? Где е дефекта на кръга? Едната част е малко издадена.
към беседата >>
Ние идваме в разсъжденията до мисли, които мязат на класически песни.
Ние идваме в разсъжденията до мисли, които мязат на класически песни.
Допуснете, че аз пея една класическа песен за един юнак, който носил два тона на гърба си. Какво ще ви ползува тази класическа песен, че някой герой е носил два тона на гърба си? Какво ще ви ползува тази песен? Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента. Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение.
към беседата >>
Вие имате предвид кога предметите могат да станат важни.
Сега вие може да мислите, че тия работи не са важни.
Вие имате предвид кога предметите могат да станат важни.
Имате една система –
към беседата >>
Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват.
За какво ни служи? Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота. То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става. В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно. Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане.
Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват.
Сега трябва да направите един опит. Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята? Где е дефекта на кръга? Едната част е малко издадена. Към коя посока?
към беседата >>
Допуснете, че аз пея една класическа песен за един юнак, който носил два тона на гърба си.
Ние идваме в разсъжденията до мисли, които мязат на класически песни.
Допуснете, че аз пея една класическа песен за един юнак, който носил два тона на гърба си.
Какво ще ви ползува тази класическа песен, че някой герой е носил два тона на гърба си? Какво ще ви ползува тази песен? Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента. Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение. В пението понякой път вие печелите, някой път губите.
към беседата >>
Имате една система –
Сега вие може да мислите, че тия работи не са важни. Вие имате предвид кога предметите могат да станат важни.
Имате една система –
към беседата >>
Сега трябва да направите един опит.
Любовта е това, което преодолява всичките мъчнотии в живота. То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става. В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно. Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане. Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват.
Сега трябва да направите един опит.
Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята? Где е дефекта на кръга? Едната част е малко издадена. Към коя посока? В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения.
към беседата >>
Какво ще ви ползува тази класическа песен, че някой герой е носил два тона на гърба си?
Ние идваме в разсъжденията до мисли, които мязат на класически песни. Допуснете, че аз пея една класическа песен за един юнак, който носил два тона на гърба си.
Какво ще ви ползува тази класическа песен, че някой герой е носил два тона на гърба си?
Какво ще ви ползува тази песен? Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента. Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение. В пението понякой път вие печелите, някой път губите. Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо.
към беседата >>
2 × 2 = 4
2 × 2 = 4
към беседата >>
Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята?
То е мощна сила, в която като влизаш и като излизаш всичко лесно става. В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно. Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане. Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват. Сега трябва да направите един опит.
Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята?
Где е дефекта на кръга? Едната част е малко издадена. Към коя посока? В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения. Едно на друго са противоположни.
към беседата >>
Какво ще ви ползува тази песен?
Ние идваме в разсъжденията до мисли, които мязат на класически песни. Допуснете, че аз пея една класическа песен за един юнак, който носил два тона на гърба си. Какво ще ви ползува тази класическа песен, че някой герой е носил два тона на гърба си?
Какво ще ви ползува тази песен?
Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента. Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение. В пението понякой път вие печелите, някой път губите. Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо. Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас.
към беседата >>
2 + 2 = 4
2 + 2 = 4
към беседата >>
Где е дефекта на кръга?
В този смисъл в живота, за любовта няма нещо невъзможно. Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане. Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват. Сега трябва да направите един опит. Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята?
Где е дефекта на кръга?
Едната част е малко издадена. Към коя посока? В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения. Едно на друго са противоположни. Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята.
към беседата >>
Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента.
Ние идваме в разсъжденията до мисли, които мязат на класически песни. Допуснете, че аз пея една класическа песен за един юнак, който носил два тона на гърба си. Какво ще ви ползува тази класическа песен, че някой герой е носил два тона на гърба си? Какво ще ви ползува тази песен?
Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента.
Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение. В пението понякой път вие печелите, някой път губите. Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо. Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас. Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето.
към беседата >>
Като кажете 2 × 2 = 4 какво разбирате?
Като кажете 2 × 2 = 4 какво разбирате?
Имаш две ръце, имаш и два крака. Щом имаш 2 ръце и 2 крака с две ще прекрачиш да ходиш. Две ръце имате, умножават ли се краката? Две ръце и два крака какво означават? Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете?
към беседата >>
Едната част е малко издадена.
Не туряйте идеята, че всичко изведнъж трябва да стане. Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват. Сега трябва да направите един опит. Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята? Где е дефекта на кръга?
Едната част е малко издадена.
Към коя посока? В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения. Едно на друго са противоположни. Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята. Сега изчисляват диаметъра на земята.
към беседата >>
Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение.
Ние идваме в разсъжденията до мисли, които мязат на класически песни. Допуснете, че аз пея една класическа песен за един юнак, който носил два тона на гърба си. Какво ще ви ползува тази класическа песен, че някой герой е носил два тона на гърба си? Какво ще ви ползува тази песен? Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента.
Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение.
В пението понякой път вие печелите, някой път губите. Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо. Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас. Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето. Една музика има, която руши човека.
към беседата >>
Имаш две ръце, имаш и два крака.
Като кажете 2 × 2 = 4 какво разбирате?
Имаш две ръце, имаш и два крака.
Щом имаш 2 ръце и 2 крака с две ще прекрачиш да ходиш. Две ръце имате, умножават ли се краката? Две ръце и два крака какво означават? Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете? Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“.
към беседата >>
Към коя посока?
Всичките неща, които вървят по закона на любовта се преодоляват. Сега трябва да направите един опит. Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята? Где е дефекта на кръга? Едната част е малко издадена.
Към коя посока?
В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения. Едно на друго са противоположни. Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята. Сега изчисляват диаметъра на земята. Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали.
към беседата >>
В пението понякой път вие печелите, някой път губите.
Допуснете, че аз пея една класическа песен за един юнак, който носил два тона на гърба си. Какво ще ви ползува тази класическа песен, че някой герой е носил два тона на гърба си? Какво ще ви ползува тази песен? Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента. Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение.
В пението понякой път вие печелите, някой път губите.
Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо. Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас. Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето. Една музика има, която руши човека. Това са дисхармонични тонове, губи се от силата.
към беседата >>
Щом имаш 2 ръце и 2 крака с две ще прекрачиш да ходиш.
Като кажете 2 × 2 = 4 какво разбирате? Имаш две ръце, имаш и два крака.
Щом имаш 2 ръце и 2 крака с две ще прекрачиш да ходиш.
Две ръце имате, умножават ли се краката? Две ръце и два крака какво означават? Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете? Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“. Имате количествена идея.
към беседата >>
В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения.
Сега трябва да направите един опит. Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята? Где е дефекта на кръга? Едната част е малко издадена. Към коя посока?
В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения.
Едно на друго са противоположни. Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята. Сега изчисляват диаметъра на земята. Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали. Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята?
към беседата >>
Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо.
Какво ще ви ползува тази класическа песен, че някой герой е носил два тона на гърба си? Какво ще ви ползува тази песен? Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента. Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение. В пението понякой път вие печелите, някой път губите.
Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо.
Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас. Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето. Една музика има, която руши човека. Това са дисхармонични тонове, губи се от силата. Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория.
към беседата >>
Две ръце имате, умножават ли се краката?
Като кажете 2 × 2 = 4 какво разбирате? Имаш две ръце, имаш и два крака. Щом имаш 2 ръце и 2 крака с две ще прекрачиш да ходиш.
Две ръце имате, умножават ли се краката?
Две ръце и два крака какво означават? Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете? Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“. Имате количествена идея. Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви.
към беседата >>
Едно на друго са противоположни.
Правили ли сте опита да влезете до центъра на земята? Где е дефекта на кръга? Едната част е малко издадена. Към коя посока? В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения.
Едно на друго са противоположни.
Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята. Сега изчисляват диаметъра на земята. Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали. Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята? Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта.
към беседата >>
Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас.
Какво ще ви ползува тази песен? Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента. Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение. В пението понякой път вие печелите, някой път губите. Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо.
Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас.
Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето. Една музика има, която руши човека. Това са дисхармонични тонове, губи се от силата. Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория. Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш.
към беседата >>
Две ръце и два крака какво означават?
Като кажете 2 × 2 = 4 какво разбирате? Имаш две ръце, имаш и два крака. Щом имаш 2 ръце и 2 крака с две ще прекрачиш да ходиш. Две ръце имате, умножават ли се краката?
Две ръце и два крака какво означават?
Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете? Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“. Имате количествена идея. Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви. Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене.
към беседата >>
Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята.
Где е дефекта на кръга? Едната част е малко издадена. Към коя посока? В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения. Едно на друго са противоположни.
Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята.
Сега изчисляват диаметъра на земята. Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали. Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята? Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта. Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние.
към беседата >>
Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето.
Ако пее за една песен, за едно кило, едно кило сила ще ви предам като пея песента. Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение. В пението понякой път вие печелите, някой път губите. Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо. Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас.
Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето.
Една музика има, която руши човека. Това са дисхармонични тонове, губи се от силата. Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория. Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш. Трябва да имаме едни везни.
към беседата >>
Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете?
Като кажете 2 × 2 = 4 какво разбирате? Имаш две ръце, имаш и два крака. Щом имаш 2 ръце и 2 крака с две ще прекрачиш да ходиш. Две ръце имате, умножават ли се краката? Две ръце и два крака какво означават?
Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете?
Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“. Имате количествена идея. Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви. Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене. Имате 4 ябълки.
към беседата >>
Сега изчисляват диаметъра на земята.
Едната част е малко издадена. Към коя посока? В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения. Едно на друго са противоположни. Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята.
Сега изчисляват диаметъра на земята.
Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали. Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята? Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта. Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние. Сега да оставим,това са философски въпроси.
към беседата >>
Една музика има, която руши човека.
Ако вие сте болен, неразположен, слушате тази песен, ще усетите подобрение, ще имате по-добро разположение. В пението понякой път вие печелите, някой път губите. Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо. Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас. Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето.
Една музика има, която руши човека.
Това са дисхармонични тонове, губи се от силата. Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория. Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш. Трябва да имаме едни везни. Да кажем влизаш малко неразположен.
към беседата >>
Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“.
Имаш две ръце, имаш и два крака. Щом имаш 2 ръце и 2 крака с две ще прекрачиш да ходиш. Две ръце имате, умножават ли се краката? Две ръце и два крака какво означават? Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете?
Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“.
Имате количествена идея. Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви. Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене. Имате 4 ябълки. Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи.
към беседата >>
Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали.
Към коя посока? В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения. Едно на друго са противоположни. Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята. Сега изчисляват диаметъра на земята.
Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали.
Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята? Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта. Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние. Сега да оставим,това са философски въпроси. Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува.
към беседата >>
Това са дисхармонични тонове, губи се от силата.
В пението понякой път вие печелите, някой път губите. Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо. Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас. Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето. Една музика има, която руши човека.
Това са дисхармонични тонове, губи се от силата.
Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория. Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш. Трябва да имаме едни везни. Да кажем влизаш малко неразположен. Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има.
към беседата >>
Имате количествена идея.
Щом имаш 2 ръце и 2 крака с две ще прекрачиш да ходиш. Две ръце имате, умножават ли се краката? Две ръце и два крака какво означават? Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете? Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“.
Имате количествена идея.
Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви. Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене. Имате 4 ябълки. Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи. Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки.
към беседата >>
Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята?
В даденият случай диаметърът показва две противоположни движения. Едно на друго са противоположни. Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята. Сега изчисляват диаметъра на земята. Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали.
Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята?
Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта. Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние. Сега да оставим,това са философски въпроси. Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува. Какво е състоянието на земята не е за нас.
към беседата >>
Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория.
Пението, в което изживявате повече, придобивате нещо. Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас. Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето. Една музика има, която руши човека. Това са дисхармонични тонове, губи се от силата.
Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория.
Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш. Трябва да имаме едни везни. Да кажем влизаш малко неразположен. Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има. Някой път в здравето има четни числа.
към беседата >>
Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви.
Две ръце имате, умножават ли се краката? Две ръце и два крака какво означават? Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете? Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“. Имате количествена идея.
Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви.
Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене. Имате 4 ябълки. Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи. Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки. Двете има много съотношения.
към беседата >>
Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта.
Едно на друго са противоположни. Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята. Сега изчисляват диаметъра на земята. Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали. Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята?
Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта.
Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние. Сега да оставим,това са философски въпроси. Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува. Какво е състоянието на земята не е за нас. Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята.
към беседата >>
Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш.
Всякога когато пеете трябва да остане една придобивка във вас. Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето. Една музика има, която руши човека. Това са дисхармонични тонове, губи се от силата. Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория.
Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш.
Трябва да имаме едни везни. Да кажем влизаш малко неразположен. Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има. Някой път в здравето има четни числа. Има хармония в четните числа.
към беседата >>
Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене.
Две ръце и два крака какво означават? Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете? Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“. Имате количествена идея. Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви.
Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене.
Имате 4 ябълки. Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи. Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки. Двете има много съотношения. Двама души си приказват на едно място.
към беседата >>
Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние.
Влизане към центъра на земята и излизане от центъра, образуват този диаметър на земята. Сега изчисляват диаметъра на земята. Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали. Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята? Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта.
Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние.
Сега да оставим,това са философски въпроси. Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува. Какво е състоянието на земята не е за нас. Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята. Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито.
към беседата >>
Трябва да имаме едни везни.
Пеене, в което няма придобивка, не е естествено пеенето. Една музика има, която руши човека. Това са дисхармонични тонове, губи се от силата. Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория. Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш.
Трябва да имаме едни везни.
Да кажем влизаш малко неразположен. Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има. Някой път в здравето има четни числа. Има хармония в четните числа. Има хармония на нечетните числа.
към беседата >>
Имате 4 ябълки.
Като събереш краката на едно място, какво показва събирането на краката, или какво показва събирането на ръцете? Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“. Имате количествена идея. Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви. Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене.
Имате 4 ябълки.
Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи. Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки. Двете има много съотношения. Двама души си приказват на едно място. Но някой път има някои въпроси, които не са интересни.
към беседата >>
Сега да оставим,това са философски въпроси.
Сега изчисляват диаметъра на земята. Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали. Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята? Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта. Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние.
Сега да оставим,това са философски въпроси.
Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува. Какво е състоянието на земята не е за нас. Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята. Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито. Отвън са хиляди работи написани.
към беседата >>
Да кажем влизаш малко неразположен.
Една музика има, която руши човека. Това са дисхармонични тонове, губи се от силата. Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория. Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш. Трябва да имаме едни везни.
Да кажем влизаш малко неразположен.
Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има. Някой път в здравето има четни числа. Има хармония в четните числа. Има хармония на нечетните числа. Да кажем ти се претеглиш.
към беседата >>
Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи.
Казвате: „2 × 2 = 4 ; 2 + 2 = 4“. Имате количествена идея. Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви. Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене. Имате 4 ябълки.
Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи.
Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки. Двете има много съотношения. Двама души си приказват на едно място. Но някой път има някои въпроси, които не са интересни. Казваме „доброта“.
към беседата >>
Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува.
Но кои учени хора има, които са слизали до центъра на земята и са излизали. Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята? Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта. Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние. Сега да оставим,това са философски въпроси.
Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува.
Какво е състоянието на земята не е за нас. Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята. Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито. Отвън са хиляди работи написани. Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била.
към беседата >>
Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има.
Това са дисхармонични тонове, губи се от силата. Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория. Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш. Трябва да имаме едни везни. Да кажем влизаш малко неразположен.
Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има.
Някой път в здравето има четни числа. Има хармония в четните числа. Има хармония на нечетните числа. Да кажем ти се претеглиш. Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично.
към беседата >>
Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки.
Имате количествена идея. Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви. Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене. Имате 4 ябълки. Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи.
Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки.
Двете има много съотношения. Двама души си приказват на едно място. Но някой път има някои въпроси, които не са интересни. Казваме „доброта“. По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет?
към беседата >>
Какво е състоянието на земята не е за нас.
Знаете ли сега какво е налягането в центъра на земята? Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта. Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние. Сега да оставим,това са философски въпроси. Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува.
Какво е състоянието на земята не е за нас.
Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята. Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито. Отвън са хиляди работи написани. Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била. Земната история е написана.
към беседата >>
Някой път в здравето има четни числа.
Сега ние засягаме тия въпроси, но това е теория. Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш. Трябва да имаме едни везни. Да кажем влизаш малко неразположен. Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има.
Някой път в здравето има четни числа.
Има хармония в четните числа. Има хармония на нечетните числа. Да кажем ти се претеглиш. Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично. Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни.
към беседата >>
Двете има много съотношения.
Имате 2 тикви и още 2 тикви правят 4 тикви. Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене. Имате 4 ябълки. Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи. Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки.
Двете има много съотношения.
Двама души си приказват на едно място. Но някой път има някои въпроси, които не са интересни. Казваме „доброта“. По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет? Значи един човек, който не диша добре не е добър човек.
към беседата >>
Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята.
Предполагат учените хора, че тия вещества са по-гъсти от диаманта. Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние. Сега да оставим,това са философски въпроси. Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува. Какво е състоянието на земята не е за нас.
Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята.
Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито. Отвън са хиляди работи написани. Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била. Земната история е написана. Земята си има история на своето развитие.
към беседата >>
Има хармония в четните числа.
Ако имаме една школа по музика, да видим колко ще спечелиш. Трябва да имаме едни везни. Да кажем влизаш малко неразположен. Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има. Някой път в здравето има четни числа.
Има хармония в четните числа.
Има хармония на нечетните числа. Да кажем ти се претеглиш. Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично. Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни. Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс.
към беседата >>
Двама души си приказват на едно място.
Имате 4 тикви за ядене, имате 4 хляба пак за ядене. Имате 4 ябълки. Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи. Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки. Двете има много съотношения.
Двама души си приказват на едно място.
Но някой път има някои въпроси, които не са интересни. Казваме „доброта“. По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет? Значи един човек, който не диша добре не е добър човек. Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек.
към беседата >>
Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито.
Тия вещества, които са в центъра на земята считат, че са в разтопено състояние. Сега да оставим,това са философски въпроси. Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува. Какво е състоянието на земята не е за нас. Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята.
Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито.
Отвън са хиляди работи написани. Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била. Земната история е написана. Земята си има история на своето развитие. Някои искат да знаят какво нещо е земята.
към беседата >>
Има хармония на нечетните числа.
Трябва да имаме едни везни. Да кажем влизаш малко неразположен. Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има. Някой път в здравето има четни числа. Има хармония в четните числа.
Има хармония на нечетните числа.
Да кажем ти се претеглиш. Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично. Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни. Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс. Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус.
към беседата >>
Но някой път има някои въпроси, които не са интересни.
Имате 4 ябълки. Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи. Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки. Двете има много съотношения. Двама души си приказват на едно място.
Но някой път има някои въпроси, които не са интересни.
Казваме „доброта“. По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет? Значи един човек, който не диша добре не е добър човек. Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек.
към беседата >>
Отвън са хиляди работи написани.
Сега да оставим,това са философски въпроси. Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува. Какво е състоянието на земята не е за нас. Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята. Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито.
Отвън са хиляди работи написани.
Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била. Земната история е написана. Земята си има история на своето развитие. Някои искат да знаят какво нещо е земята. Една прекрасна история има земята.
към беседата >>
Да кажем ти се претеглиш.
Да кажем влизаш малко неразположен. Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има. Някой път в здравето има четни числа. Има хармония в четните числа. Има хармония на нечетните числа.
Да кажем ти се претеглиш.
Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично. Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни. Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс. Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус. Тогава имате минус плюс, минус плюс.
към беседата >>
Казваме „доброта“.
Щом кажете 4 тикви, не разбирате малки като ябълки, но разбирате големи. Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки. Двете има много съотношения. Двама души си приказват на едно място. Но някой път има някои въпроси, които не са интересни.
Казваме „доброта“.
По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет? Значи един човек, който не диша добре не е добър човек. Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек.
към беседата >>
Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била.
Какво е състоянието на земята вие оставете този въпрос, защото онези, които са направили земята, тях ги интересува. Какво е състоянието на земята не е за нас. Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята. Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито. Отвън са хиляди работи написани.
Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била.
Земната история е написана. Земята си има история на своето развитие. Някои искат да знаят какво нещо е земята. Една прекрасна история има земята. Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него.
към беседата >>
Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично.
Ако имаме точни везни да се претегли човек, когато е неразположен и след (това) да се претегли когато е разположен, колко тежи да знае при разположението каква тяжест има. Някой път в здравето има четни числа. Има хармония в четните числа. Има хармония на нечетните числа. Да кажем ти се претеглиш.
Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично.
Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни. Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс. Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус. Тогава имате минус плюс, минус плюс. Вие търсите центъра на нещата.
към беседата >>
По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет?
Щом кажете ябълки, не разбирате големи като тикви, но малки. Двете има много съотношения. Двама души си приказват на едно място. Но някой път има някои въпроси, които не са интересни. Казваме „доброта“.
По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет?
Значи един човек, който не диша добре не е добър човек. Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек.
към беседата >>
Земната история е написана.
Какво е състоянието на земята не е за нас. Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята. Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито. Отвън са хиляди работи написани. Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била.
Земната история е написана.
Земята си има история на своето развитие. Някои искат да знаят какво нещо е земята. Една прекрасна история има земята. Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него. Че човек мяза на земята.
към беседата >>
Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни.
Някой път в здравето има четни числа. Има хармония в четните числа. Има хармония на нечетните числа. Да кажем ти се претеглиш. Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично.
Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни.
Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс. Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус. Тогава имате минус плюс, минус плюс. Вие търсите центъра на нещата. Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия.
към беседата >>
Значи един човек, който не диша добре не е добър човек.
Двете има много съотношения. Двама души си приказват на едно място. Но някой път има някои въпроси, които не са интересни. Казваме „доброта“. По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет?
Значи един човек, който не диша добре не е добър човек.
Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек. Вие казвате изобщо: „Добър“.
към беседата >>
Земята си има история на своето развитие.
Нас ни интересува онова, което става на повърхността на земята. Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито. Отвън са хиляди работи написани. Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била. Земната история е написана.
Земята си има история на своето развитие.
Някои искат да знаят какво нещо е земята. Една прекрасна история има земята. Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него. Че човек мяза на земята. Той не иска вие да прониквате.
към беседата >>
Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс.
Има хармония в четните числа. Има хармония на нечетните числа. Да кажем ти се претеглиш. Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично. Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни.
Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс.
Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус. Тогава имате минус плюс, минус плюс. Вие търсите центъра на нещата. Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия. Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва.
към беседата >>
Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек.
Двама души си приказват на едно място. Но някой път има някои въпроси, които не са интересни. Казваме „доброта“. По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет? Значи един човек, който не диша добре не е добър човек.
Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек.
Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек. Вие казвате изобщо: „Добър“. Доброто има приложение.
към беседата >>
Някои искат да знаят какво нещо е земята.
Ония ученици, които трябва да изучават външната повърхност, не онова, което е скрито. Отвън са хиляди работи написани. Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била. Земната история е написана. Земята си има история на своето развитие.
Някои искат да знаят какво нещо е земята.
Една прекрасна история има земята. Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него. Че човек мяза на земята. Той не иска вие да прониквате. В дълбочините на човек, какво ще научиш?
към беседата >>
Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус.
Има хармония на нечетните числа. Да кажем ти се претеглиш. Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично. Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни. Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс.
Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус.
Тогава имате минус плюс, минус плюс. Вие търсите центъра на нещата. Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия. Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва. Щом го намериш двете числа се уравновесяват.
към беседата >>
Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек.
Но някой път има някои въпроси, които не са интересни. Казваме „доброта“. По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет? Значи един човек, който не диша добре не е добър човек. Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек.
Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек.
Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек. Вие казвате изобщо: „Добър“. Доброто има приложение. Или казвате „Две и две е четири“.
към беседата >>
Една прекрасна история има земята.
Отвън са хиляди работи написани. Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била. Земната история е написана. Земята си има история на своето развитие. Някои искат да знаят какво нещо е земята.
Една прекрасна история има земята.
Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него. Че човек мяза на земята. Той не иска вие да прониквате. В дълбочините на човек, какво ще научиш? Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза.
към беседата >>
Тогава имате минус плюс, минус плюс.
Да кажем ти се претеглиш. Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично. Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни. Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс. Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус.
Тогава имате минус плюс, минус плюс.
Вие търсите центъра на нещата. Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия. Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва. Щом го намериш двете числа се уравновесяват. И във вас неразположението изчезва.
към беседата >>
Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек.
Казваме „доброта“. По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет? Значи един човек, който не диша добре не е добър човек. Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек.
Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек.
Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек. Вие казвате изобщо: „Добър“. Доброто има приложение. Или казвате „Две и две е четири“. Какво означава?
към беседата >>
Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него.
Този център показва началото, когато земята е била създадена, каква е била. Земната история е написана. Земята си има история на своето развитие. Някои искат да знаят какво нещо е земята. Една прекрасна история има земята.
Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него.
Че човек мяза на земята. Той не иска вие да прониквате. В дълбочините на човек, какво ще научиш? Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза. Като му кажеш за това той няма да иска да мисли.
към беседата >>
Вие търсите центъра на нещата.
Ако числото е нечетно, то е болезнено състояние, ако е четно е хармонично. Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни. Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс. Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус. Тогава имате минус плюс, минус плюс.
Вие търсите центъра на нещата.
Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия. Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва. Щом го намериш двете числа се уравновесяват. И във вас неразположението изчезва. Някой път има радост.
към беседата >>
Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек.
По какъв начин може да направите добротата да бъде предмет? Значи един човек, който не диша добре не е добър човек. Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек.
Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек.
Вие казвате изобщо: „Добър“. Доброто има приложение. Или казвате „Две и две е четири“. Какво означава? Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл.
към беседата >>
Че човек мяза на земята.
Земната история е написана. Земята си има история на своето развитие. Някои искат да знаят какво нещо е земята. Една прекрасна история има земята. Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него.
Че човек мяза на земята.
Той не иска вие да прониквате. В дълбочините на човек, какво ще научиш? Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза. Като му кажеш за това той няма да иска да мисли. Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва.
към беседата >>
Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия.
Има едно здраве, което е обосновано върху нечетни числа, а има болести основани върху четни. Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс. Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус. Тогава имате минус плюс, минус плюс. Вие търсите центъра на нещата.
Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия.
Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва. Щом го намериш двете числа се уравновесяват. И във вас неразположението изчезва. Някой път има радост. Радостта е признак, че сте придобили нещо.
към беседата >>
Вие казвате изобщо: „Добър“.
Значи един човек, който не диша добре не е добър човек. Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек.
Вие казвате изобщо: „Добър“.
Доброто има приложение. Или казвате „Две и две е четири“. Какво означава? Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл. Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение.
към беседата >>
Той не иска вие да прониквате.
Земята си има история на своето развитие. Някои искат да знаят какво нещо е земята. Една прекрасна история има земята. Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него. Че човек мяза на земята.
Той не иска вие да прониквате.
В дълбочините на човек, какво ще научиш? Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза. Като му кажеш за това той няма да иска да мисли. Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва. Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада.
към беседата >>
Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва.
Тогава наричам, че болестите са минус, а здравето е плюс. Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус. Тогава имате минус плюс, минус плюс. Вие търсите центъра на нещата. Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия.
Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва.
Щом го намериш двете числа се уравновесяват. И във вас неразположението изчезва. Някой път има радост. Радостта е признак, че сте придобили нещо. След всяка радост ще дойде една меланхолия.
към беседата >>
Доброто има приложение.
Един човек, който не може да яде добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек. Вие казвате изобщо: „Добър“.
Доброто има приложение.
Или казвате „Две и две е четири“. Какво означава? Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл. Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение. Ако не дишаш добре, не си добър човек.
към беседата >>
В дълбочините на човек, какво ще научиш?
Някои искат да знаят какво нещо е земята. Една прекрасна история има земята. Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него. Че човек мяза на земята. Той не иска вие да прониквате.
В дълбочините на човек, какво ще научиш?
Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза. Като му кажеш за това той няма да иска да мисли. Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва. Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада. После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“.
към беседата >>
Щом го намериш двете числа се уравновесяват.
Болестта е, която започва с плюс, а здравето с минус. Тогава имате минус плюс, минус плюс. Вие търсите центъра на нещата. Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия. Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва.
Щом го намериш двете числа се уравновесяват.
И във вас неразположението изчезва. Някой път има радост. Радостта е признак, че сте придобили нещо. След всяка радост ще дойде една меланхолия. Има радости постоянни, устойчиви.
към беседата >>
Или казвате „Две и две е четири“.
Един човек, който не чувствува добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек. Вие казвате изобщо: „Добър“. Доброто има приложение.
Или казвате „Две и две е четири“.
Какво означава? Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл. Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение. Ако не дишаш добре, не си добър човек. Значи доброто е един начин.
към беседата >>
Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза.
Една прекрасна история има земята. Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него. Че човек мяза на земята. Той не иска вие да прониквате. В дълбочините на човек, какво ще научиш?
Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза.
Като му кажеш за това той няма да иска да мисли. Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва. Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада. После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“. След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“.
към беседата >>
И във вас неразположението изчезва.
Тогава имате минус плюс, минус плюс. Вие търсите центъра на нещата. Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия. Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва. Щом го намериш двете числа се уравновесяват.
И във вас неразположението изчезва.
Някой път има радост. Радостта е признак, че сте придобили нещо. След всяка радост ще дойде една меланхолия. Има радости постоянни, устойчиви. Има радости за една–две минути.
към беседата >>
Какво означава?
Един човек, който не мисли добре, не може да бъде добър човек. Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек. Вие казвате изобщо: „Добър“. Доброто има приложение. Или казвате „Две и две е четири“.
Какво означава?
Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл. Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение. Ако не дишаш добре, не си добър човек. Значи доброто е един начин. Доброто се познава в дишането.
към беседата >>
Като му кажеш за това той няма да иска да мисли.
Вие като срещнете един човек, научно изследвате, вие искате да проникнете в него. Че човек мяза на земята. Той не иска вие да прониквате. В дълбочините на човек, какво ще научиш? Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза.
Като му кажеш за това той няма да иска да мисли.
Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва. Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада. После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“. След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“. Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата?
към беседата >>
Някой път има радост.
Вие търсите центъра на нещата. Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия. Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва. Щом го намериш двете числа се уравновесяват. И във вас неразположението изчезва.
Някой път има радост.
Радостта е признак, че сте придобили нещо. След всяка радост ще дойде една меланхолия. Има радости постоянни, устойчиви. Има радости за една–две минути. Това са неустойчивите радости.
към беседата >>
Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл.
Един човек, който не може да гледа добре, не може да бъде добър човек. Вие казвате изобщо: „Добър“. Доброто има приложение. Или казвате „Две и две е четири“. Какво означава?
Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл.
Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение. Ако не дишаш добре, не си добър човек. Значи доброто е един начин. Доброто се познава в дишането. Дишането е един Божествен процес.
към беседата >>
Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва.
Че човек мяза на земята. Той не иска вие да прониквате. В дълбочините на човек, какво ще научиш? Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза. Като му кажеш за това той няма да иска да мисли.
Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва.
Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада. После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“. След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“. Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата? “ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“.
към беседата >>
Радостта е признак, че сте придобили нещо.
Когато отрицателните и положителните сили в света си хармонират, човек върви по права линия. Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва. Щом го намериш двете числа се уравновесяват. И във вас неразположението изчезва. Някой път има радост.
Радостта е признак, че сте придобили нещо.
След всяка радост ще дойде една меланхолия. Има радости постоянни, устойчиви. Има радости за една–две минути. Това са неустойчивите радости. Не е обоснован на някакъв вътрешен закон.
към беседата >>
Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение.
Вие казвате изобщо: „Добър“. Доброто има приложение. Или казвате „Две и две е четири“. Какво означава? Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл.
Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение.
Ако не дишаш добре, не си добър човек. Значи доброто е един начин. Доброто се познава в дишането. Дишането е един Божествен процес. Да гледаш – това е един Божествен процес.
към беседата >>
Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада.
Той не иска вие да прониквате. В дълбочините на човек, какво ще научиш? Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза. Като му кажеш за това той няма да иска да мисли. Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва.
Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада.
После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“. След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“. Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата? “ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“. Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща.
към беседата >>
След всяка радост ще дойде една меланхолия.
Щом имаш неразположение в себе си, ще търсиш противоположното на туй неразположение и видиш какво ти липсва. Щом го намериш двете числа се уравновесяват. И във вас неразположението изчезва. Някой път има радост. Радостта е признак, че сте придобили нещо.
След всяка радост ще дойде една меланхолия.
Има радости постоянни, устойчиви. Има радости за една–две минути. Това са неустойчивите радости. Не е обоснован на някакъв вътрешен закон. Пазете се.
към беседата >>
Ако не дишаш добре, не си добър човек.
Доброто има приложение. Или казвате „Две и две е четири“. Какво означава? Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл. Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение.
Ако не дишаш добре, не си добър човек.
Значи доброто е един начин. Доброто се познава в дишането. Дишането е един Божествен процес. Да гледаш – това е един Божествен процес. Да слушаш – това е Божествен процес.
към беседата >>
После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“.
В дълбочините на човек, какво ще научиш? Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза. Като му кажеш за това той няма да иска да мисли. Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва. Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада.
После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“.
След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“. Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата? “ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“. Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща. Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали.
към беседата >>
Има радости постоянни, устойчиви.
Щом го намериш двете числа се уравновесяват. И във вас неразположението изчезва. Някой път има радост. Радостта е признак, че сте придобили нещо. След всяка радост ще дойде една меланхолия.
Има радости постоянни, устойчиви.
Има радости за една–две минути. Това са неустойчивите радости. Не е обоснован на някакъв вътрешен закон. Пазете се. Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна?
към беседата >>
Значи доброто е един начин.
Или казвате „Две и две е четири“. Какво означава? Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл. Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение. Ако не дишаш добре, не си добър човек.
Значи доброто е един начин.
Доброто се познава в дишането. Дишането е един Божествен процес. Да гледаш – това е един Божествен процес. Да слушаш – това е Божествен процес. Да обоняваш – това е Божествен процес.
към беседата >>
След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“.
Ако един човек би слязъл в центъра на земята и се върне, втори път няма да помисли да слиза. Като му кажеш за това той няма да иска да мисли. Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва. Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада. После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“.
След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“.
Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата? “ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“. Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща. Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали. Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята.
към беседата >>
Има радости за една–две минути.
И във вас неразположението изчезва. Някой път има радост. Радостта е признак, че сте придобили нещо. След всяка радост ще дойде една меланхолия. Има радости постоянни, устойчиви.
Има радости за една–две минути.
Това са неустойчивите радости. Не е обоснован на някакъв вътрешен закон. Пазете се. Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна? И скърби има, които са постоянни и непостоянни.
към беседата >>
Доброто се познава в дишането.
Какво означава? Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл. Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение. Ако не дишаш добре, не си добър човек. Значи доброто е един начин.
Доброто се познава в дишането.
Дишането е един Божествен процес. Да гледаш – това е един Божествен процес. Да слушаш – това е Божествен процес. Да обоняваш – това е Божествен процес. Да ядеш – това е Божествен процес.
към беседата >>
Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата?
Като му кажеш за това той няма да иска да мисли. Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва. Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада. После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“. След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“.
Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата?
“ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“. Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща. Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали. Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята. Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине.
към беседата >>
Това са неустойчивите радости.
Някой път има радост. Радостта е признак, че сте придобили нещо. След всяка радост ще дойде една меланхолия. Има радости постоянни, устойчиви. Има радости за една–две минути.
Това са неустойчивите радости.
Не е обоснован на някакъв вътрешен закон. Пазете се. Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна? И скърби има, които са постоянни и непостоянни. Нещо ви бодне.
към беседата >>
Дишането е един Божествен процес.
Най-първо имате две семенца, нямат никакъв смисъл. Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение. Ако не дишаш добре, не си добър човек. Значи доброто е един начин. Доброто се познава в дишането.
Дишането е един Божествен процес.
Да гледаш – това е един Божествен процес. Да слушаш – това е Божествен процес. Да обоняваш – това е Божествен процес. Да ядеш – това е Божествен процес. Да ходиш – това е Божествен процес.
към беседата >>
“ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“.
Вие ще мязате на онзи американец, който иска да се пусне от Ниагарския водопад с една бъчва. Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада. После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“. След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“. Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата?
“ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“.
Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща. Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали. Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята. Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине. По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество.
към беседата >>
Не е обоснован на някакъв вътрешен закон.
Радостта е признак, че сте придобили нещо. След всяка радост ще дойде една меланхолия. Има радости постоянни, устойчиви. Има радости за една–две минути. Това са неустойчивите радости.
Не е обоснован на някакъв вътрешен закон.
Пазете се. Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна? И скърби има, които са постоянни и непостоянни. Нещо ви бодне. Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние.
към беседата >>
Да гледаш – това е един Божествен процес.
Като турите като един елемент ще видите, че това добро трябва да го туриш в приложение. Ако не дишаш добре, не си добър човек. Значи доброто е един начин. Доброто се познава в дишането. Дишането е един Божествен процес.
Да гледаш – това е един Божествен процес.
Да слушаш – това е Божествен процес. Да обоняваш – това е Божествен процес. Да ядеш – това е Божествен процес. Да ходиш – това е Божествен процес. Да мислиш – това е Божествен процес.
към беседата >>
Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща.
Като мислил, мислил, намислил да влезе в една бъчва, затворили бъчвата и я спуснали от водопада. После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“. След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“. Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата? “ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“.
Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща.
Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали. Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята. Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине. По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество. Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора.
към беседата >>
Пазете се.
След всяка радост ще дойде една меланхолия. Има радости постоянни, устойчиви. Има радости за една–две минути. Това са неустойчивите радости. Не е обоснован на някакъв вътрешен закон.
Пазете се.
Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна? И скърби има, които са постоянни и непостоянни. Нещо ви бодне. Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние. Може в разни области на тялото да се намира.
към беседата >>
Да слушаш – това е Божествен процес.
Ако не дишаш добре, не си добър човек. Значи доброто е един начин. Доброто се познава в дишането. Дишането е един Божествен процес. Да гледаш – това е един Божествен процес.
Да слушаш – това е Божествен процес.
Да обоняваш – това е Божествен процес. Да ядеш – това е Божествен процес. Да ходиш – това е Божествен процес. Да мислиш – това е Божествен процес. Да чувствуваш – това е Божествен процес.
към беседата >>
Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали.
После го намерили в безсъзнание и като го извадили от бъчвата казва: „Втори път не влизам“. След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“. Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата? “ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“. Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща.
Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали.
Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята. Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине. По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество. Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора. Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства.
към беседата >>
Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна?
Има радости постоянни, устойчиви. Има радости за една–две минути. Това са неустойчивите радости. Не е обоснован на някакъв вътрешен закон. Пазете се.
Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна?
И скърби има, които са постоянни и непостоянни. Нещо ви бодне. Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние. Може в разни области на тялото да се намира. Както и да определяте, такива електрически излишества има.
към беседата >>
Да обоняваш – това е Божествен процес.
Значи доброто е един начин. Доброто се познава в дишането. Дишането е един Божествен процес. Да гледаш – това е един Божествен процес. Да слушаш – това е Божествен процес.
Да обоняваш – това е Божествен процес.
Да ядеш – това е Божествен процес. Да ходиш – това е Божествен процес. Да мислиш – това е Божествен процес. Да чувствуваш – това е Божествен процес. Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш.
към беседата >>
Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята.
След като го въртял водопада казва: „Втори път не искам да влеза“. Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата? “ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“. Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща. Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали.
Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята.
Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине. По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество. Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора. Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства. Сега да влезе човек в земята трябва да бъде като сляп човек, като глух, който няма да чувствува.
към беседата >>
И скърби има, които са постоянни и непостоянни.
Има радости за една–две минути. Това са неустойчивите радости. Не е обоснован на някакъв вътрешен закон. Пазете се. Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна?
И скърби има, които са постоянни и непостоянни.
Нещо ви бодне. Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние. Може в разни области на тялото да се намира. Както и да определяте, такива електрически излишества има. Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване.
към беседата >>
Да ядеш – това е Божествен процес.
Доброто се познава в дишането. Дишането е един Божествен процес. Да гледаш – това е един Божествен процес. Да слушаш – това е Божествен процес. Да обоняваш – това е Божествен процес.
Да ядеш – това е Божествен процес.
Да ходиш – това е Божествен процес. Да мислиш – това е Божествен процес. Да чувствуваш – това е Божествен процес. Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш. Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек.
към беседата >>
Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине.
Питали го: „Какво чувствуваше в бъчвата? “ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“. Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща. Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали. Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята.
Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине.
По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество. Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора. Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства. Сега да влезе човек в земята трябва да бъде като сляп човек, като глух, който няма да чувствува. То ще бъде безсъдържателно.
към беседата >>
Нещо ви бодне.
Това са неустойчивите радости. Не е обоснован на някакъв вътрешен закон. Пазете се. Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна? И скърби има, които са постоянни и непостоянни.
Нещо ви бодне.
Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние. Може в разни области на тялото да се намира. Както и да определяте, такива електрически излишества има. Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване. Всякога става такова убождане.
към беседата >>
Да ходиш – това е Божествен процес.
Дишането е един Божествен процес. Да гледаш – това е един Божествен процес. Да слушаш – това е Божествен процес. Да обоняваш – това е Божествен процес. Да ядеш – това е Божествен процес.
Да ходиш – това е Божествен процес.
Да мислиш – това е Божествен процес. Да чувствуваш – това е Божествен процес. Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш. Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек. Щом човек не диша добре, не е добър.
към беседата >>
По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество.
“ Казва: „До известно време чувствувах, най-първо ме въртеше нещо, после не зная какво стана вече“. Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща. Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали. Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята. Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине.
По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество.
Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора. Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства. Сега да влезе човек в земята трябва да бъде като сляп човек, като глух, който няма да чувствува. То ще бъде безсъдържателно. Като че пътуваш вечерно време през някаква красива местност и нищо няма да видиш.
към беседата >>
Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние.
Не е обоснован на някакъв вътрешен закон. Пазете се. Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна? И скърби има, които са постоянни и непостоянни. Нещо ви бодне.
Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние.
Може в разни области на тялото да се намира. Както и да определяте, такива електрически излишества има. Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване. Всякога става такова убождане. Това се казва електрически товар.
към беседата >>
Да мислиш – това е Божествен процес.
Да гледаш – това е един Божествен процес. Да слушаш – това е Божествен процес. Да обоняваш – това е Божествен процес. Да ядеш – това е Божествен процес. Да ходиш – това е Божествен процес.
Да мислиш – това е Божествен процес.
Да чувствуваш – това е Божествен процес. Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш. Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек. Щом човек не диша добре, не е добър. Казва: „Аз не може да мисля“.
към беседата >>
Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора.
Но впечатленията на това въртене на този водопад и да опита човек това, са две различни неща. Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали. Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята. Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине. По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество.
Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора.
Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства. Сега да влезе човек в земята трябва да бъде като сляп човек, като глух, който няма да чувствува. То ще бъде безсъдържателно. Като че пътуваш вечерно време през някаква красива местност и нищо няма да видиш.
към беседата >>
Може в разни области на тялото да се намира.
Пазете се. Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна? И скърби има, които са постоянни и непостоянни. Нещо ви бодне. Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние.
Може в разни области на тялото да се намира.
Както и да определяте, такива електрически излишества има. Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване. Всякога става такова убождане. Това се казва електрически товар. Някой път този товар излиза навън.
към беседата >>
Да чувствуваш – това е Божествен процес.
Да слушаш – това е Божествен процес. Да обоняваш – това е Божествен процес. Да ядеш – това е Божествен процес. Да ходиш – това е Божествен процес. Да мислиш – това е Божествен процес.
Да чувствуваш – това е Божествен процес.
Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш. Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек. Щом човек не диша добре, не е добър. Казва: „Аз не може да мисля“. Какво ти препятствува?
към беседата >>
Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства.
Та казвам: За в бъдеще, когато хората завършат своето развитие ще станат много напреднали. Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята. Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине. По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество. Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора.
Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства.
Сега да влезе човек в земята трябва да бъде като сляп човек, като глух, който няма да чувствува. То ще бъде безсъдържателно. Като че пътуваш вечерно време през някаква красива местност и нищо няма да видиш.
към беседата >>
Както и да определяте, такива електрически излишества има.
Когато дойде радостта постоянна ли е или преходна? И скърби има, които са постоянни и непостоянни. Нещо ви бодне. Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние. Може в разни области на тялото да се намира.
Както и да определяте, такива електрически излишества има.
Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване. Всякога става такова убождане. Това се казва електрически товар. Някой път този товар излиза навън. Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда.
към беседата >>
Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш.
Да обоняваш – това е Божествен процес. Да ядеш – това е Божествен процес. Да ходиш – това е Божествен процес. Да мислиш – това е Божествен процес. Да чувствуваш – това е Божествен процес.
Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш.
Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек. Щом човек не диша добре, не е добър. Казва: „Аз не може да мисля“. Какво ти препятствува? Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува.
към беседата >>
Сега да влезе човек в земята трябва да бъде като сляп човек, като глух, който няма да чувствува.
Всяка една душа, която завърши своето развитие на земята, трябва да мине през центъра на земята. Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине. По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество. Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора. Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства.
Сега да влезе човек в земята трябва да бъде като сляп човек, като глух, който няма да чувствува.
То ще бъде безсъдържателно. Като че пътуваш вечерно време през някаква красива местност и нищо няма да видиш.
към беседата >>
Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване.
И скърби има, които са постоянни и непостоянни. Нещо ви бодне. Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние. Може в разни области на тялото да се намира. Както и да определяте, такива електрически излишества има.
Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване.
Всякога става такова убождане. Това се казва електрически товар. Някой път този товар излиза навън. Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда. Погледнеш, направят известен разрез.
към беседата >>
Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек.
Да ядеш – това е Божествен процес. Да ходиш – това е Божествен процес. Да мислиш – това е Божествен процес. Да чувствуваш – това е Божествен процес. Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш.
Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек.
Щом човек не диша добре, не е добър. Казва: „Аз не може да мисля“. Какво ти препятствува? Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува. Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува?
към беседата >>
То ще бъде безсъдържателно.
Като завърши своето развитие и вземе диплом, че е завършила всички науки, тогава ще мине от повърхността на земята, ще влезе до центъра и ще излезе от другата страна, по диаметъра и ще мине. По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество. Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора. Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства. Сега да влезе човек в земята трябва да бъде като сляп човек, като глух, който няма да чувствува.
То ще бъде безсъдържателно.
Като че пътуваш вечерно време през някаква красива местност и нищо няма да видиш.
към беседата >>
Всякога става такова убождане.
Нещо ви бодне. Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние. Може в разни области на тялото да се намира. Както и да определяте, такива електрически излишества има. Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване.
Всякога става такова убождане.
Това се казва електрически товар. Някой път този товар излиза навън. Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда. Погледнеш, направят известен разрез. А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество.
към беседата >>
Щом човек не диша добре, не е добър.
Да ходиш – това е Божествен процес. Да мислиш – това е Божествен процес. Да чувствуваш – това е Божествен процес. Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш. Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек.
Щом човек не диша добре, не е добър.
Казва: „Аз не може да мисля“. Какво ти препятствува? Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува. Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува? Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“.
към беседата >>
Като че пътуваш вечерно време през някаква красива местност и нищо няма да видиш.
По този диаметър ще излезе и ще тръгне за своето отечество. Тъй щото един ден ще минете, но трябва да бъдете много учени хора. Като слезете ще видите, че земята има несметни богатства. Сега да влезе човек в земята трябва да бъде като сляп човек, като глух, който няма да чувствува. То ще бъде безсъдържателно.
Като че пътуваш вечерно време през някаква красива местност и нищо няма да видиш.
към беседата >>
Това се казва електрически товар.
Често тия бодежи, които имате по тялото и в сърцето, вие се плашите от тях – това е преходно болезнено състояние. Може в разни области на тялото да се намира. Както и да определяте, такива електрически излишества има. Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване. Всякога става такова убождане.
Това се казва електрически товар.
Някой път този товар излиза навън. Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда. Погледнеш, направят известен разрез. А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество. Има мисли постоянни.
към беседата >>
Казва: „Аз не може да мисля“.
Да мислиш – това е Божествен процес. Да чувствуваш – това е Божествен процес. Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш. Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек. Щом човек не диша добре, не е добър.
Казва: „Аз не може да мисля“.
Какво ти препятствува? Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува. Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува? Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“. Щом не ги чувствуваш ти не си добър.
към беседата >>
Какво означава в дадения случай две?
Какво означава в дадения случай две?
2 – е радиус. Едно слизане, плюс едно е равно на две. За да се обоснове какво означава две. То е единият радиус, който отива към центъра на земята. Този е дълбок въпрос.
към беседата >>
Някой път този товар излиза навън.
Може в разни области на тялото да се намира. Както и да определяте, такива електрически излишества има. Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване. Всякога става такова убождане. Това се казва електрически товар.
Някой път този товар излиза навън.
Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда. Погледнеш, направят известен разрез. А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество. Има мисли постоянни. Има мисли преходни.
към беседата >>
Какво ти препятствува?
Да чувствуваш – това е Божествен процес. Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш. Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек. Щом човек не диша добре, не е добър. Казва: „Аз не може да мисля“.
Какво ти препятствува?
Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува. Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува? Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“. Щом не ги чувствуваш ти не си добър. Добро е това, което чувствуваш.
към беседата >>
2 – е радиус.
Какво означава в дадения случай две?
2 – е радиус.
Едно слизане, плюс едно е равно на две. За да се обоснове какво означава две. То е единият радиус, който отива към центъра на земята. Този е дълбок въпрос. На какво е равно две?
към беседата >>
Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда.
Както и да определяте, такива електрически излишества има. Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване. Всякога става такова убождане. Това се казва електрически товар. Някой път този товар излиза навън.
Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда.
Погледнеш, направят известен разрез. А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество. Има мисли постоянни. Има мисли преходни. Тези мисли няма да останат във вас.
към беседата >>
Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува.
Ако ти в този Божествен свят не може да се проявиш такъв, какъвто си, значи ти не принадлежиш на този порядък на нещата, следователно, не може да имаш резултатите, които ти очакваш. Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек. Щом човек не диша добре, не е добър. Казва: „Аз не може да мисля“. Какво ти препятствува?
Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува.
Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува? Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“. Щом не ги чувствуваш ти не си добър. Добро е това, което чувствуваш. Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро.
към беседата >>
Едно слизане, плюс едно е равно на две.
Какво означава в дадения случай две? 2 – е радиус.
Едно слизане, плюс едно е равно на две.
За да се обоснове какво означава две. То е единият радиус, който отива към центъра на земята. Този е дълбок въпрос. На какво е равно две? Равно е на две единици.
към беседата >>
Погледнеш, направят известен разрез.
Насъбрало се туй някъде, туй електричество идва в съприкосновение с външното и като се образува контакт, образува се бодване. Всякога става такова убождане. Това се казва електрически товар. Някой път този товар излиза навън. Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда.
Погледнеш, направят известен разрез.
А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество. Има мисли постоянни. Има мисли преходни. Тези мисли няма да останат във вас. Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше.
към беседата >>
Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува?
Сегашните хора имат разхвърляни понятия за добрия човек. Щом човек не диша добре, не е добър. Казва: „Аз не може да мисля“. Какво ти препятствува? Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува.
Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува?
Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“. Щом не ги чувствуваш ти не си добър. Добро е това, което чувствуваш. Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро. По който и да е начин това, което слушаш е добро.
към беседата >>
За да се обоснове какво означава две.
Какво означава в дадения случай две? 2 – е радиус. Едно слизане, плюс едно е равно на две.
За да се обоснове какво означава две.
То е единият радиус, който отива към центъра на земята. Този е дълбок въпрос. На какво е равно две? Равно е на две единици. На какво е равна всяка единица?
към беседата >>
А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество.
Всякога става такова убождане. Това се казва електрически товар. Някой път този товар излиза навън. Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда. Погледнеш, направят известен разрез.
А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество.
Има мисли постоянни. Има мисли преходни. Тези мисли няма да останат във вас. Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше. Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде.
към беседата >>
Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“.
Щом човек не диша добре, не е добър. Казва: „Аз не може да мисля“. Какво ти препятствува? Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува. Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува?
Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“.
Щом не ги чувствуваш ти не си добър. Добро е това, което чувствуваш. Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро. По който и да е начин това, което слушаш е добро. Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават.
към беседата >>
То е единият радиус, който отива към центъра на земята.
Какво означава в дадения случай две? 2 – е радиус. Едно слизане, плюс едно е равно на две. За да се обоснове какво означава две.
То е единият радиус, който отива към центъра на земята.
Този е дълбок въпрос. На какво е равно две? Равно е на две единици. На какво е равна всяка единица? Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра.
към беседата >>
Има мисли постоянни.
Това се казва електрически товар. Някой път този товар излиза навън. Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда. Погледнеш, направят известен разрез. А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество.
Има мисли постоянни.
Има мисли преходни. Тези мисли няма да останат във вас. Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше. Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде. Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време.
към беседата >>
Щом не ги чувствуваш ти не си добър.
Казва: „Аз не може да мисля“. Какво ти препятствува? Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува. Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува? Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“.
Щом не ги чувствуваш ти не си добър.
Добро е това, което чувствуваш. Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро. По който и да е начин това, което слушаш е добро. Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават. На картина може да се представи как се отличават.
към беседата >>
Този е дълбок въпрос.
Какво означава в дадения случай две? 2 – е радиус. Едно слизане, плюс едно е равно на две. За да се обоснове какво означава две. То е единият радиус, който отива към центъра на земята.
Този е дълбок въпрос.
На какво е равно две? Равно е на две единици. На какво е равна всяка единица? Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра. Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята.
към беседата >>
Има мисли преходни.
Някой път този товар излиза навън. Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда. Погледнеш, направят известен разрез. А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество. Има мисли постоянни.
Има мисли преходни.
Тези мисли няма да останат във вас. Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше. Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде. Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време. Има преходни желания.
към беседата >>
Добро е това, което чувствуваш.
Какво ти препятствува? Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува. Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува? Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“. Щом не ги чувствуваш ти не си добър.
Добро е това, което чувствуваш.
Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро. По който и да е начин това, което слушаш е добро. Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават. На картина може да се представи как се отличават. В първата октава житото е в хамбара.
към беседата >>
На какво е равно две?
2 – е радиус. Едно слизане, плюс едно е равно на две. За да се обоснове какво означава две. То е единият радиус, който отива към центъра на земята. Този е дълбок въпрос.
На какво е равно две?
Равно е на две единици. На какво е равна всяка единица? Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра. Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята. Единият радиус е единица.
към беседата >>
Тези мисли няма да останат във вас.
Някой път влиза вътре и тогава се образуват известни болезнени състояния, които хората мислят, че имат някаква органическа повреда. Погледнеш, направят известен разрез. А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество. Има мисли постоянни. Има мисли преходни.
Тези мисли няма да останат във вас.
Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше. Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде. Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време. Има преходни желания. И те са полезни, но някои са мимолетни.
към беседата >>
Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро.
Ако кажеш: „Аз не може да дишам“, има вече нещо, което ти препятствува. Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува? Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“. Щом не ги чувствуваш ти не си добър. Добро е това, което чувствуваш.
Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро.
По който и да е начин това, което слушаш е добро. Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават. На картина може да се представи как се отличават. В първата октава житото е в хамбара. Във втората октава житото е посято на нивата.
към беседата >>
Равно е на две единици.
Едно слизане, плюс едно е равно на две. За да се обоснове какво означава две. То е единият радиус, който отива към центъра на земята. Този е дълбок въпрос. На какво е равно две?
Равно е на две единици.
На какво е равна всяка единица? Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра. Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята. Единият радиус е единица. Различен е от другия радиус, на другата единица.
към беседата >>
Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше.
Погледнеш, направят известен разрез. А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество. Има мисли постоянни. Има мисли преходни. Тези мисли няма да останат във вас.
Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше.
Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде. Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време. Има преходни желания. И те са полезни, но някои са мимолетни. Животът не може да се съгради на тях.
към беседата >>
По който и да е начин това, което слушаш е добро.
Щом кажеш: „Аз не може да мисля“, какво ти препятствува? Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“. Щом не ги чувствуваш ти не си добър. Добро е това, което чувствуваш. Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро.
По който и да е начин това, което слушаш е добро.
Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават. На картина може да се представи как се отличават. В първата октава житото е в хамбара. Във втората октава житото е посято на нивата. В третата октава житото е вече израстнало.
към беседата >>
На какво е равна всяка единица?
За да се обоснове какво означава две. То е единият радиус, който отива към центъра на земята. Този е дълбок въпрос. На какво е равно две? Равно е на две единици.
На какво е равна всяка единица?
Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра. Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята. Единият радиус е единица. Различен е от другия радиус, на другата единица. Две единици образуват диаметъра на земята.
към беседата >>
Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде.
А то е една малка болка, която произтича от атмосферното електричество и органическо електричество. Има мисли постоянни. Има мисли преходни. Тези мисли няма да останат във вас. Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше.
Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде.
Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време. Има преходни желания. И те са полезни, но някои са мимолетни. Животът не може да се съгради на тях. Те са като движението на реката, като водата, която тече.
към беседата >>
Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават.
Или казваш: „Аз не чувствувам.“ Или казваш: „Аз не чувствувам тия работи“. Щом не ги чувствуваш ти не си добър. Добро е това, което чувствуваш. Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро. По който и да е начин това, което слушаш е добро.
Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават.
На картина може да се представи как се отличават. В първата октава житото е в хамбара. Във втората октава житото е посято на нивата. В третата октава житото е вече израстнало. В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло.
към беседата >>
Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра.
То е единият радиус, който отива към центъра на земята. Този е дълбок въпрос. На какво е равно две? Равно е на две единици. На какво е равна всяка единица?
Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра.
Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята. Единият радиус е единица. Различен е от другия радиус, на другата единица. Две единици образуват диаметъра на земята. Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици.
към беседата >>
Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време.
Има мисли постоянни. Има мисли преходни. Тези мисли няма да останат във вас. Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше. Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде.
Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време.
Има преходни желания. И те са полезни, но някои са мимолетни. Животът не може да се съгради на тях. Те са като движението на реката, като водата, която тече. Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си.
към беседата >>
На картина може да се представи как се отличават.
Щом не ги чувствуваш ти не си добър. Добро е това, което чувствуваш. Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро. По който и да е начин това, което слушаш е добро. Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават.
На картина може да се представи как се отличават.
В първата октава житото е в хамбара. Във втората октава житото е посято на нивата. В третата октава житото е вече израстнало. В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло. Някой ще каже: „Докажи го това“.
към беседата >>
Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята.
Този е дълбок въпрос. На какво е равно две? Равно е на две единици. На какво е равна всяка единица? Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра.
Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята.
Единият радиус е единица. Различен е от другия радиус, на другата единица. Две единици образуват диаметъра на земята. Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици. Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър.
към беседата >>
Има преходни желания.
Има мисли преходни. Тези мисли няма да останат във вас. Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше. Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде. Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време.
Има преходни желания.
И те са полезни, но някои са мимолетни. Животът не може да се съгради на тях. Те са като движението на реката, като водата, която тече. Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си. Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте.
към беседата >>
В първата октава житото е в хамбара.
Добро е това, което чувствуваш. Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро. По който и да е начин това, което слушаш е добро. Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават. На картина може да се представи как се отличават.
В първата октава житото е в хамбара.
Във втората октава житото е посято на нивата. В третата октава житото е вече израстнало. В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло. Някой ще каже: „Докажи го това“. Зрялото жито е петата октава.
към беседата >>
Единият радиус е единица.
На какво е равно две? Равно е на две единици. На какво е равна всяка единица? Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра. Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята.
Единият радиус е единица.
Различен е от другия радиус, на другата единица. Две единици образуват диаметъра на земята. Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици. Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър. Изследвал си на какво е равен този диаметър.
към беседата >>
И те са полезни, но някои са мимолетни.
Тези мисли няма да останат във вас. Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше. Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде. Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време. Има преходни желания.
И те са полезни, но някои са мимолетни.
Животът не може да се съгради на тях. Те са като движението на реката, като водата, която тече. Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си. Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте. Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави.
към беседата >>
Във втората октава житото е посято на нивата.
Като мислиш е добро, като гледаш е добро, като слушаш е добро. По който и да е начин това, което слушаш е добро. Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават. На картина може да се представи как се отличават. В първата октава житото е в хамбара.
Във втората октава житото е посято на нивата.
В третата октава житото е вече израстнало. В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло. Някой ще каже: „Докажи го това“. Зрялото жито е петата октава. Как е станало?
към беседата >>
Различен е от другия радиус, на другата единица.
Равно е на две единици. На какво е равна всяка единица? Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра. Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята. Единият радиус е единица.
Различен е от другия радиус, на другата единица.
Две единици образуват диаметъра на земята. Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици. Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър. Изследвал си на какво е равен този диаметър. Едно слизане и едно излизане от центъра на земята.
към беседата >>
Животът не може да се съгради на тях.
Вие имате едно настроение, туй настроение няма да остане във вас, то не е ваше. Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде. Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време. Има преходни желания. И те са полезни, но някои са мимолетни.
Животът не може да се съгради на тях.
Те са като движението на реката, като водата, която тече. Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си. Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте. Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави. То е заради вас.
към беседата >>
В третата октава житото е вече израстнало.
По който и да е начин това, което слушаш е добро. Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават. На картина може да се представи как се отличават. В първата октава житото е в хамбара. Във втората октава житото е посято на нивата.
В третата октава житото е вече израстнало.
В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло. Някой ще каже: „Докажи го това“. Зрялото жито е петата октава. Как е станало? Труден въпрос.
към беседата >>
Две единици образуват диаметъра на земята.
На какво е равна всяка единица? Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра. Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята. Единият радиус е единица. Различен е от другия радиус, на другата единица.
Две единици образуват диаметъра на земята.
Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици. Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър. Изследвал си на какво е равен този диаметър. Едно слизане и едно излизане от центъра на земята. Ти си научил какво нещо е диаметър на земята.
към беседата >>
Те са като движението на реката, като водата, която тече.
Туй настроение е чуждо, което е дошло във вас отнякъде. Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време. Има преходни желания. И те са полезни, но някои са мимолетни. Животът не може да се съгради на тях.
Те са като движението на реката, като водата, която тече.
Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си. Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте. Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави. То е заради вас. Вие не може да концентрирате целия живот.
към беседата >>
В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло.
Ако вземете в музиката в първата октава „до“, или вземете в третата октава „до“, тия „до“ се различават. На картина може да се представи как се отличават. В първата октава житото е в хамбара. Във втората октава житото е посято на нивата. В третата октава житото е вече израстнало.
В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло.
Някой ще каже: „Докажи го това“. Зрялото жито е петата октава. Как е станало? Труден въпрос. Как ще вземеш „до“ в петата октава?
към беседата >>
Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици.
Първата единица е първият радиус, който влиза в центъра. Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята. Единият радиус е единица. Различен е от другия радиус, на другата единица. Две единици образуват диаметъра на земята.
Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици.
Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър. Изследвал си на какво е равен този диаметър. Едно слизане и едно излизане от центъра на земята. Ти си научил какво нещо е диаметър на земята. Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/.
към беседата >>
Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си.
Трябва да разчитате във вас на онова, което може да остане във вас по-дълго време. Има преходни желания. И те са полезни, но някои са мимолетни. Животът не може да се съгради на тях. Те са като движението на реката, като водата, която тече.
Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си.
Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте. Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави. То е заради вас. Вие не може да концентрирате целия живот. Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно.
към беседата >>
Някой ще каже: „Докажи го това“.
На картина може да се представи как се отличават. В първата октава житото е в хамбара. Във втората октава житото е посято на нивата. В третата октава житото е вече израстнало. В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло.
Някой ще каже: „Докажи го това“.
Зрялото жито е петата октава. Как е станало? Труден въпрос. Как ще вземеш „до“ в петата октава? Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава.
към беседата >>
Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър.
Втората единица е вторият радиус, който излиза от центъра на земята. Единият радиус е единица. Различен е от другия радиус, на другата единица. Две единици образуват диаметъра на земята. Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици.
Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър.
Изследвал си на какво е равен този диаметър. Едно слизане и едно излизане от центъра на земята. Ти си научил какво нещо е диаметър на земята. Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Ти си силен човек.
към беседата >>
Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте.
Има преходни желания. И те са полезни, но някои са мимолетни. Животът не може да се съгради на тях. Те са като движението на реката, като водата, която тече. Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си.
Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте.
Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави. То е заради вас. Вие не може да концентрирате целия живот. Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно. Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка.
към беседата >>
Зрялото жито е петата октава.
В първата октава житото е в хамбара. Във втората октава житото е посято на нивата. В третата октава житото е вече израстнало. В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло. Някой ще каже: „Докажи го това“.
Зрялото жито е петата октава.
Как е станало? Труден въпрос. Как ще вземеш „до“ в петата октава? Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава. Пет октави и пианото няма.
към беседата >>
Изследвал си на какво е равен този диаметър.
Единият радиус е единица. Различен е от другия радиус, на другата единица. Две единици образуват диаметъра на земята. Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици. Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър.
Изследвал си на какво е равен този диаметър.
Едно слизане и едно излизане от центъра на земята. Ти си научил какво нещо е диаметър на земята. Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Ти си силен човек. Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“.
към беседата >>
Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави.
И те са полезни, но някои са мимолетни. Животът не може да се съгради на тях. Те са като движението на реката, като водата, която тече. Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си. Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте.
Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави.
То е заради вас. Вие не може да концентрирате целия живот. Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно. Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка. Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте.
към беседата >>
Как е станало?
Във втората октава житото е посято на нивата. В третата октава житото е вече израстнало. В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло. Някой ще каже: „Докажи го това“. Зрялото жито е петата октава.
Как е станало?
Труден въпрос. Как ще вземеш „до“ в петата октава? Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава. Пет октави и пианото няма. Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо.
към беседата >>
Едно слизане и едно излизане от центъра на земята.
Различен е от другия радиус, на другата единица. Две единици образуват диаметъра на земята. Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици. Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър. Изследвал си на какво е равен този диаметър.
Едно слизане и едно излизане от центъра на земята.
Ти си научил какво нещо е диаметър на земята. Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Ти си силен човек. Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“. Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна.
към беседата >>
То е заради вас.
Животът не може да се съгради на тях. Те са като движението на реката, като водата, която тече. Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си. Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте. Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави.
То е заради вас.
Вие не може да концентрирате целия живот. Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно. Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка. Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте. Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен.
към беседата >>
Труден въпрос.
В третата октава житото е вече израстнало. В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло. Някой ще каже: „Докажи го това“. Зрялото жито е петата октава. Как е станало?
Труден въпрос.
Как ще вземеш „до“ в петата октава? Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава. Пет октави и пианото няма. Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо. Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда.
към беседата >>
Ти си научил какво нещо е диаметър на земята.
Две единици образуват диаметъра на земята. Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици. Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър. Изследвал си на какво е равен този диаметър. Едно слизане и едно излизане от центъра на земята.
Ти си научил какво нещо е диаметър на земята.
Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Ти си силен човек. Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“. Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна. Или имате един лев и още един лев, те са два лева.
към беседата >>
Вие не може да концентрирате целия живот.
Те са като движението на реката, като водата, която тече. Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си. Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте. Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави. То е заради вас.
Вие не може да концентрирате целия живот.
Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно. Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка. Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте. Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен. Този въздух е в движение.
към беседата >>
Как ще вземеш „до“ в петата октава?
В четвъртата октава то е вече цъфнало, а в петата октава то е вече узряло. Някой ще каже: „Докажи го това“. Зрялото жито е петата октава. Как е станало? Труден въпрос.
Как ще вземеш „до“ в петата октава?
Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава. Пет октави и пианото няма. Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо. Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда. Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте.
към беседата >>
Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/.
Следователно, ако ти си научил радиуса на слизане в центъра на земята и ако си научил радиуса, по който се излиза от центъра на земята към повърхността, тогава вече си усвоил две единици. Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър. Изследвал си на какво е равен този диаметър. Едно слизане и едно излизане от центъра на земята. Ти си научил какво нещо е диаметър на земята.
Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/.
Ти си силен човек. Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“. Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна. Или имате един лев и още един лев, те са два лева. Но това са количествени понятия, няма нещо реално вътре.
към беседата >>
Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно.
Сега някой път вие искате да схванете живота, да го концентрирате в себе си. Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте. Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави. То е заради вас. Вие не може да концентрирате целия живот.
Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно.
Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка. Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте. Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен. Този въздух е в движение. Вие сте в природата дето се грижат за вас.
към беседата >>
Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава.
Някой ще каже: „Докажи го това“. Зрялото жито е петата октава. Как е станало? Труден въпрос. Как ще вземеш „до“ в петата октава?
Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава.
Пет октави и пианото няма. Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо. Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда. Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте. Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има.
към беседата >>
Ти си силен човек.
Този резултат го знаеш, имаш вече диаметър. Изследвал си на какво е равен този диаметър. Едно слизане и едно излизане от центъра на земята. Ти си научил какво нещо е диаметър на земята. Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/.
Ти си силен човек.
Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“. Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна. Или имате един лев и още един лев, те са два лева. Но това са количествени понятия, няма нещо реално вътре. Ако имате това движение, слизане от повърхността към центъра и излизане от центъра, тия две единици образуват две.
към беседата >>
Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка.
Вие оставете течението на живота да тече през вас, не да го обуславяте. Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави. То е заради вас. Вие не може да концентрирате целия живот. Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно.
Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка.
Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте. Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен. Този въздух е в движение. Вие сте в природата дето се грижат за вас. Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят.
към беседата >>
Пет октави и пианото няма.
Зрялото жито е петата октава. Как е станало? Труден въпрос. Как ще вземеш „до“ в петата октава? Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава.
Пет октави и пианото няма.
Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо. Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда. Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте. Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има. Много е приятно.
към беседата >>
Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“.
Изследвал си на какво е равен този диаметър. Едно слизане и едно излизане от центъра на земята. Ти си научил какво нещо е диаметър на земята. Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Ти си силен човек.
Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“.
Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна. Или имате един лев и още един лев, те са два лева. Но това са количествени понятия, няма нещо реално вътре. Ако имате това движение, слизане от повърхността към центъра и излизане от центъра, тия две единици образуват две. Опитността, която ще изнесеш, вече имаш едно знание, което ще ти бъде потребно.
към беседата >>
Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте.
Този живот като тече във вас той ще ви остави туй, което животът може да ви остави. То е заради вас. Вие не може да концентрирате целия живот. Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно. Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка.
Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте.
Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен. Този въздух е в движение. Вие сте в природата дето се грижат за вас. Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят. Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка.
към беседата >>
Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо.
Как е станало? Труден въпрос. Как ще вземеш „до“ в петата октава? Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава. Пет октави и пианото няма.
Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо.
Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда. Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте. Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има. Много е приятно. Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят.
към беседата >>
Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна.
Едно слизане и едно излизане от центъра на земята. Ти си научил какво нещо е диаметър на земята. Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Ти си силен човек. Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“.
Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна.
Или имате един лев и още един лев, те са два лева. Но това са количествени понятия, няма нещо реално вътре. Ако имате това движение, слизане от повърхността към центъра и излизане от центъра, тия две единици образуват две. Опитността, която ще изнесеш, вече имаш едно знание, което ще ти бъде потребно.
към беседата >>
Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен.
То е заради вас. Вие не може да концентрирате целия живот. Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно. Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка. Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте.
Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен.
Този въздух е в движение. Вие сте в природата дето се грижат за вас. Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят. Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка. Ти не може да седиш и целия ден да ядеш.
към беседата >>
Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда.
Труден въпрос. Как ще вземеш „до“ в петата октава? Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава. Пет октави и пианото няма. Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо.
Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда.
Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте. Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има. Много е приятно. Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят. Човек трябва да мине през ниви да диша.
към беседата >>
Или имате един лев и още един лев, те са два лева.
Ти си научил какво нещо е диаметър на земята. Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Ти си силен човек. Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“. Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна.
Или имате един лев и още един лев, те са два лева.
Но това са количествени понятия, няма нещо реално вътре. Ако имате това движение, слизане от повърхността към центъра и излизане от центъра, тия две единици образуват две. Опитността, която ще изнесеш, вече имаш едно знание, което ще ти бъде потребно.
към беседата >>
Този въздух е в движение.
Вие не може да концентрирате целия живот. Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно. Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка. Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте. Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен.
Този въздух е в движение.
Вие сте в природата дето се грижат за вас. Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят. Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка. Ти не може да седиш и целия ден да ядеш. Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа.
към беседата >>
Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте.
Как ще вземеш „до“ в петата октава? Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава. Пет октави и пианото няма. Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо. Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда.
Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте.
Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има. Много е приятно. Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят. Човек трябва да мине през ниви да диша. Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш.
към беседата >>
Но това са количествени понятия, няма нещо реално вътре.
Ти си научил: Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Ти си силен човек. Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“. Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна. Или имате един лев и още един лев, те са два лева.
Но това са количествени понятия, няма нещо реално вътре.
Ако имате това движение, слизане от повърхността към центъра и излизане от центъра, тия две единици образуват две. Опитността, която ще изнесеш, вече имаш едно знание, което ще ти бъде потребно.
към беседата >>
Вие сте в природата дето се грижат за вас.
Този живот ще мине покрай вас и ще остави това, което ви е потребно. Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка. Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте. Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен. Този въздух е в движение.
Вие сте в природата дето се грижат за вас.
Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят. Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка. Ти не може да седиш и целия ден да ядеш. Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа. То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане.
към беседата >>
Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има.
Само узрялото жито знае какво нещо е „до“ в петата октава. Пет октави и пианото няма. Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо. Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда. Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте.
Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има.
Много е приятно. Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят. Човек трябва да мине през ниви да диша. Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш. Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането.
към беседата >>
Ако имате това движение, слизане от повърхността към центъра и излизане от центъра, тия две единици образуват две.
Ти си силен човек. Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“. Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна. Или имате един лев и още един лев, те са два лева. Но това са количествени понятия, няма нещо реално вътре.
Ако имате това движение, слизане от повърхността към центъра и излизане от центъра, тия две единици образуват две.
Опитността, която ще изнесеш, вече имаш едно знание, което ще ти бъде потребно.
към беседата >>
Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят.
Вие искате да го турите под известна рамка, там правите погрешка. Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте. Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен. Този въздух е в движение. Вие сте в природата дето се грижат за вас.
Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят.
Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка. Ти не може да седиш и целия ден да ядеш. Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа. То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане. В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят.
към беседата >>
Много е приятно.
Пет октави и пианото няма. Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо. Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда. Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте. Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има.
Много е приятно.
Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят. Човек трябва да мине през ниви да диша. Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш. Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането. Спреш се.
към беседата >>
Опитността, която ще изнесеш, вече имаш едно знание, което ще ти бъде потребно.
Или казвате: „Едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/“. Едно житено зърно и още едно житено зърно – две житени зърна. Или имате един лев и още един лев, те са два лева. Но това са количествени понятия, няма нещо реално вътре. Ако имате това движение, слизане от повърхността към центъра и излизане от центъра, тия две единици образуват две.
Опитността, която ще изнесеш, вече имаш едно знание, което ще ти бъде потребно.
към беседата >>
Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка.
Вие искате да бъдете здрави, стойте на чист въздух и дишайте. Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен. Този въздух е в движение. Вие сте в природата дето се грижат за вас. Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят.
Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка.
Ти не може да седиш и целия ден да ядеш. Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа. То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане. В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят. Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба.
към беседата >>
Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят.
Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за тебе страданията няма да са нищо. Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда. Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте. Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има. Много е приятно.
Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят.
Човек трябва да мине през ниви да диша. Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш. Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането. Спреш се. Ако може да мислиш, дишането е правилно.
към беседата >>
Сега засягам един въпрос.
Сега засягам един въпрос.
Един петел един ден се качил на купището и като ровил изровил един голям диамант като гълъбово яйце. Казва: „Защо ми е тази пущина? Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка. Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години. Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“.
към беседата >>
Ти не може да седиш и целия ден да ядеш.
Не искайте да завладеете целият въздух, той не ви е потребен. Този въздух е в движение. Вие сте в природата дето се грижат за вас. Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят. Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка.
Ти не може да седиш и целия ден да ядеш.
Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа. То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане. В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят. Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба. В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха.
към беседата >>
Човек трябва да мине през ниви да диша.
Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда. Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте. Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има. Много е приятно. Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят.
Човек трябва да мине през ниви да диша.
Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш. Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането. Спреш се. Ако може да мислиш, дишането е правилно. Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува.
към беседата >>
Един петел един ден се качил на купището и като ровил изровил един голям диамант като гълъбово яйце.
Сега засягам един въпрос.
Един петел един ден се качил на купището и като ровил изровил един голям диамант като гълъбово яйце.
Казва: „Защо ми е тази пущина? Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка. Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години. Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“. Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/.
към беседата >>
Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа.
Този въздух е в движение. Вие сте в природата дето се грижат за вас. Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят. Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка. Ти не може да седиш и целия ден да ядеш.
Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа.
То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане. В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят. Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба. В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха. За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват.
към беседата >>
Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш.
Житото след като го смелят, опекат го, като влезе в човека пак израства, пак расте. Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има. Много е приятно. Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят. Човек трябва да мине през ниви да диша.
Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш.
Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането. Спреш се. Ако може да мислиш, дишането е правилно. Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува. Спреш се при една круша, не те интересува.
към беседата >>
Казва: „Защо ми е тази пущина?
Сега засягам един въпрос. Един петел един ден се качил на купището и като ровил изровил един голям диамант като гълъбово яйце.
Казва: „Защо ми е тази пущина?
Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка. Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години. Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“. Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Казвате: „Тия работи не ми трябват.
към беседата >>
То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане.
Вие сте в природата дето се грижат за вас. Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят. Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка. Ти не може да седиш и целия ден да ядеш. Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа.
То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане.
В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят. Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба. В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха. За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват. Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа.
към беседата >>
Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането.
Трябва някой път да направите опит, когато цъвти житото и когато зрее да минете през нивите, и да почувствувате онова ухание, което житото има. Много е приятно. Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят. Човек трябва да мине през ниви да диша. Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш.
Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането.
Спреш се. Ако може да мислиш, дишането е правилно. Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува. Спреш се при една круша, не те интересува. Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята.
към беседата >>
Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка.
Сега засягам един въпрос. Един петел един ден се качил на купището и като ровил изровил един голям диамант като гълъбово яйце. Казва: „Защо ми е тази пущина?
Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка.
Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години. Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“. Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Казвате: „Тия работи не ми трябват. Мене ми дайте онова, което е за сега“.
към беседата >>
В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят.
Въздухът ще мине през милиарди същества и ще им даде онова, от което те се нуждаят. Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка. Ти не може да седиш и целия ден да ядеш. Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа. То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане.
В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят.
Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба. В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха. За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват. Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа. Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите.
към беседата >>
Спреш се.
Много е приятно. Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят. Човек трябва да мине през ниви да диша. Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш. Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането.
Спреш се.
Ако може да мислиш, дишането е правилно. Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува. Спреш се при една круша, не те интересува. Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята. Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл.
към беседата >>
Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години.
Сега засягам един въпрос. Един петел един ден се качил на купището и като ровил изровил един голям диамант като гълъбово яйце. Казва: „Защо ми е тази пущина? Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка.
Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години.
Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“. Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Казвате: „Тия работи не ми трябват. Мене ми дайте онова, което е за сега“. Това показва, човек, който не постъпва разумно.
към беседата >>
Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба.
Казвам: Когато вие искате да имате нещо само заради вас вие ще направите една погрешка. Ти не може да седиш и целия ден да ядеш. Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа. То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане. В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят.
Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба.
В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха. За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват. Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа. Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите. Същото нещо е и в ума.
към беседата >>
Ако може да мислиш, дишането е правилно.
Най-приятното ухание, което човек може да има, е когато житата зреят, или когато житата цъфтят. Човек трябва да мине през ниви да диша. Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш. Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането. Спреш се.
Ако може да мислиш, дишането е правилно.
Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува. Спреш се при една круша, не те интересува. Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята. Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл. Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята?
към беседата >>
Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“.
Сега засягам един въпрос. Един петел един ден се качил на купището и като ровил изровил един голям диамант като гълъбово яйце. Казва: „Защо ми е тази пущина? Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка. Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години.
Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“.
Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Казвате: „Тия работи не ми трябват. Мене ми дайте онова, което е за сега“. Това показва, човек, който не постъпва разумно. Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват.
към беседата >>
В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха.
Ти не може да седиш и целия ден да ядеш. Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа. То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане. В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят. Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба.
В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха.
За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват. Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа. Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите. Същото нещо е и в ума. Някой иска да накара ума си да мисли повече.
към беседата >>
Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува.
Човек трябва да мине през ниви да диша. Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш. Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането. Спреш се. Ако може да мислиш, дишането е правилно.
Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува.
Спреш се при една круша, не те интересува. Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята. Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл. Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята? Влизаш в училището за да учиш.
към беседата >>
Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/.
Един петел един ден се качил на купището и като ровил изровил един голям диамант като гълъбово яйце. Казва: „Защо ми е тази пущина? Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка. Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години. Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“.
Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/.
Казвате: „Тия работи не ми трябват. Мене ми дайте онова, което е за сега“. Това показва, човек, който не постъпва разумно. Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват. Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“.
към беседата >>
За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват.
Може да ядеш, но стомахът ти няма да бъде в състояние да свърши тази работа. То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане. В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят. Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба. В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха.
За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват.
Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа. Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите. Същото нещо е и в ума. Някой иска да накара ума си да мисли повече. Не може, промяна трябва да има.
към беседата >>
Спреш се при една круша, не те интересува.
Ако дишането ти е правилно, ще се спреш, ако дишането не правилно, ще погледнеш отгоре и пак ще се върнеш. Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането. Спреш се. Ако може да мислиш, дишането е правилно. Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува.
Спреш се при една круша, не те интересува.
Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята. Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл. Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята? Влизаш в училището за да учиш. Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището?
към беседата >>
Казвате: „Тия работи не ми трябват.
Казва: „Защо ми е тази пущина? Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка. Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години. Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“. Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/.
Казвате: „Тия работи не ми трябват.
Мене ми дайте онова, което е за сега“. Това показва, човек, който не постъпва разумно. Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват. Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“. Ти си петел, пееш на купището.
към беседата >>
Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа.
То е доста деликатна работа, която трябва да се свърши, цял един процес трябва да стане. В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят. Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба. В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха. За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват.
Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа.
Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите. Същото нещо е и в ума. Някой иска да накара ума си да мисли повече. Не може, промяна трябва да има. И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден.
към беседата >>
Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята.
Когато вас не ви интересуват нещата в света имате нещо анормално в дишането. Спреш се. Ако може да мислиш, дишането е правилно. Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува. Спреш се при една круша, не те интересува.
Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята.
Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл. Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята? Влизаш в училището за да учиш. Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището? Питай: „Какво ще науча?
към беседата >>
Мене ми дайте онова, което е за сега“.
Да беше поне едно зрънце да го клъвна.“ Той не го кълве, но го къшка. Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години. Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“. Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Казвате: „Тия работи не ми трябват.
Мене ми дайте онова, което е за сега“.
Това показва, човек, който не постъпва разумно. Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват. Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“. Ти си петел, пееш на купището. Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне.
към беседата >>
Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите.
В стомаха има около 10 милиона клетки, които работят. Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба. В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха. За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват. Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа.
Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите.
Същото нещо е и в ума. Някой иска да накара ума си да мисли повече. Не може, промяна трябва да има. И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден. Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш.
към беседата >>
Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл.
Спреш се. Ако може да мислиш, дишането е правилно. Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува. Спреш се при една круша, не те интересува. Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята.
Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл.
Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята? Влизаш в училището за да учиш. Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището? Питай: „Какво ще науча? “ Най-първо попитайте: „Защо дойдох?
към беседата >>
Това показва, човек, който не постъпва разумно.
Не знае, че в този диамант за всичките петли в неговото време имаше за ядене, да ги нахрани с години. Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“. Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Казвате: „Тия работи не ми трябват. Мене ми дайте онова, което е за сега“.
Това показва, човек, който не постъпва разумно.
Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват. Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“. Ти си петел, пееш на купището. Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне. Скъпоценните работи него не го интересуват.
към беседата >>
Същото нещо е и в ума.
Ако вие ги накарате целия ден да работят, тогава ще ви наложат една глоба. В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха. За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват. Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа. Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите.
Същото нещо е и в ума.
Някой иска да накара ума си да мисли повече. Не може, промяна трябва да има. И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден. Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш. Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата.
към беседата >>
Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята?
Ако може да мислиш, дишането е правилно. Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува. Спреш се при една круша, не те интересува. Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята. Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл.
Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята?
Влизаш в училището за да учиш. Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището? Питай: „Какво ще науча? “ Най-първо попитайте: „Защо дойдох? “ Отивам в училището.
към беседата >>
Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват.
Казват си някои от вас: „Мен не ме интересува това“. Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Казвате: „Тия работи не ми трябват. Мене ми дайте онова, което е за сега“. Това показва, човек, който не постъпва разумно.
Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват.
Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“. Ти си петел, пееш на купището. Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне. Скъпоценните работи него не го интересуват. Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък.
към беседата >>
Някой иска да накара ума си да мисли повече.
В природата съществува един закон – не може да оставиш целия ден да работят клетките на стомаха. За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват. Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа. Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите. Същото нещо е и в ума.
Някой иска да накара ума си да мисли повече.
Не може, промяна трябва да има. И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден. Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш. Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата. Колцина заболяват.
към беседата >>
Влизаш в училището за да учиш.
Ако не те интересува, спреш се при един плод, не те интересува. Спреш се при една круша, не те интересува. Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята. Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл. Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята?
Влизаш в училището за да учиш.
Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището? Питай: „Какво ще науча? “ Най-първо попитайте: „Защо дойдох? “ Отивам в училището. – Защо дойдох в училището?
към беседата >>
Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“.
Ти си петел – едно плюс едно е равно на две /1 + 1 = 2/. Казвате: „Тия работи не ми трябват. Мене ми дайте онова, което е за сега“. Това показва, човек, който не постъпва разумно. Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват.
Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“.
Ти си петел, пееш на купището. Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне. Скъпоценните работи него не го интересуват. Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък. Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си.
към беседата >>
Не може, промяна трябва да има.
За едно ядене клетките може да работят час, час и половина, после трябва да си почиват. Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа. Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите. Същото нещо е и в ума. Някой иска да накара ума си да мисли повече.
Не може, промяна трябва да има.
И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден. Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш. Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата. Колцина заболяват. Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици.
към беседата >>
Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището?
Спреш се при една круша, не те интересува. Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята. Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл. Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята? Влизаш в училището за да учиш.
Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището?
Питай: „Какво ще науча? “ Най-първо попитайте: „Защо дойдох? “ Отивам в училището. – Защо дойдох в училището? Тъй разглеждате този въпрос.
към беседата >>
Ти си петел, пееш на купището.
Казвате: „Тия работи не ми трябват. Мене ми дайте онова, което е за сега“. Това показва, човек, който не постъпва разумно. Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват. Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“.
Ти си петел, пееш на купището.
Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне. Скъпоценните работи него не го интересуват. Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък. Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си. Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно.
към беседата >>
И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден.
Като вземеш обяда, пак ще работят 2–3 часа. Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите. Същото нещо е и в ума. Някой иска да накара ума си да мисли повече. Не може, промяна трябва да има.
И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден.
Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш. Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата. Колцина заболяват. Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици. Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна.
към беседата >>
Питай: „Какво ще науча?
Спреш се при човека да разрешиш въпроса, защо човек живее на земята. Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл. Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята? Влизаш в училището за да учиш. Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището?
Питай: „Какво ще науча?
“ Най-първо попитайте: „Защо дойдох? “ Отивам в училището. – Защо дойдох в училището? Тъй разглеждате този въпрос. Казвам: Какво ще научиш в училището?
към беседата >>
Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне.
Мене ми дайте онова, което е за сега“. Това показва, човек, който не постъпва разумно. Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват. Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“. Ти си петел, пееш на купището.
Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне.
Скъпоценните работи него не го интересуват. Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък. Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си. Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно. Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно.
към беседата >>
Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш.
Ако вие заставите тия клетки като ядете, да работят повече вие ще се осакатите. Същото нещо е и в ума. Някой иска да накара ума си да мисли повече. Не може, промяна трябва да има. И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден.
Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш.
Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата. Колцина заболяват. Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици. Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна. Че какво разбирате, че вселената е безкрайна?
към беседата >>
“ Най-първо попитайте: „Защо дойдох?
Най-после не питайте: „Защо човек трябва да живее на земята“, ами защо е дошъл. Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята? Влизаш в училището за да учиш. Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището? Питай: „Какво ще науча?
“ Най-първо попитайте: „Защо дойдох?
“ Отивам в училището. – Защо дойдох в училището? Тъй разглеждате този въпрос. Казвам: Какво ще научиш в училището? Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос.
към беседата >>
Скъпоценните работи него не го интересуват.
Това показва, човек, който не постъпва разумно. Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват. Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“. Ти си петел, пееш на купището. Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне.
Скъпоценните работи него не го интересуват.
Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък. Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си. Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно. Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно. Как ще пишеш?
към беседата >>
Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата.
Същото нещо е и в ума. Някой иска да накара ума си да мисли повече. Не може, промяна трябва да има. И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден. Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш.
Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата.
Колцина заболяват. Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици. Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна. Че какво разбирате, че вселената е безкрайна? Две определения дават.
към беседата >>
“ Отивам в училището.
Какви бяха твоите подбуди да дойдеш на земята? Влизаш в училището за да учиш. Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището? Питай: „Какво ще науча? “ Най-първо попитайте: „Защо дойдох?
“ Отивам в училището.
– Защо дойдох в училището? Тъй разглеждате този въпрос. Казвам: Какво ще научиш в училището? Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос. Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш.
към беседата >>
Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък.
Да влезеш в центъра на земята и да излезеш, ти си още петел на купището, само житените зърна те интересуват, скъпоценните камъни не те интересуват. Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“. Ти си петел, пееш на купището. Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне. Скъпоценните работи него не го интересуват.
Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък.
Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си. Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно. Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно. Как ще пишеш? Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише.
към беседата >>
Колцина заболяват.
Някой иска да накара ума си да мисли повече. Не може, промяна трябва да има. И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден. Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш. Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата.
Колцина заболяват.
Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици. Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна. Че какво разбирате, че вселената е безкрайна? Две определения дават. Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край.
към беседата >>
– Защо дойдох в училището?
Влизаш в училището за да учиш. Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището? Питай: „Какво ще науча? “ Най-първо попитайте: „Защо дойдох? “ Отивам в училището.
– Защо дойдох в училището?
Тъй разглеждате този въпрос. Казвам: Какво ще научиш в училището? Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос. Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш. Ти не питай: „Защо седнах да ям?
към беседата >>
Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си.
Казва някой: „Мен не ме интересува духовния свят, че няма какво да те занимава“. Ти си петел, пееш на купището. Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне. Скъпоценните работи него не го интересуват. Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък.
Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си.
Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно. Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно. Как ще пишеш? Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише. Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение.
към беседата >>
Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици.
Не може, промяна трябва да има. И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден. Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш. Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата. Колцина заболяват.
Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици.
Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна. Че какво разбирате, че вселената е безкрайна? Две определения дават. Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край. А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край.
към беседата >>
Тъй разглеждате този въпрос.
Най-първо попитай себе си, защо си дошъл в училището? Питай: „Какво ще науча? “ Най-първо попитайте: „Защо дойдох? “ Отивам в училището. – Защо дойдох в училището?
Тъй разглеждате този въпрос.
Казвам: Какво ще научиш в училището? Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос. Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш. Ти не питай: „Защо седнах да ям? “, но питай: „Какво ще добия като ям?
към беседата >>
Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно.
Ти си петел, пееш на купището. Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне. Скъпоценните работи него не го интересуват. Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък. Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си.
Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно.
Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно. Как ще пишеш? Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише. Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение. Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината.
към беседата >>
Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна.
И в музиката е същото – човек не трябва да пее целия ден. Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш. Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата. Колцина заболяват. Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици.
Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна.
Че какво разбирате, че вселената е безкрайна? Две определения дават. Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край. А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край. Под „край“ какво разбирате?
към беседата >>
Казвам: Какво ще научиш в училището?
Питай: „Какво ще науча? “ Най-първо попитайте: „Защо дойдох? “ Отивам в училището. – Защо дойдох в училището? Тъй разглеждате този въпрос.
Казвам: Какво ще научиш в училището?
Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос. Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш. Ти не питай: „Защо седнах да ям? “, но питай: „Какво ще добия като ям? “ Не питай: „Защо седнах да ям и защо трябва да ям?
към беседата >>
Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно.
Като намери петелът някоя глистя ще я клъвне. Скъпоценните работи него не го интересуват. Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък. Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си. Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно.
Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно.
Как ще пишеш? Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише. Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение. Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината. Когато човек изучава светлината, те са потребни.
към беседата >>
Че какво разбирате, че вселената е безкрайна?
Ти в 15–20 минути може да научиш повече, отколкото ако цели 20 часа пееш. Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата. Колцина заболяват. Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици. Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна.
Че какво разбирате, че вселената е безкрайна?
Две определения дават. Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край. А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край. Под „край“ какво разбирате? След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата.
към беседата >>
Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос.
“ Най-първо попитайте: „Защо дойдох? “ Отивам в училището. – Защо дойдох в училището? Тъй разглеждате този въпрос. Казвам: Какво ще научиш в училището?
Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос.
Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш. Ти не питай: „Защо седнах да ям? “, но питай: „Какво ще добия като ям? “ Не питай: „Защо седнах да ям и защо трябва да ям? “
към беседата >>
Как ще пишеш?
Скъпоценните работи него не го интересуват. Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък. Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си. Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно. Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно.
Как ще пишеш?
Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише. Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение. Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината. Когато човек изучава светлината, те са потребни. В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината.
към беседата >>
Две определения дават.
Във всичките неща ние имаме едно безразборно разбиране на нещата. Колцина заболяват. Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици. Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна. Че какво разбирате, че вселената е безкрайна?
Две определения дават.
Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край. А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край. Под „край“ какво разбирате? След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата. Това е смяна.
към беседата >>
Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш.
“ Отивам в училището. – Защо дойдох в училището? Тъй разглеждате този въпрос. Казвам: Какво ще научиш в училището? Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос.
Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш.
Ти не питай: „Защо седнах да ям? “, но питай: „Какво ще добия като ям? “ Не питай: „Защо седнах да ям и защо трябва да ям? “
към беседата >>
Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише.
Този човек няма какво да го занимава, но що е този скъпоценен камък. Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си. Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно. Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно. Как ще пишеш?
Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише.
Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение. Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината. Когато човек изучава светлината, те са потребни. В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината. Скъпоценните камъни задържат известна светлина.
към беседата >>
Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край.
Колцина заболяват. Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици. Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна. Че какво разбирате, че вселената е безкрайна? Две определения дават.
Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край.
А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край. Под „край“ какво разбирате? След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата. Това е смяна. После пак започнеш отначало, пак смяна.
към беседата >>
Ти не питай: „Защо седнах да ям?
– Защо дойдох в училището? Тъй разглеждате този въпрос. Казвам: Какво ще научиш в училището? Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос. Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш.
Ти не питай: „Защо седнах да ям?
“, но питай: „Какво ще добия като ям? “ Не питай: „Защо седнах да ям и защо трябва да ям? “
към беседата >>
Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение.
Казва: „Мене не ме интересуват скъпоценните камъни, понеже щом ме интересуват трябва да ги туря на врата.“ Петелът казва: „Аз съм свободен човек, не искам да нося тия яйца по врата си.“ Да туря 1, 2, 10, 15 диаманти на врата си. Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно. Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно. Как ще пишеш? Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише.
Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение.
Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината. Когато човек изучава светлината, те са потребни. В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината. Скъпоценните камъни задържат известна светлина. Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни.
към беседата >>
А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край.
Става една особена реакция, влошаване на нервната система и така заболяват много ученици. Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна. Че какво разбирате, че вселената е безкрайна? Две определения дават. Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край.
А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край.
Под „край“ какво разбирате? След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата. Това е смяна. После пак започнеш отначало, пак смяна. Смяна на енергиите има в природата.
към беседата >>
“, но питай: „Какво ще добия като ям?
Тъй разглеждате този въпрос. Казвам: Какво ще научиш в училището? Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос. Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш. Ти не питай: „Защо седнах да ям?
“, но питай: „Какво ще добия като ям?
“ Не питай: „Защо седнах да ям и защо трябва да ям? “
към беседата >>
Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината.
Ако аз ви дам на вас един диамант като кокоше яйце, и да го носите на врата си, то не е удобно. Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно. Как ще пишеш? Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише. Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение.
Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината.
Когато човек изучава светлината, те са потребни. В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината. Скъпоценните камъни задържат известна светлина. Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни. Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина.
към беседата >>
Под „край“ какво разбирате?
Много ученици заболяват, понеже напрягат мозъка си, искат да разрешат вселената крайна ли е или е безкрайна. Че какво разбирате, че вселената е безкрайна? Две определения дават. Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край. А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край.
Под „край“ какво разбирате?
След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата. Това е смяна. После пак започнеш отначало, пак смяна. Смяна на енергиите има в природата. Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното.
към беседата >>
“ Не питай: „Защо седнах да ям и защо трябва да ям?
Казвам: Какво ще научиш в училището? Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос. Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш. Ти не питай: „Защо седнах да ям? “, но питай: „Какво ще добия като ям?
“ Не питай: „Защо седнах да ям и защо трябва да ям?
“
към беседата >>
Когато човек изучава светлината, те са потребни.
Или ако турите този диамант върху перото, с което пишете, не е удобно. Как ще пишеш? Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише. Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение. Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината.
Когато човек изучава светлината, те са потребни.
В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината. Скъпоценните камъни задържат известна светлина. Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни. Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина. От светлина са направили своята дреха.
към беседата >>
След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата.
Че какво разбирате, че вселената е безкрайна? Две определения дават. Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край. А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край. Под „край“ какво разбирате?
След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата.
Това е смяна. После пак започнеш отначало, пак смяна. Смяна на енергиите има в природата. Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното. Безкрайността е почивка.
към беседата >>
“
Защо дойдохте в училището – трябва да разрешите този въпрос. Ти не се питаш защо си дошъл в училището, но питаш, какво ще научиш. Ти не питай: „Защо седнах да ям? “, но питай: „Какво ще добия като ям? “ Не питай: „Защо седнах да ям и защо трябва да ям?
“
към беседата >>
В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината.
Как ще пишеш? Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише. Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение. Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината. Когато човек изучава светлината, те са потребни.
В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината.
Скъпоценните камъни задържат известна светлина. Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни. Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина. От светлина са направили своята дреха. Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант.
към беседата >>
Това е смяна.
Две определения дават. Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край. А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край. Под „край“ какво разбирате? След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата.
Това е смяна.
После пак започнеш отначало, пак смяна. Смяна на енергиите има в природата. Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното. Безкрайността е почивка. Тях ги е страх от свършването на света.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек?
Какво трябва да прави човек?
Казвате: „Не може ли без ядене? “ Може и без ядене може. Щом не ядеш, в света не може да живееш. Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш. Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш.
към беседата >>
Скъпоценните камъни задържат известна светлина.
Когато перото е свободно от диаманта по-лесно се пише. Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение. Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината. Когато човек изучава светлината, те са потребни. В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината.
Скъпоценните камъни задържат известна светлина.
Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни. Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина. От светлина са направили своята дреха. Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант. Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света.
към беседата >>
После пак започнеш отначало, пак смяна.
Под „безкрайна“ разбират всяко нещо, което има начало, а няма край. А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край. Под „край“ какво разбирате? След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата. Това е смяна.
После пак започнеш отначало, пак смяна.
Смяна на енергиите има в природата. Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното. Безкрайността е почивка. Тях ги е страх от свършването на света. Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало.
към беседата >>
Казвате: „Не може ли без ядене?
Какво трябва да прави човек?
Казвате: „Не може ли без ядене?
“ Може и без ядене може. Щом не ядеш, в света не може да живееш. Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш. Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш. Щом не ходиш не може да живееш в този свят.
към беседата >>
Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни.
Така да се маха това яйце на перото, няма практическо приложение. Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината. Когато човек изучава светлината, те са потребни. В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината. Скъпоценните камъни задържат известна светлина.
Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни.
Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина. От светлина са направили своята дреха. Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант. Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света. Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага.
към беседата >>
Смяна на енергиите има в природата.
А под „крайна“ разбират нещо, което има начало и има край. Под „край“ какво разбирате? След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата. Това е смяна. После пак започнеш отначало, пак смяна.
Смяна на енергиите има в природата.
Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното. Безкрайността е почивка. Тях ги е страх от свършването на света. Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало. Светът вечно съществува, има смени.
към беседата >>
“ Може и без ядене може.
Какво трябва да прави човек? Казвате: „Не може ли без ядене?
“ Може и без ядене може.
Щом не ядеш, в света не може да живееш. Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш. Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш. Щом не ходиш не може да живееш в този свят. Ама защо е така?
към беседата >>
Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина.
Обаче скъпоценните камъни те имат особено пречупване на светлината. Когато човек изучава светлината, те са потребни. В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината. Скъпоценните камъни задържат известна светлина. Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни.
Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина.
От светлина са направили своята дреха. Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант. Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света. Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага. Истинското знание във всички случаи помага.
към беседата >>
Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното.
Под „край“ какво разбирате? След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата. Това е смяна. После пак започнеш отначало, пак смяна. Смяна на енергиите има в природата.
Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното.
Безкрайността е почивка. Тях ги е страх от свършването на света. Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало. Светът вечно съществува, има смени. Започваш една работа, след туй трябва да си починеш.
към беседата >>
Щом не ядеш, в света не може да живееш.
Какво трябва да прави човек? Казвате: „Не може ли без ядене? “ Може и без ядене може.
Щом не ядеш, в света не може да живееш.
Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш. Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш. Щом не ходиш не може да живееш в този свят. Ама защо е така? Ми, че как трябва да бъде?
към беседата >>
От светлина са направили своята дреха.
Когато човек изучава светлината, те са потребни. В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината. Скъпоценните камъни задържат известна светлина. Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни. Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина.
От светлина са направили своята дреха.
Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант. Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света. Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага. Истинското знание във всички случаи помага. Онова знание, което не е истинско всякога не помага.
към беседата >>
Безкрайността е почивка.
След като си работил нещо, работил си 4–5 часа, оставиш работата, почиваш си, то е край на работата. Това е смяна. После пак започнеш отначало, пак смяна. Смяна на енергиите има в природата. Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното.
Безкрайността е почивка.
Тях ги е страх от свършването на света. Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало. Светът вечно съществува, има смени. Започваш една работа, след туй трябва да си починеш. Като почиваш да ти е приятно.
към беседата >>
Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш.
Какво трябва да прави човек? Казвате: „Не може ли без ядене? “ Може и без ядене може. Щом не ядеш, в света не може да живееш.
Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш.
Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш. Щом не ходиш не може да живееш в този свят. Ама защо е така? Ми, че как трябва да бъде? То е философ без философия.
към беседата >>
Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант.
В скъпоценните камъни може да се проучат свойствата на светлината. Скъпоценните камъни задържат известна светлина. Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни. Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина. От светлина са направили своята дреха.
Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант.
Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света. Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага. Истинското знание във всички случаи помага. Онова знание, което не е истинско всякога не помага. Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят.
към беседата >>
Тях ги е страх от свършването на света.
Това е смяна. После пак започнеш отначало, пак смяна. Смяна на енергиите има в природата. Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното. Безкрайността е почивка.
Тях ги е страх от свършването на света.
Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало. Светът вечно съществува, има смени. Започваш една работа, след туй трябва да си починеш. Като почиваш да ти е приятно. Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно.
към беседата >>
Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш.
Какво трябва да прави човек? Казвате: „Не може ли без ядене? “ Може и без ядене може. Щом не ядеш, в света не може да живееш. Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш.
Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш.
Щом не ходиш не може да живееш в този свят. Ама защо е така? Ми, че как трябва да бъде? То е философ без философия. Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча?
към беседата >>
Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света.
Скъпоценните камъни задържат известна светлина. Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни. Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина. От светлина са направили своята дреха. Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант.
Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света.
Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага. Истинското знание във всички случаи помага. Онова знание, което не е истинско всякога не помага. Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят. Особено кучетата обичат да хапят деца.
към беседата >>
Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало.
После пак започнеш отначало, пак смяна. Смяна на енергиите има в природата. Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното. Безкрайността е почивка. Тях ги е страх от свършването на света.
Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало.
Светът вечно съществува, има смени. Започваш една работа, след туй трябва да си починеш. Като почиваш да ти е приятно. Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно. Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен.
към беседата >>
Щом не ходиш не може да живееш в този свят.
Казвате: „Не може ли без ядене? “ Може и без ядене може. Щом не ядеш, в света не може да живееш. Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш. Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш.
Щом не ходиш не може да живееш в този свят.
Ама защо е така? Ми, че как трябва да бъде? То е философ без философия. Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча? “ То е философски въпрос.
към беседата >>
Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага.
Те са били учени, задържат известно количество светлина, за която ние нямаме понятие и затова са станали скъпоценни. Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина. От светлина са направили своята дреха. Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант. Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света.
Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага.
Истинското знание във всички случаи помага. Онова знание, което не е истинско всякога не помага. Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят. Особено кучетата обичат да хапят деца. Имам едно наблюдение.
към беседата >>
Светът вечно съществува, има смени.
Смяна на енергиите има в природата. Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното. Безкрайността е почивка. Тях ги е страх от свършването на света. Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало.
Светът вечно съществува, има смени.
Започваш една работа, след туй трябва да си починеш. Като почиваш да ти е приятно. Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно. Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен. Дишането не е правилно.
към беседата >>
Ама защо е така?
“ Може и без ядене може. Щом не ядеш, в света не може да живееш. Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш. Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш. Щом не ходиш не може да живееш в този свят.
Ама защо е така?
Ми, че как трябва да бъде? То е философ без философия. Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча? “ То е философски въпрос. Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе.
към беседата >>
Истинското знание във всички случаи помага.
Най-хубавото в скъпоценните камъни, е направено от светлина. От светлина са направили своята дреха. Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант. Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света. Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага.
Истинското знание във всички случаи помага.
Онова знание, което не е истинско всякога не помага. Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят. Особено кучетата обичат да хапят деца. Имам едно наблюдение. То беше отдавна.
към беседата >>
Започваш една работа, след туй трябва да си починеш.
Учените хора искат да разрешат въпроса за безкрайното. Безкрайността е почивка. Тях ги е страх от свършването на света. Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало. Светът вечно съществува, има смени.
Започваш една работа, след туй трябва да си починеш.
Като почиваш да ти е приятно. Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно. Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен. Дишането не е правилно. Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята?
към беседата >>
Ми, че как трябва да бъде?
Щом не ядеш, в света не може да живееш. Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш. Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш. Щом не ходиш не може да живееш в този свят. Ама защо е така?
Ми, че как трябва да бъде?
То е философ без философия. Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча? “ То е философски въпрос. Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе. Какво е придобил, то е философски въпрос.
към беседата >>
Онова знание, което не е истинско всякога не помага.
От светлина са направили своята дреха. Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант. Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света. Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага. Истинското знание във всички случаи помага.
Онова знание, което не е истинско всякога не помага.
Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят. Особено кучетата обичат да хапят деца. Имам едно наблюдение. То беше отдавна. В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах.
към беседата >>
Като почиваш да ти е приятно.
Безкрайността е почивка. Тях ги е страх от свършването на света. Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало. Светът вечно съществува, има смени. Започваш една работа, след туй трябва да си починеш.
Като почиваш да ти е приятно.
Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно. Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен. Дишането не е правилно. Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята? “ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш.
към беседата >>
То е философ без философия.
Щом не дишаш, в този свят не може да бъдеш. Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш. Щом не ходиш не може да живееш в този свят. Ама защо е така? Ми, че как трябва да бъде?
То е философ без философия.
Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча? “ То е философски въпрос. Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе. Какво е придобил, то е философски въпрос. Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш.
към беседата >>
Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят.
Казвам: Когато ние в живота, извлечем най-хубавото, като диаманта от знанието, ще направим един такъв диамант. Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света. Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага. Истинското знание във всички случаи помага. Онова знание, което не е истинско всякога не помага.
Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят.
Особено кучетата обичат да хапят деца. Имам едно наблюдение. То беше отдавна. В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах. Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години.
към беседата >>
Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно.
Тях ги е страх от свършването на света. Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало. Светът вечно съществува, има смени. Започваш една работа, след туй трябва да си починеш. Като почиваш да ти е приятно.
Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно.
Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен. Дишането не е правилно. Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята? “ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш. Дошъл си на земята да се научиш да гледаш.
към беседата >>
Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча?
Щом не мислиш, в този свят не може да бъдеш. Щом не ходиш не може да живееш в този свят. Ама защо е така? Ми, че как трябва да бъде? То е философ без философия.
Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча?
“ То е философски въпрос. Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе. Какво е придобил, то е философски въпрос. Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш. То е философски въпрос.
към беседата >>
Особено кучетата обичат да хапят деца.
Туй знание, да не бъде преходно знание, но знание на което можем да разчитаме, то е истинското знание в света. Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага. Истинското знание във всички случаи помага. Онова знание, което не е истинско всякога не помага. Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят.
Особено кучетата обичат да хапят деца.
Имам едно наблюдение. То беше отдавна. В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах. Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години. Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места.
към беседата >>
Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен.
Свършването на света е почивка, после пак ще се започне отначало. Светът вечно съществува, има смени. Започваш една работа, след туй трябва да си починеш. Като почиваш да ти е приятно. Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно.
Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен.
Дишането не е правилно. Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята? “ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш. Дошъл си на земята да се научиш да гледаш. Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи.
към беседата >>
“ То е философски въпрос.
Щом не ходиш не може да живееш в този свят. Ама защо е така? Ми, че как трябва да бъде? То е философ без философия. Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча?
“ То е философски въпрос.
Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе. Какво е придобил, то е философски въпрос. Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш. То е философски въпрос. Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището?
към беседата >>
Имам едно наблюдение.
Всеки човек е човек до толкоз, доколкото има истинското знание, което може да ни помага. Истинското знание във всички случаи помага. Онова знание, което не е истинско всякога не помага. Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят. Особено кучетата обичат да хапят деца.
Имам едно наблюдение.
То беше отдавна. В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах. Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години. Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места. Казвам: На кое място те ухапа?
към беседата >>
Дишането не е правилно.
Светът вечно съществува, има смени. Започваш една работа, след туй трябва да си починеш. Като почиваш да ти е приятно. Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно. Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен.
Дишането не е правилно.
Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята? “ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш. Дошъл си на земята да се научиш да гледаш. Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи. Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш.
към беседата >>
Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе.
Ама защо е така? Ми, че как трябва да бъде? То е философ без философия. Отива в училището, нищо не знае, казва: „Какво ще науча? “ То е философски въпрос.
Този въпрос, като свърши учението тогава ще го зададе.
Какво е придобил, то е философски въпрос. Ти още нищо не знаеш, занимаваш се с философия, какво ще придобиеш. То е философски въпрос. Най-първо ще отговориш, защо дойдох в училището? – Да види учителят си.
към беседата >>
То беше отдавна.
Истинското знание във всички случаи помага. Онова знание, което не е истинско всякога не помага. Аз съм наблюдавал, има деца, които кучета ги хапят. Особено кучетата обичат да хапят деца. Имам едно наблюдение.
То беше отдавна.
В Провадийско в едно село, в южната част към Камчия, едно лято прекарах. Беше дошло едно семейство, имаше едно момиче, около 6–7 години. Ходило да се разхожда, излязло едно куче, мачкало го, търкаляло го и го ухапало на доста места. Казвам: На кое място те ухапа? – На еди кое.
към беседата >>
Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята?
Започваш една работа, след туй трябва да си починеш. Като почиваш да ти е приятно. Като мислиш и като престанеш да мислиш да ти е приятно. Щом започваш с приятност и свършваш с неприятност, процесът не е правилен. Дишането не е правилно.
Дошъл човек и казва: „Защо дойдох на земята?
“ Да се научиш да дишаш, да се научиш да ядеш, да се научиш да възприемаш уханието правилно, да се научиш да слушаш. Дошъл си на земята да се научиш да гледаш. Дошъл си на земята да се научиш да мислиш, това са елементарни работи. Дошъл си да се научиш правилно да чувствуваш, правилно да действуваш. Казва: „Защо дойдох на земята?
към беседата >>
3.
Да обичаш и да те обичат
,
УС
, София, 16.11.1941г.,
Повече от една седмица не стой.
Тя, като дойде тук, ще види, че тия сестри не са такива, каквито тя ги мисли. После те ще видят, че тя не е такава, каквато се представя. Тя ще види погрешките на сестрите, сестрите ще видят нейните погрешки. Ще се наруши хармонията. Два месеца е много.
Повече от една седмица не стой.
След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си – всичко туй ще знаят. Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови. Като дойде някоя сестра да те критикува, дай ѝ един подарък. Кой как дойде, подаръци давай. Така за цяла седмица.
към беседата >>
След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си – всичко туй ще знаят.
После те ще видят, че тя не е такава, каквато се представя. Тя ще види погрешките на сестрите, сестрите ще видят нейните погрешки. Ще се наруши хармонията. Два месеца е много. Повече от една седмица не стой.
След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си – всичко туй ще знаят.
Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови. Като дойде някоя сестра да те критикува, дай ѝ един подарък. Кой как дойде, подаръци давай. Така за цяла седмица. Всички ще казват: „Много добър.“ Никой няма да каже лоша дума.
към беседата >>
Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови.
Тя ще види погрешките на сестрите, сестрите ще видят нейните погрешки. Ще се наруши хармонията. Два месеца е много. Повече от една седмица не стой. След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си – всичко туй ще знаят.
Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови.
Като дойде някоя сестра да те критикува, дай ѝ един подарък. Кой как дойде, подаръци давай. Така за цяла седмица. Всички ще казват: „Много добър.“ Никой няма да каже лоша дума. Но ако не даваш подаръци, след една седмица вестниците ще пишат.
към беседата >>
Като дойде някоя сестра да те критикува, дай ѝ един подарък.
Ще се наруши хармонията. Два месеца е много. Повече от една седмица не стой. След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си – всичко туй ще знаят. Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови.
Като дойде някоя сестра да те критикува, дай ѝ един подарък.
Кой как дойде, подаръци давай. Така за цяла седмица. Всички ще казват: „Много добър.“ Никой няма да каже лоша дума. Но ако не даваш подаръци, след една седмица вестниците ще пишат.
към беседата >>
Кой как дойде, подаръци давай.
Два месеца е много. Повече от една седмица не стой. След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си – всичко туй ще знаят. Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови. Като дойде някоя сестра да те критикува, дай ѝ един подарък.
Кой как дойде, подаръци давай.
Така за цяла седмица. Всички ще казват: „Много добър.“ Никой няма да каже лоша дума. Но ако не даваш подаръци, след една седмица вестниците ще пишат.
към беседата >>
Така за цяла седмица.
Повече от една седмица не стой. След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си – всичко туй ще знаят. Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови. Като дойде някоя сестра да те критикува, дай ѝ един подарък. Кой как дойде, подаръци давай.
Така за цяла седмица.
Всички ще казват: „Много добър.“ Никой няма да каже лоша дума. Но ако не даваш подаръци, след една седмица вестниците ще пишат.
към беседата >>
Всички ще казват: „Много добър.“ Никой няма да каже лоша дума.
След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си – всичко туй ще знаят. Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови. Като дойде някоя сестра да те критикува, дай ѝ един подарък. Кой как дойде, подаръци давай. Така за цяла седмица.
Всички ще казват: „Много добър.“ Никой няма да каже лоша дума.
Но ако не даваш подаръци, след една седмица вестниците ще пишат.
към беседата >>
Но ако не даваш подаръци, след една седмица вестниците ще пишат.
Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение заради тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови. Като дойде някоя сестра да те критикува, дай ѝ един подарък. Кой как дойде, подаръци давай. Така за цяла седмица. Всички ще казват: „Много добър.“ Никой няма да каже лоша дума.
Но ако не даваш подаръци, след една седмица вестниците ще пишат.
към беседата >>
Старите възгледи са детински.
Старите възгледи са детински.
Старецът търси щастието по-лесния път. Младият търси щастието в баща си, в майка си. Възрастният го търси в ралото, в нивата. Ще пъшка да извади нещо от нивата, от градината, от работата, там ще намери своето щастие.
към беседата >>
Старецът търси щастието по-лесния път.
Старите възгледи са детински.
Старецът търси щастието по-лесния път.
Младият търси щастието в баща си, в майка си. Възрастният го търси в ралото, в нивата. Ще пъшка да извади нещо от нивата, от градината, от работата, там ще намери своето щастие.
към беседата >>
Младият търси щастието в баща си, в майка си.
Старите възгледи са детински. Старецът търси щастието по-лесния път.
Младият търси щастието в баща си, в майка си.
Възрастният го търси в ралото, в нивата. Ще пъшка да извади нещо от нивата, от градината, от работата, там ще намери своето щастие.
към беседата >>
Възрастният го търси в ралото, в нивата.
Старите възгледи са детински. Старецът търси щастието по-лесния път. Младият търси щастието в баща си, в майка си.
Възрастният го търси в ралото, в нивата.
Ще пъшка да извади нещо от нивата, от градината, от работата, там ще намери своето щастие.
към беседата >>
Ще пъшка да извади нещо от нивата, от градината, от работата, там ще намери своето щастие.
Старите възгледи са детински. Старецът търси щастието по-лесния път. Младият търси щастието в баща си, в майка си. Възрастният го търси в ралото, в нивата.
Ще пъшка да извади нещо от нивата, от градината, от работата, там ще намери своето щастие.
към беседата >>
Казвам, щом ние изгубваме своето, два възгледа има.
Казвам, щом ние изгубваме своето, два възгледа има.
Ако уповаваш на Бога, няма какво да се безпокоиш. Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш. Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят. И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо. Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си.
към беседата >>
Ако уповаваш на Бога, няма какво да се безпокоиш.
Казвам, щом ние изгубваме своето, два възгледа има.
Ако уповаваш на Бога, няма какво да се безпокоиш.
Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш. Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят. И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо. Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си. Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял.
към беседата >>
Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш.
Казвам, щом ние изгубваме своето, два възгледа има. Ако уповаваш на Бога, няма какво да се безпокоиш.
Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш.
Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят. И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо. Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си. Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял. Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята.
към беседата >>
Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят.
Казвам, щом ние изгубваме своето, два възгледа има. Ако уповаваш на Бога, няма какво да се безпокоиш. Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш.
Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят.
И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо. Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си. Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял. Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята.
към беседата >>
И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо.
Казвам, щом ние изгубваме своето, два възгледа има. Ако уповаваш на Бога, няма какво да се безпокоиш. Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш. Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят.
И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо.
Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си. Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял. Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята.
към беседата >>
Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си.
Казвам, щом ние изгубваме своето, два възгледа има. Ако уповаваш на Бога, няма какво да се безпокоиш. Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш. Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят. И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо.
Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си.
Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял. Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята.
към беседата >>
Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял.
Ако уповаваш на Бога, няма какво да се безпокоиш. Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш. Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят. И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо. Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си.
Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял.
Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята.
към беседата >>
Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята.
Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш. Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят. И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо. Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си. Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял.
Ще каже: „Много добре изорана.“ Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята.
към беседата >>
Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия.
Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия.
Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене.
към беседата >>
Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене?
Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия.
Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене?
Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене.
към беседата >>
Не зная дали ще можете да направите.
Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия. Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене?
Не зная дали ще можете да направите.
Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене.
към беседата >>
Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене.
Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия. Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите.
Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене.
Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система.
към беседата >>
Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене.
Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия. Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене.
Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене.
Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка.
към беседата >>
Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене.
Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено както трябва.“ Идат от невидимия свят и правят ревизия. Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене.
Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене.
Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата.
към беседата >>
Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене.
Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене.
Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене.
Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости.
към беседата >>
Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене.
Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене.
Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене.
Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости. Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата.
към беседата >>
Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система.
Една сестра ми каза, че за цял месец – четиристотин грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене.
Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система.
Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости. Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата. Иде майката и казва: „Синко, синко, яде ли се яйце на хапка.“
към беседата >>
Разправят един случай в село Николаевка.
Рекох: „За цял месец – то по десет грама на ден почти.“ Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система.
Разправят един случай в село Николаевка.
Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости. Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата. Иде майката и казва: „Синко, синко, яде ли се яйце на хапка.“
към беседата >>
Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата.
Като отива вкъщи, вижда, че една котка ѝ изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка.
Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата.
Майката приготвяла яйцата за гости. Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата. Иде майката и казва: „Синко, синко, яде ли се яйце на хапка.“
към беседата >>
Майката приготвяла яйцата за гости.
Иде и ми казва, че котката ѝ изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата.
Майката приготвяла яйцата за гости.
Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата. Иде майката и казва: „Синко, синко, яде ли се яйце на хапка.“
към беседата >>
Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата.
Казвам: „Да ти дам моето сирене.“ Намирам, че умно е постъпила, понеже, за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости.
Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата.
Иде майката и казва: „Синко, синко, яде ли се яйце на хапка.“
към беседата >>
Иде майката и казва: „Синко, синко, яде ли се яйце на хапка.“
Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости. Иде синът ѝ, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяда яйцата.
Иде майката и казва: „Синко, синко, яде ли се яйце на хапка.“
към беседата >>
Та казвам, ние, съвременните хора, голяма лакомия имаме.
Та казвам, ние, съвременните хора, голяма лакомия имаме.
То е един навик от миналото. Учат ни на разумна икономия. Сега всичко туй, което става, все е на място. Как би трябвало да се развива животът? Човек не може да се роди като стар.
към беседата >>
То е един навик от миналото.
Та казвам, ние, съвременните хора, голяма лакомия имаме.
То е един навик от миналото.
Учат ни на разумна икономия. Сега всичко туй, което става, все е на място. Как би трябвало да се развива животът? Човек не може да се роди като стар. Роди се като дете, което постоянно расте.
към беседата >>
Учат ни на разумна икономия.
Та казвам, ние, съвременните хора, голяма лакомия имаме. То е един навик от миналото.
Учат ни на разумна икономия.
Сега всичко туй, което става, все е на място. Как би трябвало да се развива животът? Човек не може да се роди като стар. Роди се като дете, което постоянно расте. Хубостта на живота е от малкия човек, който постоянно расте и се развива.
към беседата >>
Сега всичко туй, което става, все е на място.
Та казвам, ние, съвременните хора, голяма лакомия имаме. То е един навик от миналото. Учат ни на разумна икономия.
Сега всичко туй, което става, все е на място.
Как би трябвало да се развива животът? Човек не може да се роди като стар. Роди се като дете, което постоянно расте. Хубостта на живота е от малкия човек, който постоянно расте и се развива. Там виждаме приятността.
към беседата >>
Как би трябвало да се развива животът?
Та казвам, ние, съвременните хора, голяма лакомия имаме. То е един навик от миналото. Учат ни на разумна икономия. Сега всичко туй, което става, все е на място.
Как би трябвало да се развива животът?
Човек не може да се роди като стар. Роди се като дете, което постоянно расте. Хубостта на живота е от малкия човек, който постоянно расте и се развива. Там виждаме приятността.
към беседата >>
Човек не може да се роди като стар.
Та казвам, ние, съвременните хора, голяма лакомия имаме. То е един навик от миналото. Учат ни на разумна икономия. Сега всичко туй, което става, все е на място. Как би трябвало да се развива животът?
Човек не може да се роди като стар.
Роди се като дете, което постоянно расте. Хубостта на живота е от малкия човек, който постоянно расте и се развива. Там виждаме приятността.
към беседата >>
Роди се като дете, което постоянно расте.
То е един навик от миналото. Учат ни на разумна икономия. Сега всичко туй, което става, все е на място. Как би трябвало да се развива животът? Човек не може да се роди като стар.
Роди се като дете, което постоянно расте.
Хубостта на живота е от малкия човек, който постоянно расте и се развива. Там виждаме приятността.
към беседата >>
Хубостта на живота е от малкия човек, който постоянно расте и се развива.
Учат ни на разумна икономия. Сега всичко туй, което става, все е на място. Как би трябвало да се развива животът? Човек не може да се роди като стар. Роди се като дете, което постоянно расте.
Хубостта на живота е от малкия човек, който постоянно расте и се развива.
Там виждаме приятността.
към беседата >>
Там виждаме приятността.
Сега всичко туй, което става, все е на място. Как би трябвало да се развива животът? Човек не може да се роди като стар. Роди се като дете, което постоянно расте. Хубостта на живота е от малкия човек, който постоянно расте и се развива.
Там виждаме приятността.
към беседата >>
Та казвам, мъчно е човек да добие онова спокойно състояние.
Та казвам, мъчно е човек да добие онова спокойно състояние.
Да допуснем, студено е отвън. Как човек може да се справи със студа? Как се справяте със студеното и топлото в света? Казваме: студен човек. Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли.
към беседата >>
Да допуснем, студено е отвън.
Та казвам, мъчно е човек да добие онова спокойно състояние.
Да допуснем, студено е отвън.
Как човек може да се справи със студа? Как се справяте със студеното и топлото в света? Казваме: студен човек. Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли. Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното.
към беседата >>
Как човек може да се справи със студа?
Та казвам, мъчно е човек да добие онова спокойно състояние. Да допуснем, студено е отвън.
Как човек може да се справи със студа?
Как се справяте със студеното и топлото в света? Казваме: студен човек. Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли. Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното. Той държи топлината за себе си, него го е страх да изстине, отвън е студен, отвътре е топъл.
към беседата >>
Как се справяте със студеното и топлото в света?
Та казвам, мъчно е човек да добие онова спокойно състояние. Да допуснем, студено е отвън. Как човек може да се справи със студа?
Как се справяте със студеното и топлото в света?
Казваме: студен човек. Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли. Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното. Той държи топлината за себе си, него го е страх да изстине, отвън е студен, отвътре е топъл. Топъл е, понеже отвътре му е топло, той изпуща топлина отвътре, да се стопли.
към беседата >>
Казваме: студен човек.
Та казвам, мъчно е човек да добие онова спокойно състояние. Да допуснем, студено е отвън. Как човек може да се справи със студа? Как се справяте със студеното и топлото в света?
Казваме: студен човек.
Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли. Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното. Той държи топлината за себе си, него го е страх да изстине, отвън е студен, отвътре е топъл. Топъл е, понеже отвътре му е топло, той изпуща топлина отвътре, да се стопли. Добрият, като дойде, стопля, хладно му стане вътре.
към беседата >>
Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли.
Та казвам, мъчно е човек да добие онова спокойно състояние. Да допуснем, студено е отвън. Как човек може да се справи със студа? Как се справяте със студеното и топлото в света? Казваме: студен човек.
Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли.
Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното. Той държи топлината за себе си, него го е страх да изстине, отвън е студен, отвътре е топъл. Топъл е, понеже отвътре му е топло, той изпуща топлина отвътре, да се стопли. Добрият, като дойде, стопля, хладно му стане вътре. Тъй щото, като излезе отвън вътрешната топлина и външната топлина като влезе вътре, от нашето гледище, човек става лош.
към беседата >>
Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното.
Да допуснем, студено е отвън. Как човек може да се справи със студа? Как се справяте със студеното и топлото в света? Казваме: студен човек. Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли.
Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното.
Той държи топлината за себе си, него го е страх да изстине, отвън е студен, отвътре е топъл. Топъл е, понеже отвътре му е топло, той изпуща топлина отвътре, да се стопли. Добрият, като дойде, стопля, хладно му стане вътре. Тъй щото, като излезе отвън вътрешната топлина и външната топлина като влезе вътре, от нашето гледище, човек става лош.
към беседата >>
Той държи топлината за себе си, него го е страх да изстине, отвън е студен, отвътре е топъл.
Как човек може да се справи със студа? Как се справяте със студеното и топлото в света? Казваме: студен човек. Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли. Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното.
Той държи топлината за себе си, него го е страх да изстине, отвън е студен, отвътре е топъл.
Топъл е, понеже отвътре му е топло, той изпуща топлина отвътре, да се стопли. Добрият, като дойде, стопля, хладно му стане вътре. Тъй щото, като излезе отвън вътрешната топлина и външната топлина като влезе вътре, от нашето гледище, човек става лош.
към беседата >>
Топъл е, понеже отвътре му е топло, той изпуща топлина отвътре, да се стопли.
Как се справяте със студеното и топлото в света? Казваме: студен човек. Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли. Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното. Той държи топлината за себе си, него го е страх да изстине, отвън е студен, отвътре е топъл.
Топъл е, понеже отвътре му е топло, той изпуща топлина отвътре, да се стопли.
Добрият, като дойде, стопля, хладно му стане вътре. Тъй щото, като излезе отвън вътрешната топлина и външната топлина като влезе вътре, от нашето гледище, човек става лош.
към беседата >>
НАГОРЕ