НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
543
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
543
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Ленивият, обаче, е краен индивидуалист.
– По две причини: или не са готови да ги възприемат, или този, който говори върху тях, не ги засяга по същество. И материалният, и духовният свят имат свои добри страни, следователно и двата свята представят интерес за хората. И в двата свята има нещо реално, неизменно, което улеснява изучаването им. Тази реалност, именно, представя вътрешна връзка между всички прояви на живота. В това отношение, прилежният се солидаризира с дейността на разумните същества от всички светове и работи заедно с тях.
Ленивият, обаче, е краен индивидуалист.
Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност. Животът на личността, обаче, не представя идеен живот. Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа.
към беседата >>
Понякога леността става причина за лъжата.
Сега аз не говоря за леността, която произлиза от обстановката на къщата, но за онази леност, която произтича от инертната материя в човека. Понякога богатството прави човека ленив, но тази леност е временна. Синът на богатия човек често е ленив, не учи, защото разчита на богатството на своя баща.
Понякога леността става причина за лъжата.
Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трябва да се пази от леността и от лъжата. Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне. Леността не води към щастие, но към разрушение.
към беседата >>
Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност.
И материалният, и духовният свят имат свои добри страни, следователно и двата свята представят интерес за хората. И в двата свята има нещо реално, неизменно, което улеснява изучаването им. Тази реалност, именно, представя вътрешна връзка между всички прояви на живота. В това отношение, прилежният се солидаризира с дейността на разумните същества от всички светове и работи заедно с тях. Ленивият, обаче, е краен индивидуалист.
Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност.
Животът на личността, обаче, не представя идеен живот. Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа.
към беседата >>
Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трябва да се пази от леността и от лъжата.
Сега аз не говоря за леността, която произлиза от обстановката на къщата, но за онази леност, която произтича от инертната материя в човека. Понякога богатството прави човека ленив, но тази леност е временна. Синът на богатия човек често е ленив, не учи, защото разчита на богатството на своя баща. Понякога леността става причина за лъжата.
Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трябва да се пази от леността и от лъжата.
Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне. Леността не води към щастие, но към разрушение.
към беседата >>
Животът на личността, обаче, не представя идеен живот.
И в двата свята има нещо реално, неизменно, което улеснява изучаването им. Тази реалност, именно, представя вътрешна връзка между всички прояви на живота. В това отношение, прилежният се солидаризира с дейността на разумните същества от всички светове и работи заедно с тях. Ленивият, обаче, е краен индивидуалист. Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност.
Животът на личността, обаче, не представя идеен живот.
Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа.
към беседата >>
Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне.
Сега аз не говоря за леността, която произлиза от обстановката на къщата, но за онази леност, която произтича от инертната материя в човека. Понякога богатството прави човека ленив, но тази леност е временна. Синът на богатия човек често е ленив, не учи, защото разчита на богатството на своя баща. Понякога леността става причина за лъжата. Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трябва да се пази от леността и от лъжата.
Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне.
Леността не води към щастие, но към разрушение.
към беседата >>
Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа.
Тази реалност, именно, представя вътрешна връзка между всички прояви на живота. В това отношение, прилежният се солидаризира с дейността на разумните същества от всички светове и работи заедно с тях. Ленивият, обаче, е краен индивидуалист. Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност. Животът на личността, обаче, не представя идеен живот.
Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа.
към беседата >>
Леността не води към щастие, но към разрушение.
Понякога богатството прави човека ленив, но тази леност е временна. Синът на богатия човек често е ленив, не учи, защото разчита на богатството на своя баща. Понякога леността става причина за лъжата. Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трябва да се пази от леността и от лъжата. Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне.
Леността не води към щастие, но към разрушение.
към беседата >>
И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората.
И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората.
Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта.
към беседата >>
Кое е противоположното качество на леността?
Кое е противоположното качество на леността?
– Прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може.
към беседата >>
Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят.
И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората.
Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят.
Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият?
към беседата >>
– Прилежанието.
Кое е противоположното качество на леността?
– Прилежанието.
Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа.
към беседата >>
Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността.
И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят.
Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността.
Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си.
към беседата >>
Чрез прилежание човек развива добродетелите си.
Кое е противоположното качество на леността? – Прилежанието.
Чрез прилежание човек развива добродетелите си.
Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи.
към беседата >>
Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността.
И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността.
Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността.
Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си.
към беседата >>
Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността.
Кое е противоположното качество на леността? – Прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си.
Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността.
– Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите.
към беседата >>
Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот.
И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността.
Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот.
Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят.
към беседата >>
– Може ли всеки човек да бъде прилежен?
Кое е противоположното качество на леността? – Прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността.
– Може ли всеки човек да бъде прилежен?
– Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите. Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време.
към беседата >>
Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта.
И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот.
Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта.
– Кого трябва да обича младият? – Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят. Какво ще види през това отверстие?
към беседата >>
– Може.
Кое е противоположното качество на леността? – Прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен?
– Може.
Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите. Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време. Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага.
към беседата >>
– Кого трябва да обича младият?
Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта.
– Кого трябва да обича младият?
– Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят. Какво ще види през това отверстие? – Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал.
към беседата >>
Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа.
– Прилежанието. Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може.
Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа.
Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите. Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време. Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага.
към беседата >>
– Само себе си.
Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият?
– Само себе си.
Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят. Какво ще види през това отверстие? – Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал. При това положение, естествено е, човек да обича само себе си.
към беседата >>
Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи.
Чрез прилежание човек развива добродетелите си. Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа.
Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи.
Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите. Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време. Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага.
към беседата >>
Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си.
Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си.
Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си.
Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят. Какво ще види през това отверстие? – Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал. При това положение, естествено е, човек да обича само себе си. Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек.
към беседата >>
Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите.
Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи.
Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите.
Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време. Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага.
към беседата >>
Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят.
Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си.
Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят.
Какво ще види през това отверстие? – Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал. При това положение, естествено е, човек да обича само себе си. Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек. – Покажи ми, как да обичам всички хора.
към беседата >>
Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време.
– Може ли всеки човек да бъде прилежен? – Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите.
Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време.
Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага.
към беседата >>
Какво ще види през това отверстие?
Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят.
Какво ще види през това отверстие?
– Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал. При това положение, естествено е, човек да обича само себе си. Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек. – Покажи ми, как да обичам всички хора. – Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си.
към беседата >>
Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага.
– Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието човек започва нови работи и свършва започнатите. Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свършва започнатата си работа; прилежният богомолец прави молитвата си на време.
Изобщо, прилежният човек върши работите си на време и никога не отлага.
към беседата >>
– Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал.
– Кого трябва да обича младият? – Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят. Какво ще види през това отверстие?
– Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал.
При това положение, естествено е, човек да обича само себе си. Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек. – Покажи ми, как да обичам всички хора. – Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици.
към беседата >>
Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи.
Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи.
Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай. При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи.
към беседата >>
При това положение, естествено е, човек да обича само себе си.
– Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят. Какво ще види през това отверстие? – Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал.
При това положение, естествено е, човек да обича само себе си.
Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек. – Покажи ми, как да обичам всички хора. – Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици. Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път?
към беседата >>
Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай.
Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи.
Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай.
При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи. Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи.
към беседата >>
Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек.
Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят. Какво ще види през това отверстие? – Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал. При това положение, естествено е, човек да обича само себе си.
Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек.
– Покажи ми, как да обичам всички хора. – Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици. Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път? – Този път не е за кола.
към беседата >>
При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието.
Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи. Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай.
При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието.
Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи. Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи.
към беседата >>
– Покажи ми, как да обичам всички хора.
Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят. Какво ще види през това отверстие? – Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал. При това положение, естествено е, човек да обича само себе си. Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек.
– Покажи ми, как да обичам всички хора.
– Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици. Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път? – Този път не е за кола. – Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път.
към беседата >>
Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието.
Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи. Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай. При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието.
Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието.
Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи. Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи.
към беседата >>
– Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си.
Какво ще види през това отверстие? – Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал. При това положение, естествено е, човек да обича само себе си. Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек. – Покажи ми, как да обичам всички хора.
– Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си.
Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици. Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път? – Този път не е за кола. – Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път. – Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай да дойдат хора отвън, да прокарат нов път.
към беседата >>
Прилежният разбира смисъла на живота.
Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи. Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай. При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието.
Прилежният разбира смисъла на живота.
Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи. Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи.
към беседата >>
Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици.
– Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал. При това положение, естествено е, човек да обича само себе си. Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек. – Покажи ми, как да обичам всички хора. – Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си.
Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици.
Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път? – Този път не е за кола. – Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път. – Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай да дойдат хора отвън, да прокарат нов път.
към беседата >>
Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи.
Отличително качество на прилежния човек е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи. Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай. При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният разбира смисъла на живота.
Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи.
Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи.
към беседата >>
Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път?
При това положение, естествено е, човек да обича само себе си. Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек. – Покажи ми, как да обичам всички хора. – Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици.
Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път?
– Този път не е за кола. – Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път. – Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай да дойдат хора отвън, да прокарат нов път.
към беседата >>
Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи.
Започне ли една работа, малка или голяма, той я свършва докрай. При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае, защо учи и защо работи.
Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи.
към беседата >>
– Този път не е за кола.
Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек. – Покажи ми, как да обичам всички хора. – Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици. Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път?
– Този път не е за кола.
– Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път. – Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай да дойдат хора отвън, да прокарат нов път.
към беседата >>
Кога се ражда леността и кога – прилежанието?
Кога се ражда леността и кога – прилежанието?
Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието.
към беседата >>
– Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път.
– Покажи ми, как да обичам всички хора. – Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици. Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път? – Този път не е за кола.
– Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път.
– Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай да дойдат хора отвън, да прокарат нов път.
към беседата >>
Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота.
Кога се ражда леността и кога – прилежанието?
Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота.
Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота.
към беседата >>
– Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай да дойдат хора отвън, да прокарат нов път.
– Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици. Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път? – Този път не е за кола. – Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път.
– Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай да дойдат хора отвън, да прокарат нов път.
към беседата >>
Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив.
Кога се ражда леността и кога – прилежанието? Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота.
Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив.
В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота.
към беседата >>
Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало да се създаде.
Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало да се създаде.
Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността. Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу. Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството. Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други.
към беседата >>
В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно.
Кога се ражда леността и кога – прилежанието? Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив.
В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно.
Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота.
към беседата >>
Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността.
Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало да се създаде.
Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността.
Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу. Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството. Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните?
към беседата >>
Когато човек намери своя път, т. е.
Кога се ражда леността и кога – прилежанието? Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно.
Когато човек намери своя път, т. е.
посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни.
към беседата >>
Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу.
Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало да се създаде. Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността.
Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу.
Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството. Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия.
към беседата >>
посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието.
Кога се ражда леността и кога – прилежанието? Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е.
посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието.
Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни.
към беседата >>
Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството.
Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало да се създаде. Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността. Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу.
Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството.
Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността.
към беседата >>
Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота.
Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието.
Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота.
Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни.
към беседата >>
Какво дойде след това?
Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало да се създаде. Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността. Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу. Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството.
Какво дойде след това?
– Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството.
към беседата >>
Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота.
Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота.
Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота.
Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни.
към беседата >>
– Хората започнаха да се избиват едни-други.
Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало да се създаде. Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността. Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу. Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството. Какво дойде след това?
– Хората започнаха да се избиват едни-други.
Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките.
към беседата >>
Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота.
В този смисъл, леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота.
Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота.
За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни.
към беседата >>
Какво донесоха войните?
Хора, които мислят и философстват по този начин, вървят по закона на леността. Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу. Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството. Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други.
Какво донесоха войните?
– Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието.
към беседата >>
За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни.
Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота.
За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни.
към беседата >>
– Разрушения и нещастия.
Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората слизат от стъпалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу. Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството. Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните?
– Разрушения и нещастия.
Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието. С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е.
към беседата >>
Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен човек.
Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен човек.
В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа. Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял. Коя е подбудителната причина, която кара този човек да мисли по този начин? – Леността. Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията.
към беседата >>
Това са последствията на леността.
Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството. Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия.
Това са последствията на леността.
Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието. С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е. в правилните прояви на човешката дейност.
към беседата >>
В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа.
Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен човек.
В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа.
Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял. Коя е подбудителната причина, която кара този човек да мисли по този начин? – Леността. Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията. Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек.
към беседата >>
Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството.
Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността.
Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството.
Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието. С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е. в правилните прояви на човешката дейност.
към беседата >>
Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял.
Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен човек. В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа.
Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял.
Коя е подбудителната причина, която кара този човек да мисли по този начин? – Леността. Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията. Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек. За да избегне страданията, той си налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в човека самообладание.
към беседата >>
Еволюцията е закон за изправяне на погрешките.
– Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството.
Еволюцията е закон за изправяне на погрешките.
Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието. С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е. в правилните прояви на човешката дейност.
към беседата >>
Коя е подбудителната причина, която кара този човек да мисли по този начин?
Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен човек. В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа. Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял.
Коя е подбудителната причина, която кара този човек да мисли по този начин?
– Леността. Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията. Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек. За да избегне страданията, той си налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в човека самообладание.
към беседата >>
Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието.
Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките.
Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието.
С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е. в правилните прояви на човешката дейност.
към беседата >>
– Леността.
Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен човек. В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа. Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял. Коя е подбудителната причина, която кара този човек да мисли по този начин?
– Леността.
Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията. Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек. За да избегне страданията, той си налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в човека самообладание.
към беседата >>
С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е.
– Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието.
С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е.
в правилните прояви на човешката дейност.
към беседата >>
Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията.
Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен човек. В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа. Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял. Коя е подбудителната причина, която кара този човек да мисли по този начин? – Леността.
Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията.
Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек. За да избегне страданията, той си налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в човека самообладание.
към беседата >>
в правилните прояви на човешката дейност.
Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието. С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е.
в правилните прояви на човешката дейност.
към беседата >>
Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек.
В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа. Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял. Коя е подбудителната причина, която кара този човек да мисли по този начин? – Леността. Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията.
Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек.
За да избегне страданията, той си налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в човека самообладание.
към беседата >>
Каква е задачата на съвременното човечество?
Каква е задачата на съвременното човечество?
– Да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание!
към беседата >>
За да избегне страданията, той си налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в човека самообладание.
Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял. Коя е подбудителната причина, която кара този човек да мисли по този начин? – Леността. Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията. Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек.
За да избегне страданията, той си налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в човека самообладание.
към беседата >>
– Да се върне към първичния Божествен живот.
Каква е задачата на съвременното човечество?
– Да се върне към първичния Божествен живот.
Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота.
към беседата >>
Мнозина смесват леността с почивката, но те са две различни състояния.
Мнозина смесват леността с почивката, но те са две различни състояния.
Почивката е естествено състояние, при което човек променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си. След почивката той се усеща доволен и готов за работа. Леността произвежда известна разпуснатост на организма. При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден. Няма по-опасна болест за младите от леността.
към беседата >>
Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи.
Каква е задачата на съвременното човечество? – Да се върне към първичния Божествен живот.
Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи.
Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас.
към беседата >>
Почивката е естествено състояние, при което човек променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си.
Мнозина смесват леността с почивката, но те са две различни състояния.
Почивката е естествено състояние, при което човек променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си.
След почивката той се усеща доволен и готов за работа. Леността произвежда известна разпуснатост на организма. При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден. Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи.
към беседата >>
Да бъдем като Бога и едно с Него!
Каква е задачата на съвременното човечество? – Да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи.
Да бъдем като Бога и едно с Него!
Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината.
към беседата >>
След почивката той се усеща доволен и готов за работа.
Мнозина смесват леността с почивката, но те са две различни състояния. Почивката е естествено състояние, при което човек променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си.
След почивката той се усеща доволен и готов за работа.
Леността произвежда известна разпуснатост на организма. При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден. Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му.
към беседата >>
Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално.
Каква е задачата на съвременното човечество? – Да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него!
Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално.
Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината.
към беседата >>
Леността произвежда известна разпуснатост на организма.
Мнозина смесват леността с почивката, но те са две различни състояния. Почивката е естествено състояние, при което човек променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си. След почивката той се усеща доволен и готов за работа.
Леността произвежда известна разпуснатост на организма.
При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден. Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
към беседата >>
Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание!
Каква е задачата на съвременното човечество? – Да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално.
Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание!
То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност.
към беседата >>
При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден.
Мнозина смесват леността с почивката, но те са две различни състояния. Почивката е естествено състояние, при което човек променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си. След почивката той се усеща доволен и готов за работа. Леността произвежда известна разпуснатост на организма.
При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден.
Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
към беседата >>
То води към правилното развитие на живота.
– Да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание!
То води към правилното развитие на живота.
Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност. Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване.
към беседата >>
Няма по-опасна болест за младите от леността.
Мнозина смесват леността с почивката, но те са две различни състояния. Почивката е естествено състояние, при което човек променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си. След почивката той се усеща доволен и готов за работа. Леността произвежда известна разпуснатост на организма. При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден.
Няма по-опасна болест за младите от леността.
Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
към беседата >>
Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас.
Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота.
Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас.
Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност. Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване. Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
към беседата >>
Ленивият не може да реализира своите идеи.
Почивката е естествено състояние, при което човек променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си. След почивката той се усеща доволен и готов за работа. Леността произвежда известна разпуснатост на организма. При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден. Няма по-опасна болест за младите от леността.
Ленивият не може да реализира своите идеи.
Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
към беседата >>
Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината.
Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас.
Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината.
Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност. Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване. Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
към беседата >>
Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му.
След почивката той се усеща доволен и готов за работа. Леността произвежда известна разпуснатост на организма. При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден. Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи.
Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му.
Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
към беседата >>
Всяка дума е вярна, когато изразява истината.
Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално. Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината.
Всяка дума е вярна, когато изразява истината.
Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност. Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване. Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
към беседата >>
Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
Леността произвежда известна разпуснатост на организма. При леността състоянието на човека е едно и също през целия ден. Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му.
Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
към беседата >>
Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност.
Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината.
Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност.
Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване. Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
към беседата >>
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения.
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения.
Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен.
към беседата >>
Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване.
То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност.
Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване.
Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
към беседата >>
Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието.
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения.
Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието.
Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура.
към беседата >>
Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност. Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване.
Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
към беседата >>
Всъщност, заключението не е абсолютно истинно.
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения. Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието.
Всъщност, заключението не е абсолютно истинно.
Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура. Между щуреца и заека има известна прилика.
към беседата >>
Ще ви дам метод, как да се пазите от леността.
Ще ви дам метод, как да се пазите от леността.
Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание. Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда.
към беседата >>
Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие.
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения. Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. Всъщност, заключението не е абсолютно истинно.
Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие.
Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура. Между щуреца и заека има известна прилика. Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача.
към беседата >>
Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете.
Ще ви дам метод, как да се пазите от леността.
Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете.
Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание. Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда. Самоосъждането изключва условията да се разбере истината.
към беседата >>
Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието.
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения. Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие.
Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието.
Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура. Между щуреца и заека има известна прилика. Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача.
към беседата >>
Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея.
Ще ви дам метод, как да се пазите от леността. Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете.
Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея.
Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание. Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда. Самоосъждането изключва условията да се разбере истината. Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината.
към беседата >>
Щурецът е безгрижен.
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения. Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието.
Щурецът е безгрижен.
Със своите песни той е предвестник на нова култура. Между щуреца и заека има известна прилика. Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача.
към беседата >>
Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас.
Ще ви дам метод, как да се пазите от леността. Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея.
Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас.
За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание. Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда. Самоосъждането изключва условията да се разбере истината. Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината. В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността.
към беседата >>
Със своите песни той е предвестник на нова култура.
Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен.
Със своите песни той е предвестник на нова култура.
Между щуреца и заека има известна прилика. Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача.
към беседата >>
За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание.
Ще ви дам метод, как да се пазите от леността. Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас.
За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание.
Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда. Самоосъждането изключва условията да се разбере истината. Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината. В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността.
към беседата >>
Между щуреца и заека има известна прилика.
Всъщност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура.
Между щуреца и заека има известна прилика.
Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача.
към беседата >>
Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда.
Ще ви дам метод, как да се пазите от леността. Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание.
Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда.
Самоосъждането изключва условията да се разбере истината. Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината. В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността.
към беседата >>
Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача.
Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура. Между щуреца и заека има известна прилика.
Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача.
към беседата >>
Самоосъждането изключва условията да се разбере истината.
Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание. Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда.
Самоосъждането изключва условията да се разбере истината.
Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината. В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността.
към беседата >>
От психологическо гледище, за да свърши една работа, човек трябва да има разположението на щуреца.
От психологическо гледище, за да свърши една работа, човек трябва да има разположението на щуреца.
В това отношение, щурецът прилича на учен човек, който разбира живота по своему и го използва според своите възможности. Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота. Те показват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т. е.
към беседата >>
Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината.
Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание. Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда. Самоосъждането изключва условията да се разбере истината.
Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината.
В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността.
към беседата >>
В това отношение, щурецът прилича на учен човек, който разбира живота по своему и го използва според своите възможности.
От психологическо гледище, за да свърши една работа, човек трябва да има разположението на щуреца.
В това отношение, щурецът прилича на учен човек, който разбира живота по своему и го използва според своите възможности.
Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота. Те показват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т. е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките.
към беседата >>
В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността.
Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинките, трябва да имате будно съзнание. Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосъжда. Самоосъждането изключва условията да се разбере истината. Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината.
В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността.
към беседата >>
Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота.
От психологическо гледище, за да свърши една работа, човек трябва да има разположението на щуреца. В това отношение, щурецът прилича на учен човек, който разбира живота по своему и го използва според своите възможности.
Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота.
Те показват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т. е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост.
към беседата >>
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени.
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени.
Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас.
към беседата >>
Те показват отклонението на тази култура от правия път.
От психологическо гледище, за да свърши една работа, човек трябва да има разположението на щуреца. В това отношение, щурецът прилича на учен човек, който разбира живота по своему и го използва според своите възможности. Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота.
Те показват отклонението на тази култура от правия път.
Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т. е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост. Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм.
към беседата >>
Много просто – леността ги е вързала.
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени.
Много просто – леността ги е вързала.
– Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии.
към беседата >>
Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят.
От психологическо гледище, за да свърши една работа, човек трябва да има разположението на щуреца. В това отношение, щурецът прилича на учен човек, който разбира живота по своему и го използва според своите възможности. Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота. Те показват отклонението на тази култура от правия път.
Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят.
Ако търсите отрицателните, т. е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост. Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм. Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
към беседата >>
– Как да се развържем?
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто – леността ги е вързала.
– Как да се развържем?
– Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение.
към беседата >>
Ако търсите отрицателните, т. е.
От психологическо гледище, за да свърши една работа, човек трябва да има разположението на щуреца. В това отношение, щурецът прилича на учен човек, който разбира живота по своему и го използва според своите възможности. Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота. Те показват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят.
Ако търсите отрицателните, т. е.
лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост. Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм. Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
към беседата >>
– Като влезете в закона на прилежанието.
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем?
– Като влезете в закона на прилежанието.
От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове.
към беседата >>
лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките.
В това отношение, щурецът прилича на учен човек, който разбира живота по своему и го използва според своите възможности. Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота. Те показват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т. е.
лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките.
Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост. Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм. Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
към беседата >>
От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот.
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието.
От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот.
Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време.
към беседата >>
Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост.
Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота. Те показват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т. е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките.
Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост.
Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм. Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
към беседата >>
Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас.
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот.
Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас.
Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време.
към беседата >>
Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм.
Те показват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т. е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост.
Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм.
Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
към беседата >>
Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии.
Много просто – леността ги е вързала. – Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас.
Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии.
Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време.
към беседата >>
Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят. Ако търсите отрицателните, т. е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост. Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм.
Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
към беседата >>
Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение.
– Как да се развържем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии.
Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение.
Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време.
към беседата >>
Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността.
Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността.
Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност.
към беседата >>
Прилежанието е изкачване по високи планински върхове.
– Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение.
Прилежанието е изкачване по високи планински върхове.
Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време.
към беседата >>
Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува.
Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността.
Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува.
Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство.
към беседата >>
Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време.
От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намерите в положението на онзи неврастеник, на когото лекарят препоръчал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински върхове.
Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време.
към беседата >>
Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания.
Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността. Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува.
Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания.
Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя.
към беседата >>
Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове.
Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове.
За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва.
към беседата >>
Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло.
Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността. Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания.
Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло.
Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота.
към беседата >>
За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват.
Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове.
За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват.
Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот.
към беседата >>
Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф.
Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността. Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло.
Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф.
Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота. Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството.
към беседата >>
Той е човек на положителната и абсолютна вяра.
Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват.
Той е човек на положителната и абсолютна вяра.
Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежанието?
към беседата >>
Това състояние продължава цяла вечност.
Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността. Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф.
Това състояние продължава цяла вечност.
Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота. Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството. Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Започне ли една работа, свършва я докрай.
Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра.
Започне ли една работа, свършва я докрай.
Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежанието? – Дарби и трудолюбие.
към беседата >>
Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство.
Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност.
Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство.
Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота. Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството. Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания. Такъв живот съществува само в главите на онези, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание.
Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай.
Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание.
Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежанието? – Дарби и трудолюбие.
към беседата >>
Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя.
Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство.
Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя.
В това се крие смисълът на живота. Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството. Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания. Такъв живот съществува само в главите на онези, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва.
Работите ли със закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планински върхове. За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание.
Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва.
Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежанието? – Дарби и трудолюбие.
към беседата >>
В това се крие смисълът на живота.
Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя.
В това се крие смисълът на живота.
Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството. Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания. Такъв живот съществува само в главите на онези, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот.
За прилежния човек съмнение и безверие не съществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва.
Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот.
Какво носи прилежанието? – Дарби и трудолюбие.
към беседата >>
Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството.
Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота.
Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството.
Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания. Такъв живот съществува само в главите на онези, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
Какво носи прилежанието?
Той е човек на положителната и абсолютна вяра. Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот.
Какво носи прилежанието?
– Дарби и трудолюбие.
към беседата >>
Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания.
Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота. Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството.
Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания.
Такъв живот съществува само в главите на онези, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
– Дарби и трудолюбие.
Започне ли една работа, свършва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежанието?
– Дарби и трудолюбие.
към беседата >>
Такъв живот съществува само в главите на онези, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота. Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството. Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания.
Такъв живот съществува само в главите на онези, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието.
Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието.
Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща. Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието.
към беседата >>
Какви идеи могат да се родят при такава култура, при такава цивилизация или при такова разбиране на живота?
Какви идеи могат да се родят при такава култура, при такава цивилизация или при такова разбиране на живота?
Днес младите се възпитават по един начин, възрастните – по друг. В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така. Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват? Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота?
към беседата >>
Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща.
Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието.
Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща.
Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието.
към беседата >>
Днес младите се възпитават по един начин, възрастните – по друг.
Какви идеи могат да се родят при такава култура, при такава цивилизация или при такова разбиране на живота?
Днес младите се възпитават по един начин, възрастните – по друг.
В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така. Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват? Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота.
към беседата >>
Достатъчно ви е една трета от въпроса.
Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието. Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща.
Достатъчно ви е една трета от въпроса.
Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието.
към беседата >>
В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така.
Какви идеи могат да се родят при такава култура, при такава цивилизация или при такова разбиране на живота? Днес младите се възпитават по един начин, възрастните – по друг.
В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така.
Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват? Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества.
към беседата >>
Ако продължа още, има опасност от преяждане.
Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието. Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща. Достатъчно ви е една трета от въпроса.
Ако продължа още, има опасност от преяждане.
За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието.
към беседата >>
Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват?
Какви идеи могат да се родят при такава култура, при такава цивилизация или при такова разбиране на живота? Днес младите се възпитават по един начин, възрастните – по друг. В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така.
Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват?
Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина.
към беседата >>
За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни.
Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието. Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща. Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане.
За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни.
Това изисква законът на прилежанието.
към беседата >>
Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества?
Какви идеи могат да се родят при такава култура, при такава цивилизация или при такова разбиране на живота? Днес младите се възпитават по един начин, възрастните – по друг. В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така. Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват?
Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества?
Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина. Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен.
към беседата >>
Това изисква законът на прилежанието.
Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието. Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща. Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни.
Това изисква законът на прилежанието.
към беседата >>
Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота?
Какви идеи могат да се родят при такава култура, при такава цивилизация или при такова разбиране на живота? Днес младите се възпитават по един начин, възрастните – по друг. В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така. Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват? Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества?
Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота?
Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина. Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен. Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот.
към беседата >>
Започнете с новия Божествен ден на прилежанието.
Започнете с новия Божествен ден на прилежанието.
Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието. Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
към беседата >>
Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота.
Днес младите се възпитават по един начин, възрастните – по друг. В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така. Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват? Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота?
Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота.
И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина. Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен. Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота.
към беседата >>
Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието.
Започнете с новия Божествен ден на прилежанието.
Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието.
Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
към беседата >>
И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества.
В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така. Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват? Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота.
И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества.
Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина. Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен. Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота.
към беседата >>
Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
Започнете с новия Божествен ден на прилежанието. Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието.
Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
към беседата >>
Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина.
Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват? Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества.
Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина.
Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен. Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота.
към беседата >>
Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен.
Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина.
Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен.
Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота.
към беседата >>
Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот.
Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина. Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен.
Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот.
Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота.
към беседата >>
Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота.
Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина. Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен. Ако човек вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот.
Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота.
към беседата >>
И тъй, за да придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща.
И тъй, за да придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща.
Като открие методите и прийомите, с които леността си служи, човек може да й се противопоставя. Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието. Когато силите на човека се уравновесят, т. е. дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили.
към беседата >>
Като открие методите и прийомите, с които леността си служи, човек може да й се противопоставя.
И тъй, за да придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща.
Като открие методите и прийомите, с които леността си служи, човек може да й се противопоставя.
Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието. Когато силите на човека се уравновесят, т. е. дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили. Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен.
към беседата >>
Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието.
И тъй, за да придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща. Като открие методите и прийомите, с които леността си служи, човек може да й се противопоставя.
Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието.
Когато силите на човека се уравновесят, т. е. дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили. Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен. Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение.
към беседата >>
Когато силите на човека се уравновесят, т. е.
И тъй, за да придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща. Като открие методите и прийомите, с които леността си служи, човек може да й се противопоставя. Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието.
Когато силите на човека се уравновесят, т. е.
дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили. Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен. Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение. Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба.
към беседата >>
дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието.
И тъй, за да придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща. Като открие методите и прийомите, с които леността си служи, човек може да й се противопоставя. Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието. Когато силите на човека се уравновесят, т. е.
дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието.
Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили. Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен. Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение. Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба.
към беседата >>
Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили.
И тъй, за да придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща. Като открие методите и прийомите, с които леността си служи, човек може да й се противопоставя. Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието. Когато силите на човека се уравновесят, т. е. дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието.
Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили.
Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен. Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение. Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба.
към беседата >>
Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен.
Като открие методите и прийомите, с които леността си служи, човек може да й се противопоставя. Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието. Когато силите на човека се уравновесят, т. е. дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили.
Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен.
Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение. Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба.
към беседата >>
Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение.
Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието. Когато силите на човека се уравновесят, т. е. дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили. Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен.
Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение.
Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба.
към беседата >>
Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба.
Когато силите на човека се уравновесят, т. е. дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили. Те се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен. Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение.
Затова казваме, че смисълът на живота е във вечното движение, а не във вечната борба.
към беседата >>
Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието.
Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието.
То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“. Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там.
към беседата >>
То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“.
Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието.
То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“.
Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън.
към беседата >>
Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство.
Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“.
Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство.
Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката.
към беседата >>
Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки.
Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“. Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство.
Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки.
За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката. Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите.
към беседата >>
За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си.
Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“. Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки.
За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си.
Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката. Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите. Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите си, ще решавате правилно и задачите на своя живот.
към беседата >>
Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там.
Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“. Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си.
Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там.
Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката. Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите. Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите си, ще решавате правилно и задачите на своя живот.
към беседата >>
Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън.
То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“. Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там.
Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън.
С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката. Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите. Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите си, ще решавате правилно и задачите на своя живот.
към беседата >>
С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката.
Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън.
С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката.
Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите. Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите си, ще решавате правилно и задачите на своя живот.
към беседата >>
Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите.
Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки. За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката.
Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите.
Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите си, ще решавате правилно и задачите на своя живот.
към беседата >>
Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите си, ще решавате правилно и задачите на своя живот.
За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката. Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите.
Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите си, ще решавате правилно и задачите на своя живот.
към беседата >>
Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия.
Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия.
Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят. Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага.
към беседата >>
Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят.
Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия.
Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят.
Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията.
към беседата >>
Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят.
Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия. Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят.
Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят.
Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ.
към беседата >>
Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта.
Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия. Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят. Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят.
Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта.
Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно.
към беседата >>
Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят.
Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия. Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят. Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта.
Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят.
Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно. Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си.
към беседата >>
Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага.
Като се говори за леността и прилежанието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия. Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят. Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят.
Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага.
Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно. Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си. Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измени равновесието във вселената.
към беседата >>
Той търси охолния живот и удоволствията.
Понякога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят. Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага.
Той търси охолния живот и удоволствията.
Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно. Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си. Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измени равновесието във вселената. Изпълните ли желанието на ленивия, той казва за вас: Ето един будала, който не разбира смисъла на живота.
към беседата >>
Говори меко, тихо и спокойно, като философ.
Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото си, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията.
Говори меко, тихо и спокойно, като философ.
С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно. Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си. Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измени равновесието във вселената. Изпълните ли желанието на ленивия, той казва за вас: Ето един будала, който не разбира смисъла на живота.
към беседата >>
С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно.
Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ.
С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно.
Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си. Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измени равновесието във вселената. Изпълните ли желанието на ленивия, той казва за вас: Ето един будала, който не разбира смисъла на живота.
към беседата >>
Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си.
Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно.
Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си.
Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измени равновесието във вселената. Изпълните ли желанието на ленивия, той казва за вас: Ето един будала, който не разбира смисъла на живота.
към беседата >>
Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измени равновесието във вселената.
Този човек може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно. Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си.
Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измени равновесието във вселената.
Изпълните ли желанието на ленивия, той казва за вас: Ето един будала, който не разбира смисъла на живота.
към беседата >>
Изпълните ли желанието на ленивия, той казва за вас: Ето един будала, който не разбира смисъла на живота.
Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно. Ако някой му противоречи и не иска да свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си. Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измени равновесието във вселената.
Изпълните ли желанието на ленивия, той казва за вас: Ето един будала, който не разбира смисъла на живота.
към беседата >>
Ленивият обича да дава съвети на хората.
Ленивият обича да дава съвети на хората.
На еднаго казва: Иди да копаеш на лозето! На друг: Иди да ореш на нивата! На трети: Чети, учи, да не останеш сляп! Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората. Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“.
към беседата >>
На еднаго казва: Иди да копаеш на лозето!
Ленивият обича да дава съвети на хората.
На еднаго казва: Иди да копаеш на лозето!
На друг: Иди да ореш на нивата! На трети: Чети, учи, да не останеш сляп! Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората. Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“. Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира.
към беседата >>
На друг: Иди да ореш на нивата!
Ленивият обича да дава съвети на хората. На еднаго казва: Иди да копаеш на лозето!
На друг: Иди да ореш на нивата!
На трети: Чети, учи, да не останеш сляп! Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората. Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“. Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира.
към беседата >>
На трети: Чети, учи, да не останеш сляп!
Ленивият обича да дава съвети на хората. На еднаго казва: Иди да копаеш на лозето! На друг: Иди да ореш на нивата!
На трети: Чети, учи, да не останеш сляп!
Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората. Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“. Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира.
към беседата >>
Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората.
Ленивият обича да дава съвети на хората. На еднаго казва: Иди да копаеш на лозето! На друг: Иди да ореш на нивата! На трети: Чети, учи, да не останеш сляп!
Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората.
Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“. Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира.
към беседата >>
Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“.
Ленивият обича да дава съвети на хората. На еднаго казва: Иди да копаеш на лозето! На друг: Иди да ореш на нивата! На трети: Чети, учи, да не останеш сляп! Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората.
Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“.
Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира.
към беседата >>
Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира.
На еднаго казва: Иди да копаеш на лозето! На друг: Иди да ореш на нивата! На трети: Чети, учи, да не останеш сляп! Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората. Някои наричат ленивия „вътрешен аристократ“.
Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира.
към беседата >>
От кога води началото си леността?
От кога води началото си леността?
– Още от времето на първия човек. Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка.
към беседата >>
– Още от времето на първия човек.
От кога води началото си леността?
– Още от времето на първия човек.
Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти.
към беседата >>
Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи.
От кога води началото си леността? – Още от времето на първия човек.
Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи.
Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му.
към беседата >>
Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони.
От кога води началото си леността? – Още от времето на първия човек. Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи.
Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони.
Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си.
към беседата >>
Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие.
От кога води началото си леността? – Още от времето на първия човек. Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони.
Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие.
Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него.
към беседата >>
Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка.
От кога води началото си леността? – Още от времето на първия човек. Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие.
Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка.
Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота.
към беседата >>
Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти.
– Още от времето на първия човек. Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка.
Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти.
Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота. Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова?
към беседата >>
Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му.
Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти.
Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му.
В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота. Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова? Има нещо безсмислено в живота.
към беседата >>
В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си.
Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му.
В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си.
Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота. Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова? Има нещо безсмислено в живота. Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието.
към беседата >>
Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него.
Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си.
Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него.
Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота. Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова? Има нещо безсмислено в живота. Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието.
към беседата >>
Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота.
Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него.
Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота.
Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова? Има нещо безсмислено в живота. Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието.
към беседата >>
Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова?
Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота.
Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова?
Има нещо безсмислено в живота. Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието.
към беседата >>
Има нещо безсмислено в живота.
Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота. Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова?
Има нещо безсмислено в живота.
Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието.
към беседата >>
Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието.
В резултат на това, животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота. Той се чудил на положението, в което изпаднал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова? Има нещо безсмислено в живота.
Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието.
към беседата >>
Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието.
Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието.
Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н. Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество. След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета. Многото знание е тежест на духа“. След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си.
към беседата >>
Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н.
Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието.
Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н.
Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество. След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета. Многото знание е тежест на духа“. След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си. Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери.
към беседата >>
Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество.
Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието. Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н.
Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество.
След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета. Многото знание е тежест на духа“. След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си. Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери.
към беседата >>
След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета.
Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието. Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н. Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество.
След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета.
Многото знание е тежест на духа“. След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си. Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери.
към беседата >>
Многото знание е тежест на духа“.
Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието. Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н. Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество. След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета.
Многото знание е тежест на духа“.
След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си. Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери.
към беседата >>
След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си.
Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието. Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н. Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество. След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета. Многото знание е тежест на духа“.
След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си.
Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери.
към беседата >>
Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери.
Човек може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н. Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество. След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета. Многото знание е тежест на духа“. След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си.
Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери.
към беседата >>
И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието.
И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието.
Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният е всякога радостен. Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо. Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен.
към беседата >>
Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно.
И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието.
Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно.
Прилежният е всякога радостен. Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо. Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив.
към беседата >>
Прилежният е всякога радостен.
И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието. Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно.
Прилежният е всякога радостен.
Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо. Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия.
към беседата >>
Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо.
И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието. Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният е всякога радостен.
Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо.
Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия. Недоволството е състояние, което следва леността.
към беседата >>
Той има свой актив и пасив.
И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието. Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният е всякога радостен. Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо.
Той има свой актив и пасив.
Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия. Недоволството е състояние, което следва леността. Те вървят заедно.
към беседата >>
Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен.
И тъй, правилният и естествен път в живота е път на прилежанието. Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният е всякога радостен. Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо. Той има свой актив и пасив.
Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен.
Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия. Недоволството е състояние, което следва леността. Те вървят заедно. С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си.
към беседата >>
Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив.
Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният е всякога радостен. Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо. Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен.
Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив.
Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия. Недоволството е състояние, което следва леността. Те вървят заедно. С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си.
към беседата >>
Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия.
Прилежният е всякога радостен. Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо. Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив.
Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия.
Недоволството е състояние, което следва леността. Те вървят заедно. С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си.
към беседата >>
Недоволството е състояние, което следва леността.
Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свършил нещо. Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия.
Недоволството е състояние, което следва леността.
Те вървят заедно. С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си.
към беседата >>
Те вървят заедно.
Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия. Недоволството е състояние, което следва леността.
Те вървят заедно.
С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си.
към беседата >>
С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си.
Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия. Недоволството е състояние, което следва леността. Те вървят заедно.
С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от себе си.
към беседата >>
Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете.
Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете.
Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи. Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто.
към беседата >>
Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи.
Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете.
Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи.
Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка.
към беседата >>
Леността пък отклонява човека от правия път.
Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете. Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи.
Леността пък отклонява човека от правия път.
До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото.
към беседата >>
До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот.
Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете. Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи. Леността пък отклонява човека от правия път.
До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот.
Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека.
към беседата >>
Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто.
Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете. Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи. Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот.
Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто.
Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна.
към беседата >>
Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто.
Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете. Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи. Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто.
Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто.
Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действа остенът.
към беседата >>
Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка.
Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи. Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто.
Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка.
Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действа остенът. Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време.
към беседата >>
Леността е цивилизация, която е родила злото.
Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка.
Леността е цивилизация, която е родила злото.
Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действа остенът. Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време. Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му.
към беседата >>
Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека.
До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото.
Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека.
Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действа остенът. Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време. Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му. Обаче, нито волът, нито конят работят по своя добра воля.
към беседата >>
Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна.
Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека.
Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна.
В злото действа остенът. Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време. Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му. Обаче, нито волът, нито конят работят по своя добра воля. Остенът и камшикът са причина за тяхната дейност.
към беседата >>
В злото действа остенът.
Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна.
В злото действа остенът.
Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време. Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му. Обаче, нито волът, нито конят работят по своя добра воля. Остенът и камшикът са причина за тяхната дейност.
към беседата >>
Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време.
Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действа остенът.
Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време.
Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му. Обаче, нито волът, нито конят работят по своя добра воля. Остенът и камшикът са причина за тяхната дейност.
към беседата >>
Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му.
Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действа остенът. Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време.
Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му.
Обаче, нито волът, нито конят работят по своя добра воля. Остенът и камшикът са причина за тяхната дейност.
към беседата >>
Обаче, нито волът, нито конят работят по своя добра воля.
Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действа остенът. Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време. Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му.
Обаче, нито волът, нито конят работят по своя добра воля.
Остенът и камшикът са причина за тяхната дейност.
към беседата >>
Остенът и камшикът са причина за тяхната дейност.
Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действа остенът. Волът оре на нивата, върши работа, защото остенът го побутва от време на време. Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му. Обаче, нито волът, нито конят работят по своя добра воля.
Остенът и камшикът са причина за тяхната дейност.
към беседата >>
Следователно, ако човек има в себе си стимул, подобен на остен или на камшик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна дейност.
Следователно, ако човек има в себе си стимул, подобен на остен или на камшик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна дейност.
Така и ленивият работи. Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие. Силите на ленивия са пасивни. Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание? Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение.
към беседата >>
Така и ленивият работи.
Следователно, ако човек има в себе си стимул, подобен на остен или на камшик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна дейност.
Така и ленивият работи.
Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие. Силите на ленивия са пасивни. Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание? Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение. Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива.
към беседата >>
Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие.
Следователно, ако човек има в себе си стимул, подобен на остен или на камшик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна дейност. Така и ленивият работи.
Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие.
Силите на ленивия са пасивни. Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание? Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение. Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността.
към беседата >>
Силите на ленивия са пасивни.
Следователно, ако човек има в себе си стимул, подобен на остен или на камшик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна дейност. Така и ленивият работи. Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие.
Силите на ленивия са пасивни.
Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание? Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение. Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов.
към беседата >>
Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание?
Следователно, ако човек има в себе си стимул, подобен на остен или на камшик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна дейност. Така и ленивият работи. Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие. Силите на ленивия са пасивни.
Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание?
Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение. Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро.
към беседата >>
Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение.
Следователно, ако човек има в себе си стимул, подобен на остен или на камшик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна дейност. Така и ленивият работи. Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие. Силите на ленивия са пасивни. Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание?
Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение.
Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа.
към беседата >>
Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива.
Така и ленивият работи. Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие. Силите на ленивия са пасивни. Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание? Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение.
Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива.
Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието.
към беседата >>
Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността.
Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие. Силите на ленивия са пасивни. Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание? Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение. Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива.
Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността.
Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността.
към беседата >>
Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов.
Силите на ленивия са пасивни. Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание? Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение. Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността.
Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов.
Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си.
към беседата >>
Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро.
Той си казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка си, да възприема това или онова знание? Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение. Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов.
Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро.
Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието.
към беседата >>
Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа.
Няма защо да се мъча, Бог не е създал човека за мъчение. Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро.
Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа.
То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота.
към беседата >>
То се върши по закона на прилежанието.
Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влезе в стаята, на сянка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа.
То се върши по закона на прилежанието.
Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото.
към беседата >>
Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността.
Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието.
Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността.
Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори.
към беседата >>
Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си.
Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността.
Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си.
Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н.
към беседата >>
Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието.
Ако те заставят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си.
Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието.
То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н. Интересна е историята на леността.
към беседата >>
То разрешава противоречията в живота.
Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието.
То разрешава противоречията в живота.
То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н. Интересна е историята на леността. Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите.
към беседата >>
То разрешава въпроса за съществуването на злото.
То се върши по закона на прилежанието. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота.
То разрешава въпроса за съществуването на злото.
Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н. Интересна е историята на леността. Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите. Не е лесно да се освободи човек от леността.
към беседата >>
Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори.
Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избягвайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото.
Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори.
Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н. Интересна е историята на леността. Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите. Не е лесно да се освободи човек от леността. Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и да ви заблуди и изкара от правия път на живота.
към беседата >>
Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н.
Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхвърлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори.
Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н.
Интересна е историята на леността. Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите. Не е лесно да се освободи човек от леността. Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и да ви заблуди и изкара от правия път на живота.
към беседата >>
Интересна е историята на леността.
Ако работите ви не вървят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н.
Интересна е историята на леността.
Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите. Не е лесно да се освободи човек от леността. Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и да ви заблуди и изкара от правия път на живота.
към беседата >>
Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите.
То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н. Интересна е историята на леността.
Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите.
Не е лесно да се освободи човек от леността. Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и да ви заблуди и изкара от правия път на живота.
към беседата >>
Не е лесно да се освободи човек от леността.
То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н. Интересна е историята на леността. Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите.
Не е лесно да се освободи човек от леността.
Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и да ви заблуди и изкара от правия път на живота.
към беседата >>
Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и да ви заблуди и изкара от правия път на живота.
Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н. Интересна е историята на леността. Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите. Не е лесно да се освободи човек от леността.
Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и да ви заблуди и изкара от правия път на живота.
към беседата >>
Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години.
Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години.
Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си. Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали! Ако отложите молитвата си и се поддадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на леността. Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте.
към беседата >>
Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си.
Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години.
Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си.
Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали! Ако отложите молитвата си и се поддадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на леността. Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте.
към беседата >>
Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали!
Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години. Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си.
Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали!
Ако отложите молитвата си и се поддадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на леността. Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте.
към беседата >>
Ако отложите молитвата си и се поддадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на леността.
Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години. Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си. Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали!
Ако отложите молитвата си и се поддадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на леността.
Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте.
към беседата >>
Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте.
Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години. Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си. Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали! Ако отложите молитвата си и се поддадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на леността.
Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте.
към беседата >>
Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно.
Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно.
Как ще направи молитвата си, това зависи от степента на неговото развитие. Какво прави човек, когато се събуди? Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става. В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“. Отварянето на очите представя същевременно молитва.
към беседата >>
Как ще направи молитвата си, това зависи от степента на неговото развитие.
Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно.
Как ще направи молитвата си, това зависи от степента на неговото развитие.
Какво прави човек, когато се събуди? Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става. В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“. Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин?
към беседата >>
Какво прави човек, когато се събуди?
Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно. Как ще направи молитвата си, това зависи от степента на неговото развитие.
Какво прави човек, когато се събуди?
Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става. В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“. Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек.
към беседата >>
Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става.
Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно. Как ще направи молитвата си, това зависи от степента на неговото развитие. Какво прави човек, когато се събуди?
Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става.
В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“. Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието.
към беседата >>
В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“.
Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно. Как ще направи молитвата си, това зависи от степента на неговото развитие. Какво прави човек, когато се събуди? Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става.
В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“.
Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва.
към беседата >>
Отварянето на очите представя същевременно молитва.
Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да върши на всяко време и неотложно. Как ще направи молитвата си, това зависи от степента на неговото развитие. Какво прави човек, когато се събуди? Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става. В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“.
Отварянето на очите представя същевременно молитва.
Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня.
към беседата >>
Кой отваря очите си рано сутрин?
Как ще направи молитвата си, това зависи от степента на неговото развитие. Какво прави човек, когато се събуди? Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става. В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“. Отварянето на очите представя същевременно молитва.
Кой отваря очите си рано сутрин?
– Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек.
към беседата >>
– Прилежният човек.
Какво прави човек, когато се събуди? Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става. В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“. Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин?
– Прилежният човек.
Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свършва зле.
към беседата >>
Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието.
Първо той отваря очите си, после вдига ръцете си нагоре и става. В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“. Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек.
Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието.
За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край?
към беседата >>
За него всяко отваряне на очите е молитва.
В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“. Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието.
За него всяко отваряне на очите е молитва.
Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога.
към беседата >>
Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня.
Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва.
Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня.
Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми?
към беседата >>
Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек.
Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня.
Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек.
В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми? Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат?
към беседата >>
В края на краищата той свършва зле.
– Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек.
В края на краищата той свършва зле.
В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми? Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат? Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова божество като него.
към беседата >>
В какво се заключава лошият край?
Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свършва зле.
В какво се заключава лошият край?
– В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми? Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат? Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова божество като него. Бог не се спира върху отрицателните качества на човека и не ги задоволява.
към беседата >>
– В разочароването му в Бога.
За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край?
– В разочароването му в Бога.
След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми? Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат? Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова божество като него. Бог не се спира върху отрицателните качества на човека и не ги задоволява.
към беседата >>
След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми?
Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш красивия Божи свят и да вървиш напред, да свършиш малката работа, която ти е дадена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога.
След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми?
Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат? Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова божество като него. Бог не се спира върху отрицателните качества на човека и не ги задоволява.
към беседата >>
Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат?
Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми?
Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат?
Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова божество като него. Бог не се спира върху отрицателните качества на човека и не ги задоволява.
към беседата >>
Дейността и почивката са две състояния, през които човек неизбежно минава.
Дейността и почивката са две състояния, през които човек неизбежно минава.
Като работи известно време, той трябва да почива; като почине, пак започва да работи. Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове. Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност.
към беседата >>
Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова божество като него.
В края на краищата той свършва зле. В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми? Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат?
Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова божество като него.
Бог не се спира върху отрицателните качества на човека и не ги задоволява.
към беседата >>
Като работи известно време, той трябва да почива; като почине, пак започва да работи.
Дейността и почивката са две състояния, през които човек неизбежно минава.
Като работи известно време, той трябва да почива; като почине, пак започва да работи.
Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове. Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание.
към беседата >>
Бог не се спира върху отрицателните качества на човека и не ги задоволява.
В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми? Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат? Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова божество като него.
Бог не се спира върху отрицателните качества на човека и не ги задоволява.
към беседата >>
Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове.
Дейността и почивката са две състояния, през които човек неизбежно минава. Като работи известно време, той трябва да почива; като почине, пак започва да работи.
Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове.
Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки.
към беседата >>
На какво се дължат отрицателните черти на човешкия характер?
На какво се дължат отрицателните черти на човешкия характер?
– На леността. Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си. Това значи, да затвори човек очите си преждевременно. Кога затваря човек очите си? – Само когато спи.
към беседата >>
Затова е казано: Работи умерено и почивай на време.
Дейността и почивката са две състояния, през които човек неизбежно минава. Като работи известно време, той трябва да почива; като почине, пак започва да работи. Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове.
Затова е казано: Работи умерено и почивай на време.
Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно.
към беседата >>
– На леността.
На какво се дължат отрицателните черти на човешкия характер?
– На леността.
Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си. Това значи, да затвори човек очите си преждевременно. Кога затваря човек очите си? – Само когато спи. Който не спи, а затваря очите си, той е ленив.
към беседата >>
Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен.
Дейността и почивката са две състояния, през които човек неизбежно минава. Като работи известно време, той трябва да почива; като почине, пак започва да работи. Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове. Затова е казано: Работи умерено и почивай на време.
Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен.
Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две.
към беседата >>
Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си.
На какво се дължат отрицателните черти на човешкия характер? – На леността.
Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си.
Това значи, да затвори човек очите си преждевременно. Кога затваря човек очите си? – Само когато спи. Който не спи, а затваря очите си, той е ленив. Обаче, ако прилежният не спи, очите му са всякога отворени.
към беседата >>
Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност.
Дейността и почивката са две състояния, през които човек неизбежно минава. Като работи известно време, той трябва да почива; като почине, пак започва да работи. Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове. Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен.
Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност.
Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи.
към беседата >>
Това значи, да затвори човек очите си преждевременно.
На какво се дължат отрицателните черти на човешкия характер? – На леността. Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си.
Това значи, да затвори човек очите си преждевременно.
Кога затваря човек очите си? – Само когато спи. Който не спи, а затваря очите си, той е ленив. Обаче, ако прилежният не спи, очите му са всякога отворени.
към беседата >>
Правилно проявената дейност се превръща в прилежание.
Като работи известно време, той трябва да почива; като почине, пак започва да работи. Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове. Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност.
Правилно проявената дейност се превръща в прилежание.
Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа.
към беседата >>
Кога затваря човек очите си?
На какво се дължат отрицателните черти на човешкия характер? – На леността. Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си. Това значи, да затвори човек очите си преждевременно.
Кога затваря човек очите си?
– Само когато спи. Който не спи, а затваря очите си, той е ленив. Обаче, ако прилежният не спи, очите му са всякога отворени.
към беседата >>
Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки.
Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове. Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание.
Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки.
Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа. Леността изключва всякаква култура.
към беседата >>
– Само когато спи.
На какво се дължат отрицателните черти на човешкия характер? – На леността. Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си. Това значи, да затвори човек очите си преждевременно. Кога затваря човек очите си?
– Само когато спи.
Който не спи, а затваря очите си, той е ленив. Обаче, ако прилежният не спи, очите му са всякога отворени.
към беседата >>
Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно.
Затова е казано: Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки.
Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно.
Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа. Леността изключва всякаква култура. Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек.
към беседата >>
Който не спи, а затваря очите си, той е ленив.
– На леността. Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си. Това значи, да затвори човек очите си преждевременно. Кога затваря човек очите си? – Само когато спи.
Който не спи, а затваря очите си, той е ленив.
Обаче, ако прилежният не спи, очите му са всякога отворени.
към беседата >>
Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две.
Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно.
Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две.
Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа. Леността изключва всякаква култура. Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек. Ленивият, слабият не правят усилия за развитието си и казват, че еволюцията, като естествен процес на развитието, ще повдигне и тях.
към беседата >>
Обаче, ако прилежният не спи, очите му са всякога отворени.
Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си. Това значи, да затвори човек очите си преждевременно. Кога затваря човек очите си? – Само когато спи. Който не спи, а затваря очите си, той е ленив.
Обаче, ако прилежният не спи, очите му са всякога отворени.
към беседата >>
Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи.
Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две.
Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи.
Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа. Леността изключва всякаква култура. Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек. Ленивият, слабият не правят усилия за развитието си и казват, че еволюцията, като естествен процес на развитието, ще повдигне и тях. Ленивият не обича да се движи, да мени мястото си, затова търси удобства в живота си и очаква всичко на слуги.
към беседата >>
Сега ние разглеждаме вътрешната същина на леността и на прилежанието, а не тъй, както се разбират в живота.
Сега ние разглеждаме вътрешната същина на леността и на прилежанието, а не тъй, както се разбират в живота.
Да си почива човек, това не е състояние на леност, а състояние, в което умът взима активно участие. Когато почива, и когато работи, човек трябва да знае причината, защо почива и защо работи; когато се моли и учи, също трябва да знае причината на това, което върши; когато мисли, той трябва да знае причината, която поражда неговата мисъл и след това да мисли право. Ще каже някой, че животът няма смисъл. Как е възможно, Бог, създателят на света, Който е осмислил всичко, да е създал безсмислен живот? Това е философията на ленивия човек, от която трябва да се пазите.
към беседата >>
Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа.
Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи.
Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа.
Леността изключва всякаква култура. Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек. Ленивият, слабият не правят усилия за развитието си и казват, че еволюцията, като естествен процес на развитието, ще повдигне и тях. Ленивият не обича да се движи, да мени мястото си, затова търси удобства в живота си и очаква всичко на слуги. Той е обиколен със звънци и постоянно дрънка, вика този или онзи слуга, да му услужва.
към беседата >>
Да си почива човек, това не е състояние на леност, а състояние, в което умът взима активно участие.
Сега ние разглеждаме вътрешната същина на леността и на прилежанието, а не тъй, както се разбират в живота.
Да си почива човек, това не е състояние на леност, а състояние, в което умът взима активно участие.
Когато почива, и когато работи, човек трябва да знае причината, защо почива и защо работи; когато се моли и учи, също трябва да знае причината на това, което върши; когато мисли, той трябва да знае причината, която поражда неговата мисъл и след това да мисли право. Ще каже някой, че животът няма смисъл. Как е възможно, Бог, създателят на света, Който е осмислил всичко, да е създал безсмислен живот? Това е философията на ленивия човек, от която трябва да се пазите. Който се стреми към нов живот и нови разбирания, трябва да бъде благоугоден на Бога.
към беседата >>
Леността изключва всякаква култура.
Леност и прилежание са брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа.
Леността изключва всякаква култура.
Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек. Ленивият, слабият не правят усилия за развитието си и казват, че еволюцията, като естествен процес на развитието, ще повдигне и тях. Ленивият не обича да се движи, да мени мястото си, затова търси удобства в живота си и очаква всичко на слуги. Той е обиколен със звънци и постоянно дрънка, вика този или онзи слуга, да му услужва. Щом дрънне звънецът, желанието му се изпълнява по магически начин.
към беседата >>
Когато почива, и когато работи, човек трябва да знае причината, защо почива и защо работи; когато се моли и учи, също трябва да знае причината на това, което върши; когато мисли, той трябва да знае причината, която поражда неговата мисъл и след това да мисли право.
Сега ние разглеждаме вътрешната същина на леността и на прилежанието, а не тъй, както се разбират в живота. Да си почива човек, това не е състояние на леност, а състояние, в което умът взима активно участие.
Когато почива, и когато работи, човек трябва да знае причината, защо почива и защо работи; когато се моли и учи, също трябва да знае причината на това, което върши; когато мисли, той трябва да знае причината, която поражда неговата мисъл и след това да мисли право.
Ще каже някой, че животът няма смисъл. Как е възможно, Бог, създателят на света, Който е осмислил всичко, да е създал безсмислен живот? Това е философията на ленивия човек, от която трябва да се пазите. Който се стреми към нов живот и нови разбирания, трябва да бъде благоугоден на Бога. Това значи, да бъде човек способен.
към беседата >>
Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек.
Както дейността и прилежанието вървят заедно, така леността и удоволствието всякога вървят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава човешката душа. Леността изключва всякаква култура.
Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек.
Ленивият, слабият не правят усилия за развитието си и казват, че еволюцията, като естествен процес на развитието, ще повдигне и тях. Ленивият не обича да се движи, да мени мястото си, затова търси удобства в живота си и очаква всичко на слуги. Той е обиколен със звънци и постоянно дрънка, вика този или онзи слуга, да му услужва. Щом дрънне звънецът, желанието му се изпълнява по магически начин. Ленивият обича да мечтае, да се пренася в области, каквито приказките рисуват.
към беседата >>
Ще каже някой, че животът няма смисъл.
Сега ние разглеждаме вътрешната същина на леността и на прилежанието, а не тъй, както се разбират в живота. Да си почива човек, това не е състояние на леност, а състояние, в което умът взима активно участие. Когато почива, и когато работи, човек трябва да знае причината, защо почива и защо работи; когато се моли и учи, също трябва да знае причината на това, което върши; когато мисли, той трябва да знае причината, която поражда неговата мисъл и след това да мисли право.
Ще каже някой, че животът няма смисъл.
Как е възможно, Бог, създателят на света, Който е осмислил всичко, да е създал безсмислен живот? Това е философията на ленивия човек, от която трябва да се пазите. Който се стреми към нов живот и нови разбирания, трябва да бъде благоугоден на Бога. Това значи, да бъде човек способен. Прилежният ученик е способен, а способният – даровит.
към беседата >>
Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико.
(втори вариант)
Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието? “ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота. Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта.
Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико.
Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ. Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота. Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота.
към втори вариант >>
Обичай себе си.
(втори вариант)
Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти.
Обичай себе си.
Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! – Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ.
към втори вариант >>
Кога се ражда прилежанието?
(втори вариант)
Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието? “ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота. Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико.
Кога се ражда прилежанието?
– Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ. Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота. Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота. Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни.
към втори вариант >>
Достатъчна ти е тази любовь.
(втори вариант)
Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си.
Достатъчна ти е тази любовь.
Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! – Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора!
към втори вариант >>
– Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е.
(втори вариант)
Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието? “ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота. Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието?
– Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е.
когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ. Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота. Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота. Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни.
към втори вариант >>
Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати.
(втори вариант)
Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь.
Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати.
Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! – Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си.
към втори вариант >>
когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ.
(втори вариант)
“ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота. Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е.
когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ.
Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота. Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота. Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни.
към втори вариант >>
Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ!
(втори вариант)
Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати.
Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ!
– Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици.
към втори вариант >>
Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота.
(втори вариант)
Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ.
Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота.
Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота. Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни.
към втори вариант >>
– Разбира се, че не можешъ.
(втори вариант)
Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ!
– Разбира се, че не можешъ.
Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ?
към втори вариант >>
Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота.
(втори вариант)
Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ. Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота.
Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота.
Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни.
към втори вариант >>
Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ.
(втори вариант)
Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! – Разбира се, че не можешъ.
Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ.
Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ? – Този пѫть не е за кола.
към втори вариант >>
Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни.
(втори вариант)
Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ. Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота. Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота.
Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни.
към втори вариант >>
Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора!
(втори вариант)
Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! – Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ.
Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора!
Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ? – Този пѫть не е за кола. Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто.
към втори вариант >>
Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота.
(втори вариант)
Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота.
Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча. Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа. Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ. Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си?
към втори вариант >>
Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си.
(втори вариант)
Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! – Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора!
Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си.
Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ? – Този пѫть не е за кола. Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто. – Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пѫть.
към втори вариант >>
Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча.
(втори вариант)
Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота.
Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча.
Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа. Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ. Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си? – Лѣностьта.
към втори вариант >>
Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици.
(втори вариант)
Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! – Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си.
Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици.
Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ? – Този пѫть не е за кола. Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто. – Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пѫть. Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пѫть.
към втори вариант >>
Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча.
Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ.
И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа. Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ. Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си? – Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията.
към втори вариант >>
Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ?
(втори вариант)
– Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици.
Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ?
– Този пѫть не е за кола. Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто. – Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пѫть. Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пѫть.
към втори вариант >>
И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа.
(втори вариант)
Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча. Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ.
И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа.
Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ. Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си? – Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията. Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора.
към втори вариант >>
– Този пѫть не е за кола.
(втори вариант)
Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ?
– Този пѫть не е за кола.
Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто. – Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пѫть. Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пѫть.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ.
(втори вариант)
Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча. Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа.
Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ.
Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си? – Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията. Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора. Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва.
към втори вариант >>
Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто.
(втори вариант)
Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ? – Този пѫть не е за кола.
Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто.
– Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пѫть. Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пѫть.
към втори вариант >>
Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си?
(втори вариант)
Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча. Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа. Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ.
Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си?
– Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията. Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора. Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва. Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие.
към втори вариант >>
– Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пѫть.
(втори вариант)
Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ? – Този пѫть не е за кола. Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто.
– Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пѫть.
Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пѫть.
към втори вариант >>
– Лѣностьта.
(втори вариант)
Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча. Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа. Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ. Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си?
– Лѣностьта.
Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията. Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора. Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва. Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие. За да избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вѫтрѣшно спокойствие.
към втори вариант >>
Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пѫть.
(втори вариант)
Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ? – Този пѫть не е за кола. Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто. – Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пѫть.
Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пѫть.
към втори вариант >>
Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията.
(втори вариант)
Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа. Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ. Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си? – Лѣностьта.
Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията.
Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора. Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва. Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие. За да избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вѫтрѣшно спокойствие.
към втори вариант >>
Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде.
(втори вариант)
Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде.
Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта. Това е анормално състояние на съврѣменната култура. При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу. Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това?
към втори вариант >>
Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора.
(втори вариант)
И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа. Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ. Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си? – Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията.
Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора.
Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва. Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие. За да избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вѫтрѣшно спокойствие.
към втори вариант >>
Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта.
(втори вариант)
Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде.
Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта.
Това е анормално състояние на съврѣменната култура. При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу. Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ.
към втори вариант >>
Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ. Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си? – Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията. Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора.
Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва.
Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие. За да избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вѫтрѣшно спокойствие.
към втори вариант >>
Това е анормално състояние на съврѣменната култура.
(втори вариант)
Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде. Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта.
Това е анормално състояние на съврѣменната култура.
При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу. Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо?
към втори вариант >>
Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие.
(втори вариант)
Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си? – Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията. Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора. Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва.
Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие.
За да избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вѫтрѣшно спокойствие.
към втори вариант >>
При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу.
(втори вариант)
Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде. Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта. Това е анормално състояние на съврѣменната култура.
При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу.
Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения.
към втори вариант >>
За да избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вѫтрѣшно спокойствие.
(втори вариант)
– Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията. Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора. Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва. Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие.
За да избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вѫтрѣшно спокойствие.
към втори вариант >>
Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството.
(втори вариант)
Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде. Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта. Това е анормално състояние на съврѣменната култура. При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу.
Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството.
И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта.
към втори вариант >>
Сега азъ нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма.
(втори вариант)
Сега азъ нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма.
Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката. Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго. Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа. При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта.
към втори вариант >>
И какво дойде слѣдъ всичко това?
(втори вариант)
Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде. Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта. Това е анормално състояние на съврѣменната култура. При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу. Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството.
И какво дойде слѣдъ всичко това?
– Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството.
към втори вариант >>
Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката.
(втори вариант)
Сега азъ нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма.
Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката.
Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго. Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа. При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта.
към втори вариант >>
– Хората започнаха да се избиватъ.
(втори вариант)
Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта. Това е анормално състояние на съврѣменната култура. При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу. Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това?
– Хората започнаха да се избиватъ.
Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки.
към втори вариант >>
Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго.
(втори вариант)
Сега азъ нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма. Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката.
Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго.
Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа. При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си.
към втори вариант >>
Какво спечелиха отъ това нѣщо?
(втори вариант)
Това е анормално състояние на съврѣменната култура. При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу. Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ.
Какво спечелиха отъ това нѣщо?
– Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието.
към втори вариант >>
Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа.
(втори вариант)
Сега азъ нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма. Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката. Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго.
Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа.
При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея.
към втори вариант >>
– Навредъ разрушения.
(втори вариант)
При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу. Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо?
– Навредъ разрушения.
Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е.
към втори вариант >>
При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день.
(втори вариант)
Сега азъ нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма. Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката. Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго. Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа.
При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день.
Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие.
към втори вариант >>
Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта.
(втори вариант)
Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения.
Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта.
Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е. въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность.
към втори вариант >>
Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта.
(втори вариант)
Сега азъ нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма. Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката. Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго. Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа. При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день.
Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта.
Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ.
към втори вариант >>
Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството.
(втори вариант)
И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта.
Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството.
Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е. въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность.
към втори вариант >>
Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката. Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго. Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа. При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта.
Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта.
Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това.
към втори вариант >>
Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки.
(втори вариант)
– Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството.
Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки.
Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е. въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность.
към втори вариант >>
Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си.
(втори вариант)
Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго. Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа. При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта.
Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си.
Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага.
към втори вариант >>
Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието.
(втори вариант)
Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки.
Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието.
Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е. въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность.
към втори вариант >>
Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея.
(втори вариант)
Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа. При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си.
Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея.
Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения.
към втори вариант >>
Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е.
(втори вариант)
– Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието.
Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е.
въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность.
към втори вариант >>
Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие.
(втори вариант)
При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея.
Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие.
Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие.
към втори вариант >>
въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность.
(втори вариант)
Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е.
въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность.
към втори вариант >>
Тя не потиква човѣка напрѣдъ.
(втори вариант)
Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие.
Тя не потиква човѣка напрѣдъ.
Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно.
към втори вариант >>
Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество?
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество?
Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ. Това е новиятъ животъ. Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи! Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ.
към втори вариант >>
Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това.
(втори вариант)
Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ.
Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това.
Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие.
към втори вариант >>
Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество?
Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ.
Това е новиятъ животъ. Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи! Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално.
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага.
(втори вариант)
Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това.
Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага.
За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция.
към втори вариант >>
Това е новиятъ животъ.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество? Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ.
Това е новиятъ животъ.
Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи! Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание!
към втори вариант >>
За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения.
(втори вариант)
Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага.
За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения.
Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието.
към втори вариант >>
Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи!
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество? Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ. Това е новиятъ животъ.
Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи!
Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота.
към втори вариант >>
Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие.
(втори вариант)
Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения.
Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие.
Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура.
към втори вариант >>
Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога!
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество? Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ. Това е новиятъ животъ. Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи!
Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога!
Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината.
към втори вариант >>
Не, това нравоучително заключение не е правилно.
(втори вариант)
Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие.
Не, това нравоучително заключение не е правилно.
Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ.
към втори вариант >>
Този е смисълътъ на новия животъ.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество? Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ. Това е новиятъ животъ. Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи! Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога!
Този е смисълътъ на новия животъ.
Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината.
към втори вариант >>
Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие.
(втори вариант)
Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно.
Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие.
Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ. Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача.
към втори вариант >>
Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално.
(втори вариант)
Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ. Това е новиятъ животъ. Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи! Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ.
Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално.
По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти.
към втори вариант >>
Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие.
Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция.
Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ. Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека.
към втори вариант >>
По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание!
(втори вариант)
Това е новиятъ животъ. Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи! Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално.
По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание!
“ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление.
към втори вариант >>
Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието.
(втори вариант)
За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция.
Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието.
Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ. Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека.
към втори вариант >>
“ То води къмъ правилното развитие на живота.
(втори вариант)
Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи! Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание!
“ То води къмъ правилното развитие на живота.
Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление. Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура.
(втори вариант)
Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието.
Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура.
Той е културенъ. Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека.
към втори вариант >>
Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината.
(втори вариант)
Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота.
Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината.
Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление. Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
Той е културенъ.
(втори вариант)
Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура.
Той е културенъ.
Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека.
към втори вариант >>
Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината.
(втори вариант)
Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината.
Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината.
Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление. Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача.
(втори вариант)
Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ.
Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача.
Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека.
към втори вариант >>
Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти.
(втори вариант)
Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината.
Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти.
Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление. Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека.
(втори вариант)
Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ. Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача.
Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека.
към втори вариант >>
Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление.
(втори вариант)
По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание! “ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти.
Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление.
Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца.
(втори вариант)
Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца.
Щурецътъ винаги има разположение. Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота. Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ. Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота.
към втори вариант >>
Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ.
(втори вариант)
“ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление.
Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ.
към втори вариант >>
Щурецътъ винаги има разположение.
(втори вариант)
Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца.
Щурецътъ винаги има разположение.
Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота. Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ. Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть.
към втори вариант >>
Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта.
Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подиръ васъ. Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило?
към втори вариант >>
Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота.
(втори вариант)
Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца. Щурецътъ винаги има разположение.
Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота.
Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ. Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура.
към втори вариант >>
Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете.
(втори вариант)
Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта.
Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете.
Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подиръ васъ. Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило? Буквално ли трѣбва да се разбира?
към втори вариант >>
Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ.
(втори вариант)
Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца. Щурецътъ винаги има разположение. Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота.
Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ.
Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ.
към втори вариант >>
Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва.
(втори вариант)
Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта. Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете.
Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва.
Иначе, ще тръгне подиръ васъ. Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило? Буквално ли трѣбва да се разбира? – Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ.
към втори вариант >>
Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ.
(втори вариант)
Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца. Щурецътъ винаги има разположение. Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота. Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ.
Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ.
Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ. Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость.
към втори вариант >>
Иначе, ще тръгне подиръ васъ.
(втори вариант)
Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта. Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва.
Иначе, ще тръгне подиръ васъ.
Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило? Буквално ли трѣбва да се разбира? – Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда.
към втори вариант >>
Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота.
(втори вариант)
Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца. Щурецътъ винаги има разположение. Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота. Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ. Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ.
Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота.
Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ. Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость. Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ.
към втори вариант >>
Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере.
(втори вариант)
Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта. Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подиръ васъ.
Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере.
Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило? Буквално ли трѣбва да се разбира? – Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда. Който се самоосѫжда, той не разбира Истината.
към втори вариант >>
Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть.
(втори вариант)
Щурецътъ винаги има разположение. Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота. Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ. Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота.
Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть.
Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ. Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость. Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ. Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ.
към втори вариант >>
Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило?
(втори вариант)
Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта. Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подиръ васъ. Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере.
Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило?
Буквално ли трѣбва да се разбира? – Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда. Който се самоосѫжда, той не разбира Истината. Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота.
към втори вариант >>
Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура.
(втори вариант)
Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота. Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ. Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть.
Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура.
И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ. Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость. Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ. Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ.
към втори вариант >>
Буквално ли трѣбва да се разбира?
(втори вариант)
Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подиръ васъ. Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило?
Буквално ли трѣбва да се разбира?
– Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда. Който се самоосѫжда, той не разбира Истината. Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота. Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта.
към втори вариант >>
И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ.
(втори вариант)
Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ. Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура.
И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ.
Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость. Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ. Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ.
към втори вариант >>
– Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ.
(втори вариант)
Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подиръ васъ. Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило? Буквално ли трѣбва да се разбира?
– Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ.
Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда. Който се самоосѫжда, той не разбира Истината. Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота. Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта. Тежкитѣ условия на вашия животъ се дължатъ на лѣностьта.
към втори вариант >>
Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость.
(втори вариант)
Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ.
Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость.
Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ. Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ.
към втори вариант >>
Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда.
(втори вариант)
Иначе, ще тръгне подиръ васъ. Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило? Буквално ли трѣбва да се разбира? – Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ.
Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда.
Който се самоосѫжда, той не разбира Истината. Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота. Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта. Тежкитѣ условия на вашия животъ се дължатъ на лѣностьта.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ.
(втори вариант)
Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ. Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость.
Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ.
Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ.
към втори вариант >>
Който се самоосѫжда, той не разбира Истината.
(втори вариант)
Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило? Буквално ли трѣбва да се разбира? – Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда.
Който се самоосѫжда, той не разбира Истината.
Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота. Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта. Тежкитѣ условия на вашия животъ се дължатъ на лѣностьта.
към втори вариант >>
Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ.
(втори вариант)
Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ. Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость. Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ.
Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ.
към втори вариант >>
Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота.
(втори вариант)
Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило? Буквално ли трѣбва да се разбира? – Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда. Който се самоосѫжда, той не разбира Истината.
Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота.
Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта. Тежкитѣ условия на вашия животъ се дължатъ на лѣностьта.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта.
Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува. Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность.
към втори вариант >>
Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта.
(втори вариант)
Буквално ли трѣбва да се разбира? – Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда. Който се самоосѫжда, той не разбира Истината. Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота.
Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта.
Тежкитѣ условия на вашия животъ се дължатъ на лѣностьта.
към втори вариант >>
Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта.
Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува.
Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство.
към втори вариант >>
Тежкитѣ условия на вашия животъ се дължатъ на лѣностьта.
(втори вариант)
– Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда. Който се самоосѫжда, той не разбира Истината. Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота. Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта.
Тежкитѣ условия на вашия животъ се дължатъ на лѣностьта.
към втори вариант >>
Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта. Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува.
Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи.
Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство. И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: тежка е моята сѫдба!
(втори вариант)
Нѣкой казва: тежка е моята сѫдба!
Кой ме доведе до този край? Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ.
към втори вариант >>
Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта. Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува. Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи.
Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло.
Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство. И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота. Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
към втори вариант >>
Кой ме доведе до този край?
(втори вариант)
Нѣкой казва: тежка е моята сѫдба!
Кой ме доведе до този край?
Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ.
към втори вариант >>
Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта. Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува. Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло.
Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа.
Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство. И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота. Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
към втори вариант >>
Кой ме върза съ това дебело вѫже?
(втори вариант)
Нѣкой казва: тежка е моята сѫдба! Кой ме доведе до този край?
Кой ме върза съ това дебело вѫже?
– Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече.
към втори вариант >>
Това състояние се продължава цѣла вѣчность.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта. Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува. Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа.
Това състояние се продължава цѣла вѣчность.
То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство. И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота. Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
към втори вариант >>
– Лѣностьта.
(втори вариант)
Нѣкой казва: тежка е моята сѫдба! Кой ме доведе до този край? Кой ме върза съ това дебело вѫже?
– Лѣностьта.
Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене.
към втори вариант >>
То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство.
(втори вариант)
Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува. Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность.
То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство.
И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота. Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
към втори вариант >>
Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега?
(втори вариант)
Нѣкой казва: тежка е моята сѫдба! Кой ме доведе до този край? Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта.
Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега?
– За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо.
към втори вариант >>
И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота.
(втори вариант)
Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство.
И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота.
Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
към втори вариант >>
– За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: тежка е моята сѫдба! Кой ме доведе до този край? Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега?
– За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ.
Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много.
към втори вариант >>
Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
(втори вариант)
Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство. И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота.
Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
към втори вариант >>
Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ.
(втори вариант)
Кой ме доведе до този край? Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ.
Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ.
Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
към втори вариант >>
Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота?
(втори вариант)
Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота?
Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ? Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате? Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества? Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества.
към втори вариант >>
Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече.
(втори вариант)
Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ.
Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече.
Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
към втори вариант >>
Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ?
(втори вариант)
Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота?
Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ?
Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате? Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества? Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина.
към втори вариант >>
Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене.
(втори вариант)
– Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече.
Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене.
Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
към втори вариант >>
Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате?
(втори вариант)
Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота? Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ?
Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате?
Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества? Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ.
към втори вариант >>
Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо.
(втори вариант)
Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене.
Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо.
Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
към втори вариант >>
Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества?
(втори вариант)
Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота? Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ? Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате?
Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества?
Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ.
към втори вариант >>
Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много.
(втори вариант)
– За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо.
Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много.
Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
към втори вариант >>
Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота?
(втори вариант)
Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота? Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ? Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате? Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества?
Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота?
– Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота.
към втори вариант >>
Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
(втори вариант)
Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много.
Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
към втори вариант >>
– Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества.
(втори вариант)
Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота? Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ? Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате? Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества? Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота?
– Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества.
Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие.
към втори вариант >>
Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение.
(втори вариант)
Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение.
Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва.
към втори вариант >>
Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина.
(втори вариант)
Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ? Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате? Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества? Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества.
Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина.
Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота.
към втори вариант >>
Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ.
(втори вариант)
Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение.
Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ.
Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ?
към втори вариант >>
Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ.
(втори вариант)
Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате? Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества? Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина.
Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ.
И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие.
към втори вариант >>
Той е човѣкъ на положителната вѣра.
(втори вариант)
Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ.
Той е човѣкъ на положителната вѣра.
Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие.
към втори вариант >>
И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ.
(втори вариант)
Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества? Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ.
И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ.
Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ.
към втори вариант >>
Започне ли една работа, свършва я до край.
(втори вариант)
Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра.
Започне ли една работа, свършва я до край.
Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ?
към втори вариант >>
Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота.
(втори вариант)
Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ.
Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота.
За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати.
към втори вариант >>
Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи.
(втори вариант)
Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край.
Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи.
Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ? – Слабости и охоленъ животъ.
към втори вариант >>
За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие.
(втори вариант)
– Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота.
За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие.
Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба.
към втори вариант >>
Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва.
(втори вариант)
Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи.
Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва.
Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ? – Слабости и охоленъ животъ.
към втори вариант >>
Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота.
(втори вариант)
Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие.
Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота.
Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение.
към втори вариант >>
Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ?
(втори вариант)
Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва.
Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ?
– Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ? – Слабости и охоленъ животъ.
към втори вариант >>
Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие.
(втори вариант)
Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота.
Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие.
Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието.
към втори вариант >>
– Дарби и трудолюбие.
(втори вариант)
Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ?
– Дарби и трудолюбие.
Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ? – Слабости и охоленъ животъ.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ.
(втори вариант)
И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие.
Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ.
Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“.
към втори вариант >>
Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ?
(втори вариант)
Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие.
Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ?
– Слабости и охоленъ животъ.
към втори вариант >>
Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати.
(втори вариант)
Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ.
Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати.
При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство.
към втори вариант >>
– Слабости и охоленъ животъ.
(втори вариант)
Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ?
– Слабости и охоленъ животъ.
към втори вариант >>
При това положение не може да има вѣчна борба.
(втори вариант)
За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати.
При това положение не може да има вѣчна борба.
Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство.
към втори вариант >>
И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието.
(втори вариант)
И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието.
Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща. Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието.
към втори вариант >>
Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение.
(втори вариант)
Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба.
Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение.
Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство.
към втори вариант >>
Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща.
(втори вариант)
И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието.
Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща.
Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието.
към втори вариант >>
Въ този случай, на помощь иде прилежанието.
(втори вариант)
Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение.
Въ този случай, на помощь иде прилежанието.
То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство.
към втори вариант >>
Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете.
(втори вариант)
И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието. Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща.
Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете.
За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието.
към втори вариант >>
То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“.
(втори вариант)
Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието.
То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“.
Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство.
към втори вариант >>
За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни.
(втори вариант)
И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието. Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща. Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете.
За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни.
Това изисква закона на прилежанието.
към втори вариант >>
Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство.
(втори вариант)
Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“.
Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство.
към втори вариант >>
Това изисква закона на прилежанието.
(втори вариант)
И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието. Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща. Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни.
Това изисква закона на прилежанието.
към втори вариант >>
И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка.
(втори вариант)
И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка.
Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката. Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ. По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ.
към втори вариант >>
Започнете новия, Божествения день на прилежанието!
(втори вариант)
Започнете новия, Божествения день на прилежанието!
Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието. Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието!
към втори вариант >>
Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине.
(втори вариант)
И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка.
Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине.
Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката. Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ. По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ. Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи.
към втори вариант >>
Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието.
(втори вариант)
Започнете новия, Божествения день на прилежанието!
Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието.
Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието!
към втори вариант >>
Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе.
(втори вариант)
И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка. Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине.
Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе.
Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката. Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ. По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ. Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи.
към втори вариант >>
Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието!
(втори вариант)
Започнете новия, Божествения день на прилежанието! Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието.
Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието!
към втори вариант >>
Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката.
(втори вариант)
И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка. Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе.
Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката.
Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ. По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ. Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи.
към втори вариант >>
Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ.
(втори вариант)
И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка. Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката.
Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ.
По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ. Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи.
към втори вариант >>
По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ.
(втори вариант)
И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка. Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката. Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ.
По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ.
Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи.
към втори вариант >>
Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи.
(втори вариант)
Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката. Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ. По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ.
Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи.
към втори вариант >>
Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате.
(втори вариант)
Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате.
Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ. Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене.
към втори вариант >>
Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ.
(втори вариант)
Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате.
Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ.
Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той.
към втори вариант >>
Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши.
(втори вариант)
Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате. Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ.
Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши.
Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията.
към втори вариант >>
Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта.
(втори вариант)
Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате. Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ. Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши.
Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта.
Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ.
към втори вариант >>
Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ.
(втори вариант)
Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате. Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ. Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта.
Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ.
Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си.
към втори вариант >>
Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене.
(втори вариант)
Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате. Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ. Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ.
Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене.
Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена.
към втори вариант >>
Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той.
(втори вариант)
Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ. Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене.
Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той.
Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена. Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота!
към втори вариант >>
Той търси охолния животъ и удоволствията.
(втори вариант)
Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той.
Той търси охолния животъ и удоволствията.
Говори меко, тихо и спокойно, като философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена. Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота!
към втори вариант >>
Говори меко, тихо и спокойно, като философъ.
(втори вариант)
Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията.
Говори меко, тихо и спокойно, като философъ.
Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена. Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота!
към втори вариант >>
Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си.
(втори вариант)
Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ.
Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си.
Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена. Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота!
към втори вариант >>
Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена.
(втори вариант)
Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си.
Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена.
Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота!
към втори вариант >>
Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота!
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена.
Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота!
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ.
На едного казва: иди да копаешъ на лозето! На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка.
към втори вариант >>
На едного казва: иди да копаешъ на лозето!
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ.
На едного казва: иди да копаешъ на лозето!
На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира.
към втори вариант >>
На другиго казва: ти чети, учи!
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ. На едного казва: иди да копаешъ на лозето!
На другиго казва: ти чети, учи!
На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта?
към втори вариант >>
На трети казва: иди да орешъ на нивата!
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ. На едного казва: иди да копаешъ на лозето! На другиго казва: ти чети, учи!
На трети казва: иди да орешъ на нивата!
А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи.
към втори вариант >>
А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ. На едного казва: иди да копаешъ на лозето! На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да орешъ на нивата!
А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората.
Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони.
към втори вариант >>
Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ. На едного казва: иди да копаешъ на лозето! На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората.
Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка.
Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа.
към втори вариант >>
Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира.
(втори вариант)
На едного казва: иди да копаешъ на лозето! На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка.
Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира.
Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка.
към втори вариант >>
Отъ кога води началото си лѣностьта?
(втори вариант)
На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира.
Отъ кога води началото си лѣностьта?
– Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си.
към втори вариант >>
– Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи.
(втори вариант)
На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта?
– Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи.
Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си.
към втори вариант >>
Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони.
(втори вариант)
А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи.
Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони.
Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ.
към втори вариант >>
Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа.
(втори вариант)
Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони.
Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа.
И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма.
към втори вариант >>
И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка.
(втори вариант)
Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа.
И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка.
Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява.
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си.
(втори вариант)
Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка.
Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си.
Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява. Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение?
към втори вариант >>
Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си.
(втори вариант)
– Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си.
Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си.
Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява. Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение? Има нѣщо безсмислено въ живота!
към втори вариант >>
Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ.
(втори вариант)
Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си.
Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ.
Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява. Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение? Има нѣщо безсмислено въ живота! Започва да се оглежда оттукъ–оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много?
към втори вариант >>
Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма.
(втори вариант)
Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ.
Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма.
Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява. Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение? Има нѣщо безсмислено въ живота! Започва да се оглежда оттукъ–оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много?
към втори вариант >>
Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява.
(втори вариант)
И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма.
Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява.
Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение? Има нѣщо безсмислено въ живота! Започва да се оглежда оттукъ–оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много?
към втори вариант >>
Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение?
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява.
Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение?
Има нѣщо безсмислено въ живота! Започва да се оглежда оттукъ–оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много?
към втори вариант >>
Има нѣщо безсмислено въ живота!
(втори вариант)
Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява. Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение?
Има нѣщо безсмислено въ живота!
Започва да се оглежда оттукъ–оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много?
към втори вариант >>
Започва да се оглежда оттукъ–оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много?
(втори вариант)
Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява. Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение? Има нѣщо безсмислено въ живота!
Започва да се оглежда оттукъ–оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много?
към втори вариант >>
Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието.
(втори вариант)
Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието.
За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта. Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото. Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене. Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри.
към втори вариант >>
За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта.
(втори вариант)
Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието.
За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта.
Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото. Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене. Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри. Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение.
към втори вариант >>
Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото.
(втори вариант)
Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието. За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта.
Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото.
Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене. Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри. Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение.
към втори вариант >>
Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!
(втори вариант)
Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието. За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта. Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото.
Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!
Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене. Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри. Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение.
към втори вариант >>
Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене.
(втори вариант)
Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието. За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта. Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото. Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!
Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене.
Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри. Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение.
към втори вариант >>
Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри.
(втори вариант)
Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието. За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта. Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото. Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене.
Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри.
Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение.
към втори вариант >>
Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение.
(втори вариант)
За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта. Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото. Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене. Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри.
Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение.
към втори вариант >>
И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието.
(втори вариант)
И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието.
Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си!
към втори вариант >>
Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно.
(втори вариант)
И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието.
Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно.
Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ.
към втори вариант >>
Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ.
(втори вариант)
И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно.
Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ.
Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ.
към втори вариант >>
Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня.
(втори вариант)
И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ.
Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня.
Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта.
към втори вариант >>
Той има свой активъ и пасивъ.
(втори вариант)
И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня.
Той има свой активъ и пасивъ.
Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно.
към втори вариант >>
Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си!
(втори вариант)
И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ.
Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си!
Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно. Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството.
към втори вариант >>
Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ.
(втори вариант)
Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си!
Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ.
Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно. Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството. Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си.
към втори вариант >>
Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ.
(втори вариант)
Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ.
Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ.
Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно. Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството. Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си.
към втори вариант >>
Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта.
(втори вариант)
Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ.
Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта.
Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно. Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството. Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си.
към втори вариант >>
Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно.
(втори вариант)
Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта.
Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно.
Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството. Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си.
към втори вариант >>
Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството.
(втори вариант)
Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно.
Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството.
Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си.
към втори вариант >>
Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си.
(втори вариант)
Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно. Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството.
Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си.
към втори вариант >>
Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете.
(втори вариант)
Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете.
Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото.
към втори вариант >>
Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите.
(втори вариант)
Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете.
Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите.
Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието.
към втори вариант >>
Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть.
(втори вариант)
Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете. Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите.
Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть.
Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто.
към втори вариант >>
Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота.
(втори вариант)
Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете. Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть.
Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота.
Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто. Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто.
към втори вариант >>
Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта.
(втори вариант)
Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете. Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота.
Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта.
Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто. Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто.
към втори вариант >>
Или, лѣностьта е майка на злото.
(втори вариант)
Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете. Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта.
Или, лѣностьта е майка на злото.
Доброто е резултатъ на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто. Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто.
към втори вариант >>
Доброто е резултатъ на прилежанието.
(втори вариант)
Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото.
Доброто е резултатъ на прилежанието.
Или, прилежанието е майка на доброто. Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто.
към втори вариант >>
Или, прилежанието е майка на доброто.
(втори вариант)
Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието.
Или, прилежанието е майка на доброто.
Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто.
към втори вариант >>
Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто.
(втори вариант)
Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто.
Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто.
към втори вариант >>
Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото?
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото?
– Отъ лѣностьта. Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания. Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ. Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва.
към втори вариант >>
– Отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото?
– Отъ лѣностьта.
Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания. Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ. Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва. Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него.
към втори вариант >>
Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото? – Отъ лѣностьта.
Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото.
Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания. Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ. Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва. Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него. Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля.
към втори вариант >>
Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото? – Отъ лѣностьта. Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото.
Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания.
Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ. Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва. Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него. Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля. Остенътъ и камшикътъ сѫ причина за тѣхната дѣятелность.
към втори вариант >>
Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото? – Отъ лѣностьта. Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания.
Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ.
Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва. Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него. Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля. Остенътъ и камшикътъ сѫ причина за тѣхната дѣятелность.
към втори вариант >>
Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото? – Отъ лѣностьта. Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания. Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ.
Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва.
Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него. Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля. Остенътъ и камшикътъ сѫ причина за тѣхната дѣятелность.
към втори вариант >>
Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него.
(втори вариант)
– Отъ лѣностьта. Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания. Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ. Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва.
Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него.
Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля. Остенътъ и камшикътъ сѫ причина за тѣхната дѣятелность.
към втори вариант >>
Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля.
(втори вариант)
Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания. Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ. Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва. Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него.
Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля.
Остенътъ и камшикътъ сѫ причина за тѣхната дѣятелность.
към втори вариант >>
Остенътъ и камшикътъ сѫ причина за тѣхната дѣятелность.
(втори вариант)
Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания. Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ. Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва. Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него. Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля.
Остенътъ и камшикътъ сѫ причина за тѣхната дѣятелность.
към втори вариант >>
Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность.
По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи. Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи. Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение.
към втори вариант >>
По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность.
По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи.
Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи. Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива.
към втори вариант >>
Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность. По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи.
Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи.
Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота.
към втори вариант >>
Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность. По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи. Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи.
Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни.
Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча.
към втори вариант >>
Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова?
(втори вариант)
Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность. По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи. Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи. Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни.
Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова?
Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. – Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо.
към втори вариант >>
Господъ не е създалъ живота за мѫчение.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность. По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи. Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи. Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова?
Господъ не е създалъ живота за мѫчение.
Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. – Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. – Азъ не искамъ да се моля.
към втори вариант >>
Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива.
(втори вариант)
По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи. Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи. Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение.
Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива.
Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. – Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. – Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ.
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота.
(втори вариант)
Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи. Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива.
Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота.
Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. – Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. – Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ?
към втори вариант >>
Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча.
(втори вариант)
Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота.
Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча.
– Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. – Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва.
към втори вариант >>
– Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо.
(втори вариант)
Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча.
– Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо.
– Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро.
към втори вариант >>
– Азъ не искамъ да се моля.
(втори вариант)
Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. – Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо.
– Азъ не искамъ да се моля.
– И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка.
към втори вариант >>
– И затова зная причинитѣ.
(втори вариант)
Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. – Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. – Азъ не искамъ да се моля.
– И затова зная причинитѣ.
Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си.
към втори вариант >>
Кой тѣ заставя на сила да се молишъ?
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. – Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. – Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ.
Кой тѣ заставя на сила да се молишъ?
Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си.
към втори вариант >>
Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва.
(втори вариант)
Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. – Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. – Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ?
Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва.
Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието.
към втори вариант >>
Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро.
(втори вариант)
– Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. – Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва.
Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро.
Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията.
към втори вариант >>
Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка.
(втори вариант)
– Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро.
Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка.
Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея.
към втори вариант >>
Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си.
(втори вариант)
– И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка.
Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си.
Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото.
към втори вариант >>
Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си.
(втори вариант)
Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си.
Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си.
Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история.
към втори вариант >>
Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието.
(втори вариант)
Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си.
Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието.
Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н.
към втори вариант >>
Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията.
(втори вариант)
Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието.
Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията.
Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н. Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта.
към втори вариант >>
Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея.
(втори вариант)
Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията.
Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея.
Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н. Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта. Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите.
към втори вариант >>
Тя е майка на злото.
(втори вариант)
Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея.
Тя е майка на злото.
Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н. Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта. Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите. Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за да ви заблуди и изкара отъ правия пѫть на живота.
към втори вариант >>
Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история.
(втори вариант)
Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото.
Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история.
Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н. Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта. Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите. Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за да ви заблуди и изкара отъ правия пѫть на живота.
към втори вариант >>
Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н.
(втори вариант)
Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история.
Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н.
Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта. Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите. Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за да ви заблуди и изкара отъ правия пѫть на живота.
към втори вариант >>
Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н.
Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта.
Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите. Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за да ви заблуди и изкара отъ правия пѫть на живота.
към втори вариант >>
Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите.
(втори вариант)
Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н. Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта.
Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите.
Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за да ви заблуди и изкара отъ правия пѫть на живота.
към втори вариант >>
Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за да ви заблуди и изкара отъ правия пѫть на живота.
(втори вариант)
Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н. Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта. Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите.
Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за да ви заблуди и изкара отъ правия пѫть на живота.
към втори вариант >>
Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта.
Прѣдставете си, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години. Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава. Отъ толкова врѣме не сме се виждали! “ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта. Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ.
към втори вариант >>
Прѣдставете си, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта.
Прѣдставете си, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години.
Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава. Отъ толкова врѣме не сме се виждали! “ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта. Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ.
към втори вариант >>
Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта. Прѣдставете си, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години.
Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава.
Отъ толкова врѣме не сме се виждали! “ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта. Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ.
към втори вариант >>
Отъ толкова врѣме не сме се виждали!
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта. Прѣдставете си, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години. Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава.
Отъ толкова врѣме не сме се виждали!
“ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта. Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ.
към втори вариант >>
“ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта. Прѣдставете си, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години. Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава. Отъ толкова врѣме не сме се виждали!
“ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта.
Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ.
към втори вариант >>
Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта. Прѣдставете си, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години. Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава. Отъ толкова врѣме не сме се виждали! “ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта.
Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ.
към втори вариант >>
Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да извърши.
(втори вариант)
Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да извърши.
Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие. Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди? Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва.
към втори вариант >>
Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие.
(втори вариант)
Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да извърши.
Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие.
Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди? Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ.
към втори вариант >>
Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди?
(втори вариант)
Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да извърши. Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие.
Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди?
Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь?
към втори вариант >>
Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става.
(втори вариант)
Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да извърши. Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие. Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди?
Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става.
И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь? – Прилежниятъ човѣкъ.
към втори вариант >>
И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ.
(втори вариант)
Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да извърши. Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие. Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди? Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става.
И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ.
Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь? – Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието.
към втори вариант >>
Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва.
(втори вариант)
Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да извърши. Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие. Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди? Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ.
Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва.
Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь? – Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня.
към втори вариант >>
Значи, молитвата е отваряне на очитѣ.
(втори вариант)
Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие. Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди? Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва.
Значи, молитвата е отваряне на очитѣ.
Кой отваря очитѣ си рано сутринь? – Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ.
към втори вариант >>
Кой отваря очитѣ си рано сутринь?
(втори вариант)
Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди? Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ.
Кой отваря очитѣ си рано сутринь?
– Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо.
към втори вариант >>
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание.
(втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание.
Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата.
към втори вариант >>
– Прилежниятъ човѣкъ.
(втори вариант)
Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь?
– Прилежниятъ човѣкъ.
Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва?
към втори вариант >>
Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра.
(втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание.
Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра.
Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си.
към втори вариант >>
Той е буденъ, има будность на съзнанието.
(втори вариант)
И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь? – Прилежниятъ човѣкъ.
Той е буденъ, има будность на съзнанието.
Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги.
към втори вариант >>
Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта.
(втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра.
Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта.
Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня.
(втори вариант)
Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь? – Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието.
Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня.
Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди?
към втори вариант >>
Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность.
(втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта.
Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность.
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ.
(втори вариант)
Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь? – Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня.
Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ.
Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него!
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ.
(втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность.
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ.
Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията.
към втори вариант >>
Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо.
(втори вариант)
Кой отваря очитѣ си рано сутринь? – Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ.
Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо.
Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува.
към втори вариант >>
Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата.
(втори вариант)
Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ.
Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата.
Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ.
към втори вариант >>
Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва?
(втори вариант)
– Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо.
Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва?
Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува. Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си.
към втори вариант >>
Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си.
(втори вариант)
Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата.
Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си.
Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи.
към втори вариант >>
Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги.
(втори вариант)
Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва?
Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги.
Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува. Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си.
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си.
Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ.
Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи. Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ.
към втори вариант >>
Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди?
(втори вариант)
Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги.
Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди?
Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува. Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си.
към втори вариант >>
Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ.
Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ.
Лѣностьта е присѫща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи. Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ. И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ приказкитѣ на 1001 нощь.
към втори вариант >>
Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него!
(втори вариант)
Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди?
Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него!
Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува. Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си.
към втори вариант >>
Лѣностьта е присѫща на еволюцията.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ.
Лѣностьта е присѫща на еволюцията.
Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи. Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ. И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ приказкитѣ на 1001 нощь.
към втори вариант >>
Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува.
(втори вариант)
Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него!
Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува.
Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си.
към втори вариант >>
Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ.
(втори вариант)
Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията.
Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ.
Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи. Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ. И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ приказкитѣ на 1001 нощь.
към втори вариант >>
Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си.
(втори вариант)
Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува.
Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си.
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи.
(втори вариант)
Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ.
Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи.
Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ. И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ приказкитѣ на 1001 нощь.
към втори вариант >>
Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта.
Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата. Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка. Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си? – Само когато спи.
към втори вариант >>
Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи.
Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ.
И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ приказкитѣ на 1001 нощь.
към втори вариант >>
Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата.
(втори вариант)
Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта.
Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата.
Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка. Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си? – Само когато спи.
към втори вариант >>
И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ приказкитѣ на 1001 нощь.
(втори вариант)
Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи. Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ.
И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ приказкитѣ на 1001 нощь.
към втори вариант >>
Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка.
(втори вариант)
Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта. Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата.
Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка.
Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си? – Само когато спи.
към втори вариант >>
Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сѫществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората.
(втори вариант)
Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сѫществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората.
Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи. Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане.
към втори вариант >>
Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си?
(втори вариант)
Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта. Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата. Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка.
Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си?
– Само когато спи.
към втори вариант >>
Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи.
(втори вариант)
Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сѫществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората.
Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи.
Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага.
към втори вариант >>
– Само когато спи.
(втори вариант)
Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта. Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата. Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка. Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си?
– Само когато спи.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть.
(втори вариант)
Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сѫществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората. Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи.
Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть.
Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа?
към втори вариант >>
Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота.
(втори вариант)
Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота.
Запримѣръ, азъ не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие. Когато човѣкъ почива, трѣбва да знае причинитѣ, защо трѣбва да почива; когато човѣкъ иска да се моли, трѣбва да знае причинитѣ, защо да се моли; когато човѣкъ иска да мисли, да работи, или да учи, трѣбва да знае причинитѣ, защо иска тия нѣща.
към втори вариант >>
Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“.
(втори вариант)
Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сѫществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората. Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи. Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть.
Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“.
Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля.
към втори вариант >>
Запримѣръ, азъ не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие.
(втори вариант)
Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота.
Запримѣръ, азъ не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие.
Когато човѣкъ почива, трѣбва да знае причинитѣ, защо трѣбва да почива; когато човѣкъ иска да се моли, трѣбва да знае причинитѣ, защо да се моли; когато човѣкъ иска да мисли, да работи, или да учи, трѣбва да знае причинитѣ, защо иска тия нѣща.
към втори вариант >>
Всички лѣниви хора сѫ умни.
(втори вариант)
Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сѫществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората. Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи. Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“.
Всички лѣниви хора сѫ умни.
Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ.
към втори вариант >>
Когато човѣкъ почива, трѣбва да знае причинитѣ, защо трѣбва да почива; когато човѣкъ иска да се моли, трѣбва да знае причинитѣ, защо да се моли; когато човѣкъ иска да мисли, да работи, или да учи, трѣбва да знае причинитѣ, защо иска тия нѣща.
(втори вариант)
Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота. Запримѣръ, азъ не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие.
Когато човѣкъ почива, трѣбва да знае причинитѣ, защо трѣбва да почива; когато човѣкъ иска да се моли, трѣбва да знае причинитѣ, защо да се моли; когато човѣкъ иска да мисли, да работи, или да учи, трѣбва да знае причинитѣ, защо иска тия нѣща.
към втори вариант >>
Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане.
(втори вариант)
Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сѫществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората. Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи. Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни.
Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане.
Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ.
Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ? Ти какъ дойде до това заключение? Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога.
към втори вариант >>
Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага.
(втори вариант)
Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи. Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане.
Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага.
На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ.
към втори вариант >>
Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ?
(втори вариант)
Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ.
Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ?
Ти какъ дойде до това заключение? Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога?
към втори вариант >>
На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа?
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага.
На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа?
Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало.
към втори вариант >>
Ти какъ дойде до това заключение?
(втори вариант)
Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ?
Ти какъ дойде до това заключение?
Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си?
към втори вариант >>
Или: дайте ми малко врѣме да помисля.
(втори вариант)
Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа?
Или: дайте ми малко врѣме да помисля.
Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало. Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа рѫцѣтѣ!
към втори вариант >>
Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите.
(втори вариант)
Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ? Ти какъ дойде до това заключение?
Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите.
Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си? – Способнитѣ ученици.
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ.
(втори вариант)
Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля.
Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ.
Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало. Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа рѫцѣтѣ! Лѣнивиятъ човѣкъ обича да има меки рѫцѣ.
към втори вариант >>
Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта.
(втори вариант)
Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ? Ти какъ дойде до това заключение? Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите.
Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта.
Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си? – Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ.
към втори вариант >>
Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено.
(втори вариант)
Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ.
Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено.
Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало. Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа рѫцѣтѣ! Лѣнивиятъ човѣкъ обича да има меки рѫцѣ.
към втори вариант >>
Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога.
(втори вариант)
Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ? Ти какъ дойде до това заключение? Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта.
Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога.
Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си? – Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ.
към втори вариант >>
Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ.
(втори вариант)
Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено.
Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ.
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало. Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа рѫцѣтѣ! Лѣнивиятъ човѣкъ обича да има меки рѫцѣ.
към втори вариант >>
Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога?
(втори вариант)
Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ? Ти какъ дойде до това заключение? Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога.
Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога?
Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си? – Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога.
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало.
(втори вариант)
На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ.
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало.
Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа рѫцѣтѣ! Лѣнивиятъ човѣкъ обича да има меки рѫцѣ.
към втори вариант >>
Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си?
(втори вариант)
Ти какъ дойде до това заключение? Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога?
Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си?
– Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава.
към втори вариант >>
Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа рѫцѣтѣ!
(втори вариант)
Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало.
Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа рѫцѣтѣ!
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да има меки рѫцѣ.
към втори вариант >>
– Способнитѣ ученици.
(втори вариант)
Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си?
– Способнитѣ ученици.
Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава. Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“?
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да има меки рѫцѣ.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало. Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа рѫцѣтѣ!
Лѣнивиятъ човѣкъ обича да има меки рѫцѣ.
към втори вариант >>
Прилежниятъ ученикъ е способенъ.
(втори вариант)
Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си? – Способнитѣ ученици.
Прилежниятъ ученикъ е способенъ.
Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава. Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“? Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ.
към втори вариант >>
Азъ не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ.
(втори вариант)
Азъ не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ.
При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бѫде мързеливъ. Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ. Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата. Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние. Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне.
към втори вариант >>
Способниятъ ученикъ е даровитъ.
(втори вариант)
Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си? – Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ.
Способниятъ ученикъ е даровитъ.
Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава. Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“? Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ. Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му.
към втори вариант >>
При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бѫде мързеливъ.
(втори вариант)
Азъ не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ.
При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бѫде мързеливъ.
Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ. Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата. Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние. Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне. Лѣностьта не води къмъ щастието.
към втори вариант >>
Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога.
(втори вариант)
Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си? – Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ.
Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога.
Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава. Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“? Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ. Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му. Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научи урока си“.
към втори вариант >>
Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ.
(втори вариант)
Азъ не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ. При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бѫде мързеливъ.
Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ.
Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата. Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние. Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне. Лѣностьта не води къмъ щастието.
към втори вариант >>
Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава.
(втори вариант)
Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си? – Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога.
Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава.
Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“? Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ. Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му. Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научи урока си“.
към втори вариант >>
Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата.
(втори вариант)
Азъ не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ. При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бѫде мързеливъ. Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ.
Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата.
Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние. Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне. Лѣностьта не води къмъ щастието.
към втори вариант >>
Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“?
(втори вариант)
– Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава.
Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“?
Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ. Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му. Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научи урока си“.
към втори вариант >>
Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние.
(втори вариант)
Азъ не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ. При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бѫде мързеливъ. Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ. Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата.
Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние.
Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне. Лѣностьта не води къмъ щастието.
към втори вариант >>
Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ.
(втори вариант)
Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава. Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“?
Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ.
Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му. Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научи урока си“.
към втори вариант >>
Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне.
(втори вариант)
Азъ не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ. При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бѫде мързеливъ. Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ. Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата. Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние.
Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне.
Лѣностьта не води къмъ щастието.
към втори вариант >>
Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му.
(втори вариант)
Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава. Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“? Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ.
Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му.
Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научи урока си“.
към втори вариант >>
Лѣностьта не води къмъ щастието.
(втори вариант)
При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бѫде мързеливъ. Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ. Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата. Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние. Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне.
Лѣностьта не води къмъ щастието.
към втори вариант >>
Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научи урока си“.
(втори вариант)
Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава. Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“? Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ. Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му.
Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научи урока си“.
към втори вариант >>
Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка.
(втори вариант)
Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка.
За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность.
към втори вариант >>
Често, като се говори на хората за духовни работи, тѣ не се интересуватъ за тѣхъ.
(втори вариант)
Често, като се говори на хората за духовни работи, тѣ не се интересуватъ за тѣхъ.
Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси. Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество. Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни. И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота.
към втори вариант >>
За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ!
(втори вариант)
Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка.
За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ!
Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи.
към втори вариант >>
Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси.
(втори вариант)
Често, като се говори на хората за духовни работи, тѣ не се интересуватъ за тѣхъ.
Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси.
Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество. Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни. И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка.
(втори вариант)
Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ!
Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка.
Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи.
към втори вариант >>
Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество.
(втори вариант)
Често, като се говори на хората за духовни работи, тѣ не се интересуватъ за тѣхъ. Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси.
Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество.
Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни. И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ?
(втори вариант)
Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка.
Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ?
– Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме.
към втори вариант >>
Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни.
(втори вариант)
Често, като се говори на хората за духовни работи, тѣ не се интересуватъ за тѣхъ. Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси. Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество.
Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни.
И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность.
към втори вариант >>
– Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа.
(втори вариант)
Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ?
– Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа.
Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ.
към втори вариант >>
И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня.
(втори вариант)
Често, като се говори на хората за духовни работи, тѣ не се интересуватъ за тѣхъ. Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси. Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество. Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни.
И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня.
Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность. Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ.
към втори вариант >>
Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность.
(втори вариант)
Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа.
Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность.
Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ.
към втори вариант >>
Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота.
(втори вариант)
Често, като се говори на хората за духовни работи, тѣ не се интересуватъ за тѣхъ. Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси. Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество. Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни. И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня.
Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота.
Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность. Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ. Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата.
към втори вариант >>
Духътъ постоянно работи.
(втори вариант)
За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность.
Духътъ постоянно работи.
Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ.
към втори вариант >>
Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ.
(втори вариант)
Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси. Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество. Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни. И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота.
Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ.
Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность. Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ. Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата.
към втори вариант >>
Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи.
(втори вариант)
Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи.
Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи.
Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ.
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ.
(втори вариант)
Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество. Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни. И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ.
Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ.
Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность. Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ. Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата.
към втори вариант >>
Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме.
(втори вариант)
Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи.
Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме.
Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ.
към втори вариант >>
Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность.
(втори вариант)
Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни. И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ.
Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность.
Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ. Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата.
към втори вариант >>
Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ.
(втори вариант)
– Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме.
Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ.
към втори вариант >>
Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ.
(втори вариант)
И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность.
Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ.
Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата.
към втори вариант >>
Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи.
(втори вариант)
Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи.
Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи!
към втори вариант >>
Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата.
(втори вариант)
Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность. Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ.
Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата.
към втори вариант >>
Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край.
(втори вариант)
Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи.
Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край.
При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи! Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи.
към втори вариант >>
И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта.
(втори вариант)
И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта.
Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта.
към втори вариант >>
При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието.
(втори вариант)
Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край.
При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието.
Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи! Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи.
към втори вариант >>
Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта.
(втори вариант)
И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта.
Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта.
Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта.
към втори вариант >>
Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието.
(втори вариант)
Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието.
Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието.
Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи! Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи.
към втори вариант >>
Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ.
(втори вариант)
И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта.
Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ.
Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му.
към втори вариант >>
Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота.
(втори вариант)
Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието.
Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота.
Той учи и знае защо учи! Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи.
към втори вариант >>
Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта.
(втори вариант)
И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ.
Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта.
Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти.
към втори вариант >>
Той учи и знае защо учи!
(втори вариант)
Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота.
Той учи и знае защо учи!
Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи.
към втори вариант >>
Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка.
(втори вариант)
И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта.
Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка.
Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си.
към втори вариант >>
Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи.
(втори вариант)
Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи!
Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи.
към втори вариант >>
Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта.
(втори вариант)
И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка.
Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта.
Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь.
към втори вариант >>
Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието?
(втори вариант)
Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието?
“ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота. Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е.
към втори вариант >>
Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта.
(втори вариант)
Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта.
Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта.
Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати.
към втори вариант >>
“ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота.
(втори вариант)
Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието?
“ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота.
Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ.
към втори вариант >>
Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му.
(втори вариант)
Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта.
Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му.
Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ!
към втори вариант >>
Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта.
(втори вариант)
Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието? “ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота.
Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта.
Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ. Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота.
към втори вариант >>
Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти.
(втори вариант)
Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му.
Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти.
Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! – Разбира се, че не можешъ.
към втори вариант >>
2.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Добрите хора представляват душата на обществото, а обикновените хора представляват тялото на тази душа.
От кое общество се оплакват? Събрали се 20–30 души на едно място, не се разбират помежду си и се наричат общество. Щом не се разбират, те не представляват никакво общество. Под думата „общество“ ние разбираме сбор от хора, които се разбират, които живеят в мир и съгласие помежду си. Възвишените и високонапредналите хора представляват духа на обществото.
Добрите хора представляват душата на обществото, а обикновените хора представляват тялото на тази душа.
Ето защо, когато говорите за дадено общество, трябва да имате предвид за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тялото на това общество.
към беседата >>
Ето защо, човек трябва да се разширява, докато се задоволи.
Тя задоволява всички хора едновременно. Доволството е мярка за Божественото. Ако отидеш на един извор и не се задоволиш, иди на друг, по-широк. Ако и от него не се задоволиш, иди на трети, още по-широк. Постоянно върви от един извор на друг, докато се напълно задоволиш.
Ето защо, човек трябва да се разширява, докато се задоволи.
Щом се задоволи, по-далеч да не отива. Отиде ли по-далеч, той всичко ще изгуби.
към беседата >>
Ето защо, когато говорите за дадено общество, трябва да имате предвид за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тялото на това общество.
Събрали се 20–30 души на едно място, не се разбират помежду си и се наричат общество. Щом не се разбират, те не представляват никакво общество. Под думата „общество“ ние разбираме сбор от хора, които се разбират, които живеят в мир и съгласие помежду си. Възвишените и високонапредналите хора представляват духа на обществото. Добрите хора представляват душата на обществото, а обикновените хора представляват тялото на тази душа.
Ето защо, когато говорите за дадено общество, трябва да имате предвид за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тялото на това общество.
към беседата >>
Щом се задоволи, по-далеч да не отива.
Доволството е мярка за Божественото. Ако отидеш на един извор и не се задоволиш, иди на друг, по-широк. Ако и от него не се задоволиш, иди на трети, още по-широк. Постоянно върви от един извор на друг, докато се напълно задоволиш. Ето защо, човек трябва да се разширява, докато се задоволи.
Щом се задоволи, по-далеч да не отива.
Отиде ли по-далеч, той всичко ще изгуби.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на същите мъчнотии, на каквито се натъкват всички хора.
Като ученици, вие трябва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на същите мъчнотии, на каквито се натъкват всички хора.
Пазете се да не изпадате в противоречия. За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество. – Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества? Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие? Само силният е в състояние да оправя нещата.
към беседата >>
Отиде ли по-далеч, той всичко ще изгуби.
Ако отидеш на един извор и не се задоволиш, иди на друг, по-широк. Ако и от него не се задоволиш, иди на трети, още по-широк. Постоянно върви от един извор на друг, докато се напълно задоволиш. Ето защо, човек трябва да се разширява, докато се задоволи. Щом се задоволи, по-далеч да не отива.
Отиде ли по-далеч, той всичко ще изгуби.
към беседата >>
Пазете се да не изпадате в противоречия.
Като ученици, вие трябва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на същите мъчнотии, на каквито се натъкват всички хора.
Пазете се да не изпадате в противоречия.
За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество. – Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества? Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие? Само силният е в състояние да оправя нещата. Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста.
към беседата >>
И тъй, ако искате да бъдете ученици, да живеете в света, в който няма страдания, няма мъчнотии, няма смърт, вие не трябва да мислите за условията.
И тъй, ако искате да бъдете ученици, да живеете в света, в който няма страдания, няма мъчнотии, няма смърт, вие не трябва да мислите за условията.
Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Няма да има нещо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете. Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
към беседата >>
За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество.
Като ученици, вие трябва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на същите мъчнотии, на каквито се натъкват всички хора. Пазете се да не изпадате в противоречия.
За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество.
– Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества? Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие? Само силният е в състояние да оправя нещата. Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста. Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия.
към беседата >>
Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане.
И тъй, ако искате да бъдете ученици, да живеете в света, в който няма страдания, няма мъчнотии, няма смърт, вие не трябва да мислите за условията.
Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане.
Няма да има нещо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете. Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Смирените, това са разумните, добрите хора в света.
към беседата >>
– Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества?
Като ученици, вие трябва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на същите мъчнотии, на каквито се натъкват всички хора. Пазете се да не изпадате в противоречия. За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество.
– Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества?
Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие? Само силният е в състояние да оправя нещата. Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста. Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила.
към беседата >>
Няма да има нещо невъзможно.
И тъй, ако искате да бъдете ученици, да живеете в света, в който няма страдания, няма мъчнотии, няма смърт, вие не трябва да мислите за условията. Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане.
Няма да има нещо невъзможно.
Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете. Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Смирените, това са разумните, добрите хора в света. На тях Бог всичко дава.
към беседата >>
Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие?
Като ученици, вие трябва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на същите мъчнотии, на каквито се натъкват всички хора. Пазете се да не изпадате в противоречия. За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество. – Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества?
Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие?
Само силният е в състояние да оправя нещата. Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста. Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага.
към беседата >>
Каквото пожелаете, ще го постигнете.
И тъй, ако искате да бъдете ученици, да живеете в света, в който няма страдания, няма мъчнотии, няма смърт, вие не трябва да мислите за условията. Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Няма да има нещо невъзможно.
Каквото пожелаете, ще го постигнете.
По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете. Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Смирените, това са разумните, добрите хора в света. На тях Бог всичко дава. Светът съществува за разумните, за добрите хора.
към беседата >>
Само силният е в състояние да оправя нещата.
Като ученици, вие трябва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на същите мъчнотии, на каквито се натъкват всички хора. Пазете се да не изпадате в противоречия. За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество. – Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества? Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие?
Само силният е в състояние да оправя нещата.
Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста. Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности.
към беседата >>
По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете.
И тъй, ако искате да бъдете ученици, да живеете в света, в който няма страдания, няма мъчнотии, няма смърт, вие не трябва да мислите за условията. Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Няма да има нещо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете.
По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете.
Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Смирените, това са разумните, добрите хора в света. На тях Бог всичко дава. Светът съществува за разумните, за добрите хора.
към беседата >>
Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста.
Пазете се да не изпадате в противоречия. За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество. – Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества? Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие? Само силният е в състояние да оправя нещата.
Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста.
Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва.
към беседата >>
Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
И тъй, ако искате да бъдете ученици, да живеете в света, в който няма страдания, няма мъчнотии, няма смърт, вие не трябва да мислите за условията. Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Няма да има нещо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете.
Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
Смирените, това са разумните, добрите хора в света. На тях Бог всичко дава. Светът съществува за разумните, за добрите хора.
към беседата >>
Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия.
За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество. – Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества? Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие? Само силният е в състояние да оправя нещата. Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста.
Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия.
Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва. Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност.
към беседата >>
Смирените, това са разумните, добрите хора в света.
Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Няма да има нещо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете. Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
Смирените, това са разумните, добрите хора в света.
На тях Бог всичко дава. Светът съществува за разумните, за добрите хора.
към беседата >>
Те представляват неговата сила.
– Как е възможно Бог да царува навсякъде на земята, а същевременно да е създал толкова лоши хора и общества? Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие? Само силният е в състояние да оправя нещата. Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста. Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия.
Те представляват неговата сила.
Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва. Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност. Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях.
към беседата >>
На тях Бог всичко дава.
Няма да има нещо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете. Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Смирените, това са разумните, добрите хора в света.
На тях Бог всичко дава.
Светът съществува за разумните, за добрите хора.
към беседата >>
Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага.
Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие? Само силният е в състояние да оправя нещата. Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста. Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила.
Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага.
Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва. Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност. Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души.
към беседата >>
Светът съществува за разумните, за добрите хора.
Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начин вие ще се освободите от ограничителните условия, в които живеете. Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Смирените, това са разумните, добрите хора в света. На тях Бог всичко дава.
Светът съществува за разумните, за добрите хора.
към беседата >>
Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности.
Само силният е в състояние да оправя нещата. Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста. Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага.
Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности.
Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва. Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност. Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар.
към беседата >>
Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва.
Когато иска да оправи една желязна ос, железарят трябва да има съответни инструменти, чрез които да изправи оста. Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности.
Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва.
Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност. Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар. Той не е роден за лекар.
към беседата >>
Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност.
Той трябва да има огнище, въглища, мех, чук и да знае как да си служи с тия пособия. Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва.
Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност.
Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар. Той не е роден за лекар. Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един?
към беседата >>
Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях.
Те представляват неговата сила. Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва. Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност.
Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях.
Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар. Той не е роден за лекар. Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един? Това не е никакво учение, то не може и не трябва да съществува.
към беседата >>
Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души.
Не е достатъчно железарят само да вдига и слага чука, но той трябва да знае как да го вдига и слага. Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва. Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност. Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях.
Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души.
Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар. Той не е роден за лекар. Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един? Това не е никакво учение, то не може и не трябва да съществува. Верую, което уморява 100 души, а само един спасява, не е никакво верую.
към беседата >>
Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар.
Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал да оправи оста, и ще си създаде големи неприятности. Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва. Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност. Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души.
Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар.
Той не е роден за лекар. Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един? Това не е никакво учение, то не може и не трябва да съществува. Верую, което уморява 100 души, а само един спасява, не е никакво верую.
към беседата >>
Той не е роден за лекар.
Каквато работа и да започне човек, той трябва да я изпълни, както трябва. Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност. Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар.
Той не е роден за лекар.
Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един? Това не е никакво учение, то не може и не трябва да съществува. Верую, което уморява 100 души, а само един спасява, не е никакво верую.
към беседата >>
Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един?
Не я ли изпълни добре, ще го заставят да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежност. Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар. Той не е роден за лекар.
Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един?
Това не е никакво учение, то не може и не трябва да съществува. Верую, което уморява 100 души, а само един спасява, не е никакво верую.
към беседата >>
Това не е никакво учение, то не може и не трябва да съществува.
Много лекари има в света, които правят опити с хората, учат се върху тях. Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар. Той не е роден за лекар. Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един?
Това не е никакво учение, то не може и не трябва да съществува.
Верую, което уморява 100 души, а само един спасява, не е никакво верую.
към беседата >>
Верую, което уморява 100 души, а само един спасява, не е никакво верую.
Оттук е излязло мнението, че за да стане лекарят добър, опитен, трябва да умори поне 100 души. Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един човек, не е никакъв лекар. Той не е роден за лекар. Какво учение е това, което уморява 100 души, за да спаси един? Това не е никакво учение, то не може и не трябва да съществува.
Верую, което уморява 100 души, а само един спасява, не е никакво верую.
към беседата >>
Сега, като говоря по този начин, някои могат да се съблазнят.
Сега, като говоря по този начин, някои могат да се съблазнят.
Щом се съблазняват, това не се отнася до тях. Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват. Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание.
към беседата >>
Щом се съблазняват, това не се отнася до тях.
Сега, като говоря по този начин, някои могат да се съблазнят.
Щом се съблазняват, това не се отнася до тях.
Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват. Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание. За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне.
към беседата >>
Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват.
Сега, като говоря по този начин, някои могат да се съблазнят. Щом се съблазняват, това не се отнася до тях.
Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват.
Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание. За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне. Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога.
към беседата >>
Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват.
Сега, като говоря по този начин, някои могат да се съблазнят. Щом се съблазняват, това не се отнася до тях. Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват.
Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват.
За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание. За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне. Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога. Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.
към беседата >>
За тях ние казваме, че слизат, но не падат.
Сега, като говоря по този начин, някои могат да се съблазнят. Щом се съблазняват, това не се отнася до тях. Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват. Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват.
За тях ние казваме, че слизат, но не падат.
Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание. За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне. Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога. Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.
към беседата >>
Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание.
Сега, като говоря по този начин, някои могат да се съблазнят. Щом се съблазняват, това не се отнася до тях. Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват. Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат.
Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание.
За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне. Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога. Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.
към беседата >>
За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне.
Щом се съблазняват, това не се отнася до тях. Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват. Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание.
За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне.
Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога. Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.
към беседата >>
Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога.
Аз говоря за души с пробудено съзнание, които не се съблазняват. Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание. За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне.
Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога.
Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.
към беседата >>
Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.
Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание. За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне. Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога.
Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.
към беседата >>
Следователно само онзи човек има възможност да се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога.
Следователно само онзи човек има възможност да се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога.
– Тогава какво трябва да правят лошите хора? – Много просто – трябва да станат добри. В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот.
към беседата >>
– Тогава какво трябва да правят лошите хора?
Следователно само онзи човек има възможност да се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога.
– Тогава какво трябва да правят лошите хора?
– Много просто – трябва да станат добри. В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот.
към беседата >>
– Много просто – трябва да станат добри.
Следователно само онзи човек има възможност да се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога. – Тогава какво трябва да правят лошите хора?
– Много просто – трябва да станат добри.
В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот.
към беседата >>
В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот.
Следователно само онзи човек има възможност да се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога. – Тогава какво трябва да правят лошите хора? – Много просто – трябва да станат добри.
В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот.
към беседата >>
Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците?
Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците?
Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога. В това се състои неговата сила. Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.
към беседата >>
Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога.
Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците?
Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога.
В това се състои неговата сила. Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога.
към беседата >>
В това се състои неговата сила.
Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците? Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога.
В това се състои неговата сила.
Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира.
към беседата >>
Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание.
Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците? Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога. В това се състои неговата сила.
Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание.
Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога.
към беседата >>
Той е придобил Вечния живот.
Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците? Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога. В това се състои неговата сила. Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание.
Той е придобил Вечния живот.
Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.
Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците? Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога. В това се състои неговата сила. Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот.
Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.
Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане.
към беседата >>
Човек живее, докато е свързан с Бога.
Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога. В това се състои неговата сила. Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.
Човек живее, докато е свързан с Бога.
Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане. Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си.
към беседата >>
Щом прекъсне тази връзка, той умира.
В това се състои неговата сила. Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога.
Щом прекъсне тази връзка, той умира.
И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане. Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си. Той казва: „Всичко е свършено с мене“.
към беседата >>
И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога.
Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира.
И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога.
Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане. Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си. Той казва: „Всичко е свършено с мене“. Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне.
към беседата >>
Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира.
Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога.
Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира.
В това отношение смъртта е процес на разлагане. Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си. Той казва: „Всичко е свършено с мене“. Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне. Той не се подава на никакво възпитание.
към беседата >>
В това отношение смъртта е процес на разлагане.
Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира.
В това отношение смъртта е процес на разлагане.
Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си. Той казва: „Всичко е свършено с мене“. Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне. Той не се подава на никакво възпитание. Той се намира в положението на муха, на която мъчно може да се въздейства.
към беседата >>
Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си.
Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане.
Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си.
Той казва: „Всичко е свършено с мене“. Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне. Той не се подава на никакво възпитание. Той се намира в положението на муха, на която мъчно може да се въздейства.
към беседата >>
Той казва: „Всичко е свършено с мене“.
Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане. Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си.
Той казва: „Всичко е свършено с мене“.
Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне. Той не се подава на никакво възпитание. Той се намира в положението на муха, на която мъчно може да се въздейства.
към беседата >>
Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне.
И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане. Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си. Той казва: „Всичко е свършено с мене“.
Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне.
Той не се подава на никакво възпитание. Той се намира в положението на муха, на която мъчно може да се въздейства.
към беседата >>
Той не се подава на никакво възпитание.
Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане. Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си. Той казва: „Всичко е свършено с мене“. Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне.
Той не се подава на никакво възпитание.
Той се намира в положението на муха, на която мъчно може да се въздейства.
към беседата >>
Той се намира в положението на муха, на която мъчно може да се въздейства.
В това отношение смъртта е процес на разлагане. Когато този процес настане в човека, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си. Той казва: „Всичко е свършено с мене“. Дойде ли до това състояние, човек мъчно може да се повдигне. Той не се подава на никакво възпитание.
Той се намира в положението на муха, на която мъчно може да се въздейства.
към беседата >>
Аз обичам да наблюдавам мухите, да изучавам техните прояви.
Аз обичам да наблюдавам мухите, да изучавам техните прояви.
Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване. Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква. Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува.
към беседата >>
Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване.
Аз обичам да наблюдавам мухите, да изучавам техните прояви.
Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване.
Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква. Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека.
към беседата >>
Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква.
Аз обичам да наблюдавам мухите, да изучавам техните прояви. Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване.
Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква.
Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него.
към беседата >>
Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои.
Аз обичам да наблюдавам мухите, да изучавам техните прояви. Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване. Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква.
Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои.
Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него.
към беседата >>
Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му.
Аз обичам да наблюдавам мухите, да изучавам техните прояви. Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване. Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква. Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои.
Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му.
После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него. Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея?
към беседата >>
После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува.
Аз обичам да наблюдавам мухите, да изучавам техните прояви. Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване. Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква. Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му.
После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува.
С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него. Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея? “ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание?
към беседата >>
С това тя иска да обърне внимание на човека.
Има мухи, които, макар и подсъзнателно, проявяват особени движения, които заслужават изучаване. Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква. Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува.
С това тя иска да обърне внимание на човека.
Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него. Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея? “ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание? “ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят.
към беседата >>
Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него.
Като забележи, че съзнанието на човека е будно, мухата не го предизвиква. Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека.
Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него.
Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него. Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея? “ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание? “ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят. Често и хората постъпват като мухите.
към беседата >>
Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него.
Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него.
Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него.
Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея? “ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание? “ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят. Често и хората постъпват като мухите. Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои.
към беседата >>
Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея?
Щом постигне целта си, тя излиза вън, доволна, че е успяла да го отклони от работата му. После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него.
Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея?
“ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание? “ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят. Често и хората постъпват като мухите. Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои. – „Какво искаш?
към беседата >>
“ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание?
После пак се връща и започва да играе, да се върти из въздуха, като че танцува. С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него. Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея?
“ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание?
“ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят. Често и хората постъпват като мухите. Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои. – „Какво искаш? “ – „Искам да ми обърнеш внимание, да ме погледнеш.“
към беседата >>
“ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят.
С това тя иска да обърне внимание на човека. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него. Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея? “ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание?
“ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят.
Често и хората постъпват като мухите. Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои. – „Какво искаш? “ – „Искам да ми обърнеш внимание, да ме погледнеш.“
към беседата >>
Често и хората постъпват като мухите.
Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него. Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея? “ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание? “ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят.
Често и хората постъпват като мухите.
Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои. – „Какво искаш? “ – „Искам да ми обърнеш внимание, да ме погледнеш.“
към беседата >>
Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои.
Ако никакво внимание не ѝ обърне, тя излиза вън, недоволна от него. Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея? “ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание? “ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят. Често и хората постъпват като мухите.
Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои.
– „Какво искаш? “ – „Искам да ми обърнеш внимание, да ме погледнеш.“
към беседата >>
– „Какво искаш?
Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава човек толкова много с нея? “ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание? “ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят. Често и хората постъпват като мухите. Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои.
– „Какво искаш?
“ – „Искам да ми обърнеш внимание, да ме погледнеш.“
към беседата >>
“ – „Искам да ми обърнеш внимание, да ме погледнеш.“
“ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава да му се обърне внимание? “ Значи, каквото представлява мухата за човека, такова нещо представлява човека за възвишените същества от невидимия свят. Често и хората постъпват като мухите. Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои. – „Какво искаш?
“ – „Искам да ми обърнеш внимание, да ме погледнеш.“
към беседата >>
Често, когато работите на хората не вървят така, както желаят, те се опълчват против Бога.
Често, когато работите на хората не вървят така, както желаят, те се опълчват против Бога.
Те започват да роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е дал толкова много, а на него – толкова малко. Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не? Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си? Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си. За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“.
към беседата >>
Те започват да роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е дал толкова много, а на него – толкова малко.
Често, когато работите на хората не вървят така, както желаят, те се опълчват против Бога.
Те започват да роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е дал толкова много, а на него – толкова малко.
Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не? Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си? Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си. За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“. Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия.
към беседата >>
Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не?
Често, когато работите на хората не вървят така, както желаят, те се опълчват против Бога. Те започват да роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е дал толкова много, а на него – толкова малко.
Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не?
Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си? Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си. За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“. Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия. Значи в това отношение тяхната философия не е права.
към беседата >>
Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си?
Често, когато работите на хората не вървят така, както желаят, те се опълчват против Бога. Те започват да роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е дал толкова много, а на него – толкова малко. Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не?
Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си?
Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си. За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“. Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия. Значи в това отношение тяхната философия не е права. Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират.
към беседата >>
Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си.
Често, когато работите на хората не вървят така, както желаят, те се опълчват против Бога. Те започват да роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е дал толкова много, а на него – толкова малко. Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не? Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си?
Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си.
За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“. Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия. Значи в това отношение тяхната философия не е права. Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират. И каквото разберат, трябва да го приложат.
към беседата >>
За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“.
Често, когато работите на хората не вървят така, както желаят, те се опълчват против Бога. Те започват да роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е дал толкова много, а на него – толкова малко. Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не? Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си? Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си.
За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“.
Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия. Значи в това отношение тяхната философия не е права. Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират. И каквото разберат, трябва да го приложат. Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави.
към беседата >>
Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия.
Те започват да роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е дал толкова много, а на него – толкова малко. Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не? Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си? Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си. За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“.
Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия.
Значи в това отношение тяхната философия не е права. Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират. И каквото разберат, трябва да го приложат. Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави. Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен?
към беседата >>
Значи в това отношение тяхната философия не е права.
Има право човек да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не? Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си? Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си. За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“. Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия.
Значи в това отношение тяхната философия не е права.
Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират. И каквото разберат, трябва да го приложат. Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави. Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен? Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи.
към беседата >>
Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират.
Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си? Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си. За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“. Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия. Значи в това отношение тяхната философия не е права.
Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират.
И каквото разберат, трябва да го приложат. Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави. Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен? Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека.
към беседата >>
И каквото разберат, трябва да го приложат.
Човек трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си. За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“. Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия. Значи в това отношение тяхната философия не е права. Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират.
И каквото разберат, трябва да го приложат.
Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави. Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен? Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху правата мисъл.
към беседата >>
Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави.
За да не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен да прави, каквото иска, а ние трябва да мълчим“. Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия. Значи в това отношение тяхната философия не е права. Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират. И каквото разберат, трябва да го приложат.
Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави.
Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен? Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху правата мисъл. Само тя може да го ориентира в живота му.
към беседата >>
Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен?
Те казват така, а всъщност не живеят според своята философия. Значи в това отношение тяхната философия не е права. Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират. И каквото разберат, трябва да го приложат. Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави.
Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен?
Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху правата мисъл. Само тя може да го ориентира в живота му. При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н.
към беседата >>
Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи.
Значи в това отношение тяхната философия не е права. Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират. И каквото разберат, трябва да го приложат. Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави. Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен?
Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи.
Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху правата мисъл. Само тя може да го ориентира в живота му. При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н. Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може да си отговори на въпросите, които го занимават.
към беседата >>
Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека.
Те имат право да запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва да разбират. И каквото разберат, трябва да го приложат. Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави. Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен? Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи.
Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека.
Той трябва да гради живота си върху правата мисъл. Само тя може да го ориентира в живота му. При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н. Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може да си отговори на въпросите, които го занимават.
към беседата >>
Той трябва да гради живота си върху правата мисъл.
И каквото разберат, трябва да го приложат. Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави. Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен? Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека.
Той трябва да гради живота си върху правата мисъл.
Само тя може да го ориентира в живота му. При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н. Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може да си отговори на въпросите, които го занимават.
към беседата >>
Само тя може да го ориентира в живота му.
Светските хора пък се основават на авторитета на някой учен и считат, че са прави. Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен? Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху правата мисъл.
Само тя може да го ориентира в живота му.
При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н. Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може да си отговори на въпросите, които го занимават.
към беседата >>
При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н.
Какво ще кажат те един ден, след като животът им, който са съградили върху известен авторитет, излезе нещастен? Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху правата мисъл. Само тя може да го ориентира в живота му.
При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н.
Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може да си отговори на въпросите, които го занимават.
към беседата >>
Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може да си отговори на въпросите, които го занимават.
Човек трябва да има права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху правата мисъл. Само тя може да го ориентира в живота му. При това положение той ще знае защо се съмнява, защо се гневи, защо мрази, защо обича и т.н.
Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може да си отговори на въпросите, които го занимават.
към беседата >>
Хора, които нямат права мисъл, лесно се обезсърчават и казват: „Животът е тежък, пълен с противоречия.
Хора, които нямат права мисъл, лесно се обезсърчават и казват: „Животът е тежък, пълен с противоречия.
Трябва да го напуснем! “ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите. Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили.
към беседата >>
Трябва да го напуснем!
Хора, които нямат права мисъл, лесно се обезсърчават и казват: „Животът е тежък, пълен с противоречия.
Трябва да го напуснем!
“ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите. Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили. Новият живот изисква нови разбирания, нов морал.
към беседата >>
“ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите.
Хора, които нямат права мисъл, лесно се обезсърчават и казват: „Животът е тежък, пълен с противоречия. Трябва да го напуснем!
“ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите.
Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили. Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността.
към беседата >>
Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете.
Хора, които нямат права мисъл, лесно се обезсърчават и казват: „Животът е тежък, пълен с противоречия. Трябва да го напуснем! “ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите.
Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете.
Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили. Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността.
към беседата >>
Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария.
Хора, които нямат права мисъл, лесно се обезсърчават и казват: „Животът е тежък, пълен с противоречия. Трябва да го напуснем! “ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите. Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете.
Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария.
Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили. Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността.
към беседата >>
Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили.
Хора, които нямат права мисъл, лесно се обезсърчават и казват: „Животът е тежък, пълен с противоречия. Трябва да го напуснем! “ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите. Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария.
Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили.
Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата.
към беседата >>
Новият живот изисква нови разбирания, нов морал.
Трябва да го напуснем! “ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите. Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили.
Новият живот изисква нови разбирания, нов морал.
Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия.
към беседата >>
Новият живот работи с реалността.
“ – Не, докато сте в морето, вие не трябва да пускате въжето, за което се държите. Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили. Новият живот изисква нови разбирания, нов морал.
Новият живот работи с реалността.
Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия. Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество.
към беседата >>
Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността.
Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили. Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността.
Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността.
Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия. Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
към беседата >>
Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността.
Докато не сте се домогнали до новия живот, дръжте се за стария. Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили. Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността.
Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността.
Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия. Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
към беседата >>
Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата.
Старият живот е за предпочитане пред новия, който още не сте придобили. Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността.
Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата.
Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия. Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
към беседата >>
Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия.
Новият живот изисква нови разбирания, нов морал. Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата.
Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия.
Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
към беседата >>
Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество.
Новият живот работи с реалността. Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия.
Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество.
За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
към беседата >>
За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността. Докато човек днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността. Само разумният, само съвършеният човек живее в реалността на нещата. Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия. Който може да застави новия живот в себе си да царува над стария, той минава за божество.
За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
към беседата >>
Какво нещо е свободата?
Какво нещо е свободата?
Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда.
към беседата >>
Как може да се постигне тя?
Какво нещо е свободата?
Как може да се постигне тя?
Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта.
към беседата >>
Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си.
Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя?
Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си.
Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта. Вън от този път няма свобода, няма живот.
към беседата >>
Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират.
Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си.
Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират.
Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта. Вън от този път няма свобода, няма живот.
към беседата >>
Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си.
Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират.
Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си.
Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта. Вън от този път няма свобода, няма живот.
към беседата >>
Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда.
Какво нещо е свободата? Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си.
Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда.
За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта. Вън от този път няма свобода, няма живот.
към беседата >>
За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта.
Как може да се постигне тя? Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда.
За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта.
Вън от този път няма свобода, няма живот.
към беседата >>
Вън от този път няма свобода, няма живот.
Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел да разбогатеят, да придобият свободата си. Те търсят свободата си по крив път, вследствие на което не я намират. Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта.
Вън от този път няма свобода, няма живот.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“.
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“.
Докато Духът Господен е над човека, той живее. Отнеме ли се този Дух от него, той умира. Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее.
към беседата >>
Ученикът трябва да размишлява всеки ден върху следните мисли и да си казва: „Като ученик, аз трябва да имам сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога“.
Ученикът трябва да размишлява всеки ден върху следните мисли и да си казва: „Като ученик, аз трябва да имам сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога“.
към беседата >>
Докато Духът Господен е над човека, той живее.
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“.
Докато Духът Господен е над човека, той живее.
Отнеме ли се този Дух от него, той умира. Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее. При това положение животът и на земята, и на небето е красив.
към беседата >>
Съвременните хора често си служат с израза: „Щом се е родил, човек непременно трябва да умре“.
Съвременните хора често си служат с израза: „Щом се е родил, човек непременно трябва да умре“.
– Човек умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре. Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира. Смъртта се придружава с разлагане на организма. Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма. Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа.
към беседата >>
Отнеме ли се този Дух от него, той умира.
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духът Господен е над човека, той живее.
Отнеме ли се този Дух от него, той умира.
Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее. При това положение животът и на земята, и на небето е красив. Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението.
към беседата >>
– Човек умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре.
Съвременните хора често си служат с израза: „Щом се е родил, човек непременно трябва да умре“.
– Човек умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре.
Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира. Смъртта се придружава с разлагане на организма. Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма. Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа. Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава.
към беседата >>
Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога.
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духът Господен е над човека, той живее. Отнеме ли се този Дух от него, той умира.
Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога.
Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее. При това положение животът и на земята, и на небето е красив. Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението. Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията.
към беседата >>
Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира.
Съвременните хора често си служат с израза: „Щом се е родил, човек непременно трябва да умре“. – Човек умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре.
Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира.
Смъртта се придружава с разлагане на организма. Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма. Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа. Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж.
към беседата >>
Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога.
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духът Господен е над човека, той живее. Отнеме ли се този Дух от него, той умира. Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога.
Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога.
Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее. При това положение животът и на земята, и на небето е красив. Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението. Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията. За да не бъде тежък живота на човека, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога.
към беседата >>
Смъртта се придружава с разлагане на организма.
Съвременните хора често си служат с израза: „Щом се е родил, човек непременно трябва да умре“. – Човек умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре. Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира.
Смъртта се придружава с разлагане на организма.
Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма. Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа. Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората.
към беседата >>
Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее.
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духът Господен е над човека, той живее. Отнеме ли се този Дух от него, той умира. Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога.
Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее.
При това положение животът и на земята, и на небето е красив. Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението. Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията. За да не бъде тежък живота на човека, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога.
към беседата >>
Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма.
Съвременните хора често си служат с израза: „Щом се е родил, човек непременно трябва да умре“. – Човек умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре. Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира. Смъртта се придружава с разлагане на организма.
Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма.
Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа. Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква.
към беседата >>
При това положение животът и на земята, и на небето е красив.
Докато Духът Господен е над човека, той живее. Отнеме ли се този Дух от него, той умира. Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее.
При това положение животът и на земята, и на небето е красив.
Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението. Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията. За да не бъде тежък живота на човека, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога.
към беседата >>
Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа.
Съвременните хора често си служат с израза: „Щом се е родил, човек непременно трябва да умре“. – Човек умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре. Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира. Смъртта се придружава с разлагане на организма. Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма.
Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа.
Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“.
към беседата >>
Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението.
Отнеме ли се този Дух от него, той умира. Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее. При това положение животът и на земята, и на небето е красив.
Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението.
Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията. За да не бъде тежък живота на човека, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога.
към беседата >>
Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава.
– Човек умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре. Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира. Смъртта се придружава с разлагане на организма. Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма. Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа.
Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава.
Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна.
към беседата >>
Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията.
Щом умира, човек се заличава от съзнанието на Бога. Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее. При това положение животът и на земята, и на небето е красив. Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението.
Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията.
За да не бъде тежък живота на човека, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога.
към беседата >>
Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж.
Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира. Смъртта се придружава с разлагане на организма. Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма. Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа. Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава.
Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж.
По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта.
към беседата >>
За да не бъде тежък живота на човека, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога.
Това показва, че той е скъсал връзката си с Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човек пак живее. При това положение животът и на земята, и на небето е красив. Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението. Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията.
За да не бъде тежък живота на човека, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога.
към беседата >>
По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората.
Смъртта се придружава с разлагане на организма. Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма. Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа. Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж.
По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората.
Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни!
към беседата >>
Мнозина искат да бъдат независими, самостоятелни в живота си, вследствие на което считат всичко глупаво.
Мнозина искат да бъдат независими, самостоятелни в живота си, вследствие на което считат всичко глупаво.
Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща. Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си. Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците. Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък?
към беседата >>
Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква.
Щом организмът започва да се разлага, образуват се газове с неприятна миризма. Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа. Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората.
Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква.
Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни! “ – „Ама нали смъртта е неизбежна?
към беседата >>
Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща.
Мнозина искат да бъдат независими, самостоятелни в живота си, вследствие на което считат всичко глупаво.
Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща.
Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си. Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците. Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък? Тя ще се чувства нещастна.
към беседата >>
Това се нарича „духовна смърт“.
Като съзнае това, човек започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа. Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква.
Това се нарича „духовна смърт“.
Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни! “ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират?
към беседата >>
Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си.
Мнозина искат да бъдат независими, самостоятелни в живота си, вследствие на което считат всичко глупаво. Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща.
Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си.
Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците. Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък? Тя ще се чувства нещастна. Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание.
към беседата >>
Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна.
Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“.
Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна.
За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни! “ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират? “ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава.
към беседата >>
Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях.
Мнозина искат да бъдат независими, самостоятелни в живота си, вследствие на което считат всичко глупаво. Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща. Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си.
Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях.
Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците. Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък? Тя ще се чувства нещастна. Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание. В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога.
към беседата >>
За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта.
Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна.
За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта.
Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни! “ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират? “ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава. Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал.
към беседата >>
Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците.
Мнозина искат да бъдат независими, самостоятелни в живота си, вследствие на което считат всичко глупаво. Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща. Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си. Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях.
Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците.
Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък? Тя ще се чувства нещастна. Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание. В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за друг живот“.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни!
По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта.
Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни!
“ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират? “ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава. Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал. За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.
към беседата >>
Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък?
Мнозина искат да бъдат независими, самостоятелни в живота си, вследствие на което считат всичко глупаво. Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща. Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си. Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците.
Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък?
Тя ще се чувства нещастна. Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание. В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за друг живот“. – „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори.
към беседата >>
“ – „Ама нали смъртта е неизбежна?
Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни!
“ – „Ама нали смъртта е неизбежна?
Нали всички живи същества умират? “ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава. Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал. За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.
към беседата >>
Тя ще се чувства нещастна.
Който е намерил разумното в живота, той има право да се отрича от обикновените, от глупавите неща. Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си. Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците. Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък?
Тя ще се чувства нещастна.
Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание. В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за друг живот“. – „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори. Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор.
към беседата >>
Нали всички живи същества умират?
Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни! “ – „Ама нали смъртта е неизбежна?
Нали всички живи същества умират?
“ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава. Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал. За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.
към беседата >>
Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание.
Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите си. Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците. Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък? Тя ще се чувства нещастна.
Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание.
В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за друг живот“. – „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори. Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“.
към беседата >>
“ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава.
Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни! “ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират?
“ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава.
Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал. За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.
към беседата >>
В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога.
Щом порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели с тях. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците. Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък? Тя ще се чувства нещастна. Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание.
В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога.
Ще оставя тази работа за друг живот“. – „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори. Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: „Търсете ме още днес“.
към беседата >>
Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал.
За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни! “ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират? “ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава.
Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал.
За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.
към беседата >>
Ще оставя тази работа за друг живот“.
Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, за да обърне внимание на момците. Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък? Тя ще се чувства нещастна. Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание. В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога.
Ще оставя тази работа за друг живот“.
– „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори. Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: „Търсете ме още днес“. Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде.
към беседата >>
За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.
Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни! “ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират? “ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава. Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал.
За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.
към беседата >>
– „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори.
Какво ще бъде положението ѝ, ако не обърне внимание нито на един момък? Тя ще се чувства нещастна. Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание. В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за друг живот“.
– „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори.
Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: „Търсете ме още днес“. Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде. Днешният ден е Божествен.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото.
Като ученици, вие трябва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото.
Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане. Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес. Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи.
към беседата >>
Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор.
Тя ще се чувства нещастна. Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание. В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за друг живот“. – „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори.
Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор.
Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: „Търсете ме още днес“. Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде. Днешният ден е Божествен. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено.
към беседата >>
Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане.
Като ученици, вие трябва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото.
Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане.
Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес. Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“.
Такова е положението на всеки религиозен, който по цели часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпреки това Бог не му обръща внимание. В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за друг живот“. – „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори. Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор.
Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“.
Това значи: „Търсете ме още днес“. Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде. Днешният ден е Божествен. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мярка на нещата.
към беседата >>
Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите.
Като ученици, вие трябва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото. Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане.
Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите.
От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес. Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни.
към беседата >>
Това значи: „Търсете ме още днес“.
В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за друг живот“. – „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори. Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“.
Това значи: „Търсете ме още днес“.
Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде. Днешният ден е Божествен. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мярка на нещата. Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде.
към беседата >>
От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес.
Като ученици, вие трябва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото. Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане. Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите.
От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес.
Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си.
към беседата >>
Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде.
Ще оставя тази работа за друг живот“. – „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори. Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: „Търсете ме още днес“.
Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде.
Днешният ден е Божествен. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мярка на нещата. Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде. Ако със сегашното съзнание човек не разбере Бога, никога няма да Го разбере.
към беседата >>
Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава.
Като ученици, вие трябва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото. Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане. Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес.
Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава.
Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо?
към беседата >>
Днешният ден е Божествен.
– „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма да ти отговори. Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: „Търсете ме още днес“. Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде.
Днешният ден е Божествен.
Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мярка на нещата. Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде. Ако със сегашното съзнание човек не разбере Бога, никога няма да Го разбере.
към беседата >>
Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи.
Като ученици, вие трябва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото. Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане. Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес. Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава.
Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи.
Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил.
към беседата >>
Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено.
Ако днес може да ти отговори, всякога можеш да очакваш отговор. Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: „Търсете ме още днес“. Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде. Днешният ден е Божествен.
Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено.
Пробуденото съзнание е мярка на нещата. Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде. Ако със сегашното съзнание човек не разбере Бога, никога няма да Го разбере.
към беседата >>
Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н.
Ученикът трябва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причините на тяхното зараждане. Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес. Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи.
Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н.
За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя.
към беседата >>
Пробуденото съзнание е мярка на нещата.
Казано е в Писанието: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: „Търсете ме още днес“. Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде. Днешният ден е Божествен. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено.
Пробуденото съзнание е мярка на нещата.
Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде. Ако със сегашното съзнание човек не разбере Бога, никога няма да Го разбере.
към беседата >>
За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни.
Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес. Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н.
За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни.
Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа.
към беседата >>
Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде.
Това значи: „Търсете ме още днес“. Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде. Днешният ден е Божествен. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мярка на нещата.
Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде.
Ако със сегашното съзнание човек не разбере Бога, никога няма да Го разбере.
към беседата >>
Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си.
От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес. Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни.
Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си.
– Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа.
към беседата >>
Ако със сегашното съзнание човек не разбере Бога, никога няма да Го разбере.
Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма да дойде. Днешният ден е Божествен. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мярка на нещата. Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде.
Ако със сегашното съзнание човек не разбере Бога, никога няма да Го разбере.
към беседата >>
– Защо?
Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си.
– Защо?
– Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа. – Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл.
към беседата >>
Сега, аз говоря по този въпрос, за да се създаде у вас убеждение.
Сега, аз говоря по този въпрос, за да се създаде у вас убеждение.
Днес хората страдат от липса на убеждение. Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него. На другия ден той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи. – Това не е убеждение.
към беседата >>
– Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил.
Много въпроси има да разрешава човек, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо?
– Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил.
Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа. – Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл. И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи.
към беседата >>
Днес хората страдат от липса на убеждение.
Сега, аз говоря по този въпрос, за да се създаде у вас убеждение.
Днес хората страдат от липса на убеждение.
Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него. На другия ден той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи. – Това не е убеждение. Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога.
към беседата >>
Тази мома е станала за него божество, на което се кланя.
Ако не учи, той ще се натъква на ред противоречия, докато един ден каже, че животът няма смисъл, че любовта е празна работа и т.н. За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил.
Тази мома е станала за него божество, на което се кланя.
Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа. – Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл. И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи. Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил.
към беседата >>
Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него.
Сега, аз говоря по този въпрос, за да се създаде у вас убеждение. Днес хората страдат от липса на убеждение.
Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него.
На другия ден той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи. – Това не е убеждение. Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога. Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят.
към беседата >>
Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа.
За пример, срещате един млад момък, който иска да служи на Бога, да живее за благото на своите ближни. Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя.
Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа.
След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа. – Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл. И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи. Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил. При това той трябва да си отговори кое от двете положения е по-право: да люби, или да разлюбва?
към беседата >>
На другия ден той отказва да изпълни обещанието си.
Сега, аз говоря по този въпрос, за да се създаде у вас убеждение. Днес хората страдат от липса на убеждение. Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него.
На другия ден той отказва да изпълни обещанието си.
Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи. – Това не е убеждение. Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога. Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него.
към беседата >>
След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа.
Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя си. – Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа.
След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа.
– Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл. И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи. Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил. При това той трябва да си отговори кое от двете положения е по-право: да люби, или да разлюбва?
към беседата >>
Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи.
Сега, аз говоря по този въпрос, за да се създаде у вас убеждение. Днес хората страдат от липса на убеждение. Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него. На другия ден той отказва да изпълни обещанието си.
Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи.
– Това не е убеждение. Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога. Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. – Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога.
към беседата >>
– Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл.
– Защо? – Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа.
– Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл.
И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи. Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил. При това той трябва да си отговори кое от двете положения е по-право: да люби, или да разлюбва?
към беседата >>
– Това не е убеждение.
Сега, аз говоря по този въпрос, за да се създаде у вас убеждение. Днес хората страдат от липса на убеждение. Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него. На другия ден той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи.
– Това не е убеждение.
Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога. Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. – Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина.
към беседата >>
И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи.
– Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа. – Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл.
И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи.
Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил. При това той трябва да си отговори кое от двете положения е по-право: да люби, или да разлюбва?
към беседата >>
Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога.
Днес хората страдат от липса на убеждение. Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него. На другия ден той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи. – Това не е убеждение.
Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога.
Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. – Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина. Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си.
към беседата >>
Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил.
Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа. – Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл. И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи.
Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил.
При това той трябва да си отговори кое от двете положения е по-право: да люби, или да разлюбва?
към беседата >>
Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят.
Ако някой обещава да ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него. На другия ден той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи. – Това не е убеждение. Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога.
Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят.
Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. – Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина. Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си. И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи.
към беседата >>
При това той трябва да си отговори кое от двете положения е по-право: да люби, или да разлюбва?
Обаче след една година той я разлюбва и казва, че любовта била празна работа. След известно време се влюбва в друга мома, но щом види нещо в нея, което го разочарова, пак я разлюбва и казва, че любовта е празна работа. – Не е достатъчно човек да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл. И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва да учи. Той трябва да търси причината първо в себе си, защо се е влюбил и защо е разлюбил.
При това той трябва да си отговори кое от двете положения е по-право: да люби, или да разлюбва?
към беседата >>
Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него.
На другия ден той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи. – Това не е убеждение. Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога. Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят.
Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него.
– Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина. Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си. И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи. Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал.
към беседата >>
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си.
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си.
Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота. После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил. – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта.
към беседата >>
– Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога.
Вие веднага нахвърляте по негов адрес ред обидни думи. – Това не е убеждение. Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога. Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него.
– Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога.
При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина. Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си. И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи. Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал. Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира.
към беседата >>
Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота.
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си.
Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота.
После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил. – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето.
към беседата >>
При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина.
– Това не е убеждение. Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога. Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. – Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога.
При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина.
Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си. И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи. Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал. Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира. Така трябва да постъпва човек и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно.
към беседата >>
После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил.
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си. Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота.
После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил.
– Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
към беседата >>
Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си.
Такива са отношенията на повечето хора днес към Бога. Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. – Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина.
Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си.
И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи. Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал. Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира. Така трябва да постъпва човек и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно. Докъде е дошъл в своята вътрешна работа, той ще познае по своето лице.
към беседата >>
– Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби.
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си. Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота. После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил.
– Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби.
Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
към беседата >>
И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи.
Докато получават блага в живота си, те вярват в Бога и Го славословят. Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. – Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина. Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си.
И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи.
Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал. Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира. Така трябва да постъпва човек и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно. Докъде е дошъл в своята вътрешна работа, той ще познае по своето лице.
към беседата >>
Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството.
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си. Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота. После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил. – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби.
Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството.
Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
към беседата >>
Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал.
Щом благата им се отнемат, те започват да роптаят срещу Него. – Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина. Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си. И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи.
Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал.
Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира. Така трябва да постъпва човек и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно. Докъде е дошъл в своята вътрешна работа, той ще познае по своето лице.
към беседата >>
Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта.
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си. Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота. После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил. – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството.
Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта.
Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
към беседата >>
Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира.
– Не, човек трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина. Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си. И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи. Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал.
Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира.
Така трябва да постъпва човек и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно. Докъде е дошъл в своята вътрешна работа, той ще познае по своето лице.
към беседата >>
Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето.
Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота. После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил. – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта.
Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето.
Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
към беседата >>
Така трябва да постъпва човек и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно.
При всички изпитания в живота си той да не се поколебае, да не измени отношенията си към Първата причина. Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си. И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи. Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал. Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира.
Така трябва да постъпва човек и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно.
Докъде е дошъл в своята вътрешна работа, той ще познае по своето лице.
към беседата >>
Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил. – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето.
Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
към беседата >>
Докъде е дошъл в своята вътрешна работа, той ще познае по своето лице.
Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към себе си. И тогава, каквато грешка и да направи, няма да се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага да я изправи. Когато съчинява нещо, поетът не трябва да се смущава от това, че римите не вървят гладко, но да пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал. Докато дойде до съвършенство в работата си, човек постоянно трябва да се коригира. Така трябва да постъпва човек и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно.
Докъде е дошъл в своята вътрешна работа, той ще познае по своето лице.
към беседата >>
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил.
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил.
Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено.
към беседата >>
Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено.
Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено.
Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание и аз – в тяхното. Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога. Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие?
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил.
Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие?
Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си.
към беседата >>
Те имат вътрешна връзка с мене.
Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено.
Те имат вътрешна връзка с мене.
Те са в моето съзнание и аз – в тяхното. Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога. Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли. Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат.
към беседата >>
Химикът разлага съединенията и освобождава елементите.
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил. Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие?
Химикът разлага съединенията и освобождава елементите.
Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това?
към беседата >>
Те са в моето съзнание и аз – в тяхното.
Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене.
Те са в моето съзнание и аз – в тяхното.
Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога. Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли. Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат. При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот.
към беседата >>
Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела.
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил. Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикът разлага съединенията и освобождава елементите.
Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела.
Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес.
към беседата >>
Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание.
Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание и аз – в тяхното.
Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание.
Това значи да имате връзка с Бога. Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли. Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат. При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот. Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“.
към беседата >>
Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване?
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил. Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела.
Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване?
– Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга?
към беседата >>
Това значи да имате връзка с Бога.
Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание и аз – в тяхното. Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание.
Това значи да имате връзка с Бога.
Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли. Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат. При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот. Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“. – „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни.
към беседата >>
– Нищо особено.
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата си и за да придобие изгубената си свобода, разлюбил. Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване?
– Нищо особено.
Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм.
към беседата >>
Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли.
Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание и аз – в тяхното. Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога.
Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли.
Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат. При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот. Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“. – „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни. Какво разбирате под думата „условия“?
към беседата >>
Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си.
Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено.
Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си.
Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил.
към беседата >>
Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат.
Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание и аз – в тяхното. Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога. Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли.
Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат.
При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот. Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“. – „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни. Какво разбирате под думата „условия“? Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи.
към беседата >>
Какво показва това?
Химикът разлага съединенията и освобождава елементите. Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си.
Какво показва това?
– Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби.
към беседата >>
При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот.
Те са в моето съзнание и аз – в тяхното. Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога. Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли. Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат.
При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот.
Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“. – „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни. Какво разбирате под думата „условия“? Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи.
към беседата >>
– Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес.
Обаче след време същите елементи се съединяват с други някои и отново образуват сложни тела. Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това?
– Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес.
Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
към беседата >>
Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“.
Който иска да знае, ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога. Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли. Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат. При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот.
Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“.
– „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни. Какво разбирате под думата „условия“? Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взима същата цигулка и свири отлично.
към беседата >>
Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга?
Какво придобиха тези елементи при първото си освобождаване? – Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес.
Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга?
За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
към беседата >>
– „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни.
Това значи да имате връзка с Бога. Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли. Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат. При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот. Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“.
– „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни.
Какво разбирате под думата „условия“? Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взима същата цигулка и свири отлично. Къде са условията?
към беседата >>
За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм.
– Нищо особено. Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга?
За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм.
Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
към беседата >>
Какво разбирате под думата „условия“?
Щом имате тази връзка, животът ви ще се осмисли. Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат. При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот. Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“. – „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни.
Какво разбирате под думата „условия“?
Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взима същата цигулка и свири отлично. Къде са условията? – Те се крият в самия човек, а не във външните пособия.
към беседата >>
Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил.
Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм.
Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил.
Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
към беседата >>
Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи.
Само при това положение човек коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат. При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот. Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“. – „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни. Какво разбирате под думата „условия“?
Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи.
При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взима същата цигулка и свири отлично. Къде са условията? – Те се крият в самия човек, а не във външните пособия. Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава.
към беседата >>
Днес ще го придобие, утре ще го изгуби.
Какво показва това? – Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил.
Днес ще го придобие, утре ще го изгуби.
Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
към беседата >>
При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи.
При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот. Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“. – „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни. Какво разбирате под думата „условия“? Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи.
При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи.
Учителят взима същата цигулка и свири отлично. Къде са условията? – Те се крият в самия човек, а не във външните пособия. Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава. Значи човек е фактор на условията, той стои над тях.
към беседата >>
Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
– Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби.
Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
към беседата >>
Учителят взима същата цигулка и свири отлично.
Ако срещнете някой светия на пътя си, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой си начин“. – „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни. Какво разбирате под думата „условия“? Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи.
Учителят взима същата цигулка и свири отлично.
Къде са условията? – Те се крият в самия човек, а не във външните пособия. Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава. Значи човек е фактор на условията, той стои над тях.
към беседата >>
Кое е свещеното, великото в човека?
Кое е свещеното, великото в човека?
– Това е Божественото начало в него. Това е животът на Бога в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е.
към беседата >>
Къде са условията?
– „Може би тогава условията да са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни. Какво разбирате под думата „условия“? Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взима същата цигулка и свири отлично.
Къде са условията?
– Те се крият в самия човек, а не във външните пособия. Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава. Значи човек е фактор на условията, той стои над тях.
към беседата >>
– Това е Божественото начало в него.
Кое е свещеното, великото в човека?
– Това е Божественото начало в него.
Това е животът на Бога в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот.
към беседата >>
– Те се крият в самия човек, а не във външните пособия.
Какво разбирате под думата „условия“? Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взима същата цигулка и свири отлично. Къде са условията?
– Те се крият в самия човек, а не във външните пособия.
Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава. Значи човек е фактор на условията, той стои над тях.
към беседата >>
Това е животът на Бога в самия човек.
Кое е свещеното, великото в човека? – Това е Божественото начало в него.
Това е животът на Бога в самия човек.
Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. За пример, имате една малка свещ.
към беседата >>
Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава.
Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взима същата цигулка и свири отлично. Къде са условията? – Те се крият в самия човек, а не във външните пособия.
Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава.
Значи човек е фактор на условията, той стои над тях.
към беседата >>
Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот?
Кое е свещеното, великото в човека? – Това е Божественото начало в него. Това е животът на Бога в самия човек.
Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот?
Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. За пример, имате една малка свещ. Какво ще направите с нея?
към беседата >>
Значи човек е фактор на условията, той стои над тях.
При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взима същата цигулка и свири отлично. Къде са условията? – Те се крият в самия човек, а не във външните пособия. Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава.
Значи човек е фактор на условията, той стои над тях.
към беседата >>
Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш.
Кое е свещеното, великото в човека? – Това е Божественото начало в него. Това е животът на Бога в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот?
Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш.
Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. За пример, имате една малка свещ. Какво ще направите с нея? Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея.
към беседата >>
Мнозина чакат да придобият дарба наготово, по някакъв магически начин.
Мнозина чакат да придобият дарба наготово, по някакъв магически начин.
– Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може да придобие. Изучавайте живота на великите хора, да видите как са придобили те своите дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех. Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора. Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание.
към беседата >>
Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е.
Кое е свещеното, великото в човека? – Това е Божественото начало в него. Това е животът на Бога в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш.
Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е.
реалността на неговия живот. За пример, имате една малка свещ. Какво ще направите с нея? Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея. Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората, да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота.
към беседата >>
– Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може да придобие.
Мнозина чакат да придобият дарба наготово, по някакъв магически начин.
– Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може да придобие.
Изучавайте живота на великите хора, да видите как са придобили те своите дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех. Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора. Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание. Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек и в света.
към беседата >>
реалността на неговия живот.
– Това е Божественото начало в него. Това е животът на Бога в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е.
реалността на неговия живот.
За пример, имате една малка свещ. Какво ще направите с нея? Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея. Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората, да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота. Ето защо, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно.
към беседата >>
Изучавайте живота на великите хора, да видите как са придобили те своите дарби.
Мнозина чакат да придобият дарба наготово, по някакъв магически начин. – Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може да придобие.
Изучавайте живота на великите хора, да видите как са придобили те своите дарби.
При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех. Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора. Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание. Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек и в света. Който не е записан в Божественото съзнание, той не може да бъде виден човек в света.
към беседата >>
За пример, имате една малка свещ.
Това е животът на Бога в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот.
За пример, имате една малка свещ.
Какво ще направите с нея? Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея. Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората, да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота. Ето защо, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно. Дойде ли втора мисъл, с по-голяма светлина от първата, прибавете я към нея и работете с по-голямата светлина.
към беседата >>
При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех.
Мнозина чакат да придобият дарба наготово, по някакъв магически начин. – Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може да придобие. Изучавайте живота на великите хора, да видите как са придобили те своите дарби.
При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех.
Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора. Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание. Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек и в света. Който не е записан в Божественото съзнание, той не може да бъде виден човек в света. Човек трябва да бъде виден едновременно и на земята, и на небето.
към беседата >>
Какво ще направите с нея?
Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. За пример, имате една малка свещ.
Какво ще направите с нея?
Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея. Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората, да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота. Ето защо, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно. Дойде ли втора мисъл, с по-голяма светлина от първата, прибавете я към нея и работете с по-голямата светлина. Дръжте се за реалността на нещата, в какъвто мащаб и сила да сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва.
към беседата >>
Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора.
Мнозина чакат да придобият дарба наготово, по някакъв магически начин. – Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може да придобие. Изучавайте живота на великите хора, да видите как са придобили те своите дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех.
Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора.
Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание. Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек и в света. Който не е записан в Божественото съзнание, той не може да бъде виден човек в света. Човек трябва да бъде виден едновременно и на земята, и на небето. С други думи казано: Човек трябва да бъде виден в себе си.
към беседата >>
Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея.
Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. За пример, имате една малка свещ. Какво ще направите с нея?
Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея.
Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората, да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота. Ето защо, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно. Дойде ли втора мисъл, с по-голяма светлина от първата, прибавете я към нея и работете с по-голямата светлина. Дръжте се за реалността на нещата, в какъвто мащаб и сила да сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва.
към беседата >>
Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание.
Мнозина чакат да придобият дарба наготово, по някакъв магически начин. – Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може да придобие. Изучавайте живота на великите хора, да видите как са придобили те своите дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех. Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора.
Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание.
Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек и в света. Който не е записан в Божественото съзнание, той не може да бъде виден човек в света. Човек трябва да бъде виден едновременно и на земята, и на небето. С други думи казано: Човек трябва да бъде виден в себе си. Човек трябва да бъде проникнат от съзнанието, Бог да бъде виден в него.
към беседата >>
Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората, да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота.
Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. За пример, имате една малка свещ. Какво ще направите с нея? Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея.
Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората, да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота.
Ето защо, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно. Дойде ли втора мисъл, с по-голяма светлина от първата, прибавете я към нея и работете с по-голямата светлина. Дръжте се за реалността на нещата, в какъвто мащаб и сила да сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва.
към беседата >>
Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек и в света.
– Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може да придобие. Изучавайте живота на великите хора, да видите как са придобили те своите дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех. Само по този начин те са дошли до положение имената им да бъдат записани в книгата на великите хора. Имената на някои хора са записани в книгите на света, а на други – в Божественото съзнание.
Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек и в света.
Който не е записан в Божественото съзнание, той не може да бъде виден човек в света. Човек трябва да бъде виден едновременно и на земята, и на небето. С други думи казано: Човек трябва да бъде виден в себе си. Човек трябва да бъде проникнат от съзнанието, Бог да бъде виден в него. Щом Бог е виден в човека, и човек ще бъде виден в Бога.
към беседата >>
Ето защо, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно.
реалността на неговия живот. За пример, имате една малка свещ. Какво ще направите с нея? Ще я запалите, ще се радвате на светлината и ще четете на нея. Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората, да увеличите светлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота.
Ето защо, когато някоя малка Божествена мисъл ви посети, приемете я с радост и я използвайте разумно.
Дойде ли втора мисъл, с по-голяма светлина от първата, прибавете я към нея и работете с по-голямата светлина. Дръжте се за реалността на нещата, в какъвто мащаб и сила да сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва.
към беседата >>
НАГОРЕ